НАЧАЛО

Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Три възгледа

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Три възгледа

Най-често използвани думи в беседата: има, сега, може, човек, свят, казва, хора, себе, аз, казвам, бог, всички, земя, зъбите, добре, мисли, зъби ,

 Неделни беседи , София, 6 Юли 1941г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

„Отче наш“

„Благост“

Ще прочета двайсет и първата глава, двайсет и първи стих от евангелието на Лука: „Тогава, които са в Юдея, да бягат по горите, а които са сред него, да излизат навън, а които са в околностите, да не влизат в него.

Прочетеният стих има отношение към настоящия живот за големите противоречия, които се срещат във всичките области на земния живот. Както и да се тълкуват, не може да се примирят. Земята е едно опитно училище, в което трябва да се учат много уроци. Хората, които са се качили на най-високата степен на своето развитие, много повърхностно гледат. Те, като гледат на всичките същества около тях, гледат малко с пренебрежение. Щом засегне тях, тогава мислят по-криво. Щом засягат другите, те казват – в реда на нещата е. Когато отсичат едно дърво, считат, че е в реда на нещата. Щом секат тяхно, не е в реда на нещата. Щом колят един вол – в реда на нещата е. Щом тях колят, не е в реда на нещата.

Та казвам, има три възгледа в света. От двата произтичат противоречията, а от единия възглед произтича хармонията. Всеки има един личен възглед, възглед за себе си, едно понятие за света. Като погледне, мисли, че знае. Както знае, така отсича. А другото е обществено. Третото ние го наричаме разумно. Личният възглед аз наричам материалистичен възглед. Общественият го наричам духовен възглед, в духовния свят, дето хората искат да идат в рая. От една страна е раят, а от другата е адът. На едната страна се радват, а на другата страна се пържат според свещените книги. Сега, ако е за философията в света, някои казват, че животът няма смисъл. Хубаво, ако животът няма смисъл, какъв смисъл има да говорим; ако животът няма смисъл, какъв смисъл има да мислим; ако животът няма смисъл, какъв смисъл има да се тревожим. Щом се тревожим, има нещо. Не че няма смисъл, има смисъл. Казваме, че животът няма смисъл, а пък се тревожим. Сега аз не искам да ви разубеждавам в нещата. Искам да си останете с вашите възгледи, каквито сте. Който е бръмбар, да е бръмбар. Който е риба, да е риба. Който е дърво, да е дърво. Кой какъвто е, да си остане.

Според мене дърветата мислят. Ето сега хората са намерили едно цвете, което го наричат „Аблафор“. В Патагония, в Индия има едно цвете, което учените, обосновавам се на тях, сутрин, когато ще изгрее слънцето, като цъфне този цвят, образува звука на една пчела. На близо като си и отдалече като го слушаш, като че хора се разговарят на разни диалекти. Учените казват, че това е езикът на растенията. Досега мислеха, че растенията не говорят. И те проговориха. Мъченията станаха толкоз, че и те проговориха. Трябва една мисъл да се изнесе, една истина в света да се изнесе, един порядък – такъв, какъвто е в природата. Безпорядъкът, който съществува, той произтича от съвсем друго естество. Защо ще ходим много надалече, да разправяме как се е образувал безпорядъкът?

Аз да ви кажа, да ви приведа от съвременния живот. Виждате една майка от доста богато семейство. Милиони имат, синът добре възпитан, свършил училище, благороден, обхожда се добре. Един ден се влюбва в една млада мома с малко свободни възгледи, с широка ръка, не обича да работи, а обича да харчи много. Не обича ум да ѝ дават, тя дава ум на всички. Не обича да ѝ заповядват, тя заповядва на всички. Този горкият човек седнал – тя му заповядва: „Туй ще направиш.“ Той обеднял. Дойдат кредиторите, започнат да продават вещите. Казват: „Кой е причината?“ Тази умната. Сега един пример е това. Ще кажете: „Учителю, тъй като говорите, обиждаш ни.“ Аз говоря за изключенията. Туй изключение не е вече във вашия свят. На земята такива работи няма. Не вярвам между вас, която да е съсипала мъжа си така.

Та казвам, ние сами си създаваме един порядък в себе си: известни теории, известни мисли, известни чувствания, известни постъпки. Понеже в природата такъв един закон има, че всичко се връща, онова, което мислим, онова, което чувстваме, постъпките си, ние сме забравили, но сме произвели една мисъл, но тя ще се върне. Тази мисъл мяза на един домофон. Астролозите употребяват – нещо, като направиш, връща се. Ако този, който не внимава, може да го удари мисълта. Има такова свойство – да се връща. Добрата мисъл се връща и лошата мисъл се връща. Пита един на какво се дължат експлозиите? Той ще ви каже. Когато известни газове са притеснени, намали се техният обем 1000, 100 000 пъти, образува се една мощна сила, която аз наричам експлозив. Газовете искат да добият своето първоначално състояние. Като добиват своето състояние, тогава убиват. Интересно е, че вие всички искате да имате богатство. За богатство няма да ви говоря, понеже всички сте богати. Няма да ви говоря за здраве, понеже всички сте здрави. И за ученост няма да ви говоря, понеже всички сте учени. „Как сме учени хора?“ Ако се съберат всичките дървета, ако се съберат всичките животни, едва ли ще направят един учен човек като вас. Всичките животни да ги събереш и да ги слееш, и дърветата да ги събереш, едва ли ще направиш един учен човек като вас – и в най-долната степен. Да не мислите, че това е подигравка.

Всичките животни създадоха формата на човека. Дърветата се мъчеха за човека. Животните се мъчеха за човека. Човек, и той се мъчи за някого, и той създаде нещо. Ако искате, сега няма да ви разправям за него, понеже аз не обичам да говоря за неща, които не са се родили още. Туй, което в човека се мъчи, не е родено. „Как не е родено?“ Човечеството е бременно с една идея. Наричат го оня свят. Любов го наричат, мъдрост го наричат, истина го наричат, какво ли не го наричат. Ние нито го отричаме, нито го твърдим. Казвам, когато се роди, ще го знаем какво е вече туй, което е, туй което се появява в света. Вий искате да живеете, да знаете как да живеете. Сега не мислете, че като кажа – че човек трябва да се учи как да живее. Човек е даровит, ражда се с известни способности. Способен музикант е, но това дете трябва да учи. Ако е цигулар, трябват му 10–15 години. Ако е пианист – толкоз години. Ако е на арфа, ако е на китара, ако е на някой тромбон или ако вземете най-простия инструмент – барабана, и там трябва да се учи. Не е лесна работа един барабанчик. Барабанът в оркестъра дава тон на целия оркестър.

Разумни пътища има. Трябва да се изучава животът. Животът не седи вън от нас. Ние сме свързани с този живот. Ние сме свързани с растенията и трябва да изучаваме техния живот. Ние сме свързани с животните и трябва да изучаваме техния живот. Ние сме свързани с водата и трябва да изучаваме нейните качества, силите, които са скрити. Ние сме свързани с въздуха, със светлината, с електричеството, с магнетизма и с много други сили. Трябва да ги изучаваме. Ако не ги изучаваме, то е като онзи, който изучава музиката. Първата позиция като вземе, трябва да знае къде се намират тоновете на някоя струна. Вземете сол струна. Къде се намира до, докъде се намира ре на четирите струни. После не само да ги знае, но трябва да знае – ръка да има – да извади някаква музика. После не само да свири, но трябва да извади много хубава музика. Не да живеем. Всички живеем, но не като неуките музиканти. Във Варна имаше един капелмайстор, учениците му като свирят неправилно, той маха ръце, излиза навън, после пак се върне, пак маха с ръце. Болят го ушите, като не свирят верно. Когато свирите, когато пеете, да сте доволни от пеенето. Когато мислите, сами да сте доволни от своята мисъл. Когато чувстваш, сам да си доволен от своите чувства. Когато постъпваш, сам да си доволен от своите постъпки. Да имаш едно самодоволство. Знаете колко мъчно е човек да добие своето самодоволство. Много трудна работа е. Когато хората не те харесват, лесно може да се справиш. Когато ти сам не се харесваш, ужасно нещо е. Не се харесваш, не знаеш кого да хванеш. Някой като направи погрешка, ще го хванеш, ще го гълчиш, ще го биеш. Ти като направиш погрешка, много снизходителен си. Гледаш, и търсиш най-мекото в закона. Искаш да му наложиш някакво наказание, но най-малкото наказание искаш. То е много хубаво.

Та за в бъдеще хората, за да не страдат, майките, като зачеват децата си, да се молят зъбите им да се не развалят. Една майка, когато иска едно дете, да каже: „Господи, искам едно дете – да има здрав, хубав мозък, че светлина да влиза в него; после в сърцето да влиза топлина и живот да излиза. После краката му да са здрави. После зъбките му да са тъй хубави, че до 120 години нито един зъб да не се развали.“ Сега по някой път искат да им врачувам. Казвам, зъбите са пломбирани, не мога да ти врачувам. Когото болят зъбите, за този имат думата зъболекарите. Сега се изисква в съвременната наука да учат хората. И като станат на 45 години, че им окапят зъбите, да накарат своите венци да изкарат нови зъби или пък, най-първо, да се домогнете до онова средство, да може да ги садите както краставици, магданоза, лука, да имате насадени зъби и какъвто зъб падне, да го посаждате. Зъбите може да се посаждат. Съвременните хора са достигнали – да извадят един зъб от едно място, да го посадят на друго, плаща се. Съвременните хора са достигнали до много работи. Като влезеш в един параход, то е чудесна работа. Като погледнеш онези машини, като влезеш в една фабрика – чудесна работа. Като влезете в една библиотека – как са наредени книгите, означени, наредени по ред, по съдържание, колко умове са работили. Много умни работи има написани вътре. Вие седите и казвате: „Не ми трябват зъби.“ Какво ще правиш без зъби? Най-първо, щом ти падат зъбите, твоята арфа се развалила. Тя е първата природна арфа. Когато видите, да е в изправно положение арфата – с 32 зъба, 32 струни. Като седнете, като започнете да ядете, то е най-хубавата песен. Казвате: „Ще пея сега.“ Щом не знаеш да пееш, ще ти страда главата. Като седнеш, ще вземеш основния тон като майстор.

Та казвам, помнете, че онези, които вярвате, за в бъдеще, че пак ще дойдете, да се молите Господ да ви даде здрави зъби. Ако не можете сега, за в бъдеще да дойдат. Ако идете в оня свят, там да имате здрави зъби. Ако там сте без здрави зъби, ще ви изпъдят. В оня свят не се приемат хора без зъби. Сега вие се чудите. Имате такива понятия. Белият цвят на зъбите показва добродетел. Човек, който има бели хубави зъби, добродетел има. По някой път обича да хапе. То е друг въпрос. То е придобито от животинското царство, от ония животни, които не са разбирали предназначението. Човек, който хапе, не знае как да свири. Аз съм гледал мнозина, които шият, не търсят ножици, със зъби ще откъснат конеца, със зъби ще чупят орехи. Този зъб ще счупят, онзи ще развалят. Не чупете лешници със зъби. После, за да бъдат здрави зъбите, чорба гореща да не ядете. Ще се молите, като дойдете на земята, чорба да не ядете. Развалят се зъбите. Ти пиеш гореща вода, пиеш студена вода, напука се глечта, развалят се зъбите. Зад яденето седи в света най-великата мисъл, която трябва да подхранваме естествено. Човек, като седне да яде, трябва да има най-хубавото разположение. Най-малко човек трябва да мисли, че е цар на земята. Като погледнат на тебе, да кажат: „Ето един, който знае да яде.“ Щом знаеш добре да ядеш и зъбите ти са здрави, ти си цар. Щом зъбите ти паднат, уволнили са те, ставаш пенсионер. Ставаш ехе.

В стиха се казва тъй: „Който е в Юдея, да бяга по горите.“ Значи да бягате при умните хора. Гора значи умните хора. Христос уподоби себе си на лоза. Казва: „Аз съм лозата, вие сте пръчките.“ Нещо, което дава плод, е разумно в себе си. Тогаз, които са в Юдея, да бягат в горите. Които са сред него, да излязат навън. Трябва да напуснеш всички твои погрешки. Живееш в погрешките, ще се откажеш от тях. Ще се откажеш от кривите мисли, ще се откажеш от кривите постъпки – това значи за излезеш навън. „Които са в околността му, да се не връщат.“ Никога да се не връщаш при своите стари погрешки. В сегашния свят започваме много добре, свършваме зле. Вземете – при сегашните условия хората погребваха умрелите по-рано. При новите условия някои ги горят, изгарят ги. Кое е по-хубаво: да седи в земята или да се изгори човек? Едното има добра страна, и другото. Едното има лоши страни, и другото има лоши страни. Когато се изгори този лошия човек, започваме да смъкваме неговия дух в нас, погрешките стават общи. Като го туриш в земята, тогава от плодовете ще дойдат, и пак се приемат погрешките. Казвам, като умре някой, оттук трябва да го пренесете на месечината. На земята трябва да намерят начин да не погребват хората. Земята да не е място, дето да се погребват умрелите хора. При други случаи трябва да се постави една температура не от 1000 градуса, но да се увеличи – 15–20 000 градуса температура тогава, за да могат тия съединения на атомите и техните йони да се разединят. Злото е едно силно неестествено съединение. Злото и всичките зли постъпки и добрите постъпки са съединения. Лошите постъпки трябва да ги разложиш. Ако може да ги разложиш, те се поправят. Ако вие разложите една киселина, азотната киселина, туй, което остава, един от тия елементи е опасен, а другите два елемента, които остават, са безопасни.

Та казвам, законът е там. Ако правите един опит с любовта в света, под думата любов разбирам – без да знаете законите на съединенията, вие ще образувате една киселина. Ако разбирате законите, вие ще направите едно органическо тяло, което да ви дава плод. Ако знаете законите, може да дадете формата на едно благородно растение или животно да се яви. Ако знаете законите, ще дадете подтик на вашето развитие.

Вземете съвременните хора. Страдат някой път, че паметта им е отслабнала. Забравяте. То е набиране на тъй наречената млечна киселина. Много пъти, като се събере в мозъка млечна киселина, мозъкът става ленив, не може да работи, не остава достатъчно електричество. После млечната киселина слиза в слънчевия възел долу. Тогава се нарушава магнетическото поле на човека, започваш да ставаш неразположен, да се чувстваш недобре. Никакви лекарства не помагат. При нервните заболявания две неща помагат: чистата храна, сдъвканата храна. Когато ядеш, да не мислиш за нищо друго. Да благодариш, че може да ядеш. Ако искаш да поправиш живота си, трябва да дишаш внимателно, за нищо да не мислиш. Да приемаш достатъчно количество въздух и да го приемаш достатъчно. Ако задържиш въздуха само 3 секунди в дробовете си, не си от здравите хора. А ти едва за 2–3 секунди задържаш. Най-първо, постепенно – поне 3–4 пъти на ден да може да задържаш въздуха поне от 5 до 10 секунди. Постепенно до 15–20, 25–30 секунди. Може да дойдеш до 60 секунди да задържиш. Значи в една минута да вземеш един обед. Дишането е хранене. Сега някои, които сте нервни, обичате да се сърдите. Направете опит, дали е верно. Започнете да дишате, да задържате въздуха. Направете един обед сутрин – 10 минути упражнение: едно вдишване, едно задържане, едно издишване. Да задържите въздуха 20 секунди, значи в една минута да вземете 3 вдишки, три пъти да дишате. Вижте след един месец как ще започнете да се успокоявате, ще станете малко по-сдържан. Когато човек е нервен, то не произтича от него. Той става чрезмерно вътрешно деятелен, пък няма нужда от тази деятелност. Деятелността в някои хора, в които чувството има една способност или полуспособност, искат да бъдат много богати. Полуинтелектуално е, ще кажат френолозите. Туй чувство кара човека да ходи, да спечели 5–10 лева. Някъде считат че е естествено. Всичките хора, които са банкери, е силно развито у тях. Финансистите имат силно развито туй чувство. Който няма развито това чувство, финансист не може да става. Туй чувство може да е толкоз активно, че вие, като седите, само за пари да мислите. Колко пари ви трябват на вас? Колко пари трябват на един музикант? Музикантът сам определя своята заплата. Гениалният музикант сам определя своята заплата. Той за една вечер може да вземе 50–60 хиляди лева. Отива един европейски цигулар в Америка, викат го в едно семейство да свири и за половин час му дават 1000 долара – това са сто хиляди лева. Гениален е човекът, свири. Ти, ако идеш с „Цвете мило, цвете красно“, да свириш... Не цвете мило, но друго ще свириш. Всеки не може да бъде музикант.

Аз да ви дам понятие за музиката. Друго, ново понятие иде в света. Гениалните музиканти имат гениална енергия. Каквато песен да изсвирят, струва. Тя е направена не от злато, от диаманти, от скъпоценни камъни е тя. Тогава питам, по какво се отличава добрият човек. Човек не може да бъде добър, който не е музикален. Пророкът казва: „Чух пеене в оня свят. Всички пеят и свирят.“ Били ли сте в оня свят да знаете какво нещо е пеене? Сега това трябва да бъде един идеал. Музиката трябва да служи като едно средство в света. То е за бъдеще. Засега музиката трябва да бъде едно средство за здраве. Човек, който не е музикален, не може да бъде здрав. Ония хора, които са здрави, те са музикални. Щом започнем да се нервираме малко – не е лошо да се нервира човек – но щом се нервираш, харчиш. Не е лошо нещо, но харчиш безразборно. Щом изхарчиш излишното, започваш да харчиш майката. Като изхарчиш майката, на какво ще разчиташ?

Сега казват някои: „Да бъдем патриоти.“ Аз да ви дам едно определение на патриотизъм. Да съзнаваш разумността на този народ, в който живееш; да съзнаваш справедливостта, в която живееш; да съзнаваш неговото добро, което има – доброто, което народът има, справедливостта, която има, и разумността, която има, благородството, което има. Очевидни са тия работи. Някои казват: „Религиозен човек е.“ Кой е религиозният човек? Че какъв е религиозният човек? Ако вярваш в Бога и нямаш неговата любов, нямаш неговата разумност, ако вярваш в Бога и нямаш неговата справедливост, неговата благост, какъв религиозен човек си? Чудни са тия хора. Според мене религиозен човек е, който е благ, който е справедлив, който е разумен, който е любещ. Той гениален да бъде, не тъй обикновен. Като го срещнеш, още отдалеч ще го видиш, че свети. Още като дойде, да свети. На религиозните хора не им трябват лампи. Те сами си носят лампички. При сегашните условия, при които живеем, какво трябва да се прави? Ако въздухът е нечист в една стая, какво трябва да се прави? Всички прозорци са затворени, какво трябва да се прави? Трябва да се отворят прозорците, да влезе чист въздух, нечистият въздух да излезе навън. Ние седим затворени в себе си. Казва: „В какво вярвам?“ Ако не вярваш в никого, ти си осъден на смърт. Все таки трябва да вярваш или в себе си, или в обществото, или в Бога. Ако вярваш в себе си, добре е. Ако вярваш в себе си и в обществото, по-добре е. Ако вярваш в себе си, в обществото и ако вярваш в Бога, е най-хубаво. В себе си да вярваш, е хубаво.

Та казвам, ако обичаш себе си, добре е. Ако обичаш себе си, обичаш и обществото, още по-добре е. Ако обичаш и Бога, тогава най-добре е. Тъй седи великият закон в света. Искаме на земята да бъдем щастливи. Каквото учение да се проповядва вън от това, ще имаме същите резултати, които сега имаме. Хората не са учени. Новото учение казва: ще обичаш себе си, ще обичаш обществото, ще обичаш Бога. Ако изхождаш от своя личен елемент, ти пак ще обичаш Бога, ще обичаш обществото, ще обичаш себе си. Или ако обичаш обществото, първото каквото и да е, отдето и да започнеш, все е добре, но идеалното е да започнем отгоре. Но отгоре ние не може да започнем. Отдолу ще започнем. Казва: „Да се отречеш от себе си.“ Сега ще ви проповядвам. Има едно себе, от което трябва да се отречеш. Да се отречеш от себе си. Туй себе е, което е създало в нас всичките престъпления. Трябва да се откажем от него или да го направим слуга, да приеме едно друго себе, което прави доброто. Следователно ще приеме новото себе. Ще повярваш в друг един. Павел казва: „Аз умрях за онова себе, сега живея за новото себе.“ Кръщава го, че Христос живее в него.

Кой е Христос? Човекът, който победи. Човекът, който се е запознал с любовта и върви в нейния път. Човекът, който се е запознал със справедливостта и върви в нейния път. Човекът, който се е запознал с благостта и върви в нейния път. Сега вие, които ме слушате, казвате: „Тия неща са невъзможни. В днешния свят как може да се живее така?“ Именно в днешния свят може да се живее така. Питам, вие сега, ако сте в една стая, която гори, че имате един чаршаф овлажнен, капе вода от него, по-безопасно е с влажния, отколкото със сухия. Ако е сух, ще пламнете, ще изгорите. Всичките хора, които са лоши, са сухи чаршафи. Стаята се запаля, ще изгори. Всичките добри хора са с мокри чаршафи. Те ще излязат, няма да ги опърли огънят, понеже са влажни. Навсякъде вода има. Тази вода, докато излязат навън, ще ги спаси. То е само за изяснение. Аз ви привеждам примери, които са верни за физическия свят. Туй, което е верно за физическия свят, е верно и за духовния. Туй, което е верно за ума, е верно за сърцето. Туй, което е верно за сърцето, е верно за волята.

Казвам, във всинца ви трябва да има една вяра. Да се поставите на новото. Вие чакате всички да умрем. Няма какво да умираме, ние сме умрели отдавна, сега трябва да живеем. Казвате: „Да умрем.“ Ние сме умрели, няма какво да умирате втори път. Сега трябва да оживеете. Някои от вас сте оживели, страх ви е да се проявите. Запример представете си, че един човек има да дава 100–200 000 лева. Той иска да умре. Защото той, като оживее, не трябва да си казва името. Да знаят, че е умрял. Ако си каже името, ще го хванат да си плаща дълга. Вас ви е страх да не би да ви теглят да си платите дълговете. Да не ви е страх от дълговете. Каквото имате да плащате, плащайте, и лихвите платете. Вие искате да бъдете добри хора и да нямате изпитания. То значи да учите, без да ви изпитват. Вие искате да станете художник, без да работите много. Вие искате да станете музикант, без да работите много. Вие искате да станете майка, без да работите много. Че за тия високите длъжности на майката трябва да разбирате ония закони, трябва да разбирате как да отгледате вашата добра мисъл. По кой начин ще отгледате вашите добри чувства и вашите добри постъпки. Това не е играчка. Но ако знаете, как ще видите? Природата ще ви се усмихне на вас. Някой от вас може да запита каква е усмивката на природата? Щом природата е доволна от тебе, каквото сееш, тя го благославя и плод дава. Което сееш, ще го благослови и плод ще даде. Житото плод ще даде. Времето ще бъде хубаво. Щом правим някои работи, които не са хубави, ще има такива парашутисти, които дойдоха в София. Такива парашутисти слизат и здрависват хората. Сега на София показват Божия закон. Всички тия камъни казват: „Ще бъдете чисти. Чисти бъдете.“ София не е най-грешният град, но наказва се, поучава се. Софиянци се поучават. Винаги надеждните се поучават. Затуй дойдоха отгоре. Вие мислите, че хора ще бъдете. Казвате: „Да си поживеем малко.“ Какъв ще бъде вашият живот? Той ще бъде като онзи американския гангстер, който проследил един американски милионер, който носел грамадна сума в една голяма торба. Най-после сполучва да задигне торбата. Това било в един параход. Среща капитана на парахода. Той мисли, че си уредил работите, а капитанът му казва: „Параходът потъва.“ Той слага торбата. Уредил си работите, но параходът потъва. Ами като потъне параходът, туй, което искате, къде ще иде? Тази торба, ако не потъне параходът, намясто е.

Казвам, защо ни е нас онова, което не ни донася мир на ума, сила на сърцето и здраве на тялото. Защо са ни тия тревоги, какво ще стане с нас. Вие сте чудни. Писанието казва, че вас Бог ви е определил за наставници. Вие тук се срещате и си казвате: „Ние тук какво ще правим? Като идем в оня свят, както ще ни горят ли?“ Няма да ви горят. Кой ви е лъгал? Учете се да изпълнявате Волята Божия. Ходете по неговия закон – баща на цялото небе и на вас. Кой ви е лъгал, че сте големи грешници. Казвате: „Какво ли ще стане с нас?“ Някой път не е хубаво човек да привежда пример, защото ще закачиш някого. При един свещеник седял един слуга. Свещеникът ял месце, зъбите му опадали, а слугата се казвал Стоян. Свещеникът казва: „Стояне, какво ще се прави, като идем в оня свят, ще скърцаме със зъби.“ Стоян му казва: „Дядо попе, ти си се освободил. Ти няма да скърцаш, твойте зъби опадаха, ами аз ще скърцам.“ Всички тия примери не изясняват въпроса. В нас очите ни трябва да бъдат здрави, зъбите ни трябва да бъдат здрави, стомахът ни да бъде здрав, всичко да е здраво. Човек на 120 години трябва да бъде здрав и да си замине. Ще дойде един ден, ще каже: „Аз искам да се върна, доста седях на земята, на 120 години съм, ще си замина. После след години пак ще се върна на земята.“

Казвам, първото нещо, мъчете се да цените вашите добродетели. Научете се да цените вашата майка, баща, брат, сестра. Научете се да цените вашия учител. Научете се да цените вашите слуги. В тия времена, в които живеете, какво има да се плашите. Някои от вас искате да знаете как ще се оправи светът. Ще видите зимно време, когато гледате снега, който покрил земята, чудите се как ще се премахне – с кола да го дигнете не можете. Като дойде пролетта, лятото, слънцето ще ви покаже колко лесно го превръща на вода и се топи. Казвам, не се безпокойте, светът ще се оправи тъй, и вие ще се чудите. Този свят не е по-лош, отколкото сегашния. Сегашният е по-добър. Сегашният свят е хиляди пъти по-добър. Ние постоянно се самоусъвършенстваме. След време хората ще бъдат по-добри. Казвате: „Хората са лоши.“ Не, сегашните хора са по-добри. Но понеже светлината е по-голяма, и най-малката погрешка сега се вижда. Та сегашните погрешки произтичат не от самите нас. Едно време хората се биеха наблизо. Сега си пращат една граната, че аероплан, бомба от 1000–2000 килограма, избиват хората. Този, който хвърля бомбата, не вижда кого убива, мисли, че никого не засяга. Онзи, който спуща бомбата, ако се пусне направо, няма никога да пуща. Той я пуща от 1–2–3 километра. Понеже ние не опитваме нещата, нямаме досег. Има много жестокости. Когато нам ни е добре, казваме – всичко е добро. Щом ни засегне нас, казваме че е зло.

Та казвам, в съвременния живот се изисква. Сега всичките вярват. Казват: „Какво трябва?“ Че ти не може ли да вярваш в своята глава? Ти не може ли да вярваш в своите дробове? „В какво – казва – да вярвам?“ Вярвай в главата си. Духовният свят не съществува извън главата ми. Когато имаш едно радио в стаята, нали радиото приема. Ако имаш ти радио, веднага ще приемеш туй, което иде от разните градове по света. Ако нямаш радио, ти се благодари, че Господ ти е дал една глава. Разните мисли от слънцето, от звездите, от месечината, от Юпитер разни мисли идат. Вие даже не ги съзнавате. Станции нямате. Вие намерите няколко станции. Вие намерите само станцията на баща си – наричате го баща. Намерете станцията на майката, намерете станцията на брата, намерете станцията на сестрата. Знаете ли колко е далеч брат ви, сестра ви? Имате ли една ясна представа за вашия брат? Вие познавате вашия брат само в този живот. Родите се втори път, вече не го познавате. Някой мъж се влюбил в своя сестра, намерил чуждата жена. Тя е негова сестра от миналото, близка, която му направила добрини. Вярвайте, че във всеки човек има една божествена душа. Ако един обича една жена, в която живее една божествена душа, какво зло може да направи на една жена. Ние сами създаваме злото. Съвременните хора, ние създаваме злото. Жената казва: „Той не върви по правия път.“ Той започне да си казва в себе си: „Аз не вървя по правия път.“ Тя казва, че той не върви по правия път, и той казва същото. Отглас е. Тя трябва да каже: „Добре отива.“ Добре отива мъжът, и жената да казва: „Добре отива.“ За света да каже: „Добре отива.“ – Добре отива. Казваме: „На лошо отиваме.“ На лошо отиваме. Казвам, дяволът ли управлява света, или Господ. Че Господ го управлява. Страданията, които идват, те са пречистване на този свят. Те са божественият огън в света. Тия страдания, които имаме, те са божественият огън, който ни чисти от нечистотиите. Всичките велики хора минават през велики изпити. Толстой казва – след всяко боледуване идва едно просветление в неговия ум. Светът, който сега страда, заражда се нещо в съвременното човечество. Като мине през този големия огън, ще дойде нещо хубаво. Сега ще имаме страдания. Всеки един от нас ще понесе толкоз, колкото трябва. Всички трябва да вярваме.

Казвам, само за онези, които са готови, ще се оправи светът. Не ще се оправи, но светът е оправен, само че още не е проявен. Вас трябва да ви убеждават. Вие мислите дали Господ ви обича, или не. Какво доказателство имате сега? Младата мома, щом я обикне един момък, Господ я е обикнал. Майката, като роди едно дете, Господ я е обикнал. Щом имате един брат, Господ ви е обикнал. Щом имате слуга, който ви служи добре, Господ ви е обикнал. Щом имате учител, Господ ви е обикнал. Щом имате къща, Господ ви е обикнал. Че едно дърво ви дава, Господ ви е обикнал. Вятърът духа, Господ ви е обикнал. Щом слънцето грее, Господ ви е обикнал. Това са доказателства. Какви други доказателства искате? Ако искате, на вас може да ви дам. Онези от вас, които са смели, ще ви дам доказателства. Може преди 30, не 30, повече от 25 години бях във Видинско. Иде един, който се занимава със спиритизъм. Казва: „Пиша, но не вярвам, каквото моят ум пише. Може ли да ми дадеш едно доказателство, че има онзи свят? – Казва – няма да ме лъжеш, ще ми дадеш абсолютни доказателства. С тия глупости толкова време се занимавам.“ Казвам: „Ще го имаш.“ Минаха се 5–6 дена, той казва: „Такова доказателство дава ли се?“ „Какво е?“ Казва: „Ума ми щяха да изкарат. Миналата вечер, като се дигна цялото легло – обърнали леглото, той отдолу, леглото отгоре. – Не мислех, че са духове, мислех че са разбойници, обират. Затискат ме. Не мога да викам за помощ. Дойде ми на ум, понеже зная, че се занимавам със спритизъм, помислих, че са духове. Станах, няма никой.“ Казвам: „Искаш ли още доказателства?“ Казва: „Не искам.“ Аз не бях там, да го видя, той както ми го разправи. Ако ме е излъгал той... Аз му вярвам. Проверявам по друг начин. Вярвам, че може да има нещо преувеличено. Казва: „Двайсет минути ми взе, да си оправя леглото.“ Той пита: „Нямаше ли друг начин?“ Казвам: „Този е най-солидният начин.“

Казвам, всичко в живота придобива своя смисъл в любовта. Щом в един дом има любов между бащата, майката, децата, слугите, този дом се благославя. Щом в един народ има любов между всичките членове, народът се благославя. Любовта подразбира всичките добродетели на този народ. Всичко се оправя. И мъртъв да е човек, при любовта той пак ще оживее. Та казвам, най-същественото нещо: не ходете да мислите има ли Господ, или няма Господ. Сталин сега ще се убеди има ли Господ, или не. Болшевиците ще се убедят има ли Господ, или не. Те мислеха, те казваха: „Ние сме Господ.“ Каквото човек направи, ако е хубаво, така е. Но ако не е хубаво, ще видят какво ще направят. Двама се бият, кой ще спечели? Ако двамата се бият, кой печели? Идеалното учение разбирам онова, което дава възможност на всичките хора да се опитат да видят своите криви разбирания. Новото учение прави по възможност хората, които имат туй в себе си – хубавите заложби, тъй както са родени, да се проявят, за да може съзнателно да живеят. Защото земята е доста обширна. Няма защо да страдаме. Вие ще кажете: „Какво може да направим ние?“ – Във времето на Христа дванайсетте апостола, които бяха с Христа, ако бяха казали: „Какво може да направим?“ – те напуснаха учителя си. Но тия 12 апостоли, като се разбягаха, подбуждение имаше в тях. Днес има 500 милиона хора, които вярват в туй учение. Има хиляди начини, по които може да се провери онзи живот, от който зависи щастието.

Щастието на човека зависи от истината, вярата. Да чувстваш присъствието на Бога, Бог, който дава всичките блага, който ни благославя, той е Бог. Той не се измъчва. Той седи толкова далеч. Той постоянно подтиква към доброто, казва: „Учи онова, което съм ти дал. Помагай, не бъди користолюбив. Щедър бъди към всички. Милостиво мисли. Силен бъди, умен бъди. Работи за общото добро.“ Казваш: „Като работя за общото добро, къде ще му иде краят?“ Вятърът не работи ли за нас. Слънцето не работи ли за нас. Колко от тия плодове взима слънцето. Благодарение на туй слънце тия плодове зреят. Трябва да извадим от себе си такива мисли. Казвате: „Да създадем едно ново качество.“ Накъдето ходиш – стегнато състояние, колебание. Всеки, който те срещне, измерва те, мисли, че искаш да го излъжеш. Да има хора, като ги срещнеш, да ти е приятно. Да срещнеш този човек и да знаеш, че няма да те излъже. Дойде човек при тебе, иска 5 лева. Казва: „След един ден ще донеса петте лева.“ Какво ще кажете: няма ли сега гаранция? Гаранция може да вземат всички. Остане ли до гаранция... Гаранция аз считам – да гарантира умът ти, да гарантира сърцето ти, да гарантира твоята душа и твоето тяло да гарантира. Туй, за което благородният ум гарантира; туй, за което благородното сърце гарантира; туй, за което благородното тяло гарантира, то има цена сега.

Та сега е времето, когато хората трябва да потърсят Бога. Как ще го потърсите вие? В църквата ли ще го търсите? Не. Търсете го в главата, във вашите мисли. Да го търсим значи – всички ония мисли непотребни извадете ги навън и си турете най-хубавите мисли, които имате. Извадете ония чувства, които не струват, и да останат най-хубавите чувства. Нека останат най-хубавите постъпки. Да очистите къщата си. Казвате: „Може да се заблуждаваме.“ Аз да ви кажа разликата между заблуждението и разумността. Ако по един хипнотически начин казвам на човека, че той се е нахранил, и той вярва – като го тегля, постоянно губи от своята тежест, докато най-после съвсем изсъхне. Когато се храни, и придобива нещо, всякога, когато придобивате една малка тежест, показва, че сте в реалния свят. Когато постоянно губите, не сте в реалния свят, но в света на илюзиите. Лошите желания и лошите постъпки показват, че не сме в божествения свят. Сега търсим божествения свят. Щом започнеш да мислиш право, щом започнеш да мислиш право и да постъпваш право, ти си вече в духовния свят, в разумния свят. Това е едно определение. Та всеки ден, щом паднете духом, помнете, че то не е ваше състояние. Когато един земеделец разоре своята нива, обърне всичката трева, всичко наопаки обърне, той има за цел да извади тревата и да посади най-хубавото жито и то да израсте из земята.

Сега на земята се сее най-хубавото жито. Ние се радваме на хубавото, което се сее. Никога не сте живели в по-добър свят, отколкото днешния. Ако на този свят вие не сте доволни, тогава аз не зная кога ще бъдете доволни. В по-добър свят никога не сте били. И с мед да го храниш. Аз като излизам и гледам слънцето да изгрява, никога слънцето не е изгрявало по един и същ начин. Особено изгрява. Месечината малко особено изгрява. Звездите особено изгряват. Звездите нямат туй съчетание, както преди хиляди години са имали. Слънцето не изгрява на същото място, както преди хиляди години. Който изучава науката за движението на слънцето, слънцето изгрява от съвсем друго място. После слънчевите лъчи падат по особен начин. Едно време лъчите на слънцето са били по-груби, сега са по-меки и приятни. От ред години тук, в България, ний имаме едно ясно небе, както в Италия. То се дължи на това, че българите са станали по-добри. Затуй небето е по-ясно, по-кристално. Българинът го осъждат за някои работи. Той не е толкова лош. Той има една философия мрачна. Той е малко сатурнов тип, не обича да се хвали. Горделив е. Българинът не е тщеславен, но е горделив. Замислен ходи, казва: „Малко съм постигнал.“ Защото тщеславните хора, малко като направят, окрякат орталъка. Горделивият, много като направи, той мълчи, иска другите да говорят. Подслушва кой какво ще каже. Онзи тщеславният, той ще разправя, ще разправя, че ходил в странство, това направил, онова направил, толкова езици знае. Как ги знае? От френски знае 500–600 думи. От английски знае 500–600 думи. Английският език има повече от 200–250 000 думи. Френският език също. Да знаеш един език, който е в околността, да не влизаш в града.

Каквото е било едно време, оставете го настрана. Погледнете – щом очите ви са мътни, вярата ви не е добра. Да станат очите ви меки, прозрачни и дълбоки. Вземете едно огледало и вижте прозрачни ли са очите ви, да не са мътни, но меки и ясни. Успех има тогава. После косата си гледайте, да не е накокорена. Гледам, сега ги накокорват. И то не е лошо. Тия, които ходят с набръчкани коси, те са идеалисти и материалисти. Нека да са накъдрени, но да се меки. Може да турите къдри, ако са много дебели. Накъдрените коси, къдравите сухи коси показват недоимък. Меките коси показват, че човек има самовладение, има жизнена енергия. Когато човек изгубва своята енергия, косите стават подобни на него. Щом той забогатее, и те забогатяват. Гледам вашите нокти. Гледам, лакирате ноктите си – да са лъскави. Хубаво е да са лъскави, но гледайте не да падат, да ги изглаждате. Маникюр правите. Гледайте да има лунички на пръста. После ще бъде още по-хубаво да има лунички в основата на нокътя на всичките пръсти. Ако ги нямате, дишайте дълбоко, за да се засилите. Гледайте да се премахнат бръчките. Като се набръчкат лицата, не струва.

Аз желая да ви гледам подмладени. Вие сега казвате: „Остаряхме вече.“ Думата стар да не чувам. Възрастен и млад може, но стар да не чувам. Думата стар ще извадите. Ще кажете: „Станахме възрастни.“ Казвам, възрастни като сте, тамън сте всички за хубава работа. От невидимия свят има определена за всинца ви работа. Ще ви турят на работа с висока заплата.

Вярвайте в онова, което носи светлината, топлината, животът и силата.

Тайна молитва

Тридесет и осма неделна беседа
6 юли 1941 г., неделя, 10 часа
София – Изгрев

Най-често използвани думи в беседата: има, сега, може, човек, свят, казва, хора, себе, аз, казвам, бог, всички, земя, зъбите, добре, мисли, зъби ,

 Неделни беседи , София, 6 Юли 1941г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


НАГОРЕ


placeholder