Има три положения на съзнателния живот, които трябва да се държат в ума на всекиго, който иска да се развива правилно. Разбира се, не е въпрос тук за обикновените схващания на живота Обикновените разбирания няма какво да се повтарят, те се налагат от външния физически живот. Човек прекарва едновременно два диаметрално противоположни живота. В тях има противоречие, но в края на краищата тия противоречия пак ще се хармонизират. Важни са резултатите, а те са различни. За оня, който отива към небето, материята се разредява, условията се подобряват, там има светлина; а пък за оня, който отива към ада, материята се сгъстява, той отива надолу, дето има тъмнина и пътят му е труден. И в едното, и в другото място живеят същества разумни. Обаче в първото място, на небето, живеят светли духове, а в другото място живеят тъмните духове. Туй раздвояване се отразява във вашия ум и във вашите настроения. В първия случай вие сте свързани с небето, а във втория - с ада. Под влиянието на светлите духове вие преживявате техния живот - живота на светлината, а под влиянието на тъмните духове вие преживявате живота на тъмнината. Но и в двата случая животът е вън. Великден вие сте радостни, настроението ви е повдигнато, вие преживявате живота на ангелите, а в друг ден вие сте тъжни, настроението ви е понижено: вие преживявате живота на тъмните духове. Това са две състояния. Да вземем друг пример за пояснение: ако вие имате в кесията си 200 хиляди лева, които са ваши, може да разполагате с тях, както искате Може да си служите с тях, даже и да не са ваши. Другото положение е, когато ставате гарант на някого, вие трябва да платите един ден за него, ако той не ги изплати. Аз казвам: Гаранти не ставайте, нищо повече! Но трябва да знаете, че и обогатяването, което имате, от Бялото Братство е една гаранция. Законът е: в моята кесия мога да бъркам само аз, и тогава не бъркайте в чуждите кесии. Сега вие казвате: "Не искаме да имаме скърби." Ако не искате да имате скърби, тогава откажете се от радостите. Щом искате радости, ще имате и скърби.
Сега да дойдем до съществената задача. Вие искате да бъдете носители на Божественото учение. Можете ли да постъпите както бижутера? Има два метода. Първият е - кажи на този бижутер: "Събуди се у вас желание да знаете." Вторият метод е метод на гладния. Възбудите неговия вкус. В първия случай се явява нужда в тоя свят да вкусите от благата, които Бог е дал. Но как да удовлетворите тая нужда? Ако нея удовлетворите, вие ще се чувствате недоволен, или ще има нещо да смущава сърцето ви. Тогава трябва да разрешите кой е този гостилничар, който ви е дал малко от гозбата си. Вие ще намерите, че той е вашият баща. Тогава вие ще разрешите въпроса по същество. Това значи, че трябва да се намерят същинските отношения между Бога и вас. И тъй, първият въпрос е отношението ви към бижутера, а вторият въпрос - любовта, която трябва да носите в света. Тя е любовта на гостилничаря. Всеки човек, който иска да проповядва Божественото учение, трябва да бъде богат. В ума ви трябва да бъде складирано най-голямото богатство, също и в сърцето ви трябва да бъде вложено най-доброто ядене. Всеки от вас трябва да стане богат.
Вие всички минавате за ръководители, трябва да придобивате знание, а знанието трябва да има поне отчасти, поне малко приложение. У всички хора има един вътрешен егоизъм, но вие трябва да обръщате и на другите толкова внимание, колкото и на себе си. Трябва да знаете, че хората, които идат при вас, са от разни категории. Те са като животни: един е като вълка, друг като лисица, трети като змията, четвърти като гълъба и пр. За да ги задоволите, вие трябва да им дадете от онова, от което имат нужда. На вълка трябва да дадете една овца. Но ще кажете: "Имам ли право аз да давам овца на вълка?" Вие как постъпвате в такъв случай? Ще кажете: "Нямам право." Теоретически казвате, че нямате право, но фактически го вършите - давате овцата.
Сега ще ви дам друг пример. Аз искам да възпроизведа една ябълка и посаждам няколко семки от нея. Вие ще кажете: "Защо да загинат тия семки в земята?" А пък аз казвам: Ако една семка от посетите в земята поникне, тя компенсира жертвата на ябълката. В този пример аз изнасям само мъчнотиите. Вълкът, това са мъчнотиите в света. Всъщност вълкът не може да изяде овцата в природата, защото в природата съществува един закон, че туй, което се яде, то повече се размножава. Ако вълците се бяха отказали да ядат овцете, овцете щяха да намаляват. Значи, докато съществуват мъчнотиите и страданията, знанието се увеличава на земята. Вземете за пример и тази война, която стана. Тя причини много вреди, но ползата от нея е грамадна. Страданията в този живот ви причиняват много болки, но те са необходими за бъдещия ви живот - те ще ви донесат блага. Павел казва: "Днешните страдания не могат да се сравнят с бъдещите блага."
Всеки от вас трябва да има правилни отношения към живата природа, те. към Бога. Те трябва да бъдат напълно естествени, а не пресилени. И тогава ще имате вътрешна свобода и вътрешен мир. Но ако не сте добили тази вътрешна свобода и този вътрешен мир, това да не ви обезсърчава. Защото и мирът е на степени.
И тъй, благото, което искате от Бога, ще ви се даде, но кога? - Само когато имате вяра и търпение. Вярата може да се придобие отвън, но вие имате нужда от търпение. Тогаз от вас търпение, а от мене вярата. Аз търпение не мога да ви дам, но вяра мога да ви дам. Питате ме: "Кога ще бъде това?"- Вие сте нетърпеливи. Трябва да турите в умовете си тази мисъл: Дали сега ще бъде, или след един милион години, не е важно, защото един милион години може да се съберат в една минута.
Да допуснем, че аз имам желание да ви дам една круша, но вие ме нахоквате и аз скривам крушата. Втори път искам да ви я дам, но вие пак ме нахоквате и аз пак я скривам... Значи, за да получите крушата, не хокайте. Вие сте причината, дето не ви давам крушата. Благост и търпение трябва да имате. Не трябва да ми напомняте постоянно за крушата, защото, ако ми напомняте за нея, аз ще я туря в торбата.
Всяко благо носи първият ден. Но дните в небето не се броят както на земята. Всеки ден носи едно велико благо. Аз бих желал да ви кажа една мисъл: Днешният ден изгря заради мен, днес почувствувах какво значи човек да бъде роден от Божествения Дух. В този събор аз бих желал да изгрее вашият ден. Това е първото нещо. Второто е да ви се даде крушата. Но за тая цел трябва да имате търпение. Вярата може да дойде, а пък малкото нетърпение, което може да проявите, може да стане причина това благо да не ви се даде. Нетърпеливият човек е човек със слаба вяра, със слаба любов. Търпението показва любов.
Ето ви един ключ. Това е ключът - търпението. Вие ще го турите в сто ключалки, но трябва да знаете, че този ключ може да отвори само една ключалка. Може да опитате всички ключалки и да намерите тази ключалка. И тъй, първото нещо - търпение! Второто нещо - да изградите днешния ден.
Сега аз забелязвам, че вие сте направили известен напредък. Ония цапала, които сте направили долу, показват вашия [...]* напредък. Вие ги направихте, без да ви се каже, и ги намазахте с бяла боя, а белият цвят е хубав цвят.
Сега ще ви препоръчам: Всичките ръководители да научите добре Библията. Ще я прочетете един-два-три пъти. Ще прочетете и всичките ми беседи и ще си извадите от тях бележки за главните мисли и законите. Важно е да се види какво приложение на тия закони може да направи всеки от вас. Когато вършите тази работа, ще ви посетят по-напреднали от вас ученици от горе, а може да ви посетят и по-напреднали братя. И аз ще присъствам при вас с една лампа. Трябва да знаете, че мъчнотиите и страданията в живота са Божественият огън, който постепенно се сгъстява, и вие ще скачате, но това да не ви обезсърчава, защото и по-напредналите от вас скачат от този огън. Туй не е за наказание, а да се възстанови Божествената Правда. Вие трябва да бъдете запалени свещи за по-малките от вас братя и да носите Великото на вашите по-малки братя. Наистина има противоречия в живота, но те не са само за вас, има такива и за по-напредналите братя. Противоречия имаше и за Христа. Е, добре, ако главният Учител имаше такива противоречия, та вие, малките ученици, няма да имате! Божията Правда е абсолютна. И вашите противоречия са на степени. Бог раздава благата не сам, а ги дава на другиго, да ги раздаде в изобилие. А когато дойде за страданията, Бог ходи сам да ги раздава и тогава е много внимателен. Той дава от тях само толкова, колкото всеки от вас може да носи. Да, Бог е много внимателен спрямо нашите страдания.
И вашите отношения към другите трябва да се изяснят. Когато видите, че някой страда, вие обикновено казвате: "Кармата му е такава." Да, може кармата му да е такава, но вие трябва да му помогнете, за да се освободи от тази карма.
Сега, ако искате да бъдете работници, оттук трябва да започнете Засега достатъчно е това, което ви казах. В идущия събор ще продължим оттук нататък. Вие живеете в един свят с нов ред и порядък, но вие още не сте ликвидирали със стария живот. И затова ние не можем още да отрежем пъпа ви. Разбрахте ли? (Отговор: Разбрахме.) А туй, което не сте разбрали, ще дойде Духът на Истината и Той ще ви научи.
Сега разделете се всички братя и сестри на групи и им предайте това, което ви говорих. Направете един малък опит. Кажете им: "Учителят ни каза нещо, ще ви го предадем на вас."
Тази работа ви давам да се свърши до обед.
24 август 1925 г., преди пладне
Беседа, държана от Учителя в горницата по време на събора във В. Търново пред ръководителите и други братя
Най-често използвани думи в беседата:аз, може, има, сега, живот, бъде, търпение, ден, искате, положение, баща, дам, човек, знаете, пример, друг, духове, първото, круша ,