Веднъж, когато Георги тръгвал за града по работа и току-що бил минал реката, и влязъл в гората, пред него излязло едно туркинче на около 18 години, в цветущата си възраст. Казвало се Гюлсюм и била тайно влюбена в него, а той бил на същата възраст, още преди да е отбил военната си служба. Гюлсюм му казала: „Георги- ефенди /господине/, аз много те обичам. Искаш ли да се оженим? Готова съм да ти пристана. Ето, нося си и бохча с дрехи. Харесваш ли ме? Взимаш ли ме?" - „Тук не е въпрос за харесване - казал Георги - ти си хубава, но си от друга вяра и народност. Как може така? Ти помисли ли по този въпрос? Ако се оженим, децата, които ще се родят, от каква вяра и народност ще бъдат?" Девойката се смутила, защото и през ум не й било минало такова нещо. „Ти ще си намериш мъж от вашата вяра - продължил Георги - и аз ще си намеря жена от моята вяра. Сега побързай да се прибереш у дома си, докато не са ни видяли, че разговаряме насаме на такова скришно място, че ако ни видят, лошо ни се пише и на двамата. " Гюлсюм въздъхнала дълбоко и тръгнала бавно към селото. Разминала се с жениха. Други са били пътищата и на двамата - всеки поел своя си път.
