118.КАК НЕБЕТО РАБОТИ

На 19 декември 1956 година, когато приятелите бяха събрани в Тополица за осветяване на новия братски салон, мене ме задържаха и изпратиха в София, в затвора. Не е важна причината за задържането ми, но важното е, че ме туриха в една стая с един млад студент, който беше дошъл до отчаяние и искал да тури край на живота си. Същият младеж бе изял един килограм вар от мазилката, за да се отрови, но нищо лошо не бе последвало. Мислил следващата нощ да тури ръката си на фасонката на електрическата крушка, за да го убие токът. Но като отидох, поразговорихме се. каза ми защо е задържан. Причината не била голяма и аз го насърчих, че скоро ще го освободят. Носех си хляб и захар, които давах повече на него. След няколко дни ни разделиха и не след много научих, че го освободили. Аз не му казах кой съм и откъде съм, но го окуражих, като му казах, че има родители, които го чакат, а също и една мома го чака. Той ме гледаше с интерес и слушаше с внимание.

Защо ме задържаха и пратиха при него? Защото аз бях най-подходящият, чрез когото можеше да се помогне на този млад човек.

Ето как небето работи и помага.

Разказал: Влайчо Жечев.

19.12.1964 г.