142. КЪДЕ СА ПАРИТЕ

Един ден брат Теню отивал в родното си село, село Калчево. По пътя пред него препускала каруца с няколко души в нея, един от които полицай. Видял той, че от каруцата паднало нещо и като се доближил, видял кожено портмоне. Каруцата бягала със силен тръст и макар че била наблизо, от силното хлопане по шосето не го чули, въпреки че били още близо. Тичал той подир каруцата и им викал, но те не го чували. Тичал доста, докато го видят и чуят. Най-после го чули и спрели. „Туй портмоне падна от каруцата, вземете го. Какво има в него, не знам. Бързам да ви го дам." И го подал. Полицаят поел портмонето, отворил го и казал: „Къде са парите?" - „Аз не зная дали е имало пари и колко", казал братът. „Взех го от земята и както го взех, така ви го давам!" - „Имаше пари. Къде са парите?" - продължавал да настоява полицаят. Като се върнал в града, бил арестуван. От него се искало да признае, че той взел парите. Но как да признае, като не ги е взел,

Затворили го в една стая - стая за разпит. Там имало един атлет, да го наречем Голиат, съблечен по фланела и с гумен камшик. Готов. „Ще признаеш ли?" - „Как да призная, като никакви пари не съм видял, нито съм взел." - „Сега, сега ще признаеш всичко", му казал Голиат. Събличай се и лягай по корем на пода. Легнал брата на пода и отправил искрен зов към Учителя за помощ.

Голиат замахнал с бича, но видял, че нечия ръка хванала ръката му. В същия момент потекло струя от искри от бича.

Изплашил се Голиат и казал на брата сърдито: „Ставай, обличай се и си отивай." По този начин брат Теню бил изгонен от участъка.

Поражда се въпросът дали е трябвало брат Теню да тича подир каруцата, за да им дава намереното портмоне. Неговата честност го зъдължавала. По тоя начин той придобил една изключителна опитност, един бисер, който краси челото му.