193. ЧУДНОТО ИЗЛЕКУВАНЕ

През 1932 година един брат от Изгрева заболя тежко. Боледуването му продължи. Състоянието на болния все се влошавало. Братът очаквал пряката намеса на Учителя, като казвал: „Учителят, ако иска, може да ме излекува." Той по всяка вероятност очаквал външната намеса на Учителя, без да се уповава на вътрешните сили.

Един петъчен ден, когато Учителят държи беседа в младежкия клас, внезапно прекъсва беседата, което никога друг път не бе ставало, излиза, отива горе в стаята си, взема едно шишенце, слиза и отива при болния брат. Веднага двама братя го последваха, иначе не бихме знаели къде е ходил Учителят. Учителят дал на бслния да изпие наведнъж шишенцето с някаква тъмна течност и си излиза. Връща се в клас и продължава лекцията. По всяка вероятност болният в момент на тежка криза е призовал Учителя и той веднага се отзовал. Този факт може да се провери, ако болният след 33 години помни случая.

Болният веднага изпил лекарството, като имал чувството, че глътнал огън - така силно му запарило. Малко след това почнало изобилно изпотяване, което продължило през целия ден и до късно през нощта, така, че болният сменил десетина ризи. След като привършил процесът на изпотяването, болният веднага заспал, което продължило петнадесет-шестнадесет часа. Като се пробудил, почувствал глад. Почнал да се храни и скоро напълно оздравял.

Единият от братята, които са придружили Учителя при болния брат, е Георги Радев, председател на младежкия окултен клас, по чиито разказ е записан горния случай.