25. ГРИЖОВНОСТ ЗА БЪДЕЩИЯ ЗЕТ

В.К.: Мина тази епоха. Така, значи бащата на Георги Куртев се казваше Вълчо Куртев. Те са от този край. Надка: Айтозлии. В.К.: Te c какво се занимаваха? Надка: Дядо му е бил беден човек, чешмеджия е бил. В.К.: Какъв? Надка: Чешми правел. В.К.: А, чешми правел. Надка: Беден човек. В.К.: От този край. В.К.: Неговата жена, т.е. баба ви? Надка: На баща ми майка? Бяха бедни хора. В.К.: А на дядо ви по майчина линия? Надка: На майка ми. На майка ми баща й е най-богатият човек. Имал швейцарски крави, голям двор с хубава къща и чешма в двора и все викали: „На дядо Иван пристигат все швейцарски хубави крави." Той бил силен, много благороден човек. В.К.: Е, как така е дал бащата дъщеря на беден човек? Надка: Мама била също хубава. Баща ми бил много левент, много хубав. Той и тъй си отиде, хубав човек, но като младеж и се сприятелили. Събирали се, играели на не знам на какви игри, младежи и така си симпатизирали. А дядо ми бил много добър. Дядо ми Иван, на майка ми. Той богат човек, имали земеделие, правели големи хармани, тогава с хармани вършеели житото, като първия харман, който направи, житото, което се овършее, го смила на воденицата и праща чирака у дома, при дядо ми Вълчо, бил прочут така. Добър човек, но много беден. Срещу Нова година ще каже на слугите: „Ще отидете и ще наберете дърва една кола, ще ги занесете у Вълчо Куртев." И татюви като станат - чувал с брашно и една кола дърва струпани. В.К.: Ама това преди да се оженят. Надка: Преди да се оженят. В.К.: Ха-ха-ха. Надка: Като бедно семейство. В.К.: Поддържа си бъдещия зет. Ха-ха. Надка: Не е знаел. В.К.: Отгоре знаят и го карат да занесе. Ха-ха. Надка: Но той не само на дядо ми - и на много бедни. Айтос бил така малко градче. Бедните хора на пръсти са. То повече бедни бяха хората. В.К.: Ама хората така са се подпомагали по-рано. Надка: Да. Така е било. В.К : А когато той така се оженва, той се оженил за майка ви, ходил ли е да пита Учителя? Надка: Ами къде? Той тати не се познавал още с него. Той бил 20-годишен. Мама била 18-годишна. В.К.: Сега запознаването на брат

Георги Куртев с Братството и с Учителя става след като се оженват. Надка: Ами тъй. Даже са имали дете, кака ми я имало. Той е в Сливен, като си идва, завърши фелдшерската школа и идва тука с детето. После не знам точно кога идва Учителят, не мога да си спомня как. В.К.: Вий в коя година сте родени? Надка: 1908 година. В.К.: Осма. а-а-а, защото аз се свързвам с онази снимка, която знам, с брат Георги Куртев, брат Боян Боев и кой още беше. Там го има, по време на Балканската война, значи преди това е било това нещо. Да, запознаването с Учителя. Надка: Ами рано. 1907 година баща ми приема учението на Учителя. 1907, 1906 или 1905 година. В.К.: Значи онези години. Надка: Да. Когато този сеанс е станал в Айтос, гдето ви казах, тогава се запознава В.К,: Той записвал ли си ги в тефтерче, неговите спомени? Не сте проверявали. Надка: Не съм и после ние не обичаме тъй. Той не обичаше всичко да разправя. И така премина животът ни.