Още преди да подаде своите записки, в началото на 1860 г., скоро след пристигането си във Варна, Рачински успял да убеди Варненския митрр-полит Порфирий, да позволи щото всяка събота да се отслужва за него лично в църквата „Св. Георги" славянска служба. При първата такава служба, която се състояла на 12 март 1860 г., българите се стекли масово. Обаче скорошното след това на 3 април избухване на разрива между българите и патриаршията накарало Порфирия да оттегли това разрешение. Според спомените на Константина Дъновски23 той отстъпил пред настояването на Рачински и позволил да се служи на славянски език на руски царски празници в близкия монастир „Св. Димитър", на който игуменът бил българин и дето Рачински се срещал и разменял мисли с българите, като след службата на 6 август 1860 г. им обещал да действува да се открие във Варна руска славянска църква и ги поканил да размислят за отваряне на българското училище, за което била открита подписка и събрана една сума. Рачински отнесъл сега въпроса за откриването на българско училище и славянска църква за българите във Варна със специална записка, както казахме и по-горе, до руското правителство, което й дало ход. Сам Рачински се явил за тази цел в Петербург в края на 1860 г. Съгласно с мнението, изказано от митрополита Филарета, Рачински се отнесъл до Патриаршията и на 11 март 1861 г. се получило надлежното разрешение за откриване във Варна на руски консулски параклис, какъвто бил наистина открит и осветен на 12 април същата година от архимандрит филарета, който по искане на Рачински бил ръкоположен от митрополита Порфирия за архимандрит и назначен за свещеник при параклиса.
Успоредно с усилията си за славянско богослужение и църква Рачински е работил и за поставяне основа на българска просвета във Варна. Този въпрос той повдигнал, както се посочи вече по-горе, и пред руското правителство. В своите спомени Йосиф Стоенчев разказва, че варненецът архимандрит Филарет, който като младеж бил отведен в 1828 година в Русия и останал и се образовал там около 20 години, след което се завърнал и, след допълване на образованието си в духовното училище в остров Халки, постъпил като възпитател във варненските гръцки училища, се сближил с Рачински, на чийто син станал и домашен учител, а след това в 1861 г. и свещеник на консулския параклис и подпаднал под негово влияние. „Като разговарял с него, Рачински му казвал, че българите в другите места с борба се сдобили със своя българска църковна служба и училища; че не е право да не им се дава техният език; и че ще бъде разумно да им се позволи в една от многото варненски църкви, които не винаги са отворени, да си служат на славянски. В едно събрание на първенците гърци филарет предложил внушената от Рачински идея да се въведе в гръцките училища преподаването на българския език; че ще е добре, сега още, преди българите във Варна да са наченали да се борят, да им се дадат някои права, та така да се предземе опасността. Обаче първенците не се съгласили и обвинили и изобличили Филарета за това предложение, след което бил и уволнен, но за това пък Рачински го взел под свое покровителство и определил да му дава двойна заплата". Това се съгласява напълно с онази дейност, която филарет, очевидно под влияние на Рачински, развил от 1860 г. във Варна в полза на българското дело. Това се съвпада впрочем и с онова, което казва в спомените си първият варненски български учител, че варненските българи молили гръцката община да въведе обучение на български език, но тя с одумки не ги удовлетворявала. Картината за дейността на Рачински във Варна става пълна, като вземем пред вид и съобщението на съвременника К. Дъновски, който свидетелствува, че в срещите в монастира „Св. Димитър" „Консулът искал от по-видните българи да обмислят въпроса за откриване на българско училище", което било веднага решено от същите. От всичко това се вижда, че Рачински от самото начало е търсил пътища за туряне основа на българска просвета във Варна. Ясно е,че Рачински е способствувал силно за раздвижването и националното сплотяване и проявление на варненските българи. Наистина, Великденските събития в Цариград, когато тамошните българи обявили на 3 април 1860 г. отделянето си от цариградската патриаршия в отделна църква, начело с Илариона Макариополски, също така влияели; но ако не беше Рачински, те не биха раздвижили тъй скоро варненските българи, които са се намирали при много по-трудни условия, отколкото другаде. И значението на този руски консул изпъква още по-релефно, като се има пред вид, че другаде в България, дето условията са били по-благоприятни, но дето е нямало един Рачински, събитията от 1860 г. са повлияли много по-слабо и бавно. Впрочем влиянието на Рачински над българите във Варненско явствува и от неговото собствено признание, че след събитията в Цариград в 1860 г., „когато кметовете на градовете и селата, на поканата на българската община в Цариград, се решили да подпишат, че се отричат от административното подчинение на цариградския патриарх, добросъвестните свещеници от Добрич, Нови Пазар, Котел и селата Хадърджа и Гюнъдогду, ме поставяха в затруднително положение, като се обръщаха за съвет към мене."
