291. Учителят си замина

Сряда,

Свършва беседата, прочетена от брат Симеон и ние с майка ми станахме, да си отидем. Погледнах часовника - 5.40 ч. В този момент в салона бързо влезе сестра Мария Тодорова, прегърна ме и каза разплакана: "Сестра, Учителят си заминава", като ме поведе към приемната. Влязох и бързо се спуснах към кушетката. До Учителят бяха брат Борис и брат Владо. Учителят лежеше неподвижен и когато застанах до Него Той изпусна два пъти продължителен дъх - последният си дъх. На дясното Му око се появи една голяма сълза. Брат Владо ми каза: "Сестра, вземи кърпата на Учителя, изтрий сълзата Му. Запази кърпата."

Избърсах последната сълза на благия Учител и запазих бялата кърпа.

Денят бе сив. Никакъв вятър, минус 12 градуса. Три дни траурното небе не се промени. Мъртва сивота. Слънцето сякаш изчезна от небето завинаги. Владо ме поведе към къщи. Бях напълно сломена. Отидох си и легнах. Не можех да търпя тялото си, не можех нито да лежа, нито да седя. Никакъв импулс за живот небе останал в мен

В.К.: Сега вие тука споменавате на с. 39, вие сте били при Учителя, последните мигове на Учителя, когато той е издъхнал. "Учителят лежеше неподвижен и когато застанах до Него Той изпусна два пъти продължителен дъх, последният си дъх." Значи вие сте били на последните му дихания? Весела: Да. Последна издишка на Учителя. В.К.: Вие бяхте там-вие, кой? Весела: Аз бях на беседа с майка ми сряда сутрин, на 27 декември. И беседата свърши в 6 без 20. Симеонов чете беседата. И като станахме и си тръгваме сестра Мария Тодорова се втурна в салона, грабна ме: "Сестра Весела, бързо, Учителят си заминава", И ме вкара в стаичката и ме заведе, там беше Владо и Борис Николов до Учителят прави, а Учителят лежеше на кушетката. И неподвижен. И аз застанах до Владо права, до Учителя и той даде два пъти дълбока издишка и една голяма сълза се събра на окото му. Така на края на окото му една голяма сълза. Владо се наведе и каза: Сестра Веса, вземи кърпата на Учителя, която лежеше на гърдите му, изтрий сълзата и запази кърпата. Аз взех кърпата, изтрих сълзата и запазих кърпата. Тази кърпа е у мен досега. В.К.: И я пазите още? Весела: Пазя я. И като разбрах, че Учителят издаде последното издихание, пресякоха ми се краката, стана ми зле, не можех да стоя и Владо ме грабна и ме поведе към къщи. Едва ме домъкна и аз в къщи бях като труп. Легнах, като че ли аз умрях, имах чувството, че се свърши и с мен живота.