НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
87
резултата в
59
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Годишна среща на Веригата, Варна, 1909 г.
,
СБ
, Варна, 28.8.1909г.,
Аз например, ако бях навънка, щях повече да бъда успешен, а сега е по-мъчно с вас, защото изпъква вашата
индивидуалност
– именно искате и вие да бъдете напреднали.
Така, ако ти дадат най-малката работа и я изпълниш, ще си най-почтеният човек в Небето, а ако ти дадат най-голямата работа и нищо не изпълниш, то ти си най-непочтеният човек. Значи не е работата до количеството, а до качеството на нещата. У вас може да се породи мисъл, желание, изкушение, ако щете, да си съставите и вие верига. Няма желание у човека, което да не е осъществено, само че малко може да закъснее. Та и туй ваше желание един ден ще бъде осъществено, но трябва подвиг, търпение и чакане.
Аз например, ако бях навънка, щях повече да бъда успешен, а сега е по-мъчно с вас, защото изпъква вашата
индивидуалност
– именно искате и вие да бъдете напреднали.
Но и това ще дойде един ден. Дяволът и той си има своята тактика, а именно – изцапа един човек и после, като започнеш да живееш за Господа, той казва: „Обръщай внимание на миналото.“ Никой не може да разположи сърцата на хората52 да го обичат, освен Господ. Само Той може да разполага със сърцата на хората. Това са го изпитали много духове, а това е и законът.
към беседата >>
2.
Протоколи от годишната среща на Веригата 1911 г. Велико Търново
,
СБ
, В.Търново, 23.8.1911г.,
И всяка душа, която иска да развие своята
индивидуалност
, трябва да се отдалечи от Бога, а с това нейно отделяне необходимо е било да се създаде първият зародиш — вярата в този принцип, че като се отделя от Бога, тя ще придобие нова опитност, чрез която да разкрие Божествената мъдрост пред себе си.
Подир молитвата и изпяването на „Да изправится молитва моя“ г-н Дънов каза: — Тази вечер ще ви говоря върху трите велики стъпки в живота. Първата стъпка на човешката душа е започнала с нейното отделяне от Бога, когато тя е изгубила своята първа чистота. Първата стъпка е слизане от Бог към человека или от центъра към периферията. Това е един вечен закон, през който всякоя душа трябва да премине.
И всяка душа, която иска да развие своята
индивидуалност
, трябва да се отдалечи от Бога, а с това нейно отделяне необходимо е било да се създаде първият зародиш — вярата в този принцип, че като се отделя от Бога, тя ще придобие нова опитност, чрез която да разкрие Божествената мъдрост пред себе си.
Вярата е едно самосъзнание на душата, че излиза като един лъч от Божеството и че е невъзможно да изгуби пътя си. Втората стъпка, надеждата, се е развила на земята, когато душата се е облякла във физическото тяло. Последното е един образ на първоначалното тяло, което душата е имала в своята първоначална чистота, когато тя е била в небето и когато е била една одухотворена материя, която никога не умира. Жизненото тяло е съставено от органическа материя и е сходно с растителното царство. А тялото на плътта е тялото на животните.
към беседата >>
3.
Протоколи от годишната среща на Веригата 1912 г. Велико Търново
,
СБ
, В.Търново, 6.9.1912г.,
А ние, често пъти нашата
индивидуалност
се скрива в себе си и дървото изсъхва.
Зная аз неговата сила: докато е пълен хамбарът му, добре е, но щом се изпразни, той е готов да капитулира. Аз съм ви казал: вие сте солта на този народ. Друг е въпросът дали можете да осолявате, но бъдещето ваше и на народа зависят до висша степен от тази сол, която вие имате. Когато ви говоря тия работи, не бива да ставате много сериозни и да мислите дали можете да изпълните тия роботи, за които ви говоря, или не. По отношение на работата вие вземете за пример дървото, което колкото повече пуща корените си, толкова по-добре върви то.
А ние, често пъти нашата
индивидуалност
се скрива в себе си и дървото изсъхва.
Нам трябва пластичност — да изпитаме и знаем каква е волята Божия и ако бива да сме горделиви и честолюбиви, нека бъдем такива по отношение Волята Божия. А ние какво правим? Щом ни се каже някоя грешка, ние се докачаме, вместо да се самоосъдим, в смисъл за изправление. И колкото повече се очистим от скритите грехове и желания, толкоз по-добре е за нас. Ние трябва да работим само в кръга, който Господ ни е поверил и дал, и не бива да излизаме никога из него, докато го Сам Господ не разшири.
към беседата >>
4.
Фарисей и Митар
,
НБ
, София, 18.10.1914г.,
Чело хубаво, възвисоко, в основата си, над носа, издадено – признак на човек със силна
индивидуалност
, с наблюдателен и практичен ум.
На възраст преминал е четирите периода и е встъпил в петия, т.е. навършил е 45 години. Рамена малко възкръгли, лице малко продълговато и крушообразно, с развита нервна система. Долна челюст правилно сформирана, с брада продълговата и заострена – признак на човек с ум подвижен и схватлив; уста средна, устни нито много дебели, нито много тънки; краищата на устните ъгли стоят малко издигнати; с една усмивка на презрение – „Хората – това са тълпа“; но вътрешно своето презрение никога не изказва. Очи сивопепеляви; вежди дъгообразни, малко наведени, като клоните на старо дърво – човек, който живее дълго време и който има опитност в живота.
Чело хубаво, възвисоко, в основата си, над носа, издадено – признак на човек със силна
индивидуалност
, с наблюдателен и практичен ум.
Слепоочните области средно развити; уши правилни и близо прилепени при главата – белег на материален порядък. Влакната на брадата малко възредки и възчервени – белег на импулс и упорство. Глава валчеста, общ размер околовръст над ушите 56–60 сантиметра; със силно развита и издигната теменна област – белег на човек с голямо самообладание, самоуважение, гордост, взискателност и тщеславие; религиозно чувство притежава, но едностранчиво развито; милосърдие проявява, но само към себе си и нему близките. Лице възбледобяло, с нос от гръко-римски тип. Човек с естетически вкус, но без поезия и обич към природата, към възвишеното и идеалното.
към беседата >>
5.
Да я не пия ли?
,
НБ
, София, 22.10.1916г.,
лишени от
индивидуалност
.
Тя е най-важната негова черта. Устойчив характер е оня, който, при всички условия на живота, е един и същ, т.е. не се изменя. Ако при изпитанията човек мени характера си, казваме, че той няма характер. Всички същества, които нямат характер, са безлични, т.е.
лишени от
индивидуалност
.
За да развие основната черта на характера си – устойчивостта, човек минава през четири процеса, т.е. през четири степени на развитие: процес на подсъзнанието, на съзнанието, на самосъзнанието и на свръхсъзнанието или така нареченото космическо, Божествено съзнание. Сегашният човек е дошъл до самосъзнанието. В това съзнание се крият условията за човешкото падане. Човек има желание да владее света и казва: Само аз живея, затова всички трябва да ми служат.
към беседата >>
Ако при изпитанията вие се мените и тази черта се мени, значи у вас няма характер, а всички същества, които нямат характер, те са безлични и нямат
индивидуалност
.
(втори вариант)
Но засега дръжте си любовта тъй, както я разбирате. Сега ще дойдем до характера на човека, това, което е устойчиво. Характерът у човека разбира тази основна черта, която през всички изменения остава неизменяема. Ако може да намерите по-добро определение, може да приемете него. Но сега ви давам това, което може да разберете.
Ако при изпитанията вие се мените и тази черта се мени, значи у вас няма характер, а всички същества, които нямат характер, те са безлични и нямат
индивидуалност
.
Сега ще направя няколко забележки, преди да встъпя във вътрешния смисъл на въпроса. За да може да развие своята основна черта, човек трябва да мине през четири степени на своето развитие. В съвременния живот те са дадени като съзнание, подсъзнание, свръхсъзнание или самосъзнание и космическо съзнание. Човек е минал през трите периода, сега именно е в периода на самосъзнанието или това, което наричаме грехопадане. Самосъзнанието и грехопадането имат обща връзка.
към втори вариант >>
6.
Петте разумни девици / Петте разумни и петте неразумни деви
,
НБ
, София, 16.11.1916г.,
Личността на човека е маска, а
индивидуалността
– неговото висше проявление, на което той трябва да се спре.
– Как да няма смисъл животът? Каквото са пожелали, това са постигнали. Ако искаш живота ти да има смисъл, пожелай да се ожениш за царския син, да му родиш едно добро и разумно дете. Казвам: Човешката душа трябва да се стреми към великото, да се свърже с Бога, да роди нещо разумно. Само така човек може да излезе от своята личност.
Личността на човека е маска, а
индивидуалността
– неговото висше проявление, на което той трябва да се спре.
Не е важно, какви са отношенията на човека към хората; важно е, какви са отношенията му към Бога и към възвишените същества. Вторите отношения определят първите. Когато свириш в оркестър, никой няма да обърне внимание на красивото ти лице и на меките ти ръце. Всеки ще гледа, как свириш, дали се хармонизираш с главните музиканти. Да мислиш, да чувстваш правилно, това значи, да свириш добре.
към беседата >>
7.
Противоречие в съзвучието
,
НБ
, София, 9.2.1919г.,
Само така човек запазва своята
индивидуалност
и върви от частното към общото, от личното към общочовешкото.
Едно се иска от съвременните хора: изучаване и прилагане на Христовото учение. Ще кажете, че има хора, които изпълняват това учение и не е нужно всички да го изпълняват. Не е така. Всички хора, всички народи съставят част от голямото, Божествено дърво. Следователно, всеки трябва да изпълнява службата си като лист, клон, цвят или плод на дървото.
Само така човек запазва своята
индивидуалност
и върви от частното към общото, от личното към общочовешкото.
Животът на индивида и на цялото се изменя така, както ембриона в утробата на майката. То преминава през 500 хиляди форми, докато приеме образа на човек. В духовно отношение, различните хора приемат различни форми: един прилича на точка, друг на запетая, трети на точка и запетая, четвърти – на въпросителна, удивителна, на лист, на клон, на цвят и т.н. От гледище на сравнителната физиогномия, само външно човек носи човешка форма; вътрешно, обаче, той има форма на растение или на животно. Затова някои сравняват носа на човека с ноктите на орела.
към беседата >>
8.
Светило на тялото
,
НБ
, , 11.5.1919г.,
Когато дойдем обаче до онова вътрешно състояние, когато се изменяме вътрешно, тогава изгубваме своята
индивидуалност
, изгубваме това, което сме спечелили.
Сутринта се обличам в черни дрехи, черна шапка и ръкавици, официален костюм. Върна се от тази среща, следобед ми предстои да се срещна с по-обикновено лице, затова се обличам в бели дрехи, бяла шапка и така излизам. Който ме срещне този ден, ще пита: „Кой е този господин, който се облича по няколко пъти на ден с различни дрехи? “ – Това е господинът с многото костюми, който постянно се мени, но не се изменя. Това е свойството на човешкия дух да се мени, но да не се изменя.
Когато дойдем обаче до онова вътрешно състояние, когато се изменяме вътрешно, тогава изгубваме своята
индивидуалност
, изгубваме това, което сме спечелили.
Това аз наричам закон на падането. Лъчите, които се проектират като известна енергия, с падането на земята остават на нея дълги години, докато дойде ден да се върнат при своя баща, от който са излезли. Защо тези лъчи излизат от Бога? – Защото и те са съгрешили. Ако те не бяха съгрешили, вие не щяхте да усещате това парене и изгаряне, а щяха да предизвикат една нежна светлина и приятна топлина.
към беседата >>
9.
Старият и новият живот / Стар и нов живот
,
МОК
, София, 29.3.1922г.,
Защото младите имат по-силна
индивидуалност
от старите.
(втори вариант)
Дали ще ядете овес, праз или друго нещо, трябва да имате разположение, което да отговаря на енергиите на овеса, на праза и т. н. - в това се заключава вътрешната страна на яденето. Това всички трябва да знаете и да го прилагате в живота си; без това знание вие всякога ще се натъквате на ред заблуждения, на криви тълкувания. Едно от заблужденията, на което често се натъкват учениците, е следното: казват например, че окултната наука не била за младите. Не е така, според мен точно обратното е вярно - защо?
Защото младите имат по-силна
индивидуалност
от старите.
В това отношение бедните, простите са по-силни от богатите, от учените, от религиозните; те повидимому само са бедни и прости, а всъщност вътрешно представляват богати полета с добре разорана и разработена земя, ето защо в сегашните времена Напредналите същества се въплътяват именно между бедни, прости хора. Това не е абсолютно, но в повечето случаи се забелязва, защото по този начин Невидимият свят иска да повдигне слабите, сиромасите и простите хора в света. И тъй, Напредналите същества се въплътяват повече между сиромасите и простите хора, а ненапредналите - повече между привидно богатите и учените. Значи в младите се въплътяват по-силни духове, затова те трябва да се занимават с окултизма; по тази причина младите бягат от църквите - те са смели, решителни, лесно ликвидират със старите форми. Старите са недоволни от тях, негодуват, пречат им.
към втори вариант >>
10.
По пътя / Правият път
,
ООК
, Витоша, 26.5.1922г.,
Това не подразбира заличаване на човешката душа, но проява на
индивидуалността
на човека, т.е.
Изучавайте природата с всички нейни форми – минерали, растения и животни. Това значи да проникне човек до великите Божествени тайни. Този е правият път на развитие, през който ще минат всички хора. Въпросът е само до времето, един по-рано, друг по-късно. Един от принципите на Бялото Братство е реализиране на идеята „Братство и равенство“.
Това не подразбира заличаване на човешката душа, но проява на
индивидуалността
на човека, т.е.
преминаване на съзнанието в по-висока форма. Не става ли това с всекиго? Като дете, човек е ограничен, безпомощен, нуждае се от грижите на родителите си. Съзнанието му е ограничено. Колкото по-добре расте и се развива, съзнанието му се разширява.
към беседата >>
Това не подразбира заличаване на човешката душа, но проява на
индивидуалността
на човека, т.е.
Изучавайте природата с всички нейни форми – минерали, растения и животни. Това значи да проникне човек до великите Божествени тайни. Този е правият път на развитие, през който ще минат всички хора. Въпросът е само до времето, един по-рано, друг по-късно. Един от принципите на Бялото Братство е реализиране на идеята „Братство и равенство“.
Това не подразбира заличаване на човешката душа, но проява на
индивидуалността
на човека, т.е.
преминаване на съзнанието в по-висока форма. Не става ли това с всекиго? Като дете, човек е ограничен, безпомощен, нуждае се от грижите на родителите си. Съзнанието му е ограничено. Колкото по-добре расте и се развива, съзнанието му се разширява.
към беседата >>
11.
Видѣхме Господа / Видяхме Господа
,
НБ
, София, 11.3.1923г.,
Душата като влѣзе въ Нирвана, тя се слива съ корена на Бога, изгубва своята
индивидуалность
, не сѫществува вече.
Що с народъ? Това сѫ отдѣлни души, които се стремятъ къмъ извѣстно благо. Тия души може да се сливатъ въ една душа. Въ туй сливане сега всички взимате пакъ кривото разбиране. Въ източната философия, всичкитѣ философи на изтока, и сега нѣкои казватъ, че Нирвана е самоунищожение, изчезване на всичкитѣ души.
Душата като влѣзе въ Нирвана, тя се слива съ корена на Бога, изгубва своята
индивидуалность
, не сѫществува вече.
И това нѣкои го базиратъ на думитѣ на Гаутама Буда. А какво е казалъ той самъ? – Ето какво е казалъ Гаутама Буда, когато той е умиралъ: „Стани“, казва и „Влѣзъ въ Нирвана“ и „напусни тази форма изопачена, въ която толкозъ години си живѣлъ. Влѣзъ въ своето величие, което прѣди врѣме си ималъ“. Значи Нирвана не е унищожение на човѣка, ами човѣкъ взима своето първоначално произхождение, което е ималъ.
към беседата >>
изгубване на човешката
индивидуалност
.
(втори вариант)
Казваш: Ще живея за своя народ. Това значи: Ще живея, за да подобря условията на моя живот. Няма да жертвуваш живота си за своя народ, но ще подобриш условията, както на своя живот, така и условията на онези души, които съставят народа. Тези души се сливат в едно цяло – колективна душа. Според източната философия, сливането на душите в едно цяло подразбира състояние на Нирвана – сливане с Бога, т.е.
изгубване на човешката
индивидуалност
.
Нирвана не е унищожаване на човека, но сливане с Бога, т.е. връщане в първоначалното му състояние. Преди да слезе на земята, човек е бил в Нирвана и, в края на краищата, пак се връща в Нирвана. Дълго време трябва да се говори на хората, че те имат висок произход и трябва да се върнат към него. Задача на човека е да осъзнае своя първичен произход и да признае Бога като свой баща.
към втори вариант >>
12.
Живот вечен
,
НБ
, София, 29.4.1923г.,
Питате: „Кога човек проявява своята
индивидуалност
?
– Защо? – Защото навсякъде е еднаква. Казвате, че тази топка няма нищо индивидуално в себе си. Обаче да вземем друга топка с няколко остри, издадени части по нея. Като прекараме ръката си върху нея, ние ще усетим издадените ѝ части и ще кажем, че тя има нещо индивидуално в себе си.
Питате: „Кога човек проявява своята
индивидуалност
?
“ – Когато излезе от общите условия на живота. Тогава той се натъква на известна мъчнотия. – Защо иде мъчнотията? – Защото той се е индивидуализирал, т.е. излязъл е от общото течение на живота.
към беседата >>
13.
Който има уши
,
НБ
, София, 11.11.1923г.,
Сега съвременните учени хора казват, че ако дойдем в съприкосновение с Бога, ние ще обеднеем, ще изгубим своята
индивидуалност
и самостоятелност.
Повече от „1001 нощ“ е даже. В „1001 нощ“ има такава философия! Чели ли сте „1001 нощ“? Вероятно сте я чели, там има отлични неща, само че туй е един живот другаде преживян, при друга обстановка, а не тук на земята. И тъй, първото съприкосновение с Бога, с туй Великото същество, ще внесе една нова струя, едно ново прозрение, ние ще схванем живота тъй, както никога не сме го схващали, и ще почнем да живеем другояче.
Сега съвременните учени хора казват, че ако дойдем в съприкосновение с Бога, ние ще обеднеем, ще изгубим своята
индивидуалност
и самостоятелност.
Аз ви питам следния факт: Коя майка иска, след като роди едно дете, туй дете да бъде идиот? Има ли такава майка? Всяка майка иска нейното дете да бъде тъй разумно, като нея. Тя се радва. Мислите ли, че Бог, Който ни е родил, всичкото Му желание не е да бъдем като Него?
към беседата >>
14.
Гняв и страх
,
МОК
, София, 18.11.1923г.,
Той е цветът на човешката
индивидуалност
, прави го самостоятелен.
Когато вие искате да излекувате известен недъг от себе си, прекарайте тия два цвята през ума си и те ще произведат един малък благоприятен резултат. Какво е съотношението между жълтия и синия цвят според вас? Кой е преобладаващият цвят сега на земята? – Зеленият. Ние сме потопени в зеления цвят, през него минаваме.
Той е цветът на човешката
индивидуалност
, прави го самостоятелен.
Както виждате, вие може да се лекувате с цветовете. Когато вашата нервна система или когато вашият умили вашето сърце почнат да обедняват, във вас се заражда съмнението. Щом сте обеднели, представяйте си едновременно следните три цвята: розов, жълт и зелен. Като се съединят тия три цвята, правят едно съединение, което предразполага човека да се чувствакато самостоятелен индивид, И тогава той казва: Сега аз мога да направя всичко. Коя дума съответства на розовия цвят?
към беседата >>
15.
Добрите навици. Разумното сърце
,
МОК
, София, 30.3.1924г.,
При сегашните условия, запример, всички вие проявявате голяма
индивидуалност
и самостоятелност, която се изразява в концентриране на вниманието ви към вашето лично „аз“.
Досега аз съм се занимавал с вашия ум и виждам резултат в умственото ви развитие. Отсега нататък искам да се занимавам с разумното ви сърце. Не със сърцето изобщо, а с разумното сърце на човека. Туй разумно сърце е душата на всички човешки прояви. Всяко желание, зародено в душата на човека, придобива ценност.
При сегашните условия, запример, всички вие проявявате голяма
индивидуалност
и самостоятелност, която се изразява в концентриране на вниманието ви към вашето лично „аз“.
И ако външната среда, т.е. онези хора, които ви заобикалят, не са в хармония с вас, вие се дразните. Всеки от вас е готов да се докачи, да се обиди за най-малкото нещо. И всеки от вас минава за една норма, т.е. като че ли целият свят трябва да се управлява според както той мисли.
към беседата >>
16.
Четирите проекции
,
ООК
, София, 14.5.1924г.,
индивидуалността
на човека започва да се проявява в Астралния свят.
Сърцето пък е дете на душата – тя е почвата за него. Такъв е законът. Ние сме индивиди, растем в косинуса. Следователно, когато почвата се смалява, тия енергии влизат във физическото тяло на индивида. Синусът, като достигне радиуса т, започва да намалява в обратна посока и тогава сърцето започва да расте, т. е.
индивидуалността
на човека започва да се проявява в Астралния свят.
Това нещо става периодически в живота. В новата раса, която ще дойде в следващата епоха, ние ще минем в числото две. Досега ние слизахме от горе на долу, а отсега нататък отиваме от ляво към дясно. С това движение ще започне Новата култура на сърцето. И тогава ние трябва да пожертваме всичко.
към беседата >>
17.
Да Го посрещнат
,
НБ
, София, 14.12.1924г.,
Вслѣдствие отдалечаването ни отъ Бога, като не живѣе Богъ повече въ насъ, въ насъ се заражда първия принципъ – нашата
индивидуалность
– ние искаме блага само за себе си.
И тъй, този народъ излѣзълъ да посрещне Исуса. Прѣдполагамъ, че всички хора сѫ били разумни. За да посрещнемъ една своя идея, ние трѣбва да бѫдемъ разумни. За да можемъ да я реализираме, сѫщо трѣбва да бѫдемъ разумни. Онзи великъ художникъ, който иска да реализира своята идея, онзи скулпторъ, който иска да реализира своята идея, онзи лѣкарь, който иска да прояви своето изкуство, все трѣбва да бѫдатъ разумни хора.
Вслѣдствие отдалечаването ни отъ Бога, като не живѣе Богъ повече въ насъ, въ насъ се заражда първия принципъ – нашата
индивидуалность
– ние искаме блага само за себе си.
И всичкиятъ споръ на земята произтича все отъ стремежа да се задоволи този принципъ. Сега, ще ви приведа единъ малъкъ примѣръ изъ културата на древния Египетъ. Куханъ-Баръ, тъй се наричалъ единъ великъ жрецъ въ Египетъ, билъ посѣщаванъ отъ мнозина, който искали да се домогнатъ до онова знание, съ което древниятъ Египетъ разполагалъ. Този жрецъ билъ толкова добросъвѣстенъ, че прѣдупрѣждавалъ всички, на какви страдания може да се подложатъ. Той най-първо ги завеждалъ при единъ креватъ съ игли и ги запитвалъ: ще можете ли да изтърпите тия страдания, да ви подхвърлятъ на тия игли, докато ви изтече всичката кръвь?
към беседата >>
Вследствие отдалечаването ни от Бога, като не живее Бог повече в нас, в нас се заражда първия принцип – нашата
индивидуалност
– ние искаме блага само за себе си.
(втори вариант)
И тъй, този народ излязъл да посрещне Исус. Предполагам, че всички хора са били разумни. За да посрещнем една своя идея, ние трябва да бъдем разумни. За да можем да я реализираме, също трябва да бъдем разумни. Онзи велик художник, който иска да реализира своята идея, онзи скулптор, който иска да реализира своята идея, онзи лекар, който иска да прояви своето изкуство, все трябва да бъдат разумни хора.
Вследствие отдалечаването ни от Бога, като не живее Бог повече в нас, в нас се заражда първия принцип – нашата
индивидуалност
– ние искаме блага само за себе си.
И всичкият спор на земята произтича все от стремежа да се задоволи този принцип. Сега, ще ви приведа един малък пример от културата на древния Египет. Кухан-Бар, тъй се наричал един велик жрец в Египет, бил посещаван от мнозина, които искали да се домогнат до онова знание, с което древният Египет разполагал. Този жрец бил толкова добросъвестен, че предупреждавал всички, на какви страдания може да се подложат. Той най-напред ги завеждал при едно легло с игли и ги запитвал: Ще можете ли да изтърпите тези страдания, да ви подхвърлят на тези игли, докато ви изтече всичката кръв?
към втори вариант >>
18.
Правилно пение
,
ООК
, София, 28.1.1925г.,
Вие трябва да излезете извън вашата
индивидуалност
, трябва да я разширите.
Тия хора, които са забравили Божествените идеи, като се върнат на Земята, пак ще започнат по нов път да ги възприемат. Божественото никога не се губи. В това седи великото. Тъй трябва и вие да мислите. Това е същественото в живота ви.
Вие трябва да излезете извън вашата
индивидуалност
, трябва да я разширите.
Това се нарича работа за Бога. Няма да мислите за себе си, за вашите дребни желания, за вашите несгоди. Всички тия неща нека идват, но вие трябва да насочите мислите си към великото, към възвишеното в света. Изпейте упражненията Малкият извор и Вечер, сутрин. В българския език липсват някои слогове.
към беседата >>
19.
Азъ Те познахъ / Аз Те познах
,
НБ
, София, 1.2.1925г.,
Тия хора, които носятъ портокаления цвѣтъ, подразбирамъ да могатъ да дадатъ
индивидуалность
, съзнание на човѣка.
Турятъ си хората разни цвѣтове. Хубаво, ако вие носите червения цвѣтъ, носете го, но бѫдете хора на живота! На кой животъ? – На онзи възвишенъ, благороденъ животъ. Да дадешъ живота на човѣка, а не да му го вземешъ – това разбирамъ азъ подъ червения цвѣтъ.
Тия хора, които носятъ портокаления цвѣтъ, подразбирамъ да могатъ да дадатъ
индивидуалность
, съзнание на човѣка.
Тия, които носятъ зеления цвѣтъ, значи да дадатъ отъ своето материално благо и на другитѣ. Тия, които носятъ жълтия цвѣтъ, нека дадатъ отъ своята мѫдрость, отъ своето знание и на другитѣ. Тия, които носятъ синия цвѣтъ, това означава Истината, вѣрата въ тѣхъ. Всичкитѣ цвѣтове сѫ Божии благословения, които даромъ си взелъ, даромъ трѣбва да дадешъ. Всички трѣбва да даваме даромъ!
към беседата >>
Тия хора, които носят портокаления цвят, подразбирам да могат да дадат
индивидуалност
, съзнание на човека.
(втори вариант)
Турят си хората разни цветове. Хубаво, ако вие носите червения цвят, носете го, но бъдете хора на живота! На кой живот? – На онзи възвишен, благороден живот. Да дадеш живота на човека, а не да му го вземеш – това разбирам аз под червения цвят.
Тия хора, които носят портокаления цвят, подразбирам да могат да дадат
индивидуалност
, съзнание на човека.
Тия, които носят зеления цвят, значи да дадат от своето материално благо и на другите. Тия, които носят жълтия цвят, нека дадат от своята мъдрост, от своето знание и на другите. Тия, които носят синия цвят, това означава Истината, вярата в тях. Всичките цветове са Божии благословения, които даром си взел, даром трябва да дадеш. Всички трябва да даваме даром!
към втори вариант >>
20.
Въ който градъ влѣзвате / В който град влизате
,
НБ
, София, 29.3.1925г.,
Има едно условие при което човѣкъ може да запази своята
индивидуалностъ
.
Тѣ го изгубватъ външно, повидимому, но вѫтре въ голѣмата рѣка тѣ сѫществуватъ. Послѣ, когато тази рѣка се влѣе въ морето, сѫществува ли? – Съществува. Човекъ като изгуби своя животъ, сѫществува ли? – Сѫществува.
Има едно условие при което човѣкъ може да запази своята
индивидуалностъ
.
В това условие има три методи, чрѣзъ които човѣкъ може да добие своето безсмъртие. Човѣкъ трѣбва да бѫде изразителъ на висшата Божествена Любовь, която е носителка на живота. За да се прояви този животъ, той трѣбва да има Мѫдрость и Истина. Това сѫ отвлѣчени въпроси. Сега ще ви направя едно малко сравнение, да видите какви отношения трѣбва да има между Любовьта, Мѫдростьта и Истината.
към беседата >>
Има едно условие при което човек може да запази своята
индивидуалност
.
(втори вариант)
Те го изгубват външно, привидно, но вътре в голямата река те съществуват. После, когато тази река се влее в морето, съществува ли? – Съществува. Човек като изгуби своя живот, съществува ли? – Съществува.
Има едно условие при което човек може да запази своята
индивидуалност
.
В това условие има три метода, чрез които човек може да добие своето безсмъртие. Човек трябва да бъде изразител на висшата Божествена Любов, която е носителка на живота. За да се прояви този живот, той трябва да има Мъдрост и Истина. Това са отвлечени въпроси. Сега ще ви направя едно малко сравнение, да видите какви отношения трябва да има между Любовта, Мъдростта и Истината.
към втори вариант >>
21.
Слънчевите трансформатори
,
МОК
, София, 29.3.1925г.,
Тя не се интересува от вас като за господари или слуги, нито за вашата личност, нито за вашата
индивидуалност
, нито за вашето особено схващане, но тя се интересува за вложените във вас нейни капитали.
Постойте вън пет-десет минути, най-много половин час, докато тази светлина премине. Сега вие ще кажете: „Чудно нещо, за всеки човек да има специален трансформатор от Слънцето! “ Да, това са наредби на Живата Природа. Всичките нейни действия са отмерени и верни. Тя се грижи за материалите, за капиталите, които дава на всички същества, и държи точна сметка за тях.
Тя не се интересува от вас като за господари или слуги, нито за вашата личност, нито за вашата
индивидуалност
, нито за вашето особено схващане, но тя се интересува за вложените във вас нейни капитали.
Затова вие трябва да възприемате изпратената специално за вас светлина и ако разбирате закона, ще изпратите тази светлина обратно до Слънцето чрез трансформатора, който е у вас, и с това ще покажете на Слънцето, че сте поумнели. Това е същото положение, в което се намират учениците в училищата: най-първо учителите задават задачи за решаване и учениците, като ги решат, връщат тетрадките си обратно на учителите, за да видят, че са работили върху тях. Следователно, ако вие изпратите чрез вашия трансформатор получената от Слънцето светлина обратно до него, това показва, че вие сте възприели тази светлина; ако не я изпратите обратно, отгоре знаят за вас, че вие не сте били будни в момента, когато е идвала светлината при вас, и не сте я възприели. В тяхната статистика е отбелязано точно колко пъти сте възприели тази светлина и колко пъти не сте я възприели. Въпрос: Де трябва да възприемем тази светлина?
към беседата >>
22.
Преходни състояния на съзнанието
,
МОК
, София, 5.7.1925г.,
Ще кажете: „В този случай
индивидуалността
ще изчезне, ще се загуби.“ – Не, разумният човек и в общата работа ще запази своята
индивидуалност
, защото той ще заеме точно това място, което Бог му е определил.
Десет милиарда същества се нареждат около общата трапеза, започват да се хранят братски и всички заедно вземат участие в общата работа. Какво ще стане с организма, ако всяка клетка започне сама да си приготвя храна? – Ще се внесе разцепление в общия организъм. Правата идея изисква да се стремите към общност. Трудът е общ само между разумните същества.
Ще кажете: „В този случай
индивидуалността
ще изчезне, ще се загуби.“ – Не, разумният човек и в общата работа ще запази своята
индивидуалност
, защото той ще заеме точно това място, което Бог му е определил.
Всеки човек трябва да възприеме тази идея и да я развие и разработи в себе си. Желателно е всички млади братя и сестри, като дохождат в София, да разискват върху този въпрос, всички да вземат участие в кухнята. Само при общата работа хората изглаждат известни недоразумения, грапавини помежду си, а от друга страна се опознават по-добре. Общият живот е Божествен живот. Общата работа е работа за Бога.
към беседата >>
23.
Показа им ръцете си
,
НБ
, София, 27.12.1925г.,
Обаче, ние ще кажем: тогава, де е нашта
индивидуалност
?
Да, в него живее един ангел, затова е свят човек. Следователно, във всички хора живее по един велик дух, които духове също са на йерархии. Някой човек иска да бъде музикант. Музикант, в пълен смисъл на думата, може да бъде само онзи, у когото живее един ангел. И всичко възвишено и благородно в света, в какъвто и да е смисъл, се дължи само на ангелите.
Обаче, ние ще кажем: тогава, де е нашта
индивидуалност
?
Какво подразбираме под думата “индивидуалност”? Има ли в това нещо несъобразно? Ангелите са почерпили своето знание от Бога, а ние го черпим от тях. Какво лошо има в това? Когато един ангел влезе в някой човек, и той се прояви като поет, напише една много хубава поема, ангелът няма да подпише името си, но ще каже на своя ученик:”Ти си подпиши името, тази работа е твоя”!
към беседата >>
Какво подразбираме под думата “
индивидуалност
”?
Следователно, във всички хора живее по един велик дух, които духове също са на йерархии. Някой човек иска да бъде музикант. Музикант, в пълен смисъл на думата, може да бъде само онзи, у когото живее един ангел. И всичко възвишено и благородно в света, в какъвто и да е смисъл, се дължи само на ангелите. Обаче, ние ще кажем: тогава, де е нашта индивидуалност?
Какво подразбираме под думата “
индивидуалност
”?
Има ли в това нещо несъобразно? Ангелите са почерпили своето знание от Бога, а ние го черпим от тях. Какво лошо има в това? Когато един ангел влезе в някой човек, и той се прояви като поет, напише една много хубава поема, ангелът няма да подпише името си, но ще каже на своя ученик:”Ти си подпиши името, тази работа е твоя”! Ангелите са много щедри, много благородни.
към беседата >>
24.
Десетте думи (Графология) / Десетте думи
,
МОК
, София, 3.1.1926г.,
Който знае да чете по почерка, той може с най-големи подробности да опише характера и
индивидуалността
на човека.
(втори вариант)
Нали правилата, по които учителите учат децата да пишат, са еднакви? В първо отделение всички деца пишат буквите по един и същи начин, но впоследствие всяко дете започва да изменя начина на писане на буквите и в течение на две-три години всяко дете има свой строго определен почерк. Защо? – Защото в почерка се влага нещо индивидуално. Изобщо почеркът на човека изразява неговия характер. Всички промени, които човек претърпява, се отразяват и върху неговия почерк.
Който знае да чете по почерка, той може с най-големи подробности да опише характера и
индивидуалността
на човека.
Буквите, с които съвременните хора си служат, са взети от египетските знаци, от йероглифите. Буквата Н в думата начало представлява течение, движение между две успоредни линии. Напречната линия е течението. Успоредните линии пък представляват отношение между две разумни същества. Всяко отношение между две разумни същества създава условия за мисъл.
към втори вариант >>
25.
Раждането на свободата
,
СБ
, София, 23.8.1926г.,
Това е
индивидуалност
!
Когато пък работите за Бога, вие влизате вече във великия кръг, в който се намират всички възможности, чрез които човешката душа може да се прояви. Следователно, когато говорим, че трябва да се самоотречем, ние подразбираме, че трябва да работим за Бога. Започнем ли да работим за Бога, всички наши желания, които се отнасят не до нашия личен живот, но до живота на нашата душа, до живота на нашия дух, ще се реализират. Това е човекът! Работите ли така, за в бъдеще вие ще дойдете до положението на един светещ ангел, и ако ви сложат на няколко билиона километра разстояние от земята, ще се виждате с телескоп, ще светите като слънце.
Това е
индивидуалност
!
А сега, като ви сложат на един километър разстояние от себе си, никаква светлина не излиза от вас. Мислите ли, че сте някакво величие? Какво можем да бъдем ние, само Господ знае. Има същества, които даже и не подозират, че вие се събирате тук на събор. Господ знае всичко, което става в света, от всичко се интересува.
към беседата >>
26.
Любов и вяра / Двата метода. Любовта и вярата
,
МОК
, София, 17.10.1926г.,
Имаме наследствени черти,
индивидуалност
.
(втори вариант)
Ще се влияеш, и оттатък ще минеш. Най-смешното нещо - чел някой някоя книга и казва: «Имам известни теории.» «Ама, казва, аз съм учен човек.» Какъв учен човек, то те е страх - вечерно време като ходи, на четири му са очите от страх. «Но аз обичам да ходя благородно, обичам да се обличам добре.» Аз зная, хората ти влияят, то не е едно твое подбуждение, теб те е страх от хората. Намерете една ваша мисъл, оригинална, аз не казвам сега да се съблечете голи. Не да намериш чуждото, то е един чужд капитал, то е хубаво, ние сме се ползували, но да намерим припечеленото, нашето, собственото, което да го обработим.
Имаме наследствени черти,
индивидуалност
.
Правите нещо - тя е наследствена черта. Аз виждам онова куче, то е вирнало опашката си, казва: «Аз нищо не давам.» Щом се уплаши, казва тъй - (повлича я). Ние се намираме в едно комично положение. Ако тебе най-малките неща те стряскат, каква разлика има между едно четвероного и един човек? Като срещна едно куче, ще кажа: «Вдигни си опашката!
към втори вариант >>
27.
Доброто сърце
,
ООК
, София, 10.11.1926г.,
Портокаленият цвят означава
индивидуалността
на човека, която трябва да се посвети за служене на Бога, за служене на цялото човечество.
Във всичките светове те са седем, но се различават по тоновете си, както се различават и музикалните гами. Човек трябва да започне от дъгата на физическия свят и постепенно да върви към по-горните гами, за да схване цветовете във всички прояви. Дойде ли до причинния свят, там цветовете имат най-нежни тонове и естествено, незабелязано се преливат един в друг. По-напредналите същества пък дават друго тълкувание на цветовете. Според тях червеният цвят символизира живота, даден от Бога.
Портокаленият цвят означава
индивидуалността
на човека, която трябва да се посвети за служене на Бога, за служене на цялото човечество.
Зеленият цвят означава растене и развитие. Човек трябва да се развива, да работи за своето повдигане и усъвършенствуване, а същевременно да помага и на своите ближни. Жълтият цвят изразява човешката интелигентност, която трябва да се предложи в услуга на човечеството. Синият цвят – служене на истината. Виолетовият цвят определя силата на човека, употребена за благото на всички хора.
към беседата >>
28.
Справяне с мъчнотиите
,
МОК
, София, 23.1.1927г.,
Няма ли готовност да се изправя, той развива своята
индивидуалност
.
Исус Навин влезе в Обетованата земя, а Мойсей приготви условия за влизането. На същото основание човек трябва да приготви условия за придобиване на щастието. За да придобие щастието, човек трябва да развие в себе си голямо самообладание, стремеж към свобода, голяма любов и мъдрост и абсолютна справедливост. Съвестен трябва да бъде човек. Дойде ли до някаква крива проява в себе си, да е готов да се изправи.
Няма ли готовност да се изправя, той развива своята
индивидуалност
.
Когато стане чрезмерно индивидуалист, човек мъчно може да се разбира с хората. Съвременните хора са големи индивидуалисти, вследствие на което често се сблъскват помежду си. За да се разбират, хората трябва да се допълват в темпераментите си. За пример, сангвиникът се допълва добре с флегматика. Сангвиничният темперамент е въздухообразен, а флегматичният – воден.
към беседата >>
29.
Скрити сили
,
МОК
, София, 3.4.1927г.,
Съзнателно или несъзнателно всеки човек иска да възстанови връзката между душата и личността си - успее ли да постигне това, той става гениален;
индивидуалността
в човека свързва личността, т. е.
Значи когато двама души се отдалечават, това показва, че енергиите действат вътре в тях и предизвикват вътрешно напрежение. Всяко отдалечаване между хората е резултат на две еднакви мисли, чувства или желания в тях; щом мислите, чувствата или желанията им се изменят, станат различни, те отново могат да се приближат. Такова отдалечаване или приближаване става не само с хората, но и с идеите на човека - понякога между идеите му се вмъква особена енергия, която внася раздвояване в мисълта му, и той ту се отдалечава, ту се приближава към своята идея, която е мислил да реализира. Дойде ли една светла идея в ума ви, не е достатъчно само да я приемете, но трябва да пристъпите към реализирането и; всяка идея се реализира във външния свят - тя се ражда в човека, а се реализира вън от него. Преди да реализира една своя идея, човек все ще мине известно раздвояване, но целта е да се справи с него; това раздвояване е резултат на прекъсване на връзката между личността на човека и неговата душа - тази е причината, че на всеки човек липсва нещо.
Съзнателно или несъзнателно всеки човек иска да възстанови връзката между душата и личността си - успее ли да постигне това, той става гениален;
индивидуалността
в човека свързва личността, т. е.
временния живот, с душата - животът на вечността. Гениалният разполага с ум, на който всички сили и способности са добре развити и се проявяват в положителна посока; геният прави нещата достъпни за окръжаващите. Всеки човек има условия да бъде гениален, това е въпрос на време. Често съвременните хора наричат талантливия човек гениален, вследствие на което изпадат в заблуждения. Гениалният човек коренно се различава от талантливия: организмът на гениалния е изтъкан от фина материя, нервната му система е добър приемник и предавател, понеже няма никакви наслоявания; ако клетките на мозъка му се разгледат под микроскоп, ще видите, че те имат особена форма, различна от тая на талантливия човек.
към беседата >>
(- Идва със своите способности от друг някой мир.) Между личността и душата има второ състояние, което се нарича
индивидуалност
.
(втори вариант)
Как мислите, ражда ли се човек гений? В какво седи гениалността? Той не се създава, а се ражда. Създаването е механически процес, а раждането – органически. Кой го ражда?
(- Идва със своите способности от друг някой мир.) Между личността и душата има второ състояние, което се нарича
индивидуалност
.
Геният се крайно индивидуализира. Човек, на когото личността е силно развита, на физическия свят взема повече ширина. Индивидуалността скачва личността, временния живот, с вечността. Чрез личността той иска да реализира известни свои идеи, може да е музика или поезия, но за себе си. Ако би можал само, би писал поезия.
към втори вариант >>
Индивидуалността
скачва личността, временния живот, с вечността.
(втори вариант)
Създаването е механически процес, а раждането – органически. Кой го ражда? (- Идва със своите способности от друг някой мир.) Между личността и душата има второ състояние, което се нарича индивидуалност. Геният се крайно индивидуализира. Човек, на когото личността е силно развита, на физическия свят взема повече ширина.
Индивидуалността
скачва личността, временния живот, с вечността.
Чрез личността той иска да реализира известни свои идеи, може да е музика или поезия, но за себе си. Ако би можал само, би писал поезия. Гений – това е едно състояние на неговия ум, когато всичките му сили са в положително развитие, той може да се прояви във всяко едно направление. Като при обикновени условия той не усеща никакви лични мъчнотии. Може да бъде изразител на една велика идея вътре и да я изнесе.
към втори вариант >>
30.
Раб и син
,
НБ
, София, 17.4.1927г.,
Следователно, съвременната човешка форма е създадена от духа, а
индивидуалността
на духа е създадена от материята.
Материята казва: сполучих да разделя духа. Тя пак започва да обсебва духа, като се стреми да разчупи това ново яйце, да види, какво особено се крие в тази нова форма. Ако материята успее да счупи това яйце, настъпва състояние, което наричат "смърт". При смъртта духът пак се освобождава, пак създава нова форма и така, борбата между него и материята се продължава непрекъснато. Добрата страна на тази борба е, че материята заставя духа постоянно да създава нови форми, все по-усъвършенствани едни от други.
Следователно, съвременната човешка форма е създадена от духа, а
индивидуалността
на духа е създадена от материята.
Материята, като не е успяла да раздели духа, тя поне го е индивидуализирала. Духът, като се е индивидуализирал, той изпада в заблуждение, да мисли, че е разширил материята и затова казва: аз владея живота. Всички мислят, че могат да изменят материята, но каквото и да правят с нея, тя все си остава същата материя, все ще се изхлъзне от ръцете ви. Следователно, човек не може да стане господар на великото в себе си, на материята, която не се разширява. Разширението е качество на духа.
към беседата >>
31.
Пътят на ученика
,
СБ
, София, 19.8.1927г.,
Не смесвайте вашата личност, вашата
индивидуалност
, вашето лично разбиране за живота с дълбоките вътрешни стремежи на вашата душа.
Закон има за това! Ще дойдат стражари, ще хванат облечения джентълмен, ще го дадат под съд, ще му вземат дрехите, цилиндъра, лачените обуща, златния часовник с верижката – всичко това ще си отиде на своето място. И тъй, аз искам да ме разберете добре. Ако се озлобявате, ожесточавате, трябва да знаете, че това е старозаветният живот, който тече във вашите жили. Но старозаветният живот не сте вие.
Не смесвайте вашата личност, вашата
индивидуалност
, вашето лично разбиране за живота с дълбоките вътрешни стремежи на вашата душа.
Когато говорим за новозаветния живот, пак разбираме течения, които стават вътре във вас. Същото нещо е и животът на праведния. Това са общи колективни течения на човешкото съзнание. Това са възгледите на всички хора от миналото. Казва Христос: „Съблазните неизбежно ще дойдат, но тежко и горко на онзи, чрез когото идват“.
към беседата >>
32.
Малките резултати
,
ООК
, София, 31.8.1927г.,
Индивидуалността
пък е друго отклонение на човека от правия път, в противоположна посока на това на личността.
Въпреки това много от съвременните учени поддържат, че без лични чувства човек не може да съществува. Те казват:" За да си пробие път в живота, човек трябва да бъде личност, т. е. да има силно развити лични чувства." Според мене силно развитите лични чувства излагат човека на големи опасности. За да дойде до това положение, той се е отклонил от правия път. Проявата на личните чувства, на аза представя анормалност в живота.
Индивидуалността
пък е друго отклонение на човека от правия път, в противоположна посока на това на личността.
Човекът на личността представя само външната страна на самия човек. На физическия свят истинският човек е скрит и се вижда само неговото външно богатство, останало от дядо му и от баба му. В онова, което той е придобил, се крие силата ка личността. Дето ходи, той навсякъде се хвали с парите, с книгите, придобити от деди и прадеди. Но има нещо, което човек не може да придобие по външен начин.
към беседата >>
33.
Лъч на пробуждане
,
МОК
, София, 4.12.1927г.,
Мнозина говорят за личност и
индивидуалност
, но ги объркват.
Не дръжте злобата и омразата в клоните и цветовете на вашия живот, да не ви тровят. В корените е мястото им, а не в клоните и цветовете. Който не разбира това, той страда, мъчи се и боледува. Хората страдат от разместване на нещата. Като поставят всяко нещо на своето място, страданията сами по себе си изчезват.
Мнозина говорят за личност и
индивидуалност
, но ги объркват.
Това са две различни неща, със строго определени места и свойства. Личността представя външната страна на човека, неговите листа и цветове, с които всяка пролет се облича и след време се освобождава от тях. Индивидуалността е вътрешната страна на човека, която остава с него. Тази страна наричаме духовно, Божествено начало в човека. В личността влизат страсти, желания, униние, тщеславие, стремеж към богатство, към ядене, пиене и т.н.
към беседата >>
Индивидуалността
е вътрешната страна на човека, която остава с него.
Хората страдат от разместване на нещата. Като поставят всяко нещо на своето място, страданията сами по себе си изчезват. Мнозина говорят за личност и индивидуалност, но ги объркват. Това са две различни неща, със строго определени места и свойства. Личността представя външната страна на човека, неговите листа и цветове, с които всяка пролет се облича и след време се освобождава от тях.
Индивидуалността
е вътрешната страна на човека, която остава с него.
Тази страна наричаме духовно, Божествено начало в човека. В личността влизат страсти, желания, униние, тщеславие, стремеж към богатство, към ядене, пиене и т.н. Значи личността се стреми към външни, преходни неща, а индивидуалността – към вечни, трайни неща. Съвременната култура се дължи отчасти на стремежите на личността, а духовният живот – на стремежите на индивидуалността в човека, която се стреми към благородното и възвишеното. При това положение човек е готов на жертви за великото в света, но никога не се жертва за личното в себе си.
към беседата >>
Значи личността се стреми към външни, преходни неща, а
индивидуалността
– към вечни, трайни неща.
Това са две различни неща, със строго определени места и свойства. Личността представя външната страна на човека, неговите листа и цветове, с които всяка пролет се облича и след време се освобождава от тях. Индивидуалността е вътрешната страна на човека, която остава с него. Тази страна наричаме духовно, Божествено начало в човека. В личността влизат страсти, желания, униние, тщеславие, стремеж към богатство, към ядене, пиене и т.н.
Значи личността се стреми към външни, преходни неща, а
индивидуалността
– към вечни, трайни неща.
Съвременната култура се дължи отчасти на стремежите на личността, а духовният живот – на стремежите на индивидуалността в човека, която се стреми към благородното и възвишеното. При това положение човек е готов на жертви за великото в света, но никога не се жертва за личното в себе си. Личността може да се жертва за индивидуалността, но никога не става обратното. Личността се безпокои, смущава се да не пропадне, да не изгуби нещо, а индивидуалното в човека се проявява тихо, спокойно, с вяра, че всички работи ще се наредят добре. Личността умира, а индивидуалното в човека страда.
към беседата >>
Съвременната култура се дължи отчасти на стремежите на личността, а духовният живот – на стремежите на
индивидуалността
в човека, която се стреми към благородното и възвишеното.
Личността представя външната страна на човека, неговите листа и цветове, с които всяка пролет се облича и след време се освобождава от тях. Индивидуалността е вътрешната страна на човека, която остава с него. Тази страна наричаме духовно, Божествено начало в човека. В личността влизат страсти, желания, униние, тщеславие, стремеж към богатство, към ядене, пиене и т.н. Значи личността се стреми към външни, преходни неща, а индивидуалността – към вечни, трайни неща.
Съвременната култура се дължи отчасти на стремежите на личността, а духовният живот – на стремежите на
индивидуалността
в човека, която се стреми към благородното и възвишеното.
При това положение човек е готов на жертви за великото в света, но никога не се жертва за личното в себе си. Личността може да се жертва за индивидуалността, но никога не става обратното. Личността се безпокои, смущава се да не пропадне, да не изгуби нещо, а индивидуалното в човека се проявява тихо, спокойно, с вяра, че всички работи ще се наредят добре. Личността умира, а индивидуалното в човека страда. То служи като съединителна връзка между човека и душата.
към беседата >>
Личността може да се жертва за
индивидуалността
, но никога не става обратното.
Тази страна наричаме духовно, Божествено начало в човека. В личността влизат страсти, желания, униние, тщеславие, стремеж към богатство, към ядене, пиене и т.н. Значи личността се стреми към външни, преходни неща, а индивидуалността – към вечни, трайни неща. Съвременната култура се дължи отчасти на стремежите на личността, а духовният живот – на стремежите на индивидуалността в човека, която се стреми към благородното и възвишеното. При това положение човек е готов на жертви за великото в света, но никога не се жертва за личното в себе си.
Личността може да се жертва за
индивидуалността
, но никога не става обратното.
Личността се безпокои, смущава се да не пропадне, да не изгуби нещо, а индивидуалното в човека се проявява тихо, спокойно, с вяра, че всички работи ще се наредят добре. Личността умира, а индивидуалното в човека страда. То служи като съединителна връзка между човека и душата. Личното прави човека недоволен, затова казваме, че докато живее в своята личност, човек никога не може да се задоволи; като проявява индивидуалното в себе си, човек е доволен от всичко, защото знае, че изворите на живота постоянно текат. Животът на личността е изиграл своята роля.
към беседата >>
34.
За приятелите си
,
НБ
, София, 11.12.1927г.,
В процеса на оформяването се забелязват три последователни фази: първата фаза е на личността; втората фаза – на
индивидуалността
, а третата – проява на душата, или проява на Божественото начало в човека, което се стреми да сподели благата си с ближните си.
Не, разумното отстъпване е свързано с процесите на възрастване и обновяване. Питам: де е краят на възрастването и на обновяването? На тези въпроси всеки сам трябва да си отговори. Всяка душа, която е слязла на земята, има по една съществена задача, която сама трябва да разреши. За тази цел тя започва с безформеното, с безсъзнателното във физическия свят, което постепенно се оформява.
В процеса на оформяването се забелязват три последователни фази: първата фаза е на личността; втората фаза – на
индивидуалността
, а третата – проява на душата, или проява на Божественото начало в човека, което се стреми да сподели благата си с ближните си.
Един стар гостилничар имал всичко 30 абонати месечно. За да ги задоволи, той имал на разположение 30 тенджери, за всеки клиент по една. Един ден, по погрешка, той сипал ядене на един от клиентите си от чужда тенджера. Като забелязал това, клиентът взел шапката си и излязъл от гостилницата недоволен. Цял ден обикалял по гостилниците, да намери гостилничар, който да му сипе ядене от тенджера, от която да не е сипвал на никой друг преди него, но не намерил такова нещо.
към беседата >>
35.
Който се отмята
,
НБ
, София, 29.4.1928г.,
Второто, по-високо проявление на Бога е
индивидуалността
.
Ако вашият разсъдък е ограничен, можете ли да правите връзка между причини и последствия на явленията? Днес повечето хора минават за учени, за капацитети, не признават Бога, не признават никаква сила над себе си. Често се казва за някой човек, че не вярва в Бога. Казвам: ако този човек не вярва в онзи бог, когото хората са създали, той е за уважение; но ако отрича себе си, ако отрича Бога, Който живее в него, той не може да има ничие уважение. Себе си, личността, това е низшето проявление на Бога у човека.
Второто, по-високо проявление на Бога е
индивидуалността
.
Третото проявление на Бога е в душата на човека; и четвъртото проявление на Бога е в човешкия дух. Следователно, ако Бог едновременно се проявява в личния, в индивидуалния, в душевния живот на човека, както и в неговия дух, той е истински човек, в пълния смисъл на думата „човек", който разбира нещата. Като наблюдавам и изучавам хората, намирам между тях малък брой истински човеци. Като следя, какво пишат нашите вестникари, аз съжалявам, че те изопачават Истината. Те не изнасят фактите тъй, както са в действителност.
към беседата >>
Приложете Любовта Христова според разбиранията на вашата личност, на вашата
индивидуалност
, на вашата душа и на вашия дух!
Човек трябва да се стреми, с цялото си същество, към великата Истина. Придобие ли нея, свободата ще дойде. Как ще се придобие Истината? – Като се приложи Христовото учение. Всички сте християни – приложете Христовото учение.
Приложете Любовта Христова според разбиранията на вашата личност, на вашата
индивидуалност
, на вашата душа и на вашия дух!
Приложите ли Любовта Христова, тогава и думите на Христа: „Аз ще бъда с вас до скончанието на века" – ще бъдат верни и истинни. Сега започва скончанието на века. Всички хора живеят вече в скончанието на века. Скончанието на века подразбира – край на старите възгледи на човечеството и – начало на нова ера – на светлина и любов; край на насилието и начало на мир и свобода; край на стария свят и начало на новия свят, който ще продължи с хиляди години в бъдещето.
към беседата >>
36.
Много знания
,
ООК
, София, 12.9.1928г.,
Личността под
индивидуалността
на човека е външна обвивка.
Като знае това, за своите успехи и неуспехи, човек трябва да счита виновник себе си и никого другиго. Каквото е изработил, такива ще бъдат и плодовете на неговата работа. Сега, като се говори по този начин, мнозина мислят, че всичко е насочено срещу тях. В това отношение те приличат на царски синове или дъщери, към които трябва да бъдете много внимателни. Знанието изключва човешката личност.
Личността под
индивидуалността
на човека е външна обвивка.
Тя не представлява истинския човек. Чувствата на човека представляват друга обвивка, по-тънка от първата, но и тя още не е истинският човек. Като дойдете до мислите на човека, имате трета обвивка, по-възвишена от първите две, но и тя не е истинският човек. Като разглеждате картината на един художник, по нея вие можете да съдите за самия художник, но все още тя не показва най-високата степен, до която художникът може да достигне. Когато някой гениален художник не може да твори, това показва, че той няма на разположение такива четки и бои, които да се поддават на неговата ръка.
към беседата >>
37.
Собственик и наемател / Отличителна черта на наемателя и собственика
,
МОК
, София, 27.12.1929г.,
Ако някой човек проникне в мисълта на своя приятел и започне да мисли като него, и двамата ще се слеят в едно и ще изгубят своята
индивидуалност
.
Когато говорим за низходящи състояния, имаме предвид влиянието на земята и на луната върху човека. Само земята и луната оказват низходящи и възходящи влияния върху човека. Слънцето, обаче, оказва само възходящи влияния. Като говоря за влиянието на слънцето и на луната върху човека, аз нямам предвид, какво вие мислите по този въпрос. Каквото и да мислите, никой не може да проникне в мисълта ви.
Ако някой човек проникне в мисълта на своя приятел и започне да мисли като него, и двамата ще се слеят в едно и ще изгубят своята
индивидуалност
.
Не е позволено на човека да се рови в мисълта на своя ближен. Той няма право да изисква от ближния си да мисли като него. Радвайте се, че всеки човек мисли специфично, а не като вас. Красотата на живота седи в разнообразието на мисълта. Философите отиват още по-далеч.
към беседата >>
В стремежа си да ги разрешите, вие се натъквате на все по-неразрешими въпроси, докато най-после дойдете до пълно обезличаване и изгубване на всяка
индивидуалност
Като се рови в неразрешимите въпроси, най-после човек ще дойде до въпроса за вечността, без да може да го разреши.
Ако пожелае да излезе от капана, ще се намери пред котарака. Тъй щото, той ще се намери в положение да не може да разреши, къде да остане: в капана на смъртта, или извън него. Както не можете да разрешите въпроса за смъртта, също така не можете да разрешите въпроса за смисъла на живота, за неговата крайна цел. Защо ви обича някой, и защо вие го обичате, това са въпроси, които не можете да разрешите. Не се опитвайте да разрешавате неразрешими въпроси.
В стремежа си да ги разрешите, вие се натъквате на все по-неразрешими въпроси, докато най-после дойдете до пълно обезличаване и изгубване на всяка
индивидуалност
Като се рови в неразрешимите въпроси, най-после човек ще дойде до въпроса за вечността, без да може да го разреши.
Никой смъртен не е разрешил, какво представя вечността. Може ли смъртният да говори за безсмъртното, ограниченият – за безграничното? Това е невъзможно. Който се опита да разреши този въпрос, той неизбежно ще изчезне някъде в Битието. И тъй, като ученици на живота, вашата задача е да се занимавате с разрешими въпроси.
към беседата >>
38.
Близо е лятото
,
НБ
, София, 29.6.1930г.,
Това не значи, че те ще изгубят своята
индивидуалност
.
– Когато се е измила, облекла и нагиздила добре. „Близо е лятото”. По какво ще познаем, че лятото е наближило? – По това, че Божието благословение иде така, както хората го очакват. Божието благословение ще дойде върху хората, когато започнат да живеят според законите на Божията Любов, Мъдрост и Истина.
Това не значи, че те ще изгубят своята
индивидуалност
.
Напротив, те ще станат такива, каквито са – всеки ще прояви своето естество. Колкото повече се развива човек, толкова по-богат и разнообразен е неговият вътрешен живот. Колкото по-издигнат е човек, толкова по-снизходителен е към погрешките и слабостите на онези, които стоят по-долу от него. Че някой вълк изял една овца, или лисицата – една кокошка, той не ги съди. Той си казва: Ако човек яде овце и кокошки, какво остава за вълка и за лисицата?
към беседата >>
39.
Дигнете камъка!
,
НБ
, София, 30.11.1930г.,
Животът не е в
индивидуалността
и личността, но в единението ни с Първата Причина.
Какъв служител е този, който мисли само за себе си, и гледа на всички хора като на по-долностоящи от него? Всеки цар мисли само за своята държава; всяка майка мисли само за своето дете. Всеки, който мисли само за себе си, за своите деца и за своя дом, е краен индивидуалист, човек на крайния егоизъм. Това не е смисълът на човечеството. Ние трябва да реализираме задачите на своя живот, а не да се отричаме от себе си.
Животът не е в
индивидуалността
и личността, но в единението ни с Първата Причина.
Животът е в обединението на всички добри и разумни хора. Когато аз обичам хората, и те ще ме обичат. Това е животът. И когато всички ние обичаме онова Начало, от което сме излезли, това е вечният живот. Щом придобием това ново разбиране за живота, ще се създаде новата култура.
към беседата >>
40.
Трите начала / Трите пътя
,
ООК
, София, 24.2.1932г.,
Англичанинът, понеже е дошъл до края на своята
индивидуалност
, той изразява това с езика си.
(втори вариант)
Някой път трябва да ви държа беседа, какво нещо е християнска етика и етика на новото учение. Аз сега между вас постъпвам съобразно с вашата етика. Още не сте ме виждали, рядко съм се проявявал с новата етика. Много строежи на езика не са правилни. На всеки език строежът е според степента на развитието на народа.
Англичанинът, понеже е дошъл до края на своята
индивидуалност
, той изразява това с езика си.
Англичанинът казва: "Ай ем, аз съм." Англичанинът ще каже: "Аз съм човек." Човек съм. Значи англичанинът употребява думата "аз", а пък в други езици може да избегнете думата "аз". Има един език, който е безличен. Музиката, това е стенография на живота. Един тон е сбор от думи.
към втори вариант >>
41.
Ми бемол и фа диез / 'Ми бемол' и 'фа диез'
,
ООК
, София, 9.3.1932г.,
Като се натъкнал на противоречие, българинът се върнал на тона “ре” – човешката
индивидуалност
– оранжев цвят.
“Ми” бемол е импулс на човешката мисъл, с който трябва да преодолееш нещо. Ти се мъчиш да се справиш с едно препятствие, което нарушава хода на твоето развитие. В българската музика “ми” бемол е препятствие за интелигентността на българина. Като почувствувал едно нарушение на равновесието между ума и сърцето си, той внесъл в музиката “фа” диез – едно повишаване. Тонът “фа” има зелен цвят – цветът на растенето, на храненето във физичния свят.
Като се натъкнал на противоречие, българинът се върнал на тона “ре” – човешката
индивидуалност
– оранжев цвят.
Обикновено българинът започва смело, с тона “до”. Като се натъкне на препятствие, той започва тъжно, влиза в миньорната гама и си казва: Тая работа няма да върви добре. Сърцето му се свива от болка. Той започва да търси изходен път и си казва: Трябва да обърна повече внимание на материалното, да спечеля малко пари, човек да стана. Иначе, не ми дохожда на ум, какво да правя.
към беседата >>
Това е
индивидуалността
на човека, оранжевият цвят.
(втори вариант)
Или това е неестественият ход на човешкото развитие. И българинът е дошъл и турил "ми бемол" - едно спиране на българската интелигентност и след това той усеща едно нарушение на равновесието, и той турга "фа диез", повишава. А "фа", това е зеленият цвят, това е храненето на физическото поле. Следователно той намира две противоречия. И след това той се връща, има вече два пъти "ре".
Това е
индивидуалността
на човека, оранжевият цвят.
"Ре" показва неговата индивидуалност. Това е една свободна песен. Той започва с "до", дава си кураж и след това среща едно препятствие в живота си и казва: "Няма да я бъде тази работа." Започва минорната гама. И запява тъжно, но го боли на сърцето и търси един изходен път и казва: "Материалното в живота трябва да се изучава, защото пипкaтa ми не стига. Поне пари да спечеля и човек да стана." Минава една тъжна струна, после минава нагоре до "сол", "сол" е ясносиният цвят.
към втори вариант >>
"Ре" показва неговата
индивидуалност
.
(втори вариант)
И българинът е дошъл и турил "ми бемол" - едно спиране на българската интелигентност и след това той усеща едно нарушение на равновесието, и той турга "фа диез", повишава. А "фа", това е зеленият цвят, това е храненето на физическото поле. Следователно той намира две противоречия. И след това той се връща, има вече два пъти "ре". Това е индивидуалността на човека, оранжевият цвят.
"Ре" показва неговата
индивидуалност
.
Това е една свободна песен. Той започва с "до", дава си кураж и след това среща едно препятствие в живота си и казва: "Няма да я бъде тази работа." Започва минорната гама. И запява тъжно, но го боли на сърцето и търси един изходен път и казва: "Материалното в живота трябва да се изучава, защото пипкaтa ми не стига. Поне пари да спечеля и човек да стана." Минава една тъжна струна, после минава нагоре до "сол", "сол" е ясносиният цвят. "Сол" означава един духовен стремеж.
към втори вариант >>
Някой не пее от съображение, да не би неговата
индивидуалност
, да падне реномето му.
(втори вариант)
Щом трябва да му кажеш малко по-внушително, речта е вече неестествена, не е по закона на любовта. Това е закон на ограничението. Аз сега не искам да се спирам върху това. Та казвам сега, някой път вас ви е срам да пеете. Казвате: "Аз не мога да пея." А при това вие сте отлични певци.
Някой не пее от съображение, да не би неговата
индивидуалност
, да падне реномето му.
Такава песен пее ли се? Запример, ако ти влезеш между религиозни хора и вземеш да пееш една народна българска песен, ще кажат: "Тя не е набожна! " Или влезеш между светски хора и запееш една духовна песен, веднага ще кажат: "Това диване! " Питам, защо в едно духовно събрание да не можеш да изпееш една българска народна песен? И в едно светско събрание ти да не можеш да изпееш една религиозна песен?
към втори вариант >>
42.
Музикален път
,
МОК
, София, 9.12.1932г.,
Нека пее такива песни, които да внасят противоположни елементи на
индивидуалността
.
Ако думите нямат съдържание и смисъл, те произвеждат обратни резултати. Искаш да изпееш една песен. Първо разгледай думите, имат ли съдържание и смисъл, как са наредени. Има песни, които в даден момент не оказват добро влияние върху човека. Ако певецът е голям индивидуалист, трябва да избягва да пее песни, в които има тона „ре“.
Нека пее такива песни, които да внасят противоположни елементи на
индивидуалността
.
Ако си малодушен, нямаш самоувереност, пей песни, в които се среща най-много тонът „сол“. Той прави човека смел, самоуверен. – Какво да правим със знанието за музиката? – Дръжте го в себе си и то е необходимо. Не го носете на гърба си, за да не се уморите.
към беседата >>
А личните чувства и вашта
индивидуалност
е по-долу.
(втори вариант)
В природата основното е терцата. Всичките мислители, стари маги, мъдреци са развивали терцата. Когато имаш един мъчен въпрос, ти го разрешаваш по терцата. Представете си, че ти си в музикално училище. Допуснете, че у вас са силно развити личните чувства, моралните чувства са по- горе.
А личните чувства и вашта
индивидуалност
е по-долу.
Вие имате тогава наклон и ще искате да се проявите. Къде ще бъде тогава основният тон? Личните чувства ще ви създадат голяма неприятност, те ще ви турят в стълкновение с окръжаващите. Искаш да снемеш свой противник. Личното чувство, това е набрана енергия, която трябва да туриш в работа, дето трябва.
към втори вариант >>
Твоята
индивидуалност
е голямо препятствие.
(втори вариант)
Вие сами си създавате нещастия, като искате да сломите това, което имате. Няма какво да го сломявате. Това е една енергия, турена на работа. Не я барайте. Хем пари ще ти коства, хем ще ти прави пакост.
Твоята
индивидуалност
е голямо препятствие.
Вие трябва да имате постижения. Тогава турете терцата. Музиката е един метод, чрез който може да постигнеш нещата. Значи това, което правиш, мислиш и чувстваш, може да го постигнеш с музиката. Значи ти имаш голяма музикална самоувереност.
към втори вариант >>
Например ти имаш повече
индивидуалност
развита, отколкото трябва, и затова не трябва да пееш песен, в която преобладава „ре“.
(втори вариант)
И думите, които употребяваш, - никога не употребявай една дума, която няма никакъв смисъл. Без мисъл думите имат обратно действие. Щом изкажеш една дума без съдържание, тя ще се върне пак към тебе. Искаш да пееш една песен, погледни думите имат ли смисъл и как са наредени. Има известни песни, които в даден случай не трябва да ги пеем.
Например ти имаш повече
индивидуалност
развита, отколкото трябва, и затова не трябва да пееш песен, в която преобладава „ре“.
Ти ще пееш такива песни, в които има онези тонове, които ти липсват. Тебе ти трябва например мекота. „Сол“ е тон, свързан със самоувереност. Щом пееш песен, в която е турен тонът „сол“, тогава ще дойде в тебе самоувереност. И тогава ще се радваш, че си се освободил от този вечен страх.
към втори вариант >>
43.
Терцата в живота / Една терца (Първата терца на живота)
,
МОК
, София, 16.12.1932г.,
„Ре“ е портокаленият цвят, в който се изразява
индивидуалността
.
(втори вариант)
За пример имате една терца от тона „до“ до „ми“. „Ре“ мълчи. Тонът „до“ В дадения случаи е и посока на движението. В тази посока е и движението на песента. „Ми“ показва в какво направление трябва да се движи - то е жълтият цвят.
„Ре“ е портокаленият цвят, в който се изразява
индивидуалността
.
Под индивидуализиране се разбира как трябва да се изрази този тон. Или този тон, който мълчи, това е вътрешното съдържание на музиката, на песента. „До“ е началото, а „ми“ е краят в тази терца. Сега, ако е въпрос само до терцата, то е лесно. Но терца навсякъде има.
към втори вариант >>
44.
Председател на фирмата / Кандидати за председатели на фирма
,
МОК
, София, 28.4.1933г.,
Индивидуалността
представя състезание между членовете на старата фирма, с желание всеки да изпъкне пред другите като голям работник.
Това са затруднения. Детето яло твърда храна, без да му мисли. Старият също ял храна, която стомахът му не може да смели. Сега вие минавате за ученици на новото учение, но много от вас живеят още в своята личност, а други – в своя индивидуален живот. Личността е стара фирма, със голям капитал, с много разклонения и с много слуги.
Индивидуалността
представя състезание между членовете на старата фирма, с желание всеки да изпъкне пред другите като голям работник.
Третото положение, което може да заемеш във фирмата, е да се издигнеш като председател на фирмата. Всеки да каже: „Ето, този е председателят! “ Значи във всяка фирма човек може да заеме едно от трите положения: да живее като личност, т.е. като член на фирмата; да живее индивидуално, т.е. с желание да се издигне над другите, и трето положение – да бъде председател на фирмата, т.е.
към беседата >>
Какво представя човешката личност, и какво –
индивидуалността
?
Последното положение е да бъдеш председател на фирмата. Идеалното положение за човека е да бъде председател на своята фирма. Това да бъде единствената му амбиция в света. Който заеме председателското място, той е истински човек. Ако не може да го заеме, колкото и да е добър, ще бъде слуга на фирмата.
Какво представя човешката личност, и какво –
индивидуалността
?
Трябва да имате ясна представа за тези понятия. Животът на личността е живот на ограничения. Стремете се към идеала на вашата душа: да бъдете свободни, да бъдете председатели на своята фирма. Ще кажете, че съществува някъде едно братство от свободни хора. Къде е това братство?
към беседата >>
Запример всеки един от вас живее сега тъй, както живее в личността си, а някой живее в своята
индивидуалност
.
(втори вариант)
Какво е положението ти? Това са положения или на детето, или на възрастния, или на стария. Затруднения са това. Затрудненията на децата са - те са яли, без да мислят. Сега всяко едно учение трябва да има един извод при сегашното състояние.
Запример всеки един от вас живее сега тъй, както живее в личността си, а някой живее в своята
индивидуалност
.
Личността е една стара фирма с капитал, с клонища, със слугите му, с всичко туй. Това е човешката личност. А на какво може да уподобише Вие човешката индивидуалност? Едно състезание В тази фирма, да изпъкнеш ти като един от най-добрите работници. И най-после кое е истинското положение, което трябва да заемеш в една фирма?
към втори вариант >>
А на какво може да уподобише Вие човешката
индивидуалност
?
(втори вариант)
Затрудненията на децата са - те са яли, без да мислят. Сега всяко едно учение трябва да има един извод при сегашното състояние. Запример всеки един от вас живее сега тъй, както живее в личността си, а някой живее в своята индивидуалност. Личността е една стара фирма с капитал, с клонища, със слугите му, с всичко туй. Това е човешката личност.
А на какво може да уподобише Вие човешката
индивидуалност
?
Едно състезание В тази фирма, да изпъкнеш ти като един от най-добрите работници. И най-после кое е истинското положение, което трябва да заемеш в една фирма? Да бъдеш член на фирмата или да се издигнеш индивидуално във фирмата? И най-после третото положение - защото има три положения, да станеш председател на фирмата. Та всичките във фирмата да кажат: „Председател е той тук!
към втори вариант >>
Той е
индивидуалност
, там най-знатен е той вътре.“ А казват: „Този е председател на фирмата.“
(втори вариант)
Но най-хубаво кое е на фирмата? Да си председател на фирмата. Да си председател на себе си. Може в тебе да е развита личността. Ще кажат: „Той е личност на фирмата.
Той е
индивидуалност
, там най-знатен е той вътре.“ А казват: „Този е председател на фирмата.“
Та казвам, идеалното положение на човека е да бъде председател на своята фирма. Не е ли той председател, той трябва да има една амбиция - най-голямата амбиция, която човек може да има вътре в света, е да стане председател на своята фирма. Сега ще ме питат възможно ли е това. Туй е единствената възможност. Ако постигнеш да станеш председател на фирмата, ти си човек.
към втори вариант >>
Какво нещо е човешката
индивидуалност
?
(втори вариант)
Туй е единствената възможност. Ако постигнеш да станеш председател на фирмата, ти си човек. Ако не постигнеш това, ти си роб, ти си ратай. Сега да ви се изясня образно. Какво нещо е човешката личност?
Какво нещо е човешката
индивидуалност
?
И какво нещо е идеалът на човека, неговото висше съзнание, неговото аз? Трябва да имаш една ясна идея, трябва да имаш един велик стимул в душата си, към каквото да се стремиш. Сега другото положение, което искам да изтъкна пред вас, е следующото. Вие сега казвате, че съществува някъде едно братство от хора. Но къде е това братство?
към втори вариант >>
Ти си
индивидуалност
, ти си издигнат от фирмата.
(втори вариант)
Извън човека нищо няма. Или казано другояче, да ви изясня, извън фирмата нищо няма. Какво ще намерите извън фирмата? Има безпорядък. При личността ти си обществен член на фирмата.
Ти си
индивидуалност
, ти си издигнат от фирмата.
Председател си ти на самата фирма. Това е смисълът. Отношение е това. Търсете вашия успех вътре. Не търсете вашия успех отвън.
към втори вариант >>
45.
Да правим добро
,
НБ
, София, 22.10.1933г.,
Понеже цялото има нужда от неговата
индивидуалност
.
Казват за двама души: „Мязат си." Няма двама души, които да си мязат. Тъй че, има голямо различие. И красивото в света е, че човек не мяза на никого. Ти мязаш на себе си! Но туй мязане е едно звено, необходимо вътре в цялото.
Понеже цялото има нужда от неговата
индивидуалност
.
Всеки да си е на неговото място, че прилика да носи на цялото. Че да има хармония и пълнота в цялото. Та, казвам: Кога се казва добро? Ти не можеш да се родиш добър. Нито може да се родиш лош.
към беседата >>
46.
О, да ми беше като брат
,
НБ
, София, 24.12.1933г.,
У жената чувството на красивото и хубавото е така развито, музикалното чувство е развито, а у мъжа,
индивидуалността
у него е развита, интересуват го парите, къщата, нивите; и тия хора нямат допирна точка, те не могат да се разберат.
Вие разрешавате закона на вътрешните отношения, които съществуват. Външните въпроси много лесно се разрешават. Аз виждам две същества, съединяват се, приятели. Виждам противоречието между тях. Да кажем, че те са от два пола – мъж и жена.
У жената чувството на красивото и хубавото е така развито, музикалното чувство е развито, а у мъжа,
индивидуалността
у него е развита, интересуват го парите, къщата, нивите; и тия хора нямат допирна точка, те не могат да се разберат.
Когато жената ще говори за хубавото, за красивото, той ще каже: „Какво се занимаваш с тия работи! “ Той ще разправя за къщи. Тя казва: „Какво ме интересува туй! “ И едното е право, и другото е право.
към беседата >>
47.
Самопознание и самовъзпитание
,
ООК
, София, 16.10.1935г.,
Най-първо, на челото имате център на
индивидуалността
, която служи да определяте нещата, които съществуват в природата.
Тя е необходима, за да внесе един мек елемент в човека. Забележете челата у някои животни. На хората, които са музикални, по друг начин е устроено челото им. То образува една крива линия. А при онези, които не са музикални, от двете страни се образуват вдлъбнатини (а, б), там челото им е потънало, не се образува тази хубава крива линия; челото им е нашарено.
Най-първо, на челото имате център на
индивидуалността
, която служи да определяте нещата, които съществуват в природата.
После, трябва да намерите тяхното място, величината им – колко са големи, колко са тежки. Това са способности, чиито центрове лежат долу. По-горе по челото идат музикалните способности – за тон, ред и време. Най-напред в музиката трябва да имате тон, после трябва да имате време, трайност и после ред. Тоновете трябва да ги вземате по време и по ред.
към беседата >>
48.
Трите системи
,
МОК
, София, 14.5.1937г.,
човек, нямате достатъчно
индивидуалност
- например, казвате нещо, а после се отказвате, тази неустойчивост у вас е свързана в известна степен с портокаления цвят.
Трябва да се запознаете с формите на слънчевата светлина и със слънчевите лъчи. Слънцето има седем цвята и всеки цвят е форма, с която можете да функционирате. Например анемичен сте; ако разбирате червения цвят, червената форма на слънцето, това е един начин, по който можете да премахнете вашата анемия. Анемията е безжизнено състояние. Ако пък сте колеблив
човек, нямате достатъчно
индивидуалност
- например, казвате нещо, а после се отказвате, тази неустойчивост у вас е свързана в известна степен с портокаления цвят.
Ако понякога сте свидлив, с какво ще поправите този ваш недостатък? - Със зеления цвят. Здравето си ще поправите също със зеления цвят: когато станеш сух или затлъстееш, със зеления цвят ще се лекуваш. Когато плащате наляво и надясно, тази погрешка ще лекувате с жълт цвят. Ако не знаете законите на този цвят, веднага идва плащането.
към беседата >>
49.
Малките заповеди
,
НБ
, София, 28.11.1937г.,
Вие знаете, че материята не се губи, но и енергията не се губи и животът не се губи, и
индивидуалността
не се губи, и сърцето не се губи, и умът не се губи, и душата не се губи, и духът не се губи.
Всяка вечер Той се уединявал, отивал е да се моли, да се разговаря с невидимия свят. Когато се е намирал в трудно положение, Той се качвал на планината и там се е разговарял с Илия, с Мойсея. Сега някой може да иска да му се докаже това нещо. Ние не доказваме доказани работи. Илия нали е живял на земята, логически е, че нищо в света не се губи.
Вие знаете, че материята не се губи, но и енергията не се губи и животът не се губи, и
индивидуалността
не се губи, и сърцето не се губи, и умът не се губи, и душата не се губи, и духът не се губи.
Нищо в света не се губи. „Дали ще се познаваме в онзи свят? “ – Десет пъти повече ще се познавате, отколкото сега се познавате. Но, за да се познавате, вие трябва да се обичате. За да се познавате, вие трябва да сте умни, да обичате истината.
към беседата >>
50.
Дишане
,
МОК
, София, 31.12.1937г.,
Когато разглеждаме въпросът за вегетарианството, имаме предвид, че месната храна спира прогреса на човешката
индивидуалност
.
Понеже ние изхождаме от едно относително гледище, не е добро заради мене, но за цялото е добро. Не е хубаво да ядеш една кокошка, да, на кокошката не е хубаво, но на тебе е добро. Кокошката е турена вече да не прави престъпление, тази кокошка е турена на по-добро место, дето ще се мъчи в света, тя дойде да живее в тебе. Кокошката нищо не е изгубила, тя печели. Тя седне като един синовен син или като един приведен зет.
Когато разглеждаме въпросът за вегетарианството, имаме предвид, че месната храна спира прогреса на човешката
индивидуалност
.
Тогава, когато храната спира човека в неговото развитие, затова не трябва да се яде, не че в самото ядене има нещо, но ако яденето ще спъне човека, по-добре е да не го яде. Запример, ако пиеш вино, че се опиеш та не може да се владееш, къде е погрешката? Ако беше пил 10–20 капки вино, в реда на нещата е, но като пиеш цяла една чаша и като се опиеш, това не е в реда на нещата. После защо виното не е полезно? В природата виното мухи са го направили, те са тези химици, те внесли някаква подкваса.
към беседата >>
51.
Радвайте се и веселете се
,
НБ
, София, 6.3.1938г.,
Чрез свойствата на портокаления лъч, своята
индивидуалност
.
Трябва да минеш през тия изпитания на житеното зърно. Показва, че знание трябва. Житеното зърно, щом се зарови в тази материя, то започва да мисли и веднага то преодолява всичките мъчнотии, пробива земята и започва да възприема слънчевите лъчи. Тогава? Житеното зърно разбира свойствата на червения лъч. Чрез свойствата на червения лъч приема живота.
Чрез свойствата на портокаления лъч, своята
индивидуалност
.
Чрез свойствата на жълтия цвят възприема силата да расте, укрепва своята мисъл. А чрез зеления цвят добива сила да расте. Чрез синия цвят укрепява своето сърце. А чрез виолетовия цвят укрепява своята сила. Изкарва цялата гама, до, ре, ми, фа, сол, ла, си.
към беседата >>
52.
Основни правила на хигиената / Четири основни правила на хигиената
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 19.7.1939г.,
У някои хора има голяма
индивидуалност
.
(втори вариант)
У други философските центрове са слабо развити, не могат да разсъждават. А пък у някои хора наблюдателните способности са слабо развити. У всички хора не е еднакво развито наблюдението. Та най-първо ще видите какво ви липсва. На някои липсва едно правилно наблюдение.
У някои хора има голяма
индивидуалност
.
Като погледнете челото на такъв човек, ще видите, че долната страна на челото му е много силно развита, челото му е много легнало назад, а долната част на челото е издадена. Такъв човек може да наблюдава добре. А пък у друг челото в долната част е по-неразвито, а пък горната част на челото е развита и изправена. Такъв човек се занимава с философски въпроси, например защо Бог е създал света и пр. Може ли да знае човек защо Бог създаде света.
към втори вариант >>
53.
По-блажен е
,
НБ
, София, 30.6.1940г.,
Нещастен си, понеже имаш голяма
индивидуалност
.
Та казвам: При сегашните условия се изисква да се изучават причините на [нещата]. Ти си нещастен – ще знаеш коя е причината на нещастието. Ти си нещастен, носът ти е гърбав. Нещастен си, защото скулите ти са много изпъкнали. Нещастен си, защото брадата е издигната, няма вдлъбнатина.
Нещастен си, понеже имаш голяма
индивидуалност
.
Нещастен е човек, когато иска и не може да постигне нещо. Аз наричам нещастен човек, запример, един човек, [който] отива на бойното поле да се бие – ръка, крака откъснати. Питам: Какво се ползува, че е отишъл на бойното поле? Да отидеш на бойното поле и да бъде само шинелът ти надупчен, а краката ти и ръцете ти да останат здрави. Да има знание, че след като ръката е била ранена, да я възстановиш в първото положение.
към беседата >>
54.
Малки правила
,
МОК
, София, 17.1.1941г.,
Портокаленият цвят дава
индивидуалност
, зеленият цвят – растеж да има в музиката.
Под неразумен свят разбираме немузикален свят. Отношение има. В каквато и да е работа, настоявайте. Може да направите десет–петнайсет опита дотогава, докато преодолеете. Онези, които обичат музиката, като пеете и като гледате червения цвят, да се даде активност на музиката.
Портокаленият цвят дава
индивидуалност
, зеленият цвят – растеж да има в музиката.
Жълтият цвят ще даде красота, израз. Човек се занимава с много малки работи. По-голямата част от живота е механична. Човек работи, но си губи времето. Цял ден с чука удряш, ковеш, ковеш.
към беседата >>
55.
Малката любов
,
УС
, София, 23.2.1941г.,
Казваме, че ще изгубим своята
индивидуалност
.
Да се роди човек от Бога. Казва: „Роденият от Бога, грях не прави, не се заблуждава.“ Сега хората по някой път ги е страх да не би Господ да ги завладее. Че какво ще придобие Господ, ние какво ще му дадем? Ние сме излезли от Него, страх ни е да не би Той да ни завладее. Чудна философия.
Казваме, че ще изгубим своята
индивидуалност
.
От Бога излязъл, пък го е страх да влезе в Господа вътре, ще се изгуби. От Господа излязъл, не се изгубил, сега като влезе в Господа, го е страх, че ще се изгуби някъде. То е все едно да влезе човек между умните хора и да го е страх, че ще подивее. Някои питат: Всичките хора като станат добри в света, какво ще правят тогава? Питам: Сегашният живот на какво мяза?
към беседата >>
56.
Който изпълнява Волята Божия
,
НБ
, София, 4.1.1942г.,
Свинските клетки имат голяма
индивидуалност
.
Та казвам, по някой път ние страдаме от лошите мисли. Някой път те нападне една лоша мисъл, едно лошо желание, трябва да знаеш как да се справиш. Тия лошите работи се дължат на една неустойчива материя, която е неорганизирана вътре в нас. Аз го обяснявам това по следния начин. Защо свинското месо е нехигиенично?
Свинските клетки имат голяма
индивидуалност
.
Те като влязат в тялото, трябва да туриш 20 други клетки, да пазят една клетка. При най-удобния случай излизат. За 100 мъже ще изяде храна, а за 5 мъже ще свърши работа. Защо е такъв, не го съди отвън. Всички онези, които ядат свинското месо, все плащат.
към беседата >>
Казвам, нас не ни трябват големи
индивидуалности
.
Те като влязат в тялото, трябва да туриш 20 други клетки, да пазят една клетка. При най-удобния случай излизат. За 100 мъже ще изяде храна, а за 5 мъже ще свърши работа. Защо е такъв, не го съди отвън. Всички онези, които ядат свинското месо, все плащат.
Казвам, нас не ни трябват големи
индивидуалности
.
Нас ни трябват клетки, които да бъдат в хармония с нас. Онази храна, в природата, когато едно живо същество я приеме, да остане в хармония с неговия живот. Вземете растенията, които ядем, прогресират с нас заедно. Ябълки, круши, сливи, череши, като ги ядем, ние прогресираме, но същевременно и те прогресират с нас заедно. В природата има взаимоспомагателност между всичките живи същества.
към беседата >>
57.
И пак пишеше
,
НБ
, София, 8.2.1942г.,
Ако портокаленият цвят не дойде, материята, която портокаленият цвят носи, ако не влезе в очите, личността на човека ще остане недоразвита, неговата
индивидуалност
остава недоразвита.
– Да възприема най-фината материя. Разни са категориите на цветовете, които идват от слънцето и влизат в очите. Най-ниските трептения, ония, които виждаме имат 400 билиона, други имат повече и достигат до 700–800 билиона трептения. Така се образуват цветовете. Ако в човека червеният цвят не влиза, не може да се прояви, не може да бъде подвижен.
Ако портокаленият цвят не дойде, материята, която портокаленият цвят носи, ако не влезе в очите, личността на човека ще остане недоразвита, неговата
индивидуалност
остава недоразвита.
Ако жълтият цвят не влиза в очите, неговият ум остава неподвижен, неразвит. Ако зеленият цвят не влезе, тогава неговото растене ще спре. Ако синият цвят не влезе, неговата вяра ще се атрофира. Казва: Защо ни е светлината? – Светлината има отношение към целокупния живот на човека.
към беседата >>
58.
Божественото Слово
,
НБ
, София, 11.4.1943г.,
Ако ти не може да възприемеш портокаловия цвят както трябва, твоята
индивидуалност
ще се обезличи.
Но с тия тела човек трябва да се научи как да манипулира или Духът да живее в тия тела, с всичките възможности, които са вложени вътре. За пример, вие имате очи, но каква грамадна разлика между един художник, който рисува цветни картини, той има такива нюанси, разбирания за краските, знае как да ги постави. Вие, обикновеният човек, нямате туй разбиране на краските. Краската играе важна роля. Ако ти не може да възприемеш червения цвят както трябва, ти ще бъдеш анемичен.
Ако ти не може да възприемеш портокаловия цвят както трябва, твоята
индивидуалност
ще се обезличи.
Ако не може да възприемеш зелените лъчи, в тебе здравето не може да бъде нормално. Ако ти не може да възприемеш жълтите лъчи, умът ти няма да бъде на място. Ако ти не може да възприемеш сините лъчи, вярата ти няма да бъде на място. Ако ти не може да възприемеш правилно виолетовите лъчи, силата ти няма да функционира. Не само да възприемем светлината, но тя носи известни сили, които трябва да останат вътре в сърцето, трябва да останат в ума, в душата.
към беседата >>
59.
Второ отделение
,
НБ
, София, 18.7.1943г.,
Човек, който не може да вижда ясно в съзнанието си портокаловия цвят,
индивидуалността
не е правилна в него.
Това са ноти написани. Щом като кажеш 428 и може да видиш червения цвят, право си видял в какво седи светлината. Обичате живота, но като обичаш живота, той има един хубав червен цвят, много приятна червена светлина. Щом живееш добре, тази светлина минава в съзнанието и причинява радост, че живееш добре. Човек, който не може да гледа ясно червената светлина, той не е здрав.
Човек, който не може да вижда ясно в съзнанието си портокаловия цвят,
индивидуалността
не е правилна в него.
Човек, който не може да вижда ясно жълтия цвят, в него мозъчната система не е правилно развита. Казвам: Зелената светлина има отношение към нашия стомах, има отношение към нашите гърди, има отношение към нашия мозък. Ние се интересуваме от неща, които имат отношение към нас, чрез които Бог се проявява. Защото знанието, което не носи светлина за Бога, какво е? Във всяко знание трябва да видиш Божествената Мъдрост и Божествената Любов.
към беседата >>
НАГОРЕ