НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
231
резултата в
91
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Протоколи от годишната среща на Веригата 1911 г. Велико Търново
,
СБ
, В.Търново, 23.8.1911г.,
Така, ако имаш нужда от
обуща
, Той по-скоро ще ти ги даде, отколкото други големи работи.
Един слуга няма право да злоупотребява с нещата на своя господар. Нито пък можем да заповядаме на един секретар или касиер на някоя банка, защото тям се просто плаща за работата, те не могат да разполагат, тъй като банката е, която отпуща кредитите. Когато Господ ни праща някъде, Той ще отвори и вратата там, и нашият въпрос се много лесно разрешава. Бог знае всичките наши нужди. В най-дребните неща Господ се меси и даже на дреболиите Той обръща много по-голямо внимание, отколкото на големите нужди.
Така, ако имаш нужда от
обуща
, Той по-скоро ще ти ги даде, отколкото други големи работи.
Но някои казват: „Аз не се занимавам с малки работи.“ Да, но Господ е, Който се занимава с малките работи и ние оттам трябва да започнем. Преди години ми се случи следната опитност: във Варна наблюдавах как една котка уловила една мишка, с която, като си играеше, аз размишлявах „На, ето случай, в който никой не може да помогне на мишката.“ Но котката в играта си веднъж уж заспи, мишката пойде да бяга, котката скочи, зграби я: втори път като че ли я нарочно пусне, мишката се поотдалечи значително, тя наново я застигне и пак сграбчи; трети път пак си поигра, като я остави да побегне, обаче четвъртия път, когато котката рече пак да се престори на заспала и не гледаше в мишката, последната успя, та се мушна в едно малко отверстие, и когато котката я потърси на нова сметка да си поиграе, не я вече намери Значи, рекох си, тогава не е вярно, че непременно котката всякога може да изяде мишката. Искам с това да ви кажа, че тази мисъл е как във всичко и всякога вие трябва да се уповавате Господу; това трябва дълбоко да се всади във вашите умове. Внимавайте добре да не се роди във вас малодушие, та да поискате пак да се върнете в Египет, за да правите кирпичи. Това не бива да струвате, защото земята, в която отивате, има и Хетейци, и Гергесейци, и Аморейци, и Иевусейци, и Хананейци, и Ферезейци и Евейци (Второз.
към беседата >>
2.
Протоколи от годишната среща на Веригата 1912 г. Велико Търново
,
СБ
, В.Търново, 6.9.1912г.,
Аз ще избера много лесния метод, или най-лесния метод за следване Господа по избраните места от книгата Господня и този метод е най-малко опасен, защото има светии и угодници в места, гдето изуване на
обущата
е потребно, за да влезем там.
Желанието ми е добре да разберете тия думи и тяхното значение, та да се ползувате. Сега се заемете да приложите тия прости неща, които след закриване на събора ще ви се дадат, защото пътят за Царството Божие в България сега трябва да се поправи — тоя път не е правен и ние сме пратени да минем, за да го направим. Тоя път е забутан, та затова трябва да минем през него, за да се оправи и стане добър. Това е алегория, която ви говоря, а на научен език значи „да се подобрят условията на земята.“ Но, както и да е, да не се боим, защото други са, които воюват за нас. Аз зная, че от много работи се интересувате, но не бива да бързате.
Аз ще избера много лесния метод, или най-лесния метод за следване Господа по избраните места от книгата Господня и този метод е най-малко опасен, защото има светии и угодници в места, гдето изуване на
обущата
е потребно, за да влезем там.
Да, има и друго. Има места, гдето ангелите даже си изуват обущата, а ние, човешките синове, гледаме на тия места без благоговение, и то защото сме човеци. Искате знание, богатство, слава и чест; искате ги, защото сте човеци и ето, те ще дойдат, но ще дойдат по особен път и при особени обстоятелства. От всичката наша опитност ние трябва да черпим уроци. На въпрос от Симеон Драганов г-н Дънов отговори:
към беседата >>
Има места, гдето ангелите даже си изуват
обущата
, а ние, човешките синове, гледаме на тия места без благоговение, и то защото сме човеци.
Тоя път е забутан, та затова трябва да минем през него, за да се оправи и стане добър. Това е алегория, която ви говоря, а на научен език значи „да се подобрят условията на земята.“ Но, както и да е, да не се боим, защото други са, които воюват за нас. Аз зная, че от много работи се интересувате, но не бива да бързате. Аз ще избера много лесния метод, или най-лесния метод за следване Господа по избраните места от книгата Господня и този метод е най-малко опасен, защото има светии и угодници в места, гдето изуване на обущата е потребно, за да влезем там. Да, има и друго.
Има места, гдето ангелите даже си изуват
обущата
, а ние, човешките синове, гледаме на тия места без благоговение, и то защото сме човеци.
Искате знание, богатство, слава и чест; искате ги, защото сте човеци и ето, те ще дойдат, но ще дойдат по особен път и при особени обстоятелства. От всичката наша опитност ние трябва да черпим уроци. На въпрос от Симеон Драганов г-н Дънов отговори: Страданията, това са пране, което се допуща за изчистване на душата. В шест и половина часа подир обед събранието се продължи.
към беседата >>
Който иска да дойде между нас, нека си изуе
обущата
и нека се приближи — не се отстранявайте, защото ще ви хванат, та ще платите и капитала, и лихвите.
Докато стои лъжата у вас, тя е, която ще ви спъва. Ние трябва да бъдем съвършено искрени и чисти. Не искам да кажа, че ние трябва да разправяме на всички хора какво ще вършим, а искам да кажа, че спрямо света ние трябва да сме затворени, също както зимно време затварят цветята в цветарника, който има стъкла, които запазват положените в него цветя. Така на всяка добра мисъл дайте място в сърцето си, а на всяка лоша не давайте място и я отхвърлете от себе си. На всякой добър човек давайте място при себе си, а на лошия пожелайте да се поправи.
Който иска да дойде между нас, нека си изуе
обущата
и нека се приближи — не се отстранявайте, защото ще ви хванат, та ще платите и капитала, и лихвите.
Ами че вие имате работа с духове, които ви любят и на които се дължи цялата сегашна обстановка в природата, около нас и в нас. Затова като се казва да любим своите ближни, значи че тези именно са нашите ближни, които са наши стари братя. И тъй, ние трябва да имаме най-добрите стремежи и желания, а като правите грешки, това е, което ще ви се прощава, но когато вече правите съзнателни грехове, те са, които мъчно се прощават. Никакви, прочее, съзнателни грехове не правете и те дълбоко да изчезнат от вас. Това е желанието на Христа, Който иска да ви помогне през тази година и ако Го слушате, Той ще ви изведе, защото няма човешка душа, на която да не е помогнал.
към беседата >>
3.
Протоколи от годишната среща на Веригата 1914 г. Велико Търново
,
СБ
, В.Търново, 23.8.1914г.,
Но ако ви не е изпратил Господ, не отивайте да лъжете; както някой си станал поп, а па то може да е годен и за
обущар
, и за земеделец, и за търговец, а никак не и за поп.
Има две страни: омраза и любов. Ако преминеш омразата, трябва да приложиш Любовта, за да може да се уравни. Ако вие употребите Христовия закон на Любовта, то ще ви се помогне. Затова, ако осъждаш, ще те осъждат и с каквато мярка мериш, с такава ще ти се въэмери. Когато от любов отидеш при някого, ще кажеш: „В Името на Бога ида да ви кажа..." и ще му кажеш да се освободи; а пък те са свободни да изпълнят, или не.
Но ако ви не е изпратил Господ, не отивайте да лъжете; както някой си станал поп, а па то може да е годен и за
обущар
, и за земеделец, и за търговец, а никак не и за поп.
Защото попът трябва да е умен, да може да съветва, да увещава, да пасе и да эавежда стадото при "тихи води и при зелени пасища". Сегашните попове, в по-голямото си число, са самозвани попове. Затова е, дето Господ едно време като дойде, осъди свещениците в еврейската църква, защото не живееха свят живот, поради която причина извади ги и вместо тях тури други. Христос пак иде в света, ще събере поповете и ще им каже: „Вие може да бъдете служители, но не може да бъдете свещеници". Аз съм срещал много хора свещеници без джубета [5] и калимавки – те са истинските свещеници.
към беседата >>
4.
Учителите
,
НБ
, София, 20.12.1914г.,
Те ще се научат да орат, да копаят,
обуща
да правят и след време, когато научат урока, може да станат и царски синове.
Когато се молите, трябва да се съсредоточите, да забравите всичко, което е около вас; трябва да се пренесете дотам, щото нищо, освен молитвата, да не минава през вашия ум. Питам сега: Топло ли е огнището на вашето сърце, на вашия ум, да пратят молитвите си нагоре? Ама имало около вас немирни деца. Господ ги е пратил на земята да се възпитат, понеже и на Небето не са живели мирно; деградирал ги е. Господ не иска хора, които вдигат шум на Небето.
Те ще се научат да орат, да копаят,
обуща
да правят и след време, когато научат урока, може да станат и царски синове.
Преди да влезете в Небето, ще минете пред изпитна комисия, която ще ви зададе въпроси, какви са вашите чувства и идеи, какво е вашето милосърдие, вашата любов към ближния и към Бога и много още въпроси. Защото сега Христос иде и ще се отворят, както е казано, книгите на живота, и ще бъдат съдени хората, дали заслужават или не да минат в един клас по-горе или да влязат в Небето. Ще се даде всекиму това, за което е достоен. Затуй Христос се обръща към вас и ви казва: „Един е вашият учител – Христос“. От всинца ви искам да запомните този Учител, Който е дошъл пред 2,000 години, да ви изкупи от греха.
към беседата >>
5.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1915
,
СБ
, В.Търново, 17.8.1915г.,
Мъжът обича жена си, ще я облече в коприна и венец ще й купи,
обуща
ще й купи, всичко ще направи за красивата форма.
Мислете върху стиха „Главата на Твоята Слава е Истината". Истината за в бъдеще да стане глава на всичко. Обичта е насъщен закон. Искате да обичате някого; това ще рече, че искате да го облечете. Бащата има дете, ще гледа да го облече.
Мъжът обича жена си, ще я облече в коприна и венец ще й купи,
обуща
ще й купи, всичко ще направи за красивата форма.
Трябва й красива къща; ще й направи. Това е закон. Аз ви проповядвам истинска наука. А скъсаните дрехи – долу тия стари мехове, всичко трябва да бъде ново! Дрехите трябва да имат красива форма, да прилягат, да ви правят ефект, да ги обичате.
към беседата >>
6.
Свобода на Духа
,
НБ
, , 5.9.1915г.,
Само че когато отидете при някой умрял, няма да носите бели дрехи, както когато улицата е кална, няма да обуете бели
обуща
, а такива, каквито изисква сезонът.
Ако изучите едната външна форма, а не и вътрешното ѝ съдържание, ще се заблудите и ще я промените тъй, както оная дама, която всякой ден мени костюма си. Като живее 50–60 години, може да направи 10–20 костюма от разни цветове, да тури разни хубави панделки и копчета, но тия дрехи не са дамата, формата още не е религия. Тия форми са, наистина, необходими за религията, както костюмите за тялото, но те не съставляват тялото на дамата. Някой близък умре, почват хората да казват: „Трябва да се почерня, не бива да нося бяла дреха“. Носете такива дрехи, каквито искате, и черни, и бели, червени, зелени, сини, пъстри – всевъзможни, то не е грях.
Само че когато отидете при някой умрял, няма да носите бели дрехи, както когато улицата е кална, няма да обуете бели
обуща
, а такива, каквито изисква сезонът.
Светските хора са много умни, те стоят в моите очи 10 пъти по-горе от много религиозни хора. Чрез светските хора Господ е решил да оправи света. Политикани и социалисти – те ще оправят света, защото те искат свобода. Ама ще каже някой: „Как тъй, те разрушават“. Когато градите нова къща, не разрушавате ли старата?
към беседата >>
7.
Истината
,
НБ
, , 24.4.1916г.,
Мъжът ви взема заплата, да кажем 50 лева, които едва стигат да изкарате месеца: „Ама идва – казвате – Великден; няма за козунаци – захарта и яйцата са скъпи, няма за
обуща
, за шапка трябват 50–70 лева, защо да нямаме 150–200 лева?
Христос казва: „Истината ще ви направи свободни“. Свободата е необходимост за мъжа и жената; върху нея почива целият обществен строй. Всеки се стреми към свобода и има право да живее свободно; но тази свобода ще му се даде дотолкова, доколкото той може да използва благата на Истината. Страданията на един народ са необходими за последния, както за отделната личнот. Мъченията и изтезанията са наши изобретения.
Мъжът ви взема заплата, да кажем 50 лева, които едва стигат да изкарате месеца: „Ама идва – казвате – Великден; няма за козунаци – захарта и яйцата са скъпи, няма за
обуща
, за шапка трябват 50–70 лева, защо да нямаме 150–200 лева?
“ За да има мир, оставете козунаците за догодина – не е само един Великден на тоя свят. – „Не, сега! “ Ама Господ е отпуснал само 50 лева, задоволете се с това, което има, не разваляйте Великдена. Жената в това отношение трябва да даде свобода на мъжа, и мъжът – на жената. Долу козунаците!
към беседата >>
8.
Разсмотрете криновете в полето как растат
,
ИБ
, София, 19.11.1916г.,
Снегът на светията се носи отвън, а снегът на брата му
обущар
е бил в него, в сърцето му.
В хората има желания само да вървят из разни страни... Но не, спрете се като крина, обърнете се към Бога, взрете се в себе си. И тогава вашият сняг не ще се топи. От 8000 години снегът на хората все се топи. Идват хора и ми казват: "Мира ми взе еди-кой си." А то що е? - "Стопи се топката ми сняг." Под думата "женски крак" аз искам да се разбира една емблема в широк смисъл.
Снегът на светията се носи отвън, а снегът на брата му
обущар
е бил в него, в сърцето му.
Така и вие бъдете. Всякога задоволства да имате. Сега тия страдания, които в света има, се ръководят. Куршумът на войника се ръководи от една умна сила, интелигентна. Побеждавате, вие сте на мястото на обущаря; победени сте, то е, че вашиятсняг е почнал да се топи.
към беседата >>
Побеждавате, вие сте на мястото на
обущаря
; победени сте, то е, че вашиятсняг е почнал да се топи.
Снегът на светията се носи отвън, а снегът на брата му обущар е бил в него, в сърцето му. Така и вие бъдете. Всякога задоволства да имате. Сега тия страдания, които в света има, се ръководят. Куршумът на войника се ръководи от една умна сила, интелигентна.
Побеждавате, вие сте на мястото на
обущаря
; победени сте, то е, че вашиятсняг е почнал да се топи.
Външните неща всякога може да ни се вземат. Кринът получава всичко от слънцето, вятъра, влагата. И ние да се спрем като кондурджията, като крина и Господ ще работи върху нас. Забравете илюзиите на. вашия живот.
към беседата >>
Бих желал да бъдете в положението и на светията, когато слезе от планината, и на
обущаря
, и на мястото на Мойсея при къпината.
Растението расте в кръг, животните във вид на цилиндър, хората във вид на спирала, постепенно нагоре към Бога. Поглед и целувки за мен е едно и също нещо. Раздразните себе си - то показва, че вашите центрове от спиралата на растежа ви не са правилно разположени. Тоя крин е един велик Дух- Херувим, който всякога стои пред лицето на Бога и който никога не се подкупва. Заключение няма да правя.
Бих желал да бъдете в положението и на светията, когато слезе от планината, и на
обущаря
, и на мястото на Мойсея при къпината.
Идете при тоя великолепен бял крин, който сега расте в България навсякъде и вие ще знаете, че ще станете добри, ще слугувате на вашия народ. Амин. Неделя, 10-12 ч. БЕЛЕЖКИ ИЗ РАЗГОВОРА С УЧИТЕЛЯ 1. Никога не пускай в душата си, в твоя светая светихедин нечист човек.
към беседата >>
9.
Закхей
,
НБ
, София, 26.11.1916г.,
Когато една мома се жени, тя не тръгва със старите си дрехи, със съдраните си
обуща
, а хвърля всичко и се облича с чисто нова премяна.
Човек не трябва да бъде нито червей, нито молец, нито паразит. Сега, забележете, че Закхей беше нисък човек. Когато човек иска да влезе в Царството Божие, колкото е по-малък, толкова е по-добре. Когато Христос казва, че е по-лесно камила да мине през иглени уши, нежели богат да наследи Царството Божие, това е много вярно. За да влезе в Царството Божие, човек трябва да се освободи от всички свои стари желания и възгледи.
Когато една мома се жени, тя не тръгва със старите си дрехи, със съдраните си
обуща
, а хвърля всичко и се облича с чисто нова премяна.
Чудно е, че днешните хора искат да отидат при Бога с дрипите си. И когато проповядвам закона за себеотрицанието, вие се чудите как е възможно това. Възможно е за млади – за моми и за момци, но за стари не е възможно, защото те не се женят. Онези от вас, които са стари, не трябва да се докачват. Човек трябва да бъде млад в стремежите си и никога в живота си да не казва, че нещо е невъзможно.
към беседата >>
При четвъртия министър му дават скъсана шапка, при петия – скъсани
обуща
и т. н.
– “Благодаря” – отговорил просякът. – “Ще благодариш, разбира се – отвърнал министърът, – те за тебе са добри”. После царят отива при втория министър: “Синко, нямаш ли някоя дрешка да ми дадеш? ” – “Жено, дай му съдраната дреха! ” Отива при третия министър – и там му дават скъсана риза.
При четвъртия министър му дават скъсана шапка, при петия – скъсани
обуща
и т. н.
Всички му дали по нещо. Най-после царят пристигнал официално в двореца и поканил всички свои министри на угощение. “Какви ли подаръци ни носи царят? ” – помислили си те. Всички се облекли с парадните си дрехи, наредили се около трапезата и зачакали.
към беседата >>
н... Така и Христос, който има много съдрани гащи, ризи,
обуща
и шапки, ще ви събере на едно угощение и на всички ще подари по нещо от тези скъсани неща.
Най-после царят пристигнал официално в двореца и поканил всички свои министри на угощение. “Какви ли подаръци ни носи царят? ” – помислили си те. Всички се облекли с парадните си дрехи, наредили се около трапезата и зачакали. А царят започва да ги дарува: на първия министър дал скъсаните гащи, на втория – палтото, на третия – шапката, на четвъртия – ризата и т.
н... Така и Христос, който има много съдрани гащи, ризи,
обуща
и шапки, ще ви събере на едно угощение и на всички ще подари по нещо от тези скъсани неща.
Сега ще кажете: “Слава Богу, ние не сме от тях”. Не зная, има един стих, който казва: “И мислите им ходят след тях”. Преди хиляди години някой си овчар имал много овце, а в местността, където те пасели, имало един вълк, който постоянно посещавал стадото. Овчарят го гонел и биел, но той успявал сегиз-тогиз да си вземе по една овца. По едно време в тази местност се появила някаква болест по животните, която отнела живота на всичките овце.
към беседата >>
10.
Отдайте Божието Богу
,
НБ
, София, 31.12.1916г.,
Ще туриш
обуща
с високи токове, ще се напудриш.
(втори вариант)
Ако си мъж, ще отдадеш на кесарица нейното и Божието - Богу. Или в друг смисъл - имаш задължения към този свят, в който живееш, имаш и задължения към Бога. Искаш да отидеш на бал - ще трябва да зачетеш мнението на хората. Ще се облечеш тъй, както балът изисква. Ако трябват бели дрехи, ще облечеш бели дрехи.
Ще туриш
обуща
с високи токове, ще се напудриш.
Ако ти са бели косите, ще туриш на тях черна боя, да ги почерниш. Но ще кажете: „Аз не искам всичко това." Тогава не отивай. Защото, и при Господ да отидеш, ще туриш високи обуща, гердани, гривни и др. Какви гердани? Герданът около врата - това е любовта.
към втори вариант >>
Защото, и при Господ да отидеш, ще туриш високи
обуща
, гердани, гривни и др.
(втори вариант)
Ще се облечеш тъй, както балът изисква. Ако трябват бели дрехи, ще облечеш бели дрехи. Ще туриш обуща с високи токове, ще се напудриш. Ако ти са бели косите, ще туриш на тях черна боя, да ги почерниш. Но ще кажете: „Аз не искам всичко това." Тогава не отивай.
Защото, и при Господ да отидеш, ще туриш високи
обуща
, гердани, гривни и др.
Какви гердани? Герданът около врата - това е любовта. Диадемата, която се носи на главата - това е мъдростта на главата. А гривната на ръцете и на краката - това е добродетелта. В Румъния някои жени носят на краката си часовници и когато показва колко е часът, тя повдига крака си.
към втори вариант >>
11.
Марта и Мария
,
НБ
, , 14.1.1917г.,
Обущата
му са на 5 крачки от него – „Дрънн!
Аз съм забелязъл, някои господари, седнали на стол, като мене сега, и заповядват. Иска да му се подаде нещо, което и той сам може да си вземе, дрънка звънеца – „Дрънн! “ Никой не се явява. Вика един път, вика два пъти и най-после ще излезе да се кара. А бе приятелю, стани, вдигни си сам това нещо, може да си го направиш сам.
Обущата
му са на 5 крачки от него – „Дрънн!
“, да дойде слугинята да му ги донесе. Ще вика и ще се сърди. Вземи си ги сам, защото спокойствието и мирът, които имаш, струват повече, отколкото това, че слугинята не е донесла навреме обущата. Може и сам да го направиш; вземи си обущата, а после дай един морал на слугинята да идва навреме. Това е, което Господ изисква, защото тази слугиня не е слугиня на вас, а е някому другиму слугиня.
към беседата >>
Вземи си ги сам, защото спокойствието и мирът, които имаш, струват повече, отколкото това, че слугинята не е донесла навреме
обущата
.
Вика един път, вика два пъти и най-после ще излезе да се кара. А бе приятелю, стани, вдигни си сам това нещо, може да си го направиш сам. Обущата му са на 5 крачки от него – „Дрънн! “, да дойде слугинята да му ги донесе. Ще вика и ще се сърди.
Вземи си ги сам, защото спокойствието и мирът, които имаш, струват повече, отколкото това, че слугинята не е донесла навреме
обущата
.
Може и сам да го направиш; вземи си обущата, а после дай един морал на слугинята да идва навреме. Това е, което Господ изисква, защото тази слугиня не е слугиня на вас, а е някому другиму слугиня. Някой път аз ви казвам, че съм слуга, но не на вас, не на хората аз съм слуга, а на Бога. В града Лондон, един баптист проповедник отива при друг проповедник, на име Спърджън, и за да си даде по-голяма важност, написва на картичката си: „Един твой брат в Христа те чака вън да те види“ Спърджън написва на другата страна на картичката: „Кажете му, че сега имам работа с Господаря му“. Дойде ли някой отвън и ти каже: „Твой брат в Христа те чака вън“, ти му кажи, че се разговаряш с Господаря му.
към беседата >>
Може и сам да го направиш; вземи си
обущата
, а после дай един морал на слугинята да идва навреме.
А бе приятелю, стани, вдигни си сам това нещо, може да си го направиш сам. Обущата му са на 5 крачки от него – „Дрънн! “, да дойде слугинята да му ги донесе. Ще вика и ще се сърди. Вземи си ги сам, защото спокойствието и мирът, които имаш, струват повече, отколкото това, че слугинята не е донесла навреме обущата.
Може и сам да го направиш; вземи си
обущата
, а после дай един морал на слугинята да идва навреме.
Това е, което Господ изисква, защото тази слугиня не е слугиня на вас, а е някому другиму слугиня. Някой път аз ви казвам, че съм слуга, но не на вас, не на хората аз съм слуга, а на Бога. В града Лондон, един баптист проповедник отива при друг проповедник, на име Спърджън, и за да си даде по-голяма важност, написва на картичката си: „Един твой брат в Христа те чака вън да те види“ Спърджън написва на другата страна на картичката: „Кажете му, че сега имам работа с Господаря му“. Дойде ли някой отвън и ти каже: „Твой брат в Христа те чака вън“, ти му кажи, че се разговаряш с Господаря му. И тази слугиня, която ти си викал отвън за обущата, тя имала работа с Господаря си, и ако ти нарушиш нейното спокойствие, Господарят ѝ ще те хване за ухото.
към беседата >>
И тази слугиня, която ти си викал отвън за
обущата
, тя имала работа с Господаря си, и ако ти нарушиш нейното спокойствие, Господарят ѝ ще те хване за ухото.
Може и сам да го направиш; вземи си обущата, а после дай един морал на слугинята да идва навреме. Това е, което Господ изисква, защото тази слугиня не е слугиня на вас, а е някому другиму слугиня. Някой път аз ви казвам, че съм слуга, но не на вас, не на хората аз съм слуга, а на Бога. В града Лондон, един баптист проповедник отива при друг проповедник, на име Спърджън, и за да си даде по-голяма важност, написва на картичката си: „Един твой брат в Христа те чака вън да те види“ Спърджън написва на другата страна на картичката: „Кажете му, че сега имам работа с Господаря му“. Дойде ли някой отвън и ти каже: „Твой брат в Христа те чака вън“, ти му кажи, че се разговаряш с Господаря му.
И тази слугиня, която ти си викал отвън за
обущата
, тя имала работа с Господаря си, и ако ти нарушиш нейното спокойствие, Господарят ѝ ще те хване за ухото.
Това е най-великата философия, която съвременните хора трябва да изучат. Слуги трябва да бъдем на Бога! Когато научим този велик закон, отношенията между нас ще дойдат в нормалния си път. Аз следя хората: разположен ли си, всички хора ти са приятни; неразположен ли си, станал ли си неправилно, излязъл ли си с краката навън, през целия ден хората са ти криви. Това състояние може да продължи седмица, месец; него ние наричаме нова философия – песимизъм, а хората – песимисти.
към беседата >>
12.
Все що е писано
,
НБ
, София, 28.1.1917г.,
Слѣдователно Христосъ, като иде сега, ще отвори книгата и ще каже: „Ела самъ.“ Той нѣма да ви сѫди, но ще покаже книгата и вие, като погледнете въ нея, ще кажете като блудния синъ: „Нѣмамъ
обуща
, нѣмамъ шапка, нѣмамъ гащи, скѫсанъ съмъ, съгрѣшихъ, Боже, прѣдъ Тебе и прѣдъ Небето, прости ме.“ Тази притча за блудния синъ сега ще се сбѫдне.
Искамъ да образувамъ отъ васъ една велика вълна на любовьта. Знаете ли, колко вида любовь има? Досега съмъ изучавалъ 100 000 000 вида любовь, всѣки видъ си има своя форма и свое качество. Нѣкой казва: „Колко те обичамъ! “ Питамъ го съ коя любовь: съ любовьта на кокошката ли, съ любовьта на вола ли, съ тази на гѫската ли, на рибата ли, на червея ли, на комара ли, на славея ли, или съ любовьта на една майка или баща, съ любовьта на единъ светия и т.н.?
Слѣдователно Христосъ, като иде сега, ще отвори книгата и ще каже: „Ела самъ.“ Той нѣма да ви сѫди, но ще покаже книгата и вие, като погледнете въ нея, ще кажете като блудния синъ: „Нѣмамъ
обуща
, нѣмамъ шапка, нѣмамъ гащи, скѫсанъ съмъ, съгрѣшихъ, Боже, прѣдъ Тебе и прѣдъ Небето, прости ме.“ Тази притча за блудния синъ сега ще се сбѫдне.
Отъ това дяволътъ ще остане недоволенъ, вашиятъ по-старъ братъ и ще каже: „Азъ толкова години работихъ за тебе, а ти нищо не ми даде.“ Затова казва Евангелието: „Не дойде да помага на ангелитѣ, а на сѣмето Авраамово.“ Съ идването на Христа всички хора ще се подигнатъ, всички ще чуятъ нова мисъль и ще почнатъ ясно да чуватъ гласа Му. Като проговори Христосъ отъ едно мѣсто, гласътъ му, като по телефонъ, ще се разнесе навсѣкѫдѣ. Всички праведни едноврѣменно ще Го чуватъ и виждатъ. Той ще бѫде едноврѣменно навсѣкѫдѣ.
към беседата >>
13.
Радвайте се
,
НБ
, София, 15.4.1917г.,
Как да се радваме, когато животът е тежък, няма достатъчно хляб, дрехи и
обуща
?
Външно, лицето му може да бъде прашно, почерняло от слънцето, но отвътре - да свети, да отразява живота на душата. Защо да не се радва човек? Има ли причини за това? Ето, днес Христос ви среща на пътя и казва: „Радвайте се". Веднага се отправят към Христа въпроси: Как да се радваме, когато нашите синове, братя и мъже умират на бойните полета?
Как да се радваме, когато животът е тежък, няма достатъчно хляб, дрехи и
обуща
?
Как да се радваме, когато направихме големи дългове? Ти можеш ли да превърнеш камъните на хляб? Христос отговаря: „Човек живее не само с хляб, но и с всяко живо и благо слово, което излиза от устата на Господа, както и от устата на всеки добър и праведен човек." Сегашните учени търсят начин да създадат хапчета, които да задоволяват глада на човека. Те мислят, че по този начин ще разрешат важните икономически въпроси. Не е този пътят, по който трябва да върви науката.
към беседата >>
14.
Чистосърдечните / Чистосърдечнитѣ
,
НБ
, София, 29.4.1917г.,
Като дошъл до
обущата
, затруднил се, не му се отдала тази работа.
Затова е казано, че няма нищо „скрито-покрито" в света. Човек трябва да работи върху себе си, да придобие смирение, да бъде готов да се изправи. Не можеш да станеш велик човек, ако не си смирен. Един знаменит художник рисувал портрета на едно видно лице. Портретът бил в естествена големина, от главата до краката.
Като дошъл до
обущата
, затруднил се, не му се отдала тази работа.
Той бил смирен, затова се обърнал към един голям майстор–обущар, да тури няколко линии върху обущата на модела, да изправи погрешката му. Поласкан от това, обущарят, със свойствения замах на добър майстор, направил своите бележки, и картината била завършена. Обаче, той взел четката на художника и пожелал да тури още няколко линии и на други места на картината. Художникът дръпнал четката от ръката му и казал: Приятелю, останалата работа не се отнася до твоята специалност. Смирение е нужно на човека, да знае, коя работа е за него и коя не е.
към беседата >>
Той бил смирен, затова се обърнал към един голям майстор–
обущар
, да тури няколко линии върху
обущата
на модела, да изправи погрешката му.
Човек трябва да работи върху себе си, да придобие смирение, да бъде готов да се изправи. Не можеш да станеш велик човек, ако не си смирен. Един знаменит художник рисувал портрета на едно видно лице. Портретът бил в естествена големина, от главата до краката. Като дошъл до обущата, затруднил се, не му се отдала тази работа.
Той бил смирен, затова се обърнал към един голям майстор–
обущар
, да тури няколко линии върху
обущата
на модела, да изправи погрешката му.
Поласкан от това, обущарят, със свойствения замах на добър майстор, направил своите бележки, и картината била завършена. Обаче, той взел четката на художника и пожелал да тури още няколко линии и на други места на картината. Художникът дръпнал четката от ръката му и казал: Приятелю, останалата работа не се отнася до твоята специалност. Смирение е нужно на човека, да знае, коя работа е за него и коя не е. Ако дойде при вас една майка и ви представи добри методи за възпитание на децата, изслушайте я внимателно.
към беседата >>
Поласкан от това,
обущарят
, със свойствения замах на добър майстор, направил своите бележки, и картината била завършена.
Не можеш да станеш велик човек, ако не си смирен. Един знаменит художник рисувал портрета на едно видно лице. Портретът бил в естествена големина, от главата до краката. Като дошъл до обущата, затруднил се, не му се отдала тази работа. Той бил смирен, затова се обърнал към един голям майстор–обущар, да тури няколко линии върху обущата на модела, да изправи погрешката му.
Поласкан от това,
обущарят
, със свойствения замах на добър майстор, направил своите бележки, и картината била завършена.
Обаче, той взел четката на художника и пожелал да тури още няколко линии и на други места на картината. Художникът дръпнал четката от ръката му и казал: Приятелю, останалата работа не се отнася до твоята специалност. Смирение е нужно на човека, да знае, коя работа е за него и коя не е. Ако дойде при вас една майка и ви представи добри методи за възпитание на децата, изслушайте я внимателно. Тя има право да говори по въпроса за възпитанието.
към беседата >>
Ние трѣбва да имаме търпението на онзи художникъ, който като изрисувалъ една картина и не можалъ да изрисува
обущата
на фигурата, помолилъ единъ кондурджия да ги направи.
(втори вариант)
“ Кѫдѣ е грѣшката сега, та въ едно и сѫщо лице да се рисува и Христосъ и Иуда? Грѣшката е била у младежа. Въ продължение на 4 години младежътъ е живѣлъ толкова пороченъ животъ, та си измѣнилъ лицето. Тъй че, когато нѣкой пѫть човѣкъ се нахвърли върху нѣкого, като този художникъ, той има право. Затова и ние трѣбва да търпимъ.
Ние трѣбва да имаме търпението на онзи художникъ, който като изрисувалъ една картина и не можалъ да изрисува
обущата
на фигурата, помолилъ единъ кондурджия да ги направи.
Кондурджията, като направилъ обущата, осмѣлилъ се да иска и други нѣща да поправи въ картината, но художникътъ му казалъ, че другото вече не е твоя специалность. У насъ трѣбва да има смирение и да знаемъ коя работа е за насъ и коя не е. Ако дойде при мене една майка и ми каже начини за възпитание на дѣцата, ще я изслушамъ най-внимателно. Ако дойде единъ сѫдия и ми покаже добъръ пѫть, защо да го не слушамъ? Затова Христосъ казва: „Блажени чистосърдечнитѣ.“
към втори вариант >>
Кондурджията, като направилъ
обущата
, осмѣлилъ се да иска и други нѣща да поправи въ картината, но художникътъ му казалъ, че другото вече не е твоя специалность.
(втори вариант)
Грѣшката е била у младежа. Въ продължение на 4 години младежътъ е живѣлъ толкова пороченъ животъ, та си измѣнилъ лицето. Тъй че, когато нѣкой пѫть човѣкъ се нахвърли върху нѣкого, като този художникъ, той има право. Затова и ние трѣбва да търпимъ. Ние трѣбва да имаме търпението на онзи художникъ, който като изрисувалъ една картина и не можалъ да изрисува обущата на фигурата, помолилъ единъ кондурджия да ги направи.
Кондурджията, като направилъ
обущата
, осмѣлилъ се да иска и други нѣща да поправи въ картината, но художникътъ му казалъ, че другото вече не е твоя специалность.
У насъ трѣбва да има смирение и да знаемъ коя работа е за насъ и коя не е. Ако дойде при мене една майка и ми каже начини за възпитание на дѣцата, ще я изслушамъ най-внимателно. Ако дойде единъ сѫдия и ми покаже добъръ пѫть, защо да го не слушамъ? Затова Христосъ казва: „Блажени чистосърдечнитѣ.“ Ако сме така чистосърдечни, ще забѣлѣжимъ, че въ цѣлия животъ работи единъ законъ на цѣлесъобразность за нашето подигане.
към втори вариант >>
15.
Събличане и обличане
,
НБ
, София, 28.7.1918г.,
Въ сѫщность, новото учение препорѫчва на хората много прости, обикновени нѣща: Да се облѣчете съ нови дрехи, да се обуете съ нови
обуща
— да станете новъ човѣкъ.
(втори вариант)
Въпрѣки това, чувате да казватъ: Да се държимъ за старото! Кѫде е писано това? Павелъ казва: „Облѣчете се въ новия човѣкъ! ” Като чуятъ думата „ново” или „ново учение”, мнозина казватъ: Опасно е новото учение. — Опасно е старото.
Въ сѫщность, новото учение препорѫчва на хората много прости, обикновени нѣща: Да се облѣчете съ нови дрехи, да се обуете съ нови
обуща
— да станете новъ човѣкъ.
Кой не желае това? Ще кажете: Отде ще дойде новото? За новото сѫ нуждни пари, срѣдства. Кой ще ни ги достави? Започнете отъ невидимото и постепенно вървете къмъ видимото.
към втори вариант >>
Понѣкога само
обущата
му сѫ тѣсни, и той се движи мѫчно.
(втори вариант)
Ще дойде нѣкоя жена да се оплаква отъ мѫжа си, че обичалъ да гледа чужди жени, да се сърди и кара. За да не става това, съблѣчи старитѣ му дрехи. Ти го оставяшъ съ стари дрехи, и той, недоволенъ отъ положението си, търси причини да се сърди и кара. Облѣчи го въ новата дреха — въ дрехата на любовьта и не мисли лошо за него. Щомъ мѫжътъ има сърдце, и любовь има.
Понѣкога само
обущата
му сѫ тѣсни, и той се движи мѫчно.
Какво направиха китайцитѣ съ своитѣ деца? — Осакатиха краката имъ. Понеже служатъ на своята стара култура, обуватъ момиченцата си съ тѣсни, малки обувки, подъ предлогъ, че е красиво жената да има малъкъ кракъ. Въ сѫщность причината се крие другаде. Като осакатяватъ краката на жената, съ това тѣ искатъ да я задържатъ повече вкѫщи, да не ходи по улицитѣ.
към втори вариант >>
Нови дрехи, нови
обуща
сѫ нуждни за хората, и то широки и удобни.
(втори вариант)
— Осакатиха краката имъ. Понеже служатъ на своята стара култура, обуватъ момиченцата си съ тѣсни, малки обувки, подъ предлогъ, че е красиво жената да има малъкъ кракъ. Въ сѫщность причината се крие другаде. Като осакатяватъ краката на жената, съ това тѣ искатъ да я задържатъ повече вкѫщи, да не ходи по улицитѣ. Обаче, китайката привикна и съ малкитѣ крачка да се движи свободно и да излиза, когато пожелае.
Нови дрехи, нови
обуща
сѫ нуждни за хората, и то широки и удобни.
Ако имате мѫчнотии и страдания, ще знаете, че това сѫ старитѣ и тѣсни дрехи и обуща. Старитѣ дрехи криятъ въ себе си отрова. Като сгрѣшилъ, човѣкъ облѣкълъ старата дреха пропита съ отрова и нечистотии. Съблѣчете старата дреха и облѣчете новата, която носи въ себе си всички елементи на чистота и здраве. Новата дреха носи радость и веселие за човѣка.
към втори вариант >>
Ако имате мѫчнотии и страдания, ще знаете, че това сѫ старитѣ и тѣсни дрехи и
обуща
.
(втори вариант)
Понеже служатъ на своята стара култура, обуватъ момиченцата си съ тѣсни, малки обувки, подъ предлогъ, че е красиво жената да има малъкъ кракъ. Въ сѫщность причината се крие другаде. Като осакатяватъ краката на жената, съ това тѣ искатъ да я задържатъ повече вкѫщи, да не ходи по улицитѣ. Обаче, китайката привикна и съ малкитѣ крачка да се движи свободно и да излиза, когато пожелае. Нови дрехи, нови обуща сѫ нуждни за хората, и то широки и удобни.
Ако имате мѫчнотии и страдания, ще знаете, че това сѫ старитѣ и тѣсни дрехи и
обуща
.
Старитѣ дрехи криятъ въ себе си отрова. Като сгрѣшилъ, човѣкъ облѣкълъ старата дреха пропита съ отрова и нечистотии. Съблѣчете старата дреха и облѣчете новата, която носи въ себе си всички елементи на чистота и здраве. Новата дреха носи радость и веселие за човѣка. Като ставате сутринь отъ сънь, облѣчете дрехата на надеждата, на вѣрата, на любовьта, на истината, на милосърдието.
към втори вариант >>
Започнете отъ днесъ да събличате старитѣ си дрехи, да събувате старитѣ си
обуща
и да ги изхвърлите вънъ.
(втори вариант)
Когато съмъ добъръ и мекъ, проявявамъ Божието търпение и си казвамъ: Щомъ Богъ търпи хората, и азъ трѣбва да ги търпя . По отношение на мене, Богъ е Любовь. По отношение на Бога, азъ съмъ обичь. Следователно, азъ трѣбва да дамъ възможность на Божията Любовь да се прояви чрезъ мене. Само така умътъ ми може да бѫде свѣтълъ, а духътъ ми — силенъ и бодъръ.
Започнете отъ днесъ да събличате старитѣ си дрехи, да събувате старитѣ си
обуща
и да ги изхвърлите вънъ.
Какво направи Мойсей, когато видѣ кѫпината, която горѣше? Той събу обущата си, защото чу гласъ, който му казваше: „Събуй обущата си, защото мѣстото, на което стоишъ, е свето”. Богъ му каза и други нѣща, които не сѫ записани въ Стария Заветъ. „Събуй обущата си” — каза Господъ на Мойсея. Думата „обуща” е взета въ широкъ смисълъ.
към втори вариант >>
Той събу
обущата
си, защото чу гласъ, който му казваше: „Събуй
обущата
си, защото мѣстото, на което стоишъ, е свето”.
(втори вариант)
По отношение на Бога, азъ съмъ обичь. Следователно, азъ трѣбва да дамъ възможность на Божията Любовь да се прояви чрезъ мене. Само така умътъ ми може да бѫде свѣтълъ, а духътъ ми — силенъ и бодъръ. Започнете отъ днесъ да събличате старитѣ си дрехи, да събувате старитѣ си обуща и да ги изхвърлите вънъ. Какво направи Мойсей, когато видѣ кѫпината, която горѣше?
Той събу
обущата
си, защото чу гласъ, който му казваше: „Събуй
обущата
си, защото мѣстото, на което стоишъ, е свето”.
Богъ му каза и други нѣща, които не сѫ записани въ Стария Заветъ. „Събуй обущата си” — каза Господъ на Мойсея. Думата „обуща” е взета въ широкъ смисълъ. Човѣкъ има обуща не само на краката си, но и на рѫцетѣ, на ума, на сърдцето си. Затова човѣкъ трѣбва да събуе обущата си и отъ краката, и отъ рѫцетѣ, и отъ ума, и отъ сърдцето си.
към втори вариант >>
„Събуй
обущата
си” — каза Господъ на Мойсея.
(втори вариант)
Само така умътъ ми може да бѫде свѣтълъ, а духътъ ми — силенъ и бодъръ. Започнете отъ днесъ да събличате старитѣ си дрехи, да събувате старитѣ си обуща и да ги изхвърлите вънъ. Какво направи Мойсей, когато видѣ кѫпината, която горѣше? Той събу обущата си, защото чу гласъ, който му казваше: „Събуй обущата си, защото мѣстото, на което стоишъ, е свето”. Богъ му каза и други нѣща, които не сѫ записани въ Стария Заветъ.
„Събуй
обущата
си” — каза Господъ на Мойсея.
Думата „обуща” е взета въ широкъ смисълъ. Човѣкъ има обуща не само на краката си, но и на рѫцетѣ, на ума, на сърдцето си. Затова човѣкъ трѣбва да събуе обущата си и отъ краката, и отъ рѫцетѣ, и отъ ума, и отъ сърдцето си. Има обуща на краката, които сѫ тѣсни, и човѣкъ мѫчно ходи съ тѣхъ. Но има обуща и на ума, които сѫщо стѣгатъ човѣка, не може свободно да мисли.
към втори вариант >>
Думата „
обуща
” е взета въ широкъ смисълъ.
(втори вариант)
Започнете отъ днесъ да събличате старитѣ си дрехи, да събувате старитѣ си обуща и да ги изхвърлите вънъ. Какво направи Мойсей, когато видѣ кѫпината, която горѣше? Той събу обущата си, защото чу гласъ, който му казваше: „Събуй обущата си, защото мѣстото, на което стоишъ, е свето”. Богъ му каза и други нѣща, които не сѫ записани въ Стария Заветъ. „Събуй обущата си” — каза Господъ на Мойсея.
Думата „
обуща
” е взета въ широкъ смисълъ.
Човѣкъ има обуща не само на краката си, но и на рѫцетѣ, на ума, на сърдцето си. Затова човѣкъ трѣбва да събуе обущата си и отъ краката, и отъ рѫцетѣ, и отъ ума, и отъ сърдцето си. Има обуща на краката, които сѫ тѣсни, и човѣкъ мѫчно ходи съ тѣхъ. Но има обуща и на ума, които сѫщо стѣгатъ човѣка, не може свободно да мисли. Чувате нѣкой да казва, че неговото вѣрую е най-добро, най-право.
към втори вариант >>
Човѣкъ има
обуща
не само на краката си, но и на рѫцетѣ, на ума, на сърдцето си.
(втори вариант)
Какво направи Мойсей, когато видѣ кѫпината, която горѣше? Той събу обущата си, защото чу гласъ, който му казваше: „Събуй обущата си, защото мѣстото, на което стоишъ, е свето”. Богъ му каза и други нѣща, които не сѫ записани въ Стария Заветъ. „Събуй обущата си” — каза Господъ на Мойсея. Думата „обуща” е взета въ широкъ смисълъ.
Човѣкъ има
обуща
не само на краката си, но и на рѫцетѣ, на ума, на сърдцето си.
Затова човѣкъ трѣбва да събуе обущата си и отъ краката, и отъ рѫцетѣ, и отъ ума, и отъ сърдцето си. Има обуща на краката, които сѫ тѣсни, и човѣкъ мѫчно ходи съ тѣхъ. Но има обуща и на ума, които сѫщо стѣгатъ човѣка, не може свободно да мисли. Чувате нѣкой да казва, че неговото вѣрую е най-добро, най-право. Да се мисли така, това значи стегнатъ, ограниченъ умъ, т. е.
към втори вариант >>
Затова човѣкъ трѣбва да събуе
обущата
си и отъ краката, и отъ рѫцетѣ, и отъ ума, и отъ сърдцето си.
(втори вариант)
Той събу обущата си, защото чу гласъ, който му казваше: „Събуй обущата си, защото мѣстото, на което стоишъ, е свето”. Богъ му каза и други нѣща, които не сѫ записани въ Стария Заветъ. „Събуй обущата си” — каза Господъ на Мойсея. Думата „обуща” е взета въ широкъ смисълъ. Човѣкъ има обуща не само на краката си, но и на рѫцетѣ, на ума, на сърдцето си.
Затова човѣкъ трѣбва да събуе
обущата
си и отъ краката, и отъ рѫцетѣ, и отъ ума, и отъ сърдцето си.
Има обуща на краката, които сѫ тѣсни, и човѣкъ мѫчно ходи съ тѣхъ. Но има обуща и на ума, които сѫщо стѣгатъ човѣка, не може свободно да мисли. Чувате нѣкой да казва, че неговото вѣрую е най-добро, най-право. Да се мисли така, това значи стегнатъ, ограниченъ умъ, т. е. умъ, обутъ въ тѣсни обуща.
към втори вариант >>
Има
обуща
на краката, които сѫ тѣсни, и човѣкъ мѫчно ходи съ тѣхъ.
(втори вариант)
Богъ му каза и други нѣща, които не сѫ записани въ Стария Заветъ. „Събуй обущата си” — каза Господъ на Мойсея. Думата „обуща” е взета въ широкъ смисълъ. Човѣкъ има обуща не само на краката си, но и на рѫцетѣ, на ума, на сърдцето си. Затова човѣкъ трѣбва да събуе обущата си и отъ краката, и отъ рѫцетѣ, и отъ ума, и отъ сърдцето си.
Има
обуща
на краката, които сѫ тѣсни, и човѣкъ мѫчно ходи съ тѣхъ.
Но има обуща и на ума, които сѫщо стѣгатъ човѣка, не може свободно да мисли. Чувате нѣкой да казва, че неговото вѣрую е най-добро, най-право. Да се мисли така, това значи стегнатъ, ограниченъ умъ, т. е. умъ, обутъ въ тѣсни обуща. Едно е истинското вѣрую, едно е правото вѣрую.
към втори вариант >>
Но има
обуща
и на ума, които сѫщо стѣгатъ човѣка, не може свободно да мисли.
(втори вариант)
„Събуй обущата си” — каза Господъ на Мойсея. Думата „обуща” е взета въ широкъ смисълъ. Човѣкъ има обуща не само на краката си, но и на рѫцетѣ, на ума, на сърдцето си. Затова човѣкъ трѣбва да събуе обущата си и отъ краката, и отъ рѫцетѣ, и отъ ума, и отъ сърдцето си. Има обуща на краката, които сѫ тѣсни, и човѣкъ мѫчно ходи съ тѣхъ.
Но има
обуща
и на ума, които сѫщо стѣгатъ човѣка, не може свободно да мисли.
Чувате нѣкой да казва, че неговото вѣрую е най-добро, най-право. Да се мисли така, това значи стегнатъ, ограниченъ умъ, т. е. умъ, обутъ въ тѣсни обуща. Едно е истинското вѣрую, едно е правото вѣрую. Всички други сѫ изопачени, окарикатурени образи на единния, истинския образъ.
към втори вариант >>
умъ, обутъ въ тѣсни
обуща
.
(втори вариант)
Затова човѣкъ трѣбва да събуе обущата си и отъ краката, и отъ рѫцетѣ, и отъ ума, и отъ сърдцето си. Има обуща на краката, които сѫ тѣсни, и човѣкъ мѫчно ходи съ тѣхъ. Но има обуща и на ума, които сѫщо стѣгатъ човѣка, не може свободно да мисли. Чувате нѣкой да казва, че неговото вѣрую е най-добро, най-право. Да се мисли така, това значи стегнатъ, ограниченъ умъ, т. е.
умъ, обутъ въ тѣсни
обуща
.
Едно е истинското вѣрую, едно е правото вѣрую. Всички други сѫ изопачени, окарикатурени образи на единния, истинския образъ. Една е истинската и права религия — религията на любовьта, на вѫтрешното съдържание и смисълъ на нѣщата. Тя опредѣля връзкитѣ, които трѣбва да сѫществуватъ въ семейството между мѫжа и жената, между брата и сестрата. Една е истинската религия, т. е.
към втори вариант >>
Ако не постѫпвате така, вечерь ще се карате, ще спорите, и сутринь ще ставате недоволни, че нѣмате месо и масло; че хлѣбътъ е малко; че децата нѣматъ дрехи и
обуща
и т. н.
(втори вариант)
Облѣчете новата си дреха и така се явете предъ Бога. Преди да заспи, човѣкъ трѣбва да е ликвидиралъ съ старото, за да възприеме новото и да продължи работата си на другия день. Ако тѣлото ви е чисто, и сърдцето, и умътъ ще бѫдатъ чисти. Преди да си легнете, измийте се, облѣчете се съ чиста, нова дреха; оградете се съ любовьта, съ вѣрата, съ надеждата, съ търпението и съ красотата, и така се явете предъ Господа. Сутринь, като станете, ще бѫдете радостни и весели.
Ако не постѫпвате така, вечерь ще се карате, ще спорите, и сутринь ще ставате недоволни, че нѣмате месо и масло; че хлѣбътъ е малко; че децата нѣматъ дрехи и
обуща
и т. н.
Какво трѣбва да прави човѣкъ, за да вървятъ работитѣ му добре? — Той трѣбва да съблича старитѣ си дрехи и да облича нови. Въ това се заключава новото учение. Като наблюдавате лицата на сегашнитѣ хора, по тѣхъ се четатъ несгодитѣ, скърбитѣ, мѫчнотиитѣ, които преживяватъ. За да се освободятъ отъ мѫчнотиитѣ и страданията, тѣ трѣбва да приложатъ новата идея — да съблѣкатъ старитѣ си дрехи и да облѣкатъ нови.
към втори вариант >>
16.
Двете жени
,
НБ
, София, 11.8.1918г.,
Ще кажете, че днесъ дрехитѣ и
обущата
сѫ скѫпи, че животътъ е тежъкъ.
(втори вариант)
Никой никого не може да обере и да изсмуче, освенъ самъ себе си. Ако сте здрави, радвамъ се, че ще можете да давате на болнитѣ и на слабитѣ; ако сте болни, трѣбва да калите волята си, сами да си помагате. Кой има силна воля? — Който не се изненадва отъ нищо и може да издържа на всички изпитания. Че го ограбили, че ходи босъ и окѫсанъ, че боледува — нищо не го плаши.
Ще кажете, че днесъ дрехитѣ и
обущата
сѫ скѫпи, че животътъ е тежъкъ.
За волевия човѣкъ и това не е страшно. Ще дойде день, когато ще правятъ обуща отъ дърво, а не отъ кожа и гьонъ, както сега ги правятъ. Сегашнитѣ хора трѣбва да организиратъ желанията си, а не да ходятъ по течението имъ. Мислитѣ, желанията и постѫпкитѣ на хората се диктуватъ отъ разумни сѫщества, които се различаватъ едни отъ други по степеньта на своята интелигентность. Даже и клеткитѣ, като малки сѫщества, се отличаватъ съ известна разумность.
към втори вариант >>
Ще дойде день, когато ще правятъ
обуща
отъ дърво, а не отъ кожа и гьонъ, както сега ги правятъ.
(втори вариант)
Кой има силна воля? — Който не се изненадва отъ нищо и може да издържа на всички изпитания. Че го ограбили, че ходи босъ и окѫсанъ, че боледува — нищо не го плаши. Ще кажете, че днесъ дрехитѣ и обущата сѫ скѫпи, че животътъ е тежъкъ. За волевия човѣкъ и това не е страшно.
Ще дойде день, когато ще правятъ
обуща
отъ дърво, а не отъ кожа и гьонъ, както сега ги правятъ.
Сегашнитѣ хора трѣбва да организиратъ желанията си, а не да ходятъ по течението имъ. Мислитѣ, желанията и постѫпкитѣ на хората се диктуватъ отъ разумни сѫщества, които се различаватъ едни отъ други по степеньта на своята интелигентность. Даже и клеткитѣ, като малки сѫщества, се отличаватъ съ известна разумность. Достатъчно е да ударите или да си изгорите нѣкой пръстъ, за да се предаде болката на главния мозъкъ, който веднага заповѣдва на двигателнитѣ нерви да свиятъ пръста и да го отдалечатъ отъ огъня. Ако сте търговецъ, и нѣкой ви изиграе — задигне ви десеть хиляди лева, сѫщиятъ пръстъ, който отваря и затваря тевтера ви, казва да не се безпокоите.
към втори вариант >>
17.
Да Го посрещнат
,
НБ
, София, 8.9.1918г.,
Днесъ хората се нуждаятъ отъ хлѣбъ, отъ брашно, отъ
обуща
.
(втори вариант)
Казано е, че Богъ не гледа на лице, но на сърдце. Той не гледа на формата и на голѣмината на човѣка, но на съчетанието на Божественитѣ сили, които се изявяватъ чрезъ душата му. Като говоримъ за посрѣщането на Исуса, нѣкои не искатъ да слушатъ. — Защо? — Защото намиратъ, че този въпросъ не е толкова важенъ.
Днесъ хората се нуждаятъ отъ хлѣбъ, отъ брашно, отъ
обуща
.
Всичко е скѫпо и го нѣма. Всички искатъ хлѣбъ, брашно. Азъ не мисля като васъ. Хлѣбътъ и житото не сѫ скѫпи. Богъ дава житото даромъ, въ изобилие, вие сами сте го направили скѫпо.
към втори вариант >>
18.
Двамата братя
,
НБ
, София, 22.9.1918г.,
Много шапки,
обуща
и дрехи има по магазинитѣ, но тѣ не сѫ ваши.
(втори вариант)
Не е лошо да има човѣкъ много мисли и желания. Лошо е, когато не ги прилага. Не мислете, че всички мисли и желания, които минаватъ презъ ума и презъ сърдцето ви, сѫ ваши. Ваши сѫ само онѣзи, които използувате за благото на своя умъ и на своето сърдце. Останалитѣ не принадлежатъ на васъ.
Много шапки,
обуща
и дрехи има по магазинитѣ, но тѣ не сѫ ваши.
Като влѣзете въ магазина, вие си изберете нѣщо по вашъ вкусъ и платите за него, то е ваше. Сѫщото се отнася до мислитѣ и желанията. Туряте една мисъль на главата си, едно желание въ сърдцето си и се оглеждате, приличатъ ли ви, ще ви харесатъ ли съ тѣхъ. Ако вие се харесвате съ тѣхъ, и хората ще ви харесатъ. Задържате ги въ себе си, плащате за тѣхъ и казвате, че сѫ ваши.
към втори вариант >>
Какъвъ смисълъ иматъ за мене
обущата
, направени отъ добъръ майсторъ, ако сѫ грубо ушити и ми стѣгатъ?
(втори вариант)
Кой кого е видѣлъ, какво е говорилъ съ него, това не се отнася до тебе. Важно е, ти кого си видѣлъ и какво си говорилъ. Ще дойде нѣкой майсторъ шивачъ да ми разправя, че свършилъ въ странство съ златенъ медалъ, знае всички теории за шиене. — И това е важно, но по-важно за мене е да ми ушие единъ хубавъ костюмъ, безъ недостатъци. Ако го ушие тѣсенъ, да не лѣга добре на тѣлото ми, всичкитѣ му теории пропадатъ.
Какъвъ смисълъ иматъ за мене
обущата
, направени отъ добъръ майсторъ, ако сѫ грубо ушити и ми стѣгатъ?
Носете широки, удобни за краката обуща. Тѣснитѣ обуща сѫ като съвременнитѣ правила за живота, които ограничаватъ и стѣсняватъ човѣка. Защо ви сѫ тѣсни обуща, които правятъ мазоли на краката? Хвърлете ги и турете на краката си удобни, меки, широки обуща, съ които да се движите свободно и съ разположение. Христосъ се обръща къмъ ученицитѣ си, говори имъ за десетимата и двамата, като имъ дава методъ, да минаватъ отъ видимитѣ къмъ невидимитѣ нѣща.
към втори вариант >>
Носете широки, удобни за краката
обуща
.
(втори вариант)
Важно е, ти кого си видѣлъ и какво си говорилъ. Ще дойде нѣкой майсторъ шивачъ да ми разправя, че свършилъ въ странство съ златенъ медалъ, знае всички теории за шиене. — И това е важно, но по-важно за мене е да ми ушие единъ хубавъ костюмъ, безъ недостатъци. Ако го ушие тѣсенъ, да не лѣга добре на тѣлото ми, всичкитѣ му теории пропадатъ. Какъвъ смисълъ иматъ за мене обущата, направени отъ добъръ майсторъ, ако сѫ грубо ушити и ми стѣгатъ?
Носете широки, удобни за краката
обуща
.
Тѣснитѣ обуща сѫ като съвременнитѣ правила за живота, които ограничаватъ и стѣсняватъ човѣка. Защо ви сѫ тѣсни обуща, които правятъ мазоли на краката? Хвърлете ги и турете на краката си удобни, меки, широки обуща, съ които да се движите свободно и съ разположение. Христосъ се обръща къмъ ученицитѣ си, говори имъ за десетимата и двамата, като имъ дава методъ, да минаватъ отъ видимитѣ къмъ невидимитѣ нѣща. Често хората негодуватъ, искатъ да се проявятъ, искатъ да видятъ Бога въ себе си и вънъ отъ себе си.
към втори вариант >>
Тѣснитѣ
обуща
сѫ като съвременнитѣ правила за живота, които ограничаватъ и стѣсняватъ човѣка.
(втори вариант)
Ще дойде нѣкой майсторъ шивачъ да ми разправя, че свършилъ въ странство съ златенъ медалъ, знае всички теории за шиене. — И това е важно, но по-важно за мене е да ми ушие единъ хубавъ костюмъ, безъ недостатъци. Ако го ушие тѣсенъ, да не лѣга добре на тѣлото ми, всичкитѣ му теории пропадатъ. Какъвъ смисълъ иматъ за мене обущата, направени отъ добъръ майсторъ, ако сѫ грубо ушити и ми стѣгатъ? Носете широки, удобни за краката обуща.
Тѣснитѣ
обуща
сѫ като съвременнитѣ правила за живота, които ограничаватъ и стѣсняватъ човѣка.
Защо ви сѫ тѣсни обуща, които правятъ мазоли на краката? Хвърлете ги и турете на краката си удобни, меки, широки обуща, съ които да се движите свободно и съ разположение. Христосъ се обръща къмъ ученицитѣ си, говори имъ за десетимата и двамата, като имъ дава методъ, да минаватъ отъ видимитѣ къмъ невидимитѣ нѣща. Често хората негодуватъ, искатъ да се проявятъ, искатъ да видятъ Бога въ себе си и вънъ отъ себе си. Това не е нуждно.
към втори вариант >>
Защо ви сѫ тѣсни
обуща
, които правятъ мазоли на краката?
(втори вариант)
— И това е важно, но по-важно за мене е да ми ушие единъ хубавъ костюмъ, безъ недостатъци. Ако го ушие тѣсенъ, да не лѣга добре на тѣлото ми, всичкитѣ му теории пропадатъ. Какъвъ смисълъ иматъ за мене обущата, направени отъ добъръ майсторъ, ако сѫ грубо ушити и ми стѣгатъ? Носете широки, удобни за краката обуща. Тѣснитѣ обуща сѫ като съвременнитѣ правила за живота, които ограничаватъ и стѣсняватъ човѣка.
Защо ви сѫ тѣсни
обуща
, които правятъ мазоли на краката?
Хвърлете ги и турете на краката си удобни, меки, широки обуща, съ които да се движите свободно и съ разположение. Христосъ се обръща къмъ ученицитѣ си, говори имъ за десетимата и двамата, като имъ дава методъ, да минаватъ отъ видимитѣ къмъ невидимитѣ нѣща. Често хората негодуватъ, искатъ да се проявятъ, искатъ да видятъ Бога въ себе си и вънъ отъ себе си. Това не е нуждно. Приеми Бога въ себе си, отвори сърдцето си за Него и бѫди доволенъ на всичко.
към втори вариант >>
Хвърлете ги и турете на краката си удобни, меки, широки
обуща
, съ които да се движите свободно и съ разположение.
(втори вариант)
Ако го ушие тѣсенъ, да не лѣга добре на тѣлото ми, всичкитѣ му теории пропадатъ. Какъвъ смисълъ иматъ за мене обущата, направени отъ добъръ майсторъ, ако сѫ грубо ушити и ми стѣгатъ? Носете широки, удобни за краката обуща. Тѣснитѣ обуща сѫ като съвременнитѣ правила за живота, които ограничаватъ и стѣсняватъ човѣка. Защо ви сѫ тѣсни обуща, които правятъ мазоли на краката?
Хвърлете ги и турете на краката си удобни, меки, широки
обуща
, съ които да се движите свободно и съ разположение.
Христосъ се обръща къмъ ученицитѣ си, говори имъ за десетимата и двамата, като имъ дава методъ, да минаватъ отъ видимитѣ къмъ невидимитѣ нѣща. Често хората негодуватъ, искатъ да се проявятъ, искатъ да видятъ Бога въ себе си и вънъ отъ себе си. Това не е нуждно. Приеми Бога въ себе си, отвори сърдцето си за Него и бѫди доволенъ на всичко. Когато се грѣешъ на слънцето, трѣбва ли да го виждашъ?
към втори вариант >>
19.
В мое име
,
НБ
, София, 29.9.1918г.,
Гвоздейчетата се забивали и въ
обущата
.
(втори вариант)
Тѣ се качили на велосипедъ, да стигнатъ по-скоро въ съседния градъ, дето да се вѣнчаятъ. По цѣлия пѫть тѣ хвърляли малки, остри гвоздейчета, съ цель да препятствуватъ на онзи, който тръгне следъ тѣхъ да ги гони. Като се научилъ за бѣгството имъ, бащата тръгналъ следъ тѣхъ, сѫщо съ велосипедъ, да ги стигне и попрѣчи на решението имъ. Обаче, гвоздейчетата започнали да се забиватъ въ гумитѣ на велосипеда и му прѣчили. Гумитѣ се пробили, и той тръгналъ пешъ.
Гвоздейчетата се забивали и въ
обущата
.
Той спиралъ често да чисти обущата си, и това го забавило. Най-после бащата стигналъ въ съседния градь, дето младитѣ го посрещнали радостни и щастливи, че реализирали желанието си. Като се намѣрилъ предъ свършения фактъ, бащата се принудилъ да даде благословението си, и тримата се върнали у дома си доволни, Сега Христосъ се обръща къмъ всички народи и казва, че това, което днесъ става въ свѣта, е гласъ Божи. Нѣма да остане човѣкъ и народъ, които да не разбератъ този гласъ. Рано, или късно, всички ще го разбератъ.
към втори вариант >>
Той спиралъ често да чисти
обущата
си, и това го забавило.
(втори вариант)
По цѣлия пѫть тѣ хвърляли малки, остри гвоздейчета, съ цель да препятствуватъ на онзи, който тръгне следъ тѣхъ да ги гони. Като се научилъ за бѣгството имъ, бащата тръгналъ следъ тѣхъ, сѫщо съ велосипедъ, да ги стигне и попрѣчи на решението имъ. Обаче, гвоздейчетата започнали да се забиватъ въ гумитѣ на велосипеда и му прѣчили. Гумитѣ се пробили, и той тръгналъ пешъ. Гвоздейчетата се забивали и въ обущата.
Той спиралъ често да чисти
обущата
си, и това го забавило.
Най-после бащата стигналъ въ съседния градь, дето младитѣ го посрещнали радостни и щастливи, че реализирали желанието си. Като се намѣрилъ предъ свършения фактъ, бащата се принудилъ да даде благословението си, и тримата се върнали у дома си доволни, Сега Христосъ се обръща къмъ всички народи и казва, че това, което днесъ става въ свѣта, е гласъ Божи. Нѣма да остане човѣкъ и народъ, които да не разбератъ този гласъ. Рано, или късно, всички ще го разбератъ. Може да се съмнявате, да се безпокоите за последствията, но търпение се иска отъ всички.
към втори вариант >>
20.
Двата полюса
,
НБ
, София, 13.10.1918г.,
Днешнитѣ времена сѫ много добри, — Каль, дъждъ, снѣгъ има, ще развали новитѣ ни дрехи и
обуща
.
(втори вариант)
Следъ изтичане на 28та година, тя оздравѣла напълно. Защо и вие да нѣмате търпението и постоянството на този мѫжъ, да носите въ ума си вашитѣ добродетели 28 години, докато най-после се реализиратъ? Който прояви това постоянство, той ще оздравѣе. Числото 28 е епохално. Приложете постоянството си и не се страхувайте, какво ще стане съ васъ.
Днешнитѣ времена сѫ много добри, — Каль, дъждъ, снѣгъ има, ще развали новитѣ ни дрехи и
обуща
.
— Кальта, дъждътъ и снѣгътъ сѫ благоприятни условия за житото — плодородие ще има. И топлината разваля плодоветѣ и хранитѣ, но сѫщевременно тя носи животъ. И противоречията смущаватъ човѣшкия умъ, но чрезъ тѣхъ се кали волята. И страданията смущаватъ сърдцето, но тѣ носятъ благословение за човѣка. Сега е краятъ на вѣка, и ние влизаме вече въ новия животъ.
към втори вариант >>
21.
Призваните
,
НБ
, София, 3.11.1918г.,
Обаче, какво може да се очаква отъ онѣзи млади хора, които по нѣколко пѫти на день се обличатъ и събличатъ, обуватъ едни
обуща
, събуватъ ги и пакъ обуватъ други, по-нови и по-модерни?
(втори вариант)
Първоначално всички рѣки сѫ чисти, но като текатъ дълго време и минаватъ презъ земнитѣ пластове, тѣ събиратъ утайки въ себе си, които ги правятъ мѫтни. Значи, всички млади хора, като рѣкичкитѣ, сѫ бистри и чисти. Като минатъ дългия пѫть на живота си, тѣ остаряватъ, т. е. ставатъ мѫтни. Старостьта не е лошо нѣщо; тя подразбира движение напредъ.
Обаче, какво може да се очаква отъ онѣзи млади хора, които по нѣколко пѫти на день се обличатъ и събличатъ, обуватъ едни
обуща
, събуватъ ги и пакъ обуватъ други, по-нови и по-модерни?
— Нищо не може да се очаква отъ тѣхъ. Тѣ стоятъ предъ огледалото, само се оглеждатъ и, ако ги поканите на голѣма вечеря, отричатъ се. — Защо се отричатъ? — Занимаватъ се съ нивата си. Следъ това тѣзи хора ще се препорѫчватъ за националисти, за патриоти, за работници на отечеството си.
към втори вариант >>
Не ги вѣрвайте, тѣ мислятъ само за нови дрехи и
обуща
, за кѫщи и имоти.
(втори вариант)
— Нищо не може да се очаква отъ тѣхъ. Тѣ стоятъ предъ огледалото, само се оглеждатъ и, ако ги поканите на голѣма вечеря, отричатъ се. — Защо се отричатъ? — Занимаватъ се съ нивата си. Следъ това тѣзи хора ще се препорѫчватъ за националисти, за патриоти, за работници на отечеството си.
Не ги вѣрвайте, тѣ мислятъ само за нови дрехи и
обуща
, за кѫщи и имоти.
Такива патриоти има днесъ по цѣлия свѣтъ, въ всички държави, Тѣ говорятъ за величието на своето отечество, а, въ сѫщность, за своето величие работятъ. Втората категория хора сѫ тѣзи, които се отрекоха отъ вечерята, за да опитатъ петтѣ чифта волове. Петтѣ чифта волове сѫ петтѣ сѣтива на човѣка. Това сѫ хора на удоволствията. Животътъ е търговия за тѣхъ.
към втори вариант >>
22.
И рече баща му
,
НБ
, София, 15.12.1918г.,
И рече баща му на слугитѣ си: „Изнесете вънъ най-добрата премѣна и облѣчете го; дайте пръстенъ на рѫката му и
обуща
на нозетѣ му и докарайте храненото теле, та го заколете да ядемъ и да се веселимъ.” Ще кажете: Какво особено има въ това, че му дали дрехи и
обуща
, че му турили пръстенъ на рѫката?
(втори вариант)
Който затваря очитѣ си не на време, прави голѣми грѣшки. Ще кажете, че нулитѣ въ края на числата не сѫ важни. Не е така. Трѣбва да се знае, какви сѫ числата, цѣли или десетични. Ако съкращавате нулитѣ въ цѣлитѣ числа, имате слѣпъ човѣкъ въ физическо отношение; въ духовно отношение, имате човѣкъ съ слабости и пороци.
И рече баща му на слугитѣ си: „Изнесете вънъ най-добрата премѣна и облѣчете го; дайте пръстенъ на рѫката му и
обуща
на нозетѣ му и докарайте храненото теле, та го заколете да ядемъ и да се веселимъ.” Ще кажете: Какво особено има въ това, че му дали дрехи и
обуща
, че му турили пръстенъ на рѫката?
Това и ние правимъ съ беднитѣ и съ онѣзи, които обичаме. Не, така постѫпватъ само великитѣ хора. Обикновенитѣ хора, обаче, казватъ, че всичко въ живота е праздна работа. Тѣ си иматъ своя философия и живѣятъ споредъ нея. Тѣ искатъ, всички да имъ се подчиняватъ.
към втори вариант >>
— На слугитѣ си, да донесатъ нова премѣна,
обуща
и пръстенъ за сина му.
(втори вариант)
Остане ли още да живѣе въ нея, човѣкъ постоянно се намира подъ влияние на преживяното. Който има тънко обоняние, по миризмата на хората познава, добъръ ли е човѣкъ, или не. Както познавате цвѣтята по аромата имъ и плодоветѣ — по тѣхния вкусъ, така по миризмата въ кѫщата или по миризмата на човѣка познавате, дали той е чистъ, или не. Бѫдещето общество, бѫдещето семейство трѣбва да се поставятъ на здрава, положителна основа. „И рече баща му.” Какво рече и на кого рече?
— На слугитѣ си, да донесатъ нова премѣна,
обуща
и пръстенъ за сина му.
Всѣки трѣбва по сѫщия начинъ да извика слугитѣ си и да имъ каже сѫщото, което бащата каза на своитѣ слуги. Всѣки трѣбва да приеме блудния синъ въ себе си съ любовь. Кой нѣма мисли и желания, подобни на блудния синъ? Колко добри мисли и желания е пропѫдилъ човѣкъ отъ себе си! Какво става съ тѣзи мисли и желания?
към втори вариант >>
Дойде ли при васъ беденъ, страдащъ човѣкъ, облѣчете го съ нова премѣна, дайте му нови
обуща
и турете му пръстенъ на рѫката.
(втори вариант)
Той заслужва довѣрие. Не разчитайте на човѣкъ, който обръща чуждитѣ кесии и сърдца, а своитѣ държи затворени. Има смисълъ човѣкъ да изпразва кесията си, ако напълни кесията на бедния; има смисълъ да изпразва сърдцето си, ако помага на страдащия; има смисълъ да изпразва ума си, ако просвѣщава невежия. Иначе, изпразването е безпредметно. Както бащата на блудния синъ облѣче сина си съ нова премѣна, така и вие трѣбва да извадите нови премѣни, да облѣчете съ тѣхъ своитѣ синове и дъщери.
Дойде ли при васъ беденъ, страдащъ човѣкъ, облѣчете го съ нова премѣна, дайте му нови
обуща
и турете му пръстенъ на рѫката.
Бѫдете готови да изпразвате своитѣ сърдца и умове, за да пълните сърдцата и умоветѣ на онѣзи, които сѫ лишени отъ добри мисли и чувства. Благодарете на вашия баща и на вашата майка за грижитѣ, които полагатъ за васъ, макаръ и да сте бедни. За предпочитане е сухъ хлѣбъ, спечеленъ съ честенъ и благороденъ трудъ, отколкото богата и пишна храна, придобита по нечестенъ пѫть. Благодарете за малкото, което днесъ имате. То ще се благослови и умножи.
към втори вариант >>
Христосъ се обръща къмъ всички хора и казва: Дайте нова премѣна, нови
обуща
и пръстенъ на рѫката на вашия блуденъ синъ и го приемете съ любовь.
(втори вариант)
За да постигне това, човѣкъ трѣбва да работи усилено върху себе си. Макаръ и християни, вѣрващи въ Христа, нѣкои казватъ, че вратата между този и онзи свѣтъ е затворена. Това е знание на деца отъ първоначалното училище. Затворени врати има само въ затворенитѣ, нечиститѣ мѣста. Следователно, всѣка кѫща, въ която вратитѣ и прозорцитѣ сѫ затворени, тамъ владѣе мракъ и хладина.
Христосъ се обръща къмъ всички хора и казва: Дайте нова премѣна, нови
обуща
и пръстенъ на рѫката на вашия блуденъ синъ и го приемете съ любовь.
Ще дойде вашиятъ по-голѣмъ синъ, ще изкаже недоволството си отъ добрия приемъ, който сте оказали на по-малкия му братъ, но това да не ви смущава. Вие сте дали всичкото си богатство на него. Недоволството му показва степеньта на неговата любовь. Такива хора минаватъ за вѣрващи. Бѫдещето е въ рѫцетѣ на безбожницитѣ, които сѫ активни и енергични, справедливи и добри.
към втори вариант >>
Желая, още днесъ вашитѣ бащи да ви дадатъ нова Премѣна, нови
обуща
и пръстенъ на рѫката.
(втори вариант)
Не се страхувайте отъ това, което преживявате днесъ. Всичко ще се превърне на добро. Велико е предназначението на индивида. Народътъ е условие за развитието на индивида. България е създадена за добритѣ българи, Англия — за добритѣ англичани, Германия — за добритѣ германци и т. н.
Желая, още днесъ вашитѣ бащи да ви дадатъ нова Премѣна, нови
обуща
и пръстенъ на рѫката.
Следъ това да заколятъ най-охраненото теле за васъ; да ядете и да се веселите. Когато по-голѣмиятъ ви братъ се върне отъ нивата недоволенъ, да му кажете: Не се сърди, братко, азъ дойдохъ при баща си, не съ права на неговъ синъ, но като единъ добъръ слуга между многото негови слуги. Христосъ донесе това учение на свѣта — учението на Любовьта. Приемете Го и вие.
към втори вариант >>
23.
Голямата вяра
,
НБ
, София, 19.1.1919г.,
Затова казваме: двама души на един стол едновременно не могат да стоят, в една кесия не могат да бъркат, едни
обуща
не могат да носят и т.н.
Ако скъсаш връзката си, ти сам се отдалечаваш от Него. За духовния свят няма място, пространство и време. Това са величини, които имат отношение към материалния свят. Можеш да бъдеш близо до Бога по дух, а не по плът. Физическият свят е ограничен, а духовният е безграничен.
Затова казваме: двама души на един стол едновременно не могат да стоят, в една кесия не могат да бъркат, едни
обуща
не могат да носят и т.н.
Докато е на земята, човек трябва да разбира физическите закони и да се съобразява с тях. Първоначално, хората са ходели без обуща, но след грехопадението климатическите условия се изменили, станало по-студено и се явила нужда от обувки. Днес птичките не се борят за обувки, като хората. – Защо се бият и карат хората помежду си? – Защото вярата им е отслабнала.
към беседата >>
Първоначално, хората са ходели без
обуща
, но след грехопадението климатическите условия се изменили, станало по-студено и се явила нужда от обувки.
Това са величини, които имат отношение към материалния свят. Можеш да бъдеш близо до Бога по дух, а не по плът. Физическият свят е ограничен, а духовният е безграничен. Затова казваме: двама души на един стол едновременно не могат да стоят, в една кесия не могат да бъркат, едни обуща не могат да носят и т.н. Докато е на земята, човек трябва да разбира физическите закони и да се съобразява с тях.
Първоначално, хората са ходели без
обуща
, но след грехопадението климатическите условия се изменили, станало по-студено и се явила нужда от обувки.
Днес птичките не се борят за обувки, като хората. – Защо се бият и карат хората помежду си? – Защото вярата им е отслабнала. Докато мъжът е богат, жената вярва в него; щом изгуби богатството си и вярата на жената изчезва. Докато мъжът е здрав и заема високо положение, жената вярва в него; щом изгуби здравето и положението си, тя се обезверява.
към беседата >>
И
обущарят
, който работи с любов, прави хубави обувки и задоволява клиентите си.
– Себе си ще слушате, защото там е Бог. Мнозина не успяват в живота си, защото слушат много учители. Ще слушате само онзи учител, който изпълнява Божията воля. Той работи добре, и работата му има резултати. Така работи всеки човек, който е свързан с Бога.
И
обущарят
, който работи с любов, прави хубави обувки и задоволява клиентите си.
Той може да не е свършил висока наука, но има любов в себе си. Почитайте и уважавайте всекиго, заради Божественото, което се крие в него. То може да е малка искрица, но с време тя ще се увеличи, ще стане голям огън. Всеки може да помогне за раздухването на тази искрица. Това значи, хората да си помагат и да се разбират.
към беседата >>
24.
С любов се взима
,
НБ
, София, 22.3.1919г.,
Пари, ризи, чорапи,
обуща
– нищо не ми носете и се освободете от мисълта да ме подкупвате с тези свои неща.
И тогава думите ми ще ви бъдат ясни. И тогава ще преживеете един момент от Божествената Любов, който струва много повече, отколкото всички знания, които имате, макар и придобити от хиляди години. Този преживян момент съдържа целокупността на вселената, а знанията, които имате, са само нищожни придобивки. Отсега нататък искам да не ме занимавате с вашите скърби, да не ми разказвате какво се е случило с вас, какви разправии сте имали, какви нещастия са ви сполетели. Ако някой е жаден, гладен или скръбен, ще го напоя, ще го нахраня, ще го утеша, но да изслушвам какви взимания-давания имал не е моя длъжност, оставете това за служителите на старата култура.
Пари, ризи, чорапи,
обуща
– нищо не ми носете и се освободете от мисълта да ме подкупвате с тези свои неща.
Аз мога да работя както всеки от вас, тия ръце виждате ли ги – мога да придобия хляба си с труд. Ако можете да сторите това нещо с Любов, нямам нищо против – на драго сърце ще го приема, ще ви посрещна, ще ви целуна и ще ви кажа: “Елате в Царството Божие”. В противен случай ще ви кажа: “Приятелю, ти не си влязъл през вратата на Любовта”. Ако можете да изпълните всичко в името на Божествената Любов и Обич, добре, но вън от тях аз не съществувам. Това е Божественото учение в алегоричен смисъл.
към беседата >>
25.
Нито тържик
,
НБ
, София, 13.4.1919г.,
„Нито тържик за път, нито две дрехи, нито
обуща
, нито тояга; защото работникът е достоен за своята прехрана.” Тоя стих е малко изтъркан.
„Нито тържик за път, нито две дрехи, нито
обуща
, нито тояга; защото работникът е достоен за своята прехрана.” Тоя стих е малко изтъркан.
Сегашните хора страдат все от тържици. Всички сте запознати с устройството на тържиците и ги носите. Циганките носят кожени тържици, в които турят брашното си. Различни тържици има: за леща, за грах, за боб и др. Устата на тържика е всякога отворена.
към беседата >>
Христос казва: „Не взимайте нито тържик, нито две дрехи, нито
обуща
, нито тояга; защото работникът е достоен за своята прехрана.” Причината за всички спорове в света е все тържикът.
Той има голяма уста. Когато се туря сирене в него, устата му става по-малка. Има и железни тържици. Изобщо, светът е пълен с тържици. Ние взимаме думата „тържик” в идеен смисъл.
Христос казва: „Не взимайте нито тържик, нито две дрехи, нито
обуща
, нито тояга; защото работникът е достоен за своята прехрана.” Причината за всички спорове в света е все тържикът.
Заспиш някъде, вземат ти тържика, и ти започваш да го търсиш. Съществуват три вида тържици: материален тържик, сърдечен и умствен. Христос казва: „Който е тръгнал за Царството Божие, не му трябва тържик.” Който е тръгнал на път, не му трябват нито две дрехи, нито две обувки. Изобщо, той не трябва да работи с числото две, което е число на разединяване. Ако имате много идеи във вашия умствен тържик, взети оттук-оттам, мислите ли, че ще бъдете осигурени?
към беседата >>
Христос казва: „Който е тръгнал на път, той не носи нито тържик, нито две дрехи, нито
обуща
, нито тояга.” С една дума казано: Който е тръгнал на път, той не носи със себе си нито злато, нито сребро.
Защо трябва да имаш тържик? За да станеш ленив, да се домогнеш до по-лек начин за живеене. Който иска да стане по-груб, по-нахален, по-ленив; нека носи тържик. Човек, който носи тържик на гърба си, никой не го приема с радост в дома си. Ако дойде в дома на някого, той гледа по-скоро да се освободи от него.
Христос казва: „Който е тръгнал на път, той не носи нито тържик, нито две дрехи, нито
обуща
, нито тояга.” С една дума казано: Който е тръгнал на път, той не носи със себе си нито злато, нито сребро.
Няма да се спирам да обяснявам, какво нещо е златото и какво – среброто. – Какво представя тоягата? – Тя е международното право. Христос казва: „Не ви трябва такава тояга.” – За кои хора не трябва тояга? – За ония, които са тръгнали на път, които разбират Божествените закони.
към беседата >>
Да, докато носиш стария тържик на гърба си, докато носиш две дрехи,
обуща
и тояга, непременно ще страдаш.
– Мразите ли ги? – Мразим ги. – Тогава вашето учение е старо, но с нов надпис. Вие носите старите тържици. Казвате, че според закона на кармата, човек непременно трябва да бъде бит, обиран, бесен – да пострада малко.
Да, докато носиш стария тържик на гърба си, докато носиш две дрехи,
обуща
и тояга, непременно ще страдаш.
Съберат се двама души на едно място. Единият вади от своя тържик, и другият вади от своя тържик, докато се скарат. Това не е нищо друго, освен пренасяне на материалите от един тържик в друг. – Защо се карат тия хора? – Да докажат, кое учение е по-право.
към беседата >>
Ако ме питате, какво ще стане със света, казвам: Не се безпокойте, светът ще се освободи от всички тържици, от двете дрехи, от
обущата
и от тоягите.
Цялото небе и цялото човечество са на негова страна. В тоя смисъл, учените хора не са нищо друго, освен методи, форми, начини, които посочват на хората правия път. Подготвеният се отличава от неподготвения, както тропическите плодове се отличават от плодовете на умерения пояс. Първите плодове са сочни, едри, сладки. Христос казва: „Нито тържик за път, нито две дрехи.” Това се отнася до сегашната епоха.
Ако ме питате, какво ще стане със света, казвам: Не се безпокойте, светът ще се освободи от всички тържици, от двете дрехи, от
обущата
и от тоягите.
Това значи: Светът ще се освободи от всички лъжливи, стари учения, които само събират, без да изпълняват Божията воля. Това са тържиците на досегашния свят. С тях вече ще се ликвидира. Така говори Господ, така пише Той в своята книга. Всички дрехи, които се продават на бит пазар, само отвън имат вид на нови, а отвътре са стари.
към беседата >>
„Нито тържик за път, нито две дрехи, нито
обуща
, нито тояга; защото работникът е достоен за своята прехрана." Тоя стих е малко изтъркан.
(втори вариант)
„Нито тържик за път, нито две дрехи, нито
обуща
, нито тояга; защото работникът е достоен за своята прехрана." Тоя стих е малко изтъркан.
Сегашните хора страдат все от тържици. Всички сте запознати с устройството на тържиците и ги носите. Циганките носят кожени тържици, в които турят брашното си. Различни тържици има: за леща, за грах, за боб и др. Устата на тържика е всякога отворена.
към втори вариант >>
Христос казва: „Не взимайте нито тържик, нито две дрехи, нито
обуща
, нито тояга; защото работникът е достоен за своята прехрана." Причината за всички спорове в света е все тържикът.
(втори вариант)
Той има голяма уста. Когато се туря сирене в него, устата му става по-малка. Има и железни тържици. Изобщо светът е пълен с тържици. Ние взимаме думата „тържик" в идеен смисъл.
Христос казва: „Не взимайте нито тържик, нито две дрехи, нито
обуща
, нито тояга; защото работникът е достоен за своята прехрана." Причината за всички спорове в света е все тържикът.
Заспиш някъде, вземат ти тържика и ти започваш да го търсиш. Съществуват три вида тържици: материален тържик, сърдечен и умствен. Христос казва: „Който е тръгнал за Царството Божие, не му трябва тържик." Който е тръгнал на път, не му трябват нито две дрехи, нито две обувки. Изобщо той не трябва да работи с числото 2, което е число на разединяване. Ако имате много идеи във вашия умствен тържик, взети оттук-оттам, мислите ли, че ще бъдете осигурени?
към втори вариант >>
Христос казва: „Който е тръгнал на път, той не носи нито тържик, нито две дрехи, нито
обуща
, нито тояга." С една дума казано: който е тръгнал на път, той не носи със себе си нито злато, нито сребро.
(втори вариант)
Защо трябва да имаш тържик? За да станеш ленив, да се домогнеш до по-лек начин за живеене. Който иска да стане по- груб, по-нахален, по-ленив, нека носи тържик. Човек, който носи тържик на гърба си, никой не го приема с радост в дома си. Ако дойде в дома на някого, той гледа по-скоро да се освободи от него.
Христос казва: „Който е тръгнал на път, той не носи нито тържик, нито две дрехи, нито
обуща
, нито тояга." С една дума казано: който е тръгнал на път, той не носи със себе си нито злато, нито сребро.
Няма да се спирам да обяснявам какво нещо е златото и какво - среброто. Какво представя тоягата? Тя е международното право. Христос казва: „Не ви трябва такава тояга." За кои хора не трябва тояга? За ония, които са тръгнали на път, които разбират Божествените закони, за такива хора не е нужно нито тържик, нито тояга.
към втори вариант >>
Да, докато носиш стария тържик на гърба си, докато носиш две дрехи,
обуща
и тояга, непременно ще страдаш.
(втори вариант)
Някои казват, че са хора на новото учение. Питам: „Бесите ли хората? " „Бесим ги." „Мразите ли ги? " „Мразим ги." „Тогава вашето учение е старо, но с нов надпис. Вие носите старите тържици." Казвате, че според закона на кармата човек непременно трябва да бъде бит, обиран, бесен - да пострада малко.
Да, докато носиш стария тържик на гърба си, докато носиш две дрехи,
обуща
и тояга, непременно ще страдаш.
Съберат се двама души на едно място. Единият вади от своя тържик, и другият вади от своя тържик, докато се скарат. Това не е нищо друго освен пренасяне на материалите от един тържик в друг. Защо се карат тия хора? Да докажат кое учение е по-право.
към втори вариант >>
Ако ме питате какво ще стане със света, казвам: не се безпокойте, светът ще се освободи от всички тържици, от двете дрехи, от
обущата
и от тоягите.
(втори вариант)
Цялото небе и цялото човечество са на негова страна. В тоя смисъл учените хора не са нищо друго освен методи, форми, начини, които посочват на хората правия път. Подготвеният се отличава от неподготвения, както тропическите плодове се отличават от плодовете на умерения пояс. Първите плодове са сочни, едри, сладки. Христос казва: „Нито тържик за път, нито две дрехи." Това се отнася до сегашната епоха.
Ако ме питате какво ще стане със света, казвам: не се безпокойте, светът ще се освободи от всички тържици, от двете дрехи, от
обущата
и от тоягите.
Това значи, светът ще се освободи от всички лъжливи стари учения, които само събират, без да изпълняват Божията воля. Това са тържиците на досегашния свят. С тях вече ще се ликвидира. Така говори Господ. Така пише Той в Своята книга.
към втори вариант >>
26.
Трапезата на Новия Завет
,
НБ
, , 25.5.1919г.,
Даже ако има прах на дрехите или
обущата
си, ще му дам четка да се изчисти; нека остави праха си в моя дом и да излезе съвсем чист.
И когато искаме да оправим човечеството, трябва да разбираме законите, които управляват човешката душа. Някои ме питат: „Мислиш ли, че като говориш толкова много, ще оправиш света? “ – Казвам им, че нямам такава цел, но само давам банкет на гостите си. Който от вас е гладен, жаден, той ще дойде при мене, ще му дам един банкет, ще се нахрани и ще си отиде, накъдето иска. Като си излезе от моя дом, няма да му запиша името, не искам да помни, че ми дължи.
Даже ако има прах на дрехите или
обущата
си, ще му дам четка да се изчисти; нека остави праха си в моя дом и да излезе съвсем чист.
Как ще примирите тия две противоречия в живота? Христос казва: „В който град не ви приемат, като излезете от него, изтърсете праха си“. Къде? – На улицата. А аз казвам: Като те нахраня и излезеш от моя дом, изтърси праха си не на улицата, а в моя двор. Ако разбираш този велик закон, като ти дойде някой на гости, ще трябва да изтърси праха си в твоя дом, за да разбогатееш.
към беседата >>
27.
Старият книжник
,
НБ
, София, 29.6.1919г.,
Като се знае всичко това, ще може да избираме какви хора да ни шият дрехи или да ни правят
обуща
и други.
Ще ме попитате: „Какво отношение имат тези неща към християнството? “ Те имат голямо значение, защото това е християнството – да знаем да четем в себе си и хубавото, и лошото. Под „вехто“ се разбират всички грешки, които са вложени у нас, а под „ново“ – всичкото добро, което е в нас, и като знаем тези неща, ние ще може да ги комбинираме, за да създадем добър живот, съобразно тези познания. За в бъдеще трябва да се създадат училища, в които да се изучават очите, ушите, горната и долната част на главата; челата, носовете, брадите, после дробовете, стомаха, какви са тъканите, каква е нервната система, дали е отзивчива и т.н. Та като имаме всички тези данни, ние ще може да създаваме добри хора.
Като се знае всичко това, ще може да избираме какви хора да ни шият дрехи или да ни правят
обуща
и други.
Има хора, на които енергията е много тягостна и затова на такива хора не бих дал да ми шият дреха. Такава дреха ще създаде лоши настроения у този, който я носи. Има хора, които като градят къща, остават в нея най-лоши мисли и чувства, затова всички, които живеят в нея, умират. Учител или свещеник, който има такива мисли, не бих го пуснал в къщата си и не бих му позволил да чете молитви. Това не са само твърдения, а са резултати от наблюдения.
към беседата >>
28.
Двамата свидетели
,
НБ
, София, 16.11.1919г.,
„
Обуща
трябват, а те са скъпи“.
Също и сърцето, вашата вяра, тази богиня, която е слязла отгоре, не върши престъпления. Следователно, казвам на всички ви: Вярвайте в сърцето си, вярвайте в ума си, тогава ще дойдете във второто положение – ще повярвате в душата и духа си, след това в Бога и в Неговия Син. Само така вие ще придобиете истинска философия за разбиране великия закон на природата. Вие питате какво е вашето предназначение. Софиянците трябва по 4–5 пъти да възлизат на Витоша лятно време, да посетят всички водопади, да възлязат и на Мусала, и на Белмекен.
„
Обуща
трябват, а те са скъпи“.
Екскурзии, екскурзии нагоре, по планината! А тези екскурзии са стимул, който ще развие ума и сърцето на човека. Трябва непременно да се изкачвате на високи места. Като казвам „изкачване на високо по планините“, употребявам един символ. Който иска да развие своя ум, трябва непременно да се изкачва на високо място.
към беседата >>
29.
Денят на доброто
,
НБ
, София, 21.12.1919г.,
Евреинът счита за грях даже да си вакса
обущата
, да си накладе огъня или да направи някоя друга работа, но когато дойде да вземе някому лихва 10, 15 или 20%, не счита това за престъпление.
– На онзи човек, който стои по-горе от овцата, разумния човек. Хората не могат да разберат смисъла на съботата. Това е денят, в който да знаеш как да промениш настроението на ума, на сърцето си, да промениш настроението на душата си и на духа си. Съвременните православни, католици и евангелисти празнуват неделята, а съботяните и евреите празнуват строго съботата. Евангелистите нищо не правят в неделя, а съботяните в събота, както и евреите.
Евреинът счита за грях даже да си вакса
обущата
, да си накладе огъня или да направи някоя друга работа, но когато дойде да вземе някому лихва 10, 15 или 20%, не счита това за престъпление.
Това е разбиране буквата на съботата, т.е. има събота на буквата. Казано е в Писанието: „Буквата умъртвява, а Духът оживотворява“. Под думата „буква“ всякога се разбира ограничение. Например, когато някой момък се жени, той казва на момата: „Аз ще те оставя да празнуваш съботата, т.е.
към беседата >>
30.
Електричеството и магнетизмът
,
ИБ
,
ООК
, , 22.1.1920г.,
Преди 18 години попитах един
обущар
, евангелист, който често ходи в църква: „Можеш ли ми направи
обуща
?
Трябва да бъдете изпълнени с жива електрическа и магнетична енергия, и тогава, като говорите на някого, ще намерите у него годна почва за сеене. По такъв начин и вашият живот ще стане по-сносен и по-приятен. Не си туряйте мисъл, че трябва да измените живота си в друга посока; не, само ще отделите от себе си всички лоши утайки, и тогава домашният ви и личният ви живот ще вземат права насока. Напр., ако можехте да вдъхнете на съвременното общество да изключи лъжата из средата си, или, ако хората лъжат, да лъжат поне 10%, това ще бъде голям прогрес, а сега 90% лъжат. Ще приведа пример с един религиозен човек.
Преди 18 години попитах един
обущар
, евангелист, който често ходи в църква: „Можеш ли ми направи
обуща
?
" Отговори ми: „За тебе имам много здрави обуща". След като ги взех и ги носих един месец, те се напукаха и се скъсаха. Когато му съобщих това, той ми рече: „Отде да зная! " Гледал човекът просто да продаде стоката си. Но с тия обуща, които продаде на мен и на други, разбира се, той съсипа всичкото свое реноме.
към беседата >>
" Отговори ми: „За тебе имам много здрави
обуща
".
По такъв начин и вашият живот ще стане по-сносен и по-приятен. Не си туряйте мисъл, че трябва да измените живота си в друга посока; не, само ще отделите от себе си всички лоши утайки, и тогава домашният ви и личният ви живот ще вземат права насока. Напр., ако можехте да вдъхнете на съвременното общество да изключи лъжата из средата си, или, ако хората лъжат, да лъжат поне 10%, това ще бъде голям прогрес, а сега 90% лъжат. Ще приведа пример с един религиозен човек. Преди 18 години попитах един обущар, евангелист, който често ходи в църква: „Можеш ли ми направи обуща?
" Отговори ми: „За тебе имам много здрави
обуща
".
След като ги взех и ги носих един месец, те се напукаха и се скъсаха. Когато му съобщих това, той ми рече: „Отде да зная! " Гледал човекът просто да продаде стоката си. Но с тия обуща, които продаде на мен и на други, разбира се, той съсипа всичкото свое реноме. Когато речете да дадете обещание, спрете се и помислете предварително, ще можете ли да го изпълните, и не обещавайте много, ала, когато обещаете, стойте твърдо на думата си, макар земята да се обърне с главата надолу.
към беседата >>
Но с тия
обуща
, които продаде на мен и на други, разбира се, той съсипа всичкото свое реноме.
Преди 18 години попитах един обущар, евангелист, който често ходи в църква: „Можеш ли ми направи обуща? " Отговори ми: „За тебе имам много здрави обуща". След като ги взех и ги носих един месец, те се напукаха и се скъсаха. Когато му съобщих това, той ми рече: „Отде да зная! " Гледал човекът просто да продаде стоката си.
Но с тия
обуща
, които продаде на мен и на други, разбира се, той съсипа всичкото свое реноме.
Когато речете да дадете обещание, спрете се и помислете предварително, ще можете ли да го изпълните, и не обещавайте много, ала, когато обещаете, стойте твърдо на думата си, макар земята да се обърне с главата надолу. Речете да следвате някое учение, следвайте го докрай. А сега, по този начин, по който действате, новото учение не може да хване корен в света. Но да се повърнем към този магнетизъм, който е необходим и който се чудите как да добиете. Аз ще ви приведа следния пример.
към беседата >>
31.
Труд и мъчение
,
ИБ
, , 4.3.1920г.,
Това движение в буквата „Т“ надолу е магнетическо движение, затова бих препоръчал на учениците си, когато искат да придобият повече магнетизъм, да си събуят
обущата
и да ходят боси по нагорещената от слънцето земя 1–2 часа.
Злото в съвременното общество е в това, че всички се движат нагоре, всички искат да имат знания, да бъдат богати, да са добри, но това създава днешната анархия. Тези хора не искат да се мъчат и казват: „Другите да работят за нас.“ В Божествената книга е писано тъй: „Който не се мъчи, той не може да се труди; който отхвърля мъчението, не може да се ползува от труда.“ Следователно този човек се лишава от плода на човешкия живот. Употребявайте думите „мъчение“ и „труд“ и ги проверявайте. Щом се намерите в мъчението, трябва да разберете проявлението на Бога, да го намерите в материята и да намерите законите, които създават тези форми. Един старовременен пророк казва: „Ако взема крило и отида на небето, там ще си; и ако сляза в ада, пак там ще си.“ Същият закон е и тук.
Това движение в буквата „Т“ надолу е магнетическо движение, затова бих препоръчал на учениците си, когато искат да придобият повече магнетизъм, да си събуят
обущата
и да ходят боси по нагорещената от слънцето земя 1–2 часа.
Обущата ни изолирват от магнетизма на земята, вследствие на което се зараждат много болести. Ходенето гологлави е също така полезно. Знаете ли защо гърците наричат българите дебелоглави? Едно нещастие е накарало българите да носят дебели шапки. Българинът е гениален, магнетичен ум, но докато не хвърли шапката си, не може да мисли тъй хубаво, не е остроумен.
към беседата >>
Обущата
ни изолирват от магнетизма на земята, вследствие на което се зараждат много болести.
Тези хора не искат да се мъчат и казват: „Другите да работят за нас.“ В Божествената книга е писано тъй: „Който не се мъчи, той не може да се труди; който отхвърля мъчението, не може да се ползува от труда.“ Следователно този човек се лишава от плода на човешкия живот. Употребявайте думите „мъчение“ и „труд“ и ги проверявайте. Щом се намерите в мъчението, трябва да разберете проявлението на Бога, да го намерите в материята и да намерите законите, които създават тези форми. Един старовременен пророк казва: „Ако взема крило и отида на небето, там ще си; и ако сляза в ада, пак там ще си.“ Същият закон е и тук. Това движение в буквата „Т“ надолу е магнетическо движение, затова бих препоръчал на учениците си, когато искат да придобият повече магнетизъм, да си събуят обущата и да ходят боси по нагорещената от слънцето земя 1–2 часа.
Обущата
ни изолирват от магнетизма на земята, вследствие на което се зараждат много болести.
Ходенето гологлави е също така полезно. Знаете ли защо гърците наричат българите дебелоглави? Едно нещастие е накарало българите да носят дебели шапки. Българинът е гениален, магнетичен ум, но докато не хвърли шапката си, не може да мисли тъй хубаво, не е остроумен. Бих ви препоръчал следното: Ходете боси и гологлави, ако искате да сте умни и здрави.
към беседата >>
32.
Вяра
,
ИБ
,
БС
, София, 5.3.1920г.,
Замислите някога да направите нещо за Бога, но паралелно с това желание ви идва друга мисъл – да си ушиете някоя рокля, да си направите
обуща
.
Няма защо това сами да си го правите, има кой да ви забива игли. Вие поне на това нещо сте майстори. Която иска да се научи на търпение, да повика някоя друга да и забива игли. Имайте предвид, че всички желания, които се зараждат у вас, не са ваши. Направете опити в това отношение и проверете.
Замислите някога да направите нещо за Бога, но паралелно с това желание ви идва друга мисъл – да си ушиете някоя рокля, да си направите
обуща
.
И първото желание отстъпва, най-важното нещо бива отложено. Винаги когато дойде най-важната мисъл, с нея дохожда и най-маловажната. Ще гледате да отстраните тази маловажна мисъл, защото тя иде от Черната ложа чрез внушение. Щом решиш да направиш нещо хубаво, от Черната ложа ти казват: „Това не е за теб! ” Много пъти ти си казваш: „Аз ще бъда търпелив!
към беседата >>
33.
Девети март (22 март)
,
ИБ
, , 9.3.1920г.,
Аз един ден срещнах една мома, хубаво облечена, която видя един старец, който се навел да си връзва връзките на
обущата
.
Майката излиза на нивата и оставя по-голямото братче да наглежда по-малкото, оставя му мляко с каймак, та като огладнее малкото, да го нахрани. То обира каймака на млякото и като си дойде майката, пита:„Нахрани ли братчето си? “ – „Не знам какво стана с млякото, мамо, нямаше го.“ Тези дребни работи в живота показват, че и големи като станат, пак така ще постъпват. Законът е същ. Тази година ще си поставим като правило да бъдем изправни в малките неща, в малките добродетели.
Аз един ден срещнах една мома, хубаво облечена, която видя един старец, който се навел да си връзва връзките на
обущата
.
Щом го съгледа, тя веднага си приближи към него и му каза: „Почакай, дядо, аз ще ти завържа връзките.“ Дядото каза: „Ето една мома, която извърши едно отлично дело.“ Тази мома можеше да си отмине или най-многото да му кажеше: „Дядо, вържи си връзките на обущата“ – ако той това не беше забелязал. Дотам сме дошли ние. Виждаме някой в затруднено положение и всеки си вдига раменете и казва: „Господ да му е на помощ.“ В новото учение тези думи „Господ да му е на помощ“ се разбират другояче. Ако земеделец или някой ваш брат е заболял, не може да изоре нивата, другите казват: „Бог да му е на помощ“ – и се опретнат по за няколко часа на нивата, орат и копаят. Ако той има лозе и не може да го обработи като болен, всички с мотиката на рамото, хайде на лозето.
към беседата >>
Щом го съгледа, тя веднага си приближи към него и му каза: „Почакай, дядо, аз ще ти завържа връзките.“ Дядото каза: „Ето една мома, която извърши едно отлично дело.“ Тази мома можеше да си отмине или най-многото да му кажеше: „Дядо, вържи си връзките на
обущата
“ – ако той това не беше забелязал.
То обира каймака на млякото и като си дойде майката, пита:„Нахрани ли братчето си? “ – „Не знам какво стана с млякото, мамо, нямаше го.“ Тези дребни работи в живота показват, че и големи като станат, пак така ще постъпват. Законът е същ. Тази година ще си поставим като правило да бъдем изправни в малките неща, в малките добродетели. Аз един ден срещнах една мома, хубаво облечена, която видя един старец, който се навел да си връзва връзките на обущата.
Щом го съгледа, тя веднага си приближи към него и му каза: „Почакай, дядо, аз ще ти завържа връзките.“ Дядото каза: „Ето една мома, която извърши едно отлично дело.“ Тази мома можеше да си отмине или най-многото да му кажеше: „Дядо, вържи си връзките на
обущата
“ – ако той това не беше забелязал.
Дотам сме дошли ние. Виждаме някой в затруднено положение и всеки си вдига раменете и казва: „Господ да му е на помощ.“ В новото учение тези думи „Господ да му е на помощ“ се разбират другояче. Ако земеделец или някой ваш брат е заболял, не може да изоре нивата, другите казват: „Бог да му е на помощ“ – и се опретнат по за няколко часа на нивата, орат и копаят. Ако той има лозе и не може да го обработи като болен, всички с мотиката на рамото, хайде на лозето. Бог да му е на помощ.
към беседата >>
34.
Приятел и раб
,
НБ
ИБ
, , София, 25.4.1920г.,
Майката учи дъщеря си да се облича хубаво, да се гизди с модерни шапчици, да се докарва с нови
обуща
, а най-същественото в живота не ѝ дава.
Оженва се, тази илюзия изчезва. Явяват се децата, те не разбират нейната философия и те започват отново своя живот от а, б. Майката възлага всичките си надежди на тях и си казва: „Те поне ще разберат моята философия“, но те порастват и като майка си пак пред огледалото. Хиляди години хората стоят пред огледалото и казват: „Синът и дъщеря ми ще научат това изкуство как да се живее.“ Най-после се счупва огледалото. Не женете синовете си и дъщерите си по тоя начин, но ги научете как да бъдат приятели, а не раби.
Майката учи дъщеря си да се облича хубаво, да се гизди с модерни шапчици, да се докарва с нови
обуща
, а най-същественото в живота не ѝ дава.
Като се ожени дъщеря ѝ, а тя е нещастна, майката се чуди защо е нещастна дъщеря ѝ. Че защо се чудиш? Ти сама не си научила изкуството на приятелството. Онзи господин, който иде за дъщерята ти, е като онзи джамбазин, който иска да си купи една крава. Дойде той, показват му кравата, попипне я по гърба, разгледа я оттук-оттам, дава 5 горе, 5 долу, и най-после купува кравата.
към беседата >>
35.
Работете с Любов
,
ИБ
,
БС
, София, 10.5.1920г.,
Представете си, че някой учител има двадесет-тридесет ученици по музика, но поставени при различни условия: на един от тях бащата е богат – купил му добър инструмент, на друг бащата е беден – този ученик няма
обуща
и има нужда да навакса външните условия, които му липсват, а при това и да заучава уроците си.
Настойчивост се иска. Така трябва да има настойчивост и този, който върви в Божествения път. Не е учение това, което може да се постигне за един ден. Не че е трудно, но се изисква време. Когато почнете да проучвате това Учение, ще срещнете много мъчнотии.
Представете си, че някой учител има двадесет-тридесет ученици по музика, но поставени при различни условия: на един от тях бащата е богат – купил му добър инструмент, на друг бащата е беден – този ученик няма
обуща
и има нужда да навакса външните условия, които му липсват, а при това и да заучава уроците си.
Обаче често у по-бедните се развива подобър характер, отколкото у богатите ученици – бедните повече се каляват. Много от вас сте като тези богати ученици и искате без много мъчнотии да придобиете това изкуство. Такъв е стремежът. В съвременното християнство има две категории. В едната категория има наслояване, подобно на угояването на някои прасета, чиято сланина става все по-дебела, образува се мазнина, която обаче не е мускулна сила.
към беседата >>
36.
Десен и ляв път
,
НБ
,
ИБ
, Сливен, 13.6.1920г.,
Той бил
обущар
и си рекъл: „Аз ще стана добър проповедник.“ Работил върху себе си, постепенно успявал въпреки подигравките на служителите си и най-после успял да стане много добър проповедник.
Не се отчайвайте. Бъдете смели. Ученикът не се отчайва за поправките на учителя от слабото смятание. Рече си ученикът: „Ще се поправя“ и поправя се. Учителят разказва примера с американския проповедник Муди.
Той бил
обущар
и си рекъл: „Аз ще стана добър проповедник.“ Работил върху себе си, постепенно успявал въпреки подигравките на служителите си и най-после успял да стане много добър проповедник.
И сега, ако 14 души от вас приемат моята мисъл, аз считам, че моята мисъл е платена.
към беседата >>
37.
Необходими условия за ученика
,
СБ
, В.Търново, 20.8.1920г.,
В окултната школа не се обръща внимание на шапки и
обуща
.
Тъй че вие имате условия за работа. И щом искате да ви се създадат по-добри условия, ще работите, а условията ще дойдат сами по себе си. Като ученици вие сега си казвате: „Защо ме сполетя това зло? “ Такива разсъждения в окултната школа не се позволяват. Ученикът трябва да работи, да решава зададените му задачи, без да си задава въпросите защо и за какво.
В окултната школа не се обръща внимание на шапки и
обуща
.
Бъдете свободни и знайте, че всяко нещо идва на времето си. Вие няма да останете в това положение, в което сте сега, но не мислете, че всичко може да стане бързо. В тази школа за всяко нещо се изисква известно време. Ученикът Иван казва: – Аз си зная урока.
към беседата >>
38.
Сутрешен наряд, 20 август и Мерило за правилно разбиране
,
СБ
, В.Търново, 20.8.1920г.,
И в Търново имаше едно шестгодишно дете, което казваше на майка си: „Мамо, аз по-рано правех
обуща
в Габрово.“ Тя му отговаряше: „Я не говори такива глупости!
„Моля ви се, махнете тези заблуждения“ – казал царят и разпратил главите по местата им. – Свещениците ни запитват откъде взимаме ние учението за прераждането, имаме ли някакво наше евангелие. – Вие ги попитайте къде точно е указано в Евангелието, че Бог е в три лица. Казва се: „Идете да учите хората в името на Отца и Сина, и Светия Дух.“ Така е написано в Евангелието, а никъде не е казано изрично: „Идете да учите хората в името на троеличния Бог.“ Нека свещениците отидат на което и да е място в Индия, за да видят, че там прераждането е фактически доказано – там има хиляди деца, които помнят своите прераждания.
И в Търново имаше едно шестгодишно дете, което казваше на майка си: „Мамо, аз по-рано правех
обуща
в Габрово.“ Тя му отговаряше: „Я не говори такива глупости!
“ В закона за прераждането не може да има две мнения, но понеже не искам да споря, не го правя на въпрос. А дали го приемат или не – това не е важно. Не забравяйте, че според Божествения закон за развитието тези хора са необходими за нас, както сянката, за да изпъкне светлината. Попитайте ги каква е ползата от страданията и те ще ви отговорят: „Такава е Волята Божия.“
към беседата >>
39.
Сутрешен наряд, 24 август и Големец и слуга
,
СБ
, В.Търново, 23.8.1920г.,
Не, ще оставите настрана въпроса за братството и равенството и ще се спрете да вържете
обущата
на този старец.
“ Ти окачи честолюбието, произхода и знанията си на гвоздей и се покажи пред хората такъв, какъвто Бог те е създал – всичко останало са панделки, то не е съществено, днешните ти знания утре ще бъдат невежество. Защо ние, съвременните хора, които си мислим, че много знаем, досега не оправихме света, не оправихме живота си? Когато говоря за едно, за друго, мнозина казват: „Ние това го знаем.“ В себе си им отговарям: „Нищо още не знаете! “ Докато не придобиете в себе си онази сила, чрез която да се поляризирате, да възстановите вашия мир, да намирате удовлетворение в служенето и да смятате за привилегия оказването на една малка благосклонност към когото и да е, дотогава не можете да кажете, че знаете нещо. Да кажем, че вървите по пътя и срещнете някой беден старец; той трепери и не може да си върже обувката, а вие не му обръщате внимание, това ви се вижда дребна работа, защото в този момент вие решавате някой важен въпрос за братството и равенството.
Не, ще оставите настрана въпроса за братството и равенството и ще се спрете да вържете
обущата
на този старец.
Постъпите ли така, въпросът за братството и равенството е решен, а отминете ли стареца, без да му помогнете, въпросът не е решен. Сега ще се обърна към вас, мъже и жени, за да ви обясня как разваляте Любовта. Любовта винаги изисква служене. Двама млади, момък и девойка, си приказват сладки думи. Момъкът казва: „Ти си моят ангел, ти си смисълът на живота ми, само с тебе има живот, радост, а без тебе ще се самоубия.“ Тя казва същото: „Ти си за мен ангел, без тебе не мога да живея.“ И тъй, докато се оженят, чуват се думите „ангелче“, „гълъбче“, „Иванчо“, „Марче“.
към беседата >>
40.
Фарисей и садукей
,
НБ
, София, 20.3.1921г.,
Ще дойдете въ моята гостилница, ще си събуете
обущата
, ще си съблѣчете дрехитѣ и азъ ще ви дамъ нови
обуща
, нови дрехи, ще ви дамъ по една цѣлувка, ще ви нахраня, самъ ще ви прислужвамъ и като излѣзете, ще кажа: „Братко, искамъ и вие да постѫпвате по сѫщия начинъ“.
(втори вариант)
А сега, събератъ се 2–3 души, образуватъ една партия, други 2–3 – друга партия, милиони партии има въ България. Двама трима мѫже – партия, 2–3 жени – партия и всички мислятъ, че разрѣшаватъ нѣщо много важно. Долу вашето партизанство! Като ме слушате, казвате си: „Чакай да видимъ още какво ново ще каже“. Новото е, че ще ви дамъ едно угощение.
Ще дойдете въ моята гостилница, ще си събуете
обущата
, ще си съблѣчете дрехитѣ и азъ ще ви дамъ нови
обуща
, нови дрехи, ще ви дамъ по една цѣлувка, ще ви нахраня, самъ ще ви прислужвамъ и като излѣзете, ще кажа: „Братко, искамъ и вие да постѫпвате по сѫщия начинъ“.
И тогава ще имате моето благословение, това на ангелитѣ и на всички добри хора. Този е пѫтьтъ, който сега Христосъ отваря на човѣчеството. Въ този пѫть ще срѣщнете Христа и Той ще каже: „Азъ съмъ съ васъ“. Не ме разбирайте криво, Христосъ е вѫтрѣ, търсете Го въ свѣтлината, която днесъ виждате вънъ. Днесъ Христосъ казва: „Ако изхвърлите фарисейското и садукейското учение отъ умоветѣ и сърцата си, азъ ще почина въ сърцата ви и ще дойде Божието благословение върху ви“.
към втори вариант >>
41.
Физическият живот – път към духовния и Божествен живот
,
ИБ
, Витоша, 9.6.1921г.,
За в бъдеще ще се образува голяма школа, в която ще се държат изпити, ще се изработват предмети, както жените изработват разни предмети, както мъжете шият
обуща
, рисуват картини и т.н.
Ще ви определя в какво седи молитвата. Молитвата е сила, която трансформира. Някой път те обиди някой, ти не можеш да се сдържиш в себе си и казваш: "Аз ще му претърпя сега, но един ден ще докарам работата така, че ще се разбере." Такъв човек не може да има дълбока молитва, която Господ да слуша. Щом те обидят, веднага трябва да се поляризираш и да изхвърлиш навън тази отрова, може да остане една малка частица от отровата, но по-голямата част да я изхвърлиш. Ако си оставил по-голямата част от отровата в себе си, значи голям недъг имаш в астралния свят, затова не можеш да простиш.
За в бъдеще ще се образува голяма школа, в която ще се държат изпити, ще се изработват предмети, както жените изработват разни предмети, както мъжете шият
обуща
, рисуват картини и т.н.
Тогава ще кажем дали имаме един верен метод в работата или не. Колцина от вас, подложени на изпит, биха го издържали. Например връщате се от една проповед, въодушевени сте, но всички вкъщи се нахвърлят отгоре ви. Ако ти запазиш мира, радостта си, това показва, че си разбрал Божественото и си схванал, че това са временни изпитания. Някой от вас разказва: "Аз като излязох от беседата, имах много хубаво разположение, но една сестра ме разтревожи, изгубих хубавото си разположение." Другата отговаря: "Че и аз така." Това е пиявица, която се среща навсякъде.
към беседата >>
42.
Дойди след Мен/ И рече му: „Дойди слѣдъ мене!“
,
НБ
, София, 19.6.1921г.,
Съ дребнави работи, съ дребната математика не трѣбва да се занимавате: съ математиката на лука, на чесъна, на месцето, на
обущата
, на рѫкавицитѣ на трѣбва да се занимавате.
(втори вариант)
„И отиде“, казва. Думата „отиде“ въ български езикъ се отнася само до човѣкъ, който може да мисли, само той може да отиде. Само човѣкъ, който има отлични мисли, благородни мисли, само човѣкъ, който има единъ възвишенъ умъ, само той може да възприеме едно Божествено учение. Човѣкъ на когото умътъ не е развитъ, той може да живѣе само въ чувствения, въ физическия свѣтъ. Слѣдователно вие трѣбва да развивате вашия умъ.
Съ дребнави работи, съ дребната математика не трѣбва да се занимавате: съ математиката на лука, на чесъна, на месцето, на
обущата
, на рѫкавицитѣ на трѣбва да се занимавате.
А тѣзи нѣща сѫ, които най-много ви занимаватъ. Когато едно дѣте се ражда, то ли помисля за своитѣ пелени? Нѣкои казватъ: „Какво ще правя, като тръгна по Бога? “ Питай дѣтето, което се ражда, то ли си приготвя пелени? – Не.
към втори вариант >>
43.
Поздравът на Любовта / Поздравътъ на Любовьта
,
НБ
, София, 2.10.1921г.,
Разкаляли сѫ се
обущата
на сестра ти, ще кажешъ: „Чакай, сестро.“ Ще вземешъ кърпата си и ще се наведешъ да ги почистишъ.
(втори вариант)
Дойде друга нѣкоя сестра, която обичашъ, но понеже ти не обичашъ първата и тази не я обича, не е симпатична и тя носи ти единъ гроздъ, но на първата нѣма гроздъ. Сега ти какво трѣбва да направишъ? – Да разрѣжешъ този гроздъ и да дадешъ на тази сестра добрата часть и да кажешъ: „Сестро, вземи“ и тя да види, че ти си дала по-хубавата часть. Има ли нещо лошо? А тази сестра, като види тази твоя постѫпка, ще каже: „Аз имахъ лошо мнѣние за нея, но въ нея има нѣщо добро.“ Тѣзи сѫ малки примѣри, има и още по-микроскопически примѣри.
Разкаляли сѫ се
обущата
на сестра ти, ще кажешъ: „Чакай, сестро.“ Ще вземешъ кърпата си и ще се наведешъ да ги почистишъ.
– „Ама какъ да се наведа? “ – Ти ще се наведешъ и съ туй навеждане и като очистишъ обущата, ти ще направишъ цѣлъ единъ прѣвратъ. За примеръ, всѣки ученикъ трѣбва да направи това. Едно микроскопическо добро е по-полезно отъ едно голѣмо добро. Може ли да излѣзе отъ София нѣщо добро?
към втори вариант >>
“ – Ти ще се наведешъ и съ туй навеждане и като очистишъ
обущата
, ти ще направишъ цѣлъ единъ прѣвратъ.
(втори вариант)
– Да разрѣжешъ този гроздъ и да дадешъ на тази сестра добрата часть и да кажешъ: „Сестро, вземи“ и тя да види, че ти си дала по-хубавата часть. Има ли нещо лошо? А тази сестра, като види тази твоя постѫпка, ще каже: „Аз имахъ лошо мнѣние за нея, но въ нея има нѣщо добро.“ Тѣзи сѫ малки примѣри, има и още по-микроскопически примѣри. Разкаляли сѫ се обущата на сестра ти, ще кажешъ: „Чакай, сестро.“ Ще вземешъ кърпата си и ще се наведешъ да ги почистишъ. – „Ама какъ да се наведа?
“ – Ти ще се наведешъ и съ туй навеждане и като очистишъ
обущата
, ти ще направишъ цѣлъ единъ прѣвратъ.
За примеръ, всѣки ученикъ трѣбва да направи това. Едно микроскопическо добро е по-полезно отъ едно голѣмо добро. Може ли да излѣзе отъ София нѣщо добро? (– Може.) А вие какво казвате отъ вънъ? Гласувайте. Не ви задължавамъ.
към втори вариант >>
44.
Плевелите и пшеницата
,
НБ
, София, 22.1.1922г.,
Ние сме ученици, а че добрият учител ме е накарал да направя една услуга, да очистя
обущата
на някого, това не значи, че аз съм му слуга, те са странични работи, но важно е доброто учение, което трябва да придобием.
Прав е той“. И другата страна, когато моите думите допадат на мъжа, и той казва: „Прав е учителят“. Слугата като чуе, казва: „Знаеш ли какво казва учителят? “ Не, не, аз не говоря на жени и мъже. Въпросът е вън от жени и мъже, вън от господари и слуги, а как трябва да живеем.
Ние сме ученици, а че добрият учител ме е накарал да направя една услуга, да очистя
обущата
на някого, това не значи, че аз съм му слуга, те са странични работи, но важно е доброто учение, което трябва да придобием.
Сега често казват: „Да бъдем търпеливи“. В тази философия трябва да се разбира така: нетърпелив ли си, още по-нетърпелив стани! Много търпелив ли си – стани още по-търпелив! „Гневиш се“, някой казва: нека се гневи, не го спирай. Говори ли някой много, нека говори; ако говори половин час, дайте му един час да говори; ако мълчи половин час, нека мълчи цял час.
към беседата >>
45.
Царството Божие
,
НБ
, София, 26.2.1922г.,
И ако ние искаме да се ползваме, трябва да влезем не във външния, а вътре, вътре в интимния живот, и вие сами запознайте се интимно, и аз искам, и като влезеш в интимния живот на един човек, ще влезеш с изути
обуща
, и ще чакаш твоя брат да те покани с всичкото си почитание.
И сега искам да не оставя в душите ви, в умовете ви, че туй учение не е обосновано. Всичко, което ви говоря, аз съм го проверил, и дето не е вярно, постоянно го коригирам. И съм намерил, че туй, което е вложено в живата природа, е неизменяемо, и ако един ден хората повярват, само да повярват в тази жива природа, ще се измени техният живот. Българите трябва да идат в Англия, да изучат вътрешния, интимния живот на англичаните, а не как се управлява: от там може да научим нещо добро. Какъв е интимният живот на американеца, интимният живот на германеца, гърка: във всеки един народ има добри черти.
И ако ние искаме да се ползваме, трябва да влезем не във външния, а вътре, вътре в интимния живот, и вие сами запознайте се интимно, и аз искам, и като влезеш в интимния живот на един човек, ще влезеш с изути
обуща
, и ще чакаш твоя брат да те покани с всичкото си почитание.
Той е твой брат, неговата душа е подобна на твоята. И той плаче, страда, и той има същите слабости. Всинца ги имаме. Ама той бил големец, цар – всички имаме едни и същи нужди, а другите неща не са съществени. Туй трябва да съзнаем.
към беседата >>
46.
Три разряда ученици / Три категории ученици
,
ООК
, София, 30.3.1922г.,
Ако погледнете
обущата
, токовете им са винаги изтрити.
Това значи да владее човек мускулите си, т.е. да бъде господар на своето тяло. Ученикът трябва да знае как да ходи. Много хора стъпват на петите си и удрят с тях. В това отношение те приличат на войници, които маршируват.
Ако погледнете
обущата
, токовете им са винаги изтрити.
Такова ходене прилича на трошене на камъни. Грубото ходене се отразява зле и върху красивите мисли и желания на човека. Други хора стъпват повече на пръстите си, затова там се изтриват обущата им. Те са много предпазливи, хитри като лисици. Те се пазят от засади.
към беседата >>
Други хора стъпват повече на пръстите си, затова там се изтриват
обущата
им.
Много хора стъпват на петите си и удрят с тях. В това отношение те приличат на войници, които маршируват. Ако погледнете обущата, токовете им са винаги изтрити. Такова ходене прилича на трошене на камъни. Грубото ходене се отразява зле и върху красивите мисли и желания на човека.
Други хора стъпват повече на пръстите си, затова там се изтриват
обущата
им.
Те са много предпазливи, хитри като лисици. Те се пазят от засади. Няма защо да се страхувате от засади. Светът е устроен така, че който върви в правия път, не може да се натъква на засади. Който изпълнява Божествените закони, може да върви безопасно навсякъде.
към беседата >>
Ако погледнете
обущата
, токовете им са винаги изтрити.
Това значи да владее човек мускулите си, т.е. да бъде господар на своето тяло. Ученикът трябва да знае как да ходи. Много хора стъпват на петите си и удрят с тях. В това отношение те приличат на войници, които маршируват.
Ако погледнете
обущата
, токовете им са винаги изтрити.
Такова ходене прилича на трошене на камъни. Грубото ходене се отразява зле и върху красивите мисли и желания на човека. Други хора стъпват повече на пръстите си, затова там се изтриват обущата им. Те са много предпазливи, хитри като лисици. Те се пазят от засади.
към беседата >>
Други хора стъпват повече на пръстите си, затова там се изтриват
обущата
им.
Много хора стъпват на петите си и удрят с тях. В това отношение те приличат на войници, които маршируват. Ако погледнете обущата, токовете им са винаги изтрити. Такова ходене прилича на трошене на камъни. Грубото ходене се отразява зле и върху красивите мисли и желания на човека.
Други хора стъпват повече на пръстите си, затова там се изтриват
обущата
им.
Те са много предпазливи, хитри като лисици. Те се пазят от засади. Няма защо да се страхувате от засади. Светът е устроен така, че който върви в правия път, не може да се натъква на засади. Който изпълнява Божествените закони, може да върви безопасно навсякъде.
към беседата >>
47.
Волята на Отца
,
НБ
, София, 9.4.1922г.,
А ако аз се спра, да свържа
обущата
на един старец, то е една благородна черта.
Ще каже някой: „Ама отде знаеш това да говориш за мен? “ Тъй е, домът ви не е уреден, вкъщи има неразбиране, работата, делата, нивите, всичко, биете се, карате се, това не е Любов. А когато влезе Любовта в един дом, мъжът ще отстъпи, жената ще отстъпи, синът ще отстъпи, дъщерята ще отстъпи, всеки отстъпва, не само отстъпление, но всеки дава и всеки иска да покаже услуга. Ако ние нямаме туй разположение, да вършим тези малки услуги, как ще вършим по-големи? Господ не иска големи работи от нас, много малки работи иска.
А ако аз се спра, да свържа
обущата
на един старец, то е една благородна черта.
Ако аз се спра при някоя стара баба, да ѝ дам една чашка водица, това е велико дело, то струва много повече от няколко милиона лева, дадени за бедните. То струва повече пред Бога на Любовта, понеже го правя съзнателно. Добро е, когато самият аз влагам сили от себе си, а не когато баща ми е оставил 10,000,000 и с тях правя добрини. Това не е никакво добро. Аз разбирам добро – да дойда на лозето ти с мотиката, да покопая един час.
към беседата >>
Аз им казвам: Слушайте, не се заблуждавайте, ще турите дебели фанели, палта, хубави
обуща
, и им казвам какво ще бъде времето.
А в новото учение всяко действие, всяка мисъл, всяко чувство, всяко проявление на нашия дух трябва да излиза от дълбочината на нашата душа, от дълбочината на нашето сърце. От всекиго да приемете туй благословение. Сега има едно заблуждение в света. Ние в петък направихме един малък опит. Казвам на моите ученици, ще направим един опит, ще идем на екскурзия, и те мислят, че: „Ние като тръгнем с Учителя, времето му се подчинява“, и казват: „Времето ще бъде много хубаво“.
Аз им казвам: Слушайте, не се заблуждавайте, ще турите дебели фанели, палта, хубави
обуща
, и им казвам какво ще бъде времето.
Чудят се. После ще разберете, в бури, в дъжд, кой може да прави разходка. Тъй трябва да ги правим, и тогава трябва да започнем в най-лоши условия и да ги победим. А като дойде доброто, ще повикаме и млади, и стари, а в бурите най-силните трябва да дойдат. За пример, те са малки опити.
към беседата >>
48.
Не бъди неверен, но верен!
,
НБ
, София, 16.4.1922г.,
И
обуща
ще ѝ дам, ще ѝ дам дрехи да се облече.
“ – Как ли? Е, хубаво, ето какво изисква Любовта: допуснете, че аз съм писател или един проповедник, животът ми е много добре уреден, къщата ми много добре мебелирана, леглото ми е добро, удобно, искам сам да спя на него, да няма никой друг при мене, флуидите ни да не се смесват, за да не изгубвам силата си, и казвам: „В моята стая никой не може да влезе“, и проповядвам на хората за Любов отвънка. Това е старото учение. Е, хубаво, една сестра, която вярва в старото учение, дошла на гарата отнякъде, никой не я приема, а вънка дъжд, сняг, и тя похлопа на моята стая, ако аз ѝ кажа: „Не ме безпокой, ела утре, за утре имам важна тема, готвя проповед“, това Любов ли е? Аз ще оставя беседата си, ще оставя всичко друго, ще я приема, ще ѝ стопля вода, ще я нахраня, ще ѝ дам моето легло, а аз ще дежуря и ще ѝ кажа: „Сестричко, няма нищо, аз се радвам, че ти от толкова години не си дошла, сега те намерих, изгубена беше“.
И
обуща
ще ѝ дам, ще ѝ дам дрехи да се облече.
Ако ѝ е нужно учение, на училище ще я пратя. Ще кажете: „Можем ли да направим всичко това ние? “ – Можем, можем. Това е новото учение, това е учението, което Христос проповядва. Казвате: „Само майките могат да направят това за своите деца, които те са родили“.
към беседата >>
49.
Христа разпят
,
НБ
, София, 23.4.1922г.,
Но нима на онзи пътник, който върви по пътя, няма да се скъсат
обущата
?
Коя жена, като пере своите дрехи, не размътва водата? Кой е онзи, който като боядисва къщата, не си напръсква малко дрехите? Но какво показва това? – Това показва, че той работи. Трябва ли тия външни спънки да ни спънат, за да не вървим към целта?
Но нима на онзи пътник, който върви по пътя, няма да се скъсат
обущата
?
Той по пътя ще срещне много мъчнотии, но целта трябва да се постигне! Павел казва: Когато говоря между вас, аз не искам да зная нищо друго, освен Христа разпят – тази е моята цел. Като служат всички на този Христос, надпреварват се да казват: „У нас е правото учение“. Но ако влезете, ще намерите Христовата Любов, турена в стъкленица като панацея: „Ако си при нас, ти можеш да имаш тази любов, но ако си вън от нас, ни капка не даваме“. – Любовта държат в тия малки шишета.
към беседата >>
50.
Празното време
,
ИБ
, София, 16.5.1922г.,
В окултната школа ще ви кажат тъй: "Вечерно време, като си дойдете вкъщи, ще си изуете
обущата
, ще ги изчистите, няма да чакате да ви ги изчистят", ученикът няма да вика сутрин слугинята.
Човешкият мозък е като музиката. Вие, като музиканта, искате да имате силна воля изведнъж, каквото хванете, да го направите, изведнъж искате да станете учен. В природата нищо не става изведнъж. Всичко става медленно и последователно. Като влезете в една окултна школа, ще ви научат как да поправяте грешките си.
В окултната школа ще ви кажат тъй: "Вечерно време, като си дойдете вкъщи, ще си изуете
обущата
, ще ги изчистите, няма да чакате да ви ги изчистят", ученикът няма да вика сутрин слугинята.
Като иде при гърнето, той ще се научи какво трябва да прави. Като се умиете, легенът казва: "Тая нечиста вода от мен ще я вземеш и ще я излееш! " Значи, легенът и гърнето ще ти предават. Какво казва кърпата? – "Вземи, избърши се и пак ме тури на мястото ми!
към беседата >>
51.
Актьори и работници (Да слезе Христос, да ви обясни)
,
ИБ
,
БС
, В.Търново, 2.6.1922г.,
Черното братство има черни адепти, които слизат и казват: "Аз съм
обущар
, имам специален калъп за
обуща
, ще си вземете едни
обуща
от мен, че да ме помните." И туй ми навява един случай с мен в Ямбол.
Е, вие казвате: "Да ни помилва Господ." Е, как ще ви помилва, когато нямате туй дълбоко съзнание? Христос да слезе, да ви изясни погрешката ви. Погрешките и съблазните са неизбежни от всички страни и ако Христос не влезе във вашето съзнание, тия погрешки ще създадат един живот дисхармоничен, а от тая дисхармония всички страдате. Има ли някой, който да не страда? И аз често привеждам този пример - как си служат черното и Бялото Братство.
Черното братство има черни адепти, които слизат и казват: "Аз съм
обущар
, имам специален калъп за
обуща
, ще си вземете едни
обуща
от мен, че да ме помните." И туй ми навява един случай с мен в Ямбол.
Бях у един обущар, който ми казваше, че изслушал беседите ми и се влюбил в мен, та иска да ми направи един чифт обуща, за които каза той: "Ще ме помниш." И наистина още го помня. Туриш ли си крака в тоя калъп на черното братство, в него има специални номера и ще го помниш. Първото нещо, ще се осакатят вашите добродетели, туриш ли си краката в тоя калъп. Непременно вашите добродетели ще се осакатят и ако не дойде Бялото Братство, да те освободи от него, много ще страдаш. Не давайте краката си на тия черни братя, да ви ги турят на тоя калъп.
към беседата >>
Бях у един
обущар
, който ми казваше, че изслушал беседите ми и се влюбил в мен, та иска да ми направи един чифт
обуща
, за които каза той: "Ще ме помниш." И наистина още го помня.
Христос да слезе, да ви изясни погрешката ви. Погрешките и съблазните са неизбежни от всички страни и ако Христос не влезе във вашето съзнание, тия погрешки ще създадат един живот дисхармоничен, а от тая дисхармония всички страдате. Има ли някой, който да не страда? И аз често привеждам този пример - как си служат черното и Бялото Братство. Черното братство има черни адепти, които слизат и казват: "Аз съм обущар, имам специален калъп за обуща, ще си вземете едни обуща от мен, че да ме помните." И туй ми навява един случай с мен в Ямбол.
Бях у един
обущар
, който ми казваше, че изслушал беседите ми и се влюбил в мен, та иска да ми направи един чифт
обуща
, за които каза той: "Ще ме помниш." И наистина още го помня.
Туриш ли си крака в тоя калъп на черното братство, в него има специални номера и ще го помниш. Първото нещо, ще се осакатят вашите добродетели, туриш ли си краката в тоя калъп. Непременно вашите добродетели ще се осакатят и ако не дойде Бялото Братство, да те освободи от него, много ще страдаш. Не давайте краката си на тия черни братя, да ви ги турят на тоя калъп. Сега аз не ви обяснявам всичко, но в друга специална беседа ще ви говоря само за калъпа.
към беседата >>
Или казвате: "Жълти
обуща
или бяла шапка подобава ли му?
И ти си като моите ученици, ти искаш да ме туриш в клопката като моите ученици, от един калъп сте. И те не са ученици на Христа. И аз казвам: Ние имаме един велик закон, с правила ние искаме да живеем, разбираме живота по-другояче и искаме да го изправим. И вие можете да кажете: "Знаете ли какво прави Учителят ни? " Но вие отговорни ли сте за мен?
Или казвате: "Жълти
обуща
или бяла шапка подобава ли му?
Бялото палто е за децата, а за него трябва черно джубе." Но що важи всичко това за вас? За вас важи какъв е моят ум, какво е моето сърце и воля. А вие ще се натъкнете на тия дребни работи. Вие може да носите каквито щете дрехи и обуща, но мен ме интересува умът ви, съзнанието ви, сърцето и волята ви, а най-много душата ви и присъствието на Христа в душата ви. Зная, че тия неща почват да се обработват и вашият живот ще придобие оня смисъл, който трябва да има.
към беседата >>
Вие може да носите каквито щете дрехи и
обуща
, но мен ме интересува умът ви, съзнанието ви, сърцето и волята ви, а най-много душата ви и присъствието на Христа в душата ви.
" Но вие отговорни ли сте за мен? Или казвате: "Жълти обуща или бяла шапка подобава ли му? Бялото палто е за децата, а за него трябва черно джубе." Но що важи всичко това за вас? За вас важи какъв е моят ум, какво е моето сърце и воля. А вие ще се натъкнете на тия дребни работи.
Вие може да носите каквито щете дрехи и
обуща
, но мен ме интересува умът ви, съзнанието ви, сърцето и волята ви, а най-много душата ви и присъствието на Христа в душата ви.
Зная, че тия неща почват да се обработват и вашият живот ще придобие оня смисъл, който трябва да има. И следователно ние ще се разбираме. Някой път е благословение човек да бъде в света баща, а пък някой път е благословение да бъде дете. Някой път е благословение да бъдеш Учител, а някой път - да бъдеш ученик. Ще дойде време да разберете отношенията между Учителя и ученика.
към беседата >>
52.
Окултна хигиена / Природна хигиена
,
ООК
, София, 8.6.1922г.,
Някой дошел тук като окултен ученик, но утре му потрябват 2–3 хиляди лева за хляб, за децата
обуща
, дрехи.
За пример, ще дойдем в окултната школа да проучаваме, от какво произтичат тия обществени недъзи, причините им. Ще кажете вие: „Карма.“ Хубаво, карма, но то е много общо, а трябва да се знае де е причината. Като знаеш онзи основен недъг, ще знаеш как да го изправиш, да можеш да го изправиш. Известни недъзи трябва да се изправят. За пример, някои имат по-свежи, по-бодри умове, на други умовете не са така бодри, защото са ангажирани, техните чувства са ги ангажирали.
Някой дошел тук като окултен ученик, но утре му потрябват 2–3 хиляди лева за хляб, за децата
обуща
, дрехи.
Може аз да му проповядвам, да му говоря прекрасни работи, обаче в неговия ум постоянно се въртят тия пари, на децата му дрехи ще трябват, той не може да бъде свободен. Сега, нашата задача не е, най-първо, да изключим, всичко туй да остане, но най-малкото време, което имаме в окултизма да послужи като едно средство да подобрим своето положение. Аз сега следа, правя един опит и забелязвам от известно време се заражда една атмосфера, вие всинца ставате повече положителни и вследствие на това се заражда една борба на разединение. Всички сте станали с голям запас от електричество. Туй електричество ние искаме да го впрегнем за осветление.
към беседата >>
Нѣкой дошелъ тукъ като окултенъ ученикъ, но утрѣ му потрѣбватъ 2-3 хиляди лева за хлѣбъ, за децата
обуща
, дрехи.
(втори вариант)
Ще кажете вие: „Карма“. Хубаво, Карма, но то е много общо, а трѣбва да се знае дѣ е причината. Като знаешъ онзи основенъ недѫгъ, ще знаешъ какъ да го изправишъ, да можешъ да го изправишъ. Известни недѫзи трѣбва да се изправятъ. За примѣръ, нѣкои иматъ по-свѣжи, по-бодри умове, на други умоветѣ не сѫ така бодри, защото сѫ ангажирани, тѣхните чувства сѫ ги ангажирали.
Нѣкой дошелъ тукъ като окултенъ ученикъ, но утрѣ му потрѣбватъ 2-3 хиляди лева за хлѣбъ, за децата
обуща
, дрехи.
Може азъ да му проповѣдвамъ, да му говоря прѣкрасни работи, обаче въ неговия умъ постоянно се въртятъ тия пари, на дѣцата му дрехи ще трѣбватъ, той не може да бѫде свободенъ. Сега, нашата задача не е, най-първо, да изключимъ, всичко туй да остане, но най-малкото врѣме, което имаме въ окултизма да послужи като едно срѣдство да подобримъ своето положение. Азъ сега слѣда, правя единъ опитъ и забѣлѣзвамъ отъ извѣстно врѣме се заражда една атмосфера, вие всинца ставате повече положителни и вслѣдствие на това се заражда една борба на разединение. Всички сте станали съ голѣмъ запасъ отъ електричество. Туй електричество ние искаме да го впрѣгнемъ за освѣтление.
към втори вариант >>
53.
Характерни черти
,
ИБ
, София, 13.6.1922г.,
Сутрин ще станете и ще изчистите
обущата
на всички.
", "Необходимостта да познаваме Бог", "Страхът", "Колко по-горе стои човек от овца! " Колко станаха? -6. Според времето, ако имате време, може да прочетете повече. Тайна молитва На вас ще ви дам една малка задача за една седмица.
Сутрин ще станете и ще изчистите
обущата
на всички.
Колкото обуща има, ще ги почиствате през цялата седмица. Ако на обущата не трябва да има кал, колко повече на сърцето! Забележете си хубаво, ще произнасяте: "Тъй както аз почиствам тези обуща, така живата, Божествената Истина да очисти моето сърце."
към беседата >>
Колкото
обуща
има, ще ги почиствате през цялата седмица.
" Колко станаха? -6. Според времето, ако имате време, може да прочетете повече. Тайна молитва На вас ще ви дам една малка задача за една седмица. Сутрин ще станете и ще изчистите обущата на всички.
Колкото
обуща
има, ще ги почиствате през цялата седмица.
Ако на обущата не трябва да има кал, колко повече на сърцето! Забележете си хубаво, ще произнасяте: "Тъй както аз почиствам тези обуща, така живата, Божествената Истина да очисти моето сърце."
към беседата >>
Ако на
обущата
не трябва да има кал, колко повече на сърцето!
-6. Според времето, ако имате време, може да прочетете повече. Тайна молитва На вас ще ви дам една малка задача за една седмица. Сутрин ще станете и ще изчистите обущата на всички. Колкото обуща има, ще ги почиствате през цялата седмица.
Ако на
обущата
не трябва да има кал, колко повече на сърцето!
Забележете си хубаво, ще произнасяте: "Тъй както аз почиствам тези обуща, така живата, Божествената Истина да очисти моето сърце."
към беседата >>
Забележете си хубаво, ще произнасяте: "Тъй както аз почиствам тези
обуща
, така живата, Божествената Истина да очисти моето сърце."
Тайна молитва На вас ще ви дам една малка задача за една седмица. Сутрин ще станете и ще изчистите обущата на всички. Колкото обуща има, ще ги почиствате през цялата седмица. Ако на обущата не трябва да има кал, колко повече на сърцето!
Забележете си хубаво, ще произнасяте: "Тъй както аз почиствам тези
обуща
, така живата, Божествената Истина да очисти моето сърце."
към беседата >>
54.
Ако пребъдете в Мене
,
НБ
, София, 18.6.1922г.,
А сега нашите крака са обути с
обуща
и казваме: „Лицето му почерняло, той е дявол, очите му са хлътнали, побеляла му главата, а онзи е благороден човек, защото е беличък, очите му весели“.
Но аз казвам: Ако тия български министри биха отишли да орат земята – всеки един български министър да оре на нивата, по 2 часа на ден, или да копае на лозето по 2 часа и тогава да иде в министерството да разглежда делата, не щеше ли да бъде по-добре? И един владика, преди да разгледа едно дело за развод, най-първо да иде да покопае. Всички трябва да копаят, и аз ще копая. Туй трябва да ни бъде едно правило. Когато ние почнем да копаем и да работим, тъй както Господ е създал света, ние ще поумнеем, защото ще влезем във връзка със земята и ще почувстваме страданията, които сме причинили на хиляди същества в нея.
А сега нашите крака са обути с
обуща
и казваме: „Лицето му почерняло, той е дявол, очите му са хлътнали, побеляла му главата, а онзи е благороден човек, защото е беличък, очите му весели“.
Но аз те питам: Ако ти си една жена, ще се смееш ли, когато раждаш? Не! Разбира се, ще отпадне твоето лице и очите ти ще хлътнат. И ако аз питам тази жена защо отпадна, ще каже: „Ти раждал ли си? “ И сега ние ублажаваме тия хора, които не раждат.
към беседата >>
55.
Простите и сложни движение в природата / Прости и сложни движения
,
ООК
, Чамкория, 13.7.1922г.,
Вие нямате
обуща
, нямате дебели и топли дрехи.
Като ученици на великия живот, вие трябва да се приготвите да сеете, да жънете, да давате от своите плодове. Това е една от сложните задачи. И по-сложни задачи има, но още не сте готови за тях. Какво означават думите „не сте готови“? Представете си, че ви накарам да отидете през един студен зимен ден на планината, която е покрита със сняг и лед.
Вие нямате
обуща
, нямате дебели и топли дрехи.
Можете ли да изпълните задачата? – Не можете, не сте готови за нея. Ще кажете, че в Бога всичко можете да направите. – Бог може да направи всичко, но не и вие. За да изпълнява задачите си добре, ученикът трябва да бъде послушен, точен и изпълнителен, да не проявява никакво любопитство.
към беседата >>
Вие нямате
обуща
, нямате дебели и топли дрехи.
Като ученици на великия живот, вие трябва да се приготвите да сеете, да жънете, да давате от своите плодове. Това е една от сложните задачи. И по-сложни задачи има, но още не сте готови за тях. Какво означават думите „не сте готови“? Представете си, че ви накарам да отидете през един студен зимен ден на планината, която е покрита със сняг и лед.
Вие нямате
обуща
, нямате дебели и топли дрехи.
Можете ли да изпълните задачата? – Не можете, не сте готови за нея. Ще кажете, че в Бога всичко можете да направите. – Бог може да направи всичко, но не и вие. За да изпълнява задачите си добре, ученикът трябва да бъде послушен, точен и изпълнителен, да не проявява никакво любопитство.
към беседата >>
56.
Развитие на съзнанието / Развитие на съзнанието
,
ООК
, Чамкория, 27.7.1922г.,
Като обичат някого, правят му подаръци, купуват му дрехи,
обуща
, хранят го добре и т.н.
– „Защо трябва да бъдем разумни и истинолюбиви? “ – За да научите Божествения език. Всички хора говорят за Любовта, искат да бъдат обичани. Какво значи да обичате някого и да ви обича? Днес повечето хора изразяват любовта си външно.
Като обичат някого, правят му подаръци, купуват му дрехи,
обуща
, хранят го добре и т.н.
Да проявяват външно внимание към човека, това още не е Любов. Външното даване не е Любов. Ако при заминаването си за странство господарят остави слугата си да разполага с неговите имоти, това не показва, че той го обича. Господарят обича първо себе си, той има предвид своите интереси, а не тези на слугата си. Като се върне от странство, господарят веднага влиза в ролята си и слугата отива на своето място.
към беседата >>
Като обичат някого, правят му подаръци, купуват му дрехи,
обуща
, хранят го добре и т.н.
– „Защо трябва да бъдем разумни и истинолюбиви? “ – За да научите Божествения език. Всички хора говорят за Любовта, искат да бъдат обичани. Какво значи да обичате някого и да ви обича? Днес повечето хора изразяват любовта си външно.
Като обичат някого, правят му подаръци, купуват му дрехи,
обуща
, хранят го добре и т.н.
Да проявяват външно внимание към човека, това още не е Любов. Външното даване не е Любов. Ако при заминаването си за странство господарят остави слугата си да разполага с неговите имоти, това не показва, че той го обича. Господарят обича първо себе си, той има предвид своите интереси, а не тези на слугата си. Като се върне от странство, господарят веднага влиза в ролята си и слугата отива на своето място.
към беседата >>
57.
Превръщане на енергиите / Превръщане на енергиите
,
ООК
, София, 4.8.1922г.,
Отивате при същия гостилничар, който поглежда към
обущата
ви, с което иска да каже, че срещу тях можете да получите ядене.
Хубава е шапката ви, не ви се дава, но гладът е голям. Най-после давате шапката си и гостилничарят ви дава ядене. Щом се нахраните, напущате гостилницата и си казвате: „На кого трябва да благодаря – на шапката си, или на гостилничаря? “ Ще благодарите на шапката си, защото срещу нея получихте ядене. След известно време пак ви налегне гладът.
Отивате при същия гостилничар, който поглежда към
обущата
ви, с което иска да каже, че срещу тях можете да получите ядене.
И този път задоволявате глада си, но срещу хубавите си обуща. В двата случая гладът, който ви измъчва, представя обидата или злото, което ви сполетява. Шапката и обущата ви представят добрите и положителни сили, които имате в себе си, за да превърнете енергиите на обидата и на злото в приятни и хармонични тонове. Следователно превръщайте енергиите на злото с енергиите на доброто в себе си. Всеки човек има нещо добро в себе си, с което може да излезе срещу енергиите на злото и по този начин да ги задоволи или неутрализира.
към беседата >>
И този път задоволявате глада си, но срещу хубавите си
обуща
.
Най-после давате шапката си и гостилничарят ви дава ядене. Щом се нахраните, напущате гостилницата и си казвате: „На кого трябва да благодаря – на шапката си, или на гостилничаря? “ Ще благодарите на шапката си, защото срещу нея получихте ядене. След известно време пак ви налегне гладът. Отивате при същия гостилничар, който поглежда към обущата ви, с което иска да каже, че срещу тях можете да получите ядене.
И този път задоволявате глада си, но срещу хубавите си
обуща
.
В двата случая гладът, който ви измъчва, представя обидата или злото, което ви сполетява. Шапката и обущата ви представят добрите и положителни сили, които имате в себе си, за да превърнете енергиите на обидата и на злото в приятни и хармонични тонове. Следователно превръщайте енергиите на злото с енергиите на доброто в себе си. Всеки човек има нещо добро в себе си, с което може да излезе срещу енергиите на злото и по този начин да ги задоволи или неутрализира. Ако в даден момент човек не разполага със средства, с които да посрещне злото, трябва да се обърне към Бога с молба да му помогне по някакъв начин.
към беседата >>
Шапката и
обущата
ви представят добрите и положителни сили, които имате в себе си, за да превърнете енергиите на обидата и на злото в приятни и хармонични тонове.
“ Ще благодарите на шапката си, защото срещу нея получихте ядене. След известно време пак ви налегне гладът. Отивате при същия гостилничар, който поглежда към обущата ви, с което иска да каже, че срещу тях можете да получите ядене. И този път задоволявате глада си, но срещу хубавите си обуща. В двата случая гладът, който ви измъчва, представя обидата или злото, което ви сполетява.
Шапката и
обущата
ви представят добрите и положителни сили, които имате в себе си, за да превърнете енергиите на обидата и на злото в приятни и хармонични тонове.
Следователно превръщайте енергиите на злото с енергиите на доброто в себе си. Всеки човек има нещо добро в себе си, с което може да излезе срещу енергиите на злото и по този начин да ги задоволи или неутрализира. Ако в даден момент човек не разполага със средства, с които да посрещне злото, трябва да се обърне към Бога с молба да му помогне по някакъв начин. Все ще се намери един добър човек, който ще изпълни волята на Бога. Той ще плати вместо вас.
към беседата >>
Като види готовността им, Той смекчава сърцето на гостилничаря, който ви връща назад и шапката, и
обущата
.
Всеки човек има нещо добро в себе си, с което може да излезе срещу енергиите на злото и по този начин да ги задоволи или неутрализира. Ако в даден момент човек не разполага със средства, с които да посрещне злото, трябва да се обърне към Бога с молба да му помогне по някакъв начин. Все ще се намери един добър човек, който ще изпълни волята на Бога. Той ще плати вместо вас. Чрез изпитанията, мъчнотиите и горчивините Бог изпитва хората, доколко са готови да плащат задълженията си.
Като види готовността им, Той смекчава сърцето на гостилничаря, който ви връща назад и шапката, и
обущата
.
В края на краищата вие ще разберете на кого трябва да благодарите. И тъй, ако срещнете човек, който иска да му благодарите за направените от него услуги, трябва да знаете как са направени тези услуги: даром – от любов към вас, или срещу нещо, което е взел чрез насилие от вас. Ако срещу една чиния ядене ви е взел шапката, обущата или палтото, вие дължите благодарността си на своите вещи. Някой ще каже, че ви е кръстил, за което трябва да му благодарите. Запитайте се, след като ви е кръстил той, станали ли сте по-добър и благороден човек, или не.
към беседата >>
Ако срещу една чиния ядене ви е взел шапката,
обущата
или палтото, вие дължите благодарността си на своите вещи.
Той ще плати вместо вас. Чрез изпитанията, мъчнотиите и горчивините Бог изпитва хората, доколко са готови да плащат задълженията си. Като види готовността им, Той смекчава сърцето на гостилничаря, който ви връща назад и шапката, и обущата. В края на краищата вие ще разберете на кого трябва да благодарите. И тъй, ако срещнете човек, който иска да му благодарите за направените от него услуги, трябва да знаете как са направени тези услуги: даром – от любов към вас, или срещу нещо, което е взел чрез насилие от вас.
Ако срещу една чиния ядене ви е взел шапката,
обущата
или палтото, вие дължите благодарността си на своите вещи.
Някой ще каже, че ви е кръстил, за което трябва да му благодарите. Запитайте се, след като ви е кръстил той, станали ли сте по-добър и благороден човек, или не. Ако той ви е предал нещо добро и красиво от себе си, има защо да му благодарите. При това вие сами трябва да съзнаете какво му дължите и как да изкажете своята благодарност. Не е позволено на човека да упражнява насилие върху ближния си, в каквато и да е форма.
към беседата >>
Отивате при същия гостилничар, който поглежда към
обущата
ви, с което иска да каже, че срещу тях можете да получите ядене.
Хубава е шапката ви, не ви се дава, но гладът е голям. Най-после давате шапката си и гостилничарят ви дава ядене. Щом се нахраните, напущате гостилницата и си казвате: „На кого трябва да благодаря – на шапката си, или на гостилничаря? “ Ще благодарите на шапката си, защото срещу нея получихте ядене. След известно време пак ви налегне гладът.
Отивате при същия гостилничар, който поглежда към
обущата
ви, с което иска да каже, че срещу тях можете да получите ядене.
И този път задоволявате глада си, но срещу хубавите си обуща. В двата случая гладът, който ви измъчва, представя обидата или злото, което ви сполетява. Шапката и обущата ви представят добрите и положителни сили, които имате в себе си, за да превърнете енергиите на обидата и на злото в приятни и хармонични тонове. Следователно превръщайте енергиите на злото с енергиите на доброто в себе си. Всеки човек има нещо добро в себе си, с което може да излезе срещу енергиите на злото и по този начин да ги задоволи или неутрализира.
към беседата >>
И този път задоволявате глада си, но срещу хубавите си
обуща
.
Най-после давате шапката си и гостилничарят ви дава ядене. Щом се нахраните, напущате гостилницата и си казвате: „На кого трябва да благодаря – на шапката си, или на гостилничаря? “ Ще благодарите на шапката си, защото срещу нея получихте ядене. След известно време пак ви налегне гладът. Отивате при същия гостилничар, който поглежда към обущата ви, с което иска да каже, че срещу тях можете да получите ядене.
И този път задоволявате глада си, но срещу хубавите си
обуща
.
В двата случая гладът, който ви измъчва, представя обидата или злото, което ви сполетява. Шапката и обущата ви представят добрите и положителни сили, които имате в себе си, за да превърнете енергиите на обидата и на злото в приятни и хармонични тонове. Следователно превръщайте енергиите на злото с енергиите на доброто в себе си. Всеки човек има нещо добро в себе си, с което може да излезе срещу енергиите на злото и по този начин да ги задоволи или неутрализира. Ако в даден момент човек не разполага със средства, с които да посрещне злото, трябва да се обърне към Бога с молба да му помогне по някакъв начин.
към беседата >>
Шапката и
обущата
ви представят добрите и положителни сили, които имате в себе си, за да превърнете енергиите на обидата и на злото в приятни и хармонични тонове.
“ Ще благодарите на шапката си, защото срещу нея получихте ядене. След известно време пак ви налегне гладът. Отивате при същия гостилничар, който поглежда към обущата ви, с което иска да каже, че срещу тях можете да получите ядене. И този път задоволявате глада си, но срещу хубавите си обуща. В двата случая гладът, който ви измъчва, представя обидата или злото, което ви сполетява.
Шапката и
обущата
ви представят добрите и положителни сили, които имате в себе си, за да превърнете енергиите на обидата и на злото в приятни и хармонични тонове.
Следователно превръщайте енергиите на злото с енергиите на доброто в себе си. Всеки човек има нещо добро в себе си, с което може да излезе срещу енергиите на злото и по този начин да ги задоволи или неутрализира. Ако в даден момент човек не разполага със средства, с които да посрещне злото, трябва да се обърне към Бога с молба да му помогне по някакъв начин. Все ще се намери един добър човек, който ще изпълни волята на Бога. Той ще плати вместо вас.
към беседата >>
Като види готовността им, Той смекчава сърцето на гостилничаря, който ви връща назад и шапката, и
обущата
.
Всеки човек има нещо добро в себе си, с което може да излезе срещу енергиите на злото и по този начин да ги задоволи или неутрализира. Ако в даден момент човек не разполага със средства, с които да посрещне злото, трябва да се обърне към Бога с молба да му помогне по някакъв начин. Все ще се намери един добър човек, който ще изпълни волята на Бога. Той ще плати вместо вас. Чрез изпитанията, мъчнотиите и горчивините Бог изпитва хората, доколко са готови да плащат задълженията си.
Като види готовността им, Той смекчава сърцето на гостилничаря, който ви връща назад и шапката, и
обущата
.
В края на краищата вие ще разберете на кого трябва да благодарите. И тъй, ако срещнете човек, който иска да му благодарите за направените от него услуги, трябва да знаете как са направени тези услуги: даром – от любов към вас, или срещу нещо, което е взел чрез насилие от вас. Ако срещу една чиния ядене ви е взел шапката, обущата или палтото, вие дължите благодарността си на своите вещи. Някой ще каже, че ви е кръстил, за което трябва да му благодарите. Запитайте се, след като ви е кръстил той, станали ли сте по-добър и благороден човек, или не.
към беседата >>
Ако срещу една чиния ядене ви е взел шапката,
обущата
или палтото, вие дължите благодарността си на своите вещи.
Той ще плати вместо вас. Чрез изпитанията, мъчнотиите и горчивините Бог изпитва хората, доколко са готови да плащат задълженията си. Като види готовността им, Той смекчава сърцето на гостилничаря, който ви връща назад и шапката, и обущата. В края на краищата вие ще разберете на кого трябва да благодарите. И тъй, ако срещнете човек, който иска да му благодарите за направените от него услуги, трябва да знаете как са направени тези услуги: даром – от любов към вас, или срещу нещо, което е взел чрез насилие от вас.
Ако срещу една чиния ядене ви е взел шапката,
обущата
или палтото, вие дължите благодарността си на своите вещи.
Някой ще каже, че ви е кръстил, за което трябва да му благодарите. Запитайте се, след като ви е кръстил той, станали ли сте по-добър и благороден човек, или не. Ако той ви е предал нещо добро и красиво от себе си, има защо да му благодарите. При това вие сами трябва да съзнаете какво му дължите и как да изкажете своята благодарност. Не е позволено на човека да упражнява насилие върху ближния си, в каквато и да е форма.
към беседата >>
58.
Какво ще срещне ученикът на пътя? Правила и мерки за избягване на всички погрешки
,
ИБ
, В.Търново, 17.8.1922г.,
А дойде някой ученик, на когото ремъкът на
обущата
се е скъсал и казва: "Моля ти се, помогни ми, направи ми една услуга, да ми закопчаеш ремъка на
обущата
." И той остави въжето, а онези всички хиляди хора отидоха заради ремъка на този ученик.
-Тази мисъл е малко противоречива. Вие сте на пътя. Дадено ви е едно въже. Вие държите въжето замотано на едно колелце. И от туй движение зависи животът на хиляди хора.
А дойде някой ученик, на когото ремъкът на
обущата
се е скъсал и казва: "Моля ти се, помогни ми, направи ми една услуга, да ми закопчаеш ремъка на
обущата
." И той остави въжето, а онези всички хиляди хора отидоха заради ремъка на този ученик.
Ще му кажеш: "Закопчай си ремъка самичък, аз не мога да те закопчавам, защото държа въжето." А сега често ме питат: "Учителю, трябва ли да закопчая ремъка? " Щом държиш въжето, никакви ремъци няма да закопчаваш, даже ако твоите обуща са отворени, ще предпочетеш бос да ходиш, отколкото да отпуснеш въжето. Нищо повече! Значи, като тръгне човек по пътя, той има важна работа, има свое предназначение, програма, която трябва да изпълни, нито наляво, нито надясно ще се спре. Някой ще му каже: "Чакай малко!
към беседата >>
" Щом държиш въжето, никакви ремъци няма да закопчаваш, даже ако твоите
обуща
са отворени, ще предпочетеш бос да ходиш, отколкото да отпуснеш въжето.
Дадено ви е едно въже. Вие държите въжето замотано на едно колелце. И от туй движение зависи животът на хиляди хора. А дойде някой ученик, на когото ремъкът на обущата се е скъсал и казва: "Моля ти се, помогни ми, направи ми една услуга, да ми закопчаеш ремъка на обущата." И той остави въжето, а онези всички хиляди хора отидоха заради ремъка на този ученик. Ще му кажеш: "Закопчай си ремъка самичък, аз не мога да те закопчавам, защото държа въжето." А сега често ме питат: "Учителю, трябва ли да закопчая ремъка?
" Щом държиш въжето, никакви ремъци няма да закопчаваш, даже ако твоите
обуща
са отворени, ще предпочетеш бос да ходиш, отколкото да отпуснеш въжето.
Нищо повече! Значи, като тръгне човек по пътя, той има важна работа, има свое предназначение, програма, която трябва да изпълни, нито наляво, нито надясно ще се спре. Някой ще му каже: "Чакай малко! " - "Бързам, нямам време да се спирам! " И ние ще кажем: "Бързаме." Тогава и друг ще каже: "Чакай!
към беседата >>
59.
Много плод принася
,
СБ
, В.Търново, 20.8.1922г.,
Ако някой нямал пари да си купи
обуща
, той му ушивал
обуща
, но никога пари не давал.
Целта ни е за онази вътрешна опитност, която учениците ще добият, като определят един час от труда си за работа за Господа. Ние трябва да вложим труда си. Трудът, който ще вложим – той е, който ще донесе туй вътрешно обединение. Например и Толстой в своето учение се е придържал към правилото никога да не дава пари. Ако някой му поисквал пари, той вземал инструментите си и отивал да работи в къщата му.
Ако някой нямал пари да си купи
обуща
, той му ушивал
обуща
, но никога пари не давал.
И тъй, ако някой ти иска пари, а ти имаш занаят, по-добре направи му нещо, което можеш: обущар си – обуща му уший. Преди десетина години минавам покрай едно място, среща ме един просяк, иска ми пари – давам му. Хваща ме след два часа пак, не ме познава, че съм същият, иска пари, че е беден. Казвам му: – Преди два часа минах покрай тебе, дадох ти.
към беседата >>
И тъй, ако някой ти иска пари, а ти имаш занаят, по-добре направи му нещо, което можеш:
обущар
си –
обуща
му уший.
Ние трябва да вложим труда си. Трудът, който ще вложим – той е, който ще донесе туй вътрешно обединение. Например и Толстой в своето учение се е придържал към правилото никога да не дава пари. Ако някой му поисквал пари, той вземал инструментите си и отивал да работи в къщата му. Ако някой нямал пари да си купи обуща, той му ушивал обуща, но никога пари не давал.
И тъй, ако някой ти иска пари, а ти имаш занаят, по-добре направи му нещо, което можеш:
обущар
си –
обуща
му уший.
Преди десетина години минавам покрай едно място, среща ме един просяк, иска ми пари – давам му. Хваща ме след два часа пак, не ме познава, че съм същият, иска пари, че е беден. Казвам му: – Преди два часа минах покрай тебе, дадох ти. – Не, не си ми давал.
към беседата >>
60.
Живот вечен
,
СБ
, В.Търново, 24.8.1922г.,
В Бялото Братство ще пазите едно правило: който дойде, трябва да си събуе
обущата
, да е с нови дрехи, с нови
обуща
: през банята ще мине да се окъпе, а после през седем огъня – и след като мине през всичко това, тогава ще го въведете вътре в Братството.
Досега аз съм имал ред такива опити. Някой от вас доведе някой такъв мазен ученик и казва: „Учителю, намерихме един много способен ученик, той ще бъде много полезен.“ – Не съм седнал да му разправям колко е способен! Много добре, щом е способен – къде, в какво са неговите способности? Той е способен, но е кàлен, и тъй кàлен, че като влезе вътре, ще накаля всички. Не го пущайте!
В Бялото Братство ще пазите едно правило: който дойде, трябва да си събуе
обущата
, да е с нови дрехи, с нови
обуща
: през банята ще мине да се окъпе, а после през седем огъня – и след като мине през всичко това, тогава ще го въведете вътре в Братството.
Тъй е било в старо време, тъй ще бъде и сега. Не си правете илюзии, не мислете, че човешкото естество може да се измени. Не може да се измени човешкото естество. Не се мамете от сладките думи. Аз с един от учениците употребих един метод и той се намери в едно противоречие.
към беседата >>
“ – Хвърли тези
обуща
, обуй широки
обуща
, направи си такива от плъстина, и раните ще заздравеят.
Някой казва, че стомахът му бил слаб, че гръбнакът му бил слаб. А, стомахът ти е слаб, гръбнакът ти е слаб! Турил си голяма раница. Хвърли раницата, ще ти олекне! „Ама разранил се е кракът ми!
“ – Хвърли тези
обуща
, обуй широки
обуща
, направи си такива от плъстина, и раните ще заздравеят.
„Ама главата ми оголя! “ – Хвърли кожения калпак, ходи гологлав, ще израснат космите ти. Не е време за умиране сега! Някои ме питат: „Гробища няма ли да имаме? “ – Не са нужни гробища сега.
към беседата >>
61.
Правила и мерки за избягване на всички погрешки
,
СБ
, В.Търново, 27.8.1922г.,
Тогава идва някой ученик, на когото ремъкът на
обущата
му е скъсан и ви казва: „Моля ти се помогни ми, направи ми една услуга да ми закопчееш ремъка“.
Щом като си в Пътя, няма какво да помагаш. Започне ли да се помага, свиренето спира. Щом се спреш да помагаш в грешките на другите, ти си извън Пътя. Неизбежно у вас ще се роди въпросът как така не трябва да помагате. Ще ви дам едно пояснение на тази мисъл, защото е малко противоречива: вие сте на Пътя, дадено ви е едно въже; вие го държите, намотано на колелце, и от движението на това колелце зависи живота на хиляди хора.
Тогава идва някой ученик, на когото ремъкът на
обущата
му е скъсан и ви казва: „Моля ти се помогни ми, направи ми една услуга да ми закопчееш ремъка“.
Вие оставяте въжето и всички онези хора загиват заради ремъка на този ученик. Не, ще му кажете: „Закопчей си ремъка сам, аз не мога, защото държа въжето! “ И сега често ме питат: „Учителю, трябва ли да закопча ремъка? “ Щом държиш въжето, никакъв ремък няма да закопчаваш. Даже ако и твоите обуща са развързани, ще предпочетеш бос да ходиш, отколкото да пуснеш въжето.
към беседата >>
Даже ако и твоите
обуща
са развързани, ще предпочетеш бос да ходиш, отколкото да пуснеш въжето.
Тогава идва някой ученик, на когото ремъкът на обущата му е скъсан и ви казва: „Моля ти се помогни ми, направи ми една услуга да ми закопчееш ремъка“. Вие оставяте въжето и всички онези хора загиват заради ремъка на този ученик. Не, ще му кажете: „Закопчей си ремъка сам, аз не мога, защото държа въжето! “ И сега често ме питат: „Учителю, трябва ли да закопча ремъка? “ Щом държиш въжето, никакъв ремък няма да закопчаваш.
Даже ако и твоите
обуща
са развързани, ще предпочетеш бос да ходиш, отколкото да пуснеш въжето.
Следователно, когато човек тръгне по Пътя, той има важна работа, има свое предназначение, програма, която трябва да изпълни. Нито вляво, нито вдясно трябва да се спира. Някой ще му каже: „Чакай малко! “ – Бързам, нямам време да се спирам. Тогава друг някой ще ти каже да чакаш.
към беседата >>
62.
Съвети и наставления за Учениците
,
СБ
,
ИБ
, В.Търново, 3.9.1922г.,
" А ти казваш: "Защо му е хляб на този човек, аз ще му направя едни хубави дрехи,
обуща
, шапка ще му купя." Щом направиш това, всичко е развалено, Божественото дело е развалено.
Вие трябва да обръщате внимание върху най-малките си опитности. Спрете се в най-малките си дела. Има едно особено състояние там – преди да сте събудени, има един нежен, приятен глас, има едно леко побутване под лъжичката и сърцето и една деликатна мисъл ти нашепва: "Направи туй нещо." Но туй, което ти нашепва, е толкова деликатно, меко, че ти започваш да го коригираш. Ти започваш да го коригираш, коригираш, и разваляш Божественото. Дойде някой беден човек при тебе, Духът ти казва: "Дай му малко хлебец!
" А ти казваш: "Защо му е хляб на този човек, аз ще му направя едни хубави дрехи,
обуща
, шапка ще му купя." Щом направиш това, всичко е развалено, Божественото дело е развалено.
Опитайте тези две състояния и проверете моите думи. Вземете за пример две майки. Едната майка да облече детето си с най-хубавите дрешки, шапка, чепички и да му разказва най-хубавите работи. А другата майка, обратно: да облече детето си най-скромно, бедно, но чистичко и да му разказва хубави благородни работи. След десет години ще забележите, какъв е резултатът от тия две деца, каква е разликата.
към беседата >>
63.
Празникът на труда
,
СБ
,
ИБ
, В.Търново, 22.9.1922г.,
Когато твоят брат страда, иди и клекни при него, събуй
обущата
му, измети му.
По нататък следват изразите „Бог на Любовта“ и „Благословен е Той“. Защо вдигате вашите ръце? Защото не се позволява произнасяне на молитва със спуснати ръце. Във вашите молитви вие само клякате, ставате и говорите: „Господи, ние сме големи грешници; Господи, Господи, молим ти се! “ Това не е никакво клякане.
Когато твоят брат страда, иди и клекни при него, събуй
обущата
му, измети му.
А другото е попско, византийско клякане. Господ не се нуждае от вашето клякане и ставане. Когато вдигнем ръцете си, които Господ ни е дал, ще кажем: „Благословен е Той“. Както птицата хвръква, за да си намери храна, така и вашите ръце да са готови за работа. Като на ученици ви казвам: може да задържите вашите стари възгледи, но нищо няма да придобиете от тях.
към беседата >>
64.
Правила за Окултната школа
,
ООК
, Русе, 1.10.1922г.,
Обущар
си, направиш едни хубави
обуща
.
Ще кажем: „Колко хубаво свири, отлично! “ На всички е тъжно, но после им става приятно. Ти си рисувач. Нарисуваш една картина, всички казват: „Колко е хубава, идея има! “
Обущар
си, направиш едни хубави
обуща
.
Шивач си, скроиш една хубава дреха. Всички казват: „Браво, това е знание! “ Сега вие, като влезете в Школата, започвате да бързате. Някой станал калфа и като дойде, вземе да набива клечки.
към беседата >>
На 10 клечки една хванала, но този, който носи
обущата
, той си знае.
Всички казват: „Браво, това е знание! “ Сега вие, като влезете в Школата, започвате да бързате. Някой станал калфа и като дойде, вземе да набива клечки. Набива ги отгоре, удари една, тя се счупи на половина, продължава: втора, трета – всички се чупят, но той не повтаря.
На 10 клечки една хванала, но този, който носи
обущата
, той си знае.
След два месеца обущата се развалят. След туй: „Не хванали клечките! “ А той, калфа станал, но на друго място мисли. Сега и вие, като влезете в училището, ще набивате тия клечки хубаво. Разбирате ли?
към беседата >>
След два месеца
обущата
се развалят.
“ Сега вие, като влезете в Школата, започвате да бързате. Някой станал калфа и като дойде, вземе да набива клечки. Набива ги отгоре, удари една, тя се счупи на половина, продължава: втора, трета – всички се чупят, но той не повтаря. На 10 клечки една хванала, но този, който носи обущата, той си знае.
След два месеца
обущата
се развалят.
След туй: „Не хванали клечките! “ А той, калфа станал, но на друго място мисли. Сега и вие, като влезете в училището, ще набивате тия клечки хубаво. Разбирате ли? Аз не искам нито една клечка лошо набита!
към беседата >>
65.
Не знаете що искате
,
НБ
, София, 12.11.1922г.,
Архангел Михаил попаднал в Русия и се условил за чирак при един беден, прост
обущар
.
Ако човек умира от глад, а иска нови дрехи, като за Великден, той не знае, какво иска. Какъв смисъл има новата дреха за него, ако на другия ден го очаква смърт? За умрелия новите дрехи и обувки са безпредметни. Един ден Бог изпратил архангел Михаил на земята да научи три неща. Това било наказанието му за някаква грешка, която той направил на небето.
Архангел Михаил попаднал в Русия и се условил за чирак при един беден, прост
обущар
.
Тук трябвало той да научи трите неща. В скоро време Михаил научил изкуството да прави обувки и станал опитен обущар. Каквито обувки му поръчвали, правел ги в съвършенство. С това той повдигнал името на господаря си, като добър майстор. Един ден в обущарницата влязъл един помешчик, който се обърнал към обущаря с думите: Слушай, приятелю, нося ти тази хубава кожа, от която искам да ми ушиеш здрави, хубави обувки.
към беседата >>
В скоро време Михаил научил изкуството да прави обувки и станал опитен
обущар
.
За умрелия новите дрехи и обувки са безпредметни. Един ден Бог изпратил архангел Михаил на земята да научи три неща. Това било наказанието му за някаква грешка, която той направил на небето. Архангел Михаил попаднал в Русия и се условил за чирак при един беден, прост обущар. Тук трябвало той да научи трите неща.
В скоро време Михаил научил изкуството да прави обувки и станал опитен
обущар
.
Каквито обувки му поръчвали, правел ги в съвършенство. С това той повдигнал името на господаря си, като добър майстор. Един ден в обущарницата влязъл един помешчик, който се обърнал към обущаря с думите: Слушай, приятелю, нося ти тази хубава кожа, от която искам да ми ушиеш здрави, хубави обувки. Искам да ги нося поне една година, без да изгубят фасона си. Ако не ме задоволиш, ще пати главата ти.
към беседата >>
Един ден в
обущарницата
влязъл един помешчик, който се обърнал към
обущаря
с думите: Слушай, приятелю, нося ти тази хубава кожа, от която искам да ми ушиеш здрави, хубави обувки.
Архангел Михаил попаднал в Русия и се условил за чирак при един беден, прост обущар. Тук трябвало той да научи трите неща. В скоро време Михаил научил изкуството да прави обувки и станал опитен обущар. Каквито обувки му поръчвали, правел ги в съвършенство. С това той повдигнал името на господаря си, като добър майстор.
Един ден в
обущарницата
влязъл един помешчик, който се обърнал към
обущаря
с думите: Слушай, приятелю, нося ти тази хубава кожа, от която искам да ми ушиеш здрави, хубави обувки.
Искам да ги нося поне една година, без да изгубят фасона си. Ако не ме задоволиш, ще пати главата ти. Обущарят взел кожата и, като си излязъл помешчикът, казал на чирака си: Слушай, Михаиле, от тези обувки зависи нашето бъдеще. Ако не можем да задоволим този помешчик, ще пострадаме. – Лесна работа, казал Михаил.
към беседата >>
Обущарят
взел кожата и, като си излязъл помешчикът, казал на чирака си: Слушай, Михаиле, от тези обувки зависи нашето бъдеще.
Каквито обувки му поръчвали, правел ги в съвършенство. С това той повдигнал името на господаря си, като добър майстор. Един ден в обущарницата влязъл един помешчик, който се обърнал към обущаря с думите: Слушай, приятелю, нося ти тази хубава кожа, от която искам да ми ушиеш здрави, хубави обувки. Искам да ги нося поне една година, без да изгубят фасона си. Ако не ме задоволиш, ще пати главата ти.
Обущарят
взел кожата и, като си излязъл помешчикът, казал на чирака си: Слушай, Михаиле, от тези обувки зависи нашето бъдеще.
Ако не можем да задоволим този помешчик, ще пострадаме. – Лесна работа, казал Михаил. Взел кожата и започнал да крои обувките. Обущарят следял, какво прави и, ужасен, извикал: Михаиле, какво правиш? Това са чехли за мъртвец, не са модерни обувки, каквито помешчикът иска.
към беседата >>
Обущарят
следял, какво прави и, ужасен, извикал: Михаиле, какво правиш?
Ако не ме задоволиш, ще пати главата ти. Обущарят взел кожата и, като си излязъл помешчикът, казал на чирака си: Слушай, Михаиле, от тези обувки зависи нашето бъдеще. Ако не можем да задоволим този помешчик, ще пострадаме. – Лесна работа, казал Михаил. Взел кожата и започнал да крои обувките.
Обущарят
следял, какво прави и, ужасен, извикал: Михаиле, какво правиш?
Това са чехли за мъртвец, не са модерни обувки, каквито помешчикът иска. – Бъди спокоен, всичко ще се нареди, както трябва. Чиракът спокойно продължил работата си. Не се минало и половин час, в обущарницата влязъл слугата на помешчика и казал: Моля, не кройте новите обувки за господаря. Той е мъртъв вече, направете му чехли за умрял.
към беседата >>
Не се минало и половин час, в
обущарницата
влязъл слугата на помешчика и казал: Моля, не кройте новите обувки за господаря.
Взел кожата и започнал да крои обувките. Обущарят следял, какво прави и, ужасен, извикал: Михаиле, какво правиш? Това са чехли за мъртвец, не са модерни обувки, каквито помешчикът иска. – Бъди спокоен, всичко ще се нареди, както трябва. Чиракът спокойно продължил работата си.
Не се минало и половин час, в
обущарницата
влязъл слугата на помешчика и казал: Моля, не кройте новите обувки за господаря.
Той е мъртъв вече, направете му чехли за умрял. Казвам: Много хора си поръчват хубави, здрави обувки, но чиракът Михаил крои чехли за умрял. Христос казва: „Не знаете, що искате.” Значи, човек трябва да знае, какво иска. – Защо? – Защото желанията играят важна роля в живота.
към беседата >>
66.
Музика и пеене – средство за тониране
,
ООК
, София, 19.11.1922г.,
За пример, когато някой беден човек излезе вън при красив слънчев ден и вижда всички хора облечени, а той скъсан; всички хора са на разходка, а неговите
обуща
са скъсани и не може да излезе, той ще запее тъжна мелодия, минорна песен.
(Всички заедно с Учителя пеят.) Българската народна песен, тия, игривите, хороводни песни са произлезли все от изворните места. Природата е жива. А минорните песни, тъжовните песни са произлезли при дневната светлина. Два силни контраста на светлината дават минорна краска на песента – минорна гама.
За пример, когато някой беден човек излезе вън при красив слънчев ден и вижда всички хора облечени, а той скъсан; всички хора са на разходка, а неговите
обуща
са скъсани и не може да излезе, той ще запее тъжна мелодия, минорна песен.
Като види хората, той не може да се радва. А онзи овчарин, като вижда как слиза водата в Природата, как скача, в неговия ум се ражда мажорната гама, заскача, запее и казва: „Каквото прави Природата, и аз ще правя същото. Както скача водата, така и аз ще скачам“. Тъй действа човешкият дух. Ти ще си изкажеш тъгата и само слънцето може да те научи защо трябва да изказваш тъгата си.
към беседата >>
67.
Окултна музика
,
ООК
, София, 3.12.1922г.,
Обущар
си, не си направил хубаво обувките – ще ги поправиш.
Има едно Божествено право! Ако аз съм един художник и вие направите една картина, аз ще ви покажа как по-хубаво да се поправи картината. Казвам: приятелю, този нос не е така. Крив е носът. "Не зная." Но трябва да знаеш: в Природата не може да бъде така.
Обущар
си, не си направил хубаво обувките – ще ги поправиш.
Всеки един от нас трябва да знае къде и как да поправя. Да кажем, че нещо е криво, на едно място е криво – поправи го. Ама не говориш правилно, не пишеш правилно граматически – поправи се. И Природата си има своя граматика, и тя си има свои глаголи, свой първоначален език. Ами знаете ли какъв е бил първоначалният език, какви са били първоначалните глаголи?
към беседата >>
68.
Гордост и тщеславие
,
МОК
, София, 24.1.1923г.,
Той се облича хубаво, по последна мода; дрехите,
обущата
му са всякога чисти; вратовръзката, карфицата – добре поставени, на място; косата му е хубаво, гладко причесана.
Тщеславният човек е подобен на кокошка, която едно яйце да снесе, окряква света – всички да чуят, че е снесла яйце. Сега ще нахвърлям няколко мисли върху гордостта и тщеславието. Гордостта се дължи на чрезмерно развито самоуважение в човека. Тщеславието пък произтича от желанието на човека да има доброто мнение на хората, да бъде обичан от тях. Тщеславният е човек на съвременната култура.
Той се облича хубаво, по последна мода; дрехите,
обущата
му са всякога чисти; вратовръзката, карфицата – добре поставени, на място; косата му е хубаво, гладко причесана.
Тщеславният иска да покаже на хората, че е особен, че какъвто е отвън, такъв е и отвътре. Той обещава много, изпълнява малко; като не може да изпълни обещанията си, веднага се извинява. Горделивият е точно обратното на тщеславния – той не обича външно да се представя. Ако не го познават хората, той минава за скромен, за смирен – не вдига шум около себе си, а всъщност самоуважението е силно развито в него. Като пишете темата си, пишете и за ползата и вредата от гордостта и тщеславието.
към беседата >>
69.
Малките случаи
,
ООК
, София, 5.2.1923г.,
Допуснете, че вие носите лачени
обуща
и аз виждам, че вашето ремъче се е отвързало и се влече.
На съвременен език говоря: ритник! Ще дойдеш отгоре, както светлината. Ще се отвори твоята душа за тази Божествена светлина, която да оплодотвори твоя ум и твоето сърце, и да се явят в нея тия възвишени, благородни пориви. Сега, за пример, от толкова време аз ви говоря и ви наблюдавам: вие още не може да си услужвате един на друг. Ученикът на окултната Школа трябва да използва онези незабелязани микроскопически случаи, за да услужи.
Допуснете, че вие носите лачени
обуща
и аз виждам, че вашето ремъче се е отвързало и се влече.
Казвам, не е моя работа това да услужвам. Не, ако си ученик, ти ще се спреш и ще кажеш: „Извинете моля, почакайте“. Ще се наведеш долу и ще оправиш ремъчето. Сега у вас ще се роди някаква мисъл, изведнъж ще заговори благочестието. Аз говоря жена на жена да услужи и мъж на мъж.
към беседата >>
70.
Ако синътъ ви освободи, ще бѫдете свободни / Ще бъдете свободни
,
НБ
, София, 11.2.1923г.,
Дойде единъ министъръ да си чисти
обущата
, той го поглѣдне, поглѣдне, заглади
обущата
му, и каже въ себе си: На добъръ пѫть, дано и ти така въ себе си да заглаждашъ хората.
единственото начало вѫтрѣ у човѣка, което може да осмисля неговия животъ въ бѫдеще. Да осмисля твоя животъ не само въ едно отношение, не само въ единъ день, но да осмисля живота ти въ всичкитѣ твои дни, и въ всичкитѣ направлѣния. Този, у когото има Синътъ вѫтрѣ въ него, той ще бѫде въ състояние да стане единъ кроячъ, или министъръ, или свещеникъ, или лѣкарь, каквото положение и да заема, всички тия служби ни най-малко нѣма да озадачатъ неговия животъ, той знае, че у него има нѣщо по-високо, отколкото всички тия длъжности. За такъвъ единъ човѣкъ да има една по-скромна, по-низка служба, за него това е по-добре, по-приятно. Знаете ли колко е добрѣ на такъвъ човѣкъ да бѫде метачъ или лустражия?
Дойде единъ министъръ да си чисти
обущата
, той го поглѣдне, поглѣдне, заглади
обущата
му, и каже въ себе си: На добъръ пѫть, дано и ти така въ себе си да заглаждашъ хората.
Тъй ще си помисли въ себе си този лустражия. Той като те поглѣдне малко, знае вече какъ си, защо си неразположенъ. Той наблюдава хората. После, азъ съмъ забѣлѣзалъ нѣкои просяци има, характеръ има у тѣхъ, седналъ тамъ на нѣкое мѣсто вънъ, 15–20 градуса студъ, седи съ голѣмо смирение и казва: „Едно врѣме и азъ бѣхъ като васъ, но изгубихъ онова великото, Божественото, и сега се уча на едно много добро учение.“ Защо? – Изгубихъ Синътъ, сега се уча на търпѣние.
към беседата >>
71.
Съмнение и воля
,
ООК
, София, 11.2.1923г.,
После, под кревата ще погледне, да види какво има отдолу,
обущата
на Учителя са там.
Ами те виждат, всичко виждат. За пример аз съм виждал, като влезе някой в стаята ми, ще вдигне единия чаршаф, ще каже: „Горният чаршаф на Учителя е чист, но долният не е чист“. Защо се интересува? Този, който дига единия чаршаф, той и в живота си ще бъде същият. Любопитство е това!
После, под кревата ще погледне, да види какво има отдолу,
обущата
на Учителя са там.
И те знаят кое къде е – цигулката къде е, куфарът къде е. То е хубаво, но казвам, туй е любопитство у хората. Сега мислите ли, че при тая черта, която имате, като дойде някой у вас, няма да бръкне да види кое къде е? И вас ще ви изпитат. Ще питат за вас как се обхождате с другите, щедър ли си, като ти поискат пари.
към беседата >>
72.
Пробуждане на човѣшката душа / Пробуждане на човешката душа
,
НБ
, София, 25.3.1923г.,
Ами че тѣ още не могатъ да свалятъ ремъцитѣ отъ
обущата
на единъ окултенъ ученикъ, а ще оправятъ България!
Архиерей е само Христосъ. Единъ е архиерей, Той е Христосъ. Единъ е архиерей, отъ памти вѣка, ще си признаете и нищо повече. Само Той е архиерей, ще си смените одеждитѣ, ще си турите одеждитѣ на ученици. Владиката ще знае, че не е свършилъ нищо.
Ами че тѣ още не могатъ да свалятъ ремъцитѣ отъ
обущата
на единъ окултенъ ученикъ, а ще оправятъ България!
Какъ ще я оправятъ? Казвате: „Ще излѣзатъ между народа да му говорятъ, да проповѣдватъ“. Единъ владика ще излѣзе. Е, какво ще каже на този народъ? Нѣкой отъ народа ще му каже: „Дѣдо владика, имамъ болно дѣте“.
към беседата >>
73.
Най-добрият метод / Най-добрият метод в природата за човека
,
МОК
, София, 4.4.1923г.,
" – "Дрехи нямам, шапка нямам, палтото и
обущата
ми са скъсани." Ще тръгнеш без шапка, със скъсано палто и
обуща
.
Тя е безпощадна по отношение на ония, които не изпълняват нейните закони. Същевременно Природата е абсолютно справедлива: преди да приложи законите си по отношение на даден човек, тя ще го предупреди три пъти и след като направи това, тогава само ще приложи законите си. Тя ще побутне човека, ще му каже: "Хайде, стани и тръгни! " – "Ама рано е още, не ми се става." Втори път ще го бутне: "Стани и тръгни! " – "Слънцето още не е изгряло, пък и аз не съм си доспал." Трети път: "Стани и тръгни!
" – "Дрехи нямам, шапка нямам, палтото и
обущата
ми са скъсани." Ще тръгнеш без шапка, със скъсано палто и
обуща
.
Ако не искаш да бъдеш със скъсано палто и със скъсани обуща, можеш да излезеш бос и без палто. – "Ама шапка нямам." С шапка ли се роди? За предпочитане е човек да бъде честен и изпълнителен в обещанията си, отколкото да бъде добре облечен, но да не изпълни даденото обещание. Едно неизпълнено обещание може да реши съдбата на човека за цял живот. Когато някой от Великите духове дохожда при вас и ви казва: "Стани и тръгни!
към беседата >>
Ако не искаш да бъдеш със скъсано палто и със скъсани
обуща
, можеш да излезеш бос и без палто.
Същевременно Природата е абсолютно справедлива: преди да приложи законите си по отношение на даден човек, тя ще го предупреди три пъти и след като направи това, тогава само ще приложи законите си. Тя ще побутне човека, ще му каже: "Хайде, стани и тръгни! " – "Ама рано е още, не ми се става." Втори път ще го бутне: "Стани и тръгни! " – "Слънцето още не е изгряло, пък и аз не съм си доспал." Трети път: "Стани и тръгни! " – "Дрехи нямам, шапка нямам, палтото и обущата ми са скъсани." Ще тръгнеш без шапка, със скъсано палто и обуща.
Ако не искаш да бъдеш със скъсано палто и със скъсани
обуща
, можеш да излезеш бос и без палто.
– "Ама шапка нямам." С шапка ли се роди? За предпочитане е човек да бъде честен и изпълнителен в обещанията си, отколкото да бъде добре облечен, но да не изпълни даденото обещание. Едно неизпълнено обещание може да реши съдбата на човека за цял живот. Когато някой от Великите духове дохожда при вас и ви казва: "Стани и тръгни! ", това показва, че работата е много важна, не търпи никакво отлагане.
към беседата >>
„Чакай,
обущата
ми не са за-кърпени." Щом дадеш обещание, нито
обуща
, нито шапка ще гледаш - имаш, нямаш, ще изпълниш обещанието.
(втори вариант)
Ако вие дадете известно обещание, най-малко ще имате три побуждения, да ви предупредят да станете. Ще каже: „Хайде, стани и тръгни." Едно силно побуждение. Ти кажеш: „Чакай, не съм закъснял." След две-три минути дойде второ побуждение: „Стани и тръгни! " Кажеш: „Ама още не съм доспал. Слънцето не е изгряло." Дойде трето побуждение.
„Чакай,
обущата
ми не са за-кърпени." Щом дадеш обещание, нито
обуща
, нито шапка ще гледаш - имаш, нямаш, ще изпълниш обещанието.
Ако нямаш обуща, бос ще идеш; ако нямаш палто, без палто ще идеш. „Как без палто! " Ами ти с палтото ли се роди? Ще кажеш: „Как без шапка! " Вие с шапка ли се родихте?
към втори вариант >>
Ако нямаш
обуща
, бос ще идеш; ако нямаш палто, без палто ще идеш.
(втори вариант)
Ще каже: „Хайде, стани и тръгни." Едно силно побуждение. Ти кажеш: „Чакай, не съм закъснял." След две-три минути дойде второ побуждение: „Стани и тръгни! " Кажеш: „Ама още не съм доспал. Слънцето не е изгряло." Дойде трето побуждение. „Чакай, обущата ми не са за-кърпени." Щом дадеш обещание, нито обуща, нито шапка ще гледаш - имаш, нямаш, ще изпълниш обещанието.
Ако нямаш
обуща
, бос ще идеш; ако нямаш палто, без палто ще идеш.
„Как без палто! " Ами ти с палтото ли се роди? Ще кажеш: „Как без шапка! " Вие с шапка ли се родихте? Без палто се родихте, без шапка, без обуща се родихте.
към втори вариант >>
Без палто се родихте, без шапка, без
обуща
се родихте.
(втори вариант)
Ако нямаш обуща, бос ще идеш; ако нямаш палто, без палто ще идеш. „Как без палто! " Ами ти с палтото ли се роди? Ще кажеш: „Как без шапка! " Вие с шапка ли се родихте?
Без палто се родихте, без шапка, без
обуща
се родихте.
За предпочитане е да идеш и да бъдеш честен на своето обещание. Ти изгубваш великата съдба на живота - една съдба, която ще бъде важна не само за един живот. Може едно обещание да решава съдбата за хиляди животи. Може такива съчетания да има, да е толкоз важна [работата], че тогава, когато казва: „Стани! ", ние трябва да станем.
към втори вариант >>
74.
Защо сте тѫжни? / Защо сте тъжни
,
НБ
, София, 8.4.1923г.,
Шапка струва 300 лв.,
обуща
скъпи, палто, рокля скъпи, единъ козунакъ да направишъ сега, това е най-малко 50 лева, тъй че това не е за сега, а за послѣ, когато хората станатъ добри.
– За Христа. „Е, разбрахте ли нещо? “ – Тѣ сѫ отвлѣчени неща тия, нещо по материално трѣбва. Сега, съ 1,500 лв. месѣчно живѣе ли се?
Шапка струва 300 лв.,
обуща
скъпи, палто, рокля скъпи, единъ козунакъ да направишъ сега, това е най-малко 50 лева, тъй че това не е за сега, а за послѣ, когато хората станатъ добри.
Тъй ли било? – Тъй. Ти не мислишъ като него. Почвашъ да споришъ съ своя събеседникъ, той ще почне да ти обѣснява. Той ще ти каже: „Ти разбирашъ ли какво е окултизъмъ?
към беседата >>
Ще хвърлите
обущата
отъ краката си, ще извадите шапкитѣ отъ главитѣ си, ще бѫдете хубаво облѣчени, но боси, гологлави, и всѣки отъ васъ ще има по една нова, малка мотичка, по единъ сърпъ, всѣки отъ васъ ще има въ торбата си походна нова книга, и тогава, елате, азъ ще ви кажа кѫдѣ е Господь.
Ще кажете: „Гдѣ е? “ – Ще ви кажа гдѣ е. Този Господь, Когото азъ проповѣдвамъ, знамъ гдѣ е. И онѣзи, който ме слушате, азъ ще ви кажа кѫдѣ е. Слушайте, но едно условие, ще раздадете всичкото си имане, бързо.
Ще хвърлите
обущата
отъ краката си, ще извадите шапкитѣ отъ главитѣ си, ще бѫдете хубаво облѣчени, но боси, гологлави, и всѣки отъ васъ ще има по една нова, малка мотичка, по единъ сърпъ, всѣки отъ васъ ще има въ торбата си походна нова книга, и тогава, елате, азъ ще ви кажа кѫдѣ е Господь.
И за мѫже, и за жени – сѫщия законъ. Тогава синътъ ще дойде при майка си и ще каже: „Майко, азъ ти благодаря, много ти благодаря, но отивамъ сега при моя Господь, и ако ти не искашъ да дойдешъ съ мене, всичко ще оставя на тебе“. Жената има голѣмо наследство, единъ милионъ, да каже на сина си: „Азъ отивамъ при моя Господь, ела и ти, ако искашъ“. Слѣдъ туй, бащата ще каже на дѣцата си: „Дѣца, ето толкова милиона на васъ ги оставямъ, азъ отивамъ при моя Господь“. Голѣмиятъ синъ казва: „Азъ отивамъ при баща си, безъ него не мога“.
към беседата >>
75.
Чий е този образъ? / Чий е този образ
,
НБ
, София, 15.4.1923г.,
Двѣтѣ сѫ скрити въ
обущата
, двѣтѣ на рѫцѣтѣ – на тѣхъ сѫ много нѣща написани, а другото е на главата – лицето, което държатъ отворено, а по нѣкой пѫть и на него турятъ вуалъ, було, по нѣкой пѫть се дегизиратъ.
Образътъ, това е човѣкътъ, това е изразътъ на неговия животъ. Какъ се е създалъ този образъ? Физиогномиститѣ се помъчили да опредѣлятъ какво нещо е човѣкътъ, но тѣ сѫ още далечъ отъ да създаватъ една стройна наука, съ която да опредѣлятъ какъ се е създало човѣшкото лице. Защо напримѣръ, човѣкъ да нѣма двѣ лица, защо да нѣма три лица, или четири лица? На главата си има едно лице, на рѫцѣтѣ си двѣ лица, на краката си двѣ лица – всичко петь лица има човѣкъ.
Двѣтѣ сѫ скрити въ
обущата
, двѣтѣ на рѫцѣтѣ – на тѣхъ сѫ много нѣща написани, а другото е на главата – лицето, което държатъ отворено, а по нѣкой пѫть и на него турятъ вуалъ, було, по нѣкой пѫть се дегизиратъ.
Всичката интелигентность, всичката деятелность, всичката воля на човѣка се отразява въ неговия образъ. Напримѣръ, енергиитѣ на стомаха сѫ свързани съ извѣстни части на лицето; волевитѣ движения сѫ свързани съ други части на лицето – волевитѣ движения сѫ свѫрзани съ долната челюстъ. И когато взѣмемъ да разглеждаме долната челюстъ у нѣкой живъ или умрѣлъ човѣкъ, може да опредѣлишъ каква е била неговата воля. Има извѣстни геометрични ѫгли, и по тия ѫгли можешъ да опредѣлишъ какво е било отношението, какво е било хармоничното движение. Това е, разбира се, тази трансцедентална геометрия, която азъ наричамъ Божествена геометрия.
към беседата >>
– Да си изуе
обущата
!
Умни трѣбва да бѫдемъ, и както Господь е наредилъ нещата“. Добре, виждамъ нѣкой евангелски проповѣдникъ, или нѣкой православенъ свещеникъ, обикалятъ нѣкоя рѣка, минаватъ, разхождатъ се, и казватъ: „Нѣма ли нѣкой човѣкъ да е направилъ тукъ нѣкой мостъ. Какъ, правителството какво прави? Нѣма ли мостъ, какъ да мина, да не измокря, да си изквася расото? “ Търси какъ да мине.
– Да си изуе
обущата
!
Но, казвамъ: Ако този проповѣдникъ го гонятъ отподирѣ, нѣма да разсъждава, че расото, ами тъй – хайде прѣзъ водата. Гдѣ е вашето разсѫждение тогава? Сега, вие, които имате тия разсѫждения, васъ ви питатъ: Защо бѣгате прѣзъ рѣката? Ами неприятель билъ! Вие, на които пѫтищата Божии сѫ отворени, защо бѣгате?
към беседата >>
Азъ бихъ желалъ да ви събуя
обущата
и тъй боси да походите, да се качите на едно високо планинско мѣсто, да видите каква е тази красота.
Земята не е земя. Господь трѣбва да прѣустрои тази земя. Едно врѣме, седи единъ поетъ и ми казва: „Ахъ, колко е красива тази земя! “ Казвамъ: „Тя е една развалина, но благодарение, че дървета има тукъ-таме, та не се вижда тази развалина, не се вижда всичката грозотия.“ И насъ ще ни казватъ, че земята била красива. Гдѣ е красотата на земята?
Азъ бихъ желалъ да ви събуя
обущата
и тъй боси да походите, да се качите на едно високо планинско мѣсто, да видите каква е тази красота.
Казвате за нѣкой изворъ: „Красивъ е този изворъ. Птички весело чуруликатъ, красивъ е той! “ Казвамъ: „Бихъ желалъ да ви съблѣка, че да постоите вие тамъ 2–3 часа“. „Чудни цвѣтя“, казвате. Постоите тамъ между тѣхъ 2–3 часа, да видите нѣма ли да се упоите.
към беседата >>
76.
Петимата братя
,
НБ
, София, 22.4.1923г.,
Срещнах се с един
обущар
-евангелист, който знаеше добре цялата Библия.
Оказва се, че само една трета е вълна, а останалото – памук. Занасяш плата на търговеца и го питаш: – „Защо ми каза, че платът е вълнен? “ – „Отде да зная, че имало и памук? “ – Щом не знаеш, кажи си истината. Преди години бях в един провинциален град.
Срещнах се с един
обущар
-евангелист, който знаеше добре цялата Библия.
Понеже имах нужда от обувки, запитах го: „Приятелю, можеш ли да ми ушиеш едни обувки? “ – „Мога. Ще ти ушия такива обувки, каквито никога не си носил. Ще бъдеш доволен от тях и ще ме помниш завинаги.“ Той ми взе мярка и определи кога ще бъдат готови. На уречения ден отивам да взема обувките си и обущарят ми предлага ново положение: дава ми готови обувки, които направил за един офицер.
към беседата >>
На уречения ден отивам да взема обувките си и
обущарят
ми предлага ново положение: дава ми готови обувки, които направил за един офицер.
Срещнах се с един обущар-евангелист, който знаеше добре цялата Библия. Понеже имах нужда от обувки, запитах го: „Приятелю, можеш ли да ми ушиеш едни обувки? “ – „Мога. Ще ти ушия такива обувки, каквито никога не си носил. Ще бъдеш доволен от тях и ще ме помниш завинаги.“ Той ми взе мярка и определи кога ще бъдат готови.
На уречения ден отивам да взема обувките си и
обущарят
ми предлага ново положение: дава ми готови обувки, които направил за един офицер.
Понеже не му били по мярка, оставил ги на обущаря, да ги продаде на някого. Опитах ги, дойдоха ми на мярка. Попитах го: „Здрави ли са? “ – „Много здрави, ще ги носиш с години.“ Взех обувките си, платих му колкото искаше и си отидох. Обаче останах изненадан.
към беседата >>
Понеже не му били по мярка, оставил ги на
обущаря
, да ги продаде на някого.
Понеже имах нужда от обувки, запитах го: „Приятелю, можеш ли да ми ушиеш едни обувки? “ – „Мога. Ще ти ушия такива обувки, каквито никога не си носил. Ще бъдеш доволен от тях и ще ме помниш завинаги.“ Той ми взе мярка и определи кога ще бъдат готови. На уречения ден отивам да взема обувките си и обущарят ми предлага ново положение: дава ми готови обувки, които направил за един офицер.
Понеже не му били по мярка, оставил ги на
обущаря
, да ги продаде на някого.
Опитах ги, дойдоха ми на мярка. Попитах го: „Здрави ли са? “ – „Много здрави, ще ги носиш с години.“ Взех обувките си, платих му колкото искаше и си отидох. Обаче останах изненадан. След един месец обувките се скъсаха, кожата се напука.
към беседата >>
Занесох обувките на
обущаря
и го запитах: „Защо се пукна кожата толкова скоро?
Опитах ги, дойдоха ми на мярка. Попитах го: „Здрави ли са? “ – „Много здрави, ще ги носиш с години.“ Взех обувките си, платих му колкото искаше и си отидох. Обаче останах изненадан. След един месец обувките се скъсаха, кожата се напука.
Занесох обувките на
обущаря
и го запитах: „Защо се пукна кожата толкова скоро?
Нали каза, че е здрава? “ – „Отде да зная? “ Случват се такива работи. Сега, в което общество и да влезете, която църква и да посетите, навсякъде ще видите все напукани кожи.
към беседата >>
Един ден отидох при един светски
обущар
.
Нали каза, че е здрава? “ – „Отде да зная? “ Случват се такива работи. Сега, в което общество и да влезете, която църква и да посетите, навсякъде ще видите все напукани кожи.
Един ден отидох при един светски
обущар
.
Занесох му една кожа за обувки с молба да я прегледа и да се произнесе за здравината ѝ. Той прегъна кожата на няколко места; обърна я на другата страна, пак я прегъна; пречупи я няколко пъти и веднага кожата се напука. Той каза: „Тази кожа не е здрава. Ето, аз ще ви покажа коя кожа е здрава“. Взе една от своите кожи и я подложи на същите опити.
към беседата >>
От примера с двамата
обущари
аз вадя следното заключение: Във всеки човек има две култури – стара и нова, две естества – низше и висше.
Той прегъна кожата на няколко места; обърна я на другата страна, пак я прегъна; пречупи я няколко пъти и веднага кожата се напука. Той каза: „Тази кожа не е здрава. Ето, аз ще ви покажа коя кожа е здрава“. Взе една от своите кожи и я подложи на същите опити. Огъва я, мачка я, обръща я на една и на друга страна и най-после каза: „Ето една здрава кожа“.
От примера с двамата
обущари
аз вадя следното заключение: Във всеки човек има две култури – стара и нова, две естества – низше и висше.
Към низшето естество се отнасят низшият ум и низшето сърце, със свой определен стремеж. Към висшето естество се отнасят висшият ум и висшето сърце – също със свой определен стремеж. Няма човек в света, в когото тези две естества да не са се изявили. Един интересен случай от човешкия живот показва какви са резултатите от проявата на низшето естество в човека. Млад момък, Моис Бекето, бил назначен на пост да охранява един голям мост, през който минавали влаковете, да отваря и затваря ключа на моста според нуждата.
към беседата >>
77.
Закон за контрастите
,
ООК
, София, 20.5.1923г.,
Станете сутрин и виждате, че на
обущата
ви има едно малко леке.
Ние сме правили опити, но и още трябва да правим. Не мислете, че нещата може да ги придобием даром. Не, работа трябва! В окултната наука към дребните, към малките работи ще бъдете много взискателни, няма да ги пренебрегвате. За пример вие, като окултни ученици, ето какво пренебрегвате.
Станете сутрин и виждате, че на
обущата
ви има едно малко леке.
Вие използвате случая други да ви услужат и казвате: „А, жена ми, децата ми не ми изчистиха обущата“. Не, ти ще вземеш една кърпа и ще си изчистиш обущата. Не жена ти, не слугата ти, а ти сам ще си ги изчистиш. Ще си кажеш: „Тая работа е моя“. Излязъл си на пътя, забелязваш на дрехата си прах, няма да звъниш на слугата да дойде, а сам ще си я изчистиш.
към беседата >>
Вие използвате случая други да ви услужат и казвате: „А, жена ми, децата ми не ми изчистиха
обущата
“.
Не мислете, че нещата може да ги придобием даром. Не, работа трябва! В окултната наука към дребните, към малките работи ще бъдете много взискателни, няма да ги пренебрегвате. За пример вие, като окултни ученици, ето какво пренебрегвате. Станете сутрин и виждате, че на обущата ви има едно малко леке.
Вие използвате случая други да ви услужат и казвате: „А, жена ми, децата ми не ми изчистиха
обущата
“.
Не, ти ще вземеш една кърпа и ще си изчистиш обущата. Не жена ти, не слугата ти, а ти сам ще си ги изчистиш. Ще си кажеш: „Тая работа е моя“. Излязъл си на пътя, забелязваш на дрехата си прах, няма да звъниш на слугата да дойде, а сам ще си я изчистиш. Тази работа е твоя.
към беседата >>
Не, ти ще вземеш една кърпа и ще си изчистиш
обущата
.
Не, работа трябва! В окултната наука към дребните, към малките работи ще бъдете много взискателни, няма да ги пренебрегвате. За пример вие, като окултни ученици, ето какво пренебрегвате. Станете сутрин и виждате, че на обущата ви има едно малко леке. Вие използвате случая други да ви услужат и казвате: „А, жена ми, децата ми не ми изчистиха обущата“.
Не, ти ще вземеш една кърпа и ще си изчистиш
обущата
.
Не жена ти, не слугата ти, а ти сам ще си ги изчистиш. Ще си кажеш: „Тая работа е моя“. Излязъл си на пътя, забелязваш на дрехата си прах, няма да звъниш на слугата да дойде, а сам ще си я изчистиш. Тази работа е твоя. А ти ще направиш цял въпрос.
към беседата >>
“ Или как да остане на
обущата
ви това леке?
Туй са малките работи. Сега вие се занимавате с велики идеи, нали? Но ако спазвате малките правила, те ще произведат големи ефекти. Колко пъти малките работи, за пример едно малко леке на шапката ви, развалят настроението ви за цял ден! „Как, туй леке?
“ Или как да остане на
обущата
ви това леке?
Не прави въпрос, вземи, очисти го и си върви напред! Това са правила, които трябва да спазвате. Всички окултни ученици трябва да бъдат пример, образци на чистота! Всяко нещо у вас трябва да е чисто. Ноктите ви трябва винаги да са чисти, макар и да сте работили нечиста работа.
към беседата >>
Много от вас кривите токовете на
обущата
си.
Вземи малко топла вода, заглади я – хем приятно, хем лекуване. После, ако имаш гребен, вчеши я. Това са навици. Гледайте да не станете педанти, но разумно въздействайте върху себе си. Ще пазите като правило следното: Косата ви трябва да бъде гладка, да не стърчи.
Много от вас кривите токовете на
обущата
си.
Аз няма да се спра да ви разказвам какви са недъзите, които предизвикват това изкривяване. Като ученици на окултната Школа, вие се старайте да няма никакво изкривяване на токовете. Учениците от окултната Школа не трябва да носят тесни и високи токове. Широки и ниски токове на обущата си! Туй като правило разбирате ли го?
към беседата >>
Широки и ниски токове на
обущата
си!
Ще пазите като правило следното: Косата ви трябва да бъде гладка, да не стърчи. Много от вас кривите токовете на обущата си. Аз няма да се спра да ви разказвам какви са недъзите, които предизвикват това изкривяване. Като ученици на окултната Школа, вие се старайте да няма никакво изкривяване на токовете. Учениците от окултната Школа не трябва да носят тесни и високи токове.
Широки и ниски токове на
обущата
си!
Туй като правило разбирате ли го? И който от вас си криви крака наляво или надясно, навътре или навън, ще внушава на крака си да не се криви нито наляво, нито надясно. Ще гледа да изправя обущата си. Ако вие не можете да заповядате на вашия крак да ходи правилно, как ще заповядате на други неща, които са извън вас? Този изкривен ваш крак е свързан с известни течения в Природата.
към беседата >>
Ще гледа да изправя
обущата
си.
Като ученици на окултната Школа, вие се старайте да няма никакво изкривяване на токовете. Учениците от окултната Школа не трябва да носят тесни и високи токове. Широки и ниски токове на обущата си! Туй като правило разбирате ли го? И който от вас си криви крака наляво или надясно, навътре или навън, ще внушава на крака си да не се криви нито наляво, нито надясно.
Ще гледа да изправя
обущата
си.
Ако вие не можете да заповядате на вашия крак да ходи правилно, как ще заповядате на други неща, които са извън вас? Този изкривен ваш крак е свързан с известни течения в Природата. Щом измените външно това, ще срещнете тия течения. Направете опит! Ще ви кажа една от причините, отгде идва туй изкривяване.
към беседата >>
Често онези, които си кривят
обущата
навън, са несправедливи към своите ближни, а които си кривят
обущата
навътре, са несправедливи към себе си.
Ти с това вредиш и на себе си, вредиш и на него. И тъй, щом помислиш за него, падаш на задницата си. „Той не е късметлия човек.“ Не мисли за него. Така се образуват лошите отношения между хората. Първото нещо: като ученици на окултната Школа, ще се стараете да бъдете изправни към вашите мисли по отношение на Бялото Братство или по отношение на вашия Велик учител, който се намира в другия свят.
Често онези, които си кривят
обущата
навън, са несправедливи към своите ближни, а които си кривят
обущата
навътре, са несправедливи към себе си.
Аз онзи ден на екскурзията гледах, на мнозина от вас бяха изкривени токовете. Трябват ви широки токове, за да не ги кривите. Ако не вярвате в това, направете опит. Когато човек стане критик на себе си повече, отколкото трябва, той започва да криви токовете си навътре. Онзи човек, който изпилява токовете си назад, той е твърд и по-скоро магарето ще влезе вътре, отколкото той, а онзи, който изпилява токовете си отпред, той е изменчив.
към беседата >>
Та първото нещо: ще започнете с
обущата
си.
„Не съдете, да не бъдете съдени! “ – казва Христос. Щом гледаш погрешките на другите хора, ти ги съдиш, а щом ги съдиш, и тебе ще съдят. Щом гледаш погрешките на другите хора, трябва да изправиш една своя погрешка и да кажеш приятелски на този човек: „Имаш една лоша черта, гледай да я изправиш. Аз се възползвах от този твой недостатък и се изправих“.
Та първото нещо: ще започнете с
обущата
си.
В една година отгоре учениците от окултната Школа да са с изправени токове! Криви токове да няма! Вие сами ще ги изправите. И ако някой си изкривява тока на една или друга страна, аз ще му дам правило как да си го поправи. Ще дадете обущата си на някой обущар и ще го помолите да направи с половин сантиметър по-висока тази страна от тока ви, която изкривявате, за да стъпвате тъй, както трябва.
към беседата >>
Ще дадете
обущата
си на някой
обущар
и ще го помолите да направи с половин сантиметър по-висока тази страна от тока ви, която изкривявате, за да стъпвате тъй, както трябва.
Та първото нещо: ще започнете с обущата си. В една година отгоре учениците от окултната Школа да са с изправени токове! Криви токове да няма! Вие сами ще ги изправите. И ако някой си изкривява тока на една или друга страна, аз ще му дам правило как да си го поправи.
Ще дадете
обущата
си на някой
обущар
и ще го помолите да направи с половин сантиметър по-висока тази страна от тока ви, която изкривявате, за да стъпвате тъй, както трябва.
Изправете ли краката си по този начин, вие ще дойдете до едно правилно разрешение на онези психологически процеси, които стават в мозъка ви. Защото някой път най-красивите ни мисли в света се повреждат от едно криво движение. За пример аз тръгвам от дома си с добро разположение, но някъде из пътя падна, хлоцна, казвам си: „Не ми върви работата“ – и се върна вкъщи. И тъй, на когото от вас обущата са изкривени, ще ги изправи. Ще започнем по закона на Природата – широки токове!
към беседата >>
И тъй, на когото от вас
обущата
са изкривени, ще ги изправи.
И ако някой си изкривява тока на една или друга страна, аз ще му дам правило как да си го поправи. Ще дадете обущата си на някой обущар и ще го помолите да направи с половин сантиметър по-висока тази страна от тока ви, която изкривявате, за да стъпвате тъй, както трябва. Изправете ли краката си по този начин, вие ще дойдете до едно правилно разрешение на онези психологически процеси, които стават в мозъка ви. Защото някой път най-красивите ни мисли в света се повреждат от едно криво движение. За пример аз тръгвам от дома си с добро разположение, но някъде из пътя падна, хлоцна, казвам си: „Не ми върви работата“ – и се върна вкъщи.
И тъй, на когото от вас
обущата
са изкривени, ще ги изправи.
Ще започнем по закона на Природата – широки токове! Има хора в света, които ходят с остри, високи токове, но това е друго изкуство вече. Сега ние ще учим закона на Природата. А туй, да ходиш с високи токове, за това нещо се изисква особено концентриране на ума. И действително аз гледам тия дами, които носят високи токове, не ги изкривяват.
към беседата >>
78.
Приложение
,
ИБ
,
БС
, София, 21.6.1923г.,
Те ще ви бъдат толкова приятни и вие ще бъдете толкова искрени спрямо тях, че ще им кажете: „Аз досега исках да ви изпъдя и да оставя само няколко деца, и мислех да ви дам за слуги, за
обущари
, за шивачи и шивачки, за готвачи, за кошничари, но сега, откакто ходих при Бога, толкова забогатях, че хайде сега, мамините, елате всички при мен по закона на Любовта!
Аз свиря на себе си, вие ме слушате и казвате: „Много хубаво, благодаря! ” Казвам: „Няма какво да благодарите, аз свиря за себе си, а вие, които сте възприели музиката, благодарете за това.” Нашите отношения трябва да бъдат отношения с Бога. Когато се домогнем до тази велика Истина да служим на Бога, то думите ми към вас ще бъдат всъщност разговор с Бога, към който единствено имам отношение, а вие само ще слушате този разговор. Прями отношения трябва да имате към Бога и когато имате такива прями отношения, душата ви ще се изпълни с един вътрешен Мир и всичките ви страдания, всичките ви сегашни мъки ще бъдат толкова приятни, че като се върнете вкъщи, ще помилвате вашите страдания.
Те ще ви бъдат толкова приятни и вие ще бъдете толкова искрени спрямо тях, че ще им кажете: „Аз досега исках да ви изпъдя и да оставя само няколко деца, и мислех да ви дам за слуги, за
обущари
, за шивачи и шивачки, за готвачи, за кошничари, но сега, откакто ходих при Бога, толкова забогатях, че хайде сега, мамините, елате всички при мен по закона на Любовта!
” И тази скръб, която ви е причинявала досега неволя, ще почне да скача, да играе и ще каже: „Мама забогатя! ” Но знаете ли защо скръбта скърби? Представете си, че вие имате едно дете, което е деликатно и се нуждае от хубава храна, но вие нямате пригодна храна за него и му давате твърда храна – това дете ще бъде ли весело? Знаете ли какво нещо е скръбта? Аз определям скръбта като възвишени духове, които са свързани с вас.
към беседата >>
Да кажем, че имате мъж – ще му ваксате
обущата
и по един честен начин ще му кажете: „Дай ми пет лева.” Или отивате в града и може да се качвате на трамвай по три-четири пъти на ден – ще се откажеш от трамвая, ще ходиш пеш и ще спестиш желаната сума.
Следователно за външния свят тези трябва да бъдат отличителните черти на учениците. Сега на учениците, които са пред мен, ще задам като първи урок един изпит по честност. Всеки от вас, който влиза в класа, млад или стар, до края на годината ще изработи една сума от триста лева и ще я внесе в касата. Ще съберем една сума и ще видим после за какво може да се употреби. Цялата тази сума ще може да се внесе, но с труд, по един честен начин.
Да кажем, че имате мъж – ще му ваксате
обущата
и по един честен начин ще му кажете: „Дай ми пет лева.” Или отивате в града и може да се качвате на трамвай по три-четири пъти на ден – ще се откажеш от трамвая, ще ходиш пеш и ще спестиш желаната сума.
Изобщо всяка работа по честен начин трябва да се извърши. Ще напишете нещо или ще учите нещо, но всичко по честен начин. Тази сума за някой може да е малка, но за някой от вас е голяма. Искам да разрешите задачата по честен начин, честно да спечелите парите. И тогава ще видим за какво може да употребим тази сума.
към беседата >>
79.
Божественото и човешкото
,
ООК
, София, 28.6.1923г.,
Той бил
обущар
, човек тих и спокоен.
Изяде парите и нищо не ви плаща, а вие започвате отново. Та всинца ние на земята идваме все с превзети идеи, които сами сме създали, и от това страдаме. Правото учение е това, че ние трябва да се повърнем към живота с онези идеи, които Бог е вложил вътре в нас, и да започнем с тия Божествени идеи. Сега аз ще ви приведа този пример за Шлятер, който се явил в 1895 г. в Америка.
Той бил
обущар
, човек тих и спокоен.
Тръгва за Западна Америка и там се прочува като лекар на разни болести. При него се стичат около 50–60 хиляди американци от цяла Америка да ги лекува. Всеки ден той стоял на вратата си и по 15,000 души минавали през ръцете му. Той само ги хващал и пускал, и така ги лекувал. Започвал работата си сутрин от 4 часа.
към беседата >>
Той не е бил учен човек, не е свършил три факултета някъде, прост
обущар
бил, но дава един отличен пример на послушание.
Сега съм пратен само да лекувам. Нищо повече! “ Шлятер е разбирал своето предназначение. Казва му се: „Ще лекуваш“. Хваща болните за ръцете и ги излекува.
Той не е бил учен човек, не е свършил три факултета някъде, прост
обущар
бил, но дава един отличен пример на послушание.
И сега на всинца в Школата казвам, че ви липсва послушание. Като ви дам една задача, вие така ще я изопачите, такива качулки ще сложите, че какво съм искал да кажа, не се познава. Вие ще я обърнете с главата надолу и след туй, като не я направите, казвате: „Нищо не излезе от тази работа, Учителят е прост, не разбира от това“. Да, прост е Учителят, а този ученик е от учените. Само учените хора могат да критикуват, но тия учени хора, като отидат в Бялото Братство, връщат ги назад.
към беседата >>
80.
Две думи!
,
МС
, София, 2.7.1923г.,
Отива един богаташ, хубаво облечен, но
обущата
му били подковани, и като приближил до топовете, те тъй силно притеглили краката му, че
обущата
му се изтръгнали от краката.
- Можете. Щом всичко посветим, ние сме силни. Е ли Любовта в нас, ние разполагаме с най-голямата сила в света, и никой не може да ни се съпротиви. И знаете ли на какво мязаме тогава с нея. В Америка поставили на едно място два хубаво намагнетисани топа.
Отива един богаташ, хубаво облечен, но
обущата
му били подковани, и като приближил до топовете, те тъй силно притеглили краката му, че
обущата
му се изтръгнали от краката.
Та, Божествената Любов така ще привлече богатите хора, че ще им се отнемат не само обущата, но и кесиите, и всичко. И тогава, за да се освободят богатите хора, те ще дадат всичко. Старите възгледи, това са натрупано богатство. Това богатство трябва да остане във вас, като една утайка отдолу, и да се повдигне нагоре, към Бога, да се занимавате с новия свят, с новото учение. Туй новото, то е вече възприето, то е изживяно от други, и ние ще го приложим по същия начин, по какъвто те са го приложили преди нас.
към беседата >>
Та, Божествената Любов така ще привлече богатите хора, че ще им се отнемат не само
обущата
, но и кесиите, и всичко.
Щом всичко посветим, ние сме силни. Е ли Любовта в нас, ние разполагаме с най-голямата сила в света, и никой не може да ни се съпротиви. И знаете ли на какво мязаме тогава с нея. В Америка поставили на едно място два хубаво намагнетисани топа. Отива един богаташ, хубаво облечен, но обущата му били подковани, и като приближил до топовете, те тъй силно притеглили краката му, че обущата му се изтръгнали от краката.
Та, Божествената Любов така ще привлече богатите хора, че ще им се отнемат не само
обущата
, но и кесиите, и всичко.
И тогава, за да се освободят богатите хора, те ще дадат всичко. Старите възгледи, това са натрупано богатство. Това богатство трябва да остане във вас, като една утайка отдолу, и да се повдигне нагоре, към Бога, да се занимавате с новия свят, с новото учение. Туй новото, то е вече възприето, то е изживяно от други, и ние ще го приложим по същия начин, по какъвто те са го приложили преди нас. Туй, което наричаме ново, за някои е старо, но за нас, на земята, е ново.
към беседата >>
81.
Основният закон на съзнателния живот
,
ИБ
,
БР
, София, 9.9.1923г.,
Ти може да доставиш дрехи,
обуща
и храна на сина си, но ти не можеш да ядеш заради своя син.
Напълнете чувалите с жито. Божественото ще турите в човешката форма. Божествените неща са същността, а човешките са опаковката. Една човешка форма е необходима, за да влезе в нея Божественото. Бог е промислил за всинца ни.
Ти може да доставиш дрехи,
обуща
и храна на сина си, но ти не можеш да ядеш заради своя син.
Ако син ти яде за тебе, или пък ти ядеш за него, то единият от вас ще трябва да замине. И дрехите му, ако ти ги носиш заради него, той ще се стопли ли? Следователно, Божествените идеи всички трябва да ги приемем и приложим. И щом се приложи първият Божествен закон, служенето на другите става една необходимост за тебе. Като сложиш ядене на сина си, той ще го яде.
към беседата >>
82.
Високият идеал
,
ООК
, София, 11.9.1923г.,
Ако аз съм слуга при някой виден господар и наоколо си имам десет души слуги на разположение, да ми обуват чорапите, да ми чистят
обущата
, ще дойде ли господарят ми и той да ме обува?
И не мислете, че този, Великият, вътре в света... В Бога има едно велико качество. Бог обича в нас най-доброто, Бог люби в нас най-доброто. Вие ще намерите този стих в Писанието: „Възлюбил е Истината вътре в човека.“ Най-възвишеното, най-чистото вътре в нас – това Бог обича. Някои искат да знаят дали Господ се интересува от техния обикновен живот. От вашия обикновен живот може да се интересуват хиляди други хора, но не и Бог.
Ако аз съм слуга при някой виден господар и наоколо си имам десет души слуги на разположение, да ми обуват чорапите, да ми чистят
обущата
, ще дойде ли господарят ми и той да ме обува?
Ще бъде ли умно? – Не. Той не се интересува от моите чорапи, кой ще ги тури, той казва: „Има десет души, които ще ги турят.“ Той не се интересува и кой ще лъсне обущата ми. Защо? Сума ваксаджии има – щом им дадеш пет лева, те са готови както искаш да ти ваксат обущата. Някои питат: „Дали Господ днес е доволен от моите обуща?
към беседата >>
Той не се интересува от моите чорапи, кой ще ги тури, той казва: „Има десет души, които ще ги турят.“ Той не се интересува и кой ще лъсне
обущата
ми. Защо?
Някои искат да знаят дали Господ се интересува от техния обикновен живот. От вашия обикновен живот може да се интересуват хиляди други хора, но не и Бог. Ако аз съм слуга при някой виден господар и наоколо си имам десет души слуги на разположение, да ми обуват чорапите, да ми чистят обущата, ще дойде ли господарят ми и той да ме обува? Ще бъде ли умно? – Не.
Той не се интересува от моите чорапи, кой ще ги тури, той казва: „Има десет души, които ще ги турят.“ Той не се интересува и кой ще лъсне
обущата
ми. Защо?
Сума ваксаджии има – щом им дадеш пет лева, те са готови както искаш да ти ваксат обущата. Някои питат: „Дали Господ днес е доволен от моите обуща? “ Че защо Господ да е доволен от твоите обуща? Той може да е доволен от онзи ваксаджия, който си е турил за идеал следното: „На първия човек, който дойде при мене, аз ще му лъсна обущата най-хубаво.“ И ти идеш, възприемеш идеята на ваксаджията, казваш: „Дали Господ се интересува от моите обуща? “ – Не.
към беседата >>
Сума ваксаджии има – щом им дадеш пет лева, те са готови както искаш да ти ваксат
обущата
.
От вашия обикновен живот може да се интересуват хиляди други хора, но не и Бог. Ако аз съм слуга при някой виден господар и наоколо си имам десет души слуги на разположение, да ми обуват чорапите, да ми чистят обущата, ще дойде ли господарят ми и той да ме обува? Ще бъде ли умно? – Не. Той не се интересува от моите чорапи, кой ще ги тури, той казва: „Има десет души, които ще ги турят.“ Той не се интересува и кой ще лъсне обущата ми. Защо?
Сума ваксаджии има – щом им дадеш пет лева, те са готови както искаш да ти ваксат
обущата
.
Някои питат: „Дали Господ днес е доволен от моите обуща? “ Че защо Господ да е доволен от твоите обуща? Той може да е доволен от онзи ваксаджия, който си е турил за идеал следното: „На първия човек, който дойде при мене, аз ще му лъсна обущата най-хубаво.“ И ти идеш, възприемеш идеята на ваксаджията, казваш: „Дали Господ се интересува от моите обуща? “ – Не. Той се интересува от ваксаджията.
към беседата >>
Някои питат: „Дали Господ днес е доволен от моите
обуща
?
Ако аз съм слуга при някой виден господар и наоколо си имам десет души слуги на разположение, да ми обуват чорапите, да ми чистят обущата, ще дойде ли господарят ми и той да ме обува? Ще бъде ли умно? – Не. Той не се интересува от моите чорапи, кой ще ги тури, той казва: „Има десет души, които ще ги турят.“ Той не се интересува и кой ще лъсне обущата ми. Защо? Сума ваксаджии има – щом им дадеш пет лева, те са готови както искаш да ти ваксат обущата.
Някои питат: „Дали Господ днес е доволен от моите
обуща
?
“ Че защо Господ да е доволен от твоите обуща? Той може да е доволен от онзи ваксаджия, който си е турил за идеал следното: „На първия човек, който дойде при мене, аз ще му лъсна обущата най-хубаво.“ И ти идеш, възприемеш идеята на ваксаджията, казваш: „Дали Господ се интересува от моите обуща? “ – Не. Той се интересува от ваксаджията. Идея има в него.
към беседата >>
“ Че защо Господ да е доволен от твоите
обуща
?
Ще бъде ли умно? – Не. Той не се интересува от моите чорапи, кой ще ги тури, той казва: „Има десет души, които ще ги турят.“ Той не се интересува и кой ще лъсне обущата ми. Защо? Сума ваксаджии има – щом им дадеш пет лева, те са готови както искаш да ти ваксат обущата. Някои питат: „Дали Господ днес е доволен от моите обуща?
“ Че защо Господ да е доволен от твоите
обуща
?
Той може да е доволен от онзи ваксаджия, който си е турил за идеал следното: „На първия човек, който дойде при мене, аз ще му лъсна обущата най-хубаво.“ И ти идеш, възприемеш идеята на ваксаджията, казваш: „Дали Господ се интересува от моите обуща? “ – Не. Той се интересува от ваксаджията. Идея има в него. Той ти е лъснал обущата най-хубаво, тъй, както той разбира.
към беседата >>
Той може да е доволен от онзи ваксаджия, който си е турил за идеал следното: „На първия човек, който дойде при мене, аз ще му лъсна
обущата
най-хубаво.“ И ти идеш, възприемеш идеята на ваксаджията, казваш: „Дали Господ се интересува от моите
обуща
?
– Не. Той не се интересува от моите чорапи, кой ще ги тури, той казва: „Има десет души, които ще ги турят.“ Той не се интересува и кой ще лъсне обущата ми. Защо? Сума ваксаджии има – щом им дадеш пет лева, те са готови както искаш да ти ваксат обущата. Някои питат: „Дали Господ днес е доволен от моите обуща? “ Че защо Господ да е доволен от твоите обуща?
Той може да е доволен от онзи ваксаджия, който си е турил за идеал следното: „На първия човек, който дойде при мене, аз ще му лъсна
обущата
най-хубаво.“ И ти идеш, възприемеш идеята на ваксаджията, казваш: „Дали Господ се интересува от моите
обуща
?
“ – Не. Той се интересува от ваксаджията. Идея има в него. Той ти е лъснал обущата най-хубаво, тъй, както той разбира. Сега ще ви говоря за един идеал.
към беседата >>
Той ти е лъснал
обущата
най-хубаво, тъй, както той разбира.
“ Че защо Господ да е доволен от твоите обуща? Той може да е доволен от онзи ваксаджия, който си е турил за идеал следното: „На първия човек, който дойде при мене, аз ще му лъсна обущата най-хубаво.“ И ти идеш, възприемеш идеята на ваксаджията, казваш: „Дали Господ се интересува от моите обуща? “ – Не. Той се интересува от ваксаджията. Идея има в него.
Той ти е лъснал
обущата
най-хубаво, тъй, както той разбира.
Сега ще ви говоря за един идеал. Ако една жена шие риза на мъжа си и даде пари, па вземе какъв да е плат и я мине отгоре-отгоре, тя не е жена! Не, тя трябва да преброди целия град и да намери най-хубавото платно – тънко, копринено или най-здраво, ленено – да му ушие една риза и да си каже: „Веднъж ще му ушия една риза, но да я помни.“ Тя трябва да вложи всичкото си изкуство – това е жена с идеал. Мъжът отива да купи плат за своята жена. Не да вземе една басма и да каже: „Скъпи времена са, да я позалъжа малко.“ Това не е мъж.
към беседата >>
Ако е въпрос, кой ще изчисти
обущата
му, много ваксаджии има по улиците.
(втори вариант)
Мнозина искат да знаят дали Бог се интересува от техния обикновен живот. От обикновения живот на хората могат да се интересуват хиляди същества, но не и Бог. Ако при някой виден господар има няколко слуги, единият от които е пръв по положение пред господаря си и всички останали слуги му прислужват, трябва ли и господарят да служи на своя пръв слуга? Господарят не се интересува от това, кой ще прислужва на неговия пръв слуга. Той знае, че около този негов слуга има още десет слуги, които ще му прислужват, когато той пожелае.
Ако е въпрос, кой ще изчисти
обущата
му, много ваксаджии има по улиците.
Достатъчно е да дадете на някой ваксаджия пет лева, за да изчисти обущата ви, както желаете. Казвате, дали Господ е доволен от моите обуща? Няма защо Господ да е до- волен от твоите обуща. Ако има от някого да е доволен, тоВа ще бъде ваксаджията, който още при излизане от дома си е казал: "Който пръв дойде при мене днес, аз ще му лъсна обущата много хубаво, както никога досега не съм лъскал." Който отиде при тоя ваксаджия, той възприема идеята му и мисли, че Бог ще се заинтересува от неговите обуща. Бог се интересува от ваксаджията, защото този човек има идея, той служи на високия идеал.
към втори вариант >>
Достатъчно е да дадете на някой ваксаджия пет лева, за да изчисти
обущата
ви, както желаете.
(втори вариант)
От обикновения живот на хората могат да се интересуват хиляди същества, но не и Бог. Ако при някой виден господар има няколко слуги, единият от които е пръв по положение пред господаря си и всички останали слуги му прислужват, трябва ли и господарят да служи на своя пръв слуга? Господарят не се интересува от това, кой ще прислужва на неговия пръв слуга. Той знае, че около този негов слуга има още десет слуги, които ще му прислужват, когато той пожелае. Ако е въпрос, кой ще изчисти обущата му, много ваксаджии има по улиците.
Достатъчно е да дадете на някой ваксаджия пет лева, за да изчисти
обущата
ви, както желаете.
Казвате, дали Господ е доволен от моите обуща? Няма защо Господ да е до- волен от твоите обуща. Ако има от някого да е доволен, тоВа ще бъде ваксаджията, който още при излизане от дома си е казал: "Който пръв дойде при мене днес, аз ще му лъсна обущата много хубаво, както никога досега не съм лъскал." Който отиде при тоя ваксаджия, той възприема идеята му и мисли, че Бог ще се заинтересува от неговите обуща. Бог се интересува от ваксаджията, защото този човек има идея, той служи на високия идеал. Сега ви говоря като на хора с висок идеал, да знаете как да постъпвате във всички случаи на вашия живот.
към втори вариант >>
Казвате, дали Господ е доволен от моите
обуща
?
(втори вариант)
Ако при някой виден господар има няколко слуги, единият от които е пръв по положение пред господаря си и всички останали слуги му прислужват, трябва ли и господарят да служи на своя пръв слуга? Господарят не се интересува от това, кой ще прислужва на неговия пръв слуга. Той знае, че около този негов слуга има още десет слуги, които ще му прислужват, когато той пожелае. Ако е въпрос, кой ще изчисти обущата му, много ваксаджии има по улиците. Достатъчно е да дадете на някой ваксаджия пет лева, за да изчисти обущата ви, както желаете.
Казвате, дали Господ е доволен от моите
обуща
?
Няма защо Господ да е до- волен от твоите обуща. Ако има от някого да е доволен, тоВа ще бъде ваксаджията, който още при излизане от дома си е казал: "Който пръв дойде при мене днес, аз ще му лъсна обущата много хубаво, както никога досега не съм лъскал." Който отиде при тоя ваксаджия, той възприема идеята му и мисли, че Бог ще се заинтересува от неговите обуща. Бог се интересува от ваксаджията, защото този човек има идея, той служи на високия идеал. Сега ви говоря като на хора с висок идеал, да знаете как да постъпвате във всички случаи на вашия живот. Ако някоя жена иска да ушие една риза на мъжа си и купи какъв и да е плат и я мине отгоре-отгоре само, тя не е жена с висок идеал.
към втори вариант >>
Няма защо Господ да е до- волен от твоите
обуща
.
(втори вариант)
Господарят не се интересува от това, кой ще прислужва на неговия пръв слуга. Той знае, че около този негов слуга има още десет слуги, които ще му прислужват, когато той пожелае. Ако е въпрос, кой ще изчисти обущата му, много ваксаджии има по улиците. Достатъчно е да дадете на някой ваксаджия пет лева, за да изчисти обущата ви, както желаете. Казвате, дали Господ е доволен от моите обуща?
Няма защо Господ да е до- волен от твоите
обуща
.
Ако има от някого да е доволен, тоВа ще бъде ваксаджията, който още при излизане от дома си е казал: "Който пръв дойде при мене днес, аз ще му лъсна обущата много хубаво, както никога досега не съм лъскал." Който отиде при тоя ваксаджия, той възприема идеята му и мисли, че Бог ще се заинтересува от неговите обуща. Бог се интересува от ваксаджията, защото този човек има идея, той служи на високия идеал. Сега ви говоря като на хора с висок идеал, да знаете как да постъпвате във всички случаи на вашия живот. Ако някоя жена иска да ушие една риза на мъжа си и купи какъв и да е плат и я мине отгоре-отгоре само, тя не е жена с висок идеал. Жена, която има висок идеал в себе си, когато реши да ушие една риза на мъжа си, тя трябва да обиколи целия пазар, но да намери платно - било то памучно, ленено или копринено, но най-хубавото, и като ушие ризата, да каже: "Уших нещо на мъжа си по високия идеал." В това тя трябва да вложи всичкото си изкуство.
към втори вариант >>
Ако има от някого да е доволен, тоВа ще бъде ваксаджията, който още при излизане от дома си е казал: "Който пръв дойде при мене днес, аз ще му лъсна
обущата
много хубаво, както никога досега не съм лъскал." Който отиде при тоя ваксаджия, той възприема идеята му и мисли, че Бог ще се заинтересува от неговите
обуща
.
(втори вариант)
Той знае, че около този негов слуга има още десет слуги, които ще му прислужват, когато той пожелае. Ако е въпрос, кой ще изчисти обущата му, много ваксаджии има по улиците. Достатъчно е да дадете на някой ваксаджия пет лева, за да изчисти обущата ви, както желаете. Казвате, дали Господ е доволен от моите обуща? Няма защо Господ да е до- волен от твоите обуща.
Ако има от някого да е доволен, тоВа ще бъде ваксаджията, който още при излизане от дома си е казал: "Който пръв дойде при мене днес, аз ще му лъсна
обущата
много хубаво, както никога досега не съм лъскал." Който отиде при тоя ваксаджия, той възприема идеята му и мисли, че Бог ще се заинтересува от неговите
обуща
.
Бог се интересува от ваксаджията, защото този човек има идея, той служи на високия идеал. Сега ви говоря като на хора с висок идеал, да знаете как да постъпвате във всички случаи на вашия живот. Ако някоя жена иска да ушие една риза на мъжа си и купи какъв и да е плат и я мине отгоре-отгоре само, тя не е жена с висок идеал. Жена, която има висок идеал в себе си, когато реши да ушие една риза на мъжа си, тя трябва да обиколи целия пазар, но да намери платно - било то памучно, ленено или копринено, но най-хубавото, и като ушие ризата, да каже: "Уших нещо на мъжа си по високия идеал." В това тя трябва да вложи всичкото си изкуство. Мъжът отива да купи някакъв плат за своята жена.
към втори вариант >>
83.
Бъдете разумни!
,
НБ
, , 16.9.1923г.,
Дойде един човек, облече цялото семейство, обуят хубави
обуща
, дрехи, и след един месец децата се развеселят, станат весели, засмени.
Ако един ден дойде един ангел в дома ви, знаете ли какво ще стане? Ще стане такъв един преврат, какъвто светът не е виждал. И ако ви видят, светът няма да ви познае. Аз бих представил посещението от този ангел по следния начин. Представете си едно семейство в последна беднотия, окъсано, децата разчорлени и голи.
Дойде един човек, облече цялото семейство, обуят хубави
обуща
, дрехи, и след един месец децата се развеселят, станат весели, засмени.
Когато един ангел дойде в дома ви вътре, ни помен няма да остане от злобата, от глупостта в света. И единственото нещо, което сега очакваме, то е посещението на някой от тия ангели. Той няма да бъде прост, той ще ви говори за смисъла на живота, той ще ви говори за ангелската култура, как живеете вие и как трябва да живеете, и при това, ако вие сте готови, той ще ви вземе на свои разноски, ще ви заведе в тяхното царство и после ще ви върне и ще каже: „Живейте, както знаете да живеете! “ И всички сегашни спънки, които имаме ние, всички спънки, които има във всяко общество, във всеки един народ, може да ги решим само чрез този разумен живот. Разумният човек не се нервира, разумният човек не се сърди.
към беседата >>
84.
Стремежите на ума и сърцето
,
ООК
, София, 24.10.1923г.,
Ще отидете в това училище не с първокласни
обуща
, а с малко окъсани.
Има растения, които с хиляди години стоят на едно място и чакат Господ да ги освободи от това състояние. Търпението учат те. А вие колко сте чакали? Вие сте от много взискателните синове на Господа, искате всичко да ви тръгне по мед и масло. Не, вие сте в едно училище и няма да се явите с парадни дрехи, но с прости дрехи, малко окъсани.
Ще отидете в това училище не с първокласни
обуща
, а с малко окъсани.
Ръцете ви няма да бъдат много гладки. Господ не иска гладки ръце. Господ иска гладки сърца, гладки умове. Когато сърцата ви и умовете ви станат гладки, тогава и ръцете ви ще станат гладки. Който попипа ръцете ви и види, че са гладки, тогава ще познае, че и умът, и сърцето ви са меки и гладки.
към беседата >>
85.
Изпитвайте Писанията!
,
НБ
, София, 28.10.1923г.,
Ние издребняваме със своите прически, със своите
обуща
, със своите деца, със своите книги, с всичко.
Ще те носи, разбира се, и заслужаваш да те носи. Ти мислиш, че си едно величие. Ако си една канара, която тежи стотина–двеста тона, кой вятър ще те вдигне? Трябва едно голямо земетресение, за да те разтърси. В обикновените работи на живота човек издребнява.
Ние издребняваме със своите прически, със своите
обуща
, със своите деца, със своите книги, с всичко.
Същественото в света, което трябва да четем, да знаем, не го знаем още. Всичко знаете, но същественото не знаете. Аз мога математически да ви докажа, че не знаете същественото. Не само вие, но целият културен свят не знае същественото. Христос казваше: „Изпитвайте Писанията!
към беседата >>
86.
Отвори им умовете
,
НБ
, София, 4.11.1923г.,
И ученият, и простият човек еднакво ще си окаляме и дрехите, и
обущата
, дъждът еднакво ще ни опръска.
Да се отвори ума на един човек, това не е достояние на земята. Щом живееш на земята, ти ще бъдеш един обикновен човек, ще живееш тъй, както живеят всичките животни. Това да не ви се вижда чудно. Учен и прост човек пътуваме нощно време в една бурна, кална нощ. Питам: Аз, който имам знания, и ти, който си невежа, няма ли еднакво да се окаляме?
И ученият, и простият човек еднакво ще си окаляме и дрехите, и
обущата
, дъждът еднакво ще ни опръска.
И мислите ли, че на сутринта аз ще бъда по-чист от тебе? Не, еднакво чисти ще бъдем. Културата на една тъмна, кална нощ е еднаква за всички. И ще ми говорят хората за култура! Културата може да съществува само при една Божествена светлина, когато всичките мисли, желания, действия бъдат отчетливи, да виждаш.
към беседата >>
Във всичките други нейни прояви ние можем да я изучаваме отдалеч, но когато дойдем близо до Любовта, ние трябва да събуем
обущата
си и да затворим очите си.
Разбирайте ме, аз говоря принципиално, за онези, които не са я опитали. Сега някой ще се спре, ще пита: „Твоята любов такава ли е? “ Любовта по качество е една, няма какво да се сравнява. Няма сила в света, с която можем да я сравняваме. Тя е без начало и без край, тя е без никакви граници в света.
Във всичките други нейни прояви ние можем да я изучаваме отдалеч, но когато дойдем близо до Любовта, ние трябва да събуем
обущата
си и да затворим очите си.
Сляп и глупав трябва да бъде човек пред нея. Когато дойдеш до тази висота, като седиш пред нея, ще бъдеш с всичкото си почитание и послушание, докато ти каже: „Снеми тези превръзки! “ И като ти паднат превръзките, тогава Господ ще отвори ума ти да разбираш Писанията и ще ти покаже причините и последствията на нещата. Ние казваме: „Докога, защо е тази превръзка? “ Дотогава, докато дойде Любовта, ние ще седим с превръзка.
към беседата >>
87.
Божественото съвършенство
,
ООК
, София, 7.11.1923г.,
Едва след четиридесет години, прекарани от Мойсей в пустинята, Господ му се яви при къпината и му каза: „Изуй
обущата
си, защото земята, на която седиш, е свята.“
После, като се научил, че туй може да дойде до ухото на фараона, избягал. Защо избягал? – Той не беше разбрал още този велик закон. След като сгреши, той научи урока си, разбра великия закон, намери пътя, по който Духът говори, и тогава започна да воюва с фараона не чрез убийство, а чрез знамения и чудеса. По този начин Бог застави фараона да отстъпи.
Едва след четиридесет години, прекарани от Мойсей в пустинята, Господ му се яви при къпината и му каза: „Изуй
обущата
си, защото земята, на която седиш, е свята.“
Сега вие, учениците на Окултната школа, влизате в Школата с обуща. Аз ви предупреждавам всички да влизате боси. Разбирате ли какво значи боси? – Сърцето ви да бъде абсолютно чисто, умът ви да бъде светъл, волята ви да бъде готова за една от великите работи, които Мойсей е вършил. Когато Мойсей каза на Бога да го освободи от тази работа, че е гъгнив, Господ му отговори: „Не, ти ще отидеш!
към беседата >>
Сега вие, учениците на Окултната школа, влизате в Школата с
обуща
.
Защо избягал? – Той не беше разбрал още този велик закон. След като сгреши, той научи урока си, разбра великия закон, намери пътя, по който Духът говори, и тогава започна да воюва с фараона не чрез убийство, а чрез знамения и чудеса. По този начин Бог застави фараона да отстъпи. Едва след четиридесет години, прекарани от Мойсей в пустинята, Господ му се яви при къпината и му каза: „Изуй обущата си, защото земята, на която седиш, е свята.“
Сега вие, учениците на Окултната школа, влизате в Школата с
обуща
.
Аз ви предупреждавам всички да влизате боси. Разбирате ли какво значи боси? – Сърцето ви да бъде абсолютно чисто, умът ви да бъде светъл, волята ви да бъде готова за една от великите работи, които Мойсей е вършил. Когато Мойсей каза на Бога да го освободи от тази работа, че е гъгнив, Господ му отговори: „Не, ти ще отидеш! “ И проводи му Бог брат му Аарон като помощник в работата – красноречив бе той.
към беседата >>
88.
Силовите линии в природата
,
ООК
, София, 21.11.1923г.,
Щом започнат
обущата
ви да се разкривяват, трябва да знаете, че имате някакъв дефект.
Често гледате: токовете на някого изкривени, кракът му също изкривен. Защо става това? Има една свещена област, която аз не искам да разкривам. Кракът някой път може да се изкриви в ходилото, като започва да се изкривява навън или навътре, и то не само мускулът, но и цялата кост. Това показва, че в движението на силовите линии на мисълта има дефекти, тези линии не вървят хармонично.
Щом започнат
обущата
ви да се разкривяват, трябва да знаете, че имате някакъв дефект.
От обущата си може да констатирате какви болести ще имате след един месец, след два месеца: дали ще имате неврастения, тифозна треска, коремоболие, главоболие или каквото и да е друго. Други случаи: допуснете, че някой мъж туря шапката си малко накриво или я хваща отгоре и тъй я туря на главата си. Какво означава всичко това? Това са все признаци. Аз забелязах, че преди да дойде Всеобщата война 3 , имаше една мода да сплескват шапките отпред, а отзад оставаха вдигнати.
към беседата >>
От
обущата
си може да констатирате какви болести ще имате след един месец, след два месеца: дали ще имате неврастения, тифозна треска, коремоболие, главоболие или каквото и да е друго.
Защо става това? Има една свещена област, която аз не искам да разкривам. Кракът някой път може да се изкриви в ходилото, като започва да се изкривява навън или навътре, и то не само мускулът, но и цялата кост. Това показва, че в движението на силовите линии на мисълта има дефекти, тези линии не вървят хармонично. Щом започнат обущата ви да се разкривяват, трябва да знаете, че имате някакъв дефект.
От
обущата
си може да констатирате какви болести ще имате след един месец, след два месеца: дали ще имате неврастения, тифозна треска, коремоболие, главоболие или каквото и да е друго.
Други случаи: допуснете, че някой мъж туря шапката си малко накриво или я хваща отгоре и тъй я туря на главата си. Какво означава всичко това? Това са все признаци. Аз забелязах, че преди да дойде Всеобщата война 3 , имаше една мода да сплескват шапките отпред, а отзад оставаха вдигнати. Какво означаваше това?
към беседата >>
89.
Скръб и радост
,
НБ
, София, 23.12.1923г.,
Изпокъсал си дрехите,
обущата
, съвършено оголял.
– Може. Да се върнем сега към Сафио. Праща го неговият Учител 20 години на уединение и му казва: „Ще научиш един велик закон и само тогава ще минеш към втората стадия на своето посвещение, да разбереш смисъла на истинския живот, да видиш как ще дойде радостта на този свят. Сега ти живееш в един свят от скърби, трябва да завършиш своя изпит, да опиташ най-големите скърби и ако издържиш, ще минеш в по-горно положение“. Като християнин, изпраща го в пустинята, дето 20 години отлично се подвизавал.
Изпокъсал си дрехите,
обущата
, съвършено оголял.
Той бил един от видните римски патриций, от високо произхождение бил. Един ден се заражда у него желание да се пооблече и си казва: „Е, хубаво е да има човек едно топло облекло, пък и едни здрави обуща, изпоядоха ме тия животни“. Тия животни там, в пустинята, не го считали за постник, светия, използвали неговите крака, хапели го. „Толкова години вече, дотегна ми тази храна, все круши, ябълки, сливи“. Дошла му тази мисъл в главата и започва да си разсъждава: „Имам такова желание, намирам, че е законно, най-после душата ми го иска.
към беседата >>
Един ден се заражда у него желание да се пооблече и си казва: „Е, хубаво е да има човек едно топло облекло, пък и едни здрави
обуща
, изпоядоха ме тия животни“.
Праща го неговият Учител 20 години на уединение и му казва: „Ще научиш един велик закон и само тогава ще минеш към втората стадия на своето посвещение, да разбереш смисъла на истинския живот, да видиш как ще дойде радостта на този свят. Сега ти живееш в един свят от скърби, трябва да завършиш своя изпит, да опиташ най-големите скърби и ако издържиш, ще минеш в по-горно положение“. Като християнин, изпраща го в пустинята, дето 20 години отлично се подвизавал. Изпокъсал си дрехите, обущата, съвършено оголял. Той бил един от видните римски патриций, от високо произхождение бил.
Един ден се заражда у него желание да се пооблече и си казва: „Е, хубаво е да има човек едно топло облекло, пък и едни здрави
обуща
, изпоядоха ме тия животни“.
Тия животни там, в пустинята, не го считали за постник, светия, използвали неговите крака, хапели го. „Толкова години вече, дотегна ми тази храна, все круши, ябълки, сливи“. Дошла му тази мисъл в главата и започва да си разсъждава: „Имам такова желание, намирам, че е законно, най-после душата ми го иска. 20 години живея тук, моля се, моля се, никакъв глас. Нито ангелите, никой не дохожда при мене – всеки дойде и си замине“.
към беседата >>
Този патриций останал много доволен от Сафио и като мислил какво да му направи от благодарност, направил му едни много хубави дрехи,
обуща
, шапка, приготвил му много хубаво ядене и всичко туй му изпратил в златни и сребърни сервизи.
Нито ангелите, никой не дохожда при мене – всеки дойде и си замине“. Той имал много знания, затова идва един ден при него един от видните римски патриций, чийто син бил на умиране. Идва той при Сафио, като при прочут постник, и му казва: „Дайте помощ на сина ми! “ Сафио отива при болния и с едно махане на ръцете премахва болестта. С едно махане на ръцете маха болестта, но своята скръб не може да премахне.
Този патриций останал много доволен от Сафио и като мислил какво да му направи от благодарност, направил му едни много хубави дрехи,
обуща
, шапка, приготвил му много хубаво ядене и всичко туй му изпратил в златни и сребърни сервизи.
Сафио, като видял всичко това, казал си: „Е, имало добри хора на света“. И тъкмо мислил да се облече, понахрани и понарадва, ето идва един беден, казва му: „Гол съм, нямаш ли една дрешка? “ Той погледнал, погледнал, въздъхнал си и казал: „Няма да се носят дрехите“. Взима ги и му ги дава. След него идва друг един бос, казва: „Бос съм, обуща нямаш ли?
към беседата >>
След него идва друг един бос, казва: „Бос съм,
обуща
нямаш ли?
Този патриций останал много доволен от Сафио и като мислил какво да му направи от благодарност, направил му едни много хубави дрехи, обуща, шапка, приготвил му много хубаво ядене и всичко туй му изпратил в златни и сребърни сервизи. Сафио, като видял всичко това, казал си: „Е, имало добри хора на света“. И тъкмо мислил да се облече, понахрани и понарадва, ето идва един беден, казва му: „Гол съм, нямаш ли една дрешка? “ Той погледнал, погледнал, въздъхнал си и казал: „Няма да се носят дрехите“. Взима ги и му ги дава.
След него идва друг един бос, казва: „Бос съм,
обуща
нямаш ли?
“ – „Е, че отидоха гащите, отидоха; хубавата римска тога, и тя отиде, но и обущата ще отидат.“ Дава и тях, въздъхва си. Не се минава много време, един гологлав идва, иска шапка. Дава и шапката си. Казва си: „Е, поне яденето ми остава“. Не се минава много, идва една одърпана мома, гладна.
към беседата >>
“ – „Е, че отидоха гащите, отидоха; хубавата римска тога, и тя отиде, но и
обущата
ще отидат.“ Дава и тях, въздъхва си.
Сафио, като видял всичко това, казал си: „Е, имало добри хора на света“. И тъкмо мислил да се облече, понахрани и понарадва, ето идва един беден, казва му: „Гол съм, нямаш ли една дрешка? “ Той погледнал, погледнал, въздъхнал си и казал: „Няма да се носят дрехите“. Взима ги и му ги дава. След него идва друг един бос, казва: „Бос съм, обуща нямаш ли?
“ – „Е, че отидоха гащите, отидоха; хубавата римска тога, и тя отиде, но и
обущата
ще отидат.“ Дава и тях, въздъхва си.
Не се минава много време, един гологлав идва, иска шапка. Дава и шапката си. Казва си: „Е, поне яденето ми остава“. Не се минава много, идва една одърпана мома, гладна. Дава ѝ яденето и въздъхва.
към беседата >>
90.
Школата и развитието на ученика
,
ООК
, София, 26.12.1923г.,
Ако искате да знаете колко почитание и уважение имат хората към вас или какво мислят за вас, раздайте си всичкото имане, останете само с една скъсана шапка, със скъсани
обуща
и дрехи и излезте от София.
Към Бога да се стреми. Буквата А показва, че човек не трябва да бъде само крайно интелигентен, много умен, за да знае как да даде, да направи туй благо, и то по най-интелигентен начин. Буквата Г е начин, като направиш туй благо, да знаеш как да го закрепиш: да не се изменя, а да остане за вечни времена написано в архива на Природата. Буквата О е мярка, с която трябва да се мерят всички величини. Сега ще ви приведа едно сравнение.
Ако искате да знаете колко почитание и уважение имат хората към вас или какво мислят за вас, раздайте си всичкото имане, останете само с една скъсана шапка, със скъсани
обуща
и дрехи и излезте от София.
Само така ще познаете каква цена имате. Това е буквата О – нулата. Следователно един човек, който иска да покаже своята сила, трябва да тури една нула в джоба си. Може ли да турите една нула в джоба си? Един грош може да турите, но една нула може ли да турите?
към беседата >>
91.
Нашите длъжници
,
НБ
, София, 30.12.1923г.,
Не се обърнем към Господа да кажем: „Господи, имам нужда от 10,000 лева, помогни ни“, а се оплакваме, че този ни взел
обущата
, онзи – друго нещо.
Бог никого не задържа и няма защо да го съди. Красивото в Бога е това, че Той помни само доброто, което сме направили, а не помни злото. И като отидеш при Него, Той нищо не говори за твоите прегрешения, те за Него не съществуват. И ако Бог имаше тази слабост, да обръща погледа си към една твоя погрешка, Той нямаше да е Господ. И сега ние, съвременните хора, не се молим на Господа да ни даде изобилна храна, да ни благослови, но всички се оплакваме, казваме: „Господи, този ни убива, онзи ни убива“.
Не се обърнем към Господа да кажем: „Господи, имам нужда от 10,000 лева, помогни ни“, а се оплакваме, че този ни взел
обущата
, онзи – друго нещо.
Кажи, че имаш нужда от пари, дрехи или друго нещо, и въпросът ще се свърши. Отиват двама приятели при един богаташ, който минава за голям скъперник. Скъперничеството, това е пестеливост, една от най-добрите черти, но тази черта по някой път става наследствена и се изражда. Този богаташ е един голям извор, но така се е затворил, че водата едва цицерика от него. За такъв човек казват: „И цял ден да седиш при него, нищо няма да вземеш“.
към беседата >>
Мъжът заръчал хубави лачени
обуща
на жена си и се радва.
Знаете ли защо? – За нищо. Аз зная защо. Идва сега нова година и Рождество. Как се разваля щастието на хората?
Мъжът заръчал хубави лачени
обуща
на жена си и се радва.
Но жена му обича да го хука. Не всички жени обичат да хукат, някои само. И той, горкият, носи ги, но как ги е направил обущарят, че левият направил малко по-тесен. Жената обува десния, после – левия и казва: „Ти, такива обуща да ми направиш! “ И взима, че стоварва всичките грешки на обущаря върху мъжа си.
към беседата >>
И той, горкият, носи ги, но как ги е направил
обущарят
, че левият направил малко по-тесен.
Идва сега нова година и Рождество. Как се разваля щастието на хората? Мъжът заръчал хубави лачени обуща на жена си и се радва. Но жена му обича да го хука. Не всички жени обичат да хукат, някои само.
И той, горкият, носи ги, но как ги е направил
обущарят
, че левият направил малко по-тесен.
Жената обува десния, после – левия и казва: „Ти, такива обуща да ми направиш! “ И взима, че стоварва всичките грешки на обущаря върху мъжа си. Мъжът се слисва. Не, не по този начин. Това не е философия!
към беседата >>
Жената обува десния, после – левия и казва: „Ти, такива
обуща
да ми направиш!
Как се разваля щастието на хората? Мъжът заръчал хубави лачени обуща на жена си и се радва. Но жена му обича да го хука. Не всички жени обичат да хукат, някои само. И той, горкият, носи ги, но как ги е направил обущарят, че левият направил малко по-тесен.
Жената обува десния, после – левия и казва: „Ти, такива
обуща
да ми направиш!
“ И взима, че стоварва всичките грешки на обущаря върху мъжа си. Мъжът се слисва. Не, не по този начин. Това не е философия! Ти ще влезеш в положението на твоя мъж, той със свещени чувства е направил тия обуща!
към беседата >>
“ И взима, че стоварва всичките грешки на
обущаря
върху мъжа си.
Мъжът заръчал хубави лачени обуща на жена си и се радва. Но жена му обича да го хука. Не всички жени обичат да хукат, някои само. И той, горкият, носи ги, но как ги е направил обущарят, че левият направил малко по-тесен. Жената обува десния, после – левия и казва: „Ти, такива обуща да ми направиш!
“ И взима, че стоварва всичките грешки на
обущаря
върху мъжа си.
Мъжът се слисва. Не, не по този начин. Това не е философия! Ти ще влезеш в положението на твоя мъж, той със свещени чувства е направил тия обуща! Ти ще му кажеш: „Няма нищо, Драганчо – тъй е името му, – обущарят е направил едно опущение, една погрешка, ще бъдеш тъй добър да му кажеш да тури лявата обувка на калъп, да се поразпусне малко, няма да се докачиш, нали?
към беседата >>
Ти ще влезеш в положението на твоя мъж, той със свещени чувства е направил тия
обуща
!
Жената обува десния, после – левия и казва: „Ти, такива обуща да ми направиш! “ И взима, че стоварва всичките грешки на обущаря върху мъжа си. Мъжът се слисва. Не, не по този начин. Това не е философия!
Ти ще влезеш в положението на твоя мъж, той със свещени чувства е направил тия
обуща
!
Ти ще му кажеш: „Няма нищо, Драганчо – тъй е името му, – обущарят е направил едно опущение, една погрешка, ще бъдеш тъй добър да му кажеш да тури лявата обувка на калъп, да се поразпусне малко, няма да се докачиш, нали? “ Тъй трябва да бъде! Така трябва всички да разрешават въпросите. Всичките погрешки, които правите, не сте отговорни за тях, те са наследствени черти, които проявявате. Някой кипнал малко – нищо.
към беседата >>
Ти ще му кажеш: „Няма нищо, Драганчо – тъй е името му, –
обущарят
е направил едно опущение, една погрешка, ще бъдеш тъй добър да му кажеш да тури лявата обувка на калъп, да се поразпусне малко, няма да се докачиш, нали?
“ И взима, че стоварва всичките грешки на обущаря върху мъжа си. Мъжът се слисва. Не, не по този начин. Това не е философия! Ти ще влезеш в положението на твоя мъж, той със свещени чувства е направил тия обуща!
Ти ще му кажеш: „Няма нищо, Драганчо – тъй е името му, –
обущарят
е направил едно опущение, една погрешка, ще бъдеш тъй добър да му кажеш да тури лявата обувка на калъп, да се поразпусне малко, няма да се докачиш, нали?
“ Тъй трябва да бъде! Така трябва всички да разрешават въпросите. Всичките погрешки, които правите, не сте отговорни за тях, те са наследствени черти, които проявявате. Някой кипнал малко – нищо. Турете му малко вода отгоре.
към беседата >>
Някому са скъсани
обущата
, да каже: „Е, толкова години съм ходил със здрави
обуща
, сега мога и така.
Не, приятелю, този чайник показва, че ти, като чайник, не си изпълнил добре своята длъжност. „И прости ни дълговете наши, както ние прощаваме на нашите длъжници.“ Ако ние, при тия времена, в които живеем, при всичките тия блага, които Бог от толкова хиляди години е внесъл в нас, не внесем в душата си туй свещено чувство на благодарност, че да настане в живота ни радост и веселие, ние не сме разбрали нищо. Не е въпросът за плачене. И боси, и гологлави, и които нямат дрехи, всички да кажат: „Няма нищо, все ще се намери някой добър човек да ми помогне“.
Някому са скъсани
обущата
, да каже: „Е, толкова години съм ходил със здрави
обуща
, сега мога и така.
Все ще ми дойде отнякъде помощ! Ами мечката, какво прави без обуща? “ И действително, не се мине много време, някой похлопа на вратата, дойде, донесе нещо. Сега у вас има един лош навик да се оплаквате. Някои казват: „Знаете ли, ужасни страдания имам!
към беседата >>
Ами мечката, какво прави без
обуща
?
Ако ние, при тия времена, в които живеем, при всичките тия блага, които Бог от толкова хиляди години е внесъл в нас, не внесем в душата си туй свещено чувство на благодарност, че да настане в живота ни радост и веселие, ние не сме разбрали нищо. Не е въпросът за плачене. И боси, и гологлави, и които нямат дрехи, всички да кажат: „Няма нищо, все ще се намери някой добър човек да ми помогне“. Някому са скъсани обущата, да каже: „Е, толкова години съм ходил със здрави обуща, сега мога и така. Все ще ми дойде отнякъде помощ!
Ами мечката, какво прави без
обуща
?
“ И действително, не се мине много време, някой похлопа на вратата, дойде, донесе нещо. Сега у вас има един лош навик да се оплаквате. Някои казват: „Знаете ли, ужасни страдания имам! “ Не, не, ние сме правили, правили тия неща, това е театър, представление, ние не чувстваме издълбоко. И след туй, съберат се стотина души, разпределят се на комисии, за бедните ще събират.
към беседата >>
Цвете можеш да му дадеш,
обуща
можеш да му купиш, можеш да го нахраниш, но това не е любовта, това са връзки на Любовта, с тях можеш само да привлечеш човека.
Някои считат, че да целунеш някого, това е любов. Не, целувката не е любов, тя е носителка на Любовта. Искаш да прегърнеш някого. Прегръдката не е любов. Тя е носителка на Любовта.
Цвете можеш да му дадеш,
обуща
можеш да му купиш, можеш да го нахраниш, но това не е любовта, това са връзки на Любовта, с тях можеш само да привлечеш човека.
Любовта е нещо велико в света и туй великото ние трябва да разгадаем. И седят някой път, дъщерята не познава майката и майката не познава дъщерята. Майката: „Миличката ми дъщеря, колко много ме обича! “ Да, но тя намислила да бяга. Погледнеш един ден, тя намерила ключа, взела пари и забягнала със своя възлюбен.
към беседата >>
НАГОРЕ