НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
173
резултата в
85
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Годишна среща на Веригата, Варна, 1908 г.
,
СБ
, Варна, 22.8.1908г.,
А щом остава в самия център, няма условия за развитие, защото развитието е в
периферията
.
И така Бог твори и винаги твори чрез духовете. И чрез този творчески принцип Той развива тях самите – самите духове, а не Себе Си. В този творчески принцип отрицателните мисли разрушават спиралата и човек се повръща в своето първобитно състояние. Защото този конус подразбира един принцип на Божествен център, който се върти около себе си. Духът го изкарва на повърхността, изхвърля го от себе си.
А щом остава в самия център, няма условия за развитие, защото развитието е в
периферията
.
Тия центрове образуват целокупното съзнание, което не е нищо друго, освен целокупен организъм. И някои от тези духове съдържат повече от Божествената есенция, а някои – по-малко, и така отива, докато се слезе до материята. Има едно вечно спокойствие, от което всякога се твори една вселена, и човек може вечно да почива в това спокойствие на тъмнина, гдето е непроницаем мрак. Вие ще попитате как може това. Известни лъчи ще минат по права линия.
към беседата >>
2.
Протоколи от годишната среща на Веригата 1911 г. Велико Търново
,
СБ
, В.Търново, 23.8.1911г.,
Първата стъпка е слизане от Бог към человека или от центъра към
периферията
.
Русев, който с позволение отсъствува. Но неговото място се запълня от търновските свещеници Щилиян Кръстев и Тулешков, които също с позволение присъствуват само на това събрание. Подир молитвата и изпяването на „Да изправится молитва моя“ г-н Дънов каза: — Тази вечер ще ви говоря върху трите велики стъпки в живота. Първата стъпка на човешката душа е започнала с нейното отделяне от Бога, когато тя е изгубила своята първа чистота.
Първата стъпка е слизане от Бог към человека или от центъра към
периферията
.
Това е един вечен закон, през който всякоя душа трябва да премине. И всяка душа, която иска да развие своята индивидуалност, трябва да се отдалечи от Бога, а с това нейно отделяне необходимо е било да се създаде първият зародиш — вярата в този принцип, че като се отделя от Бога, тя ще придобие нова опитност, чрез която да разкрие Божествената мъдрост пред себе си. Вярата е едно самосъзнание на душата, че излиза като един лъч от Божеството и че е невъзможно да изгуби пътя си. Втората стъпка, надеждата, се е развила на земята, когато душата се е облякла във физическото тяло. Последното е един образ на първоначалното тяло, което душата е имала в своята първоначална чистота, когато тя е била в небето и когато е била една одухотворена материя, която никога не умира.
към беседата >>
3.
Духът и плътта. Приливи и отливи в
,
НБ
, София, 15.11.1914г.,
Във всички неща има течение от центъра към
периферията
и от
периферията
към центъра; във всички неща има приливане и отливане, повдигане и спадане, зараждане и израждане.
“ Вие търсите причината, без да знаете законите на природата. Когато старите философи са казвали: „Познай себе си! “, подразбирали са – да познае човек тия два закона на отмерените движения на „прилив и отлив“. Във вашия ум тия две думи са смътни, но ще се постарая да ви ги обясня. Туй проявление в съвременната наука го наричат закон на „ритмичното движение“.
Във всички неща има течение от центъра към
периферията
и от
периферията
към центъра; във всички неща има приливане и отливане, повдигане и спадане, зараждане и израждане.
В химията има „акция“ и „реакция“; „акцията“ е „прилив“, след туй се образува „реакция“, която пък е „отлив“. Ако наблюдавате някой път часовник, ще забележите, че гласът му, веднъж усилен, почва постепенно да отслабва, да замира и като че по едно време спира, после пак се усилва, и пак спада; същото това става и във вашето сърце. Ако турите ръка на сърцето си, ще забележите, че някой път то почва да бие по-бърже, и вие се уплашвате, докторът казва: „Тоя човек има сърцебиене“. То е „прилив“ на вашия организъм, който прилив се отразява върху сърцето. Този закон действа навсякъде, и когато лекарите казват за някого, че имал „порок на сърцето“, аз казвам чисто и просто, че тоя човек има известен прилив на своя ум, на своето сърце, на своята душа, и че след 12 часа този прилив ще спадне, и сърцебиенето ще мине.
към беседата >>
4.
Новото основание
,
НБ
, София, 23.5.1915г.,
И когато казвате: „Аз мога да направя това“ или „Хората се събират около мен, аз съм влиятелен“, това значи, че токът действа близо до вас; в момента, когато токът се измени, вие ще идете към
периферията
.
Преди всичко, ние сме мислещи същества, второ, същества, които чувстваме, и трето, които действаме и градим; вън от това вие не можете да положите друго основание, не можете да действате по друг начин. Ако действате по друг начин, може да деградирате; може да вървите само по две посоки – или нагоре, или надолу, среден път в този свят няма. Понеже всичко се движи, не можете да седите върху една опорна точка – двете опорни точки са всякога неподвижни, но всичко около тия точки е подвижно. За изяснение ще ви приведа един пример от съвременната наука, за да видите какви са нашите илюзии за Живота. Ако пуснем електрически ток под купчина железни стърготини, известна стърготина, която е най-близо до тока, ще се намагнетизира и ще привлече към себе си всички други; тая стърготина се обръща към другите с думите: „Видите ли как аз със своята сила ви привлякох; ако аз не съм тук, и вие няма да бъдете около мен.“ Но ако преместим тока, друга стърготина ще се намагнитиса и ще стане център, около който ще се съберат всички други.
И когато казвате: „Аз мога да направя това“ или „Хората се събират около мен, аз съм влиятелен“, това значи, че токът действа близо до вас; в момента, когато токът се измени, вие ще идете към
периферията
.
Следователно трябва да знаете, че основата не е вътре във вас, в туй, което вие мислите и чувствате в даден момент. За да можете да познаете дали имате основа, дали сте я намерили, трябва в момента, когато намерите своите опорни точки, да почувствате в себе си дълбок Мир. Ред философи учат света, а самите те не са намерили своите опорни точки, не са спокойни. Когато Христос е казал: „Аз съм пътят и истината“, с това Той е посочил двете опорни точки, а Животът е един процес, който произтича от този Път и от Истината – върху тази основа ние не можем да градим другояче. Например какво нещо е стремеж?
към беседата >>
5.
Рождението
,
НБ
, , 7.1.1916г.,
от
периферията
към центъра.
Можете ли да си представите тази сила? Тия лъчи постепенно отслабват и намаляват светлината, понеже светлината зависи от силата на движението. Колкото по-силно е движението, толкова по-силна е и светлината, докато този изстрел срещне крайния предел и се спре и преобърне на тъмнота. А знаете ли що е тъмнота? То е обратният процес; изстрелът на светлината е отдолу нагоре, а движението на тъмнотата, което достига крайния предел – е движение отгоре надолу, т.е.
от
периферията
към центъра.
То е най-слабото движение. И тъй, тъмнотата е горе, а светлината е долу. Ама ще кажете: „Нали знаем, тъмното място – това е адът“. Адът що е? Някои мислят, че адът е специално място на мъчение.
към беседата >>
6.
Мъдростта
,
НБ
, София, 29.10.1916г.,
Затова казват, че Животът е едно движение от центъра към
периферията
и от
периферията
към центъра.
Не, човек ще възкръсне по особен начин. Трябва да дойде едно разбиране, тогава в човека ще дойде Божествено тяло, което ще може да става толкова малко, че да преминава всички светове, или пък да става толкова голямо, че да запълва всички светове. Трябва да се научим да ставаме малки и да нямаме желания да заграбваме света. Светът е за нас, стига човек да има желание. Постепенно човек ще мине през всички светове, през всички планети и после пак ще започне да слиза.
Затова казват, че Животът е едно движение от центъра към
периферията
и от
периферията
към центъра.
Това е вътрешният смисъл на Живота, т. е. от Любовта към Мъдростта и от Мъдростта към Любовта, от Истината към Мъдростта и от Мъдростта към Истината, от Правдата към Любовта и от Любовта към Правдата, от Правдата към Истината и от Истината към Правдата, от Правдата към Доброто и от Доброто към Правдата. Разбирате ли какво означават тези неща? Това е промеждутъкът на цели светове. Когато се каже “Добър”, това е един велик свят.
към беседата >>
7.
Да се роди
,
НБ
, София, 6.10.1918г.,
Причината, дето хората не могат да видят тази близост, е стремежът им към
периферията
на Живота.
Към този свят, именно, се стремят съзнателно и несъзнателно всички мъже, жени и деца. Търсите ли красиви форми, възвишени идеи, Божествена музика и поезия, ще ги намерите в Царството Божие, в света на безсмъртието. Не е далеч от нас този свят. Той ни обикаля отвред; той прониква и в нас. Разстоянието от нашия свят до Царството Божие е само една стомилионна част от милиметъра.
Причината, дето хората не могат да видят тази близост, е стремежът им към
периферията
на Живота.
С това те се отдалечават от Бога и от Царството Божие. Има хора, които се стремят към центъра на Живота, т.е. към Бога, към Неговото царство, но те са малко на брой. Повечето вървят към периферията: жените угаждат на мъжете, мъжете – на жените, майките – на децата, децата – на майките и т.н. И това не е лошо, но не е правилният стремеж, не е правият път на душата.
към беседата >>
Повечето вървят към
периферията
: жените угаждат на мъжете, мъжете – на жените, майките – на децата, децата – на майките и т.н.
Разстоянието от нашия свят до Царството Божие е само една стомилионна част от милиметъра. Причината, дето хората не могат да видят тази близост, е стремежът им към периферията на Живота. С това те се отдалечават от Бога и от Царството Божие. Има хора, които се стремят към центъра на Живота, т.е. към Бога, към Неговото царство, но те са малко на брой.
Повечето вървят към
периферията
: жените угаждат на мъжете, мъжете – на жените, майките – на децата, децата – на майките и т.н.
И това не е лошо, но не е правилният стремеж, не е правият път на душата. Истинският път на душата е към Бога. Това означава вътрешен стремеж, съсредоточаване на човека към неговото висше, Божествено съзнание. Как намира човек своето висше съзнание, или това на своя ближен? Ще кажете, като люби.
към беседата >>
Причината, дето хората не могатъ да видятъ тази близость, е стремежътъ имъ къмъ
периферията
на живота.
(втори вариант)
Къмъ този свѣтъ, именно, се стремятъ съзнателно и несъзнателно всички мѫже, жени и деца. Търсите ли красиви форми, възвишени идеи, Божествена музика и поезия, ще ги намѣрите въ Царството Божие, въ свѣта на безсмъртието. Не е далечъ отъ насъ този свѣтъ. Той ни обикаля отвредъ; той прониква и въ насъ. Разстоянието отъ нашия свѣтъ до Царството Божие е само една стомилионна часть отъ милиметъра.
Причината, дето хората не могатъ да видятъ тази близость, е стремежътъ имъ къмъ
периферията
на живота.
Съ това тѣ се отдалечаватъ отъ Бога и отъ Царството Божие. Има хора, които се стремятъ къмъ центъра на живота, т. е. къмъ Бога, къмъ Неговото царство, но тѣ сѫ малко на брой. Повечето вървятъ къмъ периферията: женитѣ угаждатъ на мѫжетѣ, мѫжетѣ — на женитѣ, майкитѣ — на децата, децата — на майкитѣ и т. н. И това не е лошо, но не е правилниятъ стремежъ, не е правиятъ пѫть на душата.
към втори вариант >>
Повечето вървятъ къмъ
периферията
: женитѣ угаждатъ на мѫжетѣ, мѫжетѣ — на женитѣ, майкитѣ — на децата, децата — на майкитѣ и т. н.
(втори вариант)
Разстоянието отъ нашия свѣтъ до Царството Божие е само една стомилионна часть отъ милиметъра. Причината, дето хората не могатъ да видятъ тази близость, е стремежътъ имъ къмъ периферията на живота. Съ това тѣ се отдалечаватъ отъ Бога и отъ Царството Божие. Има хора, които се стремятъ къмъ центъра на живота, т. е. къмъ Бога, къмъ Неговото царство, но тѣ сѫ малко на брой.
Повечето вървятъ къмъ
периферията
: женитѣ угаждатъ на мѫжетѣ, мѫжетѣ — на женитѣ, майкитѣ — на децата, децата — на майкитѣ и т. н.
И това не е лошо, но не е правилниятъ стремежъ, не е правиятъ пѫть на душата. Истинскиятъ пѫть на душата е къмъ Бога. Това означава вѫтрешенъ стремежъ, съсрѣдоточаване на човѣка къмъ неговото висше, Божествено съзнание. Какъ намира човѣкъ своето висше съзнание, или това на своя ближенъ? Ще кажете, като люби.
към втори вариант >>
8.
Разделено царство
,
НБ
, София, 8.12.1918г.,
Да, но аз ви казах и да се въртите, и да не се въртите; да се въртиш, значи да си в
периферията
, а да не се въртиш, да си в центъра.
Като си демократ, знаеш ли законите на демокрацията? Някой казва: „Аз съм свещеник, аз съм християнин, или учител“, трябва да знаеш предмета си на теория и на практика. Не знаеш ли това, не си още нищо. Виждам ви някой път в качеството на професори, но де е вашият опит? Ще кажете: „Ние тъй учихме“.
Да, но аз ви казах и да се въртите, и да не се въртите; да се въртиш, значи да си в
периферията
, а да не се въртиш, да си в центъра.
Човек, който се владее, е в центъра. Ако се откажете от това учение да разделяте, всички зимни дни ще бъдат хубави и вие няма да се простудявате. Аз няма да се простудя, макар и да има течение, мене нищо не ме хваща, защото аз не разделям, при друг закон съм, при друга печка. Който не разделя, той няма да се простуди. Господ казва: „Ако ме слушате, ако не разделяте, вашият свят ще бъде ясен и всички благословения ще дойдат отгоре ви“.
към беседата >>
9.
Учител и Господ
,
НБ
, София, 15.6.1919г.,
Ако тези две окръжности съставляват два разумни свята или, по-научно казано, ако едната от тях представлява положително, а другата отрицателно електричество, когато тия два тока започнат да действат така, че силата на отрицателното електричество да минава от
периферията
към центъра, а на положителното – от центъра към
периферията
, най-после ще дойде положение, когато двете окръжност ще се пресекат в две точки и ще стане точно това, което днес става на земята.
Възможност за погрешки и грях са две различни неща. Ще разясня тази мисъл. Да вземем два кръга с различни центрове. Пергелът ще направи по една окръжност. Тези две окръжности така да са описани, че всяка една от тях да минава през центъра на другата.
Ако тези две окръжности съставляват два разумни свята или, по-научно казано, ако едната от тях представлява положително, а другата отрицателно електричество, когато тия два тока започнат да действат така, че силата на отрицателното електричество да минава от
периферията
към центъра, а на положителното – от центъра към
периферията
, най-после ще дойде положение, когато двете окръжност ще се пресекат в две точки и ще стане точно това, което днес става на земята.
Това, което става днес, не е нищо друго, освен кръгът на духовния свят минава през центъра на физическия и обратно. Ще кажете: „Това е голямо противоречие“. Да, това е противоречие в онези ограничени умове, които не разбират нито миналото, нито настоящето, нито бъдещето. От гледището на един възвишен дух, в света няма никакви противоречия. Хората искат свят без страдания.
към беседата >>
Понеже сме се освободили от
периферията
, трябва да изучаваме тези два свята – между Учителя, който е горе, и майката, която е долу.
Внесете тази вяра в себе си и знайте, че у всекиго се крие нещо велико. Някой иска да стане ангел, но и ангел да стане, ще вижда само началото на нещата, но не и края им. Ти ще виждаш само главата си, а опашката си няма да виждаш. Като ти отнемат опашката, ти ставаш атом и се въртиш около една окръжност, за да придобиеш равновесие. А въртенето около един център показва, че човек е изгубил своето равновесие.
Понеже сме се освободили от
периферията
, трябва да изучаваме тези два свята – между Учителя, който е горе, и майката, която е долу.
Това, което е вярно за слънцето и земята, е вярно и за мозъка и стомаха, за духа и душата. Приложете търпението, т.е. развийте ума и волята, махнете подозрението и го заместете с творческа Любов. Бъдете тъй силни, че каквато обида да ви се хвърли, да не ви докосне и скоро да се освободите от нея. Няма по-голямо изкуство от това, да се поставиш по-горе от всяка обида и да я заместиш с добри мисли.
към беседата >>
10.
Космичната Обич
,
СБ
, В.Търново, 24.8.1919г.,
Думата Любов употребявам в смисъл на енергия, която излиза от Центъра на вселената и отива към
периферията
, а думата Обич употребявам в смисъл на енергия, която излиза от
периферията
и върви към Центъра на Битието.
Като слушате думите Космична Обич, на пръв поглед може да ви се види странно и да се запитате как е възможно обичта да бъде космична. - Може. Аз употребявам тази дума в много широк смисъл.
Думата Любов употребявам в смисъл на енергия, която излиза от Центъра на вселената и отива към
периферията
, а думата Обич употребявам в смисъл на енергия, която излиза от
периферията
и върви към Центъра на Битието.
Любовта наричам творчески, съзидателен процес, а Обичта - процес, който върви отдолу нагоре, който съгражда. Когато говорим за култура, обществен, политически и духовен живот, подразбирам Обичта, проявена в своята велика дейност, т.е. тя представя един съзнателен процес, който става индивидуално във вселената. Ще ви моля за момент да оставите своите възгледи, каквито и да са те, и да разсъждавате с мене заедно, без да критикувате. Ако искате да се ползвате, поставете се в положението на фотография, която възприема картините вярно както са, а после критикувайте.
към беседата >>
Светлината е процес, който иде от центъра към
периферията
, а Топлината - процес, който иде от
периферията
към центъра.
Тези хора наричаме велики, защото са научили изкуството да стават големи. Те разбират тайната да се увеличават, да привличат всички хора, цялото общество наоколо си, но главното не са научили - изкуството да организират хората, обществата като съзнателни единици. Магнитът и той привлича железните стърготини, но не знае как да ги организира. Да организираш още не значи възпитание; да даваш образование още не значи да учиш на закона на Обичта. Следователно, когато говорим за Виделина, подразбираме процес, в който човешкият ум се разширява и придобива вътрешно самосъзнание; а под Топлина се разбира процес на сгъстяване, на вътрешно съграждане.
Светлината е процес, който иде от центъра към
периферията
, а Топлината - процес, който иде от
периферията
към центъра.
Аз наричам Светлината артериална кръв, а Топлината - венозна. Затова Обичта, когато мине през сърцето на някой човек, понеже представлява венозната кръв, поема и изхвърля всички нечистотии. Ето защо казваме, че Обичта лекува. Светлината и Топлината, т.е. артериалната и венозната кръв в човешкото тяло постоянно се сменят и чрез тези два процеса се съзижда, съгражда човешкото тяло.
към беседата >>
11.
Двамата свидетели
,
НБ
, София, 16.11.1919г.,
Често ние казваме, че мъжът и жената се теглили като рака и щуката, но това са тия мъже, които са в две посоки: от центъра към
периферията
и обратно.
Те гледат особено на света, намират, че не бил от най-добрите, и почват да доказват научно, че този свят е най-лош. Ето аргументите им: лош бил, понеже колели кокошките, воловете, имало земетресения, войни и тям подобни. Ако бил добър, той щял да бъде другояче, казват те. Но аз казвам: Вие, господа песимисти, сте онези мъже и жени, които сега навиват кросното – и двамата теглят назад, но щом насноват платното, жената вземе платното, мъжът совалките и казват: „Свършихме работата“, и няма вече дърпане – противоречия в живота. Тяхната работа става свидетелство, че са работили заедно, в съгласие.
Често ние казваме, че мъжът и жената се теглили като рака и щуката, но това са тия мъже, които са в две посоки: от центъра към
периферията
и обратно.
Ако мъжът отива към една посока, жената отива към друга. Кой е прав? И двамата са прави, защото се движат от центъра към периферията. Когато и двамата дойдат в периферията и почнат да се движат, тогава са в Пътя. Когато изучавате астрономията, ще забележите, че земята и слънцето имат две противоположни движения: слънцето се движи по една посока, а земята по друга.
към беседата >>
И двамата са прави, защото се движат от центъра към
периферията
.
Но аз казвам: Вие, господа песимисти, сте онези мъже и жени, които сега навиват кросното – и двамата теглят назад, но щом насноват платното, жената вземе платното, мъжът совалките и казват: „Свършихме работата“, и няма вече дърпане – противоречия в живота. Тяхната работа става свидетелство, че са работили заедно, в съгласие. Често ние казваме, че мъжът и жената се теглили като рака и щуката, но това са тия мъже, които са в две посоки: от центъра към периферията и обратно. Ако мъжът отива към една посока, жената отива към друга. Кой е прав?
И двамата са прави, защото се движат от центъра към
периферията
.
Когато и двамата дойдат в периферията и почнат да се движат, тогава са в Пътя. Когато изучавате астрономията, ще забележите, че земята и слънцето имат две противоположни движения: слънцето се движи по една посока, а земята по друга. И всякога земята пресича пътя на слънцето. Но пътят на земята е по-дълъг от пътя на слънцето. Когато на нашето слънце, за да направи едно обръщение около центъра на своя кръг, са необходими 52,000,000 години, земята трябва да се обърне 25,000,000 пъти около слънцето и плюс това да направи със слънцето заедно един голям кръг.
към беседата >>
Когато и двамата дойдат в
периферията
и почнат да се движат, тогава са в Пътя.
Тяхната работа става свидетелство, че са работили заедно, в съгласие. Често ние казваме, че мъжът и жената се теглили като рака и щуката, но това са тия мъже, които са в две посоки: от центъра към периферията и обратно. Ако мъжът отива към една посока, жената отива към друга. Кой е прав? И двамата са прави, защото се движат от центъра към периферията.
Когато и двамата дойдат в
периферията
и почнат да се движат, тогава са в Пътя.
Когато изучавате астрономията, ще забележите, че земята и слънцето имат две противоположни движения: слънцето се движи по една посока, а земята по друга. И всякога земята пресича пътя на слънцето. Но пътят на земята е по-дълъг от пътя на слънцето. Когато на нашето слънце, за да направи едно обръщение около центъра на своя кръг, са необходими 52,000,000 години, земята трябва да се обърне 25,000,000 пъти около слънцето и плюс това да направи със слънцето заедно един голям кръг. Кой върши по-голяма работа?
към беседата >>
12.
Мъчението
,
ИБ
,
ООК
, , 5.2.1920г.,
И там има движение, но движението не е вече към центъра, а към
периферията
.
Няма да обяснявам вътрешната страна на този психичен момент. Ще ви дам само едно пояснение картинно, което е вярно. Обичта – това е като извор, бликащ отдолу. Запуши ли се този извор, той търси друго място да се прояви. На изсъхналото място, когато валят дъждове, събира се нечиста вода и утайки, и в тези малки локви, в които животът е застанал, се образуват миазми – злото, изразено в омраза и злоба.
И там има движение, но движението не е вече към центъра, а към
периферията
.
Тъй както огънят тлее, и то продължава, докато тази материя се дематериализира – изчезне в пространството, без да принесе полза. След като сте обичали един човек 1 – 5 – 10 години, какво сте придобили от тази обич? Любовта Божия към нас се проявява в това, че ни е създал, и всичко, което е в света, е израсло под неговата обич. А от вашата любов – ако я имате – какво е израсло? Някой ще каже: „Четох еди-кой си автор"; чели сте някоя книга и ви се е харесала; питам: от вашата обич към този автор какво е изляло?
към беседата >>
13.
Аз съм жив
,
НБ
, София, 22.2.1920г.,
Всички лъжливи учения, в които са потънали човешките души, ще излязат от вътрешността на организъма им към
периферията
във вид на пот и ще ги облекчат.
Голямото брожение в света се дължи на великия Христов Дух, Който работи в дълбините на цялото човечество, както и в дълбините на земята. Всичко нечисто, което се крие в земята, се изхвърля навън, като цирей. Няма да минат десетина години, всичко ще се изчисти. До това време човечеството ще мине през такова изпотяване, каквото никога не е мислило. Най-малко по три пъти ще се изпотят, ще-се преоблекат и ще се освежат.
Всички лъжливи учения, в които са потънали човешките души, ще излязат от вътрешността на организъма им към
периферията
във вид на пот и ще ги облекчат.
Да се освободиш от заблужденията си, това значи, да си излязъл от ада. Христос отключи ада и изхвърли смъртта навън, като каза: „Аз съм жив.” Новият живот изкарва смъртта вън от ада и влиза в нашите души. Сега, вложете вярата си в живота и знайте, че няма по-мощна, по-велика сила от Духа. Вън от Божия Дух няма по-мощна сила – така зная аз. Едновременно, животът е и слаб, и силен, както водата.
към беседата >>
Прав човек е този, който се движи по диаметъра на окръжността, а крив е този, който се движи по
периферията
й.
(втори вариант)
Ти няма да бъдеш философ, а само ще правиш конвулсии, ще дигаш и слагаш краката и ръцете си. Питам: ако с толкова малко нещо мога да направя такива промени у вас, как можете да философствате? Как можете да се произнасяте, че еди-кой си бил прав и еди-кой си бил крив? Няма прав и крив човек. Какво нещо е прав човек и какво нещо е крив?
Прав човек е този, който се движи по диаметъра на окръжността, а крив е този, който се движи по
периферията
й.
Какво лошо има в кривите хора? Именно тези две противоположности, правите и кривите хора в света, те са, които въртят това колело. Снемете тази външна обвивка на това колело, да видите какво ще чуете. След като ви возят половин-един километър на това колело, ще кажете: „И пари оставям, и всичко оставям, не искам да се возя на тази кола." Това е кривото. Турете му един диаметър и той ще стане прав.
към втори вариант >>
А сега, съберат се, диаметърът - на едно място,
периферията
на колелото - на друго място, и философстват: „Ние сме правоверни, а вие - кривоверни." Нито едните, нито другите вършат работа.
(втори вариант)
За другиго казват: „Този е прав." Казвам: турете му една крива линия наоколо. Тъй философски мога да проверя нещата. Ако вие ме оставите, мога да проверя всички ваши недъзи. Като вляза в дома ви, ако жена ви е права, ще кажа: „Турете й една крива линия." Ако дъщеря ви е права, ще кажа: „Турете й една крива линия." Дайте на тези две колела по една ос и хайде, впрегнете ги! Мир и братство ще настане.
А сега, съберат се, диаметърът - на едно място,
периферията
на колелото - на друго място, и философстват: „Ние сме правоверни, а вие - кривоверни." Нито едните, нито другите вършат работа.
Кой е крив, кой е прав - това е едно бълникане в света. Не е въпросът в това, кой е крив, кой прав, а въпросът е в това, защо е създаден светът и какво трябва да вършим в дадения момент. Сега ние си задаваме въпроса: „Трябва ли да вършим нещо? " Да, но трябва един прав и един крив човек, за да свършат една работа в света. После някои запитват: „Има ли в света зло и добро?
към втори вариант >>
14.
Що казва Духът
,
НБ
, София, 29.2.1920г.,
И тъй, тези два камертона при движението си образуват най-простата фигура - кръг, движение в
периферия
.
(втори вариант)
Съвременните физици, които изследват вибрациите на музиката, на светлината, правят различни опити в това отношение и са забелязали следното. Взимат два камертона - единия в хоризонтално, а другия в перпендикулярно положение, и срещу тях поставят едно малко огледалце. В това огледалце насочват малък сноп светлинни лъчи, които се отразяват на едно бяло платно. След това подвижват камертоните. При движението им, върху бялото платно се образува един кръг.
И тъй, тези два камертона при движението си образуват най-простата фигура - кръг, движение в
периферия
.
Колкото повече се намаляват вълните на този тон, толкова повече и кръгът се намалява, става елипса, докато най-после се образува права линия. Онези от вас, които са изучавали физиката, може да проверят това нещо. Какво означава кръгът? Кръгът е проявлението на физическия свят. Диаметърът е неутрална зона, преходен стадий или граница от невидимото към видимото.
към втори вариант >>
15.
Труд и мъчение
,
ИБ
, , 4.3.1920г.,
Това значи, едното е движение от центъра навън към
периферията
, а другото от
периферията
навътре към центъра.
Това е законът на инволюцията, на слизането. Ако бихме обяснили тези нули чрез закона на мъчението, щяхме да имаме един велик свят. Всяка нула показва световете, през които е минала единицата. И тъй, за подема ви, за да дадете баланс на развитието си, ще внушите в ума си идеята за мъчение и труд, два противоположни полюса. И едното, и другото са движения към Бога.
Това значи, едното е движение от центъра навън към
периферията
, а другото от
периферията
навътре към центъра.
Не може да има движение към центъра, ако не се излезе към периферията и обратно. Тези две движения са движения на ума и на сърцето; едната буква показва сърцето, а другата – ума. Сърцето показва движението към центъра, а умът – в другата посока, и ще започне растене, развиване. Хубостта на това учение е, че чрез него ще си създадете един вътрешен свят. Например, като излезете на разходка и погледнете някое цвете, веднага ще влезете в неговия живот, ще почувствувате едновременно неговата радост и скръб.
към беседата >>
Не може да има движение към центъра, ако не се излезе към
периферията
и обратно.
Ако бихме обяснили тези нули чрез закона на мъчението, щяхме да имаме един велик свят. Всяка нула показва световете, през които е минала единицата. И тъй, за подема ви, за да дадете баланс на развитието си, ще внушите в ума си идеята за мъчение и труд, два противоположни полюса. И едното, и другото са движения към Бога. Това значи, едното е движение от центъра навън към периферията, а другото от периферията навътре към центъра.
Не може да има движение към центъра, ако не се излезе към
периферията
и обратно.
Тези две движения са движения на ума и на сърцето; едната буква показва сърцето, а другата – ума. Сърцето показва движението към центъра, а умът – в другата посока, и ще започне растене, развиване. Хубостта на това учение е, че чрез него ще си създадете един вътрешен свят. Например, като излезете на разходка и погледнете някое цвете, веднага ще влезете в неговия живот, ще почувствувате едновременно неговата радост и скръб. Като минете покрай някой извор или река, ще почувствувате живота на този извор.
към беседата >>
16.
Единственото начало (Утринна беседа, без заглавие)
,
СБ
, В.Търново, 19.8.1922г.,
И в този акт на волята вие ще почувствате две състояния, две противоположни течения: едното – от
периферията
към центъра, когато спуснем ръцете си надолу към земята, а другото – от центъра към
периферията
, когато се издигаме нагоре.
Воля в какво? Воля на Любов ще имате, воля да любите. Човек, който люби, той има воля. Който не люби, няма воля. Само чрез Любовта се проявява силата на човешката воля.
И в този акт на волята вие ще почувствате две състояния, две противоположни течения: едното – от
периферията
към центъра, когато спуснем ръцете си надолу към земята, а другото – от центъра към
периферията
, когато се издигаме нагоре.
Най-първо ще напуснеш светлото си място при Бога, при ангелите, и ще отидеш при падналите, ще ги повдигнеш и пак ще се качиш при Бога. Това е един акт на Любов. Следователно в акта на Любовта има едно слизане и едно качване. Няма ли ги тези два акта, няма Любов. И онези от вас, които искат да бъдат само щастливи, не разбират закона.
към беседата >>
17.
Нагласяване на силите
,
МОК
, София, 1.11.1922г.,
Движението на кубовете в тесаракта е от
периферията
към центъра.
Представете си, че имате 24 куба с различно боядисани страни, един от които заема централно положение спрямо останалите. Ако централният куб измени мястото си, и останалите кубове ще се разместят. Можете ли да кажете какво положение ще заеме всеки куб по отношение на централния? При това разместване на кубовете ще видите, че нито точките, нито страните на тия кубове могат да се съберат на едно място. Четириизмерното тяло, ограничено от 8 куба, се нарича тесаракт.
Движението на кубовете в тесаракта е от
периферията
към центъра.
И тъй, четириизмерният свят се характеризира с четири координати. Той е свят на време и пространство. Затова именно простите хора казват, че времето оправя всичко. Тесарактът е тяло от четвърто измерение. Четирите измерения определят отношенията между съществата.
към беседата >>
18.
Да наследя
,
НБ
, София, 19.11.1922г.,
Интензивността на това съзнание, което излиза от своя център и върви към
периферията
, се определя като дължина на правата линия.
То може да се докаже. Важно е, че правата линия определя интензивността на дадена точка, като сила. – Що е точката? – Същество, съзнание, неделимо в себе си. Всяка първична единица, която излиза от Бога и любовта, е също неделима.
Интензивността на това съзнание, което излиза от своя център и върви към
периферията
, се определя като дължина на правата линия.
– Що е плоскост? Как се образува тя? – От движението на правата линия в посока, перпендикулярна на себе си. Плоскостта има две измерения – дължина и широчина и заема известно пространство. Представете си една дълга линия от 1 000 км., на която са наредени 1 000 оръдия, които всеки момент пущат по една граната.
към беседата >>
19.
И отвори устата си, та ги поучаваше / Поучаваше ги
,
НБ
, София, 7.1.1923г.,
Всичката тази
периферия
наоколо му, наредили се 10–100–200 дела въ ума му вѫтрѣ, дѣ ще види тази свѣтлина.
Защо не виждатъ? Ето азъ ще ви кажа защо не виждатъ. Той седналъ прѣдъ тевтеритѣ си, и макаръ, че е ученъ човѣкъ, свършилъ два университета, казва: „Драганъ Стояновъ има да ми дава 100,000 лв., лихвитѣ не си е платилъ“. И тия хора, които иматъ да му даватъ, се нареждатъ като светии, той не мисли, че има свѣтлина отвънка, той постоянно мисли за тия хора. И като се начучулигатъ онези ми ти адвокати, сѫдии, че послѣ свещеникътъ ще дойде да заклева.
Всичката тази
периферия
наоколо му, наредили се 10–100–200 дела въ ума му вѫтрѣ, дѣ ще види тази свѣтлина.
И послѣ, дойде вечерьта въ кѫщи си, казва: „Уморихъ се“. Цѣлъ день стоялъ надъ тевтеритѣ и казва, че се уморилъ. Че какъ си се уморилъ, не си копалъ на лозето. Уморенъ човѣкъ разбирамъ този, който взелъ мотиката да копае. Той само е уморенъ.
към беседата >>
20.
Тъмното петно в съзнанието
,
ООК
, София, 21.1.1923г.,
Някой път към
периферията
е много светла, а към центъра потъмнява, както един художник, който хвърля своите сенки.
Направете опит. Аз бих желал за цял един месец всяка вечер между 10 и 4 ч., когато се пробудите, проектирайте ума си към вашето съзнание. Вие ще видите в себе си една бяла, мека, много приятна светлина, то е вашето съзнание, което прави отражение. Насочете погледа си към съзнанието, направете едно изчистване в ума си и вижте тази белина̀ еднаква ли е. Где е по-бяла?
Някой път към
периферията
е много светла, а към центъра потъмнява, както един художник, който хвърля своите сенки.
Центърът е светъл, а периферията потъмняла. Някой път ще забележите туй петно вътре в центъра на тази светлина, някой път няма да го забележите. Щом намерите тази светлина, вие ще се концентрирате 5–10–15 минути. То са наблюдения, ще гледате дали можете да намерите туй малко черно петно. Ще разделите съзнанието, за да видите откъде се пада петното, от лявата страна на вашето лице, или от дясната, отгоре към челото, или надолу към брадата.
към беседата >>
Центърът е светъл, а
периферията
потъмняла.
Аз бих желал за цял един месец всяка вечер между 10 и 4 ч., когато се пробудите, проектирайте ума си към вашето съзнание. Вие ще видите в себе си една бяла, мека, много приятна светлина, то е вашето съзнание, което прави отражение. Насочете погледа си към съзнанието, направете едно изчистване в ума си и вижте тази белина̀ еднаква ли е. Где е по-бяла? Някой път към периферията е много светла, а към центъра потъмнява, както един художник, който хвърля своите сенки.
Центърът е светъл, а
периферията
потъмняла.
Някой път ще забележите туй петно вътре в центъра на тази светлина, някой път няма да го забележите. Щом намерите тази светлина, вие ще се концентрирате 5–10–15 минути. То са наблюдения, ще гледате дали можете да намерите туй малко черно петно. Ще разделите съзнанието, за да видите откъде се пада петното, от лявата страна на вашето лице, или от дясната, отгоре към челото, или надолу към брадата. Тази светлина ще бъде под ъгъл около 45 градуса и някой път, ако я гледате дълго време в съзнанието си, ще вдигнете главата си нагоре, тя ще дойде над главата ви перпендикулярно и ще почне да се движи бързо над главата ви и после се отдалечава, отдалечава нагоре.
към беседата >>
21.
Гордост и тщеславие
,
МОК
, София, 24.1.1923г.,
Следователно гордостта привлича енергиите към центъра, а тщеславието ги пръска навън, към
периферията
.
Гордостта е дала обратни резултати в науката, тя е създала консерватизма. Вследствие на гордостта знанието е задържано за достойните хора, за аристократите – простата маса, народът не е достоен за знание. Гордият не търпи хора, които знаят повече от него. Той счита, че простите хора трябва да бъдат невежи. Тщеславният иска всички хора да имат знания, да бъдат учени.
Следователно гордостта привлича енергиите към центъра, а тщеславието ги пръска навън, към
периферията
.
Каквото и да стане с тщеславния човек и около него, той непременно ще го отрази най-малко през двете огледала – С и D. Докато свещта гори пред огледалото, тщеславният казва: "Аз мога да направя това, аз мога да направя онова." Щом свещта изгасне, той казва: "Не зная какво стана, и аз сам съм изненадан." Докато свещта гори и огледалата отразяват, тщеславният казва: "Учен човек съм аз, всичко мога да направя." Щом свещта изгасне, той казва: "Стана нещо, но и аз не съм виновен за това, което се случи." И тъй, изучавайте гордостта и тщеславието в техния естествен вид, за да ги превърнете в нещо полезно. Те са недъзи, от които човек може да се ползва. Обаче, когато изучавате своите недъзи, както и тия на хората, не ги разглеждайте като нещо индивидуално, но като колективни качества, като остатъци от миналите култури на човечеството.
към беседата >>
22.
Видѣхме Господа / Видяхме Господа
,
НБ
, София, 11.3.1923г.,
Прѣдставете си сега, че имате два крѫга, отъ единия крѫгъ
периферията
минава прѣзъ центъра на другия крѫгъ.
Азъ не мога да се съмнявамъ въ великото, въ възвишеното, въ туй, което живѣе вѫтрѣ въ мене, което живѣе въ всичкитѣ хора. Не може да се съмнявамъ, нито въ моя Господь се съмнявамъ, нито въ вашия Господь. Азъ вѣрвамъ на себе си тъй, както вѣрвамъ и на васъ. Може да имате ваши погрѣшки, то е другъ въпросъ. Сега казахъ, че тази енергия по нѣкой пѫть има прѣливане.
Прѣдставете си сега, че имате два крѫга, отъ единия крѫгъ
периферията
минава прѣзъ центъра на другия крѫгъ.
Тия два крѫга сѫ скачени, прѣсичане иматъ на двѣ мѣста. Да допуснемъ сега положителната страна, че въ единия центъръ на единия има приливъ отъ центъра къмъ периферията, но щомъ дойде до крайния предѣлъ, тя влиза въ центъра на втория крѫгъ, въ който приливътъ е отъ периферията къмъ центъра. Слѣдователно, туй, което прѣди врѣме е било положително, слѣдъ врѣме става негативно, и прѣзъ този центъръ енергията става негативна. Имате приливъ и отливъ. Въ мѫжа тази енергия отива по единъ начинъ къмъ сушата, а въ жената тази енергия отива отъ сушата къмъ морето, но същеврѣменно тази енергия отива по другата страна на земята.
към беседата >>
Да допуснемъ сега положителната страна, че въ единия центъръ на единия има приливъ отъ центъра къмъ
периферията
, но щомъ дойде до крайния предѣлъ, тя влиза въ центъра на втория крѫгъ, въ който приливътъ е отъ
периферията
къмъ центъра.
Азъ вѣрвамъ на себе си тъй, както вѣрвамъ и на васъ. Може да имате ваши погрѣшки, то е другъ въпросъ. Сега казахъ, че тази енергия по нѣкой пѫть има прѣливане. Прѣдставете си сега, че имате два крѫга, отъ единия крѫгъ периферията минава прѣзъ центъра на другия крѫгъ. Тия два крѫга сѫ скачени, прѣсичане иматъ на двѣ мѣста.
Да допуснемъ сега положителната страна, че въ единия центъръ на единия има приливъ отъ центъра къмъ
периферията
, но щомъ дойде до крайния предѣлъ, тя влиза въ центъра на втория крѫгъ, въ който приливътъ е отъ
периферията
къмъ центъра.
Слѣдователно, туй, което прѣди врѣме е било положително, слѣдъ врѣме става негативно, и прѣзъ този центъръ енергията става негативна. Имате приливъ и отливъ. Въ мѫжа тази енергия отива по единъ начинъ къмъ сушата, а въ жената тази енергия отива отъ сушата къмъ морето, но същеврѣменно тази енергия отива по другата страна на земята. Сега този приливъ, който става, не се използува за добро. Енергията се напластява, напластява и тогава започватъ да ставатъ извѣстни взривове.
към беседата >>
Ако от центъра на първия кръг изтича енергия към
периферията
на същия кръг, този прилив ще дойде до своя краен предел, т. е.
(втори вариант)
Както вярвам в моя Господ, така вярвам и във вашия. Както вярвам на себе си, така вярвам и на вас. Че сте имали грешки, това е друг въпрос. Имате два кръга, които се пресичат в две точки така, че окръжността на втория кръг минава през центъра на първия. Значи, имате два скачени кръга.
Ако от центъра на първия кръг изтича енергия към
периферията
на същия кръг, този прилив ще дойде до своя краен предел, т. е.
до центъра на втория кръг – от периферията му към неговия център. Следователно, положителната енергия става отрицателна. Така се явяват приливът и отливът. С други думи казано: Енергията на мъжа излиза от морето и отива към сушата – прилив; енергията на жената върви от сушата към морето – отлив. Не всякога приливът се използува за добро, поради което неговата енергия се наслоява, натрупва, докато един ден причини голям взрив.
към втори вариант >>
до центъра на втория кръг – от
периферията
му към неговия център.
(втори вариант)
Както вярвам на себе си, така вярвам и на вас. Че сте имали грешки, това е друг въпрос. Имате два кръга, които се пресичат в две точки така, че окръжността на втория кръг минава през центъра на първия. Значи, имате два скачени кръга. Ако от центъра на първия кръг изтича енергия към периферията на същия кръг, този прилив ще дойде до своя краен предел, т. е.
до центъра на втория кръг – от
периферията
му към неговия център.
Следователно, положителната енергия става отрицателна. Така се явяват приливът и отливът. С други думи казано: Енергията на мъжа излиза от морето и отива към сушата – прилив; енергията на жената върви от сушата към морето – отлив. Не всякога приливът се използува за добро, поради което неговата енергия се наслоява, натрупва, докато един ден причини голям взрив. – Що е взривът?
към втори вариант >>
23.
Методи и насърчения за хармонизиране
,
КД
, София, 25.4.1923г.,
Когато две същества излизат от един център и отиват към разни посоки на
периферията
, те се отдалечават (фиг. 5В).
Този триъгълник (фиг. 5А) показва посоката на движението. Щом е турен така, обърнат, показва, че движението е обратно, отдалечаване става. Ако триъгълникът се обърне с върха нагоре, (фиг. 5Б) става сближаване.
Когато две същества излизат от един център и отиват към разни посоки на
периферията
, те се отдалечават (фиг. 5В).
Когато две същества идват от две различни места на периферията към един общ център, те се приближават. Значи, ако искате да обикнете, трябва да се движите към Бога. Но ще пазите вашите периферии, този кръг пак ще бъде с вас, няма да го отпущате. Вашата периферия си е периферия. Вие се приближавате от разни посоки.
към беседата >>
Когато две същества идват от две различни места на
периферията
към един общ център, те се приближават.
5А) показва посоката на движението. Щом е турен така, обърнат, показва, че движението е обратно, отдалечаване става. Ако триъгълникът се обърне с върха нагоре, (фиг. 5Б) става сближаване. Когато две същества излизат от един център и отиват към разни посоки на периферията, те се отдалечават (фиг. 5В).
Когато две същества идват от две различни места на
периферията
към един общ център, те се приближават.
Значи, ако искате да обикнете, трябва да се движите към Бога. Но ще пазите вашите периферии, този кръг пак ще бъде с вас, няма да го отпущате. Вашата периферия си е периферия. Вие се приближавате от разни посоки. И втори път пак можете да излезете навън, но най-после ще се съберете в един център.
към беседата >>
Вашата
периферия
си е
периферия
.
5Б) става сближаване. Когато две същества излизат от един център и отиват към разни посоки на периферията, те се отдалечават (фиг. 5В). Когато две същества идват от две различни места на периферията към един общ център, те се приближават. Значи, ако искате да обикнете, трябва да се движите към Бога. Но ще пазите вашите периферии, този кръг пак ще бъде с вас, няма да го отпущате.
Вашата
периферия
си е
периферия
.
Вие се приближавате от разни посоки. И втори път пак можете да излезете навън, но най-после ще се съберете в един център. Тогава ще учите законите, съзнанието си ще пазите, то да бъде будно. Стремите ли се към Бога, вие се сближавате, отдалечавате ли се от Бога, отдалечавате се помежду си. (Нали се стремим към Бога, защо тогава в тези наши идеи се състаряваме, както казвате вие?)
към беседата >>
24.
Живот вечен
,
НБ
, София, 29.4.1923г.,
от центъра към
периферията
.
Днес повечето хора са безверници, поради което са усложнили живота си. Аз говоря за безверието в широк смисъл на думата. Има официални безверници; има и безверници, които минават за хора на вярата. „Учителю благи, що да сторя, за да наследя живот вечен? “ Животът се проявява отвътре навън, т.е.
от центъра към
периферията
.
– По какво се познават проявите на живота? – По разширяването. Който носи живота в себе си, той постоянно се разширява. Ето защо, за да се прояви животът, нужни му са широки области на проява. Цялата Вселена е създадена само за един човек.
към беседата >>
25.
Живият кръг
,
МОК
, София, 2.5.1923г.,
Кръгът – това е неговият вътрешен, субективен свят;
периферията
или окръжността – това е мястото, където съзнанието идва в досег с външния обективен свят.
Тангентата чрез точката на допирането си с окръжността упражнява непрекъснато влияние върху нея. Следователно тя може да усили движението на кръга, ако последният се движи в същата посока. Но ако кръгът се движи в посока обратна на тази на тангентата, неговото движение ще се забави. В окултната геометрия кръгът представлява един самосъзнателен индивид. Центърът на кръга, това е центърът на съзнанието у индивида – субектът.
Кръгът – това е неговият вътрешен, субективен свят;
периферията
или окръжността – това е мястото, където съзнанието идва в досег с външния обективен свят.
Ясно е тогава, че тангентите представляват отделни съзнания или групи съзнания, които упражняват влияние върху индивида отвън и го ограничават. Следователно всяка промяна в съзнанието на човека показва, че някаква тангента е упражнила влияние върху него – чрез допирната точка тя внася известен импулс в човешкото съзнание и е в състояние да измени неговото движение, т.е. да предизвика известна промяна в неговите мисли, чувства или постъпки. Ако съзнанието се подчини на този импулс отвън и следва посоката, по която тангентата се движи, то ще има успех във външните работи. Но ако се възпротиви на този импулс и се движи в посока обратна на тангентата, то ще влезе в стълкновение с онази група съзнания, които тази тангента представлява.
към беседата >>
26.
Ще дойдем при Него
,
НБ
, София, 1.7.1923г.,
Под „точка“ разбираме сила, която се разширява от центъра към
периферията
си.
няма никакво измерение. Невъзможно е да се говори за нещо, което не заема никакво пространство. Самото пространство е нещо реално. В него се изявяват всички неща. Значи и точката се изявява в пространството.
Под „точка“ разбираме сила, която се разширява от центъра към
периферията
си.
Тя е първият подтик на енергията. От това гледище всяка енергия, която се проявява в природата, е жива, разумна сила. Казват, че физическият свят е неразумен. Не, този свят представя отношения между разумни енергии. Друго нещо е, ако някой няма отношение към известни разумни сили.
към беседата >>
27.
Разумният живот
,
МОК
, София, 21.10.1923г.,
от центъра към
периферията
.
Тази вечер ще ви говоря върху „разумния живот“. Съвременната наука определя живота по разни начини. Тя го определя в неговата проста форма, като подтик отвътре навън, т.е.
от центъра към
периферията
.
Окултната наука определя живота като едно условие за проявление на разумното в света. Затова разумният живот започва с проявяване на две преходни състояния – състояния на радост и скръб, но не тъй, както вие ги разбирате. Скръбта, това е едно от великите условия в живота. Няма по-велико благо от скръбта, затова тя предшества радостта. Тия състояния на скръб и радост графически може да се изразят по следния начин: от точка A нагоре започва едно движение към точка C.
към беседата >>
28.
Живите точки в природата
,
МОК
, София, 28.10.1923г.,
Ще кажете: тази точка може да се подвижи например от центъра към
периферията
.
Ще ви говоря върху „Живите точки в природата.“ Да допуснем, че имате живата точка A, която трябва да се прояви. Можете ли да определите в дадения случай в каква посока ще се подвижи тази точка?
Ще кажете: тази точка може да се подвижи например от центъра към
периферията
.
Към коя посока ще бъде това движение, наляво или надясно? – Наляво. Значи центърът, от който излиза точката A, ще бъде точка B, отдето точка A ще се движи наляво и ще стигне на мястото, означено с A. Да допуснем, че тук живата точка е достигнала крайния предел на своето движение и се спира. Как мислите сега, тази жива точка тук ли ще остане, ще се върне ли назад в точка B или ще вземе друго някакво направление?
към беседата >>
29.
Твърдост, смелост, изпълнителност
,
МОК
, София, 25.11.1923г.,
Един ден майка му, за да избегне тези побои, поставила Слънцето да живее в центъра, а сестрите му да обикалят около него, по
периферията
.
Не мислете, че Слънцето е много снизходително към вас. Ще ви предам накратко една индуска легенда, да видите, колко е снизходително Слънцето. Индусите си представлявали, че на Слънцето живеели много живи същества, всички били момичета, а само Слънцето – момче. Тия момичета били негови сестрички, а Слънцето само било единственият им брат. Понеже Слънцето било най-големият, па и единственият брат, обичал да бие сестрите си.
Един ден майка му, за да избегне тези побои, поставила Слънцето да живее в центъра, а сестрите му да обикалят около него, по
периферията
.
Така се създал неговият диск във форма на окръжност. Слънцето изпращало на своите сестри светлина, като трептяло от недоволство, че не може да ги бие както по-рано. Значи, то ги биело със светлината си, а от тия трептения, които отправяло към тях, се ползва днес цялата Земя. И тъй, ще знаете, че малките, микроскопичните идеи в света са силни. Тях ще държите, за да бъдете и вие силни.
към беседата >>
30.
Добрата страна на страданията. Чистотата
,
МОК
, София, 6.4.1924г.,
След като учите известно време окултната наука, най-първо у вас ще се роди известно съмнение, едно недоволство в душата ви, ще се яви една сила, която ще започне да ви тласка към
периферията
, ще искате да бягате от класа и ще казвате: мястото ми не е тук, аз трябва да напусна този клас.
Сега аз ви препоръчвам най-малките опити, понеже за големи опити се изискват големи знания. И природата изобщо е много внимателна, тя не позволява да се правят големи опити. Тя допуща да се правят само малки опити. Големи опити могат да правят само напредналите души, те имат голям кредит, а обикновените хора ще правят много малки опити. Природата е щедра, всякога позволява да се правят малки опити.
След като учите известно време окултната наука, най-първо у вас ще се роди известно съмнение, едно недоволство в душата ви, ще се яви една сила, която ще започне да ви тласка към
периферията
, ще искате да бягате от класа и ще казвате: мястото ми не е тук, аз трябва да напусна този клас.
Тия около мен не са такива, каквито си мислех. Но закон е: човек не може да бяга от себе си. Това състояние се дължи, според мен, на набиране на известна енергия, която не може да се асимилира от окръжаващата ви среда. И тия енергии причиняват туй болезнено състояние у човека. Запример, аз забелязвам в класа много от вас имат силно развити лични чувства, вследствие на което се заражда голям индивидуализъм – всеки мисли само за себе си.
към беседата >>
31.
Физическият и духовният човек
,
КД
, София, 22.9.1924г.,
Колкото повече се слиза към
периферията
Б, нещата вземат друг изглед.
Има поставени методи, чрез които нещата се добиват. Вие ще се домогнете до този разумен метод. Послушанието трябва да слуша следването. Човек трябва да е слушал много дълго време, да е разумел това, което се говори, и тогава ще бъде послушен. (Учителят посочи чертежа.) Във висшите светове, в А нещата са по-красиви.
Колкото повече се слиза към
периферията
Б, нещата вземат друг изглед.
Знаете ли вие, послушанието е една от проявите на Любовта. Като обичаш някого, готов ли си да извършиш всичко, послушен ли си. Тъй щото вие не можете да имате послушание без любов; съзнателна любов, не говоря за несъзнателната любов. Висшите същества схващат една Божествена мисъл като звук и веднага я прилагат. Когато Божествената мисъл мине през висшите светове, те веднага я прилагат и й дават път надолу.
към беседата >>
На
периферията
наоколо е Божественото съзнание на хората: А, В... Любовта на всинца ви е еднаква: АС - ВС.
Най- първо ще се научите да гледате трезво на работите. Не трябва да търсите своето щастие вън от себе си; това е най- голямото заблуждение. Вън от себе си значи вън от своето висше аз не го търсете, а в Божественото, което е вътре у вас. Тогава вие ще дойдете до същата идея. Представете си сега, че това е идеален кръг (фиг. 3).
На
периферията
наоколо е Божественото съзнание на хората: А, В... Любовта на всинца ви е еднаква: АС - ВС.
Центърът е един и същ за всички. Ако вие искате да се запознаете с мен, по колко начина можете да сторите това? Ако вие сте А, можете чрез В. АВ - това е материалистичен път. Можете да се запознаете чрез ВС.
към беседата >>
32.
Родените
,
НБ
, София, 2.11.1924г.,
Тѣзи, който сѫ послѣдни, който сѫ на
периферията
, и за тѣзи вѫглени ще дойде день, когато ще се запалятъ.
Когато у всинца ни проникне тази Любовь, тя ще бѫде единственото нѣщо, прѣдъ което всички тия войни, всички тия раздори, който сега сѫществуватъ, ще се стопятъ тъй, както ледътъ. Е, казватъ, възможно ли е? – За насъ е възможно вече. За насъ, първитѣ вѫглени, който сме запалени, е възможно. И за васъ е възможно.
Тѣзи, който сѫ послѣдни, който сѫ на
периферията
, и за тѣзи вѫглени ще дойде день, когато ще се запалятъ.
Азъ се радвамъ на всички тия вѫглени. Въ тѣхъ има сила, само ги запали. Нѣкои казватъ: е, черенъ вѫгленъ е той! Не, азъ познавамъ този братъ. Днесъ той е черенъ, но той може да гори, въ него има такава енергия, че единъ день, като се запали, чудо ще направи.
към беседата >>
Тези, който са последни, който са на
периферията
, и за тези въглени ще дойде ден, когато ще се запалят.
(втори вариант)
Когато у всинца ни проникне тази Любов, тя ще бъде единственото нещо, пред което всички тия войни, всички тия раздори, който сега съществуват, ще се стопят тъй, както ледът. Е, казват, възможно ли е? – За нас е възможно вече. За нас, първите въглени, който сме запалени, е възможно. И за вас е възможно.
Тези, който са последни, който са на
периферията
, и за тези въглени ще дойде ден, когато ще се запалят.
Аз се радвам на всички тия въглени. В тях има сила, само ги запали. Някои казват: Е, черен въглен е той! Не, аз познавам този брат. Днес той е черен, но той може да гори, в него има такава енергия, че един ден, като се запали, чудо ще направи.
към втори вариант >>
33.
Връзки в геометрическите форми
,
ООК
, София, 5.11.1924г.,
Сега, понеже сте навън, по
периферията
на тази окръжност, вие се мъчите да виждате малките работи.
Моята ръка например е сгъстена сила. Вашата ръка, вашата глава, вашето тяло, като се разложат, ще се върнат в Божествения свят като сили, а не като материя. Какъв изглед ще имате тогава? Вие ще бъдете турени в центъра на един голям кръг. Оттам вие ще виждате навсякъде и всичко, което става – ще бъдете всевиждащи.
Сега, понеже сте навън, по
периферията
на тази окръжност, вие се мъчите да виждате малките работи.
Вие сте засега ученици. Това е един период, който трябва да минете. Казвам: великото благо в света седи в изучаване на малките неща, затуй трябва да се поправят малките погрешки. Малките погрешки произлизат от следното: щом не усвоим една малка, микроскопическа добродетел, ражда се една малка погрешка. Аз ще ви представя следния пример от чисто морално гледище.
към беседата >>
34.
Забравените неща
,
ООК
, София, 12.11.1924г.,
Едните черпят своите знания от Центъра, а другите черпят своите знания от
периферията
.
Ангелите са разделени на две царства: ангели, които принадлежат към същинския Божествен свят, тъй наречения небесен свят, и ангели, които принадлежат към духовния свят – те са от една по-нисша йерархия. Разликата между тях е, че едните възприемат своето знание вътрешно, по интуиция, те са в пълен контакт с Бога. Пред техния дух, пред техния зов Божественото съзнание веднага им разкрива всички неща в тяхната пълнота. Пред тях разкрива всичкото си същество. А другите, по-нисшите ангели в това духовно царство, черпят своята духовна сила външно, чрез първите.
Едните черпят своите знания от Центъра, а другите черпят своите знания от
периферията
.
Пък като дойдете в човешкото царство, понеже то е трето по ред, човеците трябва да вземат своето знание от горните два разряда. Каквото знание е минало през ума на ангелите, то слиза и при човеците, дето за трети път се пречупва. И тъй, имате един Божествен лъч, който е претърпял три пречупвания. Той е лъчът С, който прониква съзнанието на първите ангели – D. Тук този лъч се пречупва и преминава към съзнанието на по-нисшите ангели в точка n.
към беседата >>
То представлява едно същество, което се движи от центъра към
периферията
и среща по-голямо съпротивление, по-гъста среда, вследствие на което туй същество постоянно губи от своята сила.
Някой път вие мислите, че сте много добър, съзнавате туй, нали? Но след 5-6 години вие казвате: „Не съм добър.“ Съзнавате, че не сте добър. Питам: как тъй преди 5 години мислехте, че сте добър, а сега без никакво основание мислите, че не сте добър? Вие ще кажете: „Аз сгреших, изопачих живота си.“ Как тъй? – „Ама външните условия на живота ме заставиха.“ Това е само едно математическо предположение, това е една вероятност, аз го определям с минус а (------а).
То представлява едно същество, което се движи от центъра към
периферията
и среща по-голямо съпротивление, по-гъста среда, вследствие на което туй същество постоянно губи от своята сила.
Минус а подразбира един човек, който се разделя, постоянно придобива знания, но няма сили, затова остарява. Този човек е придобил много, всичко знае, но всичко в него е изтощено: мозъкът му е изтощен, стомахът му е изтощен, затова не може да се ползва от знанията; от придобивките си. Значи (-а) е движение от центъра към периферията. Тогава имате и (+а), което показва движение от периферията към центъра. Туй слабо същество (-а), като се движи към центъра, постоянно придобива, не среща никакво съпротивление, понеже средата, към която отива, става все по-рядка и по-рядка, докато най-после, като влезе в центъра, туй тяло е придобило всичката своя пълнота.
към беседата >>
Значи (-а) е движение от центъра към
периферията
.
Вие ще кажете: „Аз сгреших, изопачих живота си.“ Как тъй? – „Ама външните условия на живота ме заставиха.“ Това е само едно математическо предположение, това е една вероятност, аз го определям с минус а (------а). То представлява едно същество, което се движи от центъра към периферията и среща по-голямо съпротивление, по-гъста среда, вследствие на което туй същество постоянно губи от своята сила. Минус а подразбира един човек, който се разделя, постоянно придобива знания, но няма сили, затова остарява. Този човек е придобил много, всичко знае, но всичко в него е изтощено: мозъкът му е изтощен, стомахът му е изтощен, затова не може да се ползва от знанията; от придобивките си.
Значи (-а) е движение от центъра към
периферията
.
Тогава имате и (+а), което показва движение от периферията към центъра. Туй слабо същество (-а), като се движи към центъра, постоянно придобива, не среща никакво съпротивление, понеже средата, към която отива, става все по-рядка и по-рядка, докато най-после, като влезе в центъра, туй тяло е придобило всичката своя пълнота. Следователно вие, които сте се родили на Земята, сте (-а), изгубили сте нещо. А всички, които заминават за другия свят, са (+а), сиреч могат да придобият нещо. Сега вие вярвате ли в туй мое твърдение?
към беседата >>
Тогава имате и (+а), което показва движение от
периферията
към центъра.
– „Ама външните условия на живота ме заставиха.“ Това е само едно математическо предположение, това е една вероятност, аз го определям с минус а (------а). То представлява едно същество, което се движи от центъра към периферията и среща по-голямо съпротивление, по-гъста среда, вследствие на което туй същество постоянно губи от своята сила. Минус а подразбира един човек, който се разделя, постоянно придобива знания, но няма сили, затова остарява. Този човек е придобил много, всичко знае, но всичко в него е изтощено: мозъкът му е изтощен, стомахът му е изтощен, затова не може да се ползва от знанията; от придобивките си. Значи (-а) е движение от центъра към периферията.
Тогава имате и (+а), което показва движение от
периферията
към центъра.
Туй слабо същество (-а), като се движи към центъра, постоянно придобива, не среща никакво съпротивление, понеже средата, към която отива, става все по-рядка и по-рядка, докато най-после, като влезе в центъра, туй тяло е придобило всичката своя пълнота. Следователно вие, които сте се родили на Земята, сте (-а), изгубили сте нещо. А всички, които заминават за другия свят, са (+а), сиреч могат да придобият нещо. Сега вие вярвате ли в туй мое твърдение? То трябва да се докаже.
към беседата >>
Питам: по кой начин можем да докажем, че (-а) е движение от центъра към
периферията
?
Туй слабо същество (-а), като се движи към центъра, постоянно придобива, не среща никакво съпротивление, понеже средата, към която отива, става все по-рядка и по-рядка, докато най-после, като влезе в центъра, туй тяло е придобило всичката своя пълнота. Следователно вие, които сте се родили на Земята, сте (-а), изгубили сте нещо. А всички, които заминават за другия свят, са (+а), сиреч могат да придобият нещо. Сега вие вярвате ли в туй мое твърдение? То трябва да се докаже.
Питам: по кой начин можем да докажем, че (-а) е движение от центъра към
периферията
?
Съвременните астрономи имат един уред, наречен спектроскоп, с който определяме към кои звезди се приближаваме и от кои звезди се отдалечаваме. Той е основан на един прост закон: светлината, която иде от звездите, към които се приближаваме, обхваща по-широко място. Туй по-широко светло поле показва, че се приближаваме. Всяка звезда дава една от светлините на спектъра. А когато светлите линии на спектъра се стесняват и стават по-малки, туй показва, че ние се отдалечаваме от тия звезди.
към беседата >>
Същият закон се отнася и до физическия свят: ако всичките предмети, към които се движим, се увеличават пред нас, ние сме (-а), защото множеството е в
периферията
.
Съвременните астрономи имат един уред, наречен спектроскоп, с който определяме към кои звезди се приближаваме и от кои звезди се отдалечаваме. Той е основан на един прост закон: светлината, която иде от звездите, към които се приближаваме, обхваща по-широко място. Туй по-широко светло поле показва, че се приближаваме. Всяка звезда дава една от светлините на спектъра. А когато светлите линии на спектъра се стесняват и стават по-малки, туй показва, че ние се отдалечаваме от тия звезди.
Същият закон се отнася и до физическия свят: ако всичките предмети, към които се движим, се увеличават пред нас, ние сме (-а), защото множеството е в
периферията
.
Когато един човек обича живота, обича Природата, когато се интересува от всичко външно, той е (-а), той се приближава към физическия свят. И тъй трябва да бъде. Щом дойде до периферията и направи един кръг, щом изучи всичко и няма какво повече да го интересува, в неговото съзнание се образува обратно движение. Тогава всичките предмети в духовния свят, от които по-рано не се е интересувал, всички тия образи сега изпъкват в неговото съзнание и той става духовен човек, става (+а) и започва да се движи от периферията към центъра. Или на прост език ще кажем: онзи човек, който се интересува от духовните работи, не само тъй привидно, но от сърце, той е (+а).
към беседата >>
Щом дойде до
периферията
и направи един кръг, щом изучи всичко и няма какво повече да го интересува, в неговото съзнание се образува обратно движение.
Всяка звезда дава една от светлините на спектъра. А когато светлите линии на спектъра се стесняват и стават по-малки, туй показва, че ние се отдалечаваме от тия звезди. Същият закон се отнася и до физическия свят: ако всичките предмети, към които се движим, се увеличават пред нас, ние сме (-а), защото множеството е в периферията. Когато един човек обича живота, обича Природата, когато се интересува от всичко външно, той е (-а), той се приближава към физическия свят. И тъй трябва да бъде.
Щом дойде до
периферията
и направи един кръг, щом изучи всичко и няма какво повече да го интересува, в неговото съзнание се образува обратно движение.
Тогава всичките предмети в духовния свят, от които по-рано не се е интересувал, всички тия образи сега изпъкват в неговото съзнание и той става духовен човек, става (+а) и започва да се движи от периферията към центъра. Или на прост език ще кажем: онзи човек, който се интересува от духовните работи, не само тъй привидно, но от сърце, той е (+а). Този човек, като стане сутрин рано, вземе Библията, чете по 2-3 часа, усърдно размишлява и прилага. Онзи човек пък, който взема Библията, поразгърне на 2-3 места и каже: „И те са били хора фанатизирани, не ме интересува това, тази книга не е за сегашните времена“, той е човекът (-а). Посоките (+а) и (-а) показват само посока на движение.
към беседата >>
Тогава всичките предмети в духовния свят, от които по-рано не се е интересувал, всички тия образи сега изпъкват в неговото съзнание и той става духовен човек, става (+а) и започва да се движи от
периферията
към центъра.
А когато светлите линии на спектъра се стесняват и стават по-малки, туй показва, че ние се отдалечаваме от тия звезди. Същият закон се отнася и до физическия свят: ако всичките предмети, към които се движим, се увеличават пред нас, ние сме (-а), защото множеството е в периферията. Когато един човек обича живота, обича Природата, когато се интересува от всичко външно, той е (-а), той се приближава към физическия свят. И тъй трябва да бъде. Щом дойде до периферията и направи един кръг, щом изучи всичко и няма какво повече да го интересува, в неговото съзнание се образува обратно движение.
Тогава всичките предмети в духовния свят, от които по-рано не се е интересувал, всички тия образи сега изпъкват в неговото съзнание и той става духовен човек, става (+а) и започва да се движи от
периферията
към центъра.
Или на прост език ще кажем: онзи човек, който се интересува от духовните работи, не само тъй привидно, но от сърце, той е (+а). Този човек, като стане сутрин рано, вземе Библията, чете по 2-3 часа, усърдно размишлява и прилага. Онзи човек пък, който взема Библията, поразгърне на 2-3 места и каже: „И те са били хора фанатизирани, не ме интересува това, тази книга не е за сегашните времена“, той е човекът (-а). Посоките (+а) и (-а) показват само посока на движение. Тъй щото засега знанието на всички хора се определя от посоката на тяхното движение.
към беседата >>
Щом се движиш от центъра към
периферията
, твоята памет непременно ще отслабне.
Например ние употребяваме думите височина и дълбочина, за да определим посоката на движението. Има и други определения, но аз се спирам на тия две. Височината – това е движение към центъра, движение навътре. Нагоре или навътре е едно и също нещо; надолу или навън – и то е едно и също. Надолу да се движим и навън да се движим, понятията са едни и същи.
Щом се движиш от центъра към
периферията
, твоята памет непременно ще отслабне.
А щом се движиш от периферията към центъра, твоята памет ще се усили. Щом се движиш от центъра към периферията, твоето съзнание непременно ще потъмнее, ще изгубиш светлината си; щом се движиш от периферията към центъра, ще дойде светлина в съзнанието ти. Следователно ние сами хвърляме тъмнина в съзнанието си, зависи от нашето движение. Например ти можеш да кажеш: „Аз съм лош човек.“ Не е достатъчно да кажеш, че си лош човек, но защо си лош, как се обяснява твоята лошавина. Ти имаш брат, баща ви е оставил и на двамата наследство, но ти вземаш всичкото наследство, а изпъждаш брат си.
към беседата >>
А щом се движиш от
периферията
към центъра, твоята памет ще се усили.
Има и други определения, но аз се спирам на тия две. Височината – това е движение към центъра, движение навътре. Нагоре или навътре е едно и също нещо; надолу или навън – и то е едно и също. Надолу да се движим и навън да се движим, понятията са едни и същи. Щом се движиш от центъра към периферията, твоята памет непременно ще отслабне.
А щом се движиш от
периферията
към центъра, твоята памет ще се усили.
Щом се движиш от центъра към периферията, твоето съзнание непременно ще потъмнее, ще изгубиш светлината си; щом се движиш от периферията към центъра, ще дойде светлина в съзнанието ти. Следователно ние сами хвърляме тъмнина в съзнанието си, зависи от нашето движение. Например ти можеш да кажеш: „Аз съм лош човек.“ Не е достатъчно да кажеш, че си лош човек, но защо си лош, как се обяснява твоята лошавина. Ти имаш брат, баща ви е оставил и на двамата наследство, но ти вземаш всичкото наследство, а изпъждаш брат си. Или имаш и сестра, вземаш и нейния дял и я изпъждаш.
към беседата >>
Щом се движиш от центъра към
периферията
, твоето съзнание непременно ще потъмнее, ще изгубиш светлината си; щом се движиш от
периферията
към центъра, ще дойде светлина в съзнанието ти.
Височината – това е движение към центъра, движение навътре. Нагоре или навътре е едно и също нещо; надолу или навън – и то е едно и също. Надолу да се движим и навън да се движим, понятията са едни и същи. Щом се движиш от центъра към периферията, твоята памет непременно ще отслабне. А щом се движиш от периферията към центъра, твоята памет ще се усили.
Щом се движиш от центъра към
периферията
, твоето съзнание непременно ще потъмнее, ще изгубиш светлината си; щом се движиш от
периферията
към центъра, ще дойде светлина в съзнанието ти.
Следователно ние сами хвърляме тъмнина в съзнанието си, зависи от нашето движение. Например ти можеш да кажеш: „Аз съм лош човек.“ Не е достатъчно да кажеш, че си лош човек, но защо си лош, как се обяснява твоята лошавина. Ти имаш брат, баща ви е оставил и на двамата наследство, но ти вземаш всичкото наследство, а изпъждаш брат си. Или имаш и сестра, вземаш и нейния дял и я изпъждаш. Най-после изпъдиш и майка си – останеш сам, ядеш и пиеш.
към беседата >>
Младият човек представлява едно движение от центъра към
периферията
, а старият човек – едно движение от
периферията
към центъра.
Непроявеното семе, което се посажда в почвата – това е младият човек. Обърнатият триъгълник с върха надолу – това е младият човек. Той показва семето, което трябва да се посее в почвата, да се пожертва, да страда. След тия страдания младият човек се превръща в стар, т.е. израства, при което върхът на триъгълника се изправя нагоре.
Младият човек представлява едно движение от центъра към
периферията
, а старият човек – едно движение от
периферията
към центъра.
Значи старият човек представлява растенето нагоре от почвата. Следователно младият и старият човек живеят едновременно в съзнанието на човека. Тъй че всеки лъч на съзнанието, който излиза от центъра към периферията, това е младият човек, а всеки лъч, който се връща като отражение от периферията към центъра, това е старият, проявеният човек, който расте нагоре. Той представлява триъгълника, обърнат нагоре с върха. Следователно младият човек, това е слизане на духа в материята, а старият човек, това е излизане на духа от материалния свят или обладаване на материята.
към беседата >>
Тъй че всеки лъч на съзнанието, който излиза от центъра към
периферията
, това е младият човек, а всеки лъч, който се връща като отражение от
периферията
към центъра, това е старият, проявеният човек, който расте нагоре.
След тия страдания младият човек се превръща в стар, т.е. израства, при което върхът на триъгълника се изправя нагоре. Младият човек представлява едно движение от центъра към периферията, а старият човек – едно движение от периферията към центъра. Значи старият човек представлява растенето нагоре от почвата. Следователно младият и старият човек живеят едновременно в съзнанието на човека.
Тъй че всеки лъч на съзнанието, който излиза от центъра към
периферията
, това е младият човек, а всеки лъч, който се връща като отражение от
периферията
към центъра, това е старият, проявеният човек, който расте нагоре.
Той представлява триъгълника, обърнат нагоре с върха. Следователно младият човек, това е слизане на духа в материята, а старият човек, това е излизане на духа от материалния свят или обладаване на материята. Млади и стари – това са две състояния на съзнанието на мислещия, на духовния и на Божествения човек. Ето защо едновременно, във всеки миг, ти ще бъдеш и млад, и стар. Имаш известна идея, която трябва да реализираш – ти си млад; започнеш ли да я реализираш – ти си стар.
към беседата >>
35.
Несъизмеримите неща
,
ООК
, София, 19.11.1924г.,
Има течения в човешкия организъм, които минават през центъра, но има течения, които минават и по
периферията
.
До известно време този кръг ще се разширява по същия път, както и водата. Онези, които са изучавали биология или развиването на човека в неговото първоначално състояние, знаят, че той се развива кръгообразно само до известна степен, но след това този кръг изгубва своята форма, превръща се в елипса. Значи кръгът А1 се превръща в елипса В1. Сега ние можем да си представим човека в центъра на този кръг, а теченията на живота да го обвиват наоколо във вид на елипса. Тия течения го обикалят, но и проникват вътре в него.
Има течения в човешкия организъм, които минават през центъра, но има течения, които минават и по
периферията
.
Или, казано другояче: има течения централни, има течения и периферийни. Всякога в живота си, когато искаме да изкажем една мисъл в нейната пълнота, ние ще усетим една празнота в себе си. Някои запитват: „Какво трябва да правим тогава? “ – Ще пазите извора, който извира, няма да изхвърляте всичката си вода изведнъж, но ще я изтичате равномерно. Щом ти мислиш да изкажеш всичко наведнъж, ти не си извор.
към беседата >>
36.
Моята заповѣдъ / Моята заповед
,
НБ
, София, 4.1.1925г.,
Прѣдставете си единъ голѣмъ изворъ въ
периферия
, и водата отъ него изтича отъ множество различни цѣви.
По отношение на любовьта, и майката се жертвува, и птичката се жертвува. Любовьта имъ има еднакво проявление, само че по количество майката е единъ голѣмъ изворъ, а птичката – по-малъкъ. По отношение качеството на любовьта, обаче, водата и на голѣмия, и на малкия изворъ е еднаква. Нѣкой пѫть ние мислимъ, че се различаваме въ любовьта си. Туй различие е само привидно.
Прѣдставете си единъ голѣмъ изворъ въ
периферия
, и водата отъ него изтича отъ множество различни цѣви.
Да кажемъ, че нѣкой цѣви сѫ прави, други образуватъ разни букви, трети сѫ спиралообразни, четвърти – крѫгообразни, пети дѫгообразни, изобщо съ всевъзможни форми. Сега, прѣдставете си, че нѣкои отъ васъ получаватъ водата отъ една цѣвь, а други отъ друга цѣвь. Какво ще кажете за водата отъ тия различни цѣви? Ще кажете: моята вода е по-хубава. Защо? Защото моята цѣвь не мяза на твоята.
към беседата >>
Представете си един голям извор в
периферия
, и водата от него изтича от множество различни цеви.
(втори вариант)
По отношение на любовта и майката се жертва, и птичката се жертва. Любовта им има еднакво проявление, само че по количество майката е един голям извор, а птичката – по-малък. По отношение качеството на любовта, обаче, водата и на големия, и на малкия извор е еднаква. Някой път ние мислим, че се различаваме в любовта си. Туй различие е само привидно.
Представете си един голям извор в
периферия
, и водата от него изтича от множество различни цеви.
Да кажем, че някой цеви са прави, други образуват разни букви, трети са спиралообразни, четвърти – кръгообразни, пети дъгообразни, изобщо с всевъзможни форми. Сега, представете си, че някои от вас получават водата от една цев, а други от друга цев. Какво ще кажете за водата от тия различни цеви? Ще кажете: Моята вода е по-хубава. Защо? Защото моята цев не мяза на твоята.
към втори вариант >>
37.
Преходни състояния на съзнанието
,
МОК
, София, 5.7.1925г.,
Ако това същество влезе във връзка с друго същество, например със съществото Д, което представлява друг кръг, тогава кръгът Д ще пресече кръга А в две точки на неговата
периферия
, а именно в точките –l и +n.
На Фигура 1 имате един кръг А. Този кръг представлява едно положително същество, което е разширило съзнанието си до известна степен.
Ако това същество влезе във връзка с друго същество, например със съществото Д, което представлява друг кръг, тогава кръгът Д ще пресече кръга А в две точки на неговата
периферия
, а именно в точките –l и +n.
Какво ще бъде качеството на енергиите, които ще протичат през точките l и n? – Енергията, която ще протече през точката l, ще бъде отрицателна и низходяща, а енергията, която ще протече през точката n, ще бъде положителна или възходяща – затова отбелязваме точките с буквите –l и +n. Ако съществото, което представлява кръга А, влезе във връзка с друго същество, изразено чрез кръга С, ще стане смяна на енергиите: положителните енергии ще станат отрицателни, а отрицателните ще станат положителни. Ако кръгът С се свърже с друг кръг, енергиите пак ще се сменят и т.н. Сега важният въпрос е как става тази смяна на енергиите.
към беседата >>
Техните центрове се намират все по
периферията
на другите кръгове.
Сутринта енергията ви се е движила от ляво към дясно, по посока +n – възходящо състояние, качване нагоре. Следобед енергията ви се е движила от дясно към ляво, по посока –l – низходящо състояние, слизане. Колкото повече съзнанието се разширява, толкова повече и връзките му се увеличават. Тогава кръгът А ще влезе във връзка и с кръга О, с който ще се пресече в точките l1 и n1. Тия кръгове нямат нищо общо помежду си.
Техните центрове се намират все по
периферията
на другите кръгове.
Например центровете на кръговете А, Д, О, С са все на периферии. В такъв случай, когато в математиката говорим за кръг, в който има стремеж да увеличава радиуса си до безкрайност, центърът на този кръг ще се намира навсякъде. С такъв кръг именно си представяме развитието на човешкото съзнание. И тъй, общият Център, през който минава Животът, се намира навсякъде. Засега ние знаем само живота на периферията, а какво представлява същинският Живот в Центъра, това не знаем.
към беседата >>
Засега ние знаем само живота на
периферията
, а какво представлява същинският Живот в Центъра, това не знаем.
Техните центрове се намират все по периферията на другите кръгове. Например центровете на кръговете А, Д, О, С са все на периферии. В такъв случай, когато в математиката говорим за кръг, в който има стремеж да увеличава радиуса си до безкрайност, центърът на този кръг ще се намира навсякъде. С такъв кръг именно си представяме развитието на човешкото съзнание. И тъй, общият Център, през който минава Животът, се намира навсякъде.
Засега ние знаем само живота на
периферията
, а какво представлява същинският Живот в Центъра, това не знаем.
Туй е велика тайна в Природата. Защо? – Защото Центърът на кръга, който представлява общия, целокупния Живот като център на безкрайно голям кръг, се намира навсякъде. Това показва, че човешкото съзнание може да се разширява и после по обратен път да се смалява. Сутрин съзнанието се разширява, вечер се смалява като мех. И музиката се дължи на подобно разширение и свиване или смаляване.
към беседата >>
38.
Разумни наблюдения
,
ООК
, София, 5.8.1925г.,
Духовният човек се стреми към центъра, а светският – към
периферията
.
Коя е отличителната черта на духовния човек? Отговор: Духовният човек се стреми съзнателно към Бога. Коя е отличителната черта на светския човек? Отговор: Светският човек се отдалечава от Бога. Така е.
Духовният човек се стреми към центъра, а светският – към
периферията
.
Те се движат в две различни посоки. Духовният и светският човек живеят в един и същ свят, но не в една и съща среда. Например рибите и птиците живеят във физическия свят, но не в една и съща среда. По същия начин можем да кажем, че средата, в която живее светският човек, е по-гъста, а средата, в която живее духовният човек, е по-рядка. В такъв случай духовният човек има по-благоприятни условия за развитие.
към беседата >>
39.
Давам власт
,
НБ
, София, 10.1.1926г.,
Когато Господ праща някоя душа на земята, пита я: по кой път искаш да вървиш, по радиуса или по
периферията
на окръжността?
У мъжа всякога преобладават правите линии; той е праволинеен. Той мяза на радиоактивни сили, които излизат от центъра на един кръг. Жената обича кривите линии; тя се движи по спирала. Ще кажете: значи, тя се лута. Не, то е закон на движение.
Когато Господ праща някоя душа на земята, пита я: по кой път искаш да вървиш, по радиуса или по
периферията
на окръжността?
Тази душа казва: “Аз искам да се движа по периферията.” Добре, тогава ще бъдеш жена. Друга душа казва: “Аз искам да се движа по радиуса.” Добре, тогава ще бъдеш мъж. Следователно, жената определя движението на мъжа, докъде той може да върви. Мъжът като върви, дойде до периферията, до жената и скоро гащите му започват да треперят – връща се назад, към радиуса, към центъра. Вие казвате: мъжът не се бои от жената.
към беседата >>
Тази душа казва: “Аз искам да се движа по
периферията
.” Добре, тогава ще бъдеш жена.
Той мяза на радиоактивни сили, които излизат от центъра на един кръг. Жената обича кривите линии; тя се движи по спирала. Ще кажете: значи, тя се лута. Не, то е закон на движение. Когато Господ праща някоя душа на земята, пита я: по кой път искаш да вървиш, по радиуса или по периферията на окръжността?
Тази душа казва: “Аз искам да се движа по
периферията
.” Добре, тогава ще бъдеш жена.
Друга душа казва: “Аз искам да се движа по радиуса.” Добре, тогава ще бъдеш мъж. Следователно, жената определя движението на мъжа, докъде той може да върви. Мъжът като върви, дойде до периферията, до жената и скоро гащите му започват да треперят – връща се назад, към радиуса, към центъра. Вие казвате: мъжът не се бои от жената. Трепери сърчицето на мъжа, бои се той от жената.
към беседата >>
Мъжът като върви, дойде до
периферията
, до жената и скоро гащите му започват да треперят – връща се назад, към радиуса, към центъра.
Не, то е закон на движение. Когато Господ праща някоя душа на земята, пита я: по кой път искаш да вървиш, по радиуса или по периферията на окръжността? Тази душа казва: “Аз искам да се движа по периферията.” Добре, тогава ще бъдеш жена. Друга душа казва: “Аз искам да се движа по радиуса.” Добре, тогава ще бъдеш мъж. Следователно, жената определя движението на мъжа, докъде той може да върви.
Мъжът като върви, дойде до
периферията
, до жената и скоро гащите му започват да треперят – връща се назад, към радиуса, към центъра.
Вие казвате: мъжът не се бои от жената. Трепери сърчицето на мъжа, бои се той от жената. Вземете някой генерал, от когото треперят толкова войници, толкова офицери, като срещне някоя мома, затрепери му сърцето, хвърля шашка, всичко хвърля, казва: "опасна е тази мома, очите й горят като огън." Трепери човекът! Ще трепери, разбира се, и оттатък ще мине. Защо? Защото Божественото е в жената.
към беседата >>
40.
Външни влияния
,
ООК
, София, 27.1.1926г.,
Движението на частиците, които са по
периферията
, е по-бавно.
Да допуснем, че имате една молекула, съставена от много атоми. Всички тия атоми се движат с известна бързина около един център, който също така се движи, но вече с бързина, по-голяма от тази на атомите. Понеже бързината на този център е по-голяма от бързината на останалите частички, вследствие на това той се явява като сила, която уравновесява, т.е. регулира общото движение. Бързината на този център е толкова голяма, че той едновременно се намира, както по местата на всички частици, така и на своето място.
Движението на частиците, които са по
периферията
, е по-бавно.
И тъй, когато духовният живот на човека започва да отпада, той казва: „Аз изгубих нещо от себе си, Бог ме е изоставил." Този човек констатира известен факт, но това още не е наука. Това показва, че той е напуснал центъра и е отишъл към периферията, вследствие на което чувствителността му се е намалила. Причината за това е някакво външно, странично влияние. Представете си един млад момък, много набожен, който по цели часове се моли на Бога. Де се намира той?
към беседата >>
Това показва, че той е напуснал центъра и е отишъл към
периферията
, вследствие на което чувствителността му се е намалила.
Понеже бързината на този център е по-голяма от бързината на останалите частички, вследствие на това той се явява като сила, която уравновесява, т.е. регулира общото движение. Бързината на този център е толкова голяма, че той едновременно се намира, както по местата на всички частици, така и на своето място. Движението на частиците, които са по периферията, е по-бавно. И тъй, когато духовният живот на човека започва да отпада, той казва: „Аз изгубих нещо от себе си, Бог ме е изоставил." Този човек констатира известен факт, но това още не е наука.
Това показва, че той е напуснал центъра и е отишъл към
периферията
, вследствие на което чувствителността му се е намалила.
Причината за това е някакво външно, странично влияние. Представете си един млад момък, много набожен, който по цели часове се моли на Бога. Де се намира той? Докато е духовен, той се движи около центъра А. По едно време младият момък се влюбва в една светска мома и забелязва в себе си духовно отпадане.
към беседата >>
- Защото тази млада мома като външно влияние върху него, го е изкарала от центъра към
периферията
, като същевременно е създала в него известна пертурбация.
Представете си един млад момък, много набожен, който по цели часове се моли на Бога. Де се намира той? Докато е духовен, той се движи около центъра А. По едно време младият момък се влюбва в една светска мома и забелязва в себе си духовно отпадане. Той престава вече да се моли и казва: „Не искам да се моля, не вярвам в такива глупости." Защо?
- Защото тази млада мома като външно влияние върху него, го е изкарала от центъра към
периферията
, като същевременно е създала в него известна пертурбация.
Той не се моли, не вярва в Бога, защото и тя не вярва. Обаче в живота може да се случи и обратното явление. Срещате един безверник, който не признава нищо друго освен материята. Той не се моли, не вярва в Бога, отрича всичко духовно. По едно време той се влюбва в една много набожна мома и под нейно влияние става религиозен, започва като нея да се моли по три пъти на ден.
към беседата >>
41.
Методи и пътища на идейния свят
,
ООК
, София, 19.5.1926г.,
От сто нагоре всички неща произлизат от общ център и като отиват към
периферията
, те се раздробяват.
Да вземем запример няколко числа, повдигнати в десета степен, и да видим какви величини представляват те. Нека вземем числата 110, 1010 и 10010. Числото 110 = 1, 1010 е равно на число с 11 нули, 10010 – на число с 12 нули. То представлява закон за раздробяване на материята. Тогава частиците са много на брой, но дребни.
От сто нагоре всички неща произлизат от общ център и като отиват към
периферията
, те се раздробяват.
Може да се определи математически какви промени стават с даден предмет, когато той излиза от центъра и отива към периферията. На основание на същия закон може да се определи, какви промени стават с човека от деня на раждането до деня на заминаването му. За пример, ако някой човек е роден през месец март, известен ден и час, може точно да се определи, какви влияния ще окажат върху характера му разните планети. Планетите определят директивата на неговия живот. Раждането на човека се обуславя от известно планетно съчетание, което невидимият свят нарежда, а на човека предстои задачата разумно да използува тия съчетания.
към беседата >>
Може да се определи математически какви промени стават с даден предмет, когато той излиза от центъра и отива към
периферията
.
Нека вземем числата 110, 1010 и 10010. Числото 110 = 1, 1010 е равно на число с 11 нули, 10010 – на число с 12 нули. То представлява закон за раздробяване на материята. Тогава частиците са много на брой, но дребни. От сто нагоре всички неща произлизат от общ център и като отиват към периферията, те се раздробяват.
Може да се определи математически какви промени стават с даден предмет, когато той излиза от центъра и отива към
периферията
.
На основание на същия закон може да се определи, какви промени стават с човека от деня на раждането до деня на заминаването му. За пример, ако някой човек е роден през месец март, известен ден и час, може точно да се определи, какви влияния ще окажат върху характера му разните планети. Планетите определят директивата на неговия живот. Раждането на човека се обуславя от известно планетно съчетание, което невидимият свят нарежда, а на човека предстои задачата разумно да използува тия съчетания. Човек не е господар на планетните влияния върху себе си, но е господар на положението да използува разумно това, което те му носят.
към беседата >>
42.
Стана плът
,
НБ
, София, 13.6.1926г.,
Следователно, като дойде у вас една мисъл, трябва да знаете откъде иде тя, от
периферията
или от центъра на кръга.
Той трябва да прегъне тази пръчица на колело и да знае кък да се движи в нея. Той трябва да застане в центъра на това колело, на този кръг и там да се движи. Според съвременната философия се казва, че в този кръг действува седмия принцип на излизане и влизане в кръга. Това са приливи и отливи в самия живот. Тия приливи и отливи се връщат много пъти към радиусите.
Следователно, като дойде у вас една мисъл, трябва да знаете откъде иде тя, от
периферията
или от центъра на кръга.
Често вие имате известни настроения, виждате един човек и казвате: този човек не ми харесва. Защо? Знаете ли, че този човек, когото вие не харесвате е много обичен на Бога? Бог гледа еднакво и на този човек и на вас. Ако той е грешник, Бог гледа еднакво и на него, както и на светията. Като ви казвам така, вие ще кажете: щом Бог гледа еднакво и на праведния и на грешния, тогава защо да се стремим към съвършенство.
към беседата >>
43.
За слава Божия
,
НБ
, Мусала, 11.7.1926г.,
Всяка мисъл има начертана своя
периферия
и извън тази
периферия
не може да се прояви.
Сегашният ви път е една възможност да ликвидирате с всички противоречия, които съществуват. И вие можете да ликвидирате сега. Тия противоречия не са големи. Сега при разглеждане на този въпрос, всеки от вас трябва да се постави в един кръг. Всеки от вас има един определен кръг, в който може да действа.
Всяка мисъл има начертана своя
периферия
и извън тази
периферия
не може да се прояви.
Запример, бихте ли желали като пеете да ви слуша цяла България? Ще дойде време да ви слуша, това ще бъде като по радио. За всяко нещо ще има специален инструмент. Ако ви слушат през въздуха, ще се чува такъв рев, такъв вик! Колко силен трябва да бъде този звук, че да се чува в цяла България?
към беседата >>
44.
Ще се изкоренят
,
СБ
, София, 29.8.1926г.,
Геометрикът казва: „Пространство, заградено с една крива линия, на която всичките точки на
периферията
стоят на еднакво разстояние от един център“.
Когато влязат в човешкия ум две противоположни мисли, тогава става едно поляризиране, от единия полюс до другия. Това е лутане отляво надясно, слизане и качване, движение в кръг. Съвременните философи считат засега най-съвършената форма движението в кръг. Но аз не говоря за тези определени кръгове, каквито има в геометрията. Що е кръг, как би определил един геометрик?
Геометрикът казва: „Пространство, заградено с една крива линия, на която всичките точки на
периферията
стоят на еднакво разстояние от един център“.
Но какво ни интересува нас, че всичките точки са на еднакво разстояние от центъра? Ние определяме кръга по следния начин: кръгът представлява всички възможности на човешкия живот, включени в кръга на неговото развитие и поставени на еднакво разстояние от центъра на човешкия дух. Следователно, каквато работа и да започнеш, ще имаш еднакви условия за постигане на резултати. Ако човек би разбрал кръга, каквото пожелаеше, щеше да го постигне. Ако иска да стане поет, или музикант, ще стане.
към беседата >>
45.
Раздай го на сиромасите
,
НБ
, София, 17.10.1926г.,
Те третират въпроса за атомите, дали те се въртят около един център, или радиират от този център към
периферията
на окръжността.
Някъде хиляди наши братя и сестри се развращават, а другаде се готвят за концерти, балове и вечеринки. Едни хора умират, а други казват: “Няма как да им се помогне, съдбата им е такава, имат наследствени болести и пороци, на които не може да се помогне.” Обаче, когато Господ създаде света, нямаше нито наследствени прояви, нито лоша съдба. Всички тия неща се явиха в света, откак дойдоха разгалените, развалените деца на земята. От това време насам се заговори за наследствености, за лоша съдба и т. н. И сега от хиляди години насам и досега, как учените хора създават своите теории по въпроса за сътворяването на света.
Те третират въпроса за атомите, дали те се въртят около един център, или радиират от този център към
периферията
на окръжността.
По този начин учените хора обуславят своите теории с ред формули, като казват например, че Х2= на еди-каква си величина и т.н. Те изчисляват, например, как работят природните сили във време и пространство и след ред формули изваждат своите заключения, като питат: “Разбрахте ли как е създаден светът? ” Казвам: Ето, сега и аз ще ви представя една формула! Взимам едно яйце и ви питам: това яйце здраво ли е? - Здраво е.
към беседата >>
46.
Устойчиви съединения
,
ООК
, София, 27.10.1926г.,
След това вие излизате от центъра А и се движите по
периферията
на окръжността, като започвате от точка М, вървите по направлението на а1, докато стигнете до точка В.
През това време душата му дава импулси и директива за работа. Когато той започва да работи, тя се качва в причинния свят, отдето го наблюдава какво върши. Докато човек държи връзка с душата си, той има сила и желания да работи; щом прекъсне тази връзка, силите му го напущат, животът му се обезсмисля и страданията започват да се нижат едно след друго. Сега ще представя графически движението на човека в живота посредством тъй нареченото въртящо колело. Вие се намирате в центъра А на това колело, което е в постоянно движение.
След това вие излизате от центъра А и се движите по
периферията
на окръжността, като започвате от точка М, вървите по направлението на а1, докато стигнете до точка В.
Тази точка е мястото на най-голямото разширение на съзнанието. Тя означава още рая, небето. От точка В вие постепенно слизате към N, като губите по-малко радостта си. От N минавате в а2 и пак се изкачвате към В. Оттук слизате към М и навлизате в а3.
към беседата >>
47.
Малката мисия
,
МОК
, София, 2.1.1927г.,
Най-после направили един много голям жебур (жебур, джебур (джебър, чебър) – диал вид каче.) и от
периферията
спускат до центъра дъска, турена на пружина, и оттам окачат един бел, пастърма.
(втори вариант)
Знаете ли каква е тактиката на дявола? Ще ви приведа един пример, да го държите жив в ума си. Има една голяма компания в Америка, в Чикаго, те продават с милиони килограми месо, и в Европа изпращат. Навъдили им се много плъхове, такива големи, че могат да се борят и с кучета, изяждат месото на компанията. Какво да ги правят?
Най-после направили един много голям жебур (жебур, джебур (джебър, чебър) – диал вид каче.) и от
периферията
спускат до центъра дъска, турена на пружина, и оттам окачат един бел, пастърма.
Който допре до тази дъска, като дойде до края и се изправи да хапне пастърма – пружината и – вътре в жебура. Като влезнат вътре, един други се изядат плъховете. Та, ние сме благодарни за този жебур. Колцина от вас са изпадали? Ще идеш по този път за пастърмата и ще влезнеш вътре.
към втори вариант >>
48.
Право разбиране
,
ООК
, София, 5.1.1927г.,
Не, и той не е свободен, и другите, които са по
периферията
, не са свободни.
На хората не остава друго, освен да копират създадените вече форми. Те трябва да отидат в Духовния свят, там да изучат строежа на тия форми, оттам да възприемат новата култура, та като се върнат на земята, да приложат онова, което са научили. Съвременните хора са подложени на изпит, опитват ума, сърцето и волята им. Бог е вързал хората един за друг, да не бягат. Някой седи в центъра и мисли, че е свободен.
Не, и той не е свободен, и другите, които са по
периферията
, не са свободни.
Защо не е свободен поне онзи, който е в центъра? – Защото с него са свързани всички ония, които са по периферията. На него не остава друго, освен да разглежда въжетата, с които е вързан и да търси начин как да се развърже. За да се развърже от тия въжета, за да се освободи, човек трябва да изправи отношенията си към Бога, т.е.да изправи линията на своя живот, която сам той е изкривил. Как ще се освободи?
към беседата >>
– Защото с него са свързани всички ония, които са по
периферията
.
Съвременните хора са подложени на изпит, опитват ума, сърцето и волята им. Бог е вързал хората един за друг, да не бягат. Някой седи в центъра и мисли, че е свободен. Не, и той не е свободен, и другите, които са по периферията, не са свободни. Защо не е свободен поне онзи, който е в центъра?
– Защото с него са свързани всички ония, които са по
периферията
.
На него не остава друго, освен да разглежда въжетата, с които е вързан и да търси начин как да се развърже. За да се развърже от тия въжета, за да се освободи, човек трябва да изправи отношенията си към Бога, т.е.да изправи линията на своя живот, която сам той е изкривил. Как ще се освободи? – Като реже въжетата. Днес ще отреже едно въже, утре – друго въже и по този начин ще се освободи от връзките на своя живот, които го спъват.
към беседата >>
49.
Правата мисъл
,
МС
, София, 15.8.1927г.,
Когато видиш този изгрев, няма да имаш илюзията, че слънцето върви от изток към запад, но ще го видиш по
периферията
на един кръг.
Да, слънцето изгрява за всички, но изгрява и специално за някого. Когато аз говоря за високия идеал, за първия лъч, разбирам тоя изгрев, който се схваща само от този, който има права мисъл. Когато започнеш да мислиш правилно, ще видиш този изгрев. Не можеш да видиш изгрева от някоя долина; не можеш да го видиш и от назъбените върхове. Ти можеш да видиш пълния изгрев само от най-високия връх, дето няма никакво засенчване.
Когато видиш този изгрев, няма да имаш илюзията, че слънцето върви от изток към запад, но ще го видиш по
периферията
на един кръг.
Някой мислят, че слънцето изгрява отгоре и отива долу, под земята. Това е пътят на видимото слънце, но то е илюзия. Този закон е верен и по отношение на вашата мисъл. Вие трябва да знаете, в каква посока се движи правилната мисъл. Щом дойдете до правата мисъл, до този велик закон, ще усетите мощ, самоувереност в живота.
към беседата >>
50.
Обич към знанието
,
СБ
, София, 21.8.1927г.,
Откъснатият лист се движи и в
периферията
си, и в центъра; здравият лист, който е на дървото, се движи само в
периферията
, а в центъра остава спокоен.
Ако тя има съзнание, ще ви каже: „И при най-големите бури в света, аз няма да се помръдна от мястото си! “ Защо? Защото е планина, а не заек. Оттук ще извадя един велик закон, който регулира нещата в природата, а именно: Слабите неща се отвяват от силите на природата по всички посоки. Един откъснат лист от някое дърво се развява по всички посоки, но седи ли този лист на дървото, вятърът не го развява, а само го огъва около центъра.
Откъснатият лист се движи и в
периферията
си, и в центъра; здравият лист, който е на дървото, се движи само в
периферията
, а в центъра остава спокоен.
В това отношение хора, които имат морален устой в себе си, издържат на всички бури в света. Затова, именно, вие трябва да имате едно правилно схващане за живота. Сега ще ви запитам: Кое е най-важното качество на младия човек? Или: С какво се характеризира младостта? До известна възраст вие се чувствате млади, но след известно време чувствате, че сте остарели.
към беседата >>
51.
Идат дни
,
НБ
, София, 25.12.1927г.,
Запример, измерена е височината на човешкия мозък, от центъра до
периферията
; тя е около 15 см.
Толстой даже пише в своите бележки за това посещение от Ломброзо, като казва, че не се е чувствувал свободен в негово присъствие. Защо? Наблюдавал го е Ломброзо. Няма защо хората да изучават престъпните типове. Те са отклонение от естествените, от нормалните типове. Ако е въпрос за наука, изучавайте нормалните типове.
Запример, измерена е височината на човешкия мозък, от центъра до
периферията
; тя е около 15 см.
Всяко най-малко отклонение от тази мярка, говори за едно анормално състояние в човека, т. е. за отклонението му от правия път. Ако пък дължината на линията от ухото до между веждите е приблизително 15 см., то всяко скосяване на тази линия показва отклонение на човека от неговото правилно развитие. Казвате: Как може да дойде човек до правите мерки? Как може да възстанови в себе си тия норми?
към беседата >>
52.
Славата человеческа
,
НБ
, София, 1.4.1928г.,
И действително, човешкият мозък расте повече в основата си, отколкото по
периферията
си.
Ако същата отсечка е 39 см., тя говори за твърд човек, който при никакви условия на живота не отстъпва. Твърдостта е силно развита в българина, за когото се казва, че за своите интереси той пред нищо не отстъпва. Всичко наоколо му може да пострада, но пред своите интереси той не е готов за нищо да отстъпи. При сегашните условия на живота, човешката глава наместо да расте, да се увеличава, тя се намалява. Мозъкът на съвременния човек е станал по-гъст, фибрите му са по-гъсто набръчкани, вследствие на което не е тъй пластичен, не може правилно да възприема и предава идеите.
И действително, човешкият мозък расте повече в основата си, отколкото по
периферията
си.
Той става по-твърд към центъра си. Следователно, когато казваме, че човек трябва да живее възвишен, благороден, т.е. Божествен живот, имаме пред вид неговата глава. Който иска да има добре устроен мозък, той трябва да живее чист, морален живот. Моралността в човека е свързана с неговия мозък.
към беседата >>
53.
Възможни неща / Всичко е възможно
,
МОК
, София, 21.9.1928г.,
Оттук вадим заключението: в природата съществуват две течения – едното иде от центъра към
периферията
, а другото – от
периферията
към центъра.
Следователно, изгубите ли нещо, радвайте се, че имате възможност да спечелите друго нещо. Не казвайте, че сте изгубили една своя идея. Идеята не е загубена, но енергията на тази идея е отишла в пространството, да свърши някаква работа. Ако черупката на вашия морал не се пукне, да изтече енергията му навън, вие никога няма да се домогнете до новия морал. Ако житното зърно не се пукне и не израсте, то ще остане в земята и ще изгние.
Оттук вадим заключението: в природата съществуват две течения – едното иде от центъра към
периферията
, а другото – от
периферията
към центъра.
И в човека има две течения: от Божия Дух към душата на човека и от душата на човека към Божия Дух. Който използва тези течения в себе си като условия за самовъзпитанието и за развитието си, той може да се нарече добър, благороден човек. Да се справя човек разумно с тези течения, това значи, да е придобил положителното знание в живота. Който не разполага с това знание, като се натъкне на двете течения, казва: Голямо напрежение чувствам, иде ми да се пръсна! – Можеш да се пръснеш, но трябва да знаеш изкуството да се събереш.
към беседата >>
Значи има изтичане на енергията от центъра, към
периферията
и друго течение от
периферията
към центъра.
(втори вариант)
Та когато кажете: „Изгубих своите идеи." Не, не сте изгубили своите идеи, но напрежението на вашите идеи трябва да иде в природата. И тази черупка, с която сте заобиколени, този морал, с който сте живели досега, стария морал, този вътрешен напор ще се разчупи и ако вие се уплашите и ако в дадения случай не може да използувате външната енергия, то ще дойде гниене и тогава това семе не е поникнало. А ако използувате, тогава колкото изгубите, толкова и ще спечелите. А печалбата ще бъде опитност, която ще добиете. А това ще бъде плюс.
Значи има изтичане на енергията от центъра, към
периферията
и друго течение от
периферията
към центъра.
Има едно течение от душата на човека към Бога и друго течение от Духа на Първичната причина към душата на човека. Високо интелигентният човек, моралният човек използува тези две възможности и щом ги използува, имате един благороден човек. Тогава всичките енергии в него вървят по правилен път. Това са две течения, с които трябва да работим при нашето самовъзпитание. Това е цяла наука.
към втори вариант >>
54.
Възприемане и предаване
,
ООК
, София, 17.10.1928г.,
Обаче излязат ли от този център и отидат към
периферията
, злото е вече проявено.
Невъзможно е в един и същ момент човек да има двама приятели, две жени, две идеи и т.н. Невъзможно е в един и същ момент човек да извади и да събере две числа. И тъй, когато се натъква на някое отрицателно състояние, което се изразява чрез известно число, човек може да си помогне само ако познава онзи закон, според който реалността на нещата се крие в центъра на неговото съзнание. Разбира ли този закон, той ще разбере и своите състояния, ще знае как да се справя с тях. Следователно, докато отрицателните мисли и желания на човека се намират в центъра на неговото съзнание, злото не е проявено.
Обаче излязат ли от този център и отидат към
периферията
, злото е вече проявено.
Същото се отнася и до доброто. Докато добрите мисли и желания на човека се крият в центъра на неговото съзнание, доброто в него не е проявено. Щом излязат на периферията, доброто е проявено вече. Когато доброто и злото излязат на периферията на човешкото съзнание, човек се намира в постоянна борба между тези две сили в себе си, но върви напред, развива се. Ако живее само в центъра на своето съзнание, човек се намира в покой, в непроявено състояние.
към беседата >>
Щом излязат на
периферията
, доброто е проявено вече.
Разбира ли този закон, той ще разбере и своите състояния, ще знае как да се справя с тях. Следователно, докато отрицателните мисли и желания на човека се намират в центъра на неговото съзнание, злото не е проявено. Обаче излязат ли от този център и отидат към периферията, злото е вече проявено. Същото се отнася и до доброто. Докато добрите мисли и желания на човека се крият в центъра на неговото съзнание, доброто в него не е проявено.
Щом излязат на
периферията
, доброто е проявено вече.
Когато доброто и злото излязат на периферията на човешкото съзнание, човек се намира в постоянна борба между тези две сили в себе си, но върви напред, развива се. Ако живее само в центъра на своето съзнание, човек се намира в покой, в непроявено състояние. При това положение той не може да се развива. В центъра на човешкото съзнание няма никакво движение, никакви противоречия. Щом няма противоречия, човек не може да расте, не може да се развива.
към беседата >>
Когато доброто и злото излязат на
периферията
на човешкото съзнание, човек се намира в постоянна борба между тези две сили в себе си, но върви напред, развива се.
Следователно, докато отрицателните мисли и желания на човека се намират в центъра на неговото съзнание, злото не е проявено. Обаче излязат ли от този център и отидат към периферията, злото е вече проявено. Същото се отнася и до доброто. Докато добрите мисли и желания на човека се крият в центъра на неговото съзнание, доброто в него не е проявено. Щом излязат на периферията, доброто е проявено вече.
Когато доброто и злото излязат на
периферията
на човешкото съзнание, човек се намира в постоянна борба между тези две сили в себе си, но върви напред, развива се.
Ако живее само в центъра на своето съзнание, човек се намира в покой, в непроявено състояние. При това положение той не може да се развива. В центъра на човешкото съзнание няма никакво движение, никакви противоречия. Щом няма противоречия, човек не може да расте, не може да се развива. Когато слугата иска да заеме мястото на господаря си, той да заповядва, а господарят му да работи, между тях се явяват недоразумения, спор, противоречия.
към беседата >>
Щом доброто влезе в центъра на човешкото съзнание, злото излиза на
периферията
.
Това показва, че борбата е разрешена в полза на положителното, на възходящото състояние в човека. Човек не може да придобие вътрешен мир в себе си, докато не знае, че злото, като космическа сила, е толкова необходимо за него, колкото и доброто. Като знае това, човек не трябва да се бори със злото, да мисли, че може да го унищожи. Иска ли по някакъв начин да се справи със злото, той трябва да му противопостави доброто. Следователно, когато човек иска да се освободи от злото, което се е загнездило в центъра на съзнанието му, той трябва да сложи на негово място доброто.
Щом доброто влезе в центъра на човешкото съзнание, злото излиза на
периферията
.
При това положение човек вижда злото като външен неприятел и търси начин как да се освободи от него. Когато две злини, които идват от две противоположни посоки, се нахвърлят върху човека, той трябва да постави доброто между тях като клин. В дадения случай доброто ще избави ума на човека от напрежението на двете злини. Този закон работи навсякъде в живота. Представете си, че двама души се мразят.
към беседата >>
55.
Смени в природата
,
ООК
, София, 14.11.1928г.,
Като наблюдаваме живота на детето до седемгодишната му възраст, виждаме, че
периферията
, около която се движи, е малка.
Коя е причината за това? - Този момък е преживял нещо силно, което е внесло разрив между ума и сърцето му, т.е. между мислите и чувствата му. Иска ли да възстанови силите си, той трябва да хармонизира своите мисли и чувства. Сега, като изучаваме научно фазите на човешкото развитие, ние можем да ги разделим главно на три: в първата фаза на човешкото развитие, от 1-7 годишна възраст, човек минава през положението на растение.
Като наблюдаваме живота на детето до седемгодишната му възраст, виждаме, че
периферията
, около която се движи, е малка.
Тази е причината, поради която детето не смее да се отдалечава от дома си. От 7-14 годишна възраст, човек минава през фазата на животно. Той започва свободно да се движи и се отдалечава от дома си. От 14-21 годишна възраст, човек започва да мисли, влиза във фазата на истинския човек. След 21 годишна възраст, човек отново минава в същите фази - има едно повтаряне.
към беседата >>
56.
Пречупване на светлината / Трите неизвестни. Пречупване на лъчите, светлината
,
МОК
, София, 28.12.1928г.,
Мъдрецът намира щастието в кръга, обикновеният човек – по
периферията
, а глупавият – извън
периферията
и извън кръга.
Иначе, той всичко ще изгуби. Мъдрецът използва всички условия, а обикновеният – само някои. Каква е разликата между мъдреца и обикновения човек? Мъдрецът намира щастието навсякъде и във всичко, а обикновеният – само в специфични неща и места. Глупавият пък намира нещастието навсякъде и във всичко.
Мъдрецът намира щастието в кръга, обикновеният човек – по
периферията
, а глупавият – извън
периферията
и извън кръга.
Ако намирате щастието в Бога, мъдрец сте; ако го намирате в себе си, обикновен човек сте; ако никъде не го намирате, глупав сте. Глупавият очаква щастието отвън, хората да го направят щастлив. Много ще чака той, докато хората го ощастливят. Никой никого не може да направи щастлив. Защо? – Защото всеки е зает първо със себе си.
към беседата >>
Ако си мъдрец, щастлив си във всичко, намираш щастието в кръга, обикновеният човек намира щастието по
периферията
, а глупавият намира щастието извън кръга.
(втори вариант)
Ако нямате тази мъдрост, вашето състояние ще се измени и намясто радост и веселие, ще дойде обратното нещастията. Ще бъдете мъдри най-първо. Тогава ще ви дам две неща: мъдрецът намира щастието навсякъде във всичко, обикновеният човек намира щастието само на специфични места, на особени места, а глупавият намира скръбта навсякъде, той казва: „Аз съм нещастен човек.“ Тогава, ако ти намираш щастието навсякъде, ти си мъдрец; когато го намираш само на отделни места, при особени условия, ти си обикновен човек; а когато кажеш: „нещастен съм“, тогава ти си глупав човек. Човек трябва да се определи, какъв е и де е. Не казвам, че по същество човек е глупав.
Ако си мъдрец, щастлив си във всичко, намираш щастието в кръга, обикновеният човек намира щастието по
периферията
, а глупавият намира щастието извън кръга.
Ако щастието го намирате в Бога, вие сте мъдрец. Ако го намирате в себе си, вие сте обикновен човек. А ако го намирате навсякъде, какъв човек сте тогава? Ако сте щастлив, живеете в Бога, това значи, каквото и да ви се случи, казвате: „Божия работа е това.“ Вие сте щастлив, радостен, благодарен на всичко, и на страдания и на радости. А щом търсиш щастието в себе си, ти си обикновен човек, а щом търсиш всичко в обществото, ти си глупав човек.
към втори вариант >>
Човек трябва да знае де му е положение[то]: в центъра на кръга ли се намира, по
периферията
или извън кръга?
(втори вариант)
За мъдрецът всичко е важно, за обикновения човек само някои неща са важни, а за глупавия нищо не е важно. Тогава, ако кажеш, че всичко си разбрал, мъдрец си, ти си ученик, който е способен, даровит, музикален. Ако кажеш, че: „всичко не можах да разбера“ обикновен ученик си. Ако нищо не е разбрал, е глупав. И това не трябва да ви безпокои.
Човек трябва да знае де му е положение[то]: в центъра на кръга ли се намира, по
периферията
или извън кръга?
И извън центъра, това не трябва да го считаш, че това е фатализъм. Може някой да те е поставил там. Ще се повърнеш към първото положение, всичко можеш да оправиш, но и всичко можеш да развалиш, можеш да бъдеш щастлив, а може да бъдеш нещастен. Може да бъдеш богат, а може да бъдеш и беден. Така седят разсъжденията.
към втори вариант >>
57.
Първата буква
,
ООК
, София, 6.3.1929г.,
Животът представя усилие на Духа да се прояви във външния свят, към
периферията
.
И ако светията слезе в най-голямата долина, пак светия ще си остане. Където и да поставяте нещата, те не изменят същината си. И животът сам по себе си е неизменен. Той представя една основна буква — буквата „а“ — първата буква на Божествения език. Като се говори за живота, мнозина се запитват какво представя той.
Животът представя усилие на Духа да се прояви във външния свят, към
периферията
.
Следователно, когато Духът се прояви на периферията и започне своята работа, ние казваме, че животът се изразява в своето елементарно състояние. Каквито и определения да се дават за живота, в края на краищата тази идея пак остава неизяснена. За понятието живот има богата литература. Каквато биография и да четете, навсякъде ще срещнете нещо особено върху понятието живот. Идеята за живота прониква цялото Битие.
към беседата >>
Следователно, когато Духът се прояви на
периферията
и започне своята работа, ние казваме, че животът се изразява в своето елементарно състояние.
Където и да поставяте нещата, те не изменят същината си. И животът сам по себе си е неизменен. Той представя една основна буква — буквата „а“ — първата буква на Божествения език. Като се говори за живота, мнозина се запитват какво представя той. Животът представя усилие на Духа да се прояви във външния свят, към периферията.
Следователно, когато Духът се прояви на
периферията
и започне своята работа, ние казваме, че животът се изразява в своето елементарно състояние.
Каквито и определения да се дават за живота, в края на краищата тази идея пак остава неизяснена. За понятието живот има богата литература. Каквато биография и да четете, навсякъде ще срещнете нещо особено върху понятието живот. Идеята за живота прониква цялото Битие. Като се намерят пред някакви мъчнотии, хората търсят начин да изменят живота си, да внесат известно подобрение в него.
към беседата >>
Този подтик да се прояви към
периферията
,
(втори вариант)
Пет. На английски колко букви съдържа думата "живот"? Четири. На френски? Три. На гръцки? Три. Животът, това е първото усилие на Духа да се прояви във външния свят.
Този подтик да се прояви към
периферията
,
той се нарича живот. Значи, когато Духът излиза на периферията и започва Своята работа, това е вътрешният подтик, започва животът в неговото елементарно проявление. Сега онези от вас, които сте учители, какви приказки давате на децата за буквата А? За живота има толкова богата литература, има почти хиляди приказки за идеята живот. Адам как е живял, Ева как е живяла, всичките философи как са живели.
към втори вариант >>
Значи, когато Духът излиза на
периферията
и започва Своята работа, това е вътрешният подтик, започва животът в неговото елементарно проявление.
(втори вариант)
Три. На гръцки? Три. Животът, това е първото усилие на Духа да се прояви във външния свят. Този подтик да се прояви към периферията, той се нарича живот.
Значи, когато Духът излиза на
периферията
и започва Своята работа, това е вътрешният подтик, започва животът в неговото елементарно проявление.
Сега онези от вас, които сте учители, какви приказки давате на децата за буквата А? За живота има толкова богата литература, има почти хиляди приказки за идеята живот. Адам как е живял, Ева как е живяла, всичките философи как са живели. Биографиите, това са все [приказки] за живота, за тази основна идея. Животът на еди-коя си красива мома, животът на еди-коя си грозна мома, еди-кой си вълк, еди-коя си Кума Лиса и тъй нататък.
към втори вариант >>
58.
Абсолютна реалност
,
ООК
, София, 16.5.1929г.,
Първото отношение е праволинейно, от
периферията
към центъра, по линията на радиуса.
Следователно, не яжте само от тия плодове, които могат да ви огрешат. Щом сгреши нещо, човек прибягва вече до лъжата. — Ама аз искам да бъда добър. — Не поставяй тази мисъл в ума си. За човека е важно да люби Бога — първо и главно отношение в живота му.
Първото отношение е праволинейно, от
периферията
към центъра, по линията на радиуса.
Второто отношение на човека е любов към ближния му, криволинейно движение. Това движение започва от центъра на кръга и върви към всяка точка на окръжността. В първото си отношение, човек се стреми само към Бога, а във второто — към всички живи същества, към ближните си, които са излезли от същото Начало — от Бога. Първото отношение е абсолютно, а второто — относително. И тъй, като държите в ума си мисълта за двете отношения в живота, вие можете да се предпазите от ред изкушения.
към беседата >>
Този радиус има отношение към две точки, към центъра и към
периферията
.
(втори вариант)
Ако се сблъскат един трен и един автомобил, кое от двете ще се повреди повече? Тренът ще усети само едно малко сътресение, а автомобилът ще стане цял на каша. Казвам, имате само една възможност да познаете истината. Но трябва да знаете, че в света не сте само вие. От туй положение, от А, излизат радиусът В и [радиусът] В1.
Този радиус има отношение към две точки, към центъра и към
периферията
.
Вие трябва да познаете истината в крайните предели на двата радиуса. Тогава между В и В1 се образува друго отношение, понеже и двете същества търсят истината. Следователно каквото е отношението на А към В, такова трябва да бъде отношението на В към В1. Отношенията трябва да бъдат същите. Да възлюбиш Господа, то значи да възлюбиш ближния си, защото Господ живее в ближния ти.
към втори вариант >>
Второто отношение, вторият закон, седи в
периферията
, В.В1.
(втори вариант)
"Ама аз искам да бъда много добър." Не казвай: "Аз искам да бъда много добър." Това не е правилно отношение. Едно отношение има: ще любя Бога. Него тури в душата и с него се разрешават всички въпроси. Това е първото отношение, което трябва да имаш, към Бога. Любов към Бога е първото право отношение към Бога, В:А.
Второто отношение, вторият закон, седи в
периферията
, В.В1.
Защото всяко същество, което се намира в периферията, има първо отношение към Бога, към центъра. Понеже това същество излиза от Бога, то има отношение към Него. Вторият закон: аз трябва да обичам ближния, понеже Бог живее в него, и той трябва да обича мене, понеже Бог живее в мене. Аз имам едно отношение, праволинейно, към Бога, а второто отношение, криволи- нейно, към ближния. Ще знаете това: абсолютно отношение към Бога!
към втори вариант >>
Защото всяко същество, което се намира в
периферията
, има първо отношение към Бога, към центъра.
(втори вариант)
Едно отношение има: ще любя Бога. Него тури в душата и с него се разрешават всички въпроси. Това е първото отношение, което трябва да имаш, към Бога. Любов към Бога е първото право отношение към Бога, В:А. Второто отношение, вторият закон, седи в периферията, В.В1.
Защото всяко същество, което се намира в
периферията
, има първо отношение към Бога, към центъра.
Понеже това същество излиза от Бога, то има отношение към Него. Вторият закон: аз трябва да обичам ближния, понеже Бог живее в него, и той трябва да обича мене, понеже Бог живее в мене. Аз имам едно отношение, праволинейно, към Бога, а второто отношение, криволи- нейно, към ближния. Ще знаете това: абсолютно отношение към Бога! В отношението към Бога има само една, абсолютна, възможност, да Го обичаме, а всички други отношения, които имаме, са отношения към всички същества, които са излезли от Бога.
към втори вариант >>
59.
Стотникът
,
НБ
, София, 8.9.1929г.,
Съществата от духовния свят се стремят към
периферията
, дето има един общ център.
Какво отношение може да съществува между един лихвар и един беден човек? Лихварят мисли да вземе, колкото може повече лихва от бедния. Той не иска да знае, как бедният ще плаща тия пари. Колкото по-голяма лихва може да вземе от бедния, толкова по-голяма е радостта на лихваря. Главният процес в духовния свят е процесът на разширяване, а във физическия свят – процесът на сгъстяване, вследствие на което между съществата от този свят се предизвиква голямо налягане.
Съществата от духовния свят се стремят към
периферията
, дето има един общ център.
Те насочват погледа си отвътре навън. Когато духовните хора казват, че искат да обърнат някое общество към Бога, това подразбира, че обществото е спечелило много пари, с които купува ниви, лозя, къщи. Обаче, за да обработва тези ниви и лозя, то има нужда от работници. Тази е причината, задето духовните хора обръщат погледа си навън. Да се обърне даден човек, или дадено общество към Бога, това значи да насочи погледа си към периферията, т. е.
към беседата >>
Да се обърне даден човек, или дадено общество към Бога, това значи да насочи погледа си към
периферията
, т. е.
Съществата от духовния свят се стремят към периферията, дето има един общ център. Те насочват погледа си отвътре навън. Когато духовните хора казват, че искат да обърнат някое общество към Бога, това подразбира, че обществото е спечелило много пари, с които купува ниви, лозя, къщи. Обаче, за да обработва тези ниви и лозя, то има нужда от работници. Тази е причината, задето духовните хора обръщат погледа си навън.
Да се обърне даден човек, или дадено общество към Бога, това значи да насочи погледа си към
периферията
, т. е.
да се разшири. Обаче, в това не се заключава реалността на живота. Значи, докато носят човека на ръце, той е доволен. Тогава той се намира на физическия свят. Щом го оставят на земята, той започва да страда, да скърби, защото му отнемат удобствата.
към беседата >>
В духовния свят всички точки се стремят към
периферията
- там има един център.
(втори вариант)
Лихварят се радва на всичко това, което може да вземе от един беден човек, който се нуждае в даден случай от неговите пари. Каквото може да вземе той - радва се на богатството си. В духовния свят има друг един процес - процес на разширение. Центърът се намира в сгъстяващата материя - не към която всички части се стремят. Във физическия свят има една точка, към която всички точки се стремят, вследствие на което има едно налягане.
В духовния свят всички точки се стремят към
периферията
- там има един център.
Следователно съществата, които стават духовни, трябва да обръщат погледа си отвътре навън. Аз уподобявам този процес на следното нещо: човек най-първо се стреми да трупа пари и като натрупа много пари, той започва да обръща погледа си навън. Той се замисля да купува ниви, да строи къщи и вниманието му е насочено към хората, които ще му работят. Това се подразбира под думите, които често духовните хора употребяват: „Да се обърне това общество." Значи да се обърне това общество - да се насочи погледът му към периферията. С това става един процес.
към втори вариант >>
Това се подразбира под думите, които често духовните хора употребяват: „Да се обърне това общество." Значи да се обърне това общество - да се насочи погледът му към
периферията
.
(втори вариант)
Във физическия свят има една точка, към която всички точки се стремят, вследствие на което има едно налягане. В духовния свят всички точки се стремят към периферията - там има един център. Следователно съществата, които стават духовни, трябва да обръщат погледа си отвътре навън. Аз уподобявам този процес на следното нещо: човек най-първо се стреми да трупа пари и като натрупа много пари, той започва да обръща погледа си навън. Той се замисля да купува ниви, да строи къщи и вниманието му е насочено към хората, които ще му работят.
Това се подразбира под думите, които често духовните хора употребяват: „Да се обърне това общество." Значи да се обърне това общество - да се насочи погледът му към
периферията
.
С това става един процес. Но и тук още не е цялата реалност. Значи да обърнем този процес - да стане един процес на разширение, но и [това] още не е всичката реалност. Значи, докато те държат на ръце, тебе ти е добре. Това е физическият свят.
към втори вариант >>
60.
Три идеи / Последният опит
,
МОК
, София, 27.9.1929г.,
Като се въртят известно време, те вадят заключение, че всички точки на
периферията
са еднакво отдалечени от една вътрешна точка, наречена център.
Това не се отнася до вас. Ще кажете, че е глупаво човек да се върти. Не е глупава тази работа. Като се въртят на колело, младите моми и момци изучават кръга, измерват дължината на окръжността. Ако питате младата мома и младия момък, защо се въртят, защо играят на хорото те ще ви отговорят, че изучават свойствата на кривата линия.
Като се въртят известно време, те вадят заключение, че всички точки на
периферията
са еднакво отдалечени от една вътрешна точка, наречена център.
Значи, младите моми и момци изучават свойствата на кривата линия на хорото, дето центърът е гайдарджията. Вниманието на всички точки от периферията е насочено към гайдарджията. Всички слушат, какво ще свири той. Жив кръг е хорото. Защо? И центърът се движи, и точките на периферията също се движат.
към беседата >>
Вниманието на всички точки от
периферията
е насочено към гайдарджията.
Не е глупава тази работа. Като се въртят на колело, младите моми и момци изучават кръга, измерват дължината на окръжността. Ако питате младата мома и младия момък, защо се въртят, защо играят на хорото те ще ви отговорят, че изучават свойствата на кривата линия. Като се въртят известно време, те вадят заключение, че всички точки на периферията са еднакво отдалечени от една вътрешна точка, наречена център. Значи, младите моми и момци изучават свойствата на кривата линия на хорото, дето центърът е гайдарджията.
Вниманието на всички точки от
периферията
е насочено към гайдарджията.
Всички слушат, какво ще свири той. Жив кръг е хорото. Защо? И центърът се движи, и точките на периферията също се движат. Точките, които образуват окръжността, се различават една от друга: едни са положителни, а други – отрицателни. Момците са положителни точки, а момите – отрицателни.
към беседата >>
И центърът се движи, и точките на
периферията
също се движат.
Като се въртят известно време, те вадят заключение, че всички точки на периферията са еднакво отдалечени от една вътрешна точка, наречена център. Значи, младите моми и момци изучават свойствата на кривата линия на хорото, дето центърът е гайдарджията. Вниманието на всички точки от периферията е насочено към гайдарджията. Всички слушат, какво ще свири той. Жив кръг е хорото. Защо?
И центърът се движи, и точките на
периферията
също се движат.
Точките, които образуват окръжността, се различават една от друга: едни са положителни, а други – отрицателни. Момците са положителни точки, а момите – отрицателни. В живота ние уподобяваме момъка и момата на чук и наковалня. Момъкът е чукът, а момата – наковалнята. Тежко на онзи, който попадне между чука и наковалнята.
към беседата >>
61.
Дух Господен / Духът Господен
,
НБ
, София, 29.9.1929г.,
Като се движат по
периферията
, те образуват окръжността, т.е.
Няма двама души в света, които да са минали през еднакви опитности. В разнообразието, именно, седи красотата на живота. Всеки човек има своя специфична основна идея, която го отличава от другите хора, но тази идея го свързва с Великото начало на живота. Тази идея представя център на вселената. Значи, всички хора, като се движат по точките на окръжността, със стремежа си към своята основна идея, се срещат в центъра на вселената, в центъра на Битието.
Като се движат по
периферията
, те образуват окръжността, т.е.
орбитата на Битието, на вселената. Това виждаме и в геометрията. Когато една точка, в движението си, образува крива линия, еднакво отдалечена от една вътрешна точка, наречена център, получаваме окръжност – крива линия и кръг – пространство, заградено от тази крива линия. Всички точки на окръжността са еднакво отдалечени от центъра, но нямат еднакви прояви. Ако това разнообразие не съществуваше, кръгът не би могъл да се образува.
към беседата >>
62.
Център на живота
,
ООК
, София, 23.10.1929г.,
Невъзможните неща в
периферията
стават възможни в центъра.
Като души, те струват повече от всякакви материални блага. Следователно, като се натъкне на известно противоречие, човек трябва да мине през центъра и след това да търси причината на противоречието. Когато мине по пътя на напредналите, на разумните същества, тогава само човек ще придобие истинско познаване на света. С други думи казано: нещата стават ясни за човека, когато Божественото начало се пробуди в него. Това значи: невъзможното за човека е възможно за Бога.
Невъзможните неща в
периферията
стават възможни в центъра.
Сега, като сте дошли на земята, вие трябва да регулирате мислите, желанията и постъпките си. Това можете да постигнете в един момент, но само когато човек живее в центъра. И тогава, ако не впрегне своето богатство, знание, своите мисли, чувства и способности в някаква велика работа, човек напразно живее при добри условия. Ако оборът на човека е пълен с коне, които само храни, а не впряга на работа, те са безпредметни. Щом храни коне, човек трябва да ги използва.
към беседата >>
63.
Два центъра
,
ООК
, София, 13.11.1929г.,
Следователно, ако от центъра А опишете една окръжност, съществото В ще се намира на
периферията
на окръжността.
При това положение само човек може да бъде щастлив. При това положение само отношенията на хората могат да бъдат правилни. Ако някой мисли, че може да владее едно същество, той е на крив път. Никой никого не може да владее. Преди всичко, невъзможно е в един и същ момент две лица да се намират на едно и също място.
Следователно, ако от центъра А опишете една окръжност, съществото В ще се намира на
периферията
на окръжността.
Ако от точка В, като център, опишете окръжност, съществото А ще се намира на периферията. Между съществата А и В в един и същ момент само едното същество има възможност да бъде център. Излезе ли това същество от центъра, другото става център. Като се движи от центъра към периферията и обратно — от периферията към центъра, човек има възможност да работи. Правата АВ определя възможностите на жената.
към беседата >>
Ако от точка В, като център, опишете окръжност, съществото А ще се намира на
периферията
.
При това положение само отношенията на хората могат да бъдат правилни. Ако някой мисли, че може да владее едно същество, той е на крив път. Никой никого не може да владее. Преди всичко, невъзможно е в един и същ момент две лица да се намират на едно и също място. Следователно, ако от центъра А опишете една окръжност, съществото В ще се намира на периферията на окръжността.
Ако от точка В, като център, опишете окръжност, съществото А ще се намира на
периферията
.
Между съществата А и В в един и същ момент само едното същество има възможност да бъде център. Излезе ли това същество от центъра, другото става център. Като се движи от центъра към периферията и обратно — от периферията към центъра, човек има възможност да работи. Правата АВ определя възможностите на жената. Правата ВА определя възможностите на мъжа.
към беседата >>
Като се движи от центъра към
периферията
и обратно — от
периферията
към центъра, човек има възможност да работи.
Преди всичко, невъзможно е в един и същ момент две лица да се намират на едно и също място. Следователно, ако от центъра А опишете една окръжност, съществото В ще се намира на периферията на окръжността. Ако от точка В, като център, опишете окръжност, съществото А ще се намира на периферията. Между съществата А и В в един и същ момент само едното същество има възможност да бъде център. Излезе ли това същество от центъра, другото става център.
Като се движи от центъра към
периферията
и обратно — от
периферията
към центъра, човек има възможност да работи.
Правата АВ определя възможностите на жената. Правата ВА определя възможностите на мъжа. Изобщо правата линия показва, че имаме отношение между две същества. Влезе ли трето същество между тях, линията става крива. Колкото повече същества влизат в отношения, толкова повече кривата линия се удължава.
към беседата >>
При тия отношения съществата трябва да имат общ център, от който разстоянието до всички точки на
периферията
е еднакво.
Правата АВ определя възможностите на жената. Правата ВА определя възможностите на мъжа. Изобщо правата линия показва, че имаме отношение между две същества. Влезе ли трето същество между тях, линията става крива. Колкото повече същества влизат в отношения, толкова повече кривата линия се удължава.
При тия отношения съществата трябва да имат общ център, от който разстоянието до всички точки на
периферията
е еднакво.
Отношението на всяка точка от окръжността към центъра на кръга е право. Това отношение наричаме отношение към Бога. Обаче, отношението на всяка точка от окръжността към другите нейни точки подразбира движение по крива линия. Такова е отношението към ближния. Следователно, кажем ли, че между две същества се образува права линия разбираме отношение на тия същества към Божествения принцип, който ги свързва.
към беседата >>
64.
Обхода и проява
,
ООК
, София, 11.12.1929г.,
Изгуби ли равновесието си, отношението между съществата, които живеят на
периферията
на кръга, и тия, които живеят в центъра, не може да бъде вече еднакво, вследствие на което става нужда, разумните същества, които живеят на полюсите, да прехвърлят своята деятелност от един полюс на друг.
— Живот на човек, който почива. Зимата представя още живот на банкер, който е събрал стоката си, приготвил я за продан и почива вече, чака клиенти да я продава. През трите месеца на почивка, които правят средно 3X28 = 84 дни, месеци, или години, човек свършва известна работа и си почива. Значи, след всяка усилена работа, човек има право да почива. И тъй, колкото повече центровете А и В в двата кръга се отдалечават, толкова повече елипсата губи своето равновесие.
Изгуби ли равновесието си, отношението между съществата, които живеят на
периферията
на кръга, и тия, които живеят в центъра, не може да бъде вече еднакво, вследствие на което става нужда, разумните същества, които живеят на полюсите, да прехвърлят своята деятелност от един полюс на друг.
Когато се чувства затворен, ограничен, човек не може да се прояви. Това показва, че той е влязъл в кръга. Силите на полето, в което се намира, се уравновесяват помежду си, вследствие на което той не може да мръдне. За да излезе човек от това положение, в неговия център трябва да стане известна промяна. Не стане ли никаква промяна, той ще се намери в положението на стълб.
към беседата >>
65.
Закони на доброто / Доброто и времето
,
МОК
, София, 28.2.1930г.,
Онези от вас, ако сте запознати с кръга но то е едно основание, турено към
периферията
на кръга, и вие можете чисто астрологически да кажете известни линии към тази посока могат да имат такива и такива качества.
(втори вариант)
Човек не трябва да мисли дали посоката, която ще вземе, е добра, или не. То е специфично в природата: всяка посока, която можеш да вземеш, накъдето и да е, тя е добра. Ще кажете: “Как тъй? ” Сега аз мога да тегля от този център линии в много направления. Каква разлика има тогава в посоките?
Онези от вас, ако сте запознати с кръга но то е едно основание, турено към
периферията
на кръга, и вие можете чисто астрологически да кажете известни линии към тази посока могат да имат такива и такива качества.
Това са само предположения. Тия качества се обуславят, това е специфично в природата, ако в тази отсечка на кръга А, в тази област се събират повече съзнателни същества да живеят, следователно, тази част МN ще се отличи от останалите други. И това отличие ще даде специфичните влияния на съзнанието към тази област. Тази специфичност ще излезе от обикновеното съзнание на тази област. Щом тази област се върне пак към периферията, и този кръг добива пак естественото си положение.
към втори вариант >>
Щом тази област се върне пак към
периферията
, и този кръг добива пак естественото си положение.
(втори вариант)
Онези от вас, ако сте запознати с кръга но то е едно основание, турено към периферията на кръга, и вие можете чисто астрологически да кажете известни линии към тази посока могат да имат такива и такива качества. Това са само предположения. Тия качества се обуславят, това е специфично в природата, ако в тази отсечка на кръга А, в тази област се събират повече съзнателни същества да живеят, следователно, тази част МN ще се отличи от останалите други. И това отличие ще даде специфичните влияния на съзнанието към тази област. Тази специфичност ще излезе от обикновеното съзнание на тази област.
Щом тази област се върне пак към
периферията
, и този кръг добива пак естественото си положение.
Допуснете, че вие огънете една пружина. Къде е силата на огъването? Коя част е най-опасна? (Най-изпъкналата.) И действително силата е тук, в О. На тъй огъната пружина къде е опасността?
към втори вариант >>
66.
Дисонанси в живота / Дисонансите в живота (Усмивката и сладкото)
,
МОК
, София, 14.3.1930г.,
Обаче, ако човек измени движението си от центъра към
периферията
, отношенията му към хората не са еднакви: към едни са по-близки и сърдечни, а към други - по-далечни.
Мнозина имат желание да станат добри хора. Някой даже казва, че иска да бъде абсолютно добър в проявите си. Какво означава думата "абсолютно добър"? Да бъде човек абсолютно добър, това значи, да се движи към центъра на кръга. Който се движи към центъра на кръга, той има еднакво отношение към целия кръг, както и към всички точки на окръжността.
Обаче, ако човек измени движението си от центъра към
периферията
, отношенията му към хората не са еднакви: към едни са по-близки и сърдечни, а към други - по-далечни.
Първите той нарича свои приятели, а вторите - познати, другари и т.н. На този, към когото имате по-близки отношения, давате повече и взимате повече от него. Значи, приятелството е движение от центъра към периферията. Движението от периферията към центъра пък подразбира отношения към Великото начало в света. След като е бил в центъра, след като е определил отношенията си към Бога, само тогава човек може да каже, че има правилни отношения към хората.
към беседата >>
Значи, приятелството е движение от центъра към
периферията
.
Да бъде човек абсолютно добър, това значи, да се движи към центъра на кръга. Който се движи към центъра на кръга, той има еднакво отношение към целия кръг, както и към всички точки на окръжността. Обаче, ако човек измени движението си от центъра към периферията, отношенията му към хората не са еднакви: към едни са по-близки и сърдечни, а към други - по-далечни. Първите той нарича свои приятели, а вторите - познати, другари и т.н. На този, към когото имате по-близки отношения, давате повече и взимате повече от него.
Значи, приятелството е движение от центъра към
периферията
.
Движението от периферията към центъра пък подразбира отношения към Великото начало в света. След като е бил в центъра, след като е определил отношенията си към Бога, само тогава човек може да каже, че има правилни отношения към хората. Той е влязъл вече в добрия живот и познава себе си, както и своя ближен. Животът представя жив кръг, който се намира в постоянно движение. Този кръг е съставен от много точки, в които живеят разумни същества.
към беседата >>
Движението от
периферията
към центъра пък подразбира отношения към Великото начало в света.
Който се движи към центъра на кръга, той има еднакво отношение към целия кръг, както и към всички точки на окръжността. Обаче, ако човек измени движението си от центъра към периферията, отношенията му към хората не са еднакви: към едни са по-близки и сърдечни, а към други - по-далечни. Първите той нарича свои приятели, а вторите - познати, другари и т.н. На този, към когото имате по-близки отношения, давате повече и взимате повече от него. Значи, приятелството е движение от центъра към периферията.
Движението от
периферията
към центъра пък подразбира отношения към Великото начало в света.
След като е бил в центъра, след като е определил отношенията си към Бога, само тогава човек може да каже, че има правилни отношения към хората. Той е влязъл вече в добрия живот и познава себе си, както и своя ближен. Животът представя жив кръг, който се намира в постоянно движение. Този кръг е съставен от много точки, в които живеят разумни същества. Всички точки представляват кръгове, които имат общ център.
към беседата >>
Обаче, щом движението е от центъра към
периферията
, отношенията вече няма да бъдат еднакви.
(втори вариант)
И щом доброто е по същество, то обикновено е по закона на единството. Вие трябва да разбирате добре какво се разбира, когато човек иска да стане абсолютно добър. Имате да кажем радиус А. Абсолютно добър, това е движение към, центъра. Тогава ти вече имаш еднакви отношения към целия кръг.
Обаче, щом движението е от центъра към
периферията
, отношенията вече няма да бъдат еднакви.
И когато вие казвате, че моите отношения не могат да бъдат еднакви, разбира се - имате приятели, но вашите отношения към някои от тях са едни, а към други, които не са ви приятни, отношенията ви са други. Следователно можете да определите какви са ви отношенията. Този, към когото имате по-добри взаимоотношения, ще му дадете повече и ще вземете повече. Това е законът на вземане и даване. Движение от центъра към периферията.
към втори вариант >>
Движение от центъра към
периферията
.
(втори вариант)
Обаче, щом движението е от центъра към периферията, отношенията вече няма да бъдат еднакви. И когато вие казвате, че моите отношения не могат да бъдат еднакви, разбира се - имате приятели, но вашите отношения към някои от тях са едни, а към други, които не са ви приятни, отношенията ви са други. Следователно можете да определите какви са ви отношенията. Този, към когото имате по-добри взаимоотношения, ще му дадете повече и ще вземете повече. Това е законът на вземане и даване.
Движение от центъра към
периферията
.
Приятелството е движение от центъра към периферията. А когато говорим за еднаквост към всички хора, ние разбираме движения, които отиват към центъра на самия живот. Да допуснем, че вие имате една идея, вие искате да живееше добре. Най-първо човек трябва да разбира закона на добрия живот. Какво означава да живееш добре?
към втори вариант >>
Приятелството е движение от центъра към
периферията
.
(втори вариант)
И когато вие казвате, че моите отношения не могат да бъдат еднакви, разбира се - имате приятели, но вашите отношения към някои от тях са едни, а към други, които не са ви приятни, отношенията ви са други. Следователно можете да определите какви са ви отношенията. Този, към когото имате по-добри взаимоотношения, ще му дадете повече и ще вземете повече. Това е законът на вземане и даване. Движение от центъра към периферията.
Приятелството е движение от центъра към
периферията
.
А когато говорим за еднаквост към всички хора, ние разбираме движения, които отиват към центъра на самия живот. Да допуснем, че вие имате една идея, вие искате да живееше добре. Най-първо човек трябва да разбира закона на добрия живот. Какво означава да живееш добре? Най-първо ти трябва да си бил в центъра и да си спомниш това чувство, което си имал към всички.
към втори вариант >>
67.
Добрият ден
,
ООК
, София, 14.5.1930г.,
Следователно те образуват
периферията
на един кръг, но интензивността на всяка една точка, за да се прояви, ще бъде различна.
(втори вариант)
С АВ вие ще мерите вашите отношения към каква да е точка на този кръг. Отношенията на А към всичките точки са равни. В този кръг всяка една точка представлява една нова възможност. Интензивността на този кръг, точките, които образуват този кръг и възможностите, които са вложени в тези точки, са лични. Ако вие поставите цялото човечество на този кръг, цялото човечество, което имаме на земята, от два милиарда хора го поставете в окръжността, а Божественото - в центъра, питам, всичките хора еднакво ли ще се развиват?
Следователно те образуват
периферията
на един кръг, но интензивността на всяка една точка, за да се прояви, ще бъде различна.
Следователно точката А остава неподвижна, а точката B постоянно се мени. При туй видоизменение на B във всяко помръдване или се прибавя нещо към B, или се отнема. Сега вие съзнавате, че във вас става известна промяна. Вие казвате, че сте божествени, Бог във вас живее, а при това се изменяте. И не може да обясните вашето изменение.
към втори вариант >>
68.
Влияние на светлината и топлината върху човека / Вложеното у човека
,
МОК
, София, 11.7.1930г.,
Нали в кръга всички части на
периферията
са еднакво отдалечени от центъра.
(втори вариант)
Та първата подбудителна причина у човека е да се зароди у него един правилен стремеж, едно вътрешно правилно разбиране на живота. Ако човек правилно разбира живота, той всичко може да постигне постоянно и планомерно. Но ако правилно не разбира, и постиженията ще бъдат слаби и неправилни. На тази основа е създадена и съвременната астрология. Този кръг означава тези разумни същества, на които всички отношения са еднакви.
Нали в кръга всички части на
периферията
са еднакво отдалечени от центъра.
Това показва, че отношенията на всички части от кръга, които образуват кръга, са еднакви. И ако вие изучавате астрологията, там са основните принципи, върху които можете да работите. Тя е една дълбока наука, но само трябва да се изучава, да се гадае. Какво ще бъде бъдещето на човека, зависи от условията, които са вложени у него. Казвам, ако има преизобилно светлина в ума му, ако има преизобилно топлина в неговите морални чувства, всичко може да се постигне.
към втори вариант >>
69.
Силата на доброто / Правата и кривата линия. Силата на думата добро
,
МОК
, София, 19.9.1930г.,
(Гордост) Най първо гордостта е в центъра, а щестлавието е на
периферията
.
(втори вариант)
Малко помръдване от негова страна и цели чукари могат да се търкулнат изведнъж надолу. Следователно, на силите, които човек притежава, той трябва да бъде господар. Да може да ги контролира. Ако всяка една дарба или всяка една способност, която се дава на човек, се развие чрезмерно, всякога тя ще роди известно отклонение. Запример чрезмерното знание ще роди какво?
(Гордост) Най първо гордостта е в центъра, а щестлавието е на
периферията
.
Щестлавието е периферията на гордостта. Та, когато ние говорим за щестлавието, ще знаете, че това проявление е на периферията, а гордостта е в центъра. Гордостта е праволинейна, а щестлавието е криволинейно. При гордостта въобще човек има отношение към себе си, той мисли за своето достойнство. А щестлавието е по отношение на човека към другите същества, към окръжающите.
към втори вариант >>
Щестлавието е
периферията
на гордостта.
(втори вариант)
Следователно, на силите, които човек притежава, той трябва да бъде господар. Да може да ги контролира. Ако всяка една дарба или всяка една способност, която се дава на човек, се развие чрезмерно, всякога тя ще роди известно отклонение. Запример чрезмерното знание ще роди какво? (Гордост) Най първо гордостта е в центъра, а щестлавието е на периферията.
Щестлавието е
периферията
на гордостта.
Та, когато ние говорим за щестлавието, ще знаете, че това проявление е на периферията, а гордостта е в центъра. Гордостта е праволинейна, а щестлавието е криволинейно. При гордостта въобще човек има отношение към себе си, той мисли за своето достойнство. А щестлавието е по отношение на човека към другите същества, към окръжающите. Когато някой човек каже: това е моята чест!
към втори вариант >>
Та, когато ние говорим за щестлавието, ще знаете, че това проявление е на
периферията
, а гордостта е в центъра.
(втори вариант)
Да може да ги контролира. Ако всяка една дарба или всяка една способност, която се дава на човек, се развие чрезмерно, всякога тя ще роди известно отклонение. Запример чрезмерното знание ще роди какво? (Гордост) Най първо гордостта е в центъра, а щестлавието е на периферията. Щестлавието е периферията на гордостта.
Та, когато ние говорим за щестлавието, ще знаете, че това проявление е на
периферията
, а гордостта е в центъра.
Гордостта е праволинейна, а щестлавието е криволинейно. При гордостта въобще човек има отношение към себе си, той мисли за своето достойнство. А щестлавието е по отношение на човека към другите същества, към окръжающите. Когато някой човек каже: това е моята чест! Това не се отнася към гордостта, а се отнася към периферията.
към втори вариант >>
Това не се отнася към гордостта, а се отнася към
периферията
.
(втори вариант)
Та, когато ние говорим за щестлавието, ще знаете, че това проявление е на периферията, а гордостта е в центъра. Гордостта е праволинейна, а щестлавието е криволинейно. При гордостта въобще човек има отношение към себе си, той мисли за своето достойнство. А щестлавието е по отношение на човека към другите същества, към окръжающите. Когато някой човек каже: това е моята чест!
Това не се отнася към гордостта, а се отнася към
периферията
.
Човекът на периферията или щестлавието казва: опетниха ме. Опетнява се щестлавният. А кой се обижда повече, щеславният или горделивият? Каква е вашата опитност? Вие кога се обиждате повече?
към втори вариант >>
Човекът на
периферията
или щестлавието казва: опетниха ме.
(втори вариант)
Гордостта е праволинейна, а щестлавието е криволинейно. При гордостта въобще човек има отношение към себе си, той мисли за своето достойнство. А щестлавието е по отношение на човека към другите същества, към окръжающите. Когато някой човек каже: това е моята чест! Това не се отнася към гордостта, а се отнася към периферията.
Човекът на
периферията
или щестлавието казва: опетниха ме.
Опетнява се щестлавният. А кой се обижда повече, щеславният или горделивият? Каква е вашата опитност? Вие кога се обиждате повече? Щестлавният мяза на камбана; малко като го бутнеш, отдалече се чува гласът му.
към втори вариант >>
70.
Единица мярка / Линии на човешкото лице. Единицата – доброто
,
МОК
, София, 17.10.1930г.,
Цялата човешка глава мяза на един квадрат, с четири линии около
периферията
или радиусите на този квадрат – това са действующите сили.
(втори вариант)
Сега вие както гледате на въпроса, вие се намирате в мъгла. В какво седи мъглата? Понеже отношенията, които съществуват в един квадрат, се изменят. Вие изучавате този квадрат вън от себе си като един резултат. Квадратът като резултат е едно нещо, а като действующа разумна сила е друго нещо.
Цялата човешка глава мяза на един квадрат, с четири линии около
периферията
или радиусите на този квадрат – това са действующите сили.
Да кажем вие имате отношение към физическия свят, имате отношение към чувствения свят, или можем да кажем тъй: имате отношение към твърдата материя на физическия свят, имате отношение към жидката материя към астралния свят, имате отношение към умствения свят към въздуха, т.е. към светлината и топлината. Това са отношения към причинния свят. Това са етапи, през които човек трябва да мине. Човек, който не разбира отношенията към твърдата материя, не може да върви по-нататък.
към втори вариант >>
71.
Разумното слово / Гладът – доброто – разумното слово
,
МОК
, София, 23.1.1931г.,
Тогава имаме магнетизмът действува в
периферията
, а електричеството излиза от центъра.
(втори вариант)
А пък, ако дълго време се пусне магнетизмът през човека, той стоплюва човека. Та едновременно вървят електричеството и магнетизмът като течност. Като се изстуди нещо, става много твърдо и тургат му магнетизъм. А щом се нагорещи едно нещо, тургат му малко електричество. Само че магнетизмът има това свойство, той се движи спиралообразно, а електричеството се движи радиално, по късите линии.
Тогава имаме магнетизмът действува в
периферията
, а електричеството излиза от центъра.
A. B. Значи, тези линии, които излизат от центъра, образуват електричество, а които действуват в периферията, образуват магнетизъм. Тогава имаме такова едно движение C. Чрез магнетичен начин по пътя може да се дойде до центъра. Как се постига това?
към втори вариант >>
Значи, тези линии, които излизат от центъра, образуват електричество, а които действуват в
периферията
, образуват магнетизъм.
(втори вариант)
Като се изстуди нещо, става много твърдо и тургат му магнетизъм. А щом се нагорещи едно нещо, тургат му малко електричество. Само че магнетизмът има това свойство, той се движи спиралообразно, а електричеството се движи радиално, по късите линии. Тогава имаме магнетизмът действува в периферията, а електричеството излиза от центъра. A. B.
Значи, тези линии, които излизат от центъра, образуват електричество, а които действуват в
периферията
, образуват магнетизъм.
Тогава имаме такова едно движение C. Чрез магнетичен начин по пътя може да се дойде до центъра. Как се постига това? Пак има едно движение, което изоколо обикаля периферията. Върви от периферията направо към центъра.
към втори вариант >>
Пак има едно движение, което изоколо обикаля
периферията
.
(втори вариант)
A. B. Значи, тези линии, които излизат от центъра, образуват електричество, а които действуват в периферията, образуват магнетизъм. Тогава имаме такова едно движение C. Чрез магнетичен начин по пътя може да се дойде до центъра. Как се постига това?
Пак има едно движение, което изоколо обикаля
периферията
.
Върви от периферията направо към центъра. Това движение е кратко. Процесът е кратък. Процесът на чувствата е магнетически процес, а процесът на мисълта е процес на електричеството. Ние мислим с електричество.
към втори вариант >>
Върви от
периферията
направо към центъра.
(втори вариант)
Значи, тези линии, които излизат от центъра, образуват електричество, а които действуват в периферията, образуват магнетизъм. Тогава имаме такова едно движение C. Чрез магнетичен начин по пътя може да се дойде до центъра. Как се постига това? Пак има едно движение, което изоколо обикаля периферията.
Върви от
периферията
направо към центъра.
Това движение е кратко. Процесът е кратък. Процесът на чувствата е магнетически процес, а процесът на мисълта е процес на електричеството. Ние мислим с електричество. Щом искаме бързо да разрешаваме въпросите, действува електричеството.
към втори вариант >>
72.
Разумността / Разумното
,
МОК
, София, 30.1.1931г.,
Значи той описа кръг около квадрата и излезе на
периферията
, т.е.
За да не изпадне в безизходно положение, каквото е положението в квадрата, човек трябва да вземе предвид всички мъчнотии, които ще срещне на пътя си. Когато заведоха Давид при един от еврейските царе, той се пристори на луд. Царят каза: „Изпъдете този човек навън. Не виждате ли, че е луд? “ Така Давид определи квадратурата на кръга.
Значи той описа кръг около квадрата и излезе на
периферията
, т.е.
на окръжността. Опасно е човек да не попадне в някоя спирала, т.е. в някой водовъртеж. Кръгът обаче разполага със сили, които могат да изкарат човека на периферията. Да се върнем пак към разумния човек.
към беседата >>
Кръгът обаче разполага със сили, които могат да изкарат човека на
периферията
.
“ Така Давид определи квадратурата на кръга. Значи той описа кръг около квадрата и излезе на периферията, т.е. на окръжността. Опасно е човек да не попадне в някоя спирала, т.е. в някой водовъртеж.
Кръгът обаче разполага със сили, които могат да изкарат човека на
периферията
.
Да се върнем пак към разумния човек. Той се отличава още и със своя цвят. Особен е цветът на разумния. Дълго време трябва да изучавате разумния човек, за да определите цвета му. Правете наблюдения, да видите какъв цвят има разумният човек.
към беседата >>
А всяка една сила си има своята
периферия
или кръг на своето действие.
(втори вариант)
(25). Как го познавате? Ако човек дойде и не знае тези цифри, ще познае ли числото? (Не). Човек е една определена величина, на която почти постоянно се менят числата, 25, 26, хиляда, милион, постоянно се сменят. Тогава трябва да знаеш коефициента или корена на всяко едно число; защото всяко едно число си има своята форма. Всяко число само по себе си, то е една сила.
А всяка една сила си има своята
периферия
или кръг на своето действие.
Тогава формата, или според кръга, ние ще определим дали този начин на действие е разумен или не. Запример, вземете хора, които имат валчести лица, каква е тяхната деятелност? (Много медлена). Какво е свойството на въздухообразните вещества. Защото всичките вещества се различават.
към втори вариант >>
Кръгът може да дойде, но ти трябва да разбираш законите на кръга, за да те извади към
периферията
, за да може да се избавиш.
(втори вариант)
Щом се намериш в центъра на квадрата, ти си в кръстопът, диагоналите, които може да прекарате, те образуват този център. Значи в квадрата може да се намериш в тясно. В един кръг може ли да се намериш натясно, да кажем в един водовъртеж? Там нямате квадрат, много мъчно може да се излезе от това спирално движение, ама тук не е кръг, понеже във водовъртежа нямате кръг, а спирала, опасна е спиралата. Следователно, ти щом се намериш в квадрата, ти си осъден.
Кръгът може да дойде, но ти трябва да разбираш законите на кръга, за да те извади към
периферията
, за да може да се избавиш.
Затова математически ние привеждаме формулата – да намериш квадратурата на кръга, значи един кръг, който може да те избави от квадрата, защото квадратът е обсадно положение, стеснен си ти отвсякъде от твоя противник. Казва, ти ще се предадеш. Ако ти може да намериш квадратурата на този квадрат, ти ще намериш разрешението – ти ще обсадиш твоя противник C., щом можеш да направиш един кръг наоколо C или дойдат други, че те обсадят. Тогава те ще бъдат в квадрата, а ти ще идеш в кръга. Следователно, когато ние дойдем при възпитанието на човека, трябва да разбирате вече законите на квадрата.
към втори вариант >>
То не е сега по буквата на нещата, но казвам: Във вашия ум квадратът това са отеснителните условия, но не всякога е така, може да има и благоприятни условия, защото в едно отеснително положение, ако ти се движиш в кръг, ти не може да излезеш навънка, но в кръга има сили, които могат да те извадят на
периферията
, но щом не можеш да излезеш от кръга, това е една спирала, дето силите отиват към центъра, значи увличат се, а този водовъртеж, той ще те заведе към кръга и ти като влезеш в него ще бъдеш изхвърлен навън.
(втори вариант)
Следователно, когато ние дойдем при възпитанието на човека, трябва да разбирате вече законите на квадрата. Всички мъчнотии, които ги има там, трябва да ги вземем предвид и после да дойдеш до известни сили в природата, за да се избавиш от едно отеснително положение. Вземете Давид, доведоха го до един от царете, пък той се престори на луд и започнаха да му течат лигите и те казаха, я го махнете от тук този човек, той е луд. Не, Давид изчисли квадратурата на квадрата и образува един кръг отгоре и го изпъдиха навънка, но той проектира един радиус, потекоха му лигите – това е вече радиусът на кръга. Казват – този лудият човек, защо сте го донесли?
То не е сега по буквата на нещата, но казвам: Във вашия ум квадратът това са отеснителните условия, но не всякога е така, може да има и благоприятни условия, защото в едно отеснително положение, ако ти се движиш в кръг, ти не може да излезеш навънка, но в кръга има сили, които могат да те извадят на
периферията
, но щом не можеш да излезеш от кръга, това е една спирала, дето силите отиват към центъра, значи увличат се, а този водовъртеж, той ще те заведе към кръга и ти като влезеш в него ще бъдеш изхвърлен навън.
Влиза един да се къпе на едно място, в една канализация, голям водовъртеж има, той влиза вътре и не може да излезе. Като го виждат, изхвърлят го из тръбите навън, намира го градинарят и той се спасява, но ако тези тръби бяха по-дълги, може той да излезе и вече да не може да се спаси. Сега качеството на разумния човек? Значи съществува една форма в природата, защото природата си има форми за всичките сили, с които може да се завземе, но разбира се, тогава съзнанието трябва да бъде будно, трябва да имаш начин, по който да пазиш будното си съзнание. После разумния човек се познава не по своята форма, но той си има вътрешен цвят, ти трябва да разбираш какъв е цветът на разумният човек.
към втори вариант >>
73.
Няколко необходими неща / Три неща са потребни
,
МОК
, София, 13.2.1931г.,
Желанията и чувствата на човека са течения, които вървят от
периферията
към центъра, т.е. отвън–навътре.
Каквито теории и да има човек за въздуха, за него е важен този въздух, който влиза в дробовете му. Светлината е важна за човека дотолкова, доколкото разкрива хоризонта пред него и очертава пътя му. Много мисли и чувства могат да минат през ума и сърцето ви, но за вас са важни само ония, които се задържат в ума и в сърцето и можете да се ползвате от тях. Тема за следващия път: „Отношение между мислите и чувствата“. Когато говорим за мислите и чувствата, ние имаме предвид посоката, по която те се движат.
Желанията и чувствата на човека са течения, които вървят от
периферията
към центъра, т.е. отвън–навътре.
Теченията на мисълта пък са обратни, отвътре–навън. Следователно чувствата и желанията представляват вдишване в живота, а мислите – издишване. С други думи казано: Чрез сърцето си човек вдишва, а чрез ума – издишва. Да мислиш, това значи постоянно да издишваш; да желаеш, това значи постоянно да вдишваш. Ако сърцето и умът в човека действат правилно, процесът на дишането също е правилен.
към беседата >>
74.
Събиране и изваждане
,
ООК
, София, 8.4.1931г.,
Центърът никога не осиромашава, понеже всички блага от
периферията
се стичат към него.
Той изпада в отчаяние, в пълна пасивност и безразличие към външния свят. Дават му да яде, не иска; карат го да излезе на разходка, не му се ходи; заставят го да се облече, но желание няма; не му се мисли, не може да чувства; с никого не иска да говори. Той седи на едно място, като център. Има смисъл да бъде човек център, но като извора, който постоянно дава. Добре е да бъде човек център, но да го търсят хората, да взимат нещо от него.
Центърът никога не осиромашава, понеже всички блага от
периферията
се стичат към него.
Той се намира при благоприятни условия. По какво познавате дали условията на човека са добри или лоши? Когато видя, че някой човек е богато облечен, с кожено палто, със здрави обувки, с топла шапка на главата си, казвам, че условията му са неблагоприятни. Видя ли, че някой човек е бос, гологлав, с тънки дрехи, казвам, че условията му са благоприятни: времето е топло, сухо – лято е настъпило. Следователно от гледището на новото разбиране сиромахът живее при благоприятни условия, а богатият – при неблагоприятни.
към беседата >>
75.
Специфична работа
,
ООК
, София, 15.4.1931г.,
Всички хора се движат по
периферията
, но всеки тръгва от специфична точка, определена от него, и се движи по един от радиусите на кръга.
Изобщо, центърът не се мени. В живота правият път е неизменен. Под „прав път“ разбираме тесния път, по който може да върви само един човек. Значи за всеки човек е определен специфичен тесен път, по който трябва да отиде при Бога, т.е. при центъра на живота.
Всички хора се движат по
периферията
, но всеки тръгва от специфична точка, определена от него, и се движи по един от радиусите на кръга.
Всеки радиус представлява специфичен път, по който човек се движи. Като се движи кръгът, с него заедно се движат и всички хора. Всеки радиус представлява известно условие. Като се движи към своя идеал, първоначално човек пристъпва бавно и спокойно. Той казва: „Не искам да се кривя, да се покланям към земята.
към беседата >>
76.
Оставената торба
,
ООК
, София, 7.10.1931г.,
Остане ли в своя център, той е във външния свят на Бога, в
периферията
на Божествения свят.
Когато субективните, т.е. вътрешните възгледи на човека, се стълкновят с обективните, т.е. с външните възгледи на Бога и на разумната природа, непременно се явяват противоречия. Значи, вътрешният свят на човека е външен свят на Бога. Ако излезе от своя център, човек влиза вече в центъра на Божествения свят.
Остане ли в своя център, той е във външния свят на Бога, в
периферията
на Божествения свят.
И обратно, когато се движи по периферията на своя живот, той минава през центъра на Божествения свят. В това време човек мисли, че е някакво божество, иска да прави това, което е достояние само на Бога. Така, именно, той изпада в противоречие със себе си. Много естествено, никой човек не може да направи това, което Бог върши. - Какво трябва да прави човек, за да излезе от противоречията си?
към беседата >>
И обратно, когато се движи по
периферията
на своя живот, той минава през центъра на Божествения свят.
вътрешните възгледи на човека, се стълкновят с обективните, т.е. с външните възгледи на Бога и на разумната природа, непременно се явяват противоречия. Значи, вътрешният свят на човека е външен свят на Бога. Ако излезе от своя център, човек влиза вече в центъра на Божествения свят. Остане ли в своя център, той е във външния свят на Бога, в периферията на Божествения свят.
И обратно, когато се движи по
периферията
на своя живот, той минава през центъра на Божествения свят.
В това време човек мисли, че е някакво божество, иска да прави това, което е достояние само на Бога. Така, именно, той изпада в противоречие със себе си. Много естествено, никой човек не може да направи това, което Бог върши. - Какво трябва да прави човек, за да излезе от противоречията си? - Да съгласува своите субективни мисли и желания с обективните мисли и желания на Бога.
към беседата >>
То е
периферията
на Бога, т.е.
(втори вариант)
Често вие се запитвате от какво протичат някои противоречия в живота. По този случай аз мога да ви сформирувам едно правило, един закон. Когато субективните вътрешни възгледи на човека дойдат в стълкновение с обективните възгледи на Бога, на природата, той е в едно противоречие. Някой казва "моят вътрешен свят". Казвам, твоят вътрешен свят е външен свят на Бога.
То е
периферията
на Бога, т.е.
на окръжността А. Щом човек се прояви, т.е. излезе вън от своя център, той се намира в центъра на Божествения свят. Когато пък се намира в своя център, той е във външния свят на Бога, в периферията на външния Божествен свят. Следователно, когато човек е в периферията на своя живот, той минава през Божествения център.
към втори вариант >>
Когато пък се намира в своя център, той е във външния свят на Бога, в
периферията
на външния Божествен свят.
(втори вариант)
Казвам, твоят вътрешен свят е външен свят на Бога. То е периферията на Бога, т.е. на окръжността А. Щом човек се прояви, т.е. излезе вън от своя център, той се намира в центъра на Божествения свят.
Когато пък се намира в своя център, той е във външния свят на Бога, в
периферията
на външния Божествен свят.
Следователно, когато човек е в периферията на своя живот, той минава през Божествения център. И когато той минава през този център, той се мисли за някакво божество. И като дойде до периферията на Божествения свят, той иска да реализира това, което Бог реализира, и се намира в противоречие със себе си. Следователно непостиженията на някои ваши мисли, копнежи и желания много пъти се дължат на това, че ти не си в съгласие с онази обективна страна на Божия живот, на Божия закон. Разбиране трябва за това.
към втори вариант >>
Следователно, когато човек е в
периферията
на своя живот, той минава през Божествения център.
(втори вариант)
То е периферията на Бога, т.е. на окръжността А. Щом човек се прояви, т.е. излезе вън от своя център, той се намира в центъра на Божествения свят. Когато пък се намира в своя център, той е във външния свят на Бога, в периферията на външния Божествен свят.
Следователно, когато човек е в
периферията
на своя живот, той минава през Божествения център.
И когато той минава през този център, той се мисли за някакво божество. И като дойде до периферията на Божествения свят, той иска да реализира това, което Бог реализира, и се намира в противоречие със себе си. Следователно непостиженията на някои ваши мисли, копнежи и желания много пъти се дължат на това, че ти не си в съгласие с онази обективна страна на Божия живот, на Божия закон. Разбиране трябва за това. Каквото вие желаете, Бог никога не може да тръгне по вашия ум, по вашия път.
към втори вариант >>
И като дойде до
периферията
на Божествения свят, той иска да реализира това, което Бог реализира, и се намира в противоречие със себе си.
(втори вариант)
Щом човек се прояви, т.е. излезе вън от своя център, той се намира в центъра на Божествения свят. Когато пък се намира в своя център, той е във външния свят на Бога, в периферията на външния Божествен свят. Следователно, когато човек е в периферията на своя живот, той минава през Божествения център. И когато той минава през този център, той се мисли за някакво божество.
И като дойде до
периферията
на Божествения свят, той иска да реализира това, което Бог реализира, и се намира в противоречие със себе си.
Следователно непостиженията на някои ваши мисли, копнежи и желания много пъти се дължат на това, че ти не си в съгласие с онази обективна страна на Божия живот, на Божия закон. Разбиране трябва за това. Каквото вие желаете, Бог никога не може да тръгне по вашия ум, по вашия път. Вие не сте началото на неговия живот, нито на неговия ум. Вие сте проява на Бога.
към втори вариант >>
По тази
периферия
, която представя външния живот на Бога, има хиляди възможности.
(втори вариант)
Щом дойдете до известна мъчнотия, вие трябва да се изясните. Например имате известно мъчение в душата си. От какво произтича това мъчение в душата ви? Защото сте в стълкновение с външния живот на Бога. Работите не ви вървят добре, защото сте в стълкновение с външния живот на Бога.
По тази
периферия
, която представя външния живот на Бога, има хиляди възможности.
И всички хора, на които работите не вървят добре, значи те са в стълкновение с Бога. В живота на Бога има две противоположни отношения - едното от тях е ВА, а другото е СА. В природата всякога един силен момент се съвпада с един слаб момент. В природата всякога един разумен момент се съвпада с един глупав момент. В природата всякога един момент на доброто се съвпада с един момент на злото.
към втори вариант >>
77.
Истинско познаване
,
ООК
, София, 30.12.1931г.,
Някои казват, че вселената е сфера, на която центърът е навсякъде, а
периферията
никъде.
Всички минавате за учени хора, но не познавате Христа, не можете да Го намерите. Учените твърдят, че вселената има много центрове. Не, вселената има само един център. Колко центъра има колелото? - Само един - център на равновесие.
Някои казват, че вселената е сфера, на която центърът е навсякъде, а
периферията
никъде.
Какво разбирате от това? Може ли нещо да има център, а да няма периферия? Щом има център, има и периферия. Следователно, вселената има само един център. Като говорим за един център на вселената, подразбираме една реалност.
към беседата >>
Може ли нещо да има център, а да няма
периферия
?
Не, вселената има само един център. Колко центъра има колелото? - Само един - център на равновесие. Някои казват, че вселената е сфера, на която центърът е навсякъде, а периферията никъде. Какво разбирате от това?
Може ли нещо да има център, а да няма
периферия
?
Щом има център, има и периферия. Следователно, вселената има само един център. Като говорим за един център на вселената, подразбираме една реалност. Бог е единствена реалност в света. Кажеш ли, че има две и повече реалности, ти се натъкваш на противоречие.
към беседата >>
Щом има център, има и
периферия
.
Колко центъра има колелото? - Само един - център на равновесие. Някои казват, че вселената е сфера, на която центърът е навсякъде, а периферията никъде. Какво разбирате от това? Може ли нещо да има център, а да няма периферия?
Щом има център, има и
периферия
.
Следователно, вселената има само един център. Като говорим за един център на вселената, подразбираме една реалност. Бог е единствена реалност в света. Кажеш ли, че има две и повече реалности, ти се натъкваш на противоречие. И човек има само един център в живота си, т.е.
към беседата >>
78.
Бавни и бързи движения
,
МОК
, София, 8.1.1932г.,
Най-бавното движение в природата е опорна точка, а най-бързото –
периферия
на тази точка.
Тази идея, малка или голяма, се движи с микроскопическа бързина. – На какво се равнява една светлинна година? – На пътя, който светлината извървява за една година. Знае се, че за една секунда светлината изминава 300,000 километра. Значи, бавните и бързите движения в природата се съединяват.
Най-бавното движение в природата е опорна точка, а най-бързото –
периферия
на тази точка.
Двете движения вървят в противоположна посока. Докато бързото движение е изминало цял кръг, бавното движение е изминало едва една хилядна част от милиметъра. Обаче, двете движения се съвпадат в едно и казват: Свършихме една грамадна работа. Докато тялото с бавното движение извървяло една хилядна част от милиметъра за 36 хиляди светлинни години, тялото с бързото движение извървяло грамадно разстояние. И двете тела, обаче, разказват своята опитност.
към беседата >>
Най-силното движение това е
периферия
на тази точка.
(втори вариант)
Тогава значи, каквото извърви в 36 години и с едно слабо движение се съвпадат. Най-силното движение, понеже оттам, отдето изхожда, и най-слабото движение, като дойдат те съвпадат. Слабите и силните движения са винаги съединени и свързани. Слабите движения в света представляват опорните точки. Най-слабото движение това е опорна точка.
Най-силното движение това е
периферия
на тази точка.
Те вървят в противоположност. Представете си тия две точки вървят в две противопосоки, направления – едната се движи вдясно с голяма бързина, другата докато направи една хилядна от милиметъра за 36 хиляди години, първата извървява грамадно пространство, те се съединят, завършат цял един кръг. И двете се събират. Казва: Една грамадна работа свърших. 36 хиляди години работил и извървял една хилядна от милиметъра.
към втори вариант >>
79.
Свободата / Свобода
,
МОК
, София, 15.1.1932г.,
Следователно, всяка сила – физическа, духовна и умствена има свой център, от който изхожда, и крива линия –
периферия
, до която достига.
Обаче, природата я разрешила. Ако по един начин не може да се разреши, по друг начин ще може. В бъдеще и тази задача ще се разреши. Какъв е смисълът на кръга в живота? Важни елементи в кръга са центърът и кривата линия – окръжността.
Следователно, всяка сила – физическа, духовна и умствена има свой център, от който изхожда, и крива линия –
периферия
, до която достига.
В този смисъл, силен човек е онзи, който знае възможностите, с които разполага дадената сила в кръга. Ако знаете тия възможности, лесно ще се справите с мъчнотиите си. Ако не ги знаете, ще се чудите, какво да правите. Ще ви приведа един пример. Да допуснем, че ти си студент, искаш да свършиш университета с отличие.
към беседата >>
80.
Възможности и постижения / Постижения и възможности (Кому да обещаваме)
,
МОК
, София, 21.10.1932г.,
Той застава в центъра, а около него, на
периферията
се нареждат моми и момци, и хорото започва да се върти.
Когато постигне нещо, човек се е установил вече. Добре е, когато живееш с мисълта, че ще постигнеш нещо. Тази мисъл поддържа духа на човека и го прави млад. Сега ще ви представя една жива фигура. Излиза гайдарджията на хорището и започва да надува гайдата.
Той застава в центъра, а около него, на
периферията
се нареждат моми и момци, и хорото започва да се върти.
Като наблюдавам движението на тези точки, аз правя изчисление, колко точки ще се движат по периферията и колко време ще продължи движението. Една по една точките се разпръсват и в скоро време гайдарджията остава сам, докато най-после и той си отиде. Хорището остава празно. Следната неделя центърът на хорището отново оживява и периферията започва да се върти. Това е фигурата на установените и подвижни точки на кръга.
към беседата >>
Като наблюдавам движението на тези точки, аз правя изчисление, колко точки ще се движат по
периферията
и колко време ще продължи движението.
Добре е, когато живееш с мисълта, че ще постигнеш нещо. Тази мисъл поддържа духа на човека и го прави млад. Сега ще ви представя една жива фигура. Излиза гайдарджията на хорището и започва да надува гайдата. Той застава в центъра, а около него, на периферията се нареждат моми и момци, и хорото започва да се върти.
Като наблюдавам движението на тези точки, аз правя изчисление, колко точки ще се движат по
периферията
и колко време ще продължи движението.
Една по една точките се разпръсват и в скоро време гайдарджията остава сам, докато най-после и той си отиде. Хорището остава празно. Следната неделя центърът на хорището отново оживява и периферията започва да се върти. Това е фигурата на установените и подвижни точки на кръга. Точките А и В в кръга (фиг.
към беседата >>
Следната неделя центърът на хорището отново оживява и
периферията
започва да се върти.
Излиза гайдарджията на хорището и започва да надува гайдата. Той застава в центъра, а около него, на периферията се нареждат моми и момци, и хорото започва да се върти. Като наблюдавам движението на тези точки, аз правя изчисление, колко точки ще се движат по периферията и колко време ще продължи движението. Една по една точките се разпръсват и в скоро време гайдарджията остава сам, докато най-после и той си отиде. Хорището остава празно.
Следната неделя центърът на хорището отново оживява и
периферията
започва да се върти.
Това е фигурата на установените и подвижни точки на кръга. Точките А и В в кръга (фиг. 2 ) са неустановени. Те са крайни точки на диаметъра, който дели кръга на две равни части. Вторият диаметър CD разделя кръга на още две равни части (фиг.
към беседата >>
Аз, като правя своите изчисления, зная сега колко точки ще дойдат в този кръг и след колко време някои от тия точки ще почнат да отсъстват от
периферията
.
(втори вариант)
Остава само хорището. И центъра го няма, и частиците ги няма. Казвам, изгуби се този кръг. Но идущата седмица този кръг пак ще изскочи, ще се възстанови. И погледнеш, до 5 часа, ако е лятно време, центърът пак се яви и тия точки пак идат.
Аз, като правя своите изчисления, зная сега колко точки ще дойдат в този кръг и след колко време някои от тия точки ще почнат да отсъстват от
периферията
.
И които отсъстват, вече зная, те са станали установени точки. За пример най-първо точката А и точката В те са неустановени точки, те образуваха един диаметър и разделиха кръга на две равни части. След това и втората половина, и тя се раздели на две части и се получи А, В, С, Д. Те сега са вече установени точки и щом са установени, то те отсъстват от кръга. Не че се изгубва точката, но тя е на друго място.
към втори вариант >>
81.
Една похвала
,
ООК
, София, 14.12.1932г.,
Той свири и се стреми напред, а
периферията
се движи, върти и играе.
Кое предпочитате: да нарисувам окръжността с ръка, ли с пергел? Да получи те едно писмо ръкописно, или печатно? Кръгът представя хоро, на което се хващат моми и момци. Те се въртят, движат се и с тях заедно се върти и кръгът. Центърът е гайдарджията.
Той свири и се стреми напред, а
периферията
се движи, върти и играе.
Каква е задачата на това колело, на този кръг? – Да стане положителен. Като се върти кръгът, две частици от него излизат навън, като образуват нов кръг, със свой център. На геометричния кръг всички радиуси са еднакви, обаче, на кръга, който се движи, радиусите не са еднакви. В живия кръг всички частици не са еднакво споени: между едни сцеплението е по-силно, а между други – по-слабо.
към беседата >>
82.
Две правила
,
ООК
, София, 11.1.1933г.,
Правите ъгли на кръга се образуват около центъра, а на квадрата – в
периферията
.
Равни ли са квадратът и кръгът? Коя от двете фигури се е появила първа? Квадратът ли е произлязъл от кръга, или кръгът от квадрата? Ако те са произлезли една от друга, би трябвало да имат една и съща основа. Може ли двама души да имат една и съща основа, един и същ произход и да се различават?
Правите ъгли на кръга се образуват около центъра, а на квадрата – в
периферията
.
Ако прекараме двата диагонала в квадрата, получаваме четири триъгълника, на които един от ъглите има върха си в центъра на квадрата. Квадратът, вписан в кръга, изглежда по-малък от него. Всъщност не е така, но перспективно изглежда по-малък. Трябва да се докаже, че квадратът е равен на кръга. Квадратът показва, че външните и вътрешните условия са еднакви, или че външните условия и вътрешните постижения са еднакви.
към беседата >>
83.
Защо възкръсна
,
НБ
, София, 29.1.1933г.,
Като излезе от центъра към
периферията
, всеки човек може да стане център и целият свят да го обича.
Аз разбирам целокупната любов, която примирява всичките противоречия, единство има. Когато се стремим към Бога, ние имаме единната любов. Може да се различаваме. Всеки може да е различен в проявленията на своя характер, понеже целта е еднаква. Онези, които излизат от Бога, всеки си има своя цел.
Като излезе от центъра към
периферията
, всеки човек може да стане център и целият свят да го обича.
То е невъзможно. Как ще ме обичат хората? Аз не съм създал света. За да ме обичат, какво ще им дам? Когато ние обичаме Бога, чакаме от него сила, енергия и светлина, и въздух, и храна, и вода, и мисъл, и чувство, всичко иде навреме.
към беседата >>
84.
Стотният път / Стотният ключ
,
МОК
, София, 5.5.1933г.,
Следователно тялото се движи равномерно, когато отива към центъра, а неравномерно, когато излиза от центъра и върви към
периферията
.
Днес дрехите предпазват човека от студа, а голотата – от топлината. Често се говори за равномерни и неравномерни движения. Движението е равномерно, когато дадено тяло се привлича само от един център. Ако тялото се привлича от два центъра, движението е неравномерно ускорително. Такова е движението на търговеца, който объркал сметките си, вади тефтерите си, да види кой колко му дължи и може ли да изплати дълга си.
Следователно тялото се движи равномерно, когато отива към центъра, а неравномерно, когато излиза от центъра и върви към
периферията
.
Ако вържете една топка с канап и я въртите около пръста си, образуват се две движения: центробежно и центростремително. Като деца, всички сте играли с такава топка. Защо сте я въртели, не знаете. Желанието ви е било да видите как се опъва топката и кога ще се скъса конецът. Значи в примера с топката не се говори за равномерно и неравномерно движение, но за центробежно и центростремително.
към беседата >>
85.
Въздухът и мисълта – нови начини за хранене
,
ООК
, София, 20.12.1933г.,
Обикновеният закон винаги води по
периферията
или по диагоналите.
Ако пък използувате сегашното си положение, бъдещето ви положение ще бъде два пъти по-добро от сега. Казвам, добри влияния има в природата! Онези, които не разбират законите на природата, често се движат по диагоналите на природата. (Виж първия чертеж.) Някой път, диагоналното движение е износно за разумния човек. За онези, които не разбират законите на природата, движението по диагонали ще ги постави в много трудно положение.
Обикновеният закон винаги води по
периферията
или по диагоналите.
А законът на Любовта води и по страните и по диагоналите едновременно. Ти трябва да знаеш от де, в дадения случай, трябва да минеш: по страните или по диагоналите. Диагоналът, за тебе, е една възможност да разрешиш най-мъчния въпрос. Това е в живата геометрия. А в обикновената геометрия има доста мъчни задачи.
към беседата >>
НАГОРЕ