НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
55
резултата в
46
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Смел и решителен
,
ИБ
, , 10.12.1913г.,
Вие бихте погледнали на тях с
презрение
, но те са си на мястото и имат дълбок смисъл.
Мария именно избра добрата част, тя прие Христа в сърцето си. "Тесен е пътят" като казва Христос, Той разбира да влезете в себе си, да станете господари на ума си, сърцето си, душата си и духа си. Широкият път – това е светът. А тоя свят трябва да разбирате, да пренесете вътре, за да завържете плод. Вие трябва да разбирате живота, защо е например един кон, един вол и т.н.
Вие бихте погледнали на тях с
презрение
, но те са си на мястото и имат дълбок смисъл.
Един християнин трябва да бъде смел и решителен и да има благородно и признателно сърце, в каквото и положение да го постави Бог. Това ви казвам, защото има да преминете през много изпити, които идат за света. Сега иде събличането на всичко материално, та и вие няма да отбегнете това. Затова ви трябва повече вяра и решителност. През тоя път е минал Христос и всичките негови последователи, по него ще минете и вие.
към беседата >>
2.
Важността на малките неща
,
НБ
, София, 16.8.1914г.,
“ От единия до другия край на нашия живот виждаме
презрение
към малките работи и търсене само на големи неща.
Изобщо хората от двата пола имат стремеж към велики неща, към големи работи; всеки, по една вътрешна слабост, презира малките работи. Дават ви едно петаче, казвате: „Не струва нищо; да са хиляда, 10, 100 хиляди лева, разбирам, но петаче – аз не съм просяк! “ Дават ви един орех – „Ти ме обиждаш; да ми дадеш 5–10 килограма, разбирам, но с един орех ти, господине, подиграваш ли се с мене? “ Като се стремим към големи работи, ние гледаме да се запознаем и с високостоящи хора – с царе, министър-председатели, началници, учени, философи; за по-нискостоящите социално хора казваме: „Той е невежа, простак!
“ От единия до другия край на нашия живот виждаме
презрение
към малките работи и търсене само на големи неща.
Но Христос се обръща към Своите ученици и ги предупреждава да не презират малките. Защо? „Не ги презирайте, защото вие обиждате техните ангели, които им служат на Небесата. Ако презирате тия малките, вие презирате ангелите, на които малките са деца.“ Когато искаме да разцепим едно дърво, най-първо издялваме малки остри клинове, и те, като влязат, отварят място за големите. Ако клиновете бъдат големи и тъпи, как ще се забият? Тъй че малките неща отварят път на големите.
към беседата >>
Мога да кажа, че всички сегашни наши нещастия, общи и частни, се дължат на това
презрение
на малките неща в миналото.
Открадне ли 5–10,000 лева – „А, браво! “, му речем. Обаче онзи, който краде много, не е придобил този навик изведнъж; най-напред той е взел от баща си едно петаче, после – един гологан, после – грош, 5 гроша, 10 гроша и т.н. Във всяко отношение този закон е верен. Когато презираме малките причини, ние пропускаме големите последствия в работата.
Мога да кажа, че всички сегашни наши нещастия, общи и частни, се дължат на това
презрение
на малките неща в миналото.
И затуй Христос се обръща към Своите ученици и им казва да не презират „тия малките“. Сега, кои са „тия малките“? Може някой да каже: това са нашите деца. Вярно е, че са нашите деца. Но като дойдем да приложим напълно Христовия закон, ще видим, че има и много други работи, които не бива да се презират.
към беседата >>
Например, срещате един човек, когото не познавате; във вас се заражда
презрение
, че той, може би, стои по-долу от вас; ако само констатирате невежество и му помогнете, то е друго, но ако го презрете, внасяте отрова.
Когато помогнем на някой, и неговият ангел, който е на Небето, ще бъде в наша услуга. Следователно, ако искаме да имаме приятели на Небето, трябва да слугуваме на малките, и техните бащи, ангелите на Небето, ще ни приемат в своя дом и ще ни нагостят, ще бъдем като у дома си. Услуга за услуга, любов за любов – така е светът. Сега, знаете ли защо Христос се е обърнал с тази мисъл към Своите ученици? Презирането – туй състояние трябва да изпъдите из своята душа.
Например, срещате един човек, когото не познавате; във вас се заражда
презрение
, че той, може би, стои по-долу от вас; ако само констатирате невежество и му помогнете, то е друго, но ако го презрете, внасяте отрова.
От презрението се е родил съвременният аристократизъм, кастите – едни благородни, други неблагородни, едни богати, други сиромаси. Ако разбираме отношенията на нещата, ще видим, че не трябва да ни е срам от беднотията, защото тя е служба, дадена на нас да я носим: трябва да бъдем малки, трябва да бъдем бедни, за да станем богати. То са два противоположни полюса, между които именно лежи развитието. И всякога движението е от по-големите към по-малките, т.е. Господ всякога се стреми към дребните, Той не се занимава с велики работи.
към беседата >>
От
презрението
се е родил съвременният аристократизъм, кастите – едни благородни, други неблагородни, едни богати, други сиромаси.
Следователно, ако искаме да имаме приятели на Небето, трябва да слугуваме на малките, и техните бащи, ангелите на Небето, ще ни приемат в своя дом и ще ни нагостят, ще бъдем като у дома си. Услуга за услуга, любов за любов – така е светът. Сега, знаете ли защо Христос се е обърнал с тази мисъл към Своите ученици? Презирането – туй състояние трябва да изпъдите из своята душа. Например, срещате един човек, когото не познавате; във вас се заражда презрение, че той, може би, стои по-долу от вас; ако само констатирате невежество и му помогнете, то е друго, но ако го презрете, внасяте отрова.
От
презрението
се е родил съвременният аристократизъм, кастите – едни благородни, други неблагородни, едни богати, други сиромаси.
Ако разбираме отношенията на нещата, ще видим, че не трябва да ни е срам от беднотията, защото тя е служба, дадена на нас да я носим: трябва да бъдем малки, трябва да бъдем бедни, за да станем богати. То са два противоположни полюса, между които именно лежи развитието. И всякога движението е от по-големите към по-малките, т.е. Господ всякога се стреми към дребните, Той не се занимава с велики работи. Той е направил света, но управлението на целия свят не Му прави толкова удоволствие, колкото когато се занимава с децата.
към беседата >>
3.
Фарисей и Митар
,
НБ
, София, 18.10.1914г.,
Долна челюст правилно сформирана, с брада продълговата и заострена – признак на човек с ум подвижен и схватлив; уста средна, устни нито много дебели, нито много тънки; краищата на устните ъгли стоят малко издигнати; с една усмивка на
презрение
– „Хората – това са тълпа“; но вътрешно своето
презрение
никога не изказва.
Храносмилателната му система е изправна, в ядене и пиене той е трезвен, няма слабостите на чревоугодника и винопиеца, вкусът му е изтънчен. Кръст възтънък. На възраст преминал е четирите периода и е встъпил в петия, т.е. навършил е 45 години. Рамена малко възкръгли, лице малко продълговато и крушообразно, с развита нервна система.
Долна челюст правилно сформирана, с брада продълговата и заострена – признак на човек с ум подвижен и схватлив; уста средна, устни нито много дебели, нито много тънки; краищата на устните ъгли стоят малко издигнати; с една усмивка на
презрение
– „Хората – това са тълпа“; но вътрешно своето
презрение
никога не изказва.
Очи сивопепеляви; вежди дъгообразни, малко наведени, като клоните на старо дърво – човек, който живее дълго време и който има опитност в живота. Чело хубаво, възвисоко, в основата си, над носа, издадено – признак на човек със силна индивидуалност, с наблюдателен и практичен ум. Слепоочните области средно развити; уши правилни и близо прилепени при главата – белег на материален порядък. Влакната на брадата малко възредки и възчервени – белег на импулс и упорство. Глава валчеста, общ размер околовръст над ушите 56–60 сантиметра; със силно развита и издигната теменна област – белег на човек с голямо самообладание, самоуважение, гордост, взискателност и тщеславие; религиозно чувство притежава, но едностранчиво развито; милосърдие проявява, но само към себе си и нему близките.
към беседата >>
4.
Мъчението
,
ИБ
,
ООК
, , 5.2.1920г.,
Геройство аз наричам, когато една майка, която е извършила престъпление, каже: „Това дете е мое, аз ще понеса хорското
презрение
и всички мъчения".
Християнството още не е разбрало този закон. Като не разбираме този закон, искаме да възложим мъчението на другиго. Ходим, търсим и не можем да намерим човек, който да го понесе. Искаме да сложим мъчението на гърба на някого, и когато успеем да го сложим, речем: „Слава Богу, оттървахме се! " Мъчението е като незаконнородено дете.
Геройство аз наричам, когато една майка, която е извършила престъпление, каже: „Това дете е мое, аз ще понеса хорското
презрение
и всички мъчения".
Това е то геройство. Само така можем да си обясним онова място в Евангелието, дето се казва, че Христос е понесъл беззаконията на света. Той понесе именно незаконнороденото дете. Вие сте в началото на една велика окултна шнола за въздигане на човечеството, и ако не можете да разберете тазвечерния урок, малко ще разберете отсега нататък. Ако, обаче, разберете този първи урок и го турите като основа, и втория ще разберете.
към беседата >>
5.
Молих се
,
НБ
, София, 18.4.1920г.,
Който не разбира това, гледа с
презрение
на този дълг.
Да, приятелю, Господ е добър, но в хората няма желание доброволно да изпълняват Божията воля. За да изпълните Божията воля, това не подразбира да се откажете от мъжете и от жените си; това не подразбира да се откажете и от децата си. Не, аз съм готов да бабувам на всички, които се готвят да родят. Сега, в умовете ви влива една нечиста мисъл, която трябва да изхвърлите навън. Като ражда, жената изпълнява свещен дълг.
Който не разбира това, гледа с
презрение
на този дълг.
– Не изопачавайте свещените работи в живота. Народът запита Христа: „Защо Твоите ученици не можаха да изпъдят този дух? " И сегашните народи запитват Христа: Защо християнските народи не можаха да изпъдят този дух? Христос отговаря: „Доведете го при мене! " – Кой е този, когото трябва да доведат при Христа?
към беседата >>
6.
В рова на лъвовете / Въ рова при лъвоветѣ
,
НБ
, София, 24.4.1921г.,
Който направи какво и да е убийство, ще носи
презрението
на цялото човечество, на светиите, на ангелите.
Мъж, който убива жена си, или жена, която убива мъжа си, е изверг на човечеството. Сестра, която убива брата си, или брат, който убива сестра си, също е изверг на човечеството. Това не е християнският морал! Това е грях против Духа Светаго. Даже мисъл за убийство не се позволява!
Който направи какво и да е убийство, ще носи
презрението
на цялото човечество, на светиите, на ангелите.
Всеки ще го счита за престъпник, който не е изпълнил Божията заповед: „Не убий! “ Сега аз говоря за религиозните хора, за християнските народи, които от две хиляди години носят пушки, топове, оръдия, а свещениците четат молитви за благословение на оръжието. Всички свещеници, които поддържат идеята за войната, са осъдени вече от Бога. Виждали сте картини, които представят съд на духовенството. Това е вярно.
към беседата >>
7.
Педагогическа лекция
,
МОК
, София, 7.3.1923г.,
С движенията на устните си човек изразява
презрение
, радост, скръб, доволство, недоволство, обезсърчение и т.н.
Следователно като ученици вие трябва да изучавате движенията, да знаете техния първичен произход. Като наблюдавате хората, ще видите, че едни от тях свиват едната или другата вежда, едното или другото око. Други пък правят различни движения на устата, като изкривяват някога дясната страна, друг път лявата. После ще забележите, че някога долната устна на човека увисва, а някога става повдигане на горната устна. Като изучавате тия движения, ще видите, че всяко движение отговаря на мислите и чувствата, които занимават човека в даден случай.
С движенията на устните си човек изразява
презрение
, радост, скръб, доволство, недоволство, обезсърчение и т.н.
Когато кажат на някого, че няма да успее в работите си, веднага долната му устна увисва. Щом се насърчи, усмихва се и долната му устна се повдига малко. Изобщо всички движения в човека са свързани с неговия вътрешен живот. Както явленията в Природата имат свое обяснение, така и движенията на човека имат своя причина, свой далечен произход. Ако малките задачи не можете да решавате, как ще решавате големите?
към беседата >>
Запример повдигането на устните защо е, туй
презрение
?
(втори вариант)
Например има една гримаса на устата, когато някой иска да каже: „Не искам да зная нищо за тебе." Има помръдва-не или от лявата, или от дясната страна на устата. Аз няма да направя тази гримаса, защото вие сами я знаете. Откъде излезе този произход на гримасата? Произхода знаете ли на гримасата? Аз бих ви задал един ден тема, тази гримаса как е произлязла.
Запример повдигането на устните защо е, туй
презрение
?
Но същата гримаса има и друго значение. Запример има гримаса - когато човек е радостен, той повдига устата си, а когато човек е скръбен, снема надолу устните си. Хубаво, има такива направени играчки - маркучи за деца. Те са такива, на рог, от черво са направени като котва. Детето като прати въздух, вдигнат се рогата.
към втори вариант >>
8.
Разпределяне на енергиите
,
МОК
, София, 18.4.1923г.,
Който не е развил религиозно чувство в себе си, той няма почитание към хората, той се отнася с
презрение
към бедните, към простите хора.
В това направление той трябва да прави много опити, за да развие в себе си смелост, решителност, самоувереност. Всяко положително чувство придава нещо хубаво на човека. Запример, ако религиозното чувство в човека не достига до фанатизъм, то развива благородство в характера. Нормално развито религиозно чувство придава отзивчивост, деликатност на човешкия характер. То кара човека да влиза в положението на своите ближни, да ги разбира и обича.
Който не е развил религиозно чувство в себе си, той няма почитание към хората, той се отнася с
презрение
към бедните, към простите хора.
Следователно работете върху себе си да развивате своите умствени сили, своите чувства. Запример, съвестта в човека е във връзка със справедливостта. Колкото по-силно развита е съвестта на човека, толкова по-справедлив е той. Религиозното чувство развива в човека чувство на почитание и уважение на хората. Любовта развива милосърдие, а милосърдието прави човека отзивчив, състрадателен към хората, снизходителен към слабостите им.
към беседата >>
9.
Които гладуват
,
НБ
, София, 28.12.1924г.,
Тогава няма да гледаме един на друг с
презрение
, но ще бъдем свещени един за друг.
(втори вариант)
И сега всички трябва да жадувате и гладувате не за хляб, но за онази велика Божествена Любов, да дойде по-скоро тя в света. Само тогава ще се разрешат въпросите в света. Трябва да има абсолютна правда спрямо всички хора безразлично. Правдата е отношения на души. Дойде ли правдата, ще се яви онова уважение, онова почитание, което трябва да имат всички хора един към друг.
Тогава няма да гледаме един на друг с
презрение
, но ще бъдем свещени един за друг.
Това не значи, че трябва да забравим себе си, но да турим всяко нещо на място и да познаем кога ще дойде онзи наш възлюблен. Трябва да знаем, че всичко, което сега вършим на земята, е приготовление за онзи велик Божествен живот, който иде. Трябва да знаете, че преди повече от 20 милиона години човек е бил в едно животинско състояние, не е бил тъй интелигентен, както сега, не е имал тия условия да се прояви, минал е през много форми, докато стигне сегашното си състояние. И отсега нататък пак ще минава през много форми, докато дойде до по-високо положение. Но всички тия форми, през които е минал, не трябва да бъдат едно унижение за него.
към втори вариант >>
10.
Благоприятният час / Изпитите. Духовна връзка и помагане
,
МОК
, София, 19.12.1926г.,
Студено му е, безверие, едно настроение спрямо всички, не може да види добро в никого, на всички хора гледа с
презрение
, не ги познава, странни му се виждат.
(втори вариант)
Човек си има своето вътрешно слънце и то си има своята специфична топлина. Някой път човек на туй вътрешно слънце не може да възприеме топлината. Отвън е топло, a вътре му е хладно. Чувствува, изгубил е онази топлина на живота. Чувствува, че известна топлина липсва, изгубил е онези възвишени, благородни чувства на живота.
Студено му е, безверие, едно настроение спрямо всички, не може да види добро в никого, на всички хора гледа с
презрение
, не ги познава, странни му се виждат.
И той се намира като едно божество, на което неговите създания не му се покланят. Може ли статуите на един скулптор, те да му се покланят? Могат ли? Но една жива идея, на която ти си спомогнал да живее в теб, всякога може да ти се притече на помощ. На колкото идеи ти си дал живот, на колкото чувства ти си дал живот, всички тези идеи, чувства един ден ще дойдат на помощ, ще ти помагат.
към втори вариант >>
11.
Вехтото премина
,
НБ
, София, 3.4.1927г.,
Ако между една високопоставена дама, която гледа с
презрение
на низко стоящите около нея хора, и нейното малко кученце може да се образува връзка, колко повече-може да съществува връзка между професора и детето.
Пък и аз не искам всички да. ме разбират еднакво. Това, което ви говоря, мога да изнеса в строго научна форма, в научни формули, но те ще бъдат още по-трудни за разбиране. От всичко говорено има общи въпроси,-които са еднакво понятни и полезни за всички.За пример, между един професор и едно малко дете може да се образува връзка. Ще кажете:: възможно ли е това?
Ако между една високопоставена дама, която гледа с
презрение
на низко стоящите около нея хора, и нейното малко кученце може да се образува връзка, колко повече-може да съществува връзка между професора и детето.
Богатите американки, особено, си водят по едно малко кученце, вързано със синджир. Това е похвално, това е права постъпка. Питам: ако между една богата дама и едно малко кученце може да има такава връзка, че тази дама сама да къпе това кученце, да го храни, да го разхожда, защо тогава между богатите и сиромасите да не могат да се създадат отношения да се обичат? Един ден Господ ще извика богатите хора и ще ги пита: как можахте вие, богатите, да направите толкова нещо за вашите кученца, а нищо не можахте да направите за вашите бедни братя? На същото основание вие можете да се грижите и за вашите бедни братя и сестри. Кога?
към беседата >>
12.
Ни мъж, ни жена
,
НБ
, София, 20.11.1927г.,
Някои гледат с
презрение
на бабите, които гадаят, било на боб, било на восък.
Ако някой гадател работи само с рационални числа, той непременно ще направи погрешки в гаденето и няма да каже истината. Например, някои баби, които гледат на боб, си служат и с четно, и с нечетно число бобови зрънца и сами казват, че всичко зависи от броя на зрънцата и от начина на нареждането им. Много баби, обаче, умеят да хвърлят добре зрънцата и казват истината. Други пък си служат с разтопен восък и по него гадаят. Които умеят да гадаят вярно, те си служат повече с ирационални числа.
Някои гледат с
презрение
на бабите, които гадаят, било на боб, било на восък.
Казвам: ако е въпрос да ви се каже истината, вие трябва да я приемете и от баби, и от деца, и от възрастни, и от прости, и от учени – безразлично от кого. Някой казва: Как, от дете да слушам истината! Чудно нещо! Ако си жаден и видиш на пътя си едно малко чучурче, от което тече вода, няма ли да коленичиш и да пиеш от тази вода? Ще пиеш, разбира се.
към беседата >>
13.
Разумни отношения
,
ООК
, София, 16.5.1928г.,
И тогава, като видите едно растение или животно, няма да поглеждате към него с
презрение
, но ще знаете, че и неговото положение е добро.
Който не учи, той ще повтаря класа. Задачата на ученика е да учи, да минава от положението на риба в това на птица; от положението на птица в положението на млекопитаещо; от млекопитаещо – в човек, и т.н. Всичко живо трябва да се движи, да върви напред. Не е лошо положението на рибата, на птицата, на млекопитаещото, на човека, но от всички се иска морал, който да издържа на мъчнотии, на всички бури и ветрове. Нека у всички остане идеята да вървите напред.
И тогава, като видите едно растение или животно, няма да поглеждате към него с
презрение
, но ще знаете, че и неговото положение е добро.
– Кога? – Когато живее и за ближните си, а не само за себе си. Ако живее за себе си, от него нищо няма да излезе. Когато се казва за някого, че е дърво, това подразбира същество, което живее и работи само за себе си. В него няма никакъв стремеж към духовен живот, към служене на нещо по-високо от себе си.
към беседата >>
14.
Моите овце слушат моя глас
,
НБ
, София, 11.8.1929г.,
На това, което по-рано му е причинявало радост, сега той гледа с
презрение
.
Това често става с човека. Срещате един религиозен, вярващ човек, който се моли на Бога по три пъти на ден. След година той се записва в университет, да следва висша наука. Щом свърши университета, той се отказва от своите религиозни възгледи, намира ги за празна работа. Той намира че с тях губи времето си и започва да ги изхвърля вън от себе си.
На това, което по-рано му е причинявало радост, сега той гледа с
презрение
.
Кое заставя този човек да изхвърли това свое съдържание навън? Причината за това е неговата форма. Формата му е малка, вследствие на което той не може да налее ново съдържание. Който отива на училище да се учи, той трябва да има ново шише за новото знание. Той не трябва да мисли, че в старо шише може да натъпче ново знание.
към беседата >>
15.
Положителни и отрицателни черти на живота
,
СБ
, София, 26.8.1929г.,
„Дигни от мене укор и
презрение
, защото опазих Твоите свидетелства" – (22 ст.).
Следователно, ако ние любим Бога, ще проявим Божията Любов и ще разберем и опазим законите, които Той е поставил. Престъпваме ли Божиите закони, не можем да имаме Неговата любов. В какво се проявява любовта ни към Бога, ако ние разрушаваме света, който Той е създал? Казвам: анализирайте своите мисли, чувства и действия и следете към коя категория се отнасят: към животинските, към човешките или към ангелските. Ще прочета псалом 119, буква Г – Гимел и ще направя един малък разбор на някои стихове.
„Дигни от мене укор и
презрение
, защото опазих Твоите свидетелства" – (22 ст.).
Първата част на този стих е от областта на животните, а втората част - „защото опазих Твоите свидетелства" – е от областта на човеците. „Князове, наистина, седнаха и говореха против мене" – от животинското царство. „Но слугата Ти се поучаваше в Твоите повеления" – от човешкото царство – (23 ст.). „Твоите свидетелства наистина са наслаждение мое и съветници мои". – Това е заключението.
към беседата >>
И тъй, като четете 22-ри стих, кажете в себе си: благодаря Ти, Господи, че вдигаш от мене укорите и
презрението
Си.
Сега не остава нищо друго, освен рабът на Бога да пази и изпълнява Словото Му. „Отвори очите ми и ще гледам чудесата на Твоя закон" – (18 ст.). Когато Псалмопевецът е писал тоя стих, очите му са били затворени, но сега може да се даде друг превод на стиха: „Отваряш очите ми и аз постоянно гледам чудесата на Твоя закон". „Пришълец съм аз на земята; не скривай от мене заповедите Си" – (19 ст.). Псалмопъвецът казва: „Пришълец съм аз на земята", а ние очакваме времето да станем наследници на небето.
И тъй, като четете 22-ри стих, кажете в себе си: благодаря Ти, Господи, че вдигаш от мене укорите и
презрението
Си.
Благодаря Ти и за знанието, което ми даваш. Едно време бях сляп, а сега виждам ясно.
към беседата >>
16.
Линиите на природата
,
СБ
, София, 27.8.1929г.,
Една кибритена клечка може да спаси положението зимно време, макар че през лотото си гледал на нея с
презрение
.
Ти не се безпокой за резултатите. Едно чувство, колкото и да е микроскопическо, не го презирай. Посей го в сърцето си и го остави да израсте. То ще се развие и ще даде своя плод. Безпокойствията, смущенията на хората показват, че те не разбират Божия закон.
Една кибритена клечка може да спаси положението зимно време, макар че през лотото си гледал на нея с
презрение
.
Зимно време тази клечка може да извърши това, което и големите дървета не могат да извършат. Важността на кибритената клечка се дължи на онзи елемент, който е на главичката й. Без него тя нищо не би представлявала. Важно е връхчето на клечката. Всяка Божествена мисъл, която влиза в ума на човека, на връхчето си съдържа един мек елемент, който произвежда добри резултати.
към беседата >>
17.
Да ви даде
,
НБ
, София, 15.12.1929г.,
Като го срещне в някаква малка форма, дяволът ще го погледне с
презрение
и ще му каже: Хайде, върви си, иди далеч от мене.
Някога магарето е имало красива форма, но било недоволно от формата и вида си и пожелало Бог да му даде по-голяма форма и глас, с който да обръща внимание на всички. Формата и гласът на днешното магаре са по негово желание. Като реве, с това магарето иска да каже на хората, да бъдат доволни от положението, което им е дадено от Бога. Не са ли доволни, ще носят на гърба си товарите на господарите си и ще бъдат посмешище на хората. Следователно, иска ли човек да се освободи от робството на своя господар – дявола, трябва постоянно да се смалява, да стане почти невидим.
Като го срещне в някаква малка форма, дяволът ще го погледне с
презрение
и ще му каже: Хайде, върви си, иди далеч от мене.
Не ми трябваш такъв. Както магарето търси днес своята първоначална форма, да се облече в нея, така и човек се стреми към своя първичен образ, създаден по подобие Божие. Облече ли се в тази форма, той ще се върне в правия път – в служене на Бога. Днес всички говорят: Човеци трябва да бъдем! Характер трябва да имаме!
към беседата >>
18.
Степени на съзнанието
,
ООК
, София, 25.12.1929г.,
Към по-долностоящите от него той поглежда с
презрение
.
– „Достоен ли съм да се ползвам от благата ѝ? “ – Щом минаваш край нея, имаш право да се ползваш от благата ѝ. Любовта не прави развика между съществата. Слънцето еднакво изпраща благата си на добри и лоши, на учени и прости. Като несъвършено същество, човек не гледа еднакво на всички хора.
Към по-долностоящите от него той поглежда с
презрение
.
Който иска да учи, да работи съзнателно върху себе си, той трябва да гледа и по-долу, и по-горе от себе си. На тия, които стоят по-долу от него, той трябва да помага, а от по-горностоящите – да се учи. – „Докога ще се учи човек? Няма ли учението предел? “ – В природата процесите са безпределни.
към беседата >>
Към по-долностоящите от него той поглежда с
презрение
.
(втори вариант)
Достоен ли съм да се ползвам от благата й? Щом минаваш край нея, имаш право да се ползваш от благата й. Любовта не прави разлика между съществата. Слънцето еднакво изпраща благата си на добри и лоши, на учени и прости. Като несъвършено същество човек не гледа еднакво на всички хора.
Към по-долностоящите от него той поглежда с
презрение
.
Който иска да учи, да работи съзнателно върху себе си, той трябва да гледа и по-долу, и по-горе от себе си. На тия, които стоят по- долу от него, той трябва да помага, а от по-горностоящите да се учи. Докога ще се учи човек? Няма ли учението предел? В природата процесите са безпределни.
към втори вариант >>
19.
Форма и съдържание
,
ООК
, София, 9.7.1930г.,
Тъй както са направени, има едно
презрение
, ни пет пари не дава, каквото и да направят другите.
(втори вариант)
Дълго време трябва да работи. Този образ на дъската не е прав, има известен дисонанс. Брадата не е направена както трябва. Аз съм го създал това. Устата не са направени насвят.
Тъй както са направени, има едно
презрение
, ни пет пари не дава, каквото и да направят другите.
Казва: „За тебе не искам да мисля.“ Но щом туря някой капан, веднага се изменя. И на слепия ако туря една жена, и той ще прогледа. Всяка жена може да накара мъжа да прогледа. Вие ще вземете подигравка. Но така е.
към втори вариант >>
20.
Доведете ми го
,
НБ
, София, 24.1.1932г.,
Макар и да си беден, да ходиш свободен като княз, да имаш достойнство и да не мислиш, че си беден, хилав, мрачен, но да ходиш разположен, да знаеш, че си гражданин на една велика вселена, гражданин на разумен свят; да не гледаш с
презрение
на хората, но с любов да гледаш всички И в най-голямата сиромашия да си разположен, а не наведен, но изправен.
Следователно доброто ще превърне злото и светът ще се промени. Казва Писанието: Бог един ден ще превърне всичкото зло в добро, и противоречията ще се премахнат. Тия противоречия, които сега съществуват в нашия организъм, в мислите, в сърцето. Ние сега можем да направим цял един преврат в себе си. Че не е ли тъй?
Макар и да си беден, да ходиш свободен като княз, да имаш достойнство и да не мислиш, че си беден, хилав, мрачен, но да ходиш разположен, да знаеш, че си гражданин на една велика вселена, гражданин на разумен свят; да не гледаш с
презрение
на хората, но с любов да гледаш всички И в най-голямата сиромашия да си разположен, а не наведен, но изправен.
И като те питат защо ходиш изправен, какъв отговор ще дадеш? Натоварените хора ходят прегърбени, свободните ходят изправени. Понеже аз съм свободен човек, нямам никакъв товар на гърба си, ходя изправен. Турете ми един товар, и аз ще ходя прегърбен. Някоя сестра ще дойде и ще каже: - Много съм обременена.
към беседата >>
21.
Тези малките
,
НБ
, София, 7.2.1932г.,
Не гледай с
презрение
на тези форми.
Видиш една звездица - поздрави я, кажи й: "На добър път! " Сега, казваш: "Това е форма, това е камък, това е вол, това е кон". Така не се говори. Всяко едно дърво е една свещена форма, която Бог е поставил и от това свещено дърво се хранят хората. Всяко едно животно е свещено, понеже то помага, работи.
Не гледай с
презрение
на тези форми.
Бог ги е направил със своето Слово. То е дело на Бога. Бог е казал, те да бъдат. Един ден ти туриш петно на картината. Какво ще ти каже художникът?
към беседата >>
22.
Доброто разположение
,
ООК
, София, 17.2.1932г.,
А на простите гледа с
презрение
.
(втори вариант)
Това е закон в ангелския свят. Докато ангелът е в нея, тя гледа благосклонно на този-на онзи, били те прости или учени. Обаче замине ли ангелът, тя казва на момъка: "Как смееш да ме любиш! Ти си голям простак! " И тогава тя започва да обръща внимание само на тия, които са от високо произхождение.
А на простите гледа с
презрение
.
Та ако ви изясня тези хубави работи, вие ще се влюбите. Вие можете да се влюбите, аз съм за влюбването, но не и за захласването. Да се захласнеш, това разбира да спреш работата си, която ти предстои. Всеки може да се влюби. Та според вас всеки може да се захласне.
към втори вариант >>
23.
Ще влезе Духът
,
НБ
, София, 25.12.1932г.,
Когато някой не изпълни завета на народа, който те имат, всички имат
презрение
към него – минават се векове.
Понеже всяко едно престъпление, извършено в какъвто и да е смисъл, лошите постъпки се отразяват на цялото. И тогава всички се заемат да поправят, но хармонията не може да се наруши. Онова благоговение, което по-напредналите същества имат към едно същество, което не греши, изгубва се туй благоговение и вече туй същество се излага и на ред страдания. Сега няма какво да ви доказвам това. Вземете в един народ.
Когато някой не изпълни завета на народа, който те имат, всички имат
презрение
към него – минават се векове.
Някой път амнистия може да дойде след 5–10 години, а някой път и след 100 години не идва. Запример воюващите страни каква голяма неприязън имаха. Едва сега Америка прави първите стъпки за примирение. Прекарват онази подводница онези, които останаха живи, анкета правят, онзи капитан, който предизвика туй. Сега американците казват, че този човек доброволно не е искал, но народът го заставил.
към беседата >>
24.
Човешкият нос / За човешкия нос
,
ООК
, София, 1.3.1933г.,
Трябва ли ние да гледаме на малките същества с
презрение
?
Като ученици, вие трябва да изучавате живота, да дойдете до истинско, правилно разбиране. Проявеният живот не е нищо друго, освен азбука на непроявения Божествен живот. В този смисъл, считайте, че всяка жива форма е на мястото си: свинята, волът, слонът са на своето място. Мислите ли, че бубулечиците са просто нещо? Ако Бог се е занимавал с тях, мислил е за тях.
Трябва ли ние да гледаме на малките същества с
презрение
?
Ако растенията не съществуваха, какво щяхте да правите вие? Какво щеше да бъде положението на човек, ако нямаше вода, въздух и светлина? Преди да дойде човек на земята, дойдоха растенията, животните. Светлината, въздухът, водата съществуваха преди човека. Най-после, Бог създаде човека и на седмия ден си почина.
към беседата >>
25.
Елате да обядваме / Елате и обядвайте
,
НБ
, София, 16.7.1933г.,
Когато тя влезе в човека, ще премахне сиромашията, страданията, болестите, омразата, злобата,
презрението
, завистта.
Това ни най-малко няма да ви покаже, че сте учен. Онзи вълк и той мисли как да прескочи кошарата. Има една мисъл, която гради. В дадения случай тя гради вътре. Онази съграждащата мисъл премахва в живота всички препятствия.
Когато тя влезе в човека, ще премахне сиромашията, страданията, болестите, омразата, злобата,
презрението
, завистта.
Всички отрицателни качества ще ги премахне. Тази мисъл ще бъде обновление на човечеството и ние чакаме да дойде Христос от небето с тръби. Тогава да ви кажа какво ще бъде туй идване. Вие мислите, че съдбата ще бъде, когато ще дойде Христос отгоре от небето. Тъй както казва – Второто пришествие, на земята ще има такова сгъване, че вие ще хвъркате по 20–30 метра из въздуха, пък буря ще се вдигне – цял огън, всичко ще дими, всичко туй ще стане на една каша.
към беседата >>
Когато тя влезе в човека, ще премахне сиромашията, страданията, болестите, омразата, злобата,
презрението
, завистта.
(втори вариант)
Може да ми кажете, че много сте мислили, това ни най-малко няма да ви покаже, че сте учен. Онзи вълк и той мисли как да прескочи кошарата. Има една мисъл, която гради. В дадения случай тя гради отвътре. Онази, съграждащата мисъл премахва в живота всички препятствия.
Когато тя влезе в човека, ще премахне сиромашията, страданията, болестите, омразата, злобата,
презрението
, завистта.
Ще премахне Всички отрицателни качества. Тази мисъл ще бъде обновление за човечеството, а ние чакаме Христос да дойде от небето с тръби.. Ще ви кажа какво ще бъде това идване. Вие мислите, че ще бъде съдба. Когато Христос дойде отгоре от небето, това ще бъде Второто пришествие на земята. Ще има такова огъване, че вие ще хвърчите по 20-30 метра из въздуха, ще се вдигне буря, огън ще ви изгори, всичко ще дими.
към втори вариант >>
26.
Красивата страна на живота
,
УС
, София, 26.11.1933г.,
Аз изпълнявам Неговата Воля.“ И гледам, тия хора започват да се отнасят с
презрение
към другите.
И всеки, който няма тези отношения, той не може да ти бъде приятел. Защото приятелството е основано на предшествуващи причини. Питам: Ако баща ти, ако майка ти, ако брат ти и сестра ти не бяха вложили тази любов в тебе, щеше ли да съществува любов на Земята ? Изисква се едно по-дълбоко разбиране за тези неща. Като проповядвам за някои хора идеята да обичат Бога, те казват: „Аз обичам Бога и никого другиго.
Аз изпълнявам Неговата Воля.“ И гледам, тия хора започват да се отнасят с
презрение
към другите.
Но аз им казвам, че хората около тях представят външната страна на Бога. Да обичаш Бога, това значи да виждаш всеки човек в лицето Божие. Само тогава ти ще бъдеш най-щастливият човек! Щастието седи в любовта. И вие казвате, че любовта причинява страдания.
към беседата >>
27.
В какво седи духовният живот
,
УС
, София, 28.1.1934г.,
Някой път вие носите едно тайно
презрение
.
Което хората не знаят, аз зная. Две неща зная: има същества, които знаят това. Това, което хората не могат да направят на Земята, има същества, които могат да направят. А пък има неща, които напредналите същества не могат да направят, а други същества, и от тях по-напреднали, могат да направят. Има една редица от възможности и Писанието казва: „Невъзможното за човека е възможно за Бога.“
Някой път вие носите едно тайно
презрение
.
Казвате за някого: „На онзи не му стига умът.“ Не мислете така, защото той може да е простак по отношение на тебе, прав си; но по отношение на тези, които знаят повече от тебе, и ти си простак. Каквото заключение теглиш за някого, ще го теглят и за тебе. Защото и ти не си от много учените в сравнение с по-напредналите. Ще съзнаваш това нещо, ще си казваш: „Този човек е невежа, но и аз приличам на него по отношение на другите, по-умните. И благодаря, че го срещнах, за да видя себе си.“ Така като разсъждаваш, ще се отвори една нова реалност за тебе.
към беседата >>
28.
Часът на Любовта
,
СБ
, София, 19.8.1934г.,
Като минавал покрай пазара, богатият поглеждал към него с
презрение
и се запитвал: "Защо ли Бог търпи този грешник на Земята?
Външно човек ще бъде едно, а вътрешно – друго. Външният и вътрешният живот са в пълен контраст помежду си. Има случаи, когато външно някой човек е беден, нечист, грешен, но вътрешно е богат, чист и праведен. И обратно: друг някой външно е богат и чист, а вътрешно е сиромах и нечист. Такъв пример имаме в Евангелието, дето се представят два образа: един в лицето на богатия, който се ползвал с уважението на всички, и друг – в лицето на бедния Лазар, който живял при входа на богатия дом, и то болен, покрит с рани, гладен, изоставен от хората.
Като минавал покрай пазара, богатият поглеждал към него с
презрение
и се запитвал: "Защо ли Бог търпи този грешник на Земята?
" Но какъв бил краят на тия два живота? Лазар умрял и го занесли в Рая, в Божествения живот. След него умрял и богатият, но него занесли на мястото на мъчението. Казвам: не се самоизмамвайте от външната обстановка на нещата. Външният живот не е истинският.
към беседата >>
29.
Божественият подтик
,
ООК
, София, 27.3.1935г.,
Не гледайте на тоя живот с
презрение
.
Щом взема едно яйце, аз посетя кокошката. Не съм й взел нито едно яйце, без да посетя кокошката. За мен кокошката не е кокошка, то е фирма и крайно съм признателен за хубавата работа. На кокошката казвам: „Много хубави яйца снасяш." То е в преносен смисъл. Всичкият живот, в каквато и да е форма, произтича от Бога.
Не гледайте на тоя живот с
презрение
.
И всяко нещо, всяко благо, което излиза от живота, един плод, една ябълка, произтичат от Бога. Най-първо аз благодаря, че Бог се проявява чрез плода и същевременно аз задоволявам една своя нужда. Сега вие сте се събрали тук. Казвате: „Защо сме се събрали? " Да ви кажа защо.
към беседата >>
30.
Придобиване и задържане / Да се добие и задържи богатството
,
УС
, София, 31.3.1935г.,
Някой така си свил очите, че ти четеш един подигравателен характер, едно
презрение
, всичко туй.
(втори вариант)
Някой път казват, че човек е груб. Защо да не кажете, че е добър? Какво нещо е добрият човек? Гледате някой човек така отвънка, така усмихнат, но онзи физиономист като погледне устата му, крайните ъгли на устата, после, ако погледнете към мигачите, към очите му, към края има нещо, което показва много голяма грубост. Някой път трябва да гледате човека в очите.
Някой така си свил очите, че ти четеш един подигравателен характер, едно
презрение
, всичко туй.
Пък някой път тъй се мърдат устата му, изкривяват се на едната и другата страна, което лицето иска да каже: „Аз пет пари не давам, аз си имам свой път.“ Е, питам сега, след като умре един човек, той си запазва пак същия характер. Човек толкова пъти е умирал и като се прероди, пак носи същите склонности. И в другия свят, като отива, той не се поправя. Тази е вътрешната политика, която човек има.
към втори вариант >>
31.
Защо им говориш с притчи?
,
НБ
, София, 22.9.1935г.,
Не само сега, но от хиляди години насам хората са гледали с
презрение
към растенията, към млекопитающите, към всички животни.
Без мене той не може да живее. Аз живея в него и му помагам ту с левия си крак, ту с десния. Защо ще ме мрази? Че аз сам създавам противоречията. Хората не се разбират, защото искат да направят себе си щастливи, а другите нещастни.
Не само сега, но от хиляди години насам хората са гледали с
презрение
към растенията, към млекопитающите, към всички животни.
Само една малка част от хората са гледали на тях като живи същества, създадени от Бога. Тогава какъв възглед е този за света? Тия хора, които презират растенията и животните, същевременно поддържат, че има Господ в света. Ако Бог съществува и е създал света, защо трябва да го отричате? Всяко нещо, което Бог е създал, е разумно, но не е проявено в неговата големина.
към беседата >>
32.
Предпоследната врата. За това което е
,
МОК
, София, 7.2.1936г.,
Някой път мене ми казват: „Това е котка.“ Аз не се отнасям с
презрение
към котката.
Почитай всеки едного за това, което е, а не за това, което не е. Аз не се интересувам за едно почитане, което е, а за едно почитане, което не е. Аз не се интересувам за едно почитане, което не е, а за онова, което е. Защото почитането разбира, ако то е достояние за всички. Пък почитание, което е достояние за един, не е достояние за другите, то е еднообразие, то е нещастие.
Някой път мене ми казват: „Това е котка.“ Аз не се отнасям с
презрение
към котката.
Ако Бог се спрял и се занимал, казал: „Да бъдат,“ значи Той мислил заради тях, аз ли да кажа, че не искам да зная, пет пари на давам за една котка. То е еднообразие, то е неразбиране. Онзи, Който създал света, спрял своя поглед на котката да я създаде, аз невежият човек, който не разбирам нищо, казвам: „Котката нищо не струва! “ Питам тогава: Кой е не правата страна? Аз или Онзи, Който създал света?
към беседата >>
33.
Четирите качества
,
УС
, София, 3.5.1936г.,
А хората считат, с
презрение
казват: „Това е дърво.“ Дърветата пред ангелите имат почитание, а пред нас са „дърво“.
Да беше някой млад дошъл.“ Сега, изнасям ви възгледите, които мъчат хората. Не е това, което трябва да мъчи хората. Ние се измъчваме, че Бог обръща внимание на един червей, грижи се заради него, дава му храна. Ангелите обръщат внимание на растенията, дават част от времето си за тях.
А хората считат, с
презрение
казват: „Това е дърво.“ Дърветата пред ангелите имат почитание, а пред нас са „дърво“.
Животните, млекопитающите пред архангелите имат почитание, а ние казваме: „Това е вол.“ Благодарение на тия ангелски деца – защото животните са деца на архангелите – изорават се нивите на хората. Аз гледам, някой вол го дупчат, той погледне, казва: „Тя, тази работа, ще се свърши.“ Не бързай да изореш всичката земя. Господ ти дал да изореш 2–3 декара, а ти искаш да изореш 200–300 декара. Че, то е грешно да изореш 300 декара, то е грешно да изореш всичката земя. А че не изорал волът ти тази земя, ти го считаш за грешник и го биеш, дупчиш го.
към беседата >>
Върху доброто, което вършиш, възхищавайте се от него; но не гледайте с
презрение
на хората, когато правят погрешки.
Но ако тебе не послуша Господ... Сега прочетете вие посланието. За кого се молите, не говорете. Имайте една справедлива мисъл: да вършите Волята Божия. И не правете разлика в себе си между един човек и друг.
Върху доброто, което вършиш, възхищавайте се от него; но не гледайте с
презрение
на хората, когато правят погрешки.
Учете се от техните погрешки. Много хора се мъчат за неща, дето няма никакви погрешки. Вие се мъчите, че живеете в едно общество, дето хората не ви разбират. Сега, в какво седи разбирането? Да ви хвалят ли хората трябва, или да ви обичат?
към беседата >>
34.
Особеностите на човека / Особената черта на човека
,
УС
, София, 20.6.1937г.,
Някой човек не уважава хората и, като му говорят, той изкривява устата или мръдва носа си особено, с което изказва
презрението
си към тях.
Опитното око все ще прочете нещо, но твърде малко. Например, хапливият кон има една особена линия на устата, едно особено изкривяване. Ако видиш тая линия на устата му, трябва да бъдеш много внимателен, да стоиш далеч от него, защото ще те ухапе. Човек трябва да бъде добър физиономист, да разбира и най-тънките черти на човешкото лице. Като изучавам човешкото лице, виждам, как някои хора погрозняват по причина на една лоша черта в характера им.
Някой човек не уважава хората и, като му говорят, той изкривява устата или мръдва носа си особено, с което изказва
презрението
си към тях.
Днес изкривиш устата си, утре сбръчкаш носа си, докато придобиеш навик, и лицето се изкривява. Някой върти ръцете си на една и на друга страна, не знае, де да ги постави. Той ги кръстосва, пред гърдите си или ги туря под мишците си. Ръцете имат отношение към правото. Не можеш да живееш правилно, докато не се научиш да държиш ръцете си, както трябва.
към беседата >>
35.
Идете при чистите извори
,
НБ
, София, 19.9.1937г.,
Че туй, слабото същество, на което гледаха с
презрение
и всички сега се чудят, че туй, слабото същество, трябва да ги учи.
Господ взема най-слабото същество. И между всички животни човекът е по-слаб, понеже бяха по-стари от него. Всички животни бяха създадени преди човека. И Господ казва: „Туй, слабото същество ще турим за в бъдеще да има власт.“ И тогава всичките животни дигнаха една голяма врява: „Как тъй? “ Днес това е факт.
Че туй, слабото същество, на което гледаха с
презрение
и всички сега се чудят, че туй, слабото същество, трябва да ги учи.
Всички стари философи останаха на заден план. Всички онези горделиви мисли вътре във вас, те мязат на силните животни. Онази велика мисъл на животните, туй е човекът. Туй, което мисли, е човекът. Имаш в себе си една мисъл, която не се мени – тя е Божествена.
към беседата >>
36.
Материална, реална и идеална любов
,
НБ
, София, 12.12.1937г.,
Тогава вие няма да гледате на хората с
презрение
, както сега гледате.
Мнозина мислят, че като дойдат до идеалната любов, ще се изгубят. Не, тогава именно ти ще познаеш, че си човек. Когато трите вида любов едновременно функционират в човека, тогава той ще познае, какво нещо е човек. Тогава той ще разбере какво нещо е човешкото сърце, човешкият ум, човешката душа и човешкият дух. Само тогава можете да разберете какво велико нещо е човекът.
Тогава вие няма да гледате на хората с
презрение
, както сега гледате.
Ще кажете: „Сляп бях едно време, но сега виждам. Глупав бях едно време, но сега имам знания. Студено беше сърцето ми едно време, но сега се стопли. В тъмнина бях едно време, но сега съм в светлина.“ Когато трите вида любов започнат да функционират едновременно в тебе, тогава вие ще разберете стиха от Писанието: „Ще минете от смърт в живот.“ Това подразбира възкресението на човека. Но човек не може да възкръсне, докато в него едновременно не действуват и трите вида любов: материалистическа, реална и идеална.
към беседата >>
37.
Окото на Любовта
,
УС
, София, 9.1.1938г.,
Погледнеш обикновения човек, намираш, че на устата му е изразена линията на
презрението
.
Какво ще разбереш, ако не мислиш за живота? Какво ще разбереш, ако не мислиш за мъдростта? Кой човек е мъдър? Мъдрият има специфични органи, по които се различава от другите. У него очите, устата имат особен израз.
Погледнеш обикновения човек, намираш, че на устата му е изразена линията на
презрението
.
На устата на други е изразена линията на тщеславието, скържавостта, гордостта. Значи, всичко е написано на устата – както частните, така и общите линии. Всеки носи свидетелството си на устата – кой каквото представя. Ето защо, който не иска да четат по устата му, той се крие, или отваря и затваря устата си, за да се заличат линиите. Обаче, който разбира, още по-добре чете при отворена уста.
към беседата >>
38.
Беден и богат
,
МОК
, София, 19.5.1939г.,
Богатият щеше да има
презрение
към сиромаха и щеше да казва: „Свиня.“ Щом влезе в кладенеца и бедният го извади, богатият мисли, че е умен човек, който мисли.
Става му мъчно на бедния човек. Върви богатият при един кладенец, на който дъската била слаба и пада в кладенеца. Този, когото той блъснал, отива да вземе едно въже, че го изважда. Щом го спасява, богатият казва: „Ще ми простиш, ще ме извиниш, аз постъпих нечовешки.“ В него веднага става една промяна. Сега, ако този богатият човек не беше обидил сиромаха и ако богатият не беше паднал в кладенеца, и ако сиромахът не беше го извадил навън, какви щяха да бъдат отношенията?
Богатият щеше да има
презрение
към сиромаха и щеше да казва: „Свиня.“ Щом влезе в кладенеца и бедният го извади, богатият мисли, че е умен човек, който мисли.
Сега защо става това? – За да се познаят хората. Богатият ще се изяви и сиромахът ще се изяви. Като (се) изявят, ще се разберат. Трябва да се разбирате.
към беседата >>
39.
Що е истинно
,
НБ
, София, 25.2.1940г.,
Новото не трябва да гледа с
презрение
на старото.
Ако съм художник, като нарисувам една картина, следната година ще ида да сравня картината с мястото, което съм рисувал, дали е същото. Сега художниците като нарисуват една картина, втори път не отиват. Те правят голяма погрешка. Защото и самото място, и то прогресира. Та казвам: Старото не трябва да влиза в стълкновение с новото.
Новото не трябва да гледа с
презрение
на старото.
Тези неща са изключени. Онези, които не разбират, може да се сърдят, че са остарели. Радвайте се, че сте остарели. Ако във вас има съжаление, че сте остарели, във вас има неразбиране на старостта. Вие искате постоянно да бъдете млади.
към беседата >>
40.
Едно ви не достига
,
НБ
, София, 15.12.1940г.,
Богатият, като изучаваше Лазаря, с
презрение
се отнасяше; един такъв гаден.
Че Лазар като отишел в лоното Аврамово. Че Лазар беше учен човек. Като седеше там, той изучаваше по кой начин богатият е станал богат. Като минаваше богатия, той изучаваше и виждаше всички негови добри и лоши страни. Той отстрани от себе си всички лоши страни и като отиде, обработи ума си, стана богат.
Богатият, като изучаваше Лазаря, с
презрение
се отнасяше; един такъв гаден.
Като отиде в другия свят, видя го съвсем друг. Сега другите се спират и казват: Как е възможно единия в рая, другия в ада, и да се виждат. Чудна работа! – Че здравият лекар, който лекува болните, е в рая. Болният, който страда от коремоболие или нещо друго, той е в ада.
към беседата >>
41.
Което е и което не е
,
УС
, София, 22.12.1940г.,
Вие имате едно
презрение
като погледнете бубулечиците, растенията и бръмбарите.
Той е недоволен, не преподава много хубаво. Мнозина от вас преподавате на ботурлаци. Мнозина от вас искате да бъдете професори, да преподавате на големите деца, и там ще дойдете. Но всички започват от ботурлаци. Който не е учил ботурлаци, той не може да учи и студенти, ни най-малко.
Вие имате едно
презрение
като погледнете бубулечиците, растенията и бръмбарите.
Казвате, с бръмбари ли ще се занимавам. Знаете ли колко хора са станали видни с растенията, които са изучавали? Знаете ли колко хора са станали видни с рибите, които са изучавали? Знаете ли колко хора са станали видни с пчелите, които са изучавали? Някои са станали видни, камъните като са изучавали, казват учен човек, минералог.
към беседата >>
42.
Врата на доброто и на любовьта / Врата на Доброто и на Любовта
,
ООК
, София, 25.12.1940г.,
Щомъ дойде тази любовь, вече на хората не гледашъ съ
презрение
.
Ако можешъ да обичашъ – Божествениятъ животъ влиза. Ако не можешъ да обичашъ – тази врата е затворена. Тогава съзнанието не може да се прояви. Вие искате да бѫдете щастливи, да бѫдете обичани отъ Бога. Ако вие не отворите вратата на любовьта у васъ за Божествения животъ – каква е тази любовь?
Щомъ дойде тази любовь, вече на хората не гледашъ съ
презрение
.
Дойде нѣкой, казвашъ: „Този не го обичамъ“. Срещне другъ и той каже за тебе, че те не обича. Естествено е – тѣ сѫ хора въ единъ низшъ животъ. Вземете едно куче: щомъ влѣзе въ двора и види една котка, веднага се нахвърля върху котката. Тя намѣри дървото, за да се избави.
към беседата >>
Щом дойде тази любов, вече на хората не гледаш с
презрение
.
(втори вариант)
Ако можеш да обичаш – Божественият живот влиза. Ако не можеш да обичаш – тази врата е затворена. Тогава съзнанието не може да се прояви. Вие искате да бъдете щастливи, да бъдете обичани от Бога. Ако вие не отворите вратата на любовта у вас за Божествения живот – каква е тази любов?
Щом дойде тази любов, вече на хората не гледаш с
презрение
.
Дойде някой, казваш: „Този не го обичам.“ Срещне друг и той каже за тебе, че те не обича. Естествено е – те са хора в един низш живот. Вземете едно куче: щом влезе в двора и види една котка, веднага се нахвърля върху котката. Тя намери дървото за да се избави. Щом дойде кучето в двора, котката е горе на дървото.
към втори вариант >>
43.
Малката любов
,
УС
, София, 23.2.1941г.,
Като се интересуваш, ти ще почувствуваш, че в нея има съзнание, веднага чувствуваш радостта ѝ, като си неблагодарен, и тя те гледа с
презрение
.
Как е възможно тази земя, мъртво нещо, как ще го целунеш. Как е в ябълката, която вие обичате. В земята право е, има нещо, което е мъртво, но има нещо, което е живо. Понеже държиш отрицателната страна. Ако имаш любов към земята, ако я разбираш както Бог я разбира, ти ще почувствуваш онази разумност.
Като се интересуваш, ти ще почувствуваш, че в нея има съзнание, веднага чувствуваш радостта ѝ, като си неблагодарен, и тя те гледа с
презрение
.
Тогава ще произведе неприятност, тук ще паднеш, там ще паднеш. Тя е касиерка, но не ти дава. Та казвам: В света трябва да имаме малкото динамическо добро, този ключ. Любов трябва да имаме и към земята. Трябва да мислим за нея такава, каквато е.
към беседата >>
44.
Четирите неща
,
НБ
, София, 6.12.1942г.,
Ние казваме: „това е светлина“, „това е въздух“, с едно
презрение
се отнасяме.
Дърветата са свободни, понеже дават най-хубавите плодове, хранят ни и ни освобождават от лошите условия. Житото е по-свободно от нас, понеже то ни освобождава от несгодите на живота. Ако два–три дена ти не ядеш хляб, веднага лицето ти пожълтява. Ако 2–3 дена ти не пиеш вода, веднага чувствуваш жажда. Четири неща нас ни освобождават: освобождава ни светлината, освобождава ни въздухът, освобождава ни водата, освобождава ни хлябът.
Ние казваме: „това е светлина“, „това е въздух“, с едно
презрение
се отнасяме.
Всичко критикуваме, нищо не може да направим. Ще научиш езика на светлината, да видиш колко красив говор има тази светлина. Тя, като влезе, казва: „С какво мога да ви услужа? “ Влезе вътре в тебе и върви. Въздухът, като дойде, казва: „Какво мога да направя?
към беседата >>
45.
Малките правила
,
ООК
, София, 24.3.1943г.,
Погледне те някой с
презрение
, вземе те един работник за работа.
Казвате: “Бъди щедър! ” Този човек трябва да го туриш в сиромашия, да има нужда, че тогава хората да го учат, да му дават 10 стотинки. Какво ще купи с десет стотинки? Днес да си изкараш прехраната, при сегашната скъпотия, ти трябват 50 лева. Да изкараш 50 лева с просия, на колко места трябва да идеш, колко хуканици ще има?
Погледне те някой с
презрение
, вземе те един работник за работа.
Дойде господарят, гледа да откъсне 10 или 20 стотинки. В него се ражда омраза, откъсваш от онзи човек. Той казва: “Подяде ме”. Защо трябва да го подядеш? В Божествения свят никога не подядат.
към беседата >>
46.
Първо и последно място
,
ООК
, София, 14.4.1943г.,
Като види някой сиромах, гледа го с
презрение
, казва: “Дотегна ми да гледам тия сиромаси хора”.
Тщеславие в него има, колкото искаш. В тия четири ноти българинът казва: Да расте добре, да си намери път добре, да се оформи добре, да не е беден, но да е богат. Българинът не обича да е сиромах. Господ му е дал сиромашията, но най-голямата мъчнотия е, като остане сиромах. И гледам, той, като види някой богат човек, дава му почит.
Като види някой сиромах, гледа го с
презрение
, казва: “Дотегна ми да гледам тия сиромаси хора”.
Механичната страна в музиката е едно нещо. Един тон може да го изпеете механично, може да го изпеете органично, може да го изпеете психично и най-после в четвъртата фаза, може да предадете онова, Божественото в музиката. Как ще го предадете? Механичният тон “до” има известен брой трептения. Органичният – няма същия брой трептения.
към беседата >>
НАГОРЕ