НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
206
резултата в
82
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Годишна среща на Веригата, Варна, 1907 г.
,
СБ
, Варна, 28.8.1907г.,
Архитектът знае колко пъти и как да сложи
чука
си.
Мисълта да станете духовни да изчезне от вас, защото ако се питате дали днес сте по-духовни, това значи да се спъвате в Пътя си. После, не прецеждайте комарите и да казвате: „Той направи еди-каква си погрешка.“ Не бързайте да си давате съвет, да се учите, защото винаги ще се раздразнявате един друг. И ако някой от вас има да каже нещо на другиго, нека му каже в очите ясно и откровено, а не задкулисно. Бъдете прями пред Бога – откровени, в смисъл на чистосърдечни. Вие трябва да стоите спокойно – даже и когато ви дялат, да сте спокойни, да не мърдате; инак повече ще страдате.
Архитектът знае колко пъти и как да сложи
чука
си.
У вас много пъти ще се роди тщеславие и гордост и това ще произтича от едно състезание: ще искате всякой да излезе най-напред. Но аз ви казвам, че всичките ще излезете напред, защото всякой един от вас ще стане опорна точка, с която ще се движи Веригата. И после, да знаете, че около вас ще се образуват и други вериги и вие ще влияете върху тях. Ако Господ ви люби, радвайте се на това, защото сте свързани с Великия свят на духовете и тогава да сте благодарни, че и на Земята ви е добре. Повечето от вас ви спъват материалните работи, а малцина ви спъва философията.
към беседата >>
2.
Годишна среща на Веригата, Варна, 1909 г.
,
СБ
, Варна, 28.8.1909г.,
Нашите думи в живота са
чук
, но с
чука
можем само да пробием нещата, а Духът е оня, който топи нещата.
Ще дойде време, когато тези ваши Братя ще ги познавате, защото те си имат белези и се познават. Но те никога няма да дойдат при вас да ви се препоръчат, а вие, като имате Светия Дух, ще ги познаете. Вие ще ги познаете също като онова детенце, което дванадесет години не било виждало майка си, но като се разболяло, докторът я повикал и когато тя дошла и се докоснала до него, то веднага казало: „Мамо.“ Така и вие, когато срещнете тия ваши Братя, ще ги познаете по вътрешната Любов и прочее. И няма да ви питат вие ли сте, или какъв път държите – те са хора, които само помагат на света и си мълчат. Има някои от тях, които говорят, но тези, които мълчат, са по-напреднали.
Нашите думи в живота са
чук
, но с
чука
можем само да пробием нещата, а Духът е оня, който топи нещата.
С чука не можем да се спасим, но с Огъня можем, и то с този, който с Любовта ще стопли сърцата на хората. В сегашния живот никой от вас не е беден, но от мислите, които през вас минават, не зная дали ще намерите една ваша мисъл. Това е силно казано, но аз ще ви кажа, че преди петнадесет години в Америка даваха двадесет и пет хиляди лева на този, който каже една нова мисъл, но и досега не се е намерил такъв. Това, което ние наричаме гений, е изменение на формите – един нов начин на работа. Затова и виждаме, че в изобретенията се изменят формите.
към беседата >>
С
чука
не можем да се спасим, но с Огъня можем, и то с този, който с Любовта ще стопли сърцата на хората.
Но те никога няма да дойдат при вас да ви се препоръчат, а вие, като имате Светия Дух, ще ги познаете. Вие ще ги познаете също като онова детенце, което дванадесет години не било виждало майка си, но като се разболяло, докторът я повикал и когато тя дошла и се докоснала до него, то веднага казало: „Мамо.“ Така и вие, когато срещнете тия ваши Братя, ще ги познаете по вътрешната Любов и прочее. И няма да ви питат вие ли сте, или какъв път държите – те са хора, които само помагат на света и си мълчат. Има някои от тях, които говорят, но тези, които мълчат, са по-напреднали. Нашите думи в живота са чук, но с чука можем само да пробием нещата, а Духът е оня, който топи нещата.
С
чука
не можем да се спасим, но с Огъня можем, и то с този, който с Любовта ще стопли сърцата на хората.
В сегашния живот никой от вас не е беден, но от мислите, които през вас минават, не зная дали ще намерите една ваша мисъл. Това е силно казано, но аз ще ви кажа, че преди петнадесет години в Америка даваха двадесет и пет хиляди лева на този, който каже една нова мисъл, но и досега не се е намерил такъв. Това, което ние наричаме гений, е изменение на формите – един нов начин на работа. Затова и виждаме, че в изобретенията се изменят формите. Това виждаме и в промените на формите на параходите, железниците и прочее.
към беседата >>
3.
Протоколи от годишната среща на Веригата 1910 г. Велико Търново
,
СБ
, В.Търново, 27.8.1910г.,
Върху масата беше сложена трапеза със следните продукти: хляб, вино, риба, грозде, сливи, ябълки, круши, праскови, стафиди,
чукани
бадеми, дини, пъпеши, смокини, лимони, пиперки с домати и лук, шекер, орехи зелени небелени и лешници.
За да стане срещата на Веригата тая година в Търново, си има своето дълбоко значение. Това има връзка с астралния мир, но как и що, Духът не желае да ви отговори. До 1914 година ще се приготвят всичките условия за духовното обединение на тоя народ, но всичко това дали ще се реализира или не, не се знае. Молихме се всички по една устна кратка молитва, а след това събранието се преустанови до 8 часа вечерта. Точно в 8 часа вечерта се събрахме в заседателната стая около масата, както сме наредени.
Върху масата беше сложена трапеза със следните продукти: хляб, вино, риба, грозде, сливи, ябълки, круши, праскови, стафиди,
чукани
бадеми, дини, пъпеши, смокини, лимони, пиперки с домати и лук, шекер, орехи зелени небелени и лешници.
От всички тия продукти по двама вземахме, занасяхме ги в олтара, освещаваха се и ги връщахме на мястото им. Не е позволено да се говори за туй, което оставаше в олтара при внасянето на съестните продукти, затова то се премълчава. Ето какво внесе всякой един от нас за осветяване в олтара: П. Киров внесе грозде, Т. Стоименов — ябълки, Т.
към беседата >>
4.
Протоколи от годишната среща на Веригата 1911 г. Велико Търново
,
СБ
, В.Търново, 23.8.1911г.,
А всякой, комуто е дошло ред да отива в горницата, ще предупреждава вътрешния с трикратно леко
почукване
на вратата и изговаряне думите: „Да бъде Името Господне благословено“.
На люде, които приличат на семето, паднало на камъните и пътя, не четете това слово, а четете го на онези, които са като добрата земя, защото само там семето ще може да израстне. Подир няколко минутен отдих, в единадесет и половина часа заседанието се продължи. Обяви се от г-н Дънов, че от 5 часа днес нататък по половин час за всекиго ще има бдение — размишление и молитва, което ще става в горницата. И като се смята, че това бдение ще бъде днес от 5 до 11 часа вечерта, утре, 11-того, в 2 часа след полунощ до 7 часа заранта и ще продължи пак от 5 часа подир обед до 7 часа вечерта, когато прекъсва, за да се подкачи наново в 9 часа вечерта до 11 часа преди полунощ, след което бдението ще продължи отново на 12-того от 2 часа след полунощ и ще следва същия ред, който е бил на 11-того, — то излиза, че свършването на бдението ще стане на 12-того в четири и половина часа заранта. Редът, по който ще ходим един подир други за бдение, е онзи, по който сме наредени на масата.
А всякой, комуто е дошло ред да отива в горницата, ще предупреждава вътрешния с трикратно леко
почукване
на вратата и изговаряне думите: „Да бъде Името Господне благословено“.
— Във време на бдение, добави г-н Дънов, всякой ще бъде свободен да се моли за каквото иска. Няма никакви правила, никакви закони, които да ви стесняват и ограничават, но ще знаете, че само което е най-важното и същественото в живота, това искайте и затова се молете. Ще питате духа във вас и той ще ви научи. Аз ще искам от вас никой нищо и никъде да не казва за това, което види и чуе в горницата, защото там се образуват такива вибрации, щото може да бъдете благословени, но възможно е да си навлечете точно обратното. „Господ е огън пояждащ“.
към беседата >>
5.
Постоянството
,
ИБ
, В.Търново, 19.12.1913г.,
Какво би казал един камък, когато скулпторът започне да работи с
чука
отгоре му.
Водата всичко чисти и за да се очистите, потребна ви е изобилно вода. Във водата се е появил първият живот и затова Христос казва: "Аз съм живата вода", и само с тази вода може да измиете всичките си грехове. Пазете се сами да се не цапате! Когато грешите с ума си, смущавате духовния свят, а когато грешите със сърцето си, смущавате ангелите. И за да не им препятствувате, те тогава започват да работят върху вас и това ви причинява страдания.
Какво би казал един камък, когато скулпторът започне да работи с
чука
отгоре му.
Ако той чувствуваше, не щеше ли да каже: "Защо ме дялаш, какво съм ти сторил, та така немилостиво удряш отгоре ми? " Скулпторът ще му отговори: "Защото от тебе може да стане една хубава статуя." Първоначално камъкът е груб, но когато художникът започне да работи върху него, първо дяла едри парчета, а после все по-малки и по-малки, докато достигне до най-нежните оглаждания и създаде изящна статуя. Когато вие страдате, охкате, пъшкате, то показва, че има нещо във вашата душа, което Бог трябва да одяла и сега дяла едри парчета. Вие се радвайте, че Бог е благоволил да работи върху вас. Вие често презирате един грешник и казвате, че не е добър християнин, но Господ вижда, че от него може за в бъдеще да се организира един добър живот.
към беседата >>
Един грешник е един камък, от който под ударите на Божествения
чук
ще стане изящна фигура.
Вие често презирате един грешник и казвате, че не е добър християнин, но Господ вижда, че от него може за в бъдеще да се организира един добър живот. Една жаба, която живее в блатото, може да мисли за себе си, че е най-черно същество; и може да се каже за една овца: това рунтаво същество, което само блее, за нищо не го бива. И така е, жабата има право да се мисли за най-свободното същество, защото, като види опасност във водата, може да излезе и на сушата. Всичко, което Бог е създал, е добро. Той не гледа на нещата като вас, а вижда по-дълбоко.
Един грешник е един камък, от който под ударите на Божествения
чук
ще стане изящна фигура.
Господ работи върху вас, за да развие нови чувства и качества, с които ще може да живеете при ангелите, които са същества много по-напреднали. Те ще ви поставят в по-обширен свят и там ще ви научат на изкуства, много по-добри от тия, и ще ви насочат към нови предмети за изучаване. Сегашните ви страдания са Божественият чук, който иска да ви оглади и придаде по-изящна форма. От вас се иска само търпение. Търпението е едно качество на Бога и за да го придобиете, иска се постоянство.
към беседата >>
Сегашните ви страдания са Божественият
чук
, който иска да ви оглади и придаде по-изящна форма.
Всичко, което Бог е създал, е добро. Той не гледа на нещата като вас, а вижда по-дълбоко. Един грешник е един камък, от който под ударите на Божествения чук ще стане изящна фигура. Господ работи върху вас, за да развие нови чувства и качества, с които ще може да живеете при ангелите, които са същества много по-напреднали. Те ще ви поставят в по-обширен свят и там ще ви научат на изкуства, много по-добри от тия, и ще ви насочат към нови предмети за изучаване.
Сегашните ви страдания са Божественият
чук
, който иска да ви оглади и придаде по-изящна форма.
От вас се иска само търпение. Търпението е едно качество на Бога и за да го придобиете, иска се постоянство. Някой казва: "Аз съм търпелив", но вашето търпение всякой ден се опитва. Може да си търпелив днес и по-търпелив утре, но Божественото търпение ви липсва Господ търпи, когато хората му изпращат лошите си мисли и желания. И Той трябва да ги смъкне в корените, за да ги преобърне на тор.
към беседата >>
6.
Явлението на Духа
,
НБ
, София, 3.5.1914г.,
Но Духът е много деликатно същество; да не мислите, че ще дойде да
чука
силно на вашите врати, не; той ще потропа тихичко на вратата на вашето сърце и ако му отворите, веднага ще измени издъно вашия живот, ще ви покаже как да живеете; ако похлопа на вратата на вашата воля, ще ви каже какво трябва да вършите и да го вършите съзнателно.
Когато постоянно мислим зло, постоянно трошим камъни. На Господа, впрочем, и този материал е потребен: Той ще използва нашия труд да направи гладки пътища, и хората косвено ще ни благодарят, че сме натрошили потребните за техния път камъни. Каквото и да вършим в света, нашият труд ще бъде полезен, ако не за нас, то за други. В единия случай, ако любим, вършим работа съзнателна, в другия случай – несъзнателна и следователно наградата не може да бъде една и съща. Прочее, ако искате да се прояви Божествената Любов, трябва Духът да бъде във вас, да Му дадете място да се прояви.
Но Духът е много деликатно същество; да не мислите, че ще дойде да
чука
силно на вашите врати, не; той ще потропа тихичко на вратата на вашето сърце и ако му отворите, веднага ще измени издъно вашия живот, ще ви покаже как да живеете; ако похлопа на вратата на вашата воля, ще ви каже какво трябва да вършите и да го вършите съзнателно.
А ако не му отворите, вие ще разберете скоро какво нещо сте изгубили. Когато срещнете един идиот, да знаете, че в миналото, когато Духът е потропал на неговите врати, той не Му е отворил. Казвате за някого, че е глупав. Защо? Защото когато Духът е потропал някога на вратата на неговия ум, той Го е отхвърлил. Който е жесток, да знаете, че когато Духът е потропал на неговото сърце, той също не Го е приел.
към беседата >>
7.
Сънищата на Йосифа
,
НБ
, София, 2.8.1914г.,
И когато ударим с
чук
последните удари за доизработване на нашия характер, тогава ще престанат мъченията и ще излезе великата статуя на нашия живот.
Учител, който не полага усилия, може ли да има ученици да го уважават? Кой, като е лежал на гърба си, е бил занесен на Небето и поставен там на високо положение? От единия до другия край на света, животът е сглобен само от страдания. Те са като дяланията на скулптора, който създава чрез тях една статуя. Когато научим дълбокия смисъл на страданията, ще разберем, че това е процес, който изработва нашия характер.
И когато ударим с
чук
последните удари за доизработване на нашия характер, тогава ще престанат мъченията и ще излезе великата статуя на нашия живот.
Ние се готвим да отидем на Небето. Какво ще занесем там? Своя характер – той е нашето богатство. Вие обичате да сте мъж или жена красиви, стройни, с благородни обноски, но като влезете в света, какво ще кажат хората, ако не сте благородни по характер? Ще кажат ли, че във вашето лице виждат човек с добродетели?
към беседата >>
8.
Необходимостта да познаваме Бога
,
НБ
, София, 4.10.1914г.,
Скулпторът, който иска да извае някоя велика статуя, трябва да владее своя
чук
.
И думите Христови: „По-силният, като влезе в дома на силния и го върже, само тогава може да разграби неговия дом“, подразбират същата идея. Затова е необходимо онова знание, което може да ни запознае със законите на тоя процес за придобиване на живота. Жена, която иска да изтъче плат, преди всичко трябва да знае да опере и изпреде вълната; да приготви своя стан, своите нищелки, бърдо, ватали и след това да наснове основата и да я навие на кросното, да я опне и да почне тъкането според определените правила на това изкуство. Совалката постоянно трябва да се хвърля ту от лявата, ту от дясната страна, да носи жичките на вътъка, които като се преплетат с основата, образуват желания плат. Художникът, който иска да нарисува някоя ценна картина, трябва да разбира законите на това изкуство, да разбира съчетанието на боите и да владее своята четка.
Скулпторът, който иска да извае някоя велика статуя, трябва да владее своя
чук
.
Който гради къща, трябва да знае как да я съгради, издигне и нареди. Лекар, който иска да стане знатен и полезен, трябва да познава отблизо елементите, които лекуват болните. Учител, който учи и възпитава, трябва основно да познава човешката душа, човешкия ум и да постъпва съобразно с тях. Сега и човекът християнин, който иска да придобие вечния живот, трябва да познава основата на тоя живот и да прилага законите, по които той се добива. Животът може да се уподоби на плат, който трябва първо да изтъчем и след туй да облечем.
към беседата >>
9.
Учителите
,
НБ
, София, 20.12.1914г.,
След една седмица идва в дюкяна един турски бей, вика господаря му да взема аршина и ножиците, да му скрои гащи от сукно, и ей-такива –
бирбучуклия
; обаче господарят не бил разположен и праща чирака, който вече учил една седмица, като му казва: „Иди, аз ще дойда подир тебе“.
В живота всинца грешат. Вие искате да строите къща; ще повикате архитект, да ви направи плана и изчисленията за количеството на потребните камъни, дървета, железа, гвоздеи, пясък, вар и т.н.; ще купите тия материали; обаче ако не направите необходимите точни съчетания, вашата постройка ще се събори, и вие ще пострадате под нейните развалини. Ще обясня моята мисъл с един анекдот от българския живот. Това се е случило нещо около 40–50-те години. Някой българин от южната част на Балканския полуостров, нататък където е Солун, ходил с баща си да работи градинарство; станал на 20 години и нищо не спечелил от него; дотегнала му мотиката, и рекъл да подири някой друг подходящ на него занаят; настанява се по едно време на работа у един абаджия и казва си: „Ето лесен занаят: ще седя и прибадам“.
След една седмица идва в дюкяна един турски бей, вика господаря му да взема аршина и ножиците, да му скрои гащи от сукно, и ей-такива –
бирбучуклия
; обаче господарят не бил разположен и праща чирака, който вече учил една седмица, като му казва: „Иди, аз ще дойда подир тебе“.
Чиракът отива с бея, чакал час, два, майсторът не идва. Тогава беят се обърнал към чирака: „Както те виждам, ти си голям, трябва да знаеш занаята; може ли да ми скроиш гащи? “ Калфата отговаря „Мога“. Беят изважда един голям топ сукно и казва: „Искам да ми скроиш гащи бирбучуклия“. Захваща чиракът, крои оттук, оттам; вижда беят, че това, което чиракът крои, не прилича на бирбучуклия гащи и му казва: „Гащи не станаха, скрой ми поне една салтамарка“.
към беседата >>
Беят изважда един голям топ сукно и казва: „Искам да ми скроиш гащи
бирбучуклия
“.
Някой българин от южната част на Балканския полуостров, нататък където е Солун, ходил с баща си да работи градинарство; станал на 20 години и нищо не спечелил от него; дотегнала му мотиката, и рекъл да подири някой друг подходящ на него занаят; настанява се по едно време на работа у един абаджия и казва си: „Ето лесен занаят: ще седя и прибадам“. След една седмица идва в дюкяна един турски бей, вика господаря му да взема аршина и ножиците, да му скрои гащи от сукно, и ей-такива – бирбучуклия; обаче господарят не бил разположен и праща чирака, който вече учил една седмица, като му казва: „Иди, аз ще дойда подир тебе“. Чиракът отива с бея, чакал час, два, майсторът не идва. Тогава беят се обърнал към чирака: „Както те виждам, ти си голям, трябва да знаеш занаята; може ли да ми скроиш гащи? “ Калфата отговаря „Мога“.
Беят изважда един голям топ сукно и казва: „Искам да ми скроиш гащи
бирбучуклия
“.
Захваща чиракът, крои оттук, оттам; вижда беят, че това, което чиракът крои, не прилича на бирбучуклия гащи и му казва: „Гащи не станаха, скрой ми поне една салтамарка“. Чиракът захваща оттук, оттам, мери, крои; турчинът гледа, че и салтамарка не става; „Ще ми скроиш барем една тютюнева кесия и ако не я скроиш, ще те набия“, рекъл най-после. Та и от вас мнозина едва са седели една седмица при майстор, вземат ножиците и аршина, като този българин, и са готови да кроят – учители да бъдат. Христос казва: „Не бивайте такива учители“. За да бъде някой учител, трябва да има положително знание, само един начин на разбиране, да няма изключения.
към беседата >>
Захваща чиракът, крои оттук, оттам; вижда беят, че това, което чиракът крои, не прилича на
бирбучуклия
гащи и му казва: „Гащи не станаха, скрой ми поне една салтамарка“.
След една седмица идва в дюкяна един турски бей, вика господаря му да взема аршина и ножиците, да му скрои гащи от сукно, и ей-такива – бирбучуклия; обаче господарят не бил разположен и праща чирака, който вече учил една седмица, като му казва: „Иди, аз ще дойда подир тебе“. Чиракът отива с бея, чакал час, два, майсторът не идва. Тогава беят се обърнал към чирака: „Както те виждам, ти си голям, трябва да знаеш занаята; може ли да ми скроиш гащи? “ Калфата отговаря „Мога“. Беят изважда един голям топ сукно и казва: „Искам да ми скроиш гащи бирбучуклия“.
Захваща чиракът, крои оттук, оттам; вижда беят, че това, което чиракът крои, не прилича на
бирбучуклия
гащи и му казва: „Гащи не станаха, скрой ми поне една салтамарка“.
Чиракът захваща оттук, оттам, мери, крои; турчинът гледа, че и салтамарка не става; „Ще ми скроиш барем една тютюнева кесия и ако не я скроиш, ще те набия“, рекъл най-после. Та и от вас мнозина едва са седели една седмица при майстор, вземат ножиците и аршина, като този българин, и са готови да кроят – учители да бъдат. Христос казва: „Не бивайте такива учители“. За да бъде някой учител, трябва да има положително знание, само един начин на разбиране, да няма изключения. С едно средство да лекувате и същевременно с него да убивате, това не значи, че имате положително знание.
към беседата >>
10.
Ако солта обезсолее, с какво ще се осоли
,
ИБ
, Бургас, 28.1.1915г.,
Един паша повикал този майстор в къщата си, да му скрои гащи "
бирбочуклия
".
Най-вътре е душата, тя е самият човек. Да мислим, чувствуваме, действуваме - това е човекът - душата. В живота трябва да имаме насока. Един българин работил 10 години в Македония бахчаванлък и най-после му дотегнал този занаят. Отишъл в Солун и понеже решил да залови друга работа, видял му се най-лек занаят абаджия, та се условил при един абаджия-майстор.
Един паша повикал този майстор в къщата си, да му скрои гащи "
бирбочуклия
".
Майсторът изпратил новия калфа напред с метъра и ножицата, а той се позабавил. Отива калфата вкъщи при пашата, който го помислил за майстора и дава пред него плата, да му скрои "бирбочуклия" гащи. Калфата не се изказва, че той не е майсторът, но започва, оттук мерил, оттам рязал и все нищо не излизало. Пашата като гледал, че това е далеч от това да стане "бирбочуклия" гащи, казал му от тоя плат поне една салтамарка да скрои. Почнал той наново, рязал, струвал, но пашата пак гледа, че не става салтамарка.
към беседата >>
Отива калфата вкъщи при пашата, който го помислил за майстора и дава пред него плата, да му скрои "
бирбочуклия
" гащи.
В живота трябва да имаме насока. Един българин работил 10 години в Македония бахчаванлък и най-после му дотегнал този занаят. Отишъл в Солун и понеже решил да залови друга работа, видял му се най-лек занаят абаджия, та се условил при един абаджия-майстор. Един паша повикал този майстор в къщата си, да му скрои гащи "бирбочуклия". Майсторът изпратил новия калфа напред с метъра и ножицата, а той се позабавил.
Отива калфата вкъщи при пашата, който го помислил за майстора и дава пред него плата, да му скрои "
бирбочуклия
" гащи.
Калфата не се изказва, че той не е майсторът, но започва, оттук мерил, оттам рязал и все нищо не излизало. Пашата като гледал, че това е далеч от това да стане "бирбочуклия" гащи, казал му от тоя плат поне една салтамарка да скрои. Почнал той наново, рязал, струвал, но пашата пак гледа, че не става салтамарка. Тогава му казал: "Ти и салтамарка не можа да скроиш, но барем така и така изхаби плата, направи ми една тютюнева кесия от него, но хубаво крой, защото, ако и това не умееш, ще те бия. Ние често като този българин калфа с метъра и ножиците кроим в живота, но когато сме невежи, нищо друго не можем да направим освен тютюневи кесии.
към беседата >>
Пашата като гледал, че това е далеч от това да стане "
бирбочуклия
" гащи, казал му от тоя плат поне една салтамарка да скрои.
Отишъл в Солун и понеже решил да залови друга работа, видял му се най-лек занаят абаджия, та се условил при един абаджия-майстор. Един паша повикал този майстор в къщата си, да му скрои гащи "бирбочуклия". Майсторът изпратил новия калфа напред с метъра и ножицата, а той се позабавил. Отива калфата вкъщи при пашата, който го помислил за майстора и дава пред него плата, да му скрои "бирбочуклия" гащи. Калфата не се изказва, че той не е майсторът, но започва, оттук мерил, оттам рязал и все нищо не излизало.
Пашата като гледал, че това е далеч от това да стане "
бирбочуклия
" гащи, казал му от тоя плат поне една салтамарка да скрои.
Почнал той наново, рязал, струвал, но пашата пак гледа, че не става салтамарка. Тогава му казал: "Ти и салтамарка не можа да скроиш, но барем така и така изхаби плата, направи ми една тютюнева кесия от него, но хубаво крой, защото, ако и това не умееш, ще те бия. Ние често като този българин калфа с метъра и ножиците кроим в живота, но когато сме невежи, нищо друго не можем да направим освен тютюневи кесии. Но защо ни са те? В съвременния живот всички са като тютюневи кесии, всички нервни, всички други лоши, а само ние сме добри.
към беседата >>
11.
Равновесие между Мъдрост и Любов
,
ИБ
, Бургас, 4.2.1915г.,
Законите за реформацията трябва да научим, а те са: от малкото да направим голямото, от семката да направим глава
чукун
- дур - цвекло за захар, а не фабрики, машинарии и после от милиони килограма цвекло някакви килограма захар.
Законите не бива да се издават. Христос затова разпнаха слугите му (духове), защото даде учение не навреме. Природата към глупавите е взискателна, а към умните - снизходителна. Природата ни дава правила, за да се реформираме. Начинът е само с вода, а не да се пречистваме като оная жена, която, за да почисти къщата си, забуха чергите, мете пода и повдигне праха нагоре, та изпълни стаята и са необходими после 2-4 часа, да се пречисти въздухът.
Законите за реформацията трябва да научим, а те са: от малкото да направим голямото, от семката да направим глава
чукун
- дур - цвекло за захар, а не фабрики, машинарии и после от милиони килограма цвекло някакви килограма захар.
Да не сме като оня поп българин, който, като турил детето във водата, да го кръщава, то умряло и рекъл: "Дайте друго." Така Христос от 5 хляба Му се възложи да приготви повече хлябове и нахрани хиляди хора. Елементите на хляба ги имаме във въздуха. Чете се от Послание към Ефесяните, глава 3. Последните стихове са за вярата, любовта - да се размишлява по тоя стих. Вярата е една обоснована наука, която почива на изучаване.
към беседата >>
12.
Многоценният бисер
,
НБ
, , 2.5.1915г.,
Секта всеки може да образува – вземи брадва, нацепи дървото, ще направиш секта; или вземи
чук
и
начукай
камъка, ще направиш секта; влез между хората, скарай ги, ще образуваш секта.
Често питат: „Ами ти проповядваш ли неща, съобразени с църквата? “ Отговарям: Аз прповядвам неща, които са съобразени с великия Божествен закон; пред Господа не лъжа; дали моето учение е съгласно с вашите възгледи, за мене е безразлично; за мене е важно моите възгледи да бъдат съгласни с великия закон, да не бъда лъжец пред Бога, пред Небето, пред ангелите, пред светиите – то е важният въпрос за мене. Ако всички така схващат учението и така мислят, няма от какво да се плашим. Някои казват: „Ама ти имаш цел да образуваш някоя секта“. Ония, които образуват секти, са, според мене, много дребнави хора.
Секта всеки може да образува – вземи брадва, нацепи дървото, ще направиш секта; или вземи
чук
и
начукай
камъка, ще направиш секта; влез между хората, скарай ги, ще образуваш секта.
Секти лесно се правят. В една американска черква се скарали по един въпрос – когато се освещава причастието, дали да се вдигне чашата; но ония, които викали, че трябва да се вдигне, забравили да я вдигнат. Често и ние забравяме това, което проповядваме, и оня принцип, който ни съединява. Нашата задача е във въдворяване Царството Божие на земята. Искам да образуваме една секта, но каква?
към беседата >>
Идете при Господа и кажете: „Господи, тури повече твоя
чук
върху мене и напиши тия добродетели“.
Не успявате в някоя работа – има си причина; боледувате – има си причина; не сте красив – има си причина. Красотата трябва да бъде идеал, както на мъжа, така и на жената, защото всички ангели, светии, Исус Христос са красиви. Когато жената каже: „Мъжът ми не ме обича“, аз подразбирам, че тя е грозна. Душата, в която са написани: Добродетел, Правда, Любов, Мъдрост, Истина, тази душа е велика, красива, всеки може да я обича. И ако вас не обича никой, значи, че вие нямате тия черти.
Идете при Господа и кажете: „Господи, тури повече твоя
чук
върху мене и напиши тия добродетели“.
Ако Господ не работи със Своя чук върху някого, той ще бъде един обикновен камък, без стойност. Да дойдем сега до приложението – как трябва да работят мъжът и жената. Те искат да имат деца. Децата са носители на Истината. Вие, които искате да разберете Истината, само вашите деца могат да ви я разправят; вие, които искате да научите смирението, само вашите деца ще ви кажат какво нещо е смирението.
към беседата >>
Ако Господ не работи със Своя
чук
върху някого, той ще бъде един обикновен камък, без стойност.
Красотата трябва да бъде идеал, както на мъжа, така и на жената, защото всички ангели, светии, Исус Христос са красиви. Когато жената каже: „Мъжът ми не ме обича“, аз подразбирам, че тя е грозна. Душата, в която са написани: Добродетел, Правда, Любов, Мъдрост, Истина, тази душа е велика, красива, всеки може да я обича. И ако вас не обича никой, значи, че вие нямате тия черти. Идете при Господа и кажете: „Господи, тури повече твоя чук върху мене и напиши тия добродетели“.
Ако Господ не работи със Своя
чук
върху някого, той ще бъде един обикновен камък, без стойност.
Да дойдем сега до приложението – как трябва да работят мъжът и жената. Те искат да имат деца. Децата са носители на Истината. Вие, които искате да разберете Истината, само вашите деца могат да ви я разправят; вие, които искате да научите смирението, само вашите деца ще ви кажат какво нещо е смирението. Една жена, която никога не е раждала, не може да бъде ни добра, ни смирена, тя всякога ще бъде горда.
към беседата >>
Казвате: „Господ не го е направил добре“, и го
поочуквате
.
Една жена, която никога не е раждала, не може да бъде ни добра, ни смирена, тя всякога ще бъде горда. Същото се отнася и до мъжа. Всяка негова мисъл, всяко негово желание, когато се родят, те са живи; в тях се крие едно велико същество, един ангел, който един ден ще ви бъде приятел. Децата, които имате сега, едно време са били във вашия ум само една мечта, на която вие сте дали дреха. Това бисерче, за което Христос говори, вие го имате, само че някои от вас искат, вместо да го облагородят, както мидата – пясъчето, да го изхвърлят от себе си.
Казвате: „Господ не го е направил добре“, и го
поочуквате
.
Но то си изгубва смисъла. Не очуквайте линиите, които Господ е турил на човешката душа. Аз съм против онези философи, които казват, че светът не е направен, както трябва – „Чакайте да го поодяламе“. Жената, например, за да бъде малко по-тясна, стяга се с корсет. За да не затлъстявате, постете.
към беседата >>
Не
очуквайте
линиите, които Господ е турил на човешката душа.
Всяка негова мисъл, всяко негово желание, когато се родят, те са живи; в тях се крие едно велико същество, един ангел, който един ден ще ви бъде приятел. Децата, които имате сега, едно време са били във вашия ум само една мечта, на която вие сте дали дреха. Това бисерче, за което Христос говори, вие го имате, само че някои от вас искат, вместо да го облагородят, както мидата – пясъчето, да го изхвърлят от себе си. Казвате: „Господ не го е направил добре“, и го поочуквате. Но то си изгубва смисъла.
Не
очуквайте
линиите, които Господ е турил на човешката душа.
Аз съм против онези философи, които казват, че светът не е направен, както трябва – „Чакайте да го поодяламе“. Жената, например, за да бъде малко по-тясна, стяга се с корсет. За да не затлъстявате, постете. Сега ядете три пъти на ден. Опитайте се един път или два пъти да ядете, да видите как ще се развият у вас благородни черти.
към беседата >>
13.
Новото основание
,
НБ
, София, 23.5.1915г.,
–
Счукваме
ги в чутура, туряме ориз и вода и ги сваряваме.
След една седмица тя пак пита съседката си: – Ами месото как го готвите? – Еди-как. – И ние тъй го готвим. Но съседката, която искала да я изпита дали наистина знае да готви, намислила да я излъже и когато един ден мъжът на неопитната млада булка донесъл охлюви и последната отишла да попита пак съседката си как готви охлюви, тогава съседката й казала:
–
Счукваме
ги в чутура, туряме ориз и вода и ги сваряваме.
– И ние – казва другата – така ги готвим. Връща се у дома и наготвя охлювите по същия начин. Идва мъжът й на обяд и като видял сготвените охлюви, разбрал колко жена му знаела да готви. В съвременните религиозни вярвания има също такива сготвени охлюви. Не се готвят обаче така охлюви, трябва едно коренно разбиране на нещата.
към беседата >>
Ето защо най-първо ние трябва да се избавим от тая илюзия да мислим, че знаем всичко, като онази жена, която мислила, че знае да готви
счукани
охлюви – не трябва да готвим така и истините.
Не трябва да се лутате като съвременните философи; измежду ония, които в науката изследват Слънцето, едни казват, че то имало пет милиона градуса топлина, други казват – два милиона, трети – сто хиляди; един господин си позволява да казва, че има само тридесет и два градуса, друг – че топлината му е под нулата, трети – че Слънцето било разтопено, затова пращало топлина. Обаче сега се намират други учени, които възразяват на това и казват: „Ако това би било вярно, тогава цялото пространство трябваше да бъде топло, а факт е, че колкото отива човек по-нагоре, там настава такъв студ, че може да замръзне“; затова тия учени казват, че Слънцето изпраща само енергия, а последната се трансформира тук, на Земята. Именно Земята произвежда топлина и светлина, защото наистина, когато се изкачвате нагоре, ще видите, те там, в небето, е тъмно, мрак. Тия хора спорят, обаче фактите показват, че и едните са прави, и другите са прави, но има едно неразбиране. Аз казвам: ако сте много чувствителни към топлината, Слънцето има топлина, но ако не сте чувствителни, Слънцето няма да има никаква топлина за вас – топлината е относително нещо; някои хора турят в чая си пет бучки захар, други – една и пак им е сладко.
Ето защо най-първо ние трябва да се избавим от тая илюзия да мислим, че знаем всичко, като онази жена, която мислила, че знае да готви
счукани
охлюви – не трябва да готвим така и истините.
По същия начин и Европа сега готви охлювите; втори път европейските народи ще готвят по друг начин. Но да се върнем на съществената мисъл: трябва да творим. Някои от вас, които ме слушате тая сутрин, са нещастни, някои – недоволни от живота, пък някои имат големи амбиции, голямо мнение за себе си. Преди няколко дена един мой приятел ми казваше: „Преди да почна да изучавам науката за ръката, имах много високо мнение за себе си; като почнах да гледам линиите, намерих, че на ръката ми има само малко гордост и тщеславие – почнах да се срамувам от себе си.“ Така и вие мислите, че знаете много, но когато влезете в Живота, не можете да се справите с него. Някоя мома, преди да се ожени, мечтае: „Като се оженя, тъй ще си наредя къщата, тъй ще се обличам, с мъжа си тъй ще живея“ – нареди си един проект, както се редят проектите за закони; но когато се ожени, след един месец и двамата тръгнат разчорлени – значи проектът не се е изпълнил.
към беседата >>
14.
Стари и нови мехове
,
НБ
, , 25.7.1915г.,
Когато възприемете новото учение, вие се лъжете, ако мислите, че то няма да ферментира у вас, че ще останете същите човеци – това е невъзможно: то е същото, като ваятелят да работи с
чук
върху мрамор, без да отчупи някое парче.
Когато новото учение се влее в света, поражда реакция у старите – те мислят, че не е добро и че ще развали света. При все това, няма баща, който иска да му се роди син със стари идеи; всеки мечтае син му да бъде съвременен, да възприеме мислите и идеите на века. Виното само по себе си представлява сила. За да се даде подтик на човешката еволюция, трябва сила; тази сила не е друго, а човешкият дух, взет в широк смисъл, сила разумна, която работи и гради съобразно с Божествените закони. В целите на Бога е всичко да расте и да се развива; Бог не обича старите мехове; Той ги туря в долните изби, както правят винарите; ще дойде време, когато ще се намерят хора да пият и от старото вино.
Когато възприемете новото учение, вие се лъжете, ако мислите, че то няма да ферментира у вас, че ще останете същите човеци – това е невъзможно: то е същото, като ваятелят да работи с
чук
върху мрамор, без да отчупи някое парче.
Много парчета ще отхвръкнат наляво и надясно, и старите хора трябва да стоят малко по-далечко, ако се боят да не ги удари някое парче по главата. Не е виновен ваятелят, а старите хора, ако не се отстранят. – „Аз вая статуя за бъдещото поколение – казва той – и всеки трябва да се пази.“ Може художникът да работи с четка, може да работи с лък, може да работи с чук – зависи от начина, по който той работи; то не е важно, важното е, дали работи съгласно с Божествения ред на нещата. Когато при работата почне търканица, не трябва да викаме: „Нас ни гръмна главата“: вечно спокойствие съществува на гробищата; който иска да върви напред, който се стреми към Бога, който иска да расте в Божествения живот, трябват му работа и борба. В този стремеж седи доброто на индивида, доброто на обществото, доброто на цялото човечество.
към беседата >>
– „Аз вая статуя за бъдещото поколение – казва той – и всеки трябва да се пази.“ Може художникът да работи с четка, може да работи с лък, може да работи с
чук
– зависи от начина, по който той работи; то не е важно, важното е, дали работи съгласно с Божествения ред на нещата.
За да се даде подтик на човешката еволюция, трябва сила; тази сила не е друго, а човешкият дух, взет в широк смисъл, сила разумна, която работи и гради съобразно с Божествените закони. В целите на Бога е всичко да расте и да се развива; Бог не обича старите мехове; Той ги туря в долните изби, както правят винарите; ще дойде време, когато ще се намерят хора да пият и от старото вино. Когато възприемете новото учение, вие се лъжете, ако мислите, че то няма да ферментира у вас, че ще останете същите човеци – това е невъзможно: то е същото, като ваятелят да работи с чук върху мрамор, без да отчупи някое парче. Много парчета ще отхвръкнат наляво и надясно, и старите хора трябва да стоят малко по-далечко, ако се боят да не ги удари някое парче по главата. Не е виновен ваятелят, а старите хора, ако не се отстранят.
– „Аз вая статуя за бъдещото поколение – казва той – и всеки трябва да се пази.“ Може художникът да работи с четка, може да работи с лък, може да работи с
чук
– зависи от начина, по който той работи; то не е важно, важното е, дали работи съгласно с Божествения ред на нещата.
Когато при работата почне търканица, не трябва да викаме: „Нас ни гръмна главата“: вечно спокойствие съществува на гробищата; който иска да върви напред, който се стреми към Бога, който иска да расте в Божествения живот, трябват му работа и борба. В този стремеж седи доброто на индивида, доброто на обществото, доброто на цялото човечество. Онези, които искат да почиват, да останат със старите разбирания на живота, не схващат активния живот на новите идеи, изразени чрез притчата за новото вино. Знаете ли колко време е трябвало на лозовата пръчка да събере туй вино? И още знаете ли неговата сила?
към беседата >>
15.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1915
,
СБ
, В.Търново, 17.8.1915г.,
Всяка мисъл, която влезе в човека, е като
чук
, който работи.
И хората познават, че сте изменили своята форма, казват: „Едно време беше пo-набожен, сега се изменил". И вашето лице в известно време изменява своята форма. Някои искат да видят хората на оня свят какви са. Всякой час проявяването на вашата душа показва, какво е религиозното ви настроение. Тази сутрин дойде един господин, толкоз развълнуван, че лицето му имаше черен цвят, беше почти обезформено, съвършено изменено и почна да мени цвета и мускулите на лицето, които почнаха да взимат друга форма.
Всяка мисъл, която влезе в човека, е като
чук
, който работи.
Не трябва да оставяте форми лоши, а добрите. Даже и дяволът, ако ви даде добра форма, вземете я; но той е скъперник антикаджия*, та никога няма да ви даде добра форма. Например, земете куба, или такава топка от книжарницата; много обикновено нещо, с него си играят децата, но трябва да почнем и ние да се занимаваме с тях. От дълго време и аз се занимавам с тях. Някои казват: „Наивно е да се занимава с такива работи".
към беседата >>
Аз виждам, че всички тъмни сили и лоши духове вече събират багажа и
чуковете
си и дирят по кой лесен път да се изкопчат.
Но не в тия условия, в които сега живеете; те трябва да паднат, да се разрушат и когато се премахнат от вашите умове, веднага ще се появят вашите нови чувства и ще видите новата Светлина. Сегашният свят ще се чуди, че действително е имало такива чудни работи и ум. Ще приличате на онези, на които са разрушени затворите и са пуснати да се движат свободно. Тези окови вече падат, по този необходим закон – че два пъти не може да се разпъва Христос. Веднаж е разпънат и сега идва в Своята Слава и Победа.
Аз виждам, че всички тъмни сили и лоши духове вече събират багажа и
чуковете
си и дирят по кой лесен път да се изкопчат.
Но всички ще бъдат вързани. Ще им турим по един юлар да ни слугуват – но око за око, зъб за зъб. За тях е туй, за нас е друг закон – любов за любов. Кармата, техните действия ще се върнат върху тях и те трябва да си научат урока. Някои ще попитат: „Като умра, дали ще ме турят в пъкъла?
към беседата >>
16.
Спаси ни
,
НБ
, София, 17.12.1916г.,
Един ден, когато минавал покрай една ковачница, ковачите
чукали
върху наковалнята така силно, че комарът се уплашил и престанал да го безпокои.
Тит скръцнал със зъби и казал: “Еврейският бог е силен само по море, и фараоновите слуги по море измряха, но нека този Господ се опита да се бори с мен по суша! ” Бурята утихнала, времето се оправило и Тит забелязал, че небето просветнало и се чул глас: “Нищожни червею, ще Ме познаеш! ” Тит слязъл на суша, въодушевен, че се избавил, и си казал: “Къде е еврейският бог? ” Тръгнал той към Рим, но по пътя един комар му влязъл в носа, оттам проникнал до мозъка му и започнал да му причинявала големи безпокойства. Така продължило цели седем години и никой лекар не могъл да му помогне.
Един ден, когато минавал покрай една ковачница, ковачите
чукали
върху наковалнята така силно, че комарът се уплашил и престанал да го безпокои.
Тогава Тит извикал ковачите и ги настанил в двора си, та като удрят върху наковалнята да плашат комара. Обаче, той привикнал и на този звук и продължил да го безпокои... Какво показва тази история? Вие може да се борите в себе си, може да ограбвате плащаницата, може да си казвате, че няма Бог, но този комар ще дойде и никой няма да го избегне. През тази война комарът ще влезе във всички – и в учители, и в проповедници – и няма да намерите никакъв цяр.
към беседата >>
17.
Марта и Мария
,
НБ
, , 14.1.1917г.,
Вземете вашия
чук
и всички тези идоли изхвърлете вън или ги строшете; седнете след това при нозете на вашия Учител и вие ще разберете вътрешния, дълбокия смисъл на вашия живот.
Това е истинският смисъл на живота. И тъй, ние сме криви за това, че искаме да изопачим живота си, който Бог е наредил. Аз зная, някои хора мразят някого и го носят навсякъде със себе си. Оставете го, дръжте само Бога: Той е, Който осветява, Него пуснете в своята светая светих. Днешните хора са много божни: имат богове на труда, на славата, на силата и им кадят тамян.
Вземете вашия
чук
и всички тези идоли изхвърлете вън или ги строшете; седнете след това при нозете на вашия Учител и вие ще разберете вътрешния, дълбокия смисъл на вашия живот.
Това е, което Христос иска да каже – че доброто, което Мария има, няма да ѝ се отнеме. Ти се тревожиш за много работи, казваш: „Туй имам, онуй имам“; ти си господар на тези неща, вземи ги и ги изхвърли. Аз съм забелязъл, някои господари, седнали на стол, като мене сега, и заповядват. Иска да му се подаде нещо, което и той сам може да си вземе, дрънка звънеца – „Дрънн! “ Никой не се явява.
към беседата >>
18.
Двамата господари
,
НБ
, , 21.1.1917г.,
Пред мене вие сте такива, както ви виждам, слаби; вие сте още гвоздеи, които тепърва трябва да се забивате от
чука
!
Същото нещо се отнася и за мъжете, и за децата. Едно дете намира баща си глупав, лош, и казва: „Онзи баща е по-добър от моя“. Често някои деца сравняват своята майка с други майки и казват: „Майката на онези деца е по-хубава, по-добра от нашата“, и веднага в техния дом се явява дисхармония. Промъкнал се е първият принцип. Аз ви говоря за тази философия не в нейната дълбочина, но само да ви изтъкна колко сте слаби.
Пред мене вие сте такива, както ви виждам, слаби; вие сте още гвоздеи, които тепърва трябва да се забивате от
чука
!
Като дойде чукът, ще ви пита: „Познаваш ли ме? “ – „Познавам те.“ Ще се забиеш и даже навън ще излезеш. Ще познаете, че сте гвоздеи и че силата не е във вас, а в чука. Чукът пък казва: „Видиш ли, като те ударя, накъде отиваш? “; силата обаче е в дръжката на чука, не в чука.
към беседата >>
Като дойде
чукът
, ще ви пита: „Познаваш ли ме?
Едно дете намира баща си глупав, лош, и казва: „Онзи баща е по-добър от моя“. Често някои деца сравняват своята майка с други майки и казват: „Майката на онези деца е по-хубава, по-добра от нашата“, и веднага в техния дом се явява дисхармония. Промъкнал се е първият принцип. Аз ви говоря за тази философия не в нейната дълбочина, но само да ви изтъкна колко сте слаби. Пред мене вие сте такива, както ви виждам, слаби; вие сте още гвоздеи, които тепърва трябва да се забивате от чука!
Като дойде
чукът
, ще ви пита: „Познаваш ли ме?
“ – „Познавам те.“ Ще се забиеш и даже навън ще излезеш. Ще познаете, че сте гвоздеи и че силата не е във вас, а в чука. Чукът пък казва: „Видиш ли, като те ударя, накъде отиваш? “; силата обаче е в дръжката на чука, не в чука. Тази сила е в ръката, а не в дръжката.
към беседата >>
Ще познаете, че сте гвоздеи и че силата не е във вас, а в
чука
.
Промъкнал се е първият принцип. Аз ви говоря за тази философия не в нейната дълбочина, но само да ви изтъкна колко сте слаби. Пред мене вие сте такива, както ви виждам, слаби; вие сте още гвоздеи, които тепърва трябва да се забивате от чука! Като дойде чукът, ще ви пита: „Познаваш ли ме? “ – „Познавам те.“ Ще се забиеш и даже навън ще излезеш.
Ще познаете, че сте гвоздеи и че силата не е във вас, а в
чука
.
Чукът пък казва: „Видиш ли, като те ударя, накъде отиваш? “; силата обаче е в дръжката на чука, не в чука. Тази сила е в ръката, а не в дръжката. Ръката пък казва: „Силата е в мозъка, а не в самата ръка“. Ако мозъкът не даде заповед да се дигне ръката, какво ще стане с нея?
към беседата >>
Чукът
пък казва: „Видиш ли, като те ударя, накъде отиваш?
Аз ви говоря за тази философия не в нейната дълбочина, но само да ви изтъкна колко сте слаби. Пред мене вие сте такива, както ви виждам, слаби; вие сте още гвоздеи, които тепърва трябва да се забивате от чука! Като дойде чукът, ще ви пита: „Познаваш ли ме? “ – „Познавам те.“ Ще се забиеш и даже навън ще излезеш. Ще познаете, че сте гвоздеи и че силата не е във вас, а в чука.
Чукът
пък казва: „Видиш ли, като те ударя, накъде отиваш?
“; силата обаче е в дръжката на чука, не в чука. Тази сила е в ръката, а не в дръжката. Ръката пък казва: „Силата е в мозъка, а не в самата ръка“. Ако мозъкът не даде заповед да се дигне ръката, какво ще стане с нея? Така е и с хората.
към беседата >>
“; силата обаче е в дръжката на
чука
, не в
чука
.
Пред мене вие сте такива, както ви виждам, слаби; вие сте още гвоздеи, които тепърва трябва да се забивате от чука! Като дойде чукът, ще ви пита: „Познаваш ли ме? “ – „Познавам те.“ Ще се забиеш и даже навън ще излезеш. Ще познаете, че сте гвоздеи и че силата не е във вас, а в чука. Чукът пък казва: „Видиш ли, като те ударя, накъде отиваш?
“; силата обаче е в дръжката на
чука
, не в
чука
.
Тази сила е в ръката, а не в дръжката. Ръката пък казва: „Силата е в мозъка, а не в самата ръка“. Ако мозъкът не даде заповед да се дигне ръката, какво ще стане с нея? Така е и с хората. Двама приятели, два гвоздея се събират и се разговарят.
към беседата >>
Когато един ден се
очукате
и станете на пясък, Господ ще погледне отгоре с окото си и ще види дали ще може да стане нещо от този пясък.
“ – Защото не можеше да измени на Своето естество. „Защо не направи света по-добър, защо не ни тури на правия път? “ – Той ви е турил, но вие не Го разбирате, защото мислите по своему, а между вашите мисли и Божиите има такава разлика, каквато от земята до небето. Карат се двама и казват: „Защо, Господи, не слезеш да ни примириш? “ Господ не е в разделението.
Когато един ден се
очукате
и станете на пясък, Господ ще погледне отгоре с окото си и ще види дали ще може да стане нещо от този пясък.
Като гледа Господ на днешните хора, като гледа на тези земни философи и на враждуващите царства, поусмихва се малко и оставя тези деца да се борят, чукат и плачат. Искаме някой път да жегнем Господа, като някой комар да го поухапем, да почувства. Той е, разбира се, спокоен и не иска да знае от това, но ни чуква с пръста си, и нас ни закарват тогава на гробищата – там го изпраща Бог. Царе, князе, полковници, съдии, свещеници, проповедници и философи Господ ги чука безразлично. И за вас е същото нещо.
към беседата >>
Като гледа Господ на днешните хора, като гледа на тези земни философи и на враждуващите царства, поусмихва се малко и оставя тези деца да се борят,
чукат
и плачат.
„Защо не направи света по-добър, защо не ни тури на правия път? “ – Той ви е турил, но вие не Го разбирате, защото мислите по своему, а между вашите мисли и Божиите има такава разлика, каквато от земята до небето. Карат се двама и казват: „Защо, Господи, не слезеш да ни примириш? “ Господ не е в разделението. Когато един ден се очукате и станете на пясък, Господ ще погледне отгоре с окото си и ще види дали ще може да стане нещо от този пясък.
Като гледа Господ на днешните хора, като гледа на тези земни философи и на враждуващите царства, поусмихва се малко и оставя тези деца да се борят,
чукат
и плачат.
Искаме някой път да жегнем Господа, като някой комар да го поухапем, да почувства. Той е, разбира се, спокоен и не иска да знае от това, но ни чуква с пръста си, и нас ни закарват тогава на гробищата – там го изпраща Бог. Царе, князе, полковници, съдии, свещеници, проповедници и философи Господ ги чука безразлично. И за вас е същото нещо. Ако много философствате, ще хвръкнете.
към беседата >>
Той е, разбира се, спокоен и не иска да знае от това, но ни
чуква
с пръста си, и нас ни закарват тогава на гробищата – там го изпраща Бог.
Карат се двама и казват: „Защо, Господи, не слезеш да ни примириш? “ Господ не е в разделението. Когато един ден се очукате и станете на пясък, Господ ще погледне отгоре с окото си и ще види дали ще може да стане нещо от този пясък. Като гледа Господ на днешните хора, като гледа на тези земни философи и на враждуващите царства, поусмихва се малко и оставя тези деца да се борят, чукат и плачат. Искаме някой път да жегнем Господа, като някой комар да го поухапем, да почувства.
Той е, разбира се, спокоен и не иска да знае от това, но ни
чуква
с пръста си, и нас ни закарват тогава на гробищата – там го изпраща Бог.
Царе, князе, полковници, съдии, свещеници, проповедници и философи Господ ги чука безразлично. И за вас е същото нещо. Ако много философствате, ще хвръкнете. И вие сте като комарите, гледате да поужилите някого, но като тръгнете да отидете при Господа, не бива да мъкнете и своето жило, жилото на комара, а да се спрете, да си дигнете нагоре очите и да въздъхнете. Не мислете, че Господ спи и не вижда.
към беседата >>
Царе, князе, полковници, съдии, свещеници, проповедници и философи Господ ги
чука
безразлично.
“ Господ не е в разделението. Когато един ден се очукате и станете на пясък, Господ ще погледне отгоре с окото си и ще види дали ще може да стане нещо от този пясък. Като гледа Господ на днешните хора, като гледа на тези земни философи и на враждуващите царства, поусмихва се малко и оставя тези деца да се борят, чукат и плачат. Искаме някой път да жегнем Господа, като някой комар да го поухапем, да почувства. Той е, разбира се, спокоен и не иска да знае от това, но ни чуква с пръста си, и нас ни закарват тогава на гробищата – там го изпраща Бог.
Царе, князе, полковници, съдии, свещеници, проповедници и философи Господ ги
чука
безразлично.
И за вас е същото нещо. Ако много философствате, ще хвръкнете. И вие сте като комарите, гледате да поужилите някого, но като тръгнете да отидете при Господа, не бива да мъкнете и своето жило, жилото на комара, а да се спрете, да си дигнете нагоре очите и да въздъхнете. Не мислете, че Господ спи и не вижда. Още когато сте тръгнали от земята, Господ ви вижда.
към беседата >>
Ще я
чукне
, тя ще умре, и той ще се освободи.
И ако сте тръгнали с Любов към Него, Той ще ви погледне, ще се смили и ще каже: „Разбрал си смисъла на живота – ела при Мене“. Който обича да хапе, Господ го оттласква, докато си научи урока. Аз ви давам тези мисли, за да разсъждавате и да съградите вашия живот не тъй, както сте го градили досега. Най-първо, откажете се да хапете. Когато се оплаква мъжът от жена си, че тя хапе, Господ какво ще направи?
Ще я
чукне
, тя ще умре, и той ще се освободи.
Жена, като се оплаква от мъжа си, Господ какво ще направи? Ще го чукне, и мъжът умира. Син извадил своето жило, Господ го чукне и той умира. Така постъпва Господ. Някои мислят, че Господ постъпва като хората, че прави каквото Му скимне.
към беседата >>
Ще го
чукне
, и мъжът умира.
Аз ви давам тези мисли, за да разсъждавате и да съградите вашия живот не тъй, както сте го градили досега. Най-първо, откажете се да хапете. Когато се оплаква мъжът от жена си, че тя хапе, Господ какво ще направи? Ще я чукне, тя ще умре, и той ще се освободи. Жена, като се оплаква от мъжа си, Господ какво ще направи?
Ще го
чукне
, и мъжът умира.
Син извадил своето жило, Господ го чукне и той умира. Така постъпва Господ. Някои мислят, че Господ постъпва като хората, че прави каквото Му скимне. Това не е вярно. Той не прави абсолютно никакви погрешки – в това отношение Той е всемъдър.
към беседата >>
Син извадил своето жило, Господ го
чукне
и той умира.
Най-първо, откажете се да хапете. Когато се оплаква мъжът от жена си, че тя хапе, Господ какво ще направи? Ще я чукне, тя ще умре, и той ще се освободи. Жена, като се оплаква от мъжа си, Господ какво ще направи? Ще го чукне, и мъжът умира.
Син извадил своето жило, Господ го
чукне
и той умира.
Така постъпва Господ. Някои мислят, че Господ постъпва като хората, че прави каквото Му скимне. Това не е вярно. Той не прави абсолютно никакви погрешки – в това отношение Той е всемъдър. И Неговото дълбоко, вътрешно желание е да се примирим, да живеем братски, да не се изнасилваме, да не крадем и т.н.
към беседата >>
Така Господ се е завзел сега да
чука
.
Друг казва: „Ама ти трябва да бъдеш кавалер, не ме тласкай! “ Друга е силата, която тласка. Ако вземете 100,000 малки пясъчета и ги бълникате в едно шише, те ще се питат: „Защо се тласкаме, защо се караме? “ Ако влезете в този първи принцип и той ви клатушка, вие ще питате: „Защо, Господи, ни мъчиш? “ Като се пръсне шишето, вие се разсипвате, Господ ви освобождава.
Така Господ се е завзел сега да
чука
.
Той чука със средния пръст; средният пръст е законът на Сатурн, на съдбата. В закона на Божествената Правда всеки ще пожъне, каквото сее. Искам да бъдете свободни от вашите стари навици и очите на вашия ум трябва да са отворени, когато Господ почва да чука. Щом си извадил жилото, Господ ще те чукне. Ако те чукне вечер, няма да осъмнеш.
към беседата >>
Той
чука
със средния пръст; средният пръст е законът на Сатурн, на съдбата.
“ Друга е силата, която тласка. Ако вземете 100,000 малки пясъчета и ги бълникате в едно шише, те ще се питат: „Защо се тласкаме, защо се караме? “ Ако влезете в този първи принцип и той ви клатушка, вие ще питате: „Защо, Господи, ни мъчиш? “ Като се пръсне шишето, вие се разсипвате, Господ ви освобождава. Така Господ се е завзел сега да чука.
Той
чука
със средния пръст; средният пръст е законът на Сатурн, на съдбата.
В закона на Божествената Правда всеки ще пожъне, каквото сее. Искам да бъдете свободни от вашите стари навици и очите на вашия ум трябва да са отворени, когато Господ почва да чука. Щом си извадил жилото, Господ ще те чукне. Ако те чукне вечер, няма да осъмнеш. А като те поглади, помилва, ти ще възкръснеш.
към беседата >>
Искам да бъдете свободни от вашите стари навици и очите на вашия ум трябва да са отворени, когато Господ почва да
чука
.
“ Ако влезете в този първи принцип и той ви клатушка, вие ще питате: „Защо, Господи, ни мъчиш? “ Като се пръсне шишето, вие се разсипвате, Господ ви освобождава. Така Господ се е завзел сега да чука. Той чука със средния пръст; средният пръст е законът на Сатурн, на съдбата. В закона на Божествената Правда всеки ще пожъне, каквото сее.
Искам да бъдете свободни от вашите стари навици и очите на вашия ум трябва да са отворени, когато Господ почва да
чука
.
Щом си извадил жилото, Господ ще те чукне. Ако те чукне вечер, няма да осъмнеш. А като те поглади, помилва, ти ще възкръснеш. Бих желал Господ да поглади всички хора, т.е. вторият принцип да ги поглади.
към беседата >>
Щом си извадил жилото, Господ ще те
чукне
.
“ Като се пръсне шишето, вие се разсипвате, Господ ви освобождава. Така Господ се е завзел сега да чука. Той чука със средния пръст; средният пръст е законът на Сатурн, на съдбата. В закона на Божествената Правда всеки ще пожъне, каквото сее. Искам да бъдете свободни от вашите стари навици и очите на вашия ум трябва да са отворени, когато Господ почва да чука.
Щом си извадил жилото, Господ ще те
чукне
.
Ако те чукне вечер, няма да осъмнеш. А като те поглади, помилва, ти ще възкръснеш. Бих желал Господ да поглади всички хора, т.е. вторият принцип да ги поглади. Това е християнската философия и с нея може да се обяснят всички противоречия, които съществуват между хората.
към беседата >>
Ако те
чукне
вечер, няма да осъмнеш.
Така Господ се е завзел сега да чука. Той чука със средния пръст; средният пръст е законът на Сатурн, на съдбата. В закона на Божествената Правда всеки ще пожъне, каквото сее. Искам да бъдете свободни от вашите стари навици и очите на вашия ум трябва да са отворени, когато Господ почва да чука. Щом си извадил жилото, Господ ще те чукне.
Ако те
чукне
вечер, няма да осъмнеш.
А като те поглади, помилва, ти ще възкръснеш. Бих желал Господ да поглади всички хора, т.е. вторият принцип да ги поглади. Това е християнската философия и с нея може да се обяснят всички противоречия, които съществуват между хората. Недоразуменията произлизат от това, че ние не си разбираме от езика.
към беседата >>
Кълването е много лесно нещо; то значи да взема един
чук
и да ви удрям, а един ден вие ще издигнете същия този
чук
върху моята глава.
Животът е в съединението и в хармонията. Всяка горчива дума, всяко недоволство да изчезне и всяко желание да ухапите вашия ближен да изгасне. Това значи да служим на Бога. Какво служене ще бъде, ако искам в дадена беседа да ви изоблича, като имам пред себе си вашите грехове, и да ви кълва? Това е лъжливо учение.
Кълването е много лесно нещо; то значи да взема един
чук
и да ви удрям, а един ден вие ще издигнете същия този
чук
върху моята глава.
„С каквато мярка мериш, с такава ще ти отмерят.“ Тъй че от това, което слушате, не мислете, че аз ви кълва, защото аз мога и да мълча, но аз ви говоря една велика истина, която след дълги години вие сами ще я научите. Това съм научил аз след дълги години, които съм прекарал в материята тук на земята. Оплаквате се: „Лош е моят мъж“; ще кажа: Първият принцип е у него. Мъжът казва за жената, че е зла; казвам: Първият принцип е у нея. Дъщерята е недоволна – първият принцип е у нея.
към беседата >>
19.
Познание. Самопожертвуване / Всичко ми е предадено
,
НБ
, София, 18.2.1917г.,
Гледамъ сегашнитѣ хора, всѣки носи по единъ
чукъ
и гвоздей и като срѣщне нѣкого, казва: „Я, дай да ти забия единъ гвоздей, да видимъ какъ ще търпишъ.“ Като забиха на Христа четири гвоздея, Той каза: „Боже мой, Боже мой!
Дошло при този биволъ, поставило си рѫката на главата му и заговорило съ него: „Защо така полудѣ, какво стана съ тебе? “ – „Нѣщо ми е влѣзло въ задния кракъ, та ме подлудѣ.“ Изважда момчето единъ трънъ и спасява бивола. Нѣкои казватъ, жена или мѫжъ полудѣли. Не сѫ полудѣли тѣ, но трънъ имъ е влѣзълъ въ главата, въ сърдцето имъ. Тури си рѫката на главата имъ, извади тръна и тѣ ще дойдатъ въ първото си положение.
Гледамъ сегашнитѣ хора, всѣки носи по единъ
чукъ
и гвоздей и като срѣщне нѣкого, казва: „Я, дай да ти забия единъ гвоздей, да видимъ какъ ще търпишъ.“ Като забиха на Христа четири гвоздея, Той каза: „Боже мой, Боже мой!
“ Единъ великъ духъ бѣше Христосъ и не можа да издържи тѣзи четири гвоздея и умрѣ, а сегашнитѣ християни съ хиляди се забиватъ и какъ ще издържатъ? Това сѫ страданията на човѣшкия духъ. Да заковешъ твоята душа, умъ, сърдце на този кръстъ, какъ ще може да живѣешъ? Трѣбва да се научите да вадите тѣзи гвоздеи. Така умрѣ Христосъ.
към беседата >>
Те носят
чук
и гвоздеи в ръката си и когото срещнат, забиват по един-два гвоздея в него.
(втори вариант)
Чувате да казват, че някой мъж или жена полудели. Не са полудели, но трън е влязъл в ума или в сърцето им. Приближете се към тях, турете ръката си на главата и бързо изтеглете тръна навън. Щом извадите тръна, те ще дойдат в първото си състояние. Какво правят повечето хора днес?
Те носят
чук
и гвоздеи в ръката си и когото срещнат, забиват по един-два гвоздея в него.
Защо забивате гвоздеи в ближните си? Ще кажете, че искате да опитате, доколко могат да търпят. На Христа забиха четири гвоздея, и умря. Той беше велик, силен дух и не издържа на човешките гвоздеи. Как мислите, обикновените хора повече ли ще издържат?
към втори вариант >>
20.
Спасението
,
НБ
, София, 25.2.1917г.,
Почукали
на вратата на богатата къща, и скоро се показала добрата домакиня.
Ял, пил и нищо не работил. Бог и св. Петър продължили обиколката си по света. След няколко години те попаднали в същия град, дето някога посетили бедното семейство, и св. Петър пожелал да отидат при тях, да видят, как живеят сега, като богати.
Почукали
на вратата на богатата къща, и скоро се показала добрата домакиня.
Тя ги приела любезно, нагостила ги и ги оставила да пренощуват в дома й, като странници, дошли от далечен път. Лицето й било посърнало, тъжно, като на човек, който страда и се мъчи. Като им посочила стаята за нощуване, побързала да ги предупреди, че ако чуят сред нощ някой да вика, да тропа и да буйствува, да не се стреснат. – Това е мъжът ми, добавила тя скръбно: той пие, връща се пиян и не може да се въздържа – прави големи пакости. Като легнали да спят, Бог казал на св.
към беседата >>
21.
Волята Божия
,
ИБ
,
БС
, София, 29.3.1917г.,
Една статуя художникът трябва да
чука
и дяла дълго, докато стане хубава и изящна.
Някои казват, че били по-добри преди да влязат в духовния живот. Деветдесет и четири процента от вашата любов е фурда*, а само другите шест килограма са Любов. Изхвърлете фурдата, т.е. тора на нивата и нека да остане във вас само хубавото – шестте килограма. Ще речете, че пак ви дялам за нещо, но това не е дялане, вие не сте видели още дялане.
Една статуя художникът трябва да
чука
и дяла дълго, докато стане хубава и изящна.
Искам от всички ви да сте готови да изпълните Волята Божия. Допуснете, че сте в първите времена на християнството – колко от вас сте готови да претърпите гоненията и изпитанията? Вие имате малки изпитания в дома си – с мъжа си, с децата си, но те са нищо. Важното е да изпълните Волята Божия! Но вие какво правите?
към беседата >>
22.
Яковъ и Исавъ / Яков и Исав
,
НБ
, София, 8.4.1917г.,
За да извае една статуя, скулпторът
чука
дълго време върху нея.
Исав и Яков искаха да постигнат едни и същи неща, но се различаваха в методите си. Яков приложи насилието, но за да разбере, че методът му не беше прав, трябваше да мине през големи страдания. Значи, някои хора постигат желанията си чрез страдания, които ги облагородяват. Други пък не се нуждаят от страдания. Те постигат желанията си по друг път и пак се облагородяват.
За да извае една статуя, скулпторът
чука
дълго време върху нея.
Обаче, природата вае своите статуи и по друг начин, не с чук. И чукането е култура, но низка, груба. За предпочитане е културата, с която си служи природата. Зреенето на плодовете е също така култура, но тук природата не работи с чук. Прилагайте и вие този метод.
към беседата >>
Обаче, природата вае своите статуи и по друг начин, не с
чук
.
Яков приложи насилието, но за да разбере, че методът му не беше прав, трябваше да мине през големи страдания. Значи, някои хора постигат желанията си чрез страдания, които ги облагородяват. Други пък не се нуждаят от страдания. Те постигат желанията си по друг път и пак се облагородяват. За да извае една статуя, скулпторът чука дълго време върху нея.
Обаче, природата вае своите статуи и по друг начин, не с
чук
.
И чукането е култура, но низка, груба. За предпочитане е културата, с която си служи природата. Зреенето на плодовете е също така култура, но тук природата не работи с чук. Прилагайте и вие този метод. Само така можете да постигнете своите желания.
към беседата >>
И
чукането
е култура, но низка, груба.
Значи, някои хора постигат желанията си чрез страдания, които ги облагородяват. Други пък не се нуждаят от страдания. Те постигат желанията си по друг път и пак се облагородяват. За да извае една статуя, скулпторът чука дълго време върху нея. Обаче, природата вае своите статуи и по друг начин, не с чук.
И
чукането
е култура, но низка, груба.
За предпочитане е културата, с която си служи природата. Зреенето на плодовете е също така култура, но тук природата не работи с чук. Прилагайте и вие този метод. Само така можете да постигнете своите желания. И по друг начин можете да ги постигнете, но с големи разходи и мъчнотии.
към беседата >>
Зреенето на плодовете е също така култура, но тук природата не работи с
чук
.
Те постигат желанията си по друг път и пак се облагородяват. За да извае една статуя, скулпторът чука дълго време върху нея. Обаче, природата вае своите статуи и по друг начин, не с чук. И чукането е култура, но низка, груба. За предпочитане е културата, с която си служи природата.
Зреенето на плодовете е също така култура, но тук природата не работи с
чук
.
Прилагайте и вие този метод. Само така можете да постигнете своите желания. И по друг начин можете да ги постигнете, но с големи разходи и мъчнотии. Дайте условия на добрите подтици в себе си и не се безпокойте, дали ще се реализират, или не. Оставете ги на грижите на природата, тя има всичко пред вид.
към беседата >>
Ако скулпторът работи върху вас, ще му дадете
чук
, да удря, както знае; ако природата работи върху вас, оставете я свободно да се прояви.
Прилагайте и вие този метод. Само така можете да постигнете своите желания. И по друг начин можете да ги постигнете, но с големи разходи и мъчнотии. Дайте условия на добрите подтици в себе си и не се безпокойте, дали ще се реализират, или не. Оставете ги на грижите на природата, тя има всичко пред вид.
Ако скулпторът работи върху вас, ще му дадете
чук
, да удря, както знае; ако природата работи върху вас, оставете я свободно да се прояви.
Като се изучавате, ще видите, че един ден Бог работи върху вас, на другия ден – вие – така постоянно става смяна. Осем часа ще работите вие, а останалото време – Бог. В смяната на работата, именно, човек получава красиви подтици и се проявява като велик и способен. Когато човек спи, Бог работи усилено върху него. Затова, когато се приготвя за сън, човек трябва да остави настрана всичките си раници, да се успокои, за да може Духът свободно да работи върху него.
към беседата >>
Когато единъ скулпторъ иска да издѣла едно произведение, той слага върху камъка
чука
и съ него го изкарва, а природата по другъ начинъ си изкарва своитѣ произведения.
(втори вариант)
Ще кажете: „Отъ майката.“ Майката отъ гдѣ го е наслѣдила? Това не е положителна философия. Всѣко едно лошо желание се явява отъ неразбиране на нѣщата. Исавъ и Яковъ искатъ да постигнатъ нѣкои нѣща, но чрѣзъ различни методи. Има хора, които чрѣзъ страдание постигатъ нѣщо и така се облагородяватъ, а други не се нуждаятъ отъ такива страдания.
Когато единъ скулпторъ иска да издѣла едно произведение, той слага върху камъка
чука
и съ него го изкарва, а природата по другъ начинъ си изкарва своитѣ произведения.
И първото е една култура, но низка и второто – дѣлото на природата е друга култура. Когато плодоветѣ се образуватъ и това е култура, но тукъ природата работи. И у насъ има такава култура. На всѣко желание, на всѣки потикъ у васъ, дайте му условия и не се грижете дали ще се осѫществи това желание. Ако сте единъ скулпторъ, трѣбва да знаете условията, за да може да направите прѣдмета и затова трѣбва да се грижите, но ако работи природата, не трѣбва да мислите за това нѣщо.
към втори вариант >>
23.
Влиянието на музиката
,
ИБ
, , 12.4.1917г.,
Те правят едни хубави разтривки, лекарствата са отровни вещества, удари с
чукове
.
Музиката е необходима за всекиго; тя може да лекува човека от разни болести, например всички нервни болести. Ако си нервен, пей някоя песен в мажор- на гама всяка сутрин в продължение на ден, два, три, седмица, месец, всеки обед и вечеря и ако не премине това ваше състояние, елате при мене. Вие какво правите в такива случаи? Викате лекар - той ви дава бром и други лекарства за успокоение, които по-скоро притъпяват нервната система, но не ви лекуват. Музикалните вибрации са тъй деликатни.
Те правят едни хубави разтривки, лекарствата са отровни вещества, удари с
чукове
.
И тъй, музиката у вас ще бъде едно средство, за да изразите вашите чувства, а чувствата ще бъдат една форма, за да изразите разумния си стремеж към Бога. Затова всички религии започват обредите си с песни. Отнемете песните на хората в света, те няма да се женят. С песни се движи колелото на живота. Песента е парата, спре ли парата, и колелото се спира.
към беседата >>
24.
Доброто съкровище
,
НБ
, София, 20.5.1917г.,
Като узрее орехът, той го
чуква
, отделя зелената му обвивка, след нея – коравата и най-после дохожда до вътрешната ядка, която също е покрита с тънка ципица, горчива на вкус.
– Чрез знание, търпение и постоянство. Какво прави добрият градинар, който има в градината си много плодни дървета, между които и орехи? Когато види, че орехът започва да зрее, той не бърза да го обрули, да свали зелената му обвивка, но го оставя на дървото, докато тя сама се пукне. Види ли това, той знае вече, че орехът е узрял. Ако преждевременно снеме зелената му обвивка, ядката на ореха ще се развали.
Като узрее орехът, той го
чуква
, отделя зелената му обвивка, след нея – коравата и най-после дохожда до вътрешната ядка, която също е покрита с тънка ципица, горчива на вкус.
Както орехът затваря доброто си съкровище в няколко обвивки, така и човек крие истинското си богатство в няколко обвивки. Външната обвивка е материалното богатство, което трябва да оставите свободно да узрее, а не преждевременно да го премахнете. То е сигурна защита на истинското добро съкровище. От външната обвивка соковете минават във вътрешната, и оттам – в самите ядки. Ципата, която обвива ядките, съдържа достатъчно йод.
към беседата >>
Съ твоя
чукъ
ти си разваляшъ настроението и Господь казва: „На тебе, такъвъ манафинъ, ти трѣбва да изпиешъ цѣлото шише, за да умрешъ.“
(втори вариант)
Вие може да възразите и да кажете: „Ние не сме отъ тѣзи хора.“ Съмнѣвамъ се. Колко пѫти ние изгубваме най-хубавото си настроение. Нѣкой день имаме едно добро настроение, срѣщне ни нѣкой и казва: „Знаете ли еди-кой си какво говори за васъ? “ – „Какъ, за мене? “ И както си трѣгналъ горѣ, за Небето, слизашъ отъ тамъ и изгубвашъ Божественото настроение.
Съ твоя
чукъ
ти си разваляшъ настроението и Господь казва: „На тебе, такъвъ манафинъ, ти трѣбва да изпиешъ цѣлото шише, за да умрешъ.“
А що е смърть? Едно прѣчистване. Споредъ Христовото учение, всѣка кѫща, въ която хората сѫ се карали 30 години, трѣбва да изгори. Болница, въ която сѫ лѣкувани 30 години разни заразителни и опасни болести, трѣбва да се изгори. Тя е просмукана отъ разни микроби.
към втори вариант >>
25.
В истия час
,
НБ
, София, 14.7.1918г.,
Каже ли някой, че не може да люби, той е мъж или жена разведена; той е паразит, с който лесно се справят – турят го на пръста си,
чукват
го и го хвърлят вън.
Трябва ли мъжът да се пита какво да прави с жена си и със своята дъщеря? И единият, и другият трябва да обичат! Плодовете на Духа са Любов, радост и мир. Люби, радвай се и носи мир. Каже ли жената, че не може да обича, тя е жена без мъж; каже ли мъжът, че не може да обича, той е мъж без жена.
Каже ли някой, че не може да люби, той е мъж или жена разведена; той е паразит, с който лесно се справят – турят го на пръста си,
чукват
го и го хвърлят вън.
В което общество и да влезе, темел няма да хване; на което дърво и да се качи, плод няма да намери. Велико е учението на Духа. То обединява членовете на семействата, на обществата, на народите. Величието на народите се крие в техния Дух. Колкото по-велик и мощен е Духът на народа, толкова по-светло бъдеще го очаква.
към беседата >>
Каже ли нѣкой, че не може да люби, той е мѫжъ или жена разведена; той е паразитъ, съ който лесно се справятъ — турятъ го на пръста си,
чукватъ
го и го хвърлятъ вънъ.
(втори вариант)
Трѣбва ли мѫжътъ да се пита, какво да прави съ жена си и съ своята дъщеря? И единиятъ, и другиятъ трѣбва да обичатъ! Плодоветѣ на Духа сѫ любовь, радость и миръ. Люби, радвай се и носи миръ. Каже ли жената, че не може да обича, тя е жена безъ мѫжъ; каже ли мѫжътъ, че не може да обича, той е мѫжъ безъ жена.
Каже ли нѣкой, че не може да люби, той е мѫжъ или жена разведена; той е паразитъ, съ който лесно се справятъ — турятъ го на пръста си,
чукватъ
го и го хвърлятъ вънъ.
Въ което общество и да влѣзе, темелъ нѣма да хване; на което дърво и да се качи, плодъ нѣма да намѣри. Велико е учението на Духа. То обединява членоветѣ на семействата, на обществата, на народитѣ. Величието на народитѣ се крие въ тѣхния духъ. Колкото по-великъ и мощенъ е духътъ на народа, толкова по-свѣтло бѫдеще го очаква.
към втори вариант >>
26.
Скритият квас
,
НБ
, София, 25.8.1918г.,
Първо, те измиват ръцете си с чиста вода, после – с някакво дезинфекционно средство, и най-после си турят чисти,
каучукови
ръкавици.
"И като взе жената кваса, скри го в три мери брашно, докле вкисне всичкото". Турете и вие Божествения квас в ума, в сърцето и във волята си, да ги закваси, да станете нови хора. Ще кажете, че искате да отидете направо при Бога. И това ще постигнете, но след като се изчистите. Какво правят лекарите, когато им предстои някоя важна операция?
Първо, те измиват ръцете си с чиста вода, после – с някакво дезинфекционно средство, и най-после си турят чисти,
каучукови
ръкавици.
Тялото е храм Божи. Там не се допуска нечист човек. Какво ще стане с болния, ако някой нечист човек по ум и по сърце го оперира? Той непременно ще се зарази. От чистото излиза пак чисто, от благородното – благородно.
към беседата >>
Първо, тѣ измиватъ рѫцетѣ си съ чиста вода, после — съ нѣкакво дезинфекционно срѣдство, и най-после си турятъ чисти,
каучукови
рѫкавици.
(втори вариант)
„И като взе жената кваса, скри го въ три мѣри брашно, докле вкисне всичкото”. Турете и вие Божествения квасъ въ ума, въ сърдцето и въ волята си, да ги закваси, да станете нови хора. Ще кажете, че искате да отидете направо при Бога. И това ще постигнете, но следъ като се изчистите. Какво правятъ лѣкаритѣ, когато имъ предстои нѣкоя важна операция?
Първо, тѣ измиватъ рѫцетѣ си съ чиста вода, после — съ нѣкакво дезинфекционно срѣдство, и най-после си турятъ чисти,
каучукови
рѫкавици.
Тѣлото е храмъ Божи. Тамъ не се допуща нечистъ човѣкъ. Какво ще стане съ болния, ако нѣкой нечистъ човѣкъ по умъ и по сърдце го оперира? — Той непремѣнно ще се зарази. Отъ чистото излиза пакъ чисто, отъ благородното — благородно.
към втори вариант >>
27.
В мое име
,
НБ
, София, 29.9.1918г.,
Аз не вярвам в Любов, която се изразява в
чукане
на пълни чаши и пиене наздравица за благото на този или на онзи народ.
Възлюбеният говори на възлюбената си това, което Бог е казал. Казвате на някого, че го обичате. Как ще изразите обичта си? Ако е гладен, ще го нахраните; ако е жаден, ще го напоите; ако е бос и окъсан, ще го облечете; ако е невежа, ще го научите на нещо. Аз вярвам само в Любов, която дава.
Аз не вярвам в Любов, която се изразява в
чукане
на пълни чаши и пиене наздравица за благото на този или на онзи народ.
Ще седнат няколко души пред чаши, пълни с вино, ще се чукат и ще пият за доброто на България. Това не е нито Любов, нито Обич. България се нуждае от герои, от хора с характер, с Добродетели, с Вяра, които могат да издържат на всички условия. Сега иде неприятелят. Вътрешното разлагане, желанието на човека да се осигури, да живее само за себе си, трябва да се премахне.
към беседата >>
Ще седнат няколко души пред чаши, пълни с вино, ще се
чукат
и ще пият за доброто на България.
Казвате на някого, че го обичате. Как ще изразите обичта си? Ако е гладен, ще го нахраните; ако е жаден, ще го напоите; ако е бос и окъсан, ще го облечете; ако е невежа, ще го научите на нещо. Аз вярвам само в Любов, която дава. Аз не вярвам в Любов, която се изразява в чукане на пълни чаши и пиене наздравица за благото на този или на онзи народ.
Ще седнат няколко души пред чаши, пълни с вино, ще се
чукат
и ще пият за доброто на България.
Това не е нито Любов, нито Обич. България се нуждае от герои, от хора с характер, с Добродетели, с Вяра, които могат да издържат на всички условия. Сега иде неприятелят. Вътрешното разлагане, желанието на човека да се осигури, да живее само за себе си, трябва да се премахне. Няма защо да се осигурявате.
към беседата >>
Той вземе
чук
в ръка и един след друг ги сглобява.
Мнозина отиват при Господа, да искат честен касиер, който да пази касите им. Отговаря им се, че няма двама или трима, събрани в името на Бога, за да изберат оттам човек. Възразяват, че всички са правоверни, събират се в името на Бога, правят молитви. Такова събиране още не е истинско. Така кацарят събира обръчите на кацата.
Той вземе
чук
в ръка и един след друг ги сглобява.
Това събиране не става по ваша воля, но по волята на кацаря. Ако вашите умове, сърца и воля се съберат доброволно, в името Божие, там е Бог сред вас. Този е пътят, по който можете да изправите живота си. Това, което става с вас, става и с целия свят. Светът представлява велика, колективна душа.
към беседата >>
Азъ не вѣрвамъ въ любовь, която се изразява въ
чукане
на пълни чаши и пиене наздравица за благото на този или на онзи народъ.
(втори вариант)
Възлюбениятъ говори на възлюбената си това, което Богъ е казалъ. Казвате на нѣкого, че го обичате. Какъ ще изразите обичьта си? Ако е гладенъ, ще го нахраните; ако е жаденъ, ще го напоите; ако е босъ и окѫсанъ, ще го облѣчете; ако е невежа, ще го научите на нѣщо. Азъ вѣрвамъ само въ любовь, която дава.
Азъ не вѣрвамъ въ любовь, която се изразява въ
чукане
на пълни чаши и пиене наздравица за благото на този или на онзи народъ.
Ще седнатъ нѣколко души предъ чаши, пълни съ вино, ще се чукатъ и ще пиятъ за доброто на България. Това не е нито любовь, нито обичь. България се нуждае отъ герои, отъ хора съ характеръ, съ добродетели, съ вѣра, които могатъ да издържатъ на всички условия. Сега иде неприятельтъ. Вѫтрешното разлагане, желанието на човѣка да се осигури, да живѣе само за себе си, трѣбва да се премахне.
към втори вариант >>
Ще седнатъ нѣколко души предъ чаши, пълни съ вино, ще се
чукатъ
и ще пиятъ за доброто на България.
(втори вариант)
Казвате на нѣкого, че го обичате. Какъ ще изразите обичьта си? Ако е гладенъ, ще го нахраните; ако е жаденъ, ще го напоите; ако е босъ и окѫсанъ, ще го облѣчете; ако е невежа, ще го научите на нѣщо. Азъ вѣрвамъ само въ любовь, която дава. Азъ не вѣрвамъ въ любовь, която се изразява въ чукане на пълни чаши и пиене наздравица за благото на този или на онзи народъ.
Ще седнатъ нѣколко души предъ чаши, пълни съ вино, ще се
чукатъ
и ще пиятъ за доброто на България.
Това не е нито любовь, нито обичь. България се нуждае отъ герои, отъ хора съ характеръ, съ добродетели, съ вѣра, които могатъ да издържатъ на всички условия. Сега иде неприятельтъ. Вѫтрешното разлагане, желанието на човѣка да се осигури, да живѣе само за себе си, трѣбва да се премахне. Нѣма защо да се осигурявате.
към втори вариант >>
Той вземе
чукъ
въ рѫка и единъ следъ другъ ги сглобява.
(втори вариант)
Мнозина отиватъ при Господа да искатъ честенъ касиеръ който да пази каситѣ имъ. Отговаря имъ се, че нѣма двама или трима, събрани въ името на Бога, за да избератъ оттамъ човѣкъ. Възразяватъ, че всички са правовѣрни, събиратъ се въ името на Бога, правятъ молитви. Такова събиране още не е истинско. Така кацарьтъ събира обрѫчитѣ на кацата.
Той вземе
чукъ
въ рѫка и единъ следъ другъ ги сглобява.
Това събиране не става по ваша воля, но по волята на кацаря. Ако вашитѣ умове, сърдца и воля се събератъ доброволно, въ името Божие, тамъ е Богъ срѣдъ васъ. Този е пѫтьтъ, по който можете да изправите живота си. Това, което става съ васъ, става и съ цѣлия свѣтъ. Свѣтътъ представя велика, колективна душа.
към втори вариант >>
28.
Да се роди
,
НБ
, София, 6.10.1918г.,
Да учиш и възпитаваш хората, това е труд; да им готвиш, да
чукаш
лук и месо, това е мъчение.
– Нека я изорат и посеят. След това ще дойда Аз, да я ожъна. Като събера житото, ще ги извикам, и всички заедно ще седнем да си похапнем. Така Бог работи. Следователно който прави добро на хората и ги люби, той работи.
Да учиш и възпитаваш хората, това е труд; да им готвиш, да
чукаш
лук и месо, това е мъчение.
Не е тежка работата на човека; тежко е, че усилията му остават неоценени. След като е прекарал с часове в кухнята, ще му кажат: "Нищо не струва яденето." – “Докога ще се мъчим? ” – Докато разберете смисъла на Живота и се откажете от неестествените желания, които водят към неестествени пътища. Едно време Бог направил две реки, които пуснал да текат по определен път: едната вървяла надолу, а другата – нагоре. Първата река минавала през чернозем, поради което била мътна; втората минавала през чисти пластове, затова водата й била чиста.
към беседата >>
Да учишъ и възпитавашъ хората, това е трудъ; да имъ готвишъ, да
чукашъ
лукъ и месо, това е мѫчение.
(втори вариант)
Богъ отговаря: Нека я изоратъ и посѣятъ. Следъ това ще дойда Азъ, да я ожъна. Като събера житото, ще ги извикамъ, и всички заедно ще седнемъ да си похапнемъ. Така Богъ работи. Следователно, който прави добро на хората и ги люби, той работи.
Да учишъ и възпитавашъ хората, това е трудъ; да имъ готвишъ, да
чукашъ
лукъ и месо, това е мѫчение.
Не е тежка работата на човѣка; тежко е, че усилията му оставатъ неоценени. Следъ като прекаралъ съ часове въ кухнята, ще му кажатъ: Нищо не струва яденето. — Докога ще се мѫчимъ? — Докато разберете смисъла на живота и се откажете отъ неестественитѣ желания, които водятъ къмъ неестествени пѫтища. Едно време Богъ направилъ две рѣки, които пусналъ да текатъ по опредѣленъ пѫть: едната вървѣла надолу.
към втори вариант >>
29.
Да наеме работници
,
НБ
, София, 10.11.1918г.,
Един турчин, кафеджия,
чукал
кафе в голям каменен хаван пред дюкяна си и на всяко слагане на
чука
се чувал звукът ха.
"Да наеме работници за лозето си." Копането е специална работа. Дълго време човек трябва да посещава Божествения университет, докато се научи да копае. Като копае, той вдига и слага мотиката и казва ха. Какво означава това ха? Усилие, труд.
Един турчин, кафеджия,
чукал
кафе в голям каменен хаван пред дюкяна си и на всяко слагане на
чука
се чувал звукът ха.
В това време край дюкяна минал един човек и се спрял да гледа какво прави турчинът. Като чувал при всяко слагане на чука звука ха, той казал на турчина: – Приятелю, хайде да станем съдружници. Ти ще чукаш кафето, а аз ще викам ха. Турчинът го погледнал, усмихнал се и казал:
към беседата >>
Като чувал при всяко слагане на
чука
звука ха, той казал на турчина:
Като копае, той вдига и слага мотиката и казва ха. Какво означава това ха? Усилие, труд. Един турчин, кафеджия, чукал кафе в голям каменен хаван пред дюкяна си и на всяко слагане на чука се чувал звукът ха. В това време край дюкяна минал един човек и се спрял да гледа какво прави турчинът.
Като чувал при всяко слагане на
чука
звука ха, той казал на турчина:
– Приятелю, хайде да станем съдружници. Ти ще чукаш кафето, а аз ще викам ха. Турчинът го погледнал, усмихнал се и казал: – Съгласен съм. Започнали заедно да работят.
към беседата >>
Ти ще
чукаш
кафето, а аз ще викам ха.
Усилие, труд. Един турчин, кафеджия, чукал кафе в голям каменен хаван пред дюкяна си и на всяко слагане на чука се чувал звукът ха. В това време край дюкяна минал един човек и се спрял да гледа какво прави турчинът. Като чувал при всяко слагане на чука звука ха, той казал на турчина: – Приятелю, хайде да станем съдружници.
Ти ще
чукаш
кафето, а аз ще викам ха.
Турчинът го погледнал, усмихнал се и казал: – Съгласен съм. Започнали заедно да работят. Турчинът вдигал и слагал тежкия чук, а съдружникът внимавал да улови момента, когато трябва да каже ха. Така свършили чукането на кафето.
към беседата >>
Турчинът вдигал и слагал тежкия
чук
, а съдружникът внимавал да улови момента, когато трябва да каже ха.
– Приятелю, хайде да станем съдружници. Ти ще чукаш кафето, а аз ще викам ха. Турчинът го погледнал, усмихнал се и казал: – Съгласен съм. Започнали заедно да работят.
Турчинът вдигал и слагал тежкия
чук
, а съдружникът внимавал да улови момента, когато трябва да каже ха.
Така свършили чукането на кафето. Турчинът правил кафета на посетителите си и турял десетачетата в една добре отворена тенекиена кутийка. Съдружникът му казал: – Приятелю, трябва да дадеш и на мене половината печалба. Турчинът си мълчал, нищо не му казвал.
към беседата >>
Така свършили
чукането
на кафето.
Ти ще чукаш кафето, а аз ще викам ха. Турчинът го погледнал, усмихнал се и казал: – Съгласен съм. Започнали заедно да работят. Турчинът вдигал и слагал тежкия чук, а съдружникът внимавал да улови момента, когато трябва да каже ха.
Така свършили
чукането
на кафето.
Турчинът правил кафета на посетителите си и турял десетачетата в една добре отворена тенекиена кутийка. Съдружникът му казал: – Приятелю, трябва да дадеш и на мене половината печалба. Турчинът си мълчал, нищо не му казвал. Тогава той завел дело против кафеджията.
към беседата >>
В това отношение, главите на мъжа и на жената са като чутури, в които
чукат
кафе.
Един момък се влюбил в една мома, но тя обичала друг, за когото се оженила. За да не го огорчи, тя му казала: "Аз дадох къщата си на друг, но ще направя нова къща, която ще дам на тебе." Тя родила дъщеря, която след двайсет години се оженила за него. Женитбата има смисъл само когато приближава човека до Бога, когато възлюбените си помагат взаимно. Обаче, каква женитба е тази, която отдалечава хората от Бога и разваля отношенията помежду им? Ако наблюдавате живота на семействата, ще видите, че някъде членовете постоянно удрят главите си, разправят се, спорят.
В това отношение, главите на мъжа и на жената са като чутури, в които
чукат
кафе.
Децата им само ги обикалят и казват ха, но в края на краищата, нищо не излиза от това съдружие. В други семейства всички членове имат стремежа на тиквеното семе – да обсебят колкото може повече земя, едни да се разширят за сметка на други. И като сплетат стъблата си, объркат се и нямат никакъв резултат. Поживеят така няколко месеца, докато дойде господарят на нивата и обере всичките плодове. За предпочитане е да дадеш по-малък плод и да живееш повече, отколкото да имаш голям плод, а кратък живот.
към беседата >>
Единъ турчинъ, кафеджия,
чукалъ
кафе въ голѣмъ камененъ хаванъ предъ дюкяна си и на всѣко слагане на
чука
се чувало звукътъ „ха”.
(втори вариант)
„Да наеме работници за лозето си.” Копането е специална работа. Дълго време човѣкъ трѣбва да посещава Божествения университетъ, докато се научи да копае. Като копае, той вдига и слага мотиката и казва „ха”. Какво означава това „ха”? — Усилие, трудъ.
Единъ турчинъ, кафеджия,
чукалъ
кафе въ голѣмъ камененъ хаванъ предъ дюкяна си и на всѣко слагане на
чука
се чувало звукътъ „ха”.
Въ това време край дюкяна миналъ единъ човѣкъ и се спрѣлъ да гледа, какво прави турчинътъ. Като чувалъ при всѣко слагане на чука звука „ха”, той казалъ на турчина: Приятелю, хайде да станемъ съдружници. Ти ще чукашъ кафето, а азъ ще викамъ „ха”. Турчинътъ го погледналъ, усмихналъ се и казалъ: Съгласенъ съмъ. Започнали заедно да работятъ.
към втори вариант >>
Като чувалъ при всѣко слагане на
чука
звука „ха”, той казалъ на турчина: Приятелю, хайде да станемъ съдружници.
(втори вариант)
Като копае, той вдига и слага мотиката и казва „ха”. Какво означава това „ха”? — Усилие, трудъ. Единъ турчинъ, кафеджия, чукалъ кафе въ голѣмъ камененъ хаванъ предъ дюкяна си и на всѣко слагане на чука се чувало звукътъ „ха”. Въ това време край дюкяна миналъ единъ човѣкъ и се спрѣлъ да гледа, какво прави турчинътъ.
Като чувалъ при всѣко слагане на
чука
звука „ха”, той казалъ на турчина: Приятелю, хайде да станемъ съдружници.
Ти ще чукашъ кафето, а азъ ще викамъ „ха”. Турчинътъ го погледналъ, усмихналъ се и казалъ: Съгласенъ съмъ. Започнали заедно да работятъ. Турчинътъ вдигалъ и слагалъ тежкия чукъ, а съдружникътъ внимавалъ да улови момента, когато трѣбва да каже „ха”. Така свършили чукането на кафето.
към втори вариант >>
Ти ще
чукашъ
кафето, а азъ ще викамъ „ха”.
(втори вариант)
Какво означава това „ха”? — Усилие, трудъ. Единъ турчинъ, кафеджия, чукалъ кафе въ голѣмъ камененъ хаванъ предъ дюкяна си и на всѣко слагане на чука се чувало звукътъ „ха”. Въ това време край дюкяна миналъ единъ човѣкъ и се спрѣлъ да гледа, какво прави турчинътъ. Като чувалъ при всѣко слагане на чука звука „ха”, той казалъ на турчина: Приятелю, хайде да станемъ съдружници.
Ти ще
чукашъ
кафето, а азъ ще викамъ „ха”.
Турчинътъ го погледналъ, усмихналъ се и казалъ: Съгласенъ съмъ. Започнали заедно да работятъ. Турчинътъ вдигалъ и слагалъ тежкия чукъ, а съдружникътъ внимавалъ да улови момента, когато трѣбва да каже „ха”. Така свършили чукането на кафето. Турчинътъ правилъ кафета на посетителитѣ си и турялъ десетачетата въ една добре затворена тенекиена кутийка.
към втори вариант >>
Турчинътъ вдигалъ и слагалъ тежкия
чукъ
, а съдружникътъ внимавалъ да улови момента, когато трѣбва да каже „ха”.
(втори вариант)
Въ това време край дюкяна миналъ единъ човѣкъ и се спрѣлъ да гледа, какво прави турчинътъ. Като чувалъ при всѣко слагане на чука звука „ха”, той казалъ на турчина: Приятелю, хайде да станемъ съдружници. Ти ще чукашъ кафето, а азъ ще викамъ „ха”. Турчинътъ го погледналъ, усмихналъ се и казалъ: Съгласенъ съмъ. Започнали заедно да работятъ.
Турчинътъ вдигалъ и слагалъ тежкия
чукъ
, а съдружникътъ внимавалъ да улови момента, когато трѣбва да каже „ха”.
Така свършили чукането на кафето. Турчинътъ правилъ кафета на посетителитѣ си и турялъ десетачетата въ една добре затворена тенекиена кутийка. Съдружникътъ му казалъ: Приятелю, трѣбва да дадешъ и на мене половината печалба. Турчинътъ си мълчалъ, нищо не му казвалъ. Тогава той завелъ дѣло противъ кафеджията.
към втори вариант >>
Така свършили
чукането
на кафето.
(втори вариант)
Като чувалъ при всѣко слагане на чука звука „ха”, той казалъ на турчина: Приятелю, хайде да станемъ съдружници. Ти ще чукашъ кафето, а азъ ще викамъ „ха”. Турчинътъ го погледналъ, усмихналъ се и казалъ: Съгласенъ съмъ. Започнали заедно да работятъ. Турчинътъ вдигалъ и слагалъ тежкия чукъ, а съдружникътъ внимавалъ да улови момента, когато трѣбва да каже „ха”.
Така свършили
чукането
на кафето.
Турчинътъ правилъ кафета на посетителитѣ си и турялъ десетачетата въ една добре затворена тенекиена кутийка. Съдружникътъ му казалъ: Приятелю, трѣбва да дадешъ и на мене половината печалба. Турчинътъ си мълчалъ, нищо не му казвалъ. Тогава той завелъ дѣло противъ кафеджията. Като се явили предъ сѫдията, съдружникътъ разказалъ цѣлата история и настоявалъ да получи часть отъ печалбата.
към втори вариант >>
Въ това отношение, главитѣ на мѫжа и на жената сѫ като чутури, въ които
чукатъ
кафе.
(втори вариант)
За да не го огорчи, тя му казала: Азъ дадохъ кѫщата, си на другъ, но ще направя нова кѫща, която ще дамъ на тебе. Тя родила дъщеря, която следъ 20 години се оженила за него. Женитбата има смисълъ, само когато приближава човѣка до Бога, когато възлюбенитѣ си помагатъ взаимно. Обаче, каква женитба е тази, която отдалечава хората отъ Бога и разваля отношенията помежду имъ? Ако наблюдавате живота на семействата, ще видите, че нѣкѫде членоветѣ постоянно удрятъ главитѣ си, разправятъ се, спорятъ.
Въ това отношение, главитѣ на мѫжа и на жената сѫ като чутури, въ които
чукатъ
кафе.
Децата имъ само ги обикалятъ и казватъ „ха”, но въ края на краищата, нищо не излиза отъ това съдружие. Въ други семейства всички членове иматъ стремежа на тиквеното сѣме — да обсебятъ, колкото може повече земя, едни да се разширятъ за смѣтка на други. И, като сплетатъ стъблата си, объркатъ се и нѣматъ никакъвъ резултатъ. Поживѣятъ така нѣколко месеца, докато дойде господарьтъ на нивата и обере всичкитѣ плодове. За предпочитане е да дадешъ по-малъкъ плодъ и да живѣешъ повече, отколкото да имашъ голѣмъ плодъ, а кратъкъ животъ.
към втори вариант >>
30.
Моето иго
,
НБ
, София, 9.3.1919г.,
Щом наближи време да се излюпи, то започва да
чука
върху черупката, докато я пробие и излезе вън, на свобода.
То води човека към мъчение, труд и работа. Понеже съвременният човек е проникнал дълбоко в материята и се е свързал с нея, той се мъчи, докато скъса тези връзки. След това започва да се труди, и най-после животът му се осмисля. Щом осмисли живота си, човек работи. И пилето, докато е в черупката на яйцето, се мъчи.
Щом наближи време да се излюпи, то започва да
чука
върху черупката, докато я пробие и излезе вън, на свобода.
И в свободния живот има иго, но пилето се труди вече да осигури прехраната си. Всички хора са затворени в черупка, от която трябва да излязат. Докато не я усеща, човек стои в черупката си тих и спокоен. Щом му дотегне, той се мъчи, прави опити да я пробие и да излезе навън. Важно е да спази момента на пробиването й.
към беседата >>
31.
Като го видя Петър
,
НБ
, София, 20.4.1919г.,
Вие казвате: „В такива случаи нас ни трябват лекари." Да, нам са необходими лекари, но при условията, при които днес живеем: когато си
чукаме
главите, когато се застрелваме и т.н.
(втори вариант)
Защото те изпъдиха. Това е философията на пълните и празните стомаси. Аз ще приложа същата мярка. Ако си здрав, аз ще те нахраня, но ако не си здрав, ако стомахът ти е разстроен, няма да ти дам нищо. Следователно не всякога нахранването е добро, както ненахранването не е всякога лошо.
Вие казвате: „В такива случаи нас ни трябват лекари." Да, нам са необходими лекари, но при условията, при които днес живеем: когато си
чукаме
главите, когато се застрелваме и т.н.
В деня, когато престанем да се бием, когато изчезнат болестите, няма да имаме нужда от лекари, от техните прибори и инструменти. Вие казвате: „Нас ни трябват учители." Да, ако хората се раждат, ще имат нужда от учители; но ако не се раждат, ако бяха възрастни, каква нужда щяха да имат от учители? Казвате: „Имаме нужда от свещеници и проповедници." Ами ако хората са просветени, ако не се нуждаят от проповеди, тогава щяха ли да бъдат необходими проповедниците? Следователно учители, свещеници, проповедници, лекари са потребни само там, гдето има смърт, раждане, болести, невежество. Този род хора ги наричам хора на лъжата.
към втори вариант >>
32.
Светило на тялото
,
НБ
, , 11.5.1919г.,
– Като си опечете едно прасенце, кокошчица, пуйчица, наточите си винце, седнете на масата, затракат вилици,
зачукат
се чаши, пие се за здраве, за хаир на мира.
Когато чакате вашия възлюблен, времето тече много бавно, но когато чакате определения час, за да ви обесят, той дохожда много скоро. Ние изпитваме нещата според нашето вътрешно състояние. Христос казва, че ако вашето око е чисто, вие няма да забелязвате как минава времето. Вие ще се радвате. Днес кога се радвате?
– Като си опечете едно прасенце, кокошчица, пуйчица, наточите си винце, седнете на масата, затракат вилици,
зачукат
се чаши, пие се за здраве, за хаир на мира.
Да, но тези кокошки и агънца са недоволни от вашата радост, не я споделят. Вашата радост е тяхна скръб. Един ден отношенията ще се изменят. От вашите тлъстини ще се образува тревата, която овците спокойно ще хрупат. Това ще им бъде отплата за тяхното месо, което вие ред години сте употребявали.
към беседата >>
33.
Методи за уякчаване вътрешната връзка между хората
,
СБ
, В.Търново, 19.8.1919г.,
Допуснете, че имате градина насадена с пиперки и зеле, може ли да култивирате този
зеленчук
без поне малка вадичка за напояване?
Във всички създания съществува вътрешна връзка. Вие трябва да се стремите да премахнете условията, които препятствуват за заякчаване на тази връзка. Всеки от вас трябва да работи -искрено върху себе си и, като работи, да счита, че работи за всички и че всички работят за него, То е Божествен закон, който трябва да работи и в нас. Окултната наука го нарича „Висш аз", но по-право е да се каже „Божествена душа". В нея са вложени всички условия за нейното развитие, а когато е образувана връзката, всички способности и чувства растат.
Допуснете, че имате градина насадена с пиперки и зеле, може ли да култивирате този
зеленчук
без поне малка вадичка за напояване?
Може да поседите всякакви семена, но, ако някой ви лиши от вадичката, напразно ще се трудите. Всеки от вас трябва да има такава вадичка. Имате ли я, всичко ще прорасте, нямате ли я, никакъв плод не очаквайте. Много вярвания и много философии пропадат именно по липса на такава вадичка. Може ли да узнаете дали имате вадичка ?
към беседата >>
34.
Аз съм онзи човек
,
НБ
, София, 28.9.1919г.,
Когато бобът и лещата узреят,
чукат
ги с тояга, за да паднат узрелите зрънца.
Рекламите са различните прозвища, които ни са дадени. Кое е истинското ни име, мъчно може да се разбере. Пророкът казва: „Аз съм онзи човек, който видях скръб от жезъла на Неговата ярост.” На такъв рекламаджия трябва тояга. – Защо е нужно тояга? – За да излязат узрелите зрънца.
Когато бобът и лещата узреят,
чукат
ги с тояга, за да паднат узрелите зрънца.
Тогава ще пишете в историята, че сте многострадален народ. Аз облажавам всеки човек и всеки народ, който е страдал, защото от него ще излезе доброто и възвишеното, които ще служат за повдигане на човечеството. Бог сега вдига и слага тоягата си върху гърба на българите. Те казват : Убиха ни! – Не, само шушулките хвърлят настрана.
към беседата >>
Кажете и вие като Иеремия: „Ние сме оня народ, който има скръб.” Казвам: Блажени сте, носете тоя хомот, за да дойде Божествената тояга и да
очука
житото, да отдели чистото от нечистото.
Дойде някоя главна гъба и всички казват: Той ще повдигне България. България си има свой план, определен от Бога. Земята, която и е дадена от Бога, никой не може да й я вземе. Всеки народ, който би се опитал да вземе тая земя, която е дадена за осигуряване на народа, е проклет. Върху него ще дойдат най-големите страдания.
Кажете и вие като Иеремия: „Ние сме оня народ, който има скръб.” Казвам: Блажени сте, носете тоя хомот, за да дойде Божествената тояга и да
очука
житото, да отдели чистото от нечистото.
После тоягата ще се сложи и върху другите народи. Блажен оня народ, който Бог ръководи и отправя в пътя на правдата и истината. В тоя народ ще се развият възвишени добродетели. Обърнете се към Бога и кажете: Господи, благодарим Ти, че ни избави от фалшивите реклами и ни посочи истинския път. Потърсете тоя Бог в себе си.
към беседата >>
Когато бобът и лещата узреят,
чукат
ги с тояга, за да паднат узрелите зрънца.
(втори вариант)
Рекламите са различните прозвища, които ни са дадени. Кое е истинското ни име мъчно може да се разбере. Пророкът казва: „Аз съм онзи човек, който видях скръб от жезъла на Неговата ярост." На такъв рекламаджия трябва тояга. Защо е нужно тояга? За да излязат узрелите зрънца.
Когато бобът и лещата узреят,
чукат
ги с тояга, за да паднат узрелите зрънца.
Тогава ще пишете в историята, че сте многострадален народ. Аз облажавам всеки човек и всеки народ, който е страдал, защото от него ще излезе доброто и възвишеното, които ще служат за повдигане на човечеството. Бог сега вдига и слага тоягата си върху гърба на българите. Те казват: „Убиха ни." Не, само шушулките хвърлят настрана. Аз облажавам всеки човек, бит от Господа или от някой мъдрец, защото така се намагнетисва.
към втори вариант >>
Казвам: блажени сте, носете тоя хомот, за да дойде Божествената тояга и да
очука
житото, да отдели чистото от нечистото.
(втори вариант)
Дойде някоя главна гъба и всички казват: „Той ще повдигне България." България си има свой план, определен от Бога. Земята, която й е дадена от Бога, никой не може да й я вземе. Всеки народ, който би се опитал да вземе тая земя, която е дадена за осигуряване на народа, е проклет. Върху него ще дойдат най-големите страдания. Кажете и вие като Йеремия: „Ние сме оня народ, който има скръб."
Казвам: блажени сте, носете тоя хомот, за да дойде Божествената тояга и да
очука
житото, да отдели чистото от нечистото.
После тоягата ще се сложи и върху другите народи. Блажен оня народ, който Бог ръководи и отправя в пътя на правдата и истината. В тоя народ ще се развият възвишени добродетели. Обърнете се към Бога и кажете: „Господи, благодарим Ти, че ни избави от фалшивите реклами и ни посочи истинския път." Потърсете Тоя Бог в себе си. Той е вътре във вас.
към втори вариант >>
35.
Бог е говорил
,
НБ
, София, 9.11.1919г.,
Едва след 250 милиони години на възпитание и
чукане
на човешкия мозък, хората съзнаха, че без всичко може, но не и без хляб.
И ние днес се ползуваме от него, знаем, каква сила съдържа то. Въпреки това, малцина знаят истинската стойност на житното зърно. В известни случаи българинът би се отказал от прясната пита хляб за сметка на печената кокошка или печеното агне. До преди войната, все се намираше някой да каже, че се отказва от хляба, но не и от печеното агне След войната всеки казва: Отказвам се от агнето, но не и от хляба. Значи, войната намести изкривеното в човешкия ум.
Едва след 250 милиони години на възпитание и
чукане
на човешкия мозък, хората съзнаха, че без всичко може, но не и без хляб.
Това е истинската философия, до която хората са дошли. Само така те ще разберат стиха, в който Христос казва: „Аз съм живия хляб слязъл от небето. Който ме яде, той има живот в себе си”. „А Тоя отде е, не знаем. Че не знаете, това не е важен аргумент Незнанието не разрешава въпросите.
към беседата >>
Едва след двеста и петдесет милиона години на възпитание и
чукане
на човешкия мозък хората съзнаха, че без всичко може, но не и без хляб.
(втори вариант)
Въпреки това малцина знаят истинската стойност на житното зърно. В известни случаи българинът би се отказал от прясната пита хляб за сметка на печената кокошка или печеното агне. Допреди войната все се намираше някой да каже, че се отказва от хляба, но не и от печеното агне. След войната всеки казва: „Отказвам се от агнето, но не и от хляба." Значи войната намести изкривеното в човешкия ум.
Едва след двеста и петдесет милиона години на възпитание и
чукане
на човешкия мозък хората съзнаха, че без всичко може, но не и без хляб.
Това е истинската философия, до която хората са дошли. Само така те ще разберат стиха, в който Христос казва: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето. Който Ме яде, той има живот в себе си." „А Тоя отде е, не знаем." Че не знаете, това не е важен аргумент. Незнанието не разрешава въпросите.
към втори вариант >>
36.
Двамата свидетели
,
НБ
, София, 16.11.1919г.,
Един турчин кълцал кафе в един голям каменен хаван с голям дървен
чук
и като
чукал
, казвал: „Ха!
Желанията на сърцето са илюзии на младежта – трябва месце за ядене“. И днес спрат крехката душа на дъщерята – това не е важно, утре онова не е важно – тя стане като майка си и почне да казва: „Това е глупаво, реално е еди-какво“. Реално беше това, което чувстваше това момиченце, дъщерята, в своето сърце, по-реално от него няма. Как искате да опитате нещо: с езика си, или със сърцето си? Ще приведа пак онзи пример, който съм привеждал и друг път.
Един турчин кълцал кафе в един голям каменен хаван с голям дървен
чук
и като
чукал
, казвал: „Ха!
“ Минавал край дюкяна му един човек и му казал: „Аз съм без работа, предлагам услугите си, искам да ти помогна в тази работа. Ти ще чукаш с чука, а аз ще казвам „Ха! “ – Почнали работата. Турчинът вдигал и слагал чука, а помагачът викал: „Ха! “ Счукали кафето.
към беседата >>
Ти ще
чукаш
с
чука
, а аз ще казвам „Ха!
Реално беше това, което чувстваше това момиченце, дъщерята, в своето сърце, по-реално от него няма. Как искате да опитате нещо: с езика си, или със сърцето си? Ще приведа пак онзи пример, който съм привеждал и друг път. Един турчин кълцал кафе в един голям каменен хаван с голям дървен чук и като чукал, казвал: „Ха! “ Минавал край дюкяна му един човек и му казал: „Аз съм без работа, предлагам услугите си, искам да ти помогна в тази работа.
Ти ще
чукаш
с
чука
, а аз ще казвам „Ха!
“ – Почнали работата. Турчинът вдигал и слагал чука, а помагачът викал: „Ха! “ Счукали кафето. Турчинът почнал да прави кафета и като вземал пари, турял ги в касата и нищо не давал на съдружника си. Последният се докачил, завел дело за неизпълнение договора на съдружието.
към беседата >>
Турчинът вдигал и слагал
чука
, а помагачът викал: „Ха!
Ще приведа пак онзи пример, който съм привеждал и друг път. Един турчин кълцал кафе в един голям каменен хаван с голям дървен чук и като чукал, казвал: „Ха! “ Минавал край дюкяна му един човек и му казал: „Аз съм без работа, предлагам услугите си, искам да ти помогна в тази работа. Ти ще чукаш с чука, а аз ще казвам „Ха! “ – Почнали работата.
Турчинът вдигал и слагал
чука
, а помагачът викал: „Ха!
“ Счукали кафето. Турчинът почнал да прави кафета и като вземал пари, турял ги в касата и нищо не давал на съдружника си. Последният се докачил, завел дело за неизпълнение договора на съдружието. Съдията попитал как стои работата и като му разправили, поръчал да направят една тенекия и казал на кафеджията: „Като взимаш пари, ще ги пущаш в тенекията и тенекията ще каже „Тин! “ Това ще бъде заплатата на съдружника ти, който казваше „Ха!
към беседата >>
“
Счукали
кафето.
Един турчин кълцал кафе в един голям каменен хаван с голям дървен чук и като чукал, казвал: „Ха! “ Минавал край дюкяна му един човек и му казал: „Аз съм без работа, предлагам услугите си, искам да ти помогна в тази работа. Ти ще чукаш с чука, а аз ще казвам „Ха! “ – Почнали работата. Турчинът вдигал и слагал чука, а помагачът викал: „Ха!
“
Счукали
кафето.
Турчинът почнал да прави кафета и като вземал пари, турял ги в касата и нищо не давал на съдружника си. Последният се докачил, завел дело за неизпълнение договора на съдружието. Съдията попитал как стои работата и като му разправили, поръчал да направят една тенекия и казал на кафеджията: „Като взимаш пари, ще ги пущаш в тенекията и тенекията ще каже „Тин! “ Това ще бъде заплатата на съдружника ти, който казваше „Ха! “. Вие, които слушате вкуса на вашия език, то е, както се казва на турски: „нефес-орта“.
към беседата >>
37.
Ще живее
,
НБ
, София, 7.12.1919г.,
Насилникът е подобен на
чук
, или на брадва.
Бог забавя, но не забравя. Може след хиляди години да се чуе Неговият глас, но ще се чуе. Той е дълготърпелив. Сегашните хора са слезли дълбоко в материята, отклонили са се от Божествените методи и мислят, че светът ще се оправи чрез насилие. Насилието унищожава хората, но не ги оправя.
Насилникът е подобен на
чук
, или на брадва.
Какво допринася чукът? След като е удрял няколко години върху камъните, той се изтъркал и унищожил. Така постъпват и лошите хора. Те сами се унищожават и с това измъчват добрите хора. Че това е така, сами ще го проверите.
към беседата >>
Какво допринася
чукът
?
Може след хиляди години да се чуе Неговият глас, но ще се чуе. Той е дълготърпелив. Сегашните хора са слезли дълбоко в материята, отклонили са се от Божествените методи и мислят, че светът ще се оправи чрез насилие. Насилието унищожава хората, но не ги оправя. Насилникът е подобен на чук, или на брадва.
Какво допринася
чукът
?
След като е удрял няколко години върху камъните, той се изтъркал и унищожил. Така постъпват и лошите хора. Те сами се унищожават и с това измъчват добрите хора. Че това е така, сами ще го проверите. Идете на гробищата да видите.
към беседата >>
че всички хора, които са напуснали земята, са
чукали
камъни и сами се унищожили.
След като е удрял няколко години върху камъните, той се изтъркал и унищожил. Така постъпват и лошите хора. Те сами се унищожават и с това измъчват добрите хора. Че това е така, сами ще го проверите. Идете на гробищата да видите.
че всички хора, които са напуснали земята, са
чукали
камъни и сами се унищожили.
Христос дойде на земята да покаже на хората начин, по който могат да се освободят от своята карма и да влязат в пътя на дихармата. Какво представя дихармата? Тя е закон на благоденствие, при който човек живее в благоприятни условия, в пълна хармония. Дихармата подразбира живот на безсмъртие. Тя е живот на любовта, на мъдростта, на истината, на правдата и на свободата.
към беседата >>
Вие приличате на един
чук
или на една брадва.
(втори вариант)
За нищо. Но това няма да мине така, защото за този добър син ще се застъпи сам Бог, Който е по-силен Баща от този, който синът има на земята. Макар и след хиляди години, но ще има кой да се застъпи за този син на земята. Но понеже ние сме слезли много дълбоко на земята, ние сме изгубили първоначалните си знания и мислим да оправим света чрез насилие. Не, чрез насилие вие сами себе си самоунищожавате.
Вие приличате на един
чук
или на една брадва.
Онзи чук, който с хиляди години е чукал камъните, няма ли след време да се унищожи? Лошите хора сами се самоунищожават, като измъчват добрите хора в света. Че това е един факт, посетете [гробищата]. Нека ми покажат един човек, който е чукал камъни и да не е отишъл на Орландовци. Такъв ще бъде краят на всички.
към втори вариант >>
Онзи
чук
, който с хиляди години е
чукал
камъните, няма ли след време да се унищожи?
(втори вариант)
Но това няма да мине така, защото за този добър син ще се застъпи сам Бог, Който е по-силен Баща от този, който синът има на земята. Макар и след хиляди години, но ще има кой да се застъпи за този син на земята. Но понеже ние сме слезли много дълбоко на земята, ние сме изгубили първоначалните си знания и мислим да оправим света чрез насилие. Не, чрез насилие вие сами себе си самоунищожавате. Вие приличате на един чук или на една брадва.
Онзи
чук
, който с хиляди години е
чукал
камъните, няма ли след време да се унищожи?
Лошите хора сами се самоунищожават, като измъчват добрите хора в света. Че това е един факт, посетете [гробищата]. Нека ми покажат един човек, който е чукал камъни и да не е отишъл на Орландовци. Такъв ще бъде краят на всички. Когато дойде Христос на земята и каза, че трябва да се обичаме, с това Той ни показа пътя, как да се освободим от своята карма и ни заведе в пътя на благодатта, която източните народи наричат дихарма.
към втори вариант >>
Нека ми покажат един човек, който е
чукал
камъни и да не е отишъл на Орландовци.
(втори вариант)
Не, чрез насилие вие сами себе си самоунищожавате. Вие приличате на един чук или на една брадва. Онзи чук, който с хиляди години е чукал камъните, няма ли след време да се унищожи? Лошите хора сами се самоунищожават, като измъчват добрите хора в света. Че това е един факт, посетете [гробищата].
Нека ми покажат един човек, който е
чукал
камъни и да не е отишъл на Орландовци.
Такъв ще бъде краят на всички. Когато дойде Христос на земята и каза, че трябва да се обичаме, с това Той ни показа пътя, как да се освободим от своята карма и ни заведе в пътя на благодатта, която източните народи наричат дихарма. Дихармата е велик закон, при който човек живее при най- благоприятни условия, в хармония, дето няма смърт, няма нещастия. В кармата има смърт. В дихармата ще живееш в мъдрост, любов, правда и истина.
към втори вариант >>
38.
Добрият пастир
,
НБ
, София, 18.1.1920г.,
Борба съществува, докато
чукаш
камъните и докато направиш къщата си.
събираш ги, но накрая плюсът става минус. Това е дълг от десет хиляди лева. Мнозина казват: Ние трябва да бъдем активни, а не пасивни. Животът е борба. – Това е една трета от истината.
Борба съществува, докато
чукаш
камъните и докато направиш къщата си.
Щом направиш къщата и влезеш в нея, борбата не е на място. В тоя случай, животът не е борба. Борите ли се, това показва, че сте неразумни хора. Казвате, че само революцията ще оправи живота. Знаете ли, какво е отношението на човека към революцията?
към беседата >>
Борба съществува, докато
чукаш
камъните и докато направиш къщата си.
(втори вариант)
Имаш пет хиляди лева, и още пет хиляди, стават десет хиляди лева. Ти си богат човек. Ако имаш пет хиляди лева дълг, и още пет хиляди дълг, ти имаш плюс, тоест събираш ги, но накрая плюсът става минус: това е дълг от десет хиляди лева. Мнозина казват: „Ние трябва да бъдем активни, а не пасивни. Животът е борба." Това е една трета от истината.
Борба съществува, докато
чукаш
камъните и докато направиш къщата си.
Щом направиш къщата и влезеш в нея, борбата не е намясто. В тоя случай животът не е борба. Борите ли се, това показва, че сте неразумни хора. Казвате, че само революцията ще оправи живота. Знаете ли какво е отношението на човека към революцията?
към втори вариант >>
39.
Земният и небесният
,
НБ
, София, 1.2.1920г.,
" Казвам: смисълът на вашия живот е да
очукате
това мляко, докато се превърне на масло и да се покачите отгоре.
(втори вариант)
Защо е бяло? " Жабите не могли да излязат и почнали да обикалят из котела. Обикаляли го, докато едната казала: „Уморих се, искам да сляза долу." Другата казала: „Не искам, понеже тази материя е опасна; ако слезеш, няма да излезеш." „Не, искам да опитам." Едната слязла на дъното, а другата се върнала, докато образувала масло, изкачила се на маслото и излязла из котела. Този свят е един котел с мляко, в който вие сте влезли и се въртите. Казвате: „Какъв е смисълът на този живот?
" Казвам: смисълът на вашия живот е да
очукате
това мляко, докато се превърне на масло и да се покачите отгоре.
Това е великата философия на живота - да очукаш това мляко, да го превърнеш на масло, да разбереш смисъла, и като се очука това мляко, ще придобиеш спасението на твоята душа. Аз употребявам думата „спасение" в съвсем друг смисъл, не както религиозните хора я разбират. Тъй както те разбират спасение на душата, те са прави - и Мойсей от свое гледище е прав, и Христос от Свое гледище е прав. И отделенията, и прогимназиите, и горните класове, и университетите - всички са прави, но има съотношение между това, което се учи в отделенията, прогимназиите и университета. В съвременния свят злото седи в това, че са се събрали един от първо отделение, друг - от второ, трети - от прогимназиите, а четвърти - от университетите и искат да се разберат.
към втори вариант >>
Това е великата философия на живота - да
очукаш
това мляко, да го превърнеш на масло, да разбереш смисъла, и като се
очука
това мляко, ще придобиеш спасението на твоята душа.
(втори вариант)
" Жабите не могли да излязат и почнали да обикалят из котела. Обикаляли го, докато едната казала: „Уморих се, искам да сляза долу." Другата казала: „Не искам, понеже тази материя е опасна; ако слезеш, няма да излезеш." „Не, искам да опитам." Едната слязла на дъното, а другата се върнала, докато образувала масло, изкачила се на маслото и излязла из котела. Този свят е един котел с мляко, в който вие сте влезли и се въртите. Казвате: „Какъв е смисълът на този живот? " Казвам: смисълът на вашия живот е да очукате това мляко, докато се превърне на масло и да се покачите отгоре.
Това е великата философия на живота - да
очукаш
това мляко, да го превърнеш на масло, да разбереш смисъла, и като се
очука
това мляко, ще придобиеш спасението на твоята душа.
Аз употребявам думата „спасение" в съвсем друг смисъл, не както религиозните хора я разбират. Тъй както те разбират спасение на душата, те са прави - и Мойсей от свое гледище е прав, и Христос от Свое гледище е прав. И отделенията, и прогимназиите, и горните класове, и университетите - всички са прави, но има съотношение между това, което се учи в отделенията, прогимназиите и университета. В съвременния свят злото седи в това, че са се събрали един от първо отделение, друг - от второ, трети - от прогимназиите, а четвърти - от университетите и искат да се разберат. Аз казвам: „Ти, приятелю, си в отделението и затова не можеш да се разбереш с други от гимназията или университета." „Ама той не разбира, той е еретик." „Той не е еретик, а и ти си прав, и той е прав."
към втори вариант >>
40.
Що казва Духът
,
НБ
, София, 29.2.1920г.,
Щом падне, той започва да
чука
камъни и казва: Хубав беше животът едно време.
Аз не проповядвам вярване, а вяра в живия Господ. Вярата повдига еднакво и бедния, и богатия. Ако имаш вяра, и беден, и прост да си, ще се повдигнеш. Ако нямаш вяра, и богат да си, ще паднеш. Причината за падането на човека е отсъствието на вяра.
Щом падне, той започва да
чука
камъни и казва: Хубав беше животът едно време.
Казвам: Докато мерите житото с крини, докато го пренасяте с коли, докато го пазите в хамбари, вие всякога ще страдате, и хлябът ще поскъпва от ден на ден. – Какво трябва да правим? – Не теглете житото. Това се постига само с любов. Само по тоя начин ще разберете, как работи природата.
към беседата >>
Всички, които нямат вяра,
чукат
камъни и казват: „Е, какъв хубав беше животът по-рано!
(втори вариант)
Христос казва: „Който има ухо, нека слуша що казва този Божествен Дух." Сега може да кажете: „Този човек иска да ни плаши, да ни накара да вярваме." Аз не проповядвам вярвания, а вяра в живия Господ. Във вярата няма никакви промени. Ти може да си най-последен, най-беден човек, но ако имаш вяра, ще се подигнеш; ако нямаш вяра - ще паднеш, ще изгубиш и това, което си имал. Причината за всяко падане е това, че у хората няма вяра.
Всички, които нямат вяра,
чукат
камъни и казват: „Е, какъв хубав беше животът по-рано!
" Аз ви казвам: „Докато мерите житното зърно, докато с коли го пренасяте и докато в хамбар го пазите, хлябът ще стане още по-скъп." За да не го теглите, какво ви трябва? Любов. Но каква любов? Не от картоф, а да се повърнете към любовта на майката, да видите с какво работи природата. Всеки трябва да има любовта на майката и бащата, след като родят детето си.
към втори вариант >>
41.
Вяра
,
ИБ
,
БС
, София, 5.3.1920г.,
Аз бих могъл да излекувам всинца ви за една година, ако бихме имали на разположение една хубава цветна градина с разнообразни цветя и кошери с пчели, една овощна градина с различни плодове и една
зеленчукова
градина, след което да ви пратя между тях да ги обработвате, за да черпите от тях енергия и спокойствие.
Разгневите се, дойде ви някоя лоша мисъл – работете върху владеенето на тези мисли и им кажете: „Тук, вътре, не ви е мястото, тук е канал и вие може само да минете, без да се задържате! ” Вие трябва да бъдете като онзи служащ на железопътните станции, който със своя ключ отваря релсите, за да минат различните тренове и им дава изправен път. Така и вие с вашия ключ ще можете да дадете правилно направление на вашите мисли и желания. Реплика: Понякога човек външно се въздържа, но отвътре му трепери; как да спре това вътрешно вълнение? Нека си трепери.
Аз бих могъл да излекувам всинца ви за една година, ако бихме имали на разположение една хубава цветна градина с разнообразни цветя и кошери с пчели, една овощна градина с различни плодове и една
зеленчукова
градина, след което да ви пратя между тях да ги обработвате, за да черпите от тях енергия и спокойствие.
Ако сте анемични и неразположени, ще ви пратя да обработвате черешата и ще видите, че ще придобиете ново разположение. Слаба ви е Вярата – ще ви пратя да обработвате зеле, да го поливате и наглеждате. Това са формули, макар и от външни действия. Неразположена си духом – тури ръката си на челото и всичко ще се измени за пет-десет минути. Ако не употребите това средство, то тези от вас, които обичат да смятат, да пишат или да чертаят, нека приложат едно от тези свои любими занимания.
към беседата >>
42.
Ще управлява всички народи
,
НБ
, София, 7.3.1920г.,
Турчинът изразява упоритостта на българина със следната поговорка: „И
чука
си продавам, и чергата си изгарям, но не се покорявам." Тази черта на българина е причина за честите войни.
Като изучавате лицето на човека, виждате един триъгълник – носът. Българинът има слаба воля; умът и сърцето му са по-силно развити от волята. Носът му има дължина средно от 3,5 – 4 см. Българинът е упорит, не е волев човек. Упоритостта е едно качество, а разумната воля – друго.
Турчинът изразява упоритостта на българина със следната поговорка: „И
чука
си продавам, и чергата си изгарям, но не се покорявам." Тази черта на българина е причина за честите войни.
Може да се каже, че на всеки 10–20 години се пада по една война. От народите на Балканския полуостров, българите са воювали най-много. Никое българско царство не е траяло повече от сто години. Това не е за упрек, но факт, който са констатирали всички учени, мислещи хора. Ще кажете, че сте герои.
към беседата >>
43.
Законът и пророците
,
НБ
, София, 28.3.1920г.,
Щом дойде духът да живее във вас, вие ще имате огнище, на което да
чукате
материалите, потребни за съграждането на новия живот.
Когато започнем да пъшкаме, Бог ще ни стисне между пръстите си, като пълно шише; ще ни изпразни от старото съдържание и ще започне да налива ново съдържание. След това ще каже: Ти си готов вече да разбереш Царството Божие и да влезеш в Него. Казано е в Писанието: И Духът ще дойде във вас. – Кога? – Когато сърцата ви бъдат готови.
Щом дойде духът да живее във вас, вие ще имате огнище, на което да
чукате
материалите, потребни за съграждането на новия живот.
Според философията, която ви проповядвам, не разбирам, че трябва да се примирявате, но не казвам, че трябва да си скубите косите, нито да си забивате ноктите. От днес ще питам всички мъже и жени: Бихте ли се добре? – Не. – Тогава излезте навън, идете да вземете уроци по това. Аз не искам да бъдете бити.
към беседата >>
44.
Молих се
,
НБ
, София, 18.4.1920г.,
Жената ще каже, че е прекарвала по пет-шест часа в кухнята да
чука
лук, да пържи кюфтета, с мисълта, че възлюбеният й ще се върне от работа, пиленцата й – от училище, и тя трябва да ги нахрани.
Какво придобиваш с това? Не, не ти трябват никакви черкви, никакви вярвания. Влез дълбоко в себе си! Ако най-благородните и културни хора се запитат искрено, какво велико дело са оставили на човечеството, какво ще си отговорят? Какъв отчет може да си направи всеки човек?
Жената ще каже, че е прекарвала по пет-шест часа в кухнята да
чука
лук, да пържи кюфтета, с мисълта, че възлюбеният й ще се върне от работа, пиленцата й – от училище, и тя трябва да ги нахрани.
Бог пише в книгата: Лук, месо, кюфтета и др. Ученият казва, че се занимавал с математика, астрономия и др. И това се пише в книгата. Всички хора работят, всички имат актив, но, в края на краищата, никой не е направил едно истинско добро, което да остане завинаги записано в книгата на живота. Питам: Можете ли да съберете 5 + 5?
към беседата >>
45.
Приятел и раб
,
НБ
ИБ
, , София, 25.4.1920г.,
Почнеш да
чукаш
пипер, пак плачеш. Защо?
Вътре твоят дух ти казва: „Дъще, ти кълцаш лук, но знаеш ли колко страдания причиняваш, като учиш това изкуство? “ Това кълцане на лука показва, че сме жестоки, жестоки хора. Няма защо да кълцаш лука, опечи го цял. Казват за някого: „Лук кълца човекът, месо си кълца.“ Казвам: За човека, който кълца лук или месо, имам особено мнение. Не осъждам вашия живот, но казвам, че това са символи, които трябва да изправим.
Почнеш да
чукаш
пипер, пак плачеш. Защо?
– Пиперът казва: „Не ме кълцай! “ Да, но яденето трябва да бъде по-червеничко. Всички, които ме слушате, всички, които изучавате тази дълбока наука, си казвате: „Какво да правим сега, като си отидем вкъщи? “ Ако не се освободим от този страх, който имаме, няма да научите това учение. Говоря на едного по този въпрос, а той ми отговаря: „Добре, но парички, парички трябват за този живот.“ И всички хора казват: „Пари, пари трябват!
към беседата >>
46.
От мен да мине / От мен да замине
,
НБ
,
ИБ
, Бургас, 27.6.1920г.,
„Който не напусне баща, майка, мъж, жена, дом, имот, не е Мой ученик и нищо не ще получи.“ Един кафеджия
чукал
кафе в една чутура и на всеки удар казвал: „Хххъ!
„И ще ги възкреси в последния ден“ – казва Писанието. Кой е последният ден? Той е денят, в който ти си станал истински християнин. „Свещи палете“ – дайте на бедни и нуждаещи се. Да си християнин, трябва да си герой.
„Който не напусне баща, майка, мъж, жена, дом, имот, не е Мой ученик и нищо не ще получи.“ Един кафеджия
чукал
кафе в една чутура и на всеки удар казвал: „Хххъ!
“ Минавал един човек и му казал: „Да станем ортаци, но наполовина – ти ще чукаш, аз ще казвам „хххъ! “ Продавали кафето. Когато да делят, кафеджията отказал да даде половината. Отишли при съдията. Кадията отсъдил: „Да вземат парите, ще ги пускат на синия (тава бакърена) и кафеджията ще вземе монетата, а ортакът му – звънтенето.“
към беседата >>
“ Минавал един човек и му казал: „Да станем ортаци, но наполовина – ти ще
чукаш
, аз ще казвам „хххъ!
Кой е последният ден? Той е денят, в който ти си станал истински християнин. „Свещи палете“ – дайте на бедни и нуждаещи се. Да си християнин, трябва да си герой. „Който не напусне баща, майка, мъж, жена, дом, имот, не е Мой ученик и нищо не ще получи.“ Един кафеджия чукал кафе в една чутура и на всеки удар казвал: „Хххъ!
“ Минавал един човек и му казал: „Да станем ортаци, но наполовина – ти ще
чукаш
, аз ще казвам „хххъ!
“ Продавали кафето. Когато да делят, кафеджията отказал да даде половината. Отишли при съдията. Кадията отсъдил: „Да вземат парите, ще ги пускат на синия (тава бакърена) и кафеджията ще вземе монетата, а ортакът му – звънтенето.“ И сега, когато ние работим, не трябва никой да ни спъва, ни деца, ни внуци, за да изпълните Христовото учение.
към беседата >>
47.
Път, Истина и живот
,
СБ
, В.Търново, 19.8.1920г.,
Туря я на гребена или между двата си нокътя и я
чука
.
Питам: ами ако нея турят да работи цели десет часа непрекъснато, няма ли да заспи? Слугинята дреме, защото десет часа труд е непоносим за нейните сили. Вие трябва да се простите с всички ваши стари възгледи. Те са неблагоприятни условия за Господа и с тях не можем да влезем в бъдещия свят, не можем да станем граждани на Царството Божие. Какво прави българинът, когато в тялото или в главата му влезе някоя бълха или въшка?
Туря я на гребена или между двата си нокътя и я
чука
.
Много добре постъпва българинът – въшката трябва да се постави между ноктите на двата палеца. Това значи: – Ти, като влезе в главата ми и смучеш кръвта ми, пита ли ме? – Не. – Хубаво, и аз няма да те питам.
към беседата >>
–
Чук
.
Много добре постъпва българинът – въшката трябва да се постави между ноктите на двата палеца. Това значи: – Ти, като влезе в главата ми и смучеш кръвта ми, пита ли ме? – Не. – Хубаво, и аз няма да те питам.
–
Чук
.
Щом и ние не изпълняваме Волята Божия, когато отидем на Небето, за нас казват: „Въшки не искаме! “ Под въшка в духовния свят се подразбира личният егоизъм, с който трябва да се простим. И за въшките има работа, но ние трябва да се простим с тях. И тъй, сега Господ се е пробудил във вас – търсете Го, Той е вътре във вас. Възвишените мисли, благородните подбуди, които сега се зараждат във вас, това е живият Господ.
към беседата >>
48.
Който има мир
,
НБ
, В.Търново, 24.10.1920г.,
За пример онзи дърводелец или зидар, който има мир, неговият
чук
върви правилно и равномерно и всички отсечки са правилни.
Христос казва да имате мир помежду си. Мирът е положително качество за човешкото развитие. Мирът подразбира и вътрешна самоувереност. Човек може да има мир само когато той е осигурен, но поколебае ли се в себе си, мирът изчезва. Когато човек има този вътрешен мир, той не чувствува никакъв страх.
За пример онзи дърводелец или зидар, който има мир, неговият
чук
върви правилно и равномерно и всички отсечки са правилни.
Тъй щото всичките нещастия се дължат на изгубването на мира, който имате в себе си. Христос казва: „Имайте мир в Мене“ – в Него, в разумното начало. Ако вие пуснете един слънчев лъч през разни стъкла, с разна гъстота, той ще измени своята светлина. Той като премине през 10–20 стъкла, тя – светлината – в крайното стъкло съвсем ще потъмнее. Когато животът иде от Бога, тогава това е едно Разумно Начало, а пък когато човек не върви по този път, тогава скърбите го посещават и завладяват.
към беседата >>
49.
Три закона
,
ИБ
, Русе, 28.12.1920г.,
Приятелите трябва да обикнат производството в пчеларство (10–20 кошера), овощарство,
зеленчукова
градина и житни храни.
Това е по новия закон, макар че старият търговец намира, че това ще му даде загуба. В търговията трябва да се помни, че големите реки – печалби – се образуват от малките приточета – малките печалби. Не трябва да търгуват приятелите с продукти, които носят карма и които подлежат на разваляне. Всяка покупка и продажба между приятелите и изобщо в търговията, макар и с външни от нас хора, трябва да се ликвидира и уравновесява веднага. Най-добрата търговия е в производство.
Приятелите трябва да обикнат производството в пчеларство (10–20 кошера), овощарство,
зеленчукова
градина и житни храни.
Обръщенията ни с животните трябва да бъдат добри. Ще има за в бъдеще закон за доброто обръщение с животните и колко да се товарят. Моторните плугове и другите нови земеделчески оръдия освобождават вече доста много животните от работа. Человек трябва да се запита: „Мене ако турнат в работа да ора тежко, добре ли ще ми бъде? “ – Така ще намери правилния отговор и да го приложи в живота си.
към беседата >>
50.
Кротките
,
НБ
,
ИБ
, , 25.1.1921г.,
Какво изкуство се изисква от това, ако взема един
чук
и удрям едно шише или една стомна?
Ако не знае така да постъпи, ще каже: "Каква съдба настана, да сме роби и двама." Казвам на това: Отлична поезия. Щом впрегне своя ум и своето сърце заедно в работа, ще каже: "Каква съдба настана, да сме щастливи и двама." Ако взема българската поезия и я преведа по своему, всичко ще излезе обратно на това, което поетът е възпял и написал. Някои четат и се чудят, как е могъл поетът да напише такива работи, отгде му идват тези неща в ума. За това нещо не се изисква никакъв ум, никакво изкуство.
Какво изкуство се изисква от това, ако взема един
чук
и удрям едно шише или една стомна?
Аз бих желал да направя това шише, тази стомна, а не да правя дупки в тях. Съвременните хора само дупки правят. Гледам някои хора копаят дупки и ги питам: Защо копаете тези дупки? – "Не знаем, плащат за дупки." Доста, доста дупки! В света има излишък от дупки.
към беседата >>
51.
Новият човек / Новиятъ човѣкъ
,
НБ
, София, 13.3.1921г.,
– Един
чук
на Ваала!
Всички хора трябва да видят грешките си и да ги изправят. Сегашните хора се страхуват от собствените си идоли. Те сами създадоха идолите си. Те сами ги правеха, осветяваха, молеха им се, докато най-после започнаха да се страхуват от тях. Те се молеха на Ваала и казваха: „Ваале, да не ни напакостиш“.
– Един
чук
на Ваала!
Никакви идоли, никакви вааловци не ни трябват! Да отидем при Бога, Който ни е създал по образ и подобие свое, и да заживеем в Неговата Любов. Само така ще се разрешат всички научни проблеми, всички въпроси на живота. Пред нас стоят велики проблеми за разрешаване. Земята ще се преустрои.
към беседата >>
“ Единъ
чукъ
на този Ваалъ!
(втори вариант)
Сега ние се страхуваме. Страхъ ви е отъ какво? – Отъ делата ви. Едно врѣме хората сами си правиха идоли, осветяваха ги и имъ се кланѣха, молѣха, а слѣдъ това започваха да се боятъ отъ тѣхъ. Казваха: „Охъ, Ваале, да не ни направишъ нѣкоя пакость!
“ Единъ
чукъ
на този Ваалъ!
Никакви идоли, никакви ваали не ви трѣбватъ. Трѣбва да слѣземъ въ Бога, Който ни е създалъ по образъ и подобие, да заживѣемъ въ любовь. Само така ще може да разрѣшавате всички научни проблеми, а прѣдъ васъ стоятъ такива велики проблеми за разрѣшение. Земята ще се промѣни, ще се прѣустрои, нови елементи, нови слънца, нови планети ще се явятъ, всички океани, всички градове, които сега виждате, ще бѫдатъ пометени, църквитѣ, училищата – сѫщо. Въ свѣта ще зацарува архаизъма, остатъци на миналото.
към втори вариант >>
52.
В рова на лъвовете / Въ рова при лъвоветѣ
,
НБ
, София, 24.4.1921г.,
Той носи със себе си
чук
, за да раздробява камъните.
Аз говоря за онова знание, което внася ред и порядък в света, което внася хармония между хората. Мнозина се спират върху думата „знание“ и казват, че според апостол Павел знанието възгордява. Наистина, Павел казва, че знанието възгордява, но Любовта назидава. Аз добавям: „Знание, придружено с Любов, облагородява“. Който не притежава Божествената Мъдрост, е способен да разединява.
Той носи със себе си
чук
, за да раздробява камъните.
Аз виждам всички културни хора в положението на ония, които изпълняват трудовата повинност. Те носят чукове да трошат камъните; от едрите правят дребни и павират улиците. Днес в никое общество не можете да намерите двама души на едно мнение. Единият казва: „Чакай да ти кажа своето схващане по тоя въпрос“. Другият казва: „И аз искам да ти кажа своето схващане“.
към беседата >>
Те носят
чукове
да трошат камъните; от едрите правят дребни и павират улиците.
Наистина, Павел казва, че знанието възгордява, но Любовта назидава. Аз добавям: „Знание, придружено с Любов, облагородява“. Който не притежава Божествената Мъдрост, е способен да разединява. Той носи със себе си чук, за да раздробява камъните. Аз виждам всички културни хора в положението на ония, които изпълняват трудовата повинност.
Те носят
чукове
да трошат камъните; от едрите правят дребни и павират улиците.
Днес в никое общество не можете да намерите двама души на едно мнение. Единият казва: „Чакай да ти кажа своето схващане по тоя въпрос“. Другият казва: „И аз искам да ти кажа своето схващане“. След това започват да спорят, кой е прав, кой крив. Ако двама пияни се търкалят в калта и след това спорят кой по-малко се окалял, има ли някаква философия в техния спор?
към беседата >>
Онѣзи хора, който не притежаватъ тази Божествена мѫдрость, тѣ сѫ способни само да разединяватъ, всѣки отъ тѣхъ си носи по единъ
чукъ
и камъни да ги раздробяватъ.
(втори вариант)
Азъ говоря за онова разбиране и знание, което е въ сила да гради, да създава, да твори. Азъ говоря за онова знание, което внася редъ и порядъкъ, което внася щастие въ живота. Мнозина се спиратъ върху думата „знание“ и казватъ, че знанието възгордява – тъй казалъ нѣкой си евангелистъ. Този евангелистъ казва, че знанието възгордява, а любовьта назидава. А азъ казвамъ: знание, придружено съ любовь, облагородява.
Онѣзи хора, който не притежаватъ тази Божествена мѫдрость, тѣ сѫ способни само да разединяватъ, всѣки отъ тѣхъ си носи по единъ
чукъ
и камъни да ги раздробяватъ.
Цѣлиятъ културенъ свѣтъ азъ го виждамъ като онѣзи отъ трудовата повинность, носятъ чукове, трошатъ камъни, голѣмитѣ ги правятъ малки и слѣдъ това павиратъ пѫтищата си. В съврѣменното общество не може да намѣрите двѣ души, които да се схождатъ въ своитѣ убѣждения. Единиятъ казва: „Чакай да ти кажа своето схващане“. И другиятъ казва: „Чакай да ти кажа своето схващане“. Слѣдъ това започватъ да спорятъ кой е правъ, кой кривъ.
към втори вариант >>
Цѣлиятъ културенъ свѣтъ азъ го виждамъ като онѣзи отъ трудовата повинность, носятъ
чукове
, трошатъ камъни, голѣмитѣ ги правятъ малки и слѣдъ това павиратъ пѫтищата си.
(втори вариант)
Азъ говоря за онова знание, което внася редъ и порядъкъ, което внася щастие въ живота. Мнозина се спиратъ върху думата „знание“ и казватъ, че знанието възгордява – тъй казалъ нѣкой си евангелистъ. Този евангелистъ казва, че знанието възгордява, а любовьта назидава. А азъ казвамъ: знание, придружено съ любовь, облагородява. Онѣзи хора, който не притежаватъ тази Божествена мѫдрость, тѣ сѫ способни само да разединяватъ, всѣки отъ тѣхъ си носи по единъ чукъ и камъни да ги раздробяватъ.
Цѣлиятъ културенъ свѣтъ азъ го виждамъ като онѣзи отъ трудовата повинность, носятъ
чукове
, трошатъ камъни, голѣмитѣ ги правятъ малки и слѣдъ това павиратъ пѫтищата си.
В съврѣменното общество не може да намѣрите двѣ души, които да се схождатъ въ своитѣ убѣждения. Единиятъ казва: „Чакай да ти кажа своето схващане“. И другиятъ казва: „Чакай да ти кажа своето схващане“. Слѣдъ това започватъ да спорятъ кой е правъ, кой кривъ. Е питамъ, ако двама пияни, които се търкалятъ по улицата, започнатъ да спорятъ, кой е повече каленъ и кой по-малко каленъ, има ли въ това нѣкаква философия?
към втори вариант >>
53.
Път на мисълта
,
ИБ
, Витоша, 25.5.1921г.,
— Тези камъни
изпочукаха
краката ми!
Значи, каквото си сял, това ще жънеш. Семето, което паднало на пътя, и птиците го изкълвали, показва, какво значи да правиш пътища, дето не трябва. Само едно семе си приготвило добра почва и дало добри плодове. Вървиш по пътя и казваш: Тези тръне изпокъсаха дрехите ми! — Ти сам ги създаде.
— Тези камъни
изпочукаха
краката ми!
— И тях ти ги създаде. Всички тръне, камъни ти си ги създал. Сега не остава нищо друго, освен да разработиш пътя добре, да го изореш, да го изчистиш от тръне и камъни и да посееш доброто семе. Някои идат при мене и ми казват: Учителю, посей ни нещо! — Много съм сял и пак ще сея, но някоя мисъл ще падне между трънете или на камениста почва, и вие ще се натъкнете на по-голямо зло, отколкото, ако не бях сял.
към беседата >>
54.
Определяне работата на четирите съвета
,
СБ
,
БР
, В.Търново, 21.8.1921г.,
Всеки град да си има братска градина: плодна градина,
зеленчукова
градина от 5-20-30 декара – колкото имате.
Но ако тя мисли, че ще може да мине по по-лек път, значи че не е достойна за духовна култура, това не е правият път. Така в дадения момент това е едно оръжие, което Бог ти е дал. То е свещено и то ще те избави от известни изкушения. Та сега ние – и по-младите, и по-старите, ще се върнем да развием колкото можем дарбите си. Най-първо в плана на работата, заемете се да си направите на физическото поле братски градини.
Всеки град да си има братска градина: плодна градина,
зеленчукова
градина от 5-20-30 декара – колкото имате.
Онези от вас, които нямат какво да правят, нека отидат там да работят, да вложат труда си, а от това, което излиза, да се ползват онези братя, които имат по-малко. Нали е практично празното време да се използва. Някои от вас може да се заемат да отворите столарска работилница в някой град. Заемете се да правите маси, каци, приложете през свободното си време изкуството, което владеете, и каквото придобиете, ще може да го продавате. Поставете в действие всички занаяти, които владеете.
към беседата >>
55.
Ненаписаните закони
,
НБ
, София, 6.11.1921г.,
Качил се той на храма и започнал да
чука
;
чукал
,
чукал
и нищо не ставало.
Аз мислех, че си умен бог, докато краката ми бяха здрави, но сега се усъмних в твоята мъдрост, щом по твоя закон става така. Как ще си отгледам децата? “ – „Какво искаш? “, го попитал Зевс. – „Искам да премахнеш този закон.“ – „Добре, ще стане както искаш.“ След няколко дена краката му били здрави.
Качил се той на храма и започнал да
чука
;
чукал
,
чукал
и нищо не ставало.
Като подигнел някой камък, той оставал във въздуха. Взел той, че хвърлил чука, но и той увиснал във въздуха. Скочил сам той, но и него сполетяла същата участ – увисва във въздуха. Седем дена висял горе – от една беля в друга. „Ама така ли трябваше да бъде светът?
към беседата >>
Взел той, че хвърлил
чука
, но и той увиснал във въздуха.
“ – „Какво искаш? “, го попитал Зевс. – „Искам да премахнеш този закон.“ – „Добре, ще стане както искаш.“ След няколко дена краката му били здрави. Качил се той на храма и започнал да чука; чукал, чукал и нищо не ставало. Като подигнел някой камък, той оставал във въздуха.
Взел той, че хвърлил
чука
, но и той увиснал във въздуха.
Скочил сам той, но и него сполетяла същата участ – увисва във въздуха. Седем дена висял горе – от една беля в друга. „Ама така ли трябваше да бъде светът? “ – „Първият закон, по който ти си счупи краката, аз го суспендирах. Ти може да седиш спокоен и без счупени крака.“ Тогава този майстор казал: „Прости ме, аз виждам, че първото е по-добро, макар да има страдания.“ И сега вие искате един свят във въздуха горе, тази е философията – горе във въздуха.
към беседата >>
56.
Ананий и Сапфира
,
НБ
, София, 20.11.1921г.,
А като турила дървото на едно менгеме и го стегнали здраво с щипци, тя прекарала ръката си отгоре му и то станало като
очукан
коноп.
Не само това, но той забелязал, че в ръцете на това момиченце имало грамадна сила. Като си простирала ръката да хване някой камък, камъкът се издигал нагоре. Вие ще кажете: „Това е преувеличение“. Не, туй е близо до истината. Преди повече от 25 години в Америка се яви една мома, и с нея са правили опит някои учени американци: осем души, най-силни хора, не са могли да задържат едно много дебело дърво, защото, когато тя си слагала ръката отгоре му, това дърво се въртяло.
А като турила дървото на едно менгеме и го стегнали здраво с щипци, тя прекарала ръката си отгоре му и то станало като
очукан
коноп.
Онорций се заема да запечати в нейното съзнание да употреби тази сила за добро. Но забелязал, че в туй момиченце всичките думи били отмерени, никога не е чувал да излезе от нея някоя несериозна дума. Всичкият говор, всичките думи били избрани, като най-хубави бисери, и никога от нейните уста не излизала дума нецензурна. И тя се отличавала с голяма чистота. С тази красота почнали да я обикалят римски патриции, синове на богаташи, за да може да я привлекат.
към беседата >>
Хваща го за ръката този учител и го завежда в една празна стая, дава му един чувал с едра сол и му казва: „Ще
счукаш
тази сол да стане ситна, за всичко може да мислиш, само за думата „носорог“ абсолютно нищо да не мислиш, тази дума да не ти идва в главата“, и си отишъл.
Мене са ми го разправяли други, но аз ще го разкажа с мои думи. То е от индуския живот. Един ревностен ученик на Индия, който искал да се запознае с учението на йогите, отива при един виден учител и му казва: „Аз искам да науча великото на света, искам да бъда твой ученик; търсих много учители, но само ти си, само ти можеш да ми предадеш великото учение, какво да правя? “ Обаче учителят мълчал, дълго мълчал – „като пън“, казват българите. Тъй мълчал той и нищо не говорил – един ден, два, три, четири, цяла седмица, най-после ученикът казал: „Учителю, кажи какво да сторя, само ти си, при тебе идвам аз“.
Хваща го за ръката този учител и го завежда в една празна стая, дава му един чувал с едра сол и му казва: „Ще
счукаш
тази сол да стане ситна, за всичко може да мислиш, само за думата „носорог“ абсолютно нищо да не мислиш, тази дума да не ти идва в главата“, и си отишъл.
Започнал той да чука; свършил всичката сол, отива при учителя, той го пита: „Е, какво мисли през това време? “ – За нищо друго не можах да мисля, освен за думата „носорог“. Сега аз ще ви дам едно малко обяснение. На този ученик учителят му дал свобода да мисли за всичко, само за „носорог“ да не мисли, туй е забранено. Това значи – всичко да вършиш, само за греха да не мислиш, а вие, съвременните хора, само за греха мислите – то е носорогът.
към беседата >>
Започнал той да
чука
; свършил всичката сол, отива при учителя, той го пита: „Е, какво мисли през това време?
То е от индуския живот. Един ревностен ученик на Индия, който искал да се запознае с учението на йогите, отива при един виден учител и му казва: „Аз искам да науча великото на света, искам да бъда твой ученик; търсих много учители, но само ти си, само ти можеш да ми предадеш великото учение, какво да правя? “ Обаче учителят мълчал, дълго мълчал – „като пън“, казват българите. Тъй мълчал той и нищо не говорил – един ден, два, три, четири, цяла седмица, най-после ученикът казал: „Учителю, кажи какво да сторя, само ти си, при тебе идвам аз“. Хваща го за ръката този учител и го завежда в една празна стая, дава му един чувал с едра сол и му казва: „Ще счукаш тази сол да стане ситна, за всичко може да мислиш, само за думата „носорог“ абсолютно нищо да не мислиш, тази дума да не ти идва в главата“, и си отишъл.
Започнал той да
чука
; свършил всичката сол, отива при учителя, той го пита: „Е, какво мисли през това време?
“ – За нищо друго не можах да мисля, освен за думата „носорог“. Сега аз ще ви дам едно малко обяснение. На този ученик учителят му дал свобода да мисли за всичко, само за „носорог“ да не мисли, туй е забранено. Това значи – всичко да вършиш, само за греха да не мислиш, а вие, съвременните хора, само за греха мислите – то е носорогът. И казвам: Докато вие не престанете да мислите за носорога, тази сила не може да дойде във вашите ръце.
към беседата >>
57.
Още по-блажени са!
,
НБ
, София, 4.12.1921г.,
За ония, които ме слушат днес, аз имам един
чук
, и всяко едно сърце, което не се отвори за Господа, ще го смажа, няма да си плюя.
И по цялата земя, навсякъде ще се въдворят мир и радост и пеене ще има по всички краища. Ще бъде една велика радост! Велик е той като слънцето и тогава ще се прояви във вас туй съзнание и ще кажете: „Сега разбирам дълбокия смисъл на оная велика Божествена Мъдрост“. Искам сърцата ви да плачат, а умовете ви да мислят. Не говорете напразно, задръжте мислите и сърцата за себе си.
За ония, които ме слушат днес, аз имам един
чук
, и всяко едно сърце, което не се отвори за Господа, ще го смажа, няма да си плюя.
Дошъл е Господ и хлопа. И като намеря някого, че на Господа не отваря сърцето си, ще го ударя с чука и ще кажа: „Този човек не заслужава да живее“. Сега вие ще кажете: „Знаеш ли, той бил много лош! “ Това е символ. Мъжът казва на жена си: „Ти да ме слушаш, че като взема туй дърво, ще те направя на пестил“.
към беседата >>
И като намеря някого, че на Господа не отваря сърцето си, ще го ударя с
чука
и ще кажа: „Този човек не заслужава да живее“.
Велик е той като слънцето и тогава ще се прояви във вас туй съзнание и ще кажете: „Сега разбирам дълбокия смисъл на оная велика Божествена Мъдрост“. Искам сърцата ви да плачат, а умовете ви да мислят. Не говорете напразно, задръжте мислите и сърцата за себе си. За ония, които ме слушат днес, аз имам един чук, и всяко едно сърце, което не се отвори за Господа, ще го смажа, няма да си плюя. Дошъл е Господ и хлопа.
И като намеря някого, че на Господа не отваря сърцето си, ще го ударя с
чука
и ще кажа: „Този човек не заслужава да живее“.
Сега вие ще кажете: „Знаеш ли, той бил много лош! “ Това е символ. Мъжът казва на жена си: „Ти да ме слушаш, че като взема туй дърво, ще те направя на пестил“. Пък после на мене казва: „Аз я плаша“. Казвам: „Бил ли си я друг път?
към беседата >>
“ – „Не, плаша я, да ме слуша.“ Под думата „
чук
“ разбирам онзи велик кармически закон: ако вие не отворите сърцето си за Господа, онзи
чук
– кармата, т.е.
Сега вие ще кажете: „Знаеш ли, той бил много лош! “ Това е символ. Мъжът казва на жена си: „Ти да ме слушаш, че като взема туй дърво, ще те направя на пестил“. Пък после на мене казва: „Аз я плаша“. Казвам: „Бил ли си я друг път?
“ – „Не, плаша я, да ме слуша.“ Под думата „
чук
“ разбирам онзи велик кармически закон: ако вие не отворите сърцето си за Господа, онзи
чук
– кармата, т.е.
съдбата – тъй ще ви удари, че сърцето ви ще стане на пестил. Тъй, някои нещастия, които сполитат домовете ви, те са страдания, защото когато Господ е похлопал, вие не сте му отворили. И всеки, който не отвори сърцето си за Господа, него го очаква една лоша участ. И тъй, впрегнете ума на работа, четете, мислете, любете – не мене, себе си, мъжа си. Една жена, която е жена, да люби мъжа си; и мъжът да люби жена си, но не да се захласвате, защото захласването не е Любов.
към беседата >>
– „Аз съм Христос.“ – „Чакай да попитам мъжа си, в тия времена такива Христовци ги има много.“ Той пак
чука
: „Ама не съм проверила, не може да ви пусна, какво ще каже мъжът ми, като дойде?
„По-блажен е онзи, който слуша Словото Божие и го пази.“ И когато възприемете това Слово – вие сте го възприели, не е права моята дума, – Господ е във вас, но пазете се от други заблуждения. Казвате: „Господ не е такъв, какъвто го знаем“. Какъвто е Господ в мене, такъв е и във вас с тази разлика, че в моето сърце той разполага, а вие?... Седи жената вкъщи, дойде Господ, хлопа на вратата: „Кой е? “, пита тя.
– „Аз съм Христос.“ – „Чакай да попитам мъжа си, в тия времена такива Христовци ги има много.“ Той пак
чука
: „Ама не съм проверила, не може да ви пусна, какво ще каже мъжът ми, като дойде?
“ И като влезе Христос, мъжът ще каже на жената: „Ти си се изменила“. А като влезе у него, жената ще каже: „Изменил си се! “ Да, всички ще се изменим. Но Бог на Любовта трябва да влезе във вашето сърце! Аз не искам да вляза във вашето сърце, нито пък искам вие да влезете в моето сърце, но аз бих желал да дадете сърцето си на Бога, на онзи Господ на Любовта.
към беседата >>
58.
Стани и опаши се!
,
НБ
, София, 11.12.1921г.,
Аз съм принуден да
чукам
, сложил съм ви в мътилката, искам масло да извадя.
Тази градина е бъдещият свят, бъдещата култура, в която с боси крака и с абсолютна чистота трябва да работите за новата култура и да съградите света върху новите основи. Не да говорите: „братство и равенство“, а затвори да има; „да се любим“, а да се убивате. Говоря за всички хора. Върху това ще почива бъдещото щастие. А сега, като ме гледате така, казвате: „Брей, той, нашият учител...“ То е един закон.
Аз съм принуден да
чукам
, сложил съм ви в мътилката, искам масло да извадя.
Казва някой: „Защо чукаш? “ – Масло да извадя искам, всичкото масло, което има във вас, искам да го извадя, вие сте се вкиселили и сега, като ви очукам, маслото ще продам, а парите ще сложа в банката и ще ви кажа: „От вашето масло имате толкова пари, вземете парите си“. Та вие сте хора недоволни – кисело мляко сте. А в Париж казват: „Киселото мляко продължава живота“. Действително киселото мляко продължава живота, но ако прокисне – разваля го.
към беседата >>
Казва някой: „Защо
чукаш
?
Не да говорите: „братство и равенство“, а затвори да има; „да се любим“, а да се убивате. Говоря за всички хора. Върху това ще почива бъдещото щастие. А сега, като ме гледате така, казвате: „Брей, той, нашият учител...“ То е един закон. Аз съм принуден да чукам, сложил съм ви в мътилката, искам масло да извадя.
Казва някой: „Защо
чукаш
?
“ – Масло да извадя искам, всичкото масло, което има във вас, искам да го извадя, вие сте се вкиселили и сега, като ви очукам, маслото ще продам, а парите ще сложа в банката и ще ви кажа: „От вашето масло имате толкова пари, вземете парите си“. Та вие сте хора недоволни – кисело мляко сте. А в Париж казват: „Киселото мляко продължава живота“. Действително киселото мляко продължава живота, но ако прокисне – разваля го. Докато вие чувствате глада като един подтик, той гради; но ако се обърне в един формален глад, той разрушава.
към беседата >>
“ – Масло да извадя искам, всичкото масло, което има във вас, искам да го извадя, вие сте се вкиселили и сега, като ви
очукам
, маслото ще продам, а парите ще сложа в банката и ще ви кажа: „От вашето масло имате толкова пари, вземете парите си“.
Говоря за всички хора. Върху това ще почива бъдещото щастие. А сега, като ме гледате така, казвате: „Брей, той, нашият учител...“ То е един закон. Аз съм принуден да чукам, сложил съм ви в мътилката, искам масло да извадя. Казва някой: „Защо чукаш?
“ – Масло да извадя искам, всичкото масло, което има във вас, искам да го извадя, вие сте се вкиселили и сега, като ви
очукам
, маслото ще продам, а парите ще сложа в банката и ще ви кажа: „От вашето масло имате толкова пари, вземете парите си“.
Та вие сте хора недоволни – кисело мляко сте. А в Париж казват: „Киселото мляко продължава живота“. Действително киселото мляко продължава живота, но ако прокисне – разваля го. Докато вие чувствате глада като един подтик, той гради; но ако се обърне в един формален глад, той разрушава. Всяко нещо е вярно до известна степен, а невярно в друго отношение.
към беседата >>
59.
Каквото вържете на земята
,
НБ
, София, 25.12.1921г.,
Съзнателният живот разваля: той е онзи, който носи
чука
и постоянно троши камъни, приготовлява материали.
И казват: „Той води един съзнателен живот“. Аз казвам: Да водим един подсъзнателен и един свръхсъзнателен живот. Това е живот. Ако една идея сложиш в подсъзнанието си, тя ще се сбъдне; ако я сложиш в съзнанието, няма да се сбъдне. Направете един опит.
Съзнателният живот разваля: той е онзи, който носи
чука
и постоянно троши камъни, приготовлява материали.
И затуй в окултната наука и умните хора казват, че трябва да мълчим, т.е. да живеем в подсъзнанието, много да не говорим. То е една философия – да не бъде твоето самосъзнание болезнено. Защо? – Ако ти станеш толкова самосъзнателен, че постоянно да се самоосъждаш, трябва да знаеш закона да минеш в свръхсъзнанието. Ако ти си направил една грешка, няма какво да се спираш на нея.
към беседата >>
60.
Плевелите и пшеницата
,
НБ
, София, 22.1.1922г.,
Явила се една жаба в едно блато, при един голям чифлик, дето млякото се
чукало
по новия начин, и разправя за културата.
“ А в края на века Той ще изпрати своите слуги. Кои са тия слуги? Христос подразбира бъдещата култура, когато ще дойдат тия, умните, които ще слезнат на земята, те ще уредят живота по друг начин, който ние не знаем. Сега да ви разправям за новия живот, какъв ще бъде, то знаете ли на какво ще мяза? Ще ви разправя един анекдот.
Явила се една жаба в едно блато, при един голям чифлик, дето млякото се
чукало
по новия начин, и разправя за културата.
Две жаби, много любопитни, казали: „Да видим в какво седи културата на този земеделец“. Хоп-троп, хоп-троп, влизат в двора на земеделеца, виждат един котел, хоп-вътре, а то било мляко. Скачат, но навън не може да излязат. „Какво трябва да правим? “ Почнали да обикалят.
към беседата >>
– „Не, ние се излъгахме веднъж и няма да излезем вече.“ Слезнала едната и там останала, а другата като обикаляла млякото,
очукала
масло, изкачила се по него и казала: „Разбрах каква е културата – биене на млякото“.
Сега отвън имали опорна точка. Обикаляли, обикаляли. „Трудна е тази култура на хората, нашата вода е по-приятна, а това нито е вода, нито... особена култура е“, казват си. „Сестро“, казала едната, те не били братчета, а и двете били сестричета. „Сестро, какво трябва да правим, аз се уморих и мисля да слезем на дъното, да видим каква е културата долу“.
– „Не, ние се излъгахме веднъж и няма да излезем вече.“ Слезнала едната и там останала, а другата като обикаляла млякото,
очукала
масло, изкачила се по него и казала: „Разбрах каква е културата – биене на млякото“.
Явява се земеделецът, вижда неговото мляко очукано и казва: „Какво природно явление! “ Той повикал всичките свои съседи: „Представете си, млякото оставих небито, как ще си обясните, че е бито млякото? Нещо невъзможно е станало“. Жабите, които искали да опитат културата на хората, едната от тях очукала млякото. Та ако аз река да ви обясня каква е новата култура, ще мязам на една от тия жаби и тогава вие ще обясните биенето на млякото по един начин, а аз по друг начин.
към беседата >>
Явява се земеделецът, вижда неговото мляко
очукано
и казва: „Какво природно явление!
Обикаляли, обикаляли. „Трудна е тази култура на хората, нашата вода е по-приятна, а това нито е вода, нито... особена култура е“, казват си. „Сестро“, казала едната, те не били братчета, а и двете били сестричета. „Сестро, какво трябва да правим, аз се уморих и мисля да слезем на дъното, да видим каква е културата долу“. – „Не, ние се излъгахме веднъж и няма да излезем вече.“ Слезнала едната и там останала, а другата като обикаляла млякото, очукала масло, изкачила се по него и казала: „Разбрах каква е културата – биене на млякото“.
Явява се земеделецът, вижда неговото мляко
очукано
и казва: „Какво природно явление!
“ Той повикал всичките свои съседи: „Представете си, млякото оставих небито, как ще си обясните, че е бито млякото? Нещо невъзможно е станало“. Жабите, които искали да опитат културата на хората, едната от тях очукала млякото. Та ако аз река да ви обясня каква е новата култура, ще мязам на една от тия жаби и тогава вие ще обясните биенето на млякото по един начин, а аз по друг начин. Какво е казал господарят: „Не, оставете ги да растат до скончанието на века, и тогава ще заповядам“.
към беседата >>
Жабите, които искали да опитат културата на хората, едната от тях
очукала
млякото.
„Сестро, какво трябва да правим, аз се уморих и мисля да слезем на дъното, да видим каква е културата долу“. – „Не, ние се излъгахме веднъж и няма да излезем вече.“ Слезнала едната и там останала, а другата като обикаляла млякото, очукала масло, изкачила се по него и казала: „Разбрах каква е културата – биене на млякото“. Явява се земеделецът, вижда неговото мляко очукано и казва: „Какво природно явление! “ Той повикал всичките свои съседи: „Представете си, млякото оставих небито, как ще си обясните, че е бито млякото? Нещо невъзможно е станало“.
Жабите, които искали да опитат културата на хората, едната от тях
очукала
млякото.
Та ако аз река да ви обясня каква е новата култура, ще мязам на една от тия жаби и тогава вие ще обясните биенето на млякото по един начин, а аз по друг начин. Какво е казал господарят: „Не, оставете ги да растат до скончанието на века, и тогава ще заповядам“. И тъй, за да ликвидирате с всички смущения, които сега имате – тях навсякъде ги има, не само между вас, – да оставите всичко да расте. А ние да се учим и да вършим волята Божия. Няма по-хубаво нещо да опиташ, след едно страдание, смисъла на несполуките.
към беседата >>
61.
Качества и проявление на волята
,
МОК
, София, 15.3.1922г.,
Юмрукът на човека прилича на
чук
, с който той може да работи.
(втори вариант)
Същото разпределение на функциите е отбелязано и на пръстите на човешката ръка: първата фаланга на палеца е израз на волята; втората – на човешкия ум, а третата – на чувствата. Забелязано е, че когато волята започне да отслабва, човек свива ръката си на юмрук, т.е. скрива палеца си между другите пръсти. Когато някой започне да обезумява, той държи пръстите на ръцете си отворени. Който държи палецът си всякога отгоре, над юмрука, той е човек с воля.
Юмрукът на човека прилича на
чук
, с който той може да работи.
Ето защо, всеки човек трябва да наблюдава, да не крие палеца между другите си пръсти. Почне ли да крие палеца си, той се демагнетизирва. Следователно дръжте палеца си винаги над юмрука, над другите пръсти. Тогава, именно, в главата се събуждат центрове, които са в връзка с палеца. Палецът е най-важният пръст в човешката ръка.
към втори вариант >>
62.
Прави правете Неговите пътеки!
,
НБ
, София, 2.4.1922г.,
И когато някой човек намери някоя въшка на главата си,
чукне
я между двата нокътя, като се е покачила, тя не знае, че туй е едно културно същество, тя е един голям простак.
Не е така. Тия лъжливи положения са създадени от нас. Днес всички казват: „Вярваш ли ти в религията? “ Няма какво да вярвам, ние с бъдещи опити не ходим, а ходим с настоящи. Тъй както всяка сутрин аз трябва да излизам да опитвам слънцето, да излагам гърба си, то да ме грее, да опитвам неговата сила, по същия начин всяко същество, колкото и да е малко, дали е във формата на един човек или муха, комар и бълха, в каквато и да е форма – аз вземам тия форми в първичния им смисъл, – имат право да опитат тия слънчеви лъчи, за да възприемат колкото и да е малко живот от тях, да изпитат сладчината на това слънце.
И когато някой човек намери някоя въшка на главата си,
чукне
я между двата нокътя, като се е покачила, тя не знае, че туй е едно културно същество, тя е един голям простак.
И като е изследвала света, влезнала е в една философска глава и почнала да я чопли и да разглежда какво е това. И философът казва: „На криво място правиш своите изследвания, и аз съм изследовател“, затуй той я чуква, не че въшката трябва да умре, но понеже се е качила на тази философска глава, тя се осъжда на смъртно наказание, както всеки престъпник, щом престъпи държавния закон, или го обесват, или го застрелват. И тогава хората ще кажат: „Тъй било писано в Божествения закон, понеже го престъпи“. В Божествения кодекс абсолютно няма сянка от смъртно наказание! И смъртното наказание, това е една измама, фалшификация само на човешкия ум.
към беседата >>
И философът казва: „На криво място правиш своите изследвания, и аз съм изследовател“, затуй той я
чуква
, не че въшката трябва да умре, но понеже се е качила на тази философска глава, тя се осъжда на смъртно наказание, както всеки престъпник, щом престъпи държавния закон, или го обесват, или го застрелват.
Днес всички казват: „Вярваш ли ти в религията? “ Няма какво да вярвам, ние с бъдещи опити не ходим, а ходим с настоящи. Тъй както всяка сутрин аз трябва да излизам да опитвам слънцето, да излагам гърба си, то да ме грее, да опитвам неговата сила, по същия начин всяко същество, колкото и да е малко, дали е във формата на един човек или муха, комар и бълха, в каквато и да е форма – аз вземам тия форми в първичния им смисъл, – имат право да опитат тия слънчеви лъчи, за да възприемат колкото и да е малко живот от тях, да изпитат сладчината на това слънце. И когато някой човек намери някоя въшка на главата си, чукне я между двата нокътя, като се е покачила, тя не знае, че туй е едно културно същество, тя е един голям простак. И като е изследвала света, влезнала е в една философска глава и почнала да я чопли и да разглежда какво е това.
И философът казва: „На криво място правиш своите изследвания, и аз съм изследовател“, затуй той я
чуква
, не че въшката трябва да умре, но понеже се е качила на тази философска глава, тя се осъжда на смъртно наказание, както всеки престъпник, щом престъпи държавния закон, или го обесват, или го застрелват.
И тогава хората ще кажат: „Тъй било писано в Божествения закон, понеже го престъпи“. В Божествения кодекс абсолютно няма сянка от смъртно наказание! И смъртното наказание, това е една измама, фалшификация само на човешкия ум. Казват: „Нямаме ли ние право зарад народа си да убием някого! “ За народа си можеш да убиеш някого, но за Бога нямате право да убивате.
към беседата >>
63.
Красивото в живота / Красотата в природата
,
МОК
, София, 3.5.1922г.,
За туй в класа ще се борите, когато имате някое чувство, някой път сте неразположени, имате горчиви чувства, ще се стараете туй горчиво чувство да го отделите от себе си, ще го гледате обективно и ще работите отгоре, както майстора с
чука
си, докато го смекчите.
То има ред мерки в природата, математически мерки си има тя; ще се измерят основните черти, те са чисто математически, геометрически са. За пример, ако се стремите към благородство, към чистота, към нежност, очите ви ще придобият нещо, ще станат прозрачни, меки. Ако почне да преобладава грубият елемент на личните чувства, гордостта, очите пак ще бъдат ясни, но ще бъдат светнали и ще представят една грубост, неподвижност. В човешкото лице очите играят най-важна роля. Те са най-красивите.
За туй в класа ще се борите, когато имате някое чувство, някой път сте неразположени, имате горчиви чувства, ще се стараете туй горчиво чувство да го отделите от себе си, ще го гледате обективно и ще работите отгоре, както майстора с
чука
си, докато го смекчите.
Каквато и да е мисъл, да я хванете и да я измените в нейните прояви. Често някой добър музикант много се разсърдва, когато някой вземе фалшив тон, той кипва. Именно в това той трябва да влада своя слух и да влада туй кипване, което може да стане с него – той няма да поправи работите. Даже един учител, ако може тъй да се влада като поправя, той прави хармонични движения и някой от учениците, който не може да пее, хармонизира се с него и веднага започва да пее хубаво. А инак, учителят, като се разсърди, съкратяват се вълните и тоновете стават по-фалшиви.
към беседата >>
Ето защо, когато в ума ви проникне някоя отрицателна мисъл или в сърцето ви - някое грубо или горчиво чувство, постарайте се като ученици да ги отстраните от себе си: вземете
чука
в ръката си, както майсторът скулптор, и ги дялайте, обработвайте, докато напълно се смекчат; за тази цел се изисква голямо самообладание.
(втори вариант)
За да се определи кое чело, кой нос, коя уста, коя брада, кои уши са красиви, правилни, човек трябва да си послужи с онази строго отмерена в математическо и геометрическо отношение мярка на Природата. Който се стреми към красив вътрешен живот, той ще придобие тази Красота и върху лицето си. Например благородството, чистотата и нежността придават мекота и яснота на очите. Ако пък в някой човек преобладават личните чувства, те придават на очите му яснота, но тази яснота е лишена от мек елемент - тези очи са груби, неподвижни. Изобщо, очите играят важна роля в живота на човека.
Ето защо, когато в ума ви проникне някоя отрицателна мисъл или в сърцето ви - някое грубо или горчиво чувство, постарайте се като ученици да ги отстраните от себе си: вземете
чука
в ръката си, както майсторът скулптор, и ги дялайте, обработвайте, докато напълно се смекчат; за тази цел се изисква голямо самообладание.
Самообладание се изисква не само от учениците, но и от учителите. Сегашните учители по музика се дразнят, гневят на учениците си, когато взимат фалшиви тонове; ако може да запази нужното самообладание и присъствие на духа, учителят ще може лесно да коригира учениците си - под влияние на неговото спокойствие и най- неспособният ученик ще може да изправи гласа си и да пее хубаво, но когато учителят се гневи, тоновете се съкращават и гласът излиза фалшив. Сега, като говоря за Красотата, аз имам предвид човешката душа, която сама по себе си е красива. Красотата на душата непременно трябва да се излее в някаква форма, при това всяка форма е толкова по-красива, колкото е по-близо до Истината. Например вашите теми за Красотата бяха хубави, но по външен израз; вътрешно, т.е.
към втори вариант >>
64.
Много плод
,
НБ
, София, 21.5.1922г.,
„Какво да мисля, слугиня съм вече, и не е седнала с мен вътре да ми каже една сладка дума, да говори за Господа, а все в кухнята: ти си такава, глупава, това не си направила, онова, и при това казва: „Господи, да дойде Божият дух вътре в мене“, но пак: „Чесън да
счукаш
“.
Следователно на онази мобилизация, която сега ви призовава и иска да воювате, всички трябва да се подчинявате. За глупавия ще проверят 7 пъти, за да му дадат доказателства, а за разумното, което е вътре, ще направят един опит, втори, трети, седем пъти и ти ще имаш такива доказателства, и ще започнеш да извършваш Божието дело. И ако всички ние бихме се подчинили на този велик вътрешен закон, на Божията Любов, и ако приложим тази абсолютна Правда, целият съвременен строй веднага би се променил. Мен ми се оплаква една сестра за един случай и аз ще ви го приведа. Една млада сестра живее при една друга сестра и двете са от едно и също учение, вярват в едно и също, четат едни и същи молитви, подвизават се и двете, но старата сестра постоянно сол троши на младата в кухнята.
„Какво да мисля, слугиня съм вече, и не е седнала с мен вътре да ми каже една сладка дума, да говори за Господа, а все в кухнята: ти си такава, глупава, това не си направила, онова, и при това казва: „Господи, да дойде Божият дух вътре в мене“, но пак: „Чесън да
счукаш
“.
Благородство се изисква от нас. Няма по-отвратително нещо за един християнин, за един ученик, ако прави туй, което казах, съзнателно. Ако го прави съзнателно като учителя, с цел да изпита, то е благородно, но ако с това се удоволства, понеже онзи, другият, е послушен, това не е благородно. Има примери, аз съм виждал такъв случай, някое по-голямо куче дави по-малко куче, то бяга, срещне друго куче и то се нахвърля и го дави. Казвам: „Учат си занаята“.
към беседата >>
65.
Актьори и работници (Да слезе Христос, да ви обясни)
,
ИБ
,
БС
, В.Търново, 2.6.1922г.,
Аз да взема себе си за пример: вие сте господар, а аз работник; наемате ме вие, да ви обработя лозето, но през целия ден преброявам
чуканите
и вечерта ви казвам колко са те.
Няма такова спасение, а спасението седи в туй - да се разшири вашето съзнание и да влезе Христос, и тогава сте спасени по същество. За сега всички външни условия ви стесняват - беднотията и други, всичко туй ще се хармонизира и животът ви ще придобие друг изглед. Сега във вашия ум остава друга мисъл: "Ако днес не свършим тая работа? " - Ще остане тя за друг ден. Но трябва да се работи.
Аз да взема себе си за пример: вие сте господар, а аз работник; наемате ме вие, да ви обработя лозето, но през целия ден преброявам
чуканите
и вечерта ви казвам колко са те.
На втория ден отивам пак на лозето, но не копая, само преброявам колко пръчки има и зная колко грозде ще родят те. На третия ден броя и колко тревички има и т.н. И казвам на господаря, че свърших работата, той мисли, че лозето е прокопано и ми заплати. Но като идете на лозето и видите, какво ще помислите? Вие, сега, ще ме извините, работите на Божествената нива като мен на лозето -броите чуканите и пръчките, а не копаете лозето.
към беседата >>
Вие, сега, ще ме извините, работите на Божествената нива като мен на лозето -броите
чуканите
и пръчките, а не копаете лозето.
Аз да взема себе си за пример: вие сте господар, а аз работник; наемате ме вие, да ви обработя лозето, но през целия ден преброявам чуканите и вечерта ви казвам колко са те. На втория ден отивам пак на лозето, но не копая, само преброявам колко пръчки има и зная колко грозде ще родят те. На третия ден броя и колко тревички има и т.н. И казвам на господаря, че свърших работата, той мисли, че лозето е прокопано и ми заплати. Но като идете на лозето и видите, какво ще помислите?
Вие, сега, ще ме извините, работите на Божествената нива като мен на лозето -броите
чуканите
и пръчките, а не копаете лозето.
Нямам нищо против, ако четете пръчките, чуканите и тревата, но и прекопавайте лозето. Първият начин на работата е актьорство, а вторият начин е: след като прокопаете лозето, можете да прочетете пръчките, чуканите и тревата. И вие идвате при мене и казвате:" Нашето лозе не расте." Да. Не расте - сега говоря като никога - защото моите ученици не копаят лозето. Тогава аз разрешавам въпроса по следния начин: вие имате статистика - прочели сте чуканите и тревата, а аз ще взема мотиката и ще прекопая лозето.
към беседата >>
Нямам нищо против, ако четете пръчките,
чуканите
и тревата, но и прекопавайте лозето.
На втория ден отивам пак на лозето, но не копая, само преброявам колко пръчки има и зная колко грозде ще родят те. На третия ден броя и колко тревички има и т.н. И казвам на господаря, че свърших работата, той мисли, че лозето е прокопано и ми заплати. Но като идете на лозето и видите, какво ще помислите? Вие, сега, ще ме извините, работите на Божествената нива като мен на лозето -броите чуканите и пръчките, а не копаете лозето.
Нямам нищо против, ако четете пръчките,
чуканите
и тревата, но и прекопавайте лозето.
Първият начин на работата е актьорство, а вторият начин е: след като прокопаете лозето, можете да прочетете пръчките, чуканите и тревата. И вие идвате при мене и казвате:" Нашето лозе не расте." Да. Не расте - сега говоря като никога - защото моите ученици не копаят лозето. Тогава аз разрешавам въпроса по следния начин: вие имате статистика - прочели сте чуканите и тревата, а аз ще взема мотиката и ще прекопая лозето. Ако вие сте прокопали, аз ще чета чуканите.
към беседата >>
Първият начин на работата е актьорство, а вторият начин е: след като прокопаете лозето, можете да прочетете пръчките,
чуканите
и тревата.
На третия ден броя и колко тревички има и т.н. И казвам на господаря, че свърших работата, той мисли, че лозето е прокопано и ми заплати. Но като идете на лозето и видите, какво ще помислите? Вие, сега, ще ме извините, работите на Божествената нива като мен на лозето -броите чуканите и пръчките, а не копаете лозето. Нямам нищо против, ако четете пръчките, чуканите и тревата, но и прекопавайте лозето.
Първият начин на работата е актьорство, а вторият начин е: след като прокопаете лозето, можете да прочетете пръчките,
чуканите
и тревата.
И вие идвате при мене и казвате:" Нашето лозе не расте." Да. Не расте - сега говоря като никога - защото моите ученици не копаят лозето. Тогава аз разрешавам въпроса по следния начин: вие имате статистика - прочели сте чуканите и тревата, а аз ще взема мотиката и ще прекопая лозето. Ако вие сте прокопали, аз ще чета чуканите. Има и Учители, които четат чуканите и пръчките.
към беседата >>
Тогава аз разрешавам въпроса по следния начин: вие имате статистика - прочели сте
чуканите
и тревата, а аз ще взема мотиката и ще прекопая лозето.
Вие, сега, ще ме извините, работите на Божествената нива като мен на лозето -броите чуканите и пръчките, а не копаете лозето. Нямам нищо против, ако четете пръчките, чуканите и тревата, но и прекопавайте лозето. Първият начин на работата е актьорство, а вторият начин е: след като прокопаете лозето, можете да прочетете пръчките, чуканите и тревата. И вие идвате при мене и казвате:" Нашето лозе не расте." Да. Не расте - сега говоря като никога - защото моите ученици не копаят лозето.
Тогава аз разрешавам въпроса по следния начин: вие имате статистика - прочели сте
чуканите
и тревата, а аз ще взема мотиката и ще прекопая лозето.
Ако вие сте прокопали, аз ще чета чуканите. Има и Учители, които четат чуканите и пръчките. Ако прокопаете вече лозето, всичко ще се уравни. Това са методи, символи за бъдеща работа. Аз ви казвам това, за да знаете по кой начин да разширите съзнанието си, в което Христос още не е проникнал.
към беседата >>
Ако вие сте прокопали, аз ще чета
чуканите
.
Нямам нищо против, ако четете пръчките, чуканите и тревата, но и прекопавайте лозето. Първият начин на работата е актьорство, а вторият начин е: след като прокопаете лозето, можете да прочетете пръчките, чуканите и тревата. И вие идвате при мене и казвате:" Нашето лозе не расте." Да. Не расте - сега говоря като никога - защото моите ученици не копаят лозето. Тогава аз разрешавам въпроса по следния начин: вие имате статистика - прочели сте чуканите и тревата, а аз ще взема мотиката и ще прекопая лозето.
Ако вие сте прокопали, аз ще чета
чуканите
.
Има и Учители, които четат чуканите и пръчките. Ако прокопаете вече лозето, всичко ще се уравни. Това са методи, символи за бъдеща работа. Аз ви казвам това, за да знаете по кой начин да разширите съзнанието си, в което Христос още не е проникнал. Христос работи, прави всички усилия.
към беседата >>
Има и Учители, които четат
чуканите
и пръчките.
Първият начин на работата е актьорство, а вторият начин е: след като прокопаете лозето, можете да прочетете пръчките, чуканите и тревата. И вие идвате при мене и казвате:" Нашето лозе не расте." Да. Не расте - сега говоря като никога - защото моите ученици не копаят лозето. Тогава аз разрешавам въпроса по следния начин: вие имате статистика - прочели сте чуканите и тревата, а аз ще взема мотиката и ще прекопая лозето. Ако вие сте прокопали, аз ще чета чуканите.
Има и Учители, които четат
чуканите
и пръчките.
Ако прокопаете вече лозето, всичко ще се уравни. Това са методи, символи за бъдеща работа. Аз ви казвам това, за да знаете по кой начин да разширите съзнанието си, в което Христос още не е проникнал. Христос работи, прави всички усилия. И вие имате дълбоко желание, но имате нужда от търпение.
към беседата >>
66.
Изгрев и залез / Изгрев и залез
,
ООК
, София, 2.6.1922г.,
Чукът
, който удря върху наковалнята, след време се изхабява толкова, колкото и наковалнята.
Каквото види в младия, той е готов да го морализира, да го критикува. Старият не трябва да се сърди, нито да съди младите. Казано е в Писанието: „Не съдете, да не бъдете съдени“. Който съди, лесно остарява. Вместо да се повдига, той постепенно се хлъзга и пада.
Чукът
, който удря върху наковалнята, след време се изхабява толкова, колкото и наковалнята.
Значи и младият, и старият се изхабяват. Естествено е, че всяка вещ, която работи, след време ще изгуби нещо от себе си. Не е там въпросът. Човек трябва да мисли върху красивото в живота, върху благата, дадени от Бога. Той трябва да се стреми да бъде мъдър и любещ като Бога.
към беседата >>
Чукът
, който удря върху наковалнята, след време се изхабява толкова, колкото и наковалнята.
Каквото види в младия, той е готов да го морализира, да го критикува. Старият не трябва да се сърди, нито да съди младите. Казано е в Писанието: „Не съдете, да не бъдете съдени“. Който съди, лесно остарява. Вместо да се повдига, той постепенно се хлъзга и пада.
Чукът
, който удря върху наковалнята, след време се изхабява толкова, колкото и наковалнята.
Значи и младият, и старият се изхабяват. Естествено е, че всяка вещ, която работи, след време ще изгуби нещо от себе си. Не е там въпросът. Човек трябва да мисли върху красивото в живота, върху благата, дадени от Бога. Той трябва да се стреми да бъде мъдър и любещ като Бога.
към беседата >>
67.
Не правете никому насилие, нито оклеветявайте!
,
НБ
, София, 4.6.1922г.,
Понеже си заспал, като
чука
, не може да влезе, но като намери тази пукнатина, да каже: „Слава Богу, намерих“.
И тогава, когато вкусите тия плодове, на мен ще бъде приятно. Туй Божествено учение не зависи, не се обуславя от златното съндъче, понеже последното е случайно. Може тия семена да ги туря в някое просто съндъче, може да изкажа една велика истина в прекрасна поетическа форма, мога да говоря и поетически, аз съм способен да говоря поетически: по природа съм поет; и музикално мога да говоря: по природа съм музикант; и философски мога да говоря, защото по природа съм философ, но някой път предпочитам да говоря с грешки като децата: по-хубаво е това, защото да се говори на земята с грешки, е по-добре, а на небето да се говори съвършено, е по-добре. На земята съвършено да говориш, значи да правиш грешки, а на небето с погрешки да говориш, значи да бъдеш несъвършен. Ще ви кажа сега защо на земята трябва с погрешки да говорим: на земята, като направиш една къща, не трябва да я напрвиш херметически затворена, без аралък, а с големи дупки, че вечерно време, като дойде някой беден човек, да може да влезе.
Понеже си заспал, като
чука
, не може да влезе, но като намери тази пукнатина, да каже: „Слава Богу, намерих“.
Затуй в моите беседи оставям големи пукнатини, за да може да влезе някой човек вкъщи, защото някой път не съм вкъщи, а слугите са заспали, тъй че за да влезе, оставям пукнатини. Разбирате ли тази философия? Туй е фигура на речта, от ония фигури из „Хиляда и една нощ“. Впрочем такива къщи в България поне няма направени, нито в Англия, нито в Индия, никъде по света няма направена такава къща, за каквато ви говоря, с пукнатини, никъде по света. Следователно, като един факт тя не съществува, но съществува като една вероятност, математическа вероятност.
към беседата >>
Същественото е, ако вие прекарате една малка вадичка в градината и ако във вашата градина посадите хубави плодни дръвчета, ябълки и
зеленчук
.
Аз ви подарявам една градина, която трябва добре да обработвате. Но в тази градина няма вода. Вие почнете разработване, правите пътечки, окръжности, набивате колове, правите хубави площади, но в градината нищо не посявате, правите шадравани, статуи туряте навсякъде, но градината е мъртва – вода няма. Питам: какво ще ви ползват тия статуи, тия шадравани? Кое е същественото на тази градина?
Същественото е, ако вие прекарате една малка вадичка в градината и ако във вашата градина посадите хубави плодни дръвчета, ябълки и
зеленчук
.
Употребете тази вода и ще бъдете полезни на вашите ближни, ще се задоволите – това е най-същественото. Ние можем да имаме един прекрасен характер, направен от мрамор, като статуя, ние можем да имаме отлични знания, които се съдържат в Библията, но то е мъртво знание. А важното е да имаме характера на една жива градина, на една жива рекичка, туй е, което Христос изисква. И Той казва: „Аз ще ви покажа това“. Той хлопа на сърцето ви и пита: „Имате ли водица от Моята река, отбихте ли една малка вадичка, да мине през вашата градина?
към беседата >>
68.
Истината
,
СБ
, В.Търново, 21.8.1922г.,
И без да си повишавах тона, можехме да се разберем.“ Аз вземам съвременната механика: един гвоздей може да се закове с малък камък, но мога да взема един голям
чук
и да разбия и дъската.
Аз ще му кажа Истината – тогава и той ще ми каже Истината. Като почнем да си казваме Истината, ще почнем да изправяме нещата. Ами че това е морал. Например аз съм повишил тона си някъде малко. Казвам: „Не трябва такъв тон.
И без да си повишавах тона, можехме да се разберем.“ Аз вземам съвременната механика: един гвоздей може да се закове с малък камък, но мога да взема един голям
чук
и да разбия и дъската.
Ако този малък гвоздей мога да закова с малък чук, защо да го зачуквам с голям? Ще взема малък чук. Малък чук за малък гвоздей. Сега искам от вас за малки гвоздеи – малки чукове, а за големи гвоздеи – големи чукове. Значи предстои ни една сериозна работа.
към беседата >>
Ако този малък гвоздей мога да закова с малък
чук
, защо да го
зачуквам
с голям?
Като почнем да си казваме Истината, ще почнем да изправяме нещата. Ами че това е морал. Например аз съм повишил тона си някъде малко. Казвам: „Не трябва такъв тон. И без да си повишавах тона, можехме да се разберем.“ Аз вземам съвременната механика: един гвоздей може да се закове с малък камък, но мога да взема един голям чук и да разбия и дъската.
Ако този малък гвоздей мога да закова с малък
чук
, защо да го
зачуквам
с голям?
Ще взема малък чук. Малък чук за малък гвоздей. Сега искам от вас за малки гвоздеи – малки чукове, а за големи гвоздеи – големи чукове. Значи предстои ни една сериозна работа. Приятно е човек да оправя своите погрешки.
към беседата >>
Ще взема малък
чук
.
Ами че това е морал. Например аз съм повишил тона си някъде малко. Казвам: „Не трябва такъв тон. И без да си повишавах тона, можехме да се разберем.“ Аз вземам съвременната механика: един гвоздей може да се закове с малък камък, но мога да взема един голям чук и да разбия и дъската. Ако този малък гвоздей мога да закова с малък чук, защо да го зачуквам с голям?
Ще взема малък
чук
.
Малък чук за малък гвоздей. Сега искам от вас за малки гвоздеи – малки чукове, а за големи гвоздеи – големи чукове. Значи предстои ни една сериозна работа. Приятно е човек да оправя своите погрешки. Някой път е приятно човек да оправя погрешките и на други хора.
към беседата >>
Малък
чук
за малък гвоздей.
Например аз съм повишил тона си някъде малко. Казвам: „Не трябва такъв тон. И без да си повишавах тона, можехме да се разберем.“ Аз вземам съвременната механика: един гвоздей може да се закове с малък камък, но мога да взема един голям чук и да разбия и дъската. Ако този малък гвоздей мога да закова с малък чук, защо да го зачуквам с голям? Ще взема малък чук.
Малък
чук
за малък гвоздей.
Сега искам от вас за малки гвоздеи – малки чукове, а за големи гвоздеи – големи чукове. Значи предстои ни една сериозна работа. Приятно е човек да оправя своите погрешки. Някой път е приятно човек да оправя погрешките и на други хора. Ама знаеш ли как се изправят погрешките на други хора?
към беседата >>
Сега искам от вас за малки гвоздеи – малки
чукове
, а за големи гвоздеи – големи
чукове
.
Казвам: „Не трябва такъв тон. И без да си повишавах тона, можехме да се разберем.“ Аз вземам съвременната механика: един гвоздей може да се закове с малък камък, но мога да взема един голям чук и да разбия и дъската. Ако този малък гвоздей мога да закова с малък чук, защо да го зачуквам с голям? Ще взема малък чук. Малък чук за малък гвоздей.
Сега искам от вас за малки гвоздеи – малки
чукове
, а за големи гвоздеи – големи
чукове
.
Значи предстои ни една сериозна работа. Приятно е човек да оправя своите погрешки. Някой път е приятно човек да оправя погрешките и на други хора. Ама знаеш ли как се изправят погрешките на други хора? Има в света такива индивиди!
към беседата >>
69.
Работа за новия живот
,
СБ
, В.Търново, 22.8.1922г.,
Например гневен си: блъскаш, удряш,
чукаш
.
Трябва да знаем под какви влияния са нашите мисли, защото те могат да дойдат под влиянието и на животински течения. И хората упражняват известно влияние, и ангелите упражняват известно влияние, както и светиите. Никой не може да ги избегне. Не мислете, че можете да избегнете влиянието на животните. Всеки момент трябва да знаете кои влияния преобладават във вашето съзнание.
Например гневен си: блъскаш, удряш,
чукаш
.
Под влиянието на кои течения си? – На животинските течения. Ако ритате, вие се намирате под влиянието на теченията на коня, ако бодете – на кравата, ако дращите, хапете – все сте под влиянието на животни със или без рога. Всички животни колективно влияят. Като дойде влиянието на хората, то ще измени състоянието ви, ще почнете да мислите.
към беседата >>
70.
Беседа за младите
,
СБ
, В.Търново, 25.8.1922г.,
Но ако той е хилав и
очукан
, от такъв стар плод по-добре стойте надалеч.
Няма да отложим добрата следа; имаме половин час и ще го оползотворим веднага по Божествен начин. Сега, вие младите не сте се проявили още. Старите вече се проявиха. Те са цъфнали, завързали и имат плод, а вие сега ще изникнете, ще цъфнете и ще завържете. Вие може да вземете образец от зрелостта на техния плод само ако е идеален.
Но ако той е хилав и
очукан
, от такъв стар плод по-добре стойте надалеч.
Няма да им обръщате внимание, такива стари не трябва да бъдете. Сега, въпросът е за любовта между младите от двата пола. Човешката душа е разделена на два пола – мъжки и женски. Жената е носителка на живота, на чувствата, а мъжът е носител на човешката мисъл, която е в основата на Божествения свят. Душата е една издънка, обърната надолу и разклонена, а половете са два клона от един общ корен.
към беседата >>
71.
Върху задачите на школата
,
СБ
, В.Търново, 25.8.1922г.,
– Трявна – Начо
Кючуков
– Сливен – Тереза Керемидчиева – Пловдив – Ив. Дойнов и Фархи – Нова Загора – Димитър Стоянов – Бургас – Николина Балтова
– Трявна – Начо
Кючуков
– Севлиево – Богдан Икономов – Пазарджик – Мария Недялкова – Търново – Здравка Попова и Гарвалов – Ямбол – Тодор Попов и Савов – Панагюрище – Михаил Влаевски
към беседата >>
72.
Отличителни качества на волята
,
МОК
, София, 11.10.1922г.,
Докато има плодородие, той обикаля кръчмите, пие,
чука
се с приятели, за нищо не мисли.
Дето минава, произвежда светлина и топлина. Умовете на повечето светски хора фунционират главно около ушите, около слепите очи, вследствие на което мисълта им не може да се издигне в горната част на мозъка. Опитният градинар отправя водата там, да полее тези части, да се създаде в тях по-висока мисъл. Така постъпва природата. Как възпитава тя материалиста селянин?
Докато има плодородие, той обикаля кръчмите, пие,
чука
се с приятели, за нищо не мисли.
За да го застави да мисли, природата започва да го възпитава. По какъв начин? Изпраща суша. Селянинът сее, но реколтата е слаба, а сушата голяма. Седи селянинът и си мисли: Каква е тази работа?
към беседата >>
73.
Ангел Господен говори / И ангел Господен говори на Филипа
,
НБ
, София, 15.10.1922г.,
Един турчин – кафеджия седял пред кафенето си и
чукал
кафе.
Всичко, с което разполагате – къщи, ниви, камъни, греди, са пособия, дадени за упражнение. Камъните са чужди, енергията е чужда, умът е чужд. Само работата, която вършите, усилията и упражненията са ваши. Хората са съдружници с природата. Тя работи, а те се въртят около нея, искат да събират парсата.
Един турчин – кафеджия седял пред кафенето си и
чукал
кафе.
Като дигал и слагал тежкия чук, той се уморявал и казвал: Ха-ха! Един българин минавал край кафенето и се спрял пред турчина, да погледа как чука кафето. Понеже бил без работа, той се обърнал към турчина с думите: Слушай, приятелю, приемаш ли ме да ти стана съдружник? Ти ще чукаш кафето, а аз ще казвам „ха-ха", да не вършиш две работи едновременно. Турчинът се съгласил и продължил работата си.
към беседата >>
Като дигал и слагал тежкия
чук
, той се уморявал и казвал: Ха-ха!
Камъните са чужди, енергията е чужда, умът е чужд. Само работата, която вършите, усилията и упражненията са ваши. Хората са съдружници с природата. Тя работи, а те се въртят около нея, искат да събират парсата. Един турчин – кафеджия седял пред кафенето си и чукал кафе.
Като дигал и слагал тежкия
чук
, той се уморявал и казвал: Ха-ха!
Един българин минавал край кафенето и се спрял пред турчина, да погледа как чука кафето. Понеже бил без работа, той се обърнал към турчина с думите: Слушай, приятелю, приемаш ли ме да ти стана съдружник? Ти ще чукаш кафето, а аз ще казвам „ха-ха", да не вършиш две работи едновременно. Турчинът се съгласил и продължил работата си. Счукал кафето, пресял го и започнал да прави кафета на посетителите, срещу което му плащали, колкото трябва.
към беседата >>
Един българин минавал край кафенето и се спрял пред турчина, да погледа как
чука
кафето.
Само работата, която вършите, усилията и упражненията са ваши. Хората са съдружници с природата. Тя работи, а те се въртят около нея, искат да събират парсата. Един турчин – кафеджия седял пред кафенето си и чукал кафе. Като дигал и слагал тежкия чук, той се уморявал и казвал: Ха-ха!
Един българин минавал край кафенето и се спрял пред турчина, да погледа как
чука
кафето.
Понеже бил без работа, той се обърнал към турчина с думите: Слушай, приятелю, приемаш ли ме да ти стана съдружник? Ти ще чукаш кафето, а аз ще казвам „ха-ха", да не вършиш две работи едновременно. Турчинът се съгласил и продължил работата си. Счукал кафето, пресял го и започнал да прави кафета на посетителите, срещу което му плащали, колкото трябва. Българинът, като гледал, как постъпва турчинът, казал му: Приятелю, дай и на мене половината от печалбата.
към беседата >>
Ти ще
чукаш
кафето, а аз ще казвам „ха-ха", да не вършиш две работи едновременно.
Тя работи, а те се въртят около нея, искат да събират парсата. Един турчин – кафеджия седял пред кафенето си и чукал кафе. Като дигал и слагал тежкия чук, той се уморявал и казвал: Ха-ха! Един българин минавал край кафенето и се спрял пред турчина, да погледа как чука кафето. Понеже бил без работа, той се обърнал към турчина с думите: Слушай, приятелю, приемаш ли ме да ти стана съдружник?
Ти ще
чукаш
кафето, а аз ще казвам „ха-ха", да не вършиш две работи едновременно.
Турчинът се съгласил и продължил работата си. Счукал кафето, пресял го и започнал да прави кафета на посетителите, срещу което му плащали, колкото трябва. Българинът, като гледал, как постъпва турчинът, казал му: Приятелю, дай и на мене половината от печалбата. Нали съм ти съдружник? Турчинът отговорил: Няма защо да ти плащам.
към беседата >>
Счукал
кафето, пресял го и започнал да прави кафета на посетителите, срещу което му плащали, колкото трябва.
Като дигал и слагал тежкия чук, той се уморявал и казвал: Ха-ха! Един българин минавал край кафенето и се спрял пред турчина, да погледа как чука кафето. Понеже бил без работа, той се обърнал към турчина с думите: Слушай, приятелю, приемаш ли ме да ти стана съдружник? Ти ще чукаш кафето, а аз ще казвам „ха-ха", да не вършиш две работи едновременно. Турчинът се съгласил и продължил работата си.
Счукал
кафето, пресял го и започнал да прави кафета на посетителите, срещу което му плащали, колкото трябва.
Българинът, като гледал, как постъпва турчинът, казал му: Приятелю, дай и на мене половината от печалбата. Нали съм ти съдружник? Турчинът отговорил: Няма защо да ти плащам. Аз се потих, като чуках кафето, ти нищо не направи, не се изпоти като мене. Българинът се обидил от тези думи и завел дело срещу кафеджията.
към беседата >>
Аз се потих, като
чуках
кафето, ти нищо не направи, не се изпоти като мене.
Турчинът се съгласил и продължил работата си. Счукал кафето, пресял го и започнал да прави кафета на посетителите, срещу което му плащали, колкото трябва. Българинът, като гледал, как постъпва турчинът, казал му: Приятелю, дай и на мене половината от печалбата. Нали съм ти съдружник? Турчинът отговорил: Няма защо да ти плащам.
Аз се потих, като
чуках
кафето, ти нищо не направи, не се изпоти като мене.
Българинът се обидил от тези думи и завел дело срещу кафеджията. Като разказал цялата история на съдията, последният се обърнал към турчина с думите: Ще направиш една тенекиена кутия, в която ще турят парите от кафетата. После казал на българина: Ти ще слушаш внимателно, какъв звук се чува при пущане на парите в тенекията. Като чуеш звука „тин", това ще бъде за тебе – твоята печалба. Сега и вие сте всред природата.
към беседата >>
Та един турчин пред вратата на своето кафене си
чукал
кафето.
(втори вариант)
Камъните са чужди, енергията е чужда, умът е чужд, само работата е ваша, упражненията са ваши. Тогава знаете ли на какво мязате? Ще ви приведа един анекдот, който и друг път съм привеждал. Хората са ортаци с природата и ето по какъв начин. Хората си правят от камък големи хавани, в които понякога си грухат кафето.
Та един турчин пред вратата на своето кафене си
чукал
кафето.
Като дигал-слагал топуза, викал: „Хъ... хъ..." Минава един българин без работа, спира се да погледа как турчинът чука кафето и го запитва: „Слушай, не ме ли приемаш за ортак в работата? Ти ще чукаш кафето, а аз ще викам: „Хъ... хъ..." Ще разделим работата." „Добре" -съгласил се турчинът. Счукали кафето, пресяли го, започнали да варят кафе на посетителите. Турчинът вари кафе, прибира си парите. Ортакът му взел да иска половината от печалбата, защото и той взел участие в спукването на кафето.
към втори вариант >>
Като дигал-слагал топуза, викал: „Хъ... хъ..." Минава един българин без работа, спира се да погледа как турчинът
чука
кафето и го запитва: „Слушай, не ме ли приемаш за ортак в работата?
(втори вариант)
Тогава знаете ли на какво мязате? Ще ви приведа един анекдот, който и друг път съм привеждал. Хората са ортаци с природата и ето по какъв начин. Хората си правят от камък големи хавани, в които понякога си грухат кафето. Та един турчин пред вратата на своето кафене си чукал кафето.
Като дигал-слагал топуза, викал: „Хъ... хъ..." Минава един българин без работа, спира се да погледа как турчинът
чука
кафето и го запитва: „Слушай, не ме ли приемаш за ортак в работата?
Ти ще чукаш кафето, а аз ще викам: „Хъ... хъ..." Ще разделим работата." „Добре" -съгласил се турчинът. Счукали кафето, пресяли го, започнали да варят кафе на посетителите. Турчинът вари кафе, прибира си парите. Ортакът му взел да иска половината от печалбата, защото и той взел участие в спукването на кафето. Турчинът му казва: „Няма какво да ти дам, ти не се изпоти като мене." Българинът се обижда, завежда дело и казва: „Ортакът ми, който направи договор с мене, не иска да го изпълни.
към втори вариант >>
Ти ще
чукаш
кафето, а аз ще викам: „Хъ... хъ..." Ще разделим работата." „Добре" -съгласил се турчинът.
(втори вариант)
Ще ви приведа един анекдот, който и друг път съм привеждал. Хората са ортаци с природата и ето по какъв начин. Хората си правят от камък големи хавани, в които понякога си грухат кафето. Та един турчин пред вратата на своето кафене си чукал кафето. Като дигал-слагал топуза, викал: „Хъ... хъ..." Минава един българин без работа, спира се да погледа как турчинът чука кафето и го запитва: „Слушай, не ме ли приемаш за ортак в работата?
Ти ще
чукаш
кафето, а аз ще викам: „Хъ... хъ..." Ще разделим работата." „Добре" -съгласил се турчинът.
Счукали кафето, пресяли го, започнали да варят кафе на посетителите. Турчинът вари кафе, прибира си парите. Ортакът му взел да иска половината от печалбата, защото и той взел участие в спукването на кафето. Турчинът му казва: „Няма какво да ти дам, ти не се изпоти като мене." Българинът се обижда, завежда дело и казва: „Ортакът ми, който направи договор с мене, не иска да го изпълни. Договорът е такъв.
към втори вариант >>
Счукали
кафето, пресяли го, започнали да варят кафе на посетителите.
(втори вариант)
Хората са ортаци с природата и ето по какъв начин. Хората си правят от камък големи хавани, в които понякога си грухат кафето. Та един турчин пред вратата на своето кафене си чукал кафето. Като дигал-слагал топуза, викал: „Хъ... хъ..." Минава един българин без работа, спира се да погледа как турчинът чука кафето и го запитва: „Слушай, не ме ли приемаш за ортак в работата? Ти ще чукаш кафето, а аз ще викам: „Хъ... хъ..." Ще разделим работата." „Добре" -съгласил се турчинът.
Счукали
кафето, пресяли го, започнали да варят кафе на посетителите.
Турчинът вари кафе, прибира си парите. Ортакът му взел да иска половината от печалбата, защото и той взел участие в спукването на кафето. Турчинът му казва: „Няма какво да ти дам, ти не се изпоти като мене." Българинът се обижда, завежда дело и казва: „Ортакът ми, който направи договор с мене, не иска да го изпълни. Договорът е такъв. Кафето се чука.
към втори вариант >>
Кафето се
чука
.
(втори вариант)
Счукали кафето, пресяли го, започнали да варят кафе на посетителите. Турчинът вари кафе, прибира си парите. Ортакът му взел да иска половината от печалбата, защото и той взел участие в спукването на кафето. Турчинът му казва: „Няма какво да ти дам, ти не се изпоти като мене." Българинът се обижда, завежда дело и казва: „Ортакът ми, който направи договор с мене, не иска да го изпълни. Договорът е такъв.
Кафето се
чука
.
Аз се услових да викам „хъ-хъ" около четири-пет часа, а сега нищо не ми плаща." „Хубаво - казва кадията, - ще направите една хубава табла от тенекия и този, който е чукал кафето, ще го вари и ще туря парите в тенекията, а ти ще слушаш, и като чуеш „тин-н", това е за тебе." Сега ние седим в природата и казваме: „Хъ... хъ..." Това „хъ... хъ..." - то е за тебе. Разболее се някой, казва: „Ох... ох..." - считат, че много пъшка. Някой все с пъшканица минава. Природата работи, ние пъшкаме, и тогава, в края на краищата, казваме, че нашият живот е несполучлив. Защо?
към втори вариант >>
Аз се услових да викам „хъ-хъ" около четири-пет часа, а сега нищо не ми плаща." „Хубаво - казва кадията, - ще направите една хубава табла от тенекия и този, който е
чукал
кафето, ще го вари и ще туря парите в тенекията, а ти ще слушаш, и като чуеш „тин-н", това е за тебе."
(втори вариант)
Турчинът вари кафе, прибира си парите. Ортакът му взел да иска половината от печалбата, защото и той взел участие в спукването на кафето. Турчинът му казва: „Няма какво да ти дам, ти не се изпоти като мене." Българинът се обижда, завежда дело и казва: „Ортакът ми, който направи договор с мене, не иска да го изпълни. Договорът е такъв. Кафето се чука.
Аз се услових да викам „хъ-хъ" около четири-пет часа, а сега нищо не ми плаща." „Хубаво - казва кадията, - ще направите една хубава табла от тенекия и този, който е
чукал
кафето, ще го вари и ще туря парите в тенекията, а ти ще слушаш, и като чуеш „тин-н", това е за тебе."
Сега ние седим в природата и казваме: „Хъ... хъ..." Това „хъ... хъ..." - то е за тебе. Разболее се някой, казва: „Ох... ох..." - считат, че много пъшка. Някой все с пъшканица минава. Природата работи, ние пъшкаме, и тогава, в края на краищата, казваме, че нашият живот е несполучлив. Защо? Защото не ходим да работим, а само казваме: „Хъ... хъ..." „Тин-н..." -това е твоята заплата.
към втори вариант >>
74.
Окултна музика
,
ООК
, София, 22.10.1922г.,
Когато тия думи почнат да вибрират в нас, всичкият наш прах, всичките наши навици, добити с векове, ще отскочат, както отскача прахът от барабана, щом се удари с
чукчето
върху него.
Къде е причината на туй действие? Вътре в мен. Аз трябва да играя по собствена воля, а не по волята на другиго. Всяка дума трябва да има едно значение. По този начин аз искам да изкорените всички навици, които съществуват във вас.
Когато тия думи почнат да вибрират в нас, всичкият наш прах, всичките наши навици, добити с векове, ще отскочат, както отскача прахът от барабана, щом се удари с
чукчето
върху него.
А сега ние не знаем как да се освободим. И затуй окултната музика е начин за освобождение. Навсякъде, и в най-далечната древност, са употребявали музиката, но религиозните хора с нея са злоупотребили. А ние искаме от чисто окултно гледище да я употребим научна във всичката нейна пълнота. В основата си тя е много проста, вън е много сложна.
към беседата >>
75.
Станете да отидем!
,
НБ
, София, 29.10.1922г.,
Чук
е нужен.
Това е старият метод на възпитание. Кажи на сина си: Синко, говори истината и обичай ближния си. Като говориш за истината и за любовта, той ще разбере как да живее. Ще кажете, че този метод е като забиването на гвоздея. Питам: Може ли гвоздеят сам да се забие?
Чук
е нужен.
Ще чукнеш няколко пъти, докато го забиеш. Важно е да знаеш, кога и как да чукнеш. Когато удряш с чука на своята воля, невъзможните неща стават възможни. Така се развиват и прилагат добродетелите. Иначе, още много ще работите с отрицателните методи и нищо няма да постигнете.
към беседата >>
Ще
чукнеш
няколко пъти, докато го забиеш.
Кажи на сина си: Синко, говори истината и обичай ближния си. Като говориш за истината и за любовта, той ще разбере как да живее. Ще кажете, че този метод е като забиването на гвоздея. Питам: Може ли гвоздеят сам да се забие? Чук е нужен.
Ще
чукнеш
няколко пъти, докато го забиеш.
Важно е да знаеш, кога и как да чукнеш. Когато удряш с чука на своята воля, невъзможните неща стават възможни. Така се развиват и прилагат добродетелите. Иначе, още много ще работите с отрицателните методи и нищо няма да постигнете. Мнозина казват за нас: Тези хора проповядват новото учение, но и те приличат на нас.
към беседата >>
Важно е да знаеш, кога и как да
чукнеш
.
Като говориш за истината и за любовта, той ще разбере как да живее. Ще кажете, че този метод е като забиването на гвоздея. Питам: Може ли гвоздеят сам да се забие? Чук е нужен. Ще чукнеш няколко пъти, докато го забиеш.
Важно е да знаеш, кога и как да
чукнеш
.
Когато удряш с чука на своята воля, невъзможните неща стават възможни. Така се развиват и прилагат добродетелите. Иначе, още много ще работите с отрицателните методи и нищо няма да постигнете. Мнозина казват за нас: Тези хора проповядват новото учение, но и те приличат на нас. Аз говоря за хората на новото учение.
към беседата >>
Когато удряш с
чука
на своята воля, невъзможните неща стават възможни.
Ще кажете, че този метод е като забиването на гвоздея. Питам: Може ли гвоздеят сам да се забие? Чук е нужен. Ще чукнеш няколко пъти, докато го забиеш. Важно е да знаеш, кога и как да чукнеш.
Когато удряш с
чука
на своята воля, невъзможните неща стават възможни.
Така се развиват и прилагат добродетелите. Иначе, още много ще работите с отрицателните методи и нищо няма да постигнете. Мнозина казват за нас: Тези хора проповядват новото учение, но и те приличат на нас. Аз говоря за хората на новото учение. Те са хора на новата култура, съградена на вечните добродетели.
към беседата >>
76.
Нагласяване на силите
,
МОК
, София, 1.11.1922г.,
За да премахнем тази нейна обвивка, трябва с
чукове
да я разбием.
На мнозина това се вижда невъзможно, но то може да се докаже. Запример зимно време земята е покрита с лед, със сняг и намирате, че това е реално. Обаче вие не виждате семенцата, които са скрити в земята. Значи, вие не виждате доброто, което е скрито в земята. Щом не виждате доброто, не го считате реално и казвате: От години ние познаваме това положение на земята — да бъде покрита със сняг и лед.
За да премахнем тази нейна обвивка, трябва с
чукове
да я разбием.
Така разсъждавате по отношение на злото. Обаче изгрее ли слънцето, веднага тия вековни ледове и снегове започват да се топят, превръщат се във вода и потъват дълбоко в земята. Де отиде вашата реалност? Де отиде злото в света? Но деятелността на слънцето не спира тук.
към беседата >>
77.
По-леко ще бъде наказанието
,
НБ
, София, 5.11.1922г.,
За да се махне ледът, трябва да се разбива с
чукове
, с търнокоп.
Целият свят се пробужда. Който иска да остане в старите условия, може да си остане. Казано е в Писанието: „Грешните ще изчезнат, а праведните ще се умножат и благословят." Ще кажете, че този закон е жесток. Ще изясня мисълта си. Представете си, че цялята земя е покрита с лед.
За да се махне ледът, трябва да се разбива с
чукове
, с търнокоп.
Иначе не може да се живее. Ледът трябва да се махне, но с чукове нищо не се постига. Като изгрее слънцето, ледът ще се стопи. Колкото повече се усилва слънцето, толкова по-лесно се топи ледът. Ледовете, това са грешните хора.
към беседата >>
Ледът трябва да се махне, но с
чукове
нищо не се постига.
Казано е в Писанието: „Грешните ще изчезнат, а праведните ще се умножат и благословят." Ще кажете, че този закон е жесток. Ще изясня мисълта си. Представете си, че цялята земя е покрита с лед. За да се махне ледът, трябва да се разбива с чукове, с търнокоп. Иначе не може да се живее.
Ледът трябва да се махне, но с
чукове
нищо не се постига.
Като изгрее слънцето, ледът ще се стопи. Колкото повече се усилва слънцето, толкова по-лесно се топи ледът. Ледовете, това са грешните хора. Какво ще стане с тях? – Ще изчезнат.
към беседата >>
78.
Добрата земя
,
НБ
, София, 17.12.1922г.,
Светът е грамадно лозе, на което има работа за всички, няма защо да делите
чуканите
.
В известно отношение, светските хора са по-умни от християните. Духовенството се страхува от мене. Искат да ме махнат, да не им мътя водата. Те не знаят, че това не зависи от тях, да бъда или да не бъда в България. Казвам им: Слушайте, приятели, този свят не е ваш.
Светът е грамадно лозе, на което има работа за всички, няма защо да делите
чуканите
.
Лозето трябва да се прекопае. Като дойде господарят му, ще ни пита: Прекопахте ли добре лозето? Хората не го обработват, но делят чуканите. Тези чукани са наши, онези са ваши. Чудни са хората, които делят и народите.
към беседата >>
Хората не го обработват, но делят
чуканите
.
Те не знаят, че това не зависи от тях, да бъда или да не бъда в България. Казвам им: Слушайте, приятели, този свят не е ваш. Светът е грамадно лозе, на което има работа за всички, няма защо да делите чуканите. Лозето трябва да се прекопае. Като дойде господарят му, ще ни пита: Прекопахте ли добре лозето?
Хората не го обработват, но делят
чуканите
.
Тези чукани са наши, онези са ваши. Чудни са хората, които делят и народите. Казват: Този народ е наш. Това е направила българската църква за нашия народ, онова е направила. – Какво направи българската църква за своя народ?
към беседата >>
Тези
чукани
са наши, онези са ваши.
Казвам им: Слушайте, приятели, този свят не е ваш. Светът е грамадно лозе, на което има работа за всички, няма защо да делите чуканите. Лозето трябва да се прекопае. Като дойде господарят му, ще ни пита: Прекопахте ли добре лозето? Хората не го обработват, но делят чуканите.
Тези
чукани
са наши, онези са ваши.
Чудни са хората, които делят и народите. Казват: Този народ е наш. Това е направила българската църква за нашия народ, онова е направила. – Какво направи българската църква за своя народ? Тя допринесе за падането на българите под турско робство.
към беседата >>
79.
Защо не можахме?
,
НБ
, София, 24.12.1922г.,
— Отивам при тръна,
чуквам
го, и присадката пада.
Значи, той е присаден с ябълка. Сега вече зная, защо единият е добър, а другият — лош. Лошият човек е присаден на трън, а добрият — на ябълка. Ето истината! — Как ще я докажеш?
— Отивам при тръна,
чуквам
го, и присадката пада.
Казвам му: Идната година от тръна ще излезе ябълка. Отивам при ябълката, чукна я, присадката й пада. Казвам: Идната година от тебе ще излезе трън. — Възможно ли е това? — Възможно е.
към беседата >>
Отивам при ябълката,
чукна
я, присадката й пада.
Лошият човек е присаден на трън, а добрият — на ябълка. Ето истината! — Как ще я докажеш? — Отивам при тръна, чуквам го, и присадката пада. Казвам му: Идната година от тръна ще излезе ябълка.
Отивам при ябълката,
чукна
я, присадката й пада.
Казвам: Идната година от тебе ще излезе трън. — Възможно ли е това? — Възможно е. Сега аз разсъждавам философски. — Защо трънът е присаден на ябълка?
към беседата >>
Ще се поклоня пред един
чукан
, пред втори, пред 1,500
чукана
и ще кажа: Благодаря, че можах днес да подишам чист въздух и да прекопая 1,500
чукана
.
Тогава и халатът ще бъде на мястото си. Да се преклониш, но пред кого? — Пред любовта. Всички на работа! Още утре ще взема мотиката, ще отида на лозето и ще кажа: Днес ще направя не 500 поклона, а 1,500.
Ще се поклоня пред един
чукан
, пред втори, пред 1,500
чукана
и ще кажа: Благодаря, че можах днес да подишам чист въздух и да прекопая 1,500
чукана
.
Така ще направя добро и на себе си, и на чуканите. Какво правят религиозните днес? — Поклони. Не е този пътят. Това е заблуждение.
към беседата >>
Така ще направя добро и на себе си, и на
чуканите
.
Да се преклониш, но пред кого? — Пред любовта. Всички на работа! Още утре ще взема мотиката, ще отида на лозето и ще кажа: Днес ще направя не 500 поклона, а 1,500. Ще се поклоня пред един чукан, пред втори, пред 1,500 чукана и ще кажа: Благодаря, че можах днес да подишам чист въздух и да прекопая 1,500 чукана.
Така ще направя добро и на себе си, и на
чуканите
.
Какво правят религиозните днес? — Поклони. Не е този пътят. Това е заблуждение. Можеш да се поклониш, но пред ябълката.
към беседата >>
Докато бил жив, тя му
чукала
сол на главата, карала се с него, а сега се представя, че го обичала: ходи на гробищата, пали свещи, плаче.
Сам Христос казва: "Син Человечески не дойде да Му послужат, но да послужи." Сега ще ни говорят за Христа, Който живял преди 2,000 години. По-лесно се говори за умрелите, отколкото за живите. Аз съм сит на тази философия. Мъжът на някоя жена умре, тя се почерни и плаче: Колко много го обичах!
Докато бил жив, тя му
чукала
сол на главата, карала се с него, а сега се представя, че го обичала: ходи на гробищата, пали свещи, плаче.
Той се обажда от гроба: Слушай, жено, не вярвам в нищо и не искам да изляза от гроба. Тук ми е по-добре, отколкото вкъщи. — Защо умрелите не се връщат? Веднъж освободили се от тялото си, те са по-доволни, отколкото на земята. Може ли волът, избягал в гората, при бистрата вода и зелената паша, да се върне в обора?
към беседата >>
80.
Правилният растеж на Ученика
,
ООК
, София, 2.1.1923г.,
Там има
чукове
.
Няма да го търсим в тялото, а извън тялото. Туй тяло е образувано по закона на съзнанието и самосъзнанието, а за в бъдеще ние ще образуваме своето тяло по закона на подсъзнанието и свръхсъзнанието. И следователно във всяка една школа ние ще започнем да градим своето тяло. То е изкуство. И ако питате един франкмасон как да съградим туй тяло, какво ще ви каже?
Там има
чукове
.
По новия начин, а то по старому всеки може да гради. По новия начин трябва да знаеш да градиш, а този новия начин ще го научиш от кого? Само от своя Учител! Аз казах: Този Учител, като дойде, Той ще ви каже първата дума. И по образа на тази първа дума ще почнете вие да градите новото си тяло и тогава ще имате друго сърце.
към беседата >>
81.
Свещеното правило
,
КД
, София, 9.2.1923г.,
Ако туй Божественото само може да се жертвува, ако Господ, Той поиска да се жертвува, тогава вземи участие с Него, но ако ...(В този момент
почука
отвън сестра Магдалина, искаше Учителя да излезе за малко навън да му съобщи нещо важно.
Божественото у човека трябва да бъде идеал. Божественото, от което произтича животът, върху което е обоснован човешкият разум, върху който почива човешката душа, то трябва да бъде нещо свещено за вас и за нищо в този свят вие не трябва да го жертвувате. И целият свят да се обърне, не жертвувайте, то е измама. За нищо не жертвувайте Божественото в себе си. Има едно свещено правило, върху което не трябва да се разисква: Божественото у тебе няма да го жертвуваш заради нищо!
Ако туй Божественото само може да се жертвува, ако Господ, Той поиска да се жертвува, тогава вземи участие с Него, но ако ...(В този момент
почука
отвън сестра Магдалина, искаше Учителя да излезе за малко навън да му съобщи нещо важно.
Учителят каза, че не може да излезе и каза) : Послушание е нужно. И всеки, който не ме слуша, аз имам лошо мнение за него. Търпение и послушание, тия правила ще ги научите, без тях не можете да вземете нито една крачка. За Царството Божие, ако не се отречете от баща си и майка си, вие не можете да бъдете жители на това Царство. Toe великия закон, който ученикът трябва да научи, за да намери своя Учител.
към беседата >>
82.
Съмнение и воля
,
ООК
, София, 11.2.1923г.,
Казваш: „Нямаш ли някой хаван да
счукаш
тази твърда храна, да я направиш малко рядка?
Казвам: Аз няма какво да се боря с вашето съмнение. Вие трябва да се борите и да победите това съмнение. Вие сте гладен, давам ви хляб. Допуснете сега, че вас ви болят зъбите, майка ви тъй ви е родила. Хлябът ти се вижда твърд.
Казваш: „Нямаш ли някой хаван да
счукаш
тази твърда храна, да я направиш малко рядка?
“ Казвам: Обстановката е такава, пустиня е, няма вода, само сух хляб има. „Ами ти малко слюнки нямаш ли? “ – Е, добре, за едного може да имам слюнка, ама за другите нямам, за 100 души нямам. Не съм в положение. Казвам: Сам трябва да имаш слюнки за своята храна.
към беседата >>
НАГОРЕ