НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
121
резултата в
91
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Избраникът Божий и Вождът на Истината
,
ИБ
, Варна, 2.10.1898г.,
Но времето на твоето уединение се е
свършило
и денят на твоята бъдеща слава иде, и сам Господ твой ще се възцари и ще бъде глава над всички.
Ти не ще да ни откажеш от да те придружаваме винаги в този път, в който ходиш, този път на благодатната Светлина, която произвожда Радост и Веселие във всички души и духове. Ти ще благоволиш да ни допуснеш да сме с теб и да сме твои спътници, да те придружаваме наедно към небесните сфери, към конто Духът ти ще се повдигне. Ето ние сме Сбор велик, който ламти да те приеме и да ни станеш началник, велик предводител, Бог и Господ крепкий. Ние съзираме сега твоето уединение и твоята тегота, която сега носиш в себе си. Но това уединение е уединение, наложено отгоре, от вечната неизменна Воля на Бога, твоя Господ.
Но времето на твоето уединение се е
свършило
и денят на твоята бъдеща слава иде, и сам Господ твой ще се възцари и ще бъде глава над всички.
Нека сега твоят глас да възлезе нагоре към Престола на небесните светове, към Престола на небесните слова, към вечните сфери на славните наднебесни светове, в безконечните области на вселените, мирове, на които славата сега изгрява, към които всички ние сега се стремим да достигнем. О, вечни мирове! О, вечни светове, пълни със славен живот, и Вселени духове, пълни с вечна, безкрайна и неизмерима Мъдрост, в която плуват умовете на всички същества, които постоянно се стремят към тази необятна и неизследима Душа, която всички привлича към своето безпределно сърце, което всички люби и весели – сърце, в което всичкият Живот намира своето изражение. Към тия безпределни Небеса, към тия безпределни светове, към тия безпределни мирове, към тия безпределни вселени от мирове и светове, в които тая вечна, безпределна и неизмерима Душа прониква и изпълня всичко с Благост, пълна от безконечна и непреривна, вечна и славна Любов, която стопля и осветлява, и освежава душите, духовете, умовете на всички малки и велики същества, която изпълня техните сърца с благовейно възторжение и възвишение в този славен път на Живота, който възлиза от вселена във вселена, от мир в мир, от свят в свят, от душа в душа, от дух в дух, от ум в ум, от сърце в сърце, от всяко чувство към всяко чувство, от сила към всяка сила, от мисъл към всяка мисъл, от представление към представление, от начало към всяко начало, от край към всякой край, от частица към всякоя частица, във всяко нещо и във всяка вещ, отначало и докрай към тая жизнена Светова вселена над вселените, към тоя Светов мир над мировете, към тоя Светов свят над световете, в които Вечен свет, Вечен мир, Вечна радост, Вечна истина, Вечна правда и Вечна благост във все и във вся изпълня, от безпределната висота към безпределната висота, от самата безкрайна и безпределна вечност във всичките й безпределни области и владения, необозрими и неизследими във всичко – в това величествено и възторжено мълчание на безпреривната вечност всичко е в тишина. Там, в тая свята и славна тишина, се въздават слава и хваление Богу нашему.
към беседата >>
2.
Протоколи от годишната среща на Веригата 1912 г. Велико Търново
,
СБ
, В.Търново, 6.9.1912г.,
В Цариград един християнин отишъл да се моли за парични средства и му се
внушило
да се отправи до тамошните мисионери, от които поискал две хиляди лева, защото Господ го изпратил.
Няма нужда да се разтваряме и да ни знае светът. Каква нужда от туй да даваме на хората да се бъркат в живота ни? Ами че то ще е същото като да си разкриеш стомаха, вените, мозъка и пр. — неща не само безполезни, но и вредни. Има следователно неща, които трябва да се пазят скрити, защото естеството им не търпи противното.
В Цариград един християнин отишъл да се моли за парични средства и му се
внушило
да се отправи до тамошните мисионери, от които поискал две хиляди лева, защото Господ го изпратил.
Но мисионерите отговорили, че ако Наистина Господ го е изпратил при тях, Той щеше да им даде тая сума, но щом я нямат, значи че той сам е отишъл при тях. Мисионерите са прави, защото ако те имаха пари и ги не дадяха, щяха да са отговорни. От неизпълнението на този закон се раждат много нещастия. Много често ние по нрав мязаме на онези десет души английски матроси, които са се изпонапили и не излезли. Ние често пъти искаме Господ да ни благослови, викаме към Господа и повидимо като че ли усърдно викаме, но понеже едновременно с нашия в ик се привързваме и о света, то благословението не настъпва.
към беседата >>
3.
Защо ви помагам?
,
ИБ
, В.Търново, 15.9.1912г.,
С този урок за краските ние правим опит, който небето е
решило
и позволило.
Следователно или вървете напред, или останете отзад. И ако не сторите нито едното, нито другото, правите непростим грях. Законът е ясен. Отправете сега ума си към Господа, Който сега ви говори, защото аз не ви говоря, а Господ е, Който говори на език, който най-добре може да се приложи. Всякой един от вас има по един черв* и този черв е, който искам да отстраним.
С този урок за краските ние правим опит, който небето е
решило
и позволило.
Бялото Братство е, което прави този опит, и то е, което ще ви помага. Не се притеснявайте от разните форми, защото всичките вери и школи отиват към вътрешна страна, която страна за всички е една и съща. Вие трябва да обичате всички хора и да почитате всички убеждения, и заради любовта, която имате към Господа, не ги закачайте. Успехът на този народ ще зависи как вие работите. Не заставайте на въпроса, кои сме ние.
към беседата >>
4.
Венецът на живота
,
ИБ
,
БС
, София, 15.2.1917г.,
Вашата почва е гнила, затова казва Господ, че семето, което паднало в тръните,
заглушило
се и не израснало.
Добър да си не значи да си като овца. Господ не иска овце, а иска добри и разумни хора. Добрите хора са ония, които не се вкисват. Вкисваш ли се, не си добър. Вие трябва да имате добра почва, да очистите ония вещества, които вкисват човека.
Вашата почва е гнила, затова казва Господ, че семето, което паднало в тръните,
заглушило
се и не израснало.
Друго паднало на камък, Слънцето го напекло и то изсъхнало – понеже в камъка не може да хване корен, затова не порасло. Не се лъжeте, ако сега не си създадете почва, никога няма да я създадете, отлагане няма. Доброто не отлагайте! Една добра мисъл ще привлече всички добри мисли, които ще помогнат да се свърши доброто дело. Понякога вие се чувствате охладнели към някого и не ви се иска да идете някъде.
към беседата >>
5.
Доброто съкровище
,
НБ
, София, 20.5.1917г.,
След един-два часа положението му се
влошило
, и той умрял.
Като го прегледал, лекарят му предписал едно лекарство, да пие по три лъжички на ден в продължение на десет деня. Като изпие лекарството, състоянието му щяло да се подобри. Манафинът прегледал лекарството, позамислил се и казал: Защо трябва да го пия десет деня наред? По добре да го изпия изведнъж, по-скоро да оздравея. Вдигнал шишето и го изпил наведнъж.
След един-два часа положението му се
влошило
, и той умрял.
Спазвайте законите и предписанията на Бога, на природата и на лекаря, който ви лекува. Изпълнете предписанието, което ви е дадено – по три лъжички на ден. И Бог пише в своята книга: По три лъжички на ден. Ще кажете, че манафинът бил глупав човек. Какво ще кажете за съвременните хора, които на един обяд ядат по няколко яденета, след това изпиват по две - три кила вино.
към беседата >>
6.
Пребъдете / Пръбѫдване
,
НБ
, София, 27.5.1917г.,
Детето й, десетгодишно момче, виждало, как вършеят през лятото и като останало само вкъщи,
решило
и то да направи една вършитба – да си поиграе.
Той прави погрешки, като децата. Във Варненско, в с. Николаевка, жената на попа измазала къщата си добре, измила я и изчистила. Това било срещу Спасов ден. Тя бързала да свърши по-скоро работата си, за да може на другия ден, рано сутринта, да отиде на църква.
Детето й, десетгодишно момче, виждало, как вършеят през лятото и като останало само вкъщи,
решило
и то да направи една вършитба – да си поиграе.
Взело царевица в един съд и пуснало в стаята всички мисирки. Хвърляло царевица на мисирките, гонело ги, тичало след тях – забавлявало се добре. Като минавали покрай къщата на попа, съседките чули голям шум, но не знаели, какво става вътре. Те видели попадията в църквата и й казали: Нещо става във вашата къща, но какво, не знаем; отдалеч се чува вик, шум. След свършване на службата, попадията веднага си отишла вкъщи и, какво било учудването й, когато влязла в стаята и видяла: всички мисирки крякат, хвърчат, хвърлят се по стените, а малкият юнак ги гони, кара ги да вършеят.
към беседата >>
7.
В истия час
,
НБ
, София, 14.7.1918г.,
Под думите светъл дух разбираме същество, което е
завършило
развитието си още преди хиляди и милиони години.
Животните се страхуват от хората, но и хората се страхуват от животните. Казано е, обаче: „Страхливият няма да наследи Царството Божие.” Плодовете на Духа са: „Любов, радост, мир, дълготърпение, вяра, кротост, Мъдрост, въздържание.” Духът е най-високата проява на Бога. Той разкрива световете, Той носи Светлина, Той е създал всичко. Доброто в света се дължи пак на Духа.
Под думите светъл дух разбираме същество, което е
завършило
развитието си още преди хиляди и милиони години.
Светлите духове разбират пътя, по който съвременните хора вървят, и могат да ги упътват. Благата на физическия свят се дължат пак на Светлите духове. Светлината, от която се ползваме, не е нищо друго, освен резултат от тяхната интензивна мисъл. Тя се отправя към Слънцето и, когато се изпраща на земята, превръща се в светлина и топлина. Какво количество светлина и топлина ще възприеме човек, това зависи от неговия мозък.
към беседата >>
Подъ думитѣ „свѣтълъ духъ” разбираме сѫщество, което е
завършило
развитието си още преди хиляди и милиони години.
(втори вариант)
Животнитѣ се страхуватъ отъ хората, но и хората се страхуватъ отъ животнитѣ. Казано е, обаче: „Страхливиятъ нѣма да наследи Царството Божие.” Плодоветѣ на Духа сѫ: „Любовь, радость, миръ, дълготърпение, вѣра, кротость, мѫдрость, въздържание.” Духътъ е най-високата проява на Бога. Той разкрива свѣтоветѣ, Той носи свѣтлина, Той е създалъ всичко. Доброто въ свѣта се дължи пакъ на Духа.
Подъ думитѣ „свѣтълъ духъ” разбираме сѫщество, което е
завършило
развитието си още преди хиляди и милиони години.
Свѣтлитѣ духове разбиратъ пѫтя, по който съвременнитѣ хора вървятъ, и могатъ да ги упѫтватъ. Благата на физическия свѣтъ се дължатъ пакъ на свѣтлитѣ духове. Свѣтлината, отъ която се ползуваме, не е нищо друго, освенъ резултатъ отъ тѣхната интенсивна мисъль. Тя се отправя къмъ слънцето и, когато се изпраща на земята, превръща се въ свѣтлина и топлина. Какво количество свѣтлина и топлина ще възприеме човѣкъ, това зависи отъ неговия мозъкъ.
към втори вариант >>
8.
Дух Господен
,
НБ
, София, 20.10.1918г.,
След смъртта на детето, материалното положение на бащата се
влошило
пак: уволнили го от служба, и той останал без пет пари в джоба.
Като отивал на работа, той намерил на пътя сто лева. Взел парите и си казал: “Ето, нареди се въпросът с кръщението на детето.” Няколко дни след това го назначили на по-добра служба. От ден на ден положението му се подобрявало. Детето расло, станало шестгодишно. Случило се нещо, то заболяло и не могли да го спасят.
След смъртта на детето, материалното положение на бащата се
влошило
пак: уволнили го от служба, и той останал без пет пари в джоба.
Какво показва този пример? Когато Духът посети някой дом, всичко тръгва добре; щом Духът си замине, работите на този дом се объркват. Следователно, когато придобиете някакво благо, ще знаете, че Духът ви е посетил. Внимавайте да не Го огорчите, да напусне дома ви. Напусне ли ви, сиромашията ще го замести.
към беседата >>
Следъ смъртьта на детето, материалното положение на бащата се
влошило
пакъ: уволнили го отъ служба, и той останалъ безъ петь пари въ джоба.
(втори вариант)
Взелъ паритѣ и си казалъ: Ето, нареди се въпросътъ съ кръщението на детето. Нѣколко деня следъ това го назначили на по-добра служба. Отъ день на день положението му се подобрявало. Детето расло, станало шестгодишно. Случило се нѣщо, то заболѣло и не могли да го спасятъ.
Следъ смъртьта на детето, материалното положение на бащата се
влошило
пакъ: уволнили го отъ служба, и той останалъ безъ петь пари въ джоба.
Какво показва този примѣръ? — Когато Духътъ посети нѣкой домъ, всичко тръгва добре; щомъ Духътъ си замине, работитѣ на този домъ се объркватъ. Следователно, когато придобиете нѣкакво благо, ще знаете, че Духътъ ви е посетилъ. Внимавайте да не Го огорчите, да напусне дома ви. Напусне ли ви, сиромашията ще го замѣсти.
към втори вариант >>
9.
Да наеме работници
,
НБ
, София, 10.11.1918г.,
И листото е
завършило
развитието си като листо.
Обаче, като види паднал плод от дървото, не тъжи. Защо не тъжи за плода? Защото е узрял. Той мисли, че плодът е завършил своето развитие, а листото има още да се развива. Не се разсъждава така.
И листото е
завършило
развитието си като листо.
От листа не може да стане плод, но може да стане по-красиво и по-съвършено листо. То пада през есента, оставя своето благо на земята, за да се яви отново напролет. Съществуването на съвременната култура се дължи на милионите листа, които падат на земята и носят своето послание от Бога. И човекът, като листо, слиза на земята, да донесе Божието послание за онези души, които го очакват. Слизането на човека на земята, между слабите и немощни същества, не е нищо друго, освен преминаване на душата през иглените уши, за които се говори в Писанието.
към беседата >>
10.
Голямата вяра
,
НБ
, София, 19.1.1919г.,
– Ако е нужно да живее, ще живее; ако преждевременно умре, бъди доволен, че е
свършило
някаква работа на земята и след време ще дойде пак между вас, да продължи работата си.
Докато ученикът стигне учителя си, последният вече го е надминал. Някой християнин си въобразява, че има голяма вяра, много знания, но разболее ли се детето му, той се отчайва, плаче, страда – не може да му помогне. Нали имаш вяра, знание, защо се отчайваш? Силата на човека се познава в изпитанията. – Ще умре детето ми, а то трябва да живее.
– Ако е нужно да живее, ще живее; ако преждевременно умре, бъди доволен, че е
свършило
някаква работа на земята и след време ще дойде пак между вас, да продължи работата си.
– Вярно ли е това? – Ако си вярващ, сам ще провериш това; ако не вярваш, ще се мъчиш, без да се домогнеш до истината. Смъртта не подразбира свършване на живота. Раждаш се, значи, мобилизират те; умираш – демобилизират те; събличаш военните дрехи и обличаш онези, с които си дошъл на земята. Мобилизираният е ограничен човек, а демобилизираният е свободен като пеперуда.
към беседата >>
11.
Като себе си
,
НБ
, София, 2.2.1919г.,
В далечното минало, в едно руско село, се
извършило
голямо престъпление, но не могли да намелят виновника.
– Когато дава място на Духа, т.е. на Учителя в себе си. Той се нарича „служител на любовта“. Какво се иска от човека, за да служи на любовта? – Пълно себеотричане.
В далечното минало, в едно руско село, се
извършило
голямо престъпление, но не могли да намелят виновника.
Вместо него обвинили една бедна вдовица, с четири малки деца. Съдът решил да я изпратят в Сибир на заточение. Присъдата трябвало да се изпълни в 24 часа. Един младеж от същото село чул за присъдата на вдовицата и се ужасил от мисълта на кого ще останат четирите малки деца. Той си казал: Аз съм без баща и майка, минавам за нехранимайко, на никого не съм нужен.
към беседата >>
12.
Детето растеше
,
НБ
, София, 30.3.1919г.,
Тогава родителите му плачат, а на небето се радват, че то е
свършило
работата си.
– Няма. Значи, под „чада Божии“ се разбират децата в духовния свят. Те се учат там и, като издържат последния си изпит – матурата, пращат ги на земята като ваши деца. На небето плачат за тях, а на земята се радват, че им се родило добро, благородно и умно дете. Като прекара няколко години между родителите си, на земята, то пак си заминава за духовния свят.
Тогава родителите му плачат, а на небето се радват, че то е
свършило
работата си.
То е дошло на земята да повдигне родителите си, да внесе в умовете им една нова идея и след това си заминава. Съвременният свят е обхванат от една нова идея – болшевизмът. Тя е Божествена идея, но опасно е да не се изопачи. Всяко ново движение, всяка нова идея е Божествена, но като се прилага, в нея се вмъкват човешки елементи – користолюбие, егоизъм и др., които я изопачават. Не се страхувайте от Божественото.
към беседата >>
13.
Господ му рече
,
НБ
, София, 6.4.1919г.,
Другарят му забелязал това и отишъл да види, какво има в дупката, което
уплашило
първия светия.
То ще вземе къщите на хората срещу дълговете им. Бог казва: „Аз ви пратих на земята да правите добро и да се учите, а не да събирате пари и да се удоволствате. Аз не съм ви пратил да господствате над бедните и нещастните в света.” По начина на живеенето си, хората могат да се уподобят на двамата александрийски светии, от които единият правил добрини и получавал заплата за добрините си още на земята, а другият събирал богатства и съкровища за небето. Двамата светии се подвизавали цели 20 години в един от Александрийските манастири Случило се, че единият от тях, като се разхождал край манастира, видял една голяма дупка в земята. Надзърнал вътре и ужасен отскочил настрана.
Другарят му забелязал това и отишъл да види, какво има в дупката, което
уплашило
първия светия.
Приближил се, погледнал вътре и се зарадвал. В дупката имало едно котле с жълтици. Чудно нещо, си казал той. Не предполагах, че другарят ми може да бъде толкова глупав. Има ли нещо страшно в златото?
към беседата >>
Другарят му забелязал това и отишъл да види какво има в дупката, което
уплашило
първия светия.
(втори вариант)
Аз не съм ви пратил да господствате над бедните и нещастните в света." По начина на живеенето си хората могат да се уподобят на двамата александрийски светии, от които единият правил добрини и получавал заплата за добрините си още на земята, а другият събирал богатства и съкровища за небето. Двамата светии се подвизавали цели двайсет години в един от александрийските монастири. Случило се, че единият от тях, като се разхождал край монастира, видял една голяма дупка в земята. Надзърнал вътре и ужасен отскочил настрана.
Другарят му забелязал това и отишъл да види какво има в дупката, което
уплашило
първия светия.
Приближил се, погледнал вътре и се зарадвал. В дупката имало едно котле с жълтици. „Чудно нещо - си казал той. - Не предполагах, че другарят ми може да бъде толкова глупав. Има ли нещо страшно в златото?
към втори вариант >>
14.
Симоне Йонин, любиш ли ме?
,
ИБ
, Сливен, 12.7.1920г.,
Едно от тях за един месец би
опустошило
цялата зеленина на сливенската околност.
Допотопните дървета са били високи до 600–800 метра и в диаметър до 100–150 м. Хората са били високи до 20–30 метра. Животните са били грамадни чудовища.
Едно от тях за един месец би
опустошило
цялата зеленина на сливенската околност.
Борбата тогава е била ужасна между человеците и животните, затова хората са се криели в пещерите. По-подир борбата е била между големите и малките человеци. Големите са били добри, малките са били лоши, зли. Учителят прочете Евангелие от Йоана, 21 глава. Говори върху стих 17.
към беседата >>
15.
Беседа за учителите и майките като възпитатели
,
СБ
, В.Търново, 19.8.1920г.,
– Преди детето да е
навършило
10-15 години не е добре да се отделя от влиянието на майка си.
– Полезно е, но те понякога оказват отрицателно влияние върху детето, защото, като я свива и разпуща, то вижда, че в ръцете му има един слаб, несолиден предмет. Затова по-добре е детето да си играе с топка, която не може да разрушава, и да я усеща в ръцете си плътна, солидна. – Добре ли е децата да си правят сами куклички? – Да, добре е да си правят куклички, къщички, фурнички, защото тук взима участие тяхното въображение. – От гледището на окултната наука добре ли е да се откъсват децата от майчиното си влияние и да се поставят в разни детски ясли, пансиони и други заведения, които да се грижат за тяхното възпитание?
– Преди детето да е
навършило
10-15 години не е добре да се отделя от влиянието на майка си.
Било за момче или момиче, необходимо е един период от петнадесет години да прекара при майка си. – Бащата оказва ли влияние върху детето? – Да. – Там, където няма майка, може ли бащата да заеме мястото ѝ? Ако няма и баща, може ли роднините да заемат мястото на родителите?
към беседата >>
Тъжи, защото се е
лишило
от Любовта на майка си.
Скърбен, тъжен си за нещо, имаш голяма неприятност в живота, гледай чрез силата на волята си да превърнеш това състояние в положително. Имаш някоя мисъл, която те измъчва, кажи си: „Добър е Господ, всичко ще обърне на добро! “ Наблюдавате някого, че е тъжен, не го питайте защо тъжи, а се постарайте да намерите причината за неговата тъга и да я отстраните. На някое дете умряла майката и то тъжи. Вие го питате защо тъжи.
Тъжи, защото се е
лишило
от Любовта на майка си.
Ако заемете мястото на майка му, то веднага ще се утеши. Например някой от вас е тъжен. Защо? Защото неговата майка я няма. Всички тъги, които изпитваме, се дължат на това, че сме лишени от Любовта. Щом се лишим от Божествената Любов, в каквато форма и да е тя, ще изпитваме тъга.
към беседата >>
16.
Тогаз те ще просветнат!
,
НБ
, София, 23.10.1921г.,
И ако те престанеха да светят и да живеят в правда, с нас всичко на земята би се
свършило
.
И благодарение на нея светът сега вижда. И това е светлината на праведните. Кои са праведните? Светлите ангели, служителите на Бога, които са просветнали. И следователно сегашната светлина – това е един изблик на тази правда.
И ако те престанеха да светят и да живеят в правда, с нас всичко на земята би се
свършило
.
Ако вие ме запитате: „Защо има нужда от правда? “ – За да могат бъдещите поколения да живеят във вашата светлина. А животът има нужда от светлина. От светлина, която ще се прояви в Царството на Отца ви. Христос подразбира онзи велик, разумен Божествен свят, дето праведните схващат дълбокия смисъл на нещата.
към беседата >>
17.
Ненаписаните закони
,
НБ
, София, 6.11.1921г.,
В същото време вижда едно малко, красиво момиченце, то
подплашило
сърната, застанало на нейно място и му казало: „Аз не позволявам да убиеш тази сърна“.
Този разказ ще го вземете като символ, само за да може да ви се обясни тази идея: как Господ ще напише своите закони. Имало един далечен народ армани, в културно отношение те са били средно развити, не са били много културни, ама са били в тия времена, в средната епоха на човечеството. И те са употребявали лова, както и в наше време. Царят на този народ излязъл със своя лък на лов в гората. Видял надалече една сърна, харесал я за ядене и вдигнал лъка си да я убие.
В същото време вижда едно малко, красиво момиченце, то
подплашило
сърната, застанало на нейно място и му казало: „Аз не позволявам да убиеш тази сърна“.
– „Не позволяваш ли? “ Вдигнал той лъка и го пронизал, и то починало. Явява се тогава князът на духовете в тази гора и му казва: „Понеже ти извърши престъпление, ще ти се роди син, който ще се ожени за една от най-лошите жени и ще му се роди едно дете, най-лошо по възможност. И ако син ти може да издържи тия страдания 10 години само, тогава може да му се прости“. И действително, както му било казано, така и станало.
към беседата >>
18.
В Египет
,
НБ
, София, 13.11.1921г.,
Затуй, когато казвам, че се е
свършило
времето на декламациите, аз бих желал да продължава още това време, но Господ ще ви повика на черната дъска, ще ви даде един плик и никой няма да има около вас.
Иде изпитна комисия, декламации не искат. Задават ти една задача, реши я вече, ръкавите ги хвърлят и другари няма да има, които да ти подсказват; искам да разсъждаваш сериозно. Начина всички знаят, погледне в ръкава си и каже: „Аз зная“. – Говори, отговаря... а като го изкарат на таблата – само способните ученици работят на таблата, а неспособният преглъща, – почва тия формули, развива ги и математически разсъждава; а които не знаят, поглеждат учителя, казват: „Кажете нещо“. Но той е далече, понеже има комисия, тази комисия е дошла в света и всички ще ви повика на таблата – няма декламация сега, задачата ще я решиш.
Затуй, когато казвам, че се е
свършило
времето на декламациите, аз бих желал да продължава още това време, но Господ ще ви повика на черната дъска, ще ви даде един плик и никой няма да има около вас.
Там, на таблата, ще се поизпотите малко. И като излезете от тази комисия, тя ще ви каже: или че знаете да мислите, или че знаете само да декламирате. Тя ще рапортира в невидимия свят, ще каже: „Еди-кой си свещеник, отличен проповедник е, но не знае да мисли“. „Еди-кой си, Иван Драганов, отличен професор, дипломиран астроном; друг, Иван Стоянов, преподава биология, но не знае да мисли.“ „Драган Стоянов преподава философия, но не знае да мисли.“ Всички декламират, но не знаят да мислят. Тъй комисията решава отгоре: „Не знаят да мислят“.
към беседата >>
19.
Ананий и Сапфира
,
НБ
, София, 20.11.1921г.,
Краят показва, че всичко се е
завършило
, и ние ще се върнем при единния Бог.
Вземете едно житно зърно, то е едно, но посейте го, веднага ще поникнат хиляди листа, много корени, едно разнообразие, но то е едно в себе си. Следователно многото има един принцип, от който всички са излезли, и движението на този принцип произтича от едно Божествено начало. И следователно движението е начинът, по който може да се предаде тази енергия, единният принцип в нас, а пък числата, математиката – това е резултатът, с който ние обуславяме нещата, резултат на туй движение. А когато кажем, че някоя работа се е завършила, това показва, че ние всички се връщаме в този единния принцип, при единния Бог, от когото сме излезли. Вие сега ще кажете: „Краят му вече дойде“.
Краят показва, че всичко се е
завършило
, и ние ще се върнем при единния Бог.
Той е онзи, от когото сме излезли и при когото ще се върнем, с тази богата опитност, да живеем в него и да разбираме смисъла на всичките светове, които сега съществуват. Ако аз взема сега да ви разправям какво има в Сириус, каква култура се развива в Плеядите, Северната мечка, Орион, какви същества има в Млечния път, в тия 18 милиона слънчеви системи, такъв един свят за пътуване! А сега седите вие и казвате: „Какъв смисъл има това? “ Ако аз бих ви взел на крилата си като един ангел и ви занеса горе, ще кажете: „Имало смисъл да се живее“. Но трябва простор, а сега вие си поплаквате.
към беседата >>
20.
Страхът и съмнението. Обичта / Противоречията в живота
,
МОК
, Витоша, 24.5.1922г.,
И, ако се беше
уплашило
, веднага щеше да почне да лае, но като ви погледна, настроението на вашата мисъл му даде някаква работа, и то каза: „Тази работа не е моя, аз ще си вървя“.
Сега тук дойде едно куче. Какво помисли то? Дойде, погледа; може ли да проникнете в неговото съзнание? Дали разбра то, че вие сте ученици на известна окултна школа, как ще си обясни то? То разбра, че за някоя важна работа сте се събрали, но за каква, не знае.
И, ако се беше
уплашило
, веднага щеше да почне да лае, но като ви погледна, настроението на вашата мисъл му даде някаква работа, и то каза: „Тази работа не е моя, аз ще си вървя“.
В тоя случай то употребява своя нисш ум. Интелектът е развит у него, наблюдението: веднага схвана каква практическа работа се върши. То наблюдава своя господар, и от своя господар съди за вас и казва: „както господаря ми и те имат някаква работа“. Сега на физическото поле страхът и съмнението се зараждат естествено. А в окултната школа всякога ги образуват изкуствено.
към беседата >>
Ако беше се
уплашило
от вас, кучето щеше да лае, но вашата мисъл му даде известен подтик и то продължи своя път, разбра, че мястото му не е тук.
(втори вариант)
И действително, смелият човек има силна воля, силна мисъл; той може да се концентрира. Сега можете ли да кажете какво мисли това куче, което мина покрай нас? Както видяхте, то се спря, погледа ви малко и си замина. Разбра ли това куче, че вие сте ученици на окултна школа? То разбра, че сте се събрали за някаква важна работа, но каква е тази работа - не знае.
Ако беше се
уплашило
от вас, кучето щеше да лае, но вашата мисъл му даде известен подтик и то продължи своя път, разбра, че мястото му не е тук.
Наблюдателността е развита в това куче, а също и низшият ум, затова не се спря при нас, а продължи по-нататък; то е наблюдавало своя господар и е извадило заключение, че както господарят му често бива зает със своя работа, така и ние тук имаме някаква работа. На физическия свят страхът и съмнението се явяват естествено, а в окултните школи ги предизвикват изкуствено - така е било в Индия, в Египет и във всички останали окултни школи. Например някой ученик отива при един от учителите на една окултна школа, но Учителят не му говори нищо. Ученикът говори, Учителят мълчи, ученикът се вижда в чудо и не знае какво да прави. Минават ден, два, три, Учителят все мълчи.
към втори вариант >>
21.
Милосърдието
,
СБ
, В.Търново, 23.8.1922г.,
И аз съм забелязал: някои ученици са способни, но те са като шила – като ги пуснеш, с
шилото
си ще създадат хиляди нещастия.
Ако постоянно иска да се облича, да си купува нови шапки, чепичета, иска само на нея да ѝ е приятно, да я уважават в обществото, да бъде свободна, но за майка си и за баща си не иска пет пари да даде – това милосърдие ли е? „Аз искам да съм свободна.“ – Да, тя е свободна, но без милосърдие. И обратното е вярно. Ако един ученик, след като влезе в Школата, почне да иска само нему да е приятно, нему да е добре – той няма милосърдие. Взаимност трябва да има.
И аз съм забелязал: някои ученици са способни, но те са като шила – като ги пуснеш, с
шилото
си ще създадат хиляди нещастия.
Но знайте, че ние в Окултната школа имаме ножици за шилата. Най-острите шила можем в скоро време да ги притъпим. И аз казвам: или престанете с шилата си, или от шилата в ръцете ви ще останат само дръжките. Сега да се разберем добре: всички, които влизате в Школата и имате шила, ще оставите шилата си. Ние имаме торба, гдето събираме шилата.
към беседата >>
Ще дойдете и ще кажете искрено: „Учителю, имам едно
шило
.“ – „Ние имаме торба – ще оставиш туй
шило
навънка.
Но знайте, че ние в Окултната школа имаме ножици за шилата. Най-острите шила можем в скоро време да ги притъпим. И аз казвам: или престанете с шилата си, или от шилата в ръцете ви ще останат само дръжките. Сега да се разберем добре: всички, които влизате в Школата и имате шила, ще оставите шилата си. Ние имаме торба, гдето събираме шилата.
Ще дойдете и ще кажете искрено: „Учителю, имам едно
шило
.“ – „Ние имаме торба – ще оставиш туй
шило
навънка.
Ние ще го турим в склада.“ И след като свършите, ако туй шило ви е потребно, ще ви го дадем, но сега ще оставите всичките шила навънка. Разбирате ли? И ако хванем в Школата някого да е влязъл с шило, той ще намери затвора. Положението на този с шилото е като положението на оня длъжник в затвора. И няма да излезе от този затвор, докато не плати всичкия си дълг.
към беседата >>
Ние ще го турим в склада.“ И след като свършите, ако туй
шило
ви е потребно, ще ви го дадем, но сега ще оставите всичките шила навънка.
Най-острите шила можем в скоро време да ги притъпим. И аз казвам: или престанете с шилата си, или от шилата в ръцете ви ще останат само дръжките. Сега да се разберем добре: всички, които влизате в Школата и имате шила, ще оставите шилата си. Ние имаме торба, гдето събираме шилата. Ще дойдете и ще кажете искрено: „Учителю, имам едно шило.“ – „Ние имаме торба – ще оставиш туй шило навънка.
Ние ще го турим в склада.“ И след като свършите, ако туй
шило
ви е потребно, ще ви го дадем, но сега ще оставите всичките шила навънка.
Разбирате ли? И ако хванем в Школата някого да е влязъл с шило, той ще намери затвора. Положението на този с шилото е като положението на оня длъжник в затвора. И няма да излезе от този затвор, докато не плати всичкия си дълг. Такъв е законът.
към беседата >>
И ако хванем в Школата някого да е влязъл с
шило
, той ще намери затвора.
Сега да се разберем добре: всички, които влизате в Школата и имате шила, ще оставите шилата си. Ние имаме торба, гдето събираме шилата. Ще дойдете и ще кажете искрено: „Учителю, имам едно шило.“ – „Ние имаме торба – ще оставиш туй шило навънка. Ние ще го турим в склада.“ И след като свършите, ако туй шило ви е потребно, ще ви го дадем, но сега ще оставите всичките шила навънка. Разбирате ли?
И ако хванем в Школата някого да е влязъл с
шило
, той ще намери затвора.
Положението на този с шилото е като положението на оня длъжник в затвора. И няма да излезе от този затвор, докато не плати всичкия си дълг. Такъв е законът. Ще влезете в затвора, неизбежно е. Но вие ще кажете: „Сега да не влизаме.“ – Не, не е там въпросът.
към беседата >>
Положението на този с
шилото
е като положението на оня длъжник в затвора.
Ние имаме торба, гдето събираме шилата. Ще дойдете и ще кажете искрено: „Учителю, имам едно шило.“ – „Ние имаме торба – ще оставиш туй шило навънка. Ние ще го турим в склада.“ И след като свършите, ако туй шило ви е потребно, ще ви го дадем, но сега ще оставите всичките шила навънка. Разбирате ли? И ако хванем в Школата някого да е влязъл с шило, той ще намери затвора.
Положението на този с
шилото
е като положението на оня длъжник в затвора.
И няма да излезе от този затвор, докато не плати всичкия си дълг. Такъв е законът. Ще влезете в затвора, неизбежно е. Но вие ще кажете: „Сега да не влизаме.“ – Не, не е там въпросът. Ще влезете и оттатък ще минете.
към беседата >>
Царят, разумът е, който вика всички свои мисли, желания и действия да дадат отчет: коя мисъл, кое желание и кое действие какво е
извършило
в света, и да дадат една преценка на техните постъпки.
И като видите такава черта у когото и да е, има два начина, по които ще можете да му послужите. Ако видите, че някой е жесток, идете и кажете на този цар какво е направил той. Нищо повече. Сега този цар в света, при сегашното състояние, кой е? Светските хора казват, че той е разумът.
Царят, разумът е, който вика всички свои мисли, желания и действия да дадат отчет: коя мисъл, кое желание и кое действие какво е
извършило
в света, и да дадат една преценка на техните постъпки.
Сега вие, като ученици, ще си дадете отчет за досегашния ваш живот. Аз искам да направите един преглед: доволни ли сте вие от вашия живот? Но само за себе си ще дадете този отчет. И ако не сте доволни, какво трябва да правите? И Писанието казва: „Като дойде Христос, ще отдели едните отляво, а другите отдясно.“ Отчет ще иска.
към беседата >>
22.
Хармонизиране на енергиите
,
МОК
, София, 8.11.1922г.,
Като се каже на някой човек престъпник, подразбират лице, което е
нарушило
законите.
Да се върнем към буквите и думите. Когато произнасяте буквите, добре е да ги пишете и да изучавате движенията, които правят гърлото, езикът и устните. От буквите постепенно ще пристъпвате и към думите. Ще видите, че много думи, са написани граматически правилно, обаче има известно несъответствие между смисъла им и силите, които действат в тях. Запример, думата „престъпник" по смисъл е лоша, но по съдържание на сили, на енергии, тя има възходящо движение.
Като се каже на някой човек престъпник, подразбират лице, което е
нарушило
законите.
Обаче, енергиите на тази дума са във възходяща степен. Тази дума има благородно произхождение. У българите, когато малкото дете за пръв път пристъпва, т.е. направи първа стъпка в живота си, майката омесва прясна медена питка и поканва съседите си на угощение. Значи, за престъпника се готви затвор, а за току-що пристъпилото дете — питка.
към беседата >>
23.
Свещеното правило
,
КД
, София, 9.2.1923г.,
Към края на есента то казало: „Хайде, сега съм
решило
да израсна." Израства и опада.
Някой път отрицателните черти са поучителни: Пияният човек, с какво усилие, гледа да се домогне до някоя чаша вино. Тъй и добродетелният човек трябва да гледа да се домогне до чашата на добродетелта. Най-първото нещо, от вас аз искам следното: Няма какво да ми пишете за вашите преживявания. Аз искам от вас послушание и да имате една определена цел, която да постигнете, и да не се извинявате, че слабости имате, понеже всичко това, което ви се дава, това е в границите на вашата възможност. Разберете следующата обстановка: Посадили едно кокиче едно време в пролетта, пък то се разсърдило на своето братче, защо не го турило на това място, където то поискало, на най-високо място и не искало да израсне.
Към края на есента то казало: „Хайде, сега съм
решило
да израсна." Израства и опада.
Някой път у вас се заражда благородното желание в зимата, когато можете да бъдете попарени. Сега ще имате пред вид, че не сте само вие фактори в света. Има известни души, които са останали назад в своето развитие и те са образували една зона и искат да спрат душите в тяхната област и каквото вие сте спечелили, те искат да го изядат. Такава една разбойническа черна зона има, в която всички млади там залагат живота си, най-много младите. И ако вие не сте внимателни и вие може да оставите костите си в тази зона.
към беседата >>
24.
Петимата братя
,
НБ
, София, 22.4.1923г.,
Небето е
решило
да потопи всички континенти на Земята.
Други поддържат Христовия закон. От осем хиляди години хората все бесят, колят, но какви са резултатите им? Цялата земя е покрита с гробища. Няма място, което да не е опръскано с човешка кръв или кръв на животно. Земята е толкова нечиста и опетнена!
Небето е
решило
да потопи всички континенти на Земята.
Новата култура не може да расте и да се развива на тази нечиста Земя. Нужна е една почивка, едно пречистване на Земята. Сегашните хора не подозират при какви опасности живеят. Въпреки това те търсят само удоволствия. Никой не иска да прави зло.
към беседата >>
Като говорим за човека, разбираме същество, което още не е
завършило
своето развитие.
Тя е много красива. Тялото е създадено по образ и подобие на душата, но е изопачено. За да се оформи като душа, човек трябва да мине през всички форми на живота, от най-ниската до най-високата. Ясновидецът вижда това през утробата на майката. Той може да проследи всички форми в развитието на ембриона, докато стигне до формата на човека.
Като говорим за човека, разбираме същество, което още не е
завършило
своето развитие.
Като човек той е завършил развитието си, но не и като душа. След всичко това се казва, че човек е създаден по образ и подобие на Бога. За да стане това, нужни са още хиляди години. Питам: Колко пъти ще се завърти слънцето около своя център в милионите години на човешкото развитие, ако само за едно обръщане са нужни 20 милиона години? Оттук можете да си представите колко време е нужно на човека, за да придобие истинския образ и подобие на Бога.
към беседата >>
25.
Абсолютното малко и абсолютното велико
,
ООК
, София, 12.7.1923г.,
Когато всичко за вас се е
свършило
, Той върви зад вас и мисли да употреби най-добрия начин, за да ви избави.
То се интересува от вас толкова, колкото и вие. То е Божието съзнание. Бог мисли по най-добрия начин за вашето избавление. Той върви и ви среща, Той е зад вас. Вие сте тъжни, не виждате нищо и си казвате: „Свърши се с тази работа“.
Когато всичко за вас се е
свършило
, Той върви зад вас и мисли да употреби най-добрия начин, за да ви избави.
Той мисли как може да ви зарадва, но трябва да идете до дъното. Той намира план как да ви се обади. Както не се надяваш, току ти подшушне нещо, почне да ти говори, ти чуеш първия глас, но мислиш, че в тази пустиня на живота около тебе няма никой, че си сам, но изведнъж чуеш този глас, казваш си: „Значи тук имало и друг някой“. Гласът започне да ти говори, а ти се ослушваш. Чуеш един глас, втори, трети, четвърти, всичко туй оживява и около тебе ще дойдат Белите Братя и ангелите, ти ще се зарадваш и ще кажеш: „Не съм сам, другояче не би останало нищо от мене“.
към беседата >>
26.
Три правила за ученика
,
ИБ
,
БР
, София, 9.9.1923г.,
Някой ще каже: "Това е тежко учение." Тежкото учение беше досега, което се е
вършило
.
Не казвайте: "Да мине така, да ми прости така." Не, не, ученикът трябва непременно да се изповяда. Само така може да виреете, да бъдете благословени от Бога. Всичко да бъде изправно. Това няма да вършите насила. Това е закон на любовта.
Някой ще каже: "Това е тежко учение." Тежкото учение беше досега, което се е
вършило
.
Досега сте живели затворнически живот. Според учението, по което вървим, ние трябва да имаме уважение, почитание, любов заради Бога, не заради тях. Понеже обичам Него, искам да се пожертвувам за Него, затуй това, на което Той е турил ръката Си, ще го пазите като окото си. Сега третото нещо за учениците. Първото нещо беше баня - изповед.
към беседата >>
27.
Ще ви направи свободни/ Истината
,
НБ
, , 21.10.1923г.,
Няма същество, което да е
нарушило
този закон и да не е получило обратните резултати на този закон.
Вънка, вътре, това сме сами ние съществата. Ако е до измиранията, да оправдаем нещата. Всяка година умират 36–40,000,000 хора, но не е въпросът в умиранията. Когато ние изсечем всички сухи клонища в горите, това е един въпрос, но когато изсечем хубавите дървета, това е друг въпрос. Имайте предвид, че когато нарушаваме един велик Божествен закон, не е било време нито в миналото, нито в бъдещето, когато този закон да е позволил някакво нарушение.
Няма същество, което да е
нарушило
този закон и да не е получило обратните резултати на този закон.
„Истината ще ви направи свободни.“ Когато човек се пробуди от дълбок сън, за пръв път в неговото съзнание се проявяват известни чувства. Вие бъдете спокойни, гледайте философски на нещата, има по-големи работи от тези. Вие, хората, сте чудни! Представете си, че светът се свършва и Господ ни повика!
към беседата >>
28.
Изпитвайте Писанията!
,
НБ
, София, 28.10.1923г.,
Кои булски дрехи не са се опрашили, кое око не се е
опрашило
, кой не е плакал толкова пъти?
Който е в нужда. Сега всички хора имат едно понятие, искат да имат на земята един охолен живот. Някои хора мислят, че като се родят тук на земята, трябва да ги посрещнат с финикови вейки, с венци, както когато някоя мома се жени, мисли прах да не падне върху нея. А то, точно обратното ще се случи. И ако хората от 8,000 години не са разбрали, че земята не е място за посрещане, а една работилница, дето трябва 10 пъти на ден да се окалят, то ако дойде някой да каже, че е чист, че не се е опрашил, туй ще бъде един екземпляр и аз бих го записал на първо място в моята книга.
Кои булски дрехи не са се опрашили, кое око не се е
опрашило
, кой не е плакал толкова пъти?
Много пъти, турите главата си през прозореца и някоя малка прашинка падне в окото ви. Всички съвременни хора имат отлични идеали, мислят се като някои царски синове, дошли тук на земята. Високо мнение имат за себе си хората. И всеки един е скрит в себе си, мисли, че не е министър, а някой цар, не цар, а някое божество, някой Бог; тъй мислят, но не се изказват. И всеки иска да паднат пред него, да се покланят.
към беседата >>
29.
Най-добрият начин за разсъждение
,
ООК
, София, 31.10.1923г.,
Това, малкото дете, е
извършило
едно велико престъпление.
“ Е, как става нарушаването? Аз съм забелязал как се закачат две деца, братче и сестриче, които се обичат. Малкото братче дойде, хване някое косъмче от главата на по-голямото си сестриче и казва: „Хванах една мушица, че искам да откъсна един косъм от главата ти, за да я завържа.“ Това дете не вземе един косъм от своята глава, ами го отскубва от главата на сестричето си. Ето как се е родил грехът. Майката, като види това нещо, започва да се смее.
Това, малкото дете, е
извършило
едно велико престъпление.
То изтегля едно правило, един написан закон от главата на своята сестра. Един косъм е един велик лист. Сестрата заплаква, а майката се смее, бащата се смее и казват: „Днес нашето момченце отскубна един косъм от главата на сестра си.“ Най-после какво става с този син? Като порасне, започва да отскубва космите от главите на баща си и на майка си. Но законът, онзи Божествен принцип, е следният: ако на това дете бихме дали целия свят, всичкото богатство, то не би трябвало да отскубне този косъм.
към беседата >>
30.
Който има уши
,
НБ
, София, 11.11.1923г.,
Равновесието се е
нарушило
и ти докато не възстановиш това равновесие, не можеш да се примириш.
– Няма право. Следователно обидените хора, тези, които не обичат да прощават, те не са обидените, те са само длъжностни лица. В обидата всякога има една материална щета. Законът е такъв. И тази щета трябва да се плати, да се възстанови. Защо?
Равновесието се е
нарушило
и ти докато не възстановиш това равновесие, не можеш да се примириш.
Някой, който те обидил, дойде и започва: „Извини, аз те обидих“. Не, не може така. Ами хубаво, ако ти си един слуга, турил си боба да се вари, приготвил си го, но си забравил да поставиш сол в гърнето и отидеш при господаря си и му кажеш: „Извини, аз не турих сол“. С това извинение бобът ще се осоли ли? – Няма.
към беседата >>
31.
Силовите линии в природата
,
ООК
, София, 21.11.1923г.,
Няма същество в света, което да не е
грешило
.
Онези, които преувеличават и намаляват, те лъжат. Духовният свят обича да констатира нещата тъй, както са си – точно, с мярка. Така и ти няма да преувеличаваш, няма и да намаляваш, ще кажеш Истината. Благородството в характера седи в това – да си признаеш погрешката, каквато е – без никакво пристрастие. Не се плашете от вашите погрешки.
Няма същество в света, което да не е
грешило
.
Като изключим Бога, всички други същества са грешили. Единственото същество, което не е грешило, е Бог. Той е Абсолютен. Всички, които са излезли от Него, са минали през погрешките. Те знаят какво е погрешка.
към беседата >>
Единственото същество, което не е
грешило
, е Бог.
Така и ти няма да преувеличаваш, няма и да намаляваш, ще кажеш Истината. Благородството в характера седи в това – да си признаеш погрешката, каквато е – без никакво пристрастие. Не се плашете от вашите погрешки. Няма същество в света, което да не е грешило. Като изключим Бога, всички други същества са грешили.
Единственото същество, което не е
грешило
, е Бог.
Той е Абсолютен. Всички, които са излезли от Него, са минали през погрешките. Те знаят какво е погрешка. Погрешката не е морален недъг. Грехът е друго.
към беседата >>
32.
Твърдост, смелост, изпълнителност
,
МОК
, София, 25.11.1923г.,
В първата фаза, когато съзнанието C е
решило
да се прояви, тогава е замислило да купи тази нива.
При това движение съзнанието C2 придобило ли е нещо? – Придобило е нещо, минава в трета степен, става C3, но още няма блага. Благата ще дойдат впоследствие. С един пример ще направя мисълта си ясна. Представете си, че тази плоскост D е една изорана нива, посята нива.
В първата фаза, когато съзнанието C е
решило
да се прояви, тогава е замислило да купи тази нива.
Във втората фаза то я изорава и посява, като минава от C в C2 – придобива нещо. В третата фаза посятото на нивата започва да никне, да расте и Т съзнанието C2 минава в C3 – пак придобива нещо, но няма още плодове. В по-следващите фази на съзнанието C, а именно в C4, C6 и т.н., ще се видят благата. По същия начин вие може да разпознавате до каква степен на развитие са дошли известни ваши чувства и способности. Например вие може да определите доколко сте религиозен.
към беседата >>
33.
Допреният въглен
,
НБ
, София, 20.1.1924г.,
Умен човек бил той, но кое е онова нещо, което го
уплашило
?
Човекът гори и в туй горене вътре се проявява животът. Обаче един ден човек изгаря, както почти всички неща изгарят – свършва му се маслото. Не казвам, че той умира, а – изгасва, но ако му турите малко масълце, пак ще гори. Щом имате разумност в себе си, всякога може да възобновите топлината. У Исая, у този виден пророк, се заражда един страх.
Умен човек бил той, но кое е онова нещо, което го
уплашило
?
Можете ли да си обясните произхода на страха, отде води своето начало? – Тази велика сила, Любовта, тя е, която произвежда страха. Страхът, това е една сила, която дава подтик на човешката разумност. Само страхливите хора могат да бъдат учени хора. И ние сме учени, защото сме страхливи.
към беседата >>
34.
Родени изново
,
НБ
, София, 2.3.1924г.,
Откак съвременното човечество е
решило
да подчини природата под себе си, да се разправя с нея, както иска, оттам насетне го сполетяха най-големите нещастия.
Любовта на тези възвишени същества, които регулират живата природа. На тия висши същества Бог е поверил разпореждането с живата природа. Всички тия живи сили, всички тия елементи са под тяхна власт. И колко смешни са съвременните учени хора, като искат да подчинят природата, да я турят под своя власт! Те трябва да знаят, че ангелите са настойници на тази жива природа.
Откак съвременното човечество е
решило
да подчини природата под себе си, да се разправя с нея, както иска, оттам насетне го сполетяха най-големите нещастия.
Не е позволено да се подчинява една жива сила и да се злоупотребява с нея! И всеки, който се опита да направи това, той ще си счупи главата. Много народи, много религии са пострадали по тази причина – искали са да подчинят природата и да вършат с нея, каквото искат. Казва Христос: „Ако се не родите изново, не можете да видите царството Божие“. Вие нямате един определен възглед, какъв трябва да бъде животът на земята.
към беседата >>
35.
Брат ти си дойде
,
НБ
, София, 23.3.1924г.,
И детето, което е
свършило
четирите отделения на първоначалното образование, си мисли, че е
свършило
четири факултета.
Какво ще правите тогава в другия свят? Знания нямате, не можете да влезете в общение със съществата от онзи свят. За да се ползвате от условията на онзи свят, трябва да започнете от а, б. Там ще изучавате духовната наука. Казваш: Как така, аз, ученият човек, да започна отначало?
И детето, което е
свършило
четирите отделения на първоначалното образование, си мисли, че е
свършило
четири факултета.
– Да, свършило е четири факултета, но като влезе в прогимназията, ще започне отначало. Там ще се използва само основата, с която иде, и върху нея ще градят. От прогимназията ученикът влиза в гимназията, дето започва пак отново. От гимназията ще влезе в университета, дето пак ще започне отново. Каквото ново знание да придобиеш, пак ще си в положението на малкото дете.
към беседата >>
– Да,
свършило
е четири факултета, но като влезе в прогимназията, ще започне отначало.
Знания нямате, не можете да влезете в общение със съществата от онзи свят. За да се ползвате от условията на онзи свят, трябва да започнете от а, б. Там ще изучавате духовната наука. Казваш: Как така, аз, ученият човек, да започна отначало? И детето, което е свършило четирите отделения на първоначалното образование, си мисли, че е свършило четири факултета.
– Да,
свършило
е четири факултета, но като влезе в прогимназията, ще започне отначало.
Там ще се използва само основата, с която иде, и върху нея ще градят. От прогимназията ученикът влиза в гимназията, дето започва пак отново. От гимназията ще влезе в университета, дето пак ще започне отново. Каквото ново знание да придобиеш, пак ще си в положението на малкото дете. – Учен човек съм аз.
към беседата >>
36.
Да възлюбиш Господа
,
НБ
, София, 18.5.1924г.,
На земята той се проявява като
шило
, което, щом те бодне, казваш: Познавам този човек.
Като излезеш вечер и погледнеш към небето, осеяно със звезди, виждаш, че те са ясни, светли, но не разбираш, какво се крие зад тази яснота. Всички неща в природата са в тайна. Погледнеш някого и казваш: Познавам този човек. – Външно го познаваш, но вътрешно, той не ти е познат. Той е космично същество, едно велико владение.
На земята той се проявява като
шило
, което, щом те бодне, казваш: Познавам този човек.
– Познаваш го, като шило, но зад него се крие нещо велико. И за нас казват: Виждате ли тия хора? – Виждате ги като върхове, но зад тях се крият велики, мощни сили, които могат да стъпчат малките човечета. Когато големият, космическият човек стъпи върху една къща, веднага става пожар, земетресение. И Ева, като стъпи на една къща, става същото – пожар.
към беседата >>
– Познаваш го, като
шило
, но зад него се крие нещо велико.
Всички неща в природата са в тайна. Погледнеш някого и казваш: Познавам този човек. – Външно го познаваш, но вътрешно, той не ти е познат. Той е космично същество, едно велико владение. На земята той се проявява като шило, което, щом те бодне, казваш: Познавам този човек.
– Познаваш го, като
шило
, но зад него се крие нещо велико.
И за нас казват: Виждате ли тия хора? – Виждате ги като върхове, но зад тях се крият велики, мощни сили, които могат да стъпчат малките човечета. Когато големият, космическият човек стъпи върху една къща, веднага става пожар, земетресение. И Ева, като стъпи на една къща, става същото – пожар. Тя всичко превръща на пепел.
към беседата >>
37.
Разлика между физическата и Божествената Любов
,
ИБ
, Витоша, 9.6.1924г.,
Сърцето се е
опрашило
, трябва да плачеш.
те трябва да направят цялото в себе си, да се допълнят. Тия души няма какво да ги търсите, любовта не се търси. Някой дойде при мене и плаче. Аз казвам така: Ако ти плачеш, за да се утешиш, виждам, че твоят плач е на място, има смисъл, но ако ти искаш с плача си да ме убедиш, че страдаш, това не е доказателство. Плачът е една утеха.
Сърцето се е
опрашило
, трябва да плачеш.
Умът се е опрашил, трябва да плачеш, но плачът не е доказателство, че страдаш. За пример има ученици, които, като не знаят урока си, плачат. Защо? - Защото не знаят. Ученик, който знае урока си, плаче ли? Който не знае урока си, като плаче, с това иска да каже: "Учителю, аз не зная урока си, но бъди снизходителен!
към беседата >>
38.
Абсолютна справедливост
,
ООК
, София, 15.10.1924г.,
Туй същество, което е
сгрешило
, не е могло да използва една от възможностите, които Бог му е дал, не е могло да разбере истинския път, който Бог му посочва, като ученик.
Любовта не е за праведните, тя всякога се проявява към страдащите, към грешните хора. Христос казва: „Комуто много се прощава, много и люби.“ Следователно Бог, като ни прости многото грехове, ние ще проявим своята любов към Него. Той, като отнеме греховете ни, влага в нас Своята Любов, за да я проявяваме ние. Сега вие да не извадите заключението: „Щом е тъй, да грешим! “ – Не, аз говоря за греха, който е дошъл по други причини, чрез продължение на тия радиуси, а не съзнателно.
Туй същество, което е
сгрешило
, не е могло да използва една от възможностите, които Бог му е дал, не е могло да разбере истинския път, който Бог му посочва, като ученик.
И вие не трябва да се учите като хора на плътта и да казвате: „Аз съм търговец и аз съм баща, майка, не ми трябват знания.“ – Не, трябват ти знания, и то знания на абсолютната справедливост! И тъй, ще се спреш върху проявлението на един червей и ще размишляваш. Защо употребявам думата червей? Защо Бог уподобява Яков на червей? Между един червей, в този смисъл, както Бог разбира, и един ангел отношенията, които съществуват в техните същини, се състоят във възможностите, които те имат в себе си.
към беседата >>
39.
Новитѣ схващания на ученика
,
МОК
, София, 19.10.1924г.,
Едно интелигентно същество
решило
по това време да изследва слънчевата система, та като отивало към Слънцето, слязло и на Земята.
Законът е следващия: Всички животни, всички растения, минерали, кристали, които са вътре във вас, едновременно и всички души, които съществуват в света, не само че си имат отражение във вас, но си имат и представители във вас. Всеки един човек, където и да е, има един жив представител вътре във вас. Ти не търси да срещнеш този човек отвън, а търси малката игла на Витоша. Този, малкият човек, все ще го намериш някъде вътре в теб и с него ще разговаряш. Тогава вие ще се намерите в следното положение: в един разказ от Волтер се говори за някаква френска експедиция, която отива да изследва северния полюс с параход.
Едно интелигентно същество
решило
по това време да изследва слънчевата система, та като отивало към Слънцето, слязло и на Земята.
То стъпило на нашите океани и водата дошла до коленете му. Като видяло един параход, това интелигентно същество взело парахода с пръстите на ръката си, а с едни малки щипци хванало един французин. След като влязло в контакт с него, почнали да се разговарят и то се учудило, че това малко същество било толкова умно, та могло да прави такива научни изследвания. Така трябва да направите и вие. Ще хванете това малко същество, което е вътре във вас с щипците си и ще разговаряте с него.
към беседата >>
В това време едно интелигентно Същество
решило
да изследва Слънчевата система, та като отивало към Слънцето, слязло за малко на Земята.
(втори вариант)
Всеки човек, дето и да е, има един жив представител във вас. Ти не търси да срещнеш този човек отвън, а го търси отвътре. Търси малката игла на Витоша! Ти все ще намериш този малък човек някъде в себе си и с него ще се разговаряш. При този случай вие ще се намерите в следното положение: в един разказ от Волтер2 се говори за някаква френска експедиция, която заминала с параход да изследва Северния полюс.
В това време едно интелигентно Същество
решило
да изследва Слънчевата система, та като отивало към Слънцето, слязло за малко на Земята.
То стъпило в нашите океани и водата дошла до коленете му. Като видяло този параход, това интелигентно Същество повдигнало парахода с пръстите на ръката си, а с едни малки щипци хванало един от французите. След като влязло в контакт с него, почнали да се разговарят. Това интелигентно Същество се почудило, че този малък човек бил толкова умен, та могъл да прави такива сериозни научни изследвания. Така трябва да направите и вие: ще хванете с щипците си това малко същество, което е вътре във вас, и ще се разговаряте с него.
към втори вариант >>
40.
Раздай всичко!
,
НБ
, София, 26.10.1924г.,
И дѣйствително, то
разрѣшило
всички въпроси, понеже днесъ все за него се говори.
Истинската философия на живота седи въ това: ако постѫпваме споредъ ума на магарето, ще носимъ послѣдствията на магарешкия животъ; ако постѫпваме споредъ ума на кучето; ще носимъ послѣдствията на кучешкия животъ, ако постѫпваме споредъ ума на маймуната, ще носимъ послѣдствията на маймунския животъ. Значи, всѣки единъ животъ се обуславя отъ степеньта на вѫтрѣшната интелигентность, т.е. отъ съзнанието, което човѣкъ има. Магарето е магаре, понеже се спрѣло на този уровенъ на развитие. Най-напрѣдъ Господь го направилъ съ много малъкъ ръстъ и било смирено, но послѣ то поискало да не остава тъй незабѣлѣзано, поискало да има голѣма форма, да бѫде гласовито, и да разрѣшава важни философски въпроси.
И дѣйствително, то
разрѣшило
всички въпроси, понеже днесъ все за него се говори.
Дѣто и да отидешъ, все за него са разправятъ. Да, но то е станало магаре, понеже е измѣнило Божествения планъ. Този голѣмецъ идва при Христа и Му казва: „Учителю благи! “ Христосъ го пита: „Защо ме наричашъ благъ? Благъ е само единъ Богъ“.
към беседата >>
И действително, то
разрешило
всички въпроси, понеже днес все за него се говори.
(втори вариант)
Истинската философия на живота седи в това: ако постъпваме според ума на магарето, ще носим последствията на магарешкия живот; ако постъпваме според ума на кучето; ще носим последствията на кучешкия живот, ако постъпваме според ума на маймуната, ще носим последствията на маймунския живот. Значи, всеки един живот се обуславя от степента на вътрешната интелигентност, т.е. от съзнанието, което човек има. Магарето е магаре, понеже се спряло на този уровен на развитие. Най-напред Господ го направил с много малък ръст и било смирено, но после то поискало да не остава тъй незабелязано, поискало да има голяма форма, да бъде гласовито, и да разрешава важни философски въпроси.
И действително, то
разрешило
всички въпроси, понеже днес все за него се говори.
Дето и да отидеш, все за него са разправят. Да, но то е станало магаре, понеже е изменило Божествения план. Този големец идва при Христа и Му казва: „Учителю благи! “ Христос го пита: „Защо ме наричаш благ? Благ е само един Бог.“ Христос му показва пътя, за да наследи вечния живот.
към втори вариант >>
41.
Малката радост
,
ООК
, София, 31.12.1924г.,
Една вече се връщам от работа, сега наскоро беше това, гледам едно куче на трамвайната линия –
сгушило
се, трепери.
Или пък аз се радвам, щом видя, че някой прави добро. Казвам: колко се радвам, че видях туй добро! Наскоро при мене дойде един младеж, който ми разправи една своя опитност, от която неговото сърце трепнало, зарадвало се. „Аз – казва той – от дълго време бях изгубил впечатление за Бога, сърцето ми беше закоравяло, изпълваше се от недоверие, от съмнение. Четох всички по-видни философи, но никъде не можах да намеря разрешение на въпросите, които ме вълнуваха.
Една вече се връщам от работа, сега наскоро беше това, гледам едно куче на трамвайната линия –
сгушило
се, трепери.
Аз се спрях, казах си: горкото куче, и то страда като мене; аз страдам като човек, то страда като куче и няма кой да се погрижи за него. От толкова време не беше се смекчавало сърцето ми! Изведнъж ми потекоха сълзи. Взех кучето, занесох го вкъщи и една малка радост изпълни сърцето ми. Като направих тази услуга на това куче, то се зарадва, и аз се зарадвах.“ Казвам ви: внимавайте за малките работи!
към беседата >>
42.
Продължаване на живота
,
ООК
, София, 11.2.1925г.,
Ако пък си като някое
шило
– дето минеш, да мушкаш – няма какво да правиш, ще гледаш да мушкаш по-малко.
Не мислете, че пророците са правели това случайно. Друг някой кара пророка да изобличава хората, да изтъква грешките им. Изобщо езикът на всеки един от вас трябва да бъде мек. Ще ви дам следното правило: никого не нападайте, никого не критикувайте! Туй е правата философия.
Ако пък си като някое
шило
– дето минеш, да мушкаш – няма какво да правиш, ще гледаш да мушкаш по-малко.
Ще казваш: „Не съм виноват, такова е естеството ми днес, ще ме извините.“ Англичаните в такъв случай казват: „Подхлъзване на езика.“ По някой път езикът на човека се подхлъзва и той казва нещо, което не желае.Често у всинца ви вярвам езиците да се подхлъзват, защото са намазани с масло. Ако дадем и на най-силния от вас да държи едно въже, намазано с масло, не ще може да го удържи. Турските пехливани разбират този закон и затова, като се борят, намажат се с масло. Борят се, но не могат да се хванат: изплъзват се като шарани и никой не може да надвие. Аз бих желал езиците на всинца ви да са намазани, защото ако на един е намазан, а на други не е, често стават катастрофи.
към беседата >>
43.
На отворено и на затворено
,
СБ
, В.Търново, 23.8.1925г.,
“ – Какво се е
свършило
?
– Не знаете. Някои казват: „То се свърши вече с живота! “ Това свършване, което вие подразбирате, е много повърхностно. Въпросът с това не се разрешава. Някой ученик от първо отделение казва: „Свърши се вече!
“ – Какво се е
свършило
?
– „Свърши се първо отделение.“ После ще започне второ. Като свърши второ отделение, казва: „Свърши се! “ Какво се свърши? – Второ отделение. Но след това ще завърши трето, четвърто отделение и т.н.
към беседата >>
44.
Късият път!
,
СБ
, В.Търново, 6.9.1925г.,
После се връща долу, гледа – събранието се
свършило
, и казва: „Бях горе, Духът ме носи навсякъде, върнах се долу и не можах да разбера беседата.“
Сега на всинца ви трябва жива вяра! Духът Божий действа вече във вас. Някои от вас, като им въздейства Духът, не могат да Го разберат и заспиват. Затова на много събрания Духът приспива хората. Духът казва: „Като не можеш да ме разбереш долу, ще те приспя и ще те взема горе.“ Но като се качи горе, човекът и там заспива.
После се връща долу, гледа – събранието се
свършило
, и казва: „Бях горе, Духът ме носи навсякъде, върнах се долу и не можах да разбера беседата.“
Единственото важно нещо за всички е новото, Божественото. Колко трябва да бъде буден човек! Всички ние вдигаме шум, врява на този свят: едни за едно, други за друго. Любов, Любов трябва на хората. Колко мъчно човек може да се примири с мъчнотиите в живота.
към беседата >>
45.
Великият закон
,
НБ
, Русе, 11.10.1925г.,
Богъ казва: „Ето единъ човѣкъ, ето едно мое чадо, което е
рѣшило
да живѣе споредъ моя законъ!
Той държи смѣтка за всичко. Богъ има всичкото добро желание по отношение нас. Той не ни пита, защо вършимъ престѫпления, но ни учи. Това, че има сѫдба, Божий сѫдъ, показва, че Той иска да ни научи чрѣзъ тази опитность да изпълнѣваме Неговата воля. Колкото и да е грѣшенъ единъ човѣкъ, но въ момента, когато рѣши да живѣе по Бога, Богъ заличава всичкитѣ му грѣхове.
Богъ казва: „Ето единъ човѣкъ, ето едно мое чадо, което е
рѣшило
да живѣе споредъ моя законъ!
“ Богъ е богатъ, Той може да плати за всички. За този, който иска да живѣе по Бога, има една книга на живота, която се отваря, и Господь написва, за този човѣкъ всичко, което е нуждно. Днесъ не само българитѣ, но всички съврѣменни хора сѫ нещастни. Всички народи сѫ нещастни. Защо? Защото най-важниятъ въпросъ не е разрѣшенъ.
към беседата >>
Бог казва: „Ето един човек, ето едно мое чадо, което е
решило
да живее според моя закон!
(втори вариант)
Той държи сметка за всичко. Бог има всичкото добро желание по отношение нас. Той не ни пита, защо вършим престъпления, но ни учи. Това, че има съдба, Божий съд, показва, че Той иска да ни научи чрез тази опитност да изпълняваме Неговата воля. Колкото и да е грешен един човек, но в момента, когато реши да живее по Бога, Бог заличава всичките му грехове.
Бог казва: „Ето един човек, ето едно мое чадо, което е
решило
да живее според моя закон!
“ Бог е богат, Той може да плати за всички. За този, който иска да живее по Бога, има една книга на живота, която се отваря, и Господ написва, за този човек всичко, което е нежно. Днес не само българите, но всички съвременни хора са нещастни. Всички народи са нещастни. Защо? Защото най-важният въпрос не е разрешен.
към втори вариант >>
46.
Заведоха Исуса
,
НБ
, София, 15.11.1925г.,
Ето защо Бялото Братство е
решило
да даде такъв урок на съвременните културни хора, та да Го помнят за хиляди години.
Ловджията, след като го гони час, два непрекъснато, най-после казва: “То се вижда, че не можем да го уловим, ами хайде да си вървим.” Не си играе този заек, не се хваща лесно той. “И заведоха Исус.” Де заведоха Исус? Преди 2 000 години Го заведоха при Каиафа, а днес съвременните културни хора де са завели Исус? Христос и днес е на същия позорен стълб и то от Неговите последователи. Понеже Христовото име и днес се позори, затова именно светът блудства.
Ето защо Бялото Братство е
решило
да даде такъв урок на съвременните културни хора, та да Го помнят за хиляди години.
Не може Истината да се опозорява, не може Истината да се престъпва. Сега някои ще кажат, че Христос щял да дойде в света. Чудно! Христос щял да дойде. Кой ви каза това? Еди-кой си учен в Европа, адвентист, казвал, че в 45-та година Христос щял да дойде в света.
към беседата >>
47.
Най-малкото иждивяване и най-малкото съпротивление
,
МОК
, София, 22.11.1925г.,
Представете си, че вие носите на гърба си чувал, в който има едно
шило
, та който мине покрай него, набожда се.
Отде е дошло това дадено? Да допуснем, че съзнанието на човека е празно, че нищо няма в него. Тогава как се зараждат идеите в съзнанието, ако това, което съществува извън него, предизвиква мисълта за даденото? Те казват: „То съществува.“ Питам: какво ще кажете, ако над това дадено има друго дадено, което ни пречи да разрешим кое от двете е първичното дадено? На тези философски разсъждения може да се възрази по следния начин.
Представете си, че вие носите на гърба си чувал, в който има едно
шило
, та който мине покрай него, набожда се.
Вие казвате: „Тук имаме дадено.“ – Кое е даденото? – „Шилото.“ – Да, но зад шилото стоя аз и мушкам хората. Какво ще кажете, ако шилото е вашият език? Зад езика се намира мислещият човек. В този случай даденото е един орган, зад който стои друго дадено – човекът.
към беседата >>
– „
Шилото
.“ – Да, но зад
шилото
стоя аз и мушкам хората.
Тогава как се зараждат идеите в съзнанието, ако това, което съществува извън него, предизвиква мисълта за даденото? Те казват: „То съществува.“ Питам: какво ще кажете, ако над това дадено има друго дадено, което ни пречи да разрешим кое от двете е първичното дадено? На тези философски разсъждения може да се възрази по следния начин. Представете си, че вие носите на гърба си чувал, в който има едно шило, та който мине покрай него, набожда се. Вие казвате: „Тук имаме дадено.“ – Кое е даденото?
– „
Шилото
.“ – Да, но зад
шилото
стоя аз и мушкам хората.
Какво ще кажете, ако шилото е вашият език? Зад езика се намира мислещият човек. В този случай даденото е един орган, зад който стои друго дадено – човекът. Друг пример. Питам: цигулката съдържа ли в себе си тоновете?
към беседата >>
Какво ще кажете, ако
шилото
е вашият език?
Те казват: „То съществува.“ Питам: какво ще кажете, ако над това дадено има друго дадено, което ни пречи да разрешим кое от двете е първичното дадено? На тези философски разсъждения може да се възрази по следния начин. Представете си, че вие носите на гърба си чувал, в който има едно шило, та който мине покрай него, набожда се. Вие казвате: „Тук имаме дадено.“ – Кое е даденото? – „Шилото.“ – Да, но зад шилото стоя аз и мушкам хората.
Какво ще кажете, ако
шилото
е вашият език?
Зад езика се намира мислещият човек. В този случай даденото е един орган, зад който стои друго дадено – човекът. Друг пример. Питам: цигулката съдържа ли в себе си тоновете? – Тя не съдържа тоновете, но в нея се включват възможности за проявление на тоновете.
към беседата >>
48.
Три вида служене
,
ООК
, София, 23.12.1925г.,
Когато човек пада, това показва, че равновесието му се е
нарушило
.
" Някои деца имат тази добра черта, че колкото пъти на ден да падат, те веднага стават и казват: „Хопала! " От такова дете човек ще стане. Има деца пък, които, като паднат, започват да плачат и не стават, докато не дойде някой да ги вдигне. Ние наричаме тези деца „плачливи баби". Казвам: Който падне, нека направи като децата, да стане и да каже „хопала".
Когато човек пада, това показва, че равновесието му се е
нарушило
.
Кога се нарушава равновесието? - Когато се изменя центърът на тежестта на телата. Как се възстановява равновесието? -По два начина: или като се извади част от теглото на натежалата страна, или като се прибави нещо на олекналата страна. По същия закон и ние, като ходим, ту губим, ту възстановяваме равновесието си.
към беседата >>
49.
Гласни и съгласни букви / Гласните и съгласните букви
,
МОК
, София, 24.1.1926г.,
Да кажем, този х е извършил, това "г" е
извършило
тази грешка при глад, а друг иска да си купи книга "к", а друг иска да даде милостиня "м".
(втори вариант)
Да кажем, някой ученик има нужда от пари, а има сто каси пред него. Каква вероятност има в коя каса да бръкне? Сега допуснете следното. Имате неизвестната х. Тя е една грешка извършена.
Да кажем, този х е извършил, това "г" е
извършило
тази грешка при глад, а друг иска да си купи книга "к", а друг иска да даде милостиня "м".
Къде ще бъде желанието най-силно? Този х тогава можем да го определим. Тогава на сто случаи, колко изключения ще има? Колко допускат най-много на 100? 90. Значи х може да се определи.
към втори вариант >>
50.
Математически задачи. Простите задачи в математиката / Простите задачи в математиката
,
МОК
, София, 31.1.1926г.,
Те са отворили своите извори да поят градинките си.“ Когато види, че сълзите на хората престават, Природата се радва и казва: „Умни са моите деца, защото имат ключове, с които отварят и затварят своите извори – според нуждите си.“ Види ли, че някой човек се е отчаял и е намислил да се хвърля от канара, Природата казва: „Това мое дете е
решило
преждевременно да хвърчи.
Природата не познава никакви противоречия. Тя не допуща никакви обезсърчения. „Ама ние страдаме. Не вижда ли Природата нашите сълзи, нашите мъчнотии? “ Когато види сълзи в очите ви, Природата казва: „Умни са моите деца.
Те са отворили своите извори да поят градинките си.“ Когато види, че сълзите на хората престават, Природата се радва и казва: „Умни са моите деца, защото имат ключове, с които отварят и затварят своите извори – според нуждите си.“ Види ли, че някой човек се е отчаял и е намислил да се хвърля от канара, Природата казва: „Това мое дете е
решило
преждевременно да хвърчи.
Един ден то ще си научи урока.” И тъй, изучавайте езика на Природата. Влезте във връзка с нея и започнете да мислите правилно. – „Ама ние учим много.“ – Не е въпрос в многото учене. Малко трябва да учи човек, но разумно.
към беседата >>
Кое е, което го е
уплашило
тук?
(втори вариант)
Образът, който по-силно се проявява у човека, той всякога завладява. Запример най-кроткият от вас, ако му вкарам мисълта, че еди-кой си негов брат, той му е неприятел и че му препятства в живота, да има образа за препятствие, веднага той ще има известно отвращение от него. Този образ му е повлиял и щом го види, почне да трепери. Запример види змия. Този човек, кавалер, не се бои от нищо, а има една слабост, че се бои от една форма на змията.
Кое е, което го е
уплашило
тук?
Да кажем, че е отровна, пепелянка. А има хора, които бягат и от мишка – един малък образ. Не се изисква много. Във Варна имаше една жена Хранова, плуваше като сом навътре в морето, по един-два километра отиваше. Обаче тази, която беше готова да се бие с всякого, щом видеше пиявица в шише макар, избягваше, не можеше да издържи.
към втори вариант >>
51.
Нашето място
,
ООК
, София, 3.2.1926г.,
Някои казват: „Скърши се сърцето ми от скръб." Сърцето му се е
скършило
, а при това той продължава да живее.
Само реалната, действителната скръб има цена. Тя се среща много рядко в живота. В това отношение невидимият свят постоянно изпраща експедиции от ангели за земята да намерят истинската скръб. Като я намерят, те я занасят на небето като някаква рядкост. И затова всичко останало, което хората наричат скръб, повидимому само е скръб.
Някои казват: „Скърши се сърцето ми от скръб." Сърцето му се е
скършило
, а при това той продължава да живее.
Може ли човек да живее със скършено сърце? Друг някой казва: „Смазана е душата ми от скръб." Може ли човек със смазана душа да прогресира? Като слушате тези работи, някои ще кажат: „Няма ли по-важни неща от тези, за които заслужава да ни се говори? " По-важните работи са за по-учените хора. Щом искате по-важни работи, ще ви запитам: Защо Сатурн има лошо влияние върху човека, а Юпитер добро?
към беседата >>
52.
Микроскопическите добрини
,
МОК
, София, 14.2.1926г.,
Без облаци на небето Слънцето би
изсушило
, би стопило всичко живо.
Ако се изложите на действието на слънчевите лъчи един-два часа само, вие веднага ще потърсите вода да утолите жаждата си. Следователно, когато сте радостен, не се отказвайте от малкото облаче, от което ще капне малко дъждец. В този смисъл скръбта, страданието не е нищо друго, освен малко облаче, което носи влага всред радостите на живота. Тази влага внася освежаване в радостта. Страданието именно осмисля радостта.
Без облаци на небето Слънцето би
изсушило
, би стопило всичко живо.
Ако има само облаци и мъгли, и те могат да унищожат живота. Страданията и радостите са две крайности в живота, които правилно се сменят. Както горещият слънчев ден се сменя с облачен, дъждовен, така и радостта се сменя със скръб. Който познава закона за трансформиране на състоянията, той лесно може да смени едно лошо състояние или неразположение на духа с добро. Сега ще ви дам един метод как да постъпвате, когато сте изпаднали в лошо състояние, т.е.
към беседата >>
53.
Стана плът
,
НБ
, София, 13.6.1926г.,
Ако състоянието на болните се е подобрило, вие сте от добрите хора, но ако състоянието им се е
влошило
, вие не сте от светиите.
Как ще се опитате? Идете в някой дом, където хората са болни и ги запитайте само, дали са добре или не? Те ще ви кажат: децата ни са болни. Кажете им: добър е Господ, всичко ще мине благополучно. Идете след една седмица пак!
Ако състоянието на болните се е подобрило, вие сте от добрите хора, но ако състоянието им се е
влошило
, вие не сте от светиите.
Ако влезете в един дом, където хората не са в съгласие, а вие намалите поне на половина това несъгласие, туй показва, че в душата ви има една свещена идея. Тя трябва да съществува тайно в душата ви, за да можете да влияете на хората за добро. Сега всички хора се плашат от нас, но аз казвам: кажете ни, от толкова време вече, как хората в света само ядат и пият, в какво състояние се намират те? Подобри ли се животът им? Те не са ли в едно хипнотическо състояние?
към беседата >>
54.
Новите типове / Нови типове
,
МОК
, София, 27.6.1926г.,
И формата на листата е красива, те са остри, а пък борът, той е
шило
.
Според вас кои дървета действат най-хубаво? (Борът. ) Брястът за разположението на духа действа най - хубаво. Тази светлина, която минава през тези листи, е незаменима. Когато някой път някой от вас е неразположен духом, тъй отпадне, нека се разходи десетина пъти по тази алея (брестовата ), ще му мине. Отлично действа светлината на бряста.
И формата на листата е красива, те са остри, а пък борът, той е
шило
.
Туй , което излиза от бора, то е само неговият нектар. Под него никаква трева не расте. При бора трябва да бъдем в будно състояние. От нектара излиза известна жизнена енергия, тя е, която ползва. Трябва да имаш същото разположение на бора.
към беседата >>
55.
Запалената свещ
,
НБ
, София, 4.7.1926г.,
Следователно, делото се
разрешило
в полза на онзи, който имал две лица.
Кадията задържал парите и от единия и от другия. Той турил запалената свещ под шиник. Като се разглеждало делото, първият от подсъдимите му казва: “Господин съдия, гледай на лицето ми! ” Съдията му казва: “Много добре, но какво да правя с този с двете лица? ” Той разбрал, че вторият дал на съдията повече.
Следователно, делото се
разрешило
в полза на онзи, който имал две лица.
Сегашните хора са изгубили вяра в съдиите и казват няма право в света. Казвам: в света има едно божествено абсолютно право, в което няма изключение. Това право се прилага еднакво спрямо всички. Това, което сега виждаме е, че хората се съдят постоянно. Целият живот не е нищо друго, освен изправяне на погрешки.
към беседата >>
56.
Вътрешни и външни връзки
,
МС
, София, 7.7.1926г.,
Изворът казва на туй дърво: "Ти си голямо вече, ти си
завършило
своята еволюция, но ум нямаш, превърни се на някоя малка буболечица и влез във водата!
" - Виж какво правят! Какво може да се прави в светлината? В светлината може ли да се върши престъпление? Питам: онзи извор, който извира и дава, минава през разни местности и ги пои, върши ли престъпление? Ако този извор мине и разрови корените на някое голямо дърво, направил ли е с това някакво престъпление?
Изворът казва на туй дърво: "Ти си голямо вече, ти си
завършило
своята еволюция, но ум нямаш, превърни се на някоя малка буболечица и влез във водата!
Турците казват: "Дълъг Ахмед, глупав Ахмед." Водата казва на дървото: "Ти си умно, няма защо да се стремиш да стигнеш до небето, затова, докато голямата буря не е дошла, докато и брадвата още не е дошла, повърни се на едно малко животно и влез във водата! Смири се, за да имаш Божието благословение! " Смирението подразбира смаляване, преминаване от едно състояние в друго. Когато Христос казва да се отречем, Той подразбира да се отречем от обикновения живот, от всички негови преходни форми, от всички негови илюзии и да влезем в новия живот. Като даваме нещо, добиваме нещо.
към беседата >>
57.
Как ти се отвориха очите?
,
НБ
, София, 21.11.1926г.,
Когато човечеството дойде до това състояние, хората да не умират гладни, то е
разрешило
най-важния въпрос на живота.
Само Любовта е в състояние да застави човека да работи денонощно, с радост и бодрост на духа. Някои казват: “Който работи от любов, той гладен умира.” - Питам: Който работи за пари, не умира ли гладен? - И той умира гладен. Изобщо всички хора умират гладни. Най-важното положение в света е да не умираме гладни.
Когато човечеството дойде до това състояние, хората да не умират гладни, то е
разрешило
най-важния въпрос на живота.
Човечеството би построило велик паметник в знак на благодарност на онзи човек, който би могъл да разреши този въпрос. И говореха му: “Как ти се отвориха очите? ” Ученият човек не трябва да бъде сляп. Явява се някой учен човек между хората и започва да им говори за природата, за Бога, а самите негови понятия по тези въпроси не са оформени. Явява се някой поет и започва да говори за душата, а той сам не я разбира.
към беседата >>
По цели дни мисля върху лошото си положение, не намирам начин как да се освободя от своята тежка съдба.” Казвам: Както виждате, магарето е
разрешило
вече своя въпрос, но волът тепърва го разрешава.
“Един ден бях много гладен, среща ме този мой господар и ми даде една торба с плява. Аз пъхнах главата си в торбата, но в това време той метна отгоре ми един хомот и до ден днешен останах при тези условия. Сега ща не ща отивам да ора. Още повече, винаги зад мене има остен, тъй че не мога никак да се противя. Какво да правя сега?
По цели дни мисля върху лошото си положение, не намирам начин как да се освободя от своята тежка съдба.” Казвам: Както виждате, магарето е
разрешило
вече своя въпрос, но волът тепърва го разрешава.
Един ден, когато волът разреши своя въпрос, ще ви кажа как го е разрешил, но до това време няма да ви казвам нищо. Магарето разреши въпроса си много правилно. Казвате: “За да разреши човек някой въпрос правилно, той трябва да даде някаква жертва.” - Жертва трябва да се даде, но за кого? Някой човек жертва своя живот за отечеството си, и всички казват: “Този човек даде много нещо за своето отечество.” Питам: Как мислите, какво би било, ако този човек беше пожертвал своя живот за Бога? Голяма разлика има в положението на човека, който жертва своя живот за отечеството си и в положението на този, който жертва живота си за Бога.
към беседата >>
58.
Глас в пустинята
,
НБ
, София, 12.12.1926г.,
Числото 12 показва, че човечеството е
завършило
развитието си за старата епоха и влиза в нова епоха, при нови условия и нов живот.
Музикантът свири за децата, писателят пише за децата, философът работи за децата, ученият работи също за децата. Съвременните хора, които воюват, които се бият, които си дърпат косите, са деца. Мнозина казват: “Култура имаме ние! ” - Да, култура на малките деца. Според последните изчисления, съвременното човечество е на 12 години, а в новата епоха ще бъде на 14 години.
Числото 12 показва, че човечеството е
завършило
развитието си за старата епоха и влиза в нова епоха, при нови условия и нов живот.
Аз бих желал всички хора да бъдат на 14 годишна възраст, да поставят здрава вътрешна основа на своя живот. Ние не говорим за съвременната философия и наука. Днес всички учени, философи, поети и музиканти не са самобитни. Всички са черпили и черпят своите знания едни от други. Ще дойде един съвременен проповедник, ще отвори Евангелието и ще каже: “Вие трябва да живеете съобразно тази свещенна книга!
към беседата >>
59.
Бележки от разговори с Учителя
,
ИБ
, София, 22.4.1927г.,
Като правили
шилото
, казали му: "Ти стани остро, стани
шило
, та хубаво работи." То казало: "Сила трябва." Рекли му: "Ти стани
шило
, да пробиваш гьон, каиши, а друг с тебе ще работи." Та и вие сега станете
шило
, приложете историята на
шилото
, с вас има кой да работи!
Цанев: Няма условия, още и подготовка няма.) Учителят: Ще почнете от малкото. (Брат Д. Цанев пояснява в какво се състои неподготовката - слабост в знанията и моли за знания.) Учителят: Знаете оня анекдот.
Като правили
шилото
, казали му: "Ти стани остро, стани
шило
, та хубаво работи." То казало: "Сила трябва." Рекли му: "Ти стани
шило
, да пробиваш гьон, каиши, а друг с тебе ще работи." Та и вие сега станете
шило
, приложете историята на
шилото
, с вас има кой да работи!
(Брат Д. Цанев: То се е видяло, че трябва да се работи, но завъртете копчето и да започнем да работим, та глави ли ще се трошат, но да се започне вече работата. Виждаме като че и Вие искате вече да ни дадете...) Учителят: Има хора, които трябва да минат през ножа на лекаря. Случаят с оная жена, която отишла при Кочев във Виена, да се лекува.
към беседата >>
60.
Изостаналите укрухи
,
НБ
, София, 24.4.1927г.,
И като наблюдавате техните постъпки, ще видите, че и те вършат същото, каквото е
вършило
и предишното правителство.
– Защото и когато обича, и когато мрази, човек се свързва с греховете и със слабостите на дадения човек. Когато обичате някого, вие се свързвате с този човек и придобивате неговите качества. И когато мразите някого, вие пак се свързвате и придобивате неговите качества. Забележете, например, как пишат във вестниците против правителството, как изтъкват грешките и неправдите, които то върши. Дойдат ли, обаче, те на власт, веднага обръщат политиката.
И като наблюдавате техните постъпки, ще видите, че и те вършат същото, каквото е
вършило
и предишното правителство.
Те затварят тефтера, на който са писали грешките на бившето правителство, и вървят по неговия път. Какво показва това? Че светът не може да се изправи чрез критикуване. Да се говори, че някой човек имал грехове, това и децата могат да кажат. Няма защо да се разправя на човека, че е грозен.
към беседата >>
61.
Координиране на силите / Координация на силите
,
МОК
, София, 8.5.1927г.,
И когато този косинус се слее с оста [на] кръга, плодът е узрял, растението е
завършило
своя процес, следователно започва другият склон – пролетта.
(втори вариант)
А тъй, както сега се развивате, както сега вървите, вие вървите по пътя на вашето минало – повръщане има. Да допуснем сега, че синусът (sin.) у вас се увеличава – какво представлява този радиус в дадения случай? Аз го наричам този радиус «насока на съзнанието». Синусът показва усилване на съзнанието. Косинусът (соя.) показва резултат – който е резултат.
И когато този косинус се слее с оста [на] кръга, плодът е узрял, растението е
завършило
своя процес, следователно започва другият склон – пролетта.
Втората част на кръга, то е вече законът на старостта. И в старостта пак имаме координиране. Ако се координира, човек ще се подмлади, ако не – ще изгуби съотношението на силите си. В старини не се координират хората и всички стари хора почти са под влиянието на Сатурна, а Сатурн засега е в низходяща степен. Той е минал своите младини, той се намира в противоположното полушарие на човешкия живот.
към втори вариант >>
Ти на път отиваш, като екскурзиант ще имаш едно
шило
, едно малко чукче, клечки, конец, ще ги туриш в раницата, имаме една кръпка, ще го носиш, това.
(втори вариант)
Ще се научите на самостоятелен живот. Първо, за да бъдете самостоятелни, трябва туй, от което имате нужда, да знаете да си го правите сами. Туй трябва да бъде ваш идеал. Не че дрехите си трябва да ги шиете сами, но по някой път. Вървите по път, скъсат ви се обущата – какво ще правите?
Ти на път отиваш, като екскурзиант ще имаш едно
шило
, едно малко чукче, клечки, конец, ще ги туриш в раницата, имаме една кръпка, ще го носиш, това.
После, някой от вас ще си носи едно парче плат, игла, конец; ако се съдере нещо, ще го закърпи. Казвам: Те са от малките работи, в тях трябва да се координираме. Как, по кой начин? Светът не трябва да се механизира. Ние трябва да се координираме с природата.
към втори вариант >>
62.
Сто пеняза
,
НБ
, София, 8.5.1927г.,
С това положението му се
влошило
повече: отгоре седял бикът, а отдолу змията.
Ако почивката не води към забрава, към унасяне, тя е истинско удоволствие за човека. Ще ви предам един малък разказ, да видите, че почивка, която води към забрава, не разрешава въпросите на живота. Един пътник, като минавал през пустинята, бил подгонен от голям, страшен бик. Като бягал и търсил място да се скрие от него, попаднал в един дълбок, сух кладенец, и там се приютил. По едно време, той вижда в кладенеца, близо до него, една змия.
С това положението му се
влошило
повече: отгоре седял бикът, а отдолу змията.
Като се намерил при две големи злини, най-после успял да се хване за една шубрака, на която забелязал малко мед, от който започнал да си поблизва. Така той се успокоил малко, починал си, и по този начин забравил, че отгоре седи бикът, а отдолу – змията. Обаче, забравянето още не разрешава въпросите. Така и хората понякога близват малко медец от щастието, но това е само близване, отгоре пак ги чака бикът, а отдолу – змията. Питам: де е вашият идеал?
към беседата >>
63.
Призови Симона!
,
НБ
, София, 16.10.1927г.,
Понякога случайността се взима като нещо дошло или
извършило
се само за себе си.
Даже и животът на индивидуалния човек не е случаен. В живота, под думата „случайност" разбират отделност на нещата. Когато един лист падне от дървото, казваме, че това е случайност, т.е. съвпадение, обаче, тази случайност, това съвпадение има отношение към общия план на нещата. Значи, случайни неща са ония, които се съвпадат с общия план.
Понякога случайността се взима като нещо дошло или
извършило
се само за себе си.
Такъв закон в света не съществува. В света съществува едно обширно съзнание, което изпълва цялото пространство. Дали сте идеалист, или материалист, ще видите, че това съзнание се движи толкова бързо, че едновременно обхваща всички точки. Вследствие на тази бързина, животът на това съзнание считат като живот без движение. Това показва, че при днешното положение на човека, неговият ум, неговото съзнание не е в състояние да разбере, да схване този живот.
към беседата >>
64.
Седем кошници
,
НБ
, София, 4.12.1927г.,
Както и да е, двамата другари тръгнали на път и стигнали до реката Тигър, дето спрели за малко, защото момчето видяло, че от реката излязла една голяма риба, която искала да го погълне, и се
уплашило
.
За тебе е важно, че синът ти има другар за пътуване. – Добре, колко искаш за тази услуга? Аз мога да ти дам само една драхма. Питам: може ли ангел да произлиза от еврейско коляно? Ако един ангел може да е от еврейско коляно, тогава трябва да има ангели от българско, от френско, от английско коляно и т. н.
Както и да е, двамата другари тръгнали на път и стигнали до реката Тигър, дето спрели за малко, защото момчето видяло, че от реката излязла една голяма риба, която искала да го погълне, и се
уплашило
.
Ангелът уловил рибата, разпорил я, като дал на момчето сърцето и черния дроб и му казал да ги запази за себе си. След това той опекъл рибата, и двамата я изяли. Колко голяма ще е била тази риба, щом двамата заедно са могли да я изядат? При това, защо е трябвало да се запазят сърцето и черният дроб? След дълго пътуване те стигнали при роднината, който ги посрещнал добре.
към беседата >>
65.
Твърдата храна
,
НБ
, София, 18.12.1927г.,
Шило
е влязло вече в сърцето й.
Бъди внимателна, следи, да видиш, какво прави. Мъж е той, няма защо да му се вярва напълно. Поседи малко тази съседка, поразговори се и си отива. Остава тази млада жена сама и започва да мисли. Какво мисли?
Шило
е влязло вече в сърцето й.
Като се върне мъжът й от работа, тя започва да го наблюдава, дали не е станала някаква промяна в него. Мъжът се чуди, защо жена му го гледа така изпитателно. – Какво има, жена? – Нищо. Казвам: има нещо.
към беседата >>
Съседката е дошла на гости, скроила е нещо, турила е в него желязното
шило
, а заедно с това е вмъкнала и съмнението.
Като се върне мъжът й от работа, тя започва да го наблюдава, дали не е станала някаква промяна в него. Мъжът се чуди, защо жена му го гледа така изпитателно. – Какво има, жена? – Нищо. Казвам: има нещо.
Съседката е дошла на гости, скроила е нещо, турила е в него желязното
шило
, а заедно с това е вмъкнала и съмнението.
Какво представя съмнението? Съмнението е известна нечистота, която влиза в астралното, т.е. в звездното тяло на човека, и той изпитва завист, омраза, съмнение и казва: Не зная, какво става с мене, но изгубих мира си. Какво да правя сега? – Не приемайте в дома си шивачки, които работят с железни игли.
към беседата >>
66.
Нови възгледи и методи
,
ООК
, София, 11.1.1928г.,
Това показва, че се е
нарушило
равновесието между силите, които протичат в човешкия организъм.
То е наука, която трябва да изучавате. Ако съмнението обхване це-лия ви мозък, ще изпаднете в анормално състояние. То ще усили деятелността на чувствата ви и ще събуди страха у вас. Чувството на страх е силно развито в животните. Когато сграхът се събуди в човека, в съответния мозъчен център се развива много топлина, вследствие на което в организма настава известна аномалия.
Това показва, че се е
нарушило
равновесието между силите, които протичат в човешкия организъм.
За да се възстанови нормалното състояние на силите в човешкия организъм, през едното полушарие на мозъка трябва да текат топли течения, а през другото – студени. Като говоря за анормални, за болезнени състояния на организма, вие се плашите, защото не сте готови, нямате онова положително знание в себе си, което може да трансформира вашите сили. Някой се оплаква от главоболие и се страхува, че мозъкът му заболял. – Не, мозъкът никога не заболява. Причината за главоболието се крие другаде, не в заболяването на мозъка.
към беседата >>
67.
Никодим
,
НБ
, София, 22.1.1928г.,
Едно дете, от габровските села, видяло пет малки лястовички в едно гнездо и
решило
да си поиграе с тях.
Ще възразите, че заекът е животно, не чувствува като човека. Ако направите едно статистическо изчисление, ще видите, че никой стрелец, или ловджия не е придобил никакво благо със своята пушка. Който умишлено счупи крака на заек, или на друго животно, той ще получи своето възмездие до четвърто поколение. Нито едно престъпление не е останало безнаказано. Това е доказано с ред примери из живота.
Едно дете, от габровските села, видяло пет малки лястовички в едно гнездо и
решило
да си поиграе с тях.
Качило се на дървото, взело лястовичките в ръцете си и слязло на земята. После му дошло на ум да отреже езичетата им. Извадило ножчето си и извършило, каквото намислило. Като се върнало дома си, детето разправило на майка си, какво направило с ластовичките. Майката се засмяла и нищо не казала.
към беседата >>
Извадило ножчето си и
извършило
, каквото намислило.
Нито едно престъпление не е останало безнаказано. Това е доказано с ред примери из живота. Едно дете, от габровските села, видяло пет малки лястовички в едно гнездо и решило да си поиграе с тях. Качило се на дървото, взело лястовичките в ръцете си и слязло на земята. После му дошло на ум да отреже езичетата им.
Извадило ножчето си и
извършило
, каквото намислило.
Като се върнало дома си, детето разправило на майка си, какво направило с ластовичките. Майката се засмяла и нищо не казала. Като видяла една от комшийките си, тя казала: Знаеш ли, какво направи днес моят Иванчо? Намерил пет малки лястовички в едно гнездо и на всички отрязал езичетата. Отде му дойде на ум да направи това нещо?
към беседата >>
68.
Баща си и майка си
,
НБ
, София, 11.3.1928г.,
Растението отново се отваря и чака нова жертва, като че до това време не е
извършило
никакво престъпление.
Много растения чрез лъжа, чрез измама привличат към себе си насекомите, като ги използуват за храна. Тези растения изработват особени капчици течност, която отдалеч свети, привлича насекомите. Щом насекомото се приближи към растението, последното се отваря и го поглъща. В продължение на 24 часа растението изсмуква соковете на насекомите и след това се отваря. От насекомото не е останало нищо, освен неговия скелет, който се изхвърля навън.
Растението отново се отваря и чака нова жертва, като че до това време не е
извършило
никакво престъпление.
Ще кажете, че Господ е създал тези растения.– Бог ги е създал, наистина, но Той няма никакво отношение до капчиците, с които насекомите се привличат. Те са изобретение на самите растения. Този въпрос има друго обяснение. Той е във връзка с икономията в природата. Природата иска да опита разумността на това растение; тя иска да опита, може ли да се подкупи, или не може.
към беседата >>
69.
Бог е Дух
,
НБ
, София, 27.5.1928г.,
Обущарят взема
шилото
си и дупчи кожата, прави обуща на хората.
Шивачът размери плата, после го разреже с ножиците и започва да го шие с железни игли, надупчва го с тях и това нещо наричат шиене на дреха. Който облече такава дреха, иска да има мек характер. Това е невъзможно! Той ще мяза на дрехата си. Каквото прави човек с дрехата си, това ще правят и хората с него.
Обущарят взема
шилото
си и дупчи кожата, прави обуща на хората.
Както дупчи кожата, така продупчва и своите мисли; такива отношения си създава и към хората. Някой казва: „Чакай, ще намушкам аз този човек! " С какво го намушква? – С езика си. Такъв човек употребява езика си вместо шило.
към беседата >>
Такъв човек употребява езика си вместо
шило
.
Обущарят взема шилото си и дупчи кожата, прави обуща на хората. Както дупчи кожата, така продупчва и своите мисли; такива отношения си създава и към хората. Някой казва: „Чакай, ще намушкам аз този човек! " С какво го намушква? – С езика си.
Такъв човек употребява езика си вместо
шило
.
Значи, той е обущар. Ние не трябва да мислим, че нашите дрехи и обуща са идеални, но трябва да създадем нещо по-хубаво, което да влияе благотворно върху нашия характер. И ако съвременната култура не може да създаде нещо по-хубаво, по-идеално от това, което имаме сега, тази култура е в застой, тя е изиграла вече своята роля. Сега, като се говори за новата култура, ние очакваме тя да внесе големи преобразования в живота, в религията, в науката на съвременните хора. Тя трябва да внесе обнова за цялото човечество.
към беседата >>
70.
Задна стража
,
ООК
, София, 20.6.1928г.,
Ето защо, за да ушие нещо, човек непременно трябва да има бод, игла,
шило
.
Буквата „О“ съдържа възможностите, до които човешкото съзнание може да достигне. Значи от трите дадени думи първите две започват със съгласни букви, а третата – с гласна. От началните букви на тези думи се образува думата „тоб“, която означава същество, което граби. Може да се образува и думата „бот“, която на български значи бодене, шиене с игла, а на английски означава „двама“. Значи двама души могат да направят нещо.
Ето защо, за да ушие нещо, човек непременно трябва да има бод, игла,
шило
.
Без шило, без игла и най-опитният шивач не може да ушие. И тъй, като разглеждате буквите, от които са съставени думите, вие ще се домогнете до вътрешното съдържание на думите, а също и до техния смисъл. Всяка дума е съставена от букви, които се подчиняват на известни закони. Можете ли да кажете коя е първата дума, с която българският народ е започнал своето съществуване? Не можете.
към беседата >>
Без
шило
, без игла и най-опитният шивач не може да ушие.
Значи от трите дадени думи първите две започват със съгласни букви, а третата – с гласна. От началните букви на тези думи се образува думата „тоб“, която означава същество, което граби. Може да се образува и думата „бот“, която на български значи бодене, шиене с игла, а на английски означава „двама“. Значи двама души могат да направят нещо. Ето защо, за да ушие нещо, човек непременно трябва да има бод, игла, шило.
Без
шило
, без игла и най-опитният шивач не може да ушие.
И тъй, като разглеждате буквите, от които са съставени думите, вие ще се домогнете до вътрешното съдържание на думите, а също и до техния смисъл. Всяка дума е съставена от букви, които се подчиняват на известни закони. Можете ли да кажете коя е първата дума, с която българският народ е започнал своето съществуване? Не можете. Това знае само онзи, у когото висшето съзнание е пробудено.
към беседата >>
71.
Елипса и парабола
,
ООК
, София, 27.6.1928г.,
Златото е
завършило
своето развитие.
Дейността на всички хора трябва да бъде насочена към един център – към Бога. Той е извор на всички възвишени мисли, чувства и действия, които осмислят живота. Сега, за да извади богатствата на своя ум, човек се нуждае от светлина. Има ли светлина, той може да слезе и в най-голямата дълбочина на своята земя – на главата си, и да извади богатството, което е скрито в нея. Светлината е пособие, инструмент, с който човек слиза в дълбочината на своята глава и разкопава пластовете ѝ да търси в нея злато и скъпоценни камъни.
Златото е
завършило
своето развитие.
То е съставено от два елемента, от две вещества, така тясно свързани, че го правят хомогенно. Всъщност златото не е хомогенно тяло, но съвременните химици и до днес още не са успели да го разложат. От гледището на окултната наука процесът, през който златото е минало, е завършен, разумен процес, в който са взели участие два живи елемента. Тази е причината, поради която златото не се окислява и минава за благороден метал. Във всички елементи, които се окисляват, процесите не са завършени.
към беседата >>
72.
Дадено по нещо
,
ООК
, София, 7.11.1928г.,
То вижда, че е
нарушило
някакъв закон, някакво правило в дома.
Детето продължава да сваля чиниите една след друга и ги чупи. Като влезе майката в кухнята и види какво е направило детето, тя му дава добър урок, да знае, че е направило престъпление, защото е свалило чиниите без нейно позволение. За да му прости, детето започва да плаче. То разбира, че само плачът е в състояние да смекчи наказанието му. Същевременно детето започва да мисли.
То вижда, че е
нарушило
някакъв закон, някакво правило в дома.
В този случай майката е капелмайстор, а детето – музикант. Докато майката вдига и слага пръчицата и дава такт, никой няма право да се меси в работата ѝ. Въз основа на същия закон ние казваме: Когато човек, като това дете, нарушава законите на разумната природа, или на Божествения свят, той върши престъпления. За всяко престъпление той получава по един добър урок от своята велика майка. Хората наричат този урок наказание, изпитание.
към беседата >>
73.
Главният фактор / Основните идеи на Виктор Хюго и Толстой в „Клетниците“ и „Война и мир“
,
МОК
, София, 9.11.1928г.,
Сладчината това е доброто, когато развитието се е
завършило
, плодът е узрел, а киселината може да видим в началото.
(втори вариант)
Може да разгледаме доброто в света като едно здравословно състояние, а злото като едно болезнено състояние за развитието на един организъм. Това значи: можем да разгледаме доброто и злото като два полюса на една и съща същина. Да допуснем тук имате един плод. В началото този плод е кисел, а в края този плод е сладък. Това са два полюса, две състояния и може да разгледаме едното състояние.
Сладчината това е доброто, когато развитието се е
завършило
, плодът е узрел, а киселината може да видим в началото.
Който яде неузрели плодове, ще го хване треска, който яде кисели плодове, боледува. А, който яде сладките плодове, е в едно приятно, здраво състояние. В това отношение може да разгледаме началото, киселото като зло, а краят, сладкото като добро. Всъщност киселото лошо ли е и сладкото добро ли е? Вземете киселините, разбира се те действуват разрушително върху човешкия организъм.
към втори вариант >>
74.
Смени в природата
,
ООК
, София, 14.11.1928г.,
Като видяло толкова много яйца в кошницата, момчето
решило
да си избере най-якото яйце, с което да чука яйцата на другарчетата си.
Иначе, той може само да философства, без да придобива опитности. Като се намерят пред известни изпитания, или пред разрешаване на известни въпроси, тия философи, вместо да уреждат, развалят работите. За един такъв малък философ, разправят следния случай. Едно 10 годишно момче обичало да философства, само да решава задачите си. Един ден, това било на великия четвъртък, преди Великден, майката купила 250 яйца, турила ги в кошница да ги боядисва.
Като видяло толкова много яйца в кошницата, момчето
решило
да си избере най-якото яйце, с което да чука яйцата на другарчетата си.
То взело две яйца, чукнало ги едно в друго. Едното се счупило, а другото останало здраво. Така то опитало всички яйца, да избере най-якото от тях. В резултат на този опит, всички яйца били счупени, и в ръцете му останало само едно здраво яйце. Момчето сметнало, че това яйце, именно, е най-яко и ще му послужи за борец, с който ще чупи всички останали яйца.
към беседата >>
Питам: Правилно ли е
решило
задачата си?
То взело две яйца, чукнало ги едно в друго. Едното се счупило, а другото останало здраво. Така то опитало всички яйца, да избере най-якото от тях. В резултат на този опит, всички яйца били счупени, и в ръцете му останало само едно здраво яйце. Момчето сметнало, че това яйце, именно, е най-яко и ще му послужи за борец, с който ще чупи всички останали яйца.
Питам: Правилно ли е
решило
задачата си?
Когато влязла в стаята, майката се ужасила от това, което видяла - пълна кошница със счупени яйца. - Защо счупи яйцата? - запитала детето си. - Търсих борец, с който да чупя яйцата на другарчетата си. Често и съвременните хора изпадат в положението на това момче.
към беседата >>
75.
Насока на живота
,
ООК
, София, 28.11.1928г.,
Изобилието
разрешило
въпроса.
И да искам да я разделя с него, не мога, никакъв инструмент нямам. Понеже костта е моя, аз имам право на нея.“ Императорът веднага отишъл при господаря на кучето и го запитал: Имаш ли още една кост, останала от угощението? - Пълен кош с кости съм изхвърлил. Вземи, колкото искаш. Той взел няколко кости, хвърлил ги на кучетата, и те престанали да спорят.
Изобилието
разрешило
въпроса.
Императорът се замислил и продължил пътя си, но се натъкнал на двама земеделци, които спорили за няколко сантиметра земя. Между тях се повдигнал въпросът, къде трябва да бъде синорът на нивите. Единият настоявал, че съседът е взел малко земя от нивата му. Другият настоявал, че земята е негова. Нито единият отстъпвал, нито другият.
към беседата >>
76.
Смени на състоянията
,
ООК
, София, 5.12.1928г.,
Като отидете на онзи свят, вие ще бъдете като дете, което е
свършило
първо отделение и минава за второ.
Тъй щото, когато казваме, че някой човек е извор, имаме предвид, че водата е влязла вече в него и извира навън. Да живееш във водата като среда, да я използваш като условие за живот, и да я приемеш в себе си, за да изтича вън от тебе във вид на извор, това са три различни състояния, през които човек минава. Това са отвлечени мисли, върху които трябва да размишлявате, за да обясните състоянията си, през които минавате. Казвате: Като отидем на онзи свят, тогава ще си обясним всичко. - Това е материално разбиране на онзи свят.
Като отидете на онзи свят, вие ще бъдете като дете, което е
свършило
първо отделение и минава за второ.
По-горе от второ отделение, обаче, не можете да отидете. Такъв е законът на развитието. Колкото и да е учил човек на земята, неговото знание се равнява на знанието на дете, което е свършило първо отделение. Като отидете на онзи свят, ще постъпите във второ отделение. Щом свършите второ отделение, отново ще ви пратят на земята, да следвате трето отделение.
към беседата >>
Колкото и да е учил човек на земята, неговото знание се равнява на знанието на дете, което е
свършило
първо отделение.
Казвате: Като отидем на онзи свят, тогава ще си обясним всичко. - Това е материално разбиране на онзи свят. Като отидете на онзи свят, вие ще бъдете като дете, което е свършило първо отделение и минава за второ. По-горе от второ отделение, обаче, не можете да отидете. Такъв е законът на развитието.
Колкото и да е учил човек на земята, неговото знание се равнява на знанието на дете, което е
свършило
първо отделение.
Като отидете на онзи свят, ще постъпите във второ отделение. Щом свършите второ отделение, отново ще ви пратят на земята, да следвате трето отделение. Като свършите трето отделение, ще отидете на онзи свят, да следвате четвърто отделение. Първо и второ отделение съставят един завършен кръг. Трето и четвърто отделение съставят друг завършен кръг.
към беседата >>
77.
Спорни въпроси
,
ООК
, София, 10.4.1929г.,
Да допуснем, че ти имаш работа с едно същество, което е
завършило
своята еволюция, замине на друга система.
(втори вариант)
Не бързай. Когато ние говорим, че ще се оправят работите, подразбираме в този живот. Когато казваме, някога ще се оправят работите, разбираме в някое друго прераждане. В друго прераждане, във второ, трето. Има някои работи, след като се прераждаш хиляди пъти, ще се оправят работите в съвсем други живот.
Да допуснем, че ти имаш работа с едно същество, което е
завършило
своята еволюция, замине на друга система.
Искаш ти да го видиш, имаш ти една мярка вътрешна. В кой живот ще го видиш? Туй същество няма да остане заради тебе, ти ще се повдигнеш, ще го търсиш, идея ще бъде заради тебе. Някъде ще го намериш. В Битието има разказ за двама светии.
към втори вариант >>
78.
Крадецът и пастирят / Да имат живот
,
НБ
, София, 1.9.1929г.,
Казва се, че някога цялото човечество е
съгрешило
.
(втори вариант)
Но когато животът минава през всички форми, всички същества ще се заинтересуват. Например един учен човек, един адепт, които искат да имат една положителна наука за живота си, то е, защото те могат да я употребят за своето въздигане. Животът най-първо създава условия, при които той може да се развива. А в развиващия се живот ще се придадат ред качества, които, ако животът не ги придаде, той ще се разложи на известни страдания. Има известни страдания - лични, обществени и общочовешки, които се раждат вследствие на неразбиране [на] известни закони индивидуално и колективно от човека.
Казва се, че някога цялото човечество е
съгрешило
.
Всички хора се намират на един път на страдания. Сега Христос казва: „Аз дойдох." Това е едно специфично твърдение. „Аз дойдох" - това подразбира: дойдох за онези разумни хора, за онези, които са готови да разбират тази положителна наука, да разбират това учение. Защото Христос е донесъл едно учение, една наука, една религия на земята - как човек трябва да живее и какви трябва да бъдат отношенията му към животните, към природата и към Бога - това е едно специфично учение. Ние говорим за отношения към Бога - към едно Същество тъй далечно от нас, Което случайно някой път долавяме.
към втори вариант >>
79.
Забранихме му
,
НБ
, София, 6.10.1929г.,
От тези примери ние отиваме към човешкия живот и търсим причината на злото, което е
подпушило
изворите на живота.
Волът може да свърши някаква работа, каквато ти искаш, но под остен, а не по своя инициатива. И тъй, каква цена имат за нас мраморните чешми, ако водата им е пресъхнала? Каква цена имат дърветата, които са изсъхнали и не дават плод? Какво ни ползват обширните земи, ако не могат да се превърнат в плодородни ниви и лозя? Обаче, ако сухите чешми потекат, ако изсъхналите дървета прорастнат и ако неплодородните земи се превърнат в плодородни, те се осмислят.
От тези примери ние отиваме към човешкия живот и търсим причината на злото, което е
подпушило
изворите на живота.
Като не мислят правилно, хората казват, че причината на злото седи във външните условия, в този, в онзи и т.н. – Не, всичко това е само повод за идване на злото. Злото се крие дълбоко в човека. Всеки сам е причина за своето нещастие и за своя неуспех в живота, а външните условия и окръжаващата среда са само повод за отваряне врата на злото. – Ама еди-кой си ме излъга.
към беседата >>
80.
Сам се опасваше
,
НБ
, София, 17.11.1929г.,
С това се
свършило
всичко.
(втори вариант)
Този човек не знаел изкуството да ходи правилно и затова се клатил от една страна на друга, като събарял черешите от тавата. Като стигнал при царя, на тавата останала само една череша. Влязъл вътре и предложил на царя единствената череша от своята градина. Царят го запитал: „Как се яде това нещо? " Той хапнал черешата и показал на царя как се яде.
С това се
свършило
всичко.
Той си казал сбогом и излязъл навън. Царят видял как се яде черешата, но не разбрал какъв е вкусът й. Питам, какво се ползва човек, ако вижда нещо, което не е опитал? Човек трябва да има един реален опит за мъдростта на Бога, един реален опит с неговото съзнание. Не е въпросът да отидеш с една препоръка при Бога, но случайно да отидеш, без никаква препоръка.
към втори вариант >>
81.
Богове сте
,
НБ
, София, 26.1.1930г.,
То ще ме учи на лицемерие, да ми покаже, че е
свършило
някаква работа.
(втори вариант)
Единственото нещо, което задържа праведните тук, на земята, това са висшите същества, които ги обичат. Праведните не се интересуват от външните неща. Какво може да ме интересува една муха или един таралеж, или една жаба, или едно куче? Кучето ще скача цял ден наоколо ми, ще седи пред вратата и ще чака да му дам малко хляб да се нахрани, а след това ще ми благодари и ще се оттегли. И после, като дойде някой, ще джавка.
То ще ме учи на лицемерие, да ми покаже, че е
свършило
някаква работа.
Вместо да лае кучето, аз бих желал по-скоро да може да носи един зюмбюл или една мрежа в устата си, та да тури в нея едно шише за зехтин и да го пратя на бакалина да купи зехтин, това-онова и да знае поне, че е свършило някаква разумна работа и разбира господаря си. Питам тогава, ние, разумните същества, с какво ще се занимаваме? Ако ние се занимаваме с детински работи, де е смисълът на нашия живот? Ние още не поддържаме тази светла вяра, която всеки ден трябва да изгрява, да събуди у нас вярата, надеждата и любовта. А сега едва дойде вярата да събуди у нас любовта, и ние я загасваме.
към втори вариант >>
Вместо да лае кучето, аз бих желал по-скоро да може да носи един зюмбюл или една мрежа в устата си, та да тури в нея едно шише за зехтин и да го пратя на бакалина да купи зехтин, това-онова и да знае поне, че е
свършило
някаква разумна работа и разбира господаря си.
(втори вариант)
Праведните не се интересуват от външните неща. Какво може да ме интересува една муха или един таралеж, или една жаба, или едно куче? Кучето ще скача цял ден наоколо ми, ще седи пред вратата и ще чака да му дам малко хляб да се нахрани, а след това ще ми благодари и ще се оттегли. И после, като дойде някой, ще джавка. То ще ме учи на лицемерие, да ми покаже, че е свършило някаква работа.
Вместо да лае кучето, аз бих желал по-скоро да може да носи един зюмбюл или една мрежа в устата си, та да тури в нея едно шише за зехтин и да го пратя на бакалина да купи зехтин, това-онова и да знае поне, че е
свършило
някаква разумна работа и разбира господаря си.
Питам тогава, ние, разумните същества, с какво ще се занимаваме? Ако ние се занимаваме с детински работи, де е смисълът на нашия живот? Ние още не поддържаме тази светла вяра, която всеки ден трябва да изгрява, да събуди у нас вярата, надеждата и любовта. А сега едва дойде вярата да събуди у нас любовта, и ние я загасваме. Едва се прояви любовта, и ние я прогонваме.
към втори вариант >>
82.
Побеждавайте злото
,
НБ
, София, 9.2.1930г.,
Един ден то
решило
да напише писмо до Господа, своя небесен Баща, да му помогне по някакъв начин, да учи.
Ако и те ядат, пият и правят дългове, кой ще плаща дълговете им? Ако бащата е заминал на онзи свят, кой ще плати дълговете на сина? Синът трябва да бъде разумен, да има желание да учи. Има ли желание да учи, баща му и от онзи свят ще му помогне. Едно дете, кръгло сираче, имало силно желание да учи, но било крайно бедно, нямало възможност да реализира желанието си.
Един ден то
решило
да напише писмо до Господа, своя небесен Баща, да му помогне по някакъв начин, да учи.
То написало писмо, в което изказало желанието си, турило го в плик и го адресирало: До дядо Господа. След това то пуснало писмото в пощата и се върнало у дома си спокойно, че в скоро време ще получи отговор на писмото си. Като събирали писмата, един от пощаджиите намерил писмо, с оригинален адрес, и го предал на началника на пощата. Началникът го прочел на няколко свои приятели. Трогнати от вярата и чистосърдечието на детето, те се заели взаимно да го поддържат да учи.
към беседата >>
83.
Органична и неорганчна материя / Границата между органическата и неорганическата материя
,
МОК
, София, 28.3.1930г.,
Минава една мечка покрай едно село, излиза насреща й едно куче, скача на гърба й и я залаяло, но тя като се уплашила, че пада на гърба си, и кучето така се
уплашило
, че хукнало да бяга и тя заревала.
(втори вариант)
И по страха ще знаеш колко си се отклонил? Колкото повече те е страх, толкова повече си се отклонил. Вземете тези най-големите престъпници, почти гащите им треперят. Те ще се постараят да не ги е страх, но страх ги е. Казват - мечката не я е страх.
Минава една мечка покрай едно село, излиза насреща й едно куче, скача на гърба й и я залаяло, но тя като се уплашила, че пада на гърба си, и кучето така се
уплашило
, че хукнало да бяга и тя заревала.
И мечката я е страх, и кучето го е страх. Нищо повече. Та казвам, нашият свят е свързан само със страх. Като срещнеш когото и да е, четеш в лицето му един вътрешен страх. Няма някой човек, който да не го е страх.
към втори вариант >>
84.
Аз и Отец едно сме
,
НБ
, София, 20.4.1930г.,
Всяка звезда представя разумно същество, което е
завършило
развитието си на Земята.
В пътя на движението му, всеки се ползва от него дотолкова, доколкото може да го възприеме. Който е готов да възприема разумността, той я вижда навсякъде. Погледне ли към звездите, той се разговаря с тях като с разумни същества. Мнозина се чудят, как може човек да говори със звездите. Както се разговаря с хората, така може да се разговаря и със звездите.
Всяка звезда представя разумно същество, което е
завършило
развитието си на Земята.
Небето пък не е нищо друго, освен съвкупност от разумни същества, които изпълняват волята Божия. Някои от звездите са се проявили, а някои още не са проявени. Астрономите виждат само проявените звезди. Обаче, мъдреците, т.е. хората на великите добродетели, виждат без телескоп и непроявените звезди.
към беседата >>
85.
Показване / Демонстрация
,
МОК
, София, 2.5.1930г.,
Кокичето е
завършило
образованието си и държи матура, а минзухарчето е дете, което едва влиза в училището.
Казваме, че светлината е бяла, водата - също, кокичето - също, но тия бели цветове се различават един от друг. От поетична гледна точка, кокичето символизира чистотата. То представя философ, който постоянно мисли. Жълтата дрешка на минзухарчето символизира мъдростта. То представя духовен, религиозен човек, който отправя погледа си нагоре.
Кокичето е
завършило
образованието си и държи матура, а минзухарчето е дете, което едва влиза в училището.
То гледа нагоре, дано му се даде нещо. Когато се намери пред някой труден въпрос, човек започва да мисли, и главата му увисва надолу, като на кокичето. Щом разреши въпроса, човек изправя главата си, очаква да му падне нещо отгоре. Какво очаква? - Плода на разрешения въпрос.
към беседата >>
Значи кокичето е вече
завършило
почти и скоро матура ще държи и ще стане стажант, а минзухарчето сега ще постъпи в първия клас и пита кокичето как става тази работа.
(втори вариант)
Кокичето мяза на един философ, а минзухарчето мяза на един религиозен човек, който се отправя нагоре. Кокичето си навело главата и мисли философски, а минзухарчето гледа нагоре. То е като едно дете, което очаква отгоре нещо. Нали и малкото дете и то очаква да му дадете нещо отгоре. Отворило се нагоре и чака да падне нещо.
Значи кокичето е вече
завършило
почти и скоро матура ще държи и ще стане стажант, а минзухарчето сега ще постъпи в първия клас и пита кокичето как става тази работа.
И гледа нагоре. И всякога, щом някой се намери в трудно положение, той става кокиче - наведе си главата надолу. И става едно навеждане. Това е много естествено положение в природата. А щом се премахнат тези мъчнотии, веднага ние добиваме едно друго положение.
към втори вариант >>
86.
Състояние на материята / Четирите състояния на материята. Точност и работа
,
МОК
, София, 9.5.1930г.,
Взима и цапа навсякъде по книгата и после каже: „Свърших тази работа." Питам, едно дете, което е нацапало книгата, и то е
свършило
една работа, но разумна ли е тази работа?
(втори вариант)
Само че този така натрупа лопатите, че ти от тази материя можеш да четеш нещо. Пише той нещо. Тъй нарежда той лопатите, че може да се чете, а другият, който копае, нищо не може да се чете. Едната работа е разумна, а другата не е. Тогава неговата работа мяза на тази на децата, когато пишат неразумно - само изваждат мастило с перото и нацапват хартията.
Взима и цапа навсякъде по книгата и после каже: „Свърших тази работа." Питам, едно дете, което е нацапало книгата, и то е
свършило
една работа, но разумна ли е тази работа?
И то изважда от мастилницата и турга на хартията. Но разумна работа ли е това? Сега ще дойдем ние до същественото. Аз правя само сравнение. Та и езикът е едно перо.
към втори вариант >>
87.
Виждане и съзнаване
,
СБ
,
РБ
, Рила, 19.8.1930г.,
Някой ще каже: „Аз не съм съвършен човек, не мога да мисля за Бога – това е невъзможно за мене.“ Питам: ако едно малко, безформено камъче, което още не е
завършило
своето развитие, хвърлено във водата, образува концентрични кръгове, ти по-слаб ли си от това камъче?
Обаче щом ги хвърлите във водата, всички образуват около себе си правилни концентрични кръгове, които постепенно се разширяват, докато се изгубят във водата. Питам: тези кръгове по форма съответстват ли на формата на самите камъчета? – Не съответстват. Камъчето може да има кръгла или елипсовидна, или плоска форма, но хвърлено във водата, то произвежда един и същ резултат – концентрични кръгове. Сега аз искам да схванете правилно този закон.
Някой ще каже: „Аз не съм съвършен човек, не мога да мисля за Бога – това е невъзможно за мене.“ Питам: ако едно малко, безформено камъче, което още не е
завършило
своето развитие, хвърлено във водата, образува концентрични кръгове, ти по-слаб ли си от това камъче?
Стремиш ли се към Божествения свят, каквато форма и да имаш, при каквито условия и да попаднеш в този свят, други, по-напреднали от тебе същества ще дойдат да ти помогнат. В света съществува закон на коопериране, на сдружаване между съществата, с цел да си помагат едни други. Съвършените същества виждат, че някой слаб, несъвършен човек, има в себе си всички добри желания да направи нещо хубаво, но не може: оплел се е някъде. И тогава те бързат да му помогнат да се разплете, да се освободи от ограниченията. Днес, на този светъл ден, всички възвишени същества се събират не само около вас, но и около ония, които имат мисли, желания, стремежи към възвишеното в света.
към беседата >>
88.
Отличителна черта
,
ООК
, София, 10.9.1930г.,
Той никога не минава през улици, на които се е
извършило
някакво престъпление.
Ще кажете, че чрез него Бог иска да ви даде това злато. Не, Бог никога не осигурява човека за цял живот. Казано е в Господнята молитва: „Хляб наш насъщни, дай ни го днес“. Ако Бог иска да постави човека на изпитание, само тогава може да му даде торба със злато. Съвършеният човек никога няма да срещне на пътя си престъпник, крадец, убиец.
Той никога не минава през улици, на които се е
извършило
някакво престъпление.
Той никога не влиза в домове, където се вършат престъпления. Влезе ли в такъв дом, той има определено желание да помогне на хората, които живеят там. Ако някой богат човек е извършил престъпление и се моли да му се помогне, Бог ще изпрати хора да го оберат, да стане последен сиромах, и тогава ще го посети. Като говоря това, това не значи, че съдя хората. Аз никого не съдя, но и вие не трябва да съдите.
към беседата >>
89.
Разумни промени / Разумно изменение на абсолютното равновесие. Пробуждане на известни сили
,
МОК
, София, 14.11.1930г.,
Ден, два, три, все висиш така, по-добре е, ако дойде един вятър от въздуха, че скъса това въже, ти ще благодариш тогава, че се е скъсало това въже и се е
нарушило
това твое равновесие.
(втори вариант)
На земята абсолютно равенство не трябва да съществува. За да се развивате, не трябва да има абсолютно равенство. Сега тази идея за вас е непонятна още. При дадени условия абсолютно равенство е едно благословение, при дадени условия е едно наказание за човека. Представете си, че тебе те свържат на едно въже, седиш ти, няма никакъв вятър, няма нищо да те безпокои, висиш така увиснал във въздуха, питам, това положение на абсолютно равенство какво ще те ползува?
Ден, два, три, все висиш така, по-добре е, ако дойде един вятър от въздуха, че скъса това въже, ти ще благодариш тогава, че се е скъсало това въже и се е
нарушило
това твое равновесие.
И затова трябва да дойде една малка психическа катастрофа, „катастрофи“ ги наричат те. Вие това наричате нещастие, но като паднете при новите условия, най-първо ще се намерите при едно противоречие, но с това ще се даде една нова посока на вашето движение. Ти при новите условия ще имаш едно ново разрешение на въпроса. Затова у вас трябва да се зароди мисълта да учите. Вие казвате, окултната наука, но това е такова неразбиране, я ми кажете, какви са принципите на окултната наука?
към втори вариант >>
90.
Езикът на природата
,
МОК
, София, 19.12.1930г.,
Все таки някое живо същество е прекарало някоя вълна върху електричеството и
нарушило
реда на нещата.
(втори вариант)
Между човешката мисъл и електричеството, което функционира на земята има връзка. Ако искате, можем да изгасим всичките бушони. Та в правилната мисъл, човек трябва да бъде във връзка с природата. И съзнанието му трябва да е много будно. Не всякога можеш да изгасиш електричеството.
Все таки някое живо същество е прекарало някоя вълна върху електричеството и
нарушило
реда на нещата.
Това хората не знаят, те го наричат каприза на електричеството. Но всеки каприз се разбира намесването на една човешка мисъл и тогава се произвежда един такъв резултат. Сега, ние се отклонихме от въпроса. Нас не ни важи дали можем да изгасим лампите. Вие не вярвате ли, че аз мога да изгася лампите?
към втори вариант >>
91.
Единица време
,
ООК
, София, 24.12.1930г.,
Правителството
решило
да освободи престъпника, като се ръководело от принципа: невъзможно е да се наложи на човека два пъти едно и също наказание.
Изпие ли я веднъж, втори път не му се дава същата опитност. В един европейски град осъдили един престъпник на смъртно наказание. Съдът му предложил три наказания - обесване, застрелване и отравяне - сам да си избере едно от наказанията. Престъпникът избрал третото наказание - да изпие някаква отрова. Дали му една от най-силните отрови, но каква била изненадата им като видели, че престъпникът не умрял.
Правителството
решило
да освободи престъпника, като се ръководело от принципа: невъзможно е да се наложи на човека два пъти едно и също наказание.
Щом мине човек през известно страдание втори път не може да мине през същото. Този престъпник бил силен човек. Той казал: ще изпия най-силната отрова, но пак няма да умра. Той направил един опит, с който доказал своята сила. Тъй щото, ако сте силни, и вие трябва да изнесете своите опити пред света, да покажете, че имате един принцип, една мярка - единица от време.
към беседата >>
НАГОРЕ