( 5 упражнения )
1. Ще ви дам още едно правило, което ще прилагате против гнева, против дразненето. Щом се разгневите, изпейте упражнение до, ми, сол, до (горно до) – 10 пъти. Прилагайте това правило да видите как музиката тонира.
2. 4а. (Учителя изпя едно хубаво окултно упражнение.) Гласът на туй упражнение е окултно нотиран. Като сте неразположени, седнете да си изпейте едно хо-хо-хо, хо-хо-хо, и всичко ще ви мине. При тази окултна музика се случва, че между двете части има близост, тъй че като изпеете първата, втората част сама изпъква. А при последното упражнение изведнъж има едно повишение. Туй са две състояния на съзнанието. Между двете части няма връзка. Изисква се воля, да знаете законите на съединението, за да можете пак да се върнете.
3. Няма да считате, че музиката е нещо маловажно; не, много важно е, първостепенно нещо е тя. Чрез музиката може да създадете в себе си характер. За пример, разгневили сте се, искате да си отмъстите някому, запейте Сила жива, изворна, течуща, Фир фюр фен, и като ги изпеете 10-ина пъти, ще кажете: „Хайде, аз се отказвам.“ Така ще се свърши работата, и ще спестите енергията си. Вие ще се научите чрез музиката да трансформирате енергията си.
4. Когато няма какво да правиш, останал си без работа, не можеш ни да пишеш, ни да четеш, седни да упражняваш буквите, защото ако не се упражняваш, непременно ще се караш с някого. Като си възбуден, започни да се занимаваш с гласните букви, като свършиш упражнението, ще им кажеш: „Благодаря ви, че ми дойдохте на гости и ме избавихте от неприятност.“ Ще се упражнявате не когато имате работа, но като няма какво да правите. После, ще се научите да пеете смислено. Тъй, ще седнеш, ще концентриращ ума си, ще затвориш устата си, мислено ще изкараш една песен в мисълта си, докато започнеш да слушаш тоновете. Онзи, който иска да бъде добър окултен певец, в ума си ще пее, ще повтаря, докато почне да чува гласните, като далечно ехо, след туй те ще слязат на физическия свят; той ще ги изрази, и ще има един пластичен глас.
5. Ако вие имате основния тон до, ако го повторите няколко пъти, може да разрешите един въпрос. Да допуснем, че някой път тръгна на път – сега ви казвам нещо, което не трябва да ви казвам – някой път, като отслабнат краката, казвам: ре, ре. (Учителя върви и пее тона ре.)
В мене се изменя състоянието. Някой път не съм разположен, пея сол. (Учителя върви и пее тона сол.)
Ако някой път нещата няма да се постигнат, турям ла. Като пея ла, заминават. Сол като пея, всичкото неразположение изчезва. Ре като пея, силата иде. Вие ще кажете: „То са внушения.“
Тогава, ако имам ограничение, пея до. Или пея: до, ре. Или – до, ре, ми. Или – до, ре, ми, фа. Или – до, ре, ми, фа, сол. До, ре, ми, фа, сол, ла. До, ре, ми, фа, сол, ла, си. (Учителя пее: Колко съм тъжен, тъжен, тъжен на тъжна мелодия.) Туй е част, не е всичкото. Това е част от операта. Във всичките тъжни песни пространството между музикалните вълни е по-голямо. В радостните песни разстоянието е по-малко. Като дойдеш да прескачаш, междините при една скръб са големи. Защо скръбта е голяма? Понеже междините са големи, не можеш да ги прекрачиш, мъчи те, трябва да скачаш. Като дойде до радостта, приятно ти е. Сега как бихте изпели колко съм радостен? (Учителя пее колко съм радостен, радостен, радостен.)
Вече имате друг ритъм. (Учителя пее: колко съм радостен! Изгубената ми вяра вече се повърна. Изгубената ми вяра, що едно време аз изгубих, днес се повърна, повърна, повърна. Без нея всеки ден в училището ме скъсваха. Днес, когато се възвърна, всичко тръгна по пътя си добре.)
