НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
282
резултата в
83
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Протоколи от годишната среща на Веригата 1914 г. Велико Търново
,
СБ
, В.Търново, 23.8.1914г.,
Трябва
кофата
да ти е здрава и тези, които те спущат в кладенеца, трябва да са хора верни.
Аз не ви срещам за пръв път и сегашните мъчнотии, които ми създавате, те са цвете, эащото в миналото са били по-големи. Да обичаш тези, които те обичат, всякой може да го направи – то е човешко; а да си благоразположен към онези, които не са разположени към теб – то е Божествено. Тези са принципите, които аз държа, и тези принципи са Христови. И когато тези принципи влязат в църквата и в нас, ще преобразят нашия живот. Във вас се поражда понякога съмнение и искате големи работи, но когато влизаш в някой кладенец, трябва да имаш въже здраво, защото може и ти да останеш вътре.
Трябва
кофата
да ти е здрава и тези, които те спущат в кладенеца, трябва да са хора верни.
Христовата църква се образува и тези, които са в нея, искат да My служат, но да им плати; и Христос казва: "Добре, работете, аз ще ви платя". И в този случай, те ще вземат толкова, колкото са се пазарили и каквото са се пазарили. Например, има евангелски проповедници със заплата, да кажем, 200 лева месечно и Христос казва: "Добре, дайте му 200 лева на месец." Един владика иска 1000 лева на месец и Христос казва: "Добре, плащайте му." Друг свещеник иска 150 лева с требите [1], курбана, кожите на курбана и Христос казва: „Добре, дайте ги и нему." И така, Христос сега плаща; плаща, защото всинца, много или малко, но трябва да живеем в този свят. Обаче, за да разберем вътрешната страна на християнството, трябва да дойдем при онези слепци, които стояха много по-високо от онази тълпа, която търсеше и следваше Христа; не за друго, а за хляб, та Го предизвикаха да им каже: "Търсите Ме за хляба." Докато тези двама слепци викаха: „Господи, помилуй ни, Сине Давидов!
към беседата >>
Павел, който е писал тия думи, беше запознат с еврейската Кабала и беше много сведущ, но човеку са нужни голямо въже и едра
кофа
, та да може да влезе в кладенеца на Павел.
И отпосле, детето като започне да казва „татко" и „мама", това е най-високото положение, защото бащата е вече цар, а майката – царица. Но да знаете, че когато това дете казва „тате", подир него всичките деца в невидимия свят казват: „Татко-о-о", защото във всяко дете, което казва „татко", живеят много деца. Затова благодарете на Бога, че имате вашите деца, познайте душите им, познайте връзката, която имате с тях. Изучете защо ви викат „татко" и „мамо". А като изучите всичко това и като придобиете дарбите от стих 28 на прочетената глава, ще познаете, защо тия деца ви викат „татко".
Павел, който е писал тия думи, беше запознат с еврейската Кабала и беше много сведущ, но човеку са нужни голямо въже и едра
кофа
, та да може да влезе в кладенеца на Павел.
И за туй е то, че хората, като се срещнат с тая мъчнотия, току ги видиш, че потърсили по-плитък кладенец. Значи, Христовото учение и Павел не са за деца. Па и аслъ, не е за показ дълбок кладенец на всекиго, защото има някои, та се страхуват, щом им покажеш такъв. На страхливия покажи плитък кладенец. Някои, като гледат, че този и онзи са поканени, искат и те да бъдат поканени и се сърдят, ако не ги поканят.
към беседата >>
2.
Отдайте Божието Богу
,
НБ
, София, 31.12.1916г.,
В физиологичното и психичното съзнание процесите се извършват отвътре-навън, няма нужда да пущате
кофата
си вътре, да вадите вода.
Съзнанието се проявява в три посоки: като механично, физиологично и психично. В механичното съзнание процесите се извършват отвън – навътре. Тия процеси стават и в природата. Много реки отвън се стичат в едно и образуват една голяма, мътна река. В механичното съзнание процесите не са Божествени.
В физиологичното и психичното съзнание процесите се извършват отвътре-навън, няма нужда да пущате
кофата
си вътре, да вадите вода.
Тя сама по себе си изтича. Благодарение на това течение отвътре-навън, мътилките излизат навън, и изворът се изчиства. Върху тоя извор работи Христос, него иска да прокара у вас. Щом видите това желание на Христа, вие веднага се противопоставяте и запушвате извора. И, в края на краищата, вие се задоволявате с малките рекички, които се сливат в една по-голяма, и казвате: Достатъчно съм голям.
към беседата >>
3.
Обичен и скъп
,
НБ
, София, 8.10.1922г.,
Можеш ли да вържеш
кофата
на конец и да вадиш с нея вода от кладенеца?
Казваш: Скъпи Учителю! Отговарям: Твоят Учител струва 33 сребърника – продаваш го. Думата „обичен" представя основите, върху които животът расте и се развива, а „скъп" означава закон на промени, закон на месечината. Можеш ли да се грееш на месечината? Вибрациите на думата „скъп" са слаби, а на „обичен" – силни.
Можеш ли да вържеш
кофата
на конец и да вадиш с нея вода от кладенеца?
Конецът веднага ще се скъса. Такава е силата на думата „скъп". Думата „обичен" е дебело въже, с което завързваш кофата. Щом я пуснеш в кладенеца, непременно ще извадиш вода. Ако сравните думите „обичен и любезен", по-силна е "обичен".
към беседата >>
Думата „обичен" е дебело въже, с което завързваш
кофата
.
Можеш ли да се грееш на месечината? Вибрациите на думата „скъп" са слаби, а на „обичен" – силни. Можеш ли да вържеш кофата на конец и да вадиш с нея вода от кладенеца? Конецът веднага ще се скъса. Такава е силата на думата „скъп".
Думата „обичен" е дебело въже, с което завързваш
кофата
.
Щом я пуснеш в кладенеца, непременно ще извадиш вода. Ако сравните думите „обичен и любезен", по-силна е "обичен". Буквата „з" в думата "любезен" разваля всичко. Тази дума няма хубави вибрации. Сричката „зен" в нея показва, че започваш добре, приятелски, а свършваш зле.
към беседата >>
Щом направите дебелото въже, ще завържете една
кофа
за него и ще я пуснете в кладенеца, да извадите, колкото искате, вода.
Докато Учителят не ти даде начин, да изучаваш и прилагаш великите закони на природата, ти никога не можеш да помогнеш на своя ближен. – Как можем да постигнем това? Питам: Въжето изведнъж ли става дебело? За да направите едно дебело въже, от хиляди нишки, трябва да забиете два кола в земята и да сновете около тях. Ще обиколите най-малко пет хиляди пъти около тях.
Щом направите дебелото въже, ще завържете една
кофа
за него и ще я пуснете в кладенеца, да извадите, колкото искате, вода.
Казвате: Не може ли по-малко обиколки да направим? – Може, но това въже ще бъде по-слабо. Колкото по-малко нишки съдържа въжето, толкова по-слабо ще бъде. Нужно е да се направят пет хиляди обиколки за вашето въже. И за всяка мисъл се изискват ред трептения.
към беседата >>
„Скъпи" - това е конец, на който свързваш своята
кофа
и като я пуснеш в кладенеца, ще се скъса.
(втори вариант)
„Обични" - това са основите, при които животът може да расте, а „скъпи" - това е законът на промените. Вие се греете на месечината. Можете ли на месечината да се развивате? Вибрациите на думата „скъпи" са слаби. Като произнесете думата „скъпи", може да почувствате, че вибрациите са слаби, когато на думата „обични" са силни.
„Скъпи" - това е конец, на който свързваш своята
кофа
и като я пуснеш в кладенеца, ще се скъса.
„Обич ни" е дебело въже, с което като спуснеш кофата си в кладенеца, удържа и може да извадиш вода. После вземете думите „обични" и „любезни" - каква разлика може да направите между тях? Коя от тях е по-силна? По-силна дума е „обични". Туй „з" в думата „любезни" - „любез-з-з" разваля всичко.
към втори вариант >>
„Обич ни" е дебело въже, с което като спуснеш
кофата
си в кладенеца, удържа и може да извадиш вода.
(втори вариант)
Вие се греете на месечината. Можете ли на месечината да се развивате? Вибрациите на думата „скъпи" са слаби. Като произнесете думата „скъпи", може да почувствате, че вибрациите са слаби, когато на думата „обични" са силни. „Скъпи" - това е конец, на който свързваш своята кофа и като я пуснеш в кладенеца, ще се скъса.
„Обич ни" е дебело въже, с което като спуснеш
кофата
си в кладенеца, удържа и може да извадиш вода.
После вземете думите „обични" и „любезни" - каква разлика може да направите между тях? Коя от тях е по-силна? По-силна дума е „обични". Туй „з" в думата „любезни" - „любез-з-з" разваля всичко. „Зум, зън" в думата „любезни" означава, че започваш хубаво, приятелски, но свършваш зле.
към втори вариант >>
4.
Четирите съзнания
,
МОК
, София, 25.4.1923г.,
Но когато пожелае, човек може да извади нещо от този склад, от подсъзнанието си, както вади вода от кладенец: спуща
кофата
в кладенеца, нагребва вода и я изважда навън.
Тази дума означава още „живот". Тя е произлязла от гръцката дума „зои". Тогава „подсъзнание" означава нещо скрито под живота. В този смисъл подсъзнанието представлява склад, в който се събират всички неща. Движението в подсъзнанието е кръгообразно, което показва, че нещата не излизат вън от него.
Но когато пожелае, човек може да извади нещо от този склад, от подсъзнанието си, както вади вода от кладенец: спуща
кофата
в кладенеца, нагребва вода и я изважда навън.
В подсъзнанието се крият известни добродетели, но в подсъзнанието се крият и много погрешки от миналото. Когато човек не очаква, тогава ще излезе някоя добродетел или някоя погрешка от подсъзнанието и той се чуди къде са се крили тези неща в него. Някой път влизате в килера на къщата си, дето държите стари, от години изостанали дрехи, вече старомодни, и се чудите къде сте ги крили до това време. Къде сте ги крили? — В подсъзнанието си.
към беседата >>
5.
Едно ти не достига!
,
НБ
, София, 6.1.1924г.,
Мога да го оставя и да си замина, но аз взимам една
кофа
, занеса му вода да пие, дам му малко зобец, малко ечемик.
Ако аз имам един хляб и дойде при мене един гладен вол, аз ще го разделя с него точно тъй, както бих го разделил с някой човек. Аз постъпвам тъй, както говоря, у мене има един морал, който вие не знаете какъв е. Ще ви го кажа. Вие го знаете, но не го прилагате. Минавам през гората, виждам един жаден кон, три дни не е пил вода.
Мога да го оставя и да си замина, но аз взимам една
кофа
, занеса му вода да пие, дам му малко зобец, малко ечемик.
Питам сега: Кое ме заставя да дам на този кон малко вода и ечемичец? – Това е моето верую. Аз служа на Бога и Той ми казва: „С този кон ти ще постъпиш тъй, както със себе си“. Всички имаме нужда от едно нещо: от храна, от въздух и от светлина. Туй е същественото.
към беседата >>
6.
Разумният живот
,
ООК
, София, 16.7.1924г.,
Представете си един слуга, който се е научил в живота си само да изважда с една
кофа
нечистотиите и да ги изхвърля навън.
Сегашният ви живот не е разумен живот. Добрият човек може да сгреши, и лошият човек може да прави добро. Питам ви: защо добрият човек греши и защо лошият човек прави добро? Можете ли да ми отговорите? Аз ще ви отговоря и ще ви кажа кои са причините за това.
Представете си един слуга, който се е научил в живота си само да изважда с една
кофа
нечистотиите и да ги изхвърля навън.
Но представете си, че той един ден намери една кофа с чиста вода и вземе, та я изхвърли. Питам: виновен ли е той, че изхвърля чистата вода? Ние го уловим и го нагълчаваме. Представете си сега друг един слуга, който се е научил в живота си само да внася с кофата чиста вода, и един ден намери една кофа с нечиста вода и я внася между кофите с чиста вода. Туй често се случва и във вашия живот.
към беседата >>
Но представете си, че той един ден намери една
кофа
с чиста вода и вземе, та я изхвърли.
Добрият човек може да сгреши, и лошият човек може да прави добро. Питам ви: защо добрият човек греши и защо лошият човек прави добро? Можете ли да ми отговорите? Аз ще ви отговоря и ще ви кажа кои са причините за това. Представете си един слуга, който се е научил в живота си само да изважда с една кофа нечистотиите и да ги изхвърля навън.
Но представете си, че той един ден намери една
кофа
с чиста вода и вземе, та я изхвърли.
Питам: виновен ли е той, че изхвърля чистата вода? Ние го уловим и го нагълчаваме. Представете си сега друг един слуга, който се е научил в живота си само да внася с кофата чиста вода, и един ден намери една кофа с нечиста вода и я внася между кофите с чиста вода. Туй често се случва и във вашия живот. Вие намерите една кофа с нечиста вода и я турите между вашите добродетели, но понеже нямате обоняние, вие не можете да я забележите.
към беседата >>
Представете си сега друг един слуга, който се е научил в живота си само да внася с
кофата
чиста вода, и един ден намери една
кофа
с нечиста вода и я внася между кофите с чиста вода.
Аз ще ви отговоря и ще ви кажа кои са причините за това. Представете си един слуга, който се е научил в живота си само да изважда с една кофа нечистотиите и да ги изхвърля навън. Но представете си, че той един ден намери една кофа с чиста вода и вземе, та я изхвърли. Питам: виновен ли е той, че изхвърля чистата вода? Ние го уловим и го нагълчаваме.
Представете си сега друг един слуга, който се е научил в живота си само да внася с
кофата
чиста вода, и един ден намери една
кофа
с нечиста вода и я внася между кофите с чиста вода.
Туй често се случва и във вашия живот. Вие намерите една кофа с нечиста вода и я турите между вашите добродетели, но понеже нямате обоняние, вие не можете да я забележите. Тъй щото в туй отношение добрият човек е направил едно престъпление, като е внесъл кофата с нечистата вода между чистата, а тя трябваше да върви по обратен път, назад. Лошият човек пък, който е изхвърлил чистата вода навън, и той е направил едно зло. Кое зло е по-голямо?
към беседата >>
Вие намерите една
кофа
с нечиста вода и я турите между вашите добродетели, но понеже нямате обоняние, вие не можете да я забележите.
Но представете си, че той един ден намери една кофа с чиста вода и вземе, та я изхвърли. Питам: виновен ли е той, че изхвърля чистата вода? Ние го уловим и го нагълчаваме. Представете си сега друг един слуга, който се е научил в живота си само да внася с кофата чиста вода, и един ден намери една кофа с нечиста вода и я внася между кофите с чиста вода. Туй често се случва и във вашия живот.
Вие намерите една
кофа
с нечиста вода и я турите между вашите добродетели, но понеже нямате обоняние, вие не можете да я забележите.
Тъй щото в туй отношение добрият човек е направил едно престъпление, като е внесъл кофата с нечистата вода между чистата, а тя трябваше да върви по обратен път, назад. Лошият човек пък, който е изхвърлил чистата вода навън, и той е направил едно зло. Кое зло е по-голямо? Злото, което е направено с изхвърлянето на чистата вода, или злото, което е направено с внасянето на кофата с нечистата вода? Следователно това е резултат на един навик.
към беседата >>
Тъй щото в туй отношение добрият човек е направил едно престъпление, като е внесъл
кофата
с нечистата вода между чистата, а тя трябваше да върви по обратен път, назад.
Питам: виновен ли е той, че изхвърля чистата вода? Ние го уловим и го нагълчаваме. Представете си сега друг един слуга, който се е научил в живота си само да внася с кофата чиста вода, и един ден намери една кофа с нечиста вода и я внася между кофите с чиста вода. Туй често се случва и във вашия живот. Вие намерите една кофа с нечиста вода и я турите между вашите добродетели, но понеже нямате обоняние, вие не можете да я забележите.
Тъй щото в туй отношение добрият човек е направил едно престъпление, като е внесъл
кофата
с нечистата вода между чистата, а тя трябваше да върви по обратен път, назад.
Лошият човек пък, който е изхвърлил чистата вода навън, и той е направил едно зло. Кое зло е по-голямо? Злото, което е направено с изхвърлянето на чистата вода, или злото, което е направено с внасянето на кофата с нечистата вода? Следователно това е резултат на един навик. Когато ние извършваме нещо в Природата, а ние извършваме често в нея известни длъжности, в нас остава само навикът и ние го носим, без да различаваме съдържанието, което се помества в него в дадения случай.
към беседата >>
Злото, което е направено с изхвърлянето на чистата вода, или злото, което е направено с внасянето на
кофата
с нечистата вода?
Туй често се случва и във вашия живот. Вие намерите една кофа с нечиста вода и я турите между вашите добродетели, но понеже нямате обоняние, вие не можете да я забележите. Тъй щото в туй отношение добрият човек е направил едно престъпление, като е внесъл кофата с нечистата вода между чистата, а тя трябваше да върви по обратен път, назад. Лошият човек пък, който е изхвърлил чистата вода навън, и той е направил едно зло. Кое зло е по-голямо?
Злото, което е направено с изхвърлянето на чистата вода, или злото, което е направено с внасянето на
кофата
с нечистата вода?
Следователно това е резултат на един навик. Когато ние извършваме нещо в Природата, а ние извършваме често в нея известни длъжности, в нас остава само навикът и ние го носим, без да различаваме съдържанието, което се помества в него в дадения случай. Например вие имате жажда, глад, но не сте си обяснили защо съществуват тия неща в света. Това е един дълбок философски въпрос, върху който трябва дълго време да мислите. Аз няма да ви отговарям на този въпрос, понеже всяко знание, което се дава лесно на учениците, те не го оценяват.
към беседата >>
Ако вършите разумно Волята Божия, ще мязате на една
кофа
, с която се носи чиста вода – и ако не се противите, ще я внесете в дома си.
Всичко се движи в света. Не мислете, че като се откажете да вършите Волята Божия, тъй ще мине това. Бог работи в света и тежко на оногова, който се отказва да върви с Бога. Вие сте една точка, една права линия, една плоскост и не можете да правите, каквото си искате. Ще направите туй, което Бог иска: ще го направите или разумно, или неразумно.
Ако вършите разумно Волята Божия, ще мязате на една
кофа
, с която се носи чиста вода – и ако не се противите, ще я внесете в дома си.
Ако вършите неразумно Волята Божия и се противите, ще мязате на една кофа, с която носят нечиста вода – и смъртта ще ви покоси. Следователно праведните хора са кофи, с които се носи чиста вода, а грешните хора са кофи, с които се носи нечиста вода. Ако има повече грешни хора в света, значи тия хора ядат и пият и ще трябват повече кофи за изнасяне на нечистотиите. Та в дадения случай, при сегашните условия, вие ще вземете две позиции – няма друг избор: или пътя на Доброто, или пътя на злото. След като научите това, ще дойде или пътят на Любовта, или пътят на омразата; или пътят на Светлината, или пътят на тъмнината – друга алтернатива няма.
към беседата >>
Ако вършите неразумно Волята Божия и се противите, ще мязате на една
кофа
, с която носят нечиста вода – и смъртта ще ви покоси.
Не мислете, че като се откажете да вършите Волята Божия, тъй ще мине това. Бог работи в света и тежко на оногова, който се отказва да върви с Бога. Вие сте една точка, една права линия, една плоскост и не можете да правите, каквото си искате. Ще направите туй, което Бог иска: ще го направите или разумно, или неразумно. Ако вършите разумно Волята Божия, ще мязате на една кофа, с която се носи чиста вода – и ако не се противите, ще я внесете в дома си.
Ако вършите неразумно Волята Божия и се противите, ще мязате на една
кофа
, с която носят нечиста вода – и смъртта ще ви покоси.
Следователно праведните хора са кофи, с които се носи чиста вода, а грешните хора са кофи, с които се носи нечиста вода. Ако има повече грешни хора в света, значи тия хора ядат и пият и ще трябват повече кофи за изнасяне на нечистотиите. Та в дадения случай, при сегашните условия, вие ще вземете две позиции – няма друг избор: или пътя на Доброто, или пътя на злото. След като научите това, ще дойде или пътят на Любовта, или пътят на омразата; или пътят на Светлината, или пътят на тъмнината – друга алтернатива няма. Да не мислите, че има друга философия?
към беседата >>
7.
Ще дойда след Тебе
,
НБ
, София, 20.7.1924г.,
Философът взел една
кофа
чиста вода, изсипал я върху главата му и го окъпал добре.
Умният, като види една книга, познава, дали е ценна и, ако се окаже такава, взима я; ако не е ценна, оставя я настрана. Вещата жена, като види един плат, познава, дали е вълнен или памучен. Казват ми: Докажи ни, че има духовен живот. Аз мога моментално да ви докажа това, но няма защо да ви доказвам. Един човек отишъл при един философ и му казал: Докажи ми, че има вода в света, но искам аргументи за това.
Философът взел една
кофа
чиста вода, изсипал я върху главата му и го окъпал добре.
– Сега, какво ще кажеш ? Има ли вода ? – Има, разбира се. И на вас казвам: Като дойде някой при мене, с една кофа вода ще му докажа, че има вода. Какви други доказателства иска ?
към беседата >>
И на вас казвам: Като дойде някой при мене, с една
кофа
вода ще му докажа, че има вода.
Един човек отишъл при един философ и му казал: Докажи ми, че има вода в света, но искам аргументи за това. Философът взел една кофа чиста вода, изсипал я върху главата му и го окъпал добре. – Сега, какво ще кажеш ? Има ли вода ? – Има, разбира се.
И на вас казвам: Като дойде някой при мене, с една
кофа
вода ще му докажа, че има вода.
Какви други доказателства иска ? – Докажи ми сега, от какво е направена водата.–Водата не е направена от малки частици, както изглежда. Там всяка частичка има особено предназначение. Сега да се върнем към книжника, който казал: „Ще дойда след Тебе." Има само един начин, по който ще намерите истината. Който иска да намери истината; който иска да расте и да възраства в Бога, в душата му трябва да царува безкористието.
към беседата >>
8.
Молитвата
,
ООК
, София, 23.7.1924г.,
Българинът пък казва: „Като пусна
кофата
си в кладенеца, иска не иска, все ще ми даде нещо.“ Той се отличава по това, че обича повторението на едно и също нещо.
Думата молитва в български език е малко несполучлива. На френски език молитва значи lа рriеrе. Буквата М в думата молитва и буквата P в думата рriеrе показват за какво се моли българинът и за какво се моли французинът. Всеки народ си има свой стремеж. У англичанина и американеца молитвата почива на волята.
Българинът пък казва: „Като пусна
кофата
си в кладенеца, иска не иска, все ще ми даде нещо.“ Той се отличава по това, че обича повторението на едно и също нещо.
Повторението – това са двата бряга на едно течение. Това означава буквата М. Стремежът във всички славянски народи е навътре. Буквата М е подобна на еврейската W, но българите са малко по-добри от евреите. Тия две букви в българския и в еврейския език означават крайния материализъм.
към беседата >>
9.
Разумният и неразумният слуга
,
ООК
, София, 3.9.1924г.,
Отива, отпушва я, туря отдолу
кофата
и само излива, като си пее „Блага дума на устата“.
Цял ден прави това и едва най-после успява да изпразни джобура. Вечерта, запъхтян, казва: „Много мъчна работа е да се изпразни джобурът.“ На друго място има друг джобур. Слугата се казва Петкан. Господарят му казва: „Петкане, иди изпразни джобура! “ Петкан знае къде е канелата.
Отива, отпушва я, туря отдолу
кофата
и само излива, като си пее „Блага дума на устата“.
Джобурът се изпразва, а той си пее. Стоян го изпразва отгоре, а Петкан – отдолу. Единият работи цял ден, а другият изпразва джобура за един-два часа. И тъй, когато казваме: „Както Господ даде“, намираме канелата на джобура, а когато казваме: „Както човек си нареди“, изпразваме джобура отгоре. Значи вие може да свършите една работа отгоре с котела, а може да я свършите и отдолу през канелата и да си четете някоя книжка.
към беседата >>
10.
Отворената и затворената чаша
,
ООК
, София, 4.2.1925г.,
Каква философия има в това, да пуснете една
кофа
в кладенеца и после да я извадите?
Някой път кацне върху нея една муха, но тя седи като някой философ, наблюдава само. Дойде ли мухата до устатата ѝ, жабата веднага я лапне и мухата изчезва. Дойде друга муха до устата ѝ, и тя скоро изчезва. Питам: какво има да се изучава жабата? Да се изучава жабата, това е равносилно на положението на някой пияница, който, като падне в трапа, казва: „Влязох в трапа, за да го изуча.“ Какво ще изучава в трапа?
Каква философия има в това, да пуснете една
кофа
в кладенеца и после да я извадите?
Представете си, че изучавате скоростта, с която кофата се спуща и изважда от кладенеца, какво ще придобиете? Какво ще спечелите, ако изучавате скоростта, с която някой би могъл да извърши престъпление? Тук няма никаква философия. Разбира се, ако кофата е пълна, ще пада по-бързо; ако е празна, ще пада по-бавно. Това зависи от съпротивлението.
към беседата >>
Представете си, че изучавате скоростта, с която
кофата
се спуща и изважда от кладенеца, какво ще придобиете?
Дойде ли мухата до устатата ѝ, жабата веднага я лапне и мухата изчезва. Дойде друга муха до устата ѝ, и тя скоро изчезва. Питам: какво има да се изучава жабата? Да се изучава жабата, това е равносилно на положението на някой пияница, който, като падне в трапа, казва: „Влязох в трапа, за да го изуча.“ Какво ще изучава в трапа? Каква философия има в това, да пуснете една кофа в кладенеца и после да я извадите?
Представете си, че изучавате скоростта, с която
кофата
се спуща и изважда от кладенеца, какво ще придобиете?
Какво ще спечелите, ако изучавате скоростта, с която някой би могъл да извърши престъпление? Тук няма никаква философия. Разбира се, ако кофата е пълна, ще пада по-бързо; ако е празна, ще пада по-бавно. Това зависи от съпротивлението. В сегашния живот ние не трябва да се занимаваме с посторонни въпроси: как ще се оправи светът, кога ще дойде Царството Божие на Земята и т.н.
към беседата >>
Разбира се, ако
кофата
е пълна, ще пада по-бързо; ако е празна, ще пада по-бавно.
Да се изучава жабата, това е равносилно на положението на някой пияница, който, като падне в трапа, казва: „Влязох в трапа, за да го изуча.“ Какво ще изучава в трапа? Каква философия има в това, да пуснете една кофа в кладенеца и после да я извадите? Представете си, че изучавате скоростта, с която кофата се спуща и изважда от кладенеца, какво ще придобиете? Какво ще спечелите, ако изучавате скоростта, с която някой би могъл да извърши престъпление? Тук няма никаква философия.
Разбира се, ако
кофата
е пълна, ще пада по-бързо; ако е празна, ще пада по-бавно.
Това зависи от съпротивлението. В сегашния живот ние не трябва да се занимаваме с посторонни въпроси: как ще се оправи светът, кога ще дойде Царството Божие на Земята и т.н. арството Божие на Земята сте вие. Царството Божие може да дойде у вас, но на Земята никога няма да дойде. Не само това, но окултната наука твърди, че Христос, в Когото вярвате, днес е толкоз повдигнат, че като дойде втори път, кракът му едва ще достигне до астралния свят.
към беседата >>
11.
Истинско служене
,
ООК
, София, 4.3.1925г.,
Ако един човек дойде отвън и те накара да направиш нещо, ти го изпълняваш; а когато един дух те накара да вдигнеш една
кофа
, казваш: „Как смее той да ми заповядва?
Ако ви кажа признаците, някои от вас не биха могли да спят. Вие ще кажете: „Чудно е как тъй могат да ме обсебят духове? “ Защо не? Ти си секретар на една работа и председателят на тази работа всеки ден ти казва: „Я напиши този протокол.“ Ти пишеш и преписваш, това не те обижда, но когато председателят те накара да изхвърлиш боклука, това те обижда. Но той ти заповядва и ти вършиш всичко, каквото те накара.
Ако един човек дойде отвън и те накара да направиш нещо, ти го изпълняваш; а когато един дух те накара да вдигнеш една
кофа
, казваш: „Как смее той да ми заповядва?
“ И той заповядва тъй, както живият човек, когото виждаш. Питам: колко от нашите действия, мисли и чувства са собствени наши? Например често слушам да казват: „Всички хора са лицемери.“ Щом всички хора са лицемери, тогава и ти си между тях, и ти си лицемер. Думата всички подразбира, че и ти си един от тях. Не, няма да кажеш, че всички хора са лицемери, но ще кажеш, че лицемерието е свойствено на хората.
към беседата >>
12.
Наряд и упътвания / Чистотата
,
СБ
, В.Търново, 27.8.1925г.,
Една
кофа
на главата си, една
кофа
на тѣлото си, и всичко това е достатъчно.
Почнете ли да пипате фитила, свѣтлината ще изчезне. Послѣ, не човъркайте постоянно душата си да става по-топла! Не, като запалишъ този огънь, не го бутай повече. Пъкъ и тѣлото си не търкайте много, понеже ще се ожулите; оставете го да се очисти само. Сипи на тѣлото си една кана вода и не го пипай съ рѫката си.
Една
кофа
на главата си, една
кофа
на тѣлото си, и всичко това е достатъчно.
Това нѣщо може да се види противорѣчиво за вашия умъ, но то е много вѣрно, тъй е въ живота. Въ здравия човѣкъ постоянно става изтичане на електричество и магнетизъмъ, става едно трептение. Когато туй трептение е нормално, отъ поритѣ на тѣлото излизатъ струи, които изхвърлятъ всичката кирь навънъ. Такъвъ човѣкъ е праведенъ, затова на праведнитѣ хора тѣлото е чисто, у тѣхъ става постоянно изчистване, постоянно изхвърляне отвѫтрѣ навънъ. Не е водата, която ги чисти.
към беседата >>
Една
кофа
на главата си, една
кофа
на тялото си, и всичко това е достатъчно.
(втори вариант)
Почнете ли да пипате фитила, светлината ще изчезне. После, не човъркайте постоянно душата си да става по-топла! Не, като запалиш този огън, не го бутай повече. Пък и тялото си не търкайте много, понеже ще се ожулите; оставете го да се очисти само. Сипи на тялото си една кана вода и не го пипай с ръката си.
Една
кофа
на главата си, една
кофа
на тялото си, и всичко това е достатъчно.
Това нещо може да се види противоречиво за вашия ум, но то е много вярно, тъй е в живота. В здравия човек постоянно става изтичане на електричество и магнетизъм, става едно трептение. Когато туй трептение е нормално, от порите на тялото излизат струи, които изхвърлят всичката кир навън. Такъв човек е праведен, затова на праведните хора тялото е чисто, у тях става постоянно изчистване, постоянно изхвърляне отвътре навън. Не е водата, която ги чисти.
към втори вариант >>
Една
кофа
на главата си, една
кофа
на тялото си – и всичко това е достатъчно.
(втори вариант)
Почнете ли да пипате фитила, светлината ще изчезне. После, не човъркайте постоянно душата си, за да става по-топла! Не, като запалиш този огън, не го бутай повече. Пък и тялото си не търкайте много, понеже ще се ожулите: оставете го да се очисти само. Сипи на тялото си една кана вода и не го пипай с ръката си.
Една
кофа
на главата си, една
кофа
на тялото си – и всичко това е достатъчно.
Това нещо може да се види противоречиво за вашия ум, но то е много вярно – тъй е в живота. В здравия човек постоянно става изтичане на електричество и магнетизъм, става едно трептение. Когато туй трептение е нормално, от порите на тялото излизат струи, които изхвърлят всичката кир навън. Такъв човек е праведен, затова на праведните хора тялото е чисто, у тях става постоянно изчистване, постоянно изхвърляне от вътре на вън. Не е водата, която ги чисти.
към втори вариант >>
13.
Великият закон
,
НБ
, Русе, 11.10.1925г.,
Тогава ти ще се намирашъ като прѣдъ чешма, при която можешъ да дойдешъ съ единъ голѣмъ джобуръ, или съ една голѣма
кофа
и да я напълнишъ, колкото искашъ, но съ условие самъ да си ги носишъ.
Ако моитѣ възгледи за тебе сѫ неизмѣнни, азъ ще ти дамъ достѫпъ въ дома си, и ще ти кажа: опитай ме! Не какво азъ мисля, но какъ живѣя, това е важното. За да се разрѣши единъ въпросъ, три важни фактора трѣбва да се съединятъ въ едно: вашата мисъль, вашето чувство и вашето дѣйствие, и вие трѣбва да бѫдете послѣдователни въ всички моменти. Ти можешъ да питашъ, има ли Господь, или не, но ще познаешъ по това, когато поискашъ 1,000 лева на заемъ и чуешъ: заповѣдай! Послѣ поискашъ други 2,000 лева и пакъ чуешъ: заповѣдай!
Тогава ти ще се намирашъ като прѣдъ чешма, при която можешъ да дойдешъ съ единъ голѣмъ джобуръ, или съ една голѣма
кофа
и да я напълнишъ, колкото искашъ, но съ условие самъ да си ги носишъ.
Изобилие трѣбва на хората! Такова изобилие, че да се изморятъ хората и да кажатъ: достатъчно е това! Казва Христосъ: „Да възлюбишъ Господа Бога твоего съ всичкото си сърдце, съ всичката си душа, съ всичката си сила, съ всичкия си умъ, и ближния си както самаго себе си“. Значи, човѣкъ цѣлъ трѣбва да се изпълни съ Божията Любовь. Нѣкой хора казватъ, че като залюбятъ не могатъ да работятъ.
към беседата >>
Тогава ти ще се намираш като пред чешма, при която можеш да дойдеш с един голям джобур, или с една голяма
кофа
и да я напълниш, колкото искаш, но с условие сам да си ги носиш.
(втори вариант)
Ако моите възгледи за тебе са неизменни, аз ще ти дам достъп в дома си, и ще ти кажа: опитай ме! Не какво аз мисля, но как живея, това е важното. За да се разреши един въпрос, три важни фактора трябва да се съединят в едно: вашата мисъл, вашето чувство и вашето действие, и вие трябва да бъдете последователни във всички моменти. Ти можеш да питаш, има ли Господ, или не, но ще познаеш по това, когато поискаш 1,000 лева на заем и чуеш: заповядай! После поискаш други 2,000 лева и пак чуеш: заповядай!
Тогава ти ще се намираш като пред чешма, при която можеш да дойдеш с един голям джобур, или с една голяма
кофа
и да я напълниш, колкото искаш, но с условие сам да си ги носиш.
Изобилие трябва на хората! Такова изобилие, че да се изморят хората и да кажат: достатъчно е това! Казва Христос: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичката си сила, с всичкия си ум, и ближния си както самаго себе си“. Значи, човек цел трябва да се изпълни с Божията Любов. Някой хора казват, че като залюбят не могат да работят.
към втори вариант >>
14.
Събиране и изваждане (Събиране и изваждане. Запалване и изгасване на свеща)
,
ИБ
,
БС
, София, 18.12.1925г.,
На сутринта вземам една
кофа
със зрънца, наклаждам един мангал и сядам при мангала да се грея.
Но ако човек дойде и прояви Божията Любов, и птиците ще му вярват. В 1917 г., когато бях във Варна, имах един килер в хотела, дето живеех, там турях кюмюра си. По едно време в този килер влязоха два косера, мъжки и женски. Аз ги взех горе в стаята си, понеже в килера беше много студено, зимата беше студена, имаше големи виелици. Казвам си: Колкото трябва, ще платя за тях.
На сутринта вземам една
кофа
със зрънца, наклаждам един мангал и сядам при мангала да се грея.
Мъжкият косер* се уплаши, избяга, отиде до прозореца, а женският дойде при мангала, качи се на крака ми и отиде до прозореца. Пак дойде до мангала, качи се на рамото ми и пак отиде до прозореца. Най-после дойде при мене, качи се на ръката ми. Питам: Как бихте изтълкували това? Защо се качи на крака ми, после на рамото ми и най-после на ръката ми?
към беседата >>
15.
Приложение на символите / Живите символи като методи за работа
,
МОК
, София, 20.12.1925г.,
Друг човек пък отива на кладенеца да вади вода, но не намира никаква
кофа
.
Сега да се спрем пак върху седемте символа, да видим какво е приложението им в живота. Ако войникът намери копието, той ще се радва, че има оръжие, с което да се защитава срещу неприятеля. Представете си, че някой човек си строи къща и му трябва чук. Ако намери един чук, той ще се зарадва, че може да си послужи с него при строежа на своята къща.
Друг човек пък отива на кладенеца да вади вода, но не намира никаква
кофа
.
Поглежда натук-натам и наблизо някъде намира една малка кофичка. Това е чашата, която се е превърнала в малка кофа. Той изважда от джоба си едно въже, връзва кофата за него и бързо я спуща в кладенеца. Кофата се напълва с вода и той се радва, че ще задоволи жаждата си. Изтегля кофата навън и пие от нея.
към беседата >>
Това е чашата, която се е превърнала в малка
кофа
.
Ако войникът намери копието, той ще се радва, че има оръжие, с което да се защитава срещу неприятеля. Представете си, че някой човек си строи къща и му трябва чук. Ако намери един чук, той ще се зарадва, че може да си послужи с него при строежа на своята къща. Друг човек пък отива на кладенеца да вади вода, но не намира никаква кофа. Поглежда натук-натам и наблизо някъде намира една малка кофичка.
Това е чашата, която се е превърнала в малка
кофа
.
Той изважда от джоба си едно въже, връзва кофата за него и бързо я спуща в кладенеца. Кофата се напълва с вода и той се радва, че ще задоволи жаждата си. Изтегля кофата навън и пие от нея. Значи едно движение надолу и едно нагоре разрешават въпроса за жаждата. Един човек минава през гората, но замръква там.
към беседата >>
Той изважда от джоба си едно въже, връзва
кофата
за него и бързо я спуща в кладенеца.
Представете си, че някой човек си строи къща и му трябва чук. Ако намери един чук, той ще се зарадва, че може да си послужи с него при строежа на своята къща. Друг човек пък отива на кладенеца да вади вода, но не намира никаква кофа. Поглежда натук-натам и наблизо някъде намира една малка кофичка. Това е чашата, която се е превърнала в малка кофа.
Той изважда от джоба си едно въже, връзва
кофата
за него и бързо я спуща в кладенеца.
Кофата се напълва с вода и той се радва, че ще задоволи жаждата си. Изтегля кофата навън и пие от нея. Значи едно движение надолу и едно нагоре разрешават въпроса за жаждата. Един човек минава през гората, но замръква там. Да продължи пътя си навътре не се решава.
към беседата >>
Кофата
се напълва с вода и той се радва, че ще задоволи жаждата си.
Ако намери един чук, той ще се зарадва, че може да си послужи с него при строежа на своята къща. Друг човек пък отива на кладенеца да вади вода, но не намира никаква кофа. Поглежда натук-натам и наблизо някъде намира една малка кофичка. Това е чашата, която се е превърнала в малка кофа. Той изважда от джоба си едно въже, връзва кофата за него и бързо я спуща в кладенеца.
Кофата
се напълва с вода и той се радва, че ще задоволи жаждата си.
Изтегля кофата навън и пие от нея. Значи едно движение надолу и едно нагоре разрешават въпроса за жаждата. Един човек минава през гората, но замръква там. Да продължи пътя си навътре не се решава. Слънцето отдавна е залязло и той не вижда къде да върви.
към беседата >>
Изтегля
кофата
навън и пие от нея.
Друг човек пък отива на кладенеца да вади вода, но не намира никаква кофа. Поглежда натук-натам и наблизо някъде намира една малка кофичка. Това е чашата, която се е превърнала в малка кофа. Той изважда от джоба си едно въже, връзва кофата за него и бързо я спуща в кладенеца. Кофата се напълва с вода и той се радва, че ще задоволи жаждата си.
Изтегля
кофата
навън и пие от нея.
Значи едно движение надолу и едно нагоре разрешават въпроса за жаждата. Един човек минава през гората, но замръква там. Да продължи пътя си навътре не се решава. Слънцето отдавна е залязло и той не вижда къде да върви. Спира се замислен, но напипва в джоба си свещ и кибрит.
към беседата >>
Представете си, че това е една малка
кофа
, с която можете да си извадите вода от кладенеца, като я спуснете и извадите.
(втори вариант)
После ще влезнем в техните размишления вътре. Радва се, че е намерил това копие и го държи. Един от вас е намерил чука, мисли да гради къща. Допуснете, минавате, имате една чаша. С нея може да гребете вода от един извор.
Представете си, че това е една малка
кофа
, с която можете да си извадите вода от кладенеца, като я спуснете и извадите.
Значи едно движение надолу и едно нагоре. Две движения има вече в ума ви. Ще тълкувате тези движения. Най-после спирате се при свещта. Представете си, слънцето залязва и намирате този светилник запален.
към втори вариант >>
16.
В малкото
,
НБ
, София, 20.6.1926г.,
Като гледам всичко това, ако бих могъл да плача, бих напълнил цяла
кофа
със сълзи, но понеже не мога, казвам: приятелю аз не мога да плача, но ти ще страдаш много.
- Той е с нас. Щом Бог е с нас, вие трябва да имате свещен трепет към Него. Като ви гледам някой път, ако бих могъл, плакал бих заради вас, но не мога да плача. Виждам как хората се трепят, как се убиват пред лицето на ангелите. Те ги виждат, но хората, не дават пет пари за своите престъпления, даже не искат да знаят.
Като гледам всичко това, ако бих могъл да плача, бих напълнил цяла
кофа
със сълзи, но понеже не мога, казвам: приятелю аз не мога да плача, но ти ще страдаш много.
Ти ще плачеш един ден заради мене. Спрете се и работете. Животът е свещено нещо. Каквото и да е положението ви, дето и да сте, работете за Бога, за тази свещена идея! Само така ще се освети тя.
към беседата >>
17.
Четирите кръга
,
ООК
, София, 11.5.1927г.,
Когато искаш да черпиш вода от кладенеца, не влизай сам в него, но пусни
кофа
с въже и така извади, колкото вода ти е нужна.
За да го обикне, той трябва да му върне парите и да му каже: Съзнателно, или несъзнателно, аз те обрах. Ето, връщам ти сега парите. – По този начин ти показваш, че си обикнал врага си. Това, именно, подразбира идеята, че само разумните, добрите хора могат да се обичат, да се примиряват. Що се отнася до отношенията ви към лошите хора, трябва да спазвате следните правила: Когато искаш да буташ огъня, вземи маша, дилаф.
Когато искаш да черпиш вода от кладенеца, не влизай сам в него, но пусни
кофа
с въже и така извади, колкото вода ти е нужна.
Ако искаш да забиеш някъде гвоздей, не си служи с ръката, но вземи чук и с него удряй главата на гвоздея. – Не е ли грешно да се забива гвоздея с чук? – Ако е грешно, не си правете къщи. Гвоздеят трябва да се начука добре, докато влезе в гредата. В това няма никакъв грях.
към беседата >>
18.
Духът на Господа
,
СБ
, София, 19.8.1927г.,
Ако пък сте много раздразнен, залейте се с една
кофа
прясна, чиста вода.
Често аз съм давал на тия от вас, които боледуват, известни наставления за лекуване. На тия от вас, които са отпаднали, физическо или душевно, съм казвал: Ще отидете при някой стар, но здрав дъб, който не е изгнил, и ще опрете гърба си на него. Така ще постоите 5–10–15 минути, най-много половин час, и ще му кажете: „Понеже в тебе има изобилие на Божиите мисли, изобилие на Божиите форми, бъди тъй добър, да ми дадеш малко от твоята енергия“. Дъбът ще отнеме част от вашите дисхармонични енергии и вие ще се успокоите, ще се възстановите и ще си отидете зарадван. Значи дъбът ви е дал нещо Божествено.
Ако пък сте много раздразнен, залейте се с една
кофа
прясна, чиста вода.
По този начин главата ви ще се освободи от ред непотребни елементи и една Божествена мисъл ще се влее у вас. В света съществуват безброй форми, които философите си представят във вид на една тънка, жива материя, която прониква в нашия организъм. Тази материя огражда клетките с особена сила, която учените хора наричат имунитет. Когато всяка клетка имунира с Божествената мисъл, или когато човешкият организъм имунира с Божествената мисъл, човек е защитен от всички непредвидени случайности, от всички мъчнотии, от всички нещастия в живота. В деня, в който ти нарушиш този имунитет, Божествената мисъл започва да се оттегля от теб.
към беседата >>
19.
Великото и красивото
,
ООК
, София, 25.8.1927г.,
Как ще вярвате на човек, който представя тънко въже, с което не можете да извадите нито една
кофа
вода от кладенеца?
" – Тази е слабостта на религиозните хора. Щом се разколебае в Бога, човек има възможност да се разколебае в своите ближни, в своите приятели, а най-после и в себе си. И наистина, в кого ще вярва човек, ако се разколебае в Бога, в ближния си и в себе си? Докато човек живее в света на промените, в преходния свят, не може да му се вярва. Как ще вярвате на човек, който мисли, че се е родил, за да умре?
Как ще вярвате на човек, който представя тънко въже, с което не можете да извадите нито една
кофа
вода от кладенеца?
Ако се опитате с това въже да извадите вода от кладенеца, то непременно ще се скъса. Колкото да настоява този човек да му вярвате, колкото да ви убеждава, вие не можете да му вярвате. На какво основание ще му вярвате, щом въжето се къса? Това не е никаква наука. Ако разчитате на това въже да извадите вода от кладенеца и да полеете с нея цветята и зеленчуците в градината си, вашата работа е свършена.
към беседата >>
20.
Малките резултати
,
ООК
, София, 31.8.1927г.,
Какво струва на тази жена да тури
кофата
пред вола да го напои?
Преди да заключите стаята си, трябваше да прегледате какво оставяте вътре. И като забележехте пчелата, трябваше да й кажете:" Понеже ще отсъствам за няколко деня, бъди тъй добра да си отидеш в кошера." Пчелата щеше да излезе вън и да продължи работата си. Отива една жена на извора да си налее вода. В това време на същия извор дохожда един жаден вол. Жената го побутва оттук-оттам да не й пречи.
Какво струва на тази жена да тури
кофата
пред вола да го напои?
Човек трябва да бъде справедлив! Ако е готов да услужва на човека, защо да не услужи и на едно животно? Ученикът трябва да обръща внимание и на най-малките неща. Малките постъпки повдигат човека. Той може да направи такива малки услуги, които никой да не вижда.
към беседата >>
Веднага му донесъл една
кофа
вода да пие.
Великият човек се познава в малките работи. Един наш приятел ми разправяше следната своя опитност. Един ден, като пътувал, видял един кон паднал на земята; спрял се за малко, погледнал го и разбрал, че конят е на умиране. Веднага конят дигнал главата си към него, погледнал го и казал, че е жаден. Нашият приятел разбрал езика на коня.
Веднага му донесъл една
кофа
вода да пие.
Конят повдигнал малко главата си, пил вода, отпуснал се пак на земята и заминал за онзи свят. Като умирал, той отправил последен поглед към нашия приятел, с което изказал благодарността си, задето му донесъл вода да разхлади гърлото си. Казвам: Не пренебрегвайте малките работи! Само чрез тях чо-век може да създаде в себе си характер. Вървите по пътя, ударите се в някой камък и започвате да се сърдите.
към беседата >>
21.
Творец на съдбата си
,
МОК
, София, 15.1.1928г.,
Да пренасяте с
кофа
вода от далечно разстояние, за да измиете един голям салон, това е губене на време.
Това подразбира да бъде човек господар на своите сили, да разполага със знанието си във всеки даден момент. Той познава законите на Битието и се ползва от тях. Когато дойде някаква идея в главата му, той не се мъчи да я организира, но я посява в добра почва и я оставя сама да се организира. Вземе ли човешкият ум участие в организиране на идеите, нищо не се постига. Това е механически процес, а естественото организиране на идеите е разумен, съзнателен процес.
Да пренасяте с
кофа
вода от далечно разстояние, за да измиете един голям салон, това е губене на време.
Много време, много енергия ще изразходвате, а резултатът ще бъде малък. Какво трябва да направите? Ще вземете една каучукова тръба, ще я турите на чешмата и ще поливате. Едно е нужно само: малък наклон, по който нечистата вода да изтича навън. В разумния живот е допуснат малък наклон, по който нечистотиите да изтичат навън.
към беседата >>
22.
Дванадесетте племена
,
НБ
, София, 26.2.1928г.,
Каже ли някой, че не може да извади вода от кладенеца, аз зная, че въжето на
кофата
е скъсано.
Също така много хора вдигат прах около себе си и казват: Тази работа е невъзможна. В Божествения речник думата „невъзможно" не съществува. Кога нещата са невъзможни? Когато скъсате въжето на кладенеца, невъзможно е да извадите от него вода. Когато въжето е здраво, можете да извадите вода от кладенеца.
Каже ли някой, че не може да извади вода от кладенеца, аз зная, че въжето на
кофата
е скъсано.
– Какво трябва да правя тогава? – Купи ново въже! – Колко струва новото въже? – Стотина лева. – Отде ще намеря тези пари?
към беседата >>
Ако има някакви изключения в живота ви, това се дължи на самите вас, че сте скъсали въжето на
кофата
, с която черпите вода от кладенеца.
Бог има следната отличителна черта: Той дава ход на всички молби, отправени до Него. Няма нито един случай, когато Бог да е оставил без последствие желанието на човека. Всичко, каквото хората желаят, дава им се, и то преизобилно. Казвате: Как да вземеме тези думи, в буквален, или в преносен смисъл? – И в буквален, и в преносен смисъл.
Ако има някакви изключения в живота ви, това се дължи на самите вас, че сте скъсали въжето на
кофата
, с която черпите вода от кладенеца.
Ако гледате един хубав плод, а не можете да го опитате поради разстройство на стомаха, пак вие сте причина за това. Ако искате да опитате вкуса му, трябва да възстановите здравословното състояние на стомаха си. Как ще възстановите онова, което сте разрушили? Като водите мирен, тих живот. Вие никога не трябва да воювате със своите съседи.
към беседата >>
23.
Ключът на живота
,
ООК
, София, 22.8.1928г.,
Представете си, че вие се намирате пред един кладенец и държите в ръката си
кофа
, вързана с тънко въже, с което можете да извадите едва 10 килограма вода.
Бог се проявява в съзнанието на човека. Вън от съзнанието на човека Бог не съществува. Хората знаят за Бога дотолкова, доколкото Той се проявява в тяхното съзнание. Религиозните казват, че Бог може всичко да направи. – Вярно е, че Бог може всичко да направи за вас, но това зависи от възможностите, които са вложени в душата, в ума и в сърцето ви.
Представете си, че вие се намирате пред един кладенец и държите в ръката си
кофа
, вързана с тънко въже, с което можете да извадите едва 10 килограма вода.
Аз съм силен човек и със своето въже мога да извадя не 10, а 100 килограма вода, и ви наблюдавам какво правите. Вие пускате вашата кофа с тънкото въже и изваждате само 10 килограма вода. Ако е съзнателно, живо същество, въжето ще остане недоволно от това количество вода и ще каже: „Не мога ли да извадя 100 килограма вода? “ – Опитай се. – Вие взимате друга кофа, която може да събере 100 килограма вода, закачвате я на вашето тънко въже и я пускате в кладенеца.
към беседата >>
Вие пускате вашата
кофа
с тънкото въже и изваждате само 10 килограма вода.
Хората знаят за Бога дотолкова, доколкото Той се проявява в тяхното съзнание. Религиозните казват, че Бог може всичко да направи. – Вярно е, че Бог може всичко да направи за вас, но това зависи от възможностите, които са вложени в душата, в ума и в сърцето ви. Представете си, че вие се намирате пред един кладенец и държите в ръката си кофа, вързана с тънко въже, с което можете да извадите едва 10 килограма вода. Аз съм силен човек и със своето въже мога да извадя не 10, а 100 килограма вода, и ви наблюдавам какво правите.
Вие пускате вашата
кофа
с тънкото въже и изваждате само 10 килограма вода.
Ако е съзнателно, живо същество, въжето ще остане недоволно от това количество вода и ще каже: „Не мога ли да извадя 100 килограма вода? “ – Опитай се. – Вие взимате друга кофа, която може да събере 100 килограма вода, закачвате я на вашето тънко въже и я пускате в кладенеца. Теглите кофата нагоре, но въжето се скъсва и кофата остава в кладенеца. Вие се чудите защо става това и казвате: „Господ не може ли да ми помогне да извадя с това въже 100 килограма вода?
към беседата >>
– Вие взимате друга
кофа
, която може да събере 100 килограма вода, закачвате я на вашето тънко въже и я пускате в кладенеца.
Представете си, че вие се намирате пред един кладенец и държите в ръката си кофа, вързана с тънко въже, с което можете да извадите едва 10 килограма вода. Аз съм силен човек и със своето въже мога да извадя не 10, а 100 килограма вода, и ви наблюдавам какво правите. Вие пускате вашата кофа с тънкото въже и изваждате само 10 килограма вода. Ако е съзнателно, живо същество, въжето ще остане недоволно от това количество вода и ще каже: „Не мога ли да извадя 100 килограма вода? “ – Опитай се.
– Вие взимате друга
кофа
, която може да събере 100 килограма вода, закачвате я на вашето тънко въже и я пускате в кладенеца.
Теглите кофата нагоре, но въжето се скъсва и кофата остава в кладенеца. Вие се чудите защо става това и казвате: „Господ не може ли да ми помогне да извадя с това въже 100 килограма вода? “ – С това въже не можеш да извадиш 100 килограма вода; с него можеш да извадиш само 10 килограма. Ако мислите, че с това въже можете да извадите 100 килограма вода, това показва, че вие имате погрешно заключение за нещата. Като казвате, че Бог е всемогъщ, това подразбира проява на Бога в Неговата целокупност, а не в Неговите части.
към беседата >>
Теглите
кофата
нагоре, но въжето се скъсва и
кофата
остава в кладенеца.
Аз съм силен човек и със своето въже мога да извадя не 10, а 100 килограма вода, и ви наблюдавам какво правите. Вие пускате вашата кофа с тънкото въже и изваждате само 10 килограма вода. Ако е съзнателно, живо същество, въжето ще остане недоволно от това количество вода и ще каже: „Не мога ли да извадя 100 килограма вода? “ – Опитай се. – Вие взимате друга кофа, която може да събере 100 килограма вода, закачвате я на вашето тънко въже и я пускате в кладенеца.
Теглите
кофата
нагоре, но въжето се скъсва и
кофата
остава в кладенеца.
Вие се чудите защо става това и казвате: „Господ не може ли да ми помогне да извадя с това въже 100 килограма вода? “ – С това въже не можеш да извадиш 100 килограма вода; с него можеш да извадиш само 10 килограма. Ако мислите, че с това въже можете да извадите 100 килограма вода, това показва, че вие имате погрешно заключение за нещата. Като казвате, че Бог е всемогъщ, това подразбира проява на Бога в Неговата целокупност, а не в Неговите части. Във всяка отделна част, във всеки отделен човек Бог е дотолкова силен, доколкото човек може да Го приеме, да Го разбере и прояви.
към беседата >>
Той трябва да пусне
кофата
10 пъти в кладенеца, за да извади 100 килограма вода.
“ – С това въже не можеш да извадиш 100 килограма вода; с него можеш да извадиш само 10 килограма. Ако мислите, че с това въже можете да извадите 100 килограма вода, това показва, че вие имате погрешно заключение за нещата. Като казвате, че Бог е всемогъщ, това подразбира проява на Бога в Неговата целокупност, а не в Неговите части. Във всяка отделна част, във всеки отделен човек Бог е дотолкова силен, доколкото човек може да Го приеме, да Го разбере и прояви. Следователно, за да извърши работа, по-тежка от своите сили и възможности, човек се нуждае от време.
Той трябва да пусне
кофата
10 пъти в кладенеца, за да извади 100 килограма вода.
Ако иска да свърши тази работа изведнъж, да съкрати времето си, той трябва да търси друг изходен път; иначе въжето ще се скъса. Хората правят грешки в живота си, понеже бързат – искат да съкратят времето. Някой пита: „Защо Господ не ми даде богатство? Защо не ме направи богат? “ – Въжето ти е тънко.
към беседата >>
Изходният път се състои в следното: разумният човек взима 10 тънки въжета, омотава ги едно в друго, закачва на това дебело въже една голяма
кофа
, пуска я в кладенеца и изважда 100 килограма вода.
“ – Въжето ти е тънко. Сам Бог за себе си може да извади милиони и милиарди килограма вода, но въжето на вашето съзнание е толкова тънко, че ако го пуснете в кладенеца, да извадите с него повече от 10 килограма вода, то ще се скъса. Тогава идва обезсърчаването и вие запитвате не може ли този въпрос да се разреши по друг начин. – Има друг изходен път. Това, което ви говоря, е философия, която има приложение в сегашния живот, според степента на съзнанието, с което днес живеете.
Изходният път се състои в следното: разумният човек взима 10 тънки въжета, омотава ги едно в друго, закачва на това дебело въже една голяма
кофа
, пуска я в кладенеца и изважда 100 килограма вода.
Тук резултатите щяха да бъдат еднакви с резултатите при тънкото въже, което 10 пъти слиза в кладенеца. Придобивката обаче щеше да бъде различна. Докато извършвате работата си сами, радостта ви ще бъде по-голяма, отколкото ако се ползвате от чужда помощ. Всички въжета, които взимат участие при вадене на вода, са съзнателни и всяко иска своя дял – плод на извършената работа. Като изтеглите водата, ще искате да задържите всичко за себе си, но въжетата ще се скарат помежду си за дял от придобивката.
към беседата >>
24.
Външни и вътрешни влияния
,
МОК
, София, 14.9.1928г.,
Престъплението не е в това, че човек откъснал една ябълка от някоя градина или че нагребал една
кофа
вода от някой извор, но в нежеланието на човека да се обърне към Бога, да поиска позволение от Него и, като му се разреши, да Му благодари.
Те се страхуват да дават от своите блага, за да не осиромашеят. Божиите блага са безкрайни. Давай от Божиите блага и не се страхувай. Кражба ли е, ако човек вземе вода от някой планински извор? Водата и без това тече.
Престъплението не е в това, че човек откъснал една ябълка от някоя градина или че нагребал една
кофа
вода от някой извор, но в нежеланието на човека да се обърне към Бога, да поиска позволение от Него и, като му се разреши, да Му благодари.
Има блага в света, които никога не могат да станат частна собственост. Щом се натъкнеш на тях, вземи си, колкото можеш да употребиш в дадения случай, и благодари на Бога. Живейте с морала на богатия плантатор, с неговото широко сърце, ако искате да имате дълъг живот на земята. Стремете се към възвишения морал на разумните същества, които се движат и по хоризонтална, и по наклонена плоскост. Те не само слизат по наклонена плоскост, но могат и да се качват.
към беседата >>
Например има един голям извор и един човек взима от него една
кофа
вода и го налагат.
(втори вариант)
Това е защото слугата разсъждава по един начин, а господарят по друг начин. Господарят е свободен. Ние в съвременния морал приличаме на този слуга. Някой казва: „Ако даваме постоянно, ще се свършат благата." Не, Божиите блага са нескончаеми. То е както да си при един голям извор.
Например има един голям извор и един човек взима от него една
кофа
вода и го налагат.
Тази вода няма ли да изтече, ако не вземеш кофа вода. Има неща, които не могат да направят частна собственост. От тази вода всеки ден идват и взимат. Моралът е вътре, при схващането на Божествения свят трябва да имаме морала на този плантатор. Да имаме широко сърдце и само така може да продължи нашия живот.
към втори вариант >>
Тази вода няма ли да изтече, ако не вземеш
кофа
вода.
(втори вариант)
Господарят е свободен. Ние в съвременния морал приличаме на този слуга. Някой казва: „Ако даваме постоянно, ще се свършат благата." Не, Божиите блага са нескончаеми. То е както да си при един голям извор. Например има един голям извор и един човек взима от него една кофа вода и го налагат.
Тази вода няма ли да изтече, ако не вземеш
кофа
вода.
Има неща, които не могат да направят частна собственост. От тази вода всеки ден идват и взимат. Моралът е вътре, при схващането на Божествения свят трябва да имаме морала на този плантатор. Да имаме широко сърдце и само така може да продължи нашия живот. Ние всеки ден казваме: „Защо е тази работа така и онази работа?
към втори вариант >>
25.
Вързано и развързано
,
НБ
, София, 31.3.1929г.,
Той си помислил, че ябълката ще пожелае да я полее с една
кофа
вода.
Ще ви приведа един пример, от който ще видите, че всички живи същества могат да влязат във връзка помежду си, да си помагат взаимно, да се освобождават от трудните условия на живота. Аз често съм говорил, че между хората и растенията може да се създаде връзка, да влязат помежду си в разговор. Един наш приятел пожелал да провери това нещо. Отишъл един ден в Борисовата градина, приближил се до една ябълка, съсредоточил се и се обърнал мислено към нея да каже, каква услуга иска от него. Поседял малко, концентрирал се и чакал да разбере, какво ще му каже ябълката.
Той си помислил, че ябълката ще пожелае да я полее с една
кофа
вода.
Какво било учудването му когато възприел от ябълката следната мисъл: Моля ти се, наведи се долу при корените ми и ще видиш, че един тел от дълго време ме обвива и притеснява. Извади този тел и го хвърли настрана. Той се навел и видял, че наистина един тел обвивал ябълката близо до корена и. Развил тела и го хвърлил настрана. Така той я освободил от притеснението, което телът и причинявал.
към беседата >>
26.
Господар и слуга
,
ООК
, Мусала, 10.7.1929г.,
Не му ли отдавате нужното внимание, вие ще се намерите в положението на онази млада княгиня, която заради лошото отношение със слугите си, всяка вечер била заливана с
кофа
студена вода от неизвестно за нея лице.
Един е този овчар, но вие трябва да го познаете между многото и да се отзовете на желанието му да поговори с вас. Като знаете това, бъдете всякога готови да се спирате пред Божественото. Щом ви покани да се разговаряте с Него, не Го пренебрегвайте. В каквато външна форма да ви се представи, във формата на учен или на прост, на дете или на възрастен, отдайте му известно внимание. Като ученици вие трябва да бъдете внимателни към Божественото във всеки човек и да Го зачитате, както зачитате себе си.
Не му ли отдавате нужното внимание, вие ще се намерите в положението на онази млада княгиня, която заради лошото отношение със слугите си, всяка вечер била заливана с
кофа
студена вода от неизвестно за нея лице.
Младата княгиня била женена също така за княз, добър, разумен човек, който се отнасял с нея внимателно, любезно. Княгинята била работна, спретната, но много нервна. За най-малкото неизпълнение на нещо от страна на слугите си, тя прибягвала до бой. Не се минавало ден да не бие слугите си. Като се връщал князът от работа, жена му го посрещала с оплаквания, че слугите й не я слушали, не вършели работата си добре.
към беседата >>
Той носел със себе си
кофа
със студена вода и в момента, когато жена му минавала край него, бързо я заливал със студената вода и се скривал някъде между дърветата.
Князът я изслушвал без да каже дума по нейните оплаквания. От друга страна, той често наблюдавал поведението й към слугите, но никога нищо не казвал. Княгинята имала обичай да излиза вечер на разходка в градината, да си почива от дневната работа и безпокойства. Мъжът й знаел това и решил да я възпита. Той се преобличал, дегизирал се и отивал в градината, дето жена му ходела, за да я залива с вода.
Той носел със себе си
кофа
със студена вода и в момента, когато жена му минавала край него, бързо я заливал със студената вода и се скривал някъде между дърветата.
Недоволна и обидена от постъпката на неизвестния, тя веднага се връщала дома си и разказвала на княза за случката. Той я изслушвал внимателно, вземал участие в обидата й, но не предприемал нищо за да я запази от непознатия човек. Това се случвало няколко вечери наред. Княгинята се връщала от разходката си все по-сърдита и недоволна. Като се оплаквала на мъжа си той й казвал: "Помисли малко, да не би някой от слугите да е подкупил непознатия, да ти отмъсти вместо тях." Тя започнала да мисли по това и решила в себе си да измени отношенията си към слугите.
към беседата >>
То полива човека с
кофа
студена вода.
Защо хората не успяват в живота си? – Защото слугите измъчват господарите си. Низшето измъчва висшето в човека. Обикновените идеи се налагат на великите, вследствие на което човек минава през големи страдания. Какво прави тогава Божественото?
То полива човека с
кофа
студена вода.
Страданията, които човек преживява на земята, не са нищо друго, освен заливане със студена вода. Какво трябва да направи човек, за да се освободи от страданията? Той трябва да изпълни своето велико предназначение – да служи на Бога. Велико е това предназначение, защото като служи на Бога, човек ще познае себе си и своите ближни, ще служи и ще помага и на тях с любов. Хората се страхуват от думата "слуга”, понеже имат пред вид слугите, които работят за пари и без любов, без съзнание за своята служба.
към беседата >>
27.
Моите овце слушат моя глас
,
НБ
, София, 11.8.1929г.,
Вие отговаряте, че ви е нужно за спущане с него на една
кофа
в кладенеца.
Сега ще дам едно малко разяснение. Представете си, че ви трябва едно дебело въже. Търсите тук-там по бакалите да купите едно дебело въже. Най-после отивате при един бакалин и намирате точно такова въже, каквото търсите. Всички питат, защо ви е това дебело въже.
Вие отговаряте, че ви е нужно за спущане с него на една
кофа
в кладенеца.
Какво заключение може да се извади от това? Всички ще кажат, че дебелото въже ви е нужно за вадене на вода от кладенеца. – Защо трябва да се копаят дълбоки кладенци? –Защото водата е дълбоко потънала в земята. Има места, в които кладенци не са нужни, но има места, дето непременно трябва да се копаят кладенци.
към беседата >>
Щом се изкопае един кладенец, в който се спуща
кофа
за вадене на вода, непременно трябва да се знае, какво е въжето.
Какво заключение може да се извади от това? Всички ще кажат, че дебелото въже ви е нужно за вадене на вода от кладенеца. – Защо трябва да се копаят дълбоки кладенци? –Защото водата е дълбоко потънала в земята. Има места, в които кладенци не са нужни, но има места, дето непременно трябва да се копаят кладенци.
Щом се изкопае един кладенец, в който се спуща
кофа
за вадене на вода, непременно трябва да се знае, какво е въжето.
С тънко въже не може да се спуща кофа в кладенец, нито вода може да се вади. Следователно, когато Христос говори за слушането, Той има пред вид онова духовно сцепление между мислите и чувствата на човека, между отделните му удове, посредством което той може да извърши известна работа. За да съществува някакво отношение между овцата и овчаря, за да върви след него, това показва, че тя има известна задача. Когато ученикът върви след учителя си, това показва, че той има някаква цел, някаква задача. Каква е целта на ученика, който въври след учителя си?
към беседата >>
С тънко въже не може да се спуща
кофа
в кладенец, нито вода може да се вади.
Всички ще кажат, че дебелото въже ви е нужно за вадене на вода от кладенеца. – Защо трябва да се копаят дълбоки кладенци? –Защото водата е дълбоко потънала в земята. Има места, в които кладенци не са нужни, но има места, дето непременно трябва да се копаят кладенци. Щом се изкопае един кладенец, в който се спуща кофа за вадене на вода, непременно трябва да се знае, какво е въжето.
С тънко въже не може да се спуща
кофа
в кладенец, нито вода може да се вади.
Следователно, когато Христос говори за слушането, Той има пред вид онова духовно сцепление между мислите и чувствата на човека, между отделните му удове, посредством което той може да извърши известна работа. За да съществува някакво отношение между овцата и овчаря, за да върви след него, това показва, че тя има известна задача. Когато ученикът върви след учителя си, това показва, че той има някаква цел, някаква задача. Каква е целта на ученика, който въври след учителя си? – Да научи нещо.
към беседата >>
28.
Опитната школа
,
ООК
, София, 22.1.1930г.,
С тази вяра той не може да извади даже една
кофа
вода от кладенеца.
Като ученици, вие трябва да работите съзнателно върху себе си, да усилвате вярата си. Вие имате вяра, но тя не е дошла до онази степен на развитие, да вършите чудеса с нея. Вярата на някого е толкова силна, че се равнява на силата на един конец. Вярата на друг някой по сила се равнява на силата на два конеца. Какво може да направи човек с такава вяра?
С тази вяра той не може да извади даже една
кофа
вода от кладенеца.
Колкото по-силна е вярата на човека, толкова по-големи тежести може да носи с нея. Като не знаят силата на своята вяра и на своята мисъл, мнозина се наемат с големи работи и, като не могат да ги изпълнят, те се разочароват. За да не изпада в разочарования, човек трябва да познава силите си. Искате ли да познаете силата на мисълта си, направете следния опит: опнете един тънък конец между две пръчици и опитайте чрез мисълта си да го скъсате. Видимо този опит е лесен, но в действителност малцина могат да го направят.
към беседата >>
29.
Махалото
,
ООК
, София, 29.1.1930г.,
(Учителят показа едно махало, с което се мерят теченията в човека.) Това е една
кофа
, с която може да се изкарва вода.
(втори вариант)
Едно забавление за деца.
(Учителят показа едно махало, с което се мерят теченията в човека.) Това е една
кофа
, с която може да се изкарва вода.
Сега някои от вас искате да знаете какво означава. Природата не го е създала. Значи в природата съществуват известни сили, които действат така. Но този образ, тъй както хората го направили да врачуват, ако се държи ръката отдолу да изолира, показва енергиите, които текат в човека в едната и другата ръка. Разделени са на вътрешни градуси, но същевременно са така елементарни.
към втори вариант >>
30.
Новото в живота
,
ООК
, София, 19.2.1930г.,
Щом и последната
кофа
вода излезе навън, щерната престава да дава.
Как трябва да постъпва богатият? Ако е извор, богатият трябва да тече - никаква друга философия. При това, той трябва да тече толкова, колкото извира. Ако е щерна, той може да даде толкова, колкото вода събира. Тя съдържа само известно количество вода.
Щом и последната
кофа
вода излезе навън, щерната престава да дава.
Същевременно, водата на щерната не може да бъде толкова прясна и свежа, както водата на извора. Слушате някой да казва, че човек трябва да бъде всякога разположен. Ако си извор, ще бъдеш всякога разположен, ще пееш, отдалеч да те чуват. Ако си щерна, ще бъдеш тих и спокоен, без особено разположение на духа. И учениците в училищата биват тихи като щерната, или пъргави и подвижни като извора.
към беседата >>
Ако си една щерна, правилото е, като бръкнеш с
кофата
, толкоз вода ще даде.
(втори вариант)
Питам, какво трябва да прави богатият? Едно правило. Ако е извор, той трябва да тече. Никаква философия. Той трябва да тече толкова, колкото извира.
Ако си една щерна, правилото е, като бръкнеш с
кофата
, толкоз вода ще даде.
После, ако вземете повече, ще се изчерпа щерната. Най-после бъркате, няма, повече от това не може да даде. В дадения случай има известни положения, които вие не може да направите, понеже сте в положението на една щерна. Водата в щерната не може да бъде тъй прясна, както водата на един извор. Казва някой, всякога трябва да бъдеш разположен.
към втори вариант >>
31.
Огъната плоскост
,
МОК
, София, 4.4.1930г.,
Представете си, че някой човек живее в
кофа
, в която събират нечиста вода.
че човек няма свободна воля. Прав ли е Калвин? Той се основавал на думите на Павел, който казва, че едни съдове са направени за почест, а други - за безчестие. Обаче, Цвингли се противопоставил на Калвин. Той поддържал мисълта, че човек има свободна воля.
Представете си, че някой човек живее в
кофа
, в която събират нечиста вода.
Той намира нещо за ядене в кофата и остава в нея. Като се напълни кофата, слугинята излива водата навън, измива кофата и я внася в къщи, където отново я пълни с нечиста вода. Като остане навън, човек се чуди, какво иска слугинята от него, че го изхвърля така безмилостно. Той тръгва след нея, намира същата кофа и влиза вътре да си хапне нещо. На сутринта слугинята пак излива водата навън, а с нея заедно и онзи, който е вътре.
към беседата >>
Той намира нещо за ядене в
кофата
и остава в нея.
Прав ли е Калвин? Той се основавал на думите на Павел, който казва, че едни съдове са направени за почест, а други - за безчестие. Обаче, Цвингли се противопоставил на Калвин. Той поддържал мисълта, че човек има свободна воля. Представете си, че някой човек живее в кофа, в която събират нечиста вода.
Той намира нещо за ядене в
кофата
и остава в нея.
Като се напълни кофата, слугинята излива водата навън, измива кофата и я внася в къщи, където отново я пълни с нечиста вода. Като остане навън, човек се чуди, какво иска слугинята от него, че го изхвърля така безмилостно. Той тръгва след нея, намира същата кофа и влиза вътре да си хапне нещо. На сутринта слугинята пак излива водата навън, а с нея заедно и онзи, който е вътре. В случая слугинята е съдбата, която хвърля човека навън, при лошите условия.
към беседата >>
Като се напълни
кофата
, слугинята излива водата навън, измива
кофата
и я внася в къщи, където отново я пълни с нечиста вода.
Той се основавал на думите на Павел, който казва, че едни съдове са направени за почест, а други - за безчестие. Обаче, Цвингли се противопоставил на Калвин. Той поддържал мисълта, че човек има свободна воля. Представете си, че някой човек живее в кофа, в която събират нечиста вода. Той намира нещо за ядене в кофата и остава в нея.
Като се напълни
кофата
, слугинята излива водата навън, измива
кофата
и я внася в къщи, където отново я пълни с нечиста вода.
Като остане навън, човек се чуди, какво иска слугинята от него, че го изхвърля така безмилостно. Той тръгва след нея, намира същата кофа и влиза вътре да си хапне нещо. На сутринта слугинята пак излива водата навън, а с нея заедно и онзи, който е вътре. В случая слугинята е съдбата, която хвърля човека навън, при лошите условия. Човек се чуди, какво има съдбата против него, че го наказва толкова строго.
към беседата >>
Той тръгва след нея, намира същата
кофа
и влиза вътре да си хапне нещо.
Той поддържал мисълта, че човек има свободна воля. Представете си, че някой човек живее в кофа, в която събират нечиста вода. Той намира нещо за ядене в кофата и остава в нея. Като се напълни кофата, слугинята излива водата навън, измива кофата и я внася в къщи, където отново я пълни с нечиста вода. Като остане навън, човек се чуди, какво иска слугинята от него, че го изхвърля така безмилостно.
Той тръгва след нея, намира същата
кофа
и влиза вътре да си хапне нещо.
На сутринта слугинята пак излива водата навън, а с нея заедно и онзи, който е вътре. В случая слугинята е съдбата, която хвърля човека навън, при лошите условия. Човек се чуди, какво има съдбата против него, че го наказва толкова строго. Съдбата даже не подозира, че в кофата с нечистата вода е влязло същество, подобно на жабата, да живее там. Ще кажете, че това е предопределение на съдбата.
към беседата >>
Съдбата даже не подозира, че в
кофата
с нечистата вода е влязло същество, подобно на жабата, да живее там.
Като остане навън, човек се чуди, какво иска слугинята от него, че го изхвърля така безмилостно. Той тръгва след нея, намира същата кофа и влиза вътре да си хапне нещо. На сутринта слугинята пак излива водата навън, а с нея заедно и онзи, който е вътре. В случая слугинята е съдбата, която хвърля човека навън, при лошите условия. Човек се чуди, какво има съдбата против него, че го наказва толкова строго.
Съдбата даже не подозира, че в
кофата
с нечистата вода е влязло същество, подобно на жабата, да живее там.
Ще кажете, че това е предопределение на съдбата. Видите ли, че съдбата няколко пъти наред ви хвърля от едно и също място, не се връщайте повече там. Тя не ви е сложила в нечистата кофа. Излезте навън, на чист въздух, на свобода. Щом приемете новите условия, ще бъдете чист съд, за почести.
към беседата >>
Тя не ви е сложила в нечистата
кофа
.
В случая слугинята е съдбата, която хвърля човека навън, при лошите условия. Човек се чуди, какво има съдбата против него, че го наказва толкова строго. Съдбата даже не подозира, че в кофата с нечистата вода е влязло същество, подобно на жабата, да живее там. Ще кажете, че това е предопределение на съдбата. Видите ли, че съдбата няколко пъти наред ви хвърля от едно и също място, не се връщайте повече там.
Тя не ви е сложила в нечистата
кофа
.
Излезте навън, на чист въздух, на свобода. Щом приемете новите условия, ще бъдете чист съд, за почести. Ще приведа един анекдот за две учени жаби. Те живели в дома на един чифликчия. Често слушали разговорите между чифликчията и жена му.
към беседата >>
Представете си, че някой човек живее в
кофа
, в която събират нечиста вода.
(втори вариант)
Ако се спирате върху това, кой какво поддържал, дохождате до Калвина, който казвал, че всичко в живота е предопределено, т.е., че човек няма свободна воля. Прав ли е Калвин? Той се основавал на думите на Павла, който казва, че едни съдове са направени за почест, а други - за безчестие. Обаче Цвингли се противопоставил на Калвина. Той подържал мисълта, че човек има свободна воля.
Представете си, че някой човек живее в
кофа
, в която събират нечиста вода.
Той намира нещо за ядене в кофата и остава в нея. Като се напълни кофата, слугинята излива водата навън, измива кофата и я внася вкъщи, дето отново я пълни с нечиста вода. Като остане вън, човек се чуди какво иска слугинята от него, че го изхвърля така безмилостно. Той тръгва след нея, намира същата кофа и влиза вътре да си хапне нещо. На сутринта слугинята пак излива водата вън, а с нея заедно и онзи, който е вътре.
към втори вариант >>
Той намира нещо за ядене в
кофата
и остава в нея.
(втори вариант)
Прав ли е Калвин? Той се основавал на думите на Павла, който казва, че едни съдове са направени за почест, а други - за безчестие. Обаче Цвингли се противопоставил на Калвина. Той подържал мисълта, че човек има свободна воля. Представете си, че някой човек живее в кофа, в която събират нечиста вода.
Той намира нещо за ядене в
кофата
и остава в нея.
Като се напълни кофата, слугинята излива водата навън, измива кофата и я внася вкъщи, дето отново я пълни с нечиста вода. Като остане вън, човек се чуди какво иска слугинята от него, че го изхвърля така безмилостно. Той тръгва след нея, намира същата кофа и влиза вътре да си хапне нещо. На сутринта слугинята пак излива водата вън, а с нея заедно и онзи, който е вътре. В случая слугинята е съдбата, която хвърля човека вън при лошите условия.
към втори вариант >>
Като се напълни
кофата
, слугинята излива водата навън, измива
кофата
и я внася вкъщи, дето отново я пълни с нечиста вода.
(втори вариант)
Той се основавал на думите на Павла, който казва, че едни съдове са направени за почест, а други - за безчестие. Обаче Цвингли се противопоставил на Калвина. Той подържал мисълта, че човек има свободна воля. Представете си, че някой човек живее в кофа, в която събират нечиста вода. Той намира нещо за ядене в кофата и остава в нея.
Като се напълни
кофата
, слугинята излива водата навън, измива
кофата
и я внася вкъщи, дето отново я пълни с нечиста вода.
Като остане вън, човек се чуди какво иска слугинята от него, че го изхвърля така безмилостно. Той тръгва след нея, намира същата кофа и влиза вътре да си хапне нещо. На сутринта слугинята пак излива водата вън, а с нея заедно и онзи, който е вътре. В случая слугинята е съдбата, която хвърля човека вън при лошите условия. Човек се чуди какво има съдбата против него, че го наказва толкова строго.
към втори вариант >>
Той тръгва след нея, намира същата
кофа
и влиза вътре да си хапне нещо.
(втори вариант)
Той подържал мисълта, че човек има свободна воля. Представете си, че някой човек живее в кофа, в която събират нечиста вода. Той намира нещо за ядене в кофата и остава в нея. Като се напълни кофата, слугинята излива водата навън, измива кофата и я внася вкъщи, дето отново я пълни с нечиста вода. Като остане вън, човек се чуди какво иска слугинята от него, че го изхвърля така безмилостно.
Той тръгва след нея, намира същата
кофа
и влиза вътре да си хапне нещо.
На сутринта слугинята пак излива водата вън, а с нея заедно и онзи, който е вътре. В случая слугинята е съдбата, която хвърля човека вън при лошите условия. Човек се чуди какво има съдбата против него, че го наказва толкова строго. Съдбата даже не подозира, че в кофата с нечистата вода е влязло същество, подобно на жабата, да живее там. Ще кажете, че това е предопределение на съдбата.
към втори вариант >>
Съдбата даже не подозира, че в
кофата
с нечистата вода е влязло същество, подобно на жабата, да живее там.
(втори вариант)
Като остане вън, човек се чуди какво иска слугинята от него, че го изхвърля така безмилостно. Той тръгва след нея, намира същата кофа и влиза вътре да си хапне нещо. На сутринта слугинята пак излива водата вън, а с нея заедно и онзи, който е вътре. В случая слугинята е съдбата, която хвърля човека вън при лошите условия. Човек се чуди какво има съдбата против него, че го наказва толкова строго.
Съдбата даже не подозира, че в
кофата
с нечистата вода е влязло същество, подобно на жабата, да живее там.
Ще кажете, че това е предопределение на съдбата. Видите ли, че съдбата няколко пъти наред ви хвърля от едно и също място, не се връщайте повече там. Тя не ви е турила в нечистата кофа. Излезте вън, на чист въздух, на свобода. Щом приемете новите условия, ще бъдете чист съд, за почести.
към втори вариант >>
Тя не ви е турила в нечистата
кофа
.
(втори вариант)
В случая слугинята е съдбата, която хвърля човека вън при лошите условия. Човек се чуди какво има съдбата против него, че го наказва толкова строго. Съдбата даже не подозира, че в кофата с нечистата вода е влязло същество, подобно на жабата, да живее там. Ще кажете, че това е предопределение на съдбата. Видите ли, че съдбата няколко пъти наред ви хвърля от едно и също място, не се връщайте повече там.
Тя не ви е турила в нечистата
кофа
.
Излезте вън, на чист въздух, на свобода. Щом приемете новите условия, ще бъдете чист съд, за почести. Ще приведа един анекдот за две учени жаби. Те живеели в дома на един чифликчия. Често слушали разговорите между чифликчията и жена му.
към втори вариант >>
Хубаво, представете си, че живеете в една
кофа
, в която хората си тургат излишната вода, помията.
(втори вариант)
Има ли някой от вас да е изучавал богословието? Там се говори какво е поддържал Калвин, каква е била неговата теория. („Той е поддържал предопределението.") А в противовес на него кой е поддържал свободата? („Цвингли е поддържал свободата.") Питам, Калвин прав ли е? („Той се основава на апостол Павел.") Апостол Павел казва: „Някои съдове са направени за почест, а други - за безчестие."
Хубаво, представете си, че живеете в една
кофа
, в която хората си тургат излишната вода, помията.
Но понеже вие сте намерили нещо в помията за ядене, влезнали сте в кофата. Обаче сутринта дойде слугинята и хвърли тази помия с вас наедно. Вие не можете да си представите защо ви изхвърлят с помията из кофата навънка. След като ви изхвърлят, изчистят кофата и я занасят вкъщи. Но вие тръгвате подир тази слугиня и хоп!
към втори вариант >>
Но понеже вие сте намерили нещо в помията за ядене, влезнали сте в
кофата
.
(втори вариант)
Там се говори какво е поддържал Калвин, каква е била неговата теория. („Той е поддържал предопределението.") А в противовес на него кой е поддържал свободата? („Цвингли е поддържал свободата.") Питам, Калвин прав ли е? („Той се основава на апостол Павел.") Апостол Павел казва: „Някои съдове са направени за почест, а други - за безчестие." Хубаво, представете си, че живеете в една кофа, в която хората си тургат излишната вода, помията.
Но понеже вие сте намерили нещо в помията за ядене, влезнали сте в
кофата
.
Обаче сутринта дойде слугинята и хвърли тази помия с вас наедно. Вие не можете да си представите защо ви изхвърлят с помията из кофата навънка. След като ви изхвърлят, изчистят кофата и я занасят вкъщи. Но вие тръгвате подир тази слугиня и хоп! - пак се върнете в кофата.
към втори вариант >>
Вие не можете да си представите защо ви изхвърлят с помията из
кофата
навънка.
(втори вариант)
(„Цвингли е поддържал свободата.") Питам, Калвин прав ли е? („Той се основава на апостол Павел.") Апостол Павел казва: „Някои съдове са направени за почест, а други - за безчестие." Хубаво, представете си, че живеете в една кофа, в която хората си тургат излишната вода, помията. Но понеже вие сте намерили нещо в помията за ядене, влезнали сте в кофата. Обаче сутринта дойде слугинята и хвърли тази помия с вас наедно.
Вие не можете да си представите защо ви изхвърлят с помията из
кофата
навънка.
След като ви изхвърлят, изчистят кофата и я занасят вкъщи. Но вие тръгвате подир тази слугиня и хоп! - пак се върнете в кофата. На другия ден слугинята пак ви изхвърли като някоя жаба. И вие се чудите какво има тази слугиня с вас, че ви изхвърля.
към втори вариант >>
След като ви изхвърлят, изчистят
кофата
и я занасят вкъщи.
(втори вариант)
(„Той се основава на апостол Павел.") Апостол Павел казва: „Някои съдове са направени за почест, а други - за безчестие." Хубаво, представете си, че живеете в една кофа, в която хората си тургат излишната вода, помията. Но понеже вие сте намерили нещо в помията за ядене, влезнали сте в кофата. Обаче сутринта дойде слугинята и хвърли тази помия с вас наедно. Вие не можете да си представите защо ви изхвърлят с помията из кофата навънка.
След като ви изхвърлят, изчистят
кофата
и я занасят вкъщи.
Но вие тръгвате подир тази слугиня и хоп! - пак се върнете в кофата. На другия ден слугинята пак ви изхвърли като някоя жаба. И вие се чудите какво има тази слугиня с вас, че ви изхвърля. На сутринта станете с една теория - и хас не струвате от нея.
към втори вариант >>
- пак се върнете в
кофата
.
(втори вариант)
Но понеже вие сте намерили нещо в помията за ядене, влезнали сте в кофата. Обаче сутринта дойде слугинята и хвърли тази помия с вас наедно. Вие не можете да си представите защо ви изхвърлят с помията из кофата навънка. След като ви изхвърлят, изчистят кофата и я занасят вкъщи. Но вие тръгвате подир тази слугиня и хоп!
- пак се върнете в
кофата
.
На другия ден слугинята пак ви изхвърли като някоя жаба. И вие се чудите какво има тази слугиня с вас, че ви изхвърля. На сутринта станете с една теория - и хас не струвате от нея. А слугинята даже и не подозира, че има някаква жаба в кофата. Тогава ще ви приведа онзи анекдот, дето две учени жаби живели при един чифликчия.
към втори вариант >>
А слугинята даже и не подозира, че има някаква жаба в
кофата
.
(втори вариант)
Но вие тръгвате подир тази слугиня и хоп! - пак се върнете в кофата. На другия ден слугинята пак ви изхвърли като някоя жаба. И вие се чудите какво има тази слугиня с вас, че ви изхвърля. На сутринта станете с една теория - и хас не струвате от нея.
А слугинята даже и не подозира, че има някаква жаба в
кофата
.
Тогава ще ви приведа онзи анекдот, дето две учени жаби живели при един чифликчия. Слушали те да казват - тук се заселил един крайно богат човек. Имал крави. После, казвали, че от едно бяло вещество изваждали масло, като го чукали по особен начин. И после - той имал сирене.
към втори вариант >>
32.
Връзване и развързване
,
МС
, София, 13.7.1930г.,
Ако не знаеш да завързваш въжето на
кофата
, с която ще вадиш вода от кладенеца, ти не можеш да извадиш вода.
Истина ви казвам: „Каквото вържете на земята, вързано ще бъде на небето; и каквото развържете на земята, развързано ще бъде на небето." (– 18 ст.). Сегашният живот е живот на вързване и развързване. Ти не можеш да развържеш това, което не е вързано; и не можеш да вържеш това, което не е развързано. Това, което не е вързано, ще вържеш, а вързаното ще развържеш. Ако знаеш да вързваш това, което не е вързано, и ако знаеш да развързваш вързаното, ти можеш да разбереш великия закон на живота.
Ако не знаеш да завързваш въжето на
кофата
, с която ще вадиш вода от кладенеца, ти не можеш да извадиш вода.
Ако не можеш да вържеш кофата, както трябва, ти ще я спуснеш долу, но тя ще остане в кладенеца и няма да извадиш вода. Кофата трябва да се върже добре, с три възела, за да се извади с нея вода от кладенеца. Че въжето щяло да страда, да дига шум, това е негова работа. То може да дига шум, колкото иска, важно е да се извади вода от кладенеца. Всяко въже съжалява, когато изгуби кофата си и се радва, когато кофата му е на място.
към беседата >>
Ако не можеш да вържеш
кофата
, както трябва, ти ще я спуснеш долу, но тя ще остане в кладенеца и няма да извадиш вода.
Сегашният живот е живот на вързване и развързване. Ти не можеш да развържеш това, което не е вързано; и не можеш да вържеш това, което не е развързано. Това, което не е вързано, ще вържеш, а вързаното ще развържеш. Ако знаеш да вързваш това, което не е вързано, и ако знаеш да развързваш вързаното, ти можеш да разбереш великия закон на живота. Ако не знаеш да завързваш въжето на кофата, с която ще вадиш вода от кладенеца, ти не можеш да извадиш вода.
Ако не можеш да вържеш
кофата
, както трябва, ти ще я спуснеш долу, но тя ще остане в кладенеца и няма да извадиш вода.
Кофата трябва да се върже добре, с три възела, за да се извади с нея вода от кладенеца. Че въжето щяло да страда, да дига шум, това е негова работа. То може да дига шум, колкото иска, важно е да се извади вода от кладенеца. Всяко въже съжалява, когато изгуби кофата си и се радва, когато кофата му е на място. Следователно, ако вие не можете да вържете, както трябва, някоя ваша мисъл за дръжката на кофата и я спуснете в кладенеца, дето вашият ум и дух работят, какво можете да направите?
към беседата >>
Кофата
трябва да се върже добре, с три възела, за да се извади с нея вода от кладенеца.
Ти не можеш да развържеш това, което не е вързано; и не можеш да вържеш това, което не е развързано. Това, което не е вързано, ще вържеш, а вързаното ще развържеш. Ако знаеш да вързваш това, което не е вързано, и ако знаеш да развързваш вързаното, ти можеш да разбереш великия закон на живота. Ако не знаеш да завързваш въжето на кофата, с която ще вадиш вода от кладенеца, ти не можеш да извадиш вода. Ако не можеш да вържеш кофата, както трябва, ти ще я спуснеш долу, но тя ще остане в кладенеца и няма да извадиш вода.
Кофата
трябва да се върже добре, с три възела, за да се извади с нея вода от кладенеца.
Че въжето щяло да страда, да дига шум, това е негова работа. То може да дига шум, колкото иска, важно е да се извади вода от кладенеца. Всяко въже съжалява, когато изгуби кофата си и се радва, когато кофата му е на място. Следователно, ако вие не можете да вържете, както трябва, някоя ваша мисъл за дръжката на кофата и я спуснете в кладенеца, дето вашият ум и дух работят, какво можете да направите? – Нищо не можете да направите.
към беседата >>
Всяко въже съжалява, когато изгуби
кофата
си и се радва, когато
кофата
му е на място.
Ако не знаеш да завързваш въжето на кофата, с която ще вадиш вода от кладенеца, ти не можеш да извадиш вода. Ако не можеш да вържеш кофата, както трябва, ти ще я спуснеш долу, но тя ще остане в кладенеца и няма да извадиш вода. Кофата трябва да се върже добре, с три възела, за да се извади с нея вода от кладенеца. Че въжето щяло да страда, да дига шум, това е негова работа. То може да дига шум, колкото иска, важно е да се извади вода от кладенеца.
Всяко въже съжалява, когато изгуби
кофата
си и се радва, когато
кофата
му е на място.
Следователно, ако вие не можете да вържете, както трябва, някоя ваша мисъл за дръжката на кофата и я спуснете в кладенеца, дето вашият ум и дух работят, какво можете да направите? – Нищо не можете да направите. И тогава, вие можете да имате хиляди кофи, но смисълът на учението не е в многото кофи. Една кофа имайте, но вадете с нея вода! Какво ще ви ползуват хилядата кофи, с които не можете да вадите вода ?
към беседата >>
Следователно, ако вие не можете да вържете, както трябва, някоя ваша мисъл за дръжката на
кофата
и я спуснете в кладенеца, дето вашият ум и дух работят, какво можете да направите?
Ако не можеш да вържеш кофата, както трябва, ти ще я спуснеш долу, но тя ще остане в кладенеца и няма да извадиш вода. Кофата трябва да се върже добре, с три възела, за да се извади с нея вода от кладенеца. Че въжето щяло да страда, да дига шум, това е негова работа. То може да дига шум, колкото иска, важно е да се извади вода от кладенеца. Всяко въже съжалява, когато изгуби кофата си и се радва, когато кофата му е на място.
Следователно, ако вие не можете да вържете, както трябва, някоя ваша мисъл за дръжката на
кофата
и я спуснете в кладенеца, дето вашият ум и дух работят, какво можете да направите?
– Нищо не можете да направите. И тогава, вие можете да имате хиляди кофи, но смисълът на учението не е в многото кофи. Една кофа имайте, но вадете с нея вода! Какво ще ви ползуват хилядата кофи, с които не можете да вадите вода ? Започвате да четете: една, две, пет, сто, хиляда различни кофи по-големина и по форма, но всички са празни.
към беседата >>
Една
кофа
имайте, но вадете с нея вода!
То може да дига шум, колкото иска, важно е да се извади вода от кладенеца. Всяко въже съжалява, когато изгуби кофата си и се радва, когато кофата му е на място. Следователно, ако вие не можете да вържете, както трябва, някоя ваша мисъл за дръжката на кофата и я спуснете в кладенеца, дето вашият ум и дух работят, какво можете да направите? – Нищо не можете да направите. И тогава, вие можете да имате хиляди кофи, но смисълът на учението не е в многото кофи.
Една
кофа
имайте, но вадете с нея вода!
Какво ще ви ползуват хилядата кофи, с които не можете да вадите вода ? Започвате да четете: една, две, пет, сто, хиляда различни кофи по-големина и по форма, но всички са празни. Какво ще ви ползува много знание без въже? Ако имате много знание, но не можете да го използувате, то е ненужен баласт за вас. Вие се нуждаете от здраво въже и от една здрава кофа, с която да можете, когато искате, да вадите вода от кладенеца.
към беседата >>
Вие се нуждаете от здраво въже и от една здрава
кофа
, с която да можете, когато искате, да вадите вода от кладенеца.
Една кофа имайте, но вадете с нея вода! Какво ще ви ползуват хилядата кофи, с които не можете да вадите вода ? Започвате да четете: една, две, пет, сто, хиляда различни кофи по-големина и по форма, но всички са празни. Какво ще ви ползува много знание без въже? Ако имате много знание, но не можете да го използувате, то е ненужен баласт за вас.
Вие се нуждаете от здраво въже и от една здрава
кофа
, с която да можете, когато искате, да вадите вода от кладенеца.
Имате ли много кофи, ще бъдете тъй добри, дето минавате, да оставяте на този, на онзи по една кофа, като задържите и за себе си една. Излишните кофи раздайте на тези, които нямат. И тъй, превеждайте сега. Доколкото ние разбираме великия принцип на живота – Бога, Който работи в света, и доколкото сме съгласни да изпълним Неговата воля още днес, дотолкова и ние можем да бъдем в Негова услуга. Пред Бога седи цялата вечност, на Него се подчиняват и богове, и мъдреци, и философи, които са завършили своето развитие на земята; на Бога се подчиняват и малките хора на земята, на мнозина от които още трябва да се доказва, защо е нужно да се изпълнява волята Божия ; на Бога се подчиняват и бубулечките, и рибите, и птиците, и млекопитаещите.
към беседата >>
Имате ли много кофи, ще бъдете тъй добри, дето минавате, да оставяте на този, на онзи по една
кофа
, като задържите и за себе си една.
Какво ще ви ползуват хилядата кофи, с които не можете да вадите вода ? Започвате да четете: една, две, пет, сто, хиляда различни кофи по-големина и по форма, но всички са празни. Какво ще ви ползува много знание без въже? Ако имате много знание, но не можете да го използувате, то е ненужен баласт за вас. Вие се нуждаете от здраво въже и от една здрава кофа, с която да можете, когато искате, да вадите вода от кладенеца.
Имате ли много кофи, ще бъдете тъй добри, дето минавате, да оставяте на този, на онзи по една
кофа
, като задържите и за себе си една.
Излишните кофи раздайте на тези, които нямат. И тъй, превеждайте сега. Доколкото ние разбираме великия принцип на живота – Бога, Който работи в света, и доколкото сме съгласни да изпълним Неговата воля още днес, дотолкова и ние можем да бъдем в Негова услуга. Пред Бога седи цялата вечност, на Него се подчиняват и богове, и мъдреци, и философи, които са завършили своето развитие на земята; на Бога се подчиняват и малките хора на земята, на мнозина от които още трябва да се доказва, защо е нужно да се изпълнява волята Божия ; на Бога се подчиняват и бубулечките, и рибите, и птиците, и млекопитаещите. Когато майката изпраща дътето си на училище, тя все ще му тури нещо в торбата за ядене.
към беседата >>
33.
Познава гласа му
,
СБ
,
РБ
, Рила, 20.8.1930г.,
Вие имате един дълбок кладенец, от който вадите с
кофа
вода.
Съществува следният закон: всичко изпитвайте, доброто дръжте! Човек не трябва да приема всичко на доверие, но той трябва да проверява, да изпитва нещата. Представете си, че един търговец на въжета дойде при вас и ви предлага от тия въжета, които препоръчва за много здрави. Най-първо вие трябва да ги опитате, за да видите дали наистина тези въжета са яки. Как ще ги опитате: със себе си ли ще направите опита, или с нещо друго?
Вие имате един дълбок кладенец, от който вадите с
кофа
вода.
За тази цел вие закачате кофата, която събира около 100 кг вода, за въжето, което искате да опитате, и я пущате в кладенеца. Така спущате кофата няколко пъти в кладенеца – и ако въжето издържа на тази тежест, значи то е здраво. Тогава може да си купите колкото въжета искате. Обаче опита ще направите първо с кофата, а после със себе си. Ще имате предвид метода: първо ще спуснете въжето с кофата в кладенеца, а после ще влезете вие.
към беседата >>
За тази цел вие закачате
кофата
, която събира около 100 кг вода, за въжето, което искате да опитате, и я пущате в кладенеца.
Човек не трябва да приема всичко на доверие, но той трябва да проверява, да изпитва нещата. Представете си, че един търговец на въжета дойде при вас и ви предлага от тия въжета, които препоръчва за много здрави. Най-първо вие трябва да ги опитате, за да видите дали наистина тези въжета са яки. Как ще ги опитате: със себе си ли ще направите опита, или с нещо друго? Вие имате един дълбок кладенец, от който вадите с кофа вода.
За тази цел вие закачате
кофата
, която събира около 100 кг вода, за въжето, което искате да опитате, и я пущате в кладенеца.
Така спущате кофата няколко пъти в кладенеца – и ако въжето издържа на тази тежест, значи то е здраво. Тогава може да си купите колкото въжета искате. Обаче опита ще направите първо с кофата, а после със себе си. Ще имате предвид метода: първо ще спуснете въжето с кофата в кладенеца, а после ще влезете вие. Казвам: Ева направи опит със себе си и сгреши.
към беседата >>
Така спущате
кофата
няколко пъти в кладенеца – и ако въжето издържа на тази тежест, значи то е здраво.
Представете си, че един търговец на въжета дойде при вас и ви предлага от тия въжета, които препоръчва за много здрави. Най-първо вие трябва да ги опитате, за да видите дали наистина тези въжета са яки. Как ще ги опитате: със себе си ли ще направите опита, или с нещо друго? Вие имате един дълбок кладенец, от който вадите с кофа вода. За тази цел вие закачате кофата, която събира около 100 кг вода, за въжето, което искате да опитате, и я пущате в кладенеца.
Така спущате
кофата
няколко пъти в кладенеца – и ако въжето издържа на тази тежест, значи то е здраво.
Тогава може да си купите колкото въжета искате. Обаче опита ще направите първо с кофата, а после със себе си. Ще имате предвид метода: първо ще спуснете въжето с кофата в кладенеца, а после ще влезете вие. Казвам: Ева направи опит със себе си и сгреши. Да прави човек опити със себе си, т.е.
към беседата >>
Обаче опита ще направите първо с
кофата
, а после със себе си.
Как ще ги опитате: със себе си ли ще направите опита, или с нещо друго? Вие имате един дълбок кладенец, от който вадите с кофа вода. За тази цел вие закачате кофата, която събира около 100 кг вода, за въжето, което искате да опитате, и я пущате в кладенеца. Така спущате кофата няколко пъти в кладенеца – и ако въжето издържа на тази тежест, значи то е здраво. Тогава може да си купите колкото въжета искате.
Обаче опита ще направите първо с
кофата
, а после със себе си.
Ще имате предвид метода: първо ще спуснете въжето с кофата в кладенеца, а после ще влезете вие. Казвам: Ева направи опит със себе си и сгреши. Да прави човек опити със себе си, т.е. със своята душа и със своя дух, това са рисковани неща. Всичко изпитвайте, но себе си не изпитвайте!
към беседата >>
Ще имате предвид метода: първо ще спуснете въжето с
кофата
в кладенеца, а после ще влезете вие.
Вие имате един дълбок кладенец, от който вадите с кофа вода. За тази цел вие закачате кофата, която събира около 100 кг вода, за въжето, което искате да опитате, и я пущате в кладенеца. Така спущате кофата няколко пъти в кладенеца – и ако въжето издържа на тази тежест, значи то е здраво. Тогава може да си купите колкото въжета искате. Обаче опита ще направите първо с кофата, а после със себе си.
Ще имате предвид метода: първо ще спуснете въжето с
кофата
в кладенеца, а после ще влезете вие.
Казвам: Ева направи опит със себе си и сгреши. Да прави човек опити със себе си, т.е. със своята душа и със своя дух, това са рисковани неща. Всичко изпитвайте, но себе си не изпитвайте! Това подразбира: изпитвайте условията, в които живеете, но себе си никога!
към беседата >>
34.
Божествена връзка
,
СБ
,
РБ
, Рила, 21.8.1930г.,
Единият край на въжето се връзва за дръжката на кладенеца, а другият край се връзва за
кофа
, за да се извади вода от кладенеца.
Например за да свържете един конец, той непременно трябва да има два края. Ако конецът имаше само един край, по никой начин не би могъл да се свърже. Защо и как се свързват конците? Защо и как се свързват въжетата, с които се пущат кофите в кладенците? – Конците се свързват един с друг, за да послужат за нещо.
Единият край на въжето се връзва за дръжката на кладенеца, а другият край се връзва за
кофа
, за да се извади вода от кладенеца.
Значи и въжетата се свързват, за да послужат за нещо. Следователно, ако човек не направи някаква връзка, той не може да постигне своите желания. Връзката е метод за постигане на известни желания. Ако имате въже, с което искате да извадите вода, какво трябва да направите? – Ще вържете въжето за кофата и така ще извадите вода.
към беседата >>
– Ще вържете въжето за
кофата
и така ще извадите вода.
Единият край на въжето се връзва за дръжката на кладенеца, а другият край се връзва за кофа, за да се извади вода от кладенеца. Значи и въжетата се свързват, за да послужат за нещо. Следователно, ако човек не направи някаква връзка, той не може да постигне своите желания. Връзката е метод за постигане на известни желания. Ако имате въже, с което искате да извадите вода, какво трябва да направите?
– Ще вържете въжето за
кофата
и така ще извадите вода.
Нямате ли кофа, която да завържете за въжето, не можете да извадите вода. Значи съедините ли двата края, т.е. направите ли връзката добре, вие можете да работите. За да работи човек правилно, у него трябва да стане вътрешно преобразование, което се постига именно чрез връзката. Казвам: човек може да работи само след като направи връзка.
към беседата >>
Нямате ли
кофа
, която да завържете за въжето, не можете да извадите вода.
Значи и въжетата се свързват, за да послужат за нещо. Следователно, ако човек не направи някаква връзка, той не може да постигне своите желания. Връзката е метод за постигане на известни желания. Ако имате въже, с което искате да извадите вода, какво трябва да направите? – Ще вържете въжето за кофата и така ще извадите вода.
Нямате ли
кофа
, която да завържете за въжето, не можете да извадите вода.
Значи съедините ли двата края, т.е. направите ли връзката добре, вие можете да работите. За да работи човек правилно, у него трябва да стане вътрешно преобразование, което се постига именно чрез връзката. Казвам: човек може да работи само след като направи връзка. Работа и връзка вървят едно след друго.
към беседата >>
Колко време трябва да въртите дръжката на колелото, за да спуснете
кофата
в кладенеца и да извадите от него вода?
Христос казва: „Ако и Аз постъпвам като вас, ще бъда подобен вам.“ Съзнавате ли всичко, което вършите, вие живеете по Бога. Живеете ли с тази мисъл дълго време, постъпвате ли според нея, тя ще ви помогне да реализирате всичко добро, което душата ви желае. Как ще ви помогне тази мисъл? За изяснение на въпроса ще приведа следния пример. Представете си, че имате кладенец, дълбок 20–30 м.
Колко време трябва да въртите дръжката на колелото, за да спуснете
кофата
в кладенеца и да извадите от него вода?
– Трябват ви най-много 5–10 минути. Следователно, ако искате да реализирате някое ваше желание, непременно трябва да вървите в правия път. Вървите ли в този път, няма да минат повече от 5–10 минути, и желанието ви ще се реализира. През това време обаче вие трябва да въртите дръжката на колелото, за да спуснете кофата в кладенеца. Ако не знаете как да я въртите или очаквате други да въртят дръжката на колелото, реализирането на вашето желание се отлага.
към беседата >>
През това време обаче вие трябва да въртите дръжката на колелото, за да спуснете
кофата
в кладенеца.
Представете си, че имате кладенец, дълбок 20–30 м. Колко време трябва да въртите дръжката на колелото, за да спуснете кофата в кладенеца и да извадите от него вода? – Трябват ви най-много 5–10 минути. Следователно, ако искате да реализирате някое ваше желание, непременно трябва да вървите в правия път. Вървите ли в този път, няма да минат повече от 5–10 минути, и желанието ви ще се реализира.
През това време обаче вие трябва да въртите дръжката на колелото, за да спуснете
кофата
в кладенеца.
Ако не знаете как да я въртите или очаквате други да въртят дръжката на колелото, реализирането на вашето желание се отлага. Някой казва: „Чакам да дойде някой по-силен от мене, да хване дръжката и да ми извади вода.“ – Това подразбира, че този човек чака благоприятни условия. Не чакайте да дойде по-силен човек от вас, но сами хванете дръжката на колелото и въртете. Няма да минат 5–10 минути, и ще изкарате водата горе. Извадите ли сами вода от кладенеца, останалото време от деня ще употребите за друга работа.
към беседата >>
35.
Разумни промени / Разумно изменение на абсолютното равновесие. Пробуждане на известни сили
,
МОК
, София, 14.11.1930г.,
Докато човек не обърне пълната
кофа
надолу, да изтече съдържанието ѝ, не може да очаква облекчение.
Мнозина казват, че животът е борба. Под думата „борба“ разбираме преодоляване на мъчнотиите, в които човек е поставен. Някои пък казват, че животът е жертва. Наистина, човек не може да използва добрите условия на живота, ако не се пожертва, т.е. ако не се отрече от всичко лично, което го спъва.
Докато човек не обърне пълната
кофа
надолу, да изтече съдържанието ѝ, не може да очаква облекчение.
Следователно, докато човек не обърне кофата на своя личен живот надолу, да се освободи от излишния товар, животът му всякога ще бъде тежък. Представете си, че сте младеж, свършил гимназия. Искате да следвате в университета, но нямате средства и се мъчите при мисълта, че не можете да постигнете целта си. Дето отидете, все тази мисъл носите и пълните кофата си с излишен товар. Обърнете кофата надолу, откажете се от мисълта за следване.
към беседата >>
Следователно, докато човек не обърне
кофата
на своя личен живот надолу, да се освободи от излишния товар, животът му всякога ще бъде тежък.
Под думата „борба“ разбираме преодоляване на мъчнотиите, в които човек е поставен. Някои пък казват, че животът е жертва. Наистина, човек не може да използва добрите условия на живота, ако не се пожертва, т.е. ако не се отрече от всичко лично, което го спъва. Докато човек не обърне пълната кофа надолу, да изтече съдържанието ѝ, не може да очаква облекчение.
Следователно, докато човек не обърне
кофата
на своя личен живот надолу, да се освободи от излишния товар, животът му всякога ще бъде тежък.
Представете си, че сте младеж, свършил гимназия. Искате да следвате в университета, но нямате средства и се мъчите при мисълта, че не можете да постигнете целта си. Дето отидете, все тази мисъл носите и пълните кофата си с излишен товар. Обърнете кофата надолу, откажете се от мисълта за следване. Щом изпразните кофата, животът ви ще стане по-лек.
към беседата >>
Дето отидете, все тази мисъл носите и пълните
кофата
си с излишен товар.
ако не се отрече от всичко лично, което го спъва. Докато човек не обърне пълната кофа надолу, да изтече съдържанието ѝ, не може да очаква облекчение. Следователно, докато човек не обърне кофата на своя личен живот надолу, да се освободи от излишния товар, животът му всякога ще бъде тежък. Представете си, че сте младеж, свършил гимназия. Искате да следвате в университета, но нямате средства и се мъчите при мисълта, че не можете да постигнете целта си.
Дето отидете, все тази мисъл носите и пълните
кофата
си с излишен товар.
Обърнете кофата надолу, откажете се от мисълта за следване. Щом изпразните кофата, животът ви ще стане по-лек. Кажете си: „Благодаря на Бога, че ме изпратил на земята, във Великия университет на живота. Ще живея и ще следвам този университет“. Ще кажете, че искате да учите, докато сте млад, да използвате разумно живота.
към беседата >>
Обърнете
кофата
надолу, откажете се от мисълта за следване.
Докато човек не обърне пълната кофа надолу, да изтече съдържанието ѝ, не може да очаква облекчение. Следователно, докато човек не обърне кофата на своя личен живот надолу, да се освободи от излишния товар, животът му всякога ще бъде тежък. Представете си, че сте младеж, свършил гимназия. Искате да следвате в университета, но нямате средства и се мъчите при мисълта, че не можете да постигнете целта си. Дето отидете, все тази мисъл носите и пълните кофата си с излишен товар.
Обърнете
кофата
надолу, откажете се от мисълта за следване.
Щом изпразните кофата, животът ви ще стане по-лек. Кажете си: „Благодаря на Бога, че ме изпратил на земята, във Великия университет на живота. Ще живея и ще следвам този университет“. Ще кажете, че искате да учите, докато сте млад, да използвате разумно живота. Това не е желание само на едного.
към беседата >>
Щом изпразните
кофата
, животът ви ще стане по-лек.
Следователно, докато човек не обърне кофата на своя личен живот надолу, да се освободи от излишния товар, животът му всякога ще бъде тежък. Представете си, че сте младеж, свършил гимназия. Искате да следвате в университета, но нямате средства и се мъчите при мисълта, че не можете да постигнете целта си. Дето отидете, все тази мисъл носите и пълните кофата си с излишен товар. Обърнете кофата надолу, откажете се от мисълта за следване.
Щом изпразните
кофата
, животът ви ще стане по-лек.
Кажете си: „Благодаря на Бога, че ме изпратил на земята, във Великия университет на живота. Ще живея и ще следвам този университет“. Ще кажете, че искате да учите, докато сте млад, да използвате разумно живота. Това не е желание само на едного. Всички същества искат да живеят.
към беседата >>
Най-първо имате една
кофа
, обърната с устата си нагоре , искате да я пожертвувате – обръщате я с устата надолу .
(втори вариант)
А това е преодоляване на мъчнотиите, с които животът е заобиколен. Тогава ако преведем тази фигура. Това положение на линиите всякога са го считали крайно материалистическо положение, значи, това са насъбрани енергии, които трябва да се употребят някъде. И в живота същият знак е употребен надолу това показва, че тези енергии – надолу, са като един плод, който е узрял и се обръща надолу – имате закона на жертвата. Ти не можеш да изпразниш каквото и да е, ако не речеш да го пожертвуваш.
Най-първо имате една
кофа
, обърната с устата си нагоре , искате да я пожертвувате – обръщате я с устата надолу .
След като обърнете отверстието съдържанието, което има вътре, изтича и кофата става по-лека. Това положение показва, че има известна тежест, известно несносно положение. Да допуснем положението, ти искаш да следваш в училището и да свършиш университета, но пари нямаш. Ти си бременен с една идея, мъчиш се ден, два, три, година, две, три, и все се мъчиш, че пари нямаш. Идеята те мъчи.
към втори вариант >>
След като обърнете отверстието съдържанието, което има вътре, изтича и
кофата
става по-лека.
(втори вариант)
Тогава ако преведем тази фигура. Това положение на линиите всякога са го считали крайно материалистическо положение, значи, това са насъбрани енергии, които трябва да се употребят някъде. И в живота същият знак е употребен надолу това показва, че тези енергии – надолу, са като един плод, който е узрял и се обръща надолу – имате закона на жертвата. Ти не можеш да изпразниш каквото и да е, ако не речеш да го пожертвуваш. Най-първо имате една кофа, обърната с устата си нагоре , искате да я пожертвувате – обръщате я с устата надолу .
След като обърнете отверстието съдържанието, което има вътре, изтича и
кофата
става по-лека.
Това положение показва, че има известна тежест, известно несносно положение. Да допуснем положението, ти искаш да следваш в училището и да свършиш университета, но пари нямаш. Ти си бременен с една идея, мъчиш се ден, два, три, година, две, три, и все се мъчиш, че пари нямаш. Идеята те мъчи. Ти за да се освободиш, казваш на тази идея: не искам да служа на университета, обръщаш кофата надолу и кажеш: олекна ми на душата.
към втори вариант >>
Ти за да се освободиш, казваш на тази идея: не искам да служа на университета, обръщаш
кофата
надолу и кажеш: олекна ми на душата.
(втори вариант)
След като обърнете отверстието съдържанието, което има вътре, изтича и кофата става по-лека. Това положение показва, че има известна тежест, известно несносно положение. Да допуснем положението, ти искаш да следваш в училището и да свършиш университета, но пари нямаш. Ти си бременен с една идея, мъчиш се ден, два, три, година, две, три, и все се мъчиш, че пари нямаш. Идеята те мъчи.
Ти за да се освободиш, казваш на тази идея: не искам да служа на университета, обръщаш
кофата
надолу и кажеш: олекна ми на душата.
Обаче, след време кажеш: не можах да си постигна целта. Сега, това са ред разсъждения, не ги вземайте в сегашния ваш живот, вие сега се спъвате, вие мерите всичко с това, което имате. Казвате: Трябва да се живее! Щом като кажеш, че искаш да живееш, ти произнасяш една формула, която да засяга целия космос, всички същества от най-малките до най-големите все искат да живеят. Това не е нещо ново.
към втори вариант >>
36.
Двама или трима
,
НБ
, София, 23.11.1930г.,
Тя е въжето, с което се връзва
кофата
за вадене на вода от кладенеца.
Защо трябваше Той да се въплъти, да дойде втори път на земята, когато можеше, като Син Божи, да си остане на небето? Казват за Христа, че е вторият Адам. Значи, Той е дохождал един път на земята, дойде втори път, ще дойде и трети път. Аз разглеждам въпросите от научно гледище. Вярата, като външна проява, е едно; като принцип, тя е друго нещо.
Тя е въжето, с което се връзва
кофата
за вадене на вода от кладенеца.
– В какво вярваш? – Като пусна кофата в кладенеца, да извадя вода и я опитам, тогава ще ти кажа, в какво вярвам. Само така ще ти докажа, в какво вярвам. Следователно, знанието, което имам, ще определи качествата на моите вярвания, а не вярата. Ако вярата определяше всичко, защо ни са нужни знанията?
към беседата >>
– Като пусна
кофата
в кладенеца, да извадя вода и я опитам, тогава ще ти кажа, в какво вярвам.
Значи, Той е дохождал един път на земята, дойде втори път, ще дойде и трети път. Аз разглеждам въпросите от научно гледище. Вярата, като външна проява, е едно; като принцип, тя е друго нещо. Тя е въжето, с което се връзва кофата за вадене на вода от кладенеца. – В какво вярваш?
– Като пусна
кофата
в кладенеца, да извадя вода и я опитам, тогава ще ти кажа, в какво вярвам.
Само така ще ти докажа, в какво вярвам. Следователно, знанието, което имам, ще определи качествата на моите вярвания, а не вярата. Ако вярата определяше всичко, защо ни са нужни знанията? Че кой не вярва? Някоя мома, например, вярва, че ще се ожени за княз.
към беседата >>
37.
Здрава основа
,
УС
, София, 4.1.1931г.,
– Тя е
кофа
с която се пренасят нещата от едно място на друго.
Иванчо брои: „1, 2, 3, 4, 5...“ – Какво означава единицата? – Мярка за измерване на всички величини. – Така е, единицата е основната мярка, без която нищо не се постига. Тя урежда всичко, тя управлява света. – Какво означава двойката?
– Тя е
кофа
с която се пренасят нещата от едно място на друго.
Двойката учи хората как да си помагат. Тя означава пълнене и празнене. – Какво означава тройката? – Тя учи човека да оценява нещата, както търговецът слага цена на стоката си. Който оценява нещата, той има право да яде и пие.
към беседата >>
38.
Колелото на съзнанието / Закон на редуването. Функции на числата – колелото на човешкото съзнание
,
МОК
, София, 16.1.1931г.,
Щом
кофата
, т.е.
до зенита. От зенита радостта му постепенно се намалява, докато съвършено изчезне. Той се чуди къде отиде радостта му и казва: „Изпразни се нещо в мене. Какво стана, не зная, настъпи някаква промяна в съзнанието ми“. Много естествено!
Щом
кофата
, т.е.
сърцето му, се напълни с радост, непременно трябва да се изпразни, за да може отново да се напълни. – Къде отиде радостта му? – В басейна на градинаря, който ще полива своите цветя и зеленчуци. Радвайте се, когато вашите кофички се изпразват, за да поливат зеленчуците. Ако никой не жертва своята радост за поливане на градини и бостани, човечеството ще бъде лишено от благата на живота.
към беседата >>
Следователно, ако
кофата
ти се изпразни, не страдай за това.
Колелото на живота се върти, мислите и чувствата се въртят заедно с него. Ако човек не разбира това, може да се обърка и да се отчае. Но като знае, че нещата всеки момент се сменят, ще каже: „Колелото се върти. Ще имам търпение да дочакам благоприятните условия“. Който движи колелото, той знае защо нещата стават по един, а не по друг начин.
Следователно, ако
кофата
ти се изпразни, не страдай за това.
Ако се обезсърчиш, не се отчайвай. Ако забогатееш, не бързай да се радваш. След забогатяването иде изпразването. Това са преходни неща. важно е човек да разбира нещата.
към беседата >>
Сега това положение е чисто механическо; но представете си, че като един човек, ти имаш жажда, значи, след като се напълни тази
кофа
какво трябва да правиш?
(втори вариант)
Отишло е в улука на градинаря. Сега аз ви давам това, за да може да си изясните някои ваши състояния, които постоянно се менят. Вие сте поставени в тези колелета и постоянно се изменят състоянията ви. Ту сте радостни, ту сте скръбни, от едната, от другата страна, обикаляте, питате: Това моето състояние се промени или защо аз изгубих парите си? Че ако ти не беше изгубил парите си, градината и всичкият този зеленчук не може да израсне, но благодарение че изгуби всичките тези богатства, зеленчукът се полива, той се ражда и израства градината; и благодарение че това богатство е неизчерпаемо оттам, отгдето го вземате, пак ще вземеш и ще поливаш градината.
Сега това положение е чисто механическо; но представете си, че като един човек, ти имаш жажда, значи, след като се напълни тази
кофа
какво трябва да правиш?
Във физическо отношение трябва да държиш водата, вечерта тя се излее. Ти кажеш, не зная как стана това, ту се пълни, ту се изпразни. Не разбирам този великия закон. Питам, ако ти си едно органическо същество с това съзнание, какво ще правиш? Щом си жаден, ще пиеш, а другото ще иде в улука в градината на градинаря.
към втори вариант >>
Питам тогава, след като се изпразни една
кофа
, ще има ли тя своята тежест?
(втори вариант)
ЗАКОН НА РЕДУВАНЕ. Щом се каже редуване, се разбира движение на съзнанието. Можем да направим един превод на движението; от едно физическо движение да минем към едно психическо движение. Искате вие да знаете защо се изменя вашето съзнание? При всичките тези единици са турнати такива кофички; когато всички са празни, те имат една и съща тежест и всички си мязат, щом всички се напълнят, те пак имат определена тежест, но всички не са еднакви.
Питам тогава, след като се изпразни една
кофа
, ще има ли тя своята тежест?
Ще има разбира се. Каква ще бъде тежестта на една кофа? Да турим определената тежест, че е 10 грама. А тези 10 грама съдържат 1000 грама. Значи това, което човек може в даден случай, е 10 пъти повече, отколкото самата тежест на единицата.
към втори вариант >>
Каква ще бъде тежестта на една
кофа
?
(втори вариант)
Можем да направим един превод на движението; от едно физическо движение да минем към едно психическо движение. Искате вие да знаете защо се изменя вашето съзнание? При всичките тези единици са турнати такива кофички; когато всички са празни, те имат една и съща тежест и всички си мязат, щом всички се напълнят, те пак имат определена тежест, но всички не са еднакви. Питам тогава, след като се изпразни една кофа, ще има ли тя своята тежест? Ще има разбира се.
Каква ще бъде тежестта на една
кофа
?
Да турим определената тежест, че е 10 грама. А тези 10 грама съдържат 1000 грама. Значи това, което човек може в даден случай, е 10 пъти повече, отколкото самата тежест на единицата. Единицата може да носи един товар 100 пъти повече; какво ще стане след като се напълнят тези кофи и се изпразват? Какво ще стане с това съзнание?
към втори вариант >>
С всяко едно почерпване, те се изтъркват и губят от своята тежест; и кофите наместо 10 грама, стават 9, 8, 7, докато дойде една
кофа
и стане 1 грам, а може да стане и 0 грама; какво става тогава с
кофата
?
(втори вариант)
Значи това, което човек може в даден случай, е 10 пъти повече, отколкото самата тежест на единицата. Единицата може да носи един товар 100 пъти повече; какво ще стане след като се напълнят тези кофи и се изпразват? Какво ще стане с това съзнание? Ще има движение. Тъй. Ако процесът става чисто механически, изяснението на законите, които съществуват в природата, тези кофички постепенно ще се изтъркат съвсем.
С всяко едно почерпване, те се изтъркват и губят от своята тежест; и кофите наместо 10 грама, стават 9, 8, 7, докато дойде една
кофа
и стане 1 грам, а може да стане и 0 грама; какво става тогава с
кофата
?
Тя изчезва. Ако тя се е изтъркала. Но представете си, че процесът е такъв, какъвто в растителното царство. Защото и едно колело е една кофичка, едно колело. Но там процесът е обратен,там всяка една кофичка, не само че не се изтърква, но там след като всяка една кофичка почерпва вода, тя расте.
към втори вариант >>
Щом минем към третата категория, казваме: Вярно е, напълни се
кофата
!
(втори вариант)
При първата категория ти казваш: Отиде животът! Свърши се всичко! Щом мине O, изтокът на живота, слънцето е изгряло и ти казваш: Възможно е пак да получа, аз съм се обезсърдчил, но тази работа може да се поправи; някои ми казаха, че след 5 минути, тази работа ще се поправи. Та във втората категория имаме ОБНАДЕЖДАВАНЕ, какъв знак да турим на обнадеждаването? Този знак ще турим – то е придобиване на съзнанието на богатство.
Щом минем към третата категория, казваме: Вярно е, напълни се
кофата
!
И той сам се чуди как е станало това. Той не забелязва движението на това колело. То вече е пълно с всички богатства, пак идва радост. Това е в третата категория. Но му държат лекция, морал.
към втори вариант >>
Тази работа ще се оправи, като отида на онзи свят, разбира, като се завърти колелото и слезне
кофата
долу, и почерпи водата на новия живот, който трябва да дойде в неговото съзнание.
(втори вариант)
Според този закон (чертежа), онзи свят не е долу (реката), или не е горе. Ние сега го търсим все горе. Сега, както е в картината, онзи свят е долу. Значи истинският свят, дето казвате вие: Добър е Господ! Това е долу.
Тази работа ще се оправи, като отида на онзи свят, разбира, като се завърти колелото и слезне
кофата
долу, и почерпи водата на новия живот, който трябва да дойде в неговото съзнание.
Това може да го наричате, както искате. Тогава той веднага ще се подмлади. Та всяка една ваша мисъл, всяко едно ваше желание може да мине през 4 състояния. Най-първо на крайното обезсърдчение. Щом дойдете до изтока, почвате да казвате: Възможно е тази работа да се измени, случва се, всичко е възможно.
към втори вариант >>
Старият човек, който умира, е като
кофата
, която се е изпразнила.
(втори вариант)
– Да се обезсърдчава, да се обнадеждава, да реализира и да морализира. Сега тези ще ги преведете на съвременен език. Първо да се изпразниш, второ да се приготвиш за напълване, да се напълниш и после пак да се приготвиш за изпразване. И ние виждаме това колело го има в живота. Най-първо къде ще турите стария човек?
Старият човек, който умира, е като
кофата
, която се е изпразнила.
В този кръг при едно и две го няма. При три се ражда старият, оформява се и старият човек пак се проявява, казва: Нашето положение. Това е само за едно обяснение вътре. Да се обясни един процес на природата, който става. Защото, ако не можете да си обясните това, вие ще си биете главата.
към втори вариант >>
Щом станеш много набожен, много морален, ще знаеш, че скоро ще се изпразни
кофата
ти.
(втори вариант)
Не можеше ли друго яче? Е, не може. При това колело друго яче не може. Най-първо ще се обезсърдчиш, ще мислиш, че всичко си изгубил, после ще се насърдчиш, после какво ще стане? Ще има придобивка, ще се напълниш и най-после ще добиеш един морален живот.
Щом станеш много набожен, много морален, ще знаеш, че скоро ще се изпразни
кофата
ти.
Сега всички са материалисти, държат всичко в ръцете си, след това материалистите стават набожни и като станат набожни, съвсем се изпразнят; защото набожността иска изпразване, самоотричане. Дето казва Толстой: Крайното обезсърдчение е крайно самоотричане. Самоотрекъл се той от себе си, казва: Няма да го бъде. И след това казва, трябва да се живее. Та казвам, има една работа извънка това колело.
към втори вариант >>
Изпразнила се една
кофа
, не плачи за изпразнената
кофа
.
(втори вариант)
Сменя се, сменя и най-после ние се забъркаме, ти казваш, не зная как да мисля! Не, ти ще кажеш така: КОЛЕЛОТО СЕ ДВИЖИ! Нищо повече! Не тургай отговорност за греха. Каквото става, кажи: Онзи, който движи колелото, знае защо го движи.
Изпразнила се една
кофа
, не плачи за изпразнената
кофа
.
Обезсърдчила се една кофа, не се обезсърдчавай с нея. Напълнила се кофата, не се радвай с нея. Морализират те; ти от тези привидните състояния не се радвай. Това още не е човекът. Това, което е дадено отвънка, то е привидно.
към втори вариант >>
Обезсърдчила се една
кофа
, не се обезсърдчавай с нея.
(втори вариант)
Не, ти ще кажеш така: КОЛЕЛОТО СЕ ДВИЖИ! Нищо повече! Не тургай отговорност за греха. Каквото става, кажи: Онзи, който движи колелото, знае защо го движи. Изпразнила се една кофа, не плачи за изпразнената кофа.
Обезсърдчила се една
кофа
, не се обезсърдчавай с нея.
Напълнила се кофата, не се радвай с нея. Морализират те; ти от тези привидните състояния не се радвай. Това още не е човекът. Това, което е дадено отвънка, то е привидно. Той не е разбрал още защо се морализира, защо, защо се обезсърдчава.
към втори вариант >>
Напълнила се
кофата
, не се радвай с нея.
(втори вариант)
Нищо повече! Не тургай отговорност за греха. Каквото става, кажи: Онзи, който движи колелото, знае защо го движи. Изпразнила се една кофа, не плачи за изпразнената кофа. Обезсърдчила се една кофа, не се обезсърдчавай с нея.
Напълнила се
кофата
, не се радвай с нея.
Морализират те; ти от тези привидните състояния не се радвай. Това още не е човекът. Това, което е дадено отвънка, то е привидно. Той не е разбрал още защо се морализира, защо, защо се обезсърдчава. Има една нова философия – ДА РАЗБИРАШ!
към втори вариант >>
39.
Причини за несполуки
,
ООК
, София, 25.2.1931г.,
Човек се колебае да влезе, или да не влезе в един дълбок кладенец, докато намери дълго въже, с което или сам да се спусне или
кофата
да пусне да извади вода.
То е материал, с който човек може да направи нещо, но в никой случай не може да съгради здание за живеене. Колебанието трябва да бъде кратковременно, докато човек се определи в нещо. За пример, човек се колебае кой път да хване. Обикновено човек се колебае пред две неща, докато реши кое от тях да избере. Щом избере едното, колебанието изчезва.
Човек се колебае да влезе, или да не влезе в един дълбок кладенец, докато намери дълго въже, с което или сам да се спусне или
кофата
да пусне да извади вода.
Обаче, ако въжето е с 15-20 см. по-късо, отколкото трябва, кофата на може да опре до дъното на кладенеца. Въжето трябва да бъде с 15-20 см. по-дълго, за да може кофата свободно да се спусне в кладенеца и да извади от него вода. Докато кофата не се обърне настрана, вие не можете да извадите вода от кладенеца.
към беседата >>
по-късо, отколкото трябва,
кофата
на може да опре до дъното на кладенеца.
За пример, човек се колебае кой път да хване. Обикновено човек се колебае пред две неща, докато реши кое от тях да избере. Щом избере едното, колебанието изчезва. Човек се колебае да влезе, или да не влезе в един дълбок кладенец, докато намери дълго въже, с което или сам да се спусне или кофата да пусне да извади вода. Обаче, ако въжето е с 15-20 см.
по-късо, отколкото трябва,
кофата
на може да опре до дъното на кладенеца.
Въжето трябва да бъде с 15-20 см. по-дълго, за да може кофата свободно да се спусне в кладенеца и да извади от него вода. Докато кофата не се обърне настрана, вие не можете да извадите вода от кладенеца. Обърнете ли я настрана, тя свободно нагребва вода, колкото трябва. Следователно, както изваждането на вода от кладенеца с кофа е в зависимост от дължината на въжето, така и реализирането на идеите е в зависимост от дължината на въжето, с което са вързани.
към беседата >>
по-дълго, за да може
кофата
свободно да се спусне в кладенеца и да извади от него вода.
Щом избере едното, колебанието изчезва. Човек се колебае да влезе, или да не влезе в един дълбок кладенец, докато намери дълго въже, с което или сам да се спусне или кофата да пусне да извади вода. Обаче, ако въжето е с 15-20 см. по-късо, отколкото трябва, кофата на може да опре до дъното на кладенеца. Въжето трябва да бъде с 15-20 см.
по-дълго, за да може
кофата
свободно да се спусне в кладенеца и да извади от него вода.
Докато кофата не се обърне настрана, вие не можете да извадите вода от кладенеца. Обърнете ли я настрана, тя свободно нагребва вода, колкото трябва. Следователно, както изваждането на вода от кладенеца с кофа е в зависимост от дължината на въжето, така и реализирането на идеите е в зависимост от дължината на въжето, с което са вързани. Как става това? Разрешението на този въпрос ще намерите в буквата „К".
към беседата >>
Докато
кофата
не се обърне настрана, вие не можете да извадите вода от кладенеца.
Човек се колебае да влезе, или да не влезе в един дълбок кладенец, докато намери дълго въже, с което или сам да се спусне или кофата да пусне да извади вода. Обаче, ако въжето е с 15-20 см. по-късо, отколкото трябва, кофата на може да опре до дъното на кладенеца. Въжето трябва да бъде с 15-20 см. по-дълго, за да може кофата свободно да се спусне в кладенеца и да извади от него вода.
Докато
кофата
не се обърне настрана, вие не можете да извадите вода от кладенеца.
Обърнете ли я настрана, тя свободно нагребва вода, колкото трябва. Следователно, както изваждането на вода от кладенеца с кофа е в зависимост от дължината на въжето, така и реализирането на идеите е в зависимост от дължината на въжето, с което са вързани. Как става това? Разрешението на този въпрос ще намерите в буквата „К". Написана в геометрически вид, буквата „К" представлява действие на противоположни сили.
към беседата >>
Следователно, както изваждането на вода от кладенеца с
кофа
е в зависимост от дължината на въжето, така и реализирането на идеите е в зависимост от дължината на въжето, с което са вързани.
по-късо, отколкото трябва, кофата на може да опре до дъното на кладенеца. Въжето трябва да бъде с 15-20 см. по-дълго, за да може кофата свободно да се спусне в кладенеца и да извади от него вода. Докато кофата не се обърне настрана, вие не можете да извадите вода от кладенеца. Обърнете ли я настрана, тя свободно нагребва вода, колкото трябва.
Следователно, както изваждането на вода от кладенеца с
кофа
е в зависимост от дължината на въжето, така и реализирането на идеите е в зависимост от дължината на въжето, с което са вързани.
Как става това? Разрешението на този въпрос ще намерите в буквата „К". Написана в геометрически вид, буквата „К" представлява действие на противоположни сили. Като си противодействат, те образуват остри ъгли. Когато острите ъгли станат прави, човек дохожда до разрешение на въпросите.
към беседата >>
40.
Справедливи
,
МОК
, София, 13.3.1931г.,
Или представете си сега някоя сестра е дежурна, нали тук има дежурства, и носи тя една голяма
кофа
да пали собата, ти минеш и кажеш, нека се научат тъй да си носят.
(втори вариант)
И-не, да видим как ще приложите справедливостта. Да допуснем един ден си правиш упражненията на пианото и иде една сестра, виртуозка, иска тя да свири, какво ще правиш? (Ще отстъпя). Това е справедливо. Но седиш ти и си правиш оглушки и си свириш.
Или представете си сега някоя сестра е дежурна, нали тук има дежурства, и носи тя една голяма
кофа
да пали собата, ти минеш и кажеш, нека се научат тъй да си носят.
А хубаво е да идеш, да кажеш, справедливостта налага да хванеш от другата страна. Но ти ще кажеш какво ще кажат другите братя – а, тя, младата сестра. Тогава ти вземи кофата, донеси я. При това, то е справедливо, туй е благородство! Какво ще кажат хората, това остави, в моя ум трябва да приложа справедливостта аз.
към втори вариант >>
Тогава ти вземи
кофата
, донеси я.
(втори вариант)
Това е справедливо. Но седиш ти и си правиш оглушки и си свириш. Или представете си сега някоя сестра е дежурна, нали тук има дежурства, и носи тя една голяма кофа да пали собата, ти минеш и кажеш, нека се научат тъй да си носят. А хубаво е да идеш, да кажеш, справедливостта налага да хванеш от другата страна. Но ти ще кажеш какво ще кажат другите братя – а, тя, младата сестра.
Тогава ти вземи
кофата
, донеси я.
При това, то е справедливо, туй е благородство! Какво ще кажат хората, това остави, в моя ум трябва да приложа справедливостта аз. В даден случай или да хвана превъзлото, или да взема кофата. Или някоя сестра отива за вода, тебе ти дойде на ум ... В света, аз помня само един пример, веднъж караха една кола с въглища за нашия Изгрев, колата с бял кон, слабичък кон, а каруцата хубаво натоварена, че конят не може да изтегли колата. От подире вървят три ученички от 8-ми клас.
към втори вариант >>
В даден случай или да хвана превъзлото, или да взема
кофата
.
(втори вариант)
А хубаво е да идеш, да кажеш, справедливостта налага да хванеш от другата страна. Но ти ще кажеш какво ще кажат другите братя – а, тя, младата сестра. Тогава ти вземи кофата, донеси я. При това, то е справедливо, туй е благородство! Какво ще кажат хората, това остави, в моя ум трябва да приложа справедливостта аз.
В даден случай или да хвана превъзлото, или да взема
кофата
.
Или някоя сестра отива за вода, тебе ти дойде на ум ... В света, аз помня само един пример, веднъж караха една кола с въглища за нашия Изгрев, колата с бял кон, слабичък кон, а каруцата хубаво натоварена, че конят не може да изтегли колата. От подире вървят три ученички от 8-ми клас. Казват, я да помогнем на този кон и всички се втурнаха и чак до горе тикаха, помогнаха на коня и после като се връщаха, почнаха да припкат и да играят. Една благородна черта: да помогнем на този бедния кон! Това е справедливо!
към втори вариант >>
41.
Денят на Божията работа
,
РБ
, 7-те езера, 16.7.1931г.,
В такъв случай, когато сте скръбни, обременени от нещо, направете следния опит: вземете една
кофа
и полейте с нея десет пъти вода върху някой голям камък, като си кажете: „Както водата измива камъка, така нека измие, нека отнесе и моята скръб“.
Когато сте неразположени, натъжени от нещо, правете различни опити, да трансформирате състоянието си. Ако човек е посветен, той ще се ползва от всичко. Вземете, за пример, мъха. Камъните, които не могат да служат като почва за висшите растения, са добра почва за мъха. За да живее върху камъните, мъхът все извлича някаква храна от тях.
В такъв случай, когато сте скръбни, обременени от нещо, направете следния опит: вземете една
кофа
и полейте с нея десет пъти вода върху някой голям камък, като си кажете: „Както водата измива камъка, така нека измие, нека отнесе и моята скръб“.
Вие ще кажете, че такъв опит е смешен, защото не може да даде никакви резултати. Опитайте се, може този камък, като на мъха, да ви даде нещо. Питам: камъните, като се пекат, не дават ли нещо? Вие пак ще кажете, че е невъзможно камък да се пече. Какво ще кажете за варовика тогава?
към беседата >>
42.
Отиване и връщане
,
СБ
, София, 21.8.1931г.,
Представете си, че някой човек е пътувал четири-пет деня, гърлото му е пресъхнало от жажда, но никъде не може да намери вода; най-после той вижда един кладенец с чиста, хубава вода, но без
кофа
, без въже; оглежда се натук-натам, не знае как да извади вода, да уталожи жаждата си, да слезе в кладенеца – не може, кладенецът е дълбок десет метра; обикаля около кладенеца, мъчи се от жажда, но жив човек няма около него.
Някой казва: „Аз имам пълно доверие на хората” – този човек не говори истината – защо? Преди всичко той няма доверие на себе си. Щом няма доверие на себе си, той не може да има доверие и на другите хора; който няма вяра в себе си, той не може да вярва и в Бога. Някой човек не вярва в Бога, а казва, че вярва на хората – това е невъзможно, такава вяра се нарича вярване, но не е онази положителна Вяра, която може да прави чудеса. Аз изнасям тия неща с цел да размишлявате, да схващате същината на идеите; има идеи, разбирането на които е така необходимо, както водата е необходима за жадния пътник.
Представете си, че някой човек е пътувал четири-пет деня, гърлото му е пресъхнало от жажда, но никъде не може да намери вода; най-после той вижда един кладенец с чиста, хубава вода, но без
кофа
, без въже; оглежда се натук-натам, не знае как да извади вода, да уталожи жаждата си, да слезе в кладенеца – не може, кладенецът е дълбок десет метра; обикаля около кладенеца, мъчи се от жажда, но жив човек няма около него.
По едно време той вижда, че иде човек към кладенеца и в ръката си носи кофа, вързана с въже. В дадения случай най-важните неща в живота на жадния пътник са кофата и въжето, всички други въпроси – за дълбочината на кладенеца, за начина, по който е направен, за формата му – остават настрана като второстепенни, като маловажни. Съществените неща за жадния пътник са кофата и въжето – чрез тях той ще разреши една задача, която го измъчва. Казвам: ако човекът, който носи въжето, е ваш приятел, вие ще се радвате, че го срещате, той ще ви спаси от голямата жажда. Обаче ако е ваш неприятел, вие няма да се радвате, защото той може да увие въжето около врата ви и вие като круша да увиснете на някое дърво – какво ще стане после с вас?
към беседата >>
По едно време той вижда, че иде човек към кладенеца и в ръката си носи
кофа
, вързана с въже.
Преди всичко той няма доверие на себе си. Щом няма доверие на себе си, той не може да има доверие и на другите хора; който няма вяра в себе си, той не може да вярва и в Бога. Някой човек не вярва в Бога, а казва, че вярва на хората – това е невъзможно, такава вяра се нарича вярване, но не е онази положителна Вяра, която може да прави чудеса. Аз изнасям тия неща с цел да размишлявате, да схващате същината на идеите; има идеи, разбирането на които е така необходимо, както водата е необходима за жадния пътник. Представете си, че някой човек е пътувал четири-пет деня, гърлото му е пресъхнало от жажда, но никъде не може да намери вода; най-после той вижда един кладенец с чиста, хубава вода, но без кофа, без въже; оглежда се натук-натам, не знае как да извади вода, да уталожи жаждата си, да слезе в кладенеца – не може, кладенецът е дълбок десет метра; обикаля около кладенеца, мъчи се от жажда, но жив човек няма около него.
По едно време той вижда, че иде човек към кладенеца и в ръката си носи
кофа
, вързана с въже.
В дадения случай най-важните неща в живота на жадния пътник са кофата и въжето, всички други въпроси – за дълбочината на кладенеца, за начина, по който е направен, за формата му – остават настрана като второстепенни, като маловажни. Съществените неща за жадния пътник са кофата и въжето – чрез тях той ще разреши една задача, която го измъчва. Казвам: ако човекът, който носи въжето, е ваш приятел, вие ще се радвате, че го срещате, той ще ви спаси от голямата жажда. Обаче ако е ваш неприятел, вие няма да се радвате, защото той може да увие въжето около врата ви и вие като круша да увиснете на някое дърво – какво ще стане после с вас? Ще узреете – който ви опита, ще каже: „Хубава е тази круша”, обаче вие ще кажете: „Само аз зная през колко страдания преминах, докато дойда до това положение.
към беседата >>
В дадения случай най-важните неща в живота на жадния пътник са
кофата
и въжето, всички други въпроси – за дълбочината на кладенеца, за начина, по който е направен, за формата му – остават настрана като второстепенни, като маловажни.
Щом няма доверие на себе си, той не може да има доверие и на другите хора; който няма вяра в себе си, той не може да вярва и в Бога. Някой човек не вярва в Бога, а казва, че вярва на хората – това е невъзможно, такава вяра се нарича вярване, но не е онази положителна Вяра, която може да прави чудеса. Аз изнасям тия неща с цел да размишлявате, да схващате същината на идеите; има идеи, разбирането на които е така необходимо, както водата е необходима за жадния пътник. Представете си, че някой човек е пътувал четири-пет деня, гърлото му е пресъхнало от жажда, но никъде не може да намери вода; най-после той вижда един кладенец с чиста, хубава вода, но без кофа, без въже; оглежда се натук-натам, не знае как да извади вода, да уталожи жаждата си, да слезе в кладенеца – не може, кладенецът е дълбок десет метра; обикаля около кладенеца, мъчи се от жажда, но жив човек няма около него. По едно време той вижда, че иде човек към кладенеца и в ръката си носи кофа, вързана с въже.
В дадения случай най-важните неща в живота на жадния пътник са
кофата
и въжето, всички други въпроси – за дълбочината на кладенеца, за начина, по който е направен, за формата му – остават настрана като второстепенни, като маловажни.
Съществените неща за жадния пътник са кофата и въжето – чрез тях той ще разреши една задача, която го измъчва. Казвам: ако човекът, който носи въжето, е ваш приятел, вие ще се радвате, че го срещате, той ще ви спаси от голямата жажда. Обаче ако е ваш неприятел, вие няма да се радвате, защото той може да увие въжето около врата ви и вие като круша да увиснете на някое дърво – какво ще стане после с вас? Ще узреете – който ви опита, ще каже: „Хубава е тази круша”, обаче вие ще кажете: „Само аз зная през колко страдания преминах, докато дойда до това положение. Какво постигнах от това, хората се радват, опитват ме, но аз страдам.” Тъй щото крушите не са нищо друго, освен хора, закачени на дърветата от своите неприятели; тези круши са пролели безброй сълзи, защото са минали през най-лошите условия на Живота – лошите условия за крушите дават добри плодове на хората.
към беседата >>
Съществените неща за жадния пътник са
кофата
и въжето – чрез тях той ще разреши една задача, която го измъчва.
Някой човек не вярва в Бога, а казва, че вярва на хората – това е невъзможно, такава вяра се нарича вярване, но не е онази положителна Вяра, която може да прави чудеса. Аз изнасям тия неща с цел да размишлявате, да схващате същината на идеите; има идеи, разбирането на които е така необходимо, както водата е необходима за жадния пътник. Представете си, че някой човек е пътувал четири-пет деня, гърлото му е пресъхнало от жажда, но никъде не може да намери вода; най-после той вижда един кладенец с чиста, хубава вода, но без кофа, без въже; оглежда се натук-натам, не знае как да извади вода, да уталожи жаждата си, да слезе в кладенеца – не може, кладенецът е дълбок десет метра; обикаля около кладенеца, мъчи се от жажда, но жив човек няма около него. По едно време той вижда, че иде човек към кладенеца и в ръката си носи кофа, вързана с въже. В дадения случай най-важните неща в живота на жадния пътник са кофата и въжето, всички други въпроси – за дълбочината на кладенеца, за начина, по който е направен, за формата му – остават настрана като второстепенни, като маловажни.
Съществените неща за жадния пътник са
кофата
и въжето – чрез тях той ще разреши една задача, която го измъчва.
Казвам: ако човекът, който носи въжето, е ваш приятел, вие ще се радвате, че го срещате, той ще ви спаси от голямата жажда. Обаче ако е ваш неприятел, вие няма да се радвате, защото той може да увие въжето около врата ви и вие като круша да увиснете на някое дърво – какво ще стане после с вас? Ще узреете – който ви опита, ще каже: „Хубава е тази круша”, обаче вие ще кажете: „Само аз зная през колко страдания преминах, докато дойда до това положение. Какво постигнах от това, хората се радват, опитват ме, но аз страдам.” Тъй щото крушите не са нищо друго, освен хора, закачени на дърветата от своите неприятели; тези круши са пролели безброй сълзи, защото са минали през най-лошите условия на Живота – лошите условия за крушите дават добри плодове на хората. Радостта и доволството на хората от вкусните плодове на крушата мязат на радостта на генерала за славата, която придобил на бойното поле; там той рязал глави, сякъл хора и за тези подвизи се прославил – всички казват за него: „Юнак е нашият генерал, голям герой е, заслужава да получи кръст за храброст!
към беседата >>
43.
Според делата
,
НБ
, София, 20.12.1931г.,
Отишъл при един магазин, заключен с
кофар
и започнал да реже
кофара
.
Една ученичка в гимназията имала много забележки; директорът на гимназията й прави бележка и тя, за да покаже, че е много чувствителна, иска да заплаче, но не може; започнала тогава да плюе и маже очите си, за да се представи, че плаче. Питам: един човек, крито е наплюнчил очите си, за да се покаже, че плаче, какъв плач е този? После, някой въздъхне, но не е никакво въздишане. Тия положения мязат на случая с Настрадин Ходжа: като обеднял, той тръгнал да иска пари на заем от този и от онзи богат. Накрая един ден си купил една пила.
Отишъл при един магазин, заключен с
кофар
и започнал да реже
кофара
.
Питат го: – Какво правиш, Настрадин Ходжа? – Свиря на кемане. – Ами гласът му къде е? – Гласът му утре ще излезе...
към беседата >>
Ние нямаме онова спокойствие на Сократа, който завел веднъж своя приятел в дома си, а в това време Ксантипа, неговата жена, изляла върху него
кофа
с вода.
Свършва той своята беседа и дохожда една телеграма, в която му съобщават, че сестрата на неговата жена е умряла. Викнала жена му да плаче и той започнал да плаче. Той опровергал своята проповед. Или казвате, че не трябва да се безпокоите. Бръкнете в джоба си - изгубили сте 1000 лева!
Ние нямаме онова спокойствие на Сократа, който завел веднъж своя приятел в дома си, а в това време Ксантипа, неговата жена, изляла върху него
кофа
с вода.
Той казва: „Не се безпокой, тази сутрин не се мих и моята възлюбена, като отлична жена, е решила да ме умие. Затова го прави." Пита го приятелят му: „По този ли начин те мие? " – По някой път, то е изключение. Тук само в дадения случай е така. Сега някои ще вземат да казват, че жената била много лоша.
към беседата >>
44.
Човешкото лице
,
МОК
, София, 26.2.1932г.,
Кажи му, влез в
кофата
и като влезе завърти, за да излезе навън, за да му покажеш как се изважда.
(втори вариант)
Тури изваждането и го извади навън. Ти казваш: Ти му прости. Тогава не излиза. Ти ще му кажеш аз зная да смятам. Ще дойдеш до него и ще му кажеш: Ела насам да те науча.
Кажи му, влез в
кофата
и като влезе завърти, за да излезе навън, за да му покажеш как се изважда.
Особено страданието не обича да го изваждаш. Ти казваш: Прости му, обикни го. Не, с любов не става. Ти лошия човек колкото повече го обичаш, толкоз по-лош става. Разбирайте ме сега.
към втори вариант >>
45.
Закон за частите и за цялото / Законът на частите и законът на цялото
,
ООК
, София, 18.5.1932г.,
ще отивате на оня свят и пак ще се връщате, както
кофата
се издига и спуща на зъбчатото колело.
На такъв морал не може да се разчита. Има един камертон, който не се влияе от никакви външни и вътрешни условия. Има един морал, който също не се влияе от никакви условия. Като наблюдавам живота ви, виждам, че вие ще срещнете големи спънки и мъчнотии, от които косата ви ще побелее. Ще умирате и ще се прераждате, т.е.
ще отивате на оня свят и пак ще се връщате, както
кофата
се издига и спуща на зъбчатото колело.
Докато сте на това колело, кофата ще се издига и спуща, ще се пълни и празни, ще се радвате и скърбите, без да постигнете нещо съществено. Радостта и скръбта не са ваши. Влизате в една къща, където хората живеят добре. Всички са радостни, и вие се радвате, но радостта ви е чужда. Влизате в друга къща и виждате, че там има мъртвец.
към беседата >>
Докато сте на това колело,
кофата
ще се издига и спуща, ще се пълни и празни, ще се радвате и скърбите, без да постигнете нещо съществено.
Има един камертон, който не се влияе от никакви външни и вътрешни условия. Има един морал, който също не се влияе от никакви условия. Като наблюдавам живота ви, виждам, че вие ще срещнете големи спънки и мъчнотии, от които косата ви ще побелее. Ще умирате и ще се прераждате, т.е. ще отивате на оня свят и пак ще се връщате, както кофата се издига и спуща на зъбчатото колело.
Докато сте на това колело,
кофата
ще се издига и спуща, ще се пълни и празни, ще се радвате и скърбите, без да постигнете нещо съществено.
Радостта и скръбта не са ваши. Влизате в една къща, където хората живеят добре. Всички са радостни, и вие се радвате, но радостта ви е чужда. Влизате в друга къща и виждате, че там има мъртвец. Всички плачат, и вие плачете, но скръбта ви е чужда.
към беседата >>
Човек не трябва да държи една
кофа
на едно келяво.
(втори вариант)
Ако вашия морал вие го държите в кутия, за да не се разваля, вие нищо не може да направите с него. Камертон, който дава правилен тон, той не се разваля от външните условия. Има един, който не се влияе. Заключението е - по този начин, по който вие вървите, ще срещнете толкова несрети в живота си, че ще се чудите, ще побелеят косите ви, ще отидете на оня свят и ще се връщате. Да отивате и да се връщате на онова келяво, тя се дига, и пак се спуща надолу.
Човек не трябва да държи една
кофа
на едно келяво.
Но той трябва да излезе от келявото. Докато сте на келявото, вие нищо не разбирате. Вие може да имате, каквото искате, като келяво. Кофата веднъж ще бъде празна, веднъж пълна. Ще имате ту радост, ту скръб.
към втори вариант >>
Кофата
веднъж ще бъде празна, веднъж пълна.
(втори вариант)
Да отивате и да се връщате на онова келяво, тя се дига, и пак се спуща надолу. Човек не трябва да държи една кофа на едно келяво. Но той трябва да излезе от келявото. Докато сте на келявото, вие нищо не разбирате. Вие може да имате, каквото искате, като келяво.
Кофата
веднъж ще бъде празна, веднъж пълна.
Ще имате ту радост, ту скръб. Радостта пълни, а скръбта празни. Тази скръб и тази радост не са твои. Някой умрял. Вие влизате в къщата, всички скърбят, и вие скърбите Тази скръб е чужда.
към втори вариант >>
46.
Любов, обич и почит / Почит към себе си, любов към Бога, обич към ближния
,
ООК
, София, 1.6.1932г.,
Един ден той върви по пътя и една жена, която си къпала детето, излиза с
кофата
и хвърля
кофата
с помия върху него.
(втори вариант)
Но едновременно с патологичеситe признаци природата е турила върху ноктите и естеетвени признаци. Тези признаци трябва да ги знаеш. Има условия, при които тези болезнени състояния трябва да ги махнеш и се посочва начин, по който трябва да ги махнеш. Запример, ако има знаци за болезненото състояние в белия дроб и върху ноктите, то върху тях има същевременно и признаци за здравословното състояние, което показва какво трябва да правиш. Един във Варна лежал от треска седем години.
Един ден той върви по пътя и една жена, която си къпала детето, излиза с
кофата
и хвърля
кофата
с помия върху него.
Той трескав, върви и трепери. Той се стресва и оздравява. Той става скован и изменя се състоянието на трескавия човек. Това болезнено състояние, тази топла вода отгде дойде. Той не могъл да си обясни в първия момент и оздравява.
към втори вариант >>
47.
Знание и прилагане
,
ООК
, София, 8.6.1932г.,
Докато вярва, момата движи дръжката на кладенеца, спуща и тегли
кофата
, вади вода.
Тя си мисли, че е постигнала щастието на земята, че небето се отворило за нея, и ангелите й пеят песни. След една година тя казва: Какво обещаваше той, а какво излезе! – Къде е погрешката? – Младата мома е изгубила първата си вяра, а младият момък – първата си любов. Ще направя един паралел.
Докато вярва, момата движи дръжката на кладенеца, спуща и тегли
кофата
, вади вода.
Щом се скъса въжето, кофата остава в кладенеца. Значи, момата губи вярата си, слиза долу и казва: Няма я първата любов. Ако младата мома беше запазила първата си вяра, и момъкът щеше да бъде такъв, какъвто тя си го представяше. Следователно, каквито са отношенията на младата мома към момъка, такива са отношенията на хората към Бога. Първият човек е вярвал в Бога, като в същество, което никога не изменя любовта си.
към беседата >>
Щом се скъса въжето,
кофата
остава в кладенеца.
След една година тя казва: Какво обещаваше той, а какво излезе! – Къде е погрешката? – Младата мома е изгубила първата си вяра, а младият момък – първата си любов. Ще направя един паралел. Докато вярва, момата движи дръжката на кладенеца, спуща и тегли кофата, вади вода.
Щом се скъса въжето,
кофата
остава в кладенеца.
Значи, момата губи вярата си, слиза долу и казва: Няма я първата любов. Ако младата мома беше запазила първата си вяра, и момъкът щеше да бъде такъв, какъвто тя си го представяше. Следователно, каквито са отношенията на младата мома към момъка, такива са отношенията на хората към Бога. Първият човек е вярвал в Бога, като в същество, което никога не изменя любовта си. Наистина, няма случай в историята на човешкото развитие, дето Бог да не е устоял на думата си и да е изменил на своята любов.
към беседата >>
48.
Живейте разумно
,
НБ
, София, 19.6.1932г.,
Хубаво е, ако богатият е напълнена
кофа
на едно колело, ще излея водата, а бедният е празна
кофа
на това колело.
Сегашните хора се стремят да направят външния живот щастлив. Искат едно идеално знание, искат да турят едно равенство между богати и сиромаси, нещо, което е невъзможно. Искат да турят ред и порядък в света. Отде ще вземете модел? Ако накараме богатите хора, ако им вземем богатството, а сиромасите да ги турим на тяхно място, каква полза?
Хубаво е, ако богатият е напълнена
кофа
на едно колело, ще излея водата, а бедният е празна
кофа
на това колело.
Богатият не е богат винаги. Богатият е богат, докато изсипе водата е богат. Щом престане да изсипва, е сиромах. Щом нагребе отдолу, пак става богат. Заблуждението седи в това, когато казваш: Виж, той богат станал.
към беседата >>
49.
Най-малкото добро
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 20.7.1932г.,
Искате ли да пиете вода от кладенеца, там ще имате нужда първо от
кофа
, а после всеки ще пие по свой начин.
По-нататък, кой как пие, не се интересувай. Нека всеки пие, както намира за добре! Един може да пие направо от извора с устата си, друг – с ръката си, трети – с чашка и т.н. Всеки ще пие вода по своему. Ако се намерите пред някой кладенец, как ще пиете вода?
Искате ли да пиете вода от кладенеца, там ще имате нужда първо от
кофа
, а после всеки ще пие по свой начин.
Тъй щото, иска ли човек да се добере до най-малкото добро в себе си, той трябва да се освободи от външните впечатления за хората, да остави хората настрана, да не се занимава с тях. Преди всичко хората не си приличат. Външните проявления, това не е човекът. Някой се разгневил – това не е човекът. Някой се проявил зле – това не е човекът.
към беседата >>
50.
С притчи
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 4.8.1932г.,
Когато човек си създава излишни страдания, той прилича на малкото дете, което, като види, че някой голям човек вади вода от кладенеца с
кофа
, приближава се при него и му казва: „Чичо, дай и на мене да извадя вода“.
Старите ще кажат: „За нас не е толкова важно да растем на височина, но как да се справим с мъчнотиите и страданията си? “ И за това има начин. Той е следният: стремете се поне един час през деня да гледате на хората, като че вие сте в тях; техните страдания и радости да бъдат ваши. Постигнете ли това, вие ще изпитате голяма приятност, ще забравите себе си, ще забравите вашите страдания и ще се слеете с общото, с цялото битие. По този начин вие ще се освободите от излишни мъчнотии и страдания.
Когато човек си създава излишни страдания, той прилича на малкото дете, което, като види, че някой голям човек вади вода от кладенеца с
кофа
, приближава се при него и му казва: „Чичо, дай и на мене да извадя вода“.
Може ли това дете да извади вода от кладенеца? – Не може. То ще си създаде само излишни страдания. Казвам: не поверявай другиму ръчката, с която вадиш вода. Не давай другиму кофата, с която си започнал да вадиш вода.
към беседата >>
Не давай другиму
кофата
, с която си започнал да вадиш вода.
Когато човек си създава излишни страдания, той прилича на малкото дете, което, като види, че някой голям човек вади вода от кладенеца с кофа, приближава се при него и му казва: „Чичо, дай и на мене да извадя вода“. Може ли това дете да извади вода от кладенеца? – Не може. То ще си създаде само излишни страдания. Казвам: не поверявай другиму ръчката, с която вадиш вода.
Не давай другиму
кофата
, с която си започнал да вадиш вода.
Спуснал ли си веднъж кофата, не я давай другиму, докато ти не извадиш вода с нея. Като свършиш работата си, дай кофата на други да вадят вода. Не давай на други да ти направят това, което ти сам можеш да си направиш. Обаче, ако не можеш нещо да направиш, нека други го направят заради тебе. Докато можеш да направиш нещо, не се лишавай от известна опитност.
към беседата >>
Спуснал ли си веднъж
кофата
, не я давай другиму, докато ти не извадиш вода с нея.
Може ли това дете да извади вода от кладенеца? – Не може. То ще си създаде само излишни страдания. Казвам: не поверявай другиму ръчката, с която вадиш вода. Не давай другиму кофата, с която си започнал да вадиш вода.
Спуснал ли си веднъж
кофата
, не я давай другиму, докато ти не извадиш вода с нея.
Като свършиш работата си, дай кофата на други да вадят вода. Не давай на други да ти направят това, което ти сам можеш да си направиш. Обаче, ако не можеш нещо да направиш, нека други го направят заради тебе. Докато можеш да направиш нещо, не се лишавай от известна опитност. Сам изтегли кофата, която си спуснал в кладенеца.
към беседата >>
Като свършиш работата си, дай
кофата
на други да вадят вода.
– Не може. То ще си създаде само излишни страдания. Казвам: не поверявай другиму ръчката, с която вадиш вода. Не давай другиму кофата, с която си започнал да вадиш вода. Спуснал ли си веднъж кофата, не я давай другиму, докато ти не извадиш вода с нея.
Като свършиш работата си, дай
кофата
на други да вадят вода.
Не давай на други да ти направят това, което ти сам можеш да си направиш. Обаче, ако не можеш нещо да направиш, нека други го направят заради тебе. Докато можеш да направиш нещо, не се лишавай от известна опитност. Сам изтегли кофата, която си спуснал в кладенеца. На път с един крак не тръгвай.
към беседата >>
Сам изтегли
кофата
, която си спуснал в кладенеца.
Спуснал ли си веднъж кофата, не я давай другиму, докато ти не извадиш вода с нея. Като свършиш работата си, дай кофата на други да вадят вода. Не давай на други да ти направят това, което ти сам можеш да си направиш. Обаче, ако не можеш нещо да направиш, нека други го направят заради тебе. Докато можеш да направиш нещо, не се лишавай от известна опитност.
Сам изтегли
кофата
, която си спуснал в кладенеца.
На път с един крак не тръгвай. На нива с една ръка не отивай. При Бога с едно око не ходи. Казвате: „Нали е писано в Евангелието, че ако дясното око те съблазнява, да го извадиш“. Казвам: окото, което съблазнява човека, е око на дявола.
към беседата >>
51.
Новите възгледи
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 7.8.1932г.,
Ти пущаш
кофата
в кладенеца и вадиш вода.
“ – Благодари, че си минал, именно, по този път. – „Да, но не съм израснал достатъчно, не съм като другите хора.“ – Благодари, че не си като другите хора. – „Направих една голяма погрешка.“ – Благодари и за това. Ако не беше я направил, ти нямаше да знаеш къде е слабото ти място. Може би твоята погрешка носи благо на друго някое същество.
Ти пущаш
кофата
в кладенеца и вадиш вода.
Кладенецът вика след тебе, ругае те, че си взел от водата му. Обаче ти занасяш водата на някой жаден пътник и се радваш, че си му услужил. Твоята грешка е по отношение на кладенеца, но не и към жадния човек. След това завали дъжд, в кладенеца се събере не една, а две кофи вода. Следователно човек трябва да има дълбоко разбиране за всичко, което става в живота.
към беседата >>
Една
кофа
вода ще изтеглят от вас, две ще дойдат.
Обаче ти занасяш водата на някой жаден пътник и се радваш, че си му услужил. Твоята грешка е по отношение на кладенеца, но не и към жадния човек. След това завали дъжд, в кладенеца се събере не една, а две кофи вода. Следователно човек трябва да има дълбоко разбиране за всичко, което става в живота. Каквото става в даден момент, то е най-доброто.
Една
кофа
вода ще изтеглят от вас, две ще дойдат.
Едно страдание ще преживееш, две радости ще дойдат. Кога? – Само ако вървите по новия път – пътят на Любовта, Мъдростта и Истината. И тъй, не разрешавайте, нито примирявайте противоречията в живота. За пример, вие ли вдигнахте мъглата? – Не.
към беседата >>
52.
Слизане и възлизане
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 23.8.1932г.,
Един ден той ѝ изпратил една
кофа
брашно, в която сложил една кесия със злато.
той не може да даде мястото, откъдето Духът излиза. И сиромахът е прав, когато дава всичкото си богатство. Той знае, че е придобил много знания, и непременно трябва да ги предаде и на други, за да придобие нови. Аз зная, че вие ще предадете на други това, което ви говорих сега, без още сами да сте го проверили; щом го предадете, едновременно с това всичко ще изгубите. После ще се намерите в положението на онази бедна вдовица, която по незнание, от бързане, изгубила една кесия със злато, която един богат човек ѝ подарил.
Един ден той ѝ изпратил една
кофа
брашно, в която сложил една кесия със злато.
Като видяла кофата с брашното, тя си казала: „Кой ще меси сега това брашно? Нямам време да меся, но ще го продам на някого, да взема малко пари, да си купя нещо“. Минал покрай дома ѝ един човек, и тя му продала брашното. – „Поне ще се улесня малко.“ – Да, ще се улесни, но ще отиде златото! Казвам: не продавайте брашното с кофите си, преди да сте го пресипали, да видите какво има в него.
към беседата >>
Като видяла
кофата
с брашното, тя си казала: „Кой ще меси сега това брашно?
И сиромахът е прав, когато дава всичкото си богатство. Той знае, че е придобил много знания, и непременно трябва да ги предаде и на други, за да придобие нови. Аз зная, че вие ще предадете на други това, което ви говорих сега, без още сами да сте го проверили; щом го предадете, едновременно с това всичко ще изгубите. После ще се намерите в положението на онази бедна вдовица, която по незнание, от бързане, изгубила една кесия със злато, която един богат човек ѝ подарил. Един ден той ѝ изпратил една кофа брашно, в която сложил една кесия със злато.
Като видяла
кофата
с брашното, тя си казала: „Кой ще меси сега това брашно?
Нямам време да меся, но ще го продам на някого, да взема малко пари, да си купя нещо“. Минал покрай дома ѝ един човек, и тя му продала брашното. – „Поне ще се улесня малко.“ – Да, ще се улесни, но ще отиде златото! Казвам: не продавайте брашното с кофите си, преди да сте го пресипали, да видите какво има в него. Както виждате, Бог ни изпитва по разни начини, да видим колко сме умни.
към беседата >>
53.
Тънки и дебели линии
,
МОК
, София, 2.9.1932г.,
Този взел
кофата
, онзи взел друга.
(втори вариант)
Ако има нещо да те спъва в характера, в постъпките, извади го. В окултната наука туй трябва да извадите. Мене ми разправяше един приятел, казва, така снощи седя и не зная какъв е нашият Изгрев. 12 стомни изчезнаха. Този взел, онзи взел.
Този взел
кофата
, онзи взел друга.
Занесъл я, оставил я някъде и нищо не връщат. Стомните няма, кофите няма, трябва да се търсят по целия Изгрев. Всички тези, които са взели, са слушали лекции, говорят за окултизъм и като вземат стомната, оставят я някъде, като че друг някой трябва да върне стомната. Вземеш една стомна, услужиш си, занеси я на същото място. Пълна си я взел, пълна я върни.
към втори вариант >>
54.
Разумните сили / Разумните сили в природата
,
ООК
, София, 28.9.1932г.,
Ако ти туриш в кладенеца дебело въже и пуснеш
кофата
, ти имаш за цел да извадиш голямо количество вода.
(втори вариант)
Но онзи, който поръчва, какъв трябва да бъде пръстенът? „Не зная как трябва да се направи и точно какъв да бъде.“ Например колко широк трябва да бъде? Някой път пръстенът на някоя мома е тесен или широк. Може би малко злато са имали, затова е тесен пръстенът им. А пък някой път е богат човекът, пък има тесен пръстен.
Ако ти туриш в кладенеца дебело въже и пуснеш
кофата
, ти имаш за цел да извадиш голямо количество вода.
Ако е тънко това въже, следователно малко вода ще извадиш. И тогава аз разсъждавам: Ако пръстенът на една млада булка е широк и дебел, то от нея много чакат; ако е тесен, те малко чакат. В природата, като кажеш нещо, ако не говориш разумно, ще има своите последствия. Ти казваш: „Аз да оздравея, ще направя за Господа това и онова.“ Но те държат на думата ти. Ти обещаваш, но като оздравееш, не правиш това.
към втори вариант >>
55.
Правила за живота
,
УС
, София, 2.10.1932г.,
– Отиваш при него, нямаш въже, нямаш
кофа
, не можеш да си извадиш вода.
– Защото го занимаваш с човешки работи. На Божественото никой не се противопоставя. Кой извор е отказвал да ти даде от своята вода? Обаче, кладенецът някога може да ти откаже. – Защо?
– Отиваш при него, нямаш въже, нямаш
кофа
, не можеш да си извадиш вода.
Значи, изворът, като Божествен, всякога дава. Кладенецът, направен от човека, някога дава, а някога не дава. При това, изворът дава, колкото трябва. Това е правият път на действие. Кладенецът е като хората.
към беседата >>
Той казва: Готов съм да ти дам вода колкото искаш, но условията са неблагоприятни – въже няма,
кофа
няма.
Значи, изворът, като Божествен, всякога дава. Кладенецът, направен от човека, някога дава, а някога не дава. При това, изворът дава, колкото трябва. Това е правият път на действие. Кладенецът е като хората.
Той казва: Готов съм да ти дам вода колкото искаш, но условията са неблагоприятни – въже няма,
кофа
няма.
Така казват и хората. Като объркат работите си, те казват: Светът е лош, животът е тежък. Жената мете къщата си, вдигне прах и казва: Къщата е лоша, много прах събира. – Не е лоша къщата, но ти не знаеш, как да метеш. Съвременните хора сами вдигат прах, а търсят причината вън.
към беседата >>
56.
Любов към Бога / Люби Бога
,
ООК
, София, 2.11.1932г.,
Когато спускаш въжето в кладенеца, за да напълниш
кофата
, и после я изваждаш навън, и двата процеса са един и същ - в първия случай спускаш празна
кофа
, а във втория я вадиш пълна.
Диригентът трябва да се прониква от музиката. Същото се отнася и до речта - за да изкаже една мисъл или една дума, езикът се нуждае от такт. Опитай да изговориш думата свобода, да видиш на колко места езикът ти ще се завърти. Опитай да вземеш един чист тон на цигулката, да видиш на колко места ще спреш. Това са механични процеси, но и те се основават на един вътрешен закон.
Когато спускаш въжето в кладенеца, за да напълниш
кофата
, и после я изваждаш навън, и двата процеса са един и същ - в първия случай спускаш празна
кофа
, а във втория я вадиш пълна.
Какъв смисъл има, ако спускаш пълна кофа, а вадиш празна? Това е неразбиране на закона. Казвам: добре и правилно е изговорена думата, когато между езика и сърцето има известна връзка. Ако изговориш думата любов, а в сърцето ти я няма, това значи, че кофата ти е празна, това значи, да свириш без такт и диригент. Някой свири без диригент по-добре от онзи, който има диригент.
към беседата >>
Какъв смисъл има, ако спускаш пълна
кофа
, а вадиш празна?
Същото се отнася и до речта - за да изкаже една мисъл или една дума, езикът се нуждае от такт. Опитай да изговориш думата свобода, да видиш на колко места езикът ти ще се завърти. Опитай да вземеш един чист тон на цигулката, да видиш на колко места ще спреш. Това са механични процеси, но и те се основават на един вътрешен закон. Когато спускаш въжето в кладенеца, за да напълниш кофата, и после я изваждаш навън, и двата процеса са един и същ - в първия случай спускаш празна кофа, а във втория я вадиш пълна.
Какъв смисъл има, ако спускаш пълна
кофа
, а вадиш празна?
Това е неразбиране на закона. Казвам: добре и правилно е изговорена думата, когато между езика и сърцето има известна връзка. Ако изговориш думата любов, а в сърцето ти я няма, това значи, че кофата ти е празна, това значи, да свириш без такт и диригент. Някой свири без диригент по-добре от онзи, който има диригент. Музиката трябва да изпъква, а не диригентът.
към беседата >>
Ако изговориш думата любов, а в сърцето ти я няма, това значи, че
кофата
ти е празна, това значи, да свириш без такт и диригент.
Това са механични процеси, но и те се основават на един вътрешен закон. Когато спускаш въжето в кладенеца, за да напълниш кофата, и после я изваждаш навън, и двата процеса са един и същ - в първия случай спускаш празна кофа, а във втория я вадиш пълна. Какъв смисъл има, ако спускаш пълна кофа, а вадиш празна? Това е неразбиране на закона. Казвам: добре и правилно е изговорена думата, когато между езика и сърцето има известна връзка.
Ако изговориш думата любов, а в сърцето ти я няма, това значи, че
кофата
ти е празна, това значи, да свириш без такт и диригент.
Някой свири без диригент по-добре от онзи, който има диригент. Музиката трябва да изпъква, а не диригентът. Което излиза от човека, то повдига музиканта. Ще кажете, че и без диригент може. Не, диригентът е на място, но и музикантите трябва да са на мястото си.
към беседата >>
Когато теглиш въжето и снемеш
кофата
долу, или правиш обратно движение, то тези два процеса не са ли едни и същи.
(втори вариант)
Запример изговорете думата „свобода“ и вижте на колко места вашия език ще се завърти, докато изкаже това слово. Или вземете един тон на цигулката и ще вземете лъка или отгоре или отдолу. Това са много механически процеси. В музиката някои тонове трябва да се вземат отдолу с лъка или отгоре. Това е пак основано на един закон.
Когато теглиш въжето и снемеш
кофата
долу, или правиш обратно движение, то тези два процеса не са ли едни и същи.
В единия случай снемаш кофата, а в другия – издигаш пълната кофа. Ако издигаме праздната кофа, нищо не знаем, ако издигаме пълната кофа, има смисъл. Ако искаш да изразиш думата „любов“, но ако думата „любов“ няма никакво съдържание, в твоето сърдце или в твоя ум, ти може да и дадеш какъвто такт искаш, но това ще бъде праздна кофа. Аз някой път свиря без такт и без диригент. Аз съм виждал някои оркестри свирят без никой диригент и свирят 10 пъти по-хубаво.
към втори вариант >>
В единия случай снемаш
кофата
, а в другия – издигаш пълната
кофа
.
(втори вариант)
Или вземете един тон на цигулката и ще вземете лъка или отгоре или отдолу. Това са много механически процеси. В музиката някои тонове трябва да се вземат отдолу с лъка или отгоре. Това е пак основано на един закон. Когато теглиш въжето и снемеш кофата долу, или правиш обратно движение, то тези два процеса не са ли едни и същи.
В единия случай снемаш
кофата
, а в другия – издигаш пълната
кофа
.
Ако издигаме праздната кофа, нищо не знаем, ако издигаме пълната кофа, има смисъл. Ако искаш да изразиш думата „любов“, но ако думата „любов“ няма никакво съдържание, в твоето сърдце или в твоя ум, ти може да и дадеш какъвто такт искаш, но това ще бъде праздна кофа. Аз някой път свиря без такт и без диригент. Аз съм виждал някои оркестри свирят без никой диригент и свирят 10 пъти по-хубаво. Има едно вътрешно съотношение.
към втори вариант >>
Ако издигаме праздната
кофа
, нищо не знаем, ако издигаме пълната
кофа
, има смисъл.
(втори вариант)
Това са много механически процеси. В музиката някои тонове трябва да се вземат отдолу с лъка или отгоре. Това е пак основано на един закон. Когато теглиш въжето и снемеш кофата долу, или правиш обратно движение, то тези два процеса не са ли едни и същи. В единия случай снемаш кофата, а в другия – издигаш пълната кофа.
Ако издигаме праздната
кофа
, нищо не знаем, ако издигаме пълната
кофа
, има смисъл.
Ако искаш да изразиш думата „любов“, но ако думата „любов“ няма никакво съдържание, в твоето сърдце или в твоя ум, ти може да и дадеш какъвто такт искаш, но това ще бъде праздна кофа. Аз някой път свиря без такт и без диригент. Аз съм виждал някои оркестри свирят без никой диригент и свирят 10 пъти по-хубаво. Има едно вътрешно съотношение. Диригентът не трябва да изпъква, защото главното – хората не искат да видят как той дава такт, а искат да чуят музиката.
към втори вариант >>
Ако искаш да изразиш думата „любов“, но ако думата „любов“ няма никакво съдържание, в твоето сърдце или в твоя ум, ти може да и дадеш какъвто такт искаш, но това ще бъде праздна
кофа
.
(втори вариант)
В музиката някои тонове трябва да се вземат отдолу с лъка или отгоре. Това е пак основано на един закон. Когато теглиш въжето и снемеш кофата долу, или правиш обратно движение, то тези два процеса не са ли едни и същи. В единия случай снемаш кофата, а в другия – издигаш пълната кофа. Ако издигаме праздната кофа, нищо не знаем, ако издигаме пълната кофа, има смисъл.
Ако искаш да изразиш думата „любов“, но ако думата „любов“ няма никакво съдържание, в твоето сърдце или в твоя ум, ти може да и дадеш какъвто такт искаш, но това ще бъде праздна
кофа
.
Аз някой път свиря без такт и без диригент. Аз съм виждал някои оркестри свирят без никой диригент и свирят 10 пъти по-хубаво. Има едно вътрешно съотношение. Диригентът не трябва да изпъква, защото главното – хората не искат да видят как той дава такт, а искат да чуят музиката. Онзи, който е композирал, и той е условие, както диригента.
към втори вариант >>
57.
Новата канализация
,
ООК
, София, 30.11.1932г.,
Колелото се върти: едната
кофа
се върти, другата се изпразва.
– Така трябва да бъде. -Защо съм щастлив? – Така трябва да бъде. Каквито обяснения и да ви се дадат, въпросите ще останат пак неясни. На едно колело са закачени две кофи.
Колелото се върти: едната
кофа
се върти, другата се изпразва.
Каквото и да правите, все едно и също нещо ще става: празнене и пълнене. Дали ще се пълниш, или изпразваш, все ще се движиш. – Защо е така? – Така е, другояче не може. – Не може ли да не се черпи вода чрез колелото?
към беседата >>
И тъй да се движиш, и иначе да се движиш; и тъй да го теглиш, и иначе да го теглиш, едната
кофа
ще теглиш празна, а другата – пълна.
(втори вариант)
Защо трябва да бъдеш щастлив? – Така е, ти трябва да бъдеш щастлив, нищо повече. Вие туряте две кофи на колело, едната се пълни, а другата се празни. Казвате: „Защо е така направено? “ Както и да обърнете колелото, така е, няма какво да правите, все същият закон – едното колело се празни, а другото се пълни.
И тъй да се движиш, и иначе да се движиш; и тъй да го теглиш, и иначе да го теглиш, едната
кофа
ще теглиш празна, а другата – пълна.
Другояче, в дадения момент, не може. Някой казва: „Не може ли без да се тегли водата? “ – Може, но ако си умен само. Наместо да теглиш тази вода с колелото и с кофите, ще си докараш вода от Рила, по канализацията. Тогава ще се има пред вид човешкия ум, човешката съобразителност.
към втори вариант >>
58.
Затвор и освобождение
,
МОК
, София, 10.3.1933г.,
Неговият добър приятел, като разбрал намерението му, взел една
кофа
с чиста вода и тръгнал след него.
Под „концентрация“ разбирам още, след като сте направили една погрешка, да се опитате да възстановите хармонията между своя ум, сърце и воля. Това значи влизане в естествения, хармоничен ред на силите, които премахват непотребните неща – спънки в човешкия живот. Например, каква по-голяма дисхармония би могла да се произведе от желанието на човека да се удави, да се отрови – да се самоубие; или каква по-голяма дисхармония от тази – човек да се отрече от своите религиозни вярвания или научни изследвания. Отричането още нищо не разрешава. Един българин, отчаян от живота си, решил да се удави.
Неговият добър приятел, като разбрал намерението му, взел една
кофа
с чиста вода и тръгнал след него.
В момента, когато се готвел да се хвърли във водата, приятелят му се засилил и излял върху него кофата с вода. Той се стреснал веднага, обърнал се назад и го попитал: „Защо ме намокри? “ Той не помислил даже, че като се хвърли във водата, цял ще се измокри, а се пази от една кофа вода. Постъпката на приятеля му го стреснала, и той се върнал у дома. Като размишлявал, той си казвал: „Добре, че ме заляха с вода, да ми дойде умът в главата“.
към беседата >>
В момента, когато се готвел да се хвърли във водата, приятелят му се засилил и излял върху него
кофата
с вода.
Това значи влизане в естествения, хармоничен ред на силите, които премахват непотребните неща – спънки в човешкия живот. Например, каква по-голяма дисхармония би могла да се произведе от желанието на човека да се удави, да се отрови – да се самоубие; или каква по-голяма дисхармония от тази – човек да се отрече от своите религиозни вярвания или научни изследвания. Отричането още нищо не разрешава. Един българин, отчаян от живота си, решил да се удави. Неговият добър приятел, като разбрал намерението му, взел една кофа с чиста вода и тръгнал след него.
В момента, когато се готвел да се хвърли във водата, приятелят му се засилил и излял върху него
кофата
с вода.
Той се стреснал веднага, обърнал се назад и го попитал: „Защо ме намокри? “ Той не помислил даже, че като се хвърли във водата, цял ще се измокри, а се пази от една кофа вода. Постъпката на приятеля му го стреснала, и той се върнал у дома. Като размишлявал, той си казвал: „Добре, че ме заляха с вода, да ми дойде умът в главата“. Значи, като ти дойде мисъл за давене, излей върху главата си кофа вода, тя ще те тонира, ще възстанови твоето равновесие.
към беседата >>
“ Той не помислил даже, че като се хвърли във водата, цял ще се измокри, а се пази от една
кофа
вода.
Отричането още нищо не разрешава. Един българин, отчаян от живота си, решил да се удави. Неговият добър приятел, като разбрал намерението му, взел една кофа с чиста вода и тръгнал след него. В момента, когато се готвел да се хвърли във водата, приятелят му се засилил и излял върху него кофата с вода. Той се стреснал веднага, обърнал се назад и го попитал: „Защо ме намокри?
“ Той не помислил даже, че като се хвърли във водата, цял ще се измокри, а се пази от една
кофа
вода.
Постъпката на приятеля му го стреснала, и той се върнал у дома. Като размишлявал, той си казвал: „Добре, че ме заляха с вода, да ми дойде умът в главата“. Значи, като ти дойде мисъл за давене, излей върху главата си кофа вода, тя ще те тонира, ще възстанови твоето равновесие. Следователно, когато някой от вас заболее от хрема, треска или друга болест, цярът им е котел с вода. Той ще ви ободри и ще внесе в ума ви една красива мисъл, а в сърцето – едно красиво чувство.
към беседата >>
Значи, като ти дойде мисъл за давене, излей върху главата си
кофа
вода, тя ще те тонира, ще възстанови твоето равновесие.
В момента, когато се готвел да се хвърли във водата, приятелят му се засилил и излял върху него кофата с вода. Той се стреснал веднага, обърнал се назад и го попитал: „Защо ме намокри? “ Той не помислил даже, че като се хвърли във водата, цял ще се измокри, а се пази от една кофа вода. Постъпката на приятеля му го стреснала, и той се върнал у дома. Като размишлявал, той си казвал: „Добре, че ме заляха с вода, да ми дойде умът в главата“.
Значи, като ти дойде мисъл за давене, излей върху главата си
кофа
вода, тя ще те тонира, ще възстанови твоето равновесие.
Следователно, когато някой от вас заболее от хрема, треска или друга болест, цярът им е котел с вода. Той ще ви ободри и ще внесе в ума ви една красива мисъл, а в сърцето – едно красиво чувство.
към беседата >>
59.
Начало и край
,
УС
, София, 12.3.1933г.,
– Въжето на
кофата
, с която вадиш вода от кладенеца, е слабо и не може да я издържи.
Днес в училищата изучават геометрия, но тя няма приложение в живота. Много неща липсват в живота. Така също и математиката няма още приложение. Като ученик, изучаваш математика, а не знаеш ще те скъсат ли по някой предмет или не. – Какво значи скъсване?
– Въжето на
кофата
, с която вадиш вода от кладенеца, е слабо и не може да я издържи.
– Какво трябва да се прави? – Не се лакоми да вадиш вода с голяма кофа. Щом въжето ти е слабо, ще си послужиш с по-малка кофа. Голямата кофа не е за тебе. – „Ама защо ме скъсаха?
към беседата >>
– Не се лакоми да вадиш вода с голяма
кофа
.
Така също и математиката няма още приложение. Като ученик, изучаваш математика, а не знаеш ще те скъсат ли по някой предмет или не. – Какво значи скъсване? – Въжето на кофата, с която вадиш вода от кладенеца, е слабо и не може да я издържи. – Какво трябва да се прави?
– Не се лакоми да вадиш вода с голяма
кофа
.
Щом въжето ти е слабо, ще си послужиш с по-малка кофа. Голямата кофа не е за тебе. – „Ама защо ме скъсаха? “ – Защото кофата е тежка, голяма, а въжето ти е слабо. Ако искаш да не те късат, купи си малка кофа и дебело въже.
към беседата >>
Щом въжето ти е слабо, ще си послужиш с по-малка
кофа
.
Като ученик, изучаваш математика, а не знаеш ще те скъсат ли по някой предмет или не. – Какво значи скъсване? – Въжето на кофата, с която вадиш вода от кладенеца, е слабо и не може да я издържи. – Какво трябва да се прави? – Не се лакоми да вадиш вода с голяма кофа.
Щом въжето ти е слабо, ще си послужиш с по-малка
кофа
.
Голямата кофа не е за тебе. – „Ама защо ме скъсаха? “ – Защото кофата е тежка, голяма, а въжето ти е слабо. Ако искаш да не те късат, купи си малка кофа и дебело въже. Там е разрешението на въпроса.
към беседата >>
Голямата
кофа
не е за тебе.
– Какво значи скъсване? – Въжето на кофата, с която вадиш вода от кладенеца, е слабо и не може да я издържи. – Какво трябва да се прави? – Не се лакоми да вадиш вода с голяма кофа. Щом въжето ти е слабо, ще си послужиш с по-малка кофа.
Голямата
кофа
не е за тебе.
– „Ама защо ме скъсаха? “ – Защото кофата е тежка, голяма, а въжето ти е слабо. Ако искаш да не те късат, купи си малка кофа и дебело въже. Там е разрешението на въпроса. – „Как да обичам този човек?
към беседата >>
“ – Защото
кофата
е тежка, голяма, а въжето ти е слабо.
– Какво трябва да се прави? – Не се лакоми да вадиш вода с голяма кофа. Щом въжето ти е слабо, ще си послужиш с по-малка кофа. Голямата кофа не е за тебе. – „Ама защо ме скъсаха?
“ – Защото
кофата
е тежка, голяма, а въжето ти е слабо.
Ако искаш да не те късат, купи си малка кофа и дебело въже. Там е разрешението на въпроса. – „Как да обичам този човек? “ – Както искаш, от тебе зависи. – „Как да разбера този въпрос?
към беседата >>
Ако искаш да не те късат, купи си малка
кофа
и дебело въже.
– Не се лакоми да вадиш вода с голяма кофа. Щом въжето ти е слабо, ще си послужиш с по-малка кофа. Голямата кофа не е за тебе. – „Ама защо ме скъсаха? “ – Защото кофата е тежка, голяма, а въжето ти е слабо.
Ако искаш да не те късат, купи си малка
кофа
и дебело въже.
Там е разрешението на въпроса. – „Как да обичам този човек? “ – Както искаш, от тебе зависи. – „Как да разбера този въпрос? “ – Както искаш.
към беседата >>
Обаче аз съм дошъл до заключението: с малка
кофа
и дебело въже.
– „Как да обичам този човек? “ – Както искаш, от тебе зависи. – „Как да разбера този въпрос? “ – Както искаш. Някога и аз се намирам в трудно положение.
Обаче аз съм дошъл до заключението: с малка
кофа
и дебело въже.
Само така ще извадя вода от кладенеца. Това препоръчвам и на моите ученици. – „Колко пъти да отидем на кладенеца? “ – Колкото пъти искате. Щом сте жадни, ще отидете да си извадите вода и да се напиете.
към беседата >>
60.
Общи и частни положения
,
МОК
, София, 17.3.1933г.,
По едно време дохожда един човек с
кофа
, вързана с въже, и веднага децата се събират около него: Той пуща
кофата
в кладенеца, изважда вода и напълва чашките на децата.
Природата обича съразмерност между органите, между частите на тялото. Може да започнете песента от „ми“. Значи българинът първо минава страдания, а после започва да мисли. Вие стоите, не знаете отде да започнете. Десет деца се събрали пред един кладенец, всяко носи празна чаша, но не знае как да я напълни.
По едно време дохожда един човек с
кофа
, вързана с въже, и веднага децата се събират около него: Той пуща
кофата
в кладенеца, изважда вода и напълва чашките на децата.
След „ми“ ще вземете „ре“, да внесете движение в песента. Това е състоянието на болния, който иска вече да стане от леглото си, Той казва: „Достатъчно ми е любовта на близките. Искам вече друга любов“. Това е любовта на правилата – правила за болния. И вие направете опит да изпеете песента по друг начин, не по старите правила.
към беседата >>
Седи един възрастен там, и той знае как да извади вода с
кофата
.
(втори вариант)
Понеже този българин, след като страда, ще мисли той. Животът иде по пътя на мисълта. От „ми“ ще започнете. Вашата работа, знаеш, на какво мяза. Събрали се десет малки деца със своите чаши при кладенеца и всички чакат, а не знаят как да извадят.
Седи един възрастен там, и той знае как да извади вода с
кофата
.
Мине един тон на волята. „Ми“-то, както виждам, спира. Ха да видим дали ще тръгне. Хайде от „ре“, понеже болният иска да стане. Болният иска сега да напусне леглото, да се индивидуализира.
към втори вариант >>
61.
Стотният път / Стотният ключ
,
МОК
, София, 5.5.1933г.,
Ще напълни
кофата
и ще използва дъждовната вода.
Художникът се извинява с това, че дъждът ще измие рисунката му. Значи той има условия да се повдигне, но дъждът му пречи. За художника е нужно хубаво, ясно време, и слънце да грее. Обаче какво ще прави той, ако никъде няма вода? В тоя случай на помощ иде дъждът.
Ще напълни
кофата
и ще използва дъждовната вода.
Това, което художникът не може да използва в рисунката си, други ще го използват. Следователно, когато вали дъжд, ще бъдеш сиромах, ще пълниш кофите с вода и ще ги разнасяш по къщите. Когато грее слънцето, ще бъдеш художник. Ако искаш да бъдеш водоносец, когато грее слънцето, когато е суша, ти ще фалираш. Ако искаш да бъдеш художник в дъждовно време, и ти ще фалираш.
към беседата >>
Ще донесеш своята
кофа
и ще я напълниш.
(втори вариант)
Тогава може да нарисуваш една картина. Друг пример. В един хубав ден на едно сухо място, дето няма никакъв извор - там ви праща някой и ви казва богатият: „Ако ми донесеш една стомна вода, сто хиляди лева ще ти дам.“ Няма никъде извор. Само една модерна къща с улуци. Ако този дъжд завали върху къщата отгоре, тогава може ли да я използваш?
Ще донесеш своята
кофа
и ще я напълниш.
Това, което художникът не може при дъжда, този бедняк с кофата ще сполучи. Ще получи 100 хиляди лева от богатия. Как ще оправите сега тази работа? Когато вали дъжд, ще бъдеш водоносец, а когато грее слънце, ще бъдеш художник. Това е разрешението.
към втори вариант >>
Това, което художникът не може при дъжда, този бедняк с
кофата
ще сполучи.
(втори вариант)
Друг пример. В един хубав ден на едно сухо място, дето няма никакъв извор - там ви праща някой и ви казва богатият: „Ако ми донесеш една стомна вода, сто хиляди лева ще ти дам.“ Няма никъде извор. Само една модерна къща с улуци. Ако този дъжд завали върху къщата отгоре, тогава може ли да я използваш? Ще донесеш своята кофа и ще я напълниш.
Това, което художникът не може при дъжда, този бедняк с
кофата
ще сполучи.
Ще получи 100 хиляди лева от богатия. Как ще оправите сега тази работа? Когато вали дъжд, ще бъдеш водоносец, а когато грее слънце, ще бъдеш художник. Това е разрешението. Ако искаш да бъдеш водоносец, когато слънцето грее, ти ще фалираш.
към втори вариант >>
62.
Новото знание
,
УС
, София, 11.6.1933г.,
И конят влачи цял ден дарака за една
кофа
сено, турено пред него.
Дойде някой и ти каже, че твоят билет печели. Зарадваш се и отиваш да провериш дали наистина си спечелил. Обаче скоро се разочароваш: не само че нищо не печелиш, но имаш загуба – дал си пари за билета. Такова нещо е играта на лотария. Някога цял ден изгубиш за една философска идея.
И конят влачи цял ден дарака за една
кофа
сено, турено пред него.
В желанието си да стигне сеното и да си хапне, той усилено тегли дарака. Вечерта господарят му го съжалява и му дава малко сено да се нахрани. Конят се чуди защо не може да достигне сеното. И вие като коня казвате: Чудно нещо, цял ден влача вълната на господаря си за малко сено. – Такава е философията на сегашния живот.
към беседата >>
63.
Разумно съотношение в природата
,
УС
, София, 9.7.1933г.,
Човек може 20 пъти да спуща
кофата
в кладенеца, без да извади вода.
Много се говори на онези, които малко знаят и мъчно разбират. На онези, които много знаят и лесно разбират, малко се говори. Какъв трябва да бъде стремежът на човека? — Да върви по път без прах, в истина без съмнение и в живот без противоречие.
Човек може 20 пъти да спуща
кофата
в кладенеца, без да извади вода.
— Защо? — Защото въжето е късо. Въжето трябва да бъде по-дълго, че да достига до водата и да потъне в нея. Така ще се извади вода. Само така, спускането на кофата има смисъл.
към беседата >>
Само така, спускането на
кофата
има смисъл.
Човек може 20 пъти да спуща кофата в кладенеца, без да извади вода. — Защо? — Защото въжето е късо. Въжето трябва да бъде по-дълго, че да достига до водата и да потъне в нея. Така ще се извади вода.
Само така, спускането на
кофата
има смисъл.
Човек може да се моли и да мисли за Бога, но ако молитвата му към Бога и мисълта за Него нищо не му допринасят, какъв смисъл имат те? Казвам: Ако дойде един човек при вас, той може да ви направи някакво добро, но само едно. Например, или само ще ви нахрани, или ще ви даде един скъпоценен камък. Каква е разликата между първото и второто добро? Ако сте сит, скъпоценният камък е за предпочитане; ако сте гладен, хлябът е за предпочитане.
към беседата >>
64.
Обикновена и необикновена мисъл
,
МОК
, София, 28.7.1933г.,
Ще вържеш
кофата
с него и ще я изтеглиш.
Сега ще изнеса един практически пример. Представете си, че всеки от вас носи по едно въже. – Защо му е въжето? – Трябва му за нещо. С въжето ще извадиш вода от кладенеца.
Ще вържеш
кофата
с него и ще я изтеглиш.
Минаваш през реката с кон, който водиш за въжето. – Какво трябва да бъде въжето? – Здраво. Ако не е здраво, ще издържи ли кофата, като я пущаш в кладенеца? Ако въжето не е здраво, като се дърпа конят, то ще се скъса.
към беседата >>
Ако не е здраво, ще издържи ли
кофата
, като я пущаш в кладенеца?
С въжето ще извадиш вода от кладенеца. Ще вържеш кофата с него и ще я изтеглиш. Минаваш през реката с кон, който водиш за въжето. – Какво трябва да бъде въжето? – Здраво.
Ако не е здраво, ще издържи ли
кофата
, като я пущаш в кладенеца?
Ако въжето не е здраво, като се дърпа конят, то ще се скъса. Вашият идеал уподобявам на въжето. Ако при усилията ви за постигане на вашия идеал се скъса въжето, какво ви ползва то? Идеалът не трябва да се къса. Защо се учи човек?
към беседата >>
Ще вържеш
кофата
с него и ще я изтеглиш.
(втори вариант)
Сега ще изнеса един практически пример. Представете си, че всеки от вас носи по едно въже. Защо му е въжето? Трябва му за нещо. С въжето ще извадиш вода от кладенеца.
Ще вържеш
кофата
с него и ще я изтеглиш.
Минаваш през реката с кон, който водиш за въжето. Какво трябва да бъде въжето? Здраво. Ако не е здраво, ще издържи ли кофата, като я пущаш в кладенеца? Ако въжето не е здраво, като се дърпа конят, то ще се скъса. Вашият идеал уподобявам на въжето.
към втори вариант >>
Здраво. Ако не е здраво, ще издържи ли
кофата
, като я пущаш в кладенеца?
(втори вариант)
Трябва му за нещо. С въжето ще извадиш вода от кладенеца. Ще вържеш кофата с него и ще я изтеглиш. Минаваш през реката с кон, който водиш за въжето. Какво трябва да бъде въжето?
Здраво. Ако не е здраво, ще издържи ли
кофата
, като я пущаш в кладенеца?
Ако въжето не е здраво, като се дърпа конят, то ще се скъса. Вашият идеал уподобявам на въжето. Ако при усилията ви за постигане на вашия идеал се скъса въжето, какво ви ползва то? Идеалът не трябва да се къса. Защо се учи човек?
към втори вариант >>
65.
За да благовествам
,
НБ
, София, 29.10.1933г.,
Ако ти пуснеш
кофата
в кладенеца да извадиш с нея вода, но я развържеш, как ще извадиш водата навън?
Щом ти е брат или сестра, или приятел, това е по-идейно положение. Другите положения са по-низши служби в света. Няма нищо лошо в това човек да бъде мъж или жена, отлично е това, но туй са служби в света. Ако човек не може да разбере низшето, по-добре да не свързва. Не е хубаво човек да бъде вързан, но не е хубаво и всякога да бъде развързан.
Ако ти пуснеш
кофата
в кладенеца да извадиш с нея вода, но я развържеш, как ще извадиш водата навън?
Като влезе в кладенеца, а и като излезе вън от него, кофата трябва да бъде свързана, а не развързана. Така разсъждавам аз, такава е моята философия. Някой път обичам свързаните работи, някой път обичам развързаните. Кога обичам развързаните работи? Когато кофата е извадила вода от кладенеца.
към беседата >>
Като влезе в кладенеца, а и като излезе вън от него,
кофата
трябва да бъде свързана, а не развързана.
Другите положения са по-низши служби в света. Няма нищо лошо в това човек да бъде мъж или жена, отлично е това, но туй са служби в света. Ако човек не може да разбере низшето, по-добре да не свързва. Не е хубаво човек да бъде вързан, но не е хубаво и всякога да бъде развързан. Ако ти пуснеш кофата в кладенеца да извадиш с нея вода, но я развържеш, как ще извадиш водата навън?
Като влезе в кладенеца, а и като излезе вън от него,
кофата
трябва да бъде свързана, а не развързана.
Така разсъждавам аз, такава е моята философия. Някой път обичам свързаните работи, някой път обичам развързаните. Кога обичам развързаните работи? Когато кофата е извадила вода от кладенеца. Вземи си тогава кофата под мишница, вземи си и въженцето и си върви.
към беседата >>
Когато
кофата
е извадила вода от кладенеца.
Ако ти пуснеш кофата в кладенеца да извадиш с нея вода, но я развържеш, как ще извадиш водата навън? Като влезе в кладенеца, а и като излезе вън от него, кофата трябва да бъде свързана, а не развързана. Така разсъждавам аз, такава е моята философия. Някой път обичам свързаните работи, някой път обичам развързаните. Кога обичам развързаните работи?
Когато
кофата
е извадила вода от кладенеца.
Вземи си тогава кофата под мишница, вземи си и въженцето и си върви. Но като дойдеш до друг кладенец, отдето искаш да извадиш вода, пак ще свържеш кофата за въженцето и ще я пуснеш в кладенеца. Това е свобода. Следователно ще се развързваш, когато излизаш вън от кладенеца, а ще се завързваш, когато слизаш в кладенеца да вадиш вода. Никога не ставайте въже на кладенец, всеки да ви върти, да ви връзва и завързва.
към беседата >>
Вземи си тогава
кофата
под мишница, вземи си и въженцето и си върви.
Като влезе в кладенеца, а и като излезе вън от него, кофата трябва да бъде свързана, а не развързана. Така разсъждавам аз, такава е моята философия. Някой път обичам свързаните работи, някой път обичам развързаните. Кога обичам развързаните работи? Когато кофата е извадила вода от кладенеца.
Вземи си тогава
кофата
под мишница, вземи си и въженцето и си върви.
Но като дойдеш до друг кладенец, отдето искаш да извадиш вода, пак ще свържеш кофата за въженцето и ще я пуснеш в кладенеца. Това е свобода. Следователно ще се развързваш, когато излизаш вън от кладенеца, а ще се завързваш, когато слизаш в кладенеца да вадиш вода. Никога не ставайте въже на кладенец, всеки да ви върти, да ви връзва и завързва. Когато отивате да вадите вода от кладенеца, всеки трябва да си носи свое въже и своя кофа.
към беседата >>
Но като дойдеш до друг кладенец, отдето искаш да извадиш вода, пак ще свържеш
кофата
за въженцето и ще я пуснеш в кладенеца.
Така разсъждавам аз, такава е моята философия. Някой път обичам свързаните работи, някой път обичам развързаните. Кога обичам развързаните работи? Когато кофата е извадила вода от кладенеца. Вземи си тогава кофата под мишница, вземи си и въженцето и си върви.
Но като дойдеш до друг кладенец, отдето искаш да извадиш вода, пак ще свържеш
кофата
за въженцето и ще я пуснеш в кладенеца.
Това е свобода. Следователно ще се развързваш, когато излизаш вън от кладенеца, а ще се завързваш, когато слизаш в кладенеца да вадиш вода. Никога не ставайте въже на кладенец, всеки да ви върти, да ви връзва и завързва. Когато отивате да вадите вода от кладенеца, всеки трябва да си носи свое въже и своя кофа. Като дойде някой да му услужите, ще кажете: „Заповядайте, господине“, ще вземете кофата си, ще му извадите вода и после ще вземете кофата и въжето си назад.
към беседата >>
Когато отивате да вадите вода от кладенеца, всеки трябва да си носи свое въже и своя
кофа
.
Вземи си тогава кофата под мишница, вземи си и въженцето и си върви. Но като дойдеш до друг кладенец, отдето искаш да извадиш вода, пак ще свържеш кофата за въженцето и ще я пуснеш в кладенеца. Това е свобода. Следователно ще се развързваш, когато излизаш вън от кладенеца, а ще се завързваш, когато слизаш в кладенеца да вадиш вода. Никога не ставайте въже на кладенец, всеки да ви върти, да ви връзва и завързва.
Когато отивате да вадите вода от кладенеца, всеки трябва да си носи свое въже и своя
кофа
.
Като дойде някой да му услужите, ще кажете: „Заповядайте, господине“, ще вземете кофата си, ще му извадите вода и после ще вземете кофата и въжето си назад. Сега да се върнем пак към щастливите числа. Най-щастливите числа на света са числата 1, 2 и 3, но да знаете къде да ги турите. Де ще турите числото 1? Ако ги турите така, както се пишат едно след друго, те ще се намират в стълкновение.
към беседата >>
Като дойде някой да му услужите, ще кажете: „Заповядайте, господине“, ще вземете
кофата
си, ще му извадите вода и после ще вземете
кофата
и въжето си назад.
Но като дойдеш до друг кладенец, отдето искаш да извадиш вода, пак ще свържеш кофата за въженцето и ще я пуснеш в кладенеца. Това е свобода. Следователно ще се развързваш, когато излизаш вън от кладенеца, а ще се завързваш, когато слизаш в кладенеца да вадиш вода. Никога не ставайте въже на кладенец, всеки да ви върти, да ви връзва и завързва. Когато отивате да вадите вода от кладенеца, всеки трябва да си носи свое въже и своя кофа.
Като дойде някой да му услужите, ще кажете: „Заповядайте, господине“, ще вземете
кофата
си, ще му извадите вода и после ще вземете
кофата
и въжето си назад.
Сега да се върнем пак към щастливите числа. Най-щастливите числа на света са числата 1, 2 и 3, но да знаете къде да ги турите. Де ще турите числото 1? Ако ги турите така, както се пишат едно след друго, те ще се намират в стълкновение. Колко правят тогава?
към беседата >>
66.
Трите изпитания
,
УС
, София, 24.12.1933г.,
Вие сте на един кладенец и искате с
кофа
да изкарате вода.
Друг трябва да я направи. Коя мисъл е права? Кое чувство е право? И коя постъпка е права? Аз ще си послужа само с едно много просто изяснение.
Вие сте на един кладенец и искате с
кофа
да изкарате вода.
Като вдигнете кофата, въжето се скъса. И може наполовина да докарате кофата, и въжето се скъса. Някой път сте близо до края, до горе, и се скъса въжето. Някой в началото на своята работа не успява, а някой – в края. Значи това въже, с което си служите, не е годно.
към беседата >>
Като вдигнете
кофата
, въжето се скъса.
Коя мисъл е права? Кое чувство е право? И коя постъпка е права? Аз ще си послужа само с едно много просто изяснение. Вие сте на един кладенец и искате с кофа да изкарате вода.
Като вдигнете
кофата
, въжето се скъса.
И може наполовина да докарате кофата, и въжето се скъса. Някой път сте близо до края, до горе, и се скъса въжето. Някой в началото на своята работа не успява, а някой – в края. Значи това въже, с което си служите, не е годно. А пък здравото въже е това, с което изкарвате водата.
към беседата >>
И може наполовина да докарате
кофата
, и въжето се скъса.
Кое чувство е право? И коя постъпка е права? Аз ще си послужа само с едно много просто изяснение. Вие сте на един кладенец и искате с кофа да изкарате вода. Като вдигнете кофата, въжето се скъса.
И може наполовина да докарате
кофата
, и въжето се скъса.
Някой път сте близо до края, до горе, и се скъса въжето. Някой в началото на своята работа не успява, а някой – в края. Значи това въже, с което си служите, не е годно. А пък здравото въже е това, с което изкарвате водата. Една мисъл, едно желание, една постъпка, която може да послужи като това въже, това е правата мисъл, правото желание, правата постъпка.
към беседата >>
Скъсало се е въжето там, на
кофата
.
Една мисъл, едно желание, една постъпка, която може да послужи като това въже, това е правата мисъл, правото желание, правата постъпка. Всяка мисъл, която се къса или в началото, или в средата, или горе, вече не разчитайте на нея. Вие сте разочаровани. В какво? Всякога съм срещал разочаровани хора.
Скъсало се е въжето там, на
кофата
.
Казвам: Дайте нова кофа. Но и при новата кофа, с това въже, ще се скъса въжето. Казва: „Какво да правя? “ Казвам: Промени въжето. С това въже кофата все ще остане в кладенеца.
към беседата >>
Казвам: Дайте нова
кофа
.
Всяка мисъл, която се къса или в началото, или в средата, или горе, вече не разчитайте на нея. Вие сте разочаровани. В какво? Всякога съм срещал разочаровани хора. Скъсало се е въжето там, на кофата.
Казвам: Дайте нова
кофа
.
Но и при новата кофа, с това въже, ще се скъса въжето. Казва: „Какво да правя? “ Казвам: Промени въжето. С това въже кофата все ще остане в кладенеца. Казваш: „Нямам толкова пари.“ Щом нямаш толкова пари, не изваждай вода от този кладенец.
към беседата >>
Но и при новата
кофа
, с това въже, ще се скъса въжето.
Вие сте разочаровани. В какво? Всякога съм срещал разочаровани хора. Скъсало се е въжето там, на кофата. Казвам: Дайте нова кофа.
Но и при новата
кофа
, с това въже, ще се скъса въжето.
Казва: „Какво да правя? “ Казвам: Промени въжето. С това въже кофата все ще остане в кладенеца. Казваш: „Нямам толкова пари.“ Щом нямаш толкова пари, не изваждай вода от този кладенец. Като няма средства, да не се вади вода от този кладенец.
към беседата >>
С това въже
кофата
все ще остане в кладенеца.
Скъсало се е въжето там, на кофата. Казвам: Дайте нова кофа. Но и при новата кофа, с това въже, ще се скъса въжето. Казва: „Какво да правя? “ Казвам: Промени въжето.
С това въже
кофата
все ще остане в кладенеца.
Казваш: „Нямам толкова пари.“ Щом нямаш толкова пари, не изваждай вода от този кладенец. Като няма средства, да не се вади вода от този кладенец. Че, животът, който живеете, не е ли един кладенец, от който трябва да изкарвате вода? Онези условия, онези средства, чрез които искате да добиете вашето щастие, не са ли вода? Трябва здраво въже.
към беседата >>
Казвам: Твоята
кофа
къде е?
Онези условия, онези средства, чрез които искате да добиете вашето щастие, не са ли вода? Трябва здраво въже. Всички имате въжета, трябва да са здрави. Някои от вас ще ми кажете: „Как мислите, моето въже здраво ли е? “ Че, вие знаете това по-добре от мене.
Казвам: Твоята
кофа
къде е?
– „В дъното на кладенеца.“ Ти питаш да ти кажа здраво ли е въжето ти? Щом твоята кофа е останала в дъното на кладенеца, и твоето въже се разбира какво е. Ти ми казваш: „Дай ми твоята кофа.“ Аз моята кофа не свързвам на такова въже като твоето. Ти казваш: „Нямаш ли малко човещина? “ Казвам ти: Щом искаш моята кофа, ще махнеш своето въже.
към беседата >>
Щом твоята
кофа
е останала в дъното на кладенеца, и твоето въже се разбира какво е.
Всички имате въжета, трябва да са здрави. Някои от вас ще ми кажете: „Как мислите, моето въже здраво ли е? “ Че, вие знаете това по-добре от мене. Казвам: Твоята кофа къде е? – „В дъното на кладенеца.“ Ти питаш да ти кажа здраво ли е въжето ти?
Щом твоята
кофа
е останала в дъното на кладенеца, и твоето въже се разбира какво е.
Ти ми казваш: „Дай ми твоята кофа.“ Аз моята кофа не свързвам на такова въже като твоето. Ти казваш: „Нямаш ли малко човещина? “ Казвам ти: Щом искаш моята кофа, ще махнеш своето въже. Аз изваждам моето въже и турям моята кофа и мога да ти услужа. Но моята кофа и моето въже не ги давам никому.
към беседата >>
Ти ми казваш: „Дай ми твоята
кофа
.“ Аз моята
кофа
не свързвам на такова въже като твоето.
Някои от вас ще ми кажете: „Как мислите, моето въже здраво ли е? “ Че, вие знаете това по-добре от мене. Казвам: Твоята кофа къде е? – „В дъното на кладенеца.“ Ти питаш да ти кажа здраво ли е въжето ти? Щом твоята кофа е останала в дъното на кладенеца, и твоето въже се разбира какво е.
Ти ми казваш: „Дай ми твоята
кофа
.“ Аз моята
кофа
не свързвам на такова въже като твоето.
Ти казваш: „Нямаш ли малко човещина? “ Казвам ти: Щом искаш моята кофа, ще махнеш своето въже. Аз изваждам моето въже и турям моята кофа и мога да ти услужа. Но моята кофа и моето въже не ги давам никому. Спускам, изваждам водата и казвам: Вземи си толкова вода, колкото искаш.
към беседата >>
“ Казвам ти: Щом искаш моята
кофа
, ще махнеш своето въже.
Казвам: Твоята кофа къде е? – „В дъното на кладенеца.“ Ти питаш да ти кажа здраво ли е въжето ти? Щом твоята кофа е останала в дъното на кладенеца, и твоето въже се разбира какво е. Ти ми казваш: „Дай ми твоята кофа.“ Аз моята кофа не свързвам на такова въже като твоето. Ти казваш: „Нямаш ли малко човещина?
“ Казвам ти: Щом искаш моята
кофа
, ще махнеш своето въже.
Аз изваждам моето въже и турям моята кофа и мога да ти услужа. Но моята кофа и моето въже не ги давам никому. Спускам, изваждам водата и казвам: Вземи си толкова вода, колкото искаш. И пак си отвързвам въжето и кофата. Благодеяния не правя никому.
към беседата >>
Аз изваждам моето въже и турям моята
кофа
и мога да ти услужа.
– „В дъното на кладенеца.“ Ти питаш да ти кажа здраво ли е въжето ти? Щом твоята кофа е останала в дъното на кладенеца, и твоето въже се разбира какво е. Ти ми казваш: „Дай ми твоята кофа.“ Аз моята кофа не свързвам на такова въже като твоето. Ти казваш: „Нямаш ли малко човещина? “ Казвам ти: Щом искаш моята кофа, ще махнеш своето въже.
Аз изваждам моето въже и турям моята
кофа
и мога да ти услужа.
Но моята кофа и моето въже не ги давам никому. Спускам, изваждам водата и казвам: Вземи си толкова вода, колкото искаш. И пак си отвързвам въжето и кофата. Благодеяния не правя никому. В живота всеки трябва да си носи своето въже и своята кофа.
към беседата >>
Но моята
кофа
и моето въже не ги давам никому.
Щом твоята кофа е останала в дъното на кладенеца, и твоето въже се разбира какво е. Ти ми казваш: „Дай ми твоята кофа.“ Аз моята кофа не свързвам на такова въже като твоето. Ти казваш: „Нямаш ли малко човещина? “ Казвам ти: Щом искаш моята кофа, ще махнеш своето въже. Аз изваждам моето въже и турям моята кофа и мога да ти услужа.
Но моята
кофа
и моето въже не ги давам никому.
Спускам, изваждам водата и казвам: Вземи си толкова вода, колкото искаш. И пак си отвързвам въжето и кофата. Благодеяния не правя никому. В живота всеки трябва да си носи своето въже и своята кофа. На Земята обикновено е наредено да има на кладенеца въже и кофа.
към беседата >>
И пак си отвързвам въжето и
кофата
.
Ти казваш: „Нямаш ли малко човещина? “ Казвам ти: Щом искаш моята кофа, ще махнеш своето въже. Аз изваждам моето въже и турям моята кофа и мога да ти услужа. Но моята кофа и моето въже не ги давам никому. Спускам, изваждам водата и казвам: Вземи си толкова вода, колкото искаш.
И пак си отвързвам въжето и
кофата
.
Благодеяния не правя никому. В живота всеки трябва да си носи своето въже и своята кофа. На Земята обикновено е наредено да има на кладенеца въже и кофа. На Земята е така. Онзи, който е турил на кладенеца въжето, той ще си вземе вече парсата.
към беседата >>
В живота всеки трябва да си носи своето въже и своята
кофа
.
Аз изваждам моето въже и турям моята кофа и мога да ти услужа. Но моята кофа и моето въже не ги давам никому. Спускам, изваждам водата и казвам: Вземи си толкова вода, колкото искаш. И пак си отвързвам въжето и кофата. Благодеяния не правя никому.
В живота всеки трябва да си носи своето въже и своята
кофа
.
На Земята обикновено е наредено да има на кладенеца въже и кофа. На Земята е така. Онзи, който е турил на кладенеца въжето, той ще си вземе вече парсата. Той ще вземе повече, отколкото струва въжето. Според мен, аз никога не бих отишъл при един кладенец, дето има кофа и въже.
към беседата >>
На Земята обикновено е наредено да има на кладенеца въже и
кофа
.
Но моята кофа и моето въже не ги давам никому. Спускам, изваждам водата и казвам: Вземи си толкова вода, колкото искаш. И пак си отвързвам въжето и кофата. Благодеяния не правя никому. В живота всеки трябва да си носи своето въже и своята кофа.
На Земята обикновено е наредено да има на кладенеца въже и
кофа
.
На Земята е така. Онзи, който е турил на кладенеца въжето, той ще си вземе вече парсата. Той ще вземе повече, отколкото струва въжето. Според мен, аз никога не бих отишъл при един кладенец, дето има кофа и въже. Чудни сте.
към беседата >>
Според мен, аз никога не бих отишъл при един кладенец, дето има
кофа
и въже.
В живота всеки трябва да си носи своето въже и своята кофа. На Земята обикновено е наредено да има на кладенеца въже и кофа. На Земята е така. Онзи, който е турил на кладенеца въжето, той ще си вземе вече парсата. Той ще вземе повече, отколкото струва въжето.
Според мен, аз никога не бих отишъл при един кладенец, дето има
кофа
и въже.
Чудни сте. Когато отида при един извор, аз ли трябва да изтегля водата навън? Онези, които живеят на физическото поле, трябва да изваждат водата си от дълбоко. Онези, които живеят в духовния свят, водата им сама изтича, няма защо да я вадят. Ние някой път си казваме: какво е направил Христос, как е пострадал Христос, как апостолите са пострадали, как мъчениците са пострадали.
към беседата >>
От Невидимия свят казаха на Христос: „Твоето въже ще оставиш, ние ще турим нашата
кофа
и нашето въже.“ Христос си сне въжето.
Тогава питам: В кого е силата? В мълчаливата мисъл, мълчаливото желание и мълчаливата постъпка, които запалват, които внасят любовта, в това е силата. Не трябва да я търсите отвън. Колко любовта се е проявила отвън, у другите хора, вие не може да знаете, но във вас колко е, това може да знаете. Вашето щастие седи в това да проявявате любовта.
От Невидимия свят казаха на Христос: „Твоето въже ще оставиш, ние ще турим нашата
кофа
и нашето въже.“ Христос си сне въжето.
Голямо разочарование претърпя Христос, няма друг човек, който да е претърпял по-голямо разочарование, отколкото Той! Всичко рухна. Разбягаха се учениците Му и всичко, каквото е казал, рухна повидимому. И Христос каза: „Тогава да бъде Твоята Воля! “ И тогава дойде Божественото!
към беседата >>
67.
Обичайте положителното
,
МОК
, София, 5.1.1934г.,
4), една
кофа
вързана за въжето, по за да извадите
кофата
, нали трябва по-голяма тежест?
За да се поправи друго едно състояние. По-малките неща ще се поправят чрез по-големите. Имате издигнат един стълб. Отгоре има едно дърво, на него вързано въже. Представете си, че тук долу имате кладенец (фиг.
4), една
кофа
вързана за въжето, по за да извадите
кофата
, нали трябва по-голяма тежест?
Колко трябва да бъде по-тежка? Една кофа, която тежи 5 килограма, за да бъде извадена от кладенеца, колко килограма трябва да турите повече. Колкото повече турите, ще я изкарате. Съобразно с тежестта е постигането. Колкото противоположната тежест, която трябва да измъкне водата, е по-голяма, толкова по-скоро ще извадите кофата.
към беседата >>
Една
кофа
, която тежи 5 килограма, за да бъде извадена от кладенеца, колко килограма трябва да турите повече.
Имате издигнат един стълб. Отгоре има едно дърво, на него вързано въже. Представете си, че тук долу имате кладенец (фиг. 4), една кофа вързана за въжето, по за да извадите кофата, нали трябва по-голяма тежест? Колко трябва да бъде по-тежка?
Една
кофа
, която тежи 5 килограма, за да бъде извадена от кладенеца, колко килограма трябва да турите повече.
Колкото повече турите, ще я изкарате. Съобразно с тежестта е постигането. Колкото противоположната тежест, която трябва да измъкне водата, е по-голяма, толкова по-скоро ще извадите кофата. Следователно същият закон се отнася и за мъчнотиите на един човек или на живите същества. Една мъчнотия се ражда при известни условия, за да принесе някаква услуга на човека.
към беседата >>
Колкото противоположната тежест, която трябва да измъкне водата, е по-голяма, толкова по-скоро ще извадите
кофата
.
4), една кофа вързана за въжето, по за да извадите кофата, нали трябва по-голяма тежест? Колко трябва да бъде по-тежка? Една кофа, която тежи 5 килограма, за да бъде извадена от кладенеца, колко килограма трябва да турите повече. Колкото повече турите, ще я изкарате. Съобразно с тежестта е постигането.
Колкото противоположната тежест, която трябва да измъкне водата, е по-голяма, толкова по-скоро ще извадите
кофата
.
Следователно същият закон се отнася и за мъчнотиите на един човек или на живите същества. Една мъчнотия се ражда при известни условия, за да принесе някаква услуга на човека. То е движение навътре. Противоположно движение. Онзи, който усеща страданието, той е стълбът.
към беседата >>
Разбира се, колкото
кофата
е по-голяма и противоположната тежест е по-голяма.
Една мъчнотия се ражда при известни условия, за да принесе някаква услуга на човека. То е движение навътре. Противоположно движение. Онзи, който усеща страданието, той е стълбът. Туй движение става около вас.
Разбира се, колкото
кофата
е по-голяма и противоположната тежест е по-голяма.
Тя ще се отрази върху един стълб, който трябва да издържи. Нему е неприятно, разбира се. Ако тия тежести са по-малки, нему е по-приятно. Ние в нашето съзнание чувствуваме, че имаме някаква скръб или някакво неприятно чувство. Тежко ти е, мъчно ти е, не може да си обясниш.
към беседата >>
Може ли тази
кофа
да излезе без никаква тежест?
Ние в нашето съзнание чувствуваме, че имаме някаква скръб или някакво неприятно чувство. Тежко ти е, мъчно ти е, не може да си обясниш. Казвам: Без него не може. В дадения случай не може да извадиш тази вода от кладенеца, ако нямаш една съответствуваща тежест, но вие така не мислите. Сега аз искам да зная защо вие не мислите така?
Може ли тази
кофа
да излезе без никаква тежест?
Може ли да излезе с лекота? Да кажем, че имате един лек живот, живот без мъчнотии. Възможно ли е да имаме в света един такъв живот, какъвто вие искате, как мислите, възможно ли е Николай? (Изглежда че е невъзможно, тъй като никъде не съм видял.) Само че ето какво: В този кладенец трябва да се избягват всички пресичания на линиите, да няма никакво противодействие на кофата.
към беседата >>
Само че ето какво: В този кладенец трябва да се избягват всички пресичания на линиите, да няма никакво противодействие на
кофата
.
Може ли тази кофа да излезе без никаква тежест? Може ли да излезе с лекота? Да кажем, че имате един лек живот, живот без мъчнотии. Възможно ли е да имаме в света един такъв живот, какъвто вие искате, как мислите, възможно ли е Николай? (Изглежда че е невъзможно, тъй като никъде не съм видял.)
Само че ето какво: В този кладенец трябва да се избягват всички пресичания на линиите, да няма никакво противодействие на
кофата
.
Защото онази кофа, която е пусната в кладенеца, ако има противодействие, което й препятствува, трябва да се увеличи тежестта. И там е опасността. При един кладенец, който изкарва по естествен път тежестта, между туй, което излиза и туй, което придобиваме, има съотношение. Но когато има противодействуващи, вътрешни причини, пак са от материален характер. И тогава то се влошава.
към беседата >>
Защото онази
кофа
, която е пусната в кладенеца, ако има противодействие, което й препятствува, трябва да се увеличи тежестта.
Може ли да излезе с лекота? Да кажем, че имате един лек живот, живот без мъчнотии. Възможно ли е да имаме в света един такъв живот, какъвто вие искате, как мислите, възможно ли е Николай? (Изглежда че е невъзможно, тъй като никъде не съм видял.) Само че ето какво: В този кладенец трябва да се избягват всички пресичания на линиите, да няма никакво противодействие на кофата.
Защото онази
кофа
, която е пусната в кладенеца, ако има противодействие, което й препятствува, трябва да се увеличи тежестта.
И там е опасността. При един кладенец, който изкарва по естествен път тежестта, между туй, което излиза и туй, което придобиваме, има съотношение. Но когато има противодействуващи, вътрешни причини, пак са от материален характер. И тогава то се влошава. Да кажем, че кофата се закачи в кладенеца.
към беседата >>
Да кажем, че
кофата
се закачи в кладенеца.
Защото онази кофа, която е пусната в кладенеца, ако има противодействие, което й препятствува, трябва да се увеличи тежестта. И там е опасността. При един кладенец, който изкарва по естествен път тежестта, между туй, което излиза и туй, което придобиваме, има съотношение. Но когато има противодействуващи, вътрешни причини, пак са от материален характер. И тогава то се влошава.
Да кажем, че
кофата
се закачи в кладенеца.
Тогава усилието се удвоява или утроява, а някой път се скъсва цялото въже. Лошото не е в мъчнотиите които имаме. Голямата опасност на живота не седи в мъчнотиите и в страданията, а в противодействието, което имаме в себе си. Такова съчетание имаме. Най-първо психологически или в материално отношение, трябва да се освободим от противодействуващите сили.
към беседата >>
68.
Граници на живота
,
СБ
,
ИБ
, Витоша, 8.8.1934г.,
Покрай това дете минава друго, което носи в ръка
кофа
с нечиста вода.
Как ще си обясните това противоречие? В един момент се чувствате чист и свят, добър човек, а в следния момент се чувствате нечист, грешен и лош. Ще изясня това противоречие със следния пример. Майка облича детето си с чисти дрехи. Отдето мине, то на всички обръща внимание, всички му се радват.
Покрай това дете минава друго, което носи в ръка
кофа
с нечиста вода.
Второто вдига кофата с нечистата вода и я излива върху детето с новите дрехи. От този момент кой как мине покрай него, бяга настрани. Това дете започва да се чувства нечисто, грешно. Питам: всъщност то по-грешно ли е сега, отколкото преди заливането му с нечистата вода? Вътрешно то е пак толкова чисто, колкото и по-рано, но външно дрехите му са нечисти.
към беседата >>
Второто вдига
кофата
с нечистата вода и я излива върху детето с новите дрехи.
В един момент се чувствате чист и свят, добър човек, а в следния момент се чувствате нечист, грешен и лош. Ще изясня това противоречие със следния пример. Майка облича детето си с чисти дрехи. Отдето мине, то на всички обръща внимание, всички му се радват. Покрай това дете минава друго, което носи в ръка кофа с нечиста вода.
Второто вдига
кофата
с нечистата вода и я излива върху детето с новите дрехи.
От този момент кой как мине покрай него, бяга настрани. Това дете започва да се чувства нечисто, грешно. Питам: всъщност то по-грешно ли е сега, отколкото преди заливането му с нечистата вода? Вътрешно то е пак толкова чисто, колкото и по-рано, но външно дрехите му са нечисти. Детето трябваше да бъде толкова предвидливо и умно, че отдалече още да схване какво мисли другото с кофата в ръка и да избяга от него.
към беседата >>
Детето трябваше да бъде толкова предвидливо и умно, че отдалече още да схване какво мисли другото с
кофата
в ръка и да избяга от него.
Второто вдига кофата с нечистата вода и я излива върху детето с новите дрехи. От този момент кой как мине покрай него, бяга настрани. Това дете започва да се чувства нечисто, грешно. Питам: всъщност то по-грешно ли е сега, отколкото преди заливането му с нечистата вода? Вътрешно то е пак толкова чисто, колкото и по-рано, но външно дрехите му са нечисти.
Детето трябваше да бъде толкова предвидливо и умно, че отдалече още да схване какво мисли другото с
кофата
в ръка и да избяга от него.
Кое е второто дете? – Дяволът. Когато срещнете дявола, не се хвалете пред него, че имате нови дрехи. Той всякога носи в ръката си кофа с нечиста вода и щом види някой чист, добре облечен човек, залива го с нечиста вода. Срещнете ли дявола, отдалече още бягайте от него.
към беседата >>
Той всякога носи в ръката си
кофа
с нечиста вода и щом види някой чист, добре облечен човек, залива го с нечиста вода.
Вътрешно то е пак толкова чисто, колкото и по-рано, но външно дрехите му са нечисти. Детето трябваше да бъде толкова предвидливо и умно, че отдалече още да схване какво мисли другото с кофата в ръка и да избяга от него. Кое е второто дете? – Дяволът. Когато срещнете дявола, не се хвалете пред него, че имате нови дрехи.
Той всякога носи в ръката си
кофа
с нечиста вода и щом види някой чист, добре облечен човек, залива го с нечиста вода.
Срещнете ли дявола, отдалече още бягайте от него. Казвате: "Какво представлява дяволът? " Дяволът е символ на злото, на изкушението, на отрицателното в живота. За да не правите връзка с дявола, не мислете за него. За каквото мислите, с това се свързвате, това привличате.
към беседата >>
69.
Разумният домостроител
,
НБ
, София, 3.2.1935г.,
Пълната
кофа
е добрият човек, а празната
кофа
е лошият човек.
И като седиш така, кой как мине, ти казваш: Този човек е добър, онзи е лош и т. н. Ето какво разбирам аз под думата лош и добър човек. Седя и наблюдавам една инсталация, в която постоянно минават празни и пълни кофи. Празните кофи отиват да се напълнят, а пълните отиват да се изпразнят. И така продължава работата.
Пълната
кофа
е добрият човек, а празната
кофа
е лошият човек.
Пълната кофа се празни, а празната се пълни. Ако си добър човек, ти си пълна кофа, а ако си лош човек, ти си празна кофа. Сега аз не разглеждам дълбоко психологически в какво седи добрият и в какво седи лошият човек. Добрият човек е пълен, човек, той носи всяко нещо на своето място и го изпразва. Той цял ден ходи и пренася, изпразва, оставя по нещо, а празният нищо не носи в себе си.
към беседата >>
Пълната
кофа
се празни, а празната се пълни.
Ето какво разбирам аз под думата лош и добър човек. Седя и наблюдавам една инсталация, в която постоянно минават празни и пълни кофи. Празните кофи отиват да се напълнят, а пълните отиват да се изпразнят. И така продължава работата. Пълната кофа е добрият човек, а празната кофа е лошият човек.
Пълната
кофа
се празни, а празната се пълни.
Ако си добър човек, ти си пълна кофа, а ако си лош човек, ти си празна кофа. Сега аз не разглеждам дълбоко психологически в какво седи добрият и в какво седи лошият човек. Добрият човек е пълен, човек, той носи всяко нещо на своето място и го изпразва. Той цял ден ходи и пренася, изпразва, оставя по нещо, а празният нищо не носи в себе си. „Разумният домостроител“.
към беседата >>
Ако си добър човек, ти си пълна
кофа
, а ако си лош човек, ти си празна
кофа
.
Седя и наблюдавам една инсталация, в която постоянно минават празни и пълни кофи. Празните кофи отиват да се напълнят, а пълните отиват да се изпразнят. И така продължава работата. Пълната кофа е добрият човек, а празната кофа е лошият човек. Пълната кофа се празни, а празната се пълни.
Ако си добър човек, ти си пълна
кофа
, а ако си лош човек, ти си празна
кофа
.
Сега аз не разглеждам дълбоко психологически в какво седи добрият и в какво седи лошият човек. Добрият човек е пълен, човек, той носи всяко нещо на своето място и го изпразва. Той цял ден ходи и пренася, изпразва, оставя по нещо, а празният нищо не носи в себе си. „Разумният домостроител“. Сега и ние трябва да строим.
към беседата >>
Пълната
кофа
е добрият човек, а празната
кофа
е лошият човек.
(втори вариант)
И като седиш така, кой как мине, ти казваш: Този човек е добър, онзи е лош и т. н. Ето какво разбирам аз под думата лош и добър човек. Седя и наблюдавам една инсталация, в която постоянно минават празни и пълни кофи. Празните кофи отиват да се напълнят, а пълните отиват да се изпразнят. И така продължава работата.
Пълната
кофа
е добрият човек, а празната
кофа
е лошият човек.
Пълната кофа се празни, а празната се пълни. Ако си добър човек, ти си пълна кофа, а ако си лош човек, ти си празна кофа. Сега аз не разглеждам дълбоко психологически в какво седи добрият и в какво седи лошият човек. Добрият човек е пълен, човек, той носи всяко нещо на своето място и го изпразва. Той цял ден ходи и пренася, изпразва, оставя по нещо, а празният нищо не носи в себе си.
към втори вариант >>
Пълната
кофа
се празни, а празната се пълни.
(втори вариант)
Ето какво разбирам аз под думата лош и добър човек. Седя и наблюдавам една инсталация, в която постоянно минават празни и пълни кофи. Празните кофи отиват да се напълнят, а пълните отиват да се изпразнят. И така продължава работата. Пълната кофа е добрият човек, а празната кофа е лошият човек.
Пълната
кофа
се празни, а празната се пълни.
Ако си добър човек, ти си пълна кофа, а ако си лош човек, ти си празна кофа. Сега аз не разглеждам дълбоко психологически в какво седи добрият и в какво седи лошият човек. Добрият човек е пълен, човек, той носи всяко нещо на своето място и го изпразва. Той цял ден ходи и пренася, изпразва, оставя по нещо, а празният нищо не носи в себе си. „Разумният домостроител“.
към втори вариант >>
Ако си добър човек, ти си пълна
кофа
, а ако си лош човек, ти си празна
кофа
.
(втори вариант)
Седя и наблюдавам една инсталация, в която постоянно минават празни и пълни кофи. Празните кофи отиват да се напълнят, а пълните отиват да се изпразнят. И така продължава работата. Пълната кофа е добрият човек, а празната кофа е лошият човек. Пълната кофа се празни, а празната се пълни.
Ако си добър човек, ти си пълна
кофа
, а ако си лош човек, ти си празна
кофа
.
Сега аз не разглеждам дълбоко психологически в какво седи добрият и в какво седи лошият човек. Добрият човек е пълен, човек, той носи всяко нещо на своето място и го изпразва. Той цял ден ходи и пренася, изпразва, оставя по нещо, а празният нищо не носи в себе си. „Разумният домостроител“. Сега и ние трябва да строим.
към втори вариант >>
70.
Практическа философия
,
МОК
, София, 22.2.1935г.,
После трябва едно въже, свързано с една
кофа
, и най-после трябва един, който да върти този кръг и да изкарва вода.
Не онова, което твоите другари разбраха, него остави. То не е меродавно за тебе, а онова, което в тебе е останало, то е меродавно за тебе. То ще бъде полезно за тебе. При един кладенец колко неща са ти потребни? Най-първо кладенецът трябва да е изкопан, нали така?
После трябва едно въже, свързано с една
кофа
, и най-после трябва един, който да върти този кръг и да изкарва вода.
Трябва да са там кладенецът, въжето, кофата, и онази ръчка, за която може да завива въжето. Всеки един от вас трябва да има едно въже, една кофа, с която да почерпва, да изважда вода. Какво е човешката мисъл? Човешката мисъл е ти трябва да мислиш. От природата ще си изваждаш това, което нямаш.
към беседата >>
Трябва да са там кладенецът, въжето,
кофата
, и онази ръчка, за която може да завива въжето.
То не е меродавно за тебе, а онова, което в тебе е останало, то е меродавно за тебе. То ще бъде полезно за тебе. При един кладенец колко неща са ти потребни? Най-първо кладенецът трябва да е изкопан, нали така? После трябва едно въже, свързано с една кофа, и най-после трябва един, който да върти този кръг и да изкарва вода.
Трябва да са там кладенецът, въжето,
кофата
, и онази ръчка, за която може да завива въжето.
Всеки един от вас трябва да има едно въже, една кофа, с която да почерпва, да изважда вода. Какво е човешката мисъл? Човешката мисъл е ти трябва да мислиш. От природата ще си изваждаш това, което нямаш. Природата никога не кара човека да работи там, дето няма условия.
към беседата >>
Всеки един от вас трябва да има едно въже, една
кофа
, с която да почерпва, да изважда вода.
То ще бъде полезно за тебе. При един кладенец колко неща са ти потребни? Най-първо кладенецът трябва да е изкопан, нали така? После трябва едно въже, свързано с една кофа, и най-после трябва един, който да върти този кръг и да изкарва вода. Трябва да са там кладенецът, въжето, кофата, и онази ръчка, за която може да завива въжето.
Всеки един от вас трябва да има едно въже, една
кофа
, с която да почерпва, да изважда вода.
Какво е човешката мисъл? Човешката мисъл е ти трябва да мислиш. От природата ще си изваждаш това, което нямаш. Природата никога не кара човека да работи там, дето няма условия. Тя казва: „Ще си изкараш вода от този кладенец, ще си изкараш толкоз, колкото можеш.
към беседата >>
71.
Развитие на справедливостта
,
ООК
, София, 27.2.1935г.,
Като отидете в Лондон и в други градове, в големите хотели като влезете, ако имате пари, ще треперят над вас, ще ви вземат палтото, обущата ще ви изчистят,
кофа
вода ще ви донесат, чиста покривка ще ви турят, ще запалят печката.
Синът трябва да каже: „Каквото баща ми благоволи да даде, добре. Ако не, аз пак ще му работя." Трябва да се разясни вътрешният принцип. Например вие правите известно добро - да кажем, че сте много милостив, много учтив. Аз съм виждал учтиви кожодери.
Като отидете в Лондон и в други градове, в големите хотели като влезете, ако имате пари, ще треперят над вас, ще ви вземат палтото, обущата ще ви изчистят,
кофа
вода ще ви донесат, чиста покривка ще ви турят, ще запалят печката.
Но питат дали джобът ви е пълен. Всичкото това почитание имате, ако сте богат. Щом усетят, че сте сиромах, то този богатият хотел е затворен за вас. Да кажем, че някой човек е много милостив, той е хотелджия. За пари ли посреща той хората или без пари?
към беседата >>
72.
Математически отношения
,
МОК
, София, 5.4.1935г.,
Кофа
има там.
До какво се добираме ние? Виждали сте проста воденица, знаете законите на движението там. Те са с келяво. Едно келяво се върти отгоре, а друго отдолу. Как ги наричат?
Кофа
има там.
Ако водата е много, то кофата се напълва и колелото се върти. Но ако водата е малко, кофите не могат да се напълнят лесно. Една ваша мисъл е слаба, не можете да напълните кофите на това колело и това колело не се върти. И следователно работата не става. Не сте ли правили наблюдение, за да постигнете една работа колко време трябва да мислите?
към беседата >>
Ако водата е много, то
кофата
се напълва и колелото се върти.
Виждали сте проста воденица, знаете законите на движението там. Те са с келяво. Едно келяво се върти отгоре, а друго отдолу. Как ги наричат? Кофа има там.
Ако водата е много, то
кофата
се напълва и колелото се върти.
Но ако водата е малко, кофите не могат да се напълнят лесно. Една ваша мисъл е слаба, не можете да напълните кофите на това колело и това колело не се върти. И следователно работата не става. Не сте ли правили наблюдение, за да постигнете една работа колко време трябва да мислите? Правили ли сте опит да снемете една ябълка от дървото?
към беседата >>
73.
Чувство на сигурност
,
МОК
, София, 4.10.1935г.,
Неразумното може да го турят в един кладенец: изгуби се
кофата
, ще я завържат, ще пуснат въжето, то влиза в кладенеца с ченгела да извади
кофата
.
Нито ми благодари, че съм я написал. Ако взема да извлека пак по закона – това буква ли е? Но разумното го прави. То, само по себе си не е разумно, но разумното го прави. Какво показва туй?
Неразумното може да го турят в един кладенец: изгуби се
кофата
, ще я завържат, ще пуснат въжето, то влиза в кладенеца с ченгела да извади
кофата
.
Неразумното слиза, да се прояви разумното. Там, дето има движение, пак има разумна сила – силата, която е в действие. Запример, аз сега тъй казвам: Разумното е в туй движение, в тази точка. /Учителят пише точката на буквата ./ В туй движение, в този път на движение е разумното.
към беседата >>
74.
Вътрешният закон
,
УС
, София, 17.11.1935г.,
Ако ти полееш една
кофа
с вода, свърши се работата.
Обнова става, самият живот го изисква. Сериозна работа е това. А някой път някому гори къщата – някой аристократически минава край тебе, не се спира, не се поздравлява, отива да си гаси къщата. Ти казваш, че не обърнал внимание на тебе. Че, ако му гори къщата, на тебе ли ще обръща внимание?
Ако ти полееш една
кофа
с вода, свърши се работата.
Сега, това са ред разсъждения и искам да ви наведа на една мисъл: да бъде умът ви гъвкав. Здравият живот, тъй както се развива, в научно отношение, трябва умът ви да бъде много гъвкав – и в това седи животът. С един гъвкав ум, с едни гъвкави чувства, ти ще имаш един по-дълъг живот и ще живееш по-дълго време. А с един ограничен ум, с едни ограничени мисли, чувства, ти ще живееш един кратък живот. И няма да намериш смисъл на живота.
към беседата >>
Вместо да философствате, да търсите причината за поведението му, разберете нуждата му, вземете една
кофа
и започнете с него заедно да гасите огъня.
(втори вариант)
Без вятър водите не могат да се обновят. Значи вятърът е необходим в живота за вътрешното му обновяване. Оплаквате се от приятеля си, че минал покрай вас и не ви поздравил. Чудите се защо се променил толкова. Не се е променил човекът, но къщата му гори и той търси вода, да изгаси пожара.
Вместо да философствате, да търсите причината за поведението му, разберете нуждата му, вземете една
кофа
и започнете с него заедно да гасите огъня.
Какво се иска от сегашния човек? – Гъвкав ум и гъвкаво сърце. Само така той може да се справи с ударите, които съдбата му нанася. Само така той може да продължи живота си. Ако умът и сърцето ти не са сгъваеми, нищо не можеш да направиш със своите мисли и чувства.
към втори вариант >>
75.
Сегашният момент
,
ООК
, София, 11.3.1936г.,
Нали знаете, че в един кладенец като пуснете две кофи, ще извадите пълната
кофа
.
Какво ще бъде положението му, ако отиде в странство? Ще го посрещнат ли, както го посрещат в дома му? Сега и вие мислите така за рая. Че вие излязохте от рая и дойдохте в света, за да спечелите нещо, и сега искате да се върнете назад. Каква ви е придобивката?
Нали знаете, че в един кладенец като пуснете две кофи, ще извадите пълната
кофа
.
Не ни трябва празната кофа. Искате да отидете на онзи свят. Ако си пълна кофа, ще отидеш. Ако си празна кофа, няма да отидеш. Там не се нуждаят от празни кофи.
към беседата >>
Не ни трябва празната
кофа
.
Ще го посрещнат ли, както го посрещат в дома му? Сега и вие мислите така за рая. Че вие излязохте от рая и дойдохте в света, за да спечелите нещо, и сега искате да се върнете назад. Каква ви е придобивката? Нали знаете, че в един кладенец като пуснете две кофи, ще извадите пълната кофа.
Не ни трябва празната
кофа
.
Искате да отидете на онзи свят. Ако си пълна кофа, ще отидеш. Ако си празна кофа, няма да отидеш. Там не се нуждаят от празни кофи. Това е за разсъждение.
към беседата >>
Ако си пълна
кофа
, ще отидеш.
Че вие излязохте от рая и дойдохте в света, за да спечелите нещо, и сега искате да се върнете назад. Каква ви е придобивката? Нали знаете, че в един кладенец като пуснете две кофи, ще извадите пълната кофа. Не ни трябва празната кофа. Искате да отидете на онзи свят.
Ако си пълна
кофа
, ще отидеш.
Ако си празна кофа, няма да отидеш. Там не се нуждаят от празни кофи. Това е за разсъждение. Това не се отнася лично до вас. Вие сега можете да кажете: ние празни кофи ли сме?
към беседата >>
Ако си празна
кофа
, няма да отидеш.
Каква ви е придобивката? Нали знаете, че в един кладенец като пуснете две кофи, ще извадите пълната кофа. Не ни трябва празната кофа. Искате да отидете на онзи свят. Ако си пълна кофа, ще отидеш.
Ако си празна
кофа
, няма да отидеш.
Там не се нуждаят от празни кофи. Това е за разсъждение. Това не се отнася лично до вас. Вие сега можете да кажете: ние празни кофи ли сме? Пълна кофа си, но може да се изпразниш.
към беседата >>
Пълна
кофа
си, но може да се изпразниш.
Ако си празна кофа, няма да отидеш. Там не се нуждаят от празни кофи. Това е за разсъждение. Това не се отнася лично до вас. Вие сега можете да кажете: ние празни кофи ли сме?
Пълна
кофа
си, но може да се изпразниш.
Ето какво подразбирам аз. Вие сега сте щастливи, имате мир. Утре гледаш, съвсем сте изпразнени, имате песимистично настроение. Онова, което си имал, си го изгубил. Не си доволен от живота.
към беседата >>
Питам: пълна
кофа
ли сте, или празна?
Ето какво подразбирам аз. Вие сега сте щастливи, имате мир. Утре гледаш, съвсем сте изпразнени, имате песимистично настроение. Онова, което си имал, си го изгубил. Не си доволен от живота.
Питам: пълна
кофа
ли сте, или празна?
Това е само за разяснение. Не е въпрос само до празната кофа, но имате в себе си друга една идея, която ви спъва. Вие играете на лотария. Вие сте взели един билет и гледате номера му. Номерът е 1234.
към беседата >>
Не е въпрос само до празната
кофа
, но имате в себе си друга една идея, която ви спъва.
Утре гледаш, съвсем сте изпразнени, имате песимистично настроение. Онова, което си имал, си го изгубил. Не си доволен от живота. Питам: пълна кофа ли сте, или празна? Това е само за разяснение.
Не е въпрос само до празната
кофа
, но имате в себе си друга една идея, която ви спъва.
Вие играете на лотария. Вие сте взели един билет и гледате номера му. Номерът е 1234. Питам сега, този билет 1234 може ли да печели? Този билет не може нищо да спечели. Защо?
към беседата >>
76.
Първата дума
,
МОК
, София, 4.9.1936г.,
Да кажем, може да имаш един кладенец, може да имаш желание да извадиш вода, може да имаш
кофа
, но нямаш въже.
Може да попитате защо е така. Така е, забелязано е, че светлината, която растенията денем са събрали в себе си, вечерно време те градят материала, който събрали и го турят на работа. Сега в живота на младите, кое е най-мъчното? Всяка мъчнотия, която среща човек, например усеща човек, че онова, към което се стреми е непостижимо за него и той се обезсърчава. Сега трябва да имате един начин за вашите постижения.
Да кажем, може да имаш един кладенец, може да имаш желание да извадиш вода, може да имаш
кофа
, но нямаш въже.
Съзнаваш, че е непостижимо нещо. Другото положение: Може да има въже, кофа нямате. Значи две съчетания са потребни: кофа и въже. Третото положение, че вие трябва да се опретнете да работите. Като пуснете кофата и след като я напълните, трябва да я изтеглите.
към беседата >>
Другото положение: Може да има въже,
кофа
нямате.
Сега в живота на младите, кое е най-мъчното? Всяка мъчнотия, която среща човек, например усеща човек, че онова, към което се стреми е непостижимо за него и той се обезсърчава. Сега трябва да имате един начин за вашите постижения. Да кажем, може да имаш един кладенец, може да имаш желание да извадиш вода, може да имаш кофа, но нямаш въже. Съзнаваш, че е непостижимо нещо.
Другото положение: Може да има въже,
кофа
нямате.
Значи две съчетания са потребни: кофа и въже. Третото положение, че вие трябва да се опретнете да работите. Като пуснете кофата и след като я напълните, трябва да я изтеглите. Та всяка работа, която започвате, гледайте има ли въже и кофа. Има други мъчнотии, които може да ви спънат.
към беседата >>
Значи две съчетания са потребни:
кофа
и въже.
Всяка мъчнотия, която среща човек, например усеща човек, че онова, към което се стреми е непостижимо за него и той се обезсърчава. Сега трябва да имате един начин за вашите постижения. Да кажем, може да имаш един кладенец, може да имаш желание да извадиш вода, може да имаш кофа, но нямаш въже. Съзнаваш, че е непостижимо нещо. Другото положение: Може да има въже, кофа нямате.
Значи две съчетания са потребни:
кофа
и въже.
Третото положение, че вие трябва да се опретнете да работите. Като пуснете кофата и след като я напълните, трябва да я изтеглите. Та всяка работа, която започвате, гледайте има ли въже и кофа. Има други мъчнотии, които може да ви спънат. Две неща са потребни.
към беседата >>
Като пуснете
кофата
и след като я напълните, трябва да я изтеглите.
Да кажем, може да имаш един кладенец, може да имаш желание да извадиш вода, може да имаш кофа, но нямаш въже. Съзнаваш, че е непостижимо нещо. Другото положение: Може да има въже, кофа нямате. Значи две съчетания са потребни: кофа и въже. Третото положение, че вие трябва да се опретнете да работите.
Като пуснете
кофата
и след като я напълните, трябва да я изтеглите.
Та всяка работа, която започвате, гледайте има ли въже и кофа. Има други мъчнотии, които може да ви спънат. Две неща са потребни. Сега на какво можем да уподобим въжето? Въжето е онази непреодолима вяра, която човек трябва да има.
към беседата >>
Та всяка работа, която започвате, гледайте има ли въже и
кофа
.
Съзнаваш, че е непостижимо нещо. Другото положение: Може да има въже, кофа нямате. Значи две съчетания са потребни: кофа и въже. Третото положение, че вие трябва да се опретнете да работите. Като пуснете кофата и след като я напълните, трябва да я изтеглите.
Та всяка работа, която започвате, гледайте има ли въже и
кофа
.
Има други мъчнотии, които може да ви спънат. Две неща са потребни. Сега на какво можем да уподобим въжето? Въжето е онази непреодолима вяра, която човек трябва да има. Сега другото, което може да спъне един млад човек е, че тази кофа да е толкова голяма, че да не може да я изтегли.
към беседата >>
Сега другото, което може да спъне един млад човек е, че тази
кофа
да е толкова голяма, че да не може да я изтегли.
Та всяка работа, която започвате, гледайте има ли въже и кофа. Има други мъчнотии, които може да ви спънат. Две неща са потребни. Сега на какво можем да уподобим въжето? Въжето е онази непреодолима вяра, която човек трябва да има.
Сега другото, което може да спъне един млад човек е, че тази
кофа
да е толкова голяма, че да не може да я изтегли.
Представете си сега, че тази кофа е от сто кила и ти си я напълнил. Друга мъчнотия иде. Напълни[ш] кофата, не можеш да я изтеглиш. Тогава, защо хората трябва да си помагат. Единият като не може да изтегли кофата, ще дойде втори, трети, ще си помагат.
към беседата >>
Представете си сега, че тази
кофа
е от сто кила и ти си я напълнил.
Има други мъчнотии, които може да ви спънат. Две неща са потребни. Сега на какво можем да уподобим въжето? Въжето е онази непреодолима вяра, която човек трябва да има. Сега другото, което може да спъне един млад човек е, че тази кофа да е толкова голяма, че да не може да я изтегли.
Представете си сега, че тази
кофа
е от сто кила и ти си я напълнил.
Друга мъчнотия иде. Напълни[ш] кофата, не можеш да я изтеглиш. Тогава, защо хората трябва да си помагат. Единият като не може да изтегли кофата, ще дойде втори, трети, ще си помагат. Значи, ако кофата е малка, тази работа може да я свършим.
към беседата >>
Напълни[ш]
кофата
, не можеш да я изтеглиш.
Сега на какво можем да уподобим въжето? Въжето е онази непреодолима вяра, която човек трябва да има. Сега другото, което може да спъне един млад човек е, че тази кофа да е толкова голяма, че да не може да я изтегли. Представете си сега, че тази кофа е от сто кила и ти си я напълнил. Друга мъчнотия иде.
Напълни[ш]
кофата
, не можеш да я изтеглиш.
Тогава, защо хората трябва да си помагат. Единият като не може да изтегли кофата, ще дойде втори, трети, ще си помагат. Значи, ако кофата е малка, тази работа може да я свършим. Ако кофата е голяма, тогава в света трябва да има помощ, разбирателство. Та казвам, в следствие на това се явяват ред нужди за изучаване на нещата в света.
към беседата >>
Единият като не може да изтегли
кофата
, ще дойде втори, трети, ще си помагат.
Сега другото, което може да спъне един млад човек е, че тази кофа да е толкова голяма, че да не може да я изтегли. Представете си сега, че тази кофа е от сто кила и ти си я напълнил. Друга мъчнотия иде. Напълни[ш] кофата, не можеш да я изтеглиш. Тогава, защо хората трябва да си помагат.
Единият като не може да изтегли
кофата
, ще дойде втори, трети, ще си помагат.
Значи, ако кофата е малка, тази работа може да я свършим. Ако кофата е голяма, тогава в света трябва да има помощ, разбирателство. Та казвам, в следствие на това се явяват ред нужди за изучаване на нещата в света. Туй е проста работа. Но представете си, че онзи, който ти помага, иска половината от онова, което ще изтеглите.
към беседата >>
Значи, ако
кофата
е малка, тази работа може да я свършим.
Представете си сега, че тази кофа е от сто кила и ти си я напълнил. Друга мъчнотия иде. Напълни[ш] кофата, не можеш да я изтеглиш. Тогава, защо хората трябва да си помагат. Единият като не може да изтегли кофата, ще дойде втори, трети, ще си помагат.
Значи, ако
кофата
е малка, тази работа може да я свършим.
Ако кофата е голяма, тогава в света трябва да има помощ, разбирателство. Та казвам, в следствие на това се явяват ред нужди за изучаване на нещата в света. Туй е проста работа. Но представете си, че онзи, който ти помага, иска половината от онова, което ще изтеглите. Започнете вие да се пазарите, колко ще му дадеш.
към беседата >>
Ако
кофата
е голяма, тогава в света трябва да има помощ, разбирателство.
Друга мъчнотия иде. Напълни[ш] кофата, не можеш да я изтеглиш. Тогава, защо хората трябва да си помагат. Единият като не може да изтегли кофата, ще дойде втори, трети, ще си помагат. Значи, ако кофата е малка, тази работа може да я свършим.
Ако
кофата
е голяма, тогава в света трябва да има помощ, разбирателство.
Та казвам, в следствие на това се явяват ред нужди за изучаване на нещата в света. Туй е проста работа. Но представете си, че онзи, който ти помага, иска половината от онова, което ще изтеглите. Започнете вие да се пазарите, колко ще му дадеш. Законът е в природата: Двама души, като работят, каквото изкарат ще го делят наполовина.
към беседата >>
77.
Светът на духа, на душата, на ума и на сърцето
,
НБ
, София, 10.1.1937г.,
Един ден той взел една голяма пила и отишъл пред къщата на един богаташ, спрял се пред
кофара
на вратата му и започнал усилено да пили.
Сега аз няма да кажа нищо за вас, но един ден, като умрете, ако ми дадат вашия череп, аз мога напълно да се произнеса за вас, да кажа какви сте били. Каквото ви кажа тогава, вие ще ме слушате много добре, а сега сте заинтересувани. Сега не искам да спъна еволюцията ви. Има една малка приказка за Настрадин Ходжа, който, като живял известно време между източните народи, които минават за философи, научил много нещо за хората. Главно той научил, че хората не обичат да плащат.
Един ден той взел една голяма пила и отишъл пред къщата на един богаташ, спрял се пред
кофара
на вратата му и започнал усилено да пили.
Минава един познат и го запитал: „Какво правиш тук, Настрадин Ходжа? “ – „Свиря на кеманѐ.“ – „Ами защо не се чува гласа на кемането? “ – „Утре ще се чуе.“ Тъй щото, когато Настрадин Ходжа дойде със своята пила да свири на вашия ключ като с кeманй, вие трябва да бъдете там и при това, трябва да бъдете толкова благородни, да турите нещо в джоба на Настрадин Ходжа, за да не излезе гласът на онова, на което той е свирил. Сега мнозина се запитват: „Какво е говорил Христос? “ Тия неща е говорил Христос: „Научете се да мислите право, както Бог мисли.
към беседата >>
78.
Четирите струни
,
ООК
, София, 7.4.1937г.,
Чашата е като една
кофа
, ще я пуснете в кладенеца.
Вика ви един приятел да влезете в една кръчма: „Ела Драгане, да те почерпя. Дай половин кило вино“. Ти вземеш наздравица, чукнеш се. Ха сега видите ли този педагог, който казва: „Ето кладенеца, но трябва почерпало да извадим вода от кладенеца“. То е първата буква И.
Чашата е като една
кофа
, ще я пуснете в кладенеца.
Казва: „И-то може да вадим вода от кладенеца.“ Децата разбират, че И-то, това е кофата, с която може да извадят вода от кладенеца. Научно как ще го обясниш? Сега научно как ще го турите? Сега всеки от вас е педагог, може да си тури правило каквото иска. Никой няма да ви заповядва.
към беседата >>
Казва: „И-то може да вадим вода от кладенеца.“ Децата разбират, че И-то, това е
кофата
, с която може да извадят вода от кладенеца.
Дай половин кило вино“. Ти вземеш наздравица, чукнеш се. Ха сега видите ли този педагог, който казва: „Ето кладенеца, но трябва почерпало да извадим вода от кладенеца“. То е първата буква И. Чашата е като една кофа, ще я пуснете в кладенеца.
Казва: „И-то може да вадим вода от кладенеца.“ Децата разбират, че И-то, това е
кофата
, с която може да извадят вода от кладенеца.
Научно как ще го обясниш? Сега научно как ще го турите? Сега всеки от вас е педагог, може да си тури правило каквото иска. Никой няма да ви заповядва. В себе си да бъдете педагог и да употребите всички правила, които вие знаете, не чужди правила.
към беседата >>
79.
Мъчение, труд, работа
,
МОК
, София, 25.6.1937г.,
Най-първо, ще спусне
кофата
в кладенеца - това е лесният процес, след който идва друг процес.
Допуснете, че говорят за вас, че сте даровит писател или че имате много хубав глас, или че имате музикална дарба. Какво трябва да правите с тези дарби? Да допуснем, че десетина души са се събрали около един кладенец, един от тях е толкова слаб, че не може да завърти колелото и да извади вода, но има един, който може да го завърти. Този, който изважда вода, е даровит. Какво трябва да направи той?
Най-първо, ще спусне
кофата
в кладенеца - това е лесният процес, след който идва друг процес.
Когато двама души вадят вода, единият ще върти колелото от едната страна, а другият ще отиде да върти от другата страна и кофата ще излезе навън. Питам сега защо певецът трябва да пее? Ако хората не пеят, умират, а ако пеят, оживяват. Следователно певецът трябва да пее, за да не умират хората. Ако отидеш при човек, който нито пее, нито пъшка, лесно можеш да поставиш диагноза и няма нужда да го питаш живее ли.
към беседата >>
Когато двама души вадят вода, единият ще върти колелото от едната страна, а другият ще отиде да върти от другата страна и
кофата
ще излезе навън.
Какво трябва да правите с тези дарби? Да допуснем, че десетина души са се събрали около един кладенец, един от тях е толкова слаб, че не може да завърти колелото и да извади вода, но има един, който може да го завърти. Този, който изважда вода, е даровит. Какво трябва да направи той? Най-първо, ще спусне кофата в кладенеца - това е лесният процес, след който идва друг процес.
Когато двама души вадят вода, единият ще върти колелото от едната страна, а другият ще отиде да върти от другата страна и
кофата
ще излезе навън.
Питам сега защо певецът трябва да пее? Ако хората не пеят, умират, а ако пеят, оживяват. Следователно певецът трябва да пее, за да не умират хората. Ако отидеш при човек, който нито пее, нито пъшка, лесно можеш да поставиш диагноза и няма нужда да го питаш живее ли. Той се е обезсърчил и щом пипнеш пулса му, ще установиш, че е свършил.
към беседата >>
80.
Приближаване и отдалечаване
,
МОК
, София, 29.10.1937г.,
Ако пуснете една
кофа
, която е празна, нищо не струва, като падне в богатството стане тежка, не иска да излиза.
Вие мислите, вие прекарвате предметите горе в ума. Физическите неща поставяте долу в стомаха. Да кажем, вие искате да станете богат. На къде е движението на богатството? Надолу се движи богатия човек.
Ако пуснете една
кофа
, която е празна, нищо не струва, като падне в богатството стане тежка, не иска да излиза.
Вие ще турите цяла макара, ще започнете да въртите. Богатия всякога иска с макара да го теглят. Сиромахът като го пуснеш излиза като празен. Всичките сиромаси като слезат долу, стават богати, казват: „Не излиза нагоре“. Тогава ще дойдеш, ще кажеш: „Моля, моля, благоволете да излезете, /Учителя показва, че върти ръчка/ ние нямаме нищо против вас“.
към беседата >>
81.
Организиран и неорганизиран свят
,
МОК
, София, 19.11.1937г.,
Празната
кофа
надолу трябва да слезе.
Чрез този магнетизъм всичко става лесно. Видиш този капелмайстор вдигнал пръчката, всичките музиканти почват, всеки си знае, той само току маха, всичко върви щом музикантите имат този магнетизъм. Не ти трябва да знаеш накъде да махаш. Той маха с ръцете, всичко върви. Като махаш какво значи?
Празната
кофа
надолу трябва да слезе.
Имате 2⁄3 такт. Тогава казвам: Пълната кофа нагоре, празната надолу. /Учителят нагоре-надолу с ръката, както за такт 2⁄4 /. Запример, ти не знаеш нещо. Тогава в незнанието трябва да махаш надолу, а в знанието нагоре.
към беседата >>
Тогава казвам: Пълната
кофа
нагоре, празната надолу.
Не ти трябва да знаеш накъде да махаш. Той маха с ръцете, всичко върви. Като махаш какво значи? Празната кофа надолу трябва да слезе. Имате 2⁄3 такт.
Тогава казвам: Пълната
кофа
нагоре, празната надолу.
/Учителят нагоре-надолу с ръката, както за такт 2⁄4 /. Запример, ти не знаеш нещо. Тогава в незнанието трябва да махаш надолу, а в знанието нагоре. В движението пълната кофа ще се изпразни, а празната ще се напълни. Някой път вие се страхувате, че не знаете.
към беседата >>
В движението пълната
кофа
ще се изпразни, а празната ще се напълни.
Имате 2⁄3 такт. Тогава казвам: Пълната кофа нагоре, празната надолу. /Учителят нагоре-надолу с ръката, както за такт 2⁄4 /. Запример, ти не знаеш нещо. Тогава в незнанието трябва да махаш надолу, а в знанието нагоре.
В движението пълната
кофа
ще се изпразни, а празната ще се напълни.
Някой път вие се страхувате, че не знаете. Вие съзнавате, че не знаете, но щом не знаеш, ти си кандидат за знанието. Щом почувстваш, че знаеш ти си пълна кофа, ще излезе горе, ще се опразни и ще слезе долу да се напълни. Вие дойдете, казвате, не зная. Не спирай ръката, не спирай кофата.
към беседата >>
Щом почувстваш, че знаеш ти си пълна
кофа
, ще излезе горе, ще се опразни и ще слезе долу да се напълни.
Запример, ти не знаеш нещо. Тогава в незнанието трябва да махаш надолу, а в знанието нагоре. В движението пълната кофа ще се изпразни, а празната ще се напълни. Някой път вие се страхувате, че не знаете. Вие съзнавате, че не знаете, но щом не знаеш, ти си кандидат за знанието.
Щом почувстваш, че знаеш ти си пълна
кофа
, ще излезе горе, ще се опразни и ще слезе долу да се напълни.
Вие дойдете, казвате, не зная. Не спирай ръката, не спирай кофата. Като кажеш: „Не зная“, надолу кофата; като кажеш: „Зная“, нагоре кофата. Да върви кофата нагоре-надолу. Вие казвате не зная и седите.
към беседата >>
Не спирай ръката, не спирай
кофата
.
В движението пълната кофа ще се изпразни, а празната ще се напълни. Някой път вие се страхувате, че не знаете. Вие съзнавате, че не знаете, но щом не знаеш, ти си кандидат за знанието. Щом почувстваш, че знаеш ти си пълна кофа, ще излезе горе, ще се опразни и ще слезе долу да се напълни. Вие дойдете, казвате, не зная.
Не спирай ръката, не спирай
кофата
.
Като кажеш: „Не зная“, надолу кофата; като кажеш: „Зная“, нагоре кофата. Да върви кофата нагоре-надолу. Вие казвате не зная и седите. Че това е новата мисъл. Вие седите и мислите, че сте нещастен и сте кандидат за щастието.
към беседата >>
Като кажеш: „Не зная“, надолу
кофата
; като кажеш: „Зная“, нагоре
кофата
.
Някой път вие се страхувате, че не знаете. Вие съзнавате, че не знаете, но щом не знаеш, ти си кандидат за знанието. Щом почувстваш, че знаеш ти си пълна кофа, ще излезе горе, ще се опразни и ще слезе долу да се напълни. Вие дойдете, казвате, не зная. Не спирай ръката, не спирай кофата.
Като кажеш: „Не зная“, надолу
кофата
; като кажеш: „Зная“, нагоре
кофата
.
Да върви кофата нагоре-надолу. Вие казвате не зная и седите. Че това е новата мисъл. Вие седите и мислите, че сте нещастен и сте кандидат за щастието. Вие чувствате, че сте щастлив, вие сте изпълнен, излезте, дайте от вашето щастие на другите хора.
към беседата >>
Да върви
кофата
нагоре-надолу.
Вие съзнавате, че не знаете, но щом не знаеш, ти си кандидат за знанието. Щом почувстваш, че знаеш ти си пълна кофа, ще излезе горе, ще се опразни и ще слезе долу да се напълни. Вие дойдете, казвате, не зная. Не спирай ръката, не спирай кофата. Като кажеш: „Не зная“, надолу кофата; като кажеш: „Зная“, нагоре кофата.
Да върви
кофата
нагоре-надолу.
Вие казвате не зная и седите. Че това е новата мисъл. Вие седите и мислите, че сте нещастен и сте кандидат за щастието. Вие чувствате, че сте щастлив, вие сте изпълнен, излезте, дайте от вашето щастие на другите хора. Ако ти задържиш твоето щастие само за себе си, ти си човек, който не туряш своя капитал в обръщение.
към беседата >>
82.
Доброто и светлината
,
УС
, София, 2.1.1938г.,
По-рано, като се миех сутрин, събирах водата от лицето си в леген, а нечистата вода в
кофа
.
Като плачете, събирайте сълзите си в кърпичка, за да види Бог, че ги цените. Казваш: Много плаках, много страдах. Значи, ти си пролял най-ценното на земята. Събирайте сълзите си! Сега ще направя една реформа, която и вие трябва да знаете.
По-рано, като се миех сутрин, събирах водата от лицето си в леген, а нечистата вода в
кофа
.
Това правех с цел да отделя едната вода от другата: водата от лицето изливах на чисто място, а другата – на нечисто място. Сестрите, които ми услужваха, не знаеха това и хвърляха и едната, и другата вода, дето им паднеше. От водата на лицето ми можеха да се излекуват много хора, но те не знаеха това. Досега аз не бях казвал на никого, как и де да изливат водата, но отсега нататък аз сам ще изливам водата от лицето си. И на вас казвам: Никога не изливайте водата от лицето си на нечисти места.
към беседата >>
83.
Две посоки
,
УС
, София, 26.6.1938г.,
Жената режела хляба на филийки, а мъжът казал: „
Тънкофай
,
тънкофай
!
На него дава повече храна, към него има особени грижи, поради което един ден то ще страда. Днес му дава повече масло, утре повече ябълки, докато стомахът му се разстрои. На детето, което по-малко обича, дава по-малко храна, но то става по-здраво. Един българин отишъл на гости в дома на един грък. Той го задържал на обяд.
Жената режела хляба на филийки, а мъжът казал: „
Тънкофай
,
тънкофай
!
“ С това искал да каже да реже тънки филии. Българинът се обадил: „Аз ще ги направя диплофай“. Той е научен да нагъва хляба, дебело реже филиите. Гъркинята ги реже тънки. Малките работи трябва да се използват; в тях се крие известна поука.
към беседата >>
НАГОРЕ