НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
65
резултата в
56
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Разговор пети - Въздигане Душа и Дух
,
ИБ
, , 18.7.1900г.,
Постоянното
ти падане и ставане произведе милост и съжаление в Духа ми.
А не е ли това най-великото благо да можеш винаги да струваш това, което Духът винаги желае? Да, то е именно служението на Духа. Ето осветлих те върху един предмет, толкова важен и потребен за твоя духовен живот. Това, което съм ти казал, не е за света, но за самаго теб. Защото от дълго време виждах твоите затруднения, безизходния кръг на твоите усилия.
Постоянното
ти падане и ставане произведе милост и съжаление в Духа ми.
Казах си: „Тук е една душа, която ме търси, която се лута в мрака на невежеството, която постоянно търси Виделина и изходно място от безизходното положение на този временен живот.“ Прострях тогава ръката си като на застъпник, баща, като брат, като приятел и те хванах, без да ме познаваш, и те поведох към мястото на спасението, за да се избавиш. Благоустроих пътя ти, приготвих всичките средства, теб нужни, за да идеш да се учиш и възпитаваш под моето ръководство. Стъпка по стъпка трябваше с теб да вървя и да те пазя да се не подплъзваш и да не падаш, и във всичко, което душата ти желаеше за тоя свят да придобиеш, сторих да ти дам възможност да опиташ всичките блага и горчиви неща. Запазих те с всичките прийоми на знанието и дадох полет на ума ти да се качи и слиза до най-високите места, които человеку е простено. И при все това, гледам с учудване, че и това те не благодари.
към беседата >>
2.
Необходимостта да познаваме Бога
,
НБ
, София, 4.10.1914г.,
Тази негова грешка е причинила смъртта, и само когато човек е почнал да изпитва
постоянното
разрушение на своята душа, на своя ум, на своето сърце, на своя организъм, на всичко онова, което гради, само тогава той е разбрал какво нещо е загубил.
Дават ви цигулка, дават ви лък, поставят ви струни на цигулката, научават ви как да я нагласявате; дават ви учител, да ви учи на основните правила на музиката, и почвате да упражнявате вашия ум, вашите ръце, вашите пръсти. И по тоя начин, с течението на времето, вие усвоявате изкуството на един отличен виолонист. По същия закон Господ иска да ни научи да усвоим метода, начина да придобием живота. Човек е притежавал някога вечен живот, но го е изгубил. Изгубил го е по една проста причина, и сега се стреми да изправи своята грешка.
Тази негова грешка е причинила смъртта, и само когато човек е почнал да изпитва
постоянното
разрушение на своята душа, на своя ум, на своето сърце, на своя организъм, на всичко онова, което гради, само тогава той е разбрал какво нещо е загубил.
В първата глава на Битието се казва, че Бог поставил човека в рая и му казал да обработва и да използва всичко в него, но му забранил да се докосва само до едно дърво – дървото за познаване доброто и злото. Обаче човек поискал да направи един малък опит на непокорство, и с този опит започнала по-напред жената. Казва се в тази глава, че змията се увила около дървото на познанието и почнала разговор с Ева, като ѝ задала въпроса: „Как така, вие като сте господари на рая и се ползвате от всички райски дървета, да не се ползвате и от дървото, което крие в себе си велика тайна? “ Жената запитала от своя страна: „Каква тайна? “ – „Ако ядете от това дърво, ще имате познанието на Бога, ще знаете защо живеете, ще познавате доброто и злото, ще бъдете много силни на земята, тъй както Бог е силен“.
към беседата >>
3.
Но Син Человечески, кога дойде, дали ще намери вяра на земята
,
ИБ
, Бургас, 23.1.1915г.,
"Всеобща война, всеобща война, всеобща война", тя биде предизвикана от
постоянното
говорене за нея.
Хората създават само разрушаващи елементи: 42-сантиметрови оръдия, торпили и др. И когато Христос казва: "Син Человечески, кога дойде, дали ще намери вяра на земята? ", подразбира, когато Христос дойде между тия хора на отрицателната наука, ще намери ли вяра, разумна любов и пр. Сега е моментът. Да не мислите, че туй течение на всесветската война е така произволно?
"Всеобща война, всеобща война, всеобща война", тя биде предизвикана от
постоянното
говорене за нея.
Ние я създадохме, ние турихме горивото. Сега ще започнем да говорим обратното. Ние я създадохме, ние ще я и възпрем. Ние подпалихме огъня, ние ще отнемем от това гориво. Тая разумна вяра ще я създадем ние, хората.
към беседата >>
И той сам казваше ми: "Чудя се как е възможно." Работата се състои в това, че той от
постоянното
напрягане на своето зрение, този център в неговия мозък се е разширил.
Непременно съгласно с тия закони ние трябва да се свържем, с тия разумни закони в природата. Но казваме, че не ги виждаме. Така е, защото не обучаваме чрез постоянни упражнения нашето зрение. Наскоро един приятел ми разказваше как той с течение на времето е можал да различава от 50 метра разстояние най-дреб- ните пеперудки, които, даже да сте до тях, мъчно се съзират. И когато ми показваше той своите колекции, трябваше да си послужа с моята лупа, за да ги разгледам.
И той сам казваше ми: "Чудя се как е възможно." Работата се състои в това, че той от
постоянното
напрягане на своето зрение, този център в неговия мозък се е разширил.
Нашето идване на земята е да бъдем свободни. Любовта ще ни направи свободни. Съвременните хора живеят при стесняващи условия и не могат да ги изменят. От религиозно гледище това тяхно положение е волята на Бога. Знаем ли философията на единиците?
към беседата >>
4.
Отхвърленият камък
,
НБ
, , 1.6.1919г.,
Камъкът означава неизменното,
постоянното
, непроменчивото.
Какво означава думата „българин“ в общия организъм? Аз турих българите в черния дроб, но трябва да знаете, че частиците на черния дроб, както и всички същества, еволюират и постоянно се изменят. Така и българите след време ще минат в друга форма на развитие. Тогава ще търсите българина по-горе в организма. Велика Мъдрост е да разберете смисъла на отхвърления камък.
Камъкът означава неизменното,
постоянното
, непроменчивото.
Ние принадлежим на известна църква, а отхвърляме принципите на природата, но трябва да знаем, че нашите философи ще изчезнат, а принципите на природата ще останат неизменни. Каквото е създала майката-природа, то си остава. Замислете се защо се раждат мъже или жени; защо в едно семейство се ражда първо момиче, а някога обратно – момче; защо сте наклонни към известна философска система, защо сте приели християнството и т.н. Ще ми отговорите: „Защото християнството спасява хората“. Съгласен съм 50% с вас.
към беседата >>
5.
Бог е говорил
,
НБ
, София, 9.11.1919г.,
Музиката и изкуството е
постоянното
ми занимание.
Тъй ме е учил Той. Така ми е говорил. Не мислете, че аз прекарвам времето си напразно. Аз работя за себе си. Аз рисувам и свиря – това е моето занимание.
Музиката и изкуството е
постоянното
ми занимание.
С поезия още не съм започнал да се занимавам, защото човешкият език е груб, не мога да си служа с него. Не искам да си служа с тоя език. Казвате: Нещастна България! – Защо е нещастна? – Защото била обвързана във вериги.
към беседата >>
Музиката и изкуството е
постоянното
ми занимание.
(втори вариант)
Тъй ме е учил Той. Така ми е говорил. Не мислете, че аз прекарвам времето си напразно. Аз работя за себе си. Аз рисувам и свиря - това е моето занимание.
Музиката и изкуството е
постоянното
ми занимание.
С поезия още не съм започнал да се занимавам, защото човешкият език е груб, не мога да си служа с него. Не искам да си служа с тоя език. Казвате: „Нещастна България! " Защо е нещастна? Защото била обвързана във вериги.
към втори вариант >>
6.
Четирите съвета
,
СБ
,
БР
, В.Търново, 21.8.1921г.,
Всеки съвет ще избере между вас си по десет души, които ще бъдат
постоянното
присъствие, за да може работата да върви по-бързо.
Няма защо да се спъваме под старото Небе и старата Земя, които си заминават. Като останете сами, вие ще бъдете герои. Ако искате, заемете се още сега да направите този избор. За да не ви стеснявам, аз ще ви оставя за един час сами, да си уредите работата. Е, как мислите да постъпите?
Всеки съвет ще избере между вас си по десет души, които ще бъдат
постоянното
присъствие, за да може работата да върви по-бързо.
Когато се наложи, ще изпратите десетте като изпълнителен комитет. Онези, които ще влязат в Съвета за физическия труд, ще трябва да имат здрави мускули и воля. Онези от Примирителния съвет ще трябва да бъдат със съдийски познания и сами да са примирени; ония от Духовния съвет ще трябва да имат сърца повече развити, а ония от Просветния съвет трябва да са с по-развит ум. Примирителните са хора на милосърдието.
към беседата >>
7.
Не бъди неверен, но верен!
,
НБ
, София, 16.4.1922г.,
Сега, има една съществена философия, едно вътрешно разграничение, което всеки вярващ трябва да прави: идеалното, неизменното,
постоянното
трябва всякога да бъде далеч от нас, ние да не може да го достигаме нито със своите ръце, нито със своя ум, защото всяко нещо, което ние пипаме с ръце, разваляме го.
Истината по този начин не може да се намери. За да можем да намерим Истината, трябва да знаем най-първо какви качества тя ще ни придаде, какви качества ще вземем от нея и какво ще ѝ предадем. Когато приемаме Истината, има една обмяна между нас и Истината. Когато приемем Любовта, пак има обмяна. Когато намерим Бога, пак има обмяна.
Сега, има една съществена философия, едно вътрешно разграничение, което всеки вярващ трябва да прави: идеалното, неизменното,
постоянното
трябва всякога да бъде далеч от нас, ние да не може да го достигаме нито със своите ръце, нито със своя ум, защото всяко нещо, което ние пипаме с ръце, разваляме го.
Бъдете уверени, че всяко нещо, което ние можем да докоснем с нашия ум, и то се разваля. Материалните работи с ума не се развалят, а с ръце се развалят, но има други форми, които се развалят от ума. Ако вие се греете на слънцето, няма никаква опасност, слънцето досега никому зло не е направило. Но ако имате светлината на слънцето, концентрирана в една свещ, с тази свещ може да направите хиляди злини. С тази свещ може да прочетете една хубава книга, но може и да запалите цял град, 100 плевни и хиляди къщи.
към беседата >>
8.
Гордост и тщеславие
,
МОК
, София, 24.1.1923г.,
Сега ще ви задам въпроса каква е разликата между
постоянното
и променливото в Живота.
Четоха се темите върху "Произходът на юмрука".
Сега ще ви задам въпроса каква е разликата между
постоянното
и променливото в Живота.
Постоянно в Живота е онова, което през всички времена и условия остава едно и също; променливо е онова, което през всички времена и условия е изложено на промени. Каква е разликата между Реалността и сенките на Живота? Представете си, че имате едно огледало, пред което сте поставили една запалена свещ. Какво ще видите в огледалото? Запалената свещ.
към беседата >>
9.
Смисълът на противоречието
,
ООК
, София, 19.3.1923г.,
Закон в света е: щастието на човека седи в
постоянното
и вечно разширение на ума и сърцето.
И тъй бързо се видоизменя, има такива тънки движения, че ти не можеш да разбереш, не можеш да уловиш тия промени и казваш: „Не мога да разбера това сърце, много се изменя“. Ами хубаво, какво лошо има в това, че едно сърце се изменя? Ако днес наблюдаваш едно дърво, което е четири пръста голямо, утре го видиш 20 сантиметра, на другия ден – 50 сантиметра, после 1 метър и най-после го видиш голямо дърво и кажеш: „Не мога да разбера това дърво“. Защо? – Защото то израсна. Там е причината, че ние сме дребнави хора и всяко нещо, което не можем да обгърнем, казваме, че не е за нас.
Закон в света е: щастието на човека седи в
постоянното
и вечно разширение на ума и сърцето.
По нямане на подходящи думи аз употребявам в случая думата „разширение“. Ще се задоволя с тази дума само затова, защото искам да ви дам една определена идея. Като казвам „разширение“, разбирам границите на сърцето и ума постоянно да се разширяват по форма, по съдържание и по смисъл. Щом престане разширението, смъртта ще дойде. Сега ще се върна към главната мисъл.
към беседата >>
10.
Опити
,
МОК
, София, 20.6.1923г.,
Защо някои хора дишат много плавно, едва се забелязва дишането, а у някои
постоянното
дишане не с така ритмично, защо?
(втори вариант)
Ще кажете за следущия път колко е тънка копринената нишка, колко е тънкостта й? (Копринената нишка, която изпуща бубата, е двойна и е 0.026 от милиметъра или само едната нишка е 0.013 от милиметъра.) Сега запример, сегашното знание, което имате, често е спънка за новото знание. Запример всички мислите, че дишате, нали. Някой път дишате откъснато и бързо - от какво зависи?
Защо някои хора дишат много плавно, едва се забелязва дишането, а у някои
постоянното
дишане не с така ритмично, защо?
Сега да опитате вашия метод за дишането. Вземете някой, на когото дишането не е правилно, нека приложи всичките ваши методи, които сте казали, да видим кой от тези методи ще проработи. Аз бих желал да зная колко метода са тук. Сега забелязали ли сте състоянието - когато се намирате между малки деца, вие се усещате като господари и се поусмихвате, като гледате на техните играчки. Вие чувствате удоволствие, казвате: „Деца са те." Усещате се свободни, никакво стягане не усещате.
към втори вариант >>
11.
Разумният живот
,
ООК
, София, 16.7.1924г.,
Като ги туриш една до друга, те се поощряват, дават светлина и хората се топлят, но от
постоянното
горене те се смаляват, смаляват и нищо не остава от тях.
– Че е устойчив. Защо именно физическият живот е неустойчив, а духовният е устойчив? Аз зная: вие ще кажете това-онова, ще направите цяла каша. Аз ще ви дам един символ от вашия живот. Ще направя един паралел: физическият живот прилича на две запалени главни.
Като ги туриш една до друга, те се поощряват, дават светлина и хората се топлят, но от
постоянното
горене те се смаляват, смаляват и нищо не остава от тях.
Ние им се радваме, но те оставят само пепел. Духовният живот представлява две плодни семенца, посети на едно място. Те растат, растат, увеличават се, докато най-после се развият в две големи дървета и дадат плод. Значи физическият живот дава само топлина – ти можеш да се стоплиш на него; но храна не дава – гладен можеш да умреш. В Духовния живот този плод едновременно ще създаде и топлина, и храна.
към беседата >>
12.
Най-малкото
,
КД
, София, 8.9.1924г.,
Само Божественото е, което свързва хората, понеже то е
постоянното
.
Имате една тетрадка, отначало в нея няма нищо написано, тя не буди интерес у вас, но щом напишете едно предложение, тя става интересна. И колкото повече пишете в нея, толкова повече тя е интересна, докато дойде ден, когато не може да се разделите с нея. Така се образува и приятелството. Срещате се с един човек. Най-напред той не ви интересува, но вложите ли някоя добра мисъл в този човек, вие вече се интересувате от него.
Само Божественото е, което свързва хората, понеже то е
постоянното
.
(Сега, като седим пред Вас, Учителю, струва ни се, като че няма нищо, за което да питаме. Иска ни се само да ни говорите, а ние само да възприемаме. Преди да дойдете, си мислехме това ще питаме, онова ще питаме, а сега всичко забравихме и се радваме, че сме при вас и може да ви слушаме.) Вие като отивате при Учителя си, казвате: „Ще видя какво може да кажа там.“ Не си уговаряйте предварително, защото много мислите какво да кажете предварително, но после го забравяте. То е, защото сте го казали вече веднаж и няма защо втори път да го казвате.
към беседата >>
13.
Мястото на Любовта
,
КД
, София, 22.10.1924г.,
Най-мал- кото нещо е най-силно, най-деятелно, а най-голямото е най-
постоянното
.
А зад този атом, зад този бод седи великата реалност, която действува чрез него. Човекът е малко същество, но то е проявление на Бога. Зад човека седи Бог. То е въпрос само на времето. Тази най-малка частица може да се разраства.
Най-мал- кото нещо е най-силно, най-деятелно, а най-голямото е най-
постоянното
.
За да бъдеш постоянен, трябва да бъдеш много голям. Ако искаш да бъдеш силен, ще станеш малък. Който е мързелив, да употребява малките величини. Искаш да бъдеш доволен. Тогава представи си, че всичко в света е твое.
към беседата >>
14.
Перпендикулярът на живота
,
ООК
, София, 16.12.1925г.,
не се изменя при
постоянното
продължаване на правите АВ и БС, вашите отношения са правилни.
За изяснение на тези положения учените си служат с научен език, с научни термини. Те казват: „Когато перпендикулярът между две успоредни линии се изменя, и отношението между успоредните се изменя." Тези принципи са живи, те имат своето приложение, както в живата природа, така и в живота. Тия линии са живи и във вечно движение. Триъгълникът АВС също така е отражение на живи триъгълници. Следователно, ако вашият перпендикуляр при всички условия на живота ви остава един и същ, т.е.
не се изменя при
постоянното
продължаване на правите АВ и БС, вашите отношения са правилни.
Линиите АВ и БС, които представляват разумността, трябва вечно да се продължават, но перпендикулярът между тях не трябва да се изменя. Спазва ли се този принцип, тогава и отношенията между хората на земята ще бъдат правилни. Живее ли човек по този закон, и линиите на лицето му ще бъдат правилни. Кривне ли той в пътя си от този закон, и линиите на лицето, както и на цялото му тяло се деформират: очите, носът, веждите, ушите, пръстите се изкривяват. Ако разглеждате човека внимателно, ще видите, че във физическо отношение той има много дефекти, които отговарят на някаква вътрешна неправилност в него.
към беседата >>
15.
Тази притча
,
НБ
, София, 26.12.1926г.,
Оттук се вижда, че най-
постоянното
, най-устойчивото вещество в организма на човека е мозъкът.
Лъчите на духа излизат през човешките очи. Единственото място, през което преминава човешкия дух, това са очите. Следователно, всеки човек, който вижда посоката на своето движение чрез разумното упътване на духа, той вече може да направлява своя мозък и да движи правилно своите удове. Мозъкът е най-постоянната величина в човешкия организъм. Ако някой човек е тежал сто килограма и заболее от някаква тежка болест, той може да изгуби от теглото си цели 70 килограма и да остане на тегло само 30 килограма; обаче, същият човек не губи нищо от теглото на мозъка си.
Оттук се вижда, че най-
постоянното
, най-устойчивото вещество в организма на човека е мозъкът.
Щом е така, от мозъка, именно, трябва да се започне възпитанието на съвременното младо поколение. Докато човек не възпита мозъка си нищо не може да излезе от него. Всичките сили в човешкия организъм са съсредоточени в неговия мозък, и за това цялото тяло се направлява от него. Мнозина от съвременните учени могат да възразят, например, че има известен род мекотели, деятелността на които не се направлява от мозъка. Главата на тези мекотели е централизирана някъде в клетките им, дето се намира и нервната система.
към беседата >>
16.
Предназначение
,
ООК
, София, 12.1.1927г.,
Красотата на живота седи в
постоянното
течение.
Мъчно е човек да разбере тия две величини, но приятно е понякога да се говори за неразбрани неща. Приятно е, когато човек седне при една чешма, която тече без да изтича. Красивото седи в неща, които постоянно текат, постоянно извират. Каква красота може да има чешма, която пресъхва или извор, който престава да извира? Когато някой каже, че не разбира нещо, това значи, че туй нещо е престанало да тече.
Красотата на живота седи в
постоянното
течение.
Ти няма да живееш година, две или десет години – цяла вечност ще живееш и велики работи ще учиш. Мнозина от учениците се подлагат на разни изпитания, от които се учат. Едни от изпитанията са тежки, вследствие на което гърбът на някои от учениците се огъва, а на други – се строшава. Какво ще помислите вие, ако на някой от съвременните ученици се каже, както Бог каза на Исайа, да се съблече гол и да отиде да проповядва? Във вашите умове ще влезе съвсем друга идея и ще кажете: Възможно ли е човек да се съблече гол и така да отиде да проповядва на хората?
към беседата >>
17.
Седмият кръг на живота
,
МОК
, София, 22.5.1927г.,
Постоянното
изменение на вашите бърни, на вашето лице, на вашите очи, то показва характера; туй, което се движи.
(втори вариант)
Да не мислите, че всеки може да изучава окото? Тъй е и във физиогномията – трябва да изучавате чертите, които се движат. Има известни подвижни черти на лицето, те са, които дават характера. Не са костите, които определят човека. Една кост, тя не определя силата на човека.
Постоянното
изменение на вашите бърни, на вашето лице, на вашите очи, то показва характера; туй, което се движи.
Тогава, от една мъртва мумия какво ще изучаваш? Казват: «Гениална статуя», той е схванал една основна черта, някоя добродетел. Никаква добродетел няма. То е дотолкова, доколкото скулптурът е турил известна идея. Всеки един автор, като работи дълго време, туря своята мисъл в камъка вътре и да го направи ценен.
към втори вариант >>
18.
Зарадваха се учениците
,
НБ
, София, 18.9.1927г.,
Едно от качествата на истинския живот е
постоянното
изтичане и втичане в него.
Той им каза: „ Аз ви възлюбих, и заради тази любов отивам при Отца си". И после, когато се яви втори път при учениците си, Христос им каза: „Мир вам! " Съвременните хора говорят за любовта, но не я прилагат. Те говорят за живота, но не живеят, както трябва.
Едно от качествата на истинския живот е
постоянното
изтичане и втичане в него.
Който иска правилно да разреши своя живот, той трябва да отиде при някой извор, или при някоя чешма, и от тях да научи разгадката на живота. Камъните, от които е съградена една чешма, завинаги остават едни и същи, но водата, която изтича от чешмата, всеки момент бива различна. Красотата и цената на даден извор зависи от водата, която постоянно изтича от него. В този смисъл, и човекът трябва да бъде извор, който постоянно да тече, да извира. Това е необходимо за нашето съзнание.
към беседата >>
19.
Скритите сили
,
МОК
, София, 20.11.1927г.,
Запример, хирургът, с постоянните операции, огрубява; скулпторът, с
постоянното
мачкане на глината, огрубява; тъкачът, с еднообразната работа, огрубява.
Затова, именно, човек трябва да работи за развитието на своя ум, да слиза с него на физическия свят и да се качва в умствения, т.е. да твори. Чрез науката човек дохожда до музиката, художеството, като изкуства. В тях той развива чувствителност, мекота, благородство. Обаче има науки, изкуства и занаяти, които огрубяват човека.
Запример, хирургът, с постоянните операции, огрубява; скулпторът, с
постоянното
мачкане на глината, огрубява; тъкачът, с еднообразната работа, огрубява.
За да не огрубява, човек трябва да сменя предмета, с който се занимава. Това наричаме закон за „смяна на енергиите“. Той има отношение и към чувствата. Ако не сменя чувствата си, човек огрубява. Който се движи в една и съща посока на своите мисли, чувства и постъпки, в края на краищата ще огрубее.
към беседата >>
20.
Седем кошници
,
НБ
, София, 4.12.1927г.,
Уплашите ли се от
постоянното
даване, то е все едно да се страхувате, какво ще стане с един извор, или с една чешма, които непрекъснато дават от своята вода.
Ако пък искат да не пресъхва гърлото им, нека изпият няколко чаши гореща вода, преди да са почнали да говорят. И тъй, като извършите едно добро дело и се върнете дома си, вие трябва да усещате в себе си прииждане на енергия. След това, ако разкажете на приятеля си, какво сте работили през деня, той трябва да остане доволен от вас. Ако му кажете, че днес сте раздали десет хиляди лева, той трябва да одобри работата ви, но същевременно да ви пожелае, утре да дадете повече. Като увеличавате всеки ден по малко, и той ще се радва, и вие ще се радвате.
Уплашите ли се от
постоянното
даване, то е все едно да се страхувате, какво ще стане с един извор, или с една чешма, които непрекъснато дават от своята вода.
Не се страхувайте за извора! Докато той извира, няма опасност водата му да се свърши. Всеки човек, който живее по Бога, е също такъв извор. Докато този извор е свързан с Бога, водата му никога няма да престане. Щом се усъмни в Бога, водата му веднага ще престане.
към беседата >>
21.
Вечно обновяване
,
ООК
, София, 7.12.1927г.,
Природата обича
постоянното
опресняване.
Докато параходът е в пристанището, никакво криволичене няма да има. Щом влезе в морето, във великия океан на живота, криволиченето неизбежно ще дойде. Ако морето е тихо, параходът ще бъде спокоен. Започне ли параходът да криволичи, това е добър признак. Това показва, че има бури в океана, които ще внесат опресняване в живота.
Природата обича
постоянното
опресняване.
Ако въздухът и водата не се опресняваха, шяха да бъдат в постоянен застой, който би се отразил неблагоприятно върху целокупния живот. Като знаете значението на закона за обновяването, приложете го в своя личен живот, за да се ползвате от него. И тъй, тази година ще работите за своето обновяване. Човек може да се обновява и при най-неблагоприятни условия. Обаче за растенето не е така.
към беседата >>
22.
За приятелите си
,
НБ
, София, 11.12.1927г.,
Смисълът, красотата на живота седи в
постоянното
отстъпване.
Това значи, че този тон не е в съгласие с друг някой от по-велика гама. Сам за себе си, този тон може да бъде чист, правилен, но понеже той е попаднал в съзвучие с тон от друга някоя гама, с която не хармонира, явява се някакъв дисонанс. Обаче, отделно и двата тона са чисти, правилни. В такъв случай, един от двата трябва да отстъпи, да даде място на другия, само той да се прояви. Като наблюдавам отношенията на хората, виждам, че много от техните мъчнотии и страдания се дължат на обстоятелството, че те не отстъпват едни на други.
Смисълът, красотата на живота седи в
постоянното
отстъпване.
Това вечно отстъпване природата нарича вечно обновяване. Вечно да отстъпваш, това значи вечно да се обновяваш. Кога човек отстъпва? Човек отстъпва, когато се намира под известно напрежение, под известен напор. Първите водни капки не отстъпват ли местото си на вторите?
към беседата >>
23.
Нови възгледи и методи
,
ООК
, София, 11.1.1928г.,
Като ученици вие трябва да изучавате съществените неща в живота, за да различавате
постоянното
, непреходното, от
непостоянното
, от преходното.
Някой дойде, иска пари, а не иска да се завърти с колелото. Такъв закон не съществува в природата. Наистина, който е готов да се качи на колелото и да се завърти с него, той всякога ще има пари; който не е готов да направи това, той никога няма да има пари. Следователно докато колелото се върти около оста си, пари ще има; щом спре това движение, пари няма да има. Това не е само фигура, нито образ на речта, но действителност.
Като ученици вие трябва да изучавате съществените неща в живота, за да различавате
постоянното
, непреходното, от
непостоянното
, от преходното.
Като се домогнете до това различаване, вие ще измените начина на живота си. Животните, растенията живеят по свой начин, но учениците, които са влезли в новия, в Божествения живот, не могат да живеят по своему; те трябва да живеят по нов начин, по Божествения закон. В този живот законите са съвършено различни от тия в обикновения живот. Докато е у дома си, при майка си детето може да живее както иска; щом влезе в училището, детето трябва да се подчинява на законите, които там съществуват. Такъв е редът и порядъкът и в живата природа.
към беседата >>
24.
Ключът на живота
,
ООК
, София, 22.8.1928г.,
Благородството на човека се изразява в
постоянното
му корегиране.
“ Докато хората се заблуждават от външната форма на нещата, животът няма смисъл. Всеки, който остарява в живота на Любовта, върви в човешкия път; всеки, който отслабва в знанието, върви в човешкия път; всеки, който греши в живота си, върви в човешкия път. Два пътя има в живота: човешки и Божествен. Някой се извинява и казва: „Ще ме извините, аз съм малко рязък, груб, имам слабости“. – Няма защо да се извиняваш, но кажи си истината: „Аз вървя в човешкия път“.
Благородството на човека се изразява в
постоянното
му корегиране.
Като направи една грешка, благородният човек казва: „Това е човешко“ – и го слага настрана. Като направи някое добро, той казва: „Това е Божествено! “ – и него слага настрана. И видни философи, и учени хора правят грешки. Няма човек в света, който да не греши.
към беседата >>
25.
Гордост и ревност / Гордость и ревность
,
МОК
, София, 31.8.1928г.,
Постоянното
искане довежда човѣка до ожесточение.
(втори вариант)
При сегашното, състояние на човѣчеството хората сѫ дошли до положението само да искатъ. Тѣ се обръщатъ къмъ Бога и казвзтъ: „Господи, кѫща нѣмаме, дай ни двѣ стаи и кухня! “ Други искатъ дрехи, обуща; трети се оплакватъ, че страдатъ отъ главоболие, оть коремъ, отъ стомахъ – здраве искатъ оть Бога. Всички искатъ удобства, добри условия, въ живота: и т.н. Казвамъ: като отидете при Бога, нищо нѣма да искате.
Постоянното
искане довежда човѣка до ожесточение.
Горделивиятъ човѣкъ, понеже има особено мнѣние за себе си, като не получи това, което иска, казва: „Какъ смѣятъ да не задоволятъ моитѣ искания? Не знаятъ ли, че азъ съмъ особенъ, необикновенъ човѣкъ! “ – Не, особенъ може да бѫде само съвършениятъ човѣкъ! Ако обикновениятъ човѣкъ мисли, че е особенъ, това е противоречие, на което той самъ се натъква. И тъй, когато човѣкъ дойде до положение да не се задоволява отъ физическия, отъ земния животъ, той трѣбва да навлѣзе въ духовния животъ.
към втори вариант >>
26.
Без прегради
,
ООК
, София, 3.10.1928г.,
Единствената придобивка на магарето от
постоянното
носене на вода и опъване на врата е порастване на ушите му.
Трябва ли човек да удари 360 пъти главата си в преградата, за да разбере, че тя му пречи и трябва да я събори? Като се удари веднъж в нея, той трябва да направи всички усилия да я събори, да не чака 2-ро, 3-то и 350-то прераждане, да удря главата си. Трябва ли човек да се преражда 360 пъти, за да събори една преграда? Ще кажете, че чрез прераждане човек придобива опитности. Какви опитности придобива магарето, като носи вода всеки ден, а отгоре на това го бият?
Единствената придобивка на магарето от
постоянното
носене на вода и опъване на врата е порастване на ушите му.
Значи животът, енергията на магарето се локализира главно в неговите уши. Като го набият, магарето казва: „Сега съм вън от всякаква опасност“. Значи то се е научило да понася бой и ругатни. – Не, това не е никаква опитност, никаква придобивка. Мнозина поддържат мисълта, че не може без страдания.
към беседата >>
27.
За Царството Божие
,
ИБ
,
БР
, София, 31.8.1930г.,
Та с
постоянното
усилие, което човек може да прави, с разумна дейност ще протече вода.
И праведният, като желае да стане праведен, с мисълта си става праведен. Невежият като ляга и става мисли за знанието, знанието ще дойде. Та мисълта, която постоянно работи ще се реализира и тая мисъл трябва да работи до тогаз, докато се реализира. Прокопавате вада, но остават още 4 пръста земя. Като я прокопаете и нея, щом махнете това малко препятствие, водата ще протече.
Та с
постоянното
усилие, което човек може да прави, с разумна дейност ще протече вода.
Тази работа е в една нова насока. В старите работи ние сме вече вещи. Например ако ви дадат 10 торби с английски лири, не един час, но шест часа мисълта ви ще бъде интензивна. На някои от вас, ако дам 10 торби да броите, никой няма да заспи. Мисълта ви ще бъде будна, няма да проявите индеферентност, съзнанието ви ще вземе участие.
към беседата >>
28.
Непреодолимо желание
,
ООК
, София, 9.12.1931г.,
Любовта се изявява в
постоянното
изпълняване на Божията воля.
Десет минути употребих да ги убеждавам, да пуснат края на конеца, но не успях - спорът остана неразрешен. Сега и на вас казвам: Пуснете единия край на конеца. Казвате: Лесно се говори, но да си на нашето място и ти не би могъл да пуснеш конеца. Законът е един и същ, както за мъдреца, така и за глупеца. Само че мъдрецът изпълнява закона в съвършенство, а глупецът даже не го изпълнява.
Любовта се изявява в
постоянното
изпълняване на Божията воля.
Щом изпълняваме Божията воля, отношенията ни към Бога, ближния и себе си са правилни. Мнозина търсят лек, охолен живот, без мъчнотии и страдания. Който търси такъв живот, има нужда от теляк. Който е готов на тежък живот, с труд и страдания, той казва: И без теляк мога. Никакви теляци не ви трябват!
към беседата >>
29.
Трите свята
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 12.8.1932г.,
Той не е дошъл още до
постоянното
, до непреривното щастие.
Това са три елементарни правила, три елементарни връзки, които пък съставят цяла наука. Тази наука се състои от три факултета, които всеки трябва да свърши. Тъй щото, каже ли някой, че иска да бъде щастлив, подразбирам, че той трябва да мисли, да чувства и да постъпва правилно. Това е един завършен резултат. Засега човек може да бъде щастлив на земята само за момент.
Той не е дошъл още до
постоянното
, до непреривното щастие.
Някой има хубава дреха, той е доволен, чувства се щастлив. Не мине много време, дрехата остарее, скъса се, той е недоволен вече, чувства се нещастен. Това е мимолетно щастие. Такова е щастието, с което хората на земята постоянно се обличат. Казвам: представете си, че един ден природата ви облече, както облича животните, с най-хубави костюми, украсени с диаманти и брилянти.
към беседата >>
30.
Точка и свобода / Точката и свободата
,
МОК
, София, 3.2.1933г.,
Кое е най-
непостоянното
нещо в света?
Нужно ли е да носиш земята на гърба си? Може ли човек да реализира идеята „perpetuum mobile“? Може ли той да израсне на височина до слънцето? Какъв ще бъде този човек, който стъпва с краката си на земята, а главата му стига до слънцето? Може ли да го издържи земята?
Кое е най-
непостоянното
нещо в света?
Като изучавате геометрията, вие изхождате от точката, линията, плоскостта и тялото, като елементи, с които си служите. За точката се казва, че не заема никакво пространство. Правата линия, обаче, заема известно пространство. Тя има само едно измерение – дължина. Ако вземете една тънка игла, геометрически тя представлява права линия.
към беседата >>
Кое е най-
непостоянното
в света?
(втори вариант)
Може ли да има такъв човек, че краката му да са на земята, а главата му на слънцето? Ако такъв човек би се построил, дали ще може земята да го издържи? Тогава от тежестта му как ще се отдели земната кора? Може ли да изчислиш? Каква трябва да бъде площта на неговото ходило?
Кое е най-
непостоянното
в света?
Често в геометрията вие вземате и пишете една точка. От математическо гледище точката не завзема ли някакво пространство? После в геометрията вие вземате правата линия, плоскостта и тялото. Сега можете ли да заставите, да кажем, едно тънко тяло - например иглата, да застане на върха си и да придобие такова равновесие? Може ли на една игла да намерите равновесната точка?
към втори вариант >>
31.
Слушайте разумното
,
ООК
, София, 19.4.1933г.,
Но благодарение на
постоянното
слушане, на сегашната реч и музиката, която сега хората имат, човешкото ухо се е развило.
(втори вариант)
Ти засягаш цяла разумна област в Невидимият свят и ако ти не засягаш ухото, не може да имаш отношение с тия същества. Ти в слушането ще се съединиш с разумното, което направлява ушите ви. Ако се затворят ушите и оглушее човек, то е нещастие за човека. Ако хората биха оглушали за разумното, да не може да слушат за хиляди години, туй ухо ще изчезне и няма да остане почти нищо. Ще останат малки чуканчета.
Но благодарение на
постоянното
слушане, на сегашната реч и музиката, която сега хората имат, човешкото ухо се е развило.
Слушайте разумното и пейте правилно. Писанието казва: „Пейте и възпявайте Господа в себе си.“ Не може да приемеш хубавото, ако не слушаш разумно. Като станеш сутрин, дай ухото, да слушаш разумното. Седнеш и мислиш какво Господ мисли за тебе, какво ангелите мислят за тебе. Какво ще мислят ангелите за един човек, който не знае да пее?
към втори вариант >>
32.
Трима господари
,
МОК
, София, 12.5.1933г.,
През една нива минават пътници, които са направили пътека от
постоянното
движение.
Или ще му кажеш: „Да ми дойдеш в нашата махала, тогава ще ти кажа аз! “ Остане ли да дойде той във вашата махала, ти ще ядеш плесниците. Някой казва: „Аз не мога да направя това, понеже нямам условия“. Но ако въпреки неблагоприятните условия може да го направи, това показва, че той има знания. В окултните школи минават практически знания, които имат приложение в живота.
През една нива минават пътници, които са направили пътека от
постоянното
движение.
Стопанинът на нивата, дето е пътеката, изкопава трап, един метър широк и половин метър дълбок. Той изгубил половин ден за този трап, но с това си помага, че няма да газят нивата му. Там, дето минават хората, става прекъсване на пътеката, което пречи за свободното движение оттам. Спрете чуждите мисли и желания. Не им давайте път!
към беседата >>
През една нива минават пътници, които са направили пътека от
постоянното
движение.
(втори вариант)
Какво ще правиш, ако физически той е по-силен от тебе? Или ще му кажеш: „Да ми дойдеш в нашата махала, тогава ще ти кажа аз! “ Остане ли да дойде той във вашата махала, ти ще ядеш плесниците. Някой казва: „Аз не мога да направя това, понеже нямам условия.“ Но ако въпреки неблагоприятните условия може да го направи, това показва, че той има знания. В окултните школи минават практически знания, които имат приложение в живота.
През една нива минават пътници, които са направили пътека от
постоянното
движение.
Стопанинът на нивата, дето е пътеката, изкопава трап - един метър широк и половин метър дълбок. Той изгубил половин ден за този трап, но с това си помага, че няма да газят нивата му. Там, дето минават хората, става прекъсване на пътеката, което пречи за свободното движение оттам. Спрете чуждите мисли и желания. Не им давайте път!
към втори вариант >>
33.
Обикновена и необикновена мисъл
,
МОК
, София, 28.7.1933г.,
Под „мярка“ разбирам
постоянното
в човека, което никога не се мени.
Каква придобивка имате от обикновеното ядене и каква – от необикновеното? Често вие говорите за вашето разбиране като за мярка. Това не може да бъде. – Защо? – Защото обикновеното разбиране не може да бъде мярка на нещата.
Под „мярка“ разбирам
постоянното
в човека, което никога не се мени.
Това е постоянната точка, постоянното място, от което можем да се ориентираме. Такива точки са, например, полюсите, както и екваторът. Колко екватора има земята? – Един. – Колко полюса?
към беседата >>
Това е постоянната точка,
постоянното
място, от което можем да се ориентираме.
Често вие говорите за вашето разбиране като за мярка. Това не може да бъде. – Защо? – Защото обикновеното разбиране не може да бъде мярка на нещата. Под „мярка“ разбирам постоянното в човека, което никога не се мени.
Това е постоянната точка,
постоянното
място, от което можем да се ориентираме.
Такива точки са, например, полюсите, както и екваторът. Колко екватора има земята? – Един. – Колко полюса? – Два.
към беседата >>
Под „мярка“ разбирам
постоянното
в човека, което никога не се мени.
(втори вариант)
В необикновеното ядене турят неща, които в обикновеното не турят. Каква придобивка имате от обикновеното ядене и каква от необикновеното? Често вие говорите за вашето разбиране като за мярка. Това не може да бъде. Защо? Защото обикновеното разбиране не може да бъде мярка на нещата.
Под „мярка“ разбирам
постоянното
в човека, което никога не се мени.
Това е постоянната точка, постоянното място, от което можем да се ориентираме. Такива точки са например полюсите, както и екваторът. Колко екватора има земята? Един. Колко полюса? Два. Защо няма два екватора?
към втори вариант >>
Това е постоянната точка,
постоянното
място, от което можем да се ориентираме.
(втори вариант)
Каква придобивка имате от обикновеното ядене и каква от необикновеното? Често вие говорите за вашето разбиране като за мярка. Това не може да бъде. Защо? Защото обикновеното разбиране не може да бъде мярка на нещата. Под „мярка“ разбирам постоянното в човека, което никога не се мени.
Това е постоянната точка,
постоянното
място, от което можем да се ориентираме.
Такива точки са например полюсите, както и екваторът. Колко екватора има земята? Един. Колко полюса? Два. Защо няма два екватора? Много просто, има два полюса.
към втори вариант >>
34.
Единният живот. Обичай общия живот!
,
ООК
, София, 6.12.1933г.,
Божественото в нас, онова силното, мощното в нас, което може да оправи живота, то е
постоянното
в живота.
Защото иначе ще кажете: „Той ме запали! “ А пък трябва сами да се запалите. Разбира се, няма по-хубаво нещо от това човек да се запали. Под запалване разбирам следното: Като дойде Божественият пламък, във всички противоречия да виждаш хубавото, красивото – тогава огънят се е запалил. Чистата вода може да отнесе всичката кал.
Божественото в нас, онова силното, мощното в нас, което може да оправи живота, то е
постоянното
в живота.
Не се обезсърдчавайте! Дойде пороят, дойде калта, чистата вода ще се справи с всичките противоречия. Аз разбирам следното: Като дойдем да живеем разумния живот, всички противоречия в света ще изчезнат. Най-напред трябва да изчезне във вас противоречието, да приемете този живот. Противоречие в Бога няма.
към беседата >>
35.
Постигни реалността
,
ООК
, София, 27.12.1933г.,
Вие търсите в преходното
постоянното
.
Това е все за изяснение. Но има едно нещо, онзи актьор съзнава, че играе нещо по-дълбоко от неговата роля. Например, той утре ще напусне актьорството си и може да стане художник, писател и пр. Ще се измени службата му. Вие може да си искате да си останете на едно место.
Вие търсите в преходното
постоянното
.
Там го няма. Постоянното не може да го намерите тук. Това тук е само предисловие на онова, което трябва да намериш в бъдещето, което трябва да се разкрие. Имате да минете още през много опити. Много опитности ще имате още, които няма да ви бъдат приятни.
към беседата >>
Постоянното
не може да го намерите тук.
Например, той утре ще напусне актьорството си и може да стане художник, писател и пр. Ще се измени службата му. Вие може да си искате да си останете на едно место. Вие търсите в преходното постоянното. Там го няма.
Постоянното
не може да го намерите тук.
Това тук е само предисловие на онова, което трябва да намериш в бъдещето, което трябва да се разкрие. Имате да минете още през много опити. Много опитности ще имате още, които няма да ви бъдат приятни. Писанието казва: „Ако нямате тези опитности, тогава няма да живеете.“ При опитността ще се научите. Това е учение как да постъпвате.
към беседата >>
Да се самоотречеш от онова, преходното, за онова,
постоянното
.
Каквото искаш, ставаш! И вие искате нещо. Любовта ще ви го даде и като ви го даде, вие пак ще бъдете недоволни, понеже не разбирате любовта. Някой път се проповядва самоотричане. Но трябва да научите какво нещо е самоотричането.
Да се самоотречеш от онова, преходното, за онова,
постоянното
.
Да се отречеш от временната любов, за онази любов, която внася безсмъртие, а да се отречеш от онова хубавото, красивото, за да влезнеш в един свят на промени, това не знам какво самоотричане е. Повечето хора се отричат за нищо и никакво. Например, апостол Петър се отрече и после съзна своята погрешка и се разкая. Сега всички вие седите и казвате: „Колко е бил страхлив апостол Петър! “ – Оставете вие апостол Петра.
към беседата >>
36.
Справедливост, милосърдие
,
УС
, София, 15.7.1934г.,
Смисълът на човешкия живот е в
постоянното
усъвършенствуване!
Справедливостта е нещо външно, а милосърдието отвътре трябва да го имаш. В туй неразбиране ти сега искаш до добиеш милосърдието по външен начин. Справедливостта се изявява по външен начин. А милосърдието се придобива по вътрешен начин. Казваме, че човек трябва да бъде справедлив, понеже туй е полезно заради него.
Смисълът на човешкия живот е в
постоянното
усъвършенствуване!
Човек не е съвършен. Даже и един светия на Земята, и той има известни недъзи, от които трябва да се освободи. Недъзите може да са мисълта за жена, за щастие, много работи може да са. Добре, но всеки един човек, който е още в плътта, той е свързан с известни ограничения. И дотогава, докато той не се освободи от сегашните свои връзки, които го спъват, той не може да бъде съвършен.
към беседата >>
37.
Път на Божиите блага
,
МОК
, София, 7.9.1934г.,
Значи само Любовта е великото,
постоянното
нещо.
Следователно единственото нещо, което трябва да остане в ума ви, е следното. Всички трябва да използувате Любовта като път за постижение. И не само едно самочувствие да имате, но и онова, хубавото, великото, което създава. Както казва апостол Павел: „Като станах мъж, напуснах детинските работи." Значи има едно правилно разбиране. Остава само Любовта.
Значи само Любовта е великото,
постоянното
нещо.
Вярата, надеждата и Любовта са големи, но най-голямата от тях е Любовта. Вие трябва да изучавате Любовта като сила, която носи всичките блага. Трябва да изучавате законите на Любовта, за да бъде вашият живот извечен. Някой път вие казвате за Любовта: „Ние сме опитали Любовта." Това, което сте опитали, не е Любов. Когато един актьор играе една роля на сцената и представя някой, който умира, той още не е умрял.
към беседата >>
38.
Мечът на Духа
,
НБ
, София, 9.9.1934г.,
Има една опасност от
постоянното
еднообразие в говоренето.
Има една опасност от
постоянното
еднообразие в говоренето.
Еднообразие има в мисленето, в чувствуването. В човека има навик по наследство. Той обича старите работи и говори за стари истини. Истината не може да бъде стара, защото тя е вечна. В това отношение трябва да се разбира онзи вътрешен порядък, който съществува в живата природа.
към беседата >>
39.
Съучастници в благата
,
УС
, София, 24.2.1935г.,
Какво придобива човек с
постоянното
цанене и уволняване?
денят на бъдещето. Този ден се познава от настоящето. Някой иска да знае, какъв ще бъде животът му след смъртта. Докато се ражда и умира, човек не може да знае бъдещия си живот. Раждането подразбира цаняване на човека за слуга при някой господар, а умирането - уволняването му.
Какво придобива човек с
постоянното
цанене и уволняване?
То е все едно да се ражда и умира. Като се отегчи от живота, човек иска да умре. Щом му домилее живота, пак се ражда. Да се раждаш от умиление за живота и да умираш от отегчаване от живота, това не е никакво разрешаване на въпросите. Жената казва, че й дотегнало да гледа мъжа си без работа.
към беседата >>
40.
Придобиване и задържане / Да се добие и задържи богатството
,
УС
, София, 31.3.1935г.,
Но като вдишате и издишате, при
постоянното
дишане, ако съзнаете това, ако съзнателно дишате в духовния път, ако посветявахте цял един час съзнателно да дишате и да благодарите, щяхте да бъдете много по–здрави и по–красиви, отколкото сега сте красиви.
(втори вариант)
Някои дишат бързо–бързо. Та чакай. И после стават неврастеници. Благодари на Бога. И вие може в дадения случай да мислите за много работи.
Но като вдишате и издишате, при
постоянното
дишане, ако съзнаете това, ако съзнателно дишате в духовния път, ако посветявахте цял един час съзнателно да дишате и да благодарите, щяхте да бъдете много по–здрави и по–красиви, отколкото сега сте красиви.
По някой път казвате: „Кой ще ходи да мисли колко пъти съм поел въздух? “ Та вие се занимавате с въпроси, които нямат никакво разрешение. Занимавате се с въпроса, искате да бъдете богати. Но какви са законите на богатството? Законите на богатството почиват върху търпението и трудолюбието.
към втори вариант >>
41.
Несъвместими неща
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 16.8.1935г.,
Въпреки всичко това съвременният човек се разочарова от
непостоянното
, от преходното в живота и търси нещо трайно, нещо постоянно, на което всякога да разчита.
Наистина, радостта на мнозина се дължи на бонбончетата, които получават. Щом няма бонбончета, те започват да плачат, да скърбят. Колкото по-голяма е скръбта им, от толкова по-голям бонбон са лишени. Кой е най-голямият бонбон в живота на човека? Най-голямият бонбон за младата мома е момъкът, за майката – детето, за учения – книгата, за силния – ножа, за работника – чука, за художника – четката, за безделника – грамофона.
Въпреки всичко това съвременният човек се разочарова от
непостоянното
, от преходното в живота и търси нещо трайно, нещо постоянно, на което всякога да разчита.
Човек е млад, остарява и умира. Младостта е непостоянна величина в живота му, вследствие на което той не може да уповава на нея. Младият расте, развива се, докато един ден забележи, че започва да остарява. Но и старостта е непостоянна величина, понеже старият умира. Нито младостта е постоянна величина в живота на човека, нито старостта.
към беседата >>
42.
Божественият план / Тълкуванието. (Истинските връзки)
,
УС
, София, 8.9.1935г.,
Това е вечното, това е
постоянното
.
(втори вариант)
Кажете ми сега кое няма да се развали. И като се развали, кое ще остане? Сега новото, което остава, на него трябва да разчитате. Или другояче казано, да преведем, туй, което се разваля, е човешко. Да минем от човешкия порядък на нещата, от човешкото схващане към Божествения порядък, към Божественото схващане.
Това е вечното, това е
постоянното
.
Ще дойдат мъки, ще дойдат страдания, туй трябва да го знаете. Всичко това ще стане, но засега никой няма да ви даде отговор, както и да ви обясняват. В мене минава мисълта, казвам, без страдания не може. И казваме, предполагаме, че може. Но аз казвам, без страдания не може.
към втори вариант >>
43.
Изтълкувай ни тази притча!
,
НБ
, София, 29.9.1935г.,
Защото животът не седи само в
постоянното
ядене.
Както в ония времена, които описват историците. В Римската империя, в римската епоха, у римляните вкусът за ядене бил толкова развит, че цяла нощ като пирували, вземали някакво лекарство, да повърнат яденето, че пак да ядат. Два, три пъти правили така, за да опитват вкуса. Какво ще бъде това ядене, като ядеш, да го повърнеш, че пак да усетиш вкуса. То е едно неразбиране.
Защото животът не седи само в
постоянното
ядене.
Яденето е едно благословение. То е една връзка. Чрез яденето ние влизаме да се запознаем с вътрешната страна на живота. То е връзка. Защото живот с живот се свързва.
към беседата >>
44.
Не съдете по лице
,
НБ
, София, 12.1.1936г.,
Съвременните хора могат да се кръстят с едно общо име: Хора на
постоянното
разочарование.
Майката е учителка, преподава лекции някъде, а то плаче, дига шум цел ден, че майка му я нямало в къщи. Ако майката не ходи да преподава уроци, то ще умре от глад. Ако това дете беше умно, трябваше да каже: Майка ми преподава уроци, тя ще дойде, когато свърши работата си. Та ако за някои от вас нещата не стават така, както вие ги мислите, ще знаете, че вашите майки са отишли да преподават уроци. Ще имате търпение да дочакате, когато те се върнат от работа.
Съвременните хора могат да се кръстят с едно общо име: Хора на
постоянното
разочарование.
Те започват добре, а свършват зле. Започваш млад с идеи, с желание това да направиш, онова да направиш и в края на краищата нищо не свършваш. Един ден умреш, погребат те, турят една каменна плоча на гроба ти и всичко с тебе се свършва. Дойдат други млади хора и те започват да разрешават същите въпроси, докато един ден и те остареят и заминат за онзи свет. Така всички вървят.
към беседата >>
45.
Вътрешна връзка / Вътрешната връзка на живота
,
СБ
, София, 20.8.1936г.,
А когато се говори за нещо, всякога се има пред вид неизменното,
постоянното
.
Хората сега говорят за другия свят, но нито вярват в него, нито го признават. Те говорят за духове, без да имат определена идея, какво нещо е дух. Тази е причината, поради която хората не искат да умират. Те не вярват в духовния свят, в духове и се страхуват, не знаят какво ще стане с тях след смъртта им. Сега като слушате да се говори така, не взимайте нещата лично за себе си, защото вашата личност се мени във възгледите, в разбиранията за живота.
А когато се говори за нещо, всякога се има пред вид неизменното,
постоянното
.
Какво може да се каже за човека, който е минал през своята пет, десет, петнадесет, двадесет, тридесетгодишна възраст? Ако сравните разбиранията на човека от пета до тридесетгодишната възраст, ще видите, че те коренно се различават. От всички тия възгледи кой е най-прав? Прав възглед е само онзи, който почива върху основите на истината. Животът на човека се определя, именно, от тия възгледи.
към беседата >>
46.
Вечно подмладяване / Закон за вечна младост
,
ООК
,
СБ
,
РБ
, София, 22.9.1937г.,
На английски богословците го наричат „the eternal generation“,– вечното произвеждане,
постоянното
произвеждане, т.е.
А пък като дойдете до слънцестоянието, до най-високата точка, да разберете в какво седи вечната младост. Докато човек не разбере вечната младост на живота, той още не е свободен. То е разумното, то е великото! Човек трябва да се ражда и преражда. Прераждането е закон за изучаване на вечната младост.
На английски богословците го наричат „the eternal generation“,– вечното произвеждане,
постоянното
произвеждане, т.е.
вечно подмладяване. Човек трябва да има в себе си вечното подмладяване. Законът на „the eternal generation“ го наричаме вечното подмладяване. Вечното подмладяване – в това е смисълът. И тогаз човек се освобождава от всички стари възгледи.
към беседата >>
47.
Идеален, реален и материален порядък
,
МОК
, София, 5.11.1937г.,
Туй, което се изменя във вас,
непостоянното
се дължи на материалният свят, на материята.
Тогава ще влезеш в реалния свят. Ами един ден реалния свят и той ще се стопи, тогава къде ще идеш, какво ще проповядваш? – Ще идеш в идеалния свят. Идеалният свят само се обновява, реалният се развива, а материалният се изменя. Ако искате сега една малка дефиниция.
Туй, което се изменя във вас,
непостоянното
се дължи на материалният свят, на материята.
За туй усещаш една промяна, която става. Растенето във вас се дължи на реалния свят. А онова устойчивото – то се дължи на идеалния свят. Казвам сега на вас: Да проучвате материалния свят, не да се възмущавате от противоречията. Да кажем: Вие не разбирате някого.
към беседата >>
48.
Материална, реална и идеална любов
,
НБ
, София, 12.12.1937г.,
Ако има някъде повече женски, причината на това се дължи на
постоянното
избиване.
Там се ражда само едно братче и едно сестриче. Там братя и сестри се женят. Колкото мъжки се раждат, толкова и женски. Ако прегледате гнездото, ще видите, че ако има три мъжки пиленца, ще има и три женски. Същият закон (е) и в цялата природа.
Ако има някъде повече женски, причината на това се дължи на
постоянното
избиване.
Женските остават, а мъжките отиват в другия свят. Този закон трябва да съществува и в живота на хората. За всеки мъж е определена само една жена. Знаете ли какво голямо наказание се налага на онзи, който престъпва Божия закон? Голямо е наказанието на онзи, който престъпва закона на любовта.
към беседата >>
49.
Радостни и весели
,
УС
, София, 23.1.1938г.,
Сиромасите, от своя страна, се оплакват от живота си, от
постоянното
учене.
– Защо? – Понеже са осигурени. Те казват: Ние сме осигурени от глада, няма защо да учим. Да му мислят сиромасите. И наистина, ако търсите мързелив човек, ще го намерите между богатите.
Сиромасите, от своя страна, се оплакват от живота си, от
постоянното
учене.
Те казват, че им дотегнало да учат и да ги късат на изпити. Човек не трябва да учи, с цел да се прехранва. Знанието е необходимост за човешкото развитие, а не за прехрана. Сегашните религиозни минават за християни, но са забравили много неща, казани от Христа. Никой досега не си е спомнил нещо от забравените думи, казани преди две хиляди години от Христа.
към беседата >>
50.
Станете вие, които спите!
,
НБ
, София, 13.2.1938г.,
Че именно вечният живот седи в
постоянното
ново, което е в света.
Ти може да си запалил свещта, може да светиш като слънцето, никой не го отказва, че си като слънцето, ти сам се заблуждаваш, искаш и другите да заблудиш. Казвате: Той е светия. Да, светия от 25 свещи, или от 100 свещи, или от 150, 500, от 2000 хиляди. Аз сега цитирам работи, за да се уяснят новите положения. Всичките хора ги е страх от новото в света.
Че именно вечният живот седи в
постоянното
ново, което е в света.
Вечният живот не седи в старото, не седи и в настоящето, а седи в туй постоянно проявление. В едно отношение в непостижимото бъдеще седи вечният живот. В еврейския език имат минало и бъдеще. Настояще нямат евреите, защото според тях, всяко нещо, което се е проявило, вече е минало. Сега аз не искам онова, което ще говоря, да го примирите с това, което имате.
към беседата >>
51.
Ще дойдем
,
НБ
, София, 13.11.1938г.,
Ние живеем благодарение на
постоянното
обновяване, което става в организма ни.
Не е въпрос абсолютно да се откаже човек от старите си работи. Аз не говоря за формите на нещата, но за съдържанието. Съдържанието е важно. Казано е преди много години: „Новото вино трябва да се налива в нови мехове, а старото – в стари.“ Човек всеки ден трябва да се обновява. Колкото дни през годината има, всеки ден трябва човек да се обновява.
Ние живеем благодарение на
постоянното
обновяване, което става в организма ни.
Ако човек постоянно не се обновяваше, той не би живял даже две-три години. Казват, че тялото на човека могло да се обнови през седем години. Не, ако човек живее един ден нов живот, тялото му може съвършено да се обнови и пресъздаде. Добро е желанието на съвременните хора да се подмладяват, но те търсят външен начин за това. Майката и бащата очакват да дойде подмладяването им чрез децата.
към беседата >>
52.
Отмерени отношения
,
МОК
, София, 3.11.1939г.,
Сега вие живеете в света на
постоянното
разочарование.
Ангелите идат да помагат, те поправят. Там, дето ангелите свършват добре, там хората вземат от тях, има какво да им дадат. Бог съединява: добре започва и добре свършва. Тогава на хората, които свършват зле, дава им доброто и на ангелите, които започват зле, дава им доброто. Той примирява тия два свята.
Сега вие живеете в света на
постоянното
разочарование.
След туй очаквате някой да дойде да го поправи. Да кажем, направите някоя погрешка, кой ще я поправи? На коя способност трябва да разчитате? Направил един една погрешка, на какво трябва да разчита? Трябва да разчитате на вашето състояние, на вашата съвест.
към беседата >>
53.
Силна вяра, силна надежда и всесилна любов
,
МОК
, София, 30.1.1942г.,
Първото нещо: Пазете се от
постоянното
недоволство.
Ако не тече чиста вода, кална ще потече. В човешкия организъм всички пори се запушват. Всичките хора умират от кал, задръстват се порите. Ако текне жива, чиста вода, човек лесно живее. Ако не текне, започва да се проявява такова твърдо вещество, то запушва порите на живота, човек не може да се прояви.
Първото нещо: Пазете се от
постоянното
недоволство.
Вие сте недоволни. НЕ – ще турите запетайка, доволен. И в недоволството ще създадете едно доволство. Ако вие свирите на един инструмент, мислите ли, че вие още първия момент ще вземете верни тонове? Колко пъти ще вземете неверни тонове.
към беседата >>
54.
Основна идея
,
МОК
, София, 17.4.1942г.,
Та казвам: Радостта в живота седи от
постоянното
проявяване на реалността в нас.
Почнеш да го разтриваш по ставите, пръстите разтриваш на краката, после коляното, разтриваш врата, ушите, 256 пъти като го разтриеш, то е „до“. Какво значи? Ще проговори, ще стане вече. Веднага почувствуваш една радост. Туй, което беше мълчаливо, след като 256 пъти си го разтрил, казва „до“.
Та казвам: Радостта в живота седи от
постоянното
проявяване на реалността в нас.
Дотогава, докато реалността в нас се проявява, дотогава ние живеем; като престане реалността да се проявява в нас, ние умираме. Ти не може да живееш, ако реалността не се проявява в тебе. За да живееш, реалността трябва да се проявява. Любовта трябва да се проявява чрез тебе. Ти казваш: „Защо трябва да любя?
към беседата >>
55.
Служене
,
ООК
, София, 3.6.1942г.,
Казваме: „Жертвуваме себе си.“
Постоянното
жертвуване показва служене, човек, който служи.
Какво съм пожертвувал? Царевицата се жертвува. Или дам хляб. Хлябът се жертвува. Или пари давам.
Казваме: „Жертвуваме себе си.“
Постоянното
жертвуване показва служене, човек, който служи.
Чрез жертвата се учим на служене. Ако човек не се учи да служи, живот без слугуване е безсмислен. Сегашният живот е станал така лош, понеже всичките хора са господари. Най-малката буболечица като хванеш, мисли, че е голяма. Аз съм бутнал паяк, той се наежи на 6-те крака, казва: „Знаеш ли аз какво мога да направя?
към беседата >>
56.
Малки възможности
,
СБ
,
РБ
, София, 20.9.1942г.,
Теорията произлиза от науката, от
постоянното
свирене.
Големите братя ще служат за пример на малките. Хората се нуждаят от образци, от модели, а не от теория. Светът е пълен с теории, как да се свири, но това не е достатъчно. Важно е човек да знае правилно да свири. Науката се заключава в свиренето, а не в теорията.
Теорията произлиза от науката, от
постоянното
свирене.
Който произвежда чисти и хармонични тонове, той може да създаде теорията. Мнозина искат да напуснат земята преждевременно. Защо? Недоволни са от живота, от окръжаващите. Защо са недоволни? Защото не са научени да виждат поне по една добра черта в близките си.
към беседата >>
НАГОРЕ