НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
200
резултата в
92
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Разговор пети - Въздигане Душа и Дух
,
ИБ
, , 18.7.1900г.,
Противоречията, що се постоянно
спосрещат
в душата ти, са произвели болезнени чувства.
Откак съм почнал да ти говоря, виждам, че има много неща, които смущават душата ти. Твоето сърце преминава едно преходно състояние. Умът ти се вижда напрегнат. Мислите и чувствата, що вълнуват твоята душа, са произвели един временен омрак в съждението на ума ти.
Противоречията, що се постоянно
спосрещат
в душата ти, са произвели болезнени чувства.
Ти се усещаш, като че не си господар на себе си. Но тук борбата произлиза помежду нисшите и висши чувства на душата ти. Ти си поставен помежду два лагера на действующи сили – силите на Доброто и злото, които се състезават кой да има своето първенство в държавата на Духа ти. От една страна, светът със своите примамки и лъскания те влече към себе си, като ти налага своите взискания, че е много по-износно да живееш тъй, както всички други. И те предупреждава, че с всяко отклонение от неговите постановления ще се считаш за человек не на времето си, глупав и неразумен, да не можеш да извлечеш облагите си от самия този живот.
към беседата >>
2.
Годишна среща на Веригата, Варна, 1909 г.
,
СБ
, Варна, 28.8.1909г.,
Този ред се запази до завършване на
срещата
.
Георгиев, П. Гумнеров, П. Тихчев, М. Партомиян, И. Стойчев и Т. Стоянов.
Този ред се запази до завършване на
срещата
.
Какво се подразбира – каза г-н Дънов – под думата Верига? Това означава, че ние се движим с Веригата на Божествената Любов, както се и казва в Библията: „Привлякох ги с нишките на Любовта.“61 При разотиване в 12 ч. на обед г-н Дънов ни каза в разговор, че същинското име на Бога е Йод-Хей-Вав-Хей. В 7 ч.
към беседата >>
Аз
срещам
християни, които са винаги начумерени, защото нямат и ум, а и от смирение не искат85.
Няма да се отговори от Небето на такава молитва, докато искането не се оформи. Най-голямото отклонение, което би могло да се приеме от Небето в това отношение, е, че е възможно да се каже на Небето известен наш проект за материални или други нужди, и да искате, щото то да направи тоя ваш проект, както то желае. Удовлетворението на желанието по такъв проект ще се отложи дотогава, докато проектът се изправи. Най-после, от много искане има даже бой. Вие пак искайте, нека ви бият – нека си научите уроците, отколкото да не ви бият и да не можете да ги научите.
Аз
срещам
християни, които са винаги начумерени, защото нямат и ум, а и от смирение не искат85.
Но за тях по-добре е да искат, отколкото да се чумерят. Някои християни не искат да безпокоят Господа, та затова не искат, но като не искат, те безпокоят Господа повече, отколкото ако искат, защо пък се чумерят и роптаят в себе си. Да натякват, без да искат, е такова безобразие, дето го няма никъде. После, пазете се да се не хвалите и да не говорите, че сте обърнали този или онзи. Ние не трябва да си даваме много голямо значение в това отношение.
към беседата >>
3.
Протоколи от годишната среща на Веригата 1910 г. Велико Търново
,
СБ
, В.Търново, 27.8.1910г.,
Срещата
на членовете на Веригата тази година стана в Търново, в лятната къща, или по търновски ― в колибата, на търновеца г-н Анастас Бойнов, гдето в 7 часа заранта се събрахме всички, поканени да учствуваме в тазгодишната
среща
.
14 АВГУСТ, СЪБОТА
Срещата
на членовете на Веригата тази година стана в Търново, в лятната къща, или по търновски ― в колибата, на търновеца г-н Анастас Бойнов, гдето в 7 часа заранта се събрахме всички, поканени да учствуваме в тазгодишната
среща
.
Явиха се поканените: От София ― Тодор Бъчваров, Дим. Голов, Петко Гумнеров, Гина Гумнерова, Пенка Т. Бъчварова, Величко Гръблашев, Михалаки Георгиев, Тачев и Спас Димитров; от Търново ― Конст.
към беседата >>
Духът казва: „Това, което се казва тук, което видите и чуете през време на
срещата
, няма да го съобщавате навън, под никакви условия.
Може да се приеме, че има хора, които не са чули за Името Господне от плът и кръв, но такива хора има, които познават Исус Христос. Сократ, например, е един мъдрец, който е познавал Христа, а това явствува3 от сегашното му особено появяване в Толстоя. Да, Сократ е сегашният Толстой. Той е живял едно време в Гърция. Толстой е същинското прераждане на Сократ.
Духът казва: „Това, което се казва тук, което видите и чуете през време на
срещата
, няма да го съобщавате навън, под никакви условия.
А ако някои полузаинтересовани и любознателни ви питат, ще отговаряте: „Бяхме във Великото училище на Природата“. Това ще бъде името на Веригата. Това е заповедта на Духа.“ Това ви го казвам, за да го имате предвид за една година, а следващия път пак ще ви спомнят. Да не мислите, че като кажете на света нещо от туй, което става тук, та вие ще го спасите.
към беседата >>
Ако някой има някое желание, което не може да разреши, тогава такъв да се отнесе до Веригата в годишната
среща
и ще го разрешат.
Да не мислите, че като кажете на света нещо от туй, което става тук, та вие ще го спасите. Не, Господ по-скоро ще го спаси, ако вие мълчите. После, Духът иска да ви каже и друго нещо: не се плашете от света, та да искате да отидете в манастир. Някой, например, е чиновник и мисли, че ако остави тая работа, ще му бъде по-добре. Никога не оставяйте първата си стъпка, докато Господ ви не отвори нова.
Ако някой има някое желание, което не може да разреши, тогава такъв да се отнесе до Веригата в годишната
среща
и ще го разрешат.
Първата душа е влязла у человека чрез храната. Втората е влязла чрез носа и тя, именно, е разумната душа, та затова носът е символ на разумната душа. Устата пък е символ на любовта, но е символ същевременно и на животинската душа. И така, духовната душа, която диша, се храни от въздух; едната живее в основата на къщата, а другата — на покрива. Едната живее на долния етаж и тя е животинската душа, а другата, разумната душа, живее в горния етаж.
към беседата >>
За да стане
срещата
на Веригата тая година в Търново, си има своето дълбоко значение.
В такъв случай намери се и се сдобри и сприятели с друг човек, на когото животът и линията на поведение са диаметрално противоположни с живота и линията на поведение на човека, с когото си се намразил. И тогава добрите мисли и чувства, които храниш към добрия човек, с когото си се сприятелил, ще влязат в борба с лошите мисли и чувства, които изпращаш на човека, с когото си в ненавист и така ти ще останеш неуязвим. Всичките сили в света вървят по известна плоскост. Те са седем долни и толкова горни етажа, та всичко — 14 велики течения. И за да се приложат, трябва добре да се изучава кои сфери съответствуват, та да си подигнем ума към духовете, обитаващи сферата, която в конкретния случай ти трябва.
За да стане
срещата
на Веригата тая година в Търново, си има своето дълбоко значение.
Това има връзка с астралния мир, но как и що, Духът не желае да ви отговори. До 1914 година ще се приготвят всичките условия за духовното обединение на тоя народ, но всичко това дали ще се реализира или не, не се знае. Молихме се всички по една устна кратка молитва, а след това събранието се преустанови до 8 часа вечерта. Точно в 8 часа вечерта се събрахме в заседателната стая около масата, както сме наредени. Върху масата беше сложена трапеза със следните продукти: хляб, вино, риба, грозде, сливи, ябълки, круши, праскови, стафиди, чукани бадеми, дини, пъпеши, смокини, лимони, пиперки с домати и лук, шекер, орехи зелени небелени и лешници.
към беседата >>
И ако някой от вас мисли, че парите, които са събрани тук, са за мене, не мисли право, защото освен по 20-30 лева, които може да вземам годишно по случай нашата годишна
среща
.
Знаете ли, че с това може да привлечете вибрациите на целия пъкъл? И туй Духът тоже не одобрява. Мъчнотията да се състави Верига е тая, че във всяка, вече съставена, трябва да има чистота. Аз искам от всички вас да ми не пращате лоши мисли. Който иска да слугува на Господа, да слугува доброволно, а който мисли, че аз го викам, такъв по-добре е да си седи у дома.
И ако някой от вас мисли, че парите, които са събрани тук, са за мене, не мисли право, защото освен по 20-30 лева, които може да вземам годишно по случай нашата годишна
среща
.
другите си стоят и се употребяват там, гдето Духът изисква. Лично аз нямам нужда от пари, защото и така си достатъчно имам. Това е забележка на Духа, Който ви желае доброто и иска да се не поддавате на духовете, които ви не мислят доброто. Законът е такъв, че за погрешките, които правите, на вас, ако удрят по една, на мен стоварват по три плесници. Желание има в някои духове да изядат всичките благословения, които тук се дават за вас, а вие да си отидете с празни ръце и празни торби.
към беседата >>
Днес е последният ден на тазгодишната
среща
на Веригата — това ни се обяви още вчера преди обед.
За тия братя, на които искаме да помогнем, ще затаите мислите в сърцата си и ще им пожелаете сила, като се помолите с девиза: „Гдето са събрани двама или трима в Мое Име, Аз ще бъда там посред тях.“ Изредихме се по шест души в олтара за молитва, след което г-н Дънов обяви: — Въпросите, за които се каза, че може всякой от вас да зададе, можете да сторите това утре, 18-того, сряда, за когато трябва да се явите тук в 7 часа заранта. Събранието се свърши, след като изпяхме „Достойно ест“ и се молихме с „Отче наш“. 18 АВГУСТ, СРЯДА
Днес е последният ден на тазгодишната
среща
на Веригата — това ни се обяви още вчера преди обед.
Времето е отлично — ясно навсякъде, тихо и приятно. В 7 часа и 15 минути преди обед всинца бяхме по определените от началото места. Розовата, жълтата и синята лента още стояха на масата. Преди всичко г-н Дънов ни показа нагледно как да правим гимнастическите (телесните) упражнения, които ни се дават тази година от Духа, като сам той направи тия упражнения пред всички и за които упражнения ни се каза от него още вчера подир обед, че ще ни се дадат. Тези телесни упражнения се състоят от следните седем правила:
към беседата >>
ОТГОВОР: Вие се
срещате
в Търново тая година, за да решат духовете какво трябва да правят с България.
А когато Духът внушава, никакво колебание вътре в тебе не става. ВТОРИ ВЪПРОС: 1. Какво значение има за българския народ изобщо събирането тази година на Веригата в Търново? Има ли връзка с някои близки промени за доброто на народа и какви? 2. Има ли опасност от минаването на холерата в България?
ОТГОВОР: Вие се
срещате
в Търново тая година, за да решат духовете какво трябва да правят с България.
Събрахте се в Търново още и затова, защото всички духове са живяли тук и затова се събират. Те гледат сметките на България и резултатът от тези сметки ще бъде известен следващата година. За холерата има една малка опасност, но може и да се отбие. Има условия да дойде, но има условия и да се предотврати. Щом вие имате лични закачки помежду си и ги не изравните, тогава бъдете уверени, че холерата непременно ще дойде и ще задигне мнозина.
към беседата >>
А това, което се дава тук, което се преподава на годишната
среща
на Веригата, е по образеца, който Господ устроил в началото на сътворението на мира и са го преживели хората от памтивека.
Аз искам членовете на Веригата да знаят, че при употребяването на някой медиум вземат ли масло и пр., то те ще плащат също както едно време плащаше г-жа М. Казакова. Но всичките тия работи да ви не плашат, защото те ще дойдат и все таки ще принесат известна полза. Забележете, че във Веригата се дават 12 петъка и ако някой пости повече, той е свободен, но няма да го ползува нищо. Бързането на някои не може да бъде от Бога. При някои от кръжоците дохождат духове, които си налагат волята и те ги слушат, но не знаят какво вършат, защото не знаят законите.
А това, което се дава тук, което се преподава на годишната
среща
на Веригата, е по образеца, който Господ устроил в началото на сътворението на мира и са го преживели хората от памтивека.
Няма човешко същество, на което, като сме направили добро, да не е признателно — повидимо може да не е признателно, но в душата си дълбоко не може да не е признателно. Този, който търси кусурите на хората, и той сам не е много на келепир12. Неговото идване при теб е като някое дошло наводнение, та затова ти се отстрани, та да те не завлече. От един метър по-близо не се приближавайте един другиго, защото иначе се измешват вашите аури, та започвате да се нервирате, И когато виждате, че вашите вибрации не са като на някого си и не числите еднакво, тогава се подигнете над него и тутакси ще се измени настроението ви. С други думи, да сте готови да правите себеотричане.
към беседата >>
4.
Приложение към протокола от 1910 г.
,
СБ
, В.Търново, 31.8.1910г.,
Преди
срещата
.
Гумнерова – Исаия, 36 гл., 6 стих, 37 гл., 27 стих; Сп. Димитров – Лука 9 гл., 3 стих, 59 стих; Д. Голов – Иезекиил – 6 гл., 11 стих, 8 гл., 3 стих. И най-после В. Узунов прочете от Малахия 3 гл., 15 стих и думите: Новия Завет.
Преди
срещата
.
Тазгодишната среща беше определена да стане в град Търново от 14 август 1910 г. От София тръгнахме ние с Гина, Димитър Голов, Иван Тачев, Васил Узунов, Михалаки Георгиев и Тодор Стоименов от Бургас, и то на 12 август, четвъртък, с бързия сутрешен влак, който тръгва в 7.30 ч. И понеже на 11 август, сряда, вечерта в София валя изобилен дъжд, то и при нашето заминаване времето беше облачно, клонящо да завали, но не валя. Такова си остана времето до пристигането ни в Търново към 5 ч. Това закъснение бе следствие от спирането на трена на станцията Дъбник, гдето чакахме повече от един час, докато дойде от Плевен друга машина, за да потегли влакът.
към беседата >>
Тазгодишната
среща
беше определена да стане в град Търново от 14 август 1910 г.
Димитров – Лука 9 гл., 3 стих, 59 стих; Д. Голов – Иезекиил – 6 гл., 11 стих, 8 гл., 3 стих. И най-после В. Узунов прочете от Малахия 3 гл., 15 стих и думите: Новия Завет. Преди срещата.
Тазгодишната
среща
беше определена да стане в град Търново от 14 август 1910 г.
От София тръгнахме ние с Гина, Димитър Голов, Иван Тачев, Васил Узунов, Михалаки Георгиев и Тодор Стоименов от Бургас, и то на 12 август, четвъртък, с бързия сутрешен влак, който тръгва в 7.30 ч. И понеже на 11 август, сряда, вечерта в София валя изобилен дъжд, то и при нашето заминаване времето беше облачно, клонящо да завали, но не валя. Такова си остана времето до пристигането ни в Търново към 5 ч. Това закъснение бе следствие от спирането на трена на станцията Дъбник, гдето чакахме повече от един час, докато дойде от Плевен друга машина, за да потегли влакът. Защото машината, която го взе от Плевенската гара, се развали, пукнали се някои от тръбите ¢ два-три километра от станция Дъбник, докато тренът достигна само по инерция, благодарение на която като по чудо спря пред гарата.
към беседата >>
5.
Приложение към протокола от 1911 г.
,
ИБ
, В.Търново, 14.1.1911г.,
Велико Търново, преди
срещата
.
7 януари 1911 г., Велико Търново Религията е плод на Любовта, която човек има към Бога. Ние трябва да научим закона на самоотричането. Всяка сутрин се питаме какво да сготвим, но никога не се питаме каква храна да приготвим за душата. Постът трябва да се разбира трояко: пост от хляб и вода, пост от лоши желания, пост от лоши мисли.
Велико Търново, преди
срещата
.
Тазгодишните покани за срещата се раздадоха много рано в сравнение с другите години – в края на юни, Петровден. Освен тази особеност, поканите се отличаваха от другите и в това, че съдържанието им бе различно – по-дълго и срещата не се именуваше „среща“, а „събор“. Пътуването на приятелите от местожителството им до събора в Търново, както стана явно след пристигането им, е било за всички без всякакви препятствия. На мнозина от тях, например бургазлии, това пътуване е доставило даже голямо удоволствие, защото морето кротувало, равно като тепсия. Също така от приятност от пътуването се хвалеха и онези, които бяха преминали и Балкана, каквито бяха например казанлъчани и някои други, идващи от Южна България.
към беседата >>
Тазгодишните покани за
срещата
се раздадоха много рано в сравнение с другите години – в края на юни, Петровден.
Религията е плод на Любовта, която човек има към Бога. Ние трябва да научим закона на самоотричането. Всяка сутрин се питаме какво да сготвим, но никога не се питаме каква храна да приготвим за душата. Постът трябва да се разбира трояко: пост от хляб и вода, пост от лоши желания, пост от лоши мисли. Велико Търново, преди срещата.
Тазгодишните покани за
срещата
се раздадоха много рано в сравнение с другите години – в края на юни, Петровден.
Освен тази особеност, поканите се отличаваха от другите и в това, че съдържанието им бе различно – по-дълго и срещата не се именуваше „среща“, а „събор“. Пътуването на приятелите от местожителството им до събора в Търново, както стана явно след пристигането им, е било за всички без всякакви препятствия. На мнозина от тях, например бургазлии, това пътуване е доставило даже голямо удоволствие, защото морето кротувало, равно като тепсия. Също така от приятност от пътуването се хвалеха и онези, които бяха преминали и Балкана, каквито бяха например казанлъчани и някои други, идващи от Южна България. При все че тазгодишното лято беше влажно, защото почти през три-четири дни валеше, от 4-5 август небето се разясни до степен, щото нигде не се виждаше облак – атмосферата навсякъде се разчисти.
към беседата >>
Освен тази особеност, поканите се отличаваха от другите и в това, че съдържанието им бе различно – по-дълго и
срещата
не се именуваше „
среща
“, а „събор“.
Ние трябва да научим закона на самоотричането. Всяка сутрин се питаме какво да сготвим, но никога не се питаме каква храна да приготвим за душата. Постът трябва да се разбира трояко: пост от хляб и вода, пост от лоши желания, пост от лоши мисли. Велико Търново, преди срещата. Тазгодишните покани за срещата се раздадоха много рано в сравнение с другите години – в края на юни, Петровден.
Освен тази особеност, поканите се отличаваха от другите и в това, че съдържанието им бе различно – по-дълго и
срещата
не се именуваше „
среща
“, а „събор“.
Пътуването на приятелите от местожителството им до събора в Търново, както стана явно след пристигането им, е било за всички без всякакви препятствия. На мнозина от тях, например бургазлии, това пътуване е доставило даже голямо удоволствие, защото морето кротувало, равно като тепсия. Също така от приятност от пътуването се хвалеха и онези, които бяха преминали и Балкана, каквито бяха например казанлъчани и някои други, идващи от Южна България. При все че тазгодишното лято беше влажно, защото почти през три-четири дни валеше, от 4-5 август небето се разясни до степен, щото нигде не се виждаше облак – атмосферата навсякъде се разчисти. Така щото това не само способстваше за приятно пътуване, но и причини добро време при отварянето на събора.
към беседата >>
6.
Протоколи от годишната среща на Веригата 1911 г. Велико Търново
,
СБ
, В.Търново, 23.8.1911г.,
Срещата
на членовете на Веригата, „съборът“― така наречен в поканите, и тази година стана в Търново, но занятията не ставаха както миналата година само в колибата на члена от Веригата, търновеца г-н Ан.
10 АВГУСТ, СРЯДА
Срещата
на членовете на Веригата, „съборът“― така наречен в поканите, и тази година стана в Търново, но занятията не ставаха както миналата година само в колибата на члена от Веригата, търновеца г-н Ан.
Бойнов, а и в тази на Тодор Бостанджиев (Панталонджията), която е съседна с първата и отстои в южна посока от нея. Тя е била тоже ангажирана под наем, докато трае съборът, понеже колибата на г-н Бойнов, по практика от лани, се оказала малка. В колибата на Бойнов, ставаха заседанията на събора, а в колибата на Бостанджиев беше приготвена „горницата“. За гостилница или място за хранене служеше пак същата колиба на Бостанджиев. От поканените за тазгодишния събор се явиха: д-р Ст.
към беседата >>
Често пъти аз
срещам
хора с добро желание, които искат да служат на Господа, обаче, току ги видиш дряхли и обезсърчени, след което настъпват страдания. Защо?
Вярвам, че миналата година вие сте имали много изпитания и сте си говорили: „Къде отиваме и какво ще стане с нас? “ На това има да ви кажа: свещта, която ви давам аз, вие я угасете, ако намерите друга по-добра, но докато не могат да ви дадат друга свещ, дръжте си тая и им кажете да се махнат от пред очите ви. Най-сетне, ние трябва да се учим от опитността на светските хора в това отношение. Не пущай старото, докато не дойде новото. А ние в разсъжденията си изгасяме свещта, а после се предаваме на страдания, когато не би трябвало да бъде така.
Често пъти аз
срещам
хора с добро желание, които искат да служат на Господа, обаче, току ги видиш дряхли и обезсърчени, след което настъпват страдания. Защо?
Аз казвам: защото са изгубили свещта си, която трябва да не изпущат, докато не намерят друга. Друго: някои казват, че в книгата Господня било казано: „Да сеем с време и без време“. Тук трябва да сте внимателни. Кога е това „с време и без време“? Седете си вкъщи и не сейте там и тогава, гдето и когато Господ не е орал.
към беседата >>
Тия хора не бива да ги знаете — лошите хора са „мерзост на запустението“ и с тях даже да се не
срещате
.
Тази година гледахме да се даде свобода на Духа да работи, защото иначе оставяме ли на нас, има препятствие. Трябва да оставим свобода на Духа. В България има течение, което действува да разедини. Това течение идва от София и там донякъде то е сполучило с всяването на раздор. Има даже хора, които служат на черната ложа и то служат съзнателно.
Тия хора не бива да ги знаете — лошите хора са „мерзост на запустението“ и с тях даже да се не
срещате
.
Те следят със своите мисли и правят пакости, но Господ ще ги съди, като ги употреби, искат-неискат, да извършат Неговата воля, по който и да е начин. Преди да се започне събранието ни, аз срещнах едного от тях тук в Търново, но вас Господ ще ви пази и защищава през годината и винаги от тия хора. Ами че всичките ви страдания откъде идат? Но аз искам Господ да ги направи тор на земята. Човек, който е злоупотребил с всички блага, които Господ му е дал, той аслъ трябва да стане тор.
към беседата >>
И вие ще се
срещате
и с добри, и с лоши и според какъвто урок иска небето да ви научи, в такова и положение ще ви постави Бог — такива слуги и учители ще ви даде.
Умът, това е хранилище на човешката душа. Затова през тази година на вас е потребно да бъдете пасивни, без да се безпокоите; също както едно дете, което почива в люлката тихо, като че няма никакви грижи, така и вие да оставите всичко на Бога с пълно спокойствие. По отношение на света ние трябва да бъдем активни, като не оставяме да ни завладява, а напротив, ние трябва да го завладяваме. Всякой един век си има своите мисли и своите желания, а ние трябва да сме внимателни, да не възприемаме тези, които ще покварят душата ни. Имайте предвид, че светът е едно училище за добрите хора и в това училище Господ е турил разни учители и слуги.
И вие ще се
срещате
и с добри, и с лоши и според какъвто урок иска небето да ви научи, в такова и положение ще ви постави Бог — такива слуги и учители ще ви даде.
Защото, като вземем всички форми на животните, не е жабата, която е създала своята форма, а това е по желание на нейния Господар. Но вие ще кажете: „Не е по желание на коня да има такъв хомот, а ние сме му турили хомота; така е с юздата, седлото и каруцата на коня.“ Да, така е. Така е със закона на небето. Всички същества са такива, каквито ги направи небето. Ако, например, конят не иска тази каруца, уверявам ви, че той не може стори това; не може да възстава против своя господар, защото трябва да бъде далече много по-силен от него, та да може да не се повежда по волята му.
към беседата >>
КРАЙ НА ГОДИШНАТА
СРЕЩА
НА ВЕРИГАТА
Ходете в пътя на истината и живота, в Който Аз пребъдвам. Отец ще промисли всичко за вашите души. Той ще ви даде според изобилието на Своята щедрост. Спънките във вашия живот Аз ще изгладя и ще преобърна всичко за добро. Вярвайте и ще ви се даде всичко!
КРАЙ НА ГОДИШНАТА
СРЕЩА
НА ВЕРИГАТА
1911 ГОДИНА КОЙ Е АНГЕЛ ЕЛОХИЛ През 1911 г. във Велико Търново Учителя споделя пред първите си ученици следното: Духът ЕЛОХИЛ е Ръководител на българския народ.
към беседата >>
7.
Протоколи от годишната среща на Веригата 1912 г. Велико Търново
,
СБ
, В.Търново, 6.9.1912г.,
Тук, в този град, се бяха опълчили двамина, които не искаха да стане
срещата
ни, но Господ ги обърна.
И ако не стане нещо от онуй, което желаете, вашата опърничавост е причината на всичко туй. Не сте само вие, които сте викани. Викани са и множество други и всички съвокупно образуват съвременния Ерусалим. Да, да, този Ерусалим, който сме ние, трябва да бъде пример на хората, на които със слово, дело и помишление да се даде образец на самоотричане и смелост. Бъдете смели!
Тук, в този град, се бяха опълчили двамина, които не искаха да стане
срещата
ни, но Господ ги обърна.
При тази наша среща присъствуват и Христос, и Мойсей, затова придържайте се о закона на любовта, защото, който не иска да прости на хората, тогава се повиква вече Мойсей и настава кармичният закон. Исус Христос обаче употребява нашите грехове като тор, върху който работи и много усърдно работи, защото Той е Дух много енергичен и е един много голям работник: всички, които идат при Него, учи ги как да работят, като им преподава уроците, които постоянно учите. Тъй, чрез тия неща, които ще ви се дадат тая година, аз искам да опитате истината. Няма за какво да се боим. Ние трябва да помогнем на този народ.
към беседата >>
При тази наша
среща
присъствуват и Христос, и Мойсей, затова придържайте се о закона на любовта, защото, който не иска да прости на хората, тогава се повиква вече Мойсей и настава кармичният закон.
Не сте само вие, които сте викани. Викани са и множество други и всички съвокупно образуват съвременния Ерусалим. Да, да, този Ерусалим, който сме ние, трябва да бъде пример на хората, на които със слово, дело и помишление да се даде образец на самоотричане и смелост. Бъдете смели! Тук, в този град, се бяха опълчили двамина, които не искаха да стане срещата ни, но Господ ги обърна.
При тази наша
среща
присъствуват и Христос, и Мойсей, затова придържайте се о закона на любовта, защото, който не иска да прости на хората, тогава се повиква вече Мойсей и настава кармичният закон.
Исус Христос обаче употребява нашите грехове като тор, върху който работи и много усърдно работи, защото Той е Дух много енергичен и е един много голям работник: всички, които идат при Него, учи ги как да работят, като им преподава уроците, които постоянно учите. Тъй, чрез тия неща, които ще ви се дадат тая година, аз искам да опитате истината. Няма за какво да се боим. Ние трябва да помогнем на този народ. И тази година ще работим само за Веригата.
към беседата >>
Например,
срещате
хора, които вие ненавиждате, защото са ви излъгали.
Та виждаме, че ние постепенно и постепенно се събуждаме и връщаме полека-лека в небето, за което казва апостол Павел. И думата религиозност не значи друго, освен всичко в теб да стане духовно: и уста, и нос, и очи, и ръце, и всичко. А съмнението в духовния свят показва, че човек ходи с пипане — това е правото определение — ни повече, ни по-малко. Като тъй, по-добре е да ходим с вяра в тези, които ни ръководят и наставляват в Истината. Аз искам да останете със следната мисъл: да се одухотворят вашите очи.
Например,
срещате
хора, които вие ненавиждате, защото са ви излъгали.
А що е лъжата? От външните форми не се лъжете. Гледайте вътрешното съдържание, а Христос е, Който ще ви го даде, та затова е и казал, че тези стари форми трябва да се махнат. Па и действително, сам Той пак казва, че не може да туряте старо вино в нови мехове. Не може да туряте вашите приятели на дяволски столове.
към беседата >>
КРАЙ НА ГОДИШНАТА
СРЕЩА
НА ВЕРИГАТА 1912 ГОДИНА
Това е Неговото пожелание и аз ви изпращам с моите благопожелания и благословения. Излязохме си от салона, изпратени от г-н Дънов с полагане ръка върху всекиго. А в единадесет и половина часа всички in corpore, кой пеша, кои с файтони, отидохме в Арбанаси, за да споходим и видим месността, гдето се тъкмят колониите и приютите за в бъдеще и гдето е вече купена за тая цел къща и дворно място. На това последното сложихме обща трапеза от хляб, сирене, кашкавал, маслини и купено по пътя грозде, но тъкмо започнахме да ядем за обед, заваля дъжд, от който се опазихме в купената обща къща. Върнахме се през града в Бостанджиевата колиба, гдето, след като вечеряхме в 7 часа вечерта, всички се разотидохме.
КРАЙ НА ГОДИШНАТА
СРЕЩА
НА ВЕРИГАТА 1912 ГОДИНА
Борис Николов по спомени на група възрастни приятели, е записал следното:
към беседата >>
8.
Беседа за празника на пролетта
,
ИБ
, София, 22.3.1914г.,
Двама приятели вървели през една гора и в това време ги
среща
мечка; единият прибързал да се покачи на едно дърво, а другият понеже не успял, легнал по очи.
В човека има три неща, които се лъжат и нас излъгват. То са: вкусът, сърцето и интелектът, защото с вкуса се излъгваме да претоварваме стомаха си и си причиняваме страдание; със сърцето си обикваме близките си - някои от които ни причиняват неприятности; интелектът, който ни увлича в едно или друго желание и ни създава тежки главоболия и страдания. Обаче стомахът, душата и духът са реалните, неизменчивите, вечните, защото стомахът приема толкова храна, колкото му е нужна, ако не е вкусът, който да го изнасили. Душата е, която ни показва кои са истинските ни приятели и ни съди, когато сме слушали сърцето, когато сме избирали приятели, които са ни изневерили. За пояснение служи следващата приказка.
Двама приятели вървели през една гора и в това време ги
среща
мечка; единият прибързал да се покачи на едно дърво, а другият понеже не успял, легнал по очи.
Мечката, като дошла подушила го и като го помислила за мъртъв отминала го. Приятелят, като слязъл от дървото, попитал другия: "Приятелю какво ти пошепна мечката? " А той му отговорил: "Каза ми друг път да не тръгвам с такъв приятел на път, който да ме оставя всред опасността". Такъв приятел е избран от сърцето без мнението на душата. Понеже хората се увличат и задоволяват интелекта си без съгласието на Духа - пакостят на себе си.
към беседата >>
9.
Житното зърно
,
НБ
, София, 5.4.1914г.,
В един свой разказ Толстой ето какво говори:
среща
един руски монах на 85-годишна възраст, с бяла брада, и го запитва: „Какви бяха причините, които те заставиха да станеш монах?
Не казвам, че ще умрат – ни най-малко; аз ви цитирам един закон. Когато се говори за залязване, всеки мисли за умиране. Какво нещо е умиране? Това е предположение. Всеки от вас трябва да е умирал, за да може да разправи какво нещо е смърт; а сега само си въобразява.
В един свой разказ Толстой ето какво говори:
среща
един руски монах на 85-годишна възраст, с бяла брада, и го запитва: „Какви бяха причините, които те заставиха да станеш монах?
“ И монахът разправил вкратце своята история така: „Аз съм от княжеска фамилия; когато бях между 21–25 години, баща ми и майка ми искаха да ме оженят за една княгиня; в това време паднах в летаргичен сън, дойдоха лекари, пипаха ми пулса – „Сърцето е спряло, той е умрял“, забележиха те и рекоха да ме погребат; казах си в себе си: „Нима това е смъртта? “, не можех да дам знак, че съм жив; идват годеницата и баща ѝ, и слушам той я кани да поплаче – „Да кажат хората, че си го обичала“, „Никога не съм го обичала, а обичам богатствата му“, отговори тя; а аз си рекох: „Ако Господ ме върне в света, аз ще захвана друг живот“; колко е тежко да си жив и да не можеш да кажеш, че си жив; да виждаш, че плачат всички, и не можеш да кажеш, че си жив! “ И колко души са заровени тъй! Няма нищо по-тежко от това, да те заровят жив. Най-голямото нещастие е да останеш с дни и месеци в земята и да не можеш да се освободиш от тялото; то е най-тежкият затвор – ад!
към беседата >>
10.
Явлението на Духа
,
НБ
, София, 3.5.1914г.,
Срещате
един приятел и казвате: „Иван, как го оценявате?
– Не! Аз не съм видял в живота си два дена, подобни един на друг, и слънцето да изгрява еднакво; всеки ден се различава от други и всеки има своята програма. И светлината, която идва, не е една и съща: различава се от оная, която е дошла преди няколко дни. В туй именно седи величието на Божествения Дух, Който носи неизброими богатства, невидими светове и разкрива какъв е Бог в Себе Си. Той е нещо велико.
Срещате
един приятел и казвате: „Иван, как го оценявате?
“ – „Той е висок един и половина метра, или 165 сантиметра, има гъсти вежди, въздебелички устни, обича да похапва и да попийва“. Но това не е важно. Дойде ден, вие го обиквате, и за вас вече изчезват неговите дебели устни, неговите външни, невидими недостатъци – почвате да виждате в него нещо друго. Значи снемате първата обвивка на ореха, виждате неговия ум. Ако го посадите, половината от орехите, които ще роди, ще бъдат за вас, другата половина – за него.
към беседата >>
Срещате
един ваш приятел, и някой път казвате: „Не зная какво да говоря“.
Значи снемате първата обвивка на ореха, виждате неговия ум. Ако го посадите, половината от орехите, които ще роди, ще бъдат за вас, другата половина – за него. Ако го изядете, какво ще се ползвате? Няма да се ползвате нито вие, нито Иван. Тъй щото Духът, когато дойде, казва, че всеки ден трябва да посявате по-добри мисли, по-добри желания.
Срещате
един ваш приятел, и някой път казвате: „Не зная какво да говоря“.
Виждате, че хората бъбрят много, а вие не знаете какво да кажете, или говорите много работи, но не онова, което ви трябва. Най-първо трябва да посадите ореха и след като го посадите, тогава може да разговаряте колкото искате. Преди да посадите ореха, недейте говори. Онзи, който е работил, върне се вкъщи и приказва: „Работих, уморен съм, гладен съм“. Говоренето показва известни отношения, които съществуват между нас и нашите действия.
към беседата >>
11.
Талантите
,
НБ
, София, 10.5.1914г.,
Срещаме
един човек и си казваме, че случайно го
срещаме
.
той не е говорил само за да намери повод да говори, но е изказвал известни истини. Сега може да си зададем въпроса: Защо на едного е дал пет таланта, на другиго – два, а на последния – един? Това случайно ли е, или е обмислено? В природата всички неща, които Бог е създал, не са случайни – нищо няма случайно. Ние казваме за много неща, че са станали „случайно“, когато не можем да си ги обясним.
Срещаме
един човек и си казваме, че случайно го
срещаме
.
Един от законите на живота казва, че нашата среща се обуславя от известни предшестващи причини, които са ни докарали да се срещнем. Като не знаем закона, казваме, че се срещаме случайно без никаква причина, но това не е така. Какво трябва да разбираме под думите: „пет таланта“, „два таланта“, „един талант“? Има три вида хора: едни, които отговарят на петте, други – на двата, а трети – на единия талант. Сега, кои са тия на единия талант?
към беседата >>
Един от законите на живота казва, че нашата
среща
се обуславя от известни предшестващи причини, които са ни докарали да се срещнем.
Сега може да си зададем въпроса: Защо на едного е дал пет таланта, на другиго – два, а на последния – един? Това случайно ли е, или е обмислено? В природата всички неща, които Бог е създал, не са случайни – нищо няма случайно. Ние казваме за много неща, че са станали „случайно“, когато не можем да си ги обясним. Срещаме един човек и си казваме, че случайно го срещаме.
Един от законите на живота казва, че нашата
среща
се обуславя от известни предшестващи причини, които са ни докарали да се срещнем.
Като не знаем закона, казваме, че се срещаме случайно без никаква причина, но това не е така. Какво трябва да разбираме под думите: „пет таланта“, „два таланта“, „един талант“? Има три вида хора: едни, които отговарят на петте, други – на двата, а трети – на единия талант. Сега, кои са тия на единия талант? Те са ония, които живеят само за себе си.
към беседата >>
Като не знаем закона, казваме, че се
срещаме
случайно без никаква причина, но това не е така.
Това случайно ли е, или е обмислено? В природата всички неща, които Бог е създал, не са случайни – нищо няма случайно. Ние казваме за много неща, че са станали „случайно“, когато не можем да си ги обясним. Срещаме един човек и си казваме, че случайно го срещаме. Един от законите на живота казва, че нашата среща се обуславя от известни предшестващи причини, които са ни докарали да се срещнем.
Като не знаем закона, казваме, че се
срещаме
случайно без никаква причина, но това не е така.
Какво трябва да разбираме под думите: „пет таланта“, „два таланта“, „един талант“? Има три вида хора: едни, които отговарят на петте, други – на двата, а трети – на единия талант. Сега, кои са тия на единия талант? Те са ония, които живеят само за себе си. „Да ядем по три пъти на ден, да пийнем, да си полегнем, за да ни стане тялото по-гойно, и да се обличаме хубаво – ето за това – казват те – сме дошли на тоя свят.“ Те са хора егоисти, безплодни, безсеменни – хора с един талант.
към беседата >>
12.
Любовта
,
НБ
, София, 19.7.1914г.,
Аз ви казвам като лекар: „Всинца сте болни“; защото не съм
срещал
човек здрав в пълния смисъл на думата; напълно здрави са само светиите и ангелите, които живеят на Небето; хората са болни – разбира се, не в еднаква степен.
Трябва да съжаляваме само ония хора, в които се е пробудило Божественото съзнание, които разбират Любовта, доброто и злото, които страдат и се терзаят. Някои хора казват: „Мене не ми върви в света – аз съм нещастен човек“. Отговарям: „Защото Любовта не те е посетила, затова си нещастен“. „А защо не дохожда? “ – „Защото си нетърпелив.“ – „Ама мъча се да бъда търпелив.“ – „Хубаво, почнал си.“ – „Пак не ми върви.“ – „Защото не си благосклонен.“ Ще кажете: „Тия неща са много хубави и лесни да ги направи човек, ще ги направим“; но не ги правите.
Аз ви казвам като лекар: „Всинца сте болни“; защото не съм
срещал
човек здрав в пълния смисъл на думата; напълно здрави са само светиите и ангелите, които живеят на Небето; хората са болни – разбира се, не в еднаква степен.
Един лекар, като влезе в къщата ви, ще ви каже: „Вашата къща не е хигиенична, защото е на север; ще излезете от тая стая, ще се преместите в южна; трябва да държите прозорците доста отворени, за да влиза чист въздух и светлина; ще промените постелката; ще обърнете внимание на храната и т.н.“. И Любовта казва същото – „Вашата стая е на север, нехигиенична, трябва да влезете да живеете в южна стая, дето слънцето може да ви огрее“, сиреч тя иска да каже: „Трябва да бъдете търпеливи и благосклонни“. Тя казва: „Това са моите две ръце, с които постоянно работя – те са ръцете на Любовта“. И знаете ли колко струват тия две ръце? Неоценими богатства.
към беседата >>
13.
Сънищата на Йосифа
,
НБ
, София, 2.8.1914г.,
Когато сме в разрез с тия Божествени закони, явява се туй противоречие в нашия ум и всички несполуки, които
срещаме
в живота.
Живота не трябва да разбираме тъй, както го схващат някои сега – в тия ограничени рамки, както го схваща един учен, един доктор, един философ, не; ние трябва да разберем живота тъй, както Бог го е ограничил. Всички хора виждат нещата отчасти: съвременната наука показва само едната част на нещата; геният на един талантлив музикант обхваща само една малка част пространство, умът на един философ – също; силата на един здрав човек е ограничена само в неговите мускули. Но казват някои: „Силен по ум“. Силен по ум човек може да бъде само тогава, когато неговата сила е в свръзка с всички Божествени закони и когато той е в хармония с всички същества, които го заобикалят – от най-низшите до най-висшите. Тогава неговият силен, мощен характер може да направи всичко, понеже всички същества му съдействат.
Когато сме в разрез с тия Божествени закони, явява се туй противоречие в нашия ум и всички несполуки, които
срещаме
в живота.
Защо някога не сполучваме? Ние се двоумим, искаме да направим добро, без да преценяваме, че това, което вършим, не е добро. Ние мислим, че това, което тъкмим, е умно и че то ще се реализира; въртим го насам, въртим го нататък, напред, назад, а то не става. Някога се чудим защо не напредваме и защо нашата памет отслабва, защо е тъпа. Ние сами постоянно разбъркваме издъно нашия живот.
към беседата >>
14.
Важността на малките неща
,
НБ
, София, 16.8.1914г.,
Например,
срещате
един човек, когото не познавате; във вас се заражда презрение, че той, може би, стои по-долу от вас; ако само констатирате невежество и му помогнете, то е друго, но ако го презрете, внасяте отрова.
Когато помогнем на някой, и неговият ангел, който е на Небето, ще бъде в наша услуга. Следователно, ако искаме да имаме приятели на Небето, трябва да слугуваме на малките, и техните бащи, ангелите на Небето, ще ни приемат в своя дом и ще ни нагостят, ще бъдем като у дома си. Услуга за услуга, любов за любов – така е светът. Сега, знаете ли защо Христос се е обърнал с тази мисъл към Своите ученици? Презирането – туй състояние трябва да изпъдите из своята душа.
Например,
срещате
един човек, когото не познавате; във вас се заражда презрение, че той, може би, стои по-долу от вас; ако само констатирате невежество и му помогнете, то е друго, но ако го презрете, внасяте отрова.
От презрението се е родил съвременният аристократизъм, кастите – едни благородни, други неблагородни, едни богати, други сиромаси. Ако разбираме отношенията на нещата, ще видим, че не трябва да ни е срам от беднотията, защото тя е служба, дадена на нас да я носим: трябва да бъдем малки, трябва да бъдем бедни, за да станем богати. То са два противоположни полюса, между които именно лежи развитието. И всякога движението е от по-големите към по-малките, т.е. Господ всякога се стреми към дребните, Той не се занимава с велики работи.
към беседата >>
15.
Протоколи от годишната среща на Веригата 1914 г. Велико Търново
,
СБ
, В.Търново, 23.8.1914г.,
Тази годишна
среща
на братята и сестрите от Веригата стана в Търново.
Тази годишна
среща
на братята и сестрите от Веригата стана в Търново.
Забелязваше се, че всички с нетърпение и възхищение са очаквали срещата, защото с горест преговаряха преминалото в 1913 год. – войни, неприятелски нашествия, земетръси и морове. То и стана причина лани да не се съберем, та при тази годишна обмяна на мисли в Школата за подвига всички очаквахме подновяване на изтощените сили и насърчение за по-интензивен подем в делото Господне. Събранията станаха в миналогодишните места – колибите (вилите) на Ан.Бойнов и Бостанджиев. Вилата на първия служеше за преподаване, а оная, на последния – за трапезария.
към беседата >>
Забелязваше се, че всички с нетърпение и възхищение са очаквали
срещата
, защото с горест преговаряха преминалото в 1913 год.
Тази годишна среща на братята и сестрите от Веригата стана в Търново.
Забелязваше се, че всички с нетърпение и възхищение са очаквали
срещата
, защото с горест преговаряха преминалото в 1913 год.
– войни, неприятелски нашествия, земетръси и морове. То и стана причина лани да не се съберем, та при тази годишна обмяна на мисли в Школата за подвига всички очаквахме подновяване на изтощените сили и насърчение за по-интензивен подем в делото Господне. Събранията станаха в миналогодишните места – колибите (вилите) на Ан.Бойнов и Бостанджиев. Вилата на първия служеше за преподаване, а оная, на последния – за трапезария. Присъствуват 81 души.
към беседата >>
При откриването на
срещата
, 10 август, времето е ясно, тихо и с приятно поносима топлина.
Присъствуват 81 души. Има надошли и 34 гости от Търново, Cт. Загора, Русе и от разни села: Кръвеник, Гачевци и пр. Освен тях имаше и 27 деца, доведени било от приятелите на Веригата, било от гостите, но те, децата, изключително се навъртаха около трапезарията и без да щат, служеха за охрана, през деня, на помещенията, докато възрастните слушаха беседите. 10 АВГУСТ, НЕДЕЛЯ
При откриването на
срещата
, 10 август, времето е ясно, тихо и с приятно поносима топлина.
Само тук-там разни сигналообразни облачета нарушават еднообразието в небосклона, който, с тях пък, придобива вълшебен изглед. Прекрасна утрин. В 10 часа преди обед всички присъстващи членове, с поименно повикване, влязохме в эаседателния салон, който имаше следната обстановка: дълга маса във формата на паралелограм, покрита с бял ленен плат, върху който е проточена виолетова лента, символизираща сила. На източната стена на салона, отдясно, личеше ликът на Спасителя, под който бе поставено знамето на Веригата, поясняващо духовната и вечна еволюция, а над двете тия картини бе проточена портокалена лента, означаваща живота. Зад самия г-н Дънов, който заемаше първото място на масата, личаха: розовата (любовта), портокалената (живота) и ясносинята (Духа) лента.
към беседата >>
Искате още да видите Христа, но мнозина от вас са Го виждали, и то, виждали са Го много пъти, само че винаги почти са казвали: „Може да не е Той, може да е друг." Има примери и измежду вас даже, когато сте
срещали
Христа, но не сте Го познавали, защото сте се съмнявали.
Най-първо трябва да посадиш нещо в земята, за да имаш плод. А пък вярата, тя е сеене. Ако не сееш, ще си гладен. Всички вие думате: „Господи, благослови ни". Е, хубаво, пусни нещо в земята и аз ще благословя, казва Господ.
Искате още да видите Христа, но мнозина от вас са Го виждали, и то, виждали са Го много пъти, само че винаги почти са казвали: „Може да не е Той, може да е друг." Има примери и измежду вас даже, когато сте
срещали
Христа, но не сте Го познавали, защото сте се съмнявали.
Та сега в света се изпълнява стихът: „Отец ви благоволи да ви даде Царство." Хората нека си казват: „Вие ли ще оправите света? " Да, ние ще го оправим и ще го оправим сега. Турили сме вече огъня на четирите страни на света и всичко ще се запали и ще гори: чума, холера, земетресения и всевъзможни страдания. Свети Илия всичко ще разруши. И когато той направи всичко на каша, тогаз Христос ще прибере житото.
към беседата >>
На всяка станция ще ни
посрещат
, защото този път е дълъг, има разни духове, царства, страни и държави.
Да, трябва да се повдигнете, а за да се повдигнете, нужно е изменение движенията на вибрациите. А не че не мога да ви докажа всичко. Всичко мога да ви докажа, но сега именно, не мога да го направя, главно защото нямате билет за път. Когато отиваме на разходката в пространството, аз искам всичко да ви дам за път, но за пътен билет само пари не давам. В това място, гдето ще отидем, разноските ни ще поемат, но за билет пари не давам.
На всяка станция ще ни
посрещат
, защото този път е дълъг, има разни духове, царства, страни и държави.
Така, най-напред ще ви се изпречат четири велики царства: първото е Царството на гномите – духовете, които образуват твърдата материя и разполагат със снаряди и лаборатории. Златото и всички скъпоценности са тяхно изделие, те ги правят. Като преминем тяхното царство, ще дойдем до границите на Царството на ундините – духовете на водата, които са добре разположени към вас. После ще се срещнем с Царството на силфите – въздушното царство. Те са духове, които, може да се рече, са най-разположени към нас; затова ще ви приемат радушно...
към беседата >>
Мене често пъти ме
срещат
хората и казват, че се съмняват.
И те искаха да им повърне Христос вътрешното зрение, защото мнозина имат очи, гледат, но не виждат. Например, срещнете един човек, който, за да го разбирате, трябва да разберете неговата душа. Много хора, когато им разправяте известни неща, те не могат да ги разберат. Задачата на Христа не беше да отвори физическите очи на хората, а имаше за цел да просвети цялото чоаечество и да му даде хляб. Ceгa, днес, Христос иска да излекува хората и да им даде зрение.
Мене често пъти ме
срещат
хората и казват, че се съмняват.
Но тоя, който се съмнява, е сляп. После, някои хора ме питат – вярвам ли в Христа. Вярата, обаче, е за децата. Докато не са видели Бога, трябва да вярват хората; и този, който не си виждал, ти го вярваш. Аз ще ви отговоря прямо, че вярвам, но не така, както вие вярвате.
към беседата >>
Аз не ви
срещам
за пръв път и сегашните мъчнотии, които ми създавате, те са цвете, эащото в миналото са били по-големи.
Аз ще ви отговоря прямо, че вярвам, но не така, както вие вярвате. Аэ имам особена вяра в Христа. В моята душа досега не се е повдигало съмнение за нещата. За мен не съществуват никакви противоречия в света. Например, да кажете някога, че вашите умове са изопачени и пр.; аз зная причината, защо е това така.
Аз не ви
срещам
за пръв път и сегашните мъчнотии, които ми създавате, те са цвете, эащото в миналото са били по-големи.
Да обичаш тези, които те обичат, всякой може да го направи – то е човешко; а да си благоразположен към онези, които не са разположени към теб – то е Божествено. Тези са принципите, които аз държа, и тези принципи са Христови. И когато тези принципи влязат в църквата и в нас, ще преобразят нашия живот. Във вас се поражда понякога съмнение и искате големи работи, но когато влизаш в някой кладенец, трябва да имаш въже здраво, защото може и ти да останеш вътре. Трябва кофата да ти е здрава и тези, които те спущат в кладенеца, трябва да са хора верни.
към беседата >>
Аз съм
срещал
много хора свещеници без джубета [5] и калимавки – те са истинските свещеници.
Но ако ви не е изпратил Господ, не отивайте да лъжете; както някой си станал поп, а па то може да е годен и за обущар, и за земеделец, и за търговец, а никак не и за поп. Защото попът трябва да е умен, да може да съветва, да увещава, да пасе и да эавежда стадото при "тихи води и при зелени пасища". Сегашните попове, в по-голямото си число, са самозвани попове. Затова е, дето Господ едно време като дойде, осъди свещениците в еврейската църква, защото не живееха свят живот, поради която причина извади ги и вместо тях тури други. Христос пак иде в света, ще събере поповете и ще им каже: „Вие може да бъдете служители, но не може да бъдете свещеници".
Аз съм
срещал
много хора свещеници без джубета [5] и калимавки – те са истинските свещеници.
Вземете, например, врачките. При тях отиват много повече, отколкото при поповете. И за в бъдеще Господ на такива ще тури расо. Сегашните свещеници и попове носят черни джубета, но трябва да турят бели, което эначи примирение с Бога, эащото те още не са се помирили с Него. И така, всички, без изключение, трябва да се стараете да развиете тези дарби.
към беседата >>
Подир като се състоя тази, последната беседа, към 4 часа след обед, от Учителя се прогласи, че
срещата
на Веригата тази година се преустановява, а не се приключва.
(Ил. Стойчев: И ние ще платим). – Добре, ще платите. Но и плащането е това, за което ви говорих и обяснявах: засега да се молите, после да наблюдавате, какъв ефект дава простото и обикновено произношение на думата „Любов" и лека-полека, като се поизплатите, ще ви се посочи и ключът, с който трябва да отворите, та правилно да можете да произнасяте думата „Любов". След като изпяхме „Напред, напред за слава" и подир молитва, събранието се разотиде. Времето днес през целия ден беше добро, само че към обед се явиха облаци с малко вятър, но след 3-4 часа подир обед пак се изясни.
Подир като се състоя тази, последната беседа, към 4 часа след обед, от Учителя се прогласи, че
срещата
на Веригата тази година се преустановява, а не се приключва.
Всички, които желаят, могат да си отидат. Вечерта в 7 часа се сложи трапеза само за тези от Веригата и от гостите, които бяха останали. ---- [1] Истер-истемес (тур.) – ще не ще (бел.ред.) [2] Капрал (фр.) – ефрейтор (бел.ред.)
към беседата >>
КРАЙ на годишната
среща
през 1914 година.
Да, и ще се разведрува повече и повече, защото България става звено за обединението на славяните... На физическото поле, до 1912 година, имаха подозрение хората срещу Веригата, но от 1913 и 1914 год. това подозрение се премахна и хората измениха мнението си. Това събрание се свърши в 12 часа на обед. Времето през целия ден беше ясно, тихо и топло.
КРАЙ на годишната
среща
през 1914 година.
Групова снимка пред съборната вила, 1914 год.
към беседата >>
16.
Необходимостта да познаваме Бога
,
НБ
, София, 4.10.1914г.,
Когато придобиете истинското „познание за Бога“, вечният живот ще бъде осъществен във вашата душа; тогава ще
посрещате
смъртта като тоя млад овчар.
Когато вие умрете, ще възкръснете ли да се явите на своите? Ето важният въпрос за вас. Вие може да имате понятие за Бога на някой философ, на някой пантеист, на някой материалист, на някой църковник, но то няма да внесе във вас вечния живот – онова вечно начало, онова вечно благо, към което се стремим, което съставлява нашата цел. Вън от това вие ще бъдете в положението на болен, който нощно време се припича на луната и очаква тя да го стопли; или на гладен, който отдалеч наблюдава хубавите самуни, или на жаден, който отдалеч си въобразява, че пие бистра вода, и си казва: „Аз я познавам“. Казвам ви: Това не е познание, това е понятие за външната сянка на нещата.
Когато придобиете истинското „познание за Бога“, вечният живот ще бъде осъществен във вашата душа; тогава ще
посрещате
смъртта като тоя млад овчар.
И над вашия гроб няма да стои надписът: „Тук е заровен млад и зелен, когото смъртта покоси“. Но да се върна пак на предмета и да поясня въпроса с една малка аналогия. Всяко живо същество иска среда и условия, при които може да живее: за растенията е необходима почва, влага, светлина; за рибите е потребна водата, извън която те не могат да живеят; за птиците, млекопитаещите, човека, средата за техния живот е въздухът. Тази аналогия е вярна и по отношение на човешките външни чувства. Средата за човешкото око е светлината, за ухото – звукът, за носа – мирисът, цветята, които постоянно изпущат ония етерни трептения, които съставят храната на това чувство.
към беседата >>
17.
Колко по-горе стои човек от овца!
,
НБ
, София, 11.10.1914г.,
Да пасе трева, за да си покрие гърба с малко вълна, и да даде мляко и по някой път да блее
насреща
ви.
Учителите са хора, които отварят очите на слепите; те са чудотворци; пратите сина си при тях, след 10–15 години го връщат с отворени очи. И на глухия, и на него трябва да пробиете ушите, да чуе и схваща. За човек това е лесно, възможно, защото има разум. Затуй Христос казва: „Колко по-горе стои човек от овца! “ В какво се състои животът на овцата?
Да пасе трева, за да си покрие гърба с малко вълна, и да даде мляко и по някой път да блее
насреща
ви.
Ще кажете, какво разумно нещо има в това блеене. Някои съвременни хора са като овците. Постоянно блеят: брат от брата се оплаква, слуги се оплакват от господари, и господари – от слуги; 365 дена през годината все една и съща песен пеят. Такъв живот не е ли постоянно блеене? Христос казва: „Колко по-горе стои човек от овца“, защото човек може да мисли.
към беседата >>
18.
Фарисей и Митар
,
НБ
, София, 18.10.1914г.,
Тази е една слаба черта, която се
среща
във всички хора.
Иска да лъже и себе си, и Господа. Ето първата лъжа, която той употребява. И Господ му казва: „Не говориш истината“. Твърдението на фарисея е отрицателно: той не се сравнява с по-възвишените от себе си, с ангелите, а с долните типове, с престъпниците, че не бил като тях. Да допуснем, че аз се сравнявам с гадини и казвам: „Благодаря Ти, Господи, че не съм като тия волове, магарета, псета, гущери, змии“, какво сравнение мога да правя с тях?
Тази е една слаба черта, която се
среща
във всички хора.
Преди години имаше в България известно течение у гимназистите и студентите, като проучват живота на великите писатели, например на Шекспир, да усвояват неговите недостатъци, понеже нямат неговите положителни страни: „Чакай дали ги имам и аз“, и като ги намерят в себе си, кажат: „И аз съм като Шекспир гениален“. Проучват характера на Шилер и търсят някоя негова ексцентрична страна, и като я намерят в себе си: „И аз съм като Шилер“. Като изучават цял ред писатели така, казват: „Ние сме велики хора“. Да, велики, но в отрицателен смисъл; велики, които имат минус един грош. Аз предпочитам човек, който има нула грош, защото нито има да взима, нито поне има да дава.
към беседата >>
19.
Условията на вечния живот
,
НБ
, София, 25.10.1914г.,
Когато младият български момък, чист като росата,
среща
за пръв път своя идеал в света, той се спира и си казва: „Намерих я, тя е.
Когато младият български момък, чист като росата,
среща
за пръв път своя идеал в света, той се спира и си казва: „Намерих я, тя е.
Сега мога, като Архимеда, да определя относителното тегло на телата, да посоча колко сребро, колко мед, колко злато има в тая царска корона. Сега мога, като Нютона, да кажа защо ябълките узряват и падат, защо скалите се търкалят от високо, защо изворите планински се спущат надолу, подскачат, шумят и с бързина текат, защо небесните тела в пространството се движат и се въртят около своите централни огнища. Сега моят ум, моето сърце ми разкриват тая велика тайна да движението в живота; аз мога да ви кажа в какво седи вечния живот; мога да ви определя неговите свойства, качества, условия и елементи. Аз ги намерих, намерих философския камък, придобих ценния еликсир на живота. Аз мога да бъда смел като лъва, търпелив като вола, летящ като орела, разумен като човека.
към беседата >>
20.
В начало бе
,
НБ
, София, 21.11.1914г.,
Среща
ме някой и ме пита черен ли съм или съм бял.
" В такъв случай ти, приятелю, имаш две глави. Ако църквата и аз проповядваме и учим за Божествената Истина, не може да има никакво противоречие и резултатите всякога ще бъдат еднакви. С други думи, ако постъпваме съгласно Божествения закон, ябълката, посадена от някой свещеник, ще израсте по същия начин, както и ябълката, посадена от мен. Трябва само да се гледат резултатите от нашите действия. Защо се съмнявате – имате свещ, с която можете да видите дали говорим Истината.
Среща
ме някой и ме пита черен ли съм или съм бял.
Нали имаш свещ, виж! – „Ама не виждам”. Тогава ти си в тъмното. Аз те познавам и виждам какъв си. Например, ти си евангелист, казваш, че като твоята вяра друга няма, а как тогава не можеш да познаеш Истината?
към беседата >>
21.
Учителите
,
НБ
, София, 20.12.1914г.,
Срещате
един човек и казвате, че е лош; защо е лош?
Мисли, че знае нещо. Не е такова съчетание, приятелю. То е действително съчетание, но не на отделни части. И поради тази тъмнота, която имаме, ние говорим тъй неразбрано за ума и сърцето, без да знаем да кажем на кое място е сърцето. То има три места, едното – физическото – вие знаете къде е; но къде е сърцето на вашите чувства и на вашия ум?
Срещате
един човек и казвате, че е лош; защо е лош?
Преди години един бивол в Америка полудял формено и изпоплашил всички хора наоколо; помислили да го убият, обаче намерило се едно момче, което чело мислите на животните, то турило ръка на главата на бивола и го попитало: „Какво ти е? “ – „На задната част на крака ми е влязъл трън, той ме мъчи.“ Извадили тръна от крака му и биволът се укротил. Един ден вие също пощурявате, седнат хората да ви поливат с вода; казвам: На задната част на крака ви има трън, извадете го и работата ще се свърши, никакви маркучи не трябват. Учени хора, професори, доктори колко са смешни, когато разправят как се е повредил умът на човека и определят диагнозата – „Има такава и такава зараза, трябва да се направи операция“. Аз не виждам нищо друго, освен малко сгорещяване на мозъка.
към беседата >>
Често се
срещат
двама и се питат: „Аз съм християнин, ти вярваш ли в Христа?
„Мъжът ми е лош“; отде знаете, че той не е нарочно поставен от комисията да ви изпита? Претърпете една година, издържете изпита, и тогава Господ ще каже на мъжа: „Няма вече да подиграваш и вредиш на жена си“, и ще видите как той ще стане кротък като агне. Но само тогава – когато претърпите и когато каже Христос. Запомнете това учение, аз ви говоря за външната негова страна; то са мисли нахвърляни, колкото да може да различите лъжливото от благородното. Когато влезе във вас Христовото учение, то ще ви подигне, вие ще познаете хората, ще виждате техните души.
Често се
срещат
двама и се питат: „Аз съм християнин, ти вярваш ли в Христа?
“ Ако сте християни, няма защо да се питате: самото питане показва, че в него няма никакво християнство. Никога няма да питам какво е дадено цвете – като го помириша, ще зная дали е роза или карамфил. Носът ми е на мястото си. Ако обонянието ми е затъпено, парализирано, или съм сляп и не виждам, тогава може да попитам, но ако всички мои сетива са здрави, аз само като видя или помириша цветето, по външната обвивка или по аромата му ще позная какво е. Тъй и всяка душа се изявява чрез своите външни страни – чрез постъпките.
към беседата >>
22.
Но Син Человечески, кога дойде, дали ще намери вяра на земята
,
ИБ
, Бургас, 23.1.1915г.,
Навсякъде
срещам
хора, които питат: "Какво ще стане с нас?
Евреите нямаха тази почва да възприемат Христовото учение, затова Христос казва, че когато дойде тази нова епоха, дали ще се намери такава вяра на земята. Ако не разбираме Неговото учение, то действува разрушително. Ако бихме приели Неговото учение преди 2000 години, щяхме да имаме един резултат тъкмо обратен на сегашния. Настоящата война е един урок за човечеството. И тя е вследствие на това, че хората не знаят да ое ползуват от законите, които управляват човечеството.
Навсякъде
срещам
хора, които питат: "Какво ще стане с нас?
" А всеки знае какво ще стане. - Когато сте в морето, колкото по-малко багаж носите, толкова по-леко ще ви е, ще изплавате, ако сте по-лек. При походите ще пътувате по-лесно, ако сте по-лек и с по-малък товар. За да можем по-лесно да плаваме във водата и не се стремим да вземем багаж при корабокрушението, а сме благодарни, че имаме време да се спасим и тогава мислим за спасението си, а не за багажа. Така и ние, колкото е по-малка нашата раница, в живота по-леко ще прекараме тия събития.
към беседата >>
23.
Ако солта обезсолее, с какво ще се осоли
,
ИБ
, Бургас, 28.1.1915г.,
Насреща
се задава самият притежател на парите и заморен запитва дали не е намерил някоя кесия.
Когато свършим работата на лозето, тогава ще си разчистим сметките. Нам са потребни хора - дейни, безкористни. Нека подготвяме народа и като забогатее, той ще ни заплати по-много, отколкото сега - ЧЕСТНОСТ. Примерът със салепчията в Добрич, който, продавайки салеп, една ранна сутрин намерил една кесия с 8000 лева. Туря я той в пояса си и продължава да си гледа работата.
Насреща
се задава самият притежател на парите и заморен запитва дали не е намерил някоя кесия.
Салепчията, щом чува това, спокойно изважда намерената кесия и му я подава, като продължил да продава и вика: "Салеп! " Има хора честни за 100 лева, 1000 лева, 10000 лева и пр. Питаме се защо сме нещастни? Който се продава, дават му оглавник и тегли като вол, сам се е впрегнал.
към беседата >>
24.
Великден
,
НБ
, , 4.4.1915г.,
Срещат
се дори хора, които за окултизъм говорят, а мисълта им не е свободна, и те не разбират живота.
„Аз искам слава, искам това и онова.“ Благата, които дава Христос, са много по-съществени: славата Божия в този случай струва много повече, отколкото славата на человеците. Христос иска всинца ви да тури на власт, да станете господар над живота и смъртта. И знаете ли кой създава смъртта? Тия милиарди духове, които постоянно разрушават. Всеки ден вие се изпълвате със съмнения, зависти, и искате при това да бъдете хора на прогреса!
Срещат
се дори хора, които за окултизъм говорят, а мисълта им не е свободна, и те не разбират живота.
Христос възкръсна; Той показа пътя, по който трябва да минем – през процеса на раждането. А знаете ли що е раждане? Толстой разправя за един свой сън – как сънувал една нощ, че е труден и се мъчил да роди, и усещал такива болки, щото когато на сутринта се събудил, попитал такива ли болки усещат жените при раждането, и като му отговорили утвърдително, рекъл: „Мъчно е човек да бъде жена“. Във вашия ум се зароди една мисъл, докато родите, колко страдания тя ще ви причини. Но да не мислите, че страданията са лош признак: както майката, така и вие трябва да дадете нещо от себе си на вашата рожба, трябва да дадете живот и сила на някоя благородна мисъл – и най-после, трябва да имате смелостта да отвалите камъка, да не седите като съвременните философи и да питате и разсъждавате дали може да възкръсне Христос или не.
към беседата >>
25.
Многоценният бисер
,
НБ
, , 2.5.1915г.,
Този Господ, за Когото ви говоря, всеки ден най-малко по 10 пъти ви говори, Той ви
среща
, съвет ви дава и прочие.
И когато ние говорим за новораждане, за покаяние, подразбираме, че трябва да се образува една хармония между нас и Бога. Ако Господ не ви обича, кой може да ви обича? Някой казва: „Нямам приятели; този не ме обича, онзи не ме обича; Господ не ме обича“. Не е вярно: Господ ви обича; научете се и вие да Го обичате. Той не е невидим; навсякъде може да Го видите.
Този Господ, за Когото ви говоря, всеки ден най-малко по 10 пъти ви говори, Той ви
среща
, съвет ви дава и прочие.
Когато мислите да направите нещо и срещнете на улицата някой приятел, който ви каже: „Не го правете“, Господ ви е говорил чрез този, който ви е срещнал. И сега, когато аз ви говоря, пак Господ ви говори. Думите са мои, обвивката е моя, но съдържанието е от Господа. Вие приемате един подарък, ще снемете опаковката, обвивката и ще намерите съдържанието. Следователно вие, мъже и жени на земята, трябва да се разберете.
към беседата >>
26.
Новото основание
,
НБ
, София, 23.5.1915г.,
Човек крайно честолюбив, горделив, изхарчил си парите и три дена стоял гладен;
среща
го един свещеник, който бил познат с него, и го поканил на гости; господинът му благодарил и след като му разправил историята си, свещеникът изважда и му дава две бели меджидии: „Като ги похарчиш, идвай пак у дома, докато си намериш работа.“ Минали се един-два месеца и понеже господинът владеел много добре турския език, назначават го секретар на тогавашния турски валия.
Както и законите, приети в камарата, често остават неприложени, защото не са били нагодени съобразно с нашите условия. И когато някоя наша мисъл не се приложи в действие, ние казваме: „Нещастни сме, съдбата ни гони“ – никаква съдба не ви гони, а вашата глупост ви гони на всяка една крачка. Трябва да се научим да мислим правилно: когато дойде един човек при вас, трябва да си съставите за него едно правилно понятие и да постъпите с него така, както вие бихте желали да постъпят с вас в дадения случай; и трябва да постъпим добре, понеже каквото вършим, това ще ни постигне. Преди четиридесет и пет години във Варна някой си господин, свършил в Европа по музика, станал учител и започнал да учи децата на варненските чорбаджии да свирят, да танцуват и прочее. Обаче един ден този господин се скарал с гражданите и те го уволнили.
Човек крайно честолюбив, горделив, изхарчил си парите и три дена стоял гладен;
среща
го един свещеник, който бил познат с него, и го поканил на гости; господинът му благодарил и след като му разправил историята си, свещеникът изважда и му дава две бели меджидии: „Като ги похарчиш, идвай пак у дома, докато си намериш работа.“ Минали се един-два месеца и понеже господинът владеел много добре турския език, назначават го секретар на тогавашния турски валия.
След една година набедяват свещеника, че бил комита – имал подозрителни писма и книги, вземат ги и ги дават на този учен българин секретар да ги прегледа. Той ги разгледал, отделил всички подозрителни книжа, скрил ги и така свещеникът се оправдал. Но останал учуден от поведението на секретаря, който му казал: „Двете бели меджидии, които ми даде, когато не бях ял три дена, те ти спасиха главата.“ Ако този господин знаеше как да постъпва, не щяха да го изпъдят гражданите, но ако и свещеникът не беше поканил този човек, който е гладувал три дена, за да го нахрани и да му даде двете меджидии, последният, като секретар, щеше да му окачи въжето. Така и ние трябва да се справяме с всяка наша мисъл и действие в нашия живот – като се запитваме кои са причините на нашето нещастие, ако сме нещастни, кои са причините на нашата гордост, жестокост, алчност за богатства и прочее. Следователно трябва да почнем да мислим.
към беседата >>
Имайте смелостта на негрите, които са схванали психологията на лъвовете, та когато някой негър срещне лъв, не се отбива от пътя си (защото при най-малкото отклонение или обръщане назад лъвът ще се хвърли върху му и ще го разкъса), а напротив – той тръгва
насреща
му и започва да му говори: „Ти си безобразник.“ И почне да го плюе и да върви право срещу него; лъвът, когато наближи три-четири крачки до негъра, прави му път.
Който не може да мрази, той не може и да обича, но който мрази, може и да обича – законът е същият. Ти имаш само едната опорна точка – намери и другата и когато се съединят омразата и Любовта, ще дадат необходимото в Живота, ще ви дадат насока в Живота. Аз не ви препоръчвам да бъдете светии в обикновен смисъл на думата; истински светия значи да можеш да владееш двата принципа на Живота тъй, че да ги употребиш за твоето повдигане. Както можеш да укротиш един лъв, една змия, по същия начин можеш да укротиш и един дявол – не можеш да го направиш добър, но можеш да го направиш безвреден. Започнете от вашите мисли: една мисъл, която ви терзае, това е един лъв, една змия – не се старайте да ги изпъдите или убиете, а ги укротете, победете.
Имайте смелостта на негрите, които са схванали психологията на лъвовете, та когато някой негър срещне лъв, не се отбива от пътя си (защото при най-малкото отклонение или обръщане назад лъвът ще се хвърли върху му и ще го разкъса), а напротив – той тръгва
насреща
му и започва да му говори: „Ти си безобразник.“ И почне да го плюе и да върви право срещу него; лъвът, когато наближи три-четири крачки до негъра, прави му път.
Така трябва да правите и вие: срещнете ли на пътя си лъв, не се обръщайте назад или наляво, или надясно, а го гледайте право в очите, кажете му: „Махай се, безобразнико, от очите ми“ – и той ще се махне. Ама ще кажете: „Възможно ли е това нещо? “ Който е сръчен, може да го направи; който е страхлив, не може – когато се срутва една къща, и да бягаме, пак може да бъдем затиснати. Ако един ден Земята почне да се разрушава, ако сме хора с Вяра, ще се издигнем и ще идем към Небето – на другата опорна точка, на другия край на моста; има ли опасност на единия край, ще минем на другия и ще защитаваме позициите си. Затова, като имате този мост, неприятелят никога не ще може да ви направи лошо, понеже вие ще бъдете силни да вдигнете този мост и между вас и неприятелят ще остане всякога един трап, който той няма да може да премине.
към беседата >>
27.
Изкушението
,
НБ
, София, 3.7.1915г.,
Аз зная, че често хората искат да преобърнат камъните на хлябове; например
срещате
един лош човек, развратен по ум и по сърце, и казвате: „Защо не можем този камък да го преобърнем на хляб?
Дяволът се явява в момент, когато Христос е немощен, и казва: „Ето един случай – ако си Син Божи, можеш да приложиш тези знания и тези закони.“ Обаче Христос му отговаря: „Не само с хляб ще живее человек, но с всяко Слово, което изхожда из Божиите уста.“ Тези камъни са грешни духове, паднали хора, в тях е скрит дяволът; ако Христос беше се опитал да преобърне камъните на хлябове, знаете ли какво значи да обърнеш един лош дух на хляб? Христос казва: „Ако един човек приеме Словото Божие...“ – това има практическо значение, всеки един от вас се старае да направи камъните на хлябове. Някои казват: „Защо хлябът не расте, та да не става нужда да го месим? “ В Германия и Англия се опитват да измислят метод, с който да могат да превръщат неорганичните вещества в органични, но ако съвременната наука беше изпаднала в това отклонение, щеше да се развие най-големият разврат. Онова, което спасява съвременните хора, е трудът и работата, а ако камъните можеха да се обърнат на хлябове, всички щяхте да го ударите на гуляй.
Аз зная, че често хората искат да преобърнат камъните на хлябове; например
срещате
един лош човек, развратен по ум и по сърце, и казвате: „Защо не можем този камък да го преобърнем на хляб?
“ Но ако го преобърнете... По този начин човек не се поправя. Някои казват: „Този развален човек да го оженим, та да го поправим“ – това не е позволено. Христос казва: „Вие сте живи камъни“, но има и мъртви камъни. Следователно една мома, която разбира законите, никога не трябва да се жени за един грешник или пък някоя развратна жена да си намери един добър мъж. Какво ще се получи от това?
към беседата >>
28.
Молитва
,
НБ
, София, 17.7.1915г.,
Някой си богат американски търговец, който се преселил в Австралия, си дал едно вътрешно обещание, че ако спечели такава и такава сума, ще даде еди-колко си пари за Божиите работи; работите му се уредили, той
среща
д-р Тайлер и му дава парите, за да ги употреби както намери за добре...
Преди тридесет-четиридесет години, когато решил да отиде в Китай да проповядва, той изчислил, че му трябват двадесет-тридесет хиляди лева; когато приятелите му чули за това, казали, че едната му дъска е мръднала, обаче д-р Тайлер започнал да се моли и придобил двадесет хиляди лева. Той е единственият мисионер, който се издържал чрез молитви, а около 1870 г. издържал шестстотин хиляди проповедници. Обаче изведнъж вярата му се смущава, силата на неговата молитва намалява и става така, че и неговите повереници трябвало да се молят на Бога. И какво се получило от това?
Някой си богат американски търговец, който се преселил в Австралия, си дал едно вътрешно обещание, че ако спечели такава и такава сума, ще даде еди-колко си пари за Божиите работи; работите му се уредили, той
среща
д-р Тайлер и му дава парите, за да ги употреби както намери за добре...
Но винаги трябва да имате нужда от това, за което се молите: ако се молите Богу за излишък, Той никога няма да ви го даде; може да се молите и Господ да ви послуша, но ако искате нещо излишно за вас, той няма да ви даде. Молете се за българския народ – когато на всички българи върви, и вашите работи ще вървят. В прав смисъл ние трябва да се молим за всички и когато Бог всички благослови, тогава Той дава. Сега ние се молим: „Боже, дай ми един грош! “ – не, поискайте двеста хиляди гроша и тогава си вземете един; или пък се молите така: „Боже, дай ми малко!
към беседата >>
Когато сега
срещаме
някой човек, мислим какво той мисли за нас и се плашим.
Ще знаете, че всички хора, които принасят добро, тайно се молят. И Гладстон2 е бил човек на молитвата. Всички велики хора на древността тайно са се молили, а ние, съвременните хора, стоим в безводно място и се оплакваме, че сме бедни. Върнете се към вашия Бог, понеже Той ви вика, иска да ви благослови; Той казва сега на всички: „Да се върнат моите деца.“ И затова сега се вдига този шум в света – децата започнаха да се събират, нашите души започват да се събират и ние ще се разбираме. Тогава ще заговори езикът на Бащата; и когато Той заговори, ще видим, че и Природата отвън ще започне да говори.
Когато сега
срещаме
някой човек, мислим какво той мисли за нас и се плашим.
Нека се обърнем към Бога. Сега, ще ви кажа едно нещо: в многото говорене Истината не се казва. Ако за десет думи можех да ви кажа всичко, за мен щеше да бъде много добре, а сега трябваше да употребя хиляди излишни думи. Излишните думи са разтривка – нали когато човек се е разболял, правят му разтривки. А Христос казва: „Когато се молите, влезте в тайната стаичка и Бог ще ви даде наяве“ – колко съвършени думи има!
към беседата >>
29.
Добрият самарянин
,
НБ
, София, 24.7.1915г.,
Всеки ден аз
срещам
хора, болни по ум и по сърце.
Всички жени, които раждат деца, са млади, а докато е млад, човек може да прави глупости. Христос казва, че в това отношение самарянинът е по-стар от свещеника и левита. Това е работният народ, който съществува, и той е ядката на нещата. Следователно Христос иска да ни покаже, че всички трябва да имаме тази Любов в нашия ум и в нашата воля. Някои ме питат как да правят Добро; казвам: купи си едно муле и иди да търсиш добър извор.
Всеки ден аз
срещам
хора, болни по ум и по сърце.
Христос каза: „Иди и така прави, защото, ако искаш да наследиш небесен живот, така трябва да правиш. А щом не правиш така, няма да наследиш небесен живот.“ Христос би направил този самарянин све-щеник; и аз бих го направил свещеник, защото добре е постъпил. Следователно бъдещият свят ще се наследи само от такива свещеници, а такива хора като нас Бог не иска. Вие ще кажете, че г-н Дънов проповядва против свещениците; аз не говоря за тях, говоря за майките и за бащите – тези майки и бащи трябва да познават самарянина. И когато една майка ражда, трябва да ражда с Радост; винаги когато майката роди, се благославя и това не трябва да се счита за позор.
към беседата >>
30.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1915
,
СБ
, В.Търново, 17.8.1915г.,
И тазгодишната
среща
стана в Търново.
И тазгодишната
среща
стана в Търново.
Специални и предварителни покани нямаше. Чрез известие, изпратено от Петко Епитропов, се оповести на всички в провинцията, че тази година ще се съберем в Търново, където трябва да сме за 4-ти август, вторник. Но на жените, участващи и повикани, трябваше да се каже за това на 2-ри август. От София трябваше да заминат 36 души, от които на 2-ри, в неделя, и на 3-ти, понеделник, са отпътували 28 души. При нашето пътуване в понеделник, 3 август, времето при тръгването ни беше малко начумерено, но към 12 часа, около гара Червен бряг, започна лека-полека да се изяснява, така щото в Търново стигнахме надвечер при много хубаво време.
към беседата >>
Аз съм
срещал
светски жени, много учтиви в своите обноски.
Господ казва: "Аз зная, че е груб, но Аз работя върху него". Стойте малко далече, ако някой е много груб. Не сте длъжен да отивате да го облагородявате. Турете между него и себе си едного, двама, трима, десет, двайсет души, не се приближавайте. И тогава нека търсим тия учтивости в хората, макар от света.
Аз съм
срещал
светски жени, много учтиви в своите обноски.
Прекрасно качество! А у нас, като влезем в християнството, мислим, че трябва да бъдем прямолинейни, откровени. Господ всеки ден е определил колко думи трябва да кажем и затуй казва Христос, че за всяка реч, която не е турена в твоите уста от Бога, Господ ще те държи отговорен. А колко думи трябва да казваме? Да намерим това – тия думи, които Господ е казал.
към беседата >>
Имате на физическото поле един неприятел;
среща
ви на път, премахвате го.
Затуй първото възпитание на децата изисква да се създадат в техните умове и сърца прекрасни форми, за да извършат след време добри работи. Вземете творението на един ваятел: хиляди години минават, неговата статуя предава все така изразително неговата идея. Следователно, когато създадем една форма във видимия свят, ние искаме да предадем във видима форма една наша мисъл, или едно наше желание. Сега, вие ще се занимавате с изменението на тия форми. Всяка форма може да се унищожи по двояк начин: механически – чрез силна воля и съзнателно – чрез силна Любов.
Имате на физическото поле един неприятел;
среща
ви на път, премахвате го.
На физическото поле вие се освободите от него, но на астралното поле не сте, той ви преследва там. Престъпниците, като влязат в астралния свят, създават нещастия за другите – съвременните войски са, именно, такива нещастия, създадени, именно, в хиляди форми. То е един закон, който действа едновременно механически и съзнателно. Но дадени форми вие може да измените чрез силна Любов, може да я стопите както метал, поставен на огън. Понеже формата е съчетание на известна материя в известно сцепление, за да може тази форма да се стопи, вие трябва да проявите силни вибрации.
към беседата >>
Под думата „женитба" трябва да се разбира
среща
на две еднакви души.
И като се върнала в България, минава през Русе. Там, казва тя, един човек ме гледа и аз го гледам. И подир два месеца се сгодяват. Но през всичкия живот е била нещастна и прекарала много лош живот.'' Уч.: Това е кармично свързване, то не е женитба.
Под думата „женитба" трябва да се разбира
среща
на две еднакви души.
В 5 часа подиробед 27 души от старите членове на Веригата съзерцаваха в салона десет минути. Излязохме след туй с поръка за един цял час да съзерцаваме, кой дето и както може, върху следната мисъл: "Така да се възпламени Божията Любов в нашите души и в душите на всички верующи, които Му слугуват, както слънчевите лъчи."
към беседата >>
31.
Свобода на Духа
,
НБ
, , 5.9.1915г.,
Мома, която често обича да се
среща
с някой момък, не че печели нещо, а усеща някаква приятност, но тази приятност, туй гъделичкане не показва, че е Божествено настроена.
Христос казва на едно място: „Огладнях, и не ми дадохте да ям; ожаднях, и не ме напоихте; странен бях, и не ме прибрахте; гол бях, и не ме облякохте; болен и в тъмница бях, и не ме посетихте“. (Матей 25:42–43.) Ето затова ще съди Господ света. Вие може да се молите 10 пъти на ден, като старите фарисеи по улиците; вие може да заприличате на оная майка, която е била почнала да се моли, че ѝ прегорява яденето. Знаете ли какво нещо е психическо пиянство? То не е религия.
Мома, която често обича да се
среща
с някой момък, не че печели нещо, а усеща някаква приятност, но тази приятност, туй гъделичкане не показва, че е Божествено настроена.
Тя харчи напразно енергия. Когато Бог се приближи към нас, ще усетим, че Неговото действие е не един миг, а дълго време. И туй разположение ще го усетим в душата – тайно. Когато някои хора се карат, аз отивам при тях, но не им казвам да млъкнат, защото аз трябва първом да млъкна: като се карат двама, аз да отида, няма да им помогна. Не им проповядвам морал, а се спра и се помоля за тях на Господа.
към беседата >>
Ако обичате хората искрено и чистосърдечно, и те ще ви обичат; тъй както се оглеждате във вашето огледало, ако сте красив, и то ще покаже
отсреща
красиво лице.
Всякой вътре в себе си трябва да забрави другите какви са, а да мисли, че той е по-грешен от другите. Това е право. Че сте в туй положение – не ви съдя, но понеже искам да излезете от него, посочвам ви начин, по който можете да излезете. Следвайте Духа, който е във вас: искате свобода, дайте я на другите; искате любов и справедливост, дайте ги на другите. Подобното подобно привлича – туй е закон.
Ако обичате хората искрено и чистосърдечно, и те ще ви обичат; тъй както се оглеждате във вашето огледало, ако сте красив, и то ще покаже
отсреща
красиво лице.
И когато срещнем някого, не му казвайте: „Аз те обичам“, не говорете за любов, защото тя се изгубва, тогава всъщност вие не го обичате. Човек, който най-много говори за любов, най-малко я има. Онзи, който най-много говори за свобода на духа, най-малко я има и най-малко я дава на другите. Ако моите отношения към вас не са каквито трябва да бъдат, не е сладката проповед, която звучи като сладка музика, която ще ги направи такива. Музика, която създава благородни пориви, принася полза; оная, която оставя в човека само едни гъделичкания, не принася никаква полза.
към беседата >>
Аз съм привеждал и друг път една случка за
посрещането
на един княз в един голям европейски град: от избраните 12 най-красиви жени, които били поканени да гласуват коя да поднесе букет на княза, всяка пуснала бюлетина за себе си.
Утре пак ще започнат същото нещо. Когато някой момък наближава да се жени, залюбват го много моми и всички го хвалят и се надпреварват коя да му припише повече качества: „Баща му, майка му благородни, фамилията им много благородна“. Избере ли той вече някоя за жена, всички, които са го дотогава хвалили, започват: „Той е дивак, глупак, простак“. Когато и те трябва да кажат: „Много добре е направил, че е избрал мома измежду нас, ние се радваме“. Знаете ли вие на какво прилича това?
Аз съм привеждал и друг път една случка за
посрещането
на един княз в един голям европейски град: от избраните 12 най-красиви жени, които били поканени да гласуват коя да поднесе букет на княза, всяка пуснала бюлетина за себе си.
Сега и вие в това движение гледате още не напълно подготвени кой да даде букет на Христа – всеки казва: „Аз“. Не гласувайте за себе си. И без да гласувате, Христос знае кои заслужават. Това е Христовото учение: да бъдем съобразителни, да не говорим за другите това, което можем да знаем за тях. Окултистите казват: „Ако искаш да бъдеш силен, не говори за хората, защото в момента, когато започнеш да говориш, влизаш в свръзка с неговия дух и се заразяваш с лоши мисли“.
към беседата >>
32.
Ти знаеш
,
НБ
, София, 1.10.1916г.,
Среща
я един човек и я пита къде отива.
Когато на човек е определено да умре, той ще умре където и да е. Например, един богат французин искал да освободи сина си от фронта и с много пари успял да го настани в тиловата част. Но и там, макар запазен от куршумите, синът му бил убит от граната, която паднала наблизо... Често пъти хората се плашат от епидемии. Човек не трябва от нищо да се плаши, защото може да умре от страх. Например, чумата тръгнала един ден за Багдат.
Среща
я един човек и я пита къде отива.
– “Отивам в Багдат да взема хиляда души”. Чумата пристигнала и в Багдат умрели двадесет хиляди души. Когато се връщала, среща я пак същият човек и я запитва колко души е взела. – “Двадесет хиляди” – отговорила тя. – “А защо ми каза, че само хиляда ще вземеш?
към беседата >>
Когато се връщала,
среща
я пак същият човек и я запитва колко души е взела.
Човек не трябва от нищо да се плаши, защото може да умре от страх. Например, чумата тръгнала един ден за Багдат. Среща я един човек и я пита къде отива. – “Отивам в Багдат да взема хиляда души”. Чумата пристигнала и в Багдат умрели двадесет хиляди души.
Когато се връщала,
среща
я пак същият човек и я запитва колко души е взела.
– “Двадесет хиляди” – отговорила тя. – “А защо ми каза, че само хиляда ще вземеш? ” – “Останалите деветнадесет хиляди умряха от страх”... Човек трябва да е внимателен в живота си. Един пътник си купувал билет за влак на Горна Оряховица, но не му стигнали тридесет сребърника да го доплати.
към беседата >>
33.
Да възлюбиш Господа
,
НБ
, София, 15.10.1916г.,
Бог ги
посреща
, угощава и ги запитва: Какво правят останалите хора на земята?
И тъй, според езика на новото учение, като се търкате, кажете си: Търкай ме, братко, търкай, докато произведа светлина върху тебе. Това търкане е необходимо, за да се произведе Божествената светлина. И на бойното поле хората се търкат, да произведат тая светлина. Аз виждам тия хора, кои слепи, кои хроми, сакати, всички отиват при Христа. Той им казва: По-добре да останеш с един крак, с една ръка, с едно око, но да дойдеш при мене.
Бог ги
посреща
, угощава и ги запитва: Какво правят останалите хора на земята?
– Търкат се още. – Нека се търкат. Аз ще сляза на земята при тях, и всички ще се примирят. Аз виждам ония, които са горе при Христа. Те са радостни, весели.
към беседата >>
Говорите ли само празни думи, ще приличате на оня граф, който се влюбил в една млада, красива мома, и колкото пъти се
срещал
с нея, все за любовта си й говорел.
Казвам: Идете при Бога и любете без страх от омразата и завистта. Ако омразата те посети, кажи й: Сестро, аз те обичам. Прощавам ти за всички твои прояви. Такова е твоето естество. Кажете това от сърце, а не само на думи.
Говорите ли само празни думи, ще приличате на оня граф, който се влюбил в една млада, красива мома, и колкото пъти се
срещал
с нея, все за любовта си й говорел.
В същото време и неговият слуга бил влюбен в младата мома, но свещено пазел чувството си, с никого не го споделил. Една вечер графът излязъл на разходка със своята възлюбена. Качили се на една лодка, да се разходят по реката. Като минали на отсрещния бряг, от гората излезли разбойници и нападнали двамата млади. Графът се уплашил много и успял да избяга, като напуснал своята възлюбена.
към беседата >>
Той им казва: „По-добре да останеш с един крак, с една ръка, с едно око, но да дойдеш при Мене." Бог ги
посреща
, угощава и ги запитва: „Какво правят останалите хора на земята?
(втори вариант)
Щом се образува огън, те се примиряват. Не е важно как ще се търкат - направо или накръст; важно е да произведат нужната светлина. И тъй, според езика на новото учение, като се търкате, кажете си: „Търкай ме, братко, търкай, докато произведа светлина върху тебе." Това търкане е необходимо, за да се произведе Божествената светлина. И на бойното поле хората се търкат, да произведат тая светлина. Аз виждам тия хора - кои слепи, кои хроми, сакати - всички отиват при Христа.
Той им казва: „По-добре да останеш с един крак, с една ръка, с едно око, но да дойдеш при Мене." Бог ги
посреща
, угощава и ги запитва: „Какво правят останалите хора на земята?
" „Търкат се още." „Нека се търкат. Аз ще сляза на земята при тях и всички ще се примирят." Аз виждам ония, които са горе при Христа. Те са радостни, весели. Като казвам, че са горе, не мислете, че са някъде много далеч от вас. „Аз искам да отида при тях." „Иди на фронта първо.
към втори вариант >>
Говорите ли само празни думи, ще приличате на оня граф, който се влюбил в една млада, красива мома и колкото пъти се
срещал
с нея, все за любовта си й говорел.
(втори вариант)
Сега аз проповядвам за положителните сили на Бога. Казвам: идете при Бога и любете без страх от омразата и завистта. Ако омразата те посети, кажи й: „Сестро, аз те обичам. Прощавам ти за всички твои прояви. Такова е твоето естество." Кажете това от сърце, а не само на думи.
Говорите ли само празни думи, ще приличате на оня граф, който се влюбил в една млада, красива мома и колкото пъти се
срещал
с нея, все за любовта си й говорел.
В същото време и неговият слуга бил влюбен в младата мома, но свещено пазел чувството си, с никого не го споделил. Една вечер графът излязъл на разходка със своята възлюбена. Качили се на една лодка да се разходят по реката. Като минали на отсрещния бряг, от гората излезли разбойници и нападнали двамата млади. Графът се уплашил много и успял да избяга, като напуснал своята възлюбена.
към втори вариант >>
34.
Да я не пия ли?
,
НБ
, София, 22.10.1916г.,
Рядко се
срещат
трима души с еднакъв характер, или на един ум.
Христос казва на учениците си: „Чашата, която ми дава Отец, да я не пия ли? " Тая чаша представя процес на човешкото развитие; тя е емблема на нещо. Забелязано е, че цветовете на всички явнобрачни растения имат форма на чаша. Да пиеш от Христовата чаша, това значи, да минеш през известен процес, вътрешен или външен – физичен, сърдечен или умствен. Тримата младежи – Седрах, Мисах и Авденаго, хвърлени от Навуходоносора в огнената пещ, представят прояви на три различни характера.
Рядко се
срещат
трима души с еднакъв характер, или на един ум.
Тия младежи се отличаваха с високо умствено, нравствено и духовно развитие, което се провери в живота им. Те останаха верни на своите убеждения. Когато Вивилоняните искаха да им наложат своите обществени и религиозни възгледи, те не се подчиниха. В живота има принципи, на които човек трябва да остане верен. Само така той може да се развива правилно.
към беседата >>
Рядко се
срещат
трима души с еднакъв ум.
(втори вариант)
Сега именно Христос казва на учениците Си: „Чашата, която Ми даде Отец, да я не пия ли? " Често и лекарите, и те дават чаша; и малките деца, които не са свикнали към тази чаша, изпитват отвращение към нея. Но чашата вътре в себе си съдържа процес на известно развитие, тя е емблема в живота, и ако забележим в природата, всички онези растения, на които цветовете са явни, не тайнобрачни, изобщо имат такава форма - форма на чаша. И в този смисъл, да пиеш известна чаша, значи да претърпиш известен процес, вътрешен или външен, сърдечен, телесен или умствен. Аз взимам на друга страна тези трима младежи, които били хвърлени по заповед на Навуходоносора в огнената пещ, понеже те изразяват три различни характера.
Рядко се
срещат
трима души с еднакъв ум.
Но виждаме в тази глава, че тези трима младежи стояха толкова високо в умствено, нравствено и духовно отношение, обичаха своя народ и когато вавилоняните искаха да им наложат своите възгледи в обществения живот, те се отказаха от тях, не се подчиниха. Тъй че в живота има известни принципи, които трябва да държим всякога, ако искаме да се развием. Сега изпитанието е не само за един индивид, за един дом, но и за цял народ, за цялото човечество. И нам не трябва да ни е чудно, когато новият свят или Бог постави индивида или дома, или целия народ на изпит. И този изпит ние трябва да го преминем.
към втори вариант >>
35.
Мъдростта
,
НБ
, София, 29.10.1916г.,
Един ден той
среща
един просяк и му дава една златна монета.
Човек трябва да се избави от лакомията, която съществува в света. Ще ви приведа един разказ, съчинен преди хиляди години. Това се случило по времето на древния цар Харун Он Рашид. Той имал обичай да се преоблича и да посещава града, за да види как живеят неговите поданици, дали има ред и порядък между тях. Бил доста щедър и правел благодеяния.
Един ден той
среща
един просяк и му дава една златна монета.
Просякът му казал: “Господарю, ако ми удариш една плесница, ще ми направиш голямо добро”. Царят не искал да прави това, но понеже просякът настоявал, заповядал на везира да му удари една плесница. И понеже му се видяло много чудно, че просякът иска плесница, повикал го в двореца си и го запитал кои са дълбоките причини да моли за това. Просякът започнал да разказва своята история. Бил син на богат търговец и когато баща му умрял, купил си около осемдесет камили и така забогатял.
към беседата >>
Например, двама, които по-рано не са живели добре, сега на фронта се
срещат
и се сближават.
Следователно, само на страдащите Бог се открива, а за тези, които ядат и пият, Бог остава едно неизвестно същество. Днес, при сегашните страдания, Бог се открива на хората. Едни се бият на фронта, а други се лекуват, т. е. едновременно действат две сили – едната разрушава, а другата лекува. Така се създават условия хората да заживеят добре помежду си.
Например, двама, които по-рано не са живели добре, сега на фронта се
срещат
и се сближават.
Тъй че, докато не се роди от утробата на майка си, човек не може да разбере външните условия. По същия закон ако и ние не влезем във вътрешния свят, няма да разберем какво Господ мисли. Но това е определено. Страстите са кратковременни – могат да се повдигнат като пожар, но след това ще угаснат и ще настане затишие. Когато понякога се разгневиш, разсърдиш се и се зачервиш, след половин час започваш да чувстваш умора и си казваш: “Колко ме заболя глава!
към беседата >>
36.
Петте разумни девици / Петте разумни и петте неразумни деви
,
НБ
, София, 16.11.1916г.,
Сегашните хора са още слепи, не виждат своята майка-земя, не виждат грижите й, как ги храни и приготвя за
посрещането
на Христа.
Мястото, дето обикновените хора живеят, е място на греха – юдол плачевен. Ако сте на земята, при светиите, радвайте се. Тя е майката-земя, която изобилно ражда. – Здраво ни е хванала тая майка. – Не зная, кой кого е хванал: тя вас, или вие нея.
Сегашните хора са още слепи, не виждат своята майка-земя, не виждат грижите й, как ги храни и приготвя за
посрещането
на Христа.
Ще каже някой, че иска да отиде на друга планета. – Дето и да отидеш, ще ти искат свободен билет от земята. На никоя планета не приемат хора, които не почитат майка си. – Ще отида на Венера. – И там не приемат без свободен билет от земята.
към беседата >>
В Америка един господин се
среща
с един редактор на вестник от града Ню Йорк и го запитва: „Къде си ходил?
(втори вариант)
Така е и с бълхите. Те ви правят услуга. Които не искат да имат въшки и бълхи, трябва да имат гребен. Ако не се миеш, въшките ще дойдат, за да ти създадат упражнения, за да не те последва по-голямо зло. А сега всички казват: „Всичко е безсмислено на този свят." Само ние сме смислени.
В Америка един господин се
среща
с един редактор на вестник от града Ню Йорк и го запитва: „Къде си ходил?
" „Ходих при един господин да видя как се възпитават бълхите." „Не се шегувай с мене! " - му възразил господинът. „Вярно е - отговорил редакторът. - Видях бълхите наредени на взводове, дружини, полкове и видях как се командват." Този господин се заинтересувал от това нещо и искал да провери истинността на думите на редактора. Отишъл да провери всичко сам и видял, че действително е така.
към втори вариант >>
37.
Ще ви въздигна
,
НБ
, София, 3.12.1916г.,
Често в живота на хората се
срещат
големи противоречия.
У българите тя е останала в преданието за змейовете: “Змей ме люби, мамо”, се споменава в българските народни песни. Това са остатъци от тази древна култура на източните народи. Как може змей да люби? Той представлява културата на хора, които са слизали от Невидимия свят надолу, а сегашните хора се качват отдолу нагоре. Тези бележки са необходими, за да ви станат ясни мислите, които ще представя пред вас.
Често в живота на хората се
срещат
големи противоречия.
Ако искате хубав копринен плат, за да си ушиете рокля, няма да го търсите при някой овчар или при жена, която обработва вълна, а ще го търсите при търговеца, който продава такива платове. За да се създаде хубавият плат, колко труд се изисква от хората да хранят малките копринени буби, да им събират черничеви листа, за да могат те да изпредат тези хубави нишки, та съвременните моми да се кичат с копринени дрехи. В този смисъл, ако иска хубав материал, човек трябва да отиде при добри хора – там са добрите платове, а ако иска лош материал, трябва да отиде при лоши хора. Това е вярно и в Природата: корените се занимават с почвата, с един необработен материал, а клоните се занимават с по-добрата материя. Искам да ви накарам да не мислите, че едни хора са добри, а други са лоши.
към беседата >>
Аз схващам думата “проповедник” в следния смисъл: този, който може да вземе най-добрите семена, а после да
посреща
всички хора и да им ги раздава.
Много пъти евангелистите ме питат защо нямат успех между този народ. Казвам им: “Защото проповядвате с пари”. – “Ами може ли без пари? ” – “Тогава оставете тази работа на свещениците, вие не сте по-добри от тях. Но ако искате да имате успех и този народ да ви слуша, направете му добро и го оставете той да си работи”.
Аз схващам думата “проповедник” в следния смисъл: този, който може да вземе най-добрите семена, а после да
посреща
всички хора и да им ги раздава.
Питам ви какво е вършил Христос? Ако един човек дойде между един народ, както и Христос беше между хората, и започне да отваря очите на слепите, да лекува болните и т. н. и целият народ тръгне подир него, питам той лошо ли прави? Ако този човек може да даде всички добри семена, ако може да внесе мир и съгласие, лошо ли прави? Следователно, всеки, който идва в света да носи Божественото учение, трябва да държи в ума си, че това е Христос вътре в нас.
към беседата >>
38.
Спаси ни
,
НБ
, София, 17.12.1916г.,
Връща се мъжът вкъщи весел, носи едно агънце, но излиза жена му с ножа
насреща
, разваля настроението му и той изгубва агънцето си.
Под “месо” разбирам всички нисши мисли и желания в човека и ги сравнявам с кокошки, пуйки и т. н. Някой ще каже, че не обича свинско, но обича кокошчица, агънце и други. Няма разлика. Вие никога не сте питали това агънце дали иска да го изядете. Колко пъти вие сте изяждали човешкото Агънце!
Връща се мъжът вкъщи весел, носи едно агънце, но излиза жена му с ножа
насреща
, разваля настроението му и той изгубва агънцето си.
Колко пъти сте клали агнета! Ще каже някой, че никога не е колил агне. Лъжете всички. Казва Господ: “Който без причина се гневи на брата си, той коли Агне.” И Господ ще потърси тези агнета. Искам от днешната беседа да се научите да не колите агнета – на това мнение съм аз.
към беседата >>
39.
Ще бъдат научени
,
НБ
, София, 24.12.1916г.,
Моми и момци ще те
посрещат
с радост и веселие.
Важно е Българският народ да се просвети духовно и да заеме достойно своето място между другите народи. Ако всички приемат новото учение, пътищата им ще се оправят; семействата и училищата ще се повдигнат. И тогава ще ти бъде приятно да минаваш от единия край на България до другия – ще бъдеш като в рай. Ще вървиш и ще се радваш, че служиш на Бога. Дето минеш, дърветата и цветята ще ти се усмихват и по-добре ще цъфтят; плодовете сами ще ти се предлагат.
Моми и момци ще те
посрещат
с радост и веселие.
Навсякъде ще се чуват песни и игри. Аз не съм против играта. Всички ще бъдат добре облечени и украсени. Не съм и против украшенията. Носете гердани и диадеми, носете и корони на главите си, но всичко да става с любов.
към беседата >>
40.
Отдайте Божието Богу
,
НБ
, София, 31.12.1916г.,
Като го
посрещате
сутрин, то ви се усмихва и поздравява.
Важно е, че трябва да се живее. – Как трябва да се живее? – Разумно. Някой се гневи за нищо и за никакво. Вземете пример от слънцето.
Като го
посрещате
сутрин, то ви се усмихва и поздравява.
Вечер, като залязва, дава ви гръб. Трябва ли да му се сърдите? Вие често се сърдите един на друг, без да имате право. Вие се сърдите, че някой не ви приел, както трябва. Един писател отишъл в дома на един богаташ да иска пари на заем.
към беседата >>
Сутрин, като отидете да
посрещате
слънцето, [то] ви се усмихва, поздравлява и вие се разделяте.
(втори вариант)
Взима няколко и отива пак в бюфета, иска да му дадат няколко сардели и дава рупчета, но те го изпъждат и му казват: „Тези рупчета тук не вървят." Следователно всички, които умират неприготве- ни, страдат. Затова Христос казва: „Отдайте Божието Богу, а кесаревото - кесарю." Във висш смисъл трябва да се живее. Ще ви покажа някои отношения в погрешните ви схващания. Някои хора се гневят за нищо и никакво.
Сутрин, като отидете да
посрещате
слънцето, [то] ви се усмихва, поздравлява и вие се разделяте.
Вечер то си отива и ви обръща гръб. Значи вие трябва да се сърдите за това? Ще кажете: „Отивам в къщата му, а той не ме прие." Един писател отива един ден при един богаташ, но той се скрил от него и казал на слугата си: „Кажи му, че ме няма." Писателят чул гласа му, но си отишъл. Един ден богаташът имал нужда от писателя и отива при него.
към втори вариант >>
41.
Марта и Мария
,
НБ
, , 14.1.1917г.,
Аз Го виждам всеки ден, спя вечер, а сутрин, като пукне зора, ставам да Го
посрещам
.
Ще ви представя една фигура, за да видите на какво се базират вашите философи. Представете си, че Господ, както слънцето, изгрява и залязва всеки 24 часа от изток към запад; представете си още, когато Господ изгрява, вие заспивате и спите, докато Той залезе, и когато залезе, вие се събуждате и Го търсите цяла нощ. Като не Го намерите, вие отново заспивате, когато зората пукне, и като залезе, отново цяла нощ Го търсите. Минава ден, два, месец, година, 10 години, много време минава, вие все Го търсите и не Го намирате никъде. Аз казвам: Изменете само отношенията на нещата – спете вечер, а бъдете будни сутрин, когато изгрява слънцето, и ще видите Господа, ще Го намерите.
Аз Го виждам всеки ден, спя вечер, а сутрин, като пукне зора, ставам да Го
посрещам
.
Ето философията на живота. Господ като слънце изгрява. А какво правят сегашните хора нощем? По концерти, балове, театри, а когато Господ изгрява, спят. Аристократи, от благородното добро утро!
към беседата >>
42.
Двамата господари
,
НБ
, , 21.1.1917г.,
И в религиозните общества често се
срещат
такива спорове, в които изпъква първият принцип.
Уморява и втория мъж. Оженва се трети път, но и с него става същото. Най-после казват: „Тази жена е кутсуз“. Случва се и обратно: мъж не може да живее с жена, в него първият принцип е надделял и като вземе жена, ще я умори. За такъв мъж и за такава жена вторият принцип трябва да е толкова силен, че да се уравновеси с първия.
И в религиозните общества често се
срещат
такива спорове, в които изпъква първият принцип.
Например, често се явява въпрос, кой да заеме първо място до олтара в църквата. На физическо поле не е възможно да има много столове до олтара, и ако речете да си наредите всички горе пред олтара столове, свещеникът няма да се вижда. Същите въпроси се пораждат и между учители, кой да бъде директор. Колко директори може да има? – Само един.
към беседата >>
Мъж и жена се обичат, но един ден жената
среща
друг мъж, по-красив от нейния, с хубави мустачки, черноок, и казва: „Намерих го, най-сетне!
Но причината не е тази. След време сърцето трябва да се премести в средата между двата дроба, и само тогава ще има хармония между Мъдростта и Любовта. Сега, като говоря за вашето сърце, подразбирам такава хармония и между вашите мисли и желания. Всякога вашите желания имат надмощие над вашия ум. Вие мислите много добре и казвате: „Аз ще направя това, ще направя онова“, но като се разсърдите, разрушавате всичко.
Мъж и жена се обичат, но един ден жената
среща
друг мъж, по-красив от нейния, с хубави мустачки, черноок, и казва: „Намерих го, най-сетне!
“ И този дом, който се гради 20 години, се разрушава. Тази жена е нещастна: намерила е тя първия принцип. Същото нещо се отнася и за мъжете, и за децата. Едно дете намира баща си глупав, лош, и казва: „Онзи баща е по-добър от моя“. Често някои деца сравняват своята майка с други майки и казват: „Майката на онези деца е по-хубава, по-добра от нашата“, и веднага в техния дом се явява дисхармония.
към беседата >>
43.
Блажените
,
НБ
, , 4.2.1917г.,
Аз съм
срещал
Добродетелта, разговарял съм се с нея; какви блага бликат от нея!
Богатството е скрито в нашия мозък, в нашата мисъл, в нашето сърце. Някой богат момък се влюбва в някоя бедна мома; тя може да е бедна, но има богатство скрито в нея. То е изразено в нейното лице. Има хиляди примери, когато царе и други знатни и богати мъже са се влюбвали в бедни момичета, които по този начин са се издигали; но те имат едно вътрешно богатство, което Бог е вложил в тях. Когато човек е добродетелен, справедлив, когато у него има Божествена Любов, Мъдрост, Истина – всички тези неща живо изпъкват в него.
Аз съм
срещал
Добродетелта, разговарял съм се с нея; какви блага бликат от нея!
Знаете ли каква красива дъщеря е тя на Бога? Аз съм срещал и Божествената Правда; тя е много красива, но строга, не прощава погрешките. Но ще ѝ кажете: „Аз съм слаб“. Слаб или силен, ти не трябва да престъпваш заповедта на твоя Баща. А Любовта – тя е много хубава и нежна: тя не вижда хорските погрешки.
към беседата >>
Аз съм
срещал
и Божествената Правда; тя е много красива, но строга, не прощава погрешките.
То е изразено в нейното лице. Има хиляди примери, когато царе и други знатни и богати мъже са се влюбвали в бедни момичета, които по този начин са се издигали; но те имат едно вътрешно богатство, което Бог е вложил в тях. Когато човек е добродетелен, справедлив, когато у него има Божествена Любов, Мъдрост, Истина – всички тези неща живо изпъкват в него. Аз съм срещал Добродетелта, разговарял съм се с нея; какви блага бликат от нея! Знаете ли каква красива дъщеря е тя на Бога?
Аз съм
срещал
и Божествената Правда; тя е много красива, но строга, не прощава погрешките.
Но ще ѝ кажете: „Аз съм слаб“. Слаб или силен, ти не трябва да престъпваш заповедта на твоя Баща. А Любовта – тя е много хубава и нежна: тя не вижда хорските погрешки. Пред нея каквото и да направиш, даже и най-лошото, тя ще те целуне, поглади, очисти, преоблече и ще те заведе у дома си. Мъже и жени трябва да се любят.
към беседата >>
Срещам
някой учен; какви мисли виждам у него?
Усмихвало се слънцето благо и весело, изпратило то всичката своя Любов, започнал овчарят малко по малко да се стопля, докато се силно сгорещил и свалил кожуха си. Проповядват се два вида учение: на студа и на вятъра; но сега остава учението на Любовта – то ще свали кожуха. Някои ще попитат: „Ти какво мислиш? “ – Погледни ме в очите и ще видиш какво мисля. Като ви срещна, не питам какво мислите, аз зная какво мислите – мислите за някоя къща на 2–3 етажа, с повече мебелирани стаи, мислите да се ожените, да имате деца и т.н.
Срещам
някой учен; какви мисли виждам у него?
Прави изследвания. Срещам някого, който мисли да краде. Всичко, що мисли, е изписано на лицето му. Господ е отворил вече книгата и всичко ясно се вижда. Ако Христос реши да съди света, веднага ще издаде присъдата; ще каже: „Според еди-кой си член от Божия Закон, за това и това, което сте направили, тази ви е заслугата“.
към беседата >>
Срещам
някого, който мисли да краде.
Някои ще попитат: „Ти какво мислиш? “ – Погледни ме в очите и ще видиш какво мисля. Като ви срещна, не питам какво мислите, аз зная какво мислите – мислите за някоя къща на 2–3 етажа, с повече мебелирани стаи, мислите да се ожените, да имате деца и т.н. Срещам някой учен; какви мисли виждам у него? Прави изследвания.
Срещам
някого, който мисли да краде.
Всичко, що мисли, е изписано на лицето му. Господ е отворил вече книгата и всичко ясно се вижда. Ако Христос реши да съди света, веднага ще издаде присъдата; ще каже: „Според еди-кой си член от Божия Закон, за това и това, което сте направили, тази ви е заслугата“. Но друга е сега мисията на Христа: Той призовава човечеството на трезвен живот. Не трябва да мислим, че сме много свети – това искам да кажа.
към беседата >>
Пак ще ви повторя: има два вида хора – едни живи-мъртви, каквито
срещаме
всеки ден из София, а другите мъртви-живи.
Не казвайте: „Като умра“, а: „Като си променя дрехите, като се обърна от червей в пашкул и от пашкул в пеперуда“. Вие казвате: „Ще умра, ще ме заровят в черния гроб, и като ме нападнат червеите, какво ще стане с мене? “ Червеите – то са вашите по-малки братя. Ще дойдат те и ще кажат: „Я да ви повкусим малко; Христос беше за вас жив хляб, а вие ще бъдете за нас жива храна“. Но човеците не са в гробовете, това да не ви плаши, аз не ги виждам в гробищата.
Пак ще ви повторя: има два вида хора – едни живи-мъртви, каквито
срещаме
всеки ден из София, а другите мъртви-живи.
Христос казва: „Блажени мъртвите-живи, които умряха за Господа“, а никъде не е казано: „Блажени живите-мъртви“. Последните са гъсеници. Мъртвите-живи са пеперуди и са безопасни, не ядат листата на дърветата, понеже листата са необходими. Когато във вашия живот влезе някоя мисъл, която ви разрушава, тя е една гъсеница, изпъдете я навън. А когато влезе мисъл, която ви подига, тя е една красива пеперуда, задръжте я.
към беседата >>
Аз съм
срещал
добродетелта - разговарял съм с нея, какви мисли има тя.
(втори вариант)
„Кавалер" значи конник. Христос казва: „Блажени са тези, които разбират така смисъла на живота." Богатството е скрито в нашия мозък, в нашата мисъл, в нашето сърце. Когато някой богат, хубав момък се влюби в някоя мома - може тя да е бедна, но има богатство, скрито в нея - то е изразено в нейното лице. Има хиляди примери, когато някой цар или други богати мъже се влюбват в някои бедни момичета, които се издигат по този начин; но те имат едно вътрешно богатство, което Бог е вложил в тях. Когато един човек е добродетелен, справедлив, когато у него има Божествена любов, мъдрост, истина - всички тези неща са живи у него, а не както си представят съвременните хора.
Аз съм
срещал
добродетелта - разговарял съм с нея, какви мисли има тя.
Знаете ли каква красива дъщеря е тя на Бога? Аз съм срещал Божествената правда - тя е много красива жена, но строга; тя не прощава погрешките. Но ще кажете: „Аз бях слаб." „Слаб или силен, ти не трябваше това да направиш -това е заповедта на моя Баща." А любовта - тя е много хубава, тя не вижда хорските погрешки. Пред нея каквото и да направиш, даже най-лошото, тя ще те целуне, поглади, очисти, преоблече и ще те заведе у дома си. Жива е тя.
към втори вариант >>
Аз съм
срещал
Божествената правда - тя е много красива жена, но строга; тя не прощава погрешките.
(втори вариант)
Когато някой богат, хубав момък се влюби в някоя мома - може тя да е бедна, но има богатство, скрито в нея - то е изразено в нейното лице. Има хиляди примери, когато някой цар или други богати мъже се влюбват в някои бедни момичета, които се издигат по този начин; но те имат едно вътрешно богатство, което Бог е вложил в тях. Когато един човек е добродетелен, справедлив, когато у него има Божествена любов, мъдрост, истина - всички тези неща са живи у него, а не както си представят съвременните хора. Аз съм срещал добродетелта - разговарял съм с нея, какви мисли има тя. Знаете ли каква красива дъщеря е тя на Бога?
Аз съм
срещал
Божествената правда - тя е много красива жена, но строга; тя не прощава погрешките.
Но ще кажете: „Аз бях слаб." „Слаб или силен, ти не трябваше това да направиш -това е заповедта на моя Баща." А любовта - тя е много хубава, тя не вижда хорските погрешки. Пред нея каквото и да направиш, даже най-лошото, тя ще те целуне, поглади, очисти, преоблече и ще те заведе у дома си. Жива е тя. Сега мъже и жени трябва да се любят. Някои казват: „Жена ми не ме люби." Ти не си намерил тази жена, която те люби, а твоята жена на земята е сянка на тази любов.
към втори вариант >>
Срещам
някой учен.
(втори вариант)
Сега остава учението на любовта. Някои казват: „Ти какво мислиш? " Погледни ме в очите и ще видиш какво мисля. Аз, като ви срещна, не питам какво мислите - аз зная какво мислите. Аз, като ви видя, зная, че мислите за някоя къща, за някой етаж с две-три и повече мебелирани стаи; мислите да се ожените, да имате деца и т.н.
Срещам
някой учен.
Какви мисли виждам у него? Прави изследвания. Срещам някой, който мисли да краде, виждам какви са неговите мисли. Всичко това - всичко, което мислите, е изписано на лицето ви. Сега Господ е отворил вече книгата, това ясно се вижда.
към втори вариант >>
Срещам
някой, който мисли да краде, виждам какви са неговите мисли.
(втори вариант)
Аз, като ви срещна, не питам какво мислите - аз зная какво мислите. Аз, като ви видя, зная, че мислите за някоя къща, за някой етаж с две-три и повече мебелирани стаи; мислите да се ожените, да имате деца и т.н. Срещам някой учен. Какви мисли виждам у него? Прави изследвания.
Срещам
някой, който мисли да краде, виждам какви са неговите мисли.
Всичко това - всичко, което мислите, е изписано на лицето ви. Сега Господ е отворил вече книгата, това ясно се вижда. Ако бях решил да съдя света, още веднага щях да ви дам присъдата, ще кажа: според еди-кой си член от Божия закон за това и това, което си направил, тази ти е заслугата. Не съм дошъл да съдя света. Но не мислете, че сте светии, това искам да кажа.
към втори вариант >>
Пак ще ви повторя: има два вида хора - едни живи мъртви, каквито
срещам
всеки ден из София, а другите - мъртви живи.
(втори вариант)
Не чакайте като умрете, а като възкръснете в Господа. Не казвайте „като умра", а - „като си променя дрехите, като се обърна от червей в пашкул и от пашкул - в пеперуда." Вие казвате: „Ще умра, ще ме заровят в черния гроб и червеите като ме нападнат, какво ще стане с мене? " Червеите - те са вашите по-малки братя. Ще дойдат те и ще кажат: „Я да те почовъркаме. Христос беше за вас жив хляб, а ти ще бъдеш за нас жив хляб." Но човекът не е в гроба, това да не ви плаши; аз не ги виждам в гробищата.
Пак ще ви повторя: има два вида хора - едни живи мъртви, каквито
срещам
всеки ден из София, а другите - мъртви живи.
Христос казва: „Блажени мъртвите живи, които умряха за Господа", а никъде не е казано: „Блажени живите мъртви" - последните са гъсеници. А мъртвите живи са пеперуди и са безопасни, защото те не изяждат листата на дървото -защото са необходими. Когато в твоя живот влезе една мисъл, която те разрушава, то е една гъсеница - изпъди я навън; а когато влезе в тебе една мисъл, която те повдига - то е една пеперуда. Следователно всеки ден изхвърляйте навън всички мисли, които изяждат листата на вашия живот. Това е учението на Христа.
към втори вариант >>
44.
Децата
,
НБ
, София, 11.2.1917г.,
Често съм
срещал
деца на 5–6 години, у които се е зародила мисълта, че са големи, че са грамадна сила и че могат много нещо да направят.
Господ няма нужда от стари хора, в Царството Божие няма стари хора. Думата „стар“ е синонимна с човек безсилен; а младите, децата, те са синонимни с думата „богати“, по ум и по сърце. Така тълкувам и аз: Ако нямате ума и сърцето, т.е. невинноста и чистотата на дете в себе си, вие не може да влезете в Царството Божие, защото условията, при които трябва да растете, изискват вашият ум и вашето сърце да съдържат Божествения живот в себе си. Едно от най-големите заблуждения в съвременните духовни движения е това – да мислим, че сме големи; у всекиго от вас, у самите деца даже, които са едва на 5 години, има идеята за големство.
Често съм
срещал
деца на 5–6 години, у които се е зародила мисълта, че са големи, че са грамадна сила и че могат много нещо да направят.
Срещал съм и религиозни деца, които мислят, че са много големи: „Не ме закачайте – казват те, – че като махна с пръста, всичко мога да направя.“ Такива деца, като ги накарате да вдигнат някой чувал, не могат. Защо не могат да го дигнат? Само защото мислят, че са големи, когато в действителност не са. Ако мислеха, че са малки, те щяха да могат да го дигнат. Това можете да го проверите.
към беседата >>
Срещал
съм и религиозни деца, които мислят, че са много големи: „Не ме закачайте – казват те, – че като махна с пръста, всичко мога да направя.“ Такива деца, като ги накарате да вдигнат някой чувал, не могат.
Думата „стар“ е синонимна с човек безсилен; а младите, децата, те са синонимни с думата „богати“, по ум и по сърце. Така тълкувам и аз: Ако нямате ума и сърцето, т.е. невинноста и чистотата на дете в себе си, вие не може да влезете в Царството Божие, защото условията, при които трябва да растете, изискват вашият ум и вашето сърце да съдържат Божествения живот в себе си. Едно от най-големите заблуждения в съвременните духовни движения е това – да мислим, че сме големи; у всекиго от вас, у самите деца даже, които са едва на 5 години, има идеята за големство. Често съм срещал деца на 5–6 години, у които се е зародила мисълта, че са големи, че са грамадна сила и че могат много нещо да направят.
Срещал
съм и религиозни деца, които мислят, че са много големи: „Не ме закачайте – казват те, – че като махна с пръста, всичко мога да направя.“ Такива деца, като ги накарате да вдигнат някой чувал, не могат.
Защо не могат да го дигнат? Само защото мислят, че са големи, когато в действителност не са. Ако мислеха, че са малки, те щяха да могат да го дигнат. Това можете да го проверите. Останете вътре в себе си в положението на дете, вложете в ума си една мисъл – ако не се тревожите, тя ще има 10 пъти по-голяма активна сила, отколкото ако се постоянно тревожите.
към беседата >>
Постоянно
срещам
хора с незавъртени ключове, с големи идеи, мечтаят за много къщи и къщи с много етажи, а са слепи.
И душата, като влезе в човешкото тяло, и тя има ключ, и като го завърти, казва: „Виждам слънцето“. Ако забравите да завъртите вашия ключ, вие ще бъдете в тъмнота, т.е. умът ви ще бъде смътен, неспособен за работа. Някоя сутрин ставате и забравяте да завъртите ключа на вашето сърце, на вашия ум, и цял ден животът е в безпорядък, намирате, че няма никакъв смисъл в него и т.н. Аз казвам: Вие сте в положението на дете с големи идеи, което като мисли за големи работи, забравя да извърши най-малкото – да отвори малкия ключ, от който иде светлината в света.
Постоянно
срещам
хора с незавъртени ключове, с големи идеи, мечтаят за много къщи и къщи с много етажи, а са слепи.
Не ви трябват тези къщи, първо завъртете ключа, а след това си направете къщи. Станете дете на послушанието; само тогава Бог ще заговори и вие ще разберете отношенията, които съществуват между Бог и вас. Съвременните хора са изгубили отношенията си към Бога; мислят, че са свободни, че имат право да вършат това или онова, че имат право да критикуват дори Бога. Аз питам такъв човек: Като стана тази сутрин, завъртя ли ключа? – „Не съм.“ – Да се върнеш вкъщи да завъртиш ключа, защото инак през целия ден ще бъдеш в тъмнота и неразположение на духа; животът дотогава няма да има смисъл за тебе.
към беседата >>
Недоволство, отчаяние и омраза спрямо живота, понеже
срещаме
съпротивление и неблагоприятни условия за нашето развитие.
Защо Господ дава благословение на някои? – Защото са малки деца. Майката прощава на децата си много грешки, но ако мъжът ѝ направи погрешка, ще каже: „Този дъртляк не го ща вече“. Така и Небето прощава всички грехове на малките деца; но към старите то е строго и казва: „Скоро вън! “ Тогава какво се заражда в нас?
Недоволство, отчаяние и омраза спрямо живота, понеже
срещаме
съпротивление и неблагоприятни условия за нашето развитие.
За да бъдем обичани от Бога и от хората, единственото нещо е да възприемем вътре в себе си тази Божествена идея – да бъдем малки пред Бога, да имаме ум и сърце отзивчиви. Любовта има степени в своята сила: стоиш при някоя печка на разстояние два метра от нея – усещаш много приятна топлина, но ако поставиш ръката си отгоре на нея, ще те изгори. Старите хора са нажежени печки – по някой път изгарят. Те са обикновено користолюбиви. Не мислете, че говоря за вас – аз говоря за ония стари хора, за които говори и Писанието.
към беседата >>
45.
Венецът на живота
,
ИБ
,
БС
, София, 15.2.1917г.,
Когато една мома е ленива за Господа, Той й дава един мъж да му стои диван
насреща
и да му угажда във всичко.
Ако главата ви боли, нарушили сте Истината, няма я във вас. С всички тези удове трябва да вършите Добро за Господа, а вие вършите противното. Когато Господ им дава здраве, тях ги мързи да ви прослужват; щом спрат да правят Добро, разболяват се и вие викате доктор. И докторът им дава гимнастика. На една майка, която я мързи да струва Добро за Господа, Той ще й даде мързелива дъщеря, за да й шета и да й изпълнява заповедите.
Когато една мома е ленива за Господа, Той й дава един мъж да му стои диван
насреща
и да му угажда във всичко.
Когато Господ види, че бащата е мързелив и не струва Добро, той му дава един син разсипник, за да му разпилява парите по карти и блудства. Така Господ разбира от болните и мързеливите и ги цери с гимнастика. Сега мъжът не може да се подвизава с жената, не могат двамата да се търпят. Не бива хората по този начин да се измъчват, но трябва да живеят колективно и да си помагат. Ако вие работите задружно, ще помогнете на много хора, ще ги избавите от много беди.
към беседата >>
46.
Познание. Самопожертвуване / Всичко ми е предадено
,
НБ
, София, 18.2.1917г.,
И наистина,
срещаме
хора, които виждат и чуват, но не разбират нито това, което чуват, нито което виждат.
(втори вариант)
Следователно, всички одушевени и неодушевени предмети, които ни обикалят, имат своето дълбоко предназначение. Че е така, виждаме по нашите удове. Ние имаме две очи, две уши, нос, уста, брада, ръце и крака с по пет пръста – всичко това има своето велико предназначение. Ще кажете, че ушите са дадени на човека, за да чува и възприема звуковете, очите – да вижда и да различава нещата. Освен това външно предназначение, очите и ушите имат вътрешно, психическо значение.
И наистина,
срещаме
хора, които виждат и чуват, но не разбират нито това, което чуват, нито което виждат.
„Никой не познава Сина, тъкмо Отец”. Под думата „син” се разбира разумното начало в човека. Малко бащи днес разбират синовете си. Някой баща се радва, че му се е родил син, за да му работи. Това показва, че той гледа на сина си като на слуга.
към втори вариант >>
Обаче, като
срещате
богати, учени, красиви хора, радвайте се, че има такива хора.
(втори вариант)
Той носи голям товар в ума си. Гърбът му е натоварен извън силите му, и всеки момент може да се пречупи. За предпочитане е да носиш половин килограм в стомаха си, отколкото сто килограма на гърба си. За предпочитане е да бъдеш беден, но доволен и щастлив от положението си, отколкото да си богат и постоянно да носиш в ума си мисълта, че ще те ограбят и убият. Вътрешният мир е за предпочитане и пред най-голямото външно богатство.
Обаче, като
срещате
богати, учени, красиви хора, радвайте се, че има такива хора.
Ако срещате лоши, невежи хора, пак се радвайте. Какъв щеше да бъде светът, ако нямаше добри и лоши хора, учени и невежи, красиви и грозни? Щом Бог търпи и лошите, и грозните, и невежите, и ние трябва да ги търпим. Като прилагате закона на самопожертвуването, ще разберете, защо някои хора са лоши. Преди години, в един кантон, в Америка, един бивол се разлудял толкова много, че никой не могъл да излезе срещу него.
към втори вариант >>
Ако
срещате
лоши, невежи хора, пак се радвайте.
(втори вариант)
Гърбът му е натоварен извън силите му, и всеки момент може да се пречупи. За предпочитане е да носиш половин килограм в стомаха си, отколкото сто килограма на гърба си. За предпочитане е да бъдеш беден, но доволен и щастлив от положението си, отколкото да си богат и постоянно да носиш в ума си мисълта, че ще те ограбят и убият. Вътрешният мир е за предпочитане и пред най-голямото външно богатство. Обаче, като срещате богати, учени, красиви хора, радвайте се, че има такива хора.
Ако
срещате
лоши, невежи хора, пак се радвайте.
Какъв щеше да бъде светът, ако нямаше добри и лоши хора, учени и невежи, красиви и грозни? Щом Бог търпи и лошите, и грозните, и невежите, и ние трябва да ги търпим. Като прилагате закона на самопожертвуването, ще разберете, защо някои хора са лоши. Преди години, в един кантон, в Америка, един бивол се разлудял толкова много, че никой не могъл да излезе срещу него. Той бягал, ритал, изпоплашил всички хора около себе си.
към втори вариант >>
47.
Спасението
,
НБ
, София, 25.2.1917г.,
Например,
срещате
човек, който вярва в Бога, но вие успявате да го разубедите във вярата му.
Като слушате тази заповед, ще си кажете: Слава Богу, че досега никого не съм убил. Аз пък казвам: Няма човек в свята, който да не е убивал. Да убиваш, това не значи, само да отнемеш живот. Съзнателно или несъзнателно, човек всеки ден убива една своя добра мисъл, добро чувство или желание. Също така човек убива добрите мисли, желания и постъпки на ближните си.
Например,
срещате
човек, който вярва в Бога, но вие успявате да го разубедите във вярата му.
Това не е ли убийство? Вие убивате едно свещено чувство в него. Отде знаете, че Бог не съществува? Който отрича Бога, той иска да вземе Неговото място. Следователно, кажете ли за някого, че не е богат, добър, красив, учен, това значи, че вие задържате тези качества за себе си.
към беседата >>
Срещате
някой религиозен, радостен, вдъхновен, но вие го разубеждавате в неговата вяра, доказвате му, че животът е само на земята, и той се разочарова, изгубва разположението си.
Колко моми и момци са посягали на живота си след женитбата си! Защо се разочарова момата? – Защото не намира в своя възлюбен онези елементи, необходими за нейното развитие. И момъкът се разочарова от своята възлюбена по същата причина. Не става ли същото и с религиозните убеждения на човека?
Срещате
някой религиозен, радостен, вдъхновен, но вие го разубеждавате в неговата вяра, доказвате му, че животът е само на земята, и той се разочарова, изгубва разположението си.
Ще дойде ден, когато съзнанието на хората ще се пробуди, и те ще влизат от един живот в друг. Те ще разберат, че няма смърт, че животът е вечен и непреривен. Сегашните хора имат различни вярвания и разбирания за този и за онзи свят, но всичко не са изпитали и проверили. Някои поддържат мисълта, че животът е само на земята. Човек умира, изчезва – нищо не остава от него.
към беседата >>
48.
Кръстът
,
НБ
, София, 22.3.1917г.,
Не съм виждал къща без такива кръстове и когато минавам из улиците, гледам да не ги срещна – дотегна ми да
срещам
такива глупави кръстове.
Щом ви дойдат страдания, казвате: “Защо ми се дават, има други по-грешни хора, на мен ли намери Господ да ги даде? Към мен трябваше да бъде малко по-снизходителен! ” Това вече е своенравие и роптание. В случая вие сте в положение на животно, обърнато с гръб към Бога, или в положението на растение, обърнато с главата надолу. Хората носят тия два кръста две хиляди години и още не са се спасили.
Не съм виждал къща без такива кръстове и когато минавам из улиците, гледам да не ги срещна – дотегна ми да
срещам
такива глупави кръстове.
Христос не е прикован на такъв кръст. Страдате и не знаете защо. Жената казва: “Ще си отмъстя на мъжа”, мъжът казва: “Ще си отмъстя на жената”. Съдията – на подсъдимия, учителят – на ученика, търговецът – на купувача, всички се заканват все да отмъщават. Този кръст не е спасителният.
към беседата >>
49.
Солта
,
НБ
, София, 25.3.1917г.,
Щом имате тази сол, ще чувствате по лъжичката приятна топлинка – сутрин ставате с приятно разположение; ако нямате сол, ставате неразположени и първият, който ви се яви
насреща
, ще го нагрубите; скачате отгоре му, гневите се, а това гневене подразбира, че този човек ви моли да го потъпчите малко, за да се осоли.
Мъж, който е тъпкан от жена си, показва, че няма сол. Често у българите, когато някой боледува, и дойде мечкаринът, ще даде на мечката да го потъпчи, да го осоли, и ще оздравее. Тази сила се крие у всички хора. Съвременните учени хора са я нарекли различно, а окултистите са я кръстили с много имена, едно от които е названието „магнетизъм“. Като има тази сол, човек е магнетизиран.
Щом имате тази сол, ще чувствате по лъжичката приятна топлинка – сутрин ставате с приятно разположение; ако нямате сол, ставате неразположени и първият, който ви се яви
насреща
, ще го нагрубите; скачате отгоре му, гневите се, а това гневене подразбира, че този човек ви моли да го потъпчите малко, за да се осоли.
Този, който дойде да го потъпче, има тази сол и веднага ще възстанови равновесието на разгневения. Аз искам да проверявате на опит беседите, които ви говоря, и да видите техния резултат. Силен е само онзи човек, който има дълбоко убеждение за нещата, има преживян опит, защото ако вярвате на всички, вие сте без сол. Аз вярвам, че Бог говори на хората според солта, която те имат. Ако имаш сол, Той ще ти каже: „Като станеш, ще отидеш на лозето си да го прекопаеш; ще отидеш на нивата си, да я посееш“.
към беседата >>
50.
Виделината
,
НБ
, София, 1.4.1917г.,
На всички жени препоръчвам това правило: да не допущат в своя ум мисли, който носят отрицателни качества; онези, които са изгубили смисъла на живота, нека да
посрещат
всяка сутрин изгрева на слънцето.
Не лъжете, кажете си истината, защото на лъжата краката са къси. Истината се движи с голяма бързина, и нейните крака са дълги, за да може да помага на нещастните духове. Когато някой казва: „Моите крака са дълги“, аз казвам: „Щастлив си, но бих желал краката на твоята душа, на твоето сърце също да са дълги, за да носиш тази виделина“. Ако може да се развие у нас тази виделина, ние ще можем да избегнем 90% от тези злини, които сега стават. Виделината е един от основните елементи за отгледването на добри синове и дъщери.
На всички жени препоръчвам това правило: да не допущат в своя ум мисли, който носят отрицателни качества; онези, които са изгубили смисъла на живота, нека да
посрещат
всяка сутрин изгрева на слънцето.
Наблюдавайте изгрева на слънцето в продължение на един месец, и вижте тогава какво ще почувствате. На пролет, когато цветята никнат, дърветата цъфтят, наблюдавайте ги и проверявайте резултата – в това ще намерите смисъла на живота. Какво правят съвременните хора? Спят до 10 часа сутрин, и надвечер, когато слънцето залязва, излизат да се радват на неговите загасващи лъчи. На есен, когато листата падат, тогава излизат по разходка.
към беседата >>
51.
Яковъ и Исавъ / Яков и Исав
,
НБ
, София, 8.4.1917г.,
Като не може да постигне желанието си, той
среща
една богата мома, която го поддържа в странство, да учи.
Вместо по любов, те се женят за пари. Лия представя жена, която е взета за парите й, а не по любов. За да вземе Рахил, Яков е трябвало първо да се ожени за Лия. Същото става и в живота на сегашните хора. Някой млад момък обича една мома, но не може да се ожени за нея, и двамата са бедни.
Като не може да постигне желанието си, той
среща
една богата мома, която го поддържа в странство, да учи.
Той й обещава, че ще се ожени за нея. Тя е Лия, за която след време се оженва, а първата оставя, като й казва: Хубава, добра и благородна си, но в този свят само с красота и благородство не се живее. Лаван бил хитър човек, но Яков владеел изкуството да забогатява. След като слугувал при чичо си 14 години за двете му дъщери, той останал да му работи още седем години, да придобие богатство за себе си. Така той придобил голямо богатство – овце, кози, камили.
към беседата >>
52.
Радвайте се
,
НБ
, София, 15.4.1917г.,
Ето, днес Христос ви
среща
на пътя и казва: „Радвайте се".
Като знаете това, радвайте се на всички, които се радват. Умът на човека трябва да е пълен със светли мисли, сърцето – с благородни чувства, за да бъде лицето му всякога светещо и отворено. Външно, лицето му може да бъде прашно, почерняло от слънцето, но отвътре - да свети, да отразява живота на душата. Защо да не се радва човек? Има ли причини за това?
Ето, днес Христос ви
среща
на пътя и казва: „Радвайте се".
Веднага се отправят към Христа въпроси: Как да се радваме, когато нашите синове, братя и мъже умират на бойните полета? Как да се радваме, когато животът е тежък, няма достатъчно хляб, дрехи и обуща? Как да се радваме, когато направихме големи дългове? Ти можеш ли да превърнеш камъните на хляб? Христос отговаря: „Човек живее не само с хляб, но и с всяко живо и благо слово, което излиза от устата на Господа, както и от устата на всеки добър и праведен човек." Сегашните учени търсят начин да създадат хапчета, които да задоволяват глада на човека.
към беседата >>
Досега аз не съм
срещал
умрели хора.
Тя предизвикала всички скрити сили в организма си, подтикнала ги към дейност и в няколко деня, здравето й се подобрило. Сега и на вас казвам: Когато се намирате в мъчнотии, спрягайте глагола „мога". Не се страхувайте от смъртта. Който греши и не търси Бога, само той умира; който изпълнява Божията воля, той не умира. Болни хора има, но умрели не съществуват.
Досега аз не съм
срещал
умрели хора.
Кой от вас е умирал, за да знае, какво нещо е смъртта? Ако никой не е умирал, няма право да говори за другите хора, че умират. – Ще умрем един ден. – Това не е никаква философия. Човек трябва да казва: Ние ще заспим, ще съблечем старите си дрехи, ще се изменим.
към беседата >>
53.
Божията воля / Волята Божия
,
НБ
, София, 22.4.1917г.,
Срещате
хора, които живеят добре, изправни са по отношение на своя организъм, но са неврастеници.
Един германски лекар изучавал нервните болести и изследвал около 400 различни прояви на нервни заболявания. Той им дал различни наименования и, като дошъл до 401 начин на проява, не знаeл, какво име да даде, затова, от 400-ния случай нагоре той ги нарекъл с общото име „американичи". На какво се дължат нервните болести? – На порочния живот на хората. Неврастеникът е изложен на голямо изтичане на нервна енергия от него, поради което той обеднява.
Срещате
хора, които живеят добре, изправни са по отношение на своя организъм, но са неврастеници.
Те носят последствията от лошия живот на своите деди и прадеди. Сиромахът пита, какво да прави, за да забогатее, да оправи обърканите си сметки. Той трябва да работи разумно. Само така може да подобри положението си. Болният пита, какво да прави, за да възстанови здравето си.
към беседата >>
Какво по-голямо благо за човека от това, да
среща
добри и разумни хора, с които да се разбира?
Докато е малко, то не я разбира, но един ден, като порасне, ще я разбере. Разумният разбира нещата и благодари за всичко, което му е дадено и което хората правят за него. Колкото повече расте детето, Бог го благославя и просвещава да стане разумен човек и да разбира живота правилно. Желая ви да бъдете добри, разумни и справедливи. И, като ви срещна, да бъда доволен, че виждам хора, с които мога да се разговарям, да споделям своите мисли и желания.
Какво по-голямо благо за човека от това, да
среща
добри и разумни хора, с които да се разбира?
Като говоря така, някои се питат, какво мисля да правя. Едно от двете: или добро, или зло; или истината да ви говоря, или да скрия истината от вас. Ако скрия истината, това показва, че живея в свят на безпорядък; ако говоря истината живея в съгласие с Божията воля. Какво печели човек, ако служи на злото и на лъжата? Не само че нищо не печели, но губи всичко и се разрушава.
към беседата >>
54.
Чистосърдечните / Чистосърдечнитѣ
,
НБ
, София, 29.4.1917г.,
Тя
среща
човек, който й предлага да бягат, но после бяга от нея.
Защо трябва да бъде човек чист? – За да се кали. Чистотата предава устойчивост на характера. В много български песни липсва, именно, устойчивост в характерите. В тези песни виждаме недоволството на жената от живота, от нейното богатство и търси щастието си по пътя на сърцето.
Тя
среща
човек, който й предлага да бягат, но после бяга от нея.
Ще изнеса няколко песните да видите разочарованието на жената. I песен. Петър и Янка „Боже ле, велики Господи, горо ле, разстави ми се,
към беседата >>
55.
Съчетанието (Което Бог е съчетал)
,
ИБ
,
БС
, София, 3.5.1917г.,
А сега аз
срещам
мъже, жени, които таят подозрителност.
От спиритизма има много примери, които потвърждават това. Например един мъж, който не живеел добре с жена си, се освободил от нея и се оженил за друга. Но първата му жена, макар и умряла, успяла да изгони втората. Когато някой каже, че не може да живее с мъжа си или с жена си, то значи, че има някой умрял мъж или умряла жена, които им пречат. Умрелите мъже и жени имат голямо въздействие, затова Христос казва: „Това, което Бог е съчетал, човек да го не разлъча.” Когато човек влезе в тази Божествена хармония, ще изчезнат всички недоволства от Живота, защото сега хората не са на местата си.
А сега аз
срещам
мъже, жени, които таят подозрителност.
Например казвате за някого, че не е искрен. Ако не е искрен, как може да се противодейства? Аз имам събрани доста картини все от характери без съчетание, без музика. Във второ лице на глагола мога вие казвате: „Можеш! – Така да изгрее Божието Слънце в мен и да обнови моята душа.” Под думата душа в този смисъл се разбира границата на вашия свят, това, което е оформено вътре във вас, всички възможности, които се крият у вас.
към беседата >>
56.
Доброто съкровище
,
НБ
, София, 20.5.1917г.,
Материята, от която е съставен материалният свят, се
среща
в четири различни състояния по качества.
Ако се повреди или възпали ципицата, човек се разстройва. За да не се разстройва, той трябва да работи върху себе си, да си създаде здраво тяло, да се справя с условията, които му са дадени, и да ги използува. Не е ли здрав физически и психически, само в един момент човек може да изгуби здравето си, да се разстрои. Например, ако някой е вложил вярата и упованието си в парите, като ги изгуби, той може да получи удар в главата, разрив на сърцето си и да умре. Някои хора от най-малките си неуспехи са изгубвали смисъла на живота и се отчайвали.
Материята, от която е съставен материалният свят, се
среща
в четири различни състояния по качества.
Едните състояния са външни – твърдо, течно, въздухообразно, светлинно или лъчисто, топлинно, а другите – вътрешни, по състав – неорганическа и органическа материя. Едно от свойствата на материята е, че тя минава от едно състояние в друго. Това се постига чрез промяна на вибрациите й, а именно, повишаването и понижаването им. Като се пречиства материята, вибрациите й се повишават; щом изгуби чистотата си, вибрациите й се понижават. Като се чисти материята, и човек се чисти.
към беседата >>
57.
Пребъдете / Пръбѫдване
,
НБ
, София, 27.5.1917г.,
Тогава ще видите, че от него ще излязат талантливи и гениални хора, каквито
срещаме
сега.
Другите, които не са били при добри условия, не са могли да израстат. Обаче, това не показва, че последните житни зърна не крият в себе си същите заложби, каквито и първите зърна, поставени при добри условия. Следователно, каквото е отношението между първите и последните житни зърна, такова е и между душата на човека и на вола. Днес волът е лишен от условия да се развива, да проявява качествата на своята душа. Ще дойде ден, когато Бог ще го постави при условия да прояви своите заложби.
Тогава ще видите, че от него ще излязат талантливи и гениални хора, каквито
срещаме
сега.
Днес волът оре, обработва земята, изпълнява основния закон и помага на човека. За работата, която върши, господарят му го храни, и той благодари, че се е нахранил. Същото става и с човека. И той работи, труди се и по три пъти на ден се храни. Седне пред трапезата, хапне си и казва: Добре е създаден светът.
към беседата >>
58.
Простотата
,
ИБ
,
БС
, София, 31.5.1917г.,
Аз често
срещам
хора по пътя да гонят хиляда лева:
Господ казва: „Остави хилядата лева, ще спечелиш сто хиляди, свърши си работата! ” Обидил ви някой, но в същото време имате да вършите една добра работа за Бога; свършете си работата, защото ще изгубите двойно повече, отколкото ако речете да си отмъщавате. Има ли философия в това? Има. Опитайте дали е вярно, или не. При пръв опит, който ви се представи, приложете това нещо.
Аз често
срещам
хора по пътя да гонят хиляда лева:
- Къде отиваш? - Откраднаха ми пари, хиляда лева. - Ще изгубиш сто хиляди лева. И на вас казвам: срещал съм ви да гоните хиляда лева; внимавайте, ще изгубите сто хиляди лева. Това е, което Евангелието проповядва – да не си отмъщавате, защото Господ казва: „Мое е отмъщението.” „Не съдете, за да не бъдете съдени.” Важна работа има всеки в света, а не да съди другите.
към беседата >>
И на вас казвам:
срещал
съм ви да гоните хиляда лева; внимавайте, ще изгубите сто хиляди лева.
При пръв опит, който ви се представи, приложете това нещо. Аз често срещам хора по пътя да гонят хиляда лева: - Къде отиваш? - Откраднаха ми пари, хиляда лева. - Ще изгубиш сто хиляди лева.
И на вас казвам:
срещал
съм ви да гоните хиляда лева; внимавайте, ще изгубите сто хиляди лева.
Това е, което Евангелието проповядва – да не си отмъщавате, защото Господ казва: „Мое е отмъщението.” „Не съдете, за да не бъдете съдени.” Важна работа има всеки в света, а не да съди другите. Тогава ще имате един живот тих и спокоен – но ако слушате вашия Господ, Този, с когото се познавате. Кой е този Господ всеки ден може да го опитате. Щом изпълнявате Волята Му, всеки ден ще се чувствате тихи и спокойни. Не изпълнявате Волята Му – неспокойни сте.
към беседата >>
59.
Бог е Дух / Богъ е Духъ
,
НБ
, София, 3.6.1917г.,
Срещате
някой познат човек на улицата – мъж или жена, пак се кланяте.
Като работи, човек трябва да се кланя. Какво прави онзи, който копае на лозето, или жъне на нивата? – По цял ден се кланя. Той вдига и слага мотиката или сърпа и се кланя. Който яде или пие вода, също се кланя.
Срещате
някой познат човек на улицата – мъж или жена, пак се кланяте.
Вие се кланяте не само в църква, но и в живота. Това показва, че човек се кланя на Бога, дето и да Го види – в човека, в животното, в растението, в храната и водата, от които постоянно се нуждае. Тогава стихът, който Христос е изказал за кланянето, взима широк смисъл и означава: „Който се кланя на Бога, дето Го види, той се кланя с дух и истина". В който дом влезете, вижте, дали мъжът и жената се кланят на Бога, с дух и истина. Ако жената не е доволна от мъжа си и от децата си и желае да се освободи от тях, тя не се кланя на Бога с дух и истина.
към беседата >>
Като тече, реката пои и залива всичко, каквото
среща
на пътя си.
Коя от двете религии е по-права? И двете са прави, всеки изповядва своя собствена религия. Следователно, оставете всеки свободно да изповядва религията си; цветята да растат, дърветата да цъфтят, плодовете да зреят, а човек да върши Божията воля. С други думи казано: Изворът трябва да извира, да дава от своята чиста, кристална вода. Реката трябва да бъде дълга; дето минава, да пои всички треви и растения, даже и онези, които хората не обичат.
Като тече, реката пои и залива всичко, каквото
среща
на пътя си.
Тя не прави разлика между цветята и дърветата, не ги дели на красиви и грозни, на полезни и вредни – всички напоява. Тъй щото, ако сте извор, раздавайте от изобилието си на всички, които ви посещават; ако сте река, напоявайте всички цветя и дървета, които срещате на пътя си; ако сте цвете, развивайте се правилно; ако сте дърво, цъфтете; ако сте плод, зрейте; ако сте човек, изпълнявайте Божията воля. Като изучава процесите в живота, човек трябва да знае закона за превръщането. Ако чувате някой да казва, че иска да расте, вие трябва да му дадете нежните условия – влага, топлина и светлина; ако иска да цъфти, той се нуждае от топлина и светлина, влага не му е нужна. Когато зрее, нужна му е също светлина и топлина.
към беседата >>
Тъй щото, ако сте извор, раздавайте от изобилието си на всички, които ви посещават; ако сте река, напоявайте всички цветя и дървета, които
срещате
на пътя си; ако сте цвете, развивайте се правилно; ако сте дърво, цъфтете; ако сте плод, зрейте; ако сте човек, изпълнявайте Божията воля.
Следователно, оставете всеки свободно да изповядва религията си; цветята да растат, дърветата да цъфтят, плодовете да зреят, а човек да върши Божията воля. С други думи казано: Изворът трябва да извира, да дава от своята чиста, кристална вода. Реката трябва да бъде дълга; дето минава, да пои всички треви и растения, даже и онези, които хората не обичат. Като тече, реката пои и залива всичко, каквото среща на пътя си. Тя не прави разлика между цветята и дърветата, не ги дели на красиви и грозни, на полезни и вредни – всички напоява.
Тъй щото, ако сте извор, раздавайте от изобилието си на всички, които ви посещават; ако сте река, напоявайте всички цветя и дървета, които
срещате
на пътя си; ако сте цвете, развивайте се правилно; ако сте дърво, цъфтете; ако сте плод, зрейте; ако сте човек, изпълнявайте Божията воля.
Като изучава процесите в живота, човек трябва да знае закона за превръщането. Ако чувате някой да казва, че иска да расте, вие трябва да му дадете нежните условия – влага, топлина и светлина; ако иска да цъфти, той се нуждае от топлина и светлина, влага не му е нужна. Когато зрее, нужна му е също светлина и топлина. Изкуство е, да знае човек, от какво се нуждае във всеки даден момент и да си достави нужното. Това значи, познаване и прилагане на закона за превръщане на енергиите.
към беседата >>
60.
Дали може
,
НБ
, София, 10.6.1917г.,
Ще кажете, че освен между военните, другаде не се
срещат
подофицери.
Вашингтон, който бил скромно облечен, се приближил до подофицера и го запитал: Защо не помогнеш на войниците? – Аз съм подофицер! – с достойнство отговорил той. Като разбрал, че никой не го познава, Вашингтон се приближил към войниците и с тях заедно подложил рамото си под гредата и така помогнал да я вдигнат. След това той се обърнал към техния началник и казал: Аз съм генерал Вашингтон и спокойно продължил пътя си.
Ще кажете, че освен между военните, другаде не се
срещат
подофицери.
Навсякъде има подофицери: и в семействата, и в обществата. Аз взимам думата „подофицер“ в широк смисъл – човек, който маха с пръчицата си и заповядва на другите. След освобождението на България, един българин решил да иска някаква лека служба, да си почине малко от тежкото робство. Мислел си, каква служба да иска. Един ден, като се разхождал из града, видял, как един човек стои пред няколко музиканти и маха с някаква пръчица.
към беседата >>
61.
Доведете го
,
НБ
, София, 30.6.1918г.,
Като кацвам от цвят на цвят, ще срещна човека, надвесен над цветята, и ще го ужиля." Бог й отговорил: "Понеже само ти призна своята слабост, на тебе възлагам изкуството да събираш сладкия сок от цветята и да правиш от него мед." Както между животните, така и между хората,
срещате
едни, които обичат да се превъзнасят, и други, които признават слабостите и погрешките си и са готови да се изправят.
Всички насекоми и бръмбари се изредили пред Господа и казали мнението си по въпроса. Единствена пчелата останала настрана, без да изкаже мнението си. Бог я запитал: "Защо стоиш настрана и нищо не казваш? " Тогава тя се обърнала към Бога с думите: "Господи, сприхава съм по характер, а някога обичам и да жиля. Дето намеря човека, мога да го ужиля.
Като кацвам от цвят на цвят, ще срещна човека, надвесен над цветята, и ще го ужиля." Бог й отговорил: "Понеже само ти призна своята слабост, на тебе възлагам изкуството да събираш сладкия сок от цветята и да правиш от него мед." Както между животните, така и между хората,
срещате
едни, които обичат да се превъзнасят, и други, които признават слабостите и погрешките си и са готови да се изправят.
На тях повече се разчита и се възлага по-сериозна работа. Те са скромните хора в света, които ще придобият смирението. След грехопадането, хората се развалили и толкова изопачили, че Бог решил да изпрати потопа за пречистване на човечеството. Когато дошъл денят, в който Ной трябвало да спре на някоя планина с ковчега си, Бог запитал всички планини, на коя от тях да стане това. Той искал да знае мнението на планините по този въпрос.
към беседата >>
62.
Трите положения
,
НБ
, София, 7.7.1918г.,
Като тръгне за дългия си път,
среща
я богинята на Добродетелта и й казва: „Искам да бъда служителка в твоя храм, но с условие, да го пазиш чист и непокварен.” Ако нарушиш условието, ще го разруша, или ще го напусна.
Не търгувайте с Любовта. На никого не казвайте, ако ви обича да направи това или онова за вас. Какво искаш да направят за тебе, ако те обичат? Ще кажеш, че искаш пари да отидеш в странство да се учиш, или да подобриш материалното си положение. Бог изпраща една душа на земята да се учи, като й обещава добри условия, за да придобие знания, да се развива добре.
Като тръгне за дългия си път,
среща
я богинята на Добродетелта и й казва: „Искам да бъда служителка в твоя храм, но с условие, да го пазиш чист и непокварен.” Ако нарушиш условието, ще го разруша, или ще го напусна.
Душата дава обещание да пази храма си чист и неопетнен. Още в първите дни на странстването си тя забравя обещанието си. С парите, които получава, тя яде, пие, води лош живот и не учи. В скоро време изцапва храма си и сама става причина да го напусне богинята. Едва сега съзнава какво е направила, и започва да плаче и да се моли на богинята, отново да се върне в храма.
към беседата >>
Той иде на земята да се учи, но на пътя го
среща
богинята на Доброто, която му предлага да стане служителка в неговия храм, с условие да пази абсолютна чистота в него.
Не ми остава нищо друго, освен да го разруша и отново да го съградя. До това време ти ще пасеш свинете, за да научиш урока си, че дадено обещание пред Бога трябва да се изпълни.” Богинята съборила храма, съградила нов и душата, като блудния син, се върнала пак на земята, с ново тяло, да учи и да работи със смирение и Любов. В притчата за блудния син се казва, че бащата го приел с Любов, заклал в негова чест едно угоено теле и го оставил при себе си да работи. Телето, което бащата заклал в чест на сина си, представлява новото му тяло, което ще се съгради в бъдеще. Всеки, който е дошъл на земята, излиза от Бога, от своя добър, възвишен и свят Баща.
Той иде на земята да се учи, но на пътя го
среща
богинята на Доброто, която му предлага да стане служителка в неговия храм, с условие да пази абсолютна чистота в него.
Той обещава, но не изпълнява обещанието си, за което богинята разрушава неговия храм. И до днес богинята прави същото с всички, които са дошли на земята и обещали да живеят в чистота и святост. Тя събаря всички нечисти храмове и отново ги съгражда, като казва на притежателите им: „Помнете, че и в миналото разруших нечистите ви храмове и отново ги съградих. Същото се повтаря и днес. Пазете храмовете си чисти и святи, защото мъчно се придобива благодат и спасение.” Тъй щото, когато някой ваш близък замине за онзи свят, ще знаете, че неговият храм е бил нечист и е трябвало да се разруши, за да се съгради отново.
към беседата >>
63.
В истия час
,
НБ
, София, 14.7.1918г.,
Това не значи, че е заминал за другия свят, но той се намира в положението на мома, която
среща
възлюбения си.
Ако аз говоря разумно, а вие се повдигате от мисълта ми, това показва, че Духът действа чрез мене. За да се прояви Духът на земята и да бъде разбран за вас, Той е минал през няколко среди, т.е. обвивки. Това е необходимо, за да намали Той силата на Светлината и трептенията си, да станат поносими за вашата нервна система. Който възприема Светлината и трептенията на Духа, той се свързва с Него. С други думи казано: когото Духът е посетил, той коренно се изменя.
Това не значи, че е заминал за другия свят, но той се намира в положението на мома, която
среща
възлюбения си.
Години наред тя е очаквала възлюбения си и, като го срещне, напуска баща си, майка си, братята и сестрите си и тръгва с него. Преди да срещне възлюбения си, момата се е чувствала като в окови. Щом срещне възлюбения си, т.е. Духа, тя хвърля оковите и се радва на свободата си. Духът я учи и освобождава от ограниченията.
към беседата >>
64.
Радостни и търпеливи
,
НБ
, София, 21.7.1918г.,
То е, все едно че сте излезли рано сутрин на някой планински връх и оттам наблюдавате зазоряването и
посрещате
първите слънчеви лъчи.
Бъдете будни сами да се наблюдавате, да не изпадате в криви прояви. Освободете се от старите навици, за да се вслушвате в това, което Бог ви говори отвътре. Когато Бог ви говори, вие изпитвате вътрешен Мир и спокойствие. Какво е състоянието на човека, когото Бог посещава? То е подобно на зазоряването.
То е, все едно че сте излезли рано сутрин на някой планински връх и оттам наблюдавате зазоряването и
посрещате
първите слънчеви лъчи.
В този тържествен момент на душата си, вие коленичите пред Бога, повдигате очите си нагоре и произнасяте към Него благодарствена молитва. – „Какво ще кажат хората, като ме видят, че коленича? ” – Оставете хората настрана. Хората, това сте вие; това са сенките на вашето съзнание, не се страхувайте от тях. Ако се оглеждате в много огледала, много образи ще имате, но истинският образ е само един, останалите са отражения, сенки на действителния образ.
към беседата >>
65.
Заведеевата майка
,
НБ
, София, 23.7.1918г.,
Той ги
посрещал
любезно, давал им храна, пари, с цел да надмине Натана по щедрост.
В Китай живял един благочестив човек – Натан, които бил известен между бедни и нуждаещи (**се) със своята голяма щедрост. Някой си Митран му завидял и пожелал да стане щедър като него. Той направил големи заведения, с богати кухни, за да приема бедни и да ги угощава. В скоро време се заговорило и за Митрана. Бедните се стичали при него, да ги нахрани и да получат някаква помощ.
Той ги
посрещал
любезно, давал им храна, пари, с цел да надмине Натана по щедрост.
Между бедните имало една просякиня, която се опитвала по няколко пъти на ден да получи помощ. Тя влизала ту от едната, ту от другата врата и получавала това, което й било нужно. Митран забелязал как тя се промъквала ту през едната, ту през другата врата, но мълчал. Най-после той не издържал на нахалството й и я изпъдил. Тя напуснала дома му, но казала: „Е, Митране, всичките ти усилия отидоха непразно.
към беседата >>
Научи се от светските хора как
посрещат
видни гости.
Умът, главната врата на хората, е затворена днес. Някой иска да види Христа. Питам го: отворен ли е умът ти? Не е отворен. Щом не е отворен, отвори го и чакай.
Научи се от светските хора как
посрещат
видни гости.
Христос стои вече пред вашите умове, чака да Му отворите, за да слезе оттам до сърцата ви. Всичко иде от ума, затова старите хора казват: учените развалят света, и учените ще го оправят. Който разваля, той може и да оправя. Бог създаде света чрез Мъдростта. Така трябва да работите и вие.
към беседата >>
66.
Събличане и обличане
,
НБ
, София, 28.7.1918г.,
– Бабо, по-добре ми бай, да не ме
среща
мечка!
При това положение, мъжът няма желание да се облече с нова дреха. Един млад момък трябвало да пътува от едно село до друго. Пътят му минавал през една гъста гора. Баба му, като видяла, че внукът й тръгва на път и трябва да мине през гората, казала му: – Синко, ела да ти бая, ако те срещне мечка, да не те изяде.
– Бабо, по-добре ми бай, да не ме
среща
мечка!
– отговорил засмяно внукът. Какво трябва да прави жената, за да има мир и доволство в дома си? Като се върне мъжът й от работа, тя трябва да измие краката му, да му даде нови дрехи, да се облече и след това да седнат двамата заедно да се нахранят. Така са постъпвали жените в старо време. Ако се спазва този навик и в новото време, петдесет на сто от недоразуменията в домовете щяха да се намалят.
към беседата >>
67.
Двете жени
,
НБ
, София, 11.8.1918г.,
Човешката воля се калява в препятствията и противоречията, които
среща
на пътя си.
От такива желания, именно, трябва да се освобождавате. Ще кажете, че вярвате в Бога, че искате да вървите в правия път. Ако наистина сте вярващ, мъчно ли е да изхвърлите едно лошо желание от сърцето си? Какво коства на търговеца да зачеркне дълга от хиляда лева на своя беден брат? Да зачеркнеш дълга на ближния си от своя тефтер, това значи да придобиеш сила, да дадеш нов подтик на волята си към дейност.
Човешката воля се калява в препятствията и противоречията, които
среща
на пътя си.
Като регулира мислите и желанията си, човек калява своята воля. Волята се калява и чрез болестите. Като ви хване хрема, треска, кашлица или друга някаква болест, не я пъдете, но първо поговорете с нея приятелски, за да я убедите, доброволно да си отиде; ако не ви послуша, можете да й обявите война. Кой отваря война? Силният. Ако сте силен, борете се с болестите; ако не сте силен, приложете други методи.
към беседата >>
68.
Скритият квас
,
НБ
, София, 25.8.1918г.,
Срещате
една мома, която е заквасена с любовно чувство.
Когато процесите в организма причиняват растене, размножаване, цъфтене и връзване, казваме, че човек живее; когато процесите причиняват разлагане, разрушаване и разединяване, казваме, че човек умира. При месене на хляб с квас, живите ферменти се размножават и живеят, като отделят непотребни вещества. Затова Мойсей е забранявал на евреите да месят квасен хляб. За да не се развалят чувствата и мислите на хората, те трябва да се пазят от квас, при който се отделят непотребни вещества. С това се обяснява защо някои мисли и чувства умъртвяват човека.
Срещате
една мома, която е заквасена с любовно чувство.
В първо време тя е радостна, въодушевена, разположена. След една-две години тя губи разположението си, отвращава се от това чувство. Коя е причината за състоянието и? Квасът. Тя е била заквасена с бирен квас, от който остават непотребни утайки. Останат ли в организма, те се отразяват вредно.
към беседата >>
69.
Вкъщи
,
НБ
, София, 1.9.1918г.,
Срещам
я постоянно с един млад господин.
– Не бързай да се жениш, може тази мома да не е за тебе. – За мене е, без нея ще полудея, нямам смисъл в живота си. Добрият човек го успокоил малко, казал му да я проследи, да види как живее. След две седмици младият момък отишъл пак при добрия човек и му казал: – Право казваш, тази мома не е за мене.
Срещам
я постоянно с един млад господин.
Значи, момъкът се влюбил в момата, но Любовта му не е трайна. Изведнъж се запалил, изведнъж изгаснал – това не е Любов. Много хора приличат на младия момък: днес се влюбят в Христа, искат да се оженят за него, но в скоро време Любовта изгасва – надеждите и очакванията им не се оправдават. Човек се жени или за Христа, или за младия момък. Който се ожени за Христа, завинаги верен Му остава.
към беседата >>
70.
Да Го посрещнат
,
НБ
, София, 8.9.1918г.,
В човешкия живот
посрещането
представлява цяла епоха.
„Излязоха да Го посрещнат”.
В човешкия живот
посрещането
представлява цяла епоха.
В математиката, обаче, посрещането е изключение. Под изключение разбираме неща, които се случват рядко. Това не значи, че те са неестествени неща. В живота посрещането е явление, което се извършва често. Например, посрещаме деня, месеца, годината, светлите празници, велики и знаменити хора, братя и сестри, майки и бащи, приятели – все приятни за нас хора и неща.
към беседата >>
В математиката, обаче,
посрещането
е изключение.
„Излязоха да Го посрещнат”. В човешкия живот посрещането представлява цяла епоха.
В математиката, обаче,
посрещането
е изключение.
Под изключение разбираме неща, които се случват рядко. Това не значи, че те са неестествени неща. В живота посрещането е явление, което се извършва често. Например, посрещаме деня, месеца, годината, светлите празници, велики и знаменити хора, братя и сестри, майки и бащи, приятели – все приятни за нас хора и неща. Не можете да посрещате човек, когото не обичате.
към беседата >>
В живота
посрещането
е явление, което се извършва често.
„Излязоха да Го посрещнат”. В човешкия живот посрещането представлява цяла епоха. В математиката, обаче, посрещането е изключение. Под изключение разбираме неща, които се случват рядко. Това не значи, че те са неестествени неща.
В живота
посрещането
е явление, което се извършва често.
Например, посрещаме деня, месеца, годината, светлите празници, велики и знаменити хора, братя и сестри, майки и бащи, приятели – все приятни за нас хора и неща. Не можете да посрещате човек, когото не обичате. Това е изключено от вашия живот. И Христа посрещнаха с финикови вейки в ръце. „Чуха, че иде Исус в Ерусалим”.
към беседата >>
Например,
посрещаме
деня, месеца, годината, светлите празници, велики и знаменити хора, братя и сестри, майки и бащи, приятели – все приятни за нас хора и неща.
В човешкия живот посрещането представлява цяла епоха. В математиката, обаче, посрещането е изключение. Под изключение разбираме неща, които се случват рядко. Това не значи, че те са неестествени неща. В живота посрещането е явление, което се извършва често.
Например,
посрещаме
деня, месеца, годината, светлите празници, велики и знаменити хора, братя и сестри, майки и бащи, приятели – все приятни за нас хора и неща.
Не можете да посрещате човек, когото не обичате. Това е изключено от вашия живот. И Христа посрещнаха с финикови вейки в ръце. „Чуха, че иде Исус в Ерусалим”. Думата Исус не означава обикновен човек, които се е родил само да яде, да пие, да се облича, да се забавлява.
към беседата >>
Не можете да
посрещате
човек, когото не обичате.
В математиката, обаче, посрещането е изключение. Под изключение разбираме неща, които се случват рядко. Това не значи, че те са неестествени неща. В живота посрещането е явление, което се извършва често. Например, посрещаме деня, месеца, годината, светлите празници, велики и знаменити хора, братя и сестри, майки и бащи, приятели – все приятни за нас хора и неща.
Не можете да
посрещате
човек, когото не обичате.
Това е изключено от вашия живот. И Христа посрещнаха с финикови вейки в ръце. „Чуха, че иде Исус в Ерусалим”. Думата Исус не означава обикновен човек, които се е родил само да яде, да пие, да се облича, да се забавлява. Обикновеният човек е кукла в живота, а Исус е човек с велико предназначение.
към беседата >>
При всяко
посрещане
е важен моментът, когато става то.
Не е така. И малкото колелце е толкова важно, колкото и голямото. Важен е принципът, а не формате. Машината трябва да свърши някаква работа, да се постигне известна цел. „На утрешния ден”.
При всяко
посрещане
е важен моментът, когато става то.
Народът дойде да посрещне Христа рано сутринта Това показва, че посрещането на Христа става сутрин рано, а не вечер. Това посрещане е правилно, то носи своето благословение. Следователно, всяка идея, всяко чувство, които се раждат сутрин в ума и в сърцето ви, всякога дават плод. Тези, които се раждат в нощта на вашия живот, остават безплодни. Великите идеи имат цена, тежест, смисъл.
към беседата >>
Народът дойде да посрещне Христа рано сутринта Това показва, че
посрещането
на Христа става сутрин рано, а не вечер.
И малкото колелце е толкова важно, колкото и голямото. Важен е принципът, а не формате. Машината трябва да свърши някаква работа, да се постигне известна цел. „На утрешния ден”. При всяко посрещане е важен моментът, когато става то.
Народът дойде да посрещне Христа рано сутринта Това показва, че
посрещането
на Христа става сутрин рано, а не вечер.
Това посрещане е правилно, то носи своето благословение. Следователно, всяка идея, всяко чувство, които се раждат сутрин в ума и в сърцето ви, всякога дават плод. Тези, които се раждат в нощта на вашия живот, остават безплодни. Великите идеи имат цена, тежест, смисъл. Чуете ли, че някой е доволен от живота си, че го е осмислил, ще знаете, че носи велика идея в главата си.
към беседата >>
Това
посрещане
е правилно, то носи своето благословение.
Важен е принципът, а не формате. Машината трябва да свърши някаква работа, да се постигне известна цел. „На утрешния ден”. При всяко посрещане е важен моментът, когато става то. Народът дойде да посрещне Христа рано сутринта Това показва, че посрещането на Христа става сутрин рано, а не вечер.
Това
посрещане
е правилно, то носи своето благословение.
Следователно, всяка идея, всяко чувство, които се раждат сутрин в ума и в сърцето ви, всякога дават плод. Тези, които се раждат в нощта на вашия живот, остават безплодни. Великите идеи имат цена, тежест, смисъл. Чуете ли, че някой е доволен от живота си, че го е осмислил, ще знаете, че носи велика идея в главата си. Чуете ли, че е бременен, ще знаете, че умът му е натоварен с някаква голяма, тежка идея.
към беседата >>
Когато
среща
на пътя си препятствие, което не може да преодолее.
За да познае себе си, човек трябва да отдели тези неща от вечните. Някой се гневи често и казва, че гневът е естествено, природно явление. Да се движиш, това е естествено явление, но да се сърдиш и гневиш, е човешко. Гневът, сърденето са изключения в Природата. Кога се гневи човек?
Когато
среща
на пътя си препятствие, което не може да преодолее.
Видите ли някой сърдит, разгневен човек, ще знаете, че има някакво препятствие на пътя си, което пречи на свободното му движение. Така се гневят мъжът и жената. Мъжът се гневи, ако обедът не е готов на време. Жената се гневи, че мъжът не е донесъл достатъчно материали за готвене, или че месото не е достатъчно тлъсто. Изкуство е, когато човек среща пречки на пътя си, да не се гневи.
към беседата >>
Изкуство е, когато човек
среща
пречки на пътя си, да не се гневи.
Когато среща на пътя си препятствие, което не може да преодолее. Видите ли някой сърдит, разгневен човек, ще знаете, че има някакво препятствие на пътя си, което пречи на свободното му движение. Така се гневят мъжът и жената. Мъжът се гневи, ако обедът не е готов на време. Жената се гневи, че мъжът не е донесъл достатъчно материали за готвене, или че месото не е достатъчно тлъсто.
Изкуство е, когато човек
среща
пречки на пътя си, да не се гневи.
Пречките и мъчнотиите са създадени за каляване на човешката воля. Някои хора се сърдят, защото светът не е създаден според техните разбирания и изисквания. Божественият свят е създаден както трябва, но човешкият не е създаден правилно. Понеже човек се е отклонил от правия път, той сам е виновен за живота си. Той не познава Божиите закони, а иска да се жени.
към беседата >>
Всеки ден човек трябва да
посреща
първия принцип, който иде в света.
Които не яде, не спи, не се движи, не се гневи. Който е нещо, той яде, пие, спи, движи се, безпокои се и т.н. Ще кажете, че в пространството няма нищо. Така мисли само онзи, който не е бременен с Божествени идеи. „Излязоха да Го посрещнат”.
Всеки ден човек трябва да
посреща
първия принцип, който иде в света.
Под всеки ден разбирам деня на изключението, който е нещо, а не нищо. Дните на нищото са обикновени, а дните на нещото са изключенията в живота. Когато Бог, в своето величие, пожела да създаде нещо за свое удоволствие, създаде нещото – изключението. Мислете върху нищото и нещото, за да дойдете до положителната философия на Живота, до истинската религия. Досега хората са се занимавали с религията на болните и слаби хора; от сега нататък ще се занимават с религията на здравите – тя се отличава коренно от първата.
към беседата >>
На Небето
посрещат
само такива хора, които са свършили земната наука и знаят добре да свирят и да пеят.
Вие трябва да изучавате закона за печалбите и за загубите. Като ви посети една голяма радост, приемете своя дял от нея и веднага я изпратете към бедните и страдащите, да се облекчи тяхното състояние. Това значи да посрещнем Исуса. Съвременните религиозни очакват Христа да дойде на земята и да ги вземе със себе си. Като отидат на Небето, те мислят, че ще бъдат посрещнати с музики и песни.
На Небето
посрещат
само такива хора, които са свършили земната наука и знаят добре да свирят и да пеят.
Там не приемат учащи се. Човек се учи, докато е на земята. Като изучава Доброто и злото, човек придобива Божествената музика. Всеки правилен и чист тон е Добро; всеки неправилен, фалшив тон е зло. Ще кажете, че разбирате какво представлява Божествената музика.
към беседата >>
Исус, Когото
посрещат
, е великият, Божественият човек, който се е въплътил на земята, за да прояви Божията Любов.
Щом разбираш музиката, трябва да знаеш да пееш и да свириш правилно. Само така можеш да изразиш скритите копнежи и желания на своята душа. За тебе се казва, че свириш и пееш с душа и с чувство. Следователно, докато сте на земята, ще се учите, ще пеете и добре, и зле; на Небето, обаче, ще пеете само добре – там не се позволява никакъв фалш. „Излязоха да Го посрещнат”.
Исус, Когото
посрещат
, е великият, Божественият човек, който се е въплътил на земята, за да прояви Божията Любов.
Исус е въплъщение на Бога, както нашето Слънце е въплъщение на великото Слънце, което изпълва цялата вселена. То е 75 милиона пъти по-голямо от нашето Слънце, но се е въплътило в него, за да поддържа живота на земята. Исус, Който дойде на земята, също така беше 75 милиона пъти по-малък от Божествения Исус. Така смален, Исус може да влезе в нас и да работим заедно. Неговите мисли и желания ще бъдат наши.
към беседата >>
Като говорим за
посрещането
на Исуса, някои не искат да слушат. Защо?
Неговите мисли и желания ще бъдат наши. Ангелите ще слизат и възлизат и ще ни благославят. Малък е Исус на земята, но велик е в своите прояви. Казано е, че Бог не гледа на лице, но на сърце. Той не гледа на формата и на големината на човека, но на съчетанието на Божествените сили, които се изявяват чрез душата му.
Като говорим за
посрещането
на Исуса, някои не искат да слушат. Защо?
Защото намират, че този въпрос не е толкова важен. Днес хората се нуждаят от хляб, от брашно, от обувки. Всичко е скъпо и го няма. Всички искат хляб, брашно. Аз не мисля като вас.
към беседата >>
71.
Не може да се укрие
,
НБ
, София, 15.9.1918г.,
Съмнението е червей, който се
среща
в големите дървета.
Като дойдете след две хиляди години на земята, вие сами ще се смеете на сегашните си разбирания, ще се чудите как е могъл човекът на XX в. да мисли и разбира нещата като дете. При това, те пак се съмняват и поставят всяко нещо на критика. Защо и те, като децата, не приемат знанието на Вяра, без критика и съмнение? Има знания, които трябва да се поставят на критика; обаче, има знания, които идат отвътре, от човешката душа, и трябва да се приемат без съмнение и критика.
Съмнението е червей, който се
среща
в големите дървета.
Със своето чоплене и скърцане червеят критикува дървото и се запитва кой го е създал, как е направено и т.н. Критикът червей се размножава в дървото, дето и неговите деца продължават същата работа – скръц, скръц, критикуват дървото, докато един ден то изсъхне, падне на земята и изгние. Ще кажете, че съмнението и критиката водят към Знанието. Каква критика е тази, която руши и събаря големите дървета? Истинска критика е тази, която осветява пътя на минувачите и ги предпазва от опасните места.
към беседата >>
Дойде някой при вас и за почва да ви разправя, че видял жена ви и дъщеря ви на
среща
с чужди мъже.
Той пита Ангелите: – Какво правят децата ми на земята? – Бият се, чупят костите си, вадят очите си, разрушават градове, а след това започват да наместват счупените кости, да турят дървени ръце и крака и т.н. – Нищо – казва Бог – те правят опити да заместват счупените кости със здрави; те правят опити да създават нови части, да се домогнат до начина, по които е създаден светът. Сегашните хора сами си създават нещастия и мъчнотии.
Дойде някой при вас и за почва да ви разправя, че видял жена ви и дъщеря ви на
среща
с чужди мъже.
Като чуете това, сърцето ви трепва, изгубвате разположението си и се чудите как да ги хванете и какво наказание да им наложите. Какъв е този човек, който може да тревожи хората по този начин? Това е човек, т.е. град, свален от планината и поставен в долината, на тъмно място. В това положение се намират всички животни.
към беседата >>
Дойде нѣкой при васъ и започва да ви разправя, че видѣлъ жена ви и дъщеря ви на
среща
съ чужди мѫже.
(втори вариант)
Честно и почтено трѣбва да работимъ всички за нашия Баща, Който е всемѫдъръ, вселюбещъ и всеблагъ. Той пита ангелитѣ: Какво правятъ децата ми на земята? — Биятъ се, чупятъ коститѣ си, вадятъ очитѣ си, разрушаватъ градове, а следъ това започватъ да намѣстватъ счупенитѣ кости, да турятъ дървени рѫце и крака и т. н. — Нищо, казва Богъ, — тѣ правятъ опити да замѣстватъ счупенитѣ кости съ здрави; тѣ правятъ опити да създаватъ нови части, да се домогнатъ до начина, по който е създаденъ свѣтътъ. Сегашнитѣ хора сами си създаватъ нещастия и мѫчнотии.
Дойде нѣкой при васъ и започва да ви разправя, че видѣлъ жена ви и дъщеря ви на
среща
съ чужди мѫже.
Като чуете това, сърдцето ви трепва, изгубвате разположението си и се чудите, какъ да ги хванете и какво наказание да имъ наложите. Какъвъ е този човѣкъ, който може да тревожи хората по този начинъ? Това е човѣкъ, т. е. градъ, сваленъ отъ планината и поставенъ въ долината, на тъмно мѣсто. Въ това положение се намиратъ всички животни.
към втори вариант >>
72.
Двамата братя
,
НБ
, София, 22.9.1918г.,
Като наблюдавате проявите на човека, ще видите, че негодуване има навсякъде в живота: на концерти, в театри, при
посрещане
на някой голям човек, в училища, в семейства, в общества.
Въпреки това изявление, все пак има известно негодуване между тях. Двамата братя представляват човешкия ум и човешкото сърце, които са привилегировани, затова единият иска да седне отдясно на Христа, а другият – отляво. С една дума, и двамата искат първите места. Десетимата представляват волята, т.е. желанията в човека, затова те възнегодуваха.
Като наблюдавате проявите на човека, ще видите, че негодуване има навсякъде в живота: на концерти, в театри, при
посрещане
на някой голям човек, в училища, в семейства, в общества.
Музикантът негодува, че не го оценили, както трябва; актьорът негодува, че на друг актьор дали по-голямо внимание, отколкото на него; някой негодува, че при посрещането на големия човек него оставили на последно място; ученикът негодува срещу учителя си, че неспособният ученик получил по-добра бележка от него; учителят негодува за нехайството на учениците си, че не работят добре. Учениците негодуват – вървят в една посока, учителите негодуват – вървят в друга посока, а дървото си расте. Посрещачите и гостите негодуват, вървят в различни посоки, а дървото пак си расте. Дървото е общество, житният стрък, растението – също са общества. Значи, въпреки негодуването нещата растат, развиват се и следват своя път.
към беседата >>
Музикантът негодува, че не го оценили, както трябва; актьорът негодува, че на друг актьор дали по-голямо внимание, отколкото на него; някой негодува, че при
посрещането
на големия човек него оставили на последно място; ученикът негодува срещу учителя си, че неспособният ученик получил по-добра бележка от него; учителят негодува за нехайството на учениците си, че не работят добре.
Двамата братя представляват човешкия ум и човешкото сърце, които са привилегировани, затова единият иска да седне отдясно на Христа, а другият – отляво. С една дума, и двамата искат първите места. Десетимата представляват волята, т.е. желанията в човека, затова те възнегодуваха. Като наблюдавате проявите на човека, ще видите, че негодуване има навсякъде в живота: на концерти, в театри, при посрещане на някой голям човек, в училища, в семейства, в общества.
Музикантът негодува, че не го оценили, както трябва; актьорът негодува, че на друг актьор дали по-голямо внимание, отколкото на него; някой негодува, че при
посрещането
на големия човек него оставили на последно място; ученикът негодува срещу учителя си, че неспособният ученик получил по-добра бележка от него; учителят негодува за нехайството на учениците си, че не работят добре.
Учениците негодуват – вървят в една посока, учителите негодуват – вървят в друга посока, а дървото си расте. Посрещачите и гостите негодуват, вървят в различни посоки, а дървото пак си расте. Дървото е общество, житният стрък, растението – също са общества. Значи, въпреки негодуването нещата растат, развиват се и следват своя път. Христовият закон изисква от човека да превърне негодуването в работа. Как?
към беседата >>
Посрещачите
и гостите негодуват, вървят в различни посоки, а дървото пак си расте.
Десетимата представляват волята, т.е. желанията в човека, затова те възнегодуваха. Като наблюдавате проявите на човека, ще видите, че негодуване има навсякъде в живота: на концерти, в театри, при посрещане на някой голям човек, в училища, в семейства, в общества. Музикантът негодува, че не го оценили, както трябва; актьорът негодува, че на друг актьор дали по-голямо внимание, отколкото на него; някой негодува, че при посрещането на големия човек него оставили на последно място; ученикът негодува срещу учителя си, че неспособният ученик получил по-добра бележка от него; учителят негодува за нехайството на учениците си, че не работят добре. Учениците негодуват – вървят в една посока, учителите негодуват – вървят в друга посока, а дървото си расте.
Посрещачите
и гостите негодуват, вървят в различни посоки, а дървото пак си расте.
Дървото е общество, житният стрък, растението – също са общества. Значи, въпреки негодуването нещата растат, развиват се и следват своя път. Христовият закон изисква от човека да превърне негодуването в работа. Как? Казано ви е. Ще кажете, че сте чували много проповеди.
към беседата >>
При
посрещането
на един велик гост били избрани дванадесет красиви дами, да участват с присъствието си.
Тя ще обиколи всички дворове и във всеки двор ще снесе по едно яйце. След това ще се яви въпросът,в кой двор първо ще снесе яйцето. Всеки иска да бъде пръв. Всички хора се борят за първенство. В това отношение те приличат на онези красиви дами, от които всяка гласувала за себе си.
При
посрещането
на един велик гост били избрани дванадесет красиви дами, да участват с присъствието си.
Една от тях трябвало да поднесе букета на великия гост. Голям спор се повдигнал между дамите коя от тях да изберат. Понеже не дошли до някакво съгласие, те решили да пристъпят към гласуване. Като прегледали бюлетинките, въпросът пак останал неразрешен. Защо? Получили се дванадесет различни бюлетинки: всяка дама гласувала за себе си.
към беседата >>
Мъжът е
срещал
жена си много пъти на земята и пак ще я срещне.
Следователно, дали мъж или дете си изгубил, ще знаеш, че не са изгубени. Те са в Господа и всякога можеш да ги намериш. Днес всички хора се държат едни за други и не се пускат. Жената се държи за мъжа, мъжът се държи за жената, децата – за родителите си. Те не знаят, че всички са в Господа, там живеят.
Мъжът е
срещал
жена си много пъти на земята и пак ще я срещне.
И след хиляди години, пак ще се срещнат. Във всеки човек има някаква Божествена проява. И, като се отдалечи от тебе, естествено е да тъжиш за него. Като видите един изсъхнал лист на земята, спрете се пред него и проследете какви мисли ще минат в главата ви. Той е смирен, мълчалив, въздъхва в себе си и казва: „Едно време бях високо на дървото, но ето ме, вече съм паднал и изсъхнал." Вие трябва да го успокоите и да му отговорите: „Нищо, след няколко месеца ще се качиш пак на дървото млад, зелен и жизнерадостен." Бог казва: „Смирените ще въздигна, а гордите и високомерните ще смиря." Същият закон се отнася и до човека.
към беседата >>
73.
В мое име
,
НБ
, София, 29.9.1918г.,
Никога в живота си не бил
срещал
толкова хубава мома.
"Дето са двама или трима, събрани в мое име, там съм Аз сред тях." Този стих, преведен на ваш език, означава: ако умът и сърцето ви са събрани в мое име, и Аз ще бъда между вас; ако умът, сърцето и волята ви са събрани в мое име, и Аз ще бъда между вас. Каквато работа започнете, като духовници, учители, управници, съдии, ще бъде благословена, защото всички богатства са в Бога. Един евангелски проповедник ми разправяше какво видял в живота си. Един ден, като се разхождал по улиците, случайно погледнал към един от прозорците на една къща. Той видял една красива мома, с такова свежо лице, че останал учуден.
Никога в живота си не бил
срещал
толкова хубава мома.
Вгледал се той внимателно в нея и забелязал, че пред лицето й имало някаква червена завеса, от която падали лъчи, които се отразявали върху лицето на младата мома и й придавали особена красота и свежест. Не можете ли и вие, като младата мома, да турите такава завеса пред лицето си, за да стане красиво и свежо? Можете. Това е завесата на Божествения живот. Всички имате тази завета на прозорците си, но трябва да я използвате. Всеки носи Божественото в себе си, но един го признават, а други не го признават.
към беседата >>
74.
Да се роди
,
НБ
, София, 6.10.1918г.,
Като чуват да се говори за ада, хората се страхуват, плашат се от лошите духове, не искат да ги
срещат
на пътя си.
Съвременните психолози наричат Новораждането процес на пробуждане на човешкото съзнание; мистиците го наричат проникване и проява на Божия Дух и проява на Божествената душа в човека. Духът и душата посещават човека и си заминават, но ако останат за дълго време в него, те обхващат напълно ума, сърцето и волята му. Този процес наричаме Новораждане. Тогава човек е бременен с Божествени мисли и желания. Той е господар на своя живот и владее изкуството да се качва на Небето и да слиза в ада по свое желание.
Като чуват да се говори за ада, хората се страхуват, плашат се от лошите духове, не искат да ги
срещат
на пътя си.
Който се е новородил, не се страхува от ада. И да слезе там, жителите му го посрещат добре, всички му стават на крака и му се подчиняват. Щом напусне ада, те си въздъхват спокойно и казват: "Дано не дойде пак между нас. Страшен е животът в ада. За да излезе оттам и да придобие безсмъртието, човек трябва да се новороди.
към беседата >>
И да слезе там, жителите му го
посрещат
добре, всички му стават на крака и му се подчиняват.
Този процес наричаме Новораждане. Тогава човек е бременен с Божествени мисли и желания. Той е господар на своя живот и владее изкуството да се качва на Небето и да слиза в ада по свое желание. Като чуват да се говори за ада, хората се страхуват, плашат се от лошите духове, не искат да ги срещат на пътя си. Който се е новородил, не се страхува от ада.
И да слезе там, жителите му го
посрещат
добре, всички му стават на крака и му се подчиняват.
Щом напусне ада, те си въздъхват спокойно и казват: "Дано не дойде пак между нас. Страшен е животът в ада. За да излезе оттам и да придобие безсмъртието, човек трябва да се новороди. Каква е разликата между вас и близките ви, които са заминали за онзи свят? Вие сте облечени в дрехи от гъста материя, а те – в дрехи от по-рядка и фина материя; вие ядете и пиете, четете, разговаряте се, а те не могат – нямат органи за това.
към беседата >>
75.
Двата полюса
,
НБ
, София, 13.10.1918г.,
На пътя си
среща
препятствие, което го връща назад.
Какво става с топката, която се удря в твърда преграда? Отскача и се връща назад. Енергията, която се развива при удара, се превръща в топлина. Същото става и с човека. Той е топка, която се засилва да извърши някаква работа.
На пътя си
среща
препятствие, което го връща назад.
Той започва да се гневи, развива топлина, която не знае как и къде да пласира. Човек се гневи, когато се връща назад към своя стремеж. Така се връщат всички хора, които не вярват в съществуването на Бога. Те стават гневни, раздразнителни, неспокойни. Всички хора се страхуват за живота си.
към беседата >>
76.
Призваните
,
НБ
, София, 3.11.1918г.,
Желая, всички да бъдете здрави, бодри, весели и дето се
срещате
, да се познаете.
Велико е бъдещето на човечеството. – “Какво ще стане с България? ” – Не мислете за това. Работите на България са оправени, но вашите не са оправени. Желая, вашите работи да се оправят по всички Божествени правила.
Желая, всички да бъдете здрави, бодри, весели и дето се
срещате
, да се познаете.
Няма по-велико нещо от това, да се познаваме като братя. Това проповядва Христос. Желая на всички да бъдете сиромаси, хроми, клосни, слепи, за да сте от призваните. Христос ще изпрати слугата си да ви покани на голямата вечеря. Бог да ви благослови и да бъде с вас сега, и всякога, и през всичките векове!
към беседата >>
77.
Който намигва
,
ИБ
,
БС
, София, 7.11.1918г.,
Аз, като тръгна на разходка, вървя полека, разглеждам всички буболечки, всичко, което
срещам
на пътя, и най-после стигам.
Че ти си много закъснял, ние колко неща вече знаем! ” Това значи да му затвориш очите. Какво знаете вие?! Така не бива, не! Кажи на този свой брат: „Братко, много хубаво си направил, започнал си добре.” Не е важно кога ще се стигне.
Аз, като тръгна на разходка, вървя полека, разглеждам всички буболечки, всичко, което
срещам
на пътя, и най-после стигам.
Не е нужно да се бърза, за да се стигне по-скоро до Черни връх. Като тръгнеш за Черни връх, наблюдавай по пътя изворчетата, гледай какви буболечки, какви пеперуди има и ако умът ти е постоянно буден, ще видиш как Бог работи. Бих желал на всички така да са отворени очите. Казвате: „Какво да направим, за да се спасим, как да се спасим? ” Всеки, който не намигва, той е спасен, а който намигва, той се дави.
към беседата >>
78.
Да наеме работници
,
НБ
, София, 10.11.1918г.,
Те се
срещат
не само в живота, но и във всеки човек.
Знае се колко е платил, но числото на работниците не е известно. Кой е господарят, който отишъл да спазарява работници? Бог, Създателят на света. Той изпратил всички хора на земята да работят. Господарят спазарява работници на пет пъти, в различни часове на деня, които отговарят на пет категории хора.
Те се
срещат
не само в живота, но и във всеки човек.
Първата категория представлява човешкия разум, втората категория – човешкия интелект, третата категория – човешката душа, четвъртата – човешкото сърце, петата – човешкия ум, т.е. силите, които работят в човека. Защо господарят платил на всички работници по равно, все по един пенез? Числото 1, единицата е мярка, с която отмерваме своите действия. Който иска два пенеза, той не разбира основния закон на Живота.
към беседата >>
79.
Като чуха
,
НБ
, София, 17.11.1918г.,
Срещам
една мома, напета, горда, хвърчи.
След грехопадането, дяволът турил ръка на половината колело, обсебил го и му турил собствения си печат – зъбците. Така са направени днес дараците за чепкане на вълна. Хората имат желание да разчепкват нещата и каквото ценно и красиво намерят, да го задържат за себе си. "И като чуха, зачудиха се." На какво се чудя аз? На глупостите в човешкия живот.
Срещам
една мома, напета, горда, хвърчи.
Коя е причината за това й състояние? Влюбила се и мисли, че кой знае какво ще направи със своя възлюбен. Казвам й: качила си се на дяволското колело. Като попаднеш под неговите зъбци, не само, че нищо няма да постигнеш, но на прежда ще станеш. Срещам друга мома напудрена, червисана, мисли, че всички й обръщат внимание.
към беседата >>
Срещам
друга мома напудрена, червисана, мисли, че всички й обръщат внимание.
Срещам една мома, напета, горда, хвърчи. Коя е причината за това й състояние? Влюбила се и мисли, че кой знае какво ще направи със своя възлюбен. Казвам й: качила си се на дяволското колело. Като попаднеш под неговите зъбци, не само, че нищо няма да постигнеш, но на прежда ще станеш.
Срещам
друга мома напудрена, червисана, мисли, че всички й обръщат внимание.
Не е лошо да се пудри човек – и къщата се белосва отвън. Лошото е в заблуждението на човека, да мисли, че основата на къщата се крепи върху мазилката. Туряйте на къщата си, каквато искате мазилка, шарете я, както намирате за добре, но първата работа е да я поставите на здрава основа. Ако основата на къщата не е здрава, тя нищо не струва. Ако основата на къщата ви е слаба, а отвън белосана и нашарена, главата ви ще страда много.
към беседата >>
80.
Изобилният живот
,
НБ
, София, 1.12.1918г.,
Жената работила цял ден, спечелила нещо и, като се върне у дома си, още на пътната врата я
посреща
крадецът, в качеството си на неин възлюбен, предлага й да отидат да си хапнат и пийнат, да си почине от дневната работа.
Крадецът пак му нашепва: “Един път ще живееш. Яж, пий и весели се, това ще ти остане.” Вслушвайте се в думите на крадеца, но слушайте и думите на Христа, Който ви казва: „Аз дойдох да им дам живот и да го имат преизобилно." Правете разлика между едните и другите думи. Като давате ухо едновременно на крадеца и на Христа, вие изпадате в борба, в резки психически падания и повдигания. Помнете: не може да бъде човек щастлив, докато се поддава на съветите на своя крадец. Страшно е положението на мъжа или на жената, които вярват на своите крадци.
Жената работила цял ден, спечелила нещо и, като се върне у дома си, още на пътната врата я
посреща
крадецът, в качеството си на неин възлюбен, предлага й да отидат да си хапнат и пийнат, да си почине от дневната работа.
Днес ще си хапнат и пийнат, утре пак същата история, докато се опропастят. Така постъпват много християни с Христа. Те се оженят за Христа и по стар обичай, използват благата Му, докато един ден Той ги напусне. Той работи по цели дни за тях, а вечер те Го посрещат на вратата и Го обират. Днес Го оберат, утре Го оберат, докато една сутрин Христос излезе на работа и повече не се връща.
към беседата >>
Той работи по цели дни за тях, а вечер те Го
посрещат
на вратата и Го обират.
Страшно е положението на мъжа или на жената, които вярват на своите крадци. Жената работила цял ден, спечелила нещо и, като се върне у дома си, още на пътната врата я посреща крадецът, в качеството си на неин възлюбен, предлага й да отидат да си хапнат и пийнат, да си почине от дневната работа. Днес ще си хапнат и пийнат, утре пак същата история, докато се опропастят. Така постъпват много християни с Христа. Те се оженят за Христа и по стар обичай, използват благата Му, докато един ден Той ги напусне.
Той работи по цели дни за тях, а вечер те Го
посрещат
на вратата и Го обират.
Днес Го оберат, утре Го оберат, докато една сутрин Христос излезе на работа и повече не се връща. Това е великата драма в човешкия живот. След това казват: “Не вярвам вече в Христа.” – Не вярваш, защото Той е затворил вратата си за тебе. Ти си вярвал, че почиташ хората, и те също те почитат; вярвал си, че работиш за Христа и се ползваш от Неговите блага. Обаче, щом измениш на своята Вяра, благословението се вдига от тебе.
към беседата >>
Срещате
някой светски човек, здрав, червен, жизнерадостен.
По-рано печелил повече, отколкото сега, като евангелист. Той се питал защо започнал да губи в търговията си. Много естествено. Като евангелист, той решил да продава по-честно, с по-малки печалби. Честният и почтен труд не донася големи печалби.
Срещате
някой светски човек, здрав, червен, жизнерадостен.
Щом стане християнин, веднага отслабва. Защо? По-рано крадецът го е кредитирал. Сега, като вижда, че го губи като свой клиент, той го изоставя и му казва: “Господарю, време е вече да плащаш.” И започват да се изреждат полици една след друга. И той плаща една полица, втора, трета и като не може повече да плаща, фалира. Крадецът е кредиторът на хората.
към беседата >>
81.
Разделено царство
,
НБ
, София, 8.12.1918г.,
Страх може да има, но да е на мястото си; сиромашия да има, но
посрещайте
я и я изпращайте учтиво.
Между сърцето и черния дроб има тясна връзка, те много си симпатизират. Сърцето е много чувствително, а черният дроб е по-пасивен, та се обичат. И тъй, разрешавам въпроса с българите като черен дроб, те са на мястото си и жлъчката няма да се пукне. Благодарете, че сте българи, и не се безпокойте какво ще стане с вас. Старайте се всички да имате единство в мислите си, без раздвояване, без страх.
Страх може да има, но да е на мястото си; сиромашия да има, но
посрещайте
я и я изпращайте учтиво.
Като дойде сиромах, измийте краката му, нахранете го и тогава го изпратете. Така постъпвайте и с богатството. Знайте, че във всички наши вярвания, всяко учение е на мястото си, затова Христос казва, че между нас не трябва да има никакви деления. Днес в България има много разделения, много партии и всяка се надпреварва коя да властва, но по-добре ще бъде всички да се обединят, да свирят всички заедно, като в един оркестър. В дадения момент трябва единство, а не разделяне.
към беседата >>
82.
И рече баща му
,
НБ
, София, 15.12.1918г.,
Желая да
срещам
такива българи и да имам с тях отношения.
Българите ще кажат, че са братя и сестри, понеже са един народ. Германците са братя и сестри, като германци, англичаните – като англичани и т.н. Идеята за Братството е още по-широка: братя и сестри са всички хора. На какви качества трябва да отговаря българинът? Той трябва да бъде честен, добър, умен и справедлив.
Желая да
срещам
такива българи и да имам с тях отношения.
Който няма тези качества, ще го турят в Божественото корито. Не ритайте срещу това корито, за да не дойде смъртта и да ви задигне. След това близките ви ще плачат за вас. Защо плачат за покойника? За да го измият със сълзите си.
към беседата >>
Така се
посрещали
едно време хората.
Сегашните времена изискват от хората благодарност. Бъдете благодарни за това, което ви е дадено. Малкото, но добре обработено, дава повече от многото необработено. В притчата за блудния син Христос изнася Любовта на бащата към своя син. Там се вижда как можеш да посрещнеш човека, когото обичаш.
Така се
посрещали
едно време хората.
Като им дохождал някой гост, давали му да се окъпе, угощавали го добре. Ако гостът им е близък, давали му и пръстен. Какво значи да дадеш пръстен на един човек? Това значи, да го предупредиш да не нарушава закона в твоя дом. Затова като влезеш в един дом, не гледай жената на домакина.
към беседата >>
Тъй щото, докато се
срещате
с учениците от различни отделения и класове, всякога ще чувате различни възгледи.
Явява се въпросът защо вярващите имат толкова различни възгледи върху едни и същи въпроси? Това се дължи на факта, че всички не са в едно и също отделение или клас. Те са ученици в един университет, но в различни класове. Всеки знае само това, което учи, и в него вярва. Всеки мисли, че неговото знание е истинско и най-право.
Тъй щото, докато се
срещате
с учениците от различни отделения и класове, всякога ще чувате различни възгледи.
Ще кажете, че възгледите на онези, които следват университета, са най-прави. Не е така. Те не са последната категория ученици. Над тях има по-горни ученици, които се специализират в Живота. И над тях има по-горни – това са ученици от Божествената школа.
към беседата >>
Призовавам всички да се готвят за това велико
посрещане
.
Като съзнаят погрешката си, те отново се връщат при Бога, но ще получат отговор, подобен на този, който китаецът дал на своята жена. От две хиляди години Христос очаква хората да се обърнат към Бога, да станат по-добри и безкористни, да хвърлят оглавниците си. Не стане ли това, Той няма да дойде между тях. Идването на Христа на земята ще се отрази така, както се отразява изгряващото Слънце върху Живота, а именно: цветята се развеселяват, птичките запяват, животните се размърдват, а хората се обновяват и започват да пеят, да се веселят, да се обличат в нови премени. Не е далеч времето, когато Христос ще дойде на земята.
Призовавам всички да се готвят за това велико
посрещане
.
Нека всеки си върши работата: ако е ученик, да учи с Любов, да не повтаря класа; ако е работник, да работи, да използва благоприятните условия, които му са дадени. Вървете всички напред, не се спирайте, и никого не критикувайте. Да учите, да работите, да помагате на ближните си, да се радвате и веселите в името на Бога, това е поезията на Живота. Радвайте се, че Слънцето всеки ден изгрява, че вашите цветя цъфтят и разнасят аромата си далеч. Радвайте се, че вашите птички пеят и разсейват скърбите на сърцето ви.
към беседата >>
Днес
срещам
много момци, хванали по една мома под ръка и се разхождат гордо.
Щом напусне царството си, втори път злото не може да царува. Идат щастливи дни за човечеството. Време е вече работоспособните хора да заемат първите места. Наблюдавах един ден как един млад, левент момък пренасяше през една река жени, деца, да минат от единия бряг на другия. Светът се нуждае от млади, работещи хора, които да пренасят слабите и немощните през водата.
Днес
срещам
много момци, хванали по една мома под ръка и се разхождат гордо.
Те минават за кавалери. Според мене, кавалер е онзи, който може да пренесе момата от единия бряг на реката до другия. Лесно е да ходиш по суша с момата. Да си подадем взаимно ръка за братство! Това иска Христос от всички хора.
към беседата >>
83.
Неизвестното
,
НБ
, София, 29.12.1918г.,
И до днес още
срещате
хора, които се оплакват, че нямат къща, пари, нямат възможност да пращат децата си на училище.
Ако обичате майка си, Бог се изявява чрез нея. Тя ви говори това, което възприема от Бога. Чрез майка си вие се свързвате с Надеждата, Вярата и Любовта. Чрез Надеждата се свързвате с физическия свят, чрез Вярата – с Умствения и с Духовния и чрез Любовта – с Божествения. "И вкъщи пак учениците Му попитаха Го за същото." И до днес още хората задават същия въпрос.
И до днес още
срещате
хора, които се оплакват, че нямат къща, пари, нямат възможност да пращат децата си на училище.
Щом нямат къща, това показва, че майката е умряла. Да умре майката, това е лош признак. Майката трябва да живее, колкото и синът живее, да внесе нещо ценно в него. Син, на когото майката е умряла рано, е лишен от много блага. Майката на човечеството умря преди осем хиляди години, като остави Адам и Ева сираци – това беше наказанието им.
към беседата >>
84.
Великите условия на живота
,
НБ
, София, 12.1.1919г.,
Често
срещате
културни хора, християни, с гладки и меки лица и ръце, с благочестив вид, но външно, само по форма.
Черна и груба е земята, защото постоянно работи за своите деца. Тя се грижи за малките тревици, за всички растения и дървета, за всички живи същества, които пълзят по нея. Не прави ли същото и майката? По цял ден работи за децата си, да ги отхрани и отгледа. Ръцете й са черни и груби, но тя вдига и слага мотиката, а дъщерята седи на сянка в къщи с бяло лице и меки ръце, но в края на краищата, душата на майката става красива и благородна, а душата на дъщерята остава груба, необработена.
Често
срещате
културни хора, християни, с гладки и меки лица и ръце, с благочестив вид, но външно, само по форма.
Делата им не са благочестиви. В противоположност на тях срещаш някой груб селянин, с обгоряло лице, но благороден по душа. Той пийнал повече, отколкото трябва, едва се държи на краката, но, като види някой почтен човек, веднага се опомва и казва: Извини ме, братко, напих се като магаре. С това той иска да каже, че е направил нещо, което не е съгласно с Божиите закони. Всъщност, той не се е напил като магаре, защото магарето, освен чиста вода, нищо друго не пие.
към беседата >>
В противоположност на тях
срещаш
някой груб селянин, с обгоряло лице, но благороден по душа.
Не прави ли същото и майката? По цял ден работи за децата си, да ги отхрани и отгледа. Ръцете й са черни и груби, но тя вдига и слага мотиката, а дъщерята седи на сянка в къщи с бяло лице и меки ръце, но в края на краищата, душата на майката става красива и благородна, а душата на дъщерята остава груба, необработена. Често срещате културни хора, християни, с гладки и меки лица и ръце, с благочестив вид, но външно, само по форма. Делата им не са благочестиви.
В противоположност на тях
срещаш
някой груб селянин, с обгоряло лице, но благороден по душа.
Той пийнал повече, отколкото трябва, едва се държи на краката, но, като види някой почтен човек, веднага се опомва и казва: Извини ме, братко, напих се като магаре. С това той иска да каже, че е направил нещо, което не е съгласно с Божиите закони. Всъщност, той не се е напил като магаре, защото магарето, освен чиста вода, нищо друго не пие. Думите „напил се като магаре“ означават едно от качествата на магарето – неговата откровеност. Човек става откровен и готов да говори истината, само когато се напие.
към беседата >>
85.
Като себе си
,
НБ
, София, 2.2.1919г.,
Срещате
една добра, учена мома, но лицето й обезобразено.
„Да възлюбиш Бога и ближния си.“ Това значи, да мине човек безопасно през океана или морето. Който има любов в себе си, ще избере такова време за пътуване, когато морето или океанът е тих, спокоен. Без любов няма успех. Трябва да обичаш поне един човек. Сегашните хора страдат от любов, придружена с ревност.
Срещате
една добра, учена мома, но лицето й обезобразено.
– Защо? – Обичал я някой и от ревност напръскал лицето й с витриол. Това не е любов. Ще кажете, че момата и момъкът не трябва да изневеряват на своята любов. Това е друг въпрос.
към беседата >>
86.
Противоречие в съзвучието
,
НБ
, София, 9.2.1919г.,
Среща
го един познат и му обещава, че ще го осигури, ще нареди работите му.
Двама момци се карат, защото единият е взел възлюбената на другия. Затова именно, Христос казва: „Ако дясното око те съблазнява, извади го.“ Кое е дясното око в човека? – То представя физическия свят. За да не се лъже от привидността на нещата и да ги разбира, човек трябва да познава законите на физическия свят. Който не разбира тези закони, всякога пропада.
Среща
го един познат и му обещава, че ще го осигури, ще нареди работите му.
Той вярва, но в края на краищата, остава излъган. В дома на някой добър човек влиза един непознат и се влюбва в жена му. За да прикрие чувствата си, той играе роля на благодетел, който има желание да помогне на цялото семейство. В края на краищата, добрият човек вижда, че непознатият имал користна цел, да използва жена му. Този човек имал лоши намерения, които прикривал с думата благодетел.
към беседата >>
Срещате
ли хора с извадени очи и отрязани ръце, били те учители, духовници, бащи и майки, общественици, на тях не може да разчитате.
Нека всички мъже и жени, свещеници и учители, управници и управляеми се обединят и заработят заедно за изправяне на своя народ. Новото време изключва лъжата. Никаква лъжа не се позволява. Който лъже, който престъпва Божия закон, сам определя мястото си, сам се отделя от обществото на добрите и почтени хора. Светът се нуждае от здрави хора, със светли умове и благородни сърца.
Срещате
ли хора с извадени очи и отрязани ръце, били те учители, духовници, бащи и майки, общественици, на тях не може да разчитате.
Стойте далеч от човек, на когото дясното око е извадено и дясната ръка отрязана. В бъдещата култура ще влизат хора със здраво ляво око и здрава лява ръка. Дясното им око и дясната им ръка ще бъдат заместени с нови, здрави, но те ще работят под импулса на лявото око и лявата ръка. Веднъж запитали сърцето, защо е отишло в лявата страна на гърдите. То отговорило: Избрах лявата страна, за да покажа, че нямам нищо общо с дясната ръка и дясното око на човека.
към беседата >>
87.
Ако не бях дошъл
,
НБ
, София, 2.3.1919г.,
– Как се
среща
солта в природата?
Ако жалиш за светлината, ти трябва да отидеш при нея. Само така ще растеш в добродетелите. Следователно, ако искаш да растеш и да се развиваш в добродетели, първо трябва да отидеш при Бога. Това значи, да се откажеш от всички временни връзки на земята, които спъват развитието ти. „Блажени кротките, защото те ще наследят земята.“ Кроткият е солта на земята.
– Как се
среща
солта в природата?
– В разтворено състояние, в морската вода, и като минерал – каменна сол. Тя трябва да се отдели и от морската вода, и от каменната сол и да се пречисти. Получи ли се в чисто състояние, тя представя Божествения живот, към който всички се стремят. Този живот е съчетание на любовта и на мъдростта: любовта действа на земята, а мъдростта – на небето. За да разбере, какво нещо е любовта и мъдростта, преди всичко, човек трябва да знае, може ли да се разтопи, или не може.
към беседата >>
88.
Моето иго
,
НБ
, София, 9.3.1919г.,
Срещат
гъсеници и започват да им преподават, как да хвърчат.
Сега, като се говори за кротостта, хората ще се разделят на категории: първата категория ще приеме идеята за кротостта от страх; втората категория ще я приеме от материален интерес, да спечели нещо; третата – от любов към науката, да научи нещо, да опита силата на кротостта; четвъртата – от любов към Бога, да приложи словото Му и да бъде полезен на своя ближен. Не е лошо, че съществуват талкова категории хора; важно е, в края на краищата, всички да възприемат игото на Христа, да станат кротки и смирени. Това не се постига изведнъж, но постепенно. Не можем да учим гъсениците да хвърчат, нито пеперудите да лазят. Какво правят някои хора?
Срещат
гъсеници и започват да им преподават, как да хвърчат.
Опасно е гъсеницата да хвърчи. Тя трябва да лази и да се храни с листа. Не е дошло още времето й да хвърчи и да се храни със сладкия сок на цветята. Единственото нещо, което може да се направи за гъсеницата, е като я видите на земята, да я поставите на лист, да си гризе спокойно, от никого несмущавана. Опасно е да учите пеперудата да лази.
към беседата >>
Днес
срещам
млади моми и момци, деца и възрастни, които късат цветята безмилостно и после ги хвърлят като непотребни.
Какво представлява човекът? Част от целокупното човечество. Следователно, като част, той е длъжен да иска позволение за всичко, което му е нужно, от Онзи, Който е господар на Цялото. Това изисква Христовото учение. Това изисква новата религия – религията на работата, на живота и на любовта.
Днес
срещам
млади моми и момци, деца и възрастни, които късат цветята безмилостно и после ги хвърлят като непотребни.
Това не се позволява. За човек, който къса цветята и ги хвърля, имаме лошо мнение. Както къса главичките на цветята, така може да откъсне главата и на човека. Някой къса цветята и ги подарява на близките си. И това не се позволява.
към беседата >>
89.
Детето растеше
,
НБ
, София, 30.3.1919г.,
Срещате
едно малко момиченце, бедно, гладно, с изтощено тяло, с хлътнали очи.
То е лишено от вътрешна енергия. – Как може да се помогне на това дърво? – Като се принесе в друга област, при благоприятни за него условия. Там то ще цъфне и ще следва пътя на своето развитие. Това е закон, който има отношение и в психическия живот.
Срещате
едно малко момиченце, бедно, гладно, с изтощено тяло, с хлътнали очи.
Минават хора край него, но никой не му обръща внимание. – Защо? – Не може да цъфне. Обаче, вижда го един милосърден човек и го взима под свое покровителство: храни го добре, облича го с топли, хубави дрешки, занимава се с него. В скоро време, момиченцето се поправя, разхубавява се, става весело, жизнерадостно.
към беседата >>
Двама родни братя се
срещат
на улицата: единият бил подполковник, а другият – прост войник.
Ще кажете, че религиозните само се молят. Чрез молитвата, обаче, те изпращат вода за помпите, да поливат изсъхналите градини. Когато житото узрее, плодът ще се разпредели по равно между всички, които са пращали вода на нивите чрез своите помпи. Житото се нуждае от добри мисли и чувства, които трябва да отправяме към всички ниви. Не постъпваме ли така, ние разваляме отношенията си като братя.
Двама родни братя се
срещат
на улицата: единият бил подполковник, а другият – прост войник.
Последният се приближил до брата си и започнал направо да се разговаря с него, без да му отдаде нужното уважение, като на подполковник. Той го арестувал на 24 часа строг тъмничен арест, като му казал: На улицата няма братски отношения; те съществуват само в къщи. Ти трябва да знаеш, че вън от къщи ние сме като чужденци. Братство съществува само в дома, т.е. вътре в човека, в неговите мисли и чувства, в неговия вътрешен живот и вътрешни отношения.
към беседата >>
Много хора съм
срещал
и
срещам
, но за нито един от тях не мога да кажа, че по естество е лош.
Генералът не му направил никаква забележка, но той сам изправил поведението си. И тъй, срещнеш ли човек, облечен с халат, т.е. с недостатъци, не му говори нищо, не го морализирай, но вземи го под ръка и се разходи с него. Той ще види недостатъка си и сам ще се изправи. Когато Христос ви срещне, ще ви хване под ръка, ще се разходи с вас, и вие сами ще изправите погрешките си.
Много хора съм
срещал
и
срещам
, но за нито един от тях не мога да кажа, че по естество е лош.
Обаче, има моменти в живота на човека, когато дълбоко нещо в него му препятства да върши добро. Често външните условия влияят на човека да прояви доброто. Например, беден, благочестив момък се оженил за богата, красива мома. Под влиянието на нейните родители, той изменя живота си, отказва се от Бога и слиза надолу, в гъстата материя. Той люби Бога, но богатството го заслепява и неусетно се отклонява от правия път.
към беседата >>
90.
Господ му рече
,
НБ
, София, 6.4.1919г.,
Обаче,
срещате
слепи хора без очи, които, с едно докосване до вас, проникват във вашата душа и прозират във вашия минал живот.
Който не е изгубил сърцето си, не е станал християнин. Ако не можеш да услужиш на своя ближен със сърцето си, за да почувства нещо, и с очите си, да види нещо, никакъв християнин не си. Следователно, искаш ли да си теософ, трябва да ослепееш; искаш ли да си християнин, трябва да дадеш сърцето си в жертва. Това изисква новото учение. Много от сегашните хора имат очи, но не виждат.
Обаче,
срещате
слепи хора без очи, които, с едно докосване до вас, проникват във вашата душа и прозират във вашия минал живот.
Те са по-добри ясновидци от тия, които имат очи. Опитайте се да пипнете моя минал живот и да ми кажете, какъв е бил той. Когато човек ослепее, тогава вижда добре. Който вижда близките предмети, не вижда далечните. Законът е такъв.
към беседата >>
Обаче
срещате
слепи хора без очи, които, с едно докосване до вас проникват във вашата душа и прозират във вашия минал живот.
(втори вариант)
" Казвам: „Савле, слез от коня си." На теософите казвам: „Трябва да ослепеете, за да станете истински теософи." На християните казвам: „Трябва да изгубите каменното си сърце, за да станете истински християни." Който не е изгубил сърцето си, не е станал християнин. Ако не можеш да услужиш на своя ближен със сърцето си, за да почувства нещо, и с очите си, да види нещо, никакъв християнин не си. Следователно, искаш ли да си теософ, трябва да ослепееш; искаш ли да си християнин, трябва да дадеш сърцето си в жертва. Това изисква новото учение. Много от сегашните хора имат очи, но не виждат.
Обаче
срещате
слепи хора без очи, които, с едно докосване до вас проникват във вашата душа и прозират във вашия минал живот.
Те са по-добри ясновидци от тия, които имат очи. Опитайте се да пипнете моя минал живот и да ми кажете какъв е бил той. Когато човек ослепее, тогава вижда добре. Който вижда близките предмети, не вижда далечните. Законът е такъв.
към втори вариант >>
91.
Нито тържик
,
НБ
, София, 13.4.1919г.,
Опасен е, но навсякъде го
срещаш
.
И след това говорят за дервишите. Къде няма дервиши в света? Набиеш детето си, то започва да се търкаля по земята – играе. И то е дервиш. Ще кажете, че дервишът е опасен човек.
Опасен е, но навсякъде го
срещаш
.
Това е криво разбиране. Навсякъде срещате дервиши, които се въртят и играят. Идете в едно българско село, да видите, какво хоро се върти там. На хорото се оглеждат моми и момци. Хубаво е българското хоро.
към беседата >>
Навсякъде
срещате
дервиши, които се въртят и играят.
Набиеш детето си, то започва да се търкаля по земята – играе. И то е дервиш. Ще кажете, че дервишът е опасен човек. Опасен е, но навсякъде го срещаш. Това е криво разбиране.
Навсякъде
срещате
дервиши, които се въртят и играят.
Идете в едно българско село, да видите, какво хоро се върти там. На хорото се оглеждат моми и момци. Хубаво е българското хоро. Всяка мома, която иска да се ожени, трябва да отиде на хорото. Ще кажете, че не трябва да се ходи на хоро.
към беседата >>
Опасен е, но навсякъде го
срещаш
.
(втори вариант)
И след това говорят за дервишите. Къде няма дервиши в света? Набиеш детето си, то започва да се търкаля по земята - играе. И то е дервиш. Ще кажете, че дервишът е опасен човек.
Опасен е, но навсякъде го
срещаш
.
Това е криво разбиране. Навсякъде срещате дервиши, които се въртят и играят. Идете в едно българско село, да видите какво хоро се върти там. На хорото се сглеждат моми и момци. Хубаво е българското хоро.
към втори вариант >>
Навсякъде
срещате
дервиши, които се въртят и играят.
(втори вариант)
Набиеш детето си, то започва да се търкаля по земята - играе. И то е дервиш. Ще кажете, че дервишът е опасен човек. Опасен е, но навсякъде го срещаш. Това е криво разбиране.
Навсякъде
срещате
дервиши, които се въртят и играят.
Идете в едно българско село, да видите какво хоро се върти там. На хорото се сглеждат моми и момци. Хубаво е българското хоро. Всяка мома, която иска да се ожени, трябва да отиде на хорото. Ще кажете, че не трябва да се ходи на хоро.
към втори вариант >>
92.
Това учение
,
ИБ
,
БС
, София, 17.4.1919г.,
Ако сте богат или учен и влезете в някое общество, всички ви
посрещат
добре, защото има какво да вземат.
Животинският живот е живот на постоянни мъчения, човешкият – на постоянен труд, а Божественият живот е на постоянна Любов или на блаженствата. Човешкият и Божественият принципи се сменят в душата на всеки. Например вие обичате някого – някоя ваша приятелка, давате й подаръци, каните я в къщи, приемате я добре, но един ден казвате: „Аз я намразих вече.” Как е възможно любовта да се превърне в омраза? Тази любов е човешка, любов на съображения. И днес всички домове, всички общества страдат все от такава любов.
Ако сте богат или учен и влезете в някое общество, всички ви
посрещат
добре, защото има какво да вземат.
Вземат ли ви каквото имате, показват ви вратата, през която сте влезли. Макар че толкова пъти сте влизали и излизали, все още не сте научили урока си. Когато се говори за това Учение, вие си казвате: „То няма отношение към мен.” И добрата, и лошата страна на едно учение имат отношение към вас, защото ако ти страдаш, страдаш за себе си, или ако се радваш, пак го правиш за себе си. Никой не може да влезе в твоята радост или в твоето страдание. Следователно в това отношение всеки си носи своя кръст.
към беседата >>
Вие вярвате в Христа, ходите на църква, палите свещи,
срещате
се с този-онзи и все Христа търсите.
Това са фази на човешката любов, която, от една страна, е топла, а от друга, студена. Щом влезете в животинската любов, там ще усетите жажда за отмъщение. Следователно любовта на дявола се заключава в това, че той се радва на отмъщенията. Божествената Любов хармонизира двете състояния на животинската и човешката любов, изважда соковете им и ги привежда в съгласие. Това Учение е необходимо за вашия личен живот.
Вие вярвате в Христа, ходите на църква, палите свещи,
срещате
се с този-онзи и все Христа търсите.
Казвате си: „Като умрем, ние ще видим Христа.” Че вие може и сега да умрете и пак да продължавате да живеете. Смърт е да умрем за злобата, а не да се освободим от физическото си тяло. Някои казват: „Смъртта е затвор”. Не, затвор са нашите недостатъци. Ако сте много борчлия, продават къщата ви, но пак ви държат отговорни и удържат част от заплатата ви.
към беседата >>
По-хубава пудра от Христовото учение няма, по-добра четка от това Учение не съм
срещал
.
Последният, като види, че имате едно леке, взема четката и ви изчиства, а вие му благодарите. С тази четка той ви показва погрешките. С четката вие изчиствате само праха, но ако употребите четката върху лицето си, тя не е на мястото си. Вие имате такива четки за пудрене на лицето. Не съм против пудрите, както и не съм против да измазвате къщите си, но казвам никога да не прекарвате четката по лицето си, макар пудрата да е екстра.
По-хубава пудра от Христовото учение няма, по-добра четка от това Учение не съм
срещал
.
Затова ви го препоръчвам! Следователно, когато турите Христовата пудра и Христовата четка, ще имате съвсем друг вид. Като живеете така, Христовото учение ще ви доведе в съгласие с Природата и ще можете да почерпите от нейната енергия. Като произнасяте всяка сутрин думите Отец и Син, ще придобиете голяма енергия. Излезете ли със съмнение, вие едва ще успеете да посрещнете разноските си.
към беседата >>
НАГОРЕ