Ще ви бѫде
Издателство: Урания
Отче нашъ.
Всичко въ живота е постижимо.
/Направихме упражнението за дишането/.
Това, което хората придобиватъ, е подобно на храната. Знаете какъ сте отхранвали вашитѣ малки деца. Човѣкъ трѣбва да знае какъ да възприема знанието. Като говоримъ за знание - да бѫдатъ хората учени, какво значи ученъ човѣкъ? Нѣкои мислятъ, (че) като станатъ учени, вече всичко постигатъ. Учението е спомагателно срѣдство. Човѣкъ носи условия на учението. Не че сега го придобива, той го проявява. Носи възможности вложени. Като се роди детето - изведнажъ не съзнава. Детето, като се роди, още не съзнава. Туй дете, като се роди на физическото поле, не може да се прояви. Колко време се изисква майката да работи върху детето, гледа го? Майката и бащата виждатъ детето гениално, казватъ: „Вижте очитѣ - гениално е“. Пъкъ то - каква гениалность? Възможности гениални има.
Сега, по отношение на религията, хората мислятъ, че като станатъ религиозни - човѣкъ всичко ще придобие. Не е така. Набоженъ като станешъ, мислишъ, че като е набоженъ, човѣкъ е съвършенъ. Набожниятъ човѣкъ е като една влюбена мома въ единъ момъкъ. Набожниятъ боготвори, момата мисли: „Като него нѣма други“. Щомъ се приближатъ двамата, да заживѣятъ въ една кѫща - започва да му вижда недостатъцитѣ. Най-първо вижда недостатъцитѣ, че не знае да спи (и) хърка. Спали ли сте вие въ стая, дето нѣкой хърка? Азъ имамъ само единъ примѣръ въ моитѣ научни изследвания въ България. То бѣше въ Бѣла. Единъ хотелъ имаше, имаше мѣсто само за двама души. Нѣма друго мѣсто. Дойде хотелджията и казва: „Още единъ пѫтникъ е дошълъ. Може ли да влѣзе?“ - „Може, рекохъ, що не“. Вечерьта, като се поразговорихме, той заспа. Като че десеть прасета има въ стаята, които грухтятъ. Мислѣхъ, че ще престане, чакамъ часъ, два, три - чува се на половинъ километъръ гласа му. Казахъ му да не хърка, той не слуша. Взехъ да го благославямъ, да го магнетисамъ. Като го магнетисахъ - престана всичкото хъркане. Сутриньта, като стана, казва: „Много ми е добре, много добре спахъ тази вечерь“. Азъ нищо не му казвамъ. Ако бѣше видѣлъ, ще каже: „Какво прави? Този човѣкъ ме омагьоса вече“. Ще кажете: „Да може и азъ да го направя“. Азъ не бихъ желалъ да имате този опитъ, нѣма да може да спите повече. Нѣкой пѫть, като магнетисашъ нѣкого да спи - ще започнешъ ти да хъркашъ. Сега всинца ви имате желание да изправите нѣкого въ неговитѣ погрѣшки. Знаешъ (ли), колко мѫчно е да изправишъ нѣкого въ погрѣшкитѣ му? Като го поправишъ - тѣ ще минатъ въ тебе. Погрѣшкитѣ - това сѫ помия на човѣшкия животъ. Ако искашъ да ги изправишъ - трѣбва да имашъ една трѫба да излизатъ, да ги туришъ въ огъня, да ги изнесешъ навънъ. То е опасно да ги пуснешъ надалече. Да вървятъ по каналъ, както сега имате канализация.
Сега обичате нѣкого и искате да изправите погрѣшкитѣ му. Не ви съветвамъ да се заемате съ това. Самъ да ги поправи. Първо - не ви съветвамъ да се занимавате съ погрѣшкитѣ на хората. Много деца сѫ се осакатявали, като сѫ се подигравали на нѣкой човѣкъ, който заеква. И като се подиграватъ - тѣ сами започватъ да заекватъ. Подражавашъ (на) нѣщата. Казвамъ: Намѣсто да се занимавашъ съ отрицателнитѣ нѣща - да се занимавашъ съ положителнитѣ. Ако има добро въ човѣка - подражавайте го. Но злото, ако искате да го поправяте - вие ще влѣзете въ него. Не ви съветвамъ да се занимавате съ злото. Човѣкъ, за да изправи една своя погрѣшка, трѣбва да разбира. Запримѣръ - да изправишъ една погрѣшка въ радиото, въ инсталацията на радиото - трѣбва да разбирашъ. Или да изправишъ една погрѣшка въ електричеството - пакъ трѣбва да разбирашъ. Като дойде механикътъ - разбира кѫде да тури жицата. Но онзи, който не разбира - безразлично му е. Една положителна фаза и една отрицателна фаза даватъ различни прояви. Нѣкои хора сѫ положителни. Положителни сѫ, но свѣтлина не даватъ. Положителни въ своята мисъль, но мисъльта не носи свѣтлина. Нѣкои сѫ отрицателни въ мисъльта, но мисъльта носи свѣтлина. Тогава - коя е по-добра? Отрицателната мисъль не може да носи въ себе си положителната, ако нѣма този положителенъ плюсъ. Сега може да се интересувате какъ ще стане. Какъ ставатъ работитѣ? То е външна страна. Изисква се дълго време човѣкъ да живѣе единъ благочестивъ животъ - не е така лесна работа. То е лесна работа да речешъ да живѣешъ, но трѣбва да имашъ знание. Азъ го сравнявамъ съ цигулката. Гледашъ нѣкой цигуларь съ цигулка. Знаешъ (ли), колко мѫчно е на 30 сантиметра да туришъ всичкото изкуство, да свиришъ на две струни, на три, после на четири, пъкъ да правишъ сума фокуси. Като вземешъ нѣкоя нота извънъ времето - де ще го знаешъ? Въ позициитѣ има тънки работи - малко да се мръдне, не е лесна работа. Трѣбва да е роденъ човѣкъ, като хване цигулката. Нѣкой, и да се учи 30 години, може да вземе вѣрно