Когато аз дойдох през 1969 г. в техния дом, заварих, че те още се намираха психически, физически, умствено, още във времето на Школата на Учителя. А беше изминало цели 25 години. А това означава едно ново поколение - да се родиш, и след 25 години да станеш на 25 години - цяло поколение! А те още не бяха убедени, че са влезнали в друга епоха, с други условия, при друго развитие на нещата и с друго значение. Това нещо те изобщо не можеха да схванат!
Те искаха да си живеят живота такъв, какъвто е бил по времето на Учителя. Но бяха променени условията, тя нямаха възможности. И единствено, което оставаше - да се коментират всички онези неща по време на процеса, след процеса, по време на затвора на Борис, и още още много неща. Борис Николов излиза от затвора, но той е осъден от Народния съд и той няма право да бъде назначен като началник, като ръководител. Изобщо, това нещо му е забранено. Дори е лишен от правота да гласува. Така, че тези бригади, които Борис се опитва да основава, други са били тези, които са били официалните бригадири пред властта. И накрая какво става? Аз ги заварих, ама то плачевно състояние, ама то на нищо не прилича! И когато аз реших да задействам някой неща - нищо не ставаше! Ама те са вързани отвътре и отвън.
