НАЧАЛО

Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ИЗГРЕВЪТ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

100. НЕМИРНИЦИТЕ

Борис Николов ТОМ 2
Алтернативен линк

<p class='bbc_center'><span style='color: #4b0082'><span style=''>100. НЕМИРНИЦИТЕ </span></span></p> <br /> <br /> <span style=''>Учителят след завършването на Богословското училище в гр. Свищов, отива и става начален учител в село Хотанца, Русенско. Когато отишъл там и започнал да ги учи в Школото, постепенно се почувствала една особена промяна. Децата имали навика да се клеветят едно-друго: „Господин Даскале, този ми направи това, онзи ми направи онова." Идва друг и клевети: „Този ме би, а онзи ме удари." Идва трети. И той хленчи. „Този ме спъна, а онзи ме ритна."</span><br /> <br /> <span style=''>Петър Дънов е даскал. Той мълчи. После казва на детето гдето се обърнало към него: „Ти по-добър ли си от него? Не правиш ли същото като него?" Децата вдигат рамене и мълчат. От тогава престават да се клеветят едно-друго. Клеветата изчезва от класа.</span><br /> <br /> <span style=''>Децата обичали да се бият. Биели се до ожесточение. Родовата омраза и личната неприязън на родителите им се прехвърлила върху децата. Те просто били обсебени от тези сили, с които воювали възрастните. Учителят хваща двете деца, които се бият за ушите и им казва: „Утре ще дойдете с бащите си." На следващия ден бащите водят децата. Стоят и се гледат гузно. Младият даскал се обръща към тях и им казва: „Децата ви се бият с ожесточение и могат да се осакатят. Те ще се бият до тогава, докато вие не се примирите един с друг. Помислете си, дали ще се помирявате. Ако не се помирите, лошо ви се пише. Синовете ви ще станат разбойници и накрая затвора ще ги умири. Избирайте сега. Ще ли се примирите двамата и децата да не ви се бият, или ще оставите друг да ги усмирява."</span><br /> <br /> <span style=''>Бащите Го гледат опулени. Откъде този млад даскал знае всичко това? Отиват си, но след няколко дни две жени носят по една баница в тепсия завити с бохча и казват: „Даскале, тези баници ги изпращат мъжете ни. Ние се помирихме." От следващия ден децата престават да се бият и станали приятелчета.</span><br /> <br /> <span style=''>По същия начин младият даскал е постъпил и с другите деца, които се бият. Накрая, след много, много години Учителят сподели с нас: „Никога не съм ял и не са ме черпили с толкова тави баници, колкото когато бях млад даскал в село Хотанца. Кога си тръгнах от там, селото се беше усмирило."</span> <br />


, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ