НАЧАЛО

Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ИЗГРЕВЪТ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

43. ПАНЕВРИТМИЯ КРАЙ ПЕТОТО ЕЗЕРО „МАХАБУР"

БОРИС НИКОЛОВ ТОМ 3
Алтернативен линк

<span style=''><p class='bbc_center'><span style='color: #000000'>43. ПАНЕВРИТМИЯ КРАЙ ПЕТОТО ЕЗЕРО „МАХАБУР"</span></p> <br /> Петото езеро има формата на бъбрек. То е голямо езеро и е от най-дълбоките езера. Откъм западната му страна се издига върхът Кабул, а от източната му страна обширни поляни се простират, на които ние обичахме да играем Паневритмия.<br /> <br /> Тука при езерото на западната му страна се издига скала над водата почти отвесно. На тази скала Учителят е седял, а горе над нея има полянка и е карал приятелите музиканти там да свирят. След един такъв необичаен концерт Той каза: „От тука излиза един от входовете на АГАРТА." Тази скала ние нарекохме „Замъкът". Винаги след Паневритмия идвахме пред входа на АГАР-ТА и свирехме и пеехме песните на Учителя. А след Паневритмия Учителят ни даде едно упражнение. Наредихме се на верига до самият бряг на езерото, седнахме на брега, изухме си обувките и нагазихме с краката си във водите на езерото до колена и трябваше да плиснем с двете си ръце навътре вода и да измием лицето си. Трябваше да изречем и няколко формули. Трябваше по такъв начин да влезнем в общение с обитателите на езерата. След това се изсушавахме и се обувахме. Тука сме прекарвали незабравими часове.<br /> <br /> Наоколо обикновено пасеха конете на брат Янко. Веднъж те дойдоха между нас, застанаха помежду ни като преди това се бяха наредили в права редица и ни наблюдаваха. След като свърши Паневритмията ние се скупчихме около Учителя да Му целуваме ръка и когато се огледахме видяхме, че конете са се размесили между нас. Като че ние се намирахме между конете, а не конете между нас. Учителят ги погледна, усмихна се и рече: „Тези коне са кандидати за бъдещи ученици на Братството." Да, чуден е животът, неповторим, неразгадаем.<br /> <br /> Понякога Учителят даваше упражнения според местноста, според обстановката и според духа, който създава обстановката. Веднъж Учителят нареди всички ученици да се наредят в кръг, обърнати с гръб към центъра и след това всеки трябваше да върви по посока на радиуса на кръга, независимо кой каква пречка ще срещне. Дали ще бъде камък, храст или вода. Всички тръгнахме и извървяхме доста голямо пространство. Някои дойдоха дори до езерото, но не влязоха в него. Тогава Учителят каза: „Това упражнение направихте добре. Това показва, че за в бъдеще ще имате добри условия за работа."<br /> <br /> Голямата площ на езерото „Махабур" наистина удивлява и създава страх. От западната страна се издига онази въпросна скала и от подножието на скалата тръгва пътечка, която извежда горе над скалата където има полянка. Там понякога, но много рядко отивахме с Учителя. На тази полянка Той е говорил много и е държал беседи. Аз обичах да идвам тук, защото беше място където можеш да се скриеш, никой да не те види и да прекараш спокойно целият ден. Ако можеш да влезнеш в общение със съществата, които пазят един от входовете на Агарта, ти си вече спечелил много и този ден за теб е незабравим.<br /> <br /> След Паневритмията някои се отправяха нагоре по пътеката, която водеше за шестото и седмото езеро и правеха своите излети за цял ден.<br /> <br /> „Махабур" означава: „Големият и Силният".</span> <br />


, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ