НАЧАЛО

Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

Учителя посещава Пазарджик

10.09.1901г.


<p style="text-align:center;"><span style="color:#000000;"><span style="font-size:24px;">Учителя посещава Пазарджик</span></span></p> <p style="text-align:center;"> </p> <p><span style=""><span style="color:#006400;">Около 10-15 септември, при първата си обиколка на страната, Учителя посещава Пазарджик. Обиколката, Учителя прави съвместно с Тодор Бъчваров. В коментарите към  "</span><a target="_blank" href='http://friendsoftherainbow.net/sites/default/files/Epistolarni_dialozi_II-2012-12-26.pdf' class='bbc_url' title='Външен линк' rel='nofollow external'>Епистоларни диалози - том ІІ</a><span style="color:#006400;">", бележка 55, е записано:</span></span></p> <p> </p> <p><span style="color:#000000;"><span style=""><span style="">Около 10-15 септември 1901 г. П. Дънов и Т. Бъчваров са в Пазарджик. В утринното слово от 4 януари 1942 г. и в още няколко беседи Учителя П. Дънов разказва следната случка от пребиваването им там: </span></span></span></p> <p> </p> <p><span style="color:#000000;"><span style=""><span style="">„Преди много години пътувахме с един приятел от Варна за София пеш. Спирахме се в някои градове, постоявахме по няколко дни и тръгвахме за друго място, па каквото и да бъдеше времето, щом това го решавахме веднъж. С този приятел Бъчваров бяхме в Пазарджик.Иде един евангелски проповедник и ние му казваме: „Днес ще тръгнем“. Казва: „Кажете: „Ако е казал Господ!“ „Казал, не казал, ще тръгнем“. Казва: „Ще видим дали ще тръгнете“. Бъчваров ходил из града и закъсня. Връща се – забравил да хване файтон. А гарата – на два километра далече, трябва някакво превозно средство.Проповедникът чака да види дали ще тръгнем, казва: „Не зная какво ще стане“. Казвам: „Ще идем!“. Гледам – навън един кон, вързан за една каруца. Повикахме каруцаря, качихме се на каруцата. Човекът дойде, съгласи се. Казваме му: „Каквото струва, ще ти платим“. Проповедникът – и той се качва на каруцата, тръгваме. Ето, по едно време гвоздеят под колелото на каруцата отскочил – спря. Казвам на каруцаря на десетина метра назад да се върне – не го зная как е, не мисля, ни най-малко не разсъждавам, но му казвам: „Иди назад на десетина метра и там ще намериш гвоздея“. Той тръгва, брои крачките си и намира клечката си. Стигаме на гарата. Имаме още три-четири минути, докато тръгне тренът. Качихме се. Казвам на проповедника:„Аз като ти казвах, че днес ще вървим, ти отрече, казваш: „Ако е рекъл Господ!“. Ти мислиш, че като казвам, че днес тръгваме, тръгваме, без да е рекъл Господ. Ти казваш: „Кажи: „Ако е рекъл Господ!“. Не е в казването, а в мисълта. Понеже Господ казва: „Тръгнете!“, тръгваме;като казва: „Не тръгвайте!“, не тръгваме. Като ми каже Господ:„Тръгни!“, тръгвам – и каруца ще намеря, и гвоздей ще се намери. Той разбира: „Ако е казал Господ!“. Ти мислиш за външен начин, мислиш,че си от правоверните. Вярно е, че отвън трябва да се каже, но по-напред трябва да се каже отвътре: „Ако е казал Господ!“. Щом аз работя по закона на Любовта – Господ е казал“. </span></span></span></p> <p> </p> <p><span style="color:#000000;"><span style=""><span style="">Вж. също и бел. №39.</span></span></span></p> <p> </p> <p><span style="color:#006400;"><span style=""><span style="">Бележка: подобен епизод е описан в беседата - </span></span></span></p> <p><span style=""><a target="_blank" href='http://petardanov.com/index.php/topic/4541-1943-10-22-%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BC%D0%B8-%D0%B2-%D0%BC%D1%83%D0%B7%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0/' class='bbc_url' title='Външен линк' rel='nofollow external'>Прими в музиката</a><span style="margin-left:10px;">22-ри октомври, 1943 г., Младежки Окултен Клас, София</span></span></p> <br />


, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ