Димитър Голов завършва земния си път.

8.11.1917г.

Завършва земния си път Димитър Голов, книгоиздател и последовател на Учителя (1863 г. - 8 ноември 1917 г.) Димитър Голов е известен български издател, последовател на Учителя. Като бързописец, заедно с Петко Гумнеров водят протоколите на Веригата от 1905 до 1915 г. През 1914 г. Димитър Голов привлича за стенограф на неделните беседи проф. Тодор Гълъбов, началник на Стенографското бюро при Народното събрание. Завършва земния си път на 8 ноември 1917 г. За Димитър Голов може да се прочете в: 1. <a target="_blank" href='http://beinsaduno.bg/index.php?/topic/2198-1917-11-08-%D0%B4%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%82%D1%8A%D1%80-%D0%B3%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B2-%D0%B7%D0%B0%D0%B2%D1%8A%D1%80%D1%88%D0%B2%D0%B0-%D0%B7%D0%B5%D0%BC%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D1%81%D0%B8-%D0%BF%D1%8A%D1%82/#entry3096' class='bbc_url' title=''>За Димитър Голов - бележка 122 към книгата "Епистоларни диалози, част 2"</a> 2. <a target="_blank" href='http://beinsaduno.bg/index.php?/topic/2198-1917-11-08-%D0%B4%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%82%D1%8A%D1%80-%D0%B3%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B2-%D0%B7%D0%B0%D0%B2%D1%8A%D1%80%D1%88%D0%B2%D0%B0-%D0%B7%D0%B5%D0%BC%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D1%81%D0%B8-%D0%BF%D1%8A%D1%82/#entry3097' class='bbc_url' title=''>Димитър Голов - статия от Георги Христов, вестник "Братски живот" бр.63 (1/2012 г.)</a> 3. <a target="_blank" href='http://beinsaduno.bg/index.php?/topic/2198-1917-11-08-%D0%B4%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%82%D1%8A%D1%80-%D0%B3%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B2-%D0%B7%D0%B0%D0%B2%D1%8A%D1%80%D1%88%D0%B2%D0%B0-%D0%B7%D0%B5%D0%BC%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D1%81%D0%B8-%D0%BF%D1%8A%D1%82/#entry3699' class='bbc_url' title=''>Димитър Голов</a>, Списание "Сила и Живот", Брой 1-2 - 1995 г. Прикачени миниатюри <a target="_blank" class='resized_img' rel='lightbox[3095]' id='ipb-attach-url-81-0-98570600-1496931758' href="http://beinsaduno.bg/uploads/monthly_01_2017/post-3-0-92461900-1484411184.jpg" title="Dimitar_Golov.jpg - Размер: 27,38K"><img itemprop="image" src="http://beinsaduno.bg/uploads/monthly_01_2017/post-3-0-92461900-1484411184.jpg" id='ipb-attach-img-81-0-98570600-1496931758' style='width:347;height:480' class='attach' width="347" height="480" alt="Dimitar_Golov.jpg" /></a> ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА (Епистоларни диалози - част 2) Бележка 122 122 Димитър Голов е роден в Котел през 1863 г., напуска този свят в София на 8.11.1917 г. Баща му Пенко е един от богатите овчари в Котел. Той е известен сред съгражданите си още и, че зиме и лете ходел с разкопчана риза. Оттам произлиза и прякорът му – Голата и фамилията Голов. Малкият Димитър завършва основното си образование в Котел, а после в Одрин продължава образованието си във френски католически колеж. Впоследствие е изпратен в Рим да следва католическо богословие в Римската духовна академия. След като приключва следването си отива в Париж, където го ръкополагат за свещеник и го изпращат като мисионер в северноафриканските колонии на Франция. Тази длъжност не му е присърце. Много скоро той се отказва от свещеническия сан и заминава за Солун, където става учител в българската мъжка гимназия. Там се сближава с учителите Трайчо Китанчев и Евгений Рилски, които остават негови добри приятели до края на живота му. Д. Голов се жени за Сузана, с която имат пет деца – Аглика Ковачева-Маджарова (1892), Мария Тошкова (1894), Драган (1895), Богомил (1896) и Ружа Игнатиева (1907). След като решава да се отдаде на издателска дейност, той се установява в София. Домът му е на ул. „Цар Асен“ №25 –едноетажна къща с малко стаи. Голов е един от първите софийски книгоиздатели и книжари, започвайки своята дейност още през 90-те години на ХІХ в. На всички по-стари софиянци са известни книжарниците на Евангелисткото дружество – тази на Димитър Голов и на Христо Олчев. Писателят Васил Н. Узунов дава кратка характеристика за Д. Голов в своята книга „Това бяхме“, в главата „Малкият клуб“: „Той беше изящен в пълния смисъл на думата. Макар надминал 55 години, беше още млад и хубав. Елегантен и с маниери – у него всичко фино. Знаеше да говори и пише италиански, френски, руски, гръцки, турски и арабски. От всички тия езици той знаеше наизуст избрани поетически късове, които с часове декламираше. С дълбоки философски схващания, с богат език, с хубава дикция, духовит, находчив, надарен с тънък хумор, той беше много интересен. Гостолюбив като истински българин, той привличаше хората, както аромат пчелите. Живееше с гости било в дома му, било в книжарницата. Всяка книга, която издаваше, предварително прочиташе, обсъждаше и одобряваше. Той не гледаше каприза на четеца, не плащаше данък на сензацията. Стига да хареса една книга,беше в състояние да я пласира.“ Освен като ученик на Учителя П. Дънов, приемник на идеите му и радетел за делото на Всемирното Бяло Братство, Д. Голов ще остане в паметта на поколенията и като просветител и духовен деятел. Той издава учебници за всички видове училища, а също така философска, юридическа, историческа, богословска и художествена литература. Той е един от първите издатели на окултна литература у нас: „Принципи на френологията“, „Човешката аура“, Потайната религиозна философия на Индия“, „Мисълта – творец на характера“, „Човек – творец на съдбата си“, „Между два свята“, „Вегетарианска готварска книга“,„Нова наука за лекуване“ и др. В периода 1899-1905 Голов издава голямото за времето си литературно списание „Летописи“ с главен редактор Константин Величков. Там публикуват имена като самият К.Величков Ив. Вазов, Михалаки Георгиев, Антон Страшимиров, Цанко Церковски, Марко Балабанов Н. Доспевски, Г. Данаилов и др. Това са едни от най-изтъкнатите за времето си писатели и общественици. Книжарницата на Д. Голов е своеобразен „Малък клуб“, както са я наричали онези, които отивали там, за да беседват на духовни и философски или културно-политически теми. Тя става и център на първите последователи на Учението, които отиват там не само да си набавят книги, но и да побеседват с приятели на духовни теми. Д.Голов, заедно с П. Гумнеров са бързописци и те стенографират част от първите сказки на Учителя П. Дънов, както и словото от годишните срещи на Веригата – съборите от 1905 до 1915 г. През 1914 Д. Голов привлича за стенограф на неделните беседи проф. Тодор Гълъбов,началник на Стенографското бюро при Народното събрание. Така излизат първите серии на „Сила и живот“, които по инициатива на Д.Голов се отпечатват в Царската придворна печатница. Той поема също литографирането на Антиминса и Пентаграма (1911), както и отпечатването на „Завета на цветните лъчи“ през 1912 г. Голов пътува често из страната във връзка с издателската си работа. Всяко пътуване той използва за срещи и разпространение на Учението. На него Учителя П. Дънов възлага много поръчения за провинцията, тъй като той е не само жива връзка с братята и сестрите,но и води обширна кореспонденция както с тях, така и с нови хора,интересуващи се от окултна литература. Множество последователи намират Учението чрез него. На Димитровден, имения му ден 8.11.1917 г. Д. Голов има много гости, измежду които ген. В. Диков, ген. Г. Вазов и др. близки. След като изпраща и последния си гост, той издъхва с диагноза „ангина пекторис“ (стенокардия). Свещениците не искат да го опеят заради това, че го смятат за сектант, но владиците ги заставят. Голов е обичан, уважаван и ценен от много хора. През този период Учителя П.Дънов е интерниран във Варна, където получава писмо с тъжната вест.Отговорът му е запазен и в него той пише: „Използваха отсъствието ми и го грабнаха.“ <a target="_blank" href='http://petardanov.com/index.php/topic/20174-%D0%BE%D0%B1%D1%8F%D1%81%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%B8-%D0%B1%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%B6%D0%BA%D0%B8-%D0%BA%D1%8A%D0%BC-%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B0-10/' class='bbc_url' title='Външен линк' rel='nofollow external'>ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 10</a> <a target="_blank" href='http://petardanov.com/index.php/topic/20175-%D0%BE%D0%B1%D1%8F%D1%81%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%B8-%D0%B1%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%B6%D0%BA%D0%B8-%D0%BA%D1%8A%D0%BC-%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B0-11/' class='bbc_url' title='Външен линк' rel='nofollow external'>ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 11</a> Епистоларни диалози - част ІІ (1901–1917) Димитър Голов Георги Христов Димитър Голов е роден в Котел през 1863 г., напуска този свят в София на 8.11.1917 г. Баща му Пенко е един от богатите овчари в Котел. Той е известен сред съгражданите си още и, че зиме и лете ходел с разкопчана риза. Оттам произлиза и прякорът му – Голата и фамилията Голов. Бащата, макар и необразован, уважавал начетените хора, затова, след като малкият Димитър завършва основното си образование в Котел, го изпраща в Одрин да продължи образованието си във френски католически колеж. Там младият Голов много скоро се отличава като прилежен и добър ученик. Впоследствие е изпратен в Рим да следва католическо богословие в Римската духовна академия. След като приключва следването си отива в Париж, където го ръкополагат за свещеник и го изпращат като мисионер в северноафриканските колонии на Франция. Тази длъжност не му е присърце. Много скоро той се отказва от свещеническия сан и заминава за Солун, където става учител в българската мъжка гимназия. Там се сближава с учителите Трайчо Китанчев и Евгений Рилски, които остават негови добри приятели до края на живота му. По-късно Д. Голов издава съчиненията на Китанчев. Негов ученик в Мъжката гимназия е Борис Сарафов. (1) Д. Голов се жени за Сузана, с която имат пет деца – Аглика Ковачева-Маджарова (1892), Мария Тошкова (1894), Драган (1895), Богомил (1896) и Ружа Игнатиева (1907). След като решава да се отдаде на издателска дейност, той се установява в София. Домът му е на ул. „Цар Асен“ №25 – едноетажна къща с малко стаи. Голов е един от първите софийски книгоиздатели и книжари, започвайки своята дейност още през 90-те години на ХIХ в. На всички по-стари софиянци са известни книжарниците на Евангелисткото дружество – тази на Димитър Голов и на Христо Олчев. Писателят Васил Узунов дава кратка характеристика за Д. Голов в своята книга „Това бяхме“, в главата „Малкият клуб“: „Той беше изящен в пълния смисъл на думата. Макар надминал 55 години, беше още млад и хубав. Елегантен и с маниери – у него всичко фино; скъпи пръстени кичеха пръстите му; връзката на врата му – разкошна; ланецът на часовника му – златен, особена изработка; дрехите му от най-скъпата материя, а цветът – подходящ на лицето и косата му, винаги от най-добри майстори ушити; портфейлът му – от крокодилска кожа. Голов бе добил своето образование в Италия. На младини скитал много. Знаеше да говори и пише италиански, френски, руски, гръцки, турски и арабски. От всички тия езици той знаеше наизуст избрани поетически късове, които с часове декламираше. С дълбоки философски схващания, с богат език, с хубава дикция, духовит, находчив, надарен с тънък хумор, той беше много интересен. Гостолюбив като истински българин, той привличаше хората, както аромат пчелите. Живееше с гости било в дома му, било в книжарницата. Всяка книга, която издаваше, предварително прочиташе, обсъждаше и одобряваше. Той не гледаше каприза на четеца, не плащаше данък на сензацията. Стига да хареса една книга, беше в състояние да я пласира.“ (2) Освен като ученик на Учителя П. Дънов, приемник на идеите му и радетел за делото на Всемирното Бяло Братство, Д. Голов ще остане в паметта на поколенията и като просветител и духовен деятел. Той издава учебници за всички видове училища, а също така философска, юридичаска, историческа, богословска и художествена литература. Той е един от първите издатели на окултна литература у нас: „Принципи на френологията“, „Човешката аура“, Потайната религиозна философия на Индия“, „Мисълта – творец на характера“, „Човек – творец на съдбата си“, „Между два свята“, „Вегетарианска готварска книга“, „Нова наука за лекуване“ и др. В периода 1899-1905 Голов издава голямото за времето си литературно списание „Летописи“ с главен редактор Константин Величков. Там публикуват имена като самият К. Величков Ив. Вазов, Михалаки Георгиев, Антон Страшимиров, Цанко Церковски, Марко Балабанов Н. Доспевски, Г. Данаилов и др. Това са едни от най-изтъкнатите за времето си писатели и общественици. Книжарницата на Д. Голов е своеобразен „Малък клуб“, както са я наричали онези, които отивали там, за да беседват на духовни и философски или културно-политически теми. Тя става и център на първите последователи на Учението, които отиват там не само да си набавят книги, но и да побеседват с приятели на духовни теми. Учителя разказва една случка от тази книжарница: „Тук имаше един евангелист, който беше слуга в книжарницата на нашия приятел Голов. Умен човек беше. Той беше секретар, касиер, цели.... години, пушел тютюн. Казва: „Исках да се освободя, какви ли молитви не четох, какви ли стихове не четох… Казах си: Няма да пушиш, но въпреки това пушех. Един ден си казах: Господи, намери един начин да се освободя от този тютюн. Хвана ме магарешката кашлица и три месеца ме държа. По този начин ме отвикна да пуша.“ (3) В началото когато в София Учителя П. Дънов започва да държи кратки беседи в неделен ден върху стихове от Библията, слушателите са четирима: Д. Голов, Т. Бъчваров, Петко и Гина Гумнерови. Впоследствие се присъединява и Михалаки Георгиев. На една съхранена бележка от неделя 7 октомври 1907 г. Учителя П. Дънов казва: „Занапред нашите събрания ще подкачаме с Добрата молитва, а ще свършваме с Господнята молитва. Тази дата може да се приеме и като своеобразно начало на неделните беседи, които са гръбнака на Учението. Постепенно от година на година слушателите в дома на „Опълченска № 66 се увеличават толкова, че се налагало да се отварят прозорците за тези, които са на двора. След 1913 г. последователите толкова нарастват, че дворът вече не ги побира и се налага да се наемат салони и клубове, като клуба на радикалите, клуба на журналистите, Немския клуб „Турферайн“, докато през 1922 г. не се изгражда салон на ул. „Оборище“ №24, където Учителя П. Дънов открива и Школата. През 1927 г. след изграждането на по-голям салон на „Изгрева“ всички се преместват там. Д. Голов, заедно с П. Гумнеров са бързописци и те стенографират част от първите сказки на Учителя П. Дънов, както и словото от годишните срещи на Веригата – съборите от 1905 до 1915 г. През 1914 г. Голов привлича за стенограф на неделните беседи проф. Гълъбов, началник на Стенографското бюро при Народното събрание. Така излизат първите серии на „Сила и живот“, които по инициатива на Д. Голов се отпечатват в Царската придворна печатница. Той поема също литографирането на Антиминса и Пентаграма, както и отпечатването на „Завета на цветните лъчи“ през 1912 г. Голов пътува често из страната във връзка с издателската си работа. Всяко пътуване той използва за срещи и разпространение на Учението. На него Учителя П. Дънов възлага много поръчения за провинцията, тъй като той е не само жива връзка с братята и сестрите, но и води обширна кореспонденция както с тях, така и с нови хора, интересуващи се от окултна литература. Множество последователи намират Учението чрез него. Синът на Голов споделя пред Никола Нанков, как баща му си заминава от този свят. На Димитровден, имения му ден 8.11.1917 г. Д. Голов има много гости, измежду които ген. В. Диков, ген. Г. Вазов и др. близки. Той е разположен и щастлив сред гостите. Вечерята приключва добре с вегетарианско меню, тъй като Голов е вегетарианец и въздържател от алкохол. Изпраща и последните си гости и при входа на дома си се обръща към жена си: „Сузано, виж колко много ни обича Господ, колко много гости имахме и колко бяхме щастливи всички събрани заедно с децата ни! Пък и Богомил го пуснаха от Военното училище, за да е при нас тази вечер. Аглика и Марийка и те са при нас.“ След това дава на сина си няколко банкноти с думите :“Пиши, да не се тревожи майка ти!“ Става от масата, взел си библията и се отправя към спалнята си, тъй като винаги четял от нея. Тогава изведнъж се хваща за сърцето и се обърнал към дъщеря си с думите: „Миче, дай ми чаша вода, за да взема лекарството си.“ И след тези думи издъхва. Той боледувал от ангина пекторис (стенокардия). Свещениците не искали да го опеят заради това, че го смятат за сектант, но владиците ги заставят. Голов е обичан, уважаван и ценен от много хора. Така голяма погребална процесия преминава по ул. „Витошка“ за опелото в църквата „Св. Седмочисленици“. През този период Учителя П. Дънов е интерниран във Варна, където получава писмо с тъжната вест. Отговорът е запазен, в него той пише: „Използваха отсъствието ми и го грабнаха.“ (4) Ето какво казва в свои беседи и лекции Учителя П. Дънов за него: „Един мой добър приятел, Голов, намислил да ме посети и турил в Библията 10 хиляди лева като подарък. Но умира човекът и след много години ми донесоха тая Библия, но срокът на банкнотите беше изтекъл вече. Това беше 1917 година, когато бях във Варна. Отварям Библията и намирам в нея 10 хиляди лева, но с изтекъл срок. Голов е от посветените. Дядо П. Тихчев и Пеньо Киров – също. Посветените са на степени от 1, 2, 3, 4, 5 степен. Те живеят в свят на светлината.“ (5, 6) Т. Стоименов разказва интересна случка с Д. Голов при последния сеанс на д-р Миркович: „През 1905 г. Учителят предупреди д-р Миркович, че ще си заминава. Книжарят Голов, който беше шегаджия, рече: „Като си отиваш, подари ми златната антика, която носиш на часовника си!“ Д-р Миркович я свали от часовника си и му я даде.“ (7) Като научил, че Учителят предсказал кога ще си замине д-р Миркович, брат Захариев помолил и него да предупреди, когато наближи времето за смъртта му. Но Учителят му отказал. След време при някакви обстоятелства Захариев загубил зрението си и около 30 години бил сляп. Когато през 1944 г. Учителят си замина, брат Захариев си помислил, че сега вече няма кой да му каже кога ще дойде времето за смъртта му. Няколко години след заминаването на Учителя през един септемврийски ден брат Захариев го видял пред себе си и чул, че той му казва: „Ти нали искаше да знаеш, когато наближи времето за твоето заминаване за другия свят. Ето, времето е дошло, приготви се.“ Братът поканил приятели на обяд и им съобщил, че вече ще напуща Земята, че Учителят се явил и го предупредил. Учителят му казал и това, че оставя при него брат Голов и брат Пеню Киров, които ще го преведат през тъмната зона. На обеда брат Захариев пожелал да замине в началото на октомври, та неговите близки да вземат цялата му пенсия за тримесечието, както тогава изплащали. Това желание на брата било изпълнено и той си заминал в началото на октомври. (8) Учителя разказва един случай с Д. Голов от ранните години на Братството: „Поканиха ме на едно място, където щяха да правят сеанс. Все учени хора бяха. Казаха ми: „Елате да видите как правим сеанс.“ Дойде един българин и влезе в една от жените; той беше неин брат и им каза разни неща за отвъдното, но после не искаше да си ходи. Сестра му почна да удря по масата, Голов духаше, но духът не излизаше от тялото. Стана полунощ, щяха да се компрометират и да кажат хората, че правили сеанс и че една от тях се е умопобъркала. Казах: „Коленичете всички! Турете я в средата и ще четете полека Отче наш!“ Щом изчетоха Отче наш, тя се събуди и попита: „Какво стана с мен?“ А другият й брат, който досега не вярваше, като видя всичко това, повярва.“ (9) Ето и разказа на една сестра за същата случка: „Учителят беше дошъл в Търново да гостува на г-жа Казакова, моя бивша учителка от гимназията. Тя покани мен и съпруга ми, семейство майор Недялкови, семейство д-р Лечеви, семейство Дойнови и някои госпожици да присъстваме на спиритичен сеанс, който господата Бъчваров и Голов ще проведат в нейния дом в присъствието на Учителя. Насядахме всички около една маса в кръг, заловени за ръце и очаквахме да се появи материализиран някой дух. Учителят стоеше настрана. После дойде и той, хвана се между мене и госпожица Милка Досева, но след минута ни пусна, като каза тихо, почти на себе си: „Нищо няма да стане.“ Ние продължихме. Другарката на д-р Лечев се прояви като медиум и ръката и? започна да се удря върху масата. Свали всички предмети от нея и започна да пише на един лист: „Баща ти, баща ти!“ Ръката и? продължи да удря, без да може да я спре някой. Тогава Учителят приближи и каза строго: „По-тихо, по-тихо, защото ще заповядам горе да те арестуват!“ Ръката спря веднага. Така и не разбрахме това и се чудехме кого ще арестуват, като никого не видяхме.“ (10) Друг случай с духове разказва Учителя: „Правят в Сливен един сеанс. Един наш приятел, Димитър Голов, прави сеанса. Явява се един дух, и Голов го пита духа: „Ти знаеш ли кой съм?“ Духът му казва: „Ти си Стоян Станчев.“ „Аз съм Димитър Голов.“ ¬“Ти не си никакъв Димитър Голов, ти си Стоян Станчев. Ти си Станчев, понеже стоиш до медиума. Ти си Стоян, понеже стана причина той да заговори и аз да дойда, затова си Стоян Станчев.“ Значи, говори му по дух. Заминалите желаят да не ги забравяме, да мислим за тях. Като мислим за тях, те се радват. И никога не искат да си спомняме за техните прегрешения. Някои заминали души са толкова напреднали, че могат да си създадат веднага едно тяло; после никак няма да подозираш, че той е от другия свят. Някой път заминалият ще намери някой жив човек на Земята, чийто трептения са близки до неговите, и ще ти се проявява чрез него: ти току-що се запознаваш, а той вече ти се усмихва някак особено и познато. Във Варна говорих с две млади слугини, а чрез тях се проявиха заминалите Голов и Дуков. Ако някой си замине десет години по-рано, то десет години ще остане тук, за да си довърши работата, защото на човека му трябва опитност, материал. Духовният свят е една широка област, дето трябват материали. Тези хора, които биват убити, остават на Земята и ако не са напреднали, подбуждат другите да отмъщават за тях.“ (11,12) В една беседа Учителя споменава друга случка с Голов: „Разправяше ми един наш приятел, Голов, книжар беше, миролюбив човек. Казва: „Един ден гледам събрали се на едно голямо протестно събрание в София, тръгнах и аз. По едно време цялата тълпа се разбунтува. Дойдоха стражари да утешават, но хората от тълпата взеха камъни да хвърлят към стражарите. Аз се увлякох, взех един камък да ударя и аз един стражар, и като хвърлих, ударих главата на един стар човек, който демонстрираше с всички. Казах си: „Тази работа не е за мене.“ Като ще хвърляш камък да удариш стражарите, то не са един, не са двама, те са много стражари.“ (13) Какво е мнението на Димитър Голов за Учителя можем да прочетем от неговите показания цитирани в сп. „Духовна култура“. Разпитаният Д. Голов, казва: „Личността на г. П. Дънов ми е позната от много години. Той е човек с висше образование, а специално се занимава с френология, философия и теология. От много години покрай своите френологически изучавания държи и известни беседи с чисто религиозно съдържание, които се посещават от широка публика: учители, офицери, чиновници, търговци и др., между които има хора с голямо обществено положение. В беседите на г. Дънов досега не съм намерил или чул нещо противохристянско или да противоречи на православната църква. Тълкува св. Писание в неговия истински смисъл, според моето разбиране, което никакъв разкол или ерес не би внесло в православната църква. Относително излизането на някои негови слушатели вън от града, то е следствие на неговите наставления, че който иска да бъде здрав през годината, през м. май да става рано и да прави разходка. Друго по тоя въпрос няма що да кажа, освен че събранията стават публично и са достъпни на всеки, който би желал да отиде.“ Подпис: Д. Голов, София, 11.VI.1917 г. Показанията написал сам. (14) През годините се случва така, че Никола Нанков, който събира материали за история на Братството се свързва със сина на Димитър Голов. Той поисква да прибере всички протоколи от първите събори и други останали документи за съхранение. Синът обещава и му казва след колко дни да го посети, за да му ги предаде. Така в уречения ден и час, Нанков чука на вратата, никой не отваря, натиска дръжката на вратата, тя се отваря, влиза вътре и намира сина на Голов починал. За него на масата бил приготвен един пакет с всички документи... (15) Нека си спомним за Д. Голов с благодарност и отправим към душата му една светла мисъл, защото малцина са работили така ревностно и са допринесли толкова много за Учителя през онези години, когато се поставят основите на Новото учение. Георги Христов Използвана литература: 1. Бръзицев, Хр. Български книгоиздатели. (Очерци]. София, Бълг. писател, 1976. 127 с. 2. Узунов, Васил Николов. Това бяхме. Роман из световната война. София, 1936. 256 с. 3. Дънов, П. Призоваха Исуса, НБ, 23.06.1935 г. 4. Нанков, Н. Перуил и Ерифили. София, Алфа Дар, 2011. 100 с. 5. Дънов, П. Изпитьт на Любовта, УС, 18.06.1939 г. 6. Дънов, П. Аз ви избрах, ИБ, 27.06.1920 г. 7. „Изгревьт на Бялото Братство пее и свири, учи и живее“ Състав. Вергилий Кръстев. Т. XVII. София, библ. Житен клас, стр. 634 8. Пашов, В. Необикновеният живот на Учителя Петър Дънов. София, НК5Ф, 1992. 128 с. 9. Боев, Б. Акордиране на човешката душа, т. I, Разкрити и неразкрити планове. София, 1999. 10. Пашов, В. Необикновеният живот на Учителя Петър Дънов. София, ИК50, 1992. 128 с. 11. Дънов, П. Проявление НБ, 24.01.1943 г. 12. Боев, Б. Акордиране на човешката душа, т. I, имаме дом неръкотворен, София, 1999. 13. Дънов, П. Факти, закони, прнципи, 00К 3.03.1943 14. Списание „Духовна култура“, кн. 11-12 от януари 19 22 г., с. 38 15. „Изгревът на Бялото Братство пее и свири, учи и живее“ Състав. Вергилий Кръстев. т. II. София, библ. Житен клас, 1995 _________________ <a target="_blank" href='http://petardanov.info/Knigi/Vestnik_Bratski_Jivot/br_jivotb_63.pdf' class='bbc_url' title='Външен линк' rel='nofollow external'>Вестник Братски живот бр.63</a> ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ <img class='bbc_img' src="http://petardanov.com/Sila_i_jivot/Sila_i_Jivot_1992_2/Sila_i_Jivot_1992_2_files/Sila_i_Jivot_1992_2-5.jpg" alt="Sila_i_Jivot_1992_2-5.jpg"> В Първото действие на Мировата драма през сцената минават различни индивидуалности. Някои от тях са лишени от постоянното физическо присъствие на Учителя. Други остават неотстъпно до него до края на Пиесата. Но те всички, вече действащи на сцената са здраво свързани с Учителя, и тяхната връзка е осъзната. Тя е като една верига, обединила ги за своя живот, посветен на Цялото. <img class='bbc_img' src="http://petardanov.com/Sila_i_jivot/Sila_i_Jivot_1992_2/Sila_i_Jivot_1992_2_files/Sila_i_Jivot_1992_2-5.jpg" alt="Sila_i_Jivot_1992_2-5.jpg"> ДИМИТЪР ГОЛОВ 1863 - 1917 Роден е в Котел. Получил основно образование в родния си град и завършил френски колеж в Одрин. За доброто му поведение и ученолюбие е изпратен да следва католическо богословие в Рим. Веднага след ръкополагането му за свещеник заминал като мисионер в Африка. След време свалил свещеническите дрехи и станал учител в Солунската българска мъжка гимназия. Скоро след това се установил в София, отворил книжарница и избрал професията издател. Димитър Голов издавал учебници за всички видове училища, също юридическа, философска, историческа, богословска и художествена литература. Той бил първият книгоиздател, започнал да издава окултна литература у нас. В същото време бил разпространител на издаваното в Сливен от д-р Миркович списание “виделина”, на преводите правени от с. Анастасия д-р Желязкова във Варна, на първото издание на романа “Безсмъртна любов”, а така също и на преводите на Камий Фламарион. От 1899 до 1905 Димитър Голов е стопанин на известното списание “Летописи”, с директор Константин Величков и сътрудници - И.Вазов, Марко Балабанов, Михалаки Георгиев, Антон Страшимиров, Цанко Церковски, и др. В това списание той е привлякъл най- изтъкнатите на времето писатели и общественици. Това означава, че е бил ценен и уважаван от елита на тогавашното софийско общество. Книжарницата на Голов не е била обикновена книжарница, а един малък клуб, в който всеки е можел да побеседва с него на духовни или чисто философски теми. Там, именно, си устройвали редовни срещи първите ученици на Учителя. Неговата книжарница станала една необходимост за тях. Централната личност, разбира се е бил Дим. Голов. В този малък клуб не е имало карти и табла, шах, билярд за игра и за убиване на времето, както в другите клубове. Освен от учениците, той е бил посещаван и от хора с широки идеи, писатели, учени и политици. В клуба се отбивали и всички идващи от провинцията ученици на Учителя, за да си набавят литература и побеседват с Голов на духовни теми. Димитър Голов много често е пътува из страната по издателската си работа. Всяко свое пътуване той е използвал за срещи и разпространение на учението на Учителя. Сам Учителя му е възлагал много поръчения за провинцията. Той е бил не само жива връзка между братята и сестрите при излизането си из провинцията, но е водил обширна кореспонденция с тях, както и с нови хора, заинтересували се от окултната литература. Димитър Голов има голяма заслуга за това да се стенографират беседите на Учителя, с цел да се съхранят. Той, именно, е привлякъл за стенограф професор Гълъбов, който е записал неделните беседи "Сила и Живот”. По инициатива на Дим. Голов беседите на Учителя започват да се отпечатват в Придворната печатница. Негова много съществена инициатива е и отпечатването на Антиминса, и на Пентаграма. И пак под негово ръководство става отпечатването на “Завет на цветните лъчи на светлината”. Ето как е описал личността на Голов писателят Васил Узунов: “Голов беше изящен в пълния смисъл на думата. Макар надминал 55 години, бе още млад и хубав. Елегантен и с маниери - у него всичко бе фино: скъпи пръстени кичеха пръстите му, връзката на врата му разкошна, ланеца на часовника му златен - особена изработка, дрехите му от най-скъпа материя, в цвят подходящ на лицето и косата му, винаги от най-добри майстори шити, портфелът му от крокодилска кожа. Голов бе добил своето образование в Италия. На младини скитал много. Знаеше да говори и пише италиански, френски, руски, гръцки, турски и арабски. От всички тия езици той знаеше наизуст поетически късове, които с часове декламираше. С дълбоки философски схващания, с богат език, с хубава дикция, духовит, находчив, надарен с тънък хумор - той беше много интересен. Гостолюбив като истински българин, той привличаше хората, като цветния аромат - пчелите. Живееше обикновено с гости, било дома, или в книжарницата. Всяка книга, която издаваше, предварително прочиташе, обсъждаше и одобряваше. Той не гледаше каприза на четеца, не плащаше данък на сензацията. Стига да хареса една книга, беше в състояние да я пласира. С рядко красноречие умееше да проповядва нейното съдържание.” <img class='bbc_img' src="http://petardanov.com/Sila_i_jivot/Sila_i_Jivot_1995_1/Sila_i_Jivot_1995_11.jpg" alt="Sila_i_Jivot_1995_11.jpg"> Факсимиле от учебник издаден от Димитър Голов Като издател Голов става причина да се появят следните книги: “Принципите на френологията”, “Човешката аура”, “Потайната религиозна философия на Индия”, “Мисълта - творец на характера”, “Човек - творец на съдбата си”, “Между два свята", “Вегетарианска готварска книга”, “Нова наука за лекуване” и още много други. Кога е станала първата среща на Дим. Голов с Учителя не е известно. През 1904 г. е отседнал в дома му. След 1907 г.при всяко идване в София Учителя е държал кратки беседи върху стихове от Евангелието и Библията. Отсядал е в дома на П. Гумнеров, с когото го е запознал Д. Голов. На тези беседи са присъствали в началото само четири души: Дим. Голов,Т. Бъчваров,П. Гумнеров и жена му – Гина Гумнерова. По-късно кръгът се разширява. Димитър Голов е водил записки по време на тези беседи. Ето какво си е записал той ведно от своите тефтерчета: “На едно събрание през октомври 1910 г. Водено от г-н П. Дънов, в присъствието на Петко Гумнеров и Гина Гумнерова, Димитър Голов, Иван Тачев, Cт. Димитров и Михалаки Георгиев се дадоха следните уроци. Идването на Христа е дошло. Христос е дошъл. Той е дошъл, само че не се явява, както църквата Го очаква, а съвсем по друг начин. Христовото идване датира от 1914 година. В 1914 година кармата на евреите вече се привършва и оттогава нататък ще започне едно малко съживяване. Настоящият порядък трябва да се разсипе и силите, които действат, да се разложат. Христос трябва да се въдвори, за да дойдат добрите хора, за да се развиват. Прочетете последната глава от Данаила. Този Михаил, за когото се говори тук, е военачалник Христов. Той е сега, който действа между църквите, които, като не могат да се съгласуват, залавят се една срещу друга. Лошите хора трябва или да се обърнат към Бога, или да се унищожат. Сега няма вече никакво отлагане. Никакъв закон не ще може да противодейства на идването на Христа.Христос ще дойде да уреди работите и справедливостта ще стане основен камък. На всеки человек трябва да се даде правото и обществото да се измени. Веднъж за всякога лицемерието и кражбите трябва да престанат, защото един човек лъгал ли те е много, и сега ще те излъже. А пък, който праведник съжалява едного грешника, Господ ще му каже да си размени мястото с него. Трябва да се накаже светът и на всекиго предстои да се даде това, което заслужава. Понеже вие сте в единадесетия час, то на вас се приказва; на другите не бива да се говори. На земята има всичките условия за един добър живот, но по причина на нашата вина, не се дават на всекиго условията. Досега добрите слугуваха на злите, а отсега нататък, ще се обърне наопаки: злите ще слугуват на добрите. Времената, в които живеете, си вървят нормално, по естествен ред. Господ е започнал да чисти света, но това го знаят само умните хора. Сегашните министри, владици, попове, ако крадат, не само те, но и родът им ще изчезне, помен няма да остане. Трябва да се разбере, че има ред и порядък в света. Сега архангел Михаил е военачалник, той е, който се състезава на земята с лошите духове, които ще разпръсне, ще разсипе и ще обърне мислите им против тях. Всичките светии ще дойдат на земята, но чакат благоприятни условия, и тия условия Христос ще ги подготви, за да дойдат. Тези добри человеци ще дойдат за еволюция, а не че ще им бъде по-добре. Вие сте при вратата на една епоха, в която настава чистене. Който е прав, той ще слугува най-много. Няма вече да има тази алчност, щото всеки да иска да те измами. Толкоз години сте чакали и сега сте на вратата, няма причини за пъшкане. Добрите хора няма защо да плачат, а като гледате как Господ пердаши, радвайте се, защото това е благословение. Щом се изпъдят всички лоши духове от хората, светът ще се оправи. Вие, които сте в единадесетия час, които срещнете трябва да ги отпратите, за да вървят в пътя на истината. А за останалите, като дойдат страданията, ще ги научат. За България можеха да дойдат много нещастия, но ги предотвърнахме, и занапред, ако българите върват добре, по-добре ще им се съдейства. Но ако грешат, кармата е назряла и може да последва най-лошо за тях. Вие искате да слугувате и питате каква е волята Божия. Тя е много ясна: ами че може ли ръката да изпълни волята ти? Тя само ако е саката, не може да изпълни волята ти. Опасността, от която трябва да се боите, е, че вие се концентрирате просто в себе си и по този начин се хипнотизирате, а от това трябва да избягвате, защото с хипнотизма като средство дяволът си е служил в миналото. Докато не си уредим сметките с Господа, винаги ще бъдем в страдания. Щом обаче ги уредим, ще ни бъде добре. Слугуването на Бога започвайте с молитва и чистене вътре в себе си. Светът ще се пречисти, щом кармата на хората се пречисти, и тогава самата земя ще се пречисти в климатическо отношение. Архангел Михаил е, който сега работи за въдворяване волята Божия на земята, мнозина има вече вързани, каквото например стана в Португалия, и което ще последва и в Испания. Всички водачи, министри, владици, управители, които водят разблуден живот, ако не се оправят, ще бъдат очистени. На Димитровден 1917 г. у Голов дошли много гости. Той бил много разположен и щастлив сред тях. Когато празника завършил той разменил няколко думи с домашните си. Поръчал на сина си Богомил, ученик във военното училище да пише на майка си по-често. После взел Библията и отишъл в спалнята си. Той обичал преди лягане да чете от нея. Същата нощ починал. По това време Учителят е бил във Варна. Близките на Голов получили писмо от него: “Използваха отсъствието ми и го грабнаха.” Свещениците не искали да избършат опело, защото са го смятали за сектант. Но владиката ги заставил да извършат тази погребална церемония от уважение към дейната и богата духовна натура на обичания и ценен от всички Димитър Голов. _____________________ Източник: <a target="_blank" href='http://petardanov.com/index.php/topic/27102-%D0%B4%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%82%D1%8A%D1%80-%D0%B3%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B2-1863-1917/#gsc.tab=0' class='bbc_url' title='Външен линк' rel='nofollow external'>Димитър Голов (1863-1917)ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ</a> <a target="_blank" href='http://petardanov.com/index.php/forum/346-%D1%81%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D1%81%D0%B8%D0%BB%D0%B0-%D0%B8-%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82-1992-1996%D0%B3/' class='bbc_url' title='Външен линк' rel='nofollow external'>Списание "Сила и Живот" 1992- 1996г.</a> <a target="_blank" href='http://petardanov.com/index.php/forum/492-%D0%B1%D1%80%D0%BE%D0%B9-1-2-1995%D0%B3/' class='bbc_url' title='Външен линк' rel='nofollow external'>Брой 1-2 -1995г.</a>

НБ - Неделни беседи (1914 г. до 1944 г.)	Хронологичен списък	Азбучен списък
СБ - Съборни беседи (1906-1944)	Хронологичен списък	Азбучен списък
ООК - Общ Окултен клас (1922-1944)	Хронологичен списък	Азбучен списък
МОК - Младежки окултен клас (Специален клас) (1922-1944)	Хронологичен списък	Азбучен списък
ИБ - Извънредни беседи (1897-1944)	Хронологичен списък	Азбучен списък
КД - Клас на Добродетелите (1920-1926)	Хронологичен списък	Азбучен списък
МС - Младежки събори (Съборни) (1923-1930)	Хронологичен списък	Азбучен списък
РБ - Рилски беседи (Съборни) (1929-1944)	Хронологичен списък	Азбучен списък
УС - Утрини Слова (1930-1944)	Хронологичен списък	Азбучен списък
БС - Беседи пред сестрите(Четвъртачни беседи) (1917-1932)	Хронологичен списък	Азбучен списък
БР - Беседи пред ръководителите (1921-1930)	Хронологичен списък	Азбучен списък
ПС - Последното Слово (1943-1944)	Хронологичен списък	Азбучен списък