НАЧАЛО

Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

Група последователи на Учителя вземат решение за направата на устав

7.01.1923г.


<p style="text-align:center;"><span style="color:#000000;"><span style="font-size:24px;">Група последователи на Учителя вземат</span></span></p> <p style="text-align:center;"><span style="color:#000000;"><span style="font-size:24px;">решение за направата на устав</span></span></p> <p> </p> <p><span style=""><span style="color:rgb(0,100,0);">За това може да се прочете в спомените на Св. Няголов</span></span></p> <p><span style=""><a target="_blank" href='http://beinsaduno.bg/index.php?/topic/154-1923-01-07-%D0%B3%D1%80%D1%83%D0%BF%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B8-%D0%BD%D0%B0-%D1%83%D1%87%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%8F-%D0%B2%D0%B7%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D1%82-%D1%80%D0%B5%D1%88%D0%B5%D0%BD%D0%B8/#entry591' class='bbc_url' title=''>Салоните, в които Учителят изнасяше своите беседи</a></span></p> <p> </p> <p> </p> <span style="font-family:arial, helvetica, sans-serif;"><span style="font-size:24px;"><span style=""><span style="font-size:24px;"><span style="">Няколко братя след беседата в неделя на 7 януари 1923 г. казват: "Тук трябва да има ред и порядък. Да се води книга за отсъствие и присъствие на учениците и да си направим устав." Решават следващата неделя да говорят сериозно по този въпрос с Учителя. </span></span></span></span></span> <p> </p> <p><span style="">Следващата неделя, 14.01.1923 г., Учителя не изнася беседа, а изпраща по Тодор Стоименов <a target="_blank" href='http://beinsaduno.bg/index.php?/topic/155-1923-01-14-%D1%83%D1%87%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%8F%D1%82-%D0%B8%D0%B7%D0%BF%D1%80%D0%B0%D1%89%D0%B0-%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%BC%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%BA%D0%BE%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B2%D0%B0-%D1%82%D0%B5%D0%BA%D1%81%D1%82-%D0%BD/' class='bbc_url' title=''>"Писмото"</a></span><br><br>  </p> <br /> <p class="bbc_center"><span style="font-size:24px;"><span style=""><span style="font-family:arial, helvetica, sans-serif;"><span style="font-size:24px;"><span style="color:#0000CD;">2. Салоните, в които Учителят изнасяше своите беседи</span></span></span></span></span></p> <p>  </p> <br><p style="margin-left:30pt;"><span style="font-family:arial, sans-serif;"><span style="font-size:10.5pt;">Първите лекции Учителят започва да изнася в дома на Петк о Гумнеров . От малката стаичка на улица Опълченска" 66 той говори при отворен прозорец, а братята и сестрите слушат, изпълнили стаичката и правостоящи из целия двор. Когато Братството се разраства, намират един салон на улица Раковски" и Граф Игнатиев". * То й е малък, със столове, наредени амфитеатрално, на които стават спорове кой да ръководи и заема първото място. На една от беседите, говорейки за духовенството, Учителят се изправя, вдига дясната си ръка с показалеца нагоре и казва: Проклятие" След това простира лявата си ръка напред и казва:</span></span></p> <p style="margin-left:30pt;"> </p> <p style="margin-left:30pt;"><span style="font-family:arial, sans-serif;"><span style="font-size:10.5pt;">Знаят ли онези там 7 гръмоотводи - Синода, ако размърдам тази ръка, какво ще стане с тях? И ние хвърляме камъни, но нашите камъни градят, а техните разрушават."</span></span></p> <p style="margin-left:30pt;"> </p> <p style="margin-left:30pt;"><span style="font-family:arial, sans-serif;"><span style="font-size:10.5pt;">   Това изказване на Учителя е по повод безпрецедентното решение на Архиерейския събор, свикан на 7 юли 1922 г. от Синода, на който обявяват Учителя за самоотлъчил се от Църквата. Учителят спира да изнася беседи в този салон и продължава да проповядва на Опълченска" 66. Това става през 1922 г., когато, под натиска на свещениците Стамболийски нарежда да се вземе този салон от властта. Разбира се най-важната причина за този случай са споровете и недоразуменията между приятелите в Братството. </span></span></p> <p style="margin-left:30pt;"> </p> <p style="margin-left:30pt;"><span style="font-family:arial, sans-serif;"><span style="font-size:10.5pt;">Маркова от Братството е преподавателка по френски език и притежава малък салон, където дава уроци. Тя го отстъпва на Учителя, за да изнася беседи през 1922/1923 г. В този салон Учителят не допуска никакво отклонение от правилата на Школата и при строг ред и дисциплина създава Младежкия клас.**</span></span><br><span style="font-family:arial, sans-serif;"><span style="font-size:10.5pt;"><span style="font-family:arial, sans-serif;">Няколко братя след беседата в неделя на 7 януари 1923 г. казват: "Тук трябва да има ред и порядък. Да се води книга за отсъствие и присъствие на учениците и да си направим устав." Решават следващата неделя да говорят сериозно по този въпрос с Учителя. Следващата неделя 14 януари 1923 г., Учителят извиква Тодо р Стоименов , подава му едно запечатано писмо и му казва, че няма да дойде на беседа и вместо нея да прочете пред класа това писмо. Стоименов отива, съобщава поръчението на Учителя, отваря писмото и казва: То е само от три реда."*** След това го прочита:</span></span></span></p> <p style="margin-left:30pt;"> </p> <p style="margin-left:30pt;"><span style="font-family:arial, sans-serif;"><span style="font-size:10.5pt;">Когато Любовта царува, смут не става! Когато Мъдростта управлява, редът не се нарушава, когато Истината грее, плодът цъфти и зрее. Иаве Ива Шела Шелу." Това кратко писмо на Учителя въздейства на класа много по-силно от една беседа и охлажда горещината в главите на някои наши братя реформисти. Веднага се дава музика на този текст от Учителя и става братска песен. Когато питат брат Иван Кавалджиев за автора на песента, той отговаря: Текстът и музиката са от Учителя." </span></span></p> <p style="margin-left:30pt;"> </p> <p style="margin-left:30pt;"><span style="font-family:arial, sans-serif;"><span style="font-size:10.5pt;">През учебната 1922/1923 г. Учителят използва и немския салон Тур ферайн" на улица Гурко", който е нает за изнасяне на беседите. Той е много удобен и в него се провеждат беседите на Общия и Младежкия клас, както и неделните беседи. Понеже наемът е висок, братята и сестрите решават да направят наш, братски салон на мястото на Иван Радославов, на улица Оборище" 14. В кратко време те построяват много хубава сграда, в която всички се чувстват свободни. Тя просъществува до 1925 г. Подлъган от някакъв предприемач, Радославов ипотекира имота си и в 1926 г., заради дългове, които имал, му вземат мястото, а заедно с него и братския салон.****</span></span><br><span style="font-family:arial, sans-serif;"><span style="font-size:10.5pt;"><span style="font-family:arial, sans-serif;">По-късно Учителят втори път не отива на беседа и праща Тодор Стоименов и Методи Константинов да съобщят това на улица Оборище" 14 в братския салон. Методи изпреварва Стоименов, качва се няколко стъпала на катедрата на Учителя и казва: Историята е едно колело, една сцена, където идеите слизат и се качват." Всички помислят, че Методи иска да замести Учителя и той да държи беседата. Веднага го смъкват най-грубо от катедрата.***** С тази постъпка те дават израз на своето желание да застанат на мястото на Учителя и да говорят вместо него. Братята и сестрите от класа не разбират и не знаят, че зад Учителя е цялото небе. Той казва:</span></span></span></p> <p style="margin-left:30pt;"> </p> <p style="margin-left:30pt;"><span style="font-family:arial, sans-serif;"><span style="font-size:10.5pt;">Ако говоря от само себе си, нищо не съм, но чрез мен говори цялото небе. Моето Слово е живо. Разбирате ли? Божието Слово е и мое. Като Го проектирам, колкото по-навътре влиза, толкова повече се разгаря." (27, с. 144)</span></span><br><span style="font-family:arial, sans-serif;"><span style="font-size:10.5pt;"><span style="font-family:arial, sans-serif;">Така Учителя дава един педагогически урок на Методи, който след това се смирява, значително се променя и омеква.</span></span></span></p> <p style="margin-left:30pt;"> </p> <p> _______________________________________<br><span style="font-family:arial, helvetica, sans-serif;"><span style="font-size:24px;"><span style=""><span style="font-size:24px;"><span style="">*Виж« Изгревът» том I стр.580-582; том ІІ стр. 159161; том У стр. 2932, 487-488.</span></span><br><span style="font-size:24px;"><span style="">** Виж « Изгревът» том II стр. 40.<br> ***Песента «Писмото» Виж « Изгревът» том I стр.513-514, стр.541-550, стр. 706;<br> том ІII стр.332-335; том IX стр. 115-116, 487; том XV стр.877-879; том XIX стр. 985;<br> **** Виж « Изгревът» том І, стр. 421-422, 582-584; том III стр. 28-29; том V стр. 474-<br> 477; том IX стр. 172-174; том XV стр. 212-213, 350-352.<br> *****Виж « Изгревът» том IV, стр. 396-399; том VII стр. 371-373.</span></span></span></span></span></p> <p> </p> <p><span style=""><span>Изгревът - Том 22</span><br><a target="_blank" href='http://petardanov.com/index.php/topic/16389-2-%D1%81%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B2-%D0%BA%D0%BE%D0%B8%D1%82%D0%BE-%D1%83%D1%87%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%8F%D1%82-%D0%B8%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D1%81%D1%8F%D1%88%D0%B5-%D1%81%D0%B2%D0%BE%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B1%D0%B5%D1%81%D0%B5/' class='bbc_url' title='Външен линк' rel='nofollow external'>2. Салоните, в които Учителят изнасяше своите беседи</a></span></p> <p><span style="">(Спомени на Светозар Няголов)</span></p> <br />


, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ