Основни правила на хигиената

Най-често използвани думи в беседата: човек, има, може, хора, всички, бог, себе, сега, любов, вий, добър, свят, свободно, добре, правилно, дрехи, лош ,
Съборни беседи , Рилски беседи , 7-те езера, 19 Юли 1939г., (Сряда) 5:00ч.
ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

Ще прочета 5. глава от Посланието към Галатяните.

От тази глава се вижда, какви са били идеите и разбиранията на първите Христови последователи. Обрязването, за което се говори в тази глава, е стар закон. (1–З ст.). Днес и лозата се обрязва, за да даде повече плод. Лозарите са правили ред опити: едни пръчки са обрязвали, а други – не са обрязвали. По този начин те са наблюдавали, кои пръчки ще дадат повече плод, и са дошли до заключение, че обрязаните се развиват по-добре и дават повече плод.

„Вие, които се оправдавате чрез закона, отстранихте се от Христа. Защото ние чрез Духа ожидаме надеждата на оправдание от вяра". (4–5 ст.). В тези стихове се говори за оправдаване и освобождаване от наказание. Човек може да се освободи от известно наказание не чрез закон, но чрез вяра.

„А който ви смущава, той ще попадне под наказание, кой бил да бил". (–10 ст.). – Във всяко общество има хора, които и себе си смущават, и другите смущават. Това са ония, които се занимават с личния живот, т. е. със себе си. Такива хора съществуват навсякъде: и в светския, и в религиозния живот. За да излезе от личния си живот, човек трябва да съзнае, че е дошъл на земята да служи на Бога, а не на себе си. Съзнае ли това, той трябва да даде път на Божественото в себе си, то да оправя работите му. Следователно, човек не трябва да се меси в Божиите работи.

„Само не употребявайте свободата за причина на плътта, но с любов един друг си слугувайте". (– 13 ст.). – Служенето без любов няма никакъв смисъл.

„ И делата на плътта са явни: те са прелюбодеяние, блуд, нечистота, похотливост". (– 19 ст.). – Думата прелюбодеяние може да се вземе в тесен и в широк смисъл. В широк смисъл прелюбодеянието подразбира даване предимство на човешкото пред Божественото, на плътта пред духа. Ако обичаш хората повече от Бога, ти прелюбодействуваш. Ако обичаш храната и облеклото повече от Бога, ти прелюбодействуваш.

„Идолослужение". (– 20 ст.). – Идолослужението подразбира служене на това, което не е реално.

„А които са Христови, разпели са плътта наедно със страстите и похотите й. (–24 ст.). – Едно време разпъваха плътта, а сега я възпитават. В миналото учителите възпитаваха учениците си чрез „фалага". После ги поставяха на колене. След това ги биеха по лицето, удряха от едната и от другата им страна по една плесница. Днес ги възпитават чрез забележки, мъмрене, намаляване на поведението и т. н.

„Ако духом живеем, духом и да ходим". (– 25 ст.). – За да живее по дух, човек трябва да се освободи от личния елемент в себе си.

Какво представя личният живот на човека? Личният живот може да се уподоби на официалните дрехи на човека, с които се облича в специални случаи. С тия дрехи той не може да работи. Иска ли да свърши някаква работа, да услужи на някого, човек трябва да облече работните си дрехи. Може ли младата булка да отиде с булената си рокля в кухнята да готви? Добре е понякога да готви и с булската си рокля, но тогава тя трябва да влезе в кухнята на природата, и оттам да си вземе ядене. Тя ще вземе чиста чиния и ще я напълни със зрели, сладки плодове от дърветата. Или ще вземе от хамбара прясно, току-що овършано жито, ще го свари и предложи на своя възлюбен. Иска ли да готви в обикновената кухня, тя трябва да съблече булската си рокля и да облаче всекидневната. Ако всеки ден облича булската си рокля, тя ще влезе в стълкновение с всички хора. Ако с бялата си рокля се яви между работни хора, те ще започнат да я пипат, от всички страни да я, разглеждат, докато я оцапат. След това тя ще се кара с тях, защо са изцапали роклята й. Разумна ли е постъпката на тази булка? Ако беше разумна, тя не трябваше да се явява с бяла рокля между работници. Друг е въпросът, ако трябваше да се яви между булки, които са облечени с булските си рокли.

Оттук можем да извадим правилото: когато отиваш между работници, облечи своята работна, нечиста дреха. Когато отиваш между хора, които се разговарят само, и които са облечени в своите чисти, нови дрехи, облечи и ти своята бяла, чиста дреха. Така постъпват всички работници и занаятчии. Влезете ли между бояджии, ще видите, че те са облечени със своите бояджийски дрехи. Щом свършат работата си, те обличат чистите си дрехи.

Следователно, с какви дрехи е облечен човек, не е важно. Облеклото има отношение към външната обстановка на нещата. Важно е вътрешното облекло на човека. Това облекло определя неговия характер, както и неговите добродетели. Докато изработи своята вътрешна дреха, човек прави много погрешки. Докато се научи да пише правилно и красиво, детето също прави много погрешки. Колкото да го изправя учителят, то ще прави погрешки. Обаче, колкото повече расте, детето започва да съзнава погрешките си и само ги изправя.

Съвременните хора се занимават едни с други, критикуват се, без да знаят, че погрешките, които даден човек прави, нямат нищо общо с неговата душа. Преди всичко те нямат ясна представа за човека. Те не знаят, кой е добър и кой – лош човек. За мнозина силният човек е лош, а мекият – добър. Калта е мека. Добра ли е калта? Прахът добър ли е? Понеже калта цапа дрехите и обущата, вие я считате за лошо нещо. Прахът не цапа като калта, но пак го считате лош. Лош човек е онзи, който не може да използува правилно Божията любов и светлина. Добър човек е онзи, който прилага Божията любов и светлина на място. Който не може да използува светлината правилно, той започва да боледува и търси лекари да му помогнат. Като го видят, лекарите ще му кажат, че е малокръвен. Според съвременните учени малокръвието се дължи на намаляване на червените кръвни телца в кръвта. За да се справи с малокръвието, човек трябва да употребява такива храни, които да увеличават числото на червените кръвни телца. Това е повърхностно обяснение. Здравето не зависи от броя на червените кръвни телца. Другаде се крие причината за здравето.

Сега ние се намираме при една благоприятна обстановка, при чист въздух, на голяма височина, отдето слизат идеи, които само тук можем да възприемем. Влезе ли ученикът в клас, там ще възприеме нови мисли, чувства и постълки. Извън класа, ученикът възприема особен род материя, различна от тази, която той възприема в клас. Защо? Защото материята има различни свойства, различни вибрации – по-груби и по-фини. Колкото по-високо е издигнат човек, толкова по-фина материя може да възприема. От материята, която човек възприема, зависи неговото състояние и разположение. Ако това може да се каже за физическата материя, колко повече може да се каже за духовната. Запример, когато се облече с дреха от фина материя, човек е добре разположен. О6лече ли се с дреха от груба материя, състоянието му се понижава. Някои светии са се обличали с дрехи от груба материя, да бодат кожата им. По този начин съзнанието им било всякога будно, а мисълта – отправена към Бога.

Често слушате хората да казват, че трябва да се обичат, че трябва да възлюбят Бога. Това са въпроси, върху които не трябва да се говори. Да се повтарят тия думи, това е все едно светията да носи дрехи от груба материя, да го бодят, и по този начин да му напомнят, че трябва да мисли за Бога. Ако влезете в един дом, дето няма печка, не говорете, че е студено, но носете своята електрическа печка със себе си и, както говорите, внесете от своята топлина в къщата. Нека домакините сами забележат, че вие носите нещо особено в себе си. Нека те сами забележат разликата в температурата на стаята преди вашето дохождане и след дохождането ви. Който наблюдава и разбира нещата, той може да вади заключения за разумните същества в света, за Бога. Който не разбира нещата, той ще търси Бога външно, ще пита, къде е Бог, какво представя Той и т. н. Бог е слязъл в ума на човека като светлина, в сърцето като топлина, във волята му като сила, да може да мисли, да чувствува и да постъпва. След всичко това той търси Бога там, дето не съществува. Най-красивото, най-великото, най-разумното същество в света е Бог. Красотата е свързана с истината. И човек може да бъде красив, но ако обича любовта, мъдростта и истината. Да види човек любовта в някакъв красив и достъпен образ, това значи, да осмисли живота си. Любовта представя идеал, цел в живота на човека. Всичко, каквото хората вършат, все е за любовта. Без любов те не могат да постигнат нито мъдростта, нито истината. Придобият ли тези три добродетели, тия велики сили, те стават мощни и красиви.

Като говорим за красотата, ние имаме пред вид главно вътрешната красота – красота на душата. Който е вътрешно красив, той е и външно красив. Красивият човек се радва на всички и на всички изпраща своята светлина. Не прави ли това и слънцето? Красиво е слънцето. За да го виждаме, то изпраща светлината си. Красотата на любовта седи в топлината. Наистина, ако човек не крие в себе си част от топлината на живота, той не може да бъде красив. Топлината дава добро разположение на човешкия дух. Топлината отваря пътя на човека. Без топлина, т. е. без добри чувства пътя на човека е затворен. Човек може да бъде обичан, само когато носи Божествените блага в себе си и щедро ги раздава. Не е ли готов да дава от Божествените блага, той не се ползува нито от любовта на хората, нито от любовта на възвишените същества. Който не раздава Божиите блага на ближните си, той се е отклонил от правия път. Същото се отнася и до ангелите. Светъл ангел е този, който раздава от Божиите блага на всички нуждаещи. Паднал ангел е този, който задържа всичко за себе си.

Мнозина се страхуват да дават, да не осиромашеят. Който раздава Божиите блага с любов, той никога не осиромашава. Може ли да осиромашее чешмата, която изобилно дава? Ако е свързана с голям, неизчерпаем извор, тя никога няма да осиромашее. Ако не дава, тя има възможност да осиромашее. Всички хора ще я изоставят. Те ще потърсят друга чешма, която е готова да дава без страх. Следователно, който дава, и на него се дава. Който спира Божиите блага, и на него не се дава. Забележи ли това, човек изпада в противоречие. Щом иска да се освободи от това противоречие, той трябва да дава. Не спирайте Божиите блага! Нарушите ли това правило, ще ви държат отговорни. Ще кажете, че някога сте били скъперници. а сега сте готови да давате. Каквито сте били в миналото, такива сте и сега. От миналото носите много възгледи за живота, от които и досега не можете да се освободите. Вие сте били в положението на господари, на слуги, на майки, на бащи, на братя и на сестри, но не сте изпълнявали предназначението си, както трябва, вследствие на което и до днес носите последствията на неизпълнени задължения. Каква е службата на бащата? – Бащата дава. А на майката? – Майката обработва. Майката приема нещата от бащата и ги обработва. Децата получават от майката и бащата обработени материали и ги прилагат в живота си. Причината за противоречията, на които хората днес се натъкват, е тази, че като бащи не са давали свободно, като майки не са обработвали свободно и като деца не са приемали и прилагали свободно. Ето защо, когато Бог даде едно благо на човека, той трябва да го приеме, обработи и приложи свободно. Вие искате Бог да ви обича, без да учите. Това е невъзможно. Когато учителят обича ученика си, последният трябва да учи, да бъде един от първите ученици. Някои искат учителят им да ги обича, да бъдат първи ученици без да учат. Това е невъзможно. За ученика е важно да учи. Той може да бъде много добър по сърце. но мързелив. В случая доброто сърце не може да го спаси. Като влезе в училището, ученикът трябва да учи. Какво се ползува ученикът, ако поведението му е отлично, с никого не се е карал, лоша дума на никого не е казал, а успехът му отгоре – додолу е слаб? Той не е казал на никого лоша дума, но със слабия си успех е станал причина учителят му да говори лоши думи и да се сърди. Ученик, който предизвиква учителя си да се сърди, не е добър ученик. Мислите ли, че този учител е лош? Той се сърди, защото желае доброто на своя ученик. Лош ли е лекарят, когато забранява на болния да яде? Здравият трябва да яде, но да не преяжда; болният малко ще яде, а понякога ще гладува – това изисква болестта му. На болния се препоръчва да диша много въздух, а да яде малко. Иска ли да се развива правилно, човек първо ще приема светлина, после – топлина, след това – въздух и най-после твърда храна за тялото. И тъй, като живее на земята, човек се нуждае от въздух, като храна за своя етерен двойник, за астралното си тяло. Да се храни човек със светлина, това значи, да възприема светли мисли за ума си. Да се храни с топлина, това значи, да възприема добри, възвишени чувства за сърцето си. Когато човек възприема правилно светлината като храна, умът му е светъл; когато възприема правилно топлината, сърцето му е добро и благородно; когато възприема правилно въздуха, силата му е голяма; когато възприема правилно твърдата храна и добре я асимилира, тялото му е здраво. Ако тялото на човека е здраво, и всеки ден се подобрява, той се храни физически добре; ако силата му се увеличава, той се храни правилно с въздух. Въздухът съдържа особена енергия, наречена от индусите „прана". Други учени я наричат животворно електричество, или животворен магнетизъм. Вие сте дошли на планината не само за чист въздух, както мнозина мислят, но сте дошли още и за прана, т. е. за животворните сили на електричеството и на магнетизма. Вие излизате рано сутрин, за да възприемете особените светлинни лъчи на слънцето за храна на ума и топлинните му лъчи за храна на сърцето. Дробовете приемат праната от въздуха най-добре сутрин. Когато умът, сърцето и дробовете приемат своята храна, и гърлото става по-възприемчиво да приема съответната за него храна. Тогава казваме, че човек се е нахранил правилно. Без да знае, той е изпълнил всички правила на хигиената за добро хранене.

Основните правила на хигиената за добро хранене са следните: правилно възприемане на светлината, на топлината, на въздуха и на твърдата храна. Изпълни ли човек тия правила, след тях ще дойдат други правила – за отношенията на хората към Бога, към ближния си и към себе си. – Как трябва да се обичаме? – Това е един от трудните въпроси. Да обичате един човек, това значи, да му помогнете. Вие можете да му помогнете по следния начин: да му дадете възможност правилно да възприема светлината, топлината, въздуха и твърдата храна. Ако той има нужда от умствена помощ, ще му покажете, как да възприема светлината; ако има нужда от сърдечна помощ, ще му покажете, как да възприема топлината; ако има нужда от правилно дишане, ще му покажете, как да диша правилно; ако има нужда от здраве, ще му кажете, как да се храни. Някои хора са нервни, сприхави. Защо? Не дишат правилно. Има случаи, когато човек се дразни от присъствието на някого и е готов да се сърди, да се кара с окръжаващите. В присъствието на други някои той се успокоява. Коя е причината, че един човек ви дразни, а друг – успокоява?

Един виден лекар забелязал, че клиентите му обичали да седат дълго време при него на разговор. Той бил добър, внимателен човек и не искал да им казва, че е време да си отиват, да го оставят свободен, да работи, затова измислил особено средство, с което ги заставял да напущат кабинета му. На столовете, на които клиентите му седели, той поставял по едно шило, свързано с конец. Когато клиентът оставал на разговор повече, отколкото трябвало, лекарят дръпвал конеца. Шилото бодвало клиента, и той веднага ставал от стола.

Тъй щото, скарването между двама души не е нищо друго, освен бодване с шило. Всички хора имат такива шила в себе си, с които едни други се бодат. – Силно ме бодна този човек. – Седял си при него много време. Колко време трябва да седите при човек, когото обичате? Определено е, колко време трябва да седите при човек, когото обичате. Който много обича, той трябва да седи една минута; който по-малко обича – две минути; който малко обича – три минути. Който седи повече от три минути, той ще опита шилото. Приложете това правило и по отношение на своите мисли и чувства, Дойде ли в ума ви една лоша мисъл, или в сърцето ви едно лошо чувство, не ги дръжте повече от една минута. Стремете се бързо да се освобождавате от лошите мисли и чувства, за да не ставате тягостни нито на себе си, нито на своите близки.

Днес всички хора говорят за любовта, но всеки я разбира различно. Някои мислят, че колкото са по-близо един до друг, толкова повече се обичат. Обаче, като се оженят, те виждат, че не излиза така. Това е неразбиране на любовта. Да се ожени човек, това още не значи, че любовта го е посетила. Любовта е свойство на душата. Душата люби. В този смисъл никой не е женен. Душата не се жени, не се свързва. Личният човек се свързва, с цел да извърши никаква работа. И духът също не се жени. Затова Христос казва: „Които се сподобят с този век, нито се женят, нито за мъж отиват." Това, което хората наричат женитба, е акт само за земята. Каква любов е тази, която се мени? Докато не се е оженил, момъкът казва на момата: Умирам за тебе. Като се ожени за нея, той й казва: Умирам от тебе. Коя любов е по-силна: да умираш за човека, или да умираш от него? Едно трябва да знаете: не вярвайте в любов, която се мъни. Истинската любов е вечна. Истинската мъдрост и истина също са вечни. В тях човек трябва да вярва. Ако вашата вяра се подтиква от любовта, мъдростта и истината, вие сте на прав път. Човек познава силата на своята вяра по това, че обикновено не боледува. Заболее ли, той лесно се справя с болестта си. Болестта е благо за него. Той я отстранява от себе си толкова лесно, колкото големият юнак – своя противник. Чрез болестите се изпитва силата на човека. Ако е силен, той ще събори болестта. Ако е слаб, болестта ще го събори. И вие ще знаете, че болестите не са нищо друго, освен големи юнаци, пехливани, които ви нападат, за да изпитат, колко сте силни. Вие ще се борите с тях, ще се огъвате, ще превивате ръцете и краката си, докато един от двамата победи: или вие, или болестта. Има хора, които действуват върху човека не само физически, но и умствено. С мисълта си те могат да ви подействуват така, че да изкривят някоя част на тялото ви: лицето, ръката, крака и т. н. Обаче, има хора, които, със своята светла и добра мисъл, помагат на човека, освобождават го от всички мъчнотии и болезнени състояния, със своята мисъл те са по-големи борци от най-големите пехливани.

И тъй, когато говорим за злото, ние си го представяме като пехливанин, който вързва ръцете и краката на човека, с цел да го ограничи. Колкото да е силно злото, два пъти по-силно е доброто. То иде в помощ на човека, развързва ръцете и краката му и го освобождава. Човек е дошъл на земята не да се бори със злото, но да развива самообладание и търпение, да работи с положителните сили на природата. Защо трябва да бъде човек търпелив? За да не се поддава на отрицателните сили. Търпението е броня, която предпазва човека от злото. Вярата, надеждата, любовта, истината, знанието също така са броня. Ако не се бронира с тях, човек се поддава на силните същества, на пехливаните и става играчка в ръцете им. За да не бъде играчка в ръцете на тия същества, човек трябва да има вяра, надежда, любов. За да не бъде играчка в ръцете им, той трябва да има знание, светлина, свобода.

Съвременните хора живеят в свят на ограничения. От една страна ги ограничават, а от друга ги освобождават. Причината за това се крие в съществата, които живеят във вселената. Едни същества изпълняват волята Божия, а други – своята воля. Последните същества имат желание да спъват хората, да им препятствуват. Те влизат в тях, изучават слабостите им и започват да им внушават различни мисли, с цел да ги спънат. Ако влизат в някоя мома, те започват да й внушават мисълта, да се влюби в някой момък. Ако влязат в момъка, те насочват вниманието му към момата. Не се минава много време, момъкът и момата се срещат, влюбват се един в друг. Ако не могат да се оженят, те започват да се измъчват. Ако се оженят, в скоро време любовта им изчезва, и те се чувствуват чужди помежду си, искат да се разделят. Тази любов е създадена изкуствено, и затова изчезва. Тази любов е толкова трайна, колкото любовта между свинята и нейния господар. Господарят обича свинята си, храни я, грижи се за нея, за да затлъстее. Щом види, че е достатъчно угоена, той я изважда от кочината и я изпраща на онзи свят. Любовта на господаря към свинята продължава най-много до Коледа. Приближи ли Коледа, чува се квичене, вик, плач. Господарят туря ножа на врата й и говори: Не се страхувай, законът е такъв. За да промениш условията на живота си, за да напуснеш кочината и влезеш в рая, аз трябва да те пробода с нож в сърцето, или да отрежа главата ти. Това е фигуративен израз, но така, именно, лошите същества увличат и хората. Като иска да се осигури по някакъв начин, човек е готов да вярва на всеки, който му обещава щастие. Срещнете ли човек, който обещава много, знайте, че той не говори истината.

Като е дошъл на земята, човек трябва да знае, че единственият, който може да го осигури, да го отхрани и отгледа, това е Бог. Всички хора, които му услужват, са слуги Божии. Щом знае службата си на земята, човек трябва да дава свободно, щедро и да благодари свободно за всичко, което получава. Давайте свободно и взимайте свободно. С други думи казано: давайте с любов и взимайте с любов.

Като проповядвам учението на любовта, на мъдростта и на истината, мнозина искат да знаят, вярно ли е това, което проповядвам. Те искат доказателства. Истината не се доказва, но се проверява. Като я приложат и опитат, те ще разберат истинни ли са думите ми, или не. Когато много бърза, човек не говори истината. Истината не бърза, тя чака времето си. Как можете да докажете, че въздухът е чист? Достатъчно е да го поемете в дробовете си, за да кажете, чист ли е, или не. За истината човек сам е авторитет. Щом поеме в дробовете си планинския въздух, той сам ще се произнесе за неговата чистота. Щом запали свещта си, човек сам ще се произнесе за силата на нейната светлина. Бог е вложил в човека мерки, с които сам да определя силата на светлината и на топлината, чистотата на въздуха и на водата и т. н. Как се изразява силата на музиканта? Силата на музиканта се изразява в това, че той предава част от своята музикална енергия на слушателите си и помага за развиване на техния музикален център, Ако не може да направи това, или той не е голям музикант, или слушателите му не са музикални. Слънчевата светлина и топлина са силни, понеже помагат за растенето на всичко живо – растения, животни и хора, а същевременно по-магат за развиване на човешките дарби. Искате ли да направите някого добър, от вас трябва да изтича енергия на доброто, която даденият човек да възприеме. Не стане ли тази обмяна на енергия, вие не можете да го направите добър. Искате ли да направите човека вярващ, част от енергията на вярата трябва да излезе от вас и да влезе в неговия съответен център. Всички хора не са еднакво развити: в някои хора центърът на вярата е силно развит, в други – музикалният център, в трети – философският център, в четвърти – центърът на наблюдателността и т. н. Всеки човек трябва да работи усилено, за да развие онези центрове в себе си, които са слабо проявени.

Като ученици на окултна школа, всеки трябва да се познава, да знае, кои центрове в него са слабо развити и кои са добре развити. Хора, които са големи индивидуалисти, имат легнало назад чело. Горната част на челото им е легнала, а долната е силно развита. Те са много наблюдателни. Хора, на които челото е право, горната част силно развита, а долната – слабо, са добри философи. Те обичат да философствуват върху отвлечени въпроси. Ще ги чуете да разсъждават върху въпросите: Защо Бог е създал света, как го е създал? Кой човек може да отговори на въпроса, защо Бог е създал света? Когато светът се е създавал, хората не са съществували. Значи, светът не е създаден за хората. За кого е създал Бог света? 3а себе си. Какво означават думите „за себе си"? За себе си подразбира за всички. Значи, Бог създаде света за себе си, за ангелите, за възвишените и разумни същества, за хората, за растенията, за животните. С една дума, Богъ създаде света за всички същества над човека и под човека. Понеже включва в себе си всички същества, Бог създаде света за себе си, а Той мисли, че е създал света за нас. Понеже се проявява чрез всички живи същества, Бог се радва, когато живеем добре помежду си. Той се радва, че разбираме и прилагаме Неговите закони.

Като не спазват Божиите закони, хората се критикуват, вследствие на което едни други се спъват. Какво означава думата „критика"? Критиката подразбира естествена, Божествена мярка, с която се мерят нещата. Ако прилагате тази мярка правилно, критиката е на място. Не я ли прилагате правилно, критиката не е на място. Казвате, че някой човек не е добър. Как определихте, че този човек не е добър? Каква мярка приложихте но отношение на него? Когато музикантът се произнася за даден човек, че не е музикален, той го е подложил на проверка. Той си е послужил с камертона – мярка за определяне основния тон в музиката. Той казва на дадения човек: Изпей тона „lа". – Той взима тона „lа", но музикантът го проверява с камертона и вижда, че не е правилен. Изпей сега тона „do". Изпей тона „fа". Като проверява с камертона, вижда, че всички тонове не са правилни. След всичко това, музикантът се произнася, че този човек не е музикален. Неговата критика е на място, защото той е приложил онази мярка, с която се определя музикалността на човека. Каква мярка ще приложите за добрия човек? Добър човек е онзи, който никога не се каля и размътва. Добър човек е онзи, който никога не губи своята чистота. Можете ли да размътите водата на някое дълбоко планинско езеро? Добър човек е онзи, който никога не се обижда. Той има температура десет хиляди градуса. Какво представя обидата? Обидата не е нищо друго, освен една желязна топка. Какво ще стане с тази топка, ако я хвърлите срещу човек, който има десет хиляди градуса топлина? Преди да стигне до него, желязната топка ще се стопи. Значи, никаква обида не може да стигне до добрия човек. Обижда ли се, той не е добър. Днес почти всички хора се обиждат, понеже топлината им е малка.

Съвременните хора се стремят към нов ред и порядък, какъвто съществува в невидимия и разумен свят. Съзнателно, или несъзнателно те се стремят към този свят, но трябва да знаят, че разумният свят не обича болни хора, нито хора със слабости. Попадне ли такъв човек между тях, те веднага го изпращат на земята. В това отношение те мязат на пчелите. Когато в някой кошер попадне болна, нечиста пчела, те веднага я изхвърлят навън. Така постъпват и разумните същества. Те не търпят нечисто сащество помежду си. Човек е дошъл на земята, именно, за това, да се научи да живее чист и свят живот, да се приготви за разумния свят. С невежеството си човек може да повреди своите органи и по този начин да не може да изпълни това, за което е дошъл на земята. Ето защо, той се нуждае от истинско знание. Когато влезе в някое религиозно общество, човек трябва да бъде разумен, да има знания, за да не пакости нито на себе си, нито на своите близки. Религиозният живот подразбира връзка между души. В тази връзка хората се поставят близо едни до други и, ако не са достатъчно разумни, те могат да си причинят ред пакости и нещастия. Когато се качват на Алпите, за да минат лесно опасните места, туристите се свързват с въже, да могат да си помагат. При това положение те трябва да бъдат внимателни, защото, ако един от тях падне в пропастта, може да завлече всички. Но същевременно, всички заедно могат да спасят единия, който се е подхлъзнал и паднал в пропастта. Такава верига от хора представя духовният живот на обществата. Там всички хора са свързани помежду си, като скачени съдове: Пострада ли един, всички могат да пострадат. Спаси ли се един, всички могат да се спасят.

Следователно, всички духовни хора трябва да се пазят едни други. Не мислете, че теренът, върху който стоите, е равен. По него има високи върхове, големи скали, дълбоки пропасти, дето всеки може да плати с живота си. Човек среща на пътя си големи съблазни и изкушения, които всеки момент могат да го спънат. Представете си, че срещате млад момък, който носи на ръце млада, красива мома. Какво ще кажете за този момък? Ще кажете, че е лош, нечист човек. Какво ще кажете за него, като разберете, че кракът на младата мома е счупен? Тя не може да ходи със счупен крак. Момъкът видял, че момата счупила крака си и й се притекъл на помощ. Лош ли е този момък? Когато се произнася за нещо, човек трябва да знае условията, при които нещата стават. Когато хората се сближават, вие не знаете, каква цел се крие в тяхното сближение. Вие не знаете, каква е целта на Бога, за да сближава добри и лоши хора. Какво цели човек, когато поставя леда на огъня? Той иска да го стопи, да го превърне на вода. Ледът не е полезен за човека. Обаче, когато го превърне на вода, той го използува разумно.

Казано е в Писанието: „Не огорчавайте Духа, Който ви води в Божия път". За да не огорчавате Духа, научете се да разсъждавате дълбоко. Не разглеждайте нещата едностранчиво. Докато не знаете дълбокия смисъл на нещата, не се произнасяйте върху тях и не питайте, защо Бог е допуснал това или онова. Колкото и каквито изпитания да имате, не правете прибързани и неправилни заключения. Какво трябва да мисли ралото за себе си? Трябва ли да мисли, че съдбата е несправедлива към него? Ралото е направено, за да свърши известна работа. И човек е изпратен на земята да върши волята Божия – нищо повече. Занимава ли се с други въпроси, вън от изпълнение на волята Божия, той ще остане на почивка, както ралото, което е свършило работата си. И ако още продължава да философствува, Бог ще го остави за повече време в почвата. Почива ли повече отколкто трябва, той ще ръждяса. Рало, което не работи, ръждясва. Рало, което работи, излъсква се. Недоволството е ръжда. Доволният и работлив човек сам по себе си се излъсква и започва да свети.

Следователно, дръжте в ума си мисълта: каквото се случава в живота ви, всичко е за добро. Ако човек не разбира, защо стават нещата, това е друг въпрос. Важно е, че всичко, каквото става в света, е все за добро. Който изпълнява Божия закон, той ще получи Неговото благословение. Който не го изпълнява, той ще бъде изложен на големи страдания. Закон е това. Ако пък се занимавате с погрешките на хората, вие ще понесете част от тях. Като знаете това, не се занимавайте с лошите хора. Не мислете, че можете да ги изправите. Лошият човек е развалена машина, която само майстор може да изправи. Защо мислите, че някой човек е лош? Защото не ви дал пари на заем? Добре е направил, че не ви е дал пари. Ако беше ви услужил, вие щяхте да ги използувате за непотребни работи. Някой взима пари на заем, да се жени. Каква женитба е тази? Той свършил само първоначално училище и мисли да се жени. Според Божественото учение, човек може да се жени, след като свърши отделения, прогимназия, гимназия, университет, а след това и специализация. А тъй, с няколко отделения, или с няколко класа само, това не е човек за женене, за създаване на поколение. Женитбата е само за високонапреднали хора, умствено и духовно.

Какво разбираме под „женитба"? В широк смисъл на думата, женитбата подразбира свързване на човека с нещо. Да станеш министър на една държава, това подразбира, че ти си се оженил за тази държава. Да станеш цар, това пак подразбира женитба. Какво ще създадеш като министър, или като цар? Ако искаш да станеш баща, или майка, това са пак високи служби. Не е достатъчно само да станеш баща, или майка, но трябва да създадеш нещо. Ако искаш да станеш учител, ти пак се жениш. Какво ще създадеш като учител? И слуга да станеш, пак трябва да създадеш нещо. За да станеш слуга, в невидимия свят изискват непременно висше образование и десетгодишна специализация. Ангелът е слуга на небето, но той има много знания и опитности. Ангелът има повече знания и опитности, отколкото тия на цялото човечество.

Като слушате това, вие не трябва да се обезсърчавате, но знайте, че сте обиколени от същества, които ви желаят доброто. За да постигнете това, което желаете, вие трябва да ги слушате. Неуспехите ви често се дължат на непослушание. От непослушанието се ражда недоволството. Щом е недоволен, човек започва да търси причината за неуспехите си в окръжаващите и казва, че хората са лоши, че светът не е добре създаден и т. н. Той мисли, че е единственият добър човек. И пророк Илия мислеше, че злото трябва да се унищожи, заради което изби 400 лъжливи пророци. След това се уплаши и избяга в пустинята. Той каза: „Сам останах, и моят живот искат да вземат." Бог му отговори: „Не си сам. В Израил има още седем хиляди пророци като тебе." След избиването на пророците, пророк Илия изгуби силата си. Той трябваше да дойде отново на земята, да изправи грешката си. Той съзна, че светът не може да се изправи с насилие, но с любов, с истина и със светлина.

Сега и на вас, като на ученици, казвам: Приложете любовта, мъдростта и истината като основа на своя живот и оттам започнете да градите.

„Плодовете на Духа са: любов, радост, мир, дълготърпение, кротост, въздържание."

Живот пълен със светлина, живот пълен с топлина, живот пълен с чист въздух и храна е истинският живот.

19 юли, 5 ч. с.

Четири основни правила на хигиената

Небето прошарено с облаци, времето хладно, вятър.
Молитвеният връх при Рилските езера.

Добрата молитва
“Духът Божий”

Ще ви прочета 5 глава от посланието към Галатяните. От нея ще видите каква идея са имали първите последователи на християнството.

(Прочетоха се от 1-3 стих.) [“Стойте прочее постоянни в свободата с която ни Христос освободи, и не се подлагайте пак под иго на рабство. Ето, аз Павел ви казвам че ако се обрезвате Христос няма да ви ползува нищо. А пък свидетелствувам на всекиго человека който се обрезва че е длъжен да изпълни всичкия закон.”]

Обрезването е един стар закон. Лозата се обрезва, за да даде повече грозде. Българинът знае, че има обрезани и необрезани пръчки. Има един външен закон, всеки иска да бъде богат, хубаво облечен, изправен пред хората. Тая е външната страна.

(Стихове 4-5.) [“Вие които се оправдавате чрез закона отстранихте се от Христа: отпаднахте от благодатта. Защото ние чрез Духа ожидаме надеждата на оправданието от вяра.”] В тези стихове се говори за оправдаването и освобождаването.

(Стихове 6-10.) [“Защото в Христа Исуса нито обрезването има некаква сила нито необрезването, но вяра която действува с любов. Вие вървяхте добре: кой ви възбрани да се не покорявате на истината? Това предумване не е от оногоз който ви е призвал. Малко квас всето тесто заквасва. Аз съм уверен за вас в Господа че няма да помислите нищо друго; а който ви смущава, той ще подпадне под наказание, кой бил да бил.”] В всяко общество има хора, които се смущават. Смущават се тия, които се занимават само с личния живот, със себе си. Такива навсекъде ги има. И в света ги има и в религията ги има. Всеки, който се занимава само със себе си, той и себе си смущава и другите смущава. Защото човек е дошел на земята не да служи на себе си, а на Бога. И ще остави той Бог да оправи работите. И да не се меси в Божиите работи.

(Стихове 11-13.) [“И аз, братие, ако ще проповядвам обрезване, защо още да ме гонят? Тогаз би се махнала съблазънта на кръста. Дано се отсечеха тези които ви развращават. Защото вие, братие, на свобода бехте призвани; само не употребявайте свободата за причина на плътта, но с любов един друг си слугувайте.”] Слугуването без любов няма никакви последствия.

(Стихове 14-18.) [“Защото всичкият закон в една реч се изпълнява, сиреч, в тази: Да възлюбиш ближнаго твоего както самаго себе си. Ако ли се хапете един друг и се ядете, пазете се да не би един друг да се изтребите. Прочее казвам: Ходете по Духу и няма да извършвате похотите на плътта. Защото плътта похотствува противното на Духа, а Духът противното на плътта; а те се противят едно на друго, така щото да не правите това което искате. Но ако се водите от Духа не сте под закон.”] В тези стихове се говори за прелюбодеянието. Прелюбодеяние в широк смисъл значи следното: щом ти обичаш хората повече от колкото Бога, ти прелюбодействуваш. Щом обичаш храната и облеклото повече от Бога, ти прелюбодействуваш. В много широк смисъл ще вземете това.

(Стих 19.) [“И делата на плътта са явни: те са прелюбодеяние, блуд, нечистота, похотливост,”] Идолослужение значи следното: идолослужение е, когато човек служи на това, което не е реално.

(Стих 20.) [“идолослужение, чародейство, вражди, разпри, ревнования, ярости, крамоли, раздори, ереси,”] Плътта едно време я разпъваха, а сега я възпитават. Едно време учителите възпитаваха учениците с фалага, т.е. ще турят двата крака на ученика между две дървета и учителят с тоягата ще налага. После наказанието ставало по друг начин: ще турят ученика на гърба на друг ученик и ще го удрят с тояга по задницата, за да стане учен човек. След това учителят започвал да удря по една плесница от едната и другата страна на ученика. Туря ги на колени. Сега им намаляват бележките, за да постигнат своята възпитателна цел.

(Стихове от 21 до края.) [“зависти, убийства, пиянства, кощунства и подобните на тех; за които ви предсказвам, както и предрекох, че които правят таквиз работи няма да наследят царството Божие. А плодът на Духа е любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосердие, вяра, кротост, въздържание: против таквиз няма закон. А които са Христови разпели са плътта наедно със страстите и похотите ѝ. Ако Духом живеем, Духом и да ходим. Да не биваме тщеславни та да се раздразняваме един друг и един друг да си завиждаме.”] Сега аз искам, като ви говоря, да се освободите от личния елемент. Защото всякога, когато се говори, всеки взема нещата върху себе си.

Ако една млада булка се облече с булчинската си рокля и отиде да готви, мислите ли, че нейната рокля ще остане чиста. няма. Сега трябва ли да отива тя с булската си рокля да готви. Не е лошо да готви с булската си рокля, но тогаз не трябва да отива в обикновената кухня, а трябва да отиде в градината, да събере плодове, да ги измие с вода и да ги поднесе. Или да вземе грухано жито, да го тури в чиния и да го даде на своя възлюбен. А пък щом трябва да готви в кухнята, тя трябва да съблече булчините дрехи. Това е само едно изяснение. Ако носиш постоянно булските си дрехи, ти ще влезеш в стълкновение с всичките хора. Ако тази млада булка отиде с тези дрехи при работните хора, то те със своите пипания ще развалят дрехите и тя ще се скара с всички хора. Тя ще каже: “Не знаете ли, че това е булската ми рокля, защо я пипате?” Умен ли е сега този нейн въпрос? Не е умен. Това е тщеславие в даден случай от нейна страна. А пък ако отива тя между другите булки, които се облекли с булски дрехи, тогаз тя има право да се облече с булски дрехи, а не с работнически. Тогава тя не трябва да облече работните дрехи. Ходѝ с чисти дрехи между чистите, а пък когато ходиш между нечистите, ходѝ с нечисти дрехи. Това е външно, практическо правило. Вземете тези, които се занимават с бояджийство. Винаги те обличат при работата най-шарени и по-прости. Някой път ги викаме в къщи. Тогава те няма да боядисват с хубавите дрехи, които носят обикновено. Гледам Някой път хората се спират върху бояджийските дрехи. Те нищо не значат. Това са работни дрехи.

Живота на човека не седи в една външна обстановка. Сега погрешката седи в следното: децата Някой път правят погрешка при писане на буквите. Погрешката може да седи в това, че ученикът е направил буквата толкоз голяма, колкото трябва. Учителят турил една норма, колко голяма трябва да бъде буквата. И ако човек направи погрешка, учителят казва: “Не е право това нещо.” Оставете детето да пише буквите големи, колкото иска. И след време, когато детето се научи да пише хубаво, то после само ще си намери своите правила. Най-първо не ще може да ги пише правилно, както са на дъската, все ще ги изкриви.

Сега тези сравнения трябва да ги турите в действие. Някой път вий се занимавате един с други. Вий не се познавате. Вий считате, че някои са добри, а някои лоши. По какво се различават лошите хора и по какво добрите? Всеки човек, който е силен, хората го считат за лош човек, а който е мек, считат го за добър човек. Питам сега: калта добра ли е? Прахът добър ли е? Вий казвате, че калта е лоша, понеже окалва. Прахът не ви каля, а той добър ли е? Вий казвате за някого, че той е долен човек. Прахът не е долен, той е горен над главата ви, а пък той влиза в дробовете ви и ги заразява. Значи сравнението не е на место.

Лош, долен човек е онзи, който не знае как да употребява Божията любов, а пък добър човек е онзи, който знае как да употребява Божията любов. Лошият човек, не че е лош, но не е учен човек, не знае как да използува светлината, която Бог му е дал. Някой път нали боледувате и ходите при лекар. Той ще каже, че си малокръвен. В какво седи малокръвието? Един лекар ще определи, че червените кръвни телца са се намалили, а пък белите са се увеличили. И тогава той ще ви препоръча някои храни, за да се увеличат червените телца. Но това е много повърхностно определение. Здравето не зависи от червените кръвни телца. Снощи държах една лекция без да искам. Дадох диагноза кой е здрав човек. Направих опит на някои братя и сестри, за да им покажа кой е здрав и кой не е. Които бяха там, те знаят, а пък които не бяха, те немат идея за това. Но сега няма да давам обяснения. Онези, на които казах, те видеха кой е здрав, но не видеха кой е болен, не видеха по какво се познава болния, понеже всички присътствующи там бяха здрави. Показах им на светлината кой е естествения цвят на кожата.

Ний сме тук при една обстановка благоприятна и известни идеи само тук можем да ги възприемем, при този, чистия въздух. В един клас вий никога не можете да възприемете тия идеи, които тука можете да възприемете. В класа ще възприемете други идеи, други мисли, други чувства. Там друга материя ще влезе във вас, а тук - друга, защото материята се отличава по това, че тя има безбройни качества в себе си. Не е проста работа материята. Материята има безброй степени - по-груби и по-фини степени. В едно религиозно общество трябва да знаят как да доставят тая фина материя. Вие знаете, че когато имате една хубава дреха, като я облечете, колко е приятно на тялото. А пък когато имате дреха от козина, тя не е така приятна. Светиите са носили дрехи от козина. Това е външен метод. Те са употребявали дреха от козина, за да мушка тя тялото, та мисълта да бъде винаги отправена към Бога.

Ний сега често повтаряме, че трябва да обичаме Бога. Но тези думи са все още нещо външно. Това е аналогично на дрехата от козина. Не повтаряйте на другите, че трябва да обичат Бога. Вие, като влезете в къщата на някого, не трябва да казвате, че в къщата трябва да има топлина, че трябва да има печка. Но ти си носи една електрическа печка и си приказвай с хората и след половин час да се стопли къщата. И да кажат хората: “Тук стана по-топло. Преди да изгрее слънцето беше малко прохладно и дойде едно възвишено същество и ни стопли нас всичките.” Ний казваме: “Где е Господ?” - Господ дойде със светлината, влезе в ума ви и мисълта почна да работи. С топлината влезе в сърцата ви и със силата си във волята ви. И ние почваме да мислим и да чувствуваме.

Ний искаме да си представим какъв е Господ. Той е най-красивото същество, което можете да си представите. Човек, за да може да го види, той най-напред трябва да си приучи очите, като гледа хората и други предмети. И като види най-красивото същество той може да си представи до известна степен какъв е Бог. Красотата е свързана с истината. Човек никога не може да бъде красив, ако не обича истината. Човек никога не може да бъде красив, ако не обича мъдростта. Човек никога не може да бъде красив, ако не обича любовта. За да бъдеш красив трябва да обичаш любовта. Любовта е най-красивия достъпен образ, който можем да видим. И когато го видим, животът се осмисля. Учените хора го наричат идеал, смисъл на живота, цел. Всичко това, което хората вършат в света, го вършат само за любовта. И втората красота, това е мъдростта. След любовта ще дойде да придобиеш красотата на мъдростта. Красивият човек е приятен и достъпен. Той е достъпен на всички. Той не презира никого. Аз не говоря за красотата на света, но за онази красота на душата. Красивият човек, като погледне, на всички се радва и на всички изпраща светлина. Слънцето е красиво. И ако то не праща своята светлина, няма да го виждаш. Красивият човек знае где стои красотата. Красотата в любовта седи в топлината. Ако ти нямаш онази истинска топлина на живота, ти не можеш да бъдеш красив. Топлината е, което дава онова хубавото разположение на човека. Когато си поставен и при най-неблагоприятните условия, топлината ще ти даде разположение. И тази топлина е истинско богатство в света, истинска сила. С нея навсекъде можеш да си отвориш пътя. Нали Някой път хората се учат, искат да си отворят път. Ти без топлина, без добри чувства и без любовта ще имаш пътя си навсекъде затворен. Защото хората могат да те обичат, когато ти носиш Божественото благо и свободно го раздаваш. Щом си скържев на това благо и тук не могат да те обичат и на Небето не могат да те обичат.

Един ангел раздава свободно благата. Тези ангели, които свободно раздаваха благата, Божиите блага, са светли духове, а онези, които не раздаваха свободно тия блага, са тъмните, падналите духове. И между хората е това разделение. Докато вие свободно раздавате благата, вий сте [на] правилния път, не се плашете. Вий мислите, че като раздавате, ще осиромашеете. Който раздава Божиите блага, никога не осиромашава. Мислите ли, че онзи чучур, който раздава водата на чистото езеро, ще осиромашее. Ако не раздава, то хората ще изоставят тази чешма и ще поставят чучур на друго место и тогаз този чучур, който не раздава, ще осиромашее. Ако вий спирате едно Божествено благо, то това благо ще отиде на друго место. И онзи, който раздава свободно Божието благо, Бог му дава в изобилие. А ако спира Божието благо, тогава се спира и Божието благо към него. И тогава се ражда противоречие. Всички противоречия във вас се явяват тогава. Не спирайте Божиите блага, вий сте отговорни. Ако нарушавате това правило, то се дължи на миналите поколения и на миналите ваши съществувания. Каквито сте били в миналото, такива сте и сега.

В миналото сте имали много възгледи за живота. Вий сте били в положението на малки, били сте в положението на господар, на слуга, на баща, на майка, на брат, на сестра. Бащата дава, майката обработва. Бащата никога няма да обработва нещата. Майката ще ги обработи. Майката е проводник на благата, които бащата дава. А пък децата ще възприемат, ще приложат. Сега, като бащи, вий не сте давали свободно, като майки, свободно не сте обработвали и като деца, свободно не сте приемали и тогаз се ражда противоречие.

Та, когато Бог ни дава едно благо, ние трябва да го възприемем свободно. Вие искате Бог да ви възлюби. След като ви възлюби Бог, вий какво трябва да правите. Да допуснем, че влезете в едно училище и искате учителят да ви обича. Учителят ви обикне, но той иска вий да се учите, да бъдете един от първите ученици. Някой искат да бъдат от първите ученици и да ги обичат учителите, без те да учат, това е невъзможно. Учителят ще каже: “Много съжалявам, но не учите.” А пък Някой способен ученик, макар и лош, като учи, обича го учителят. Та, способните ученици, макар и малко лоши, учителят ги обича. Ученик, който не учи, не е добър. Той може да има отлично поведение. Но какво ти струва, ако ученикът свърши с поведение 6, а по учебните предмети с двойка. Той има отлично поведение, морален е, никога не се е скарал с някого, лоша дума не е казал, а пък двойки. Че той предизвиква учителят си да говори най-лошите работи. Ученик, който предизвиква учителят си да се разсърди, той не е добър ученик.

Вие казвате: “Бог е благ.” Какво нещо е “благ”? Вие разбирате ли какво нещо е “благ”? Мислите ли, че един учител, който ви хваща за ухото и ви го потегли, че той е лош? Мислите ли, че един учител, който ви лишил от ядене, е лош? Мислите ли, че лекарят, който ви казва, че няма да ядеш от това или онова, че е лош. В дадения случай това е необходимо, няма да ядеш. А когато си здрав и ти забраняват да ядеш, тогаз е друго. Здравият ще яде, но няма да преяжда, а пък болният много малко ще яде. Като дойде болният, ще му се каже: “Твърд хляб няма да ядеш, ще ядеш много малко, а въздух ще гълташ много, колкото искаш.” На някого ще кажеш: “Ще гълташ топлина, с топлина ще се храниш.” А пък на друг ще кажеш: “С светлина ще се храниш.”

С светлина и топлина трябва да се храни човек. Най-първо иде светлината, после топлината, после иде въздухът и после иде грубата храна, която е за тялото. Въздухът е за етерния двойник на човека и за неговото астрално тяло. С въздуха, който ние дишаме, се образува духовно тяло. А пък щом дойдем до топлината, тя е същността. Това е когато почнем да се храним с добри чувства. Това значи да се храним с топлина. Ний вече влизаме в Духовния и Божествен свят и само като влезем в тях, можем да разберем онова, което Бог е казал.

Сега във вас може да се породи една мисъл, Някой казва: “Колко сме ние невежи!” Срещали ли сте вие учен човек, който да се храни добре с топлина, със светлина, с въздух и с твърда храна, да ги употребява съразмерно? Когато човек се храни добре със светлината, отличен е умът му. Когато се храни добре с топлина, отлично е сърцето му. Когато се храни добре с въздух, отлична е силата му. И когато се храни добре с твърда храна, отлично е тялото му. Ако нашето тяло е добре и се подобрява, значи добре се храним физически, ако се подобрява силата ни, значи храним се добре с въздух, понеже във въздуха има една жизнена енергия, която индусите наричат “прана” или животворно електричество или животворен магнетизъм, тази енергия е кръстена с много имена. Вий сте дошли на планината за всички тези видове енергии. Някои отиват за лятовище на планината, за да дишат чист въздух, но някои трябва да отидат малко по-далеч. Ние излизаме сутринта, за да възприемем особени лъчи, с които умът се храни и да възприемем особени лъчи, с които сърцето се храни. В този въздух, който дишаме, има прана и дробовете ни тази прана възприемат много по-добре сутринта. Така тялото ни се приготовлява, за да възприеме физическата храна много по-добре. Та, едновременно ние, без да знаем, спазваме правилата на хигиената.

Основните правила на хигиената са: Човек да знае правилно да възприема светлината, топлината, въздуха и твърдата храна. След това ще дойдат другите правила как да постъпва човек. Някой пита как да обичаме хората. Много труден въпрос е този. Защото, за да обичаме Някой човек, трябва да му помогнем. Ако той има нужда да му помогнем умствено, трябва да му помогнем със светлината. Ако той има нужда от топлина, ще му помогнем с законите на топлината. А пък Някой човек, за да го обичаме, трябва да му покажем как да диша. Мнозина от вас сте сприхави, защото не знаете да дишате. Дойде Някой при вас и ви каже нещо и вие се скарате, дразните се. А Някой друг дойде при вас и вие станете тих и спокоен. Питам: защо Някой ви дразни, а пък друг ви предразполага? Как си го обяснявате? Ако аз дойда с едно шило и ви мушна, какво ще бъде вашето положение?

Ще ви приведа един анекдот. При един лекар клиентите стоели дълго време, когато идвали. Той бил учен човек и не обичал да прави забележки. Клиентите не се сещали да си отидат на време и той притурил едно шило на стола. Шилото било пъхнато вътре в стола и когато клиентът стоял много дълго време, той дръпвал един конец, шилото се дигало тогаз и онзи се повдигал. Всички вие имате такива столове. Та, скарването е това именно. Ти казваш: “Много ме бодна той.” Седял си дълго време. Щом се съберете двама души, колко време трябва да седите заедно? Знаете ли правилото? Колко време трябва да седим при един човек, когото обичаме? Тези, които най-много обичат, седят една минута, тези, които по-малко обичат, седят две минути, а пък тези, които най-малко обичат - три минути. А когато е повече от три минути, идат кавгите. Не ставайте тягостни нито със своите мисли. Дойде ли една лоша мисъл не я държете. Трябва да намалиш времето на нейното пребиваване в себе си. Не я дръжте повече от една минута в себе си. Освободи се веднага от нея.

Снощи се светкаше надалеч, исках да зная на каква далечина се светка. Извадих си часовник. Светна се и се минаха около 40 секунди до гдето се чу глас. Щом се измина 40 секунди между светкането и гръма, какво е разстоянието до нас. Знае се, че звукът изминава в една секунда 330 метра, сметнете разстоянието. (-13 километра и нещо.) Но това изчисление [не] е съвсем право, понеже докато тези вълни дойдат вътре, докато се предадат в ума, се минава малко време. Това изчисление изобщо казано е вярно, но не съвсем точно. Ако искаш абсолютна точност, не е вярно. Тези изчисления ние ги правим. Някои учени изчисляват разстоянието до Слънцето на 92 милиона мили, а пък други на 93 милиона мили приблизително. Добре, ако аз тръгна за Слънцето и мисля, че има 92 милиона мили до Слънцето и се спра на това разстояние и остана на един милион мили далеч от Слънцето, тогава математическо изчисление ли е? И любовта ни е като това изчисление. Казват за двама души, че се обичат. Рекох, на какво разстояние се обичат. Казвате: “Приблизително на разстояние 92 милиона мили.” Тогаз разликата е един милион. Неразбрана работа е любовта. Двамата най-първо са много близки. Двамата преди да се оженят се мислят много близо. Това е неразбранщина.

Аз ви считам, че вий не сте женени. Вий женени не се родихте. То е една служба, която от после взехте. Като ученици не трябва да бъдете женени. Трябва да бъдете всички свободни в душата си. Душата не се жени. И Духът не се жени. Христос казва: “Които се сподобият с този век нито се женят, нито за мъж отиват.” Тази идея дръжте. А другата идея, тя е за земята. Тя е права. Преди да се ожени, той казва: “Умирам за тебе.” А пък след като се ожени, след две години, казва: “Умирам от тебе.” Питам сега, кое умиране е по-право: умирам за тебе или умирам от тебе? Кое е по-хубаво сега, да умира за тебе или да умира от тебе? Сега вземам в широк смисъл. Може да е една идея, в която сте се влюбили или някое верую.

Единствените неща, в които човек трябва да вярва, това са Любовта, Мъдростта и Истината. Те са три неща, в които като вярваш, ти си в правото положение. Ако вашата вяра е потикната от любовта, ако вярата е потикната от знанието, ако вярата е потикната от истината, вие сте на прав път. Сега как ще знаете дали вашата вяра е потикната от любовта? Ако вашата вяра е потикната от любовта, вий най-първо няма да боледувате. Или ако боледувате, с болестта ще се справите така, както пехливаните се справят със своя противник. Като станеш болен, болестта е едно благо за човека. Това е както борбата между двама борци. Ако гътнете болестта, ти си пехливанин. Но ако тя те гътне, тогава ти си слаб. Болестта е едно същество. Тя, като те вижда, че влезе в тебе, за да те види дали си силен или не. Когато се разболееш, в тебе е дошел един пехливанин. Нали обикновените пехливани правят ключове на краката на противника и го събарят. Завие ти краката. Ходили ли сте да видите как се борят пехливаните? Може да не сте виждали всички, но си представяте как се правят ключове на краката и ръцете или как се извива гръбнака, как се извиват прешлените. И на вас често ви извиват краката. Как се освобождавате тогава? Пехливанинът, като ви извие краката некъде, той ще почне да действува и ще иска да ви гътне. Има известни хора, които със своята мисъл могат да ви въздействуват на ума и да ви свие крака, ръката, гръбнака и пр. Такива хора могат да изкривят каква да е част от лицето ви. А пък има други хора, които могат да ви освободят. Такъв човек ще ви освободи кракът със своята мисъл. Той ще дойде да ти помогне. Той със своята мисъл е по-голям пехливанин и ще те освободи.

Та, когато говорим за дявола, говорим за един пехливанин, който вързва крака, ръце и пр. И Христос казва: “Този човек, когото Сатана връзва, не трябва ли да го развържеш?” Та вие сте дошли да се учите на една положителна наука. Трябва да знаете например да се самовладате. Ти казваш: “Защо трябва да бъдеш търпелив?” Че търпението е една броня. За да не се влияеш от отрицателните сили в природата. Ти казваш: “Защо трябва да вярвам?” Вярата е броня. Надеждата е броня. Любовта е броня. Знанието е броня. Истината е броня. Ако ти не си брониран, ти тогава ще бъдеш под влиянието на тези силни същества. И тогава ще бъдеш играчка в техните ръце. Ти трябва да имаш вяра, за да не бъдеш играчка. Трябва да имаш надежда, за да не бъдеш играчка. Ти трябва да обичаш, за да не бъдеш играчка. Ти трябва да бъдеш свободен, за да не бъдеш играчка. Човек тези качества трябва да ги развие в себе си.

Ние живеем в един свят на ограничения. Всички същества, които живеят във вселената, не изпълняват еднакво волята Божия. Има същества невидими, които като влязат във вас, почват от начало като шум от далеч и после се домогнат до вас, разбират слабостите ви и ви внушават нещо. Най-първо ще ви внуши да се влюбите в някого. На момата може да внуши да се влюби в Някой момък, а пък на момъка ще каже: “Ти искаш една прикя.” А пък на момата сърцето се запалва, топло е, а пък парѝ няма и се мъчи. Тази любов е изкуствено образувана. Никаква любов няма тук. Тази любов прилича на следното: както когато хванеш един вол и го потеглиш. Или прилича на любовта на онзи, който гледа свиня и я туря в кочина и ѝ дава храна по пет пъти на ден. И свинята казва: “Каква Божествена любов има на господаря към мене!” Господарят му я глади по козината. А пък, като дойде Коледа, има плач, квичене, ти не знаеш каква е тая любов. Господарят ѝ казва: “Има закони, ще те мушнем в сърцето, ще те турим в огъня, ще ти снемем козината. До сега живееше в кочина, дожале ми за тебе. Ще те туря в огъня и ще влезеш в рая.” Свинята тогаз казва: “Аз се радвам, че ще влеза в рая.” Това е казано фигуративно.

Така ви заплитат тези духове. Човек не трябва да се лъже, няма какво да го храни света. Единственият, който ни храни, е Бог, а пък всичките други хора, които идват да ни услужват, те са слуги Божии. И те свободно трябва да дават Божественото благо и аз свободно трябва да отблагодаря. Давайте свободно и вземайте свободно. Или прави всичко с любов, давай всичко с любов и ближния свободно да взема.

Някой казва: “Какво е неговото намерение?” Преди години дойде при мене един господин и ми каза: “Това, което проповядваш, вярно ли е? Как ще ми докажеш, дали е вярно учението ти?” няма какво да ви доказвам. Аз зная следното нещо: който лъже, той бърза, иска да спотулеви, да го няма. А когато човек говори истината, не бърза. И всеки, който бърза, не говори истината. Това учение да го проверят хората и да го намерят правдоподобно, да го приемат. А пък, ако не го намерят за правдоподобно, да го оставят. Да го опитат. Как да докажем, че въздухът е чист. Аз ще го приема. Аз съм авторитет. Като приемем планинския въздух, ще познаем дали е добър и всеки ще познае дали е добър. Да кажем, че вие имате една лампа. Кой ще ви каже дали лампата ви е силна или слаба. Вий сами ще опитате и ще видите. Та Бог ни е турил известни мерки, с които можем да познаем светлината, топлината, въздуха и пр. Не, че ний сме независими. Ближните могат да искат да ни услужват.

Де е силата на един учител? Силата на един учител по музика седи в това, че той на своите музикални ученици може да им предава музикална енергия, да подхранва музикалния им център. Ако не може да направи това, значи учениците му са неспособни. Слънцето подхранва всички наши дарби и с това, което възприемем от него, се развиват дарбите, които Бог е вложил. Та, във всекиго едного, във вас влиза енергия. Искате Някой човек да го направите добър. Не можете да го направите добър, ако не излиза от вас добрата енергия и той да я възприеме. Искате да направите някого верующ. От вас трябва да излезе енергията на вярата и да влезе в съответния му център. Всички не са еднакво верующи. У някои хора е много слабо развит центърът на вярата. У някои е слабо развит музикалният център. У други философските центрове са слабо развити, не могат да разсъждават. А пък у някои хора наблюдателните способности са слабо развити. У всички хора не е еднакво развито наблюдението. Та най-първо ще видите какво ви липсва. На някои липсва едно правилно наблюдение. У някои хора има голяма индивидуалност. Като погледнете челото на такъв човек, ще видите, че долната страна на челото му е много силно развита, челото му е много легнало назад, а долната част на челото е издадена. Такъв човек може да наблюдава добре. А пък у друг челото в долната част е по-неразвито, а пък горната част на челото е развита и изправена. Такъв човек се занимава с философски въпроси, например защо Бог е създал света и пр.

Може ли да знае човек защо Бог създаде света. Бог не създаде света само за философите или само за музикантите или само за религиозните хора или само за жените или само за мъжете или само за децата или само за ангелите. Тогава за кого го създаде? Как ще отговорите вие? Где бяха хората от началото? - У Бога. За кого създаде Бог света?- За себе си. Сега трябва да разбираме какво значи “за себе си”. Ний използуваме от своето, както ние разбираме. Бог създаде света за всички и за най-малките същества и за най-големите. И за себе си и за най-малките и за най-големите. Той взе пред вид всички, не изключи никого, така че светът е създаден за Бога, за ангелите, за нас и за тия същества, които са по-долу от нас. Та светът е създаден за всички нас. Като казваме “за всички нас”, трябва да разбираме, че светът е създаден за Бога. Ний трябва да мислим, че Бог създаде света за себе си, а пък Бог мисли, че създаде света за нас. Бог не мисли, че Той създаде света за себе си. Понеже Той се проявява във всинца ни, следователно Той се проявява чрез нас. И когато ний учим и живеем добре. Бог се радва, че ние разбираме правилно света.

Някой път хората се критикуват един други. Каква е задачата на критиката? Понеже гледам тук, че доста ученици са критици. Каква е задачата на един критик. Какво значи думата “критикос”? Тя не е българска дума. Критика, значи мярка, с която се мерят нещата. Тя е една естествена мярка, Божествена мярка. Ако правилно я прилагаш, тогава критиката ти е на место. Иначе критикуваш неправилно. Ти казваш, че Някой човек не е добър. Как ще познаеш, че не е добър? Един музикант как познава дали тона е верен или не? Има определен начин. Има си камертон. Той ще те опита, ще ти каже : “Я, вземи основно до.” Ти казваш, че разбираш музиката, но не можеш да вземеш вярно “до”. Той казва: “Я вземи “сол”. И “сол” не вземеш вярно. Той ти казва: “Я вземи фа.” И него не взимаш вярно. Питам, в какво седи музиката? Представете си, че имате един шеф. Вий казвате: “Да се ушие това и това.” Но представете си, че вие ушивате един плат, с който да носите вода. Тогаз какви трябва да бъдат редовете? Трябва шевовете да бъдат ситни, че като турите вода, водата да не може да мине.

Та рекох сега, как ще познаете един добър човек? Каква е мярката за добрия човек. Добър е онзи човек, който никой не може да го окаля. Ти езерото можеш ли да окаляш, да го размътиш. Добър човек е онзи, когото никога не можеш да го размътиш. Добър човек е онзи, който никога не може да изгуби своята чистота. Така трябва да считате. Питам сега, ако вие бихте имали една температура от десет хиляди градуса на тялото си и Някой ви замери с една железна топка; питам, ако има една зона, през която [...], тази топка ще достигне ли до вас. Ако имате температура десет хиляди градуса не може да ви достигне. Ако ти се обиждаш, какво показва това? Вий всички се обиждате. няма Някой, който да не се обижда. Това показва, че температурата ви е малка.

Нали сега правят тези модерните крепости. Французите имат линия “Мажино”, а германците “Зигфрид”. Какви са крепостите, с които вий трябва да се пазите? Сега ний трябва да живеем добре, понеже невидимият свят, към който се стремите, не обича болни хора, не обича и хора със слабости. Тях ги турят тук долу на земята. Там в невидимия свят съществата са като пчелите, които минават на глед за много жестоки. Пчелите подържат ангелски порядък. Една пчела щом прояви Някой малък дефект, не я искат в кошера и тя бега от там. И в духовния свят е същия закон. Затова хората ги приготовляват тук,.за да знаят как да живеят, за да не повредят ума си. Тези органи, които Бог ни е дал, човек може да повреди със своето незнание.

В религията има една опасност. Хората, които се приближават, ако не са готови, ако не се познават едни други, много си пакостят. “Религия” значи свръзка. Затова в религията хората са наблизо и тогава хората трябва да бъдат много умни. В Алпите се изкачват на Монблан като се свържат десет - петнадесет души с едно въже. И всички трябва да бъдат много внимателни. Понеже ако един падне, всички могат да паднат с него в пропастта. От друга страна, ако един се подхлъзне, другите могат да го спасят, да го изтеглят. И затова един други трябва да се пазят. Ний мислим, че почвата, по която се движим, е много равна. Почвата, по която се движим, е много вълнообразна, има много високи върхове, има скалисти места, дето всеки може да плати с живота си. Ако не внимава човек, колко въпроси има, с които той може да се съблазни. Ако видите, че Някой носи една млада мома и тя е красива, вий ще се съблазните и ще кажете, че този човек е лош. Ще кажете: “Не го ли е срам, че я носи?” Но, ако кракът ѝ е счупен? Че вие не разбирате условията, при които той я носи. При сегашните условия близостта на хората какво значение може да има? Вий не знаете дълбоките тайни, които са скрити. Когато Бог сближава добрите и лошите хора, каква е Божията цел. Когато турят леда на огъня, каква е целта ви? Да се стопи леда. Като се стопи този лед и му предадете малко топлина, този лед може да ви бъде полезен. Иначе не може да ви бъде полезен.

Та, вашите разсъждения имат една празнина. Има един стих в Писанието: “Не огорчавайте Духа, който е във вас.” Не огорчавайте Духа, който ви ръководи в Божествения път. Мнозина съм слушал да казват: “Защо Бог е създал така света? Защо Бог допусна това? Защо Бог допусна този човек да каже това нещо за мене?” Питам: когато впрегнат за ралото да оре нивата, какво трябва да говори ралото? Трябва да оре, да си извърши работата. Каквото и да мислите в света, вий сте изпратени да извършите волята Божия. Когато се занимавате с други работи, вий сте оставени на почивка. Всички, които не разбирате Божиите пътища, разсъждавате все както в горния случай. Всички хора, които не разбират защо Господ е създал света, аз ги считам, че те са ръждясали. Едно рало, което не работи, ръждясва, а когато работи, то е излъскано. Недоволството е ръжда. А пък щом влезете в живота да работите, вий сте излъскани. Най-добрите и най-умните хора знаят следното: Каквото и да ви случи в света, е за ваше добро. Това е основен закон. Всичко, което се случва, е за добро. Че ние не разбираме, то е друг въпрос. И онзи, който не изпълнява Божия закон, след време ще страда. А пък онзи, който изпълнява Божия закон, той ще получи Божието благословение. Законът е такъв.

Ако вий се месите много в чужди работи, вий вземате половината от техните недостатъци. Ако се занимавате с идиотите, много работи от идиотите ще влязат във вас. Ще стане една обмена. И аз не ви съветвам много да се занимавате с лошите хора. ПоНякой път у всинца ви има една идея, че може да изправите един лош човек. Един лош човек е една развалена машина, за която трябва майстор. Ако вий не разбирате, кажете на майстор да я поправи. Често идват някои и казват за някого: “Много лош човек е онзи. Искам пари назаем и не ми дава.” Рекох, той не е лош човек, той е добър. Тебе не ти трябват пари. Той казва: “Защо не ми трябват?” Рекох му: Защото ако вземеш пари, ще се облечеш с хубави дрехи и ще се ожениш, а ти не си човек за женене. Според Божественото учение човек кога трябва да се ожени? Той трябва да свърши за 4 години отделението, за 8 години гимназия, за 4 години университета и после да има десетина години специализация и след това вече да мисли за женитба. А пък сега, свършил четвърто отделение и иска да се жени и свят да създава? Сега, аз ви говоря на вас, като на ученици. Женитбата, както е сега, не са я разбрали. Тя е за много учени хора.

Сега ще разберете в какво седи въпросът. Много пъти ти можеш да се ожениш. Като станеш министър председател на България, ти си се оженил за България. Какво ще направиш за България? Или станеш цар. Ти си се оженил вече. Какво ще направиш като цар? Ти искаш да станеш баща. Бащата - това е най-високата служба. Като баща какво ще създадеш? Ти искаш да станеш майка. Това е най-високото положение. Като майка какво ще създадеш? Или искаш да станеш учител. Или искаш да станеш слуга. Слугата трябва да е свършил училище. В невидимия свят слуги с образование четвърто отделение не ги търпят. И с гимназиално образование не ги търпят. И с университетско образование не ги търпят. Трябва да имаш след това още 10 години специализация, за да станеш един обикновен слуга. Ангелите минават в небето за слуги, но са учили и имат добра опитност. Един ангел знае много повече, отколкото цялото човечество. Един ангел има по-голяма опитност, от опитността на цялото човечество.

Аз ви навеждам сега това не да се обезсърчите. Искам да ви кажа каква идея трябва да имате. Вий сте заобиколени със същества, които ви желаят доброто и трябва да ги слушате. И когато имате Някой път неразположение на духа, то е поради вашето непослушание, ти си попаднал под влиянието на непослушните духове и ти гласуваш за тях. Целия ден те казват: “Светът не е създаден добре.” И вий казвате така. Те мислят, че хората са лоши. И вий мислите така. Вий мислите, че сте единствения, добрия. Един пророк, който е избил 400 лъжливи пророци и после се уплаши и каза: “Сам останах и моя живот искат.” Бог каза: “Не си сам, има още 7000 в Израиля като тебе.” Илия изгуби своята сила, понеже изби пророците и трябваше наново да дойде на земята, да си поправи погрешката. И вторий път, като дойде, той я поправи. И той дойде на земята, за да познае, че света със сила не се изправя, но с любов, знание и истина, които трябва да се внесат във вашия живот. Внесете ги и като ученици. Внесете Любовта, Мъдростта и Истината. Внесете истинския живот, истинската свобода, турете така една основа и от там започнете сега. Турете ги като мерки най-първо. Казано е: “Плодът на Духа е любов, радост и мир.”

Отче наш

Живот пълен със светлина, живот пълен с топлина, живот пълен с чист въздух и храна е истинския живот.

6ч. 27м.

4-та беседа на Рила
19 юлий 1939 г., 5 ч.с., среда
Молитвения връх при Рилските езера

Основни правила на хигиената / Четири основни правила на хигиената

Основни правила на хигиената

Четири основни правила на хигиената