НАЧАЛО

Контакти | Дарение
Категория:

< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Да възлюбиш / Да възлюбиш Господа

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА
СТАР ПРАВОПИС

Да възлюбиш Господа

Най-често използвани думи в беседата: бог, любов, човек, може, всички, живот, аз, казва, малко, закон, хора, има, велико, сега, всичко, себе ,

Младежки събори , София, 6 Юли 1924г., (Неделя) 6:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


I-ви ден на събора Неделя, 6 часа сутринта

„Благославяй душе моя Господа" I Послание к Коринтяном, гл.13 Духът Божий

В света съществува един велик закон, незнаен за съвременното човечество, незнаен по своята същина, незнаен, понеже човешките души, човешките духове не са на такава степен на развитие, че да могат да схващат тази висота на този велик, жив закон на живота. Има превод на този закон. Това са онези две велики заповеди от Евангелието, за които Христос казва, че върху тях бил построен целия свят. Те са: Да възлюбиш Господа Бога твоего и да възлюбиш ближния си като себе си.

За да разберем смисъла на тези две заповеди не е достатъчно само да извадим едно житно зърно и да го покажем някому, не е достатъчно само да извадим семето на една ябълка, или круша, или лимон, или портокал, или на какво и да е плодно дърво и да го покажем на когото и да е. Това не е знание, това е един неразяснен факт, т.е. съотношенията, връзките на този факт са неизвестни. Когато ние изнасяме един факт, всякога в този факт може да има известно съмнение. Казвате: „Може да бъде тъй, може и да не бъде тъй." Обаче, ние казваме: Непроверените истини са факти, които могат да се проверят. Непосетите семена са непроверени истини. Значи всяко нещо, за да се провери, то има свой начин, метод, съобразен със законите, които Бог е вложил. В този закон съмнението е тъй общо, че не само се съмняваш в своите ближни, в майка си, в баща си, в брата си, в приятеля си, в народа си, това е много естествено, но се съмняваш в себе си и най-после се съмняваш и в Бога. Това съществува. То е един факт, който може да се извини. Защо? Защото има изнесени известни факти, без да имат някаква връзка помежду си. Ако попитате този, който се съмнява, защо се съмнява, той не ще може да ви отговори. Той само се съмнява и ще ви каже: „Е, съмнявам се." Онзи, който се съмнява, аз ще го уподобя на един камък, който се търкаля надолу по един наклон. Надолу се търкаля, нагоре може ли да се търкаля? Аз ще ви докажа, че може и нагоре да се търкаля. Когато се търкаля отгоре надолу, питам го защо се търкаля, казва: „Е, така искам, да дойда до дъното." Казвам му: „Качи се нагоре!" - „Не мога." Защо? Защото като е дошъл до дъното, само туй признава. Но, я попитайте една граната, която е хвърлена от едно пушкало, кое я кара да се качва нагоре. Тя ще ви каже: „Аз искам това." После падне долу. Казваш й: „Качи се пак нагоре!" - „Не искам."

Това са отделни факти, които нямат нищо общо със самия живот. Нагоре иска да се качи, това значи да възлюбиш Господа, да възлюбиш и ближния си. Когато известна истина се разбере в своята пълнота, тази истина внася един нов елемент в живота. Тя разширява самия живот и дава свобода на онези хора, с които вие сте свързани.

И тъй, рекох: Да възлюбиш Господа!

Казваме, че Бог е Баща на всички хора, че всички сме излезли от Него, а при това между нас съществуват известни дисхармонични отношения. Питам, как е възможно, разумни същества, като нас, които са излезли от Великото Битие на туй разумно Същество, Бога, да имат някакви разногласия помежду си? Защо става това? Как ще обясните тази аномалия? Философите я обясняват по много начини. Аз ще я констатирам само, без да я обясня, защото като обясняваме нещата, ние ги отказваме. За да не ги откажа, аз ще изнеса един факт, без да го доказвам. Факт е, че като отрежете ръката от цялото тяло, то тази ръка, която вече не е в свръзка с цялото тяло, почва да смърди. И всеки един уд, който се отрязва от тялото, смърди. Защо започва да смърди? Туй смърдение показва, че той е изгубил връзка с цялото. На туй основание ние казваме, че грехът е един смърдеж, който показва, че ние сме се отделили от цялото, т.е. от Бога и следователно - смърдим. Грехът само констатира факта, че смърдиш. Какво трябва да направиш? - Ще се повърнеш към Бога, ще Го молиш, да те върне на местото, отдето си се отделил. Щом те върне на местото, престава и смърдежът. Затова ръката, туй семе, където е определено да бъде турено, там трябва да се посади. А къде е това место?- Онази почва, която ще му даде условия за живот?

Следователно ние казваме: Първият закон - да възлюбиш Господа, значи да обикнеш великото в малкото. Втория закон - да възлюбиш ближния като себе си, значи да възлюбиш малкото в голямото. Да ви обясня тези закони. Ти можеш да възлюбиш онзи, големия орех, заради малките орехчета, които ще ти даде. Значи големия орех обичаш, заради малките орехчета, понеже в тях има нещо, което може да се предаде на твоя живот. Следователно ще обикнеш голямото заради малкото и малкото заради голямото, защото като посадиш малкия орех, ще излезе от него големия.

И тъй на съвременен научен език казано: ще обикнеш малкото в голямото и голямото в малкото, за да престане всякакъв смърдеж, за да престане всякаква воня, за да престане всякаква дисхармония, всякаква смърт, всякакво разногласие, а да се прояви онова възвишеното, благородното, което хората търсят. Ето защо трябва да се възлюби великото в малкото и малкото във великото, които ще регулират всички неща. И ако вие внесете този закон там, дето трябва, той ще образува тази хармония.

Сега често се говори за любовта, но любовта има трояко проявление при сегашния живот. Едното проявление е чисто на физическия живот, на физическото поле. Това е временно, моментално проявление, то е преривно проявление на любовта. С туй положение се занимава цялата съвременна наука. Тук е местото на стомаха, разрешението на онзи велик икономически въпрос, с какво трябва да се занимаваме. И всички проучават този закон. „Хляб, мамо, хляб, хляб искаме!" От единия до другия край на света, все за хляб се говори. И в молитвата Господня е казано: „Хляб наш насъщний." Следователно докато мислим само за стомаха си, ние разбираме само една трета от любовта. Тази любов има туй качество, че отделя частите от цялото. Физическата любов има един недостатък, и той е следующия: Дойде някой момък, обикне дъщеря ти и ти се зарадваш. Но той казва: „Аз без нея не мога да живея, искам да я взема от вашия дом." Той я отделя от дома й, а майката и бащата веднага почувствуват една скръб, като че се отделя нещо живо от тяхното тело и започват да плачат. Дъщерята казва: „Аз ще отида с него." Тя мисли, че това е великата любов.

Сега разбирайте ме правилно. Аз говоря умно, по Божествено говоря. Стремежът е правилен, но изборът е крив. Че този момък обикнал дъщеря ви, това е отлично, но начинът, по който той иска да я вземе, е крив. Майката най-после се примирява, казва: „Е, така е наредил Господ, да се отдели." Питам: тази дъщеря, която се отделила от майка си, щастлива ли е? Не е щастлива. Тя често трябва да се връща дома си и постоянно да се оплаква. Защо? Защото това не е онази любов, която задоволява човешкото сърце и човешкия ум.

След туй иде второто положение на любовта. То се изразява в човешките гърди. Запример, имаме някаква морална тъга, без някакви видими причини, но усещаме в гърдите си някаква тяжест, мъчи ни нещо, тъжно ни е. То е пак резултат на съществуването на известна дисхармония. Това показва, че ти се съмняваш в нещо. Ние се съмняваме само в хора, които обичаме. Там, дето няма обич, никакво съмнение не съществува. Ами, че двама умрели хора могат ли да се съмняват един в друг? - Не могат. Само живите хора, които се обичат, се съмняват. И тук е пак същият закон. Туй съмнение показва, че всеки иска да вземе нещо от тебе, надявал се и след като ти вземат това, което си обичал, на което си се надявал, да получиш нещо, съмняваш се и казваш: „Дали той ще постъпи с моите чувства тъй, както трябва или ще се подиграе с тях?"

Представете си следния факт, дойде някой и ви казва: „Я, ми кажете, какви са вашите вътрешни вярвания, какво мислите за Бога, какъв е вашият интимен живот?" И ти почваш да му разправяш, да му доказваш туй - онуй, да му изнасяш най-свещените си чувства. И той те слуша, слуша, че после започне: „Кис- кис- кис, не мислих, че си толкова глупав, че си такъв простак. Та ти си бил цяла жена!" След като си замине той, тебе ти става тежко на душата и си казваш: „Защо бях такъв серсемин, че му разправих всичко?" Той взел твоята дъщеря и ти казва: „Ти можеш да останеш и без нея." Той взел онова свещеното в тебе и си заминава.

Третото положение на любовта, това е Божественото у човека. Този, който признае тази Любов, той вече не само, че не се отделя от тебе, но той е като част от тебе, той ще се присъедини към тебе и ще каже: „Аз ще остана у дома ти, слуга ще ти бъда, ще деля всички страдания и мъчнотии с тебе, на смърт, на живот, на всичко съм съгласен. Тогава животът добива смисъл. Туй наричат идеал, Божествена връзка, между хората. Тази Любов, носи онова истинско разширение. За да дойдете до тази Любов обаче, трябва да минете през първите две фази на любовта.

И тъй, първото проявление на любовта, първото положение, което съществува в природата, като пръв закон в физическия свят, това е артериалната кръв, която отива по цялото тело, разнася се из всичките най-малки частици. След като всяка малка частица е взела от този живот, тя предава по нещо от своите нечистотии на тази чиста кръв. И няма да се мине и половин час, когато от тази чиста червена артериална кръв се получава нечиста, черна, венозна кръв. Този закон е отиване на великото към малкото, дето човек се опетнява. Вторият закон е отиване на малкото към великото, отиване към Бога, т.е. венозната кръв, която носи нечистотиите, отива към сърцето, значи връща се към този първоначален източник. И след като излезе от сърцето, тя ще мине през онзи елемент на чистота. Затуй е казано, че само чистосърдечните ще видят Бога. Те ще дойдат в онова место, дето Бог ще ги пречисти и ще ги приеме в себе си.

Сега в живота има известни факти, известни опитности, известни мисли, известни преживявания, на които вие трябва да знаете вътрешните им връзки. Всеки един от вас, аз говоря на учениците, у които съзнанието е пробудено, които сте близо до Царството Божие, на които Бог иска да се открие, които досега сте любили малкото във великото и великото в малкото, без да знаете, влизате сега в третия закон, да познаете Бога и да придобиете в себе си този живот, който ще ви направи свободни.

И тъй в началото на Битието, когато Бог искал да се прояви или да изяви своята Любов към хората, чрез какво е доказал това? Единственото нещо, чрез което Бог доказва своята Любов, то е че ни е дал живот. Той ни е дал живот от Божественото, от себе си, от вътре, чрез своята Любов, защото Бог е Любов. Великият закон, чрез който Бог влиза в живота, е чрез туй, малкото. Следователно първото доказателство, че Бог ни люби е това, че Той ни е дал живота, та колкото малък и да е този живот. Даже и животът на една малка бубулечица е доказателство за Божията Любов. Някой казва: „А, много малко ни е дал Господ." Ще се благодариш и на туй, малкото. То включва в себе си и великото. Туй, малкото един ден може да се разрасти, да обхване в себе си великото, да обхване цялата вселена. За малкия живот ще благодарите, ще кажете: „Това е животът на Господа, на Онзи, Възлюбения, Който ме обича." Няма да се съмняваш вече. Ще държиш този факт в живота си, в най-тъмните, в най-бурните нощи на живота си и в най-хубавите дни на живота си. Ще знаеш, че този свещен факт е свещената канара, върху която е поставен живота. Върху този камък, върху тази канара може да съградиш бъдещето си. Изгубиш ли туй, малкото, всичко е свършено, всичко в тебе ще се осмърди.

Сега ние се спираме върху опитностите. Тази опитност са я имали всички пророци, всички души, които са живели в Бога. Казваме: „Исая рече така." - Защо рече така? „Еремия рече така." - Защо рече така? „Апостол Павел рече така." - Защо рече така? „Христос рече така." - Защо рече така? Защото те са изнесли един свещен факт на Божествения живот и ние благоговеем пред този факт, пред Божественото, което те са изнесли. Христос казва: „Аз говоря тъй, както Отец ми ме е научил, и благоговея пред онзи свещен факт пред онази свещена Истина, която излиза от недрата на великото, на Бога, Който осмисля вътрешният живот." И ако вие сега разберете този закон в неговата дълбочина, вие ще разрешите един от най-важните и съществените въпроси, които ви измъчват. И тогава вие ще бъдете свободни.

И тъй, първото нещо, за да покаже Бог Своята Любов по отношение на нашата душа, Той е внесъл живота. По отношение на нашия дух пък, Той внесе нещо ново, Той внесе Мъдростта. Следователно Той е дал малко нещо от своята интелигентност в човека, която ние наричаме „човешкия дух". Значи ние имаме Любов и Мъдрост от Бога, влезли в човека. Третото положение: Бог е внесъл в света свободата, която е израз на Божествената истина. Казва Христос: „Истината ще ви направи свободни." Кога? - След като благодарите на Бога за малкия живот, който ви е дал; след като благодарите на Бога за онази малка интелигентност, която Бог е внесъл във вашия мозък; след като благодарите на Бога за онази малка свобода. Само така вие ще се домогнете до Истината, която ще ви даде Божествената свобода в света, т.е. да разполагaтe е всички онези сили, които съществуват, и да бъдете свободни да пътувате навсякъде, където искате.

Сега пред вас седи тази велика Истина и няма какво да говорим повече. Вие няма да слушате мене, какво аз ви говоря. Аз искам да ви покажа онова, което Бог е създал, всичко онова, което е внесъл в нас. Вие излизате вечер, заглеждате небето, звездите, учите астрономия. Туй как се произнасят астрономите, това са само известни мнения, но цялата Вселена е създадена по известен ред, по известни йерархии, но всички тия слънца, които виждате, не са на една и съща еволюция, не са на една и съща степен на развитие. И материята, от която са направени, не е една и съща. Ако всички хора бяха от една и съща материя, всички щяха да си мязат, щяха да бъдат еднообразни, а те са тъй разнообразни!

Как ще си обясните следния факт: двама сина, родени от една и съща майка, единият говори истината, другият лъже; единият работи и принася, а другият бърка в джоба на баща си и изнася? Ние ще обясним това е факта, че в света съществуват две материи: едната е устойчива, в която доброто живее, а другата е неустойчива, в която злото живее. Аз наричам едната материя „материя на раздробяване", в която частите са отделени от цялото и там стават ред пертурбации и смърдеж. Там има разлагане и гниене. Там ту се прояви живота и пак отново става разлагане. Там се редуват живот и смърт, живот и смърт. Всички се стремят към живота, а в края на краищата се явява смъртта. И най-после всички философи искат да ни убедят, че смъртта е един метод на природата, за да ни пречисти. Ако вземем Писанието, ще намерим онзи стих, дето Бог казва на първия човек: „Онзи ден, в който ти престъпиш моя закон на Любовта, ще умреш", т.е. денят, в който се отделиш от мене, ще се осмърдиш, ще страдаш и животът ти ще бъде само редица от страдания и нещастия."

Казват някои: „Бял ден не видях!" Че как! Щом се отделиш от Бога, така е. В Бога са белите дни. Щом се съединиш с Бога, всичките дни са бели, а вън от Бога, всички дни са черни. Аз питам: може ли онази възлюбена без своя възлюбен да бъде щастлива? Не, той като умре, и тя става нещастна. Защо? Защото това е един велик закон на живота. Вън от Бога не можем да бъде щастливи. Следователно когато Бог се явява в двама, в единия се явява в малкото. Това са два велики закона, в които се преплита животът. Онези от вас, които искат коренно да разрешат въпроса на земята, няма друг начин, по който може да го разрешите. През целия си живот може да плачете, през целия си живот може да се молите, през целия си живот може да изучавате всички философски системи, може да правите всички опити, но единствената сила, която може да ви подигне, е да бъдете свързани с Бога и от вас да изчезне абсолютно всякакво съмнение, да се не съмнявате в Бога за нищо и каквото дойде в живота ви, да го приемете на драго сърце.

Сега мнозина от вас, като им дойдат големите нещастия, казват: „Господ ме забрави." И навеждат от Писанието онзи стих, дето Бог казва: „Вие ме забравихте, и аз ще ви забравя." Това е казал онзи пророк, но на кои? - На тези, които забравят Господа, които бягат от Слънцето. Щом аз се крия в центъра на Земята и бягам от Слънцето, и то ще се скрие от мене. Щом реша от центъра на Земята да се приближа към Слънцето, казвам: „Слънцето ме обикна пак." Всичките наши отношения към Любовта, това са отношения, които съществуват в самите нас.

Сега, когато пътувах за Варна, срещнах една госпожа, доста видна, благородна, страда от някаква нервна болест, та си я разправя. Ходила при един лекар, разправя му болестта си, той и казва, че трябвало да се лекува по особен начин. „Искам да ми обясните това мое състояние. Отивам при друг лекар, той намира, че нямам никаква болест, обаче аз чувствувам, че от време - навреме ставам голяма, голяма като Хималайските планини, боя се да не се пръсна, да не се разруша. Разправям това на лекаря, той ме гледа, мисли, че някакви пертурбации стават в ума ми. После пък дойде друго състояние. Аз се смаля, смаля, ставам толкова малка, че се боя, да не се изгубя някъде. Тези две състояния ме мъчат. Ставам сутрин, ставам голяма; дойде вечер, ставам малка. В единия случай се боя да не се пръсна, в другия случай се боя да не се изгубя. Има ли някакъв цяр за тези ми състояния?" - Има. Ще се съединиш с Бога, отделила си се от Него. Първото ти състояние, че ставаш голяма, показва, че едно време, когато си живяла при Бога, си била във великото, а туй, дето ставаш малка, то е защото се отделяш от Бога и всяка част, която се отделила, почва да се разлага, да гние и да изчезва. Следователно ти ще измениш настроението на твоя ум, на твоето сърце и на твоята воля, ще измениш състоянието на твоята душа, ще се присъединиш към Бога с една жива вяра. Това е много лесно да се направи. „Е, как да го направя?" - Ще четеш, ще разсъждаваш, ще се занимаваш. Ти си интелигентна жена. Този е пътят на твоето спасение. Тя продължи: „Сега ме пращат лекарите в анхиалските бани, да търся спасението си в морето, но зная, че и там няма да го намеря."

В прочетената глава апостол Павел определя какви са качествата на Любовта. Той казва: Любовта дълготърпи, не се съмнява. Онзи, който иска да живее с Бога, да бъде силен човек, не трябва да се съмнява, защото онова, което прави човека силен, велик, то е вярата. Изгуби ли вярата, той става слаб и обикновеният живот за него става безсмислен.

Сега трябва да се повърнем към този първоначален чист живот. Ще ви приведа един разказ за онзи светия Апио, който живял в Африка. Нему била зададена задачата, да примири всички животни в местността дето живял. Цели 20 години живял там и се молил на Бога да му покаже един истински начин, по който като говори на животните, да могат да го разберат, да живеят в мир, да не се измъчват. По едно време, като минавал през гората, чува рев на един лъв. Отива да види какво има. Вижда един лъв, който идва насреща му и носи дигната нагоре едната си лапа. Поглежда, един трън се забил в лапата му. Тогава той се обръща към лъва и му казва: „Ще извадя тръна от лапата ти, но ще те моля едно нещо: крави няма да ядеш, овци няма да ядеш, кози няма да ядеш, няма да ги гониш, но ще ги защищаваш и ще дойдеш да живееш при мене." И след това му изважда тръна. Лъвът му казва: „Понеже ти ми направи тази голяма услуга, аз ще приложа твоето учение." Не се минава и една седмица, той вижда една крава, донася я при Апио и и казва: „Слушай, ти ще служиш на този човек, ще му даваш млякото си. Ще бъдеш свободна тук, ще живеем по братски. Този човек ми извади тръна и аз станах негов ученик." И така не се минало дълго време, около Апио се събрало цяло общество от животни, които живели с Апио и с лъва в мир и съгласие. Ние всякога трябва да се приближаваме с любов да изваждаме тръна от онзи, силния лъв. И в най-силния човек, когато влезе трън и той става слаб. Ние сме силни само дотогава, докато Любовта живее в нашата душа. Денят, в който Любовта ни напусне, всеки човек е слаб.

Единственото нещо, което осмисля нашия живот, това е Любовта. Аз не говоря за Любовта, тъй както хората я разбират, но говоря за тази Любов, която внася известни идеали, която прави сърцето да чувствува, умът да мисли и волята да действува. Туй, което носи смисъла в живота, това е великата Любов. Ние я наричаме Бог, Който се проявява. И Павел казва: „Отчасти знаем и отчасти пророкуваме, но когато дойде Духът на Истината, туй, което отчасти знаем, ще се прекрати." Той казва още: „Когато бях младенец, като младенец мъдрувах." И сега всички ние мъдруваме като малките деца.

Сега всички казват: „Може ли да се живее един добър, чист живот при сегашните условия?" „Не може", казват.

- Така е. Онова, малкото дете, пеленаче, което е останало на 6 месеца без майка, може ли да живее един чист живот?

- Не, то е осъдено на смърт. Но смешно е онзи млад човек на 21 година да каже, че не може да живее без майка си. Следователно ние трябва да се укрепим. Мнозина са укрепнали и за тях не е извинение, че са малки деца. Не, не, може да се живее в този свят по закона на Любовта Божия. Може да се живее смислено. Нима мислите, че онзи орач, който оре нивата си с любов, че тя ще даде по-малко плод от другите ниви? Не, тя ще даде повече плод и този плод ще бъде благословен. Мислите ли, че онзи съдия, който издава решения за своите дела с любов, че тия решения ще бъдат по слаби? Не, сто пъти по-силни ще бъдат тия решения. Мислите ли, че онзи професор, който разрешава своите учени трудове с любов, че ще бъде по-слаб умствено от другите? - Не. Любовта е единствения потик, който подтиква хората да мислят, да чувствуват и да действуват. Каквото правят хората в света, все за любов говорят. При сегашното наше развитие, обаче, има едно криво разбиране на Любовта. Бог е дълготърпелив. Той търпи своите деца и счита, че всичко, което хората вършат на Земята, е играчка.

Сега, като пътувах в трена, запитаха ме един философски въпрос: „Господине, как ще оправдаете съвременните неправди, които съществуват в света?" Ще ви кажа: според мене, светът е много добре създаден. Има светове, които живеят по Бога, но Земята за сега е една болница. Хората са се разболели и Бог ги е изпратил тук на Земята, в тази болница да се лекуват и ще дойдат при тях всички онези лекари със своите губерки и ножове да ги лекуват. Един ден, като излезат хората от тази болница, тогава ще влезат в Божествения свят, дето ще видят, че светът е другояче устроен. Нашите правила тук за живота не са меродавни, защото Земята е една болница. Всички хора на земята са болни и Писанието казва: „Целият свят в грях лежи." И Давид казва: „В грях ме зачна майка ми." Следователно какво има да доказвам? От този живот, който ние живеем, няма защо да мислим, че ако ние сме така създадени, че и всички други са така създадени. Туй е едно болезнено състояние, от което можем за излезем. Ние, съвременните хора, сме болни. Може да ми кажат: „Защо ми говориш така?" - Че как? Може ли да питате Слънцето: „Защо ме грееш така?" Ами че аз си грея, ако можеш да разбираш защо грея, добре, ако не можеш да разбереш, пак добре. „Ами, кой ти даде това право да се движиш в тази посока, а не в обратна посока?" - Тъй ми е казано, аз изпълнявам, точ в точ онзи великия закон, който ми заповядва. А ние, хората на Земята се движим накъде? - И на изток, и на запад, и на север, и на юг. Тръгнеш да направиш едно добро, но насред пътя се връщаш и казваш: „Няма да направя това добро."

Съвременните хора аз ги уподобявам на Настрадин-ходжовата кола. Един ден той си направил една пещ. Дошъл един и му казал: „Слушай, ти си направил устата на пещта към север, трябва да бъде на юг." Поправя я той. Дохожда друг, казва му: „Ти си турил устата на пещта на юг, трябва да е на изток." Поправя я пак. Трети му казва, че иска да обърне устата на пещта към запад. Обръща я той, но вижда, че това му костува, затова взел една кола, турил на нея пещта и накъде му казвали да обърне устата й, на там я въртял. Така задоволил всички. Не, разумните пещи трябва да имат уста, отправена към една посока. И за в бъдеще, когато ние разберем великата воля Божия, тогава може да няма нужда от пещи.

Жената мисли запример, как трябва да сготви на мъжа си. Питам: женските птици мислят ли как трябва да сготвят на мъжете си? И те се женят. Женската казва на своя възлюбен. „Ела, мой възлюбени, на това дръвче, там има нещо сготвено от Слънцето." Аз ги гледам, дойдат тя и той, кацнат на една черешка, наядат се и хайде, хвръкнат си. Кацват от дърво на дърво, пеят си. Тя не казва на мъжа си: „Слушай, ти от где ще донесеш за готвене." И той не казва на жена си: „Ами ти, как ще сготвиш?" Ние съвременните хора, казваме: „Слушай, ти трябва хубаво да наготвиш." Това е най-важното нещо за сега. Не, има един етап на развитие, но има нещо по-важно, когато аз обичам един човек, ще му сготвя. И когато той ме обича, ще ми сготви. Въпросът не е в това. Бог е сготвил заради нас, Той ни е направил зрънца, приготвил ни е плодове, дал ни е всичко.

Отивам към Варна, седи при мене един благородник. „Много лоши са тези времена." Защо приятелю? „Ами, че няма какво да яде човек." - Ами малко хляб със сиренце? „Е, не се наяждам аз с хляб и сирене." Гледа ме той, изваждам си аз за обяд 2-3 червени домати и една краставица. Рекох, пълнени са тия домати, пълнени са от Слънцето. А сега някой ще извади пълнежа на доматите и ще ги напълни с ориз. Хапвам си от тия домати и казвам: „Ето моят обяд." Приспособявам се към условията на живота. Защо ще седна да му мисля много? Аз благодаря на Бога за всичко, което ми е дал. Взема си една краставица, тя действува отлично на стомаха. Разбира се, цял живот не трябва човек да яде краставици, но лятно време, тя действува [...] е нещо хубаво.

Това са посторонни въпроси, но единственото нещо, което може да осмисли нашия живот, това е Божествената Любов, която може да проникне в сърцата, в умовете и в душите ни.

И тъй, да възлюбим Великото в малкото, да възлюбим малкото във Великото и след туй да възлюбим Великото тъй, както себе си. Схванете ли вече този закон, във вас ще дойде друго едно разширение, ще се роди онова вътрешно задоволство на живота. А при сегашните условия, каквото и да ви дадат, вие все ще бъдете недоволни, защото ние живеем в закона на промените. Този закон на промените, можем да го изменим само тогава, когато възлюбим Господа, тайно в душата си. Тогава няма да говорим много. Човек, който разбира основния закон, той говори малко. Каже ли нещо, той трябва да го изпълни. Помисли ли нещо, трябва да го направи. Почувствува ли нещо, трябва да го извърши. В духовния живот всяка мисъл, всяко чувство и всяко действие трябва да се изпълни. Някой казва: „Аз искам да живея по Божествено." Може да живееш по Божествено, но трябва да знаеш, че по Божествено всичко става. Ако един ден ти се разгневиш и кажеш: „Цяла София да се премахне, да из* гори!" Знаеш ли, че това ще стане. Да, но тогава ти ще се отделиш от Бога и ще станеш един обикновен човек. Онези Христови ученици, които не разбираха закона, казаха на Христа: „Учителю, да направим като Илия!" Не, има друг един закон, по-велик от Илиевия. Аз ще ви го кажа: На онзи, когото не обичаш, дай му всичко, от което той се нуждае. Дай му всичко, но не стой при него да му разправяш. Дай му и се отдалечи. Той никога няма да те забрави. Лошите хора са много добри. Любовта всичко прави. Един човек може или да те обича, или да те мрази, едно от двете. Когато говоря на противника си и той е от нещо недоволен, ще му дам това, от което е недоволен.

Един господин отива да се изповяда пред един свещеник. Казва му: „Нещо у мене иска винце да пие." -„Дай му, казва свещеникът, дай му малко да си вкусне." Сега вие ще кажете: „Да, дай му, но ако то стане господар?" Няма да стане господар, защото ще се появят много други, които ще противодействуват. Един ще иска винце, втор - друго нещо, трети - трето нещо, докато се неутрализира силата на първия. Онзи, който днес поиска винце, утре ще поиска водица. Между водата и винцето има връзка, защото винцето е излязло от водата, мязат си. Онзи, който може да пие вода, може да пие и винце и онзи, който може да пие винце, може да пие и вода. Онзи, който иска да пие винце, дайте му, той няма да се опие. Вие се заблуждавате, сами създавате пиянството. Вие казвате: „Ако ти дам винце, ти ще станеш пияница." Вие с вашите заблуждения, предполагате неща, които няма да станат. Някой иска винце. Дайте му винце! Вие казвате: „Еди-кой си закон казва, че ако пиеш винце, пияница ставаш." А той казва: „Дай ми винце, от туй винце аз ще направя едно изкуство." Онзи, който ти говори разумно, дай му.

Тогава как ще оправдаете онзи факт дето, Христос направи от водата вино? Запитват: „Какво искаше да каже Христос с това, като направи водата на вино?" Те не разбират мистицизъма, нямат понятие от него и се държат за буквата на закона. Друго е подразбирал Христос. Аз бих пил такова вино. Ако някой от вас може да ми направи от българската вода вино, аз бих го изпил наведнъж. Но, стига да е направено от вода, а не от нещо друго.

И тъй, когато дойде разумната Любов, ние всички трябва да постъпваме разумно. Аз ви говоря сега като на ученици. Има един момент в живота, който е важен. Вие някой път се вслушвате в това, какво ще каже някой приятел за вас, или какво ще кажат хората. Не се вслушвайте в това! Каквото и да кажат за вас, обърнете се към Бога и кажете: „Туй, което ми се дава, е най-доброто за мене." Вие не знаете каква е крайната цел на Бога. Да кажем, че всички хора се нахвърлят върху вас, казват: „Той е такъв, онакъв." Е, добре, факт е това, но щом ние казваме, че всички живеем и се движим в Бога, че в нас прониква Неговия ум, то веднъж Той е допуснал това, няма да се спираме и да обсъждаме, защо това е така, но ще кажем: „Щом от Бога е допуснато това, всичко от Негова страна е добро. Той сам ще разреши въпроса."

На, вие нали сте сестри от Новото учение, защо не разсъждавате така? Вие казвате: „Моят мъж не ме разбира." Щом не те разбира, значи такава е волята Божия. Ти казваш на мъжа си: „Хайде да не готвим!" Ти заповядваш и той се подчинява: „Е, добре, хайде да не готвим!" Това любов ли е? Не, не е така. Твоят мъж направил нещо. Ще кажеш: „Такава е волята Божия." Може да е постъпил несправедливо, няма да го съдиш, но ще кажеш: „Какво иска той да ми каже с тази постъпка?" Мислиш ли, че това нещо е произволно? Ти си се молила, молила за мъжа си и той дойде, та те нагруби. Той те изпитва, като някой професор. Ти казваш: „Цял ден съм се молила заради него, а той ме нагрубява." Че покажи в този момент любовта си! Кажи: „Колко е хубаво, колко е красиво всичко това!" Тези думи са тъй съдържателни, те носят едно скрито богатство в себе си. Един от древните адепти носил един скъпоценен камък. Минавал покрай едно место и като се боял да не му го откраднат, завил го в една материя, която отдалеч смърдяла. Кой как минавал покрай това место, отбивал се надалеч, бягал от това место, но там вътре бил скрит скъпоценния камък. Мъжът ти каже някоя обида, това е скъпоценният камък, отвън е смръдлив. Кажи: „Дай го сам", вземи го, запуши носа си, развий го и кажи: „Колко бил умен моят мъж!" Друго разрешение на въпроса няма.

Аз съм слушал някои сестри как се разговарят. Няма да ми се сърдите, сега ще ви кажа. Една друга си разправят, оплакват се от мъжете си. Едната казва: „Аз да ти дам един съвет. Той като дига шум, ти мълчи, че като дойде на себе си, тъй след 1-2 дни, ти го поклъвни малко или пък тъй, бъди малко сърдита." Не, тъй не се разрешава въпроса. Единственото нещо, което можеш да направиш, то е да привлечеш мъжа си, да го обърнеш към Бога и да кажеш истината, че той е направил една постъпка съобразно Бога. Никой не умира сам и не се ражда сам. Ние се раждаме по волята Божия, умираме по волята Божия, женим се по волята Божия, развеждаме се по волята Божия. Щом е така, всичко, което става по домовете, става по волята Божия. Защо тогава да не приемем този факт на любовта тъй? Туй при сегашните условия е едно практическо разрешение на въпроса.

Аз зная сам колко е трудно. Аз съм го опитвал, опитвал и съм дошъл до едно разрешение и в туй разрешение няма никакво изключение. Подчини се на волята Божия, и веднага законът проработва. И затуй сега всички ще работите върху третия закон, да познаете Бога във всички проявления. Каквото и да ви се случи, кажете: „Такава е волята Божия." Ще бъдете радостни и весели за онова, което Бог ви е дал. Тогава ще познаете Бога в малкото, ще Го познаете във Великото, ще Го познаете в Неговата същина и ще имате вечен живот.

Ще видите, че сега живеете на Земята, а не на Небето и един ден, като се качите, вашето съзнание ще се разшири. Тогава и мъже, и жени, и сестри, и братя, всички ще влезем в Новия живот и нашите отношения ще бъдат други. Може да имате всякакви други разрешения, но това е едно коренно разрешение на въпроса: обикнете Бога с всичкото си сърце, обикнете Бога в ума си, и навсякъде, където и да ходиш, не мисли за ближния си, мисли само за Бога и Той ще изглади работите ти.

Сега аз желая да приложим туй правило и за идущата година да живеем според него, да се възцари Бог в умовете, в сърцата, в душите, в духовете и навсякъде да царува със своята Любов, със своята Мъдрост и със своята Истина.

Туй правило е свещено!

„Бог е Любов" Добрата молитва

Беседа от Учителя ІІ-ри Младежки събор на учениците от Всемирното Бяло Братство София, 6 юли 1924 г.

НАГОРЕ