Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
Като ученици, всички сте изучавали математика; задавали ли сте си въпроса каква е ползата от математиката в живота? Можете ли чрез математиката да разрешите всички въпроси - например как ще разрешите глада с помощта на математиката? С коя наука изобщо можете да разрешите въпроса за глада? Всъщност какво нещо е гладът - гладът е сила, която заставя човека да работи; без глад и без жажда човешкият живот не би могъл да се развива. Глад и жажда - това са две сили, които се отнасят към закона на необходимостта; попадне ли под действието на тия сили, по необходимост вече човек започва да работи - те са подобни на учител, който влиза в клас с пръчка в ръка. Първите учители са употребявали пръчка, наказания, но днес тия методи нямат място в училищата. Днес и родители, и учители прилагат други, по-меки методи от тия, с които първоначално са си служили.
И Природата първоначално е била по-строга и сурова към човека, но днес и тя си служи с други методи; за всеки век, за всяка епоха, за всяка възраст тя си е служила и си служи с различни методи. Някои деца се раждат при благоприятни условия, при богати родители, имат на разположение слуги и слугини; след време обаче родителите умират, слугите и слугините напускат дома и децата продължават живота си при трудни условия. Други деца пък се раждат при неблагоприятни условия, а впоследствие условията им се подобряват. Това са методи, с които Природата има предвид развитието на различните индивиди; каквито и методи да употребява, Природата има една крайна цел - да даде условия на индивида да се кали, да издържа на всички мъчнотии и да се развива; не постигне ли човек това нещо, причината е в него - това показва, че не е работил съзнателно, вследствие на което не е използвал условията, определени специално за него.
Представете си, че са ви дадени на разположение една точка, права линия, квадрат и куб - на какви мисли ви навеждат тия неща? Точката представлява непроявено същество, което се намира само в зачатие и не заема никакво пространство; то живее в себе си, без форма, но с известна енергия и чака времето на своето проявление. Като говорим за точката, ние имаме предвид известни мисли и идеи, които съществуват само в съзнанието на човека, без да се проявят; вземат ли някакво направление в каквато и да е посока - нагоре, надолу, надясно или наляво, образува се правата линия. Какво нещо е правата линия - в геометрията е казано, че правата линия е най-късото разстояние между две точки; с други думи казано: най-късото разстояние между две Разумни същества е правата линия. Какво могат да разрешат две Същества, след като се движат по права линия - докато се движат по права линия, те нищо не разрешават, но започнат ли да се движат по две посоки, да образуват плоскост - квадрат например, те решават нещо. Да се движат в плоскост, това значи да прилагат изкуството на тъкането: единият е горно кросно, другият - долно; като се движат от една страна краката на човека, а от друга - ръцете, совалката се промъква между кросното и платното се тъче; щом се изтъче платното, двете Разумни същества тръгват да го продават или да шият от него дрехи, с които се обличат. Това представлява куба или което и да е тяло, което има вече три измерения.
Ще ви дам още един пример за обяснение на трите измерения. Срещате един астролог, френолог или хиромант, за когото предполагате, че има знания, но не е проявен още -той не е влязъл в отношения с никого, никой не е опитал знанието му. Този учен се намира в положението на точката - на непроявения живот. По едно време към него иде същество, което иска да го предизвика, да му каже нещо; астрологът започва да се проявява, отива в посока на разумното същество, което се интересува от неговото знание, и разумното същество отива към астролога - по този начин между тях се образува права линия. След това астрологът сам вече взима друга посока - нагоре, и образува плоскост; той влиза в отношения с други същества, разговаря с тях, учи ги. Като вижда, че много хора се интересуват от знанието му, астрологът написва една книга, напечатва я и я пуска в света - по този начин той влиза в света на трите измерения.
Следователно като живее на Земята, човек разбира, че животът му е подчинен на закона за правилна обмяна на нещата: според този закон всички същества се движат между два полюса - даване и взимане. В даден момент ти или ще даваш, или ще взимаш: ако твоят приятел взима, в същия момент ти ще даваш; ако той дава, ти ще взимаш. Невъзможно е човек през целия си живот само да дава или само да взима, Природата обича да компенсира нещата. Ако не съществуваше закон за правилна обмяна, никакви отношения не могат да се поддържат. Този закон има отношение и към чувствата, мислите и постъпките на човека - например ако в даден момент една идея дава нещо на човека, друга идея трябва да взима, само при това положение идеите могат да се реализират; не се ли реализират, те внасят вътрешно смущение в човека. Не е достатъчно известна идея само да се реализира; щом се реализира, това трябва да стане по прав път, защото всяка идея, която не е реализирана по прав път, непременно ще внесе в човека известно смущение.
Когато говорим за реализиране на известна идея, не е достатъчно само да се реализира, но важен е и начинът, по който става това, важно е какво ще донесе тази идея. Например за земеделеца не е достатъчно само да има ниви и жито, но нивите му трябва да бъдат добре изорани, натоварени и посети - от това зависи какво жито ще се роди; от друга страна, важно е да не падне град върху нивите или да не стане наводнение - това са условия, необходими за земеделеца. Обаче за окултния ученик са нужни още някои условия - към всички тия той трябва да приложи своите мисъл и чувство; като приложи мисъл и чувство, житните класове ще бъдат по-едри и вкусни. С мисълта си човек може да развие ония чувства и способности в себе си, които не са добре развити. Ако някой не е музикален, с мисълта си той може да развие своето музикално чувство, но за това се иска постоянство. Като мисли известно време върху даден център, човек отправя към него повече кръв и по този начин го храни. Ако житото е отгледано с песни, с радост и Любов, хлябът, направен от него, ще бъде хранителен, ще внесе особена енергия в човека; този метод на работа трябва да се приложи и към месенето и печенето на хляба; който прави хляб, трябва да бъде здрав, жизнерадостен и добър човек.
Съвременните хора се натъкват на мъчнотии, които не знаят как да решат; искат ли правилно да решат мъчнотиите си, те трябва да се учат от Напредналите същества, а понякога човек може да се учи и от растенията и животните.
Срещате две кучета: едното куче е голямо, силно, лошо по характер, злобно, а другото - малко, добро, с остра муцуна - интелигентно и хитро. Господарят подхвърля една кост на двете кучета. Малкото кученце се затичва към костта с намерение да я опита, но в този момент голямото куче пристига; като вижда костта пред кученцето, то веднага се навежда и се готви да се хвърли върху него. Кученцето взима костта, поставя я пред голямото куче и се отдалечава; с това то иска да му каже: „Заповядай, костта е за тебе; аз ти я донасям, без да искам нещо от нея". Добре ли постъпва кученцето? Умно и хитро е малкото кученце, то отстъпва костта на голямото, с което спасява кожата си; не е ли готово да отстъпи, кожата му ще бъде одрана. Ако едно кученце знае как да се справи с мъчнотията си, колко повече човек трябва да знае как да решава мъчните си задачи.
Какво представлява голямото и силно куче в човешкия живот - голямото куче не е нищо друго, освен съдбата на човека. За да се справиш разумно със съдбата си, ти трябва да бъдеш готов да приемеш всичко, което тя ти изпраща; видиш ли, че се готви да се нахвърли върху тебе, веднага отстъпи - тя иска да вземе костта от устата ти; вземи тази кост, сложи я пред нея и кажи: „Заповядай, костта е твоя". Щом не се противиш на съдбата си, бъди уверен, че тя няма да те преследва; бориш ли се с нея, кожата ти ще одере.
Следователно искате ли да се справите разумно със съдбата си, вслушвайте се в Божествения закон, който във всички случаи ви нашепва как трябва да постъпвате. Ти бързаш, искаш в няколко години да станеш учен, но нещо в тебе нашепва: „Не бързай!"; щом чуеш този глас, вслушай се в него и не бързай - бързаш ли, ще се осакатиш. Ти започваш една работа, но я отлагаш, вижда ти се мъчна; този глас ти нашепва: „Побързай малко, не отлагай!". Някога седиш и не знаеш какво да правиш, този глас ти казва: „Спри, чакай, докато въпросът се изясни". Някога си затворил спирачките и се чудиш защо работата ти не върви; изведнъж чуваш, че гласът ти нашепва: „Отвори спирачките!". Каквото гласът ти каже, слушай го - така съдбата ще разбере, че има работа с умен човек и ще бъде по-снизходителна към тебе.
Като ученици на окултна школа, от вас се иска постоянство в мисли, в чувства и в постъпки. Искате ли да усилите паметта си - постоянствайте. Окултната наука е наука на приложение; изберете един метод и го прилагайте с постоянство. Започнете първо с решаване на малките мъчнотии и постепенно отивайте към големите. Какво прави детето - то започва от първо отделение и постепенно се издига нагоре. Кога синът може да получи своята наследствена част - когато стане пълнолетен; докато не е дошъл до пълнолетие, никакво наследство не му се дава. Каквото е отношението на бащата към сина, такова е отношението на Разумната природа към цялото човечество. Съвременното човечество не е дошло още до своето пълнолетие, поради което се намира под настойничество и не може да прави каквото иска; един ден, когато достигне пълнолетието си, то ще излезе от настойничеството и ще решава въпросите по друг начин. Днес човечеството се намира под закона на необходимостта, а когато стане пълнолетно, ще се намира под закона на свободата. Някои религиозни мислят, че са свободни от закона, но дойдат ли гладът, болестта, страданието, смъртта, те виждат, че не са свободни. Само съвършеният човек е господар на положението.
Искате ли да бъдете последователни в живота си, започнете от точката и постепенно вървете напред - към правата линия, към плоскостта и най-после към тялото - към явленията от триизмерния свят. Какво значи да се движи човек по права линия в живота си? Представете си например, че искате да отидете на планина и търсите човек да ви придружи; срещате един свой приятел и го запитвате направо: „Можеш ли да дойдеш с мен на планина?" - вие го запитвате направо и той трябва да ви отговори по същия начин. Ако се движи по права линия, той ще ви отговори „Може" или „Не може" според работата, която му предстои; започне ли да извърта, да обикаля въпроса, той се движи по крива линия. Природата си служи с прави и с криви линии, но никога не ги размества: където са нужни криви линии, с криви си служи. Движението по права линия е едно от хармоничните движения в Природата. Да се движи човек хармонично, това значи да задава разумно въпросите и да отговаря разумно. Като следва правия път на живота, човек може да реализира програмата, която му е дадена; щом реализира своята програма, той едновременно реализира част от Божествената програма - затова е призван на Земята. За да реализира програмата си, човек трябва да вярва, че всичко, към което душата му се стреми, е постижимо. Всеки човек носи бъдещето си в своето съзнание; бъдещето на човека зависи от възможностите, които са вложени в него - колкото по-големи са възможностите му, толкова по-светло е неговото бъдеще.
Често се говори за миналото, настоящето и бъдещето - това са три момента в човешкия живот, скрити в съзнанието; за да проникне в тия моменти, човек трябва да изучава окултните науки - чрез тях той се запознава със силите и възможностите, които са вложени в него. Чрез окултните науки човек може да се предпази от някои нещастия и неприятности в живота, чрез тези науки той познава и себе си. Казано е: „Познай себе си!"; към това познаване се стреми всеки човек, това е една от задачите на неговия живот.
Само светлият път на Мъдростта води към Истината.