НАЧАЛО

Категория:

< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Единствената свобода

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА
СТАР ПРАВОПИС

Единствената свобода

Най-често използвани думи в беседата: може, има, сега, години, един, мисли, време, любов, човек, дойде, хора, работа, искате, живот, нещо, всички ,

Общ Окултен клас , София, 11 Декември 1940г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Отче нашъ.

Мисли, право мисли.

Прочете се свободна тема.

Направихме упражнението за дишането: Дигане рѫцетѣ нагоре – поемане, задържане рѫцетѣ съ допрѣни пръсти надъ главата – задържане, сваляне (на) рѫцетѣ – издишане.

Мога да кажа.

Има две реалности въ свѣта: едната е положителна, другата е отрицателна. Положителната реалность носи радость, отрицателната реалность носи скръбь. Дветѣ, като се събератъ, тикатъ човѣка къмъ работа. Сега вземамъ страданията въ единъ смисъль – страданията ние ги създаваме. Запримѣръ: ти си гладенъ човѣкъ – 1, 2, 3 деня си гладувалъ. Казвашъ, че храната ще дойде. Ти си нетърпеливъ – има още 20 минути, докато дойде обѣдъ. Ти се тревожишъ защо не иде, кога ще стане това ядене, ти изгубвашъ разположението. Като дойде яденето, ти се наядешъ. Най-първо се безпокоишъ, защото си нетърпеливъ. Като дойде яденето, въ тебе се зароди лакомията – ядешъ повече, отколкото трѣбва. Стане ти тежко на стомаха, казвашъ: „Защо Господь създаде свѣта такъвъ?“ Не го създаде (Той) така свѣта, ти го създавашъ. Ти си нетърпеливъ. Седѣлъ си три дни гладенъ, още половинъ часъ можешъ да търпишъ. Какво ще се безпокоишъ. Учете търпението. Когато ви дадатъ яденето, нѣма да бѫдете лакоми, сдържани ще бѫдете. Винаги ще оставишъ малко ядене.

Вие сега искате да постигнете всичко. Нѣкой иска да бѫде пръвъ светия. Че, за да станешъ светия, ти трѣбва да бѫдешъ слуга на всичкитѣ. Слънцето, което Господь го (е)(и) казва: „Работа искамъ отъ тебе“. Какво ще те научи? Като дойде болестьта, ти не си билъ щедъръ. Като дойде, тя ще те направи щедъръ. Викашъ лѣкарь, давашъ пари на този, на онзи, молишъ се на този, на онзи. Защо сте неблагодарни отъ такава една болесть? Тя е, която отваря сърдцето. Щомъ се ожесточи сърдцето ви, болестьта ще дойде. Щомъ сърдцето ви се отвори, здравето ще дойде. Не може да се нарушаватъ. Вие искате всичкитѣ нѣща наготово, не искате много да мислите. Казвате: „Много философия не трѣбва“. Не, философия трѣбва, но философствуване не трѣбва. Умно живѣене трѣбва. създалъ, ходи да слугува на хората, на всичкитѣ изпраща своята енергия. Вие искате да бѫдете прочути между хората, да знаятъ за васъ. Какво сте дали сега на свѣта? За какво ще бѫдешъ прочутъ? Ако сте цигуларь, ще бѫдешъ прочутъ за хубавото свирене. Ако сте художникъ, ще бѫдете прочутъ за хубавитѣ картини. Ако сте архитектъ – за архитектурата. Ако си юнакъ – за юначеството си, ще се боришъ съ този, съ онзи, затова ще бѫдешъ прочутъ. Сега най-първо вие, като се борите, не знаете да се борите. Борите се съ единъ и ви гътнатъ, на земята ви гътнатъ. Казвате: „Защо Господь направи свѣта така?“ Че борете се съ болестьта. Една болесть, като дойде, не може да я туришъ подъ краката си, да я гътнешъ на земята. Вие на болестьта ще ѝ създадете работа. Защото тя е демократъ, вие сте аристократъ. Тя казва: „Азъ работя“. Като не ѝ дадешъ работа, поваля те на земята



Брадата е много голѣма за това лице. Този човѣкъ е силенъ на физическото поле. Неговиятъ умственъ животъ едва сега започва. Колко пречупвания има на лицето? Има едно пречупване на челото долу, при носа (има) друго пречупване. Защо ставатъ тия пречупвания, знаете ли? Горе на темето имате една крива линия – то е Божествения свѣтъ. Напрежението е голѣмо отъ центъра, налѣгането е по-малко. Като се спуска линията на челото – условията ставатъ тежки, образува се налѣгане, вследствие на това става пречупване на долната часть на челото. Вѫтрешнитѣ възможности сѫ по-малки. Следъ това животътъ тръгва по една права линия /носътъ/ – отвѫтре възможноститѣ се усилватъ. Следъ това имате голѣмо пречупване при устата. Челото е Божествения свѣтъ, носътъ е духовния свѣтъ и брадата вече е физическия свѣтъ. Колкото по-надолу слиза животътъ – мѫчнотиитѣ ставатъ по-голѣми, увеличаватъ се, защото материята става по-гѫста. Следъ като слѣзете на физическото поле, вие искате да живѣете въ брадата. Като слѣзете въ брадата, искате дъ бѫдете щастливи. Какъ ще бѫдешъ щастливъ, когато трѣбва да работишъ по десеть часа на день съ мотиката си, (се) дигашъ я. После, какво изкуство има въ лопатата? Вземашъ, хвърляшъ пръсть. Разбирамъ да вземешъ десетина лопати да извадишъ малко пепель. Но 4–5 часа, и не день, не два, но съ години, следъ като си прехвърлѣлъ тази пръсть, какво ще добиешъ? Да допуснемъ, че вие сте сведущъ писарь въ една канцелария, дето сѫдятъ хората. Пишешъ присѫди на основание на това, на онова, споредъ еди-кой си членъ, 20 години пишешъ се на основание на еди-кой си членъ. Питамъ: Какво ще научишъ? При първото писмо каквото научишъ, оттамъ насетне е все преповтаряне,преповтаряне. Сега нѣкои отъ васъ сте семейни. Твоятъ другарь ще каже: „Пресолила си яденето“. Вториятъ пѫть малко соль туришъ, но той ти казва: „Ти знаешъ, едно време пресоли яденето“. Другъ пѫть пакъ повтаря: „Ти едно време пресоли яденето, пресоли яденето“. Питамъ: Защо трѣбва да се повтарятъ нѣщата? Пресолила го веднажъ, кажи веднажъ (и) да се свърши. – „Ти знаешъ, преди години ти ми каза една обидна дума“. – „Хубаво, казалъ съмъ една дума“. Казано – казано. Какво се ползувашъ отъ повторението? Или общото твърдение, (което) казвате: „Ние не вървимъ добре“. Какъ не вървимъ добре? Много добре вървимъ. Много добре вървимъ, но ние сме недоволни. Отъ какво сме недоволни? – „Не вървимъ добре“. Така не се говори. Кой не върви добре? Кое е доброто ходене? – Като вървишъ, нѣма да се клатишъ като гемия. Защото, ако се клатишъ като гемия значи морето, въ което вървишъ, не е тихо. Ще се клатишъ, нѣма какво да обяснявамъ. Ако питате: „Защо тази гемия се клати?“, (обяснявамъ): Защото повърхностьта не е гладка, има вѣтъръ. – „Не може ли да не се клати?“ – Когато морето е тихо, тя не се клати.



Вие впрѣгате два вола, турите едно рало, турите хомотъ, хващате ралото, казвате: „Воловетѣ да теглятъ“. Като теглятъ, воловетѣ огъватъ гръбнака си. На воловетѣ ще кажете: „Нѣма да се прегъвате, коруба нѣма да правите. Вашиятъ гръбнакъ равенъ трѣбва да бѫде, да не бѫде прегърбенъ“. Какъ нѣма да се прегърби? Ти ако се впрѣгнешъ и теглишъ туй рало, нѣма ли да се прегърбишъ? Гледамъ нѣкои отъ васъ научно не разсѫждавате. Като тръгнешъ по пѫтя – не бързай много, понеже като бързашъ – идатъ много мисли. Бързо като ходишъ – ти нѣма да обмислишъ работитѣ. Запримѣръ: Ако минавате презъ една местность съ аеропланъ, който пѫтува (съ) 400–500 километра въ часъ или 700 километра въ часъ, мислите ли, че долу ще забележите нѣщо? – Нищо нѣма да забележите. Като минете, нищо нѣма да научите. Нѣкой казва: „Бързо мисля“. Ако бързо мислишъ, какво научавашъ? Съвременниятъ свѣтъ не мисли ли бързо? Вземете единъ военачалникъ на бойното поле – бързо мисли и печели войната. Какво ще спечели? – Военниятъ е спечелилъ нѣщо. Но азъ сега разсѫждавамъ: Зимно време планинитѣ печелятъ, война има тамъ. Зимно време планинитѣ побеждаватъ. Лѣтно време долинитѣ побеждаватъ. Зимно време всички снѣгове горе оставатъ, не се топятъ. А лѣтно време всичкиятъ този снѣгъ слиза въ долинитѣ. Питамъ сега: Тия върхове, които много печелятъ, какви плодове даватъ на свѣта? Споредъ менъ човѣшкиятъ (умъ) представ(лява) единъ планински връхъ, а пъкъ човѣшкото сърдце е долина, плодна долина. Следователно енергията на ума трѣбва да слѣзе отъ високитѣ върхове въ долинитѣ, за да се създадатъ плодоветѣ. Тогава казваме, че единъ умъ е плодоносенъ, понеже ако този умъ съ своята енергия не слѣзе въ долината – плодове нѣма да станатъ. Тогава ви питамъ: Защо е вашиятъ умъ? – Вашиятъ умъ трѣбва да слѣзе въ вашето сърдце, за да се обработи добродетельта. Защото подъ думата „добродетель“ разбираме плодове, които трѣбва да даде сърдцето. Едно сърдце, което не дава плодове – то е безплодно. Единъ умъ, който не дава своята сила отгоре – той е мраченъ умъ. Какво може да се добие въ единъ споръ? – Противоречие ще се добие въ живота.

Казватъ сега: „Христосъ донесалъ спасението на свѣта“. Вече (се) подразбира, че свѣтътъ (е) билъ въ едно положение, дето хората сѫ се давили (и) показва, че човѣкъ не (е)(за) да бѫдемъ щастливи. Питамъ: Когато ти си гладенъ, въ какво седи твоето щастие? – Въ търпението. Ще чакашъ яденето да се приготви. Когато ти даватъ яденето, въ какво седи твоето щастие? – Да не си лакомъ. Щомъ дойде щастието, лакомията нѣма да дойде. могълъ да излѣзе отъ тия условия навънъ. Често художницитѣ рисуватъ картини какъ се давятъ хората, какъ ги спасяватъ, хвърлятъ имъ спасителни пояси. При сегашнитѣ условия ние живѣемъ на земята,

Какво сега може да извадите отъ вашето сърдце? Често говорите за любовьта. Трѣбва да се разбира. Когато вземемъ за примѣръ онази, идеалната любовь – нали говоримъ за една идеална любовь? Значи – идеалната любовь е да обичашъ другитѣ, като себе си. Питамъ: Защо трѣбва да обичаме другитѣ? – Понеже всѣко нѣщо, което се упражнява, става силно. Ако не упражнявашъ сърдцето си въ любовьта – ще отслабне. За да функционира сърдцето, ти трѣбва да обичашъ. Любовьта въ дадения случай е функция на сърдцето. Ако сърдцето се занимава съ любовь – ще се усили сърдцето, ще стане здраво. Здравото сърдце ще свърши работата добре, ще бѫде здраво и тѣлото. Ние разбираме по нѣкой пѫть любовьта особено. Има една любовь, на която температурата малко се повишава. Научно може да опредѣлишъ колко любовь има нѣкой. Вземете коя да е млада мома – като премѣря два–три пѫти врата ѝ, може да зная въ коя мома любовьта е по-силна. Запримѣръ: прекарвамъ предъ дветѣ моми единъ красивъ момъкъ. Правя научно изследване. Казвамъ: „Виждате този момъкъ. Какъ, ще го харесате ли?“ Следъ като тѣ го огледатъ, премѣря вратоветѣ имъ. Втори пѫть пакъ прекарамъ момъка, пакъ премѣря врата. Ако се измѣни мѣрката – има любовь. Защото въ любовьта винаги има едно повишение въ мѣрката. Щомъ се намали мѣрката – не го обича(тъ). Каквото и да говорятъ – не го обичатъ. Щомъ се увеличи мѣрката, значи сърдцето е мръднало – започва да функционира. Подъ „мръднало сърдце“ азъ разбирамъ – започнало да функционира. Вие казвате: „Защо трѣбва да се обичаме?“ Ако не обичашъ, кръвообращението въ тебе нѣма да става редовно. Кръвообращението, ако не става редовно, въ тѣлото ще се зароди много каль и тогава отъ безлюбието идатъ всички болести. Съ любовьта иде здравето. Защо трѣбва да мислишъ? – Защото, ако не мислишъ, всичкитѣ болести идватъ. Отъ доброто мислене – не тревога да имашъ, като мислишъ. Отъ добрата мисъль иде здравето. После, ние казваме, че трѣбва да носимъ истината. Истината вече е изкуство. Благата, които любовьта ни дава, благата, които мѫдростьта ни дава, като дойде истината – ще те научи какъ да използувашъ Божиитѣ блага. Само въ истината човѣкъ може да бѫде щастливъ, а щастието носи свобода. Значи да си свободенъ, когато давашъ. Ако ти ядешъ и седи единъ човѣкъ до тебе, че като се наядешъ – да ти прерѣже гърлото, може ли да бѫдешъ щастливъ като ядешъ? Или ти искашъ хубаво да се наядешъ, а пъкъ седи единъ човѣкъ съ дървото, че следъ като се наядешъ – ще те бие. Питамъ: Какъ ще се усѣщашъ?

Има единъ анекдотъ – то е само за поука. Свѣтътъ не се оправя съ този анекдотъ. Единъ обичалъ много да яде. Като яде повече – преяда и страда после. Неговата възлюблена имала една губерка – като яде донѣкѫде и тя го мушне. Като го мушне 3–4 пѫти – престава да яде. Той се научилъ, като го мушне, да престава да яде. И тогава коремътъ не го болѣлъ. Отива на гости на своя кръстникъ и носи единъ куркой – подаръкъ на кръстника. Кръстникътъ приготвилъ куркоя, сѣдатъ да ядатъ и жена му го мушнала по едно време съ губерката. Той ѝ казалъ: „Въ кѫщи не ме оставяшъ да се нахраня и тукъ, при кръстника, пакъ ли ме мушкашъ съ тази губерка“. Безъ губерка е по-хубаво. Не си доядай, защото щомъ си доядешъ – работата е лоша. Когато гладувашъ, не мисли, че ще умрѣшъ гладенъ. Никой досега не е умрѣлъ гладенъ. Нѣкой, казватъ, че отъ гладъ умрѣлъ. Не е право. Отъ гладъ хората не умиратъ. Има други причини, отъ които умиратъ хората. И бедни, и богати хора умиратъ. Но богатитѣ иматъ ядене и не може да го ядатъ. Сиромахътъ казва: „Гладенъ ще умра“. Казватъ, че и богатиятъ умрѣлъ отъ гладъ. И сиромахътъ умира отъ безлюбие, и богатиятъ умира отъ безлюбие. Сиромахътъ умира отъ скудоумие, и богатиятъ умира отъ скудоумие. Отъ безлюбие умиратъ хората. Въ любовьта именно, когато човѣкъ обича, той е готовъ да служи. Примѣръ за служенето е майката. Тя, като има любовь, по три–четири пѫти става на нощь, после кѫпе детето и то не ѝ говори на нѣкой разуменъ езикъ, но тя даже въ плача вижда нѣщо разумно. Казва: „Много умно плаче“. Та казвамъ: Въ това отношение трѣбва да имаме сърдцето на майката, не да се самоосѫждаме. Нѣкой пѫть не е възможно човѣкъ да живѣе добре, понеже условията отвънъ сѫ лоши. Човѣкъ съ своя умъ трѣбва да се справи съ условията.

Ако твой единъ неприятель ти даде едно брашно отъ циментъ и после те излъже и тури вода въ туй брашно (и) замѣси една каша. Каже ти да си туришъ единия кракъ, за да имашъ една хубава обувка и го държишъ 5–6 часа. Какво ще стане съ тебе? – Ще си навѣешъ цѣла една бѣля на главата. Има храни, които хората много пѫти ядатъ и тѣ се циментиратъ. Знаете колко пѫти се припорѫчватъ храни, които образуватъ циментъ въ стомаха. Има много пѫти чувствувания, мисли, които образуватъ циментъ въ човѣшкия умъ. Трѣбва нова наука. Казватъ: „Хигиенично да живѣемъ“. Хигиена безъ любовь въ свѣта не сѫществува. Хигиена безъ разумность въ свѣта не сѫществува. Най-първо хората трѣбва да внесатъ Любовьта като законъ. Ядешъ – съ любовь да ядешъ. Ядешъ разумно – съ свѣтлина да ядешъ. Въ тъмнина не яжъ. Ще имашъ най-хубавата свѣтлина. Не бързай да гълташъ. Ще ядешъ, ще дъвчешъ храната си. Знаете ли колко пѫти човѣкъ трѣбва да прекара храната си въ устата, когато зѫбитѣ сѫ здрави? На мнозина зѫбитѣ сѫ развалени. Ако идете въ Америка, ще видите, че зѫбитѣ имъ сѫ развалени. Единъ културенъ народъ, много благороденъ, но не знаятъ да ядатъ. Единъ американецъ, следъ като се наяде, ще изпие едно студено кафе ледено. Лѣтно време, вечерно време нѣкой пѫть ще изяде едно голѣмо парче сладоледъ и после ще изпие една чаша кафе. Питамъ: При такива рѣзки промѣни какво ще бѫде здравето на човѣка? – Зѫбитѣ се развалятъ, стомахътъ се разваля и тамъ почти всички страдатъ отъ диспепсия. Нѣма нѣкой, който да не страда отъ диспепсия. Това е забелязано въ Америка, че (въ) северната часть отъ Америка, че много отъ старитѣ жители сѫ измрѣли отъ стѣсняване на гърдитѣ. (На) европейцитѣ, които отиватъ въ Америка, постоянно се стѣсняватъ дробоветѣ имъ, сплесватъ се. Има нѣкакви микроби, които действуватъ върху организма. Плитко дишатъ американцитѣ. Сега сѫ започнали да дишатъ дълбоко. Тѣ бързатъ, време не имъ остава. Като не ти остава време да дишашъ дълбоко – стѣсняватъ се гърдитѣ ти. (На) германцитѣ, които отиватъ въ Америка, дробоветѣ хлътватъ, коремътъ изпъква, като че сѫ бременни.

Та казвамъ: За бѫдеще тия хора, които сѫ религиозни, ако нѣматъ тази любовь… (Така), че като ядете – да благодарите на Бога за яденето, като дишате – да благодарите на Бога за дишането. Сега, като правите упражненията, виждамъ, че не ги правите отъ любовь. Казвате: „Ха сега, ще си дигамъ рѫцетѣ нагоре“. Вие правите други работи, които сѫ десеть пѫти по-глупави, и цѣлъ день мърморите и се мушкате – това го считате за нѣщо разумно. Да си дигашъ рѫцетѣ нагоре – не го считате (за) разумно. Нѣма по-хубаво нѣщо отъ това да си дигашъ рѫцетѣ нагоре. Не постоянно да ги дигашъ, защото има една опасность. Щомъ си дигашъ рѫцетѣ нагоре, сърдцето не е толкозъ силно да изкара кръвьта (и) кръвьта пада отъ рѫцетѣ. Като спуснешъ рѫцетѣ надолу – кръвьта отива въ рѫцетѣ. Но и съ туй дигане ще усилишъ волята си. Ако не дигашъ рѫцетѣ нагоре, твоята воля не може да се усили. Ако не спущашъ рѫцетѣ надолу, не можешъ да имашъ резултати.

Та казвамъ: Ние сме подложени на такива атавистични чувства на бездействие – искаме да не работимъ. Азъ съмъ съгласенъ, (но) ще имате работа съ най-малкото съпротивление, защото (за) всичкитѣ удове, които човѣкъ има, трѣбва да има упражнения. Ако ти си държишъ рѫцетѣ, безъ да упражнявашъ пръститѣ, тѣ ще атрофиратъ. Значи: всѣки пръстъ трѣбва да има едно упражнение. Ако ти не си упражнявашъ първия пръстъ разумно, както трѣбва, туй благородното въ тебе, то се похабява. Ще изгубишъ благородството си. Ако не си упражнявашъ средния пръстъ, съвѣстьта у тебе ще отслабне. Ще започнешъ да ставашъ къмъ страданията на хората безчувственъ. Казвашъ: „Нека страдатъ“. Нѣма да бѫдешъ справедливъ. Ако не упражнявашъ третия си пръстъ, ще изгубишъ идеята за хубавото и красивото. Ако не упражнявашъ малкия пръстъ, въ живота ще бѫдешъ немарливъ. Ако не упражнявашъ палеца, волята ще отслабне и любовьта към Бога ще се занемари. Щомъ тия работи се занемарятъ, ти ще бѫдешъ единъ нещастенъ човѣкъ. Животътъ ти ще бѫде мраченъ. Ще бѫдешъ несправедливъ, безъ красота, безъ удобства. Ако искашъ животътъ ти да бѫде удобенъ, тия удобства отъ малкия пръстъ ще дойдатъ. Тия удобства не може да дойдатъ, докато не си упражнявалъ волята си. Докато не си упражнявалъ благородството си, тия удобства не може да дойдатъ. Докато чувства на благородство не си упражнявалъ, тия удобства не могатъ да дойдатъ. Докато не си справедливъ и съвѣстенъ, тия удобства не може да ги имашъ, ако не обичашъ красивото. Който не разбира, казва: „Каквото даде Господь, каквото Господь е създалъ“. Господь ни е създалъ да работимъ въ свѣта. Трѣбва разумна работа. Сърдцето ми трѣбва да работи. Ако ти не може да обичашъ единъ цвѣтъ, ако ти не можешъ да обичашъ една мушица, ако ти не можешъ да обичашъ единъ изворъ какъ тече, ако ти не може да обичашъ малкото камъче – ти може да мислишъ, че този камъкъ се търкаля, но това малко камъче еволюира, то си има свое предназначение. Това камъче носи известно благо въ свѣта. То носи известна скрита енергия. Тази енергия може да я предаде. Ти си се обезсърдчилъ – това камъче милиони години седи. Ти може да мислишъ, че то се свлича. Не се свлича, но носи една сила, която може да те ползува. Страданията не сѫ нищо друго, освенъ една неограничена материя, която се свлича въ вашия животъ. Че какъ се образуватъ бисеритѣ въ мидитѣ? Като влѣзе нѣкое парченце въ мидата, тя го увива съ разни пластове и направя бисеръ. За да се освободи отъ безпокойството, отъ това малко парченце тя прави бисеръ. Защо и ти отъ едно твое страдание да не можешъ да направишъ скѫпоцененъ камъкъ? Ако мидата може да направи бисеръ, ти защо да не можешъ да направишъ единъ скѫпоцененъ камъкъ? Не да съжаляваме, че е влѣзло камъчето. Влѣзло, излѣзло – художество тури. Дойде една лоша мисъль неорганизирана – никой не може да се освободи отъ лошитѣ мисли. Ето азъ какъ бихъ постѫпилъ: представете си, че минавамъ покрай една отворена каса, (въ която) има злато, дойде една мисъль въ мене да си взема отъ касата. То е изкушение. Тогава азъ ще извадя отъ джеба си и ще туря въ касата една златна монета и ще си замина. Така азъ се освобождавамъ отъ изкушението. Утре моята каса, като е отворена – той се изкушава, и той като се изкуси – и той ще тури. Законътъ работи.

Та споредъ старото възпитание, вие сега очаквате да идете въ небето, да ви посрещне Христосъ, ангелитѣ. Не зная защо ще ви посрѣщатъ ангелитѣ. Единъ цигуларь, кога го посрѣщатъ тукъ на земята – афиши турятъ, но свири човѣкътъ. Като излѣзе – дава нѣщо. Единъ художникъ даде изложба на картинитѣ си. Та, като идешъ въ небето, какво изложение ще направишъ? Ние сме бедни. Тукъ дойдохме да живѣемъ. Въ небето бедни хора не приематъ. Бедни, болни, скудоумни – тукъ на земята може да живѣятъ. Небето е мѣсто, дето живѣятъ богати, умни сѫщества. Като идешъ въ небето, трѣбва да бѫдешъ богатъ. Вие сега имате идея, че не можете да бѫдете богати. Така не се мисли. Всѣки човѣкъ, на когото Богъ е далъ умъ – той е богатъ. Всѣки човѣкъ, на когото Богъ е далъ сърдце – той е богатъ. Всѣки човѣкъ, на когото Богъ е далъ душа – той е богатъ. Всѣки човѣкъ, на който Богъ е далъ духъ – той е богатъ. Несмѣтни сѫ вашитѣ богатства. Вие сте толкозъ богати и ще трѣбва да благодарите на Бога за богатствата. Впрѣгнете ума на работа. Ето сега казахъ една дума, която не трѣбваше. Нѣма да впрѣгнешъ ума си, но ще се впрѣгнешъ ти да работишъ за духа си. Ще се впрѣгнешъ да работишъ. Казватъ: „Впрѣгни духа си“. Не е правъ този изразъ. За духа ще се впрѣгнешъ, за душата ще се впрѣгнешъ, за ума ще се впрѣгнешъ и най-после ще се впрѣгнешъ за сърдцето си. Ти се впрѣгашъ, пъкъ твоятъ духъ, твоята душа, твоятъ умъ и твоето сърдце – това сѫ разумни сѫщества, които работятъ за сърдцето ти. Това сѫ разумни сѫщества, които понѣкога минаватъ и правятъ услуга. Ти искашъ тия разумнитѣ сѫщества да ги впрѣгнешъ. Тѣ не сѫ волове. Като минешъ, ще имъ кажешъ отъ какво имашъ нужда. Въ училището не разбирате нѣкаква задача. Помолишъ се – учительтъ веднага ще ти обясни. Сега всѣки единъ отъ васъ – изберете си какво желаете. Вие искате да бѫдете щастливи. Безбройни сѫ пѫтищата на щастието. Какво щастие искате сега? Днесъ какво щастие ще поискате? Кажете ми: Щастие, което го нѣмате. Въздухъ имате, свѣтлина имате, храна имате. Какво не ви достига? Искайте нѣщо, което не ви достига. Искайте нѣщо по музика, ще се учите, сега мога да ви дамъ. Искате по художество, сега може да ви дамъ. Но трѣбва да работите. Човѣшката мисъль и желание се посаждатъ, както семената. Ако ти една мисъль не посаждашъ въ ума, трѣбва да знаешъ кѫде да я посадишъ. По нѣкой пѫть трѣбва да знаешъ какъ да посадишъ една мисъль въ ума си. Сърдцето е поле за посаждането на най-хубавитѣ желания. Ако ти въ ума си не може да посадишъ хубавитѣ мисли и въ сърдцето си хубавитѣ желания – ти не си се научилъ на изкуството, ти щастливъ човѣкъ не може да бѫдешъ. Разгледайте живота на Христа, Който е билъ щастливъ въ небето, (но) защо е слѣзалъ на земята? – Да научи нѣщо. Слѣзалъ да научи нѣщо, да приложи Божията Любовь и да види резултатитѣ на Любовьта, за да види резултатитѣ на Божията Мѫдрость. Казватъ: „Защо страда Христосъ?“ – За да научи какво нѣщо е Любовьта. Любовьта, която не може да превъзмогне всичкитѣ мѫчнотии въ свѣта, не е любовь. Силната любовь превъзмогва всичко въ свѣта. Сега се проповѣдва силна воля. Силната воля седи въ силната любовь. Когато човѣшката любовь действува съ любовь – има силна воля. Когато човѣкъ действува безъ любовь – той става грубъ. Имате любовь, както единъ желѣзарь чука съ чука си, вие чувате шума и той ще изкара единъ гвоздей. Но има и другъ начинъ: това желѣзо го разтопявате, изливате го и безъ да го чукате, го излѣете въ хиляди гвоздеи. Кое е по-хубаво: всѣки гвоздей да го чукате или да излѣете желѣзото наведнажъ?

Вие трѣбва да се проучвате. Да имате едно огледало и, когато ви нападнатъ лоши мисли, да се видите въ огледалото какъ потъмнява човѣкъ (и) става съкращение на мускулитѣ. Ти, като се видишъ, самъ не се харесвашъ. Когато дойдатъ хубавитѣ, хармонични мисли – доволенъ си отъ свѣтлината, която лицето ти издава. Помислишъ криво – свѣтлината на лицето не е хубава. Сега (въ) съвременния свѣтъ хората сѫ станали много самостоятелни. Съвременниятъ свѣтъ е миналъ въ епохата на непослушанието. Най-първо децата сѫ непослушни. Дойде една фаза въ живота, когато децата станатъ послушни. Когато децата сѫ непослушни – викатъ на другарчетата си, гнѣвятъ се, сърдятъ се. Хората сега минаватъ презъ тази епоха. Майката затова си има единъ законъ, една тояжка. Понѣкога чувашъ въ кѫщи пѣене, другъ (пѫть) плачене – майката става капелмайсторъ. Всички въ свѣта ще имате тия страдания. Минавате презъ фазата на непослушанието. Всѣки иска да се домогне до благата, безъ да работи за тѣхъ. Азъ съмъ превеждалъ този примѣръ: единъ студентъ при единъ професоръ по биология се училъ. Той приготвилъ единъ наученъ трудъ да го издаде, но студентътъ го открадналъ и го издалъ на свое име. Като видѣлъ своя трудъ, своитѣ биологични изследвания, издадени подъ друго име, му припаднало. Мислите ли, че този студентъ по този начинъ ученъ ще стане? Професорътъ не разбира и студентътъ не разбира. Професорътъ не разбира, защото той не търпи. Отъ неговиятъ трудъ ще се ползуватъ хората, (но), че не било на негово име – нищо не значи. Нима мислите, че всичкитѣ поети, които пишатъ тази поезия е тѣхна? – То е чуждъ трудъ. Нѣкой турилъ името си, че той е поетъ. Нѣкой човѣкъ минава за ученъ, но не е ученъ. Да имашъ едно знание, което да ти помага. Да имашъ една любовь, която да ти помага. Богъ е Любовь въ свѣта. Ако ние не слушаме Бога, каква любовь имаме? Любовьта изисква абсолютно послушание. Като дойдешъ до Божията Любовь, Божията Мисъль – никакво противодействие. Следъ като направишъ нѣщо, после ще мислишъ.

Сега въ тази Библия има много работи, които ние ги повтаряме. Опитъ не е направенъ. Вие, запримѣръ, правили ли сте опитъ да възлюбите врага си? Знаешъ (ли) колко мѫчно е да възлюбишъ своя врагъ? – То е най-мѫчното въ свѣта да възлюбишъ врага си. Мѫчно е, понеже врагътъ мяза на единъ камъкъ. Който знае законитѣ на камънитѣ, той може да използува този камъкъ. Той ще тури този камъкъ въ огъня, ще го опече, ще го направи на варь, ще си бѣлоса стаята. Врага трѣбва да го направишъ на варь, да бѣлосашъ кѫщата си. Като погледнешъ – да го обикнешъ. Казвашъ: „Имамъ единъ врагъ“. Той може да ти даде бѣлия цвѣтъ. Този камъкъ, ако не го опечешъ, може да ти падне отгоре ти и да ти пукне главата. Казвашъ: „Съ камънитѣ ли ще се занимавамъ?“ Врага си трѣбва да го обичашъ. Ти не можешъ единъ врагъ да го обичашъ, докато не го опечешъ. Тия врагове сѫ известни мисли. Нѣкой пѫть имате известни мисли, които може да ви нападнатъ. Въ разнитѣ епохи, разни мисли ви нападатъ. Децата едни мисли ги нападатъ. Момичетата и момчетата по на десетина години други мисли ги нападатъ. Като станатъ на 21 години други мисли ги нападатъ, на 33 години други мисли ги нападатъ, на 45 години други мисли ги нападатъ, на 55 години други мисли ги нападатъ, на 65 години други мисли ги нападатъ. И на 120 години, като станешъ, пакъ имашъ недоразбирания. Мене единъ български свещеникъ ми разправяше една своя опитность. На млади години той билъ много приближенъ на владиката, но идеалистически гледалъ. Ималъ много случаи да се подигне, но това го считалъ за недостойно. Казваше ми: „Сега съмъ станалъ човѣкъ вече на 80 години и сега съжалявамъ за пропуснатитѣ възможности. Сега се изкушавамъ. Съжалявамъ, че на млади години не използувахъ тия условия. Вижъ, казва, този дяволъ какъ ме мѫчи“.

Има известни правила, които трѣбва да спазвате. Вие сте подложени на известни мѫчнотии. Никой не може да се избави отъ тѣзи мѫчнотии. Но е казано, че всичкитѣ мѫчнотии, презъ които ще минемъ, тѣ ще се превърнатъ за наше добро. Самиятъ развой на сегашната еволюция, презъ която човѣшкиятъ духъ минава, трѣбва да мине презъ този пѫть. Неизбѣжни работи сѫ.



Този човѣкъ, както е нарисуванъ, е много егоистиченъ. Отъ сутринь до вечерь само за себе си мисли. Тази правата линия на устата и брадата, както е построена, показва това. (На) този вториятъ, горната челюсть не е издадена – показва, че не обича да дава. Показва, че той отвсѣкѫде иска да вземе. Колкото за вземането е много даровитъ. За даването е аристократъ, за вземането е демократъ. Въ природата, колкото давашъ, толкозъ и ще вземешъ. Но знаете ли колко мѫчно е да създадешъ органически една линия – да създадешъ устата си, да създадешъ носа си, брадата си. Туй, което давамъ, е схематическо, то е скелетъ, то е само една проекция. Мускулитѣ трѣбва да дойдатъ и тѣ показватъ, но тамъ е всичката мѫчнотия. Когато устата изсъхне – бърнитѣ се стѣснятъ, започватъ да бледнѣятъ, кръвообращението не е хубаво. Устата трѣбва да бѫде свободна, за да бѫде добро кръвообращението. Щомъ носътъ се сплесне долу – дишането не е правилно. Щомъ устата се стиснатъ – кръвообращението не е правилно. Щомъ рѫцетѣ изсъхнатъ, стане сухо тѣлото – то не е здравословно. Всѣкога трѣбва да има една топлина, едно мекота. Щомъ започне лицето да загрубява, кожата да загрубява – тя вече не може да възприеме онази сила на природата, която иде. Затова кожата на човѣка трѣбва да е пластична, лицето трѣбва да е пластично, за да възприема и за да дава. Щомъ започне да взема повече и да дава по-малко – затлъстява. Щомъ вземе да дава повече, пъкъ да взема по-малко – той изсъхва и става нервенъ. По срѣдата е хубавото – да не затлъстява и да не изсъхва. Казвате: „Всичко да даде“. – Не. Всичко онова непотрѣбно за тебе – раздай го. Всичко, което ти е потрѣбно – остави го за себе си. Онова, което ти е необходимо – задръжъ го. Онова, което не ти е потрѣбно – дай го.

Всѣка сутринь, като станете, най-малко 10–15 минути спрете въ разсѫждение. Запитайте се, каква е волята Божия за днесъ. Азъ като ви гледамъ, виждамъ – на някои отъ васъ ви трѣбва любовь, на нѣкои отъ васъ ви трѣбва знание, на нѣкои ви трѣбва работа – три положения. Най-първо трѣбва да знаемъ какво ни трѣбва. Нѣкои отъ васъ имате повече любовь, отколкото ви трѣбва, но знание нѣмате. Нѣкои имате знание, но любовь нѣмате. Нѣкои отъ васъ воля нѣмате. Подъ воля разбирамъ истината, защото истината се занимава съ човѣшката воля, съ човѣшката душа. Не може човѣкъ да усили волята си, ако той не разбира закона на истината. Въ истината трѣбва да знаешъ какъ да направишъ нѣщата. Понеже се намираме въ едно статическо положение. Представете си, че вие сте като хора, които сѫ взели билетъ отъ лотария. Може да направимъ единъ опитъ: ако искате всички да вземете по единъ билетъ, да видите ще спечелите ли, но само за опитъ да видимъ колко ще спечелите. Значи, ако 300 души вземете по 25 лева, колко правятъ – близо петь хиляди лева. Ако отъ всички ви само единъ печели и вземе 200 лева, даже ако и две хиляди вземе, пакъ нищо не е, значи не сме отъ умнитѣ. Ако дамъ едно и печеля десеть, разбирамъ. Но ако дадемъ петь хиляди лева и печелимъ 200 лева, то щѣше да бѫде по-добре, ако бѣхме раздали тия петь хиляди лева. Нашата лотария ще спечели повече. Ако ме питате сега дали трѣбва да вземете билети отъ лотарията или не, азъ ви казвамъ: ако искате да решимъ и общо да вземемъ, всѣки да вземе по единъ билетъ, да видимъ колко ще спечелимъ. Ако спечелимъ повече, отколкото сме дали – ще вземемъ билети и занапредъ, но ако не спечелимъ повече – ще кажемъ: лотарията не е за насъ. Въ лотарията харесвамъ една черта, че усилва вѣрата на човѣка. Той десеть пѫти взема билетъ и все вѣрва, че ще спечели – усилва вѣрата си. Пъкъ има и друга черта – даде петь хиляди лева и не му е мѫчно, прави опитъ. Всичко може да правите за опитъ. Може да направите опитъ съ една лотария. Има дни, ако вземешъ билета си тогава може да ще спечелишъ. Азъ зная кои дни печелятъ, но никога не казвамъ. За себе си зная. Но и въ деня има особени часове, които печелятъ. Тогава играятъ кѫситѣ вълни. Има и срѣдни, и дълги вълни. Вземешъ единъ билетъ, но твоитѣ трептения не сѫ хармонични. Другъ взелъ, неговитѣ трептения сѫ по-хармонични – той печели. Колкото хармонията е по-голѣма – повече печели. Тѣзи, които не печелятъ, сѫ много дисхармонични. Всѣки единъ отъ васъ може да знае ще спечели ли или не. Щомъ вземешъ единъ билетъ и кажешъ: „Я печеля, я не“ – то е решено. На 10 хиляди имашъ само единъ случай да спечелишъ 20 хиляди лева. Въ Англия има единъ астрологъ, мисля, че го казватъ Сафариелъ. Той взелъ статисти(ки)тѣ отъ десеть години колко мѫжки и колко женски деца се раждатъ, и изчислявалъ за следнитѣ години колко мѫжки и колко женски деца ще се родятъ, и изчислилъ съ единица погрѣшка. После взелъ номерата отъ три билета, които печелятъ. И като дойде нѣкой да го пита кой билетъ да вземе, за да спечели, комуто каже кой билетъ да вземе – печели. Нѣма нищо произволно въ свѣта. Произволно е, който не разбира. Но понеже, ако ние влѣземъ въ този законъ, ние ще се отучимъ да работимъ. Лотарията е за развиване на вѣрата. Но, ако всички се на лотария очакваме, щѣхме да оставимъ нивитѣ неорани. Какво ще ни донесе лотарията?

Приложете Закона на Любовьта, която ще внесе хармонични трептения въ вашия умъ, хармонични трептения въ вашето сърдце и хармонични трептения въ вашето тѣло. Най-първо ще имате едно здраве, една хубава и свободна мисъль, и хубави чувства. После тази Любовь ще ви хармонира съ окрѫжаващата срѣда и ще влѣзете въ хармония съ напредналитѣ души. Не мислете, че всичкитѣ хора, съ които идвате въ познание, тѣ сѫ обикновени души. Но ги гледайте. Тѣ сѫ души скѫпоценни, но тѣ сѫ увити въ каль, (въ)(не) да го отсѣчешъ. Всѣкога, когато обичаме единъ човѣкъ, трѣбва да му дадемъ нѣщо отъ себе си, да има една обмѣна между насъ и него. Божията Любовь се проявява въ обмѣната. Богъ е, Който ни заставя да обичаме нѣкого. Богъ е, Който ме заставя да възприема Любовьта. Когато тази обмѣна между този, който обича и когото обичатъ е правилна, тогава иде плодътъ на Любовьта. (За) всичкитѣ хора, които се подчиняватъ на този законъ, домъ или народъ, или човѣчество – отлично действува законътъ. Нѣма нѣщо по-хубаво и по-красиво отъ това. това-онова, но това сѫ скѫпоценни души. Има голѣми камъни – не сѫ скѫпоценни, но има други – скѫпоценни. Съ всички хора, съ които се запознавате има нѣщо хубаво въ тѣхъ – скѫпоценни камъни сѫ. Когато се запознаете съ единъ човѣкъ, вие трѣбва да го опитате. Какъ ти ще се запознаешъ съ черешитѣ, ако не ги опиташъ? – Ще опиташъ една, 2, 3, 10, 15, 20 череши. За да се запознаешъ съ сливитѣ – сѫщиятъ законъ е. Ако се запознаешъ съ ябълкитѣ, съ крушитѣ – всички трѣбва да ги опиташъ. Това, което не си опиталъ – не си давай мнението. Което не си опиталъ – не вѣрвай. Сливитѣ, които си опиталъ – може да ги препорѫчашъ, които не си опиталъ – не ги препорѫчвай. Нѣщо, което не си опиталъ – не препорѫчвай. Вие казвате: „Не си струва човѣкъ да обича“. Но вие не сте обичали още. Ти обичашъ нѣкого. Обичашъ коня и му туряшъ единъ юларъ на врата, туришъ му седло да го яздишъ. Ти обичашъ растенията, но ги сѣчешъ. Това не е обичь. Ти седишъ при едно дърво да ти даде плодъ, отъ плода да се ползувашъ – то е любовь. Но

Сега може да ви каже нѣкой нѣщо, но има работи, които ще ви спънатъ. Тия пречупвания на линиитѣ при носа, при устата, при брадата, тия линии трѣбва да се облагородятъ. Всичко отвънъ, което правимъ, то е само едно условие. Да се облѣчемъ хубаво, да си направимъ хубави обуща, шапка – хубави сѫ тия работи. Но най-после да си направимъ една шапка, която да не остарѣва. Да си направимъ обуща, които не се кѫсатъ. Най-после да си създадемъ едно тѣло, което да не умира, постоянно да се обновява. Къмъ туй се стремимъ. Знайте, че труднитѣ работи сѫ приятни. Безсмъртието, което ние искаме, е най-трудното нѣщо. Трѣбва да се впрѣгне човѣшкиятъ духъ, човѣшката душа, човѣшкиятъ умъ, всичко трѣбва да се впрѣгне на работа. Въ безсмъртието човѣкъ ще добие своята истинска свобода. Вѫтрешнитѣ възможности и външнитѣ условия ще дойдатъ да се уравновесятъ, еднакво да бѫдатъ господари.

Сега има нѣкои отъ васъ, които страдатъ. Има една сестра, която страда отъ старини. Въ гръбначния стълбъ ѝ е болката. Мнозина отъ васъ гледамъ боли ви кръста. Значи – подпушване станало на единъ центъръ, една чакра има на кръста, подпушила се е нейната деятелность. Тази деятелность трѣбва да се препраща нагоре. Щомъ се спре, тогава се образува болка. Болкитѣ въ кръста сѫ причина, че енергията на този центъръ слиза надолу, пъкъ не може да се прояви. Младата мома никога не страда отъ кръстъ, понеже енергията отива нагоре, нагоре се предава. Старитѣ понеже я подпушватъ, тази енергия отива надолу и започва да ги боли кръста. Казвате: „Остарѣхъ, не може да работя“. Енергията отива надолу. Никога не туряй въ ума си, че си старъ. На 45 години си или на 85 години си – каква старость е това? Ако си на слънцето, ти си философъ. Земята за 365 дена обикаля около слънцето, а слънцето за 20 милиона години обикаля около своето слънце. И на слънцето ще бѫдешъ на една година, която е равна на 20 милиона земни години. Ако си на земята и имашъ 85 години, ти си едно малко бебче. Ти – на 85 години, каква е твоята старость, не е ли смѣшно? Ти ще бѫдешъ въ зачатие – едно бебенце. Престанете да мислите, че сте стари. Азъ наричамъ старостьта една маска. Има единъ свѣтъ, който не е маскиранъ. Нали понѣкога човѣкъ се маскира. Тази маска ще гледашъ да я хвърлишъ. Ти мислишъ, че си остарѣлъ и ставашъ недоволенъ. Казвашъ: „Остарѣхъ, така направилъ Господь“. Животътъ – това е едно вѣчно подмладяване. Азъ наричамъ живота – това вѣчно подмладяване на човѣшката душа, това вѣчно подмладяване на човѣшкия духъ, вѣчно подмладяване на човѣшкия умъ и вѣчно подмладяване на човѣшкото сърдце. Това е животътъ. Но въ тия промѣни, докато се научимъ да се подмладяваме, ще минете презъ тази фаза на остаряването, ще идете въ Божествената работилница, ще ви турятъ, ще ви подмладятъ и пакъ ще ви върнатъ, пакъ ще остарѣете, пакъ ще идете въ Божествената работилница, ще ви подмладятъ и пакъ ще дойдете на земята. Ще отивате, ще се връщате, ще остарявате, ще се подмладявате, докато се научите сами да се подмладявате. Апостолъ Павелъ, като говори, казва: „Обновявайте се въ вашия Богъ“.

Сега нѣкои отъ васъ, които сѫ песимисти, да не дружатъ съ хора, които сѫ песимисти. Дружете съ хора, които сѫ крайни оптимисти. Нѣкои отъ васъ, които не знаете да обичате, дружете съ хора, които знаятъ да обичатъ. Или на вашъ езикъ казано: Грѣйте се на соби, които сѫ запалени и издаватъ топлина. Онѣзи соби, които не грѣятъ – не очаквайте нищо отъ тѣхъ. Може за бѫдеще да се запалятъ. Но дружете само съ тия, на които собитѣ сѫ запалени. Трѣбва да идете при тѣхъ. Ако вие сте запалени, тогава не се смущавайте. Когато дойдатъ другитѣ, ще искатъ да се грѣятъ. Радвайте се. Казвате: „Азъ този не го искамъ“. – Не е Божественъ законъ. Не сме господари ние да отдалечимъ нѣкого отъ насъ. Ти не можешъ да отдалечишъ Божията свѣтлина и топлина – тѣ идатъ. Ако искашъ да бѣгашъ, ще се спрешъ въ нѣкоя изба. Не може да кажешъ на слънцето: „Азъ не искамъ да ме грѣешъ“. Обича те нѣкой. Не може да кажешъ: „Не искамъ да ме обича“. То не е твоя работа. Този човѣкъ те обича, не се мѣси въ неговата работа. Ти дали ще приемешъ любовьта или не – то е твой въпросъ. Ако ти го обичашъ и той каже: „Не искамъ да възприема твоята любовь“ – и той е свободенъ. Нито ти, който давашъ, нито той, който взема, сте ограничени. И двамата сте свободни. Ти си свободенъ да дадешъ любовь, той е свободенъ да я възприеме любовьта. Единствената свобода е да обичашъ и да възприемашъ. Единствената свобода, която имаме, е да мислишъ или да възприемашъ, да чувствувашъ нѣщо и да възприемашъ нѣщо. Въ това седи нашата свобода. Ако ти не си свободенъ въ своята мисъль, ако ти не свободенъ въ своята любовь – има въ какво да бѫдешъ свободенъ. Любовьта е, която носи въ свѣта свободата. Или казано другояче: Богъ, който ни е създалъ, ни е направилъ свободни. Понеже влизаме като органи въ Неговото тѣло, една необходимость е въ Него да бѫдемъ свободни и Той иска всички да бѫдемъ свободни, за да можемъ да свършимъ работата. Защото тази работа е и Негова работа. Ако сме свободни – ще свършимъ работата добре, ако не сме свободни – нѣма да я свършимъ. Дошли сте на земята да бѫдете свободни. Или казано на простъ езикъ: Да се научите да обичате. Но, като обичашъ, не да разправяшъ: „Ние едно време се обичахме“. Не. Въ любовьта нѣма едно време. Въ умрѣлата любовь има време. За живата любовь нѣма време. Тя е вѣчна, непреривна. Когато хората започнатъ да говорятъ, че едно време се обичали – любовьта се е отбила. Оставете едно време. Щомъ нѣкой стане на 50–60 години мисли, че той не бива да обича и, че любовьта е само за младитѣ. А за старитѣ глупостьта ли е? Мислите, че знанието е за младитѣ – тѣ трѣбва да учатъ. Ами за старитѣ глупостьта ли е? – Не. И младитѣ, и старитѣ трѣбва да учатъ. Всички сѫ ученици, напреднали ученици на 120 години. Детето на 5–6 години взема книжката, чете буквитѣ. Защо бабичката на 120 години да не вземе книжката и тя да учи буквитѣ? Се ще научи нѣщо.

Турете си главитѣ прави. Вземете една хубава поза. Турете си главата перпендикулярно нагоре. Оставете рѫцетѣ свободни и прекарайте вашата мисъль презъ палеца, после презъ първия пръстъ, презъ срѣдния и презъ малкия. /Направихме упражнението/. Щомъ дойдете до палеца, кажете: „Животътъ, който Богъ ми е далъ“ – гледай дѣсницата, „Животътъ, който отъ Бога съмъ възприелъ“ – гледай лѣвия палецъ. Въ дадения случай да знаешъ, че си приелъ нѣщо отъ Бога и, че Богъ е далъ нѣщо и ти си го приелъ. Сега седишъ и мърдашъ твоя палецъ. Докато твоя палецъ мърда, ти живѣешъ. Силата седи въ него. Дотогава, докато движишъ палеца си, може да го туряшъ отгоре на юмрука. Докато го мърдашъ палеца, животъ имашъ. Щомъ палецътъ престане да се движи, изгубвашъ живота. Когато престане палеца да се мърда, ти си заболѣлъ. Докато се мърда палецътъ – радвай се. Ти си здравъ човѣкъ. Казвашъ: „Азъ съмъ боленъ човѣкъ“. Като се мърда палецътъ – нѣма да се плашишъ, като престане да се мърда палецътъ – дяволътъ вече те е вързалъ. Като се мърда палецътъ – ти си свободенъ. Нѣма да казвате: „Азъ съмъ боленъ“. Докато можешъ да си движишъ рѫцетѣ – болестьта я нѣма. Като престанатъ да се движатъ пръститѣ, тогава може да кажешъ. Казвамъ ви това, за да се усили вашата мисъль. Казвашъ: „Забравихъ дали ще оздравѣя или не“. Щомъ се мърдатъ палцитѣ – ще оздравѣешъ, ако не се мърдатъ палцитѣ – тогава вече е друго. Нѣма да се обезсърдчавате. Заболи те коремътъ, питашъ: „Дали ще оздравѣя?“ Ако се мърдатъ палцитѣ – ще оздравѣешъ, ако не се мърдатъ палцитѣ – нѣма да оздравѣешъ. Диагнозата е много проста. Рѫцетѣ ни сѫ дадени, за да имаме постоянно съдействието Божие. Туй е една книга. Известна работа може ли да я свършите? Дадатъ ми една тема, азъ съмъ ученикъ и трѣбва да напиша дисертацията си. Казвамъ: „Ще може ли да я напиша или не?“ Палецътъ ми се мърда, значи то е доказателство. Може да се мърдатъ палцитѣ – можешъ да направишъ работата. Не бързай. Може да мине день, два, три, петь, година, петь, десеть – нищо не значи. Приятно е да прекарашъ десеть години въ Божественъ трудъ. Божествениятъ трудъ е въ живота, не калугерски животъ, но цѣлиятъ животъ въ всичкитѣ свои форми. Азъ виждамъ хубостьта на живота, който се проявява въ растенията, който се проявява въ рибитѣ, въ мушицитѣ, въ млѣкопитающитѣ и въ човѣка. Виждамъ живота, който се проявява въ камънитѣ – има известенъ животъ, въ положително състояние е вложенъ живота въ камънитѣ. Ако и камънитѣ ги обичашъ, и тѣ сѫ щедри, даватъ. За васъ камънитѣ още не сѫ живи. Се таки, ако обича човѣкъ дърветата, тѣ сѫ първитѣ пионери, които изучаватъ живота и дългия животъ. Ако бихме се отнесли ние съ растенията по-добре, щѣхме да живѣемъ по-добре. Като нарушаваме този законъ, животътъ се скѫсява. Казвате: „Глупаво е туй дърво“. Туй дърво е много разумно.

Та сега – първото нѣщо: Ще контролирате живота, който Богъ ви е далъ /лѣвиятъ палецъ/ и живота, който сме приели /дѣсниятъ палецъ/. Колко хиляди години взело на умни сѫщества да ти направятъ този палецъ? И още работятъ. Палецътъ не е завършенъ. Много още има да се работи. Тъй, както е направенъ, много гениално е направенъ, но още има да се прави.



Първото пречупване на лицето трѣбва да бѫде хармонично. Второто, третото и четвъртото пакъ трѣбва да бѫде хармонично. Колкото слизаме надолу, става по-мѫчно. Когато се качваме нагоре отъ физическия свѣтъ къмъ умствения, трѣбва да се качваме, за да премахнемъ мѫчнотията. Затова човѣкъ трѣбва да мисли, за да премахне мѫчнотията. Трѣбва да чувствува, за да премахне мѫчнотията. Трѣбва човѣкъ да употрѣбява волята си, за да премахне мѫчнотията. Въ всички пречупвания на енергиитѣ, които слизатъ отъ Божествения свѣтъ, намираме се въ едно затруднително положение, понеже не знаемъ какъ да ги употрѣбимъ. Ако фокусирашъ слънчевата свѣтлина, пречупишъ я, ти ще образувашъ единъ пожаръ въ себе си. Ще трѣбва да знаешъ какъ да пречупишъ свѣтлината и топлината. Като пречупишъ чувствата, пречупването на чувствата не трѣбва да бѫде голѣмо. Катастрофално действува. Младитѣ хора при пречупването на любовьта боледуватъ съ месеци, съ години, като стане пречупване на чувствата.

Новата религия въ свѣта, която иде, е да се намѣри новото, правилното отношение, което любовьта има къмъ човѣшката душа, да се намѣри новото и правилно отношение, което душата има къмъ човѣшкото сърдце. Това трѣбва да се научи.

За следния пѫть напишете на една книжка една права линия. Направете я съ каквато дължина искате. Начертайте една плоскость и единъ кубъ, каквато искате голѣмина имъ дайте. Ще видимъ каква голѣмина ще дадете. Всѣки да нарисува свободно една права линия, една плоскость и единъ кубъ на една книжка и се подпишете отдолу.

Добрата молитва.

ХХ година
10. Лекция на Общия Окултенъ класъ
11 декемврий 1940 год., Срѣда, 5 ч.с.
Изгрѣвъ.

Единствената свобода

Най-често използвани думи в беседата: може, има, сега, години, един, мисли, време, любов, човек, дойде, хора, работа, искате, живот, нещо, всички ,

Общ Окултен клас , София, 11 Декември 1940г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Отче наш. Мисли, право мисли.

Прочете се свободна тема.

Направихме упражнението за дишането: дигане ръцете нагоре – поемане, задържане ръцете с допрени пръсти над главата – задържане, сваляне (на) ръцете – издишане.

Мога да кажа.

Има две реалности в света: едната е положителна, другата е отрицателна. Положителната реалност носи радост, отрицателната реалност носи скръб. Двете като се съберат тикат човека към работа. Сега вземам страданията в един смисъл – страданията ние ги създаваме. За пример: ти си гладен човек – 1, 2, 3 дни си гладувал. Казваш, че храната ще дойде. Ти си нетърпелив – има още 20 минути, докато дойде обяд. Ти се тревожиш защо не иде, кога ще стане това ядене, ти изгубваш разположението. Като дойде яденето, ти се наядеш. Най-първо се безпокоиш, защото си нетърпелив. Като дойде яденето в тебе се зароди лакомията – ядеш повече, отколкото трябва. Стане ти тежко на стомаха, казваш: „Защо Господ създаде света такъв?“ Не го създаде (Той) така света, ти го създаваш. Ти си нетърпелив. Седял си три дни гладен, още половин час можеш да търпиш. Какво ще се безпокоиш. Учете търпението. Когато ви дадат яденето, няма да бъдете лакоми, сдържани ще бъдете. Винаги ще оставиш малко ядене.

Вие сега искате да постигнете всичко. Някой иска да бъде пръв светия. Че за да станеш светия, ти трябва да бъдеш слуга на всичките. Слънцето, което Господ го (е) създал, ходи да слугува на хората, на всичките изпраща своята енергия. Вие искате да бъдете прочути между хората, да знаят за вас. Какво сте дали сега на света? За какво ще бъдеш прочут? Ако си цигулар, ще бъдеш прочут за хубавото свирене. Ако си художник, ще бъдеш прочут за хубавите картини. Ако си архитект – за архитектурата. Ако си юнак – за юначеството си, ще се бориш с този, с онзи, затова ще бъдеш прочут. Сега най-първо вие, като се борите, не знаете да се борите. Борите се с един и ви гътнат, на земята ви гътнат. Казвате: „Защо Господ направи света така?“ Че борете се с болестта. Една болест като дойде, не може да я туриш под краката си, да я гътнеш на земята. Вие на болестта ще й създадете работа. Защото тя е демократ, вие сте аристократ. Тя казва: „Аз работя.“ Като не й дадеш работа, поваля те на земята (и) казва: „Работа искам от тебе.“ Какво ще те научи? Като дойде болестта, ти не си бил щедър. Като дойде, тя ще те направи щедър. Викаш лекар, даваш пари на този, на онзи, молиш се на този, на онзи. Защо сте неблагодарни от такава една болест? Тя е, която отваря сърцето. Щом се ожесточи сърцето ви, болестта ще дойде. Щом сърцето ви се отвори, здравето ще дойде. Не може да се нарушават. Вие искате всичките неща наготово, не искате много да мислите. Казвате: „Много философия не трябва.“ Не, философия трябва, но философстване не трябва. Умно живеене трябва.



Брадата е много голяма за това лице. Този човек е силен на физическото поле. Неговият умствен живот едва сега започва. Колко пречупвания има на лицето? Има едно пречупване на челото долу, при носа (има) друго пречупване. Защо стават тия пречупвания, знаете ли? Горе на темето имате една крива линия – то е Божественият свят. Напрежението е голямо от центъра, налягането е по-малко. Като се спуска линията на челото – условията стават тежки, образува се налягане, вследствие на това става пречупване на долната част на челото. Вътрешните възможности са по-малки. След това животът тръгва по една права линия (носът) – отвътре възможностите се усилват. След това имате голямо пречупване при устата. Челото е Божествения свят, носът е духовния свят и брадата вече е физическия свят. Колкото по-надолу слиза животът – мъчнотиите стават по-големи, увеличават се, защото материята става по-гъста. След като слезете на физическото поле, вие искате да живеете в брадата. Като слезете в брадата, искате да бъдете щастливи. Как ще бъдеш щастлив, когато трябва да работиш по десет часа на ден с мотиката си, (се) дигаш я. После какво изкуство има в лопатата? Вземаш, хвърляш пръст. Разбирам да вземеш десетина лопати да извадиш малко пепел. Но 4-5 часа и не ден, не два, но с години, след като си прехвърлял тази пръст какво ще добиеш? Да допуснем, че вие сте сведущ писар в една канцелария, дето съдят хората. Пишеш присъди на основание на това, на онова, според еди-кой си член, 20 години пишеш се на основание на еди-кой си член. Питам: какво ще научиш? При първото писмо каквото научиш, оттам насетне е все преповтаряне,преповтаряне. Сега някои от вас сте семейни. Твоят другар ще каже: „Пресолила си яденето.“ Вторият път малко сол туриш, но той ти казва: „Ти знаеш, едно време пресоли яденето.“ Друг път пак повтаря: „Ти едно време пресоли яденето, пресоли яденето.“ Питам: защо трябва да се повтарят нещата? Пресолила го веднъж, кажи веднъж (и) да се свърши. – „Ти знаеш, преди години ти ми каза една обидна дума.“ – „Хубаво, казал съм една дума.“ Казано – казано. Какво се ползваш от повторението? Или общото твърдение, (което) казвате: „Ние не вървим добре.“ Как не вървим добре? Много добре вървим. Много добре вървим, но ние сме недоволни. От какво сме недоволни? – „Не вървим добре.“ Така не се говори. Кой не върви добре? Кое е доброто ходене? – Като вървиш, няма да се клатиш като гемия. Защото, ако се клатиш като гемия значи морето, в което вървиш, не е тихо. Ще се клатиш, няма какво да обяснявам. Ако питате: „Защо тази гемия се клати?“, (обяснявам): защото повърхността не е гладка, има вятър. – „Не може ли да не се клати?“ – Когато морето е тихо, тя не се клати.



Вие впрягате два вола, турите едно рало, турите хомот, хващат ралото, казвате: „Воловете да теглят.“ Като теглят, воловете огъват гръбнака си. На воловете ще кажете: „Няма да се прегъвате, коруба няма да правите. Вашият гръбнак равен трябва да бъде, да не бъде прегърбен.“ Как няма да се прегърби? Ти ако се впрегнеш и теглиш туй рало, няма ли да се прегърбиш? Гледам някои от вас научно не разсъждавате. Като тръгнеш по пътя – не бързай много, понеже като бързаш – идат много мисли. Бързо като ходиш – ти няма да обмислиш работите. За пример: ако минавате през една местност с аероплан, който пътува (с) 400-500 километра в час или 700 километра в час, мислите ли, че долу ще забележите нещо? – Нищо няма да забележите. Като минете, нищо няма да научите. Някой казва: „Бързо мисля.“ Ако бързо мислиш, какво научаваш? Съвременният свят не мисли ли бързо? Вземете един военачалник на бойното поле – бързо мисли и печели войната. Какво ще спечели? – Военният е спечелил нещо. Но аз сега разсъждавам: зимно време планините печелят, война има там. Зимно време планините побеждават. Лятно време долините побеждават. Зимно време всички снегове горе остават, не се топят. А лятно време всичкият този сняг слиза в долините. Питам сега: тия върхове, които много печелят, какви плодове дават на света? Според мен човешкият (ум) представлява един планински връх, а пък човешкото сърце е долина, плодна долина. Следователно енергията на ума трябва да слезе от високите върхове в долините, за да се създадат плодовете. Тогава казваме, че един ум е плодоносен, понеже ако този ум със своята енергия не слезе в долината – плодове няма да станат. Тогава ви питам: защо е вашият ум? Вашият ум трябва да слезе във вашето сърце, за да се обработи добродетелта. Защото под думата „добродетел“ разбираме плодове, които трябва да даде сърцето. Едно сърце, което не дава плодове – то е безплодно. Един ум, който не дава своята сила отгоре – той е мрачен ум. Какво може да се добие в един спор? – Противоречие ще се добие в живота.

Казват сега: „Христос донесъл спасението на света.“ Вече (се) подразбира, че светът (е) бил в едно положение, дето хората са се давили (и) показва, че човек не (е) могъл да излезе от тия условия навън. Често художниците рисуват картини как се давят хората, как ги спасяват, хвърлят им спасителни пояси. При сегашните условия ние живеем на земята, (за) да бъдем щастливи. Питам: когато ти си гладен, в какво седи твоето щастие? – В търпението. Ще чакаш яденето да се приготви. Когато ти дават яденето, в какво седи твоето щастие? – Да не си лаком. Щом дойде щастието, лакомията няма да дойде.

Какво сега може да извадите от вашето сърце? Често говорите за любовта. Трябва да се разбира. Когато вземем за пример онази, идеалната любов – нали говорим за една идеална любов? Значи – идеалната любов е да обичаш другите като себе си. Питам: защо трябва да обичаме другите? – Понеже всяко нещо, което се упражнява, става силно. Ако не упражняваш сърцето си в любовта – ще отслабне. За да функционира сърцето, ти трябва да обичаш. Любовта в дадения случай е функция на сърцето. Ако сърцето се занимава с любов – ще се усили сърцето, ще стане здраво. Здравото сърце ще свърши работата добре, ще бъде здраво и тялото. Ние разбираме по някой път любовта особено. Има една любов, на която температурата малко се повишава. Научно може да определиш колко любов има някой. Вземете коя да е млада мома – като премеря два-три пъти врата й, може да зная в коя мома любовта е по-силна. За пример: прекарвам пред две моми един красив момък. Правя научно изследване. Казвам: „Виждате този момък. Как, ще го харесате ли?“ След като те го огледат, премеря вратовете им. Втори път пак прекарам момъка, пак премеря врата. Ако се измени мярката – има любов. Защото в любовта винаги има едно повишение в мярката. Щом се намали мярката – не го обича(т). Каквото и да говорят – не го обичат. Щом се увеличи мярката, значи сърцето е мръднало – започва да функционира. Под „мръднало сърце“ аз разбирам – започнало да функционира. Вие казвате: „Защо трябва да се обичаме?“ Ако не обичаш, кръвообращението в тебе няма да става редовно. Кръвообращението ако не става редовно, в тялото ще се зароди много кал и тогава от безлюбието идат всички болести. С любовта иде здравето. Защо трябва да мислиш? – Защото ако не мислиш, всичките болести идват. От доброто мислене – не тревога да имаш като мислиш. От добрата мисъл иде здравето. После, ние казваме, че трябва да носим истината. Истината вече е изкуство. Благата, които любовта ни дава, благата, които мъдростта ни дава, като дойде истината – ще те научи как да използваш Божиите блага. Само в истината човек може да бъде щастлив, а щастието носи свобода. Значи да си свободен, когато даваш. Ако ти ядеш и седи един човек до тебе, че като се наядеш – да ти пререже гърлото, може ли да бъдеш щастлив като ядеш? Или ти искаш хубаво да се наядеш, а пък седи един човек с дървото, че след като се наядеш – да те бие. Питам: как ще се усещаш?

Има един анекдот – то е само за поука. Светът не се оправя с този анекдот. Един обичал много да яде. Като яде повече – преяжда и страда после. Неговата възлюблена имала една губерка – като яде донякъде и тя го мушне. Като го мушне 3-4 пъти – престава да яде. Той се научил като го мушне да престава да яде. И тогава коремът не го болял. Отива на гости на своя кръстник и носи един куркой* – подарък на кръстника. Кръстникът приготвил куркоя, сядат да ядат и жена му го мушнала по едно време с губерката. Той й казал: „Вкъщи не ме оставяш да се нахраня и тук при кръстника пак ли ме мушкаш с тази губерка.“ Без губерка е по-хубаво. Не си доядай, защото щом си доядеш – работата е лоша. Когато гладуваш не мисли, че ще умреш гладен. Никой досега не е умрял гладен. Някой, казват, че от глад умрял. Не е право. От глад хората не умират. Има други причини, от които умират хората. И бедни, и богати хора умират. Но богатите имат ядене и не може да го ядат. Сиромахът казва: “Гладен ще умра.“ Казват, че и богатият умрял от глад. И сиромахът умира от безлюбие, и богатият умира от безлюбие. Сиромахът умира от скудоумие, и богатият умира от скудоумие. От безлюбие умират хората. В любовта именно, когато човек обича, той е готов да служи. Пример за служенето е майката. Тя, като има любов, по три-четири пъти става на нощ, после къпе детето и то не й говори на някой разумен език, но тя даже в плача вижда нещо разумно. Казва: „Много умно плаче.“ Та казвам: в това отношение трябва да имаме сърцето на майката, не да се самоосъждаме. Някой път не е възможно човек да живее добре, понеже условията отвън са лоши. Човек със своя ум трябва да се справи с условията.

Ако твой един неприятел ти даде едно брашно от цимент и после те излъже и тури вода в туй брашно (и) замеси една каша. Каже ти да си туриш единия крак, за да имаш една хубава обувка, и го държиш 5-6 часа. Какво ще стане с тебе? – Ще си навлечеш цяла една беля на главата. Има храни, които хората много пъти ядат и те се циментират. Знаете колко пъти се препоръчват храни, които образуват цимент в стомаха. Има много пъти чувствания, мисли, които образуват цимент в човешкия ум. Трябва нова наука. Казват: „Хигиенично да живеем.“ Хигиена без любов в света не съществува. Хигиена без разумност в света не съществува. Най-първо хората трябва да внесат Любовта като закон. Ядеш – с любов да ядеш. Ядеш разумно – със светлина да ядеш. В тъмнина не яж. Ще имаш най-хубавата светлина. Не бързай да гълташ. Ще ядеш, ще дъвчеш храната си. Знаете ли колко пъти човек трябва да прекара храната си в устата, когато зъбите са здрави? На мнозина зъбите са развалени. Ако идете в Америка ще видите, че зъбите им са развалени. Един културен народ, много благороден, но не знаят да ядат. Един американец, след като се наяде, ще изпие едно студено кафе ледено. Лятно време, вечерно време някой път ще изяде едно голямо парче сладолед и после ще изпие една чаша кафе. Питам: при такива резки промени какво ще бъде здравето на човека? – Зъбите се развалят, стомахът се разваля и там почти всички страдат от диспепсия*. Няма някой, който да не страда от диспепсия. Това е забелязано в Америка, че (в) северната част от Америка, че много от старите жители са измрели от стесняване на гърдите. (На) европейците, които отиват в Америка, постоянно се стесняват дробовете им, сплескват се. Има някакви микроби, които действат върху организма. Плитко дишат американците. Сега са започнали да дишат дълбоко. Те бързат, време не им остава. Като не ти остава време да дишаш дълбоко – стесняват се гърдите ти. (На) германците, които отиват в Америка, дробовете хлътват, коремът изпъква, като че са бременни.

Та казвам: за бъдеще тия хора, които са религиозни, ако нямат тази любов... (Така), че като ядете – да благодарите на Бога за яденето, като дишате – да благодарите на Бога за дишането. Сега, като правите упражненията, виждам, че не ги правите от любов. Казвате: „Ха сега, ще си дигам ръцете нагоре.“ Вие правите други работи, които са десет пъти по-глупави, и цял ден мърморите и се мушкате – това го считате за нещо разумно. Да си дигаш ръцете нагоре – не го считате (за) разумно. Няма по-хубаво нещо от това да си дигаш ръцете нагоре. Не постоянно да ги дигаш, защото има една опасност. Щом си дигаш ръцете нагоре, сърцето не е толкоз силно да изкара кръвта (и) кръвта пада от ръцете. Като спуснеш ръцете надолу – кръвта отива в ръцете. Но и с туй дигане ще усилиш волята си. Ако не дигаш ръцете нагоре, твоята воля не може да се усили. Ако не спущаш ръцете надолу, не можеш да имаш резултати.

Та казвам: ние сме подложени на такива атавистични чувства на бездействие – искаме да не работим. Аз съм съгласен, (но) ще имате работа с най-малкото съпротивление, защото (за) всичките удове*, които човек има, трябва да има упражнения. Ако ти си държиш ръцете, без да упражняваш пръстите, те ще атрофират*. Значи: всеки пръст трябва да има едно упражнение. Ако ти не си упражняваш първия пръст разумно, както трябва, туй благородното в тебе, то се похабява. Ще изгубиш благородството си. Ако не си упражняваш средния пръст, съвестта у тебе ще отслабне. Ще започнеш да ставаш към страданията на хората безчувствен. Казваш: „Нека страдат.“ Няма да бъдеш справедлив. Ако не упражняваш третия си пръст, ще изгубиш идеята за хубавото и красивото. Ако не упражняваш малкия пръст, в живота ще бъдеш немарлив. Ако не упражняваш палеца, волята ще отслабне и любовта към Бога ще се занемари. Щом тия работи се занемарят, ти ще бъдеш един нещастен човек. Животът ти ще бъде мрачен. Ще бъдеш несправедлив, без красота, без удобства. Ако искаш животът ти да бъде удобен, тия удобства от малкия пръст ще дойдат. Тия удобства не може да дойдат, докато не си упражнявал волята си. Докато не си упражнявал благородството си, тия удобства не може да дойдат. Докато чувства на благородство не си упражнявал, тия удобства не могат да дойдат. Докато не си справедлив и съвестен, тия удобства не може да ги имаш, ако не обичаш красивото. Който не разбира, казва: „Каквото даде Господ, каквото Господ е създал.“ Господ ни е създал да работим в света. Трябва разумна работа. Сърцето ми трябва да работи. Ако ти не може да обичаш един цвят, ако ти не можеш да обичаш една мушица, ако ти не можеш да обичаш един извор как тече, ако ти не може да обичаш малкото камъче – ти може да мислиш, че този камък се търкаля, но това малко камъче еволюира, то си има свое предназначение. Това камъче носи известно благо в света. То носи известна скрита енергия. Тази енергия може да я предаде. Ти си се обезсърчил – това камъче милиони години седи. Ти може да мислиш, че то се свлича. Не се свлича, но носи една сила, която може да те ползва. Страданията не са нищо друго, освен една неограничена материя, която се свлича във вашия живот. Че как се образуват бисерите в мидите? Като влезе някое парченце в мидата тя го увива с разни пластове и направя бисер. За да се освободи от безпокойството, от това малко парченце тя прави бисер. Защо и ти от едно твое страдание да не можеш да направиш скъпоценен камък? Ако мидата може да направи бисер, ти защо да не можеш да направиш един скъпоценен камък? Не да съжаляваме, че е влязло камъчето. Влязло, излязло – художество тури. Дойде една лоша мисъл неорганизирана – никой не може да се освободи от лошите мисли. Ето аз как бих постъпил: представете си, че минавам покрай една отворена каса, (в която) има злато, дойде една мисъл в мене да си взема от касата. То е изкушение. Тогава аз ще извадя от джоба си и ще туря в касата една златна монета и ще си замина. Така аз се освобождавам от изкушението. Утре моята каса, като е отворена – той се изкушава, и той като се изкуси – и той ще тури. Законът работи.

Та според старото възпитание, вие сега очаквате да идете в небето, да ви посрещне Христос, ангелите. Не зная защо ще ви посрещат ангелите. Един цигулар, когато го посрещат тук на земята афиши турят – свири човекът. Като излезе – дава нещо. Един художник даде изложба на картините си. Та като идеш в небето какво изложение ще направиш? Ние сме бедни. Тук дойдохме да живеем. В небето бедни хора не приемат. Бедни, болни, скудоумни – тук на земята може да живеят. Небето е място, дето живеят богати, умни същества. Като идеш в небето, трябва да бъдеш богат. Вие сега имате идея , че не можете да бъдете богати. Така не се мисли. Всеки човек, на когото Бог е дал ум – той е богат. Всеки човек, на когото Бог е дал сърце – той е богат. Всеки човек, на когото Бог е дал душа – той е богат. Всеки човек, на който Бог е дал дух – той е богат. Несметни са вашите богатства. Вие сте толкоз богати и ще трябва да благодарите на Бога за богатствата. Впрегнете ума на работа. Ето сега казах една дума, която не трябваше. Няма да впрегнеш ума си, но ще се впрегнеш ти да работиш за духа си. Ще се впрегнеш да работиш. Казват: „Впрегни духа си.“ Не е прав този израз. За духа ще се впрегнеш, за душата ще се впрегнеш, за ума ще се впрегнеш и най-после ще се впрегнеш за сърцето си. Ти се впрягаш пък твоят дух, твоята душа, твоят ум и твоето сърце – това са разумни същества, които работят за сърцето ти. Това са разумни същества, които понякога минават и правят услуга. Ти искаш тия, разумните същества да ги впрегнеш. Те не са волове. Като минеш, ще им кажеш от какво имаш нужда. В училището не разбирате някаква задача. Помолиш се – учителят веднага ще ти обясни. Сега всеки един от вас – изберете си какво желаете. Вие искате да бъдете щастливи. Безбройни са пътищата на щастието. Какво щастие искате сега? Днес какво щастие ще поискате? Кажете ми: щастие, което го нямате. Въздух имате, светлина имате, храна имате. Какво не ви достига? Искайте нещо, което не ви достига. Искайте нещо по музика, ще се учите, сега мога да ви дам. Искате по художество, сега може да ви дам. Но трябва да работите. Човешката мисъл и желание се посаждат както семената. Ако ти една мисъл ще посаждаш в ума, трябва да знаеш къде да я посадиш. По някой път трябва да знаеш как да посадиш една мисъл в ума си. Сърцето е поле за посаждането на най-хубавите желания. Ако ти в ума си не може да посадиш хубавите мисли и в сърцето си хубавите желания – ти не си се научил на изкуството, ти щастлив човек не може да бъдеш. Разгледайте живота на Христа, Който е бил щастлив в небето, (но) защо е слязъл на земята? – Да научи нещо. Слязъл да научи нещо, да приложи Божията Любов и да види резултатите на Любовта, за да види резултатите на Божията Мъдрост. Казват: „Защо страда Христос?“ – За да научи какво нещо е Любовта. Любовта, която не може да превъзмогне всичките мъчнотии в света, не е любов. Силната любов превъзмогва всичко в света. Сега се проповядва силна воля. Силната воля седи в силната любов. Когато човешката любов действа с любов – има силна воля. Когато човек действува без любов – той става груб. Имате любов, както един железар чука с чука си, вие чувате шума и той ще изкара един гвоздей. Но има и друг начин: това желязо го разтопявате, изливате го и без да го чукате, го излеете в хиляди гвоздеи. Кое е по-хубаво: всеки гвоздей да го чукате или да излеете желязото наведнъж?

Вие трябва да се проучвате. Да имате едно огледало и когато ви нападнат лоши мисли, да се видите в огледалото как потъмнява човек (и) става съкращение на мускулите. Ти като се видиш, сам не се харесваш. Когато дойдат хубавите хармонични мисли – доволен си от светлината, която лицето ти издава. Помислиш криво – светлината на лицето не е хубава. Сега (в) съвременния свят хората са станали много самостоятелни. Съвременният свят е минал в епохата на непослушанието. Най-първо децата са непослушни. Дойде една фаза в живота, когато децата станат послушни. Когато децата са непослушни – викат на другарчетата си, гневят се, сърдят се. Хората сега минават през тази епоха. Майката затова си има един закон, една тояжка. Понякога чуваш вкъщи пеене, друг (път) плачене – майката става капелмайстор. Всички в света ще имате тия страдания. Минавате през фазата на непослушанието. Всеки иска да се домогне до благата, без да работи за тях. Аз съм превеждал този пример: един студент при един професор по биология се учил. Той приготвил един научен труд да го издаде, но студентът го откраднал и го издал на свое име. Като видял своя труд, своите биологични изследвания, издадени под друго име, му припаднало. Мислите ли, че този студент по този начин учен ще стане? Професорът не разбира и студентът не разбира. Професорът не разбира, защото той не търпи. От неговия труд ще се ползват хората (но), че не било на негово име – нищо не значи. Нима мислите, че всичките поети, които пишат тази поезия е тяхна? – То е чужд труд. Някой турил името си, че той е поет. Някой човек минава за учен, но не е учен. Да имаш едно знание, което да ти помага. Да имаш една любов, която да ти помага. Бог е Любов в света. Ако ние не слушаме Бога, каква любов имаме? Любовта изисква абсолютно послушание. Като дойдеш до Божията Любов, Божията Мисъл – никакво противодействие. След като направиш нещо, после ще мислиш.

Сега в тази Библия има много работи, които ние ги повтаряме. Опит не е направен. Вие, за пример, правили ли сте опит да възлюбите врага си? Знаеш (ли) колко мъчно е да възлюбиш своя враг? – То е най-мъчното в света да възлюбиш врага си. Мъчно е, понеже врагът мяза на един камък. Който знае законите на камъните, той може да използва този камък. Той ще тури този камък в огъня, ще го опече, ще го направи на вар, ще си белоса стаята. Врага трябва да го направиш на вар, да белосаш къщата си. Като погледнеш – да го обикнеш. Казваш: „Имам един враг.“ Той може да ти даде белия цвят. Този камък ако не го опечеш, може да ти падне отгоре ти и да ти пукне главата. Казваш: „С камъните ли ще се занимавам?“ Врага си трябва да го обичаш. Ти не можеш един враг да го обичаш, докато не го опечеш. Тия врагове са известни мисли. Някой път имате известни мисли, които може да ви нападнат. В разните епохи разни мисли ви нападат. Децата едни мисли ги нападат. Момичетата и момчетата по на десетина години други мисли ги нападат. Като станат на 21 години други мисли ги нападат, на 33 години други мисли ги нападат, на 45 години други мисли ги нападат, на 55 години други мисли ги нападат, на 65 години други мисли ги нападат. И на 120 години като станеш, пак имаш недоразбирания. Мене един български свещеник ми разправяше една своя опитност. На млади години той бил много приближен на владиката, но идеалистически гледал. Имал много случаи да се повдигне, но това го считал за недостойно. Казваше ми: „Сега съм станал човек вече на 80 години и сега съжалявам за пропуснатите възможности. Сега се изкушавам. Съжалявам, че на млади години не използвах тия условия. Виж, казва, този дявол как ме мъчи.“

Има известни правила, които трябва да спазвате. Вие сте подложени на известни мъчнотии. Никой не може да се избави от тези мъчнотии. Но е казано, че всичките мъчнотии, през които ще минем, те ще се превърнат за наше добро. Самият развой на сегашната еволюция, през която човешкият дух минава, трябва да мине през този път. Неизбежни работи са.



Този човек както е нарисуван, е много егоистичен. От сутрин до вечер само за себе си мисли. Тази правата линия на устата и брадата, както е построена, показва това. (На) този втория, горната челюст не е издадена – показва, че не обича да дава. Показва, че той отвсякъде иска да вземе. Колкото за вземането е много даровит. За даването е аристократ, за вземането е демократ. В природата колкото даваш, толкоз и ще вземеш. Но знаете ли колко мъчно е да създадеш органически една линия – да създадеш устата си, да създадеш носа си, брадата си. Туй, което давам, е схематично, то е скелет, то е само една проекция. Мускулите трябва да дойдат и те показват, но там е всичката мъчнотия. Когато устата изсъхне – бърните* се стеснят, започват да бледнеят, кръвообращението не е хубаво. Устата трябва да бъде свободна, за да бъде добро кръвообращението. Щом носът се сплесне долу – дишането не е правилно. Щом устата се стиснат – кръвообращението не е правилно. Щом ръцете изсъхнат, стане сухо тялото – то не е здравословно. Всякога трябва да има една топлина, една мекота. Щом започне лицето да загрубява, кожата да загрубява – тя вече не може да възприема онази сила на природата, която иде. Затова кожата на човека трябва да е пластична, лицето трябва да е пластично, за да възприема и за да дава. Щом започне да взема повече и да дава по-малко – затлъстява. Щом вземе да дава повече, пък да взема по-малко – той изсъхва и става нервен. По средата е хубавото – да не затлъстява и да не изсъхва. Казвате: „Всичко да даде.“ – Не. Всичко онова непотребно за тебе – раздай го. Всичко, което ти е потребно – остави го за себе си. Онова, което ти е необходимо – задръж го. Онова, което не ти е потребно – дай го.

Всяка сутрин като станете, най-малко 10-15 минути спрете в разсъждение. Запитайте се каква е волята Божия за днес. Аз като ви гледам виждам – на някои от вас ви трябва любов, на някои от вас ви трябва знание, на някои ви трябва работа – три положения. Най-първо трябва да знаем какво ни трябва. Някои от вас имате повече любов, отколкото ви трябва, но знание нямате. Някои имате знание, но любов нямате. Някои от вас воля нямате. Под воля разбирам истината, защото истината се занимава с човешката воля, с човешката душа. Не може човек да усили волята си, ако той не разбира закона на истината. В истината трябва да знаеш как да направиш нещата. Понеже се намираме в едно статично положение. Представете си, че вие сте като хора, които са взели билет от лотария. Може да направим един опит: ако искате всички да вземете по един билет да видите ще спечелите ли, но само за опит да видим колко ще спечелите. Значи, ако 300 души вземете по 25 лева, колко правят близо пет хиляди лева. Ако от всички ви само един печели и вземе 200 лева, даже ако и две хиляди вземе, пак нищо не е, значи не сме от умните. Ако дам едно и печеля десет, разбирам. Но ако дадем пет хиляди лева и печелим 200 лева, то щеше да бъде по-добре, ако бяхме раздали тия пет хиляди лева. Нашата лотария ще спечели повече. Ако ме питате сега дали трябва да вземете билети от лотарията или не, аз ви казвам: ако искате да решим и общо да вземем, всеки да вземе по един билет, да видим колко ще спечелим. Ако спечелим повече, отколкото сме дали – ще вземем билети и занапред, но ако не спечелим повече – ще кажем: лотарията не е за нас. В лотарията харесвам една черта, че усилва вярата на човека. Той десет пъти взема билет и все вярва, че ще спечели – усилва вярата си. Пък има и друга черта – даде пет хиляди лева и не му е мъчно, прави опит. Всичко може да правите за опит. Може да направите опит с една лотария. Има дни, ако вземеш билета си тогава, може да спечелиш. Аз зная кои дни печелят, но никога не казвам. За себе си зная. Но и в деня има особени часове, които печелят. Тогава играят късите вълни. Има и средни, и дълги вълни. Вземеш един билет, но твоите трептения не са хармонични. Друг взел, неговите трептения са по-хармонични – той печели. Колкото хармонията е по-голяма – повече печели. Тези, които не печелят, са много дисхармонични. Всеки един от вас може да знае ще спечели ли или не. Щом вземеш един билет и кажеш: „Я печеля, я не“ – то е решено. На 10 хиляди имаш само един случай да спечелиш 20 хиляди лева. В Англия има един астролог, мисля че го казват Сафариел. Той взел статисти(ки)те от десет години колко мъжки и колко женски деца се раждат, и изчислявал за следните години колко мъжки и колко женски деца ще се родят, и изчислил с единица погрешка. После взел номерата от три билета, които печелят. И като дойде някой да го пита кой билет да вземе за да спечели, комуто каже кой билет да вземе – печели. Няма нищо произволно в света. Произволно е, който не разбира. Но понеже, ако ние влезем в този закон, ние ще се отучим да работим. Лотарията е за развиване на вярата. Но ако всички все на лотария очакваме, щяхме да оставим нивите неорани. Какво ще ни донесе лотарията? Приложете Закона на Любовта, който ще внесе хармонични трептения във вашия ум, хармонични трептения във вашето сърце и хармонични трептения във вашето тяло. Най-първо ще имате едно здраве, една хубава и свободна мисъл, и хубави чувства. После тази Любов ще ви хармонира с окръжаващата среда и ще влезете в хармония с напредналите души. Не мислете, че всичките хора, с които идвате в познание, те са обикновени души. Но ги гледайте. Те са души скъпоценни, но те са увити в кал, (в) това-онова, но това са скъпоценни души. Има големи камъни – не са скъпоценни, но има други – скъпоценни. С всички хора, с които се запознавате има нещо хубаво в тях – скъпоценни камъни са. Когато се запознаете с един човек вие трябва да го опитате. Как ти ще се запознаеш с черешите, ако не ги опиташ? – Ще опиташ една, 2, 3, 10, 15, 20 череши. За да се запознаеш със сливите – същият закон е. Ако се запознаеш с ябълките, с крушите – всички трябва да ги опиташ. Това, което не си опитал – не си давай мнението. Което не си опитал – не вярвай. Сливите, които си опитал – може да ги препоръчаш, които не си опитал – не ги препоръчвай. Нещо, което не си опитал – не препоръчвай. Вие казвате: „Не си струва човек да обича.“ Но вие не сте обичали още. Ти обичаш някого. Обичаш коня и му туряш един юлар* на врата, туриш му седло да го яздиш. Ти обичаш растенията, но ги сечеш. Това не е обич. Ти седиш при едно дърво да ти даде плод, от плода да се ползваш – то е любов. Но (не) да го отсечеш. Всякога, когато обичаме един човек, трябва да му дадем нещо от себе си, да има една обмяна между нас и него. Божията Любов се проявява в обмяната. Бог е, Който ни заставя да обичаме някого. Бог е, Който ме заставя да възприема Любовта. Когато тази обмяна между този, който обича и когото обичат е правилна, тогава иде плодът на Любовта. (За) всички хора, които се подчиняват на този закон, дом или народ, или човечество – отлично действа законът. Няма нищо по-хубаво и по-красиво от това. Сега може да ви каже някой нещо но има работи, които ще ви спънат. Тия пречупвания на линиите при носа, при устата, при брадата, тия линии трябва да се облагородят. Всичко отвън, което правим, то е само едно условие. Да се облечем хубаво, да си направим хубави обуща, шапка – хубави са тия работи. Но най-после да си направим една шапка, която да не остарява. Да си направим обуща, които не се късат. Най-после да си създадем едно тяло, което да не умира, постоянно да се обновява. Към туй се стремим. Знайте, че трудните работи са приятни. Безсмъртието, което ние искаме, е най-трудното нещо. Трябва да се впрегне човешкият дух, човешката душа, човешкият ум, всичко трябва да се впрегне на работа. В безсмъртието човек ще добие своята истинска свобода. Вътрешните възможности и външните условия ще дойдат да се уравновесят, еднакво да бъдат господари.

Сега има някои от вас, които страдат. Има една сестра, която страда от старини. В гръбначния стълб й е болката. Мнозина от вас гледам боли ви кръстът. Значи – подпушване станало на един център, една чакра има на кръста, подпушила се е нейната деятелност. Тази деятелност трябва да се препраща нагоре. Щом се спре, тогава се образува болка. Болките в кръста са причина, че енергията на този център слиза надолу, пък не може да се прояви. Младата мома никога не страда от кръст, понеже енергията отива нагоре, нагоре се предава. Старите понеже я подпушват, тази енергия отива надолу и започва да ги боли кръстът. Казвате: „Остарях, не мога да работя.“ Енергията отива надолу. Никога не туряй в ума си, че си стар. На 45 години си или на 85 години си – каква старост е това? Ако си на слънцето, ти си философ. Земята за 365 дена обикаля около слънцето, а слънцето за 20 милиона години обикаля около своето слънце. И на слънцето ще бъдеш на една година, която е равна на 20 милиона земни години. Ако си на земята и имаш 85 години, ти си едно малко бебче. Ти – на 85 години, каква е твоята старост, не е ли смешно? Ти ще бъдеш в зачатие – едно бебенце. Престанете да мислите, че сте стари. Аз наричам старостта една маска. Има един свят, който не е маскиран. Нали понякога човек се маскира. Тази маска ще гледаш да я хвърлиш. Ти мислиш, че си остарял и ставаш недоволен. Казваш: „Остарях, така направил Господ.“ Животът – това е едно вечно подмладяване. Аз наричам живота – това вечно подмладяване на човешката душа, това вечно подмладяване на човешкия дух, вечно подмладяване на човешкия ум и вечно подмладяване на човешкото сърце. Това е животът. Но в тия промени, докато се научим да се подмладяваме, ще минете през тази фаза на остаряването, ще идете в Божествената работилница, ще ви турят, ще ви подмладят и пак ще ви върнат, пак ще остареете, пак ще идете в Божествената работилница, ще ви подмладят и пак ще дойдете на земята. Ще отивате, ще се връщате, ще остарявате, ще се подмладявате, докато се научите сами да се подмладявате. Апостол Павел като говори, казва: „Обновявайте се във вашия Бог.“

Сега някои от вас, които са песимисти, да не дружат с хора, които са песимисти. Дружете с хора, които са крайни оптимисти. Някои от вас, които не знаете да обичате, дружете с хора, които знаят да обичат. Или на ваш език казано: грейте се на соби*, които са запалени и издават топлина. Онези соби, които не греят – не очаквайте нищо от тях. Може за бъдеще да се запалят. Но дружете само с тия, на които собите са запалени. Трябва да идете при тях. Ако вие сте запалени, тогава не се смущавайте. Когато дойдат другите, ще искат да се греят. Радвайте се. Казвате: „Аз този не го искам.“ – Не е Божествен закон. Не сме господари ние да отдалечим никого от нас. Ти не можеш да отдалечиш Божията светлина и топлина – те идат. Ако искаш да бягаш, ще се спреш в някоя изба. Не може да кажеш на слънцето: „Аз не искам да ме грееш.“ Обича те някой. Не може да кажеш: „Не искам да ме обича.“ То не е твоя работа. Този човек те обича, не се меси в неговата работа. Ти дали ще приемеш любовта или не – то е твой въпрос. Ако ти го обичаш и той каже: „Не искам да възприема твоята любов“ – и той е свободен. Нито ти, който даваш, нито той, който взема, сте ограничени. И двамата сте свободни. Ти си свободен да дадеш любов, той е свободен да я възприеме любовта. Единствената свобода е да обичаш и да възприемаш. Единствената свобода, която имаме, е да мислиш или да възприемаш, да чувстваш нещо и да възприемаш нещо. В това седи нашата свобода. Ако ти не си свободен в своята мисъл, ако ти не свободен в своята любов – има в какво да бъдеш свободен. Любовта е, която носи в света свободата. Или казано другояче: Бог, който ни е създал, ни е направил свободни. Понеже влизаме като органи в Неговото тяло, една необходимост е в Него да бъдем свободни и Той иска всички да бъдем свободни, за да можем да свършим работата. Защото тази работа е и Негова работа. Ако сме свободни – ще свършим работата добре, ако не сме свободни – няма да я свършим. Дошли сте на земята да бъдете свободни. Или казано на прост език: да се научите да обичате. Но като обичаш не да разправяш: „Ние едно време се обичахме.“ Не. В любовта няма едно време. В умрялата любов има време. За живата любов няма време. Тя е вечна, непреривна*. Когато хората започнат да говорят, че едно време се обичали – любовта се е отбила. Оставете едно време. Щом някой стане на 50-60 години мисли, че той не бива да обича и че любовта е само за младите. А за старите глупостта ли е? Мислите, че знанието е за младите – те трябва да учат. Ами за старите глупостта ли е? – Не. И младите, и старите трябва да учат. Всички са ученици, напреднали ученици на 120 години. Детето на 5-6 години взема книжката, чете буквите. Защо бабичката на 120 години да не вземе книжката и тя да учи буквите? Се ще научи нещо.

Турете си главите прави. Вземете една хубава поза. Турете си главата перпендикулярно нагоре. Оставете ръцете свободни и прекарайте вашата мисъл през палеца, после през първия пръст, през средния и през малкия. (Направихме упражнението. ) Щом дойдете до палеца, кажете: „Животът, който Бог ми е дал“ – гледай десницата, „Животът, който от Бога съм възприел“ – гледай левия палец. В дадения случай да знаеш, че си приел нещо от Бога и че Бог е дал нещо и ти си го приел. Сега седиш и мърдаш твоя палец. Докато твоят палец мърда, ти живееш. Силата седи в него. Дотогава, докато движиш палеца си, може да го туряш отгоре на юмрука. Докато го мърдаш палеца, живот имаш. Щом палецът престане да се движи, изгубваш живота. Когато престане палецът да се мърда, ти си заболял. Докато се мърда палецът – радвай се. Ти си здрав човек. Казваш: „Аз съм болен човек.“ Като се мърда палецът – няма да се плашиш, като престане да се мърда палецът – дяволът вече те е вързал. Като се мърда палецът – ти си свободен. Няма да казвате: „Аз съм болен.“ Докато можеш да си движиш ръцете болестта я няма. Като престанат да се движат пръстите, тогава може да кажеш. Казвам ви това, за да се усили вашата мисъл. Казваш: „3абравих дали ще оздравея или не.“ Щом се мърдат палците – ще оздравееш, ако не се мърдат палците – тогава вече е друго. Няма да се обезсърчавате. Заболи те коремът, питаш: „Дали ще оздравея?“ Ако се мърдат палците – ще оздравееш, ако не се мърдат палците – няма да оздравееш. Диагнозата е много проста. Ръцете ни са дадени, за да имаме постоянно съдействието Божие. Туй е една книга. Известна работа може ли да я свършите? Дадат ми една тема, аз съм ученик и трябва да напиша дисертацията си. Казвам: „Ще може ли да я напиша или не?“ Палецът ми се мърда, значи то е доказателство. Може да се мърдат палците можеш да направиш работата. Не бързай. Може да мине ден, два, три, пет, година, пет, десет – нищо не значи. Приятно е да прекараш десет години в Божествен труд. Божественият труд е в живота, не калугерски живот, но целият живот във всичките свои форми. Аз виждам хубостта на живота, който се проявява в растенията, който се проявява в рибите, в мушиците, в млекопитаещите и в човека. Виждам живота, който се проявява в камъните – има известен живот, в положително състояние е вложен животът в камъните. Ако и камъните ги обичаш, и те са щедри, дават. За вас камъните още не са живи. Се таки, ако обича човек дърветата, те са първите пионери, които изучават живота и дългия живот. Ако бихме се отнесли ние с растенията по-добре, щяхме да живеем по-добре. Като нарушаваме този закон, животът се скъсява. Казвате: „Глупаво е туй дърво.“ Туй дърво е много разумно.

Та сега – първото нещо: ще контролирате живота, който Бог ви е дал (левия палец) и живота, който сме приели (десния палец). Колко хиляди години взело на умни същества да ти направят този палец? И още работят. Палецът не е завършен. Много още има да се работи. Тъй както е направен, много гениално е направен, но още има да се прави.



Първото пречупване на лицето трябва да бъде хармонично. Второто, третото и четвъртото пак трябва да бъде хармонично. Колкото слизаме надолу, става по-мъчно. Когато се качваме нагоре от физическия свят към умствения, трябва да се качваме, за да премахнем мъчнотията. Затова човек трябва да мисли, за да премахне мъчнотията. Трябва да чувства, за да премахне мъчнотията. Трябва човек да употребява волята си, за да премахне мъчнотията. Във всички пречупвания на енергиите, които слизат от Божествения свят, намираме се в едно затруднително положение, понеже не знаем как да ги употребим. Ако фокусираш слънчевата светлина, пречупиш я, ти ще образуваш един пожар в себе си. Ще трябва да знаеш как да пречупиш светлината и топлината. Като пречупиш чувствата, пречупването на чувствата не трябва да бъде голямо. Катастрофално действа. Младите хора при пречупването на любовта боледуват с месеци, с години, като стане пречупване на чувствата.

Новата религия в света, която иде, е да се намери новото, правилното отношение, което любовта има към човешката душа, да се намери новото и правилно отношение, което душата има към човешкото сърце. Това трябва да се научи.

За следния път напишете на една книжка една права линия. Направете я с каквато дължина искате. Начертайте една плоскост и един куб, каквато искате големина им дайте. Ще видим каква големина ще дадете. Всѣки да нарисува свободно една права линия, една плоскость и единъ кубъ на една книжка и се подпишете отдолу.

Добрата молитва.


10 лекция на Общия Окултен клас.

11 декември 1940 г., сряда, 5 ч. сутринта.

Изгрев.

НАГОРЕ