Небето чисто. Времето меко.
Слънцето изгря над облак 5.20 ч.с
Добрата молитва
“Духът Божий”
Размишление
Ще прочета 13 глава от Евангелието на Йоана.
“Бог е Любов”
Ще говоря върху една дума, която е малко разбрана - разумност. Българите я употребяват без да я разбират. Тя означава Божествената светлина, която носи в себе си всичките качества. Разумността е, която повдига човека, т.е. тази светлина, която излиза от Божествения свят. Тя повдига човека и колкото повече човек има от тая светлина, толкова той е по-благороден; и колкото по-малко има, толкоз той седи на по-низка степен на развитие. За разумния човек няма противоречие, понеже той сам не се поставя в противоречия. Рекох, понякой път противоречията в живота произтичат от нямането на тая светлина. Ние сами си създаваме противоречия.
Една млада мома си създава противоречие. Майка ѝ и баща ѝ са я обичали и са ѝ дали живот, за да дойде на земята. Тя, като порасне, е недоволна от баща си и майка си и търси някого да я направи щастлива на земята. Постъпката ѝ е неразумна, тя е неразумна. Момата иска да бъде щастлива в този свят. Това е невъзможно. То е все едно да седнеш на леда и като седиш на леда, да очакваш този лед да ти даде топла храна и прочие. Какво може да ти даде ледът, няма да ви разправям. Ледът нищо не може да даде. Той е един склад и трябва да мине през известен процес, за да го накараш да даде. Ледът е емблем на краен егоизъм, който съществува в хората. В духовния свят егоизмът у хората е както северния полюс потънал в заледяване. Така и у този човек главата и сърцето му са заледени. Само тук-там в тропическите места има малка топлинка. Нали се оплакват хората от ледената епоха, когато са научили най-лошото на земята. Всички тези остатъци на земята, които съществуват, са от тогаз. Когато излезнал Адам от рая, се образувала ледената епоха в света. В тази ледена епоха Каин уби брата си - изяде го. Убива се Някой, от когото човек иска да вземе нещо. Един разбойник убива някого и му взема парите. И ако питате, защо го уби? - Убива го, за да вземе парите. Убива го за парите. Той убива един човек, който е толкова ценен. Природата, Бог е толкова работила, а пък разбойникът може би за хиляда или две хиляди лева го претупва, за да му вземе парите.
Сега как бихте си обяснили това явление? Или вие имате да вземете от някого, дали сте му хиляда лева на заем. Вдигате цял един скандал, че не ви дава парите. Питам сега, ако ви вземат, с хилядата лева какво ще спечелите? Ще ви придадат ли нещо те? То е едно ваше неразбиране. То значи, че вие не разбирате Божествения процес какво нещо е. Да кажем, че една чешма е дала на некому един килограм вода. Той я е налял в едно шише, чешмата дига ли скандал да [ѝ] върне тая вода? - Никога. Небето, което е пратило дъжда, никога не прави спор да му върнат водата. Сега на вас ви дойде едно малко изпитание и не може да го търпите. Лишавате се от някое малко благо и вие сте недоволни. Бог ви е дал хиляди добрини, вие ги забравяте и за едно малко неудоволствие, вие се сърдите. Как така да не се задоволи вашето желание!
Питам сега, защо правите тия работи? Като се сърдите, какви са вашите основания? Научно да се обясни. Сръднята не е лошо нещо само по себе, но трябва да я оцените. Като дойде сръднята, трябва да ѝ направите най-хубавия обед. А пък тя се сърди за лошия обед, с който сте я нагостили. Сръднята се сърди, че не сте я оценили. Значи, не се сърдите вие, а сръднята. Какво значи сръдня? Сръдня значи “средина”, т.е. посред ден да се не спънеш некъде. Питам, ако посред ден се спънеш некъде, какъв е поводът на това? Как ще го обясниш? Ако се спънеш некъде, как ще се оправдаеш? Ти ще се опрашиш. Ще търсиш повода в това, че пътят не е направен хубаво, че тези хора са некултурни, това-онова. Не, не. Всичката работа седи в това, че не си сготвил добре на сръднята. Какво разбирам аз под това? Христос казва: “Ако се обичате един други, по това ще позная, че сте мои ученици.” Любовта трябва да ви бъде храна. Човек в дадения случай, ако не се храни с любов, той всякога ще прави погрешки. Нали онези, които не се хранят с хубава храна, отслабват, очите им хлътват, не са способни за работа, почва свят да им се вие, не могат да спят. Вие казвате: “Какво трябва да се прави?” - Хранете се. С какво? С плодовете на Духа.
Учениците се обръщат към Христа и казват: “Кой е, който ще Те предаде?” Понеже един от учениците намислил да Го предаде. Разни са теориите. няма да се спирам на това, понеже ако ви разправя причината, защо Юда е предал, ще ви оцапам всинца. И тогаз, за сто години няма да се изчистите. Този въпрос няма да го засягам. Някои казват, че Юда Го предал за 30 сребърника. Когато една мома говори зле за една друга мома, кой е повода? Тази другата мома никакво зло не е направила. И двете моми се карат за един момък, когото искат да имат за стежание, за собственост. И почват да се карат и говорят лошо един за други. Те казват, че имат право над него. Карат се за него и искат да го имат и се мразят една друга. Защо се мразят за младия момък? Те го продават*, нищо повече.
Но вие пренесете този процес не от вън. Аз говоря не за момите от вън. Това са сенките в живота. Коя е младата мома вътре в човека? Кой е младият момък в човека? Ако в едно отношение за младия момък вземете ума, за младата мома ще вземете сърцето. Питам тогаз: колко моми може да обича един момък? Колко моми имат право над момъка? Ако вие сте до едно дърво, кой има право да откъсне плод?
Да изясня малко по-обективно. Да допуснем, че 10 души са наредени на различна далеч[ина] от дървото. Кой има право да откъсне плода? Но няма право да се приближите. Който дето и да е от там трябва да си проточи ръката. В Божествения свят ти нямаш право да изтикаш деветте, ако си десетия и да вземеш първото место. Ако ти направиш това, ти ще изгубиш всичките условия на живота. А пък тук на земята вие го правите. Най-последният може да изтика Някой друг и да вземе първо место. А в Божествения свят това е невъзможно. Сега къде е причината? Защо в Божествения свят е невъзможно? Понеже е един разумен свят, в който всички същества са разумни. Те не правят това там, понеже всички същества така се обичат, че всички си услужват. И онзи, който е най-близо до дървото, ще вземе плода и ще го предаде на десетия. няма защо десетият да вземе първо место. Но това може да стане в физическия свят, който не е още организиран. Ако вие вземете и турите в едно шише 10 песъчни зрънца, то ако обърнете шишето, тия зрънца ще вземат разни положения. Те не са господари на положението. Вие, като въртите шишето, ще направите първото - последно и последното - първо. Ще направите такава бъркотия, че няма да се знаят местата. И ще кажат: “Такъв е светът.” Следователно щом престанете да мислите, тогава вие сте в едно шише и Някой бърка шишето, движи го и постоянно се изменя мисълта.
Сега виждаме хубаво предметите, понеже Слънцето грее. Но ако Слънцето престане да грее, тогаз веднага ще се измени пложението. Но ако вие сами сте слънце, тогаз може ли да се измени положението? Сега причината е вън от нас. А пък в Божествения свят причината е от вътре. Та рекох, докато светлината я приемате само от вън, тогава има опасност в разбирането на нещата. Някой път ще разбирате добре нещата. А Някой път няма да ги разбирате. Човек трябва да оценява нещата. Има две теории: едни казват, че ако Юда не беше предал Христа, светът не щеше да се спаси, това е криво разбиране. Може би понеже Юда предаде Христа, затова светът досега още не е спасен. И ако не беше Го предал, щеше да бъде по-добре спасен. Нима, ако еврейският народ беше приел Христовото Учение и ако всичките бяха станали проповедници, не можеше ли светът да се спаси? - Можеше. Но ние сме от онези хора, че след като направим погрешка, казваме, че без тази погрешка няма да научим тази опитност. Така е. вярно е. Но има същества, които и без да грешат имат опитност. Изисква ли се да яде човек един горчив обед, за да се научи? Много малко се изисква. Човек само като близне от един горчив обед, ще каже: “Достатъчно е!”
От какво произтича лакомията? - От хубавите работи. А пък от какво произтича скържавостта? - Когато човек не иска да яде, когато обедът не е хубав, когато е горчив, хората Някой път казват: “Не съм гладен, не искам да ям.” Той не иска да яде, понеже обедът не е хубав. Дето има хубав обед, всякога има добро ядене. Хубавото ядене е един процес. Човек, който добре мисли, той добре яде. Добрата мисъл е ядене. Понеже мисълта сама по себе си има една цел. Правата мисъл носи постижения на онзи живот, който ние търсим. Защото, ако ние не разсъждаваме правилно, ако не оценяваме всичко това, което Бог е създал, ние изгубваме условията за добрия живот.
Сега по какво можем да познаем онази правата мисъл? Например срещнете на полято едно червено цвете. Питам: защо това цвете се е облекло с червена дреха? Вие мислите, че е произволно. Ни най-малко не е произволно. Или срещнете някое цветенце, което е облечено с жълта дреха или със синя, или зелена, или с каква и да е друга краска. Какъв е поводът, че то се е облекло с тази дреха? Това цвете в дадения случай се е облекло за вас. И то казва: “Аз съм цена на живота.” То иска да ти каже: “Ти си влязъл в живота. Ти си свободен. Не греши, за да не изгубиш твоята червенина.” Понеже, ако престанеш да бъдеш червен, ще станеш черен и тогава ще изгубиш всичките условия, при които можеш да работиш. Свободата на човека зависи от следното: той трябва да се освободи от онази първата черупка, както пилято се освобождава от яйцето. Някой път вие се усещате крайно ограничени, като че немате свобода. Това е липса на червения цвят или липса на тази Божествена светлина, която носи 7-тях цвета. Всеки един цвят носи живот в себе си. Те са дарби в живота. Когато този цвят стане активен, тогава всички мъчнотии падат. И вие се усещате свободен. Този червеният цвят в музиката е основния тон, с който започваш да говориш.
Някои искат да знаят с кой тон започва човекът. С основния тон започва да говори човекът. Основният тон на съзнанието е, когато твоето съзнание се пробуди. Щом се пробудиш и се усещаш, че си некъде, то е основният тон, с който започваш да говориш. Или Някой път казваме: “Основна мисъл.” Законът е все един и същ: основна мисъл, основно желание, основно добро, основна постъпка в живота. Трябва да имаме една основа, от която да започваме живота си. Основният тон това е плод на Духа. Това е първият потик на Божествения Дух, който те въвежда в света и ти казва: “Внимавай сега!” И когато човек се облече с червена дреха, какво трябва да прави? Тогава той отива да воюва. Това е истинското войнство в света. Там започва растежа, мисълта. Той търси Истината, търси знанието, светлината, смисъла на живота. Това е воюване. Той търси в света богатството, което Бог е вложил за него. Или по-ясно казано: той отива в училище и започва да се учи.
Сега мнозина мислят, че в 4-5-15-20 години могат да се научат и да станат учители. Ако е за един охлюв да. Ако искаш охлюв да станеш, много малко време се изисква. Ако искаш да станеш гъсеница, много лесно можеш да станеш. Ако пък искаш да станеш човек за сто години, лъжеш се. Един охлюв за сто години можеш да станеш. Аз съм привеждал следния пример: отива един американски студент в стара Германия, а не сегашната. Американците много бързат. Те искат всичко да научат бързо. Този американец отива при един германски професор и иска да го научи по философия. Пита го: “Имате ли един курс къс по философия за 5-6 месеца? Искам да я изуча за 6 месеца.” Професорът бил умен. Той казал: “Има такъв курс. Но когато Господ иска да направи една тиква, Той я създава за 6 месеца. Но когато иска да създаде един дъб, взема Му сто години и повече, за да бъде дъбът здрав и да устоява.”
Ти посяваш динена семка и след 5-6 месеца ще имаш дини, колкото искаш. Но питам: за колко време можеш да задържиш тези дини, колко могат да устоят? Като ги държиш една година, всички ще изкуфеят. И от тяхното съдържание вътре, нищо няма да остане, ще има само корите. Така е и с всички онези, които така бързат. Те усещат едно състояние в себе си и казват: “Изгубихме!” Едно изкуфеване има в хората. Младата мома може да изкуфее. Младият момък може да изкуфее. И религиозният човек и ученият може да изкуфее. няма човек, който да не може да изкуфее. Когато почне ученият да изкуфева, забравя работите, като стане на 100-120 години. И младата мома изкуфева, тя, като стане на 120 години, чуди се, как е ходила подир тези момци, чуди се, че е тичала подир тях за черните им очи.Тя не е разбрала момъка. Тя трябваше да обогати своя ум, а пък тя търси своето щастие от вън, да се хареса, обличала се е, пред огледалото е седяла. Хубаво е, но ако седиш пред огледалото цял ден, какво ще спечелиш? Сутрин - пред огледалото, на обед - пред огледалото, вечер - пред огледалото. Даже вечерно време, като яде, задавя се Някой път, понеже тя за него мисли.
Сега това е предметно учение. Сега не вярвам, че вие имате тази опитност. Вие я немате. Аз съм слушал мнозина казват: “Аз не мисля за себе си.” - Че как не мислиш? Аз съм виждал мома, че като се влюби и като умира, радостно ѝ е, че умира за него. А някоя съжалява, че умира заради него. Питам, кое е вярното? вярно е, когато тя съзнава същината, оная същина. А когато е тичала подир сенките на нещата, тогава тя съжалява. Има едно различие между сенките и реалността на нещата. Онзи момък, за който младата мома е тичала, нищо не ѝ е дал. Той е сянка на живота. Но онзи момък, за който тя е тичала и който ѝ е придал всички качества, той е реален.
Ако вие сте ходили в едно училище при Някой професор и той 4 години ви е преподавал за буквите. После три години са ви преподавали, в прогимназията са ви преподавали все за буквите. Пет години в гимназията пак за буквите, 4 години в университета - все за буквите, тогава питам: какво ще научите? 4 плюс 3, плюс 5, плюс 4 равно на 16 години. За толкова години все за буквите са ви проповядвали, за буквара. Питам: какво ще научите от един буквар? Вие сте тичали подир сенките. Но рекох, ако през тези 16 години този професор ви е преподавал 16 буквара, тогаз вие сте научили вече нещо. Буквара - това е първата добродетел в света, която човек трябва да изучава. Тя е свързана с злото, с доброто и злото. Първите хора научиха това. И Бог каза: “Понеже Адам яде от плода, за да познава доброто и злото и понеже не е така умен, както би трябвало да бъде, за да стане като един от боговете, то да не би да яде и от дървото на живота, трябва да го изпъдим навън да иде да се учи. Да види в какво седи доброто и злото, да види контраста, който съществува.” Та, ние сега изучаваме тези противоположности. Трябва да знаем, че след едно добро, след една приятност следва нещо неприятно.
Например вие сте много добре облечени. Влезете в един съвременен хотел или ресторант, дето скъпо се яде и се плаща. Вие ще имате един обед, който костува 10 долара, а това са приблизително хиляда лева. За един обед влизаш вътре, разположиш се, ядеш. Тези хора, като те видят добре облечен, още при влизането ти, ще ти кажат: “Заповядайте!” Ще ти вземат шапката и ще я турят на една закачалка. И учтиво ще ви сервират храната. Но щом излизате, ще ви кажат: “Господине, трябва да платите!” Най-първо вие ще мислите, че тук сте като у дома си. Но като излизате, ви казват: “Не можете да си излезете докато не платите!” И ако няма [с] какво да платите, ще кажат: “Господине, като немате пари, защо ни излъгахте? Ние толкоз уважение и почит да ви дадем! Я, оставете горното си палто!” Вие ще влезете с горното си палто и ще излезете само с долното си палто. Добре, ако не научите този урок, ще влезете в друго место с долното си палто, но като излезете от там, ще останете по жилетка. Това, което вие чувствувате, е че вас постоянно ви събличат в тези ресторанти. Мислите ли, че удоволствията не са подобни учреждения, дето ви събличат? Като влезеш в едно место на удоволствие, влизаш с палтото, но като излезеш, палтото ви ще изчезне. И като излезеш, ще видиш, че времето се е изменило, студено ви е и казвате: “Тънки ми са дрехите!”
Сега аз говоря за вътрешните процеси, които стават в нас. Някой път човек е недоволен от себе си. Защо е недоволен? Недоволството произтича от това, че той трябва да има от тази Божествена светлина. Трябва да има разумност. Тази сричка РА на египетски значи “светлина”. ОМ значи всички качества, които се съдържат в природата. РАЗ и ОМ става: “Светлина, която носи всички Божествени качества.”
Та Христос дава един пример със себе си. Вие казвате: “Колко зло е направил Юда, като е предал Христа!” Че ако вие предавате в себе си всеки ден Божественото, ако вие всеки ден петните себе си, не е ли същото? Че ако човек всеки ден предава себе си, като прави престъпление, не е ли същото? Ако ти петниш Божественото, което е в тебе, не вършиш ли същото? Не вървиш ли по стъпките на Юда? Ами ако една дъщеря, която за един момък напуща баща си и майка си, не върши ли същото престъпление? Ако един ученик напуща училището за едно малко удоволствие, не прави ли престъпление? Ако един напуща молитвата си за едно малко удоволствие навън в света, не прави ли също престъпление? Аз говоря за онези вътрешните ученици. Животът иде от вътре, от Божественото, което Бог е вложил в нас. Защо ще търсим вън? Ние посрещаме Слънцето и не търсим нещо от него. За нас слънцето има смисъл дотолкоз доколкото е израз като предметно учение за Божественото вътре в света. Понеже Слънцето е един израз на една колективна дейност на разумни същества, които са събрани в това кълбо, в Слънцето. И понеже те са много напреднали, тая светлина се дължи на тяхната мисъл. Светлината, която Слънцето изпраща, се дължи на мисълта на тези същества, които живеят на Слънцето. Те са толкова напреднали, че постоянно изпращат светлина на хората на земята и мислят за тях. Искат да ги повдигнат. Чрез червения цвят дава[т] живот; чрез портокаления цвят индивидуализират съществата; чрез жълтия цвят им дават интелигентност; чрез зеления им дават потик, за да растат; чрез синия цвят им дават вяра и надежда; чрез виолятовия им дават сила, да могат да се борят. Има и много други цветове, които се изпращат. Значи, те са като пратеници на онзи, Божествения свят. Те изпращат Божествена светлина, те са носители на Божественото начало.
Вие може да мислите дали на Слънцето съществуват такива хора или не. Аз ще ви попитам един въпрос: след като умрете и напуснете тялото си, може ли да кажете каква ще бъде вашата форма и къде ще бъдете вие? След като умрете какво пространство ще завземате? На физическото поле вие няма да имате некакво место. Даже няма да вземете место колкото бода на една игла. От физическия свят всичката собственост, която имате, ще ви я вземат. Значи на земята ще бъдете без собственост. Никакво место няма да завземате. Тогава, като изгубите местото на земята, ще влезнете в друго едно пространство. И ако сте с тези възгледи, които имате сега, вие щяхте да се намерите в една ужасна тъмнина. И ще кажете: “Животът няма никакъв смисъл в себе си.” Нали всякога влюбените казват следното, щом младата мома срещне своя възлюбен, казва: “Слънцето изгре заради мене.” Но щом не го вижда, целият ден е тъмен за нея. И ако той е малко навъсен, също. ПоНякой път, не че иска да бъде навъсен, но вчера например, колко мъгла имаше, която закриваше Слънцето. Какво показва тази мъгла? Тази мъгла, която иде тук по планината, показва вашите лоши мисли, всичкото ви неразположение.
И всека година ние имаме все същото. Преди една година ние имахме близо цяла седмица с мъгли, от мъглите не можахме да се освободим цяла седмица. Мъглата се образува по следната причина: законът е все същия - когато електричеството горе в пространството е положително и когато електричеството долу на земята е също положително, тогаз мъглата не може да се вдигне нагоре, понеже две положителни сили се отблъскват. Щом те се споразумеят, че горе остане положителна енергия, а пък земята се превърне в отрицателна, тогаз горната атмосфера привлича тези мъгли нагоре. Та, докато вие сте положителни и искате да създадете един нов свят и казвате: “Защо Господ направи света така,” все има достатъчно мъгли. Вие трябва да кажете: “Света, Господ го е създал много добре. Аз ще изучавам света така както Бог го е създал, а не така както аз искам да го създам!” Та, вие не създавайте в себе си един нов живот, Бог иска да създаде във вас един нов живот. Приемете новия живот, който Бог влага във вас. Иначе ще създадете кал. И ако се създаде калта, ще се яви недоволство във вас.
Някой път може да ви се вижда странно и може да кажете: “Не сме ли напреднали ученици?” - Доста напреднали ученици сте в едно отношение. Ще ви туря 6 в едно отношение. Да вдигнете скандал сте майстори. За скандали на всички ще ви туря по 6 и по 7. Не зная какво значи думата скандал. На турски “дал” значи “клон”. А на български значи “даване”. А пък “ска” значи оскъдно. “Скандал” тогава значи: “оскъдно даваш”. Когато даваш оскъдно ще се вдигне скандал. Или когато направиш нещо отрицателно, това е скандал. Може да направите една стомна мъчно, да я счупите е лесно, но да я направите е мъчно. Една дреха може да я развалите, но да я направите е мъчно. Една дреха може да я зацапате, зачерните лесно, но да я направите е мъчно. Една дума може да я зачеркнете, но да я поправите е мъчно. Аз не искам да зачеркнете. Вие казвате Някой път: “Аз не съм толкова добър!” - Кое във вас не е добро? Щом ходиш вън, ще се окаляш. Калта не иде от твоята вътрешност. Как може добрият човек да стане лош? Това е невъзможно. Но добрият човек може да се окаля от вън.
Да допуснем сега, че срещнете някого и казвате: “Аз чувствувам, че той не ме обича.” Как чувствувате, че той не ви обича? Преставете си, че един човек е излезъл от в къщата си с топлина и е ходил по студен сняг и са му изстинали краката. И ако той ще тури своя крак при вашия крак, той ще ви даде своята студенина. Каквото има той, това ви дава. Питам: кой е виноват за това? Някой път вие казвате: “Това, което говорите, вярно ли е?” - Божественият свят изисква от доброто, което е в тебе, да дадеш на човека толкоз, колкото даваш и на себе си. Толкоз светлина да му дадеш, колкото даваш и на себе си. Толкоз сила да му дадеш, колкото даваш и на себе си. Да му дадеш един лъч, но лъч от Божествената светлина, един лъч от Божествения живот и един лъч от Божествената сила. Това значи да обичаш някого. Един малък лъч от Божествената топлина ще дадеш на този, когото обичаш. А пък щом не даваш този лъч, не може да има обич. И тези лъчи, тая любов не се изменят. Писанието казва: “Любовта никога не отпада.” Не се самоизлъгвайте. Можете да кажете: “Някога имах любов, а сега Нямам.” Бог в нас не може да се измени. И ако Някой път ние се изменим, това показва, че ние не оценяваме това, което Бог ни дава. Ако срещна един човек, който не ме обича, аз няма да кажа, че не ме обича, аз ще кажа: Този човек е едно предметно учение. Ще кажа: Той ме обича, но аз обичам ли Бога в себе си? Следователно, като срещнете един лош човек, нека той да ви бъде една мярка. Това, което той няма, ти ще видиш имаш ли го в себе си. И ако правилно разрешите въпроса в себе си, ти няма да пропаднеш в любовта. Ако ти изпаднеш в изкушението да мислиш как е станал този човек лош, това изкушение може да те накара да се подплъзнеш.
Някой път искаме да знаем защо хората стават лоши в света? Момата е лоша, понеже е изгубила онзи, когото тя е обичала. Търговецът е лош, понеже е изгубил капитала си. Майката става лоша Някой път, когато е изгубила детето си. Та, всеки човек, като изгуби това, което има, става лош. Лошевината седи в онова, вътрешното недоволство. Та, първото нещо, в което вие трябва да се опитвате, е следното: защо ние има да скърбим, че сме изгубили това и онова? Бог може ли да ни вземе Слънцето? Кой може да ни вземе Сленцето? Софиянци могат ли да ни затулят Слънцето? Не могат. И всички хора, които са долу, не могат. Тук спокойно можем да вземем от слънчевата светлина толкоз, колкото искаме. Често в пустинята, когато пътуват, пътниците вдигат прах около себе си. Този прах ги обкръжава и те мислят, като че целият свят е в прах. А пък то е само около тебе. Та рекох, ние вдигаме сега тези мъгли. И какво мислите? Тези мъгли се вдигат нагоре, времето ще бъде ли хубаво днес или не? От вас зависи. И добрият живот, и спаданията, и радостите в света зависят от хората.
Та рекох, турете тая основна мисъл: Дайте место на Бога, Който живее във вас, да работи. Слушайте Го! Дойде Някой човек и ви обиди. Питай Господа: “Господи, как да постъпя? Каква е Твоята Воля?” А пък ти изведнъж станеш господар и мислиш както искаш. Вие бръснете Някой път без сапун, с ваш бръснач, по български казано. На общо основание бръснете. Затворете и турете всички ваши бръсначи в джоба си. Никакво бръснене! Защото тези бради излезнаха от многото бръснене. Сега аз съм оставил брадата си без бръснене. Ако мога да се освободя от брадата без бръснене, тогава. И колкото повече бръснеш брадата, толкова космите стават по-дебели. Нито бръснене, нито стрижене! На физическото поле има стригане и бръснене. А в духовния свят никакво стрижене и бръснене не се позволява.
Сега, да преведа това. Когато имате вие чесън и лук в градината, какво правите? Стрижете ли го или го търгате? Изтръгнете един корен, втори, трети. Че то е правилното. Чесънът го изтъргате от земята. Не го изрезват отгоре. Тогава би останали главите долу. Та рекох, никога не посявай едно лошо желание в себе си. Или го пресадете или го изтръгнете. Но законът е: Всякога, когато изтръгнете едно лошо желание, всякога посадете на негово место едно добро желание. Дават се в нас добрите желания всякога, когато в нас се дават условия на Божествената светлина. Когато Божествената светлина не работи в нас, ражда се злото. Когато тя работи в нас, ражда се доброто. Затова казваме, че злото е сянка на доброто. Доброто се ражда от Божествения свят. И когато Божествената светлина не озарява човек, тогава се ражда злото. Злото и доброто са като едно растение. Злото е корен на доброто, това е едно уподобление само. А пък доброто, това са клонища на злото. А пък плодът, който се ражда е Любовта. Христос казва: “По това светът ще познае, че сте мои ученици, ако имате Любов, която е родена от Духа, ако имате Светлина, която излиза от Бога и ако имате сила, която Бог ви е дал.” И Христос казва в прочетената глава: Каквото да правиш, прави го сега. И разумно го прави. Но ти ще носиш последствията. Иди направи нещата разумно! В ума ти е влезла една лоша мисъл. Иди да изправиш погрешката си. Иди да кажеш на онези: “Аз не предавам Учителя си, аз се отказвам от това.” Юда като седел, седел, почнал да се колебае. И Христос казва след това: “Сега се прослави Син Человечески.” Христос казва на Юда: “Каквото трябва да направиш, иди го направи. И ако ти не направиш това, което трябва да направиш, аз ще го направя!” И Юда не направи това, което му казва Христос да го направи. Страданията показват това. И Христос го направи. Христос казва на Юда да носи Божествената светлина и Божествената Любов в света. Но той не го направи. И аз ви рекох сега: Не ходете по пътя на Юда! Защото, ако вие не направите това, което трябва, ще дойде тогаз Христос и ще го направи. И ще има страдания. И после Юда, който го беше страх от страданията, понеже беше страхлив човек, много страхлив човек, не можа да избави своя живот. Той отиде и се обеси. Нищо повече!
Та, сега ще ви остава мисълта: Не искам да говоря за отрицателни неща в света. Опасността в света произтича от красивите неща. Една здравомислеща мома, като види един красив момък, пощурее. Защо? - Тя не оценява нещата. Ако вземеш хубавото вино и се напиеш, веднага ще изгубиш света си. Та, не желайте да имате хубавите неща, не желайте да ги вземете. Радвайте се на момците. Не искайте да ги имате за собственост. Ти казваш: “Какво трябва да разбираме под това?” Че аз, ако видя един човек с отличен ум и ако му завидя, бих рекъл: да имам такъв ум и аз! - Че ти го имаш. Аз се радвам, че той има такъв ум. Този човек използува този ум и затова го има. Аз да се зарадвам и да река: “Това, което имам и аз да го развия!” Момата, като види този момък, тя трябва да знае, че тя има този момък в себе си. И трябва да го изяви. И момъкът, като види красивата мома, трябва да знае, че той има тази мома в себе си. Всичко това, което вие търсите, вие го имате в себе си. Онези хора, които виждате отвън с всичките им придобивки, те са едно поощрение, което Бог ви показва и иска да ви каже: “Когато вие приложите това, което онзи човек е използувал, Бог ще ви благослови.” Не падайте духом, не казвайте: “Аз изгубих условията. Аз не съм оценен.” Ще ви оценят. Като заминете от този свят в другия, ще ви оценят. Там ще ви дадат оценка. Изпитателната комисия не е тук, а горе. Тук е ученето, преподаването. И горе в невидимия свят, като не ви намерят готови, те са много учтиви, ще ви дадат билет да дойдете на земята. И после пак ще се върнете. И като ви видят, комисията знае от кои сте, от трудолюбивите или не. И ако не сте от трудолюбивите, те всякога ще ви дадат по един хубав билет за разходка до земята. И ще кажат: “Тези са от ония, които обичат много да се разхождат.” Не говоря за вас. А пък, ако сте от трудолюбивите, ще кажат: “Тези са от ония, които много добре се учат.”
Та, рекох, аз желая да бъдете всички вие като ония, които много добре се учат, та като отидете пред тая изпитателна комисия, те да кажат, че се учите добре. Казано е: “По това ще познае светът, че сте мои ученици, ако имате любов един към друг.” Значи, ако се учите и се поощрявате в Божественото Добро, което Бог ви е дал и развивате вашето сърце, вашия ум и вашата сила, в това Бог всинца ви ще ви благослови. Понеже светът се нуждае сега от много добри работници, много силни и умни работници, които да не мислят за себе си. Не, да занемарят себе си, но всеки да вдигне знамето и да каже: “За Бога ще работим от сега нататък!” За Любовта, за Мъдростта и Истината, за човечеството, за всичко това, което е велико и добро, за това всички трябва да работите, не само вие, но и всички в света, и на земята и на Небето! И както се казва в Господнята молитва: Да дойде Царството Ти на земята така както е на Небето. Както работят горе на Небето, така да работим и долу на земята.
Отче наш
Искам да остане във вас мисълта, да кажете: “Господи, благодарим Ти, че си ни подмладил, за да можем да работим заради Тебе!”
6.40 ч.с.
9-то планинско слово
Неделно утринно слово на Учителя
30 юлий 1939 г., 5 ч.с.
на Молитвеният връх, второто езеро - Рила
-------------------------------------------------------------------------------
*в оригинала думата е изписана като: “прадават” - т.е. може да се чете и като “предават”