Търсене в беседите за 'Академик'

Преди години, в Казанската академия Христос се явява в будно състояние на едного студента, академик, и му казва: „Не харесвам твоите очи." Тогава студентът изгорил своето око на горяща свещ, без да му е казвал Христос, ни най-малко, да си гори очите.

Преди години, в Казанската академия Христос се явява в будно състояние на едного студента, академик, и му казва: „Не харесвам твоите очи." Тогава студентът изгорил своето око на горяща свещ, без да му е казвал Христос, ни най-малко, да си гори очите.
Вие мислите, че много знаете. Какво знаете? Къде бяхте преди 200 години ли? Казвате, че се готвите да следвате Господа, но как? Само чрез отваряне на очите ни, ние можем, лека-полека, да се повърнем към Господа. Преди години, в Казанската академия Христос се явява в будно състояние на едного студента, академик, и му казва: „Не харесвам твоите очи." Тогава студентът изгорил своето око на горяща свещ, без да му е казвал Христос, ни най-малко, да си гори очите. Но не е било това същността, а същността е била да отвори своите очи. И аз сега ви казвам: не горете вашите очи, отворете ги. И още Христос ви казва, че не харесва вашите очи, а вашите очи трябва да бъдат като едно огледало, в което всякой един да се огледва и да пожелава всякога да се огледва във вашите очи, за да види своята душа. Аз ви казвам всичко, та да отидете и вие да говорите на другите за това нещо. Вие отивате в църква, целувате иконата, палите свещ, правите метани и пр.; и всички тия неща са добри, но иконата и свещта – това сте вие, това са живите хора, които вие трябва да целувате.
към беседата >>

Питамъ: скърбьта на академика такава ли е, каквато скърбьта на доктора?

– Нѣкакъвъ новъ теркъ му дошло на умъ, нѣкакъвъ новъ моделъ иска да внесе. Радостьта, това е сѫщественото, къмъ което ние се стремимъ, но ако не разбираме законитѣ на скърбьта не ще може да се домогнемъ до самата Истина, да разберемъ, какво нѣщо е радостьта. Скърбьта всѣкога подразбира или загуба на онази реалность която ние сме притежавали, или пъкъ неизползуване, въ пряма смисълъ на онѣзи блага, които ни сѫ дадени. Слѣдователно, въ тази смисълъ, всички ние имаме тази скърбь. Онзи ученикъ, който се учи въ гимназията; или онзи студентъ, който се учи въ университета; или онзи докторъ, който се готви за своята теза, за своя докторатъ; или онзи музикантъ когото не приематъ въ академията, все си иматъ скърби. Питамъ: скърбьта на академика такава ли е, каквато скърбьта на доктора? Скърбьта на доктора такава ли е, каквато е скърбьта на студента? Скърбьта на студента такава ли е, каквато е скърбьта на ученика въ гимназията? Скърбьта на ученика въ гимназията такава ли е, каквато е скърбьта на ученика въ отдѣленията? Сега, да ви дамъ друго обяснение. Прѣдставете си, че въ единъ голѣмъ, великолѣпенъ театъръ се дава едно, рѣдко по своето естество, прѣдставление, на което сѫ дошли отъ цѣлия свѣтъ най-добритѣ артисти-музиканти.
към беседата >>

Питам: скръбта на академика такава ли е, каквато скръбта на доктора? (втори вариант)

– Някакъв нов терк му дошло на ум, някакъв нов модел иска да внесе. Радостта, това е същественото, към което ние се стремим, но ако не разбираме законите на скръбта не ще може да се домогнем до самата Истина, да разберем, какво нещо е радостта. Скръбта всякога подразбира или загуба на онази реалност която ние сме притежавали, или пък неизползване, в пряк смисъл на онези блага, които ни са дадени. Следователно, в този смисъл, всички ние имаме тази скръб. Онзи ученик, който се учи в гимназията; или онзи студент, който се учи в университета; или онзи доктор, който се готви за своята теза, за своя докторат; или онзи музикант когото не приемат в академията, все си имат скърби. Питам: скръбта на академика такава ли е, каквато скръбта на доктора? Скръбта на доктора такава ли е, каквато е скръбта на студента? Скръбта на студента такава ли е, каквато е скръбта на ученика в гимназията? Скръбта на ученика в гимназията такава ли е, каквато е скръбта на ученика в отделенията? Сега, да ви дам друго обяснение. Представете си, че в един голям, великолепен театър се дава едно, рядко по своето естество, представление, на което са дошли от целия свят най-добрите артисти-музиканти.
към втори вариант >>

Те хлопат от врата на врата, безпокоят този или онзи академик, подават заявленията си, искат да бъдат разгледани.

Това е новата и положителната наука на живота, с която хората ще се занимават в бъдеще. Те още не могат да приемат тази наука, понеже трябва да намерят място на новите теории, на новите идеи. Ако ги поставят между старите идеи, в умовете им ще стане голяма каша и голямо объркване. Когато някой човек се домогне до новите идеи, той бърза да затвори книгата си и казва: „Не е време още за вас. Вие можете да почакате малко.” Но новите идеи не чакат. Те хлопат от врата на врата, безпокоят този или онзи академик, подават заявленията си, искат да бъдат разгледани. Академиците, учените вземат тези заявления и ги оставят настрана, отлагат тяхното разглеждане. Отхвърлени от учените, новите идеи тръгват от човек на човек и хлопат на главите им, искат прием. Но и тези хора не ги приемат. Те намират, че първо трябва да уредят рабо-тите си, и тогава да се занимават с тях. И така новите идеи остават на заден план.
към беседата >>