Търсене в беседите за 'Воденица'

Но мъките му и тук не се свършват: пресяват го, лошите зърна падат отдолу, хубавите остават горе, турват го в чували и хайде на воденицата, под ония два тежки камъка да го търкат и смажат съвсем.
Какво бихте помислили вие, ако бяхте на негово място? През този процес минава и човешкият живот. Ще попитате: „Защо трябва да минем през всичкия този процес? “ – Човек трябва от този пример с житното зърно да извлече поука. Минат диканята и копитата на коня над житното зърно, извадят го и го слагат в хамбара. Но мъките му и тук не се свършват: пресяват го, лошите зърна падат отдолу, хубавите остават горе, турват го в чували и хайде на воденицата, под ония два тежки камъка да го търкат и смажат съвсем. Ако бяхте на мястото на житното зърно, какво бихте казали? „И това било живот и свят, който Господ създал! “ Но житното зърно има велико търпение; то казва: „Вие ще видите каква е още моята история“. Изваждат го из воденицата на брашно, донасят го вкъщи, но пак не го оставят на мира; запретне се пък сега жената със своето сито, пресява го, едно хвърля, друго изсипва в нощвите, туря му квас и замесва хляб. Вие да сте на мястото на житното зърно, ще кажете: „Нашите страдания се свършиха вече“. Не!
към беседата >>

Изваждат го из воденицата на брашно, донасят го вкъщи, но пак не го оставят на мира; запретне се пък сега жената със своето сито, пресява го, едно хвърля, друго изсипва в нощвите, туря му квас и замесва хляб.
Минат диканята и копитата на коня над житното зърно, извадят го и го слагат в хамбара. Но мъките му и тук не се свършват: пресяват го, лошите зърна падат отдолу, хубавите остават горе, турват го в чували и хайде на воденицата, под ония два тежки камъка да го търкат и смажат съвсем. Ако бяхте на мястото на житното зърно, какво бихте казали? „И това било живот и свят, който Господ създал! “ Но житното зърно има велико търпение; то казва: „Вие ще видите каква е още моята история“. Изваждат го из воденицата на брашно, донасят го вкъщи, но пак не го оставят на мира; запретне се пък сега жената със своето сито, пресява го, едно хвърля, друго изсипва в нощвите, туря му квас и замесва хляб. Вие да сте на мястото на житното зърно, ще кажете: „Нашите страдания се свършиха вече“. Не! – като втаса, хайде в пещта вътре, и като го извадят оттам, виждаме ония хубави самуни. Ако сте на мястото на житното зърно, ще кажете: „Най-сетне нашите страдания се свършиха! “ Но като мине малко, почват да чупят тия хубави самуни и да ядат. Житното зърно по такъв начин влиза в стомаха, образуват се сокове, които влизат в нашия ум, и какво става?
към беседата >>

2. Ако ме любите, ще опазите моите заповеди

трябва да се освободим от лошите си мисли, а то е с дявола да не приказваме, иначе той ще се настани постепенно цял в нас и ще ни каже: "Ако не си разположен излез вън, мен ми е добре тук." Примера с камилата и воденичаря., във воденицата на когото поискала и получила разрешение да си стопли само муцуната, главата, а постепенно се настанила цяла и казала на воденичаря да излезе навън, ако му е тясно в нейно присъствие- ней било добре.
Ще търсим в нас християнството, но не ще сме християни. Питаме се често дали сме изгубили благата или сме спечелили в тоя свят повече. Погрешки можем да направим, но Христос ще ни съди, ако не ги поправим. Погрешките не бива да ги повтаряме повече а да ги изправяме. Трябва да се учим от нашите грешки, т. е. трябва да се освободим от лошите си мисли, а то е с дявола да не приказваме, иначе той ще се настани постепенно цял в нас и ще ни каже: "Ако не си разположен излез вън, мен ми е добре тук." Примера с камилата и воденичаря., във воденицата на когото поискала и получила разрешение да си стопли само муцуната, главата, а постепенно се настанила цяла и казала на воденичаря да излезе навън, ако му е тясно в нейно присъствие- ней било добре. Хората "всеки ден излизат от себе си", защото са дали място на дявола в себе си. На първо място трябва да очистим сърцето си. На второ място - нашия ум. Изворът, като не го мътим, сам ще очисти сърцата ни. "Аз ще ви дам извор на жива вода." Затова на всяка зла мисъл да противопоставяме една добра мисъл и с течение на времето ще се очистим.
към беседата >>

3. Поради радостта

Ако тази вода постоянно тече и не се впрегне в някоя воденица, тя няма да принесе никаква полза.
– Ще накара хората да раждат. Например, някой замисля нещо, но започва да се крие; това показва, че той е човек от ада, от мястото на страданията. Ще каже някой: “Аз принадлежа към еди-коя си църква, вярвам в Христа”. Що е вяра? Тя е символ на света, извор на Живота. Ако тази вода постоянно тече и не се впрегне в някоя воденица, тя няма да принесе никаква полза. Ако тази вода пада от високи гори и хълмове, тя събаря, отнася много неща, разравя, с една дума – носи почва за един бъдещ живот, но ако се употреби в добър смисъл, тя ще бъде полезна. Душата най-напред минава през минералното царство, след това – през парата и водите, после – през областта на зародишите и най-после Господ й дава сама да сее. Най-напред й дава минерали, течности, пари, води и семена; след това минава през областта на огъня, за да се пречисти; после минава през отражението, после – в атомната област, след това минава през гъстата материя. Така душата минава общо през десет сфери и затова детето носи на майка си велико богатство. В този смисъл майката е една голяма лаборатория, в която влиза едно велико богатство от онзи свят.
към беседата >>

4. Мъдростта

И след като яде петдесет, шестдесет, сто и повече години, най-после това място се разваля – воденицата се поврежда, търговията престава и хората отиват на друга воденица.
Тогава горко на онзи готвач, който не е сготвил хубаво ядене! Петдесет на сто от всички нещастия произлизат от това малко центърче. Това е епикурейство. Такива хора казват, че Животът няма смисъл. Човек трябва да е учен, трябва да е банкер, за да нахрани добре това място в мозъка си. И след като яде петдесет, шестдесет, сто и повече години, най-после това място се разваля – воденицата се поврежда, търговията престава и хората отиват на друга воденица. Понеже сме дошли на Земята, ние трябва да се стремим към своя вътрешен Божествен живот. Само в него можем да бъдем щастливи и блажени, доколкото можем да спазим Божествения закон. Мнозина се спъват от стиховете на това послание. Когато Яков говореше, той имаше един Божествен дух, имаше откровение и затова казваше тези неща. Мнозина четат Библията, но не я разбират.
към беседата >>

5. Петте разумни девици / Петте разумни и петте неразумни деви

Първите две категории хора мислят само за ядене, както воденицата мисли само за смилане на житото.
Други мислят само за месо, за пищна храна – и това им се дава. Те мечтаят за елементите злато и сребро. Третата категория хора е оная, която има висок идеал. Те искат да се оженят за царския син – за Истината и да родят нещо разумно. Те се подвизават в Божествения път. Първите две категории хора мислят само за ядене, както воденицата мисли само за смилане на житото. Туряш житото, смелиш го на брашно, измиеш камъка и отново туряш жито. Тия хора са недоволни от живота и казват, че животът няма смисъл. – Как да няма смисъл животът? Каквото са пожелали, това са постигнали. Ако искаш живота ти да има смисъл, пожелай да се ожениш за царския син, да му родиш едно добро и разумно дете.
към беседата >>

А тези, които искат да се наядат, те са една воденица, мели се брашното, измива се камъкът, отново турят житото и т.н. (втори вариант)
Има известни хора в света, които мислят само за хляб, Господ им го дава. Други мислят само за месо, това е пищната храна, Господ им я дава. Що е месо? То е месото на животни, то е месо на елементите злато и сребро. А онази, която искала да се ожени за царя - те са хората, които се подвизават в Божествения живот, те искат да родят нещо. А тези, които искат да се наядат, те са една воденица, мели се брашното, измива се камъкът, отново турят житото и т.н. Тези хора са недоволни от живота, казват, че животът няма смисъл. Как да няма смисъл? Щом са искали това нещо, има смисъл в живота. Ако искаш животът ти да има смисъл, искай да се ожениш за царския син, да му родиш едно умно и добро дете. Трябва нашата душа да има този стремеж - да влезем в съприкосновение с Бога, да родим нещо.
към втори вариант >>

6. Съчетанието (Което Бог е съчетал)

БС

” Минава някой воденичар покрай някой извор и си казва: „Каква хубава вода за воденицата ми!
Вие трябва да се придържате към такова учение, което има вътрешно съдържание. Вие сте в едно напрегнато състояние и казвате: „Какво ли ново ще ни се каже? ” Не мислете какво ново ще ви се каже, но мислете как да приложите това Учение по отношение на вас. Колар минава покрай някое дърво и си казва: „Ех, каква хубава ос за колелата ще си направя от това дърво! ” Минава някой дървар покрай това дърво и си казва: „Каква хубава греда мога да направя от това дърво! ” Минава някой воденичар покрай някой извор и си казва: „Каква хубава вода за воденицата ми! ” Така и вие, като минете покрай едно дърво или някой извор, помислете си за какво можете да го използвате. Които от вас са правили опита от миналия месец, забелязали ли са някакви резултати? Имате ли апетит? У вас първо трябва да се възстанови хармонията между яденето, пеенето и моленето. Избягвайте самоосъждането.
към беседата >>

7. Събличане и обличане

Това е мелене булгур на воденица.
Че мъжът гледал друга жена. Страхът не е, че той гледа чужда жена, но в лъжата. Поглежда той с едното око жена си, а с другото – някоя чужда жена. Защо да не гледа и с двете очи и да каже на жена си: "Видях една твоя сестра; има нещо хубаво в нея, което ми харесва." Днес мъжете и жените взаимно се лъжат, скриват Истината, а после се карат. Това не е християнство. Това е мелене булгур на воденица. Какво благословение могат да очакват мъжете и жените, ако се лъжат и надхитряват? Ако мъжът говори Истината, жената няма да се съмнява в него. Тя ще знае, че мъжът й гледа и чужди жени, но без лоши намерения. Трима мъже и три жени има в човека: първите са деца, нищо не разбират и не знаят; вторите знаят какво нещо е Доброто и как се прилага; третите имат Божествен произход и живеят при Бога. Така познавам аз хората, така трябва да ги познавате и вие.
към беседата >>

Това е мелене булгуръ на воденица. (втори вариант)
Страхътъ не е, че той гледа чужда жена, но въ лъжата. Поглежда той съ едното око жена си, а съ другото — нѣкоя чужда жена. Защо да не гледа и съ дветѣ очи и да каже на жена си: Видѣхъ една твоя сестра; има нѣщо хубаво въ нея, което ми харесва. Днесъ мѫжетѣ и женитѣ взаимно се лъжатъ, скриватъ истината, а после се каратъ. Това не е християнство. Това е мелене булгуръ на воденица. Какво благословение могатъ да очакватъ мѫжетѣ и женитѣ, ако се лъжатъ и надхитряватъ? Ако мѫжътъ говори истината, жената нѣма да се съмнява въ него. Тя ще знае, че мѫжътъ ѝ гледа и чужди жени, но безъ лоши намѣрения. Трима мѫже и три жени има въ човѣка: първитѣ сѫ деца, нищо не разбиратъ и не знаятъ; вторитѣ знаятъ, какво нѣщо е доброто и какъ се прилага; третитѣ иматъ Божественъ произходъ и живѣятъ при Бога. Така познавамъ азъ хората, така трѣбва да ги познавате и вие.
към втори вариант >>

8. Двете жени

на нашето тяло не тече, колелото на нашата воденица нямаше да се върти.
Виновна ли е тя, че в пърженето на лука доловила някакви музикални тонове? Мъжът трябва да благодари на талантливата си жена, че е могла да предаде пърженето на лука в музикална ария. "И ето, имаше жена, която страдаше от кръвотечение". Лошо нещо е кръвотечението, но ако тя не страдаше, нямаше да намери Христа. Ако кръвта на нашата земя, т.е. на нашето тяло не тече, колелото на нашата воденица нямаше да се върти. С други думи казано: ако кръвта не се движи по тялото ни, никакъв Живот не може да съществува. Водата, която тече по повърхността на земята и във вътрешността й, това е нейната кръв. Минаването й през тесни процепи наричаме изтичане. Ще каже някой, че благодарение на водата колелото на воденицата се движи и мели брашното. Така е, но ако кръвта не течеше, нямаше да има брашно.
към беседата >>

Ще каже някой, че благодарение на водата колелото на воденицата се движи и мели брашното.
Ако кръвта на нашата земя, т.е. на нашето тяло не тече, колелото на нашата воденица нямаше да се върти. С други думи казано: ако кръвта не се движи по тялото ни, никакъв Живот не може да съществува. Водата, която тече по повърхността на земята и във вътрешността й, това е нейната кръв. Минаването й през тесни процепи наричаме изтичане. Ще каже някой, че благодарение на водата колелото на воденицата се движи и мели брашното. Така е, но ако кръвта не течеше, нямаше да има брашно. Нека всеки се запита: добре ли мели моята воденица, на мястото си ли е воденичарят? Помнете: всяко нещастие или страдание на земята се превръща в щастие и радост на Небето. Затова казват, че който страда на земята, на Небето се радва. Както ние виждаме добрите плодове от разкопаването, поливането и отглеждането на цветята и на плодовете, така Разумните същества виждат добрите резултати от нашите страдания.
към беседата >>

Нека всеки се запита: добре ли мели моята воденица, на мястото си ли е воденичарят?
С други думи казано: ако кръвта не се движи по тялото ни, никакъв Живот не може да съществува. Водата, която тече по повърхността на земята и във вътрешността й, това е нейната кръв. Минаването й през тесни процепи наричаме изтичане. Ще каже някой, че благодарение на водата колелото на воденицата се движи и мели брашното. Така е, но ако кръвта не течеше, нямаше да има брашно. Нека всеки се запита: добре ли мели моята воденица, на мястото си ли е воденичарят? Помнете: всяко нещастие или страдание на земята се превръща в щастие и радост на Небето. Затова казват, че който страда на земята, на Небето се радва. Както ние виждаме добрите плодове от разкопаването, поливането и отглеждането на цветята и на плодовете, така Разумните същества виждат добрите резултати от нашите страдания. Един ден, като влезете в Разумния свят, ще кажете: "Благодарим, че нашата кръв е изтичала." Болната жена, която страдала дванадесет години от кръвотечение, дванадесет години въртяла колелото на воденицата, докато най-после намерила Христа и се докоснала до дрехата Му. Като я видял, Христос й казал: “Твоята вяра те спаси.
към беседата >>

Един ден, като влезете в Разумния свят, ще кажете: "Благодарим, че нашата кръв е изтичала." Болната жена, която страдала дванадесет години от кръвотечение, дванадесет години въртяла колелото на воденицата, докато най-после намерила Христа и се докоснала до дрехата Му.
Така е, но ако кръвта не течеше, нямаше да има брашно. Нека всеки се запита: добре ли мели моята воденица, на мястото си ли е воденичарят? Помнете: всяко нещастие или страдание на земята се превръща в щастие и радост на Небето. Затова казват, че който страда на земята, на Небето се радва. Както ние виждаме добрите плодове от разкопаването, поливането и отглеждането на цветята и на плодовете, така Разумните същества виждат добрите резултати от нашите страдания. Един ден, като влезете в Разумния свят, ще кажете: "Благодарим, че нашата кръв е изтичала." Болната жена, която страдала дванадесет години от кръвотечение, дванадесет години въртяла колелото на воденицата, докато най-после намерила Христа и се докоснала до дрехата Му. Като я видял, Христос й казал: “Твоята вяра те спаси. Иди си вкъщи, да си починеш. Друг ще дойде, да те замести.” Преди години бях в Сливен. Отидох в дома на една болна от неврастения.
към беседата >>

на нашето тѣло не тече, колелото на нашата воденица нѣмаше да се върти. (втори вариант)
Виновна ли е тя, че въ пърженето на лука доловила нѣкакви музикални тонове? Мѫжътъ трѣбва да благодари на талантливата си жена, че могла да предаде пърженето на лука въ музикална ария. „И ето, имаше жена, която страдаше отъ кръвотечение”. Лошо нѣщо е кръвотечението, но ако тя не страдаше, нѣмаше да намѣри Христа. Ако кръвьта на нашата земя, т. е. на нашето тѣло не тече, колелото на нашата воденица нѣмаше да се върти. Съ други думи казано: Ако кръвьта не се движи по тѣлото ни, никакъвъ животъ не може да сѫществува. Водата, която тече по повръхностьта на земята и въ вѫтрешностьта ѝ, това е нейната кръвь. Минаването ѝ презъ тѣсни процепи наричаме изтичане. Ще каже нѣкой, че благодарение на водата колелото на воденицата се движи и мели брашното. Така е, но ако кръвьта не течеше, нѣмаше да има брашно.
към втори вариант >>

Ще каже нѣкой, че благодарение на водата колелото на воденицата се движи и мели брашното. (втори вариант)
Ако кръвьта на нашата земя, т. е. на нашето тѣло не тече, колелото на нашата воденица нѣмаше да се върти. Съ други думи казано: Ако кръвьта не се движи по тѣлото ни, никакъвъ животъ не може да сѫществува. Водата, която тече по повръхностьта на земята и въ вѫтрешностьта ѝ, това е нейната кръвь. Минаването ѝ презъ тѣсни процепи наричаме изтичане. Ще каже нѣкой, че благодарение на водата колелото на воденицата се движи и мели брашното. Така е, но ако кръвьта не течеше, нѣмаше да има брашно. Нека всѣки се запита: добре ли мели моята воденица, на мѣстото си ли е воденичарьтъ? Помнете: всѣко нещастие или страдание на земята се превръща въ щастие и радость на небето. Затова казватъ, че който страда на земята, на небето се радва. Както ние виждаме добритѣ плодове отъ разкопаването, поливането и отглеждането на цвѣтята и на плодоветѣ, така разумнитѣ сѫщества виждатъ добритѣ резултати отъ нашитѣ страдания.
към втори вариант >>

Нека всѣки се запита: добре ли мели моята воденица, на мѣстото си ли е воденичарьтъ? (втори вариант)
Съ други думи казано: Ако кръвьта не се движи по тѣлото ни, никакъвъ животъ не може да сѫществува. Водата, която тече по повръхностьта на земята и въ вѫтрешностьта ѝ, това е нейната кръвь. Минаването ѝ презъ тѣсни процепи наричаме изтичане. Ще каже нѣкой, че благодарение на водата колелото на воденицата се движи и мели брашното. Така е, но ако кръвьта не течеше, нѣмаше да има брашно. Нека всѣки се запита: добре ли мели моята воденица, на мѣстото си ли е воденичарьтъ? Помнете: всѣко нещастие или страдание на земята се превръща въ щастие и радость на небето. Затова казватъ, че който страда на земята, на небето се радва. Както ние виждаме добритѣ плодове отъ разкопаването, поливането и отглеждането на цвѣтята и на плодоветѣ, така разумнитѣ сѫщества виждатъ добритѣ резултати отъ нашитѣ страдания. Единъ день, като влѣзете въ разумния свѣтъ, ще кажете: Благодаримъ, че нашата кръвь е изтичала. Болната жена, която страдала 12 години отъ кръвотечение, 12 години въртѣла колелото на воденицата, докато най- после намѣрила Христа и се докоснала до дрехата Му.
към втори вариант >>

Болната жена, която страдала 12 години отъ кръвотечение, 12 години въртѣла колелото на воденицата, докато най- после намѣрила Христа и се докоснала до дрехата Му. (втори вариант)
Нека всѣки се запита: добре ли мели моята воденица, на мѣстото си ли е воденичарьтъ? Помнете: всѣко нещастие или страдание на земята се превръща въ щастие и радость на небето. Затова казватъ, че който страда на земята, на небето се радва. Както ние виждаме добритѣ плодове отъ разкопаването, поливането и отглеждането на цвѣтята и на плодоветѣ, така разумнитѣ сѫщества виждатъ добритѣ резултати отъ нашитѣ страдания. Единъ день, като влѣзете въ разумния свѣтъ, ще кажете: Благодаримъ, че нашата кръвь е изтичала. Болната жена, която страдала 12 години отъ кръвотечение, 12 години въртѣла колелото на воденицата, докато най- после намѣрила Христа и се докоснала до дрехата Му. Като я видѣлъ, Христосъ ѝ казалъ: „Твоята вѣра те спаси. Иди си вкѫщи, да си починешъ. Другъ ще дойде, да те замѣсти”. Преди години бѣхъ въ Сливенъ. Отидохъ въ дома на една болна отъ неврастения.
към втори вариант >>

9. Скритият квас

чрез воденицата на живота.
В Писанието е казано, че Духът трябва да слезе върху човека, да го просвети и научи на всичко. Според Христа, Духът не е нищо друго, освен разумната жена, която знае да меси. Тя е свързана с Божията Любов. Като дойде в дома на човека и намери брашно, тя го туря в нощвите и го замесва. Житото се превръща в брашно чрез страдания, т.е. чрез воденицата на живота. Воденицата, заедно с воденичният камък, приготвя материята за образуване на бъдещите човешки тела. Понеже човек ще възкръсне чрез своето тяло, затова то се приготвя в Божествената воденица на страданията. В този смисъл думите воденица и страдание са синоними. Като страдате, не плачете, но си кажете: "Днес моята воденица мели брашно." Защо идат страданията?
към беседата >>

Воденицата, заедно с воденичният камък, приготвя материята за образуване на бъдещите човешки тела.
Според Христа, Духът не е нищо друго, освен разумната жена, която знае да меси. Тя е свързана с Божията Любов. Като дойде в дома на човека и намери брашно, тя го туря в нощвите и го замесва. Житото се превръща в брашно чрез страдания, т.е. чрез воденицата на живота. Воденицата, заедно с воденичният камък, приготвя материята за образуване на бъдещите човешки тела. Понеже човек ще възкръсне чрез своето тяло, затова то се приготвя в Божествената воденица на страданията. В този смисъл думите воденица и страдание са синоними. Като страдате, не плачете, но си кажете: "Днес моята воденица мели брашно." Защо идат страданията? За да има брашно за месене на хляб.
към беседата >>

Понеже човек ще възкръсне чрез своето тяло, затова то се приготвя в Божествената воденица на страданията.
Тя е свързана с Божията Любов. Като дойде в дома на човека и намери брашно, тя го туря в нощвите и го замесва. Житото се превръща в брашно чрез страдания, т.е. чрез воденицата на живота. Воденицата, заедно с воденичният камък, приготвя материята за образуване на бъдещите човешки тела. Понеже човек ще възкръсне чрез своето тяло, затова то се приготвя в Божествената воденица на страданията. В този смисъл думите воденица и страдание са синоними. Като страдате, не плачете, но си кажете: "Днес моята воденица мели брашно." Защо идат страданията? За да има брашно за месене на хляб. Когато разумната жена слезе в дома ви, тя ще потърси брашно, квас, нощви, да ви омеси хляб.
към беседата >>

В този смисъл думите воденица и страдание са синоними.
Като дойде в дома на човека и намери брашно, тя го туря в нощвите и го замесва. Житото се превръща в брашно чрез страдания, т.е. чрез воденицата на живота. Воденицата, заедно с воденичният камък, приготвя материята за образуване на бъдещите човешки тела. Понеже човек ще възкръсне чрез своето тяло, затова то се приготвя в Божествената воденица на страданията. В този смисъл думите воденица и страдание са синоними. Като страдате, не плачете, но си кажете: "Днес моята воденица мели брашно." Защо идат страданията? За да има брашно за месене на хляб. Когато разумната жена слезе в дома ви, тя ще потърси брашно, квас, нощви, да ви омеси хляб. Като приготвя квас за хляба, тя туря в него малко вода.
към беседата >>

Като страдате, не плачете, но си кажете: "Днес моята воденица мели брашно."
Житото се превръща в брашно чрез страдания, т.е. чрез воденицата на живота. Воденицата, заедно с воденичният камък, приготвя материята за образуване на бъдещите човешки тела. Понеже човек ще възкръсне чрез своето тяло, затова то се приготвя в Божествената воденица на страданията. В този смисъл думите воденица и страдание са синоними. Като страдате, не плачете, но си кажете: "Днес моята воденица мели брашно." Защо идат страданията? За да има брашно за месене на хляб. Когато разумната жена слезе в дома ви, тя ще потърси брашно, квас, нощви, да ви омеси хляб. Като приготвя квас за хляба, тя туря в него малко вода. Какво нещо е водата?
към беседата >>

Който няма воденица за мелене на брашното си, не може да си меси хляб.
Като приготвя квас за хляба, тя туря в него малко вода. Какво нещо е водата? Тя символизира Живота на земята. Значи, страданията приготвят материал за месене; квасът е Божественото семе, а водата – условие за неговото покълване и растене. Така трябва да се омеси всеки човек, да стане християнин в пълния смисъл на думата. Който няма воденица за мелене на брашното си, не може да си меси хляб. За да имате брашно, първо трябва да имате жито. Житото представлява Божествената душа, за която малцина имат ясна представа. Външната дреха на Божествената душа е разумната жена, която меси хляба. Хората искат да знаят, ще бъдат ли спасени, ще възкръснат ли. Който има воденица, брашно, квас, нощви и вода, ще възкръсне; нямаш ли тези елементи, не можеш да възкръснеш – ти си ленив човек.
към беседата >>

Който има воденица, брашно, квас, нощви и вода, ще възкръсне; нямаш ли тези елементи, не можеш да възкръснеш – ти си ленив човек.
Който няма воденица за мелене на брашното си, не може да си меси хляб. За да имате брашно, първо трябва да имате жито. Житото представлява Божествената душа, за която малцина имат ясна представа. Външната дреха на Божествената душа е разумната жена, която меси хляба. Хората искат да знаят, ще бъдат ли спасени, ще възкръснат ли. Който има воденица, брашно, квас, нощви и вода, ще възкръсне; нямаш ли тези елементи, не можеш да възкръснеш – ти си ленив човек. Какво трябва да направиш, за да възкръснеш? Ще се обърнеш към Бога с молба, да ти помогне и твоята воденица да почне да мели. Който не разбира смисъла на страданието, той се моли неговата воденица да спре, да не мели брашно. Нека мели и твоята воденица. Това е велико благо за човешката душа.
към беседата >>

Ще се обърнеш към Бога с молба, да ти помогне и твоята воденица да почне да мели.
Житото представлява Божествената душа, за която малцина имат ясна представа. Външната дреха на Божествената душа е разумната жена, която меси хляба. Хората искат да знаят, ще бъдат ли спасени, ще възкръснат ли. Който има воденица, брашно, квас, нощви и вода, ще възкръсне; нямаш ли тези елементи, не можеш да възкръснеш – ти си ленив човек. Какво трябва да направиш, за да възкръснеш? Ще се обърнеш към Бога с молба, да ти помогне и твоята воденица да почне да мели. Който не разбира смисъла на страданието, той се моли неговата воденица да спре, да не мели брашно. Нека мели и твоята воденица. Това е велико благо за човешката душа. Всички воденици трябва да мелят брашно, да приготвят материал за вашите бъдещи тела. Не напускайте воденицата си, да не прашаса, да се разхождат мишки и плъхове в нея.
към беседата >>

Който не разбира смисъла на страданието, той се моли неговата воденица да спре, да не мели брашно.
Външната дреха на Божествената душа е разумната жена, която меси хляба. Хората искат да знаят, ще бъдат ли спасени, ще възкръснат ли. Който има воденица, брашно, квас, нощви и вода, ще възкръсне; нямаш ли тези елементи, не можеш да възкръснеш – ти си ленив човек. Какво трябва да направиш, за да възкръснеш? Ще се обърнеш към Бога с молба, да ти помогне и твоята воденица да почне да мели. Който не разбира смисъла на страданието, той се моли неговата воденица да спре, да не мели брашно. Нека мели и твоята воденица. Това е велико благо за човешката душа. Всички воденици трябва да мелят брашно, да приготвят материал за вашите бъдещи тела. Не напускайте воденицата си, да не прашаса, да се разхождат мишки и плъхове в нея. Някога, в далечното минало, в християнската епоха, имало един голям, богат манастир.
към беседата >>

Нека мели и твоята воденица.
Хората искат да знаят, ще бъдат ли спасени, ще възкръснат ли. Който има воденица, брашно, квас, нощви и вода, ще възкръсне; нямаш ли тези елементи, не можеш да възкръснеш – ти си ленив човек. Какво трябва да направиш, за да възкръснеш? Ще се обърнеш към Бога с молба, да ти помогне и твоята воденица да почне да мели. Който не разбира смисъла на страданието, той се моли неговата воденица да спре, да не мели брашно. Нека мели и твоята воденица. Това е велико благо за човешката душа. Всички воденици трябва да мелят брашно, да приготвят материал за вашите бъдещи тела. Не напускайте воденицата си, да не прашаса, да се разхождат мишки и плъхове в нея. Някога, в далечното минало, в християнската епоха, имало един голям, богат манастир. Главният игумен обичал да си хапва повече, отколкото трябва, затова често ял и пил с калугерите и забравял задълженията си към Бога и манастира.
към беседата >>

Не напускайте воденицата си, да не прашаса, да се разхождат мишки и плъхове в нея.
Ще се обърнеш към Бога с молба, да ти помогне и твоята воденица да почне да мели. Който не разбира смисъла на страданието, той се моли неговата воденица да спре, да не мели брашно. Нека мели и твоята воденица. Това е велико благо за човешката душа. Всички воденици трябва да мелят брашно, да приготвят материал за вашите бъдещи тела. Не напускайте воденицата си, да не прашаса, да се разхождат мишки и плъхове в нея. Някога, в далечното минало, в християнската епоха, имало един голям, богат манастир. Главният игумен обичал да си хапва повече, отколкото трябва, затова често ял и пил с калугерите и забравял задълженията си към Бога и манастира. Ден след ден манастирът се напускал, иконите и книгите потънали в прах, паяжини кръстосвали стаите – манастирът изглеждал пуст и изоставен. Един ден царят на тази страна пожелал да посети манастира, да види как служат калугерите на Бога. Той се срещнал с игумена, който го развел навсякъде; обиколили всички манастирски постройки и помещения, черквата, библиотеката, жилищата на калугерите.
към беседата >>

Като минава през страдания, човек придобива опитности и се учи как да управлява своята воденица, за да мели добре брашното си.
Съвременните хора се нуждаят от нови нощви, в които да турят прясно брашно и пресен квас. Старото брашно трябва да се изхвърли навън, защото се е вгорчило. Иде вече Бог в света. Той сам ще го оправи, но вие не трябва да разваляте това, което Той прави. Ако Бог работи, а човек разваля, най-после Той ще го остави да прави каквото иска, но ще понесе последствията на своето неблагоразумие. Като минава през страдания, човек придобива опитности и се учи как да управлява своята воденица, за да мели добре брашното си. Който греши, сам разваля воденицата си. След това трябва да се обърне към Бога, да се разкае, за да му даде нова воденица. Заедно с новата воденица се сменя и воденичарят. Новият воденичар е по-добър и разумен. Той знае, че ще мели брашно при условията, който му са дадени.
към беседата >>

Който греши, сам разваля воденицата си.
Старото брашно трябва да се изхвърли навън, защото се е вгорчило. Иде вече Бог в света. Той сам ще го оправи, но вие не трябва да разваляте това, което Той прави. Ако Бог работи, а човек разваля, най-после Той ще го остави да прави каквото иска, но ще понесе последствията на своето неблагоразумие. Като минава през страдания, човек придобива опитности и се учи как да управлява своята воденица, за да мели добре брашното си. Който греши, сам разваля воденицата си. След това трябва да се обърне към Бога, да се разкае, за да му даде нова воденица. Заедно с новата воденица се сменя и воденичарят. Новият воденичар е по-добър и разумен. Той знае, че ще мели брашно при условията, който му са дадени. Никой няма право да изменя условията на своя живот.
към беседата >>

След това трябва да се обърне към Бога, да се разкае, за да му даде нова воденица.
Иде вече Бог в света. Той сам ще го оправи, но вие не трябва да разваляте това, което Той прави. Ако Бог работи, а човек разваля, най-после Той ще го остави да прави каквото иска, но ще понесе последствията на своето неблагоразумие. Като минава през страдания, човек придобива опитности и се учи как да управлява своята воденица, за да мели добре брашното си. Който греши, сам разваля воденицата си. След това трябва да се обърне към Бога, да се разкае, за да му даде нова воденица. Заедно с новата воденица се сменя и воденичарят. Новият воденичар е по-добър и разумен. Той знае, че ще мели брашно при условията, който му са дадени. Никой няма право да изменя условията на своя живот. Кой е воденичарят на децата?
към беседата >>

Заедно с новата воденица се сменя и воденичарят.
Той сам ще го оправи, но вие не трябва да разваляте това, което Той прави. Ако Бог работи, а човек разваля, най-после Той ще го остави да прави каквото иска, но ще понесе последствията на своето неблагоразумие. Като минава през страдания, човек придобива опитности и се учи как да управлява своята воденица, за да мели добре брашното си. Който греши, сам разваля воденицата си. След това трябва да се обърне към Бога, да се разкае, за да му даде нова воденица. Заедно с новата воденица се сменя и воденичарят. Новият воденичар е по-добър и разумен. Той знае, че ще мели брашно при условията, който му са дадени. Никой няма право да изменя условията на своя живот. Кой е воденичарят на децата? Техните родители.
към беседата >>

Видят ли, че бягат от условията, в които господарят на воденицата ги е поставил, те им казват: "Тук ще седите.
Той знае, че ще мели брашно при условията, който му са дадени. Никой няма право да изменя условията на своя живот. Кой е воденичарят на децата? Техните родители. Те са длъжни да следят какво правят синът и дъщерята. Видят ли, че бягат от условията, в които господарят на воденицата ги е поставил, те им казват: "Тук ще седите. Нямате право да напускате условията на вашия живот." Ще кажете, че трябва да обичате децата си. Как ще проявите Любовта си? Ако ги оставите да вършат каквото им дойде на ума, това Любов ли е? От какво се нуждае гладният – от хляб или от милувка? Като го нахраниш, ти проявяваш Любов към него.
към беседата >>

Първо си задайте въпроса: има ли този човек воденица и воденичар, брашно, нощви, квас и може ли да замеси хляб.
Какво ще остане от него, ако отнемат изведнъж всичките му удове? Не започвайте с големите величини, за да не свършите с катастрофа. Изучавайте закона на Цялото и закона на частите, за да разберете великия смисъл на Живота. Някои се възхищават от учените, от великите музиканти, художници и поети и ги боготворят. Няма защо да боготворите човека. Първо си задайте въпроса: има ли този човек воденица и воденичар, брашно, нощви, квас и може ли да замеси хляб. Ако няма тези елементи в себе си, не само че не е божество, но стои по-долу от животно. Всеки трябва да се запита, носи ли в себе си добрата жена, която ще го научи да замесва кваса с три мери брашно. Къде можете да намерите добрата жена в живота? Ако сте религиозен, ще я видите в лицето на патриарха; ако сте патриот – в лицето на царя; ако сте добър син – в лицето на майка си и на баща си. Като отидете по домовете си, нека всеки за себе си да изговори думата брашно няколко пъти.
към беседата >>

Нощвите представляват физическия човек; воденицата представлява страданието, през което човек минава; квасът – човешкия ум; брашното – човешкото сърце, а жената, която ще го замеси, представлява висшето съзнание в човека, т.е.
Той се нуждае от хляб, а не от Любов. Хората говорят за Христа, че е велик човек, възхваляват Го, а същевременно още Го държат разпнат на кръста. Това не е Любов. Не ви упреквам, че не любите, но ви казвам Истината, която ще ви освободи от заблужденията. Помнете символите, които ви дадох днес, за да си служите с тях в Живота. Нощвите представляват физическия човек; воденицата представлява страданието, през което човек минава; квасът – човешкия ум; брашното – човешкото сърце, а жената, която ще го замеси, представлява висшето съзнание в човека, т.е. душата, която възпитава, повдига и облагородява ума и сърцето. Служете си с тези символи, като методи за лекуване, за трансформиране на състоянията. Ако сте гневлив и неразположен, представете си мислено, че пред вас стой нощва с брашно, квас и вода в нея. Замесете кваса и брашното заедно с водата, и пригответе хляб. Извикайте на помощ разумната жена.
към беседата >>

Не казвайте, че страдате, но кажете си, че воденицата ви мели брашно, върши някаква работа.
Ако сте гневлив и неразположен, представете си мислено, че пред вас стой нощва с брашно, квас и вода в нея. Замесете кваса и брашното заедно с водата, и пригответе хляб. Извикайте на помощ разумната жена. Докато месите хляба, неразположението и гневът ще изчезнат. Нека всички мъже, жени и деца месят брашно, за да оправят живота си. Не казвайте, че страдате, но кажете си, че воденицата ви мели брашно, върши някаква работа. Мислите ли така, страданията ви наполовина поне ще се намалят. Като проверявате думите ми на опит, вие се убеждавате в истинността им, а не ги приемате като аксиома. Ако дъщеря ви мисли да се жени, отворете Евангелието на мястото, дето е притчата за кваса и за жената, която омесила брашното, и се опитайте да я изтълкувате. Говорете на дъщерите и на синовете си Истината дотолкова, доколкото те могат да ви разбират. Ако им говорите според степента на тяхното развитие, те ще ви разберат.
към беседата >>

чрезъ воденицата на живота. (втори вариант)
Въ Писанието е казано, че Духътъ трѣбва да слѣзе върху човѣка, да го просвѣти и научи на всичко. Споредъ Христа, Духътъ не е нищо друго, освенъ разумната жена, която знае да мѣси. Тя е свързана съ Божията Любовь. Като дойде въ дома на човѣка и намѣри брашно, тя го туря въ нощвитѣ и го замѣсва. Житото се превръща въ брашно чрезъ страдания, т. е. чрезъ воденицата на живота. Воденицата, заедно съ воденичния камъкъ, приготвя материята за образуване на бѫдещитѣ човѣшки тѣла. Понеже човѣкъ ще възкръсне чрезъ своето тѣло, затова то се приготвя въ Божествената воденица на страданията. Въ този смисълъ думитѣ „воденица и страдание” сѫ синоними. Като страдате, не плачете, но си кажете: Днесъ моята воденица мели брашно. Защо идатъ страданията?
към втори вариант >>

Воденицата, заедно съ воденичния камъкъ, приготвя материята за образуване на бѫдещитѣ човѣшки тѣла. (втори вариант)
Споредъ Христа, Духътъ не е нищо друго, освенъ разумната жена, която знае да мѣси. Тя е свързана съ Божията Любовь. Като дойде въ дома на човѣка и намѣри брашно, тя го туря въ нощвитѣ и го замѣсва. Житото се превръща въ брашно чрезъ страдания, т. е. чрезъ воденицата на живота. Воденицата, заедно съ воденичния камъкъ, приготвя материята за образуване на бѫдещитѣ човѣшки тѣла. Понеже човѣкъ ще възкръсне чрезъ своето тѣло, затова то се приготвя въ Божествената воденица на страданията. Въ този смисълъ думитѣ „воденица и страдание” сѫ синоними. Като страдате, не плачете, но си кажете: Днесъ моята воденица мели брашно. Защо идатъ страданията? — За да има брашно за мѣсене на хлѣбъ.
към втори вариант >>

Понеже човѣкъ ще възкръсне чрезъ своето тѣло, затова то се приготвя въ Божествената воденица на страданията. (втори вариант)
Тя е свързана съ Божията Любовь. Като дойде въ дома на човѣка и намѣри брашно, тя го туря въ нощвитѣ и го замѣсва. Житото се превръща въ брашно чрезъ страдания, т. е. чрезъ воденицата на живота. Воденицата, заедно съ воденичния камъкъ, приготвя материята за образуване на бѫдещитѣ човѣшки тѣла. Понеже човѣкъ ще възкръсне чрезъ своето тѣло, затова то се приготвя въ Божествената воденица на страданията. Въ този смисълъ думитѣ „воденица и страдание” сѫ синоними. Като страдате, не плачете, но си кажете: Днесъ моята воденица мели брашно. Защо идатъ страданията? — За да има брашно за мѣсене на хлѣбъ. Когато разумната жена слѣзе въ дома ви, тя ще потърси брашно, квасъ, нощви, да ви омѣси хлѣбъ.
към втори вариант >>

Въ този смисълъ думитѣ „воденица и страдание” сѫ синоними. (втори вариант)
Като дойде въ дома на човѣка и намѣри брашно, тя го туря въ нощвитѣ и го замѣсва. Житото се превръща въ брашно чрезъ страдания, т. е. чрезъ воденицата на живота. Воденицата, заедно съ воденичния камъкъ, приготвя материята за образуване на бѫдещитѣ човѣшки тѣла. Понеже човѣкъ ще възкръсне чрезъ своето тѣло, затова то се приготвя въ Божествената воденица на страданията. Въ този смисълъ думитѣ „воденица и страдание” сѫ синоними. Като страдате, не плачете, но си кажете: Днесъ моята воденица мели брашно. Защо идатъ страданията? — За да има брашно за мѣсене на хлѣбъ. Когато разумната жена слѣзе въ дома ви, тя ще потърси брашно, квасъ, нощви, да ви омѣси хлѣбъ. Като приготвя квасъ за хлѣба, тя туря въ него малко вода.
към втори вариант >>

Като страдате, не плачете, но си кажете: Днесъ моята воденица мели брашно. (втори вариант)
Житото се превръща въ брашно чрезъ страдания, т. е. чрезъ воденицата на живота. Воденицата, заедно съ воденичния камъкъ, приготвя материята за образуване на бѫдещитѣ човѣшки тѣла. Понеже човѣкъ ще възкръсне чрезъ своето тѣло, затова то се приготвя въ Божествената воденица на страданията. Въ този смисълъ думитѣ „воденица и страдание” сѫ синоними. Като страдате, не плачете, но си кажете: Днесъ моята воденица мели брашно. Защо идатъ страданията? — За да има брашно за мѣсене на хлѣбъ. Когато разумната жена слѣзе въ дома ви, тя ще потърси брашно, квасъ, нощви, да ви омѣси хлѣбъ. Като приготвя квасъ за хлѣба, тя туря въ него малко вода. Какво нѣщо е водата?
към втори вариант >>

Който нѣма воденица за мелене на брашното си, не може да си мѣси хлѣбъ. (втори вариант)
Като приготвя квасъ за хлѣба, тя туря въ него малко вода. Какво нѣщо е водата? — Тя символизира живота на земята. Значи, страданията приготвятъ материалъ за мѣсене; квасътъ е Божественото сѣме, а водата — условие за неговото покълване и растене. Така трѣбва да се омѣси всѣки човѣкъ, да стане християнинъ въ пълния смисълъ на думата. Който нѣма воденица за мелене на брашното си, не може да си мѣси хлѣбъ. За да имате брашно, първо трѣбва да имате жито. Житото представя Божествената душа, за която малцина иматъ ясна представа. Външната дреха на Божествената душа е разумната жена, която мѣси хлѣба. Хората искатъ да знаятъ, ще бѫдатъ ли спасени, ще възкръснатъ ли. Който има воденица, брашно, квасъ, нощви и вода, ще възкръсне.
към втори вариант >>

Който има воденица, брашно, квасъ, нощви и вода, ще възкръсне. (втори вариант)
Който нѣма воденица за мелене на брашното си, не може да си мѣси хлѣбъ. За да имате брашно, първо трѣбва да имате жито. Житото представя Божествената душа, за която малцина иматъ ясна представа. Външната дреха на Божествената душа е разумната жена, която мѣси хлѣба. Хората искатъ да знаятъ, ще бѫдатъ ли спасени, ще възкръснатъ ли. Който има воденица, брашно, квасъ, нощви и вода, ще възкръсне. Нѣмашъ ли тѣзи елементи, не можешъ да възкръснешъ, ти си ленивъ човѣкъ. Какво трѣбва да направишъ, за да възкръснешъ? — Ще се обърнешъ къмъ Бога съ молба, да ти помогне и твоята воденица да почне да мели. Който не разбира смисъла на страданието, той се моли неговата воденица да спре, да не мели брашно. Нека мели и твоята воденица.
към втори вариант >>

— Ще се обърнешъ къмъ Бога съ молба, да ти помогне и твоята воденица да почне да мели. (втори вариант)
Външната дреха на Божествената душа е разумната жена, която мѣси хлѣба. Хората искатъ да знаятъ, ще бѫдатъ ли спасени, ще възкръснатъ ли. Който има воденица, брашно, квасъ, нощви и вода, ще възкръсне. Нѣмашъ ли тѣзи елементи, не можешъ да възкръснешъ, ти си ленивъ човѣкъ. Какво трѣбва да направишъ, за да възкръснешъ? — Ще се обърнешъ къмъ Бога съ молба, да ти помогне и твоята воденица да почне да мели. Който не разбира смисъла на страданието, той се моли неговата воденица да спре, да не мели брашно. Нека мели и твоята воденица. Това е велико благо за човѣшката душа. Всички воденици трѣбва да мелятъ брашно, да приготвятъ материалъ за вашитѣ бѫдещи тѣла. Не напущайте воденицата си, да не прашаса, да се разхождатъ мишки и плъхове въ нея.
към втори вариант >>

Който не разбира смисъла на страданието, той се моли неговата воденица да спре, да не мели брашно. (втори вариант)
Хората искатъ да знаятъ, ще бѫдатъ ли спасени, ще възкръснатъ ли. Който има воденица, брашно, квасъ, нощви и вода, ще възкръсне. Нѣмашъ ли тѣзи елементи, не можешъ да възкръснешъ, ти си ленивъ човѣкъ. Какво трѣбва да направишъ, за да възкръснешъ? — Ще се обърнешъ къмъ Бога съ молба, да ти помогне и твоята воденица да почне да мели. Който не разбира смисъла на страданието, той се моли неговата воденица да спре, да не мели брашно. Нека мели и твоята воденица. Това е велико благо за човѣшката душа. Всички воденици трѣбва да мелятъ брашно, да приготвятъ материалъ за вашитѣ бѫдещи тѣла. Не напущайте воденицата си, да не прашаса, да се разхождатъ мишки и плъхове въ нея. Нѣкога, въ далечното минало, въ християнската епоха, имало единъ голѣмъ, богатъ монастиръ.
към втори вариант >>

Нека мели и твоята воденица. (втори вариант)
Който има воденица, брашно, квасъ, нощви и вода, ще възкръсне. Нѣмашъ ли тѣзи елементи, не можешъ да възкръснешъ, ти си ленивъ човѣкъ. Какво трѣбва да направишъ, за да възкръснешъ? — Ще се обърнешъ къмъ Бога съ молба, да ти помогне и твоята воденица да почне да мели. Който не разбира смисъла на страданието, той се моли неговата воденица да спре, да не мели брашно. Нека мели и твоята воденица. Това е велико благо за човѣшката душа. Всички воденици трѣбва да мелятъ брашно, да приготвятъ материалъ за вашитѣ бѫдещи тѣла. Не напущайте воденицата си, да не прашаса, да се разхождатъ мишки и плъхове въ нея. Нѣкога, въ далечното минало, въ християнската епоха, имало единъ голѣмъ, богатъ монастиръ. Главниятъ игуменъ обичалъ да си хапва повече, отколкото трѣбва, затова често ялъ и пилъ съ калугеритѣ и забравялъ задълженията си къмъ Бога и монастира.
към втори вариант >>

Не напущайте воденицата си, да не прашаса, да се разхождатъ мишки и плъхове въ нея. (втори вариант)
— Ще се обърнешъ къмъ Бога съ молба, да ти помогне и твоята воденица да почне да мели. Който не разбира смисъла на страданието, той се моли неговата воденица да спре, да не мели брашно. Нека мели и твоята воденица. Това е велико благо за човѣшката душа. Всички воденици трѣбва да мелятъ брашно, да приготвятъ материалъ за вашитѣ бѫдещи тѣла. Не напущайте воденицата си, да не прашаса, да се разхождатъ мишки и плъхове въ нея. Нѣкога, въ далечното минало, въ християнската епоха, имало единъ голѣмъ, богатъ монастиръ. Главниятъ игуменъ обичалъ да си хапва повече, отколкото трѣбва, затова често ялъ и пилъ съ калугеритѣ и забравялъ задълженията си къмъ Бога и монастира. День следъ день монастирътъ се напущалъ, иконитѣ и книгитѣ потънали въ прахъ, паяжини кръстосвали стаитѣ — монастирътъ изглеждалъ пустъ и изоставенъ. Единъ день царьтъ на тази страна пожелалъ да посети монастира, да види, какь служатъ калугеритѣ на Бога. Той се срещналъ съ игумена, който го развелъ навсѣкѫде; обиколили всички монастирски постройки и помѣщения, черквата, библиотеката, жилищата на калугеритѣ.
към втори вариант >>

Като минава презъ страдания, човѣкъ придобива опитности и се учи, какъ да управлява своята воденица, за да мели добре брашното си. (втори вариант)
Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ нови нощви, въ които да турятъ прѣсно брашно и прѣсенъ квасъ. Старото брашно трѣбва да се изхвърли навънъ, защото се е вгорчило. Иде вече Богъ въ свѣта. Той самъ ще го оправи, но вие не трѣбва да разваляте това, което Той прави. Ако Богъ работи, а човѣкъ разваля, най- после Той ще го остави да прави, каквото иска, но ще понесе последствията на своето неблагоразумие. Като минава презъ страдания, човѣкъ придобива опитности и се учи, какъ да управлява своята воденица, за да мели добре брашното си. Който грѣши, самъ разваля воденицата си. Следъ това трѣбва да се обърне къмъ Бога, да се разкае, за да му даде нова воденица. Заедно съ новата воденица се смѣня и воденичарьтъ. Новиятъ воденичарь е по-добъръ и разуменъ. Той знае, че ще мели брашно при условията, които му сѫ дадени.
към втори вариант >>

Който грѣши, самъ разваля воденицата си. (втори вариант)
Старото брашно трѣбва да се изхвърли навънъ, защото се е вгорчило. Иде вече Богъ въ свѣта. Той самъ ще го оправи, но вие не трѣбва да разваляте това, което Той прави. Ако Богъ работи, а човѣкъ разваля, най- после Той ще го остави да прави, каквото иска, но ще понесе последствията на своето неблагоразумие. Като минава презъ страдания, човѣкъ придобива опитности и се учи, какъ да управлява своята воденица, за да мели добре брашното си. Който грѣши, самъ разваля воденицата си. Следъ това трѣбва да се обърне къмъ Бога, да се разкае, за да му даде нова воденица. Заедно съ новата воденица се смѣня и воденичарьтъ. Новиятъ воденичарь е по-добъръ и разуменъ. Той знае, че ще мели брашно при условията, които му сѫ дадени. Никой нѣма право да измѣня условията на своя животъ.
към втори вариант >>

Следъ това трѣбва да се обърне къмъ Бога, да се разкае, за да му даде нова воденица. (втори вариант)
Иде вече Богъ въ свѣта. Той самъ ще го оправи, но вие не трѣбва да разваляте това, което Той прави. Ако Богъ работи, а човѣкъ разваля, най- после Той ще го остави да прави, каквото иска, но ще понесе последствията на своето неблагоразумие. Като минава презъ страдания, човѣкъ придобива опитности и се учи, какъ да управлява своята воденица, за да мели добре брашното си. Който грѣши, самъ разваля воденицата си. Следъ това трѣбва да се обърне къмъ Бога, да се разкае, за да му даде нова воденица. Заедно съ новата воденица се смѣня и воденичарьтъ. Новиятъ воденичарь е по-добъръ и разуменъ. Той знае, че ще мели брашно при условията, които му сѫ дадени. Никой нѣма право да измѣня условията на своя животъ. Кой е воденичарьтъ на децата?
към втори вариант >>

Заедно съ новата воденица се смѣня и воденичарьтъ. (втори вариант)
Той самъ ще го оправи, но вие не трѣбва да разваляте това, което Той прави. Ако Богъ работи, а човѣкъ разваля, най- после Той ще го остави да прави, каквото иска, но ще понесе последствията на своето неблагоразумие. Като минава презъ страдания, човѣкъ придобива опитности и се учи, какъ да управлява своята воденица, за да мели добре брашното си. Който грѣши, самъ разваля воденицата си. Следъ това трѣбва да се обърне къмъ Бога, да се разкае, за да му даде нова воденица. Заедно съ новата воденица се смѣня и воденичарьтъ. Новиятъ воденичарь е по-добъръ и разуменъ. Той знае, че ще мели брашно при условията, които му сѫ дадени. Никой нѣма право да измѣня условията на своя животъ. Кой е воденичарьтъ на децата? — Тѣхнитѣ родители.
към втори вариант >>

Видятъ ли, че бѣгатъ отъ условията, въ които господарьтъ на воденицата ги е поставилъ, тѣ имъ казватъ: Тукъ ще седите. (втори вариант)
Той знае, че ще мели брашно при условията, които му сѫ дадени. Никой нѣма право да измѣня условията на своя животъ. Кой е воденичарьтъ на децата? — Тѣхнитѣ родители. Тѣ сѫ длъжни да следятъ, какво правятъ синътъ и дъщерята. Видятъ ли, че бѣгатъ отъ условията, въ които господарьтъ на воденицата ги е поставилъ, тѣ имъ казватъ: Тукъ ще седите. Нѣмате право да напущате условията на вашия животъ. Ще кажете, че трѣбва да обичате децата си. Какъ ще проявите любовьта си? Ако ги оставите да вършатъ, каквото имъ дойде на ума, това любовь ли е? Отъ какво се нуждае гладниятъ: отъ хлѣбъ или отъ милувка?
към втори вариант >>

Първо си задайте въпроса: има ли този човѣкъ воденица и воденичарь, брашно, нощви, квасъ и може ли да замѣси хлѣбъ. (втори вариант)
Какво ще остане отъ него, ако отнематъ изведнъжъ всичкитѣ му удове? Не започвайте съ голѣмитѣ величини, да не свършите съ катастрофа. Изучавайте закона на Цѣлото и закона на частитѣ, за да разберете великия смисълъ на живота. Нѣкои се възхищаватъ отъ ученитѣ, отъ великитѣ музиканти, художници и поети и ги боготворятъ. Нѣма защо да боготворите човѣка. Първо си задайте въпроса: има ли този човѣкъ воденица и воденичарь, брашно, нощви, квасъ и може ли да замѣси хлѣбъ. Ако нѣма тѣзи елементи въ себе си, не само че не е божество, но стои по-долу отъ животно. Всѣки трѣбва да се запита, носи ли въ себе си добрата жена, която ще го научи да замѣсва кваса съ три мѣри брашно. Кѫде можете да намѣрите добрата жена въ живота? Ако сте религиозенъ, ще я видите въ лицето на патриарха; ако сте патриотъ — въ лицето на царя; ако сте добъръ синъ — въ лицето на майка си и на баща си. Като отидете по домоветѣ си, нека всѣки за себе си да изговори думата „брашно” нѣколко пѫти.
към втори вариант >>

Нощвитѣ представятъ физическия човѣкъ; воденицата представя страданието, презъ което човѣкъ минава; квасътъ — човѣшкия умъ ; брашното — човѣшкото сърдце, а жената, която ще го замѣси, представя висшето съзнание въ човѣка, т. е. (втори вариант)
Той се нуждае отъ хлѣбъ, а не отъ любовь. Хората говорятъ за Христа, че е великъ човѣкъ, възхваляватъ Го, а сѫщевременно още Го държатъ разпнатъ на кръста. Това не е любовь. Не ви упрѣквамъ, че не любите, но ви казвамъ истината, която ще ви освободи отъ заблужденията. Помнете символитѣ, които ви дадохъ днесъ, за да си служите съ тѣхъ въ живота. Нощвитѣ представятъ физическия човѣкъ; воденицата представя страданието, презъ което човѣкъ минава; квасътъ — човѣшкия умъ ; брашното — човѣшкото сърдце, а жената, която ще го замѣси, представя висшето съзнание въ човѣка, т. е. душата, която възпитава, повдига и облагородява ума и сърдцето. Служете си съ тѣзи символи, като методи за лѣкуване, за трансформиране на състоянията. Ако сте гнѣвливъ и неразположенъ, представете си мислено, че предъ васъ стои нощва съ брашно, квасъ и вода въ нея. Замѣсете кваса и брашното заедно съ водата, и пригответе хлѣбъ. Извикайте на помощь разумната жена.
към втори вариант >>

Не казвайте, че страдате, но кажете си, че воденицата ви мели брашно, върши нѣкаква работа. (втори вариант)
Ако сте гнѣвливъ и неразположенъ, представете си мислено, че предъ васъ стои нощва съ брашно, квасъ и вода въ нея. Замѣсете кваса и брашното заедно съ водата, и пригответе хлѣбъ. Извикайте на помощь разумната жена. Докато мѣсите хлѣба, неразположението и гнѣвътъ ще изчезнатъ. Нека всички мѫже, жени и деца мѣсятъ брашно, да оправятъ живота си. Не казвайте, че страдате, но кажете си, че воденицата ви мели брашно, върши нѣкаква работа. Мислите ли така, страданията ви наполовина поне ще се намалятъ. Като провѣрявате думитѣ ми на опитъ, вие се убеждавате въ истинностьта имъ, а не ги приемате като аксиома. Ако дъщеря ви мисли да се жени, отворете Евангелието на мѣстото, дето е притчата за кваса и за жената, която омѣсила брашното, и се опитайте да я изтълкувате. Говорете на дъщеритѣ и на синоветѣ си истината дотолкова, доколкото тѣ могатъ да ви разбиратъ. Ако имъ говорите споредъ степеньта на тѣхното развитие, тѣ ще ви разбератъ.
към втори вариант >>

10. Разделено царство

Ние сме една Божествена каруца, която се движи, за да занесе Божествения живот от едно място на друго – на воденицата, у дома, за да си направим погача, която ще ядем, като се върнем у дома.
Ако питам воловете, които се движат в права посока, какво са научили, ще ми кажат: „Нищо, само прах вдигахме“. Същото ще ми каже и този, който кара колата. Но културата не се състои в нищо. Ще се въртиш и няма да се въртиш, ще се движиш и няма да се движиш, ще държиш поводите и няма да ги държиш – в това се състои културата. Като се върнем у дома, ще направим един превод и ще кажем: Колелетата се въртяха, оста стоеше, воловете се движеха, повод имаше. Ние сме една Божествена каруца, която се движи, за да занесе Божествения живот от едно място на друго – на воденицата, у дома, за да си направим погача, която ще ядем, като се върнем у дома. Къде е домът? – На полето, по-близо до Господа. Бих предпочел да ям на открито, всред природата, при някой чист извор, отколкото да съм в най-хубавата гостилница в София. Домът е всред природата и тогава той е по-близо до Бога. Като казва, че всяко царство, разделено против себе си, няма да устои, Христос подразбира, че всяко насилническо царство, всеки насилнически дом ще се раздели, ще изчезне.
към беседата >>

11. Неизвестното

Сега ще ви дам една формула за разрешение: брашното се пренася от воденицата с кола; колелата, осите на колелата и конете се движат; неподвижни остават само поводите на конете.
Тя е нежна, деликатна, отзивчива. Който не я слуша, той остава сам. Тя се отдалечава от него. Докато Божествената майка е в човека, той има всички благоприятни условия за реализиране на своите желания. Той лесно разрешава задачите си, лесно се справя със своите мъчнотии. Сега ще ви дам една формула за разрешение: брашното се пренася от воденицата с кола; колелата, осите на колелата и конете се движат; неподвижни остават само поводите на конете. Разрешението е следното: каквото е отношението между колелата и осите, между конете и поводите, такова е отношението между Правдата и неправдата от една страна, и между Любовта и Мъдростта от друга страна. Значи, само Любовта и Мъдростта могат да движат колелата на нашия живот. Колелата се движат по крива линия, конете – в права линия, а поводите остават неподвижни. Поводите представляват Правдата, осите – Доброто. Научете се да виждате вътрешната страна на нещата, да разбирате символите, с които си служи разумната Природа.
към беседата >>

Сега ще ви дамъ една формула за разрешение: Брашното се пренася отъ воденицата съ кола. (втори вариант)
Тя е нѣжна, деликатна, отзивчива. Който не я слуша, той остава самъ. Тя се отдалечава отъ него. Докато Божествената майка е въ човѣка, той има всички благоприятни условия за реализиране на своитѣ желания. Той лесно разрешава задачитѣ си, лесно се справя съ своитѣ мѫчнотии. Сега ще ви дамъ една формула за разрешение: Брашното се пренася отъ воденицата съ кола. Колелата, оситѣ на колелата и конетѣ се движатъ; неподвижни оставатъ само поводитѣ на конетѣ. Разрешението е следното: каквото е отношението между колелата и оситѣ, между конетѣ и поводитѣ, такова е отношението между правдата и неправдата отъ една страна, и между любовьта и мѫдростьта отъ друга страна. Значи, само любовьта и мѫдростьта могатъ да движатъ колелата на нашия животъ. Колелата се движатъ по крива линия, конетѣ — въ права линия, а поводитѣ оставатъ неподвижни. Поводитѣ представятъ правдата, оситѣ — доброто.
към втори вариант >>

12. Господ му рече

Колко пъти ще ви мелят във воденицата, докато излезе от вас чисто, хубаво брашно, Днес сте киселици още.
Когато дойде шестата раса на земята, тогава хората ще подобрят живота си. Дотогава ще минавате от една епоха в друга, от едни условия в други. През колко месене ще минете! През колко сита ще ви пресяват! Колко пъти ще ви съдят и наказват! Колко пъти ще ви мелят във воденицата, докато излезе от вас чисто, хубаво брашно, Днес сте киселици още. Едва след две хиляди години ще станете хубава, доброкачествена ябълка. Казвате, че сте добри хора. Опитайте се и сами си кажете, колко сте добри. Ако дойде в дома ви човек. когото не обичате, как ще постъпите.
към беседата >>

Колко пъти ще ви мелят във воденицата, докато излезе от вас чисто, хубаво брашно! (втори вариант)
Когато дойде шестата раса на земята, тогава хората ще подобрят живота си. Дотогава ще минавате от една епоха в друга, от едни условия в други. През колко месене ще минете! През колко сита ще ви пресяват! Колко пъти ще ви съдят и наказват! Колко пъти ще ви мелят във воденицата, докато излезе от вас чисто, хубаво брашно! Днес сте киселици още. Едва след две хиляди години ще станете хубава, доброкачествена ябълка. Казвате, че сте добри хора. Опитайте се и сами си кажете колко сте добри. Ако дойде в дома ви човек, когото не обичате, как ще постъпите?
към втори вариант >>

13. Беседа по нарядите

Наряди дадох два за избор – един голям и друг малък: голямата воденица иска много вода, малката – малко вода.
Такива ще трябва да поставят черна точка в триъгълника и да я умножат с две. А онези, които изпълнят наряда, ще бъдат герои и ще бъдат благословени. И великите хора много пъти са имали несполуки, но са полагали усилия и са успявали. И вие, ако положите такива усилия, ще научите един велик закон, който работи за благото на човечеството. И в тази работа, както в други, трябва да си послужите с три неща: чрез тялото си ще познаете цялата Вселена, чрез волята си ще направите да работи за вас цялата Вселена, а чрез ума си ще накарате есенциите на целия свят да работят за вас. Наряди дадох два за избор – един голям и друг малък: голямата воденица иска много вода, малката – малко вода. Всяко издаване на тайна разваля. Но щом нарядите са станали известни на всички, нека всеки си избере един от тях, който си иска – първия или втория. Големия дадох на първите, като учени, чрез жребие – Господ да ги учи и оправи; малкия дадох на глупавите – достатъчно е да прочетат четири пъти Новия Завет. Това разпределение направих по две съображения: в обществото да има и глави, и опашки – главата показва посоката, по която трябва да се движите, а опашката придава сила на движението – тя е човешкият интелект. Едното без другото обаче не може.
към беседата >>

14. Бог е говорил

Върху основите на тия движения можем да построим една воденица да мели брашно.
Да умрем за отечеството си - Това значи: идете вие на бойното поле, а ние ще бъдем в тила, оттам ще помагаме. Не разбирам, какъв е тоя патриотизъм. Едно време се бореха за Христа, имаше кръстоносни походи. Сега има различни движения: женско движение, кооперативно движение, социално движение. Радвам се на тия движения, те проветряват човешките умове. Върху основите на тия движения можем да построим една воденица да мели брашно. Аз питам сегашните християни, защо не се занимават с Евангелието. Те отговарят: Да видим първо, какво ще се реши на конференцията в Париж, тогава “ще се занимаваме с него. Казвам; Конференцията в Париж няма да реши нещо особено. Ако очаквате само на нея, боси и гладни ще ходите. Тя няма да ви заведе в рая.
към беседата >>

Върху основите на тия движения можем да построим една воденица да мели брашно. (втори вариант)
Да умрем за отечеството си." Това значи: идете вие на бойното поле, а ние ще бъдем в тила, оттам ще помагаме. Не разбирам какъв е тоя патриотизъм. Едно време се бореха за Христа, имаше кръстоносни походи. Сега има различни движения: женско движение, кооперативно движение, социално движение. Радвам се на тия движения, те проветряват човешките умове. Върху основите на тия движения можем да построим една воденица да мели брашно. Аз питам сегашните християни защо не се занимават с Евангелието. Те отговарят: „Да видим първо какво ще се реши на конференцията в Париж, тогава ще се занимаваме с него." Казвам: конференцията в Париж няма да реши нещо особено. Ако очаквате само на нея, боси и гладни ще ходите. Тя няма да ви заведе в рая. Какво се решава в Париж, това не е ваша работа.
към втори вариант >>

15. Двамата свидетели

Сегиз-тогиз ще впрегнат водата за воденица, докато придойде реката и я отнесе.
За Божията Любов и за Неговата Мъдрост имаме понятие, но той е повече от Любовта и Мъдростта, които се проявяват. Вие може да имате понятие за тях, но ако искате да кажете, че сте добили дълбоки познания за Бога, правите си само илюзия и ще се самоопровергаете. От хиляди години река Искър е правила пакости на околните села. Колко къщи и местности е наводнявала и отнасяла! Шопите, като се давели, казвали: „Така е писано“. Сегиз-тогиз ще впрегнат водата за воденица, докато придойде реката и я отнесе. Но съвременните хора излязоха по-умни, те впрегнаха Искър – произвеждат електрическа енергия, с която осветяват къщи и карат трамваи. Виждате каква енерия има този пакостен Искър. Той е казвал на хората: „Впрегнете ме на работа, аз ви нося много нещо; ако не ме впрегнете, ще правя пакости“. Ще ме запитате защо ви говоря за Искъра. Вашето дете е като Искъра.
към беседата >>

16. И отиде та се представи

Всяка воденица има нужда от толкова вода, колкото да се движи колелото й.
Следователно, започнеш ли да погрозняваш, не чакай времето да станеш свинар, нито да те погребат и опяват, но започни да мислиш право, докато разрешиш въпроса си разумно. Правилното разрешаване на въпроса показва, че човек се движи по пътя на величини, които растат. Тези величини са любовта, мъдростта, истината, правдата и добродетелта. Колко любов е нужна на човека? – Колкото може да кара неговото колело. Всяка воденица има нужда от толкова вода, колкото да се движи колелото й. Пусне ли се повече вода, колелото ще отхвръкне настрана. Когато някой иска много любов, трябва да знае, че любовта ще отвлече колелото на неговия живот. Много християни са готови да се жертват за Христа, за доброто на човечеството, но само на думи. Щом дойдат изпитанията, те бягат назад и намират, че тази работа не е за тях. Те отиват в някоя чужда страна.
към беседата >>

17. Зачудиха се

Следователно, за воденицата е нужна каква и да е вода; важно е да е буйна.
Дали е чиста, или нечиста, важно е да върти колелото. Това твърдение е право, докато има воденици. Щом няма воденици, ние се нуждаем от чиста вода. С каква вода готвим? С каква вода мием съдовете си? Следователно, за воденицата е нужна каква и да е вода; важно е да е буйна. За Божествените неща, обаче, е нужна чиста, кристална вода. Който иска да влезе в Божествения свят, изворите на неговия живот трябва да бъдат чисти. Това е закон, валиден и за природата. При бистри води и хубави дървета живеят пойни, красиви птички. При мътни води никакви птички не живеят.
към беседата >>

18. По предание

Воденицата, която мели брашно, трябва поне един ден в месеца да прекрати работата си, за да поднови камъка.
За пренасяне на златото са нужни шест хиляди вагона, които ще изминават шест хиляди километра в час. Това е моето изчисление за дълга, който трябва да платите за 12 деня пост през годините, от времето на Христа до днес. И като ме питате, защо страдате, казвам: Всички хора страдат за 12 деня пост годишно, с което са нарушили свещения закон на преданието. Човек трябва да яде по три пъти на. ден. – Не е верно. Воденицата, която мели брашно, трябва поне един ден в месеца да прекрати работата си, за да поднови камъка. На същото основание и човешкият стомах трябва поне един ден в месеца да си почине, за да продължи работата си добре. Това, което ви казвам, не е доказано научно, според официалната наука; това са мои научни изследвания и изчисления. Това е едно свещено предание. Като се питаш, защо страдаш, знай, че страданията ти са резултат на неспазване на 12 дневния годишен пост. Когато камъкът на твоя стомах се развали, трябва да си купиш нов камък, но на земята мъчно се купува нов камък.
към беседата >>

19. Любовта, носителка на живота / Любовь – носителка на вѣчния животъ

Трима другари отишли заедно на една воденица.
– Защо се надлъгват? – Защото не познават истината и любовта. Който проповядва, не познава истината; който твори, пише и създава, също не познава истината. Обаче, всички говорят за истината, представят си, че я познават. Ще ви разкажа една приказка за надлъгванията на хората. Трима другари отишли заедно на една воденица. Те носели в торбата си хляб и една печена кокошка. Започнали да вечерят. Погледнали към кокошката, но им се видяла малка, та не знаели как да я разделят. Най-после решили да легнат, да се наспят добре, и който сънува най-хубав сън, той ще получи кокошката. Спали един час, след това се събудили и започнали да разказват какво са сънували.
към беседата >>

Трима българи се събрали на една воденица. (втори вариант)
Идването на разумната любовь трѣбва да се прѣдшествува отъ разумния животъ. Често съврѣменнитѣ хора се надлъгватъ. Тѣ не знаятъ истината. Онзи, който проповѣдва и онзи, който пише и онзи, който твори, всички не знаятъ истината, но се прѣдставятъ като че ли я знаятъ. Има една приказка за надлъгванията на хората въ свѣта. Трима българи се събрали на една воденица. Имали съ себе си една кокошка. Сѣднали да вечерятъ, не знаятъ какъ да я раздѣлятъ, кому да се падне тя. Рѣшили да си легнатъ да спятъ и който отъ тѣхъ сънува най-хубавъ сънь, нему да се даде кокошката. Лѣгатъ си и тримата. Спали единъ часъ и се събудили, да разказватъ кой какво е сънувалъ.
към втори вариант >>

20. Дойди след Мен/ И рече му: „Дойди слѣдъ мене!“

Видѣлъ, че това е една воденица, която мели, въ която нѣма никакъвъ смисълъ и дълго врѣме мислилъ какъ да се освободи. (втори вариант)
Азъ считамъ, че въ свѣта, въ който живѣемъ, всичко е живо, всичко е разумно. Сега ще изтълкувамъ какъвъ човѣкъ е билъ митарьтъ. Името му показва това. Азъ отъ първата буква на името му хващамъ митара, Ето какво говори името му, главно неговата първа буква „М“. Този човѣкъ, слѣдъ като е митарствувалъ дълго врѣме, изпиталъ всичката философия въ свѣта, намѣрилъ, че всичко това е празна работа. Видѣлъ, че това е една воденица, която мели, въ която нѣма никакъвъ смисълъ и дълго врѣме мислилъ какъ да се освободи. Това означава буквата „М“, едно шише, което е обърнато надолу, което се изпразва. Втората буква „И“ показва, че умътъ на този човѣкъ билъ готовъ да се занимава безъ никакви софизми, безъ никакви противорѣчия. Той ималъ нѣкакво прозъртване или казано на чисто наученъ езикъ, той билъ човѣкъ, въ който висшиятъ умъ се пробудилъ и той почналъ да се занимава съ малкитѣ величини на математиката. Азъ взимамъ буквата „М“ като символъ на малкитѣ величини въ математиката. Затова наричамъ мѫдростьта, наука на малкитѣ величини.
към втори вариант >>

21. В Египет

Практичен човек е: за стомаха си мисли, че е воденица, дотам е дошъл, че трябва да мели.
Не искам да ви обиждам, ще ме извините сега. Разсъждението е такова. Ние ще живееем за Бога, няма да се опетняваме като Дон Кихота. Дон Кихота живее в ума си само за своята Дулцинея. А Санчо Пансо разсъждава, че трябва да яде, трепери над тялото, като го заболи нещо, и казва: „Господин докторе“, та агънца, та пуйчета: „Само с това човек може да живее“. Практичен човек е: за стомаха си мисли, че е воденица, дотам е дошъл, че трябва да мели. Като казваш на нетрезвия да пие вода, той казва: „Винцето е създадено от Бога за нас, а водата е за жабите“. Санчо Пансо тъй казва. Можете ли да ми докажете, че Господ е създал виното? Аз зная, че водата е създадена от Бога, а виното е от хората. Господ е създал гроздето, а виното е ваше.
към беседата >>

22. Христа разпят

Ако на един човек остане жито от дядо му, нали той трябва да го посее, за да го опита, да го занесе на воденица, да го смели, да опита качеството на брашното?
Аз съм за разумните операции, а не за безумните. За всяко учение и за всяка църква, която прилага своето учение, казвам: Туй учение съгласно ли е с Бога? Ако е съгласно, приложете го. Туй учение опитахте ли го? „Ама то е останало от нашите деди и прадеди.“ Опитахте ли го? Ако на един човек остане жито от дядо му, нали той трябва да го посее, за да го опита, да го занесе на воденица, да го смели, да опита качеството на брашното? А ние го държим като една светиня и кой как дойде, кажем: „Това остана за възпоминание, ще го турим като муска и като идем на бойното поле, ще го носим, и докато е муската с нас, слава Богу, няма никаква опасност“. Обаче един ден смъртта те задигне, въпреки муската. Я ми кажете: кой човек с муска не е умрял? Спасението не е в това. „Решил бях – казва Павел – да не зная нищо друго, освен Христа разпят“, Христос, Който внася живот, радост и веселие в душата, Христос, Който ще ни научи как да живеем, как да се отнасяме.
към беседата >>

23. Какво се изисква от ученика / Изисквания от ученика

Та ако някой път мязате на брашно, ще кажете: Излязох от воденицата.
Човек мяза на тесто. Най-първо, като брашно, може да го духне вятър, цялата стая ще се напълни с брашно. Опасно е. Обаче замесват брашното, турят вода, прибавят брашно, после прибират, прибират дълго време го мачкат и тогава го правят на хляб. Човек най-първо мяза на брашно, после като му се тури малко вода, мяза на каша, после постепенно тази каша се събира, еволира, мачкат я, мачкат я, докато всичко се събере и се образуват тия хлябове. Та ако някой път мязате на брашно, ще кажете: Излязох от воденицата. Ако сте в нощви, ще кажете: Сега съм на каша. Щом замесят туй тесто, после в пещта. Извадят ви от пещта: Сега съм готов за работа, вече мога да помагам на всички. Сега това са образи, които ще ви наведат към нови мисли и идеи, за да може да имате нови образи. Тогава ще нахлуят нови струи, нов подем ще дойде.
към беседата >>

Тъй щото ако сте брашно, ще знаете, че едва сте излезли от воденицата; ако сте каша, още сте в нощвите; щом сте тесто, вече ви месят; щом станете хляб, занасят ви на фурната и вие се радвате, че можете да бъдете полезни на човечеството. (втори вариант)
Това не трябва да ви обезсърчава - човек минава през всички фази, през които минава и брашното, докато стане хляб. Брашното е леко и ако го оставите вън, на открито, и най-малкият ветрец е в състояние да го раздуха. Вие вземате топла вода, слагате в нея брашното и образувате каша; досипвате още брашно, докато кашата става все по- гъста, способна за месене, събирате оттук-оттам брашното и започвате да мачкате тази каша. Тя става гъвкава, лесно се меси и вие казвате, че тестото е вече добре омесено; след това го правите на хлябове и го носите на фурната. Значи и човек първо е брашно, после - каша, след това - тесто, а най- после - хляб. Тъй щото ако сте брашно, ще знаете, че едва сте излезли от воденицата; ако сте каша, още сте в нощвите; щом сте тесто, вече ви месят; щом станете хляб, занасят ви на фурната и вие се радвате, че можете да бъдете полезни на човечеството. Това са положения, състояния, които човек минава през живота си; тези състояния ще го наведат на нови образи, нови мисли и идеи, които ще му дадат подтик, подем за работа. Старите решения, старите идеи ще заместите с нови, които ще ви подмладят; казано е в Писанието: „На онези, които чакат Господа, силата им ще се възобнови. Онези, които търсят пътя на Мъдростта, ще подобрят своя път". Да изкарате добро от добрите хора - това не е голямо изкуство, но да изкарате нещо добро от лошите хора - това е изкуство; като знаете това, не се обезсърчавайте, но работете върху себе си смело и решително. Задачите, които ви се дават, трябва да се изпълняват без съмнение и колебание; и най-малкото съмнение е спънка: достатъчно е само да помислите, че може и без дадената задача, за да се спънете.
към втори вариант >>

24. Истината

Ако изливате тази вода постоянно в един улей, нали ще може да завъртите една воденица?
Тя се е превърнала в светлина. Свещта, сама по себе си, представлява сгъстени вибрации на светлината. И светлината, като се превърне в своето първоначално състояние, отива в своя първоизточник. Сега допуснете, че имаме 10 милиона шишета, пълни с вода, и всяко от тях да събира по 10 кг вода. Значи 10 кг по 10 милиона стават 100 милиона кг. Ако изливате тази вода постоянно в един улей, нали ще може да завъртите една воденица? Докога ще се върти тази воденица? Докато има вода. След като се завърти колелото и водата се излее, где ще отиде тя? В морето. Ами смляното брашно останало ли е там?
към беседата >>

Докога ще се върти тази воденица?
Свещта, сама по себе си, представлява сгъстени вибрации на светлината. И светлината, като се превърне в своето първоначално състояние, отива в своя първоизточник. Сега допуснете, че имаме 10 милиона шишета, пълни с вода, и всяко от тях да събира по 10 кг вода. Значи 10 кг по 10 милиона стават 100 милиона кг. Ако изливате тази вода постоянно в един улей, нали ще може да завъртите една воденица? Докога ще се върти тази воденица? Докато има вода. След като се завърти колелото и водата се излее, где ще отиде тя? В морето. Ами смляното брашно останало ли е там? Где е отишло?
към беседата >>

25. Предварителни бележки

Тогава ще убедим всички онези, които мелят у него брашно, да не отиват на неговата воденица, и ще го заставим да слезе под дървото долу.
Не, трябва да идем да убедим този воденичар да пусне пак водата. Това е – нищо повече. Тази баба плаче, понеже вода няма. Нищо повече – вода иска. Реплика: Ами ако не се съгласи той да ѝ пусне водата? Тогава ще убедим всички онези, които мелят у него брашно, да не отиват на неговата воденица, и ще го заставим да слезе под дървото долу. Тъй ще бъде. Сега, доколкото ние знаем, бащата и майката между 10-те си деца имат едно дете, което най-много обичат, и то съставлява ядката на всички тия деца. Всички могат да умрат, а то да остане. Всички ако умрат, освен него, майката се утешава, но ако това дете умре, майката остава неутешима. Значи то е детето, което е разбирало майката и я е обичало.
към беседата >>

26. Аз съм вратата на овцете / Вратата на овцете

Питат те скоро ли си го млял и ти твърдиш, че тези дни си бил на воденицата.
Кога в съвременното общество говорим Истината? Аз ще ви кажа кога да говорите Истината. Например, ти си кравар, издоил си преди пет–шест дни десет килограма мляко, приготвил си от него масло и отиваш в града да го продаваш. Питат те днес ли си приготвил маслото и ти отговаряш, че днес. Не, кажи си истината, че е отпреди пет–шест дни... При друг случай носиш на пазара брашно, което си смлял преди три–четири месеца. Питат те скоро ли си го млял и ти твърдиш, че тези дни си бил на воденицата. Кажи си истината. Защо не признаеш, че преди четири месеца си го смлял? Ученик си, учителят ти задава урок и те пита дали си го научил. Ако си го научил, кажи си истината; ако разбираш задачата е добре, ако ли не – кажи си истината. Следователно, във всички наши отношения трябва да говорим Истината.
към беседата >>

27. Добрата земя

После ще ожънат житото, ще го овършеят, смелят на воденица и като направят от брашното топъл, хубав хляб, ще те занесат при адептите.
Намерих вратата затворена. – Не плачи, има само един начин, по който можеш да влезеш в тази света местност. – Какъв е този начин? – Ще си изровиш един гроб и ще легнеш в него. Преди това, ще помолиш да посеят върху гроба жито, което след време ще израсте и ще завърже. После ще ожънат житото, ще го овършеят, смелят на воденица и като направят от брашното топъл, хубав хляб, ще те занесат при адептите. Значи, само като топъл хляб ще влезеш вътре. Друг начин няма. – Не, не искам да влизам в гроб, да гния, да ме засяват отгоре с жито и т. н. Много скъпо ще платя за знанието, което търся. Казвам: Това е символ, в който е скрита истината.
към беседата >>

28. Разпределяне на енергиите

И наистина, виждате, че някой воденичар работи на воденицата си няколко години, работата му върви добре и той е доволен от положението си.
В това отношение природата държи точна сметка за енергията, която изразходва. Тази е причината, задето някои ученици не могат да свършат училище. Като дойдат до първи или втори клас, те напускат училище, нямат условия да следват по-нататък. Защо? — Защото другарите им поглъщат всичката енергия и за тях нищо не остава. Те излизат от училището и търсят друг начин за развитие. И наистина, виждате, че някой воденичар работи на воденицата си няколко години, работата му върви добре и той е доволен от положението си. Обаче дойде някой, отбие водата към себе си и воденицата престава да работи. На друго място виждате, че някой си направил бостан покрай една река. Той си направил вадички, през които прекарва вода от реката да напоява зеленчуците си. Утре реката се отбива и бостанът изсъхва. И тъй, докато имате условия, докато природата е оставила на ваше разположение известно количество енергия, вие трябва разумно да я използвате.
към беседата >>

Обаче дойде някой, отбие водата към себе си и воденицата престава да работи.
Тази е причината, задето някои ученици не могат да свършат училище. Като дойдат до първи или втори клас, те напускат училище, нямат условия да следват по-нататък. Защо? — Защото другарите им поглъщат всичката енергия и за тях нищо не остава. Те излизат от училището и търсят друг начин за развитие. И наистина, виждате, че някой воденичар работи на воденицата си няколко години, работата му върви добре и той е доволен от положението си. Обаче дойде някой, отбие водата към себе си и воденицата престава да работи. На друго място виждате, че някой си направил бостан покрай една река. Той си направил вадички, през които прекарва вода от реката да напоява зеленчуците си. Утре реката се отбива и бостанът изсъхва. И тъй, докато имате условия, докато природата е оставила на ваше разположение известно количество енергия, вие трябва разумно да я използвате. Не я ли използвате, друг ще се настани на вашето място.
към беседата >>

29. Методи и насърчения за хармонизиране

КД

В това няма никаква философия; вечни отрицания, ще излезете от воденицата на тия хора.
Отлично нещо е човек да повярва в Бога. Смешен е човекът в своето състояние на безверие, толкова е смешен по някой път! Има известни съчетания, известни съвпадения, наклонности, които човек трябва да вземе предвид, защото те ще го подтикнат в противоречие, в заблуждение. Дружете с хора оптимисти. Защо ще дружите с хора на отрицанието? В това няма никаква философия; вечни отрицания, ще излезете от воденицата на тия хора. Някой път казвате: „Не може ли в тяхната воденица да стоим? " - Не, ще отидете в някоя градина. Няма защо да стоите да слушате цял ден тракането на воденичните колела. После, хубаво е за вас например да разберете как живеят пчелите. Ще отидете при кошер на пчели, да видите чистотата, какъв ред и порядък има в тях.
към беседата >>

Някой път казвате: „Не може ли в тяхната воденица да стоим?
Смешен е човекът в своето състояние на безверие, толкова е смешен по някой път! Има известни съчетания, известни съвпадения, наклонности, които човек трябва да вземе предвид, защото те ще го подтикнат в противоречие, в заблуждение. Дружете с хора оптимисти. Защо ще дружите с хора на отрицанието? В това няма никаква философия; вечни отрицания, ще излезете от воденицата на тия хора. Някой път казвате: „Не може ли в тяхната воденица да стоим? " - Не, ще отидете в някоя градина. Няма защо да стоите да слушате цял ден тракането на воденичните колела. После, хубаво е за вас например да разберете как живеят пчелите. Ще отидете при кошер на пчели, да видите чистотата, какъв ред и порядък има в тях. Те ще ви научат на деятелност.
към беседата >>

30. Основният закон на съзнателния живот

БР

Може да виждате много работи от духовния мир, но аз не искам още да виждате, защото вашата воденица още не е доправена и ако се пусне вода, може да се разруши воденицата, щом не е доправена.
Ако си учител, може да дам други методи, но преди всичко трябва абсолютна искреност към себе си. Аз нямах намерение да ви събирам и да ви говоря, но видях, че времето е хубаво днес и затова ви говоря. От Божия страна абсолютно никакво препятствие няма. Има всички условия да ви благослови Бог. Някои казват: "Аз съм стар вече." Обаче, приложиш ли първия закон, ти си вече вън от гроба, ти си възкръснал. Може да виждате много работи от духовния мир, но аз не искам още да виждате, защото вашата воденица още не е доправена и ако се пусне вода, може да се разруши воденицата, щом не е доправена. И последният винт трябва да се завърти хубаво, да се стегне хубаво, та като се пусне водата и се почне въртенето на колелата, да не се развали воденицата. Всички трябва да бъдете в изправност. Тук не се изисква голяма наука. В Божественото малките неща стават всякога големи. Сегашните болести произтичат от недоверие към първия велик закон: да възлюбиш Бога.
към беседата >>

И последният винт трябва да се завърти хубаво, да се стегне хубаво, та като се пусне водата и се почне въртенето на колелата, да не се развали воденицата.
Аз нямах намерение да ви събирам и да ви говоря, но видях, че времето е хубаво днес и затова ви говоря. От Божия страна абсолютно никакво препятствие няма. Има всички условия да ви благослови Бог. Някои казват: "Аз съм стар вече." Обаче, приложиш ли първия закон, ти си вече вън от гроба, ти си възкръснал. Може да виждате много работи от духовния мир, но аз не искам още да виждате, защото вашата воденица още не е доправена и ако се пусне вода, може да се разруши воденицата, щом не е доправена. И последният винт трябва да се завърти хубаво, да се стегне хубаво, та като се пусне водата и се почне въртенето на колелата, да не се развали воденицата. Всички трябва да бъдете в изправност. Тук не се изисква голяма наука. В Божественото малките неща стават всякога големи. Сегашните болести произтичат от недоверие към първия велик закон: да възлюбиш Бога. Предстои ви да направите нещо.
към беседата >>

31. Разумният живот

Задайте си следния философски въпрос: какво е придобила онази воденица, която е смляла 15 000 тона жито?
Всичко, което днес ви въодушевява, ще се стопи тъй, както снегът и ледът се стопяват. Питам ви: на какво ще се базира тогава вашият живот? Докато свършите науките си, вие казвате: веднъж да свършим университета, че да станем учители. Добре, свършите университета, ставате учители, учителствате 20–30 години и после ви пенсионират. Питам ви: какво придобихте от всичко това? Задайте си следния философски въпрос: какво е придобила онази воденица, която е смляла 15 000 тона жито? – Нищо не е придобила. Колко камъни са се изтъркали, докато се смели това жито! По същия начин, ако и нашият живот минава през нас, както водата минава през воденичните колела, какво ни ползва? Това не е живот, това е едно механическо действие. Следователно страданията показват, че нашият живот е неразумен – нищо повече.
към беседата >>

32. Изпитвайте Писанията!

Онова, хвърленото на нивата, или онова, хвърленото във воденицата?
Туй брашно отива при царската дъщеря. Тя знаяла да си меси сама, омесила си хляб и след като се наяла, брашното влязло в нея, проникнало в ума ѝ. Зрънцето си рекло: „Слава Богу, намерих място да раста, друг път не влизам в джоб, да ме хвърлят в мелница, да ме мелят на брашно“. Сега ще спра моето сравнение. Питам: Кое от двете зрънца е по-нещастно? Онова, хвърленото на нивата, или онова, хвърленото във воденицата? – Във воденицата. Добре. Сега математически можем да докажем. Ако означим първото зрънце с A, а второто с B, и теглим една линия, A е при по-благоприятни условия, B е при по-неблагоприятни условия. Но сега, във втората фаза, кое има по-добрите условия за растеж или за развиване? Туй, което е в ума на царската дъщеря, или което има условия да расте?
към беседата >>

– Във воденицата. Добре.
Тя знаяла да си меси сама, омесила си хляб и след като се наяла, брашното влязло в нея, проникнало в ума ѝ. Зрънцето си рекло: „Слава Богу, намерих място да раста, друг път не влизам в джоб, да ме хвърлят в мелница, да ме мелят на брашно“. Сега ще спра моето сравнение. Питам: Кое от двете зрънца е по-нещастно? Онова, хвърленото на нивата, или онова, хвърленото във воденицата? – Във воденицата. Добре. Сега математически можем да докажем. Ако означим първото зрънце с A, а второто с B, и теглим една линия, A е при по-благоприятни условия, B е при по-неблагоприятни условия. Но сега, във втората фаза, кое има по-добрите условия за растеж или за развиване? Туй, което е в ума на царската дъщеря, или което има условия да расте? Следователно в природата има един справедлив закон на обмяна.
към беседата >>

Ако искате да накарате една воденица да се движи, в какво се състои силата ѝ, пак ли в сцеплението на водата?
Ни най-малко не искам да го съборя, но туй, което сте накупили, е като лед. Утре, като грейне слънцето, всичко ще се стопи. Всичко туй ще влезе в земята и вие няма да имате нищо съществено, което да задържите. Питам тогава: Ако е да градим една къща, где е силата? В сцеплението ѝ. Ако искате да накарате една воденица да се движи, в какво се състои силата ѝ, пак ли в сцеплението на водата? Не, в нейната подвижност. Ако имаме една парна машина, ти можеш ли да накараш водата да я движи като парата? Следователно, като отиваме към Божествения свят, материята трябва да се разредява, ледът да се стопява, сцеплението трябва да се премахне, та материята да бъде гъвкава, еластична, подвижна, да се подчинява на Божествения живот. Следователно нашият ум трябва да бъде гъвкав като водата; нашето сърце трябва да бъде пластично, благородно и възвишено; душата ни трябва да бъде светла, да има тази подвижност на светлината, т.е. трептенията ѝ да бъдат като трептенията на светлината, за духът – не можем да говорим.
към беседата >>

Не се спирайте на онова житно зърно, което е паднало на почвата, и на онова, което е паднало във воденицата.
Сега да оставим това, няма повече да ви казвам какво ви пожелавам. Аз зная, че в Божиите решения обратни действия няма. Решеното веднъж в Бога, то е свършено. Въпросът е сега за онези в света, които са вече готови. Приемете тази Любов, приложете я в дома си, приложете я в себе си, в мислите си, в желанията си, в действията си, в окръжаващите ви; и всеки ден, като намерите някоя несъобразност, изправете тази несъобразност с Любовта! Не се спирайте на онова житно зърно, което е паднало на почвата, и на онова, което е паднало във воденицата. Не си правете онова лъжливо заключение на онази просякиня, която е казала: „Аз го зная кой е“. В Божието сърце има нещо велико! Аз не говоря за онзи лъжливия Господ, говоря за Господа, Когото познавам. Не само аз Го познавам, но и хиляди още, Той въздига народи, общества, фамилии, всички хора. Всички блага се дължат на Него – знания, Мъдрост, Истина, свобода.
към беседата >>

33. Едно ти не достига!

Може да ме смелите, може да ме турите и прекарате 100 пъти през воденицата, нищо не може да ме накара да мисля другояче, аз ще мисля тъй, както аз зная!
Това са външни условия, които трябва да надделеете! Няма какво, ще се подчините. Силният, идеалният, гениалният човек нищо не може да го сломи! Каквото и да му казват някои, той казва: „Мене от нищо не ме е страх. Няма сила в света, която може да ме смаже. Може да ме смелите, може да ме турите и прекарате 100 пъти през воденицата, нищо не може да ме накара да мисля другояче, аз ще мисля тъй, както аз зная! “ Тъй казват гениалните хора. А сегашните хора, щом ги бутнеш с губерка, казват: „Аз ще се откажа“. Такива хора ние ще ги оставим настрана. „Още едно ти не достига! “
към беседата >>

34. Допреният въглен

Ако запитат колелото в една воденица: „Защо се въртиш?
Всички неща в живота започват с един вътрешен импулс, с един вътрешен стремеж, с едно вътрешно подбуждение. Дълбоките причини на тия подбуждения, на тия стремежи на човешката душа, в своето съвременно развитие, са неизвестни. Много от вашите състояния са неизвестни вам и вие не можете да си ги обясните. Искате да бъдете богати, имате силно желание за това и можете да посветите целия си живот, но като ви попитат философски, защо искате да станете богати, вие ще кажете: „За това, за онова“, но подбудителната причина не е тази. Можете да имате желание да станете някой философ или някой учен, и на това си желание да посветите целия си живот, то да ви коства всичко, но подбудителните причини всъщност са скрити. Ако запитат колелото в една воденица: „Защо се въртиш? “, и то каже, че иска да смели брашното на господаря си, това така ли е? Чудни са хората! Те, като това колело, казват: „Аз искам да меля брашното на господаря си“. Ами ако нямаше вода, можеше ли да мелиш? – Не можеше.
към беседата >>

35. Квадратурата на кръга

На единия извор е построено едно динамо да осветява града, на другия извор е направена една воденица.
Тогава какви ще бъдат резултатите на всяка една страна, на всяка една точка. Ще бъдат ли резултатите еднакви, например на проекцията А и на проекцията В? Нали всяка една линия показва възможности на тази проекция. (– "А" има само две възможности: от А към В и от А към С.) Възможностите на проекцията А и възможностите в проекцията В еднакви ли ще бъдат? (– Количествено те са еднакви.) Да допуснем, че А е един извор, В е друг извор в природата. На единия извор е построено едно динамо да осветява града, на другия извор е направена една воденица. Количествено водата на изворите е еднаква, но разумните сили, които използват тия сили, не са еднакви. Следователно резултатите им няма да бъдат еднакви. Разумността зависи от широкото използване на външните сили. Да допуснем, че този квадрат е образуван от четири реки. Тези реки са еднакво големи по дължина и равни по количество на водата си.
към беседата >>

На единия извор е построено едно динамо, за да осветлява града, а на другия извор е направена една воденица. (втори вариант)
Мислите ли, че резултатите на всички тия четири проекции на точките А, В, С и D ще бъдат еднакви? Всяка линия показва възможностите на дадена проекция. Например точката А има само две възможности: от А към В и от А към С.Еднакви ли ще бъдат възможностите на проекцията В? Отговор: Те са еднакви само количествено. Да допуснем, че точка А представлява един извор, а точка В – друг извор в Природата. На единия извор е построено едно динамо, за да осветлява града, а на другия извор е направена една воденица. По количество водата на тия два извора е еднаква, но разумните сили, които използват тази вода, не са еднакви. Разумността зависи от широкото използване на външните сили. Следователно резултатите на тия две проекции няма да бъдат еднакви. Да приемем, че този квадрат е образуван от четири реки, които са еднакво големи по дължина и равни по количество на водата си. Да кажем, че едната река е на Северния полюс, другата – в умерения пояс, третата – на Южния полюс, а четвъртата – на самия Екватор.
към втори вариант >>

36. Видѣхме звѣздата! / Видяхме звездата

Съ какво може да се похвали една воденица, която мѣли житото?
– Само за онѣзи умове, само за онѣзи сърдца, които сѫ готови да видятъ Божественото. Въ живота ни има нѣща, които сѫ важни само за разумния човѣкъ. Този животъ, който ние сега прѣкарваме, остава ли слѣдъ насъ? – Не. Туй което не остава, не е сѫществено. Съ какво може да се похвали една воденица, която мѣли житото? Това жито остава ли въ нея? Не, камъкътъ на тази воденица постоянно се изтърква, изтърква, докато воденичарьтъ тури новъ камъкъ. Споредъ тази философия, питамъ какво печели този камъкъ на воденицата? – Нищо, той се изхабява само. Е, ако нашитѣ мисли, ако нашитѣ чувства, ако нашата воля се изхабяватъ, какво печелимъ ние?
към беседата >>

Не, камъкътъ на тази воденица постоянно се изтърква, изтърква, докато воденичарьтъ тури новъ камъкъ.
Този животъ, който ние сега прѣкарваме, остава ли слѣдъ насъ? – Не. Туй което не остава, не е сѫществено. Съ какво може да се похвали една воденица, която мѣли житото? Това жито остава ли въ нея? Не, камъкътъ на тази воденица постоянно се изтърква, изтърква, докато воденичарьтъ тури новъ камъкъ. Споредъ тази философия, питамъ какво печели този камъкъ на воденицата? – Нищо, той се изхабява само. Е, ако нашитѣ мисли, ако нашитѣ чувства, ако нашата воля се изхабяватъ, какво печелимъ ние? Ако нѣкой човѣкъ е станалъ на 100 години и въ своята старость той нѣма доблестьта да носи своитѣ идеи, нѣма сила да носи своитѣ убѣждения, въ какво седи придобивката на този дълъгъ животъ? И днесъ хората казватъ: да живѣятъ младитѣ!
към беседата >>

Споредъ тази философия, питамъ какво печели този камъкъ на воденицата?
– Не. Туй което не остава, не е сѫществено. Съ какво може да се похвали една воденица, която мѣли житото? Това жито остава ли въ нея? Не, камъкътъ на тази воденица постоянно се изтърква, изтърква, докато воденичарьтъ тури новъ камъкъ. Споредъ тази философия, питамъ какво печели този камъкъ на воденицата? – Нищо, той се изхабява само. Е, ако нашитѣ мисли, ако нашитѣ чувства, ако нашата воля се изхабяватъ, какво печелимъ ние? Ако нѣкой човѣкъ е станалъ на 100 години и въ своята старость той нѣма доблестьта да носи своитѣ идеи, нѣма сила да носи своитѣ убѣждения, въ какво седи придобивката на този дълъгъ животъ? И днесъ хората казватъ: да живѣятъ младитѣ! Азъ казвамъ да живѣятъ старитѣ!
към беседата >>

С какво може да се похвали една воденица, която мели житото? (втори вариант)
– Само за онези умове, само за онези сърца, които са готови да видят Божественото. В живота ни има неща, които са важни само за разумния човек. Този живот, който ние сега прекарваме, остава ли след нас? – Не. Туй, което не остава, не е съществено. С какво може да се похвали една воденица, която мели житото? Това жито остава ли в нея? Не, камъкът на тази воденица постоянно се изтърква, изтърква, докато воденичарят тури нов камък. Според тази философия, питам какво печели този камък на воденицата? – Нищо, той се изхабява само. Е, ако нашите мисли, ако нашите чувства, ако нашата воля се изхабяват, какво печелим ние?
към втори вариант >>

Не, камъкът на тази воденица постоянно се изтърква, изтърква, докато воденичарят тури нов камък. (втори вариант)
Този живот, който ние сега прекарваме, остава ли след нас? – Не. Туй, което не остава, не е съществено. С какво може да се похвали една воденица, която мели житото? Това жито остава ли в нея? Не, камъкът на тази воденица постоянно се изтърква, изтърква, докато воденичарят тури нов камък. Според тази философия, питам какво печели този камък на воденицата? – Нищо, той се изхабява само. Е, ако нашите мисли, ако нашите чувства, ако нашата воля се изхабяват, какво печелим ние? Ако някой човек е станал на 100 години и в своята старост той няма доблестта да носи своите идеи, няма сила да носи своите убеждения, в какво седи придобивката на този дълъг живот? И днес хората казват: Да живеят младите!
към втори вариант >>

Според тази философия, питам какво печели този камък на воденицата? (втори вариант)
– Не. Туй, което не остава, не е съществено. С какво може да се похвали една воденица, която мели житото? Това жито остава ли в нея? Не, камъкът на тази воденица постоянно се изтърква, изтърква, докато воденичарят тури нов камък. Според тази философия, питам какво печели този камък на воденицата? – Нищо, той се изхабява само. Е, ако нашите мисли, ако нашите чувства, ако нашата воля се изхабяват, какво печелим ние? Ако някой човек е станал на 100 години и в своята старост той няма доблестта да носи своите идеи, няма сила да носи своите убеждения, в какво седи придобивката на този дълъг живот? И днес хората казват: Да живеят младите! Аз казвам: Да живеят старите!
към втори вариант >>

37. Равностранният триъгълник

Тогава в нея вътре става един процес на мелене, като във воденица.
Той ще го излее в една форма, във втора, в трета, в четвърта, докато най-сетне ще напише нещо, което сам ще хареса. Ще каже някой: „Какво ще стане от едно писмо? “ Много нещо може да стане за вашите работи, но не и за тия на света. Разбира се, аз няма да се спирам тази вечер на обяснение на тия работи, които сами по себе си трябва да се асимилират. Някои от млекопитаещите например преживят храната си; кокошката пък, като глътне зрънцата си, гълта и пясък. Тогава в нея вътре става един процес на мелене, като във воденица. Същото е и в умствения, и в сърдечния свят. При всички страдания, които хората изживяват, става един вътрешен процес. Когато се съберат в човека излишни мисли и чувства, идват и страданията. Те почиват на един велик закон. Ако разбирате този закон, вие ще можете да избегнете страданията.
към беседата >>

38. Придатъците на разумния живот

Колелото на воденицата е така направено, че като дойде голяма вода, разваля го.
Тогава какво лошо има в това, ако вливаш? Ти можеш да влееш някому своята мисъл. След това казвате: „Вие сте се повлияли.“ Пролетно време, когато снеговете се топят, придохожда повече вода, която се влива в старата и започва да движи по-бързо воденичното колело. Това нещо лошо ли е? Някой път тази силна вода може да докара зло. Колелото на воденицата е така направено, че като дойде голяма вода, разваля го. Там е голямата опасност. Значи влиянието, внушението – това са все човешки отношения. От някои влияния човек не може да се избави. Вие, като спите вечерно време, без да съзнавате, си влияете. Изобщо от внушението не може да се избавите.
към беседата >>

39. Законътъ на внушението

Затова ще хванете тази вода и ще я впрегнете в колелото на вашата воденица да мели брашно, да върши работа.
Какво говори „Високият идеал“? – Да хванете най-голямата си слабост и да воювате с нея. Само така ще се прояви силата ви. Казвам: всички недъзи, които имате, са богати условия да се прояви силата ви. Те представляват кривата посока, по която е тръгнала водата във вашия живот. Затова ще хванете тази вода и ще я впрегнете в колелото на вашата воденица да мели брашно, да върши работа. При изключения няма да се смущавате, ще си легнете и в единадесет часа, и в дванадесет часа, в колкото ви се налага. Ще знаете, че умният човек се нуждае от по-малко сън, а глупавият – от повече. Умният човек употребява по-малко време за учене; глупавият употребява много време. Паметливият ученик, като прочете веднъж урока си, той го е запомнил вече; ученикът, който има слаба памет, много пъти трябва да чете урока си, да иждивява по три-четири часа, и скоро го забравя. Щом човек има недъзи, ще знае, че е станало отбиване на енергията от правилния Ă вървеж, поради което, чрез закона на внушението, трябва да я върне в правия Ă път.
към беседата >>

Друго положение: ако някой извор е грамаден, но е потънал някъде дълбоко в Земята, и хората го уловят и впрегнат да кара колелото на някоя воденица, трябва ли той да се обезсърчава от тази работа?
Отговор: И тя потъва някъде дълбоко в почвата. Не, освен че не потъва, но никъде не се явява. Това, което вие считате за мисъл, не е тази мисъл, за която аз ви говоря. Вашата мисъл се намира в твърдо състояние, както водата, която замръзва на някои места във вид на сняг и лед. Щом започнат снеговете и ледовете да се топят, изворите протичат; събуди ли се съзнанието у човека, изворите трябва да протекат, мисълта трябва да си пробие път! Друго положение: ако някой извор е грамаден, но е потънал някъде дълбоко в Земята, и хората го уловят и впрегнат да кара колелото на някоя воденица, трябва ли той да се обезсърчава от тази работа? Отговор: Не трябва да се обезсърчава. Тази вода в движението си може да върти и сто воденични камъка. Този извор губи ли нещо от себе си? Той ще даде нещо от себе си, но и ще придобие нещо – едновременно дава и взема. Понякога вие се боите да не би вашата мисъл, като излезе на повърхността, да се изгуби.
към беседата >>

40. Земята се върти. Стремеж на душата

Воденицата не трябва да говори по всяко време.
Един ден, когато човешката душа добие своята красива форма, когато всички сили и способности у вас се развият, вие ще разбирате Истината. Понякога у човека се заражда желание да говори. У хората има едно естествено, разумно говорене, но понякога центърът на речта се възбужда толкова силно, че у тия хора се явява желание за чрезмерно говорене. Такива хора и като спят, говорят. Не, ти ще спиш и ще мълчиш! Воденицата не трябва да говори по всяко време. Тя ще мели брашно само тогава, когато има жито. Иначе говорът е опасен. Ще мълчиш, докато житото дойде. Ако камъните се въртят напразно, те ще се изтрият. После, човек трябва да мисли, когато е време за мислене.
към беседата >>

41. Двете свещени положения

Като се завърти силно колелото на някоя воденица, тя се движи по-сигурно и по-устойчиво.
За в бъдеще и вие ще знаете този закон. Като станете духовни хора, това з ще се смекчи. Българският език ще се смекчи, защото ще се смекчи и съдържанието му. Когато някой инструмент не върви, то е, защото не е нагласен. Нали и той така шуми, не издава приятен звук, но като се образуват бързите течения, движения, шуменето изчезва. Като се завърти силно колелото на някоя воденица, тя се движи по-сигурно и по-устойчиво. И тъй, Любовта е най-силната връзка, която ние можем да направим в този свят. И като направим този възел, никой не може да го развърже. Това е великата връзка, която съществува между Бога и нас. Винаги да сме съединени с Бога – това е смисълът на нашия живот. Ще изучавате този закон!
към беседата >>

42. Което дава живот

Такъв човек няма да прилича на Дон Кихот, който отишъл да воюва срещу воденицата, която го метнала на другата страна и му показала че е по-силна от него.
И тогава, всички тия разумни елементи, майка, баща, брат и сестра, съставляват нещо съществено от нас, част от частта ни, път от плътта ни, кост от костта ни. Щом съзнаем това, ние вече не можем да се отделяме един от друг и да казваме: този човек е някак си чужд за мене. Не е така. За онзи, който е разбрал закона, всичко е близко. Всички животни го познават, всички растения го познават, външно и вътрешно. Такъв човек няма да прилича на Дон Кихот, който отишъл да воюва срещу воденицата, която го метнала на другата страна и му показала че е по-силна от него. Така е постъпил и един православен човек от търновско, който казал: аз мога да направя всичко, каквото пожелая. Каквото кажа, става. Той среща един ден в гората един бик и му казва: заповядвам ти в името на Исуса Христа да се махнеш от пътя ми! Бикът го хваща, поваля го на земята и едва могли да го спасят. С това той иска да му каже: аз познавам Христа, но тебе не познавам.
към беседата >>

43. Облагородяване на сърдцето

Наблизо някъде видял една воденица и се отбил да пренощува в нея, но понеже се страхува, качил се на гредите, там да прекара нощта.
Той се присъединил към тях, за да минат заедно гъстата гора, която се изпречила на пътя им. По едно време нещо зашумяло в гората. Циганите се уплашили и хукнали да бягат. Един от тях, който носел тъпана, изпуснал го от ръцете си и хукнал подир другарите си. Българинът взел тъпана и сам продължил пътя си. Наблизо някъде видял една воденица и се отбил да пренощува в нея, но понеже се страхува, качил се на гредите, там да прекара нощта. Едва задрямал малко, той се събудил от шума на някакви тежки стъпки. Това било мечка. За да я прогони, той започнал да бие с тъпана на циганите. Голяма била изненадата му, като видял, че мечката почнала да играе. Той се успокоил и помислил: Ще вържа мечката и ще тръгна с нея да изкарвам прехраната си.
към беседата >>

Започнало вече да се разсъмва, когато край воденицата се чули стъпки на керван от камили.
Едва задрямал малко, той се събудил от шума на някакви тежки стъпки. Това било мечка. За да я прогони, той започнал да бие с тъпана на циганите. Голяма била изненадата му, като видял, че мечката почнала да играе. Той се успокоил и помислил: Ще вържа мечката и ще тръгна с нея да изкарвам прехраната си. Започнало вече да се разсъмва, когато край воденицата се чули стъпки на керван от камили. Като чула стъпките на камилите, мечката се уплашила и избягала. При вида й, камилите се изплашили и хукнали да бягат, но изпотрошили много от грънците, които карали в колите. Ядосани, камиларите влезли във воденицата, да видят, чия е тази мечка, да искат обезщетение за големите загуби. Те намерили младия човек на гредите горе, свалили го оттам и го повели в града да го съдят. Съдията го запитал, вярно ли е обвинението, което отправят към него.
към беседата >>

Ядосани, камиларите влезли във воденицата, да видят, чия е тази мечка, да искат обезщетение за големите загуби.
Голяма била изненадата му, като видял, че мечката почнала да играе. Той се успокоил и помислил: Ще вържа мечката и ще тръгна с нея да изкарвам прехраната си. Започнало вече да се разсъмва, когато край воденицата се чули стъпки на керван от камили. Като чула стъпките на камилите, мечката се уплашила и избягала. При вида й, камилите се изплашили и хукнали да бягат, но изпотрошили много от грънците, които карали в колите. Ядосани, камиларите влезли във воденицата, да видят, чия е тази мечка, да искат обезщетение за големите загуби. Те намерили младия човек на гредите горе, свалили го оттам и го повели в града да го съдят. Съдията го запитал, вярно ли е обвинението, което отправят към него. – Вярно е, господин съдия. Моят занаят, с който изкарвам прехраната си, е да разигравам мечка. Когато керванът минаваше край воденицата, аз биех тъпана си, обучавах своята мечка.
към беседата >>

Когато керванът минаваше край воденицата, аз биех тъпана си, обучавах своята мечка.
Ядосани, камиларите влезли във воденицата, да видят, чия е тази мечка, да искат обезщетение за големите загуби. Те намерили младия човек на гредите горе, свалили го оттам и го повели в града да го съдят. Съдията го запитал, вярно ли е обвинението, което отправят към него. – Вярно е, господин съдия. Моят занаят, с който изкарвам прехраната си, е да разигравам мечка. Когато керванът минаваше край воденицата, аз биех тъпана си, обучавах своята мечка. Тя се уплаши от камилите и избяга в гората. А камилите се изплашиха от нея и счупиха много грънци. Камиларите са ощетени, наистина, но и аз съм ощетен. Мечката, с която се прехранвах, избяга. Ако те могат да върнат моята мечка, аз се задължавам да платя счупените грънци.
към беседата >>

Обаче циганите се изплашили нещо и избягали, а той влезнал с тъпана да пренощува в една воденица. (втори вариант)
Тази мечка те е изплашила, в 9 часа не можеш да си идеш дома. Давам ви един ребус: Ако някой не може да иде в дома си в 9 часа. Аз ще изтълкувам тъй: професорът е скъсал ученика. Нищо повече. Сега слушайте: Един българин тръгва към Солун да учи един занаят, придружил се из пътя с цигани и те му дали да носи един тъпан. Обаче циганите се изплашили нещо и избягали, а той влезнал с тъпана да пренощува в една воденица. И като го било страх, качва се горе на гредите. През нощта идва една мечка. Той взема, заудря тъпана, мечката се изправя и почва да играе. Обаче, като играла, призори минавали грънчари, мечката излезнала, изплашила камилите, те хукнали, изпочупили грънците. Камиларите го хващат, казват: «Твойта мечка изпочупи грънците.» Завеждат го в града пред кадията.
към втори вариант >>

» – «Вярно е, аз във воденицата учех мечката си, но мойта мечка избяга. (втори вариант)
През нощта идва една мечка. Той взема, заудря тъпана, мечката се изправя и почва да играе. Обаче, като играла, призори минавали грънчари, мечката излезнала, изплашила камилите, те хукнали, изпочупили грънците. Камиларите го хващат, казват: «Твойта мечка изпочупи грънците.» Завеждат го в града пред кадията. Пита го: «Вярно ли е, което казват тези грънчари? » – «Вярно е, аз във воденицата учех мечката си, но мойта мечка избяга. Аз с мечката си се прехранвам. Нека, моля, да ми върнат мечката и аз ще им платя грънците.» Щом има мечка, ще имаш тъпан. А що значи да биеш тъпан? Значи да мислиш.
към втори вариант >>

44. Ранните лъчи / Зората

Ако си идеалист, ще се бориш с воденицата.
В това отношение, човек представя бойно поле за разумните същества, били те светли или тъмни. По този начин те указват известно влияние върху възгледите на хората. Тъй щото, когато някой изнася своите убеждения по даден въпрос, той не подозира даже, че това не са негови убеждения, а убеждения на някое същество, светло или тъмно, което му влияе. Като не знае това, той си въобразява, че е нещо особено, а в същност играе роля на Дон Кихот или на Санчо Панса. Всички идеалисти минават за Дон Кихотовци,а всички материалисти – за Санчо Пансовци. Ако си идеалист, ще се бориш с воденицата. Ако си материалист, ще изпаднеш в друга крайност. Мнозина мислят, че материалистите са по-трезви, по-големи реалисти. Колкото идеалистът е реалист, толкова и материалистът. Идеализмът и материализмът са две крайности в живота. Смисълът на живота не седи нито в идеализъма, нито в материализъма.
към беседата >>

45. Умовете им

Ние казваме на тази жена: “Когато бъдеш достойна сама да изпредеш и изтъчеш вълната за твоите дрехи, както и за дрехите на мъжа ти и когато можеш да ги скроиш и ушиеш по всичките правила на новото изкуство, тогава ще те признаем за добра домакиня и жена.” Някои казват: “Тази жена умее да върти къща.” Или: “Този мъж е голям въртокъщник.” Казвам: Воденица може да се върти, но къща - никога!
Следователно, за едни хора изгряването на слънцето е залез, а за други залязването на слънцето е раждане за човека, а залязването на слънцето е заминаване за другия свят. Някой казва: “Аз съм голям грешник.” Направете превод на думите “голям грешник”. Да бъдете голям грешник, значи да си служил на своята любов, да си мислил, че си Божество. Много от съвременните хора минават за божества. Когато някоя мома се ожени и влезе в къщата на мъжа си, тя започва да издава заповеди, да диктува: “Ти трябва да се подчиняваш на моя закон, аз имам свой ред и порядък в къщата си, искам да се обличаме добре, всичко да е на място и по най-последна мода. Ние казваме на тази жена: “Когато бъдеш достойна сама да изпредеш и изтъчеш вълната за твоите дрехи, както и за дрехите на мъжа ти и когато можеш да ги скроиш и ушиеш по всичките правила на новото изкуство, тогава ще те признаем за добра домакиня и жена.” Някои казват: “Тази жена умее да върти къща.” Или: “Този мъж е голям въртокъщник.” Казвам: Воденица може да се върти, но къща - никога! ” Една майка казва на сина си: “Синко, не зная, кога ще въртиш и ти къща! ” Отива една вечер този момък в кръчмата, напива се хубаво и се връща дома си. Ляга на пода и гледа, къщата наоколо му се върти. Той вика майка си и казва: “Мамо, ела да видиш, как въртя къщата! ” - Не, синко, ти не въртиш къщата, но главата ти се върти.
към беседата >>

Ние казваме на тази жена: „Когато бѫдешъ достойна сама да изпредешъ и изтъчешъ вълната за твоитѣ дрехи, както и за дрехитѣ на мѫжа ти и когато можешъ да ги скроишъ и ушиешъ по всичкитѣ правила на новото изкуство, тогава ще те признаемъ за добра домакиня и жена.” Нѣкои казватъ: „Тази жена умѣе да върти кѫща.” Или: „Този мѫжъ е голѣмъ въртокѫщникъ.” Казвамъ: „Воденица може да се върти, но кѫща — никога! (втори вариант)
Слѣдователно, за едни хора изгрѣването на слънцето е залѣзъ, а за други залѣзването на слънцето е изгрѣвъ. Въ това отношение изгрѣването на слънцето е раждане за човѣка, а залѣзването на слънцето е заминаване за другия свѣтъ. Нѣкой казва: „Азъ съмъ голѣмъ грѣшникъ.” Направете прѣводъ на думитѣ „голѣмъ грѣшникъ.” Да бѫдешъ голѣмъ грѣшникъ, значи да си служилъ на своята любовь, да си мислилъ, че си Божество. Много отъ съврѣменнитѣ хора минаватъ за божества. Когато нѣкоя мома се ожени и влѣзе въ кѫщата на мѫжа си, тя започва да издава заповѣди, да диктува: „Ти трѣбва да се подчинявашъ на моя законъ, азъ имамъ свой редъ и порядъкъ въ кѫщата си, искамъ да се обличаме добрѣ, всичко да е на мѣсто и по най-послѣдна мода. Ние казваме на тази жена: „Когато бѫдешъ достойна сама да изпредешъ и изтъчешъ вълната за твоитѣ дрехи, както и за дрехитѣ на мѫжа ти и когато можешъ да ги скроишъ и ушиешъ по всичкитѣ правила на новото изкуство, тогава ще те признаемъ за добра домакиня и жена.” Нѣкои казватъ: „Тази жена умѣе да върти кѫща.” Или: „Този мѫжъ е голѣмъ въртокѫщникъ.” Казвамъ: „Воденица може да се върти, но кѫща — никога! ” Една майка казва на сина си: „Синко, не зная, кога ще въртишъ и ти кѫща! ” Отива една вечерь този момъкъ въ кръчмата, напива се хубаво и се връща дома си. Лѣга на пода и гледа, кѫщата на около му се върти. Той вика майка си и казва: „Мамо, ела да видешъ, какъ въртя кѫщата! ” — Не, синко, ти не въртишъ кѫщата, но главата ти се върти.
към втори вариант >>

46. Природните звукове

И в такъв случай ако човек не може да обработи идеята, която е дошла в неговия ум, той ще прилича на празна воденица, която вдига шум, но работа не върши и казва: Ядох, пих цял живот, но защо беше всичко това, не зная.
Тя не е нищо друго, освен руда, в която има някой ценен метал. Какво трябва да направите с тази руда? Ще сложите рудата в своята огнена пещ да се стопи. За да стопиш рудата и да извадиш от нея метала чист, в свободно състояние, изискват се специални окултни методи. Ако не можеш да направиш това, металът, ценното в рудата ще остане неизползван. И в такъв случай ако човек не може да обработи идеята, която е дошла в неговия ум, той ще прилича на празна воденица, която вдига шум, но работа не върши и казва: Ядох, пих цял живот, но защо беше всичко това, не зная. Ето защо човек всякога трябва да бъде буден, да може да възприеме и правилно да обработи всяка дошла до него идея. Великите, светлите идеи не идат всякога. Има определени дни и часове през годината, когато Божествените идеи слизат от Невидимия свят и посещават хората. Обаче по причина на това, че тяхното съзнание не е всякога будно, много от тези идеи минават-заминават и остават неизползвани. Съвременните хора търсят красивите неща отвън, вследствие на което губят времето си напразно.
към беседата >>

47. Отличителните черти на човека

Като казвам, че тия хора се движат в противоположностите, в двата полюса на живота, не разбирайте, че те са в положението на воденицата, която като мели брашното дрънка, работи и след това спира.
Без сянка хората на земята не могат да се познават. В живота трябва да има силни контрасти. Сега хората често говорят, че трябва да бъдат добри. Добрите хора живеят в силни контрасти. Те са хора на противоположностите. Като казвам, че тия хора се движат в противоположностите, в двата полюса на живота, не разбирайте, че те са в положението на воденицата, която като мели брашното дрънка, работи и след това спира. Когато воденицата престане да работи, тя вече е умряла. Когато отново започне да дрънка, да работи, тя възкръсва. Аз не говоря за тези две състояния, в които има преминаване от живот в смърт и обратно. В живота на противоположностите не трябва да има смърт. Кое нещо е воденицата в човешкия живот?
към беседата >>

Когато воденицата престане да работи, тя вече е умряла.
В живота трябва да има силни контрасти. Сега хората често говорят, че трябва да бъдат добри. Добрите хора живеят в силни контрасти. Те са хора на противоположностите. Като казвам, че тия хора се движат в противоположностите, в двата полюса на живота, не разбирайте, че те са в положението на воденицата, която като мели брашното дрънка, работи и след това спира. Когато воденицата престане да работи, тя вече е умряла. Когато отново започне да дрънка, да работи, тя възкръсва. Аз не говоря за тези две състояния, в които има преминаване от живот в смърт и обратно. В живота на противоположностите не трябва да има смърт. Кое нещо е воденицата в човешкия живот? — Това е неговият стомах, който постоянно дрънка.
към беседата >>

Кое нещо е воденицата в човешкия живот?
Като казвам, че тия хора се движат в противоположностите, в двата полюса на живота, не разбирайте, че те са в положението на воденицата, която като мели брашното дрънка, работи и след това спира. Когато воденицата престане да работи, тя вече е умряла. Когато отново започне да дрънка, да работи, тя възкръсва. Аз не говоря за тези две състояния, в които има преминаване от живот в смърт и обратно. В живота на противоположностите не трябва да има смърт. Кое нещо е воденицата в човешкия живот? — Това е неговият стомах, който постоянно дрънка. Това дрънкане е цяла музика. Оттук ние казваме, че листата на растенията в природата говорят само за необходимостта от храна, която необходимост е присъща и на човека. За да бъде човек щастлив, той всякога трябва да се храни. Човек е едно всеядно животно, което постоянно яде.
към беседата >>

48. Основни мисли

Един баща често водил детето си на воденицата и забелезал, че под звуковете и шума на воденицата, детето много лесно заспивало.
Иначе, не работи ли съзнателно върху себе си, човек изпада в еднообразие, което го довежда до сънно състояние. Ако човек мисли върху едно и също нещо по един и същи начин, най-после той дохожда до хипнотично състояние и заспива. Ако седите близо до някой водопад и се вслушвате в монотонното падане на водните капки, вие можете да заспите. Също така човек може да заспи и под монотонното удряне на някой чук. Еднообразието обикновено докарва човека в сънно състояние. Един баща често водил детето си на воденицата и забелезал, че под звуковете и шума на воденицата, детето много лесно заспивало. Като се връщал у дома си, детето не могло да спи, и постоянно плачело. Като търсил причината за безсънието на детето, бащата разбрал, че това се дължи на отсътствието на воденичния шум. Детето заспивало на воденицата лесно, под влиянието на монотонните звукове на воденичното колело. За да го приспи, майката взела една тенекия и почнала да дрънка на нея. Щом чувало дрънкането, детето заспивало.
към беседата >>

Детето заспивало на воденицата лесно, под влиянието на монотонните звукове на воденичното колело.
Също така човек може да заспи и под монотонното удряне на някой чук. Еднообразието обикновено докарва човека в сънно състояние. Един баща често водил детето си на воденицата и забелезал, че под звуковете и шума на воденицата, детето много лесно заспивало. Като се връщал у дома си, детето не могло да спи, и постоянно плачело. Като търсил причината за безсънието на детето, бащата разбрал, че това се дължи на отсътствието на воденичния шум. Детето заспивало на воденицата лесно, под влиянието на монотонните звукове на воденичното колело. За да го приспи, майката взела една тенекия и почнала да дрънка на нея. Щом чувало дрънкането, детето заспивало. Значи, равномерните, еднообразни и монотонни звукове и движения успиват човека. Понякога те са потребни, но щом дойде въпрос до мисъл, до облагородяване, до работа върху себе си, тези движения не са потребни. Напротив, те са опасни и трябва да се избягват.
към беседата >>

49. Типове и образи

Направете опит поне за десетина дена да се храните с хляб, приготвен от ваше жито, отгледано с любов, счукано със специален камък или на ваша воденица; като правите хляб сами, ще видите разликата между вашия хляб и този, който купувате от случаен фурнаджия.
Понеже сега нямате условия за тази задача, ще я отложите за известно време, докато се приготви чешмичката долу при реката. Като правите тази задача, ще научите някои свойства на водата, главно магнетичното и свойство; нещата се изучават добре, когато се прилагат. Например казват, че овцата е кротка - това е опитано от актьори, които играят любовни роли: преди да се яви на сцената, за да изиграе своята любовна роля, актьорът се храни цял месец с овче месо. Този метод се отнася до месоядците, но какво трябва да прави актьор, който е вегетарианец - той трябва да се храни с такива зеленчуци и плодове, които имат свойствата на овчето месо; има такива плодове и зеленчуци. Изобщо искате ли да се храните с чиста, здравословна храна, ще знаете, че не е безразлично как се приготвя хлябът, откъде се купува и т. н. Направете опит поне за десетина дена да се храните с хляб, приготвен от ваше жито, отгледано с любов, счукано със специален камък или на ваша воденица; като правите хляб сами, ще видите разликата между вашия хляб и този, който купувате от случаен фурнаджия. Не е безразлично кога се сее житото - ако сте посели житото в момент, когато ритъмът на слънчевите енергии е възходящ, вие ще имате един резултат; ако сте го посели в момента, когато енергиите на Слънцето са били низходящи, ще имате друг резултат. Това се отнася не само до житото или до другите растения, но и до посаждането на вашите мисли и чувства. Като ученици, вие трябва да правите опити. Колкото и добри да са резултатите на опитите, всеки опит може да трае 15-20 дена, не може да продължава с години - защо? Защото опитите изискват специални условия, външни и вътрешни.
към беседата >>

50. Зарадваха се учениците

Който иска да поднесе нещо хубаво, чисто, той сам трябва да отиде на воденицата, там да смели малко жито, и с това брашно да направи пита.
Ако върви по този път, той казва: Това е опитано, проверено. Донасят ми една пита и казват: Прясна е тази пита! – Да, питата е прясна, но брашното е старо. Много пъти съм проверявал това брашно, разлагане става в него. Тъй щото, питата, която излиза от вашите ръце, е прясна, но брашното не е прясно. Който иска да поднесе нещо хубаво, чисто, той сам трябва да отиде на воденицата, там да смели малко жито, и с това брашно да направи пита. Тогава той ще има право да каже: Ето една прясна пита, направена от чисто брашно! Тогава и аз мога да кажа: Ето един ученик, който разбира закона! Какво правят сегашните хора? Взимат брашно от някой дюкян, замесват го, направят хляб, или пита от него, опекат го, и след това носят последствията от този привидно пресен хляб. „ И показа им ръцете си".
към беседата >>

51. Изново

– Мога да ви го докажа, но искам да зная, по кой начин желаете да ви го докажа: по закона на посаденото житно зърно в земята, или по закона на меленето на житното зърно на воденицата?
Хората не разбират Бога, защото искат да Го обхванат с ума си. Те не Го разбират, защото му дават форма, подобна на тяхната. На Бога не може да се даде никаква форма. Когато мислите за Бога, за Първата Причина, представете си Го – като необятна интелигентност, като безгранична любов и мъдрост, която едновременно обхваща всичко в света, разбира нуждите на всички живи същества и им помага. Казвате: Докажи това нещо! – Мога да ви го докажа, но искам да зная, по кой начин желаете да ви го докажа: по закона на посаденото житно зърно в земята, или по закона на меленето на житното зърно на воденицата? Понеже, развитието на сегашното човечество върви по втория закон, т.е. меленето на житното зърно, за това доказване се изискват хиляди години. Ако имате търпение да чакате хиляди години, готов съм да ви донеса факти, не само от 99 кладенци, но от хиляди кладенци още. И тогава, вие ще употребите още толкова години, докато прочетете всички тия факти и се убедите в моите доказателства. Като се ровите между тези научни данни, някои от тях ще ви отправят за сведения към еди-коя си слънчева система, и вие трябва да блъскате главата си, от една система в друга, докато най-после кажете: Нищо не разбрах по този въпрос.
към беседата >>

52. Остани с нас!

Когато правите воденица, няма да я турите в някоя долина, но ще я поставите на такова място, дето има голямо течение, че постоянно да се върти.
– Тъй както сегашният живот се развива, това са неправилности. Ако искате да знаете, какъв е правилният начин на живеене, четете съчиненията на автори които изнасят новите идеи и ще видите, какви лесни пътища препоръчват те на човечеството. Кой е най-лесният път на движение? Той е пътят на най-малките съпротивления. Наистина, когато садите някоя градина, няма да я поставите на място, дето духат силни ветрове и бури, но ще я поставите на тихо, спокойно място, дето едва лъха ветрец. Когато правите воденица, няма да я турите в някоя долина, но ще я поставите на такова място, дето има голямо течение, че постоянно да се върти. Също така ще внимавате, теченията да не бъдат много големи, че да я задигнат. Когато ловите риба с малка въдица, ще знаете, че с тази въдица можете да хващате риби, най-много от 5–6 килограма. Попадне ли във въдицата ви някой сом, тежък от 50–60 кг., ще оставите въдицата си свободна, да излезе сомът вън. Иначе, и вие заедно със сома ще отидете във водата. Понякога вие сте от тези герои, които хващат в своята малка въдица големи сомове, от 50–60 кг.
към беседата >>

53. По-драгоценен

Който не е гладувал, той не може да говори за разумност; през целия си живот той е ял и пил, лягал и ставал, събличал се и се обличал, вследствие на което е дошъл до положение на воденица, която знае само да дрънка.
Гладът носи смърт, но ако правилно се използува, той е динамическа сила, която продължава живота на човека. Който може да гладува и знае, как да гладува, той продължава живота си. Всички добри, разумни и велики хора в света са гладували, но глупавите, неразумните хора никога не са гладували. Като говоря за глада, аз имам предвид доброволно, съзнателно приетия глад. Който казва, че е гладувал много, той трябва да е разумен, добър човек. Който не е гладувал, той не може да говори за разумност; през целия си живот той е ял и пил, лягал и ставал, събличал се и се обличал, вследствие на което е дошъл до положение на воденица, която знае само да дрънка. Какво може да разбере воденицата от дълбокия смисъл на живота? „Животът е по-драгоценен от храната." За кого? За разумния човек. Този живот крие в себе си вътрешни сили, вътрешни стремежи. От живота излизат безброй издънки, едни от които са човешките мисли, а други – човешките чувства.
към беседата >>

Какво може да разбере воденицата от дълбокия смисъл на живота?
Който може да гладува и знае, как да гладува, той продължава живота си. Всички добри, разумни и велики хора в света са гладували, но глупавите, неразумните хора никога не са гладували. Като говоря за глада, аз имам предвид доброволно, съзнателно приетия глад. Който казва, че е гладувал много, той трябва да е разумен, добър човек. Който не е гладувал, той не може да говори за разумност; през целия си живот той е ял и пил, лягал и ставал, събличал се и се обличал, вследствие на което е дошъл до положение на воденица, която знае само да дрънка. Какво може да разбере воденицата от дълбокия смисъл на живота? „Животът е по-драгоценен от храната." За кого? За разумния човек. Този живот крие в себе си вътрешни сили, вътрешни стремежи. От живота излизат безброй издънки, едни от които са човешките мисли, а други – човешките чувства. Който може правилно да използува своите мисли и чувства, той ще може правилно да използува и живота.
към беседата >>

54. Ключът на живота

Друг човек има само един килограм жито в хамбара си, но го изважда навън, смила го на воденицата, прави си от него хляб, опича го, хапва си и казва: „Ще ям, каквото Господ ми е дал“.
Всяко нещо, което е извън нас, нищо не ни ползва. Разсъждавайте върху тази мисъл, докато ви стане ясна. Представете си, че един човек има хиляда килограма жито в хамбара си и ги държи заключени. Той не ги продава, нито ги смила на брашно, а сам пости, гладува, като казва: „Житото трябва за черни дни. Нека седи в хамбара, няма да го ям“. Друг човек има само един килограм жито в хамбара си, но го изважда навън, смила го на воденицата, прави си от него хляб, опича го, хапва си и казва: „Ще ям, каквото Господ ми е дал“. В кого от двамата е силата – в онзи, който има едно кило жито и го употребява, или в онзи, който има хиляда кила жито и ги затваря в хамбара си? – В този, който има едно кило жито и разумно го използва. Мнозина искат да станат учени, свети хора без да работят. – Това са празни работи. Това е човек, който има хиляда килограма жито в хамбара си и пости.
към беседата >>

55. Планински върхове

Обаче простият воденичар, който не знае тия неща, един ден забелязва, че водата намалява и воденицата му спира.
Те не могат вече да вадят никакви заключения. Сега като дойдем до науката, ние лесно си обясняваме нещата. Виждаме, че воденици работят, градини се напояват, мотори се движат и т.н. Всичко това е ясно на учения. Той знае откъде идва тази вода, как е впрегната на работа. Обаче простият воденичар, който не знае тия неща, един ден забелязва, че водата намалява и воденицата му спира. Той казва: „Навярно водата е отбита.” – Това не е знание. Той трябва положително да знае къде е отишла водата. Ето защо, колкото по-мъчно човек си изяснява известен процес, толкова по-сложен е този процес. Първичните процеси са по-достъпни за човека. Щом процесът е сложен, това показва, че по-голям брой разумни същества са взели участие в него.
към беседата >>

Не е достатъчно само да констатирате, че воденицата ви е спряла по нямане на вода или че градината и зеленчуците в нея са изсъхнали.
Казах ви, че трябва да се изпотявате, да се подложите на щателно пречистване. Теренът, почвата, т.е. вашите земни пластове са претърпели големи сътресения, вследствие на което тръбите на канализицията ви са огънати, пречупени и не могат да пропускат водата през тях. Те са запушени с пясък. Изпотяването ще предизвика голям напор, ще изтласка пясъка навън и ще даде възможност на водата да тече през тръбите. Не е достатъчно само да констатирате, че воденицата ви е спряла по нямане на вода или че градината и зеленчуците в нея са изсъхнали. Човек трябва да знае причината на тия явления и да потърси начин да я премахне. Каква полза ако човек философства върху въпроса, защо се е развалила канализацията, а не се заеме да я поправи? Някои учени философстват върху въпроса, защо Господ е създал света, защо е допуснал злото и страданията в него. Тези философи приличат на овчари, които запитват защо е създаден вълкът. Ако вълкът не нападаше овцете им, те никога нямаше да задават този въпрос.
към беседата >>

Да допуснем, учен човек с всички свои математически формули прави своите изчисления; имате една канализация направена и най-после хората идат да си вземат вода; воденичарят построил воденица, полива градините си. (втори вариант)
Ако тялото се приближава към земята, тия линии се разширяват; ако тялото се отдалечава от земята, тия линии се стесняват. Следователно същото доказателство имаме и за реките. Ако реките са по-тесни, снегът е по-малко; ако реката се разширява, снегът повече се топи. Ако съвършено престане течението, не може да има никакво топене, не може да има никакво разсъждение. Второто положение: простите хора, и те си имат своето философстване. Да допуснем, учен човек с всички свои математически формули прави своите изчисления; имате една канализация направена и най-после хората идат да си вземат вода; воденичарят построил воденица, полива градините си. Обаче времето може да ги накара да философстват. Тази вода първоначално е била изобилна, воденицата върви, градините се поливат, хората наливат вода; но един ден воденичарят забелязва, че водата намалява наполовина, воденицата не върви. Той се интересува защо водата не тече, коя е причината. Казва: „Отбила се водата някъде." Защо се отбила? Но това не е изяснение на този въпрос.
към втори вариант >>

Тази вода първоначално е била изобилна, воденицата върви, градините се поливат, хората наливат вода; но един ден воденичарят забелязва, че водата намалява наполовина, воденицата не върви. (втори вариант)
Ако реките са по-тесни, снегът е по-малко; ако реката се разширява, снегът повече се топи. Ако съвършено престане течението, не може да има никакво топене, не може да има никакво разсъждение. Второто положение: простите хора, и те си имат своето философстване. Да допуснем, учен човек с всички свои математически формули прави своите изчисления; имате една канализация направена и най-после хората идат да си вземат вода; воденичарят построил воденица, полива градините си. Обаче времето може да ги накара да философстват. Тази вода първоначално е била изобилна, воденицата върви, градините се поливат, хората наливат вода; но един ден воденичарят забелязва, че водата намалява наполовина, воденицата не върви. Той се интересува защо водата не тече, коя е причината. Казва: „Отбила се водата някъде." Защо се отбила? Но това не е изяснение на този въпрос. Отбиването на водата вече е случаен елемент. Какво ще стане в този терен?
към втори вариант >>

56. Акустика на съзнанието

То бягало от училище и отивало в една съседна на тях воденица, където цели часове се занимавало с правене на колелца за воденици.
Не попадне ли човек в посоката на своето движение, той за цял живот остава недоволен. Като не знаят този закон, родителите често насилват децата си, карат ги да учат това, което не им е присърце. Един свещеник, от варненските села, имал един син. Като станал на училищна възраст, бащата го записал в училище да учи. Обаче детето не обичало да учи. То бягало от училище и отивало в една съседна на тях воденица, където цели часове се занимавало с правене на колелца за воденици. Въпреки силното желание на бащата да изучи сина си, да стане свещеник, синът станал воденичар. Казвам: В каквото направление и да се прояви животът на даден човек, важно е той да върви в посоката на неговото съзнание. Върви ли в тази посока, животът на човека се изявява правилно. В този смисъл, каквато работа и да изпълнява човек, щом помага на неговото лично повдигане, както и за благото на цялото човечество, тя е благородна. Често хората се обезсърчават, изпадат в песимизъм.
към беседата >>

57. Обхода към себе си и към природата / Правилна обхода към себе си и към природата

Тя е изпуснала много неща от пред вид, поради което стават малки или големи катастрофи в работата на воденицата.
Следователно, когато казваме, че човек трябва да има правилна обхода, разбираме правилно отношение към частите на Цялото и към самото Цяло. Дето има правилна обхода, там съществува разумност в отношенията, или съгласуване на частта с великата Разумност на живота. За да се определи степента на разумността, която работи в живота, трябва да проследим условията, при които тя е действала. Например, ако воденичното колело е поставено на такова място, че при всички условия издържа на напрежението на водата, казваме, че разумен човек го е поставил там. Ако колелото не издържа на напрежението на водата и често отскача от мястото си, казваме, че разумността, която го поставила, не е голяма. Тя е изпуснала много неща от пред вид, поради което стават малки или големи катастрофи в работата на воденицата. Какво представя реката? – Животът, който носи условията, при които човек се ражда и развива. Животът не зависи от човека. Той си върви по права линия. Обаче, от разумността на човека зависи, къде да постави своето колело, за да се движи правилно и равномерно, при всички условия, при всички външни мъчнотии и изпитания.
към беседата >>

Какво ще стане с воденицата, ако колелото не може да се върти?
Животът не зависи от човека. Той си върви по права линия. Обаче, от разумността на човека зависи, къде да постави своето колело, за да се движи правилно и равномерно, при всички условия, при всички външни мъчнотии и изпитания. На какво може да се уподоби колелото? – На човешкото тяло. Какво ще стане с воденицата, ако колелото не може да се върти? Задачата на човека се заключава в това, именно, така да постави колелото, че при всички условия да използва енергията на водата и да се върти. Следователно, както колелото използва енергията на реката, така и човек трябва да използва енергията на живота. – Трябва ли човек всякога да върви по течението на живота? – Това зависи от неговите разбирания и интереси. Как се движи параходът в морето?
към беседата >>

Той използва и горното, и долното течение на водата; колелото се върти, и воденицата му работи.
– Или в полза на човека, или в полза на природата. Някога побеждава човек, а някога – природата. В повечето случаи природата излиза победителка. За да не бъде бит, човек трябва да върви в съгласие с законите на разумната природа. Така постъпва разумният воденичар. Той използва и горното, и долното течение на водата; колелото се върти, и воденицата му работи. Ето защо, разумният човек, за да не губи енергията си, трябва да върви по течението на реката, а не срещу течението й. Това значи, да познава човек действието и противодействието на силите на своя организъм. Който познава този закон, той лесно решава задачите си. Като живее, човек неизбежно се натъква на противодействия, но със силата на волята и на характера си, той ги преодолява. Трябва ли човек да отложи известна работа, или да не изпълни обещанието си, само за това, че времето се развалило, и трябвало да чака, докато се поправи.
към беседата >>

Ако течението на реката е силно и отвлече воденичното колело настрана, причината за спиране на воденицата не е само във водата.
Който държи на обещанието си, ще се справи с времето. Че имало буря, че валяло силен дъжд или сняг, това не може да бъде за него пречка. Мнозина изпадат в несъгласие с природата, с външния свят и отдават всичко на външни причини. Има и външни причини за дисхармонията в човешкия живот, но някои причини се крият и в самия човек. Като знае това, той трябва да изучава външните и вътрешните причини и да се справя разумно с тях. Ако течението на реката е силно и отвлече воденичното колело настрана, причината за спиране на воденицата не е само във водата. Воденичарят трябва да предвижда това и да постави колелото на друго място, дето течението е по слабо, да не го завлича водата. Бъдете разумни, да не се поставяте на пътя на механичните природни сили, защото те могат да ви завлекат. Ако трябва да застанете на пътя им, вземете всички предпазителни мерки, да можете да се справите с тях. – Може ли без воденици и воденичари в живота? – При сегашните условия на живота не може.
към беседата >>

Воденицата, в която се мели житото, представя човешкия стомах; меленето на житото е подобно на храносмилането.
Един ден, когато житото се яде в естествения му вид, воденичарите и водениците, сами по себе си, ще изчезнат. Животът на воденичаря е най-грубата форма на живот. Колкото по-нагоре се изкачва човек, толкова повече се отдалечава от живота на воденичаря. Когато се говори за разумна и правилна обхода на човека към себе си и към природата, имаме пред вид живота на човек, в когото душата се проявява. В този живот не съществуват никакви воденичари и воденици. Воденицата, в която се мели житото, представя човешкия стомах; меленето на житото е подобно на храносмилането. Ако стомахът мели храната, както воденицата – житото, човек би се изложил на много болести. Меленето на житото е само механически процес, а храносмилането – освен механически, още и органически процес. Новите научни изследвания доказват, че храносмилането е още и психически процес. Забелязано е, че добрите мисли и чувства се отразяват благотворно върху храносмилателната система, а лошите – неблагоприятно. Лакомството и чрезмерното желание на човека да се удоволствува разстройват стомашната система.
към беседата >>

Ако стомахът мели храната, както воденицата – житото, човек би се изложил на много болести.
Животът на воденичаря е най-грубата форма на живот. Колкото по-нагоре се изкачва човек, толкова повече се отдалечава от живота на воденичаря. Когато се говори за разумна и правилна обхода на човека към себе си и към природата, имаме пред вид живота на човек, в когото душата се проявява. В този живот не съществуват никакви воденичари и воденици. Воденицата, в която се мели житото, представя човешкия стомах; меленето на житото е подобно на храносмилането. Ако стомахът мели храната, както воденицата – житото, човек би се изложил на много болести. Меленето на житото е само механически процес, а храносмилането – освен механически, още и органически процес. Новите научни изследвания доказват, че храносмилането е още и психически процес. Забелязано е, че добрите мисли и чувства се отразяват благотворно върху храносмилателната система, а лошите – неблагоприятно. Лакомството и чрезмерното желание на човека да се удоволствува разстройват стомашната система. Когато стомахът не работи, и мозъчната система се разстройва.
към беседата >>

Следователно, воденицата трябва да се използва за някаква разумна цел, за нуждите на хората, а не само за печалба.
Значи, между стомаха и мозъка има известно съотношение. Щом стомахът не работи добре, и мозъкът не действа правилно, а оттам и обходата на човека не е издържана. Всяка енергия трябва да се използва правилно, т. е. за възвишени и разумни цели. Ако енергията на водата се използва за някакво разумно предприятие, тя трябва да се употреби за някаква възвишена цел. Следователно, воденицата трябва да се използва за някаква разумна цел, за нуждите на хората, а не само за печалба. Всяко предприятие, което има пред вид първо печалби, а после ползата за човека, се отразява вредно върху целия човешки живот. Докато човек живее, за да бъде полезен на себе си и на своите ближни, работите му вървят добре. Измени ли на този принцип, животът му се влошава. Как познаваме, кога воденицата, т. е. стомахът на човека работи добре?
към беседата >>

Как познаваме, кога воденицата, т. е.
Ако енергията на водата се използва за някакво разумно предприятие, тя трябва да се употреби за някаква възвишена цел. Следователно, воденицата трябва да се използва за някаква разумна цел, за нуждите на хората, а не само за печалба. Всяко предприятие, което има пред вид първо печалби, а после ползата за човека, се отразява вредно върху целия човешки живот. Докато човек живее, за да бъде полезен на себе си и на своите ближни, работите му вървят добре. Измени ли на този принцип, животът му се влошава. Как познаваме, кога воденицата, т. е. стомахът на човека работи добре? – По неговата обхода, по неговата работоспособност и жизненост. Който има здрава и нормална храносмилателна система, той е весел, жизнерадостен, работлив. Срещнете ли човек с изсъхнало лице, жълт, неразположен за работа, ще знаете, че храносмилателната му система не е в изправност. Той не може да работи, гледа на всичко мрачно, песимистично, няма вяра в живота.
към беседата >>

воденицата на човека, голямо влияние оказват порите на кожата.
Който има здрава и нормална храносмилателна система, той е весел, жизнерадостен, работлив. Срещнете ли човек с изсъхнало лице, жълт, неразположен за работа, ще знаете, че храносмилателната му система не е в изправност. Той не може да работи, гледа на всичко мрачно, песимистично, няма вяра в живота. За да не изпадате в такова положение, дръжте храносмилателната си система в изправност – от нея зависи благосъстоянието на човека на физическия свят – първото стъпало на живота. Върху доброто състояние на стомаха, т. е. воденицата на човека, голямо влияние оказват порите на кожата. Когато порите са отворени, стомахът действа добре; запушат ли се порите, храносмилането става неправилно. Порите представят канали, чрез които енергиите на природата се вливат в човешкия организъм. Когато казваме за някой човек, че е абсолютно здрав, ние подразбираме, че вливането на енергиите на природата в неговия организъм става правилно. Стане ли сутрин от сън, първата работа на човека е да приведе тялото си в изправно положение, за да могат енергиите на природата да се вливат в организма му. Бъдещето възпитание на децата ще има като първа задача, да следи за състоянието на храносмилателната система.
към беседата >>

Промий воденицата си с чиста вода, а след това я спри, да не работи няколко дена.
Щом киселините изчезнали, погледът му към живота се изменил. Следователно, чувате ли някой да казва, че характерът му се изопачил, ще знаете, че има киселини в стомаха си, които го безпокоят. Какво трябва да прави човек, за да освободи стомаха си от киселините? – Трябва да го промие няколко пъти. Ако и това не помогне, нека пости. Промий воденицата си с чиста вода, а след това я спри, да не работи няколко дена. Подложи се на строг пост, да не ядеш два-три дена нищо. Постът пречиства стомаха, освобождава го от излишните киселини, които изопачават характера на човека и внасят в ума му мрачни, криви разбирания за живота. Когато се натъквате на препятствия, които изопачават характера ви, вижте, дали те са външни, или вътрешни. Като намерите произхода им, потърсете начин да се справите с тях. Не се ли справите разумно с препятствията, вие изпадате в погрешки, които могат да ви причинят мъчнотии и нещастия.
към беседата >>

И после, на какво място това разумно същество е поставило воденицата? (втори вариант)
Когато кажем, че един човек трябва да има обхода, подразбираме разумност. Когато се говори за обхода, трябва да се подразбират всички условия, при които се намира тази обхода. Да допуснем, че това същество, което е създало колелото А, е съществото X. Питам сега: от двете букви А и В можете ли да определите степента на неговата разумност? Най-напред ще изследвате терена на тази река. И после, на какво място това разумно същество е поставило воденицата? Ако това същество е поставило колелото на такова силно течение, че често колелото се събаря, то тогава това същество не е било много от интелигентните. Значи, това същество само е имало желание да направи на реката някъде какво да е колело и същевременно да използува речната енергия. Но не е избрало сполучлив начин и място. Значи, от положението на А и В може да съдите за степента на разумността на това същество. Ако това същество е направило колелото така, че при всички условия колелото остава незасегнато от реката, тогава казваме, че това същество е разумно.
към втори вариант >>

Но по всичката дължина на реката има условия да се върти воденицата. (втори вариант)
А когато това колело често се счупва, то тогаз се подразбира, че неговата интелигентност не е на висока степен. Реката, това е животът; това са условията, при които човек се ражда. Този живот не зависи от вас; той си върви по права линия, но вие си направете колело. Да допуснем, че това колело е вашето тяло. Тялото ви не може да върви с реката заедно. Но по всичката дължина на реката има условия да се върти воденицата. Както това колело използува енергията, така и вие трябва да използувате живота. „Но трябва ли да вървим с живота заедно? " Това е частично разсъждение, че колелото непременно трябва да седи на своето място и да се върти, да използува тази енергия. Тогава имаме друго едно твърдение. Казваме така: Някой път трябва да вървим с течението, а някой път против течението.
към втори вариант >>

То няма предвид воденицата. (втори вариант)
Трябва ли да се каже: „Тази река е взела на око това колело." При такива разсъждения, че реката има лошо разположение към колелото, тогава се раждат известни суеверия. Тогава се раждат в живота известни погрешни заключения между вътрешния и външния свят. Когато между външния свят (подразбираме този, естествения свят) и вас има разногласие, това подразбира, че вие не сте проучили нещата. Реката трябва да изучава колелото. Но на първичното същество е безразлично кои колела ще се турат на пътя и. То няма предвид воденицата. Това същество може да няма пред вид терена, дърветата, тревиците, които живеят на тази местност. Но тук не е имала пред вид водениците, тази река е нямала пред вид колелото. Поне колелото няма нужда от вода. То не може да пие вода. То не се нуждае от водата.
към втори вариант >>

Не е необходимо да си направите някоя воденица. (втори вариант)
За не[го] е безразлично. Тази вода е необходима за вас. Колелото ще каже: „Ако се въртя или не се въртя, за мен е все едно. Ако се въртя, аз ще се изтрия и ще остарея. А ако не се въртя, ще живея повече." Когато вие използувате естествените сили, които са дадени, трябва да знаете, че има известни желания, като тези колела, които са механически. Не е необходимо да си направите някоя воденица. Воденичарите въобще много малко живеят. Съдбата на онзи воденичар не е толкова завидна. Неговите дробове се напълват само с паспал.[1] Аз не съм видел един воденичар свестен. Повечето от тях са пияници. И във воденицата чуват постоянно еднообразно трак-трак-трак-трак.
към втори вариант >>

И във воденицата чуват постоянно еднообразно трак-трак-трак-трак. (втори вариант)
Не е необходимо да си направите някоя воденица. Воденичарите въобще много малко живеят. Съдбата на онзи воденичар не е толкова завидна. Неговите дробове се напълват само с паспал.[1] Аз не съм видел един воденичар свестен. Повечето от тях са пияници. И във воденицата чуват постоянно еднообразно трак-трак-трак-трак. И най-после този човек от нищо не се интересува. Ще купи малко вино или ракия, за да си даде една вътрешна утеха. И мнозина от вас, които търсите развлечение, приличат на воденичари и каквото постига воденичарят, това ще постигне и той. Каквото и да облече непременно паспалът ще го засегне. Съдбата на воденичара не е много от завидните.
към втори вариант >>

Тази воденица може да сравним със стомаха. (втори вариант)
По въпроса за обходата ще кажа следното, ако аз намеря достатъчно воденици по вашия път, тогава ще се произнеса за вашата културност. Че вие сте културен. Тази култура е култура, но тя не е от първокласните култури. Аз ще намеря, че има известна дисхармония вътре в характера на човека. Сега ще ви приведа това. Тази воденица може да сравним със стомаха. И работата на воденицата ще сравним с чувството „храносмилане". В природата стомахът заема мястото на една воденица. И казват: „Моята воденица не мели." Ако вие накарате стомаха си да мели житото по същия начин, както воденичарят мели житото, тогава непременно в живота си ще имате много болести и страдания. Казвате: „Стомахът ми не смели храната." Вие не трябва да мелите храната така, както воденичарят мели житото. Новите наблюдения показват, че храносмилането се разваля от противоположни мисли и желания, когато у човека има лакомство* и желание да се удоволствува чрезмерно, тогава винаги неговият стомах не работи правилно.
към втори вариант >>

И работата на воденицата ще сравним с чувството „храносмилане". (втори вариант)
Че вие сте културен. Тази култура е култура, но тя не е от първокласните култури. Аз ще намеря, че има известна дисхармония вътре в характера на човека. Сега ще ви приведа това. Тази воденица може да сравним със стомаха. И работата на воденицата ще сравним с чувството „храносмилане". В природата стомахът заема мястото на една воденица. И казват: „Моята воденица не мели." Ако вие накарате стомаха си да мели житото по същия начин, както воденичарят мели житото, тогава непременно в живота си ще имате много болести и страдания. Казвате: „Стомахът ми не смели храната." Вие не трябва да мелите храната така, както воденичарят мели житото. Новите наблюдения показват, че храносмилането се разваля от противоположни мисли и желания, когато у човека има лакомство* и желание да се удоволствува чрезмерно, тогава винаги неговият стомах не работи правилно. А щом стомахът не работи правилно, той указва голямо влияние върху мозъчната система.
към втори вариант >>

В природата стомахът заема мястото на една воденица. (втори вариант)
Тази култура е култура, но тя не е от първокласните култури. Аз ще намеря, че има известна дисхармония вътре в характера на човека. Сега ще ви приведа това. Тази воденица може да сравним със стомаха. И работата на воденицата ще сравним с чувството „храносмилане". В природата стомахът заема мястото на една воденица. И казват: „Моята воденица не мели." Ако вие накарате стомаха си да мели житото по същия начин, както воденичарят мели житото, тогава непременно в живота си ще имате много болести и страдания. Казвате: „Стомахът ми не смели храната." Вие не трябва да мелите храната така, както воденичарят мели житото. Новите наблюдения показват, че храносмилането се разваля от противоположни мисли и желания, когато у човека има лакомство* и желание да се удоволствува чрезмерно, тогава винаги неговият стомах не работи правилно. А щом стомахът не работи правилно, той указва голямо влияние върху мозъчната система. Тогава проявата на умствения живот не може да бъде нормална и човек тогава не може да бъде здрав.
към втори вариант >>

И казват: „Моята воденица не мели." Ако вие накарате стомаха си да мели житото по същия начин, както воденичарят мели житото, тогава непременно в живота си ще имате много болести и страдания. (втори вариант)
Аз ще намеря, че има известна дисхармония вътре в характера на човека. Сега ще ви приведа това. Тази воденица може да сравним със стомаха. И работата на воденицата ще сравним с чувството „храносмилане". В природата стомахът заема мястото на една воденица. И казват: „Моята воденица не мели." Ако вие накарате стомаха си да мели житото по същия начин, както воденичарят мели житото, тогава непременно в живота си ще имате много болести и страдания. Казвате: „Стомахът ми не смели храната." Вие не трябва да мелите храната така, както воденичарят мели житото. Новите наблюдения показват, че храносмилането се разваля от противоположни мисли и желания, когато у човека има лакомство* и желание да се удоволствува чрезмерно, тогава винаги неговият стомах не работи правилно. А щом стомахът не работи правилно, той указва голямо влияние върху мозъчната система. Тогава проявата на умствения живот не може да бъде нормална и човек тогава не може да бъде здрав. Щом стомахът е анормален, ще бъде анормален и човешкият ум.
към втори вариант >>

Воденицата трябва да се построи разумно и да служи само за нуждите на хората, а не за техните печалби. (втори вариант)
Тогава проявата на умствения живот не може да бъде нормална и човек тогава не може да бъде здрав. Щом стомахът е анормален, ще бъде анормален и човешкият ум. Има едно съответствие между стомаха и мисълта. А щом има известна малка анормалност между стомаха и ума, тогава ще има анормалност и в обходата на човека. Рекох сега, на пръв поглед дадена енергия трябва добре да се използува. Воденицата трябва да се построи разумно и да служи само за нуждите на хората, а не за техните печалби. Щом едно предприятие е като основна печалба, веднага се изменя и целия ход на работите. Докато човек живее в света, той е пратен да живее и да работи. И ако прави така, дотогава всичко върви добре. Но когато човек иска да бъде щастлив на Земята, да се удоволствува, тогава целият ход на живота се изменя. Тогава кое положение е по-хубаво: на корабника ли или на воденичаря?
към втори вариант >>

Следователно вие няма да заемате в живота положението като воденицата, няма да мислите, че сте воденица. (втори вариант)
Но когато човек иска да бъде щастлив на Земята, да се удоволствува, тогава целият ход на живота се изменя. Тогава кое положение е по-хубаво: на корабника ли или на воденичаря? На кого положението е по-мъчно? В сравнение, положението на онзи, който върви с кораба си, е по-приятно. И той ще има своите мъчнотии, но неговото положение, като се движи по дължината на цялата река, е по-приятно от положението на воденичаря, който седи забит като кол. Следователно вие няма да заемате в живота положението като воденицата, няма да мислите, че сте воденица. Трябва да има една обмена при използуването на мъчнотиите вътре в природата. Положението на човека X напълно зависи от неговата воденица. Сега, като срещна X, мога да съдя по него, върви ли добре воденицата, без да съм гледал воденицата. Ще гледам дали човекът X добре е облечен, дали е бодър, дали е весел? И веднага ще си направя заключението.
към втори вариант >>

Положението на човека X напълно зависи от неговата воденица. (втори вариант)
На кого положението е по-мъчно? В сравнение, положението на онзи, който върви с кораба си, е по-приятно. И той ще има своите мъчнотии, но неговото положение, като се движи по дължината на цялата река, е по-приятно от положението на воденичаря, който седи забит като кол. Следователно вие няма да заемате в живота положението като воденицата, няма да мислите, че сте воденица. Трябва да има една обмена при използуването на мъчнотиите вътре в природата. Положението на човека X напълно зависи от неговата воденица. Сега, като срещна X, мога да съдя по него, върви ли добре воденицата, без да съм гледал воденицата. Ще гледам дали човекът X добре е облечен, дали е бодър, дали е весел? И веднага ще си направя заключението. Ако той е облечен добре, ако има хубава шапка и е весел, тогава воденицата върви. Между него и воденицата има известно съотношение.
към втори вариант >>

Сега, като срещна X, мога да съдя по него, върви ли добре воденицата, без да съм гледал воденицата. (втори вариант)
В сравнение, положението на онзи, който върви с кораба си, е по-приятно. И той ще има своите мъчнотии, но неговото положение, като се движи по дължината на цялата река, е по-приятно от положението на воденичаря, който седи забит като кол. Следователно вие няма да заемате в живота положението като воденицата, няма да мислите, че сте воденица. Трябва да има една обмена при използуването на мъчнотиите вътре в природата. Положението на човека X напълно зависи от неговата воденица. Сега, като срещна X, мога да съдя по него, върви ли добре воденицата, без да съм гледал воденицата. Ще гледам дали човекът X добре е облечен, дали е бодър, дали е весел? И веднага ще си направя заключението. Ако той е облечен добре, ако има хубава шапка и е весел, тогава воденицата върви. Между него и воденицата има известно съотношение. Същият закон може да го преведем: виждам, че вашето лице е болезнено, изсъхнало и тогава казвам, че воденицата ви е развалена.
към втори вариант >>

Ако той е облечен добре, ако има хубава шапка и е весел, тогава воденицата върви. (втори вариант)
Трябва да има една обмена при използуването на мъчнотиите вътре в природата. Положението на човека X напълно зависи от неговата воденица. Сега, като срещна X, мога да съдя по него, върви ли добре воденицата, без да съм гледал воденицата. Ще гледам дали човекът X добре е облечен, дали е бодър, дали е весел? И веднага ще си направя заключението. Ако той е облечен добре, ако има хубава шапка и е весел, тогава воденицата върви. Между него и воденицата има известно съотношение. Същият закон може да го преведем: виждам, че вашето лице е болезнено, изсъхнало и тогава казвам, че воденицата ви е развалена. Вие казвате: „Нямам разположение, условията ми не са добри." Тогава рекох: „Воденицата ви не върви." Или казано на съвременен език: храносмилателната му система или неговата воденица не върви добре. Няма небетчии*, после келявото** се чупи често и после, воденичарят, когото сме турили... Голям ремонт изисква воденицата, трябва да се ремонтира. Та често, при всички ваши неразположения, които имате и млади и стари, аз казвам: има нещо във воденицата.
към втори вариант >>

Между него и воденицата има известно съотношение. (втори вариант)
Положението на човека X напълно зависи от неговата воденица. Сега, като срещна X, мога да съдя по него, върви ли добре воденицата, без да съм гледал воденицата. Ще гледам дали човекът X добре е облечен, дали е бодър, дали е весел? И веднага ще си направя заключението. Ако той е облечен добре, ако има хубава шапка и е весел, тогава воденицата върви. Между него и воденицата има известно съотношение. Същият закон може да го преведем: виждам, че вашето лице е болезнено, изсъхнало и тогава казвам, че воденицата ви е развалена. Вие казвате: „Нямам разположение, условията ми не са добри." Тогава рекох: „Воденицата ви не върви." Или казано на съвременен език: храносмилателната му система или неговата воденица не върви добре. Няма небетчии*, после келявото** се чупи често и после, воденичарят, когото сме турили... Голям ремонт изисква воденицата, трябва да се ремонтира. Та често, при всички ваши неразположения, които имате и млади и стари, аз казвам: има нещо във воденицата. Не, че всичко е във воденицата.
към втори вариант >>

Същият закон може да го преведем: виждам, че вашето лице е болезнено, изсъхнало и тогава казвам, че воденицата ви е развалена. (втори вариант)
Сега, като срещна X, мога да съдя по него, върви ли добре воденицата, без да съм гледал воденицата. Ще гледам дали човекът X добре е облечен, дали е бодър, дали е весел? И веднага ще си направя заключението. Ако той е облечен добре, ако има хубава шапка и е весел, тогава воденицата върви. Между него и воденицата има известно съотношение. Същият закон може да го преведем: виждам, че вашето лице е болезнено, изсъхнало и тогава казвам, че воденицата ви е развалена. Вие казвате: „Нямам разположение, условията ми не са добри." Тогава рекох: „Воденицата ви не върви." Или казано на съвременен език: храносмилателната му система или неговата воденица не върви добре. Няма небетчии*, после келявото** се чупи често и после, воденичарят, когото сме турили... Голям ремонт изисква воденицата, трябва да се ремонтира. Та често, при всички ваши неразположения, които имате и млади и стари, аз казвам: има нещо във воденицата. Не, че всичко е във воденицата. Ако човек е разположен, тогава рекох, неговата воденица върви добре.
към втори вариант >>

Вие казвате: „Нямам разположение, условията ми не са добри." Тогава рекох: „Воденицата ви не върви." Или казано на съвременен език: храносмилателната му система или неговата воденица не върви добре. (втори вариант)
Ще гледам дали човекът X добре е облечен, дали е бодър, дали е весел? И веднага ще си направя заключението. Ако той е облечен добре, ако има хубава шапка и е весел, тогава воденицата върви. Между него и воденицата има известно съотношение. Същият закон може да го преведем: виждам, че вашето лице е болезнено, изсъхнало и тогава казвам, че воденицата ви е развалена. Вие казвате: „Нямам разположение, условията ми не са добри." Тогава рекох: „Воденицата ви не върви." Или казано на съвременен език: храносмилателната му система или неговата воденица не върви добре. Няма небетчии*, после келявото** се чупи често и после, воденичарят, когото сме турили... Голям ремонт изисква воденицата, трябва да се ремонтира. Та често, при всички ваши неразположения, които имате и млади и стари, аз казвам: има нещо във воденицата. Не, че всичко е във воденицата. Ако човек е разположен, тогава рекох, неговата воденица върви добре. Та рекох, трябва да държите в изправност вашата стомашна система.
към втори вариант >>

Няма небетчии*, после келявото** се чупи често и после, воденичарят, когото сме турили... Голям ремонт изисква воденицата, трябва да се ремонтира. (втори вариант)
И веднага ще си направя заключението. Ако той е облечен добре, ако има хубава шапка и е весел, тогава воденицата върви. Между него и воденицата има известно съотношение. Същият закон може да го преведем: виждам, че вашето лице е болезнено, изсъхнало и тогава казвам, че воденицата ви е развалена. Вие казвате: „Нямам разположение, условията ми не са добри." Тогава рекох: „Воденицата ви не върви." Или казано на съвременен език: храносмилателната му система или неговата воденица не върви добре. Няма небетчии*, после келявото** се чупи често и после, воденичарят, когото сме турили... Голям ремонт изисква воденицата, трябва да се ремонтира. Та често, при всички ваши неразположения, които имате и млади и стари, аз казвам: има нещо във воденицата. Не, че всичко е във воденицата. Ако човек е разположен, тогава рекох, неговата воденица върви добре. Та рекох, трябва да държите в изправност вашата стомашна система. Когато аз говоря за порите, според моите наблюдения, от порите и човешката кожа зависи какво ще бъде състоянието на воденицата.
към втори вариант >>

Та често, при всички ваши неразположения, които имате и млади и стари, аз казвам: има нещо във воденицата. (втори вариант)
Ако той е облечен добре, ако има хубава шапка и е весел, тогава воденицата върви. Между него и воденицата има известно съотношение. Същият закон може да го преведем: виждам, че вашето лице е болезнено, изсъхнало и тогава казвам, че воденицата ви е развалена. Вие казвате: „Нямам разположение, условията ми не са добри." Тогава рекох: „Воденицата ви не върви." Или казано на съвременен език: храносмилателната му система или неговата воденица не върви добре. Няма небетчии*, после келявото** се чупи често и после, воденичарят, когото сме турили... Голям ремонт изисква воденицата, трябва да се ремонтира. Та често, при всички ваши неразположения, които имате и млади и стари, аз казвам: има нещо във воденицата. Не, че всичко е във воденицата. Ако човек е разположен, тогава рекох, неговата воденица върви добре. Та рекох, трябва да държите в изправност вашата стомашна система. Когато аз говоря за порите, според моите наблюдения, от порите и човешката кожа зависи какво ще бъде състоянието на воденицата. Кожата винаги определя състоянието на човека.
към втори вариант >>

Не, че всичко е във воденицата. (втори вариант)
Между него и воденицата има известно съотношение. Същият закон може да го преведем: виждам, че вашето лице е болезнено, изсъхнало и тогава казвам, че воденицата ви е развалена. Вие казвате: „Нямам разположение, условията ми не са добри." Тогава рекох: „Воденицата ви не върви." Или казано на съвременен език: храносмилателната му система или неговата воденица не върви добре. Няма небетчии*, после келявото** се чупи често и после, воденичарят, когото сме турили... Голям ремонт изисква воденицата, трябва да се ремонтира. Та често, при всички ваши неразположения, които имате и млади и стари, аз казвам: има нещо във воденицата. Не, че всичко е във воденицата. Ако човек е разположен, тогава рекох, неговата воденица върви добре. Та рекох, трябва да държите в изправност вашата стомашна система. Когато аз говоря за порите, според моите наблюдения, от порите и човешката кожа зависи какво ще бъде състоянието на воденицата. Кожата винаги определя състоянието на човека. Определя какво ще бъде състоянието на стомаха.
към втори вариант >>

Ако човек е разположен, тогава рекох, неговата воденица върви добре. (втори вариант)
Същият закон може да го преведем: виждам, че вашето лице е болезнено, изсъхнало и тогава казвам, че воденицата ви е развалена. Вие казвате: „Нямам разположение, условията ми не са добри." Тогава рекох: „Воденицата ви не върви." Или казано на съвременен език: храносмилателната му система или неговата воденица не върви добре. Няма небетчии*, после келявото** се чупи често и после, воденичарят, когото сме турили... Голям ремонт изисква воденицата, трябва да се ремонтира. Та често, при всички ваши неразположения, които имате и млади и стари, аз казвам: има нещо във воденицата. Не, че всичко е във воденицата. Ако човек е разположен, тогава рекох, неговата воденица върви добре. Та рекох, трябва да държите в изправност вашата стомашна система. Когато аз говоря за порите, според моите наблюдения, от порите и човешката кожа зависи какво ще бъде състоянието на воденицата. Кожата винаги определя състоянието на човека. Определя какво ще бъде състоянието на стомаха. Когато порите на човешката кожа са отворени и енергиите на природата се вливат и тогава положението на стомаха е добро.
към втори вариант >>

Когато аз говоря за порите, според моите наблюдения, от порите и човешката кожа зависи какво ще бъде състоянието на воденицата. (втори вариант)
Няма небетчии*, после келявото** се чупи често и после, воденичарят, когото сме турили... Голям ремонт изисква воденицата, трябва да се ремонтира. Та често, при всички ваши неразположения, които имате и млади и стари, аз казвам: има нещо във воденицата. Не, че всичко е във воденицата. Ако човек е разположен, тогава рекох, неговата воденица върви добре. Та рекох, трябва да държите в изправност вашата стомашна система. Когато аз говоря за порите, според моите наблюдения, от порите и човешката кожа зависи какво ще бъде състоянието на воденицата. Кожата винаги определя състоянието на човека. Определя какво ще бъде състоянието на стомаха. Когато порите на човешката кожа са отворени и енергиите на природата се вливат и тогава положението на стомаха е добро. Порите, това са отверстия, през които природата влива своята енергия вътре в организма. Всека пора е един канал, през който природата влива своите сили в човешкия организъм.
към втори вариант >>

Спри воденицата да я премиеш, да промиеш всичките нечистотии, които произвеждат тези неприятности. (втори вариант)
По-рано тези киселини в стомаха му са били причината на отрицанието. Някой казва: „Изопачи се моя характер." Това е когато имаш киселини в стомаха си. Затова се явява нужда и от постенето. Постенето е за пречистване на стомаха. Няма да ядеш. Спри воденицата да я премиеш, да промиеш всичките нечистотии, които произвеждат тези неприятности. Когато срещате едно препятствие в живота си, ще разглеждате дали тези препятствия са вън или вътре във вас. Та в това отношение, разумната човешка мисъл може да изправи всичките погрешки в света. Изправянето на погрешката се отнася само до нас. С изправянето на погрешката ще бъде по-добре за нас. Понеже ще бъдем в по-малки стълкновения с окръжающата среда, със самата природа.
към втори вариант >>

58. Развиване на дарбите / Методи на природата за събуждане на дарбите

За да не се удави, нито да изгори, трябва да дойде никой разумен човек, да впрегне енергията на водата или за каране на воденица, или за осветление.
При горенето става разредяване. Каквото представя горенето на физическия свят, такова нещо са мъчнотиите в духовния свят. При мъчението се развива топлина, която сгрява. Ако не знае законите, чрез които да се справя с мъчнотиите си, човек може или да изгори, или да се удави – зависи докъде е стигнал. Попадне ли по наклонената плоскост, по която се стича водата, той може да се удави; натъкне ли се на енергията, която се развива при движението на водата, той може да изгори. За да не се удави, нито да изгори, трябва да дойде никой разумен човек, да впрегне енергията на водата или за каране на воденица, или за осветление. Може ли човек да живее без мъчнотии? – Не може. При сегашните условия на живота би било страшно да живее човек без мъчнотии. – Защо? – Защото щеше да бъде грозен.
към беседата >>

59. Методи за наблюдения / Методи за наблюдения. Обикновени и научни

Питат те: „Там ли е воденицата? (втори вариант)
И когато вие казвате, че човек иска да изпъкне, имате този пръст, показателя. А когато не иска да изпъкне човек, не показва с пръста си, а тръгне с тебе, заведе те до селото и после пак се върне назад, туй ние наричаме в моралния свят приложение. И тъй, аз наричам обикновения, физически живот с два елемента, а духовния с три елемента. Там има мисъл, има чувство, има и приложение. Когато ти кажеш на себе си: „Аз искам да бъда учен човек, искам да бъда добър човек“ и показваш с пръста си нагоре, учен не ставаш. Питат те: „Там ли е воденицата? “ „Там е.“ А другият тръгне с тебе, заведе те. Сега какви отношения има между тия три шишета и първия пръст, показателя и големия палец? И между тия разсъждения? Вие ще кажете: „Тази работа е разбъркана.“ Да и аз виждам, че е разбъркана. Разбъркана е, защото в първия случай имаме обикновени наблюдения и след туй ще пристъпим към научните наблюдения.
към втори вариант >>

60. Смяна на енергиите / Смяна на енергията

Думите „воденица, Венера, вяра, вода, вино“ започват с буквата „В“.
Ще кажат, че си крадец, вагабонт, хитрец и т. н. Думата „вагабонт“ е чужда, тя започва с буквата „V“ – знак на противоречие. Думата „крадец“ започва с буквата „К“ – знак на дисхармония. Думите „корона, кръст, крепост, кръг“ започват също с „К“. Кръгът означава сили, които са в постоянно движение. Думите „воденица, Венера, вяра, вода, вино“ започват с буквата „В“. Виното прави човека весел; вярата го окуражава; воденицата мели брашно. Вземете един речник и вижте, какви букви влизат в думите. Ще забележите, че в някои думи влизат по няколко силни букви. При това, от значение за думите е, дали една и съща буква, силна или слаба, се намира в началото или на края на думата. Ако една дума съдържа низходящи сили, буквите, които я образуват, не са хармонично съчетани.
към беседата >>

Виното прави човека весел; вярата го окуражава; воденицата мели брашно.
Думата „вагабонт“ е чужда, тя започва с буквата „V“ – знак на противоречие. Думата „крадец“ започва с буквата „К“ – знак на дисхармония. Думите „корона, кръст, крепост, кръг“ започват също с „К“. Кръгът означава сили, които са в постоянно движение. Думите „воденица, Венера, вяра, вода, вино“ започват с буквата „В“. Виното прави човека весел; вярата го окуражава; воденицата мели брашно. Вземете един речник и вижте, какви букви влизат в думите. Ще забележите, че в някои думи влизат по няколко силни букви. При това, от значение за думите е, дали една и съща буква, силна или слаба, се намира в началото или на края на думата. Ако една дума съдържа низходящи сили, буквите, които я образуват, не са хармонично съчетани. Хармоничните или възходящите думи са съставени от хармонично съчетани букви.
към беседата >>

(Воденица, Венера, вода, вяра, вино.) Виното прави хората весели. (втори вариант)
(Корона, кръст, крепост, кръг.) Кръгът постоянно се движи, не седи на едно място. (Кон, камила, кокошка.) Вземете тия животни, конят обича да рита, камилата? Ами кокошката? (Коза, крава.) Кравата обича да боде. Дайте думи с В. (Воденица, Венера, вода, вяра, вино.) Виното прави хората весели. Вярата ги окуражава. Воденицата приготовлява брашно за хората. Ако вземете речника и погледнете думите, които почват с В или с другите букви, ще видите колко силни думи влизат в една буква. Ще видите после, колко силни думи има когато тази буква е в началото и когато е накрая. В целия този речник, в тази гама ще видите колко силни думи има.
към втори вариант >>

Воденицата приготовлява брашно за хората. (втори вариант)
Ами кокошката? (Коза, крава.) Кравата обича да боде. Дайте думи с В. (Воденица, Венера, вода, вяра, вино.) Виното прави хората весели. Вярата ги окуражава. Воденицата приготовлява брашно за хората. Ако вземете речника и погледнете думите, които почват с В или с другите букви, ще видите колко силни думи влизат в една буква. Ще видите после, колко силни думи има когато тази буква е в началото и когато е накрая. В целия този речник, в тази гама ще видите колко силни думи има. Ако думите са по-силни, тази буква е добра. А, ако повечето думи са в низходяща степен, то тази буква не я обичате.
към втори вариант >>

61. Ще ти въздаде

Не е ядене това да се натъпче човек като воденица.
Да приемаш въздуха през носа, през дробовете си, като през фуния, това не е дишане. Да приемаш въздуха в дробовете си и да пъхтиш като ковашки мех, това не е дишане. Правилното дишане е свързано с процеса на мисълта. Който не мисли право, той не може правилно да диша. Който не яде правилно, той не може правилно да диша. Не е ядене това да се натъпче човек като воденица. Човек може да диша, а при това да страда от туберкулоза. Това не е дишане, това е насилие върху дробовете. Човек може да яде, а при това да страда от стомашно разстройство. Това не е хранене, това е насилие върху пищеварителната система. Болният диша, храни се, но умира.
към беседата >>

62. Светът на ограниченията / Светът на ограниченията. Физическият живот

Ако в гърлото на воденицата сипете жито, което трябва да се мели, можем ли да кажем, че воденицата яде жито?
Надебелява ли тя? Ако измервате дебелината и широчината на реката с една и съща мярка и видите, че тя се съдържа еднакво число пъти в дължината и в широчината й, какво показва това? Ще извадите заключение, че реката има еднаква дължина и широчина. Да се върнем пак към това, което отличава физическия човек от духовния. Ще кажете, че физическият човек яде, а духовният не яде. Ако в гърлото на воденицата сипете жито, което трябва да се мели, можем ли да кажем, че воденицата яде жито? Воденицата мели житото, а не го яде. Ако яде житото, воденицата минава през физическия свят; ако го мели и превръща на брашно, тя минава през друг свят. Интересен е въпросът за физическия живот на човека. Като говорим за физическия живот, не можем да не засегнем и Божествения, понеже те са антиподи. Въпреки това, в едно отношение между тях има нещо общо, а в друго отношение, няма нищо общо.
към беседата >>

Воденицата мели житото, а не го яде.
Ако измервате дебелината и широчината на реката с една и съща мярка и видите, че тя се съдържа еднакво число пъти в дължината и в широчината й, какво показва това? Ще извадите заключение, че реката има еднаква дължина и широчина. Да се върнем пак към това, което отличава физическия човек от духовния. Ще кажете, че физическият човек яде, а духовният не яде. Ако в гърлото на воденицата сипете жито, което трябва да се мели, можем ли да кажем, че воденицата яде жито? Воденицата мели житото, а не го яде. Ако яде житото, воденицата минава през физическия свят; ако го мели и превръща на брашно, тя минава през друг свят. Интересен е въпросът за физическия живот на човека. Като говорим за физическия живот, не можем да не засегнем и Божествения, понеже те са антиподи. Въпреки това, в едно отношение между тях има нещо общо, а в друго отношение, няма нищо общо. Физическият живот подразбира големи ограничения.
към беседата >>

Ако яде житото, воденицата минава през физическия свят; ако го мели и превръща на брашно, тя минава през друг свят.
Ще извадите заключение, че реката има еднаква дължина и широчина. Да се върнем пак към това, което отличава физическия човек от духовния. Ще кажете, че физическият човек яде, а духовният не яде. Ако в гърлото на воденицата сипете жито, което трябва да се мели, можем ли да кажем, че воденицата яде жито? Воденицата мели житото, а не го яде. Ако яде житото, воденицата минава през физическия свят; ако го мели и превръща на брашно, тя минава през друг свят. Интересен е въпросът за физическия живот на човека. Като говорим за физическия живот, не можем да не засегнем и Божествения, понеже те са антиподи. Въпреки това, в едно отношение между тях има нещо общо, а в друго отношение, няма нищо общо. Физическият живот подразбира големи ограничения. Светът, в който на всяка стъпка съществуват ограничения, наричаме физически.
към беседата >>

Ако в гърлото на една воденица отгоре й туряте жито и тя го мели, това физическия живот ли представлява? (втори вариант)
Да кажем, че имате линията А, която е мярка - която в себе си има дължина. Ако с тази линия мерите дължината и широчината на една река, еднакво число пъти ли ще влезе тя? Ако тази мярка влезе еднакво число пъти в дължината и широчината на тази река, какво показва това? Тя еднаква дължина и широчина ли има? Ако човек яде, това физическия живот ли представлява? Ако в гърлото на една воденица отгоре й туряте жито и тя го мели, това физическия живот ли представлява? Това ядене ли е? Това е процес на мелене. Какво разбират учените под думата „физически живот"? Искам да зная и вие какво разбирате под „физически живот", това е доста интересна тема. физическият и Божественият живот са антиподи, между тях има известно съотношение.
към втори вариант >>

63. Абсолютна и относителна реалност

Какво ще стане тогава с воденицата ви?
Ако не възприемаш всеки ден по една нова мисъл, ти си осъден на смърт. – Не ни трябват нови колове. Старите колове са добри за нашия бент. – Не е така. Старите колове са изгнили, наведени; в скоро време ще паднат, и водата ще нахлуе, дето не трябва. Какво ще стане тогава с воденицата ви? – Ще престане да работи. Престане ли тя да мели брашно, воденичарят пропада. Коловете постоянно трябва да се подновяват, за да бъде бентът ви в изправност. Вие сте млади, предприемчиви, искате да се проявите, да забогатеете. Всичко можете да постигнете, но зависи, какъв път ще изберете.
към беседата >>

64. Линиите на природата

Казвам: този човек прилича на празна воденица.
Главата ми побеля от страдания! Остарях, всичко загубих. Никъде не мога да намеря мир: нито вън, нито вътре. Отивам дома си, жена, деца, всички викат, само искат "дай-дай" – нищо друго не чувам. Легна си, и тук нямам мир: бълхи, дървеници, комари – и те не ми дават покой! Казвам: този човек прилича на празна воденица. Питам: ако поставят този човек на мястото на Господа, ще може ли той да даде нов план за създаване на света? Може ли той да оправи света, но не само на думи, а на дела? Всеки, който критикува Бога, нека създаде нов свят, без страдания и мъчнотии. Казвам: време е вече да се приложи новото учение и всеки да заработи върху себе си. Ако ти не можеш да работиш върху себе си, ако не можеш правилно да мислиш, ти не си човек; ако не чувстваш правилно, ти и животно не си; ако не знаеш да правиш добро, ти и ангел не си.
към беседата >>

65. Обикновени и необикновени процеси / Тридесет и осем години

Защо трябва, като воденица, да повтаря едни и същи неща?
Те се наричат „галени деца на природата", защото само играят вън и се забавляват. Втората категория се наричат „разумни деца на природата", които непрекъснато учат. Третата категория се наричат „деца мъдреци", които прилагат това, което са научили. От най-ранното си детство до най-късната си старост, човек трябва да запази в себе си детинския дух. Рече ли човек да мисли, че е възрастен, че е стар, той преждевременно е остарял. Защо трябва, като воденица, да повтаря едни и същи неща? Защо трябва да съжалява за онова, което някога е било, или за това, което сега става? Ако искате да станете гениални, никога не повтаряйте едно и също нещо по два еднакви начина. Пазете се от повтаряне на нещата! Не повтаряйте историята на живота си по два еднакви начина. – Едно време, като бях млад, всичко можех да направя, но сега – за нищо не съм способен.
към беседата >>

Ако ти се мислиш постоянно възмъжал и стар, и преповтаряш нещата като воденица - ти си преждевременно остарял. (втори вариант)
Аз съм възмъжал вече." В природата при сегашните условия човек всякога трябва да остане дете. Има три вида деца - едните ги наричат деца на забавленията, които природата забавлява - те не се учат, навън още си играят, „галените деца" - ги наричат. Другите деца се учат - те се наричат „разумните деца", тях природата ги учи. Третите са мъдрите деца в света. Човек от детинството до старостта си трябва да спазва духа на детинството си. Ако ти се мислиш постоянно възмъжал и стар, и преповтаряш нещата като воденица - ти си преждевременно остарял. Ти постоянно преповтаряш едни и същи неща, като воденица: „Едно време тъй беше, а после тъй беше" - с години преповтаряш нещата. Ако искаш да бъдеш гениален, никога не разправяй историята на живота си по два същи начина. Защото, постъпиш ли така, ти преповтаряш нещата. „Е, като бях млад..." Питам: защо, като разправяш за своята младост, ти разправяш само хубавите неща, а туряш недъзите си настрана? Казваш: „Едно време, като бях млад, срещнах се със семейството на една благородна, красива мома." Питам: защо не разправяш, че едно време, като беше млад, ти влезе в дома на една бедна вдовица, която имаше една красива дъщеря, и ти я излъга и остави?
към втори вариант >>

Ти постоянно преповтаряш едни и същи неща, като воденица: „Едно време тъй беше, а после тъй беше" - с години преповтаряш нещата. (втори вариант)
Има три вида деца - едните ги наричат деца на забавленията, които природата забавлява - те не се учат, навън още си играят, „галените деца" - ги наричат. Другите деца се учат - те се наричат „разумните деца", тях природата ги учи. Третите са мъдрите деца в света. Човек от детинството до старостта си трябва да спазва духа на детинството си. Ако ти се мислиш постоянно възмъжал и стар, и преповтаряш нещата като воденица - ти си преждевременно остарял. Ти постоянно преповтаряш едни и същи неща, като воденица: „Едно време тъй беше, а после тъй беше" - с години преповтаряш нещата. Ако искаш да бъдеш гениален, никога не разправяй историята на живота си по два същи начина. Защото, постъпиш ли така, ти преповтаряш нещата. „Е, като бях млад..." Питам: защо, като разправяш за своята младост, ти разправяш само хубавите неща, а туряш недъзите си настрана? Казваш: „Едно време, като бях млад, срещнах се със семейството на една благородна, красива мома." Питам: защо не разправяш, че едно време, като беше млад, ти влезе в дома на една бедна вдовица, която имаше една красива дъщеря, и ти я излъга и остави? Ти можеш да разправяш за своята младост само тогава, когато си влязъл само един път в един дом.
към втори вариант >>

66. Да ви даде

Яж прясно жито, преди да е мляно на воденица.
Например прав възглед е следният: яж само пресни плодове. Яж само пресен хляб. Няма ли пресни плодове и пресен хляб, не яж. Не яж никакви консерви! Яж пресни, свежи плодове, току що откъснати от дървото. Яж прясно жито, преди да е мляно на воденица. Който иска да внесе светли мисли в ума си, той трябва да яде плодове, които са зрели на север; който иска да внесе благородство в сърцето си, той трябва да яде плодове, зрели на юг; който иска да внесе благородство в характера си, той трябва да яде плодове, зрели на изток; който иска да придобие разбиране за живота, той трябва да яде плодове, зрели на запад. Оттук виждаме, че всяка посока, всяко направление, отдето идат силите на природата, оказва специфично влияние върху човека. Ако някой ви хване с лявата си ръка, той ви предава чувства; хване ли ви с дясната си ръка, той ви предава мисъл. Обаче, ако ви хване с двете си ръце, той едновременно ви предава и чувство, и мисъл. Майката прегръща детето си с двете, си ръце едновременно, за да му предаде импулс за живот.
към беседата >>

Не яж жито, което е мляно на воденица. (втори вариант)
Няма ли пресен хляб, не яж. Не яж никакви консерви. Нищо повече. Тъй както са в природата, в материално отношение, така ги яж. Дъвчи житото тъй, както си е. Не яж жито, което е мляно на воденица. Яж житото така, както си е в природата. Плодовете - също така. Откъсни си ги, както са на дървото. Ако искаш да внесеш в себе си трезв ум, откъсни си от плодовете, които са на северната страна. Ако искаш да внесеш в себе си благодарност, откъсни от плодове, които са на южната страна.
към втори вариант >>

67. Аз живея, и вие ще живеете / Понеже аз живея, и вие ще живеете

Без Божественото животът на човека представя празна воденица, която дига шум, но никаква работа не върши.
И най-после, да познава човек любовта на съзнанието, това значи влизането му във физическия живот, когато слънцето се намира в своя залез. Стане ли сутрин, човек трябва да хване началото на Божествения ден, наречен свещен момент на любовта. Този момент е наречен пръв лъч на любовта. Този момент се среща и на обед, когато слънцето е в своя зенит, и вечер при залеза на слънцето. Изгуби ли човек този момент, всичките му работи се развалят. Без Божественото животът на човека представя празна воденица, която дига шум, но никаква работа не върши. Обаче животът на всеки човек, който е намерил Божественото, е пълен. На такъв човек може да се вярва. Вярвайте във всеки човек, който е намерил свещения момент на любовта в изгряващото, в обедното и в залязващото слънце. Този човек е намерил истината. Христос казва: „Понеже аз живея, и вие ще живеете.“ Не е достатъчно човек само да живее, но той трябва да живее като Христа.
към беседата >>

Без Божественото всяка друга работа представлява воденица, която се върти напразно - въртят се камъните й, без да мелят брашно. (втори вариант)
Аз говоря за него като за първи лъч. Същият момент се среща и на обяд, и вечер. Затова именно в църквата правят по три пъти на ден служба. Обаче този момент е един и ако го изгубиш, всичко друго ще отиде напразно. Всяка твоя работа ще отиде напразно. Без Божественото всяка друга работа представлява воденица, която се върти напразно - въртят се камъните й, без да мелят брашно. Или ако мели, тя няма да мели на свят. Сега, тъй както поставям въпроса, аз искам да ви въведа в реалността, а не в привидното. Казано е: Духът ще ви научи. Че на какво ще ви научи? Да вярваме в какво?
към втори вариант >>

68. Личност и душа

И през воденица да мине, и в пещ да се пече, житното зърно всякога остава живо.
Такива са законите на физическия свят. В Божествения свят, обаче, законът е обратен: малкото ражда голямото. От малкото житно зърно се раждат великите неща в света. Житното зърно ражда великите хора: таланти, гении, светии. Ще кажете, че житното зърно е мъртво, не може да създава велики хора. И през воденица да мине, и в пещ да се пече, житното зърно всякога остава живо. Божият Дух живее в житното зърно и показва на хората, че роденото от Духа дух е и никога не умира. Дойдете ли до живите неща, използвайте ги; дойдете ли до мъртвите, тях погребвайте в земята. Христос казва: „Който не яде плътта ми и не пие кръвта ми, няма живот в себе си“. Личността в човека представя живота на плътта, а Божественото – живота на духа. Когато духът вземе първо място в човека, плътта трябва да остане на последно.
към беседата >>

Например, някой казва, че видял някъде чешма, която текла много силно, воденица могла да кара.
Разказва ли нещо, той трябва да го предаде, както е станало, без никакво преувеличаване или намаляване на фактите. Българинът обича да преувеличава нещата, затова, като разказва нещо, после се извинява, да не би да е преувеличил някой факт. Преувеличаването на фактите не е грях, но не е условие за точност. Точен трябва да бъде човек. Преувеличаването се дължи на желанието в човека да усилва ефекта. Например, някой казва, че видял някъде чешма, която текла много силно, воденица могла да кара. Като отиде човек на същата чешма, какво ще види? Обикновена чешма, която тече като всички чешми, но далеч от възможността да кара воденица. Изкуство е човек да предава фактите, както са. Това значи да говори човек истината. Някой се укорява, с цел да получи някаква похвала; друг се хвали, за да получи потвърждение на думите си.
към беседата >>

Обикновена чешма, която тече като всички чешми, но далеч от възможността да кара воденица.
Преувеличаването на фактите не е грях, но не е условие за точност. Точен трябва да бъде човек. Преувеличаването се дължи на желанието в човека да усилва ефекта. Например, някой казва, че видял някъде чешма, която текла много силно, воденица могла да кара. Като отиде човек на същата чешма, какво ще види? Обикновена чешма, която тече като всички чешми, но далеч от възможността да кара воденица. Изкуство е човек да предава фактите, както са. Това значи да говори човек истината. Някой се укорява, с цел да получи някаква похвала; друг се хвали, за да получи потвърждение на думите си. И единият, и другият не говорят истината. Изкуство е и като се укорява човек, и като се хвали, да говори истината.
към беседата >>

И през воденица да мине, и в пещ да се пече, житното зърно всякога остава живо. (втори вариант)
Такива са законите на физическия свят. В Божествения свят обаче законът е обратен: малкото ражда голямото. От малкото житно зърно се раждат великите неща в света. Житното зърно ражда великите хора: таланти, гении, светии. Ще кажете, че житното зърно е мъртво, не може да създава велики хора. И през воденица да мине, и в пещ да се пече, житното зърно всякога остава живо. Божият дух живее в житното зърно и показва на хората, че роденото от Духа дух е и никога не умира. Дойдете ли до живите неща, използвайте ги, дойдете ли до мъртвите, тях погребвайте в земята. Христос казва: „Който не яде плътта ми и не пие кръвта ми, няма живот в себе си." Личността в човека представя живота на плътта, а Божественото - живота на духа. Когато духът вземе първо място в човека, плътта трябва да остане на последно.
към втори вариант >>

Запример някой казва, че видял някъде чешма, която текла много силно, воденица могла да кара. (втори вариант)
Разказва ли нещо, той трябва да го предаде, както е станало, без никакво преувеличаване или намаляване на фактите. Българинът обича да преувеличава нещата, затова, като разказва нещо, после се извинява, да не би да е преувеличил някой факт. Преувеличаването на фактите не е грях, но не е условие за точност. Точен трябва да бъде човек. Преувеличаването се дължи на желанието в човека да усилва ефекта. Запример някой казва, че видял някъде чешма, която текла много силно, воденица могла да кара. Като отиде човек на същата чешма, какво ще види? Обикновена чешма, която тече като всички чешми, но далеч от възможността да кара воденица. Изкуство е човек да предава фактите, както са. Това значи да говори човек истината. Някой се укорява с цел да получи някаква похвала, друг се хвали, за да получи потвърждение на думите си.
към втори вариант >>

Обикновена чешма, която тече като всички чешми, но далеч от възможността да кара воденица. (втори вариант)
Преувеличаването на фактите не е грях, но не е условие за точност. Точен трябва да бъде човек. Преувеличаването се дължи на желанието в човека да усилва ефекта. Запример някой казва, че видял някъде чешма, която текла много силно, воденица могла да кара. Като отиде човек на същата чешма, какво ще види? Обикновена чешма, която тече като всички чешми, но далеч от възможността да кара воденица. Изкуство е човек да предава фактите, както са. Това значи да говори човек истината. Някой се укорява с цел да получи някаква похвала, друг се хвали, за да получи потвърждение на думите си. И единият, и другият не говорят истината. Изкуство е и като се укорява човек, и като се хвали, да говори истината.
към втори вариант >>

69. Състояние на материята / Четирите състояния на материята. Точност и работа

Да допуснем, вие имате известна материя, която искате да прекарате, но тя е вложена в рода на воденицата. (втори вариант)
Значи те използват силата на водата. Дадат й един малък наклон - следователно водата минава и си върви по своя път. Питам, този човек ограничава ли водата? Той я ограничава, дава й път, но той може ли да я спре? Той трябва да й даде ход. Да допуснем, вие имате известна материя, която искате да прекарате, но тя е вложена в рода на воденицата. Значи трябва да имате една воденица, за да прекарате вашата идея. За да имате хляб, непременно трябва да имате воденица, трябва да имате колело, и при това трябва да имате вода, която да завърта това колело, за да върши работа. Понеже тя, като върви, тя завърта колелото, но ако вие ограничите тази вода, може ли тя да върти колелото? Да кажем, с 10 хиляди литри вода да можете да въртите воденица. Ако вие бихте разбирали цялата наука, законите на превръщането на материята, вие можете да превърнете тази вода във въздухообразна форма и в лъчиста, и после да я сгъстите наново.
към втори вариант >>

Значи трябва да имате една воденица, за да прекарате вашата идея. (втори вариант)
Дадат й един малък наклон - следователно водата минава и си върви по своя път. Питам, този човек ограничава ли водата? Той я ограничава, дава й път, но той може ли да я спре? Той трябва да й даде ход. Да допуснем, вие имате известна материя, която искате да прекарате, но тя е вложена в рода на воденицата. Значи трябва да имате една воденица, за да прекарате вашата идея. За да имате хляб, непременно трябва да имате воденица, трябва да имате колело, и при това трябва да имате вода, която да завърта това колело, за да върши работа. Понеже тя, като върви, тя завърта колелото, но ако вие ограничите тази вода, може ли тя да върти колелото? Да кажем, с 10 хиляди литри вода да можете да въртите воденица. Ако вие бихте разбирали цялата наука, законите на превръщането на материята, вие можете да превърнете тази вода във въздухообразна форма и в лъчиста, и после да я сгъстите наново. Това може, ако разбирате, но понеже не разбирате свойствата на тази вода, вие ще я пуснете да си върви.
към втори вариант >>

За да имате хляб, непременно трябва да имате воденица, трябва да имате колело, и при това трябва да имате вода, която да завърта това колело, за да върши работа. (втори вариант)
Питам, този човек ограничава ли водата? Той я ограничава, дава й път, но той може ли да я спре? Той трябва да й даде ход. Да допуснем, вие имате известна материя, която искате да прекарате, но тя е вложена в рода на воденицата. Значи трябва да имате една воденица, за да прекарате вашата идея. За да имате хляб, непременно трябва да имате воденица, трябва да имате колело, и при това трябва да имате вода, която да завърта това колело, за да върши работа. Понеже тя, като върви, тя завърта колелото, но ако вие ограничите тази вода, може ли тя да върти колелото? Да кажем, с 10 хиляди литри вода да можете да въртите воденица. Ако вие бихте разбирали цялата наука, законите на превръщането на материята, вие можете да превърнете тази вода във въздухообразна форма и в лъчиста, и после да я сгъстите наново. Това може, ако разбирате, но понеже не разбирате свойствата на тази вода, вие ще я пуснете да си върви. Водата е една почва, в която висшето съзнание действа.
към втори вариант >>

Да кажем, с 10 хиляди литри вода да можете да въртите воденица. (втори вариант)
Той трябва да й даде ход. Да допуснем, вие имате известна материя, която искате да прекарате, но тя е вложена в рода на воденицата. Значи трябва да имате една воденица, за да прекарате вашата идея. За да имате хляб, непременно трябва да имате воденица, трябва да имате колело, и при това трябва да имате вода, която да завърта това колело, за да върши работа. Понеже тя, като върви, тя завърта колелото, но ако вие ограничите тази вода, може ли тя да върти колелото? Да кажем, с 10 хиляди литри вода да можете да въртите воденица. Ако вие бихте разбирали цялата наука, законите на превръщането на материята, вие можете да превърнете тази вода във въздухообразна форма и в лъчиста, и после да я сгъстите наново. Това може, ако разбирате, но понеже не разбирате свойствата на тази вода, вие ще я пуснете да си върви. Водата е една почва, в която висшето съзнание действа. И когато въздухът минава отгоре на океана, той размъща океана. Защо го размъща?
към втори вариант >>

70. Влияние на светлината и топлината върху човека / Вложеното у човека

Когато един човек направи една воденица и направи колелото да се върти във водата, това е в реда на нещата. (втори вариант)
Казваш: „Господ ми казва да прося." Ти се чудиш, че аз нямам пари, но и аз се чудя, че ти нямаш пари. Но ти настояваш: „Дай ми пари." Ама Господ. Никакъв Господ. Човек, който проси, е глупав. Не който иска, просията е глупост, а да искаш, то е разумно отношение, то е взаимно право. Когато един човек направи една воденица и направи колелото да се върти във водата, това е в реда на нещата. Но когато човек си направи воденицата на върха на една планина и там си построи колелото и каже на водата: „Ти трябва да идеш там", той е глупав човек. И който каже: „Да дойдеш у дома, да ми донесеш малко пари", той построява келявото колело горе на планината. Казвам сега, от съвременната цивилизация на нещата за бъдеще трябва да се тури един такъв нов метод, какъвто съществува в природата. Нещастието на живота произлиза от това, че природата никога няма да измени своите закони. Тя нито йота няма да премахне от това, което е.
към втори вариант >>

Но когато човек си направи воденицата на върха на една планина и там си построи колелото и каже на водата: „Ти трябва да идеш там", той е глупав човек. (втори вариант)
Но ти настояваш: „Дай ми пари." Ама Господ. Никакъв Господ. Човек, който проси, е глупав. Не който иска, просията е глупост, а да искаш, то е разумно отношение, то е взаимно право. Когато един човек направи една воденица и направи колелото да се върти във водата, това е в реда на нещата. Но когато човек си направи воденицата на върха на една планина и там си построи колелото и каже на водата: „Ти трябва да идеш там", той е глупав човек. И който каже: „Да дойдеш у дома, да ми донесеш малко пари", той построява келявото колело горе на планината. Казвам сега, от съвременната цивилизация на нещата за бъдеще трябва да се тури един такъв нов метод, какъвто съществува в природата. Нещастието на живота произлиза от това, че природата никога няма да измени своите закони. Тя нито йота няма да премахне от това, което е. Че може да страдате, да напълните хиляди джобури със сълзи, тя никога няма да измени своя план и правила.
към втори вариант >>

71. Първият ден / Три въпроса за Бога

За да купите едно кило хляб, нужно ли е да знаете, кой е орал и сял нивата, кой е млял житото на воденицата, как е замесвано брашното, как е направен хлябът и как е печен в пещта?
Като четата Евангелието, някои мислят, че трябва да имат същите опитности, през които минаха учениците на Христос. Това не е необходимо. Има неща, които за едни хора са необходими, а за други - не са. За да купите едно кило хляб, нужно ли е да знаете, кой е орал и сял нивата, кой е млял житото на воденицата, как е замесвано брашното, как е направен хлябът и как е печен в пещта? И това е добре, да види човек и да знае, но по-добре е направо да си вземе хляб и да се нахрани. Опеченият хляб е Словото Божие. За предпочитане е човек да носи Словото Божие в себе си, отколкото да слуша само как се проповядва, без да Го възприема. В живота на съвременните хора има много непотребни неща, които постепенно изместват важните и красивите неща. За да не става изместване, човек не трябва да спира вниманието си на маловажните неща.
към беседата >>

За да купите едно кило хляб, нужно ли е да знаете кой е орал и сял нивата, кой е млял житото на воденицата, как е замесвано брашното, как е направен хлябът и как е печен в пещта? (втори вариант)
„А Мария стоеше вън до гроба и плачеше." (11. стих) Мнозина и до днес още стоят до гроба вън и плачат, „И това като рече, обърна се назад и вижда Исуса, че стои." (14. стих) Като четат Евангелието, някои мислят, че трябва да имат същите опитности, през които минаха учениците на Христа. Това не е необходимо. Има неща, които за едни хора са необходими, а за други не са. За да купите едно кило хляб, нужно ли е да знаете кой е орал и сял нивата, кой е млял житото на воденицата, как е замесвано брашното, как е направен хлябът и как е печен в пещта? И това е добре, да види човек и да знае, но по- добре е направо да си вземе хляб и да се нахрани. Опеченият хляб е Словото Божие. За предпочитане е човек да носи Словото Божие в себе си, отколкото да слуша само как се проповядва, без да го възприема. В живота на съвременните хора има много непотребни неща, които постепенно изместват важните и красиви неща. За да не става изместване, човек не трябва да спира вниманието си на маловажните неща.
към втори вариант >>

72. Вътрешна свобода

УС

След време занасям житото на воденицата, да се смели, и като брашно го използвам.
Обръщам се към Господа с думите: „Господи, ако ти не вземеш участие в моята работа, аз ще фалирам“. Като ме види, че се моля, Господ казва: „Аз ще свърша тази работа“. След известно време житото започва да расте, цъфти и връзва. Бог изпраща един посланик, чрез когото ми казва: „Житото е узряло, аз свърших своята работа“. Аз отивам на нивата, взимам сърпа и паламарката, ожънвам житото, връзвам го на снопи, събирам снопите на кръстци и ги занасям на хармана да се овършее и го прибирам в хамбара. След време занасям житото на воденицата, да се смели, и като брашно го използвам. Пак се обръщам към Господа с думите: „Всичко дотук знаех, но какво става с хляба, вътре в мене, не разбирам. Ако Ти не вземеш участие в тази работа, ще фалирам“. Господ пак дохожда, слага нещата на мястото им и казва: „И тази работа свърших“. И най-после, като придобия сила, казвам: „На работа вече! “ Ще си взема торбичката и ще отида на училище.
към беседата >>

73. Единица мярка / Линии на човешкото лице. Единицата – доброто

Той прилича на воденица, която постоянно мели житото и продава брашното.
Ако носът изпъква много навън, интелигентността на човека е слаба. Тя зависи от дължината на перпендикуляра, спуснат от челото надолу, а не от дължината на носа. За да се увеличи интелигентността на човека, трябва да стане вътрешна, органическа промяна в него. Колкото по-силно е развита стомашната система на човека, толкова по-слаба е неговата интелигентност. Такъв човек мисли повече за ядене и не му остава време да работи умствено. Той прилича на воденица, която постоянно мели житото и продава брашното. Воденичарят печели от брашното, но воденицата и воденичните камъни нищо не печелят. След време те ще се изтрият. Като изучавате сравнителната зоология, виждате, че колкото повече линията на челото ляга, т.е. се наклонява, интелигентността се губи. Това виждаме особено ясно в змията.
към беседата >>

Воденичарят печели от брашното, но воденицата и воденичните камъни нищо не печелят.
Тя зависи от дължината на перпендикуляра, спуснат от челото надолу, а не от дължината на носа. За да се увеличи интелигентността на човека, трябва да стане вътрешна, органическа промяна в него. Колкото по-силно е развита стомашната система на човека, толкова по-слаба е неговата интелигентност. Такъв човек мисли повече за ядене и не му остава време да работи умствено. Той прилича на воденица, която постоянно мели житото и продава брашното. Воденичарят печели от брашното, но воденицата и воденичните камъни нищо не печелят. След време те ще се изтрият. Като изучавате сравнителната зоология, виждате, че колкото повече линията на челото ляга, т.е. се наклонява, интелигентността се губи. Това виждаме особено ясно в змията. Тя няма лице, вследствие на което няма никакъв морал.
към беседата >>

Какво печели самата воденица? (втори вариант)
Ако на един човек стомахът се увеличи, и неговата пищеварителна система се увеличава, неговата интелигентност ще се намали. В какво отношение? Целия ден той ще бъде занят само с ядене и няма да му остане никакво време да учи. И той ще мяза на една мелница, която постоянно ще мели брашно и ще го продава. Питам, каква интелигентност може да има в една мелница, която смели хиляда кила брашно, за да го продава? Какво печели самата воденица? Нищо. Господарят на мелницата печели, а самите камъни печелят ли нещо? Нищо; те се изтриват. Сега, този квадрат, който съставлява една мярка, щом се изменят противоположните ъгли, човешката интелигентност се намалява. Ако носът излиза много навън, и в челото става същото изменение в обратна посока. Страната A1, която в дадения случай представлява интелигентността у човека, почва да се наклонява A2 A3 A4, и ще дойде до едно положение, дето челото ще се слее с гръбначния стълб.
към втори вариант >>

74. Двама или трима

– Какво става с воденицата, която много мели?
Всеки трябва да пости. – Защо? – За да продължи живота си. – Защо не трябва да яде много? – За да не скъси живота си. – Какво става с воденицата, която много мели? – Камъните й се изтриват. Тъй щото, ако ядеш много, и твоята воденица ще се изтрие. Тогава ще изгубиш смисъла на живота. Днес аз говоря на учените хора, ще ме слушате. Онези от вас, които сте учени, ще оставите своите възгледи настрана.
към беседата >>

Тъй щото, ако ядеш много, и твоята воденица ще се изтрие.
– За да продължи живота си. – Защо не трябва да яде много? – За да не скъси живота си. – Какво става с воденицата, която много мели? – Камъните й се изтриват. Тъй щото, ако ядеш много, и твоята воденица ще се изтрие. Тогава ще изгубиш смисъла на живота. Днес аз говоря на учените хора, ще ме слушате. Онези от вас, които сте учени, ще оставите своите възгледи настрана. – Ние имаме свои възгледи, вярваме в тях. – Оставете вашите вярвания настрана.
към беседата >>

75. Съединителните нишки на живота

Нали онзи воденичар турга една дъска там, за да запуши воденицата, за да тече водата нормално и да не се развали келевото. (втори вариант)
И когато кажем, че трябва да преминем от едно състояние в друго, това е защото ние сме в едно напрежение, набрана е мисълта и трябва да се асимилира всичко това, трябва да отделите потребното от непотребно и трябва да имате един материал обработен. Та съединителните нишки, тези разхвърляните моменти на живота трябва да знаете как да ги съпоставяте, за да може да изкарате един хармоничен процес у самите вас. Случи се нещо в живота, ако ти не може да го поставиш на мястото, какъв ще бъде резултатът. Да допуснем, че вие имате едно състояние хрема или вие боледувате, ако у вас се зароди един страх и кажете, какво ще стане, ако аз боледувам, какво представлява болестта сама по себе си. Болестта показва, че отрицателните сили са взели надмощие във вас. Нали онзи воденичар турга една дъска там, за да запуши воденицата, за да тече водата нормално и да не се развали келевото. Щом условията станат неблагоприятни, ти ще повдигнеш малко дъската да се изтече тази енергия. Във всяка една болест има излишна енергия. Ако вие бяхте един окултист, като един мъдрец да виждате работите, вие щяхте да забележете, че болестта не е нищо друго, освен че са дошли милиони скакалци, които всичко изядат и трябва да вземете мерки да изпъдите тези неканени гости. След всяко боледуване, човек олеква. Къде е отишла тази материя.
към втори вариант >>

76. Отношение към Бога

УС

Онзи, който разорал и посял нивата си, той ще ожъне и овършее житото; той ще го прибере в хамбара и ще го смели на воденицата.
Впрегнал два вола, сложил в колата си няколко крини жито и върви напред. Казваш му: „Приятелю, върни се назад. По-добре иди да проповядваш, отколкото да отиваш на нивата си, да ореш и сееш“. Не, остави човека да свърши работата, която е започнал. Ако всички хора проповядват, кой ще оре и сее? Онзи, който разорал и посял нивата си, той ще ожъне и овършее житото; той ще го прибере в хамбара и ще го смели на воденицата. Като свърши всичката работа, ще си почине. Тогава иди в дома му, да те нагости с пресен хляб. Той е щедър човек. Ще ядете и ще се разговаряте. Ето защо, като срещнеш човек, който отива на нивата да оре, кажи му: „Добра работа вършиш“.
към беседата >>

77. Зенитът на живота