Търсене в беседите за 'Възрастен'

Макар и възрастен, той трябвало да пасе стадата на чичо си и, за всяко загубено яре или агне, да отговаря пред него.
Най-после, след като прекарал 21 години при Лавана, Яков се върнал при брата си. Мнозина искат да бъдат богати, но за това е нужно изкуство. Който иска да бъде богат, трябва да притежава смелостта на Якова. Яков имал и лоши черти в характера си, но Бог го поставил на големи изпитания и страдания, докато се облагороди. Колко пъти горко е оплаквал съдбата си! Макар и възрастен, той трябвало да пасе стадата на чичо си и, за всяко загубено яре или агне, да отговаря пред него. Чрез страдания и изпитания, Яков придоби способността да съзерцава. Той се свърза с Бога, молеше се и разговаряше с Него, докато един ден реши да вземе жените си, синовете и дъщерите си и всичкия си имот, да напусне дома на Лавана и да се върне в бащиния си дом, при брата си Исава. Той избяга от Лавана и тръгна на път. Когато наближи дома на отца си, Яков изпрати посланици до брата си, и цяла нощ прекара в молитва. В това време дойде при него човек, с когото се бори цяла нощ, до зазоряване.
към беседата >>

3. Взимане и даване / Взимане и даване

Не е все едно, дали възрастен човек отправя към вас юмрука си, или новороденото дете.
Обаче, Христос не говори за този род крадци, но за онези, които се проявяват трояко. Те идат да откраднат, да заколят и да погубят. Интересно е да се знае, как се е създало желанието у човека да краде. Забелязано е, че детето се ражда със затворени, със стиснати на юмрук ръце; човек умира, обаче, с отворени ръце. Какво означава юмрукът? Не е все едно, дали възрастен човек отправя към вас юмрука си, или новороденото дете. Думата „крадец” е обикновена, общопозната, но и съдържателна. Коренът й – cor, се крие в санскритски език. Той означава причини и последствия, тъмнина, дисхармония. И в турски език думата „крадец” има същия корен – карас, който прилича на индуската дума „карма" – съдба. Понятията „причина и последствия" имат по-дълбок смисъл, отколкото този, който се крие в думата „съдба".
към беседата >>

4. Доброто съкровище

На полето скачането му е на място, но в града не е на място, той може да смачка някое дете, даже и възрастен човек.
Време е вече човек да мине от преходното и ограниченото, към вечното; от пелените и повоя към свободата ; от млякото към твърдата храна. Малкото дете да се храни с мляко, това е в реда на нещата, но ако младата мома и младият момък искат още да бозаят, това не е естествен процес. Щом проходи, детето може вече да се храни с твърда храна. Свободата е необходима за неговото растене и развитие. Пуснете коня на свобода, да видите, как знае той да скача и да рита. На полето скачането му е на място, но в града не е на място, той може да смачка някое дете, даже и възрастен човек. Свобода е нужна на всички живи същества, но на време и на определено място. .Доброто и злото съкровище." Всеки трябва да си отговори, към добрите, или към злите хора спада ; към вярващите, или към безверниците. Кой човек е безверник? – Който няма светлина в ума си. Отворете прозорците на къщата му, да влезе светлина отвън.
към беседата >>

5. Встъпление в Любовта

ИБ

БС

За преминаване на планината в такова време се иска възрастен човек.
В някои отношения поставят душата между духа и тялото. Павел казва: „За да имате Духа Христов, трябва да имате тази връзка между дух и тяло.” Да не сме вече младенци, блъскаеми и завличаеми от всеки вятър на учението с человеческото лъстене, с пронирство, по ухищрението на измамата. (4:14) От това се вижда, че в света ние не трябва да бъдем младенци. Може ли твоето дете да отиде до Витоша през някоя бурна нощ? За преминаване на планината в такова време се иска възрастен човек. Затова Павел казва: „Аз не бях младенец.” Аз зная, че у българите любознателността е много развита. Преди петдесет години във варненско се явила една циганка с голям охлюв, на който врачувала. Тя много се разчула и около нея започнали да се събират хора от цялата околия, за да им врачува. Тя събрала много пари, разбогатяла, поради което една вечер я нападат разбойници и я ограбват. Тя всичко виждала за другите, но не могла за себе си да предвиди, че ще я оберат.
към беседата >>

6. С любов се взима

А сега младите казват: “Когато стана по-възрастен, тогава ще работя”.
Ако вярваш, че има смърт, че има болести, че няма нищо хубаво в света, това е вярата на Луцифер. Вярвайте в Любовта, в Обичта, в Духа, във всичко добро, което Бог е създал. Не искам старите да бъдат млади и младите – стари, а искам всички да бъдат умни, мъдри. Младият подразбира силен човек, а старият – мъдър човек. Затова старият ще каже на младия: “Аз имам знания, а ти имаш сила; ела, братко, да работим”. А сега младите казват: “Когато стана по-възрастен, тогава ще работя”. Няма какво да ставаш възрастен, ти и сега си такъв. Майката пък казва на детето си: “Ако станеш по-добро, ще те обикна”. Не лъжете децата си – обичайте ги, макар и да са лоши. Ако са добри, те няма да имат нужда от вашата Любов. Смешно ще бъде да дойде лекар, за да ме лекува, когато съм здрав, но когато съм болен, ще го приема.
към беседата >>

Няма какво да ставаш възрастен, ти и сега си такъв.
Вярвайте в Любовта, в Обичта, в Духа, във всичко добро, което Бог е създал. Не искам старите да бъдат млади и младите – стари, а искам всички да бъдат умни, мъдри. Младият подразбира силен човек, а старият – мъдър човек. Затова старият ще каже на младия: “Аз имам знания, а ти имаш сила; ела, братко, да работим”. А сега младите казват: “Когато стана по-възрастен, тогава ще работя”. Няма какво да ставаш възрастен, ти и сега си такъв. Майката пък казва на детето си: “Ако станеш по-добро, ще те обикна”. Не лъжете децата си – обичайте ги, макар и да са лоши. Ако са добри, те няма да имат нужда от вашата Любов. Смешно ще бъде да дойде лекар, за да ме лекува, когато съм здрав, но когато съм болен, ще го приема. Казвате: “За да обикна някого, той трябва да бъде чист”.
към беседата >>

7. Детето растеше

Докато човек не съзнае, че е пакостно дете и трябва да се възпитава, той не може да расте, да стане възрастен и да придобие мъдрост.
Нервите в човешкия организъм се уподобяват на струните на даден инструмент. Добре запазен е инструментът, когато попадне в ръцете на майстор-музикант. Остане ли в ръцете на някое дете, в скоро време ще се развали. Всеки човек има по едно дете в себе си, което не може още да мисли, затова греши и прави пакости. Като знаете това, не се питайте, защо струните ви са скъсани, или инструментите счупени, но възпитавайте детето си да расте в сила и мъдрост. Докато човек не съзнае, че е пакостно дете и трябва да се възпитава, той не може да расте, да стане възрастен и да придобие мъдрост. Съвременните хора мислят, че са много културни, много знаят и т.н. Щом стане въпрос за техните деди и прадеди, те ги считат невежи, некултурни хора. Всъщност, сегашните хора са още деца, които растат, но много работа им предстои, докато пораснат в дух и мъдрост. Докато човек още обърква работите на баща си, докато спори и се сърди, казваме, че не е порасъл в дух и мъдрост. Следователно, не се гневете едни на други, но дръжте връзката с Баща си.
към беседата >>

8. Физическият живот – път към духовния и Божествен живот

ИБ

Един едър, възрастен господин се въодушевил от речта, започнал да маха нагоре-надолу с ръце, да ръкопляска.
Защото, като се качи човек на по-високо стъпало в дейността на живота, изискват се по-добри условия. Енергията от стомаха трябва да се препраща нагоре. Ще ви приведа един анекдот, случил се в София. В едно събрание някой си добър оратор държал реч. Имало много публика, та хората били сгъстени. Един едър, възрастен господин се въодушевил от речта, започнал да маха нагоре-надолу с ръце, да ръкопляска. Под него имало едно дребно човече, което той не забелязал, а едва след като чува някакво викане: "Шапката ми смачкахте! " - разбрал, че под него имало човек. Та и ние някой път се въодушевим, но този, който е под нас, страда. Като се въодушевиш, опасно е между хората да вдигаш и слагаш ръцете си, защото, ако си някой великан, ще пострадат тези, които са около тебе. Извън хората може да се въодушевяваш.
към беседата >>

9. Поздравът на Любовта / Поздравътъ на Любовьта

Детето не може да прескочи детството си и изведнъж да стане юноша; юношата не може да стане изведнъж възрастен, и възрастният не може изведнъж да стане стар – последователност е нужна.
За изброяване формите на Любовта са нужни 810 денонощия, но понеже се брои само по 12 часа на ден числото 810 се удвоява. Значи нужни са за това броене цели пет години. Ако се брои дневно по шест часа, нужни са десет години. И тъй, от вас се иска да разбирате същината на живота. Това се постига чрез специални методи, в които е скрит истинският живот. Детето не може да прескочи детството си и изведнъж да стане юноша; юношата не може да стане изведнъж възрастен, и възрастният не може изведнъж да стане стар – последователност е нужна. Тоя закон на последователност съществува във всички области на живота. Ето защо, за да разберете една велика истина, трябва да сте развили съответни чувства и способности в себе си. Също така трябва да имате и съответни органи, чрез които да възприемате и предавате онова, което придобиете и което сте придобили. Това са първите стъпки към окултната школа. За да развие своите чувства и способности, своите органи на възприемане и предаване, ученикът трябва да стои далеч от всички мисли и чувства, които го спъват.
към беседата >>

10. Трите живота / Трите живота

Помнете: дали човек е млад, възрастен или стар, Божественото в него не се изменя.
– „Щом е така, прескочи този трап“ – му казали онези, пред които се хвалел. – „Защо не, ще го прескоча.“ Засилил се да прескочи трапа, но веднага се намерил в него. Като се почувствал засрамен, той казал: „Така е, старини дойдоха; не беше така, когато бях млад“. Помогнали му да излезе от трапа. Той се поогледал на една, на друга страна и тихо си казал: „Каквото беше едно време, това е и сега“. Помнете: дали човек е млад, възрастен или стар, Божественото в него не се изменя. Може ли житното зърно да се измени? В процеса на растенето си то само надебелява, но зародишът му е един и същ. Каквито стремежи има човек като млад, с тях живее, расте и се развива, с тях заминава и за другия свят. Благородният и в младините, и в старините си е все благороден. Ценният камък е всякога ценен.
към беседата >>

Помнете: дали човек е млад, възрастен или стар, Божественото в него не се изменя.
– „Щом е така, прескочи този трап“ – му казали онези, пред които се хвалел. – „Защо не, ще го прескоча.“ Засилил се да прескочи трапа, но веднага се намерил в него. Като се почувствал засрамен, той казал: „Така е, старини дойдоха; не беше така, когато бях млад“. Помогнали му да излезе от трапа. Той се поогледал на една, на друга страна и тихо си казал: „Каквото беше едно време, това е и сега“. Помнете: дали човек е млад, възрастен или стар, Божественото в него не се изменя. Може ли житното зърно да се измени? В процеса на растенето си то само надебелява, но зародишът му е един и същ. Каквито стремежи има човек като млад, с тях живее, расте и се развива, с тях заминава и за другия свят. Благородният и в младините, и в старините си е все благороден. Ценният камък е всякога ценен.
към беседата >>

11. Качества и проявление на волята

Пък някои от вас ще дойдат до някъде и ще кажат: „Тази работа не е за мене, в някой друг живот... аз съм млад, та като стана малко по-възрастен, сега не му е времето“.
То е като онзи ученик, който настоява пред учителя си и е готов на всички жертви. Така и природата, щом ни види, че сме готови на всички жертви, и тя е готова; но ако ние сме своенравни, тя ще ни лиши от това, което ние искаме. И следователно, воля има онзи човек, който на едно добро желание, след като му откажат 99 пъти да постоянствува и на стотния път твоята воля ще сполучи. Сега, в този си живот, вие кармически имате ред препятствия, някои по-големи, някои по-малки. Някои от вас ще развият волята си по-скоро в тази посока, а други – по-мъчно. Пък някои от вас ще дойдат до някъде и ще кажат: „Тази работа не е за мене, в някой друг живот... аз съм млад, та като стана малко по-възрастен, сега не му е времето“. Не, сега, сега. Сега не направите ли туй и в бъдеще пак е същият закон. И тъй, всички ще започнете с ограничаване, не измъчване. Ще гледате да се освободите от всички излишни неща, които ви спъват в живота; а други неща, които ви липсват, ще притурите. И тъй, във волята вие ще има да се справите първо с физическия човек, първо с тялото, ако искате да развиете волята; второ – с чувствата си и трето – с мислите си.
към беседата >>

12. По пътя / Правият път

Той става възрастен, с по-широки разбирания и възгледи за живота и природата.
преминаване на съзнанието в по-висока форма. Не става ли това с всекиго? Като дете, човек е ограничен, безпомощен, нуждае се от грижите на родителите си. Съзнанието му е ограничено. Колкото по-добре расте и се развива, съзнанието му се разширява. Той става възрастен, с по-широки разбирания и възгледи за живота и природата. Но и при това положение, съзнанието му все повече се разширява, докато мине в друга форма, при по-добри условия за развитие. Време е човек да се освободи от вътрешните ограничения, които го спъват. Това се дължи на преплитането, което е станало между хората от векове насам. Човек трябва да работи съзнателно върху себе си, да се освободи от ненужните и неправилни връзки и да остане само една – връзката с Бога. Само така той може да решава задачите си правилно.
към беседата >>

Той става възрастен, с по-широки разбирания и възгледи за живота и природата.
преминаване на съзнанието в по-висока форма. Не става ли това с всекиго? Като дете, човек е ограничен, безпомощен, нуждае се от грижите на родителите си. Съзнанието му е ограничено. Колкото по-добре расте и се развива, съзнанието му се разширява. Той става възрастен, с по-широки разбирания и възгледи за живота и природата. Но и при това положение, съзнанието му все повече се разширява, докато мине в друга форма, при по-добри условия за развитие. Време е човек да се освободи от вътрешните ограничения, които го спъват. Това се дължи на преплитането, което е станало между хората от векове насам. Човек трябва да работи съзнателно върху себе си, да се освободи от ненужните и неправилни връзки и да остане само една – връзката с Бога. Само така той може да решава задачите си правилно.
към беседата >>

13. Мисъл и действие / Мисъл и действие

Слугата иска да бъде господар, ученикът – учител, детето – възрастен, жената – мъж.
Когато мъжът се облече в женска форма и жената – в мъжка, това показва, че има нещо неестествено в човешките прояви. Тази е причината, където повечето хора се стремят към господарство. Всеки иска да бъде господар, да заповядва. И жените искат да бъдат господари, затова се стремят да подражават на мъжете – в облекло, в прояви и т.н. Малко хора ще срещнете, които са доволни от положението си. Слугата иска да бъде господар, ученикът – учител, детето – възрастен, жената – мъж. Не е важно да бъде човек мъж или жена по форма, но по съдържание. Какво всъщност е мъжът, и какво – жената? Мъж е този, който мисли право, по законите на мисълта; жена е тази, която живее правилно, по закона на разумното сърце. В по-широк смисъл казано: Всеки, който живее според законите на възвишената мисъл, е момък; всеки, който живее според законите на разумното, благородно сърце е дева. Понятията „мъж“ и „жена“ са се явили отпосле, като резултат на някои временни положения, които човек заема в живота.
към беседата >>

Слугата иска да бъде господар, ученикът – учител, детето – възрастен, жената – мъж.
Когато мъжът се облече в женска форма и жената – в мъжка, това показва, че има нещо неестествено в човешките прояви. Тази е причината, където повечето хора се стремят към господарство. Всеки иска да бъде господар, да заповядва. И жените искат да бъдат господари, затова се стремят да подражават на мъжете – в облекло, в прояви и т.н. Малко хора ще срещнете, които са доволни от положението си. Слугата иска да бъде господар, ученикът – учител, детето – възрастен, жената – мъж. Не е важно да бъде човек мъж или жена по форма, но по съдържание. Какво всъщност е мъжът, и какво – жената? Мъж е този, който мисли право, по законите на мисълта; жена е тази, която живее правилно, по закона на разумното сърце. В по-широк смисъл казано: Всеки, който живее според законите на възвишената мисъл, е момък; всеки, който живее според законите на разумното, благородно сърце е дева. Понятията „мъж“ и „жена“ са се явили отпосле, като резултат на някои временни положения, които човек заема в живота.
към беседата >>

14. Съвършеният мъж

СБ

Представете си, че се раждате в едно семейство с пълното съзнание на един възрастен човек, но сте в едно малко тяло и майка ви вижда, че вашият стомах може да яде само млечице, тя съзнава, че тялото ви е слабо.
Какво спечелиха? Не ги посрещнали, не ги нагостили. Разправя веднъж и туря кръст, забравя го. Сега важна е причината на тези неща: защо ние обичаме да разправяме старите работи. Аз мога да изтълкувам този факт малко другояче. Представете си, че се раждате в едно семейство с пълното съзнание на един възрастен човек, но сте в едно малко тяло и майка ви вижда, че вашият стомах може да яде само млечице, тя съзнава, че тялото ви е слабо. Тази майка ви храни само с млечице. А вие мислите, че с духа си много нещо можете да направите. Вие искате твърда храна. Вие постоянно се сърдите. Питам: кой разбира по-добре, вие или майка ви?
към беседата >>

15. Правила за Окултната школа

После, няма защо да се смущавате: „Аз съм възрастен, не съм паметлив“.
“ Да, учение е то! Клечки да набиваш, плет да правиш, колища да набиваш! Тия клечки ги има навсякъде в живота. Та всяко нещо, което вземете да го проучвате, ще го проучвате добре. Аз не искам да бързате, има време. После, няма защо да се смущавате: „Аз съм възрастен, не съм паметлив“. Не си туряйте тази мисъл, че не помните, защото каквото мислите, това ставате. Ти казваш: „Моята памет е малко слаба“, разваляш я. Днес се развали, утре се развали, и действително такава става. Проверявате един закон – как се разваля паметта. Дойда аз и прокарам пръста си отгоре върху един лист.
към беседата >>

16. Окултна медицина

А ти казваш: „Аз съм възрастен, срамота е да ида при учител“.
Ти ще ги слушаш, те ще те учат. Запример, някой път ти искаш да говориш, да ораторстваш, и те ще ти продиктуват едно стихотворение и казват: „Заучи това стихотворение“, и ти го заучиш. „Я ни го декламирай! “ И ти почнеш, те казват: „Не е тъй! Чакай, не е тъй, сега ще намериш един учител отвънка да ти каже как“. А ти казваш: „Аз съм възрастен, срамота е да ида при учител“. – „Не, ти ще намериш учител, и ще слушаш.“ Аз веднъж слушах един американски учител по ораторство, нарича се Силвър Нейл – сребърната игла, критик ужасен. Той критикуваше ученици, които са свършили университетско образование, богословска академия, с особени свидетелства, готвят се за проповедници. Ще се явяват в особени аудитории пред него. Седи професорът, излиза студентът, качва се, ще държи своята беседа.
към беседата >>

17. И каквото развържете на земята, развързано ще бѫде на небето / На земята и на небето

Отъ едно дѣте не може да се изисква повече, отколкото отъ единъ възрастенъ.
Азъ не искамъ да осѫждамъ с това. Нѣкой пѫть религиознитѣ хора сѫ по-добри отъ свѣтскитѣ, но отъ тѣхъ се изисква повече, отколкото отъ хората на свѣта. И у насъ свѣтлината е по-голѣма. Колкото повече е дадено, толкова повече се изисква. Комуто много е дадено, много се изисква. Отъ едно дѣте не може да се изисква повече, отколкото отъ единъ възрастенъ. Отъ хората на вѣрата се изисква повече, нали? Ние хората на религиозното учение, на свѣтата църква не сме извършили туй, което Христосъ изисква. Казваме: „Свѣтата църква“. Не, да се не заблуждаваме. За тази свѣта църква направихте ли всичко?
към беседата >>

18. Работа на окултните сили

За пример вие сте възрастен, окултен ученик сте и дойде един ваш приятел, изважда един хубав пръстен с диамант и го дава пред вас на един ваш познат, а после на вас дава друг.
Изпитите ще бъдат толкова, колкото могат да издържат вашият ум, сърце и воля. Така е. И като ученици тази мисъл трябва да залегне коренно у вас, да не мислите, че може без мъчнотии, та тази мисъл да ви спъне като у някой противоположен лагер. Не, светът е умно направен. Има причини защо някои неща спъват живота ви, защо страдате. За пример вие сте възрастен, окултен ученик сте и дойде един ваш приятел, изважда един хубав пръстен с диамант и го дава пред вас на един ваш познат, а после на вас дава друг. Ако онзи пръстен е по-хубав, ще ви се скоси сърцето, защо на вас да не даде по-хубавия. Ако пък вашият е по-хубав, на другия ще се скоси сърцето. Човешкото естество е такова. Добре, този въпрос може да се разреши по следния начин. Да допуснем, че единият пръстен е направен от злато и на този златен пръстен е сложен един малък диамант, а другият пръстен е сребърен и на него е сложен един диамант, по-голям и 10 пъти по-хубав от този на златния.
към беседата >>

19. Нежност и грубост

Няма по-смешно нещо за човека от това да мисли, че е стар, че е възрастен и всичко знае.
Черквата не прави човека религиозен, но дава условия за развиване на религиозното му чувство. Като знаете това, ще имате предвид, че класът, в който сте, няма изведнъж да ви направи окултни ученици, но ще ви даде условия да станете такива. Ако разумно използвате условията, вие ще станете добри ученици; ако не ги използвате както трябва, вие нищо няма да придобиете. Идеите, които се дават в Школата, трябва да бъдат толкова ясни за вас, че да не събуждат в ума ви никаква двусмисленост. За да възприемете идеите, които ви се преподават, вие трябва да бъдете като деца. Няма по-смешно нещо за човека от това да мисли, че е стар, че е възрастен и всичко знае. Този човек е преждевременно остарял. Той мяза на дете, което има съзнание за себе си, че е голям човек. Един французин върви по улиците на един град във Франция и среща едно малко момченце с цигара в уста. Той го спира и му казва: Момченце, не е добре, че пушиш тютюн. Ти си толкова малко дете!
към беседата >>

20. Ученикът трябва да разбира

Едно дете храни по-други чувства от един възрастен човек.
Ти отиваш при Бога, тя поставя пред тебе едно сито с големи дупки. Ти ще минеш през него, но когато стигнеш до царството Божие, ще видиш едно друго сито, много ситно. Ти се връщаш назад, обаче Природата поставя пред тебе едно сито два пъти по-ситно от предишното и пита ученика: „Защо влезе тук, в този път? “ Най-хубавото е всяка душа да се стреми към Бога с ония чувства, които са събудени в нея при даден момент. Тя никога не трябва да се приближава с чувствата на другите хора. Едно дете храни по-други чувства от един възрастен човек. Всичките хора от разните степени на развитие имат различни чувства. Не мислете, че ние, като се приближаваме при Бога, се ръководим от едно и също побуждение. Не, разни реалности ни движат. Няма два момента, които да са еднакви. Тази опитност, която сега имате в живота си, следващия път няма да я имате.
към беседата >>

21. Оздравяха

Малкото дете Той го оставил да постъпва като малко дете, възрастният — да постъпва като възрастен.
Когато казвам „аз“, подразбирам: Когато умните хора млъкнат да говорят, когато поетите престанат да пишат своята поезия, когато песнопейците престанат да пеят, това е един от най-страшните моменти, които човечеството може да преживее. Докато умните хора говорят, докато поетите пишат, докато песнопейците пеят, докато добрите хора изказват свободно своята мисъл, човечеството е на правия път в развитието на своята мисъл и те имат Божието благоволение. Почнат ли те да ограничават човешката мисъл, почнат ли да ограничават човешките чувства, почнат ли да ограничават човешките действия, в света идва нещо страшно. И хубавото, великото в Бога е това: няма същество в света, на което Бог да е казал: „Ти направи това", а на друго да каже — ти не прави това". Бог е дал на хората абсолютна свобода, всеки да извърши туй, което е вложено в него, туй, което той вижда за добро. Малкото дете Той го оставил да постъпва като малко дете, възрастният — да постъпва като възрастен. Това е, което Господ върши. Сега, някой казва: „Защо моят Учител ми казва така? " Пък аз питам: ами защо моят ученик ми казва така? " Да допуснем, че учителят не критикува постъпките на учениците си, а учениците критикуват постъпките на учителите си, светът ще се оправи ли? Нито учителите да критикуват постъпките на учениците си, нито учениците да критикуват постъпките на учителя си; нито синовете да критикуват поведението на баща си, нито бащите да критикуват поведението на синовете си; нито дъщерите да критикуват своите майки, нито майките — своите дъщери; нито богомолците да критикуват своите пастири и обратно.
към беседата >>

22. Брат ти си дойде

Ако си млад, естествено е да стават бързи смени на състоянията, но ти си възрастен, с улегнал характер.
Дал ли си отчет на себе си, защо се измени състоянието ти? Казваш, че състоянието ти се измени, но защо, сам не знаеш. Мислиш, че това се дължи на вътрешна причина – станал си индиферентен към живота. – Кога стана индиферентен? Преди няколко момента беше разположен. Ако си млад, естествено е да стават бързи смени на състоянията, но ти си възрастен, с улегнал характер. Значи, състоянията се сменят и в младите, и във възрастните, и в старите. Днес си бодър, весел, добре разположен, а след няколко деня духът ти отпада и казваш: Животът няма смисъл. За такъв човек учените, психолозите казват, че той изгубил своя обект на физическия свят. Следователно, щом животът ти се обезсмисли, знай, че си изгубил обекта си, към който може да съсредоточиш енергията си. Когато тази енергия се развие чрезмерно, в човека настъпва разширение.
към беседата >>

23. Противоречията като необходимост при всяко растене

Много естествено е, но един възрастен човек трябва да избягва лъжата.
Засега в цялото човечество работи колективният, великият човек чрез своите единици. Един ден той ще ги съедини и ще образува едно цяло. Един ден ще се събере и образува едно отлично, красиво тяло. Вие трябва да привикнете да се анализирате добре. Например, някои от вас обичат да полъгват. Много естествено е, но един възрастен човек трябва да избягва лъжата. Има хора, свършили и по четири факултета, пратиш ги да изследват някой научен факт, те все ще го преувеличат. И виждаме, че техните теории са все криви истини. Много учени хора изопачават научните си данни. Вземете един богослов: за да докаже някоя духовна истина, той първо ще я изопачи. Не, всякога трябва да констатираш една истина тъй, както си е.
към беседата >>

24. Онези дни ще се съкратят

Когато стане възрастен и остарее, човек започва да мисли, че всичко знае и никого не слуша.
Човек, от детинство до старини, все трябва да се учи. Това е естествен метод. Малкото дете, докато се учи от майка си и я слуша, работата върви добре. Когато стане възрастен и остарее, човек започва да мисли, че всичко знае и никого не слуша. Обаче, работите му се влошават. Като погледнете живота на възрастните, виждате, че и те са като децата, и те правят много пакости, които трябва да се поправят. Един виден български чорбаджия от село Николаевка, имал едно дете, което често правело пакости. Като виждало, как вършеят по харманите, момчето си казвало: И аз искам да направя такъв харман вкъщи. Един празник, на Великден, майка му и баща му отишли в черква.
към беседата >>

25. Божественото буталце

Когато иска някой да стане по-възрастен на години, че да е по-умен, това е криво разсъждение.
То е пръв и последен във вашия живот. Сега, туй, като едно философско твърдение, мнозина от вас го приемат, възможно е да е тъй, като една вероятност, но като абсолютна истина не знаете дали е тъй. Сега вие ще кажете: "Ние сме млади още, не сме остарели." Но младите виждат повече отколкото старите. Според моите разсъждения очите на младите виждат по-надалеч, отколкото на старите хора, нали е така? Стар човек, в окултен смисъл, е проявеният човек. Когато иска някой да стане по-възрастен на години, че да е по-умен, това е криво разсъждение. Да не мислите, че преминаването на години ще ви донесе знание. То е изгубено време. Който чака да стане на 33 години, че да поумнее, то е изгубено време - "изгубена Станка". Не трябва да мислите, че след като остареете ще станете по-умни. Не. Аз искам в ума ви да се утвърди тази положителна философия.
към беседата >>

Когато някой мисли, че трябва да бъде по-възрастен, за да го признаят за по-умен, това е криво разсъждение. (втори вариант)
Той е онова същество, което взема голямо участие във вашия земен живот: той се интересува от всичко около вас и всякога, в най-големите мъчнотии, ви идва на помощ – той е първият и последен приятел в живота ви. Това нещо мнозина от вас го приемат като едно философско твърдение, като една вероятност, но дали е Абсолютна истина, не знаете. Вие ще кажете: „Ние сме още млади, не сме остарели, за да имаме такива опитности.“ – Не, младите виждат повече, отколкото старите. Според моите наблюдения очите на младите виждат по-надалече, отколкото очите на старите хора. Стар човек в окултен смисъл е проявеният човек. Когато някой мисли, че трябва да бъде по-възрастен, за да го признаят за по-умен, това е криво разсъждение. Да не мислите, че като преминете повече години, ще станете по-знаещи. Който чака да стане на тридесет и три години, за да поумнее, това значи да изгуби време. Това е състояние на изгубена Станка. Не трябва да мислите, че след като остареете, ще станете по-умни. Аз искам да имате положителна философия за живота, да разсъждавате положително.
към втори вариант >>

Когато иска нѣкой да стане по-възрастенъ на години, че да е по-уменъ, това е криво разсѫждение. (втори вариант)
То е пръвъ и послѣденъ въ вашия животъ. Сега, туй като едно философско твърдение мнозина отъ васъ го приематъ, възможно е да е тъй, като една вѣроятность, но като абсолютна истина не знаете дали е тъй. Сега вие ще кажете: “Ние сме млади още, не сме остарѣли.” Но младитѣ виждатъ повече отколкото старитѣ. Спо-редъ моитѣ разсѫждения очитѣ на младитѣ виждатъ по-надалечъ, отколкото на старитѣ хора, нали е така? Старъ човѣкъ, въ окултенъ смисълъ, е проявения човѣкъ. Когато иска нѣкой да стане по-възрастенъ на години, че да е по-уменъ, това е криво разсѫждение. Да не мислите, че прѣминаването на години ще ви донесе знание. То е изгубено врѣме, който чака да стане на 33 години, че да поумнѣе, то е изгубено врѣме - “изгубена Станка”. Не трѣбва да мислите, че слѣдъ като остарѣете ще станете по-умни. Не. Азъ искамъ въ ума ви да се утвърди тази положителна философия. Положително ще разсѫждавате.
към втори вариант >>

26. Отличителните черти на човешката интелигентност

Сега човекът е достигнал до едно по-високо положение, но още не е пълновъзрастен.
Сега сте възрастни. И в човечеството има степени в съзнанието. Човечеството по съзнание първо е било като дете, но после се е развило. Значи и тук съществуват същите отношения. Съзнанието ви в човечеството расте, разширява се и се развива. Сега човекът е достигнал до едно по-високо положение, но още не е пълновъзрастен. Цялото човечество днес е в положението на един младеж на около 15-16 години. Както виждате, още сте много млади. В миналото, когато е бил създаван Мойсеевият закон, хората са били деца, затуй е трябвало малка пръчица, която да ги подканя. Сега вече хората са на 15-16-годишна възраст. Тъй щото в туй отношение всинца сте младежи.
към беседата >>

27. Равностранният триъгълник

Ученикът не трябва да мисли, че е възрастен.
Познавате ли кои са? Те са в класа, но вие не ги познавате. Ще кажете: „Кои ли от нас са ангели? “ Апостол Павел казва: „Всеки, който е нахранил един гладен или е напоил един жаден човек, той може да е ангел.“ На Земята има доста ангели, облечени в плът и кръв, които можем да нагостим, затова именно гостоприемството е силно развито в източните народи. Та вие трябва да бъдете добри ученици. Ученикът не трябва да мисли, че е възрастен. Той не трябва да мери своето ученичество с годините си. Годините не определят ученичеството. Аз ви казвам, че вие сте още малки деца в сравнение със слънчевата година; млади сте, нямате дори една слънчева година. При това откак се е появило човечеството, има 18 милиона години. Следователно, за да навърши цялото човечество само една слънчева година, нужни са още два милиона години.
към беседата >>

28. Влияние на вътрешната светлина

Докато детето е малко, вие му давате бонбончета, милвате го по главата, по лицето, но като порасне, като стане ученик в гимназията или студент в университета, отношенията ви към него се изменят като към възрастен човек.
Някога се намирате при числото 1, друг път – при 2, после при 3 и т.н. При това числото 3 не е всякога връх на пентаграма. Някой път числото 1 става главен център, друг път – числото 2, или 4, или 5 и т.н. Съобразно това движение и вие трябва да нареждате отношенията си спрямо хората. Че това е така, ние виждаме от отношенията ни например към малките деца. Докато детето е малко, вие му давате бонбончета, милвате го по главата, по лицето, но като порасне, като стане ученик в гимназията или студент в университета, отношенията ви към него се изменят като към възрастен човек. Това показва, че неговият пентаграм се е завъртял. Тъй щото вашите чувства, вашите отношения както към самия вас, така и към другите хора, постоянно се изменят. Значи центровете 1, 2, 3, 4 и 5 в пентаграма постоянно се движат, менят местата си. Щом известен център се измени по отношение на Слънцето, образува се дъгообразно движение, а не движение по права линия. Обаче докато новият център се сформира и заеме своето положение, в съзнанието ви ще станат известни пертурбации.
към беседата >>

29. Видя го Исус

Когато синът на прочутия еврейски цар Давид Соломон станал възрастен, баща му решил да го изпрати в странство, в Египет, там да учи, както правят това сегашните бащи – пращат синовете си да се учат в странство.
Или, аз съм лош човек. Станах ли лош? Това са твърдения само, но ние трябва да дойдем до положението да определим живота тъй, както си е. Как ще го определим? Ще ви приведа друг един пример, той е предание, но до колко е вярно, не зная. Когато синът на прочутия еврейски цар Давид Соломон станал възрастен, баща му решил да го изпрати в странство, в Египет, там да учи, както правят това сегашните бащи – пращат синовете си да се учат в странство. Соломон бил изпратен с препоръка до най-видната школа. Египтяните са били изобщо хора много взискателни, те се отнасяли много недоверчиво към гърците, а малко по-доверчиво към евреите. При пристигането си, Соломон трябвало да се яви с препоръка при един от великите адепти на училището, Учителят Мах-Земру. Този Учител му дал един буквар, подобен на този, по който се учат нашите деца, и му казал: “Ще научиш този буквар наизуст и ще видиш, какво съдържа.” Соломон, като царски син, имал много познания, но като отишъл в Египет, трябвало да изучава този първоначален буквар. Цели три години Соломон изучавал буквара, научил всички точки и запетаи в него, научил формата на всички иероглифи, а след това се явява при Учителя си и му казва: “Всичко, каквото съдържаше този буквар, научих; кажи ми сега нещо по-сериозно.” Учителят го запитва: “Прочете ли го?
към беседата >>

30. Каквото става

Докато детето е малко, и бащата, и майката му се радват; те са нежни, внимателни към него, но щом то израсне, стане голям, възрастен син, бащата започва да го хока и му казва: „Излез от моята къща, иди в света някъде да си търсиш работа!
Щом израснат, тя започва да ги кълве, да ги пъди от себе си, оставя ги вече сами да си търсят храна. Питам: Как ще обясните това противоречие? Може ли такава проява да се нарече любов? Значи и в кокошката няма благородство. Същите отношения се забелязват и между хората. Докато детето е малко, и бащата, и майката му се радват; те са нежни, внимателни към него, но щом то израсне, стане голям, възрастен син, бащата започва да го хока и му казва: „Излез от моята къща, иди в света някъде да си търсиш работа! " Въпросът е кой научи това малко птиченце да си отваря устата и да чака майка му да го храни? В кой университет се учи? В това отношение малкото пиленце е по-умно, по-годно за живот от малките деца. Дълго време майката трябва да събужда своето малко дете, докато то се научи само да отваря устата си. Сега, като ви говоря по този въпрос, той ви се вижда обикновен, прост и казвате: „Тези работи ние сме ги слушали много пъти, познати ни са." Не е така.
към беседата >>

31. Мозъчни наслоявания

Когато човек стане възрастен, от 40–50–60 години нагоре, може вече да носи брада.
Освен това хората в разните си възрасти обичат различни цветове. В младини те обичат едни цветове, в средна възраст – други, а в старини – обикновено тъмни, черни цветове. Често в разположението си към цветовете хората вървят по традиция, а не по убеждение. Традициите играят важна роля не само в живота на отделния човек, но и в живота на народите. За пример, у българите съществува убеждението, че младите хора не трябва да си пущат бради. Когато човек стане възрастен, от 40–50–60 години нагоре, може вече да носи брада. И тогава, като видят човек с брада, те му отдават почит и уважение като на възрастен. Англичаните и американците, напротив, не отдават никакво почитание на хора с бради и мустаци. Между тях ще срещнете човек на 70 години, дядо, но с обръснати брада и мустаци. Те се бръснат от хигиеническа гледна точка. Някои хора пък бръснат мустаците си, а остават брадата си.
към беседата >>

И тогава, като видят човек с брада, те му отдават почит и уважение като на възрастен.
В младини те обичат едни цветове, в средна възраст – други, а в старини – обикновено тъмни, черни цветове. Често в разположението си към цветовете хората вървят по традиция, а не по убеждение. Традициите играят важна роля не само в живота на отделния човек, но и в живота на народите. За пример, у българите съществува убеждението, че младите хора не трябва да си пущат бради. Когато човек стане възрастен, от 40–50–60 години нагоре, може вече да носи брада. И тогава, като видят човек с брада, те му отдават почит и уважение като на възрастен. Англичаните и американците, напротив, не отдават никакво почитание на хора с бради и мустаци. Между тях ще срещнете човек на 70 години, дядо, но с обръснати брада и мустаци. Те се бръснат от хигиеническа гледна точка. Някои хора пък бръснат мустаците си, а остават брадата си. Други пък си остават бакенбарди.
към беседата >>

32. Педагогически правила

МС

Някой казва: аз сега съм по-възрастен, повече разбирам и повече неща мога да направя.
Това сжа само отношения, това са само различни семенца. Всеки човек, всеки индивид можем да си представим като една точка, напр. точка А. Тази точка като расте, разширява своя обем, при което разширение тя увеличава и своята деятелност. Това обаче не са нови енергии, това са енергии, които и по-рано са съществували, само че сега са по-интензивни, имат по-голям кръг на дейност. Някой казва: аз сега съм по-възрастен, повече разбирам и повече неща мога да направя. Така е, но трябва да знаете, че туй, което сте носили в детинство, носите и сега, само че по-разшерено, по-разработено. Тъй че вие и сега, в това си положение, няма да се спрете. И за в бъдеще ще продължавате да се развивате, защото имате ред други сили в себе си, които чакат своето проявление. За сега сте големи деца, а за в бъдеще ще станете стари, ще минавате за възрастни хора. Да кажем, че живеете хиляди години.
към беседата >>

33. Влизане

Ако вашето дете днес къса буквара си, когато стане възрастен човек, на 33 години, той ще създаде нещо хубаво, велико.
Ние знаем, кое място в цялото заема Христос, кое – апостол Павел, кое – Буда, кое – Шекспир, кое – Бетховен и т. н. Ние точно знаем местата на всички хора и поставяме всеки на неговото определено място – нито по-горе нито по-долу от това, което им е дадено и което те заслужават. Например, никой до сега не е дал на Бетховена това място, което ние му даваме. За в бъдеще ще дойдат музиканти, които ще създадат нещо повече от Бетховена. Ще кажете: Възможно ли е това? Ако вашето дете днес къса буквара си, когато стане възрастен човек, на 33 години, той ще създаде нещо хубаво, велико. Той може да стане велик музикант, или велик поет, или велик художник. Когато човек стане на 33 години, когато създаде нещо хубаво и велико в своя живот, той може да се нарече вече истински човек. И тъй, млади и стари, всички трябва да се освободим от заблужденията и да разберем, че живеем в настоящето. Някой казва: Не мога да търпя! – Ще търпиш.
към беседата >>

34. Неизвестни величини / Слънцето

Който се движи само в противоречия, той казва: Чудно нещо, едно време, като дете, мислех едно, а сега, като възрастен, мисля друго.
Да превръща човек лошите условия на живота си в добри, отрицателните състояния в положителни, това значи, да владее силите на природата. Истински ученият познава свойствата на различните видове материя и законите които я управляват. Той познава и твърдата, и течната, и въздухообразната, и светлинната материя и лесно се справя с тях. Тъй щото, като ученици, от вас се иска да изучавате законите на материята и да не се оставяте тя да ви управлява, но вие да я управлявате. Подадете ли се на материята, вие ще живеете в противоречията на живота. Който се движи само в противоречия, той казва: Чудно нещо, едно време, като дете, мислех едно, а сега, като възрастен, мисля друго. Каже ли човек така, знайте, че нито онова, което е мислил като дете, е било вярно, нито сегашната му мисъл е вярна. Права мисъл е онази, която и в детската възраст, и на зряла възраст е една и съща. Разликата седи само в дълбочината на мисълта, в обосноваването й. В основата си, обаче, по същина тя е една. Вслушвайте се и в гласа на своето детинство.
към беседата >>

35. Стари и нови възгледи

Иначе ако счита, че е възрастен, голям човек с велики идеи и знания, той ще изгуби всякакъв импулс за по-нататъшна работа.
Сега ще ви дам следния съвет: каквото и да учите, колкото знания и да придобивате, гледайте да не изгубите детската черта в характера си. Като свършат един или два факултета, съвременните хора мислят, че са много учени, че са придобили много знания. Наистина за даден момент те са учени, но тяхното знание, в сравнение с бъдещото, е още в своите пелени. Тъй щото каквото и да придобивате, бъдете като децата; считайте, че за момента само сте учени, видни хора, на които утрешният ден носи нова наука, ново знание. Красивото в живота на човека се заключава в това, всеки ден да учи, да придобива нещо ново, като малките деца. Иначе ако счита, че е възрастен, голям човек с велики идеи и знания, той ще изгуби всякакъв импулс за по-нататъшна работа. Казвам: като работите по този начин, вие ще дойдете до правилни разбирания за душата, за Духа и ще видите, че в душата и в Духа няма никакви противоречия. Противоречията съществуват само в ума и в сърцето на човека. Защо идват противоречията в живота няма да обяснявам, но трябва да знаете, че между две противоположни идеи и две противоположни чувства винаги се ражда свобода. В този смисъл противоречията са необходими в живота, за да придобие човек свободата си. Противоречията, противоположностите в живота не се отнасят до вас.
към беседата >>

36. Планетни влияния

Като видите, че не сте имали основание да се съмнявате, вие се смеете на себе си, че сте изпаднали в такова положение, и казвате: „Като дете правех големи глупости, но като възрастен мислех, че ще ги избегна".
Ако почвата на неговата градина не благоприятства за тропически растения, той трябва да сее такива, които виреят в умерения пояс. Някой страда от това, че в градината му не могат да виреят лимони, портокали, мандарини, фурми и други - щом тези плодове не виреят, нека посади ябълки, круши, сливи, които ще му дадат изобилно плодове и ще го радват; не е добре човек да сее в градината си цветя и плодове, които не могат да виреят. Тази мисъл, преведена на обикновен език, означава: поддържайте в себе си такива желания, които не увяхват, но устояват на всички бури и изпитания в живота. За това се изисква характер. Имаш ли приятел, не се съмнявай в него; усъмниш ли се в него, и той ще се усъмни в тебе - по този начин ще се разрушите един друг, съмнението разрушава човека. Като видите, че не сте имали основание да се съмнявате, вие се смеете на себе си, че сте изпаднали в такова положение, и казвате: „Като дете правех големи глупости, но като възрастен мислех, че ще ги избегна". Който е правил глупости в детството си, той прави глупости и в старини - глупавият в младини е глупав и в старини, а разумният в младини е разумен и в старини. Като казвам, че детето върши глупости, нямам предвид красивите детски прояви, детските прояви не са глупави. Виждате, че някое дете е наредило куклите, кончето и ги управлява, учи ги - в това няма нищо глупаво. Красиво и приятно е да гледате как детето застава сериозно пред своите играчки и си въобразява, че са негови ученици: то ги учи да пеят, да играят и се радва, че има ученици; има желание да ги съживи, да станат живи и да разговаря с тях. Красиво нещо е детството.
към беседата >>

И като възрастен, и като стар човек трябва да запази детинското в себе си - то представлява онази чистота, която е необходима за здравето на човека.
Който е правил глупости в детството си, той прави глупости и в старини - глупавият в младини е глупав и в старини, а разумният в младини е разумен и в старини. Като казвам, че детето върши глупости, нямам предвид красивите детски прояви, детските прояви не са глупави. Виждате, че някое дете е наредило куклите, кончето и ги управлява, учи ги - в това няма нищо глупаво. Красиво и приятно е да гледате как детето застава сериозно пред своите играчки и си въобразява, че са негови ученици: то ги учи да пеят, да играят и се радва, че има ученици; има желание да ги съживи, да станат живи и да разговаря с тях. Красиво нещо е детството. И като възрастен, и като стар човек трябва да запази детинското в себе си - то представлява онази чистота, която е необходима за здравето на човека. Като ученици, вие трябва да държите съзнанието си будно, да запазите спомен за всички свои преживявания от най-ранна възраст до най-дълбока старост - на ученика не се позволява никакво прекъсване на съзнанието. Нека всеки от вас си даде отчет коя е най-ранната възраст, от която носи спомени. Толстой разправя за един свой спомен още от най-ранната си възраст, от пеленаче: един ден той усетил, че нещо силно го стяга, вследствие на което изпитал крайно възмущение; той преживял това чувство само за момент и повече не се повторило - изпаднал в забрава. Духът му се примирил с положението, в което се намирал, с надежда, че скоро ще израсне и ще се освободи от оковите на пелените. Не изпитва ли човек и в Умствения свят същото стягане?
към беседата >>

Казвате: «Остаряхме, станахме възрастни.» Кой е възрастен? (втори вариант)
Ще чакате благоприятното време и в дадения случай ще работите най-малките работи. С кукли ако си играете, по всички правила как трябва да си играете. И може да се нареди за всяка година с какво да се занимава детето. Цяла програма може да има за вас – кой на колкото години е, да му кажем с какво трябва да се занимава. Вий турите четене. Казвате: «Остаряхме, станахме възрастни.» Кой е възрастен? Възрастен човек е този, който може да хване колелото на живота, да го завърти еднаж. Туй колело е толкова голямо – като го завъртите, цялото колело, вий ще обиколите вселената еднаж. Туй, голямото колело, за един ден не се завърта и за една година, и за 10 години, но трябват ви най-малко 120 години, за да го завъртите еднаж при сегашните условия. Колелото на живота се движи медленно* и не се старайте да усилите движението на това колело, понеже обратните резултати на туй движение са лоши. Сега, в туй отношение ще изучавате астрологията, ще видите кой кога е роден, кои планети имат влияние.
към втори вариант >>

Възрастен човек е този, който може да хване колелото на живота, да го завърти еднаж. (втори вариант)
С кукли ако си играете, по всички правила как трябва да си играете. И може да се нареди за всяка година с какво да се занимава детето. Цяла програма може да има за вас – кой на колкото години е, да му кажем с какво трябва да се занимава. Вий турите четене. Казвате: «Остаряхме, станахме възрастни.» Кой е възрастен? Възрастен човек е този, който може да хване колелото на живота, да го завърти еднаж. Туй колело е толкова голямо – като го завъртите, цялото колело, вий ще обиколите вселената еднаж. Туй, голямото колело, за един ден не се завърта и за една година, и за 10 години, но трябват ви най-малко 120 години, за да го завъртите еднаж при сегашните условия. Колелото на живота се движи медленно* и не се старайте да усилите движението на това колело, понеже обратните резултати на туй движение са лоши. Сега, в туй отношение ще изучавате астрологията, ще видите кой кога е роден, кои планети имат влияние. Не че абсолютно, но оказват влияние.
към втори вариант >>

37. Три посоки

Законите, даже на Земята, са: че, когато станете пълновъзрастен, тогава ви се дава наследството. (втори вариант)
В окултната наука, то са методите, физиологичните процеси. Вий сте изучавали анатомия – физичните процеси, в които сега влиза съзнанието. Мъчнотиите, които може да ги срещнете, нито най-малко може да ви смущават. И не разрешавайте изведнаж всички въпроси. Най-мъчните въпроси оставете за най-после. Законите, даже на Земята, са: че, когато станете пълновъзрастен, тогава ви се дава наследството. Преди това управлява настойник. И в природата е тъй. Човечеството не е пълновъзрастно. Затуй под този закон е – не може то да прави каквото си иска. Един ден, когато стане пълновъзрастно, няма да има опекун, тогава може да разрешава въпроса по друг начин.
към втори вариант >>

38. Мнозина казваха

Ако дадете един скъпоценен камък на някое дете, то няма да се зарадва; ако го дадете на някой възрастен човек, той ще се зарадва.
В началото на тази глава Христос определя, какви са хората, които могат да изваждат и делят и да наричат тия действия събиране и умножение. Който се занимава само с изваждане и деление, той принадлежи към физическия свят. Тези действия представят външната, а не вътрешната страна на живота. Обаче, животът има и своя вътрешна страна, вътрешна проява. В този смисъл, животът ни радва дотолкова, доколкото го разбираме и външно, и вътрешно. Ако дадете един скъпоценен камък на някое дете, то няма да се зарадва; ако го дадете на някой възрастен човек, той ще се зарадва. Ако дадете една ябълка на някое дете, то ще се зарадва; дадете ли я на някой възрастен човек, той няма да се зарадва. Следователно, това, което радва детето, не радва възрастния; и това, което радва възрастния, не радва детето. Кой е на правата страна; детето, което се радва на ябълката, или възрастният, който се радва на скъпоценния камък? Това е неразрешен въпрос, по който хората могат с години да спорят, и пак да не дойдат до едно заключение. Защо? Това зависи от техните разбирания.
към беседата >>

Ако дадете една ябълка на някое дете, то ще се зарадва; дадете ли я на някой възрастен човек, той няма да се зарадва.
Който се занимава само с изваждане и деление, той принадлежи към физическия свят. Тези действия представят външната, а не вътрешната страна на живота. Обаче, животът има и своя вътрешна страна, вътрешна проява. В този смисъл, животът ни радва дотолкова, доколкото го разбираме и външно, и вътрешно. Ако дадете един скъпоценен камък на някое дете, то няма да се зарадва; ако го дадете на някой възрастен човек, той ще се зарадва. Ако дадете една ябълка на някое дете, то ще се зарадва; дадете ли я на някой възрастен човек, той няма да се зарадва. Следователно, това, което радва детето, не радва възрастния; и това, което радва възрастния, не радва детето. Кой е на правата страна; детето, което се радва на ябълката, или възрастният, който се радва на скъпоценния камък? Това е неразрешен въпрос, по който хората могат с години да спорят, и пак да не дойдат до едно заключение. Защо? Това зависи от техните разбирания. Мнозина от тях казваха: „Бяс има и луд е, що го слушате?
към беседата >>

39. Твърдата храна

Като дете, човек върви в пътя на любовта; като възрастен, той влиза в пътя на мъдростта.
И по-лесен път от любовта не съществува. Няма по-лека наука в живота от любовта. Следователно, любовта е за децата, а мъдростта – за възрастните, за съвършените. В това няма никакво противоречие. И децата, както и възрастните, вървят в свой път. Като дете, човек върви в пътя на любовта; като възрастен, той влиза в пътя на мъдростта. Казвам: в духовните хора трябва да се създаде силно желание към учене. Колкото малко знание да има, човек трябва да го знае така съвършено, че и на изпит да се постави, да издържи. Всички изпити, всички добри и лоши мисли, които минават през ума ви, не са произволни, те са числа, величини, точно определени. Духът и душата вечно пътуват, вечно се движат в пространството, и по този начин се учат. Както духът и душата, така умът и сърцето са във вечно движение.
към беседата >>

40. Човешки и природни енергии

Като възрастен и стар, човек живее повече в умствения свят.
Ако не се приложи, то се разваля. Една от задачите на съвременното възпитание е да научи човека да работи, да влага своите енергии и да ги разработва. Като млад, човек се проявява на физическия свят. Докато е дете, той расте, развива своята мускулна и дихателна система. Като юноша, той работи повече със сърцето си и проявява идеализъм. Като възрастен и стар, човек живее повече в умствения свят. Въз основа на придобитите опитности и знания, той започва да мисли. Често слушате старите да казват: „Не си струва да бъде човек идеалист“. Нито старият е прав в заключенията си, нито младият. Старият отрича идеализма, защото се е разочаровал в него. Младият приема идеализма, защото не го е опитал.
към беседата >>

41. Служба на уравненията

Като срещнем някой възрастен човек, виждаме, че той все уравнения решава: духовният решава духовни уравнения, а светският – светски уравнения.
Каквото са игрите и забавите за децата, такова нещо е науката за човека на земята. Още с дохождането си на земята, човек започва да се учи да ходи, да гледа, да слуша, да яде; като поизрасне, той започва да учи как да се отнася с хората, с по-големите и с по-малките от себе си. Щом стане на седем години, пращат го на училище да учи писане, смятане, граматика и т. н. Колкото по-голям става, толкова по-сериозни предмети изучава. Той започва да изучава геометрия, алгебра, да решава различни уравнения и т. н. Като срещнем някой възрастен човек, виждаме, че той все уравнения решава: духовният решава духовни уравнения, а светският – светски уравнения. Обаче има голяма разлика между духовните и светските, или материалните, физическите уравнения. Как ще решите едно уравнение от мисли, в което едната е неизвестна? Ако навлезете в геометрията, как ще определите посоката на права, дълга 10 см.? Понеже всяка права представя силова линия, следователно тя е жива линия. Щом е жива линия, вие трябва да определите нейния стремеж.
към беседата >>

42. Методи за хранене

Това са фази, през които детето неизбежно минава, докато дойде до състоянието на възрастен човек, който започва да решава задачите на своя живот.
Времето, през което майката носи детето си на ръце, наричаме „златно време“. През този период детето е божество, всички му се радват, носят го на ръце. Дойде ли началото на втората година, царството на детето се свършва. То постепенно пристъпва, изправя се и един ден започва само̀ да ходи. От този момент детето става по-самостоятелно. Това са фази, през които детето неизбежно минава, докато дойде до състоянието на възрастен човек, който започва да решава задачите на своя живот. За да разреши задачите си, човек трябва да има буден ум и интерес към тях. Интересът се диктува от развитието на човешките дарби и способности. Колкото по-повдигнат е човек в умствено и в духовно отношение, толкова по-големи и високи интереси има. Не можете да заставите насила да се интересува от музиката онзи, който не е музикално развит. Обаче има интереси, които са присъщи на всички хора: на учени и прости, на бедни и богати, на красиви и грозни.
към беседата >>

43. Разумни отношения

Как вършите волята Божия: като дете, или като възрастен син?
Също така човек може да се заблуди, ако се спре само върху физическото значение на думите „служене на Бога“. Всяка дума, всеки израз е на мястото си, когато се разбере неговото външно и вътрешно значение. За пример, думата милосърдие не подразбира само да нахраните един човек. Тази дума има и вътрешно значение. Казвате, за пример, че вършите волята Божия. Как вършите волята Божия: като дете, или като възрастен син? Докато е малко, детето върши волята на баща си, но от страх от тоягата. Щом порасне, щом стане голям син, той престава да върши волята на баща си, защото тоягата вече не се прилага към него. Значи докато е малко, детето върши волята на тоягата, а не волята на баща си. Щом порасне, щом стане голям син, той не се страхува от тоягата и престава да върши нейната воля. Ако е разумен и обича баща си, синът сега, именно, може да върши неговата воля.
към беседата >>

44. Задна стража

Той може да е стар, но често се проявява ту като дете, ту като юноша, ту като възрастен.
Идеите, върху които сега ви говоря, не са в противоречие с вашите знания. Когато професорът обяснява на студентите въпросите от висшата математика, те не влизат в противоречие със знанията, които са придобили в отделенията. Това, което ученикът е научил по смятане в отделенията – събиране, изваждане, умножение, деление, влиза и във висшата математика. Опитностите, които човек е минал в живота си, непрестанно функционират в целокупния живот. Следователно състоянията, през които човек е минал в живота си – детство, юношество и зряла възраст, непрестанно се повтарят през всичкото време, докато той е на земята. Той може да е стар, но често се проявява ту като дете, ту като юноша, ту като възрастен. Като остарее, човек иска да се върне в младостта си, да стане отново млад. Физически той не може да стане млад, но по състояние, по вътрешно разположение може да бъде млад. Иска ли и физически да стане млад, той непременно трябва да мине през смъртта. И наистина, старият предпочита да умре и отново да стане млад, отколкото да живее и все повече да остарява. Сега, като казвам, че старият трябва да умре, за да стане млад, това не се отнася до идеите.
към беседата >>

45. Без окови!

МС

Какъв смисъл има вашата вяра, ако вярваш, че първо си дете, после ставаш голям човек, след това – възрастен, докато стигнеш до 120 години и най-после вярваш, че ще умреш, ще отидеш на съд при Бога и оттам ще те изпратят или в ада, или в рая, при светиите, праведните и добрите хора?
Въпреки това, ние виждаме много ученици, които се записват в училището, но не свършват. Всяка започната работа трябва да се завърши! Всяко свършване на една работа подразбира започване на нова – нов развой, нова стъпка в живота на човека. Мнозина казват: от толкова години насам ние вярваме, но какво придобихме с тази вяра? Казвам: и във вярата трябва да става вътрешно обновяване. Какъв смисъл има вашата вяра, ако вярваш, че първо си дете, после ставаш голям човек, след това – възрастен, докато стигнеш до 120 години и най-после вярваш, че ще умреш, ще отидеш на съд при Бога и оттам ще те изпратят или в ада, или в рая, при светиите, праведните и добрите хора? Питам: след като умрете и отидете на онзи свят, ще можете ли да предадете оттам някоя своя опитност на хората, които са останали след вас на земята? – Не можете. Вашият баща, който е заминал за онзи свят, дошъл ли е някога, да ви каже, какво има там? Ще кажете, че много от заминалите за онзи свят са се проявили чрез някои медиуми тук, на земята. Казвам: тогава и аз мога да ви кажа много неща за онзи свят, но вие ще вярвате ли?
към беседата >>

Какъв смисъл има вашата вяра, ако вярваш, че първо си дете, после ставаш голям човек, след това – възрастен, докато стигнеш до 120 години и най-после вярваш, че ще умреш, ще отидеш на съд при Бога и оттам ще те изпратят или в ада, или в рая, при светиите, праведните и добрите хора? (втори вариант)
Въпреки това, ние виждаме много ученици, които се записват в училището, но не свършват. Всяка започната работа трябва да се завърши! Всяко свършване на една работа подразбира започване на нова – нов развой, нова стъпка в живота на човека. Мнозина казват: от толкова години насам ние вярваме, но какво придобихме с тази вяра? Казвам: и във вярата трябва да става вътрешно обновяване. Какъв смисъл има вашата вяра, ако вярваш, че първо си дете, после ставаш голям човек, след това – възрастен, докато стигнеш до 120 години и най-после вярваш, че ще умреш, ще отидеш на съд при Бога и оттам ще те изпратят или в ада, или в рая, при светиите, праведните и добрите хора? Питам: след като умрете и отидете на онзи свят, ще можете ли да предадете оттам някоя своя опитност на хората, които са останали след вас на земята? – Не можете. Вашият баща, който е заминал за онзи свят, дошъл ли е някога, да ви каже, какво има там? Ще кажете, че много от заминалите за онзи свят са се проявили чрез някои медиуми тук, на земята. Казвам: тогава и аз мога да ви кажа много неща за онзи свят, но вие ще вярвате ли?
към втори вариант >>

46. Ключът на живота

Той не виждал пред себе си възрастен човек, с побелели брада и мустаци, но виждал малко момченце.
Човешката любов на младини е гореща, на старини – студена. Божествената любов – обратно: в началото е слаба, в края – силна. Само любовта на майката към детето е еднаква през всичките му възрасти – като започнете от времето, когато детето е било още в утробата на майка си, и свършите до неговата крайна възраст. Един 90-годишен свещеник често се обръщал към своя 60-годишен син с думите: „Моето момченце! “ – и го потупвал по гърба. Той не виждал пред себе си възрастен човек, с побелели брада и мустаци, но виждал малко момченце. Същите отношения съществуват и в Божествената Любов. Тя нежно се обръща към своите деца с думите: „Синко, моето момченце! “ Докато хората се заблуждават от външната форма на нещата, животът няма смисъл. Всеки, който остарява в живота на Любовта, върви в човешкия път; всеки, който отслабва в знанието, върви в човешкия път; всеки, който греши в живота си, върви в човешкия път. Два пътя има в живота: човешки и Божествен.
към беседата >>

47. Гордост и ревност / Гордость и ревность

Успее ли да постигне това, човек влиза в закона на съвършенството и става възрастен, на 33 години.
Това значи, да придобие човек вътрешно щастие, да дойде любовта в душите на хората. Любовта е израз на Великото Начало, което се проявява в човешката душа. Тя е завършен процес – поставя всяко нещо на своето място. Да любиш, това значи, да поставиш всяка част на мястото й и така да образуваш цялото. Всеки може да намери частите на цялото в себе си още сега, а не след хиляди години. Успее ли да постигне това, човек влиза в закона на съвършенството и става възрастен, на 33 години. В заключение на всичко, казано досега, повтарям: За да се освободи от своето болезнено състояние, горделивият трябва да внесе в себе си самоуважението, а ревнивият – прилежанието. На всички хора, изобщо, предстои велика задача – да станат носители на новите идеи. Новите времена изискват нови хора – герои. За героя нито светът, със своите изкушения, нито страданията, нито смъртта са в състояние да го отклонят от пътя му, или да го снемат от неговото място. Новият човек е човек на безсмъртието, на Вечния живот.
към беседата >>

Но, ако това дѣте и слѣдъ като порасне, слѣдъ като стане възрастенъ човѣкъ, все още продължава, да иска отъ майка си, и тя все дава, какво ще придобие човѣкъ съ това постоянно искане? (втори вариант)
Тъй щото, като казва, че молитвата му дотегва, той възстава въ себе си противъ формата на молитвата, но не и противъ съдържанието и смисъла на молитвата. Този човѣкъ търси вече вѫтрѣшенъ изразъ на нѣщата. Молитвата на духовния човѣкъ трѣбва да бѫде тъй естествена, каквато е молитвата на дѣтето къмъ майката. Дѣтето се моли на майката: „Мамо, дай ми хлѣбъ, дай ми круши, дай ми това – онова! “ Дѣтето иска, а майката дава. Но, ако това дѣте и слѣдъ като порасне, слѣдъ като стане възрастенъ човѣкъ, все още продължава, да иска отъ майка си, и тя все дава, какво ще придобие човѣкъ съ това постоянно искане? Значи, и за духовния човѣкъ молитвата трѣбва да получи новъ изразъ. Той трѣбва да се моли вече тъй, както се моли Божествениятъ човѣкъ. При сегашното, състояние на човѣчеството хората сѫ дошли до положението само да искатъ. Тѣ се обръщатъ къмъ Бога и казвзтъ: „Господи, кѫща нѣмаме, дай ни двѣ стаи и кухня! “ Други искатъ дрехи, обуща; трети се оплакватъ, че страдатъ отъ главоболие, оть коремъ, отъ стомахъ – здраве искатъ оть Бога.
към втори вариант >>

Успѣе ли човѣкъ да постигне това нѣщо, той е въ закона на съвършенството и става възрастенъ, на 33 години. (втори вариант)
Любовьта, това е Великото Начало, което се проявява въ насъ. Любовьта е завършенъ процесъ, който е поставилъ всѣко нѣщо, всѣка часть на своето мѣсто. Да любишъ, значи да поставишъ всички части на своето мѣсто и да образувашъ отъ тѣхъ цѣлото. Това е вѫтрѣшенъ процесъ на съзнанието. Всѣки може да намѣри частитѣ на цѣлото въ себе си още сега, а не слѣдъ хиляди и милиони голини. Успѣе ли човѣкъ да постигне това нѣщо, той е въ закона на съвършенството и става възрастенъ, на 33 години. Въ заключение на всичко това, питамъ: какво трѣбва да направи горделивиятъ, за да се освободи отъ своето болезнено състояние? – Да внесе въ себе си самоуважението. Какво трѣбва да направи ревнивиятъ, за да се избави отъ своето болезнено състояние? – Да стане прилеженъ. Казвамъ: като живѣете въ физическия свѣтъ, като живѣете и въ духовния свѣтъ, на всички прѣдстои великата задача, да бѫдете носители на новитѣ идеи.
към втори вариант >>

48. Много знания

Мъжът е по-възрастен от жената, защото Бог първо създаде мъжа, а после жената.
Впоследствие, когато мъжът и жената не са живели добре, израсли им косми по лицето, откъдето се виждат задълженията им, т.е. законите, на които те служат. Жената, в сравнение с мъжа, представлява дете. Мъжът пък е баща, човек със задължения. Щом хване един косъм от брадата или мустаците си, това показва, че той се е натъкнал на известен закон, който трябва да изпълни. Мъжът е по-възрастен от жената, защото Бог първо създаде мъжа, а после жената. Ето защо, когато мустаците и брадата на мъжа паднат, тогава ще израстат на жената. Засега мъжът живее в груба, неблагоприятна среда, а един ден жената ще живее в тази среда. Това е необходимо условие за каляване. Тук, обаче, виждаме разумността на природата. Тя използва и добрите, и лошите условия все за добро.
към беседата >>

49. Пречупване на светлината / Трите неизвестни. Пречупване на лъчите, светлината

Аз го сънувах.“ А дайте този орех на един възрастен човек, той не се радва. (втори вариант)
Някой път може да не е някой голям предмет. Но онова, малкото дете, като му дадете един орех, то целия ден подскача, радва се на този орех. Питам: това дете, което се радва на ореха, от сега ли е научило това понятие? Туй дете от години има това понятие в себе си. То казва: „Този орех от години седи в съзнанието ми. Аз го сънувах.“ А дайте този орех на един възрастен човек, той не се радва. Кое е това, което радва стария човек? Той изял своя орех. Детето го радва най-първо яденето и дрехите. Ако дадеш на стария човек дрехи обуща, той казва: „Не съм млад.“ Но, ако му занесеш една пилешка чорбица, той казва: „Господ здраве да му дава.“ Дядото предпочита яденето. А детето се радва и на яденето, и на дрехите.
към втори вариант >>

50. Самоопределение на съзнанието

Като дете, той е имал един идеал; като възрастен - друг идеал; като стар - трети идеал, но и този идеал не го задоволява.
Колкото и да се мъчите да се убедите, че и добрите, и лошите хора са излезли от Бога, вие няма да успеете. Който разбира нещата, той знае, че златото е злато, медта е мед и те коренно се различават по свойства, по произход. И човек с човек не си прилича. Даже един и същи човек се различава през различните си възрасти. Той се мени външно и вътрешно. Като дете, той е имал един идеал; като възрастен - друг идеал; като стар - трети идеал, но и този идеал не го задоволява. Човек иска да учи, да придобива знания. Щом придобие известно знание, той започва да търси друго нещо. Придобива богатство, но и то не го задоволява. Предава се на служене на Бога, но и това не го задоволява. Това показва, че в разбирането му и в приложението на нещата има нещо криво, нещо неестествено.
към беседата >>

51. Значение на смените / Смяна на състоянията (продължение от миналата лекция)

Запример, един възрастен човек, ако го оставиш 40-50 дни или една година да гледа яденето така спокойно, не да бъде индиферентен, но да е гладен и да чака. (втори вариант)
Може да си учен човек, нищо не значи, само това гледаш. Може да каже някой: „Срамота е да проявяваш такава слабост“. Действително, може да е срамота, но и децата, и възрастните хора, въпреки срамотата, все правят безобразия. Казват, че децата не могат да се въздържат, но и възрастните хора също не могат да се въздържат. Действително, децата са нетърпеливи, но и възрастните са нетърпеливи. Запример, един възрастен човек, ако го оставиш 40-50 дни или една година да гледа яденето така спокойно, не да бъде индиферентен, но да е гладен и да чака. За да познаете вашето търпение, има един начин. Направете опит. След като си гладен, да седнеш и да гледаш на яденето, тъй с една усмивка и да гледаш благосклонно на другите, като ядат. Тъй да опиташ себе си. Но в природата има крайни предели.
към втори вариант >>

52. Първата буква

Каквото изучавате като дете, ще го прилагате и като възрастен, и като стар.
Като не успяват в науката, някои хора казват, че и без наука може в живота. Да, трудно се придобива наука, знание, но без знание е по-лошо, отколкото със знание. Ще кажете, че за да придобие знание, човек трябва да чупи главата си. За предпочитане е човек сам да чупи главата си, отколкото други да му я чупят. Едно трябва да имате пред вид: каквото учите, изучавайте го добре. Каквото изучавате като дете, ще го прилагате и като възрастен, и като стар. В първо отделение детето изучава числата от 1 — 20, но като стане виден математик, той си служи със същите числа, само че ги взима в различни комбинации. В първо отделение детето изучава азбуката; като стане виден писател, той си служи със същите букви, но ги съчетава в срички, в думи и т. н. Колкото по-добре ги съчетава, толкова по-добър писател е той. И тъй, знайте, че и най-простите идеи имат приложение в живота: в умствения, в сърдечния и във физическия свят. Има известни мисли, които представят азбука на Божествената наука.
към беседата >>

Пишех: 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9." Но питам, след като си станал възрастен математик, може ли да се освободиш от тези цифри? (втори вариант)
Човек не разбира, трябва да се троши главата. По-добре е ти да я трошиш, отколкото да я смачкат. Казвам сега, ако ние разучаваме нещата, на български думата "разучавам" се разбира и да отучи. Много хубаво трябва да се разучат нещата. Допуснете, че някой ви казва: "Аз, като бях дете, с тия малки работи се занимавах. Пишех: 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9." Но питам, след като си станал възрастен математик, може ли да се освободиш от тези цифри? Или ако кажете: "Аз, като бях дете, пишех тия букви." Но като стана виден списател, можеш ли да се освободиш от тия букви? Само че като дете вие сте писали буквите по един начин, а като списател вие сте виртуоз да ги сменяте в разни пермутации, слогове, думи и тъй нататък. Казвам, простите идеи имат свое приложение. В умствения свят има известни мисли, които съставляват азбуката на Божествената наука. Ако вие тия основните мисли не знаете, как ще разберете Божествената наука?
към втори вариант >>

53. Голямото благо

За да бъде щастлив, човек трябва да знае, че няма да умира, но само ще се видоизменя и от млад ще става възрастен, и от възрастен – пак млад.
За да се прояви животът, човек трябва да стане господар на силите в природата: на водата, на въздуха, на огъня и на твърдата материя. Тогава човек ще придобие щастието, което търси. Всеки търси щастието, защото чрез него той ще придобие елементите на безсмъртието. Докато умира, човек не може да бъде щастлив. Щом престане да умира, той е щастлив. За да бъде щастлив, човек трябва да знае, че няма да умира, но само ще се видоизменя и от млад ще става възрастен, и от възрастен – пак млад. Като научи законите на безсмъртието, човек може да се подмладява, когато пожелае. Това са поддържали старите алхимици. Това са поддържали учените в миналото, това поддържат и съвременните учени. Един от новите алхимици пожелал да се подмлади. За тази цел той приготвил един голям съд, който да се затваря херметически.
към беседата >>

54. Естествени връзки

Като станах голям напуснах младенческото." Кои работи са младенчески и кои на възрастен човек?
– Защото и те се менят, както всички неща в природата. Случва се, че като влезе в идейния свят, човек изгубва някоя идея и после казва: "Не вярвам вече в тази идея." Щом намери идеята си, той казва: "Аз пак повярвах в своята изгубена идея. Отново се връщам към нея." Защо човек губи вяра в идеите си? – Защото не е излязъл още от своето детинско състояние. Апостол Павел казва: "Като бях младенец по младенчески разсъждавах. Като станах голям напуснах младенческото." Кои работи са младенчески и кои на възрастен човек? В алгебрата имате формулата А+В=С. Какво представлява тази формула в живота? Като се казва А+В=С, величината С съдържа ли по количество сумата на енергиите А+В? Математиците знаят това. Онези, които не са математици, намират, че тази формула е проста работа.
към беседата >>

55. Господар и слуга

В каквато външна форма да ви се представи, във формата на учен или на прост, на дете или на възрастен, отдайте му известно внимание.
Водата в него не пресъхва, но постоянно извира и пои, каквото срещне на пътя си. Всички овчари не са извори, но вие трябва да познаете добрия овчар, който носи Божественото в себе си. Един е този овчар, но вие трябва да го познаете между многото и да се отзовете на желанието му да поговори с вас. Като знаете това, бъдете всякога готови да се спирате пред Божественото. Щом ви покани да се разговаряте с Него, не Го пренебрегвайте. В каквато външна форма да ви се представи, във формата на учен или на прост, на дете или на възрастен, отдайте му известно внимание. Като ученици вие трябва да бъдете внимателни към Божественото във всеки човек и да Го зачитате, както зачитате себе си. Не му ли отдавате нужното внимание, вие ще се намерите в положението на онази млада княгиня, която заради лошото отношение със слугите си, всяка вечер била заливана с кофа студена вода от неизвестно за нея лице. Младата княгиня била женена също така за княз, добър, разумен човек, който се отнасял с нея внимателно, любезно. Княгинята била работна, спретната, но много нервна. За най-малкото неизпълнение на нещо от страна на слугите си, тя прибягвала до бой.
към беседата >>

56. Илия вече дойде

Тъй щото, когато някой казва, че не разбира нещо, това показва, че е или дете, или възрастен, но не е дошъл още до положението на стария, на мъдрия човек в живота.
За всички останали души, с низко съзнание, дребният, обикновеният живот е достатъчен. Той може да ги задоволи. Те са още деца, те не разбират живота на възрастните и на старите. Това, което децата разбират, възрастните не разбират; това, което възрастните разбират, старите не разбират. И обратното е вярно: това, което старите разбират, възрастните не разбират; това, което възрастните разбират, децата не разбират. Тъй щото, когато някой казва, че не разбира нещо, това показва, че е или дете, или възрастен, но не е дошъл още до положението на стария, на мъдрия човек в живота. Съвременните хора говорят за човещина, за разумни, правилни отношения, но как трябва да бъдат изразени тези отношения, и те не знаят. Ще ви представя алегорично, какви трябва да бъдат отношенията между разумните същества от една страна и между разумните същества и природата – от друга страна. Един господин си направил хубава, голяма градина, в която насадил множество ароматни цветя, които разнасяли благоуханието си далеч някъде, вследствие на което привличали към себе си работните пчелички. Една от пчелите започнала да хвърчи от цвят на цвят и весело бръмчала. След това тя влязла в един цвят, скрила се дълбоко в него и казала: Бът!
към беседата >>

57. Постоянни и преходни неща. Козметика

Като станах възрастен, другояче мисля".
Същевременно той трябва да знае, през какви фази е минала земята. Разумност се иска от човека, да мисли право, а не да дохожда до крайни идеи и заключения. Като се намери в някакво затруднение, за свое оправдание той казва: Аз така разбрах. – Не е важно, какво разбира човек; важно е да мисли право. Апостол Павел казва: "Като бях младенец, мислех по младенчески. Като станах възрастен, другояче мисля". Следователно, като се произнася върху нещата, човек трябва да бъде искрен в себе си, да знае, като дете ли мисли, като възрастен или като стар, като мъдрец. Той никога не трябва да настоява на своето убеждение, което всеки ден търпи промени. Само Божията мисъл е абсолютна и неизменна. Обаче, човешката мисъл е относителна, тя предстои на промени. Тъй щото, пита ли ви някой дали сте добър човек, кажете: Днес съм добър; как ще се проявя в бъдеще, не зная.
към беседата >>

Следователно, като се произнася върху нещата, човек трябва да бъде искрен в себе си, да знае, като дете ли мисли, като възрастен или като стар, като мъдрец.
Разумност се иска от човека, да мисли право, а не да дохожда до крайни идеи и заключения. Като се намери в някакво затруднение, за свое оправдание той казва: Аз така разбрах. – Не е важно, какво разбира човек; важно е да мисли право. Апостол Павел казва: "Като бях младенец, мислех по младенчески. Като станах възрастен, другояче мисля". Следователно, като се произнася върху нещата, човек трябва да бъде искрен в себе си, да знае, като дете ли мисли, като възрастен или като стар, като мъдрец. Той никога не трябва да настоява на своето убеждение, което всеки ден търпи промени. Само Божията мисъл е абсолютна и неизменна. Обаче, човешката мисъл е относителна, тя предстои на промени. Тъй щото, пита ли ви някой дали сте добър човек, кажете: Днес съм добър; как ще се проявя в бъдеще, не зная. Това значи: работата, която свърших днес, е добра.
към беседата >>

58. Който слуша моите думи

Един възрастен господин, чужденец във Франция, вижда, че едно малко дете пуши тютюн.
Те са следните: когато природата иска да създаде дъб, тя употребява сто години; когато иска да създаде тиква, тя употребява само шест месеца. Тъй щото, ако искаш, в няколко месеца само, да свършиш курса по философия, и това може да стане, но и резултатите ще бъдат съответни. Съвременните хора не успяват по единствената причина, че бързат. Те искат, в малко време, да имат големи постижения. Децата искат преждевременно да станат възрастни; възрастните искат преждевременно да станат стари, защото мислят, че по този начин ще придобият мъдрост и знание. Един възрастен господин, чужденец във Франция, вижда, че едно малко дете пуши тютюн. Той спира детето и му казва на французки език: Слушай, дете, не е хубаво толкова рано, на такава възраст, да пушиш тютюн. Детето се обръща към чужденеца с думите: Господине, не знаеш ли, че във Франция няма деца? Някои ще кажат, че това е умен отговор. – Не, по-глупав отговор от този няма. Величието на една държава се заключава в това, да има деца, но разумни, а не да няма деца.
към беседата >>

Тъй щото, когато човек пуши тютюн, бил млад или стар, дете или възрастен, той наистина е дете.
– Не, по-глупав отговор от този няма. Величието на една държава се заключава в това, да има деца, но разумни, а не да няма деца. Като наблюдавам живота на съвременните хора, виждам, че кой как се натъкне на някаква мъчнотия, казва: Лесно ще се справя с тази мъчнотия. Не съм дете я! – Дали се справя лесно или мъчно, това е друг въпрос; важно е, че той не иска да признае своята слабост. Тъй щото, когато човек пуши тютюн, бил млад или стар, дете или възрастен, той наистина е дете. Пушенето на тютюн показва една слабост у човека, от която той не може лесно да се освободи. Когато порасне, той ще се откаже от тази слабост. Същото може да се каже и за пеленачето. Докато е в пелени, детето не може да не се цапа. Можете ли да наречете това дете герой?
към беседата >>

59. Крадецът и пастирят / Да имат живот

Дали някой възрастен, или някое дете ще ти донесе тази храна, безразлично ти е. (втори вариант)
" Следователно Това разумно Същество има хиляди и милиони помощници. Значи съзнанието на Бога прониква през всички същества. Значи цялото съзнание минава през това битие и докато са открити рамките на това битие, то гледа само как да се помогне на това същество, по кой начин именно. Сега - истината. Ти се нуждаеш от храна. Дали някой възрастен, или някое дете ще ти донесе тази храна, безразлично ти е. Стига това, от което имаш нужда в дадения случай, да ти се достави. Но има едно специфично вярване. Ние искаме да знаем дали Това Същество, Което ни е създало, мисли за нас. Естествено, Туй Същество е вложило в тебе част от Своя живот. И щом е така, Това Същество не може да не се интересува от това, което имаме.
към втори вариант >>

60. Обикновени и необикновени процеси / Тридесет и осем години

Рече ли човек да мисли, че е възрастен, че е стар, той преждевременно е остарял.
Има три вида деца в природата: първата категория наричат „деца на забавленията", които природата забавлява само а не ги учи. Те се наричат „галени деца на природата", защото само играят вън и се забавляват. Втората категория се наричат „разумни деца на природата", които непрекъснато учат. Третата категория се наричат „деца мъдреци", които прилагат това, което са научили. От най-ранното си детство до най-късната си старост, човек трябва да запази в себе си детинския дух. Рече ли човек да мисли, че е възрастен, че е стар, той преждевременно е остарял. Защо трябва, като воденица, да повтаря едни и същи неща? Защо трябва да съжалява за онова, което някога е било, или за това, което сега става? Ако искате да станете гениални, никога не повтаряйте едно и също нещо по два еднакви начина. Пазете се от повтаряне на нещата! Не повтаряйте историята на живота си по два еднакви начина.
към беседата >>

61. Пасха Господня / Пасха Господня е

Какъвто е човек в детската си възраст, такъв ще остане и като възрастен и като стар.
Това показва, че при сегашните условия на живота си – човек не е напълно проявен. Тази е причината, поради която, при сегашните условия човек не може да бъде съвършен. Колкото и да се стреми да се усъвършенства, той все ще остане човек с недъзи. – Защо? – Защото, каквото е семето, такъв ще бъде и плодът. Какъвто е човек в детската си възраст, такъв ще остане и като възрастен и като стар. Каквито способности прояви човек в началото на живота си, със същите ще остане и до края на живота си. Детето е семето, а старият човек – плодът. Семето крие в себе си качествата на плода, а плодът представя развито семе. Сега, като разсъждавате по този начин, вие ще дойдете до заключението, че като е създал света и човека, Бог същевременно е дал свобода на човека, да се проявява според своите възможности и условия. Следователно, човек има много възможности да измени живота си, в смисъл да го подобри или влоши.
към беседата >>

Вие имате едно дете, което постепенно расте, но каквото е детето от началото, такова си остава и като възрастен човек. (втори вариант)
Казвате: „Фантазирам нещо." Значи ти си някъде вън, не си в тялото си. Физическото тяло е една станция, но вън от тази станция има нещо много повече, отколкото е проявеният човек. И при сегашните условия целокупният човек още не е въплътен. Следователно той не може да бъде съвършен. Той има свои недъзи. Вие имате едно дете, което постепенно расте, но каквото е детето от началото, такова си остава и като възрастен човек. От това гледище старият човек не може да придобие нито един милиметър повече от своето знание, което е имал. Каквито способности прояви той в един живот, още в началото на живота си, толкова ще останат и до края на живота му. Детето е едно семе, а старият човек е един плод. Следователно семето мяза всякога на плода и плодът мяза на семето, развито в своята пълнота. Каквото е семето, такъв ще бъде и плодът.
към втори вариант >>

62. Обхода и проява

Човек може да умре и като млад, и като възрастен, и като стар.
Какво представя човек, ако не обхожда нещата, ако не си взима бележка за тях и ако не се проявява? Ще кажете, че сте млади, възрастни, или стари, че сте богати, учени или силни. Каква младост е тази, която не ви е дала сила и потик да работите и да се развивате? Каква старост е тази, от знанията на която не можете да се ползвате? Какво богатство е това, с което не знаете, как да се справите? Човек може да умре и като млад, и като възрастен, и като стар. Той може да умре и като богат, и като сиромах. Каква е разликата между младия и стария човек? Според някои, млад човек е онзи, който има възможност да расте, да се развива, да живее. Стар е онзи, който е минал през тези положения и отива към загасване на живота, към смъртта. Да умре човек, това значи, да държи матура.
към беседата >>

Не, човек може да учи на всякаква възраст: и като млад, и като възрастен, и като стар.
Учението не е за всички, но и в него не е смисълът на живота, Учението е само за трудещия. За да може да учи, човек трябва да има специфичен стремеж към учението, за да събуди в себе си съответна мозъчна енергия. За да придобие известна добродетел, човек трябва да е събудил в себе си съответна енергия, чрез която може да я придобие. Има ли тази енергия, никаква сила в света не е в състояние да му противодейства. Ще кажете, че човек може да учи до известна възраст. Не, човек може да учи на всякаква възраст: и като млад, и като възрастен, и като стар. На младия са дадени условия за придобиване на блага; на стария са дадени условия да използва вложеното в тия блага. Младият се готви за придобиване на плодове; старият се ползва от съдържанието на тия плодове. Като говоря по този начин, някои от вас се обезсърдчават, мислят, че нищо няма да излезе от тях. Защо се обезсърдчавате? Защото се оглеждате в огледалото и намирате, че не сте добре облечени, че дрехите ви са нечисти, скъсани.
към беседата >>

63. Личност и душа

Играе ли, приказва ли, детето си представя, че ще израсте, ще стане момък, възрастен човек и най-после старец, с побеляла глава, с бяла брада и мустаци.
Старецът често си спомня за своето детинство. На кое място в стареца живее детето, не може да се определи. Слушаме обаче дядото да казва: „Едно време, като бях дете, направих това и това“. Детето не се вижда в образа на дядото, но то съществува в неговия ум. И дядото съществува в ума на детето. Играе ли, приказва ли, детето си представя, че ще израсте, ще стане момък, възрастен човек и най-после старец, с побеляла глава, с бяла брада и мустаци. Детето символизира Любовта, а старият човек – Мъдростта. Старият от време на време хваща космите си, с което иска да каже: „Виждате ли тия бели косми на брадата ми? Това са закони, по които човек трябва да живее“. Ангелите нямат бради и мустаци, което показва, че те живеят без правила и закони. Те не се нуждаят от правила и закони, като хората, защото живеят в светлина.
към беседата >>

Играе ли, приказва ли, детето си представя, че ще израсте, ще стане момък, възрастен човек и най-после старец с побеляла глава, с бяла брада и мустаци. (втори вариант)
Това са фази на живота, през които човек неизбежно минава. Старецът често си спомня за своето детинство. На кое място в стареца живее детето, не може да се определи. Слушаме обаче дядото да казва: „Едно време, като бях дете, направих това и това." Детето не се вижда в образа на дядото, но то съществува в неговия ум. И дядото съществува в ума на детето. Играе ли, приказва ли, детето си представя, че ще израсте, ще стане момък, възрастен човек и най-после старец с побеляла глава, с бяла брада и мустаци. Детето символизира любовта, а старият човек - мъдростта. Старият от време на време хваща космите си, с което иска да каже: „Виждате ли тия бели косми на брадата ми? " Това са закони, по които човек трябва да живее. Ангелите нямат бради и мустаци, което показва, че те живеят без правила и закони. Те не се нуждаят от правила и закони като хората, защото живеят в светлина.
към втори вариант >>

64. Проява на Любовта / Чувството на любовта

Ако чуят, че някой възрастен или стар човек люби, те го взимат за посмешище.
Следователно светлината на Любовта осмисля както физическият свят, така и духовният, и умственият. Докато светлината на Любовта не огрее сърцето и ума, т.е. върха и долината, човек не може да бъде буден, вследствие на което не вижда ясно. Съвременните хора гледат особено на Любовта. Те считат, че Любовта е достояние само на младите. Ако чуят, че някой възрастен или стар човек люби, те го взимат за посмешище. Те не правят разлика между любов и влюбване. Докато е жив, човек трябва да люби. Стане ли въпрос за влюбване, това е друга работа. Между влюбването и пиянството има нещо общо. Чувате, че някой се е влюбил, запалил се от четири страни, но след известно време изтрезнял.
към беседата >>

65. Богове сте

Едно дете, като стане на 33 години, възрастен човек, той не може вече да си служи с привичките на детето. (втори вариант)
Ако се опише неговият живот, царски живот е прекарал той. И животните, и цялото растително царство, и земята не е имала такъв изглед, какъвто има сега. Тъй както сега се представлява земята, тя представлява една катастрофа, една развалина и ако казват, че тази земя Господ я направил, какъв смисъл има тя. Писанието казва така: „Целият свят ще се оттегли и Бог ще направи нова земя и ново небе." И в този случай под „земя и небе" се разбира редът на нещата. Сегашният ред на нещата е остарял, вярванията на хората са остарели, привичките на хората са остарели, и всичко това трябва да се замени, тъй както се заместват привичките на децата с живота на възрастния. Едно дете, като стане на 33 години, възрастен човек, той не може вече да си служи с привичките на детето. Сега Писанието казва: „Аз рекох: вие сте богове." Това показва само стремеж. Тук е изваден един пасаж „Богове сте вие", богове, които вървят по определените Божии пътища и са носители на Божиите мисли. Затова те са богове. Значи техният живот е в пълно единение, в пълна хармония с Бога. И затова, докато ние сме в единение със себе си, в единение с Бога □ не считам Бога като едно същество вън от нас, и действаме в съгласие с Божията воля, човек всичко може да направи.
към втори вариант >>

66. Делата Божии

Той трябва да обича детето като дете, младата мома – като млада мома, възрастния – като възрастен и т. н.
И тогава казвам: Всички хора познават истината, всички хора могат да обичат. Няма по-велико нещо за човека от това, да обича, да люби. Това е привилегия за човека главно. Животните могат да чувстват, а на човека е дадена възможност да обича. Как трябва да обича човек? Той трябва да обича детето като дете, младата мома – като млада мома, възрастния – като възрастен и т. н. Какво значи, да обичате младата мома като млада мома? Обичайте младата мома, както добрата градинарка обича цветята си. Тя не ги къса, не ги държи в ръцете си да увехнат, но всяка сутрин ги полива и разкопава. Благодарение на нейните грижи, от ден на ден те стават по-красиви, по-благородни и с по-голямо благоухание. .Ако влезеш в един дом като приятел, вложи своята любов във всички членове на дома така, че работите им да тръгнат напред: ако са били сиромаси, да забогатеят; ако са били болни, да оздравеят.
към беседата >>

67. Призовете ги на сватба

Оглежда се и като женен, като възрастен, като стар дядо и все казва за себе си: Аз съм.
Навярно в съединението влиза нещо ново. Значи, и за човека казваме, че е някакво ново съединение, получено от няколко елемента, но какво представя новото тяло, никой не знае. Всички изучават човека анатомически, физиологически, психически, но малцина знаят, какво в същност е човек. Като дете, човек се оглежда в огледалото и казва: Аз съм. Той се оглежда като момък и казва: Аз съм. Оглежда се и като женен, като възрастен, като стар дядо и все казва за себе си: Аз съм. В същност, детето и дядото приличат ли си? Грамадна разлика има между детето и дядото, но въпреки това, като погледне портрета си, дядото казва: Аз съм това. За да каже дядото, че и като дете, и като юноша, и като възрастен е бил все той, това показва, че в човека има нещо, което не се изменя. Външно тези образи се различават, но вътрешно има нещо, което остава неизменно. Не е важно, че човек се изменя и външно, и вътрешно; важно е да знае, защо се изменя.
към беседата >>

За да каже дядото, че и като дете, и като юноша, и като възрастен е бил все той, това показва, че в човека има нещо, което не се изменя.
Като дете, човек се оглежда в огледалото и казва: Аз съм. Той се оглежда като момък и казва: Аз съм. Оглежда се и като женен, като възрастен, като стар дядо и все казва за себе си: Аз съм. В същност, детето и дядото приличат ли си? Грамадна разлика има между детето и дядото, но въпреки това, като погледне портрета си, дядото казва: Аз съм това. За да каже дядото, че и като дете, и като юноша, и като възрастен е бил все той, това показва, че в човека има нещо, което не се изменя. Външно тези образи се различават, но вътрешно има нещо, което остава неизменно. Не е важно, че човек се изменя и външно, и вътрешно; важно е да знае, защо се изменя. Когато не може да си обясни нещата, човек казва: Такава е волята Божия. Когато не иска да плати дълга си, казва: Нямам пари. Когато не иска да свърже приятелство с някого, казва: Не те обичам.
към беседата >>

68. Идейната обич

Станал съм възрастен." От всичкия неестествен живот, който сте живели досега, трябва да се откажете. (втори вариант)
Външното запознаване с Бог има един ефект, а вътрешният живот, който Бог е вложил в нас, има друг ефект. Сега аз няма да ви обезсърчавам. Трябва да се откажете от користолюбието. Да служим на Бога, тази е свещената идея. Казва: „Не искам да живея както по-рано. Станал съм възрастен." От всичкия неестествен живот, който сте живели досега, трябва да се откажете. Пияницата трябва да се откаже от пиянството, скъперникът трябва да се откаже от скъперничеството, безверникът трябва да се откаже от безверието, крадецът трябва да се откаже от кражбата. На мястото на кражбата какво ще турите? Наместо да крадеш, ще даваш. Обезверил си се, на мястото на твоето безверие ще туриш вярата. Казвам, всичките противоречия, които съществуват, трябва да се огледат.
към втори вариант >>

69. Значение на числата / Разбиране на числата (Учудване и съжаление)

Когато бащата остарее, стане възрастен, тогава синът напише същия закон. (втори вариант)
Когато детето е на 7 години, направят един закон. Когато е на 14 години, направят други закон. Когато е на 21 години, направят трети закон. Казва на майката: „Не зная какво трябва да се прави с това дете, но трябва да се измени законът". Всичките закони, които са писани, са писани, когато те остават. Когато бащата остарее, стане възрастен, тогава синът напише същия закон. Синът направи долап и тури закон: „Татко, няма да буташ долапа." Бащата ще види как е направен законът, тоягата. Ако е закон, нека бъде закон и за детето, и за бащата едновременно еднакъв. Защо бащата намира, че не е намясто. Намясто е този закон. Те нямаха право да правят един долап, да правят изкушения на детето.
към втори вариант >>

70. Светлина и знание / Знание и светлина

Той става голям, възрастен човек - цял англичанин.
Щом е така, всеки трябва да проникне в себе си, да намери тази черта и да си отговори, ученик ли е на специалния клас, или не. Много ученици влизат в този клас, но малко от тях са истински ученици. Те приличат на ония деца, родени от едни родители, а осиновени от други. Някое дете е родено българче, майка му и баща му умират. Едно английско семейство го взима, завежда го в Англия, осиновява го, дава му образование. Той става голям, възрастен човек - цял англичанин. Говори изключително английски, не знае матерния си език, не познава България и т.н. В същност, англичанин ли е той? Никакъв англичанин не е. Макар, че не знае български, не познава България, той е чист българин. - Къде се крие българското в този човек?
към беседата >>

71. Стойност на нещата / Постоянна цена

Туй дете, като го носят една, две, три години на ръце, то трябва да слезе от ръцете на майка си и да стане един ден възрастен мъж. (втори вариант)
Но вие с какво ще покажете вашата любов? Ако едно дете мине от една къща на друга, всички го носят на ръце, ако туй дете, след като мине през всичките ръце, не се научи да ходи, туй дете няма ли да мяза на един инвалид. Тогава не правете другата погрешка - да допускате туй дете да не израсте. Казвате, нека да си го имаме. Оставете вашите желания и мисли да растат. Туй дете, като го носят една, две, три години на ръце, то трябва да слезе от ръцете на майка си и да стане един ден възрастен мъж. Нима има нужда майка му да го носи? Казват, донесете ми едно дете, да го прегърнем. Не мислете, че туй, което прегръща, то е реалното. Туй, което прегръща, един ден ще го турите в земята. Ще се разговаряте разумно.
към втори вариант >>

72. По-горни от тях

Изобщо, ако замине възрастен човек за другия свят, той слиза на земята след 45–50 години.
Физическият свят не е нищо друго, освен отражение на Божествения. Той съществува благодарение на трохите, които идат от Божествения свят. Личният, семейният, общественият, религиозният живот представят също отражение на свещените идеи на великите напреднали същества от Божествения свят. Тези същества помагат на хората от земята, дават им условия за нов живот. Например, ако убият никого, веднага от възвишения свят слизат утешители и започват да го успокояват, че ще му дадат по-добри условия, да се върне на земята и да продължи работата си. Изобщо, ако замине възрастен човек за другия свят, той слиза на земята след 45–50 години. - Децата слизат по-скоро, в продължение на една до три години. Като казвам, че възвишените същества от Божествения свят могат да създават ново тяло на всеки убит човек, това не значи, че убийството се допуска. Който убива, той носи тежките последствия за своето престъпление, независимо това, че животът на убития може отново да се възстанови. Това е излишна, ненужна работа, в която се изразходва грамадно количество енергия. Веднъж създаден, човек трябва да остане на земята, колкото години му са определени за свършване на възложената му работа.
към беседата >>

73. Методи за самовъзпитание / Образци за самовъзпитание

В този момент, край тях минава един възрастен човек и като вижда, какво правят децата, веднага прерязва въжето.
И обратно, има думи, които могат да разрушат човека. Те са подобни на бомбите. Две деца намират едно малко, тънко въженце, закачено някъде. Те се радват, че могат да си поиграят с него. Вадят кибрит от джоба си и го запалват. В този момент, край тях минава един възрастен човек и като вижда, какво правят децата, веднага прерязва въжето. Децата се чудят, защо този човек им разваля играта и започват да се сърдят. Възрастният не счита за нужно да се извинява пред тях. Той няма време даже да им обяснява, защо постъпи така. Въженцето, което те запалиха, е фитил на бомба, която е заровена близо някъде. Те не виждат бомбата, не разбират, какво може да произлезе от тяхната игра.
към беседата >>

В този момент край тях минава един възрастен човек и като вижда какво правят децата, веднага прерязва въжето. (втори вариант)
И обратно, има думи, които могат да разрушат човека. Те са подобни на бомбите. Две деца намират едно малко тънко въженце, закачено някъде. Те се радват, че могат да си поиграят с него. Вадят кибрит от джоба си и го запалват. В този момент край тях минава един възрастен човек и като вижда какво правят децата, веднага прерязва въжето. Децата се чудят защо този човек им разваля играта и започват да се сърдят. Възрастният не счита за нужно да се извинява пред тях. Той няма време даже да им обяснява защо постъпва така. Въженцето, което те запалиха, е фитил на бомба, която е заровена близо някъде. Те не виждат бомбата, не разбират какво може да произлезе от тяхната игра.
към втори вариант >>

Минава един възрастен и вижда, че това е фитилът на една бомба; веднага той прерязва въжето, а децата тичат, радват се, смеят се, че въженцето гори. (втори вариант)
(„Ще мy кажем, че той е трябвало да преодолее тези условия.") А ако чувствата преодоляват? („Ще му помогнем.") Добре, да допуснем сега, че ти изваждаш и му даваш хиляда лева. Питам: умно ли е да му дадеш хиляда лева? Ще ви дам още един пример, това е третият пример. Две деца си играят и на пътя намират въженце -много тънко; едното дете си носи кутийка с кибрит и запалва въженцето, и започва това въже да гори. Минава един възрастен и вижда, че това е фитилът на една бомба; веднага той прерязва въжето, а децата тичат, радват се, смеят се, че въженцето гори. Но те не знаят, че този фитил отива към една бомба. Децата се радват на тази игра, обаче тази игра може да иде към плач. Минава един друг разумен човек и казва: „Я да си вървите към дома си." Децата не могат да си обяснят защо именно този човек им разваля играта. Той изгасва и останалото въже и те почват да викат подире му: „Той нямаше право. Той нямаше право." Питам сега: ако той беше оставил те да имат правото според техните разбирания, какво щеше да стане?
към втори вариант >>

74. Начало и край

СБ

Дълго време майка му го повива и разповива, къпе го в коритото, докато един ден стане възрастен човек.
Всяко смущение пречи на правилното виждане. Като се натъква на съмнения и на смущения, човек се отегчава от живота. Защо? Той мисли, че не може да постигне желанията си. Човек може да постигне всичко, каквото желае, но на определеното за това време. Може ли детето изведнъж да израсте? Дълго време майка му го повива и разповива, къпе го в коритото, докато един ден стане възрастен човек. Иска ли преждевременно да излезе от пелените и да си служи с магическата пръчица на баща си, това значи, че човек е дошъл до положението на онзи, който иска да се жени. Защо се жени човек? За да го обича някой. Той иска жена му и децата му да го обичат, но един ден ги изгубва, а с тях заедно и любовта им. После търси приятели, намира ги, но скоро ги изгубва.
към беседата >>

Ти не може да израснеш в един ден, да станеш възрастен, полека. (втори вариант)
Щом се разтревожиш, щом внесеш някакво съмнение, ти смущаваш съзнанието. Ти, като размътиш съзнанието, няма да подобриш положението, ще пострадаш. Дълго време ще оставиш да се уталожи, без да може да виждаш ясно. Онова, което желаеш, ще постигнеш. Не чакай всичките постижения в света, има определено време. Ти не може да израснеш в един ден, да станеш възрастен, полека. Най-първо ще бъдеш дете, докато дойде твоето съзнание, дълго време баща ти и майка ти ще те повиват, ще излизаш, ще влизаш в коритото, по някой път ще има пръчица, но нищо не значи. Казва, да станем възрастни. Казва, дотегна ми, вече баща ми и майка ми не ме къпят, завиват, отвиват. Тогава, щом ти дотегна, ти ще започнеш да увиваш и да завиваш, да връзваш и да развързваш. Когато детето иска магическата тояжка на баща си и на майка си, то се оженва и то започва да управлява децата, той ще остарее и той ще даде своята магическа тояжка, ще иде в другия свят да даде всичко в този свят.
към втори вариант >>

75. Него видя Исус

Дали е дете, или възрастен, е все едно, това е лъжа.
Казвам: Когато човек задържа лъжата за себе си, а иска другите да му говорят истината, това показва, че дяволчето живее в него. Когато човек допуща да го лъжат, а той говори истината, това показва, че Бог живее в него. Тъй щото, когато някой проповядва и говори истината, аз съм готов да го слушам. Когато едно дете ми донесе хляб и каже, че преди половин час е изваден от фурната, аз искам да бъде така. Ако момченцето ми носи твърд, мухлясал хляб, а го препоръчва за пресен, топъл, то говори лъжа. Дали е дете, или възрастен, е все едно, това е лъжа. Сега искам, в душата на всички да се роди желание нито да лъжете, нито да ви лъжат. От всички хора се изисква голяма самоотверженост, да живеят за Бога, но не на гърба на другите. Не е въпрос хората да подобрят живота си отчасти, но напълно. У всички да живеят възвишени идеи. Всички да приемат любовта, като закон.
към беседата >>

76. Ще ме видите

Когато то порасне и стане възрастен човек, тояжката изчезва от ума му.
Можете ли да го сравните с веруюто на един светия? Друг е въпросът, ако говорите за веруюто на бъдещето човечество. Като дете, човек имал детинско схващане за Бога. Детето си представя Бога като баща си, който постоянно наказва. Той държи тояжка в ръката си и като види, че детето сгреши, веднага слага тояжката на гърба му. Когато то порасне и стане възрастен човек, тояжката изчезва от ума му. Между бащата и сина се създават любовни отношения. Съвременните хора имат повърхностни понятия за баща и майка, за брат и сестра, за господар и слуга, за държава и закон. Разбиранията на повечето хора са като на първобитния човек, или като на падналите хора. Сегашната раса е образувана повече от паднали хора. Като четете свещените книги, ще разберете, как се е създала тази раса.
към беседата >>

77. Дишането на човека и на животните

Срещате един възрастен човек външно задоволен от всичко но постоянно е недоволен, сърдит.
Това е едно от противоречията на живота. Другаде пък срещате добри и почтени родители: майката е добра и разумна жена, бащата също, децата - послушни, но едно от тях е недоволно, цял ден плаче. Всички му угаждат, искат да го задоволят, но то остава непримирено. Ще кажете: дете е, и то не знае какво иска. Така ще кажете за детето, но какво ще кажете за възрастния? Срещате един възрастен човек външно задоволен от всичко но постоянно е недоволен, сърдит. Каквото му кажат, както да го пипнат, все му е криво. Слънцето грее хубаво, небето е ясно, птичките около него пеят, цялата природа се е разцъфтяла, но пак му е криво. Как ще си обясните тия противоречия? Като се натъкват на противоречия в живота, различните учени дават различни обяснения. Хиромантикът ще каже, че така е писано на ръката му.
към беседата >>

78. Методи за самовъзпитание / Методите на самовъзпитанието

Докато е дете, човек се увива около врата на майка си; когато порасне, той слиза от ръцете ѝ и най-после, когато стане възрастен, той живее съвършено самостоятелно.
За ясновидеца, и умствените, и чувствените форми са толкова реални, колкото и физическите. За онзи, който вижда ясно, животът, с неговите форми, е непреривен. За онзи, който не вижда ясно, животът е преривен, вследствие на което той говори за различните си възрасти като за различни фази на живота, които нямат нищо общо помежду си. Той казва: „На младини беше едно нещо, на зряла възраст – друго, а на старини – съвсем друго“. Всъщност, животът е единен и неделим. Докато е дете, човек се увива около врата на майка си; когато порасне, той слиза от ръцете ѝ и най-после, когато стане възрастен, той живее съвършено самостоятелно. Обаче това са фази на един и същ живот. Докато е зелена, и ябълката се държи на клона на дървото; като узрее, тя пада на земята, а оттам – в устата на някое живо същество – човек, птица или някое четвероного. Ако попадне в ръцете на някоя мома, с меки и нежни ръце, ябълката ще се зарадва. Обаче попадне ли на нейните твърди и яки зъби, тя се чуди на промяната в обходата ѝ, как е възможно едно и също същество да има едновременно толкова меки ръце и толкова яки зъби. Като ученици, вие трябва да имате ясна представа за нещата, да прилагате знанията и способностите си като методи за самовъзпитанието си.
към беседата >>

79. Първичната храна

УС

Под „дете“ и „възрастен“, в широк смисъл на думата, разбираме светския и духовния живот.
Детето остава гладно, както онзи, който не разбира известна идея. Какво прави тогава майката? Аз питам майките: Какво прави детето, като разлее млякото на земята? Ще кажете, че отдавна сте били деца, не помните; сега сте възрастни. Каква е разликата между детето и възрастния? Под „дете“ и „възрастен“, в широк смисъл на думата, разбираме светския и духовния живот. Детето живее още светски, физически, материален живот, а възрастният живее духовно, т.е. той се движи в духовния свят.Следователно не е право да се мисли, че светският живот е порочен. Всъщност животът е един и неразделен. Разликата е само в начина, по който се живее. Имате двама цигулари: те държат цигулките по един и същи начин; и двамата си служат с лък; еднакво слагат пръстите си на грифа, но се различават в свиренето.
към беседата >>

80. Разумно прилагане / Разумното употребление

Какво дете е онова, което расте, става възрастен човек и после остарява?
Значи само детето, т.е. тройката, е в състояние да предизвика любовта на майката – на числото 2. Кое от двете числа е по-силно – двойката, или тройката? В дадения случай тройката е по-силна, защото влияе на двойката – най-мощното число. Под думата „дете“ ние не разбираме формата дете, но принципа, който представлява детето. Какво дете е онова, което расте, става възрастен човек и после остарява? Дете, което остарява, не е истинско дете. Старият човек не съдържа вече силите на числото 3. Изобщо, всички неща, които остаряват, представляват сянка на Битието. Всичко, което постоянно се изменя, наричаме сянка. За пример, ако характерът на човека постоянно се мени, той е сянка на истинския характер.
към беседата >>

81. Отиване и връщане

СБ

Мнозина от вас казват: „Аз съм възрастен човек, четиридесет и пет годишен, много неща съм преживял” – с това той иска да си даде по-голяма тежест; младият пък казва: „Аз съм млад, силен, пълен с живот, с енергия.” Казвам: в пътя на Истината нито годините, нито силата играят роля.
Само завършилият образованието си ученик може да разбере Истината, подсъдимият не може да я разбере. Докато човек е на подсъдимата скамейка или в затвора, той ще разбере законите на държавата, в която живее, той ще познава ограничителните условия на Живота, но Истината няма да разбира; пуснат ли човека от затвора, той вече разбира истината. Докато човек е в ада, той не разбира Истината; щом излезе оттам, той отива на Небето, дето намира Истината. Докато човек е вън от закона на Любовта, той още търси Истината; щом живее в закона на Любовта, той вече е намерил Истината. Значи Истината съществува в закона на Любовта, на Мъдростта – вън от тях Истината не съществува. Мнозина от вас казват: „Аз съм възрастен човек, четиридесет и пет годишен, много неща съм преживял” – с това той иска да си даде по-голяма тежест; младият пък казва: „Аз съм млад, силен, пълен с живот, с енергия.” Казвам: в пътя на Истината нито годините, нито силата играят роля. Човек може да носи четиридесет и пет килограма пясък на гърба си, а може да носи само един килограм злато – кое е по-важно от двете? Златото. Човек може да носи в пустинята един чувал с пари, а може да носи и само един хляб и едно шише вода – кое е по-важно? Хлябът и водата в пустинята са по-важни и необходими от парите. Следователно моментът решава ценността на нещата – има моменти, които са ценни сега, а не в бъдеще. Ценността на предметите не се изразява само в тяхната тежест, някога много леките предмети са особено ценни и важни.
към беседата >>

Дойдете ли до положението да си служите с тия формули, вие ще минете от детинство в пълна възраст – това е подразбирал Апостол Павел, като изказал стиха: „Докато бях дете, по младенчески постъпвах, но като станах възрастен мъж, напуснах детинството.” Кой напуска детинството?
Той трябва да чака да дойде лятото, да узреят плодовете и тогава да си откъсне колкото иска. За човека е важно да има желания, реализирането на които става точно на определеното за тях време – това значи да живее човек в Божествения свят, да постъпва съобразно с Божиите пътища. Никой не може да застави Бога да върви по неговите пътища – Бог е мислил и мисли преди нас, а ние вървим след Него. Следователно който мисли и върви след Бога, той не може да измени Неговия план. Ще дойде ден, когато вие ще си служите правилно с Божествените формули и те моментално ще окажат своето влияние върху вас: употребите ли формулата за младостта, моментално ще станете млади; след това ще се погледнете в огледалото и ще се зарадвате. Дойдете ли до положението да си служите с тия формули, вие ще минете от детинство в пълна възраст – това е подразбирал Апостол Павел, като изказал стиха: „Докато бях дете, по младенчески постъпвах, но като станах възрастен мъж, напуснах детинството.” Кой напуска детинството? Само онзи напуска детинството, който върви в Божествените пътища; докато е дете, човек казва: „Това е невъзможно, онова е невъзможно”, но като стане възрастен и влезе в Божиите пътища, невъзможните неща за него стават възможни и той става радостен и весел. И тъй, ще дойде ден, когато всеки човек ще върви в Божиите пътища, но след различен период от време: за едного са нужни два дена, за другиго – три дена, за трети – четири дена и т.н. Важно е обаче още днес всеки да разбере какво нещо е Истината. Аз проповядвам онази Истина, която може да даде на човека всичко, каквото душата му желае; аз проповядвам онази Истина, която внася Свобода, а не ограничения, и при която отиде ли човек веднъж, той сам пожелава да се върне, да помага на своите братя. Всички Божествени желания се реализират именно в тази истина – тя дава възможност на човека да реализира ония свои желания, които са потребни за душата му; всички други желания, изостанали от вековете, тя ги отхвърля като непотребни, като чужди за неговата душа.
към беседата >>

Само онзи напуска детинството, който върви в Божествените пътища; докато е дете, човек казва: „Това е невъзможно, онова е невъзможно”, но като стане възрастен и влезе в Божиите пътища, невъзможните неща за него стават възможни и той става радостен и весел.
За човека е важно да има желания, реализирането на които става точно на определеното за тях време – това значи да живее човек в Божествения свят, да постъпва съобразно с Божиите пътища. Никой не може да застави Бога да върви по неговите пътища – Бог е мислил и мисли преди нас, а ние вървим след Него. Следователно който мисли и върви след Бога, той не може да измени Неговия план. Ще дойде ден, когато вие ще си служите правилно с Божествените формули и те моментално ще окажат своето влияние върху вас: употребите ли формулата за младостта, моментално ще станете млади; след това ще се погледнете в огледалото и ще се зарадвате. Дойдете ли до положението да си служите с тия формули, вие ще минете от детинство в пълна възраст – това е подразбирал Апостол Павел, като изказал стиха: „Докато бях дете, по младенчески постъпвах, но като станах възрастен мъж, напуснах детинството.” Кой напуска детинството? Само онзи напуска детинството, който върви в Божествените пътища; докато е дете, човек казва: „Това е невъзможно, онова е невъзможно”, но като стане възрастен и влезе в Божиите пътища, невъзможните неща за него стават възможни и той става радостен и весел. И тъй, ще дойде ден, когато всеки човек ще върви в Божиите пътища, но след различен период от време: за едного са нужни два дена, за другиго – три дена, за трети – четири дена и т.н. Важно е обаче още днес всеки да разбере какво нещо е Истината. Аз проповядвам онази Истина, която може да даде на човека всичко, каквото душата му желае; аз проповядвам онази Истина, която внася Свобода, а не ограничения, и при която отиде ли човек веднъж, той сам пожелава да се върне, да помага на своите братя. Всички Божествени желания се реализират именно в тази истина – тя дава възможност на човека да реализира ония свои желания, които са потребни за душата му; всички други желания, изостанали от вековете, тя ги отхвърля като непотребни, като чужди за неговата душа. Реализирате ли желанията на вашата душа, вие ще бъдете радостни и блажени, животът ви ще се осмисли и каквото пожелаете, ще можете да направите, стига това желание да е разумно.
към беседата >>

82. За кого ме мислите

Чудото е там, че ако едно шестгодишно дете може да свири, защо един възрастен човек да не свири?
На състоялия се концерт произвело чудо. Всички най-видни музиканти са били там и казват: „Чудо! " Учените хора ще обяснят това чудо чрез закона на наследствеността. Това е един начин на обяснение. Много начини могат да се дадат. Чудото е там, че ако едно шестгодишно дете може да свири, защо един възрастен човек да не свири? Чудото е, че старите хора, които мислят, че са много умни, като дойдат до едно чудо, казват: „Туй чудо не е за нас." А ето че слабите хора - децата, които минават за много малки и че нищо не знаят, правят чудеса. Едно дете на шест години, което не знае нотите, свири и чудо произвежда. Бащата мисли да го подготви за бъдеще да стане велик музикант, да създаде нещо. Но едно е да изпълняваш музика, друго е да я създаваш. Защото има един творец, има и един изпълнител.
към беседата >>

83. На своето време / На време

Щом стане възрастен или стар, тия неща не го интересуват.
– Увеличила се е, защото днес има повече злато, отколкото в миналото. Житото също е реалност. И към него любовта на хората се е увеличила. В живота има и несъществени неща, които се явяват и изчезват. Например, докато е млад, човек се интересува от някои неща. Щом стане възрастен или стар, тия неща не го интересуват. Той спира вниманието си на други неща. Младата мома се интересува от облеклото си. Тя се облича хубаво, вчесва се добре, туря си китка и отива на хорото. По десет пъти на ден се реши. – Защо?
към беседата >>

84. Непреодолимо желание

Да излязат сега един възрастен брат и една възрастна сестра, да хванат краищата на останалите два конеца.
Сега да излязат вън един млад брат и една млада сестра, да хванат по един конец. Така хванати, конците се кръстосват, спорят помежду си. Как ще решите въпроса: кой от двамата пръв ще пусне конеца? При това, всеки трябва да пази своя конец. Като пуснеш конеца от едната ръка, ще внимаваш после да хванеш същия край. Да излязат сега един възрастен брат и една възрастна сестра, да хванат краищата на останалите два конеца. Сега и четирите конци се кръстосват. Първо спореха двата конеца. Ако единият от тях отстъпи, решава ли се въпросът? Не се решава. Това е все едно, момата да люби един момък, после още един и да мисли, че е разрешила известен въпрос.
към беседата >>

85. Бавни и бързи движения

Във Франция отива един французин, който ходил в странство, забогатял, понеже станал възрастен, не мислел да се жени, мислел, че между двамата си братовчеди ще преживее. (втори вариант)
Помнете едно; присъствието на духа в човека дава сила. В даден случай дойде една скръбна мисъл, вие се уплашите. Лошото е в уплахата. Вие не знаете дали тази мисъл е скръбна или не, но вие предполагате, не знаете. Вие в какво положение ще се намерите. Във Франция отива един французин, който ходил в странство, забогатял, понеже станал възрастен, не мислел да се жени, мислел, че между двамата си братовчеди ще преживее. Искал да ги изпита, при кого може да живее. Взема че се облича в скъсани дрехи, тояжка, отива при единия и казва: Изгубих всичко, дойдох, ще може ли да прекарам живота си при вас. Може. След като седял една седмица, казва: Ще извиниш моята другарка жена ми, тя не е благодарна. Отива при другия братовчед. Посреща го казва: Не бой се при нас ще живееш, няма нищо, случват се тия работи.
към втори вариант >>

86. Освободени

Има една психологическа проява: вие обичате някого, който и да е от вас, млад или възрастен, но дойдете до една фаза на вашата обич, дето у вас се заражда едно чувство на ревност; вие искате този човек да ви бъде приятел само на вас.
Всички вие вярвате в Бога, но страдате. Разрешавате един въпрос неразрешим. Вие може да обясните страданието, може да обясните резултатите на страданието, но не причините. Произходът на злото ние не знаем, откъде е дошло и как ще се завърши. Знаем, че един ден човечеството ще се освободи от сегашното свое нещастие, но откъде е дошло злото, къде ще иде, това не знаем. Има една психологическа проява: вие обичате някого, който и да е от вас, млад или възрастен, но дойдете до една фаза на вашата обич, дето у вас се заражда едно чувство на ревност; вие искате този човек да ви бъде приятел само на вас. Ако го видите, че той има приятелство с други, става ви криво, започвате да се дразните, считате, че той ви е изменил. Питам: Откъде се пръкна туй чувство? У вас, най-първо, имаше едно хубаво чувство, след туй се яви ревността. Откъде иде тя? Ревността е обща в цялото органическо царство, не само между хората, но и между много по-напреднали същества от хората.
към беседата >>

87. Моята Любов няма да премине

Докато е малко детето, бащата има едно отношение, щом стане възрастен, отношението става по-разумно.
Ако четете свещените книги, ще видите, че никъде не се казва: "Сине мой, дай ми ума си,” но се казва: "Дай ми сърцето си". Умът е от една най-възвишена материя, която не се покваря. Сърцето на човека загазва, всичките противоречия, съблазни, зависти, омраза - всичко това произтича от човешкото сърце. Сега, под думата "небе" Христос разбира онзи възвишен живот, а под "земя" разбира земния живот. "Небето и земята ще преминат" - това значи, че земният живот един ден ще има друго отношение към нас, тъй както бащата изменя отношението си към своя син. Докато е малко детето, бащата има едно отношение, щом стане възрастен, отношението става по-разумно. Значи един ден отношенията на Небето спрямо Земята ще се изменят! Засега отношенията на Невидимия свят са достатъчно строги по отношение на Земята. Ние казваме: война. Най-ужасна война има в света. Всяка година измират 35 милиона хора, в 10 години това са 350 милиона, а в хиляда години!
към беседата >>

88. Възпитание на волята