Търсене в беседите за 'Гражданска свобода'

НАЧАЛО

КАТАЛОГ С БЕСЕДИ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 203 резултата в 13 беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Житното зърно

НБ

Как ще си обясните това противоречие: един народ чака с хиляди години своя Избавител, своя Цар да дойде и му даде свобода, а в това време, когато Той се явява, именно еврейските първосвещеници и князе се оплакват против Него?
Затуй казва Христос: „Аз съм жив хляб“. А за да бъде човек жив, трябва да бъде в общение със своята среда, да се впусне в нея да помага и да му помагат. Както житното зърно е минало през този процес, и ние трябва да се жертваме по същия начин. И жертвоприношението не е толкова тежко. Сега нека се обърнем към историята на Христовия живот, към историята на еврейския народ. Как ще си обясните това противоречие: един народ чака с хиляди години своя Избавител, своя Цар да дойде и му даде свобода, а в това време, когато Той се явява, именно еврейските първосвещеници и князе се оплакват против Него? Вие бихте казали, че ако Христос би дошъл в наше време, щяхте да постъпите по-добре. Съмнявам се. И ще ви приведа един факт. Вижте как постъпва мъжът с жена си и обратното, и ще знаете как щяхте да постъпите с Христа. Когато Истината се яви в света, Тя няма да се облече в празнична премяна, а в най-скромна дреха, и затова и Христос се яви между еврейския народ в тази проста форма.
към беседата >>

Например, в американската гражданска война довели двама престъпници, единият бил сляп, а другият – без крака; престъплението им се състояло в следното: ходили да крадат ябълки; градинарят ги хванал и ги докарал пред съдията, но слепият взел да казва: „Аз съм сляп, аз не крадох ябълки, но си прострях ръцете и взех някои от земята“; а онзи, без крака, взел да вика: „Аз нямам крака и не мога да ходя да крада“.
Докогато и вие не турите търнокоп да работи във вас, всякога трънът ще ви се смее и ще казва: „Аз ще израсна повече“. Това е една алегория, която трябва да схванете. Кой е този търнокоп? Мислете и намерете. Ние трябва да бъдем винаги на мястото на съдия. Например, в американската гражданска война довели двама престъпници, единият бил сляп, а другият – без крака; престъплението им се състояло в следното: ходили да крадат ябълки; градинарят ги хванал и ги докарал пред съдията, но слепият взел да казва: „Аз съм сляп, аз не крадох ябълки, но си прострях ръцете и взех някои от земята“; а онзи, без крака, взел да вика: „Аз нямам крака и не мога да ходя да крада“. Съдията, след като размислил, рекъл: „Турете куция върху гърба на слепия“, и добавил: „Този, който има очи, е намерил ябълката, а онзи, който няма крака, а има ръце, е брал ябълките“. И действително, така са ги хванали. Такъв е и човекът – всеки отделно се състои от две същества, едното – сляпо, другото – без крака. Когато Господ ги хване на местопрестъплението, всяко от тях взема да казва: „Не съм брал, не съм пипал, не съм стъпил с крак“; но Господ казва: „Турете единия върху другия“, и така ги съди. Кой е този без очите?
към беседата >>

2. Свобода на Духа

НБ

И тъй, условие за свободата е Духът.
И тъй, условие за свободата е Духът. Под думата „свобода“ разбираме един свободен живот, разбираме вътрешния смисъл на нещата, техните отношения – отношенията на мислите, желанията и волевите побуждения, които се проявяват в света. Дето има жива душа, там има и движение, което пък е резултат на волята. Но това движение може да върви в определена посока, а може да върви и в разни посоки. В Новия Завет се говори: „Дето е Духът Господен, там е свобода“, и на друго място: „Син Божи ще ви освободи“. Синът и Духът са едно и също нещо; Синът е проявление на Бащата и Майката; интелигентността на Сина е израз на интелигентността на Бащата и Майката, както слънчевата светлина е израз на вътрешното състояние на слънцето: по нея познаваме слънцето.
към беседата >>

Под думата „свобода“ разбираме един свободен живот, разбираме вътрешния смисъл на нещата, техните отношения – отношенията на мислите, желанията и волевите побуждения, които се проявяват в света.
И тъй, условие за свободата е Духът. Под думата „свобода“ разбираме един свободен живот, разбираме вътрешния смисъл на нещата, техните отношения – отношенията на мислите, желанията и волевите побуждения, които се проявяват в света. Дето има жива душа, там има и движение, което пък е резултат на волята. Но това движение може да върви в определена посока, а може да върви и в разни посоки. В Новия Завет се говори: „Дето е Духът Господен, там е свобода“, и на друго място: „Син Божи ще ви освободи“. Синът и Духът са едно и също нещо; Синът е проявление на Бащата и Майката; интелигентността на Сина е израз на интелигентността на Бащата и Майката, както слънчевата светлина е израз на вътрешното състояние на слънцето: по нея познаваме слънцето. Как можем да познаем човека?
към беседата >>

В Новия Завет се говори: „Дето е Духът Господен, там е свобода“, и на друго място: „Син Божи ще ви освободи“.
И тъй, условие за свободата е Духът. Под думата „свобода“ разбираме един свободен живот, разбираме вътрешния смисъл на нещата, техните отношения – отношенията на мислите, желанията и волевите побуждения, които се проявяват в света. Дето има жива душа, там има и движение, което пък е резултат на волята. Но това движение може да върви в определена посока, а може да върви и в разни посоки. В Новия Завет се говори: „Дето е Духът Господен, там е свобода“, и на друго място: „Син Божи ще ви освободи“. Синът и Духът са едно и също нещо; Синът е проявление на Бащата и Майката; интелигентността на Сина е израз на интелигентността на Бащата и Майката, както слънчевата светлина е израз на вътрешното състояние на слънцето: по нея познаваме слънцето. Как можем да познаем човека? По светлината на неговите мисли, желания и действия. Говоря за свобода на Духа, понеже у религиозните хора има една опасност: някой, като стане религиозен, става дваж по-лош, отколкото светските хора. Някой път мене не ме радва, дето хората са религиозни.
към беседата >>

Говоря за свобода на Духа, понеже у религиозните хора има една опасност: някой, като стане религиозен, става дваж по-лош, отколкото светските хора.
Но това движение може да върви в определена посока, а може да върви и в разни посоки. В Новия Завет се говори: „Дето е Духът Господен, там е свобода“, и на друго място: „Син Божи ще ви освободи“. Синът и Духът са едно и също нещо; Синът е проявление на Бащата и Майката; интелигентността на Сина е израз на интелигентността на Бащата и Майката, както слънчевата светлина е израз на вътрешното състояние на слънцето: по нея познаваме слънцето. Как можем да познаем човека? По светлината на неговите мисли, желания и действия. Говоря за свобода на Духа, понеже у религиозните хора има една опасност: някой, като стане религиозен, става дваж по-лош, отколкото светските хора. Някой път мене не ме радва, дето хората са религиозни. По думата „религиозен“ разбирам човек, свързан за нещо, както са свързани с въже крава, кон и други животни. Свързан за къщата – и то е религия; свързан за някоя политическа партия или за някое философско учение – и то е религия; да, религиозно учение, но какво? Което свързва свободата на човека или обществото. Ако си свързан с едно учение, което те понижава, което ти отнема свободата, то е отживяла религия, стар мях, а всички, които търсят тази свобода – смисъла на живота, както наричат съвременните философи туй висше съзнание, или гражданство, както го наричат политическите хора, можете да го наречете още както искате, – имат тази разумност в себе си.
към беседата >>

Което свързва свободата на човека или обществото.
По светлината на неговите мисли, желания и действия. Говоря за свобода на Духа, понеже у религиозните хора има една опасност: някой, като стане религиозен, става дваж по-лош, отколкото светските хора. Някой път мене не ме радва, дето хората са религиозни. По думата „религиозен“ разбирам човек, свързан за нещо, както са свързани с въже крава, кон и други животни. Свързан за къщата – и то е религия; свързан за някоя политическа партия или за някое философско учение – и то е религия; да, религиозно учение, но какво? Което свързва свободата на човека или обществото. Ако си свързан с едно учение, което те понижава, което ти отнема свободата, то е отживяла религия, стар мях, а всички, които търсят тази свобода – смисъла на живота, както наричат съвременните философи туй висше съзнание, или гражданство, както го наричат политическите хора, можете да го наречете още както искате, – имат тази разумност в себе си. По какво ще познаят, че имате Духа? Ако сте хора разумни и ако със своите мисли, желания и действия се отличавате със силата на своята свобода и навсякъде, където влезете, носите тази благодат. Под думата „свобода“ в съвременния живот се разбира светлина. Когато пътувате вечерно време, не сте свободни, както когато пътувате денем, по простата причина, че пътят ви не е ясен.
към беседата >>

Ако си свързан с едно учение, което те понижава, което ти отнема свободата, то е отживяла религия, стар мях, а всички, които търсят тази свобода – смисъла на живота, както наричат съвременните философи туй висше съзнание, или гражданство, както го наричат политическите хора, можете да го наречете още както искате, – имат тази разумност в себе си.
Говоря за свобода на Духа, понеже у религиозните хора има една опасност: някой, като стане религиозен, става дваж по-лош, отколкото светските хора. Някой път мене не ме радва, дето хората са религиозни. По думата „религиозен“ разбирам човек, свързан за нещо, както са свързани с въже крава, кон и други животни. Свързан за къщата – и то е религия; свързан за някоя политическа партия или за някое философско учение – и то е религия; да, религиозно учение, но какво? Което свързва свободата на човека или обществото. Ако си свързан с едно учение, което те понижава, което ти отнема свободата, то е отживяла религия, стар мях, а всички, които търсят тази свобода – смисъла на живота, както наричат съвременните философи туй висше съзнание, или гражданство, както го наричат политическите хора, можете да го наречете още както искате, – имат тази разумност в себе си. По какво ще познаят, че имате Духа? Ако сте хора разумни и ако със своите мисли, желания и действия се отличавате със силата на своята свобода и навсякъде, където влезете, носите тази благодат. Под думата „свобода“ в съвременния живот се разбира светлина. Когато пътувате вечерно време, не сте свободни, както когато пътувате денем, по простата причина, че пътят ви не е ясен. Тъй и всички религиозни хора, като се заблуждават, имат нещо смътно в своите понятия.
към беседата >>

Ако сте хора разумни и ако със своите мисли, желания и действия се отличавате със силата на своята свобода и навсякъде, където влезете, носите тази благодат.
По думата „религиозен“ разбирам човек, свързан за нещо, както са свързани с въже крава, кон и други животни. Свързан за къщата – и то е религия; свързан за някоя политическа партия или за някое философско учение – и то е религия; да, религиозно учение, но какво? Което свързва свободата на човека или обществото. Ако си свързан с едно учение, което те понижава, което ти отнема свободата, то е отживяла религия, стар мях, а всички, които търсят тази свобода – смисъла на живота, както наричат съвременните философи туй висше съзнание, или гражданство, както го наричат политическите хора, можете да го наречете още както искате, – имат тази разумност в себе си. По какво ще познаят, че имате Духа? Ако сте хора разумни и ако със своите мисли, желания и действия се отличавате със силата на своята свобода и навсякъде, където влезете, носите тази благодат. Под думата „свобода“ в съвременния живот се разбира светлина. Когато пътувате вечерно време, не сте свободни, както когато пътувате денем, по простата причина, че пътят ви не е ясен. Тъй и всички религиозни хора, като се заблуждават, имат нещо смътно в своите понятия. Вие не знаете какъв е Бог и Господ, а тукашните царе и управители вие познавате; както те наказват, така и Господ наказва. От туй схващане се раждат тия резултати, които виждаме в света.
към беседата >>

Под думата „свобода“ в съвременния живот се разбира светлина.
Свързан за къщата – и то е религия; свързан за някоя политическа партия или за някое философско учение – и то е религия; да, религиозно учение, но какво? Което свързва свободата на човека или обществото. Ако си свързан с едно учение, което те понижава, което ти отнема свободата, то е отживяла религия, стар мях, а всички, които търсят тази свобода – смисъла на живота, както наричат съвременните философи туй висше съзнание, или гражданство, както го наричат политическите хора, можете да го наречете още както искате, – имат тази разумност в себе си. По какво ще познаят, че имате Духа? Ако сте хора разумни и ако със своите мисли, желания и действия се отличавате със силата на своята свобода и навсякъде, където влезете, носите тази благодат. Под думата „свобода“ в съвременния живот се разбира светлина. Когато пътувате вечерно време, не сте свободни, както когато пътувате денем, по простата причина, че пътят ви не е ясен. Тъй и всички религиозни хора, като се заблуждават, имат нещо смътно в своите понятия. Вие не знаете какъв е Бог и Господ, а тукашните царе и управители вие познавате; както те наказват, така и Господ наказва. От туй схващане се раждат тия резултати, които виждаме в света. А от това вътрешно робство трябва да се освободим.
към беседата >>

Дали малко си тропал или много, то е безразлично: щом те засрамят, отнета ти е свободата.
Като искаме да разберем една религия, ние често излизаме от едно общество и влизаме в друго. Един момък поискал да потропа на хорото и взел назаем чужди ботуши; онзи обаче, който му ги заел, му казал сред хорото: „Слушай, по-малко тропай, не ти ги дадох да тропаш силно“. Друг се приближил и му рекъл: „Защото те засрами този, аз ще ти дам моите ботуши“. И като почнал да играе, взел да му вика: „Тропай приятелю, и да ги скъсаш, други ще ти дам“. Дали ще каже „тропай“ или „не тропай“, то е все едно – оня човек не е вече свободен. Дали малко си тропал или много, то е безразлично: щом те засрамят, отнета ти е свободата. Прочее, нашият ум трябва да бъде осветлен върху истинската свобода. Христос е дал едно определение на свободата: „Това, което не искаш да ти правят другите, не го прави и ти на тях“. Това правило трябва да бъде вътрешен наш закон. Трябва да говорим и вършим онова, което дава свобода на другите. Преди няколко дена дойде при мене една госпожа и ми казва: „Чудя се на съвременните хора: застанат да се молят, молитвите им са отлични, но щом престанат молитвите, почват да се одумват: тази видяла нещо, другата не видяла добре, на едната това, което видяла, не било от Бога, а от дявола, „Ти лъжеш“, „Не, ти лъжеш“; виждаме, че никоя няма и не дава на другите свобода.
към беседата >>

Прочее, нашият ум трябва да бъде осветлен върху истинската свобода.
Един момък поискал да потропа на хорото и взел назаем чужди ботуши; онзи обаче, който му ги заел, му казал сред хорото: „Слушай, по-малко тропай, не ти ги дадох да тропаш силно“. Друг се приближил и му рекъл: „Защото те засрами този, аз ще ти дам моите ботуши“. И като почнал да играе, взел да му вика: „Тропай приятелю, и да ги скъсаш, други ще ти дам“. Дали ще каже „тропай“ или „не тропай“, то е все едно – оня човек не е вече свободен. Дали малко си тропал или много, то е безразлично: щом те засрамят, отнета ти е свободата. Прочее, нашият ум трябва да бъде осветлен върху истинската свобода. Христос е дал едно определение на свободата: „Това, което не искаш да ти правят другите, не го прави и ти на тях“. Това правило трябва да бъде вътрешен наш закон. Трябва да говорим и вършим онова, което дава свобода на другите. Преди няколко дена дойде при мене една госпожа и ми казва: „Чудя се на съвременните хора: застанат да се молят, молитвите им са отлични, но щом престанат молитвите, почват да се одумват: тази видяла нещо, другата не видяла добре, на едната това, което видяла, не било от Бога, а от дявола, „Ти лъжеш“, „Не, ти лъжеш“; виждаме, че никоя няма и не дава на другите свобода. Аз искам да имам свобода, да служим на Господа, не, разбира се, на техния Господ“.
към беседата >>

Христос е дал едно определение на свободата: „Това, което не искаш да ти правят другите, не го прави и ти на тях“.
Друг се приближил и му рекъл: „Защото те засрами този, аз ще ти дам моите ботуши“. И като почнал да играе, взел да му вика: „Тропай приятелю, и да ги скъсаш, други ще ти дам“. Дали ще каже „тропай“ или „не тропай“, то е все едно – оня човек не е вече свободен. Дали малко си тропал или много, то е безразлично: щом те засрамят, отнета ти е свободата. Прочее, нашият ум трябва да бъде осветлен върху истинската свобода. Христос е дал едно определение на свободата: „Това, което не искаш да ти правят другите, не го прави и ти на тях“. Това правило трябва да бъде вътрешен наш закон. Трябва да говорим и вършим онова, което дава свобода на другите. Преди няколко дена дойде при мене една госпожа и ми казва: „Чудя се на съвременните хора: застанат да се молят, молитвите им са отлични, но щом престанат молитвите, почват да се одумват: тази видяла нещо, другата не видяла добре, на едната това, което видяла, не било от Бога, а от дявола, „Ти лъжеш“, „Не, ти лъжеш“; виждаме, че никоя няма и не дава на другите свобода. Аз искам да имам свобода, да служим на Господа, не, разбира се, на техния Господ“. Казах на тази госпожа, когато се намери пак между тях, да им каже това, което на мене каза.
към беседата >>

Трябва да говорим и вършим онова, което дава свобода на другите.
Дали ще каже „тропай“ или „не тропай“, то е все едно – оня човек не е вече свободен. Дали малко си тропал или много, то е безразлично: щом те засрамят, отнета ти е свободата. Прочее, нашият ум трябва да бъде осветлен върху истинската свобода. Христос е дал едно определение на свободата: „Това, което не искаш да ти правят другите, не го прави и ти на тях“. Това правило трябва да бъде вътрешен наш закон. Трябва да говорим и вършим онова, което дава свобода на другите. Преди няколко дена дойде при мене една госпожа и ми казва: „Чудя се на съвременните хора: застанат да се молят, молитвите им са отлични, но щом престанат молитвите, почват да се одумват: тази видяла нещо, другата не видяла добре, на едната това, което видяла, не било от Бога, а от дявола, „Ти лъжеш“, „Не, ти лъжеш“; виждаме, че никоя няма и не дава на другите свобода. Аз искам да имам свобода, да служим на Господа, не, разбира се, на техния Господ“. Казах на тази госпожа, когато се намери пак между тях, да им каже това, което на мене каза. Щом нямате толерантност към хората, не им давате свобода, вие не разбирате учението на Христа, вие имате карикатурна представа за него. Изхвърлете тия карикатури от вас, не си представяйте по тоя начин Бога.
към беседата >>

Преди няколко дена дойде при мене една госпожа и ми казва: „Чудя се на съвременните хора: застанат да се молят, молитвите им са отлични, но щом престанат молитвите, почват да се одумват: тази видяла нещо, другата не видяла добре, на едната това, което видяла, не било от Бога, а от дявола, „Ти лъжеш“, „Не, ти лъжеш“; виждаме, че никоя няма и не дава на другите свобода.
Дали малко си тропал или много, то е безразлично: щом те засрамят, отнета ти е свободата. Прочее, нашият ум трябва да бъде осветлен върху истинската свобода. Христос е дал едно определение на свободата: „Това, което не искаш да ти правят другите, не го прави и ти на тях“. Това правило трябва да бъде вътрешен наш закон. Трябва да говорим и вършим онова, което дава свобода на другите. Преди няколко дена дойде при мене една госпожа и ми казва: „Чудя се на съвременните хора: застанат да се молят, молитвите им са отлични, но щом престанат молитвите, почват да се одумват: тази видяла нещо, другата не видяла добре, на едната това, което видяла, не било от Бога, а от дявола, „Ти лъжеш“, „Не, ти лъжеш“; виждаме, че никоя няма и не дава на другите свобода. Аз искам да имам свобода, да служим на Господа, не, разбира се, на техния Господ“. Казах на тази госпожа, когато се намери пак между тях, да им каже това, което на мене каза. Щом нямате толерантност към хората, не им давате свобода, вие не разбирате учението на Христа, вие имате карикатурна представа за него. Изхвърлете тия карикатури от вас, не си представяйте по тоя начин Бога. Сега, какво нещо е религия?
към беседата >>

Аз искам да имам свобода, да служим на Господа, не, разбира се, на техния Господ“.
Прочее, нашият ум трябва да бъде осветлен върху истинската свобода. Христос е дал едно определение на свободата: „Това, което не искаш да ти правят другите, не го прави и ти на тях“. Това правило трябва да бъде вътрешен наш закон. Трябва да говорим и вършим онова, което дава свобода на другите. Преди няколко дена дойде при мене една госпожа и ми казва: „Чудя се на съвременните хора: застанат да се молят, молитвите им са отлични, но щом престанат молитвите, почват да се одумват: тази видяла нещо, другата не видяла добре, на едната това, което видяла, не било от Бога, а от дявола, „Ти лъжеш“, „Не, ти лъжеш“; виждаме, че никоя няма и не дава на другите свобода. Аз искам да имам свобода, да служим на Господа, не, разбира се, на техния Господ“. Казах на тази госпожа, когато се намери пак между тях, да им каже това, което на мене каза. Щом нямате толерантност към хората, не им давате свобода, вие не разбирате учението на Христа, вие имате карикатурна представа за него. Изхвърлете тия карикатури от вас, не си представяйте по тоя начин Бога. Сега, какво нещо е религия? Едновременно наука за формите и наука за Божествената Любов.
към беседата >>

Щом нямате толерантност към хората, не им давате свобода, вие не разбирате учението на Христа, вие имате карикатурна представа за него.
Това правило трябва да бъде вътрешен наш закон. Трябва да говорим и вършим онова, което дава свобода на другите. Преди няколко дена дойде при мене една госпожа и ми казва: „Чудя се на съвременните хора: застанат да се молят, молитвите им са отлични, но щом престанат молитвите, почват да се одумват: тази видяла нещо, другата не видяла добре, на едната това, което видяла, не било от Бога, а от дявола, „Ти лъжеш“, „Не, ти лъжеш“; виждаме, че никоя няма и не дава на другите свобода. Аз искам да имам свобода, да служим на Господа, не, разбира се, на техния Господ“. Казах на тази госпожа, когато се намери пак между тях, да им каже това, което на мене каза. Щом нямате толерантност към хората, не им давате свобода, вие не разбирате учението на Христа, вие имате карикатурна представа за него. Изхвърлете тия карикатури от вас, не си представяйте по тоя начин Бога. Сега, какво нещо е религия? Едновременно наука за формите и наука за Божествената Любов. Ако изучите едната външна форма, а не и вътрешното ѝ съдържание, ще се заблудите и ще я промените тъй, както оная дама, която всякой ден мени костюма си. Като живее 50–60 години, може да направи 10–20 костюма от разни цветове, да тури разни хубави панделки и копчета, но тия дрехи не са дамата, формата още не е религия.
към беседата >>

Политикани и социалисти – те ще оправят света, защото те искат свобода.
Някой близък умре, почват хората да казват: „Трябва да се почерня, не бива да нося бяла дреха“. Носете такива дрехи, каквито искате, и черни, и бели, червени, зелени, сини, пъстри – всевъзможни, то не е грях. Само че когато отидете при някой умрял, няма да носите бели дрехи, както когато улицата е кална, няма да обуете бели обуща, а такива, каквито изисква сезонът. Светските хора са много умни, те стоят в моите очи 10 пъти по-горе от много религиозни хора. Чрез светските хора Господ е решил да оправи света. Политикани и социалисти – те ще оправят света, защото те искат свобода. Ама ще каже някой: „Как тъй, те разрушават“. Когато градите нова къща, не разрушавате ли старата? Ако не изхвърлите един застарял ваш възглед, няма да поникне във вашия ум нова мисъл. Някои искат да дадат наука на хората, как да мислят само „Седем ката нагоре, седем ката надолу“ – наука на „молчат, не разсуждат“ – което е написано вън от това, то е от лукаваго. Други казват, че тяхното е от Бога, а онова от лукаваго.
към беседата >>

Трябва да приложим свободата на Духа; задайте си този въпрос: свободни ли сте, имате ли този Дух в себе си?
Ако не изхвърлите един застарял ваш възглед, няма да поникне във вашия ум нова мисъл. Някои искат да дадат наука на хората, как да мислят само „Седем ката нагоре, седем ката надолу“ – наука на „молчат, не разсуждат“ – което е написано вън от това, то е от лукаваго. Други казват, че тяхното е от Бога, а онова от лукаваго. Това значи да бъдеш „крепък задним умом“. За дадено учение трябва да съдим по неговите резултати: може ли да се приложи в обществения живот и да даде добри резултати, то е добро; не може ли, то не е добро. Трябва да приложим свободата на Духа; задайте си този въпрос: свободни ли сте, имате ли този Дух в себе си? Когато Духът дойде, Той ще произведе светлина и в ума ви, и в сърцето ви. Това е признакът. Щом почнете да ограничавате духа на човека, как той трябва да мисли, чувства и действа, веднага ще ви остави, както когато учителят дойде в клас и иска да предаде урока: ако учениците шумят, той си излиза. Тогава ще дойдат, разбира се, техните бащи и настойници и ще ги набият, защото не слушат учителя. И тъй, Мойсей бе настойник на евреите, дойде да ги набие и да ги пита: „Слушате ли вашия учител?
към беседата >>

Да обясним думата „свобода“.
Това е признакът. Щом почнете да ограничавате духа на човека, как той трябва да мисли, чувства и действа, веднага ще ви остави, както когато учителят дойде в клас и иска да предаде урока: ако учениците шумят, той си излиза. Тогава ще дойдат, разбира се, техните бащи и настойници и ще ги набият, защото не слушат учителя. И тъй, Мойсей бе настойник на евреите, дойде да ги набие и да ги пита: „Слушате ли вашия учител? “ И сега, когато казвате: „Защо ни сполетя това наказание“, аз ви отговарям: Защото не сте слушали Духа, трябваше да го слушате. Да обясним думата „свобода“. Ако намерите вързан човек за ръцете и краката и седнете да го утешавате: „Добър е Господ, ще те развърже“, когато вие можете да го развържете сами, питам: Проповядвате ли учение на свободата? – Не! Извадете ножчето си, разрежете връвта и го отървете. А вие какво правите? Завързвате го още по-силно, да не избяга.
към беседата >>

Ако намерите вързан човек за ръцете и краката и седнете да го утешавате: „Добър е Господ, ще те развърже“, когато вие можете да го развържете сами, питам: Проповядвате ли учение на свободата?
Щом почнете да ограничавате духа на човека, как той трябва да мисли, чувства и действа, веднага ще ви остави, както когато учителят дойде в клас и иска да предаде урока: ако учениците шумят, той си излиза. Тогава ще дойдат, разбира се, техните бащи и настойници и ще ги набият, защото не слушат учителя. И тъй, Мойсей бе настойник на евреите, дойде да ги набие и да ги пита: „Слушате ли вашия учител? “ И сега, когато казвате: „Защо ни сполетя това наказание“, аз ви отговарям: Защото не сте слушали Духа, трябваше да го слушате. Да обясним думата „свобода“. Ако намерите вързан човек за ръцете и краката и седнете да го утешавате: „Добър е Господ, ще те развърже“, когато вие можете да го развържете сами, питам: Проповядвате ли учение на свободата? – Не! Извадете ножчето си, разрежете връвта и го отървете. А вие какво правите? Завързвате го още по-силно, да не избяга. Трябва да се развързват хората.
към беседата >>

И тази свобода трябва да бъде чисто вътрешна.
Извадете ножчето си, разрежете връвта и го отървете. А вие какво правите? Завързвате го още по-силно, да не избяга. Трябва да се развързват хората. И когато Христос казва: „Идете и проповядвайте“, Той подразбира именно това развързване. И тази свобода трябва да бъде чисто вътрешна. Всички нервирания и недоразумения между хората се дължат на липсата на свобода. Ако е работа за нервиране, колко повече трябва да се нервира Господ, Който е създал този свят и вижда какво върши светът. Ако Господ се гневи, то е добре, но ако аз се гневя, каква полза? – Никаква. Но и Господ гневи ли се?
към беседата >>

Всички нервирания и недоразумения между хората се дължат на липсата на свобода.
А вие какво правите? Завързвате го още по-силно, да не избяга. Трябва да се развързват хората. И когато Христос казва: „Идете и проповядвайте“, Той подразбира именно това развързване. И тази свобода трябва да бъде чисто вътрешна. Всички нервирания и недоразумения между хората се дължат на липсата на свобода. Ако е работа за нервиране, колко повече трябва да се нервира Господ, Който е създал този свят и вижда какво върши светът. Ако Господ се гневи, то е добре, но ако аз се гневя, каква полза? – Никаква. Но и Господ гневи ли се? Господ не се гневи.
към беседата >>

А правото е да кажем: „Дето е Духът Господен, там е свобода“ – това, което наистина е казал Бог.
Пророци хора са писали, че Господ се гневи; аз оспорвам това; я да ми каже някой, де е казал Господ сам, че се гневи. На едно място Йеремия казва: „Господи, излъгал Си ме, излъгах се“; как ще съгласите това противоречие? – Това е заблуждение. Не трябва да вкарваме в ума си такива заблуждения за Господа. Може да признаем, че те са наши схващания. А правото е да кажем: „Дето е Духът Господен, там е свобода“ – това, което наистина е казал Бог. Любовта не може да се пробуди без свободата; докато човек е сляп, не може да го обичат. Никой не обича оногова, който мъчи. Това, което носи разрушение, не може да носи свобода. Молим се на Господа и в молитвата някой от нас сгреши, другият го бутне – това не е свобода, това е актьорство. Долу тия маски!
към беседата >>

Любовта не може да се пробуди без свободата; докато човек е сляп, не може да го обичат.
На едно място Йеремия казва: „Господи, излъгал Си ме, излъгах се“; как ще съгласите това противоречие? – Това е заблуждение. Не трябва да вкарваме в ума си такива заблуждения за Господа. Може да признаем, че те са наши схващания. А правото е да кажем: „Дето е Духът Господен, там е свобода“ – това, което наистина е казал Бог. Любовта не може да се пробуди без свободата; докато човек е сляп, не може да го обичат. Никой не обича оногова, който мъчи. Това, което носи разрушение, не може да носи свобода. Молим се на Господа и в молитвата някой от нас сгреши, другият го бутне – това не е свобода, това е актьорство. Долу тия маски! Да се мушкате, когато стоите пред Господа, това не е молитва.
към беседата >>

Това, което носи разрушение, не може да носи свобода.
Не трябва да вкарваме в ума си такива заблуждения за Господа. Може да признаем, че те са наши схващания. А правото е да кажем: „Дето е Духът Господен, там е свобода“ – това, което наистина е казал Бог. Любовта не може да се пробуди без свободата; докато човек е сляп, не може да го обичат. Никой не обича оногова, който мъчи. Това, което носи разрушение, не може да носи свобода. Молим се на Господа и в молитвата някой от нас сгреши, другият го бутне – това не е свобода, това е актьорство. Долу тия маски! Да се мушкате, когато стоите пред Господа, това не е молитва. Човек, когато се моли, трябва да забрави околната среда, да се уедини, да влезе в своята тайна стаичка, в своята душа, нищо външно не трябва да го смущава. Всички вие, които ме слушате тука, не сте свободни: аз виждам как сте вързани за един кол, други за два, три, десет кола.
към беседата >>

Молим се на Господа и в молитвата някой от нас сгреши, другият го бутне – това не е свобода, това е актьорство.
Може да признаем, че те са наши схващания. А правото е да кажем: „Дето е Духът Господен, там е свобода“ – това, което наистина е казал Бог. Любовта не може да се пробуди без свободата; докато човек е сляп, не може да го обичат. Никой не обича оногова, който мъчи. Това, което носи разрушение, не може да носи свобода. Молим се на Господа и в молитвата някой от нас сгреши, другият го бутне – това не е свобода, това е актьорство. Долу тия маски! Да се мушкате, когато стоите пред Господа, това не е молитва. Човек, когато се моли, трябва да забрави околната среда, да се уедини, да влезе в своята тайна стаичка, в своята душа, нищо външно не трябва да го смущава. Всички вие, които ме слушате тука, не сте свободни: аз виждам как сте вързани за един кол, други за два, три, десет кола. И мога да ви го докажа 10 пъти и сега дори, не само теоретически, но и практически.
към беседата >>

Понеже се готвите за един свят на свобода – Царството на Христа и Царството Божие е царство на свободата, – с тия стари форми, с остарели мехове не можете да влезете в него, едва ще можете да припарите до неговата врата.
Долу тия маски! Да се мушкате, когато стоите пред Господа, това не е молитва. Човек, когато се моли, трябва да забрави околната среда, да се уедини, да влезе в своята тайна стаичка, в своята душа, нищо външно не трябва да го смущава. Всички вие, които ме слушате тука, не сте свободни: аз виждам как сте вързани за един кол, други за два, три, десет кола. И мога да ви го докажа 10 пъти и сега дори, не само теоретически, но и практически. Понеже се готвите за един свят на свобода – Царството на Христа и Царството Божие е царство на свободата, – с тия стари форми, с остарели мехове не можете да влезете в него, едва ще можете да припарите до неговата врата. Не ви съдя, че сте заблудени, но ви показвам пътя, понеже търсите свободата. Причината на вашето робство не е жената, нито пък мъжът – причината знаем – робството дойде, като ядоха и двамата от оная покварена ябълка. Ако искаме да разберем Христа, нашият дух трябва да бъде свободен. В еврейския език има две думи: едната „руха“, която показва висшето проявление на Бога, а другата „нефеш“, която показва низшето състояние на душата. Вземете едно дете, което още не е развито; то почва да плаче и да си криви лицето и със своя плач налага волята си на майка си; най-после майката му даде цицка и то ѝ казва: „Ето така трябва да ме слушаш“, и майката постоянно изпълнява волята на детето.
към беседата >>

Не ви съдя, че сте заблудени, но ви показвам пътя, понеже търсите свободата.
Да се мушкате, когато стоите пред Господа, това не е молитва. Човек, когато се моли, трябва да забрави околната среда, да се уедини, да влезе в своята тайна стаичка, в своята душа, нищо външно не трябва да го смущава. Всички вие, които ме слушате тука, не сте свободни: аз виждам как сте вързани за един кол, други за два, три, десет кола. И мога да ви го докажа 10 пъти и сега дори, не само теоретически, но и практически. Понеже се готвите за един свят на свобода – Царството на Христа и Царството Божие е царство на свободата, – с тия стари форми, с остарели мехове не можете да влезете в него, едва ще можете да припарите до неговата врата. Не ви съдя, че сте заблудени, но ви показвам пътя, понеже търсите свободата. Причината на вашето робство не е жената, нито пък мъжът – причината знаем – робството дойде, като ядоха и двамата от оная покварена ябълка. Ако искаме да разберем Христа, нашият дух трябва да бъде свободен. В еврейския език има две думи: едната „руха“, която показва висшето проявление на Бога, а другата „нефеш“, която показва низшето състояние на душата. Вземете едно дете, което още не е развито; то почва да плаче и да си криви лицето и със своя плач налага волята си на майка си; най-после майката му даде цицка и то ѝ казва: „Ето така трябва да ме слушаш“, и майката постоянно изпълнява волята на детето. Това дете защо ти е пратено: ти ли да се подчиняваш, или то?
към беседата >>

Как можем да добием тази вътрешна свобода?
Ако искаме да разберем Христа, нашият дух трябва да бъде свободен. В еврейския език има две думи: едната „руха“, която показва висшето проявление на Бога, а другата „нефеш“, която показва низшето състояние на душата. Вземете едно дете, което още не е развито; то почва да плаче и да си криви лицето и със своя плач налага волята си на майка си; най-после майката му даде цицка и то ѝ казва: „Ето така трябва да ме слушаш“, и майката постоянно изпълнява волята на детето. Това дете защо ти е пратено: ти ли да се подчиняваш, или то? Ако си дух свободен, трябва да научиш отношенията на нещата. Как можем да добием тази вътрешна свобода? Често и в молитвите, и в събранията има добра и лоша страна. Когато двама се събират, трябва да са на един и същ уровен, за да става обмяна на магнетически сили; инак се раждат спорове, понеже във всички хора духът на свободата преобладава и те нямат еднакво въззрение; затова и в християнството е даден процесът на очистването преди да се отиде при Господа. Първото нещо е – да се утаите в себе си. Как става това утаяване? Преди да се молиш купно с хората, моли се сам, защото когато влезеш между хората, трябва да бъдеш донейде готов.
към беседата >>

Когато двама се събират, трябва да са на един и същ уровен, за да става обмяна на магнетически сили; инак се раждат спорове, понеже във всички хора духът на свободата преобладава и те нямат еднакво въззрение; затова и в християнството е даден процесът на очистването преди да се отиде при Господа.
Вземете едно дете, което още не е развито; то почва да плаче и да си криви лицето и със своя плач налага волята си на майка си; най-после майката му даде цицка и то ѝ казва: „Ето така трябва да ме слушаш“, и майката постоянно изпълнява волята на детето. Това дете защо ти е пратено: ти ли да се подчиняваш, или то? Ако си дух свободен, трябва да научиш отношенията на нещата. Как можем да добием тази вътрешна свобода? Често и в молитвите, и в събранията има добра и лоша страна. Когато двама се събират, трябва да са на един и същ уровен, за да става обмяна на магнетически сили; инак се раждат спорове, понеже във всички хора духът на свободата преобладава и те нямат еднакво въззрение; затова и в християнството е даден процесът на очистването преди да се отиде при Господа. Първото нещо е – да се утаите в себе си. Как става това утаяване? Преди да се молиш купно с хората, моли се сам, защото когато влезеш между хората, трябва да бъдеш донейде готов. Най-напред трябва да се молиш сам, после с двама, трима и т.н. И всички трябва да съзерцавате.
към беседата >>

И първото нещо е – да даваме тази свобода и да имаме търпение да слушаме, когато някой говори, като че Господ говори.
И когато Божественият Дух дойде и влезе в две души, веднага ще установи за тях мир и разбиране. Когато един говори, друг внимателно ще слуша и ще намира удоволствие в говора на събеседника си. А когато не намира това удоволствие, той си казва: „Твоите глупости ще слушам, ти ще ме учиш! “ Там не е вече Духът, там е дяволът. Събирането и моленето – и то не става по заповед, а по разположение на духа: ако духът иска, ще се моли, ако не, ще мълчи. И първото нещо е – да даваме тази свобода и да имаме търпение да слушаме, когато някой говори, като че Господ говори. Ако влезете в някое религиозно общество и станете по-нервни, нищо не сте спечелили, напротив, сте изгубили. Много лекари и хора знаят как човек е устроен; знаят физиологията отлично; знаят кои храни са полезни и кои вредителни за хората, а карат живота постарому. Казват, че пушенето на тютюна е лошо, пък самите те пушат; че пиенето на винце вреди, а сами пият; че яденето на месо вреди, пък сами ядат. Имат знание, но когато дойде да го прилагат, да градят, не вършат това, което говорят и проповядват. Де е, тогава, свободата на духа им?
към беседата >>

Де е, тогава, свободата на духа им?
И първото нещо е – да даваме тази свобода и да имаме търпение да слушаме, когато някой говори, като че Господ говори. Ако влезете в някое религиозно общество и станете по-нервни, нищо не сте спечелили, напротив, сте изгубили. Много лекари и хора знаят как човек е устроен; знаят физиологията отлично; знаят кои храни са полезни и кои вредителни за хората, а карат живота постарому. Казват, че пушенето на тютюна е лошо, пък самите те пушат; че пиенето на винце вреди, а сами пият; че яденето на месо вреди, пък сами ядат. Имат знание, но когато дойде да го прилагат, да градят, не вършат това, което говорят и проповядват. Де е, тогава, свободата на духа им? А Христос иска тази свобода. Някои искат свободата само за себе си, а другите да им се подчиняват. Може други от страх да се подчинят, но там няма Любов. Ще приведа за това един анекдот. Един български абаджия някога бил повикан от една фамилия да скрои и ушие на младоженеца потури и салтамарка; надигнал своите ножици и напръстник, взел със себе си слугата си и отишъл.
към беседата >>

А Христос иска тази свобода.
Ако влезете в някое религиозно общество и станете по-нервни, нищо не сте спечелили, напротив, сте изгубили. Много лекари и хора знаят как човек е устроен; знаят физиологията отлично; знаят кои храни са полезни и кои вредителни за хората, а карат живота постарому. Казват, че пушенето на тютюна е лошо, пък самите те пушат; че пиенето на винце вреди, а сами пият; че яденето на месо вреди, пък сами ядат. Имат знание, но когато дойде да го прилагат, да градят, не вършат това, което говорят и проповядват. Де е, тогава, свободата на духа им? А Христос иска тази свобода. Някои искат свободата само за себе си, а другите да им се подчиняват. Може други от страх да се подчинят, но там няма Любов. Ще приведа за това един анекдот. Един български абаджия някога бил повикан от една фамилия да скрои и ушие на младоженеца потури и салтамарка; надигнал своите ножици и напръстник, взел със себе си слугата си и отишъл. Било към обяд.
към беседата >>

Някои искат свободата само за себе си, а другите да им се подчиняват.
Много лекари и хора знаят как човек е устроен; знаят физиологията отлично; знаят кои храни са полезни и кои вредителни за хората, а карат живота постарому. Казват, че пушенето на тютюна е лошо, пък самите те пушат; че пиенето на винце вреди, а сами пият; че яденето на месо вреди, пък сами ядат. Имат знание, но когато дойде да го прилагат, да градят, не вършат това, което говорят и проповядват. Де е, тогава, свободата на духа им? А Христос иска тази свобода. Някои искат свободата само за себе си, а другите да им се подчиняват. Може други от страх да се подчинят, но там няма Любов. Ще приведа за това един анекдот. Един български абаджия някога бил повикан от една фамилия да скрои и ушие на младоженеца потури и салтамарка; надигнал своите ножици и напръстник, взел със себе си слугата си и отишъл. Било към обяд. Опекли му една кокошка, но майсторът, за да изяде цялата, казал, че слугата му не ял кокошка, а ял боб.
към беседата >>

Не трябва да огорчаваме Бога с нарушение на Неговия Дух за свободата и когато някой ни предизвиква.
Първото нещо в нашите отношения към другите е взаимно почитание. Забелязъл съм в моите наблюдения, че някои искат да се учат и идват първоначално със страхопочитание, а подир почнат да говорят: „Ние знаем повече от него“, и се разпуснат. Като ония млади булки, които първо стоят хрисимо и се срамуват; мине ли обаче един месец, отварят ей такава уста и развалят къщата. В черква, докато са булки, стоят мирно, но венчаят ли се, като че добиват граждански права и си показват истинските образи. Те втори път пак ще се омъжат, но онзи, който веднъж се е оженил за тях, втори път няма да се ожени. Не трябва да огорчаваме Бога с нарушение на Неговия Дух за свободата и когато някой ни предизвиква. Виждам какви мисли по отражение стават в мене и във вас – цял тефтер кривизни са се образували, както резките на телеграмите. Колко ваши телеграми има написани – цял сноп. Там е показано колко сте свободни. Един ден тия телеграми ще се представят на Господа, когато отидете на онзи свят. Всичко в света е явно, нищо не може да се скрие пред Окото на Господа.
към беседата >>

Свобода, вътрешен мир ще принесат спокойствие и радост и ще подигнат нависоко нашия Дух.
И това не ви говоря, за да ви плаша, не! Бог в Своето битие е Дух, Който иска всякога да поучава и поправя, а не да наказва и отмъщава. Туй, което забелязваме в света като страдание и наказание, то е само по отношение на формата. И ако в това отношение често ни наказва Бог, то е, за да ни освободи от робството. Ако речете да освободите една овца от устата на вълка, няма ли тя да пострада, докато я извадите? Свобода, вътрешен мир ще принесат спокойствие и радост и ще подигнат нависоко нашия Дух. Сега пак върху религията. Тази религия, с която искаме да служим на Бога, в какво седи? Христос казва на едно място: „Огладнях, и не ми дадохте да ям; ожаднях, и не ме напоихте; странен бях, и не ме прибрахте; гол бях, и не ме облякохте; болен и в тъмница бях, и не ме посетихте“. (Матей 25:42–43.) Ето затова ще съди Господ света. Вие може да се молите 10 пъти на ден, като старите фарисеи по улиците; вие може да заприличате на оная майка, която е била почнала да се моли, че ѝ прегорява яденето.
към беседата >>

Покажете им закона за свободата и как да уреждат отношенията си.
Във Варна преди 30–40 години имаше един поп Ганчо – „орман-папаз“ го наричаха, – той често укоряваше ония, които го опопили; вижда, че един гагаузин бие жена си, взел един камшик и почнал да бие мъжа, за да отърве жената, но и двамата, мъжът и жената, веднага се нахвърлили върху него, а жената рекла: „Какво право имаш ти да биеш мъжа ми, ние сами ще се разправим и ще си уредим работата“. И сетне попът казва: „Що ми трябваше да отървам жената от мъжа“. И вие, като поп Ганчо, може да влизате да уреждате хорските работи. Не влизайте. Можете да влезете само когато двамата, мъжът и жената, ви повикат да ги разправите. Покажете им закона за свободата и как да уреждат отношенията си. И тъй, религията трябва да носи на хората свобода, мир и радост. Ако се подигнат старовременните гонения, светът няма да се оправи. Колко съмнения ще се подигнат за външните форми на религията; ще вземат да викат: „Твоето учение е от сатаната“, „Ама твоето не е ли от дявола? “ Който не е от сатаната, трябва да служи на човечеството безкористно, от Любов към него, и дори да се жертва за него. Щом искате награда, или първо място, или да оправите света, не изпълнявате закона за свободата, Духът не е във вас.
към беседата >>

И тъй, религията трябва да носи на хората свобода, мир и радост.
И сетне попът казва: „Що ми трябваше да отървам жената от мъжа“. И вие, като поп Ганчо, може да влизате да уреждате хорските работи. Не влизайте. Можете да влезете само когато двамата, мъжът и жената, ви повикат да ги разправите. Покажете им закона за свободата и как да уреждат отношенията си. И тъй, религията трябва да носи на хората свобода, мир и радост. Ако се подигнат старовременните гонения, светът няма да се оправи. Колко съмнения ще се подигнат за външните форми на религията; ще вземат да викат: „Твоето учение е от сатаната“, „Ама твоето не е ли от дявола? “ Който не е от сатаната, трябва да служи на човечеството безкористно, от Любов към него, и дори да се жертва за него. Щом искате награда, или първо място, или да оправите света, не изпълнявате закона за свободата, Духът не е във вас. Трябва да бъдете последни в света, за да бъдете първи пред Бога.
към беседата >>

Щом искате награда, или първо място, или да оправите света, не изпълнявате закона за свободата, Духът не е във вас.
Покажете им закона за свободата и как да уреждат отношенията си. И тъй, религията трябва да носи на хората свобода, мир и радост. Ако се подигнат старовременните гонения, светът няма да се оправи. Колко съмнения ще се подигнат за външните форми на религията; ще вземат да викат: „Твоето учение е от сатаната“, „Ама твоето не е ли от дявола? “ Който не е от сатаната, трябва да служи на човечеството безкористно, от Любов към него, и дори да се жертва за него. Щом искате награда, или първо място, или да оправите света, не изпълнявате закона за свободата, Духът не е във вас. Трябва да бъдете последни в света, за да бъдете първи пред Бога. Станете ли първи в света, вие сте последни пред Бога. Това е, което аз зная. Не искам човешка слава, предпочитам Бог да мисли добре за мене. Като проповядвам това, някои от вас не го вземат за себе си и казват: „Аз не съм такъв, еди-кой си е такъв“ – това е от лукаваго.
към беседата >>

Следвайте Духа, който е във вас: искате свобода, дайте я на другите; искате любов и справедливост, дайте ги на другите.
Не искам човешка слава, предпочитам Бог да мисли добре за мене. Като проповядвам това, някои от вас не го вземат за себе си и казват: „Аз не съм такъв, еди-кой си е такъв“ – това е от лукаваго. Всякой вътре в себе си трябва да забрави другите какви са, а да мисли, че той е по-грешен от другите. Това е право. Че сте в туй положение – не ви съдя, но понеже искам да излезете от него, посочвам ви начин, по който можете да излезете. Следвайте Духа, който е във вас: искате свобода, дайте я на другите; искате любов и справедливост, дайте ги на другите. Подобното подобно привлича – туй е закон. Ако обичате хората искрено и чистосърдечно, и те ще ви обичат; тъй както се оглеждате във вашето огледало, ако сте красив, и то ще покаже отсреща красиво лице. И когато срещнем някого, не му казвайте: „Аз те обичам“, не говорете за любов, защото тя се изгубва, тогава всъщност вие не го обичате. Човек, който най-много говори за любов, най-малко я има. Онзи, който най-много говори за свобода на духа, най-малко я има и най-малко я дава на другите.
към беседата >>

Онзи, който най-много говори за свобода на духа, най-малко я има и най-малко я дава на другите.
Следвайте Духа, който е във вас: искате свобода, дайте я на другите; искате любов и справедливост, дайте ги на другите. Подобното подобно привлича – туй е закон. Ако обичате хората искрено и чистосърдечно, и те ще ви обичат; тъй както се оглеждате във вашето огледало, ако сте красив, и то ще покаже отсреща красиво лице. И когато срещнем някого, не му казвайте: „Аз те обичам“, не говорете за любов, защото тя се изгубва, тогава всъщност вие не го обичате. Човек, който най-много говори за любов, най-малко я има. Онзи, който най-много говори за свобода на духа, най-малко я има и най-малко я дава на другите. Ако моите отношения към вас не са каквито трябва да бъдат, не е сладката проповед, която звучи като сладка музика, която ще ги направи такива. Музика, която създава благородни пориви, принася полза; оная, която оставя в човека само едни гъделичкания, не принася никаква полза. И сега вече да престанат между вас тия търкания на „тесни“ и „широки“, „там е Духът“, „там не е Духът“. Който от вас има Духа на свободата, нему ще дам бяло камъче, дето ще напиша името си, и когато дойде Господ, ще види написаното. Когато погледна очите ви, зная духа ви: когато Духът влезе, очите не са много тъмни, но не са и много светли.
към беседата >>

Който от вас има Духа на свободата, нему ще дам бяло камъче, дето ще напиша името си, и когато дойде Господ, ще види написаното.
Човек, който най-много говори за любов, най-малко я има. Онзи, който най-много говори за свобода на духа, най-малко я има и най-малко я дава на другите. Ако моите отношения към вас не са каквито трябва да бъдат, не е сладката проповед, която звучи като сладка музика, която ще ги направи такива. Музика, която създава благородни пориви, принася полза; оная, която оставя в човека само едни гъделичкания, не принася никаква полза. И сега вече да престанат между вас тия търкания на „тесни“ и „широки“, „там е Духът“, „там не е Духът“. Който от вас има Духа на свободата, нему ще дам бяло камъче, дето ще напиша името си, и когато дойде Господ, ще види написаното. Когато погледна очите ви, зная духа ви: когато Духът влезе, очите не са много тъмни, но не са и много светли. Може някой път очите да лъщят, като на някоя змия, но то е „нефеш“, желанието да глътне, да изяде някого. Видели сте как вечерно време лъщят очите на котката – тя търси мишки. Светлина от светлина има разлика. Има светлина, която граби, която убива, а има светлина, която оживотворява.
към беседата >>

Изпъдете стария дявол, дайте свобода и уважение на другите, молете се тайно във вашата душа, никой от вас да не говори и одумва другите.
Господ не иска да се събират богати с богати, а богати със сиромаси, учени с невежи. Не е необходимо само да се събирате и да пеете в концерт; идете в някой концерт светски – по-добре ще направите. Онази госпожа, за която преди малко ви говорих, ми каза още, че като била в онова молитвено събрание, подир половин час жените почнали да се оглеждат и да си шушукат: „Тази ни видя“; и тя, като забелязала, че ги стеснява, излязла си. Не казвам, че е в София. Говорим, че в черква и другите хора не се молят правилно – но и ние се молим така. Изпъдете стария дявол, дайте свобода и уважение на другите, молете се тайно във вашата душа, никой от вас да не говори и одумва другите. Щом се съберат 2–3 жени, почнат да говорят за някого. Човек, който одумва хората, психически не може да се развие. Който има тази слабост, да я напусне. Дойде ли ви някой път на ума да говорите за някого, спрете се, не пущайте дявола да влезе, не му ставайте глашатай. Затворете своя телефон и не му предавайте мненията му.
към беседата >>

Религиозен живот е именно това – да имаме и да даваме свобода на хората, да извиняваме техните погрешки и да търсим всяка възможност да се сплотим духом.
Дайте им пример за някое добро дело, за да ви дават и те от своя ум. Сега казват, че трябва да бъдем праволинейни, не трябва да бъдем щедри. Че как тогава ще оправим света? Като ни погледне някой накриво, ние се разгневим; ами колко пъти ние сме погледнали хората накриво – не си даваме сметка за това. Господ не ни е създал с криви очи, а с прави. Религиозен живот е именно това – да имаме и да даваме свобода на хората, да извиняваме техните погрешки и да търсим всяка възможност да се сплотим духом. Сега, нека речем да приложим учението и да го проповядваме на другите. Никакво одумване занапред. Да се заречем през цяла една година да не одумваме. Направете си тефтер и кажете: „Днес, слава Богу, за никого не съм говорил“, турете бележка 7; щом говорите, турете единица и дръжте през цялата година сметка, колко седморки и колко единици ще си турите, доколко сте успели да се сдържате. Гледам често някому трепери устата: „И аз да кажа нещо“, „И аз имам думата“, „И аз зная нещо“: започва да говори, започват и други, и току-виж, че някой стане предмет на одумване.
към беседата >>

Аз пак ще говоря върху този въпрос за свободата на духа.
И никой да не се сърди, когато бъде свързан. Ще го впрегнат на работа. Както на земеделеца му трябват волове, за да оре, така и дяволите са потребни за работа. Или ние ще бъдем впрегнати, или те. За да ги впрегнете, трябва Духът да бъде във вас, трябва да бъдете силни и мощни. Аз пак ще говоря върху този въпрос за свободата на духа. Сега ще направя един малък опит, да видя колко сте използвали днешната ми беседа. Религиозната свобода трябва да бъде абсолютна: Бог е Бог на Любовта, на свободата. Тогава всякой от нас ще намери своето място. И когато оре, и когато копае, и когато върши каквато и да е работа, ще я върши с благодарност. Такъв трябва да бъде животът на земята според свободата на Духа, според свободата, с която се отличавал и Сократ.
към беседата >>

Религиозната свобода трябва да бъде абсолютна: Бог е Бог на Любовта, на свободата.
Както на земеделеца му трябват волове, за да оре, така и дяволите са потребни за работа. Или ние ще бъдем впрегнати, или те. За да ги впрегнете, трябва Духът да бъде във вас, трябва да бъдете силни и мощни. Аз пак ще говоря върху този въпрос за свободата на духа. Сега ще направя един малък опит, да видя колко сте използвали днешната ми беседа. Религиозната свобода трябва да бъде абсолютна: Бог е Бог на Любовта, на свободата. Тогава всякой от нас ще намери своето място. И когато оре, и когато копае, и когато върши каквато и да е работа, ще я върши с благодарност. Такъв трябва да бъде животът на земята според свободата на Духа, според свободата, с която се отличавал и Сократ. Той беше последен човек, но много царе се забравиха, а неговото име остана. Човек може да заема много високи длъжности и пак да не бъде благороден.
към беседата >>

Такъв трябва да бъде животът на земята според свободата на Духа, според свободата, с която се отличавал и Сократ.
Аз пак ще говоря върху този въпрос за свободата на духа. Сега ще направя един малък опит, да видя колко сте използвали днешната ми беседа. Религиозната свобода трябва да бъде абсолютна: Бог е Бог на Любовта, на свободата. Тогава всякой от нас ще намери своето място. И когато оре, и когато копае, и когато върши каквато и да е работа, ще я върши с благодарност. Такъв трябва да бъде животът на земята според свободата на Духа, според свободата, с която се отличавал и Сократ. Той беше последен човек, но много царе се забравиха, а неговото име остана. Човек може да заема много високи длъжности и пак да не бъде благороден. Духът изисква да бъдем и като царе, и като последни хора еднакво свободни. То е учението на Христа, което проповядвам – да имате и да давате свобода, да имате и да давате свобода, и пак да имате и да давате свобода: и умствена, и сърдечна, и религиозна, и гражданска, и домашна – свобода навсякъде.
към беседата >>

То е учението на Христа, което проповядвам – да имате и да давате свобода, да имате и да давате свобода, и пак да имате и да давате свобода: и умствена, и сърдечна, и религиозна, и гражданска, и домашна – свобода навсякъде.
И когато оре, и когато копае, и когато върши каквато и да е работа, ще я върши с благодарност. Такъв трябва да бъде животът на земята според свободата на Духа, според свободата, с която се отличавал и Сократ. Той беше последен човек, но много царе се забравиха, а неговото име остана. Човек може да заема много високи длъжности и пак да не бъде благороден. Духът изисква да бъдем и като царе, и като последни хора еднакво свободни. То е учението на Христа, което проповядвам – да имате и да давате свобода, да имате и да давате свобода, и пак да имате и да давате свобода: и умствена, и сърдечна, и религиозна, и гражданска, и домашна – свобода навсякъде.
към беседата >>

3. Ще ви направи свободни/ Истината

НБ

Сега мнозина философи се спъват върху думата „свобода“, седят да доказват психологически какво нещо е свободата.
Туй е един велик вътрешен подтик, не на обикновения човек, казано на съвременен език, но на съзнателния човек. Аз казвам: Туй е един вътрешен подтик на човека, в когото се пробужда Божественото, защото човек е с двояка природа. Той има нещо човешко, има нещо Божествено. Освен това у човека има нещо животинско, още по-долу; това са три естества, свързани едно с друго. Човешкото е една присадка върху животинското, а Божественото е една присадка върху човешкото. Сега мнозина философи се спъват върху думата „свобода“, седят да доказват психологически какво нещо е свободата. Ние няма да се занимаваме, да разнищваме свободата като някоя лукова глава, да видим от колко черупки, от колко люспи се състои. Това е механическата страна, това не е свобода. Свободата има три отношения към човека: отношение физическо, отношение умствено и отношение духовно или Божествено. И когато ние говорим за свобода, трябва да знаем за коя свобода говорим. Всички съвременни народи воюват за свобода.
към беседата >>

Ние няма да се занимаваме, да разнищваме свободата като някоя лукова глава, да видим от колко черупки, от колко люспи се състои.
Аз казвам: Туй е един вътрешен подтик на човека, в когото се пробужда Божественото, защото човек е с двояка природа. Той има нещо човешко, има нещо Божествено. Освен това у човека има нещо животинско, още по-долу; това са три естества, свързани едно с друго. Човешкото е една присадка върху животинското, а Божественото е една присадка върху човешкото. Сега мнозина философи се спъват върху думата „свобода“, седят да доказват психологически какво нещо е свободата. Ние няма да се занимаваме, да разнищваме свободата като някоя лукова глава, да видим от колко черупки, от колко люспи се състои. Това е механическата страна, това не е свобода. Свободата има три отношения към човека: отношение физическо, отношение умствено и отношение духовно или Божествено. И когато ние говорим за свобода, трябва да знаем за коя свобода говорим. Всички съвременни народи воюват за свобода. Това е чисто физическа, гражданска страна на свободата.
към беседата >>

Това е механическата страна, това не е свобода.
Той има нещо човешко, има нещо Божествено. Освен това у човека има нещо животинско, още по-долу; това са три естества, свързани едно с друго. Човешкото е една присадка върху животинското, а Божественото е една присадка върху човешкото. Сега мнозина философи се спъват върху думата „свобода“, седят да доказват психологически какво нещо е свободата. Ние няма да се занимаваме, да разнищваме свободата като някоя лукова глава, да видим от колко черупки, от колко люспи се състои. Това е механическата страна, това не е свобода. Свободата има три отношения към човека: отношение физическо, отношение умствено и отношение духовно или Божествено. И когато ние говорим за свобода, трябва да знаем за коя свобода говорим. Всички съвременни народи воюват за свобода. Това е чисто физическа, гражданска страна на свободата. Тази свобода не е идеал, не е смисъл, това е предговор на онази велика свобода, към която душата се стреми.
към беседата >>

Свободата има три отношения към човека: отношение физическо, отношение умствено и отношение духовно или Божествено.
Освен това у човека има нещо животинско, още по-долу; това са три естества, свързани едно с друго. Човешкото е една присадка върху животинското, а Божественото е една присадка върху човешкото. Сега мнозина философи се спъват върху думата „свобода“, седят да доказват психологически какво нещо е свободата. Ние няма да се занимаваме, да разнищваме свободата като някоя лукова глава, да видим от колко черупки, от колко люспи се състои. Това е механическата страна, това не е свобода. Свободата има три отношения към човека: отношение физическо, отношение умствено и отношение духовно или Божествено. И когато ние говорим за свобода, трябва да знаем за коя свобода говорим. Всички съвременни народи воюват за свобода. Това е чисто физическа, гражданска страна на свободата. Тази свобода не е идеал, не е смисъл, това е предговор на онази велика свобода, към която душата се стреми. Ако тази свобода е била действително истинска, то от памтивека човекът е воювал, един народ е освобождавал друг, мъже са освобождавали жени, жени са освобождавали мъже.
към беседата >>

И когато ние говорим за свобода, трябва да знаем за коя свобода говорим.
Човешкото е една присадка върху животинското, а Божественото е една присадка върху човешкото. Сега мнозина философи се спъват върху думата „свобода“, седят да доказват психологически какво нещо е свободата. Ние няма да се занимаваме, да разнищваме свободата като някоя лукова глава, да видим от колко черупки, от колко люспи се състои. Това е механическата страна, това не е свобода. Свободата има три отношения към човека: отношение физическо, отношение умствено и отношение духовно или Божествено. И когато ние говорим за свобода, трябва да знаем за коя свобода говорим. Всички съвременни народи воюват за свобода. Това е чисто физическа, гражданска страна на свободата. Тази свобода не е идеал, не е смисъл, това е предговор на онази велика свобода, към която душата се стреми. Ако тази свобода е била действително истинска, то от памтивека човекът е воювал, един народ е освобождавал друг, мъже са освобождавали жени, жени са освобождавали мъже. Кой не е воювал, но въпреки това пак не е свободен.
към беседата >>

Всички съвременни народи воюват за свобода.
Сега мнозина философи се спъват върху думата „свобода“, седят да доказват психологически какво нещо е свободата. Ние няма да се занимаваме, да разнищваме свободата като някоя лукова глава, да видим от колко черупки, от колко люспи се състои. Това е механическата страна, това не е свобода. Свободата има три отношения към човека: отношение физическо, отношение умствено и отношение духовно или Божествено. И когато ние говорим за свобода, трябва да знаем за коя свобода говорим. Всички съвременни народи воюват за свобода. Това е чисто физическа, гражданска страна на свободата. Тази свобода не е идеал, не е смисъл, това е предговор на онази велика свобода, към която душата се стреми. Ако тази свобода е била действително истинска, то от памтивека човекът е воювал, един народ е освобождавал друг, мъже са освобождавали жени, жени са освобождавали мъже. Кой не е воювал, но въпреки това пак не е свободен. Туй е на физическия свят.
към беседата >>

Това е чисто физическа, гражданска страна на свободата.
Ние няма да се занимаваме, да разнищваме свободата като някоя лукова глава, да видим от колко черупки, от колко люспи се състои. Това е механическата страна, това не е свобода. Свободата има три отношения към човека: отношение физическо, отношение умствено и отношение духовно или Божествено. И когато ние говорим за свобода, трябва да знаем за коя свобода говорим. Всички съвременни народи воюват за свобода. Това е чисто физическа, гражданска страна на свободата. Тази свобода не е идеал, не е смисъл, това е предговор на онази велика свобода, към която душата се стреми. Ако тази свобода е била действително истинска, то от памтивека човекът е воювал, един народ е освобождавал друг, мъже са освобождавали жени, жени са освобождавали мъже. Кой не е воювал, но въпреки това пак не е свободен. Туй е на физическия свят. Ако дойдем до умствения свят, и там всички се стремят към свобода, кой да има правилни възгледи.
към беседата >>

Тази свобода не е идеал, не е смисъл, това е предговор на онази велика свобода, към която душата се стреми.
Това е механическата страна, това не е свобода. Свободата има три отношения към човека: отношение физическо, отношение умствено и отношение духовно или Божествено. И когато ние говорим за свобода, трябва да знаем за коя свобода говорим. Всички съвременни народи воюват за свобода. Това е чисто физическа, гражданска страна на свободата. Тази свобода не е идеал, не е смисъл, това е предговор на онази велика свобода, към която душата се стреми. Ако тази свобода е била действително истинска, то от памтивека човекът е воювал, един народ е освобождавал друг, мъже са освобождавали жени, жени са освобождавали мъже. Кой не е воювал, но въпреки това пак не е свободен. Туй е на физическия свят. Ако дойдем до умствения свят, и там всички се стремят към свобода, кой да има правилни възгледи. Свободен трябва да бъде човек!
към беседата >>

Ако тази свобода е била действително истинска, то от памтивека човекът е воювал, един народ е освобождавал друг, мъже са освобождавали жени, жени са освобождавали мъже.
Свободата има три отношения към човека: отношение физическо, отношение умствено и отношение духовно или Божествено. И когато ние говорим за свобода, трябва да знаем за коя свобода говорим. Всички съвременни народи воюват за свобода. Това е чисто физическа, гражданска страна на свободата. Тази свобода не е идеал, не е смисъл, това е предговор на онази велика свобода, към която душата се стреми. Ако тази свобода е била действително истинска, то от памтивека човекът е воювал, един народ е освобождавал друг, мъже са освобождавали жени, жени са освобождавали мъже. Кой не е воювал, но въпреки това пак не е свободен. Туй е на физическия свят. Ако дойдем до умствения свят, и там всички се стремят към свобода, кой да има правилни възгледи. Свободен трябва да бъде човек! Сега, когато говоря за свободата, това подразбира най-висшето, което има у човека.
към беседата >>

Ако дойдем до умствения свят, и там всички се стремят към свобода, кой да има правилни възгледи.
Това е чисто физическа, гражданска страна на свободата. Тази свобода не е идеал, не е смисъл, това е предговор на онази велика свобода, към която душата се стреми. Ако тази свобода е била действително истинска, то от памтивека човекът е воювал, един народ е освобождавал друг, мъже са освобождавали жени, жени са освобождавали мъже. Кой не е воювал, но въпреки това пак не е свободен. Туй е на физическия свят. Ако дойдем до умствения свят, и там всички се стремят към свобода, кой да има правилни възгледи. Свободен трябва да бъде човек! Сега, когато говоря за свободата, това подразбира най-висшето, което има у човека. Само разумният човек може да бъде свободен. Туй трябва да го имате предвид. Живата природа е решила да даде тази свобода само на разумните хора, а другите, неразумните, тъй ги е ограничила, в бутилки ги е турила.
към беседата >>

Сега, когато говоря за свободата, това подразбира най-висшето, което има у човека.
Ако тази свобода е била действително истинска, то от памтивека човекът е воювал, един народ е освобождавал друг, мъже са освобождавали жени, жени са освобождавали мъже. Кой не е воювал, но въпреки това пак не е свободен. Туй е на физическия свят. Ако дойдем до умствения свят, и там всички се стремят към свобода, кой да има правилни възгледи. Свободен трябва да бъде човек! Сега, когато говоря за свободата, това подразбира най-висшето, което има у човека. Само разумният човек може да бъде свободен. Туй трябва да го имате предвид. Живата природа е решила да даде тази свобода само на разумните хора, а другите, неразумните, тъй ги е ограничила, в бутилки ги е турила. Хиляди, милиони същества има, които са затворени и чакат своето освобождение. Защо? Защото в тях има желание да вървят във всички посоки, а свободата подразбира движение в една посока.
към беседата >>

Живата природа е решила да даде тази свобода само на разумните хора, а другите, неразумните, тъй ги е ограничила, в бутилки ги е турила.
Ако дойдем до умствения свят, и там всички се стремят към свобода, кой да има правилни възгледи. Свободен трябва да бъде човек! Сега, когато говоря за свободата, това подразбира най-висшето, което има у човека. Само разумният човек може да бъде свободен. Туй трябва да го имате предвид. Живата природа е решила да даде тази свобода само на разумните хора, а другите, неразумните, тъй ги е ограничила, в бутилки ги е турила. Хиляди, милиони същества има, които са затворени и чакат своето освобождение. Защо? Защото в тях има желание да вървят във всички посоки, а свободата подразбира движение в една посока. Когато изтича онзи балкански извор, по всички посоки ли върви? Не, той избира една, друга посока, и най-после, като си пробие път, върви в една посока. Той намира една посока и върви накъде?
към беседата >>

Защото в тях има желание да вървят във всички посоки, а свободата подразбира движение в една посока.
Сега, когато говоря за свободата, това подразбира най-висшето, което има у човека. Само разумният човек може да бъде свободен. Туй трябва да го имате предвид. Живата природа е решила да даде тази свобода само на разумните хора, а другите, неразумните, тъй ги е ограничила, в бутилки ги е турила. Хиляди, милиони същества има, които са затворени и чакат своето освобождение. Защо? Защото в тях има желание да вървят във всички посоки, а свободата подразбира движение в една посока. Когато изтича онзи балкански извор, по всички посоки ли върви? Не, той избира една, друга посока, и най-после, като си пробие път, върви в една посока. Той намира една посока и върви накъде? – Към морето. Никога не вика – „Елате да ми отворите път“, но сам си намира пътя.
към беседата >>

И ако днес свободата е изчезнала от света, причината сме ние.
Сега съвременните хора, па и религиозните хора, са попаднали в едно заблуждение. Те очакват светът да се оправи, целият свят да стане свободен, че и те да бъдат свободни. Това е едно заблуждение. То е необходимо, но този постулат тъй наречен, това изказано положение е невярно в основата си. Първоначално всички същества са създадени свободни. И ако днес свободата е изчезнала от света, причината сме ние. Този закон вие, майките и бащите, го проверявате всеки ден. Вие имате едно любимо дете, нали? Донесете му ябълки, хубави шишенца, играчки, но това дете започне да ги кълца, да ги чупи. Защо? И вие вземете всичко това и го затворите в някой долап. Защо? Намирате, че туй ваше дете е неразумно.
към беседата >>

“ И въпреки това ние, съвременните хора, не спираме върху единствената причина да разрешим свободата по естество, принципиално, а търсим далечните причини.
И вие вземете всичко това и го затворите в някой долап. Защо? Намирате, че туй ваше дете е неразумно. И после какво става? – Туй ваше дете плаче. Пита: „Мамо, защо затвори тия ябълки, защо скри тия шишенца? “ И въпреки това ние, съвременните хора, не спираме върху единствената причина да разрешим свободата по естество, принципиално, а търсим далечните причини. Християните търсят причината в някоя жена, която съгрешила в едемския рай, и на нея стоварват всичката вина. Но вие можете да разрешите този въпрос в самата природа. Идете да видите, че по-низшите животни сами разрешават въпроса. Свържете един кон и едно куче с едно въже, ще видите как ще разрешат въпроса. Конят ще чака да му снеме някой углавника, ще рече: „Дано се намери някой добър и благороден човек да ми снеме углавника“, а кучето ни най-малко не ще чака.
към беседата >>

Да се определя: физическа свобода вие имате, защото, слава Богу, краката ви са прави, ръцете – здрави, очите – отворени.
Значи Истината може да се прояви само при Любовта. Любовта носи онези елементи, които са необходими за растенето. Тя омекчава външните условия, ограниченията. Сега всички вие имате известни възгледи, нали, т.е. вътрешно всинца се усещате, че не сте свободни. Да се определя: физическа свобода вие имате, защото, слава Богу, краката ви са прави, ръцете – здрави, очите – отворени. Физически несвободни, то значи краката ви да са свързани, ръцете счупени, очите затворени. Щом ръцете, краката са развързани, очите отворени, този човек физически е свободен. Следователно, от физическо гледище, има малцина хора, които не са свободни. Свободата сега е минала към умствения живот. Умствените хора не са свободни, но понеже умът е една присадка върху чувствата, вследствие на това и самите чувства на хората не са свободни.
към беседата >>

Свободата сега е минала към умствения живот.
вътрешно всинца се усещате, че не сте свободни. Да се определя: физическа свобода вие имате, защото, слава Богу, краката ви са прави, ръцете – здрави, очите – отворени. Физически несвободни, то значи краката ви да са свързани, ръцете счупени, очите затворени. Щом ръцете, краката са развързани, очите отворени, този човек физически е свободен. Следователно, от физическо гледище, има малцина хора, които не са свободни. Свободата сега е минала към умствения живот. Умствените хора не са свободни, но понеже умът е една присадка върху чувствата, вследствие на това и самите чувства на хората не са свободни. Ако вие отидете в Англия, един англичанин не би ви обичал тъй, както обича себе си. И ако дойде друг един англичанин на масата при вас, веднага той ще заговори със своя сънародник, а ти ще се усетиш като един странник. Защо? – Тук има традиции на чувствата. Същото е и с един българин.
към беседата >>

И тъй, свободата е необходима за вътрешния растеж на онзи висш идеал, към който човек се стреми.
И ако дойде друг един англичанин на масата при вас, веднага той ще заговори със своя сънародник, а ти ще се усетиш като един странник. Защо? – Тук има традиции на чувствата. Същото е и с един българин. Ако при един българин дойде един англичанин, и българинът няма да прояви много любов към него. Дойде ли друг българин, веднага англичанинът ще се почувства като странник. И тъй, свободата е необходима за вътрешния растеж на онзи висш идеал, към който човек се стреми. Всички вие имате един вътрешен, непреодолим копнеж, стремите се към Бога и казвате: „Аз искам да постигна нещо“. Какво? – Да направя нещо в света. Е, какво ще направите? Добрините, и те са от трите категории. Може да съградите една църква, това е външната страна.
към беседата >>

Ако само със съграждане на църкви в света можеше да се донесе свободата на хората, то светът днес е пълен с църкви, навсякъде ги има.
Всички вие имате един вътрешен, непреодолим копнеж, стремите се към Бога и казвате: „Аз искам да постигна нещо“. Какво? – Да направя нещо в света. Е, какво ще направите? Добрините, и те са от трите категории. Може да съградите една църква, това е външната страна. Ако само със съграждане на църкви в света можеше да се донесе свободата на хората, то светът днес е пълен с църкви, навсякъде ги има. Тъй е, но църквата е само едно условие. Някои хора казват: „Да се напълни светът с богомолци“. Светът е пълен с богомолци! Идете навсякъде в света, църквите, с малки изключения, са пълни с богомолци, но при това свободата я няма още. Има едно условие, което хората са пропуснали.
към беседата >>

Идете навсякъде в света, църквите, с малки изключения, са пълни с богомолци, но при това свободата я няма още.
Може да съградите една църква, това е външната страна. Ако само със съграждане на църкви в света можеше да се донесе свободата на хората, то светът днес е пълен с църкви, навсякъде ги има. Тъй е, но църквата е само едно условие. Някои хора казват: „Да се напълни светът с богомолци“. Светът е пълен с богомолци! Идете навсякъде в света, църквите, с малки изключения, са пълни с богомолци, но при това свободата я няма още. Има едно условие, което хората са пропуснали. „Истината ще ви направи свободни.“ Как? Най-първо вие ще си зададете въпроса защо сте дошли на тази земя. Прямо, съществено ще го разрешите. Мнозина се запитват защо са дошли на земята.
към беседата >>

Това са съвременни любители, дошли отнякъде, не знаят защо, а искат свобода.
– От България. Дошъл съм в един университет. Защо? – Да следвам по химия, физика, инженерство. Не, строго трябва да определя себе си защо влизам в този университет. Хората са дошли на земята и не знаят защо. Това са съвременни любители, дошли отнякъде, не знаят защо, а искат свобода. Свободата иска знания, знанията искат потене. По 10 пъти на ден ще се изпотиш, докато си научиш уроците. Някой казва: „Да съм учен човек“. Е, за да си учен човек, ще трябва да работиш по 4–5 часа на ден върху някоя задача. Технически задачи има.
към беседата >>

Свободата иска знания, знанията искат потене.
Дошъл съм в един университет. Защо? – Да следвам по химия, физика, инженерство. Не, строго трябва да определя себе си защо влизам в този университет. Хората са дошли на земята и не знаят защо. Това са съвременни любители, дошли отнякъде, не знаят защо, а искат свобода. Свободата иска знания, знанията искат потене. По 10 пъти на ден ще се изпотиш, докато си научиш уроците. Някой казва: „Да съм учен човек“. Е, за да си учен човек, ще трябва да работиш по 4–5 часа на ден върху някоя задача. Технически задачи има. После, има друго едно криво схващане на живота.
към беседата >>

Мисли, че там ще намери свободата.
Технически задачи има. После, има друго едно криво схващане на живота. Ние мислим, че сме дошли на земята да благуваме. Вземете някоя мома, която иска да се жени. Тя си представя някой княз, хубаво облечен, после си представя някой палат, че слугини, хубави облекла, кревати, покрити с копринени покривки, и цял ден седи пред огледала. Мисли, че там ще намери свободата. Не, там вътре е робството. Не е туй, което носи свободата. Тази жена още не е разбрала същественото, в което седи свободата. „Истината ще ви направи свободни.“ Кога? – Когато си дадете отчет защо сте дошли на земята.
към беседата >>

Не е туй, което носи свободата.
Ние мислим, че сме дошли на земята да благуваме. Вземете някоя мома, която иска да се жени. Тя си представя някой княз, хубаво облечен, после си представя някой палат, че слугини, хубави облекла, кревати, покрити с копринени покривки, и цял ден седи пред огледала. Мисли, че там ще намери свободата. Не, там вътре е робството. Не е туй, което носи свободата. Тази жена още не е разбрала същественото, в което седи свободата. „Истината ще ви направи свободни.“ Кога? – Когато си дадете отчет защо сте дошли на земята. Дошли сте да учите. И вашият живот е първият опит.
към беседата >>

Тази жена още не е разбрала същественото, в което седи свободата.
Вземете някоя мома, която иска да се жени. Тя си представя някой княз, хубаво облечен, после си представя някой палат, че слугини, хубави облекла, кревати, покрити с копринени покривки, и цял ден седи пред огледала. Мисли, че там ще намери свободата. Не, там вътре е робството. Не е туй, което носи свободата. Тази жена още не е разбрала същественото, в което седи свободата. „Истината ще ви направи свободни.“ Кога? – Когато си дадете отчет защо сте дошли на земята. Дошли сте да учите. И вашият живот е първият опит. Вас са ви изпратили от другия свят, от невидимия свят, да направите един опит и след като се върнете, ще дадете отчет.
към беседата >>

Свободата не може със закон да се налага.
Я ми кажете где, между най-низшите животни, са се извършили толкова много престъпления? Те разбират по-добре живота. Сега в нас има едно заблуждение, ние сме станали горделиви, мислим, че познаваме Бога, християнски народ сме ние, Христа държим горе, направили сме Му църкви, тамян Му кадим днес, а Христос пита: „Где е моето учение, где е приложението му? “ Молитви, молитви днес навсякъде, но къде е приложението на Христовото учение? И тогава чакат някой реформатор отвън да дойде и със закон да го наложи. Свободата не може със закон да се налага. Свободата принадлежи само на Божествения свят, тя не е качество даже и на ангелите. Единственото същество в света, което е свободно, това е Бог; и ангелите не са свободни. Следователно, когато ние приемем Бога в себе си, в сърцето си, ние ще бъдем свободни, защото само Той може да ни направи свободни. Смешни сме ние хората! От смъртното може ли да се роди безсмъртно?
към беседата >>

Свободата принадлежи само на Божествения свят, тя не е качество даже и на ангелите.
Те разбират по-добре живота. Сега в нас има едно заблуждение, ние сме станали горделиви, мислим, че познаваме Бога, християнски народ сме ние, Христа държим горе, направили сме Му църкви, тамян Му кадим днес, а Христос пита: „Где е моето учение, где е приложението му? “ Молитви, молитви днес навсякъде, но къде е приложението на Христовото учение? И тогава чакат някой реформатор отвън да дойде и със закон да го наложи. Свободата не може със закон да се налага. Свободата принадлежи само на Божествения свят, тя не е качество даже и на ангелите. Единственото същество в света, което е свободно, това е Бог; и ангелите не са свободни. Следователно, когато ние приемем Бога в себе си, в сърцето си, ние ще бъдем свободни, защото само Той може да ни направи свободни. Смешни сме ние хората! От смъртното може ли да се роди безсмъртно? И Христос е казал преди хиляди години: „Роденото от плътта, плът е, роденото от Духа, дух е“.
към беседата >>

А ние, съвременните хора, очакваме свободата си откъде?
Следователно, когато ние приемем Бога в себе си, в сърцето си, ние ще бъдем свободни, защото само Той може да ни направи свободни. Смешни сме ние хората! От смъртното може ли да се роди безсмъртно? И Христос е казал преди хиляди години: „Роденото от плътта, плът е, роденото от Духа, дух е“. Роденото от смъртта, смърт е. А ние, съвременните хора, очакваме свободата си откъде? От роденото от смъртта очакваме свобода. Смешни сме ние! От онзи парализирания човек очакваме своята свобода! Не, единственото същество, което е свободно, това е Бог. И когато казваме: „Истината ще ни направи свободни“, то значи, че само висшето, разумното в света е, което ще ни направи свободни.
към беседата >>

От роденото от смъртта очакваме свобода.
Смешни сме ние хората! От смъртното може ли да се роди безсмъртно? И Христос е казал преди хиляди години: „Роденото от плътта, плът е, роденото от Духа, дух е“. Роденото от смъртта, смърт е. А ние, съвременните хора, очакваме свободата си откъде? От роденото от смъртта очакваме свобода. Смешни сме ние! От онзи парализирания човек очакваме своята свобода! Не, единственото същество, което е свободно, това е Бог. И когато казваме: „Истината ще ни направи свободни“, то значи, че само висшето, разумното в света е, което ще ни направи свободни. Това същество хората го отказват и трябва да им се доказва, има ли Господ или не.
към беседата >>

От онзи парализирания човек очакваме своята свобода!
И Христос е казал преди хиляди години: „Роденото от плътта, плът е, роденото от Духа, дух е“. Роденото от смъртта, смърт е. А ние, съвременните хора, очакваме свободата си откъде? От роденото от смъртта очакваме свобода. Смешни сме ние! От онзи парализирания човек очакваме своята свобода! Не, единственото същество, което е свободно, това е Бог. И когато казваме: „Истината ще ни направи свободни“, то значи, че само висшето, разумното в света е, което ще ни направи свободни. Това същество хората го отказват и трябва да им се доказва, има ли Господ или не. На учените хора можем да докажем това нещо математически, а на онези, които нямат тази интелигентност, нищо не мога да доказвам. „Истината ще ви направи свободни.“
към беседата >>

Ти чувствал ли си свободата на Бога?
Това същество хората го отказват и трябва да им се доказва, има ли Господ или не. На учените хора можем да докажем това нещо математически, а на онези, които нямат тази интелигентност, нищо не мога да доказвам. „Истината ще ви направи свободни.“ Сега някои от вас може да се въодушевляват, да казват, че това е тъй. Не е тъй. Ти чувствал ли си свободата на Бога? За да бъдеш свободен човек, ти трябва в дадения момент да бъдеш готов, да имаш онова решение да вършиш всичко туй, което Господ изисква. В дадения момент, днес, какво изисква Господ от тебе? Знаете ли какво изисква днес Господ от вас? Днес Господ изисква да се примирите всички. Вие ще кажете: „Вижте какво става с България!
към беседата >>

Съвременните хора казват: „Бъдете спокойни, ние ще ви дадем свобода“.
Ако вие слизате в един кладенец и аз ви завържа очите, като ви подам едно въже, дам ви честна дума, че ще ви извадя, и ви кажа: „Бъдете спокойни, на мене уповавайте“, обаче вместо с едно здраво въже ви свържа с един тънък конец, с който жените шият, и ви спусна в кладенеца, вие спокойни ли ще бъдете? Не, трябва с едно здраво въже да ви свържа. А с такъв един конец ще слезеш, но наполовина. Истината е наполовина вярна. Ще слезеш, но ще си счупиш краката. Съвременните хора казват: „Бъдете спокойни, ние ще ви дадем свобода“. Да, тази свобода виси на този конец. Преди 40 години русите освободиха българите от турците. Е, свободни ли са днес българите? Всичките българи са отговорни пред Бога, туй трябва да знаят. Всички народи са отговорни пред Бога.
към беседата >>

Да, тази свобода виси на този конец.
Не, трябва с едно здраво въже да ви свържа. А с такъв един конец ще слезеш, но наполовина. Истината е наполовина вярна. Ще слезеш, но ще си счупиш краката. Съвременните хора казват: „Бъдете спокойни, ние ще ви дадем свобода“. Да, тази свобода виси на този конец. Преди 40 години русите освободиха българите от турците. Е, свободни ли са днес българите? Всичките българи са отговорни пред Бога, туй трябва да знаят. Всички народи са отговорни пред Бога. Няма същество, което да не е отговорно пред Бога.
към беседата >>

Да, но умът на този бук, за да достигне своята свобода, стига повече, отколкото твоя.
Нима условията за растене на онзи мъх върху камъка са много благоприятни? Той казва на камъка: „Остави ме да раста върху тебе, няма да ти е студено, ще те облека, всичките грапавини, които имаш, ще ги огладя“. И като седне там, оглажда всички грапавини, приготвя условия, расте, и най-после, от туй малкото семенце виждате едно дърво, което разпуква скалата и си приготвя благоприятни условия. Тъй правят буковите растения. Ти, като срещнеш някой човек, казваш: „Букова глава е той“. Да, но умът на този бук, за да достигне своята свобода, стига повече, отколкото твоя. А ти седиш и казваш: „Моята глава не е букова“. Не е букова, но дълговете още не си си платил, с приятелите не си се помирил, майка си, баща си си изпъдил, а казваш: „А, аз съм свободен човек“. Да, ти си един човек, на когото главата е дваж повече букова. Това е логика. Това са факти вътре в природата.
към беседата >>

„Истината ще ви направи свободни.“ Тази свобода идва от разумния живот на човека.
Опитвали ли сте вие да се примирите с някого? Не само отвънка да се примириш и да кажеш: „Аз съм доволен“. Не, не, да си кажеш: „Господи, заради Тебе, заради Твоята Любов, аз съм готов да се примиря“. Тъй ще опиташ своята любов. Кажи: „Аз ще докажа, че съм свободен човек“. „Истината ще ви направи свободни.“ Тази свобода идва от разумния живот на човека. Най-първо трябва да се яви Любовта. Без Любов Истината не може да дойде. Щом се яви Любовта у тебе, идва един подтик за добро. Любовта всякога се отбелязва с подтик към доброто. Няма ли подтик към добро, това не е добро.
към беседата >>

Мнозина мислим, че ако сме силни, ще имаме свобода.
Знаете ли какво значи „Иван“? „Иван“ значи човекът, който люби Истината. На физическия свят той е готов да извади ножа си заради нея, да прекара 10 войни и да има 100 рани заради нея, това значи „Иван“. А „Мария“ означава всички онези, които са готови заради Любовта да издържат всички страдания, да носят всички хули. „Истината ще ви направи свободни.“ Ние, съвременните хора, имаме известни философски възрения за Истината. Мнозина мислим, че ако сме силни, ще имаме свобода. Така е. Силният човек може да бъде свободен само физически. Ние казваме: Силен, богат трябва да бъде човек. Ако си богат, ако си силен, можеш да бъдеш свободен само във физическия свят. Нима мислите вие, че един силен и богат човек във физическия свят може да бъде свободен в умствения свят?
към беседата >>

А ние, когато кажем „духът на човека“, подразбираме най-висшето нещо – свободата.
Не. Нима онзи, който е интелигентен, богат в умствения свят, а беден, сиромах във физическия свят, има еднакви условия, както първия? Следователно умствено свободния човек и физически свободния човек не са едно и също нещо. Умствено свободния човек трябва да бъде умен. Умът се занимава само с физическия свят, с отношенията на външния свят. Той е само едно условие. А ние, когато кажем „духът на човека“, подразбираме най-висшето нещо – свободата. „Дето е Духът – казва Господ, – там е свободата.“ Значи веднъж сме придобили сила, придобили сме Духът, тогава можем да бъдем свободни. А то значи да дойде Бог да живее вътре у нас, да се прояви и да слушаме Неговите съвети. Е, допуснете сега, че дойдат Божествени мисли вътре у когото и да е. Външният свят ще дойде около вас да ви казва, че тази мисъл не е Божествена. Аз се чудя някой път на хората, които казват на тези, които ме слушат: „Той ви мами“.
към беседата >>

„Дето е Духът – казва Господ, – там е свободата.“ Значи веднъж сме придобили сила, придобили сме Духът, тогава можем да бъдем свободни.
Следователно умствено свободния човек и физически свободния човек не са едно и също нещо. Умствено свободния човек трябва да бъде умен. Умът се занимава само с физическия свят, с отношенията на външния свят. Той е само едно условие. А ние, когато кажем „духът на човека“, подразбираме най-висшето нещо – свободата. „Дето е Духът – казва Господ, – там е свободата.“ Значи веднъж сме придобили сила, придобили сме Духът, тогава можем да бъдем свободни. А то значи да дойде Бог да живее вътре у нас, да се прояви и да слушаме Неговите съвети. Е, допуснете сега, че дойдат Божествени мисли вътре у когото и да е. Външният свят ще дойде около вас да ви казва, че тази мисъл не е Божествена. Аз се чудя някой път на хората, които казват на тези, които ме слушат: „Той ви мами“. Я ми покажете един човек, който да не е мамил досега?
към беседата >>

Един ден дойде някой, вашата дъщеря стане свободна, весела, тя мисли, че този ще ѝ донесе свободата.
Но по едно време, към 19–20-годишната си възраст, тя иска да бяга, казва: „Искам да напусна този дом“. Тя не е свободна. Значи вие я родихте, но тя не иска да живее при вас. Какво иска? „Искам да живея в света.“ Не, не иска да живее в света, но търси някого. Един ден дойде някой, вашата дъщеря стане свободна, весела, тя мисли, че този ще ѝ донесе свободата. Същото нещо е и за човешката душа: каквото и да ѝ дадете, тя очаква нещо, някого, който да я направи свободна. Кой е той? – Нейният възлюбен. Тя казва: „Сега всичко мога да понеса в света. Аз съм сега свободна“.
към беседата >>

Да Го посрещнем в Истината, да направи душите ни свободни, ума ни свободен, телата ни свободни, да ни освободи от всички недъзи, от всички недоразумения, да внесе туй богатство, което ни трябва, и като се срещнем, да се познаем, да разберем, че действително у мене и у тебе говори Господ, че у тебе живее Господ, и у мене живее Господ, че у тебе живее свободата, и у мене живее свободата.
Аз ви представям това фигурално, това е фигура на речта. Мога да употребя друго сравнение, но то ще бъде по-грубо. Мога да кажа, че Истината ще дойде, както един търговец, който натрупва своето богатство и чака мющериите си на пътя. Но аз казвам: Тя идва като при някоя мома, която чака своя избранник. По-велико нещо от това има ли, да посрещнем Господа? Да Го посрещнем в Истината, да направи душите ни свободни, ума ни свободен, телата ни свободни, да ни освободи от всички недъзи, от всички недоразумения, да внесе туй богатство, което ни трябва, и като се срещнем, да се познаем, да разберем, че действително у мене и у тебе говори Господ, че у тебе живее Господ, и у мене живее Господ, че у тебе живее свободата, и у мене живее свободата. Само по този начин вие може да направите хората свободни. „Истината ще ви направи свободни.“ Ще ви приведа един пример. Той е из християнската епоха, близо до времето на Нерон. Имало един виден лекар християнин, който лекувал.
към беседата >>

Този римски патриций дава живота си за сина си, като дава свобода на лекаря и казва: „Ти ще освободиш сина ми, а аз давам живота си“.
Докато богатството тук на земята е един стимул, то е едно голямо зло. Докато то не стане жертва за възвишеното, за идейното, докато не стане един стимул за Истината, ние не можем да извадим този виден лекар от затвора, за да спаси сина ни. Ако ние не пожертваме всичко за сина, той няма да слезе отгоре. Ако този патриций пожертва живота си, за да спаси сина си, за нас се иска много по-голяма жертва. Тогава, като дойде Господ, какво ще Му дадем? Този римски патриций дава живота си за сина си, като дава свобода на лекаря и казва: „Ти ще освободиш сина ми, а аз давам живота си“. А ние какво ще дадем за Господа? Ще Му кажем: „Господи, Ти като дойдеш у нас, ние ще приложим Твоята Истина, ще бъдем готови да страдаме, да устояваме на тази Истина“. Тогава Господ казва: „Щом обещавате това, аз ви вярвам, аз съм готов, слизам. Всички готови ли сте? “ – „Готови сме, чакаме.“ Аз вярвам, че всички вие, които имате туй разумното, сте готови.
към беседата >>

4. В своите си

НБ

Третият стремеж на човешкия дух е към свобода, вследствие на което се създава време и пространство.
Вторият стремеж на човешкия дух е към знание, към мъдрост. Той има потреба от светлината, вследствие на което светлината е външната страна на знанието. Когато духът придобива знание, светлината се проявява като резултат. Следователно, светлината, която съществува сега в света е резултат на една излишна енергия, която не е употребена за умствена деятелност и затова ние се ползваме от тази светлина. Значи, космическият човек е придобил толкова знание, че от него има излишък, който се проявява във вид на физическа светлина. Третият стремеж на човешкия дух е към свобода, вследствие на което се създава време и пространство. Когато човек се намира в утеснение това показва, че пространството, мястото, където живее е тясно за него. И всичката философия на живота седи в това, да се даде повече място на всеки човек, който е недоволен. Пратете един недоволен човек на месечината или на Юпитер, или на Марс, или на коя и да е друга слънчева система, неговото настроение веднага ще се измени. Някои хора казват: какво трябва да правим при тия ограничени условия? Дайте простор на духа си!
към беседата >>

Същественото, това е свободата.
И най-после, какво е спечелил онзи чистия човек, който след няколко години изгубва своята чистота? Питам: кое е същественото у човека? Същественото, това е духът. Същественото, това е животът. Същественото, това е светлината. Същественото, това е свободата. Само тия неща са реални в живота. Защо е нужна свободата? Да учиш. Ти не можеш да добиеш знания, ако нямаш свобода. Ти не можеш да добиеш светлина и знания, ако нямаш живот.
към беседата >>

Защо е нужна свободата?
Същественото, това е духът. Същественото, това е животът. Същественото, това е светлината. Същественото, това е свободата. Само тия неща са реални в живота. Защо е нужна свободата? Да учиш. Ти не можеш да добиеш знания, ако нямаш свобода. Ти не можеш да добиеш светлина и знания, ако нямаш живот. Това е положението, на което вие, като стари и млади, като учени и прости, като хора, като пеперудки и като рибки, ще се натъкнете. Вие неизбежно ще се натъкнете на тия три положения, които трябва да разрешите разумно.
към беседата >>

Ти не можеш да добиеш знания, ако нямаш свобода.
Същественото, това е светлината. Същественото, това е свободата. Само тия неща са реални в живота. Защо е нужна свободата? Да учиш. Ти не можеш да добиеш знания, ако нямаш свобода. Ти не можеш да добиеш светлина и знания, ако нямаш живот. Това е положението, на което вие, като стари и млади, като учени и прости, като хора, като пеперудки и като рибки, ще се натъкнете. Вие неизбежно ще се натъкнете на тия три положения, които трябва да разрешите разумно. За да се разреши живота, трябва да се изучат всички негови форми, в които той се проявява. Ако не изучите живота на всички форми, в които той се проявява, ще бъдете нещастни.
към беседата >>

Самото знание ще стане условие за проявление на свободата.
Вие не можете да се проявите, ако нямате живот. В този смисъл, животът е материалът, чрез който духът ще може да изяви своето знание, т.е. да съгради основите на своето знание. Някой запитва: защо трябва да живея? Ти трябва да живееш, за да въплътиш своето знание в живота. Самото знание ще стане условие за проявление на свободата. Без знание свободата не може да дойде. В какво седи пък познаването на Бога? Вие трябва да познаете Бога най-първо в живота. Някой казва: аз съм говорил с Господа. А, говорил е той с Господа!
към беседата >>

Без знание свободата не може да дойде.
В този смисъл, животът е материалът, чрез който духът ще може да изяви своето знание, т.е. да съгради основите на своето знание. Някой запитва: защо трябва да живея? Ти трябва да живееш, за да въплътиш своето знание в живота. Самото знание ще стане условие за проявление на свободата. Без знание свободата не може да дойде. В какво седи пък познаването на Бога? Вие трябва да познаете Бога най-първо в живота. Някой казва: аз съм говорил с Господа. А, говорил е той с Господа! Той няма още живота, а с Господа говорил.
към беседата >>

Нима един реформатор може да ми доказва, колко свобода имам?
Те чакат да видят, какво ще каже този – онзи и тогава правят готови преводи. Учените хора не са доказали още нищо положително. Нима един учен човек трябва да ми доказва, че аз трябва да живея? Нима един учен човек трябва да ми доказва, колко знания имам? Аз сам зная, колко знания имам. Нима един реформатор може да ми доказва, колко свобода имам? Ние, съвременните хора, още нямаме гражданска свобода. Нас жените ни заповядват в къщи. И съвременните жени искат да имат свобода. Каква свобода ще имат те, когато още мъжете им заповядват? Каква ще е тази свобода, ако жената след като отиде на избор, трябва да дава сметка на мъжа си, кой е бил този мъж, с когото се разговаряла или пък какво е разговаряла?
към беседата >>

Ние, съвременните хора, още нямаме гражданска свобода.
Учените хора не са доказали още нищо положително. Нима един учен човек трябва да ми доказва, че аз трябва да живея? Нима един учен човек трябва да ми доказва, колко знания имам? Аз сам зная, колко знания имам. Нима един реформатор може да ми доказва, колко свобода имам? Ние, съвременните хора, още нямаме гражданска свобода. Нас жените ни заповядват в къщи. И съвременните жени искат да имат свобода. Каква свобода ще имат те, когато още мъжете им заповядват? Каква ще е тази свобода, ако жената след като отиде на избор, трябва да дава сметка на мъжа си, кой е бил този мъж, с когото се разговаряла или пък какво е разговаряла? Какъв избор е този, когато след като се върне яде тоягата на мъжа си?
към беседата >>

И съвременните жени искат да имат свобода.
Нима един учен човек трябва да ми доказва, колко знания имам? Аз сам зная, колко знания имам. Нима един реформатор може да ми доказва, колко свобода имам? Ние, съвременните хора, още нямаме гражданска свобода. Нас жените ни заповядват в къщи. И съвременните жени искат да имат свобода. Каква свобода ще имат те, когато още мъжете им заповядват? Каква ще е тази свобода, ако жената след като отиде на избор, трябва да дава сметка на мъжа си, кой е бил този мъж, с когото се разговаряла или пък какво е разговаряла? Какъв избор е този, когато след като се върне яде тоягата на мъжа си? Следователно, ние трябва да разрешим първите въпроси в живота, а именно: самият живот, светлината, свободата и знанието. Разрешим ли тези въпроси, тогава мъжете и жените ще се намерят пред една по-висока фаза на любовта.
към беседата >>

Каква свобода ще имат те, когато още мъжете им заповядват?
Аз сам зная, колко знания имам. Нима един реформатор може да ми доказва, колко свобода имам? Ние, съвременните хора, още нямаме гражданска свобода. Нас жените ни заповядват в къщи. И съвременните жени искат да имат свобода. Каква свобода ще имат те, когато още мъжете им заповядват? Каква ще е тази свобода, ако жената след като отиде на избор, трябва да дава сметка на мъжа си, кой е бил този мъж, с когото се разговаряла или пък какво е разговаряла? Какъв избор е този, когато след като се върне яде тоягата на мъжа си? Следователно, ние трябва да разрешим първите въпроси в живота, а именно: самият живот, светлината, свободата и знанието. Разрешим ли тези въпроси, тогава мъжете и жените ще се намерят пред една по-висока фаза на любовта. Гражданската свобода не е нищо друго освен любов, проявена в по-висока степен.
към беседата >>

Каква ще е тази свобода, ако жената след като отиде на избор, трябва да дава сметка на мъжа си, кой е бил този мъж, с когото се разговаряла или пък какво е разговаряла?
Нима един реформатор може да ми доказва, колко свобода имам? Ние, съвременните хора, още нямаме гражданска свобода. Нас жените ни заповядват в къщи. И съвременните жени искат да имат свобода. Каква свобода ще имат те, когато още мъжете им заповядват? Каква ще е тази свобода, ако жената след като отиде на избор, трябва да дава сметка на мъжа си, кой е бил този мъж, с когото се разговаряла или пък какво е разговаряла? Какъв избор е този, когато след като се върне яде тоягата на мъжа си? Следователно, ние трябва да разрешим първите въпроси в живота, а именно: самият живот, светлината, свободата и знанието. Разрешим ли тези въпроси, тогава мъжете и жените ще се намерят пред една по-висока фаза на любовта. Гражданската свобода не е нищо друго освен любов, проявена в по-висока степен. Аз не съм виждал нито мъже, нито жени, които да имат гражданска свобода в пълния смисъл на думата.
към беседата >>

Следователно, ние трябва да разрешим първите въпроси в живота, а именно: самият живот, светлината, свободата и знанието.
Нас жените ни заповядват в къщи. И съвременните жени искат да имат свобода. Каква свобода ще имат те, когато още мъжете им заповядват? Каква ще е тази свобода, ако жената след като отиде на избор, трябва да дава сметка на мъжа си, кой е бил този мъж, с когото се разговаряла или пък какво е разговаряла? Какъв избор е този, когато след като се върне яде тоягата на мъжа си? Следователно, ние трябва да разрешим първите въпроси в живота, а именно: самият живот, светлината, свободата и знанието. Разрешим ли тези въпроси, тогава мъжете и жените ще се намерят пред една по-висока фаза на любовта. Гражданската свобода не е нищо друго освен любов, проявена в по-висока степен. Аз не съм виждал нито мъже, нито жени, които да имат гражданска свобода в пълния смисъл на думата. Други казват: да сме равни пред закона. Казват го, но равни ли са?
към беседата >>

Гражданската свобода не е нищо друго освен любов, проявена в по-висока степен.
Каква свобода ще имат те, когато още мъжете им заповядват? Каква ще е тази свобода, ако жената след като отиде на избор, трябва да дава сметка на мъжа си, кой е бил този мъж, с когото се разговаряла или пък какво е разговаряла? Какъв избор е този, когато след като се върне яде тоягата на мъжа си? Следователно, ние трябва да разрешим първите въпроси в живота, а именно: самият живот, светлината, свободата и знанието. Разрешим ли тези въпроси, тогава мъжете и жените ще се намерят пред една по-висока фаза на любовта. Гражданската свобода не е нищо друго освен любов, проявена в по-висока степен. Аз не съм виждал нито мъже, нито жени, които да имат гражданска свобода в пълния смисъл на думата. Други казват: да сме равни пред закона. Казват го, но равни ли са? Равенството подразбира доброта и честност. Аз не съм срещал честен човек в живота си, освен един инженер, който ми разказваше: да ви се изповядам!
към беседата >>

Аз не съм виждал нито мъже, нито жени, които да имат гражданска свобода в пълния смисъл на думата.
Каква ще е тази свобода, ако жената след като отиде на избор, трябва да дава сметка на мъжа си, кой е бил този мъж, с когото се разговаряла или пък какво е разговаряла? Какъв избор е този, когато след като се върне яде тоягата на мъжа си? Следователно, ние трябва да разрешим първите въпроси в живота, а именно: самият живот, светлината, свободата и знанието. Разрешим ли тези въпроси, тогава мъжете и жените ще се намерят пред една по-висока фаза на любовта. Гражданската свобода не е нищо друго освен любов, проявена в по-висока степен. Аз не съм виждал нито мъже, нито жени, които да имат гражданска свобода в пълния смисъл на думата. Други казват: да сме равни пред закона. Казват го, но равни ли са? Равенството подразбира доброта и честност. Аз не съм срещал честен човек в живота си, освен един инженер, който ми разказваше: да ви се изповядам! Искат да ме подкупят за една работа.
към беседата >>

Дават ми като подкуп 100–200 000 лева, но аз не продавам свободата си за толкова.
Други казват: да сме равни пред закона. Казват го, но равни ли са? Равенството подразбира доброта и честност. Аз не съм срещал честен човек в живота си, освен един инженер, който ми разказваше: да ви се изповядам! Искат да ме подкупят за една работа. Дават ми като подкуп 100–200 000 лева, но аз не продавам свободата си за толкова. Ако е за един милион, съгласен съм, но за 200 000 лева не се продавам. Издържах до един милион лева, но те не ми дадоха толкова. Честен човек е той, защото не продава съвестта си за 100–200 000 лева, но за един милион я продава. Опасни са тия положения, в които човек може да попадне. Някой учител има известни убеждения, но за да не го уволнят и да не изгуби хляба си, той ги продава.
към беседата >>

Задгробният живот е живот на свобода, а не живот на ограничения и смърт.
Онзи свят е свят на здравето. Ами ако аз съм един болник със счупени крака и ръце, какво ще правя като отида на онзи свят между здравите? Какво ще ме ползва този свят? Аз трябва да зная законите на здравето, че като отида между здравите да мога да се ползвам от това здраве. Задгробният живот не е живот на умрелите, той е най-красивият живот. Задгробният живот е живот на свобода, а не живот на ограничения и смърт. Затова именно някои хора искат да умрат. Когато някой човек не иска да умре, той се бои да не влезе в някой по-лош затвор. Той казва: лош затвор ме чака след смъртта. Да седиш тук, на Земята, какъв по-лош затвор от този? Няма човек в света, който да не желае да го пуснат от затвора.
към беседата >>

Защото науката е изучавала онези начини и методи, по които се добива живота, светлината и свободата.
Ти казваш: нямам време сега, искам да довърша науките си или имам една много взискателна жена, трябва да й услужа малко. И тъй се извиняват, господарят с жена си, държавникът с поданиците си, ученият с науките си, а Господ все чака. Питам: кой е свършил досега своята работа? Никой. Цялата Земя навсякъде е покрита само с гробища: еврейски гробища, индийски гробища, православни гробища и ред други. Цялата Земя днес представлява един голям паметник. Защото науката е изучавала онези начини и методи, по които се добива живота, светлината и свободата. Намери ли ги? Не ги намери. И сега ние сме пред прага на една нова култура. От старата култура не очаквайте нищо. Смешно ще бъде старият човек, който едва се повдига де се хване на хорото и да играе.
към беседата >>

Аз наричам млади хора онези, които имат живот, знание и свобода.
Не ги намери. И сега ние сме пред прага на една нова култура. От старата култура не очаквайте нищо. Смешно ще бъде старият човек, който едва се повдига де се хване на хорото и да играе. Той казва: синко, моята работа е свършена вече, вие гледайте да си поживеете. Аз наричам млади хора онези, които имат живот, знание и свобода. Стари хора са онези, аз взимам думата стар в ограничен смисъл, които нямат живот, знание и свобода. Това са стари разбирания. Според новото учение, взето в широк смисъл на думата и старият човек може да има живот, знание и свобода в себе си. И той може да се подмлади. Как? В окултизма има един начин за подмладяване, който ако изнесем навън ще шокира целия свят.
към беседата >>

Стари хора са онези, аз взимам думата стар в ограничен смисъл, които нямат живот, знание и свобода.
И сега ние сме пред прага на една нова култура. От старата култура не очаквайте нищо. Смешно ще бъде старият човек, който едва се повдига де се хване на хорото и да играе. Той казва: синко, моята работа е свършена вече, вие гледайте да си поживеете. Аз наричам млади хора онези, които имат живот, знание и свобода. Стари хора са онези, аз взимам думата стар в ограничен смисъл, които нямат живот, знание и свобода. Това са стари разбирания. Според новото учение, взето в широк смисъл на думата и старият човек може да има живот, знание и свобода в себе си. И той може да се подмлади. Как? В окултизма има един начин за подмладяване, който ако изнесем навън ще шокира целия свят. Правени са такива опити.
към беседата >>

Според новото учение, взето в широк смисъл на думата и старият човек може да има живот, знание и свобода в себе си.
Смешно ще бъде старият човек, който едва се повдига де се хване на хорото и да играе. Той казва: синко, моята работа е свършена вече, вие гледайте да си поживеете. Аз наричам млади хора онези, които имат живот, знание и свобода. Стари хора са онези, аз взимам думата стар в ограничен смисъл, които нямат живот, знание и свобода. Това са стари разбирания. Според новото учение, взето в широк смисъл на думата и старият човек може да има живот, знание и свобода в себе си. И той може да се подмлади. Как? В окултизма има един начин за подмладяване, който ако изнесем навън ще шокира целия свят. Правени са такива опити. Взимат стария човек, турят го в една реторта, херметически затворена, турят вътре известни елементи и нагорещяват ретортата отдолу. Така го задържат цели шест месеца.
към беседата >>

Не, този човек ще донесе живот, знание и свобода.
Те ще му засвирят тъй хубаво, че със своето свирене ще внесат нова светлина и нова разбиране в ума на този министър. След като му посвирят около ½ час, той ще извика другите министри на съвета, ще разгледат въпроса и положението ще се уреди. Цигуларите ще разрешат и въпроса за религията в България. "В своите си дойде и своите му го не приеха." Защо? Страхуваха се, че този човек ще донесе нещо, което може да развали всичко дотогава съществуващо. Не, този човек ще донесе живот, знание и свобода. Животът носи радост. Знанието носи светлина. Истината носи свобода. Казват: защо ни е истината? Да внесе свободата.
към беседата >>

Истината носи свобода.
"В своите си дойде и своите му го не приеха." Защо? Страхуваха се, че този човек ще донесе нещо, което може да развали всичко дотогава съществуващо. Не, този човек ще донесе живот, знание и свобода. Животът носи радост. Знанието носи светлина. Истината носи свобода. Казват: защо ни е истината? Да внесе свободата. Свободата пък ще внесе в нас простор, ще ни отвори великия път за живота. Какви теории са развивали старите учени от преди хиляди години? Аз не зная.
към беседата >>

Да внесе свободата.
Не, този човек ще донесе живот, знание и свобода. Животът носи радост. Знанието носи светлина. Истината носи свобода. Казват: защо ни е истината? Да внесе свободата. Свободата пък ще внесе в нас простор, ще ни отвори великия път за живота. Какви теории са развивали старите учени от преди хиляди години? Аз не зная. Те са поддържали, че в света има седем принципа, които и сега се проявяват. Първият принцип е, че всички прояви на Вселената в основата си са разумни.
към беседата >>

Свободата пък ще внесе в нас простор, ще ни отвори великия път за живота.
Животът носи радост. Знанието носи светлина. Истината носи свобода. Казват: защо ни е истината? Да внесе свободата. Свободата пък ще внесе в нас простор, ще ни отвори великия път за живота. Какви теории са развивали старите учени от преди хиляди години? Аз не зная. Те са поддържали, че в света има седем принципа, които и сега се проявяват. Първият принцип е, че всички прояви на Вселената в основата си са разумни. Основата на цялата Вселена е човешкия ум.
към беседата >>

Ние приемаме свободата, която ни даваш.
Христос казва: аз всички ще възкреся. И наистина, всички хора ще минат през възкресението, само че някои седят с хиляди години в ретортата. "В своите си дойде." Своите, това са онези, които го обичат, но не тъй както го обичаха евреите. Ние трябва да бъдем готови да приемем Бога с всичката си любов, която имаме в душата си и да кажем: Господи, ние приемаме живота, който ни даваш. Ние приемаме светлината, която ни даваш. Ние приемаме свободата, която ни даваш. Това трябва да бъде задачата на младото поколение. Свещено да пазят живота, светлината и свободата и всичко да жертват за тях. Това разбирам религия, това разбирам държава, това разбирам обществен строй. Това са закони, без които всичко друго е празнота. И така, вие ще възприемете онази велика любов, която иде сега в света.
към беседата >>

Свещено да пазят живота, светлината и свободата и всичко да жертват за тях.
"В своите си дойде." Своите, това са онези, които го обичат, но не тъй както го обичаха евреите. Ние трябва да бъдем готови да приемем Бога с всичката си любов, която имаме в душата си и да кажем: Господи, ние приемаме живота, който ни даваш. Ние приемаме светлината, която ни даваш. Ние приемаме свободата, която ни даваш. Това трябва да бъде задачата на младото поколение. Свещено да пазят живота, светлината и свободата и всичко да жертват за тях. Това разбирам религия, това разбирам държава, това разбирам обществен строй. Това са закони, без които всичко друго е празнота. И така, вие ще възприемете онази велика любов, която иде сега в света. И всеки от вас да стане образец на нея.
към беседата >>

5. Умовете им

(втори вариант)

НБ

Казвам: Всички съвременни хора ще се намерят в утробата на кита, дето ще прекарат цели три дни и три нощи в молитва, да ги пусне Бог на свобода.
Днес всички хора товарят багажа си и бягат. Де отиват? - На запад. Всички говорят за западната култура, която ние наричаме култура на Йона. Всеки поглежда в кесията си, да види, колко пари има, за да си купи билет за странство. Казвам: Всички съвременни хора ще се намерят в утробата на кита, дето ще прекарат цели три дни и три нощи в молитва, да ги пусне Бог на свобода. И след всичко това тия хора ще говорят за християнска култура, за милосърдието, за Правдата и за ред още добродетели. Кажете, в какво седят всички тия добродетели? Ще ви приведа един пример, за да изтъкна разликата между човешката и Божествената Любов. Представете си, че сте дали някому 10’000 лева на заем, и сега тези пари ви трябват. Вашият длъжник е заможен човек, вие сте разчитали на него, надявали сте се, че той ще върне парите ви.
към беседата >>

Когато Божията и човешката любов се съединят в едно цяло, човек ще придобие свободата си.
Да туриш човека в затвор, това е престъпление, което не е съгласно с Божията Любов, но е съгласно с човешката любов. От тук мнозина вадят ред заключения и казват: “Защо съществува злото? ” - Докато човек дава ход на отрицателните сили в себе си, дотогава и злото ще съществува вън и вътре в него. Дава ли ход само на положителните сили в себе си, той ще вижда само прояви на доброто. Възприемем ли Божията Любов, ще възприемем и доброто. Когато Божията и човешката любов се съединят в едно цяло, човек ще придобие свободата си. Човек не може да съществува без свобода. Семействата, племената също не могат да съществуват без свобода. Свободата е първата равнодействаща сила, която трябва да съществува в света. Без свобода няма растене, не може да има и развитие. Някой пита: “В какво трябва да вярвам?
към беседата >>

Човек не може да съществува без свобода.
От тук мнозина вадят ред заключения и казват: “Защо съществува злото? ” - Докато човек дава ход на отрицателните сили в себе си, дотогава и злото ще съществува вън и вътре в него. Дава ли ход само на положителните сили в себе си, той ще вижда само прояви на доброто. Възприемем ли Божията Любов, ще възприемем и доброто. Когато Божията и човешката любов се съединят в едно цяло, човек ще придобие свободата си. Човек не може да съществува без свобода. Семействата, племената също не могат да съществуват без свобода. Свободата е първата равнодействаща сила, която трябва да съществува в света. Без свобода няма растене, не може да има и развитие. Някой пита: “В какво трябва да вярвам? ” - Най-важното нещо за човека не седи във вярването му в едно или друго нещо, но в придобиване на свобода.
към беседата >>

Семействата, племената също не могат да съществуват без свобода.
” - Докато човек дава ход на отрицателните сили в себе си, дотогава и злото ще съществува вън и вътре в него. Дава ли ход само на положителните сили в себе си, той ще вижда само прояви на доброто. Възприемем ли Божията Любов, ще възприемем и доброто. Когато Божията и човешката любов се съединят в едно цяло, човек ще придобие свободата си. Човек не може да съществува без свобода. Семействата, племената също не могат да съществуват без свобода. Свободата е първата равнодействаща сила, която трябва да съществува в света. Без свобода няма растене, не може да има и развитие. Някой пита: “В какво трябва да вярвам? ” - Най-важното нещо за човека не седи във вярването му в едно или друго нещо, но в придобиване на свобода. Придобие ли свободата си, той ще може да се прояви.
към беседата >>

Свободата е първата равнодействаща сила, която трябва да съществува в света.
Дава ли ход само на положителните сили в себе си, той ще вижда само прояви на доброто. Възприемем ли Божията Любов, ще възприемем и доброто. Когато Божията и човешката любов се съединят в едно цяло, човек ще придобие свободата си. Човек не може да съществува без свобода. Семействата, племената също не могат да съществуват без свобода. Свободата е първата равнодействаща сила, която трябва да съществува в света. Без свобода няма растене, не може да има и развитие. Някой пита: “В какво трябва да вярвам? ” - Най-важното нещо за човека не седи във вярването му в едно или друго нещо, но в придобиване на свобода. Придобие ли свободата си, той ще може да се прояви. Ще кажете: “Когато човек е свободен, той ще прави пакости, злини.” Питам: Кой обикновен човек не прави пакости?
към беседата >>

Без свобода няма растене, не може да има и развитие.
Възприемем ли Божията Любов, ще възприемем и доброто. Когато Божията и човешката любов се съединят в едно цяло, човек ще придобие свободата си. Човек не може да съществува без свобода. Семействата, племената също не могат да съществуват без свобода. Свободата е първата равнодействаща сила, която трябва да съществува в света. Без свобода няма растене, не може да има и развитие. Някой пита: “В какво трябва да вярвам? ” - Най-важното нещо за човека не седи във вярването му в едно или друго нещо, но в придобиване на свобода. Придобие ли свободата си, той ще може да се прояви. Ще кажете: “Когато човек е свободен, той ще прави пакости, злини.” Питам: Кой обикновен човек не прави пакости? Кое дете не греши?
към беседата >>

” - Най-важното нещо за човека не седи във вярването му в едно или друго нещо, но в придобиване на свобода.
Човек не може да съществува без свобода. Семействата, племената също не могат да съществуват без свобода. Свободата е първата равнодействаща сила, която трябва да съществува в света. Без свобода няма растене, не може да има и развитие. Някой пита: “В какво трябва да вярвам? ” - Най-важното нещо за човека не седи във вярването му в едно или друго нещо, но в придобиване на свобода. Придобие ли свободата си, той ще може да се прояви. Ще кажете: “Когато човек е свободен, той ще прави пакости, злини.” Питам: Кой обикновен човек не прави пакости? Кое дете не греши? Само Бог може да използва разумно свободата. Само Той не греши.
към беседата >>

Придобие ли свободата си, той ще може да се прояви.
Семействата, племената също не могат да съществуват без свобода. Свободата е първата равнодействаща сила, която трябва да съществува в света. Без свобода няма растене, не може да има и развитие. Някой пита: “В какво трябва да вярвам? ” - Най-важното нещо за човека не седи във вярването му в едно или друго нещо, но в придобиване на свобода. Придобие ли свободата си, той ще може да се прояви. Ще кажете: “Когато човек е свободен, той ще прави пакости, злини.” Питам: Кой обикновен човек не прави пакости? Кое дете не греши? Само Бог може да използва разумно свободата. Само Той не греши. Днес всички разумни същества се стремят към свобода.
към беседата >>

Само Бог може да използва разумно свободата.
Някой пита: “В какво трябва да вярвам? ” - Най-важното нещо за човека не седи във вярването му в едно или друго нещо, но в придобиване на свобода. Придобие ли свободата си, той ще може да се прояви. Ще кажете: “Когато човек е свободен, той ще прави пакости, злини.” Питам: Кой обикновен човек не прави пакости? Кое дете не греши? Само Бог може да използва разумно свободата. Само Той не греши. Днес всички разумни същества се стремят към свобода. - Защо? - Защото свободата ще им покаже Истината. Истината пък ще ги научи на Великия закон, който ще определи правата посока на нашето движение.
към беседата >>

Днес всички разумни същества се стремят към свобода.
Придобие ли свободата си, той ще може да се прояви. Ще кажете: “Когато човек е свободен, той ще прави пакости, злини.” Питам: Кой обикновен човек не прави пакости? Кое дете не греши? Само Бог може да използва разумно свободата. Само Той не греши. Днес всички разумни същества се стремят към свобода. - Защо? - Защото свободата ще им покаже Истината. Истината пък ще ги научи на Великия закон, който ще определи правата посока на нашето движение. И за това е казано в Писанието: “Истината ще ни направи свободни.” Свободата не може да се прояви без Истината. Свободата изисква време и пространство, необходими условия за проявлението на човека във физическия свят.
към беседата >>

- Защото свободата ще им покаже Истината.
Кое дете не греши? Само Бог може да използва разумно свободата. Само Той не греши. Днес всички разумни същества се стремят към свобода. - Защо? - Защото свободата ще им покаже Истината. Истината пък ще ги научи на Великия закон, който ще определи правата посока на нашето движение. И за това е казано в Писанието: “Истината ще ни направи свободни.” Свободата не може да се прояви без Истината. Свободата изисква време и пространство, необходими условия за проявлението на човека във физическия свят. Някой казва: “Нямам условие да се проявя.” Това е лъжливо схващане. Когато някой казва, че няма условия да се прояви, това подразбира, че той не е свободен човек, защото вярва в своята, т.е.
към беседата >>

И за това е казано в Писанието: “Истината ще ни направи свободни.” Свободата не може да се прояви без Истината.
Само Той не греши. Днес всички разумни същества се стремят към свобода. - Защо? - Защото свободата ще им покаже Истината. Истината пък ще ги научи на Великия закон, който ще определи правата посока на нашето движение. И за това е казано в Писанието: “Истината ще ни направи свободни.” Свободата не може да се прояви без Истината. Свободата изисква време и пространство, необходими условия за проявлението на човека във физическия свят. Някой казва: “Нямам условие да се проявя.” Това е лъжливо схващане. Когато някой казва, че няма условия да се прояви, това подразбира, че той не е свободен човек, защото вярва в своята, т.е. в човешката любов. Каже ли някой, че е свободен, това подразбира, че той вярва в Божията Любов.
към беседата >>

Свободата изисква време и пространство, необходими условия за проявлението на човека във физическия свят.
Днес всички разумни същества се стремят към свобода. - Защо? - Защото свободата ще им покаже Истината. Истината пък ще ги научи на Великия закон, който ще определи правата посока на нашето движение. И за това е казано в Писанието: “Истината ще ни направи свободни.” Свободата не може да се прояви без Истината. Свободата изисква време и пространство, необходими условия за проявлението на човека във физическия свят. Някой казва: “Нямам условие да се проявя.” Това е лъжливо схващане. Когато някой казва, че няма условия да се прояви, това подразбира, че той не е свободен човек, защото вярва в своята, т.е. в човешката любов. Каже ли някой, че е свободен, това подразбира, че той вярва в Божията Любов. Законите на Божественото и на човешкото са точно обратни.
към беседата >>

В такова семейство не може да има свобода.
Хляб трябва, дрехи трябват, жилища трябват.” Казвам: Всичко това Бог е дал преизобилно, но хората не живеят както трябва. И хляб, и пари, и дрехи и вода ще имате, колкото ви е нужно, но трябва да живеете разумно, съгласно Божиите закони. Мислите ли, че с човешката любов може да устроите едно устойчиво семейство? Ако мъжът вярва в своята любов, и ако жената вярва в своята любов, и двамата са роби на себе си. Това не е живот. В такова семейство не може да има свобода. Дом, в който няма свобода, там смъртта царува. И наистина, ще видите, че в този дом и мъжът умира, и жената умира, и децата умират. Отсъствието на свобода в семействата е причина за тяхното изтребление. Някой ще каже: “Така не се говори.” Питам: Какво ще стане с вас, ако ви затворят за 5-6 дни в един салон, херметически запушен, от нийде да не влиза въздух? Ще можете ли да живеете при тези условия?
към беседата >>

Дом, в който няма свобода, там смъртта царува.
И хляб, и пари, и дрехи и вода ще имате, колкото ви е нужно, но трябва да живеете разумно, съгласно Божиите закони. Мислите ли, че с човешката любов може да устроите едно устойчиво семейство? Ако мъжът вярва в своята любов, и ако жената вярва в своята любов, и двамата са роби на себе си. Това не е живот. В такова семейство не може да има свобода. Дом, в който няма свобода, там смъртта царува. И наистина, ще видите, че в този дом и мъжът умира, и жената умира, и децата умират. Отсъствието на свобода в семействата е причина за тяхното изтребление. Някой ще каже: “Така не се говори.” Питам: Какво ще стане с вас, ако ви затворят за 5-6 дни в един салон, херметически запушен, от нийде да не влиза въздух? Ще можете ли да живеете при тези условия? - Всички ще измрете, ще се задушите.
към беседата >>

Отсъствието на свобода в семействата е причина за тяхното изтребление.
Ако мъжът вярва в своята любов, и ако жената вярва в своята любов, и двамата са роби на себе си. Това не е живот. В такова семейство не може да има свобода. Дом, в който няма свобода, там смъртта царува. И наистина, ще видите, че в този дом и мъжът умира, и жената умира, и децата умират. Отсъствието на свобода в семействата е причина за тяхното изтребление. Някой ще каже: “Така не се говори.” Питам: Какво ще стане с вас, ако ви затворят за 5-6 дни в един салон, херметически запушен, от нийде да не влиза въздух? Ще можете ли да живеете при тези условия? - Всички ще измрете, ще се задушите. Без въздух на физическия свят не може да се живее. За да може да живеете в този салон, трябва да пробиете една голяма дупка или на прозорците, или на тавана някъде, да влиза чист въздух.
към беседата >>

Без свобода не може да съществува нито наука, нито религия.
Трябва да знаете, че когато произнасяте думата обич, вие се намирате пред лицето на Бога. Когато човек обича, той трябва да каже Истината пред Бога. Може ли да каже Истината, той е вече свободен човек. Само свободният може да люби. Който не е свободен, той е роб на изработени навици. Без свобода не може да съществува нито наука, нито религия. Преди всичко човек трябва да бъде свободен, за да вярва в науката, в религията, в държавата, в семейството и най-после в себе си. Вярва ли в тия неща, той ще може да ги подкрепва. Значи, човек трябва да бъде свободен във всички направляния. Някои хора казват, че човек трябва да се ограничава. Казвам: Човек досега, именно, е бил ограничен, а отсега нататък трябва да се освобождава.
към беседата >>

Затова днес хората не трябва да търсят спасението, но свободата, защото спасението, растенето и всички останали блага ще дойдат само тогава, когато хората станат свободни.
Христос беше сърцето на Бога, и затова, след разпятието на Христа, Бог Го възкреси. Божието сърце не може да умре, то трябва да се върне там, отдето е излязло. Същото нещо се отнася и за нас. От Отца излязохме, при Отца трябва да се върнем и да се наместим там, дето сме били. Всеки, който иска да бъде свободен, трябва да отиде на своето място и там да се настани. Затова днес хората не трябва да търсят спасението, но свободата, защото спасението, растенето и всички останали блага ще дойдат само тогава, когато хората станат свободни. Аз не говоря за политическата свобода, нито за гражданската, нито за религиозната свобода, но за вътрешна свобода в човека, която го поставя пред всички хора, и пред държавата, като честен и разумен човек, на когото може да се разчита напълно. Всяка свобода вън от човека е сянка на свободата. При вътрешната свобода човек сам себе си съди, никой друг не може да го съди. Такъв е Божественият закон. В него няма нищо скрито-покрито.
към беседата >>

Аз не говоря за политическата свобода, нито за гражданската, нито за религиозната свобода, но за вътрешна свобода в човека, която го поставя пред всички хора, и пред държавата, като честен и разумен човек, на когото може да се разчита напълно.
Божието сърце не може да умре, то трябва да се върне там, отдето е излязло. Същото нещо се отнася и за нас. От Отца излязохме, при Отца трябва да се върнем и да се наместим там, дето сме били. Всеки, който иска да бъде свободен, трябва да отиде на своето място и там да се настани. Затова днес хората не трябва да търсят спасението, но свободата, защото спасението, растенето и всички останали блага ще дойдат само тогава, когато хората станат свободни. Аз не говоря за политическата свобода, нито за гражданската, нито за религиозната свобода, но за вътрешна свобода в човека, която го поставя пред всички хора, и пред държавата, като честен и разумен човек, на когото може да се разчита напълно. Всяка свобода вън от човека е сянка на свободата. При вътрешната свобода човек сам себе си съди, никой друг не може да го съди. Такъв е Божественият закон. В него няма нищо скрито-покрито. В тази свобода човек сам се определя и познава.
към беседата >>

Всяка свобода вън от човека е сянка на свободата.
Същото нещо се отнася и за нас. От Отца излязохме, при Отца трябва да се върнем и да се наместим там, дето сме били. Всеки, който иска да бъде свободен, трябва да отиде на своето място и там да се настани. Затова днес хората не трябва да търсят спасението, но свободата, защото спасението, растенето и всички останали блага ще дойдат само тогава, когато хората станат свободни. Аз не говоря за политическата свобода, нито за гражданската, нито за религиозната свобода, но за вътрешна свобода в човека, която го поставя пред всички хора, и пред държавата, като честен и разумен човек, на когото може да се разчита напълно. Всяка свобода вън от човека е сянка на свободата. При вътрешната свобода човек сам себе си съди, никой друг не може да го съди. Такъв е Божественият закон. В него няма нищо скрито-покрито. В тази свобода човек сам се определя и познава. Не се ограничавайте в никакви стари вярвания, но се приготовлявайте за новото!
към беседата >>

При вътрешната свобода човек сам себе си съди, никой друг не може да го съди.
От Отца излязохме, при Отца трябва да се върнем и да се наместим там, дето сме били. Всеки, който иска да бъде свободен, трябва да отиде на своето място и там да се настани. Затова днес хората не трябва да търсят спасението, но свободата, защото спасението, растенето и всички останали блага ще дойдат само тогава, когато хората станат свободни. Аз не говоря за политическата свобода, нито за гражданската, нито за религиозната свобода, но за вътрешна свобода в човека, която го поставя пред всички хора, и пред държавата, като честен и разумен човек, на когото може да се разчита напълно. Всяка свобода вън от човека е сянка на свободата. При вътрешната свобода човек сам себе си съди, никой друг не може да го съди. Такъв е Божественият закон. В него няма нищо скрито-покрито. В тази свобода човек сам се определя и познава. Не се ограничавайте в никакви стари вярвания, но се приготовлявайте за новото! Старото е изиграло вече своята роля, сега иде новото, което е закон за небето.
към беседата >>

В тази свобода човек сам се определя и познава.
Аз не говоря за политическата свобода, нито за гражданската, нито за религиозната свобода, но за вътрешна свобода в човека, която го поставя пред всички хора, и пред държавата, като честен и разумен човек, на когото може да се разчита напълно. Всяка свобода вън от човека е сянка на свободата. При вътрешната свобода човек сам себе си съди, никой друг не може да го съди. Такъв е Божественият закон. В него няма нищо скрито-покрито. В тази свобода човек сам се определя и познава. Не се ограничавайте в никакви стари вярвания, но се приготовлявайте за новото! Старото е изиграло вече своята роля, сега иде новото, което е закон за небето. Старото е закон за земята. Всички, у които съзнанието е пробудено, са изживели вече стария закон и отсега нататък ще живеят по новия закон. И тогава светът ще бъде съвсем друг, тъй както и едно време е бил друг.
към беседата >>

Казвамъ: всички съврѣменни хора ще се намѣрятъ въ утробата на кита, дѣто ще прѣкаратъ цѣли три дни и три нощи въ молитва, да ги пусне Богъ на свобода. (втори вариант)
Днесъ всички хора товарятъ багажа си и бѣгатъ. Дѣ отиватъ? — На западъ. Всички говорятъ за западната култура, която ние наричаме култура на Йона. Всѣки поглежда въ кесията си, да види, колко пари има, за да си купи билетъ за странство. Казвамъ: всички съврѣменни хора ще се намѣрятъ въ утробата на кита, дѣто ще прѣкаратъ цѣли три дни и три нощи въ молитва, да ги пусне Богъ на свобода. И слѣдъ всичко това тия хора ще говорятъ за християнската култура, за милосърдието, за Правдата и за редъ още добродѣтели. Кажете, въ какво седятъ всички тия добродѣтели? Ще ви приведа единъ примѣръ, за да изтъкна разликата между човѣшката и Божествената Любовь. Прѣдставете си, че сте дали нѣкому 10,000 лева на заемъ, и сега тѣзи пари ви трѣбватъ. Вашиятъ длъжникъ е билъ заможенъ човѣкъ, вие сте разчитали на него, надѣвали сте се, че той ще върне паритѣ ви.
към втори вариант >>

Когато Божията и човѣшката любовь се съединятъ въ едно цѣло, човѣкъ ще придобие свободата си. (втори вариант)
Да туришъ човѣка въ затворъ, това е прѣстѫпление, което не е съгласно съ Божията Любовь, но е съгласно съ човѣшката любовь. Оттукъ мнозина вадятъ редъ заключения и казватъ: „Защо сѫществува злото? ” — Докато човѣкъ дава ходъ на отрицателнитѣ сили въ себе си, дотогава и злото ще сѫществува вънъ и вѫтрѣ въ него. Дава ли ходъ само на положителнитѣ сили въ себе си, той ще вижда само прояви на доброто. Възприемемъ ли Божията Любовь, ще възприемемъ и доброто. Когато Божията и човѣшката любовь се съединятъ въ едно цѣло, човѣкъ ще придобие свободата си. Човѣкъ не може да сѫществува безъ свобода. Сѣмействата, племената сѫщо не могатъ да сѫществуватъ безъ свобода. Свободата е първата равнодѣйствующа сила, която трѣбва да сѫществува въ свѣта. Безъ свобода нѣма растене, не може да има и развитие. Нѣкой пита: „Въ какво трѣбва да вѣрвамъ?
към втори вариант >>

Човѣкъ не може да сѫществува безъ свобода. (втори вариант)
Оттукъ мнозина вадятъ редъ заключения и казватъ: „Защо сѫществува злото? ” — Докато човѣкъ дава ходъ на отрицателнитѣ сили въ себе си, дотогава и злото ще сѫществува вънъ и вѫтрѣ въ него. Дава ли ходъ само на положителнитѣ сили въ себе си, той ще вижда само прояви на доброто. Възприемемъ ли Божията Любовь, ще възприемемъ и доброто. Когато Божията и човѣшката любовь се съединятъ въ едно цѣло, човѣкъ ще придобие свободата си. Човѣкъ не може да сѫществува безъ свобода. Сѣмействата, племената сѫщо не могатъ да сѫществуватъ безъ свобода. Свободата е първата равнодѣйствующа сила, която трѣбва да сѫществува въ свѣта. Безъ свобода нѣма растене, не може да има и развитие. Нѣкой пита: „Въ какво трѣбва да вѣрвамъ? ” — Най-важното нѣщо за човѣка не седи въ вѣрването му въ едно или въ друго нѣщо, но въ придобиване на свобода.
към втори вариант >>

Сѣмействата, племената сѫщо не могатъ да сѫществуватъ безъ свобода. (втори вариант)
” — Докато човѣкъ дава ходъ на отрицателнитѣ сили въ себе си, дотогава и злото ще сѫществува вънъ и вѫтрѣ въ него. Дава ли ходъ само на положителнитѣ сили въ себе си, той ще вижда само прояви на доброто. Възприемемъ ли Божията Любовь, ще възприемемъ и доброто. Когато Божията и човѣшката любовь се съединятъ въ едно цѣло, човѣкъ ще придобие свободата си. Човѣкъ не може да сѫществува безъ свобода. Сѣмействата, племената сѫщо не могатъ да сѫществуватъ безъ свобода. Свободата е първата равнодѣйствующа сила, която трѣбва да сѫществува въ свѣта. Безъ свобода нѣма растене, не може да има и развитие. Нѣкой пита: „Въ какво трѣбва да вѣрвамъ? ” — Най-важното нѣщо за човѣка не седи въ вѣрването му въ едно или въ друго нѣщо, но въ придобиване на свобода. Придобие ли свободата си, той ще може да се прояви.
към втори вариант >>

Свободата е първата равнодѣйствующа сила, която трѣбва да сѫществува въ свѣта. (втори вариант)
Дава ли ходъ само на положителнитѣ сили въ себе си, той ще вижда само прояви на доброто. Възприемемъ ли Божията Любовь, ще възприемемъ и доброто. Когато Божията и човѣшката любовь се съединятъ въ едно цѣло, човѣкъ ще придобие свободата си. Човѣкъ не може да сѫществува безъ свобода. Сѣмействата, племената сѫщо не могатъ да сѫществуватъ безъ свобода. Свободата е първата равнодѣйствующа сила, която трѣбва да сѫществува въ свѣта. Безъ свобода нѣма растене, не може да има и развитие. Нѣкой пита: „Въ какво трѣбва да вѣрвамъ? ” — Най-важното нѣщо за човѣка не седи въ вѣрването му въ едно или въ друго нѣщо, но въ придобиване на свобода. Придобие ли свободата си, той ще може да се прояви. Ще кажете: „Когато човѣкъ е свободенъ, той ще прави пакости, злини.” Питамъ: кой обикновенъ човѣкъ не прави пакости?
към втори вариант >>

Безъ свобода нѣма растене, не може да има и развитие. (втори вариант)
Възприемемъ ли Божията Любовь, ще възприемемъ и доброто. Когато Божията и човѣшката любовь се съединятъ въ едно цѣло, човѣкъ ще придобие свободата си. Човѣкъ не може да сѫществува безъ свобода. Сѣмействата, племената сѫщо не могатъ да сѫществуватъ безъ свобода. Свободата е първата равнодѣйствующа сила, която трѣбва да сѫществува въ свѣта. Безъ свобода нѣма растене, не може да има и развитие. Нѣкой пита: „Въ какво трѣбва да вѣрвамъ? ” — Най-важното нѣщо за човѣка не седи въ вѣрването му въ едно или въ друго нѣщо, но въ придобиване на свобода. Придобие ли свободата си, той ще може да се прояви. Ще кажете: „Когато човѣкъ е свободенъ, той ще прави пакости, злини.” Питамъ: кой обикновенъ човѣкъ не прави пакости? Кое дѣте не грѣши?
към втори вариант >>

” — Най-важното нѣщо за човѣка не седи въ вѣрването му въ едно или въ друго нѣщо, но въ придобиване на свобода. (втори вариант)
Човѣкъ не може да сѫществува безъ свобода. Сѣмействата, племената сѫщо не могатъ да сѫществуватъ безъ свобода. Свободата е първата равнодѣйствующа сила, която трѣбва да сѫществува въ свѣта. Безъ свобода нѣма растене, не може да има и развитие. Нѣкой пита: „Въ какво трѣбва да вѣрвамъ? ” — Най-важното нѣщо за човѣка не седи въ вѣрването му въ едно или въ друго нѣщо, но въ придобиване на свобода. Придобие ли свободата си, той ще може да се прояви. Ще кажете: „Когато човѣкъ е свободенъ, той ще прави пакости, злини.” Питамъ: кой обикновенъ човѣкъ не прави пакости? Кое дѣте не грѣши? Само Богъ може да използува разумно свободата. Само Той не грѣши.
към втори вариант >>

Придобие ли свободата си, той ще може да се прояви. (втори вариант)
Сѣмействата, племената сѫщо не могатъ да сѫществуватъ безъ свобода. Свободата е първата равнодѣйствующа сила, която трѣбва да сѫществува въ свѣта. Безъ свобода нѣма растене, не може да има и развитие. Нѣкой пита: „Въ какво трѣбва да вѣрвамъ? ” — Най-важното нѣщо за човѣка не седи въ вѣрването му въ едно или въ друго нѣщо, но въ придобиване на свобода. Придобие ли свободата си, той ще може да се прояви. Ще кажете: „Когато човѣкъ е свободенъ, той ще прави пакости, злини.” Питамъ: кой обикновенъ човѣкъ не прави пакости? Кое дѣте не грѣши? Само Богъ може да използува разумно свободата. Само Той не грѣши. Днесъ всички разумни сѫщества се стремятъ къмъ свобода. Защо?
към втори вариант >>

Само Богъ може да използува разумно свободата. (втори вариант)
Нѣкой пита: „Въ какво трѣбва да вѣрвамъ? ” — Най-важното нѣщо за човѣка не седи въ вѣрването му въ едно или въ друго нѣщо, но въ придобиване на свобода. Придобие ли свободата си, той ще може да се прояви. Ще кажете: „Когато човѣкъ е свободенъ, той ще прави пакости, злини.” Питамъ: кой обикновенъ човѣкъ не прави пакости? Кое дѣте не грѣши? Само Богъ може да използува разумно свободата. Само Той не грѣши. Днесъ всички разумни сѫщества се стремятъ къмъ свобода. Защо? — Защото свободата ще имъ покаже Истината. Истината пъкъ ще ги научи на Великия законъ, който ще опрѣдѣли правата насока на нашето движение. И затова е казано въ Писанието: „Истината ще ни направи свободни.” Свободата не може да се прояви безъ Истината.
към втори вариант >>

Днесъ всички разумни сѫщества се стремятъ къмъ свобода. Защо? (втори вариант)
Придобие ли свободата си, той ще може да се прояви. Ще кажете: „Когато човѣкъ е свободенъ, той ще прави пакости, злини.” Питамъ: кой обикновенъ човѣкъ не прави пакости? Кое дѣте не грѣши? Само Богъ може да използува разумно свободата. Само Той не грѣши. Днесъ всички разумни сѫщества се стремятъ къмъ свобода. Защо? — Защото свободата ще имъ покаже Истината. Истината пъкъ ще ги научи на Великия законъ, който ще опрѣдѣли правата насока на нашето движение. И затова е казано въ Писанието: „Истината ще ни направи свободни.” Свободата не може да се прояви безъ Истината. Свободата изисква врѣме и пространство, необходими условия за проявлението на човѣка въ физическия свѣтъ. Нѣкой казва: „Нѣмамъ условия да се проявя.” Това е лъжливо схващане.
към втори вариант >>

— Защото свободата ще имъ покаже Истината. (втори вариант)
Ще кажете: „Когато човѣкъ е свободенъ, той ще прави пакости, злини.” Питамъ: кой обикновенъ човѣкъ не прави пакости? Кое дѣте не грѣши? Само Богъ може да използува разумно свободата. Само Той не грѣши. Днесъ всички разумни сѫщества се стремятъ къмъ свобода. Защо? — Защото свободата ще имъ покаже Истината. Истината пъкъ ще ги научи на Великия законъ, който ще опрѣдѣли правата насока на нашето движение. И затова е казано въ Писанието: „Истината ще ни направи свободни.” Свободата не може да се прояви безъ Истината. Свободата изисква врѣме и пространство, необходими условия за проявлението на човѣка въ физическия свѣтъ. Нѣкой казва: „Нѣмамъ условия да се проявя.” Това е лъжливо схващане. Когато нѣкой казва, че нѣма условия да се прояви, това подразбира, че той не е свободенъ човѣкъ, защото вѣрва въ своята, т. е.
към втори вариант >>

И затова е казано въ Писанието: „Истината ще ни направи свободни.” Свободата не може да се прояви безъ Истината. (втори вариант)
Само Богъ може да използува разумно свободата. Само Той не грѣши. Днесъ всички разумни сѫщества се стремятъ къмъ свобода. Защо? — Защото свободата ще имъ покаже Истината. Истината пъкъ ще ги научи на Великия законъ, който ще опрѣдѣли правата насока на нашето движение. И затова е казано въ Писанието: „Истината ще ни направи свободни.” Свободата не може да се прояви безъ Истината. Свободата изисква врѣме и пространство, необходими условия за проявлението на човѣка въ физическия свѣтъ. Нѣкой казва: „Нѣмамъ условия да се проявя.” Това е лъжливо схващане. Когато нѣкой казва, че нѣма условия да се прояви, това подразбира, че той не е свободенъ човѣкъ, защото вѣрва въ своята, т. е. въ човѣшката любовь. Каже ли нѣкой, че е свободенъ, това подразбира, че той вѣрва въ Божията Любовь.
към втори вариант >>

Свободата изисква врѣме и пространство, необходими условия за проявлението на човѣка въ физическия свѣтъ. (втори вариант)
Само Той не грѣши. Днесъ всички разумни сѫщества се стремятъ къмъ свобода. Защо? — Защото свободата ще имъ покаже Истината. Истината пъкъ ще ги научи на Великия законъ, който ще опрѣдѣли правата насока на нашето движение. И затова е казано въ Писанието: „Истината ще ни направи свободни.” Свободата не може да се прояви безъ Истината. Свободата изисква врѣме и пространство, необходими условия за проявлението на човѣка въ физическия свѣтъ. Нѣкой казва: „Нѣмамъ условия да се проявя.” Това е лъжливо схващане. Когато нѣкой казва, че нѣма условия да се прояви, това подразбира, че той не е свободенъ човѣкъ, защото вѣрва въ своята, т. е. въ човѣшката любовь. Каже ли нѣкой, че е свободенъ, това подразбира, че той вѣрва въ Божията Любовь. Законитѣ на Божественото и на човѣшкото сѫ точно обратни.
към втори вариант >>

Въ такова сѣмейство не може да има свобода. (втори вариант)
Хлѣбъ трѣбва, дрехи трѣбватъ, жилища трѣбватъ.” Казвамъ: всичко това Богъ е далъ прѣизобилно, но хората не живѣятъ, както трѣбва. И хлѣбъ, и пари, и дрехи и вода ще имате, колкото ви е нужно, но трѣбва да живѣете разумно, съгласно Божиитѣ закони. Мислите ли, че съ човѣшката любовь може да устроите едно устойчиво сѣмейство? Ако мѫжътъ вѣрва въ своята любовь, и ако жената вѣрва въ своята любовь, и двамата сѫ роби на себе си. Това не е животъ. Въ такова сѣмейство не може да има свобода. Домъ, въ който нѣма свобода, тамъ смъртьта царува. И наистина, ще видите, че въ този домъ и мѫжътъ умира, и жената умира, и дѣцата умиратъ. Отсѫтствието на свобода въ сѣмействата е причина за тѣхното изтрѣбление. Нѣкой ще каже: „Така не се говори.” Питамъ: какво ще стане съ васъ, ако ви затворятъ за 5 — 6 дни въ единъ салонъ, херметически запушенъ, отъ нийдѣ да не влиза въздухъ? Ще можете ли да живѣете при тѣзи условия?
към втори вариант >>

Домъ, въ който нѣма свобода, тамъ смъртьта царува. (втори вариант)
И хлѣбъ, и пари, и дрехи и вода ще имате, колкото ви е нужно, но трѣбва да живѣете разумно, съгласно Божиитѣ закони. Мислите ли, че съ човѣшката любовь може да устроите едно устойчиво сѣмейство? Ако мѫжътъ вѣрва въ своята любовь, и ако жената вѣрва въ своята любовь, и двамата сѫ роби на себе си. Това не е животъ. Въ такова сѣмейство не може да има свобода. Домъ, въ който нѣма свобода, тамъ смъртьта царува. И наистина, ще видите, че въ този домъ и мѫжътъ умира, и жената умира, и дѣцата умиратъ. Отсѫтствието на свобода въ сѣмействата е причина за тѣхното изтрѣбление. Нѣкой ще каже: „Така не се говори.” Питамъ: какво ще стане съ васъ, ако ви затворятъ за 5 — 6 дни въ единъ салонъ, херметически запушенъ, отъ нийдѣ да не влиза въздухъ? Ще можете ли да живѣете при тѣзи условия? — Всички ще измрете, ще се задушите.
към втори вариант >>

Отсѫтствието на свобода въ сѣмействата е причина за тѣхното изтрѣбление. (втори вариант)
Ако мѫжътъ вѣрва въ своята любовь, и ако жената вѣрва въ своята любовь, и двамата сѫ роби на себе си. Това не е животъ. Въ такова сѣмейство не може да има свобода. Домъ, въ който нѣма свобода, тамъ смъртьта царува. И наистина, ще видите, че въ този домъ и мѫжътъ умира, и жената умира, и дѣцата умиратъ. Отсѫтствието на свобода въ сѣмействата е причина за тѣхното изтрѣбление. Нѣкой ще каже: „Така не се говори.” Питамъ: какво ще стане съ васъ, ако ви затворятъ за 5 — 6 дни въ единъ салонъ, херметически запушенъ, отъ нийдѣ да не влиза въздухъ? Ще можете ли да живѣете при тѣзи условия? — Всички ще измрете, ще се задушите. Безъ въздухъ на физическия свѣтъ не може да се живѣе. За да може да живѣете въ този салонъ, трѣбва да пробиете една голѣма дупка или на прозорцитѣ, или на тавана нѣкѫдѣ, да влиза чистъ въздухъ.
към втори вариант >>

Безъ свобода не може да сѫществува нито наука, нито религия. (втори вариант)
” Трѣбва да знаете, че когато произнасяте думата обичь, вие се намирате прѣдъ лицето на Бога. Когато човѣкъ обича, той трѣбва да каже Истината прѣдъ Бога. Може ли да каже Истината, той е вече свободенъ човѣкъ. Само свободниятъ може да люби. Който не е свободенъ, той е робъ на изработени навици. Безъ свобода не може да сѫществува нито наука, нито религия. Прѣди всичко човѣкъ трѣбва да бѫде свободенъ, за да вѣрва въ науката, въ религията, въ държавата, въ сѣмейството и най-послѣ и въ себе си. Вѣрва ли въ тия нѣща, той ще може да ги подкрѣпва. Значи, човѣкъ трѣбва да бѫде свободенъ въ всички направления. Нѣкои хора казватъ, че човѣкъ трѣбва да се ограничава. Казвамъ: човѣкъ досега, именно, е билъ ограниченъ, а отсега нататъкъ трѣбва да се освобождава.
към втори вариант >>

Затова днесъ хората не трѣбва да търсятъ спасението, но свободата, защото спасението, растенето и всички останали блага ще дойдатъ само тогава, когато хората станатъ свободни. (втори вариант)
Христосъ бѣше сърцето на Бога, и затова, слѣдъ разпятието на Христа, Богъ Го възкреси. Божието сърце не може да умре, то трѣбва да се върне тамъ, отдѣто е излѣзло. Сѫщото нѣщо се отнася и за насъ. Отъ Отца излѣзохме, при Отца трѣбва да се върнемъ и да се намѣстимъ тамъ, дѣто сме били. Всѣки, който иска да бѫде свободенъ, трѣбва да отиде на своето мѣсто и тамъ да се настани. Затова днесъ хората не трѣбва да търсятъ спасението, но свободата, защото спасението, растенето и всички останали блага ще дойдатъ само тогава, когато хората станатъ свободни. Азъ не говоря за политическата свобода, нито за гражданската, нито за религиозната свобода, но за онази вѫтрѣшна свобода въ човѣка, която го поставя прѣдъ всички хора, и прѣдъ държавата, като честенъ и разуменъ човѣкъ, на когото може да се разчита напълно. Всѣка свобода вънъ отъ човѣка е сѣнка на свободата. При вѫтрѣшната свобода човѣкъ самъ себе си сѫди, никой другъ не може да го сѫди. Такъвъ е Божествениятъ законъ. Въ него нѣма нищо скрито-покрито.
към втори вариант >>

Азъ не говоря за политическата свобода, нито за гражданската, нито за религиозната свобода, но за онази вѫтрѣшна свобода въ човѣка, която го поставя прѣдъ всички хора, и прѣдъ държавата, като честенъ и разуменъ човѣкъ, на когото може да се разчита напълно. (втори вариант)
Божието сърце не може да умре, то трѣбва да се върне тамъ, отдѣто е излѣзло. Сѫщото нѣщо се отнася и за насъ. Отъ Отца излѣзохме, при Отца трѣбва да се върнемъ и да се намѣстимъ тамъ, дѣто сме били. Всѣки, който иска да бѫде свободенъ, трѣбва да отиде на своето мѣсто и тамъ да се настани. Затова днесъ хората не трѣбва да търсятъ спасението, но свободата, защото спасението, растенето и всички останали блага ще дойдатъ само тогава, когато хората станатъ свободни. Азъ не говоря за политическата свобода, нито за гражданската, нито за религиозната свобода, но за онази вѫтрѣшна свобода въ човѣка, която го поставя прѣдъ всички хора, и прѣдъ държавата, като честенъ и разуменъ човѣкъ, на когото може да се разчита напълно. Всѣка свобода вънъ отъ човѣка е сѣнка на свободата. При вѫтрѣшната свобода човѣкъ самъ себе си сѫди, никой другъ не може да го сѫди. Такъвъ е Божествениятъ законъ. Въ него нѣма нищо скрито-покрито. Въ тази свобода човѣкъ самъ се опрѣдѣля и познава.
към втори вариант >>

Всѣка свобода вънъ отъ човѣка е сѣнка на свободата. (втори вариант)
Сѫщото нѣщо се отнася и за насъ. Отъ Отца излѣзохме, при Отца трѣбва да се върнемъ и да се намѣстимъ тамъ, дѣто сме били. Всѣки, който иска да бѫде свободенъ, трѣбва да отиде на своето мѣсто и тамъ да се настани. Затова днесъ хората не трѣбва да търсятъ спасението, но свободата, защото спасението, растенето и всички останали блага ще дойдатъ само тогава, когато хората станатъ свободни. Азъ не говоря за политическата свобода, нито за гражданската, нито за религиозната свобода, но за онази вѫтрѣшна свобода въ човѣка, която го поставя прѣдъ всички хора, и прѣдъ държавата, като честенъ и разуменъ човѣкъ, на когото може да се разчита напълно. Всѣка свобода вънъ отъ човѣка е сѣнка на свободата. При вѫтрѣшната свобода човѣкъ самъ себе си сѫди, никой другъ не може да го сѫди. Такъвъ е Божествениятъ законъ. Въ него нѣма нищо скрито-покрито. Въ тази свобода човѣкъ самъ се опрѣдѣля и познава. Не се ограничавайте въ никакви стари вѣрвания, но се приготовлявайте за новото!
към втори вариант >>

При вѫтрѣшната свобода човѣкъ самъ себе си сѫди, никой другъ не може да го сѫди. (втори вариант)
Отъ Отца излѣзохме, при Отца трѣбва да се върнемъ и да се намѣстимъ тамъ, дѣто сме били. Всѣки, който иска да бѫде свободенъ, трѣбва да отиде на своето мѣсто и тамъ да се настани. Затова днесъ хората не трѣбва да търсятъ спасението, но свободата, защото спасението, растенето и всички останали блага ще дойдатъ само тогава, когато хората станатъ свободни. Азъ не говоря за политическата свобода, нито за гражданската, нито за религиозната свобода, но за онази вѫтрѣшна свобода въ човѣка, която го поставя прѣдъ всички хора, и прѣдъ държавата, като честенъ и разуменъ човѣкъ, на когото може да се разчита напълно. Всѣка свобода вънъ отъ човѣка е сѣнка на свободата. При вѫтрѣшната свобода човѣкъ самъ себе си сѫди, никой другъ не може да го сѫди. Такъвъ е Божествениятъ законъ. Въ него нѣма нищо скрито-покрито. Въ тази свобода човѣкъ самъ се опрѣдѣля и познава. Не се ограничавайте въ никакви стари вѣрвания, но се приготовлявайте за новото! Старото е изиграло вече своята роля, сега иде новото, което е законъ за небето.
към втори вариант >>

Въ тази свобода човѣкъ самъ се опрѣдѣля и познава. (втори вариант)
Азъ не говоря за политическата свобода, нито за гражданската, нито за религиозната свобода, но за онази вѫтрѣшна свобода въ човѣка, която го поставя прѣдъ всички хора, и прѣдъ държавата, като честенъ и разуменъ човѣкъ, на когото може да се разчита напълно. Всѣка свобода вънъ отъ човѣка е сѣнка на свободата. При вѫтрѣшната свобода човѣкъ самъ себе си сѫди, никой другъ не може да го сѫди. Такъвъ е Божествениятъ законъ. Въ него нѣма нищо скрито-покрито. Въ тази свобода човѣкъ самъ се опрѣдѣля и познава. Не се ограничавайте въ никакви стари вѣрвания, но се приготовлявайте за новото! Старото е изиграло вече своята роля, сега иде новото, което е законъ за небето. Старото е законъ за земята. Всички, у които съзнанието е пробудено, сѫ изживѣли вече стария законъ и отсега нататъкъ ще живѣятъ по новия законъ, споредъ закона на Бога, по Божиитѣ закони. И тогава свѣтътъ ще бѫде съвсѣмъ другъ, тъй както и едно врѣме е билъ другъ.
към втори вариант >>

6. Ако имате Любов

НБ

Това, което съдържа в себе си начатките на човешката свобода, то е силата на любовта.
Когато мислим криво, ние сме в стълкновение с реалността и казваме: „Защо животът ни не върви както трябва? “ Когато животът ни не върви както трябва, това показва, че не мислим право. Аз не казвам как трябва да се обичате. Да се обичат хората, това показва тема за разискване. Това вие сами знаете, сами вие сте специалисти, аз трябва да се уча от вас, а не вие от мене. Това, което съдържа в себе си начатките на човешката свобода, то е силата на любовта. Който иска да се освободи, той непременно трябва да има тези зачатки на любовта в себе си. Като говоря за свободата, аз не разбирам тази, гражданската свобода. Гражданската свобода, това са частични проявления на свободата. Под думата „свобода“ аз разбирам да имаш условия, т.е. свобода в себе си да мислиш, да чувствуваш, да постъпваш.
към беседата >>

Като говоря за свободата, аз не разбирам тази, гражданската свобода.
Аз не казвам как трябва да се обичате. Да се обичат хората, това показва тема за разискване. Това вие сами знаете, сами вие сте специалисти, аз трябва да се уча от вас, а не вие от мене. Това, което съдържа в себе си начатките на човешката свобода, то е силата на любовта. Който иска да се освободи, той непременно трябва да има тези зачатки на любовта в себе си. Като говоря за свободата, аз не разбирам тази, гражданската свобода. Гражданската свобода, това са частични проявления на свободата. Под думата „свобода“ аз разбирам да имаш условия, т.е. свобода в себе си да мислиш, да чувствуваш, да постъпваш. При това няма да кажа, че трябва да си свободен да мислиш, както ти намериш за добре, да си свободен да мислиш, да чувствуваш и да постъпваш правилно. Щом туриш в себе си мисълта, че трябва да мислиш както ти искаш, ти си вече ограничен.
към беседата >>

Гражданската свобода, това са частични проявления на свободата.
Да се обичат хората, това показва тема за разискване. Това вие сами знаете, сами вие сте специалисти, аз трябва да се уча от вас, а не вие от мене. Това, което съдържа в себе си начатките на човешката свобода, то е силата на любовта. Който иска да се освободи, той непременно трябва да има тези зачатки на любовта в себе си. Като говоря за свободата, аз не разбирам тази, гражданската свобода. Гражданската свобода, това са частични проявления на свободата. Под думата „свобода“ аз разбирам да имаш условия, т.е. свобода в себе си да мислиш, да чувствуваш, да постъпваш. При това няма да кажа, че трябва да си свободен да мислиш, както ти намериш за добре, да си свободен да мислиш, да чувствуваш и да постъпваш правилно. Щом туриш в себе си мисълта, че трябва да мислиш както ти искаш, ти си вече ограничен. Това е частично разбиране.
към беседата >>

Под думата „свобода“ аз разбирам да имаш условия, т.е.
Това вие сами знаете, сами вие сте специалисти, аз трябва да се уча от вас, а не вие от мене. Това, което съдържа в себе си начатките на човешката свобода, то е силата на любовта. Който иска да се освободи, той непременно трябва да има тези зачатки на любовта в себе си. Като говоря за свободата, аз не разбирам тази, гражданската свобода. Гражданската свобода, това са частични проявления на свободата. Под думата „свобода“ аз разбирам да имаш условия, т.е. свобода в себе си да мислиш, да чувствуваш, да постъпваш. При това няма да кажа, че трябва да си свободен да мислиш, както ти намериш за добре, да си свободен да мислиш, да чувствуваш и да постъпваш правилно. Щом туриш в себе си мисълта, че трябва да мислиш както ти искаш, ти си вече ограничен. Това е частично разбиране. Когато човек мисли както той иска, тогава се възбужда.
към беседата >>

свобода в себе си да мислиш, да чувствуваш, да постъпваш.
Това, което съдържа в себе си начатките на човешката свобода, то е силата на любовта. Който иска да се освободи, той непременно трябва да има тези зачатки на любовта в себе си. Като говоря за свободата, аз не разбирам тази, гражданската свобода. Гражданската свобода, това са частични проявления на свободата. Под думата „свобода“ аз разбирам да имаш условия, т.е. свобода в себе си да мислиш, да чувствуваш, да постъпваш. При това няма да кажа, че трябва да си свободен да мислиш, както ти намериш за добре, да си свободен да мислиш, да чувствуваш и да постъпваш правилно. Щом туриш в себе си мисълта, че трябва да мислиш както ти искаш, ти си вече ограничен. Това е частично разбиране. Когато човек мисли както той иска, тогава се възбужда. Човек трябва да мисли както разбира.
към беседата >>

И тогава нито един учен професор или светия не може да злоупотреби със своята свобода.
Това е встъплението на любовта. Без послушание, без жертва, ти никога не може да разбереш любовта. Може да ви се вижда странна жертвата, защото криво са ви я разправили, обаче по-хубаво нещо от жертвата няма. Жертвата е един изпит, който държиш, матура, по която се определя твоето знание. Ти не можеш да имаш знание, ако не слушаш, ако не бъдеш послушен. И тогава нито един учен професор или светия не може да злоупотреби със своята свобода. Защото, ако той злоупотреби с един ученик, непременно ще изгуби свободата си. Злоупотребление между тях не съществува. В техния дом, в тяхното съзнание не съществува идеята да завладяват хората. Да владееш, това значи да имаш товар на гърба си. Ти не можеш да владаш един чувал.
към беседата >>

Защото, ако той злоупотреби с един ученик, непременно ще изгуби свободата си.
Без послушание, без жертва, ти никога не може да разбереш любовта. Може да ви се вижда странна жертвата, защото криво са ви я разправили, обаче по-хубаво нещо от жертвата няма. Жертвата е един изпит, който държиш, матура, по която се определя твоето знание. Ти не можеш да имаш знание, ако не слушаш, ако не бъдеш послушен. И тогава нито един учен професор или светия не може да злоупотреби със своята свобода. Защото, ако той злоупотреби с един ученик, непременно ще изгуби свободата си. Злоупотребление между тях не съществува. В техния дом, в тяхното съзнание не съществува идеята да завладяват хората. Да владееш, това значи да имаш товар на гърба си. Ти не можеш да владаш един чувал. По-скоро той ще те влада, отколкото ти него.
към беседата >>

7. Вътрешният човек

НБ

Казвате: „Ние, съвременните хора, които сме дошли до сегашното положение на ХХ-я век, век на просвета, век на висока култура.“ Всичките християни минават за християни, говорят за любовта, говорят за общество, за морал, за гражданска свобода.
Тури ръката, върти колелото. Господ още държи човека на огъня, пече го. Който не разбира, казва: „Пече ме Господ.“ Радвай се, че те пече Господ, защото ако не те пече, нищо няма да стане. Опеченият хляб е, който има цена, не замесеният. Човек сега е замесен. Казвате: „Ние, съвременните хора, които сме дошли до сегашното положение на ХХ-я век, век на просвета, век на висока култура.“ Всичките християни минават за християни, говорят за любовта, говорят за общество, за морал, за гражданска свобода. За какво ли не говорят. Хубави работи са. Три неща са, които трябва да залегнат в основата навсякъде: вътрешният живот, или да го преведем – Божественият живот. Ако разберем какво нещо е Божественият живот… [Божественият живот] е туй, в което противоречие няма. В туй знание почива целият порядък, цялата природа е обоснована на това знание.
към беседата >>

После, вътрешната свобода, или това, което хората наричат истина, или Божествена свобода.
За какво ли не говорят. Хубави работи са. Три неща са, които трябва да залегнат в основата навсякъде: вътрешният живот, или да го преведем – Божественият живот. Ако разберем какво нещо е Божественият живот… [Божественият живот] е туй, в което противоречие няма. В туй знание почива целият порядък, цялата природа е обоснована на това знание. После, вътрешната свобода, или това, което хората наричат истина, или Божествена свобода. Три неща трябва да залегнат в душата на човека. Следователно вътрешният живот изключва всяка болест. Вътрешният живот изключва всяко вътрешно страдание. Можеш да имаш страдания отвън, но го изключва отвътре; отвън е като едно условие. Този човек, той не се влияе от болестта.
към беседата >>

Онези, които искат свобода, на вас показвам пътя, по който трябва да вървите.
Не месо, не прасе, не агънца, не кокошки, но най-хубавите плодове. Хубав, пресен хляб ще ядеш и с него плодове. Това са максими. Онзи, който иска да се освободи от обятията на смъртта, онзи, който иска да се освободи от страданията, от несгодите, от сиромашията, от всички неволи, на тях говоря. Онези, които нямат никакви страдания, живейте както искате. Онези, които искат свобода, на вас показвам пътя, по който трябва да вървите. Направете опит. Някои ще кажете: „Дали е правилно или не? “ Онова, което сте опитали и проверили, вярвайте в това, което сте проверили. Приемете и вярвайте в пълния смисъл само на това, което сте проверили. Това, което не сте проверили, приемайте на вяра.
към беседата >>

8. Благоприятната Господня година

НБ

Ние говорим за свобода, за това, за онова, но всички пъшкат под тежестта едни на други, навсякъде съществува робството.
Англичаните казват: Пекансил – това показва, че ние имаме изработен възглед за нещата, че искаме и в живота ни да върви така, както сме намислили. Всеки човек иска да бъде щастлив, без да знае на какво се основава неговото щастие. Щастието на цялото човечество се гради върху нещастието на всички растения, животни, млекопитаещи. Ние се храним от тия растения и млекопитаещи. Всички живи същества на земята, с малки изключения, са нещастни. Ние говорим за свобода, за това, за онова, но всички пъшкат под тежестта едни на други, навсякъде съществува робството. И всички казват: Защо съществува тази голяма неправда в света? Кажете ми де е правдата в света? Както и да се изяснява, въпросът си остава все един и същ, т. е. въпросът си остава такъв, какъвто си е. Този въпрос не трябва да се изяснява, защото ще се породят спорове, понеже едни поддържат едната страна, другите поддържат другата страна.
към беседата >>

Нали говорим за свободата.
Че хората са се били, това нас не ни влиза в работата. Че хората са се били през 1914 година, за това няма какво да се говори. Че някой се е напил, това е негова работа. Че някой не вярва – това пак е негова работа. Ние не трябва да се месим в чуждата работа. Нали говорим за свободата. Всеки има право да вярва в каквото иска. Тогава нека внесем едно общо верую. Дотогава, докато човек държи едно верую само за себе си, ние не трябва да се месим в неговия живот. Той си държи това верую за себе си, колкото и противоречиво да е това гледище. Обаче, щом почне да го налага на другите хора, които също си имат свое верую, те почват да го ограничават.
към беседата >>

Единственият стремеж на всички същества е да проникнат от живота на ограниченията към живота на свободата, или както аз наричам, да минат от временния живот към вечния.
Аз говоря за (Любовта), която действува в един живот, в който смъртта е изключена. Има една любов, в която смъртта е по-силна от самата любов, а тя прекратява отношенията на хората, пък има и един живот, дето Любовта царува. Там вече смъртта се изключва. Следователно, когато хората на земята се борят, те се борят съзнателно или несъзнателно. Това се забелязва в целия органически свет, растителното царство, животинското и човешкото царство. Единственият стремеж на всички същества е да проникнат от живота на ограниченията към живота на свободата, или както аз наричам, да минат от временния живот към вечния. Това са неща смъртни, или както аз ги наричам, неща или живот, в който кракът на смъртта не влиза. А щом смъртта не влиза, там човек е свободен, няма никакви страдания, никакви лишения, никаква сиромашия, никакви ограничения. Там е животът на вечната радост, на вечното щастие, дето човек знае как да живее. Често се казва, че животът без страдания не може да бъде разбран. Да, но има едни страдания сладки, а има едни страдания горчиви.
към беседата >>

Хубаво е насърчението, аз не го отказвам, но човек трябва да се основава на Божественото, което е вложено в него, защото в Него е свободата му.
Даровит човек трябва да бъдеш! Някой от вас ще каже: Така хората ще се обезсърчат. Нека им се каже истината, че да не се заблуждават. Човек трябва да работи върху онези дарби, които природата е вложила в него. Той не трябва да дава своите дарби под наем и да очаква отпосле да го насърчават. Хубаво е насърчението, аз не го отказвам, но човек трябва да се основава на Божественото, което е вложено в него, защото в Него е свободата му. Хубаво е да ви (на)сърчават, но то е до време. Днес баща ви ви насърчава, майка ви насърчава, но утре баща ви умре, майка ви умре, кой ще остане тогава да ви насърчава? На какво ще разчитате тогава? При другия, при установения порядък на нещата, ти трябва да имаш една майка, която никога не умира. Ти трябва да имаш един баща, който никога не умира.
към беседата >>

Статистиката от гражданската война в Америка показва, че там имаше в това време повече от 500 хиляди стари моми, неженени, които искаха да се оженят, но нямаха възможност.
По причина на това нарушение на равновесието някъде в държавите, запример в Германия, е прокаран закон на един мъж да се дават по няколко жени, докато се възстанови това равновесие. Но с това ще се наруши Божественият ред на нещата, ще се явят известни пертурбации. Ако в света би имало толкова мъже, колкото жени, не би имало разврат, или много малко разврат щеше да има. Ако мъжете са повече на брой, ще има разврат, ако жените са повече на брой, пак ще има разврат. Това показва статистиката навсякъде. Статистиката от гражданската война в Америка показва, че там имаше в това време повече от 500 хиляди стари моми, неженени, които искаха да се оженят, но нямаха възможност. За тях нямаше другари, другарите им са избити във войната. И ако всички тия хора живеят с този подтик, че всека жена трябва да има деца, какво щеше да се роди? И след това ще търсят социалните причини за това нещо. Причината се дължи на онази вътрешна анормалност, че след като направят известни погрешки, хората не искат да ги изправят. И тогава казват, че природата е създала така.
към беседата >>

9. Сгърбената жена

НБ

Третото правило: Истината е път за свобода.
Ако искаш да се освободиш от всички заблуждения, трябва да ходиш в пътя на Любовта. Не си ли в пътя на Любовта, ще те постигнат най-големите нещастия. Второто правило: Светлината на Мъдростта е път на знанието. Следователно, ако нямаш този път, тази светлина, ти не можеш да добиеш знанието. Щом нямаш тази светлина на Мъдростта, ти няма да знаеш как да си подредиш живота, нито ще можеш да си подредиш работите и ще се намериш във вечно противоречие със себе си. Третото правило: Истината е път за свобода. Следователно, ако не си в този път на истината, ти не можеш да бъдеш свободен. Това са максими, формули. Защо е така? – Свършено е, няма какво да се пита. Но това нещо трябва да се опита.
към беседата >>

Светът е место за живеене, за придобиване на знания, за изучаване законите на свободата.
Криволиченето в живота ни най-малко не улеснява живота. Отлаганията за плащане на полиците ни най-малко не улесняват живота. Тези неща само ни забавляват. Турците казват: Който дава парите, той свири на свирка, а който плаща... Сега аз искам да ви наведа на мисълта какво нещо е животът, какво нещо е светът? Светът не е приют, не е болница, не е обществена безопасност, не е нито църква. Светът е место за живеене, за придобиване на знания, за изучаване законите на свободата. Светът е Божествено училище, в което всека душа е постъпила, за да се учи. Че прави погрешки, това са вметнати работи, те са в реда на нещата. В природата, както и в Божествения свет погрешките нищо не струват. Запример, аз често съм слушал хора, които говорят за погрешките си, но нито един човек досега не е казал колко тежат погрешките му. Казва някой, че носи голяма раница.
към беседата >>

С хиляди години се бият за свободата и колко малко гражданска свобода се е добила.
Планините на слънцето влияят върху планините на земята. Казвам: Ако ние искаме да подобрим нашия живот, трябва да се ползуваме от методите на природата. Ако ний научим нейния език, ще се освободим от всички недоразумения. Понеже хората не знаят този език, затова имат тези недоразумения. По този начин, по който вървят, ще добият нещата, но туй е временно. С хиляди години се бият за свободата и колко малко гражданска свобода се е добила. След това хората виждат че пак не са свободни. Век след век хората се бият за своята свобода и не са дошли до положение да имат истинска свобода. Ако тези хора биха се събудили, ако идат да се обединят, да се споразумеят едни с други, ако стане взаимно споразумение между хората, по мисъл, по чувства и по постъпки, това ще обедини хората, това ще освободи света. Ако човек не върви по пътя на Любовта, живот не може да има. Ако човек не върви по пътя на Мъдростта, светлина и знание не може да има.
към беседата >>

Век след век хората се бият за своята свобода и не са дошли до положение да имат истинска свобода.
Ако ний научим нейния език, ще се освободим от всички недоразумения. Понеже хората не знаят този език, затова имат тези недоразумения. По този начин, по който вървят, ще добият нещата, но туй е временно. С хиляди години се бият за свободата и колко малко гражданска свобода се е добила. След това хората виждат че пак не са свободни. Век след век хората се бият за своята свобода и не са дошли до положение да имат истинска свобода. Ако тези хора биха се събудили, ако идат да се обединят, да се споразумеят едни с други, ако стане взаимно споразумение между хората, по мисъл, по чувства и по постъпки, това ще обедини хората, това ще освободи света. Ако човек не върви по пътя на Любовта, живот не може да има. Ако човек не върви по пътя на Мъдростта, светлина и знание не може да има. Ако човек не върви по пътя на Истината, свобода не може да има. Истината, това е пътят на свободата.
към беседата >>

Ако човек не върви по пътя на Истината, свобода не може да има.
След това хората виждат че пак не са свободни. Век след век хората се бият за своята свобода и не са дошли до положение да имат истинска свобода. Ако тези хора биха се събудили, ако идат да се обединят, да се споразумеят едни с други, ако стане взаимно споразумение между хората, по мисъл, по чувства и по постъпки, това ще обедини хората, това ще освободи света. Ако човек не върви по пътя на Любовта, живот не може да има. Ако човек не върви по пътя на Мъдростта, светлина и знание не може да има. Ако човек не върви по пътя на Истината, свобода не може да има. Истината, това е пътят на свободата. В Истината човек може да бъде силен. За да добие свободата си, човек трябва да бъде силен. Слабият не може да бъде силен. Силният може да бъде свободен.
към беседата >>

Истината, това е пътят на свободата.
Век след век хората се бият за своята свобода и не са дошли до положение да имат истинска свобода. Ако тези хора биха се събудили, ако идат да се обединят, да се споразумеят едни с други, ако стане взаимно споразумение между хората, по мисъл, по чувства и по постъпки, това ще обедини хората, това ще освободи света. Ако човек не върви по пътя на Любовта, живот не може да има. Ако човек не върви по пътя на Мъдростта, светлина и знание не може да има. Ако човек не върви по пътя на Истината, свобода не може да има. Истината, това е пътят на свободата. В Истината човек може да бъде силен. За да добие свободата си, човек трябва да бъде силен. Слабият не може да бъде силен. Силният може да бъде свободен. Силен е онзи, който има живот, който има знание, и онзи, който има Истината на страната си.
към беседата >>

За да добие свободата си, човек трябва да бъде силен.
Ако човек не върви по пътя на Любовта, живот не може да има. Ако човек не върви по пътя на Мъдростта, светлина и знание не може да има. Ако човек не върви по пътя на Истината, свобода не може да има. Истината, това е пътят на свободата. В Истината човек може да бъде силен. За да добие свободата си, човек трябва да бъде силен. Слабият не може да бъде силен. Силният може да бъде свободен. Силен е онзи, който има живот, който има знание, и онзи, който има Истината на страната си. Това е свободен човек. Сега туй е казано теоретически.
към беседата >>

Значи, живот знание, свобода, това са резултати на първичната причина.
Просветата не разрешава всичките въпроси. Социалните науки разрешават нещо, но всичко не разрешават. Туй, което разрешава всичко в живота, то е Любовта. Любовта не може да разреши въпросите без пътя на знанието. Знание не може да има без пътя на Истината. Значи, живот знание, свобода, това са резултати на първичната причина. Животът е резултат на Любовта, знанието е резултат, свободата е един резултат. Ако ти зад резултата нямаш Любовта, ако зад знанието нямаш Мъдростта, ако зад свободата нямаш Истината, твоята свобода ще бъде неустойчива. Ако зад свободата нямаш Истината, ти ще изгубиш свободата. Следователно всеки човек, щом изгуби своето богатство, изгубва своето влияние. Щом изгубиш знанието, пак изгубваш влиянието си.
към беседата >>

Животът е резултат на Любовта, знанието е резултат, свободата е един резултат.
Социалните науки разрешават нещо, но всичко не разрешават. Туй, което разрешава всичко в живота, то е Любовта. Любовта не може да разреши въпросите без пътя на знанието. Знание не може да има без пътя на Истината. Значи, живот знание, свобода, това са резултати на първичната причина. Животът е резултат на Любовта, знанието е резултат, свободата е един резултат. Ако ти зад резултата нямаш Любовта, ако зад знанието нямаш Мъдростта, ако зад свободата нямаш Истината, твоята свобода ще бъде неустойчива. Ако зад свободата нямаш Истината, ти ще изгубиш свободата. Следователно всеки човек, щом изгуби своето богатство, изгубва своето влияние. Щом изгубиш знанието, пак изгубваш влиянието си. Щом изгубиш живота, ти (все) се обезценяваш.
към беседата >>

Ако ти зад резултата нямаш Любовта, ако зад знанието нямаш Мъдростта, ако зад свободата нямаш Истината, твоята свобода ще бъде неустойчива.
Туй, което разрешава всичко в живота, то е Любовта. Любовта не може да разреши въпросите без пътя на знанието. Знание не може да има без пътя на Истината. Значи, живот знание, свобода, това са резултати на първичната причина. Животът е резултат на Любовта, знанието е резултат, свободата е един резултат. Ако ти зад резултата нямаш Любовта, ако зад знанието нямаш Мъдростта, ако зад свободата нямаш Истината, твоята свобода ще бъде неустойчива. Ако зад свободата нямаш Истината, ти ще изгубиш свободата. Следователно всеки човек, щом изгуби своето богатство, изгубва своето влияние. Щом изгубиш знанието, пак изгубваш влиянието си. Щом изгубиш живота, ти (все) се обезценяваш. И светия да е, заравят го.
към беседата >>

Ако зад свободата нямаш Истината, ти ще изгубиш свободата.
Любовта не може да разреши въпросите без пътя на знанието. Знание не може да има без пътя на Истината. Значи, живот знание, свобода, това са резултати на първичната причина. Животът е резултат на Любовта, знанието е резултат, свободата е един резултат. Ако ти зад резултата нямаш Любовта, ако зад знанието нямаш Мъдростта, ако зад свободата нямаш Истината, твоята свобода ще бъде неустойчива. Ако зад свободата нямаш Истината, ти ще изгубиш свободата. Следователно всеки човек, щом изгуби своето богатство, изгубва своето влияние. Щом изгубиш знанието, пак изгубваш влиянието си. Щом изгубиш живота, ти (все) се обезценяваш. И светия да е, заравят го. Докато човек живее на земята, има живот, хората го държат.
към беседата >>

Истината да бъде път за вашата свобода.
А онези неща, които нищо няма да ви допринесат, оставете ги настрана. Има неща, които непременно трябва да постигнете. Ако не ги постигнете, ще съжалявам. Сега, давам ви три правила: Любовта да бъде път за вашия живот. Мъдростта да бъде път за вашето знание и светлина. Истината да бъде път за вашата свобода. Това е новата наука, която трябва да приложите като основа и с която ще придобиете всичко онова, което желаете.
към беседата >>

10. Изтълкувай ни тази притча!

НБ

Майката е закон там, а пък този гостенин е свободата.
При сегашното възпитание на децата в какво седи покварата на децата. Според моите наблюдения, първата причина не може да забележиш даже една поквара. Аз съм забелязал едно малко момиче пет–шестгодишно, като дойдат гости, то мълчи. Като няма майката, говори, ще кани, ще се разговаря, като чуе, че иде майката, то седне, да се покаже, че нищо не е правило. То вече е една поквара. Майката е закон там, а пък този гостенин е свободата. Майката като дойде, погледне, казва: Да не би тя да е направила нещо против законите. – Нищо. Като излезе майката, пак ще поговори. То казва: Майка ми малко ме ограничава, не ми дава свобода. Детето казва: Какво да правя?
към беседата >>

То казва: Майка ми малко ме ограничава, не ми дава свобода.
То вече е една поквара. Майката е закон там, а пък този гостенин е свободата. Майката като дойде, погледне, казва: Да не би тя да е направила нещо против законите. – Нищо. Като излезе майката, пак ще поговори. То казва: Майка ми малко ме ограничава, не ми дава свобода. Детето казва: Какво да правя? Той казва: Не правиш хубаво. Ами че майка си ти я измамваш, казваш, че си седяла мирно, а пък не си седяла. Майката казва: Да не говориш с гостенина, да го гледаш отдалече, а пък ти си приказвала. Гостенинът, казва, той говореше.
към беседата >>

Не, при съвременните условия дайте свобода на детето да се прояви.
Гостенинът, казва, той говореше. Или момичето трябваше да попита майка си, да каже: Мамо, моля ти се да ми позволиш да поговоря с нашия гостенин. Гостът трябваше да постъпи педагогически. Това е правилният път, по който детето трябва да се възпита, за да не се развали. Та ние казваме: Да не говорим с този, с онзи. Не, при съвременните условия дайте свобода на детето да се прояви. После като дойде гостенинът и като замине, да каже: Мамо, добре ли постъпих, направих ли нещо, което не трябваше. Другояче ти ще се научиш да лъжеш, да лицемериш; То не е възпитание. В училището има възпитание, закон има там. Учениците, като влезе учителят, учениците са като светии, щом излезе, всички започват да говорят; щом влезе, пак стоят мирно. Това не е никакво възпитание.
към беседата >>

Свобода има, само ако обичаш.
Чист е този камък. Досега не ме оцапал, досега горчива дума не ми казал. Приятел съм с него. Какво да си изкривя душата. Хубаво, как да се освободя от мъжа и как да се освободя от жената. Свобода има, само ако обичаш. Да се освободиш, значи да обичаш. Българите казват: Или да обичаш, или да бягаш. Къде трябва да бягаш? Къде ще идеш, къде ще избягаш? Любовта е най-силният магнит, като минеш някъде, ще те привлече, после никой не може да те извади.
към беседата >>

В Бостон от гражданската война бяха останали две оръдия, направил(и) от тях магнит, някога бил най-големият – сега има по-голям от него.
Да се освободиш, значи да обичаш. Българите казват: Или да обичаш, или да бягаш. Къде трябва да бягаш? Къде ще идеш, къде ще избягаш? Любовта е най-силният магнит, като минеш някъде, ще те привлече, после никой не може да те извади. В Бостон от гражданската война бяха останали две оръдия, направил(и) от тях магнит, някога бил най-големият – сега има по-голям от него. Там мнозина имали много смешни опитности. Той бил толкоз силен, че 500, 600 килограма дигал. Приближи някой с подковани обуща, току виж, обущата изведнъж се залепят, той се намери на гръб и той се залепи, извади обущата, остави ги. Всички, които отиват, били предупредени, като отиват там, никакви гвоздеи, никакви петала, часовници, всичко оставят на страна, защото всичко привлича. Вие когато се приближавате при Божия Любов, ще се оставите от всичките противоречия, защото всичко ще залепне.
към беседата >>

Някой път думата женитба означава свобода в един смисъл.
Да му мислят онези, които не са женени. Неженените са лоши, понеже онези, като са се влюбили, не им дават да се оженят, да станат добри. Като се оженят, тогава стават добри. Аз разбирам оженен да бъдеш, в състояние да вършиш доброто. Щом човек не е в състояние да върши доброто, неженен е. Някой път думата женитба означава свобода в един смисъл. Защото щом си при баща си, при майка си, има ред правила. Това няма да правиш, онова няма да правиш, оня се връща, няма никаква свобода. Щом се ожениш, този, възлюбленият, казва: Ела при мене, ти ще бъдеш като царица. Цялото ми царство ще бъде на твое разположение, венци турят на главата. Дали ще бъде така, то е друг въпрос.
към беседата >>

Това няма да правиш, онова няма да правиш, оня се връща, няма никаква свобода.
Като се оженят, тогава стават добри. Аз разбирам оженен да бъдеш, в състояние да вършиш доброто. Щом човек не е в състояние да върши доброто, неженен е. Някой път думата женитба означава свобода в един смисъл. Защото щом си при баща си, при майка си, има ред правила. Това няма да правиш, онова няма да правиш, оня се връща, няма никаква свобода. Щом се ожениш, този, възлюбленият, казва: Ела при мене, ти ще бъдеш като царица. Цялото ми царство ще бъде на твое разположение, венци турят на главата. Дали ще бъде така, то е друг въпрос. Тя, горката, тури венците. Изтълкувайте тази притча.
към беседата >>

11. Алилуя

НБ

Във Вашингтон имало две големи оръдия, които са останали още от тяхната гражданска война.
Ще кажете, че това е глупава работа. А това, в което ти вярваш, е два пъти по-глупаво. Аз мога да направя парите да тръгнат подир мене, но няма да ви кажа това изкуство. Защото, ако ви кажа това изкуство или ако направя един опит, всички държави ще се заинтересуват. Сега ще ви приведа един пример, който е бил направен като опит. Във Вашингтон имало две големи оръдия, които са останали още от тяхната гражданска война. Те взели тези оръдия и прикрепили към тях два големи магнита и ги поставили в един от главните входове на града. Които отивали да посетят това място, каквото желязно имали по себе си, се привличало от тези два магнита: обуща, на които имало гвоздеи, бастони, часовници, и т.н. Сила е това нещо. Следователно златото ще тръгне след всеки човек, който има такава магнитна сила в себе си. Сега аз ще ви дам едно практическо правило, което можете да вземете и като закон: първо човек трябва да започне да мисли.
към беседата >>

А това, което носи остаряване, ограничаване на свободата, то е старото учение.
Това, в което хората се подмладяват. Аз взимам подмладяването в широк смисъл. – „Ама може ли? “ Това е друг въпрос. Това учение, което носи подмладяване в най-слабата степен, то е правото учение. А това, което носи остаряване, ограничаване на свободата, то е старото учение. Това, което навсякъде носи мир и радост в сърцата на хората, то е новото. Това, което нарушава мира, радостта и спокойствието на хората, то е старото. Това, което обеднява и изтощава хората, то е старото. Това, в което хората забогатяват, стават щастливи и си помагат, то е новото. Това е казал някога Христос: „Аз дойдох да им дам живот и да го имат изобилно.
към беседата >>

12. Възвиси ме Духът

НБ

Ако си облечен с истината и носиш в себе си свободата, пак ще бъдеш добре облечен и без разлика навсякъде ще те приемат, то е едно общо качество, едно общо разбиране има.
Ако нямаш тази монета, тогава работите няма да бъдат добри. После, ако имаш разумното в себе си. Ако си разумен, ти навсякъде ще бъдеш приет. Ако си умен човек, ти на Слънцето ще идеш, на Юпитер, на Марс, на Месечината. Ако си от гениалните и умните хора, ти навсякъде ще бъдеш добре дошъл. Ако си облечен с истината и носиш в себе си свободата, пак ще бъдеш добре облечен и без разлика навсякъде ще те приемат, то е едно общо качество, едно общо разбиране има. За да се разбират хората, те трябва да имат тази любов между себе си, която да сближи хората, отваря ги. Всеки един човек е един огромен свят в себе си. Хората сами себе си не познават сега. Понякой път аз съм засягал пеенето, музиката. Има известни тонове в съвременната музика, които музикантите още не знаят.
към беседата >>

В града Вашингтон, в тяхната гражданска война има две оръдия, едно до друго поставени и прекаран ток, образува се магнетическа сила, която дига 500 килограма и който отива да ги види, изважда от себе си всички металически предмети, даже ако имаш гвоздеи на обущата си, трябва да ги извадиш, защото обущата ти ще се намерят залепени на оръдията.
Има известни тонове в съвременната музика, които музикантите още не знаят. Ако ти вземеш в акорд три тона, ти може да имаш пари, колкото искаш. Колкото пари ти трябват, те ще дойдат. Казвате: „Как може да бъде това? То е суеверие.“ Да допуснем, че е суеверие. В града Вашингтон, в тяхната гражданска война има две оръдия, едно до друго поставени и прекаран ток, образува се магнетическа сила, която дига 500 килограма и който отива да ги види, изважда от себе си всички металически предмети, даже ако имаш гвоздеи на обущата си, трябва да ги извадиш, защото обущата ти ще се намерят залепени на оръдията. Даже ако имаш един железен обръч, ти ще се залепиш на оръдието, ще те привлекат и ще станеш роб на туй оръдие. Та казвам: В музиката има една магнетическа гама и хората трябва да са много умни. Как мислите, ония хора, които са събрали милиарди, как са ги спечелили тези хора? Мислите, това е произвол? Те са знаели този закон.
към беседата >>

13. Близо е

УС

Или казано: човек, който живее извън Божествения живот, който живее извън Божествената светлина, който живее извън Божествената свобода, която има, какво ще знае той за истината?
Онези, които говорят против водата, това, което говорят, няма да стигне до нейните уши. Онези, които утоляват жаждата си, тяхната благодарност е по-голяма от ония фиктивните, измислените неща: този човек не е такъв, онзи не е такъв. Всеки човек, който живее в безлюбие, той е далеч от Бога. Всеки един човек, който живее в невежество, той е далече от Бога. Всеки човек, който живее в самоизмама, далеч от истината, той е далеч от Бога. Или казано: човек, който живее извън Божествения живот, който живее извън Божествената светлина, който живее извън Божествената свобода, която има, какво ще знае той за истината? Често са ме питали сестри: „Как мислиш, Учителю, прогресирали ли сме много? “ Според мене, който е проводник на любовта, е прогресирал, който е проводник на Божествената светлина, е прогресирал. Онзи, който е проводник на Божията свобода, на истината, е прогресирал. Няма какво да оспорвам, кой да е, където и да е, дали е проводник на свободата. Децата някой път са по-добри проводници на свободата от бащата и майката.
към беседата >>

Онзи, който е проводник на Божията свобода, на истината, е прогресирал.
Всеки един човек, който живее в невежество, той е далече от Бога. Всеки човек, който живее в самоизмама, далеч от истината, той е далеч от Бога. Или казано: човек, който живее извън Божествения живот, който живее извън Божествената светлина, който живее извън Божествената свобода, която има, какво ще знае той за истината? Често са ме питали сестри: „Как мислиш, Учителю, прогресирали ли сме много? “ Според мене, който е проводник на любовта, е прогресирал, който е проводник на Божествената светлина, е прогресирал. Онзи, който е проводник на Божията свобода, на истината, е прогресирал. Няма какво да оспорвам, кой да е, където и да е, дали е проводник на свободата. Децата някой път са по-добри проводници на свободата от бащата и майката. Та казвам, апостол Петър казва: „Имайте усърдна любов помежду си, защото любовта покрива много грехове. Бъдете гостолюбиви едни към други, без роптание. Според дарбата, която всеки е приел, служете с нея един на друг като добри настойници на многообразната Божия благодат.
към беседата >>

Няма какво да оспорвам, кой да е, където и да е, дали е проводник на свободата.
Всеки човек, който живее в самоизмама, далеч от истината, той е далеч от Бога. Или казано: човек, който живее извън Божествения живот, който живее извън Божествената светлина, който живее извън Божествената свобода, която има, какво ще знае той за истината? Често са ме питали сестри: „Как мислиш, Учителю, прогресирали ли сме много? “ Според мене, който е проводник на любовта, е прогресирал, който е проводник на Божествената светлина, е прогресирал. Онзи, който е проводник на Божията свобода, на истината, е прогресирал. Няма какво да оспорвам, кой да е, където и да е, дали е проводник на свободата. Децата някой път са по-добри проводници на свободата от бащата и майката. Та казвам, апостол Петър казва: „Имайте усърдна любов помежду си, защото любовта покрива много грехове. Бъдете гостолюбиви едни към други, без роптание. Според дарбата, която всеки е приел, служете с нея един на друг като добри настойници на многообразната Божия благодат. Ако говори някой, нека говори като такъв, който прогласява Божиите словеса; ако служи някой, нека служи като такъв, който действа със силата, която му дава Бог, за да се слави Бог във всичко чрез Исуса Христа.“
към беседата >>

Децата някой път са по-добри проводници на свободата от бащата и майката.
Или казано: човек, който живее извън Божествения живот, който живее извън Божествената светлина, който живее извън Божествената свобода, която има, какво ще знае той за истината? Често са ме питали сестри: „Как мислиш, Учителю, прогресирали ли сме много? “ Според мене, който е проводник на любовта, е прогресирал, който е проводник на Божествената светлина, е прогресирал. Онзи, който е проводник на Божията свобода, на истината, е прогресирал. Няма какво да оспорвам, кой да е, където и да е, дали е проводник на свободата. Децата някой път са по-добри проводници на свободата от бащата и майката. Та казвам, апостол Петър казва: „Имайте усърдна любов помежду си, защото любовта покрива много грехове. Бъдете гостолюбиви едни към други, без роптание. Според дарбата, която всеки е приел, служете с нея един на друг като добри настойници на многообразната Божия благодат. Ако говори някой, нека говори като такъв, който прогласява Божиите словеса; ако служи някой, нека служи като такъв, който действа със силата, която му дава Бог, за да се слави Бог във всичко чрез Исуса Христа.“ Исус Христос разбира закона на любовта.
към беседата >>

Избиват се хората, дойде гражданска война, този обесят, онзи обесят, този ще накажат, онзи ще накажат.
Второто пришествие се отлага още за години, недалеч. Второто пришествие, ако би дошло, ще се увеличат страданията на хората. Страшна работа е второто пришествие. Вие мислите, че като дойде второто пришествие, да се тури ред и порядък, че хората ще живеят братски. Не, ще има плач и скърцане със зъби. Избиват се хората, дойде гражданска война, този обесят, онзи обесят, този ще накажат, онзи ще накажат. Трябва най-малко двайсет и пет години да се наредят тия хора, да се възпитат. То е дълъг процес. Някои мислят: „Дано дойде Господ, да оправи света.“ Мене ми е чудно, искате Господ да оправи света. Във вас, ако не го оправите, отвън как ще се оправи? Вие трябва да бъдете изправени, трябва да бъдете всички носители на Божията любов.
към беседата >>

НАГОРЕ

1.2355630397797