НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
130
резултата в
81
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Разговор първи - Упътване
,
ИБ
, , 8.7.1900г.,
Зная, че всички неща могат да се спират или карат до известна мярка, но вън от тая
граница
, която Бог е положил, всичко е риск и злото може да сполети кого и да е.
Но как стои твоята вяра спрямо Бога, готов ли си да послушаш и да изпълниш това, което ще ти кажа? Ако е така, то Бог няма да закъснее в своите намерения да ти не открие това, което трябва да знаеш и което е необходимо за твоя Дух. Силата е в търпението, но и то си има своите граници. Защото, ако има някой да се нарече дълготърпелив, то е Бог, на когото милостта пребъдва. Обаче, ако Божието дълготърпение се е съкратило, що има да кажеш на това?
Зная, че всички неща могат да се спират или карат до известна мярка, но вън от тая
граница
, която Бог е положил, всичко е риск и злото може да сполети кого и да е.
Да, злото, казвам, неугасимия огън на ада, който търси жертви и разрушения. Обаче виждаш и съзнаваш, че силата на Вечнаго е необходима при извършването на всяко нещо и дело. Защото какво поръчителство би имал някой, който искаше да извърши известно дело, за да убеди другите в правотата, ако това самото дело нямаше отпечатъка на Божията ръка. В самото това поръчителство на Господа стои величието на работата, която е почната с Неговото съдействие. Отпървом тя може да не е имала този изглед, но с течение на времето, със слагането на истините в правия си път, ще се окаже най-после, че Бог е работил тук; а такива дела на Бога не се мерят само с преходящето време, но с вечността, в която всичко, което се развие в своята пълнота, ще докаже своето Божествено произхождение.
към беседата >>
2.
Преходната граница
,
ИБ
, , 29.9.1912г.,
Да знаете, когато преминаваме в живота от едно положение в друго, това е преходна
граница
, на която
граница
винаги има страдания.
Слабостта е свойство само на натурата, която греши. Христос казва, че никой не може да бъде Негов ученик, ако не намира наслада в страданията. И понякога, ние като че ли желаем да слугуваме на Господа, но като се разпореди от Негова страна да ни турят на изпитание, ние започваме да викаме "Олеле, стига, Господи". И тогава значи такъв човек със своето "олеле" не е готов за работа. Друг също се опитва, но понеже се оказва твърд и постоянен, Господ каже, че е готов за работа и го включва между своите работници.
Да знаете, когато преминаваме в живота от едно положение в друго, това е преходна
граница
, на която
граница
винаги има страдания.
Но и тези наши страдания винаги са около материални работи. А има и неща по-тежки. Например да изгубиш тялото си, е по-тежко от това да изгубиш парите си или че се караш с жена си. Прочие, у тези, у които ще се роди страх в душата им или колебание в ума им, аз нямам нужда от тях. По-добре те да се повърнат още сега от границата, защото нямам нужда от хора колебливи, страхливи, сърдити.
към беседата >>
По-добре те да се повърнат още сега от
границата
, защото нямам нужда от хора колебливи, страхливи, сърдити.
Да знаете, когато преминаваме в живота от едно положение в друго, това е преходна граница, на която граница винаги има страдания. Но и тези наши страдания винаги са около материални работи. А има и неща по-тежки. Например да изгубиш тялото си, е по-тежко от това да изгубиш парите си или че се караш с жена си. Прочие, у тези, у които ще се роди страх в душата им или колебание в ума им, аз нямам нужда от тях.
По-добре те да се повърнат още сега от
границата
, защото нямам нужда от хора колебливи, страхливи, сърдити.
Нека се повърнат такива в света и ще им пожелая всяко добро, защото има добро и в света. А онези, които искат да постоянствуват в пътя на живота, ще им дадем да воюват с новите оръжия. Не е достатъчно да казваме на Христа, че Го любим, защото с живота си трябва да покажем нашата любов. Затова всякой един от вас да задигне кръста си и да каже Господу "Благодаря Ти, Господи, че ми даваш тоя кръст ". И тогава Господ ще ви привлича при Себе Си и ще ви направи силни.
към беседата >>
3.
Протоколи от годишната среща на Веригата 1914 г. Велико Търново
,
СБ
, В.Търново, 23.8.1914г.,
И когато вие пристъпите към
границата
, ще видите Христа.
Но като думам ад, то не е едно лошо място. То е място на изправление: след хиляди години, когато хората се очистят там, Господ наново ще ги изведе на лицето на земята. Ние всички сега сме в ада – ни повече, ни по-малко. Войната, която става сега, става между светлата и тъмната страна на астралния свят. В тъмната страна сега става това сражение.
И когато вие пристъпите към
границата
, ще видите Христа.
Седалището на Духа във вас знаете ли къде е? То е в една празнина между двете вежди – то е мястото на Божествения Дух, то е мястото на безмълвието. Човек, сам по себе си, представлява един кръст: вежди, нос и чело. Затова у нас Господ живее в центъра на кръста и когато ние намерим този център, няма вече да биваме разпъвани. Когато дойде Христос, някои от вас ще бъдат на 21, други на 14, а най-малките ще бъдат на 7 години.
към беседата >>
След две и половина години разбирайте, че ще бъдем в телата си на
границата
.
малко повече от половин ден. Интересен е паралелът, който съществува между еврейския народ и нашия. Така, след две и половина години ние, българите, ще минем Йордан, когато ще бъдем в Ханаанската земя. А в пустинята ще бъдете още две и половина години. Всички ще бъдете в астралния свят.
След две и половина години разбирайте, че ще бъдем в телата си на
границата
.
Отсега нататък всички трябва да очакват светли дни, като още веднъж ви казвам: вяра, вяра, вяра и вяра! Много души от невидимия свят сега са желали да бъдат долу на земята, за да видят какво става, но не им се е отдало. Наблюдавайте зорко това, което става. Не се плашете. Каквато работа си имате, не я напущайте, работете си.
към беседата >>
4.
Духът и плътта. Приливи и отливи в
,
НБ
, София, 15.11.1914г.,
Първото нещо в християнството е
границата
, която съществува между тия два закона.
Господ много пъти – всеки ден, всеки час – може да ви направи генерал или да ви разжалва. Ако сте днес добре, вие сте ангел на Небето; утре сте зле, той ви праща на земята. Не се ли молите, не спазвате ли закона, ще бъдете дявол. Тия два закона на противоположностите и подобието регулират света. Онези духове, които живеят под закона на противоположностите, нямат разположението да се върнат в закона на подобието, и затова тях Господ не може да пренесе от една област в друга.
Първото нещо в християнството е
границата
, която съществува между тия два закона.
Като дойдем до границата, трябва да оставим всичкия багаж – мисли и желания, които са под закона на контрастите, – и да влезем чисти в закона на подобието. Тогава Господ ще ни тури Своите дрехи, пак ще ни произведе генерали. Поради непослушание на заповедта Божия – да не посяга на забранения плод – човек оголя, Господ му съблече генералските дрехи, и човек бе принуден да си направи такива от листа. Господ каза: „Скоро му направете дрехи от кожа“; затуй сте облечени в тази кожа, която имате. Ако искате да хвърлите вашата кожа, кога ще я хвърлите?
към беседата >>
Като дойдем до
границата
, трябва да оставим всичкия багаж – мисли и желания, които са под закона на контрастите, – и да влезем чисти в закона на подобието.
Ако сте днес добре, вие сте ангел на Небето; утре сте зле, той ви праща на земята. Не се ли молите, не спазвате ли закона, ще бъдете дявол. Тия два закона на противоположностите и подобието регулират света. Онези духове, които живеят под закона на противоположностите, нямат разположението да се върнат в закона на подобието, и затова тях Господ не може да пренесе от една област в друга. Първото нещо в християнството е границата, която съществува между тия два закона.
Като дойдем до
границата
, трябва да оставим всичкия багаж – мисли и желания, които са под закона на контрастите, – и да влезем чисти в закона на подобието.
Тогава Господ ще ни тури Своите дрехи, пак ще ни произведе генерали. Поради непослушание на заповедта Божия – да не посяга на забранения плод – човек оголя, Господ му съблече генералските дрехи, и човек бе принуден да си направи такива от листа. Господ каза: „Скоро му направете дрехи от кожа“; затуй сте облечени в тази кожа, която имате. Ако искате да хвърлите вашата кожа, кога ще я хвърлите? Когато влезете в закона на подобието.
към беседата >>
5.
Христос ще дойде и ще се прояви
,
ИБ
, Бургас, 3.2.1915г.,
Турция, ако беше опазила договора (Лондонския за
границата
Мидия-Енос), по-малко щеше да пострада.
Ясновидството е чувствителност. Ще усетите, че ще стане престъпление и можете да предупредите. Необходимо е християнинът да развие чувствата си, за да знае мястото, гдето ще стане престъплението и да се предотврати. Сърби, гърци сега ще поискат плодовете си. Ромени - и те ще поженат.
Турция, ако беше опазила договора (Лондонския за
границата
Мидия-Енос), по-малко щеше да пострада.
Какво би станало в първата война, ако България, т. е. българите, бяха влезли в Цариград? Немците щяха да окажат влияние на българите и да ги вкарат в конфликт с русите и щеше да бъде по-лошо. Сега се оправя по-добре. Може би ще направите една Енвергбегова разходка до Чаталджа.
към беседата >>
6.
Марта и Мария
,
НБ
, , 14.1.1917г.,
И около вашия живот Той е начертал известен път, известно пространство и ви казва: „Никога да не преминете
границата
на вашето царство“.
Ето философията на живота. Като гледам нещастието на един човек, поглеждам нагоре и виждам един гигант, който го е настъпил и смазал. И така, Господ е направил света, всички светове. Има в млечния път 18,000,000 слънца, и всяко едно от тях се движи по своя определен път, и между слънце и слънце има по 25 билиона километра разстояние, за да не стане сблъскване. Господ е начертал тия пътища.
И около вашия живот Той е начертал известен път, известно пространство и ви казва: „Никога да не преминете
границата
на вашето царство“.
Вие искате да направите договор с други царства; мъжете и жените от две царства направиха договор, за да образуват едно царство, и се скараха. Защо се карат? Нека всеки царува в своето царство. „Ела – казва някой – да си турим парите на едно място и да си ги пазим.“ Всеки да си държи парите в своята кесия. Никому не поверявайте парите си.
към беседата >>
7.
Двамата господари
,
НБ
, , 21.1.1917г.,
И тъй, първият принцип е крайно алчен, ненаситен, в него желанията нямат
граница
.
Дето се проявява Любовта, ще се прояви и първият принцип, който остава само една сянка – сянка на битието. Под „сянка“ разбирам принцип, който умъртвява. Първият принцип сам по себе си е тъмен и носи тъмнина, а вторият принцип всякога носи светлина на ума. Щом дойде първият принцип, усещате голяма скръб, безсмисленост в живота, дойде ли вторият принцип, веднага се разполагате, подигате се. В първия принцип търсите изход, и ако не го намерите, дохожда ви мисълта на скорпиона – да се самоубиете, за да се освободите от неблагоприятните условия на живота, които сами сте си създали.
И тъй, първият принцип е крайно алчен, ненаситен, в него желанията нямат
граница
.
Какъв живот може да има в това, което е ненаситно? Например, пътувате през вселената с бързината на светлината – какъв смисъл може да има за вас това движение? Да влезеш в една, две, три и повече къщи няма смисъл. Има смисъл да се запознаеш с ония, които живеят там, да встъпиш в общение с техния ум и сърце. Запознаване, приятелство в света е да влезеш в съгласие с този Божествен принцип, който тук, на земята, е изразен в Христа.
към беседата >>
8.
Блажените
,
НБ
, , 4.2.1917г.,
Не трябва да се заблуждаваме, но трябва да знаем истината, да поставим една рязка
граница
между Божественото и човешкото.
“, пита тя. – „На твоя слуга.“ – „Ами такъв бедняк отде има толкова пари, да си построи този разкошен палат? “ – „Всичко, каквото има той, го изпраща, за да си съгради на онзи свят палат.“ По-нататък тя вижда една малка колибка: „Ами тази колибка чия е? “ – „Твоя е“, ѝ отговорили. Вие можете да сте много големи личности на този свят, но на онзи свят Господ ще ви съди по делата и ще ви отдаде заслуженото.
Не трябва да се заблуждаваме, но трябва да знаем истината, да поставим една рязка
граница
между Божественото и човешкото.
Вие казвате, че разбирате думата „Любов“; не! не я разбирате. Не само думата „Любов“ не разбирате, но не разбирате Правдата, Истината, Мъдростта. Когато вляза в една къща и видя разгневена жена, това Мъдрост ли е? Когато се изговори думата „Мъдрост“, трябва да настъпи известна промяна в състоянието.
към беседата >>
Преходен свят е и той, и вие ще минете от едно място на друго, ще преминете от една
граница
в друга, тъй както една буба минава от един свят в друг.
(втори вариант)
„Думите, които Аз ви говоря, те са вътре във вас, те са живи." Ето защо Христовото учение е вътре в нас и то само по себе си има сила. „Радвайте се и веселете се, защото е голяма на небеса вашата заплата." Това значи - бъдещият живот. Кое е бъдещият живот? Някои мислят, че като умрат, ще отидат в друг свят. Не, Господ приготвя друг свят, който е почти готов.
Преходен свят е и той, и вие ще минете от едно място на друго, ще преминете от една
граница
в друга, тъй както една буба минава от един свят в друг.
Бубата като стои на своя лист и го човърка, тя мисли, че това е нейният свят, но като стане пеперуда, получава крилца и така посещава множество от живите светове; и тогава разбира смисъла на живо-та. Докато човъркаме тези листа, ние сме червеи, но като минем през пашкула и станем пеперуди, облечем се с хубави дрехи - тогава ще разберем живота в по-високото му проявление. Сега някои от вас са гъсеници. Тази дума не е обидна, тоест вие сте в положение на една гъсеница. Често казвате: „Трябват бели пари за черни дни" - гъсеница си, защото на гъсеницата е необходим този лист.
към втори вариант >>
Не трябва да се борим, но трябва да знаем истината - трябва да поставяме една рязка
граница
между Божественото и човешкото, или небожественото.
(втори вариант)
" - пита тя. „На твоя слуга." „Ами такъв бедняк отгде има толкова пари да си построи този разкошен палат? " „Всичко, каквото има той, го изпраща, за да си съгради на онзи свят палат." По-нататък тя вижда една малка колибка. „Ами тази колибка чия е? " „Твоя е." Вие може да сте много умни, големи личности на този свят, но на онзи свят Господ ще ви съди и ще ви отдаде заслуженото.
Не трябва да се борим, но трябва да знаем истината - трябва да поставяме една рязка
граница
между Божественото и човешкото, или небожественото.
Вие казвате, че разбирате думата „любов". Не, не я разбирате. Не само думата „любов" не разбирате, но не разбирате нито правдата, истината и мъдростта. Когато вляза в една къща и видя разгневена жена, това мъдрост ли е? Когато се изговори тази дума „мъдрост", трябва да настъпи известна промяна в състоянието.
към втори вариант >>
9.
Чистосърдечните / Чистосърдечнитѣ
,
НБ
, София, 29.4.1917г.,
Пазете се да не минавате
границата
на нещата.
Влагата подразбира любов към хората. Обичайте хората, ако искате да придобиете повече влага. Това не значи, че трябва да образувате мочури около себе си. Определено е, колко влага трябва да има в даден организъм. Щом мине мярката, водата се застоява на едно място и образува блата и мочури.
Пазете се да не минавате
границата
на нещата.
към беседата >>
10.
Съчетанието (Което Бог е съчетал)
,
ИБ
,
БС
, София, 3.5.1917г.,
– Така да изгрее Божието Слънце в мен и да обнови моята душа.” Под думата душа в този смисъл се разбира
границата
на вашия свят, това, което е оформено вътре във вас, всички възможности, които се крият у вас.
А сега аз срещам мъже, жени, които таят подозрителност. Например казвате за някого, че не е искрен. Ако не е искрен, как може да се противодейства? Аз имам събрани доста картини все от характери без съчетание, без музика. Във второ лице на глагола мога вие казвате: „Можеш!
– Така да изгрее Божието Слънце в мен и да обнови моята душа.” Под думата душа в този смисъл се разбира
границата
на вашия свят, това, което е оформено вътре във вас, всички възможности, които се крият у вас.
Защото Слънцето е вътре у вас и само това Божествено Слънце е в сила да обнови тази голяма и обширна душа. Вие понякога мислите, че сте много малки, или пък се чудите какви сте. Вие не сте виждали колко е голяма вашата душа. Всяка от вас има три лица. Например да вземем някоя на име Мара: има една Мара на физическото поле, има една между Ангелите и една в Божествения свят.
към беседата >>
11.
Бог е Дух / Богъ е Духъ
,
НБ
, София, 3.6.1917г.,
Едно отъ тѣзи понятия е това за Бога, значи за сѫщество, за което не знаемъ
границата
му, началото и края, но това ни най-малко не бърка на нашитѣ разсѫждения.
(втори вариант)
Има много начини, по които може да се кланяме, но Христосъ посочва като най-правъ начинъ да се служи на Бога въ духъ и истина. Въ кланянето значи има два елемента. Думата „Богъ“ е смѫтна дума, смѫтна е главно за философитѣ, които разглеждатъ философски въпроса, понеже битието или сѫщностьта на нѣщата не може да се схване чрѣзъ ума, т.е. не може да се ограничи и схване. Тъй щото въ законитѣ на човѣшката мисъль има нѣща опрѣдѣлени, а други оставатъ неопрѣдѣлени, въ своето битие и тѣхъ наричаме безконечни.
Едно отъ тѣзи понятия е това за Бога, значи за сѫщество, за което не знаемъ
границата
му, началото и края, но това ни най-малко не бърка на нашитѣ разсѫждения.
То е основа, принципъ, върху който трѣбва да градимъ нашитѣ отношения. Христосъ казва: „Само чрѣзъ духъ и истина трѣбва да служимъ на Бога“, и отъ тамъ произлизатъ двата елемента. Какво разбира евангелистътъ подъ думата „духъ“? Казваме за хората: „Взема се духа му, умрѣ.“ Слѣдователно духътъ е онази разумна сила, която дава животъ. За да опрѣдѣлимъ думата „истина“, обръщаме се къмъ Писанието, въ което се казва: „Глава на Твоето слово е Истината“, значи словото, чрѣзъ което се изказваме, съставлява тѣло на Истината.
към втори вариант >>
12.
Доведете го
,
НБ
, София, 30.6.1918г.,
Следователно както Ангелът не може да слезе на земята без тяло, така и Христос, като дойде до
границата
на физическия свят, трябваше да намери отнякъде ослица и с нея да влезе в Ерусалим.
Задава се въпросът: защо Христос не е влязъл в Ерусалим на кон, а е възседнал ослица? На този въпрос може да се възрази с друг: не можа ли Христос да влезе пеш в Ерусалим, а трябваше непременно да възседне на нещо? Христос не можа да влезе пеш в Ерусалим. Защо? Ерусалим е предел между физическия и Духовния свят.
Следователно както Ангелът не може да слезе на земята без тяло, така и Христос, като дойде до
границата
на физическия свят, трябваше да намери отнякъде ослица и с нея да влезе в Ерусалим.
Значи, оселът е емблема, символ на нещо. Това ще разберете само когато се заемете с изучаването на дълбокия смисъл на Природата, както Бог я е създал, а не както сегашните учени я разбират. Малко хора разбират какво нещо е оселът, т.е. магарето. Повечето го вземат за символ на упоритост и се смеят, когато реве. Наистина, магарето има лоши черти, но има и добри черти.
към беседата >>
Ерусалим представлява
граница
, предел между два свята.
Аз се проявявам така, както Бог ме е създал. Някога, в далечното минало, животните били по-интелигентни, отколкото са днес. След грехопадането и те слезли по-долу, изгубили много от способностите си. Днес техният речник се състои само от звуци, нямат реч, както човека. Христос влезе в Ерусалим, възседнал ослица.
Ерусалим представлява
граница
, предел между два свята.
За да живее на физическия свят, човек трябва да има здраво тяло, с което да си служи. Когато майката ражда, детето влиза във физическия свят, да се учи. То се облича в плът, която го носи навсякъде, както ослицата носеше Христа на гърба си. Интелигентно е човешкото тяло, защото и клетките, от които е съставено, са интелигентни. То се управлява от специални закони.
към беседата >>
Следователно, както ангелътъ не може да слѣзе на земята безъ тѣло, така и Христосъ, като дойде до
границата
на физическия свѣтъ, трѣбваше да намѣри отнѣкѫде ослица и съ нея да влѣзе въ Ерусалимъ.
(втори вариант)
Задава се въпросътъ: Защо Христосъ не е влѣзълъ въ Ерусалимъ на конь, а е възседналъ ослица? На този въпросъ може да се възрази съ другъ: Не можа ли Христосъ да влѣзе пешъ въ Ерусалимъ, а трѣбваше непремѣнно да възседне на нѣщо? Христосъ не можа да влѣзе пешъ въ Ерусалимъ. — Защо? — Ерусалимъ е предѣлъ между физическия и духовния свѣтъ.
Следователно, както ангелътъ не може да слѣзе на земята безъ тѣло, така и Христосъ, като дойде до
границата
на физическия свѣтъ, трѣбваше да намѣри отнѣкѫде ослица и съ нея да влѣзе въ Ерусалимъ.
Значи, оселътъ е емблемъ, символъ на нѣщо. Това ще разберете, само когато се заемете съ изучаването на дълбокия смисълъ на природата, както Богъ я създалъ, а не както сегашнитѣ учени я разбиратъ. Малко хора разбиратъ, какво нѣщо е оселътъ, т. е. магарето. Повечето го взиматъ за символъ на упоритость и се смѣятъ, когато реве.
към втори вариант >>
Ерусалимъ представя
граница
, предѣлъ между два свѣта.
(втори вариант)
Азъ се проявявамъ така, както Богъ ме е създалъ. Нѣкога, въ далечното минало, животнитѣ били по-интелигентни, отколкото сѫ днесъ. Следъ грѣхопадането и тѣ слѣзли по-долу, изгубили много отъ способноститѣ си. Днесъ тѣхниятъ речникъ се състои само отъ звукове, нѣматъ речь, както човѣка. Христосъ влѣзе въ Ерусалимъ, възседналъ ослица.
Ерусалимъ представя
граница
, предѣлъ между два свѣта.
За да живѣе на физическия свѣтъ, човѣкъ трѣбва да има здраво тѣло, съ което да си служи. Когато майката ражда, детето влиза въ физическия свѣтъ, да се учи. То се облича въ плъть, която го носи навсѣкѫде, както ослицата носѣше Христа на гърба си. Интелигентно е човѣшкото тѣло, защото и клеткитѣ, отъ които е съставено, сѫ интелигентни. То се управлява отъ специални закони.
към втори вариант >>
13.
Като чуха
,
НБ
, София, 17.11.1918г.,
Защото не може да намери
границата
между слугуването на Бога и на кесаря.
Когато Го запитаха трябва ли да даваме дан на кесаря, Той им отговори: „Дайте да видя образа на това, което трябва да дадете на кесаря." Като Му подадоха една монета, на която беше образът на кесаря, Той каза: “Отдайте кесаревото кесарю, а Божието – Богу." И тъй, под Любов трябва да разбирате служене на Бога. Мислете върху Любовта. Вие сте я опитвали, но за малко време, няколко минути или секунди, и после сте я загубвали. Защо човек губи Любовта?
Защото не може да намери
границата
между слугуването на Бога и на кесаря.
Тази е причината, дето човек губи равновесието си, т.е. съгласието между ума и сърцето си. Сърцето не трябва да господства над ума, нито умът над сърцето, но трябва да работят в хармония. Ако в желанието си да разрешите правилно един въпрос, сърцето се притесни повече, отколкото трябва, нарушава се правилният ход на мислите. Ако при разрешаване на едно чувство, мисълта се наложи, вие изгубвате чувството си.
към беседата >>
— Защото не може да намѣри
границата
между слугуването на Бога и на Кесаря.
(втори вариант)
„Отдайте Кесаревото Кесарю, а Божието — Богу.” И тъй, подъ „любовь” трѣбва да разбирате служене на Бога. Мислете върху любовьта. Вие сте я опитвали, но за малко време, нѣколко минути или секунди, и после сте я загубвали. Защо човѣкъ губи любовьта?
— Защото не може да намѣри
границата
между слугуването на Бога и на Кесаря.
Тази е причината, дето човѣкъ губи равновесието си, т. е. съгласието между ума и сърдцето си. Сърдцето не трѣбва да господствува надъ ума, нито умътъ надъ сърдцето, но трѣбва да: работятъ въ хармония. Ако въ желанието си, да разрешите правилно единъ въпросъ, сърдцето се притѣсни повече, отколкото трѣбва, нарушава се правилниятъ ходъ на мислитѣ. Ако при разрешаване на едно чувство, мисъльта се наложи, вие изгубвате чувството си.
към втори вариант >>
14.
Като себе си
,
НБ
, София, 2.2.1919г.,
Всъщност, мъчно може да се постави
граница
, докъде стига нормалния и докъде – ненормалния живот.
Същия закон има отношение и към обществения живот. Докато общественикът се движи между 36-37 градуса температура, всички го считат за нормален човек. Повиши ли се температурата му, той започва да бълнува, говори несвързани неща и веднага го завеждат в лудница. – Защо? – Защото е имал такива прояви, които са вън от физическия свят.
Всъщност, мъчно може да се постави
граница
, докъде стига нормалния и докъде – ненормалния живот.
Когато угоявате прасето, вие намирате, че това е нормално. Казвате, че прасето трябва да се угои, да има повече сланина. Пуснете същото прасе в гората, при естествени условия, и вижте какво ще стане със сланината му. Тя ще се стопи, и прасето ще дойде в нормалния си вид. Следователно, понятията нормален и ненормален са относителни.
към беседата >>
15.
Кога се молиш
,
НБ
, София, 27.4.1919г.,
Сега пътуваш и, като дойдеш до
границата
, веднага те питат, де е паспортът ти.
– Не можеш, ще се молиш само в скришната си стаичка. Не можеш да се молиш нито в църква, нито вкъщи, нито на улицата. Скришната стаичка е вътре в тебе. Бог е определил това място с закон, който има отношение към бъдещето, което е светло и велико. В бъдеще, хората няма да живеят, както днес.
Сега пътуваш и, като дойдеш до
границата
, веднага те питат, де е паспортът ти.
Взимат паспорта ти, разглеждат чертите ти, дали отговарят на това, което е писано в него. – Защо е нужен паспорт? – Да не си някакъв престъпник. И това не е лошо, но когато говори за молитвата, Христос казва, че трябва да се съблечеш от всички човешки вярвания и постановления, да оставиш всичко настрана и да влезеш в скришната си стаичка – в своята девствена душа. Там ще разбереш дълбокия смисъл на нещата: защо живееш и защо трябва да се молиш.
към беседата >>
Сега пътуваш и като дойдеш до
границата
, веднага те питат де е паспортът ти.
(втори вариант)
Ще се молиш само в скришната си стаичка. Не можеш да се молиш нито в църква, нито вкъщи, нито на улицата. Скришната стаичка е вътре в тебе. Бог е определил това място със закон, който има отношение към бъдещето, което е светло и велико. В бъдеще хората няма да живеят, както днес.
Сега пътуваш и като дойдеш до
границата
, веднага те питат де е паспортът ти.
Взимат паспорта ти, разглеждат чертите ти, дали отговарят на това, което е писано в него. Защо е нужен паспорт? Да не си някакъв престъпник? И това не е лошо, но когато говори за молитвата, Христос казва, че трябва да се съблечеш от всички човешки вярвания и постановления, да оставиш всичко настрана и да влезеш в скришната си стаичка - в своята девствена душа. Там ще разбереш дълбокия смисъл на нещата: защо живееш и защо трябва да се молиш.
към втори вариант >>
16.
Малкият закон
,
НБ
, София, 22.6.1919г.,
Ще кажеш за духовния свят велики неща: светове, светове, същества без
граница
и без брой.
– „В моята философия се казва, че като стигна до дъното, ще направя един подем нагоре.“ Криво си разбрал тази философия. „Е, ами какво да правя сега? “ – Ще минеш през тясното отвърстие на другия конус и оттам ще се издигаш нагоре, понеже енергиите в тия конуси вървят точно в противоположни посоки. Сега вече ще вървиш по енергията на втория конус. Като минеш през този втори конус, ще преминеш през всичките 7 милиона по 7 милиона полета, ще ги изучиш и ще кажеш: „Имам вече една философия, разбирам нещата издълбоко и виждам, че това не са 7 полета“.
Ще кажеш за духовния свят велики неща: светове, светове, същества без
граница
и без брой.
Цялото пространство, в което живеем и се движим, е пълно със същества от разни категории и култури. Слънчевата светлина се движи със 180,000 мили в секунда, за да измине само диаметъра на нашата вселена, който за да се премине, трябват 31,000 години. Цялото пространство е пълно със светове. Когато нашата земя се движи в пространството на тази вселена, ние се намираме под влиянието на тези същества, с които дохождаме в съприкосновение. И цялото това грамадно пространство с всичките същества имат един отглас в нашите сърца, умове и души.
към беседата >>
Като минеш през този втори конус, ще преминеш през всичките седем милиона по седем милиона полета, ще ги изучиш и ще кажеш: „Имам вече една голяма философия, разбирам нещата издълбоко и виждам, че това не са седем полета, а светове, светове - същества без
граница
и без брой." Всичкото пространство, в което живеем и се движим, е пълно със същества от разни категории и култури.
(втори вариант)
„В моята философия се казва, че като стигна до дъното, ще направя един подем нагоре." Криво си разбрал тази философия. „Е, ами какво да правя сега? " Ще минеш през тясното отвърстие на друг конус и оттам ще се издигнеш нагоре. Тези два конуса вървят точно в противоположни посоки. Сега вече ще вървиш по енергията на втория конус.
Като минеш през този втори конус, ще преминеш през всичките седем милиона по седем милиона полета, ще ги изучиш и ще кажеш: „Имам вече една голяма философия, разбирам нещата издълбоко и виждам, че това не са седем полета, а светове, светове - същества без
граница
и без брой." Всичкото пространство, в което живеем и се движим, е пълно със същества от разни категории и култури.
Слънчевата светлина се движи със 180 000 [мили] в секунда, за да измине само диаметъра на [орбитата на] земята, който е голям 310 000 [000] километра. Тъй че цялото това пространство е пълно със същества. Когато се движи нашата земя в пространството на тази вселена, ние се намираме под влиянието на тези същества, с които дохождаме в съприкосновение. Всички тези същества имат един отглас в нашите сърца, умове и души. Някой път ви дойде някоя мисъл, тежко ви е, но тази мисъл не е ваша - вие сте чувствителни и като тъй долавяте тъгата на някой друг, който в даден момент не е изпълнил някой свой дълг, не е изпълнил този велик Божий закон.
към втори вариант >>
17.
Денят на доброто
,
НБ
, София, 21.12.1919г.,
Той създал твърдта като
граница
между тия два живота, и понеже еволюцията на този ден не е завършена, Бог не се е произнесъл върху него.
Запример, в първия ден Бог казал: „Да бъде виделина, и видял Бог, че виделината е добро. И станало вечер, и станало утро – ден първи“. Това е неделният ден, денят на виделината. На втория ден Бог разлъчил водата от вода, т.е. разделил висшия живот от низшия, понеже водата, както казах, е емблема на живота.
Той създал твърдта като
граница
между тия два живота, и понеже еволюцията на този ден не е завършена, Бог не се е произнесъл върху него.
И станало вечер, и станало утро – ден втори. В третия ден Бог заповядал да се събере водата, която била под небето, т.е. низшия живот, в едно място и да се яви сушата, която е емблема на човешкия мозък и на човешкия ум. И нарекъл Бог събраната вода – море, а сушата – земя. И видял Бог, че това е добро, и затова рекъл на земята да произведе всички видове растения, като подразбирал – да се явят всички добри мисли в света.
към беседата >>
18.
Що казва Духът
,
НБ
, София, 29.2.1920г.,
Диаметърът е преходна стадия, неутрална зона,
граница
между видимото и невидимото.
След това докарват камертоните в движение, което се отразява върху платното във вид на кръг. Колкото повече се намаляват вълните на камертоните, и кръгът се намалява, става елипса, докато най-после се превърне в права линия. Всеки може да направи тоя опит. Какво представя кръгът? Той е проява на физичния свят.
Диаметърът е преходна стадия, неутрална зона,
граница
между видимото и невидимото.
Когато енергията на физичния свят започне да се намалява, ние се приближаваме към правата линия; когато енергията на физичния свят започне да се увеличава, ние се приближаваме към кръга. Това показва, че нашите отношения към физичния: свят са отмерени и определени. Ако един от камертоните е нагласен една октава по-високо от другия, то вълните от трептенията на камертоните ще образуват една осморка. Камертонът, който е поставен хоризонтално, представя ума, а отвесният представя сърцето. Доказано е, че интензивността на ума е два пъти по-голяма от тая на сърцето.
към беседата >>
Диаметърът е неутрална зона, преходен стадий или
граница
от невидимото към видимото.
(втори вариант)
И тъй, тези два камертона при движението си образуват най-простата фигура - кръг, движение в периферия. Колкото повече се намаляват вълните на този тон, толкова повече и кръгът се намалява, става елипса, докато най-после се образува права линия. Онези от вас, които са изучавали физиката, може да проверят това нещо. Какво означава кръгът? Кръгът е проявлението на физическия свят.
Диаметърът е неутрална зона, преходен стадий или
граница
от невидимото към видимото.
Следователно, когато енергията на физическото поле започва да се намалява, ние се приближаваме към правата линия, а когато енергията на физическото поле започва да се увеличава, ние се приближаваме към кръга. Това показва, че всички наши съотношения на физическото поле са отмерени. Ако сега единият от тези два камертона е нагласен една октава по-високо от другия и ги ударим, то вълните на трептенията от двата камертона ще образуват една осморка. Оттук извеждам, че камертонът на сърцето е перпендикулярен, а този на ума - хоризонтален. Следователно интензивността на ума е два пъти по-голяма, отколкото тази на сърцето.
към втори вариант >>
19.
Няма любов като Божията Любов
,
ИБ
, Русе, 29.12.1920г.,
Следователно има
граница
на собствеността.
При птиците е по-добре. Соколите не ловят птички, когато те мътят. Вълкът, докато по-рано не отвори устата си, не може да яде овцете. Догде се простира собствеността на една монета? Металът не е на човека.
Следователно има
граница
на собствеността.
Престъпникът е с раздвоен поглед, а чистият човек е със съсредототочен поглед. Разговор с Учителя от частен характер Интересувах се за бъдещата ми дейност в духовно и материално отношение от сега, с излизането ми от военна служба. За Санка. Да вари парички (плода от драката) с цвят от босилек половин час и да пие водата – два пъти на ден по една кафена чаша.
към беседата >>
20.
Вярата
,
НБ
, София, 6.3.1921г.,
И понеже ние се намираме на
границата
на една нова еволюция в света, направили сме един ъгъл от 180°.
Сегашните хора казват: Може и без вяра. Не, не, с безверие не може. Казвам: Не трябват вярвания, а вяра. Безверието и вярата, това са два полюса, защото безверникът може да стане вярващ, а човекът на вярата не може да се поляризира. Вярата е свързана с човешкия ум, с човешкия интелект, а умът е свързан с дишането.
И понеже ние се намираме на
границата
на една нова еволюция в света, направили сме един ъгъл от 180°.
Пътят, който сме извървели от деня на излизането ни от Божествената хармония, е път на слизане. Сега ние сме до дъното и започваме другата половина на тоя кръг, предстои ни да изминем друг ъгъл от 180°. Този е законът на еволюцията, при който ще изучавате нещата отдолу нагоре, а не както сега отгоре надолу. Само по този начин ще имате една опитност, много по-реална от по-раншната и по-достъпна за вашия ум. Затова всички източни твърдения трябва да се проверят от ново становище.
към беседата >>
И понеже ние се намираме на
границата
на една нова еволюция в света, направили сме един ъгъл от 180°.
(втори вариант)
Сегашните хора казват: "Може и без вяра". Не, не, с безверие не може. Казвам: Не трябват вервания, а вяра. Безверието и вярата, това са два полюса, защото безверникът може да стане и верующ, а човекът на вярата не може да се поляризира. Вярата е свързана с човешкия ум, с човешкия интелект, а умът е свързан с дишането.
И понеже ние се намираме на
границата
на една нова еволюция в света, направили сме един ъгъл от 180°.
Пътят, който сме извървели от деня на излизането ни от божествената хармония, е път на слизане. Сега ние сме дo дъното и започваме другата половина на тоя кръг, предстои ни да изминем друг ъгъл от 180°. Този е законът на еволюцията, при който ще изучавате нещата отдолу нагоре, когато досега сте ги изучавали отгоре надолу. Само по този начин ще имате една опитност много по-реална от по-раншната, по-достъпна за вашия ум. Затова всички източни твърдения трябва да се проверят от ново становище.
към втори вариант >>
21.
Любовта, носителка на живота / Любовь – носителка на вѣчния животъ
,
НБ
, София, 10.4.1921г.,
Трябва да се постави рязка
граница
между старото и новото!
– Трябва да се мисли, и много да се мисли! Какво правят птичките? – Преди да снесат яйцата си те обмислят де да направят гнездото си и как да го направят. След това те снасят яйцата си и започват да ги мътят. Ето защо, когато се заемете с преустройване на обществото, първо ще мислите, а после ще действате.
Трябва да се постави рязка
граница
между старото и новото!
Старото не може да се кърпи. Старите и новите възгледи не могат да се примиряват. Стари и нови истини не могат да се съгласуват. Истината е една. Следователно, не може да се говори за стара и нова истина.
към беседата >>
Всѣко ограничение, което срѣщаме въ този свѣтъ, показва, че задъ това ограничение има сѫщества, които се бранятъ, турятъ си
граница
.
(втори вариант)
Въ окултната литература срѣщате, че свѣтоветѣ се дѣлятъ на разни полета, които сѫ наименувани различно: физическо, астрално, нисше ментално, ментално, каузално и др., турятъ имъ различни имена. Но коя е причината за създаване на физическия свѣтъ, защо е нареченъ така, защо другиятъ свѣтъ е нареченъ астраленъ, какво съотношение има между чувствата и дѣйствията или между мислитѣ и чувствата или между мислитѣ и причинитѣ, не се знае. Това е една дълбока философска мисъль, за която нито съврѣменнитѣ християни, нито вие, които ме слушате, ще можете да я разрѣшите. Всѣки свѣтъ е опрѣдѣленъ отъ степеньта на развитието на извѣстни разумни същества, които живѣятъ тамъ. Всѣка форма, която сѫществува въ този свѣтъ е признакъ на разумна сила, която е работила по-рано и я създала.
Всѣко ограничение, което срѣщаме въ този свѣтъ, показва, че задъ това ограничение има сѫщества, които се бранятъ, турятъ си
граница
.
Ако нѣкой дойде задъ вашата градина и се огради съ колци, това показва, че тамъ има живо сѫщество. Ако дойда въ вашата кѫща и намѣря заключено, какво показва това? Като отида въ единъ градъ и видя, че всички врати и прозорци на кѫщитѣ сѫ затворени, азъ вадя заключението си за културата на този градъ. Заключенитѣ врати и прозорци показватъ, че всички хора отъ този градъ обичатъ да пооткрадватъ, нѣматъ довѣрие единъ въ другъ. Когато отида въ единъ градъ и видя, че всички дами ходятъ съ забулени глави, сѫдя за културата на тѣхнитѣ мѫже.
към втори вариант >>
Рѣзко трѣбва да се постави
граница
между старото и новото!
(втори вариант)
Всички, който искатъ да прѣустроятъ обществото, трѣбва да разбиратъ законитѣ и начинитѣ, по който трѣбва да направятъ това. Нѣкои казватъ: „Ние сме рѣшили да прѣустроимъ обществото и нѣма какво да му мислимъ“. Не, трѣбва да се мисли! Птичкитѣ, когато ще мѫтятъ, най-напрѣдъ обмислятъ гдѣ и какъ ще съградятъ гнѣздата си, съграждатъ ги и послѣ снасятъ въ тѣхъ яйцата си. И днесъ, когато ние искаме да прѣорганизираме обществото, трѣбва да знаемъ какво искаме и послѣ да дѣйствуваме.
Рѣзко трѣбва да се постави
граница
между старото и новото!
Старото не може да се кърпи. Не може да се примиряватъ стари вѣрвания съ нови и стари истини съ нови истини. Прѣди всичко не може да се говори за стара и нова истина. Истината е една. Всѣки, който казва, че има стара истина, той не разбира Божествения законъ.
към втори вариант >>
22.
Дойди след Мен/ И рече му: „Дойди слѣдъ мене!“
,
НБ
, София, 19.6.1921г.,
– Ще ме извините, ако ви кажа, че вие още не сте стъпили на
границата
на реалния живот.
Тая права наричам равнодействаща сила. Тя е жива, разумна сила и примирява всички противоречия. Това е съвършения човек – нито мъж, нито жена, наречен в Писанието Син Человечески или Син Божи. Сега, като говоря по тоя начин, вие намирате, че това не е за вас, това са дълбоки философски въпроси. Казвате: „Животът е реален, в него няма никаква философия“.
– Ще ме извините, ако ви кажа, че вие още не сте стъпили на
границата
на реалния живот.
Когато влезете в реалния, в неизменния живот, страданията ще изчезнат. И да имате страдания, те ще ви причиняват радост. Сега понеже сте още в преходното, даже радостите ви се превръщат в страдания. Когато в някое семейство се роди момиче, докато е малко още, родителите му се радват. Щом порасне, радостта им се превръща в скръб.
към беседата >>
Вие ще ми кажете: „Тази работа е малко забатачена, дълбока е тя, животътъ не седи въ такива нѣща, той е реаленъ.“ Вие ще ме извините, вие още не сте стѫпили на
границата
на реалния животъ.
(втори вариант)
За да се събератъ въ този великъ центъръ на истинската любовь, трѣбва отдолу друга една линия да ги прѣсича, да ги съединява. Азъ наричамъ тази сила равнодѣйствуваща. Тя е жива сила и тя е, която примирява всички противорѣчия въ свѣта. Тази линия азъ наричамъ […] (Въ оригинала е оставено мѣсто колкото една дума) човѣкъ, който не е нито мѫжъ нито жена. Това е човѣкътъ безъ никакъвъ полъ, или тъй, както нѣкѫдѣ въ Писанието го наричатъ Синъ Человѣчески, по отношение неговитѣ връзки съ хората, а нѣкѫдѣ го наричатъ Синъ Божий, по отношение на неговото произхождение.
Вие ще ми кажете: „Тази работа е малко забатачена, дълбока е тя, животътъ не седи въ такива нѣща, той е реаленъ.“ Вие ще ме извините, вие още не сте стѫпили на
границата
на реалния животъ.
Щомъ дойдете въ реалното, въ неизмѣнното, страдания нѣма да има вече. Вие ще имате страдания, но тѣзи страдания ще ви причиняватъ радость, а сега понеже още живѣете въ живота на промѣнчивото, всички радости въ живота ви причиняватъ само страдания. Даже и онова малко момиченце, което ви се ражда, първо го приемате съ радость, радвате му се, а послѣ казвате: „Да, но като порастне това дѣте, ще трѣбва да се жени, защо ни го изпрати Господь, беля е то? “ Пари ще трѣбватъ за него, прикя ще трѣбва да му се готви, ами ако улови този пѫть, ако улови онзи пѫть! Защо допущате това?
към втори вариант >>
23.
Разговори с Учителя
,
ИБ
,
НБ
, София, 8.1.1922г.,
Сегашното човечество е дошло до
границата
, дето е Христос.
И зад втория има още десет хиляди. Първото нещо: У всички да се яви съзнанието, че зад нас има един велик, мощен тил. Зад този тил е Господ. Никой не може да апелира за помощ направо към Господа. Ще вървите постепенно от една йерархия към друга, докато най-после стигнете до Господа, дето всичко става моментално.
Сегашното човечество е дошло до
границата
, дето е Христос.
Той се е наел да помогне на човечеството да си свърши всичката работа. Той работи със закона на единия милион. Затова е казано в Писанието: „Тисяща на тисящи ще служат." Това показва, че имаме тил зад себе си и с него всичко можем да направим. В това е смисълът ма живота. Ако живеем само за себе си, нищо няма да оставим на земята.
към беседата >>
24.
Закон на движенията / Закон на движение
,
МОК
, София, 12.4.1922г.,
А всяка
граница
създава формите, а всяка форма съдържа в себе си посоката на движението или пътя на еволюцията, през която трябва его-то или аз-ът, или човешката душа да мине, за своето самоусъвършенствуване.
Но ние ще разгледаме живота, т.е. съзнателния живот или самосъзнателния живот тъй, както той сега се е проявил. Значи, всяка една душа, която излиза от Бога, излиза, за да опознае себе си. А то е първото движение в съзнанието. Да опознае себе си, значи, безграничното влиза в рамките или границите на граничното, самоопределя се.
А всяка
граница
създава формите, а всяка форма съдържа в себе си посоката на движението или пътя на еволюцията, през която трябва его-то или аз-ът, или човешката душа да мине, за своето самоусъвършенствуване.
Следователно, човешката душа слиза на земята, за да стане силна. „Силен и слаб“ започват със същата буква, както е в славянския език. Значи, слаб е закона на променението, а силен – законът на непроменението. Но силен, разбирам, в силата има разширение, а в слабостта има смаляване. Сега, от гледището на вашия земен живот защо сте дошли на земята?
към беседата >>
Всяка
граница
създава формите, а всяка форма съдържа в себе си посока на движение или път на еволюция, през която Его-то, Аз-ът или човешката душа трябва да мине, за да се усъвършенства.
(втори вариант)
С първата вдишка детето започва да плаче - това показва, че то влиза във физическия свят, който не е особено хармоничен. И детето плаче, и възрастните хора плачат, защото живеят в нехармонична среда. Обаче ние ще се спрем върху съзнателния Живот, който сега се проявява; за да разбере този Живот, човек трябва да дойде на Земята. Следователно всяка душа излиза от Бога с цел да научи Живота, да познае себе си - това е първият подтик, първото движение в съзнанието. Познаването на себе си подразбира познаване на Божественото, познаването на Божественото подразбира влизане на Безграничното в рамките или в границите на граничното - това не е нищо друго, освен самоопределяне.
Всяка
граница
създава формите, а всяка форма съдържа в себе си посока на движение или път на еволюция, през която Его-то, Аз-ът или човешката душа трябва да мине, за да се усъвършенства.
И тъй, човешката душа слиза на Земята, за да стане силна. В славянските езици думите силен и слаб започват с една и съща буква. Думата слаб означава закон на промени, а думата силен - закон на постоянните величини, т.е. на величини, които не се променят; с други думи казано, силата подразбира разширяване, а слабостта - смаляване. Питам: от ваше гледище какво мислите за идването си на Земята, защо сте дошли на Земята?
към втори вариант >>
25.
Проява на кармическия закон / Закон на кармата
,
МОК
, София, 26.4.1922г.,
Обаче ученикът трябва да знае, че в Природата съществува закон, който регулира действията, проявите на всички живи същества; за всяка сила тя е поставила граници, предели, до които той може да се развива най-много - дойде ли до тази
граница
, настъпват вече обратни действия.
(втори вариант)
В този смисъл господарите в света представляват първото съзнание, което по сила взима надмощие над второто съзнание; слугите пък представляват онази категория хора, съзнанието на които се е подчинило на влиянието на първото съзнание. Обаче в самите слуги не е изчезнало още желанието да бъдат господари, да владеят над другите хора и затова, когато някой господар има много слуги, те започват да се организират, да се събират заедно, да работят за събарянето на господаря си и един ден го хващат, налагат го добре и по този начин стават господари, а той - слуга. Така именно и съзнанията на хората сменят положенията си, ролите си. Сега, като говоря върху кармата, не мислете, че ще я разберете изведнъж във всичката и пълнота. Питам как се ражда злото между учениците на една школа - злото между учениците се ражда тогава, когато някой от тях пожелае да бъде господар, да разполага със Знанието на другите; злото се ражда и тогава, когато някой от учениците иска да се наложи на другите: той има някаква идея в себе си и желае всички да приемат тази негова идея; или някой има известен навик в характера си, известни сили, които непременно иска да прокара между другите.
Обаче ученикът трябва да знае, че в Природата съществува закон, който регулира действията, проявите на всички живи същества; за всяка сила тя е поставила граници, предели, до които той може да се развива най-много - дойде ли до тази
граница
, настъпват вече обратни действия.
Докато не знаят вашите вътрешни, интимни намерения за нещо, хората са склонни да ви слушат, да ви се подчиняват; когато узнаят целта, намеренията ви, те веднага започват да ви се противопоставят, да ви противодействат - това противодействие се явява по силата на закона за самозапазването, за запазване на свободата си. Следователно законът на кармата може да се регулира само когато човек е готов да се самопожертва за другите, да стане техен слуга, да отдаде правото на всяко живо същество. Правото, което искате за себе си, трябва да отдадете и на другите; благото, което желаете за себе си, трябва да желаете и за другите. Всеки има право да развива своя ум, своето сърце, да работи за усилване на волята си, независимо от това дали той е прост или учен, слуга или господар, беден или богат. Благата на едного са блага за всички, правата на едного са права за всички; различието седи в това кой как ще използва и приложи тия блага и права в живота си.
към втори вариант >>
26.
Празникът на труда
,
СБ
,
ИБ
, В.Търново, 22.9.1922г.,
Тогава той сдъвква втора хапка и отново му е приятно, докато стигне до известна
граница
, когато спира и оставя за следващия ден.
Аз бих желал да сте ученици на Любовта. Да имате стремеж към Любовта, да мислите за Любовта или да очаквате бъдещото ѝ приложение е добре, но вие и досега сте проявявали всичко това. Сега ви остава да бъдете всички ученици на Любовта. Но тази Любов няма да дойде изведнъж. Когато човек изяде първата хапка, тя му причинява известна радост, но не утолява глада му.
Тогава той сдъвква втора хапка и отново му е приятно, докато стигне до известна
граница
, когато спира и оставя за следващия ден.
Този човек не казва: „Дай да ям, да ям, че да се свърши тази работа веднъж завинаги през целия ми живот“. Питам ви защо са тези хапки. Един ден, когато навлезете по-дълбоко в същността на яденето, когато започнете в Школата да изучавате лекциите, които съм говорил, тогава ще се хвърли светлина върху предназначението на яденето и пиенето. Това са вътрешни процеси. Онези от вас, които желаете да бъдете ученици, ще се учите.
към беседата >>
27.
Живият Господ
,
НБ
, Русе, 1.10.1922г.,
Когато човек дойде до положението на най-голямо отчаяние, зад тази
граница
седи Божественото начало.
Божественият глас на Любовта ти казва: „Недей, въздържай се! " Мнозина казват: Нещо ми каза на ума. Този ум е Божественото, което те въздържа от злото. Въздържай се, не бързай! Някой път може да дойдете до края на отчаянието, този глас ще ви проговори.
Когато човек дойде до положението на най-голямо отчаяние, зад тази
граница
седи Божественото начало.
Не се обезсърчавай! След големите скърби идат големи радости. Когато се намират в голямо затруднение, нещо ти казва: Не бой се, ще се оправят работите. И действително, не се минават и две години, всичко се оправя. Питат ме: Какво ще стане с България?
към беседата >>
28.
Влияние на музиката, пеенето и движенията
,
ООК
, София, 15.10.1922г.,
Някои много видни музиканти са достигнали доста нещо, дошли са до
границата
на окултната музика, но такива можете да ги преброите на пръсти.
И тъй, ние ще направим един музикален опит, да видим какво може да направи музиката. Ще опитаме силата на музиката. Туй е по отношение трептенията на окултната музика. Те са по-силни и с по-къси вибрации. Аз съм забелязал видни музиканти, тук и в Америка, правят тия трептения при свиренето, но тия музикални вълни са дълги и вследствие на това при тия трептения звукът не е пълен.
Някои много видни музиканти са достигнали доста нещо, дошли са до
границата
на окултната музика, но такива можете да ги преброите на пръсти.
Чрез музиката може да правите опит върху себе си. Искате да знаете какво е вашето настроение – опитайте се да изпеете най-простата песен и вижте как ще ви подейства тя; ако можете да вземете тоновете ясни и чисти, без да има дрезгавина в гласа ви, състоянието ви е отлично. По някой път имате кашлица. Ние знаем защо става това. То е, понеже енергиите ви не вървят правилно.
към беседата >>
29.
Нагласяване на силите
,
МОК
, София, 1.11.1922г.,
Правата е
граница
на плоскостта.
Защото тази точка може да се движи само в една посока. Ако можете да фотографирате движението на съществата от едноизмерния свят, това движение ще се яви като нрава линия. Но помръдванията на самите същества ще се отбележат като точки. Ако точките на правата се иодвижат перпендикулярно на себе си, те ще образуват плоскост. По какво се отличава плоскостта от правата?
Правата е
граница
на плоскостта.
Правата има една безкрайно отдалечена точка, а плоскостта има една безкрайно отдалечена права. Какво има зад тази права? Нищо? Но това „нищо" е граница на реалността, на Проявеното. Зад това „нищо" седи Проявеното.
към беседата >>
Но това „нищо" е
граница
на реалността, на Проявеното.
По какво се отличава плоскостта от правата? Правата е граница на плоскостта. Правата има една безкрайно отдалечена точка, а плоскостта има една безкрайно отдалечена права. Какво има зад тази права? Нищо?
Но това „нищо" е
граница
на реалността, на Проявеното.
Зад това „нищо" седи Проявеното. Това „нищо" ни най- малко не показва, че няма друга възможност за проява на непроявеното. Вие се чудите как може нищото да даде нещо? Ами как може имагинерната, въображаемата единица, която е едно „нищо", като се повдигне в четвърта степен, да даде една реална единица? Сега да оставим настрана света на едното измерение и да минем към света на двете измерения.
към беседата >>
Както плоскостта е
граница
на куба, така кубът е
граница
на тесаракта.
Кубът представя идеалния свят за второто измерение. Тесарактът представя идеалния свят за третото измерение. Тесарактът е ограничен от осем куба. Той не може да се нарисува, т.е. не може да се сложи на плоскост.
Както плоскостта е
граница
на куба, така кубът е
граница
на тесаракта.
Можете ли да си представите тесаракта и да видите как се движи в пространството? За обикновеното съзнание това е невъзможно, но невъзможните неща за един свят са възможни за друг свят. Следователно възможно е двама души да се примирят; възможно е омразата да се превърне в любов; възможно е лъжата да се превърне в истина; възможно е неправдата да се превърне в правда. Какво е понятието на съвременните хора за лъжата? Представете си, че един човек взима от вас десет хиляди лева назаем и обещава, че след известен срок ще върне парите.
към беседата >>
30.
По-леко ще бъде наказанието
,
НБ
, София, 5.11.1922г.,
Нулата е нищо, но същевременно, тя е
граница
на безграничния реален свят.
Като се срещнат, влюбените образуват права линия. Силите им се съединяват. Щом се съединят два елемента, казваме, че се извършила известна реакция. Тя произвежда в тях вътрешно напрежение, и те се сближават. Правата линия е строго определена с две малки нули: о – о.
Нулата е нищо, но същевременно, тя е
граница
на безграничния реален свят.
И зад нулата има някакъв свят, но отношенията на този свят са отношения към нищото. Според нас, нищото показва нещо. Че нищото е нещо, виждаме по това: поставено пред или след единицата, или друго някое число, то увеличава или намалява неговата стойност. Пред единицата, нищото намалява стойността й десет пъти; след единицата, то я увеличава десет пъти. Значи, нищото е нищо, когато не се проявява, т. е.
към беседата >>
31.
Практическо приложение на окултната музика
,
ООК
, София, 26.11.1922г.,
Музиката е
граница
.
Всеко приятно настроение, това се дължи на музиката. Доброто, за да се прояви, непременно трябва да употребиш музиката, тя е една обвивка. В Мъдростта има ред и порядък както в музиката. Значи в Мъдростта, в Истината, в Любовта всички употребяват музиката. Те са външни средства за проявяването на самия живот.
Музиката е
граница
.
Ако вземем този, интелектуалния свят, той е граница между интелектуалните и музикалните способности на човека. Тук (на челото отстрани, на ръба на челото) се намират няколко способности у човека. На някои този ръб не е така силно развит, значи музикалните способности са по-малко развити, а ще забележите, че у музикантите този ръб (над окото) е много развит. Интелектуалният свят, туй е ангелският свят, дето казват – човек е манас, то е светът на ангелите. Допирни точки са това.
към беседата >>
Ако вземем този, интелектуалния свят, той е
граница
между интелектуалните и музикалните способности на човека.
Доброто, за да се прояви, непременно трябва да употребиш музиката, тя е една обвивка. В Мъдростта има ред и порядък както в музиката. Значи в Мъдростта, в Истината, в Любовта всички употребяват музиката. Те са външни средства за проявяването на самия живот. Музиката е граница.
Ако вземем този, интелектуалния свят, той е
граница
между интелектуалните и музикалните способности на човека.
Тук (на челото отстрани, на ръба на челото) се намират няколко способности у човека. На някои този ръб не е така силно развит, значи музикалните способности са по-малко развити, а ще забележите, че у музикантите този ръб (над окото) е много развит. Интелектуалният свят, туй е ангелският свят, дето казват – човек е манас, то е светът на ангелите. Допирни точки са това. Най-големият наш философ при един най-прост ангел е като един невежа.
към беседата >>
32.
Ще ви научи
,
НБ
, София, 10.12.1922г.,
Това показва, че в природата увеличаването и намаляването нямат
граница
.
– Възможно е. Аз говоря на ваш език: Близо до ума е, истина е това, вероятно е. Лещите, с които си служат физиците, са в окото на човека, както и в мозъка му. В бъдеще те ще се развият, и човек ще си служи с тях, като с телескоп, микроскоп, лупа и др. Един учен индус направил някакъв прейскограф, с който увеличавал микроскопическите неща десет милиона пъти.
Това показва, че в природата увеличаването и намаляването нямат
граница
.
Казвате: Бог ще уреди работите. – Той отдавна ги е уредил. – Докажи това! – Има кой да го докаже. Много същества са минали през Божествената школа.
към беседата >>
33.
Установени мерки
,
МОК
, София, 17.1.1923г.,
Той се намира почти на
границата
между челото и носа на човека.
За ъгъла ADC на същия триъгълник можем да кажем следното: рамото СD на ъгъла ADC е проекция на сили от физическия и от умствения свят, а рамото AD е проекция на сили от Божествения и Ангелския свят. Тези две линии излизат от един център, но вървят в две различни посоки, затова именно и силите вървят в две противоположни посоки. В центъра D се прекръстосват сили; в това отношение той е фокус, в който се събират, а после пречупват ред интелигентни сили. Значи всеки център е фокус, в който се събират една или повече интелигентни сили, които направляват проявите на човека във физическия и Умствения свят. Точката С на триъгълника АСВ е също така център, фокус на сили.
Той се намира почти на
границата
между челото и носа на човека.
Някои учени казват, че зад този център се намира малка празнина, която наричат мълчаливия пост на Духа. Мнозина френолози се излъгват, като приемат, че зад този център се намира особен мозъчен център. Някога тази кухина, тази празнина е по-малка, а някога – по-голяма. Като говорим за проекции на сили, трябва да имаме предвид, че те не са проекции на съзнанието, но на ума, на човешката мисъл. Широчината на този ъгъл се обуславя от физическите сили, които действат върху ума на човека.
към беседата >>
34.
Пробуждане на човѣшката душа / Пробуждане на човешката душа
,
НБ
, София, 25.3.1923г.,
Защото, важно е, преди да минете
границата
на Царството Божие, да изживѣете тия двѣ състояния, тѣ сѫ потрѣбни за васъ, та като ще минете за въ Царството Божие, не може да се спрете на
границата
, и да кажете: „Да влѣза или не“.
Ние не доказваме нещата. Туй нещо може да стане въ нашето съзнание. При тази фаза, при която сега се намираме, необходимо е при тия двѣтѣ положения, да вѣрваме въ Бога, Който е неизмѣняемъ, да вѣрваме въ туй, което не се измѣня, т.е. промѣня се и не се измѣня въ себе си. И въ мене – казва, „вѣрвайте“, и слѣдъ туй ще дойде онази вѣра въ самите васъ.
Защото, важно е, преди да минете
границата
на Царството Божие, да изживѣете тия двѣ състояния, тѣ сѫ потрѣбни за васъ, та като ще минете за въ Царството Божие, не може да се спрете на
границата
, и да кажете: „Да влѣза или не“.
Кажете ли да влѣза или не, работата съ васъ е свършена. Въ Божествения свѣтъ не искатъ, не обичатъ никакви колебания. Ти трѣбва да рѣшишъ туй абсолютно въ себе си. Ти ще скъсашъ всички връзки съ свѣта, всички тия кукли ще ги взѣмешъ, ще ги туришъ въ единъ сандъкъ, ще ги оставишъ наслѣдство на другитѣ, и нѣма да помисляшъ за куклитѣ. Прѣдъ тебе има нещо много по-хубаво, което Богъ е приготвилъ.
към беседата >>
Вярата в Бога и в себе си ще ви доведе до
границата
на Царството Божие.
(втори вариант)
Чрез нея всеки може да опита, има ли Бог, или няма. Това е въпрос на съзнанието. Условията, при които сегашният човек се развива, изискват абсолютна вяра в Онзи, Който не се изменя, или привидно се изменя. – Защо е нужна тази вяра? Като вярваш в Бога, ще вярваш и в себе си.
Вярата в Бога и в себе си ще ви доведе до
границата
на Царството Божие.
Ако се спреш пред тази граница и се запиташ, да вляза, или не, ти си пропаднал вече. Това е съмнението, което спъва човека. Божественият свят изключва всякакво съмнение и колебание. Ще си кажеш определено и категорично: Ще вляза в Царството Божие. Веднага ще скъсаш връзките си със света, ще заключиш куклите си в сандъка, наследство на по-малките, и няма да мислиш вече за тях.
към втори вариант >>
Ако се спреш пред тази
граница
и се запиташ, да вляза, или не, ти си пропаднал вече.
(втори вариант)
Това е въпрос на съзнанието. Условията, при които сегашният човек се развива, изискват абсолютна вяра в Онзи, Който не се изменя, или привидно се изменя. – Защо е нужна тази вяра? Като вярваш в Бога, ще вярваш и в себе си. Вярата в Бога и в себе си ще ви доведе до границата на Царството Божие.
Ако се спреш пред тази
граница
и се запиташ, да вляза, или не, ти си пропаднал вече.
Това е съмнението, което спъва човека. Божественият свят изключва всякакво съмнение и колебание. Ще си кажеш определено и категорично: Ще вляза в Царството Божие. Веднага ще скъсаш връзките си със света, ще заключиш куклите си в сандъка, наследство на по-малките, и няма да мислиш вече за тях. Пред тебе се открива нов, красив свят.
към втори вариант >>
35.
Речи само реч
,
НБ
, София, 8.7.1923г.,
Всяко нещо, което няма
граница
в мисълта и в съзнанието ни, е Божествено, и като такова – безгранично.
Докато мислиш, че животът има край, ти си в човешката любов. Казваш за нещо, че ще продължи хиляда години и мислиш, че говориш за безграничното. И хилядата години имат край. Следователно, и то е човешко. Божественото няма край, няма и начало, затова в него е вечният живот.
Всяко нещо, което няма
граница
в мисълта и в съзнанието ни, е Божествено, и като такова – безгранично.
То носи радост за човешката душа. Щом туриш граница или преграда на своята мисъл или на своя живот, ти започваш да страдаш. Казваш: „Ще живея 120 години“. – После? – „Ще отида на небето.“ – Какво има зад небето?
към беседата >>
Щом туриш
граница
или преграда на своята мисъл или на своя живот, ти започваш да страдаш.
И хилядата години имат край. Следователно, и то е човешко. Божественото няма край, няма и начало, затова в него е вечният живот. Всяко нещо, което няма граница в мисълта и в съзнанието ни, е Божествено, и като такова – безгранично. То носи радост за човешката душа.
Щом туриш
граница
или преграда на своята мисъл или на своя живот, ти започваш да страдаш.
Казваш: „Ще живея 120 години“. – После? – „Ще отида на небето.“ – Какво има зад небето? – „Нищо няма, там е краят на живота.“ – Щом мислиш така, ти влизаш в ограниченията на живота, в робството. Сега както и да сравняваме земния живот с Божествения, мъчно можем да ги разберем.
към беседата >>
36.
Аз съм истинната лоза, и Отец ми е земеделецът
,
НБ
, Русе, 1.10.1923г.,
Когато един човек дойде до положението на най-голямото отчаяние, зад тази
граница
седи онова Божественото начало.
Искаш да извършиш едно престъпление, този Божественият глас на любовта ти казва: „Недей! Въздържай се! “ Мнозина хора казват: „Нещо ми казва на ума.“ Този ум, това е Божественото, което те въздържа. Въздържай се, не бързай. Някой път може да дойдете до края на отчаянието си, този глас ще ти проговори.
Когато един човек дойде до положението на най-голямото отчаяние, зад тази
граница
седи онова Божественото начало.
Не се обезсърчавай. След големите скърби идват големите радости. И когато човек се намира в едно затруднено положение, нещо му казва: „Не бой се, ще се оправят работите.“ И действително, няма да минат една-две години, всичко ще се оправи. Преди една-две години ме питат какво ще стане с България. Казвам, а, България е в най-добро положение, щастлива е тя.
към беседата >>
37.
Най-добрият начин за разсъждение
,
ООК
, София, 31.10.1923г.,
Сега в този нов начин на разсъждение ние трябва да се ограничим, понеже сме на
границата
.
Казват сега: „Всички ние се раждаме смъртни.“ И това не е вярно, т.е. наполовина само е вярно. „Всички се раждат смъртни.“ – Не, всички се раждаме безсмъртни. Казва Христос: „Роденото от плътта, плът е“, т. е. роденото при едно греховно състояние носи смърт със себе си, а роденото от Духа без грях носи вечен живот.
Сега в този нов начин на разсъждение ние трябва да се ограничим, понеже сме на
границата
.
Вие сте близо до тази Божествена граница: n _________________________ m Вие сте виждали онзи символ, който теософите имат, нали? Те имат един знак, но аз обръщам този знак в обратна посока. Те започват движението на кривата линия от дясно към ляво, а ние обръщаме това движение от ляво към дясно (фиг. 1).
към беседата >>
Вие сте близо до тази Божествена
граница
:
наполовина само е вярно. „Всички се раждат смъртни.“ – Не, всички се раждаме безсмъртни. Казва Христос: „Роденото от плътта, плът е“, т. е. роденото при едно греховно състояние носи смърт със себе си, а роденото от Духа без грях носи вечен живот. Сега в този нов начин на разсъждение ние трябва да се ограничим, понеже сме на границата.
Вие сте близо до тази Божествена
граница
:
n _________________________ m Вие сте виждали онзи символ, който теософите имат, нали? Те имат един знак, но аз обръщам този знак в обратна посока. Те започват движението на кривата линия от дясно към ляво, а ние обръщаме това движение от ляво към дясно (фиг. 1). Този символ е една представа за разсъжденията на нисшия ум.
към беседата >>
Тогава ние ще дойдем до онази нова философия, която ще ни открие, че ние сме в
границата
на този Нов свят.
Така да се освободим, щото да не нарушим чувствата, мислите и желанията на нашата душа. Някой казва: „Изведнъж да направим това! “ Вие не можете изведнъж да съборите това здание. То ще ви затрупа. Камък по камък, разумно ще снемате, разумно ще изправяте погрешките си и никак няма да се обезсърчавате.
Тогава ние ще дойдем до онази нова философия, която ще ни открие, че ние сме в
границата
на този Нов свят.
Иде една велика вълна от мисли, чувства и действия на възвишени същества. Тя ще дойде, ще проникне навсякъде. И ако вие не сте готови, тя ще постъпи тъй: ще премахне снега от света, семенцата, които са потиснати, ще ги извади от земята, болните ще излекува и всички нечистотии ще очисти. Това са твърдения. Ще каже някой: „Докажи!
към беседата >>
38.
Бог на живите
,
НБ
, София, 18.11.1923г.,
“ Може, между тялото и душата има рязка
граница
, тялото може да си живее като тяло, и душата може да си живее като душа, само че тялото като остане без душа, се разкапва на хиляди и милиони живи частици, но то не умира.
с обективната външна страна на човека, и после с човешката душа. А ние почваме днес с душата. Онези от вас, които вярват в душата, знаете ли какъв е нейният основен закон? Вие чувствате вашата душа, вие самият сте душа, но правили ли сте опити да отделяте тялото си от душата? Някои от вас може да имат такива опити, но други ще възразят: „Как е възможно това?
“ Може, между тялото и душата има рязка
граница
, тялото може да си живее като тяло, и душата може да си живее като душа, само че тялото като остане без душа, се разкапва на хиляди и милиони живи частици, но то не умира.
То е съставено от хиляди и милиарди клетки. Всяка клетка си има душа, само че душата на първичната клетка, първичната монада е централна, тя е светла сама по себе си и е привлякла всички други монади наоколо си. Един ден, когато тази светла монада свърши своята мисия, тя ще им каже: „Сега ви изпращам на свобода“. И веднага виждаш, всички клетки започват да се разпръсват. Клетките на сърцето се отделят и казват: „Не трябваме повече на господаря си“.
към беседата >>
39.
Пътят на ученика. Основната идея
,
МОК
, София, 2.12.1923г.,
Значи BC е неутрална
граница
между един по-висш и един по-нисш свят.
След това тя прави едно малко отклонение наляво към точка C. После върви направо към точка D, след което слиза надолу към точка n и пак върви направо към точка m. Всички тия движения на точка A представляват един изминат път. Линията AB представлява челото на човека. Линията BC представлява едно малко вглъбяване, влизане навътре или едно малко отклонение между два свята.
Значи BC е неутрална
граница
между един по-висш и един по-нисш свят.
Линията CD представлява линията на човешкия нос Линията Dn представлява слизане на човешкия нос надолу, за да се образува линията nm – човешката брада. Природата изразява движението на тия линии в две противоположни посоки. Когато вие разсъждавате здраво и се развивате правилно, движението на първата линия не образува пътя AB. но обратния път – BA. Това показва, че щом човек се развива правилно, челото му расте нагоре, тази линия BA се повдига перпендикулярно нагоре.
към беседата >>
40.
Школата и развитието на ученика
,
ООК
, София, 26.12.1923г.,
Френологически, тъй както е поставен центърът на музиката в човека, той е на
границата
между двете царства: между чисто материалния и Духовния свят.
Те сега се учат.“ Един ден детето и бащата отиват с едно малко кабриолетче на разходка. Конят имал нрав да се спира на едно място и да не иска да върви. Детето казва: „Татко, конят се е утвърдил, затова не иска да върви.“ Благодарим на такова утвърдяване. Наистина животът не седи само в пеене, но това е едно от добрите качества на човешката душа. Пеенето е само един начин, по който човек може да се изрази.
Френологически, тъй както е поставен центърът на музиката в човека, той е на
границата
между двете царства: между чисто материалния и Духовния свят.
Въобще у всички хора, между всички религии разположения човек ще го познаеш по това, че той всякога пее или, най-малкото – тананика. Неразположеният човек не пее, той си мълчи. Разбира се, Природата, като е вложила пеенето у човека, тя си има своите дълбоки причини – защо и за какво го е вложила. Защо хората пеят? Защо съществува пеенето?
към беседата >>
41.
Единство на обичта
,
ООК
, София, 2.1.1924г.,
За тях Нищото седи като
граница
.
– Увеличава се десет пъти. Добре, тогава какъв закон може да се изведе? Единицата – това е човекът, а нищото – това са условията, при които този човек може да се развива. Всичките дадени условия при всичките съществувания, при които човек може да се прояви, ние наричаме Нищо. Така са го определили учените.
За тях Нищото седи като
граница
.
Над нулата имаме единица с плюс, две с плюс и т. н., а под нулата имаме единица с минус, две с минус и т. н.: + 2, + 1, 0, – 1, – 2... И тъй, в Природата има два вида величини. Този закон е верен навсякъде.
към беседата >>
42.
Мъртвите и живите линии
,
ООК
, София, 8.1.1924г.,
Тогава казвам: тази мъртва линия е
граница
на една мъртва плоскост.
Каква е разликата между една мъртва и една жива линия? Да кажем, че имате линията С (фиг. 1), имате и линията D. Какво представляват едната и другата линия? Линията С може да представлява една плоскост, но представлява и един квадрат, нали?
Тогава казвам: тази мъртва линия е
граница
на една мъртва плоскост.
Тогава по какво се отличават мъртвите линии от живите? Сега аз няма да ви оставя в затруднение, защото, ако река да взема вашето мнение, един ще каже едно, друг ще каже, че то не е вярно, тогава ще се накърни вашето честолюбие. Вие ще мълчите, за да бъдете умни, пък аз ще говоря, та ако направя погрешка, ще кажете: „Учителя не знае.“ Живите линии всякога са по-дълги – тази е разликата. И за да направите тази линия жива, тя не трябва да е съвсем права. Линията D е една жива линия.
към беседата >>
43.
Трансформиране на енергиите
,
МОК
, София, 27.1.1924г.,
Френологически разгледан, човека, у когато любостяжанието е силно развито, че минава
границата
и у когото обичта към живота е също силно развита, заражда се в него чувството на пестеливост, т.е.
Кажете ли така, въпросът веднага се изглажда и приятелят ви е петдесет на сто обезоръжен. И тъй, да се справи човек със себе си, да се справи със силите, които са вложени в него, това е най-трудното нещо в света, то е дълбока наука. Та първото важно нещо е да проучвате естеството си с вложените в него сили още от миналите си съществувания. Всичко това, което ви говорих за мъчнотиите, трябва да прилагате разумно. Прочете се резюме от темата „Икономия и пестеливост“.
Френологически разгледан, човека, у когато любостяжанието е силно развито, че минава
границата
и у когото обичта към живота е също силно развита, заражда се в него чувството на пестеливост, т.е.
голяма любов към парите и този човек започва да пести. А онзи човек, който икономисва, всякога има предвид да употреби икономисаното за някаква по-висша цел. Например той ще икономиса пари от облеклото си, от някои нужди, за да може да си купи книги. Само разумният човек може да икономисва. Той е същевременно и пестелив, но тази пестеливост е под контрола на ума.
към беседата >>
44.
Двете граници
,
ООК
, София, 5.3.1924г.,
Като дойдеш до скръбта, ти си до
границата
на живота.
Ти може да гледаш светлината, колкото искаш, но ако не можеш да я възприемеш отвътре, а само отвън, ти ставаш само буен и нищо повече. Но ако възприемеш светлината отвътре, ти можеш да станеш интелигентен, да живееш разумно. Когато светлината действа отвън, събужда само временни, обикновени прояви, а когато действа отвътре, човек става активен. Та казвам: вие сте влезли в тази Школа и трябва да разбирате истинския Живот, трябва да разбирате Доброто и злото. Злото и Доброто – това са двете важни граници на живота.
Като дойдеш до скръбта, ти си до
границата
на живота.
Ти дойдеш до скръбта и казваш: „В моя живот има само скърби.“ – Не, ти си дошъл само до единия бряг на живота. Като дойдеш до другия бряг, ще намериш скръбта. Но ти ще живееш между радостта и скръбта. Трябва да прекопаваш бреговете на Радостта, за да разбереш какво нещо е скръбта. Ако прекопаваш бреговете на скръбта, ще разбереш какво нещо е Радостта.
към беседата >>
45.
Плати ми, що ми си длъжен
,
НБ
, София, 30.3.1924г.,
Питате: Въздухът има ли
граница
?
– Огън е това. – Има огън в света, но всичко не е огън. Значи, всичко в света не е земя, не е вода, не е въздух, нито е огън. – Какво е тогава? – Има нещо, на което хората не знаят името.
Питате: Въздухът има ли
граница
?
– Няма граница. Учените и досега още не са определили, отде идат нещата и докъде стигат. – Водата има ли граници? – И това не е определено. – Защо?
към беседата >>
– Няма
граница
.
– Има огън в света, но всичко не е огън. Значи, всичко в света не е земя, не е вода, не е въздух, нито е огън. – Какво е тогава? – Има нещо, на което хората не знаят името. Питате: Въздухът има ли граница ?
– Няма
граница
.
Учените и досега още не са определили, отде идат нещата и докъде стигат. – Водата има ли граници? – И това не е определено. – Защо? – Защото водата на океаните може да се пренесе в пространството и да се излее на друго място, например, в България.
към беседата >>
46.
Просете, търсете и хлопайте
,
НБ
, София, 20.4.1924г.,
Когато някой лъже много, казват, че е прекалил, минал
границата
.
Ако ядеш нездравословна храна и заболееш, трябва ли да отдадеш причината на Бога? Прав ли си да мислиш, че такава е волята на Бога? – Не, волята на Бога не е в боледуването на човека. Следователно, ние се нуждаем от един вътрешен морал, чрез който да познаваме, кои неща са верни, и кои не са. Морал има и в обществения, и в политическия живот.
Когато някой лъже много, казват, че е прекалил, минал
границата
.
И в лъжата има мярка, има граница. Русите казват: „И в безпорядъка има порядък." Значи, за всяко нещо има мярка, докъде може да се простира. От обществения живот не може да се изисква велик морал. И в търговията има морал, но не всякога се прилага. Кой търговец може да приложи Христовия морал?
към беседата >>
И в лъжата има мярка, има
граница
.
Прав ли си да мислиш, че такава е волята на Бога? – Не, волята на Бога не е в боледуването на човека. Следователно, ние се нуждаем от един вътрешен морал, чрез който да познаваме, кои неща са верни, и кои не са. Морал има и в обществения, и в политическия живот. Когато някой лъже много, казват, че е прекалил, минал границата.
И в лъжата има мярка, има
граница
.
Русите казват: „И в безпорядъка има порядък." Значи, за всяко нещо има мярка, докъде може да се простира. От обществения живот не може да се изисква велик морал. И в търговията има морал, но не всякога се прилага. Кой търговец може да приложи Христовия морал? Кой търговец може да обича ближния си и да му продава като на себе си?
към беседата >>
47.
Добро и зло
,
ООК
, София, 11.6.1924г.,
Скръбта е
границата
, дето започва Животът.
Вие се лекувате като ония хора, на които лекарите пущат кръв. Като ви дойде скръб, тръгвате да разправяте де кого срещнете, че имате скръб. Казвате: „Скръб, скръб имам.“ И да разправяш, и да не разправяш, скръбта си е скръб. Скръбта означава известен факт, а именно, че известно Божие дело в света е спряно. Туй спиране, туй подпушване на тази Божествена енергия образува скръбта.
Скръбта е
границата
, дето започва Животът.
Скръбта е основата на Живота. Който разбира Скръбта, той лесно ще изправи погрешките си. Който не я разбира, много мъчно ще може да ги изправи. Затуй ние в Радостта си имаме плода на нещата. И растенията имат скръб, но в зачатък.
към беседата >>
Скръбтьта е
границата
, дѣто започва живота.
(втори вариант)
Като ви дойде скръбь, тръгвате да разправяте, дѣ кого срещнете, че имате скръбь. Казвате: скръбь, скръбь имамъ. И да разправяшъ, и да не разправяшъ скръбтьта Си е скръбь! Скръбтьта означава извѣстенъ фактъ, а именно, че извѣстно Божие дѣло въ свѣта е спрѣно. Туй спиране, туй подпушване на тази Божествена енергия, образува скръбьта.
Скръбтьта е
границата
, дѣто започва живота.
Скръбтьта е основата на живота. Който разбира скръбьта, той лесно ще изправи погрѣшкитѣ си. Който не я разбира, много мѫчно ще може да ги изправи. Затуй ние въ радостьта си имаме плода на нѣщата. И растенията иматъ скръбь, но въ зачатъкъ.
към втори вариант >>
48.
Ще дойда след Тебе
,
НБ
, София, 20.7.1924г.,
Вие сте вече пред прага на една
граница
, дето ще прегледат билетите и паспортите ви по всички правила.
Всеки човек може да направи опит за себе си, да се увери, дали Христовото учение може да се приложи. Всички, които ме слушате, трябва да се учите, да придобиете онова знание, за което сте дошли на земята. Запитайте се, защо сте дошли на земята и къде ще оти дете, когато я напуснете. Коя е следващата станция? Тя е най-важната.
Вие сте вече пред прага на една
граница
, дето ще прегледат билетите и паспортите ви по всички правила.
Така, както е било в миналото, не може повече*да бъде. Само след обстоен преглед ще ви пуснат да вървите напред. Иначе, ще ви върнат обратно на земята. Сега казват: Да ядем и да пием! – Че кой не яде и не пие?
към беседата >>
49.
Правила на разумния живот
,
СБ
, , 31.8.1924г.,
Единствената жива сила, която може да тури
граница
на злото, това е Доброто, понеже Доброто е по-силно от злото.
Казвате: „Може някой път престъплението да служи като едно изкупление.“ – Не, в Божия закон не е така. Бог не иска дела на престъпления. Друго положение. Вие не можете да надмогнете злото в света. Няма никаква сила, която може да го надмогне, освен Доброто.
Единствената жива сила, която може да тури
граница
на злото, това е Доброто, понеже Доброто е по-силно от злото.
Не положите ли Доброто като основа, всичките ви усилия ще отидат напразно. Сега, през тази година, която още не е довършена, трябва да работите съзнателно. От толкова години вие търсите Господа. Нали? Някои от вас сте приемали Неговата светлина, но тази Светлина се явява и изчезва. Божествената светлина у вас не е още непреривна.
към беседата >>
Единствената жива сила, която може да тури
граница
на злото, това е доброто, понеже доброто е по-силно от злото.
(втори вариант)
Не, в Божия закон не е така. Бог не иска дела на престъпления. Друго положение. Вие не можете да надмогнете злото в света. Няма никаква сила, която може да го надмогне, освен доброто.
Единствената жива сила, която може да тури
граница
на злото, това е доброто, понеже доброто е по-силно от злото.
Не положите ли доброто като основа, всичките ви усилия ще отидат напразно. Сега, през тази година, която още не е довършена, трябва да работите съзнателно. От толкова години вие търсите Господа, нали? Някой от вас сте приемали Неговата светлина, но тази светлина се явява и изчезва. Божествената светлина у вас не е още непреривна.
към втори вариант >>
50.
Който се учи
,
НБ
, София, 30.11.1924г.,
Човѣкътъ е крайниятъ прѣдѣлъ, крайната
граница
на битието.
– Не е празенъ, дѣдо Стоянъ седи на него. Нѣкой ще каже: това сѫ приказки отъ 1001 нощь! Че и сегашниятъ свѣтъ е отъ 1001 нощь. Всѣки може да провѣри тѣзи нѣща и да види, до колко сѫ вѣрни. И тъй сегашниятъ човѣшки животъ на земята е крайниятъ прѣдѣлъ на сегашния козмосъ, дѣто всичкитѣ нѣща се посрѣщатъ: у човѣка ще се роди нѣщо по-хубаво, нѣщо ново ще се създаде.
Човѣкътъ е крайниятъ прѣдѣлъ, крайната
граница
на битието.
По-долу отъ човѣка ние не можемъ да знаемъ, и по-горѣ, по-далечъ отъ него не можемъ да отидемъ. Надъ насъ има други, по висши сѫщества: ако слѣземъ долу въ ада, и тамъ има другъ свѣтъ. Лошитѣ духове нѣматъ нищо общо съ насъ. Човѣкъ се намира между двѣ противодѣйствуващи сили въ природата. Всѣки е опиталъ това нѣщо.
към беседата >>
Човекът е крайният предел, крайната
граница
на битието.
(втори вариант)
– Не е празен, дядо Стоян седи на него. Някой ще каже: Това са приказки от 1001 нощ! Че и сегашният свят е от 1001 нощ. Всеки може да провери тези неща и да види, доколко са верни. И тъй сегашният човешки живот на земята е крайният предел на сегашния космос, дето всичките неща се посрещат: у човека ще се роди нещо по-хубаво, нещо ново ще се създаде.
Човекът е крайният предел, крайната
граница
на битието.
По-долу от човека ние не можем да знаем, и по-горе, по-далеч от него, не можем да отидем. Над нас има други, по-висши същества; ако слезем долу в ада, и там има друг свят. Лошите духове нямат нищо общо с нас. Човек се намира между две противодействащи сили в природата. Всеки е опитал това нещо.
към втори вариант >>
51.
Великата погрешка
,
МОК
, София, 7.12.1924г.,
Та, няма да си турите една
граница
между света и вас, но ще се съедините във вашите мисли и чувства с Бога и ще имате желание да се проявите в пълната смисъл.
Сега, нали много славяни отидоха в Америка. Там има по-добра почва за работа. Не трябва ние да се ограничаваме само на едно място. Ако българите не ни приемат, ще идем на друго място. Божественото седи по-високо от всичко друго.
Та, няма да си турите една
граница
между света и вас, но ще се съедините във вашите мисли и чувства с Бога и ще имате желание да се проявите в пълната смисъл.
Не да казвате: „Ти знаеш ли кой съм аз! “ Не, ще турите онова дълбоко желание вътре във вас, да се прояви всичко онова, което е най-възвишеното и благородно. Тогава всичките отрасли на науката могат да ви служат като помагала в живота. Но първото нещо: трябва да образувате една вътрешна, солидна връзка с Бога и не трябва да се колебаете. И като дойде един приятел, ще му кажеш: „Слушай, аз имам една свещена идея, ако можеш да приложиш един подтик в мен за тази идея, добре, но ако не можеш, нищо лошо да не ми казваш за нея.
към беседата >>
52.
Образи на живата природа
,
КД
, София, 24.12.1924г.,
Едната
граница
е миналото, а другата - настоящето.
е взето от окото и от цялото лице . Това са две хиперболи и като се пресекат, образуват елипса - окото (фиг. 8). Значи енергиите, които образуват границите на Божествения свят, са вечни. Човешкото око е затворено (фиг. 9). Значи висшето Божествено око е затворено между две вечни граници.
Едната
граница
е миналото, а другата - настоящето.
Имаме слизане надолу - горния клепач, а долният клепач е еволюция - възлизане нагоре. Значи в окото са тези два знака. И във веждите има пак една инволюция. Например пиша ви едно писмо. Пиша го така, но красиво го направя.
към беседата >>
53.
Чудните предположения
,
МОК
, София, 1.2.1925г.,
Сега вече вие минавате през една нова фаза, намирате се на
границата
на физическото и духовното.
Разгледайте цялото растително царство и кажете кое растение според вас се е появило първо на Земята.
Сега вече вие минавате през една нова фаза, намирате се на
границата
на физическото и духовното.
Вие ще си служите с духовните и с реалните числа, както в математиката. Духовните числа са въображаемите числа в математиката. Всички неща, които са несъизмерими с мерките на Земята, наричаме духовни. Ще ви задам следния въпрос: възможно ли е човек да живее извън времето и пространството? То е все едно да питаме може ли рибата да живее извън водата?
към беседата >>
54.
Продължаване на живота
,
ООК
, София, 11.2.1925г.,
Те ще бъдат като
граница
.
Има действия, които предизвикват разширение на гласа, на чувствата, на мисълта, и у човека се явява едно малко пробуждане; колкото и да е малко, то е хубаво. Всяко движение, всеки слог, който и да е, има двояко въздействие: ограничава и разширява. Вие ще изберете тия слогове, които ограничават, за най-доброто разположение на духа. Когато пък имате едно неразположение на духа, ще употребите слогове, които разширяват. Някой път в живота ни ще дойдат некрасиви работи, но те трябва да дойдат при най-доброто разположение на духа ни.
Те ще бъдат като
граница
.
Добрият човек, и да направи погрешка, не се вижда.
към беседата >>
55.
Дава животъ – Скърбьта и радостьта / Дава живот – Скръбта и радостта
,
НБ
, София, 25.7.1925г.,
Злото в света, това е
граница
на преходното състояние в развитието на формите.
Красивите моми, които ни целуват, това са благородните, възвишените мисли, а ония моми с дебелите устни, това са лъжливите мисли, които трябва да се изхвърлят навън и втори път да не се приемат. Последните представляват грозотията в света. Защо грозната и хубавелката мома не приемаме еднакво? Грозотията в живота произтича от промените на самия живот. Следователно, грозотията в живота представлява материалния живот, материалните форми.
Злото в света, това е
граница
на преходното състояние в развитието на формите.
Значи, всички преходни стадии в развитието, това са все зло. Материята се разлага, това е зло, но след туй се освобождава животът, като минава в една нова фаза. Значи, в първо време се образува линия на деформирането, и след това се образува линия на оформяването. Следователно, при линиите на стария живот образите са грозни, а от там дето започва новия живот, образите са красиви, и дохождат в пълната си красота при Божествения живот. Ние се стремим към доброто. Защо?
към беседата >>
Злото въ свѣта, това е
граница
на прѣходното състояние въ развитието на формитѣ.
(втори вариант)
Красивитѣ моми, които ни цѣлуватъ, това сѫ благороднитѣ, възвишенитѣ мисли, а ония моми съ дебелитѣ устни, това сѫ лъжливитѣ мисли, които трѣбва да се изхвърлятъ навънъ и втори пѫть да не се приематъ. Послѣднитѣ прѣдставляватъ грозотията въ свѣта. Защо грозната и хубавелката мома не приемаме еднакво? Грозотията въ живота произтича отъ промѣнитѣ на самия животъ. Слѣдователно, грозотията въ живота прѣдставлява материалния животъ, материалнитѣ форми.
Злото въ свѣта, това е
граница
на прѣходното състояние въ развитието на формитѣ.
Значи, всички прѣходни стадии въ развитието, това сѫ все зло. Материята се разлага, това е зло, но слѣдъ туй се освобождава животътъ, като минава въ една нова фаза. Значи, въ първо врѣме се образува линия на деформирането, и слѣдъ това се образува линия на оформяването. Слѣдователно, при линиитѣ на стария животъ образитѣ сѫ грозни, а отъ тамъ дѣто започва новия животъ, образитѣ сѫ красиви, и дохождатъ въ пълната си красота при Божествения животъ. Ние се стремимъ къмъ доброто. Защо?
към втори вариант >>
56.
Събиране и изваждане (Събиране и изваждане. Запалване и изгасване на свеща)
,
ИБ
,
БС
, София, 18.12.1925г.,
Следователно истинската любов е там, когато се дойде до
границата
, когато това недоволство изчезва.
Това е едно малко по-високо състояние на любовта. Значи дотогава, докато ние подразбираме в любовта материалните работи, Божествената Любов не може да се прояви, понеже всякога ще има състезание. Ако имате един благодетел, който ви издържа, но същевременно този благодетел издържа и още 10 души и на едного от тях субсидира повече пари, у вас ще се породи недоволство, макар че този човек облагодетелства и вас. Недоволство има и в учението. Онзи, който напредва в учението, и той бива недоволен.
Следователно истинската любов е там, когато се дойде до
границата
, когато това недоволство изчезва.
Гледам, някоя майка обича много детето си, но това дете умира. Тя плаче, страда, казва: "Не мога без това дете, защо ми го взе Бог? " Бог й даде друго дете, тя също го обича много и пак казва, че не може без това дете, но не се минава много време, детето пораства, почва да се държи лошо и между майката и него настава един разрив. Питам: Как отпадна тази любов? Къде отиде тя?
към беседата >>
57.
Гласни и съгласни букви / Гласните и съгласните букви
,
МОК
, София, 24.1.1926г.,
Ние пак искаме да знаем къде е
границата
на разделението.
(втори вариант)
Тук човекът е обърнат с главата надолу. V според латинската буква, а той трябва да се пише тъй. Сега ние не можем да си представим как се е обърнал У, човекът, как е станало да се обърне главата на човека надолу, както при растенията – защо главите им трябва да бъдат в земята? След това идва другата неизвестна, 3. 3 – кръгът е разделен за размножение.
Ние пак искаме да знаем къде е
границата
на разделението.
Три букви - съвпадение. Някой път идеята се определя от самия знак, който е фигуративен. Да дойдем до буквите. Вие считате "а" за най-силен знак. От десетте души кои гласни посочиха за най-силни?
към втори вариант >>
58.
Светлина на мисълта
,
ООК
, София, 10.2.1926г.,
Нулата се взима за
граница
между положителните и отрицателните числа.
Нулата счита ли се за число? – Счита се. Може ли тя да се увеличава и намалява? – Не може. Най-голямо число е това, което нито се увеличава, нито се намалява.
Нулата се взима за
граница
между положителните и отрицателните числа.
Сега, да оставим настрана тези въпроси. Мислете върху тях, без да дохождате до положителни резултати. Разсъжденията върху числата и върху ред още философски въпроси представляват дълъг път, който човек трябва да извърви и по който ще среща много интересни неща за изучаване.
към беседата >>
59.
Жива реч / Живата реч
,
МОК
, София, 21.3.1926г.,
Не мислете, че сте дошли до една
граница
, че няма какво да учите.
(втори вариант)
Тези промени не само са нескончаеми, но са всякога разумни. "Т"-то показва – и после пак се повтаря "и"-то. "Н" – в тези промени всички противоречия се разрешават и "а" – всички зародиши, вложени в човешката душа, израстват и зреят, и плод дават. "Т" и "а" се повтарят – показва една истина, която е непобедима. Във вас трябва да се отвори един прозорец на умовете ви, за да има какво да се занимавате, да учите.
Не мислете, че сте дошли до една
граница
, че няма какво да учите.
У всички ви трябва да дойде схващането, че има какво да учите в живота. Ще засегнете по-възвишени области на този живот. В английски истината започва с "Т". Във френски – с "V". Това са характеристики на всеки народ.
към втори вариант >>
60.
Закон на съпоставянето
,
НБ
, София, 21.3.1926г.,
Някои и от вас са едва до
границата
на разумния живот.
Има много хора, които са далеч от разумния живот. Кривата линия на лицето показва, че много хора едва са излезли от животинското състояние. Аз няма да се спирам да обяснявам този въпрос, но казвам, че кривата линия на лицето показва, кой кога е почнал своето движение към разумния живот. Този учен българин има много научни данни върху кривата линия на лицето. Тъй щото, по тази крива линия ние определяме точно, кой от кога е почнал да се движи към разумния живот и с каква бързина се движи към него.
Някои и от вас са едва до
границата
на разумния живот.
Някои от вас са на 100 километра разстояние, някои на 200 километра, а някои на повече от 200 километра, но един ден ще дойдат в самия разумен живот, обаче всички няма да се движите с еднаква бързина. Някои казват: от нас нищо няма да излезе. Какво се подразбира под тия думи? Аз подразбирам следното: ако се държите за това разбиране, което сега имате, от вас нищо няма да стане. Тогава какво трябва да направим?
към беседата >>
61.
Стана плът
,
НБ
, София, 13.6.1926г.,
Обаче, ние още не сме дошли до онова финно етерно състояние на материята, с което се свършва
границата
на материалния свят.
Молекулите са живи единици. После ще изучавате атомното състояние на материята, атомите са живи единици. След това ще изучавате йоните. И те са живи. Най-после ще изучавате сабйоните, които също са живи единици.
Обаче, ние още не сме дошли до онова финно етерно състояние на материята, с което се свършва
границата
на материалния свят.
Това е една отделечена област, до която един ден ще стигнете. Какво е това състояние на материята, няма да го доказвам, но ония от вас, които имат будно съзнание, един ден ще проверят това нещо. Онези, които имат заспало съзнание, ще преминат през тази област по същия начин, като някои пасажери, които преминават с експрес една хубава област, но заспиват. Питам ги: какво видяхте? Нищо. Защо?
към беседата >>
62.
Запалената свещ
,
НБ
, София, 4.7.1926г.,
Някой от вас искат да разрушат това разстояние и казват: да се съединим, да развалим тази
граница
!
Истинските адепти знаят точно разстоянието между Земята и Слънцето. В техните изчисления има само един сантиметър в разлика и като отидеш на Слънцето ще намериш, че действително има само един сантиметър в разлика. Това разстояние не ти позволява напълно да се допреш до Слънцето. Докоснеш ли се до него, ще произлезе някакъв взрив. Същото разстояние от един сантиметър съществува и между един и друг човек.
Някой от вас искат да разрушат това разстояние и казват: да се съединим, да развалим тази
граница
!
Всички скарвания, всички недоразумения между хората започват именно когато дойдат наблизо един до други. Докоснат ли се, между тях се явява взрив. Защо стават тия работи? Красивият момък, който е лишен от ум търси някоя красива мома, с която да се свърже. Но красивите моми са най-лошите домакини.
към беседата >>
63.
Вътрешни и външни връзки
,
МС
, София, 7.7.1926г.,
Следователно, ако ти си брат някому, ти ще бъдеш
граница
, ще определяш направлението на неговия живот.
Досега знаехте ли туй определение? Думата брат има смисъл. Вие казвате, че някой ви е брат, пък се сбивате, скарвате се с този брат. Братът, който представлява граници на твоя живот, с него никога не можеш да се скараш. С онази сестра, която представлява граници на твоя живот, която определя направлението на твоето движение, никога не можеш да се скараш.
Следователно, ако ти си брат някому, ти ще бъдеш
граница
, ще определяш направлението на неговия живот.
Схванете ли така въпроса, ще имате Божието благословение. Тогава няма да бъдете играчка на ония тъмни сили, на ония изостанали души и духове, които влизат навсякъде. Те като влизат някъде, разправят се за разни дреболии, внасят съмнение, подозрения между хората. Аз никога не мога да се съмнявам в един свой брат или в една своя сестра. Някой брат и сестра влизат в една шатра, веднага тия духове на съмнение идват и казват: "Какво ли правят тия там?
към беседата >>
64.
Стремеж към съвършенство
,
ООК
, София, 29.9.1926г.,
Следователно вие живеете на
границата
между две култури – една, която залязва, и друга, която изгрява, която се развива.
Всички съвременни хора живеят в 20 век и говорят за културата на този век, като за култура, която е стигнала най-високата точка на развитие. Същевременно се говори, че тази култура вече залязва.
Следователно вие живеете на
границата
между две култури – една, която залязва, и друга, която изгрява, която се развива.
Вие живеете в деня на второто пришествие, когато едни се осъждат и умират, а други се оправдават и възкръсват. Старият се оправдава с думите: „Какво да правя? И аз искам като младите да работя, но краката не ме държат." Питам: Оправдание ли е това, че краката му не държат? Нека старият си отговори защо преди години краката го държаха, а сега не го държат? Той казва: „Едно време, като млад, бях юнак, всичко работех, но сега остарях, краката ми вече не държат." Затова той казва на младия: „Синко, едно време аз работех, а сега ти ще работиш." Да се говори и мисли така, то е все едно да излезе някой виден, но стар професор пред студентите си и да им каже: „Господа студенти, едно време аз бях млад, учен, пълен със сили, но сега вече съм изветрял малко, ще ме извините!
към беседата >>
65.
Път към свобода
,
МОК
, София, 31.10.1926г.,
Когато човек дойде до една невъзможност за постигане на нещата, тази невъзможност наричаме
граница
на великия закон, който реализира нещата.
Идеите, като растенията, като живите същества, растат и се развиват. Запример, дойде ли до идеята, че трябва да люби Бога, човек се натъква на големи противоречия. Тези противоречия, именно, са ценни. Те представят допирни точки на Божествената любов. Това, което човек счита за непостижимо, представя, именно, допирни точки на Божествената Любов, Мъдрост и Истина.
Когато човек дойде до една невъзможност за постигане на нещата, тази невъзможност наричаме
граница
на великия закон, който реализира нещата.
Тъй щото, дойде ли до безизходен път в живота си, човек дохожда вече до границата на Божественото в света. Тази граница, именно, показва, че човек ще излезе благополучно от трудностите на своя живот. Мнозина запитват: Може ли любовта да се прояви без съпротивление? Това е невъзможно. – Защо?
към беседата >>
Тъй щото, дойде ли до безизходен път в живота си, човек дохожда вече до
границата
на Божественото в света.
Запример, дойде ли до идеята, че трябва да люби Бога, човек се натъква на големи противоречия. Тези противоречия, именно, са ценни. Те представят допирни точки на Божествената любов. Това, което човек счита за непостижимо, представя, именно, допирни точки на Божествената Любов, Мъдрост и Истина. Когато човек дойде до една невъзможност за постигане на нещата, тази невъзможност наричаме граница на великия закон, който реализира нещата.
Тъй щото, дойде ли до безизходен път в живота си, човек дохожда вече до
границата
на Божественото в света.
Тази граница, именно, показва, че човек ще излезе благополучно от трудностите на своя живот. Мнозина запитват: Може ли любовта да се прояви без съпротивление? Това е невъзможно. – Защо? – Защото няма две същества в света, които, като се обичат, да са напълно задоволени.
към беседата >>
Тази
граница
, именно, показва, че човек ще излезе благополучно от трудностите на своя живот.
Тези противоречия, именно, са ценни. Те представят допирни точки на Божествената любов. Това, което човек счита за непостижимо, представя, именно, допирни точки на Божествената Любов, Мъдрост и Истина. Когато човек дойде до една невъзможност за постигане на нещата, тази невъзможност наричаме граница на великия закон, който реализира нещата. Тъй щото, дойде ли до безизходен път в живота си, човек дохожда вече до границата на Божественото в света.
Тази
граница
, именно, показва, че човек ще излезе благополучно от трудностите на своя живот.
Мнозина запитват: Може ли любовта да се прояви без съпротивление? Това е невъзможно. – Защо? – Защото няма две същества в света, които, като се обичат, да са напълно задоволени. Само Бог може да бъде задоволен, да има всичко на разположение, затова Той представя идеал за всички хора.
към беседата >>
Когато човек дойде до една невъзможност за постигане на нещата, тази невъзможност наричаме
граница
на великия закон, който реализира нещата.
(втори вариант)
Идеите, като растенията, като живите същества, растат и се развиват. За пример, дойде ли до идеята, че трябва да люби Бога, човек се натъква на големи противоречия. Тези противоречия, именно, са ценни. Те представят допирни точки на Божествената любов. Това, което човек счита за непостижимо, представя, именно, допирни точки на Божествената Любов, Мъдрост и Истина.
Когато човек дойде до една невъзможност за постигане на нещата, тази невъзможност наричаме
граница
на великия закон, който реализира нещата.
Тъй щото, дойде ли до безизходен път в живота си, човек дохожда вече до границата на Божественото в света. Тази граница именно показва, че човек ще излезе благополучно от трудностите на своя живот. Мнозина запитват: Може ли любовта да се прояви без съпротивление? Това е невъзможно. Защо? Защото няма две същества в света, които, като се обичат, да са напълно задоволени.
към втори вариант >>
Тъй щото, дойде ли до безизходен път в живота си, човек дохожда вече до
границата
на Божественото в света.
(втори вариант)
За пример, дойде ли до идеята, че трябва да люби Бога, човек се натъква на големи противоречия. Тези противоречия, именно, са ценни. Те представят допирни точки на Божествената любов. Това, което човек счита за непостижимо, представя, именно, допирни точки на Божествената Любов, Мъдрост и Истина. Когато човек дойде до една невъзможност за постигане на нещата, тази невъзможност наричаме граница на великия закон, който реализира нещата.
Тъй щото, дойде ли до безизходен път в живота си, човек дохожда вече до
границата
на Божественото в света.
Тази граница именно показва, че човек ще излезе благополучно от трудностите на своя живот. Мнозина запитват: Може ли любовта да се прояви без съпротивление? Това е невъзможно. Защо? Защото няма две същества в света, които, като се обичат, да са напълно задоволени. Само Бог може да бъде задоволен, да има всичко на разположение, затова.
към втори вариант >>
Тази
граница
именно показва, че човек ще излезе благополучно от трудностите на своя живот.
(втори вариант)
Тези противоречия, именно, са ценни. Те представят допирни точки на Божествената любов. Това, което човек счита за непостижимо, представя, именно, допирни точки на Божествената Любов, Мъдрост и Истина. Когато човек дойде до една невъзможност за постигане на нещата, тази невъзможност наричаме граница на великия закон, който реализира нещата. Тъй щото, дойде ли до безизходен път в живота си, човек дохожда вече до границата на Божественото в света.
Тази
граница
именно показва, че човек ще излезе благополучно от трудностите на своя живот.
Мнозина запитват: Може ли любовта да се прояви без съпротивление? Това е невъзможно. Защо? Защото няма две същества в света, които, като се обичат, да са напълно задоволени. Само Бог може да бъде задоволен, да има всичко на разположение, затова. Той представя идеал за всички хора.
към втори вариант >>
66.
Пулс / Веждите – пулсът – дишането
,
МОК
, София, 5.12.1926г.,
И тъй, правата линия е
граница
на плоскостта, а плоскостта –
граница
на куба.
Ние можем да кажем, че пътят, следата, която точката оставя в пространството, може да бъде образ на движещата се точка. Тогава плоскостта ще бъде образ на движещата се права линия. Когато плоскостта се движи, образува се тяло – куб. Кубът представя образ на движещата се плоскост. Сам по себе си, кубът не е единна, самостойна единица.
И тъй, правата линия е
граница
на плоскостта, а плоскостта –
граница
на куба.
Кубът пък е граница на още по-сложно тяло – на тесаракта. В този случай точката, линията, плоскостта, кубът, тесарактът представят части от едно цяло, и като такива, те не се ползуват еднакво от благата на живота. Запример, ако изложите куба на действието на слънчевите лъчи, стените му няма да бъдат еднакво огрени. Тази е причината, поради която всички части на цялото не се ползуват еднакво от благата на живота. Същият закон се отнася и до човешкото тяло.
към беседата >>
Кубът пък е
граница
на още по-сложно тяло – на тесаракта.
Тогава плоскостта ще бъде образ на движещата се права линия. Когато плоскостта се движи, образува се тяло – куб. Кубът представя образ на движещата се плоскост. Сам по себе си, кубът не е единна, самостойна единица. И тъй, правата линия е граница на плоскостта, а плоскостта – граница на куба.
Кубът пък е
граница
на още по-сложно тяло – на тесаракта.
В този случай точката, линията, плоскостта, кубът, тесарактът представят части от едно цяло, и като такива, те не се ползуват еднакво от благата на живота. Запример, ако изложите куба на действието на слънчевите лъчи, стените му няма да бъдат еднакво огрени. Тази е причината, поради която всички части на цялото не се ползуват еднакво от благата на живота. Същият закон се отнася и до човешкото тяло. Много удове има човек, но всички не се ползуват еднакво от благата на живота.
към беседата >>
Ако линията е
граница
на плоскостта, тогава плоскостта какво е спрямо куба?
(втори вариант)
(фиг. 11.2) Кубът има 6 страни. По какво се отличават четиритях страни? (- Ако вземем една точка в пространството, различно са ориентирани спрямо нея.) Кубът сам по себе си не е единна самостойна единица. Кубът не е система.
Ако линията е
граница
на плоскостта, тогава плоскостта какво е спрямо куба?
(-Граница.) Също и кубът, и той е една граница. Следователно той се обуславя. Да допуснем, че отвътре вие осветлявате, стопляте един куб. Имате една соба и я стопляте – всички лица на този куб ще дадат ли еднакво лъчеизпускане? (- Ще дадат.) Допуснете, че вие поставяте в пространството един куб да се огрява от слънцето.
към втори вариант >>
(-
Граница
.) Също и кубът, и той е една
граница
.
(втори вариант)
По какво се отличават четиритях страни? (- Ако вземем една точка в пространството, различно са ориентирани спрямо нея.) Кубът сам по себе си не е единна самостойна единица. Кубът не е система. Ако линията е граница на плоскостта, тогава плоскостта какво е спрямо куба?
(-
Граница
.) Също и кубът, и той е една
граница
.
Следователно той се обуславя. Да допуснем, че отвътре вие осветлявате, стопляте един куб. Имате една соба и я стопляте – всички лица на този куб ще дадат ли еднакво лъчеизпускане? (- Ще дадат.) Допуснете, че вие поставяте в пространството един куб да се огрява от слънцето. Всички стени ще бъдат ли еднакво огрени?
към втори вариант >>
67.
Влизане
,
НБ
, София, 2.1.1927г.,
Следователно, съзнанието, което представлява живот на правата линия, не се движи изключително в
границата
на правата линия, но се движи в посоки извън правата линия, като образува плоскост.
Щом дойде до нея, той се спира и казва: Свърших работата си вече! А по-нататък, какъв е външният свят, какви условия за развитие има, това не влиза в кръга на обикновеното съзнание, което се изразява с права линия. Правата линия представлява граници на плоскостта или отношения между две разумни същества. Вторият принцип представлява преходно състояние от обикновеното съзнание към самосъзнанието, което се изразява чрез плоскостта. В това отношение животните имат съзнание, но нямат самосъзнание.
Следователно, съзнанието, което представлява живот на правата линия, не се движи изключително в
границата
на правата линия, но се движи в посоки извън правата линия, като образува плоскост.
Тази плоскост граничи пак с прави линии. Щом човек излиза извън възможностите на правата линия и образува плоскост, той минава вече към самосъзнанието. Самосъзнанието може да се уподоби на зима, когато всичко е покрито със сняг. При това положение, дето и да отиде човек, той вижда навсякъде сняг, не намира условия за работа. Такова е положението на съвременния човек.
към беседата >>
68.
Малката мисия
,
МОК
, София, 2.1.1927г.,
То е
граница
на животинския свят.
Срещате хора,които по цял ден мислят, как да се облекат, да се докарат според последната мода и така да се явят в обществото, да направят впечатление. Това не е истинският човек. Човекът е дошъл на земята да учи, да работи, а покрай това той ще яде и ще се облича. На растенията и на животните е позволено да се кичат, да показват своите краски и цветове, но задачата на човека не е нито растение да бъде, нито животно. Растението се движи само в едно измерение.
То е
граница
на животинския свят.
Животинският свят е невъзможен без растенията. Има риби, които, като млекопитаещите, не могат да съществуват без растения. И рибите се делят на тревопасни и месоядни. Значи, растителното царство е основа на животинското, а растителното и животинското заедно – основа на човешкия свят. Тъй щото, когато тялото на човека се е създавало, всички растения и животни са взели участие в него.
към беседата >>
Растенията, това са
граница
на животинския живот.
(втори вариант)
Едно цвете какви краски си туря: «От какво произхождение съм аз! » Някои от птиците, даже млекопитающите, как хубаво са се окичили – казват: «Не сме от простите, ние сме от високо произхождение, не ме гледай, че ходя на четири крака, ние имаме знание.» Обаче, щом дойдем до човека – човек е кубът. В едно измерение са растенията, в две – животните, в три – човек. Следователно правата линия показва растенията.
Растенията, това са
граница
на животинския живот.
Животните не могат да съществуват без растенията. Растенията съставят основата на животинското царство и на рибите; и там има тревопасни риби. Онези, които изучават зоология, казват, че не. Има риби, които се хранят само с растения. И там се делят на два класа: тревопасни и месоядни.
към втори вариант >>
69.
Сам с ума си
,
НБ
, София, 9.1.1927г.,
Ако поставите в този квадрат още три други квадрата, с еднакво големи страни, тогава всяка една от допирните точки на тези квадрати ще бъде същевременно и тяхна
граница
.
Ако преди хиляди години биха казали на първата маймуна в света, че един ден от нея ще произлезе разумният човек, от когото ще произлязат велики хора, кантовци, лапласовци, тази маймуна не би повярвала в това. Тя ще каже: И да стане това, пак не вярвам. Трябва да се служи на Бог, понеже Той ще определи всички неща в света. Вследствие на това, всички напреднали души, които идват сега в света да помагат на хората, трябва да се заемат с разработването на съвременната наука. За изяснение на мисълта си ще ви дам следния пример: Представете си четири точки, като граници, върхове на квадрата.
Ако поставите в този квадрат още три други квадрата, с еднакво големи страни, тогава всяка една от допирните точки на тези квадрати ще бъде същевременно и тяхна
граница
.
Вие казвате: Всяка точка от квадрата принадлежи на дадения квадрат. Да, но едновременно тя е обща и за четирите квадрата. Така че, когато едно тяло, или един предмет има четири граници, тези граници не са само негови, те принадлежат и на други тела или предмети, които влизат плътно в даденото тяло. Значи, за да се определи валидността на една точка от дадено тяло, което има форма на квадрат, в това тяло трябва да се поставят още три квадрата, да станат всичко четири квадрата, но да заемат видимо едно и също място. Числото четири е мярка, с която се съдят нещата.
към беседата >>
тя представлява
граница
, връх едновременно на четири квадрата: единият квадрат определя положението на Любовта – първия метод.
Първият квадрат представлява разумната майка, пълна с любов; вторият квадрат представлява бащата, пълен със знание и мъдрост; третият и четвъртият квадрати са преповторение на първия и втория; те представляват сина и дъщерята. Синът е образ на Истината, дъщерята – на Правдата; майката – на Любовта, а бащата – на Мъдростта. Такова нещо трябва да изразява фамилията. От това гледище, какво съдържание се крие във всяка точка, например, в точка А. Тази точка заема четири положения, т. е.
тя представлява
граница
, връх едновременно на четири квадрата: единият квадрат определя положението на Любовта – първия метод.
Тази точка е жива, разумна. Следователно, само разумните същества могат да бъдат точки. Всяко същество, което привлича нещо към себе си, е разумно, то е разумна сила. Някой казва: Този човек ме привлича към себе си. – С какво може да те привлече един човек?
към беседата >>
70.
Едно стадо
,
НБ
, София, 23.1.1927г.,
Тогава никой не ще може да постави
граница
между Бога и човешката душа.
Най-малкото съмнение също така създава страдания. Казвате: Ние вярваме в Бога. Питам: Истинска, положителна вяра ли е тази, която се прекъсва от най-малкото съмнение? Всичко, което иде отвън и прекъсва връзката в нашите мисли и чувства, е една самоизмама, която, обаче, показва, че ние още не сме дошли до същността на нещата. Дойдем ли до същността на нещата, и ние другояче ще действаме.
Тогава никой не ще може да постави
граница
между Бога и човешката душа.
Когато Христос казва: „Овцете, които Отец ми е дал никой не може да вземе от ръката ми”, Той е подразбирал, именно, вътрешното единство, вътрешното единение. Следователно, ние не трябва да се безпокоим от това, че някой може да вземе вярата, или любовта ни, или друго нещо. Всяко нещо, което се взема от нас, то е заблуждение. Радвайте се, че сте се освободили от едно заблуждение! Защо ви е това заблуждение?
към беседата >>
71.
Дело свършено
,
НБ
, София, 30.1.1927г.,
Ние не трябва да поставяме
граница
между тези неща.
Някой човек се замислил за добър и чист живот, иска да служи на Бог, но среща го друг и му казва: Какво си се замислил? Защо се занимаваш с глупави работи? Я си вземи един билет, че иди на някой концерт или на някое представление! Казвам: Ако театърът или концертът могат да дадат на човека нещо по-хубаво за душата му от молитвата, нека отиде там. Но ако те не могат да дадат нужната храна за душата му, по-добре нека той се моли на Бог, нека работи за своето усъвършенстване.
Ние не трябва да поставяме
граница
между тези неща.
Трябва ли да се поставя преграда между живота на светския и на религиозния човек? Когато религиозният човек свърши работата, която му е определена за деня, той трябва да се помоли на Господ, да благодари за работата, която е свършил и да Го запита: Господи, мога ли сега да отида на театър или на концерт? Кое пречи на духовния човек да слуша музика? Че кой създаде музиката? И музиката има своето място и предназначение в живота.
към беседата >>
72.
Свещеният олтар
,
ООК
, София, 9.2.1927г.,
На всяка
граница
ще ви спират, ще отварят куфарите ви, ще ви събличат, ще ви претърсват да не би да носите нещо скъпоценно в себе си.
Да разполагаш с това знание значи да се намираш между любящи души, а ти сам да се чувстваш в положението на ангел, който лети из пространството, от нищо и никого неограничаван. Жива е вселената и всичко, което се намира в нея, трябва да съзнава този живот! Всичко в нея диша живот, свежест. Имаш ли това съзнание, дето минеш, каквото намислиш, за всичко ще ти се съдейства; всеки ще ти отваря път да вървиш напред. Като пътувате по земята, всичко е точно обратно.
На всяка
граница
ще ви спират, ще отварят куфарите ви, ще ви събличат, ще ви претърсват да не би да носите нещо скъпоценно в себе си.
Ако при тези условия предприемете едно пътешествие през Европа, ще се натъкнете на големи изпитания. Щом човек се пречисти и освободи от ограничителните условия на земята, той може да предприеме едно пътешествие из Божествения свят, свободен от куфари, от претърсвания. Обаче такова пътешествие може да направи само свободният човек, който е завършил своето развитие на земята. Всички куфари остават на физическия свят, а в Божествения свят човек отива съвършено празен. Там знаят нуждите му и всичко необходимо за него е предвидено преди още той да го е замислил.
към беседата >>
73.
Двама синове
,
НБ
, София, 10.4.1927г.,
Те могат само да бъдат граници на разумния живот, но подобрението на живота не може да стане чрез тази
граница
.
Човек е дотогава човек, докато съзнанието му е будно за всичко онова, което върши; не е ли будно съзнанието му, и той престава да е човек. Следователно, докато човек е в съзнанието си, той може да се движи по права линия, по плоскостта и по перпендикуляра на плоскостта. Значи, той може да се движи в три направления. Всички неразрешени въпроси се крият в умножението. Растенията дойдоха до заключение, че чръз събирането не могат да разрешат живота.
Те могат само да бъдат граници на разумния живот, но подобрението на живота не може да стане чрез тази
граница
.
И животните дойдоха до заключение, че чрез изваждане, чрез света на плоскостта животът не може да се разреши, Поставите ли плоскостта за основа, върху която животът може да се разреши, вие ограничавате живота. Това ограничение е временно. Ето, и Бог се ограничава, но Той всякога може да махне границите на това ограничение. Следователно, разумен човек е онзи, който сам може да премахне границите на своя живот. И тъй, когато съвременните хора изработват известни закони, те сами себе си ограничават. Защо?
към беседата >>
74.
Забравената дума
,
ООК
, София, 27.4.1927г.,
Понеже те се намират на
границата
на един несигурен свят, където всеки момент стават промени в реда и порядъка.
Помолете господаря на жетвата да изпрати своите работници, т.е. духа на Любовта, да свърши работата. Когато дойдат работниците, всички ще бъдат силни, да вършат волята Божия. Днес от всички хора се изисква молитва. Защо е нужна молитвата?
Понеже те се намират на
границата
на един несигурен свят, където всеки момент стават промени в реда и порядъка.
Идват дни на скърби и страдания, за които Писанието казва, че слънцето, звездите и луната ще потъмнеят. Това означава, че всички религиозни схващания, всички религиозни вярвания ще изгубят смисъла си; светската власт ще се помрачи, ще изгуби своята сила. Ето защо, окултните ученици трябва да работят върху себе си, да се облекат в броня, в шлем, да издържат на тази вълна на страдания и изпитания, през която ще мине цялото човечество. Тази броня не е нищо друго, освен Любовта. Когато хората минат през тази вълна, те ще се оправят.
към беседата >>
75.
Сто пеняза
,
НБ
, София, 8.5.1927г.,
От опитността, която досега сте имали, по всичко се вижда, че вие още се намирате на
границата
между стария и новия живот.
Опита ли се човек да спре тази Божествена енергия, той ще подпуши: всички пътища в себе си, а с това ще наруши координацията на силите в организма. Казвате: човек не трябва да люби. – Вие още не сте любили. Човек не трябва да говори Истината. – Вие още не сте говорили Истината.
От опитността, която досега сте имали, по всичко се вижда, че вие още се намирате на
границата
между стария и новия живот.
На първо място вие искате да бъдете здрави. На второ място вие искате да имате здрав ум и здраво сърце, за да можете да постигнете идеалите на вашите ум и сърце. За да постигне всичко това, човек трябва да има любов към Истината. Имате ли любов към Истината, вие ще можете да заемете: и най-доброто положение. Тъй щото, искате ли да прокарате в живота си великата идея – любов към Истината, вие трябва да имат любов към работата.
към беседата >>
76.
Светлият кръг
,
МОК
, София, 15.5.1927г.,
Диагоналът AB, който същевременно е основа на триъгълниците ACB и ABD, служи като
граница
на два свята - защо?
За да хармонизира силите на своя организъм, човек се нуждае от Вяра. Като изучавате геометрията, вие се натъквате на квадрата като форма или образ, с който можете да вършите всичките си работи. Квадратът представя материалния свят, а кръгът - Идейния. Като прекарате двата диагонала AB и CD в квадрата ABCD (фиг. 2), той се разделя на четири малки и на два големи триъгълника.
Диагоналът AB, който същевременно е основа на триъгълниците ACB и ABD, служи като
граница
на два свята - защо?
Защото точката D е свързана с центъра на Земята, а точката C - с центъра на Слънцето. Който влезе в триъгълника ACB, ще има едни условия за живот - възходящи; който влезе в триъгълника ABD, ще има други условия - низходящи. Те представят две течения на живота, които се отразяват и в самия човек: едното течение върви от главата към краката, а другото - от краката към главата. Всички енергии слизат от главата и отиват пак към главата, затова е казано: „Каквато е главата на човека, такъв е целият човек". Двете течения в човека образуват един кръг около него и колкото по-светъл е този кръг, толкова по-здраво и чисто е неговото тяло; когато линиите на този кръг не се прекъсват, човек може да направи всичко - той започва да пише, да работи, да твори, става поет, художник, музикант.
към беседата >>
77.
Седмият кръг на живота
,
МОК
, София, 22.5.1927г.,
Каквото преживява човек, всичко се отпечатва на носа, на устата, на брадата, на веждите му (веждите представляват
граница
между Духовния и физическия свят, от веждите се определя и бъдещето на човека - следователно не е безразлично дали човек има тънки или дебели вежди).
Постъпите ли по този начин, вие ще усетите вътрешна радост в себе си, че сте могли да трансформирате и неговото, и вашето състояние; постъпвате ли по този начин, носът при основата си постепенно започва да се разширява. Когато човек издребнява в идеите си, носът при основата си постепенно се стеснява - това не е добър признак. Разширява ли се носът при основата си, човек става широк, благороден. Широчината на носа трябва да отговаря на останалите удове на лицето. Срещнете ли хора с много остри носове, ще знаете, че те са големи критици - каквото и да им дадете, все недоволни остават.
Каквото преживява човек, всичко се отпечатва на носа, на устата, на брадата, на веждите му (веждите представляват
граница
между Духовния и физическия свят, от веждите се определя и бъдещето на човека - следователно не е безразлично дали човек има тънки или дебели вежди).
Като ученици на Велика Школа, вие трябва да се изучавате, да знаете какви сили и способности криете в себе си.
към беседата >>
Граница
са те между Божествения и човешкия свят.
(втори вариант)
Когато носът почне да става остър като на някой орел, тези хора стават критици, недоволници. Те са правила, не че от носа зависи. Носът е израз на тези идеи, те се складират, те се складират върху устата, върху веждите. Какво означават веждите? Веждите са предел на духовния и физическия свят.
Граница
са те между Божествения и човешкия свят.
Следователно, в дебелите вежди и в тънките – зависи каква е границата. Упражнение: [...]*
към втори вариант >>
Следователно, в дебелите вежди и в тънките – зависи каква е
границата
.
(втори вариант)
Те са правила, не че от носа зависи. Носът е израз на тези идеи, те се складират, те се складират върху устата, върху веждите. Какво означават веждите? Веждите са предел на духовния и физическия свят. Граница са те между Божествения и човешкия свят.
Следователно, в дебелите вежди и в тънките – зависи каква е
границата
.
Упражнение: [...]*
към втори вариант >>
78.
Благо и леко
,
НБ
, София, 29.5.1927г.,
Преди 20 години американското правителство издаде един законопроект, според който да се определи точно
границата
, до която най-много може да се простира богатството на един човек.
Всеки човек като осиромашее, отива при Бога; обаче, разбогатее ли, той се отдалечава от Бога. Тъй щото, искате ли да отдалечите един обикновен човек от Бога, направете го богат. В притчите е казано: „Не ми давай голямо богатство да не би да Те забравя. Не ми давай голяма сиромашия, да не Те излъжа.“ Казвам: голямата сиромашия и голямото богатство са две крайности, две ограничения. Щом човек дойде до голямата сиромашия, трябва да му се помогне; щом дойде до голямото богатство, пак трябва да му се помогне.
Преди 20 години американското правителство издаде един законопроект, според който да се определи точно
границата
, до която най-много може да се простира богатството на един човек.
Ако богатството му надмине тази граница, държавата има право да тури ръка на излишното богатство. Преведено на религиозен език, този социален американски проект се основавал именно на закона, че голямото богатство отдалечава човека от Бога. Тъй щото, излишното богатство трябва да се раздаде за Бога. Държавата не трябва да взема тези пари в джоба си, но да ги раздава на сиромаси, дошли до голяма беднотия, която ги заставя да лъжат. Питам: От това гледище, какво трябва да правим с живота, който ни е даден?
към беседата >>
Ако богатството му надмине тази
граница
, държавата има право да тури ръка на излишното богатство.
Тъй щото, искате ли да отдалечите един обикновен човек от Бога, направете го богат. В притчите е казано: „Не ми давай голямо богатство да не би да Те забравя. Не ми давай голяма сиромашия, да не Те излъжа.“ Казвам: голямата сиромашия и голямото богатство са две крайности, две ограничения. Щом човек дойде до голямата сиромашия, трябва да му се помогне; щом дойде до голямото богатство, пак трябва да му се помогне. Преди 20 години американското правителство издаде един законопроект, според който да се определи точно границата, до която най-много може да се простира богатството на един човек.
Ако богатството му надмине тази
граница
, държавата има право да тури ръка на излишното богатство.
Преведено на религиозен език, този социален американски проект се основавал именно на закона, че голямото богатство отдалечава човека от Бога. Тъй щото, излишното богатство трябва да се раздаде за Бога. Държавата не трябва да взема тези пари в джоба си, но да ги раздава на сиромаси, дошли до голяма беднотия, която ги заставя да лъжат. Питам: От това гледище, какво трябва да правим с живота, който ни е даден? С въздишки животът не може да се оправи; с кършене на ръце, с убийства, със затвори и с тем подобни животът пак не може да се оправи.
към беседата >>
Като погледнете веждите на човека, трябва да съзнавате, че те представляват
граница
между Божествения и човешкия живот.
той трябва да постави слънчевата енергия за основа на живота си, за да бъде здрав във всяко отношение. Това, което съвременните хора наричат неврастения, неразположение на духа, не е нищо друго, освен състояния, които показват, че е дошло време за ликвидиране, за разплащане с греховете, с дълговете. Здравето на човека не трябва да е като на съвременните хора, но всяка клетка от неговия организъм трябва да е изтъкана от най-чиста, фина материя, да не се разваля при никакви условия. Като погледнете очите на такъв човек, те не трябва да светят, но да бъдат като бисери, като скъпоценни камъни. В очите на човека трябва да се чете неговата интелигентност, да се вижда, че Бог говори чрез него.
Като погледнете веждите на човека, трябва да съзнавате, че те представляват
граница
между Божествения и човешкия живот.
Който има хубави вежди, това показва, че този човек има правилни, красиви отношения към Бога. Който няма хубави вежди, значи отношенията между Бога и него не са правилни. Ако окапят веждите на човека, това показва, ча неговата работа е свършена. Тъй щото, веждите са от голямо значение за човека, те показват отношението, което съществува между видимия и невидимия свят. Всяка сутрин като ставате, вие трябва да поглеждате нормални ли са веждите ви или не.
към беседата >>
Ако не са нормални, ще молите Бога да възстанови тази
граница
, т.е.
Който има хубави вежди, това показва, че този човек има правилни, красиви отношения към Бога. Който няма хубави вежди, значи отношенията между Бога и него не са правилни. Ако окапят веждите на човека, това показва, ча неговата работа е свършена. Тъй щото, веждите са от голямо значение за човека, те показват отношението, което съществува между видимия и невидимия свят. Всяка сутрин като ставате, вие трябва да поглеждате нормални ли са веждите ви или не.
Ако не са нормални, ще молите Бога да възстанови тази
граница
, т.е.
веждите ви да бъдат правилни. Ако река да си послужа с тази азбука, каквато представят веждите, ще се разкрият много неща. Във веждите се крие цяла наука, но сега за нея няма да се говори. Достатъчно е само да се погледнат веждите на човека, за да се познае какъв е той. Казвате: По какво се познава?
към беседата >>
79.
Основни мисли
,
ООК
, София, 8.6.1927г.,
Дойде ли до кръга на великия живот, там Бог поставя
граница
и казва на човека: Оттук нататък не можеш да мръднеш.
Бог е предвидил условията за вашето сърдечно, умствено и духовно развитие, но въпреки това е оставил един специфичен кръг на деятелност, изключително за вас, в който Той никога не се намесва. Когато вие работите в този кръг, Той поглежда отдалеч, какво правите, и веднага след това се оттегля. Това е областта, в която човек е свободен да прави, каквото иска. Вън от този кръг, човек не е свободен. Щом излезе от този кръг и влезе в друг някой, той се усеща вече ограничен.
Дойде ли до кръга на великия живот, там Бог поставя
граница
и казва на човека: Оттук нататък не можеш да мръднеш.
Морето, това е великият живот, пред който Бог поставя граница на човека и казва: Само до брега можеш да дойдеш, по-нататък не е позволено. Можеш да философстваш, колкото искаш; можеш да плачеш, да викаш — всичко ще остане глас в пустиня. Щом дойдеш до брега, ще се върнеш назад. Това, което днес ви е дадено в живота, е достатъчно. За друг живот други работи ще се разкрият пред вас.
към беседата >>
Морето, това е великият живот, пред който Бог поставя
граница
на човека и казва: Само до брега можеш да дойдеш, по-нататък не е позволено.
Когато вие работите в този кръг, Той поглежда отдалеч, какво правите, и веднага след това се оттегля. Това е областта, в която човек е свободен да прави, каквото иска. Вън от този кръг, човек не е свободен. Щом излезе от този кръг и влезе в друг някой, той се усеща вече ограничен. Дойде ли до кръга на великия живот, там Бог поставя граница и казва на човека: Оттук нататък не можеш да мръднеш.
Морето, това е великият живот, пред който Бог поставя
граница
на човека и казва: Само до брега можеш да дойдеш, по-нататък не е позволено.
Можеш да философстваш, колкото искаш; можеш да плачеш, да викаш — всичко ще остане глас в пустиня. Щом дойдеш до брега, ще се върнеш назад. Това, което днес ви е дадено в живота, е достатъчно. За друг живот други работи ще се разкрият пред вас. Много неща предстоят за работа.
към беседата >>
80.
Класическата книга на Любовта
,
ООК
, София, 29.6.1927г.,
Щом съберете числата 2 и 4 на едно място, вие ще дойдете до
границата
на едно реално число.
Колко пиленца могат да се излюпят от тия яйца? Шест пиленца. Ще имате ли печалба от тях? За да живеят, тези пиленца трябва да се хранят. Числото шест е неутрално.
Щом съберете числата 2 и 4 на едно място, вие ще дойдете до
границата
на едно реално число.
Когато от числото 4 извадите 2, вие ще получите числото две. Числото 4 е строго, положително число, което произвежда страданията в света. Щом го разделите на две, ще получите едно меко число, а именно, числото две. Често хората изпитват голям страх, без да знаят причините за страха. Коя е причината за страха им?
към беседата >>
81.
Мислещият човек
,
МС
, София, 14.8.1927г.,
И въобще, всички хора турят
граница
на учението: четири години в отделенията, седем или осем години в гимназията и четири години в университета.
Сега някои разбират, че Господ ще ни научи, а ние няма да се учим. Не, ние сами ще учим. В учението има процес на мислене. Без мислене не може да има учение. Щом има някой да те учи, ще учиш.
И въобще, всички хора турят
граница
на учението: четири години в отделенията, седем или осем години в гимназията и четири години в университета.
След това, казват: свърши се всичкото учение, което можем да придобием. Какъв е смисълът на сегашния живот? Когато ние говорим за живота, подразбираме съзнанието, защото само мислещият човек има съзнание. Когато говорим за човешката мисъл, ние разбираме най-малко четири направления, четири условия, четири елемента. От ваше гледище, или от гледището на някои хора специално, ще запитате: какво се разбира под думата "условия"?
към беседата >>
Куфарите ви са много добре пломбирани, всичко е хубаво наредено, но като дойдете до
границата
, спират ви на митницата, взимат ви куфарите и ги отнасят вътре за преглед.
- Прекъсвания в живота не стават само поради греха, или от лошото разположение на човека. Прекъсване може да стане и когато някое разумно същество премине вашата орбита. Онзи, който не разбира закона, много ще се смути. Ще ви приведа един пример. Да допуснем, че вие пътувате през Европа и носите със себе си два много ценни куфара.
Куфарите ви са много добре пломбирани, всичко е хубаво наредено, но като дойдете до
границата
, спират ви на митницата, взимат ви куфарите и ги отнасят вътре за преглед.
У вас настава едно смущение. Защо? - Не знаете законите на митничарството. Ще кажете: отидоха куфарите ми! Не, това е едно малко прекъсване в мисълта. Митничарите ще вземат куфарите ви, ще ги прегледат и ако няма нищо опасно, ще ги затворят отново и пак ще ви ги върнат, безъ да се изгуби нещо.
към беседата >>
Обаче, из пътя един познат му казва: "Слушай, за да се освободиш от мито, облечи блузите на себе си и тъй ще минеш
границата
, без да платиш стотинка за тях".
Не, това е едно малко прекъсване в мисълта. Митничарите ще вземат куфарите ви, ще ги прегледат и ако няма нищо опасно, ще ги затворят отново и пак ще ви ги върнат, безъ да се изгуби нещо. Разправяше ми един млад българин следния случай. Връща се той от странство, дето прекарал цели четири години. Оттам купил две хубави копринени блузи, подарък на майка си и сестра си.
Обаче, из пътя един познат му казва: "Слушай, за да се освободиш от мито, облечи блузите на себе си и тъй ще минеш
границата
, без да платиш стотинка за тях".
И аз, казва този млад българин, като никога, обличам тия блузи. Като влизам в България, на митницата преглеждат куфарите ми и почват да ме пипат, да не съм скрил нещо в себе си. Разгръщат дрехата ми, и блузите се показват. Питат ме: "Какво търсят тия блузи у теб? " Взеха ми блузите и отгоре на това ме глобиха две хиляди лева.
към беседата >>
НАГОРЕ