Търсене в беседите за 'Животинско чувство'

Неговата воля е била парализирана, и Христос казва: „Искам да възстановя неговата воля, да може той да действа свободно, да прилага своята мисъл, своето чувство, защото на земята той е пратен да работи.
Ако вие за вашия стомах готвите 4–5 часа на ден, за да го нагостите, понеже постоянно блее, и казвате: „Да не го измъчвам, да го понахраня“, защо, когато се касае до разумното същество, до човека, да се повдигне именно неговата мисъл, неговото сърце, казвате: „В събота това не става, има за него време, нека чака“? Христос туря две условия, като казва: „Както вие се грижите за вашата овца, по същия закон трябва и Аз да се грижа за разумното. Както вие изваждате вашата овца из ямата, така и Аз съм дошъл на земята да освободя тия разумни същества – да ги изведа из ямата“. На онзи човек ръката била схваната. Знаете ли що значи да е схваната ръката? Неговата воля е била парализирана, и Христос казва: „Искам да възстановя неговата воля, да може той да действа свободно, да прилага своята мисъл, своето чувство, защото на земята той е пратен да работи. Дали това ще бъде в понеделник, вторник, сряда или събота, когато и да е, Аз ще изпълня Своята мисия“. А такава работа, която не нарушава Божествения Закон, може да извърши всеки, защото почивката е предназначена само за тялото, а не и за духа. На земята почиват само мързеливите, и те почиват всеки ден. А трудолюбивите казват: „Когато се върне Христос при нас, тогава ние ще си починем“. Тъй трябва да схваща работата истинският християнин.
към беседата >>

Подразбирам, че в нас разумният елемент трябва да вземе връх над неразумния, животинското трябва да се замени с човешкото.
Същият закон по аналогия трябва да върви отдолу нагоре. Затуй казва Христос: „Колко по-горе стои човек, който мисли, който може да развива своя характер, от една овца, която постоянно пасе и блее! “ Съвременният свят иска: „Хляб, Хляб! “ – този вик се чува отвсякъде. И овци ни трябват, защото ни дават вълна; но ако цялата земя би била изпълнена само с овци, нямаше да има никаква хармония. Подразбирам, че в нас разумният елемент трябва да вземе връх над неразумния, животинското трябва да се замени с човешкото. Навсякъде се чува пререкание: „Той е животно“. Не е лошо да е човек животно; но има нещо по-високо от животните. За овцата да е животно е в реда на нещата, но не и за човека. И в Писанието е казано: „жива душа“ и „животворящ Дух“, Който иска да научи, да облагороди, да спаси човечеството и учениците му, призовани на туй поприще, да съдействат на Христа: Той иска да Му помагат умни хора – човеци, които знаят добре да градят според всички правила на Божествената наука, хора, в умовете на които благото на „Царството Божие“ седи на първи план. Сега трябват такива човеци, които не се съблазняват, нито се заблуждават от външната привидност на нещата.
към беседата >>

от животинското към разумното проявление.
То ще бъде като онзи учител, който не е предал урока на учениците си, и затова иска да ги накаже. Нека преминем в стадия на разумното живеене, което има за цел подобрението на всичките народи, на цялото човечество. Трябва да имаме предвид човешката душа, дома, обществото, народа, човечеството – всички тия категории Христос ги включва; всичко туй съставя едно цяло. Домът е по-голям индивид; обществото – по-голямо от дома; народът е още по-голям от обществото, а човечеството – още по-голямо от народа. Затова се стремим от малките неща към по-големите, т.е. от животинското към разумното проявление. Христос, като туря тази мисъл пред вас, „Колко човек стои по-горе от овца“, смята, че човек е по-способен да гради и съгради своя живот. Първото нещо, като се върнете у дома, е да започнете да излекувате бесния; второто, което трябва да направите, е да отворите очите на вашия сляп; третото – да отпушите ушите на вашия глух; четвъртото – да развържете ръката на този, на когото е вързана – да турите вашия ум в действие. Тя е една сериозна задача; правила имате, ще направите решението. Разбира се, може да минат ден, два, три, но ако постоянствате, ще я решите. И когато решавате, резултатите ще покажат как трябва да работите.
към беседата >>

2. Вкъщи

Когато майката е бременна и даде място на някакво низше чувство, страст или желание, то ще се предаде на детето.
Да злоупотребяваш с богатството на ума си, това значи да се изложиш на крайна сухота и безплодие, което води към обезсмисляне на живота. Фарисеите запитаха Христа: „Защо Моисей позволи на мъжа да напише разводно писмо на жена си и да я напусне? " Христос отговори: "3а жестокосърдечието ваше е писал тази заповед." Хората пишат закони, които не са съгласни с Божиите. Даже и в Природата има закони, които не са съгласни с Божиите, но и едните, и другите са временни. Несъзнателно майката и бащата пишат закони на своите деца, за които те носят последствията им, добри или лоши. Когато майката е бременна и даде място на някакво низше чувство, страст или желание, то ще се предаде на детето. Също така и бащата предава своите чувства и желания на детето си. Ако е пожелал да извърши някакво убийство, а не го е извършил, детето ще го направи. Казано е в Писанието: "Няма нищо скрито, което да не се разкрие". Като знаят това, родителите трябва да бъдат внимателни, да не предават на децата си своите лоши желания. Христос казва: „Само за прелюбодеяние има право човек да напусне жена си".
към беседата >>

Така той ще възпита своето животинско естество, за сметка на което ще се пробуди духовното.
Любовта следва човека и зад гроба. Христос казва: „Вие сте гробища варосани". Това показва, че Той въстава против гроба. Въпреки това, хората вземат гроба като предел между два свята, или за край на живота. Човек не трябва да мисли за гроб, но да работи върху себе си, да се кали, да понася мъчнотиите и страданията с търпение и Любов. Така той ще възпита своето животинско естество, за сметка на което ще се пробуди духовното. Като се наблюдава, той вижда, че в най-красивите моменти на живота му, в него проговаря животното. Това показва, че той не се е справил с него и много още има да работи, докато го възпита. Събуждайте духовното начало в себе си, за да бъдете силни, да се справяте с животинското. Умът и сърцето на човека трябва да бъдат в постоянна връзка, да си останат завинаги верни. Човек ще бъде дотолкова верен на другите, доколкото е верен на себе си.
към беседата >>

Събуждайте духовното начало в себе си, за да бъдете силни, да се справяте с животинското.
Въпреки това, хората вземат гроба като предел между два свята, или за край на живота. Човек не трябва да мисли за гроб, но да работи върху себе си, да се кали, да понася мъчнотиите и страданията с търпение и Любов. Така той ще възпита своето животинско естество, за сметка на което ще се пробуди духовното. Като се наблюдава, той вижда, че в най-красивите моменти на живота му, в него проговаря животното. Това показва, че той не се е справил с него и много още има да работи, докато го възпита. Събуждайте духовното начало в себе си, за да бъдете силни, да се справяте с животинското. Умът и сърцето на човека трябва да бъдат в постоянна връзка, да си останат завинаги верни. Човек ще бъде дотолкова верен на другите, доколкото е верен на себе си. Който изневерява на себе си, изневерява на ближния си. Това е закон, в който няма изключение. Ще кажете, че се стремите към Духовния свят.
към беседата >>

Когато майката е бременна и даде мѣсто на нѣкакво нисше чувство, страсть или желание, то ще се предаде на детето. (втори вариант)
Да злоупотрѣбявашъ съ богатството на ума си, това значи, да се изложишъ на крайна сухота и безплодие, което води къмъ обезсмисляне на живота. Фарисеитѣ запитаха Христа: „Защо Мойсей позволи на мѫжа да напише разводно писмо на жена си и да я напусне? Христосъ отговори: „За жестокосърдечието ваше е писалъ тази заповѣдь.” Хората пишатъ закони, които не сѫ съгласни съ Божиитѣ. Даже и въ природата има закони, които не сѫ съгласни съ Божиитѣ, но и еднитѣ, и другитѣ сѫ временни. Несъзнателно майката и бащата пишатъ закони на своитѣ деца, за които тѣ носятъ последствията имъ, добри или лоши. Когато майката е бременна и даде мѣсто на нѣкакво нисше чувство, страсть или желание, то ще се предаде на детето. Сѫщо така и бащата предава своитѣ чувства и желания на детето си. Ако е пожелалъ да извърши нѣкакво убийство, а не го извършилъ, детето ще го направи. Казано е въ Писанието: „Нѣма нищо скрито, което да не се разкрие”. Като знаятъ това, родителитѣ трѣбва да бѫдатъ внимателни, да не предаватъ на децата си своитѣ лоши желания. Христосъ казва: „Само за прелюбодеяние има право човѣкъ да напусне жена си”.
към втори вариант >>

Така той ще възпита своето животинско естество, за смѣтка на което ще се пробуди духовното. (втори вариант)
Любовьта следва човѣка и задъ гроба. Христосъ казва: „Вие сте гробища варосани”. Това показва, че Той възстава противъ гроба. Въпрѣки това, хората взиматъ гроба като предѣлъ между два свѣта, или за край на живота. Човѣкъ не трѣбва да мисли за гробъ, но да работи върху себе си, да се кали, да понася мѫчнотиитѣ и страданията съ търпение и любовь. Така той ще възпита своето животинско естество, за смѣтка на което ще се пробуди духовното. Като се наблюдава, той вижда, че въ най-красивитѣ моменти на живота му, въ него проговаря животното. Това показва, че той не се е справилъ съ него и много още има да работи, докато го възпита. Събуждайте духовното начало въ себе си, за да бѫдете силни, да се справяте съ животинското. Умътъ и сърдцето на човѣка трѣбва да бѫдатъ въ постоянна връзка, да си останатъ завинаги вѣрни. Човѣкъ ще бѫде дотолкова вѣренъ на другитѣ, доколкото е вѣренъ на себе си.
към втори вариант >>

Събуждайте духовното начало въ себе си, за да бѫдете силни, да се справяте съ животинското. (втори вариант)
Въпрѣки това, хората взиматъ гроба като предѣлъ между два свѣта, или за край на живота. Човѣкъ не трѣбва да мисли за гробъ, но да работи върху себе си, да се кали, да понася мѫчнотиитѣ и страданията съ търпение и любовь. Така той ще възпита своето животинско естество, за смѣтка на което ще се пробуди духовното. Като се наблюдава, той вижда, че въ най-красивитѣ моменти на живота му, въ него проговаря животното. Това показва, че той не се е справилъ съ него и много още има да работи, докато го възпита. Събуждайте духовното начало въ себе си, за да бѫдете силни, да се справяте съ животинското. Умътъ и сърдцето на човѣка трѣбва да бѫдатъ въ постоянна връзка, да си останатъ завинаги вѣрни. Човѣкъ ще бѫде дотолкова вѣренъ на другитѣ, доколкото е вѣренъ на себе си. Който изневѣрява на себе си, изневѣрява на ближния си. Това е законъ, въ който нѣма изключение. Ще кажете, че се стремите къмъ духовния свѣтъ.
към втори вариант >>

3. Дух Господен

Лазенето на детето показва, че животинското естество взема надмощие в него.
Докато е малко, детето седи на майчините ръце. Като порасне, майката се радва, че е проходило. Голяма е радостта в един дом, когато детето започне да се изправя на краката си и един ден проходи. Какво представлява изправянето? Борба на Духа с материята. Лазенето на детето показва, че животинското естество взема надмощие в него. Има големи хора, които още лазят на четири крака. Това е детинско състояние, но те няма да останат завинаги в него. Когато Христос казва, че е дошъл да благовества на сиромасите, Той има предвид истинските сиромаси, а не онези, които чрез внушение са станали такива. Да внушиш на човека, че е сиромах, това не е истинското му положение; да хипнотизираш някого и да му предадеш една чужда мисъл, и това не е неговото естествено положение. И децата прилагат хипнотизъма. Кога?
към беседата >>

Всеки ден ще давате по едно чувство на сърцето и по една мисъл на ума си, да ги обработвате добре.
Те не знаят, каква храна да употребяват. Ако искате стомахът ви да бъде в изправност, употребявайте само по едно ядене на ден и никога не преяждайте. При това, за предпочитане е вегетарианската храна пред месната. От вегетарианската храна за предпочитане са плодовете. Както се храните физически, същите правила ще спазвате и при храненето на сърцето и на ума си. Всеки ден ще давате по едно чувство на сърцето и по една мисъл на ума си, да ги обработвате добре. Докато не ги обработите, не пристъпвайте към други. При това, никога не смесвайте чувствата си; не смесвайте и мислите си. Не се позволява никакво преяждане, нито на физическия свят, нито в Сърдечния и Умствения. Някой иска да преживява силни чувства, да трогват сърцето и душата му. Щом искате силни чувства, посещавайте болни и страдащи.
към беседата >>

На другия ден ще работите с друго чувство.
При това, никога не смесвайте чувствата си; не смесвайте и мислите си. Не се позволява никакво преяждане, нито на физическия свят, нито в Сърдечния и Умствения. Някой иска да преживява силни чувства, да трогват сърцето и душата му. Щом искате силни чувства, посещавайте болни и страдащи. Там ще изпитате различни чувства, но ще задържите едно и него ще обработите. На другия ден ще работите с друго чувство. – "Искам да бъда щастлив." – Щом търсите щастие на земята, трябва да се свържете с хора, които ви разбират, на които можете всякога да разчитате, които могат да се жертват за вас и които заради вас са готови да се качат на Небето и да слязат на земята. – "Къде ще намеря такива хора? " – Не ги търси, нека всеки от вас бъде човекът, когото другите търсят. Нека всеки от вас се обяви доброволец за новия фронт – до воюва против злото, против отрицателните прояви в себе си. Във войната, която днес обявявам, ще давам награди и кръстове на онези, които не лъжат и не крадат, които са честни, добри, умни и справедливи и които обичат цялото човечество.
към беседата >>

Лазенето на детето показва, че животинското естество взима надмощие въ него. (втори вариант)
Докато е малко, детето седи на майчинитѣ рѫце. Като порасне, майката се радва, че е проходило. Голѣма е радостьта въ единъ домъ, когато детето започне да се изправя на краката си и единъ день проходи. Какво представя изправянето? — Борба на духа съ материята. Лазенето на детето показва, че животинското естество взима надмощие въ него. Има голѣми хора, които още лазятъ на четири крака. Това е детинско състояние, но тѣ нѣма да останатъ завинаги въ него. Когато Христосъ казва, че е дошълъ да благовествува на сиромаситѣ, Той има предъ видъ истинскитѣ сиромаси, а не онѣзи, които чрезъ внушение сѫ станали такива. Да внушишъ на човѣка, че е сиромахъ, това не е истинското му положение; да хипнотизирашъ нѣкого и да му предадешъ една чужда мисъль, и това не е неговото естествено положение. И децата прилагатъ хипнотизъма. Кога?
към втори вариант >>

Всѣки день ще давате по едно чувство на сърдцето и по една мисъль на ума си, да ги обработвате добре. (втори вариант)
Тѣ не знаятъ, каква храна да употрѣбяватъ. Ако искате стомахътъ ви да бѫде въ изправность, употрѣбявайте само по едно ядене на день и никога не преяждайте. При това, за предпочитане е вегетарианската храна предъ месната. Отъ вегетарианската храна за предпочитане сѫ плодоветѣ. Както се храните физически, сѫщитѣ правила ще спазвате и при храненето на сърдцето и на ума си. Всѣки день ще давате по едно чувство на сърдцето и по една мисъль на ума си, да ги обработвате добре. Докато не ги обработите, не пристѫпвайте къмъ други. При това, никога не смѣсвайте чувствата си; не смѣсвайте и мислитѣ си. Не се позволява никакво преяждане, нито на физическия свѣтъ, нито въ сърдечния и умствения. Нѣкой иска да преживява силни чувства, да трогватъ сърдцето и душата му. Щомъ искате силни чувства, посещавайте болни и страдащи.
към втори вариант >>

На другия день ще работите съ друго чувство. (втори вариант)
При това, никога не смѣсвайте чувствата си; не смѣсвайте и мислитѣ си. Не се позволява никакво преяждане, нито на физическия свѣтъ, нито въ сърдечния и умствения. Нѣкой иска да преживява силни чувства, да трогватъ сърдцето и душата му. Щомъ искате силни чувства, посещавайте болни и страдащи. Тамъ ще изпитате различни чувства, но ще задържите едно и него ще обработите. На другия день ще работите съ друго чувство. — Искамъ да бѫда щастливъ. — Щомъ търсите щастие на земята, трѣбва да се свържете съ хора, които ви разбиратъ, на които можете всѣкога да разчитате, които могатъ да се жертвуватъ за васъ и които заради васъ сѫ готови да се качатъ на небето и да слѣзатъ на земята. — Кѫде ще намѣря такива хора? — Не ги търси, нека всѣки отъ васъ бѫде човѣкътъ, когото другитѣ търсятъ. Нека всѣки отъ васъ се обяви доброволецъ за новия фронтъ — да воюва противъ злото, противъ отрицателнитѣ прояви въ себе си.
към втори вариант >>

4. Изобилният живот

И в животинското царство има много крадци.
“Крадецът не иде...” Аз бих изказал тази мисъл в положителна форма: “Крадецът иде...” “Аз дойдох.” “Аз ида.” Съвременните хора се питат коя е причината за нещастията в живота. Отговарям: крадецът. Всички закони в човешкия живот съществуват по една и съща причина – да ограничат този крадец. Всички обществени институти, в края на краищата, имат една и съща цел – да оградят човека от крадеца. Христос нарича този опасен човек с обикновената дума крадец, а цивилизованите хора му дават по-благородни имена. И в животинското царство има много крадци. Един от тях е наречен мравояд. Той дебне мравките и ги изяжда. За тази цел той си прави около песъчливите места специални конусовидни фунии, обърнати с върха надолу. Като влезе в конуса, мравката започва да се хлъзга по стените, докато слезе най-долу, дето я чака мравоядът и я изяжда. По отношение на построената фуния, мравоядът проявява големи технически и геометрически способности.
към беседата >>

Тогава ще разберете думите на Христа: „Аз дойдох да им дам живот, и то преизобилно." Това значи, да придобиеш Любовта, но не като чувство, нито като топлина или като настроение.
Христос казва: „Силата на човека не се заключава в отношението му към видимото, а към невидимото.” Невидим е Бог за нас, но реален. Желателно е и Христос да остане за нас невидим, за да запазим към Него чисти и святи отношения. „Крадецът не иде, освен да открадне, заколи и погуби." Като краде, коли и погубва, той е станал светия в умовете на хората. Всички говорят за него, оплакват се, пъшкат, страдат от проявите му. Ако хората престанат да говорят за него, а проповядват за Христа, досега щяха да станат светии. Тогава ще разберете думите на Христа: „Аз дойдох да им дам живот, и то преизобилно." Това значи, да придобиеш Любовта, но не като чувство, нито като топлина или като настроение. Любовта не се мени. Които люби, той има Светлина в себе си. Каже ли някой, че люби, а Светлината му изчезва, той няма Любов. Човечеството се нуждае от светещи умове и сърца. Много пъти са били запалвани човешките умове и сърца, но крадецът всякога ги е загасвал.
към беседата >>

И въ животинското царство има много крадци. (втори вариант)
Съвременнитѣ хора се питатъ, коя е причината за нещастията въ живота. Отговарямъ: Крадецътъ. Всички закони въ човѣшкия животъ сѫществуватъ по една и сѫща причина — да ограничатъ този крадецъ. Всички обществени институти, въ края на краищата, иматъ една и сѫща цель — да оградятъ човѣка отъ крадеца. Христосъ нарича този опасенъ човѣкъ съ обикновената дума „крадецъ”, а цивилизованитѣ хора му даватъ по-благородни имена. И въ животинското царство има много крадци. Единъ отъ тѣхъ е нареченъ „мравоядецъ”. Той дебне мравкитѣ и ги изяжда. За тази цель той си прави около пѣсъчливитѣ мѣста специални конусовидни хунии, обърнати съ върха надолу. Като влѣзе въ конуса, мравката започва да се хлъзга по стенитѣ, докато слѣзе най-долу, дето я чака мравоядецътъ и я изяжда. По отношение на построената хуния, мравоядецътъ проявява голѣми технически и геометрически способности.
към втори вариант >>

Тогава ще разберете думитѣ на Христа: „Азъ дойдохъ да имъ дамъ животъ, и то преизобилно.” Това значи, да придобиешъ любовьта, но не като чувство, нито като топлина или като настроение. (втори вариант)
Невидимъ е Богъ за насъ, но реаленъ. Желателно е и Христосъ да остане за насъ невидимъ, за да запазимъ къмъ Него чисти и свети отношения. „Крадецътъ не иде, освенъ да открадне, заколи и погуби.” Като краде, коли и погубва, той е станалъ светия въ умоветѣ на хората. Всички говорятъ за него, оплакватъ се, пъшкатъ, страдатъ отъ проявитѣ му. Ако хората престанатъ да говорятъ за него, а проповѣдватъ за Христа, досега щѣха да станатъ светии. Тогава ще разберете думитѣ на Христа: „Азъ дойдохъ да имъ дамъ животъ, и то преизобилно.” Това значи, да придобиешъ любовьта, но не като чувство, нито като топлина или като настроение. Любовьта не се мѣни. Който люби, той има свѣтлина въ себе си. Каже ли нѣкой, че люби, а свѣтлината му изчезва, той нѣма любовь. Човѣчеството се нуждае отъ свѣтещи умове и сърдца. Много пѫти сѫ били запалвани човѣшкитѣ умове и сърдца, но крадецътъ всѣкога ги е загасвалъ.
към втори вариант >>

5. Разделено царство

чувството да владеем, да властваме, което се нарича индивидуализиране.
Чувствате несполуки в живота: то се дължи на този велик закон. В такива случаи лекарите се произнасят, че клетките на това място са заболели. Когато у нас стане разделяне, изпитваме една неловкост. Кога става разделяне? – Когато се яви алчността, т.е. чувството да владеем, да властваме, което се нарича индивидуализиране. Чрез разделяне се образуват държавите, домовете и т.н. Този процес е допустим в еволюцията на живота, допустим е в природата, но няма живот. В космогонията това се нарича хаос. Преди милиарди години между боговете в пространството е имало големи боеве, в които са си служили с грамадни топове. От изстрелите на тези топове се образували световете.
към беседата >>

Нещастията произлизат от факта, че когато се породи у нас една Божествена мисъл или Божествено чувство, ние искаме да ги пометнем, а от това се раждат и големи страдания.
Други казват: „Да имам сърце, ум не ми трябва“. Това са заблужедения. Някоя мома казва: „Аз търся момък с малко ум, но с повече пари“. Щастието не е в парите. Често хората казват: „За да не страда човек, не трябва да обича никого“. Нещастията произлизат от факта, че когато се породи у нас една Божествена мисъл или Божествено чувство, ние искаме да ги пометнем, а от това се раждат и големи страдания. Следователно такъв дом, такова общество, такива учени хора – всички се израждат и на мястото им се явяват нови хора. В прочетения стих Христос прави две сравнения: всяко царство и всеки дом. Христос казва: „Ако аз изпъждам лошите духове чрез Божия Дух, у вас е настанало Царството Божие“. Христос не казва, че дели, но казва, че изпъжда лошите духове навън. „Пъдя“ и „разделям“, това са две различни понятия.
към беседата >>

“ Сега ние искаме всички съвременни хора да се превърнат от едно животинско състояние в разумни същества.
за новото учение в света. Законът в тази велика Божествена Истина е следният: Съвременните учени ще те вържат и развържат, ще те впрягат и разпрягат, затова и остен ще има. Това не е религия. В Божественото учение сам ще се вържеш и развържеш. Като дойдете при мене и ми кажете, че искате да следвате моето учение, ще ви питам: „Готови ли сте да се развързвате и завързвате? “ Сега ние искаме всички съвременни хора да се превърнат от едно животинско състояние в разумни същества. Аз искам сами да си туряте юлара и сами да го изваждате. Питам вола: Ти, който имаш воля, знаеш ли защо ти е турен юлара и може ли да се освободиш от него? Вие ходите на църква, правите поклони, кръстите се, питам: Защо се кръстите, какво научихте в този живот от това нещо? Трябва да знаете, че щом си турите ръката на челото, това е знак, че тази глава трябва да мисли, т.е. моят петел пее ли; като турите долу пръстите, значи кокошката кудкудяка ли, има ли Любов в сърцето ми; надясно като си турите пръстите, значи яйцето снесено ли е, а наляво – мъти ли се това яйце?
към беседата >>

Искам да кажа, че всяко наше действие, всяка наша мисъл и всяко чувство трябва да има определена стойност вътре в нашата душа.
моят петел пее ли; като турите долу пръстите, значи кокошката кудкудяка ли, има ли Любов в сърцето ми; надясно като си турите пръстите, значи яйцето снесено ли е, а наляво – мъти ли се това яйце? Това значи да вършиш една велика работа за Бога. Вие ще кажете, че аз тълкувам тия работи по свой начин. Вие ги разтълкувайте по друг начин. Тъй че като се прекръстиш, тури в действие тази мисъл. Искам да кажа, че всяко наше действие, всяка наша мисъл и всяко чувство трябва да има определена стойност вътре в нашата душа. Забележете, в този свят вие ще имате мъчнотии по следната причина: има кокошки, които не кудкудякат, защото не снасят, или ако снасят, мътят го в чужди гнезда, или пък мътят чужди яйца. У нас се поражда недоволство, когато мътиш чужди яйца. Да ви приведа какво значи чуждо яйце. Всяко яйце е емблема на един живот. Ти търсиш Божествения живот, ще го намериш в едно Божествено яйце; търсиш интелектуален живот, ще намериш такова яйце; търсиш любов, ще намериш такова яйце.
към беседата >>

6. Великите условия на живота

Наистина, животните нямат разбирането и културата на съвременните хора, но и те имат вътрешно чувство към Божествения ред и му се подчиняват.
Който знае този език, той може да проникне вътрешния смисъл на живота. Отец и син са обикновени думи, познати не само на хората, но и на животните. И млекопитаещото познава своя баща; и бащата познава сина и дъщеря си. Наблюдавайте животните и ще се уверите в това. Ако конят види дъщеря си в стадо коне, изпъжда я навън. Наистина, животните нямат разбирането и културата на съвременните хора, но и те имат вътрешно чувство към Божествения ред и му се подчиняват. Прелетните птици знаят точно времето на тяхното прелетяване. Паякът например, носи в себе си изкуството да преде. Той преде такава тънка и издръжлива нишка, каквато и най-модерните предачи не могат да постигнат. Ще се възрази, че човек е създаден по образ и подобие Божие. Този стих има отношение към първия човек, а не към онзи, който е сгрешил.
към беседата >>

Радвайте се, че водата тече, а въздухът се движи и образува ветровете, защото подтикват хората към мисъл и чувство.
Спасението иде от Слънцето на живота, носител на светлината и топлината. Водата символизира надеждата, а въздухът – вярата. Ако имаш вода в себе си, ще имаш и надежда; ако имаш въздух, ще имаш вяра. Надеждата и вярата съществуват в света, но хората не са ги възприели и приложили. Вярата развива ума, а надеждата – сърцето. Радвайте се, че водата тече, а въздухът се движи и образува ветровете, защото подтикват хората към мисъл и чувство. Защо идат изпитанията и страданията? – За да се усилят вярата, надеждата и любовта на хората. Каквото е отношението между водата, въздуха и светлината, такова е отношението между вярата, надеждата и любовта. Който иска да усили вярата, надеждата и любовта си, трябва да работи съзнателно върху себе си. Кой борец е придобил сила, без да прави упражнения и да развива мускулите си?
към беседата >>

Животинското естество в човека не може да се възпита, нито може да се облагороди.
Ще кажете, че истината е страшна. – Защо да е страшна? – Защото съблича човека. Какво лошо има в голотата? Да се мисли, че голотата е лошо нещо, това говори за опетнената и изопачена човешка мисъл. Животинското естество в човека не може да се възпита, нито може да се облагороди. Колкото и да се възпитава, в края на краищата ще прояви естеството си. Един англичанин намерил едно малко тигърче, някъде в Индия, и го взел със себе си да го опитоми. Един ден, увлечен в мислите си, той задрямал. До краката му седял неговият порасъл вече, опитомен тигър, който непрекъснато ближел ръката му от благодарност. Обаче, кожата на ръката му се претрила от острия език на животното и започнало да тече кръв.
към беседата >>

7. Това учение

БС

това, което ви давам, трябва да влезе в мозъците ви, да се превърне на мисъл и чувство, за да влезе в Божествения свят и да даде плод.
Казвате, че българските писатели са глупави. Ако ви обясня какво е писал Пенчо Славейков например, ще видите, че той стои много по-високо от вас, но ако дойде тук, бихте го оставили вънка. Вие не четете и мислите, че като вземете една моя беседа и я прочетете, ще запомните някоя мисъл, която често да повтаряте. Не, това не е ваше, това е възпроизвеждане на грамофон. Вие трябва да пеете и да свирите, т.е. това, което ви давам, трябва да влезе в мозъците ви, да се превърне на мисъл и чувство, за да влезе в Божествения свят и да даде плод. Това е Учението, което Христос е проповядвал. Той и сега помага в това Училище. Някой път се борите, имате страдания, но изведнъж ви дойде светла мисъл и вие си разрешавате въпроса. Това показва, че ви се помага. Преди няколко дни дойде при мен един господин, който ми каза: „Един човек ме обиди, но понеже тръгнах в Пътя, не исках да му отвърна по същия начин и се опитах да намеря две такива думи, които отвън да са гладки, но да са толкова съдържателни, че никога да не ги забрави.
към беседата >>

Обърнете се към минералното царство, вземете един кристал и го разгледайте; идете после в растителното царство и разгледайте едно житно зърно; минете след това към животинското царство и като дойдете до човека, ще видите, че той има такива Добродетели, каквито няма ни у минералите, ни у животните, ни у растенията.
Някои от вас имат много добри черти, но не става дума за тези, които са изкуствени, а за тези, които са ви дадени от Бога. Някои идват с големи кокове, с по-бели лица, но всичко това е изкуствено, а то се отнема. Изкуственото е потребно, но не е съществено. Следователно Добродетелите не могат да бъдат изкуствени, затова виждайте във всяка сестра само хубавото. Христовият закон е следният: никога не мислете, че вашата сестра е лицемерна или лоша. Обърнете се към минералното царство, вземете един кристал и го разгледайте; идете после в растителното царство и разгледайте едно житно зърно; минете след това към животинското царство и като дойдете до човека, ще видите, че той има такива Добродетели, каквито няма ни у минералите, ни у животните, ни у растенията. Това показва, че у човека Господ живее. Тази е причината, заради която мнозина от вас се спъват. Ако мислите, че една или друга от вас е още зелена, вие не ще можете да се развивате. Ако внесете една погрешка в себе си, вие си препятствате така, както една малка прашинка, влязла в окото ви. Сега, ако изкарам някоя от вас да поговори пет шест минути, вие не ще можете да я търпите.
към беседата >>

8. Кротостта и смирението

Дойде едно чувство, вие казвате: „А, това чувство навън, друго ще взема".
Живата природа никога не търпи фалш. Ако даде 1 кг вълна, тя ще ви каже: от тази вълна при прането ще се изгуби толкова, при преденето толкова, и ще остане чиста, хубава вълна 700 г, значи, 300 г се губят. Ако от тези 700 г изгубите още, тя ще ви пита, де е тази вълна, и ще ви покаже, че сте немарливи. От 300 г изхвърлена вълна една жена може да си напреви цял костюм. Вие не успявате днес, защото изхвърляте много от вълната. Дойде едно чувство, вие казвате: „А, това чувство навън, друго ще взема". Това изхвърляте, онова изхвърляте, и после дойдете при вашата жива майка, която казва, че вълната ви не е останала 700 г, а само 300 г. Това се дължи на обстоятелството, че у вас няма онова смирение и кротост, които е имал Христос. Вие идете с онези понятия за ваше минало величие, с които сте били на небето. Не, тук не сте царски дъщери. За Христа се казва, че като се намерил в рабския образ и подобие на човек, смирил се.
към беседата >>

Следете откъде иде това чувство.
Какъв е вашият метод, когато се измени настроението ви? Имате да изплащате една полица от 10.000 лева, но нямате пари, вашето настроение е мрачно; дойде някой ваш приятел и ви даде тази сума, веднага ви светва –настава зора. Забележете от кое място на вашия ум ще се появи зората. Друг пример. Някой път се намирате в трудно положение, вашето небе е като един връщник, няма изходен път; вие започвате да се молите, веднага у вас се заражда една малка надежда, като светъл лъч, който малко по малко започва да блести по-силно. Следете откъде иде това чувство. Тези неща стават почти всеки ден с вас, но не ги наблюдавате. Локализирайте мястото на тези явления. Някои приличат на онзи бьлгарин, който минал покрай един кладенец, на въжето на който били закачени две кофи за вода; пуснал въжето в кладенеца и напоил добитъка си; но, като си тръгвал, дотрябвало му въже за колата, взел че отрязал това, на което били закачени кофите, свършил с него работата си и си заминал. След малко време той пак минава през същия път, иска да пие вода, но вижда, че няма кофите, и си казва: „Бре, кофите ги няма тука". Така хората сами развалят своето щастие – отрязват въжето на кофите, а после се чудят, че ги няма.
към беседата >>

Но това е животинското състояние на любовта, а не на онази любов, към която се стремим.
Ако у някого няма кротост и смирение, и да дойде любовта, нищо няма да направи, тя ще го изсуши, ще го направи на пастърма. За да разберете любовта, тя трябва да мине през кротостта и смирението. Такъв е законът. Онази енергия, която иде от слънцето, първо трябва да мине през влагата, а после да се трансформира. Аз мога да трансформирам обикновената любов на когото и да е, даже и на най-големия звяр, стига да го храня редовно, да му дам да си пийне малко винце. Но това е животинското състояние на любовта, а не на онази любов, към която се стремим. Като ви вземе някой яденето, като ви обиди, любовта ви се прекъсва. Вие трябва да имате такива отношения към всички, каквито има Бог към нас: от толкова хиляди години вие грешите пред Него, а Той не е изменил отношенията си. Смирението и кротостта са бронята, предпазителните средства, които отбиват всички неприятности. Представете си, че се намирате в една модерно укрепена крепост и шрапнелите, които ви бомбардират от всяка страна, отскачат от вашата крепост; вие не се безпокоите, защото шрапнелите не падат вътре, и чакате неприятелят ви да изхвърли всичките си муниции. Такова нещо е смирението.
към беседата >>

9. Разговори с Учителя

Ако имахте очите на ясновидеца, щяхте да видите в човека цялото растително и животинско царства, които виждате и вън от него.
Без да подозират, добрите хора оставят своите добри мисли навсякъде в света. Те пазят като страж. Това е закон. Малцина познават този закон. Горите, които виждате вън от себе си, съществуват и в човека, в неговия организъм. Ако имахте очите на ясновидеца, щяхте да видите в човека цялото растително и животинско царства, които виждате и вън от него. Следователно, когато се изсичат горите в природата, това се отразява и на горите в човека. Нарушения и изсичания на горите става не само в България, но и по целия свят, особено в Америка. Годишно там изсичат стотици декари гори. Обаче, това се отразява зле върху тях. Неврастенията у хората се дължи на безразборното изсичане на горите.
към беседата >>

Разрушителното чувство у българина е силно развито.
Неврастенията у хората се дължи на безразборното изсичане на горите. Никъде не страдат от неврастения толкова много, както в Америка. Причината за неврастенията се дължи още и на безразборното изтребване на животните. Американците съзнават вече това и със закон забраняват изтребването на животните и изсичането на горите. Вегетарианството масово си пробива път в Америка. Разрушителното чувство у българина е силно развито. Няма дърво, на което той да не е опитал брадвата си. Влезте в една гора, и ще видите, колко дървета са накълцани от брадвата на българина. Обаче, той опитва това накълцване и върху себе си. Каквито беди дойдат, все през България ще минат и ще я накълцат. Който може да чете, ще види, каква история е написана там.
към беседата >>

Всяко чувство е качество на времето, което го установило.
Изпейте още една песен. (Диригентът си подаде главата отвън, даде тон на външните и вътрешните, и всички запяха любимата песен „Ще се развеселя". Че мръква вече, че вън е студено, никой не мисли за отиване). Учителят продължи: Доброто сърце подразбира винаги просветен ум. Но просветеният ум не подразбира винаги добро сърце. Всяко чувство е качество на времето, което го установило. Кое е по хубаво: Да те обичат, или да обичаш? И като обичаш, и като те обичат, всякога ще страдаш 50%. Имаш един скъпоценен камък. Радваш му се, обичаш го. По едно време ти мине мисълта: Дали не е фалшив този камък?
към беседата >>

10. Старият и новият живот / Стар и нов живот

Ако една мисъл, едно чувство или желание отива надолу към Земята, обърни ги в обратна посока - нагоре. (втори вариант)
Представете си, че изпратят един от вас някъде в България, за да образува окултен клас - какво ще прави той? Като не знае друго, ще потърси методи и правила от писаното в книгите по този въпрос - ще отвори например книгата Светлина върху пътя4 и ще започне да чете: „Убий всяко желание в себе си! ". Питам: като убиете всяко желание в себе си, какво ще остане от вас? Това е крив превод на една окултна мисъл, окултните истини не се превеждат буквално. Да убиеш всяко желание в себе си, това не подразбира физическо убиване, но обръщане към Бога. Ако една мисъл, едно чувство или желание отива надолу към Земята, обърни ги в обратна посока - нагоре. Някой има да взима пари от някого, отива при него, заплашва го със съд, с убийство, за да му ги върне - това е насилие; какво ще спечели този човек, ако даде своя длъжник под съд или ако го убие? Върви той, мисли, но по едно време мисълта му взема друго направление - нагоре, и казва: „Няма да давам този човек под съд, нито ще го убивам; ще отида при него и ще си поговорим приятелски"; щом отправи мисълта си нагоре, той постига целта си - получава парите си. В същата книга, Светлина върху пътя, е казано: „Само онзи може да намери Истината, сълзите на когото са престанали да текат от очите". Питам какво ще стане със Земята, ако всички извори пресъхнат - значи и тази мисъл не е правилно преведена. Ето защо, който се занимава с окултните науки, той трябва да търси вътрешния, скрития смисъл на всяка истина.
към втори вариант >>

Вие трябва да бъдете смели, решителни, винаги да имате предвид изречението: „Душата е всесилна; плътта, животинското в човека е слабо". (втори вариант)
Всяка душа носи щастието в себе си. Ако живеете според великия закон на Любовта, като влезете в света, който не е готов за тази Любов, вие ще предизвикате в него, в неговите силни индивиди, условия да се прояви егоизмът, т.е. човешкото его; при други условия обаче, между готови души, Любовта създава красив свят, свят на възвишени, чисти отношения. А сега със светлината, която съвременните хора носят в себе си, човек се вижда принуден да се затвори, да се огради, като счита, че неговото положение в света е опасно; и наистина, днес всички хора са затворени. Мнозина мислят за себе си, че като ученици на окултна школа са по-слаби от другите; не е така, силата не е външно качество. Вие трябва да бъдете смели, решителни, винаги да имате предвид изречението: „Душата е всесилна; плътта, животинското в човека е слабо". Божественото в човека е всякога силно, а животинското е изложено на изкушения, на слабости, на падания. „Работете и молете се, да не паднете в изкушение! " - казва Христос. Казвате: „Ние сме млади сега, как ли ще се развие нашият живот? "; ако вървите в Божествения път, животът ви ще се развие красиво, а ако се отклоните от тоя Път, идете на гробищата, в болниците, в кафенетата, между фалиралите търговци, на бойните полета, за да видите какво ще стане с вас.
към втори вариант >>

Божественото в човека е всякога силно, а животинското е изложено на изкушения, на слабости, на падания. (втори вариант)
Ако живеете според великия закон на Любовта, като влезете в света, който не е готов за тази Любов, вие ще предизвикате в него, в неговите силни индивиди, условия да се прояви егоизмът, т.е. човешкото его; при други условия обаче, между готови души, Любовта създава красив свят, свят на възвишени, чисти отношения. А сега със светлината, която съвременните хора носят в себе си, човек се вижда принуден да се затвори, да се огради, като счита, че неговото положение в света е опасно; и наистина, днес всички хора са затворени. Мнозина мислят за себе си, че като ученици на окултна школа са по-слаби от другите; не е така, силата не е външно качество. Вие трябва да бъдете смели, решителни, винаги да имате предвид изречението: „Душата е всесилна; плътта, животинското в човека е слабо". Божественото в човека е всякога силно, а животинското е изложено на изкушения, на слабости, на падания. „Работете и молете се, да не паднете в изкушение! " - казва Христос. Казвате: „Ние сме млади сега, как ли ще се развие нашият живот? "; ако вървите в Божествения път, животът ви ще се развие красиво, а ако се отклоните от тоя Път, идете на гробищата, в болниците, в кафенетата, между фалиралите търговци, на бойните полета, за да видите какво ще стане с вас. Докато вървите в пътя на Бялото Братство, там никакво зло не ви чака.
към втори вариант >>

11. Отрицателни и положителни черти на ученика / Качества на ученика

Ако ученикът има още това животинско проявление, очакват го големи страдания.
Само по този начин ученикът ще стане неуязвим за външните условия. Време е вече да се освободите от някои отрицателни прояви, каквото е тщеславието. То е животинска проява – среща се в птиците, кучетата, конете и др. Кучето вдигне опашката си, върви и никого не иска да знае – това е тщеславие. Паунът разпери опашката си, върви гордо, със съзнание за себе си – това е неговото тщеславие. Ако ученикът има още това животинско проявление, очакват го големи страдания. Той ще се сблъска с действителността. Защо? – Като видят неговата слабост, хората започват да му се подиграват. Една от причините на неврастенията се дължи на тщеславието. За пример, когато работите на богатия търговец се объркват, той започва да се тревожи не толкова от загубите, колкото какво ще помислят хората за него. Всички хора искат да се представят за такива, каквито не са в действителност.
към беседата >>

Обидата е свързана с честолюбието, с личното чувство на човека.
В Божествената школа знанието се употребява само за въдворяване Царството Божие на земята. Щом се въдвори Царството Божие на земята, учениците и учителите ще имат добри условия да проявят знанието си и да приложат по нещо ново и величествено към сградата на своя бъдещ живот. Още едно условие се иска от ученика: да не обижда и да не се обижда. Който влезе в школата, трябва да повдигне съзнанието си, да бъде готов да понася обидите и лесно да се справя с тях. Това се постига чрез приложение на волята. Обидата е свързана с честолюбието, с личното чувство на човека. То е животинско чувство, което се преодолява само със силна воля. Някой се оплаква, че един от съучениците му го погледнал накриво. Ще приложиш волята си и ще забравиш всичко. В школата ще влизате без никакви обиди. Ако не можете напълно да забравите обидата, забравете я, докато сте в класа.
към беседата >>

То е животинско чувство, което се преодолява само със силна воля.
Щом се въдвори Царството Божие на земята, учениците и учителите ще имат добри условия да проявят знанието си и да приложат по нещо ново и величествено към сградата на своя бъдещ живот. Още едно условие се иска от ученика: да не обижда и да не се обижда. Който влезе в школата, трябва да повдигне съзнанието си, да бъде готов да понася обидите и лесно да се справя с тях. Това се постига чрез приложение на волята. Обидата е свързана с честолюбието, с личното чувство на човека. То е животинско чувство, което се преодолява само със силна воля. Някой се оплаква, че един от съучениците му го погледнал накриво. Ще приложиш волята си и ще забравиш всичко. В школата ще влизате без никакви обиди. Ако не можете напълно да забравите обидата, забравете я, докато сте в класа. Погледнете на нея като на кредитор и кажете ѝ: „Ще имаш добрината да почиваш малко отвън.
към беседата >>

Човек не може изведнъж да се справи с живота си, нито завинаги да се откаже от чувството на обида, но може да направи това поне за един час.
В школата ще влизате без никакви обиди. Ако не можете напълно да забравите обидата, забравете я, докато сте в класа. Погледнете на нея като на кредитор и кажете ѝ: „Ще имаш добрината да почиваш малко отвън. Като свърша работата си, ще изляза и ще ти платя. Мястото, дето влизам, е свято, не приемат никакви кредитори“. Човек не може изведнъж да се справи с живота си, нито завинаги да се откаже от чувството на обида, но може да направи това поне за един час. Ако днес може за един час да забрави обидата, на другия ден ще я забрави за два часа, после за три, за четири, докато един ден се почувства укрепен със здрава броня срещу всички обиди и огорчения. Не може ли поне един час да не мисли за обидата си, човек нищо не може да постигне. Защо? – Той се намира в положението на пълно безволие, и сам се излага на външни, чужди влияния, които го спъват в пътя му. Ще кажете, че много от вас са семейни хора, все ще произлезе някакво недоразумение между мъжа и жената, ще се обидят за нещо. Какво трябва да правите в такива случаи?
към беседата >>

Своенравието е животинско качество.
Не чакайте да дойде някой отвън, да ви каже в каква посока вървите. Както търговецът знае дали свършва деня с печалба или със загуба, така и ученикът трябва да знае в коя посока се движи. Както търговецът прави баланс на сметките си всеки ден и всяка година, така и ученикът трябва да прави баланс на своите мисли, чувства и постъпки, да знае дали губи, или печели. Всеки човек разполага с известни дарби и способности, за да може сам да се изправя, но преди всичко той трябва да се справи със своенравието си. Много или малко, човек дава ход на своенравието в себе си и без да знае какво и как става, той сам се спъва. Своенравието е животинско качество. Дайте път на ума, на сърцето и на волята си правилно да се развиват, за да се справите със своенравието. Това значи да постави човек живота си на разумна основа, върху която да гради своето светло бъдеще. И тъй, който влиза в школата, трябва да се освободи от четирите отрицателни качества: тщеславие, лицемерие, любопитство и своенравие. Това са качества, присъщи на животните. Те са остатъци, които говорят за животинското състояние, през което човек е минал.
към беседата >>

Те са остатъци, които говорят за животинското състояние, през което човек е минал.
Своенравието е животинско качество. Дайте път на ума, на сърцето и на волята си правилно да се развиват, за да се справите със своенравието. Това значи да постави човек живота си на разумна основа, върху която да гради своето светло бъдеще. И тъй, който влиза в школата, трябва да се освободи от четирите отрицателни качества: тщеславие, лицемерие, любопитство и своенравие. Това са качества, присъщи на животните. Те са остатъци, които говорят за животинското състояние, през което човек е минал. Не е въпрос да се бори човек с тях, но трябва да ги постави на мястото им. Изобщо животинското, човешкото и Божественото естество на човека трябва да се поставят на мястото си. Животинското естество трябва да се подчинява на човешкото, а човешкото – на Божественото. Разместите ли тези прояви в себе си, вие сами се обърквате. Първо поставете всяко нещо на неговото място, а след това започнете да замествате отрицателните прояви с положителни.
към беседата >>

Изобщо животинското, човешкото и Божественото естество на човека трябва да се поставят на мястото си.
Това значи да постави човек живота си на разумна основа, върху която да гради своето светло бъдеще. И тъй, който влиза в школата, трябва да се освободи от четирите отрицателни качества: тщеславие, лицемерие, любопитство и своенравие. Това са качества, присъщи на животните. Те са остатъци, които говорят за животинското състояние, през което човек е минал. Не е въпрос да се бори човек с тях, но трябва да ги постави на мястото им. Изобщо животинското, човешкото и Божественото естество на човека трябва да се поставят на мястото си. Животинското естество трябва да се подчинява на човешкото, а човешкото – на Божественото. Разместите ли тези прояви в себе си, вие сами се обърквате. Първо поставете всяко нещо на неговото място, а след това започнете да замествате отрицателните прояви с положителни. Работете съзнателно върху себе си, за да се наречете един ден „ученици на Любовта“. Ученикът на Любовта се различава коренно от обикновените ученици.
към беседата >>

Животинското естество трябва да се подчинява на човешкото, а човешкото – на Божественото.
И тъй, който влиза в школата, трябва да се освободи от четирите отрицателни качества: тщеславие, лицемерие, любопитство и своенравие. Това са качества, присъщи на животните. Те са остатъци, които говорят за животинското състояние, през което човек е минал. Не е въпрос да се бори човек с тях, но трябва да ги постави на мястото им. Изобщо животинското, човешкото и Божественото естество на човека трябва да се поставят на мястото си. Животинското естество трябва да се подчинява на човешкото, а човешкото – на Божественото. Разместите ли тези прояви в себе си, вие сами се обърквате. Първо поставете всяко нещо на неговото място, а след това започнете да замествате отрицателните прояви с положителни. Работете съзнателно върху себе си, за да се наречете един ден „ученици на Любовта“. Ученикът на Любовта се различава коренно от обикновените ученици. Ученикът на Любовта постъпва според законите на великата Божия Любов.
към беседата >>

Ако ученикът има още това животинско проявление, очакват го големи страдания.
Само по този начин ученикът ще стане неуязвим за външните условия. Време е вече да се освободите от някои отрицателни прояви, каквото е тщеславието. То е животинска проява – среща се в птиците, кучетата, конете и др. Кучето вдигне опашката си, върви и никого не иска да знае – това е тщеславие. Паунът разпери опашката си, върви гордо, със съзнание за себе си – това е неговото тщеславие. Ако ученикът има още това животинско проявление, очакват го големи страдания. Той ще се сблъска с действителността. Защо? – Като видят неговата слабост, хората започват да му се подиграват. Една от причините на неврастенията се дължи на тщеславието. За пример, когато работите на богатия търговец се объркват, той започва да се тревожи не толкова от загубите, колкото какво ще помислят хората за него. Всички хора искат да се представят за такива, каквито не са в действителност.
към беседата >>

Обидата е свързана с честолюбието, с личното чувство на човека.
В Божествената школа знанието се употребява само за въдворяване Царството Божие на земята. Щом се въдвори Царството Божие на земята, учениците и учителите ще имат добри условия да проявят знанието си и да приложат по нещо ново и величествено към сградата на своя бъдещ живот. Още едно условие се иска от ученика: да не обижда и да не се обижда. Който влезе в школата, трябва да повдигне съзнанието си, да бъде готов да понася обидите и лесно да се справя с тях. Това се постига чрез приложение на волята. Обидата е свързана с честолюбието, с личното чувство на човека. То е животинско чувство, което се преодолява само със силна воля. Някой се оплаква, че един от съучениците му го погледнал накриво. Ще приложиш волята си и ще забравиш всичко. В школата ще влизате без никакви обиди. Ако не можете напълно да забравите обидата, забравете я, докато сте в класа.
към беседата >>

То е животинско чувство, което се преодолява само със силна воля.
Щом се въдвори Царството Божие на земята, учениците и учителите ще имат добри условия да проявят знанието си и да приложат по нещо ново и величествено към сградата на своя бъдещ живот. Още едно условие се иска от ученика: да не обижда и да не се обижда. Който влезе в школата, трябва да повдигне съзнанието си, да бъде готов да понася обидите и лесно да се справя с тях. Това се постига чрез приложение на волята. Обидата е свързана с честолюбието, с личното чувство на човека. То е животинско чувство, което се преодолява само със силна воля. Някой се оплаква, че един от съучениците му го погледнал накриво. Ще приложиш волята си и ще забравиш всичко. В школата ще влизате без никакви обиди. Ако не можете напълно да забравите обидата, забравете я, докато сте в класа. Погледнете на нея като на кредитор и кажете ѝ: „Ще имаш добрината да почиваш малко отвън.
към беседата >>

Човек не може изведнъж да се справи с живота си, нито завинаги да се откаже от чувството на обида, но може да направи това поне за един час.
В школата ще влизате без никакви обиди. Ако не можете напълно да забравите обидата, забравете я, докато сте в класа. Погледнете на нея като на кредитор и кажете ѝ: „Ще имаш добрината да почиваш малко отвън. Като свърша работата си, ще изляза и ще ти платя. Мястото, дето влизам, е свято, не приемат никакви кредитори“. Човек не може изведнъж да се справи с живота си, нито завинаги да се откаже от чувството на обида, но може да направи това поне за един час. Ако днес може за един час да забрави обидата, на другия ден ще я забрави за два часа, после за три, за четири, докато един ден се почувства укрепен със здрава броня срещу всички обиди и огорчения. Не може ли поне един час да не мисли за обидата си, човек нищо не може да постигне. Защо? – Той се намира в положението на пълно безволие, и сам се излага на външни, чужди влияния, които го спъват в пътя му. Ще кажете, че много от вас са семейни хора, все ще произлезе някакво недоразумение между мъжа и жената, ще се обидят за нещо. Какво трябва да правите в такива случаи?
към беседата >>

Своенравието е животинско качество.
Не чакайте да дойде някой отвън, да ви каже в каква посока вървите. Както търговецът знае дали свършва деня с печалба или със загуба, така и ученикът трябва да знае в коя посока се движи. Както търговецът прави баланс на сметките си всеки ден и всяка година, така и ученикът трябва да прави баланс на своите мисли, чувства и постъпки, да знае дали губи, или печели. Всеки човек разполага с известни дарби и способности, за да може сам да се изправя, но преди всичко той трябва да се справи със своенравието си. Много или малко, човек дава ход на своенравието в себе си и без да знае какво и как става, той сам се спъва. Своенравието е животинско качество. Дайте път на ума, на сърцето и на волята си правилно да се развиват, за да се справите със своенравието. Това значи да постави човек живота си на разумна основа, върху която да гради своето светло бъдеще. И тъй, който влиза в школата, трябва да се освободи от четирите отрицателни качества: тщеславие, лицемерие, любопитство и своенравие. Това са качества, присъщи на животните. Те са остатъци, които говорят за животинското състояние, през което човек е минал.
към беседата >>

Те са остатъци, които говорят за животинското състояние, през което човек е минал.
Своенравието е животинско качество. Дайте път на ума, на сърцето и на волята си правилно да се развиват, за да се справите със своенравието. Това значи да постави човек живота си на разумна основа, върху която да гради своето светло бъдеще. И тъй, който влиза в школата, трябва да се освободи от четирите отрицателни качества: тщеславие, лицемерие, любопитство и своенравие. Това са качества, присъщи на животните. Те са остатъци, които говорят за животинското състояние, през което човек е минал. Не е въпрос да се бори човек с тях, но трябва да ги постави на мястото им. Изобщо животинското, човешкото и Божественото естество на човека трябва да се поставят на мястото си. Животинското естество трябва да се подчинява на човешкото, а човешкото – на Божественото. Разместите ли тези прояви в себе си, вие сами се обърквате. Първо поставете всяко нещо на неговото място, а след това започнете да замествате отрицателните прояви с положителни.
към беседата >>

Изобщо животинското, човешкото и Божественото естество на човека трябва да се поставят на мястото си.
Това значи да постави човек живота си на разумна основа, върху която да гради своето светло бъдеще. И тъй, който влиза в школата, трябва да се освободи от четирите отрицателни качества: тщеславие, лицемерие, любопитство и своенравие. Това са качества, присъщи на животните. Те са остатъци, които говорят за животинското състояние, през което човек е минал. Не е въпрос да се бори човек с тях, но трябва да ги постави на мястото им. Изобщо животинското, човешкото и Божественото естество на човека трябва да се поставят на мястото си. Животинското естество трябва да се подчинява на човешкото, а човешкото – на Божественото. Разместите ли тези прояви в себе си, вие сами се обърквате. Първо поставете всяко нещо на неговото място, а след това започнете да замествате отрицателните прояви с положителни. Работете съзнателно върху себе си, за да се наречете един ден „ученици на Любовта“. Ученикът на Любовта се различава коренно от обикновените ученици.
към беседата >>

Животинското естество трябва да се подчинява на човешкото, а човешкото – на Божественото.
И тъй, който влиза в школата, трябва да се освободи от четирите отрицателни качества: тщеславие, лицемерие, любопитство и своенравие. Това са качества, присъщи на животните. Те са остатъци, които говорят за животинското състояние, през което човек е минал. Не е въпрос да се бори човек с тях, но трябва да ги постави на мястото им. Изобщо животинското, човешкото и Божественото естество на човека трябва да се поставят на мястото си. Животинското естество трябва да се подчинява на човешкото, а човешкото – на Божественото. Разместите ли тези прояви в себе си, вие сами се обърквате. Първо поставете всяко нещо на неговото място, а след това започнете да замествате отрицателните прояви с положителни. Работете съзнателно върху себе си, за да се наречете един ден „ученици на Любовта“. Ученикът на Любовта се различава коренно от обикновените ученици. Ученикът на Любовта постъпва според законите на великата Божия Любов.
към беседата >>

12. Какво се изисква от ученика / Изисквания от ученика

Както вървеше, тя спря пред една колбасарница и изведнъж лицето и придоби особен израз, яви се нещо неприятно, отблъскващо, събуди се в нея животинското естество; тя влезе в колбасарницата, купи си нещо и на излизане оттам видях на лицето и предишната маска с приятно, добро впечатление. (втори вариант)
Какво мисли гладният - да намери храна и да се наяде; разликата между гладните хора се заключава само в образите, към които се стремят: един иска само хляб, друг иска хляб и месо, трети иска печена кокошка и т.н. Гладните хора се различават помежду си в мислите и желанията. Ако наблюдавате човек, който обича да яде месо, ще видите на лицето му особен цвят. Преди години срещнах на улицата една дама от висшето общество, особено красива. На лицето си имаше воал, но всичко в нея беше приятно. Както вървеше, тя спря пред една колбасарница и изведнъж лицето и придоби особен израз, яви се нещо неприятно, отблъскващо, събуди се в нея животинското естество; тя влезе в колбасарницата, купи си нещо и на излизане оттам видях на лицето и предишната маска с приятно, добро впечатление. При вида на месото тя не можа да овладее своето низше естество; като си купи нещо от кол- басарницата, тя задоволи в себе си низшето естество и лицето и прие пак първия красив, приятен израз. Следователно вътрешните мисли и чувства, които се крият в човека, са в състояние всеки момент да изменят израза на неговото лице. Всяка мисъл пък, от своя страна, е сложна, тя съдържа в себе си условия за сложни процеси, които пак се отразяват върху лицето на човека. Например мисълта в човека за хранене предизвиква в него ред процеси: особено ако човек е гладен, веднага в ума му изпъкват разни картини - той си представя хубава супа от пуйка или кокошка с ориз или с фиде; също така може да си представи печено прасенце с горчица или с хрян, придружено с няколко чашки шестгодишно вино вместо вода. Всичко това въодушевява гладния, той върви, представя си ту едното, ту другото и като мине покрай някоя богата гостилница, в която може да реализира своите желания, а няма пари, току въздъхне и продължи пътя си.
към втори вариант >>

". Едно трябва да знаете: всяка мисъл, всяко чувство, върху което размишлявате, оказват известно влияние върху вас - по този начин вие се свързвате с тях. (втори вариант)
Следователно, като знаете няколко от свойствата на скъпоценните камъни, помислете може ли човек да бъде скъпоценен камък. Какъв скъпоценен камък желаете да бъдете? Един желае да бъде диамант, друг - рубин, трети - сапфир и т.н. Мислете добре върху темата и пишете колкото е възможно по-кратко. Казвате: „Какво отношение имат скъпоценните камъни към нас? ". Едно трябва да знаете: всяка мисъл, всяко чувство, върху което размишлявате, оказват известно влияние върху вас - по този начин вие се свързвате с тях. Така е от окултно гледище - всяка тема, всеки въпрос, върху който човек размишлява, оказва известно влияние върху него и го ползва дотолкова, доколкото той е могъл да се свърже с него. Той оказва известно въздействие за развиването ви. Например когато размишлявате върху най-силната добродетел на ученика, даже и да не се домогнете до нея, пак ще имате голяма полза. В какво се заключава ползата - в свързването ви с добродетелите. Някой ще пише, че най-силната добродетел на ученика е Любовта, друг - Вярата, трети - Милосърдието, четвърти - способността му да учи, и т.н.; като мисли за дадената добродетел, без да подозира, той се свързва с нея - в това именно се съдържа ползата за ученика от развиване на темите, които се дават на класа.
към втори вариант >>

Каквато и пакост да направите някому, първо тя има отглас, отражение във вашето съзнание; всяка крива мисъл, всяко криво чувство или всяка крива постъпка е лош, грозен образ, който се отпечатва първо в съзнанието на онзи, от когото е излязъл или от когото е направен - значи злото, лошото се излива в нехармонични, в неправилни форми или образи, а Доброто се излива в хармонични, в правилни образи. (втори вариант)
И лошият човек, лошият господар е подобен на голямото куче - дойдете ли с него в отношения, които водят към схватка, отстъпете му кокала, нека глозга; този кокал може да бъде някаква служба или друга някоя материална вещ - отстъпете я, за да не пострадате. Лошият човек разполага с физическа сила в себе си; щом е физически силен, той е готов всичко да направи. В случая благоразумието изисква от човека да отстъпи - отстъпването не е страх, но пестене на време и енергия. Сега, които от вас желаят, могат да посещават класа, като пазят хармония в отношенията си. Помнете, че всеки, който нарушава хармонията, пакости на себе си, пакости и на другите. Каквато и пакост да направите някому, първо тя има отглас, отражение във вашето съзнание; всяка крива мисъл, всяко криво чувство или всяка крива постъпка е лош, грозен образ, който се отпечатва първо в съзнанието на онзи, от когото е излязъл или от когото е направен - значи злото, лошото се излива в нехармонични, в неправилни форми или образи, а Доброто се излива в хармонични, в правилни образи. Човек сам рисува и едните, и другите образи. Виждате в една градина две круши: опитвате едната - сладка, опитвате другата - горчива. Защо е горчива - горчивината показва нейния егоистичен характер; тя е родила горчиви плодове, за да не би някой да се ползва от тях - с това тя иска да каже, че никому не дава плода си. Също така има и горчиви краставици, обаче умният човек и горчивите плодове може да използва за нещо. Едно е важно да знае ученикът: всяка негова постъпка се хроникира; след всеки ученик вървят детективи от Бялата и от Черната ложа, които всичко записват: първите хроники- рат добрите мисли, чувства и постъпки на ученика, а вторите - лошите; и едните, и другите ще използват намясто вашите постъпки.
към втори вариант >>

13. Простите и сложни движение в природата / Прости и сложни движения

Животинското всякога ще си остане животинско, затова трябва да бъде на мястото си; човешкото – също на своето място и Божественото – на своето.
Ако двете страни са неприятелски настроени, по-добре да няма мост помежду им. Те постоянно ще се карат. Ако са приятелски настроени, нека има мост между тях. Когато хората са готови да служат на Бога, нека има мост между тях; ако не са готови да служат на Бога, по-добре да няма мост помежду им. Като ученици, вие трябва да бъдете внимателни, да не смесвате нещата. Животинското всякога ще си остане животинско, затова трябва да бъде на мястото си; човешкото – също на своето място и Божественото – на своето. Те не могат да се примирят. Докато човек се ръководи от животинското и от човешкото си естество, той не може да каже, че живее според Божиите закони. На думи всичко може да каже, но като остане сам, той постъпва по своему. И вълкът може да каже, че спазва Христовия закон, но щом срещне овца, казва: „Понеже обичам Бога, обичам и овцата като Негово дете. Тя трябва да се пожертва за мене“.
към беседата >>

Докато човек се ръководи от животинското и от човешкото си естество, той не може да каже, че живее според Божиите закони.
Ако са приятелски настроени, нека има мост между тях. Когато хората са готови да служат на Бога, нека има мост между тях; ако не са готови да служат на Бога, по-добре да няма мост помежду им. Като ученици, вие трябва да бъдете внимателни, да не смесвате нещата. Животинското всякога ще си остане животинско, затова трябва да бъде на мястото си; човешкото – също на своето място и Божественото – на своето. Те не могат да се примирят. Докато човек се ръководи от животинското и от човешкото си естество, той не може да каже, че живее според Божиите закони. На думи всичко може да каже, но като остане сам, той постъпва по своему. И вълкът може да каже, че спазва Христовия закон, но щом срещне овца, казва: „Понеже обичам Бога, обичам и овцата като Негово дете. Тя трябва да се пожертва за мене“. Така мисли вълкът, но не и овцата. Когато вълкът изяде овца, тя минава през големи страдания.
към беседата >>

Следователно животинското ще бъде на едно място, човешкото – на друго и Божественото – на трето.
Така мисли вълкът, но не и овцата. Когато вълкът изяде овца, тя минава през големи страдания. Когато мечка изяде човек, и той минава през големи страдания. Изобщо, големи са страданията на висшето, ако попадне в устата на низшето. Човек не е дошъл на земята да прави менажерия. Следователно животинското ще бъде на едно място, човешкото – на друго и Божественото – на трето. С други думи казано: вълкът ще бъде на едно място, овцата – на друго и човек – на трето. Между тях ще има празнини. Те ще се отделят едни от други чрез преграда и оттам ще си говорят братски. Някой мисли като вълка, друг – като овцата; някой чувства като вълка, друг – като овцата; някой постъпва като вълка, друг – като овцата. След всичко това те се поглеждат пред преградата и си казват: „Хайде да махнем преградата, да се разберем“.
към беседата >>

Всяка ваша мисъл, всяко чувство и всяко действие трябва да бъдат абсолютно чисти и безкористни.
Разместите ли камъните, зданието само по себе си ще се събори. Ако може да се закрепи за една–две години, комисията, която го преглежда, сама ще го събори и ще каже: „Камъните на това здание не са поставени на мястото си“. Така се разпадат семейства, общества, държави, религии и т.н. Всеки човек е изложен на опасността да гради по стар начин. Откажете се от стария начин на градене и приемете новия, който почива на закона на жертвата. Всяка ваша мисъл, всяко чувство и всяко действие трябва да бъдат абсолютно чисти и безкористни. Ще кажете, че трябва да живеете братски помежду си. Добре е да живеете братски, но докато дойдете до това положение, вълкът трябва да живее с вълк, мечката – с мечка, овцата – с овца, човек – с човек и т.н. Един от пророците е казал, че ще дойде ден, когато агнето и лъвът ще живеят заедно. Кога ще бъде това? – Когато Господ започне да живее във всички живи същества.
към беседата >>

Животинското всякога ще си остане животинско, затова трябва да бъде на мястото си; човешкото – също на своето място и Божественото – на своето.
Ако двете страни са неприятелски настроени, по-добре да няма мост помежду им. Те постоянно ще се карат. Ако са приятелски настроени, нека има мост между тях. Когато хората са готови да служат на Бога, нека има мост между тях; ако не са готови да служат на Бога, по-добре да няма мост помежду им. Като ученици, вие трябва да бъдете внимателни, да не смесвате нещата. Животинското всякога ще си остане животинско, затова трябва да бъде на мястото си; човешкото – също на своето място и Божественото – на своето. Те не могат да се примирят. Докато човек се ръководи от животинското и от човешкото си естество, той не може да каже, че живее според Божиите закони. На думи всичко може да каже, но като остане сам, той постъпва по своему. И вълкът може да каже, че спазва Христовия закон, но щом срещне овца, казва: „Понеже обичам Бога, обичам и овцата като Негово дете. Тя трябва да се пожертва за мене“.
към беседата >>

Докато човек се ръководи от животинското и от човешкото си естество, той не може да каже, че живее според Божиите закони.
Ако са приятелски настроени, нека има мост между тях. Когато хората са готови да служат на Бога, нека има мост между тях; ако не са готови да служат на Бога, по-добре да няма мост помежду им. Като ученици, вие трябва да бъдете внимателни, да не смесвате нещата. Животинското всякога ще си остане животинско, затова трябва да бъде на мястото си; човешкото – също на своето място и Божественото – на своето. Те не могат да се примирят. Докато човек се ръководи от животинското и от човешкото си естество, той не може да каже, че живее според Божиите закони. На думи всичко може да каже, но като остане сам, той постъпва по своему. И вълкът може да каже, че спазва Христовия закон, но щом срещне овца, казва: „Понеже обичам Бога, обичам и овцата като Негово дете. Тя трябва да се пожертва за мене“. Така мисли вълкът, но не и овцата. Когато вълкът изяде овца, тя минава през големи страдания.
към беседата >>

Следователно животинското ще бъде на едно място, човешкото – на друго и Божественото – на трето.
Така мисли вълкът, но не и овцата. Когато вълкът изяде овца, тя минава през големи страдания. Когато мечка изяде човек, и той минава през големи страдания. Изобщо, големи са страданията на висшето, ако попадне в устата на низшето. Човек не е дошъл на земята да прави менажерия. Следователно животинското ще бъде на едно място, човешкото – на друго и Божественото – на трето. С други думи казано: вълкът ще бъде на едно място, овцата – на друго и човек – на трето. Между тях ще има празнини. Те ще се отделят едни от други чрез преграда и оттам ще си говорят братски. Някой мисли като вълка, друг – като овцата; някой чувства като вълка, друг – като овцата; някой постъпва като вълка, друг – като овцата. След всичко това те се поглеждат пред преградата и си казват: „Хайде да махнем преградата, да се разберем“.
към беседата >>

Всяка ваша мисъл, всяко чувство и всяко действие трябва да бъдат абсолютно чисти и безкористни.
Разместите ли камъните, зданието само по себе си ще се събори. Ако може да се закрепи за една–две години, комисията, която го преглежда, сама ще го събори и ще каже: „Камъните на това здание не са поставени на мястото си“. Така се разпадат семейства, общества, държави, религии и т.н. Всеки човек е изложен на опасността да гради по стар начин. Откажете се от стария начин на градене и приемете новия, който почива на закона на жертвата. Всяка ваша мисъл, всяко чувство и всяко действие трябва да бъдат абсолютно чисти и безкористни. Ще кажете, че трябва да живеете братски помежду си. Добре е да живеете братски, но докато дойдете до това положение, вълкът трябва да живее с вълк, мечката – с мечка, овцата – с овца, човек – с човек и т.н. Един от пророците е казал, че ще дойде ден, когато агнето и лъвът ще живеят заедно. Кога ще бъде това? – Когато Господ започне да живее във всички живи същества.
към беседата >>

14. И Петър Го взе настрана

Като се събуди у нас някое благородно чувство, взимаме Господ настрана и казваме: „Знаеш ли, Господи, ти трябва да се съобразяваш с условията, знаеш ли какъв е светът, знаеш ли приятелите, засега поотложи тези си намерения, чакай по-благоприятни условия.
Той трябва да ти каже: „Ще ядеш варено жито, ще пиеш житната вода, ще ядеш печен праз, лук, печени ябълки или круши, ще ядеш варени череши с малко хлебец, няма да преяждаш, по малко ще ядеш“. И всички трябва да започнем с този велик метод. Ние сега, като се срещнем, казваме, че Любов в света не съществува, че с Любов не се живее. Всички сме петровци. Господ живее вътре в нас, а ние Го взимаме настрана и казваме: „Смили се за себе си, Господи, няма да Ти бъде това“. Като се събуди у нас някое благородно чувство, взимаме Господ настрана и казваме: „Знаеш ли, Господи, ти трябва да се съобразяваш с условията, знаеш ли какъв е светът, знаеш ли приятелите, засега поотложи тези си намерения, чакай по-благоприятни условия. Сега за страдания не говори, за самоотричане не говори“. А какво казал Христос? – „Махни се, сатано! “ И като каза „Махни се, сатано“, знаете ли какво стана? Върху този човек, който се отрекъл да изпълни онзи велик закон на Истината и Любовта, дойдоха всички страдания в света.
към беседата >>

Най-първо у нас ще се въдвори туй чувство на Любов и тогава ще се яви такъв велик подем, че няма да бъдем страхливи, а всички ще бъдем герои, мъже и жени.
Питам: Туй общество, което може да ни отлъчи, какво е спечелило? Какво ще спечелят един ден хората на туй общество, като ни отлъчат? Един ден те ще измрат. Именно ние се лъжем, че имаме живот в себе си. Аз казвам: Животът произтича от Любовта, и за да придобием Любовта, трябва да се въдвори хармонията и да излекуваме всички недъзи. Най-първо у нас ще се въдвори туй чувство на Любов и тогава ще се яви такъв велик подем, че няма да бъдем страхливи, а всички ще бъдем герои, мъже и жени. И когато искаме да направим добро, няма да се поколебаем какво ще стане утре с нас. Когато онзи герой, който е бил на бойното поле, е почитан от народа си, знаете ли защо го почитат? – Защото той е жертвал всичко и не е мислил какво ще стане утре. Аз често говоря за невидимия свят, в който хората не вярват, даже и не го познават. Но ние го познаваме.
към беседата >>

Смисълът на всеки живот е да пробудите в себе си туй възвишено и благородно чувство, чрез което ще дойде животът.
Най-после, защо ни е този живот на земята? – Да накараме всички да живеят. Вие как живеете, какъв е вашият стремеж? По 3 пъти на ден ядете, къщи имате, от които след 60 години нищо няма да остане. Какъв е тогава смисълът на вашия живот? Смисълът на всеки живот е да пробудите в себе си туй възвишено и благородно чувство, чрез което ще дойде животът. Животът ще внесе знанието; знанието ще внесе Истината, а Истината ще направи човека свободен, безсмъртен, ще му даде простор да се развива, да разбере защо е създаден целият космос, какво е предназначението на човека. Да не мисли, че той е тъй дребнав: всеки човек има една велика мисия. Може да не я знаете. Или ще кажете: „Какво ни интересува? “ Трябва да ви интересува!
към беседата >>

Цялото растително и животинско царство, които е създал Бог, са един импулс на Божествения живот, който върви отгоре надолу.
Майката сама трябва да бъде религиозно настроена, за да изискваме това и от детето. Как разбирате това „религиозно настроена“? Религиозно настроена разбирам, когато в душата на майката блика такава Любов, че тя е готова да обгърне в тази Любов не само своето дете, но и целия свят, и да се жертва за другите. Туй е религиозно настроение: да блика Любов, не само да спасиш себе си, а да се жертваш за всички. Да бъдеш свързан с Бога, значи да имаш качествата на Бога, Който е създал целия свят, да схващаш неговото битие. Цялото растително и животинско царство, които е създал Бог, са един импулс на Божествения живот, който върви отгоре надолу. Следователно, когато кажем, че сме религиозни, трябва да имаме този сремеж на Бога. Не сме ли религиозно настроени, нямаме ли този стремеж, тогава ние действаме отрицателно. „И Петър Го взе настрана и казва Му: „Не ти трябва, смили се за себе си. Господи, няма да ти бъде това“.“ А Христос, Който разбираше закона, му казва: „Махни се от мене, сатано; съблазън ми си, защото не мислиш за това, което е Божие, но за това, което е човешко. Аз съм дошъл да сторя волята на Бога“.
към беседата >>

Туй велико чувство като се събуди у нас, то ще ни подигне, ще ни донесе мир, радост и подем на духа.
И този Господ, Когото търсим, Той е вън и вътре в нас, и ако спазим Неговите закони, Той е в сила да ни подмлади, да ни даде всички условия, които търсим, за да живеем. За Него е безразлично дали ти си българин, евреин или какъв и да е. Изпълниш ли Неговия закон на Любовта, Той ще ти даде всички благоприятни условия. Не изпълниш ли този закон, Той ще те напусне. И тъй, ние трябва да приложим тази велика Любов! Туй велико чувство като се събуди у нас, то ще ни подигне, ще ни донесе мир, радост и подем на духа. И най-първо, ако имаме болести, ще изчезнат всички болести: ревматизъм, всички болки на главата и други. Човек ще се подмлади и ще почне да мисли тъй, както мисли едно здраво дете. Сега този свети Петър живее във вас. Среща ме веднъж един и ми казва: „Аз съм православен“. Той е свети Петър, който казва това.
към беседата >>

15. Работа за новия живот

СБ

Все им липсва нещо, все им липсва едно благородно чувство.
Затуй аз бих желал всички мои ученици да знаят да пеят и да свирят. Ако не могат да свирят, поне да знаят да пеят. Онези, които не знаят да пеят, ще могат да бъдат само слушатели, оглашени, но ученици без музика не могат да бъдат. Всеки от вас трябва да знае да пее! Реплика: Няма ли изключение от това, защото има братя и сестри, духовно издигнати, които не знаят да пеят и да свирят? Все им липсва нещо, все им липсва едно благородно чувство. И тъй, ние ще употребим музиката като средство за възпитание. После има много светски песни, които всъщност не са песни. Защо? Защото те са тъй нагласени, че не упражняват изискващото влияние. Класическата музика е друго нещо – нея ще изучаваме, откъдето и да е. Всеки от вас знае песента „Живот преизобилен“.
към беседата >>

Аз ги определям тъй: животинско, човешко и ангелско течение, а Божественото течение идва сега.
Първо ще живееш в колиба, но ще се храниш добре, а после може да те турим и в дворец, защото и княз може да живее в колиба. А може да те турим и в палат, защото палатът не показва богатство, както и колибата не показва сиромашия. Те са неща относителни. Пазете законите, окултните закони! В човека, при сегашното му състояние, има три течения. Аз ги определям тъй: животинско, човешко и ангелско течение, а Божественото течение идва сега. То засяга повърхността на човешкия живот. Когато в нас заговори Божественото, то трябва да бъде събудено от Божествения Дух. Никоя друга сила не може да събуди Божественото. Божественото само по себе си ще се прояви. Трябва да знаем под какви влияния са нашите мисли, защото те могат да дойдат под влиянието и на животински течения.
към беседата >>

16. Хармонизиране на енергиите

Когато искаме да пресилим нещо, да покажем, че енергиите, които текат някъде, са низши, ние употребяваме думата „животинско", обаче тази дума ни най-малко не съдържа низши енергии в себе си.
Той казва: Аз те обичам и ти ще дружиш само с мен и с моите приятели. Вън от тях нямаш право да дружиш с никого. Животинската любов пък се изменя и по форма, и по съдържание, и по смисъл. Тя забравя всичко. Ако разгледаме думата „живот, животинска" по съдържание и по смисъл, намираме, че тя е положителна дума. Когато искаме да пресилим нещо, да покажем, че енергиите, които текат някъде, са низши, ние употребяваме думата „животинско", обаче тази дума ни най-малко не съдържа низши енергии в себе си. Запример, има животни, които проявяват по-висока любов от човешката. Наблюдавано е как плъх е носил зрънца на един гълъб да го храни. Ние считаме животинската любов за низша, защото е свързана изключително с материята. Тя не признава по-висок свят от материалния. Щом материалният свят престане да съществува, и любовта на животните се прекратява.
към беседата >>

Връзката седи в това, че при произнасянето на всяка дума трябва да проявите мисъл, чувство и действие.
Тези обяснения са нужни за почивка. Така постъпва учителят с малките деца. Когато забележи, че са се уморили, учителят пресича урока и разказва на учениците си приказка. Като си починат, той пак пристъпва към предмета си. Сега и вие, като слушате обясненията, които ви давам за силите, не можете да намерите връзка между това, с което започнах лекцията, и това, което сега говоря. Връзката седи в това, че при произнасянето на всяка дума трябва да проявите мисъл, чувство и действие. От окултно гледище всяка произнесена дума, всяко движение съдържат или положителни, или отрицателни сили в себе си. Запример, когато искате да ударите някого, вие правите движение надолу; когато искате да задържите някого от престъпление, вие правите движение с ръцете си напред. Движенията, които правим нагоре, съдържат възходящи сили и могат да бъдат положителни и отрицателни. Движенията, които имат посока надолу, са низходящи и могат да бъдат положителни и отрицателни. Като знаете това, вие трябва да бъдете внимателни в движенията си.
към беседата >>

17. Не знаете що искате

И ако работите на хората не вървят добре, това се дължи на отсъствието на религиозно чувство в тях.
Ти сееш все през зимата, градиш въздушни кули. – Какво трябва да правя? – Да изучаваш висшата математика на живота и прилагането на нейните закони. Може да съградиш един, златен палат във въздуха, но трябва да знаеш условията, при които можеш да градиш. Религиозните хора казват, че без религия не може. И ако работите на хората не вървят добре, това се дължи на отсъствието на религиозно чувство в тях. – Какво нещо е религията? – Връзка с Бога. – Какво означава свързването с Бога? – Според мене, да се свържеш с Бога, това значи, да имаш отношение към любовта, към всичко живо по лицето на земята. Можеш ли да направиш това, ти носиш Божията Любов в себе си.
към беседата >>

Всяко желание трябва да има четири качества едновременно: да бъде Божествено, ангелско, човешко и животинско.
Волята пък, като възлюбено дете на майката и на бащата, взима всичко, т. е. тя е равна на сбора от човешките мисли и чувства. В заключение на това, казвам: Възможностите на ума и възможностите на сърцето са равни на възможностите на волята. Тя е в състояние да реализира всяка мисъл и всяко желание. Разумната воля е в сила да реализира всяка права, Божествена мисъл и всяко Божествено желание. Всяко желание трябва да има четири качества едновременно: да бъде Божествено, ангелско, човешко и животинско. И любовта трябва да бъде едновременно и животинска, и човешка, и ангелска, и Божествена. Това е закон. На земята животинската любов има по-голям простор, тя създава формите. Който се отказва от животинската любов, постепенно отслабва, изпосталява и се готви за небето. Ако животинската любов вземе надмощие, човек затлъстява.
към беседата >>

18. Правилният растеж на Ученика

Но всеки един живот от растителното царство, от животинското царство и човека си има свой идеал.
То се усъвършенства тъй, както и хората. И животните се усъвършенстват както хората. Всяко едно животно, и то си има един идеал, към който се стреми. И то се усъвършенства в ума. Идеалът на растенията не е идеал и на животните. Но всеки един живот от растителното царство, от животинското царство и човека си има свой идеал. И всеки се стреми да го реализира. Какъв е идеалът на ученика? – Да бъде като Учителя си. Следователно Учителят е идеал на ученика, който той трябва да реализира, т.е. да има туй знание, което Учителят има, да има тия чувства, които Учителят има, да има тая воля, която Учителят има, и да работи в света тъй, както Учителят работи.
към беседата >>

Вашият приятел може да мисли за вас само ако сте го обичали и той ви е обичал, ако сте хранили едно възвишено чувство към него, не обикновената любов, но Любов, на която нишките не се късат.
И затова казва Христос, че когато дойде подсъзнанието и свръхсъзнанието, ще се отречеш и от баща си, и от майка си. За подсъзнанието и свръхсъзнанието ще се отречеш. Защото в Божествения свят други са предметите, други са нещата, които ще ви занимават. Ти казваш: „Аз имах един приятел, като отида в другия свят, дали ще мисли за мен? “ Мнозина от вас може да мислят така. Вашият приятел може да мисли за вас само ако сте го обичали и той ви е обичал, ако сте хранили едно възвишено чувство към него, не обикновената любов, но Любов, на която нишките не се късат. Той, щом влезе там, постоянно ще мисли за вас, постоянно ще бъде във връзка с вас. Тъй че връзките на подсъзнанието и свръхсъзнанието са постоянни, а връзките на съзнанието и самосъзнанието постоянно се късат и вследствие на това виждаме всичката дисхармония, която сега съществува. Сега всички хора, даже и тия от окултните школи, страдат от смесването на тия два въпроса: те искат да внесат Божественото в човешкото. То е немислимо. Божественото не може да се вмести в човешкото съзнание и самосъзнание.
към беседата >>

19. Не дойдохъ да разруша, но да изпълня / Дойдох да изпълня

Единиятъ начинъ е чрѣзъ страхъ, както въ животинското царство.
Този законъ е необходимъ за сегашното наше развитие, за щастието на дома ни. За да можете да създадете бѫдещето общество, непрѣменно мѫжътъ и жената трѣбва да знаятъ този великъ законъ., защото, казва Христосъ: „Този законъ нѣма да се измѣни дотогава, докато небето и земята прѣминатъ. Нито една рѣзка отъ този законъ нѣма да се измѣни“. Е, хубаво, тогава Христосъ казва: „Какво се изисква за изпълнението на този законъ? “ Има два начина за изпълнението на този законъ. Единиятъ начинъ е чрѣзъ страхъ, както въ животинското царство. Но това изпълнение на закона не е правилно, то е неразумно изпълнение. Вториятъ начинъ е чрѣзъ закона на Любовьта, на Мѫдростьта – не само да обичашъ, но да си мѫдъръ да изпълнявашъ Божия законъ. Е, добре, тъй както сега ние се поляризираме, правилно ли е? Вие сте майка, имате двѣ родни дъщери, като ангелчета, но на едната дъщеря направите по-хубави дрешки, по-добре нашарени. Другата дъщеря веднага ще измѣни мнѣнието си заради васъ, и ще каже: „Азъ мислихъ, че майка ми е по-умна“.
към беседата >>

Той е развилъ въ себе си туй чувство да схваща лошитѣ моменти.
Всички тия духовници, всички тия учители, всички тия управляющи, могатъ ли да бѫдатъ по-добри? – Могатъ. Сега, една лоша чърта, която има у българитѣ, тя е, че българинътъ е фаталистъ. Той казва: „Тази работа нѣма да я бѫде, нѣма да върви“. И не върви тази работа. Той е развилъ въ себе си туй чувство да схваща лошитѣ моменти. Той не разбира още закона, че може да противодѣйствува. Затова казва: „Туй дѣте трѣбва да умре, тъй му е писано“. И умира дѣтето. Че азъ мога да уморя всѣки едного отъ васъ. Какъ? – Като не му дамъ 40–50 дни да яде.
към беседата >>

Този тигъръ е туй животинското у насъ, и ние трѣбва да го подчинимъ.
Единъ день, както си седялъ англичанинътъ и си четялъ една философска книга, тигърътъ като лизалъ, лизалъ рѫката му, претрилъ кожата му. Англичанинътъ чува едно ръмжене, и вижда че тигърътъ се готви да му прехапе рѫката. Единъ неговъ негъръ, като вижда това, удря тигъра съ пушката си, и освобождава господаря си. Този тигъръ е прѣдъ васъ. Има такива случаи въ живота ни, дѣто този тигъръ се проявява. Този тигъръ е туй животинското у насъ, и ние трѣбва да го подчинимъ. И азъ още не мога да ви убедя въ това. Сега, нѣкои ме питатъ: Каква е цельта ти, защо проповѣдвашъ? Ако азъ съмъ дошълъ въ свѣта да проповѣдвамъ едно учение, каквото всички други проповѣдници проповѣдватъ, тогава нѣма нужда да идвамъ, но азъ проповѣдвамъ едно учение диаметрално противоположно на всички, които до сега сѫ проповѣдвани. Христовото учение е учение, което трѣбва да се приложи въ живота въ най-малкитѣ опити, въ отношенията между синове и дъщери, между майки и бащи, между слуги и господари, между всички хора. Всички християнски свещеници, колкото ги има въ свѣта, може да се събератъ единъ день, да се помолятъ на Бога, да имъ помогне, за да приложатъ това учение.
към беседата >>

Майката може да вдъхне на дѣтето си разумность и интелигентность, може да му вдъхне религиозно чувство, да уякчи волята му, а може да го направи и полуидиотъ.
Но, казвамъ: Христовото учение е една почва за всички социални учения. Въ тази почва всичко може да се приложи; всички съврѣменни социални, политически партии, защото, да признаемъ, всички партии, изобщо, безъ разлика, иматъ нещо идейно, макаръ че иматъ неща, които не сѫ приложими. Всичкитѣ тѣхни идеи могатъ да се приложатъ само възъ основа на разбирането на Христовото учение. Затуй съмъ казвалъ много пѫти, че майкитѣ и бащитѣ могатъ да приложатъ Христовото учение. Какъ? Вие трѣбва да вѣрвате въ Христовото учение, и когато се ражда синъ или дъщеря, вие трѣбва да знаете какъвъ наклонъ да дадете на вашето дѣте. Майката може да вдъхне на дѣтето си разумность и интелигентность, може да му вдъхне религиозно чувство, да уякчи волята му, а може да го направи и полуидиотъ. Бремѣнната жена не трѣбва да се бои отъ нищо, трѣбва да ѝ се внушава безстрашие, тя трѣбва да бѫде смела и рѣшителна, безъ страхъ и тъмнина трѣбва да ходи тя. Туй трѣбва да се проповѣдва на бремѣнната жена. Нейниятъ умъ трѣбва да бѫде бодъръ, да е заетъ съ всички възвишени и благородни мисли, и то не само съ мисли отъ отвлѣчения свѣтъ, но и съ всички реални истини, които занимаватъ днесъ съврѣменното общество. Бремѣнната жена не трѣбва да се плаши отъ нищо. Тя трѣбва да бѫде крайно оптимистка, да каже на дѣтето си: „Слушай, мама, азъ искамъ отъ тебѣ да бѫдешъ единъ съвършенъ човѣкъ, да носишъ всичкото благо въ свѣта, и да знаешъ, че човѣкъ всичко може да направи въ името Божие“.
към беседата >>

Ние сега имаме петь чувства, шестото чувство трѣбва да дойде.
Не, ние сме се отбили отъ онзи естественъ, великъ пѫть на нашето развитие, че заради нашитѣ грѣхове животътъ ни е станалъ толкова напрегнатъ, толкова нещастенъ, че не можемъ да си отдъхнемъ, и като си легнемъ, цѣла нощь не можемъ да си починемъ спокойно. И Христосъ казва: „Азъ не дойдохъ да разруша закона и пророцитѣ, но дойдохъ да изпълня закона“. Сега, разбирайте ме какво казвамъ. Азъ казвамъ: „Вие, които сте готови, ще направимъ една крачка напредъ.“ Не трѣбва да се спремъ тукъ долу, защото, ако се спремъ тукъ, нищо не сме спечелили. Слѣдующата стъпка е още по-велика. Ние сега имаме петь чувства, шестото чувство трѣбва да дойде. Всички трѣбва да бѫдемъ пророци, да прѣдвиждаме нещата, от далечъ да ги прѣдвиждаме. И всички трѣбва да слушаме гласа Божии, когато ни говори. Казвате „Може ли Господь да ни говори, може ли да слушаме гласа Божий? “ – Можемъ. Нѣма по-сладъкъ отъ Божия гласъ, отъ Онзи Великия.
към беседата >>

От страх, както в животинското царство, и от любов – съзнателно изпълнение. (втори вариант)
Христос казва: "Докато небето и земята не преминат, този закон няма да се измени." Ние трябва да спазваме закона, понеже той е необходим, както за развитието ни, така и за нашето щастие. Всички хора – мъже и жени, трябва да знаят този закон. На него се основава бъдещето общество. "Една рязка няма да се измени от този закон", казва Писанието. Как може да се изпълни законът? От страх, както в животинското царство, и от любов – съзнателно изпълнение. Същевременно, ще прилагате и мъдростта. За да изпълниш закона, трябва не само да обичаш, но и мъдър да бъдеш. Днес повечето хора се поляризират, т.е. раздвояват се. Правилно ли е това?
към втори вариант >>

Той развил в себе си чувството, да схваща неблагоприятните моменти в живота, но не е разбрал закона, че може да им противодейства. (втори вариант)
Те могат ли да бъдат по-добри, отколкото са сега? Българинът има една слабост – той е фаталист. Още със започване на известна работа, той казва: Тази работа няма да върви. И наистина,,. работата не върви. Той развил в себе си чувството, да схваща неблагоприятните моменти в живота, но не е разбрал закона, че може да им противодейства. Като заболее детето му, българинът казва: Писано е на това дете да умре. То не може да живее. И наистина, детето умира. Така може да умориш всеки човек. Ако не дадеш на човека да яде 40 дена, той непременно ще умре.
към втори вариант >>

Тигърът е животинското естество в човека, което трябва да се подчини на Божественото начало. (втори вариант)
Като усетил миризмата на кръвта, тигърът се настървил за месо и се готвел да захапе ръката му. Слугата, негър, като видял това, прицелил се с пушката си и повалил тигъра на земята. Така той спасил господаря си от смърт. Казвам: Тигърът е във вас, и ако е дресиран, вие сте в безопасност. Обаче, има случаи в живота, когато той проявява своето естество, и човек тогава се намира в опасност. Тигърът е животинското естество в човека, което трябва да се подчини на Божественото начало. Мнозина ме питат, каква е целта ми, като проповядвам на хората. Отговарям: Ако аз съм дошъл на земята да проповядвам такова учение, каквото другите проповядват, нямаше нужда да идвам. Аз проповядвам едно учение, диаметрално противоположно на досегашните. То е Христовото учение, което трябва да се приложи в живота, поне в малък размер, а именно, в отношенията между бащи и майки, синове и дъщери, слуги и господари – между всички хора на земята. Нека всички свещеници и проповедници се съберат един ден, да се помолят на Бога да им помогне в прилагане на Христовото учение.
към втори вариант >>

Майката може да му вдъхне разумност и интелигентност; да даде подтик на неговото чувство; да усили волята му. (втори вариант)
Нека признаем, че всички съвременни партии, всичка социални учения, имат нещо идеално, макар че имат и някои неприложими неща. Едно е важно, че всички съвременни идеи могат да се приложат на основа на Христовото учение. Значи, майките, бащите могат да приложат Христовото учение в домовете си. Как? Достатъчно е да знаят, какъв наклон да дадат на детето си. Това става още при раждането на детето. Майката може да му вдъхне разумност и интелигентност; да даде подтик на неговото чувство; да усили волята му. Същевременно, тя може да спре развитието на човека. Още като бременна, жената трябва да бъде смела и решителна, да живее без страх. Умът й трябва да бъде всякога свеж, бодър, зает с благородни и възвишени мисли и с онези велики истини, които движат героите на съвременното човечество. Тя трябва да бъде оптимистка. Да казва на детето, докато е още в утробата й: Слушай, мама, аз искам да бъдеш съвършен човек; да носиш блага на всички хора; да знаеш, че в името Божие всичко е възможно.
към втори вариант >>

20. Развитие на мозъчните центрове

Колкото по-нагоре се качвате по стълбата на животинското царство и дойдете до кучето запример, толкова по-ясно ще видите отклонение от правата линия, което се равнява на ъгъл от 45°.
Често се говори за еволюция на човека, за еволюция на всичко в света. Думата еволюция подразбира движение, развитие, което има посока отдолу нагоре и отзад напред. Това движение се забелязва при развитието на всички живи същества. Запример, като изучавате змията, ще видите, че главата й е сраснала с гръбначния стълб и образува права линия без никакво отклонение. Точка А (фиг.1) представя главата на змията, която с гръбнака заедно образува правата линия АВ. Колкото по-нагоре се качвате по стълбата на животинското царство и дойдете до кучето запример, толкова по-ясно ще видите отклонение от правата линия, което се равнява на ъгъл от 45°. Лицето започва да се увеличава и да се движи отзад-напред. При това отклоняване на главата от правата линия, кучето проявява вече по-висок живот от този на змията. Тежестта на мозъка при животните е повече в задната част, вследствие на което те се движат в посока успоредна на земята. Когато центърът на тежестта на мозъка започне да се мести напред, с това заедно и животните започват да се изправят. Този процес се е извършвал постепенно, докато се е достигнало най-после до човека.
към беседата >>

Когато човек има силно критичен ум и силно развито разрушително чувство, той се проявява в живота като голям разрушител.
Който знае как да се ползва от тях, той сам ще се увери в тяхното добро въздействие върху човека. Други някои чувства пък, като предпазливост и страх, са отрицателни величини. Освен положителни и отрицателни чувства, в мозъка има още много центрове, някои от които са едновременно и положителни, и отрицателни. Такива са, запример, съвест, самоуважение, общителност и други. Освен споменатите чувства и способности в човешката глава има още много такива: разрушителност, сравнение, съвест и др. Когато човек има силно критичен ум и силно развито разрушително чувство, той се проявява в живота като голям разрушител. Каквото препятствие срещне на пътя си, той иска да го разруши, да го премахне. Човек, у когото е развит центърът на сравнението, каквито препятствия срещне в живота си, той ще ги премахне с разума си. Дълго време ще мисли и след това ще действа. Когато центърът на сравнението е добре развит в човека, той съпоставя нещата, изучава ги внимателно и тогава се произнася. Щом се натъкне на две различни идеи, той започва да ги сравнява, да ги съпоставя и тогава само или и двете отхвърля или приема, или само едната от тях приема, а другата отхвърля.
към беседата >>

Силно развитото чувство на предпазливост ражда в човека страх.
Човек, у когото е развит центърът на сравнението, каквито препятствия срещне в живота си, той ще ги премахне с разума си. Дълго време ще мисли и след това ще действа. Когато центърът на сравнението е добре развит в човека, той съпоставя нещата, изучава ги внимателно и тогава се произнася. Щом се натъкне на две различни идеи, той започва да ги сравнява, да ги съпоставя и тогава само или и двете отхвърля или приема, или само едната от тях приема, а другата отхвърля. Когато разсъдителните способности в човека са развити, той обича да търси причините на нещата, а оттам се ориентира и върху последствията им. Силно развитото чувство на предпазливост ражда в човека страх. В животинското царство страхът е закон, който регулира отношенията. Там слабият се спасява с бягане. Колкото краката му са по-дълги и може да бяга, толкова по-добре за него. За да се развие това чувство у животните, това показва, че условията на живота им не са били благоприятни. Страхът у животните е страж, който ги пази от опасности, на които могат да се натъкнат.
към беседата >>

В животинското царство страхът е закон, който регулира отношенията.
Дълго време ще мисли и след това ще действа. Когато центърът на сравнението е добре развит в човека, той съпоставя нещата, изучава ги внимателно и тогава се произнася. Щом се натъкне на две различни идеи, той започва да ги сравнява, да ги съпоставя и тогава само или и двете отхвърля или приема, или само едната от тях приема, а другата отхвърля. Когато разсъдителните способности в човека са развити, той обича да търси причините на нещата, а оттам се ориентира и върху последствията им. Силно развитото чувство на предпазливост ражда в човека страх. В животинското царство страхът е закон, който регулира отношенията. Там слабият се спасява с бягане. Колкото краката му са по-дълги и може да бяга, толкова по-добре за него. За да се развие това чувство у животните, това показва, че условията на живота им не са били благоприятни. Страхът у животните е страж, който ги пази от опасности, на които могат да се натъкнат. Не е добре, когато това чувство у човека се развие чрезмерно.
към беседата >>

За да се развие това чувство у животните, това показва, че условията на живота им не са били благоприятни.
Когато разсъдителните способности в човека са развити, той обича да търси причините на нещата, а оттам се ориентира и върху последствията им. Силно развитото чувство на предпазливост ражда в човека страх. В животинското царство страхът е закон, който регулира отношенията. Там слабият се спасява с бягане. Колкото краката му са по-дълги и може да бяга, толкова по-добре за него. За да се развие това чувство у животните, това показва, че условията на живота им не са били благоприятни. Страхът у животните е страж, който ги пази от опасности, на които могат да се натъкнат. Не е добре, когато това чувство у човека се развие чрезмерно. Когато съвестта е силно развита, а разумът — слабо развит, човек става голям фанатик. Когато моралните чувства са добре развити, а разсъдителните способности слабо развити — човек пак става фанатик. И тъй, понеже у съвременните хора мозъчните центрове не са развити хармонично, те не могат правилно да възприемат енергиите, които слизат от висшите светове, вследствие на което мислите, чувствата и действията им са неправилни.
към беседата >>

Не е добре, когато това чувство у човека се развие чрезмерно.
В животинското царство страхът е закон, който регулира отношенията. Там слабият се спасява с бягане. Колкото краката му са по-дълги и може да бяга, толкова по-добре за него. За да се развие това чувство у животните, това показва, че условията на живота им не са били благоприятни. Страхът у животните е страж, който ги пази от опасности, на които могат да се натъкнат. Не е добре, когато това чувство у човека се развие чрезмерно. Когато съвестта е силно развита, а разумът — слабо развит, човек става голям фанатик. Когато моралните чувства са добре развити, а разсъдителните способности слабо развити — човек пак става фанатик. И тъй, понеже у съвременните хора мозъчните центрове не са развити хармонично, те не могат правилно да възприемат енергиите, които слизат от висшите светове, вследствие на което мислите, чувствата и действията им са неправилни. Когато моралните чувства се развиват добре, главата на човека расте нагоре и приема красива форма във вид на кубе. Когато физическите чувства — запример чувството на самозапазване, се развиват много, главата на човека расте на широчина.
към беседата >>

Когато физическите чувства — запример чувството на самозапазване, се развиват много, главата на човека расте на широчина.
Не е добре, когато това чувство у човека се развие чрезмерно. Когато съвестта е силно развита, а разумът — слабо развит, човек става голям фанатик. Когато моралните чувства са добре развити, а разсъдителните способности слабо развити — човек пак става фанатик. И тъй, понеже у съвременните хора мозъчните центрове не са развити хармонично, те не могат правилно да възприемат енергиите, които слизат от висшите светове, вследствие на което мислите, чувствата и действията им са неправилни. Когато моралните чувства се развиват добре, главата на човека расте нагоре и приема красива форма във вид на кубе. Когато физическите чувства — запример чувството на самозапазване, се развиват много, главата на човека расте на широчина. Когато обществените чувства в човека са развити чрезмерно, главата расте отзад. Ако чувството на самозапазване и обществените или тъй наречените домашни чувства са силно развити, движението е наляво, т.е. главата на човека се развива повече в лявата си страна, вследствие на което моралните чувства са слабо развити. За да се даде ход на моралните чувства, трябва да се даде насока на движението на кръвта първо нагоре, а после надясно. Който иска да развие разсъдителните способности в себе си, той трябва да мисли върху причините на нещата.
към беседата >>

Ако чувството на самозапазване и обществените или тъй наречените домашни чувства са силно развити, движението е наляво, т.е.
Когато моралните чувства са добре развити, а разсъдителните способности слабо развити — човек пак става фанатик. И тъй, понеже у съвременните хора мозъчните центрове не са развити хармонично, те не могат правилно да възприемат енергиите, които слизат от висшите светове, вследствие на което мислите, чувствата и действията им са неправилни. Когато моралните чувства се развиват добре, главата на човека расте нагоре и приема красива форма във вид на кубе. Когато физическите чувства — запример чувството на самозапазване, се развиват много, главата на човека расте на широчина. Когато обществените чувства в човека са развити чрезмерно, главата расте отзад. Ако чувството на самозапазване и обществените или тъй наречените домашни чувства са силно развити, движението е наляво, т.е. главата на човека се развива повече в лявата си страна, вследствие на което моралните чувства са слабо развити. За да се даде ход на моралните чувства, трябва да се даде насока на движението на кръвта първо нагоре, а после надясно. Който иска да развие разсъдителните способности в себе си, той трябва да мисли върху причините на нещата. Изобщо, съвременната наука се сили по различни начини да развие в човека всички мозъчни центрове хармонично, за да прояви той своите дарби и способности. Сега, като ученици работете съзнателно да регулирате чувствата си.
към беседата >>

21. Дерзайте, Аз съм

Обаче в животинското царство страхът е на първо място.
В какво направление е неговата мисъл – не е важно. Ще мислиш – нищо повече! „Дерзайте, аз съм. Не бойте се! “ Както гордостта е аномалия в човешкия ум, така страхът е аномалия в ума и сърцето едновременно. Обаче в животинското царство страхът е на първо място. Животните се ръководят от страха. Христос казва на учениците си: „Не бойте се! “ – Защо се уплашиха те? – Защото видяха Христа да ходи по морето. Какво страшно има в това?
към беседата >>

Всяко чувство, на което обектът се отнема, е неправилно.
“ – Кой е Той? – Бог на Любовта. Когато Любовта се прояви, човек става смел, силен, безстрашен, благороден. Любовта към Бога може да се прояви моментално. За разлика от другите чувства то се познава по това, че никой не може да му отнеме неговия обект. Всяко чувство, на което обектът се отнема, е неправилно. Значи Бог като обект на човека никой не може да Го отнеме. Ще вярваш в Бога, за да Го запазиш като обект в себе си. Казваш: „Изгубих вярата си в Бога“. – Съжалявам. – „Изгубих вярата си в хората и в себе си.“ – Съжалявам.
към беседата >>

22. Ще ви направи свободни/ Истината

Освен това у човека има нещо животинско, още по-долу; това са три естества, свързани едно с друго.
Това изречение е повтаряно и всеки ден се повтаря: „Истината ще ви направи свободни“. Стремеж и копнеж е на човешката душа да бъде свободна. Туй е един велик вътрешен подтик, не на обикновения човек, казано на съвременен език, но на съзнателния човек. Аз казвам: Туй е един вътрешен подтик на човека, в когото се пробужда Божественото, защото човек е с двояка природа. Той има нещо човешко, има нещо Божествено. Освен това у човека има нещо животинско, още по-долу; това са три естества, свързани едно с друго. Човешкото е една присадка върху животинското, а Божественото е една присадка върху човешкото. Сега мнозина философи се спъват върху думата „свобода“, седят да доказват психологически какво нещо е свободата. Ние няма да се занимаваме, да разнищваме свободата като някоя лукова глава, да видим от колко черупки, от колко люспи се състои. Това е механическата страна, това не е свобода. Свободата има три отношения към човека: отношение физическо, отношение умствено и отношение духовно или Божествено.
към беседата >>

Човешкото е една присадка върху животинското, а Божественото е една присадка върху човешкото.
Стремеж и копнеж е на човешката душа да бъде свободна. Туй е един велик вътрешен подтик, не на обикновения човек, казано на съвременен език, но на съзнателния човек. Аз казвам: Туй е един вътрешен подтик на човека, в когото се пробужда Божественото, защото човек е с двояка природа. Той има нещо човешко, има нещо Божествено. Освен това у човека има нещо животинско, още по-долу; това са три естества, свързани едно с друго. Човешкото е една присадка върху животинското, а Божественото е една присадка върху човешкото. Сега мнозина философи се спъват върху думата „свобода“, седят да доказват психологически какво нещо е свободата. Ние няма да се занимаваме, да разнищваме свободата като някоя лукова глава, да видим от колко черупки, от колко люспи се състои. Това е механическата страна, това не е свобода. Свободата има три отношения към човека: отношение физическо, отношение умствено и отношение духовно или Божествено. И когато ние говорим за свобода, трябва да знаем за коя свобода говорим.
към беседата >>

Това трябва да бъде първото чувство на Любовта, което се явява в една млада мома, в една млада майка, в един млад баща.
Първото качество на Любовта е да направиш едно добро, каквото и да е. Аз не разбирам добро, когато един момък срещне една хубава мома, целуне я, вземе я под ръка и я заведе в някоя сладкарница. Не, не, това е робство. Аз разбирам добро, този момък, като срещне някое бедно сираче момиченце, окъсано, да го вземе под ръка и да му каже: „Ти си бедно дете, майка ти е умряла, аз ще те взема да те поддържам. Не се бой, ще те пратя на училище, ти в мое лице ще имаш един брат“. Това трябва да бъде първото чувство на Любовта, което се явява в една млада мома, в една млада майка, в един млад баща. Това е първото чувство, което трябва да се прояви в когото и да е, в един проповедник, в един владика, в един учен, в един цар, в един беден, в един стражар. Нека и един стражар, като срещне някого, да каже: „Макар че съм на длъжност, и аз мога да ти направя една малка услуга“. Това са хора разумни, хора свободни! Вие ще кажете: „Отлично нещо, но мъчно става“. Да, мъчно става, но онази мома не дава тъй лесно сърцето си.
към беседата >>

Това е първото чувство, което трябва да се прояви в когото и да е, в един проповедник, в един владика, в един учен, в един цар, в един беден, в един стражар.
Аз не разбирам добро, когато един момък срещне една хубава мома, целуне я, вземе я под ръка и я заведе в някоя сладкарница. Не, не, това е робство. Аз разбирам добро, този момък, като срещне някое бедно сираче момиченце, окъсано, да го вземе под ръка и да му каже: „Ти си бедно дете, майка ти е умряла, аз ще те взема да те поддържам. Не се бой, ще те пратя на училище, ти в мое лице ще имаш един брат“. Това трябва да бъде първото чувство на Любовта, което се явява в една млада мома, в една млада майка, в един млад баща. Това е първото чувство, което трябва да се прояви в когото и да е, в един проповедник, в един владика, в един учен, в един цар, в един беден, в един стражар. Нека и един стражар, като срещне някого, да каже: „Макар че съм на длъжност, и аз мога да ти направя една малка услуга“. Това са хора разумни, хора свободни! Вие ще кажете: „Отлично нещо, но мъчно става“. Да, мъчно става, но онази мома не дава тъй лесно сърцето си. Вие сте любили едно време.
към беседата >>

23. Божественото съвършенство

Когато си минавал през животинското царство като слон, имал си дълъг хобот, къса опашка, краката ти са били дебели.
Че ти си направил някаква къща за 100 000 лева, за това и помен няма, но енергията, която си иждивил, се отбелязва. Как и где си иждивил енергията на своя живот – това иска да знае Божественият свят, а че си бил министър, не иска да знае – това е човешко. Някои питат какво са били в миналото. Какво си бил в миналото? Хубаво, аз да ти кажа какво си бил. Когато си минавал през животинското царство като слон, имал си дълъг хобот, къса опашка, краката ти са били дебели. Като си минавал през тревопасните, през млекопитаещите, имал си големи рога, ходил си с издигнат врат и постоянно си махал опашката нагоре-надолу. После, като си дошъл между маймуните, станал си една от сръчните маймуни – с опашката си се връзвал за дърветата, катерил си се по тях. И най-после, като си дошъл като човек, си застанал на най-високото място, станал си цар, събрал си една стохилядна войска за война, осъдил си 10 000 души на затвор, 15 000 души на обесване, 50 000 души на застрелване. Да, бил си велик цар, но си избил 100 000 души! В този случай животът няма смисъл.
към беседата >>

На всяка една мисъл, на всяко едно чувство у нас трябва да се даде подходяща почва, условия, за да може да изникне.
Любовта ще мине през еволюция. Напречната чертичка в буквата Ю е съединителна нишка, мост. Какво нещо е еволюцията? Ако аз посея едно семенце и вие го извадите, или ако вие посеете едно семенце и аз го извадя, какво ще поникне? Ако аз насаждам една мисъл, втора, трета, четвърта, пета, и всичко се изкоренява, това не е еволюция, това е анархия. На всяка една мисъл, на всяко едно чувство у нас трябва да се даде подходяща почва, условия, за да може да изникне. Вън от тази почва всичко друго е само губене на време. Важно е за вас да знаете как са образувани буквите. Във всеки език азбуката представлява сили, начини, които действат в самата Природа. Аз ще взема за пример българските букви А, Б, В. Тези букви представляват съчетание от сили, които действат.
към беседата >>

Да се разврати едно чувство, значи един вълк да задигне овцата.
Защо трябва да пасете овцете? Трябва да пасете вашите низши чувства с тояга. Казвате: „Овчар ли ще стана? “ Овчар ще станеш на своите чувства, ще ги пазиш от вълците. Няма по-хубаво нещо от това човек да пази своите чувства да не се развратят. Да се разврати едно чувство, значи един вълк да задигне овцата. Всяко чувство, което се развращава, това е жива овца – и вълкът дошъл, взел я и я задигнал. Затуй казва Христос, че крадецът не иде, освен да заколи, да открадне и да погуби. И тъй, в Окултната школа всяко нещо има свой смисъл. Нашите чувства трябва да ги пазим – да бъдат чисти, свещени. Със своята тояга, значи със силата на волята, която е Божествена, със своя ум, със своето сърце трябва да пазим чувствата си.
към беседата >>

Всяко чувство, което се развращава, това е жива овца – и вълкът дошъл, взел я и я задигнал.
Трябва да пасете вашите низши чувства с тояга. Казвате: „Овчар ли ще стана? “ Овчар ще станеш на своите чувства, ще ги пазиш от вълците. Няма по-хубаво нещо от това човек да пази своите чувства да не се развратят. Да се разврати едно чувство, значи един вълк да задигне овцата. Всяко чувство, което се развращава, това е жива овца – и вълкът дошъл, взел я и я задигнал. Затуй казва Христос, че крадецът не иде, освен да заколи, да открадне и да погуби. И тъй, в Окултната школа всяко нещо има свой смисъл. Нашите чувства трябва да ги пазим – да бъдат чисти, свещени. Със своята тояга, значи със силата на волята, която е Божествена, със своя ум, със своето сърце трябва да пазим чувствата си. Сега вие отивате в Астралния свят, който е бил нечист, но ще го намерите чист.
към беседата >>

Ти ще преживееш същото чувство, каквото ще преживее онзи знаменит цигулар, който слуша да свири някой по-знаменит от него – отчайва се и се самоубива.
Ще ходите, без да гледате, без да надниквате. Не е позволено да надниквате, да гледате колко Светлина влиза. Ще използвате Светлината, ще четете на нея книгата на Живота, но надникнеш ли на прозореца на Живота, непременно ще попаднеш в изкушение. И в какво изкушение попадате? Казвате: „Аз искам да се запозная с някой учен човек, да видя как живее той.“ Щом се запознаеш с този човек, ще попаднеш в изкушение. Ти ще преживееш същото чувство, каквото ще преживее онзи знаменит цигулар, който слуша да свири някой по-знаменит от него – отчайва се и се самоубива. У вас се явява амбиция да бъдете като този учен, но не можете да бъдете, условия нямате. Тогава вие ще разберете кривия смисъл на живота. Животът не седи в това да си учен. Казвам ви: Светлината, която имате, струва повече, отколкото светлината, която целият свят може да ви даде. Защото съвременният свят ходи в тъмнина.
към беседата >>

24. Волята Божия

Съзнанието на тия същества, които са на Земята, е в нисша степен на развитие, но духът им, който е в по-висшите светове, чувства тази любов и чрез органите си се изразява, като казва: „Аз ти благодаря за вниманието, благодаря ти, че ми изпрати едно любовно чувство, благодаря ти, че ме поля с вода.“ Питам ви: ако почнете да мислите така, ще считате ли, че туй дърво не чувства?
Любовта може да я намерите и в растенията. И тук можете да направите същия опит, какъвто направихте с извора. Изобщо, за да видите, че в Природата има съзнание, че всичко чувства Любовта, се иска тънък усет. Премерете с една точна мярка колко са широки и дълги листата на някое растение и после проектирайте вашата любовна мисъл към тях: не когато то има плодове, защото ще ви прати плодовете си, но когато още не е завързало, и ще намерите, че листата му са станали с една четвърт от милиметъра по-обемисти. В това растение става едно разширение, което показва, че то чувства любовта и иска да каже: „Аз те обичам и ако дойдеш идущата година при мене, ще ти дам от най-хубавите си плодове.“ Съзнанието на тия същества, които са на Земята, е в нисша степен на развитие, но духът им, който е в по-висшите светове, чувства тази любов и чрез органите си се изразява, като казва: „Аз ти благодаря за вниманието, благодаря ти, че ми изпрати едно любовно чувство, благодаря ти, че ме поля с вода.“ Питам ви: ако почнете да мислите така, ще считате ли, че туй дърво не чувства? Свещено е туй дърво! Нали има свещени дървета? Как станаха тия дървета свещени? Свещени станаха не самите дървета, а техните духове. И тъй, музиката е проявление на Любовта във вашата душа.
към беседата >>

В лицето на Христа ние виждаме един велик пример на онова велико любовно чувство, на онази велика Божия Любов!
Е, питам тогава: как ще си обясните това противоречие: защо трябваше да бият Христа? Не само че Го биха, но защо трябваше да Му се присмиват? Заковаха Го на кръста и Му се присмиваха отдолу. Защо трябваше да бъде тъй? Какъв смисъл имаше това нещо? В лицето на Христа ние виждаме един велик пример на онова велико любовно чувство, на онази велика Божия Любов! Характер имаше в Христа! Той казваше: „Прости им, Боже, прости! Ако те знаеха нещата тъй, както Аз ги зная, ако те разбираха нещата тъй, както Аз ги разбирам, и ако те са готови да изпълнят Волята Ти тъй, както Аз съм готов да я изпълня, не биха сторили туй. Един ден те ще научат това, прости им! “ Е, какво каза Господ?
към беседата >>

После, всичките хитрости, лукавства ги е научил, когато е минал през животинското царство.
Защо убива? Мислиш ли, че той като човек е научил това? Не, той е научил туй изкуство някога си, когато е живял като тигър. Някой обича да души хората. Той, когато е бил като паяк, е обичал да души. После, всичките хитрости, лукавства ги е научил, когато е минал през животинското царство. Той трябва да поправи всички тези животински, атавистични навици на своя характер, да ги облагороди. „Този е благороден човек“ – казват за някого. Отворя книгата на неговото минало, гледам – някога си е бил вълк. „Аз съм благороден човек.“ Да, изял си сто овци и не си платил за тях. Благороден си бил?
към беседата >>

Не се плашете от това, но знайте, че всеки един акт, всяка мисъл, всяко чувство на съзнателния Живот си има своите последствия и с хиляди години там тече.
Аз не ви осъждам, но казвам, че по този начин на разсъждение вие всякога ще имате А и В. Тогава А : В = В : А. Имате друга една величина АВ : X = X : АВ. Хиксът е един неизвестен резултат, но този резултат може да е равен на друга някоя величина, с която ще има известни съотношения. И тъй, във Великата Природа последствията на нещата са неизбежни. Не се плашете от това, но знайте, че всеки един акт, всяка мисъл, всяко чувство на съзнателния Живот си има своите последствия и с хиляди години там тече. И в Писанието се казва: „Доброто Бог го въздава с тисящи векове.“ Едно Добро може да се предава до 25 000 години, затуй трябва да бъдете внимателни, но във вашите разсъждения да няма страх. Влияете ли се – имате някакво желание. Тогава у вас трябва да остане само едно свещено желание: да изпълните Волята Божия! Що е Волята Божия? Вън от времето и пространството, в даден момент, вашите постъпки да включват благото на всички същества във Вселената.
към беседата >>

25. Пътят на ученика. Основната идея

От изследванията, които съм направил, съм заключил, че религиозното чувство у българина е слабо развито.
Всички трябва да се стремите към положителното. Малко да е, но чисто! При това бих желал да развиете друго едно качество в себе си, което липсва в българите, а всички вие сте българи. Един от големите недъзи на българите е, че те нямат почитание един към друг. Туй липсва и у вас. От изследванията, които съм направил, съм заключил, че религиозното чувство у българина е слабо развито. Благородното чувство в човека е резултат само на религиозното чувство. Понеже в българина има този недостатък на непочитание на другите, той може атавистически да се прояви и във вас. Един българин, като отиде в кръчмата и се напие, може да изнесе и най-интимните работи, които са му казани като на приятел. Някои казват: Какво от това, че изказал тия работи? Аз забелязвам, че същото това нещо става и между вас.
към беседата >>

Благородното чувство в човека е резултат само на религиозното чувство.
Малко да е, но чисто! При това бих желал да развиете друго едно качество в себе си, което липсва в българите, а всички вие сте българи. Един от големите недъзи на българите е, че те нямат почитание един към друг. Туй липсва и у вас. От изследванията, които съм направил, съм заключил, че религиозното чувство у българина е слабо развито. Благородното чувство в човека е резултат само на религиозното чувство. Понеже в българина има този недостатък на непочитание на другите, той може атавистически да се прояви и във вас. Един българин, като отиде в кръчмата и се напие, може да изнесе и най-интимните работи, които са му казани като на приятел. Някои казват: Какво от това, че изказал тия работи? Аз забелязвам, че същото това нещо става и между вас. Има някои работи, които не трябва да се изнасят.
към беседата >>

И ако вие не се заемете с вашия разум да пазите Божественото от животинското, от нисшето в себе си, то ще се осакати и при сегашното си развитие вие ще се спънете, ще се върнете назад най-малко 1000 години от живота си.
Затова, вие трябва да имате две мнения за себе си. Човек едновременно е нещо човешко и нещо Божествено. Това е правото положение на нещата, затова ще гледате всички да развивате Божественото в себе си. Във всинца ви Божественото не е укрепнало. У някои То е много слабо, като малко детенце. И ако вие не се заемете с вашия разум да пазите Божественото от животинското, от нисшето в себе си, то ще се осакати и при сегашното си развитие вие ще се спънете, ще се върнете назад най-малко 1000 години от живота си. Аз ви говоря като на окултни ученици. Ако не бяхте такива, опасността за вас щеше да бъде по-малка, понеже детето, като знае де седят сладките неща като знае, че има скрити някои работи, отива да ги бърка Като не знае, не бърка и по-малко опасности има за него. Вие сте научили много работи, за които ще ви държат отговорни. Знанието всякога прави човека отговорен. Щом ви се разкрие една, каква и да е малка тайна, тази тайна веднага увеличава вашата отговорност и вие сте свързани, вплетени с нея.
към беседата >>

26. Истинско и относително знание

Аз абсолютно изпълнявам Волята Божия, обръщам внимание на най-малките прояви в себе си и мога да трансформирам всяко свое чувство, всяка своя мисъл моментално.
Аз съм ви говорил толкова пъти и пак ще ви кажа: не виждам във вас изкуството да превръщате вашите мисли. Аз се чудя на вашите умове – как изопачавате думите! И после казвате: „И Учителя е като нас.“ – Не, едно ще знаете: аз не съм като вас. Това да го знаете. В нищо не съм като вас. Аз абсолютно изпълнявам Волята Божия, обръщам внимание на най-малките прояви в себе си и мога да трансформирам всяко свое чувство, всяка своя мисъл моментално. Туй е, което Бог изисква от всинца ни – в даден случай да не реагираш против Волята Му. В момента, когато Господ казва да мълчиш – да мълчиш. Когато Господ казва да говориш – да говориш. Когато Господ казва да почиваш – да почиваш. Когато ти каже: „Работи!
към беседата >>

Това е животинско състояние, от което не само трябва да се освободим, но трябва да превърнем неговите енергии, да ги внесем в човешкия живот, за да ги облагородим.
Когато дойде заемодавецът и поиска парите, като ги нямаш, страх те е. Когато дойде учителят, а ти не си учил урока си, страх те е, но щом си готов и знаеш урока си, ти си смел и решителен. Учителят познава, че си учил, в неговата душа има Любов към тебе. Щом не се учиш, ти се страхуваш. Действително ние сме възприели страха от животните. Това е животинско състояние, от което не само трябва да се освободим, но трябва да превърнем неговите енергии, да ги внесем в човешкия живот, за да ги облагородим. Страха трябва да го превърнем в благоразумие! Сега, като ви говорих това, какво научихте? Пак толкова знаете, колкото и по-рано, т. е. любовта у вас не е станала повече, отколкото преди. Тъй че и вие не сте се изменили.
към беседата >>

27. Любов към Бога

За да се даде този горен подтик на ума, който назовават човешки разум, непременно трябва да се прояви съзнателното чувство в човека.
При сегашното развитие на човека в човешкия ум едновременно има две движения. Първото движение е към материята. Такова движение има и у животните. Второто движение е противоположно на първото – то е движение нагоре. Туй движение много малко се забелязва у животните. За да се даде този горен подтик на ума, който назовават човешки разум, непременно трябва да се прояви съзнателното чувство в човека. Умът върви по права линия, а движението на сърцето е противоположно на движението на ума в човека. Когато сърцето се облагородява, носът на човека се разширява. Някой път носът надебелява, но ние не подразбираме туй под надебеляване – ние говорим за отверстията на носа. Важното е какви са ноздрите. Някой нос е дебел, но ноздрите му са много малки.
към беседата >>

Аз – това е животинското, това е ограниченият човек.
Всеки ден човек трябва да свършва с плюс. Това трябва да ви бъде като правило в живота. Вие сте написали изречението „Аз и Отец Ми едно сме.“ Какво разбирате от това? Аз желая да напишете нещо върху изречението „Аз и Отец Ми едно сме.“ Пишете обаче не това, какво са казали другите, но какво вие разбирате. Това ще бъде за вас една научна задача. Аз – това е животинското, това е ограниченият човек. Отец – това е Вечността, която е дала условия на Аз-а да се развива, да расте. Стремежът нагоре е Божествен процес. Такъв стремеж нагоре има във всички същества. Дори и най-малките същества разбират, че са нещо индивидуално, затова и те искат да живеят. Сега, за да може да напишете нещо върху темата „Аз и Отец Ми едно сме“, прочетете какво са писали някои философи върху Аз-а и след това изложете вашето мнение върху зададената тема.
към беседата >>

28. Разумният и неразумният слуга

Вие мислите, че растителното и животинското царство нямат разумност.
Майката е предшествала обществото. Следователно мнението на майката и мнението на бащата са меродавни. Като фактори в културата на човечеството майката и бащата са предшествали обществото: те са съществували от самото начало, а обществото, тъй както сега съществува, се е появило отпосле. Всякога по-старото има по-голяма опитност. В света ако търсим знание, трябва да го намерим в бащите и майките. Вие мислите, че растителното и животинското царство нямат разумност. Не, вие не сте правили наблюдения, за да видите каква разумност има например между птиците, каква разумност има между растенията, каква разумност има между животните. Например вие не сте наблюдавали жеравите, да видите каква разумност проявяват те. Щом някое ято жерави се спре някъде, веднага далече от това място поставят стража и при една най-малка опасност тя дава сигнал и всички отлитат от това място. Докато са в безопасност, всички спокойно ядат, а стражата само седи и наблюдава. Една от сестрите ми разправяше един случай за проявена разумност от страна на една мечка.
към беседата >>

Всяко приятно чувство е забавление.
Но не сме тук само ние. Тази вечер от Невидимия свят има делегати, изпратени да ни видят. Те казват: „Там, в София, има хора, които се занимават с Божествени неща, да им направим едно посещение! “ Вие ще кажете: „Нашият Учител ни забавлява, все трябва да ни позалъже малко.“ Тъй си мислите вие, но един ден ще разберете нещата в техния вътрешен смисъл. Аз ви казах, че забавата е най-приятното нещо в живота. Всяко приятно чувство е забавление. Ония хубави проекти, онова идеализиране на нещата – то е фантастично на вид, но съществува и в действителност. Туй, което вие мислите днес, един ден ще се реализира още по-хубаво. Засега още вие дори не можете да си представите хубавите картини, но туй, което днес желаете, един ден ще дойде. Например вие желаете да имате една хубава къща, с хубави мебели, с ония хубави златни рамки на прозорците и т. н. Един ден ще имате такава една къща, цялата от злато, а вие сами ще бъдете от главата до краката накичени с диаманти – цели ще светите.
към беседата >>

29. Природа и геометрия

Следователно, всяка една мисъл, всеки един акт, всяка ваша дума, всяко чувство и всяко деяние, в което съзнанието ви не взема участие, е един процес механически.
Защо трябва хората да ядат? (– За да добият физическа сила.) Ако е тъй, тогава машините добиват по-голяма сила, като им се тури масло. Защо е силата на машината? (– Да работи.) Тази работа нужна ли е на самата машина? (– Не.) Всеки човек, който придобива сила, без да знае защо му е тази сила, той прилича на машина. Следователно, всяка една мисъл, всеки един акт, всяка ваша дума, всяко чувство и всяко деяние, в което съзнанието ви не взема участие, е един процес механически. Тази машина по-голяма може ли да стане? По-силна може ли да стане? Не. Тя е толкова силна и голяма, колкото е сама по себе си. Следователно, в живота е силен само онзи, в когото съзнанието присъства, когато проявява силата. Да бъде умен и разумен, то е пак проявление на силата.
към беседата >>

Следователно, това, животинското е вложено във вашия организъм и стига да му дадете малко условия, то ще се прояви.
Следователно, той трябва да побеждава в себе си ония криви навици, които е придобил в миналото. А такива у всички ви съществуват. Тези навици са животински. Например, някой път кипвате, искате да си отмъстите или пък си казвате: „Иде ми да го хвана и да го разкъсам.“ Та това е едно разположение на мечката, на вълка, на лъва и сега по навик се пробужда и у вас. Но сега не сте нито вълк, нито мечка, нито тигър, а сте човек. Следователно, това, животинското е вложено във вашия организъм и стига да му дадете малко условия, то ще се прояви. И мечката, и тигъра вие ги имате, но в миниатюр. Но, ако вие дадете място на тази микроскопическа мечка, тя може да стане много голяма, толкова голяма, че да ви стане владетелка, та само като я погледнете, ще се сгушите и ще й; се подчинявате. Някой път казвате: „Не може без гняв.“ Но това са състояния животински, това е състояние на един неразумен живот, живот, в който няма последователност. Та, ще правите разлика: у човека има едно животинско състояние – щом дойде, трябва да се стремите да използвате неговата енергия, то не е вредно, но набрали се тия енергии, те съставляват почвата, върху която човек живее. Върху тия животински състояния, или върху тая животинска почва или чувства са всадени обществените чувства.
към беседата >>

Та, ще правите разлика: у човека има едно животинско състояние – щом дойде, трябва да се стремите да използвате неговата енергия, то не е вредно, но набрали се тия енергии, те съставляват почвата, върху която човек живее.
Но сега не сте нито вълк, нито мечка, нито тигър, а сте човек. Следователно, това, животинското е вложено във вашия организъм и стига да му дадете малко условия, то ще се прояви. И мечката, и тигъра вие ги имате, но в миниатюр. Но, ако вие дадете място на тази микроскопическа мечка, тя може да стане много голяма, толкова голяма, че да ви стане владетелка, та само като я погледнете, ще се сгушите и ще й; се подчинявате. Някой път казвате: „Не може без гняв.“ Но това са състояния животински, това е състояние на един неразумен живот, живот, в който няма последователност. Та, ще правите разлика: у човека има едно животинско състояние – щом дойде, трябва да се стремите да използвате неговата енергия, то не е вредно, но набрали се тия енергии, те съставляват почвата, върху която човек живее. Върху тия животински състояния, или върху тая животинска почва или чувства са всадени обществените чувства. Те растат върху тях. Върху обществените чувства са посадени личните чувства, а върху личните чувства отгоре са посадени моралните чувства. Следователно, те един на друг си помагат. Някой казва: „Ама как аз да имам в себе си животинското?
към беседата >>

Някой казва: „Ама как аз да имам в себе си животинското?
Та, ще правите разлика: у човека има едно животинско състояние – щом дойде, трябва да се стремите да използвате неговата енергия, то не е вредно, но набрали се тия енергии, те съставляват почвата, върху която човек живее. Върху тия животински състояния, или върху тая животинска почва или чувства са всадени обществените чувства. Те растат върху тях. Върху обществените чувства са посадени личните чувства, а върху личните чувства отгоре са посадени моралните чувства. Следователно, те един на друг си помагат. Някой казва: „Ама как аз да имам в себе си животинското? “ Имаш го, как не. Онова хубаво растение, което е посадено в почвата, какво лошо има? Човек може да се гнуси от почвата, но когато станат хубавите плодове, тогава той си откъсва от тях, от този по-фин материал. Затова най-първо ще изучавате закона на растенията, това са обществените чувства. Законът на животните, това са личните чувства, а самият човек, това са моралните чувства.
към беседата >>

Общо взето, тогава обществените чувства, това са съзнателни растения, които изтеглят и превръщат енергията на животинското царство.
“ Имаш го, как не. Онова хубаво растение, което е посадено в почвата, какво лошо има? Човек може да се гнуси от почвата, но когато станат хубавите плодове, тогава той си откъсва от тях, от този по-фин материал. Затова най-първо ще изучавате закона на растенията, това са обществените чувства. Законът на животните, това са личните чувства, а самият човек, това са моралните чувства. Общо взето, тогава обществените чувства, това са съзнателни растения, които изтеглят и превръщат енергията на животинското царство. Защото има растения, които седят по-високо от животните, но те са в другия свят. На Земята животните седят по-горе от растенията, но растенията в духовния свят седят по-високо от растенията на Земята. И тогава връзката, която съществува в този вътрешен закон, е: човек всякога трябва да разчита на това, вложеното у него, т.е. в неговата природа. Като казвам „човешката природа“, включвам и Божественото, което е у него, Бога.
към беседата >>

Например, чувството на щедрост.
Когато, ако седите само в Д, ще разберете само от една страна света. Та, всяка една идея, която живее вътре в човека, тя може да живее само при известни условия, може да се развива в много отношения, а ако остане само около своя кръг, тази идея може да бъде само потенциална. Сега, разбира се, в тази работа аз имам предвид сегашното ваше развитие, аз не искам вие да се нагърбите с една работа, която не е по силата ви, защото има известни идеи, които всички не можете да възприемете, понеже на всички умовете не са готови и всички идеи трябва да дойдат последователно. Но поне отчасти с някои от тия идеи вие трябва да се запознаете и да ги приложите. Има някои неща, които са необходими за вас. Например, чувството на щедрост. Човек трябва да бъде щедър и по сърце, и по ум. Има хора, които по сърце са щедри, а по ум скъперници; има хора с широк ум, а с тясно сърце. Защо тази фигура я наричате ромб? Какво значи ромб? Тя е гръцка дума.
към беседата >>

Следователно всяка мисъл, всеки акт, всяка ваша дума, всяко чувство и всяко деяние, в което съзнанието ви не взема участие, е един механически процес. (втори вариант)
Защо А е силата на машината? Отговор: Да работи. Тази работа нужна ли е на самата машина? Отговор: Не. Всеки човек, който придобива сила, без да знае защо му е тази сила, той прилича на машина. Следователно всяка мисъл, всеки акт, всяка ваша дума, всяко чувство и всяко деяние, в което съзнанието ви не взема участие, е един механически процес. Машината може ли да стане по-голяма? Може ли да стане по-силна? - Не. Тя е толкова силна и голяма, колкото е голяма сама по себе си. Следователно в живота е силен само онзи, в когото съзнанието присъства, когато проявява силата си.
към втори вариант >>

Следователно животинското е вложено във вашия организъм, и стига да му дадете малко условия, то ще се прояви. (втори вариант)
И сега, като човек, той си спомня това и казва: „Аз мога тъй да живея, както едно време живях." И оттам турците казват: „Ако е нещо на късмет, да ми дойде на крака." Това е схващане на миналото. Тогава е било така, но при сегашните условия човек трябва да работи разумно - той трябва да побеждава в себе си ония криви навици, които е придобил в миналото. Такива криви навици съществуват у всинца ви - тези навици са животински. Например някой път кипвате, искате да си отмъстите някому и казвате: „Иде ми да го хвана и да го разкъсам." Това е едно разположение на мечката, на вълка, на лъва, и днес по навик то се пробужда и у вас. Сега обаче вие не сте нито вълк, нито мечка, нито тигър, а сте човек. Следователно животинското е вложено във вашия организъм, и стига да му дадете малко условия, то ще се прояви. Вие имате в себе си и мечката, и тигъра, но в миниатюр; ако дадете място на тази микроскопическа мечка, тя може да стане много голяма, много страшна, че да ви владее - като я погледнете само, ще се сгушите и ще А се подчинявате. Някой път казвате: „Не може без гняв." - Не, това са животински състояния, това са състояния на един неразумен живот, в който няма последователност. Та ще правите разлика. У човека има едно животинско състояние и щом то дойде, той трябва да се стреми да използва неговата енергия. То не е вредно: напротив, тия набрали се енергии съставляват почвата, върху която човек живее.
към втори вариант >>

У човека има едно животинско състояние и щом то дойде, той трябва да се стреми да използва неговата енергия. (втори вариант)
Сега обаче вие не сте нито вълк, нито мечка, нито тигър, а сте човек. Следователно животинското е вложено във вашия организъм, и стига да му дадете малко условия, то ще се прояви. Вие имате в себе си и мечката, и тигъра, но в миниатюр; ако дадете място на тази микроскопическа мечка, тя може да стане много голяма, много страшна, че да ви владее - като я погледнете само, ще се сгушите и ще А се подчинявате. Някой път казвате: „Не може без гняв." - Не, това са животински състояния, това са състояния на един неразумен живот, в който няма последователност. Та ще правите разлика. У човека има едно животинско състояние и щом то дойде, той трябва да се стреми да използва неговата енергия. То не е вредно: напротив, тия набрали се енергии съставляват почвата, върху която човек живее. Върху тия животински състояния или върху тая животинска почва, или чувства, са всадени обществените чувства, те растат върху тях. Върху обществените чувства пък са посадени личните чувства, а върху личните чувства са посадени моралните чувства. Следователно те си помагат едни на други. Някой казва: „Как, аз да имам в себе си животинското?
към втори вариант >>

Някой казва: „Как, аз да имам в себе си животинското? (втори вариант)
У човека има едно животинско състояние и щом то дойде, той трябва да се стреми да използва неговата енергия. То не е вредно: напротив, тия набрали се енергии съставляват почвата, върху която човек живее. Върху тия животински състояния или върху тая животинска почва, или чувства, са всадени обществените чувства, те растат върху тях. Върху обществените чувства пък са посадени личните чувства, а върху личните чувства са посадени моралните чувства. Следователно те си помагат едни на други. Някой казва: „Как, аз да имам в себе си животинското? " - Имаш го, как не. Какво лошо има в това, ако едно хубаво растение е посадено в почвата? Човек може да се гнуси от почвата, но когато станат хубавите плодове, той си откъсва от тях, от тази по-фина материя, и е доволен, благодари. Затова най-първо ще изучавате закона на растенията - това са обществените чувства. Законът на животните - това са личните чувства, а самият човек - това са моралните чувства.
към втори вариант >>

Общо взето, обществените чувства - това са съзнателни растения, които изтеглят и превръщат енергиите на животинското царство. (втори вариант)
" - Имаш го, как не. Какво лошо има в това, ако едно хубаво растение е посадено в почвата? Човек може да се гнуси от почвата, но когато станат хубавите плодове, той си откъсва от тях, от тази по-фина материя, и е доволен, благодари. Затова най-първо ще изучавате закона на растенията - това са обществените чувства. Законът на животните - това са личните чувства, а самият човек - това са моралните чувства. Общо взето, обществените чувства - това са съзнателни растения, които изтеглят и превръщат енергиите на животинското царство. Защото има растения, които седят по-високо от животните, но те са в другия свят. На Земята животните седят по-горе от растенията, а в Духовния свят растенията седят по-високо от животните. И тогава връзката, която съществува в този вътрешен закон, е такава: човек всякога трябва да разчита на вложеното в него, т.е. в неговата природа. Като казвам човешката природа, включвам и Божественото - Бог, Който е у него.
към втори вариант >>

Има неща, които са необходими за вас, например чувството на щедрост. (втори вариант)
Разбира се, в тази работа аз имам предвид сегашното ви развитие. Аз не искам да се нагърбвате с работа, която не е по силите ви. Защото има известни идеи, които не могат да се възприемат от всички, понеже умовете на всинца ви не са еднакво подготвени. Ето защо всички идеи трябва да дойдат последователно. С някои от тия идеи обаче вие трябва поне отчасти да се запознаете и да ги приложите. Има неща, които са необходими за вас, например чувството на щедрост. Човек трябва да бъде щедър и по сърце, и по ум. Има хора, които по сърце са щедри, а по ум - скъперници; има хора пък с широк ум, а с тясно сърце. Елементите, които учените са турили в геометрията, са взети от Живата Природа. Същевременно това са линии и фигури, които съществуват и у човека. В това се състои живата геометрия.
към втори вариант >>

Например ако чувството на милосърдие се увеличи във вас и стане подтик във вашите действия, върховете на тези два ромба ще се съединят и ще образуват една правилна крива линия О. (втори вариант)
Какво ще произлезе от това? - Едната страна на ромба ще се увеличи. И ние казваме тогава: „Имало е някакви външни причини, които са подействали на това същество да си измени пътя." Такива линии на отклонение ще забележите и в човешкото лице. После, човешките очи не са симетрични: ако погледнете по-внимателно, ще забележите, че едното око е по-голямо, а другото - по-малко. Всяко изменение на вашето лице има и свои причини. Например ако чувството на милосърдие се увеличи във вас и стане подтик във вашите действия, върховете на тези два ромба ще се съединят и ще образуват една правилна крива линия О. Този чертеж представлява човешкото лице. Двата ромба - това са дясната (Д) и лявата (Л) страна на лицето. В този случай горната част на лицето (О) израства. Същото става и когато се развива въображението у човека. Щом пък развивате вашата чувствителност, носът ви долу ще се развие, ще стане широк; щом ставате много сдържан, носът ви ще се сплесне.
към втори вариант >>

30. Да угоди на народа

Щомъ хванете една кокошка, или едно агне, съ цѣль да го заколите, въ тѣхъ се заражда чувството на умраза и страхъ.
Слѣдъ него има множество по-малки сѫщества, който трѣбва да го изядатъ точно тъй, както и той изяжда други сѫщества. Бацилитѣ на чумата, на холерата и на много други болести, всички заедно рѣшаватъ, че човѣкъ трѣбва да умре. Слѣдователно, човѣшката любовь, сама по себе си, носи извѣстни утайки. Хубава е човѣшката любовь, но поради тѣзи утайки, който носи, кръвьта се заразява, става нечиста и човѣкъ умира. Тази отрова идва отъ онѣзи живи сѫщества, който човѣкъ изяжда. Щомъ хванете една кокошка, или едно агне, съ цѣль да го заколите, въ тѣхъ се заражда чувството на умраза и страхъ. Тази умраза, този страхъ днесъ внесатъ малко отрова въ кръвьта на човѣка, утрѣ внесатъ малко отрова, докато тия отлагания се натрупатъ толкова много, че стане съвършено отравяне на кръвьта. Тъй че въпросътъ не седи въ това, съ какво се хранимъ, но какъ е приета тази храна. Сега азъ не говоря тукъ въ полза на кокошкитѣ, да ги защищавамъ. Да се ядатъ кокошкитѣ, това е отъ полза за тѣхъ, но важното е, че ние сме нарушили принципа, прѣстѫпили сме закона на Божията Любовь. Не е въпросътъ и въ това, да не ядемъ месо, но важниятъ въпросъ е, че разумниятъ човѣкъ не е създаденъ да яде нито кокошки, нито агнета, нито пуйки.
към беседата >>

“ Въ всѣкой човѣкъ работи Божественото, и ако вие дадете надмощие на човѣшкото, на животинското, на неразумното въ васъ, послѣдствията на този животъ сѫ лоши, катастрофални.
– Ще вземемъ положителната страна отъ дѣйствията на Пилата: ще угаждаме на Бога. И, намѣсто да прѣдаваме Христа да Го разпъватъ, ще Го прѣдадемъ на Неговитѣ приятели, на Неговитѣ апостоли, които Го обичатъ. Когато Пилатъ питаше: искате ли да ви пусна Исуса, то значи, че той имаше свобода да стори това нѣщо, въ негова власть бѣше да пусне Христа. Казвамъ: дайте свобода на вашия духъ! Писанието казва: „Не запечатвайте Духа, оставете Го да работи! “ Въ всѣкой човѣкъ работи Божественото, и ако вие дадете надмощие на човѣшкото, на животинското, на неразумното въ васъ, послѣдствията на този животъ сѫ лоши, катастрофални. И онѣзи, които сѫ възприели Истината, които сѫ влѣзли въ този пѫть, трѣбва да бѫдатъ смѣли, да вървятъ напрѣдъ, за да достигнатъ съвършенството, цѣльта на вашия животъ. Съвършенството е за истинскитѣ ученици. Мнозина отъ васъ има да учатъ закона на жертвата, на самоотричането; нѣкой пъкъ има да изучаватъ извѣстни добродѣтели, а онѣзи, които сѫ минали това, трѣбва да изучаватъ самоусъвършенствуването, да се проявятъ и да дадатъ образци на Божията Любовь. Запримѣръ, мнозина казватъ, че и безъ пари можемъ да живѣемъ. Кой може да живѣе безъ пари?
към беседата >>

Щом хванете една кокошка, или едно агне, с цел да го заколите, в тях се заражда чувството на омраза и страх. (втори вариант)
След него има множество по-малки същества, който трябва да го изядат точно тъй, както и той изяжда други същества. Бацилите на чумата, на холерата и на много други болести, всички заедно решават, че човек трябва да умре. Следователно, човешката любов, сама по себе си, носи известни утайки. Хубава е човешката любов, но поради тези утайки, които носи, кръвта се заразява, става нечиста и човек умира. Тази отрова идва от онези живи същества, които човек изяжда. Щом хванете една кокошка, или едно агне, с цел да го заколите, в тях се заражда чувството на омраза и страх. Тази омраза, този страх днес внесат малко отрова в кръвта на човека, утре внесат малко отрова, докато тия отлагания се натрупат толкова много, че стане съвършено отравяне на кръвта. Тъй че въпросът не седи в това, с какво се храним, но как е приета тази храна. Сега аз не говоря тук в полза на кокошките, да ги защитавам. Да се ядат кокошките, това е от полза за тях, но важното е, че ние сме нарушили принципа, престъпили сме закона на Божията Любов. Не е въпросът и в това, да не ядем месо, но важният въпрос е, че разумният човек не е създаден да яде нито кокошки, нито агнета, нито пуйки.
към втори вариант >>

“ Във всеки човек работи Божественото, и ако вие дадете надмощие на човешкото, на животинското, на неразумното във вас, последствията на този живот са лоши, катастрофални. (втори вариант)
– Ще вземем положителната страна от действията на Пилат: ще угаждаме на Бог. И, вместо да предаваме Христа да Го разпъват, ще Го предадем на Неговите приятели, на Неговите апостоли, които Го обичат. Когато Пилат питаше: Искате ли да ви пусна Исус, то значи, че той имаше свобода да стори това нещо, в негова власт беше да пусне Христа. Казвам: Дайте свобода на вашия дух! Писанието казва: „Не запечатвайте Духа, оставете Го да работи! “ Във всеки човек работи Божественото, и ако вие дадете надмощие на човешкото, на животинското, на неразумното във вас, последствията на този живот са лоши, катастрофални. И онези, които са възприели Истината, които са влезли в този път, трябва да бъдат смели, да вървят напред, за да достигнат съвършенството, целта на вашия живот. Съвършенството е за истинските ученици. Мнозина от вас има да учат закона на жертвата, на самоотричането; някой пък има да изучават известни добродетели, а онези, които са минали това, трябва да изучават самоусъвършенстването, да се проявят и да дадат образци на Божията Любов. Например, мнозина казват, че и без пари можем да живеем. Кой може да живее без пари?
към втори вариант >>

31. Които гладуват

Нима онази първична разумна сила, която е създала цѣлия козмосъ, която е допуснала да се прояви туй чувство на гладъ, нѣма свой дълбокъ замисъль?
– Гладътъ е една сила въ свѣта, която продължава живота. Азъ не говоря за мѫчението, но казвамъ, че гладътъ е сила въ природата която продължава живота, прави го по-интенсивенъ, а тази интенсивность именно го продължава. Гладътъ внася едно разширение въ живота. Ако схванемъ така въпроса, че гладътъ е едно условие, за да може животътъ да се развива добрѣ, ние сме на права посока, но ако схващаме, че гладътъ е мѫчение, ние сме на крива посока. И тогава ние ще се намираме въ единъ условенъ свѣтъ, въ който нѣма никаква разумность. Нима онази първична разумна сила, която е създала цѣлия козмосъ, която е допуснала да се прояви туй чувство на гладъ, нѣма свой дълбокъ замисъль? Ще умра отъ гладъ, казва нѣкой. Е, то е наше прѣдположение. Умирането въ природата подразбира минаване отъ едно състояние въ друго. Споредъ насъ, това е смърть. При тази смърть нѣкой пѫть става разредяване, нѣкой пѫть сгѫстяване на материята.
към беседата >>

Трѣбва да знаете, че прѣди повече отъ 20 милиона години човѣкъ е билъ въ едно животинско състояние, не е билъ тъй интелигентенъ, както сега, не е ималъ тия условия да се прояви, миналъ е прѣзъ много форми, докато стигне сегашното си състояние.
Правдата е отношения на души. Дойде ли правдата, ще се яви онова уважение, онова почитание, което трѣбва да иматъ всички хора единъ къмъ другъ. Тогава нѣма да гледаме единъ на другъ съ прѣзрѣние, но ще бѫдемъ свещени единъ за другъ. Това не значи, че трѣбва да забравимъ себе си, но да туримъ всѣко нѣщо на мѣсто и да познаемъ, кога ще дойде онзи нашъ възлюбленъ. Трѣбва да знаемъ, че всичко, което сега вършимъ на земята, е приготовление за онзи великъ Божественъ животъ, който иде. Трѣбва да знаете, че прѣди повече отъ 20 милиона години човѣкъ е билъ въ едно животинско състояние, не е билъ тъй интелигентенъ, както сега, не е ималъ тия условия да се прояви, миналъ е прѣзъ много форми, докато стигне сегашното си състояние. И отъ сега нататъкъ пакъ ще минава прѣзъ много форми, докато дойде до по-високо положение. Но всички тия форми, прѣзъ които е миналъ, не трѣбва да бѫдатъ едно унижение за него. Като види единъ волъ, трѣбва да отиде при него, да му каже: братко, азъ живѣхъ едно врѣме при васъ, изпълнявахъ сѫщата служба. Баба ми, дѣдо ми сѫщо сѫ минали прѣзъ този пѫть. Много съмъ ви благодаренъ.
към беседата >>

Ами тогава, запитвате ли се, отъ гдѣ се породила у насъ тази любовь, това чувство къмъ тия ябълки, круши, грозде и другитѣ плодове?
Като отиде на лозето, нека помилва гроздето, нека му каже, че едно врѣме и той е билъ въ това състояние, затова го разбира. Сѫщо да постѫпи и съ плоднитѣ дървета – ябълки, круши и др. Прѣди много милиони години човѣкътъ е билъ едно плодно растение. Чудни сѫ хората! Казватъ: какъ, азъ да съмъ билъ дърво, азъ да съмъ билъ лоза или нѣкакво животно! Ами тогава, запитвате ли се, отъ гдѣ се породила у насъ тази любовь, това чувство къмъ тия ябълки, круши, грозде и другитѣ плодове? Връзки имаме ние съ тѣхъ, живѣли сме заедно съ тѣхъ, били сме въ тѣхното положение, затова ги обичаме. Ами нали Христосъ казва: „Азъ съмъ лозата, вие пръчкитѣ, и всѣка пръчка, която не дава плодъ, Отецъ ми я отрѣзва и посажда отново, за да даде повече плодъ“. Не е унижение да бѫдешъ ябълка! Азъ прѣдпочитамъ да бѫда една хубава ябълка, една хубава круша, една хубава лозена пръчка, отколкото да нося единъ патрондашъ. Чрѣзъ тази правда Богъ сега ни учи, какъ да разпрѣдѣляме тѣзи енергии, какъ да служимъ на човѣчеството.
към беседата >>

Нима онази първична разумна сила, която е създала целия космос, която е допуснала да се прояви туй чувство на глад, няма свой дълбок замисъл? (втори вариант)
– Гладът е една сила в света, която продължава живота. Аз не говоря за мъчението, но казвам, че гладът е сила в природата която продължава живота, прави го по-интензивен, а тази интензивност именно го продължава. Гладът внася едно разширение в живота. Ако схванем така въпроса, че гладът е едно условие, за да може животът да се развива добре, ние сме на права посока, но ако схващаме, че гладът е мъчение, ние сме на крива посока. И тогава ние ще се намираме в един условен свят, в който няма никаква разумност. Нима онази първична разумна сила, която е създала целия космос, която е допуснала да се прояви туй чувство на глад, няма свой дълбок замисъл? Ще умра от глад, казва някой. Е, то е наше предположение. Умирането в природата подразбира минаване от едно състояние в друго. Според нас, това е смърт. При тази смърт някой път става разредяване, някой път сгъстяване на материята.
към втори вариант >>

Трябва да знаете, че преди повече от 20 милиона години човек е бил в едно животинско състояние, не е бил тъй интелигентен, както сега, не е имал тия условия да се прояви, минал е през много форми, докато стигне сегашното си състояние. (втори вариант)
Правдата е отношения на души. Дойде ли правдата, ще се яви онова уважение, онова почитание, което трябва да имат всички хора един към друг. Тогава няма да гледаме един на друг с презрение, но ще бъдем свещени един за друг. Това не значи, че трябва да забравим себе си, но да турим всяко нещо на място и да познаем кога ще дойде онзи наш възлюблен. Трябва да знаем, че всичко, което сега вършим на земята, е приготовление за онзи велик Божествен живот, който иде. Трябва да знаете, че преди повече от 20 милиона години човек е бил в едно животинско състояние, не е бил тъй интелигентен, както сега, не е имал тия условия да се прояви, минал е през много форми, докато стигне сегашното си състояние. И отсега нататък пак ще минава през много форми, докато дойде до по-високо положение. Но всички тия форми, през които е минал, не трябва да бъдат едно унижение за него. Като види един вол, трябва да отиде при него, да му каже: Братко, аз живях едно време при вас, изпълнявах същата служба. Баба ми, дядо ми също са минали през този път. Много съм ви благодарен.
към втори вариант >>

Ами тогава, запитвате ли се откъде се е породила у нас тази любов, това чувство към тия ябълки, круши, грозде и другите плодове? (втори вариант)
Като отиде на лозето, нека помилва гроздето, нека му каже, че едно време и той е бил в това състояние, затова го разбира. Също да постъпи и с плодните дървета – ябълки, круши и др. Преди много милиони години човекът е бил едно плодно растение. Чудни са хората! Казват: Как, аз да съм бил дърво, аз да съм бил лоза или някакво животно! Ами тогава, запитвате ли се откъде се е породила у нас тази любов, това чувство към тия ябълки, круши, грозде и другите плодове? Връзки имаме ние с тях, живели сме заедно с тях, били сме в тяхното положение, затова ги обичаме. Ами нали Христос казва: „Аз съм лозата, вие пръчките и всяка пръчка, която не дава плод, Отец ми я отрязва и посажда отново, за да даде повече плод“. Не е унижение да бъдеш ябълка! Аз предпочитам да бъда една хубава ябълка, една хубава круша, една хубава лозена пръчка, отколкото да нося един патрондаш. Чрез тази правда Бог сега ни учи как да разпределяме тези енергии, как да служим на човечеството.
към втори вариант >>

32. Той повелѣва на слънцето / Той повелява на слънцето

Слѣдователно, настроението е състояние на животнитѣ – животинско състояние е то.
У животнитѣ нѣма установенъ моралъ. Тѣхниятъ моралъ се отнася само до кожата имъ. Когато не засѣгашъ кожата на животнитѣ, тѣ сѫ крайно морални, но щомъ засегнешъ кожата имъ, въ тѣхъ вече не остава никакъвъ моралъ. Животнитѣ мислятъ, докато не сѫ се уплашили, но щомъ се уплашатъ, въ тѣхъ не остава абсолютно никаква мисъль. Всичката имъ мисъль се прѣвръща въ едно скороходно движение. Слѣдователно, настроението е състояние на животнитѣ – животинско състояние е то. Нѣкои хора казватъ: азъ имамъ настроение. Казвамъ: ти си въ едно животинско състояние. Въ настроенията всѣкога влизатъ страститѣ, а страститѣ сѫ една неустойчива срѣда. Елементитѣ, които образуватъ страститѣ сѫ въ едно прѣходно състояние, въ състояние на прѣсъздаване. Страститѣ, които се бушуватъ вѫтрѣ въ животнитѣ, сѫ свързани съ извѣстни процеси, които ставатъ въ самата природа, понеже природата твори единъ новъ свѣтъ.
към беседата >>

Казвамъ: ти си въ едно животинско състояние.
Когато не засѣгашъ кожата на животнитѣ, тѣ сѫ крайно морални, но щомъ засегнешъ кожата имъ, въ тѣхъ вече не остава никакъвъ моралъ. Животнитѣ мислятъ, докато не сѫ се уплашили, но щомъ се уплашатъ, въ тѣхъ не остава абсолютно никаква мисъль. Всичката имъ мисъль се прѣвръща въ едно скороходно движение. Слѣдователно, настроението е състояние на животнитѣ – животинско състояние е то. Нѣкои хора казватъ: азъ имамъ настроение. Казвамъ: ти си въ едно животинско състояние. Въ настроенията всѣкога влизатъ страститѣ, а страститѣ сѫ една неустойчива срѣда. Елементитѣ, които образуватъ страститѣ сѫ въ едно прѣходно състояние, въ състояние на прѣсъздаване. Страститѣ, които се бушуватъ вѫтрѣ въ животнитѣ, сѫ свързани съ извѣстни процеси, които ставатъ въ самата природа, понеже природата твори единъ новъ свѣтъ. Кѫдѣ е този свѣтъ? – Не го знаятъ.
към беседата >>

Тѣ казватъ, че съвѣстьта у всички хора не е еднакво развита; разумностьта не е еднакво развита; чувството на сравнение на уподобяване не е еднакво развито; музикалното чувство не е еднакво развито; математическитѣ способности не сѫ еднакво развити.
То не е за готвене. Щомъ се отнася за готвене, всичко разбира и знае; щомъ се отнася за паритѣ, казва, нека останатъ тия пари въ кѫщи, макаръ че сѫ миризливички. Сега, нѣкои хора, за оправдание на това положение, казватъ: е, слабъ му е ангелътъ на човѣка, какво да се прави? Не, главата на този човѣкъ отгорѣ е слаба, затова е слабъ и прѣдъ торбата съ злато. Френолозитѣ много добрѣ разрѣшаватъ този въпросъ. Тѣ казватъ, че съвѣстьта у всички хора не е еднакво развита; разумностьта не е еднакво развита; чувството на сравнение на уподобяване не е еднакво развито; музикалното чувство не е еднакво развито; математическитѣ способности не сѫ еднакво развити. Милосърдието не е еднакво развито; вѣрата не е еднакво развита; надеждата не е еднакво развита; смѣлостьта, рѣшителностьта, всички тия способности и чувства не сѫ еднакво развити въ всички хора. Кой какво работилъ, това и придобилъ. Нѣкои отъ васъ ще кажатъ: защо свѣтътъ е така лошо наредень? Тук въ София, прѣди нѣколко години, единъ българинъ си направилъ една хубава, двуетажна кѫща, съ всички удобства, но понеже направилъ малко дългъ, турилъ въ първия етажъ кираджии, които му плащали доста голѣмъ наемъ. Тия кираджии, били доста немарливи, и въ продължение на двѣ години развалили кѫщата на този човѣкъ.
към беседата >>

Човѣкъ, който е излѣзълъ отъ животинското царство, трѣбва да прѣкрати съ настроенията.
И ако всѣки единъ отъ васъ може разумно да повелѣва вѫтрѣ въ себе си, ще намѣри единъ начинъ, по който да се домогне до великата Истина. И колко красива е тази Истина! Но всички ние се спираме въ своитѣ стари вѣрвания. Всички ние се спираме въ своитѣ стари знания. А въ свѣта трѣбва да се внесе вече нѣщо ново. Човѣкъ, който е излѣзълъ отъ животинското царство, трѣбва да прѣкрати съ настроенията. Никакви настроения повече! Той трѣбва да остави настроенията на страна и да бѫде разуменъ. Всѣки отъ васъ, който не иска да се спъва, трѣбва да бѫде разуменъ, да борави съ двѣ велики сили, съ двѣ велики величини, а именно съ разумностьта, и съ Любовьта. Всичко въ свѣта трѣбва да се прѣустрои. Ако вие бихте повѣрвали въ това, вашитѣ очи биха се отворили.
към беседата >>

Вземете примѣръ отъ животинското царство, прослѣдете всички сѫщества отъ най-малкитѣ до най-голѣмитѣ и ще видите, че това сѫ методи, начини, по които работи великата жива природа.
Най-първо трѣбва да дойде изобилието въ свѣта. То ще донесе Любовьта, слѣдъ туй разумностьта и най-послѣ ще дойдатъ всички блага. По този пѫть ще дойде подобрението на цѣлото човѣчество. А сега, всички казватъ: за да се поправятъ хората, трѣбва физическо подобрение. Направете опитъ и ще видите, какъ ще се поправи свѣта. Вземете примѣръ отъ животинското царство, прослѣдете всички сѫщества отъ най-малкитѣ до най-голѣмитѣ и ще видите, че това сѫ методи, начини, по които работи великата жива природа. Когато разглеждамъ единъ волъ, азъ не гледамъ на него като на волъ, но гледамъ, какъ е направенъ, каква форма има, какви сѫ неговитѣ роги т.н. Менъ ме интересува, какво иска да изрази природата чрѣзъ тази форма – изобщо, какъ работи тя. Когато гледамъ на растенията, за мене всѣко растение е единъ методъ, чрѣзъ който разумната природа работи, говори нѣщо. Това сѫ научни методи. Имашъ да разрѣшавашъ една задача.
към беседата >>

Следователно, настроението е състояние на животните – животинско състояние е то. (втори вариант)
У животните няма установен морал. Техният морал се отнася само до кожата им. Когато не засягаш кожата на животните, те са крайно морални, но щом засегнеш кожата им, в тях вече не остава никакъв морал. Животните мислят, докато не са се уплашили, но щом се уплашат, в тях не остава абсолютно никаква мисъл. Всичката им мисъл се превръща в едно скороходно движение. Следователно, настроението е състояние на животните – животинско състояние е то. Някои хора казват: аз имам настроение. Казвам: ти си в едно животинско състояние. В настроенията всякога влизат страстите, а страстите са една неустойчива среда. Елементите, които образуват страстите са в едно преходно състояние, в състояние на пресъздаване. Страстите, които се бушуват вътре в животните, са свързани с известни процеси, които стават в самата природа, понеже природата твори един нов свят.
към втори вариант >>

Казвам: ти си в едно животинско състояние. (втори вариант)
Когато не засягаш кожата на животните, те са крайно морални, но щом засегнеш кожата им, в тях вече не остава никакъв морал. Животните мислят, докато не са се уплашили, но щом се уплашат, в тях не остава абсолютно никаква мисъл. Всичката им мисъл се превръща в едно скороходно движение. Следователно, настроението е състояние на животните – животинско състояние е то. Някои хора казват: аз имам настроение. Казвам: ти си в едно животинско състояние. В настроенията всякога влизат страстите, а страстите са една неустойчива среда. Елементите, които образуват страстите са в едно преходно състояние, в състояние на пресъздаване. Страстите, които се бушуват вътре в животните, са свързани с известни процеси, които стават в самата природа, понеже природата твори един нов свят. Къде е този свят? – Не го знаят.
към втори вариант >>

Те казват, че съвестта у всички хора не е еднакво развита; разумността не е еднакво развита; чувството на сравнение на уподобяване не е еднакво развито; музикалното чувство не е еднакво развито; математическите способности не са еднакво развити. (втори вариант)
То не е за готвене. Щом се отнася за готвене, всичко разбира и знае; щом се отнася за парите, казва, нека останат тия пари в къщи, макар че са миризливички. Сега, някои хора, за оправдание на това положение, казват: е, слаб му е ангелът на човека, какво да се прави? Не, главата на този човек отгоре е слаба, затова е слаб и пред торбата със злато. Френолозите много добре разрешават този въпрос. Те казват, че съвестта у всички хора не е еднакво развита; разумността не е еднакво развита; чувството на сравнение на уподобяване не е еднакво развито; музикалното чувство не е еднакво развито; математическите способности не са еднакво развити. Милосърдието не е еднакво развито; вярата не е еднакво развита; надеждата не е еднакво развита; смелостта, решителността, всички тия способности и чувства не са еднакво развити във всички хора. Кой какво работил, това и придобил. Някои от вас ще кажат: защо светът е така лошо нареден? Тук в София, преди няколко години, един българин си направил една хубава, двуетажна къща, с всички удобства, но понеже направил малко дълг, турил в първия етаж кираджии, които му плащали доста голям наем. Тия кираджии, били доста немарливи, и в продължение на две години развалили къщата на този човек.
към втори вариант >>

Човек, който е излязъл от животинското царство, трябва да прекрати с настроенията. (втори вариант)
И ако всеки един от вас може разумно да повелява вътре в себе си, ще намери един начин, по който да се домогне до великата Истина. И колко красива е тази Истина! Но всички ние се спираме в своите стари вярвания. Всички ние се спираме в своите стари знания. А в света трябва да се внесе вече нещо ново. Човек, който е излязъл от животинското царство, трябва да прекрати с настроенията. Никакви настроения повече! Той трябва да остави настроенията на страна и да бъде разумен. Всеки от вас, който не иска да се спъва, трябва да бъде разумен, да борави с две велики сили, с две велики величини, а именно с разумността, и с Любовта. Всичко в света трябва да се преустрои. Ако вие бихте повярвали в това, вашите очи биха се отворили.
към втори вариант >>

Вземете пример от животинското царство, проследете всички същества от най-малките до най-големите и ще видите, че това са методи, начини, по които работи великата жива природа. (втори вариант)
Най-първо трябва да дойде изобилието в света. То ще донесе Любовта, след туй разумността и най-после ще дойдат всички блага. По този път ще дойде подобрението на цялото човечество. А сега, всички казват: за да се поправят хората, трябва физическо подобрение. Направете опит и ще видите, как ще се поправи света. Вземете пример от животинското царство, проследете всички същества от най-малките до най-големите и ще видите, че това са методи, начини, по които работи великата жива природа. Когато разглеждам един вол, аз не гледам на него като на вол, но гледам, как е направен, каква форма има, какви са неговите рога т.н. Мен ме интересува, какво иска да изрази природата чрез тази форма – изобщо, как работи тя. Когато гледам на растенията, за мене всяко растение е един метод, чрез който разумната природа работи, говори нещо. Това са научни методи. Имаш да разрешаваш една задача.
към втори вариант >>

33. Да се не смущава сърцето ви!

Плачътъ е едно благородно чувство.
Тъй казва прѣданието. Че е плакалъ Адамъ, това е вѣрно, понеже и днесъ плаче. Вие виждали ли сте мѫжъ, който плаче? Казватъ, че гениалнитѣ хора не плачели. Да плаче човѣкъ, това не е слабость, това е изразъ на човѣщина. Плачътъ е едно благородно чувство. Да плачешъ, но на мѣсто! Христосъ, единъ гениаленъ човѣкъ, единъ великъ човѣкъ, Синъ Божий Го наричатъ, и Той плака, и Той пролѣ сълзи. Защо? Не можа ли безъ сълзи? Само единъ ангелски умъ може да оцѣни колко струватъ тия Христови сълзи. Когато Христосъ плака, тия сълзи не паднаха на земята, ангелитѣ ги събраха въ едно шишенце.
към беседата >>

Оставете това животинско състояние на разположение и на неразположение!
Ще кажешъ: защо да се моля? – Ще се молишъ, като малкитѣ дѣца. Ще кажешъ: защо тъй? – За да се подигнешъ въ душата си, да забравишъ всичко минало, да дойде Божията благодатъ въ тебе, да те очисти, да ти даде онази радость, онзи миръ, които ще ти дадатъ нова свѣтлина, новъ импулсъ за работа, за обичь къмъ хората, за всичко възвишено и благородно. Казвате: ама азъ не съмъ разположенъ! Оставете това животинско състояние на разположение и на неразположение! Пита ме единъ: накъдѣ трѣбва да се обръщамъ, като се моля: На изтокъ, на западъ, на сѣверъ или на югъ? Казвамъ му: представи си, че си въ единъ затворъ и отъ тамъ те вадятъ, за да те бѣсятъ, но ще те бѣсятъ съ краката нагоре. Ще се молишъ ли? – Ще се моля. Какъ? – Въ каквото положение и да се намирамъ.
към беседата >>

Плачът е едно благородно чувство. (втори вариант)
Тъй казва преданието. Че е плакал Адам, това е вярно, понеже и днес плаче. Вие виждали ли сте мъж, който плаче? Казват, че гениалните хора не плачели. Да плаче човек, това не е слабост, това е израз на човещина. Плачът е едно благородно чувство. Да плачеш, но на място! Христос, един гениален човек, един велик човек, Син Божий Го наричат, и Той плака, и Той проля сълзи. Защо? Не можа ли без сълзи? Само един ангелски ум може да оцени колко струват тия Христови сълзи. Когато Христос плака, тия сълзи не паднаха на земята, ангелите ги събраха в едно шишенце.
към втори вариант >>

Оставете това животинско състояние на разположение и на неразположение! (втори вариант)
Ще кажеш: защо да се моля? – Ще се молиш, като малките деца. Ще кажеш: защо тъй? – За да се повдигнеш в душата си, да забравиш всичко минало, да дойде Божията благодат в тебе, да те очисти, да ти даде онази радост, онзи мир, които ще ти дадат нова светлина, нов импулс за работа, за обич към хората, за всичко възвишено и благородно. Казвате: ама аз не съм разположен! Оставете това животинско състояние на разположение и на неразположение! Пита ме един: накъде трябва да се обръщам, като се моля: На изток, на запад, на север или на юг? Казвам му: представи си, че си в един затвор и оттам те вадят, за да те бесят, но ще те бесят с краката нагоре. Ще се молиш ли? – Ще се моля. Как? – В каквото положение и да се намирам.
към втори вариант >>

34. Влияние на вътрешната светлина

Също тъй у него трябва да е развито чувството на схващане и различаване на най-тънките и деликатни звукови вълни.
И в ухото на човека има също такива пластинки, мрежици за възприемане на различните видове слухови вълни. И в това отношение се изисква проучване на ухото и на слуха. Същото нещо се забелязва и в обонянието, и във вкуса на човека, т.е. в неговия нос и език. Във всеки човек, който иска да говори на един жив, изящен език, трябва да са развити висшите центрове на говора. Също тъй у него трябва да е развито чувството на схващане и различаване на най-тънките и деликатни звукови вълни. Всяка дума, разгледана от духовно гледище, има свои специфични краски. Например думата любов, произнесена с най-малък брой вибрации, произвежда червен цвят. Това не е любов, но форма на едно животинско чувство. Произнесе ли се думата любов във висш смисъл, с по-голям брой вибрации, тя произвежда бял цвят. Висшата Любов, която има висши трептения, произвежда в душата на човека бяла, мека светлина.
към беседата >>

Това не е любов, но форма на едно животинско чувство.
в неговия нос и език. Във всеки човек, който иска да говори на един жив, изящен език, трябва да са развити висшите центрове на говора. Също тъй у него трябва да е развито чувството на схващане и различаване на най-тънките и деликатни звукови вълни. Всяка дума, разгледана от духовно гледище, има свои специфични краски. Например думата любов, произнесена с най-малък брой вибрации, произвежда червен цвят. Това не е любов, но форма на едно животинско чувство. Произнесе ли се думата любов във висш смисъл, с по-голям брой вибрации, тя произвежда бял цвят. Висшата Любов, която има висши трептения, произвежда в душата на човека бяла, мека светлина. Цветът на Любовта е абсолютно бял. Цветът на Истината е необикновено светъл. Този цвят е непоносим за сегашния физически свят.
към беседата >>

Злото не е в това, че през вас е минало някое горчиво чувство или някоя горчива мисъл.
Цветът на Истината е необикновено светъл. Този цвят е непоносим за сегашния физически свят. Какво приложение има сега за вас знанието за тия цветове и за трептенията, които се произвеждат от думите при изговарянето им? Вие трябва да се стремите към висши трептения, към висши движения, защото от вашите добри чувства, мисли и действия зависи не само здравословното състояние на вашия организъм, но от тях зависи и вашето бъдещо развитие. Човек трябва да се стреми всячески да коригира своите чувства и мисли. Злото не е в това, че през вас е минало някое горчиво чувство или някоя горчива мисъл. Обаче те не трябва да се задържат за дълго време у вас. Те могат да дойдат, да преминат през вас, но ако не ги задържите, няма да ви причинят никаква вреда. Задържите ли ги в себе си, те ще ви разрушат. Влезе ли в сърцето ви някакво горчиво чувство, или в ума ви някаква горчива мисъл, спрете се пред тях, изследвайте ги като учен човек и ги изхвърлете навън. По този начин вие трябва сами да се самовъзпитавате.
към беседата >>

Влезе ли в сърцето ви някакво горчиво чувство, или в ума ви някаква горчива мисъл, спрете се пред тях, изследвайте ги като учен човек и ги изхвърлете навън.
Човек трябва да се стреми всячески да коригира своите чувства и мисли. Злото не е в това, че през вас е минало някое горчиво чувство или някоя горчива мисъл. Обаче те не трябва да се задържат за дълго време у вас. Те могат да дойдат, да преминат през вас, но ако не ги задържите, няма да ви причинят никаква вреда. Задържите ли ги в себе си, те ще ви разрушат. Влезе ли в сърцето ви някакво горчиво чувство, или в ума ви някаква горчива мисъл, спрете се пред тях, изследвайте ги като учен човек и ги изхвърлете навън. По този начин вие трябва сами да се самовъзпитавате. И тъй, вие трябва да си служите със светлината, да изучавате нейните свойства и закони, понеже тя е жива и оказва благотворно действие върху човека. Съвременните хора още не могат да си представят, че светлината е жива. Ние живеем в живата светлина, а тази, за която говорят физиците, представлява подсъзнанието на живата светлина. В съзнанието на светлината по отношение на вас има същите фази, каквито и във вашето съзнание: фаза на подсъзнание, на самосъзнание и на свръхсъзнание.
към беседата >>

35. Най-малкото чувство

това, което води към центъра на Земята, включва всички нисши енергии на човека, които той е добил в своето животинско състояние.
Едното от тях е от пъпа нагоре и се образува в главата, а другото е от пъпа надолу. Второто течение води към центъра на Земята, а първото – към центъра на Слънцето. Най-после има и трето течение, което съединява първите две. Третото течение наричат аура на човека. Второто течение, т.е. това, което води към центъра на Земята, включва всички нисши енергии на човека, които той е добил в своето животинско състояние. Като изучаваме строежа на човешкото тяло, ще видим, че първите две течения включват в себе си още две течения. Всички тия течения са съчетани едно в друго. Те се забелязват и в мисълта, и в чувствата на човека. Да кажем, че вие размишлявате идеално върху един въпрос, по мисъл живеете между ангелите, а същевременно сте облечени в плът и кръв. Поради тази идея във вашето тяло ще се пробудят и други сили, свързани с живота на мисълта.
към беседата >>

Аз искам от вас да остане в душата ви най-малкото красиво чувство, което сега имате.
синът, в своята еволюция е роден от двама бащи. Това са философски въпроси. Практическият метод, който може да се приложи при числото 5, не може да се приложи към числото 6. Това са две разумни числа, затова всеки разумен човек изучава себе си, изучава и Природата. Питам: коя е главната мисъл от лекцията? Аз искам от вас да остане в душата ви най-малкото красиво чувство, което сега имате. И тогава вие, големият човек, да бъдете доволен от това малко чувство. Като се върнете у дома си, потърсете в душата си едно малко чувство, което някога сте пренебрегнали, и го изнесете на трапезата си. Тази вечер, като се върнете у дома си, извадете това малко чувство, зарадвайте му се, дайте му едно угощение. И тъй, тази вечер ви говорих за най-малкото чувство, на което вие не обръщате никакво внимание. Изпейте упражненията: Грее, грее, светлината, Вдъхновение и Вехади.
към беседата >>

И тогава вие, големият човек, да бъдете доволен от това малко чувство.
Това са философски въпроси. Практическият метод, който може да се приложи при числото 5, не може да се приложи към числото 6. Това са две разумни числа, затова всеки разумен човек изучава себе си, изучава и Природата. Питам: коя е главната мисъл от лекцията? Аз искам от вас да остане в душата ви най-малкото красиво чувство, което сега имате. И тогава вие, големият човек, да бъдете доволен от това малко чувство. Като се върнете у дома си, потърсете в душата си едно малко чувство, което някога сте пренебрегнали, и го изнесете на трапезата си. Тази вечер, като се върнете у дома си, извадете това малко чувство, зарадвайте му се, дайте му едно угощение. И тъй, тази вечер ви говорих за най-малкото чувство, на което вие не обръщате никакво внимание. Изпейте упражненията: Грее, грее, светлината, Вдъхновение и Вехади. Трябва вече да преминете към по-сложни упражнения с цели тонове. Защо?
към беседата >>

Като се върнете у дома си, потърсете в душата си едно малко чувство, което някога сте пренебрегнали, и го изнесете на трапезата си.
Практическият метод, който може да се приложи при числото 5, не може да се приложи към числото 6. Това са две разумни числа, затова всеки разумен човек изучава себе си, изучава и Природата. Питам: коя е главната мисъл от лекцията? Аз искам от вас да остане в душата ви най-малкото красиво чувство, което сега имате. И тогава вие, големият човек, да бъдете доволен от това малко чувство. Като се върнете у дома си, потърсете в душата си едно малко чувство, което някога сте пренебрегнали, и го изнесете на трапезата си. Тази вечер, като се върнете у дома си, извадете това малко чувство, зарадвайте му се, дайте му едно угощение. И тъй, тази вечер ви говорих за най-малкото чувство, на което вие не обръщате никакво внимание. Изпейте упражненията: Грее, грее, светлината, Вдъхновение и Вехади. Трябва вече да преминете към по-сложни упражнения с цели тонове. Защо? Защото ако музиката е изражение на човешката душа, тя не се дължи само на простите, но и на сложните тонове.
към беседата >>

Тази вечер, като се върнете у дома си, извадете това малко чувство, зарадвайте му се, дайте му едно угощение.
Това са две разумни числа, затова всеки разумен човек изучава себе си, изучава и Природата. Питам: коя е главната мисъл от лекцията? Аз искам от вас да остане в душата ви най-малкото красиво чувство, което сега имате. И тогава вие, големият човек, да бъдете доволен от това малко чувство. Като се върнете у дома си, потърсете в душата си едно малко чувство, което някога сте пренебрегнали, и го изнесете на трапезата си. Тази вечер, като се върнете у дома си, извадете това малко чувство, зарадвайте му се, дайте му едно угощение. И тъй, тази вечер ви говорих за най-малкото чувство, на което вие не обръщате никакво внимание. Изпейте упражненията: Грее, грее, светлината, Вдъхновение и Вехади. Трябва вече да преминете към по-сложни упражнения с цели тонове. Защо? Защото ако музиката е изражение на човешката душа, тя не се дължи само на простите, но и на сложните тонове. В пеенето трябва да дадете ход на вашите чувства.
към беседата >>

И тъй, тази вечер ви говорих за най-малкото чувство, на което вие не обръщате никакво внимание.
Питам: коя е главната мисъл от лекцията? Аз искам от вас да остане в душата ви най-малкото красиво чувство, което сега имате. И тогава вие, големият човек, да бъдете доволен от това малко чувство. Като се върнете у дома си, потърсете в душата си едно малко чувство, което някога сте пренебрегнали, и го изнесете на трапезата си. Тази вечер, като се върнете у дома си, извадете това малко чувство, зарадвайте му се, дайте му едно угощение. И тъй, тази вечер ви говорих за най-малкото чувство, на което вие не обръщате никакво внимание. Изпейте упражненията: Грее, грее, светлината, Вдъхновение и Вехади. Трябва вече да преминете към по-сложни упражнения с цели тонове. Защо? Защото ако музиката е изражение на човешката душа, тя не се дължи само на простите, но и на сложните тонове. В пеенето трябва да дадете ход на вашите чувства.
към беседата >>

36. Теория и практика

Ние обаче правим разлика между човешкото и животинското съзнание.
Кога не се стълкновяват? – Когато любят. Значи всеки човек трябва да люби! В Любовта няма никакъв аристократизъм; тя не прави никаква разлика между висшия и нисшия живот. Туй трябва да държите в ума си. Ние обаче правим разлика между човешкото и животинското съзнание. Например едно млекопитаещо не може да бъде в хармония с човека, защото нисшето не може да разбере висшето. Един вол или един кон не може да влезе в положението на човека, докато човекът влиза в положението им и щом се разболеят, той може да им помогне. По същия начин и ние като животните не можем да влезем в положението на ангелите, но те обхващат нашето съзнание, разбират ни и ни помагат. Сега, забележете, често вашите чувства и мисли се менят. Някой говори за любов, но не се минава много време, той изгубва тази любов.
към беседата >>

Всеки човек, в когото музикалното чувство е слабо развито, има дрезгав глас.
Често ви слушам, като пеете, и си казвам: тия хора пеят без душа. Някой казва: „Аз вече съм израснал, не трябва да пея. Аз мога само да говоря, но не и да пея.“ – Музиката, пеенето седят десет градуса по-горе от говоренето. Ти научи ли закона на говоренето, за да прекараш тия десет градуса в музиката? Ти още не си усвоил говоренето, а се отказваш от музиката. Всеки човек, в когото музикалното чувство е слабо развито, има дрезгав глас. Речта на човека е музикална, ако той има силно развито музикално чувство. Затова именно животните нямат глас. Те не могат да говорят. Кучето се опитва да говори, но лае. Волът се опитва да говори, но мучи.
към беседата >>

Речта на човека е музикална, ако той има силно развито музикално чувство.
Някой казва: „Аз вече съм израснал, не трябва да пея. Аз мога само да говоря, но не и да пея.“ – Музиката, пеенето седят десет градуса по-горе от говоренето. Ти научи ли закона на говоренето, за да прекараш тия десет градуса в музиката? Ти още не си усвоил говоренето, а се отказваш от музиката. Всеки човек, в когото музикалното чувство е слабо развито, има дрезгав глас. Речта на човека е музикална, ако той има силно развито музикално чувство. Затова именно животните нямат глас. Те не могат да говорят. Кучето се опитва да говори, но лае. Волът се опитва да говори, но мучи. Материята, от която животните са създадени, им пречи да говорят.
към беседата >>

37. Време и сила

Според закона на еволюцията в стълбата на животинското царство най-високо стъпало заемат млекопитаещите.
Да, свободните движения подразбират разумност. Конят може да се движи свободно, но когато той прескача от един плет към друг, това не е свобода. За птичката може да се каже, че има свобода в движенията си. Защо? – Понеже в нейните движения има разумност. Свободните движения подразбират и по-висока култура. Според закона на еволюцията в стълбата на животинското царство най-високо стъпало заемат млекопитаещите. Обаче птиците имат по-стар произход от конете. Рибите пък са по-стари от птиците. Науката поддържа, че птиците са произлезли от рибите. Последните се движат в по-гъста, а птиците – в по-рядка среда. При това рибите са безгласни, те нямат орган на гласа, на звука.
към беседата >>

– Чувството на милосърдието е там, където е и религиозното чувство на човека, а именно в горната част на главата.
Ще кажете: „Мястото на желанията е в главата.“ – Така е, всичко излиза от главата, но от кое място именно? Желанията не се зараждат в цялата глава. Всяко желание си има своя определена област в мозъка, отдето то произлиза. Човек не може да владее себе си, докато не знае в коя част на неговия мозък се заражда дадено желание. Например къде е мястото на милосърдието? – Чувството на милосърдието е там, където е и религиозното чувство на човека, а именно в горната част на главата. Когато искате да проверите мястото на милосърдието в главата на човека, направете следния опит: повикайте двама души, в които това чувство е добре развито. Единият от тях да постави трите си пръста върху горната част на главата на другия, дето е религиозното чувство, и той веднага ще почувства атака на милосърдието или чувството на приятелство. В съзнанието пък ще се яви малка светлинка. И тъй, при възпитанието на децата трябва да се има предвид начина, по който са централизирани силите в Живата Природа, защото по същия начин са централизирани и силите в човешкия мозък. Мозъкът от своя страна изпраща своите сили по цялото тяло.
към беседата >>

Когато искате да проверите мястото на милосърдието в главата на човека, направете следния опит: повикайте двама души, в които това чувство е добре развито.
Желанията не се зараждат в цялата глава. Всяко желание си има своя определена област в мозъка, отдето то произлиза. Човек не може да владее себе си, докато не знае в коя част на неговия мозък се заражда дадено желание. Например къде е мястото на милосърдието? – Чувството на милосърдието е там, където е и религиозното чувство на човека, а именно в горната част на главата. Когато искате да проверите мястото на милосърдието в главата на човека, направете следния опит: повикайте двама души, в които това чувство е добре развито. Единият от тях да постави трите си пръста върху горната част на главата на другия, дето е религиозното чувство, и той веднага ще почувства атака на милосърдието или чувството на приятелство. В съзнанието пък ще се яви малка светлинка. И тъй, при възпитанието на децата трябва да се има предвид начина, по който са централизирани силите в Живата Природа, защото по същия начин са централизирани и силите в човешкия мозък. Мозъкът от своя страна изпраща своите сили по цялото тяло. Преобладаващите чувства у човека хвърлят съответен отпечатък върху целия строеж на организма.
към беседата >>

Единият от тях да постави трите си пръста върху горната част на главата на другия, дето е религиозното чувство, и той веднага ще почувства атака на милосърдието или чувството на приятелство.
Всяко желание си има своя определена област в мозъка, отдето то произлиза. Човек не може да владее себе си, докато не знае в коя част на неговия мозък се заражда дадено желание. Например къде е мястото на милосърдието? – Чувството на милосърдието е там, където е и религиозното чувство на човека, а именно в горната част на главата. Когато искате да проверите мястото на милосърдието в главата на човека, направете следния опит: повикайте двама души, в които това чувство е добре развито. Единият от тях да постави трите си пръста върху горната част на главата на другия, дето е религиозното чувство, и той веднага ще почувства атака на милосърдието или чувството на приятелство. В съзнанието пък ще се яви малка светлинка. И тъй, при възпитанието на децата трябва да се има предвид начина, по който са централизирани силите в Живата Природа, защото по същия начин са централизирани и силите в човешкия мозък. Мозъкът от своя страна изпраща своите сили по цялото тяло. Преобладаващите чувства у човека хвърлят съответен отпечатък върху целия строеж на организма. Например хора, които са крайни идеалисти, имат фини, тънки чувства.
към беседата >>

Да допуснем, че в някой човек липсва чувството на милосърдие.
Всеки пръст на човешката ръка е една област, през която изтича известна енергия. През всеки пръст минават две течения: едното тече в горната част на пръста и излиза навън, а другото тече в долната част на пръста – то иде от корените на пръстите и влиза във всеки пръст поотделно. Често у някои хора се преплитат няколко течения. По-напредналите хора, у които чувствата са по-добре развити, имат и по-силни възприятия. Те възприемат по-лесно тия течения. Да допуснем, че в някой човек липсва чувството на милосърдие. Как ще го придобие той? Такъв човек трябва да дружи повече с хора филантропи, човеколюбиви натури, които са готови да се жертват за доброто на другите хора. Или пък той трябва да чете такива книги, в които да среща примери от хора със силно развито чувство на милосърдие. Освен това човек, у когото липсва това чувство, добре е всеки ден около 10-20 минути най-много да поставя ръката си върху центъра на милосърдието, за да приижда към него известно количество енергия. В продължение на една-две години този човек може да развие в себе си това чувство.
към беседата >>

Или пък той трябва да чете такива книги, в които да среща примери от хора със силно развито чувство на милосърдие.
По-напредналите хора, у които чувствата са по-добре развити, имат и по-силни възприятия. Те възприемат по-лесно тия течения. Да допуснем, че в някой човек липсва чувството на милосърдие. Как ще го придобие той? Такъв човек трябва да дружи повече с хора филантропи, човеколюбиви натури, които са готови да се жертват за доброто на другите хора. Или пък той трябва да чете такива книги, в които да среща примери от хора със силно развито чувство на милосърдие. Освен това човек, у когото липсва това чувство, добре е всеки ден около 10-20 минути най-много да поставя ръката си върху центъра на милосърдието, за да приижда към него известно количество енергия. В продължение на една-две години този човек може да развие в себе си това чувство. Чувствата се подхранват с енергия. Съществуват два вида чувства: едните са низши, животински, а другите са възвишени, благородни чувства. Например дружите известно време с някой човек, но после се разделяте и казвате: „Съжалявам, че се сдружих с този човек.“ Защо става това?
към беседата >>

Освен това човек, у когото липсва това чувство, добре е всеки ден около 10-20 минути най-много да поставя ръката си върху центъра на милосърдието, за да приижда към него известно количество енергия.
Те възприемат по-лесно тия течения. Да допуснем, че в някой човек липсва чувството на милосърдие. Как ще го придобие той? Такъв човек трябва да дружи повече с хора филантропи, човеколюбиви натури, които са готови да се жертват за доброто на другите хора. Или пък той трябва да чете такива книги, в които да среща примери от хора със силно развито чувство на милосърдие. Освен това човек, у когото липсва това чувство, добре е всеки ден около 10-20 минути най-много да поставя ръката си върху центъра на милосърдието, за да приижда към него известно количество енергия. В продължение на една-две години този човек може да развие в себе си това чувство. Чувствата се подхранват с енергия. Съществуват два вида чувства: едните са низши, животински, а другите са възвишени, благородни чувства. Например дружите известно време с някой човек, но после се разделяте и казвате: „Съжалявам, че се сдружих с този човек.“ Защо става това? – Защото в тази дружба вие сте подхранвали користолюбиви чувства, очаквали сте нещо и като не сте го постигнали, разочаровали сте се.
към беседата >>

В продължение на една-две години този човек може да развие в себе си това чувство.
Да допуснем, че в някой човек липсва чувството на милосърдие. Как ще го придобие той? Такъв човек трябва да дружи повече с хора филантропи, човеколюбиви натури, които са готови да се жертват за доброто на другите хора. Или пък той трябва да чете такива книги, в които да среща примери от хора със силно развито чувство на милосърдие. Освен това човек, у когото липсва това чувство, добре е всеки ден около 10-20 минути най-много да поставя ръката си върху центъра на милосърдието, за да приижда към него известно количество енергия. В продължение на една-две години този човек може да развие в себе си това чувство. Чувствата се подхранват с енергия. Съществуват два вида чувства: едните са низши, животински, а другите са възвишени, благородни чувства. Например дружите известно време с някой човек, но после се разделяте и казвате: „Съжалявам, че се сдружих с този човек.“ Защо става това? – Защото в тази дружба вие сте подхранвали користолюбиви чувства, очаквали сте нещо и като не сте го постигнали, разочаровали сте се. При такива чувства човек усеща някакво стягане в слънчевия възел, което е признак, че той е попаднал в пътя на животните.
към беседата >>

Човек има четири сърца: низше или животинско, висше или човешко, ангелско и Божествено сърце; той има и четири ума: низш или животински, висш или човешки, ангелски и Божествен ум.
Умът пак започва да измисля хиляди лоши работи за това лице. И тук умът се явява в услуга на сърцето. Кой е по-силен сега – умът или сърцето? Отговор: Сърцето. Обаче това са прояви на животинския, на низшия ум в човека. Човек има четири сърца: низше или животинско, висше или човешко, ангелско и Божествено сърце; той има и четири ума: низш или животински, висш или човешки, ангелски и Божествен ум. Човек трябва да благодари, че има толкова сърца и умове. Това, което животинското сърце не може да направи, което човешкото сърце не може да направи, ангелското ще го направи; това, което ангелското сърце не може да направи, Божественото ще го направи. Същото се отнася и до ума на човека. Четирите сърца се преплитат взаимно и образуват две сърца. Затова именно се казва в Битие: „Човек е направен по образ и подобие Божие.”
към беседата >>

Това, което животинското сърце не може да направи, което човешкото сърце не може да направи, ангелското ще го направи; това, което ангелското сърце не може да направи, Божественото ще го направи.
Кой е по-силен сега – умът или сърцето? Отговор: Сърцето. Обаче това са прояви на животинския, на низшия ум в човека. Човек има четири сърца: низше или животинско, висше или човешко, ангелско и Божествено сърце; той има и четири ума: низш или животински, висш или човешки, ангелски и Божествен ум. Човек трябва да благодари, че има толкова сърца и умове. Това, което животинското сърце не може да направи, което човешкото сърце не може да направи, ангелското ще го направи; това, което ангелското сърце не може да направи, Божественото ще го направи. Същото се отнася и до ума на човека. Четирите сърца се преплитат взаимно и образуват две сърца. Затова именно се казва в Битие: „Човек е направен по образ и подобие Божие.” Сега ще ви дам едно правило, като за деца, но и възрастните хора могат да си служат с него. Когато дойдете до някое противоречие, до една невъзможност в живота си, кажете: „За Бога всичко е възможно.
към беседата >>

Според закона на еволюцията в стълбата на животинското царство най-високо стъпало заемат млекопитаещите. (втори вариант)
(Разумните движения.) Да, свободните движения подразбират разумност. Конят може да се движи свободно, но когато прескача от един плет на друг, това не е свобода. За птичката може да се каже, че има свобода в движенията си. Защо? Понеже в нейните движения има разумност. Свободните движения подразбират и по-висока култура. Според закона на еволюцията в стълбата на животинското царство най-високо стъпало заемат млекопитаещите. Обаче птиците имат по-стар произход от конете. Рибите пък са по-стари от птиците. Науката поддържа, че птиците са произлезли от рибите. Последните се движат в по-гъста, а птиците – в по-рядка среда. При това рибите са безгласни, те нямат орган на гласа, на звука.
към втори вариант >>

Чувството на милосърдието е там, дето е и религиозното чувство на човека, а именно в горната част на главата. (втори вариант)
Ще кажете: „Мястото на желанията е в главата." Така е, всичко излиза от главата, но на кое място именно? Желанията не се зараждат в цялата глава. Всяко желание си има своя определена област в мозъка, отдето то произлиза. Човек не може да владее себе си, докато не знае в коя част на неговия мозък се заражда дадено желание. Например де е мястото на милосърдието? Чувството на милосърдието е там, дето е и религиозното чувство на човека, а именно в горната част на главата. Когато искате да проверите мястото на милосърдието на главата у човека, направете следния опит. Повикайте двама души, в които това чувство е добре развито. Единият от тях да постави трите си пръста върху горната част на главата на другия, дето е религиозното чувство, и веднага ще почувства тока на милосърдието или чувството на приятелство. В съзнанието пък ще се яви малка светлинка. И тъй, при възпитанието на децата трябва да се има предвид начинът, по който са централизирани силите в живата природа, защото по същия начин са централизирани и силите в човешкия мозък.
към втори вариант >>

Повикайте двама души, в които това чувство е добре развито. (втори вариант)
Всяко желание си има своя определена област в мозъка, отдето то произлиза. Човек не може да владее себе си, докато не знае в коя част на неговия мозък се заражда дадено желание. Например де е мястото на милосърдието? Чувството на милосърдието е там, дето е и религиозното чувство на човека, а именно в горната част на главата. Когато искате да проверите мястото на милосърдието на главата у човека, направете следния опит. Повикайте двама души, в които това чувство е добре развито. Единият от тях да постави трите си пръста върху горната част на главата на другия, дето е религиозното чувство, и веднага ще почувства тока на милосърдието или чувството на приятелство. В съзнанието пък ще се яви малка светлинка. И тъй, при възпитанието на децата трябва да се има предвид начинът, по който са централизирани силите в живата природа, защото по същия начин са централизирани и силите в човешкия мозък. Мозъкът, от своя страна, изпраща своите сили по цялото тяло. Преодоляващите чувства у човека хвърлят съответен отпечатък върху целия строеж на организма.
към втори вариант >>

Единият от тях да постави трите си пръста върху горната част на главата на другия, дето е религиозното чувство, и веднага ще почувства тока на милосърдието или чувството на приятелство. (втори вариант)
Човек не може да владее себе си, докато не знае в коя част на неговия мозък се заражда дадено желание. Например де е мястото на милосърдието? Чувството на милосърдието е там, дето е и религиозното чувство на човека, а именно в горната част на главата. Когато искате да проверите мястото на милосърдието на главата у човека, направете следния опит. Повикайте двама души, в които това чувство е добре развито. Единият от тях да постави трите си пръста върху горната част на главата на другия, дето е религиозното чувство, и веднага ще почувства тока на милосърдието или чувството на приятелство. В съзнанието пък ще се яви малка светлинка. И тъй, при възпитанието на децата трябва да се има предвид начинът, по който са централизирани силите в живата природа, защото по същия начин са централизирани и силите в човешкия мозък. Мозъкът, от своя страна, изпраща своите сили по цялото тяло. Преодоляващите чувства у човека хвърлят съответен отпечатък върху целия строеж на организма. Например хора, които са крайни идеалисти, имат фини, тънки чувства.
към втори вариант >>

Да допуснем, че в някой човек липсва чувството на милосърдие. (втори вариант)
През всеки пръст минават две течения: едното тече в горната част на пръста и излиза навън, а другото тече в долната част на пръста. То иде от корените на пръстите и влиза във всеки пръст поотделно. Често у някои хора се преплитат няколко течения. По-напредналите хора, у които чувствата са по-добре развити, имат и по-силни възприятия. Те възприемат по-лесно тия течения. Да допуснем, че в някой човек липсва чувството на милосърдие. Как ще го добие той? Такъв човек трябва да дружи повече с хора филантропи, человеколюбиви, които са готови да се жертват за доброто на другите хора. Или пък той трябва да чете такива книги, в които да среща примери от хора със силно развито чувство на милосърдие. Освен това човек, у когото липсва това чувство, добре е всеки ден около десет, двайсет минути най-много, да поставя ръката си върху центъра на милосърдието, за да приижда към него известно количество енергия. В продължение на една-две години този човек може да развие в себе си това чувство.
към втори вариант >>

Или пък той трябва да чете такива книги, в които да среща примери от хора със силно развито чувство на милосърдие. (втори вариант)
По-напредналите хора, у които чувствата са по-добре развити, имат и по-силни възприятия. Те възприемат по-лесно тия течения. Да допуснем, че в някой човек липсва чувството на милосърдие. Как ще го добие той? Такъв човек трябва да дружи повече с хора филантропи, человеколюбиви, които са готови да се жертват за доброто на другите хора. Или пък той трябва да чете такива книги, в които да среща примери от хора със силно развито чувство на милосърдие. Освен това човек, у когото липсва това чувство, добре е всеки ден около десет, двайсет минути най-много, да поставя ръката си върху центъра на милосърдието, за да приижда към него известно количество енергия. В продължение на една-две години този човек може да развие в себе си това чувство. Чувствата се подхранват с енергия. Съществуват два вида чувства: едните са нисши, животински, а другите са възвишени, благородни чувства. Например дружите известно време с някой човек, но после се разделяте и казвате: „Съжалявам, че се сдружих с този човек." Защо?
към втори вариант >>

Освен това човек, у когото липсва това чувство, добре е всеки ден около десет, двайсет минути най-много, да поставя ръката си върху центъра на милосърдието, за да приижда към него известно количество енергия. (втори вариант)
Те възприемат по-лесно тия течения. Да допуснем, че в някой човек липсва чувството на милосърдие. Как ще го добие той? Такъв човек трябва да дружи повече с хора филантропи, человеколюбиви, които са готови да се жертват за доброто на другите хора. Или пък той трябва да чете такива книги, в които да среща примери от хора със силно развито чувство на милосърдие. Освен това човек, у когото липсва това чувство, добре е всеки ден около десет, двайсет минути най-много, да поставя ръката си върху центъра на милосърдието, за да приижда към него известно количество енергия. В продължение на една-две години този човек може да развие в себе си това чувство. Чувствата се подхранват с енергия. Съществуват два вида чувства: едните са нисши, животински, а другите са възвишени, благородни чувства. Например дружите известно време с някой човек, но после се разделяте и казвате: „Съжалявам, че се сдружих с този човек." Защо? Защото в тази дружба вие сте подхранвали користолюбиви чувства, очаквали сте нещо и като не сте го постигнали, разочаровали сте се.
към втори вариант >>

В продължение на една-две години този човек може да развие в себе си това чувство. (втори вариант)
Да допуснем, че в някой човек липсва чувството на милосърдие. Как ще го добие той? Такъв човек трябва да дружи повече с хора филантропи, человеколюбиви, които са готови да се жертват за доброто на другите хора. Или пък той трябва да чете такива книги, в които да среща примери от хора със силно развито чувство на милосърдие. Освен това човек, у когото липсва това чувство, добре е всеки ден около десет, двайсет минути най-много, да поставя ръката си върху центъра на милосърдието, за да приижда към него известно количество енергия. В продължение на една-две години този човек може да развие в себе си това чувство. Чувствата се подхранват с енергия. Съществуват два вида чувства: едните са нисши, животински, а другите са възвишени, благородни чувства. Например дружите известно време с някой човек, но после се разделяте и казвате: „Съжалявам, че се сдружих с този човек." Защо? Защото в тази дружба вие сте подхранвали користолюбиви чувства, очаквали сте нещо и като не сте го постигнали, разочаровали сте се. При такива чувства човек усеща някакво стягане в слънчевия възел, което е признак, че той е попаднал в пътя на животните.
към втори вариант >>

Човек има четири сърца: нисше, или животинско, висше, или човешко, ангелско и Божествено сърце. (втори вариант)
Друг път мразите някое лице. Умът пак започва да измисля хиляди лоши работи за това лице. И тук умът се явява в услуга на сърцето. Кой е по-силен сега – умът или сърцето? (Сърцето.) Обаче това са прояви на животинския, нисшия ум в човека. Човек има четири сърца: нисше, или животинско, висше, или човешко, ангелско и Божествено сърце. Той има и четири ума: нисш, или животински, висш, или човешки, ангелски и Божествен ум. Човек трябва да благодари, че има толкова сърца и умове. Това, което животинското сърце не може да направи, човешкото сърце ще го направи. Това, което човешкото сърце не може да направи, ангелското ще го направи. Това, което ангелското сърце не може да направи, Божественото ще го направи.
към втори вариант >>

Това, което животинското сърце не може да направи, човешкото сърце ще го направи. (втори вариант)
Кой е по-силен сега – умът или сърцето? (Сърцето.) Обаче това са прояви на животинския, нисшия ум в човека. Човек има четири сърца: нисше, или животинско, висше, или човешко, ангелско и Божествено сърце. Той има и четири ума: нисш, или животински, висш, или човешки, ангелски и Божествен ум. Човек трябва да благодари, че има толкова сърца и умове. Това, което животинското сърце не може да направи, човешкото сърце ще го направи. Това, което човешкото сърце не може да направи, ангелското ще го направи. Това, което ангелското сърце не може да направи, Божественото ще го направи. Същото се отнася и до ума на човека. Четирите сърца се преплитат взаимно и образуват две сърца. Затова именно се казва в Битието: „Човек е направен по образ и подобие Божие."
към втори вариант >>

38. Влияние на светлината и тъмнината / Какво приложение има числото две

Приливите и отливите са състояния, които господстват в животинското царство.
Един учен започва някакво изследване. Работи една година с въодушевление: прави опити, изчислява, пише. На втората година дойде един упадък в духа, в импулса му, и той напуща работата си – не се интересува вече от този въпрос. На третата година отново се въодушевява, дойде му някаква нова идея и той пак започва да работи. Това са приливи и отливи, които следват човека в пътя на неговото развитие. Приливите и отливите са състояния, които господстват в животинското царство. Това са състояния на същества с по-нисък уровен от човешкия. Дойдете ли до тези състояния, вие трябва да бъдете будни, да ги използвате и веднага да се повдигнете нагоре. Като се наблюдавате, вие можете да правите барометрични изследвания, да видите как варират вашите състояния. Такива наблюдения можете да правите и с вашите близки. Един ден срещате един ваш приятел весел, добре разположен.
към беседата >>

И тъй, вслушвайте се в своя вътрешен глас, в онова дълбоко вътрешно чувство, което някога се явява като силен подтик да направите нещо.
Той се бори с вятъра и бурята, пада, става, докато най-после се връща у дома си изнемощял, измъчен и казва: „Много изгубих днес! “ – Изгубил си, защото си се борил с голямата мечка. Голямата мечка е опасна, тя е като отровните змии. Мнозина са се борили с нея, но само светиите са Ă надвивали. Като я хване, светията я подържи малко в ръката си, стисне я веднъж-дваж за врата и после пак я пусне на земята. И тъй, вслушвайте се в своя вътрешен глас, в онова дълбоко вътрешно чувство, което някога се явява като силен подтик да направите нещо. Щом почувствате този подтик в себе си, веднага мислите и чувствата ви се хармонизират. Понякога в ума ви блесва мека, приятна светлина и вие виждате всичко, което предстои да стане. Това вътрешно ръководство у човека, което се проявява като тих глас, като светлина или като чувство, ние наричаме вътрешен барометър. Слушайте този барометър! Ако го слушате, ще имате по-малко страдания.
към беседата >>

Това вътрешно ръководство у човека, което се проявява като тих глас, като светлина или като чувство, ние наричаме вътрешен барометър.
Мнозина са се борили с нея, но само светиите са Ă надвивали. Като я хване, светията я подържи малко в ръката си, стисне я веднъж-дваж за врата и после пак я пусне на земята. И тъй, вслушвайте се в своя вътрешен глас, в онова дълбоко вътрешно чувство, което някога се явява като силен подтик да направите нещо. Щом почувствате този подтик в себе си, веднага мислите и чувствата ви се хармонизират. Понякога в ума ви блесва мека, приятна светлина и вие виждате всичко, което предстои да стане. Това вътрешно ръководство у човека, което се проявява като тих глас, като светлина или като чувство, ние наричаме вътрешен барометър. Слушайте този барометър! Ако го слушате, ще имате по-малко страдания. Иначе докато мислите, че външните знания само ще ви помогнат, вие сте на крив път. Знание, което не се прилага, изтощава човека. Например каква полза, че знаете да вадите квадратен или кубически корен от числата, ако тези действия нямат никакво приложение в живота?
към беседата >>

– Числото две се намесва при зараждането на всяка мисъл, на всяко чувство и на всяко действие на човека.
За да се роди някаква идея, в ума на човека трябва да стане известно раздвояване. Човек ще даде нещо от себе си, но в замяна на това ще спечели друго. Казвате: „И питата да бъде цяла, и стомахът – сит.”– Не, за да бъде стомахът сит, питата непременно трябва да пострада. Като прилагате този закон в живота си, вие ще видите какво представлява поляризирането и защо то съществува в света. Какво приложение има числото две в живота? – Числото две се намесва при зараждането на всяка мисъл, на всяко чувство и на всяко действие на човека. При това положение непременно ще дойдат изпитания и страдания, но вие трябва да се радвате, защото имате възможност да разберете значението на това число. Съвременните хора разбират най-добре числото две. Защо? – Защото страдат. Дето има страдания, там присъства числото две. След числото две се явява числото четири.
към беседата >>

39. Благ

И сега, наместо да имаме едно естествено чувство, което да произвежда в нас радост и веселие, ние изпитваме един неумолим глад, който постоянно ни мъчи.
– Гладна съм. Хвърля й малко царевица, отива си. Какво нещо е гладът? – Гладът е една проява на живота, стремеж към придобиване на Божествената Любов. Вечният глад показва, че ние сме изпускали много от условията, при които Любовта трябва да се прояви. И сега, наместо да имаме едно естествено чувство, което да произвежда в нас радост и веселие, ние изпитваме един неумолим глад, който постоянно ни мъчи. Гладът, значи показва, че ние сме пропуснали условията, при които може да се прояви Божията Любов в нас. А това показва, че материята в нас се е достатъчно сгъстила. Вземете един съвременен човек, нахрани се най-първо, но не се минава много време, започна да усеща голяма жажда, храносмилането се затруднява, кръвообращението му не става правилно и след време усеща болка в краката, в пръстите, започва да не вижда, да не дочува, додето най-после лекарите се произнасят: нервната система на този човек се е съвършено разстроила, той има такава и такава болест, осъден е да умре. Преди повече от 20 години един българин от Ново-пазарско заболява сериозно и отива във Варна да се лекува. Лекарите му препоръчват да остане на лечение в тамошната клиника.
към беседата >>

Ако кажеш на някой човек, че си мърда опашката, или че в него се проявява някакво животинско състояние, той се обижда, а да избива по 20-30 души на ден във време на война, това е благородно.
Било е време, когато сме изпитвали и зъбите на вълка, на тигъра, както и отровата на змията. Било е време, когато сте мърдали опашката си. Ще кажете: е възможно ли е това? Че какво лошо има в мърдането на опашката? Чрез опашката се изразява интелигентността у животните. Ако кажеш на някой човек, че си мърда опашката, или че в него се проявява някакво животинско състояние, той се обижда, а да избива по 20-30 души на ден във време на война, това е благородно. Отгоре на това ще го възнаградят с “Георгиевски кръст”. Не, това е позор! В такъв случай по-хубаво е да бъдеш една овца. Една блага дума струва хиляди пъти повече, отколкото хилядите горчиви думи, които можеш да кажеш на хората. И какво можете да им кажете?
към беседата >>

40. Реални величини / Реалното в живота

Следователно всички отрицателни прояви на човека се дължат на времето, когато той е минавал през животинското царство.
Много поети, музиканти и художници съществуват, но всеки от тях има своя индивидуална, специфична черта в своето творчество. На същото основание може да се зададе въпросът, каква е разликата между човека и животното. Присъщи на животното са отрицателните качества. Понеже са живели при неблагоприятни условия, животните са развили ред отрицателни качества в себе си: съмнение, подозрение, страх, завист, ревност и т.н. Тези качества се срещат във всички животни, от най-малките до човека. Следователно всички отрицателни прояви на човека се дължат на времето, когато той е минавал през животинското царство. Те са остатъци от животните. Те представляват животинското естество на човека. Всички чувства или прояви на животните не говорят за някаква слабост. Например страхът, който е силно развит в животните, даже и у човека служи като предпазна мярка, за да се пазят от опасностите в живота. Кой не бяга от мечка?
към беседата >>

Те представляват животинското естество на човека.
Присъщи на животното са отрицателните качества. Понеже са живели при неблагоприятни условия, животните са развили ред отрицателни качества в себе си: съмнение, подозрение, страх, завист, ревност и т.н. Тези качества се срещат във всички животни, от най-малките до човека. Следователно всички отрицателни прояви на човека се дължат на времето, когато той е минавал през животинското царство. Те са остатъци от животните. Те представляват животинското естество на човека. Всички чувства или прояви на животните не говорят за някаква слабост. Например страхът, който е силно развит в животните, даже и у човека служи като предпазна мярка, за да се пазят от опасностите в живота. Кой не бяга от мечка? Кой не се крие от стихиите на Природата? Колкото и смел да е човек, все ще трепне сърцето му, когато се намери пред някаква голяма изненада, опасност или стихия.
към беседата >>

Българите изнасят тази идея чрез поговорката: „Малкото камъче прекатурва колата.“ По отношение на психическия живот тази поговорка може да се изрази с думите: „Най-малката отрицателна мисъл е в състояние да измени разположението на човека.“ Малкото камъче, което прекатурва колата, може да бъде една отрицателна дума, една отрицателна мисъл или едно отрицателно чувство.
След това той казал: „Разбрах какво нещо е страхът.“ Какво показва този пример? – Че причината за страха може да бъде много малка. Човек може да се уплаши от нещо малко. Не е нужно да се изпречи пред него някакъв голям звяр, за да го уплаши. Една малка мишка е в състояние да причини страх на човека. Българите изнасят тази идея чрез поговорката: „Малкото камъче прекатурва колата.“ По отношение на психическия живот тази поговорка може да се изрази с думите: „Най-малката отрицателна мисъл е в състояние да измени разположението на човека.“ Малкото камъче, което прекатурва колата, може да бъде една отрицателна дума, една отрицателна мисъл или едно отрицателно чувство. В буквален смисъл обаче малкото камъче не може да прекатури колата. Сега ще ви запитам: кой е най-важният въпрос за вас днес? Защо Менделеев1 постави златото в първата група на елементите в своята таблица? Според кое отличително качество го постави в първа група? Отговор: Според валентността му.
към беседата >>

За да дойде до по-голямо развитие, атомът трябва да мине през четирите царства: минералното, растителното, животинското и царството на човека.
Обаче има разлика и в самите атоми на златото. Например златните атоми, които влизат в състава на растенията, се отличават от тия, които влизат в състава на животните. Последните пък се различават от златните атоми, които влизат в състава на човешкия организъм. Значи както златните атоми биват от различна степен на интелигентност, според мястото, дето се намират, така и атомите на останалите елементи се различават по степента на своята интелигентност. Колкото по-висока е еволюцията на дадена форма, толкова по-високо интелигентни са атомите, които я съставят. За да дойде до по-голямо развитие, атомът трябва да мине през четирите царства: минералното, растителното, животинското и царството на човека. Според това, какви атоми на елементите влизат в човешкия организъм и от кое царство идат, те произвеждат в него ред дисхармонични или хармонични състояния. Колкото по-устойчиви са атомите на дадени елементи, които влизат в състава на човешкия организъм, толкова по-добри качества придават на характера на човека. И тъй, всеки елемент внася в човешкия организъм добри и лоши качества. Разумният човек обаче използва добрите качества, добрите влияния на елементите, а за лошите се затваря. Ще се запитате какво лошо влияние може да окаже златото.
към беседата >>

Например ако върху ръката на някой човек поставят нагорещен въглен, той ще усети болка, която ще събуди в него неприятно, болезнено чувство.
Кои мисли могат да се трансформират: добрите или лошите? Може ли лошата мисъл да се трансформира в добра? Лошата мисъл може да се замести с добра, но не и да се трансформира в добра. Същото може да се каже и за лошите чувства на човека. Лошите и добрите чувства на човека се определят от външните стимули в него. Например ако върху ръката на някой човек поставят нагорещен въглен, той ще усети болка, която ще събуди в него неприятно, болезнено чувство. Обаче ако в окото на човека пуснат мек светлинен лъч, той ще изпита приятно, радостно чувство. Както виждате, външният стимул събужда в човека приятни и неприятни чувства, но сами по себе си чувствата и мислите не могат да бъдат лоши. Щом се отстранят стимулите, които произвеждат неприятните чувства, с тях заедно изчезват и лошите чувства. Ако в окото на човека влезе една прашинка, тя ще му причини болка, която пък ще извика в него неприятно, болезнено чувство. Какво показва това?
към беседата >>

Обаче ако в окото на човека пуснат мек светлинен лъч, той ще изпита приятно, радостно чувство.
Може ли лошата мисъл да се трансформира в добра? Лошата мисъл може да се замести с добра, но не и да се трансформира в добра. Същото може да се каже и за лошите чувства на човека. Лошите и добрите чувства на човека се определят от външните стимули в него. Например ако върху ръката на някой човек поставят нагорещен въглен, той ще усети болка, която ще събуди в него неприятно, болезнено чувство. Обаче ако в окото на човека пуснат мек светлинен лъч, той ще изпита приятно, радостно чувство. Както виждате, външният стимул събужда в човека приятни и неприятни чувства, но сами по себе си чувствата и мислите не могат да бъдат лоши. Щом се отстранят стимулите, които произвеждат неприятните чувства, с тях заедно изчезват и лошите чувства. Ако в окото на човека влезе една прашинка, тя ще му причини болка, която пък ще извика в него неприятно, болезнено чувство. Какво показва това? – Това показва, че прашинката като стимул не е попаднала на място.
към беседата >>

Ако в окото на човека влезе една прашинка, тя ще му причини болка, която пък ще извика в него неприятно, болезнено чувство.
Лошите и добрите чувства на човека се определят от външните стимули в него. Например ако върху ръката на някой човек поставят нагорещен въглен, той ще усети болка, която ще събуди в него неприятно, болезнено чувство. Обаче ако в окото на човека пуснат мек светлинен лъч, той ще изпита приятно, радостно чувство. Както виждате, външният стимул събужда в човека приятни и неприятни чувства, но сами по себе си чувствата и мислите не могат да бъдат лоши. Щом се отстранят стимулите, които произвеждат неприятните чувства, с тях заедно изчезват и лошите чувства. Ако в окото на човека влезе една прашинка, тя ще му причини болка, която пък ще извика в него неприятно, болезнено чувство. Какво показва това? – Това показва, че прашинката като стимул не е попаднала на място. Тя не трябва да влиза в окото на човека, но трябва да отиде в пространството, между водните капчици, и да докара дъжд. Дъждът ще се отрази благоприятно върху растенията. Човек трябва да съзнава, че прашецът, който влиза в него, не е случайно явление, но той сам го е привлякъл.
към беседата >>

Дойдете ли до някаква мисъл или чувство, не бързайте да ги приемете в себе си, докато предварително не проучите техните качества и закони, които ги управляват.
Отивате при баща си и го питате защо езикът и устата ви са изгорели, защо стомахът ви е разстроен. Баща ви веднага разбира, че сте влизали в лабораторията и че сте пипали киселините. Той казва: „Щом си нарушил моята заповед, ще носиш последствията на това нарушаване.” Когато синът иска да влезе в лабораторията на баща си, или в широк смисъл на думата, в лабораторията на Живата Природа, той трябва да се свърже с нея и заедно да започнат да изучават нейните елементи и закони. Това се отнася до мислите и чувствата на човека. Дойдете ли до някаква мисъл или чувство, не бързайте да ги приемете в себе си, докато предварително не проучите техните качества и закони, които ги управляват. Кои са отличителните качества на добрата мисъл? – Добрата мисъл трябва да се движи. При това движението Ă трябва да бъде строго определено – около Слънцето. В дадения случай Слънцето представлява център, около който мисълта постоянно се движи. Както Земята непрестанно се движи около оста си и около Слънцето, така и добрата мисъл трябва да спазва тези два центъра на движение.
към беседата >>

И човек в себе си носи туй животинско чувство на страха. (втори вариант)
Съмнението в живота – с него започват всички животни. Всички животни започват с отрицателната страна на живота, понеже те са живяли при най-лошите условия и в тях се е създал такъв страх, че те навсякъде виждат само опасност – от най-малките буболечици до човека. То е закон. Всички ги е страх, всяко едно животно, вземете например рибите – страхливи са, в тях страхът е развит – при най-малкото помръдване рибата избягва. Вземете мушичките, даже и най-силните от животните все се страхуват. И човек в себе си носи туй животинско чувство на страха. Страхът в този смисъл в животните не е една слабост, означава много лошите условия, при които са живели. Как няма да бягате, който и да е от вас, ако види някоя мечка, няма ли да се качи на дървото или ако е при вратата на къщата – веднага ще затвори и ще се качи най-малко на втория етаж и ще погледне през прозореца. Човек има туй чувство, и то е потребно. Всеки един човек при известни условия все му трепва нервната система, но се въздържа. Колкото смел и решителен да е човек, все трепва сърцето му, но той не казва, че го е страх, все има малко страх, микроскопически.
към втори вариант >>

Човек има туй чувство, и то е потребно. (втори вариант)
Всички ги е страх, всяко едно животно, вземете например рибите – страхливи са, в тях страхът е развит – при най-малкото помръдване рибата избягва. Вземете мушичките, даже и най-силните от животните все се страхуват. И човек в себе си носи туй животинско чувство на страха. Страхът в този смисъл в животните не е една слабост, означава много лошите условия, при които са живели. Как няма да бягате, който и да е от вас, ако види някоя мечка, няма ли да се качи на дървото или ако е при вратата на къщата – веднага ще затвори и ще се качи най-малко на втория етаж и ще погледне през прозореца. Човек има туй чувство, и то е потребно. Всеки един човек при известни условия все му трепва нервната система, но се въздържа. Колкото смел и решителен да е човек, все трепва сърцето му, но той не казва, че го е страх, все има малко страх, микроскопически. Нали знаете приказката за безстрашния? Той не знаел какво нещо е страх. Тръгнал по света – дано намери нещо, от което да се уплаши, че да опита какво нещо е страхът.
към втори вариант >>

Какво чувство ще придобиете? (втори вариант)
Може да я заместим. Има ли у човека лоши чувства? Нали зависи от онези стимули? Ако поставя един въглен върху кожата ви, какво впечатление ще ви произведе? (Неприятно.) Ако ви капна една капчица студена вода? Какво чувство ще придобиете? Добре тогава, пущам в окото ви един мек светъл лъч на някоя светлина, какво чувство ще произведе във вас? Приятно чувство. Значи в първия случай външният стимул какъв е? Чувствата не може да бъдат лоши. Следователно, когато кажем – известна мисъл е лоша, подразбираме външният стимул върху ума е подействал, поводът, стимулът ще се отмести.
към втори вариант >>

Добре тогава, пущам в окото ви един мек светъл лъч на някоя светлина, какво чувство ще произведе във вас? (втори вариант)
Има ли у човека лоши чувства? Нали зависи от онези стимули? Ако поставя един въглен върху кожата ви, какво впечатление ще ви произведе? (Неприятно.) Ако ви капна една капчица студена вода? Какво чувство ще придобиете? Добре тогава, пущам в окото ви един мек светъл лъч на някоя светлина, какво чувство ще произведе във вас? Приятно чувство. Значи в първия случай външният стимул какъв е? Чувствата не може да бъдат лоши. Следователно, когато кажем – известна мисъл е лоша, подразбираме външният стимул върху ума е подействал, поводът, стимулът ще се отмести. Запример, ако една малка прашинка влезе в окото ви, ще причини едно безпокойство, но горе в пространството може да образува един център на една водна капка.
към втори вариант >>

Приятно чувство. (втори вариант)
Нали зависи от онези стимули? Ако поставя един въглен върху кожата ви, какво впечатление ще ви произведе? (Неприятно.) Ако ви капна една капчица студена вода? Какво чувство ще придобиете? Добре тогава, пущам в окото ви един мек светъл лъч на някоя светлина, какво чувство ще произведе във вас? Приятно чувство. Значи в първия случай външният стимул какъв е? Чувствата не може да бъдат лоши. Следователно, когато кажем – известна мисъл е лоша, подразбираме външният стимул върху ума е подействал, поводът, стимулът ще се отмести. Запример, ако една малка прашинка влезе в окото ви, ще причини едно безпокойство, но горе в пространството може да образува един център на една водна капка. Значи прашинката в човешкото око не е на мястото си, но в пространството горе, където може да образува една водна капка – за растенията тя е полезна.
към втори вариант >>

41. Закон на съпоставянето

Кривата линия на лицето показва, че много хора едва са излезли от животинското състояние.
Понеже тъй е писал Господ на рогата на вола. Това са две от невъзможните работи. Кои са възможните работи? Върху лицата на хората пък е написано, какво е възможно днес да стане от тях. Има много хора, които са далеч от разумния живот. Кривата линия на лицето показва, че много хора едва са излезли от животинското състояние. Аз няма да се спирам да обяснявам този въпрос, но казвам, че кривата линия на лицето показва, кой кога е почнал своето движение към разумния живот. Този учен българин има много научни данни върху кривата линия на лицето. Тъй щото, по тази крива линия ние определяме точно, кой от кога е почнал да се движи към разумния живот и с каква бързина се движи към него. Някои и от вас са едва до границата на разумния живот. Някои от вас са на 100 километра разстояние, някои на 200 километра, а някои на повече от 200 километра, но един ден ще дойдат в самия разумен живот, обаче всички няма да се движите с еднаква бързина.
към беседата >>

Може ли твоето богатство да ти влезе в твоята мисъл, в твоето чувство, в твоята воля, ти си богат човек.
Кокошката след като снесе яйцето си, трябва да го мъти 21 дни и след това се излюпва. Ако го оставите да седи под нея повече от 21 дни, то става запъртък. Значи, природата не търпи никакво богатство в банката си. Повече време отколкото трябва, запъртък ще стане. Ти трябва да туриш своето богатство в живота си! Може ли твоето богатство да ти влезе в твоята мисъл, в твоето чувство, в твоята воля, ти си богат човек. Има само едно истинско богатство в света. То са тия учени хора, за които ви говоря. Това богатство съществува в света. Тази енергия, от която житното зърно черпи тия сладки сокове, от които ябълките, крушите и другите плодове черпят, съществува в света. И ако вие разбирате закона на съпоставянето, можете като отивате на Витоша например, да не носите никаква храна със себе си.
към беседата >>

Да, има животинско у тебе.
Божественото в нас създаде ръката. Божественото в нас създаде краката. Ние сме двоен човек. От пъпа надолу сме животни, а от пъпа нагоре сме човеци. Вие ще кажете: как е възможно аз да съм животно! Да, има животинско у тебе. Свързани сме ние. Аз не вземам това нещо в лош смисъл, но казвам, че животинското, човешкото и божественото в нас са преплетени в едно и всичко това работи в човека. Ще ви представя друг пример за закона на съпоставянето. Вземам го от една евангелска църква. Връща се един благочестив евангелист от църква и казва на жена си: „Много ми е мъчно, че днес не можах да се помоля както трябваше.” Жена му го пита: „Защо не можа да се молиш?
към беседата >>

Аз не вземам това нещо в лош смисъл, но казвам, че животинското, човешкото и божественото в нас са преплетени в едно и всичко това работи в човека.
Ние сме двоен човек. От пъпа надолу сме животни, а от пъпа нагоре сме човеци. Вие ще кажете: как е възможно аз да съм животно! Да, има животинско у тебе. Свързани сме ние. Аз не вземам това нещо в лош смисъл, но казвам, че животинското, човешкото и божественото в нас са преплетени в едно и всичко това работи в човека. Ще ви представя друг пример за закона на съпоставянето. Вземам го от една евангелска църква. Връща се един благочестив евангелист от църква и казва на жена си: „Много ми е мъчно, че днес не можах да се помоля както трябваше.” Жена му го пита: „Защо не можа да се молиш? ” - Не зная дали да ти кажа или не, но видях едно нещо, че има много хора, които могат да се молят по-хубаво от мене. Като гледах как се молеха днес пред мене двама млади, отиде ми сърцето!
към беседата >>

42. Мозъчни наслоявания

Съмнението, страхът, гневът, омразата и ред отрицателни чувства носят началото си още от времето, когато човек е бил в животинско състояние.
Казвам: Особените прояви в човека се дължат на известни наслоявания в неговото съзнание, които чакат само благоприятни условия, за да се проявят. Значи тези особености в характера или в темперамента на човека съществуват, но непроявени. Вземете например съмнението. То има далечен произход. Съмнението е съществувало от най-старите времена в низшите растения и животни, но и до днес се среща във всички растения и животни, както и в човека. Съмнението, страхът, гневът, омразата и ред отрицателни чувства носят началото си още от времето, когато човек е бил в животинско състояние. Казвам: Сега, като знаете произхода на отрицателните прояви в човека, всички вие трябва да се самонаблюдавате, да анализирате своите настроения и състояния, да не бъдете слепи нито за погрешките, нито за добродетелите си. Това значи: Нито да се подценявате, нито да се надценявате. Погрешките, които човек прави, нито са големи, нито са малки, обаче малките погрешки винаги раждат големите. Когато у човека се проявява известно чувство на гняв, без съмнение то не е само негово. Това чувство едновременно се проявява и в ред други същества, които са тясно свързани с него.
към беседата >>

Когато у човека се проявява известно чувство на гняв, без съмнение то не е само негово.
Съмнението е съществувало от най-старите времена в низшите растения и животни, но и до днес се среща във всички растения и животни, както и в човека. Съмнението, страхът, гневът, омразата и ред отрицателни чувства носят началото си още от времето, когато човек е бил в животинско състояние. Казвам: Сега, като знаете произхода на отрицателните прояви в човека, всички вие трябва да се самонаблюдавате, да анализирате своите настроения и състояния, да не бъдете слепи нито за погрешките, нито за добродетелите си. Това значи: Нито да се подценявате, нито да се надценявате. Погрешките, които човек прави, нито са големи, нито са малки, обаче малките погрешки винаги раждат големите. Когато у човека се проявява известно чувство на гняв, без съмнение то не е само негово. Това чувство едновременно се проявява и в ред други същества, които са тясно свързани с него. Колкото повече човек се поддава на това чувство, толкова повече той се свързва с всички ония същества, които в това време преживяват същото чувство. При тези условия това чувство може да се усили толкова много, че да вземе заплашителни размери. В това време човек изгубва всякакъв разсъдък. Защо? – Защото воюва, бори се.
към беседата >>

Това чувство едновременно се проявява и в ред други същества, които са тясно свързани с него.
Съмнението, страхът, гневът, омразата и ред отрицателни чувства носят началото си още от времето, когато човек е бил в животинско състояние. Казвам: Сега, като знаете произхода на отрицателните прояви в човека, всички вие трябва да се самонаблюдавате, да анализирате своите настроения и състояния, да не бъдете слепи нито за погрешките, нито за добродетелите си. Това значи: Нито да се подценявате, нито да се надценявате. Погрешките, които човек прави, нито са големи, нито са малки, обаче малките погрешки винаги раждат големите. Когато у човека се проявява известно чувство на гняв, без съмнение то не е само негово. Това чувство едновременно се проявява и в ред други същества, които са тясно свързани с него. Колкото повече човек се поддава на това чувство, толкова повече той се свързва с всички ония същества, които в това време преживяват същото чувство. При тези условия това чувство може да се усили толкова много, че да вземе заплашителни размери. В това време човек изгубва всякакъв разсъдък. Защо? – Защото воюва, бори се. Като се разреши тази война в негова полза, той се опомня.
към беседата >>

Колкото повече човек се поддава на това чувство, толкова повече той се свързва с всички ония същества, които в това време преживяват същото чувство.
Казвам: Сега, като знаете произхода на отрицателните прояви в човека, всички вие трябва да се самонаблюдавате, да анализирате своите настроения и състояния, да не бъдете слепи нито за погрешките, нито за добродетелите си. Това значи: Нито да се подценявате, нито да се надценявате. Погрешките, които човек прави, нито са големи, нито са малки, обаче малките погрешки винаги раждат големите. Когато у човека се проявява известно чувство на гняв, без съмнение то не е само негово. Това чувство едновременно се проявява и в ред други същества, които са тясно свързани с него. Колкото повече човек се поддава на това чувство, толкова повече той се свързва с всички ония същества, които в това време преживяват същото чувство. При тези условия това чувство може да се усили толкова много, че да вземе заплашителни размери. В това време човек изгубва всякакъв разсъдък. Защо? – Защото воюва, бори се. Като се разреши тази война в негова полза, той се опомня. В резултат на този процес човек се усеща изморен, измъчен, като че е преминало някакво поражение.
към беседата >>

При тези условия това чувство може да се усили толкова много, че да вземе заплашителни размери.
Това значи: Нито да се подценявате, нито да се надценявате. Погрешките, които човек прави, нито са големи, нито са малки, обаче малките погрешки винаги раждат големите. Когато у човека се проявява известно чувство на гняв, без съмнение то не е само негово. Това чувство едновременно се проявява и в ред други същества, които са тясно свързани с него. Колкото повече човек се поддава на това чувство, толкова повече той се свързва с всички ония същества, които в това време преживяват същото чувство. При тези условия това чувство може да се усили толкова много, че да вземе заплашителни размери. В това време човек изгубва всякакъв разсъдък. Защо? – Защото воюва, бори се. Като се разреши тази война в негова полза, той се опомня. В резултат на този процес човек се усеща изморен, измъчен, като че е преминало някакво поражение. Това са бури в живота на хората, които имат своите добри и лоши последствия.
към беседата >>

Сега гледайте да не изпадате в друга крайност, да мислите, че човек със самообладание не може да изживее никакво отрицателно чувство или настроение.
След всичко това човек трябва дълго време да работи, за да възстанови равновесието на своя душевен живот. Сегашните условия, при които живеете всички, говорят, че вие се нуждаете от самообладание, не външно, но вътрешно самообладание, при което човек с радост и спокойствие понася всички мъчнотии и несгоди на живота. Самообладание и въздържание не е едно и също нещо. При самообладанието човек се чувства вътрешно радостен, което дава подтик на всичко възвишено и благородно в него. Тогава соковете на всички отрицателни чувства, наследени в човека от миналото, се трансформират в добри, в положителни прояви. Сега гледайте да не изпадате в друга крайност, да мислите, че човек със самообладание не може да изживее никакво отрицателно чувство или настроение. Не е така. И светията даже изпада в лоши настроения. Вие мислите, че при днешните условия човек може да се роди чист и свят. Не, чист и свят човек е онзи, който е минал през закона на самовъзпитанието. Този човек се е възпитал и в съзнанието си, и в самосъзнанието си, и в подсъзнанието си, и в свръхсъзнанието си.
към беседата >>

При съзнателната работа религиозното чувство на човека се развива и му служи като тил в живота.
В този смисъл всеки човек все трябва да складира малко от този материал. Някой казва: „20 години вече как работя съзнателно“. Какво по-хубаво от това? Обаче ако ти работиш за себе си, ще имаш един резултат; ако работиш за ближния си, ще имаш друг резултат, и ако работиш за Бога, ще имаш трети резултат – зависи за кого работиш. От твоята работа на земята ще зависи колко и какъв материал ще изпратиш в невидимия свят. При съзнателната работа религиозното чувство на човека се развива и му служи като тил в живота. Тогава се хармонизират и всички останали чувства. Това хармонизиране влияе както за развиване на съзнанието, така и за обработване на ума, който става по-гъвкав, по-пластичен. Тъй щото една от задачите на ученика е да развие Божественото в себе си. Сега всички се оплакват едни от други, сърдят се, че еди-кой си не ги приел добре. Кой може да приема добре хората?
към беседата >>

Всяка свещена мисъл и всяко свещено чувство трябва да бъдат употребени точно на своето място.
Колкото и да са фантастични за вас някои факти, те могат да се докажат, но доказването им подразбира излишно изразходване на енергия. Ето защо, ако искате да ви се докажат тия факти, вие трябва да дойдете в съзнанието си на същия уровен, на който се намира и този, който ще ги доказва. В Божествения свят съществува закон за икономия на енергиите. Там не се позволява напразно харчене на свещени чувства, на Божествена енергия. Не е позволено на човека да си играе със свещените си мисли и чувства. Всяка свещена мисъл и всяко свещено чувство трябва да бъдат употребени точно на своето място. Гледате някой човек весел, радостен. Ако тази радост в него е някакво Божествено чувство, то трябва да отиде на мястото си. Отиде ли на своето място, този човек ще бъде благословен. Писанието казва: „Словото няма да се върне на своето място, докато не принесе плод“. След колко време трябва да принесе своя плод, не е определено.
към беседата >>

Ако тази радост в него е някакво Божествено чувство, то трябва да отиде на мястото си.
В Божествения свят съществува закон за икономия на енергиите. Там не се позволява напразно харчене на свещени чувства, на Божествена енергия. Не е позволено на човека да си играе със свещените си мисли и чувства. Всяка свещена мисъл и всяко свещено чувство трябва да бъдат употребени точно на своето място. Гледате някой човек весел, радостен. Ако тази радост в него е някакво Божествено чувство, то трябва да отиде на мястото си. Отиде ли на своето място, този човек ще бъде благословен. Писанието казва: „Словото няма да се върне на своето място, докато не принесе плод“. След колко време трябва да принесе своя плод, не е определено. Казано е, обаче, да се пести енергията, а да се харчи времето. Харчим ли Божествената енергия напразно, с това ние си създаваме карма, страдания.
към беседата >>

Разликата между музикантите, художниците и обикновените хора се състои в това, че музикантите имат силно развито музикално чувство, с което възприемат това, което другите не могат; художниците пък виждат такива краски, каквито обикновените хора не виждат.
Всички художници и музиканти, които срещате в живота, са толкова по-велики, колкото по-вещо, по-майсторски копират природата. Вън от нея никой нищо не може да създаде. Мнозина мислят, че музикантите сами създават своите произведения. Не, те са добри възприематели. Това, което създават, те са го чули или насън, или някъде в природата. Разликата между музикантите, художниците и обикновените хора се състои в това, че музикантите имат силно развито музикално чувство, с което възприемат това, което другите не могат; художниците пък виждат такива краски, каквито обикновените хора не виждат. Художникът вижда не само цветовете ясно, но той различава добре формите, ъглите на един порок от ъглите на една добродетел. Обикновеният човек не вижда всичко това. Като дойдем до окото на светията и на ангела, те дори виждат дефектите в духовното тяло на човека. Ние, съвременните хора, сме обекти за проучаване от разумните същества, вследствие на което не сме свободни. Каквото е положението на мравките по отношение на нас, такова е и нашето положение към възвишените, напреднали същества.
към беседата >>

43. Посока на растене / Посока и растене

Като почнат да мислят като хора, излезнат из туй животинско състояние, погледнат и съзнаят себе си като хора. (втори вариант)
Този въпрос нито сега ще се разреши, нито след хиляди години. Той ще се разреши, когато хората завършат своето развитие на Земята. Рибата, докато е във водата, не може да знае, че е риба. Когато излезне из водата, тогава може да знае, че е риба. И сегашният човек, понеже живее още във физическа форма, като животно живее. Като почнат да мислят като хора, излезнат из туй животинско състояние, погледнат и съзнаят себе си като хора. Веднага сегашните нрави и обичаи съвсем ще се изменят. Всеки един от вас със своето съзнание трябва да излезне от средата, в която живее. Една неблагоприятна среда – всеки от вас може да излезне. Една неблагоприятна среда – тя е в неговия ум. Тъй, много маниаци има – става сутрин, мисли, че ще го убият нанякъде, ходи и тази форма седи в ума му.
към втори вариант >>

Леко духване (три пъти) Какво самочувство имате при туй упражнение? (втори вариант)
Отнасяме дясната ръка настрана хоризонтално, пак я прибираме (повтаря се три пъти). После същото упражнение, но дясната ръка – на дясното рамо, лявата – над главата. След това ръцете настрана, после – пред гърдите (пръстите едни срещу други). Задържаме туй положение, концентрираме се. След това ръцете настрана – пак отпред (три пъти). Леко духване (три пъти) Какво самочувство имате при туй упражнение? Мъчно може да се определи. Вие правите всевъзможни движения. Имат ли тези движения някакво значение? В подсъзнанието на човека се набира известна излишна енергия. Когато с дясната ръка кажем така (настрана), тя е като проводник, а с лявата ръка, някоя част на тялото има недоимък – те придават.
към втори вариант >>

44. Умовете им

Когато извършим една добра постъпка, или възприемем в себе си Божествено чувство, или Божествена мисъл, ние сме в един от истинските празнични дни.
Във всеки век, във всяко хилядолетие има по една такава празнична година, наречена юбилейна година. Сега на земята настава епоха, в която ще имаме един такъв празничен ден. Днес хората намаляват празниците, защото в тях няма никаква идея. Те са празни, безделни дни. Истинските празнични дни са идейните дни, в които човек се научава, как да живее. Когато извършим една добра постъпка, или възприемем в себе си Божествено чувство, или Божествена мисъл, ние сме в един от истинските празнични дни. Обаче, когато грешим и престъпваме Божиите закони, ние сме в обикновения живот, в неговите временни цели. Мислите ли, че е привилегия за коня или за вола да орат по цели дни на нивата? Кой вол или кой кон отива да оре на нивата доброволно? Казвате: “Добър е този кон! ” - Опитвали ли сте копитото му?
към беседата >>

Исав представлява животинското в човека.
Следователно, всяка работа, която извършваме, като коня и вола, тя не е естествена, не е доброволна, не се върши от любов. Защо? - Защото турят ли ти юларя, бодат ли те с остен, щеш не щеш ще се впрегнеш и ще кажеш: “Такава е волята Божия, такива са условията, такъв е животът, ще се оре.” Обаче, и воловете, и конете имат своя култура, написана на самите тях. Днес ние живеем в XX век, който наричаме опашка, край на съвременната епоха. Тази епоха може да се уподоби на епохата на Исава. След нея иде епохата на Якова. Исав представлява животинското в човека. Под думата “животинско” се разбира човешкото честолюбие, човешкия егоизъм. Някой казва: “Аз имам човешко достойнство.” Да, и пуякът, който се надува, и той има свое достойнство; и лъвът, който се разхожда свободно из гората, и той има свое достойнство; и слонът, който се движи из гората, също има свое достойнство; и кобрата, която, като дигне главата си нагоре и внася страх и трепет у хората, и тя има свое достойнство. Този страх, който кобрата внася у хората, човек не може да го внесе. Между всички животни, обаче, съществува вечна борба за надмощие. Питам: Какво внесоха животните със своя егоизъм в света?
към беседата >>

Под думата “животинско” се разбира човешкото честолюбие, човешкия егоизъм.
- Защото турят ли ти юларя, бодат ли те с остен, щеш не щеш ще се впрегнеш и ще кажеш: “Такава е волята Божия, такива са условията, такъв е животът, ще се оре.” Обаче, и воловете, и конете имат своя култура, написана на самите тях. Днес ние живеем в XX век, който наричаме опашка, край на съвременната епоха. Тази епоха може да се уподоби на епохата на Исава. След нея иде епохата на Якова. Исав представлява животинското в човека. Под думата “животинско” се разбира човешкото честолюбие, човешкия егоизъм. Някой казва: “Аз имам човешко достойнство.” Да, и пуякът, който се надува, и той има свое достойнство; и лъвът, който се разхожда свободно из гората, и той има свое достойнство; и слонът, който се движи из гората, също има свое достойнство; и кобрата, която, като дигне главата си нагоре и внася страх и трепет у хората, и тя има свое достойнство. Този страх, който кобрата внася у хората, човек не може да го внесе. Между всички животни, обаче, съществува вечна борба за надмощие. Питам: Какво внесоха животните със своя егоизъм в света? Съвременните естественици са описали подробно живота и културата на рибите.
към беседата >>

Когато извършимъ една добра постѫпка, или възприемемъ въ себе си Божествено чувство, или Божествена мисъль, ние сме въ единъ отъ истинскитѣ празнични дни. (втори вариант)
Въ всѣки вѣкъ, въ всѣко хилядолѣтие има по една такава празнична година, наречена юбилейна година. Сега на земята настава епоха, въ която ще имаме единъ такъвъ празниченъ день. Днесъ хората намаляватъ празницитѣ, защото въ тѣхъ нѣма никаква идея. Тѣ сѫ празни, бездѣлни дни. Истинскитѣ празнични дни сѫ идейнитѣ дни, въ които човѣкъ се научава, какъ да живѣе. Когато извършимъ една добра постѫпка, или възприемемъ въ себе си Божествено чувство, или Божествена мисъль, ние сме въ единъ отъ истинскитѣ празнични дни. Обаче, когато грѣшимъ и прѣстѫпваме Божиитѣ закони, ние сме въ обикновения животъ, въ неговитѣ врѣменни цѣли. Мислите ли, че е привилегия за коня или за вола да оратъ по цѣли дни на нивата? Кой волъ или конь отива да оре на нивата доброволно? Казвате: „Добъръ е този конь! ” — Опитвали ли сте копитото му?
към втори вариант >>

Исавъ прѣдставлява животинското въ човѣка. (втори вариант)
Слѣдователно, всѣка работа, която извършваме, като коня и вола, тя не е естествена, не е доброволна, не се върши отъ любовь. Защо? — Защото турятъ ли ти юларя, бодатъ ли те съ остенъ, щешъ не щешъ ще се впрѣгнешъ и ще кажешъ: „Такава е волята Божия, такива сѫ условията, такъвъ е животътъ, ще се оре.” Обаче, и воловетѣ, и конетѣ иматъ своя култура, написана на самитѣ тѣхъ. Днесъ ние живѣемъ въ XX вѣкъ, който наричаме опашка, край на съврѣменната епоха. Тази епоха може да се уподоби на епохата на Исава. Слѣдъ нея иде епохата на Якова. Исавъ прѣдставлява животинското въ човѣка. Подъ думата „животинско” се разбира човѣшкото честолюбие, човѣшкия егоизъмъ. Нѣкой казва: „Азъ имамъ човѣшко достойнство.” Да, и пуякътъ който се надува, и той има свое достойнство; и лъвътъ, който се разхожда свободно изъ гората, и той има свое достойнство; и слонътъ, който се движи изъ гората, сѫщо така има свое достойнство; и кобрата, която, като дигне главата си нагорѣ и внася страхъ и трепетъ у хората, и тя има свое достойнство. Този страхъ, който кобрата внася у хората, човѣкъ не може да го внесе. Между всички животни обаче, сѫществува вѣчна борба за надмощие. Питамъ: какво внесоха животнитѣ съ своя егоизъмъ въ свѣта?
към втори вариант >>

Подъ думата „животинско” се разбира човѣшкото честолюбие, човѣшкия егоизъмъ. (втори вариант)
— Защото турятъ ли ти юларя, бодатъ ли те съ остенъ, щешъ не щешъ ще се впрѣгнешъ и ще кажешъ: „Такава е волята Божия, такива сѫ условията, такъвъ е животътъ, ще се оре.” Обаче, и воловетѣ, и конетѣ иматъ своя култура, написана на самитѣ тѣхъ. Днесъ ние живѣемъ въ XX вѣкъ, който наричаме опашка, край на съврѣменната епоха. Тази епоха може да се уподоби на епохата на Исава. Слѣдъ нея иде епохата на Якова. Исавъ прѣдставлява животинското въ човѣка. Подъ думата „животинско” се разбира човѣшкото честолюбие, човѣшкия егоизъмъ. Нѣкой казва: „Азъ имамъ човѣшко достойнство.” Да, и пуякътъ който се надува, и той има свое достойнство; и лъвътъ, който се разхожда свободно изъ гората, и той има свое достойнство; и слонътъ, който се движи изъ гората, сѫщо така има свое достойнство; и кобрата, която, като дигне главата си нагорѣ и внася страхъ и трепетъ у хората, и тя има свое достойнство. Този страхъ, който кобрата внася у хората, човѣкъ не може да го внесе. Между всички животни обаче, сѫществува вѣчна борба за надмощие. Питамъ: какво внесоха животнитѣ съ своя егоизъмъ въ свѣта? Съврѣменнитѣ естественици сѫ описали подробно живота и културата на рибитѣ.
към втори вариант >>

45. Обективен и субективен ум

Ако единицата съдържа само живот, тя представлява от себе си само животинско състояние.
Сега напишете на дъската една единица. Допуснете, че тя представлява разумно същество. Отляво на единицата напишете буквата Ж. Тази единица, като разумно същество, съдържа в себе си живот. Ако единицата съдържа само живот, тя представлява от себе си само животинско състояние. Обаче ако отдясно на единицата поставите разумността (р), отдолу вярата (в), а на другата страна надеждата (н), смисълът на тази единица ще се измени. Питам: какво ще излезе от тази единица? Както във физическия свят една материя произлиза от друга, т.е.трансформира се от една в друга, така и в духовния свят силите произлизат една от друга. Значи както въздухообразната материя произлиза от течната и течната от твърдата, така и надеждата произлиза от вярата. Без вяра надеждата не съществува.
към беседата >>

Пение без говор и чувство без мисъл не могат да съществуват.
Случва се и обратното: думите са груби, а сърцето е меко. Това показва, че вътрешните побуждения на този човек са благородни. Щом побужденията на човека са добри, благородни, те са в сила да смекчат неговия глас. Следователно най-правилно е, когато между външните и вътрешните прояви има пълно съответствие. И тъй пеенето трябва да изразява права мисъл и благородни чувства, които да смекчават и облагородяват характера на човека. Пение без говор и чувство без мисъл не могат да съществуват. Истинското пение трябва да включва в себе си три елемента: първо, то трябва да се подтиква от разумната Любов; второ, то трябва да се придружава с Вяра, която дава широчина, простор на гласа; трето, в пението трябва да има Надежда, че това, което се пее, трябва и може да се реализира. Щом в пението има Вяра, Надежда и Любов, и Животът се проявява. Някой казва: Защо ми трябва да пея? До песен ли ми е сега? Когато човек е неразположен духом, той трябва да пее.
към беседата >>

Всяка лоша мисъл, всяко дисхармонично чувство или желание прекъсва потоците на топлината, вследствие на което в организма на хората се явяват болезнени състояния като необходими условия за възстановяване на тези течения.
Външната топлина и външният студ не определят какво усеща човек – студ или горещина. След студа, в организма на трескавия настъпва триене между клетките, вследствие на което се образува топлина. Той минава огнено състояние, изпотява се и треската го напуща. Когато човек изгуби естествената си топлина, треската го напада като метод за възстановяване на естествената му топлина. Когато човек се простуди, ние казваме, че в организма му е станало прекъсване на топлината на Живота. Всяка лоша мисъл, всяко дисхармонично чувство или желание прекъсва потоците на топлината, вследствие на което в организма на хората се явяват болезнени състояния като необходими условия за възстановяване на тези течения. След всяка болест потоците на Живота отново проникват в организма и го обновяват. Топлината на Живота трябва да тече отвън навътре. Дойде някой при вас и вложи една отрицателна, обезсърчителна мисъл в ума ви.Ако се поддадете на тази мисъл, веднага във вас настава прекъсване на теченията на топлината, които идат от Живота. Щом дойде в ума ви някаква положителна или насърчителна мисъл, потоците на Живота отново потичат.
към беседата >>

46. Тази притча

Страхът е инстинктивно чувство, което се явява в човека като резултат на външните условия, в които той се намира.
Често виждате някой човек да се страхува от това, как ще прекара живота си. Той се безпокои, че децата му ще останат прости, че нямал средства да ги изучи; страхува се, че приятелите му ще го изоставят и той ще остане сам без ничия помощ в живота; друг пък се ужасява от мисълта, че жена му ще умре и т.н. Това е неестествен страх, който се заражда в човека и го безпокои. Кои са причините за този страх? Причините за този неестествен страх се дължат на това, че разсъдъкът и вярата в този човек са отслабнали. Страхът е инстинктивно чувство, което се явява в човека като резултат на външните условия, в които той се намира. Страхът води началото си от животинското царство, дето той се счита за висше чувство. Обаче, човек не трябва да се осланя на страха. Страхът може да му представи страшни картини, с които да го извади от релсите на неговия живот. Единственото нещо, което може да избави човека от страха и да го направи силен, смел, да му се противопоставя, е да възприеме в себе си мисълта, че в света съществува една велика разумна сила, която управлява всичко. Тази сила има свои закони, които прилага в живота, вследствие на което нищо не става произволно и случайно.
към беседата >>

Страхът води началото си от животинското царство, дето той се счита за висше чувство.
Той се безпокои, че децата му ще останат прости, че нямал средства да ги изучи; страхува се, че приятелите му ще го изоставят и той ще остане сам без ничия помощ в живота; друг пък се ужасява от мисълта, че жена му ще умре и т.н. Това е неестествен страх, който се заражда в човека и го безпокои. Кои са причините за този страх? Причините за този неестествен страх се дължат на това, че разсъдъкът и вярата в този човек са отслабнали. Страхът е инстинктивно чувство, което се явява в човека като резултат на външните условия, в които той се намира. Страхът води началото си от животинското царство, дето той се счита за висше чувство. Обаче, човек не трябва да се осланя на страха. Страхът може да му представи страшни картини, с които да го извади от релсите на неговия живот. Единственото нещо, което може да избави човека от страха и да го направи силен, смел, да му се противопоставя, е да възприеме в себе си мисълта, че в света съществува една велика разумна сила, която управлява всичко. Тази сила има свои закони, които прилага в живота, вследствие на което нищо не става произволно и случайно. Ето защо и всеки човек, като разумно, мислещо същество, спада към този разумен свят, към тези разумни сили.
към беседата >>

Всяко чувство в което има горене, не е любов.
- Никое същество не е могло да се спаси по един от тия начини. Христос донесе истинското спасение в света. Хората могат да се спасят само чрез Любовта. Когато турят Любовта като вътрешна основа на своя живот, те ще се спасят. В тази Любов няма горене, но има топлина. Всяко чувство в което има горене, не е любов. Някоя мома казва: “Този момък ми изгори сърцето.” - Любов, която изгаря сърцата на хората, не е любов. Любовта е състояние, при което организмът никога не изменя своята температура. В Любовта може да има само прекъсване на температурата, но никога намаляване или увеличаване. Температурата, която се образува при Любовта, произвежда живота. Обаче, прекъсне ли се тази температура, явяват се ред болезнени състояния на организма.
към беседата >>

47. Проява на музиката в съзнанието

При това всички хора не са еднакво музикални, вследствие на което може да се каже, че музикалното чувство в човека е ново чувство.
Произходът на музиката датира от скоро време, от сегашната раса. При това всички хора не са еднакво музикални, вследствие на което може да се каже, че музикалното чувство в човека е ново чувство. То е започнало да се развива с проявата на самосъзнанието в човека. Самосъзнанието пък се е явило от триста хиляди години насам. Пението и музиката са дадени на човека като метод за трансформиране на енергиите в него, а не като професия, като средство за прехрана. Ето защо човек трябва да работи усилено върху себе си, да развива своето музикално чувство. У някои хора музикалното чувство е добре развито, у други – слабо, но всички трябва да работят в това направление.
към беседата >>

Ето защо човек трябва да работи усилено върху себе си, да развива своето музикално чувство.
Произходът на музиката датира от скоро време, от сегашната раса. При това всички хора не са еднакво музикални, вследствие на което може да се каже, че музикалното чувство в човека е ново чувство. То е започнало да се развива с проявата на самосъзнанието в човека. Самосъзнанието пък се е явило от триста хиляди години насам. Пението и музиката са дадени на човека като метод за трансформиране на енергиите в него, а не като професия, като средство за прехрана. Ето защо човек трябва да работи усилено върху себе си, да развива своето музикално чувство. У някои хора музикалното чувство е добре развито, у други – слабо, но всички трябва да работят в това направление. За да може човек да пее или да свири, той трябва да има някаква идея, някакъв дълбок вътрешен импулс. Без идея няма песен. Който иска да пее и да свири добре, той трябва да концентрира вниманието си в пеенето или в свиренето. Само по този начин човек може да се повдигне.
към беседата >>

У някои хора музикалното чувство е добре развито, у други – слабо, но всички трябва да работят в това направление.
При това всички хора не са еднакво музикални, вследствие на което може да се каже, че музикалното чувство в човека е ново чувство. То е започнало да се развива с проявата на самосъзнанието в човека. Самосъзнанието пък се е явило от триста хиляди години насам. Пението и музиката са дадени на човека като метод за трансформиране на енергиите в него, а не като професия, като средство за прехрана. Ето защо човек трябва да работи усилено върху себе си, да развива своето музикално чувство. У някои хора музикалното чувство е добре развито, у други – слабо, но всички трябва да работят в това направление. За да може човек да пее или да свири, той трябва да има някаква идея, някакъв дълбок вътрешен импулс. Без идея няма песен. Който иска да пее и да свири добре, той трябва да концентрира вниманието си в пеенето или в свиренето. Само по този начин човек може да се повдигне. Можете ли да дадете образец от някаква българска песен?
към беседата >>

Който не може да развие музикалното си чувство, да влезе в Космическото Съзнание, той не може да влезе и в Божествения свят.
В музикално отношение славеят и канарчето седят по-високо от петела. Съвременните хора делят музиката на външна или обективна и вътрешна или субективна. Що се отнася до външната музика, тя е преходна, подлежи на постоянни промени. В нея няма нещо установено, нещо стабилно. От тази музика човек трябва да мине в музиката на Космическото Съзнание. Който не може да развие музикалното си чувство, да влезе в Космическото Съзнание, той не може да влезе и в Божествения свят. За да влезете в Божествения свят, вие трябва да имате широко съзнание, да възприемете Светлината на този свят, за да разберете Живота в неговия дълбок смисъл. Всички хора, у които чувствата са загрубели, нямат музика в себе си. Онези хора пък, които имат нежни чувства, те имат музика. Те могат да пеят, да свирят и по съзнание седят по-високо от първите, които не пеят, нито свирят. Между музикантите и певците можете да срещнете пияници, но никога няма да срещнете крадци и разбойници.
към беседата >>

Ако певецът изпълни своята програма с чувство, публиката ще го слуша; обаче ако той е посредствен певец, тя няма да го слуша, ще го освирка и ще го свали от сцената.
Между музикантите и певците можете да срещнете пияници, но никога няма да срещнете крадци и разбойници. Едно нещо, което пречи на музикантите и на певците, е стеснението. Когато някой иска да пее, той започва да мисли за окръжаващата среда и се стеснява. Естествено е това стеснение. Защо? – Ако публиката, която дохожда да слуша някой певец или музикант сама по себе си е музикална, тя ще изисква, ще очаква от музиканта нещо повече от това, което той може да даде. Ако певецът изпълни своята програма с чувство, публиката ще го слуша; обаче ако той е посредствен певец, тя няма да го слуша, ще го освирка и ще го свали от сцената. Ако сравнявате американеца с българина, в музикално отношение българинът седи по-високо от американеца. Изобщо българинът е антипод на американеца в много отношения. В музикално отношение и българите трябва много още да работят. Те имат желание да бъдат музикални, но работите не стават само с желание. Изисква се работа, упражнение.
към беседата >>

Едното течение наричат животинско; то представя простото съзнание на животните, у които няма още съзнание за личност.
“Киамет-Зену, Махар-Бену” – Махар-Бену е Великият, Който урежда и съгражда нещата. Той е неизменен и постоянен. Ако някой от вас би могъл да изпее това упражнение както трябва, той би събрал много публика около себе си. Четоха се някои от работите върху темата: “Съществените качества на съвременната култура”. В съвременната култура се забелязват три течения, които вървят паралелно. Едното течение наричат животинско; то представя простото съзнание на животните, у които няма още съзнание за личност. Второто течение е това на човешкото съзнание, което единствено отличава човека от животните; то е самосъзнанието. В това положение човек съзнава себе си като личност, като добър или лош човек, като живо същество, което се ражда и умира. Третото течение е това на Космическото Съзнание, в което човек губи страх от смъртта и влиза в новата култура. Който живее в Космическото Съзнание, той гледа вече на цялата природа като на жив организъм, на който всички части са живи: растенията, животните, хората – всички съставят клетки на целокупния живот. Животът на самосъзнанието има своите добри и лоши страни.
към беседата >>

48. Малката мисия

Значи, растителното царство е основа на животинското, а растителното и животинското заедно – основа на човешкия свят.
Растението се движи само в едно измерение. То е граница на животинския свят. Животинският свят е невъзможен без растенията. Има риби, които, като млекопитаещите, не могат да съществуват без растения. И рибите се делят на тревопасни и месоядни. Значи, растителното царство е основа на животинското, а растителното и животинското заедно – основа на човешкия свят. Тъй щото, когато тялото на човека се е създавало, всички растения и животни са взели участие в него. Те имат свои представители в човешкото тяло. Клетките, които съставят човешкото тяло, имат различен произход, вследствие на което се нуждаят от различна храна. Някои клетки са от растителен произход, а други – от животински. Задачата на човека е да възпитава клетките на своето тяло, да помага за тяхното развитие.
към беседата >>

За да изпълни мисията си добре, той трябва да дава ход на всяка добра мисъл, на всяко добро чувство, които минават през него.
Ако е суха, груба, това показва коравина на чувствата. Изобщо, за да подържа организъма си в здравословно състояние, човек трябва да се изучава, да следи своите мисли и чувства, да е готов всякога да се корегира. Като ученици, работете съзнателно върху себе си, да направите връзка с разумния, Божествен свят. Знайте, че всеки от вас е дошъл на земята да изпълни някаква мисия. Колкото малка да е, щом я изпълни, тази мисия ще го подигне. За да изпълни мисията си добре, той трябва да дава ход на всяка добра мисъл, на всяко добро чувство, които минават през него. Работете, учете, четете, без да се стремите да минавате по пътя на всички велики хора. Запример, колкото и да желаете да следвате пътя на апостол Павла, няма да успеете. Речете ли да проповядвате като него, вие няма да имате същия резултат. Условията днес са съвсем други от тия във времето на апостол Павла. Подражавайте на добрите черти на всеки човек, а не на начина, по който той се е проявявал.
към беседата >>

49. Меки и твърди вещества

В горната част се намира центърът „любов към Бога” – най-високото чувство в човека.
Отнасяте ли се добре с клетките си, със своя организъм, дарбите ви ще се проявят, но за това се изисква време. Всички науки, всички добродетели се крият в клетките на човека, защото са свързани с разумни сили, с разумни същества. Когато искат да говорят за любовта, разумните същества отправят своите енергии към сърцето на човека, под лъжичката или към горната част на мозъка му. Това са три вида чувства. В сърцето се явяват един род чувства, под лъжичката – друг род, а в горната част на мозъка – трети вид чувства. В горната част се намира центърът „любов към Бога” – най-високото чувство в човека. За да се уверите в истинността на тия думи, вие можете да направите опит, но с условие да гледате на клетките като на разумни същества. Мисли ли човек, че никаква разумност не съществува вътре и вън от него, той ще изгуби пластичността си, топлината на своето сърце, светлината на своя ум и ще се втвърди, ще се превърне в суха кост. Днес всички хора се нуждаят от положителна философия, която да приложат в живота си и от която да се ползват. Тази философия почива на опити. Тя не е отвлечена, но реална.
към беседата >>

Не е въпрос човек да се бори със злото, със своето низше, животинско естество, да го обуздава.
Като знаете това, работете, учете, пишете, свирете не за себе си, не за човешка слава, но за славата на Онзи, Който ви е дал условия да се проявите. Не работите ли с това съзнание, вие всичко ще изгубите. Достатъчно е Бог да ви хване с един пръст само, за да се разклатят основите на вашия живот. Казано е в Писанието: „Не противи се на злото! ” Сега можем да кажем: Не противи се на Онзи, Който те е създал! Не е въпрос човек да се бори със злото, със своето низше, животинско естество, да го обуздава. Ако се бори с него, той ще изгуби силите си. Човек не трябва да предизвиква злото в себе си. Оставете злото да расте свободно. Като израсте, то само по себе си ще изчезне. Злото е трън в живота.
към беседата >>

50. Здрави връзки

Страхът е животинско чувство, той е силно развит в животните - те разчитат на него.
Само онзи се страхува от мечка, който не е срещал такава; срещне ли го веднъж и го наплюе, той вече не се страхува. Страшно е, когато човек за пръв път среща мечка на пътя си, от страх той заболява. Очите на мечката са малки и са поставени близо до носа - малките очи показват, че тя приема малко впечатления, но ги задържа дълбоко в себе си, вследствие на което има интензивни чувства; мечката силно обича и силно мрази, следователно, ако мечка ви обикне, радвайте се, но намрази ли ви, пазете се. Защо плюе мечката - чрез плюенето тя изказва негодуванието си, че се е намерил някой да попречи на разположението или на настроението и, обаче като животно мечката е страхлива. Ако има будно съзнание, човек може да мине покрай нея спокойно, без тя да му направи нещо. Страхът е животинско чувство, той е силно развит в животните - те разчитат на него. И мечката, която е бавна, тромава, като се уплаши, бяга по-бързо от кон - страхът я спасява. Страхът се среща в човека като остатък от животинското му състояние; щом се страхува, човек се свързва с животните, щом се гневи - също. За да не се поддава на отрицателните чувства в себе си, трябва да държи съзнанието си будно, да се свързва с Възвишените Разумни същества. Човек е колективно същество, свързан със същества по-високо и по-нискостоящи по съзнание от него; от него зависи с кои от тях ще се свърже. Много помагачи има човек, но той трябва да съзнава това, за да се свързва с тях и да се ползва разумно от помощта им.
към беседата >>

Страхът се среща в човека като остатък от животинското му състояние; щом се страхува, човек се свързва с животните, щом се гневи - също.
Очите на мечката са малки и са поставени близо до носа - малките очи показват, че тя приема малко впечатления, но ги задържа дълбоко в себе си, вследствие на което има интензивни чувства; мечката силно обича и силно мрази, следователно, ако мечка ви обикне, радвайте се, но намрази ли ви, пазете се. Защо плюе мечката - чрез плюенето тя изказва негодуванието си, че се е намерил някой да попречи на разположението или на настроението и, обаче като животно мечката е страхлива. Ако има будно съзнание, човек може да мине покрай нея спокойно, без тя да му направи нещо. Страхът е животинско чувство, той е силно развит в животните - те разчитат на него. И мечката, която е бавна, тромава, като се уплаши, бяга по-бързо от кон - страхът я спасява. Страхът се среща в човека като остатък от животинското му състояние; щом се страхува, човек се свързва с животните, щом се гневи - също. За да не се поддава на отрицателните чувства в себе си, трябва да държи съзнанието си будно, да се свързва с Възвишените Разумни същества. Човек е колективно същество, свързан със същества по-високо и по-нискостоящи по съзнание от него; от него зависи с кои от тях ще се свърже. Много помагачи има човек, но той трябва да съзнава това, за да се свързва с тях и да се ползва разумно от помощта им. Орачът оре земята с ралото си, но милиони червеи орат преди него; той казва, че е разорал, но няма предвид ония невидими помагачи в земята, които са работили преди него. Човек посажда плодни дръвчета, отглежда ги, радва се на плода им, но забравя милионите пчели, пеперуди и други насекоми, които като невидими помагачи са извършили тяхното оплодяване.
към беседата >>

Така изпълнена, задачата представя само една от страните си; пълно разрешение подразбира приложение на вътрешната и страна - това значи: всеки да премести в живота си по една твърда мисъл, по едно твърдо желание и по едно твърдо чувство, които спъват както самия него, така и окръжаващите; може ли да направи това, той е дал вече права насока на живота си.
Ще се наведете внимателно, ще го вдигнете и ще го поставите пак настрани, а не сред пътя. Ако сте имали добра и възвишена мисъл и на същия камък стъпи някой отчаян човек, състоянието му ще се измени. Обръщайте внимание кога местите камъка - сутрин, следобед или надвечер: ако го преместите сутрин, вие сте били във възходящо състояние и същото състояние ще предадете на онзи, който стъпи на този камък; ако го преместите следобед, състоянието ви е било низходящо. След залез слънце няма да местите камъните. Задачата ще бъде добре изпълнена, ако можете да поставите камъка на онова място, което му е определено. Така изпълнена, задачата представя само една от страните си; пълно разрешение подразбира приложение на вътрешната и страна - това значи: всеки да премести в живота си по една твърда мисъл, по едно твърдо желание и по едно твърдо чувство, които спъват както самия него, така и окръжаващите; може ли да направи това, той е дал вече права насока на живота си. Щом една твърда мисъл се отмести от пътя ви, след нея ще тръгнат всички останали. За да съгради своя характер, човек трябва да започне от външните предмети - ако не си готов да вдигнеш от земята един лист, пръчка или камък, ти не можеш и в себе си да преместиш нито една твърда мисъл, нито едно твърдо чувство; изправен ли си към външния свят, ти можеш да работиш и вътрешно. Задачата, която днес ви давам, е добър метод за самовъзпитание и възпитание. Така могат да се възпитават и малките деца - когато води децата на разходка, учителят трябва да обръща вниманието им на всичко, което срещат на пътя си: ако са на планина, той трябва да спира вниманието им върху изворчетата и ако са нечисти, да се заеме заедно с тях да ги изчисти. Малки идеи са тези, но те влизат в умовете на децата и се разрастват.
към беседата >>

За да съгради своя характер, човек трябва да започне от външните предмети - ако не си готов да вдигнеш от земята един лист, пръчка или камък, ти не можеш и в себе си да преместиш нито една твърда мисъл, нито едно твърдо чувство; изправен ли си към външния свят, ти можеш да работиш и вътрешно.
Обръщайте внимание кога местите камъка - сутрин, следобед или надвечер: ако го преместите сутрин, вие сте били във възходящо състояние и същото състояние ще предадете на онзи, който стъпи на този камък; ако го преместите следобед, състоянието ви е било низходящо. След залез слънце няма да местите камъните. Задачата ще бъде добре изпълнена, ако можете да поставите камъка на онова място, което му е определено. Така изпълнена, задачата представя само една от страните си; пълно разрешение подразбира приложение на вътрешната и страна - това значи: всеки да премести в живота си по една твърда мисъл, по едно твърдо желание и по едно твърдо чувство, които спъват както самия него, така и окръжаващите; може ли да направи това, той е дал вече права насока на живота си. Щом една твърда мисъл се отмести от пътя ви, след нея ще тръгнат всички останали. За да съгради своя характер, човек трябва да започне от външните предмети - ако не си готов да вдигнеш от земята един лист, пръчка или камък, ти не можеш и в себе си да преместиш нито една твърда мисъл, нито едно твърдо чувство; изправен ли си към външния свят, ти можеш да работиш и вътрешно. Задачата, която днес ви давам, е добър метод за самовъзпитание и възпитание. Така могат да се възпитават и малките деца - когато води децата на разходка, учителят трябва да обръща вниманието им на всичко, което срещат на пътя си: ако са на планина, той трябва да спира вниманието им върху изворчетата и ако са нечисти, да се заеме заедно с тях да ги изчисти. Малки идеи са тези, но те влизат в умовете на децата и се разрастват. Пръчки, листа, камъчета, каквото срещнете на пътя си, вдигайте и слагайте настрани; пътят, по който вървите, трябва да бъде чист. Ако имате стомна, която пуска вода през порите си, не се сърдете на грънчаря, но намерете начин да не мокри дъските - сложете под нея една чинийка и дъските ще бъдат сухи.
към беседата >>

51. Няма тайно

Музиката, като чувство, е вложена в човека, и затова той трябва сам да упражнява тази своя способност, а отвън ще потърси някой учител, който от време на време само да го напътва.
У човека има кардинални способности и чувства, с които той няма право да злоупотребява за свои лични, материални изгоди. Например, едно от кардиналните чувства у човека е музиката. Щом е така, той не трябва да продава своята музика, а трябва да я употребява изключително било за своето здраве, било за това на своите ближни. Казвате: Кой ще ни учи на тази музика. – Няма защо хората да ви учат. Музиката, като чувство, е вложена в човека, и затова той трябва сам да упражнява тази своя способност, а отвън ще потърси някой учител, който от време на време само да го напътва. Чрез музиката могат да се премахнат всички лични, семейни и обществени противоречия. Щом в дома на някое семейство възникне известно противоречие, мъжът трябва да пее с гласния звук и-и-и; жената – със звука а-а-а, а детето – със звука у-у-у. Запеят ли и тримата в един глас, всякакво противоречие от този дом ще изчезне. Чрез звука „и“ мъжът ще поддържа нормалното състояние на ума си; чрез звука „а“ жената ще поддържа нормалното състояние на дихателната система, или на сърцето си, а чрез звука „у“ детето ще поддържа нормалното състояние на своята воля. Детето представлява волевия принцип в света.
към беседата >>

Тъй щото, ако искате да развиете у детето чувство на справедливост, давайте му по четири ореха; ако искате да развиете чувствата, изобщо, давайте му по пет ореха; ако искате да развиете религиозните чувства, давайте му по седем ореха; ако искате да развиете разсъдъка, да стане философ, да придобие критически ум, давайте му по осем ореха; ако искате да стане благородно, с възвишени мисли и чувства, давайте му по девет ореха.
Според вас, как трябва да се възпитават децата: да се задоволяват техните желания, или не? Възпитателите трябва да знаят значението на числата, защото всяко число представлява живи единици, които могат да помагат, а понякога могат и да противодействат при възпитанието. Ако някое дете изяде повече орехи, отколкото са нужни за неговия организъм, те могат да укажат противодействащо влияние върху него. Понякога орехите могат да се отразят вредно върху организма на човека, понеже съдържат голямо количество йод. Значи, и орехът е в състояние да отрови човека. Тъй щото, ако искате да развиете у детето чувство на справедливост, давайте му по четири ореха; ако искате да развиете чувствата, изобщо, давайте му по пет ореха; ако искате да развиете религиозните чувства, давайте му по седем ореха; ако искате да развиете разсъдъка, да стане философ, да придобие критически ум, давайте му по осем ореха; ако искате да стане благородно, с възвишени мисли и чувства, давайте му по девет ореха. Дойдете ли до числото девет, спрете. Не давайте на децата си повече от девет ореха! Казвам: Вие трябва да прилагате този закон не само върху вашите деца, но и върху себе си, защото човек има нужда и от самовъзпитание. Ако някой ден се почувствате нервен, много активен, изяжте две ябълки или круши. Някой може да намери, че ябълките, които изял, са били малки, та трябва да си вземе още една.
към беседата >>

Например, някой ученик може да е способен по музика, по литература или поезия, но ако не дойде някой учител по съответния предмет да запали свещта на това чувство, или на тази способност, ученикът така ще си остане.
Те могат да бъдат един, двама, трима или повече, но ако имате девет помощници, вие ще бъдете гениален човек и ще можете да работите във всички изкуства. Затова, именно, първата ви задача е да спечелите благоволението на тия същества. Ученикът трябва да бъде разумен, да спечели любовта на своя учител, за да може той да му разкрие тайните на природата. Като се говори за учител, аз подразбирам учителите по музика, по изкуствата и по разните отрасли на науката. Не мислете, че е лесно да придобиете знания по известен отрасъл на науката, или на изкуствата. Например, някой ученик може да е способен по музика, по литература или поезия, но ако не дойде някой учител по съответния предмет да запали свещта на това чувство, или на тази способност, ученикът така ще си остане. Тъй щото, каквато способност и да има ученикът в себе си, било по науката, или в духовно отношение, ако той не намери своя учител по този предмет, който да запали свещта на неговото съзнание, той ще си остане обикновен ученик. И когато ученикът се приготви и изучи предадените уроци от своя учител, той се подлага на изпит. Същото нещо беше и с Христа. Той получи много уроци от невидимия свят чрез хората, и докато ги учеше, ангелите бяха далеч от Него. Щом научи уроците си и издържа изпит по тях, ангелите дойдоха да Му служат.
към беседата >>

Ония пък атоми желязо които са минали и през минералното, и през растителното, и през животинското царства, се отличават в културно отношение от първите два.
В органическия свят няма механически процеси. Там всяка клетка, всеки атом, всеки йон трябва да бъдат в хармония с другите клетки, атоми и йони. Например, ако един атом желязо и един атом злато влязат в организма на някой човек, те трябва още с влизането си да бъдат в хармония с всички останали атоми от елементите, които съставляват организма. В органическото царство всички атоми на един и същи елемент се различават. Например, един атом желязо се различава от друг атом желязо, ако първият е минал само през минералното царство, а вторият е минал, освен през минералното, още и през растителното царство. Ония пък атоми желязо които са минали и през минералното, и през растителното, и през животинското царства, се отличават в културно отношение от първите два. Същото се отнася и за храната, която приемаме. Например, ако вие приемете храна, атомите на която са минали само през минералното царство, значи, тези атоми нямат нужната култура и развитие, тази храна ще се отрази вредно върху вашия организъм. Засега минералите изпълняват велика служба в живота; те служат като оръдия на природата, те кристализират материята и са център на известен род сили. След тях идат растенията, които от своя страна приготвят живата материя в природата. После идат животните, които обработват специфичен род материя, докато най-после се дойде и до човека.
към беседата >>

52. Двете страни

Страхът е чувство, при което човек губи и смелостта, и паметта си.
Не се ли стреми към разумната посока на Живота, постепенно изгубва свободата си, а оттам и своята самоувереност; страшно е да изгуби човек самоувереността си. Разправят за една лекарка, че лесно губела своята самоувереност. Като се движела из улиците на града, от време на време изпадала в такова състояние, сякаш губи равновесие и не може повече да ходи; тя лягала на пътя и лежала, докато самоувереността и отново се върне. Защо губи тя своята смелост и самоувереност? Разправят за един офицер, че изгубил смелостта си благодарение на книги, в които се описва животът след смъртта; като чел такива книги, той се наплашил много и не се решавал да излиза вечер сам, а взимал пушката в ръка и молел жена си да го придружи да излезе вън - и с пушка в ръка пак се страхувал да излиза сам. Страхът е чувство, при което човек губи и смелостта, и паметта си. Един знаменит проповедник, в Америка някъде, бил известен между слушателите си с голямото си красноречие. Когато излизал на амвона да говори, той говорел с часове и през всичкото време речта му се леела като вода. Един ден, както проповядвал, той видял, че в стаята влязла една госпожа с черни очила; като погледнал към нея, веднага забравил проповедта си. Докато се готвел да се извини пред слушателите си, че не се чувства добре и не може да довърши беседата си, отвън влязъл един благ, добър човек; той погледнал към него, в този момент паметта му се върнала, продължил проповедта си и я завършил. Значи госпожата с черните очила предизвикала в него дисхармонично състояние и забравил всичко, което трябвало да каже на слушателите си, а после добрият господин му съдействал да възстанови цялата проповед в паметта си.
към беседата >>

Растителното и животинското царства не са нищо друго, освен човекът, разложен на своите части.
" - защо няма да му даде? Щом е взел пари назаем, той е длъжен да ги плати; не е ли по-добре да се изправи на краката си, да вдигне ръцете си нагоре и да се помоли на кредитора да отложи за известно време полицата - при това положение кредиторът ще бъде готов да продължи срока за изплащане. Ако човек с прояви като на щуреца срещне своя кредитор, веднага ще влезе в дупката си, ще застане с лице към него, ще го поздрави и ще му каже: „Господине, сега нямам възможност да ви се отплатя, отложете малко срока на изплащането. Сега мога само да ви попея"; с песента си щурецът лесно разрешава своята задача. Като ученици, вие трябва да изучавате проявите на животните, техния характер и да се учите от тях - така можете да изправите някои свои лоши черти и погрешки. Растителното и животинското царства не са нищо друго, освен човекът, разложен на своите части. Съзнанието на човека е пръснато из цялата природа: във въздуха, във водата, в камъните, в растенията, в животните; следователно да изучавате природата, това значи да изучавате себе си, да изучавате състоянията на вашето съзнание - в това отношение всички науки имат своята цена. Това е великата философия на живота. Дойдете ли до изучаване на Небето, там се откриват други знания. Като изучавате характера си чрез сравняване с проявите на нисшите същества, не се мъчете да го измените, но се стремете да го изчистите от нисшите елементи на животинското царство. Човек трябва да облагороди характера си, но не да го измени: ако си сприхав по характер, бъди сприхав, но справедлив; ако си флегматичен, бъди такъв, но за злото, за отрицателното в света.
към беседата >>

Като изучавате характера си чрез сравняване с проявите на нисшите същества, не се мъчете да го измените, но се стремете да го изчистите от нисшите елементи на животинското царство.
Като ученици, вие трябва да изучавате проявите на животните, техния характер и да се учите от тях - така можете да изправите някои свои лоши черти и погрешки. Растителното и животинското царства не са нищо друго, освен човекът, разложен на своите части. Съзнанието на човека е пръснато из цялата природа: във въздуха, във водата, в камъните, в растенията, в животните; следователно да изучавате природата, това значи да изучавате себе си, да изучавате състоянията на вашето съзнание - в това отношение всички науки имат своята цена. Това е великата философия на живота. Дойдете ли до изучаване на Небето, там се откриват други знания. Като изучавате характера си чрез сравняване с проявите на нисшите същества, не се мъчете да го измените, но се стремете да го изчистите от нисшите елементи на животинското царство. Човек трябва да облагороди характера си, но не да го измени: ако си сприхав по характер, бъди сприхав, но справедлив; ако си флегматичен, бъди такъв, но за злото, за отрицателното в света. Кой какъвто е по характер, такъв да си остане, но на мястото си; разнообразието е една от красивите страни на живота. Ако някой е бързорек, такъв да си остане -той е извор, от който водата изобилно блика; ако си бавен, тежък в речта си, ти си щерна, която има малко вода - щом имаш малко вода, бавно ще течеш и малко ще даваш; ако си страхлив, ще приложиш страха си в живота, за да развиеш благоразумие; ако си сприхав, ще прилагаш енергията си в работа, да придобиеш нещо - има коне сприхави по характер, но крайно работливи и такъв кон е за предпочитане пред кроткия, който върши малко работа. Един български чорбаджия си купил малко конче, което обикнал много; и кончето обикнало господаря си. То било много сприхаво - когато оставало само в обора, ритало, хапело другите коне; щом виждало господаря си, утихвало и започвало радостно да цвили.
към беседата >>

53. Лозените пръчки

Един ден, когато хората развият шестото чувство в себе си, те ще видят, че около тялото на човека има една обвивка.
Освободите ли се от всички нечистотии в живота, и работите ви ще тръгнат напред. Може ли да бъде здрав онзи човек, който никога не мие краката, ръцете, лицето, както и тялото си? Не може да бъде здрав човек този, който никога не се мие, не се чисти. Порите на човешкото тяло винаги трябва да бъдат отворени, те никога не трябва да се запушват! Порите имат една магнетическа обвивка, която трябва да се пази. Един ден, когато хората развият шестото чувство в себе си, те ще видят, че около тялото на човека има една обвивка. Докато тази обвивка съществува и човек е здрав, защото тя регулира топлината на неговия организъм. Понякога, под влиянието на лошия живот, тази магнетична обвивка около тялото на човека се разкъсва, и външните влияния проникват в него, като създават ред болести. Тази магнетическа дреха обвива стомаха, дробовете, всички вътрешни органи в тялото на човека, а специално и клетките му. И тъй, когато казваме, че трябва да бъдем религиозни, духовни, това нещо е имало смисъл някога, в миналата епоха, за да може по този начин да се поддържат обвивките на организма винаги здрави. Когато говорим за добър живот, ние подразбираме живота на растенията.
към беседата >>

Вие ще минавате през всички форми на минералното, на растителното, на животинското царства, докато дойдете до положението на човек.
Вие трябва да знаете, че Бог се проявява в целокупния живот, във всички живи същества. Затова, срещнете ли някой ваш приятел, вие трябва да намерите в него поне една хубава, красива черта, която представлява Божественото в него. За да познаете Бога във всички Негови прояви, вие трябва да обходите целия космос, цялата Вселена. Казвате: Колко време ще трае тази обиколка из Вселената? – Вечността е пред вас, няма защо да се безпокоите дали ще имате време, или не. Вие ще минавате през всички форми на минералното, на растителното, на животинското царства, докато дойдете до положението на човек. От това последно положение вие ще минете и през по-високи фази, ще минете през всички по-високи форми на Битието. Наука е това! Някой ще каже: Нима и през формата на свинята ще минем? – Какво от това, ако трябва да минете и през формата на свинята? – Тя е отвратително, нечисто животно!
към беседата >>

Когато присаждат с калем, присадката е Божествена, а в останалите части на дървото има и човешко, и животинско.
Този е неестествен път на присаждане. Единственият естествен път на присаждане е чрез семка. Стане ли присаждането с калем, с присадка, в края на краищата, се стига до израждане. При сегашните условия присаждането е необходимо, но когато се дойде до истинския живот, човек трябва сам да излезе от Божествената семка. Божественото запазва своите качества и в корена, и в стъблото, и в клончето. Когато присаждат с калем, присадката е Божествена, а в останалите части на дървото има и човешко, и животинско. Христос казва: „Аз съм лозата, вие – пръчките.“ Той подразбира великия Божествен живот в нас. Когато става въпрос за организация, това подразбира Божествения живот. Само той е организиран. Животинският, както и човешкият живот още не са организирани. Някога човек е готов да се бори, да се състезава.
към беседата >>

Това е животинското в него.
Христос казва: „Аз съм лозата, вие – пръчките.“ Той подразбира великия Божествен живот в нас. Когато става въпрос за организация, това подразбира Божествения живот. Само той е организиран. Животинският, както и човешкият живот още не са организирани. Някога човек е готов да се бори, да се състезава. Това е животинското в него. Някога пък е крайно инертен. Това са две крайности, два полюса в него, които показват, че той се движи в две противоположни посоки: към небето и към земята. Такъв е животът на растенията. Истинският живот е Божественият, който трябва да организира в себе си човешкия, животинския, както и този на растенията и да използва тяхната сила. Това подразбира Христос под думите: „Без мене нищо не можете да направите.“ Може ли детето без майка си?
към беседата >>

54. Четирите кръга

Според мене, малките мисли, малките идеи са човешки, а големите мисли и идеи спадат към животинското царство.
Например, някой иска да бъде умен, но условия няма за това. Ето, и животните са в същата среда, в която и хората живеят, но нямат условия да се проявят. Има ред причини, които ограничават тяхната природа. Сега, ще ви наведа на друга аналогия. Когато през ума ви мине някаква малка мисъл, вие сте недоволни от нея и казвате: Защо ми е тази малка идея? Според мене, малките мисли, малките идеи са човешки, а големите мисли и идеи спадат към животинското царство. И наистина, колкото по-нагоре се качва човек, в ангелските светове, толкова по-добре разбира, де се крие силата на идеите. Там идеите са по-малки от физическите, от идеите на хората. Ангелските идеи са по-малки, но по- силни, по-интензивни. Защо са по-силни? Защото малките идеи проникват навсякъде.
към беседата >>

Всяка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка имат своя определена тежест, които се отразяват и върху съзнанието на човека.
Да грешиш, значи да се товариш. Да си праведен човек, това значи да се разтоваряш. На това основание, казвам: невежият се товари, ученият се разтоваря. Само разумният човек може съзнателно да се товари и разтоваря. Човек трябва да се разтоваря, да освобождава ума, сърцето и волята си от непотребния товар, с който се е нагърбил. Всяка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка имат своя определена тежест, които се отразяват и върху съзнанието на човека. Следователно, колкото мислите, чувствата и постъпките на човека са по-низки, толкова и тежестта им е по-голяма. Ако претеглите някоя възвишена мисъл, ще видите, че тя е почти без тегло. Значи, има чувствителни везни, с които мерят и най-възвишените и светли мисли. Сега, какъв извод може да се направи от тази лекция? Едно важно нещо от тази лекция за приложение е въпросът за лошите мисли.
към беседата >>

55. Ще ви се даде

Любовта към Бога, също така, не е способност, но чувство, което дава силен тласък, подтик в живота на човека.
Също така и няколко желания, няколко чувства, групирани на едно място, съставят подтика на самия човек. На първо място, човек трябва да оказва известно влияние върху своите способности. Той трябва да разграничава личните си чувства от висшите. Личните чувства у човека не представят никаква способност. Те представят само потоци. Любовта към Бога, също така, не е способност, но чувство, което дава силен тласък, подтик в живота на човека. Въпросите за способностите пък, могат да се разрешат само тогава, когато се разреши Питагоровата теорема. Въпросът за способностите може да се разреши само тогава, когато човек се научи да свири, да смята, да мисли за причините и последствията на нещата. Тъй щото, дойдем ли до способностите, ние трябва да разбираме причините на явленията, които съществува в природата, както и законите, които са свързани с тях. След това трябва да разбираме и последствията на тия причини. При това, забелязано е, че всяка способност дава известна пластичност на човешкото тяло.
към беседата >>

Ако това чувство на обич не може да се прояви отвътре навън, и мислите на хората не могат да действат.
Какво нещо е Истината? Да се обичате, да говорите истината, това са все още материални работи. Запример: вие сте хлебар, продавате някому хляб и този човек ви пита: пресен ли е хлябът? – Пресен е. Тъй щото, да казваш, че обичаш някого, това подразбира, да имаш готовността и разположението да говориш с него искрено, чистосърдечно, да го приемеш дома си, поне за две-три вечери, да го нагостиш добре и т.н. Ако това чувство на обич не може да се прояви отвътре навън, и мислите на хората не могат да действат. Много от съвременните културни хора са слезли до най-низкото положение, вследствие на което, се намират в противоречие със себе си. Каквото и да правят, в края на краищата, те казват: ние все ще умрем един ден и всичко ще се свърши с нас. Като се натъкнат на някой въпрос за разрешение, те казват: този въпрос не е за нас. Като дойдат до въпроса за Господа, те пак казват: дали съществува, или не съществува Господ, това ни най-малко не ни интересува. Като дойдат до въпроса за женитбата, те казват: за нас е важно да се оженим, а за каква жена ще се оженим и какви деца ще имаме, това не ни интересува.
към беседата >>

В растенията се крие известна енергия, без която, нито животинското, нито човешкото царство могат да прогресират.
И след всичко това, ще дойде някой и ще каже: дайте ми една брадва, да отсека това дърво! Не е така, приятелю. Ти ще вземеш едно дърво, ще го отсечеш, ще го изгориш, но ще знаеш, че и ако днес хората страдат толкова много, това се дължи на изсичането на горите. Всички изчезнали култури се дължат все на изсичането на горите. Защо, например, в Сахара няма никаква култура? В растенията се крие известна енергия, без която, нито животинското, нито човешкото царство могат да прогресират. От това гледище, именно, обработването на земята е необходимо за хората. Без растенията няма никакъв прогрес. Човек трябва да работи земята, дневно поне от 2 – 10 часа, и след това да разпусне воловете си на свобода. Колко килограма жито трябват на човека! Не е нужно човек да има пълни хамбари с жито.
към беседата >>

Всяко неприятно чувство, което спъва човека, това е едно послание; всяко възвишено чувство, което го повдига, пак е едно послание.
Каквото и както мислим, такива ставаме. Като четете Посланията, какво разбирате под думата "послание"? Под думата "Послание" се разбира миналото, в което е вложено всичко онова, което е служило за щастието и нещастието на човечеството. И ние трябва да се освободим от лошото минало. Всяка мисъл, която спъва човека в неговото развитие, тя е едно послание; всяка мисъл, която го повдига, и тя е едно послание. Всяко неприятно чувство, което спъва човека, това е едно послание; всяко възвишено чувство, което го повдига, пак е едно послание. Какво трябва да се направи с една мисъл, или с едно чувство, които спъват човека? Той трябва да ги хване с щипци, като нещо отровно, вредно за него, и да ги изнесе вън от своята градина. Това не значи, че трябва да се унищожат, но да се изхвърлят навън. Такава мисъл, или такова чувство представят прасета, които непременно трябва да излязат вън от градината на човешката душа. Те нямат право да се настаняват в душата на човека и да препятстват на неговите красиви стремежи.
към беседата >>

Какво трябва да се направи с една мисъл, или с едно чувство, които спъват човека?
Като четете Посланията, какво разбирате под думата "послание"? Под думата "Послание" се разбира миналото, в което е вложено всичко онова, което е служило за щастието и нещастието на човечеството. И ние трябва да се освободим от лошото минало. Всяка мисъл, която спъва човека в неговото развитие, тя е едно послание; всяка мисъл, която го повдига, и тя е едно послание. Всяко неприятно чувство, което спъва човека, това е едно послание; всяко възвишено чувство, което го повдига, пак е едно послание. Какво трябва да се направи с една мисъл, или с едно чувство, които спъват човека? Той трябва да ги хване с щипци, като нещо отровно, вредно за него, и да ги изнесе вън от своята градина. Това не значи, че трябва да се унищожат, но да се изхвърлят навън. Такава мисъл, или такова чувство представят прасета, които непременно трябва да излязат вън от градината на човешката душа. Те нямат право да се настаняват в душата на човека и да препятстват на неговите красиви стремежи. Например, вие четете философията на Шпенглера, който казва, че европейската култура вече залязва.
към беседата >>

Такава мисъл, или такова чувство представят прасета, които непременно трябва да излязат вън от градината на човешката душа.
Всяка мисъл, която спъва човека в неговото развитие, тя е едно послание; всяка мисъл, която го повдига, и тя е едно послание. Всяко неприятно чувство, което спъва човека, това е едно послание; всяко възвишено чувство, което го повдига, пак е едно послание. Какво трябва да се направи с една мисъл, или с едно чувство, които спъват човека? Той трябва да ги хване с щипци, като нещо отровно, вредно за него, и да ги изнесе вън от своята градина. Това не значи, че трябва да се унищожат, но да се изхвърлят навън. Такава мисъл, или такова чувство представят прасета, които непременно трябва да излязат вън от градината на човешката душа. Те нямат право да се настаняват в душата на човека и да препятстват на неговите красиви стремежи. Например, вие четете философията на Шпенглера, който казва, че европейската култура вече залязва. Питам: какво ще дойде след този залез? Ние знаем, какво настава след залеза. След залеза винаги настъпва почивка.
към беседата >>

56. Що искате?

Изгуби ли човек Божествения живот, в него остава само животинското.
Ако е разстроена дихателната му система, ще се лекува чрез светлината, топлината, електричеството и магнетизма; и най-после, ако е разстроена мозъчната му система, той ще се лекува чръз мисълта и чувствата. Искате ли да лекувате мозъка си, вие не трябва, да допущате в себе си никаква отрицателна мисъл, като се основавате на закона, че Бог е абсолютна Любов, абсолютна хармония. Отхвърлите ли всички отрицателни мисли от ума си, веднага ще възстановите в себе си всичката си сила и мощ. Паметта ви ще се усили, и вие ще почнете да изучавате музика, поезия, изкуство, наука – всичко това ще започне у вас да цъфти, да се развива. Само при Божествения живот човек мисли и чувствува правилно. Изгуби ли човек Божествения живот, в него остава само животинското. Това е необходимо да се знае, защото в повечето съвременни хора няма чувства, в пълния смисъл на думата. У тях има само елементарни желания, които са така разпокъсани, че не носят нищо полезно за човека. За себе си те носят нещо, но за самия човек не носят нищо хубаво. Божественият живот е необходим за всички хора. Той носи здраве за клетките, замислите и за чувствата на човека.
към беседата >>

Да любиш Бога, това не е способност, това е изкуство, това е чувство.
Обаче, който е влязъл в новия път, той трябва да знае тези неща; няма защо да се смущава той от старото и да запитва, какво е Господ, същестеува ли Той и т. н. Ако ти познаваш Бога със своята дихателна система, ще имаш отлични дробове, ще бъдеш отличен певец. Само ония пеят хубаво, които имат добре устроена дихателна система. Само ония могат да мислят и да чувствуват правилно, които имат добре устроен мозък. Задната част на мозъка се занимава с обикновените чувства; горната част на мозъка се занимава с възвишените чувства, а предната част на мозъка се занимава с мисълта. Да любиш Бога, това не е способност, това е изкуство, това е чувство. Да философствуваш, това вече е способност. Музиката е способност, тя не спада към областта на сърцето. Казват никому: ще пееш от сърце! Не, със сърце не се пее, с мозък се пее. Долната област на мозъка се занимава със стомаха, т. е.
към беседата >>

57. Великото и красивото

Човещината е онова благородно чувство, което свързва хората в едно цяло, като им посочва общ идеал, към който всички, съзнателно или несъзнателно, се стремят.
Великото, красивото в живота е човешкото съзнание, което съвременните хора наричат човещина. Човещината е онова благородно чувство, което свързва хората в едно цяло, като им посочва общ идеал, към който всички, съзнателно или несъзнателно, се стремят. Въпреки всички разногласия, които повидимому изпъкват, в живота съществува вътрешно единство, което никога не се нарушава. Хиляди и милиони листа на дърветата могат да окапят, но дърветата ще продължават своето развитие и клонищата – своето разклоняване. Това показва, че в природата съществува постоянен вътрешен растеж. Този вътрешен растеж, този процес се забелязва и в растителното, и в животинското, и в човешкото царство. Въз основа на този процес ние говорим за развитие на обществото, за религия, за наука, за цивилизация, за култура и т. н.
към беседата >>

Този вътрешен растеж, този процес се забелязва и в растителното, и в животинското, и в човешкото царство.
Великото, красивото в живота е човешкото съзнание, което съвременните хора наричат човещина. Човещината е онова благородно чувство, което свързва хората в едно цяло, като им посочва общ идеал, към който всички, съзнателно или несъзнателно, се стремят. Въпреки всички разногласия, които повидимому изпъкват, в живота съществува вътрешно единство, което никога не се нарушава. Хиляди и милиони листа на дърветата могат да окапят, но дърветата ще продължават своето развитие и клонищата – своето разклоняване. Това показва, че в природата съществува постоянен вътрешен растеж. Този вътрешен растеж, този процес се забелязва и в растителното, и в животинското, и в човешкото царство. Въз основа на този процес ние говорим за развитие на обществото, за религия, за наука, за цивилизация, за култура и т. н. Вън от всички противоречия, вън от всички теории, които човешкият ум може да създаде, в духа на човека съществува едно вътрешно единство. Дали човек приема някакъв смисъл на живота, или не, това остава на втори план. Това не пречи на изявлението на великите закони, с които работи живата разумна природа. С други думи казано: бащата няма да прекъсне своята работа заради плача на детето.
към беседата >>

Въз основа на този закон всяка мисъл, всяко чувство и всяко действие се определят от степента на живата светлина в човека.
Следователно тази празнина в човека постоянно съществува: тъкмо постигне нещо, друг стремеж се създаде. Стремежът в човека постепенно се усилва и разширява, както се усилва в него желанието за по-голяма, за по-силна светлина. Днес повечето хора си служат с електрическа светлина; ако ги върнете години назад, когато са си служили с газово осветление, те няма да бъдат доволни. Сега и вие се радвате на приятната електрическа светлина. Съществува един закон, който определя действието на живите сили в природата. Въз основа на този закон всяка мисъл, всяко чувство и всяко действие се определят от степента на живата светлина в човека. Под думата жива светлина разбирам светлина без прекъсване. Светлина, която се прекъсва, показва, че е от физически произход. Тази светлина ту се явява, ту изчезва. Тя има две фази, две страни: външна, т. е. обективен, външен свят, и вътрешна, т. е.
към беседата >>

Ако проследите живота и развитието на растителното, животинското и човешкото царство, навсякъде ще видите една малка аномалия, едно малко отклонение.
Листата на това велико дърво никога не окапват. Мнозина искат да видят това велико дърво, да се уверят в неговото безсмъртие. – Ще дойде ден, когато животът на земята ще мине в по-висока фаза на развитие и тогава ще имате не само едно такова дърво, но много екземпляри от него ще съществуват. Всеки ще може дз вземе в ръцете си един от тия екземпляри и самостоятелно да изучава неговото органическо развитие. При това ново развитие на земята, цялата растителност ще бъде изменена. Ако проследите живота и развитието на растителното, животинското и човешкото царство, навсякъде ще видите една малка аномалия, едно малко отклонение. Тази аномалия, това отклонение съществува и в самата природа. Никой не може да изправи това отклонение, освен природата. Само природата е в състояние да изправи ония погрешки, които произтичат от нея. За да помогне на природата, човек трябва да върви в съгласие с нея; за тази цел той трябва да има в себе си вътрешен идеал, вътрешен стимул за работа, за повдигане на своята душа. Този идеал може да бъде личен, обществен и най-после -общочовешки.
към беседата >>

След дълго боледуване у него се пробужда едно вътрешно чувство, някакъв инстинкт, с помощта на който само намира тревите, с които може да се лекува.
Чрез тези три идеала човек развива ума и сърцето си, да схваща и разбира законите на разумната природа. Така той придобива знания да манипулира с природните закони. Всички хора се стремят към знание. Те не подозират даже, че знанието е в самите тях. Ако наблюдавате животните например, ще видите, че когато някое животно заболее, то само намира своя лек. След дълго боледуване у него се пробужда едно вътрешно чувство, някакъв инстинкт, с помощта на който само намира тревите, с които може да се лекува. Това се забелязва и в месоядните, и в тревопасните животни, даже и в насекомите. Същото чувство се забелязва и в човека. Оставете животното само на себе си и то ще намери своя лек, ще намери метод за своето лекуване. Едно куче счупило крака си. Това се случило някъде в България.
към беседата >>

Същото чувство се забелязва и в човека.
Всички хора се стремят към знание. Те не подозират даже, че знанието е в самите тях. Ако наблюдавате животните например, ще видите, че когато някое животно заболее, то само намира своя лек. След дълго боледуване у него се пробужда едно вътрешно чувство, някакъв инстинкт, с помощта на който само намира тревите, с които може да се лекува. Това се забелязва и в месоядните, и в тревопасните животни, даже и в насекомите. Същото чувство се забелязва и в човека. Оставете животното само на себе си и то ще намери своя лек, ще намери метод за своето лекуване. Едно куче счупило крака си. Това се случило някъде в България. За да не го смущава никой, то се скрило в хамбара на своя господар, дето прекарало цяла седмица без ядене. От време на време само лизало счупеното място.
към беседата >>

– Неговото вътрешно чувство.
Едно куче счупило крака си. Това се случило някъде в България. За да не го смущава никой, то се скрило в хамбара на своя господар, дето прекарало цяла седмица без ядене. От време на време само лизало счупеното място. Кой научи това куче да пости? – Неговото вътрешно чувство. Като не приемало никаква храна, стомашният сок действал добре върху крака и помагал за бързото му зарастване. Наистина, кучето отслабнало, но кракът му скоро зараснал. И съвременните лекари практикуват пост при различните болести. Когато се яви някаква рана в организма на човека, лекарите препоръчват абсолютен пост. От глад, от малко ядене хората не умират; те умират от преяждане, от много ядене.
към беседата >>

Човек трябва да развива в себе си благородното чувство на вътрешно единение с всички живи, разумни същества.
– Защото, докато между хората съществува вътрешна, съзнателна връзка на любов, никой не може да умре от глад. Затова обаче се изисква будност на съзнанието. Докато има будни души в света, те винаги ще бъдат отзивчиви към страданията на хората. Те всякога ще имат желание и готовност да им помагат. Този закон работи по целия свят. Човек трябва да развива в себе си благородното чувство на вътрешно единение с всички живи, разумни същества. Трябва да се създаде тясна вътрешна връзка между всички разумни същества в света. Тази връзка не трябва да бъде привидна само, но съзнателна, и то между души, които желаят повдигането на човечеството, които работят и се жертват за него. Само по този начин те могат да прилагат ония закони, според които благата на природата се разпределят правилно, в зависимост от степента на развитието на всяко живо същество. Само така ще може всеки да използва своя стремеж към свобода, към развитие. Като говоря за развитието на човека, имам предвид неговата вяра.
към беседата >>

Само онази мисъл, само онова чувство и само онази постъпка определят съществуването на човека, които имат приложение в живота му.
Каквото приложите през годината, това е важно за вас. То е вашият капитал. Търговецът се ползва само от онзи капитал, който се пуща в обращение. Земеделецът се ползва само от онази земя, която се обработва и дава плодове. Човек може да има много енергии, но само онази ще го ползва, която се прилага в работа. Само онази мисъл, само онова чувство и само онази постъпка определят съществуването на човека, които имат приложение в живота му. Силите, които човек съзнателно прилага в живота си, го определят като човек, като разумно същество. Следователно желая ви да приложите в живота си поне част от всичко това, което сте чули и разбрали сега. То съставя истинската наука. Сега от всички хора се изисква работа. Мнозина мислят, че могат да отложат работата си за в бъдеще.
към беседата >>

58. Денят Господен

Всички хора, които днес употребяват месна храна, са придобили нещо животинско в характера си.
Те казват: Що ви трябва да си губите времето, да се мъчите с отглеждане на деца? Ние трябва да ядем и да пием! Това ще ни остане. Вследствие на тази идея, земята е минала през тази нечиста област и се е опетнила. Хората са влезли във фазата на месоядството. Всички хора, които днес употребяват месна храна, са придобили нещо животинско в характера си. Те почти не мислят за Бога и казват: Всичко, което е създадено в света, трябва да се яде-нищо повече! Като изследвам месната храна, намирам, че на физическия свят тя представя голямо зло за човечеството. Ако някой иска да изяде една кокошка, например, която е готова да се жертвува за него от любов, това е друг въпрос, той може свободно да я изяде. Тогава ние разбираме живота като целокупност. Когато ядете месна храна, това подразбира, че животното, на което ядете месото, влиза в целокупния живот.
към беседата >>

При сегашното положение на развитие, човек трябва да яде малко, или по-право, да яде умерено, без чувство на лакомство.
То внася известна отрова в човешкия организъм; има храни, които също така действуват отровно. Също тъй има някои мисли и чувства, които се отразяват отровно върху човека. Например, ученият не може да употребява храна, каквато земеделецът употребява. Той не може да употребява и храната на търговеца. Според занятието си, човек внася съответни елементи в своя организъм. При сегашното положение на развитие, човек трябва да яде малко, или по-право, да яде умерено, без чувство на лакомство. Колкото му се даде, той трябва да е доволен, да е благодарен, да не казва, че малко са му дали. Днес работникът получава известна надница и казва: Не ми е достатъчна тази надница, малко ми е. Чиновникът получава известна заплата, и той е недоволен. Всички съвременни хора страдат от вътрешна лакомия. Пращат някого в странство, дават му и дневни, и пътни, и пак е недоволен – малко били парите му.
към беседата >>

И наистина, голямо изкуство е да виждаш човека колективно, как се движи неговата мисъл, неговото чувство, как се проявява неговата воля, и след това да разбираш неговия Божествен произход, какви влияния и сили се вливат в неговата душа.
Светът е широк, необятен , той обхваща цялото пространство. Мравите не виждат това нещо. Било е време, когато човек е виждал звездите само от първа, втора най-много до трета величина, а сега вижда и тия от пета, шеста и седма величина; и останалите звезди, до 20 величина вижда, но вече с телескоп. Какъв ще бъде онзи човек, който би видял направо с очите си звездите от 20 величина? В света съществува нова наука, достъпна за малцина. И наистина, голямо изкуство е да виждаш човека колективно, как се движи неговата мисъл, неговото чувство, как се проявява неговата воля, и след това да разбираш неговия Божествен произход, какви влияния и сили се вливат в неговата душа. Няма по-красива картина от тази, да виждаш човешката душа, някъде далеч в пространството, с бяла, приятна светлина! Красиво е човешкото лице, в което и крака, и ръце, и очи, и уши, и нос, и чело – всичко говори. Това показва, че съзнанието на такъв човек прониква навсякъде в неговата форма. Сърцето на този човек трепти, защото няма место, дето Божествената мисъл да не прониква. Това подразбира, че Божественото съзнание работи в този човек.
към беседата >>

При тази жива вяра, като дойде в ума на човека една красива мисъл, той ще благодари на Бога; като дойде в сърцето му красиво, велико чувство, той пак ще благодари на Бога; най-после, като извърши едно велико дело, той пак ще благодари на Бога и ще каже: Господи, по-често се проявявай по този начин в мене!
И ако мъртвите вярват в Бога, те ще станат от гробовете си. И ако хората вярват, че Господ управлява света, че трябва да се подчиняват на Неговата мисъл, че чувствата им са изблик на Неговото сърце, те ще бъдат носители на Божия живот. Как ще стане това, по кой начин, именно, то е друг въпрос. Всички хора са носители на Божията Любов! Не е достатъчно само да вярвате на думи, но да имате жива вяра. При тази жива вяра, като дойде в ума на човека една красива мисъл, той ще благодари на Бога; като дойде в сърцето му красиво, велико чувство, той пак ще благодари на Бога; най-после, като извърши едно велико дело, той пак ще благодари на Бога и ще каже: Господи, по-често се проявявай по този начин в мене! И ако Господ всеки ден така се проявява в нас, това ще бъде благословение за нашите души. Затова нещо, именно, говори Псалмопевецът: „Ще се зарадвам, когато видя лицето Ти".
към беседата >>

59. Човешки и природни енергии

Това показва, че животинското естество в него е силно развито.
За да възприема и да предава правилно своите енергии и тия на природата, човек трябва да държи всички свои удове в изправност. Даже и космите, които мнозина считат за маловажно нещо, трябва да се държат в изправност, да не капят. Ако главата на човека е гола, той прилича на голи планински чукари, които нищо не произвеждат. Обаче и крайното обрастване с косми не е за препоръчване. Много космат човек е повече животно, отколкото човек. Това показва, че животинското естество в него е силно развито. Исак имаше двама синове: Исав, който беше много космат, и Яков. Кой от двамата спечели повече в живота си? – Яков. Той не беше космат. Същевременно той беше любимец на майка си.
към беседата >>

Божественото в човека, проявено като дарба, способност или чувство, е планинско изворче, което непрестанно тече, увеличава се и напоява околността.
Казано е: „Познай себе си! “ За да се познае, човек трябва да се изучава. Само при това положение той уважава и почита себе си, т.е. Божественото, което е вложено в него. Като почита себе си, ще почита и своите ближни. Божественото в човека, проявено като дарба, способност или чувство, е планинско изворче, което непрестанно тече, увеличава се и напоява околността. Кой жаден пътник не се радва на това изворче? Кой пътник, объркал пътя си в гората, не се радва на малкото овчарче, което знае пътя и му го посочва? Радвайте се и на най-малкото знание, което ви посочва правия път в живота. Радвайте се на малките дарби, които ви избавят от мъчнотиите в живота. В малкото е скрито Божественото, което расте и се развива.
към беседата >>

60. Разумно ограничение

От гледище на свободата, всяка мисъл, всяко чувство, всяка постъпка трябва да има определена граница, т.е.
Реката има два бряга, които определят посоката на нейното движение. Значи бреговете са граници, без да я ограничават. И обратно: не всяка свобода е истинска. Да мисли, да чувства и да постъпва човек, както иска, както намери за добре, това не подразбира свобода. Свободата е разумен, съзнателен акт. От гледище на свободата, всяка мисъл, всяко чувство, всяка постъпка трябва да има определена граница, т.е. определена форма. Като говорим за ограниченията, добре е човек да се наблюдава, да види на какви външни и вътрешни ограничения се натъква. Когато мислите на човека имат земен характер, той навежда главата си повече надолу, към земята. Колкото по-тежки стават мислите му, толкова повече натежнява главата. Тази е причината, дето понякога човек подпира главата си с ръце.
към беседата >>

Божественото чувство.
Колкото по-далеч са планетите от слънцето на човешкия мозък, толкова по-мъчно се реализират неговите мисли. Години ще минат, докато се реализират. Крайният предел за реализиране на една човешка мисъл на физическия свят е 22 години. Ако през този период не се реализира, тя остава нереализирана. И тъй, всеки трябва да работи върху себе си, да развива интуицията си, т.е. Божественото чувство. Чрез интуицията той ще знае как ще свърши гимназия или университет, дали ще успее в предприятията си и т.н. Интуицията е вътрешният пътеводител. Тя води човека в правия път, посочва му какво да работи, какви връзки да прави с хората и т.н. Чрез интуицията човек изучава вътрешната астрология, т.е. астрологията на своя мозък.
към беседата >>

В животинското царство съществува велика борба, която не може да се избегне.
Ще възразите: „Защо Бог е допуснал влиянието? “ Много подобни въпроси могат да се зададат. Запример, може да се запита защо паякът лови мухите, защо соколът граби малките птички, защо сомът гълта малките риби, защо змията гълта жабите, защо жабата гълта мухите? Какъвто отговор и да дадете на тези въпроси, не можете да ги разрешите. Едно трябва да знаете: Всичко, което става в природата, във външния свят, същото става и в човека. В животинското царство съществува велика борба, която не може да се избегне. Тя се дължи на различието, което съществува в съзнанията. Всяко същество живее така, както съзнанието му го ръководи. Не е въпрос, да се постави хармония в съзнанието на другите същества, но всеки да помисли за своето съзнание. Какво трябва да прави човек, за да не нарушава хармонията на съзнанието си? Първо, човек трябва да се огради от влиянието на дисхармоничните съзнания вън от себе си.
към беседата >>

61. Помаза ме

Няма по-красиво нещо от това, да отговорите на стремежите на душата на някой човек, или да реализирате някоя негова мисъл, или да способствувате на някое негово чувство.
Любовта на разумния човек е толкова широка, че при каквито условия да го поставят, както и да се изменят тия условия, тя е постоянна и обхваща всичко. Разумният човек е готов да даде хапката от устата си; той е готов на всякакви разумни услуги. Да услужите на човека, това не значи само да го задоволите, но да му услужите разумно, т.е. на место и на време. Да обичате човека, това значи разумно да отговаряте на някакви негови вътрешни стремежи. Няма по-красиво нещо от това, да отговорите на стремежите на душата на някой човек, или да реализирате някоя негова мисъл, или да способствувате на някое негово чувство. Това може да направи само онзи, в когото Духът работи. В това отношение, да възпитавате някого, значи да отстраните всички онези лоши, неблагоприятни условия, които пречат на неговото развитие. Съвременните културни хора на XX в., които имат опитността на хилядите поколения преди тях, които носят в себе си знанието на вековете, често изпадат в известни слабости, вследствие на което изгубват красивото, хубавото в себе си. И трябва да минат ред години на работа, на усилия, за да го придобият отново. И наистина, благодарение на някаква своя слабост, за нищо и никакво, човек изгубва своя красив живот.
към беседата >>

В естеството на човека има нещо низше, нещо животинско, зверско, вследствие на което той може да извърши най-страшните престъпления.
Той иде днес в помощ на човечеството. Някога, в далечното минало, човечеството е паднало в тъмна зона, в която се намира и до днес. Само Божественият Дух е в сила да го извади оттам. Защо и за какво е станало това, върху него са писали мнозина ; вие можете да четете всичко, което е писано по този въпрос. Това слизане на човечеството в тъмната област се дължи на грехопадението, вследствие на което той се е озверил. В естеството на човека има нещо низше, нещо животинско, зверско, вследствие на което той може да извърши най-страшните престъпления. И наистина, няма същество в света по-страшно от човека, който може да извърши такива ужасни престъпления! Едновременно с това, няма друго същество на земята, което може да извърши такива добрини, каквито човек върши. От една страна виждате този красивият човек да проповядва любов към Бога, любов към ближния и към цялото човечество, а от друга страна го виждате да осакатява своя ближен, да убива брата си. След това пък виждате тия двамата се примиряват, прощават си. Виновникът се обръща към пострадалия с думите: Ще ме извиниш, че те нараних.
към беседата >>

Ако не познавате животинското, не можете да познаете и човешкото.
На този фон човек изпъква като главно лице. Всички минерали, растения, риби, птици, млекопитаещи са сенки на човека, а самият човек е Божественото в него. Казвате: Ние не се нуждаем от сенки. Не, без сенки не може да се даде израз на образа. Без сенки животът не може да се прояви. Ако не познавате животинското, не можете да познаете и човешкото. Ако не познавате животните, не можете да познаете растенията. Ако не познавате растенията, не можете да познаете минералите и т. н. Ако не познавате разумното, не можете да познаете и себе си, т.е. Бога, Божественото начало в себе си. Ако човек не познава Бога, това велико, необятно начало, нищо не може да познае.
към беседата >>

62. Сфинксът. Начало и край на нещата

Ние виждаме, че главата на сфинкса е човешка – значи умът се е освободил от животинското влияние, затова той ще даде методи и начини за възпитанието на човека.
Аз искам и вие да гледате на нещата по този начин – да знаете, че страданията са метод за работа, метод за възпитание на човечеството. И за самовъзпитанието на индивида също има различни начини. Един от бързите начини за чистене е хирургическият, само че тогава се засягат и здрави клетки и се създават по-големи болки; има и други три метода за възпитание, а именно – методът на тялото, физически метод, метод на сърцето и метод на ума. Според мен най-добрият е методът на ума. Като казвам, че методът на ума е най-добър, аз не пренебрегвам тялото и сърцето, но слагам на първо място ума, понеже той пръв се е освободил от звяра. Ние виждаме, че главата на сфинкса е човешка – значи умът се е освободил от животинското влияние, затова той ще даде методи и начини за възпитанието на човека. Умът трябва да оправи пътя на сърцето, а сърцето – пътя на волята; този е методът, който ни води към Божественото. И тъй, като ви говоря, аз не се интересувам от погрешките на хората – това е тяхна работа; те, като отидат при Господа на гости, сами ще Му разправят за своите погрешки. Аз се интересувам от добрините им и за тях ще говоря – този е най-правилният метод за работа; и всички вие трябва да се интересувате от добрините на хората. Казвам: сега, като влизате в новата година, Доброто трябва да ви бъде девиз; трябва да се интересувате от Доброто, а не от злото, да си ходите често на гости, както и често да ви идват гости – по този начин искам животът ви да се осмисли. Когато отиваш на гости при някой свой приятел, ти трябва да знаеш конкретно защо отиваш; и когато твоят приятел ти дойде на гости, трябва да знаеш, че той вече е ходил при Господа, говорил е за доброто, което си му направил, и ти носи нищо от Бога.
към беседата >>

Ако Христос не беше пролял тия няколко сълзи, еврейският народ щеше да бъде загубен – Христовите сълзи спасиха остатъка от еврейския народ, те запазиха религиозното чувство в тия души, те са като капките на живата вода.
По този начин ви давам една загадка, върху която трябва да мислите дълго време. Когато видя, че някой плаче, аз не го съжалявам, но си казвам, че този човек е извор – нека си тече, но да мине през такова място, че всички растения да се ползват от него. Трябва да се полива! Ако човек плаче, сълзите му трябва да паднат намясто, за добро да се използват. В Писанието се казва, че Христос плакал, като влизал в Йерусалим; колко сълзи е пролял Той? Ако Христос не беше пролял тия няколко сълзи, еврейският народ щеше да бъде загубен – Христовите сълзи спасиха остатъка от еврейския народ, те запазиха религиозното чувство в тия души, те са като капките на живата вода. Някой казва: „Моите сълзи няма да паднат на суха земя“. Аз не желая сълзите ви да паднат на суха земя, нито на камък, но да паднат на такава земя, на която да принесат своя плод. И тъй, всички ще работите върху себе си, да запазите чистотата на своето тяло, на своето сърце и на своя ум – това е една от задачите ви не само за сегашния, но и за бъдещия ви живот. Тялото, сърцето и умът на човека представляват отделни общества, които се нуждаят от разумно управление, и ако човек не може да управлява своето тяло, своето сърце и своя ум, как ще управлява цяла държава или цял народ? Къде ще бъде тогава неговата гениалност?
към беседата >>

63. Славата человеческа

Тъй както днес се проявява животът на хората, в него се включва и животинското.
Славата на един уд, на една част от тялото не може да бъде по-голяма от славата на цялото тяло. Следователно, разумният човек, който разбира дълбокия смисъл на съпоставянето на явленията в живота и в разумната природа, ще постави всяко нещо на своето място. Само по този начин човешкия живот може да бъде сносен. Същевременно той трябва да бъде разумен и разбран. Всеки човек се стреми животът му да бъде сносен. Тъй както днес се проявява животът на хората, в него се включва и животинското. И наистина, повечето от съвременните хора не правят подбор в своите мисли, чувства, постъпки и в своите идеали. За тях не важи това, че затворили някого, или че го обесили, или че умрял някой. В обикновения живот, когато овцата има агънца, или когато свинята има прасенца, всички се радват, защото има какво да ядат. Когато някоя жена роди дете, мъжко или женско, всички се радват, защото един ден тези деца ще им бъдат полезни в нещо. Момчето ще порасне, ще стане войник, ще вземе участие в някоя война.
към беседата >>

Обаче, за онзи, който превежда величините на Божествената геометрия в обикновени величини, тази мярка говори за човек със силно развита съвест, или чувство на справедливост.
При това, човешката глава е построена въз основа на ред математически и геометрически начала, каквито и най-способният математик на земята не може да направи. Тази геометрия, която се занимавала с устройството на човешката глава, се нарича Божествена геометрия. Тя борави със строго определени пропорции и форми, всяка от които представя строго определена величина, не само физическа, но още и сърдечна, и умствена. Например, ако вземете числото 37.5, което представя дължината на глава на човек със среден ръст, то означава нещо. За мнозина, които не разбират Божествената геометрия, това число не означава нищо, то е някаква необяснена величина. Обаче, за онзи, който превежда величините на Божествената геометрия в обикновени величини, тази мярка говори за човек със силно развита съвест, или чувство на справедливост. Такъв човек мъчно може да се подведе, да направи някакво престъпление. Числото 37.5 е отсечка от крива линия, отсечка от кръга. Ако същата отсечка е 39 см., тя говори за твърд човек, който при никакви условия на живота не отстъпва. Твърдостта е силно развита в българина, за когото се казва, че за своите интереси той пред нищо не отстъпва. Всичко наоколо му може да пострада, но пред своите интереси той не е готов за нищо да отстъпи.
към беседата >>

Ако вътрешното чувство в човека е развито, пътят му навсякъде ще бъде отворен.
Затова, именно, той не трябва да се поставя на резки промени в чувствуванията си. Той трябва да се стреми към мир в душата си. Че бил болен, че три деня не ял – той трябва да благодари. Че работите му не били уредени, както трябва – пак да благодари. Човек трябва за всичко да благодари – от това зависи неговото вътрешно благосъстояние. Ако вътрешното чувство в човека е развито, пътят му навсякъде ще бъде отворен. Ако това чувство в него не е добре развито, той ще се намира в положението на пътник, който блуждае всред мъгла. Следователно, когато казвам, че човек не трябва да се безпокои, имам пред вид това съзнание. Сърцето на човека постоянно трябва да работи. Същевременно и мозъкът му постоянно трябва да работи. Въз основа на това, човек трябва да върши това, което вътрешното му чувство го съветва.
към беседата >>

Ако това чувство в него не е добре развито, той ще се намира в положението на пътник, който блуждае всред мъгла.
Той трябва да се стреми към мир в душата си. Че бил болен, че три деня не ял – той трябва да благодари. Че работите му не били уредени, както трябва – пак да благодари. Човек трябва за всичко да благодари – от това зависи неговото вътрешно благосъстояние. Ако вътрешното чувство в човека е развито, пътят му навсякъде ще бъде отворен. Ако това чувство в него не е добре развито, той ще се намира в положението на пътник, който блуждае всред мъгла. Следователно, когато казвам, че човек не трябва да се безпокои, имам пред вид това съзнание. Сърцето на човека постоянно трябва да работи. Същевременно и мозъкът му постоянно трябва да работи. Въз основа на това, човек трябва да върши това, което вътрешното му чувство го съветва. И тогава, заключенията на някой учен върху известен въпрос ще бъдат дотолкова верни, доколкото той се вслушва в това свое чувство.
към беседата >>

Въз основа на това, човек трябва да върши това, което вътрешното му чувство го съветва.
Ако вътрешното чувство в човека е развито, пътят му навсякъде ще бъде отворен. Ако това чувство в него не е добре развито, той ще се намира в положението на пътник, който блуждае всред мъгла. Следователно, когато казвам, че човек не трябва да се безпокои, имам пред вид това съзнание. Сърцето на човека постоянно трябва да работи. Същевременно и мозъкът му постоянно трябва да работи. Въз основа на това, човек трябва да върши това, което вътрешното му чувство го съветва. И тогава, заключенията на някой учен върху известен въпрос ще бъдат дотолкова верни, доколкото той се вслушва в това свое чувство. Някой болен сънува, че за да оздравее, трябва да вземе известно лекарство. Лекарите му препоръчват други лекарства, но те не му помагат. Той взима от лекарството, което е сънувал, и оздравява. Значи, има лекарства, които повишават трептенията на човешкия мозък, вследствие на което той оздравява.
към беседата >>

И тогава, заключенията на някой учен върху известен въпрос ще бъдат дотолкова верни, доколкото той се вслушва в това свое чувство.
Ако това чувство в него не е добре развито, той ще се намира в положението на пътник, който блуждае всред мъгла. Следователно, когато казвам, че човек не трябва да се безпокои, имам пред вид това съзнание. Сърцето на човека постоянно трябва да работи. Същевременно и мозъкът му постоянно трябва да работи. Въз основа на това, човек трябва да върши това, което вътрешното му чувство го съветва. И тогава, заключенията на някой учен върху известен въпрос ще бъдат дотолкова верни, доколкото той се вслушва в това свое чувство. Някой болен сънува, че за да оздравее, трябва да вземе известно лекарство. Лекарите му препоръчват други лекарства, но те не му помагат. Той взима от лекарството, което е сънувал, и оздравява. Значи, има лекарства, които повишават трептенията на човешкия мозък, вследствие на което той оздравява. Болестите, работоспособността на човека зависят от трептенията на неговия мозък.
към беседата >>

Всяка Божествена мисъл, всяко Божествено чувство, като влезе във вас, създава добро разположение на духа ви.
Затова, именно, ако ви дават дрехи от умрели, от болни хора, не ги носете. Носете само такива неща, които ви създават разположение. Ако вашата баба, или вашият дядо са били свети, благородни хора, носете техните пръстени, като светиня. Обаче, ако те не са били добри хора, нищо не носете от тях. Всяко нещо, което не ви създава разположение, не го носете. Всяка Божествена мисъл, всяко Божествено чувство, като влезе във вас, създава добро разположение на духа ви. Те имат специфична форма, своя красота. Зад всяка Божествена мисъл седи едно разумно същество. Щом тази идея проникне в ума ви, едновременно с нея се привлича и разумното същество. Значи, идеята е домът, стаята, в която разумното същество ще влезе да работи заедно с човека. Първо човек трябва да преобрази ума и сърцето си, за да може да го посети Великият, Който е създал целия свет – небето и земята, цялата наука, всички изкуства.
към беседата >>

64. Будният ден

Той е излязъл от животинското си състояние, т.е.
Всеки човек трябва да има правилно разбиране за своя живот. Не разбира ли живота си правилно, той всеки ден ще се натъква на разочарования. Сега ние говорим на онези хора, на които съзнанието е пробудено. – Защо? – Защото истински човек е онзи, на когото съзнанието е пробудено. Той е излязъл от животинското си състояние, т.е. от онова състояние, когато е живял без закони и правила, когато не е разбирал живота. Разумният, истинският човек се отличава по това, че живее по вътрешни, Божествени закони и правила, чрез които съзнателно се ограничава. Понякога човек сам себе си не разбира и се чуди защо се натъква на недоразумения и противоречия. Много естествено. Той иска да бъде господар, да бъде щастлив, без да се подчинява на вътрешните закони.
към беседата >>

Всяко чувство и желание, които не вървят по законите на великата природа, са незаконни и несъществени и са осъдени на разрушаване.
Външно погледнато, всичко е в ред и порядък, разрушението е станало вътре някъде. Момата мисли, че в нея е станало голямо, непоправимо разрушение, но то не е видимо, не е реално за другите хора. То може лесно да се поправи. Страшни са земетресенията в чувствата на човека, но и тук природата работи разумно и целосъобразно. Тя има предвид да научи човека кои желания са законни и съществени и кои не са. Всяко чувство и желание, които не вървят по законите на великата природа, са незаконни и несъществени и са осъдени на разрушаване. Който има такива желания, той е осъден на страдания. Като страда известно време, той ще разбере, че се намира на крив път, и ще се оправи. Знайте, че за вас се интересуват множество разумни и възвишени същества и всеки момент ви помагат. Вие не ги виждате, но трябва да знаете, че успехът ви в живота се дължи на любовта и грижите им към вас. Отношението им към вас е същото, каквото е отношението на родителите, на братята и на сестрите към добрия син и брат.
към беседата >>

Това е общо чувство, което изпитват всички хора, не само някои лица.
Той отива в странство да се учи, но е подкрепен от любовта на своите любими родители, братя и сестри, приятели. Като чувства тяхната любов, той учи повече за тях, отколкото за себе си. Като се върне от чужбина, всички му се радват. Ако поддържате същото отношение и към съществата от разумния свят, които ви обичат, животът ви коренно ще се измени. Понякога човек се чувства самотен, изоставен. Това е общо чувство, което изпитват всички хора, не само някои лица. Това чувство изпитва и малкото дете, когато майка му го отделя от гърдите си и го туря в люлката. Това изпитва и детето, което прохожда. Щом стъпи на краката си, майката не го носи вече на ръце. Тя прави това съзнателно, привиква детето си към самостоятелен живот. Ако цял живот го държи на ръце, то ще стане инвалид.
към беседата >>

Това чувство изпитва и малкото дете, когато майка му го отделя от гърдите си и го туря в люлката.
Като чувства тяхната любов, той учи повече за тях, отколкото за себе си. Като се върне от чужбина, всички му се радват. Ако поддържате същото отношение и към съществата от разумния свят, които ви обичат, животът ви коренно ще се измени. Понякога човек се чувства самотен, изоставен. Това е общо чувство, което изпитват всички хора, не само някои лица. Това чувство изпитва и малкото дете, когато майка му го отделя от гърдите си и го туря в люлката. Това изпитва и детето, което прохожда. Щом стъпи на краката си, майката не го носи вече на ръце. Тя прави това съзнателно, привиква детето си към самостоятелен живот. Ако цял живот го държи на ръце, то ще стане инвалид. Ако майката постъпва разумно с детето си, как трябва да постъпва великата, жива природа с нас?
към беседата >>

65. Създаване на нови органи

За пример, съвестта, религиозното чувство не са еднакво развити у всички хора.
Когато се говори за добро, един го разбира по един начин, а друг – по съвършено различен начин. Ще кажем, че това зависи от развитието на човека; развитието му пък се обуславя от развитието на неговите органи. Ако радиото, което представлява един прост апарат, може да схваща вълните, които идват от близкото и далечно пространство, колко повече човек, със своите вътрешни органи, може да схване мислите, които идват от висшите светове. Органите, апаратите, с които човек възприема мисли на същества от висшите светове, трябва да бъдат добре устроени и по-съвършени от най-съвършеното радио в света. Тези апарати или органи не са еднакво развити у всички хора. За пример, съвестта, религиозното чувство не са еднакво развити у всички хора. Срещате религиозни хора, които се молят по 10 пъти на ден, но ни най-малко не се замислят какво трябва да правят, като намерят една отворена каса. Те бъркат в нея и вадят колкото пари им трябват. Има хора, които без да са религиозни, са съвестни и честни. Да бъде човек религиозен, това още не значи, че той трябва да бъде справедлив. Религиозността подразбира израз на чувства към дадено същество, непременно по-високо от самия човек.
към беседата >>

Остане ли само с низшето, с животинското си съзнание, той е подобен на вълка.
Такива хора могат да бъдат добри дипломати, политици и т.н. Ако такъв човек е религиозен, той ще се моли по 10 пъти на ден, но където му падне, ще излъже или ще пооткрадне. Щом се пробуди Божественото съзнание в него, той веднага е готов да изповяда прегрешенията си. Обаче ако Божественото съзнание в него заспи, той пак навлиза в стария живот и започва да послъгва и да пооткрадва. Страшно е, когато Божественото съзнание у човека заспи. Остане ли само с низшето, с животинското си съзнание, той е подобен на вълка. Вълкът няма представа за съвест, за справедливост, за милосърдие. Колкото овце срещне на пътя си, той ги изяжда, без да се осъжда. За него това е в реда на нещата. Като знае това, човек трябва да се пази, да не губи връзката с Божественото съзнание. Прекъсне ли се тази връзка, той вече се поддава на лоши мисли и чувства.
към беседата >>

Когато забележи в себе си някоя отрицателна черта, отрицателна мисъл или отрицателно чувство, той може да пости 2 или 3 дни, с цел да се освободи от отрицателното в себе си.
– Ще вземе малко хляб и сирене, ще сложи сиренето в хляба и ще мисли, че баница яде. Не е въпрос човек да се измъчва. Той трябва да се въздържа от излишества, но не и от необходимото в живота. Мнозина постят, измъчват тялото си, без да разбират смисъла на поста. Човек трябва да пости съзнателно. Когато забележи в себе си някоя отрицателна черта, отрицателна мисъл или отрицателно чувство, той може да пости 2 или 3 дни, с цел да се освободи от отрицателното в себе си. Обаче той трябва да избере съответно време за пост. Ако не попадне на това време, той ще изгуби и онова, което е придобил. Важно е човек да благодари и като яде, и като не яде. Преди ядене и след ядене той всякога трябва да благодари за всичко, което му се дава. Само хляб и сол да има, пак трябва да благодари.
към беседата >>

66. Божествена светлина

Страхът е най-високото чувство в животинското царство.
Какъв е произходът на страха? – Страхът е остатък от далечното минало, когато човек се е отделил от Бога, т.е. когато е скъсал връзката си с Първата Причина. Въпреки отклоняването на човека, Бог пак го държи в съзнанието си и го заставя да се подчини на Неговите закони. Страхът е остатък от една култура, в която животинският елемент е имал преодоляващо влияние. Страхът е най-високото чувство в животинското царство. Човекът, който е живял през тази епоха, е бил много висок, над 15 метра височина. Той е бил гигант. За да се развие страха в него, помогнали му са големите сътресения, големите преживявания, през които е минал. От силни сътресения той е бил подхвърлян във въздуха като перце. И до днес още хората носят последствията на тия силни преживявания.
към беседата >>

67. Търпение и безстрашие

Чувството на страх е силно развито в човека, като остатък от животинското му състояние.
– Като научат законите на земния и небесен живот. Под думата „небе“ разбираме нещо вътрешно, невидимо, отвлечено, недостъпно за обикновения човек. Като изучава законите на земята и на небето, човек изучава себе си – от една страна организма си, а от друга – своите мисли и чувства. Така той се домогва до онова, което му липсва и върху което трябва да работи. Запример, човек трябва да работи върху безстрашието, търпението, милосърдието. Чувството на страх е силно развито в човека, като остатък от животинското му състояние. Не е лесно да живее човек под постоянен страх, да не заболее, да не бъде убит и т.н. Страхът се преодолява чрез Любовта. Прилагайте Любовта, за да се справите със страха. Търпението пък е във връзка с устойчивостта на чувствата. И милосърдието, върху което трябва да се работи, също е свързано с Любовта.
към беседата >>

68. Насока на живота

Страхът в човека е остатък от животинското състояние, през което някога е минавал, благодарение на което той е готов с години да се върти на едно и също място, и нищо ново да не предприеме.
Газовете пък ще отидат високо някъде в пространството. Какво лошо има в това преобразувание? - Нищо лошо няма. Човек се е превърнал във вода и въздух. Лошото седи в това, че хората се страхуват от преобразуванията, от промените в живота. Страхът в човека е остатък от животинското състояние, през което някога е минавал, благодарение на което той е готов с години да се върти на едно и също място, и нищо ново да не предприеме. Не правят ли същото и животните? Куче гони един заек. Заекът скача от мястото си и започва да бяга. Колкото и да бяга, виждате, че той се върти около старото си място, най-много един километър далеч. С лаенето си, кучето го заставя да бяга.
към беседата >>

Всички хора, в които шестото чувство е развито, могат ясно да виждат борбата между микробите и микроядите в човешкия организъм.
Така, именно, болният оздравява. Този начин на лекуване се отнася и към човешките мъчнотии. Когато се намери пред някаква мъчнотия, човек трябва да извика микроядите на помощ, да изядат микробите, които са причинили мъчнотията. Щом микробите на мъчнотиите изчезнат от човека, той се освобождава от тях. На научен език, ние наричаме тия малки същества „микрояди“, а на духовен език - ангели, невидими помагачи. Всички хора, в които шестото чувство е развито, могат ясно да виждат борбата между микробите и микроядите в човешкия организъм. Те виждат, че пред човека се изправя една тъмна сянка, т.е. един силует. Веднага след това се явява втора, светла сянка, противоположна на първата. Тъмната налита върху светлата, както пеперудата към светлината. Между тъмната и светла сянка започва борба, в която ту светлата побеждава, ту тъмната.
към беседата >>

69. Хигиена на живота

Тя включва в себе си три елемента: мисъл, чувство и действие.
Той се чувства в него толкова удобно, като че е част от тялото му. Мнозина пренебрегват хигиената на облеклото и следват строго модата. Обаче, модата няма нищо общо с хигиената. Тя отговаря на други изисквания, които са далеч от природните. Освен хигиена на физическия живот, има и хигиена на психическия. Тя включва в себе си три елемента: мисъл, чувство и действие. Значи, има хигиена на мислите, на чувствата и на постъпките. Една мисъл е хигиенична, когато пламъкът или светлината й никога не се намалява. Щом светлината на мисълта се намалява, тя вече не е хигиенична. Чувство, което никога не губи интензивността си, е хигиенично. Започне ли да губи своята интензивност, то не е хигиенично.
към беседата >>

Чувство, което никога не губи интензивността си, е хигиенично.
Освен хигиена на физическия живот, има и хигиена на психическия. Тя включва в себе си три елемента: мисъл, чувство и действие. Значи, има хигиена на мислите, на чувствата и на постъпките. Една мисъл е хигиенична, когато пламъкът или светлината й никога не се намалява. Щом светлината на мисълта се намалява, тя вече не е хигиенична. Чувство, което никога не губи интензивността си, е хигиенично. Започне ли да губи своята интензивност, то не е хигиенично. Всяко действие, което има права посока на своята проява, е хигиенично. Щом започне да се извращава или да изкривява своята посока, то не е хигиенично. Следователно, чуете ли някой да казва, че животът му е тъмен, това показва, че пламъкът или светлината на неговите мисли се е намалила. Какво трябва да се прави, за да стане животът му весел?
към беседата >>

Всяка мисъл, всяко чувство и всяко действие, които разстройват човешкия организъм, не са хигиенични.
Първото желание е здравословно, но второто не е. Този човек прилича на работник, който един ден работи усилено да спечели нещо, а на другия ден се наяде, напие, остане без пет пари в джоба си. Какво е спечелил той? Не само, че нищо не е спечелил, но даже и здравето си разстроил. Да работи човек е хигиенично, но да яде и да пие до забрава, това не е хигиенично. Всяка мисъл, всяко чувство и всяко действие, които разстройват човешкия организъм, не са хигиенични. Какъв смисъл има срещата с един приятел, която ще понижи живота ти? Следователно, пазете се от всички мисли, чувства и действия, които понижават живота. За предпочитане е да имаш една мисъл, едно чувство, едно действие, колкото и да са малки те, колкото скромно и да са облечени, но да ви повдигат, отколкото богатите и натруфени, които понижават живота и рушат здравето. Стремете се и към богати мисли, чувства и действия, но само към такива, които нямат никакъв дефект. Те носят истинска радост, истинска топлина и светлина.
към беседата >>

За предпочитане е да имаш една мисъл, едно чувство, едно действие, колкото и да са малки те, колкото скромно и да са облечени, но да ви повдигат, отколкото богатите и натруфени, които понижават живота и рушат здравето.
Не само, че нищо не е спечелил, но даже и здравето си разстроил. Да работи човек е хигиенично, но да яде и да пие до забрава, това не е хигиенично. Всяка мисъл, всяко чувство и всяко действие, които разстройват човешкия организъм, не са хигиенични. Какъв смисъл има срещата с един приятел, която ще понижи живота ти? Следователно, пазете се от всички мисли, чувства и действия, които понижават живота. За предпочитане е да имаш една мисъл, едно чувство, едно действие, колкото и да са малки те, колкото скромно и да са облечени, но да ви повдигат, отколкото богатите и натруфени, които понижават живота и рушат здравето. Стремете се и към богати мисли, чувства и действия, но само към такива, които нямат никакъв дефект. Те носят истинска радост, истинска топлина и светлина. Сегашният век се изразява в усилена дейност на човешкия ум, сърце и воля. Защо? – Защото при възпитанието са допуснати криви неща, които трябва да се изправят. Някой казва: Аз трябва да се проявя.
към беседата >>

Изобщо силите на цялото животинско и растително царство се включват в човека.
Сутрин, като изгрява слънцето, то се спира, отправя поглед към него и след това коленичи на предните си крака. След това се изтърсва и тръгва отново да пасе. Това показва, че и най-отрицателните сили в света претърпяват някакво преобразование. Важно е да знае човек, как да се справя с енергиите на магарето. Човек носи в себе си не само магарето, но и вола, и коня, всички животни. Изобщо силите на цялото животинско и растително царство се включват в човека. Те имат определени места и центрове, чрез които се проявяват. Например, френолозите вземат магарето като емблема на човешката твърдост и воля. Наистина, няма по-твърдо същество от магарето, също така е крайно издръжливо. От друга страна, магарето е гордо и тщеславно, всякога излиза напред. Ако го турите на работа между камили или овце, то излиза напред, да ги води.
към беседата >>

70. Значение на смените / Смяна на състоянията (продължение от миналата лекция)

В него се зародило чувството на гнева, не знае, как да се справи с обидата си.
Едните линии се различават рязко от другите. Как може да се смени, например, енергията на гнева? Представете си, едно дете се обижда от родителите си, че на по-голямото му братче са купили нови дрешки, а на него не са купили. То се сърди на майка си и на баща си и отива при леля си. Там прекарва няколко дена, не може да им прости. В него се зародило чувството на гнева, не знае, как да се справи с обидата си. То очаква да дойдат родителите му при него, да му се извинят и така да се върне у дома си. Но родителите му са разумни хора, искат да го възпитат, само да съзнае погрешката си и да се смири. Най-после детето решава да се върне у дома си, но след като си спомня за по-малкото си добро и смирено сестриче, което, също като него, не е получило нови дрешки. Образът на доброто сестриче му помогнал да смени чувството си, да превърне енергиите на гнева. Значи, красивите образи в света са подбудителна причина за сменяне състоянията на енергиите.
към беседата >>

Образът на доброто сестриче му помогнал да смени чувството си, да превърне енергиите на гнева.
Там прекарва няколко дена, не може да им прости. В него се зародило чувството на гнева, не знае, как да се справи с обидата си. То очаква да дойдат родителите му при него, да му се извинят и така да се върне у дома си. Но родителите му са разумни хора, искат да го възпитат, само да съзнае погрешката си и да се смири. Най-после детето решава да се върне у дома си, но след като си спомня за по-малкото си добро и смирено сестриче, което, също като него, не е получило нови дрешки. Образът на доброто сестриче му помогнал да смени чувството си, да превърне енергиите на гнева. Значи, красивите образи в света са подбудителна причина за сменяне състоянията на енергиите. Чувството на обида, което детето е преживяло, не е толкова силно, т. е. не го е засегнало дълбоко. Каква е обидата на някой певец, който излиза да пее на сцената, и публиката го освирква? Той се чувства кръвно обиден и решава никога да не излиза на сцената да пее.
към беседата >>

Чувството на обида, което детето е преживяло, не е толкова силно, т. е.
То очаква да дойдат родителите му при него, да му се извинят и така да се върне у дома си. Но родителите му са разумни хора, искат да го възпитат, само да съзнае погрешката си и да се смири. Най-после детето решава да се върне у дома си, но след като си спомня за по-малкото си добро и смирено сестриче, което, също като него, не е получило нови дрешки. Образът на доброто сестриче му помогнал да смени чувството си, да превърне енергиите на гнева. Значи, красивите образи в света са подбудителна причина за сменяне състоянията на енергиите. Чувството на обида, което детето е преживяло, не е толкова силно, т. е. не го е засегнало дълбоко. Каква е обидата на някой певец, който излиза да пее на сцената, и публиката го освирква? Той се чувства кръвно обиден и решава никога да не излиза на сцената да пее. Минават месеци, но обидата не се маха. Какво да прави той?
към беседата >>

Едно по-високо, морално чувство, му помогнало да пренесе енергиите от задната част на мозъка в предната част.
Какво да прави той? Да не пее, не може, друг занаят или друго изкуство не знае. При това, обича работата си. Най-после решава да направи втори опит, да се яви пред публиката да пее, да им покаже, че е добър певец. Като излезе повторно на сцената и задоволи публиката, обидата му се сменя с друга енергия. Едно по-високо, морално чувство, му помогнало да пренесе енергиите от задната част на мозъка в предната част. Значи, обидата стои на границата между животинските и моралните чувства в човека. Най-високото чувство на физическия човек е честолюбието – животинско чувство. За животното пък обидата е най-високото чувство. Каквото представя обидата за животното в моралния свят, такова нещо е честолюбието за човека, който живее повече на физическия свят. Каквото представят моралните чувства за човека, такова нещо са личните чувства за животните.
към беседата >>

Най-високото чувство на физическия човек е честолюбието – животинско чувство.
При това, обича работата си. Най-после решава да направи втори опит, да се яви пред публиката да пее, да им покаже, че е добър певец. Като излезе повторно на сцената и задоволи публиката, обидата му се сменя с друга енергия. Едно по-високо, морално чувство, му помогнало да пренесе енергиите от задната част на мозъка в предната част. Значи, обидата стои на границата между животинските и моралните чувства в човека. Най-високото чувство на физическия човек е честолюбието – животинско чувство. За животното пък обидата е най-високото чувство. Каквото представя обидата за животното в моралния свят, такова нещо е честолюбието за човека, който живее повече на физическия свят. Каквото представят моралните чувства за човека, такова нещо са личните чувства за животните. Засегнеш ли личните чувства на едно животно, то казва: Знаеш ли, кой съм аз? Знаеш ли, че аз имам достойнство?
към беседата >>

За животното пък обидата е най-високото чувство.
Най-после решава да направи втори опит, да се яви пред публиката да пее, да им покаже, че е добър певец. Като излезе повторно на сцената и задоволи публиката, обидата му се сменя с друга енергия. Едно по-високо, морално чувство, му помогнало да пренесе енергиите от задната част на мозъка в предната част. Значи, обидата стои на границата между животинските и моралните чувства в човека. Най-високото чувство на физическия човек е честолюбието – животинско чувство. За животното пък обидата е най-високото чувство. Каквото представя обидата за животното в моралния свят, такова нещо е честолюбието за човека, който живее повече на физическия свят. Каквото представят моралните чувства за човека, такова нещо са личните чувства за животните. Засегнеш ли личните чувства на едно животно, то казва: Знаеш ли, кой съм аз? Знаеш ли, че аз имам достойнство? С честолюбие и обида въпросите не се решават.
към беседата >>

Както едно чувство на глад трябва да се смени, така и чувството на доволство трябва да се смени. (втори вариант)
Състоянието на глада трябва да се смени. В какво? В задоволство. Но и доволството трябва да се смени. Много пъти казвате: „Аз искам да бъда доволен.“ Но и доволството е едно състояние, трябва да се смени. Както едно чувство на глад трябва да се смени, така и чувството на доволство трябва да се смени. Защото и доволството, ако това състояние не се смени, то е толкова лошо, колкото и гладът. Тогава ще имате два процеса. Доволството, което се получава, като ядеш, ти ставаш по-тежък, по-голямо натрупване става у тебе. Представи си, че ти тежиш 10 тона. Тогава вие не може да ходите.
към втори вариант >>

Човек, като престане да чувствува, запример ти чувствуваш най-първо глад, едно приятно чувство, но това чувство не трябва да стане мъчително. (втори вариант)
Ние веднага ги схващаме. И казваме: „Трябва да мислим! “ Значи в природата има известни нужди, които трябва да задоволяваме. Мисълта е един процес, чувствуванието е друг процес. Тогава те се сменят. Човек, като престане да чувствува, запример ти чувствуваш най-първо глад, едно приятно чувство, но това чувство не трябва да стане мъчително. Като го задоволиш, какво се явява след глада? Сега трябва да ви оставим три деня гладни и всеки от вас да опише своите състояния. Запример, как чувствувате вие глада? Нещо ви човърка, дразни ви, вие усещате някаква празнина в стомаха, а след като се наядете, усещате една пълнота, едно доволство. Най-първо нещо ви дразни.
към втори вариант >>

Или да вземем едно чувство на обида, обидили сте се. (втори вариант)
И според тия трептения, ние ще знаем степента на неговия глад. А щом човек е доволен, ние ще знаем степента на задоволството му, на неговите чувства. Та от тия действия, които са вам познати, от тях ще разрешавате това, което е вам непознато. Как може да се смени известна енергия? Да допуснем, че вие сте се разгневили. Или да вземем едно чувство на обида, обидили сте се. Тази обида може да внесе и едно дете в къщи. Обиден си, седите ден, два, три, избягате от къщи, не се връщате. Седите в гората или при някой ваш чичо или леля, имате едно неприязнено чувство към вашата къща. Пишат ви от къщи едно писмо, второ, трето да се върнете, но вие не се връщате. Какво трябва да направите, за да смените вашите чувства?
към втори вариант >>

Седите в гората или при някой ваш чичо или леля, имате едно неприязнено чувство към вашата къща. (втори вариант)
Как може да се смени известна енергия? Да допуснем, че вие сте се разгневили. Или да вземем едно чувство на обида, обидили сте се. Тази обида може да внесе и едно дете в къщи. Обиден си, седите ден, два, три, избягате от къщи, не се връщате. Седите в гората или при някой ваш чичо или леля, имате едно неприязнено чувство към вашата къща. Пишат ви от къщи едно писмо, второ, трето да се върнете, но вие не се връщате. Какво трябва да направите, за да смените вашите чувства? Вие казвате: „Аз няма да се върна! “ Вие сте обидени, вашето достойнство е накърнено, но и вие не знаете защо. Обидата седи в това, че сте искали дрехи за Велик ден.
към втори вариант >>

Най-високото чувство на физическия свят, това е честолюбието (А), то е животинското чувство в човека. (втори вариант)
Седиш, мислиш си, казваш: „Какво да направя, да взема мотиката да работя, деликатни са ръцете ми. Да взема някой занаят, да шия, не разбирам от техника.“ Неразбирам това, не разбирам онова, намираш се в едно противоречие. Разсърдиш се на публиката и казваш: „Те не разбраха, но аз пак ще направя един малък опит.“ Ставаш смел. Препращаш енергията от задната част на главата си отпред. Тази енергия на обидата е на границата между моралните чувства и животинските. Най-високото чувство на физическия свят, това е честолюбието (А), то е животинското чувство в човека. Когато едно животно се обиди, това за него влиза в моралния закон. Неговите морални чувства са засегнати. Тъй както за нас моралните чувства са валидни, тъй за животните са личните чувства. Животното казва: „Аз имам достойнство.“ Обаче, като дойдем до по-възвишения свят, до света на Любовта или света на милосърдието (1,2), те влизат в друг един кръг. Ако личните чувства са един такъв кръг (А), другите са един по-голям кръг (В).
към втори вариант >>

И този образ трябва да привлече твоето внимание, ако искаш да смениш известна енергия или това чувство у човека става глава, (м) То се нарича център на разрушението или глава, гняв. (втори вариант)
Той, горкият, като се качи на сцената, казва: „Моля ви се, девет пъти съм късан.“ И тази комисия става снизходителна към него. Той, като гледа тази публика, не е със страх, но с едно умиление, тъй миличко. И те съзнават това. Та рекох, това, което ние наричаме нещастия, те имат един възпитателен метод в природата. Та при смяна на енергията трябва да се яви какъв и да е образ противоположен на първия. И този образ трябва да привлече твоето внимание, ако искаш да смениш известна енергия или това чувство у човека става глава, (м) То се нарича център на разрушението или глава, гняв. Тази енергия може да се смени по няколко начина. Например баща, който се е обидил, може да смени своята обида така: той може да си каже: „Жена имам, деца имам.“ И като тури децата си в ума, ще каже: „Аз трябва да обуздая своите чувства.“ Ако Нямаше деца, той щеше да постъпи по друг начин*. Ако той е някой богаташ, милионер, ще постъпи по един начин, ако е сиромах и има задължения, ще постъпи по друг начин. Следователно богатите хора по-мъчно ще се справят със своето честолюбие. И природата, когато иска да избави някой човек от някои чувства, ще го постави в положението на бедния.
към втори вариант >>

71. Силата на движенията / Замисъл на природата

Всяко движение е израз на някаква мисъл, чувство или енергия в човека.
За да си изработи характер, човек трябва да се стреми към хармоничните движения. Често хората правят движения, на които не разбират смисъла и не си дават сметка какво означават. Някой туря единия си крак върху другия, движи пръстите си, маха ръцете си, почесва се по носа, зад ухото, изкривява главата си на една или на друга страна и т. н. Защо прави тези движения и той не знае. Те се дължат на неговото съзнание, подсъзнание и самосъзнание, но не и на свръхсъзнанието му. Всяко движение е израз на някаква мисъл, чувство или енергия в човека. Понякога в човека се събира излишна енергия, особено в децата, която трябва разумно да се използва. Децата я изразходват чрез игри и разходки, а възрастните я впрягат във физическа работа. Съзнателният човек изразходва тази енергия в естествени движения, гимнастика и упражнения. Като наблюдавате хората, виждате какви движения произвеждат различните мисли и чувства в човека. Например, страхът произвежда един род движения, а радостта, разположенията – друг.
към беседата >>

Който се навежда много, постепенно се връща към животинското си състояние.
Като знае този закон, при мъчнотии, човек инстинктивно изкривява гръбначния стълб, навежда главата си, иска да си помогне по някакъв начин. Оттук излиза поговорката: „Преклонената главица сабя не я сече.“ Кога човек навежда главата си? – Когато центърът на тежестта е минал отзад. Кога изправя главата си? – Когато центърът на тежестта е минал повече напред. Който се навежда много, постепенно се връща към животинското си състояние. За да не изпада в това състояние, човек трябва да се изправя, гръбначният стълб да дойде в естественото си положение. Правете упражнения да изправяте гръбнака си, като се облягате на някоя стена или врата, да могат теченията на организма да вървят в съгласие с природните енергии. В човека има едно течение от север – горе, към юг – долу. Север и юг са полюси, между които се движат енергиите на природата. Това течение трябва да се регулира, за да текат енергиите правилно.
към беседата >>

Следователно, онзи човек, който почва да се нагърбва, той се повръща към онова, животинското състояние. (втори вариант)
Казват: „Наведена глава сабя я не сече.“ Какво подразбирате вие под наведена глава? Защо човек си навежда главата? Щом човек си наведе главата напред, де е тежестта? Центърът на тежестта е назад. Щом центърът на тежестта мине напред, човек си изправи главата. Следователно, онзи човек, който почва да се нагърбва, той се повръща към онова, животинското състояние. Затова е необходимо всеки един от вас да се изправи, гръбначният му стълб да вземе едно отвесно състояние. Може да се изправите пред една врата и да допрете гръбнака си до нея. Като сте тъй изправени, да тонирате вашия гръбначен стълб, да могат тия енергии на гръбначния стълб да потекат. Понеже има едно течение у човека от север към юг. Север е горе, а юг е доле.
към втори вариант >>

Ако се разгневите, имате едно чувство на гняв, то ще произведе известен род движения, известен род криви линии у вас. (втори вариант)
И във всеки даден случай Трябва да разбирате състоянията, които минават във вашите мисли и желания. Всякога от две състояния Трябва да разбирате кое е правото. Седите някой път, имате свивания на лицето си, някои хора правят движения с лицето си, устните, носа си, този род движения може да са предадени по наследство, а някой път, като се намираш в затруднително положение, в мъчение, чрез изкривявания на мускулите тази енергия търси място да излезне. Следователно, ако мислите правилно и чувствувате правилно, тази енергия ще излезне, ще се асимилира и няма да има нужда да се обезобрази тялото. Нашето тяло се обезобразява от натрупване на излишна енргия. Ако се разгневите, имате едно чувство на гняв, то ще произведе известен род движения, известен род криви линии у вас. Или, ако вие развивате у вас своята твърдост, тя има своята линия. Твърдостта се изразява въобще в устата. Ако вие я развиете по-силно, тя ще образува една права линия С.* И когато човекът иска да каже, че е твърд, стиска си устата, образува права линия. Днес си стискаш устата, утре си стискаш устата и най-после устата образува една безформеност. А пък онзи, на когото твърдостта е слаба съвсем, устата му седи отворена.
към втори вариант >>

72. Противоположни процеси

На дявола му турят опашка, то е животинското. (втори вариант)
Има мисли, с които трябва да се борим. Ако ти не може да бъдеш господар на едно твое състояние, ако всеки тебе може да те уплаши в света и може да се върнеш от пътя, то не е страх, но да измени своите идеи вътре в себе си, да станеш неверен на себе си - ти си пигмей, такъв човек не заслужава да живее, той не заслужава да има свобода, той е роден за роб в света. Нека страда. Какво ще стане от него? Едно четвероного с опашка, или един дявол. На дявола му турят опашка, то е животинското. Сега ние казваме, Бог е любов. Бог е любов за умните. Бог е мъдрост за мъдрите. Бог е истина за истинолюбивите. Но какво е Бог за лъжливите?
към втори вариант >>

Какво може да възпроизведе една мисъл в ума ви или едно чувство, или известно отношение на хората. (втори вариант)
Казва, да се разреши една задача. Ако днес аз се наям, то не е разрешение, то е вътрешна помощ, която се дава. Яденето е въпрос вътре в живота, понеже ние сега живеем в един промеждутъчен период на развитие, трябва да възприемем храната, да я чоплим, да извадим живота от нея. Има и други начини, по които яденето може да става, няма да става чрез дъвчене. Сега това искам да ви наведа. Какво може да възпроизведе една мисъл в ума ви или едно чувство, или известно отношение на хората. Вие всички трябва да се спрете и ако вие може да се справите с вашите състояния, вие много сте направили. Защото ние някой път отвън се показваме тихи, спокойни - това не е разрешение на въпроса. Защото крайната цел - аз нося едно богатство, ако може това богатство до края да го изнеса, без да може да ме оберат, - то е силният човек, то е човекът, с когото е Бог. Ако Бог е с нас, никой не може да ни вземе богатството. Следователно съществува една потайна борба.
към втори вариант >>

Всеки ден ние изгубваме своя мир, изгубваме своята чистота на нашето съзнание, изгубваме някоя светла мисъл, някое светло чувство, изгубва се в курника някоя хубава кокошка от хубавите породи, изгуби се някое агне. (втори вариант)
Англосаксонската раса често се боксират. Като дойдеш, погледнеш, търкулиш се на земята, издигнеш се, казва: "Друг път трябва да знаеш." Българинът ще те хване или с някое дърво, или някой кривак. Ти трябва да знаеш, че дяволът не може да го биеш с кривак, и с юмруци не може да го биеш. Ако не знаеш как да постъпиш, ще се намериш на гърба си. Има в съзнанието на всинца ви известни опитности. Всеки ден ние изгубваме своя мир, изгубваме своята чистота на нашето съзнание, изгубваме някоя светла мисъл, някое светло чувство, изгубва се в курника някоя хубава кокошка от хубавите породи, изгуби се някое агне. Къде отиде? В някое друго стадо, някой вълк го изяде, кокошката някоя лисица я изяде. За тези вашите мисли трябва да бъдете внимателни. Породистите кокошки, пиленца трябва да ги пазите, тел трябва заради тях. Трябва съзнанието да бъде будно, да се огради с тази мощната мисъл.
към втори вариант >>

Като дойдете дотам, да имате едно свещено чувство, да може всичко да направите, да няма разногласие. (втори вариант)
Не, нашите светии не ни спасяват. Нито светският материализъм, нито религиозният материализъм може да помогнат на човека. Човек може да направи нещо, съгласен съм. Но онзи, който Върши Всичко това, е Бог. Аз искам вие да имате понятие за Бога. Като дойдете дотам, да имате едно свещено чувство, да може всичко да направите, да няма разногласие. Няма да бързаш. Така широко ще гледаш на живота. Аз ви давам да се уясни съзнанието, това е за уяснение на нашето съзнание, докато дойдете да се справите с вашето естество. Гледам кое мъчи хората. Дребни работи.
към втори вариант >>

73. Естественото състояние

Първо ще минете през минералното царство, после – през растителното, през животинското, през човешкото, през ангелското и отвсякъде ще задържите най-ценното.
Върнете се към естественото състояние на своята душа. И тогава, колкото трудни задачи да имате, ще намерите начини за разрешаването им. Природата дава методи за решаване и на най-мъчните задачи. – Как може човек да се върне към състоянието на своята душа? – Като мине през всички царства под себе си и над себе си и вземе от тях по едно от най-добрите качества. Първо ще минете през минералното царство, после – през растителното, през животинското, през човешкото, през ангелското и отвсякъде ще задържите най-ценното. Това значи, човек да изучава и да прилага закона на алхимията за превръщане на материята. Като работи с този закон, най-после той ще дойде до първоначалната чистота на материята, чрез която душата се проявява в своята пълнота и сила. Стремете се към онази основна чиста и светла мисъл и към онова основно красиво чувство, с които да работите като с най-устойчива и фина материя. Те представят основа на вашия живот. Докато работите с тях, никаква изненада няма да срещате на пътя си.
към беседата >>

Стремете се към онази основна чиста и светла мисъл и към онова основно красиво чувство, с които да работите като с най-устойчива и фина материя.
– Как може човек да се върне към състоянието на своята душа? – Като мине през всички царства под себе си и над себе си и вземе от тях по едно от най-добрите качества. Първо ще минете през минералното царство, после – през растителното, през животинското, през човешкото, през ангелското и отвсякъде ще задържите най-ценното. Това значи, човек да изучава и да прилага закона на алхимията за превръщане на материята. Като работи с този закон, най-после той ще дойде до първоначалната чистота на материята, чрез която душата се проявява в своята пълнота и сила. Стремете се към онази основна чиста и светла мисъл и към онова основно красиво чувство, с които да работите като с най-устойчива и фина материя. Те представят основа на вашия живот. Докато работите с тях, никаква изненада няма да срещате на пътя си. Който не иска да работи, гледа да прекара живота си леко, без мъчнотии. Това не е истински живот. Ще живеете съзнателно, за да придобиете онази първоначална материя, с която можете да работите.
към беседата >>

74. Що трябва да речете

Ако мисли правилно, той е човек; ако не мисли, а чувствува само, това показва, че в този човек преобладава животинското.
Те не са прави. Движенията имат свой дълбок, вътрешен смисъл, заради което трябва съзнателно да се изучават, Следователно, ние различаваме два вида процеси: механически или несъзнателни и съзнателни. Като наблюдавате хората, ще видите, че мнозина от тях нямат установен поглед. Като ви погледне някой, виждате, че погледът му блуждае. По погледа ще познаете, дали даден човек мисли, или не. Ако мисли правилно, той е човек; ако не мисли, а чувствува само, това показва, че в този човек преобладава животинското. Обаче, можете да срещнете човек, у когото погледът е отправен нагоре, към великото и възвишеното в света, Този човек е развил в себе си Божественото. Следователно, по погледа можете да познаете, кое в човека преодолява: животинското, човешкото или Божественото. Ако в него се изявява Божественото начало, този човек може да се нарече Син Божий. Що е животно? – Животно е това, което не разсъждава, но върви по пътя на своите чувства.
към беседата >>

Следователно, по погледа можете да познаете, кое в човека преодолява: животинското, човешкото или Божественото.
Като наблюдавате хората, ще видите, че мнозина от тях нямат установен поглед. Като ви погледне някой, виждате, че погледът му блуждае. По погледа ще познаете, дали даден човек мисли, или не. Ако мисли правилно, той е човек; ако не мисли, а чувствува само, това показва, че в този човек преобладава животинското. Обаче, можете да срещнете човек, у когото погледът е отправен нагоре, към великото и възвишеното в света, Този човек е развил в себе си Божественото. Следователно, по погледа можете да познаете, кое в човека преодолява: животинското, човешкото или Божественото. Ако в него се изявява Божественото начало, този човек може да се нарече Син Божий. Що е животно? – Животно е това, което не разсъждава, но върви по пътя на своите чувства. Що е човекът? – Човек е този, който мисли, който върви по пътя на мисълта.
към беседата >>

Който живее в душата си, при пръв поглед още, той може да познае, у кого преобладава животинското, у кого – човешкото, у кого – ангелското и кой човек е истински човек, т.е.
В любовта има само една опасност, да не се привърже човек към една форма и с това да изопачи чувствата си. Щом чувствата на човека се изопачават, той се поддава на низши влияния, вследствие на което любовта го напуща. За да не дойде до това положение, човек предварително трябва да се пречисти, да освободи ума, сърцето и душата си от наслояванията на своето минало. Истинският човек е извън ума и сърцето си. Той живее в душата си, която има правилни разбирания за любовта. Който живее в душата си, при пръв поглед още, той може да познае, у кого преобладава животинското, у кого – човешкото, у кого – ангелското и кой човек е истински човек, т.е. Син Божий. Когато животинското в човека има предимство, той трябва да мисли, за да мине в човешкото. Ако иска да се качи на по-високо стъпало, в положението на ангел, човек трябва да ходи в пътя на светлината. Ако иска да се качи на още по-високо стъпало, да стане Син Божий, човек трябва да следва пътя на любовта. Любовта е основа на Божествения свят, но без нея не може нито човешкият, нито ангелският свят.
към беседата >>

Когато животинското в човека има предимство, той трябва да мисли, за да мине в човешкото.
За да не дойде до това положение, човек предварително трябва да се пречисти, да освободи ума, сърцето и душата си от наслояванията на своето минало. Истинският човек е извън ума и сърцето си. Той живее в душата си, която има правилни разбирания за любовта. Който живее в душата си, при пръв поглед още, той може да познае, у кого преобладава животинското, у кого – човешкото, у кого – ангелското и кой човек е истински човек, т.е. Син Божий. Когато животинското в човека има предимство, той трябва да мисли, за да мине в човешкото. Ако иска да се качи на по-високо стъпало, в положението на ангел, човек трябва да ходи в пътя на светлината. Ако иска да се качи на още по-високо стъпало, да стане Син Божий, човек трябва да следва пътя на любовта. Любовта е основа на Божествения свят, но без нея не може нито човешкият, нито ангелският свят. Дръжте тази идея в ума си, ако искате да се повдигнете. Днес всички хора търсят любовта в разни форми.
към беседата >>

Оттук можем да извадим следното заключение: всяка мисъл, всяко чувство, всяко действие, които нямат за основа любовта, се считат за престъпления.
В този свят всичко е постижимо. Когато иска да влезе в Божествения свят, той трябва да постави десния си крак напред. Влезе ли с левия крак напред, ще го спрат още пред прага. Който влиза с левия крак в Царството Божие, той нищо не може да постигне. Влезе ли с десния крак в Царството Божие, всичките му работи ще вървят добре. Оттук можем да извадим следното заключение: всяка мисъл, всяко чувство, всяко действие, които нямат за основа любовта, се считат за престъпления. Ето защо, каквото мисли, чувствува и върши човек, всякога трябва да е подтикнато от любов. Всичко, което любовта прави, е добро; всяко нещо, което не е направено с любов, не е добро. Затова апостол Павел казва: „Ако говоря с человечески и ангелски езици, а любов нямам, нищо не съм." В света съществуват два вида хора: едни, които служат на Бога с любов и други, които служат на Бога без любов. Първите работят по закона на любовта, а вторите– по закона на страха.
към беседата >>

75. Моите овце слушат моя глас

Такъв човек е излязъл от своето животинско състояние.
Интимната страна на тяхното послушание се заключава в обстоятелството, че пастирът ще покаже на овцете, къде има хубави пасбища, къде има чиста вода. Какво заключение може да се извади от факта, че овцете слушат гласа на своя пастир. От този стих може да се извади заключението, че някои хора разбират живота така просто, така елементарно, както овцете разбират своя пастир и слушат неговия глас. Следователно, обикновените хора имат обикновено разбиране за живота, както овцете разбират своя пастир. Обаче, когато хората излязат над обикновените разбирания, когато се издигнат над обикновената мисъл, разбиранията им за живота са вече по-високи, необикновени. Такъв човек е излязъл от своето животинско състояние. Някога, в далечното минало, човек е бил в положението на овца, с руно на гърба си. Някои отричат този факт, а други го поддържат, но и едните, и другите имат причини да твърдят, или да го отричат. За човека е важно, че от опитността си, която е придобил, когато е бил в положението на овца и слушал гласа на своя пастир, той е извлякъл ценни придобивки, от които се ползува днес като човек. Някои отричат придобивките от положението си като овца, но фактът е на лице. Всички ценности, които човек носи със себе си, се дължат на миналите опитности, на миналите състояния, през които той някога е минавал.
към беседата >>

Сега аз правя известна аналогия между слона и човека и казвам, че каквото слонът представя в животинското царство, такова нещо е човекът – господар на себе си, пред обикновените хора.
Той е господар на себе си не само за ден, два, за месец, два или за година, но за вечни времена. Цял свят, цял ад да го нападнат, нищо не могат да му отнемат. Хиляди и милиони комари да обявят война на слона, те не биха могли да извадят нито една кост от него. Такова нещо представя силният човек. Такова нещо представя онзи човек, който е господар на себе си. Сега аз правя известна аналогия между слона и човека и казвам, че каквото слонът представя в животинското царство, такова нещо е човекът – господар на себе си, пред обикновените хора. Между животните слонът е най-умен, но колкото и да е умен и интелигентен, той не може да се сравни с човека. Мозъкът на слона по тегло достига до девет килограма, а на човека – един и половина килограма, но въпреки това, по интелигентност, по разумност човек надминава слона. По отношение големината на слона мозъкът му е даже малък. Учените казват, че гръбначният мозък на човека, в сравнение с този на слона, е по-тежък. Слонът има едно качество, по което може да се мери с човека.
към беседата >>

Всяко красиво чувство в душата на човека, всеки възвишен порив на любовта, който днес се заражда в човека, утре може да бъде смачкан от собствените му заблуждения.
Значи, ако мостът, по който хората минават, е слаб, и те рискуват да потънат, той не трябва да се премахне, да се разруши.– Не, гредите на този мост са изгнили, и той трябва да се премахне. Който е светия, той трябва да покаже своето светийство; който е божество, той трябва да покаже своята божественост. Лесно е да се каже, че този или онзи е светия. Много от съвременните хора са все светии и божества, които нито на другите могат да помогнат, нито на себе си. Време е вече човек да направи коренно преобразование в своите възгледи, да се освободи от заблужденията си, защото те са причина за нещастията му. Всяко красиво чувство в душата на човека, всеки възвишен порив на любовта, който днес се заражда в човека, утре може да бъде смачкан от собствените му заблуждения. Единственото реално нещо в света, това е животът. Ако сегашният живот е безсмислен, кой друг живот ще има смисъл? Ама не трябвало да се живее физически, трябвало да се води само духовен и Божествен живот. Каква е разликата между тези три вида живот? Физическият живот представя камъните, тухлите – изобщо, материалът за съграждане на една къща.
към беседата >>

76. Положителни и отрицателни черти на живота

СБ

Всяка мисъл, всяко чувство и всяко действие имат две страни, две проявления в живота.
Всяка мисъл, всяко чувство и всяко действие имат две страни, две проявления в живота. Същото може да се каже и за изкуствата и занаятите, с които съвременните хора се занимават. Опитният железар, например, знае и двете страни на своето изкуство: да размеква и да втвърдява желязото. Ако железарят знае само да втвърдява желязото, то ще стане крехко и ще се троши; ако пък той знае само да го размеква, ще получи меко желязо, от което ще прави само един род изделия. Човек трябва да бъде майстор в своето изкуство! Когато учителят влезе в клас, той запитва, например, учениците си: що е злото?
към беседата >>

Значи, в животинското царство правото е на страната на силния, а кривото – на страната на слабия.
Като се срещнат два вола или два елена, те се сбиват за своята възлюбена. И този от тях ще бъде предпочетен, който покаже по-голяма сила и юначество. Същото нещо се забелязва и между птиците, а дори и между хората. Два момъка се състезават за една мома и който от тях надвие, той ще спечели момата. Питам: де е човекът тогава? Значи, в животинското царство правото е на страната на силния, а кривото – на страната на слабия. Дойдем ли до живота на човека, този процес е обратен: правото е на страната на слабия, а кривото – на страната на силния. В това се познава човекът. В Божествения живот пък правото е на всички. Божественият живот е регулатор, който регулира всички явления. Когато някой иска да регулира своя живот, той трябва да тури Божествения принцип за основа на всички свои действия.
към беседата >>

Когато животинското начало вземе надмощие в човека, той казва: как тъй, аз, силният, да се подчиня на еди-кого си!
В Божествения живот пък правото е на всички. Божественият живот е регулатор, който регулира всички явления. Когато някой иска да регулира своя живот, той трябва да тури Божествения принцип за основа на всички свои действия. Човешкото не може да регулира живота. Човешкото така съпоставя нещата във физическия живот, че на всяка стъпка поддържа правото на слабия. Когато животинското начало вземе надмощие в човека, той казва: как тъй, аз, силният, да се подчиня на еди-кого си! Аз ще му докажа, че правото е на моя страна. И по този начин човек може да извоюва своето право, но ще знае, че ако употреби физическа сила, той не е нищо друго, освен едно животно: риба, вол, кон, а най-много може да достигне до слон. По-горе от слона той не може да отиде. С девиза, че правото е на силния, човек може да мине през всички животински форми, преди и след потопа, но до човека не може да достигне. Защо? – Защото в човешкия живот правото е на слабия.
към беседата >>

Ако са те обидили като човек и ти искаш да станеш силен, да си отмъстиш, тогава и тебе, и противника ти, ще ви изпратят в животинското царство: тебе ще направят вълк или хърт, а него – заек.
Човек трябва да знае какво иска от Бога. Защото, ако те обичат като животно, това е едно положение, ако те обичат като човек, това е друго положение, и ако те обичат като ангел, това е съвсем особено положение. Имате, значи, три положения, три вида обич. Някой казва: обидиха ме. Питам: като животно, като човек или като ангел те обидиха? Ако са те обидили като човек и ти искаш да станеш силен, да си отмъстиш, тогава и тебе, и противника ти, ще ви изпратят в животинското царство: тебе ще направят вълк или хърт, а него – заек. Ти ще го гониш, а той ще бяга. Цял ден ще викаш „ха-ху, ха-ху", ще гониш заека. Защо? – Защото са те обидили. Ние знаем, че животните само се обиждат. Копоят казва: „Ти трябва да знаеш за друг път, как се обижда копой".
към беседата >>

- В животинското царство силните гонят слабите, а между хората слабите трябва да служат на силните.
Опиташ ли се да разрешиш въпроса, както копоят постъпва спрямо заека, веднага ще приемеш неговата форма. Това е неизбежен закон. Постъпките на хората определят тяхната форма. Поддържаш ли правото на силния, ти си животно; поддържаш ли правото на слабия, ти си човек; поддържаш ли правото на всички, ти си ангел. Ако правото е на слабия, какво трябва да правят силните? - В животинското царство силните гонят слабите, а между хората слабите трябва да служат на силните. Ако силният, т.е. господарят, се ръководи от Христовото учение, ето как трябва да постъпи той със слугата си. Когато слугата, който е работил цял ден на нивата, се върне у дома си, господарят ще му сложи да яде, като му каже: заповядай, Стояне, наяж се добре, почини си! Радвам се, че добре свърши работата си. При това, господарят трябва да извърши всичко туй не от снизхождение към слугата си, но тъй искрено, че последният да се почувства равноправен със своя господар.
към беседата >>

Всеки, който мисли, че с власт, с насилие ще оправи работите, той влиза в животинското царство.
Лекарят лекува болни, слаби хора, но от мнението на тия болни ще зависи неговата клиентела. Ако професорът и лекарят, които минават за силни хора, познават добре своята наука и я прилагат на място, те ще имат благоволението на слабите хора, на царския син. Успехът им ще зависи от тяхното благоволение. Значи, в човешкия живот правото е на слабия. Мнозина казват: да имаме власт, ние ще изколим, ще избесим всички, които са причина за неуредиците в света. Всеки, който мисли, че с власт, с насилие ще оправи работите, той влиза в животинското царство. Знаете ли какви клещи има за този, който злоупотребява със силата си? Ще изясня мисълта си с баснята: „Човек, лъв и лисица". Върви един лъв в гората и кракът му случайно попада в един капан и се заклещва. Той иска да извади крака си от капана, дърпа се, прави усилия, но всичко напразно. Започва лъвът да реве, да вика за помощ.
към беседата >>

Който търси своето право, като силен, тя го изпраща в животинското царство, дето законите са железни.
Казвам: по същия начин постъпват и много от съвременните хора. Те взимат един човек от улицата, който не знае и не познава нито Божията, нито ангелската, нито човешката, нито даже животинската любов, ще му кажат няколко принципа от Христовото учение и на бърза ръка ще го произведат почетен член и организатор на някое общество. Преди всичко, този човек трябва да има свое свободно, свещено убеждение. Той трябва да разбира още и основите, върху които е построен неговият живот. Природата е строга, тя не прощава никому, който нарушава законите й. Който търси своето право, като силен, тя го изпраща в животинското царство, дето законите са железни. В животинското царство няма абсолютно никаква свобода; там няма и закони. Там страхът владее над законите. Той взима надмощие над всичко в техния живот, вследствие на което животните нямат воля. Волята у тях е напълно атрофирана. Например, вземете един слон, който е грамадно животно, обърнете го няколко пъти с гърба към земята и той ще стане кротък като агне.
към беседата >>

В животинското царство няма абсолютно никаква свобода; там няма и закони.
Те взимат един човек от улицата, който не знае и не познава нито Божията, нито ангелската, нито човешката, нито даже животинската любов, ще му кажат няколко принципа от Христовото учение и на бърза ръка ще го произведат почетен член и организатор на някое общество. Преди всичко, този човек трябва да има свое свободно, свещено убеждение. Той трябва да разбира още и основите, върху които е построен неговият живот. Природата е строга, тя не прощава никому, който нарушава законите й. Който търси своето право, като силен, тя го изпраща в животинското царство, дето законите са железни. В животинското царство няма абсолютно никаква свобода; там няма и закони. Там страхът владее над законите. Той взима надмощие над всичко в техния живот, вследствие на което животните нямат воля. Волята у тях е напълно атрофирана. Например, вземете един слон, който е грамадно животно, обърнете го няколко пъти с гърба към земята и той ще стане кротък като агне. Казва: страшна работа е тази!
към беседата >>

Натъкнете ли се на някои противоречия, ще знаете, че сте или в животинското, или в човешкото царства.
Не очаквай да изпратят за тебе специална делегация, да дойде някой ангел от небето, да те подкани да тръгнеш. Решите ли да заминавате някъде, никого не чакайте. Идете на гарата, разберете кога има трен за мястото, дето отивате, купете си билет и бъдете навреме на гарата. По-добре да почакате малко на гарата, докато тренът тръгне, отколкото да се надявате специална делегация да ви подканя. Ние ви даваме тези изяснения, за да се освободите от ред противоречия в живота. Натъкнете ли се на някои противоречия, ще знаете, че сте или в животинското, или в човешкото царства. Казвам: вие сте изпитали вече и правото на силния, и правото на слабия, няма защо да се връщате назад. Сега ще търсите правото на всички. Време е вече да се изучава и прилага Божественият закон, като мярка на всички прояви в живота. Само по този начин хората ще се освободят от противоречията, които ги спъват в живота им. Сега, за да се разберат и приложат тия положения в живота, хората се нуждаят от обяснения и упътвания.
към беседата >>

И тъй, животинското и човешкото царства, както и геометрическите фигури и тела, са създадени по строго определени правила и закони.
Първата буква от името му „Вълк" – на български език, „der Wolf" – на немски, разгледана кабалистически, не означава нещо лошо. Вълкът, по естество, обича да си служи с лъжа, но буквата „W" в немски език, както и буквата „В" в български език, която не е нищо друго, освен „W" пак, свързано с единица, влиза като елемент в Истината. Затова, вълкът, и като лъже, пак Истината казва. Тази буква е свързана със закона на Истината. Втората буква „Ъ" означава топуз, което показва, че вълкът си служи с топуз. И тъй, животинското и човешкото царства, както и геометрическите фигури и тела, са създадени по строго определени правила и закони. Например, триъгълникът, четириъгълникът, петоъгълникът и ред още фигури, както и кубът и други още тела, представляват точно определени геометрически величини, с точно определено предназначение и смисъл. Щом е така, не е безразлично каква фигура, или какво тяло ще се създаде. Всичките фигури и тела съставляват необходимост за физическия свят. Те са полета на действащи сили, всяка от които извършва специфична работа. Щом напишем един триъгълник, веднага си представяме висок планински връх, от който енергиите на разтопените снегове и ледове потичат надолу към основата, вследствие на което тя е всякога широка.
към беседата >>

Само по необходимост, според закона на инволюцията, на всеки човек предстои да мине и през животинското царство.
Той държи сметка за всичко, което е дал на хората и казва: на еди-кого си дадох пет таланта; на еди-кого – три, а на еди-кого – един талант. Този е естественият ред на нещата. И затова всички страдания в света се явяват като естествени последствия от неразумното използване на благата, които Бог ни е дал. Мнозина отиват до крайност в своите разбирания и казват, че ако човек не изплати задълженията си, може да дойде до стъпалото на животно. – Не, произволно човек не може да стане животно. Само по необходимост, според закона на инволюцията, на всеки човек предстои да мине и през животинското царство. Погледнато на животинското царство от по-високо стъпало, по същина то представлява един възвишен свят. Ако се влезе в невидимия свят, там животните са разумни същества, подобни на ангели, с които напълно може да се разбирате. Щом слязат на земята, те стават животни. Един мит предава историята на Луцифер по следния начин. В невидимия свят той бил един от светлите, възвишени ангели, който седял до трона на Господа.
към беседата >>

Погледнато на животинското царство от по-високо стъпало, по същина то представлява един възвишен свят.
Този е естественият ред на нещата. И затова всички страдания в света се явяват като естествени последствия от неразумното използване на благата, които Бог ни е дал. Мнозина отиват до крайност в своите разбирания и казват, че ако човек не изплати задълженията си, може да дойде до стъпалото на животно. – Не, произволно човек не може да стане животно. Само по необходимост, според закона на инволюцията, на всеки човек предстои да мине и през животинското царство. Погледнато на животинското царство от по-високо стъпало, по същина то представлява един възвишен свят. Ако се влезе в невидимия свят, там животните са разумни същества, подобни на ангели, с които напълно може да се разбирате. Щом слязат на земята, те стават животни. Един мит предава историята на Луцифер по следния начин. В невидимия свят той бил един от светлите, възвишени ангели, който седял до трона на Господа. Един ден у него се родило желанието да стане силен, като Бога и си казал: „Време е вече и аз да потърся своята сила, да възстановя своето право!
към беседата >>

Иначе, само по себе си, животинското царство е красив свят.
В невидимия свят той бил един от светлите, възвишени ангели, който седял до трона на Господа. Един ден у него се родило желанието да стане силен, като Бога и си казал: „Време е вече и аз да потърся своята сила, да възстановя своето право! " От този момент той се намерил между животните. Затова днес рисуват Луцифер в човешки образ, но с копита и рога. Ето защо животните сега са изложени на вселяване в тях на паднали души. Иначе, само по себе си, животинското царство е красив свят. То не е такова, каквото външно представлява. Обаче, за да се влезе в човешкото царство, трябва да се мине през животинското. Животинското и човешкото царства са два противоположни свята. В животинското царство господстват страхът и страстите, а в човешкото царство – мисълта и чувствата. Когато човек успее да се освободи от животното в себе си, той вече не може да прави зло.
към беседата >>

Обаче, за да се влезе в човешкото царство, трябва да се мине през животинското.
" От този момент той се намерил между животните. Затова днес рисуват Луцифер в човешки образ, но с копита и рога. Ето защо животните сега са изложени на вселяване в тях на паднали души. Иначе, само по себе си, животинското царство е красив свят. То не е такова, каквото външно представлява. Обаче, за да се влезе в човешкото царство, трябва да се мине през животинското. Животинското и човешкото царства са два противоположни свята. В животинското царство господстват страхът и страстите, а в човешкото царство – мисълта и чувствата. Когато човек успее да се освободи от животното в себе си, той вече не може да прави зло. Животното в човека прави злото. То казва: не съм ли в състояние аз да направя някакво зло?
към беседата >>

Животинското и човешкото царства са два противоположни свята.
Затова днес рисуват Луцифер в човешки образ, но с копита и рога. Ето защо животните сега са изложени на вселяване в тях на паднали души. Иначе, само по себе си, животинското царство е красив свят. То не е такова, каквото външно представлява. Обаче, за да се влезе в човешкото царство, трябва да се мине през животинското. Животинското и човешкото царства са два противоположни свята. В животинското царство господстват страхът и страстите, а в човешкото царство – мисълта и чувствата. Когато човек успее да се освободи от животното в себе си, той вече не може да прави зло. Животното в човека прави злото. То казва: не съм ли в състояние аз да направя някакво зло? Щом направите една погрешка, ще знаете, че тя се дължи на животинското начало у вас и затова кажете: сега пък ще дам ход на човешкото в себе си.
към беседата >>

В животинското царство господстват страхът и страстите, а в човешкото царство – мисълта и чувствата.
Ето защо животните сега са изложени на вселяване в тях на паднали души. Иначе, само по себе си, животинското царство е красив свят. То не е такова, каквото външно представлява. Обаче, за да се влезе в човешкото царство, трябва да се мине през животинското. Животинското и човешкото царства са два противоположни свята. В животинското царство господстват страхът и страстите, а в човешкото царство – мисълта и чувствата. Когато човек успее да се освободи от животното в себе си, той вече не може да прави зло. Животното в човека прави злото. То казва: не съм ли в състояние аз да направя някакво зло? Щом направите една погрешка, ще знаете, че тя се дължи на животинското начало у вас и затова кажете: сега пък ще дам ход на човешкото в себе си. Вие знаете, че в животинското царство правото е на силния, в човешкото царство – на слабия.
към беседата >>

Щом направите една погрешка, ще знаете, че тя се дължи на животинското начало у вас и затова кажете: сега пък ще дам ход на човешкото в себе си.
Животинското и човешкото царства са два противоположни свята. В животинското царство господстват страхът и страстите, а в човешкото царство – мисълта и чувствата. Когато човек успее да се освободи от животното в себе си, той вече не може да прави зло. Животното в човека прави злото. То казва: не съм ли в състояние аз да направя някакво зло? Щом направите една погрешка, ще знаете, че тя се дължи на животинското начало у вас и затова кажете: сега пък ще дам ход на човешкото в себе си. Вие знаете, че в животинското царство правото е на силния, в човешкото царство – на слабия. Възвишеното, благородното в човека, е слабият принцип. Ако вие отдадете правото на малкото дете, като на слабо същество, вие сте истински човек. Така постъпва само честният човек, в когото няма абсолютно никаква лъжа. Само силният краде.
към беседата >>

Вие знаете, че в животинското царство правото е на силния, в човешкото царство – на слабия.
В животинското царство господстват страхът и страстите, а в човешкото царство – мисълта и чувствата. Когато човек успее да се освободи от животното в себе си, той вече не може да прави зло. Животното в човека прави злото. То казва: не съм ли в състояние аз да направя някакво зло? Щом направите една погрешка, ще знаете, че тя се дължи на животинското начало у вас и затова кажете: сега пък ще дам ход на човешкото в себе си. Вие знаете, че в животинското царство правото е на силния, в човешкото царство – на слабия. Възвишеното, благородното в човека, е слабият принцип. Ако вие отдадете правото на малкото дете, като на слабо същество, вие сте истински човек. Така постъпва само честният човек, в когото няма абсолютно никаква лъжа. Само силният краде. Той може да бъде поет, писател, учен или философ, но на животинското царство.
към беседата >>

Той може да бъде поет, писател, учен или философ, но на животинското царство.
Вие знаете, че в животинското царство правото е на силния, в човешкото царство – на слабия. Възвишеното, благородното в човека, е слабият принцип. Ако вие отдадете правото на малкото дете, като на слабо същество, вие сте истински човек. Така постъпва само честният човек, в когото няма абсолютно никаква лъжа. Само силният краде. Той може да бъде поет, писател, учен или философ, но на животинското царство. Поетът на животинското царство възпява силните, бурни чувства. Той описва подвизите на някой голям юнак, изразени в убийства и грабежи. Поетът на човешкото царство възпява живота на цветята – на най-нежното, най-слабото нещо в света. Казват за някого: този човек е отличен философ. На кое царство е философ този човек: на животинското, на човешкото или на Божественото?
към беседата >>

Поетът на животинското царство възпява силните, бурни чувства.
Възвишеното, благородното в човека, е слабият принцип. Ако вие отдадете правото на малкото дете, като на слабо същество, вие сте истински човек. Така постъпва само честният човек, в когото няма абсолютно никаква лъжа. Само силният краде. Той може да бъде поет, писател, учен или философ, но на животинското царство. Поетът на животинското царство възпява силните, бурни чувства. Той описва подвизите на някой голям юнак, изразени в убийства и грабежи. Поетът на човешкото царство възпява живота на цветята – на най-нежното, най-слабото нещо в света. Казват за някого: този човек е отличен философ. На кое царство е философ този човек: на животинското, на човешкото или на Божественото? Човек трябва да прави вътрешна разлика във всички прояви на живота.
към беседата >>

На кое царство е философ този човек: на животинското, на човешкото или на Божественото?
Той може да бъде поет, писател, учен или философ, но на животинското царство. Поетът на животинското царство възпява силните, бурни чувства. Той описва подвизите на някой голям юнак, изразени в убийства и грабежи. Поетът на човешкото царство възпява живота на цветята – на най-нежното, най-слабото нещо в света. Казват за някого: този човек е отличен философ. На кое царство е философ този човек: на животинското, на човешкото или на Божественото? Човек трябва да прави вътрешна разлика във всички прояви на живота. Когато ви обича някой, също така трябва да различавате как ви обича този човек: по животински, по човешки или по Божествен начин. Когато любовта има само външни проявления, като целувки, прегръдки и приставания, това е животинска любов. Приставането е животинско състояние. Една мома ще избяга от баща си и майка си, ще пристане на някой момък, който я лъже и след това ще мисли, че ще бъде щастлива.
към беседата >>

Приставането е животинско състояние.
Казват за някого: този човек е отличен философ. На кое царство е философ този човек: на животинското, на човешкото или на Божественото? Човек трябва да прави вътрешна разлика във всички прояви на живота. Когато ви обича някой, също така трябва да различавате как ви обича този човек: по животински, по човешки или по Божествен начин. Когато любовта има само външни проявления, като целувки, прегръдки и приставания, това е животинска любов. Приставането е животинско състояние. Една мома ще избяга от баща си и майка си, ще пристане на някой момък, който я лъже и след това ще мисли, че ще бъде щастлива. Когато някой момък обича момата възвишено и идеално, той трябва да бъде готов на всякакви услуги и жертви към нея. В идеалната любов има пълно безкористие. Казвам: разбирайте добре това, което ви се говори. Ние говорим за същината на живота.
към беседата >>

Божественото дава Божествени резултати, човешкото – човешки, а животинското – животински.
Вие трябва да проучвате качествата на вашата обич и любов, защото каквато е обичта и любовта, такива ще бъдат и нейните резултати. Когато Божията Любов се прилага в живота, тя дава свои специфични плодове; човешката любов пък дава свои особени плодове; животинската любов също тъй дава специални плодове. Всяка любов има свои естествени последствия. Приложението на животинската любов не може да даде резултати на човешката любов. Приложението на Божествената любов също така не може да даде резултати на човешката лю5ов. Божественото дава Божествени резултати, човешкото – човешки, а животинското – животински. По този въпрос човек може да философства, колкото иска, но в края на краищата той ще се убеди, че Истината е само една. Тези дефиниции, които ви се дават тук, няма да ги намерите в никаква литература. Тези неща са проверени и на земята, и на небето. Те са проверени и между животните, и между хората, и между ангелите. Вследствие на това те не представляват някакви теории, а са действителни факти.
към беседата >>

В нашите възгледи, за пример, има остатъци от животинското царство, но всичко нечисто трябва да се пречисти.
Тези обяснения са необходими помагала при сегашния живот на съвременното човечество. Съвременните хора имат много знания, но не могат да ги прилагат. За тази цел им са нужни лостове. Пръв важен лост, който трябва да се приложи към знанията им, е пресяването. Всички техни знания, възгледи и теории трябва да се пречистят, да се пресеят, да остане най-хубавото и най-възвишеното. В нашите възгледи, за пример, има остатъци от животинското царство, но всичко нечисто трябва да се пречисти. Човек не може абсолютно да се освободи от животинското в себе си, но да остане от него поне най-красивото, най-благородното. И животните имат благородни качества. Ние сме възприели от тях някои качества, абсолютно необходими за физическия, за материалния живот. Запример, благодарение на животните ние знаем да ядем. Яко скъсаме връзките си с животните, веднага стомашната ни система ще се разстрои, а като последствие на това ще се измени и здравословното ни състояние.
към беседата >>

Човек не може абсолютно да се освободи от животинското в себе си, но да остане от него поне най-красивото, най-благородното.
Съвременните хора имат много знания, но не могат да ги прилагат. За тази цел им са нужни лостове. Пръв важен лост, който трябва да се приложи към знанията им, е пресяването. Всички техни знания, възгледи и теории трябва да се пречистят, да се пресеят, да остане най-хубавото и най-възвишеното. В нашите възгледи, за пример, има остатъци от животинското царство, но всичко нечисто трябва да се пречисти. Човек не може абсолютно да се освободи от животинското в себе си, но да остане от него поне най-красивото, най-благородното. И животните имат благородни качества. Ние сме възприели от тях някои качества, абсолютно необходими за физическия, за материалния живот. Запример, благодарение на животните ние знаем да ядем. Яко скъсаме връзките си с животните, веднага стомашната ни система ще се разстрои, а като последствие на това ще се измени и здравословното ни състояние. Някой казва: аз искам да се освободя от животинското в себе си.
към беседата >>

Някой казва: аз искам да се освободя от животинското в себе си.
Човек не може абсолютно да се освободи от животинското в себе си, но да остане от него поне най-красивото, най-благородното. И животните имат благородни качества. Ние сме възприели от тях някои качества, абсолютно необходими за физическия, за материалния живот. Запример, благодарение на животните ние знаем да ядем. Яко скъсаме връзките си с животните, веднага стомашната ни система ще се разстрои, а като последствие на това ще се измени и здравословното ни състояние. Някой казва: аз искам да се освободя от животинското в себе си. – Освободиш ли се абсолютно от животинското, ще прекъснеш връзката си със стомаха. Животните поддържат стомашната система. Всеки, който иска да има здрава и добре урегулирана стомашна система, трябва да бъде разумен, да създаде правилни отношения с животните. Белият дроб е свързан с човешкото царство. Белите дробове поддържат порядъка в човешкия свят.
към беседата >>

– Освободиш ли се абсолютно от животинското, ще прекъснеш връзката си със стомаха.
И животните имат благородни качества. Ние сме възприели от тях някои качества, абсолютно необходими за физическия, за материалния живот. Запример, благодарение на животните ние знаем да ядем. Яко скъсаме връзките си с животните, веднага стомашната ни система ще се разстрои, а като последствие на това ще се измени и здравословното ни състояние. Някой казва: аз искам да се освободя от животинското в себе си. – Освободиш ли се абсолютно от животинското, ще прекъснеш връзката си със стомаха. Животните поддържат стомашната система. Всеки, който иска да има здрава и добре урегулирана стомашна система, трябва да бъде разумен, да създаде правилни отношения с животните. Белият дроб е свързан с човешкото царство. Белите дробове поддържат порядъка в човешкия свят. Мозъкът е свързан с ангелския, с Божествения свят, дето правото е на всички.
към беседата >>

Както виждате, животинското царство е възвишен свят.
Значи, има три свята на порядък: порядък на животните, порядък на хората и порядък на ангелите. Тези три свята се намират в известно вътрешно съотношение, в известна зависимост. Следователно, стомахът трябва да бъде в хармония с белите дробове, а белите дробове – с мозъка. Значи, мозъкът, като най-висша инстанция, ще регулира първите два свята. И тогава, като се говори за мозъка, ще подразбирате ангелите; като се говори за белия дроб, ще подразбирате хората, а като се говори за стомаха, ще подразбирате животните. Както виждате, животинското царство е възвишен свят. Без него нашето съществувание не би било възможно. Що се отнася до тънките и дебелите черва, ние още нищо не говорим. Те представляват по-низък свят и от този на стомаха. Те са адът, чистилището. До стомаха животът е нормален; от стомаха надолу – червата – представляват живот на един ненормален свят.
към беседата >>

Мнозина искат да се освободят от животинското.
Затова, именно, човек трябва да държи тялото си в изправност. Ако урегулира стомаха си, значи той е изправил отношенията си с животните; ако урегулира дробовете си, изправил е отношенията си с хората; ако урегулира мозъка си, изправил е отношенията си с ангелския свят. Божественият свят пък регулира всички светове. Там Бог царува. Само по този начин ние можем да бъдем здрави и щастливи. Мнозина искат да се освободят от животинското. Смисълът, обаче, не е в това, да се освободят от животинското в себе си, но да го урегулират. Преди всичко човек не трябва да се безпокои от това, че в него се е породило някакво животинско чувство. Най-първо той трябва да анализира своите мисли, чувства и действия, да види към коя категория се отнасят, дали към животинските, към човешките или към ангелските. И после, след като разбере, че дадено чувство се отнася, например, към животинските, той трябва да потърси начин как да се справи с него. Някои окултисти и теософи казват: „Убий всяко желание в себе си!
към беседата >>

Смисълът, обаче, не е в това, да се освободят от животинското в себе си, но да го урегулират.
Ако урегулира стомаха си, значи той е изправил отношенията си с животните; ако урегулира дробовете си, изправил е отношенията си с хората; ако урегулира мозъка си, изправил е отношенията си с ангелския свят. Божественият свят пък регулира всички светове. Там Бог царува. Само по този начин ние можем да бъдем здрави и щастливи. Мнозина искат да се освободят от животинското. Смисълът, обаче, не е в това, да се освободят от животинското в себе си, но да го урегулират. Преди всичко човек не трябва да се безпокои от това, че в него се е породило някакво животинско чувство. Най-първо той трябва да анализира своите мисли, чувства и действия, да види към коя категория се отнасят, дали към животинските, към човешките или към ангелските. И после, след като разбере, че дадено чувство се отнася, например, към животинските, той трябва да потърси начин как да се справи с него. Някои окултисти и теософи казват: „Убий всяко желание в себе си! " – Не, това е неправилен метод.
към беседата >>

Преди всичко човек не трябва да се безпокои от това, че в него се е породило някакво животинско чувство.
Божественият свят пък регулира всички светове. Там Бог царува. Само по този начин ние можем да бъдем здрави и щастливи. Мнозина искат да се освободят от животинското. Смисълът, обаче, не е в това, да се освободят от животинското в себе си, но да го урегулират. Преди всичко човек не трябва да се безпокои от това, че в него се е породило някакво животинско чувство. Най-първо той трябва да анализира своите мисли, чувства и действия, да види към коя категория се отнасят, дали към животинските, към човешките или към ангелските. И после, след като разбере, че дадено чувство се отнася, например, към животинските, той трябва да потърси начин как да се справи с него. Някои окултисти и теософи казват: „Убий всяко желание в себе си! " – Не, това е неправилен метод. Желанията не трябва да се убиват, но трябва да се култивират, да се възпитават.
към беседата >>

И после, след като разбере, че дадено чувство се отнася, например, към животинските, той трябва да потърси начин как да се справи с него.
Само по този начин ние можем да бъдем здрави и щастливи. Мнозина искат да се освободят от животинското. Смисълът, обаче, не е в това, да се освободят от животинското в себе си, но да го урегулират. Преди всичко човек не трябва да се безпокои от това, че в него се е породило някакво животинско чувство. Най-първо той трябва да анализира своите мисли, чувства и действия, да види към коя категория се отнасят, дали към животинските, към човешките или към ангелските. И после, след като разбере, че дадено чувство се отнася, например, към животинските, той трябва да потърси начин как да се справи с него. Някои окултисти и теософи казват: „Убий всяко желание в себе си! " – Не, това е неправилен метод. Желанията не трябва да се убиват, но трябва да се култивират, да се възпитават. Божествената наука не препоръчва никакъв род убийства, но тя казва, че низшето трябва да се подчини на висшето, за което дава разни методи, които трансформират енергията на низшите чувства и желания. Значи, всяко низше чувство може да се трансформира във висше, понеже между тях има известна зависимост.
към беседата >>

Значи, всяко низше чувство може да се трансформира във висше, понеже между тях има известна зависимост.
И после, след като разбере, че дадено чувство се отнася, например, към животинските, той трябва да потърси начин как да се справи с него. Някои окултисти и теософи казват: „Убий всяко желание в себе си! " – Не, това е неправилен метод. Желанията не трябва да се убиват, но трябва да се култивират, да се възпитават. Божествената наука не препоръчва никакъв род убийства, но тя казва, че низшето трябва да се подчини на висшето, за което дава разни методи, които трансформират енергията на низшите чувства и желания. Значи, всяко низше чувство може да се трансформира във висше, понеже между тях има известна зависимост. Те не могат да съществуват едно без друго, тъй както тялото не може да функционира без мозък, без дробове и без стомах. Главата е предшествала белите дробове, а те – стомаха. Известно е, че от зачеването на човека, докато е в утробата на майката, той минава през всички фази на живота, но се ражда в този момент, именно, когато човешкият принцип вземе надмощие над всички останали. Следователно, при процеса на раждането на кое и да е същество, всякога човешкият принцип господства. Не може да се роди едно същество, ако човешкият принцип не действа.
към беседата >>

Животинското в него трябва да се подчини на висшето.
Това силно желание в своя зародиш е имало друг стимул; то е било подтикнато от нещо възвишено и благородно, но тъй като човек не е знаел как да го култивира и възпита в себе си, то е взело животински образ. Мислите и желанията в човека се раждат по същия начин, както и самият човек. Затова човек трябва да бъде внимателен, да ражда своите мисли и желания правилно, по човешки, за да услужва с тях и на другите хора. Този закон има голямо значение при възпитанието и самовъзпитанието на хората. Човек трябва да се пази от животинските форми. Животинското в него трябва да се подчини на висшето. Ядеш ли, не преяждай! Не давай на стомаха си това, което той иска, защото, по атавистически начин, той понякога може да поиска месо, или друга някаква храна, която днес не му понася. Ако стомахът настоява да му се даде месо, ето как трябва да се постъпи с него. Сварете малко картофи. Пресовайте ги, прибавете към тях всичко, каквото е нужно, за да им се придаде приятен вкус.
към беседата >>

Имате ли някакво животинско желание, постарайте се да го трансформирате, да го превърнете в човешко.
Човек трябва да бъде чистосърдечен. Направи ли той една погрешка, да не чака тя да остави петно на дрехата му, но веднага да се изповяда; направи ли едно добро, да се зарадва. Той трябва да анализира себе си, да разбира кои прояви са животински, кои – човешки и кои – ангелски. И тъй, първото правило, което трябва да спазвате: раждайте желанията си по човешки. Второто правило: всяка сутрин, като ставате, каквото настроение и да имате, не бързайте да се измиете, но поседете около 10-15 минути в размишление, докато се уравновесите. Имате ли някакво животинско желание, постарайте се да го трансформирате, да го превърнете в човешко. Не успеете ли да направите това, през целия ден работата ви няма да върви успешно. Обърнете се към Бога с молба да превърнете вашето желание в по-благородно и докато не почувствате мир в душата си, не започвайте никаква работа. След това се измийте, благодарете на Бога и започнете работата си. Щом успеете да уравновесите състоянието си, вие ще наредите всичките си работи по-добре, отколкото ако бързате и не успеете да се уравновесите. Тогава работите ви ще се объркат много повече.
към беседата >>

„Князове, наистина, седнаха и говореха против мене" – от животинското царство.
В какво се проявява любовта ни към Бога, ако ние разрушаваме света, който Той е създал? Казвам: анализирайте своите мисли, чувства и действия и следете към коя категория се отнасят: към животинските, към човешките или към ангелските. Ще прочета псалом 119, буква Г – Гимел и ще направя един малък разбор на някои стихове. „Дигни от мене укор и презрение, защото опазих Твоите свидетелства" – (22 ст.). Първата част на този стих е от областта на животните, а втората част - „защото опазих Твоите свидетелства" – е от областта на човеците. „Князове, наистина, седнаха и говореха против мене" – от животинското царство. „Но слугата Ти се поучаваше в Твоите повеления" – от човешкото царство – (23 ст.). „Твоите свидетелства наистина са наслаждение мое и съветници мои". – Това е заключението. То е от ангелското царство. „Стори добро на раба си, за да живея и да опазя словото Ти" – (17 ст.).
към беседата >>

77. Крадецът и пастирят / Да имат живот

Съвременните учени правят ред опити в областта на животинското царство.
В това отношение религиозният свят е разделен на две: едни поддържат, че наистина Йон е пострадал от кита, а други казват, че това е някакво иносказание. Според нас този кит е съществувал някога. След три дена Йон излязъл от утробата на кита и отишъл в Ниневия да проповядва. – Какво показва това? – Това показва, че утробата на кита е оказала голямо въздействие върху Йона, и той веднага се е върнал в Ниневия да изпълни волята Божия. Съвременните учени правят ред опити в областта на животинското царство. Те изучават, например, какво влияние оказва музиката върху различните животни. За тази цел те отивали с различни инструменти – цигулка, китара, тръба – в някоя менажерия и свирели на животните, да проверят, доколко разните животни се поддават на влияние на музиката и на кои от тях, какъв инструмент влияе. Същото се забелязва и по отношение на хората. Някои хора обичат повече цигулка, други – китара, трети – пиано и т. н. Има причини за това.
към беседата >>

У животните най-силно развито чувство е страхът.
Такива са, например, физиогномия, френология, хиромантия, астрология и др. Като изучавате лицето на човека, вие ще познаете, отде е започнал, какъв път е изминал и накъде отива. По ръката му ще познаете, какво е извършил и какво му предстои да върши. Изобщо, по лицето, по главата, по ръката на човека можете да видите всичко, което той е проявил в редица животи, през които е минал. Когато горната челюст на човека е издадена навън, това показва активност. У животните най-силно развито чувство е страхът. Няма животно, на което сърцето да не трепва от най-малкия шум. Животните нямат чело, нямат брада, както у човека, което говори за отсъствие на умствени сили и съзнателна, активна воля. Когато някое животно започва да се развива, челото му постепенно се изправя нагоре, брадата се издава напред, челюстите се огъват навътре, космите падат и т.н. Колкото по-космат е човек, толкова при по-неблагоприятни условия е живял. Щом условията на живота се подобряват, с това заедно и космите на човека опадат.
към беседата >>

Ако влезете в животинското царство и се натъкнете на кон, на вол или на друго някое животно, веднага ще разберете, кой е съдията там и как той решава въпросите.
Ако говорите за животинския, ще знаете, че там владее правото на силния. В човешкия свят владее правото на слабия, а в Божествения – там правото е на страната на всички. Между животните се дава право на силния, между хората се дава право на слабия, а в Божествения свят се дава право на всички. По това, именно, ще познаете, с каква мярка си служи човек: с мярката на животните, на хората или на Бога. Божественият принцип, който гласи, че правото принадлежи на всички, представя равнодействуваща сила, която регулира всички неща в живота. Ако влезете в животинското царство и се натъкнете на кон, на вол или на друго някое животно, веднага ще разберете, кой е съдията там и как той решава въпросите. Копитото на коня е неговият съдия; рогът на вола е неговият съдия. Те са сила, пред която вие веднага отстъпвате. Животните проправят своя път чрез силата. Съвременните хора се стремят към знания, към изкуства, но въпреки това вярват и в щастие. Ще срещнете и учени, и прости, които търсят някой да им гледа на кафе, на карти, на боб, да им каже, дали ще имат успех в работата, която са предприели.
към беседата >>

78. Правилни връзки

Без да иска, чрез слабостите си, той изпада в животинско състояние.
Съвременните хора трябва да спазват няколко правила, ако искат да успяват в живота си. Те са следните: Никога не чоплете раната си. Имате ли някаква рана, не я пипайте, оставете я свободно да зараства. Имате ли някакви слабости, правете ред усилия да се издигнете над тях. Който не може да се справи със своите слабости, той не може да се нарече човек. Без да иска, чрез слабостите си, той изпада в животинско състояние. Това са правила, които се отнасят до всички хора. Съзнателно или несъзнателно, всеки човек се стреми да стане уд на великия Божествен организъм, за да може правилно да расте и да се развива. Ръката на човека може правилно да расте и да се развива, само когато е свързана с тялото му. Отдели ли се от тялото, тя престава да се развива и в скоро време изсъхва. Веруюто на човека може да се развива само тогава, когато той е свързан с всички разумни същества, които подържат същото верую.
към беседата >>

Ако едно чувство е животинско, не му придавайте по-висок характер.
Всяка дума, която излиза от устата ви, трябва да е проверена. Говорите ли за Любов, всеки трябва да я почувства. Говорите ли за Свобода, дайте свобода на себе си, дайте я и на другите. Не прилагате ли сами това, което говорите, вие лъжете себе си, лъжете и другите. Бъдете искрени в чувствата си. Ако едно чувство е животинско, не му придавайте по-висок характер. Научете се да определяте нещата според тяхната стойност. Ако едно чувство е животинско, да се прецени като животинско; ако е човешко — като човешко. На всяко нещо трябва да се дава съответна цена. Следователно, като ученици, вие не трябва нито да подценявате, нито да надценявате нещата. Сега от всички хора се изисква разумен живот.
към беседата >>

Ако едно чувство е животинско, да се прецени като животинско; ако е човешко — като човешко.
Говорите ли за Свобода, дайте свобода на себе си, дайте я и на другите. Не прилагате ли сами това, което говорите, вие лъжете себе си, лъжете и другите. Бъдете искрени в чувствата си. Ако едно чувство е животинско, не му придавайте по-висок характер. Научете се да определяте нещата според тяхната стойност. Ако едно чувство е животинско, да се прецени като животинско; ако е човешко — като човешко. На всяко нещо трябва да се дава съответна цена. Следователно, като ученици, вие не трябва нито да подценявате, нито да надценявате нещата. Сега от всички хора се изисква разумен живот. За да живеете така, трябва да се освободите от своите слабости. Като видите нещо, не бързайте да се произнасяте.
към беседата >>

Така трябва да постъпват младите моми и момци, когато искат да изразят едно красиво чувство.
Като говорим за отношенията на хората, това не значи, че трябва да се механизират. Отношенията на хората трябва да бъдат чисти и святи. Желаете ли да целунете някоя мома, вие трябва да искате позволение от нейния велик Баща. Как ще получите това позволение? Ще се молите ден, два, три, ще пишете писма до Баща й и ако Той ви позволи, можете да я целунете. Така трябва да постъпват младите моми и момци, когато искат да изразят едно красиво чувство. Ако така постъпваха, грях нямаше да имат, но понеже не спазват този закон, грехове правят и страдания имат. За да изпитва чувствата си, човек трябва да прави умствени маневри. Едно чувство е чисто и свято, ако човек еднакво го отправя и към младата мома, и към стогодишната баба. Отврати ли се от бабата, неговото чувство е користолюбиво. Едно сърце, един ум, една душа, един дух живеят и в младия, и в стария.
към беседата >>

Едно чувство е чисто и свято, ако човек еднакво го отправя и към младата мома, и към стогодишната баба.
Как ще получите това позволение? Ще се молите ден, два, три, ще пишете писма до Баща й и ако Той ви позволи, можете да я целунете. Така трябва да постъпват младите моми и момци, когато искат да изразят едно красиво чувство. Ако така постъпваха, грях нямаше да имат, но понеже не спазват този закон, грехове правят и страдания имат. За да изпитва чувствата си, човек трябва да прави умствени маневри. Едно чувство е чисто и свято, ако човек еднакво го отправя и към младата мома, и към стогодишната баба. Отврати ли се от бабата, неговото чувство е користолюбиво. Едно сърце, един ум, една душа, един дух живеят и в младия, и в стария. Дойдете ли до външната форма на нещата, там въпросът е друг. Младата мома е повече желана от бабата. Това различие именно води към падане.
към беседата >>

Отврати ли се от бабата, неговото чувство е користолюбиво.
Ще се молите ден, два, три, ще пишете писма до Баща й и ако Той ви позволи, можете да я целунете. Така трябва да постъпват младите моми и момци, когато искат да изразят едно красиво чувство. Ако така постъпваха, грях нямаше да имат, но понеже не спазват този закон, грехове правят и страдания имат. За да изпитва чувствата си, човек трябва да прави умствени маневри. Едно чувство е чисто и свято, ако човек еднакво го отправя и към младата мома, и към стогодишната баба. Отврати ли се от бабата, неговото чувство е користолюбиво. Едно сърце, един ум, една душа, един дух живеят и в младия, и в стария. Дойдете ли до външната форма на нещата, там въпросът е друг. Младата мома е повече желана от бабата. Това различие именно води към падане. Това различие говори за отсъствие на благородство в човека.
към беседата >>

79. Изпълнение и отлагане / Добро или зло като последствие от изпълнение или забавяне

Противоречия съществуват в целия свят: в минералното и в растителното царства, в растителното и животинското, в животинското и човешкото.
Къде съществуват противоречията? Противоречия съществуват в целия свят: в минералното и в растителното царства, в растителното и животинското, в животинското и човешкото. Дето и да погледнете, навсякъде ще се натъкнете на противоречия. Когато две сили не вървят в една и съща посока, между тях се явява противоречие. Срещнете ли гладен и сит човек, ще видите, че и между тях се явява някакво противоречие. Противоречия съществуват не само между различни хора, но даже и в един и същ човек. Например, между лицето и задната част на човешката глава се явяват противоречия; между горната част на човешкото тяло до пъпа и долната част – от пъпа надолу, също има противоречия.
към беседата >>

Натъкне ли се на някаква добра мисъл или някакво чувство, които трябва да реализира, никакво отлагане не се позволява.
Като се успокои, той си казва: Колко съм бил глупав! Защо се страхувам? Смел трябва да бъда! Той ту се окуражава, ту изгубва всякакъв кураж. За да не изпада в състоянието на заека, човек трябва да бъде изправен към своите мисли и чувства. Натъкне ли се на някаква добра мисъл или някакво чувство, които трябва да реализира, никакво отлагане не се позволява. Той трябва да пристъпи към реализирането им. Всяка добра мисъл или всяко добро чувство, които не се прилагат навреме, произвеждат лоши резултати. И обратно: всяка лоша мисъл, която не се реализира, произвежда добри чувства. Такъв е законът. Като знаете този закон, не се чудете защо добрите мисли раждат лоши чувства, а лошите мисли раждат добри чувства.
към беседата >>

Всяка добра мисъл или всяко добро чувство, които не се прилагат навреме, произвеждат лоши резултати.
Смел трябва да бъда! Той ту се окуражава, ту изгубва всякакъв кураж. За да не изпада в състоянието на заека, човек трябва да бъде изправен към своите мисли и чувства. Натъкне ли се на някаква добра мисъл или някакво чувство, които трябва да реализира, никакво отлагане не се позволява. Той трябва да пристъпи към реализирането им. Всяка добра мисъл или всяко добро чувство, които не се прилагат навреме, произвеждат лоши резултати. И обратно: всяка лоша мисъл, която не се реализира, произвежда добри чувства. Такъв е законът. Като знаете този закон, не се чудете защо добрите мисли раждат лоши чувства, а лошите мисли раждат добри чувства. Това се дължи на нереализирането им. Следователно, на вашите добри чувства съответстват нереализирани лоши мисли; на лошите ви чувства съответстват нереализирани добри мисли.
към беседата >>

Приемете ли една лоша мисъл в ума си и едно лошо чувство в сърцето си, вие непременно ще се осакатите.
Казвате: Какво да направим, когато се натъкваме на противоречия? За да не попаднете под последствията на противоречията, спазвайте следното правило: не се занимавайте с разрешаването на големите противоречия. Те са големи тежести, които не са по силите ви. Да носиш едно голямо противоречие на гърба си, това значи да се осакатиш. На същото основание казвам: Пазете се от лоши мисли и чувства, които носят големи тежести в себе си. Приемете ли една лоша мисъл в ума си и едно лошо чувство в сърцето си, вие непременно ще се осакатите. За да не се осакатявате, прилагайте закона на присаждането, с който земеделците си служат. На дивачката те присаждат питомно клонче. Правете същото и вие: на лошата мисъл и на лошото чувство, като знаменател на дробта, турете добра мисъл и добро чувство за числител на дадената дроб. Когато соковете от корена на дивачката минат в клоните на присадката, ще получите плод, който не прилича на майка си. Следователно, лошите мисли и чувства представят корените на дървото, а добрите мисли и чувства – клоните на дървото.
към беседата >>

Правете същото и вие: на лошата мисъл и на лошото чувство, като знаменател на дробта, турете добра мисъл и добро чувство за числител на дадената дроб.
Да носиш едно голямо противоречие на гърба си, това значи да се осакатиш. На същото основание казвам: Пазете се от лоши мисли и чувства, които носят големи тежести в себе си. Приемете ли една лоша мисъл в ума си и едно лошо чувство в сърцето си, вие непременно ще се осакатите. За да не се осакатявате, прилагайте закона на присаждането, с който земеделците си служат. На дивачката те присаждат питомно клонче. Правете същото и вие: на лошата мисъл и на лошото чувство, като знаменател на дробта, турете добра мисъл и добро чувство за числител на дадената дроб. Когато соковете от корена на дивачката минат в клоните на присадката, ще получите плод, който не прилича на майка си. Следователно, лошите мисли и чувства представят корените на дървото, а добрите мисли и чувства – клоните на дървото. Обаче, ако при добрите мисли и чувства вие циментирате корените на дървото, лошите мисли и чувства, т. е. горчивите им сокове остават завинаги в земята. Който се опита да вкуси от тия корени, за дълго време ще носи техните последствия.
към беседата >>

В животинското царство, и животинското има противоречие, и между минералното и растителното има противоречие. (втори вариант)
Произход на леността.) Ако имате едно противоречие, как ще го примирите? Това са две противоположни енергии в природата. Как ще ги примирите? В природата съществува един начин за примирение. В животинското царство, и животинското има противоречие, и между минералното и растителното има противоречие. Под думата “противоречие” разбирам, че не вървят в една и съща посока. Между гладния и сития пак има противоречие. Даже между едната страна на човешкото лице и другата има противоречие. И човека като го разделим на две части от пъпа надолу и от пъпа нагоре, между енергиите има противоречие. Единия човек наричам човек на желанията, а другия човек на мисълта.
към втори вариант >>

Ако вие забавите една добра мисъл, не я поставите на нейното място, както трябва, тя за бъдеще ще произведе едно противоположно чувство. (втори вариант)
Докато той спеше, нямаше никакви нужди, нищо не го стягаше. Щом се събуди, дойдоха всички кредитори и го уплашиха. Ония нужди, с които човек не може да се справя, всякога го плашат. Законът ще дойде. Защо човек трябва да се спъва постоянно? Ако вие забавите една добра мисъл, не я поставите на нейното място, както трябва, тя за бъдеще ще произведе едно противоположно чувство. Така е. Заражда се злото. Това е едно допущение в окултните науки, че всяка една добра мисъл, на която не се е дало ход в дадения случай да се прояви, от нея се ражда едно лошо чувство. В началото, ако не се даде ход на добрата мисъл, да се прояви, ще се роди едно лошо чувство. Тогава ти казваш: “Откъде у мене дойде това лошото чувство?
към втори вариант >>

Това е едно допущение в окултните науки, че всяка една добра мисъл, на която не се е дало ход в дадения случай да се прояви, от нея се ражда едно лошо чувство. (втори вариант)
Законът ще дойде. Защо човек трябва да се спъва постоянно? Ако вие забавите една добра мисъл, не я поставите на нейното място, както трябва, тя за бъдеще ще произведе едно противоположно чувство. Така е. Заражда се злото. Това е едно допущение в окултните науки, че всяка една добра мисъл, на която не се е дало ход в дадения случай да се прояви, от нея се ражда едно лошо чувство. В началото, ако не се даде ход на добрата мисъл, да се прояви, ще се роди едно лошо чувство. Тогава ти казваш: “Откъде у мене дойде това лошото чувство? ” Казвам, от добрата ти мисъл. Д. Л.ч. Нали това е едно противоречие?
към втори вариант >>

В началото, ако не се даде ход на добрата мисъл, да се прояви, ще се роди едно лошо чувство. (втори вариант)
Защо човек трябва да се спъва постоянно? Ако вие забавите една добра мисъл, не я поставите на нейното място, както трябва, тя за бъдеще ще произведе едно противоположно чувство. Така е. Заражда се злото. Това е едно допущение в окултните науки, че всяка една добра мисъл, на която не се е дало ход в дадения случай да се прояви, от нея се ражда едно лошо чувство. В началото, ако не се даде ход на добрата мисъл, да се прояви, ще се роди едно лошо чувство. Тогава ти казваш: “Откъде у мене дойде това лошото чувство? ” Казвам, от добрата ти мисъл. Д. Л.ч. Нали това е едно противоречие? Ти казваш: “Как тъй?
към втори вариант >>

Тогава ти казваш: “Откъде у мене дойде това лошото чувство? (втори вариант)
Ако вие забавите една добра мисъл, не я поставите на нейното място, както трябва, тя за бъдеще ще произведе едно противоположно чувство. Така е. Заражда се злото. Това е едно допущение в окултните науки, че всяка една добра мисъл, на която не се е дало ход в дадения случай да се прояви, от нея се ражда едно лошо чувство. В началото, ако не се даде ход на добрата мисъл, да се прояви, ще се роди едно лошо чувство. Тогава ти казваш: “Откъде у мене дойде това лошото чувство? ” Казвам, от добрата ти мисъл. Д. Л.ч. Нали това е едно противоречие? Ти казваш: “Как тъй? ” Казвам, от добрата мисъл.
към втори вариант >>

Обратният закон: яви се една лоша мисъл, ти не й дадеш ход да се реализира, тогава ще се яви едно добро чувство: Л.м. Д.ч. (втори вариант)
Нали това е едно противоречие? Ти казваш: “Как тъй? ” Казвам, от добрата мисъл. Много добър си бил, но добър със знак минус, -Д. Така е с добрата мисъл, ако тя се отложи. Обратният закон: яви се една лоша мисъл, ти не й дадеш ход да се реализира, тогава ще се яви едно добро чувство: Л.м. Д.ч. Казваш: “Защо си толкова добър човек? ” Аз казвам: “Защото си бил лош.” Следователно на вашите добри чувства винаги съответстват нереализирани лоши мисли, а на вашите лоши чувства съответстват нереализирани добри мисли. Това сега са предположения, вероятности. Нали, когато онзи математик доказва нещата, при известни аксиоми казва да допуснем това.
към втори вариант >>

За да се роди в тебе едно добро чувство. (втори вариант)
Щом така е обяснено, има вече смисъл. Ето защо трябва да бъдем изправни. Има смисъл вече защо не трябва да отлагаш доброто. Има смисъл и защо трябва да отлагаш злото. Има резон защо не трябва да правиш зло. За да се роди в тебе едно добро чувство. И защо не трябва да отлагаш добрата мисъл за да не се роди злото чувство. По този начин ние можем да обясним произхода на онази разумност. Ако ти не се учиш, да кажем, ти си много способен, даровит, талантлив, погледнато от хиромантическо, френологическо, астрологическо гледище, графологически и по който и да е начин, за тебе казват “Той е богато надарен човек”, но той все отлага, не иска да учи, питам, какво добива този ученик? И виждаме, даровитият става ленив. Следователно, той като отлага да прояви своя талант, на негово място се явява леността.
към втори вариант >>

И защо не трябва да отлагаш добрата мисъл за да не се роди злото чувство. (втори вариант)
Ето защо трябва да бъдем изправни. Има смисъл вече защо не трябва да отлагаш доброто. Има смисъл и защо трябва да отлагаш злото. Има резон защо не трябва да правиш зло. За да се роди в тебе едно добро чувство. И защо не трябва да отлагаш добрата мисъл за да не се роди злото чувство. По този начин ние можем да обясним произхода на онази разумност. Ако ти не се учиш, да кажем, ти си много способен, даровит, талантлив, погледнато от хиромантическо, френологическо, астрологическо гледище, графологически и по който и да е начин, за тебе казват “Той е богато надарен човек”, но той все отлага, не иска да учи, питам, какво добива този ученик? И виждаме, даровитият става ленив. Следователно, той като отлага да прояви своя талант, на негово място се явява леността. Следователно произходът на мързела откъде иде?
към втори вариант >>

Когато имаш едно лошо чувство, ти ще теглиш една права линия А. (втори вариант)
Тогава, щом ти разрешаваш една велика задача, ти ще произведеш същия резултат на ума си. И даже не се занимавай с тежките чувства. За любовта това е друг въпрос. Но такива грамадни чувства не ги вдигай, защото и те имат тежест, защото има осадяване и в другите области. Осаждане, значи да се присадиш. Когато имаш едно лошо чувство, ти ще теглиш една права линия А. Какво означава тази права хоризонтална линия? Какво е турено под хоризонталната линия? Под тази линия се туря знаменателят. Имаш едно лошо чувство. Ще го туриш отдолу, то е знаменател Л.Ч.
към втори вариант >>

Имаш едно лошо чувство. (втори вариант)
Осаждане, значи да се присадиш. Когато имаш едно лошо чувство, ти ще теглиш една права линия А. Какво означава тази права хоризонтална линия? Какво е турено под хоризонталната линия? Под тази линия се туря знаменателят. Имаш едно лошо чувство. Ще го туриш отдолу, то е знаменател Л.Ч. Тогава отгоре ще туриш числител доброто чувство Д.Ч. Едното е корен, другото е клонищата. Този е законът на присаждането. И трябва да се научите да присаждате.
към втори вариант >>

Тогава отгоре ще туриш числител доброто чувство Д.Ч. (втори вариант)
Какво означава тази права хоризонтална линия? Какво е турено под хоризонталната линия? Под тази линия се туря знаменателят. Имаш едно лошо чувство. Ще го туриш отдолу, то е знаменател Л.Ч. Тогава отгоре ще туриш числител доброто чувство Д.Ч. Едното е корен, другото е клонищата. Този е законът на присаждането. И трябва да се научите да присаждате. Може да туриш за числител една доброкачествена ябълка или круша върху една присадка, която не съответства. Следователно можеш да прекараш соковете на корените в клонищата и да дадеш един плод, който не съответства на майката на тия корени, които са го произвели.
към втори вариант >>

Но и при добрите чувства, когато вие циментирате корените на едно растение, то остава в земята и се превръща на едно лошо чувство. (втори вариант)
Този е законът на присаждането. И трябва да се научите да присаждате. Може да туриш за числител една доброкачествена ябълка или круша върху една присадка, която не съответства. Следователно можеш да прекараш соковете на корените в клонищата и да дадеш един плод, който не съответства на майката на тия корени, които са го произвели. Следователно лошите чувства всякога представляват корени, а добрите чувства представляват клонища. Но и при добрите чувства, когато вие циментирате корените на едно растение, то остава в земята и се превръща на едно лошо чувство. Щом турите един клон, то той пусне корени от себе си в земята, почне да пъпли, да търси храна, той е станал лош. Щом у тебе се зароди желание да станеш учен, богат, ти си вече лош човек. Учен на учен радва ли се? (Не.) Силен на силен радва ли се? Красив на красив радва ли се?
към втори вариант >>

Ако не изпълня добрата мисъл, иде вече произходът на лошото чувство. (втори вариант)
Умният, като прави добро, си позволява това. Зависи каква е неговата мисъл. Моралът е, ако ти постъпиш правилно в мисълта си. Не е външната страна на морала. Вътрешната работа подразбира мисълта и последствията. Ако не изпълня добрата мисъл, иде вече произходът на лошото чувство. Не съм мислил правилно. Ако в мене едно лошо чувство не съм го изпълнил навреме, забавил съм го в своя ход, като резултат ще се яви едно добро чувство. Онзи, който не може да се въздържа, казва: “Да се пребие като куче.” Страхливецът трябва да тегли куршума. Но този човек е умен, който не убива. Той се въздържа.
към втори вариант >>

Ако в мене едно лошо чувство не съм го изпълнил навреме, забавил съм го в своя ход, като резултат ще се яви едно добро чувство. (втори вариант)
Моралът е, ако ти постъпиш правилно в мисълта си. Не е външната страна на морала. Вътрешната работа подразбира мисълта и последствията. Ако не изпълня добрата мисъл, иде вече произходът на лошото чувство. Не съм мислил правилно. Ако в мене едно лошо чувство не съм го изпълнил навреме, забавил съм го в своя ход, като резултат ще се яви едно добро чувство. Онзи, който не може да се въздържа, казва: “Да се пребие като куче.” Страхливецът трябва да тегли куршума. Но този човек е умен, който не убива. Той се въздържа. И това въздържание става причина да се роди едно добро чувство у него. Именно този господин, като се въздържа, става причина да се яви нещо хубаво, красиво в света.
към втори вариант >>

И това въздържание става причина да се роди едно добро чувство у него. (втори вариант)
Не съм мислил правилно. Ако в мене едно лошо чувство не съм го изпълнил навреме, забавил съм го в своя ход, като резултат ще се яви едно добро чувство. Онзи, който не може да се въздържа, казва: “Да се пребие като куче.” Страхливецът трябва да тегли куршума. Но този човек е умен, който не убива. Той се въздържа. И това въздържание става причина да се роди едно добро чувство у него. Именно този господин, като се въздържа, става причина да се яви нещо хубаво, красиво в света. Питам, кое е по-добре да изпълним желанията на хората, да се покажем, че сме силни? Вие, които не разбирате закона, казвате: “Човек не трябва ли да работи? ” Разумно трябва да се работи. Някой път човек, когато се въздържа, работи, а някой път, когато не се въздържа, работи.
към втори вариант >>

Защото чувствата, когато мислим, че знаем и чувството, че не знаем, каква е разликата между тези две чувства? (втори вариант)
” Недоверчив е към себе си, но праща меки мисли към учителя и учителят поомекне малко и като го пита, каже: “Хайде да мине от мене.” Даде му най-лесното и му тури шест. Като излезе ученикът, той е подигнат за себе си. Но благодарение на този закон, че той вътрешно показва слабата си страна и учителят става по-снизходителен. Питам, кое е снизхождение че ти тури две или шест? Разбира се, шест е по-хубаво. Защото чувствата, когато мислим, че знаем и чувството, че не знаем, каква е разликата между тези две чувства? Но ние се отдалечихме от предмета. Сега произходът на доброто у тебе. Ако искаш да станеш гениален човек, да оправиш работите си, всякога изпълнявай онова малкото добро, което се явява у тебе, и никога не го отлагай, не го отказвай. Никога не отказвай тия малките побуждения, малките тласъци, които имаш към доброто. Всеки един малък тласък, който имаш към доброто, това е един свещен тласък в живота.
към втори вариант >>

Щом се яви едно лошо чувство, превърни го в една добра мисъл. (втори вариант)
За изчисление всяко нещо си има своите правила. За мен е важен произходът на хубавите и красивите чувства и произходът на лошите чувства. Това е най-важното. Малките добродетели изпълнявайте ги. Малките лоши чувства забавяйте ги, превръщайте ги. Щом се яви едно лошо чувство, превърни го в една добра мисъл. По кой закон? Чрез закона на въздържанието. Щом се появи една добра мисъл, какво трябва да правиш? Отхвърли закона на въздържанието. Не се въздържай, пий колкото искаш.
към втори вариант >>

80. Новогодишна беседа (Беседа, държана от Учителя на 31.12.1929 г. и на 1.01.1930 г.)

Личността е най-горното в животинското царство.
Силата на човека не седи във външните условия на живота, но в неговата душа. В човека има личност, съзнание, аз, Божествена монада, Божествена душа, Божествен Дух. Личността е най-горното в животинското царство. Личността в човека е това, което се сърди, което се обижда, завижда, мрази и пр. - но това не е човекът. Личността трябва да е слуга на Божествената душа. Тази година вие вижте де сте: дали в аза си или в личността и пр. Ние живеем, защото Бог живее.
към беседата >>

Всеки, който мисли само за себе си, той има опашка (животинското начало).
Правило: Всеки ден вие трябва да посаждате по едно добро желание и една добра мисъл у вас. Най-напред вие трябва да се самообладавате. Не волево самообладание, но да бъдете тихи и спокойни при всички условия на живота. 13 година (тази, 1930) е една фатална година, каквото лошо сте намислили тази година, нищо няма да стане. Каквото добро сте намислили, всичко ще стане. Всеки, който мисли само за себе си, той има опашка (животинското начало). Човек без опашка е този, който мисли и за другите. Онзи, който не изпълнява волята на Бога, общият промисъл не го засяга. Първото нещо е: трябва да имате установен поглед. Когато срещнете един човек, ти си проводник на една Божествена енергия; остави я да излезе от тебе ида премине в него ида го озари и след това приказвай, каквото искаш вече. Значи в първия момент ти озари този човек с Божествената светлина, която минава през тебе и след това си говорете.
към беседата >>

И затова всяка лоша постъпка е неразумна и няма отглас вътре в природата; и затова всяка лоша мисъл, всяко лошо чувство скъсява човешкия живот и го отравя.
Онзи, който не изпълнява волята на Бога, общият промисъл не го засяга. Първото нещо е: трябва да имате установен поглед. Когато срещнете един човек, ти си проводник на една Божествена енергия; остави я да излезе от тебе ида премине в него ида го озари и след това приказвай, каквото искаш вече. Значи в първия момент ти озари този човек с Божествената светлина, която минава през тебе и след това си говорете. Светът е разумен. И затова всяка лоша постъпка е неразумна и няма отглас вътре в природата; и затова всяка лоша мисъл, всяко лошо чувство скъсява човешкия живот и го отравя. Всички ученици във всички времена са започвали с едно вътрешно очистване. Много малко има у вас със самообладание. Не се стремете да махнете злото, а да увеличите доброто в света. Ако вие нямате стремеж с вашия ум да отивате на най-високите върхове и ако нямате стремеж на вашето сърце да отивате на най-ниските места, нищо не можете да направите. Правило: Искате да отидете някъде или да направите нещо.
към беседата >>

81. Проява на Любовта / Чувството на любовта

Има в човека едно специфично чувство на любовта. (втори вариант)
Следователно идеята, която се съпостави или дойде откъдето и да е в ума, ако тя не е в общото съгласие на мислите, тя ще произведе един обратен резултат. Сега този закон е следният. Много пъти аз съм говорил за любовта. Любовта, както се разбира, ние разбираме някой път човешките чувства. То е схващане за любовта, каквото хората имат за любовта. Има в човека едно специфично чувство на любовта. То у всичките хора още не е събудено. Когато то се събуди, тогава ще разберете какво е любовта. То през целия живот си остава непробудено. Много чувства се събуждат, които имат нещо наподобяващо на любовта, но някои се раждат, без да се пробуди, и си умират пак така. Ако попитате тия хора какво нещо е любовта, те не могат да ви кажат.
към втори вариант >>

Казват: "Ние сме опитали, ние имаме право." Чувството на любовта се отличава с едно специфично качество. (втори вариант)
То у всичките хора още не е събудено. Когато то се събуди, тогава ще разберете какво е любовта. То през целия живот си остава непробудено. Много чувства се събуждат, които имат нещо наподобяващо на любовта, но някои се раждат, без да се пробуди, и си умират пак така. Ако попитате тия хора какво нещо е любовта, те не могат да ви кажат. Казват: "Ние сме опитали, ние имаме право." Чувството на любовта се отличава с едно специфично качество. Този човек, на който туй чувство е събудено, той зло не прави, не може да прави. Злото е несъвместимо с неговото естество. Даже когато иска да ти направи някой зло по човешки, той пак ще ти направи добро. Значи туй чувство се отличава с това, че злото е несъвместимо с хода на нашите мисли и с постъпките ни. Цялото ни битие, целият живот друга гама има.
към втори вариант >>

Този човек, на който туй чувство е събудено, той зло не прави, не може да прави. (втори вариант)
Когато то се събуди, тогава ще разберете какво е любовта. То през целия живот си остава непробудено. Много чувства се събуждат, които имат нещо наподобяващо на любовта, но някои се раждат, без да се пробуди, и си умират пак така. Ако попитате тия хора какво нещо е любовта, те не могат да ви кажат. Казват: "Ние сме опитали, ние имаме право." Чувството на любовта се отличава с едно специфично качество. Този човек, на който туй чувство е събудено, той зло не прави, не може да прави. Злото е несъвместимо с неговото естество. Даже когато иска да ти направи някой зло по човешки, той пак ще ти направи добро. Значи туй чувство се отличава с това, че злото е несъвместимо с хода на нашите мисли и с постъпките ни. Цялото ни битие, целият живот друга гама има. Като разглежда нещата, всичко вижда хубаво.
към втори вариант >>

Значи туй чувство се отличава с това, че злото е несъвместимо с хода на нашите мисли и с постъпките ни. (втори вариант)
Ако попитате тия хора какво нещо е любовта, те не могат да ви кажат. Казват: "Ние сме опитали, ние имаме право." Чувството на любовта се отличава с едно специфично качество. Този човек, на който туй чувство е събудено, той зло не прави, не може да прави. Злото е несъвместимо с неговото естество. Даже когато иска да ти направи някой зло по човешки, той пак ще ти направи добро. Значи туй чувство се отличава с това, че злото е несъвместимо с хода на нашите мисли и с постъпките ни. Цялото ни битие, целият живот друга гама има. Като разглежда нещата, всичко вижда хубаво. Този човек, в който туй чувство се е събудило, той не може да види злото в света. Него може да нарекат индиферентен. Може да му посочите някой грях, казва: "Не виждам никакъв грях." Няма престъпление, няма жестокост заради него, не вижда злото.
към втори вариант >>

Този човек, в който туй чувство се е събудило, той не може да види злото в света. (втори вариант)
Злото е несъвместимо с неговото естество. Даже когато иска да ти направи някой зло по човешки, той пак ще ти направи добро. Значи туй чувство се отличава с това, че злото е несъвместимо с хода на нашите мисли и с постъпките ни. Цялото ни битие, целият живот друга гама има. Като разглежда нещата, всичко вижда хубаво. Този човек, в който туй чувство се е събудило, той не може да види злото в света. Него може да нарекат индиферентен. Може да му посочите някой грях, казва: "Не виждам никакъв грях." Няма престъпление, няма жестокост заради него, не вижда злото. Други очи има, другояче гледа. Може да кажете - загубен човек, не може да прави разлика между доброто и злото. Аз уподобявам туй състояние на чиста и бистра вода, която минава по каменна плоча.
към втори вариант >>

Туй чувство е толкоз силно в човека, у когото се е пробудило, че злото изчезва. (втори вариант)
Други очи има, другояче гледа. Може да кажете - загубен човек, не може да прави разлика между доброто и злото. Аз уподобявам туй състояние на чиста и бистра вода, която минава по каменна плоча. Колкото кал и да турите, изчиства се. Всичката кал не може да се прояви. Туй чувство е толкоз силно в човека, у когото се е пробудило, че злото изчезва. Туй зло в неговия ум, в неговото сърце изчезва. Умрял някой, казва - ще възкръсне. Изтекла кръвта някому - хубаво. Някой може да каже - много хубаво е на другите хора да изтича кръвта, но твоята? Все едно е дали твоята, или моята, все едно е.
към втори вариант >>

Всеки трябва да се стреми да събуди това чувство в себе си. (втори вариант)
Но този човек вече има едно специфично схващане за човешката кръв. Той счита кръвта като един извор, не като нещо ограничено. Кръвта може да тече, колкото искаш, и той може да ти наведе примери за това. Толкоз години все изтича тази кръв, но живата кръв не изтича, изтича тази кръв. Казвате, какво ще стане с нас? Всеки трябва да се стреми да събуди това чувство в себе си. фактическата страна седи в събуждането на това чувство. В старо време и в новите времена има разни методи, но нито един не дал един метод. Доколкото ние знаем, има специфично време, когато туй чувство може да се събуди. Ако човек пропусне специфичното време, когато туй чувство се събужда - туй чувство се съвпада с това, което се нарича новораждане. Много хора се раждат, без това чувство да се събуди.
към втори вариант >>

фактическата страна седи в събуждането на това чувство. (втори вариант)
Той счита кръвта като един извор, не като нещо ограничено. Кръвта може да тече, колкото искаш, и той може да ти наведе примери за това. Толкоз години все изтича тази кръв, но живата кръв не изтича, изтича тази кръв. Казвате, какво ще стане с нас? Всеки трябва да се стреми да събуди това чувство в себе си. фактическата страна седи в събуждането на това чувство. В старо време и в новите времена има разни методи, но нито един не дал един метод. Доколкото ние знаем, има специфично време, когато туй чувство може да се събуди. Ако човек пропусне специфичното време, когато туй чувство се събужда - туй чувство се съвпада с това, което се нарича новораждане. Много хора се раждат, без това чувство да се събуди. Вследствие на това християните имат една опитност, те се радват, но тази радост след туй, това чувство не се пробудило.
към втори вариант >>

Доколкото ние знаем, има специфично време, когато туй чувство може да се събуди. (втори вариант)
Толкоз години все изтича тази кръв, но живата кръв не изтича, изтича тази кръв. Казвате, какво ще стане с нас? Всеки трябва да се стреми да събуди това чувство в себе си. фактическата страна седи в събуждането на това чувство. В старо време и в новите времена има разни методи, но нито един не дал един метод. Доколкото ние знаем, има специфично време, когато туй чувство може да се събуди. Ако човек пропусне специфичното време, когато туй чувство се събужда - туй чувство се съвпада с това, което се нарича новораждане. Много хора се раждат, без това чувство да се събуди. Вследствие на това християните имат една опитност, те се радват, но тази радост след туй, това чувство не се пробудило. Когато туй чувство се събуди, животът вече не изгасва, човек минава в друга гама на една по-висока степен. То е степен на развитие.
към втори вариант >>

Ако човек пропусне специфичното време, когато туй чувство се събужда - туй чувство се съвпада с това, което се нарича новораждане. (втори вариант)
Казвате, какво ще стане с нас? Всеки трябва да се стреми да събуди това чувство в себе си. фактическата страна седи в събуждането на това чувство. В старо време и в новите времена има разни методи, но нито един не дал един метод. Доколкото ние знаем, има специфично време, когато туй чувство може да се събуди. Ако човек пропусне специфичното време, когато туй чувство се събужда - туй чувство се съвпада с това, което се нарича новораждане. Много хора се раждат, без това чувство да се събуди. Вследствие на това християните имат една опитност, те се радват, но тази радост след туй, това чувство не се пробудило. Когато туй чувство се събуди, животът вече не изгасва, човек минава в друга гама на една по-висока степен. То е степен на развитие. Не казвам, че то е качество.
към втори вариант >>

Много хора се раждат, без това чувство да се събуди. (втори вариант)
Всеки трябва да се стреми да събуди това чувство в себе си. фактическата страна седи в събуждането на това чувство. В старо време и в новите времена има разни методи, но нито един не дал един метод. Доколкото ние знаем, има специфично време, когато туй чувство може да се събуди. Ако човек пропусне специфичното време, когато туй чувство се събужда - туй чувство се съвпада с това, което се нарича новораждане. Много хора се раждат, без това чувство да се събуди. Вследствие на това християните имат една опитност, те се радват, но тази радост след туй, това чувство не се пробудило. Когато туй чувство се събуди, животът вече не изгасва, човек минава в друга гама на една по-висока степен. То е степен на развитие. Не казвам, че то е качество. Защото има други чувства в човек, които въздигат.
към втори вариант >>

Вследствие на това християните имат една опитност, те се радват, но тази радост след туй, това чувство не се пробудило. (втори вариант)
фактическата страна седи в събуждането на това чувство. В старо време и в новите времена има разни методи, но нито един не дал един метод. Доколкото ние знаем, има специфично време, когато туй чувство може да се събуди. Ако човек пропусне специфичното време, когато туй чувство се събужда - туй чувство се съвпада с това, което се нарича новораждане. Много хора се раждат, без това чувство да се събуди. Вследствие на това християните имат една опитност, те се радват, но тази радост след туй, това чувство не се пробудило. Когато туй чувство се събуди, животът вече не изгасва, човек минава в друга гама на една по-висока степен. То е степен на развитие. Не казвам, че то е качество. Защото има други чувства в човек, които въздигат. Онази вътрешна мисъл на светлината, има едно друго чувство, което хвърля светлина, той го вижда в светлина.
към втори вариант >>

Когато туй чувство се събуди, животът вече не изгасва, човек минава в друга гама на една по-висока степен. (втори вариант)
В старо време и в новите времена има разни методи, но нито един не дал един метод. Доколкото ние знаем, има специфично време, когато туй чувство може да се събуди. Ако човек пропусне специфичното време, когато туй чувство се събужда - туй чувство се съвпада с това, което се нарича новораждане. Много хора се раждат, без това чувство да се събуди. Вследствие на това християните имат една опитност, те се радват, но тази радост след туй, това чувство не се пробудило. Когато туй чувство се събуди, животът вече не изгасва, човек минава в друга гама на една по-висока степен. То е степен на развитие. Не казвам, че то е качество. Защото има други чувства в човек, които въздигат. Онази вътрешна мисъл на светлината, има едно друго чувство, което хвърля светлина, той го вижда в светлина. Няма ли това чувство на светлина, предметите не са ясни, животът няма смисъл, смисълът на живота не е ясен.
към втори вариант >>

Онази вътрешна мисъл на светлината, има едно друго чувство, което хвърля светлина, той го вижда в светлина. (втори вариант)
Вследствие на това християните имат една опитност, те се радват, но тази радост след туй, това чувство не се пробудило. Когато туй чувство се събуди, животът вече не изгасва, човек минава в друга гама на една по-висока степен. То е степен на развитие. Не казвам, че то е качество. Защото има други чувства в човек, които въздигат. Онази вътрешна мисъл на светлината, има едно друго чувство, което хвърля светлина, той го вижда в светлина. Няма ли това чувство на светлина, предметите не са ясни, животът няма смисъл, смисълът на живота не е ясен. Едновременно с чувството на любовта в човека се раждат други две чувства, които отличават човека. Три чувства се събуждат - то е целият човек. Едно чувство, което осмисля физическия живот. Той знае защо живее, защо яде.
към втори вариант >>

Няма ли това чувство на светлина, предметите не са ясни, животът няма смисъл, смисълът на живота не е ясен. (втори вариант)
Когато туй чувство се събуди, животът вече не изгасва, човек минава в друга гама на една по-висока степен. То е степен на развитие. Не казвам, че то е качество. Защото има други чувства в човек, които въздигат. Онази вътрешна мисъл на светлината, има едно друго чувство, което хвърля светлина, той го вижда в светлина. Няма ли това чувство на светлина, предметите не са ясни, животът няма смисъл, смисълът на живота не е ясен. Едновременно с чувството на любовта в човека се раждат други две чувства, които отличават човека. Три чувства се събуждат - то е целият човек. Едно чувство, което осмисля физическия живот. Той знае защо живее, защо яде. Туй чувство, което наричаме физическо чувство.
към втори вариант >>

Едновременно с чувството на любовта в човека се раждат други две чувства, които отличават човека. (втори вариант)
То е степен на развитие. Не казвам, че то е качество. Защото има други чувства в човек, които въздигат. Онази вътрешна мисъл на светлината, има едно друго чувство, което хвърля светлина, той го вижда в светлина. Няма ли това чувство на светлина, предметите не са ясни, животът няма смисъл, смисълът на живота не е ясен. Едновременно с чувството на любовта в човека се раждат други две чувства, които отличават човека. Три чувства се събуждат - то е целият човек. Едно чувство, което осмисля физическия живот. Той знае защо живее, защо яде. Туй чувство, което наричаме физическо чувство. Ражда се мисълта.
към втори вариант >>

Едно чувство, което осмисля физическия живот. (втори вариант)
Защото има други чувства в човек, които въздигат. Онази вътрешна мисъл на светлината, има едно друго чувство, което хвърля светлина, той го вижда в светлина. Няма ли това чувство на светлина, предметите не са ясни, животът няма смисъл, смисълът на живота не е ясен. Едновременно с чувството на любовта в човека се раждат други две чувства, които отличават човека. Три чувства се събуждат - то е целият човек. Едно чувство, което осмисля физическия живот. Той знае защо живее, защо яде. Туй чувство, което наричаме физическо чувство. Ражда се мисълта. Най-после се ражда и любовта. Когато се роди любовта, роди се и светлината.
към втори вариант >>

Туй чувство, което наричаме физическо чувство. (втори вариант)
Няма ли това чувство на светлина, предметите не са ясни, животът няма смисъл, смисълът на живота не е ясен. Едновременно с чувството на любовта в човека се раждат други две чувства, които отличават човека. Три чувства се събуждат - то е целият човек. Едно чувство, което осмисля физическия живот. Той знае защо живее, защо яде. Туй чувство, което наричаме физическо чувство. Ражда се мисълта. Най-после се ражда и любовта. Когато се роди любовта, роди се и светлината. Щом се роди светлината, осмисля се животът, защо трябва да яде и да работи. Този човек вече е добил пълнота, с който може да се разбирате по всеки предмет.
към втори вариант >>

У някои хора туй чувство е будно. (втори вариант)
Ражда се мисълта. Най-после се ражда и любовта. Когато се роди любовта, роди се и светлината. Щом се роди светлината, осмисля се животът, защо трябва да яде и да работи. Този човек вече е добил пълнота, с който може да се разбирате по всеки предмет. У някои хора туй чувство е будно. Във всичките хора чувството за ядене е развито сега. Казва, какво ще правим, как ще прекараме живота, ядене трябва, жена, деца, хляб трябва, сериозна работа. Туй чувство не е лошо, обаче туй чувство не вижда откъде ще дойдат тия работи. Щом дойдат другите чувства, веднага въпросът се поставя на друга нога. Сега, разбира се, вас туй може да ви смущава, кога ще се събудят тия чувства.
към втори вариант >>

Във всичките хора чувството за ядене е развито сега. (втори вариант)
Най-после се ражда и любовта. Когато се роди любовта, роди се и светлината. Щом се роди светлината, осмисля се животът, защо трябва да яде и да работи. Този човек вече е добил пълнота, с който може да се разбирате по всеки предмет. У някои хора туй чувство е будно. Във всичките хора чувството за ядене е развито сега. Казва, какво ще правим, как ще прекараме живота, ядене трябва, жена, деца, хляб трябва, сериозна работа. Туй чувство не е лошо, обаче туй чувство не вижда откъде ще дойдат тия работи. Щом дойдат другите чувства, веднага въпросът се поставя на друга нога. Сега, разбира се, вас туй може да ви смущава, кога ще се събудят тия чувства. За това не мислете.
към втори вариант >>

Туй чувство не е лошо, обаче туй чувство не вижда откъде ще дойдат тия работи. (втори вариант)
Щом се роди светлината, осмисля се животът, защо трябва да яде и да работи. Този човек вече е добил пълнота, с който може да се разбирате по всеки предмет. У някои хора туй чувство е будно. Във всичките хора чувството за ядене е развито сега. Казва, какво ще правим, как ще прекараме живота, ядене трябва, жена, деца, хляб трябва, сериозна работа. Туй чувство не е лошо, обаче туй чувство не вижда откъде ще дойдат тия работи. Щом дойдат другите чувства, веднага въпросът се поставя на друга нога. Сега, разбира се, вас туй може да ви смущава, кога ще се събудят тия чувства. За това не мислете. За това не мислете по единствената причина - да мислиш кога ще се роди туй чувство, то е все таки да мислиш кога ще се влюбиш или кога ще ядеш. Когато му дойде времето.
към втори вариант >>

За това не мислете по единствената причина - да мислиш кога ще се роди туй чувство, то е все таки да мислиш кога ще се влюбиш или кога ще ядеш. (втори вариант)
Казва, какво ще правим, как ще прекараме живота, ядене трябва, жена, деца, хляб трябва, сериозна работа. Туй чувство не е лошо, обаче туй чувство не вижда откъде ще дойдат тия работи. Щом дойдат другите чувства, веднага въпросът се поставя на друга нога. Сега, разбира се, вас туй може да ви смущава, кога ще се събудят тия чувства. За това не мислете. За това не мислете по единствената причина - да мислиш кога ще се роди туй чувство, то е все таки да мислиш кога ще се влюбиш или кога ще ядеш. Когато му дойде времето. Всяко нещо има свое време. Сега може да вземете идеята за влюбването. Какво означава влюбването? Щом намериш един идеал, то е влюбване.
към втори вариант >>

Влюбването е едно чувство трезво. (втори вариант)
Който не се влюбва, той не е човек. Който се влюбва, той е човек. Сега ще изтълкувате някои от вас, които обичате да се влюбвате. Аз правя разлика между влюбване и пиянство. Аз не наричам пияните хора влюбени. Влюбването е едно чувство трезво. Влюбил се онзи човек в науката, накъдето ходи, гори, науката седи в ума му, но при първия удобен случай той подава мотиката, оставя ралото, разпряга воловете, работи на плочата. Казва, само с оране работа не става, трябва да се върши и друга работа. Сега от всинца ви се изисква една вътрешна мисъл на филтриране на вашите мисли. Ние живеем в един свят, дето трябва да се филтрират нещата. Или от всичко онова, което ви се говори, най-ценното да се извади, да имате една настолна книга.
към втори вариант >>

Както онзи човек, у който чувството на светлина се е събудило - той не се заблуждава, той не е сляп. (втори вариант)
Или от всичко онова, което ви се говори, най-ценното да се извади, да имате една настолна книга. Всеки един от вас трябва да има една настолна книга. После влюбеният човек се отличава с едно качество - той никога в живота си не се разочарова. Туй е хубавото. Както онзи човек, у който чувството на светлина се е събудило - той не се заблуждава, той не е сляп. Наричат го ясновидство. Ясновидците и тем подобните способности, това са все хора от тази категория, от чувството на светлината. Способности на новия ум ги наричат. Сега природата има известни начини. Всички тия същества - и най-възвишените, които са завършили своята еволюция, които вземат участие в развитието на цялото човечество, изобщо, дето има хора по- пробудени с туй чувство, се занимават по-специфично - тям е приятно.
към втори вариант >>

Ясновидците и тем подобните способности, това са все хора от тази категория, от чувството на светлината. (втори вариант)
вас трябва да има една настолна книга. После влюбеният човек се отличава с едно качество - той никога в живота си не се разочарова. Туй е хубавото. Както онзи човек, у който чувството на светлина се е събудило - той не се заблуждава, той не е сляп. Наричат го ясновидство. Ясновидците и тем подобните способности, това са все хора от тази категория, от чувството на светлината. Способности на новия ум ги наричат. Сега природата има известни начини. Всички тия същества - и най-възвишените, които са завършили своята еволюция, които вземат участие в развитието на цялото човечество, изобщо, дето има хора по- пробудени с туй чувство, се занимават по-специфично - тям е приятно. Както един работник се занимава с хубавите растения или онзи, който обича някоя порода от животни, или онзи бижутер, който се занимава с хубавите скъпоценни камъни, ходи по света и ги намира, така и тия напреднали същества, когато се пробуди един човек за това чувство, интересуват се. От този човек вече целият невидим свят се интересува.
към втори вариант >>

Всички тия същества - и най-възвишените, които са завършили своята еволюция, които вземат участие в развитието на цялото човечество, изобщо, дето има хора по- пробудени с туй чувство, се занимават по-специфично - тям е приятно. (втори вариант)
Както онзи човек, у който чувството на светлина се е събудило - той не се заблуждава, той не е сляп. Наричат го ясновидство. Ясновидците и тем подобните способности, това са все хора от тази категория, от чувството на светлината. Способности на новия ум ги наричат. Сега природата има известни начини. Всички тия същества - и най-възвишените, които са завършили своята еволюция, които вземат участие в развитието на цялото човечество, изобщо, дето има хора по- пробудени с туй чувство, се занимават по-специфично - тям е приятно. Както един работник се занимава с хубавите растения или онзи, който обича някоя порода от животни, или онзи бижутер, който се занимава с хубавите скъпоценни камъни, ходи по света и ги намира, така и тия напреднали същества, когато се пробуди един човек за това чувство, интересуват се. От този човек вече целият невидим свят се интересува. Като почнат те да се интересуват, оттам насетне неговите работи тръгват. Той не знае какво нещо е сиромашия, те всичко вземат предвид. Той е като цвете и те казват, всякога навреме трябва да се полива.
към втори вариант >>

Както един работник се занимава с хубавите растения или онзи, който обича някоя порода от животни, или онзи бижутер, който се занимава с хубавите скъпоценни камъни, ходи по света и ги намира, така и тия напреднали същества, когато се пробуди един човек за това чувство, интересуват се. (втори вариант)
Наричат го ясновидство. Ясновидците и тем подобните способности, това са все хора от тази категория, от чувството на светлината. Способности на новия ум ги наричат. Сега природата има известни начини. Всички тия същества - и най-възвишените, които са завършили своята еволюция, които вземат участие в развитието на цялото човечество, изобщо, дето има хора по- пробудени с туй чувство, се занимават по-специфично - тям е приятно. Както един работник се занимава с хубавите растения или онзи, който обича някоя порода от животни, или онзи бижутер, който се занимава с хубавите скъпоценни камъни, ходи по света и ги намира, така и тия напреднали същества, когато се пробуди един човек за това чувство, интересуват се. От този човек вече целият невидим свят се интересува. Като почнат те да се интересуват, оттам насетне неговите работи тръгват. Той не знае какво нещо е сиромашия, те всичко вземат предвид. Той е като цвете и те казват, всякога навреме трябва да се полива. Вие не ходите да поливате тръните, но едно хубаво цвете го турите в саксия и го поливате, милвате го, имате специфични грижи за него.
към втори вариант >>

Този човек, в когото това чувство се пробуди, в невидимия свят за този човек започват да се интересуват. (втори вариант)
От този човек вече целият невидим свят се интересува. Като почнат те да се интересуват, оттам насетне неговите работи тръгват. Той не знае какво нещо е сиромашия, те всичко вземат предвид. Той е като цвете и те казват, всякога навреме трябва да се полива. Вие не ходите да поливате тръните, но едно хубаво цвете го турите в саксия и го поливате, милвате го, имате специфични грижи за него. Този човек, в когото това чувство се пробуди, в невидимия свят за този човек започват да се интересуват. Или както един учител в училището, когато има способен ученик, има едно особено разположение към него. Майките, каквото и да говорят, но когато една майка има четири-пет деца, когато има едно разумно дете, има особено разположение към това дете. Можем да кажем, че барометърът на къщата или термометърът на къщата е детето. Вкъщи, където детето е като идеал, караница няма. У бащата и у майката детето е като идеал.
към втори вариант >>

Запример вие не може да разберете любовта нито на физическия свят, нито в духовния свят, нито в Божествения свят, ако туй чувство на Божествената любов не е събудено. (втори вариант)
Този закон е, когато вие много бързате добри да ставате. В невидимия свят имат точно обратния процес. Онзи, който много бърза, той никога не може да сполучи. Онзи, който изучава нещата, той трябва да ги изучава по същество. Любовта в света трябва да бъде импулс във всички ваши стремежи. Запример вие не може да разберете любовта нито на физическия свят, нито в духовния свят, нито в Божествения свят, ако туй чувство на Божествената любов не е събудено. Вие все ще разберете нещо. Хванете някого за ръката, ще се ръкувате. Казвате, студена му е ръката. Защото, щом кажеш студена, защо всички хора, които обичате, искате ръката да бъде малко топла. Ако е гореща, казвате, гореща е или суха.
към втори вариант >>

В туй животинско състояние хората са го загазили. (втори вариант)
Отзад като се срещат, искат да видят има ли естествено разположение. Ние го наричаме отзад, но по това се познава здравият човек. Кучетата, като се помиришат отпред и като се помиришат отзад, познават здраво ли е, или болно. Като помирише, че е болно, погледнеш някой път, животното си замине. Казвам, откъде са научили тия течения, познават вече характера си. В туй животинско състояние хората са го загазили. Когато двама хора се помирисват, погледне горе главата, погледне краката. Поглеждането на краката е опашката. Като те гледа от главата до краката, той добива едно понятие. Пък някой не може да си състави. Но този навик почти хората са го изгубили.
към втори вариант >>

Следователно, който има тази мярка, този човек, в когото това чувство е събудено, той не вижда злото в света. (втори вариант)
Питам, какъв е мащабът, каква е мярката? Коя е мярката, с която природата мери, че известна постъпка е права, а друга крива. Трябва да съществува една мярка. Тази мярка трябва да бъде еднаква за всичките. В природата съществува една мярка, с която всичките постъпки може да бъдат прави или криви. Следователно, който има тази мярка, този човек, в когото това чувство е събудено, той не вижда злото в света. Понеже неговият ум е зает с нещо възвишено, той не се интересува. Понеже всичките ония хора, които правят някаква погрешка, те плащат скъпо. Няма да се мине дълго време, и ще изплащат. Всяка една погрешка в природата се ликвидира. Няма да се минат години.
към втори вариант >>

Когато туй чувство дойде, в целия живот ти чувстваш единство в любовта. (втори вариант)
Тогава питам, как тъй вие, които не сте опитали любовта, се произнасяте за любовта? Ред съществувания човек изучава закона на живота. Любовта съдържа проявата на живота. Проявата на живота, то е сцената, дето любовта трябва да се прояви. Но любовта до един момент е извън времето. Когато туй чувство дойде, в целия живот ти чувстваш единство в любовта. То са психологически моменти. Ти чувстваш в любовта единство във всичкия ти живот, понеже то са гами. Значи хората на злото са друга гама. В този тон има един голям дисонанс. Но в закона на любовта ти чувстваш единство.
към втори вариант >>

82. Аз съм / Аз съм, не бойте се!

Човек минава от животинското в човешкото царство.
При това положение само той ще разбере копнежите на своята душа, както и тия на ближните си. За да постигне своите копнежи, човек се нуждае от малка светлина, както детето, което прохожда, се нуждае от малка подкрепа. Дълго време детето пада и става, лази, докато един ден се изправи на двата си крака. В морално отношение много хора приличат на децата, които прохождат. Те падат, стават, докато един ден се изправят на двата си крака. Човек минава от животинското в човешкото царство. Едва сега е започнал да придобива човешки образ. Казано е в Писанието, че човек бил създаден по образ и подобие Божие. Кой е този човек? Той е първият човек, който остана на небето, като идеал на сегашния човек. След него Бог създаде друг човек, от пръст, в когото вдъхна дихание и той стана жива душа.
към беседата >>

Идеален човек е този, който нито веднъж в живота си не е излъгал, нито веднъж в живота си не е отправил крив поглед или лошо чувство към кого да е.
В това отношение старите гърци са били по-напреднали от съвременните културни хора. Когато жената била бременна, те я поставяли в обстановка да гледа красиви картини. Значи, за да развива красивото в себе си, човек трябва да гледа красиви неща. Какво ще оставят съвременните културни хора на бъдещето поколение? Каква представа имат сегашните хора за идеалния човек? Идеален човек е този, който нито веднъж в живота си не е излъгал, нито веднъж в живота си не е отправил крив поглед или лошо чувство към кого да е. Истински човек е онзи, който нито веднъж в живота си не се е разколебал вътрешно или усъмнил в своя велик идеал. Външно човек може да минава през големи промени – да скърби и да се радва; важно е вътрешно да не се изменя, да остане тих и спокоен, за да запази своя вътрешен мир. Що се отнася до външните промени, които човек претърпява, невидимият свят не обръща никакво внимание. Колко е страдал и се радвал, колко е пял и скачал, и на това не се обръща внимание. Човек не се определя от външните положения, през които е минал, но от своя вътрешен живот, от любовта, която има в душата си.
към беседата >>

83. Побеждавайте злото