НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
99
резултата в
41
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Петте разумни девици / Петте разумни и петте неразумни деви
,
НБ
, София, 16.11.1916г.,
Под „овца" се разбира разумността и благородството на човека, а под „
коза
" – неразумността и своенравието.
Въпреки това, казано е, че Христос ще отлъчи овцете от козете. Кое мляко е по-безопасно за децата: овчето или козето? – Козето. Не само е по-безопасно, но е и по-здравословно. Козете и овцете са емблема на нещо.
Под „овца" се разбира разумността и благородството на човека, а под „
коза
" – неразумността и своенравието.
Козата се качва по високи планински върхове, а овцата обича равни места. Козата обича приключенията, както неразумните хора. Като знаете това, не питайте, защо идат страданията и радостите. Всичко в живота ви е резултат на вашите мисли и желания. Казвам: Всичко, което човек силно желае – добро или зло, все ще се реализира.
към беседата >>
Козата
се качва по високи планински върхове, а овцата обича равни места.
Кое мляко е по-безопасно за децата: овчето или козето? – Козето. Не само е по-безопасно, но е и по-здравословно. Козете и овцете са емблема на нещо. Под „овца" се разбира разумността и благородството на човека, а под „коза" – неразумността и своенравието.
Козата
се качва по високи планински върхове, а овцата обича равни места.
Козата обича приключенията, както неразумните хора. Като знаете това, не питайте, защо идат страданията и радостите. Всичко в живота ви е резултат на вашите мисли и желания. Казвам: Всичко, което човек силно желае – добро или зло, все ще се реализира. За изяснение на мисълта си, ще си послужа с една приказка из персийския живот.
към беседата >>
Козата
обича приключенията, както неразумните хора.
– Козето. Не само е по-безопасно, но е и по-здравословно. Козете и овцете са емблема на нещо. Под „овца" се разбира разумността и благородството на човека, а под „коза" – неразумността и своенравието. Козата се качва по високи планински върхове, а овцата обича равни места.
Козата
обича приключенията, както неразумните хора.
Като знаете това, не питайте, защо идат страданията и радостите. Всичко в живота ви е резултат на вашите мисли и желания. Казвам: Всичко, което човек силно желае – добро или зло, все ще се реализира. За изяснение на мисълта си, ще си послужа с една приказка из персийския живот. Това се случило десетина века преди Христа.
към беседата >>
Аз зная, че млякото на
козата
е по-здравословно от това на овцата, по-безопасно от това на овците за децата.
(втори вариант)
Всяко нещо в света е отражение на нашия вътрешен мир. Тези пет разумни деви са сили в човека, които трябва да се впрегнат. То не е един въпрос индивидуален, само заради нас. Христос като дойде, няма да отлъчи един народ от друг. Защо в Евангелието се казва, че Той ще отлъчи овците от козите, както овчарят ги отлъчва?
Аз зная, че млякото на
козата
е по-здравословно от това на овцата, по-безопасно от това на овците за децата.
Но в тази книга, от която Христос взима тази притча - козите и овците са емблема. Под „овца" се разбира човек умен, благороден. Под „коза" се разбира човек своенравен, неразумен. Козата ходи на места, гдето никой не ходи - по планини, върхове. Тя е цял акробат.
към втори вариант >>
Под „
коза
" се разбира човек своенравен, неразумен.
(втори вариант)
Христос като дойде, няма да отлъчи един народ от друг. Защо в Евангелието се казва, че Той ще отлъчи овците от козите, както овчарят ги отлъчва? Аз зная, че млякото на козата е по-здравословно от това на овцата, по-безопасно от това на овците за децата. Но в тази книга, от която Христос взима тази притча - козите и овците са емблема. Под „овца" се разбира човек умен, благороден.
Под „
коза
" се разбира човек своенравен, неразумен.
Козата ходи на места, гдето никой не ходи - по планини, върхове. Тя е цял акробат. Овците обичат равнища. Това е същественото различие между тези две животни. Следователно глупавите хора обичат приключенията.
към втори вариант >>
Козата
ходи на места, гдето никой не ходи - по планини, върхове.
(втори вариант)
Защо в Евангелието се казва, че Той ще отлъчи овците от козите, както овчарят ги отлъчва? Аз зная, че млякото на козата е по-здравословно от това на овцата, по-безопасно от това на овците за децата. Но в тази книга, от която Христос взима тази притча - козите и овците са емблема. Под „овца" се разбира човек умен, благороден. Под „коза" се разбира човек своенравен, неразумен.
Козата
ходи на места, гдето никой не ходи - по планини, върхове.
Тя е цял акробат. Овците обичат равнища. Това е същественото различие между тези две животни. Следователно глупавите хора обичат приключенията. И в историята има един такъв пример.
към втори вариант >>
2.
Трите положения
,
НБ
, София, 7.7.1918г.,
Ако попадне в гора, далеч от хората, дивата
коза
ще му предложи млякото си, но гладен няма да остане.
Помнете: На онзи, който е възприел Словото Божие в себе си, пътят му е навсякъде отворен. Словото носи Божията Любов. Под думите Слово Божие, Христос разбира онази Любов, която отваря на хората царската врата и за Небето, и за земята. Това значи да бъде човек добре приет и между хората, и между животните. Който носи Любовта в себе си, не може да умре от глад.
Ако попадне в гора, далеч от хората, дивата
коза
ще му предложи млякото си, но гладен няма да остане.
Едно време козите сами са услужвали на хората, но сега бягат от тях, страхуват се да не ги заколят, да одерат кожата им, а месото да използват за консерви, с единствената цел, да се осигурят за по-далечно бъдеще. Консервите не са здравословна храна. Защо хората да не засеят цялата земя със Словото Божие? Мислите ли, че при това положение ще има глад на земята? Мислите ли, че тогава ще има нужда от консерви?
към беседата >>
Ако попадне въ гора, далечъ отъ хората, дивата
коза
ще му предложи млѣкото си, но гладенъ нѣма да остане.
(втори вариант)
Помнете: На онзи, който е възприелъ Словото Божие въ себе си, пѫтьтъ му е навсѣкѫде отворенъ. Словото носи Божията Любовь. Подъ думитѣ „Слово Божие”, Христосъ разбира онази любовь, която отваря на хората царската врата и за небето, и за земята. Това значи, да бѫде човѣкъ добре приетъ и между хората, и между животнитѣ. Който носи любовьта въ себе си, не може да умре отъ гладъ.
Ако попадне въ гора, далечъ отъ хората, дивата
коза
ще му предложи млѣкото си, но гладенъ нѣма да остане.
Едно време козитѣ сами сѫ услужвали на хората, но сега бѣгатъ отъ тѣхъ, страхуватъ се да не ги заколятъ, да одератъ кожата имъ, а месото да използуватъ за консерви, съ единствената цель, да се осигурятъ за по-далечно бѫдеще. Консервитѣ не сѫ здравословна храна. Защо хората да не засѣятъ цѣлата земя съ Словото Божие? Мислите ли, че при това положение ще има гладъ на земята? Мислите ли, че тогава ще има нужда отъ консерви?
към втори вариант >>
3.
Като чуха
,
НБ
, София, 17.11.1918г.,
Опитайте се да хванете една
коза
, да видите колко ще кряка.
Радвайте се и веселете се, защото Бог работи днес в света. Той взема участие и в индивидуалния живот на човека, и в семейния, и в обществения, и в политическия. Той събаря, гради, произвежда преврати, отделя потребното от непотребното, овцете от козите. Овцете служат на Божествения закон, а козите – на кесаря. Овцете са символ на Любовта.
Опитайте се да хванете една
коза
, да видите колко ще кряка.
Хората, които постоянно се оплакват от страдания и мъчнотии, и които постоянно роптаят, са от категорията на козите. Овцете носят своите страдания без роптание. Хората вземат вълната, млякото, месото им, и те не роптаят. Това са хората на Любовта. Наистина, овцата символизира Любовта, но в това не подразбираме формата овца.
към беседата >>
Опитайте се да хванете една
коза
, да видите, колко ще крѣка.
(втори вариант)
Радвайте се и веселете се, защото Богъ работи днесъ въ свѣта. Той взема участие и въ индивидуалния животъ на човѣка, и въ семейния, и въ обществения, и въ политическия. Той събаря, гради, произвежда преврати, отдѣля потрѣбното отъ непотрѣбното, овцетѣ отъ козитѣ. Овцетѣ служатъ на Божествения законъ, а козитѣ — на Кесаря. Овцетѣ сѫ символъ на любовьта.
Опитайте се да хванете една
коза
, да видите, колко ще крѣка.
Хората, които постоянно се оплакватъ отъ страдания и мѫчнотии, и които постоянио роптаятъ, сѫ отъ категорията на козитѣ. Овцетѣ носятъ своитѣ страдания безъ роптание. Хората взематъ вълната, млѣкото, месото имъ, и тѣ не роптаятъ. Това сѫ хората на любовьта. Наистина, овцата символизира любовьта, но въ това не подразбираме формата „овца”.
към втори вариант >>
4.
Като себе си
,
НБ
, София, 2.2.1919г.,
Една българска пословица казва: „От стара
коза
яре“.
На всички е позната истината, че хората не обичат старите неща. Когато майката и бащата остареят, синът и дъщерята са недоволни от тях, искат час по-скоро да останат свободни. Те гледат на старите като на препятствие в живота си. Всъщност, старите хора са на мястото си.
Една българска пословица казва: „От стара
коза
яре“.
Изобщо, старите хора носят в себе си всички условия, при които детето може да се роди и отгледа. В първоначалния език думата „стар“ имала съвсем различно значение от това, което днес й отдават. За да се развива правилно, младият трябва да служи на два велики закона: любов към Бога и любов към ближния. Без любов нищо не се ражда. Любовта подтиква човешката душа към движение и творчество.
към беседата >>
5.
Като го видя Петър
,
НБ
, София, 20.4.1919г.,
Казвате: „Всяка
коза
за своя крак виси.” Това значи: Няма защо слънчевите жители да мислят за земните жители.
Гробът е яйцето, в което се крият новите условия, а смъртта е съдебният пристав, който обира човека и го освобождава от всичко непотребно. Като тръгвах за земята, чувах да се говори за хората – жителите на земята, че откакто слънцето съществува, те не са възприели слънчевите лъчи, както трябва. – Защо? – Липсва им нещо, мозъкът им още не е добре развит. Днес, откак телепатията си проби път, и хората възприемат мисли от далечни пространства, заедно с това те започнаха да използуват слънчевата енергия.
Казвате: „Всяка
коза
за своя крак виси.” Това значи: Няма защо слънчевите жители да мислят за земните жители.
Христос искаше да каже на Петра, че Йоан, т. е. младите ще оправят света. Йоановците ще оправят света, а не Петровците. Ония, които се казват Петър, нека ме извинят, но аз изнасям истината, И аз съм Петър, но ще знаете, че бъдещето е на Йоановците. Йоан запита Христа: „Господи, кой ще те предаде?
към беседата >>
Някои казват: „Всяка
коза
за своя крак виси." Да, но миризмата й не е вързана за „своя крак".
(втори вариант)
Гробът е яйцето, тоест бъдещите условия за нов живот. Да умре някой, значи да се премахнат всички пречки за развитието му, и след смъртта да се явят нови условия за нов живот. Гробът е яйцето, което дава новите условия за живот, а смъртта е съдебният пристав, който взема всичко непотребно от тебе. Като тръгвах от слънцето, слушах да се говори за хората тук на земята, че макар и от толкова хиляди години приемат слънчевите лъчи - понеже нямат развити мозъци, не могат да разберат какво им предаваме чрез тях. Но днес вече телепатията е повечко развита, та ще могат да разберат какво им предаваме.
Някои казват: „Всяка
коза
за своя крак виси." Да, но миризмата й не е вързана за „своя крак".
В тази философия няма никакъв смисъл. Христос показа чрез Йоана, че младите ще оправят света. Петровците няма да оправят света. Нека ме извинят тези от вас, които сте Петровци, но на тях днес не може да се разчита. И аз съм Петър, но бъдещето не е наше, а на Йоановци.
към втори вариант >>
6.
Мисъл и действие / Мисъл и действие
,
ООК
, София, 15.6.1922г.,
Следователно има грехове, подобни на кучешките извержения; други, подобни на тези на вола, на овцата, на
козата
и т.н.
Където има извержения, там има и живот. Изверженията са резултат на неправилното хранене и на нездравословната храна, която употребяват живите същества. По тях можете да познаете характера на животните. Колкото по-лош е характерът на някое животно, толкова повече отрови съдържат неговите извержения. По изверженията на човека ще познаете неговите погрешки и грехове.
Следователно има грехове, подобни на кучешките извержения; други, подобни на тези на вола, на овцата, на
козата
и т.н.
– „Не можете ли без грехове? “ – Може, но трябва да не ядете. Щом престанете да ядете, ще изчезне и злото, и грехът. – „Може ли без ядене? “ – Не може без ядене, но и без зло не може.
към беседата >>
Следователно има грехове, подобни на кучешките извержения; други, подобни на тези на вола, на овцата, на
козата
и т.н.
Където има извержения, там има и живот. Изверженията са резултат на неправилното хранене и на нездравословната храна, която употребяват живите същества. По тях можете да познаете характера на животните. Колкото по-лош е характерът на някое животно, толкова повече отрови съдържат неговите извержения. По изверженията на човека ще познаете неговите погрешки и грехове.
Следователно има грехове, подобни на кучешките извержения; други, подобни на тези на вола, на овцата, на
козата
и т.н.
– „Не можете ли без грехове? “ – Може, но трябва да не ядете. Щом престанете да ядете, ще изчезне и злото, и грехът. – „Може ли без ядене? “ – Не може без ядене, но и без зло не може.
към беседата >>
7.
Живите сили в природата / Живите сили на природата
,
ООК
, Чамкория, 20.7.1922г.,
Добре е да срещнете някоя дива
коза
, сърна или катеричка, каквито има в тукашните гори.
Да прекара човек известно време сред природата, това значи да се свърже с нея, да се запознае със силите ѝ и да ги използва. Всички трябва да си поставите като задача, всеки ден да обикаляте 50–60 бора, да се спирате пред всеки бор, да видите каква разлика има между тях, какви сили съдържат те. Гледайте на боровете като на живи същества, като на ваши приятели, с които можете да се обмените – да дадете нещо от себе си и да получите нещо. Само така ще се обновите. Интересувайте се да научите какви животни има тук.
Добре е да срещнете някоя дива
коза
, сърна или катеричка, каквито има в тукашните гори.
И мечка да срещнете, не е страшно. Външно мечката изглежда страшна, но има нещо добро, приятно в нея. Пазете се от еднообразието. Колкото и да се интересувате от духовни работи, като говорите много за тях, те изгубват своята сила и красота. И най-хубавите неща, като се повтарят много пъти, губят своята красота и смисъл.
към беседата >>
Добре е да срещнете някоя дива
коза
, сърна или катеричка, каквито има в тукашните гори.
Да прекара човек известно време сред природата, това значи да се свърже с нея, да се запознае със силите ѝ и да ги използва. Всички трябва да си поставите като задача, всеки ден да обикаляте 50–60 бора, да се спирате пред всеки бор, да видите каква разлика има между тях, какви сили съдържат те. Гледайте на боровете като на живи същества, като на ваши приятели, с които можете да се обмените – да дадете нещо от себе си и да получите нещо. Само така ще се обновите. Интересувайте се да научите какви животни има тук.
Добре е да срещнете някоя дива
коза
, сърна или катеричка, каквито има в тукашните гори.
И мечка да срещнете, не е страшно. Външно мечката изглежда страшна, но има нещо добро, приятно в нея. Пазете се от еднообразието. Колкото и да се интересувате от духовни работи, като говорите много за тях, те изгубват своята сила и красота. И най-хубавите неща, като се повтарят много пъти, губят своята красота и смисъл.
към беседата >>
8.
Пробуждане на човѣшката душа / Пробуждане на човешката душа
,
НБ
, София, 25.3.1923г.,
Съ спечелените пари ще си купя една овца и една
коза
.
Знаете ли на какво ще замязате? Ще замязате на онзи богатъ циганинъ, който дава на своя синъ да продава млѣкото, да го разнася по кѫщитѣ. Носи го той въ една кѫща, въ друга, и си размишлява. Казва си: Като продамъ това млѣко, ще си купя една кокошка, която ще ми снася яйца. Ще продамъ яйцата по толкова и толкова едното.
Съ спечелените пари ще си купя една овца и една
коза
.
Слѣдъ това, и тѣхъ ще продамъ, и отъ получените пари ще си купя една крава. Тъй като си вървѣлъ и разсъждавалъ, слѣдъ 4–5 часа станалъ милионеръ. И тогава продължавалъ да си разсъждава, като стана милионеръ, ще предложа на царската дъщеря да се оженя за нея, и ще си имаме дѣтенце. Като си помислилъ туй, подскочилъ отъ радость, гърнето паднало на земята, и млѣкото се разлѣло. Сега, това вамъ се вижда смешно, но всички цигани, това сме ние.
към беседата >>
Ще продавам яйцата, докато спечеля пари за една овца или
коза
.
(втори вариант)
В скоро време ставаш богат човек, известен на всички. Лесно ставаш богат, виден човек. Без труд, само с въображение, ти всичко постигаш. Ако живееш само с въображението си, ти ще приличаш на онзи млад циганин, който разнасял мляко по къщите. Той си мечтаел: Като продам всичкото мляко, ще си купя една кокошка, да ми снася яйца.
Ще продавам яйцата, докато спечеля пари за една овца или
коза
.
Ще продавам млякото на овцата и един ден и нея ще продам. От спечелените пари ще си купя една крава. Така си мислел той, как ще забогатее, докато стане милионер. Най-после си казал: Като милионер, ще предложа на царската дъщеря да се оженим. След две-три години ще си родим едно хубаво детенце.
към втори вариант >>
9.
Напразно Ме почитат
,
НБ
, София, 3.6.1923г.,
Кажете ми кой вол, коя овца, коя свиня или
коза
е станала философ, писател или музикант?
По какво се различава човешкото учение от Божественото? – По две съществени качества. Човешкото ограничава и умъртвява. Ако не вярвате това, питайте всички тревопасни, които живеят при хората и работят за тях. Има ли някой вол, който да е прокопсал при човека?
Кажете ми кой вол, коя овца, коя свиня или
коза
е станала философ, писател или музикант?
Това са все поданици на човешки учения. Всички тия същества са живели толкова хиляди години при хората и са оглупели. Едно време са били умни, а сега са оглупели, защото се учат на човешки учения. Хората ще възразят, че Господ ги е създал така. Вие бяхте ли там, когато Бог създавал света?
към беседата >>
10.
Който се учи
,
НБ
, София, 30.11.1924г.,
Запримѣръ, въ турски езикъ думитѣ лопата, шивачъ и слѣпа
коза
се пишатъ по единъ и сѫщъ начинъ.
Какво е това измѣрване на ѫглитѣ? Това е единъ методъ, съ който си служатъ ученитѣ, азъ го наричамъ „методъ на прѣдположение“. Така, въ турски езикъ има извѣстни думи, които се пишатъ по единъ и сѫщъ начинъ, но иматъ различно значение. Турчинътъ като срещне нѣкоя такава дума, казва: не иде на кажемъ тази дума, кажете друга нѣкоя. Той пише, пише, нищо не излиза.
Запримѣръ, въ турски езикъ думитѣ лопата, шивачъ и слѣпа
коза
се пишатъ по единъ и сѫщъ начинъ.
Единъ турски началникъ пише до кмета да му се изпратятъ 40 лопатари – хора да ринатъ земя. Кметътъ чете, чете, казва: „На нашия началникъ трѣбватъ 40 кюркчии“. Праща му 40 кюркчии да шиятъ, т.е. 40 шивачи. Началникътъ пише, че не му трѣбватъ шивачи.
към беседата >>
Например, в турския език думите лопата, шивач и сляпа
коза
се пишат по един и същ начин.
(втори вариант)
Това е един метод, с който си служат учените, аз го наричам „метод на предположение“. Така, в турски език има известни думи, които се пишат по един и същ начин, но имат различно значение. Турчинът като срещне някоя такава дума, казва: Не иде на калем [кадем? ] тази дума, кажете друга някоя. Той пише, пише, нищо не излиза.
Например, в турския език думите лопата, шивач и сляпа
коза
се пишат по един и същ начин.
Един турски началник пише до кмета да му се изпратят 40 лопатари – хора да ринат земя. Кметът чете, чете, казва: „На нашия началник трябват 40 кюркчии“. Праща му 40 кюркчии да шият, т.е. 40 шивачи. Началникът пише, че не му трябват шивачи.
към втори вариант >>
11.
Насока и направление на енергията / Направление на енергиите
,
МОК
, София, 4.1.1925г.,
Един ангел не може да произведе живота на животинското царство, не може да направи една
коза
, например.
Значи, изискват се неща невъзможни, а има неща възможни за вас в дадения случай. При сегашните условия, когато говорим за воля, трябва да знаем, че има един кръг на действия, които са възможни, волеви движения са те, пък има и един друг външен кръг на действие, те са условни засега, те не зависят от вас. Тъй щото, когато говорим за волеви неща, разбираме тия, които са под контрол на нашата воля. А другите неща са под волята на други същества, по-високи от нас сили, които не се подчиняват на нас, а се подчиняват на други същества. Така ангелите разбират законите на растителното царство, но ангелите не разбират живота на животинското царство.
Един ангел не може да произведе живота на животинското царство, не може да направи една
коза
, например.
Там архангелите, те владеят този закон. Тъй щото, всички същества според своята разумност и възможност. Ангелите и те си имат свой район на действие. Разбира се, в сравнение с човешкия, той е много по-обширен, но в сравнение с по-възвишените от тях същества и тяхната дейност е ограничена. Следователно ние, като завладеем тия волеви действия, всичките сили, вложени в нашето естество, тогава ще пристъпим към възможностите на този, външния кръг.
към беседата >>
Един ангел не може да направи една
коза
например.
(втори вариант)
При сегашните условия, когато говорим за воля, трябва да знаем, че има един кръг на действия, които са възможни – значи те са волеви движения. Но има и един външен кръг на действия, които засега са условни и не зависят от нас – те не са волеви движения. Тъй щото, когато говорим за волеви действия, разбираме тия, които са под контрола на нашата воля. А тия, които не са волеви действия, те са под контрола на чужда воля, под контрола на чужди същества, които седят по-високо от нас – и те от своя страна се подчиняват на други същества. Ангелите например, които седят по-високо от нас, разбират законите на растителното царство, но не разбират живота и законите на животинското царство.
Един ангел не може да направи една
коза
например.
Туй изкуство владеят архангелите. Тъй щото, всички същества имат свой район на действие според своята разумност и възможност. Разбира се, дейността на ангелите във връзка с тази на човека е по-обширна, но в сравнение с тази на по-висши от тях Същества е ограничена. Следователно, като завладеем всички волеви действия, всички сили, които са вложени в нашето естество, тогава ще пристъпим и към възможностите на външния кръг. В окултната наука съществуват ред разумни методи за проява на волевата сила у човека.
към втори вариант >>
12.
Козативни сили
,
ООК
, София, 18.11.1925г.,
Ония сили пък, които градят, се наричат
козативни
.
Пението спада към тъй наречените формативни сили, защото те служат като съединителни нишки между всички други сили.
Ония сили пък, които градят, се наричат
козативни
.
В това отношение музиката представлява формативна сила. Съвременните певци и музиканти в своите песни не избират думи, съответни на тоновете, вследствие на което те не произвеждат нужния ефект. Често думите не са формативни. За да има хармония между тоновете и думите, композиторите в музиката трябва да се вслушват в своята интуиция, т.е. те трябва да се ползват от разположението на ума и сърцето си.
към беседата >>
13.
Тридесет и осем години
,
НБ
, София, 22.11.1925г.,
Тази буква в латинската азбука означава противоречие, рогите на
козата
.
Всички тия сили е подчиняват без никакъв капелмайстор, т.е. има капелмайстор, но той само дигне и сложи своята пръчица, всички свирят в такт, без никаква грешка. И тогава имаме буквата w, вавът, не нашето “в”. На еврейски език това “в” означава кука, гега, с която овчарят хваща онази овца, която кръшка от пътя си и й казва: “Само при мене, само при своя овчар можеш да си в безопасност, а там в гората вълците ще те изядат. Тук стой при мене, аз ще те науча.” В нашата буква “в” ние сме скрили малко вътрешния й смисъл.
Тази буква в латинската азбука означава противоречие, рогите на
козата
.
В окултната наука, този човек, който има два рога, както в козата е в противоречие с Бога. То означава две единици, които се борят една с друга, които са в противоречие, или двама пехливана, които се борят на хорото, за да покажат, кой е по-силен. Ти ще се бориш, ще работиш, докато намериш Учителя си. Кой Учител? Аз не искам да ви поставя в противоречие, ще ви кажа, кой Учител.
към беседата >>
В окултната наука, този човек, който има два рога, както в
козата
е в противоречие с Бога.
има капелмайстор, но той само дигне и сложи своята пръчица, всички свирят в такт, без никаква грешка. И тогава имаме буквата w, вавът, не нашето “в”. На еврейски език това “в” означава кука, гега, с която овчарят хваща онази овца, която кръшка от пътя си и й казва: “Само при мене, само при своя овчар можеш да си в безопасност, а там в гората вълците ще те изядат. Тук стой при мене, аз ще те науча.” В нашата буква “в” ние сме скрили малко вътрешния й смисъл. Тази буква в латинската азбука означава противоречие, рогите на козата.
В окултната наука, този човек, който има два рога, както в
козата
е в противоречие с Бога.
То означава две единици, които се борят една с друга, които са в противоречие, или двама пехливана, които се борят на хорото, за да покажат, кой е по-силен. Ти ще се бориш, ще работиш, докато намериш Учителя си. Кой Учител? Аз не искам да ви поставя в противоречие, ще ви кажа, кой Учител. Вие ще намерите не самозвания ни учител, но Онзи, Когото Бог е поставил за вас от вековете.
към беседата >>
Той е този Ешуа, Който съдържа в себе си тези формативни, позитивни,
козативни
и воативни сили.
То означава две единици, които се борят една с друга, които са в противоречие, или двама пехливана, които се борят на хорото, за да покажат, кой е по-силен. Ти ще се бориш, ще работиш, докато намериш Учителя си. Кой Учител? Аз не искам да ви поставя в противоречие, ще ви кажа, кой Учител. Вие ще намерите не самозвания ни учител, но Онзи, Когото Бог е поставил за вас от вековете.
Той е този Ешуа, Който съдържа в себе си тези формативни, позитивни,
козативни
и воативни сили.
Това, тъй казано, нищо не значи, но да ви го преведа на български. Това значи: силите, от които всичко произтича; силите, които всичко съграждат и хармонират; силите, които всичко държат и запазват, без да се изменят. Тъй, да се размърда малко ума ви. Запомнете това нещо! И тъй, този човек седял цели 38 години пред къпалнята.
към беседата >>
14.
Закон на съпоставянето
,
НБ
, София, 21.3.1926г.,
Казвам: след като си боледувал дълго време, ще пиеш всяка сутрин половин литър прясно мляко от някоя здрава крава или някоя здрава биволица или някоя
коза
.
Щом всичко е съсредоточено към вашия стомах, вие няма да имате никаква наука. Следователно, и рибите и месоядните и тревопасните животни и птиците, както и всички хора, - майки и бащи и свещеници, дори и всички хора с най-възвишени пориви, ще имат един и същ общ център. Не е лошо, че този център съществува, обаче според закона на съпоставянето трябва да има известна хармония. Колкото енергии слизат към стомаха, толкова енергии трябва да възлизат и към мозъка. Казвам: вземете за пример туй малко дете, което майка му взе и избяга с него в Египет.
Казвам: след като си боледувал дълго време, ще пиеш всяка сутрин половин литър прясно мляко от някоя здрава крава или някоя здрава биволица или някоя
коза
.
Добре ще гледаш твоето малко детенце. Защо? Защото твоят стомах е твоето малко детенце. И ти ще го храниш с хубаво прясно мляко. Млякото може да е от каквото и да е животно, но трябва да е здраво. Сега всички ония от вас, които са вегетарианци нека ме разберат добре, да не стават фанатици.
към беседата >>
15.
Координиране на силите / Координация на силите
,
МОК
, София, 8.5.1927г.,
Вий сега стъпите една стъпка, свързани сте, ходите като някоя
коза
.
(втори вариант)
Когато те видят, че не обичаш, всички обръщат гръб и те забравят. А щом ти обърнат гръб, ти се усещаш малък, по-малък и от най-малката буболечица, без никаква идея, без стимул, отпаднал духом. Давам ви тези идеи, за да ви избавя от онази връзка. Мнозина от вас имат дяволски въжета още. Мнозина от вас искате да бъдете свободни, без въжета.
Вий сега стъпите една стъпка, свързани сте, ходите като някоя
коза
.
Не – свободен, тъй, като птица да ходиш, сам да се връщаш. Аз наричам това свобода. Желая всички тъй да се научите, тъй да мислите. Аз ще ви кажа: Във вас има прогрес, но аз не искам вий да се спирате. Туй, което сте постигнали, още е малко в сравнение с онова, което има да постигнете.
към втори вариант >>
16.
Смяна на енергиите / Смяна на енергията
,
МОК
, София, 25.1.1929г.,
(
Коза
, крава.) Кравата обича да боде.
(втори вариант)
А в „крадец“, К тази буква показва, че силите, които действуват в един крадец не са хармонични. Кажете други думи с К. (Корона, кръст, крепост, кръг.) Кръгът постоянно се движи, не седи на едно място. (Кон, камила, кокошка.) Вземете тия животни, конят обича да рита, камилата? Ами кокошката?
(
Коза
, крава.) Кравата обича да боде.
Дайте думи с В. (Воденица, Венера, вода, вяра, вино.) Виното прави хората весели. Вярата ги окуражава. Воденицата приготовлява брашно за хората. Ако вземете речника и погледнете думите, които почват с В или с другите букви, ще видите колко силни думи влизат в една буква.
към втори вариант >>
17.
Чуха, че иде Исус
,
НБ
, София, 3.11.1929г.,
За да подкрепи още повече своята мисъл, той си послужил с поговорката: „Всяка
коза
за своя крак виси".
И тъй, целокупният живот, към който всички хора се стремят, представя идеалния живот на човека. Той включва в себе си, както индивидуалния, така и общия живот – живота на всички хора, на всички живи същества. Въпреки това, мнозина казват, че не трябва да се интересуват от живота на хората, на своите ближни, без оглед на това, дали те са праведни или грешни. Един селски свещеник, при изпълнение на службата си, се обърнал към своите миряни с думите, казани от Христа: „Не съдете, за да не бъдете съдени! " За да усили тази идея, той дошъл дотам, че искал да убеди слушателите си, какво никой няма право да се интересува от работите и живота на хората.
За да подкрепи още повече своята мисъл, той си послужил с поговорката: „Всяка
коза
за своя крак виси".
Един от селяните не бил съгласен с тълкуванията на свещеника и решил да му устрои една шега. Един ден той взел една умряла коза и я закачил пред портата на свещеника. Като постояла няколко деня, козата започнала силно да мирише. – Иване, ти ли остави тази коза тука? – рекъл свещеникът на своя съсед.
към беседата >>
Един ден той взел една умряла
коза
и я закачил пред портата на свещеника.
Въпреки това, мнозина казват, че не трябва да се интересуват от живота на хората, на своите ближни, без оглед на това, дали те са праведни или грешни. Един селски свещеник, при изпълнение на службата си, се обърнал към своите миряни с думите, казани от Христа: „Не съдете, за да не бъдете съдени! " За да усили тази идея, той дошъл дотам, че искал да убеди слушателите си, какво никой няма право да се интересува от работите и живота на хората. За да подкрепи още повече своята мисъл, той си послужил с поговорката: „Всяка коза за своя крак виси". Един от селяните не бил съгласен с тълкуванията на свещеника и решил да му устрои една шега.
Един ден той взел една умряла
коза
и я закачил пред портата на свещеника.
Като постояла няколко деня, козата започнала силно да мирише. – Иване, ти ли остави тази коза тука? – рекъл свещеникът на своя съсед. – аз я оставих. – Ами тя мирише много неприятно.
към беседата >>
Като постояла няколко деня,
козата
започнала силно да мирише.
Един селски свещеник, при изпълнение на службата си, се обърнал към своите миряни с думите, казани от Христа: „Не съдете, за да не бъдете съдени! " За да усили тази идея, той дошъл дотам, че искал да убеди слушателите си, какво никой няма право да се интересува от работите и живота на хората. За да подкрепи още повече своята мисъл, той си послужил с поговорката: „Всяка коза за своя крак виси". Един от селяните не бил съгласен с тълкуванията на свещеника и решил да му устрои една шега. Един ден той взел една умряла коза и я закачил пред портата на свещеника.
Като постояла няколко деня,
козата
започнала силно да мирише.
– Иване, ти ли остави тази коза тука? – рекъл свещеникът на своя съсед. – аз я оставих. – Ами тя мирише много неприятно. – Какво от това?
към беседата >>
– Иване, ти ли остави тази
коза
тука?
" За да усили тази идея, той дошъл дотам, че искал да убеди слушателите си, какво никой няма право да се интересува от работите и живота на хората. За да подкрепи още повече своята мисъл, той си послужил с поговорката: „Всяка коза за своя крак виси". Един от селяните не бил съгласен с тълкуванията на свещеника и решил да му устрои една шега. Един ден той взел една умряла коза и я закачил пред портата на свещеника. Като постояла няколко деня, козата започнала силно да мирише.
– Иване, ти ли остави тази
коза
тука?
– рекъл свещеникът на своя съсед. – аз я оставих. – Ами тя мирише много неприятно. – Какво от това? Нали казваш, че всяка коза за своя крак виси?
към беседата >>
Нали казваш, че всяка
коза
за своя крак виси?
– Иване, ти ли остави тази коза тука? – рекъл свещеникът на своя съсед. – аз я оставих. – Ами тя мирише много неприятно. – Какво от това?
Нали казваш, че всяка
коза
за своя крак виси?
Както виждате, миризмата от умрялата коза се отразява неприятно не само върху този, който я закачил на портата, но и върху неговите съседи. Следователно, който върши престъпление, той трябва да знае, че престъплението има отношение не само към него, но и към ближните му. И тъй, пътят, по който сегашното човечество може да се възпита, не е този, по който днес върви. Сегашното възпитание не може да донесе нещо особено на човечеството. Напротив, сегашното възпитание може да даде обратни резултати на това, което се очаква.
към беседата >>
Както виждате, миризмата от умрялата
коза
се отразява неприятно не само върху този, който я закачил на портата, но и върху неговите съседи.
– рекъл свещеникът на своя съсед. – аз я оставих. – Ами тя мирише много неприятно. – Какво от това? Нали казваш, че всяка коза за своя крак виси?
Както виждате, миризмата от умрялата
коза
се отразява неприятно не само върху този, който я закачил на портата, но и върху неговите съседи.
Следователно, който върши престъпление, той трябва да знае, че престъплението има отношение не само към него, но и към ближните му. И тъй, пътят, по който сегашното човечество може да се възпита, не е този, по който днес върви. Сегашното възпитание не може да донесе нещо особено на човечеството. Напротив, сегашното възпитание може да даде обратни резултати на това, което се очаква. Днес всички хора говорят добре: и проповедникът, и учителят, и общественикът, но въпреки това техните проповеди остават безрезултатни.
към беседата >>
Един поп проповядвал в църквата и казал на своите слушатели: „Всяка
коза
на свой крак виси." Това значи никой да не се интересува от и за другите хора, какво става у тях.
(втори вариант)
Ако живея лош живот, и това е за самия мене. Всеки живот има своите последствия. Тъй щото казвам, целокупният живот, това е идеалният живот на хората. Често ние казваме: „Що ни интересуват греховете на хората? " Те косвено ни засягат.
Един поп проповядвал в църквата и казал на своите слушатели: „Всяка
коза
на свой крак виси." Това значи никой да не се интересува от и за другите хора, какво става у тях.
Един от неговите селяни съседи, като го чул да говори така, казал си: „Чакай, аз ще устроя нещо на този поп." Взима една умряла коза и я закачва пред вратника на попа. По едно време тя започнала силно да мирише. Попът пита съседа си: „Иване, какво си направил? Какво мирише толкова? " „Че какво те интересува това, че тази коза миришела?
към втори вариант >>
Един от неговите селяни съседи, като го чул да говори така, казал си: „Чакай, аз ще устроя нещо на този поп." Взима една умряла
коза
и я закачва пред вратника на попа.
(втори вариант)
Всеки живот има своите последствия. Тъй щото казвам, целокупният живот, това е идеалният живот на хората. Често ние казваме: „Що ни интересуват греховете на хората? " Те косвено ни засягат. Един поп проповядвал в църквата и казал на своите слушатели: „Всяка коза на свой крак виси." Това значи никой да не се интересува от и за другите хора, какво става у тях.
Един от неговите селяни съседи, като го чул да говори така, казал си: „Чакай, аз ще устроя нещо на този поп." Взима една умряла
коза
и я закачва пред вратника на попа.
По едно време тя започнала силно да мирише. Попът пита съседа си: „Иване, какво си направил? Какво мирише толкова? " „Че какво те интересува това, че тази коза миришела? Нали казваш, че всяка коза на свой крак виси." „Да, но мирише." „А, мирише." Значи философията не седи в това.
към втори вариант >>
" „Че какво те интересува това, че тази
коза
миришела?
(втори вариант)
Един поп проповядвал в църквата и казал на своите слушатели: „Всяка коза на свой крак виси." Това значи никой да не се интересува от и за другите хора, какво става у тях. Един от неговите селяни съседи, като го чул да говори така, казал си: „Чакай, аз ще устроя нещо на този поп." Взима една умряла коза и я закачва пред вратника на попа. По едно време тя започнала силно да мирише. Попът пита съседа си: „Иване, какво си направил? Какво мирише толкова?
" „Че какво те интересува това, че тази
коза
миришела?
Нали казваш, че всяка коза на свой крак виси." „Да, но мирише." „А, мирише." Значи философията не седи в това. Знай, който върши престъпления, трябва да знае, че тези престъпления имат отношение и към другите хора. Та казвам, пътят, по който може да се възстанови цялото човечество, не е този, по който върви сегашното възпитание. С това възпитание нищо не може да се постигне. Ще се постигнат точно обратни резултати.
към втори вариант >>
Нали казваш, че всяка
коза
на свой крак виси." „Да, но мирише." „А, мирише." Значи философията не седи в това.
(втори вариант)
Един от неговите селяни съседи, като го чул да говори така, казал си: „Чакай, аз ще устроя нещо на този поп." Взима една умряла коза и я закачва пред вратника на попа. По едно време тя започнала силно да мирише. Попът пита съседа си: „Иване, какво си направил? Какво мирише толкова? " „Че какво те интересува това, че тази коза миришела?
Нали казваш, че всяка
коза
на свой крак виси." „Да, но мирише." „А, мирише." Значи философията не седи в това.
Знай, който върши престъпления, трябва да знае, че тези престъпления имат отношение и към другите хора. Та казвам, пътят, по който може да се възстанови цялото човечество, не е този, по който върви сегашното възпитание. С това възпитание нищо не може да се постигне. Ще се постигнат точно обратни резултати. Нима днес лошо се проповядва?
към втори вариант >>
18.
Възпитание на волята / Вътрешното възпитание на волята
,
МОК
, София, 24.1.1930г.,
Микоза
, сополът, е една течност, дадена за филтриране.
(втори вариант)
Но понеже природата не повтаря своите опити, това, което тогава беше свобода, сега става негово ограничение. Защото тук, при свободата на България хората може да плюят, където искат, свободни са да плюят, но ако отидеш в Америка, Англия или Германия и се изплюеш на улицата, веднага ще те арестуват. Питам, де е тогава по-добре да се живее в България или в Америка в дадения случай? Често от голямата работа се образува излишък на известна материя, която трябва да се изхвърли навън. Вземете тези микозните лигавини в носа, които са създадени за филтриране.
Микоза
, сополът, е една течност, дадена за филтриране.
Когато човек диша всичките прашинки във въздуха, полепват по тази влага микоза, който е турен за филтър, най-първо за намазване на стените. Носът винаги е влажен отвътре. Значи въздухът постоянно се филтрира. Онези, на които носът е постоянно сух, не са толкова здрави. Питам, с какво можеше природата да замести тази течност.
към втори вариант >>
Когато човек диша всичките прашинки във въздуха, полепват по тази влага
микоза
, който е турен за филтър, най-първо за намазване на стените.
(втори вариант)
Защото тук, при свободата на България хората може да плюят, където искат, свободни са да плюят, но ако отидеш в Америка, Англия или Германия и се изплюеш на улицата, веднага ще те арестуват. Питам, де е тогава по-добре да се живее в България или в Америка в дадения случай? Често от голямата работа се образува излишък на известна материя, която трябва да се изхвърли навън. Вземете тези микозните лигавини в носа, които са създадени за филтриране. Микоза, сополът, е една течност, дадена за филтриране.
Когато човек диша всичките прашинки във въздуха, полепват по тази влага
микоза
, който е турен за филтър, най-първо за намазване на стените.
Носът винаги е влажен отвътре. Значи въздухът постоянно се филтрира. Онези, на които носът е постоянно сух, не са толкова здрави. Питам, с какво можеше природата да замести тази течност. Микозата е едно износно средство, а сега при човешкото развитие тия вещества постепенно се заместват.
към втори вариант >>
Микозата
е едно износно средство, а сега при човешкото развитие тия вещества постепенно се заместват.
(втори вариант)
Когато човек диша всичките прашинки във въздуха, полепват по тази влага микоза, който е турен за филтър, най-първо за намазване на стените. Носът винаги е влажен отвътре. Значи въздухът постоянно се филтрира. Онези, на които носът е постоянно сух, не са толкова здрави. Питам, с какво можеше природата да замести тази течност.
Микозата
е едно износно средство, а сега при човешкото развитие тия вещества постепенно се заместват.
Ще дойде една раса, дето много сокове ще останат. Ще забележите сега, у малките деца често им текат сополите. По-възрастните, понеже се владеят, те са възпитали сопола си. Та казвам, от физическите прояви на живота ние влизаме до психическите, които се отнасят за контролиране на известни органи от болести, неприятности и т.н. Всеки един от вас може да си направи един малък опит.
към втори вариант >>
19.
Съчетание на числата
,
ООК
, София, 12.2.1930г.,
Защо женската и мъжката
коза
имат брада?
(втори вариант)
Други са веществата, други са силите, които действат. После, другояче е съчетан, другояче е свързан. После, ако погледнеш животните, тяхната конструкция, както са, ние знаем при какви условия те живеят. Казвам, у съвременния човек жената седи по-високо по своята чувствителност. Че тя с усилието на своята воля е успяла да хвърли брадата си, тя не е останала брадата.
Защо женската и мъжката
коза
имат брада?
Жената махнала брадата си. Хубаво е направила, понеже лицето представлява поле за работа от по- широко гледище. Понеже лицето на жената е отворено, тя има по-силно развити чувства, по-високи чувства, по-силно е развита интуицията. Понеже у мъжа тия косми - и мъже има, които са замязали на жени. Казвам, занапред мъжът полека-лека, за бъдеще мъжът, и той трябва да изхвърли по същия начин.
към втори вариант >>
20.
Който влиза
,
НБ
, София, 8.6.1930г.,
Дето види овца и
коза
, той я напада и изяжда.
В това се заключава истинската философия на живота. – Доказана ли е научно тази философия? – Не е важно, дали е научно доказана, важно е, че е опитана и проверена. Има неща, които са доказани научно, без да са разбрани, без да бъдат разумни. Например, научен факт е, че вълкът яде овче и козе месо.
Дето види овца и
коза
, той я напада и изяжда.
Разумно ли е това, което вълкът прави? При това, доказано ли е научно, кога и как се е научил вълкът да яде овце? Кога се е научил човек да яде месо? В Битието е казано, че първият човек се хранел само с плодове. Значи, определено било на човека да употребява най-чистата и възвишена храна.
към беседата >>
21.
Задължително право / Правата на Душата и на Духа
,
ООК
,
СБ
, 7-те езера, 6.8.1930г.,
Да кажем, едно дете, майка му нямала мляко, тя го кърмила с млякото на някоя крава или от някоя
коза
, или от някоя овца, или пък от някоя мечка.
(втори вариант)
Намерите ли, този е ключът. Трябва да се стремите да намерите волята Божия. Не да мислите, че вършите волята Божия. Все вършим някаква воля, но когато се домогнем до този ключ, да вършим волята Божия, в нас ще се създаде нещо ново. Да ви направя една малка разлика.
Да кажем, едно дете, майка му нямала мляко, тя го кърмила с млякото на някоя крава или от някоя
коза
, или от някоя овца, или пък от някоя мечка.
Мислите ли, че туй дете, което никак не е вкусило от млякото на майка си, ще прилича на нея? В първия случай то има качествата на кравата, във втория - на козата, в третия - на овцата, в четвъртия - на мечката. С каквото мляко е захранено, такива качества ще има. Онези деца, които са захранени с майчино мляко, ще приличат на майка си. В природата под майчино мляко се разбира нещо по-друго.
към втори вариант >>
В първия случай то има качествата на кравата, във втория - на
козата
, в третия - на овцата, в четвъртия - на мечката.
(втори вариант)
Не да мислите, че вършите волята Божия. Все вършим някаква воля, но когато се домогнем до този ключ, да вършим волята Божия, в нас ще се създаде нещо ново. Да ви направя една малка разлика. Да кажем, едно дете, майка му нямала мляко, тя го кърмила с млякото на някоя крава или от някоя коза, или от някоя овца, или пък от някоя мечка. Мислите ли, че туй дете, което никак не е вкусило от млякото на майка си, ще прилича на нея?
В първия случай то има качествата на кравата, във втория - на
козата
, в третия - на овцата, в четвъртия - на мечката.
С каквото мляко е захранено, такива качества ще има. Онези деца, които са захранени с майчино мляко, ще приличат на майка си. В природата под майчино мляко се разбира нещо по-друго. Много майки не дават на децата си първото мляко, майчиното мляко не го дават. Да ти даде майчиното мляко, човек ще станеш.
към втори вариант >>
22.
Везните на природата / Мене, мене, текел у фарсин. Везните на природата!
,
МОК
, София, 6.11.1931г.,
По естество тя може да бъде като коня, като кравата, като
козата
, като птичка, като обикновен човек или като някое съвършено същество – някой адепт.
Обаче, майката го заставя да яде много, като първото. Понеже не може да яде толкова много, то заболява. Тази майка е невежа, не знае, че за всяко дете е нужна специална храна. Същото се отнася и до мислите. Всяка мисъл е живо същество.
По естество тя може да бъде като коня, като кравата, като
козата
, като птичка, като обикновен човек или като някое съвършено същество – някой адепт.
Човек трябва да познава естеството на своите мисли и на всяка мисъл да даде съответна храна. Това е педагогия, т. е. възпитание на мисълта. Често се говори за педагогични методи при възпитанието. Покажете ми един от вашите методи, който е дал добри резултати.
към беседата >>
23.
Вътрешното богатство
,
МОК
, София, 25.12.1931г.,
Да не би да му се изкълчи кракът, да не му изгори къщата, да не му умре
козата
, да го поживи Господ, живот и здраве да му дава.
(втори вариант)
– Той пита: Тук ли е онзи? – Той пита, за да го срещне. Ако му каже, че го няма, той се поотпусне. Този, който има да взема, да вземат от него по-добре е за него, защото му желае доброто. Казва: Дано да не заболее онзи, да е здрав.
Да не би да му се изкълчи кракът, да не му изгори къщата, да не му умре
козата
, да го поживи Господ, живот и здраве да му дава.
Той като ходи все се моли. Казва: Дано не му се случи някакво нещастие. Защото щом му се случи нещастие, ще отидат и неговите пари. Та казвам: Хубаво е някой път да има да взема някой от вас. Вие казвате някой път: Аман този човек ви желае доброто.
към втори вариант >>
24.
Запечатаната книга
,
НБ
, София, 24.4.1932г.,
И двамата сме учени хора, но лупата си е винаги лупа,
козата
си е винаги
коза
, вълкът си е винаги вълк, жената си е винаги жена.
Следователно, войните са потребни, за да пратят непотребните хора от този свят в онзи, за да ги изменят и научат великия закон на битието. Защото сегашните хора минават за праведни. Попитайте кой да е религиозен човек, ще каже: Аз вярвам в Бога. Знаете ли къде съм учил аз? – И аз съм учил, но нито аз, нито ти можем да направим лупата да светне.
И двамата сме учени хора, но лупата си е винаги лупа,
козата
си е винаги
коза
, вълкът си е винаги вълк, жената си е винаги жена.
Знаете ли когато един мъж иска да бие жена си, какво иска да каже този мъж? Или, когато един мъж бие жена си, може би от туй е произлязло биенето в света. То е едно вътрешно неразбиране. Ако ти се поставиш на мястото на жена си, тя да те бие както трябва, ти човек може да станеш. Но понеже ти се опъваш, тя не може да те удари на място.
към беседата >>
25.
Ще и не ще
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 6.8.1932г.,
Българинът казва: „Не търси яре от млада
коза
, но търси яре от стара
коза
“.
Когато петелът се качва на някое купище да пее, с това той казва: „Хора, селяни, вземете това купище и го пръснете на нивата. Годината е гладна, а нивата е слаба“. Тъй щото, когато твоят петел пее на купището в младините ти, той казва: „Работи, понеже идат оскъдни години на старостта. Ако не вземеш това, на което аз пея, и не го разпръснеш на нивата, когато раждаш, скърби ще имаш“. Защото младият не ражда, а старият ражда.
Българинът казва: „Не търси яре от млада
коза
, но търси яре от стара
коза
“.
Когато старият роди нещо, на света ще го роди. Младият пък, я роди нещо, я не роди. С други думи казано: силният трябва да работи, а не слабият. Аз разглеждам думите „млад“ и „стар“ в широк смисъл, а не както обикновено се разбират. Сега, като разглеждаме живота в неговата целокупност, ние намираме най-естествени ония неща, които ни засягат.
към беседата >>
26.
Ето отрока
,
НБ
, София, 6.11.1932г.,
Тогава как ще обясните вие, дето българите казват: „Търсите от стара
коза
яре.“ Закон е.
Досега аз и не съм виждал баща светия или майка светица. Малко срещал съм, дето близо е до светийството. Синът благоговее пред майката. Какво нещо съм чул – нашата стара не е от съвременната култура, малко изкуфяла. Старата изкуфяла, а младите няма да изкуфеят.
Тогава как ще обясните вие, дето българите казват: „Търсите от стара
коза
яре.“ Закон е.
Майката не може да роди по-умна дъщеря от себе си. Бащата не може да роди син, по-силен от себе си по характер. И ако бащата мисли така, той е на крива посока. Достатъчно е един син да бъде като баща си; достатъчно е една дъщеря да бъде като майка си. Каже ли, че е повече, така не се възпитава.
към беседата >>
Тогава как ще обясните Вие, дето българите казват: Търсете от стара
коза
яре.
(втори вариант)
Досега не съм видял баща светия или майка светица. Срещал съм някой, който е близо до светийството. Синът благоговее пред майката. Но съм чувал и такова изказване: Нашата стара не е от съвременната култура, малко е изкуфяла. Стара, изкуфяла, а младите няма да изкуфеят!
Тогава как ще обясните Вие, дето българите казват: Търсете от стара
коза
яре.
Закон е: майката не може да роди по-умна дъщеря от себе си. Бащата не може да роди син по-силен по характер от себе си. Ако бащата мисли така, и той е на крива посока. Достатъчно е синът да бъде като баща си, достатъчно е дъщерята да бъде като майка си. Каже ли, че е повече, значи, че не е възпитана.
към втори вариант >>
27.
Новото съзнание
,
УС
, София, 4.12.1932г.,
– В какво отношение той е по-високо от
козата
?
Ако аз съм по-висок от вас, това е външно различие. – В какво отношение човек стои по-високо от вълка? – Че не яде овце по начина, по който вълкът ги яде. – В какво отношение човек е по-високо от овцата? – Че не оставя нечистотиите около себе си.
– В какво отношение той е по-високо от
козата
?
– Че не ходи да рови около къщите, не гризе младите клончета? – В какво отношение стои по високо от водата, от въздуха? – Водата работи подпочвено и руши; въздухът, като вятър, изкоренява дърветата. – В какво отношение човек е по-високо от огъня? – Че не изгаря къщите на хората.
към беседата >>
28.
Работа и почивка. Любов и Мъдрост
,
НБ
, София, 12.11.1933г.,
Значи майката трябва да бъде стара и бащата трябва да бъде стар, та от стари родители ще се родят умни деца, от стара
коза
и от стар пръч.
Той имаше синове и дъщери. Преди това той нямаше нито синове, нито дъщери и Бог му каза: „Не бой се, ти ще имаш голямо потомство.“ Той беше на 90 години, а Сара – на 80 години, когато роди Исаака. Някой ще пита: „Защо на стари години Сара трябваше да роди? “ Казвам: Младите майки раждат глупави деца, а младите бащи раждат сприхави деца. Старите майки раждат много умни деца, а старите бащи раждат много характерни деца.
Значи майката трябва да бъде стара и бащата трябва да бъде стар, та от стари родители ще се родят умни деца, от стара
коза
и от стар пръч.
Аз взимам „коза“ и „пръч“ в техния най-чист смисъл. Какво лошо има в един пръч и в една коза? Това са изрази на езика. Понякога гледам българите употребяват израза „напил се като магаре“. Това не е вярно.
към беседата >>
Аз взимам „
коза
“ и „пръч“ в техния най-чист смисъл.
Преди това той нямаше нито синове, нито дъщери и Бог му каза: „Не бой се, ти ще имаш голямо потомство.“ Той беше на 90 години, а Сара – на 80 години, когато роди Исаака. Някой ще пита: „Защо на стари години Сара трябваше да роди? “ Казвам: Младите майки раждат глупави деца, а младите бащи раждат сприхави деца. Старите майки раждат много умни деца, а старите бащи раждат много характерни деца. Значи майката трябва да бъде стара и бащата трябва да бъде стар, та от стари родители ще се родят умни деца, от стара коза и от стар пръч.
Аз взимам „
коза
“ и „пръч“ в техния най-чист смисъл.
Какво лошо има в един пръч и в една коза? Това са изрази на езика. Понякога гледам българите употребяват израза „напил се като магаре“. Това не е вярно. Човек не може да се напие като магаре.
към беседата >>
Какво лошо има в един пръч и в една
коза
?
Някой ще пита: „Защо на стари години Сара трябваше да роди? “ Казвам: Младите майки раждат глупави деца, а младите бащи раждат сприхави деца. Старите майки раждат много умни деца, а старите бащи раждат много характерни деца. Значи майката трябва да бъде стара и бащата трябва да бъде стар, та от стари родители ще се родят умни деца, от стара коза и от стар пръч. Аз взимам „коза“ и „пръч“ в техния най-чист смисъл.
Какво лошо има в един пръч и в една
коза
?
Това са изрази на езика. Понякога гледам българите употребяват израза „напил се като магаре“. Това не е вярно. Човек не може да се напие като магаре. Един българин отишъл на гости на кръстника си със своето магаре.
към беседата >>
29.
Три възгледа
,
НБ
, София, 22.4.1934г.,
Той имал една маймунка, която се качва по гърба на едната
коза
, опъне я за ушите и почне да я пощи, пощи и я изчисти.
Който не знае, невежият, го оправя за хиляди години. След като го оправи за хиляди години, хиляди години му взема, докато го развали. После пак хиляди години и пак хиляди години и той се чуди, защо светът не се оправя. Тогава положението на съвременните хора мяза [на положението на] един земеделец в Америка, който имал две хубави породисти кози. Тези кози ходили из циганско тръне и вечер се връщали пълни с циганско тръне по козината.
Той имал една маймунка, която се качва по гърба на едната
коза
, опъне я за ушите и почне да я пощи, пощи и я изчисти.
Остави нея, качва се на гърба на другата коза, и нея изчисти. И като ги изчисти и като няма какво друго да прави, започне да скача от гръб на гръб, тази цапне, онази цапне, козите започнат да вречат. Тогава господарят идва и казва на маймунката: „Стига толкова! “ Козите – пак навън, маймунката – в неговата градинка. Та, по някой път онези работници, след като изтеглят трънето, като няма какво да правят, този теглят, онзи теглят за опашката.
към беседата >>
Остави нея, качва се на гърба на другата
коза
, и нея изчисти.
След като го оправи за хиляди години, хиляди години му взема, докато го развали. После пак хиляди години и пак хиляди години и той се чуди, защо светът не се оправя. Тогава положението на съвременните хора мяза [на положението на] един земеделец в Америка, който имал две хубави породисти кози. Тези кози ходили из циганско тръне и вечер се връщали пълни с циганско тръне по козината. Той имал една маймунка, която се качва по гърба на едната коза, опъне я за ушите и почне да я пощи, пощи и я изчисти.
Остави нея, качва се на гърба на другата
коза
, и нея изчисти.
И като ги изчисти и като няма какво друго да прави, започне да скача от гръб на гръб, тази цапне, онази цапне, козите започнат да вречат. Тогава господарят идва и казва на маймунката: „Стига толкова! “ Козите – пак навън, маймунката – в неговата градинка. Та, по някой път онези работници, след като изтеглят трънето, като няма какво да правят, този теглят, онзи теглят за опашката. Това е нашият обективен ум.
към беседата >>
30.
В Ниневия
,
УС
, София, 16.12.1934г.,
Въпреки съществуването на този закон, българите често употребяват поговорката: „Всяка
коза
за своя крак виси“.
Законът е такъв. Следователно опасността от този закон се състои в това, че по невнимание човек може да причини пакост на хиляди хора. Този закон има и добра страна, а именно: Ако един човек забогатее, с него заедно ще забогатеят хиляди хора. Този закон може да се формулира по следния начин: щастието на един носи щастие на хиляди хора. Нещастието на един носи нещастие на хиляди хора.
Въпреки съществуването на този закон, българите често употребяват поговорката: „Всяка
коза
за своя крак виси“.
Един беден човек живял в дома на един богат и без да иска виждал престъпленията, които богатият вършел. Той често му казвал: „Приятелю, това, което правиш, не е добро“. – „Не е твоя работа. Всяка коза за своя крак виси.“ Един ден бедният човек намерил на полето една умряла коза. Той я сложил на гърба си и я донесъл в дома на богатия.
към беседата >>
Всяка
коза
за своя крак виси.“ Един ден бедният човек намерил на полето една умряла
коза
.
Нещастието на един носи нещастие на хиляди хора. Въпреки съществуването на този закон, българите често употребяват поговорката: „Всяка коза за своя крак виси“. Един беден човек живял в дома на един богат и без да иска виждал престъпленията, които богатият вършел. Той често му казвал: „Приятелю, това, което правиш, не е добро“. – „Не е твоя работа.
Всяка
коза
за своя крак виси.“ Един ден бедният човек намерил на полето една умряла
коза
.
Той я сложил на гърба си и я донесъл в дома на богатия. Вечерта, преди да си легне, той закачил козата на вратата на стаята си и я оставил да виси закачена цяла седмица. Козата започнала да се вмирисва. Като минавал край стаята на бедния човек, богатият се погнусявал от миризмата на умрялата коза и му казал: „Моля ти се, махни козата от този гвоздей. Хвърли я вън някъде, не мога да понасям миризмата ѝ“.
към беседата >>
Вечерта, преди да си легне, той закачил
козата
на вратата на стаята си и я оставил да виси закачена цяла седмица.
Един беден човек живял в дома на един богат и без да иска виждал престъпленията, които богатият вършел. Той често му казвал: „Приятелю, това, което правиш, не е добро“. – „Не е твоя работа. Всяка коза за своя крак виси.“ Един ден бедният човек намерил на полето една умряла коза. Той я сложил на гърба си и я донесъл в дома на богатия.
Вечерта, преди да си легне, той закачил
козата
на вратата на стаята си и я оставил да виси закачена цяла седмица.
Козата започнала да се вмирисва. Като минавал край стаята на бедния човек, богатият се погнусявал от миризмата на умрялата коза и му казал: „Моля ти се, махни козата от този гвоздей. Хвърли я вън някъде, не мога да понасям миризмата ѝ“. – „Няма нищо, тя виси за своя крак.“ – „Не усещаш ли, че миризмата ѝ се носи из цялата къща? “ – „Разбираш ли, приятелю, защо обръщам внимание на твоите погрешки?
към беседата >>
Козата
започнала да се вмирисва.
Той често му казвал: „Приятелю, това, което правиш, не е добро“. – „Не е твоя работа. Всяка коза за своя крак виси.“ Един ден бедният човек намерил на полето една умряла коза. Той я сложил на гърба си и я донесъл в дома на богатия. Вечерта, преди да си легне, той закачил козата на вратата на стаята си и я оставил да виси закачена цяла седмица.
Козата
започнала да се вмирисва.
Като минавал край стаята на бедния човек, богатият се погнусявал от миризмата на умрялата коза и му казал: „Моля ти се, махни козата от този гвоздей. Хвърли я вън някъде, не мога да понасям миризмата ѝ“. – „Няма нищо, тя виси за своя крак.“ – „Не усещаш ли, че миризмата ѝ се носи из цялата къща? “ – „Разбираш ли, приятелю, защо обръщам внимание на твоите погрешки? Твоите погрешки и престъпления миришат като тази коза.
към беседата >>
Като минавал край стаята на бедния човек, богатият се погнусявал от миризмата на умрялата
коза
и му казал: „Моля ти се, махни
козата
от този гвоздей.
– „Не е твоя работа. Всяка коза за своя крак виси.“ Един ден бедният човек намерил на полето една умряла коза. Той я сложил на гърба си и я донесъл в дома на богатия. Вечерта, преди да си легне, той закачил козата на вратата на стаята си и я оставил да виси закачена цяла седмица. Козата започнала да се вмирисва.
Като минавал край стаята на бедния човек, богатият се погнусявал от миризмата на умрялата
коза
и му казал: „Моля ти се, махни
козата
от този гвоздей.
Хвърли я вън някъде, не мога да понасям миризмата ѝ“. – „Няма нищо, тя виси за своя крак.“ – „Не усещаш ли, че миризмата ѝ се носи из цялата къща? “ – „Разбираш ли, приятелю, защо обръщам внимание на твоите погрешки? Твоите погрешки и престъпления миришат като тази коза. Те се отразяват вредно не само на тебе, но и на твоите ближни.“ И така, помнете, че неразумният живот на един човек се отразява вредно върху всички хора.
към беседата >>
Твоите погрешки и престъпления миришат като тази
коза
.
Козата започнала да се вмирисва. Като минавал край стаята на бедния човек, богатият се погнусявал от миризмата на умрялата коза и му казал: „Моля ти се, махни козата от този гвоздей. Хвърли я вън някъде, не мога да понасям миризмата ѝ“. – „Няма нищо, тя виси за своя крак.“ – „Не усещаш ли, че миризмата ѝ се носи из цялата къща? “ – „Разбираш ли, приятелю, защо обръщам внимание на твоите погрешки?
Твоите погрешки и престъпления миришат като тази
коза
.
Те се отразяват вредно не само на тебе, но и на твоите ближни.“ И така, помнете, че неразумният живот на един човек се отразява вредно върху всички хора. Човек не може да живее безотговорно. Той носи отговорност за своите добри и лоши мисли, чувства и постъпки. Каквото прави човек, това се отразява и върху неговите ближни. Като знае отговорността, която носи за постъпките си, човек трябва да живее добре.
към беседата >>
31.
Божественият подтик
,
ООК
, София, 27.3.1935г.,
Една боа, като хване една
коза
, една овца или сърна, нагълта я цялата.
Ще започнеш от обикновените работи, за да изясниш духовните работи. Духовните работи се изясняват чрез физическите работи. Ако храната, която вземаш, не я сдъвчеш, то след една-две години ще страдаш. Ако храната я гълташ, като я попрехвърлиш само няколко пъти в устата си, ще страдаш. Има животни като боата, които, като хванат жертвата, гълтат я, без да я дъвчат.
Една боа, като хване една
коза
, една овца или сърна, нагълта я цялата.
И тогава именно убиват боата. Тя пет-шест дни не може да дойде на себе си. Инертна е, пет-шест дни трябва да минат, докато се смели тая храна. Някой път вие се усещате инертни, като че нищо не мислите. Погълнали се нещо, вие сте яли, както боата е яла.
към беседата >>
32.
Роденото от плътта
,
НБ
, София, 10.11.1935г.,
Като дойде до някое растение, до някое дърво,
козата
ще се повдигне малко нависоко и ще почне да гризи кората.
Той е казал: „Ще отделя козите от една страна и овцете от друга страна.“ Това не е цялата епоха, това е краят на века. Като се завърши векът, ще отделя козите от овцете и ще ги възпитават пак. Понеже козите обичат да гризят кората на дърветата, в бъдеще Господ ще пусне овцете в кориите, а козите – в полетата, дето няма растения, няма дървета, няма какво да гризят. Тогава козите ще предъвкват тревата. Те са много внимателни.
Като дойде до някое растение, до някое дърво,
козата
ще се повдигне малко нависоко и ще почне да гризи кората.
Наблюдавали ли сте как козата огризва кората на дърветата? На вас казвам: Не огризвайте корите на вашия живот, както правят козите с кората на дърветата! Да гризиш кората на своя живот, това значи да се самокритикуваш. Щом се самокритикуваш, щом се обявяваш като критик на своя живот, ти си коза. Ако си човек с широко сърце и гледаш с широко [...] на живота и вярваш, че всичко ще се оправи, ти си овца.
към беседата >>
Наблюдавали ли сте как
козата
огризва кората на дърветата?
Като се завърши векът, ще отделя козите от овцете и ще ги възпитават пак. Понеже козите обичат да гризят кората на дърветата, в бъдеще Господ ще пусне овцете в кориите, а козите – в полетата, дето няма растения, няма дървета, няма какво да гризят. Тогава козите ще предъвкват тревата. Те са много внимателни. Като дойде до някое растение, до някое дърво, козата ще се повдигне малко нависоко и ще почне да гризи кората.
Наблюдавали ли сте как
козата
огризва кората на дърветата?
На вас казвам: Не огризвайте корите на вашия живот, както правят козите с кората на дърветата! Да гризиш кората на своя живот, това значи да се самокритикуваш. Щом се самокритикуваш, щом се обявяваш като критик на своя живот, ти си коза. Ако си човек с широко сърце и гледаш с широко [...] на живота и вярваш, че всичко ще се оправи, ти си овца. Който има широки схващания за живота, не гризи кората на своя живот, а казва, че Господ е добър и ще оправи всичко, той е овца.
към беседата >>
Щом се самокритикуваш, щом се обявяваш като критик на своя живот, ти си
коза
.
Те са много внимателни. Като дойде до някое растение, до някое дърво, козата ще се повдигне малко нависоко и ще почне да гризи кората. Наблюдавали ли сте как козата огризва кората на дърветата? На вас казвам: Не огризвайте корите на вашия живот, както правят козите с кората на дърветата! Да гризиш кората на своя живот, това значи да се самокритикуваш.
Щом се самокритикуваш, щом се обявяваш като критик на своя живот, ти си
коза
.
Ако си човек с широко сърце и гледаш с широко [...] на живота и вярваш, че всичко ще се оправи, ти си овца. Който има широки схващания за живота, не гризи кората на своя живот, а казва, че Господ е добър и ще оправи всичко, той е овца. „Роденото от плътта плът е, а роденото от духа дух е.“ Ако човек не се роди по плът, той и по дух не може да се роди. И ако по плът се роди, той и по дух ще се роди.
към беседата >>
33.
Освобождаване
,
МОК
, София, 8.7.1938г.,
Една
коза
ще попасе малко трева, но после ще се качи и ще огризе някое дърво.
Как започват яретата? Гласът им е креслив. Как е гласът на едно яре? /Учителят подражава гласът на ярето/. Вижте, в този звук, в гласът на едно животно е изразен и характера му.
Една
коза
ще попасе малко трева, но после ще се качи и ще огризе някое дърво.
Онези с кресливият глас имат един характер, че оглождат. Запример, ти някой път се спираш и започваш да критикуваш някой свой приятел. Ти оглождаш кожата му. Не го критикувай! Щом го критикуваш ти оглождаш кожата, ти си коза.
към беседата >>
Щом го критикуваш ти оглождаш кожата, ти си
коза
.
Една коза ще попасе малко трева, но после ще се качи и ще огризе някое дърво. Онези с кресливият глас имат един характер, че оглождат. Запример, ти някой път се спираш и започваш да критикуваш някой свой приятел. Ти оглождаш кожата му. Не го критикувай!
Щом го критикуваш ти оглождаш кожата, ти си
коза
.
В козата има една хубава черта: тя от охтика не страда. Здраво е козето мляко. Но козата може да направи пакост. Защо е така? То е същото: един болен човек може ли да ти направи пакост?
към беседата >>
В
козата
има една хубава черта: тя от охтика не страда.
Онези с кресливият глас имат един характер, че оглождат. Запример, ти някой път се спираш и започваш да критикуваш някой свой приятел. Ти оглождаш кожата му. Не го критикувай! Щом го критикуваш ти оглождаш кожата, ти си коза.
В
козата
има една хубава черта: тя от охтика не страда.
Здраво е козето мляко. Но козата може да направи пакост. Защо е така? То е същото: един болен човек може ли да ти направи пакост? Един човек, който лежи от някаква болест е толкова миролюбив, че не може да ти направи една пакост.
към беседата >>
Но
козата
може да направи пакост.
Ти оглождаш кожата му. Не го критикувай! Щом го критикуваш ти оглождаш кожата, ти си коза. В козата има една хубава черта: тя от охтика не страда. Здраво е козето мляко.
Но
козата
може да направи пакост.
Защо е така? То е същото: един болен човек може ли да ти направи пакост? Един човек, който лежи от някаква болест е толкова миролюбив, че не може да ти направи една пакост. Но здравият може да ти направи пакост съзнателно или несъзнателно. Той като върви вечерно време, може да те блъсне, здравият всякога може да те блъсне съзнателно или несъзнателно.
към беседата >>
34.
Азбука на разбирането
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 24.7.1938г.,
И тъй, хората, които поемат пътя нагоре, са овчари и
козари
, които по цели дни пасат овцете и козите си – желанията си.
По-надолу вече не можем да вървим. Те искат да се върнат назад, но не могат да се върнат по същия път, по който са дошли. За да се върнат назад, в помощ им идват човешките души. Те им показват пътя на възлизане, наречен еволюция. По този начин те взаимно си услужват.
И тъй, хората, които поемат пътя нагоре, са овчари и
козари
, които по цели дни пасат овцете и козите си – желанията си.
По цели дни говорят за своите овце и кози: тук се изгубила една овца или коза, там вълк изял една овца и т. н. Когато овцете и козите ви една след друга започват да умират, вие страдате и казвате: Защо трябваше да умре моята овца или коза? Овцата може да умре от собствена смърт, но могат да я заколят и принесат в жертва. Ако не знаете, къде е овцата, или не знаете, какво е станало с нея, казвате: Къде отиде овцата ми? – Много просто, отишла е някъде да се учи.
към беседата >>
По цели дни говорят за своите овце и кози: тук се изгубила една овца или
коза
, там вълк изял една овца и т. н.
Те искат да се върнат назад, но не могат да се върнат по същия път, по който са дошли. За да се върнат назад, в помощ им идват човешките души. Те им показват пътя на възлизане, наречен еволюция. По този начин те взаимно си услужват. И тъй, хората, които поемат пътя нагоре, са овчари и козари, които по цели дни пасат овцете и козите си – желанията си.
По цели дни говорят за своите овце и кози: тук се изгубила една овца или
коза
, там вълк изял една овца и т. н.
Когато овцете и козите ви една след друга започват да умират, вие страдате и казвате: Защо трябваше да умре моята овца или коза? Овцата може да умре от собствена смърт, но могат да я заколят и принесат в жертва. Ако не знаете, къде е овцата, или не знаете, какво е станало с нея, казвате: Къде отиде овцата ми? – Много просто, отишла е някъде да се учи. Това са иносказания, които трябва правилно да превеждате.
към беседата >>
Когато овцете и козите ви една след друга започват да умират, вие страдате и казвате: Защо трябваше да умре моята овца или
коза
?
За да се върнат назад, в помощ им идват човешките души. Те им показват пътя на възлизане, наречен еволюция. По този начин те взаимно си услужват. И тъй, хората, които поемат пътя нагоре, са овчари и козари, които по цели дни пасат овцете и козите си – желанията си. По цели дни говорят за своите овце и кози: тук се изгубила една овца или коза, там вълк изял една овца и т. н.
Когато овцете и козите ви една след друга започват да умират, вие страдате и казвате: Защо трябваше да умре моята овца или
коза
?
Овцата може да умре от собствена смърт, но могат да я заколят и принесат в жертва. Ако не знаете, къде е овцата, или не знаете, какво е станало с нея, казвате: Къде отиде овцата ми? – Много просто, отишла е някъде да се учи. Това са иносказания, които трябва правилно да превеждате. Сега, като говорим за разумността в живота, имаме предвид отношението на светлината към живота.
към беседата >>
35.
Всяко растение
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 17.8.1938г.,
Каква е разликата между овцата и
козата
?
Като се обезсърчават, някои казват, че няма да излезе човек от тях. Ако не излезе човек, какво друго може да излезе? Как могат да твърдят това, когато не знаят, какво всъщност е човекът? Като говори така, човек трябва да знае, какво може и какво не може да излезе от него. Казвам тогава, че ако не излезе пате, ще излезе пиленце; ако не излезе агне, ще излезе козле.
Каква е разликата между овцата и
козата
?
Понеже пасе само трева, овцата не причинява пакости на горите. Козата, обаче, гризе корите и листата на младите дръвчета, вследствие на което причинява пакости на горите. Козата е много самостоятелна, а овцата не е. Когато срещнат някой самостоятелен, упорит човек, наричат го коза. Значи, като коза, този човек прави някакви пакости.
към беседата >>
Козата
, обаче, гризе корите и листата на младите дръвчета, вследствие на което причинява пакости на горите.
Как могат да твърдят това, когато не знаят, какво всъщност е човекът? Като говори така, човек трябва да знае, какво може и какво не може да излезе от него. Казвам тогава, че ако не излезе пате, ще излезе пиленце; ако не излезе агне, ще излезе козле. Каква е разликата между овцата и козата? Понеже пасе само трева, овцата не причинява пакости на горите.
Козата
, обаче, гризе корите и листата на младите дръвчета, вследствие на което причинява пакости на горите.
Козата е много самостоятелна, а овцата не е. Когато срещнат някой самостоятелен, упорит човек, наричат го коза. Значи, като коза, този човек прави някакви пакости. – На кого? – На себе си.
към беседата >>
Козата
е много самостоятелна, а овцата не е.
Като говори така, човек трябва да знае, какво може и какво не може да излезе от него. Казвам тогава, че ако не излезе пате, ще излезе пиленце; ако не излезе агне, ще излезе козле. Каква е разликата между овцата и козата? Понеже пасе само трева, овцата не причинява пакости на горите. Козата, обаче, гризе корите и листата на младите дръвчета, вследствие на което причинява пакости на горите.
Козата
е много самостоятелна, а овцата не е.
Когато срещнат някой самостоятелен, упорит човек, наричат го коза. Значи, като коза, този човек прави някакви пакости. – На кого? – На себе си. Сегашният човек без да иска, без да съзнава, сам си пакости.
към беседата >>
Когато срещнат някой самостоятелен, упорит човек, наричат го
коза
.
Казвам тогава, че ако не излезе пате, ще излезе пиленце; ако не излезе агне, ще излезе козле. Каква е разликата между овцата и козата? Понеже пасе само трева, овцата не причинява пакости на горите. Козата, обаче, гризе корите и листата на младите дръвчета, вследствие на което причинява пакости на горите. Козата е много самостоятелна, а овцата не е.
Когато срещнат някой самостоятелен, упорит човек, наричат го
коза
.
Значи, като коза, този човек прави някакви пакости. – На кого? – На себе си. Сегашният човек без да иска, без да съзнава, сам си пакости. Запример, днес си каже, че от него човек няма да стане и се вързва с едно въже; на другия ден пак си каже същото – вързва се с второ въже; на третия ден пак каже същото – вързва се с трето въже.
към беседата >>
Значи, като
коза
, този човек прави някакви пакости.
Каква е разликата между овцата и козата? Понеже пасе само трева, овцата не причинява пакости на горите. Козата, обаче, гризе корите и листата на младите дръвчета, вследствие на което причинява пакости на горите. Козата е много самостоятелна, а овцата не е. Когато срещнат някой самостоятелен, упорит човек, наричат го коза.
Значи, като
коза
, този човек прави някакви пакости.
– На кого? – На себе си. Сегашният човек без да иска, без да съзнава, сам си пакости. Запример, днес си каже, че от него човек няма да стане и се вързва с едно въже; на другия ден пак си каже същото – вързва се с второ въже; на третия ден пак каже същото – вързва се с трето въже. Ден след ден той се вързва с въжета, докато един ден цял се види обвързан – от главата до краката.
към беседата >>
36.
Силата на човека
,
УС
, София, 30.10.1938г.,
Чудно е, че овцата може да заболее от туберкулоза, а пък
козата
не заболява.
Авторът пише, че ще изтреби. Думата „изтребва“ на български има две разбирания. Например вие казвате, че изтребвате камъчетата от ориза. Значи освен унищожение, под изтребване се разбира очистване, изхвърляне на примеса. Христос привежда един пример: „Ще отделя добрите отдясно, а грешните отляво; овците отдясно, козите отляво.“ Като вземете буквално, грешните са кози, а праведните – овци.
Чудно е, че овцата може да заболее от туберкулоза, а пък
козата
не заболява.
И някой човек, ако е болен, по-добре е да пие козе мляко, отколкото овче. После в козата има доста интелигентност. По някой път ней ѝ иде наум да се покачи някъде и да погледне на небето. Овцата не прави това. Тя все към земята гледа.
към беседата >>
После в
козата
има доста интелигентност.
Например вие казвате, че изтребвате камъчетата от ориза. Значи освен унищожение, под изтребване се разбира очистване, изхвърляне на примеса. Христос привежда един пример: „Ще отделя добрите отдясно, а грешните отляво; овците отдясно, козите отляво.“ Като вземете буквално, грешните са кози, а праведните – овци. Чудно е, че овцата може да заболее от туберкулоза, а пък козата не заболява. И някой човек, ако е болен, по-добре е да пие козе мляко, отколкото овче.
После в
козата
има доста интелигентност.
По някой път ней ѝ иде наум да се покачи някъде и да погледне на небето. Овцата не прави това. Тя все към земята гледа. Козата не прави това. Тя ще се качи на някое дърво, ще погледне нагоре и ще почне да разсъждава малко.
към беседата >>
Козата
не прави това.
И някой човек, ако е болен, по-добре е да пие козе мляко, отколкото овче. После в козата има доста интелигентност. По някой път ней ѝ иде наум да се покачи някъде и да погледне на небето. Овцата не прави това. Тя все към земята гледа.
Козата
не прави това.
Тя ще се качи на някое дърво, ще погледне нагоре и ще почне да разсъждава малко. Сега много религиозни хора са като овцата. Те не се вдигат като козата, те само по земята каквото намерят. Сега казвате: „Човек трябва да бъде справедлив.“ В какво седи днешната справедливост? Казвате: Трябва разсъждение.
към беседата >>
Те не се вдигат като
козата
, те само по земята каквото намерят.
Овцата не прави това. Тя все към земята гледа. Козата не прави това. Тя ще се качи на някое дърво, ще погледне нагоре и ще почне да разсъждава малко. Сега много религиозни хора са като овцата.
Те не се вдигат като
козата
, те само по земята каквото намерят.
Сега казвате: „Човек трябва да бъде справедлив.“ В какво седи днешната справедливост? Казвате: Трябва разсъждение. – Ти не знаеш ли, че аз тебе съм те отхранил! Аз съм ти помагал! – В какво ме отхрани?
към беседата >>
37.
Божественият подтик
,
ООК
, София, 2.11.1938г.,
И
козата
, дето мине, си оставя визитните картички.
Но то трябва да има мисъл. Това агне не знае как да живее. Гдето седи, там си оставя всичкото. Навсякъде си оставя визитните картички. Толкова е тщестлавно, че дето мине, навсякъде се подписва: Иван Драганов, агне, агне, агне.
И
козата
, дето мине, си оставя визитните картички.
Много са тщестлавни и млекопитающите, оставят си визитните карти. Вие казвате: „Те са животни.“ Хубаво, един човек по какво трябва да се отличава? Той трябва да се отличава по своята права мисъл. Коя е правата мисъл? – Която няма утайки.
към беседата >>
38.
Минало и настояще
,
ООК
, София, 28.2.1940г.,
Когато
козата
остарее, когато младата птица остарее, какво става със старостта ѝ?
Когато младият вол остарее, какво става със старостта му?
Когато
козата
остарее, когато младата птица остарее, какво става със старостта ѝ?
Младият вол, като остарее, какво добива? Сега, по някой път вие казвате: „Остаряхме.“ Какъв смисъл има, като кажете „остаряхме“? Да се бутат стари работи, опасна работа е. Ако са цветя, хубаво миришат, но ако е някое бунище? Дето имате бунище, всичко туй трябва да се изхвърли навън.
към беседата >>
39.
Връзване и развързване
,
НБ
, София, 29.11.1942г.,
– „Иска един съдран сак, не зная защо му е.“ Приел го кадията, говорил му пак и българинът казва: „Откъде му дошло на ум, иска една
коза
, сляпа с едното око.“ Кадията казва: „Този българин е много умен.“ Тълкува турчинът.
Той казвал: „Аз зная турски език, само да дойде турчин.“ Дохожда в селото един аянин, нещо като българския началник или съдия. Дошъл кадията в селото. Казват: „Да кажем на този българин.“ Повикали българина. Той му говорил, говорил. Най-после го питали селяните какво казва.
– „Иска един съдран сак, не зная защо му е.“ Приел го кадията, говорил му пак и българинът казва: „Откъде му дошло на ум, иска една
коза
, сляпа с едното око.“ Кадията казва: „Този българин е много умен.“ Тълкува турчинът.
Доста патил този българин, иска да покаже: „Вие този сак може ли да поправите, на тази коза вие окото може ли да излекувате? “ Кадията му говорил на турски и му казва: „Работа на Господа е това, ние не сме дошли да поставяме очи и човешките съдрани работи да поправяме. Ние не искаме сакове.“ Най-после кадията се докачил, ушил на Стояна две плесници, казва: „Бива, бива, ама такава шега не бива.“ Питат го селяните защо го бие, казва: „Наддумах го, не може да ми отговори.“ Ударил му две плесници – едната за козата, другата за сака. Говорил е турчинът, но той нищо не е разбрал, каквото му е говорил.
към беседата >>
Доста патил този българин, иска да покаже: „Вие този сак може ли да поправите, на тази
коза
вие окото може ли да излекувате?
Дошъл кадията в селото. Казват: „Да кажем на този българин.“ Повикали българина. Той му говорил, говорил. Най-после го питали селяните какво казва. – „Иска един съдран сак, не зная защо му е.“ Приел го кадията, говорил му пак и българинът казва: „Откъде му дошло на ум, иска една коза, сляпа с едното око.“ Кадията казва: „Този българин е много умен.“ Тълкува турчинът.
Доста патил този българин, иска да покаже: „Вие този сак може ли да поправите, на тази
коза
вие окото може ли да излекувате?
“ Кадията му говорил на турски и му казва: „Работа на Господа е това, ние не сме дошли да поставяме очи и човешките съдрани работи да поправяме. Ние не искаме сакове.“ Най-после кадията се докачил, ушил на Стояна две плесници, казва: „Бива, бива, ама такава шега не бива.“ Питат го селяните защо го бие, казва: „Наддумах го, не може да ми отговори.“ Ударил му две плесници – едната за козата, другата за сака. Говорил е турчинът, но той нищо не е разбрал, каквото му е говорил. Турчинът ето какво говорил на българина: „Стояне, идем отдалече.
към беседата >>
Ударил му две плесници – едната за
козата
, другата за сака.
Най-после го питали селяните какво казва. – „Иска един съдран сак, не зная защо му е.“ Приел го кадията, говорил му пак и българинът казва: „Откъде му дошло на ум, иска една коза, сляпа с едното око.“ Кадията казва: „Този българин е много умен.“ Тълкува турчинът. Доста патил този българин, иска да покаже: „Вие този сак може ли да поправите, на тази коза вие окото може ли да излекувате? “ Кадията му говорил на турски и му казва: „Работа на Господа е това, ние не сме дошли да поставяме очи и човешките съдрани работи да поправяме. Ние не искаме сакове.“ Най-после кадията се докачил, ушил на Стояна две плесници, казва: „Бива, бива, ама такава шега не бива.“ Питат го селяните защо го бие, казва: „Наддумах го, не може да ми отговори.“
Ударил му две плесници – едната за
козата
, другата за сака.
Говорил е турчинът, но той нищо не е разбрал, каквото му е говорил. Турчинът ето какво говорил на българина: „Стояне, идем отдалече. Да се заколи едно агне, да се опече. Да се направи една хубава баница, после да има джибренка. От агнето да се направи хубава супа, с ориз да се направи.“ Нему на ум не му иде какво му разправя кадията.
към беседата >>
Ние, съвременните хора, разбираме живота като този българин (наричам го С.): мислим, че се нуждаем от сак, да хващаме риби, или от някоя сляпа
коза
, понеже по-евтино се продава.
Говорил е турчинът, но той нищо не е разбрал, каквото му е говорил. Турчинът ето какво говорил на българина: „Стояне, идем отдалече. Да се заколи едно агне, да се опече. Да се направи една хубава баница, после да има джибренка. От агнето да се направи хубава супа, с ориз да се направи.“ Нему на ум не му иде какво му разправя кадията.
Ние, съвременните хора, разбираме живота като този българин (наричам го С.): мислим, че се нуждаем от сак, да хващаме риби, или от някоя сляпа
коза
, понеже по-евтино се продава.
Казва: „И с едно око може.“ Не. Поляризиране има на очите. Очите менят се постоянно. Ако вие сте наблюдавали очите денем, едното е положително, другото е отрицателно. Сутрин действува дясното око, вечер – лявото.
към беседата >>
40.
Сила и слабост
,
УС
, София, 13.6.1943г.,
То е крякане на
коза
, която вречи.
Ти не може да проявиш любовта „ми“, ако не знаеш да пееш „ми“. В терцата от „до“ до „ми“ е основният тон. Ако не вземеш „до“ вярно, не може да вземеш и „ре“ вярно, не може да вземеш и „ми“ вярно. Говориш за любовта, казвам: я ми изпей „ми“. Вие казвате: „Давай.“ То не е любов.
То е крякане на
коза
, която вречи.
Никаква любов няма в козата. Като дойде козата, дето има най-нежни клончета, похапне. Като дойде в мене, счита ме лицемер: „Това не е право, онова не е право.“ Защо ми е такава коза да ме обича? Аз не искам такава коза да ме обича. Казвам, ако си коза, козите няма да наследят Царството Божие.
към беседата >>
Никаква любов няма в
козата
.
В терцата от „до“ до „ми“ е основният тон. Ако не вземеш „до“ вярно, не може да вземеш и „ре“ вярно, не може да вземеш и „ми“ вярно. Говориш за любовта, казвам: я ми изпей „ми“. Вие казвате: „Давай.“ То не е любов. То е крякане на коза, която вречи.
Никаква любов няма в
козата
.
Като дойде козата, дето има най-нежни клончета, похапне. Като дойде в мене, счита ме лицемер: „Това не е право, онова не е право.“ Защо ми е такава коза да ме обича? Аз не искам такава коза да ме обича. Казвам, ако си коза, козите няма да наследят Царството Божие. Сега мнозина казвате: „Той не ме обича.“ Как няма да го обичам?
към беседата >>
Като дойде
козата
, дето има най-нежни клончета, похапне.
Ако не вземеш „до“ вярно, не може да вземеш и „ре“ вярно, не може да вземеш и „ми“ вярно. Говориш за любовта, казвам: я ми изпей „ми“. Вие казвате: „Давай.“ То не е любов. То е крякане на коза, която вречи. Никаква любов няма в козата.
Като дойде
козата
, дето има най-нежни клончета, похапне.
Като дойде в мене, счита ме лицемер: „Това не е право, онова не е право.“ Защо ми е такава коза да ме обича? Аз не искам такава коза да ме обича. Казвам, ако си коза, козите няма да наследят Царството Божие. Сега мнозина казвате: „Той не ме обича.“ Как няма да го обичам? Щом пее, обичам го.
към беседата >>
Като дойде в мене, счита ме лицемер: „Това не е право, онова не е право.“ Защо ми е такава
коза
да ме обича?
Говориш за любовта, казвам: я ми изпей „ми“. Вие казвате: „Давай.“ То не е любов. То е крякане на коза, която вречи. Никаква любов няма в козата. Като дойде козата, дето има най-нежни клончета, похапне.
Като дойде в мене, счита ме лицемер: „Това не е право, онова не е право.“ Защо ми е такава
коза
да ме обича?
Аз не искам такава коза да ме обича. Казвам, ако си коза, козите няма да наследят Царството Божие. Сега мнозина казвате: „Той не ме обича.“ Как няма да го обичам? Щом пее, обичам го. Ти не може да пееш, искаш да те обичат.
към беседата >>
Аз не искам такава
коза
да ме обича.
Вие казвате: „Давай.“ То не е любов. То е крякане на коза, която вречи. Никаква любов няма в козата. Като дойде козата, дето има най-нежни клончета, похапне. Като дойде в мене, счита ме лицемер: „Това не е право, онова не е право.“ Защо ми е такава коза да ме обича?
Аз не искам такава
коза
да ме обича.
Казвам, ако си коза, козите няма да наследят Царството Божие. Сега мнозина казвате: „Той не ме обича.“ Как няма да го обичам? Щом пее, обичам го. Ти не може да пееш, искаш да те обичат. Не може да те обичат, щом не пееш.
към беседата >>
Казвам, ако си
коза
, козите няма да наследят Царството Божие.
То е крякане на коза, която вречи. Никаква любов няма в козата. Като дойде козата, дето има най-нежни клончета, похапне. Като дойде в мене, счита ме лицемер: „Това не е право, онова не е право.“ Защо ми е такава коза да ме обича? Аз не искам такава коза да ме обича.
Казвам, ако си
коза
, козите няма да наследят Царството Божие.
Сега мнозина казвате: „Той не ме обича.“ Как няма да го обичам? Щом пее, обичам го. Ти не може да пееш, искаш да те обичат. Не може да те обичат, щом не пееш. Щом пееш хубаво, ще те обичам, щом не пееш хубаво, не може да те обичам.
към беседата >>
41.
Като малките деца / Като децата
,
ИБ
,
ПС
, София, 12.11.1944г.,
За предпочитане е да я изяде някое говедо, нека си похапне, да помни тази
коза
или овца, когато си и дал една ябълка.
Като пишем писма до някой голям човек, почеркът е много добър, много хубаво е писмото. До обикновените хора направим едно подхлъзване. Някой подхвърлил една ябълка, тя е едно любовно писмо. Вземи я, отбий я, занеси я в къщи, запознай я с децата, запознай я със своята възлюбена. Ако не е облечена хубаво, ако имаш деца, ако нямаш деца, запознай я с някое говедо.
За предпочитане е да я изяде някое говедо, нека си похапне, да помни тази
коза
или овца, когато си и дал една ябълка.
Ние съвременните хора не сме дошли още да приложим любовта. Комитет трябва, представител трябва да бъде на силния, да има по-голяма светлина, да има най-голямата топлина, да има най-голямата сила. Кой ще бъде представител? Който има най-голямата светлина, най-голямата топлина и най-голямата сила. Другите постепенно да се наредят.
към беседата >>
НАГОРЕ