НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
226
резултата в
83
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Разсмотрете криновете в полето как растат
,
ИБ
, София, 19.11.1916г.,
Той казва:" Идете и се научете от
криновете
..." Какво ще се научите?
Христос е бил велик не само в големите неща: в създаването на хората, световете, а и в малките неща.
Той казва:" Идете и се научете от
криновете
..." Какво ще се научите?
Първо - търпението. Второ - тишината. Те не се тревожат за своето облекло и те са сиромаси. Те имат само две тела. Те нямат тяло на желания и тяло на мисли.
към беседата >>
Идете и разсмотрете
криновете
, те имат бял цвят.
Те не се тревожат за своето облекло и те са сиромаси. Те имат само две тела. Те нямат тяло на желания и тяло на мисли. В новия живот, Божествения живот се иска: първо, спокойствие, когато нямаме нищо, а не когато имаме и не сме в нужда. Вечер, когато да си лягате, снемете накита си; войникът вечер оставя пушката си, раницата си и свободен е.
Идете и разсмотрете
криновете
, те имат бял цвят.
Не може човек да е спокоен, ако не е бял, чист. От миналото си човек има утайки, а те не носят тих и спокоен живот. Всички хора се безпокоят: проповедници, чиновници, държавни мъже и др. Това безпокойствие, което имаш, то е движение, то е първоначалният подтик на движението. Трябва да разберем закона на движението.
към беседата >>
Крина
го стъпква магаре, но той пак расте и все по-добър и по-добър цвят дава.
От миналото си човек има утайки, а те не носят тих и спокоен живот. Всички хора се безпокоят: проповедници, чиновници, държавни мъже и др. Това безпокойствие, което имаш, то е движение, то е първоначалният подтик на движението. Трябва да разберем закона на движението. Той е, че Бог работи във вас, не се безпокойте.
Крина
го стъпква магаре, но той пак расте и все по-добър и по-добър цвят дава.
Да се спасим е изкуство. Кринът е разбрал това изкуство. Много християни приличат на оня отшелник, който живеел 20 години на върха на планината и като се мислел чист, свят, рекъл да слезе при брата си в града. Брат му бил кондурджия. Отшелникът взел топка сняг и слязъл при брата си да му покаже, че е чист като сняг.
към беседата >>
Кринът
е разбрал това изкуство.
Това безпокойствие, което имаш, то е движение, то е първоначалният подтик на движението. Трябва да разберем закона на движението. Той е, че Бог работи във вас, не се безпокойте. Крина го стъпква магаре, но той пак расте и все по-добър и по-добър цвят дава. Да се спасим е изкуство.
Кринът
е разбрал това изкуство.
Много християни приличат на оня отшелник, който живеел 20 години на върха на планината и като се мислел чист, свят, рекъл да слезе при брата си в града. Брат му бил кондурджия. Отшелникът взел топка сняг и слязъл при брата си да му покаже, че е чист като сняг. Ето дошла мома при брата му, да й вземе мярка за обувки. Братът спокойно вземал мярка.
към беседата >>
"Идете при
криновете
" - казва Христос.
Ние сме зрители всякой дени- хората се топят...(навежда примера с Ибсеновата Ирина, която избягва заради една мраморна статуя). Животът не е целувки. И Юда целуна Христа. Колко сърца са разбити от целувки! И котката се усмихва на мишката.
"Идете при
криновете
" - казва Христос.
Техният сняг не се топи. Краската на Христа не се топи. Евреите бяха избран народ с 36 000 обещания от Бога, но техният сняг се стопи от тоя женски крак. Те колеха говеда, овце, статуи правеха в името на Бога, но снегът им се стопи. Вие искате да се подвизавате в духовен живот и аз ви казвам: Научете се от криновете.
към беседата >>
Вие искате да се подвизавате в духовен живот и аз ви казвам: Научете се от
криновете
.
"Идете при криновете" - казва Христос. Техният сняг не се топи. Краската на Христа не се топи. Евреите бяха избран народ с 36 000 обещания от Бога, но техният сняг се стопи от тоя женски крак. Те колеха говеда, овце, статуи правеха в името на Бога, но снегът им се стопи.
Вие искате да се подвизавате в духовен живот и аз ви казвам: Научете се от
криновете
.
Има три положения в света: физическо поле, атмосфера и свят. Физическото поле е основата - това е влиянието и действието на силите, които действуват, работят; светът е отношението между живите и разумни същества. Господ възлюби света, то е, че слезе да научи хората за отношенията помежду им. Момата носи кринов цвят и казва на момъка: "Колко е чисто, бяло! " Но като им прочете попът последната молитва, след три месеца белият сняг почва да се топи.
към беседата >>
Момата носи
кринов
цвят и казва на момъка: "Колко е чисто, бяло!
Те колеха говеда, овце, статуи правеха в името на Бога, но снегът им се стопи. Вие искате да се подвизавате в духовен живот и аз ви казвам: Научете се от криновете. Има три положения в света: физическо поле, атмосфера и свят. Физическото поле е основата - това е влиянието и действието на силите, които действуват, работят; светът е отношението между живите и разумни същества. Господ възлюби света, то е, че слезе да научи хората за отношенията помежду им.
Момата носи
кринов
цвят и казва на момъка: "Колко е чисто, бяло!
" Но като им прочете попът последната молитва, след три месеца белият сняг почва да се топи. Аз искам да расте тоя крин във вашите сърца. В полето добре растат, но в малко сърца, в малко деца, в малко народи, в малко църкви, в малко говорители съм намерил гоя крин. Аз сега съм дошъл, ходя по земята и съм с вас, за да видя къде какви кринове има и как растат. Жените са виновни - те станаха причина и изгониха Бога от рая.
към беседата >>
Аз искам да расте тоя
крин
във вашите сърца.
Има три положения в света: физическо поле, атмосфера и свят. Физическото поле е основата - това е влиянието и действието на силите, които действуват, работят; светът е отношението между живите и разумни същества. Господ възлюби света, то е, че слезе да научи хората за отношенията помежду им. Момата носи кринов цвят и казва на момъка: "Колко е чисто, бяло! " Но като им прочете попът последната молитва, след три месеца белият сняг почва да се топи.
Аз искам да расте тоя
крин
във вашите сърца.
В полето добре растат, но в малко сърца, в малко деца, в малко народи, в малко църкви, в малко говорители съм намерил гоя крин. Аз сега съм дошъл, ходя по земята и съм с вас, за да видя къде какви кринове има и как растат. Жените са виновни - те станаха причина и изгониха Бога от рая. Не ви съдя, но казвам една истина. В Царството Божие няма мъже и жени, всички са человеци.
към беседата >>
В полето добре растат, но в малко сърца, в малко деца, в малко народи, в малко църкви, в малко говорители съм намерил гоя
крин
.
Физическото поле е основата - това е влиянието и действието на силите, които действуват, работят; светът е отношението между живите и разумни същества. Господ възлюби света, то е, че слезе да научи хората за отношенията помежду им. Момата носи кринов цвят и казва на момъка: "Колко е чисто, бяло! " Но като им прочете попът последната молитва, след три месеца белият сняг почва да се топи. Аз искам да расте тоя крин във вашите сърца.
В полето добре растат, но в малко сърца, в малко деца, в малко народи, в малко църкви, в малко говорители съм намерил гоя
крин
.
Аз сега съм дошъл, ходя по земята и съм с вас, за да видя къде какви кринове има и как растат. Жените са виновни - те станаха причина и изгониха Бога от рая. Не ви съдя, но казвам една истина. В Царството Божие няма мъже и жени, всички са человеци. Там ако влязат мъжете и жените, те ще го развалят.
към беседата >>
Аз сега съм дошъл, ходя по земята и съм с вас, за да видя къде какви
кринове
има и как растат.
Господ възлюби света, то е, че слезе да научи хората за отношенията помежду им. Момата носи кринов цвят и казва на момъка: "Колко е чисто, бяло! " Но като им прочете попът последната молитва, след три месеца белият сняг почва да се топи. Аз искам да расте тоя крин във вашите сърца. В полето добре растат, но в малко сърца, в малко деца, в малко народи, в малко църкви, в малко говорители съм намерил гоя крин.
Аз сега съм дошъл, ходя по земята и съм с вас, за да видя къде какви
кринове
има и как растат.
Жените са виновни - те станаха причина и изгониха Бога от рая. Не ви съдя, но казвам една истина. В Царството Божие няма мъже и жени, всички са человеци. Там ако влязат мъжете и жените, те ще го развалят. Не ви обиждам, говоря ви така, защото сте человеци и защото трябва да не се топи вашият сняг.
към беседата >>
Но за
криновете
... Христос при тяхги праща.
Видял един ходжа, че се моли. Казал му, че се моли за грош. И хората се молят все за пари от Господ, а те не са Негови, Той не ги е създал. В земята ги има. Като знаем закона, ще ги изкопаем в злато и ще ги насечем на пари.
Но за
криновете
... Христос при тяхги праща.
Тяхната чашка е отворена нагоре, т.е. гледа към Бога, към Животворящия Дух и ако вашите сърца са отворени към Бога, те ще бъдат ЧИСТИ като криновете. Да растем като криновете, не трябва да смесваме Божествения свят със световния. Каквито блага искаме за нас, трябва да ги даваме и желаем и за всички други. За да растем, то е закон, то е да се развиваме и всеки ден да полагаме по един камък.
към беседата >>
гледа към Бога, към Животворящия Дух и ако вашите сърца са отворени към Бога, те ще бъдат ЧИСТИ като
криновете
.
И хората се молят все за пари от Господ, а те не са Негови, Той не ги е създал. В земята ги има. Като знаем закона, ще ги изкопаем в злато и ще ги насечем на пари. Но за криновете... Христос при тяхги праща. Тяхната чашка е отворена нагоре, т.е.
гледа към Бога, към Животворящия Дух и ако вашите сърца са отворени към Бога, те ще бъдат ЧИСТИ като
криновете
.
Да растем като криновете, не трябва да смесваме Божествения свят със световния. Каквито блага искаме за нас, трябва да ги даваме и желаем и за всички други. За да растем, то е закон, то е да се развиваме и всеки ден да полагаме по един камък. Най-първото нещо, което ни казва Христос, то е да се спрем, а да се спрем, значи да се взрем в себе си. В хората има желания само да вървят из разни страни... Но не, спрете се като крина, обърнете се към Бога, взрете се в себе си.
към беседата >>
Да растем като
криновете
, не трябва да смесваме Божествения свят със световния.
В земята ги има. Като знаем закона, ще ги изкопаем в злато и ще ги насечем на пари. Но за криновете... Христос при тяхги праща. Тяхната чашка е отворена нагоре, т.е. гледа към Бога, към Животворящия Дух и ако вашите сърца са отворени към Бога, те ще бъдат ЧИСТИ като криновете.
Да растем като
криновете
, не трябва да смесваме Божествения свят със световния.
Каквито блага искаме за нас, трябва да ги даваме и желаем и за всички други. За да растем, то е закон, то е да се развиваме и всеки ден да полагаме по един камък. Най-първото нещо, което ни казва Христос, то е да се спрем, а да се спрем, значи да се взрем в себе си. В хората има желания само да вървят из разни страни... Но не, спрете се като крина, обърнете се към Бога, взрете се в себе си. И тогава вашият сняг не ще се топи.
към беседата >>
В хората има желания само да вървят из разни страни... Но не, спрете се като
крина
, обърнете се към Бога, взрете се в себе си.
гледа към Бога, към Животворящия Дух и ако вашите сърца са отворени към Бога, те ще бъдат ЧИСТИ като криновете. Да растем като криновете, не трябва да смесваме Божествения свят със световния. Каквито блага искаме за нас, трябва да ги даваме и желаем и за всички други. За да растем, то е закон, то е да се развиваме и всеки ден да полагаме по един камък. Най-първото нещо, което ни казва Христос, то е да се спрем, а да се спрем, значи да се взрем в себе си.
В хората има желания само да вървят из разни страни... Но не, спрете се като
крина
, обърнете се към Бога, взрете се в себе си.
И тогава вашият сняг не ще се топи. От 8000 години снегът на хората все се топи. Идват хора и ми казват: "Мира ми взе еди-кой си." А то що е? - "Стопи се топката ми сняг." Под думата "женски крак" аз искам да се разбира една емблема в широк смисъл. Снегът на светията се носи отвън, а снегът на брата му обущар е бил в него, в сърцето му.
към беседата >>
Кринът
получава всичко от слънцето, вятъра, влагата.
Всякога задоволства да имате. Сега тия страдания, които в света има, се ръководят. Куршумът на войника се ръководи от една умна сила, интелигентна. Побеждавате, вие сте на мястото на обущаря; победени сте, то е, че вашиятсняг е почнал да се топи. Външните неща всякога може да ни се вземат.
Кринът
получава всичко от слънцето, вятъра, влагата.
И ние да се спрем като кондурджията, като крина и Господ ще работи върху нас. Забравете илюзиите на. вашия живот. Вземете същественото, както, когато ще пътувате, вземете не цялата си къща, а само потребното. Носете с вас потребната сума и когато ви уловят разбойниците, дайте им парите.
към беседата >>
И ние да се спрем като кондурджията, като
крина
и Господ ще работи върху нас.
Сега тия страдания, които в света има, се ръководят. Куршумът на войника се ръководи от една умна сила, интелигентна. Побеждавате, вие сте на мястото на обущаря; победени сте, то е, че вашиятсняг е почнал да се топи. Външните неща всякога може да ни се вземат. Кринът получава всичко от слънцето, вятъра, влагата.
И ние да се спрем като кондурджията, като
крина
и Господ ще работи върху нас.
Забравете илюзиите на. вашия живот. Вземете същественото, както, когато ще пътувате, вземете не цялата си къща, а само потребното. Носете с вас потребната сума и когато ви уловят разбойниците, дайте им парите. Не бъдете като оня търговски адвокат, който никога не носил със себе си пари, но като го уловили разбойници на път за ..., нямал що да им даде и го били, обещал, че вече ще носи със себе си пари.
към беседата >>
Тоя
крин
е един велик Дух- Херувим, който всякога стои пред лицето на Бога и който никога не се подкупва.
Никога нашето Божествено желание не трябва да измени своята посока на движение. Всеки живот расте в известна посока. Растението расте в кръг, животните във вид на цилиндър, хората във вид на спирала, постепенно нагоре към Бога. Поглед и целувки за мен е едно и също нещо. Раздразните себе си - то показва, че вашите центрове от спиралата на растежа ви не са правилно разположени.
Тоя
крин
е един велик Дух- Херувим, който всякога стои пред лицето на Бога и който никога не се подкупва.
Заключение няма да правя. Бих желал да бъдете в положението и на светията, когато слезе от планината, и на обущаря, и на мястото на Мойсея при къпината. Идете при тоя великолепен бял крин, който сега расте в България навсякъде и вие ще знаете, че ще станете добри, ще слугувате на вашия народ. Амин. Неделя, 10-12 ч.
към беседата >>
Идете при тоя великолепен бял
крин
, който сега расте в България навсякъде и вие ще знаете, че ще станете добри, ще слугувате на вашия народ.
Поглед и целувки за мен е едно и също нещо. Раздразните себе си - то показва, че вашите центрове от спиралата на растежа ви не са правилно разположени. Тоя крин е един велик Дух- Херувим, който всякога стои пред лицето на Бога и който никога не се подкупва. Заключение няма да правя. Бих желал да бъдете в положението и на светията, когато слезе от планината, и на обущаря, и на мястото на Мойсея при къпината.
Идете при тоя великолепен бял
крин
, който сега расте в България навсякъде и вие ще знаете, че ще станете добри, ще слугувате на вашия народ.
Амин. Неделя, 10-12 ч. БЕЛЕЖКИ ИЗ РАЗГОВОРА С УЧИТЕЛЯ 1. Никога не пускай в душата си, в твоя светая светихедин нечист човек. Не се старай да го оправиш.
към беседата >>
2.
Двамата господари
,
НБ
, , 21.1.1917г.,
Един ден взел един чувал, в който имало цяла
крина
житни зрънца, и се помолил на Бога да превърне тези зрънца в деца.
Всички богатства на света принадлежат на Господа, и в момента, когато помислиш, че силата, влиянието, което имаш, е твое, ти слугуваш на първия принцип. Тоя принцип е индивидуален, той разединява всички същества, защото не е майстор да обединява, а да разединява. Той може да създаде хиляди хора, но не може да създаде условия, при които те да живеят, и най-после той се разгневява, започва да бие и ги умъртвява. За обяснение на тая мисъл, ще ви разкажа един анекдот. Един селянин нямал никак деца и често молил Бога да му подари деца.
Един ден взел един чувал, в който имало цяла
крина
житни зрънца, и се помолил на Бога да превърне тези зрънца в деца.
Бог чул молбата му, и всички зрънца се преобърнали в деца. Като станал сутринта, всички деца започнали да викат, плачат, искат да ядат. Това много разгневило селянина, и той казал: „Тези деца ще ми изядат главата“, и взел да ги бие и избива. Едно от децата успяло да се скрие зад вратата и като дошъл неговият ред, започнало да плаче и да му се моли: „Остави поне мене живо“. Това е първият принцип у вас – злото, което действа, и когато дойде, казва: „Аз ще руша“.
към беседата >>
3.
Да наеме работници
,
НБ
, София, 10.11.1918г.,
Дошло е времето, когато всички хора трябва да излязат на пазара: свещениците със своите кадилници, учителите със своите буквари, съдиите със своите законници, търговците със своите
крини
, пълни с жито, земеделците със своите рала.
Както работи във физическия свят, така човек може да работи и в Умствения свят. Страшно е положението на човек, който живее само за себе си. Само Бог има право да живее за себе си, защото Той включва всичко в себе си. Човек да живее за Бога, а Бог – за себе си. – "Искам да живея за себе си." – Обърни се тогава към Бога, Той да дойде в тебе, да живее за тебе, а ти – за другите.
Дошло е времето, когато всички хора трябва да излязат на пазара: свещениците със своите кадилници, учителите със своите буквари, съдиите със своите законници, търговците със своите
крини
, пълни с жито, земеделците със своите рала.
Христос ще излезе рано сутринта на пазара да наеме тези работници и да ги изпрати на лозето си. В дадения случай, лозето на Христа е българският народ. Каквито и да сте по положение – свещеници, учители, съдии, търговци или земеделци – всички трябва да сте готови за работа. Този е пътят, по който българският народ може да се повдигне. За да стане един народ велик, Бог на разума, на интелекта, на сърцето, на душата, на силата трябва да живее сред него, и всички да бъдат доволни от труда и от работата си.
към беседата >>
Дошло е времето, когато всички хора трѣбва да излѣзатъ на пазара: свещеницитѣ съ своитѣ кадилници, учителитѣ съ своитѣ буквари, сѫдиитѣ съ своитѣ законници, търговцитѣ съ своитѣ
крини
, пълни съ жито, земедѣлцитѣ съ своитѣ рала.
(втори вариант)
Страшно е положението на човѣкъ, който живѣе само за себе си. Само Богъ има право да живѣе за себе си, защото Той включва всичко въ себе си. Човѣкъ да живѣе за Бога, а Богъ — за себе си. — Искамъ да живѣя за себе си. — Обърни се тогава къмъ Бога, Той да дойде въ тебе, да живѣе за тебе, а ти — за другитѣ.
Дошло е времето, когато всички хора трѣбва да излѣзатъ на пазара: свещеницитѣ съ своитѣ кадилници, учителитѣ съ своитѣ буквари, сѫдиитѣ съ своитѣ законници, търговцитѣ съ своитѣ
крини
, пълни съ жито, земедѣлцитѣ съ своитѣ рала.
Христосъ ще излѣзе рано сутриньта на пазара да наеме тѣзи работници и да ги изпрати на лозето си. Въ дадения случай, лозето на Христа е българскиятъ народъ. Каквито и да сте по положение — свещеници, учители, сѫдии, търговци или земедѣлци — всички трѣбва да сте готови за работа. Този е пѫтьтъ, по който българскиятъ народъ може да се повдигне. За да стане единъ народъ великъ, Богъ на разума, на интелекта, на сърдцето, на душата, на силата трѣбва да живѣе срѣдъ него, и всички да бѫдатъ доволни отъ труда и отъ работата си.
към втори вариант >>
4.
Детето растеше
,
НБ
, София, 30.3.1919г.,
Сипете на кокошката цяла
крина
царевица и вижте, какво ще прави.
Днес те не са такива, каквито са били първоначално, когато са излезли от Източника. Задачата на съвременния човек е да ги пречисти и освободи от утайките на миналото. Всяко учение, всяка религия, всяка философска система е клон от Божественото дърво. Следователно, всеки клон трябва да стои на дървото. Кажете ли, че дървото може и без клони, ще изпаднете в илюзиите и заблужденията на живота.
Сипете на кокошката цяла
крина
царевица и вижте, какво ще прави.
Като се нахрани, тя ще разпръсне царевицата и на другия ден ще очаква друга крина. Обаче тя остава излъгана, никаква крина не вижда пред себе си и гладува. Така постъпват много хора. Като се видят обиколени от различни учения и религии, нахвърлят се върху тях и, като се нахранят, разпръскват ги. На другия ден търсят храна, но не намират.
към беседата >>
Като се нахрани, тя ще разпръсне царевицата и на другия ден ще очаква друга
крина
.
Задачата на съвременния човек е да ги пречисти и освободи от утайките на миналото. Всяко учение, всяка религия, всяка философска система е клон от Божественото дърво. Следователно, всеки клон трябва да стои на дървото. Кажете ли, че дървото може и без клони, ще изпаднете в илюзиите и заблужденията на живота. Сипете на кокошката цяла крина царевица и вижте, какво ще прави.
Като се нахрани, тя ще разпръсне царевицата и на другия ден ще очаква друга
крина
.
Обаче тя остава излъгана, никаква крина не вижда пред себе си и гладува. Така постъпват много хора. Като се видят обиколени от различни учения и религии, нахвърлят се върху тях и, като се нахранят, разпръскват ги. На другия ден търсят храна, но не намират. Така те сами се осъждат на глад.
към беседата >>
Обаче тя остава излъгана, никаква
крина
не вижда пред себе си и гладува.
Всяко учение, всяка религия, всяка философска система е клон от Божественото дърво. Следователно, всеки клон трябва да стои на дървото. Кажете ли, че дървото може и без клони, ще изпаднете в илюзиите и заблужденията на живота. Сипете на кокошката цяла крина царевица и вижте, какво ще прави. Като се нахрани, тя ще разпръсне царевицата и на другия ден ще очаква друга крина.
Обаче тя остава излъгана, никаква
крина
не вижда пред себе си и гладува.
Така постъпват много хора. Като се видят обиколени от различни учения и религии, нахвърлят се върху тях и, като се нахранят, разпръскват ги. На другия ден търсят храна, но не намират. Така те сами се осъждат на глад. Какво прави катерицата?
към беседата >>
5.
Кога се молиш
,
НБ
, София, 27.4.1919г.,
– И това ще бъде, но определи точно, по колко
крини
искаш.
И каквото пожелае, това ще бъде. Казваш: Искам пари на заем. – Колко искаш? Определи точно, колко искаш. – Искам жито, ечемик, царевица.
– И това ще бъде, но определи точно, по колко
крини
искаш.
– Искам 15 крини жито, 3 крини царевица, една крина боб, три крини леща. – Каквото искаш, ще ти се даде. Ето, вземи всичко това и го използувай за своето благо, както и за благото на окръжаващите. От две хиляди години се проповядва Христовото учение, но нищо не излиза. – Защо?
към беседата >>
– Искам 15
крини
жито, 3
крини
царевица, една
крина
боб, три
крини
леща.
Казваш: Искам пари на заем. – Колко искаш? Определи точно, колко искаш. – Искам жито, ечемик, царевица. – И това ще бъде, но определи точно, по колко крини искаш.
– Искам 15
крини
жито, 3
крини
царевица, една
крина
боб, три
крини
леща.
– Каквото искаш, ще ти се даде. Ето, вземи всичко това и го използувай за своето благо, както и за благото на окръжаващите. От две хиляди години се проповядва Христовото учение, но нищо не излиза. – Защо? – Защото не се спазват условията, при които семето завързва.
към беседата >>
„Искам жито, ечемик, царевица." И това ще бъде, но определи точно по колко
крини
искаш.
(втори вариант)
Той е уверен, че тя ще му отговори, защото вътрешно чувства, че отгоре е определен за нея. Един ден, когато България бъде толкова вярваща, колкото тази мома, и тя ще помисли какво управление да има, кой да я управлява. И каквото пожелае, това ще бъде. Казваш: „Искам пари на заем." Колко искаш? Определи точно колко искаш.
„Искам жито, ечемик, царевица." И това ще бъде, но определи точно по колко
крини
искаш.
„Искам петнайсет крини жито, три крини царевица, една крина боб, три крини леща." Каквото искаш, ще ти се даде. Ето вземи всичко това и го използвай за своето благо, както и за благото на окръжаващите. От две хиляди години се проповядва Христовото учение, но нищо не излиза. Защо? Защото не се спазват условията, при които семето завързва. Проповядването е сеене, при което семето трябва да завърже и да даде плод.
към втори вариант >>
„Искам петнайсет
крини
жито, три
крини
царевица, една
крина
боб, три
крини
леща." Каквото искаш, ще ти се даде.
(втори вариант)
Един ден, когато България бъде толкова вярваща, колкото тази мома, и тя ще помисли какво управление да има, кой да я управлява. И каквото пожелае, това ще бъде. Казваш: „Искам пари на заем." Колко искаш? Определи точно колко искаш. „Искам жито, ечемик, царевица." И това ще бъде, но определи точно по колко крини искаш.
„Искам петнайсет
крини
жито, три
крини
царевица, една
крина
боб, три
крини
леща." Каквото искаш, ще ти се даде.
Ето вземи всичко това и го използвай за своето благо, както и за благото на окръжаващите. От две хиляди години се проповядва Христовото учение, но нищо не излиза. Защо? Защото не се спазват условията, при които семето завързва. Проповядването е сеене, при което семето трябва да завърже и да даде плод. Сега, като говоря така, някои от вас харесват каквото говоря, а други се съмняват и казват: „Ние знаем защо ни говори той." И аз зная защо говоря.
към втори вариант >>
6.
И отиде та се представи
,
НБ
, София, 30.11.1919г.,
Земеделецът взима
крината
и с широк замах хвърля семето на разораната нива.
Бащата намира желанието на сина си основателно, затова дава частта, която му се пада, и казва: На добър път, синко! Иди в онази страна, дето сърцето ти те тегли, да придобиеш всичко, каквото желаеш. Благороден е бащата, дава свобода на сина си. Като се видял сам, без никакъв контрол, синът започнал да развързва и завързва кесията си, да проявява своята щедрост. Някога е добре да бъде човек щедър, широк, но някога се налага пестеливост.
Земеделецът взима
крината
и с широк замах хвърля семето на разораната нива.
Това движение, този замах е на място. Обаче върху неразораната нива същият замах няма смисъл. Ако лозарят отиде навреме на лозето си и отреже пръчките по всичките правила на изкуството, неговата работа е на място. Отиде ли не навреме, изреже ли пъпките, както му падне, работата му, колкото и да е с широк замах, поврежда лозата. Един свещеник казал на слугата си: Стояне, можеш ли да режеш лозе?
към беседата >>
7.
Ще живее
,
НБ
, София, 7.12.1919г.,
Пазете се да не изпаднете в положението на оня българин, който, за осем
крини
жито, дадени в услуга на свой близък, взел десетократно.
Днес мъчно можеш да убедиш народите, че земята, която имат, им е достатъчна. Българите, специално, мислят, че трябва да вземат отнякъде заем, да изплатят дълговете си. Те са на крив път. Така не се оправя положението. Заемите повече объркват работите, отколкото да ги оправят.
Пазете се да не изпаднете в положението на оня българин, който, за осем
крини
жито, дадени в услуга на свой близък, взел десетократно.
Той дал на заем на едного осем крини жито. Като плащал задължението си цели десет години, на края на десетата година длъжникът пресметнал, че дължи още 80 крини. Значи, той изплащал задължението си със сложна лихва. Това било услуга! Ще кажеш: Дано намеря някой благодетелен човек, да ми даде пари на заем.
към беседата >>
Той дал на заем на едного осем
крини
жито.
Българите, специално, мислят, че трябва да вземат отнякъде заем, да изплатят дълговете си. Те са на крив път. Така не се оправя положението. Заемите повече объркват работите, отколкото да ги оправят. Пазете се да не изпаднете в положението на оня българин, който, за осем крини жито, дадени в услуга на свой близък, взел десетократно.
Той дал на заем на едного осем
крини
жито.
Като плащал задължението си цели десет години, на края на десетата година длъжникът пресметнал, че дължи още 80 крини. Значи, той изплащал задължението си със сложна лихва. Това било услуга! Ще кажеш: Дано намеря някой благодетелен човек, да ми даде пари на заем. – Пази се от благодетели, които дават пари под лихва.
към беседата >>
Като плащал задължението си цели десет години, на края на десетата година длъжникът пресметнал, че дължи още 80
крини
.
Те са на крив път. Така не се оправя положението. Заемите повече объркват работите, отколкото да ги оправят. Пазете се да не изпаднете в положението на оня българин, който, за осем крини жито, дадени в услуга на свой близък, взел десетократно. Той дал на заем на едного осем крини жито.
Като плащал задължението си цели десет години, на края на десетата година длъжникът пресметнал, че дължи още 80
крини
.
Значи, той изплащал задължението си със сложна лихва. Това било услуга! Ще кажеш: Дано намеря някой благодетелен човек, да ми даде пари на заем. – Пази се от благодетели, които дават пари под лихва. Аз разглеждам въпроса принципално, не се занимавам с вашите малки, търговски сделки.
към беседата >>
Ние ще се намерим в положение на онзи българин, който взел на заем от един българин осем
крини
жито и като плащал десет години, имал да плаща още осемдесет
крини
.
(втори вариант)
Няма никакви сили в света, които могат да ни противодействат. Ако българите биха били разумни, то в сегашното състояние, в което се намира България, тази земя, която тя има, ще бъде в състояние да я задоволи и нахрани, за да бъде тя щастлива. Мъчно можеш да убедиш хората в България, че земята им е достатъчна. Българите си мислят, че като имат толкова борчове, ще трябва да взимат пари на заем от Англия, Франция или от другаде, за да изплатят дълговете си. Не се поправя така положението.
Ние ще се намерим в положение на онзи българин, който взел на заем от един българин осем
крини
жито и като плащал десет години, имал да плаща още осемдесет
крини
.
Това е благодетел! Ще кажеш: „Няма ли някой благодетел да ми заеме пари на заем? " Да ни пази Господ от благодетели, които дават пари под лихва. Аз говоря принципално върху въпроса, не говоря за вашите малки сделки, за вашите търговски операции. Няма нищо по-лошо от това, да се взимат пари с лихва, както няма нищо по-лошо от това, да се дават под наем.
към втори вариант >>
8.
Силите в Природата
,
ИБ
,
БС
, София, 19.2.1920г.,
Една година, когато наблюдавал по това време през прозореца, вижда, че небето се отваря и пожелал да каже на Господа: „Дай ми една
крина
злато!
Всякога свързвайте кротостта с духа, смирението – с душата, електричеството – с мозъка, магнетизма – със симпатиковата нервна система, а мъчението – с всички несполуки в живота. Тази е правата свръзка. Ученикът на окултизма трябва да говори на разбран език, трябва разбрано да говори на себе си. У българите има предание, че на Йордановден небето се отваря и онзи, който може да види това, каквото си пожелае в този момент, дава му се. Един българин ред години наблюдавал небето през тази нощ, та дано някога види отварянето му.
Една година, когато наблюдавал по това време през прозореца, вижда, че небето се отваря и пожелал да каже на Господа: „Дай ми една
крина
злато!
” Но в бързината си казал: „Дай ми една крина глава! ” и главата му станала голяма като крина, чак не могъл да я прокара през прозореца. Този закон действа и в окултизма, т.е. каквото човек помисли или пожелае, това става. И тъй, един закон в окултизма гласи: всички блага в света са свързани с кротостта и смирението, всички Сили са свързани с електричеството и магнетизма, т.е.
към беседата >>
” Но в бързината си казал: „Дай ми една
крина
глава!
Тази е правата свръзка. Ученикът на окултизма трябва да говори на разбран език, трябва разбрано да говори на себе си. У българите има предание, че на Йордановден небето се отваря и онзи, който може да види това, каквото си пожелае в този момент, дава му се. Един българин ред години наблюдавал небето през тази нощ, та дано някога види отварянето му. Една година, когато наблюдавал по това време през прозореца, вижда, че небето се отваря и пожелал да каже на Господа: „Дай ми една крина злато!
” Но в бързината си казал: „Дай ми една
крина
глава!
” и главата му станала голяма като крина, чак не могъл да я прокара през прозореца. Този закон действа и в окултизма, т.е. каквото човек помисли или пожелае, това става. И тъй, един закон в окултизма гласи: всички блага в света са свързани с кротостта и смирението, всички Сили са свързани с електричеството и магнетизма, т.е. с мозъка и симпатиковата нервна система, а всички несполуки – с мъчението.
към беседата >>
” и главата му станала голяма като
крина
, чак не могъл да я прокара през прозореца.
Ученикът на окултизма трябва да говори на разбран език, трябва разбрано да говори на себе си. У българите има предание, че на Йордановден небето се отваря и онзи, който може да види това, каквото си пожелае в този момент, дава му се. Един българин ред години наблюдавал небето през тази нощ, та дано някога види отварянето му. Една година, когато наблюдавал по това време през прозореца, вижда, че небето се отваря и пожелал да каже на Господа: „Дай ми една крина злато! ” Но в бързината си казал: „Дай ми една крина глава!
” и главата му станала голяма като
крина
, чак не могъл да я прокара през прозореца.
Този закон действа и в окултизма, т.е. каквото човек помисли или пожелае, това става. И тъй, един закон в окултизма гласи: всички блага в света са свързани с кротостта и смирението, всички Сили са свързани с електричеството и магнетизма, т.е. с мозъка и симпатиковата нервна система, а всички несполуки – с мъчението. За да бъда ясен, ще ви обясня от какво произтича мъчението: всеки ученик, който не спази един от вечните закони, които съществуват, създава мъчение.
към беседата >>
9.
Що казва Духът
,
НБ
, София, 29.2.1920г.,
И ако ме питате, защо страдате, отговарям: Сегашните хора страдат, защото мерят житото с
крини
, с коли го пренасят, по пътя го хвърлят, в хамбари го пазят.
Молитвата му била приета. Бог изпратил от небето един ангел, който му донесъл едно житно зърно и казал: Ще посеете това зърно и, като даде плод, с мярка няма да го теглите, с кола няма да го пренасяте, по пътя няма да го хвърляте, в хамбари няма да го пазите. Всеки човек ще вземе от него толкова, колкото сам може да носи на гърба си. Ако ти и твоите поданици служите на тоя закон, ще бъдете щастливи. В който ден измените на тоя закон, ще ви сполетят големи нещастия.
И ако ме питате, защо страдате, отговарям: Сегашните хора страдат, защото мерят житото с
крини
, с коли го пренасят, по пътя го хвърлят, в хамбари го пазят.
И всеки човек носи на гърба си повече, отколкото му трябва. Хората измениха на великия закон, който ангелът написа още в предисторични времена. Тоя закон може да се приложи навсякъде. Житното зърно представя една математична формула, която трябва да се изучава. И в геометрията има много неща за изучаване.
към беседата >>
Казвам: Докато мерите житото с
крини
, докато го пренасяте с коли, докато го пазите в хамбари, вие всякога ще страдате, и хлябът ще поскъпва от ден на ден.
Вярата повдига еднакво и бедния, и богатия. Ако имаш вяра, и беден, и прост да си, ще се повдигнеш. Ако нямаш вяра, и богат да си, ще паднеш. Причината за падането на човека е отсъствието на вяра. Щом падне, той започва да чука камъни и казва: Хубав беше животът едно време.
Казвам: Докато мерите житото с
крини
, докато го пренасяте с коли, докато го пазите в хамбари, вие всякога ще страдате, и хлябът ще поскъпва от ден на ден.
– Какво трябва да правим? – Не теглете житото. Това се постига само с любов. Само по тоя начин ще разберете, как работи природата. Всеки трябва да носи в себе си любовта поне на майката и на бащата.
към беседата >>
Аз нося добро на българите и казвам: Житото, което ви давам, не искам нито с
крини
да го мерите, нито с коли да го пренасяте, нито в хамбари да го пазите.
Всъщност, причината за това е ножът на нейния мъж. Той най-добре знае вината си. Нека всички знаят това. Така говори Духът. Аз не искам българите да обиждат Духа, Който живее в мене.
Аз нося добро на българите и казвам: Житото, което ви давам, не искам нито с
крини
да го мерите, нито с коли да го пренасяте, нито в хамбари да го пазите.
Нека всеки си вземе толкова, колкото сам може да носи. Ясно ли ви е сега? Това не говоря аз, но Божият Дух, Който живее във всички хора. Един е Духът. Той възпитава и майката, и бащата, и учителя, и съдията, и свещеника.
към беседата >>
Причината се заключава в това, че седиш в кръчмата, че мериш житото с
крини
, че го пренасяш с коли, че го пазиш в хамбари.
” Той казва да напуснеш дюкяна си и да излезеш вън. Щом ти каже, веднага изпълни заповедта му. Иначе, ще те удари един път и ще ти счупи ръката. И като те питат, как счупи ръката си, ще кажеш, че си паднал от коня си. Причината за счупването на ръката не е външна, но вътрешна.
Причината се заключава в това, че седиш в кръчмата, че мериш житото с
крини
, че го пренасяш с коли, че го пазиш в хамбари.
За да не се чупи ръката ти, в кръчма не ходи, с крини жито не мери, в хамбари не го пази. И всеки да си вземе толкова жито, колкото може да носи. Засега тоя обяд ви е достатъчен. Повече от това ще ви даде Духът, Който живее във вас. Христос казва: „Когато Духът на Истината дойде във вас, Той ще ви научи, какво да правите, и ще ви припомни всичко онова, което аз съм ви казал.” Духът ще ви научи на всичко.
към беседата >>
За да не се чупи ръката ти, в кръчма не ходи, с
крини
жито не мери, в хамбари не го пази.
Щом ти каже, веднага изпълни заповедта му. Иначе, ще те удари един път и ще ти счупи ръката. И като те питат, как счупи ръката си, ще кажеш, че си паднал от коня си. Причината за счупването на ръката не е външна, но вътрешна. Причината се заключава в това, че седиш в кръчмата, че мериш житото с крини, че го пренасяш с коли, че го пазиш в хамбари.
За да не се чупи ръката ти, в кръчма не ходи, с
крини
жито не мери, в хамбари не го пази.
И всеки да си вземе толкова жито, колкото може да носи. Засега тоя обяд ви е достатъчен. Повече от това ще ви даде Духът, Който живее във вас. Христос казва: „Когато Духът на Истината дойде във вас, Той ще ви научи, какво да правите, и ще ви припомни всичко онова, което аз съм ви казал.” Духът ще ви научи на всичко. Той ще ви напомни всичко онова, което живият Господ ви е казал.
към беседата >>
Ако ме запитат хората, защо страдат, ще кажа: хората в съвременния свят страдат, защото това житно зърно с
крини
го мерят, на коли го пренасят, по пътя го хвърлят и изгнива, в хамбари го съхраняват.
(втори вариант)
Този човек разбира и мисли правилно. В аналите на окултната наука се говори, че когато Господ създал първото царство, което било още в предисторически времена, хората се намерили в едно безизходно затруднено положение и не знаели как да разрешат много въпроси в живота си. Царят им бил много благочестив човек и затова се обърнал за помощ към Бога. Бог послушал молитвата на царя, изпратил един ангел от небето, който му донесъл едно житно зърно и казал: „Това житно зърно с мярка няма да го теглите, с кола няма да го пренасяте, по пътя няма да го хвърляте, в хамбари няма да го запазвате и всеки човек ще вземе на гърба си от това житно зърно толкова, колкото може да носи. Ако служите на този закон, ще бъдете щастливи, но в деня, когато му измените, ще ви сполетят най-големите нещастия."
Ако ме запитат хората, защо страдат, ще кажа: хората в съвременния свят страдат, защото това житно зърно с
крини
го мерят, на коли го пренасят, по пътя го хвърлят и изгнива, в хамбари го съхраняват.
Всеки човек трябва да носи от житното зърно на гърба си толкова, колкото му е потребно. Това е един велик закон, който може да се приложи навсякъде в живота. Житното зърно е една математическа формула. В геометрията си служат с прави и криви линии, с разни фигури, тела. Например кръгът е една фигура.
към втори вариант >>
Аз нося добро на българите и казвам: житното зърно, което ви нося, не искам нито с
крини
да го мерите, нито с коли да го пренасяте, нито в хамбари да го пазите, а всеки да си вземе толкова, колкото му трябва.
(втори вариант)
И като ги излекувам, ще им кажа: „Понеже се разболяхте от моето учение, сега стойте далеч от мене." Ако се разболеят втори път, вече не отговарям. Всички нека знаят това. Така говори Духът. Защо постъпвам така? Защото не искам българите да обиждат Духа, Който живее в мене.
Аз нося добро на българите и казвам: житното зърно, което ви нося, не искам нито с
крини
да го мерите, нито с коли да го пренасяте, нито в хамбари да го пазите, а всеки да си вземе толкова, колкото му трябва.
Ясен ли съм? Това не го казвам аз, а Божественият Дух, Разумният принцип, Който живее във всички хора. Един е Той, няма много. Този Дух и майката възпитава, и учителя, и съдията учи.
към втори вариант >>
Причината за това не е външна, а тази, че стоиш в кръчма, житото с
крини
мериш, в хамбар го пазиш и т.н.
(втори вариант)
Мъжът на тази българка героиня бил известен със своята сила. Борил се един път с един пехливанин и му счупил крака, а сега жена му с една плесница могла да го събори и да му счупи ръката. И тъй, като дойде Духът, ще ти каже: „Излез от дюкяна! " Веднага трябва да излезеш, иначе ще ти удари една плесница, ще те събори и ще ти счупи ръката. Когато те питат как си счупи ръката, ще кажеш, че си паднал от коня си.
Причината за това не е външна, а тази, че стоиш в кръчма, житото с
крини
мериш, в хамбар го пазиш и т.н.
Затова в кръчми не стойте, житото с крини не мерете, в хамбар не го пазете, а всеки да си вземе толкова, колкото му трябва. Засега ви е достатъчен този обед, а повече от това ще ви даде Духът, Който живее във вас. Христос казва тъй: „Духът на истината като дойде у вас, Той ще ви настави и припомни всичко, което Аз съм казал." Този Дух ще ви научи, ще ви припомни всичко, което живият Господ е казал някога. Той ще възкръсне във вашите души!
към втори вариант >>
Затова в кръчми не стойте, житото с
крини
не мерете, в хамбар не го пазете, а всеки да си вземе толкова, колкото му трябва.
(втори вариант)
Борил се един път с един пехливанин и му счупил крака, а сега жена му с една плесница могла да го събори и да му счупи ръката. И тъй, като дойде Духът, ще ти каже: „Излез от дюкяна! " Веднага трябва да излезеш, иначе ще ти удари една плесница, ще те събори и ще ти счупи ръката. Когато те питат как си счупи ръката, ще кажеш, че си паднал от коня си. Причината за това не е външна, а тази, че стоиш в кръчма, житото с крини мериш, в хамбар го пазиш и т.н.
Затова в кръчми не стойте, житото с
крини
не мерете, в хамбар не го пазете, а всеки да си вземе толкова, колкото му трябва.
Засега ви е достатъчен този обед, а повече от това ще ви даде Духът, Който живее във вас. Христос казва тъй: „Духът на истината като дойде у вас, Той ще ви настави и припомни всичко, което Аз съм казал." Този Дух ще ви научи, ще ви припомни всичко, което живият Господ е казал някога. Той ще възкръсне във вашите души!
към втори вариант >>
10.
Приятел и раб
,
НБ
ИБ
, , София, 25.4.1920г.,
“ Когато обичаш някого, той дохожда при тебе и ти му даваш една-две-три и повече
крини
жито без пари, даваш му дори и цял хамбар.
Говоря на едного по този въпрос, а той ми отговаря: „Добре, но парички, парички трябват за този живот.“ И всички хора казват: „Пари, пари трябват! “ Е, добре, колко върви днес наполеонът? Никога в света не е имало толкова много пари, толкова много злато, както сега. Но не са парите, които правят хората щастливи. Исаия казва: „Елате си вземете при мен без пари.“ Казвате: „Може ли без пари?
“ Когато обичаш някого, той дохожда при тебе и ти му даваш една-две-три и повече
крини
жито без пари, даваш му дори и цял хамбар.
Защо си тъй щедър към него? – Защото ти е приятел. Казвате: „Каква ще бъде бъдещата разменна монета? “ – Отговаряме: „Приятелството.“ Когато основем живота си на приятелството, приятелите ще бъдат разменната монета. Казвате: „Кога ще се обърне цялото общество?
към беседата >>
11.
Ангелът отговори / Ангелътъ отговори
,
НБ
, София, 5.6.1921г.,
Един българин от Провадийско дал на един турчин осем
крини
жито на заем.
Той не позволява да взимаш лихва от брата си. Под „лихва“, „процент“ разбирам онова изобилие, което иде над обикновеното, над определеното. Когато изворът блика и излиза вън от границите си, излишъкът, изобилието, което излиза навън, представя неговата лихва. Излишъкът не е нужен на човека. И природата работи с лихви, но съвършено различни от тия, с които си служат хората.
Един българин от Провадийско дал на един турчин осем
крини
жито на заем.
Като плащал лихвите за житото, след десет години турчинът имал да плаща на българина още 80 крини. За да не изпаднете в положението на турчина и на българина, вие трябва да освободите мислите, чувствата и постъпките си от кривата насока, в която се движат, и да дойдете до правото разбиране на живота. Бъдещият живот на вашите деца, на майките и бащите, на учителите и свещениците ще се основава на правото разбиране на изваждането. И българското духовенство не иска да изважда правилно. Те сега свикали събор, но и там не изваждат вярно, поради което изопачават Божествения закон.
към беседата >>
Като плащал лихвите за житото, след десет години турчинът имал да плаща на българина още 80
крини
.
Под „лихва“, „процент“ разбирам онова изобилие, което иде над обикновеното, над определеното. Когато изворът блика и излиза вън от границите си, излишъкът, изобилието, което излиза навън, представя неговата лихва. Излишъкът не е нужен на човека. И природата работи с лихви, но съвършено различни от тия, с които си служат хората. Един българин от Провадийско дал на един турчин осем крини жито на заем.
Като плащал лихвите за житото, след десет години турчинът имал да плаща на българина още 80
крини
.
За да не изпаднете в положението на турчина и на българина, вие трябва да освободите мислите, чувствата и постъпките си от кривата насока, в която се движат, и да дойдете до правото разбиране на живота. Бъдещият живот на вашите деца, на майките и бащите, на учителите и свещениците ще се основава на правото разбиране на изваждането. И българското духовенство не иска да изважда правилно. Те сега свикали събор, но и там не изваждат вярно, поради което изопачават Божествения закон. Аз зная какъв ще бъде резултатът от техния събор.
към беседата >>
Единъ българинъ отъ провадийско далъ на единъ турчинъ осемь
крини
жито.
(втори вариант)
И въ свѣта лихва между братя не може да има. Подъ „лихва“ разбирамъ въ природата, напримѣръ изобилието на единъ изворъ и то трѣбва да излѣзе отъ коритото си. Слѣдователно, щомъ имашъ изобилие, това трѣбва да дадешъ навънка. Излишъкътъ не ни трѣбва на насъ. И природата си има лихва, само че тя не е като тази на земята.
Единъ българинъ отъ провадийско далъ на единъ турчинъ осемь
крини
жито.
Слѣдъ като турчинътъ плащалъ 10 години лихви, ималъ да плаща на българина 80 крини. Какъ мислите вие? Въ сегашния ни животъ нашите чувства, нашитѣ мисли и дѣйствия трѣбва да се освободятъ отъ всички онѣзи лъжливи схващания и да дойдемъ до правилното разбиране на живота. И бѫдещето на учителитѣ, майкитѣ, бащитѣ, свещеницитѣ се дължи на това правилно разбиране на изваждането. Българскитѣ свещеници не искатъ да разбиратъ правилно.
към втори вариант >>
Слѣдъ като турчинътъ плащалъ 10 години лихви, ималъ да плаща на българина 80
крини
.
(втори вариант)
Подъ „лихва“ разбирамъ въ природата, напримѣръ изобилието на единъ изворъ и то трѣбва да излѣзе отъ коритото си. Слѣдователно, щомъ имашъ изобилие, това трѣбва да дадешъ навънка. Излишъкътъ не ни трѣбва на насъ. И природата си има лихва, само че тя не е като тази на земята. Единъ българинъ отъ провадийско далъ на единъ турчинъ осемь крини жито.
Слѣдъ като турчинътъ плащалъ 10 години лихви, ималъ да плаща на българина 80
крини
.
Какъ мислите вие? Въ сегашния ни животъ нашите чувства, нашитѣ мисли и дѣйствия трѣбва да се освободятъ отъ всички онѣзи лъжливи схващания и да дойдемъ до правилното разбиране на живота. И бѫдещето на учителитѣ, майкитѣ, бащитѣ, свещеницитѣ се дължи на това правилно разбиране на изваждането. Българскитѣ свещеници не искатъ да разбиратъ правилно. Тѣ сега се събрали на съборъ и не искатъ да изваждатъ правилно.
към втори вариант >>
12.
Тогаз те ще просветнат!
,
НБ
, София, 23.10.1921г.,
Тогава из земята израснал един бял
крин
.
Ще кажете: „То е обикновено нещо“. На мъжа си, на приятеля казвате: „Не ме обичаш“ – това е нещо много обикновено. Но чудното било това, че като казал той тия думи, от нейните очи потекъл такъв порой от сълзи, че тя се стопявала, стопявала, и се обърнала на вода и изчезнала. Значи скръбта ѝ била толкова голяма, че се превърнала на вода и потънала в земята. Той познал своята погрешка и почнал да плаче за своята възлюбена.
Тогава из земята израснал един бял
крин
.
Той се зарадвал и казал: „Ти си за мене утеха, кажи къде отиде моята възлюбена? “ Но кринът мълчал. „Кажи, защо мълчиш като ням? “ И кринът започнал да вехне и съхне, докато дошъл огън и го изгорил. Сега вие ще кажете: „Слава Богу, ние от тези престъпници в света не сме“.
към беседата >>
“ Но
кринът
мълчал.
Но чудното било това, че като казал той тия думи, от нейните очи потекъл такъв порой от сълзи, че тя се стопявала, стопявала, и се обърнала на вода и изчезнала. Значи скръбта ѝ била толкова голяма, че се превърнала на вода и потънала в земята. Той познал своята погрешка и почнал да плаче за своята възлюбена. Тогава из земята израснал един бял крин. Той се зарадвал и казал: „Ти си за мене утеха, кажи къде отиде моята възлюбена?
“ Но
кринът
мълчал.
„Кажи, защо мълчиш като ням? “ И кринът започнал да вехне и съхне, докато дошъл огън и го изгорил. Сега вие ще кажете: „Слава Богу, ние от тези престъпници в света не сме“. Колко пъти вие казвате: „Този крин е безгласен, неинтересен, неразумен“. Имате право да го откъснете, да го носите навсякъде и да казвате: „Той е едно цвете“.
към беседата >>
“ И
кринът
започнал да вехне и съхне, докато дошъл огън и го изгорил.
Той познал своята погрешка и почнал да плаче за своята възлюбена. Тогава из земята израснал един бял крин. Той се зарадвал и казал: „Ти си за мене утеха, кажи къде отиде моята възлюбена? “ Но кринът мълчал. „Кажи, защо мълчиш като ням?
“ И
кринът
започнал да вехне и съхне, докато дошъл огън и го изгорил.
Сега вие ще кажете: „Слава Богу, ние от тези престъпници в света не сме“. Колко пъти вие казвате: „Този крин е безгласен, неинтересен, неразумен“. Имате право да го откъснете, да го носите навсякъде и да казвате: „Той е едно цвете“. Но този крин е жив и в него аз виждам правдата, от която всички кринове светят. Те са разумни същества и знаят да говорят.
към беседата >>
Колко пъти вие казвате: „Този
крин
е безгласен, неинтересен, неразумен“.
Той се зарадвал и казал: „Ти си за мене утеха, кажи къде отиде моята възлюбена? “ Но кринът мълчал. „Кажи, защо мълчиш като ням? “ И кринът започнал да вехне и съхне, докато дошъл огън и го изгорил. Сега вие ще кажете: „Слава Богу, ние от тези престъпници в света не сме“.
Колко пъти вие казвате: „Този
крин
е безгласен, неинтересен, неразумен“.
Имате право да го откъснете, да го носите навсякъде и да казвате: „Той е едно цвете“. Но този крин е жив и в него аз виждам правдата, от която всички кринове светят. Те са разумни същества и знаят да говорят. Но царският син не е знаел още езика на крина, не е знаел езика на вензите. А „вензи“ знаете ли какво значи?
към беседата >>
Но този
крин
е жив и в него аз виждам правдата, от която всички
кринове
светят.
„Кажи, защо мълчиш като ням? “ И кринът започнал да вехне и съхне, докато дошъл огън и го изгорил. Сега вие ще кажете: „Слава Богу, ние от тези престъпници в света не сме“. Колко пъти вие казвате: „Този крин е безгласен, неинтересен, неразумен“. Имате право да го откъснете, да го носите навсякъде и да казвате: „Той е едно цвете“.
Но този
крин
е жив и в него аз виждам правдата, от която всички
кринове
светят.
Те са разумни същества и знаят да говорят. Но царският син не е знаел още езика на крина, не е знаел езика на вензите. А „вензи“ знаете ли какво значи? – Съединение с Бога, или обединение с него, или, както го казват източните народи – как го казват те? Една дума, в която душата се поглъща, потопява в Божеството – Нирвана.
към беседата >>
Но царският син не е знаел още езика на
крина
, не е знаел езика на вензите.
Сега вие ще кажете: „Слава Богу, ние от тези престъпници в света не сме“. Колко пъти вие казвате: „Този крин е безгласен, неинтересен, неразумен“. Имате право да го откъснете, да го носите навсякъде и да казвате: „Той е едно цвете“. Но този крин е жив и в него аз виждам правдата, от която всички кринове светят. Те са разумни същества и знаят да говорят.
Но царският син не е знаел още езика на
крина
, не е знаел езика на вензите.
А „вензи“ знаете ли какво значи? – Съединение с Бога, или обединение с него, или, както го казват източните народи – как го казват те? Една дума, в която душата се поглъща, потопява в Божеството – Нирвана. Някой ще каже: „Как да се погълна в Бога? “ Не поглъщане тъй, както вие мислите.
към беседата >>
13.
Ще се стопи!
,
НБ
, София, 30.4.1922г.,
Да не мязаш на онзи българин от Провадия, който е взел жито назаем от един турчин и след като плащал 8 години, имал да му плаща още 80
крини
жито.
„В благочестие.“ Сега на всинца ни трябва благочестие. Не само на нас, но и на целия български народ трябва благочестие, на неговите управници, на свещениците, на майки, бащи, търговци и прочие, от всички се иска благочестие. Като влезеш в един дюкян и ти кажат: „Това е вълнен плат“, да знаеш, че това е наистина вълнен плат. Отидеш в някоя фурна и ти кажат: „Този хляб е чист“, да знаеш, че е чист. Като идеш да искаш пари назаем, да знаеш, че няма да ти смъкнат кожата.
Да не мязаш на онзи българин от Провадия, който е взел жито назаем от един турчин и след като плащал 8 години, имал да му плаща още 80
крини
жито.
При такива условия може ли един народ да успява? Съвременните европейски народи направиха войната и сега победените трябва да плащат 80 крини жито и мислят, че този Господ, Който е на небето, ще им прости. Не, няма да им прости никога! Не изнасилвай ближния си. Сега някои от вас ще възразят: „Но ние вече сме си уредили работите, и ако тоя свят се развали, ние ще ядем и пием?
към беседата >>
Съвременните европейски народи направиха войната и сега победените трябва да плащат 80
крини
жито и мислят, че този Господ, Който е на небето, ще им прости.
Като влезеш в един дюкян и ти кажат: „Това е вълнен плат“, да знаеш, че това е наистина вълнен плат. Отидеш в някоя фурна и ти кажат: „Този хляб е чист“, да знаеш, че е чист. Като идеш да искаш пари назаем, да знаеш, че няма да ти смъкнат кожата. Да не мязаш на онзи българин от Провадия, който е взел жито назаем от един турчин и след като плащал 8 години, имал да му плаща още 80 крини жито. При такива условия може ли един народ да успява?
Съвременните европейски народи направиха войната и сега победените трябва да плащат 80
крини
жито и мислят, че този Господ, Който е на небето, ще им прости.
Не, няма да им прости никога! Не изнасилвай ближния си. Сега някои от вас ще възразят: „Но ние вече сме си уредили работите, и ако тоя свят се развали, ние ще ядем и пием? “ Не, не, този свят от една страна ще се развали, а от друга, ще се пресъздаде. Тъй подразбира Оня, Който създава нови форми, в които нов живот ще се вложи, ще започне Божественото.
към беседата >>
14.
Ученикът не е по-горен от учителя си
,
НБ
, София, 7.5.1922г.,
Един прост пример: ако идете при някой земеделец и се нуждаете от жито, той е готов да ви даде две
крини
, но вие нямате торба и той няма торба, как може да го използвате?
Иска ли човек да стане като Бога, той е изгубил своето предназначение. Ученикът е една бяла книга, върху която може да се пишат хубави неща. Ако тази книга е написана, няма какво да се пише отгоре. Учителят е написана книга, на която хората се учат, а от ненаписаната книга никой не може да се учи, но всеки може да слага своите забележки. Питам сега: ако онова, което сте научили от вашия учител, няма къде да го сложите на тази книга, какво ще ви ползва вашето знание?
Един прост пример: ако идете при някой земеделец и се нуждаете от жито, той е готов да ви даде две
крини
, но вие нямате торба и той няма торба, как може да го използвате?
С една шепа не може да се храните, трябва чувал. Този чувал е ученикът. Житото, като се изсипе вътре, ще бъде учителят. А двамата – учителят и ученикът, като идат на нивата и изтърсят житото в нея, ще дойде растежа. Сега ние встъпваме вече в една нова област, която е малко неразбрана, но казвам: под думата „учител“ Христос разбира един завършен процес, а под думата „ученик“ – един процес, който сега се започва.
към беседата >>
15.
Много плод
,
НБ
, София, 21.5.1922г.,
Той ще вземе 3, 4, 5 или 6
крини
и ще посее, а ние сега искаме да вземем целия хамбар, да се покажем, че сме много богати.
Такова учение не съществува. Бог никога няма да ти напълни така хамбара. Той по малко ще ти даде. Земеделецът като отива да сее, взема ли целия хамбар на колата си? – Не.
Той ще вземе 3, 4, 5 или 6
крини
и ще посее, а ние сега искаме да вземем целия хамбар, да се покажем, че сме много богати.
Не, ще вземеш 2 крини, 3, 4, ще ги посееш по всичките правила, после върни се у дома да си дадеш отчет. Сега, този Господ, Когото търсите от толкова години, е вътре във вас. И бих желал да говоря с Него, с вашия Господ. Вие имате ли намерение да бъдете честни хора? Ще кажете: „Как тъй, ние сме честни хора“.
към беседата >>
Не, ще вземеш 2
крини
, 3, 4, ще ги посееш по всичките правила, после върни се у дома да си дадеш отчет.
Бог никога няма да ти напълни така хамбара. Той по малко ще ти даде. Земеделецът като отива да сее, взема ли целия хамбар на колата си? – Не. Той ще вземе 3, 4, 5 или 6 крини и ще посее, а ние сега искаме да вземем целия хамбар, да се покажем, че сме много богати.
Не, ще вземеш 2
крини
, 3, 4, ще ги посееш по всичките правила, после върни се у дома да си дадеш отчет.
Сега, този Господ, Когото търсите от толкова години, е вътре във вас. И бих желал да говоря с Него, с вашия Господ. Вие имате ли намерение да бъдете честни хора? Ще кажете: „Как тъй, ние сме честни хора“. Вие имате ли намерение да бъдете абсолютно справедливи хора?
към беседата >>
И аз ще ви опиша такъв пример: в село излиза стопанката с цяла
крина
жито и казва: „Къти, къти, къти“.
Този цикъл е на края си, той свършва вече. И всички хора са поставени на един голям изпит. Вие не можете да знаете кой ви е приятел и кой ви е неприятел, но аз ще ви дам една диагноза да познавате вашите приятели и вашите неприятели: онзи, който ви е приятел, той започва с грубост, той ще ви оскърби, но в душата си той има да ви направи добро; а онзи, който иска да ви направи зло, с него политиката е такава: той ще започне с много големи неща, ще ви угощава, но неговата цел е лоша – да ви направи зло. Сега в абсолютната Правда ние започваме с добро и свършваме с добро. Бялото и черното братство употребяват два различни метода.
И аз ще ви опиша такъв пример: в село излиза стопанката с цяла
крина
жито и казва: „Къти, къти, къти“.
И всички кокошки казват: „Колко е хубава нашата господарка“. После пак: „Къти, къти, къти“ – „кряк“, докато туй „къти, къти“ влезе в тенджерата. Не само това е един факт, но и с младежите е така. Дойде някой младеж в дома ви и вие: „Къти, къти“, той носи, хвърля своите блага; и майката, и бащата казват: „Какъв зет Господ ни изпрати, да ни го поживи, къти, къти, къти“. Но няма да се минат 3–4 години, той ще я заколи и тя ще се измени, – и от туй „къти“ ще останат само кокалчета: той е един зет, пратен от черната ложа, той няма нищо общо с човечеството.
към беседата >>
16.
Както е Он чист
,
НБ
, Витоша, 11.6.1922г.,
Всеки слон ще изяде по 5
крини
ориз на ден, 10
крини
ориз на ден, е, какво ще правиш тогава, както е скъп оризът сега?
На вас не ви трябват такива големи сомове. Я ми кажете един голям сом, който да е свършил нещо, той иска свобода, а малките риби са за предпочитане, в туй отношение, практически са за предпочитане. Да обясня мисълта си. Два малки вола са за предпочитане, отколкото два слона. В България какво ще правиш с тях?
Всеки слон ще изяде по 5
крини
ориз на ден, 10
крини
ориз на ден, е, какво ще правиш тогава, както е скъп оризът сега?
За предпочитане са две малки волчета, отколкото два слона, за предпочитане са две малки идеи, които ще свършат голяма работа в ума, отколкото две големи идеи, като слоновете, само да ядат ориз. После ще задлъжнеете. В някои хора има големи идеи. Има един приятел, който 30 години бе като перпетум мобиле, и той дошъл да разреши, да направи ли един заем, за да му помогне и да повдигне едного, или не. Обаче усъмнил се, повикал някои приятели и един почнал да го подпитва.
към беседата >>
17.
Характерни черти
,
ИБ
, София, 13.6.1922г.,
Хамбарът ви трябва да бъде пълен, трябва да бъдете предвидливи, който дойде, не трябва да му давате всичкото жито, а по една
крина
.
Можеш ли да опишеш една овца, че тя е свирепа? Сега, темите последователно ще ви се задават. Ако аз не присъствам, през цялото лято ще имате по една малка тема. Не пишете много. Много не пишете, но го задръжте за себе си.
Хамбарът ви трябва да бъде пълен, трябва да бъдете предвидливи, който дойде, не трябва да му давате всичкото жито, а по една
крина
.
Представете си, че вие сте един сказчик, у вас ще има желание, каквото знаете, да го кажете на един път. Ако държите втора беседа, какво ще кажете, ами на третата, четвъртата, петата какво ще кажете? Затуй ще разпределите материята си хубаво. Хубаво е да се спирате, но важното е да спестявате времето в много отношения. После, да се направи една тема за една седмица, то е доста трудна работа.
към беседата >>
18.
По-леко ще бъде наказанието
,
НБ
, София, 5.11.1922г.,
С тях купуваш една
крина
жито и го посяваш на нивата си.
Каквото и да правиш, мисълта ти ще бъде заета само с едно, как да вземеш парите. Щом вземеш парите, ти не мислиш за банкера – нямаш вече отношение към него. Като вземеш парите, започваш да мислиш за онези хора, на които дължиш. Щом платиш дълговете си, гледаш, колко пари ти остават.
С тях купуваш една
крина
жито и го посяваш на нивата си.
Най-после, ще мислиш за посяването на житото, като процес. Ще кажеш, че не знаеш. – Лъжеш се, щом можеш да ореш, сееш и жънеш, ти знаеш значението на посяването, като психически процес. Като ученици, вие трябва да изучавате процесите в природата и да ги пренасяте в психическия си живот. Същото се отнася и до науките.
към беседата >>
19.
Кое е това ново учение? / Кое е това учение?
,
НБ
, София, 4.2.1923г.,
Срещна нѣкой бедѣнъ човѣкъ, дамъ му една
крина
отъ моето жито, срещна другъ – дамъ му още една
крина
, срещна трети – сѫщо, докато ми остане само една
крина
, за мене, олѣкне ми, олѣкне, и казвамъ: „Слава Богу, че имъ дадохъ.“ Казвамъ на всинца ви: „И на мене една
крина
, и на всинца ви по една, и въпросътъ е разрѣшенъ“.
Дѣцата ти, наистина, оставатъ сами, но азъ ще работя зарадъ тебе, ще се грижа за фамилията ти, а ти ще стоишъ тука, и като излѣзешъ отъ затвора, ще живѣемъ по братски. Ако искашъ пъкъ, ти ме осѫди, азъ ще влѣза въ затвора вмѣсто тебе, ще урѣдимъ въпроса“. Умнитѣ хора могатъ да урѣдятъ всички въпроси. Но казвамъ сега, онѣзи между васъ, у който съзнанието се е развило, имайте прѣдвидъ едно нещо въ ума си, а то е слѣдното: Онзи, който може да ви направи щастливи, то е онази сѫщина, която живѣе въ васъ самите, а когато вие имате избликъ на тази енергия, ще я дадете навънка, за да не би товарътъ да ви тежи, да ви причини зло. Когато азъ любя нѣкои хора, то е, защото имамъ толкова много товаръ, имамъ много богатство, нося голѣмо изобилие на гърба си, че съмъ се изпотилъ.
Срещна нѣкой бедѣнъ човѣкъ, дамъ му една
крина
отъ моето жито, срещна другъ – дамъ му още една
крина
, срещна трети – сѫщо, докато ми остане само една
крина
, за мене, олѣкне ми, олѣкне, и казвамъ: „Слава Богу, че имъ дадохъ.“ Казвамъ на всинца ви: „И на мене една
крина
, и на всинца ви по една, и въпросътъ е разрѣшенъ“.
По една крина жито на гърба е достатъчно за всѣкиго! Отсега нататъкъ, този живъ вѫтрѣшенъ принципъ, който работи вѫтрѣ въ насъ, той иде да ни научи. Дръжте си вашитѣ религиозни възглѣди! Онзи, който си е православенъ, нека си е православенъ. Тебе сѫ те кръстили Иванъ Драгановъ, влѣзналъ си въ новото учение, какво ти прѣпятствува това име?
към беседата >>
По една
крина
жито на гърба е достатъчно за всѣкиго!
Ако искашъ пъкъ, ти ме осѫди, азъ ще влѣза въ затвора вмѣсто тебе, ще урѣдимъ въпроса“. Умнитѣ хора могатъ да урѣдятъ всички въпроси. Но казвамъ сега, онѣзи между васъ, у който съзнанието се е развило, имайте прѣдвидъ едно нещо въ ума си, а то е слѣдното: Онзи, който може да ви направи щастливи, то е онази сѫщина, която живѣе въ васъ самите, а когато вие имате избликъ на тази енергия, ще я дадете навънка, за да не би товарътъ да ви тежи, да ви причини зло. Когато азъ любя нѣкои хора, то е, защото имамъ толкова много товаръ, имамъ много богатство, нося голѣмо изобилие на гърба си, че съмъ се изпотилъ. Срещна нѣкой бедѣнъ човѣкъ, дамъ му една крина отъ моето жито, срещна другъ – дамъ му още една крина, срещна трети – сѫщо, докато ми остане само една крина, за мене, олѣкне ми, олѣкне, и казвамъ: „Слава Богу, че имъ дадохъ.“ Казвамъ на всинца ви: „И на мене една крина, и на всинца ви по една, и въпросътъ е разрѣшенъ“.
По една
крина
жито на гърба е достатъчно за всѣкиго!
Отсега нататъкъ, този живъ вѫтрѣшенъ принципъ, който работи вѫтрѣ въ насъ, той иде да ни научи. Дръжте си вашитѣ религиозни възглѣди! Онзи, който си е православенъ, нека си е православенъ. Тебе сѫ те кръстили Иванъ Драгановъ, влѣзналъ си въ новото учение, какво ти прѣпятствува това име? Ти си Петканъ Стояновъ.
към беседата >>
Срещаш един беден, даваш му една
крина
от твоето жито; срещаш друг, и на него даваш една
крина
; срещаш трети, и на него даваш същото количество.
(втори вариант)
И тогава, онзи, у когото щастието се изявява навън, като изблик на енергия, трябва да е готов да дава. Иначе, тази енергия, неразумно използувана, причинява зло. Когато любиш някого, то се дължи на изобилната енергия в тебе. Ти носиш голямо богатство в себе си, голямо изобилие на енергия, от която трябва да се освободиш. Иначе, тази енергия ще отнеме твоите сили.
Срещаш един беден, даваш му една
крина
от твоето жито; срещаш друг, и на него даваш една
крина
; срещаш трети, и на него даваш същото количество.
Така раздаваш една крина след друга, докато ти олекне товарът и казваш: Слава Богу, че раздадох част от своето богатство. Последната крина задържам за себе си. Така се разрешават всички въпроси. По една крина жито на гърба на всеки човек – това е достатъчно. Отсега нататък, този жив вътрешен принцип ще работи в нас и ще ни учи, как да постъпваме.
към втори вариант >>
Така раздаваш една
крина
след друга, докато ти олекне товарът и казваш: Слава Богу, че раздадох част от своето богатство.
(втори вариант)
Иначе, тази енергия, неразумно използувана, причинява зло. Когато любиш някого, то се дължи на изобилната енергия в тебе. Ти носиш голямо богатство в себе си, голямо изобилие на енергия, от която трябва да се освободиш. Иначе, тази енергия ще отнеме твоите сили. Срещаш един беден, даваш му една крина от твоето жито; срещаш друг, и на него даваш една крина; срещаш трети, и на него даваш същото количество.
Така раздаваш една
крина
след друга, докато ти олекне товарът и казваш: Слава Богу, че раздадох част от своето богатство.
Последната крина задържам за себе си. Така се разрешават всички въпроси. По една крина жито на гърба на всеки човек – това е достатъчно. Отсега нататък, този жив вътрешен принцип ще работи в нас и ще ни учи, как да постъпваме. Това не значи, че трябва да измените на веруюто си.
към втори вариант >>
Последната
крина
задържам за себе си.
(втори вариант)
Когато любиш някого, то се дължи на изобилната енергия в тебе. Ти носиш голямо богатство в себе си, голямо изобилие на енергия, от която трябва да се освободиш. Иначе, тази енергия ще отнеме твоите сили. Срещаш един беден, даваш му една крина от твоето жито; срещаш друг, и на него даваш една крина; срещаш трети, и на него даваш същото количество. Така раздаваш една крина след друга, докато ти олекне товарът и казваш: Слава Богу, че раздадох част от своето богатство.
Последната
крина
задържам за себе си.
Така се разрешават всички въпроси. По една крина жито на гърба на всеки човек – това е достатъчно. Отсега нататък, този жив вътрешен принцип ще работи в нас и ще ни учи, как да постъпваме. Това не значи, че трябва да измените на веруюто си. Всеки да държи своите възгледи: православният да си остане православен; мохамеданинът да си остане мохамеданин и т.н.
към втори вариант >>
По една
крина
жито на гърба на всеки човек – това е достатъчно.
(втори вариант)
Иначе, тази енергия ще отнеме твоите сили. Срещаш един беден, даваш му една крина от твоето жито; срещаш друг, и на него даваш една крина; срещаш трети, и на него даваш същото количество. Така раздаваш една крина след друга, докато ти олекне товарът и казваш: Слава Богу, че раздадох част от своето богатство. Последната крина задържам за себе си. Така се разрешават всички въпроси.
По една
крина
жито на гърба на всеки човек – това е достатъчно.
Отсега нататък, този жив вътрешен принцип ще работи в нас и ще ни учи, как да постъпваме. Това не значи, че трябва да измените на веруюто си. Всеки да държи своите възгледи: православният да си остане православен; мохамеданинът да си остане мохамеданин и т.н. Веднъж си кръстен под името Иван Драганов и си влязъл в новото учение, какво ти пречи или препятствува това име? Не е името, което препятствува на човека.
към втори вариант >>
20.
Петимата братя
,
НБ
, София, 22.4.1923г.,
Казваме: пет
крини
жито, пет ябълки, пет круши, пет златни монети и прочие.
„Защото имам петима братя.“ В този стих са важни петимата братя. Каква роля играе числото пет? За онези, които не са запознати с висшата математика, числото пет няма никакъв смисъл.
Казваме: пет
крини
жито, пет ябълки, пет круши, пет златни монети и прочие.
В числото пет има идея, то е идейно число. Ако наредим числата от естествения ред по три в една група, ще имаме: 1, 2, 3 – първа група; 4, 5, 6 – втора група; 7, 8, 9 – трета група. Каква роля играе числото пет? Единицата е творчески принцип – това, което твори. Това число означава още киселина, която руши; тя приготвя материята.
към беседата >>
21.
Здравият ум / Черни връх
,
НБ
,
ИБ
, Витоша, 26.8.1923г.,
На някои дам по една, две и повече
крини
.
Който има воля да работи, нека работи върху себе си. И Бог ще го благослови“. Изпейте песента „Бог е Любов“. Представете си, че тъй, както сте насядали, аз започна да раздавам на всички по едно, по две или повече житни зрънца. На едного дам само едно житно зрънце, на друг – две житни зрънца, на трети – три, на четвърти – четири и т.н.
На някои дам по една, две и повече
крини
.
Вие ще се чудите защо не давам по еднакво на всички. Важно е обаче как ще решите задачата си. Всички трябва да посеете зрънцата. Един ден ще ви питат: „Посяхте ли житото? “ И онзи, който получи само едно зрънце, ще отговаря посял ли го е.
към беседата >>
Дам на едного едно зрънце да посади, на някой две-три-четири-пет-шест, на някого дам една
крина
-две-десет
крини
.
(втори вариант)
При една хубава поляна на едно магнетично място, обрасло с буйна, висока трева, всички насядаха в кръг около Учителя. Слънцето грееше топло. Брат Джагалов прочете беседата "Истината" (от съборните беседи -21 август 1922 г.) След това Учителят започна да говори. Сега ще ви кажа една мисъл и вие ще се намерите в чудо.
Дам на едного едно зрънце да посади, на някой две-три-четири-пет-шест, на някого дам една
крина
-две-десет
крини
.
Питам, като ти дам едно семенце да посадиш, какво ще ти коства? Един ден ще те питат ти ли го посади? - "Аз". Само за туй ще ти говорят на тебе. Няма да те питат: "Онези ниви пося ли?
към втори вариант >>
22.
Ще ви направи свободни/ Истината
,
НБ
, , 21.10.1923г.,
Добре, но ако един параход пропадне, и ти, след като излезеш на сушата, нямаш хляб, а вътре в парахода има жито, то ако ти не вземеш една
крина
жито в твоята лодка, та като излезеш на брега, да имаш малко жито за посяване, ти не си постъпил разумно.
Ако това е вярно, то богатите хора са най-благородните. Не, трябва да извадим друго заключение: Нито богатството съдържа в себе си благородството, нито сиромашията, но богатството съдържа в себе си условия за постигане на благородството. Питам сега: Ако хвърлите в морето един богат човек с всичкото му богатство, ще може ли да изплува? Не, не може, ще отиде на дъното на морето. Но ако хвърлят в морето един беден със съдрани гащи, той ще изплува на другия край.
Добре, но ако един параход пропадне, и ти, след като излезеш на сушата, нямаш хляб, а вътре в парахода има жито, то ако ти не вземеш една
крина
жито в твоята лодка, та като излезеш на брега, да имаш малко жито за посяване, ти не си постъпил разумно.
Следователно, когато ние искаме да осигурим един живот, нас ни трябва такова богатство, такова семе, да го посеем за благото на другите хора, за благото на своя народ. И така, всички богати хора трябва да бъдат хора на идеи. Положително богатство, положителни знания трябва да имаме всички. Ражда се едно дете. Но когато Господ ти изпрати туй дете, ти чете ли писмото, което Бог му даде?
към беседата >>
23.
Единство на обичта
,
ООК
, София, 2.1.1924г.,
Представете си, че един философ носи един чувал от пет
крини
със злато на гърба си.
Нали има сто възможности: от тия сто възможности изключвам петдесет – остават още петдесет възможности. Изключвам и още двадесет и пет – остават само двадесет и пет. Съкращавам ги9 – остават седем. Туй вече е едно обикновено съкращение, философско съкращение. Защо именно детинските работи са философски?
Представете си, че един философ носи един чувал от пет
крини
със злато на гърба си.
Този чувал има тежест, но има и цена. После срещнеш на пътя едно дете, което носи едно зърно. Покаже ти зърното, скрие го. Всички обръщат внимание на философа. Всички вестници пишат за него.
към беседата >>
24.
Добрата постъпка
,
ООК
, София, 22.10.1924г.,
по толкова
крини
, пълни с жито, и всяка
крина
съдържа по еди-колко си зрънца.
Той трябва да разработва, да пусне в действие своето богатство. Ще ви дам друго сравнение. Представете си, че някой човек има сто хамбара, пълни с жито, но не може да тури в стомаха си нито сто грама от това жито, да се нахрани с него или да го опита. Питам: какво се ползва този човек от стоте хамбара с жито? Да кажем, че знанието, което имате, се изчислява на сто хамбара и всеки хамбар съдържа по толкова и толкова прегради, т.е.
по толкова
крини
, пълни с жито, и всяка
крина
съдържа по еди-колко си зрънца.
След като изчислихте всичкото знание до зрънцата, какво ви ползва това нещо? Ние разискваме въпроса в какво седи знанието, в какво седи добродетелта. Ние питаме: в какво седи добродетелта? В какво седи знанието? Във всичкото жито в хамбара ли, или в стоте грама жито, турени в стомаха и разумно използвани?
към беседата >>
25.
Темпераментите
,
ООК
, София, 29.10.1924г.,
Един слон изяжда пет
крини
ориз.
Значи Бог е създал човека така, че трябва да яде, защото яденето има смисъл. Яденето е любов. Когато човек яде, без да разбира смисъла на яденето, той върши престъпление. Някои казват: „Трябва да се яде много.“ Колко трябва да се яде? Един чувал ли?
Един слон изяжда пет
крини
ориз.
Смятали ли сте какво е отношението по тежина между слона и човека? Кажете ми тогава какво е отношението между храната на слона и на човека, като имате предвид тяхната тежест? Някои поддържат, че ние трябва да ядем много. Хубаво, колко хиляди мухи могат да се нахранят с един човешки обяд? Аз мисля, че с този обяд ще се нахранят повече от 200 000 мухи и пак ще остане нещо от яденето.
към беседата >>
26.
Ти си!
,
НБ
, София, 7.12.1924г.,
Тогава ще мязаме на онзи българинъ тамъ въ провадийско, който дава на единъ турчинъ осемь
крини
жито на заемъ и слѣдъ осемь години турчинътъ му го изплаща заедно съ лихвитѣ.
Да кажемъ, че нѣкой човѣкъ ми дължи 20,000 лв. Въ сѫщность, този човѣкъ дължи ли ми? Какво съмъ далъ нѣкому? – 20,000 лв.! Че това злато не е мое.
Тогава ще мязаме на онзи българинъ тамъ въ провадийско, който дава на единъ турчинъ осемь
крини
жито на заемъ и слѣдъ осемь години турчинътъ му го изплаща заедно съ лихвитѣ.
Обаче, българинътъ като си направилъ по своему смѣтката, намира, че турчинътъ има да му дава още 80 крини. Питамъ: какъ тъй? Каква е тази философия, която е залегнала тъй дълбоко въ живота? Когато дойдемъ до онова вѫтрѣшно разбиране, ще видимъ, че Богъ ни е изпратилъ въ свѣта бѣдни, защото Той изисква нѣщо отъ насъ. Никой нѣма право да залага своя животъ.
към беседата >>
Обаче, българинътъ като си направилъ по своему смѣтката, намира, че турчинътъ има да му дава още 80
крини
.
Въ сѫщность, този човѣкъ дължи ли ми? Какво съмъ далъ нѣкому? – 20,000 лв.! Че това злато не е мое. Тогава ще мязаме на онзи българинъ тамъ въ провадийско, който дава на единъ турчинъ осемь крини жито на заемъ и слѣдъ осемь години турчинътъ му го изплаща заедно съ лихвитѣ.
Обаче, българинътъ като си направилъ по своему смѣтката, намира, че турчинътъ има да му дава още 80
крини
.
Питамъ: какъ тъй? Каква е тази философия, която е залегнала тъй дълбоко въ живота? Когато дойдемъ до онова вѫтрѣшно разбиране, ще видимъ, че Богъ ни е изпратилъ въ свѣта бѣдни, защото Той изисква нѣщо отъ насъ. Никой нѣма право да залага своя животъ. Никой нѣма право да изопачава своя умъ!
към беседата >>
Тогава ще мязаме на онзи българин там в провадийско, който дава на един турчин осем
крини
жито назаем и след осем години турчинът му го изплаща заедно с лихвите.
(втори вариант)
Да кажем, че някой човек ми дължи 20,000 лв. Всъщност, този човек дължи ли ми? Какво съм дал някому? – 20,000 лв.! Че това злато не е мое.
Тогава ще мязаме на онзи българин там в провадийско, който дава на един турчин осем
крини
жито назаем и след осем години турчинът му го изплаща заедно с лихвите.
Обаче, българинът като си направил по своему сметката, намира, че турчинът има да му дава още 80 крини. Питам: Как тъй? Каква е тази философия, която е залегнала тъй дълбоко в живота? Когато дойдем до онова вътрешно разбиране, ще видим, че Бог ни е изпратил в света бедни, защото Той изисква нещо от нас. Никой няма право да залага своя живот.
към втори вариант >>
Обаче, българинът като си направил по своему сметката, намира, че турчинът има да му дава още 80
крини
.
(втори вариант)
Всъщност, този човек дължи ли ми? Какво съм дал някому? – 20,000 лв.! Че това злато не е мое. Тогава ще мязаме на онзи българин там в провадийско, който дава на един турчин осем крини жито назаем и след осем години турчинът му го изплаща заедно с лихвите.
Обаче, българинът като си направил по своему сметката, намира, че турчинът има да му дава още 80
крини
.
Питам: Как тъй? Каква е тази философия, която е залегнала тъй дълбоко в живота? Когато дойдем до онова вътрешно разбиране, ще видим, че Бог ни е изпратил в света бедни, защото Той изисква нещо от нас. Никой няма право да залага своя живот. Никой няма право да изопачава своя ум!
към втори вариант >>
27.
Миротворци
,
НБ
, София, 21.12.1924г.,
Кокошиятъ умъ седи въ слѣдното; като дадешъ на кокошката жито въ една
крина
, тя почва съ краката си да го рови, разхвърля го навънъ и слѣдъ като го разрови, започва да мисли, че е изровила нѣщо отнѣкѫдѣ.
Българитѣ иматъ една пословица, която казва: „Той има кокоши умъ“. Тѣ употрѣбяватъ този изразъ за нѣкой човѣкъ, за когото искатъ да изразятъ нѣщо лошо. Че въ какво е лошъ кокошиятъ умъ? Кокошката не се напива, пари не краде, хора не убива, затвори не гради, несправедливи закони не създава. Тогава въ какво е крива кокошката, та казватъ „кокоши умъ“.
Кокошиятъ умъ седи въ слѣдното; като дадешъ на кокошката жито въ една
крина
, тя почва съ краката си да го рови, разхвърля го навънъ и слѣдъ като го разрови, започва да мисли, че е изровила нѣщо отнѣкѫдѣ.
Това показва, че тя не може да използува ония блага, които ѝ се даватъ, а ги разравя. Та, въ туй отношение, когато казватъ „кокоши умъ“, то значи, че и ние, като тази кокошка, не можемъ да използуваме Божиитѣ блага, които ни се даватъ. А нѣкои мислятъ, че кокошката не може да мисли. Не, въ нѣкои отношения тя може да мисли по-добре, отколкото самиятъ човѣкъ. „Блажени миротворцитѣ, защото Синове Божии ще се нарекатъ“.
към беседата >>
Кокошият ум седи в следното: като дадеш на кокошката жито в една
крина
, тя почва с краката си да го рови, разхвърля го навън и след като го разрови, започва да мисли, че е изровила нещо отнякъде.
(втори вариант)
Българите имат една пословица, която казва: „Той има кокоши ум“. Те употребяват този израз за някой човек, за когото искат да изразят нещо лошо. Че в какво е лош кокошият ум? Кокошката не се напива, пари не краде, хора не убива, затвори не гради, несправедливи закони не създава. Тогава в какво е крива кокошката, та казват „кокоши ум“?
Кокошият ум седи в следното: като дадеш на кокошката жито в една
крина
, тя почва с краката си да го рови, разхвърля го навън и след като го разрови, започва да мисли, че е изровила нещо отнякъде.
Това показва, че тя не може да използва ония блага, които ѝ се дават, а ги разравя. Та, в туй отношение, когато казват „кокоши ум“, то значи, че и ние, като тази кокошка, не можем да използваме Божиите блага, които ни се дават. А някои мислят, че кокошката не може да мисли. Не, в някои отношения тя може да мисли по-добре, отколкото самият човек. „Блажени миротворците, защото Синове Божии ще се нарекат“.
към втори вариант >>
28.
Изпититѣ на ученика. Житното зърно
,
МОК
, София, 25.1.1925г.,
Тогава влизат в хамбара си, нагребват няколко
крини
от него и после с една дъска го изравняват отгоре, отново затварят хамбара и си излизат.
Аз ви давам тия опити с житото, защото в него се крият най-мощните, най-благородните сили на живота. От това упражнение вие все ще научите едно малко добро или ще придобиете една малка мисъл. Като разглеждате житото и се занимавате с него, вие все ще възприемете нещо от него в ума и в сърцето си, тъй както се опушва всеки човек, който попада между пушачи. Жалко е, когато земеделците не използват добрите страни на своята работа. Те натрупват житото в хамбарите си и не го поглеждат, освен когато дойде време за продан.
Тогава влизат в хамбара си, нагребват няколко
крини
от него и после с една дъска го изравняват отгоре, отново затварят хамбара и си излизат.
Дяволът им казва: „Не бутайте житото с ръка! “ Земеделците хващат житото с ръка само когато ще се мели. Не е позволено на земеделците да изравняват житото в хамбарите си с дъска. Всеки земеделец трябва да пълни крините с ръце и да не ги изравнява отгоре, но да им дава пирамидообразна форма. Постъпва ли земеделецът така, той ще има десет пъти по-голямо благословение, отколкото в случаите, когато изравнява отгоре крината с дъска.
към беседата >>
Всеки земеделец трябва да пълни
крините
с ръце и да не ги изравнява отгоре, но да им дава пирамидообразна форма.
Те натрупват житото в хамбарите си и не го поглеждат, освен когато дойде време за продан. Тогава влизат в хамбара си, нагребват няколко крини от него и после с една дъска го изравняват отгоре, отново затварят хамбара и си излизат. Дяволът им казва: „Не бутайте житото с ръка! “ Земеделците хващат житото с ръка само когато ще се мели. Не е позволено на земеделците да изравняват житото в хамбарите си с дъска.
Всеки земеделец трябва да пълни
крините
с ръце и да не ги изравнява отгоре, но да им дава пирамидообразна форма.
Постъпва ли земеделецът така, той ще има десет пъти по-голямо благословение, отколкото в случаите, когато изравнява отгоре крината с дъска. Махне ли се върхът от крината, образува се едно течение, което действа вредно върху човека. Според окултните закони, когато се продава жито с крина, тя трябва да се пълни с връх. Затова добре е земеделецът да пипа с ръце житото, да му се радва, за да може да се облагороди. Днес земеделците не пипат житото с ръце, защото знаят, че то ще им проповядва да не го продават, да не го мерят и т.н.
към беседата >>
Постъпва ли земеделецът така, той ще има десет пъти по-голямо благословение, отколкото в случаите, когато изравнява отгоре
крината
с дъска.
Тогава влизат в хамбара си, нагребват няколко крини от него и после с една дъска го изравняват отгоре, отново затварят хамбара и си излизат. Дяволът им казва: „Не бутайте житото с ръка! “ Земеделците хващат житото с ръка само когато ще се мели. Не е позволено на земеделците да изравняват житото в хамбарите си с дъска. Всеки земеделец трябва да пълни крините с ръце и да не ги изравнява отгоре, но да им дава пирамидообразна форма.
Постъпва ли земеделецът така, той ще има десет пъти по-голямо благословение, отколкото в случаите, когато изравнява отгоре
крината
с дъска.
Махне ли се върхът от крината, образува се едно течение, което действа вредно върху човека. Според окултните закони, когато се продава жито с крина, тя трябва да се пълни с връх. Затова добре е земеделецът да пипа с ръце житото, да му се радва, за да може да се облагороди. Днес земеделците не пипат житото с ръце, защото знаят, че то ще им проповядва да не го продават, да не го мерят и т.н. И тъй, вие ще направите тези два опита с житото, за да видите какви са резултатите от него.
към беседата >>
Махне ли се върхът от
крината
, образува се едно течение, което действа вредно върху човека.
Дяволът им казва: „Не бутайте житото с ръка! “ Земеделците хващат житото с ръка само когато ще се мели. Не е позволено на земеделците да изравняват житото в хамбарите си с дъска. Всеки земеделец трябва да пълни крините с ръце и да не ги изравнява отгоре, но да им дава пирамидообразна форма. Постъпва ли земеделецът така, той ще има десет пъти по-голямо благословение, отколкото в случаите, когато изравнява отгоре крината с дъска.
Махне ли се върхът от
крината
, образува се едно течение, което действа вредно върху човека.
Според окултните закони, когато се продава жито с крина, тя трябва да се пълни с връх. Затова добре е земеделецът да пипа с ръце житото, да му се радва, за да може да се облагороди. Днес земеделците не пипат житото с ръце, защото знаят, че то ще им проповядва да не го продават, да не го мерят и т.н. И тъй, вие ще направите тези два опита с житото, за да видите какви са резултатите от него.
към беседата >>
Според окултните закони, когато се продава жито с
крина
, тя трябва да се пълни с връх.
“ Земеделците хващат житото с ръка само когато ще се мели. Не е позволено на земеделците да изравняват житото в хамбарите си с дъска. Всеки земеделец трябва да пълни крините с ръце и да не ги изравнява отгоре, но да им дава пирамидообразна форма. Постъпва ли земеделецът така, той ще има десет пъти по-голямо благословение, отколкото в случаите, когато изравнява отгоре крината с дъска. Махне ли се върхът от крината, образува се едно течение, което действа вредно върху човека.
Според окултните закони, когато се продава жито с
крина
, тя трябва да се пълни с връх.
Затова добре е земеделецът да пипа с ръце житото, да му се радва, за да може да се облагороди. Днес земеделците не пипат житото с ръце, защото знаят, че то ще им проповядва да не го продават, да не го мерят и т.н. И тъй, вие ще направите тези два опита с житото, за да видите какви са резултатите от него.
към беседата >>
29.
Да се не смущава сърцето ви!
,
НБ
, София, 22.3.1925г.,
Около този бикъ ще видишъ да се движи една
крина
съ жито и бикътъ я гледа.
Ти ще се хвърлишъ върху лъва, ще го хванешъ смѣло за ушитѣ. Слѣдъ това, ето вземи това шишенце, въ него има другъ единъ елементъ, въ видъ на течность, наречена „ерунъ“, и съ нея ще намажешъ очитѣ на лъва. Като свършишъ течностьта, агнето ще тръгне подирѣ ти. Тръгне ли агнето подирѣ ти, побѣдата е направена, ти си изкаралъ изпита и ще можешъ да продължишъ пѫтя си. По-нататъкъ, като продължишъ пѫтя си, ти ще срещнешъ единъ черенъ, най-силниятъ бикъ въ свѣта, съ остри рогове, и ако не можешъ да го побѣдишъ, той ще те наниже на рогата си.
Около този бикъ ще видишъ да се движи една
крина
съ жито и бикътъ я гледа.
Ти ще хванешъ смѣло бика за рогата, ще намажешъ очитѣ му съ течностьта „раунъ“ и като се свърши всичката течность, ще видишъ, че крината съ житото ще тръгне съ тебе. Тръгне ли съ тебе, значи ти си побѣдилъ. Най-послѣ ще дойдешъ до прѣдѣлитѣ на посвѣщението си, но ще трѣбва да влѣзешъ прѣзъ царската врата. Прѣдъ царската врата ти ще видишъ да седи единъ страшенъ воинъ, съ сабя въ рѫка, и ако можешъ да го побѣдишъ, ще влѣзешъ въ царската врата; ако не можешъ да го побѣдишъ, главата ти ще отскочи отъ рамѣнѣтѣ ти. Около този воинъ ще забѣлѣжишъ да обикаля една красива дѣвица.
към беседата >>
Ти ще хванешъ смѣло бика за рогата, ще намажешъ очитѣ му съ течностьта „раунъ“ и като се свърши всичката течность, ще видишъ, че
крината
съ житото ще тръгне съ тебе.
Слѣдъ това, ето вземи това шишенце, въ него има другъ единъ елементъ, въ видъ на течность, наречена „ерунъ“, и съ нея ще намажешъ очитѣ на лъва. Като свършишъ течностьта, агнето ще тръгне подирѣ ти. Тръгне ли агнето подирѣ ти, побѣдата е направена, ти си изкаралъ изпита и ще можешъ да продължишъ пѫтя си. По-нататъкъ, като продължишъ пѫтя си, ти ще срещнешъ единъ черенъ, най-силниятъ бикъ въ свѣта, съ остри рогове, и ако не можешъ да го побѣдишъ, той ще те наниже на рогата си. Около този бикъ ще видишъ да се движи една крина съ жито и бикътъ я гледа.
Ти ще хванешъ смѣло бика за рогата, ще намажешъ очитѣ му съ течностьта „раунъ“ и като се свърши всичката течность, ще видишъ, че
крината
съ житото ще тръгне съ тебе.
Тръгне ли съ тебе, значи ти си побѣдилъ. Най-послѣ ще дойдешъ до прѣдѣлитѣ на посвѣщението си, но ще трѣбва да влѣзешъ прѣзъ царската врата. Прѣдъ царската врата ти ще видишъ да седи единъ страшенъ воинъ, съ сабя въ рѫка, и ако можешъ да го побѣдишъ, ще влѣзешъ въ царската врата; ако не можешъ да го побѣдишъ, главата ти ще отскочи отъ рамѣнѣтѣ ти. Около този воинъ ще забѣлѣжишъ да обикаля една красива дѣвица. Тогава ти ще хванешъ този воинъ, и ето ти тази течность, наречена „амуитъ“, ще намажешъ очитѣ на този воинъ съ течностьта, и когато се свърши тя, ще видишъ, че красивата дѣвица ще тръгне съ тебе.
към беседата >>
Тия четири елемента, съ които се намазватъ очитѣ на змията, на лъва, на бика и на воина, това сѫ гълѫбътъ, агнето,
крината
съ жито и красивата дѣвица, които тръгватъ слѣдъ насъ.
Какъ ще се побѣдятъ? – Като взематъ участие всичкитѣ тия четири елемента. Тѣ сѫ: вуаръ, ерунъ, раунъ, и амуитъ. Имате ли тия четири елемента, ще побѣдите вашитѣ страсти. Всичкитѣ тия четири елемента съвокупно прѣдставляватъ вѣрата.
Тия четири елемента, съ които се намазватъ очитѣ на змията, на лъва, на бика и на воина, това сѫ гълѫбътъ, агнето,
крината
съ жито и красивата дѣвица, които тръгватъ слѣдъ насъ.
Колко струва една крина жито, вие знаете. Какво струва свѣтътъ безъ красива дѣвица, и това знаете. Нищо не струва свѣтътъ безъ красива дѣвица! Вие знаете, че когато Богъ постави първия човѣкъ въ рая, заобиколи го съ най-хубави дървета, съ най-сладкопойни птици, но на Адама стана тежко на сърдцето и дълго врѣме плака, и най-послѣ изказа една велика мѫдрость, че безъ другарка не може. Какво ще прави самъ въ рая, кой ще го утѣшава, съ кого ще сподѣля?
към беседата >>
Колко струва една
крина
жито, вие знаете.
– Като взематъ участие всичкитѣ тия четири елемента. Тѣ сѫ: вуаръ, ерунъ, раунъ, и амуитъ. Имате ли тия четири елемента, ще побѣдите вашитѣ страсти. Всичкитѣ тия четири елемента съвокупно прѣдставляватъ вѣрата. Тия четири елемента, съ които се намазватъ очитѣ на змията, на лъва, на бика и на воина, това сѫ гълѫбътъ, агнето, крината съ жито и красивата дѣвица, които тръгватъ слѣдъ насъ.
Колко струва една
крина
жито, вие знаете.
Какво струва свѣтътъ безъ красива дѣвица, и това знаете. Нищо не струва свѣтътъ безъ красива дѣвица! Вие знаете, че когато Богъ постави първия човѣкъ въ рая, заобиколи го съ най-хубави дървета, съ най-сладкопойни птици, но на Адама стана тежко на сърдцето и дълго врѣме плака, и най-послѣ изказа една велика мѫдрость, че безъ другарка не може. Какво ще прави самъ въ рая, кой ще го утѣшава, съ кого ще сподѣля? Богъ като чу тѫгата му, направи му другарка, създаде Ева.
към беседата >>
Хванете ли ги, ще дойде слѣдъ васъ гълѫба, послѣ агнето, слѣдъ него
крината
съ жито и най-послѣ красивата дѣвица.
Тѣ нѣма да ви костуватъ много. Нѣкой пѫть може да ви костуватъ 1,000 лева, нѣкой пѫть 500, нѣкой пѫть 100, а нѣкога може и 5 лева, дори и 5 стотинки – изпълнете ги! „Да се не смущава сърдцето ви! “ Сега, на първо мѣсто ще хванете змията; послѣ ще хванете лъва; послѣ бика и най-послѣ ще хванете война.
Хванете ли ги, ще дойде слѣдъ васъ гълѫба, послѣ агнето, слѣдъ него
крината
съ жито и най-послѣ красивата дѣвица.
Въ мисъльта ви веднага ще дойде онази младата мома. Не, подъ младата мома азъ разбирамъ абсолютната чистота, въ която нѣма никаква скверность. Абсолютна чистота има, когато душата е дѣвствена, чиста отъ всѣкакви пороци. Изпитвали ли сте какво нѣщо е да бѫдете свободни отъ грѣхъ? Азъ бихъ желалъ за единъ день поне, или за единъ часъ да почувствувате, какво нѣщо е чистотата, какво нѣщо е да се освободи душата отъ всички свои пороци и съ единъ широкъ замахъ да разпери крилата си да излезе отъ сферата на този земенъ животъ, да се освободи отъ нейнитѣ окови и да погледне съ очитѣ на Онзи, чиято велика Мѫдрость е навсѣкѫдѣ, и съ която той разрѣшава всички въпроси.
към беседата >>
Отдавна тѣ сѫ хванали змията ѝ, гълѫбътъ е съ тѣхъ; отдавна тѣ сѫ хванали лъва, намазали сѫ очитѣ му, и агнето е съ тѣхъ; отдавна тѣ сѫ хванали бика, намазали сѫ очитѣ му, и
крината
съ жито е съ тѣхъ; отдавна тѣ сѫ хванали воина, намазали сѫ очитѣ му, и младата, красивата дѣвица е съ тѣхъ.
Не, Той е рѣшилъ да ни даде свобода! Той е, Който воюва заради насъ. Ние имаме единъ, Който воюва за насъ. Има още мнозина, които воюватъ зарадъ насъ. Това сѫ нашитѣ Бѣли Братя, които сѫ извадили своитѣ ножове, и силата е съ тѣхъ.
Отдавна тѣ сѫ хванали змията ѝ, гълѫбътъ е съ тѣхъ; отдавна тѣ сѫ хванали лъва, намазали сѫ очитѣ му, и агнето е съ тѣхъ; отдавна тѣ сѫ хванали бика, намазали сѫ очитѣ му, и
крината
съ жито е съ тѣхъ; отдавна тѣ сѫ хванали воина, намазали сѫ очитѣ му, и младата, красивата дѣвица е съ тѣхъ.
Чистотата е съ тѣхъ! Тѣ сѫ ония братя, отъ сърдцата на които блика Любовь, радость и животъ. И благодарение на този тѣхенъ импулсъ вие живѣете. Вие казвате: какво нѣщо е Христосъ? – Христосъ е единъ колективенъ умъ.
към беседата >>
Ще хванешъ бика за рогата, защото тамъ е
крината
съ жито.
Той представлява невинностьта. При змията човѣкъ трѣбва да има невинность. Ще хванешъ лъва, защото тамъ е агнето. – Агнето е емблемъ на кротостьта. При лъва човѣкъ трѣбва да има кротость.
Ще хванешъ бика за рогата, защото тамъ е
крината
съ жито.
– Житото е емблемъ на търпѣние. При бика човѣкъ трѣбва да има търпение. Всѣки, който иска да бѫде търпеливъ, трѣбва да яде по 100 грама сурово, неварено жито, като го раздѣля три пѫти на день, по 30 грама. Ще го дъвчете дълго врѣме въ устата си докато се сдъвче добре. Два часа слѣдъ ядене на житото ще пиете гореща вода.
към беседата >>
Около този бик ще видиш да се движи една
крина
с жито и бикът я гледа.
(втори вариант)
Ти ще се хвърлиш върху лъва, ще го хванеш смело за ушите. След това, ето вземи това шишенце, в него има друг един елемент, във вид на течност, наречена „ерун“ и с нея ще намажеш очите на лъва. Като свършиш течността, агнето ще тръгне подире ти. Тръгне ли агнето подире ти, победата е направена, ти си изкарал изпита и ще можеш да продължиш пътя си. По-нататък, като продължиш пътя си, ти ще срещнеш един черен, най-силният бик в света, с остри рога и ако не можеш да го победиш, той ще те наниже на рогата си.
Около този бик ще видиш да се движи една
крина
с жито и бикът я гледа.
Ти ще хванеш смело бика за рогата, ще намажеш очите му с течността „раун“ и като се свърши всичката течност, ще видиш, че крината с житото ще тръгне с тебе. Тръгне ли с тебе, значи ти си победил. Най-после ще дойдеш до пределите на посвещението си, но ще трябва да влезеш през царската врата. Пред царската врата ти ще видиш да седи един страшен войн, със сабя в ръка и ако можеш да го победиш, ще влезеш в царската врата; ако не можеш да го победиш, главата ти ще отскочи от раменете ти. Около този войн ще забележиш да обикаля една красива девица.
към втори вариант >>
Ти ще хванеш смело бика за рогата, ще намажеш очите му с течността „раун“ и като се свърши всичката течност, ще видиш, че
крината
с житото ще тръгне с тебе.
(втори вариант)
След това, ето вземи това шишенце, в него има друг един елемент, във вид на течност, наречена „ерун“ и с нея ще намажеш очите на лъва. Като свършиш течността, агнето ще тръгне подире ти. Тръгне ли агнето подире ти, победата е направена, ти си изкарал изпита и ще можеш да продължиш пътя си. По-нататък, като продължиш пътя си, ти ще срещнеш един черен, най-силният бик в света, с остри рога и ако не можеш да го победиш, той ще те наниже на рогата си. Около този бик ще видиш да се движи една крина с жито и бикът я гледа.
Ти ще хванеш смело бика за рогата, ще намажеш очите му с течността „раун“ и като се свърши всичката течност, ще видиш, че
крината
с житото ще тръгне с тебе.
Тръгне ли с тебе, значи ти си победил. Най-после ще дойдеш до пределите на посвещението си, но ще трябва да влезеш през царската врата. Пред царската врата ти ще видиш да седи един страшен войн, със сабя в ръка и ако можеш да го победиш, ще влезеш в царската врата; ако не можеш да го победиш, главата ти ще отскочи от раменете ти. Около този войн ще забележиш да обикаля една красива девица. Тогава ти ще хванеш този войн и ето ти тази течност, наречена „амуит“, ще намажеш очите на този войн с течността и когато се свърши тя, ще видиш, че красивата девица ще тръгне с тебе.
към втори вариант >>
Тия четири елемента, с които се намазват очите на змията, на лъва, на бика и на война, това са гълъбът, агнето,
крината
с жито и красивата девица, които тръгват след нас.
(втори вариант)
Как ще се победят? – Като вземат участие всичките тия четири елемента. Те са: вуар, ерун, раун и амуит. Имате ли тия четири елемента, ще победите вашите страсти. Всичките тия четири елемента съвкупно представляват вярата.
Тия четири елемента, с които се намазват очите на змията, на лъва, на бика и на война, това са гълъбът, агнето,
крината
с жито и красивата девица, които тръгват след нас.
Колко струва една крина жито, вие знаете. Какво струва светът без красива девица, и това знаете. Нищо не струва светът без красива девица! Вие знаете, че когато Бог постави първия човек в рая, заобиколи го с най-хубави дървета, с най-сладкопойни птици, но на Адам стана тежко на сърцето и дълго време плака и най-после изказа една велика мъдрост, че без другарка не може. Какво ще прави сам в рая, кой ще го утешава, с кого ще споделя?
към втори вариант >>
Колко струва една
крина
жито, вие знаете.
(втори вариант)
– Като вземат участие всичките тия четири елемента. Те са: вуар, ерун, раун и амуит. Имате ли тия четири елемента, ще победите вашите страсти. Всичките тия четири елемента съвкупно представляват вярата. Тия четири елемента, с които се намазват очите на змията, на лъва, на бика и на война, това са гълъбът, агнето, крината с жито и красивата девица, които тръгват след нас.
Колко струва една
крина
жито, вие знаете.
Какво струва светът без красива девица, и това знаете. Нищо не струва светът без красива девица! Вие знаете, че когато Бог постави първия човек в рая, заобиколи го с най-хубави дървета, с най-сладкопойни птици, но на Адам стана тежко на сърцето и дълго време плака и най-после изказа една велика мъдрост, че без другарка не може. Какво ще прави сам в рая, кой ще го утешава, с кого ще споделя? Бог, като чу тъгата му, направи му другарка, създаде Ева.
към втори вариант >>
Хванете ли ги, ще дойде след вас гълъбът, после агнето, след него
крината
с жито и най-после красивата девица.
(втори вариант)
Те няма да ви костват много. Някой път може да ви костват 1000 лева, някой път 500, някой път 100, а някога може и 5 лева, дори и 5 стотинки – изпълнете ги! „Да се не смущава сърцето ви! “ Сега, на първо място ще хванете змията; после ще хванете лъва; после бика и най-после ще хванете война.
Хванете ли ги, ще дойде след вас гълъбът, после агнето, след него
крината
с жито и най-после красивата девица.
В мисълта ви веднага ще дойде онази младата мома. Не, под младата мома аз разбирам абсолютната чистота, в която няма никаква скверност. Абсолютна чистота има, когато душата е девствена, чиста от всякакви пороци. Изпитвали ли сте какво нещо е да бъдете свободни от грях? Аз бих желал за един ден поне или за един час да почувствате какво нещо е чистотата, какво нещо е да се освободи душата от всички свои пороци и с един широк замах да разпери крилата си да излезе от сферата на този земен живот, да се освободи от нейните окови и да погледне с очите на Онзи, чиято велика Мъдрост е навсякъде и с която той разрешава всички въпроси.
към втори вариант >>
Отдавна те са хванали змията и гълъбът е с тях; отдавна те са хванали лъва, намазали са очите му и агнето е с тях; отдавна те са хванали бика, намазали са очите му и
крината
с жито е с тях; отдавна те са хванали война, намазали са очите му и младата, красивата девица е с тях.
(втори вариант)
Не, Той е решил да ни даде свобода! Той е, Който воюва заради нас. Ние имаме един, Който воюва за нас. Има още мнозина, които воюват заради нас. Това са нашите Бели Братя, които са извадили своите ножове и силата е с тях.
Отдавна те са хванали змията и гълъбът е с тях; отдавна те са хванали лъва, намазали са очите му и агнето е с тях; отдавна те са хванали бика, намазали са очите му и
крината
с жито е с тях; отдавна те са хванали война, намазали са очите му и младата, красивата девица е с тях.
Чистотата е с тях! Те са ония братя, от сърцата на които блика Любов, радост и живот. И благодарение на този техен импулс вие живеете. Вие казвате: какво нещо е Христос? – Христос е един колективен ум.
към втори вариант >>
Ще хванеш бика за рогата, защото там е
крината
с жито.
(втори вариант)
Той представлява невинността. При змията човек трябва да има невинност. Ще хванеш лъва, защото там е агнето. – Агнето е емблема на кротостта. При лъва човек трябва да има кротост.
Ще хванеш бика за рогата, защото там е
крината
с жито.
– Житото е емблема на търпение. При бика човек трябва да има търпение. Всеки, който иска да бъде търпелив, трябва да яде по 100 грама сурово, неварено жито, като го разделя три пъти на ден, по 30 грама. Ще го дъвчете дълго време в устата си докато се сдъвче добре. Два часа след ядене на житото ще пиете гореща вода.
към втори вариант >>
30.
Двете свещени положения
,
СБ
, В.Търново, 23.8.1925г.,
– Ще вземете
крината
с жито, ще извикате кокошката, ще ѝ кажете: „Кът-кът.“ Като излезе, ще я потупате малко и тя ще тръгне подире ви.
Питам: какви са резултатите от вашия семеен живот? Много от въпросите там са разрешени по същия начин: за главата, за краката, за опашката. Вие опитвате тия три метода. Те обаче нямат добри резултати. Как ще постъпите тогава?
– Ще вземете
крината
с жито, ще извикате кокошката, ще ѝ кажете: „Кът-кът.“ Като излезе, ще я потупате малко и тя ще тръгне подире ви.
Тогава вие ще можете да се разговаряте с тая кокошка. Казвате: „Това е кокошка, какво ще разговаряме с нея? Тя живее в курник. Може ли тя да мисли тъй, както аз мисля? “ Питам ви тогава: вие можете ли да мислите тъй, както Господ мисли?
към беседата >>
31.
Аумен
,
ООК
, София, 2.12.1925г.,
Например дайте на някоя кокошка
крина
жито и ще видите какво я интересува.
Като се разисква върху тия въпроси, някои мислят, че всичко знаят. Други казват: „Ние не можем да обясним тези неща, но ги чувстваме отвътре, те са ясни за нас." Казвам: Има разлика от едно чувстване до друго. Вие опитвали ли сте какво значи да понесете греховете на всички хора само за половин секунда и да почувствате всичката им тежест върху себе си? Или опитвали ли сте какво значи да преживеете радостта на всички хора на земята? Съвременните хора са заети повече с ограничените възможности на своя живот; те се интересуват от близките предмети, от своите постижими желания.
Например дайте на някоя кокошка
крина
жито и ще видите какво я интересува.
В дадения случай крината с жито за нея струва повече, отколкото цялата наша философия. Щом се качи на крината, тя разбира вече всичко и започва с буквата ά.Буквата ά,а представлява клюна на птиците, която буква египтяните са взели от тях. Значи клюнът на птиците е символ, който означава, че човек трябва да работи, да твори, да мисли. Сега и вие често казвате: „Много трябва да мислим! " Питам: Вие като ученици, какво особено сте измислили досега?
към беседата >>
В дадения случай
крината
с жито за нея струва повече, отколкото цялата наша философия.
Други казват: „Ние не можем да обясним тези неща, но ги чувстваме отвътре, те са ясни за нас." Казвам: Има разлика от едно чувстване до друго. Вие опитвали ли сте какво значи да понесете греховете на всички хора само за половин секунда и да почувствате всичката им тежест върху себе си? Или опитвали ли сте какво значи да преживеете радостта на всички хора на земята? Съвременните хора са заети повече с ограничените възможности на своя живот; те се интересуват от близките предмети, от своите постижими желания. Например дайте на някоя кокошка крина жито и ще видите какво я интересува.
В дадения случай
крината
с жито за нея струва повече, отколкото цялата наша философия.
Щом се качи на крината, тя разбира вече всичко и започва с буквата ά.Буквата ά,а представлява клюна на птиците, която буква египтяните са взели от тях. Значи клюнът на птиците е символ, който означава, че човек трябва да работи, да твори, да мисли. Сега и вие често казвате: „Много трябва да мислим! " Питам: Вие като ученици, какво особено сте измислили досега? Който от вас каже нещо особено, което той е измислил, още сега ще получи премия от хиляда лева.
към беседата >>
Щом се качи на
крината
, тя разбира вече всичко и започва с буквата ά.Буквата ά,а представлява клюна на птиците, която буква египтяните са взели от тях.
Вие опитвали ли сте какво значи да понесете греховете на всички хора само за половин секунда и да почувствате всичката им тежест върху себе си? Или опитвали ли сте какво значи да преживеете радостта на всички хора на земята? Съвременните хора са заети повече с ограничените възможности на своя живот; те се интересуват от близките предмети, от своите постижими желания. Например дайте на някоя кокошка крина жито и ще видите какво я интересува. В дадения случай крината с жито за нея струва повече, отколкото цялата наша философия.
Щом се качи на
крината
, тя разбира вече всичко и започва с буквата ά.Буквата ά,а представлява клюна на птиците, която буква египтяните са взели от тях.
Значи клюнът на птиците е символ, който означава, че човек трябва да работи, да твори, да мисли. Сега и вие често казвате: „Много трябва да мислим! " Питам: Вие като ученици, какво особено сте измислили досега? Който от вас каже нещо особено, което той е измислил, още сега ще получи премия от хиляда лева. Изпейте упражнението „Вехади".
към беседата >>
32.
Бъдете съвършени!
,
НБ
, София, 21.2.1926г.,
Дядо Тричко бил земеделец и затова Марин взема една
крина
жито от него, утре друга и по този начин незабелязано си пооткрадвал по нещо.
Казвам: ние трябва да бъдем доблестни, да изповядваме погрешките си един на друг, да ги признаваме. Ще ви приведа един пример за дядо Тричко и за слугата му Марин. Ще ме извините, ако има някой между вас на име Тричко или Марин. Цели 20 години прекарал Марин при дядо Тричко, но дядото бил много скържав, стиснат, та постоянно използвал Марина. Най-после Марин започва да краде.
Дядо Тричко бил земеделец и затова Марин взема една
крина
жито от него, утре друга и по този начин незабелязано си пооткрадвал по нещо.
И дядо Тричко обирал Марина като го използвал, но и Марин го обирал. Обаче, един ден Марин си купил едно Евангелие и започнал да чете. Тъй, както четял, казва си най-после: лошо направих аз, тъй не се живее. Един ден отива при дядо Тричко и му казва: слушай дядо Тричко, много зле постъпих аз по отношение на тебе. Аз от известно време взех да те обирам.
към беседата >>
33.
Стана плът
,
НБ
, София, 13.6.1926г.,
Вие сте семеен човек, имате жена, деца, две хувави маси, два гардероба, два
скрина
, пълни с по 2 чифта хубави дрехи и рокли за жената, за вас, за децата, направени от най-фини английски платове, имате и много ризи и всякакви други дрехи, затова разтоварете малко вашата кола!
Ти можеш да занесеш само едната половина. Той ми казва:: как, ти ме мислиш за глупав човек? Не, не те мисля за глупав, защото си умен човек, затова именно ти и говоря. Ако не ме послушаш, колата ти ще се разпръсне, понеже добичетата ти ще бъдат уморени. Това е за твое добро.
Вие сте семеен човек, имате жена, деца, две хувави маси, два гардероба, два
скрина
, пълни с по 2 чифта хубави дрехи и рокли за жената, за вас, за децата, направени от най-фини английски платове, имате и много ризи и всякакви други дрехи, затова разтоварете малко вашата кола!
Как? Хвърлете по едно от всичко! Колко гардероба имате? Два. Хвърлете единия! Колко скрина имате?
към беседата >>
Колко
скрина
имате?
Вие сте семеен човек, имате жена, деца, две хувави маси, два гардероба, два скрина, пълни с по 2 чифта хубави дрехи и рокли за жената, за вас, за децата, направени от най-фини английски платове, имате и много ризи и всякакви други дрехи, затова разтоварете малко вашата кола! Как? Хвърлете по едно от всичко! Колко гардероба имате? Два. Хвърлете единия!
Колко
скрина
имате?
Два. Хвърлете единия! Колко маси имате? Два. Хвърлете едната! Колко чифта дрехи имате? Два. Хвърлете единия!
към беседата >>
34.
Право разбиране
,
ООК
, София, 5.1.1927г.,
Две живи същества не могат да се съберат на едно място и да се турят в една
крина
.
Значи те ги съединяват със знака равенство. Обаче съединени със знака равенство, те не могат да се движат. Дето има равенство, там движение нагоре не може да съществува. Други пък събират тия същества. Но и това е невъзможно.
Две живи същества не могат да се съберат на едно място и да се турят в една
крина
.
Знакът равенство подразбира движение, но движение на две успоредни линии. Да събереш парите в една кесия и да не ги мърдаш, това не е движение, това е смърт. По същия начин ако събереш двама души на едно място, и това е смърт. Когато казваме, че хората са се събрали на едно място, ние имаме предвид, че те са се събрали да обменят помежду си мисли, чувства. В мислите, в чувствата на хората има движение: техните мисли не остават на едно място, както парите в касата на скъперника, но пътуват, движат се из пространството.
към беседата >>
35.
Четирите кръга
,
ООК
, София, 11.5.1927г.,
Представете си, че аз имам една
крина
жито, приготвено за посаждане на нивата.
Човек първо трябва да разбира любовта, като принцип, а после да се справя с малките работи. Някой казва, че ако не се помага на бедните хора, не може да се говори за доброта. Аз пък казвам, че ако с помагането на бедните, можем да станем добри, заслужава тогава да им дадем всичкото си богатство. Обаче, с раздаване на богатството си на сиромасите, човек не само, че не става по-добър, но става даже по-лош. Казвам: според мене, този въпрос седи малко по-другояче.
Представете си, че аз имам една
крина
жито, приготвено за посаждане на нивата.
В това време дохожда при мене един разбойник и ме моли да му дам малко жито, или хляб, да се нахрани, че умира от глад. Ако му дам житото, той ще го смели или ще го свари и ще се нахрани. Като се нахрани, ще излезе на пътя, или ще отиде навътре в гората, да пресреща пътници да ги обира. Ще срещне някой праведен човек и ще го убие. В такъв случай, аз няма да дам крината с житото на този разбойник, но ще го оставя гладен, да не може да върши поестъпления.
към беседата >>
В такъв случай, аз няма да дам
крината
с житото на този разбойник, но ще го оставя гладен, да не може да върши поестъпления.
Представете си, че аз имам една крина жито, приготвено за посаждане на нивата. В това време дохожда при мене един разбойник и ме моли да му дам малко жито, или хляб, да се нахрани, че умира от глад. Ако му дам житото, той ще го смели или ще го свари и ще се нахрани. Като се нахрани, ще излезе на пътя, или ще отиде навътре в гората, да пресреща пътници да ги обира. Ще срещне някой праведен човек и ще го убие.
В такъв случай, аз няма да дам
крината
с житото на този разбойник, но ще го оставя гладен, да не може да върши поестъпления.
Ще посадя житото на свещената нива, да даде плод. Казвате: Да дадем житото на този грешник, дано по този начин да се обърне към Бога. Не, Бог знае своята работа. Той е определил това жито за сеене, а не за разбойника. Щом това жито е определено за сеене, и десет разбойника да излязат срещу мене, смело ще защищавам житото.
към беседата >>
36.
Мислещият човек
,
МС
, София, 14.8.1927г.,
Господ ще ти даде жито, а ти ще вземеш
крината
и ще я напълниш.
Излюпят ли се, всички гледат към тебе вече с жадно око, всички искат храна. И като зацъртят всички тия пилци около тебе, всяко те следи, обикаля - храна не си му дал. Какво трябва да направиш? - Ще отвориш хамбара си и ще ги нахраниш - нищо повече! Излюпиш ли яйцата, хамбарът ти трябва да бъде пълен с жито.
Господ ще ти даде жито, а ти ще вземеш
крината
и ще я напълниш.
Ще излезеш след това всред широкия двор и ще хвърляш наляво-надясно. Като се наядат пилците, ще прибереш крината си. Някой път в селата жените излизат по два, по три пъти на ден с пълна крина да хвърлят на тия пилци. Приведете сега тази мисъл в живота си, да видите, колко е красива! Сега аз искам да виждам младите да излизат всяка сутрин с пълна крина и да хвърлят на пилците, както земледелецът сее житото на своята нива.
към беседата >>
Като се наядат пилците, ще прибереш
крината
си.
Какво трябва да направиш? - Ще отвориш хамбара си и ще ги нахраниш - нищо повече! Излюпиш ли яйцата, хамбарът ти трябва да бъде пълен с жито. Господ ще ти даде жито, а ти ще вземеш крината и ще я напълниш. Ще излезеш след това всред широкия двор и ще хвърляш наляво-надясно.
Като се наядат пилците, ще прибереш
крината
си.
Някой път в селата жените излизат по два, по три пъти на ден с пълна крина да хвърлят на тия пилци. Приведете сега тази мисъл в живота си, да видите, колко е красива! Сега аз искам да виждам младите да излизат всяка сутрин с пълна крина и да хвърлят на пилците, както земледелецът сее житото на своята нива. Той като посее житото, завлачи го и после поглежда земята, усмихва се и казва: "Господи, благослови семето, което посях! " След няколко месеца това жито узрява и радостта на земледелеца е голяма.
към беседата >>
Някой път в селата жените излизат по два, по три пъти на ден с пълна
крина
да хвърлят на тия пилци.
- Ще отвориш хамбара си и ще ги нахраниш - нищо повече! Излюпиш ли яйцата, хамбарът ти трябва да бъде пълен с жито. Господ ще ти даде жито, а ти ще вземеш крината и ще я напълниш. Ще излезеш след това всред широкия двор и ще хвърляш наляво-надясно. Като се наядат пилците, ще прибереш крината си.
Някой път в селата жените излизат по два, по три пъти на ден с пълна
крина
да хвърлят на тия пилци.
Приведете сега тази мисъл в живота си, да видите, колко е красива! Сега аз искам да виждам младите да излизат всяка сутрин с пълна крина и да хвърлят на пилците, както земледелецът сее житото на своята нива. Той като посее житото, завлачи го и после поглежда земята, усмихва се и казва: "Господи, благослови семето, което посях! " След няколко месеца това жито узрява и радостта на земледелеца е голяма. На младите пожелавам права мисъл!
към беседата >>
Сега аз искам да виждам младите да излизат всяка сутрин с пълна
крина
и да хвърлят на пилците, както земледелецът сее житото на своята нива.
Господ ще ти даде жито, а ти ще вземеш крината и ще я напълниш. Ще излезеш след това всред широкия двор и ще хвърляш наляво-надясно. Като се наядат пилците, ще прибереш крината си. Някой път в селата жените излизат по два, по три пъти на ден с пълна крина да хвърлят на тия пилци. Приведете сега тази мисъл в живота си, да видите, колко е красива!
Сега аз искам да виждам младите да излизат всяка сутрин с пълна
крина
и да хвърлят на пилците, както земледелецът сее житото на своята нива.
Той като посее житото, завлачи го и после поглежда земята, усмихва се и казва: "Господи, благослови семето, което посях! " След няколко месеца това жито узрява и радостта на земледелеца е голяма. На младите пожелавам права мисъл! Много от вашит яйца са излюпени. Нахранете ги!
към беседата >>
Казвам: изнесете пълна
крина
с жито и хвърляйте на пилците!
На младите пожелавам права мисъл! Много от вашит яйца са излюпени. Нахранете ги! Противоречия ще имате, но вървете напред! Някои ме питат, какво да правят.
Казвам: изнесете пълна
крина
с жито и хвърляйте на пилците!
Те не са лоши, не мислят зло, но казват: "Дай ни хлебец, дай ни храница! " Иди ги нахрани! И вие правите същото нещо във вашия живот, както пилците правят по отношение на вас. Вие постоянно се молите на Бога, казвате: "Нахрани ни Господи, дай ни хляб! " Главната мисъл, която се прокарва в Господнята молитва, е "хляб наш насъщний"... Вие се молите:
към беседата >>
По същия начин и Бог всяка сутрин иде при нас с пълна
крина
: "Къти-къти!
Дай ни го нам днес"... Без този хляб, ние нито името Му ще осветим, нито нещо можем да разберем. Добием ли този хлебец, ние името Му ще осветим и силни ще бъдем. Ще мислим и ще работим, както нашият Небесен Баща работи и подобни на Него ще бъдем. Това е красивото в живота.
По същия начин и Бог всяка сутрин иде при нас с пълна
крина
: "Къти-къти!
" - И хвърля навред своето благословено семе. Ядем ли от това семе, ние ще бъдем Негови послушни деца. Колко е хубаво синът да мяза на Баща си! Като дойде Бащата, синът става на крака, той го почита и уважава, защото носи Неговата мисъл в себе си. Какво по-хубаво от това, да бъдем подобни на Бога, да носим Неговата мисъл в душата си и да можем веднага да разрешаваме въпросите, както Господ ги разрешава?
към беседата >>
Та казвам: всички ще излезете навън с пълни
крини
!
Божественото постепенно се буди и развива у вас. Бог може да живее в нашето подсъзнание, в нашето съзнание, в нашето самосъзнание и в нашето свърхсъзнание. Когато Бог започне да живее във вашето свърхсъзнание, тогава ще почувствате живата връзка между Него и вас. Сега вие не сте напълно уверени, дали Бог живее във вас, или не; вие не сте още и напълно уверени, дали имате връзка с Него, или не - постоянно се съмнявате. Вследствие на това и връзката ви с Бога постоянно се прекъсва.
Та казвам: всички ще излезете навън с пълни
крини
!
На какво мяза млад човек с празна крина? Аз не бих желал да видя нито един млад човек с празна крина. Да видя млад човек с празна крина, разбирам, но кога? - Като е нахранил пилците и оттам да се връща. Тогава аз ще се радвам, че крината му е празна.
към беседата >>
На какво мяза млад човек с празна
крина
?
Бог може да живее в нашето подсъзнание, в нашето съзнание, в нашето самосъзнание и в нашето свърхсъзнание. Когато Бог започне да живее във вашето свърхсъзнание, тогава ще почувствате живата връзка между Него и вас. Сега вие не сте напълно уверени, дали Бог живее във вас, или не; вие не сте още и напълно уверени, дали имате връзка с Него, или не - постоянно се съмнявате. Вследствие на това и връзката ви с Бога постоянно се прекъсва. Та казвам: всички ще излезете навън с пълни крини!
На какво мяза млад човек с празна
крина
?
Аз не бих желал да видя нито един млад човек с празна крина. Да видя млад човек с празна крина, разбирам, но кога? - Като е нахранил пилците и оттам да се връща. Тогава аз ще се радвам, че крината му е празна. Това показва, че той е свършил работата си.
към беседата >>
Аз не бих желал да видя нито един млад човек с празна
крина
.
Когато Бог започне да живее във вашето свърхсъзнание, тогава ще почувствате живата връзка между Него и вас. Сега вие не сте напълно уверени, дали Бог живее във вас, или не; вие не сте още и напълно уверени, дали имате връзка с Него, или не - постоянно се съмнявате. Вследствие на това и връзката ви с Бога постоянно се прекъсва. Та казвам: всички ще излезете навън с пълни крини! На какво мяза млад човек с празна крина?
Аз не бих желал да видя нито един млад човек с празна
крина
.
Да видя млад човек с празна крина, разбирам, но кога? - Като е нахранил пилците и оттам да се връща. Тогава аз ще се радвам, че крината му е празна. Това показва, че той е свършил работата си. Но ако го видя да излиза от дома си с празна крина, разбирам, че той е взел празната крина на някой друг, който е нахранил пилците си.
към беседата >>
Да видя млад човек с празна
крина
, разбирам, но кога?
Сега вие не сте напълно уверени, дали Бог живее във вас, или не; вие не сте още и напълно уверени, дали имате връзка с Него, или не - постоянно се съмнявате. Вследствие на това и връзката ви с Бога постоянно се прекъсва. Та казвам: всички ще излезете навън с пълни крини! На какво мяза млад човек с празна крина? Аз не бих желал да видя нито един млад човек с празна крина.
Да видя млад човек с празна
крина
, разбирам, но кога?
- Като е нахранил пилците и оттам да се връща. Тогава аз ще се радвам, че крината му е празна. Това показва, че той е свършил работата си. Но ако го видя да излиза от дома си с празна крина, разбирам, че той е взел празната крина на някой друг, който е нахранил пилците си. Всеки трябва да излиза от дома си с пълна крина и да се връща с празна крина!
към беседата >>
Тогава аз ще се радвам, че
крината
му е празна.
Та казвам: всички ще излезете навън с пълни крини! На какво мяза млад човек с празна крина? Аз не бих желал да видя нито един млад човек с празна крина. Да видя млад човек с празна крина, разбирам, но кога? - Като е нахранил пилците и оттам да се връща.
Тогава аз ще се радвам, че
крината
му е празна.
Това показва, че той е свършил работата си. Но ако го видя да излиза от дома си с празна крина, разбирам, че той е взел празната крина на някой друг, който е нахранил пилците си. Всеки трябва да излиза от дома си с пълна крина и да се връща с празна крина! Това е правилният живот, това е естественият ред на нещата. Да излиза човек с празна крина от дома си и да се връща с пълна крина, това е безсмислие в живота.
към беседата >>
Но ако го видя да излиза от дома си с празна
крина
, разбирам, че той е взел празната
крина
на някой друг, който е нахранил пилците си.
Аз не бих желал да видя нито един млад човек с празна крина. Да видя млад човек с празна крина, разбирам, но кога? - Като е нахранил пилците и оттам да се връща. Тогава аз ще се радвам, че крината му е празна. Това показва, че той е свършил работата си.
Но ако го видя да излиза от дома си с празна
крина
, разбирам, че той е взел празната
крина
на някой друг, който е нахранил пилците си.
Всеки трябва да излиза от дома си с пълна крина и да се връща с празна крина! Това е правилният живот, това е естественият ред на нещата. Да излиза човек с празна крина от дома си и да се връща с пълна крина, това е безсмислие в живота. Ето защо, аз искам да ви видя в естественото положение на живота. Млад ли си - с пълна крина!
към беседата >>
Всеки трябва да излиза от дома си с пълна
крина
и да се връща с празна
крина
!
Да видя млад човек с празна крина, разбирам, но кога? - Като е нахранил пилците и оттам да се връща. Тогава аз ще се радвам, че крината му е празна. Това показва, че той е свършил работата си. Но ако го видя да излиза от дома си с празна крина, разбирам, че той е взел празната крина на някой друг, който е нахранил пилците си.
Всеки трябва да излиза от дома си с пълна
крина
и да се връща с празна
крина
!
Това е правилният живот, това е естественият ред на нещата. Да излиза човек с празна крина от дома си и да се връща с пълна крина, това е безсмислие в живота. Ето защо, аз искам да ви видя в естественото положение на живота. Млад ли си - с пълна крина! Тогава ще ви кажа: вие сте на правия път.
към беседата >>
Да излиза човек с празна
крина
от дома си и да се връща с пълна
крина
, това е безсмислие в живота.
Тогава аз ще се радвам, че крината му е празна. Това показва, че той е свършил работата си. Но ако го видя да излиза от дома си с празна крина, разбирам, че той е взел празната крина на някой друг, който е нахранил пилците си. Всеки трябва да излиза от дома си с пълна крина и да се връща с празна крина! Това е правилният живот, това е естественият ред на нещата.
Да излиза човек с празна
крина
от дома си и да се връща с пълна
крина
, това е безсмислие в живота.
Ето защо, аз искам да ви видя в естественото положение на живота. Млад ли си - с пълна крина! Тогава ще ви кажа: вие сте на правия път. Идете на Божествената нива, нахранете пилците и ще получите Божието благословение. Постъпвате ли така, всички въпроси ще се разрешат добре.
към беседата >>
Млад ли си - с пълна
крина
!
Но ако го видя да излиза от дома си с празна крина, разбирам, че той е взел празната крина на някой друг, който е нахранил пилците си. Всеки трябва да излиза от дома си с пълна крина и да се връща с празна крина! Това е правилният живот, това е естественият ред на нещата. Да излиза човек с празна крина от дома си и да се връща с пълна крина, това е безсмислие в живота. Ето защо, аз искам да ви видя в естественото положение на живота.
Млад ли си - с пълна
крина
!
Тогава ще ви кажа: вие сте на правия път. Идете на Божествената нива, нахранете пилците и ще получите Божието благословение. Постъпвате ли така, всички въпроси ще се разрешат добре. Това е учението, което се е проповядвало от начало и досега, според което и за в бъдеще ще се разрешават всички въпроси. Като разбирате нещата така, животът ви ще се осмисли във всичката своя пълнота.
към беседата >>
37.
Пътят на ученика
,
СБ
, София, 19.8.1927г.,
“ – Ние с
крини
не даваме.
Аз искам да се върнете хубаво облечени, добре нахранени, но не преситени, добре напоени с чиста, хубава вода; да сте слушали най-хубавата проповед, която ви е посочила пътя към великата цел в живота; да сте си написали една програма, по която да работите за в бъдеще, та всичките мъчнотии в живота ви да не са в състояние нито на косъм да ви отклонят от правия път, по който сега сте тръгнали. Аз зная, много от вас са бедни, много от вас са болни, много от вас са невежи, много от вас имат недъзи, много от вас са прости, не са учени – всичко зная. Казвате: „Учителят не знае ли всичко това? “ Зная, и защото зная, показвам ви пътя, по който ще намерите това богатство; показвам ви мястото, отдето можете да го вземете. Казвате: „Учителю, ела с нас, дай ни от този хамбар!
“ – Ние с
крини
не даваме.
Ние жито на тегло не мерим. Всеки ще бъде абсолютно свободен, ще отиде сам и ще си вземе, колкото му трябва. Всеки трябва да бъде искрен, да знае, че това учение има приложение. Бог царува на небето! Бог царува на земята!
към беседата >>
38.
По-долен от ангелите
,
НБ
, София, 23.10.1927г.,
Герой е онзи земеделец, който вади по няколко
крини
жито от хамбара си и раздава на бедни.
На фронта кои се прославиха като герои? – Според мене, да убиваш хората, това не е геройство. Какво са правили героите в старо време. Тези герои се отличавали по това, че са помагали на бедни, на страдащи. Герой е онзи богат човек, който пълни джобовете си с пари и раздава.
Герой е онзи земеделец, който вади по няколко
крини
жито от хамбара си и раздава на бедни.
Герой е онзи учител, който учи децата без пари. Герой е онзи музикант, който събира около себе си хора и свири без пари. Следователно, не може да се нарече герой, онзи богаташ, който събира само за себе си; не може да се нарече герой онзи земеделец, който пълни хамбарите си с жито и не мисли за бедните; не може да се нарече герой онзи учител, или музикант, който продава своето знание или своето изкуство. Какво нещо е продажбата? Продажбата е получаване на известно удостоверение, от което се вижда, че ти си изпълнил длъжността си спрямо себе си.
към беседата >>
39.
Космически възприятия
,
ООК
, София, 9.11.1927г.,
Единият казва на другия:" Иване, я ми дай пет
крини
жито назаем!
Те сядат на земята, кръстосват краката си: левия върху десния или десния върху левия, кръстосват ръцете си, съсредоточават се и мислено се молят. Западните народи пък, като се молят, стоят прави или коленичат. Кой начин за молене е по-прав? Сядането на земята е материалистическо молене. Седят двама души на земята с кръстосани крака и се разговарят.
Единият казва на другия:" Иване, я ми дай пет
крини
жито назаем!
" – И това е молитва, молба за нещо материално. Когато някой иска извинение, и той коленичи. И това е молитва, молба, която засяга ума. Когато се молят, християните коленичат. Коленете представят човешкия ум, но не висшия.
към беседата >>
– Вие двете носите грамадни раници на гърба си, с по пет
крини
жито.
Те казали на една сестра, че искали да се срещнат с мене, че били наши хора, посещавали беседите в Хасково. Аз казах на сестрата, че не мога да ги приема днес, но да дойдат на другия ден след обяд. След малко сестрата пак се връща и ми казва, че те молят да ги приема още сега, защото утре сутринта заминават. При това положение аз се съгласих да ги приема. Като влязоха в стаята ми, обърнах се към двете по-възрастни жени и казах: Знаете ли защо не исках днес да ви приема?
– Вие двете носите грамадни раници на гърба си, с по пет
крини
жито.
Пътували сте дълго време, уморени сте и не ще можете да вървите по моя път.– " Какво да направим тогава? " – Ако искате да следвате този път, трябва да си купите една голяма лъжица и с нея всеки ден да вадите жито от раниците си и да раздавате на ближните си. Ще вадите всеки ден по една лъжица. Като усетите, че товарът ви е олекнал и лесно го носите, ще можете свободно да вървите в пътя. Иначе гръбнакът ви ще се счупи от тежкия товар.
към беседата >>
Когато ги обикне някой, те веднага ще му поискат една-две
крини
жито назаем.
Колкото повече слушате майка си, толкова по-скоро и крилцата ви ще израснат. Физическият живот представя големи раници, които носим всеки ден на гърба си. Наистина, какви по-големи раници могат да съществуват от желанията на хората да бъдат обичани, да бъдат богати, учени, щастливи, силни и т. н.? В желанието на хората да бъдат обичани се крие голямо користолюбие. Те искат да вземат нещо.
Когато ги обикне някой, те веднага ще му поискат една-две
крини
жито назаем.
Хората не подозират даже, че в който ден вземат нещо назаем, с това заедно на-рушават и любовта. Любовта е извор, който постоянно тече и дава. Не е нужно да искате от извора вода. Достатъчно е само да отидете при него, за да ви даде от своето изобилие. В това отношение от хората се иска само да бъдат отворени цветове, отворени съдове, за да може любовта направо да се втича в тях.
към беседата >>
40.
Вечно обновяване
,
ООК
, София, 7.12.1927г.,
Дойде ли до плащане, човек изпада в положението на онзи българин от провадийските села, който дал назаем осем
крини
жито на един турчин.
Когато се говори за обновяване, разбирам намаляване на тежестта, която човек е турил върху себе си. Тази тежест се дължи на чрезмерно големи желания, към които човек се стреми. Хронос, от една страна, и Сатурн – от друга, са казвали и продължават да казват на човека:" Ние можем да ти дадем назаем, колкото пари искаш. Колкото за плащане, не се безпокой, има време, цялата вечност е пред тебе, ще се изплатиш. Като се основава на техните думи, човек взема и трупа, не мисли, но един ден го изправят пред дълговете му: трябва да плаща, а пари няма.
Дойде ли до плащане, човек изпада в положението на онзи българин от провадийските села, който дал назаем осем
крини
жито на един турчин.
След като плащал десет годиии наред, турчинът останал да дължи на българина още 80 крини жито. Казвам: Вземеш ли от Хроноса осем крини жито назаем, твоята работа е свършена вече. При такива случаи българинът си служи с пословицата: "Не искам нито жилото му, нито меда". Това е кармата. Страшен е кармическият закон, с който са свързани всички хора.
към беседата >>
След като плащал десет годиии наред, турчинът останал да дължи на българина още 80
крини
жито.
Тази тежест се дължи на чрезмерно големи желания, към които човек се стреми. Хронос, от една страна, и Сатурн – от друга, са казвали и продължават да казват на човека:" Ние можем да ти дадем назаем, колкото пари искаш. Колкото за плащане, не се безпокой, има време, цялата вечност е пред тебе, ще се изплатиш. Като се основава на техните думи, човек взема и трупа, не мисли, но един ден го изправят пред дълговете му: трябва да плаща, а пари няма. Дойде ли до плащане, човек изпада в положението на онзи българин от провадийските села, който дал назаем осем крини жито на един турчин.
След като плащал десет годиии наред, турчинът останал да дължи на българина още 80
крини
жито.
Казвам: Вземеш ли от Хроноса осем крини жито назаем, твоята работа е свършена вече. При такива случаи българинът си служи с пословицата: "Не искам нито жилото му, нито меда". Това е кармата. Страшен е кармическият закон, с който са свързани всички хора. Докато сте свързани с този закон, вие не можете да се откажете от плащане на дълговете си.
към беседата >>
Казвам: Вземеш ли от Хроноса осем
крини
жито назаем, твоята работа е свършена вече.
Хронос, от една страна, и Сатурн – от друга, са казвали и продължават да казват на човека:" Ние можем да ти дадем назаем, колкото пари искаш. Колкото за плащане, не се безпокой, има време, цялата вечност е пред тебе, ще се изплатиш. Като се основава на техните думи, човек взема и трупа, не мисли, но един ден го изправят пред дълговете му: трябва да плаща, а пари няма. Дойде ли до плащане, човек изпада в положението на онзи българин от провадийските села, който дал назаем осем крини жито на един турчин. След като плащал десет годиии наред, турчинът останал да дължи на българина още 80 крини жито.
Казвам: Вземеш ли от Хроноса осем
крини
жито назаем, твоята работа е свършена вече.
При такива случаи българинът си служи с пословицата: "Не искам нито жилото му, нито меда". Това е кармата. Страшен е кармическият закон, с който са свързани всички хора. Докато сте свързани с този закон, вие не можете да се откажете от плащане на дълговете си. Такъв закон съществува и в съвременните държави.
към беседата >>
41.
В образ Божи
,
НБ
, София, 1.1.1928г.,
Една вечер, срещу Юрданов ден, той пъхнал главата си през железата на един от прозорците и чакал до 12 ч., когато небето се отваря, да поиска от Бога една
крина
злато.
Като мине покрай умните, тя ще им остави големи богатства. Като мине покрай глупавите, нищо няма да им остави. Глупавият ще се намери в положението на онзи българин, който срещу Юрданов ден пъхнал главата си през прозореца, но не могъл да я извади. Между българите съществува едно предание, според което, ако някой пъхне главата си през някой прозорец, срещу Юрданов ден, когато се отваря небето, и в този момент пожелае нещо от Господа, всичко ще му се даде. Един българин решил да направи този опит.
Една вечер, срещу Юрданов ден, той пъхнал главата си през железата на един от прозорците и чакал до 12 ч., когато небето се отваря, да поиска от Бога една
крина
злато.
Като видял, че небето се отваря, в бързината, вместо да поиска една крина, пълна със злато, той казал: Господи, дай ми глава, голяма като крина! Каквото пожелал, това станало: главата му се увеличила, станала голяма като крина, но не могла да излезе през решетката. Казвам: голямата глава представя човешката лакомия – лакомия за богатства, за знания, за слава. Сега, и вие се обърнете към Господа и пожелайте от Него да ви даде за новата година от изобилието на своята Любов и Мъдрост. Пожелайте от Бога да прогледате тази година, да виждате света през очите на Великата Любов и на Великата Мъдрост; сърцата ви да бъдат винаги радостни и весели, а умовете ви – чисти и свободни, да носите и на другите хора от своята радост, от своята чистота и свобода.
към беседата >>
Като видял, че небето се отваря, в бързината, вместо да поиска една
крина
, пълна със злато, той казал: Господи, дай ми глава, голяма като
крина
!
Като мине покрай глупавите, нищо няма да им остави. Глупавият ще се намери в положението на онзи българин, който срещу Юрданов ден пъхнал главата си през прозореца, но не могъл да я извади. Между българите съществува едно предание, според което, ако някой пъхне главата си през някой прозорец, срещу Юрданов ден, когато се отваря небето, и в този момент пожелае нещо от Господа, всичко ще му се даде. Един българин решил да направи този опит. Една вечер, срещу Юрданов ден, той пъхнал главата си през железата на един от прозорците и чакал до 12 ч., когато небето се отваря, да поиска от Бога една крина злато.
Като видял, че небето се отваря, в бързината, вместо да поиска една
крина
, пълна със злато, той казал: Господи, дай ми глава, голяма като
крина
!
Каквото пожелал, това станало: главата му се увеличила, станала голяма като крина, но не могла да излезе през решетката. Казвам: голямата глава представя човешката лакомия – лакомия за богатства, за знания, за слава. Сега, и вие се обърнете към Господа и пожелайте от Него да ви даде за новата година от изобилието на своята Любов и Мъдрост. Пожелайте от Бога да прогледате тази година, да виждате света през очите на Великата Любов и на Великата Мъдрост; сърцата ви да бъдат винаги радостни и весели, а умовете ви – чисти и свободни, да носите и на другите хора от своята радост, от своята чистота и свобода.
към беседата >>
Каквото пожелал, това станало: главата му се увеличила, станала голяма като
крина
, но не могла да излезе през решетката.
Глупавият ще се намери в положението на онзи българин, който срещу Юрданов ден пъхнал главата си през прозореца, но не могъл да я извади. Между българите съществува едно предание, според което, ако някой пъхне главата си през някой прозорец, срещу Юрданов ден, когато се отваря небето, и в този момент пожелае нещо от Господа, всичко ще му се даде. Един българин решил да направи този опит. Една вечер, срещу Юрданов ден, той пъхнал главата си през железата на един от прозорците и чакал до 12 ч., когато небето се отваря, да поиска от Бога една крина злато. Като видял, че небето се отваря, в бързината, вместо да поиска една крина, пълна със злато, той казал: Господи, дай ми глава, голяма като крина!
Каквото пожелал, това станало: главата му се увеличила, станала голяма като
крина
, но не могла да излезе през решетката.
Казвам: голямата глава представя човешката лакомия – лакомия за богатства, за знания, за слава. Сега, и вие се обърнете към Господа и пожелайте от Него да ви даде за новата година от изобилието на своята Любов и Мъдрост. Пожелайте от Бога да прогледате тази година, да виждате света през очите на Великата Любов и на Великата Мъдрост; сърцата ви да бъдат винаги радостни и весели, а умовете ви – чисти и свободни, да носите и на другите хора от своята радост, от своята чистота и свобода.
към беседата >>
42.
Жлебът
,
НБ
, София, 8.1.1928г.,
Оставете една
крина
жито пред кокошката и вижте, какво ще прави.
Страданията са необходими още и като условия за повдигане и развиване на човечеството. Докато е на земята, човек трябва да развива всички свои центрове и способности, вследствие на което той трябва да мине през разни положения и изпитания: той трябва да бъде и богат, и беден; и учен, и прост и красив, и грозен. Човек трябва да мине през всички положения на живота, за да достигне пълно усъвършенстване. Като богат, човек развива само един център в себе си – стремеж за събиране, за трупане на богатства. Този център не е никак развит в кокошката.
Оставете една
крина
жито пред кокошката и вижте, какво ще прави.
Тя ще се качи на крината, ще хапне няколко зрънца жито, и останалото ще разпръска с краката си. Защо? Защото кокошката не мисли за утрешния ден. В това отношение, много хора мязат на кокошката; те ядът и пият, не мислят за утрешния ден. Като се свърши крината, те казват: Лоши времена настанаха. Да, настанали са лоши времена, но само за тези хора, а не и за целия свят.
към беседата >>
Тя ще се качи на
крината
, ще хапне няколко зрънца жито, и останалото ще разпръска с краката си. Защо?
Докато е на земята, човек трябва да развива всички свои центрове и способности, вследствие на което той трябва да мине през разни положения и изпитания: той трябва да бъде и богат, и беден; и учен, и прост и красив, и грозен. Човек трябва да мине през всички положения на живота, за да достигне пълно усъвършенстване. Като богат, човек развива само един център в себе си – стремеж за събиране, за трупане на богатства. Този център не е никак развит в кокошката. Оставете една крина жито пред кокошката и вижте, какво ще прави.
Тя ще се качи на
крината
, ще хапне няколко зрънца жито, и останалото ще разпръска с краката си. Защо?
Защото кокошката не мисли за утрешния ден. В това отношение, много хора мязат на кокошката; те ядът и пият, не мислят за утрешния ден. Като се свърши крината, те казват: Лоши времена настанаха. Да, настанали са лоши времена, но само за тези хора, а не и за целия свят. Дайте повечко орехи на някоя катеричка, и гледайте, как тя ще постъпи.
към беседата >>
Като се свърши
крината
, те казват: Лоши времена настанаха.
Този център не е никак развит в кокошката. Оставете една крина жито пред кокошката и вижте, какво ще прави. Тя ще се качи на крината, ще хапне няколко зрънца жито, и останалото ще разпръска с краката си. Защо? Защото кокошката не мисли за утрешния ден. В това отношение, много хора мязат на кокошката; те ядът и пият, не мислят за утрешния ден.
Като се свърши
крината
, те казват: Лоши времена настанаха.
Да, настанали са лоши времена, но само за тези хора, а не и за целия свят. Дайте повечко орехи на някоя катеричка, и гледайте, как тя ще постъпи. Катеричката ще хапне, колкото трябва, а останалите орехи ще скрие някъде, за бъдещето. Защо кокошката постъпва по един начин, а катеричката – по съвсем друг начин? Кокошката произлиза от висок род, тя има царско произхождение.
към беседата >>
Като свършим, Бог ще даде още една
крина
.
" Това не значи, че Яков е червей, но червеят се взима за символ. В червея няма никаква злоба, никаква омраза. В това отношение, червеят е в елементарно състояние. По характер кокошката е щедра. Като дойде някой при нея, тя веднага го поканва на ядене, като казва: Хайде, днес да ядем и да пием.
Като свършим, Бог ще даде още една
крина
.
Казвате: Може ли да се живее с такава вяра? – Не е въпросът там, но важно е, кой е на правия път – кокошката, или катеричката. Ако питате бедните, те ще кажат, че кокошката е на прав път, защото е щедра и обича да дава и на бедните. Ако питате богатите, те ще кажат, че катеричката е на прав път, защото мисли за утрешния ден. Кокошката може да жертва.
към беседата >>
Тя жертва не само
крината
си, но и животът си дава за другите.
Казвате: Може ли да се живее с такава вяра? – Не е въпросът там, но важно е, кой е на правия път – кокошката, или катеричката. Ако питате бедните, те ще кажат, че кокошката е на прав път, защото е щедра и обича да дава и на бедните. Ако питате богатите, те ще кажат, че катеричката е на прав път, защото мисли за утрешния ден. Кокошката може да жертва.
Тя жертва не само
крината
си, но и животът си дава за другите.
„Аз сам изтъпках жлеба." Когато се ражда човек, всеки се интересува, каква ще бъде неговата съдба. И българите се интересуват от съдбата на своите деца, или от онова занятие, на което те ще се предадат. По тази причина те имат обичай, когато малкото дете проходи, да му мътят питка, а заедно с това да поставят на една малка маса ножче, перо, монета и рало и гледат, към кое от тези четири неща детето ще пристъпи. Ако детето посегне към ножчето, военен ще стане; ако вземе перото, писател ще стане; ако вземе монетата, търговец ще стане; ако вземе ралото, земеделец ще стане. И в действителност, този закон е верен.
към беседата >>
43.
Доброта и разумност
,
ООК
, София, 18.4.1928г.,
Например някой богат човек дава четири
крини
жито на един сиромах, но последният е недоволен от богатия и казва: „Изедник, само това ли се откъсна от сърцето ти?
След това иде онзи, който може да направи микроскопическо добро. Той превързва окото на разбойника, който благодари и казва: „Слава Богу, че не ослепях! ” Това са примери за микроскопическо зло и добро в света. За тях всеки благодари, защото идват в моменти, които спасяват човека от голямото зло. Засега голямото добро и голямото зло не дават добри резултати.
Например някой богат човек дава четири
крини
жито на един сиромах, но последният е недоволен от богатия и казва: „Изедник, само това ли се откъсна от сърцето ти?
” – Остави Бог да го съди. Бъди благодарен на най-малкото добро. Някой направил някакво голямо зло на съседа си, запалил къщата и хамбарите му. Пострадалият се ожесточава срещу него, иска да го даде под съд, да му отмъсти за нанесените щети и загуби. – Остави Бог да го съди.
към беседата >>
44.
Роден от Бога
,
МС
, София, 8.7.1928г.,
Христос казва: "Погледнете
криновете
на полето, нито сеят, ни орат." Ако вие сте родени от Бога, този въпрос за вас е разрешен; и ако не сте родени от Бога, въпросът е пак разрешен.
Всеки, който е роден от Бога, да започне да пише велики мисли върху морския бряг. Красиво е да срещне човек някой млад ученик идеалист, с велики мисли и с широки разбирания! Жалко е да срещнете някой млад ученик, който едва що влиза в училището, започва да мисли, как да се препитава, каква работа да започне, като свърши училището. Не мислете каква работа ще започнете и какво ще ядете. Този въпрос е разрешен.
Христос казва: "Погледнете
криновете
на полето, нито сеят, ни орат." Ако вие сте родени от Бога, този въпрос за вас е разрешен; и ако не сте родени от Бога, въпросът е пак разрешен.
Всяко дете, което е родено, има кой да се грижи за него — майка му се грижи. На основание на този Божествен закон, човек трябва да размишлява върху нещата. Някои казват: изгубихме вече смисъла на живота, не знаем, какво ще става по-нататък. Остаряхме вече и не постигнахме своите идеали. Как ще ги постигнете?
към беседата >>
45.
Най-високото място / Най-високото място. Закон на икономията в природата
,
МОК
, София, 2.11.1928г.,
– Дневно по пет
крини
ориз.
След разрешаването му, хората ще започнат истински да творят. Храненето е свързано с въпроса за обмяната на веществото. Без храна човек отслабва. Следователно, храната е необходима за всяко живо същество. Колко храна е нужна на слона?
– Дневно по пет
крини
ориз.
На лисицата? – Една кокошка. На гълъба? – 20 житни зърна. На мравката?
към беседата >>
Затова казваме, че едни идеи имат характера на слона – за тях употребяват дневно по пет
крини
ориз; други имат характера на лисицата, на гълъба, на пчелата, на мравката и т. н.
На мравката? – Едно житно зрънце. На човека? – Различно. Както различните хора употребяват различно количество физическа храна, така и в умствения свят, човек храни различно количество идеи: едни се нуждаят от повече храна, а други – от по-малко.
Затова казваме, че едни идеи имат характера на слона – за тях употребяват дневно по пет
крини
ориз; други имат характера на лисицата, на гълъба, на пчелата, на мравката и т. н.
Това, именно, създава различни противоречия в човешкия живот. Когато хората се натъкват на противоречия, ще знаят, че причината е в техните идеи. Някой има идеи, големи като слона, но природата не му дава условия да ги реализира. Той се блъска натук-натам, мъчи се да ги постигне и се пита, защо не успява. Много просто.
към беседата >>
На един слон му трябват 5
крини
ориз, за да се наяде добре.
(втори вариант)
Тогава ще претеглим втори, трети, четвърти, пети. Някой казва: „Аз съм много гладен.“ Ще го претеглим. И като се наяде, пак ще го претеглим. И ще имаме тогава едно отношение. Каква е идеята?
На един слон му трябват 5
крини
ориз, за да се наяде добре.
Второ, на един човек му трябва един килограм. Трето на една лисица и трябва една кокошка. Четвърто на едно гълъбче му трябва 20 житени зърна, за да се наяде за един обед. Пето на една мравка и трябва едно малко зрънце, за да се наяде. Този обед на слона от 5 крини ориз, колко време ще вземе за човека, да се продоволствува от такова количество ориз?
към втори вариант >>
Този обед на слона от 5
крини
ориз, колко време ще вземе за човека, да се продоволствува от такова количество ориз?
(втори вариант)
На един слон му трябват 5 крини ориз, за да се наяде добре. Второ, на един човек му трябва един килограм. Трето на една лисица и трябва една кокошка. Четвърто на едно гълъбче му трябва 20 житени зърна, за да се наяде за един обед. Пето на една мравка и трябва едно малко зрънце, за да се наяде.
Този обед на слона от 5
крини
ориз, колко време ще вземе за човека, да се продоволствува от такова количество ориз?
За половин година можете ли да го изядете? От това можем да извадим известно логическо заключение за своето възпитание. Значи, ако имате една идея подобна на слон, трябва и 5 крини ориз. Тези 5 крини ориз колко килограма правят? Ако са крината по 12 килограма, те правят 60 килограма.
към втори вариант >>
Значи, ако имате една идея подобна на слон, трябва и 5
крини
ориз.
(втори вариант)
Четвърто на едно гълъбче му трябва 20 житени зърна, за да се наяде за един обед. Пето на една мравка и трябва едно малко зрънце, за да се наяде. Този обед на слона от 5 крини ориз, колко време ще вземе за човека, да се продоволствува от такова количество ориз? За половин година можете ли да го изядете? От това можем да извадим известно логическо заключение за своето възпитание.
Значи, ако имате една идея подобна на слон, трябва и 5
крини
ориз.
Тези 5 крини ориз колко килограма правят? Ако са крината по 12 килограма, те правят 60 килограма. 60 килограма ориз по 25 лева, колко правят? Правят 1500 лв. В един килограм влизат от 16 18 000 зърна.
към втори вариант >>
Тези 5
крини
ориз колко килограма правят?
(втори вариант)
Пето на една мравка и трябва едно малко зрънце, за да се наяде. Този обед на слона от 5 крини ориз, колко време ще вземе за човека, да се продоволствува от такова количество ориз? За половин година можете ли да го изядете? От това можем да извадим известно логическо заключение за своето възпитание. Значи, ако имате една идея подобна на слон, трябва и 5 крини ориз.
Тези 5
крини
ориз колко килограма правят?
Ако са крината по 12 килограма, те правят 60 килограма. 60 килограма ориз по 25 лева, колко правят? Правят 1500 лв. В един килограм влизат от 16 18 000 зърна. Противоречията в света могат да се обясняват, защото в природата има икономически похвати.
към втори вариант >>
Ако са
крината
по 12 килограма, те правят 60 килограма.
(втори вариант)
Този обед на слона от 5 крини ориз, колко време ще вземе за човека, да се продоволствува от такова количество ориз? За половин година можете ли да го изядете? От това можем да извадим известно логическо заключение за своето възпитание. Значи, ако имате една идея подобна на слон, трябва и 5 крини ориз. Тези 5 крини ориз колко килограма правят?
Ако са
крината
по 12 килограма, те правят 60 килограма.
60 килограма ориз по 25 лева, колко правят? Правят 1500 лв. В един килограм влизат от 16 18 000 зърна. Противоречията в света могат да се обясняват, защото в природата има икономически похвати. И ако някой път не позволява[1] нещата, [тя] си има своите съображения.
към втори вариант >>
46.
На Бога живаго
,
НБ
, София, 10.2.1929г.,
От това, как държи
крината
с жито, как го хвърля, какви отношения има към кокошките си, ще познаете и неговия характер.
Ако тази овчарка не може да пасе овцете, не може да се справя с тях, тя няма да задоволи и своя възлюбен. Това се отнася и до овчарката, и до царската дъщеря. Следователно, когато искате да познаете един човек, да разберете неговия характер, дайте му да пасе овце. Там ще го познаете. Искате ли да познаете българина, наблюдавайте го, как храни кокошките си.
От това, как държи
крината
с жито, как го хвърля, какви отношения има към кокошките си, ще познаете и неговия характер.
Лошият човек взима крината, подхвърля житото, без да обръща внимание на кокошките си, и гледа по-скоро да се прибере вкъщи. Добрият човек, обаче, взима крината, извиква внимателно кокошките си, поглежда ги, поприказва им и тогава им хвърля малко жито. Докато ядат, той ги наблюдава, мисли си нещо, не бърза. Като изядат това, което им е хвърлил, пак им подхвърля. Този човек е добър, благороден.
към беседата >>
Лошият човек взима
крината
, подхвърля житото, без да обръща внимание на кокошките си, и гледа по-скоро да се прибере вкъщи.
Това се отнася и до овчарката, и до царската дъщеря. Следователно, когато искате да познаете един човек, да разберете неговия характер, дайте му да пасе овце. Там ще го познаете. Искате ли да познаете българина, наблюдавайте го, как храни кокошките си. От това, как държи крината с жито, как го хвърля, какви отношения има към кокошките си, ще познаете и неговия характер.
Лошият човек взима
крината
, подхвърля житото, без да обръща внимание на кокошките си, и гледа по-скоро да се прибере вкъщи.
Добрият човек, обаче, взима крината, извиква внимателно кокошките си, поглежда ги, поприказва им и тогава им хвърля малко жито. Докато ядат, той ги наблюдава, мисли си нещо, не бърза. Като изядат това, което им е хвърлил, пак им подхвърля. Този човек е добър, благороден. Той храни и отглежда кокошки, защото ги обича, приятно му е да ги наблюдава; хване една кокошка, но тя се опитва да избяга.
към беседата >>
Добрият човек, обаче, взима
крината
, извиква внимателно кокошките си, поглежда ги, поприказва им и тогава им хвърля малко жито.
Следователно, когато искате да познаете един човек, да разберете неговия характер, дайте му да пасе овце. Там ще го познаете. Искате ли да познаете българина, наблюдавайте го, как храни кокошките си. От това, как държи крината с жито, как го хвърля, какви отношения има към кокошките си, ще познаете и неговия характер. Лошият човек взима крината, подхвърля житото, без да обръща внимание на кокошките си, и гледа по-скоро да се прибере вкъщи.
Добрият човек, обаче, взима
крината
, извиква внимателно кокошките си, поглежда ги, поприказва им и тогава им хвърля малко жито.
Докато ядат, той ги наблюдава, мисли си нещо, не бърза. Като изядат това, което им е хвърлил, пак им подхвърля. Този човек е добър, благороден. Той храни и отглежда кокошки, защото ги обича, приятно му е да ги наблюдава; хване една кокошка, но тя се опитва да избяга. Той я потупва малко по гърба и й говори.
към беседата >>
47.
Правилни изводи
,
ООК
, София, 13.3.1929г.,
В старо време, хората са уреждали отношенията си на вземане и даване в натура: една
крина
жито за една
крина
грозде.
Като се излагат на ужасите на войната, като се осакатяват, те започват да страдат, и по този начин сърдцата им постепенно се смекчават. Ако войната е в състояние да смекчи, да облагороди човешкото сърце, тя е за предпочитане пред жестокостта на хората. Днес всеки се стреми към морал, който внася мекота в отношенията на хората. Думата „морал“ в ограничен смисъл означава правилни отношения между хората. Моралът на хората се вижда ясно в техните отношения на вземане и даване.
В старо време, хората са уреждали отношенията си на вземане и даване в натура: една
крина
жито за една
крина
грозде.
Днес, обаче, разменната монета в търговските отношения на хората е парата: една каса грозде срещу 30-40 лв. И тъй, дойдем ли до човешкия морал, там виждаме две страни на отношения: морал, който се прилага при вземане, и морал, който се прилага при даване. Когато моралът се отнася до вземане, всеки човек знае, как да постъпи. Стане ли въпрос за даване, там се проверява истинския морал на човека. Който е готов доброволно да изплаща своите задължения, той е морален човек.
към беседата >>
Дойде до гумното или до хамбара и даде една кри- на грозде за една
крина
жито.
(втори вариант)
Кое е по-силно, нравственият човек или моралният човек? Онези, които знаят латински, какво значи морал? Моралът, това е отношение на известни постъпки, първоначално правилно отношение на постъпките на физическото поле, взема- не-даване. В турско време варненските лозари ходеха с магарета да продават грозде, натоварено с кошове. Пълно за пълно даваха.
Дойде до гумното или до хамбара и даде една кри- на грозде за една
крина
жито.
Това е съотношение. Аз няма да дам грозде, ще дам жито. Сега казвам, такива постъпки има и между хората. Някои от вас продават някому грозде. Другият какво трябва да даде?
към втори вариант >>
48.
Огън да запаля
,
НБ
, София, 2.6.1929г.,
Затова Христос е казал: „Вижте
криновете
на полето, как са облечени.
Докато птиченцата са малки, майката се грижи за тях и им казва: Ще правите, каквото ви казвам. Щом пораснете, ще ви пусна в света, във великия университет, там да учите, при други професори – птиците. Обаче, влезете ли в човешкия живот, работите се усложняват. Там не могат да се приложат условията на птиците. Хората се грижат, трудят, измъчват повече, отколкото трябва.
Затова Христос е казал: „Вижте
криновете
на полето, как са облечени.
Те нито жънат, нито предат." „Огън дойдох да запаля." Огънят представя разумното в света. Огънят подразбира още живот. Значи, като човек, ти трябва разумно да живееш. Огънят ще изгори всичко непотребно, а ще остане само потребното, разумното, което ще гори без да изгаря и ще се усъвършенства.
към беседата >>
Тя казва: Когато даваш, с
крина
давай.
Какво злато можете да му дадете? Дайте му злато в естествен вид, а не златни монети, с каквито хората боравят. Колко злато трябва да му дадете? Дайте му в изобилие, както природата дава. Природата не обича скържавите хора.
Тя казва: Когато даваш, с
крина
давай.
Цели хамбари злато има в природата, но те се намират на голяма дълбочина. Засега хората не могат да проникнат в богатствата на природата. Ако знаеха къде е скрито златото в природата, българите отдавна щяха да платят дълговете си. Ако дадете един шиник злато на някой човек, преди всичко той не би могъл да го носи. Златото е тежък метал.
към беседата >>
49.
Естествен ред на нещата
,
ООК
, София, 28.8.1929г.,
За изхранването на един слон са нужни около пет
крини
ориз на ден.
Каква представа ще има той за света от тъмната стая? Щом запали свещта, той вижда ясно нещата, вследствие на което и отношенията му към света се изменят. И тъй, живейте в Светлина, за да разбирате естествения ред на нещата, да не си създавате ненужни страдания. Стремежът на човека към реализиране на неговите големи желания му причинява ред ненужни страдания. Всяко желание в човека представлява слон, за изхранването на който са нужни много материални средства.
За изхранването на един слон са нужни около пет
крини
ориз на ден.
Отглеждането на слона не е задача за сиромаха. Само богатият, капиталистът може да отглежда слон. Иска ли да изпълни правилно своите задачи, човек трябва да се вслушва в Божественото в себе си, както и във всеки външен глас, чрез който разумните същества му нашепват кое е добро и кое не е, кое е право и кое не е. Светът, който е над нас, има грижа за всичко, което става в по-долните светове от него. Там полагат всички грижи за нас - да регулират нашите мисли, чувства и постъпки.
към беседата >>
50.
Сторете да насядат
,
НБ
, София, 10.11.1929г.,
Тя изяжда по пет до десет
крини
ориз и даже и това не й стига.
(втори вариант)
Ще ви преведа какво означава тази красива мома. Когато на едно малко дете дадат да отглежда един голям слон, то ще може ли да се справи с него? Няма да може да го отхрани даже. То ще каже: „Защо ми дадоха този слон? " Една красива мома е нещо подобно на един такъв слон.
Тя изяжда по пет до десет
крини
ориз и даже и това не й стига.
Като дойде горкият мъж, тя започва: „Ще ми купиш една шапка за петстотин-шестстотин лева." Че лачени чепичета, че копринени ризи и чорапи, че шкафове, че това-онова - и той горкият се чуди какво да прави, как да й излезе наглава. Сега аз говоря за външната страна на нашите идеи, но това още не е човекът. В турско време имаше пехливани, които по цели месеци се приготовляваха да се бият, мажат тялото си с осолена мас, та, като се бият, да се хлъзга кожата им, и чак тогава излизаха на хорището да се бият, да покажат своя пехливанлък. Така е и с всяка една идея, докато се постигне. Ще се маже, ще стане гладка кожата му, че като го хване дяволът, да му хлъзга ръката.
към втори вариант >>
51.
Влязоха в ладията
,
НБ
, София, 24.11.1929г.,
Най-първо ще пръснат една
крина
жито на кокошките и патиците, след това ще дадат банкет на кучетата, на конете, на воловете, ще ги разпрегнат, ще ги пуснат на полето свободни.
(втори вариант)
Аз не съм дал нито косъм от себе си." Ако свещеникът се спре, замисли се и каже така, ако владиката каже същото, ако майката или бащата се спрат пред себе си и кажат същото нещо, ако началникът се спре пред себе си и каже същото, ако стражарят, професорът и всички останали кажат това нещо, ако всички хора се спрат един ден само в живота си и се замислят за тази велика жертва, какво велико преобразование ще настане в целия живот. Ако и слугата, и слугинята, и господарката се замислят върху този въпрос, голяма промяна би настанала и в тяхното положение. Ако господарката види слугинята си да се замисля върху този въпрос, тя не трябва да й се кара, какво се е замислила, но и тя самата трябва да застане с нея наред и да мисли по същия въпрос. Какво голямо преобразование би настанало, ако и котките, и кучетата, и воловете, и конете, и всички млекопитающи, и птиците, и кокошките, и патиците - всички се замислят по този въпрос. И тогава всички господари ще влязат в хамбара си, ще отворят широко неговите врати и ще започнат да раздават своите блага.
Най-първо ще пръснат една
крина
жито на кокошките и патиците, след това ще дадат банкет на кучетата, на конете, на воловете, ще ги разпрегнат, ще ги пуснат на полето свободни.
След това ще дадат свобода на слугите и на слугините си, цял ден ще ги оставят да почиват, а след това и сами те ще излязат на гуляй. Целия ден всички ще си почиват, ще гуляят, да познаят, че господарят е отворил своя хамбар и раздава своите блага. Да се спрат всички хора и да мислят по този въпрос, това значи да им се отворят сърцата на всички. Англичаните например са дошли вече до тази идея, те искат да я прокарат. Те, които ценят толкова много времето, вече са дошли до тази Божествена идея, да посветят малко от времето си на Бога.
към втори вариант >>
52.
Психологически разбор на явленията / Психологически разбор върху положенията на нещата
,
МОК
, София, 6.12.1929г.,
Тя носела четири
крини
жито на гърба си и се уморила и седнала да си почине.
(втори вариант)
Сега кое е важното: трябва ли да се оправдаете, или не? Допуснете, че заведат едно дело за открадването на една стомна вода от кладенеца. Хайде, О. С., ти си подсъдимата, оправдавай се сега, докажи, че не си откраднала. Поне трябва да сте толкова умни, колкото онзи апаш, който задигнал на онази вдовица житото.
Тя носела четири
крини
жито на гърба си и се уморила и седнала да си почине.
И позадрямала малко. Той я видял, вдигнал житото и го носил цял един километър на гърба си. Питат го: “Защо го носиш? ” “Не зная, срещнах една вдовица и я съжалих и дотук рекох да понося житото й.” “А, казали те отличен човек.” Той се скрил от рамките на закона. Вие ще кажете той е турил една малка лъжа.
към втори вариант >>
Да кажем, аз съм богатият и съм пазарил един друг човек да ми носи 5
крини
жито на гърба си.
(втори вариант)
” Че и онзи ученият човек, всъщност и той има Господ. Аз говоря за нещата, които са положителни. Говоря за едно богатство, което не се губи, говоря за една наука, която не се губи. Аз не говоря за преходни неща, но говоря за слуги. Някой път вие разглеждате богатия човек така.
Да кажем, аз съм богатият и съм пазарил един друг човек да ми носи 5
крини
жито на гърба си.
Може и той да мине за богат, но това богатство не е негово. Той, който беше богат, идва до моята стая, казвам му: “Остави житото отвънка.” Давам му 10 лева, той ги взима и си отива. А богат всъщност съм аз. Следователно не се заблуждавайте с онова, което носите на гърба си, да мислите, че е ваше. Ако вие ще занесете това на едно чуждо място, на вас ще ви дадат само 10 лева и всичкото ви богатство седи в десетте лева.
към втори вариант >>
53.
Светли и тъмни действия / Двамата бакали
,
ООК
, София, 15.1.1930г.,
" Казваш: "Както ти уредиш." Ако е както той урежда, ще бъде като оня българин, който взел осем
крини
жито от един турчин, че след като плащал осем години, останали осемдесет
крини
.
(втори вариант)
Ще кажеш: той не е лош човек. Не, не, ти умно не постъпваш. Ти от бакалина ще вземеш пари назаем, макар че е лош. Той ще ти тури условия, но ти избери условията, не се връзвай. Ти кажи: "Ако аз взема пари назаем за една година, колко са лихвите?
" Казваш: "Както ти уредиш." Ако е както той урежда, ще бъде като оня българин, който взел осем
крини
жито от един турчин, че след като плащал осем години, останали осемдесет
крини
.
То е дяволът. Като те върже дяволът, след осем години ще имаш да даваш още осемдесет крини, ако оставиш той да урежда работите. Щом вземеш парите, не отлагай, плати. Оставиш ли, отиде вече. За една година плати.
към втори вариант >>
Като те върже дяволът, след осем години ще имаш да даваш още осемдесет
крини
, ако оставиш той да урежда работите.
(втори вариант)
Ти от бакалина ще вземеш пари назаем, макар че е лош. Той ще ти тури условия, но ти избери условията, не се връзвай. Ти кажи: "Ако аз взема пари назаем за една година, колко са лихвите? " Казваш: "Както ти уредиш." Ако е както той урежда, ще бъде като оня българин, който взел осем крини жито от един турчин, че след като плащал осем години, останали осемдесет крини. То е дяволът.
Като те върже дяволът, след осем години ще имаш да даваш още осемдесет
крини
, ако оставиш той да урежда работите.
Щом вземеш парите, не отлагай, плати. Оставиш ли, отиде вече. За една година плати. С добрия бакалин може да отлагаш година, две, три, пет, десет. При онзи - за година, повече не отлагай.
към втори вариант >>
" Казваш: „Както ти уредиш." Ако е както той урежда, ще бъде [като оня] българин, който взел осем
крини
жито от един турчин, че след като плащал осем години, останали осемдесет
крини
.
(втори вариант)
Ще кажеш: той не е лош човек. Не, не, ти умно не постъпваш. Ти от бакалина ще вземеш пари назаем, макар че е лош. Той ще ти тури условия, но ти избери условията, не се връзвай. Ти кажи: „Ако аз взема пари назаем за една година, колко са лихвите?
" Казваш: „Както ти уредиш." Ако е както той урежда, ще бъде [като оня] българин, който взел осем
крини
жито от един турчин, че след като плащал осем години, останали осемдесет
крини
.
То е дяволът. Като те върже дяволът, след осем години ще имаш да даваш още осемдесет крини, ако оставиш той да урежда работите. Щом вземеш парите, не отлагай, плати. Оставиш ли, отиде вече. За една година плати.
към втори вариант >>
Като те върже дяволът, след осем години ще имаш да даваш още осемдесет
крини
, ако оставиш той да урежда работите.
(втори вариант)
Ти от бакалина ще вземеш пари назаем, макар че е лош. Той ще ти тури условия, но ти избери условията, не се връзвай. Ти кажи: „Ако аз взема пари назаем за една година, колко са лихвите? " Казваш: „Както ти уредиш." Ако е както той урежда, ще бъде [като оня] българин, който взел осем крини жито от един турчин, че след като плащал осем години, останали осемдесет крини. То е дяволът.
Като те върже дяволът, след осем години ще имаш да даваш още осемдесет
крини
, ако оставиш той да урежда работите.
Щом вземеш парите, не отлагай, плати. Оставиш ли, отиде вече. За една година плати. С добрия бакалин може да отлагаш година, две, три, пет, десет. При онзи - за година, повече не отлагай.
към втори вариант >>
54.
Разумност и доброта / Разумност, доброта и здраве
,
МОК
, София, 21.2.1930г.,
Слонът изяжда на ден около пет
крини
ориз.
Има смисъл човек да се стреми към велики идеи, но ако може да ги реализира. Не може ли да ги реализира, за предпочитане е да се заеме с реализирането на някоя малка идея. За предпочитане е малкото благо, но разумно използвано, отколкото голямото благо неразумно използвано. Има ли смисъл да храните слон, без да се ползвате от него? Знаете ли, колко храна е нужно за един слон?
Слонът изяжда на ден около пет
крини
ориз.
Ако не можете и не знаете, как да го използвате, по-добре го дайте на някой, който знае, как да се справи с него. И тъй, стремете се към постижими неща. Например, постижимо е човек да бъде добър. Доброто е вложено в човека. Добрият човек е всякога здрав.
към беседата >>
Той трябва да яде пет
крини
жито на ден.
(втори вариант)
Някой път някои мислят когато се събуждат известни мисли и чувства, ще им донесат по-големи блага. Тъй е. Някой път донасят, някой път не донасят. Да допуснем, вас ви подарят един слон, да работите с него. Може ли това да бъде едно благо заради вас?
Той трябва да яде пет
крини
жито на ден.
В психологическия свят мнозина от вас храните цели слонове там с всичкото ви нещастие. Непроизводително е за вас да храните един слон. Вие може да имате една великолепна мисъл или някоя грандиозна идея, но непроизводителна е тя за вас. Тя седи във вашия ум като един слон и вие се поставяте в трудно положение. Тази грандиозна мисъл ти създава ред нещастия.
към втори вариант >>
Не че слонът, който ти иска на ден по 5
крини
ориз, е нещо лошо.
(втори вариант)
Непроизводително е за вас да храните един слон. Вие може да имате една великолепна мисъл или някоя грандиозна идея, но непроизводителна е тя за вас. Тя седи във вашия ум като един слон и вие се поставяте в трудно положение. Тази грандиозна мисъл ти създава ред нещастия. Не че мисълта сама по себе си е нещастие.
Не че слонът, който ти иска на ден по 5
крини
ориз, е нещо лошо.
Но ти създай работа на този слон. И ако ти можеш да впрегнеш този слон на работа, той ще си плати петтях крини ориз. Вследствие на това казвам, ако вие можете да впрегнете едно грандиозно желание или една грандиозна мисъл на работа, вие ще се ползвате. Ако не, оставете слона на друг. А вие се занимавайте с по-скромните мисли.
към втори вариант >>
И ако ти можеш да впрегнеш този слон на работа, той ще си плати петтях
крини
ориз.
(втори вариант)
Тя седи във вашия ум като един слон и вие се поставяте в трудно положение. Тази грандиозна мисъл ти създава ред нещастия. Не че мисълта сама по себе си е нещастие. Не че слонът, който ти иска на ден по 5 крини ориз, е нещо лошо. Но ти създай работа на този слон.
И ако ти можеш да впрегнеш този слон на работа, той ще си плати петтях
крини
ориз.
Вследствие на това казвам, ако вие можете да впрегнете едно грандиозно желание или една грандиозна мисъл на работа, вие ще се ползвате. Ако не, оставете слона на друг. А вие се занимавайте с по-скромните мисли. Като казвам по-скромни мисли, защото има известни мисли, представете си, че у вас се събуди мисълта, искате да станете цар. Какъв шанс имате сега да станете цар, да реализирате вашата мисъл?
към втори вариант >>
Както онзи търговец, който се занимава с онова благо на парите, то е благодарение на хилядите
крини
жито, които са влезли в хамбара му, но те нито са сели, нито са орали това жито.
(втори вариант)
Едновременно ти си лицето, което философства, и публиката, която слуша. Едновременно аз съм едното и другото. Някои от вас ще кажат: “Да е пълен джобът на човека със злато, е по-хубаво, отколкото да е философ.” Не го отричам това. Благото на сегашните хора, това е благото на хилядите поколения, които са работили в миналото и други са наследили тяхното благо. Следователно не са го изработили те.
Както онзи търговец, който се занимава с онова благо на парите, то е благодарение на хилядите
крини
жито, които са влезли в хамбара му, но те нито са сели, нито са орали това жито.
Но той е спечелил може би по десет лева на всяка крина. Някои изобретатели са работили може би с години, за да постигнат нещо, но други се ползват от техния труд. Затова какво правят те, когато завършат едно свое изобретение? Веднага го зарегистрират, патентоват го. Казвам сега, има една вътрешна философия, към която трябва да се стремите това, което може да се приложи.
към втори вариант >>
Но той е спечелил може би по десет лева на всяка
крина
.
(втори вариант)
Едновременно аз съм едното и другото. Някои от вас ще кажат: “Да е пълен джобът на човека със злато, е по-хубаво, отколкото да е философ.” Не го отричам това. Благото на сегашните хора, това е благото на хилядите поколения, които са работили в миналото и други са наследили тяхното благо. Следователно не са го изработили те. Както онзи търговец, който се занимава с онова благо на парите, то е благодарение на хилядите крини жито, които са влезли в хамбара му, но те нито са сели, нито са орали това жито.
Но той е спечелил може би по десет лева на всяка
крина
.
Някои изобретатели са работили може би с години, за да постигнат нещо, но други се ползват от техния труд. Затова какво правят те, когато завършат едно свое изобретение? Веднага го зарегистрират, патентоват го. Казвам сега, има една вътрешна философия, към която трябва да се стремите това, което може да се приложи. Сега ще ви дам една задача за десет дена.
към втори вариант >>
55.
Съзнателният живот
,
ООК
, София, 26.3.1930г.,
А третият носи една празна
крина
.
(втори вариант)
Някой ме пита: „Учителю, трябват ли трима души? " Казвам, кои са те? Аз да ви изясня тази идея. Дойде един и казва: „Мене ми трябва да нося един празен чувал." Първият, той носи един празен чувал. Вторият носи една запалена свещ.
А третият носи една празна
крина
.
Ами за другите? Всички, които имат празен чувал, ще тръгнат при този, който има празен чувал. Всички, които имат запалена свещ, ще дойдат при онзи, който има запалена свещ. Всички, които имат празна крина, ще отидат при този, който носи празна крина. Всички ще дойдат, ще тръгнат към Божествения хамбар.
към втори вариант >>
Всички, които имат празна
крина
, ще отидат при този, който носи празна
крина
.
(втори вариант)
Вторият носи една запалена свещ. А третият носи една празна крина. Ами за другите? Всички, които имат празен чувал, ще тръгнат при този, който има празен чувал. Всички, които имат запалена свещ, ще дойдат при онзи, който има запалена свещ.
Всички, които имат празна
крина
, ще отидат при този, който носи празна
крина
.
Всички ще дойдат, ще тръгнат към Божествения хамбар. Като идете, ще напълните празния чувал. Та сега онези, които имат празните торби, да дойдат. Онези, които имат запалени свещи, да дойдат. И онези, които имат празните крини, да дойдат.
към втори вариант >>
И онези, които имат празните
крини
, да дойдат.
(втори вариант)
Всички, които имат празна крина, ще отидат при този, който носи празна крина. Всички ще дойдат, ще тръгнат към Божествения хамбар. Като идете, ще напълните празния чувал. Та сега онези, които имат празните торби, да дойдат. Онези, които имат запалени свещи, да дойдат.
И онези, които имат празните
крини
, да дойдат.
Вече кандидатите да дойдат. Вие сега седите и чакате спесифични мерки. Сега много мъже се раздрали, трябва да дойде вятърът да поразтърси, да останат само здравите. Вземете моята мисъл. Не е за морализиране, защото морализирането е метод на миналото.
към втори вариант >>
56.
И рече Исус
,
НБ
, София, 6.4.1930г.,
Цяла
крина
жито да й дадат, тя ще го разпилее, с желание да има за всички кокошки.
Свободният човек, в правия смисъл на думата, е безкористен. И кокошката е безкористна, но не е свободна. – Защо? – Защото не е разумна. Тя раздава повече, отколкото трябва.
Цяла
крина
жито да й дадат, тя ще го разпилее, с желание да има за всички кокошки.
Катеричката пък ще постъпи точно обратно: ще хапне, колкото е нежно, а останалото ще складира някъде. Тя казва: Нека остане и за друг път. В случая, човек може да се учи и от кокошката, и от катеричката, без да ги подражава. Природата е създала много блага, от които човек свободно може да се ползува, без да се стреми да се осигурява. Задачата на човека, като ученик в живота, не се заключава в осигуряването му, но в съзнателната физическа и духовна работа.
към беседата >>
57.
Нов мироглед / Мироглед и човекът
,
МОК
, София, 10.10.1930г.,
Трябва ли да мислите много колко правят 2 и 3
крини
жито?
Някой проповедник поучава богатия човек, не за душата му, а за неговите пари. Изобщо, нетрайните и неустойчиви отношения между хората наричаме „механически“. Задачата на всички хора е да разбират своите вътрешни похвати, своите вътрешни побуждения, да знаят в каква област действа съзнанието им: на физическия свят, в духовния свят – при чувствата му, или в умствения свят – при неговите мисли. Разсъжденията на човека се определят от областта, в която се движи съзнанието му. Запример, ако сте в областта на физическия свят, въпросите лесно се решават.
Трябва ли да мислите много колко правят 2 и 3
крини
жито?
Събирате числата 2 и 3 и получавате 5 крини. Друг е въпросът, когато се натъквате на чувствата и на мислите си. Те не се събират, както величините на физическия свят. Тези задачи изискват други разсъждения. Запример, ако някой човек има две дъщери и трима синове, за да ги отгледа, възпита и изучи, нуждни са много средства.
към беседата >>
Събирате числата 2 и 3 и получавате 5
крини
.
Изобщо, нетрайните и неустойчиви отношения между хората наричаме „механически“. Задачата на всички хора е да разбират своите вътрешни похвати, своите вътрешни побуждения, да знаят в каква област действа съзнанието им: на физическия свят, в духовния свят – при чувствата му, или в умствения свят – при неговите мисли. Разсъжденията на човека се определят от областта, в която се движи съзнанието му. Запример, ако сте в областта на физическия свят, въпросите лесно се решават. Трябва ли да мислите много колко правят 2 и 3 крини жито?
Събирате числата 2 и 3 и получавате 5
крини
.
Друг е въпросът, когато се натъквате на чувствата и на мислите си. Те не се събират, както величините на физическия свят. Тези задачи изискват други разсъждения. Запример, ако някой човек има две дъщери и трима синове, за да ги отгледа, възпита и изучи, нуждни са много средства. Тук не можем да съберем 2 и 3 и да получим резултат.
към беседата >>
Две
крини
жито и три
крини
жито, колко
крини
жито правят.
(втори вариант)
A – Ф. B – Ч. C – У. Следователно, като определите къде действува вашето съзнание и разсъжденията ви ще бъдат съобразени със света, в който действувате. Да допуснем, че на физическото поле имате 2 и 3, вие ги събирате, няма какво да се мисли.
Две
крини
жито и три
крини
жито, колко
крини
жито правят.
Пет крини; изваждате тефтера и зачерквате; но да допуснем, че те са в света на чувствата, имате два сина и три дъщери, отиват в странство да учат. Вие искате да знаете другия процес, колко ще ви коствуват? Вие питате колко се харчи на месец? 5 или 6 хиляди лева? Тогава вие имате пет души по 5 хиляди лева на месец.
към втори вариант >>
Пет
крини
; изваждате тефтера и зачерквате; но да допуснем, че те са в света на чувствата, имате два сина и три дъщери, отиват в странство да учат.
(втори вариант)
B – Ч. C – У. Следователно, като определите къде действува вашето съзнание и разсъжденията ви ще бъдат съобразени със света, в който действувате. Да допуснем, че на физическото поле имате 2 и 3, вие ги събирате, няма какво да се мисли. Две крини жито и три крини жито, колко крини жито правят.
Пет
крини
; изваждате тефтера и зачерквате; но да допуснем, че те са в света на чувствата, имате два сина и три дъщери, отиват в странство да учат.
Вие искате да знаете другия процес, колко ще ви коствуват? Вие питате колко се харчи на месец? 5 или 6 хиляди лева? Тогава вие имате пет души по 5 хиляди лева на месец. Искате да знаете колко ще струват за 10 месеца да следват.
към втори вариант >>
58.
Правилно разрешаване
,
ООК
, София, 29.10.1930г.,
Той ще вземе
крината
със житото и ще отиде на нивата да сее.
Здравия може да постигне всичко, каквото желае. Болният обаче нищо не може да постигне. Той се нуждае от услугите на здравите. Докато е в болницата, човек се нуждае от помощта на милосърдни братя и сестри. Излезе ли от болницата, той сам ще си услужва, а същевременно ще услужва и на ближните си.
Той ще вземе
крината
със житото и ще отиде на нивата да сее.
Той сам ще се радва на плодовете на своята работа. Очаквате ли помощта от хората, вие сте болни. Това е извън естествения ред на нещата. Наистина, човек не може сам да реши всички задачи на живота си, но никога не трябва да се осланя на чужда помощ. Той трябва да прави усилия сам да решава задачите си и след като е опитал всички методи, тогава може да потърси помощта на другите.
към беседата >>
59.
Отношение към Бога
,
УС
, София, 1.2.1931г.,
Впрегнал два вола, сложил в колата си няколко
крини
жито и върви напред.
На кои хора ще сложиш добре сготвено ядене? – На гладните. Като ядат, те ще преценят това, което си им предложил. Ако същото ядене се сложи пред сити хора, те няма да го оценят. Срещаш един човек, който отива на нивата си да оре и сее.
Впрегнал два вола, сложил в колата си няколко
крини
жито и върви напред.
Казваш му: „Приятелю, върни се назад. По-добре иди да проповядваш, отколкото да отиваш на нивата си, да ореш и сееш“. Не, остави човека да свърши работата, която е започнал. Ако всички хора проповядват, кой ще оре и сее? Онзи, който разорал и посял нивата си, той ще ожъне и овършее житото; той ще го прибере в хамбара и ще го смели на воденицата.
към беседата >>
60.
Израз на Божествените идеи
,
ООК
, София, 11.2.1931г.,
Като вземе
крината
в ръката си, той рови в нея да види дали житото е навсякъде еднакво.
От кокошето яйце не може да излезе орел, както от яйцето на орела не може да излезе кокошка. Орелът и кокошката се различават: кокошката обича да рови, а орелът никога не рови. Орелът отдалеч вижда жертвата си и се спуща към нея; кокошката търси храната си по земята и постоянно рови. Когато господарят й хвърля жито или царевица, кокошката се приближава към нея и започва да рови, мисли, че сама е намерила храната си. И човек обича да рови.
Като вземе
крината
в ръката си, той рови в нея да види дали житото е навсякъде еднакво.
Като изучавате живота и проявите на животните както и на хората, виждате различието, което съществува между тях. Ако сравните живота на светския и на духовния човек намирате голяма разлика между тях. Светският човек се облича добре, има красиви маниери и движения; духовният се облича скромно, не иска да обръща внимание на хората. Всъщност и двамата обръщат внимание на хората. Обаче това внимание е временно.
към беседата >>
61.
Реалности и сенки
,
ООК
, София, 11.3.1931г.,
Като видял, че небето се отваря, за да не пропусне момента, вместо да иска
крина
, пълна със злато, той набързо извикал: „Господи, дай ми глава, голяма като
крина
“.
Сега мога да ви дам няколко формули, но опасно е, не сте готови още. Вместо полза, вие ще си причините вреда. Българите вярват, че срещу Йорданов ден, в 12 часа по полунощ, небето се отваря. Каквото човек поиска от Бога в този момент, молбата му се чува. Един българин пъхнал главата си през една малка дупка на прозореца и чакал да се отвори небето, да поиска нещо.
Като видял, че небето се отваря, за да не пропусне момента, вместо да иска
крина
, пълна със злато, той набързо извикал: „Господи, дай ми глава, голяма като
крина
“.
Желанието му веднага се изпълнило: главата му пораснала, станала като крина, вследствие на което не могъл да я извади от малката дупка на прозореца. Трябвало да пожелае крина, пълна с жито, а той пожелал крина, пълна с злато. Но в бързината си и това не могъл да изкаже, объркал се и пожелал голяма глава. Жито и знание са нужни на човека, а не пари. Мнозина искат да бъдат големи, велики: всички да ги познават и да им се кланят, но те се объркват и вместо големи знания и богатство, те пожелават външно голяма глава.
към беседата >>
Желанието му веднага се изпълнило: главата му пораснала, станала като
крина
, вследствие на което не могъл да я извади от малката дупка на прозореца.
Вместо полза, вие ще си причините вреда. Българите вярват, че срещу Йорданов ден, в 12 часа по полунощ, небето се отваря. Каквото човек поиска от Бога в този момент, молбата му се чува. Един българин пъхнал главата си през една малка дупка на прозореца и чакал да се отвори небето, да поиска нещо. Като видял, че небето се отваря, за да не пропусне момента, вместо да иска крина, пълна със злато, той набързо извикал: „Господи, дай ми глава, голяма като крина“.
Желанието му веднага се изпълнило: главата му пораснала, станала като
крина
, вследствие на което не могъл да я извади от малката дупка на прозореца.
Трябвало да пожелае крина, пълна с жито, а той пожелал крина, пълна с злато. Но в бързината си и това не могъл да изкаже, объркал се и пожелал голяма глава. Жито и знание са нужни на човека, а не пари. Мнозина искат да бъдат големи, велики: всички да ги познават и да им се кланят, но те се объркват и вместо големи знания и богатство, те пожелават външно голяма глава. Опасно е да има човек голяма глава.
към беседата >>
Трябвало да пожелае
крина
, пълна с жито, а той пожелал
крина
, пълна с злато.
Българите вярват, че срещу Йорданов ден, в 12 часа по полунощ, небето се отваря. Каквото човек поиска от Бога в този момент, молбата му се чува. Един българин пъхнал главата си през една малка дупка на прозореца и чакал да се отвори небето, да поиска нещо. Като видял, че небето се отваря, за да не пропусне момента, вместо да иска крина, пълна със злато, той набързо извикал: „Господи, дай ми глава, голяма като крина“. Желанието му веднага се изпълнило: главата му пораснала, станала като крина, вследствие на което не могъл да я извади от малката дупка на прозореца.
Трябвало да пожелае
крина
, пълна с жито, а той пожелал
крина
, пълна с злато.
Но в бързината си и това не могъл да изкаже, объркал се и пожелал голяма глава. Жито и знание са нужни на човека, а не пари. Мнозина искат да бъдат големи, велики: всички да ги познават и да им се кланят, но те се объркват и вместо големи знания и богатство, те пожелават външно голяма глава. Опасно е да има човек голяма глава. Като влезе в някоя малка дупка, ще се заклещи вътре и не може да се върне назад.
към беседата >>
62.
Знание и прилагане / Знание и приложение
,
МОК
, София, 27.3.1931г.,
Да допуснем, че това са 1, 2, 3, 4, 5
крини
жито.
(втори вариант)
Какво разбирате под надута глава? На когото главата му е надута, той значи страда. Да вземем числото 1. Какво представлява числото едно? 1 2 3 4 5.
Да допуснем, че това са 1, 2, 3, 4, 5
крини
жито.
Всяка една крина съдържа по 10 кг. Тогава всичко ще имаме 123 450 кг. Първото число представлява крините, а второто число представлява килограмите. Каква е разликата? (Количествено няма никаква разлика).
към втори вариант >>
Всяка една
крина
съдържа по 10 кг.
(втори вариант)
На когото главата му е надута, той значи страда. Да вземем числото 1. Какво представлява числото едно? 1 2 3 4 5. Да допуснем, че това са 1, 2, 3, 4, 5 крини жито.
Всяка една
крина
съдържа по 10 кг.
Тогава всичко ще имаме 123 450 кг. Първото число представлява крините, а второто число представлява килограмите. Каква е разликата? (Количествено няма никаква разлика). Допуснете, че това число го увеличаваме с още 3 нули.
към втори вариант >>
Първото число представлява
крините
, а второто число представлява килограмите.
(втори вариант)
Какво представлява числото едно? 1 2 3 4 5. Да допуснем, че това са 1, 2, 3, 4, 5 крини жито. Всяка една крина съдържа по 10 кг. Тогава всичко ще имаме 123 450 кг.
Първото число представлява
крините
, а второто число представлява килограмите.
Каква е разликата? (Количествено няма никаква разлика). Допуснете, че това число го увеличаваме с още 3 нули. Какво означава тогава? Тогава ще означава грамове – 123, 450, 000 гр.
към втори вариант >>
Представете си, че това не са
крини
, не са говеда или овце, а са хора.
(втори вариант)
21 е по-голямо от 12. Ако преместим 3 пред 2, какво ще имате? Още по-голямо увеличение. Ако преместите цифрата 4 или 5 и я турите отпред, ще имате още по-голямо увеличение. Представете си, че това са 123,000 и 456 хора.
Представете си, че това не са
крини
, не са говеда или овце, а са хора.
Представете си, че това не са войници, които могат да се бият, но 123,000 и 456 философи. Като срещна един човек, всеки един човек единица ли е? Ако вземете вие десетичната система, например имате единица; има единица от един тон, има единица от 1 кг и може да раздробявате още повече. Или нека да вземем запример парите. Вземете една българска монета, която има 20 лева; после имате по-малка единица, например 1 лв., имате и по-малка единица от 10 стотинки.
към втори вариант >>
63.
Според делата
,
НБ
, София, 20.12.1931г.,
Че прочетете, какви ли не примери няма за ония глупави подозрения на някой мъж дали не се е скрил някой в къщи, ще отваря долапите,
скриновете
, навсякъде ще ходи да търси и казва: „Идвал е някой, усещам." Някой е идвал, това е вярно.
Всичките най-добри състояния се дължат на Слънцето. Ако човек не знае как да постъпи, той ще създаде зло в света. Любовта е една от най-великите сили в света. Ако не знаем как да употребим нейната енергия, ще си създадем най-ужасни страдания. Например ревността.
Че прочетете, какви ли не примери няма за ония глупави подозрения на някой мъж дали не се е скрил някой в къщи, ще отваря долапите,
скриновете
, навсякъде ще ходи да търси и казва: „Идвал е някой, усещам." Някой е идвал, това е вярно.
Ако някой чужд мъж е идвал, той ще остави своята миризма. Лошият човек оставя миризма. Щом като види такъв, жената трябва да му изпрати една мисъл в неговата жлеза, като влезе в мозъка му да го освободи. Жените трябва да освобождават мъжете си. А тя се уплаши какво ще прави.
към беседата >>
64.
От смърт в живот
,
НБ
, София, 3.1.1932г.,
Един българин турил главата си през едно малко прозорче и искал от Господа: „Господи, да ми дадеш пари една
крина
, голяма като главата ми." Парите дошли, но и главата му станала като
крина
, че той не могъл да я извади от прегръдките на прозореца, отвън останала.
Защото им взели парите. В оня свят ти пари на човека никога не можеш да откраднеш, златото не можеш да му вземеш. Първо, като тръгнеш за оня свят, парите си не можеш да вземеш, златото си не можеш да вземеш също. В оня свят каквото пожелаеш, ще го имаш. Българите имат едно поверие: те вярват, че има една вечер, на Богоявление, когато небето се отваря и човек каквото пожелае, му се дава.
Един българин турил главата си през едно малко прозорче и искал от Господа: „Господи, да ми дадеш пари една
крина
, голяма като главата ми." Парите дошли, но и главата му станала като
крина
, че той не могъл да я извади от прегръдките на прозореца, отвън останала.
Дошъл негов съсед и се чудел защо се е заклещил така, че главата му ни напред, ни назад може да се движи, и тялото също не може да излезе от прозореца. Трябвало да се събори цялата стена... И ние сме горе-долу в това положение: главата е в оня свят, а тялото е в този свят. Нито в този свят можем да направим нещо, нито в оня свят можем да направим нещо.В този свят не можем да направим нещо, защото главата ни я няма. В онзи свят не можем да направим нещо, защото тялото ни го няма.
към беседата >>
Тази глава не трябва да бъде голяма като
крина
.
Трябвало да се събори цялата стена... И ние сме горе-долу в това положение: главата е в оня свят, а тялото е в този свят. Нито в този свят можем да направим нещо, нито в оня свят можем да направим нещо.В този свят не можем да направим нещо, защото главата ни я няма. В онзи свят не можем да направим нещо, защото тялото ни го няма. Писанието казва: трябва да се събори стената, да се освободи главата на човека.
Тази глава не трябва да бъде голяма като
крина
.
Една толкова голяма глава не е реална. Клетките, които живеят в такъв мозък, са страшни аристократи. Те са като турските бейове, какво ли не искат - това да направят, онова да направят, туй да бъде, онуй да бъде. Всеки ден, всеки час все искат нещо. И като не можеш да ги задоволиш, те ще те уволнят.
към беседата >>
65.
Верният в малкото
,
НБ
, София, 27.3.1932г.,
Аз не препоръчвам кокошката, защото е много разточителна, тя всякога рита
крината
.
Не само хората са роби на това чувство. Има животни, у които това чувство е много силно развито; има други, у които е много слабо развито. Вземете кокошката - след като й хвърлите царевица да яде, тя ще кълве и ще разрови; ако дадете на катерицата, тя, след като яде, ще го скъта някъде. Цял шиник да турите на една кокошка, тя ще се качи отгоре, ще се наяде, а другото с краката си ще разхвърли и ще си замине. Кокошката за утре не мисли, тя казва: "Добър е Господ за днес"; каквото може да изяде, ще го изяде, каквото не може да изяде, ще го разхвърли.
Аз не препоръчвам кокошката, защото е много разточителна, тя всякога рита
крината
.
Катерицата е демократ, тя събира. Богатите хора са разточителни - кокошки; сиромасите хора са катерици, които само събират. Не е в събирането щастието на човека, но щастието е положено в самия дух на човека. Ако този човек не седи по-високо от условията, в които е поставен, ако той не разбира добре тези условия, той не може да бъде щастлив. Мощният човек, онзи, който има мощна мисъл и сила на духа, може да остави къщата си отворена и нито един разбойник няма да влезе в нея.
към беседата >>
66.
Наклали огън
,
НБ
, София, 3.4.1932г.,
Ядеш и пиеш, всичко изпохарчиш, а после искаш по десет кила жито: житарска мярка, около 80
крини
килото.
Но като погледна на онзи с празната торба и с неразрешените задачи, такъв ученик не ми трябва. Всяка молитва пред Бога трябва да бъде една разрешена задача. Като отида да се моля на Бога, да съм свършил една работа и да искам да ми даде друга някоя. А така, ти си изпил и изхарчил всичките си пари, а като отиваш при Господа, лъжеш Го и казваш: Господи, аз посях нивата, дай ми още десет килограма жито. Каква молитва е тази?
Ядеш и пиеш, всичко изпохарчиш, а после искаш по десет кила жито: житарска мярка, около 80
крини
килото.
В такъв случай, прави са, които въстават против Господа и казват: Няма такъв Господ, който само да дава, а вие да ядете, да пиете и да пиянствувате. Няма такъв Господ, наистина. Като отидете да се молите на Господа, ще кажете: Господи, свърших работата, която беше ми определил. Той ще ти даде една светла мисъл и докато я занесеш, ти ще пораснеш с един милиметър. Макар и с една хилядна от милиметъра, но ти ще пораснеш.
към беседата >>
67.
Покрива и изправя
,
НБ
, София, 17.4.1932г.,
Но казвам: Когато Бог дава известно богатство и благо на хората, те ще го топят в океаните, ще го горят, само за да повдигнат, може би с един лев,
крината
жито; това морал ли е?
Америка, тази благодатна страна, в нея Аржентина, която изкарваше милиони тонове жито, когато имаха обилно плодородие, хвърляха голяма част от житото в океана или го изгаряха, за да го продадат по-скъпо. Така те повишаваха цената на житото. Но онези разумни същества, от Невидимия свят, следяха това нещо и те им казваха – щом не ви трябва толкова много жито, ще дойде ден, когато гладни ще останете. Ще кажете, че това е едно съвпадение. Може и така да е.
Но казвам: Когато Бог дава известно богатство и благо на хората, те ще го топят в океаните, ще го горят, само за да повдигнат, може би с един лев,
крината
жито; това морал ли е?
След това ще го търсят това жито. Крайни философи са хората там. Сега и ние в Европа седим, страх ни е от паричната криза, гледаме как по-добре да се осигурим. Сигурността седи в това, всички хора да си подадат ръка и да се обичат, да знаят, че има един общ закон, че животът е живот за всички, благото е благо за всички. Любов, която не разтопява омразата, това не е любов.
към беседата >>
68.
Запечатаната книга
,
НБ
, София, 24.4.1932г.,
Казват: Напълнете тази
крина
, че е празна.
Любопитството на свинското месо е глупаво. Ако храниш праведния само с кокошки, кокошката не е като свинята, тя е по-умна, тя не иска да разваля клюна си, тя рови с краката си. Така ще мълчиш. Един учен човек вземе една истина, къшне я. Аз съм гледал много кокошки, като видят житото, ритат, ритат.
Казват: Напълнете тази
крина
, че е празна.
Аз съм гледал много критици, казват: Това не струва, онова не струва, рови, рови, мисли, че е някаква философия, не знае че е кокоша философия. Та, някой иска да бъде богат. Не е ли кокоша философия? След като стане богат, къшне едно зрънце, влезне в една търговия и после казва: Я напълни тази крина. Един съвременен любител музикант инцидентно влиза при един богат търговец, намира една цигулка, иска да я опита.
към беседата >>
След като стане богат, къшне едно зрънце, влезне в една търговия и после казва: Я напълни тази
крина
.
Аз съм гледал много кокошки, като видят житото, ритат, ритат. Казват: Напълнете тази крина, че е празна. Аз съм гледал много критици, казват: Това не струва, онова не струва, рови, рови, мисли, че е някаква философия, не знае че е кокоша философия. Та, някой иска да бъде богат. Не е ли кокоша философия?
След като стане богат, къшне едно зрънце, влезне в една търговия и после казва: Я напълни тази
крина
.
Един съвременен любител музикант инцидентно влиза при един богат търговец, намира една цигулка, иска да я опита. Търговецът му казва: Тази цигулка може да я има само този, който може да свири първокласно. Тя не е за търговия. – Ама ще ви дам, колкото искате, пет милиона ще ви дам. – Аз съм решил тази цигулка да я дам само на онзи, който свири първокласно, без пари ще му я дам.
към беседата >>
69.
Доброто семе
,
НБ
, София, 5.6.1932г.,
Ако поставите една кокошка при
крина
жито, тя е щедра – разрови житото наляво-надясно, изхвърля го, но няма да й дойде на ума да събере житото на място.
Сиромашията се обуславя от известни закони. Ти не може да избегнеш сиромашията, не може да избегнеш и богатството. Ти не може да избегнеш последствията на сиромашията, както и на богатството. Защото сиромашията и богатството са две сили, които работят за човешкия ум. Да ви приведа един пример: богатият става богат, защото има специфични чувства.
Ако поставите една кокошка при
крина
жито, тя е щедра – разрови житото наляво-надясно, изхвърля го, но няма да й дойде на ума да събере житото на място.
Ако на катерицата дадете жито, ако го оставите разпиляно, тя ще го тури на едно място. Питам: защо кокошката рови, а катерицата събира? Онези, които изучават главите на животните, казват че у катерицата е развито чувството за пестеливост, тя събира. Тя казва: "Тази царевица ще ми дотрябва". Кокошката е като турците.
към беседата >>
70.
Живите линии
,
ООК
, София, 10.5.1933г.,
Дай на кокошката една
крина
жито и виж, какво ще направи.
Щом е на мястото си, той има велико предназначение. Гълъбът, кокошката са букви от същата азбука. Кокошката обича да рови. С това тя иска да каже на човека: Рови, докато намериш нещо ценно! Тя е символ на щедрост.
Дай на кокошката една
крина
жито и виж, какво ще направи.
Тя ще разрови житото, ще се нахрани и оставя за другите, с което казва: Като се нахраниш, остави и за другите. Тя рови с краката си, които са символ на добродетелите. Значи, рови с доброто, т. е. работи с доброто, за да го развиваш. Казано е: „Познай себе си!
към беседата >>
Ти дай на една кокошка цяла
крина
жито и тя рови.
(втори вариант)
Всичките животни са азбука. Патката е една хубава буква. Като я туряш на мястото, отлична е. Гълъбът, кокошката. Кокошката обича да рови, тя казва: „Разрови, за да намериш нещо ценно.“ Ако някой иска да бъде щедър, аз бих желал да носи кокоши ум.
Ти дай на една кокошка цяла
крина
жито и тя рови.
Ти казваш: „Кокошката обича много да рови.“ Тя рови и след това оставя на другите. След като се наяде, кокошката казва: „Ти, като се наядеш, остави на другите.“ Тя рови за хората. Краката представляват добродетелите. Тя рови с доброто. Значи своето добро развивате.
към втори вариант >>
71.
Новите положения. Мислова централа / Новите положения на живота. Мисловата централа
,
ООК
, София, 2.8.1933г.,
Дайте една
крина
жито на кокошката, да видите, какво ще направи.
Мисълта е създала водата, земята, планините. Не говоря за мисълта на сегашния човек, но за първия човек – човекът на любовта. Като създавал земята и планините, реките и моретата, той имал някаква определена цел. След всичко това, днешният човек се бори за земята, иска да я дели. Всички хора не са еднакво алчни, но алчността ги кара да делят земята.
Дайте една
крина
жито на кокошката, да видите, какво ще направи.
Тя ще се качи отгоре на крината и с краката си ще разпръсне всичкото жито. Казват, че кокошката е щедра. – Не е щедра, но тя не мисли за утрешния ден. Ако дадете няколко зърна жито на катерицата, тя ще си хапне малко, а другото ще задържи за другия ден. Някои хора приличат на кокошката, всичко разпиляват, а други приличат на катерицата, осигуряват се.
към беседата >>
Тя ще се качи отгоре на
крината
и с краката си ще разпръсне всичкото жито.
Не говоря за мисълта на сегашния човек, но за първия човек – човекът на любовта. Като създавал земята и планините, реките и моретата, той имал някаква определена цел. След всичко това, днешният човек се бори за земята, иска да я дели. Всички хора не са еднакво алчни, но алчността ги кара да делят земята. Дайте една крина жито на кокошката, да видите, какво ще направи.
Тя ще се качи отгоре на
крината
и с краката си ще разпръсне всичкото жито.
Казват, че кокошката е щедра. – Не е щедра, но тя не мисли за утрешния ден. Ако дадете няколко зърна жито на катерицата, тя ще си хапне малко, а другото ще задържи за другия ден. Някои хора приличат на кокошката, всичко разпиляват, а други приличат на катерицата, осигуряват се. Банкерът е катерица, а бедният, който всичко раздал, е кокошка.
към беседата >>
Турете една
крина
на една кокошка, тя ще се качи на
крината
отгоре, после ще започне да къшка и ще изкъшка житото навън.
(втори вариант)
Ние сега не разбираме. Ние се спираме върху закона: Който има повече от тази земя, ние делим земята. Не е лошо, че делим, но в природата има един закон турен. Но всичките хора не са лакоми еднакво. Някой казва: „Във всичките хора няма еднаква лакомия.“ Да ви приведа един пример.
Турете една
крина
на една кокошка, тя ще се качи на
крината
отгоре, после ще започне да къшка и ще изкъшка житото навън.
Вие ще кажете, че кокошката е щедра. Ни най-малко не е щедра. Кокошката не мисли за утрешния ден. Тя казва като турчина: „Аллах керим.“[3] Ако остане вие да дадете 15-20 или 100 зърна на катерицата, след като изяде няколко, другите тя ще ги скъта за утрешния ден. Катерицата мисли за утрешния ден, а кокошката не мисли.
към втори вариант >>
72.
Живот в общото съзнание
,
ООК
, София, 11.10.1933г.,
И ние се намираме в положението на онзи турчин, който взел от един българин 8
крини
жито.
Това е така. И то е до време, докато този порядък, който съществува сега, премине. В този порядък, който сега съществува ние не можем да бъдем щастливи на земята. Няма условия. Не, че не може, временно може, но малкото щастие, което може да имаш, после 10 пъти ще го платиш.
И ние се намираме в положението на онзи турчин, който взел от един българин 8
крини
жито.
И след като му плащал лихвите, след 8 години, той имал още да му плаща 80 крини. Е, мислите ли вие, че може да се изплатите? По никой начин! И аз наричам човешките желания, това е една пробита стомна, която може да пълните колкото искате, тя всякога ще изтича. Що са човешките желания?
към беседата >>
И след като му плащал лихвите, след 8 години, той имал още да му плаща 80
крини
.
И то е до време, докато този порядък, който съществува сега, премине. В този порядък, който сега съществува ние не можем да бъдем щастливи на земята. Няма условия. Не, че не може, временно може, но малкото щастие, което може да имаш, после 10 пъти ще го платиш. И ние се намираме в положението на онзи турчин, който взел от един българин 8 крини жито.
И след като му плащал лихвите, след 8 години, той имал още да му плаща 80
крини
.
Е, мислите ли вие, че може да се изплатите? По никой начин! И аз наричам човешките желания, това е една пробита стомна, която може да пълните колкото искате, тя всякога ще изтича. Що са човешките желания? – Пробита стомна.
към беседата >>
73.
Произход и значение на светилника
,
НБ
, София, 19.11.1933г.,
Турете ѝ цяла
крина
жито, тя ще го разкъшка.
У мравите, например, това чувство е силно развито. Мравята може цял ден да пренася. У катерицата също така е силно развито това чувство. След като се наяде, тя ще тръгне да търси място де да скъта останалата храна. В кокошката, обаче, това чувство е най-слабо развито.
Турете ѝ цяла
крина
жито, тя ще го разкъшка.
Тя казва: „Пет пари не давам за това жито! Ако огладнея след половин час, ще намеря друга крина.“ Защо е така? Ще кажете, че катерицата Господ я научил така. Добре, ами кокошката кой я научил? И нея Господ я научил, според вас.
към беседата >>
Ако огладнея след половин час, ще намеря друга
крина
.“ Защо е така?
У катерицата също така е силно развито това чувство. След като се наяде, тя ще тръгне да търси място де да скъта останалата храна. В кокошката, обаче, това чувство е най-слабо развито. Турете ѝ цяла крина жито, тя ще го разкъшка. Тя казва: „Пет пари не давам за това жито!
Ако огладнея след половин час, ще намеря друга
крина
.“ Защо е така?
Ще кажете, че катерицата Господ я научил така. Добре, ами кокошката кой я научил? И нея Господ я научил, според вас. Ако искате един пример за щедрост, мога да ви приведа кокошката, тя е много щедра. Ако пък искате един пример за спретнатост и грижливост, мога да ви представя мравята.
към беседата >>
74.
Приемете Духа
,
НБ
, София, 8.7.1934г.,
Христос казва: „Ако Бог така облича
криновете
и райските птици, ако ние не сме облечени, коя е причината?
Докато не ни заведат при това дърво на живота, новото разбиране, новият живот не може да дойде. Ако не може да дойде това разбиране, да се разшири нашата душа, да могат хората да се обичат… Трябва да се обичат хората, защото душите са излезли от един и същ извор. Едно време хората бяха братя в Божествения свят, а сега, като са забравили, са станали врагове един на друг и едни са се облекли в червени гащи, други – в черни. Казват: „Ти не си като мене.“ Ние казваме: „Кое е онова достойнство, с което райската птица се отличава, че тя носи най-скъпата дреха в света? “ Никой цар не е облечен като една райска птица.
Христос казва: „Ако Бог така облича
криновете
и райските птици, ако ние не сме облечени, коя е причината?
“ То е безлюбието в света. Когато умре баща ти, майка ти, братът ти, сестра ти, ти се усещаш сам в света. То е едно заблуждение. Ти мислиш, че си ги изгубил. След като умре баща ти, ти ще го намериш от дясната ти страна.
към беседата >>
75.
Качества на реалното
,
МОК
, София, 30.11.1934г.,
Вземете един кон или една кокошка, ако ù сипете една
крина
жито, тя, след като се наяде, ще почне да рови с краката си, ще остави житото и ще замине.
Желанието на човека да пие спиртни напитки не е от природата, наследено е да пиеш вино. Това не е природата. Това е вторичен навик, дошъл отпосле. Първоначално човек не е имал навик да събира, после се образувал навика да събира съкровища. У някои хора чувството за стяжение е по-силно развито, а у други хора е по-слабо развито.
Вземете един кон или една кокошка, ако ù сипете една
крина
жито, тя, след като се наяде, ще почне да рови с краката си, ще остави житото и ще замине.
Ако оставите пред една катерица зрънца от царевица, след като се наяде, останалото ще го прибере и ще го складира някъде. Мравките, като намерят жито, ще го вземат и ще го скрият някъде. Кокошката е нехайна в това отношение. Тя, каквото намери, казва: Аллахкерим. Има вторични качества, които отпосле са израснали, през течение на хилядите години на развитие.
към беседата >>
76.
Естествени положения
,
МОК
, София, 11.1.1935г.,
“ Но тогава вземаш пет
крини
и носиш.
Някой път ви е приятно, но някой път, като ви кажат, че сте много добри, стане ви тягостно, станете раздразнителни. − „Аз съм изгубил смисъла, какво нещо е добрината.“ − Ами ако някой ви срещне на пътя и ви каже: „Вие сте много добър човек, може ли да ми услужите? Да ми помогнете, да вземете от моя товар? “ Ти, като не се откажеш от доброто, ще вземеш от товара. Казва: „Ти си много добър!
“ Но тогава вземаш пет
крини
и носиш.
Таман оставиш, дойде друг и казва: „Ти си много добър! “ И пак вземаш да носиш. И най-после казваш: „Оставете, не съм толкова добър. Тази работа не е практична.“ Сегашната култура, сегашните хора се отказват да бъдат добри. Ако срещнете един културен човек, който е свършил четири факултета, и му кажете „ти си много добър“, дали ще ви носи?
към беседата >>
77.
Причинният свят
,
УС
, София, 13.1.1935г.,
Слонът изяждал на ден по пет
крини
ориз.
Домакините го приели много любезно, нагостили го добре. На заминаване от селото пашата се обърнал към селяните с думите: „Благодаря ви за добрия прием. За благодарност ще ви подаря един слон, да ви върши работа“. Те благодарили на пашата за слона, но не знаели как да го впрягат на работа. Цели пет години слонът прекарал в селото, без да работи, но през това време селяните обеднели. Защо?
Слонът изяждал на ден по пет
крини
ориз.
Те го хранили само, без да го използват. Един ден пашата срещнал един от селяните на това село и го запитал: „Доволни ли сте от слона? “ – „Доволни сме.“ – „Тогава да ви изпратя още един слон.“ – „Благодаря, достатъчно ни е един слон. Вторият слон изпратете на друго някое село.“ Наистина, страшно е да храниш слон, без да го използваш за работа. Съвременните хора страдат от неразбиране на живота, който Бог е вложил в тях.
към беседата >>
78.
Разумният домостроител
,
НБ
, София, 3.2.1935г.,
Обаче, ако дадете на кокошката цяла
крина
жито, като се наяде, тя непременно ще влезе в
крината
и ще разкъшка житото.
Например, ако бащата на някой е обичал да пие, той ще предаде тази слабост и на сина си, по закона на внушението. Ако бащата е обичал да трупа много имане, той ще предаде на някое от децата си това качество и те да събират, да трупат като катеричката. У катеричката чувството на стяженолюбието е силно развито. Като дадете нещо на катеричката да яде, каквото ѝ остане, тя непременно ще го скъта някъде. Ако е останал един орех, тя непременно ще го скъта някъде да ѝ се намира, за утре.
Обаче, ако дадете на кокошката цяла
крина
жито, като се наяде, тя непременно ще влезе в
крината
и ще разкъшка житото.
Тя казва: Пет пари не давам за това жито. Че утре мога да гладувам, нищо не значи. Съдбата ми е такава. Ако и на вас съдбата е такава, кокошка сте. Като се наядете и ви остане нещо, посадете го.
към беседата >>
Обаче, ако дадете на кокошката цяла
крина
жито, като се наяде, тя непременно ще влезе в
крината
и ще разкъшка житото.
(втори вариант)
Например, ако бащата на някой е обичал да пие, той ще предаде тази слабост и на сина си, по закона на внушението. Ако бащата е обичал да трупа много имане, той ще предаде на някое от децата си това качество и те да събират, да трупат като катеричката. У катеричката чувството на стяженолюбието е силно развито. Като дадете нещо на катеричката да яде, каквото ѝ остане, тя непременно ще го скъта някъде. Ако е останал един орех, тя непременно ще го скъта някъде да ѝ се намира, за утре.
Обаче, ако дадете на кокошката цяла
крина
жито, като се наяде, тя непременно ще влезе в
крината
и ще разкъшка житото.
Тя казва: Пет пари не давам за това жито. Че утре мога да гладувам, нищо не значи. Съдбата ми е такава. Ако и на вас съдбата е такава, кокошка сте. Като се наядете и ви остане нещо, посадете го.
към втори вариант >>
79.
Правото на Любовта / Близкият човек. (Двете права на човека, който обича. Примирението)
,
УС
, София, 12.5.1935г.,
А бащата казва: „Имам и друго жито, може да ви дадем колкото искате от него – една
крина
, две
крини
.“ Този пак казва: „Имате в градината дървета много хубави.“ Той пак за градината приказва, но пак в ума му е момата, тя е причина.
(втори вариант)
Много хубаво е. – Отдалече за житото приказва. – Не зная откъде сте взели това семе. Не може ли и на нас малко да дадете, че и ние да си посеем, нашата нива така да израсне? “ „Абе чакай, като узрее, като се овършее.“ Онзи говори за житото, но в ума си има нещо много отвлечено.
А бащата казва: „Имам и друго жито, може да ви дадем колкото искате от него – една
крина
, две
крини
.“ Този пак казва: „Имате в градината дървета много хубави.“ Той пак за градината приказва, но пак в ума му е момата, тя е причина.
Бащата казва: „Като узреят ябълките, ще ви дадем колкото искате. Ама – казва – да си садите. Съгласни ли сте? “ „Бъдете уверен.“ Е, мислите ли, че работата е опечена, като говорите по този начин? Вие седите и в ума си казвате – добър е Господ.
към втори вариант >>
80.
Стари и нови разбирания
,
СБ
,
РБ
, София, 2.9.1935г.,
Вземете
крината
с житото, пръснете го на нивата и продължете пътя си.
Какво ви струва да се спрете пред този човек и да му кажете: Бъди спокоен, не се обезсърчавай; ако обичаш Бога, ако обичаш ближния си, твоите работи ще се оправят. Не Го ли обичаш, работите ти ще останат неоправени. Кажете на човека няколко ободрителни думи, и той ще ви благодари. Минавате покрай една нива, виждате, че един селянин иска да посее нивата, но не знае как. Трябва ли да му кажете да се моли, Господ да му помогне, и да си заминете, или ще спрете пред него няколко минути и ще му покажете, как да сее.
Вземете
крината
с житото, пръснете го на нивата и продължете пътя си.
Когато житото израсте и добър плод даде, този човек ще ви благодари, че сте му помогнали. Следователно, каквото правите, дръжте в ума си мисълта – да обичате Бога, да обичате и ближния си. Щом живеете и постъпвате по този начин, работите ви ще се оправят. Дойдете ли до мисълта да отидете при Бога, пристъпете към Него с всичкото си смирение. Той е Единственият в света, Който всеки момент мисли за всички същества, от най-малките до най-големите.
към беседата >>
81.
Степени на числата
,
МОК
, София, 13.9.1935г.,
Имате една
крина
, две
крини
, три кри-ни, четири
крини
, пет
крини
; всяка следваща
крина
е с единица по-голяма от предната.
два пъти ли е по-голяма от майката? Сега това е само едно отношение, а много отношения има. Какво отношение има между числата в сегашното разбиране? Когато кажем, че две е два пъти по-голямо от единицата, какво е отношението? – Количествено.
Имате една
крина
, две
крини
, три кри-ни, четири
крини
, пет
крини
; всяка следваща
крина
е с единица по-голяма от предната.
Това е количествено отношение. Цяла наука седи в тия числа. Астрологически имате едно число, да кажем 1935. От какво е съставено то? От числа – първостепенни, второстепенни, третостепенни и петостепенни – по ред както са.
към беседата >>
После чуете, че от градината си, земеделец в Америка, набрал хиляди
крини
ябълки.
Чувате, че в Ню Йорк еди-коя си къща гори, 10-20-100 души изгорели. Чувате друго на телефона, че на бойното поле стават сражения, толкова хора убити. Всичко това слушате. При това положение, може ли да бъдете щастливи? Там къщата изгоряла, там параход потъва, там хора избити и т.н.
После чуете, че от градината си, земеделец в Америка, набрал хиляди
крини
ябълки.
Като чуете за ябълките, стане ви малко по-приятно, започвате да смятате, кога може да дойдат при вас. Тия разсъждения всеки ден ги имате. Вие мислите, през коя година ще бъдете щастливи. Казват ви, че към 33-та година ще ви тръгне. Сега вие сте едва на 20 години.
към беседата >>
82.
Ще хвърля мрежата
,
НБ
, София, 13.10.1935г.,
Христос обърна внимание на
крина
.
То са изводи. Този аргумент не допринася на вегетарианците. Че как ще добиете търпението? Казва: Бъди търпелив. Не само рибите може да допринесат за търпението.
Христос обърна внимание на
крина
.
Казва: „Не се грижете, що се безпокоите, вижте крина как расте“. Господ го облякъл, бъдете спокойни. Значи в растителното царство, ако знаеш как да използуваш растителната храна, може да придобиеш туй качество на търпението. За да бъде човек търпелив, трябва да дойдат известно количество клетки на търпение. Има няколко начина да бъде човек търпелив.
към беседата >>
Казва: „Не се грижете, що се безпокоите, вижте
крина
как расте“.
Този аргумент не допринася на вегетарианците. Че как ще добиете търпението? Казва: Бъди търпелив. Не само рибите може да допринесат за търпението. Христос обърна внимание на крина.
Казва: „Не се грижете, що се безпокоите, вижте
крина
как расте“.
Господ го облякъл, бъдете спокойни. Значи в растителното царство, ако знаеш как да използуваш растителната храна, може да придобиеш туй качество на търпението. За да бъде човек търпелив, трябва да дойдат известно количество клетки на търпение. Има няколко начина да бъде човек търпелив. Някой човек е нетърпелив, но когато се разстрои неговата симпатична нервна система.
към беседата >>
83.
Безкрайните неща
,
ООК
, София, 23.10.1935г.,
А едно кило колко
крини
съдържа?
За да дойдете в съгласие, вашите дроби трябва да се подведат под еднакъв знаменател. Трябва да се знае надробеното – нещата да бъдат определени. Ти като дробиш, може някой път да откъснеш голямо парче, което да не е съгласно с дробта на другите. Ще кажеш: 1/1000 от килограма колко съдържа? Един грам, защото 1000 грама правят един килограм.
А едно кило колко
крини
съдържа?
5 крини или 8 крини, или 12 крини – това е неопределено. В десетичната система един килограм има 1000 грама, а в другата система едно кило има 5, 8 или 12 крини. Та всичко във вас трябва да бъде определено! Казват: "Трябва да имаме любов! " Така не се говори.
към беседата >>
5
крини
или 8
крини
, или 12
крини
– това е неопределено.
Трябва да се знае надробеното – нещата да бъдат определени. Ти като дробиш, може някой път да откъснеш голямо парче, което да не е съгласно с дробта на другите. Ще кажеш: 1/1000 от килограма колко съдържа? Един грам, защото 1000 грама правят един килограм. А едно кило колко крини съдържа?
5
крини
или 8
крини
, или 12
крини
– това е неопределено.
В десетичната система един килограм има 1000 грама, а в другата система едно кило има 5, 8 или 12 крини. Та всичко във вас трябва да бъде определено! Казват: "Трябва да имаме любов! " Така не се говори. Като дойдеш при мене и питаш за любовта, аз ще ти зашлевя една плесница.
към беседата >>
В десетичната система един килограм има 1000 грама, а в другата система едно кило има 5, 8 или 12
крини
.
Ти като дробиш, може някой път да откъснеш голямо парче, което да не е съгласно с дробта на другите. Ще кажеш: 1/1000 от килограма колко съдържа? Един грам, защото 1000 грама правят един килограм. А едно кило колко крини съдържа? 5 крини или 8 крини, или 12 крини – това е неопределено.
В десетичната система един килограм има 1000 грама, а в другата система едно кило има 5, 8 или 12
крини
.
Та всичко във вас трябва да бъде определено! Казват: "Трябва да имаме любов! " Така не се говори. Като дойдеш при мене и питаш за любовта, аз ще ти зашлевя една плесница. Това е любов – нищо повече!
към беседата >>
НАГОРЕ