Търсене в беседите за 'Кюп'

Тези 10 предмети били: една скъпоценна корона, която струвала милиони, един голям старовременен кюп, пълен със злато, една златна сабя, златно перо, един далекоглед, едно шише, пълно с жизнен еликсир, който, според старовременните алхимици, подмладява хората, един пергел, едно житно зърно, една книга на велик мъдрец и едно яйце.
Повикал 10 от своите поданици, всеки от които бил представител на десетте тогава съществуващи съсловия. И у нас съществуват такива съсловия. Тези съсловия и тогава са носили някакво име, дадено им от техния основател, тъй както всяко новородено дете се кръщава с някакво име. Името се освещава от самия човек, а не е то, което прави човека; не е надписът, който прави търговеца честен, а честният търговец прави честна своята фирма; не е кадилницата, която прави свят свещеника, а самият свещеник прави кадилницата му да свети; не е книгата, която прави човека умен и съдържателен, а човекът прави книгата умна и съдържателна. И тъй, този мъдър цар събрал на тази изложба всичките 10 души, за да си изберат по един от изложените 10 предмета. Тези 10 предмети били: една скъпоценна корона, която струвала милиони, един голям старовременен кюп, пълен със злато, една златна сабя, златно перо, един далекоглед, едно шише, пълно с жизнен еликсир, който, според старовременните алхимици, подмладява хората, един пергел, едно житно зърно, една книга на велик мъдрец и едно яйце. И повикал представителите на тоя народ, т.е. тия съсловия, да си изберат кой каквото си хареса. Първият харесал златната корона. Дигнал я, за да я постави на главата си, вторият взел кюпа със златото, третият взел златната сабя и веднага я опасал, четвъртият взел златното перо, петият – далекогледа, шестият – шишето с еликсира за продължаване на живота, седмият – пергела, осмият – житното зърно, деветият – книгата на мъдреца и последният – яйцето. Кой от тях е спечелил?
към беседата >>

Дигнал я, за да я постави на главата си, вторият взел кюпа със златото, третият взел златната сабя и веднага я опасал, четвъртият взел златното перо, петият – далекогледа, шестият – шишето с еликсира за продължаване на живота, седмият – пергела, осмият – житното зърно, деветият – книгата на мъдреца и последният – яйцето.
И тъй, този мъдър цар събрал на тази изложба всичките 10 души, за да си изберат по един от изложените 10 предмета. Тези 10 предмети били: една скъпоценна корона, която струвала милиони, един голям старовременен кюп, пълен със злато, една златна сабя, златно перо, един далекоглед, едно шише, пълно с жизнен еликсир, който, според старовременните алхимици, подмладява хората, един пергел, едно житно зърно, една книга на велик мъдрец и едно яйце. И повикал представителите на тоя народ, т.е. тия съсловия, да си изберат кой каквото си хареса. Първият харесал златната корона. Дигнал я, за да я постави на главата си, вторият взел кюпа със златото, третият взел златната сабя и веднага я опасал, четвъртият взел златното перо, петият – далекогледа, шестият – шишето с еликсира за продължаване на живота, седмият – пергела, осмият – житното зърно, деветият – книгата на мъдреца и последният – яйцето. Кой от тях е спечелил? Вие сте умни, как бихте разрешили тази гатанка? Първият, който взел короната, станал цар, вторият – банкер, третият – най-прочутия генерал в държавата, четвъртият – правник, най-великия законоведец и писател, защото той се занимавал с Божественото право в света, сегашното право е човешко право; петият, който взел далекогледа, станал астроном, да изучава звездите, оттогава започнала астрономията; шестият, който взел жизнения еликсир, станал лекар; седмият, който взел пергела, станал инженер; осмият, който взел житното зърно, станал земеделец; деветият, който взел книгата на мъдреца, станал учител, и последният, който взел яйцето, не спечелил нищо. Всички тия хора са спечелили по нещо, а този, който взел яйцето, не спечелил, както другите, защото деветте души придобили по един занаят. Последният мислил какво да прави с това яйце, тръгнал да го продава тук-там, но никой не искал да му го купи.
към беседата >>

Царски корони не бутам, не взимам нито кюпа със злато, нито далекогледа, нито пергела, нито перото, нито житното зърно.
Всички велики изречения, които са изказани още от памтивека и не са изгубили своя смисъл, са казани от тях. Авторът на тези велики изречения не е известен, но благодарение на тях светът съществува и сегашните автори се прославят. Днес някой автор като напише една книга, казва: „Тази книга е написана от мен, и никой няма право да я печата без мое позволение“. Като ме слушате да ви говоря така, навярно си мислите, че имам някаква особена цел, аз просто искам да се поразговоря с вас, да ви дам едно угощение. Аз не се занимавам с философски работи, обаче не отнемам правото на тия автори, които могат да се занимават с философия. Царски корони не бутам, не взимам нито кюпа със злато, нито далекогледа, нито пергела, нито перото, нито житното зърно. И яйцето не бутам. Аз съм избрал числото 11, то е нещастното число в света. По-нещастно число от 11 за евреите нямаше. Числото 13 днес е нещастно за културния европеец: него мъчно можете да вкарате в някоя стая на хотела с номер 13. Защо е нещастно числото 11?
към беседата >>

2. Плачът

Не искам всинца ви да сложа в бояджийския кюп, и да ви боядисвам.
Не си. Ще положиш всичките усилия, за да станеш. И ще заплачеш. Мислете върху тия принципи и работете за тях. Говоря само за онези, които ще бъдат ученици. Не искам всинца ви да сложа в бояджийския кюп, и да ви боядисвам. Туй е по закона на свободата. Ни най-малко не искам да ви изнасиля. Вие сте се предали на много по-глупави работи. По-умни от мене не сте. В България по-глупав човек от мене няма, но другите са десет пъти по-глупави от мене.
към беседата >>

3. Не дойдохъ да разруша, но да изпълня / Дойдох да изпълня

„Олагели, казва султанътъ.“ Идватъ трети, четвърти дервишъ, и най-после идва единъ дервишъ, носи единъ голѣмъ празенъ кюпъ, и казва: „Султанъ ефенди, едно врѣме баща ти воюваше съ московцитѣ, и баща ми му даде на заемъ този кюпъ пъленъ съ злато“.
Между турцитѣ има такива, особени хора, наречени дервиши. Изпровървѣватъ се тѣ единъ слѣдъ другъ при султана, да му разказватъ лъжи, една отъ друга по-голѣми. Идва първия дервишъ, и казва: „Султанъ ефенди, майка ми насади едно паче яйце, и то като се търкулна, отъ него излѣзе една голѣма камила“. Султанътъ казва: „Олагели, може да е така, възможно е“. Идва другъ дервишъ и казва: „Султанъ ефенди, едно врѣме, когато баща ми воюваше съ московцитѣ, изтръгна си единъ косъмъ отъ брадата, тури го на Дунава и направи единъ голѣмъ мостъ отъ него“. „Олагели, казва султанътъ.“ Идватъ трети, четвърти дервишъ, и най-после идва единъ дервишъ, носи единъ голѣмъ празенъ кюпъ, и казва: „Султанъ ефенди, едно врѣме баща ти воюваше съ московцитѣ, и баща ми му даде на заемъ този кюпъ пъленъ съ злато“. Султанътъ, като го слушалъ, помислилъ си: ако каже пакъ олагели, ще се хване по закона, и ще трѣбва да плати, затова казалъ: „Буаландеръ – не е възможно това.“ Сега, и ние така, когато не ни засяга една истина, казваме – възможно е, но когато ни засяга, казваме: А, туй не може да бѫде! Защо? Защото ще плащаме. Нѣкой пѫть ние прѣдставляваме закона като единъ начинъ, методъ, чрѣзъ който нашиятъ животъ, разумниятъ животъ се развива, и тия закони ние трѣбва да ги разбираме. По подобие на тия закони, които сѫществуватъ въ природата, сѫ направѣни и нашитѣ закони.
към беседата >>

Изредили се трети, четвърти дервиш, и най-после дошъл последният дервиш, който носел един голям, празен кюп. (втори вариант)
Извървели се един след друг дервиши пред султана да му разказват лъжи, една от друга по-големи. Първият дервиш казал: Султан ефенди, майка ми насади едно паче яйце и, като се търкулна то, от него излезе една камила. Султанът казал: Олабелир – възможно е. Идва друг дервиш и казва: Султан ефенди, едно време, баща ми, като воювал с московците, изтръгнал един косъм от брадата си, турил го на Дунава и направил един голям мост от него. – Олабелир, казва пак султанът. Изредили се трети, четвърти дервиш, и най-после дошъл последният дервиш, който носел един голям, празен кюп. Той казал: Султан ефенди, едно време баща ти воювал с московците, и моят баща му дал този кюп, пълен със злато. Султанът, като го слушал, си мислел: Ако кажа олабелир, ще трябва, по закона, да му платя; затова той казал: Бу яландър – това е невъзможно. Така и ние, когато не ни засяга някоя истина, казваме: Възможно е. Но когато се отнася до нас, тогава казваме: Това не може да бъде! – защото ще трябва да плащаме.
към втори вариант >>

Той казал: Султан ефенди, едно време баща ти воювал с московците, и моят баща му дал този кюп, пълен със злато. (втори вариант)
Първият дервиш казал: Султан ефенди, майка ми насади едно паче яйце и, като се търкулна то, от него излезе една камила. Султанът казал: Олабелир – възможно е. Идва друг дервиш и казва: Султан ефенди, едно време, баща ми, като воювал с московците, изтръгнал един косъм от брадата си, турил го на Дунава и направил един голям мост от него. – Олабелир, казва пак султанът. Изредили се трети, четвърти дервиш, и най-после дошъл последният дервиш, който носел един голям, празен кюп. Той казал: Султан ефенди, едно време баща ти воювал с московците, и моят баща му дал този кюп, пълен със злато. Султанът, като го слушал, си мислел: Ако кажа олабелир, ще трябва, по закона, да му платя; затова той казал: Бу яландър – това е невъзможно. Така и ние, когато не ни засяга някоя истина, казваме: Възможно е. Но когато се отнася до нас, тогава казваме: Това не може да бъде! – защото ще трябва да плащаме. Някога вие гледате на законите като на методи за развитие на вашия живот и намирате известно подобие между човешките и природните закони.
към втори вариант >>

4. Разумното сърце

Отива на мястото и вижда един голям кюп със злато.
Ти може да си спечелил едно от най-големите сражения, може да си повдигнал цял народ, но ако един ден сърцето ти каже да завържеш обувката на един старец и не направиш това, всичко сторено пропада. Да завържеш обувката на един старец струва повече, отколкото да спечелиш едно сражение. Сега ще ви приведа примера за онези двама отшелници, които живели цели двайсет години в пустинята, дето постоянно се молели на Бога. Един ден единият от отшелниците вижда, че другарят му, като минава покрай едно място, подскача и хуква да бяга. Чуди се: какво ли е видял този човек, от какво се е уплашил, та хуква да бяга. Отива на мястото и вижда един голям кюп със злато. Казва си: „Колко глупав човек, бяга от златото! “ Той изважда златото от кюпа, взема го и отива в Александрия, дето направя голяма къща за странноприемница; помага на бедните, похарчва всичко и нищо не задържа за себе си. Връща се в пустинята и се моли на Бога да му каже дали е доволен от него. Явява му се един ангел и му казва, че всички негови добрини не струват колкото подскачането на неговия брат. Следователно, ако съберем всичко онова, което сегашният наш обективен ум може да направи от времето на нашето детинство до времето, когато си заминем за другия свят, и го претеглим, всичко това не може да тежи толкова, колкото една малка постъпка на разумното сърце.
към беседата >>

“ Той изважда златото от кюпа, взема го и отива в Александрия, дето направя голяма къща за странноприемница; помага на бедните, похарчва всичко и нищо не задържа за себе си.
Сега ще ви приведа примера за онези двама отшелници, които живели цели двайсет години в пустинята, дето постоянно се молели на Бога. Един ден единият от отшелниците вижда, че другарят му, като минава покрай едно място, подскача и хуква да бяга. Чуди се: какво ли е видял този човек, от какво се е уплашил, та хуква да бяга. Отива на мястото и вижда един голям кюп със злато. Казва си: „Колко глупав човек, бяга от златото! “ Той изважда златото от кюпа, взема го и отива в Александрия, дето направя голяма къща за странноприемница; помага на бедните, похарчва всичко и нищо не задържа за себе си. Връща се в пустинята и се моли на Бога да му каже дали е доволен от него. Явява му се един ангел и му казва, че всички негови добрини не струват колкото подскачането на неговия брат. Следователно, ако съберем всичко онова, което сегашният наш обективен ум може да направи от времето на нашето детинство до времето, когато си заминем за другия свят, и го претеглим, всичко това не може да тежи толкова, колкото една малка постъпка на разумното сърце. И в Писанието някъде се казва: „Размишляваше Давид в сърцето си“ – значи той размишляваше с това разумно сърце. Туй е, което сега се изисква от всички.
към беседата >>

5. Ти си!

Най-послѣ идватъ нѣколко души хамали, носятъ единъ голѣмъ, празенъ кюпъ, който може да събере 400–500 кгр.
Този философъ си заминава. Значи султанътъ не отрича тази истина. Идва другъ единъ философъ и казва на султана: „Баща ми изтръгна единъ косъмъ отъ брадата си, направи го на мостъ, който постави на Дунава, и всичкитѣ наши войници минаха по него“. „Олабелиръ“ казва султанътъ. Трети, четвърти философъ се изредили, кажатъ нѣщо на султана, той имъ каже „олабелиръ“, и тѣ си заминаватъ. Най-послѣ идватъ нѣколко души хамали, носятъ единъ голѣмъ, празенъ кюпъ, който може да събере 400–500 кгр. злато и го слагатъ прѣдъ султана. Този философъ, който намислилъ да му каже една истина, каквато султанътъ искалъ, разказва: „Царю ефенди, баща ти отвори война на московцитѣ и взе на заемъ отъ баща ми този кюпъ пъленъ съ злато. Сега идвамъ да си го взема“. „Не може да бѫде! “ – Казва султанътъ.
към беседата >>

Този философъ, който намислилъ да му каже една истина, каквато султанътъ искалъ, разказва: „Царю ефенди, баща ти отвори война на московцитѣ и взе на заемъ отъ баща ми този кюпъ пъленъ съ злато.
Идва другъ единъ философъ и казва на султана: „Баща ми изтръгна единъ косъмъ отъ брадата си, направи го на мостъ, който постави на Дунава, и всичкитѣ наши войници минаха по него“. „Олабелиръ“ казва султанътъ. Трети, четвърти философъ се изредили, кажатъ нѣщо на султана, той имъ каже „олабелиръ“, и тѣ си заминаватъ. Най-послѣ идватъ нѣколко души хамали, носятъ единъ голѣмъ, празенъ кюпъ, който може да събере 400–500 кгр. злато и го слагатъ прѣдъ султана. Този философъ, който намислилъ да му каже една истина, каквато султанътъ искалъ, разказва: „Царю ефенди, баща ти отвори война на московцитѣ и взе на заемъ отъ баща ми този кюпъ пъленъ съ злато. Сега идвамъ да си го взема“. „Не може да бѫде! “ – Казва султанътъ. Защо казва, че не може да бѫде? Защото, ако каже олабелиръ, ще трѣбва да си плати дълга.
към беседата >>

Най-после идват няколко души хамали, носят един голям, празен кюп, който може да събере 400–500 кг. (втори вариант)
Този философ си заминава. Значи султанът не отрича тази истина. Идва друг един философ и казва на султана: „Баща ми изтръгна един косъм от брадата си, направи го на мост, който постави на Дунава, и всичките наши войници минаха по него“. „Олабелир“ казва султанът. Трети, четвърти философ се изредили, кажат нещо на султана, той им каже „олабелир“, и те си заминават. Най-после идват няколко души хамали, носят един голям, празен кюп, който може да събере 400–500 кг. злато и го слагат пред султана. Този философ, който намислил да му каже една истина, каквато султанът искал, разказва: „Царю ефенди, баща ти отвори война на московците и взе назаем от баща ми този кюп пълен със злато. Сега идвам да си го взема“. „Не може да бъде! “ – Казва султанът.
към втори вариант >>

Този философ, който намислил да му каже една истина, каквато султанът искал, разказва: „Царю ефенди, баща ти отвори война на московците и взе назаем от баща ми този кюп пълен със злато. (втори вариант)
Идва друг един философ и казва на султана: „Баща ми изтръгна един косъм от брадата си, направи го на мост, който постави на Дунава, и всичките наши войници минаха по него“. „Олабелир“ казва султанът. Трети, четвърти философ се изредили, кажат нещо на султана, той им каже „олабелир“, и те си заминават. Най-после идват няколко души хамали, носят един голям, празен кюп, който може да събере 400–500 кг. злато и го слагат пред султана. Този философ, който намислил да му каже една истина, каквато султанът искал, разказва: „Царю ефенди, баща ти отвори война на московците и взе назаем от баща ми този кюп пълен със злато. Сега идвам да си го взема“. „Не може да бъде! “ – Казва султанът. Защо казва, че не може да бъде? Защото, ако каже [„]олабелир[“], ще трябва да си плати дълга.
към втори вариант >>

6. Живите образи

“ Но тя била хитра, казала му: „Слушай, ние имаме един голям кюп, ти ще ме туриш в кюпа и ще ме заведеш с колата при майка ми.
Как ще отиде, няма дрехи! Окъсала се, няма с какво да се облече. Тя казва на мъжа си: „Какво да правя? ” – „Нали ти казах, че трябва да работиш! Мен ме е срам да те водя такава окъсана! “ Но тя била хитра, казала му: „Слушай, ние имаме един голям кюп, ти ще ме туриш в кюпа и ще ме заведеш с колата при майка ми. Тя ще ми даде дрехи, за да се облека за сватбата.“ Впряга мъжът колата, повежда я, но и той хитър, намислил друго нещо. Оставя колата вън от селото и отива сам при майка ѝ. Тя го пита: „Защо идеш сам, де е дъщеря ми? “ – „А, твоята дъщеря, като някоя царкиня, иска да излязат всички девери, сватове, цялото село, да я посрещнат с музики и гайди, не иска да дойде тук сама.“ – „Тъй ли? “ Тръгват, но дъщерята, като усетила, че идват всички сватове да я посрещат, изскочила от кюпа и се върнала вкъщи.
към беседата >>

“ Тръгват, но дъщерята, като усетила, че идват всички сватове да я посрещат, изскочила от кюпа и се върнала вкъщи.
“ Но тя била хитра, казала му: „Слушай, ние имаме един голям кюп, ти ще ме туриш в кюпа и ще ме заведеш с колата при майка ми. Тя ще ми даде дрехи, за да се облека за сватбата.“ Впряга мъжът колата, повежда я, но и той хитър, намислил друго нещо. Оставя колата вън от селото и отива сам при майка ѝ. Тя го пита: „Защо идеш сам, де е дъщеря ми? “ – „А, твоята дъщеря, като някоя царкиня, иска да излязат всички девери, сватове, цялото село, да я посрещнат с музики и гайди, не иска да дойде тук сама.“ – „Тъй ли? “ Тръгват, но дъщерята, като усетила, че идват всички сватове да я посрещат, изскочила от кюпа и се върнала вкъщи. Те дошли, намерили кюпа празен. „Къде е дъщерята? “ – „А, тя е особена, върнала се е вкъщи, види се иска от село да я вземете.“ Свършили те сватбата и без нея. Връща се той вкъщи и какво намира? Тя взела хурката и вретеното, преде ли, преде.
към беседата >>

Те дошли, намерили кюпа празен.
Тя ще ми даде дрехи, за да се облека за сватбата.“ Впряга мъжът колата, повежда я, но и той хитър, намислил друго нещо. Оставя колата вън от селото и отива сам при майка ѝ. Тя го пита: „Защо идеш сам, де е дъщеря ми? “ – „А, твоята дъщеря, като някоя царкиня, иска да излязат всички девери, сватове, цялото село, да я посрещнат с музики и гайди, не иска да дойде тук сама.“ – „Тъй ли? “ Тръгват, но дъщерята, като усетила, че идват всички сватове да я посрещат, изскочила от кюпа и се върнала вкъщи. Те дошли, намерили кюпа празен. „Къде е дъщерята? “ – „А, тя е особена, върнала се е вкъщи, види се иска от село да я вземете.“ Свършили те сватбата и без нея. Връща се той вкъщи и какво намира? Тя взела хурката и вретеното, преде ли, преде. Той направил качамак, вика я да ядат, но тя казва: „Не искам да дойда, тури качамака на рамото ми, та и да преда, и да ям.“ Пробудила се тя вече – преде.
към беседата >>

7. Стари и нови възгледи

Той водил със себе си двама хамали, които мъкнели един голям кюп.
Дошъл един и казал, че някога баща му изтеглил един косъм от брадата си и го поставил за мост на Дунава, през който минавали турските войски. – Ола-билир! Дошъл втори и казал, че майка му насадила две яйца, но от едното излязла една камила. – Ола-билир! Най-после дошъл и трети да каже една лъжа. Той водил със себе си двама хамали, които мъкнели един голям кюп. Сложили кюпа пред султана, а човекът започнал своята приказка: Султан ефенди, едно време баща ти води война с московците и взе на заем от моя баща цял кюп със злато. Сега аз нося този кюп да го напълниш със злато, да върнеш парите, които баща ти е взел назаем. – Това е невъзможно! – Казал султанът. Ако султанът и в този случай кажеше “ола-билир”, трябваше да напълни кюпа със злато.
към беседата >>

Сложили кюпа пред султана, а човекът започнал своята приказка: Султан ефенди, едно време баща ти води война с московците и взе на заем от моя баща цял кюп със злато.
– Ола-билир! Дошъл втори и казал, че майка му насадила две яйца, но от едното излязла една камила. – Ола-билир! Най-после дошъл и трети да каже една лъжа. Той водил със себе си двама хамали, които мъкнели един голям кюп. Сложили кюпа пред султана, а човекът започнал своята приказка: Султан ефенди, едно време баща ти води война с московците и взе на заем от моя баща цял кюп със злато. Сега аз нося този кюп да го напълниш със злато, да върнеш парите, които баща ти е взел назаем. – Това е невъзможно! – Казал султанът. Ако султанът и в този случай кажеше “ола-билир”, трябваше да напълни кюпа със злато. Питам: Защо хората като този султан делят нещата на възможни и невъзможни, на добри и лоши?
към беседата >>

Сега аз нося този кюп да го напълниш със злато, да върнеш парите, които баща ти е взел назаем.
Дошъл втори и казал, че майка му насадила две яйца, но от едното излязла една камила. – Ола-билир! Най-после дошъл и трети да каже една лъжа. Той водил със себе си двама хамали, които мъкнели един голям кюп. Сложили кюпа пред султана, а човекът започнал своята приказка: Султан ефенди, едно време баща ти води война с московците и взе на заем от моя баща цял кюп със злато. Сега аз нося този кюп да го напълниш със злато, да върнеш парите, които баща ти е взел назаем. – Това е невъзможно! – Казал султанът. Ако султанът и в този случай кажеше “ола-билир”, трябваше да напълни кюпа със злато. Питам: Защо хората като този султан делят нещата на възможни и невъзможни, на добри и лоши? Защо те приемат съществуването на два Бога, един на Небето, а друг в ада?
към беседата >>

Ако султанът и в този случай кажеше “ола-билир”, трябваше да напълни кюпа със злато.
Той водил със себе си двама хамали, които мъкнели един голям кюп. Сложили кюпа пред султана, а човекът започнал своята приказка: Султан ефенди, едно време баща ти води война с московците и взе на заем от моя баща цял кюп със злато. Сега аз нося този кюп да го напълниш със злато, да върнеш парите, които баща ти е взел назаем. – Това е невъзможно! – Казал султанът. Ако султанът и в този случай кажеше “ола-билир”, трябваше да напълни кюпа със злато. Питам: Защо хората като този султан делят нещата на възможни и невъзможни, на добри и лоши? Защо те приемат съществуването на два Бога, един на Небето, а друг в ада? Един Бог само съществува. Той управлява и Небето, и ада; и на Небето има общества, и в ада има общества; и едните, и другите общества се подчиняват на Бога. От човека зависи към кое общество ще отиде.
към беседата >>

8. Ще оздравее момчето ми

Обаче, като наближили селото, той решил да се пошегува малко с жена си, да й устрои нещо, което да я вразуми: спрял колата и тръгнал пеш към селото, а жена му се скрила в един голям кюп в колата и останала там, да чака, докато мъжът й донесе новите дрехи.
Дрехи нямали, нямало с какво да се облекат. Жената била хитра и досетлива. Тя намислила следното нещо, което съобщила и на мъжа си: Слушай, ти впрегни колата и да тръгнем за село, при майка ми. Като дойдем до началото на селото, аз ще остана в колата, а ти ще отидеш при майка ми, ще поискаш нови дрехи за мене и ще ми ги донесеш, да се облека. Мъжът се съгласил с нейното предложение. Обаче, като наближили селото, той решил да се пошегува малко с жена си, да й устрои нещо, което да я вразуми: спрял колата и тръгнал пеш към селото, а жена му се скрила в един голям кюп в колата и останала там, да чака, докато мъжът й донесе новите дрехи. Като стигнал в къщата на баба си, бабата веднага го запитала: Де е дъщеря ми? – А, тя не е толкова проста, да дойде сама тук. Каза ми, че ще дойде на сватбата, само ако излязат девери и зълви, с музика и песни, да я посрещнат. Тя чака в началото на селото, да я посрещнат тържествено, иначе, няма да дойде на сватбата, ще се върне назад. – Виж, каква била моята дъщеря!
към беседата >>

Като чула отдалеч музики и песни, като видяла толкова хора да отиват към нея, жената изскочила веднага от кюпа и хукнала към дома си.
Каза ми, че ще дойде на сватбата, само ако излязат девери и зълви, с музика и песни, да я посрещнат. Тя чака в началото на селото, да я посрещнат тържествено, иначе, няма да дойде на сватбата, ще се върне назад. – Виж, каква била моята дъщеря! Току-тъй не дохожда. Тръгнали всички сватбари, с тъпани и зурли, с песни, веселби, да посрещат сестрата на младоженеца. Като чула отдалеч музики и песни, като видяла толкова хора да отиват към нея, жената изскочила веднага от кюпа и хукнала към дома си. Като не я намерили в колата, сватбарите се върнали в селото и направили сватбата и без зълвата. Вечерта, като се върнал дома си, мъжът започнал да вика жена си, но тя не се обадила. Влязъл вътре – и какво да види? Жена му, седнала в един ъгъл на стаята, засрамена, с хурка и къделя в ръка и – преде, очи не вдига от работата. – Ела, жена, да ядем!
към беседата >>

Защото, кюпът, в който са влезли, един ден ще се счупи, и те ще излязат от него голи и засрамени.
– Ела, жена, да ядем! – Не, каша на рамо! Нямам време за ядене. Казвам: страшно е положението на съвременните хора! Защо? Защото, кюпът, в който са влезли, един ден ще се счупи, и те ще излязат от него голи и засрамени. Тогава, какво се изисква от тия хора? – Нов, устойчив морал. Ако и за в бъдеще останат със сегашния морал, те постоянно ще се разколебават: днес ще вярват, утре няма да вярват. Сегашните хора мислят, че невидимият свят, със своя ред и порядък, мяза на техния. Не, този свят не е като света, в който хората на земята живеят.
към беседата >>

9. Дерзай, дъще!

Пак започнал: Един ден твоят баща взе на заем от баща ми един голям кюп със злато, и с тия пари отвори война на русите.
– Ола-билир! – Един ден майка ми насади едно паче яйце и от него излезе една камила. – Ола-билир! Шутът разказвал една, втора приказка, султанът все изказвал одобрение, намирал, че всичко това било възможно. Чуди се той, каква лъжа да му каже. Пак започнал: Един ден твоят баща взе на заем от баща ми един голям кюп със злато, и с тия пари отвори война на русите. В този момент вратата се отворила и четирима хамали внесли в стаята един голям празен кюп. – Ето, този е кюпът, с който баща ми даде на заем пари на стария султан. Тогава той беше пълен със злато. – Не, това е невъзможно! – извикал султанът.
към беседата >>

В този момент вратата се отворила и четирима хамали внесли в стаята един голям празен кюп.
– Един ден майка ми насади едно паче яйце и от него излезе една камила. – Ола-билир! Шутът разказвал една, втора приказка, султанът все изказвал одобрение, намирал, че всичко това било възможно. Чуди се той, каква лъжа да му каже. Пак започнал: Един ден твоят баща взе на заем от баща ми един голям кюп със злато, и с тия пари отвори война на русите. В този момент вратата се отворила и четирима хамали внесли в стаята един голям празен кюп. – Ето, този е кюпът, с който баща ми даде на заем пари на стария султан. Тогава той беше пълен със злато. – Не, това е невъзможно! – извикал султанът. И тъй, едно нещо се изисква от вас: При великите идеи, които занимават ума ви, и при великите желания на вашето сърце, да имате характера на Христа.
към беседата >>

– Ето, този е кюпът, с който баща ми даде на заем пари на стария султан.
– Ола-билир! Шутът разказвал една, втора приказка, султанът все изказвал одобрение, намирал, че всичко това било възможно. Чуди се той, каква лъжа да му каже. Пак започнал: Един ден твоят баща взе на заем от баща ми един голям кюп със злато, и с тия пари отвори война на русите. В този момент вратата се отворила и четирима хамали внесли в стаята един голям празен кюп. – Ето, този е кюпът, с който баща ми даде на заем пари на стария султан. Тогава той беше пълен със злато. – Не, това е невъзможно! – извикал султанът. И тъй, едно нещо се изисква от вас: При великите идеи, които занимават ума ви, и при великите желания на вашето сърце, да имате характера на Христа. Като срещнете човек, който се нуждае от нещо, да спрете вниманието си върху него и да кажете: Дерзай, дъще!
към беседата >>

10. Дейност и замисъл на природата / Деятелност и замисъл на природата

Ще вземем големия кюп, ще го занесем до края на селото.
Един ден майка й я поканила в родното й село, да отиде с мъжа си на сватба. – Какво ще правим сега? – запитал мъжът й? Как ще отидем на сватба, като нямаме дрехи да се облечем? – Лесна работа, отговорила тя. Ще вземем големия кюп, ще го занесем до края на селото. Аз ще вляза вътре, а ти ще отидеш при майка ми и ще поискаш дрехи за мене и за тебе и ще ги донесеш да се облечем. Така и двамата ще влезем в селото облечени и пременени. Мъжът й бил хитър, скроил й една изненада. Като отишъл при тъща си, тя го запитала, къде е жена му, защо иде сам. – Тя остана на края на селото, иска да дойдат сватбарите, да я посрещнат с музика и песни.
към беседата >>

Като чула, че свирят гайди, тя си подала главата от кюпа, да види, какво става навън.
Мъжът й бил хитър, скроил й една изненада. Като отишъл при тъща си, тя го запитала, къде е жена му, защо иде сам. – Тя остана на края на селото, иска да дойдат сватбарите, да я посрещнат с музика и песни. – И това ще се нареди, ще задоволим желанието й. Тръгнали гайдарджии, зурли, да посрещат дъщерята. Като чула, че свирят гайди, тя си подала главата от кюпа, да види, какво става навън. Силно изплашена, тя изскочила от кюпа необлечена и хукнала към дома си. Веднага взела хурката и започнала да преде. Мъжът й се върнал от сватбата, сготвил качамак и поканил жена си да яде. – Слушай, тури кашата на рамо, нямам време да се отклонявам от работата си. Когато човек не иска да работи, да мисли, да изучава законите и замислите на природата, и тя постъпва с него така, както постъпил мъжът с мързеливата си жена.
към беседата >>

Силно изплашена, тя изскочила от кюпа необлечена и хукнала към дома си.
Като отишъл при тъща си, тя го запитала, къде е жена му, защо иде сам. – Тя остана на края на селото, иска да дойдат сватбарите, да я посрещнат с музика и песни. – И това ще се нареди, ще задоволим желанието й. Тръгнали гайдарджии, зурли, да посрещат дъщерята. Като чула, че свирят гайди, тя си подала главата от кюпа, да види, какво става навън. Силно изплашена, тя изскочила от кюпа необлечена и хукнала към дома си. Веднага взела хурката и започнала да преде. Мъжът й се върнал от сватбата, сготвил качамак и поканил жена си да яде. – Слушай, тури кашата на рамо, нямам време да се отклонявам от работата си. Когато човек не иска да работи, да мисли, да изучава законите и замислите на природата, и тя постъпва с него така, както постъпил мъжът с мързеливата си жена. Тя го поставя при трудни, мъчни условия, докато се научи съзнателно да работи, да мисли и чувства.
към беседата >>

„ Тя е лесна работа, ний имаме един кюп, ще ме сложиш мен вътре и като стигнем край селото, ще ме оставиш вътре, ти ще идеш при майка ми и ще поискаш дрехи за мен и за теб, тя ще ти даде, ти ще дойдеш тук и после ще идем в село.“ Направил той тъй, но той бил хитър, оставил я край селото, отива при майка и, тя му казва: „Защо идеш сам, къде е жена ти? (втори вариант)
„А, работна съм аз“, казва тя. Тя взела една каца с три вретена и казва: „Едното е готово“, показва му го, и второто му показва. „А третото, сега ще го напълня.“ Тя все преде, преде, но никакво подобрение в дрехите не става. Най-после, затъжили се за нея сестра и и майка и, викат ги на село на сватба. „Какво ще правим, моите гащи са скъсани“, казва мъжът и. „ Тя е лесна работа, ний имаме един кюп, ще ме сложиш мен вътре и като стигнем край селото, ще ме оставиш вътре, ти ще идеш при майка ми и ще поискаш дрехи за мен и за теб, тя ще ти даде, ти ще дойдеш тук и после ще идем в село.“ Направил той тъй, но той бил хитър, оставил я край селото, отива при майка и, тя му казва: „Защо идеш сам, къде е жена ти? „ „А, тя остана накрай селото, тя иска всички да я посрещнат с гайди.“ Тъй и станало. Запътили се всички сватбари и гайдарджии, а тя седяла необлечена в кюпа, като чува тя музиката, изкочила из кюпа, върнала се в къщи, засрамена, турила къделята и почнала да преде. И той се върнал от сватбата и я намерил, че тя преде. Той направил каша от мамалига и и казал: „Ела, възлюблена, да ядем.“ Тя му казала: „На рамо каша.“ И пак преде. Та, природата ще ни постави в тежко положение, щом не обичаме да изпълняваме нейните закони.
към втори вариант >>

Запътили се всички сватбари и гайдарджии, а тя седяла необлечена в кюпа, като чува тя музиката, изкочила из кюпа, върнала се в къщи, засрамена, турила къделята и почнала да преде. (втори вариант)
„А третото, сега ще го напълня.“ Тя все преде, преде, но никакво подобрение в дрехите не става. Най-после, затъжили се за нея сестра и и майка и, викат ги на село на сватба. „Какво ще правим, моите гащи са скъсани“, казва мъжът и. „ Тя е лесна работа, ний имаме един кюп, ще ме сложиш мен вътре и като стигнем край селото, ще ме оставиш вътре, ти ще идеш при майка ми и ще поискаш дрехи за мен и за теб, тя ще ти даде, ти ще дойдеш тук и после ще идем в село.“ Направил той тъй, но той бил хитър, оставил я край селото, отива при майка и, тя му казва: „Защо идеш сам, къде е жена ти? „ „А, тя остана накрай селото, тя иска всички да я посрещнат с гайди.“ Тъй и станало. Запътили се всички сватбари и гайдарджии, а тя седяла необлечена в кюпа, като чува тя музиката, изкочила из кюпа, върнала се в къщи, засрамена, турила къделята и почнала да преде. И той се върнал от сватбата и я намерил, че тя преде. Той направил каша от мамалига и и казал: „Ела, възлюблена, да ядем.“ Тя му казала: „На рамо каша.“ И пак преде. Та, природата ще ни постави в тежко положение, щом не обичаме да изпълняваме нейните закони. Ние можем да имаме всичко, но природата ще ни тури в тежко положение и ще се научим да работим, да мислим. Щом дойдат тежки страдания, природата веднага ни заставя да мислим.
към втори вариант >>

11. Достоен

Ако синът или дъщерята ви са непослушни, лоши, ще ги турите в кюпа, който ангел Афоел носи със себе си и като ги извадите оттам, те ще станат чисти, светли, с нови премяни.
Като знаете това, вие трябва да бъдете разумни, да искате от Бога разумност, живот и любов. Всичко друго отпосле ще ви се придаде. Второстепенните и третостепенните работи, сами по себе си, ще дойдат. Искайте разумност, живот и любов, за да бъдете здрави, да не се вкисвате и да имате всичко в изобилие, както любовта дава. Искайте от Бога любов в изобилие, да носите всички мъчнотии без затруднения; пред обидите да не се спирате, а лошото да трансформирате в добро. Ако синът или дъщерята ви са непослушни, лоши, ще ги турите в кюпа, който ангел Афоел носи със себе си и като ги извадите оттам, те ще станат чисти, светли, с нови премяни. Ангел Афоел ще се яви пред всеки човек, с кюп в едната ръка и с книга в другата и ще ви слуша, какво ще кажете. Ако се оплачете от нещо, веднага ще ви потопи в кюпа, отдето ще ви извади преобразен. След това, ще ви накара да запишете в книгата всичко, което желаете за в бъдеще. Казвам: след десет години ще настане нов живот на земята, в който ще опитате всичко онова, което сте желали. В тези десет години, с вас ще станат големи вътрешни промени, при които, ще ви се придаде нещо ново към вашата разумност, към вашия живот и към любовта ви.
към беседата >>

Ангел Афоел ще се яви пред всеки човек, с кюп в едната ръка и с книга в другата и ще ви слуша, какво ще кажете.
Всичко друго отпосле ще ви се придаде. Второстепенните и третостепенните работи, сами по себе си, ще дойдат. Искайте разумност, живот и любов, за да бъдете здрави, да не се вкисвате и да имате всичко в изобилие, както любовта дава. Искайте от Бога любов в изобилие, да носите всички мъчнотии без затруднения; пред обидите да не се спирате, а лошото да трансформирате в добро. Ако синът или дъщерята ви са непослушни, лоши, ще ги турите в кюпа, който ангел Афоел носи със себе си и като ги извадите оттам, те ще станат чисти, светли, с нови премяни. Ангел Афоел ще се яви пред всеки човек, с кюп в едната ръка и с книга в другата и ще ви слуша, какво ще кажете. Ако се оплачете от нещо, веднага ще ви потопи в кюпа, отдето ще ви извади преобразен. След това, ще ви накара да запишете в книгата всичко, което желаете за в бъдеще. Казвам: след десет години ще настане нов живот на земята, в който ще опитате всичко онова, което сте желали. В тези десет години, с вас ще станат големи вътрешни промени, при които, ще ви се придаде нещо ново към вашата разумност, към вашия живот и към любовта ви. Новите хора – хората на бъдещето, ще се освободят от всякакво недоволство, от всички противоречия на живота.
към беседата >>

Ако се оплачете от нещо, веднага ще ви потопи в кюпа, отдето ще ви извади преобразен.
Второстепенните и третостепенните работи, сами по себе си, ще дойдат. Искайте разумност, живот и любов, за да бъдете здрави, да не се вкисвате и да имате всичко в изобилие, както любовта дава. Искайте от Бога любов в изобилие, да носите всички мъчнотии без затруднения; пред обидите да не се спирате, а лошото да трансформирате в добро. Ако синът или дъщерята ви са непослушни, лоши, ще ги турите в кюпа, който ангел Афоел носи със себе си и като ги извадите оттам, те ще станат чисти, светли, с нови премяни. Ангел Афоел ще се яви пред всеки човек, с кюп в едната ръка и с книга в другата и ще ви слуша, какво ще кажете. Ако се оплачете от нещо, веднага ще ви потопи в кюпа, отдето ще ви извади преобразен. След това, ще ви накара да запишете в книгата всичко, което желаете за в бъдеще. Казвам: след десет години ще настане нов живот на земята, в който ще опитате всичко онова, което сте желали. В тези десет години, с вас ще станат големи вътрешни промени, при които, ще ви се придаде нещо ново към вашата разумност, към вашия живот и към любовта ви. Новите хора – хората на бъдещето, ще се освободят от всякакво недоволство, от всички противоречия на живота. „Кажи само реч, и момчето ми ще оздравее".
към беседата >>

12. Отношение на два закона

Един неделен ден в кръчмата били събрани много селяни и той им казал, че знае де има заровени големи кюпове със злато, останали още от римско време.
И тогава смъртта ще се наложи върху него. Това искал да каже Мойсей с думите: „На събирайте сухи клечки в съботен ден, когато Бог почива." Знаете ли какво нещо е Божията почивка? Сега хората вярват повече на лъжата, отколкото на истината. От толкова хиляди години насам хората се лъжат и все още вярват в лъжата. Преди години имало един българин от варненските села, на име Нойчо, който бил добър човек, но със силно въображение; вследствие на това той често събирал в кръчмата хора и им говорил как могат да си купят чифлици, лозя, ниви, овци, говеда, да разбогатеят като Йова. Един неделен ден в кръчмата били събрани много селяни и той им казал, че знае де има заровени големи кюпове със злато, останали още от римско време. - Тъй ли? - обадили се селяните. Можеш ли да ни покажеш мястото? - Мога, разбира се. И той точно им описал мястото, дето било заровено златото.
към беседата >>

13. Намерената овца

Най-после иде един с двама хамали, които носят един празен кюп, голям, казва: „Да ти кажа една новина.
Всеки, който му каже една лъжа, ще го възнагради, ще му плати. Идва един и му казва на султана така: „Баща ми откъсна един косъм от главата си, тури го на Дунава и стана мост.“ „Ола белир! “ Може да е станало от косъма мост. Идва друг и казва: „Майка ми насади едно яйце и от него излезе цяла камила.“ „Ола белир! “ Има неща, които стават. Най-после иде един с двама хамали, които носят един празен кюп, голям, казва: „Да ти кажа една новина. Баща ти води война с московеца. Баща ми даде пари назаем в този кюп. Има да плащаш.“ „Това е лъжа! “ Всичко е право, може да бъде, може да не бъде, но дойде ли едно време, когато се засягат нашите интереси, казваме: „Това е лъжа! “ Понеже, ако каже „Ола белир“, заключението е да плати.
към беседата >>

Баща ми даде пари назаем в този кюп.
“ Може да е станало от косъма мост. Идва друг и казва: „Майка ми насади едно яйце и от него излезе цяла камила.“ „Ола белир! “ Има неща, които стават. Най-после иде един с двама хамали, които носят един празен кюп, голям, казва: „Да ти кажа една новина. Баща ти води война с московеца. Баща ми даде пари назаем в този кюп. Има да плащаш.“ „Това е лъжа! “ Всичко е право, може да бъде, може да не бъде, но дойде ли едно време, когато се засягат нашите интереси, казваме: „Това е лъжа! “ Понеже, ако каже „Ола белир“, заключението е да плати. Кюпът трябва да се напълни с пари, със злато, трябва да се даде. Та сега, намерената овца.
към беседата >>

Кюпът трябва да се напълни с пари, със злато, трябва да се даде.
Баща ти води война с московеца. Баща ми даде пари назаем в този кюп. Има да плащаш.“ „Това е лъжа! “ Всичко е право, може да бъде, може да не бъде, но дойде ли едно време, когато се засягат нашите интереси, казваме: „Това е лъжа! “ Понеже, ако каже „Ола белир“, заключението е да плати. Кюпът трябва да се напълни с пари, със злато, трябва да се даде. Та сега, намерената овца. Всички вие имате интерес да се интересувате от истината, понеже тя ще ви даде свобода. Вие имате интерес да се интересувате от любовта, понеже тя ще внесе във вас новия живот, безсмъртието. Болестите ще изчезнат. Всички имате интерес да се интересувате от Божията мъдрост, понеже тя ще внесе знанието – новото знание.
към беседата >>

Най-после иде един с двама хамали, които носят един голям, празен кюп и казва: Да ти кажа една новина. (втори вариант)
Ола белир! [1] Може да е станало от косъма мост. Идва друг и казва: Майка ми насади едно яйце и от него излезе цяла камила. Ола белир! Има неща, които стават. Най-после иде един с двама хамали, които носят един голям, празен кюп и казва: Да ти кажа една новина. Когато баща ти води война с московеца, баща ми му даде пари назаем в този кюп. Има да плаща. Това е лъжа. Всичко е право, може да бъде, може да не бъде, но дойде ли време, когато се засягат нашите интереси, казваме: Това е лъжа1 Понеже ако каже "Ола белир", заключението е да плати. Кюпът трябва да се напълни с пари, със злато, трябва да се даде!
към втори вариант >>

Когато баща ти води война с московеца, баща ми му даде пари назаем в този кюп. (втори вариант)
[1] Може да е станало от косъма мост. Идва друг и казва: Майка ми насади едно яйце и от него излезе цяла камила. Ола белир! Има неща, които стават. Най-после иде един с двама хамали, които носят един голям, празен кюп и казва: Да ти кажа една новина. Когато баща ти води война с московеца, баща ми му даде пари назаем в този кюп. Има да плаща. Това е лъжа. Всичко е право, може да бъде, може да не бъде, но дойде ли време, когато се засягат нашите интереси, казваме: Това е лъжа1 Понеже ако каже "Ола белир", заключението е да плати. Кюпът трябва да се напълни с пари, със злато, трябва да се даде! Всички вие имате правото да се интересувате от Истината, понеже ще ви даде свобода.
към втори вариант >>

Кюпът трябва да се напълни с пари, със злато, трябва да се даде! (втори вариант)
Най-после иде един с двама хамали, които носят един голям, празен кюп и казва: Да ти кажа една новина. Когато баща ти води война с московеца, баща ми му даде пари назаем в този кюп. Има да плаща. Това е лъжа. Всичко е право, може да бъде, може да не бъде, но дойде ли време, когато се засягат нашите интереси, казваме: Това е лъжа1 Понеже ако каже "Ола белир", заключението е да плати. Кюпът трябва да се напълни с пари, със злато, трябва да се даде! Всички вие имате правото да се интересувате от Истината, понеже ще ви даде свобода. Вие имате право да се интересувате от Любовта, понеже тя ще внесе във вас новия живот, безсмъртието. Болестите ще изчезнат. Всички имате право да се интересувате от Божията Мъдрост, понеже тя ще внесе у вас знанието новото знание. Светлината, която Бог ще хвърли, ще даде съвсем друг вид на цялата вселена.
към втори вариант >>

14. Свобода и ограничение

Ще впрегнеш колата, ще туриш големия кюп в нея, и аз ще вляза вътре.
Откак се оженила, тя изпрела само две вретена, колкото да покаже, че работи. Един ден ги поканили на сватбата на брат и. – Какво ще правим сега? Как ще те заведа при баща ти и майка ти? – Лесна работа – отговорила тя. Ще впрегнеш колата, ще туриш големия кюп в нея, и аз ще вляза вътре. Никой няма да ме види. Като стигнем до селото, ти ще отидеш у майка ми да поискаш нови дрехи за мене, да се облека. Мъжът отишъл в селото. Като го видяла, майка й попитала: Защо си сам? Къде е дъщеря ми?
към беседата >>

15. Яви им се

Ще му кажа: „Пий вино, което Бог е създал“, а не да му кажа: „Не пий.“ Някои въздържатели казват – Христос направи вино в големи кюпове.
Той е развил тези условия, както пияницата. По някои причини някои хора се отдават на пиянство. Преди няколко поколения прадедите не са били пияници, а трезви. Не трябва да казваме на пияницата: „Не трябва да пиеш.“ Така не се лекува. Ще му кажа: „Пий тази вода.“ Ще туря водата вместо виното. Ще му кажа: „Пий вино, което Бог е създал“, а не да му кажа: „Не пий.“ Някои въздържатели казват – Христос направи вино в големи кюпове. Христос направи вино в тези кюпове, за да изтрезнеят хората. Онези, които схващат буквално, казват, че в този случай Христос е насърчил пиянството. Христос е показал един начин, че хората може да се отучат от пиянството, като пият вино, направено от вода. Мимоходом аз засягам наследствената черта. Някой казва: „Трябва да пием ние.“ Като дойдем до вегетарианството, аз съм чел много научни книги, които казват защо не трябва да се яде месо.
към беседата >>

Христос направи вино в тези кюпове, за да изтрезнеят хората.
По някои причини някои хора се отдават на пиянство. Преди няколко поколения прадедите не са били пияници, а трезви. Не трябва да казваме на пияницата: „Не трябва да пиеш.“ Така не се лекува. Ще му кажа: „Пий тази вода.“ Ще туря водата вместо виното. Ще му кажа: „Пий вино, което Бог е създал“, а не да му кажа: „Не пий.“ Някои въздържатели казват – Христос направи вино в големи кюпове. Христос направи вино в тези кюпове, за да изтрезнеят хората. Онези, които схващат буквално, казват, че в този случай Христос е насърчил пиянството. Христос е показал един начин, че хората може да се отучат от пиянството, като пият вино, направено от вода. Мимоходом аз засягам наследствената черта. Някой казва: „Трябва да пием ние.“ Като дойдем до вегетарианството, аз съм чел много научни книги, които казват защо не трябва да се яде месо. Месната храна е нечиста храна и с тази нечиста храна човек морално и интелектуално не може да се повдигне.
към беседата >>

Някои казват: Христос направил вино в големи кюпове. (втори вариант)
Преди няколко поколения дедите му са били трезвени. Не трябва да забранявате на пияницата да пие. Така не се лекува. Ще му дам вода вместо вино и ще му кажа: Пий виното, което Бог е създал. Няма да му казвам не пий. Някои казват: Христос направил вино в големи кюпове. Христос направил вино в тези кюпове, та да изтрезнеят хората. Онези, които схващат буквално, казват че в този случай Христос е насърчил пиянството. Това е наше разбиране. Светът е лош, понеже ние не го разбираме, не живеем според законите му и изпадаме в стълкновение с тях. В сегашния културен свят за изправяне на човечеството има възгледи, теории, теории.
към втори вариант >>

Христос направил вино в тези кюпове, та да изтрезнеят хората. (втори вариант)
Не трябва да забранявате на пияницата да пие. Така не се лекува. Ще му дам вода вместо вино и ще му кажа: Пий виното, което Бог е създал. Няма да му казвам не пий. Някои казват: Христос направил вино в големи кюпове. Христос направил вино в тези кюпове, та да изтрезнеят хората. Онези, които схващат буквално, казват че в този случай Христос е насърчил пиянството. Това е наше разбиране. Светът е лош, понеже ние не го разбираме, не живеем според законите му и изпадаме в стълкновение с тях. В сегашния културен свят за изправяне на човечеството има възгледи, теории, теории. Прави са, но В света съществува един план, по който хората трябва да вървят.
към втори вариант >>

16. А друго падна на добрата земя / А другото падна

Най-после идва един друг, носи един голям кюп с двама души и казва: „Едно време баща ти отвори война на московците и с този кюп взе назаем пари от баща ми, които ти сега трябва да ми върнеш.“ „Това не може да бъде – казва султанът – бояландър!
“ „Браво! “ Най-после султанът вика този-онзи, иска да му кажат такава лъжа, която и той сам да я признае. Ако не я признае, тогава няма да я плати. Изреждат се един след друг да казват лъжи, докато най-после дохожда един и носи на султана един косъм от брадата на баща си и казва: „С този косъм баща ми построи един мост, по който московците минаха Дунава.“ „Ола белир“ – казва султанът. Друг един носи едно яйце и казва: „Майка ми тури това яйце под квачката и от него се измъти една камила.“ „Ола белир“ – казва султанът. Най-после идва един друг, носи един голям кюп с двама души и казва: „Едно време баща ти отвори война на московците и с този кюп взе назаем пари от баща ми, които ти сега трябва да ми върнеш.“ „Това не може да бъде – казва султанът – бояландър! “ Та, когато ние приемаме, че нещо е лъжа, това значи, че намираме тези неща за несъвместими. Съвременните хора почти не се занимават с лъжи като този турски султан. Вие, съвременните хора, се само надлъгвате и като погледнете във всички абсолютни работи, достатъчно е само малко да ги разчоплите, все ще намерите една малка лъжа, но само че ние не ги признаваме. Щом дойде до кюпа, тогава вече ги признаваме за лъжи.
към беседата >>

Щом дойде до кюпа, тогава вече ги признаваме за лъжи.
Най-после идва един друг, носи един голям кюп с двама души и казва: „Едно време баща ти отвори война на московците и с този кюп взе назаем пари от баща ми, които ти сега трябва да ми върнеш.“ „Това не може да бъде – казва султанът – бояландър! “ Та, когато ние приемаме, че нещо е лъжа, това значи, че намираме тези неща за несъвместими. Съвременните хора почти не се занимават с лъжи като този турски султан. Вие, съвременните хора, се само надлъгвате и като погледнете във всички абсолютни работи, достатъчно е само малко да ги разчоплите, все ще намерите една малка лъжа, но само че ние не ги признаваме. Щом дойде до кюпа, тогава вече ги признаваме за лъжи. До едно време все казваме, че е възможно, но щом дойдем до кюпа, казваме, че не е възможно. Ние искаме да говорим истината, но сме заинтересовани от нея. Та в сегашното поколение това, което интересува хората, то е техният личен живот. И действително личният живот е най-ценният. Някой ще каже, че народът е важен.
към беседата >>

До едно време все казваме, че е възможно, но щом дойдем до кюпа, казваме, че не е възможно.
“ Та, когато ние приемаме, че нещо е лъжа, това значи, че намираме тези неща за несъвместими. Съвременните хора почти не се занимават с лъжи като този турски султан. Вие, съвременните хора, се само надлъгвате и като погледнете във всички абсолютни работи, достатъчно е само малко да ги разчоплите, все ще намерите една малка лъжа, но само че ние не ги признаваме. Щом дойде до кюпа, тогава вече ги признаваме за лъжи. До едно време все казваме, че е възможно, но щом дойдем до кюпа, казваме, че не е възможно. Ние искаме да говорим истината, но сме заинтересовани от нея. Та в сегашното поколение това, което интересува хората, то е техният личен живот. И действително личният живот е най-ценният. Някой ще каже, че народът е важен. Народът е като условие за индивидите.
към беседата >>

Най-после идва друг, който с още двама души носи един голям кюп. (втори вариант)
Ако не я признае, тогава няма да я плати. Изреждат се един след друг да казват лъжи, докато най-после дохожда един и носи на султана един косъм от брадата на баща си и казва: С този косъм баща ми построи един мост, по който московците минаха Дунава. - Възможно е, казва султанът. Друг един носи едно яйце и казва: Майка ми тури това яйце под квачката и от него се измъти една камила. Възможно е, казва султанът. Най-после идва друг, който с още двама души носи един голям кюп. Той казва: Едно време баща ти отвори война на московците и с този кюп взе назаем пари от баща ми, които ти сега трябва да ми Върнеш. - Това не може да бъде! - казва султанът. Та когато ние приемем, че нещо е лъжа, това значи, че намираме тези неща за несъвместими. Съвременните хора почти не се занимават с лъжи, като този турски султан.
към втори вариант >>

Той казва: Едно време баща ти отвори война на московците и с този кюп взе назаем пари от баща ми, които ти сега трябва да ми Върнеш. (втори вариант)
Изреждат се един след друг да казват лъжи, докато най-после дохожда един и носи на султана един косъм от брадата на баща си и казва: С този косъм баща ми построи един мост, по който московците минаха Дунава. - Възможно е, казва султанът. Друг един носи едно яйце и казва: Майка ми тури това яйце под квачката и от него се измъти една камила. Възможно е, казва султанът. Най-после идва друг, който с още двама души носи един голям кюп. Той казва: Едно време баща ти отвори война на московците и с този кюп взе назаем пари от баща ми, които ти сега трябва да ми Върнеш. - Това не може да бъде! - казва султанът. Та когато ние приемем, че нещо е лъжа, това значи, че намираме тези неща за несъвместими. Съвременните хора почти не се занимават с лъжи, като този турски султан. Вие съвременните хора само се надлъгвате и като погледнете във всички абсолютни работи, достатъчно е само малко да ги разчоплите, все ще намерите една малка лъжа, само че ние не ги признаваме.
към втори вариант >>

Щом дойде до кюпа, тогава вече ги признаваме за лъжи. (втори вариант)
- Това не може да бъде! - казва султанът. Та когато ние приемем, че нещо е лъжа, това значи, че намираме тези неща за несъвместими. Съвременните хора почти не се занимават с лъжи, като този турски султан. Вие съвременните хора само се надлъгвате и като погледнете във всички абсолютни работи, достатъчно е само малко да ги разчоплите, все ще намерите една малка лъжа, само че ние не ги признаваме. Щом дойде до кюпа, тогава вече ги признаваме за лъжи. До едно време все казваме, че е възможно, но щом дойдем до кюпа, казваме, че не е възможно. Ние искаме да говорим истината, но сме заинтересувани от нея. Та в сегашното поколение, това което интересува хората, то е техния личен живот. И действително, личният живот е най-ценният. Някой ще каже, че народът е важен.
към втори вариант >>

До едно време все казваме, че е възможно, но щом дойдем до кюпа, казваме, че не е възможно. (втори вариант)
- казва султанът. Та когато ние приемем, че нещо е лъжа, това значи, че намираме тези неща за несъвместими. Съвременните хора почти не се занимават с лъжи, като този турски султан. Вие съвременните хора само се надлъгвате и като погледнете във всички абсолютни работи, достатъчно е само малко да ги разчоплите, все ще намерите една малка лъжа, само че ние не ги признаваме. Щом дойде до кюпа, тогава вече ги признаваме за лъжи. До едно време все казваме, че е възможно, но щом дойдем до кюпа, казваме, че не е възможно. Ние искаме да говорим истината, но сме заинтересувани от нея. Та в сегашното поколение, това което интересува хората, то е техния личен живот. И действително, личният живот е най-ценният. Някой ще каже, че народът е важен. Народът е като условие за индивидите.
към втори вариант >>

17. Надеждата ти

Най-после двама души донесли един голям кюп.
Тогава се явяват разни. Давали известна награда за онзи, който каже такава лъжа. Идва един, че майка му снесла едно паче яйце и излязла една камила от него. Султанът казал: „Ола белир.“ Друг казал – дядо му турил един косъм от брадата си и станал мост на Дунава, дето минавали турците. „Ола белир.“ На всички казвал ола белир. Най-после двама души донесли един голям кюп. Ако се напълни със злато, най-малко един тон злато трябва. Единият казва: „Баща ти едно време направи война с московеца и не му достигнаха парите. Взема назаем пари от баща ми, после да ги върне. За свидетелство нося този кюп.“ Султанът казва: „Не може да бъде.“ Защото, ако каже ола белир, този ще му каже: „Напълни кюпа.“ Та казвам, в дадения случай има нещо, което е вложено в човека, което днес може да стане.
към беседата >>

За свидетелство нося този кюп.“ Султанът казва: „Не може да бъде.“ Защото, ако каже ола белир, този ще му каже: „Напълни кюпа.“
„Ола белир.“ На всички казвал ола белир. Най-после двама души донесли един голям кюп. Ако се напълни със злато, най-малко един тон злато трябва. Единият казва: „Баща ти едно време направи война с московеца и не му достигнаха парите. Взема назаем пари от баща ми, после да ги върне. За свидетелство нося този кюп.“ Султанът казва: „Не може да бъде.“ Защото, ако каже ола белир, този ще му каже: „Напълни кюпа.“ Та казвам, в дадения случай има нещо, което е вложено в човека, което днес може да стане. Ако ти търсиш най-необходимото в живота си, трябва да започнеш – ако си музикант – със своите силни мисли на музиката и чувства, за да станеш музикант. Художникът трябва да започне със своите силни чувства, професорът трябва да започне със своите силни чувства, орачът трябва да започне със своите силни чувства, всеки трябва да започне с онова, с което е роден, не с това, с което той не е роден. Защото, ако започнете в дадения случай с това, което ви е дадено, вие ще постигнете след време и други ваши желания. Та казвам, за да постигнете нещата, трябва да създадете у себе си една благоприятна атмосфера.
към беседата >>

Най-после двама души донесли един голям кюп. (втори вариант)
Идва един и му казва, че майка му насадила едно паче яйце, но от него излязла камила. Султанът казал: Ола белир. Друг казвал, че дядо му сложил един косъм от брадата си и станал мост на Дунав, където минавали турците. - Ола белир. На всички казвал: Ола белир. Най-после двама души донесли един голям кюп. Ако се напълни със злато, най-малко един тон злато трябва. Единият казал: баща ти едно време беше във война с Русия и не му стигнаха парите. Той взе на заем от баща ми, но не ги върна. За доказателство нося този кюп. Султанът казва: Не може да бъде.
към втори вариант >>

За доказателство нося този кюп. (втори вариант)
На всички казвал: Ола белир. Най-после двама души донесли един голям кюп. Ако се напълни със злато, най-малко един тон злато трябва. Единият казал: баща ти едно време беше във война с Русия и не му стигнаха парите. Той взе на заем от баща ми, но не ги върна. За доказателство нося този кюп. Султанът казва: Не може да бъде. Защото, ако каже “Ола белир”, другият ще му каже: Напълни тогава кюпа. А щом е лъжа, трябва да му дадат наградата. Има нещо, което е вложено в човека и което днес може да стане. Ако ти днес търсиш най-необходимото в живота си, трябва да започнеш с най-същественото за тебе.
към втори вариант >>

Защото, ако каже “Ола белир”, другият ще му каже: Напълни тогава кюпа. (втори вариант)
Ако се напълни със злато, най-малко един тон злато трябва. Единият казал: баща ти едно време беше във война с Русия и не му стигнаха парите. Той взе на заем от баща ми, но не ги върна. За доказателство нося този кюп. Султанът казва: Не може да бъде. Защото, ако каже “Ола белир”, другият ще му каже: Напълни тогава кюпа. А щом е лъжа, трябва да му дадат наградата. Има нещо, което е вложено в човека и което днес може да стане. Ако ти днес търсиш най-необходимото в живота си, трябва да започнеш с най-същественото за тебе. Ако си музикант, ще насочиш своите силни мисли и чувства към музиката, за да станеш истински музикант. Художникът трябва да започне със своите силни чувства, професорът трябва да започне със своите силни чувства, орачът трябва да започне със своите силни чувства, всеки трябва да започне с онова, с което е роден, но не и с това, което няма в себе си.
към втори вариант >>

18. Разумният домостроител

Най-после идва третият, придружен с още един и с двама хамали, които носят един голям кюп.
Намерили се няколко. Влиза единият и започва да разправя на султана: Султан ефенди, преди години баща ми си откъсна, отскубна от брадата си един косъм и го тури на моста на Дунава и през този мост минаха руските войници. – Ола белир! Влиза другият и започва: Султан ефенди, преди години майка ми взе това яйце, тури го под една патица и от него излезе една голяма камила. – Ола белир! Най-после идва третият, придружен с още един и с двама хамали, които носят един голям кюп. Започва той: Султан ефенди, преди години в Московската война, баща ми даде на твоя баща този кюп пълен със злато назаем. – А, не това е лъжа вече! Значи, достолепието на султана не позволява да каже „ола белир“, че баща му може да вземе назаем пари от този обикновен човек. Невъзможни са тези работи! Нито е възможно от един косъм да се построи цял мост, по който да минат московските войници.
към беседата >>

Започва той: Султан ефенди, преди години в Московската война, баща ми даде на твоя баща този кюп пълен със злато назаем.
Влиза единият и започва да разправя на султана: Султан ефенди, преди години баща ми си откъсна, отскубна от брадата си един косъм и го тури на моста на Дунава и през този мост минаха руските войници. – Ола белир! Влиза другият и започва: Султан ефенди, преди години майка ми взе това яйце, тури го под една патица и от него излезе една голяма камила. – Ола белир! Най-после идва третият, придружен с още един и с двама хамали, които носят един голям кюп. Започва той: Султан ефенди, преди години в Московската война, баща ми даде на твоя баща този кюп пълен със злато назаем. – А, не това е лъжа вече! Значи, достолепието на султана не позволява да каже „ола белир“, че баща му може да вземе назаем пари от този обикновен човек. Невъзможни са тези работи! Нито е възможно от един косъм да се построи цял мост, по който да минат московските войници. Нито е възможно от едно яйце камила да излезе.
към беседата >>

Най-после идва третият, придружен с още един и с двама хамали, които носят един голям кюп. (втори вариант)
Намерили се няколко. Влиза единият и започва да разправя на султана: Султан ефенди, преди години баща ми си откъсна, отскубна от брадата си един косъм и го тури на моста на Дунава и през този мост минаха руските войници. – Ола белир! Влиза другият и започва: Султан ефенди, преди години майка ми взе това яйце, тури го под една патица и от него излезе една голяма камила. – Ола белир! Най-после идва третият, придружен с още един и с двама хамали, които носят един голям кюп. Започва той: Султан ефенди, преди години в Московската война, баща ми даде на твоя баща този кюп пълен със злато назаем. – А, не това е лъжа вече! Значи, достолепието на султана не позволява да каже „ола белир“, че баща му може да вземе назаем пари от този обикновен човек. Невъзможни са тези работи! Нито е възможно от един косъм да се построи цял мост, по който да минат московските войници.
към втори вариант >>

Започва той: Султан ефенди, преди години в Московската война, баща ми даде на твоя баща този кюп пълен със злато назаем. (втори вариант)
Влиза единият и започва да разправя на султана: Султан ефенди, преди години баща ми си откъсна, отскубна от брадата си един косъм и го тури на моста на Дунава и през този мост минаха руските войници. – Ола белир! Влиза другият и започва: Султан ефенди, преди години майка ми взе това яйце, тури го под една патица и от него излезе една голяма камила. – Ола белир! Най-после идва третият, придружен с още един и с двама хамали, които носят един голям кюп. Започва той: Султан ефенди, преди години в Московската война, баща ми даде на твоя баща този кюп пълен със злато назаем. – А, не това е лъжа вече! Значи, достолепието на султана не позволява да каже „ола белир“, че баща му може да вземе назаем пари от този обикновен човек. Невъзможни са тези работи! Нито е възможно от един косъм да се построи цял мост, по който да минат московските войници. Нито е възможно от едно яйце камила да излезе.
към втори вариант >>

19. Съучастници в благата

Седи тук като кюп, не отива да работи.“ Мъжът казва: „Дотегна ми тази жена, не работи.“ Той й хване две–три слугини, като кюп седи, не работи. (втори вариант)
Кажете ми. Умираш, казват: „Той умря.“ Е, хубаво, като умреш, утре пак се родиш и после ще станеш слуга при един господар, и после пак ще те уволнят и после ще станеш господар, че пак слуга при друг господар и ще те уволнят и т.н. Та казвам сега, вие почти всички сте религиозни и всеки ден почти минавате третата глава, казвате: „Дотегна ми да работя, искам да умра.“ Е, хубаво, като умреш, къде ще идеш? И какво ще правиш, след като умреш. Ама казва жената: „Мен ми дотегна този мъж. Седи тук като кюп, не отива да работи.“ Мъжът казва: „Дотегна ми тази жена, не работи.“ Той й хване две–три слугини, като кюп седи, не работи. „Или тя, или аз трябва да умрем, за да се освободим и двамата.“ Питам сега, тебе ти е дотегнал един мъж и казваш: „Този мъж, не мога да живея е него.“ Преди години един наш добър приятел идва при мене и казва: „Не искам да живея с жената, не мога да я търпя, ще я напусна. Ти какво казваш, мога ли да я напусна? “ „Можеш да я напуснеш с едно условие. Мислиш ли да се жениш пак? “ „Разбира се, друга ще намеря, с друга ще живея.“ „По–добра жена от тази не можеш да намериш.
към втори вариант >>

20. Всеки, който слуша тези мои думи

– Няма нищо интересно в него, цял ден седи като някой кюп.
Женена била от преди няколко години. Имала две деца, но сега не можела да го търпи, не иска да живее при него. Казвам ѝ: Сега е вече безпредметно да ти давам някакъв съвет. Ако беше дошла преди да се ожениш, щях да ти кажа да не се жениш, но сега вече е късно. Защо не го обичаш? – Няма нищо интересно в него, цял ден седи като някой кюп. Казвам ѝ: Мене не ме интересува това, че сега седи като някой кюп, но как хареса този кюп преди да се ожениш? – Е, тогава беше търговец, имаше добро положение, а сега е закъсал, нищо няма. Аз съм чиновничка, аз работя, а той седи, няма пет пари в джоба си, аз не съм доволна от това негово положение, не зная сега какво да правя с него. – Сега няма какво да правиш, ще си го държиш като писано яйце. Виждам, че преди да се ожениш за него, ти си обичала друг.
към беседата >>

Казвам ѝ: Мене не ме интересува това, че сега седи като някой кюп, но как хареса този кюп преди да се ожениш?
Имала две деца, но сега не можела да го търпи, не иска да живее при него. Казвам ѝ: Сега е вече безпредметно да ти давам някакъв съвет. Ако беше дошла преди да се ожениш, щях да ти кажа да не се жениш, но сега вече е късно. Защо не го обичаш? – Няма нищо интересно в него, цял ден седи като някой кюп. Казвам ѝ: Мене не ме интересува това, че сега седи като някой кюп, но как хареса този кюп преди да се ожениш? – Е, тогава беше търговец, имаше добро положение, а сега е закъсал, нищо няма. Аз съм чиновничка, аз работя, а той седи, няма пет пари в джоба си, аз не съм доволна от това негово положение, не зная сега какво да правя с него. – Сега няма какво да правиш, ще си го държиш като писано яйце. Виждам, че преди да се ожениш за него, ти си обичала друг. – Да, сега не мога ли заради него да напусна мъжа си?
към беседата >>

21. Естествени прояви на Любовта / Естествената любов. (Да бъдем разумни. Добрата постъпка)

Почна да му говоря, разправям: ей такъв голям един римски кюп има там. (втори вариант)
Искам да го направя весел. Той седи и говори, че светът не бил уреден, хората това говорят, много работи ми говори. Казвам, скоро ми каза един, че еди на кое място имало заровени пари, всичките признаци ги има там, не искаш ли да отидем заедно, не идваш ли с мене? Изведнъж се отварят очите му. Този, който беше неразположен, щом му говоря за парите, изведнъж стана готов. Почна да му говоря, разправям: ей такъв голям един римски кюп има там. Веднага му се отварят очите. „Още тази вечер да идем“ – казва. Аз се спра, той само ме обикаля, запитва ме, той се интересува. И сега казват: „То с пари в живота не може.“ Е, кое в живота е най–важното?
към втори вариант >>

Той лятно време събира в кюпове слънчева светлина и като дойде някой, отвори някой кюп и казва: „Грей се сега.“ (втори вариант)
Ако не искат да го поддържат, нека си зъзнат. Сега, ако аз седна до огъня и го поддържам, и те да дойдат да се греят, тогава аз съм добър за тях. Но аз не съм добър за дървата ни най– малко. Ако аз сека дървата, за хората съм добър, а за дървата ни най–малко не съм добър. А умният човек никога не сече дърва. Той лятно време събира в кюпове слънчева светлина и като дойде някой, отвори някой кюп и казва: „Грей се сега.“ И на вас ви казвам сега, напълнете кюповете си със слънчева топлина и светлина. И като срещнете един светия и го попитате нещо, той ще ви каже: „Отворете си кюпа.“ И той ще ви напълни кюпа и после вие го затворете. И аз ще ви кажа сега ново нещо. Като срещнете един светия, отворете кюпа си и го напълнете. Светията, като срещне някого, който не носи никакъв кюп, той употребява камшика си.
към втори вариант >>

И на вас ви казвам сега, напълнете кюповете си със слънчева топлина и светлина. (втори вариант)
Сега, ако аз седна до огъня и го поддържам, и те да дойдат да се греят, тогава аз съм добър за тях. Но аз не съм добър за дървата ни най– малко. Ако аз сека дървата, за хората съм добър, а за дървата ни най–малко не съм добър. А умният човек никога не сече дърва. Той лятно време събира в кюпове слънчева светлина и като дойде някой, отвори някой кюп и казва: „Грей се сега.“ И на вас ви казвам сега, напълнете кюповете си със слънчева топлина и светлина. И като срещнете един светия и го попитате нещо, той ще ви каже: „Отворете си кюпа.“ И той ще ви напълни кюпа и после вие го затворете. И аз ще ви кажа сега ново нещо. Като срещнете един светия, отворете кюпа си и го напълнете. Светията, като срещне някого, който не носи никакъв кюп, той употребява камшика си. Всякога, когато някой от вас страда, аз така мисля, щом страдате, кюп не носите.
към втори вариант >>

И като срещнете един светия и го попитате нещо, той ще ви каже: „Отворете си кюпа.“ И той ще ви напълни кюпа и после вие го затворете. (втори вариант)
Но аз не съм добър за дървата ни най– малко. Ако аз сека дървата, за хората съм добър, а за дървата ни най–малко не съм добър. А умният човек никога не сече дърва. Той лятно време събира в кюпове слънчева светлина и като дойде някой, отвори някой кюп и казва: „Грей се сега.“ И на вас ви казвам сега, напълнете кюповете си със слънчева топлина и светлина. И като срещнете един светия и го попитате нещо, той ще ви каже: „Отворете си кюпа.“ И той ще ви напълни кюпа и после вие го затворете. И аз ще ви кажа сега ново нещо. Като срещнете един светия, отворете кюпа си и го напълнете. Светията, като срещне някого, който не носи никакъв кюп, той употребява камшика си. Всякога, когато някой от вас страда, аз така мисля, щом страдате, кюп не носите. Срещнали сте светия и нищо не сте носили, кюп нямате, а той няма къде да ви тури топлина и светлина.
към втори вариант >>

Като срещнете един светия, отворете кюпа си и го напълнете. (втори вариант)
А умният човек никога не сече дърва. Той лятно време събира в кюпове слънчева светлина и като дойде някой, отвори някой кюп и казва: „Грей се сега.“ И на вас ви казвам сега, напълнете кюповете си със слънчева топлина и светлина. И като срещнете един светия и го попитате нещо, той ще ви каже: „Отворете си кюпа.“ И той ще ви напълни кюпа и после вие го затворете. И аз ще ви кажа сега ново нещо. Като срещнете един светия, отворете кюпа си и го напълнете. Светията, като срещне някого, който не носи никакъв кюп, той употребява камшика си. Всякога, когато някой от вас страда, аз така мисля, щом страдате, кюп не носите. Срещнали сте светия и нищо не сте носили, кюп нямате, а той няма къде да ви тури топлина и светлина. Тогава ще ви приведа следующата приказка. Един турски бей имал една одая.
към втори вариант >>

Светията, като срещне някого, който не носи никакъв кюп, той употребява камшика си. (втори вариант)
Той лятно време събира в кюпове слънчева светлина и като дойде някой, отвори някой кюп и казва: „Грей се сега.“ И на вас ви казвам сега, напълнете кюповете си със слънчева топлина и светлина. И като срещнете един светия и го попитате нещо, той ще ви каже: „Отворете си кюпа.“ И той ще ви напълни кюпа и после вие го затворете. И аз ще ви кажа сега ново нещо. Като срещнете един светия, отворете кюпа си и го напълнете. Светията, като срещне някого, който не носи никакъв кюп, той употребява камшика си. Всякога, когато някой от вас страда, аз така мисля, щом страдате, кюп не носите. Срещнали сте светия и нищо не сте носили, кюп нямате, а той няма къде да ви тури топлина и светлина. Тогава ще ви приведа следующата приказка. Един турски бей имал една одая. И двайсет години всички ония гости са идвали при него, той все ги биел.
към втори вариант >>

Всякога, когато някой от вас страда, аз така мисля, щом страдате, кюп не носите. (втори вариант)
И на вас ви казвам сега, напълнете кюповете си със слънчева топлина и светлина. И като срещнете един светия и го попитате нещо, той ще ви каже: „Отворете си кюпа.“ И той ще ви напълни кюпа и после вие го затворете. И аз ще ви кажа сега ново нещо. Като срещнете един светия, отворете кюпа си и го напълнете. Светията, като срещне някого, който не носи никакъв кюп, той употребява камшика си. Всякога, когато някой от вас страда, аз така мисля, щом страдате, кюп не носите. Срещнали сте светия и нищо не сте носили, кюп нямате, а той няма къде да ви тури топлина и светлина. Тогава ще ви приведа следующата приказка. Един турски бей имал една одая. И двайсет години всички ония гости са идвали при него, той все ги биел. Двайсет години никой не е излизал, без да не е бил бит.
към втори вариант >>

Срещнали сте светия и нищо не сте носили, кюп нямате, а той няма къде да ви тури топлина и светлина. (втори вариант)
И като срещнете един светия и го попитате нещо, той ще ви каже: „Отворете си кюпа.“ И той ще ви напълни кюпа и после вие го затворете. И аз ще ви кажа сега ново нещо. Като срещнете един светия, отворете кюпа си и го напълнете. Светията, като срещне някого, който не носи никакъв кюп, той употребява камшика си. Всякога, когато някой от вас страда, аз така мисля, щом страдате, кюп не носите. Срещнали сте светия и нищо не сте носили, кюп нямате, а той няма къде да ви тури топлина и светлина. Тогава ще ви приведа следующата приказка. Един турски бей имал една одая. И двайсет години всички ония гости са идвали при него, той все ги биел. Двайсет години никой не е излизал, без да не е бил бит. Той обичал, като дойде някой на гости, тъй много да му тури, изобилно, а те казвали: „Стига вече.“ И щом кажели „Стига“, той ще си извади камшика и налага, налага.
към втори вариант >>

22. Любов и служене / Любов и служене. (Чешмата в двора)

Майката казала: „Не им стига виното.“ Той казал: „Напълнете кюповете с чиста вода.“ И от вода направил вино. (втори вариант)
Христос след своето възкресение посетил своите ученици, които ловяха риба. И той тури риба в жаравата, и опекоха, и ядоха. Е, как ще примирите туй противоречие? Не искам да го примирявате. И после го викат на една сватба, след като са пили от хубавото вино, не им достига виното. Майката казала: „Не им стига виното.“ Той казал: „Напълнете кюповете с чиста вода.“ И от вода направил вино. И хората намират, че това вино било от първото, преди да се направи чудото. Те казали: „Защо не дадохте по–рано от това хубаво вино? “ Е, хубаво, туй станало само веднъж и вече някой проповедник ще се занимава с този въпрос, как е направил Христос водата на вино, дали било вино, или не било вино. И какво ще добиете, ако знаете, че станало вино или вода.
към втори вариант >>

23. Естественият език – музикалният език

При възкресението ще има един голям кюп с 25 милиона градуса топлина.
" Ще засвири тръбата: "Ставайте, мъртви! " "Ставайте вие всички долу, излезте от гробищата! " Не чакайте! На всички народи архангел Михаил ще превежда на техния език – да станат от гробищата! И какво ще бъде това възкресение? При възкресението ще има един голям кюп с 25 милиона градуса топлина. И всичките народи, като ги извади Господ с шарените им дрехи, ще ги пита: "Ти отказваш ли се? " "Не се отказвам." – Всички в кюпа! Като ги нахвърлят в кюпа, всички ще се разтопят и ще станат бели. И като се погледнат, всички ще бъдат бели и няма да се познаят. И французи, и англичани, и германци, и пр.
към беседата >>

" "Не се отказвам." – Всички в кюпа!
" Не чакайте! На всички народи архангел Михаил ще превежда на техния език – да станат от гробищата! И какво ще бъде това възкресение? При възкресението ще има един голям кюп с 25 милиона градуса топлина. И всичките народи, като ги извади Господ с шарените им дрехи, ще ги пита: "Ти отказваш ли се? " "Не се отказвам." – Всички в кюпа! Като ги нахвърлят в кюпа, всички ще се разтопят и ще станат бели. И като се погледнат, всички ще бъдат бели и няма да се познаят. И французи, и англичани, и германци, и пр. – всички ще изгубят цвета си, ще придобият белия цвят. И тогава ще им се даде първата дума на новия език.
към беседата >>

Като ги нахвърлят в кюпа, всички ще се разтопят и ще станат бели.
На всички народи архангел Михаил ще превежда на техния език – да станат от гробищата! И какво ще бъде това възкресение? При възкресението ще има един голям кюп с 25 милиона градуса топлина. И всичките народи, като ги извади Господ с шарените им дрехи, ще ги пита: "Ти отказваш ли се? " "Не се отказвам." – Всички в кюпа! Като ги нахвърлят в кюпа, всички ще се разтопят и ще станат бели. И като се погледнат, всички ще бъдат бели и няма да се познаят. И французи, и англичани, и германци, и пр. – всички ще изгубят цвета си, ще придобият белия цвят. И тогава ще им се даде първата дума на новия език. И ще кажат тогава: "Ние сме братя, синове на Един Баща.
към беседата >>

Разбрахте, че има кюп!
И тогава ще им се даде първата дума на новия език. И ще кажат тогава: "Ние сме братя, синове на Един Баща. Ние сме сестри, дъщери на Един Баща." ... Сега, какво разбрахте? Разбрахте, че има кюп! Разбрахте, че има и 25 милиона градуса топлина. Разбрахте, че всички вие ще станете бели в кюпа, ще светнете. Най-първо ще светнете отвътре и от червените и пр. дрехи нищо няма да остане. И като излезете, всички ще бъдете облечени с бели дрехи.
към беседата >>

Разбрахте, че всички вие ще станете бели в кюпа, ще светнете.
Ние сме сестри, дъщери на Един Баща." ... Сега, какво разбрахте? Разбрахте, че има кюп! Разбрахте, че има и 25 милиона градуса топлина. Разбрахте, че всички вие ще станете бели в кюпа, ще светнете. Най-първо ще светнете отвътре и от червените и пр. дрехи нищо няма да остане. И като излезете, всички ще бъдете облечени с бели дрехи. Писанието казва, че като пъшкали там всички души, от разните народи, Господ, като ги извадил от гърнето, им казал: "Дайте им бели дрехи, и да почакат още малко, докато дойдат и други. Има още малко малко време, докато се допълни числото на съслужителите и братята им." И тогава всички ще говорят на един език.
към беседата >>

24. Възприемане на словото / Да се възприеме Словото

Но дотегна ми, като кюп е станал той.
Искаш да го гледаш, докато е надалеч. А щом се приближиш и той затвори целите ти очи, ще кажеш: „Отдалечи се малко.“ И ако един възлюблен дойде много близо до очите ти, даже и в любовта има една неразбрана работа. Докато онзи, който обича, е надалече, тебе ти е приятно. А като дойде наблизо, че ти затули очите, вие казвате тогава: „Малко се отдалечи, дотегна ми.“ Аз съм слушал семейни такива хора, та ми разправя една домакиня: „Много се обичаме с моя другар, без него не мога. Но дотегна ми, като кюп е станал той. Целия ден седи като кюп, не излиза навънка.“ Казвам му: „Е, разходи се малко.“ Той не те оставя свободна. Седнал при камината, речеш да направиш нещо при тигана, той: бър-бър-бър. Речеш да переш, той – вкъщи. „Бе, иди навънка, остави тази работа на мене, женска работа е“ – не излиза. „Излез малко, дотегнало ми е малко.“
към беседата >>

Целия ден седи като кюп, не излиза навънка.“ Казвам му: „Е, разходи се малко.“ Той не те оставя свободна.
А щом се приближиш и той затвори целите ти очи, ще кажеш: „Отдалечи се малко.“ И ако един възлюблен дойде много близо до очите ти, даже и в любовта има една неразбрана работа. Докато онзи, който обича, е надалече, тебе ти е приятно. А като дойде наблизо, че ти затули очите, вие казвате тогава: „Малко се отдалечи, дотегна ми.“ Аз съм слушал семейни такива хора, та ми разправя една домакиня: „Много се обичаме с моя другар, без него не мога. Но дотегна ми, като кюп е станал той. Целия ден седи като кюп, не излиза навънка.“ Казвам му: „Е, разходи се малко.“ Той не те оставя свободна. Седнал при камината, речеш да направиш нещо при тигана, той: бър-бър-бър. Речеш да переш, той – вкъщи. „Бе, иди навънка, остави тази работа на мене, женска работа е“ – не излиза. „Излез малко, дотегнало ми е малко.“ Аз сега привеждам фактите, не ги измислям.
към беседата >>

25. Основната мярка

И богати, и сиромаси, като ги тури в кюпа, разтопява ги.
Хайде да ви кажа. Туй, за което въздишате. Тук, в неделя, когато беше англичанинът, питаха го за любовта и той каза: "По-опасно нещо от любовта няма." Че ме питат: "Вярно ли е? " Казвам, вярно е. В любовта има едно нещо, че всичките хора ги разтопява. И богати, и сиромаси, като ги тури в кюпа, разтопява ги. Казва: "Ужасна сила е, всичко разтопява." Всичките хора разтопява, всички се примамват в любовта. Като си недоволен от любовта, тури те в кюпа. Плачеш, тури те в кюпа. Като излезеш от нейния кюп, станеш весел. Вие мислите, че като влезете в любовта – мекичка, нежна майка.
към беседата >>

Като си недоволен от любовта, тури те в кюпа.
Тук, в неделя, когато беше англичанинът, питаха го за любовта и той каза: "По-опасно нещо от любовта няма." Че ме питат: "Вярно ли е? " Казвам, вярно е. В любовта има едно нещо, че всичките хора ги разтопява. И богати, и сиромаси, като ги тури в кюпа, разтопява ги. Казва: "Ужасна сила е, всичко разтопява." Всичките хора разтопява, всички се примамват в любовта. Като си недоволен от любовта, тури те в кюпа. Плачеш, тури те в кюпа. Като излезеш от нейния кюп, станеш весел. Вие мислите, че като влезете в любовта – мекичка, нежна майка. Не, не, тя не обича никакъв спор, никакво противоречие. Любовта не обича никакво оплакване, че си невежа, че си сиромах, че си грешник – тури те в кюпа.
към беседата >>

Плачеш, тури те в кюпа.
" Казвам, вярно е. В любовта има едно нещо, че всичките хора ги разтопява. И богати, и сиромаси, като ги тури в кюпа, разтопява ги. Казва: "Ужасна сила е, всичко разтопява." Всичките хора разтопява, всички се примамват в любовта. Като си недоволен от любовта, тури те в кюпа. Плачеш, тури те в кюпа. Като излезеш от нейния кюп, станеш весел. Вие мислите, че като влезете в любовта – мекичка, нежна майка. Не, не, тя не обича никакъв спор, никакво противоречие. Любовта не обича никакво оплакване, че си невежа, че си сиромах, че си грешник – тури те в кюпа. Майка си – в кюпа, баща – в кюпа.
към беседата >>

Като излезеш от нейния кюп, станеш весел.
В любовта има едно нещо, че всичките хора ги разтопява. И богати, и сиромаси, като ги тури в кюпа, разтопява ги. Казва: "Ужасна сила е, всичко разтопява." Всичките хора разтопява, всички се примамват в любовта. Като си недоволен от любовта, тури те в кюпа. Плачеш, тури те в кюпа. Като излезеш от нейния кюп, станеш весел. Вие мислите, че като влезете в любовта – мекичка, нежна майка. Не, не, тя не обича никакъв спор, никакво противоречие. Любовта не обича никакво оплакване, че си невежа, че си сиромах, че си грешник – тури те в кюпа. Майка си – в кюпа, баща – в кюпа. Всичките ги натъпка и като ги разтопи, няма ги никакви.
към беседата >>

Любовта не обича никакво оплакване, че си невежа, че си сиромах, че си грешник – тури те в кюпа.
Като си недоволен от любовта, тури те в кюпа. Плачеш, тури те в кюпа. Като излезеш от нейния кюп, станеш весел. Вие мислите, че като влезете в любовта – мекичка, нежна майка. Не, не, тя не обича никакъв спор, никакво противоречие. Любовта не обича никакво оплакване, че си невежа, че си сиромах, че си грешник – тури те в кюпа. Майка си – в кюпа, баща – в кюпа. Всичките ги натъпка и като ги разтопи, няма ги никакви. Къде са недоволниците? Няма ги. Има само разтопени хора.
към беседата >>

Майка си – в кюпа, баща – в кюпа.
Плачеш, тури те в кюпа. Като излезеш от нейния кюп, станеш весел. Вие мислите, че като влезете в любовта – мекичка, нежна майка. Не, не, тя не обича никакъв спор, никакво противоречие. Любовта не обича никакво оплакване, че си невежа, че си сиромах, че си грешник – тури те в кюпа. Майка си – в кюпа, баща – в кюпа. Всичките ги натъпка и като ги разтопи, няма ги никакви. Къде са недоволниците? Няма ги. Има само разтопени хора. Вие казвате: "Обезличих се в живота." В кюпа сте.
към беседата >>

Вие казвате: "Обезличих се в живота." В кюпа сте.
Майка си – в кюпа, баща – в кюпа. Всичките ги натъпка и като ги разтопи, няма ги никакви. Къде са недоволниците? Няма ги. Има само разтопени хора. Вие казвате: "Обезличих се в живота." В кюпа сте. Какво ще правиш, като те хване любовта и те тури по този начин? По някой път вие седите и казвате, че имате навици от хиляди години и казвате: "Защо Господ не ме слуша? Аз съм се молил." Чорбаджия. Господ като те чуе – в кюпа вътре, нищо повече. То е само една външна страна.
към беседата >>

Господ като те чуе – в кюпа вътре, нищо повече.
Има само разтопени хора. Вие казвате: "Обезличих се в живота." В кюпа сте. Какво ще правиш, като те хване любовта и те тури по този начин? По някой път вие седите и казвате, че имате навици от хиляди години и казвате: "Защо Господ не ме слуша? Аз съм се молил." Чорбаджия. Господ като те чуе – в кюпа вътре, нищо повече. То е само една външна страна. Любовта е една сила, която тепърва трябва да се проучва. Когато дойдеш до любовта, ще пазиш да не кажеш нещо. При най-малката погрешка в кюпа ще седиш. При най-малката погрешка, права или крива.
към беседата >>

При най-малката погрешка в кюпа ще седиш.
Аз съм се молил." Чорбаджия. Господ като те чуе – в кюпа вътре, нищо повече. То е само една външна страна. Любовта е една сила, която тепърва трябва да се проучва. Когато дойдеш до любовта, ще пазиш да не кажеш нещо. При най-малката погрешка в кюпа ще седиш. При най-малката погрешка, права или крива. Какво трябва да говориш при любовта? Какво ще кажете на любовта, я ми кажете? Разправяш кой е баща ти, какъв чорбаджия – хайде в кюпа. Майка ми беше много лоша – в кюпа.
към беседата >>

Разправяш кой е баща ти, какъв чорбаджия – хайде в кюпа.
Когато дойдеш до любовта, ще пазиш да не кажеш нещо. При най-малката погрешка в кюпа ще седиш. При най-малката погрешка, права или крива. Какво трябва да говориш при любовта? Какво ще кажете на любовта, я ми кажете? Разправяш кой е баща ти, какъв чорбаджия – хайде в кюпа. Майка ми беше много лоша – в кюпа. Какво ще кажеш на любовта? Каквото кажеш – в кюпа влизаш. Аз съм много невежа – в кюпа. Аз съм много учен – в кюпа.
към беседата >>

Майка ми беше много лоша – в кюпа.
При най-малката погрешка в кюпа ще седиш. При най-малката погрешка, права или крива. Какво трябва да говориш при любовта? Какво ще кажете на любовта, я ми кажете? Разправяш кой е баща ти, какъв чорбаджия – хайде в кюпа. Майка ми беше много лоша – в кюпа. Какво ще кажеш на любовта? Каквото кажеш – в кюпа влизаш. Аз съм много невежа – в кюпа. Аз съм много учен – в кюпа. Тогава, като идеш при любовта, какво трябва да кажеш?
към беседата >>

Каквото кажеш – в кюпа влизаш.
Какво трябва да говориш при любовта? Какво ще кажете на любовта, я ми кажете? Разправяш кой е баща ти, какъв чорбаджия – хайде в кюпа. Майка ми беше много лоша – в кюпа. Какво ще кажеш на любовта? Каквото кажеш – в кюпа влизаш. Аз съм много невежа – в кюпа. Аз съм много учен – в кюпа. Тогава, като идеш при любовта, какво трябва да кажеш? Аз ще ви дам да мислите. С какво ще заставиш ти любовта да не тури в кюпа?
към беседата >>

Аз съм много невежа – в кюпа.
Какво ще кажете на любовта, я ми кажете? Разправяш кой е баща ти, какъв чорбаджия – хайде в кюпа. Майка ми беше много лоша – в кюпа. Какво ще кажеш на любовта? Каквото кажеш – в кюпа влизаш. Аз съм много невежа – в кюпа. Аз съм много учен – в кюпа. Тогава, като идеш при любовта, какво трябва да кажеш? Аз ще ви дам да мислите. С какво ще заставиш ти любовта да не тури в кюпа? Ако мълчиш, пак в кюпа ще влезеш.
към беседата >>

Аз съм много учен – в кюпа.
Разправяш кой е баща ти, какъв чорбаджия – хайде в кюпа. Майка ми беше много лоша – в кюпа. Какво ще кажеш на любовта? Каквото кажеш – в кюпа влизаш. Аз съм много невежа – в кюпа. Аз съм много учен – в кюпа. Тогава, като идеш при любовта, какво трябва да кажеш? Аз ще ви дам да мислите. С какво ще заставиш ти любовта да не тури в кюпа? Ако мълчиш, пак в кюпа ще влезеш. Ако говориш – в кюпа, ако не говориш – пак в кюпа.
към беседата >>

С какво ще заставиш ти любовта да не тури в кюпа?
Каквото кажеш – в кюпа влизаш. Аз съм много невежа – в кюпа. Аз съм много учен – в кюпа. Тогава, като идеш при любовта, какво трябва да кажеш? Аз ще ви дам да мислите. С какво ще заставиш ти любовта да не тури в кюпа? Ако мълчиш, пак в кюпа ще влезеш. Ако говориш – в кюпа, ако не говориш – пак в кюпа. Има един начин, дето няма да влезеш в кюпа. Как да излезеш от кюпа на любовта? Вие по някой път излизате от кюпа на любовта.
към беседата >>

Ако мълчиш, пак в кюпа ще влезеш.
Аз съм много невежа – в кюпа. Аз съм много учен – в кюпа. Тогава, като идеш при любовта, какво трябва да кажеш? Аз ще ви дам да мислите. С какво ще заставиш ти любовта да не тури в кюпа? Ако мълчиш, пак в кюпа ще влезеш. Ако говориш – в кюпа, ако не говориш – пак в кюпа. Има един начин, дето няма да влезеш в кюпа. Как да излезеш от кюпа на любовта? Вие по някой път излизате от кюпа на любовта. Вие по някой начин излизате от кюпа на любовта.
към беседата >>

Ако говориш – в кюпа, ако не говориш – пак в кюпа.
Аз съм много учен – в кюпа. Тогава, като идеш при любовта, какво трябва да кажеш? Аз ще ви дам да мислите. С какво ще заставиш ти любовта да не тури в кюпа? Ако мълчиш, пак в кюпа ще влезеш. Ако говориш – в кюпа, ако не говориш – пак в кюпа. Има един начин, дето няма да влезеш в кюпа. Как да излезеш от кюпа на любовта? Вие по някой път излизате от кюпа на любовта. Вие по някой начин излизате от кюпа на любовта. Като мълчите, вие всички сте в кюпа.
към беседата >>

Има един начин, дето няма да влезеш в кюпа.
Тогава, като идеш при любовта, какво трябва да кажеш? Аз ще ви дам да мислите. С какво ще заставиш ти любовта да не тури в кюпа? Ако мълчиш, пак в кюпа ще влезеш. Ако говориш – в кюпа, ако не говориш – пак в кюпа. Има един начин, дето няма да влезеш в кюпа. Как да излезеш от кюпа на любовта? Вие по някой път излизате от кюпа на любовта. Вие по някой начин излизате от кюпа на любовта. Като мълчите, вие всички сте в кюпа. Тъй като мълчите, всички сте в кюпа сега.
към беседата >>

Как да излезеш от кюпа на любовта?
Аз ще ви дам да мислите. С какво ще заставиш ти любовта да не тури в кюпа? Ако мълчиш, пак в кюпа ще влезеш. Ако говориш – в кюпа, ако не говориш – пак в кюпа. Има един начин, дето няма да влезеш в кюпа. Как да излезеш от кюпа на любовта? Вие по някой път излизате от кюпа на любовта. Вие по някой начин излизате от кюпа на любовта. Като мълчите, вие всички сте в кюпа. Тъй като мълчите, всички сте в кюпа сега. Имам един пример, който веднъж се случи.
към беседата >>

Вие по някой път излизате от кюпа на любовта.
С какво ще заставиш ти любовта да не тури в кюпа? Ако мълчиш, пак в кюпа ще влезеш. Ако говориш – в кюпа, ако не говориш – пак в кюпа. Има един начин, дето няма да влезеш в кюпа. Как да излезеш от кюпа на любовта? Вие по някой път излизате от кюпа на любовта. Вие по някой начин излизате от кюпа на любовта. Като мълчите, вие всички сте в кюпа. Тъй като мълчите, всички сте в кюпа сега. Имам един пример, който веднъж се случи. Гледам едно куче, доста оправено, носи една кост.
към беседата >>

Вие по някой начин излизате от кюпа на любовта.
Ако мълчиш, пак в кюпа ще влезеш. Ако говориш – в кюпа, ако не говориш – пак в кюпа. Има един начин, дето няма да влезеш в кюпа. Как да излезеш от кюпа на любовта? Вие по някой път излизате от кюпа на любовта. Вие по някой начин излизате от кюпа на любовта. Като мълчите, вие всички сте в кюпа. Тъй като мълчите, всички сте в кюпа сега. Имам един пример, който веднъж се случи. Гледам едно куче, доста оправено, носи една кост. То беше от добра порода.
към беседата >>

Като мълчите, вие всички сте в кюпа.
Ако говориш – в кюпа, ако не говориш – пак в кюпа. Има един начин, дето няма да влезеш в кюпа. Как да излезеш от кюпа на любовта? Вие по някой път излизате от кюпа на любовта. Вие по някой начин излизате от кюпа на любовта. Като мълчите, вие всички сте в кюпа. Тъй като мълчите, всички сте в кюпа сега. Имам един пример, който веднъж се случи. Гледам едно куче, доста оправено, носи една кост. То беше от добра порода. Казва: "Уредих си работите." Дигнало опашка, върви и търси да намери място да я гризе.
към беседата >>

Тъй като мълчите, всички сте в кюпа сега.
Има един начин, дето няма да влезеш в кюпа. Как да излезеш от кюпа на любовта? Вие по някой път излизате от кюпа на любовта. Вие по някой начин излизате от кюпа на любовта. Като мълчите, вие всички сте в кюпа. Тъй като мълчите, всички сте в кюпа сега. Имам един пример, който веднъж се случи. Гледам едно куче, доста оправено, носи една кост. То беше от добра порода. Казва: "Уредих си работите." Дигнало опашка, върви и търси да намери място да я гризе. Едно голямо куче се завтече към малкото и то като го видя, сложи костта на земята и започна да го гледа, казва: "За тебе аз нося тази кост." И започна да гали голямото куче, обикаля около него.
към беседата >>

Или ще мислиш, че спрямо теб е несправедлива, ако остане недоволство – веднага в кюпа.
Не хуква да бяга, но като види, че любовта иде, сложи костта, нищо повече. Ще премахнеш всяко противоречие в ума си. Ще забравиш, че си богат, че си учен, че всичко е за тебе. Ще кажеш: "На твое разположение съм, тури ме, където искаш. Готов съм да правиш с мене, каквото намериш за добре." Веднага в теб ще се яви едно състояние, каквото прави, дето и да те прави, в ума ти да не остане никакво недоволство. Или ще мислиш, че спрямо теб е несправедлива, ако остане недоволство – веднага в кюпа. Ако мислиш, че тебе те е обездарила – пак в кюпа. Ако кажеш: "На нейно разположение съм." Каквото направи, мислиш, че е хубаво. В кюпа или вън от кюпа, където да те тури, на нейно разположение да си, да направи с тебе, каквото иска. Кажеш: "Аз съм готов да приема твоята съдба." Тогава любовта ще направи нещо, което никога не си виждал. Това е философия.
към беседата >>

Ако мислиш, че тебе те е обездарила – пак в кюпа.
Ще премахнеш всяко противоречие в ума си. Ще забравиш, че си богат, че си учен, че всичко е за тебе. Ще кажеш: "На твое разположение съм, тури ме, където искаш. Готов съм да правиш с мене, каквото намериш за добре." Веднага в теб ще се яви едно състояние, каквото прави, дето и да те прави, в ума ти да не остане никакво недоволство. Или ще мислиш, че спрямо теб е несправедлива, ако остане недоволство – веднага в кюпа. Ако мислиш, че тебе те е обездарила – пак в кюпа. Ако кажеш: "На нейно разположение съм." Каквото направи, мислиш, че е хубаво. В кюпа или вън от кюпа, където да те тури, на нейно разположение да си, да направи с тебе, каквото иска. Кажеш: "Аз съм готов да приема твоята съдба." Тогава любовта ще направи нещо, което никога не си виждал. Това е философия. И ако нямате тази философия в живота, много постижения не може да имате.
към беседата >>

В кюпа или вън от кюпа, където да те тури, на нейно разположение да си, да направи с тебе, каквото иска.
Ще кажеш: "На твое разположение съм, тури ме, където искаш. Готов съм да правиш с мене, каквото намериш за добре." Веднага в теб ще се яви едно състояние, каквото прави, дето и да те прави, в ума ти да не остане никакво недоволство. Или ще мислиш, че спрямо теб е несправедлива, ако остане недоволство – веднага в кюпа. Ако мислиш, че тебе те е обездарила – пак в кюпа. Ако кажеш: "На нейно разположение съм." Каквото направи, мислиш, че е хубаво. В кюпа или вън от кюпа, където да те тури, на нейно разположение да си, да направи с тебе, каквото иска. Кажеш: "Аз съм готов да приема твоята съдба." Тогава любовта ще направи нещо, което никога не си виждал. Това е философия. И ако нямате тази философия в живота, много постижения не може да имате. Всякога ще имате противоречия. Защо идат противоречията?
към беседата >>

26. Външна и вътрешна любов

" Младата мома иска някой момък, казва: „Без него не мога да живея." Утре, като се ожени за този момък, казва: „Дотегна ми, като кюп стои вкъщи, не излиза да работи." Той ако седи вкъщи, ти ще излезеш да работиш заради него, няма да правиш въпрос. (втори вариант)
Имате хиляди външни работи, за които може да се говори, има и хиляди вътрешни работи, за които може да се говори. Но и за външната любов вие още не сте готови и за вътрешната любов вие още не сте готови. Като казвам: не сте готови, вие не можете да изнасяте. Вие искате вас да не ви смущават хората. Когато някой човек, който вас ви обича винаги се върти около вас, това е за изяснение, казвате: „Дотегна ми! " Младата мома иска някой момък, казва: „Без него не мога да живея." Утре, като се ожени за този момък, казва: „Дотегна ми, като кюп стои вкъщи, не излиза да работи." Той ако седи вкъщи, ти ще излезеш да работиш заради него, няма да правиш въпрос. Когато ти дойдеш да изучаваш истинската любов, ти въпрос няма да правиш, ще го оставиш той сам да се пробуди вътре в себе си. Там е силата. То е една вътрешна наука. То е една душевна наука. Красотата е там, че ти ще го оставиш така нищо да не работи.
към втори вариант >>

27. Разумният човек

След това време от яйцето се измъти една камила.“ – „И това е възможно.“ Най-после дохожда трети човек, като води двама хамали със себе си, които носят един голям кюп, който съдържа около 500–600 килограма.
Един от турските султани давал една голяма награда на онзи, който могъл да му каже една такава лъжа, така добре скроена, че да може да ѝ повярва. Дошъл един човек при султана и му донесъл един много дълъг косъм, като казал: „Този косъм е от брадата на баща ми. Едно време баща ми простря този косъм през широчината на Дунава, направи от него един голям мост, през който можаха да минат всички войски на целия свят.“ – „Възможно е“ – казал султанът. След това дохожда друг един при султана и му показва едно паче яйце. „Едно време – казва той – майка ми насади това паче яйце на една квачка и тя лежа върху него цели 21 деня. След това време от яйцето се измъти една камила.“ – „И това е възможно.“ Най-после дохожда трети човек, като води двама хамали със себе си, които носят един голям кюп, който съдържа около 500–600 килограма. Тогава той започнал да разправя на султана: „Султан ефенди, преди години твоят баща отвори война с московците, но понеже войната трая много години, баща ти нямаше вече пари да продължава войната. Тогава моят баща му услужи с пари. Той му даде толкова пари, че трябваше да ги пренесе с този кюп.“ – „Виж, това вече не е възможно“ – казал султанът. Ако султанът каже, че това е възможно, ще трябва да върне тия пари на сина. Той разбра, че това е лъжа.
към беседата >>

Той му даде толкова пари, че трябваше да ги пренесе с този кюп.“ – „Виж, това вече не е възможно“ – казал султанът.
След това дохожда друг един при султана и му показва едно паче яйце. „Едно време – казва той – майка ми насади това паче яйце на една квачка и тя лежа върху него цели 21 деня. След това време от яйцето се измъти една камила.“ – „И това е възможно.“ Най-после дохожда трети човек, като води двама хамали със себе си, които носят един голям кюп, който съдържа около 500–600 килограма. Тогава той започнал да разправя на султана: „Султан ефенди, преди години твоят баща отвори война с московците, но понеже войната трая много години, баща ти нямаше вече пари да продължава войната. Тогава моят баща му услужи с пари. Той му даде толкова пари, че трябваше да ги пренесе с този кюп.“ – „Виж, това вече не е възможно“ – казал султанът. Ако султанът каже, че това е възможно, ще трябва да върне тия пари на сина. Той разбра, че това е лъжа. Докато двамата разправяха на султана работи, които никога не са ставали и не могат да станат, като далечни от живота, султанът казваше, че е възможно да са станали, но когато третият му разказа един случай, който е близо до живота, султанът го отрече. Ако го беше признал, трябваше да му даде тия пари, които бащата е взел назаем. Казвам: Разумният човек е онзи, на когото ние трябва да подражаваме.
към беседата >>

28. Еднократен, многократен и непреривни процеси

– „Бях така се поизпотил, станах, отидох, взех едно кюпче, изпих една вода и оттам насетне не ми върви.
Ти вече не вземаш предвид, че обущата са причина. Казваш: „Нещо урочасаха краката ми“. Когато съм правил наблюдения, често българинът все страда от уроки. Казва: „Не зная, тук до няколко години бях здрав човек, но вече урочасах“. Казвам: Как? – „Бях така се поизпотил, станах, отидох, взех едно кюпче, изпих една вода и оттам насетне не ми върви. В тази вода влезе нещо нечисто, че урочасах“. Аз виждам уроките в това, че той простудил своя стомах, свили се кръвоносните съдове, кръвообръщението не става редовно. Започва едно болезнено състояние. Казвам: Лятно време той се изпотил, дигне стомната, изпие едно кюпче вода и с тази студената вода, всеки човек може да урочаса, и най-силните може да урочасат. Някой напил коня със студена вода и погледнеш коня паднал и умрял.
към беседата >>

Казвам: Лятно време той се изпотил, дигне стомната, изпие едно кюпче вода и с тази студената вода, всеки човек може да урочаса, и най-силните може да урочасат.
Казвам: Как? – „Бях така се поизпотил, станах, отидох, взех едно кюпче, изпих една вода и оттам насетне не ми върви. В тази вода влезе нещо нечисто, че урочасах“. Аз виждам уроките в това, че той простудил своя стомах, свили се кръвоносните съдове, кръвообръщението не става редовно. Започва едно болезнено състояние. Казвам: Лятно време той се изпотил, дигне стомната, изпие едно кюпче вода и с тази студената вода, всеки човек може да урочаса, и най-силните може да урочасат. Някой напил коня със студена вода и погледнеш коня паднал и умрял. В туй отношение не разбирате законите, като туриш това животно потно да пие вода. Сега да оставим животните. Често ние допущаме в ума си известни мисли и не може да си представим какъв динамически резултат ще произведат. Някои мисли са динамични.
към беседата >>

29. Големите блага

Седи при кюпчето и мисли и казва: „Няма тикви, само течно е останало.“ Не се връща, понеже няма.
Същинското име е Мария. Бащата казва: „Марийке, иди донеси от петмеза.“ Тя отива и не се връща. Минават 5, 10, 15, 20 минути, майката казва: „Какво стана с детето? Да не се е случило нещо? “ И отива да види. Седи при кюпчето и мисли и казва: „Няма тикви, само течно е останало.“ Не се връща, понеже няма. Казва: „Изчезнали ядките, парчетата.“ Като отиват при бащата, той казва: „Нали има тикви, вземете тикви, наложете тикви, че втори път пак да има тикви.“ Бащата не се кара. Ако има тикви лесна работа. Може пак да турим тикви в петмеза и ще се уреди работата. Та казвам: На земята трябва да създадем в себе си един характер. Ако не създадем, има много нещастия.
към беседата >>

30. Бял и черен кюп

Венера има два бояджийски кюпа.
Който може да се учи, винаги става добър. И когато аз казвам понякой път: Учете се, аз разбирам: Проявявайте доброто. Да допуснем сега, че има някои, които са под влиянието на Венера. Венера има влияние върху човека, едни прави да са прилежни, други прави да са лениви. Венера едни прави по-добри, а други по-лоши. Венера има два бояджийски кюпа. Дойде някой, тури го в белия кюп, извади го бял. Дойде някой, блъсне го в черния кюп, извади го черен. Сега, как искате тя да ви боядиса, бели или черни? Където и да ходите, ще носите чернотата. Това показва, че вие сте човек, който не се учите.
към беседата >>

Дойде някой, тури го в белия кюп, извади го бял.
И когато аз казвам понякой път: Учете се, аз разбирам: Проявявайте доброто. Да допуснем сега, че има някои, които са под влиянието на Венера. Венера има влияние върху човека, едни прави да са прилежни, други прави да са лениви. Венера едни прави по-добри, а други по-лоши. Венера има два бояджийски кюпа. Дойде някой, тури го в белия кюп, извади го бял. Дойде някой, блъсне го в черния кюп, извади го черен. Сега, как искате тя да ви боядиса, бели или черни? Където и да ходите, ще носите чернотата. Това показва, че вие сте човек, който не се учите. Доброто е белият кюп, злото е черният кюп.
към беседата >>

Дойде някой, блъсне го в черния кюп, извади го черен.
Да допуснем сега, че има някои, които са под влиянието на Венера. Венера има влияние върху човека, едни прави да са прилежни, други прави да са лениви. Венера едни прави по-добри, а други по-лоши. Венера има два бояджийски кюпа. Дойде някой, тури го в белия кюп, извади го бял. Дойде някой, блъсне го в черния кюп, извади го черен. Сега, как искате тя да ви боядиса, бели или черни? Където и да ходите, ще носите чернотата. Това показва, че вие сте човек, който не се учите. Доброто е белият кюп, злото е черният кюп. Всички ония хора, които не се учат, са в черния кюп.
към беседата >>

Доброто е белият кюп, злото е черният кюп.
Дойде някой, тури го в белия кюп, извади го бял. Дойде някой, блъсне го в черния кюп, извади го черен. Сега, как искате тя да ви боядиса, бели или черни? Където и да ходите, ще носите чернотата. Това показва, че вие сте човек, който не се учите. Доброто е белият кюп, злото е черният кюп. Всички ония хора, които не се учат, са в черния кюп. Всички, които се учат, са в белия кюп. Във всички планети има само по два кюпа. Венера е, която дава, тя е богиня, която дава, тя разрешава този въпрос. Всичките са взели от нея: И Меркурий, и Луната, и Марс, и Юпитер, и Сатурн са взели от нея, тя продава тия кюпове.
към беседата >>

Всички ония хора, които не се учат, са в черния кюп.
Дойде някой, блъсне го в черния кюп, извади го черен. Сега, как искате тя да ви боядиса, бели или черни? Където и да ходите, ще носите чернотата. Това показва, че вие сте човек, който не се учите. Доброто е белият кюп, злото е черният кюп. Всички ония хора, които не се учат, са в черния кюп. Всички, които се учат, са в белия кюп. Във всички планети има само по два кюпа. Венера е, която дава, тя е богиня, която дава, тя разрешава този въпрос. Всичките са взели от нея: И Меркурий, и Луната, и Марс, и Юпитер, и Сатурн са взели от нея, тя продава тия кюпове. Венера е първо божество, което е научила всички на бояджийство.
към беседата >>

Всички, които се учат, са в белия кюп.
Сега, как искате тя да ви боядиса, бели или черни? Където и да ходите, ще носите чернотата. Това показва, че вие сте човек, който не се учите. Доброто е белият кюп, злото е черният кюп. Всички ония хора, които не се учат, са в черния кюп. Всички, които се учат, са в белия кюп. Във всички планети има само по два кюпа. Венера е, която дава, тя е богиня, която дава, тя разрешава този въпрос. Всичките са взели от нея: И Меркурий, и Луната, и Марс, и Юпитер, и Сатурн са взели от нея, тя продава тия кюпове. Венера е първо божество, което е научила всички на бояджийство. По-лесен занаят от бояджийството няма.
към беседата >>

Във всички планети има само по два кюпа.
Където и да ходите, ще носите чернотата. Това показва, че вие сте човек, който не се учите. Доброто е белият кюп, злото е черният кюп. Всички ония хора, които не се учат, са в черния кюп. Всички, които се учат, са в белия кюп. Във всички планети има само по два кюпа. Венера е, която дава, тя е богиня, която дава, тя разрешава този въпрос. Всичките са взели от нея: И Меркурий, и Луната, и Марс, и Юпитер, и Сатурн са взели от нея, тя продава тия кюпове. Венера е първо божество, което е научила всички на бояджийство. По-лесен занаят от бояджийството няма. Потопи го в кюпа, извади го бял.
към беседата >>

Всичките са взели от нея: И Меркурий, и Луната, и Марс, и Юпитер, и Сатурн са взели от нея, тя продава тия кюпове.
Доброто е белият кюп, злото е черният кюп. Всички ония хора, които не се учат, са в черния кюп. Всички, които се учат, са в белия кюп. Във всички планети има само по два кюпа. Венера е, която дава, тя е богиня, която дава, тя разрешава този въпрос. Всичките са взели от нея: И Меркурий, и Луната, и Марс, и Юпитер, и Сатурн са взели от нея, тя продава тия кюпове. Венера е първо божество, което е научила всички на бояджийство. По-лесен занаят от бояджийството няма. Потопи го в кюпа, извади го бял. Тури го в черния кюп, извади го черен. В природата само бояджилък има.
към беседата >>

Потопи го в кюпа, извади го бял.
Във всички планети има само по два кюпа. Венера е, която дава, тя е богиня, която дава, тя разрешава този въпрос. Всичките са взели от нея: И Меркурий, и Луната, и Марс, и Юпитер, и Сатурн са взели от нея, тя продава тия кюпове. Венера е първо божество, което е научила всички на бояджийство. По-лесен занаят от бояджийството няма. Потопи го в кюпа, извади го бял. Тури го в черния кюп, извади го черен. В природата само бояджилък има. Всички минават през кюповете на Венера. Та ви казвам: Не влизайте в черния кюп на Венера, макар и даром да иска да ви боядиса. Искайте да ви боядиса в белия кюп.
към беседата >>

Тури го в черния кюп, извади го черен.
Венера е, която дава, тя е богиня, която дава, тя разрешава този въпрос. Всичките са взели от нея: И Меркурий, и Луната, и Марс, и Юпитер, и Сатурн са взели от нея, тя продава тия кюпове. Венера е първо божество, което е научила всички на бояджийство. По-лесен занаят от бояджийството няма. Потопи го в кюпа, извади го бял. Тури го в черния кюп, извади го черен. В природата само бояджилък има. Всички минават през кюповете на Венера. Та ви казвам: Не влизайте в черния кюп на Венера, макар и даром да иска да ви боядиса. Искайте да ви боядиса в белия кюп. Ако ви боядиса с бяло, всичко може да постигнете.
към беседата >>

Всички минават през кюповете на Венера.
Венера е първо божество, което е научила всички на бояджийство. По-лесен занаят от бояджийството няма. Потопи го в кюпа, извади го бял. Тури го в черния кюп, извади го черен. В природата само бояджилък има. Всички минават през кюповете на Венера. Та ви казвам: Не влизайте в черния кюп на Венера, макар и даром да иска да ви боядиса. Искайте да ви боядиса в белия кюп. Ако ви боядиса с бяло, всичко може да постигнете. Няма нещо, което няма да постигнете. Макар и да иска голяма сума за боядисването, дайте ѝ.
към беседата >>

Та ви казвам: Не влизайте в черния кюп на Венера, макар и даром да иска да ви боядиса.
По-лесен занаят от бояджийството няма. Потопи го в кюпа, извади го бял. Тури го в черния кюп, извади го черен. В природата само бояджилък има. Всички минават през кюповете на Венера. Та ви казвам: Не влизайте в черния кюп на Венера, макар и даром да иска да ви боядиса. Искайте да ви боядиса в белия кюп. Ако ви боядиса с бяло, всичко може да постигнете. Няма нещо, което няма да постигнете. Макар и да иска голяма сума за боядисването, дайте ѝ. Та всичките учени хора са минали през кюповете на Венера.
към беседата >>

Искайте да ви боядиса в белия кюп.
Потопи го в кюпа, извади го бял. Тури го в черния кюп, извади го черен. В природата само бояджилък има. Всички минават през кюповете на Венера. Та ви казвам: Не влизайте в черния кюп на Венера, макар и даром да иска да ви боядиса. Искайте да ви боядиса в белия кюп. Ако ви боядиса с бяло, всичко може да постигнете. Няма нещо, което няма да постигнете. Макар и да иска голяма сума за боядисването, дайте ѝ. Та всичките учени хора са минали през кюповете на Венера. Като срещнете някого, кажете: „В кой кюп си бил, в белия или в черния?
към беседата >>

Та всичките учени хора са минали през кюповете на Венера.
Та ви казвам: Не влизайте в черния кюп на Венера, макар и даром да иска да ви боядиса. Искайте да ви боядиса в белия кюп. Ако ви боядиса с бяло, всичко може да постигнете. Няма нещо, което няма да постигнете. Макар и да иска голяма сума за боядисването, дайте ѝ. Та всичките учени хора са минали през кюповете на Венера. Като срещнете някого, кажете: „В кой кюп си бил, в белия или в черния? “ Ако си бил в белия кюп, всичките врати са отворени заради тебе. В черния кюп всичките врати са затворени. И тогава въпросът може да го разрешите тъй. Дойдете един ден, неразположен си, ти си вече турил нокъта в черния кюп.
към беседата >>

Като срещнете някого, кажете: „В кой кюп си бил, в белия или в черния?
Искайте да ви боядиса в белия кюп. Ако ви боядиса с бяло, всичко може да постигнете. Няма нещо, което няма да постигнете. Макар и да иска голяма сума за боядисването, дайте ѝ. Та всичките учени хора са минали през кюповете на Венера. Като срещнете някого, кажете: „В кой кюп си бил, в белия или в черния? “ Ако си бил в белия кюп, всичките врати са отворени заради тебе. В черния кюп всичките врати са затворени. И тогава въпросът може да го разрешите тъй. Дойдете един ден, неразположен си, ти си вече турил нокъта в черния кюп. Пази се да не се боядисаш, защото сега едва малко те докосва, гледай да не влезеш в кюпа вътре.
към беседата >>

“ Ако си бил в белия кюп, всичките врати са отворени заради тебе.
Ако ви боядиса с бяло, всичко може да постигнете. Няма нещо, което няма да постигнете. Макар и да иска голяма сума за боядисването, дайте ѝ. Та всичките учени хора са минали през кюповете на Венера. Като срещнете някого, кажете: „В кой кюп си бил, в белия или в черния? “ Ако си бил в белия кюп, всичките врати са отворени заради тебе. В черния кюп всичките врати са затворени. И тогава въпросът може да го разрешите тъй. Дойдете един ден, неразположен си, ти си вече турил нокъта в черния кюп. Пази се да не се боядисаш, защото сега едва малко те докосва, гледай да не влезеш в кюпа вътре. В Америка сега неизправимите престъпници ги принцоват и им турят черен цвят, накъдето и да ходят, всички ги знаят, че са престъпници.
към беседата >>

В черния кюп всичките врати са затворени.
Няма нещо, което няма да постигнете. Макар и да иска голяма сума за боядисването, дайте ѝ. Та всичките учени хора са минали през кюповете на Венера. Като срещнете някого, кажете: „В кой кюп си бил, в белия или в черния? “ Ако си бил в белия кюп, всичките врати са отворени заради тебе. В черния кюп всичките врати са затворени. И тогава въпросът може да го разрешите тъй. Дойдете един ден, неразположен си, ти си вече турил нокъта в черния кюп. Пази се да не се боядисаш, защото сега едва малко те докосва, гледай да не влезеш в кюпа вътре. В Америка сега неизправимите престъпници ги принцоват и им турят черен цвят, накъдето и да ходят, всички ги знаят, че са престъпници. За да не влезеш в принцовката, какво трябва да правиш?
към беседата >>

Дойдете един ден, неразположен си, ти си вече турил нокъта в черния кюп.
Та всичките учени хора са минали през кюповете на Венера. Като срещнете някого, кажете: „В кой кюп си бил, в белия или в черния? “ Ако си бил в белия кюп, всичките врати са отворени заради тебе. В черния кюп всичките врати са затворени. И тогава въпросът може да го разрешите тъй. Дойдете един ден, неразположен си, ти си вече турил нокъта в черния кюп. Пази се да не се боядисаш, защото сега едва малко те докосва, гледай да не влезеш в кюпа вътре. В Америка сега неизправимите престъпници ги принцоват и им турят черен цвят, накъдето и да ходят, всички ги знаят, че са престъпници. За да не влезеш в принцовката, какво трябва да правиш? Умният как може да използува бялото и черното? Умният човек може да ги използува.
към беседата >>

Пази се да не се боядисаш, защото сега едва малко те докосва, гледай да не влезеш в кюпа вътре.
Като срещнете някого, кажете: „В кой кюп си бил, в белия или в черния? “ Ако си бил в белия кюп, всичките врати са отворени заради тебе. В черния кюп всичките врати са затворени. И тогава въпросът може да го разрешите тъй. Дойдете един ден, неразположен си, ти си вече турил нокъта в черния кюп. Пази се да не се боядисаш, защото сега едва малко те докосва, гледай да не влезеш в кюпа вътре. В Америка сега неизправимите престъпници ги принцоват и им турят черен цвят, накъдето и да ходят, всички ги знаят, че са престъпници. За да не влезеш в принцовката, какво трябва да правиш? Умният как може да използува бялото и черното? Умният човек може да ги използува. Те са два кюпа.
към беседата >>

Те са два кюпа.
Пази се да не се боядисаш, защото сега едва малко те докосва, гледай да не влезеш в кюпа вътре. В Америка сега неизправимите престъпници ги принцоват и им турят черен цвят, накъдето и да ходят, всички ги знаят, че са престъпници. За да не влезеш в принцовката, какво трябва да правиш? Умният как може да използува бялото и черното? Умният човек може да ги използува. Те са два кюпа. Ти по същия начин като Венера, туй в тебе, което не се учи, черно ще го боядисаш, да го знаеш. Туй в тебе, което се учи, в бяло ще го боядисаш. Щом като опиташ нещо, което не учи, в черния кюп вътре го боядисай, да го знаеш. Да имаш нещо конкретно, още отдалеч като го видиш бялото и черното, да ги различаваш, бялото отдясно, черното отляво. Някои казват, че едни ще бъдат поставени отдясно, други отляво.
към беседата >>

Щом като опиташ нещо, което не учи, в черния кюп вътре го боядисай, да го знаеш.
Умният как може да използува бялото и черното? Умният човек може да ги използува. Те са два кюпа. Ти по същия начин като Венера, туй в тебе, което не се учи, черно ще го боядисаш, да го знаеш. Туй в тебе, което се учи, в бяло ще го боядисаш. Щом като опиташ нещо, което не учи, в черния кюп вътре го боядисай, да го знаеш. Да имаш нещо конкретно, още отдалеч като го видиш бялото и черното, да ги различаваш, бялото отдясно, черното отляво. Някои казват, че едни ще бъдат поставени отдясно, други отляво. Отляво в черния кюп, черни ще бъдат. Онези, добрите хора с бяло, с бели дрехи, другите с черни. Казвам: Черното състояние поглъща.
към беседата >>

Отляво в черния кюп, черни ще бъдат.
Ти по същия начин като Венера, туй в тебе, което не се учи, черно ще го боядисаш, да го знаеш. Туй в тебе, което се учи, в бяло ще го боядисаш. Щом като опиташ нещо, което не учи, в черния кюп вътре го боядисай, да го знаеш. Да имаш нещо конкретно, още отдалеч като го видиш бялото и черното, да ги различаваш, бялото отдясно, черното отляво. Някои казват, че едни ще бъдат поставени отдясно, други отляво. Отляво в черния кюп, черни ще бъдат. Онези, добрите хора с бяло, с бели дрехи, другите с черни. Казвам: Черното състояние поглъща. Щом дойде черното в тебе, щом не искаш да учиш, поглъщаш своите сили. Ти ставаш неспособен човек сам на себе си. Черното казва: „Не мога.“ – Мога.
към беседата >>

Казваш: „Не мога.“ Значи, за всичко онова, което ти е дадено, ще кажеш: „Мога.“ Ти като кажеш: „Не мога“, ти влизаш в черния кюп.
Черното казва: „Не мога.“ – Мога. М – това е материалният свят, всичко онова, което е съдадено. Бог, Първата Причина, Той е дал всичките възможности. Като ученик в училището е дал всичките възможности, всички възможности, всички пособия. Няма нещо, което да липсва в тебе, изисква се само да се учиш. Казваш: „Не мога.“ Значи, за всичко онова, което ти е дадено, ще кажеш: „Мога.“ Ти като кажеш: „Не мога“, ти влизаш в черния кюп. Запример, представете си един пример. Ти си в гостилницата, някой ти казва: „Вземи една филия хляб, вземи и дай на мене.“ Аз наместо да ям чуждия хляб, ще дам моя. – Може ли? – Мога. Аз ще взема една от моите филии и ще туря на другия.
към беседата >>

В кой кюп сте готови да ви бутнат, в белия или в черния?
Казвам: Ще разберете даденото. Сега трябва да учиш. Сега, за една седмица отбележете по колко пъти на ден се обезсърчавате. За една седмица направете едно наблюдение. Сутрин като станеш от кревата, какво е твоето състояние, положително или отрицателно. В кой кюп сте готови да ви бутнат, в белия или в черния? После към обяд и вечер, какво е състоянието ви. По три пъти на ден ще правите набюденията, всичко 21 наблюдения. Ще има да отбележите вашите положителни и отрицателни състояния. Тогава като дойде отрицателното състояние, ще кажеш: „Не, в черния кюп не влизам.“ Като дойде доброто състояние, ще кажеш: „В белия кюп влизам.“ Щом дойдеш до черния кюп, кажи: „В белия, аз не искам в черния.“ Ще кажеш на Венера: „В белия кюп ме тури.“ Не казвай, че не искаш да те боядисва, кажи: „В белия кюп ме тури.“ Тя ще те пита: „В кой кюп искаш да те боядисам? “
към беседата >>

Тогава като дойде отрицателното състояние, ще кажеш: „Не, в черния кюп не влизам.“ Като дойде доброто състояние, ще кажеш: „В белия кюп влизам.“ Щом дойдеш до черния кюп, кажи: „В белия, аз не искам в черния.“ Ще кажеш на Венера: „В белия кюп ме тури.“ Не казвай, че не искаш да те боядисва, кажи: „В белия кюп ме тури.“ Тя ще те пита: „В кой кюп искаш да те боядисам?
Сутрин като станеш от кревата, какво е твоето състояние, положително или отрицателно. В кой кюп сте готови да ви бутнат, в белия или в черния? После към обяд и вечер, какво е състоянието ви. По три пъти на ден ще правите набюденията, всичко 21 наблюдения. Ще има да отбележите вашите положителни и отрицателни състояния. Тогава като дойде отрицателното състояние, ще кажеш: „Не, в черния кюп не влизам.“ Като дойде доброто състояние, ще кажеш: „В белия кюп влизам.“ Щом дойдеш до черния кюп, кажи: „В белия, аз не искам в черния.“ Ще кажеш на Венера: „В белия кюп ме тури.“ Не казвай, че не искаш да те боядисва, кажи: „В белия кюп ме тури.“ Тя ще те пита: „В кой кюп искаш да те боядисам? “ Сега ще ви приведа примера за онзи американски богаташ, милионер, който си купил един коркой и се пазарил с един човек да му го занесе в къщи. Бедният човек искал един долар, онзи не искал да му даде. Председателят на щата чул това и той се приближава при богатия и казва: „Аз ще ви занеса коркоя и колкото искате ми дайте.“ Председателят взема коркоя и го носи. Богатият върви, той носи коркоя.
към беседата >>

Остава на вас да не влизате в черния кюп на Венера.
Станеш сутрин, пък услужи и на природата. Помоли се да ти се даде възможност и на нея да направиш добро. Казваш: „Защо трябва да уча? “ Ще учиш, ще си кажеш урока, както си научил. Сега какво разбрахте? Остава на вас да не влизате в черния кюп на Венера.
към беседата >>

31. Обезсърчение и насърчение

Най-после иде един турчин и с него двама хамали, носят един голям кюп, който събирал 200–300 кила вода.
Сега аз желая да ми дадете едно обезсърчение, да ми кажете едно обезсърчение, което да е хас обезсърчение. Аз съм ви привеждал един пример за един турски султан, който искал да му кажат една лъжа, но да бъде същинска лъжа. И който каже една същинска лъжа, ще му даде едно голямо възнаграждение. Иде един и носи едно яйце и казва: „Майка ми едно такова яйце го тури под квачката и от яйцето излезе цяла камила.“ – „Ола белир“, казал султанът, може да стане. Иде друг, носи един косъм от брадата на баща си, казва: „Този косъм баща ми го тури на Дунава и стана мост.“ – „Може да стане.“ Не признава султанът, че това е една лъжа. Най-после иде един турчин и с него двама хамали, носят един голям кюп, който събирал 200–300 кила вода. Носят го на една върлина. Казва: „Баща ти във време на войната с московеца взе назаем от баща ми този кюп с пари.“ Султанът казва: „Не може да бъде това.“ Ако каже, че може да бъде, трябва да върне парите. Когато не искаме да изпълним, казваме: „Това е лъжа.“ Сега и вие, кажете ми, като на този султан, едно обезсърчение. В обезсърчението се намалява пулса на сърцето с десет от обикновените трептения. Ти си обезсърчен, веднага иде един страх, че ти ще изгубиш нещо, което имаш – започва сърцето да намалява трептенията.
към беседата >>

Казва: „Баща ти във време на войната с московеца взе назаем от баща ми този кюп с пари.“ Султанът казва: „Не може да бъде това.“ Ако каже, че може да бъде, трябва да върне парите.
И който каже една същинска лъжа, ще му даде едно голямо възнаграждение. Иде един и носи едно яйце и казва: „Майка ми едно такова яйце го тури под квачката и от яйцето излезе цяла камила.“ – „Ола белир“, казал султанът, може да стане. Иде друг, носи един косъм от брадата на баща си, казва: „Този косъм баща ми го тури на Дунава и стана мост.“ – „Може да стане.“ Не признава султанът, че това е една лъжа. Най-после иде един турчин и с него двама хамали, носят един голям кюп, който събирал 200–300 кила вода. Носят го на една върлина. Казва: „Баща ти във време на войната с московеца взе назаем от баща ми този кюп с пари.“ Султанът казва: „Не може да бъде това.“ Ако каже, че може да бъде, трябва да върне парите. Когато не искаме да изпълним, казваме: „Това е лъжа.“ Сега и вие, кажете ми, като на този султан, едно обезсърчение. В обезсърчението се намалява пулса на сърцето с десет от обикновените трептения. Ти си обезсърчен, веднага иде един страх, че ти ще изгубиш нещо, което имаш – започва сърцето да намалява трептенията. Ако се увеличава пулсът ти с десет, тогава ти си се уплашил. В намаляването на пулса човек придобива едно състояние на обезсърчение, казва: „Тази работа няма да я бъде.“ В увеличението на пулса не иде обезсърчението, но иде страхът.
към беседата >>

32. Господар и слуга / Служене

РБ

Най-после идат двама хамали и носят един голям кюп, който събирал 500–600 кила вода.
Ще му плати за лъжата. Започнали да се изреждат, да го лъжат. Турците ги казват масали. Ще каже някой нещо с някаква вероятност. Иде един и носи едно кокошо яйце и казва на султана: „Майка ми тури това яйце под квачката и като го измъти, излезе цяла камила.“ Турчинът казва: „Може да стане, Божа работа.“ Иде един и носи един косъм от брадата на баща си казва: „Този косъм от брадата на баща ми и когато султанът воюваше с московеца, като го тури на Дунава, мост стана и московците минаха.“ Казва: „Ола белир.“ Нареждали се разни и му казват но султанът не ги признава за лъжи. Най-после идат двама хамали и носят един голям кюп, който събирал 500–600 кила вода. Казва му турчинът: „Баща ми във време на войната с московеца зае пари назаем на твоя баща, султана, този кюп с пари.“ Казва: „Това е една лъжа.“ Ако каже, че може да бъде, трябва да плати дълга на баща си. Питам: Защо султанът искал да му кажат една лъжа, същинска лъжа? Ние всички страдаме. В лъжата се съдържа нещо, което не е вярно. Ти казваш: „Аз съм господар на себе си.“ Вярно ли е това?
към беседата >>

Казва му турчинът: „Баща ми във време на войната с московеца зае пари назаем на твоя баща, султана, този кюп с пари.“ Казва: „Това е една лъжа.“ Ако каже, че може да бъде, трябва да плати дълга на баща си.
Започнали да се изреждат, да го лъжат. Турците ги казват масали. Ще каже някой нещо с някаква вероятност. Иде един и носи едно кокошо яйце и казва на султана: „Майка ми тури това яйце под квачката и като го измъти, излезе цяла камила.“ Турчинът казва: „Може да стане, Божа работа.“ Иде един и носи един косъм от брадата на баща си казва: „Този косъм от брадата на баща ми и когато султанът воюваше с московеца, като го тури на Дунава, мост стана и московците минаха.“ Казва: „Ола белир.“ Нареждали се разни и му казват но султанът не ги признава за лъжи. Най-после идат двама хамали и носят един голям кюп, който събирал 500–600 кила вода. Казва му турчинът: „Баща ми във време на войната с московеца зае пари назаем на твоя баща, султана, този кюп с пари.“ Казва: „Това е една лъжа.“ Ако каже, че може да бъде, трябва да плати дълга на баща си. Питам: Защо султанът искал да му кажат една лъжа, същинска лъжа? Ние всички страдаме. В лъжата се съдържа нещо, което не е вярно. Ти казваш: „Аз съм господар на себе си.“ Вярно ли е това? Ако си господар на себе си, ти трябва да бъдеш най-умният човек, здрав, да не страдаш, да бъдеш независим.
към беседата >>

33. Което Той ви казва!

“ И най-после, двама носачи носят един голям кюп.
Каквото му кажеш, той вярва. Аз съм изложил онзи пример за един султан, който издал заповед да му кажат една същинска лъжа. Идва един и носи един косъм от брадата на баща си. И казва: „Баща ми като тури този косъм на Дунава, стана мост и нашите войски минаха в Румъния.“ Султанът казал: „Възможно е! “ Един носи едно паче яйце и казва: „Майка ми като тури такова паче яйце, излезе една камила.“ Султанът казал: „Възможно е! “ И най-после, двама носачи носят един голям кюп. Човекът, който водил носачите, казал: „Баща Ви едно време ходи на война с московците и взе назаем пари от баща ми с този кюп.“ Султанът казал: „Това е лъжа! “ Защото като каже: „Възможно е! “, трябва да плати. Та, всяко нещо, което не ни допада на характера, което ни засяга, за него казваме: „Това е лъжа! “ А пък за всяко нещо, което не ни засяга, казваме: „Възможно е!
към беседата >>

Човекът, който водил носачите, казал: „Баща Ви едно време ходи на война с московците и взе назаем пари от баща ми с този кюп.“ Султанът казал: „Това е лъжа!
Аз съм изложил онзи пример за един султан, който издал заповед да му кажат една същинска лъжа. Идва един и носи един косъм от брадата на баща си. И казва: „Баща ми като тури този косъм на Дунава, стана мост и нашите войски минаха в Румъния.“ Султанът казал: „Възможно е! “ Един носи едно паче яйце и казва: „Майка ми като тури такова паче яйце, излезе една камила.“ Султанът казал: „Възможно е! “ И най-после, двама носачи носят един голям кюп. Човекът, който водил носачите, казал: „Баща Ви едно време ходи на война с московците и взе назаем пари от баща ми с този кюп.“ Султанът казал: „Това е лъжа! “ Защото като каже: „Възможно е! “, трябва да плати. Та, всяко нещо, което не ни допада на характера, което ни засяга, за него казваме: „Това е лъжа! “ А пък за всяко нещо, което не ни засяга, казваме: „Възможно е! “
към беседата >>

" Най-после двама носачи носят един голям кюп. (втори вариант)
Каквото му кажеш, той ще вярва. Аз съм давал онзи пример за един султан, който издал заповед да му кажат една същинска лъжа. Идва един и носи един косъм от брадата на баща си. Казва: "Баща ми, като тури този косъм на Дунава, стана мост и нашите войски минаха в Румъния." Султанът казал: "Възможно е! " Друг носи едно паче яйце и казва: "Майка ми, като тури такова паче яйце, излиза цяла камила." Султанът казал: "Възможно е! " Най-после двама носачи носят един голям кюп. Човекът, който водел носачите, казал: "Баща ви едно време ходи па война с московците и взе назаем пари от баща ми с този кюп." Султанът казал: "Това е лъжа! " Защото, ако каже пак "Възможно е", трябва да плати. Та всяко нещо, което не ни допада, което ни засяга, за него казваме: "Това е лъжа! " А пък за всяко нещо, което не ни засяга, казваме: "Възможно е! "
към втори вариант >>

Човекът, който водел носачите, казал: "Баща ви едно време ходи па война с московците и взе назаем пари от баща ми с този кюп." Султанът казал: "Това е лъжа! (втори вариант)
Аз съм давал онзи пример за един султан, който издал заповед да му кажат една същинска лъжа. Идва един и носи един косъм от брадата на баща си. Казва: "Баща ми, като тури този косъм на Дунава, стана мост и нашите войски минаха в Румъния." Султанът казал: "Възможно е! " Друг носи едно паче яйце и казва: "Майка ми, като тури такова паче яйце, излиза цяла камила." Султанът казал: "Възможно е! " Най-после двама носачи носят един голям кюп. Човекът, който водел носачите, казал: "Баща ви едно време ходи па война с московците и взе назаем пари от баща ми с този кюп." Султанът казал: "Това е лъжа! " Защото, ако каже пак "Възможно е", трябва да плати. Та всяко нещо, което не ни допада, което ни засяга, за него казваме: "Това е лъжа! " А пък за всяко нещо, което не ни засяга, казваме: "Възможно е! " Преди всичко вие вложете в ума си и поддържайте следната идея: всичко в света Бог е създал за добро.
към втори вариант >>

34. Път към изгубената дума

Разправят за един стар българин на 85 години, при освобождението на България, той си скрил парите в едно кюпче и после го търсил и не могъл да го намери.
Питам: Как ще оправдаете следното. Тези, които най-много обичаме, като умрат, ние ги задигнем и ги скриваме. Види се, че хората са големи богатства и ги скриваме в земята. Нали, когато дойде бозгунлук – размирни времена, хората каквото имат ценно го скриват в земята. И после не могат да го намерят. Разправят за един стар българин на 85 години, при освобождението на България, той си скрил парите в едно кюпче и после го търсил и не могъл да го намери. И после заболял и умрял. Казват, че от тъга умрял. Той и да не беше скрил парите, пак щеше да умре. И да не криеш и да криеш, пак ще умреш. „Яж хляб, за да не умреш“, казват някои.
към беседата >>

35. Аз, ти, той

Я да стане като някое кюпче и да и носиш дърва, и тя да казва: „Я дай това, дай онова.“ Кое е по-хубаво.
“ и пр. Всеки човек е дошъл на земята, за да гледа нещо. Той не е дошъл да бъде сляп. И ако имаш една жена и тя ходи, ти се радвай, че тя ходи. Защото, ако не ходи, лошо е. Я да стане като някое кюпче и да и носиш дърва, и тя да казва: „Я дай това, дай онова.“ Кое е по-хубаво. Да ходи или да седи като някое кюпче? Та казвам: Първоначално религията, като наука, духовния живот, като наука, те си имат вътрешен смисъл, който трябва да се изучава. И никой път човек не трябва да спира върху известни положения. Има много примери, създадени в света, но един пример, ако не се разбира, той няма смисъл. Например, ти казваш, всеки един от вас казва: „Обичам Господа.“ Но в тебе се застъпва една мисъл, на която ти не си господар, ти не можеш да я облагородиш.
към беседата >>

Да ходи или да седи като някое кюпче?
Всеки човек е дошъл на земята, за да гледа нещо. Той не е дошъл да бъде сляп. И ако имаш една жена и тя ходи, ти се радвай, че тя ходи. Защото, ако не ходи, лошо е. Я да стане като някое кюпче и да и носиш дърва, и тя да казва: „Я дай това, дай онова.“ Кое е по-хубаво. Да ходи или да седи като някое кюпче? Та казвам: Първоначално религията, като наука, духовния живот, като наука, те си имат вътрешен смисъл, който трябва да се изучава. И никой път човек не трябва да спира върху известни положения. Има много примери, създадени в света, но един пример, ако не се разбира, той няма смисъл. Например, ти казваш, всеки един от вас казва: „Обичам Господа.“ Но в тебе се застъпва една мисъл, на която ти не си господар, ти не можеш да я облагородиш. Харесваше ми се един лекар в Пловдив.
към беседата >>

36. Добрият път

Като не излиза от къщи стопанката казва: „Целия ден седи като кюп.“ Та казвам: Туй положение, в което се намирате, трябва да се напусне, понеже туй статическо положение, в което се намирате, ще даде слабостта, болестта, неразположението, остаряването, умирането, отиването на оня свят, съдба, какви ли не работи идат.
Като вървя, чувам краката ми да говорят, казва: „Радвам се, че си дошъл.“ Ту на левия, ту на десния крак стъпвам. Казва: „Радвам се, че си дошъл.“ Като вървя, само това чувам: „Радвам се, че си дошъл.“ Като слизам от Витоша, казва: „Радвам се, че си заминаваш, радвам се, че си заминаваш.“ Туй нещо чувам, любовта като казва: „Радвам се, че си заминаваш. Радвам се, че отиваш работа да вършиш.“ То значи заминаване. Когато някой заминава от дома, отива да върши работа. Туй е похвално за него. Като не излиза от къщи стопанката казва: „Целия ден седи като кюп.“ Та казвам: Туй положение, в което се намирате, трябва да се напусне, понеже туй статическо положение, в което се намирате, ще даде слабостта, болестта, неразположението, остаряването, умирането, отиването на оня свят, съдба, какви ли не работи идат. Този свят, за който говорят проповедниците, аз го наричам свят на безлюбие. Казвате: „Ще ме съдят.“ В любовта съдене няма. Направя една погрешка, веднага се осъдя. Осъдя се и си туря глоба. Не оставям за бъдеще да ме съдят.
към беседата >>

37. Що е истинно

Направили цял кюп с петмез и свещеникът очаква през годината да си похапне от петмеза.
Понеже вълната е по-скъпа, а памукът – по-евтин, като продава памука за вълна, печели, взема повече пари. Питам: Когато вие си позволявате да кажете нещо, което не е вярно, какво е вашето съображение? Често човек може да мълчи, но мълчанието не е философия на живота. Да мълчи като мъдрец е едно, да мълчи от страх е друго. Един български свещеник, който се занимавал с пчеларство, една година, след като двадесет–тридесет кошера събрал, направил си петмез и казал на своята другарка да тури тикви вътре. Направили цял кюп с петмез и свещеникът очаква през годината да си похапне от петмеза. Обаче неговата дъщеря и син отивали и си изваждали тиквичките от петмеза и не останало нито едно парче. Дъщерята се казвала Марийка. Един ден бащата казал: „Марийке, иди да извадиш малко от петмеза с тиквичките.“ И майката е там. Отива тя. И минават се пет, десет, петнадесет минути, половин час, тя не иде.
към беседата >>

“ Отиват да видят и виждат Марийка седи при кюпа и плаче.
Дъщерята се казвала Марийка. Един ден бащата казал: „Марийке, иди да извадиш малко от петмеза с тиквичките.“ И майката е там. Отива тя. И минават се пет, десет, петнадесет минути, половин час, тя не иде. Бащата казва: „Какво стана с петмеза? “ Отиват да видят и виждат Марийка седи при кюпа и плаче. Казва: „Няма тикви.“ Бащата казва: „Няма нищо. Нарежете нови тикви, че ги турете в петмеза пак.“ Ако старите тикви са изядени, турете нови. Няма какво да вдигате шум. Кой ги изял?
към беседата >>

38. Реални величини

По едно време гледа двама хамали носят един кюп, който събирал няколко хиляди килограма злато.
Един от турските султани не знаел какво нещо е същинска лъжа. Казал: „Който дойде и ми каже една същинска лъжа, ще му дам една голяма премия, но да бъде хас лъжа, не привидна.“ Започнали мнозина да идат. Дошъл един и носи един косъм, който паднал от брадата на баща му. Казва на султана: „С този косъм баща ми, като го тури на река Дунав, образува един мост да минат турските войски.“ Султанът казва: „Олабилир“ – значи не е лъжа. Иде друг, носи едно паче яйце и казва: „Това яйце майка ми го тури под квачката и от него излезе една камила.“ – „Олабилир.“ Нареждат се много още други. По едно време гледа двама хамали носят един кюп, който събирал няколко хиляди килограма злато. Казва на султана: „Едно време баща ти прави война с московеца и в този кюп взел пари назаем от баща ми.“ Султанът казва: „Това не може да бъде! “ Ако каже „Олабилир“, този кюп трябва да се върне. Сега в живота вие седите и мислите, че ако имате пари, всичко ще се уреди. Казвате: „Ако израсна, ако свърша учението, всичко ще се нареди.“ Ако външните условия можеха да създават нещо в човека, то Адам беше единственият човек, който беше турнат при най-добрите условия. Четете Библията.
към беседата >>

Казва на султана: „Едно време баща ти прави война с московеца и в този кюп взел пари назаем от баща ми.“ Султанът казва: „Това не може да бъде!
Казал: „Който дойде и ми каже една същинска лъжа, ще му дам една голяма премия, но да бъде хас лъжа, не привидна.“ Започнали мнозина да идат. Дошъл един и носи един косъм, който паднал от брадата на баща му. Казва на султана: „С този косъм баща ми, като го тури на река Дунав, образува един мост да минат турските войски.“ Султанът казва: „Олабилир“ – значи не е лъжа. Иде друг, носи едно паче яйце и казва: „Това яйце майка ми го тури под квачката и от него излезе една камила.“ – „Олабилир.“ Нареждат се много още други. По едно време гледа двама хамали носят един кюп, който събирал няколко хиляди килограма злато. Казва на султана: „Едно време баща ти прави война с московеца и в този кюп взел пари назаем от баща ми.“ Султанът казва: „Това не може да бъде! “ Ако каже „Олабилир“, този кюп трябва да се върне. Сега в живота вие седите и мислите, че ако имате пари, всичко ще се уреди. Казвате: „Ако израсна, ако свърша учението, всичко ще се нареди.“ Ако външните условия можеха да създават нещо в човека, то Адам беше единственият човек, който беше турнат при най-добрите условия. Четете Библията. Но ако човек може да се поправи от външните условия, Адам имаше най-добрите условия.
към беседата >>

“ Ако каже „Олабилир“, този кюп трябва да се върне.
Дошъл един и носи един косъм, който паднал от брадата на баща му. Казва на султана: „С този косъм баща ми, като го тури на река Дунав, образува един мост да минат турските войски.“ Султанът казва: „Олабилир“ – значи не е лъжа. Иде друг, носи едно паче яйце и казва: „Това яйце майка ми го тури под квачката и от него излезе една камила.“ – „Олабилир.“ Нареждат се много още други. По едно време гледа двама хамали носят един кюп, който събирал няколко хиляди килограма злато. Казва на султана: „Едно време баща ти прави война с московеца и в този кюп взел пари назаем от баща ми.“ Султанът казва: „Това не може да бъде! “ Ако каже „Олабилир“, този кюп трябва да се върне. Сега в живота вие седите и мислите, че ако имате пари, всичко ще се уреди. Казвате: „Ако израсна, ако свърша учението, всичко ще се нареди.“ Ако външните условия можеха да създават нещо в човека, то Адам беше единственият човек, който беше турнат при най-добрите условия. Четете Библията. Но ако човек може да се поправи от външните условия, Адам имаше най-добрите условия. По-хубави условия не може да има.
към беседата >>

39. Становище на живота

Жената напълнила един голям кюп.
И да си отваряло, и да не си отваряло очите, то направило вече пакостта. Какво разрешение има в тези бележки, които майката прави на детето си? Има хора с отворени очи, които пак счупват стомната. Сега ще ви дам друго едно разрешение на задачата, дадена на един български свещеник. Дошла зимата, този свещеник накарал жена си да направи петмез от гроздов сок, в който турили парченца от тиква, да има за през зимата. Жената напълнила един голям кюп. Свещеникът имал една дъщеря, един син, които всеки ден обикаляли кюпа и вадели тиквата. Парче след парче, тиквата се свършила. Един ден бащата извиква дъщеря си и ѝ казва: „Марийке, вземи чинията и донеси малко от петмеза, да си хапнем.“ Отива Марийка, застава пред кюпа и мисли какво да каже на баща си. Седи десет минути, петнадесет минути, половин час, тя знае, че няма тикви в петмеза. Как ще занесе на баща си само петмез?
към беседата >>

Свещеникът имал една дъщеря, един син, които всеки ден обикаляли кюпа и вадели тиквата.
Какво разрешение има в тези бележки, които майката прави на детето си? Има хора с отворени очи, които пак счупват стомната. Сега ще ви дам друго едно разрешение на задачата, дадена на един български свещеник. Дошла зимата, този свещеник накарал жена си да направи петмез от гроздов сок, в който турили парченца от тиква, да има за през зимата. Жената напълнила един голям кюп. Свещеникът имал една дъщеря, един син, които всеки ден обикаляли кюпа и вадели тиквата. Парче след парче, тиквата се свършила. Един ден бащата извиква дъщеря си и ѝ казва: „Марийке, вземи чинията и донеси малко от петмеза, да си хапнем.“ Отива Марийка, застава пред кюпа и мисли какво да каже на баща си. Седи десет минути, петнадесет минути, половин час, тя знае, че няма тикви в петмеза. Как ще занесе на баща си само петмез? Свещеникът казва: „Я виж, там какво стана с Марийка, да не се разболя нещо.“ Отива майката и вижда Марийка седи пред кюпа и мисли.
към беседата >>

Един ден бащата извиква дъщеря си и ѝ казва: „Марийке, вземи чинията и донеси малко от петмеза, да си хапнем.“ Отива Марийка, застава пред кюпа и мисли какво да каже на баща си.
Сега ще ви дам друго едно разрешение на задачата, дадена на един български свещеник. Дошла зимата, този свещеник накарал жена си да направи петмез от гроздов сок, в който турили парченца от тиква, да има за през зимата. Жената напълнила един голям кюп. Свещеникът имал една дъщеря, един син, които всеки ден обикаляли кюпа и вадели тиквата. Парче след парче, тиквата се свършила. Един ден бащата извиква дъщеря си и ѝ казва: „Марийке, вземи чинията и донеси малко от петмеза, да си хапнем.“ Отива Марийка, застава пред кюпа и мисли какво да каже на баща си. Седи десет минути, петнадесет минути, половин час, тя знае, че няма тикви в петмеза. Как ще занесе на баща си само петмез? Свещеникът казва: „Я виж, там какво стана с Марийка, да не се разболя нещо.“ Отива майката и вижда Марийка седи пред кюпа и мисли. Майката пита: „Какво мислиш? “ – „Няма тиквички.“ Тогава бащата казва: „Като няма тикви, вземете нови, нарежете ги и турете ги пак в петмеза.“
към беседата >>

Свещеникът казва: „Я виж, там какво стана с Марийка, да не се разболя нещо.“ Отива майката и вижда Марийка седи пред кюпа и мисли.
Свещеникът имал една дъщеря, един син, които всеки ден обикаляли кюпа и вадели тиквата. Парче след парче, тиквата се свършила. Един ден бащата извиква дъщеря си и ѝ казва: „Марийке, вземи чинията и донеси малко от петмеза, да си хапнем.“ Отива Марийка, застава пред кюпа и мисли какво да каже на баща си. Седи десет минути, петнадесет минути, половин час, тя знае, че няма тикви в петмеза. Как ще занесе на баща си само петмез? Свещеникът казва: „Я виж, там какво стана с Марийка, да не се разболя нещо.“ Отива майката и вижда Марийка седи пред кюпа и мисли. Майката пита: „Какво мислиш? “ – „Няма тиквички.“ Тогава бащата казва: „Като няма тикви, вземете нови, нарежете ги и турете ги пак в петмеза.“ Често съвременните хора изпадат в такова положение. Те казват: „Животът ни не ни се харесва.“ Учиш някоя наука, някой предмет, пак казваш: „Не ми се харесва тая наука, не ми допада.“ Художникът рисува, не може да нарисува добре картината и казва: „Не ми се харесва таз картина.“ Музикант си, казваш: „Не ми се харесва моето свирене.“ Друг някой отива на нивата, копае и току поглежда ръцете си и казва: „Дотегна ми вече да копая.“ Каквото започне, в края на краищата човек се отегчава. Човек не трябва да прави разбор на нещата.
към беседата >>

40. Едно ти не достига

Отива да види – цял един голям кюп, няколко хиляди килограма злато вътре.
Ще извадя чуждите пари, да стана благодетел“ Двама светии живеели далеч от Александрия, някъде в планината, 30 години. И двамата се подвизавали много добре. Слизат към града веднъж и единият вижда другаря си, дохожда до едно място и подскача, че хуква да бяга. Светия да бяга? Отива да види – цял един голям кюп, няколко хиляди килограма злато вътре. Единият светия, като го видял, хукнал и побягнал, другият светия казва: „Будала, този човек не му стига умът.“ Той взел парите, отишъл в Александрия, направил сиропиталища, страноприемници, болници. Всичките пари похарчил за благодеяния и се възгордял. Започнал да се моли, доволен ли е Господ, откак е взел парите. Дошъл един ангел и му казал: „Всичко, което ти си направил, не струва толкова, колкото подскачането на твоя брат над парите.“ Внесете една благородна мисъл – човек да обикне Бога, да обикне природата, да обикне ближните си, то е богатство.
към беседата >>

41. Скръб и радост

Понеже нямаше по-умен от Адама… Сега на български – куче, на английски е Dog, на турски е кюпек, на френски е chien.
Думата куче – Божествен ли е произходът [ѝ] или човешки? Писанието казва, че Бог направил всичките животни и ги турил при Адама, който им турил имена. Всичките имена, които сега съществуват, са Адамови. Каквото име Адам турил, това останало. Не казва Господ, че всичките имена, които турил, са добри имена. Понеже нямаше по-умен от Адама… Сега на български – куче, на английски е Dog, на турски е кюпек, на френски е chien. Разнообразие има в имената. Произходът на думата куче показва едно същество от астралния свят, същество на чувствата, [което] разбира живота в ядене и пиене. Кучето в своя характер е нечистоплътно. Единствената [му] хубава черта е, че то, като се привърже, приятелство държи. Като обикне господаря си, го обича на свят.
към беседата >>

42. Служение с Любов / С любов

Вие имате няколко кюпчета, напълнете ги с вода, обърнете водата на вино и пийте. (втори вариант)
Казваш грешно е. Яж и благодари, пий вода и благодари. Пий десет и двадесет пъти на ден пий вода. Казваш винце, ракийца. Като искате да пиете вино или ракия, тогава научете да си правите вино, както Христос направи. Вие имате няколко кюпчета, напълнете ги с вода, обърнете водата на вино и пийте. На всеки, който така сам може да си направи виното, позволявам да пие. Но от кръчмарските бъчви не пийте. От кюповете, напълнени с вода и после обърнати на вино, пийте. Когато Христос обърна водата на вино, казват на младоженеца: “Защо си оставил хубавото вино за най-после? ”
към втори вариант >>

От кюповете, напълнени с вода и после обърнати на вино, пийте. (втори вариант)
Казваш винце, ракийца. Като искате да пиете вино или ракия, тогава научете да си правите вино, както Христос направи. Вие имате няколко кюпчета, напълнете ги с вода, обърнете водата на вино и пийте. На всеки, който така сам може да си направи виното, позволявам да пие. Но от кръчмарските бъчви не пийте. От кюповете, напълнени с вода и после обърнати на вино, пийте. Когато Христос обърна водата на вино, казват на младоженеца: “Защо си оставил хубавото вино за най-после? ” Ако любовта не дойде тук, как ще се разберем? Чудни сте. Ако има някой, който може да направи това, аз може да направя това.
към втори вариант >>

43. Здравословното състояние

Видял съм жени, които казват: „Много го обичам.“ Казва: „Обичах го, какъв беше левент момък, а като мина време, като кюп седи вкъщи, не мога да го търпя.“ Той целия ден седи вкъщи, като че я пази като стражар.
Като ми стане студено, запуша с восъка и пак ми стане топло.“ Вий искате да знаете какъв е този восък. Всичко даром се дава, но този восък даром не се дава. Тази любов, вие като разбирате, от нея хората умират. Умират, разбирам под думата любов, любовта на промените. Един човек ако те обича на Земята много, и ти не работиш. Видял съм жени, които казват: „Много го обичам.“ Казва: „Обичах го, какъв беше левент момък, а като мина време, като кюп седи вкъщи, не мога да го търпя.“ Той целия ден седи вкъщи, като че я пази като стражар. Туй състояние я дразни, тя не е свободна. Уж седи, тя като направи нещо, забелязва, направи ѝ бележка. Направи друга погрешка – той пак ѝ направи бележка. Скарат се двамата от любов. Погрешката е там, че мъжът трябва да има отделна стая и жената трябва да има отделна стая.
към беседата >>

44. Ще ви се изявя

“ Някоя жена казва за мъжа си: „Какво е седнал като кюп, не излезе, увиснал е вкъщи, няма да излезе.“
Ти не можеш с часове да му приказваш, както тук да се обичате. Един момент го видиш, и вторият път друг е пред тебе. Да обичаш всички, там ще се научиш какво нещо е. Обичаш тук някого, стане ти тягостно. Казваш: „Няма да се махне! “ Някоя жена казва за мъжа си: „Какво е седнал като кюп, не излезе, увиснал е вкъщи, няма да излезе.“ Сега аз искам да ви дам едно поощрение. Вие сами си внушавате и казвате: „Аз съм неспособен.“ Никога не казвай, че си неспособен. По-добре е да кажеш, че си способен. Ако някой ти каже, че си неспособен, кажи си: „Едно време бях неспособен, сега съм способен.“ Когато един физиономист видял Сократа, казва му: „Ти си бил много женкар, обичал си много да ядеш и да пиеш.“ Сократ казва: „Всичко това беше, но сега го изправих с усилия.“ „Прав си, бях такъв едно време, но сега не съм такъв“ – ето Сократовския девиз.
към беседата >>

45. Плодовете на Любовта

Да вземе дрехата, да я тури в своя кюп и да я боядиса, както тя иска.
А тя да каже: „По-хубава дреха от тази нямам.“ Важна е любовта, която е вложена в дрехата. Ти гледай любовта, която е вложил, а не самата дреха. А пък тя казва: „Не е хубава дрехата. Избелява ѝ цветът.“ И пак го резне по сърцето. Щом избелява цветът ѝ, тя да го боядиса пак. Да вземе дрехата, да я тури в своя кюп и да я боядиса, както тя иска. Това сега са аналогии. Ние не разсъждаваме правилно. Има много работи да решим. Срещал съм някои да казват: „Аз знам да пея.“ Че знаеш да пееш, знаеш, но за мене пеенето има три мерки. Най-първо, ще те заведа при един болен човек и ако той оздравее, ти добре пееш.
към беседата >>

46. Озарени от Любовта