НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
146
резултата в
81
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Протоколи от годишната среща на Веригата 1911 г. Велико Търново
,
СБ
, В.Търново, 23.8.1911г.,
Няма да правя опит за
любопитството
на който и да е.
А пък онези от вас, на които са дадени ленти за препасване, с тях могат вече да не струват това. Господин Дънов раздаде картините от Пентаграма и каза: Умът ви да бъде съсредоточен към духовния живот, та за следващата година като дойдете, да бъдете готови за по-твърда храна. Искат някои опит. Но аз искам да направя опит, с който да писнат ушите на всякого.
Няма да правя опит за
любопитството
на който и да е.
Аз искам да направя опит, който це бъде за в полза на България. Ама ще каже някой: „Ами че най-първо дали ти си изпратен от Господа? “ Всякой е свободен да вярва или да не вярва. Не съм пратен да давам отчет на някой, който не вярва дали съм пратен. Сега, измежду вас, който иска да бъде пръв, нека бъде слуга.
към беседата >>
2.
Протоколи от годишната среща на Веригата 1912 г. Велико Търново
,
СБ
, В.Търново, 6.9.1912г.,
Добре, но това тяхно желание е плод на
любопитство
, а тук има доста емблеми, на които често пъти е мъчно да се разбере вътрешното съдържание, защото се иска предварителна подготовка, каквато липсва у повечето такива желаещи.
Нашата душа, то е Божественият храм, то е вселената — и единична, и колективна — цялата вселена е една жива душа. Сърцето, това е основата, върху която всичките зародиши виреят. Духът, това е настойникът, който Господ е положил да управлява — управител. Така просто като разбираме нещата, ще вървим по един естествен път и развитие, но сега на всички ни трябва да сме смирени, защото смирението е, което подига. Някои приятели искат да присъствуват на нашите събрания.
Добре, но това тяхно желание е плод на
любопитство
, а тук има доста емблеми, на които често пъти е мъчно да се разбере вътрешното съдържание, защото се иска предварителна подготовка, каквато липсва у повечето такива желаещи.
Сега наистина пристъпваме към най-прости работи, но ще дойдат и големи, които трябва да се приготвим да приемем и понесем, защото ако малките работи мъчно понасяме, какво ще правим с големите? Ние сега сме в най-малката стаица, но по-нататък има още по-големи стаи; затова гледайте да бъдете снизходителни и пазете се да не възгордеете от привилегията, която ви е дадена. Има много препятствия в живота, които могат да ни спънат — даже нашият умствен и материален застой се обуславя от непослушанието. Но сега ще турим за девиз: „Да търсим първом Царството Божие и правдата Божия и всичко друго ще ви се придаде“. Ако това струваме, ще се ползуваме, ще еволюираме.
към беседата >>
3.
Когато посрещате
,
НБ
, В.Търново, 10.10.1920г.,
И хората излезли да видят сянката на Христа от
любопитство
.
Това не е възможно, а трябва да каже: „Нарисувай ми образа“, т.е. иконата на вола. И хората отиват в църквата и искат да видят Исуса. Исус е централната личност и точка, която се стремят да видят, защото е пратеник Божий, дошъл да спаси и изцели болните. Иконите са образи и сенки, а същината е невидима.
И хората излезли да видят сянката на Христа от
любопитство
.
Любопитството е един подтик в живота. Виждали ли сте болни с какво нетърпение и интерес очакват лекаря? И този еврейски народ в душата си така очакваше изцеление от Христа; значи в душата на този народ Христос не е само едно любопитство, а излезли да Го посрещнат от обич. Когото обичат, само него посрещат в тоя свят. И еврейският народ е имал любов към Исуса, а първосвещециците като видели, че народът отива да посреща Исуса, те се възпротивяват и замислят зло срещу Него.
към беседата >>
Любопитството
е един подтик в живота.
иконата на вола. И хората отиват в църквата и искат да видят Исуса. Исус е централната личност и точка, която се стремят да видят, защото е пратеник Божий, дошъл да спаси и изцели болните. Иконите са образи и сенки, а същината е невидима. И хората излезли да видят сянката на Христа от любопитство.
Любопитството
е един подтик в живота.
Виждали ли сте болни с какво нетърпение и интерес очакват лекаря? И този еврейски народ в душата си така очакваше изцеление от Христа; значи в душата на този народ Христос не е само едно любопитство, а излезли да Го посрещнат от обич. Когото обичат, само него посрещат в тоя свят. И еврейският народ е имал любов към Исуса, а първосвещециците като видели, че народът отива да посреща Исуса, те се възпротивяват и замислят зло срещу Него. Защо става това раздвоявание?
към беседата >>
И този еврейски народ в душата си така очакваше изцеление от Христа; значи в душата на този народ Христос не е само едно
любопитство
, а излезли да Го посрещнат от обич.
Исус е централната личност и точка, която се стремят да видят, защото е пратеник Божий, дошъл да спаси и изцели болните. Иконите са образи и сенки, а същината е невидима. И хората излезли да видят сянката на Христа от любопитство. Любопитството е един подтик в живота. Виждали ли сте болни с какво нетърпение и интерес очакват лекаря?
И този еврейски народ в душата си така очакваше изцеление от Христа; значи в душата на този народ Христос не е само едно
любопитство
, а излезли да Го посрещнат от обич.
Когото обичат, само него посрещат в тоя свят. И еврейският народ е имал любов към Исуса, а първосвещециците като видели, че народът отива да посреща Исуса, те се възпротивяват и замислят зло срещу Него. Защо става това раздвоявание? Свещеници, които гонят пратеника Господен, прави ли са? Аз казвам, че са наемници.
към беседата >>
4.
Сутрешен наряд, 21 август / Утринна беседа (без заглавие)
,
СБ
, В.Търново, 21.8.1921г.,
Ако вие искате с някои ваши мисли, с някои ваши желания или с някое ваше
любопитство
да проникнете някъде, и след десет прераждания няма да се освободите от тази си простъпка, няма да я изплатите.
Единственото правило, единственият закон трябва да бъде Любовта. Трябва да знаете, че има един вътрешен контрол, който е най-строгият. Ако вие се опозорите с някои ваши постъпки, в бъдеще ще отговаряте. Невидимият свят е много деликатен, но същевременно е и взискателен. Той търпи грешките на физическия свят, но не ги допуска в себе си.
Ако вие искате с някои ваши мисли, с някои ваши желания или с някое ваше
любопитство
да проникнете някъде, и след десет прераждания няма да се освободите от тази си простъпка, няма да я изплатите.
Всеки, който реши да шпионира, ще тегли през десет прераждания хомота си като вол на нивата. Вас тук никой не ви е довел насила, дошли сте доброволно. Никой от вас да не се опитва да излъже Господа! Ако се опита да Го излъже, ще бъде изнесен мъртъв, както във времето на апостолите. С Бога шега не бива.
към беседата >>
5.
Утринна беседа (без заглавие)
,
СБ
, В.Търново, 21.8.1921г.,
Ако вие искате с някои ваши мисли, с някои ваши желания или с някое ваше
любопитство
да проникнете някъде, и след десет прераждания няма да се освободите от тази си простъпка, няма да я изплатите.
Единственото правило, единственият закон трябва да бъде Любовта. Трябва да знаете, че има един вътрешен контрол, който е най-строгият. Ако вие се опозорите с някои ваши постъпки, в бъдеще ще отговаряте. Невидимият свят е много деликатен, но същевременно е и взискателен. Той търпи грешките на физическия свят, но не ги допуска в себе си.
Ако вие искате с някои ваши мисли, с някои ваши желания или с някое ваше
любопитство
да проникнете някъде, и след десет прераждания няма да се освободите от тази си простъпка, няма да я изплатите.
Всеки, който реши да шпионира, ще тегли през десет прераждания хомота си като вол на нивата. Вас тук никой не ви е довел насила, дошли сте доброволно. Никой от вас да не се опитва да излъже Господа! Ако се опита да Го излъже, ще бъде изнесен мъртъв, както във времето на апостолите. С Бога шега не бива.
към беседата >>
6.
Трите методи на природата / Методи на природата
,
ООК
, София, 2.3.1922г.,
Той не трябва да проявява
любопитство
.
Като работите съзнателно и постоянно в известна област и придобиете нужната опитност и знания, ще минете в друго поле на дейност, докато завършите учението си. Тогава ще получите одобрението на разумния свят и ще ви признаят за способен ученик. Тези, които проверяват знанията, най-добре знаят в кой клас е ученикът. Ученикът може да се интересува само от своите съученици. Не е негова работа да определя класа и степента на развитието на другите.
Той не трябва да проявява
любопитство
.
Някои мислят, че могат да придобият знания и вън от школата. Това е вярно, защото Бог е навсякъде и помага на прилежните. Сега ще ви дам едно мото: „Без страх и без тъмнина, с любов и със светлина! “ В живота на ученика всичко трябва да става без страх и без тъмнина – в абсолютна виделина. Това е Божествено правило за ученика, което се отнася само до физическия свят, дето човек трябва да бъде безстрашен.
към беседата >>
Той не трябва да проявява
любопитство
.
Като работите съзнателно и постоянно в известна област и придобиете нужната опитност и знания, ще минете в друго поле на дейност, докато завършите учението си. Тогава ще получите одобрението на разумния свят и ще ви признаят за способен ученик. Тези, които проверяват знанията, най-добре знаят в кой клас е ученикът. Ученикът може да се интересува само от своите съученици. Не е негова работа да определя класа и степента на развитието на другите.
Той не трябва да проявява
любопитство
.
Някои мислят, че могат да придобият знания и вън от школата. Това е вярно, защото Бог е навсякъде и помага на прилежните. Сега ще ви дам едно мото: „Без страх и без тъмнина, с любов и със светлина! “ В живота на ученика всичко трябва да става без страх и без тъмнина – в абсолютна виделина. Това е Божествено правило за ученика, което се отнася само до физическия свят, дето човек трябва да бъде безстрашен.
към беседата >>
7.
Правилник за учениците на първи окултен клас на Бялото Братство
,
ИБ
, , 1.4.1922г.,
13. Ученикът не проявява никакво
любопитство
.
Учениците трябва да знаят едно – Божественото никога не се коригира. Ученик е само този, който никога, нито в клас, нито вън от класа, нагрубява някого. 11. Ученикът не се обижда, а винаги търси доброто в думите, които са му казани. Той във всичко търси Любовта. 12. Ученикът нищо не изнася от това, което се говори в класа, навън, докато не го обработи, докато това знание не стане негово.
13. Ученикът не проявява никакво
любопитство
.
Той нито пита, нито позволява другите много да го разпитват. Той е свободен да мълчи. Задоволява се само с това, което му се казва. 14. Задачите, които се дават на ученика, трябва да се изпълняват без съмнение и колебание. Най-малкото съмнение е спънка.
към беседата >>
8.
Отрицателни и положителни черти на ученика / Качества на ученика
,
ООК
, София, 4.4.1922г.,
Пазете се от тщеславието, за да не попаднете на
любопитството
, което не води към добри последствия.
Както човек има дясна и лява ръка, които вършат специфична служба, така и в природата е неизбежно съществуването на злото и доброто като велики, космически сили. Днес човек работи повече с дясната, отколкото с лявата ръка. Било е време, когато човек е работил повече с лявата ръка. Всяка ръка е на мястото си, но се различават само по посоката на движението си: лявата ръка се движи към центъра на земята, а дясната – към центъра на слънцето. Лявата ръка се движи в гъстата материя, в големите противоречия на живота, в тъмнината; дясната ръка се движи в рядка материя, при добри условия, в светлината на живота.
Пазете се от тщеславието, за да не попаднете на
любопитството
, което не води към добри последствия.
Не е позволено на ученика да търси знание от любопитство. Да бъдеш любознателен е едно нещо, а любопитен – съвсем друго. Любознателният изпитва свещен трепет към знанието и се повдига, а любопитният се спъва и се понижава. Стремете се към придобиване на знания, но пазете се от тщеславие, любопитство, лицемерие, които имат животински произход и представят остатъци от низки култури. Тези качества причиняват големи пертурбации в човешкото сърце.
към беседата >>
Не е позволено на ученика да търси знание от
любопитство
.
Днес човек работи повече с дясната, отколкото с лявата ръка. Било е време, когато човек е работил повече с лявата ръка. Всяка ръка е на мястото си, но се различават само по посоката на движението си: лявата ръка се движи към центъра на земята, а дясната – към центъра на слънцето. Лявата ръка се движи в гъстата материя, в големите противоречия на живота, в тъмнината; дясната ръка се движи в рядка материя, при добри условия, в светлината на живота. Пазете се от тщеславието, за да не попаднете на любопитството, което не води към добри последствия.
Не е позволено на ученика да търси знание от
любопитство
.
Да бъдеш любознателен е едно нещо, а любопитен – съвсем друго. Любознателният изпитва свещен трепет към знанието и се повдига, а любопитният се спъва и се понижава. Стремете се към придобиване на знания, но пазете се от тщеславие, любопитство, лицемерие, които имат животински произход и представят остатъци от низки култури. Тези качества причиняват големи пертурбации в човешкото сърце. Те произвеждат лоши последствия във функциите на човешкия организъм.
към беседата >>
Стремете се към придобиване на знания, но пазете се от тщеславие,
любопитство
, лицемерие, които имат животински произход и представят остатъци от низки култури.
Лявата ръка се движи в гъстата материя, в големите противоречия на живота, в тъмнината; дясната ръка се движи в рядка материя, при добри условия, в светлината на живота. Пазете се от тщеславието, за да не попаднете на любопитството, което не води към добри последствия. Не е позволено на ученика да търси знание от любопитство. Да бъдеш любознателен е едно нещо, а любопитен – съвсем друго. Любознателният изпитва свещен трепет към знанието и се повдига, а любопитният се спъва и се понижава.
Стремете се към придобиване на знания, но пазете се от тщеславие,
любопитство
, лицемерие, които имат животински произход и представят остатъци от низки култури.
Тези качества причиняват големи пертурбации в човешкото сърце. Те произвеждат лоши последствия във функциите на човешкия организъм. Достатъчно е да се натъкнете на едно от лошите им последствия, за да се ужасите от тях. Да се пазите от последствията на тщеславието, това не значи да престанете да чувствате. Вие ще мислите и ще чувствате, но ще дадете път на възвишените мисли и чувства в себе си.
към беседата >>
Който няма разположение към опити, той се излага на отрицателните качества на тщеславието – лицемерието и
любопитството
.
При това ще правите малки опити, ще прилагате знанията си, да видите какви ще бъдат резултатите. Всеки ще прилага знанието си по специфичен начин. Не е важно какви ще бъдат методите на приложението; важно е всеки сам да си извади заключение какви са били знанията му и доколко се основават на Истината. Великата школа на живота се отличава по това, че тя подлага всяко знание на опит. Тя проверява всичко казано, речено, и от резултатите съди за истинността на нещата.
Който няма разположение към опити, той се излага на отрицателните качества на тщеславието – лицемерието и
любопитството
.
Казано е в Писанието: „Никой ученик не е по-горен от Учителя си“. Това е закон и във великата Божествена школа. Носете този закон в ума си и внимавайте да не изпаднете в заблуждение, да мислите, че като ученици, знаете повече от Учителя си. Ако ученикът мисли така, той се отклонява от правия път и взима посока наляво. Но ако и Учителят мисли за себе си, че не е като учениците си, и той взима посока наляво.
към беседата >>
И тъй, който влиза в школата, трябва да се освободи от четирите отрицателни качества: тщеславие, лицемерие,
любопитство
и своенравие.
Всеки човек разполага с известни дарби и способности, за да може сам да се изправя, но преди всичко той трябва да се справи със своенравието си. Много или малко, човек дава ход на своенравието в себе си и без да знае какво и как става, той сам се спъва. Своенравието е животинско качество. Дайте път на ума, на сърцето и на волята си правилно да се развиват, за да се справите със своенравието. Това значи да постави човек живота си на разумна основа, върху която да гради своето светло бъдеще.
И тъй, който влиза в школата, трябва да се освободи от четирите отрицателни качества: тщеславие, лицемерие,
любопитство
и своенравие.
Това са качества, присъщи на животните. Те са остатъци, които говорят за животинското състояние, през което човек е минал. Не е въпрос да се бори човек с тях, но трябва да ги постави на мястото им. Изобщо животинското, човешкото и Божественото естество на човека трябва да се поставят на мястото си. Животинското естество трябва да се подчинява на човешкото, а човешкото – на Божественото.
към беседата >>
Ето защо, ако дойдат при вас тщеславието, лицемерието,
любопитството
и своенравието, ще им кажете: „Аз съм ученик на Любовта“.
Разместите ли тези прояви в себе си, вие сами се обърквате. Първо поставете всяко нещо на неговото място, а след това започнете да замествате отрицателните прояви с положителни. Работете съзнателно върху себе си, за да се наречете един ден „ученици на Любовта“. Ученикът на Любовта се различава коренно от обикновените ученици. Ученикът на Любовта постъпва според законите на великата Божия Любов.
Ето защо, ако дойдат при вас тщеславието, лицемерието,
любопитството
и своенравието, ще им кажете: „Аз съм ученик на Любовта“.
Колкото пъти и да ви посещават, не спорете с тях, нито се карайте, но тихо и смирено кажете: „Аз съм ученик на Любовта“. Като чуят това и видят постъпките ви, най-после те ще отстъпят и ще кажат: „И ние сме ученици на Любовта“. Победата ще бъде ваша, т.е. на Любовта. Отрицателните качества в човека са живи сили на природата, с които той е бил свързан в миналото, но и до днес още не може да се освободи от тях.
към беседата >>
Пазете се от тщеславието, за да не попаднете на
любопитството
, което не води към добри последствия.
Както човек има дясна и лява ръка, които вършат специфична служба, така и в природата е неизбежно съществуването на злото и доброто като велики, космически сили. Днес човек работи повече с дясната, отколкото с лявата ръка. Било е време, когато човек е работил повече с лявата ръка. Всяка ръка е на мястото си, но се различават само по посоката на движението си: лявата ръка се движи към центъра на земята, а дясната – към центъра на слънцето. Лявата ръка се движи в гъстата материя, в големите противоречия на живота, в тъмнината; дясната ръка се движи в рядка материя, при добри условия, в светлината на живота.
Пазете се от тщеславието, за да не попаднете на
любопитството
, което не води към добри последствия.
Не е позволено на ученика да търси знание от любопитство. Да бъдеш любознателен е едно нещо, а любопитен – съвсем друго. Любознателният изпитва свещен трепет към знанието и се повдига, а любопитният се спъва и се понижава. Стремете се към придобиване на знания, но пазете се от тщеславие, любопитство, лицемерие, които имат животински произход и представят остатъци от низки култури. Тези качества причиняват големи пертурбации в човешкото сърце.
към беседата >>
Не е позволено на ученика да търси знание от
любопитство
.
Днес човек работи повече с дясната, отколкото с лявата ръка. Било е време, когато човек е работил повече с лявата ръка. Всяка ръка е на мястото си, но се различават само по посоката на движението си: лявата ръка се движи към центъра на земята, а дясната – към центъра на слънцето. Лявата ръка се движи в гъстата материя, в големите противоречия на живота, в тъмнината; дясната ръка се движи в рядка материя, при добри условия, в светлината на живота. Пазете се от тщеславието, за да не попаднете на любопитството, което не води към добри последствия.
Не е позволено на ученика да търси знание от
любопитство
.
Да бъдеш любознателен е едно нещо, а любопитен – съвсем друго. Любознателният изпитва свещен трепет към знанието и се повдига, а любопитният се спъва и се понижава. Стремете се към придобиване на знания, но пазете се от тщеславие, любопитство, лицемерие, които имат животински произход и представят остатъци от низки култури. Тези качества причиняват големи пертурбации в човешкото сърце. Те произвеждат лоши последствия във функциите на човешкия организъм.
към беседата >>
Стремете се към придобиване на знания, но пазете се от тщеславие,
любопитство
, лицемерие, които имат животински произход и представят остатъци от низки култури.
Лявата ръка се движи в гъстата материя, в големите противоречия на живота, в тъмнината; дясната ръка се движи в рядка материя, при добри условия, в светлината на живота. Пазете се от тщеславието, за да не попаднете на любопитството, което не води към добри последствия. Не е позволено на ученика да търси знание от любопитство. Да бъдеш любознателен е едно нещо, а любопитен – съвсем друго. Любознателният изпитва свещен трепет към знанието и се повдига, а любопитният се спъва и се понижава.
Стремете се към придобиване на знания, но пазете се от тщеславие,
любопитство
, лицемерие, които имат животински произход и представят остатъци от низки култури.
Тези качества причиняват големи пертурбации в човешкото сърце. Те произвеждат лоши последствия във функциите на човешкия организъм. Достатъчно е да се натъкнете на едно от лошите им последствия, за да се ужасите от тях. Да се пазите от последствията на тщеславието, това не значи да престанете да чувствате. Вие ще мислите и ще чувствате, но ще дадете път на възвишените мисли и чувства в себе си.
към беседата >>
Който няма разположение към опити, той се излага на отрицателните качества на тщеславието – лицемерието и
любопитството
.
При това ще правите малки опити, ще прилагате знанията си, да видите какви ще бъдат резултатите. Всеки ще прилага знанието си по специфичен начин. Не е важно какви ще бъдат методите на приложението; важно е всеки сам да си извади заключение какви са били знанията му и доколко се основават на Истината. Великата школа на живота се отличава по това, че тя подлага всяко знание на опит. Тя проверява всичко казано, речено, и от резултатите съди за истинността на нещата.
Който няма разположение към опити, той се излага на отрицателните качества на тщеславието – лицемерието и
любопитството
.
Казано е в Писанието: „Никой ученик не е по-горен от Учителя си“. Това е закон и във великата Божествена школа. Носете този закон в ума си и внимавайте да не изпаднете в заблуждение, да мислите, че като ученици, знаете повече от Учителя си. Ако ученикът мисли така, той се отклонява от правия път и взима посока наляво. Но ако и Учителят мисли за себе си, че не е като учениците си, и той взима посока наляво.
към беседата >>
И тъй, който влиза в школата, трябва да се освободи от четирите отрицателни качества: тщеславие, лицемерие,
любопитство
и своенравие.
Всеки човек разполага с известни дарби и способности, за да може сам да се изправя, но преди всичко той трябва да се справи със своенравието си. Много или малко, човек дава ход на своенравието в себе си и без да знае какво и как става, той сам се спъва. Своенравието е животинско качество. Дайте път на ума, на сърцето и на волята си правилно да се развиват, за да се справите със своенравието. Това значи да постави човек живота си на разумна основа, върху която да гради своето светло бъдеще.
И тъй, който влиза в школата, трябва да се освободи от четирите отрицателни качества: тщеславие, лицемерие,
любопитство
и своенравие.
Това са качества, присъщи на животните. Те са остатъци, които говорят за животинското състояние, през което човек е минал. Не е въпрос да се бори човек с тях, но трябва да ги постави на мястото им. Изобщо животинското, човешкото и Божественото естество на човека трябва да се поставят на мястото си. Животинското естество трябва да се подчинява на човешкото, а човешкото – на Божественото.
към беседата >>
Ето защо, ако дойдат при вас тщеславието, лицемерието,
любопитството
и своенравието, ще им кажете: „Аз съм ученик на Любовта“.
Разместите ли тези прояви в себе си, вие сами се обърквате. Първо поставете всяко нещо на неговото място, а след това започнете да замествате отрицателните прояви с положителни. Работете съзнателно върху себе си, за да се наречете един ден „ученици на Любовта“. Ученикът на Любовта се различава коренно от обикновените ученици. Ученикът на Любовта постъпва според законите на великата Божия Любов.
Ето защо, ако дойдат при вас тщеславието, лицемерието,
любопитството
и своенравието, ще им кажете: „Аз съм ученик на Любовта“.
Колкото пъти и да ви посещават, не спорете с тях, нито се карайте, но тихо и смирено кажете: „Аз съм ученик на Любовта“. Като чуят това и видят постъпките ви, най-после те ще отстъпят и ще кажат: „И ние сме ученици на Любовта“. Победата ще бъде ваша, т.е. на Любовта. Отрицателните качества в човека са живи сили на природата, с които той е бил свързан в миналото, но и до днес още не може да се освободи от тях.
към беседата >>
9.
Волята на Отца
,
НБ
, София, 9.4.1922г.,
У българина има
любопитство
, крайно
любопитство
.
И след 10 години клиентелата на доктор Мерил съвсем намаляла. Кабинетът му съвсем запустял. И ние, в съвременния ни живот, така постъпваме каквато и благородна черта да прояви някой, той казва: „Знаем ги ние тия, виждали сме ги“. И в целия Балкански полуостров няма по-нещастен народ от българския. Той мяза на жената на доктор Мерил, красив е, отличен е, но неговата ревнивост и тщеславие са големи.
У българина има
любопитство
, крайно
любопитство
.
Българинът си туря ухото навсякъде да подслушва какво се говори. Но дойде ли някъде да философства, да знае, то не му трябва, а поприказвайте му за магия, за неща, за работи невъзможни, той ще даде ухо. И българските учени хора и музикантите все са такива. Един музикант ми се оплакваше: „Ние сме толкова много в София, но не можем да се срещнем“. Всички музиканти се критикуват.
към беседата >>
10.
По пътя / Правият път
,
ООК
, Витоша, 26.5.1922г.,
Опитите се правят не да задоволи човекът
любопитството
си, но да се увери в истината, че който люби Бога, може да постигне всичко, което желае.
Една задача е решена добре, когато те са доволни от решението ѝ. Докато не останат доволни от вас, вие не сте я свършили: ще я направите един, два, три пъти. Ако са доволни от вас, и вие ще бъдете доволни от себе си. По-нататък ще ви дават задачи, да подобрите времето: ако е облачно, да стане ясно, да изгрее слънцето; ако е суша, да завали дъжд, да освежи и напои растенията. Това са задачи, които имат за цел да покажат на учениците, че в природата работят разумни сили и закони.
Опитите се правят не да задоволи човекът
любопитството
си, но да се увери в истината, че който люби Бога, може да постигне всичко, което желае.
Този закон има отношение към доброто, а не към злото. Следователно, ако искаме да завали дъжд, ще изберем ден, когато има суша и всички се нуждаят от дъжд. Който работи с природните сили, трябва да знае, че не е позволено да се изразходва напразно Божествената енергия. Който престъпи този закон, ще носи последствията. Изучавайте природата с всички нейни форми – минерали, растения и животни.
към беседата >>
Опитите се правят не да задоволи човекът
любопитството
си, но да се увери в истината, че който люби Бога, може да постигне всичко, което желае.
Една задача е решена добре, когато те са доволни от решението ѝ. Докато не останат доволни от вас, вие не сте я свършили: ще я направите един, два, три пъти. Ако са доволни от вас, и вие ще бъдете доволни от себе си. По-нататък ще ви дават задачи, да подобрите времето: ако е облачно, да стане ясно, да изгрее слънцето; ако е суша, да завали дъжд, да освежи и напои растенията. Това са задачи, които имат за цел да покажат на учениците, че в природата работят разумни сили и закони.
Опитите се правят не да задоволи човекът
любопитството
си, но да се увери в истината, че който люби Бога, може да постигне всичко, което желае.
Този закон има отношение към доброто, а не към злото. Следователно, ако искаме да завали дъжд, ще изберем ден, когато има суша и всички се нуждаят от дъжд. Който работи с природните сили, трябва да знае, че не е позволено да се изразходва напразно Божествената енергия. Който престъпи този закон, ще носи последствията. Изучавайте природата с всички нейни форми – минерали, растения и животни.
към беседата >>
11.
Мечешкият капан! / Мечешкият капан
,
ООК
, София, 29.6.1922г.,
– Защото проявяват
любопитство
.
В Казанлъшко един селянин сложил около кошарата си един капан за мечки. Каква била изненадата му, когато сутринта, вместо да види мечка в капана, видял своето магаре. Защо се хванало магарето в мечешкия капан? – Защото полюбопитствало да види какво е това, което господарят му поставил около кошарата. Много мечешки капани има в света, но вместо да хващат мечки, хващат хора. Защо?
– Защото проявяват
любопитство
.
Побутнат капана оттук-оттам, докато паднат в неговите клещи. Ако не бяха проявили любопитство, нямаше да влязат в капана. Астралният свят е пълен с мечешки капани във вид на красиви цветя, сладки сокове, хубави и разнообразни неща, които отдалеч привличат човека. Разумният свят предупреждава хората да внимават, да не паднат в някой капан. Учителят казва на учениците си: „Като минавате през еди-кои си места, ще бъдете внимателни, нищо няма да пипате, пред нищо няма да се спирате.
към беседата >>
Ако не бяха проявили
любопитство
, нямаше да влязат в капана.
Защо се хванало магарето в мечешкия капан? – Защото полюбопитствало да види какво е това, което господарят му поставил около кошарата. Много мечешки капани има в света, но вместо да хващат мечки, хващат хора. Защо? – Защото проявяват любопитство. Побутнат капана оттук-оттам, докато паднат в неговите клещи.
Ако не бяха проявили
любопитство
, нямаше да влязат в капана.
Астралният свят е пълен с мечешки капани във вид на красиви цветя, сладки сокове, хубави и разнообразни неща, които отдалеч привличат човека. Разумният свят предупреждава хората да внимават, да не паднат в някой капан. Учителят казва на учениците си: „Като минавате през еди-кои си места, ще бъдете внимателни, нищо няма да пипате, пред нищо няма да се спирате. Ще минете и заминете набързо. Ще бъдете доволни и от това, което отдалеч сте видели, то ви е достатъчно“.
към беседата >>
– Защото проявяват
любопитство
.
В Казанлъшко един селянин сложил около кошарата си един капан за мечки. Каква била изненадата му, когато сутринта, вместо да види мечка в капана, видял своето магаре. Защо се хванало магарето в мечешкия капан? – Защото полюбопитствало да види какво е това, което господарят му поставил около кошарата. Много мечешки капани има в света, но вместо да хващат мечки, хващат хора. Защо?
– Защото проявяват
любопитство
.
Побутнат капана оттук-оттам, докато паднат в неговите клещи. Ако не бяха проявили любопитство, нямаше да влязат в капана. Астралният свят е пълен с мечешки капани във вид на красиви цветя, сладки сокове, хубави и разнообразни неща, които отдалеч привличат човека. Разумният свят предупреждава хората да внимават, да не паднат в някой капан. Учителят казва на учениците си: „Като минавате през еди-кои си места, ще бъдете внимателни, нищо няма да пипате, пред нищо няма да се спирате.
към беседата >>
Ако не бяха проявили
любопитство
, нямаше да влязат в капана.
Защо се хванало магарето в мечешкия капан? – Защото полюбопитствало да види какво е това, което господарят му поставил около кошарата. Много мечешки капани има в света, но вместо да хващат мечки, хващат хора. Защо? – Защото проявяват любопитство. Побутнат капана оттук-оттам, докато паднат в неговите клещи.
Ако не бяха проявили
любопитство
, нямаше да влязат в капана.
Астралният свят е пълен с мечешки капани във вид на красиви цветя, сладки сокове, хубави и разнообразни неща, които отдалеч привличат човека. Разумният свят предупреждава хората да внимават, да не паднат в някой капан. Учителят казва на учениците си: „Като минавате през еди-кои си места, ще бъдете внимателни, нищо няма да пипате, пред нищо няма да се спирате. Ще минете и заминете набързо. Ще бъдете доволни и от това, което отдалеч сте видели, то ви е достатъчно“.
към беседата >>
12.
Простите и сложни движение в природата / Прости и сложни движения
,
ООК
, Чамкория, 13.7.1922г.,
За да изпълнява задачите си добре, ученикът трябва да бъде послушен, точен и изпълнителен, да не проявява никакво
любопитство
.
Вие нямате обуща, нямате дебели и топли дрехи. Можете ли да изпълните задачата? – Не можете, не сте готови за нея. Ще кажете, че в Бога всичко можете да направите. – Бог може да направи всичко, но не и вие.
За да изпълнява задачите си добре, ученикът трябва да бъде послушен, точен и изпълнителен, да не проявява никакво
любопитство
.
Представете си, че ви дам следната задача: На разстояние десет километра оттук ще намерите един пълен чувал. Ще вземете чувала, ще го сложите в една кола и ще го занесете до най-близката нива. Като стигнете на определено място, ще развържете чувала и ще посеете житото на нивата, която е вече изорана. Като дойде деня за жетва, ще го ожънете и приберете в хамбара. Тогава имате право да мислите върху задачата.
към беседата >>
Обаче ако проявите
любопитство
и пожелаете да развържете чувала, да видите какво има в него, веднага ще искате обяснение, защо ще го носите на нивата, къде е тази нива, кой я разорал и т.н.
Ще вземете чувала, ще го сложите в една кола и ще го занесете до най-близката нива. Като стигнете на определено място, ще развържете чувала и ще посеете житото на нивата, която е вече изорана. Като дойде деня за жетва, ще го ожънете и приберете в хамбара. Тогава имате право да мислите върху задачата. Първо трябва да действате, а после да мислите.
Обаче ако проявите
любопитство
и пожелаете да развържете чувала, да видите какво има в него, веднага ще искате обяснение, защо ще го носите на нивата, къде е тази нива, кой я разорал и т.н.
Докато задоволите любопитството си и слушате обясненията, които ви се дават, ще изгубите много време, а с това заедно и благоприятните условия за посяване на житото. Ето защо, в Божествения свят не се позволява никакво колебание, никакво губене на време. Дават ли ви някаква задача, ще я изпълните навреме. Като сте дошли на планината, ще се стремите да възприемете колкото може повече енергия от нея, да решавате правилно задачите си. Като се качвате по планините, ще бъдете точни и изпълнителни.
към беседата >>
Докато задоволите
любопитството
си и слушате обясненията, които ви се дават, ще изгубите много време, а с това заедно и благоприятните условия за посяване на житото.
Като стигнете на определено място, ще развържете чувала и ще посеете житото на нивата, която е вече изорана. Като дойде деня за жетва, ще го ожънете и приберете в хамбара. Тогава имате право да мислите върху задачата. Първо трябва да действате, а после да мислите. Обаче ако проявите любопитство и пожелаете да развържете чувала, да видите какво има в него, веднага ще искате обяснение, защо ще го носите на нивата, къде е тази нива, кой я разорал и т.н.
Докато задоволите
любопитството
си и слушате обясненията, които ви се дават, ще изгубите много време, а с това заедно и благоприятните условия за посяване на житото.
Ето защо, в Божествения свят не се позволява никакво колебание, никакво губене на време. Дават ли ви някаква задача, ще я изпълните навреме. Като сте дошли на планината, ще се стремите да възприемете колкото може повече енергия от нея, да решавате правилно задачите си. Като се качвате по планините, ще бъдете точни и изпълнителни. Сега върхът Мусала е покрит със заледен сняг, който препятства на изкачването.
към беседата >>
За да изпълнява задачите си добре, ученикът трябва да бъде послушен, точен и изпълнителен, да не проявява никакво
любопитство
.
Вие нямате обуща, нямате дебели и топли дрехи. Можете ли да изпълните задачата? – Не можете, не сте готови за нея. Ще кажете, че в Бога всичко можете да направите. – Бог може да направи всичко, но не и вие.
За да изпълнява задачите си добре, ученикът трябва да бъде послушен, точен и изпълнителен, да не проявява никакво
любопитство
.
Представете си, че ви дам следната задача: На разстояние десет километра оттук ще намерите един пълен чувал. Ще вземете чувала, ще го сложите в една кола и ще го занесете до най-близката нива. Като стигнете на определено място, ще развържете чувала и ще посеете житото на нивата, която е вече изорана. Като дойде деня за жетва, ще го ожънете и приберете в хамбара. Тогава имате право да мислите върху задачата.
към беседата >>
Обаче ако проявите
любопитство
и пожелаете да развържете чувала, да видите какво има в него, веднага ще искате обяснение, защо ще го носите на нивата, къде е тази нива, кой я разорал и т.н.
Ще вземете чувала, ще го сложите в една кола и ще го занесете до най-близката нива. Като стигнете на определено място, ще развържете чувала и ще посеете житото на нивата, която е вече изорана. Като дойде деня за жетва, ще го ожънете и приберете в хамбара. Тогава имате право да мислите върху задачата. Първо трябва да действате, а после да мислите.
Обаче ако проявите
любопитство
и пожелаете да развържете чувала, да видите какво има в него, веднага ще искате обяснение, защо ще го носите на нивата, къде е тази нива, кой я разорал и т.н.
Докато задоволите любопитството си и слушате обясненията, които ви се дават, ще изгубите много време, а с това заедно и благоприятните условия за посяване на житото. Ето защо, в Божествения свят не се позволява никакво колебание, никакво губене на време. Дават ли ви някаква задача, ще я изпълните навреме. Като сте дошли на планината, ще се стремите да възприемете колкото може повече енергия от нея, да решавате правилно задачите си. Като се качвате по планините, ще бъдете точни и изпълнителни.
към беседата >>
Докато задоволите
любопитството
си и слушате обясненията, които ви се дават, ще изгубите много време, а с това заедно и благоприятните условия за посяване на житото.
Като стигнете на определено място, ще развържете чувала и ще посеете житото на нивата, която е вече изорана. Като дойде деня за жетва, ще го ожънете и приберете в хамбара. Тогава имате право да мислите върху задачата. Първо трябва да действате, а после да мислите. Обаче ако проявите любопитство и пожелаете да развържете чувала, да видите какво има в него, веднага ще искате обяснение, защо ще го носите на нивата, къде е тази нива, кой я разорал и т.н.
Докато задоволите
любопитството
си и слушате обясненията, които ви се дават, ще изгубите много време, а с това заедно и благоприятните условия за посяване на житото.
Ето защо, в Божествения свят не се позволява никакво колебание, никакво губене на време. Дават ли ви някаква задача, ще я изпълните навреме. Като сте дошли на планината, ще се стремите да възприемете колкото може повече енергия от нея, да решавате правилно задачите си. Като се качвате по планините, ще бъдете точни и изпълнителни. Сега върхът Мусала е покрит със заледен сняг, който препятства на изкачването.
към беседата >>
13.
Живот вечен
,
СБ
, В.Търново, 24.8.1922г.,
Сега аз не засягам простото
любопитство
.
После, някой път ще ти кажат да кажеш Истината, но ти само ще си постиснеш устата и тъй ще минеш за един благочестив човек. Не, не трябва стискане на устата. Ти устата си трябва да стискаш, когато говориш зло, а за Доброто устата ти ще бъде отворена. Ти си стискаш устата, когато говориш Истината, а когато дойде да лъжеш, ти си отваряш устата. Това на един ученик от Бялото Братство не се позволява.
Сега аз не засягам простото
любопитство
.
Аз оставям тия посторонни въпроси. Аз засягам Истината принципиално. Заставен си да кажеш Истината – ще я кажеш. Ще ви приведа един пример. Представете си, че сте двама приятели.
към беседата >>
14.
Отличителните черти на живота
,
МОК
, София, 25.10.1922г.,
Като не разбират законите, със своето
любопитство
хората са им причинявали ред пакости.
За нас важат крайните резултати. Не мислете, че ние искаме от вас да се откажете от живота си. Не, ние искаме да ви посочим правия път, ние искаме да се даде ход на всичко онова, което от векове е вложено в душите ви; ние искаме да се даде ход на всички семенца, на всички сили у вас — да се развият, да се облагородят. Ако това не се постигне, така както сега живеете, вие ще се спънете в развитието си. Тази е причината, поради която окултните школи са се криели от хората. Защо?
Като не разбират законите, със своето
любопитство
хората са им причинявали ред пакости.
Те са постъпвали с тях, както и до днес още някои постъпват с цъфналите дръвчета. Минава някой човек покрай едно цъфнало дърво и без да мисли много, протегне ръката си и откъсне един клон. Така се изреждат около десетина души и всеки си откъсне по един клон, докато дървото се осакати. Когато човек прави някои опити, има опасност като минат няколко души покрай него, всеки да си откъсне по едно клонче и да му причинят известна вреда. Затова именно Христос е казвал на учениците си да се пазят от свинете.
към беседата >>
15.
Съмнение и воля
,
ООК
, София, 11.2.1923г.,
Любопитство
е това!
Туй не значи, че те са слепи. Ами те виждат, всичко виждат. За пример аз съм виждал, като влезе някой в стаята ми, ще вдигне единия чаршаф, ще каже: „Горният чаршаф на Учителя е чист, но долният не е чист“. Защо се интересува? Този, който дига единия чаршаф, той и в живота си ще бъде същият.
Любопитство
е това!
После, под кревата ще погледне, да види какво има отдолу, обущата на Учителя са там. И те знаят кое къде е – цигулката къде е, куфарът къде е. То е хубаво, но казвам, туй е любопитство у хората. Сега мислите ли, че при тая черта, която имате, като дойде някой у вас, няма да бръкне да види кое къде е? И вас ще ви изпитат.
към беседата >>
То е хубаво, но казвам, туй е
любопитство
у хората.
Защо се интересува? Този, който дига единия чаршаф, той и в живота си ще бъде същият. Любопитство е това! После, под кревата ще погледне, да види какво има отдолу, обущата на Учителя са там. И те знаят кое къде е – цигулката къде е, куфарът къде е.
То е хубаво, но казвам, туй е
любопитство
у хората.
Сега мислите ли, че при тая черта, която имате, като дойде някой у вас, няма да бръкне да види кое къде е? И вас ще ви изпитат. Ще питат за вас как се обхождате с другите, щедър ли си, като ти поискат пари. И онзи ще каже: „Не е толкова щедър, той е стиснат, малко обича...“ Цигания има, цигания тъй. Имал цигания!
към беседата >>
16.
Правилни отношения
,
ООК
, София, 22.4.1923г.,
– За пример как да премахнете
любопитството
?
Чакайте, тук има нещо важно да разреша.“ Забравил, че ще се жени. Значи неговото откритие е по-важно от женитбата. Мнозина от вас не са тъй предадени на мисълта си. Всички, които се заемат да изучават окултната наука, трябва да умеят да се концентрират в даден момент. Без туй концентриране вие не може да минете нито една крачка напред.
– За пример как да премахнете
любопитството
?
За един час се направете, като че сте слепи, като че нищо не виждате в света. Представете си, че седите тук и затваряме всичките лампи. Вие пак ще изпаднете в изкушение, ще си кажете: „Дали няма някой да се пошегува, да се закачи? “ У вас няма чистота. За ученика не е тъй.
към беседата >>
Говоря ви като на ученици,
любопитството
не е за вас.
Реалното не можеш да го хванеш, не можеш да го ограничиш, то никога не се лови. Вие хванете някого, мислите, че го държите. Нищо не сте хванали! Този живот си минава, заминава, а душата е по-тънка, ти с нищо не можеш да я уловиш. Тия неща само отвличат ума.
Говоря ви като на ученици,
любопитството
не е за вас.
Вие може да го казвате „любознателност“, приемам, но такъв род любознателност не може да ви ползва. Един ден аз ще ви пратя някъде като детективи, да идете да наблюдавате нещо, знаеш да наблюдаваш и наблюденията ти да бъдат верни, и това е наука. „Блажени чистите по сърце! “ Вие ще се стараете, като ученици, да бъдете чисти, защото във вас има стари навици. Аз зная, че ги имате.
към беседата >>
И тъй, ще гледате първо да надделявате
любопитството
си.
То е закон. Това ще се предизвика, няма какво да се сърдите. Щом решите да живеете добродетелен живот, ще предизвикате противното – омразата. Искаш да живееш с Истината, ще дойде лъжата. Ще знаете, щом дойде противоположното, значи у вас мисълта се е събудила.
И тъй, ще гледате първо да надделявате
любопитството
си.
Ще работите още върху концентрирането. За пример някой път може да направим следния опит. Ще изкарам тук един от учениците и ще ви кажа: „Познайте какво мисли в дадения момент този брат! “ Той ще сложи в ума си известна скрита мисъл, без да я знаете вие, и ще видим вие ще може ли да я откриете, или не. И тогава, като правим тия опити, ще знаем научно доколко вие може да схващате мислите.
към беседата >>
Когато вие изразявате
любопитство
, отваряте очите си, пулите се.
Има едно естествено състояние – очите трябва да бъдат елипсовидни и гледецът да е в нормалното си състояние. Половината от гледеца на сегашния човек трябва да е затулен, като че мисълта му е насочена нагоре. Това показва, че той е съсредоточен към една дълбока мисъл. Каквото възложиш на такъв човек, той всичко може да изпълни. Онези, на които очите са много валчести, много отворени, у тях чувствителността е много развита.
Когато вие изразявате
любопитство
, отваряте очите си, пулите се.
Не, ако искаш да наблюдаваш добре, трябва да се съсредоточаваш, да възприемаш правилни мисли, а не да си разтваряш очите. В света има два вида вибрации от светлината, които математически се различават. Едните са вълните на черната светлина, другите – на бялата. Вълните на черната светлина се различават от вълните на бялата светлина. Някой път те се прекръстосват.
към беседата >>
17.
Единицата и вечността
,
МОК
, София, 30.12.1923г.,
Любопитството
е лоша черта, а при наблюдението ще трябва да изваждате моралната страна на явленията и фактите, които наблюдавате.
И аз считам самия човек за една неразрешена формула. За днес едва половината от тази формула е разрешена, а за в бъдеще, когато се разреши цялата формула, еволюцията на човека ще бъде завършена. Аз говоря за еволюция, която включва в себе си всичките форми на своето битие. Във всинца ви трябва да се развие наблюдението. Не казвам да бъдете любопитни, но наблюдателни.
Любопитството
е лоша черта, а при наблюдението ще трябва да изваждате моралната страна на явленията и фактите, които наблюдавате.
При наблюдението ще схващате какви са отношенията между хората. За пример, срещнеш двама души, които се обичат. Като наблюдаваш, веднага трябва да намериш връзката, която съществува между тях; веднага трябва да разбереш коя е причината, дето се обичат. Ако срещнете приятелите A и B, които се обичат, после приятелите A1 и B1, и най-после приятелите A2 и B2, мислите ли, че това приятелство и в трите случаи е едно и също? Мислите ли, че условията и подбудителните причини на приятелството са едни и същи?
към беседата >>
18.
Мъртвите и живите линии
,
ООК
, София, 8.1.1924г.,
Има едно знание само на
любопитството
.
Ами знаете ли колко е хубаво при Бога, там, на Витоша, горе! И например, ако аз бих ви задал една такава задача – в тези големи студове да идете на Витоша, вие ще кажете: „Учителю, извини ни, но друг път ще отидем, защото сега не ще можем да се върнем.“ Пък и аз, като зная вашето разположение, никога няма да ви пратя по това време. И аз съм практичен – не ви давам такава задача, защото ще трябва да ви нося на ръце от Витоша надолу. Положителната страна на ученика е следната: онзи, който иска да се учи, трябва постоянно да е в съприкосновение с Бога на Мъдростта. Съвременните религиозни хора казват: „Не трябва много знание на човека.“ И Соломон казва, че много знание на човека не е потребно.
Има едно знание само на
любопитството
.
То не е знание, но има едно знание, което е необходимо – това е знанието за Живота. Знанието за добродетелите също е потребно. Сегашното знание върви в низходяща степен. Досега вие сте изучавали всички науки в щета на вашите мисли, в щета на човечеството. Всичките науки хората ги използват все за зло – не тъй прямо, открито, но вътре в тях се крие една користолюбива цел.
към беседата >>
И във всинца ви трябва да има туй непреодолимо желание да учите, а не
любопитство
, като това на Ева.
Ако Драган или Петко те е обидил, какво от това? Нали ти търсиш знание? – Знанието иде от Бога. Всичко добро, всичко красиво излиза от Бога. Така трябва да схващате нещата вие.
И във всинца ви трябва да има туй непреодолимо желание да учите, а не
любопитство
, като това на Ева.
В Ева нямаше непреодолимо желание за знание, а имаше любопитство. Някой път трябва да се спра да обясня какво разбирам под непреодолимо желание за знание. Вие ще проверите много от тия качества – верни ли са, или не. Всяка една жива идея трябва да се определи. Опитността, която имате сега, е богата, но ако туй знание, което сте постигнали, не го прилагате и не му давате един нов подтик, във вас ще се образува една ферментация, ще се вкиселявате и ще се огорчавате.
към беседата >>
В Ева нямаше непреодолимо желание за знание, а имаше
любопитство
.
Нали ти търсиш знание? – Знанието иде от Бога. Всичко добро, всичко красиво излиза от Бога. Така трябва да схващате нещата вие. И във всинца ви трябва да има туй непреодолимо желание да учите, а не любопитство, като това на Ева.
В Ева нямаше непреодолимо желание за знание, а имаше
любопитство
.
Някой път трябва да се спра да обясня какво разбирам под непреодолимо желание за знание. Вие ще проверите много от тия качества – верни ли са, или не. Всяка една жива идея трябва да се определи. Опитността, която имате сега, е богата, но ако туй знание, което сте постигнали, не го прилагате и не му давате един нов подтик, във вас ще се образува една ферментация, ще се вкиселявате и ще се огорчавате. А там, дето се образува вкиселяване и огорчаване, спира се и прогресът на човешката душа.
към беседата >>
19.
Оздравяха
,
НБ
, София, 13.1.1924г.,
Човек трябва да види, но не такова виждане, да видиш от
любопитство
, да видиш само.
Някои искат да ни убедят, че и без да видим Христа, ние пак можем да бъдем истински християни. Не, не, това е лъжливо учение. Аз поддържам едно учение: Човек, който не може да види Христа, нищо не може да стане от него. Някои казват: „Вяра трябва! “ Не, не, това е глупава вяра.
Човек трябва да види, но не такова виждане, да видиш от
любопитство
, да видиш само.
Това не е виждане. Виждане аз подразбирам, да видиш своя приятел! Сърцето ти трябва да затрепти, когато видиш своя приятел. Умът ти трябва да светне, когато видиш лицето на своя приятел. И не само да го видиш, но има ред въпроси, по които ще се разговаряш с твоя приятел.
към беседата >>
20.
Приливи и отливи на енергиите. Произход на ума и сърцето
,
МОК
, София, 13.1.1924г.,
За наблюдение, за опит, но не от
любопитство
, може да го правите и повече пъти, то ще бъде за ваша полза.
Ако пък вкисвате, гледайте да не прекисвате. Когато се обезсърчите пък, гледайте да не се отчайвате. Обезсърчението ще дойде, невъзможно е да не дойде, но гледайте да не се превърне в отчаяние, защото отчаянието нищо не ползва. Спрете се само до обезсърчението, то ще даде отлив. (– Само по веднъж на ден ли да правим упражнението?) Аз ви го давам един път, пък ако някой има голямо желание да го направи повече пъти, може, но да го прави усърдно и при концентриране на ума.
За наблюдение, за опит, но не от
любопитство
, може да го правите и повече пъти, то ще бъде за ваша полза.
Знаете ли на какво мязате в този случаи? Представете си, че аз ви завеждам при един хубав извор да пиете вода и вие ме питате: Колко пъти да пия от тази вода? Казвам: ако е студено, ще пиете само веднъж през деня, ако е топло, може да пиете и 10 пъти през деня. Разбирате ли какво значи това? Та казвам: ако е много топло у вас, може да правите упражнението и 10 пъти през деня, пък ако е студено, ще го правите само веднъж през деня.
към беседата >>
21.
Съзнателният живот като забава
,
СБ
, София, 1.9.1924г.,
Когато Бог ви учи на туй изкуство, всички ангели следят с
любопитство
, със страхопочитание какво върши Той с тия малки същества.
Някой път твоята любов се усилва повече, а някой път отслабва и ти казваш: „Любовта се усилва и отслабва.“ – Не, ти още не любиш. Ние само се учим на изкуството да любим. Засега само Бог люби. Казва се в Писанието: „Бог е Любов.“ Значи нам не са дали още това изкуство – да любим. Следователно, когато дойдем в Бога, тогава ще знаем какво нещо е Любов!
Когато Бог ви учи на туй изкуство, всички ангели следят с
любопитство
, със страхопочитание какво върши Той с тия малки същества.
Те се чудят, като виждат, че Бог слиза от трона си, за да ги учи на Любов. Само Бог знае изкуството на Любовта и само Той може да ни го предаде, но за да възприемем туй изкуство, трябва да бъдем готови. В какво седи готовността? Ами че малко нещо ли е този, великият Бог на Любовта, да обърне погледа си към тебе и ти да можеш да го възприемеш? Ако вашето сърце може да трепне от погледа на един ваш приятел, когото обичате, то не трябва ли сърцето ви да трепне от погледа на Този, който ви е дал живота и всички блага в него?
към беседата >>
Когато Бог ни учи на туй изкуство, всички ангели следят с
любопитство
, със страхопочитание, какво върши Той с тия малки същества.
(втори вариант)
Не, ти още не любиш. Ние само се учим на изкуството да любим. За сега само Бог люби. Казва се в Писанието: "Бог е любов." Значи нам не са дали още това изкуство да любим. Следователно, когато дойдем в Бога, тогава ще знаем каква нещо е Любов!
Когато Бог ни учи на туй изкуство, всички ангели следят с
любопитство
, със страхопочитание, какво върши Той с тия малки същества.
Те се чудят като виждат, че Бог слиза от трона си, за да ги учи на Любов. Само Бог знае изкуството на Любовта, и само той може да ни го предаде, но за да възприемем туй изкуство трябва да бъдем готови. В какво седи готовността? Ами че малко нещо ли е този великият Бог на Любовта да обърне погледа си към тебе, и ти да можеш да го възприемеш? Ако вашето сърдце може да трепне от погледа на един ваш приятел когото обичате, то не трябва ли сърдцето ви да трепне от погледа на Този, който ви е дал живота и всички блага в него?
към втори вариант >>
22.
Който се учи
,
НБ
, София, 30.11.1924г.,
Тия сѫщества не ни наблюдаватъ отъ
любопитство
, но по нѣкой пѫть, когато дигаме голѣмъ шумъ, тѣ се спиратъ, за да ни помогнатъ.
Тия очи – това сѫ все прозорци. Нѣкой казва: страшни очи има той. Какво страшно може да има въ тия очи? Нѣма нищо страшно въ свѣта. Ако ние имаме вѣра, че Богъ, съ своята разумность на всѣкѫдѣ царува, и че всички сме заобиколени съ множество свидѣтели, разумни сѫщества, които се интересуватъ, грижатъ за насъ, ние другояче бихме гледали на всички нѣща.
Тия сѫщества не ни наблюдаватъ отъ
любопитство
, но по нѣкой пѫть, когато дигаме голѣмъ шумъ, тѣ се спиратъ, за да ни помогнатъ.
Иначе, тѣ се занимаватъ съ своитѣ работи: тѣ сѫ благородни сѫщества. Каквото и да правимъ, ние сме забавление за тѣхъ. Нѣкой пѫть хората се биятъ помежду си и казватъ: Господь не вижда ли, че ми изтръгнаха космитѣ? Тогава Господь изпраща нѣкои отъ тия разумни сѫщества да примирятъ хората. И тъй, ние трѣбва да изхвърлимъ злото отъ себе си, да се освободимъ отъ лошитѣ обходи, а за това трѣбва да се прѣобразимъ коренно.
към беседата >>
Тия същества не ни наблюдават от
любопитство
, но по някой път, когато дигаме голям шум, те се спират, за да ни помогнат.
(втори вариант)
Тия очи – това са все прозорци. Някой казва: страшни очи има той. Какво страшно може да има в тия очи? Няма нищо страшно в света. Ако ние имаме вяра, че Бог, със своята разумност навсякъде царува, и че всички сме заобиколени с множество свидетели, разумни същества, които се интересуват, грижат за нас, ние другояче бихме гледали на всички неща.
Тия същества не ни наблюдават от
любопитство
, но по някой път, когато дигаме голям шум, те се спират, за да ни помогнат.
Иначе, те се занимават със своите работи: те са благородни същества. Каквото и да правим, ние сме забавление за тях. Някой път хората се бият помежду си и казват: Господ не вижда ли, че ми изтръгнаха космите? Тогава Господ изпраща някои от тия разумни същества да примирят хората. И тъй, ние трябва да изхвърлим злото от себе си, да се освободим от лошите обходи, а за това трябва да се преобразим коренно.
към втори вариант >>
23.
Веригите на съмнението
,
ООК
, София, 17.2.1926г.,
Въздържайте
любопитството
си и се възпитавайте!
Мине ли този свят, човек ще отиде в света на „вечната светлина“, където нито дървета има, нито вода има. Той ще живее във вечна светлина, ще бъде тих и спокоен, за нищо няма да мисли и ще се радва, че е преминал страданията и живее в радостта, като използва благата, които Бог му е дал. Казвам: този свят, където сега живеете, има много лъжливи положения, от които трябва да се пазите. За пример, някой казва: „Аз съм много любознателен“, а всъщност той е любопитен човек. Ще видите този човек как се промъква оттук-оттам, само да разбере нещо, което го интересува.
Въздържайте
любопитството
си и се възпитавайте!
Други хора пък не могат да пазят тайна. Някой им казал нещо, и те веднага ще го предадат на няколко места. Няма нищо престъпно в предаването, но като разнасяте думите от едно място на друго, все ще направите някаква погрешка. Ако речете да криете от всички, това пък е друга крайност. Човек трябва да разбира какво да крие и какво да казва.
към беседата >>
24.
Добро и свобода
,
МОК
, София, 28.3.1926г.,
Най-малкото
любопитство
от тяхна страна е в състояние да развали работата на професора им.
Алхимикът знае методите, чрез които може да се подмлади. Като остарее, той извиква няколко от добрите си студенти да го пазят отвън. Той взема необходимите елементи за подмладяване и влиза в ретортата, дето прекарва цели девет месеца. Като мине това време, професорът излиза от ретортата, но вече подмладен и пречистен, с нови сили за работа и живот. Голямо търпение и самообладание се изисква от тия студенти, които знаят, че професорът им се е подложил на някакви опити, да не любопитстват да видят какво става с него в ретортата.
Най-малкото
любопитство
от тяхна страна е в състояние да развали работата на професора им.
Когато излезе от ретортата подмладен и пречистен, професорът ще разправи на студентите си всичко онова, което е преживял. Като слушате да се говори по този начин, ще кажете, че това са неразрешени още въпроси, до които никой учен не се е домогнал. Това са въпроси, с които се занимава Новата наука, чиито резултати ще се видят в бъдеще. След колко време ще бъде това, не е важно. Това е една светла идея, за реализирането на която усилено се работи.
към беседата >>
25.
Мойсей и Христос
,
НБ
, София, 7.11.1926г.,
- Да задоволя едно свое
любопитство
, да видя, какви дупки копаят тия хора в гората.
Аз съм щастлив човек. Готов съм да ходя с вас цели 2-3 месеца, да ме познаете и разберете, че не съм лош човек и нямам лоши намерения против вас. Така бил арестуван дядо Рашко цели три месеца, докато най-после го освободили. Дълго време след това дядо Рашко разказваше на своите познати и на децата си тази опитност. Казваше им: “Цели три месеца дядо ви Рашко ходи заедно с разбойниците. Защо?
- Да задоволя едно свое
любопитство
, да видя, какви дупки копаят тия хора в гората.
Много от съвременните хора страдат от едно сляпо любопитство; те се интересуват да знаят, де какво се върши. Защо трябва да се интересуват? - Разбойници ще срещнете в гората. Нека разбойниците си копаят, а вие минете-заминете покрай тях, не се интересувайте от работата им. Те не ви мислят злото, но в желанието си да спасят своя живот, ще пожертват вашия.
към беседата >>
Много от съвременните хора страдат от едно сляпо
любопитство
; те се интересуват да знаят, де какво се върши.
Готов съм да ходя с вас цели 2-3 месеца, да ме познаете и разберете, че не съм лош човек и нямам лоши намерения против вас. Така бил арестуван дядо Рашко цели три месеца, докато най-после го освободили. Дълго време след това дядо Рашко разказваше на своите познати и на децата си тази опитност. Казваше им: “Цели три месеца дядо ви Рашко ходи заедно с разбойниците. Защо? - Да задоволя едно свое любопитство, да видя, какви дупки копаят тия хора в гората.
Много от съвременните хора страдат от едно сляпо
любопитство
; те се интересуват да знаят, де какво се върши.
Защо трябва да се интересуват? - Разбойници ще срещнете в гората. Нека разбойниците си копаят, а вие минете-заминете покрай тях, не се интересувайте от работата им. Те не ви мислят злото, но в желанието си да спасят своя живот, ще пожертват вашия. Съвременните хора се намират в тази фаза на развитие, именно, когато един народ жертва друг за своето спасение.
към беседата >>
26.
Доброто сърце
,
ООК
, София, 10.11.1926г.,
За пример физиономистите са намерили седем линии в човешкия нос, които считат като дефекти, вследствие на което те казват, че на някой нос е изразена черта на страхливост, на друг – тщестлавие, на трети – гордост, на четвърти –
любопитство
, на пети -търговски дух и т. н.
Мислите ли, че богатият човек, който яде по няколко ястия на ден и се грижи само за ядене, седи по-високо от птицата, която кълве гроздето по лозята или хваща пилците и ги изяжда? Ние се отвращаваме от сокола, който граби кокошките от дворовете, а не се отвращаваме от себе си, когато вадим нож и колим кокошки, агнета, волове, крави и др. Когато колим животните, ние намираме, че това е наше право. Защо? Считаме, че ние сме господари на всички същества, които по интелигентност седят по-долу от нас и следователно можем да разполагаме с техния живот. Казвам: Много от погрешките на хората се дължат на известни дефекти в линиите на тяхното тяло, лице, крака, ръце и т. н.
За пример физиономистите са намерили седем линии в човешкия нос, които считат като дефекти, вследствие на което те казват, че на някой нос е изразена черта на страхливост, на друг – тщестлавие, на трети – гордост, на четвърти –
любопитство
, на пети -търговски дух и т. н.
Ако човек разбира тази наука, той ще се оглежда често и при съзнателна работа с мисълта си ще изправя дефектите си. Може ли да се нарече художник онзи, който не умее да коригира своята картина? Той турил някъде по-силни, някъде по-слаби сенки или очите не са достатъчно изразителни и всичко това сам трябва да коригира. Ако човек сам не може да изправи дефектите на своето лице и тяло, има ли право да казва за себе си, че Бог живее в него? Казвате: „Лицето на човека е израз на душата." Питам: Може ли едно криво лице или лице с дефекти да представя душата?
към беседата >>
Когато носът е малко вирнат нагоре, това показва
любопитство
; ако е малко завит надолу, това показва търговски дух.
Голяма енергия, голяма интензивност се изисква от човека, за да може да придаде на черепа си горе красива крива линия. Голяма е придобивката на човека, ако той с усилието на духа си може да направи някаква промяна в своите удове. Ако линията на ухото в средната част е издута, това показва активност в чувствата. Ако тази линия е малко сплесната, този човек е външно пасивен, а вътрешно активен. Същите линии имат значение и за носа на човека.
Когато носът е малко вирнат нагоре, това показва
любопитство
; ако е малко завит надолу, това показва търговски дух.
Човек трябва съзнателно да работи върху себе си, да предаде правилни линии на ухото, на носа, на челото си и т. н. Правилните линии на носа говорят за равновесие между човешките способности. За всяка своя постъпка човек трябва да мисли. Съвременната култура трябва да даде методи за работа, чрез които хората да постигнат пълно равновесие между силите на своя организъм. Тези методи са сложни, но рационални.
към беседата >>
27.
За тяхното неверство
,
НБ
, София, 6.2.1927г.,
Може би той проявил само
любопитство
, пожелал да види, как е направена тази каса.
Всъщност той не вижда най-главното, как е направена касата. Той бръква в нея, взима една торба със злато, но веднага го улавят, като в капан, и го осъждат да лежи 10 – 15 години в затвор. Има ли смисъл такова виждане? Едно побутване само с ръка, и против него завеждат голям процес. Питам: Как ще се докаже, че този човек, наистина, мислил да краде?
Може би той проявил само
любопитство
, пожелал да види, как е направена тази каса.
Обаче, как ще се докаже, дали този човек е виновен или невинен? Няма Правда в този свят. Тук тя е привидна. Когато някой краде, той бръква в касата на богаташа и не взима неговите пари, а своите пари, които някога са взети от друг. Обаче, този, когото днес са обрали, като не знае причината за обира, казва: Обраха ме – и завежда дело против крадеца, когото осъждат на няколко годишен затвор.
към беседата >>
28.
Лозените пръчки
,
НБ
, София, 27.3.1927г.,
Там Го посрещнаха с викове, с
любопитство
, всички искаха да видят кой е този, който се заема с реформирането на света.
Може ли да се нарече свобода положението, когато смъртта дойде, върже човека и го носи, където тя намира за добре? Ако хората се надяват да бъдат свободни след смъртта си, тогава те имат голяма вяра в нея. Наистина, съвременните хора имат голяма вяра в смъртта. Като дойде при някой болен, тя го вързва добре, хваща го в ръцете си и го занася в ада, където прави с него, каквото иска. Тя направи същото и с Христа: Хвана Го, завърза ръцете Му, заведе Го в ада и Го предаде в ръцете на дявола.
Там Го посрещнаха с викове, с
любопитство
, всички искаха да видят кой е този, който се заема с реформирането на света.
Още с влизането на Христа в ада, бомби започнаха да пукат, разтвориха се вратите, и в скоро време адът се изпразни. Това значи пробуждане на Божественото съзнание у човека. Има моменти, когато у човека се пробужда мощното, великото, Божественото, и той знае, че е по-силен от околните. И тогава силата на човека не се заключава нито в богатството, нито в знанието му, но той поставя своята сила в упованието си на Бога, във връзката си с Него. Това значи: Когато съзнанието на човека стане едно със съзнанието на Бога, той е силен; когато животът на човека стане едно с живота на Бога, той е силен и когато тялото на човека стане едно с тялото на Бога, той е здрав.
към беседата >>
29.
Свещеният час
,
СБ
, София, 24.8.1927г.,
Често хората смесват думите „любознателност“ и „
любопитство
“.
Тогава вие сте свободни. Дадете ли сам парите на това лице, вие изгаряте пръстите си. Този човек ще дойде втори път при вас и ще ви каже: „Онзи ден ми дадохте 1000 лева, дайте ми сега още толкова! “ Хората от света са опитали този метод, затова казват: „Огън с ръка се не пипа“. Може да го пипате с ръка, но резултатите няма да бъдат такива, както ако бихте го хванали с щипци.
Често хората смесват думите „любознателност“ и „
любопитство
“.
Също тъй често смесват желанието да се подобри материалния живот с желанието да се подобри умствения и духовния живот на човека. Това не е едно и също нещо. Да подобря материалния си живот е едно благо, от което целта на окултната Школа не се постига. Да подобря умствения и духовния си живот, да просветя ума си и да облагородя сърцето си, това влиза в целта на тази Школа. Да подобря материалния си живот, значи да постигна такива знания, които утре могат да изчезнат от моя ум.
към беседата >>
Казах по-рано, че понякога в ученика се развива
любопитството
, вместо любознателността.
Докато по-рано разправяха, че свети Петър, свети Георги им се явявали, вече нямаше какво да разправят и съжаляваха, че са изгубили дарбата си. Така е, всички светии вдигнаха знамената и си отидоха, а те останаха самички и започнаха да се чудят дали настина свети Георги, свети Петър им се явявали някога, или не. Като ученици, вие трябва да знаете, че има неща, които могат да се казват на хората, но има и такива, които трябва да задържате само за себе си. Тия последните трябва да представляват запас, малък капитал, от който само вие да се ползвате. Та всеки човек трябва да има нещо свещено в себе си, което свято да пази от всеки чужд поглед, от всяко чуждо посегателство.
Казах по-рано, че понякога в ученика се развива
любопитството
, вместо любознателността.
Например, той вижда, че някои говорят помежду си нещо, и казва: „Кажи ми какво говорехте? “ Казвам: То не е за тебе. И да ти кажа, няма да се ползваш от него, нито по-добър ще станеш. Така излиза. Ако му кажа известна своя опитност, той ме подлага на критика в себе си и казва: „Дали това, което ми каза, е истина, или сега го измисли?
към беседата >>
30.
Доброта и разумност
,
ООК
, София, 18.4.1928г.,
Този нос показва известна степен
любопитство
.
Изобщо в природата съществува закон на компенсация. Добре е човек да изучава носа, устата, ушите на човека, но да не прави бързи заключения. Като изучавате човешкия нос, вие ще забележите, че различните форми на носа определят различни характери. Изобщо различните енергии, които текат в човешкия организъм, се отразяват върху различнит му удове. Срещате човек с вирнат нос.
Този нос показва известна степен
любопитство
.
Такъв човек иска да знае какво се върши около него. Ако срещне двама души, които се разговарят нещо, той веднага ще пъхне носа си между тях, ще иска да узнае какво говорят. Другаде срещате човек с нос, завит надолу като на хищна птица. Този нос показва някаква хищническа черта в човека. Изобщо всяка вътрешна проява в характера на човека се отразява външно, върху някой от неговите удове.
към беседата >>
31.
Най-високото място / Най-високото място. Закон на икономията в природата
,
МОК
, София, 2.11.1928г.,
Всеки ще прояви
любопитство
, да види, кой е този човек, който притежава такава скъпоценност.
Кога още човек не затваря касата си? – Когато има някое непостижимо желание. Например, иска да има един голям скъпоценен камък. Защо му е този камък? Ако го придобие, с него ще си навлече големи нещастия и мъчнотии.
Всеки ще прояви
любопитство
, да види, кой е този човек, който притежава такава скъпоценност.
От друга страна, някои ще пожелаят да откраднат камъка; други пък ще задигнат и камъка, и човека. Като знае това, природата постъпва разумно. Тя никога няма да даде един скъпоценен камък на човек, който не може да го запази. Всяка ценност има смисъл само тогава, когато от нея се ползва главно онзи, на когото е дадена. Природата влага велики идеи само в онази глава, която може да ги възрасти, отхрани и приложи.
към беседата >>
Най-първо у всички ще се появи
любопитство
да ви видят.
(втори вариант)
Той ще струва 30-40 000 английски лири. С този скъпоценен камък, вие можете ли да седите на изгрева си? Всека вечер ще имате посещение. Всички ще ви обикнат. Всички ще се запознаят с вас.
Най-първо у всички ще се появи
любопитство
да ви видят.
А второто желание ще бъде да го откраднат. И една вечер може да изчезнете и вие, и камъка. Тогава има ли си смисъл да имаш един голям камък, за да изчезне камъкът и да изчезнеш и ти заедно с него? Та, природата е разумна, когато тя даде някоя велика идея в човека, тя изисква тази идея да остане и да можеш да се ползуваш от нея. Щом не можеш да се ползуваш, ще я изгубиш и ще станеш нещастен; и ако не можеш да я пазиш, тя няма да ти се даде.
към втори вариант >>
32.
Дейност и замисъл на природата / Деятелност и замисъл на природата
,
МОК
, София, 30.11.1928г.,
Ако вие се интересувате от природата, не по
любопитство
, но по живот, тъй по същество, да се учите, да се интересувате от нея, няма изключение и тя се интересува за вас.
(втори вариант)
Тогава и професорът и той се интересува от вас. Щом се интересувате за природата, и тя се интересува за вас. Вие казвате: „Господ от мене не се интересува.“ Не. Крива философия е това. Ако ти се интересуваш за Бога, ще се интересува и Той за тебе.
Ако вие се интересувате от природата, не по
любопитство
, но по живот, тъй по същество, да се учите, да се интересувате от нея, няма изключение и тя се интересува за вас.
Хубаво е за вас да се интересувате от природата, тогава тя ще ви се разкрие. Ако кажете: „Професорът ни по английски много хубаво ни учи. Като него няма друг професор.“ Като чуе това професорът ви, ще му стане приятно. Няма учител или професор, който като кажат хубаво заради него, да не му е приятно. И ако вземете Писанието, там е казано: „Всяко дихание да хвали Господа!
към втори вариант >>
33.
Ела след мене!
,
НБ
, София, 5.5.1929г.,
Едно мога да препоръчам на българите: да се освободят от своето
любопитство
.
Те правят хората братя и сестри помежду си. Те превръщат злото в добро. И тогава, като се каже, за някоя жена, че е сестра, подразбираме такава душа, която може да се отвара само с ключа на Божествената Любов. Днес жената носи ключа на спасението. Ако тя може да употреби този ключ на място, светът моментално ще се изправи, моментално ще се спаси.
Едно мога да препоръчам на българите: да се освободят от своето
любопитство
.
Де кого срещне, българинът ще му зададе ред въпроси: Къде отиваш? Какво правиш? Женен ли си? Какво работиш? Колко ти плащат?
към беседата >>
34.
Който слуша моите думи
,
НБ
, София, 4.8.1929г.,
Любопитството
е вътрешно чувство, слабост, от която човек трябва да се освободи.
В това направление, човек е постигнал нещо повече, но все още има да работи, не е напълно усъвършенстван. Ако носът у човека е малко закривен надолу, във вид на кука, това показва, че песимизмът взима надмощие пред оптимизма. За да се освободи от песимизма си, човек трябва да измени формата на носа си. У хора, които са много любопитни, носът е вирнат нагоре. Те искат всичко да знаят, всичко да видят и разберат.
Любопитството
е вътрешно чувство, слабост, от която човек трябва да се освободи.
Ако любопитството е нормално развито, то служи като подтик на човека, да расте и да се развива. Сега, като говоря за развитието на човешките удове, имам предвид съвършения човек. Човек трябва да работи върху себе си, да придобие възвишения, идейния живот. Съвременните хора искат да бъдат уважавани и почитани, но, за да бъдат уважавани и почитани, те трябва да имат знание, любов; те трябва да бъдат силни, здрави. Може ли слабият, хилавият човек да не почита един герой като гръцкия Херкулес, или като българския Крали Марко, или като израилския Самсон?
към беседата >>
Ако
любопитството
е нормално развито, то служи като подтик на човека, да расте и да се развива.
Ако носът у човека е малко закривен надолу, във вид на кука, това показва, че песимизмът взима надмощие пред оптимизма. За да се освободи от песимизма си, човек трябва да измени формата на носа си. У хора, които са много любопитни, носът е вирнат нагоре. Те искат всичко да знаят, всичко да видят и разберат. Любопитството е вътрешно чувство, слабост, от която човек трябва да се освободи.
Ако
любопитството
е нормално развито, то служи като подтик на човека, да расте и да се развива.
Сега, като говоря за развитието на човешките удове, имам предвид съвършения човек. Човек трябва да работи върху себе си, да придобие възвишения, идейния живот. Съвременните хора искат да бъдат уважавани и почитани, но, за да бъдат уважавани и почитани, те трябва да имат знание, любов; те трябва да бъдат силни, здрави. Може ли слабият, хилавият човек да не почита един герой като гръцкия Херкулес, или като българския Крали Марко, или като израилския Самсон? Такива герои не могат да не се почитат и уважават.
към беседата >>
35.
Богове сте
,
НБ
, София, 26.1.1930г.,
Мнозина страдат от
любопитство
, което не е на място.
Ако останете в това положение, вие сте осъдени на смърт. Трябва ли да седите още на студа? Вие трябва да влезете в първата къща, която срещнете на пътя си, и да се стоплите добре. Ако домакинът на тази къща е добър, праведен човек, той няма да ви държи прав, да ви разпитва, къде сте били, как сте изпаднали сам, но веднага ще ви покани в дома си, ще стопли вода, да измиете ръцете и краката си, ще ви предложи топло ядене и ще ви отстъпи едно легло да си починете. Когато се събудите от сън, тогава можете да разкажете патилата си.
Мнозина страдат от
любопитство
, което не е на място.
Те го наричат любознателност. Човек трябва да бъде любознателен, но не любопитен. Той трябва да бъде любознателен, да изучава себе си, да чете по своето лице, както и по лицето на хората, като по книга. Лицето на човека представя само един лист от тази велика книга. Още много листа има, по които трябва да четете: очите, ушите, носа, веждите, устата, сърцето и т. н.
към беседата >>
Съвремените хора страдат от едно
любопитство
, което не е намясто.
(втори вариант)
Има думи, с които всичко може да се схване. Те пестят времето. Представете си, че в някоя бурна нощ вие попаднете в дома на един духовен човек, а вие сте цял вкочанясал, цял измръзнал в ръцете и в краката си, едва седите. Питам, разумно ли ще бъде от страна на този човек да ви спре пред външната врата и да започне да ви разпитва отде идете, де сте ходили и т.н. Не, той трябва веднага да ви пусне да влезете вътре, да ви стопли ръцете и краката, да ви даде вода гореща да се измиете, после да се нахраните, да ви остави да си починете на топло легло и сутринта чак може да ви разпитва как сте пътували.
Съвремените хора страдат от едно
любопитство
, което не е намясто.
Всички хора представляват една написана книга и ако вие знаете да четете по нея, ще разберете много нещо. Ако знаете да четете по лицата на хората или по сърцата, или по очите, вие ще ги познаете. Една от българските ясновидки, Кортеза, казваше: „Аз познавам хората по очите. По нищо друго не ги познавам. Щом погледна очите им, аз ги познавам." Питам, как се е домогнала тя в това нещо?
към втори вариант >>
36.
В сила
,
НБ
, София, 30.3.1930г.,
Когато пък искат да задоволят
любопитството
на недораслото си още дете, от де е дошло по-малкото му братче, майката казва, че бабата го донесла от реката.
Грешниците също така са пропаднали милионери и кой дето ги срещне, проповядва им да се покаят. Според мене, повечето хора са финансово пропаднали – нищо повече. Много естествено! Те разчитат на своя детински мироглед, който не издържа на големите изпитания. Вярванията на тия хора са толкова солидни, колкото и думите на майката, с които залъгва разплаканото си дете.
Когато пък искат да задоволят
любопитството
на недораслото си още дете, от де е дошло по-малкото му братче, майката казва, че бабата го донесла от реката.
Детето вярва на думите на майка си. И някои от съвременните хора вярват на подобни твърдения за произхода на живота и мислят, че са учени. Според някои учени човек е произлязъл от клетка, която постепенно се е развивала, докато достигнала до формата, наречена „човек”. Това показва, че хората вярват в невъзможни неща и разчитат на тия вярвания. Възможно ли е от малката клетка да излезе разумният човек?
към беседата >>
37.
Вътрешно единство
,
ИБ
,
БР
, София, 29.8.1930г.,
Сега трябва да напуснем онова празно
любопитство
.
Когато Бог желае, вие не го желаете, а когато Бог не желае, вие желаете, но нито глас, ни слушание. Това е истинската философия на живота. По този закон са написани свещените книги, Писанията. По този закон животът е ясен; когато вървим по Божия закон, тогаз е ясно, слънцето изгрява, а щом вървим в разрез с Божия закон, настава тъмнота и само частично се реализират нещата. Българската поговорка казва: „Празна Мара тъпан била“ и в края на краищата няма никакъв резултат.
Сега трябва да напуснем онова празно
любопитство
.
Много хора са любопитни, като говори някой, да видят какво ще каже той. Искате да прочетете какво пишат вестниците. Какво могат да пишат вестниците? Всичко онова, което те пишат, вярно ли е? Всичко онова, което проповедниците проповядват, вярно ли е?
към беседата >>
38.
Светлият образ
,
ООК
, София, 3.2.1931г.,
Ева и змията дойдоха като изкушение на Адама да задоволят
любопитството
му.
Мнозина казват, че първото престъпление, което е свързано с грехопадението, е направено от първите хора. Някои приписват причината за грехопадението на Ева, други - на Адама, трети - на змията. Според мене, причината за грехопадението се криеше в Адама. Преди да беше се явила Ева, Адам ходеше из райската градина, разглеждаше дърветата и често се спираше пред забраненото дърво. Той искаше да знае какви сили се крият в това дърво и защо е забранено да се ядат неговите плодове.
Ева и змията дойдоха като изкушение на Адама да задоволят
любопитството
му.
Змията изкуси Ева, а тя - Адама. Змията представлява ума на тъмнината, който крие в себе си голяма сила на привличане. Като се уви около забраненото дърво, змията придоби светлина и започна да говори на Ева, че дървото за познаване на доброто и злотосъдържа знания и сили, които могат да направят човека силен, подобен на Бога. Това търсеше Ева. Тя се изкуси, яде от плода на забраненото дърво, а след това даде от него и на Адама.
към беседата >>
39.
Няма да угаси
,
НБ
, София, 15.11.1931г.,
Вие ще кажете сега: „Така е, у човека винаги има
любопитство
, по естество човек е любопитен, съмнява се, на което пък се дължи знанието му.
Този Господ, дето казал: „Адам да се занимава със зоология, да изучава животните, а жената с ботаника." Като дошъл до растенията и по-специално до забраненото дърво, Бог разправил на Ева, че плодовете на това дърво, на това растение, съдържат толкова голяма отрова, че няма организъм на Земята, който да може да погълне тази отрова и да не умре. След това Господ я завел при Дървото на Живота и казал: „От това дърво ще се храните. То съдържа онези елементи, които вечно продължават живота." Дълго време тя мислила върху това и дошла до една критика в себе си, искала да провери дали думите на Господа са верни или не. Гледала този хубавия плод и си казвала: „Как е възможно този хубавия плод да съдържа качества да разрушава! " Нямала опитност, плашело я нещо.
Вие ще кажете сега: „Така е, у човека винаги има
любопитство
, по естество човек е любопитен, съмнява се, на което пък се дължи знанието му.
Една подбудителна сила го тласка към проучване." Малко ще се спра и тогава ще ви приведа друг един разказ. Явила се една комисия от жени при един старовременен цар, и тогава жените са търсили своите права. Казват: – Искаме да имаме и ние право сами да се управляваме. – Може, може, на драго сърце. Аз отдавна мисля върху туй.
към беседата >>
" В този смисъл
любопитството
не е лошо, то е детинщина, но така изпуснали птицата.
Затварят двете паници и ги занасят на царя. Той ги пита: – Де е птичката? Двете панички били там, но птичката я няма. Сега като говоря тъй, някой ще каже: „Виж какви са жените!
" В този смисъл
любопитството
не е лошо, то е детинщина, но така изпуснали птицата.
Сега да се върнем към Ева, към любопитството й. Гледала тя плода, но и от нея изскочиха птичките. И тогава хората изгубиха живота в Рая. Преди известно време дойде при мен един приятел и ми разправя една своя опитност. Тя е следната.
към беседата >>
Сега да се върнем към Ева, към
любопитството
й.
Той ги пита: – Де е птичката? Двете панички били там, но птичката я няма. Сега като говоря тъй, някой ще каже: „Виж какви са жените! " В този смисъл любопитството не е лошо, то е детинщина, но така изпуснали птицата.
Сега да се върнем към Ева, към
любопитството
й.
Гледала тя плода, но и от нея изскочиха птичките. И тогава хората изгубиха живота в Рая. Преди известно време дойде при мен един приятел и ми разправя една своя опитност. Тя е следната. Габровци имат такива едни солени риби, наречени косат.
към беседата >>
Че това е външно
любопитство
!
Някой казва: „Аз не искам да бъда богат." Така не се говори. Ти трябва да избереш едно от двете положения: или трябва да бъдеш много богат, или много сиромах, В най-голямата сиромашия у теб ще се зароди жажда за богатство, че то като дойде, ще знаеш по-добре какво да правиш с него. А пък като се освободиш от всичкото богатство, което имаш, да слезеш в низините, да видиш какво е произвело твоето богатство. Трябва да посееш навън туй знание, което имаш. Ние искаме сега да дойде Христос на Земята.
Че това е външно
любопитство
!
Някой момък иска да види някоя хубава мома - не да види душата й, не да види нейното благородно сърце, а иска да види нейното лице. Това е един факт. След като я види, казва: „Видях, като другите е и тя." Като дойде Христос днес и види нашата мома - съвременната цивилизация - какво ще намери Той? Тази мома е с вапсани устни, с вапсано лице, с вапсани коси, с вапсани страни, с изгладени нокти, ще го посрещат с фракове и с всичките най-изискани маниери. Всичко е лъжа, фалш!
към беседата >>
40.
Според делата
,
НБ
, София, 20.12.1931г.,
И от
любопитство
повдига си главата да види.
Върнал се той и казва на жена си: – Отсякох дървото, но три дни ми остават да живея. Простил се той с ней, простил се с децата си и тръгнал за оня свят. Отишъл, изкопал един гроб под една круша и легнал в гроба. Падне една круша, той я вземе, изяде я, падне втора, пак я изяде и казва: „В този овят много добре върви." Но след три дни чува шум от звънци.
И от
любопитство
повдига си главата да види.
В това време минавали камили, натоварени с грънци и той като си подал главата, изплашили се камилите, хукнали да бягат и счупили грънците. Хванали го грънчарите и го набили. Той си казва: „Под крушата беше много добре." - Много добре е да седиш, но опасно е да си покажеш главата. Връща се той при жена си и тя го пита: „Как е на оня свят, Настрадин Ходжа? – Всичко е хубаво, крушите падат от горе направо в устата ти, но ако подплашиш камилите, бой има." Ние можем да се смеем на Настрадин Ходжа, но същите неща стават я с нас.
към беседата >>
41.
Любовта на безсмъртието / Любов на безсмъртието
,
ООК
, София, 10.2.1932г.,
Някой проявява
любопитство
, иска да разбере, как става излизането и влизането в тялото.
Може и да се върнете, но в това време са влезли в тялото ви крадци и разбойници, които са ви обрали. Това е друга опасност. В тоя смисъл, смъртта не е нищо друго, освен разбойничество. Дойдат в дома ви крадци, счупят вратата, оберат ви и ви изхвърлят вън. Обаче, ако вие владеете изкуството, сами да влизате и излизате от тялото си, ще излезете като какавида и ще се върнете преобразени, като пеперуда, нашарена с най-красиви шарки и цветове.
Някой проявява
любопитство
, иска да разбере, как става излизането и влизането в тялото.
За да не задоволи човешкото любопитство, природата е скрила някои неща от хората. Например, никой не може да проникне в сърцето, да види, как става кръвообращението. Никой не може да проникне в дробовете, да види, как става дишането. Умствено човек може да проникне и в сърцето, и в дробовете, но по физичен начин не може. Казвам: Красиви са тайните неща в природата.
към беседата >>
За да не задоволи човешкото
любопитство
, природата е скрила някои неща от хората.
Това е друга опасност. В тоя смисъл, смъртта не е нищо друго, освен разбойничество. Дойдат в дома ви крадци, счупят вратата, оберат ви и ви изхвърлят вън. Обаче, ако вие владеете изкуството, сами да влизате и излизате от тялото си, ще излезете като какавида и ще се върнете преобразени, като пеперуда, нашарена с най-красиви шарки и цветове. Някой проявява любопитство, иска да разбере, как става излизането и влизането в тялото.
За да не задоволи човешкото
любопитство
, природата е скрила някои неща от хората.
Например, никой не може да проникне в сърцето, да види, как става кръвообращението. Никой не може да проникне в дробовете, да види, как става дишането. Умствено човек може да проникне и в сърцето, и в дробовете, но по физичен начин не може. Казвам: Красиви са тайните неща в природата. Великото работи в тайна.
към беседата >>
Някой път вие имате
любопитството
.
(втори вариант)
Това е едно от най-красивите положения. Умирането, това е разбойничество. В моите очи умирането е разбойничество. Дойдат разбойници, счупят вратата, оберат те, вземат ти всичко. А пък другото положение е да можеш да напуснеш тялото си и като излезеш из какавидата, няма да бъдеш вече гъсеница, а пеперуда украсена, най-хубава.
Някой път вие имате
любопитството
.
Не е лошо, хубаво е и любопитството. Но в природата има нещо скрито. Когато природата прави някои неща, тя ги крие. Запример ти не можеш да отвориш човешкото сърце, за да видиш как става кръвообращението. Ти не може да отвориш белите дробове, за да видиш как става дишането.
към втори вариант >>
Не е лошо, хубаво е и
любопитството
.
(втори вариант)
Умирането, това е разбойничество. В моите очи умирането е разбойничество. Дойдат разбойници, счупят вратата, оберат те, вземат ти всичко. А пък другото положение е да можеш да напуснеш тялото си и като излезеш из какавидата, няма да бъдеш вече гъсеница, а пеперуда украсена, най-хубава. Някой път вие имате любопитството.
Не е лошо, хубаво е и
любопитството
.
Но в природата има нещо скрито. Когато природата прави някои неща, тя ги крие. Запример ти не можеш да отвориш човешкото сърце, за да видиш как става кръвообращението. Ти не може да отвориш белите дробове, за да видиш как става дишането. С ума си може да отвориш, но физически не можеш.
към втори вариант >>
42.
Ми бемол и фа диез / 'Ми бемол' и 'фа диез'
,
ООК
, София, 9.3.1932г.,
В случая, вашият интерес не е научен, но
любопитство
.
Сега, като гледам рисунките, вашите портрети, аз си правя заключение. Всеки портрет представя характера на човека. Като описвате характера на някого, все едно, че му пишете писмо. В тоя смисъл, всяка ваша рисунка е едно писмо. Вашите сърца трептят, искате да знаете, какво сте написали в това писмо – добро или лошо.
В случая, вашият интерес не е научен, но
любопитство
.
Вие приличате на оная сестра, която слушаше, как свиря, не от научен интерес, а от любопитство. Тя дойде при мене строга, сериозна, преживява нещо. В това време аз свирех, правех едно научно изследване върху музиката. Поканих я да седне и продължих да свиря. Тя седи сериозна, слуша, какво свиря.
към беседата >>
Вие приличате на оная сестра, която слушаше, как свиря, не от научен интерес, а от
любопитство
.
Всеки портрет представя характера на човека. Като описвате характера на някого, все едно, че му пишете писмо. В тоя смисъл, всяка ваша рисунка е едно писмо. Вашите сърца трептят, искате да знаете, какво сте написали в това писмо – добро или лошо. В случая, вашият интерес не е научен, но любопитство.
Вие приличате на оная сестра, която слушаше, как свиря, не от научен интерес, а от
любопитство
.
Тя дойде при мене строга, сериозна, преживява нещо. В това време аз свирех, правех едно научно изследване върху музиката. Поканих я да седне и продължих да свиря. Тя седи сериозна, слуша, какво свиря. По едно време лицето и се развесели, тя се засмя и забрави скръбта си.
към беседата >>
43.
Живот, мисъл и воля
,
МОК
, София, 22.4.1932г.,
В тебе има едно
любопитство
да прескочите тази долина, онази долина.
(втори вариант)
Без цигулка цигуларят не може да се прояви. У всинца ви трябва да има едно желание да си обясните едно желание правилно. Всякога правилното обяснение на нещата внася една нова светлина. Когато човек върви по онзи естествен път, по който животът се развива, ти всякога усещаш едно движение. Каквито движения срещаш в живота си, всичко се преодолява.
В тебе има едно
любопитство
да прескочите тази долина, онази долина.
Мислите, че във всяка долина ще намерите нещо интресно. Когато вървиш по един естествен път, ти почваш да мислиш, да отида ли напред или да се върна? – Питаш се: Ако отида, какво ще добия? – Ще се убеждаваш. Най-после след като разсъждаваш се изменя логически съображението.
към втори вариант >>
44.
Запечатаната книга
,
НБ
, София, 24.4.1932г.,
На туй основание не трябва да се яде свинско месо, за да се избавиш от едно глупаво
любопитство
.
Всичко може да стане, но да уредим света, както ние искаме, това е невъзможно. Всяка храна, която приемем в себе си, съдържа една динамична сила. Щом възприемем тази храна, каквото и да става, ние сме под чуждо влияние. Може да направите опит: Ако вие храните един човек със свинско месо, той ще е под влиянието на свинете, нищо повече. Не че той ще стане свиня, но неговият характер ще се измени тъй, че той ще почне да рови, да търси оттук-оттам.
На туй основание не трябва да се яде свинско месо, за да се избавиш от едно глупаво
любопитство
.
Любопитството на свинското месо е глупаво. Ако храниш праведния само с кокошки, кокошката не е като свинята, тя е по-умна, тя не иска да разваля клюна си, тя рови с краката си. Така ще мълчиш. Един учен човек вземе една истина, къшне я. Аз съм гледал много кокошки, като видят житото, ритат, ритат.
към беседата >>
Любопитството
на свинското месо е глупаво.
Всяка храна, която приемем в себе си, съдържа една динамична сила. Щом възприемем тази храна, каквото и да става, ние сме под чуждо влияние. Може да направите опит: Ако вие храните един човек със свинско месо, той ще е под влиянието на свинете, нищо повече. Не че той ще стане свиня, но неговият характер ще се измени тъй, че той ще почне да рови, да търси оттук-оттам. На туй основание не трябва да се яде свинско месо, за да се избавиш от едно глупаво любопитство.
Любопитството
на свинското месо е глупаво.
Ако храниш праведния само с кокошки, кокошката не е като свинята, тя е по-умна, тя не иска да разваля клюна си, тя рови с краката си. Така ще мълчиш. Един учен човек вземе една истина, къшне я. Аз съм гледал много кокошки, като видят житото, ритат, ритат. Казват: Напълнете тази крина, че е празна.
към беседата >>
45.
Божественото дърво / Всякога услужвай
,
ООК
, София, 9.11.1932г.,
Щом не можеш да помогнеш, няма защо да проявяваш
любопитство
.
Това е кал, която не трябва да допущаш в себе си. Виждаш, че някъде станало убийство. Не се интересувай, как е станало убийството – и това е кал. Не допущайте никаква кал в съзнанието си. Само онзи може да се интересува от тези неща, който отива да помага.
Щом не можеш да помогнеш, няма защо да проявяваш
любопитство
.
Отиваш от любопитство да разбереш, как станало убийството и след това ще разказваш на хората. Какво печелиш от това? Не само че нищо не печелиш, но товариш съзнанието си с ненужни образи, които ден и нощ те смущават. Освобождавайте ума си от всички ония впечатления, които не можете да асимилирате. И в школата често се чува да говорят едни за други лоши неща.
към беседата >>
Отиваш от
любопитство
да разбереш, как станало убийството и след това ще разказваш на хората.
Виждаш, че някъде станало убийство. Не се интересувай, как е станало убийството – и това е кал. Не допущайте никаква кал в съзнанието си. Само онзи може да се интересува от тези неща, който отива да помага. Щом не можеш да помогнеш, няма защо да проявяваш любопитство.
Отиваш от
любопитство
да разбереш, как станало убийството и след това ще разказваш на хората.
Какво печелиш от това? Не само че нищо не печелиш, но товариш съзнанието си с ненужни образи, които ден и нощ те смущават. Освобождавайте ума си от всички ония впечатления, които не можете да асимилирате. И в школата често се чува да говорят едни за други лоши неща. Казват: В нашето общество хората не живеят добре.
към беседата >>
46.
Изпити на ученика
,
ООК
, София, 7.12.1932г.,
Някой иска да знае твоето убеждение от
любопитство
, а не от искрено желание да чуе истината.
Казано е в Писанието: „Дръж името на Бога свето в душата си”. Това значи: Каквото верую и да имаш, не го споделяй с хора, които не са готови да го разберат. Те ще го отрекат, а ти ще страдаш. Нека има нещо в тебе, което хората да не знаят. Ако те питат, каква е идеята ти за Бога, не бързай да им отговориш.
Някой иска да знае твоето убеждение от
любопитство
, а не от искрено желание да чуе истината.
Всички хора не са еднакво набожни и религиозни. Мнозина минават за религиозни, а религията е далеч от тях. Истински религиозният има особен израз на лицето си. Религията облагородява човека. Докато стане истински религиозен, човек минава през много фази на развитие.
към беседата >>
47.
Времето на доброто
,
МОК
, София, 27.1.1933г.,
Може да е
любопитство
във вас.
(втори вариант)
Защо искате да се ръкувате с професора? Имате желание да се ръкувате. Каква е потайната мисъл за неговото ръкуване? Ако вие знаете, че в моя джоб има една кесия и в тази кесия има един хубав скъпоценен камък и вие искате да бръкнете в джоба и да извадите тази кесия, питам, защо се заражда във вас туй желание? Разбирам сега желанието.
Може да е
любопитство
във вас.
Друго положение. Вие сте гладен, три деня не сте яли. Аз нося една торба с хубав хляб. Във вас се заражда желание да отворите торбата, да извадите нещо, да вземете хляба. Вървя аз, вие хващате торбата на гърба ми, да отворите торбата.
към втори вариант >>
48.
Защо възкръсна
,
НБ
, София, 29.1.1933г.,
Във вас има едно американско
любопитство
.
Онзи, който възкръснал – Христос, от 2000 години убеждава хората, че е възкръснал. Сега ще дойде някой, ще пише един трактат, да доказва, че е възкръснал. Как ще докаже той? Вие ще кажете: „Докажи.“ Не може да докаже. Ще повикаме Христа, но вие готови ли сте сега да го повикаме.
Във вас има едно американско
любопитство
.
Вие отивате тук-там. Един виден пианист – виртуоз, който дошъл, французин, един човек на науката – да го слушаш, трябва да платиш 32 лева, а онези, които са на първите редове, трябва да платят 140, 150, 200 лева, за да го слушат. Представете си, че вие сте платили, имате първото място и все ще гледате ръцете му научно, в мърдането на ръцете. Това е музика. Трябва да схванете, да разбирате вътре.
към беседата >>
49.
Точка и свобода / Точката и свободата
,
МОК
, София, 3.2.1933г.,
Някои смесват любознателност с
любопитство
.
Значи, в бъдеще ще имате по-големи дарби. Къде е мястото, дето дарбите се развиват? Това е въпрос, който заслужава изучаване. Любознателен си. Де е мястото на любознателността в човешката глава?
Някои смесват любознателност с
любопитство
.
Котката проявява любопитство към мишката, а не любознателност. Тя дебне мишката, къде влиза и откъде излиза, с цел да я хване. Така, котката развива своята способност да лови мишки. Тревопасното животно не се интересува от мишките. Каква е разликата между месоядните и тревопасните животни?
към беседата >>
Котката проявява
любопитство
към мишката, а не любознателност.
Къде е мястото, дето дарбите се развиват? Това е въпрос, който заслужава изучаване. Любознателен си. Де е мястото на любознателността в човешката глава? Някои смесват любознателност с любопитство.
Котката проявява
любопитство
към мишката, а не любознателност.
Тя дебне мишката, къде влиза и откъде излиза, с цел да я хване. Така, котката развива своята способност да лови мишки. Тревопасното животно не се интересува от мишките. Каква е разликата между месоядните и тревопасните животни? Главата на месоядните е по-широка, отколкото на тревопасните.
към беседата >>
За пример де седи
любопитството
на човека?
(втори вариант)
Това, което имате сега, то подразбира туй, което сте изработили. Вие имате сега точно един капитал, който сте изработили и в бъдеще като работите, ще имате повече, но ако не работите, вие пак можете да изгубите капитала. Вие казвате, че човешките дарби се развиват, растат. Растат - да завземат по-голямо пространство. Де се развиват, на кое място се развиват?
За пример де седи
любопитството
на човека?
Някой път вие сте любопитен. Друг някой не се интересува. Котката, когато яде една мишка, е любопитна. Но да допуснем, че имате едно същество тревопасно. То ни най-малко не се занимава от мишката.
към втори вариант >>
50.
Ухото
,
ООК
, София, 15.2.1933г.,
Носът на някого е малък, къс, изразява детско
любопитство
.
Кой какво е казал за вас, това е странична работа. Важно е, какво вие знаете за себе си. Ако някой ви обича, ще каже, че ушите ви, носът ви, устата ви са красиви. Важно е и като не обичате някого, да кажете, че очите му са красиви. Като видите ухото, носа на човека, знайте, че в тях се крият много възможности.
Носът на някого е малък, къс, изразява детско
любопитство
.
Един ден този нос ще се удължи. Обаче процесите в природата не стават бързо. Ако ставаха бързо, това щеше да бъде нещастие за човека. Човешкият характер се формира при бавните процеси. – „Сприхав съм.“ – Много енергия имаш.
към беседата >>
Този нос може да е къс, нос на детинско
любопитство
.
(втори вариант)
Всеки може да каже за вас каквото и да е. Някой може да каже, че вашите уши са много лоши. Някой момък, като се влюби в някоя мома: „Вашите уши са много красиви.“ Аз бих желал онези, които не ме обичат, да кажат: „Твоите уши са много красиви.“ Онези, които обичат, преувеличават нещата. Важно е има ли възможности в носа. Като видиш носа, трябва да видиш какви възможности се крият.
Този нос може да е къс, нос на детинско
любопитство
.
Но няма да се мине много време и този нос ще се удължи, но в природата процесите не стават бързо. Защото това щеше да бъде голямо нещастие. Понеже те стават много медлено, характера ви постоянно ще се променя и то благодарете на това. Ти казваш: „Много съм сприхав.“ – Много енергия имаш. Казваш: „Много съм мързелив.“ – Ще работиш.
към втори вариант >>
51.
Принципи, закони, сили и форми
,
ООК
, София, 8.3.1933г.,
Където линията изпъква и се вглъбява, това показва
любопитство
.
И на гръцкия нос липсва нещо. От значение е, дали носът е прав, или гърбав, вдлъбнат, или изпъкнал. Вдлъбнатината на носа е женска линия – влизане в материалния свят. Лошо е, ако линията на носа от изпъкнала минава във вдлъбната. Изпъкналата линия трябва да върви в права посока, без никаква вдлъбнатина.
Където линията изпъква и се вглъбява, това показва
любопитство
.
Такъв човек е добър за журналист. Види ли двама души да се разговарят, веднага той дава ухо и слуша. Когато линията на носа е права, нито се вглъбява, нито изпъква, мисълта е права. Изобщо, мисълта върви по права линия. Мисли право, за да изправиш линията на носа си.
към беседата >>
52.
Общи положения / Устата - продължение
,
ООК
, София, 29.3.1933г.,
Това показва нейното
любопитство
.
Кривата линия на устата показва какви са чувствата на човека. Снощи бях на концерт и наблюдавах една млада дама пред мене. Ухото и устата ѝ бяха правилни, добре оформени, но челото ѝ не беше правилно. Центърът за времето, за такта беше слабо развит. Тя седи напред и се обръща, да види кой е зад нея.
Това показва нейното
любопитство
.
И при любопитството човек се учи, но условията трябва да бъдат благоприятни. Не е лесно да изучаваш човека. Някога човек е дегизиран, не може да се познае. Тази дама се занимава с дреболии. Тя е добра, но да си далеч от нея.
към беседата >>
И при
любопитството
човек се учи, но условията трябва да бъдат благоприятни.
Снощи бях на концерт и наблюдавах една млада дама пред мене. Ухото и устата ѝ бяха правилни, добре оформени, но челото ѝ не беше правилно. Центърът за времето, за такта беше слабо развит. Тя седи напред и се обръща, да види кой е зад нея. Това показва нейното любопитство.
И при
любопитството
човек се учи, но условията трябва да бъдат благоприятни.
Не е лесно да изучаваш човека. Някога човек е дегизиран, не може да се познае. Тази дама се занимава с дреболии. Тя е добра, но да си далеч от нея. Ако живееш година–две в една къща с нея, ще се чудиш къде да бягаш.
към беседата >>
Хубаво е
любопитството
, но изискват се известни условия, за да познаеш човека.
(втори вариант)
Тя ме наблюдава да види кой съм, дали съм млад или стар, а пък мене ме интересува научната страна, гледам челото й, гледам какъв е умът й. Тази млада жена обича дребулиите. Много е добра, но в малките работи обаче, ако останеш да живееш с нея една година, ще си вземеш шапката. Аз вземам в съображение очите й, устата й, носа й, челото й, за да изкарам заключението и тя схваща моята мисъл и си мисли, че бамбашка[1] човек седи отзаде и тя хвърля поглед крайно любопитен. Тя в малките работи е любопитна.
Хубаво е
любопитството
, но изискват се известни условия, за да познаеш човека.
При известни условия ще го познаеш, не всякога условията са благоприятни, за да изучаваш човека, и някой път човек е дегизиран. За някой хора сме чували следните думи: „Остави го, гой е страшен“, и като погледна, зад този, страшния човек, се крие нещо хубаво. Отвън е страшен, а пък вътре е добър. Мене ми представиха една млада дама, много добра, от високо общество. Тя люби един момък, трепнало й сърдцето, имаше известно разположение към него.
към втори вариант >>
53.
Свещената област на живота
,
ООК
, София, 28.6.1933г.,
Тази част показва
любопитство
, а другият е „лапни муха“.
(втори вариант)
Но един възглед, който ви смущава, не го дръжте. Някой път известни наследствени черти имаш. Не е твоя, неблагородна е тази черта. Каква е разликата между двамата? Какво означава втората уста?
Тази част показва
любопитство
, а другият е „лапни муха“.
Ти се молиш на Господа, чакаш да дойде ангел, да ти донесе, ти ще се опретнеш, като станеш сутрин, да работиш. Онова, което спечелиш през деня, по който и да е начин, благодари на Бога, че си могъл да постигнеш, да имаш малка придобивка, да имаш разбиране. Аз наричам „придобивка“ след като си работил, да си доволен от тази работа. Доволен си за целия ден. Рекох, трябва да работим върху себе си.
към втори вариант >>
54.
Непреривност в процесите / Разните положения на ревността
,
ООК
, София, 5.7.1933г.,
Не давай път на
любопитството
, да се вслушваш във всичко казано-речено, във всичко, което правят хората.
Без да искаш, ти ги повтаряш и преповтаряш. Случва се, че с месеци не можеш да се освободиш от натрапените думи в съзнанието ти. Мъжът и жената престанаха да се карат, а думите им още звучат в тебе. Не давай ухо на всичко, което се говори около тебе. Мъдрецът знае кои неща да слуша и възприема и кои да отблъсква.
Не давай път на
любопитството
, да се вслушваш във всичко казано-речено, във всичко, което правят хората.
Животът е наука, валидна не само за земята, но и за духовния свят. Трябва да знаеш как да живееш на земята, но трябва да знаеш как да живееш и в духовния свят. Въпреки това, хората имат смътно понятие и за физическия, и за духовния свят. Молиш се на Бога и си Го представяш като човек. Чудиш се защо, като Му разказваш положението си, не ти отговаря веднага.
към беседата >>
Във всинца ви има едно
любопитство
, рекох, има общи положения, понеже животът е една наука, която важи как ще живеете тук на Земята, какво ще бъде вашето състояние.
(втори вариант)
След туй не можеш да се освободиш. Някой път мине година и той все още говори. Казва: „Чух някъде един човек“, и той продължава да говори в тебе. Не давай ухо да слушаш всичко в света, понеже не можеш да се освободиш. Най-първо мъдрецът знае кое нещо да слуша.
Във всинца ви има едно
любопитство
, рекох, има общи положения, понеже животът е една наука, която важи как ще живеете тук на Земята, какво ще бъде вашето състояние.
И след като преминете в другия свят, там как ще живеете? Имате едно смътно понятие за физическия живот и духовния. Вие понякой път, като се молите на Бога, си Го представлявате като човек. Чудите се, как Господ сега да не влезе във вашето положение? Че най-първо, за да влезе в положението ви, вие не сте пострадали, вие не знаете какво нещо е страдание още.
към втори вариант >>
55.
Не се сравнявай с нея
,
НБ
, София, 23.7.1933г.,
Само за едно
любопитство
търсят моя съвет, от съвсем друго гледище.
Сега двамата ще се отдалечат и на какво ще замязат, да ви дам един пример, колко ще бъдат щастливи. Тука преди няколко дена дойде една млада мома, която е женена преди пет години в България, иска моя съвет. Тя се оженила по любов, даже пристанала на своя възлюблен, но след пет години вече става непоносимо. Те един за друг не може да живеят. Иде при мене и търси моя съвет.
Само за едно
любопитство
търсят моя съвет, от съвсем друго гледище.
Дали ще бъде износно за тях да се разведат, или да живеят заедно. Аз съвсем друго гледище поддържам, от друга страна погледнах. Казвам: „Преди да ви отговоря на туй, мене ме интересува един много важен въпрос. Кажи ми кое те накара да се ожениш заради него. Коя. беше основната черта, която намери в своя възлюблен?
към беседата >>
Повечето хора търсят съвета ми от
любопитство
.
(втори вариант)
Преди няколко дни дойде при мене за съвет една млада мома. Преди 5 години тя пристанала на своя възлюбен и се оженила за него по любов. Но след 5 години животът с него станал непоносим. Повече един с друг те не могли да живеят. Сега тя идва при мен за съвет.
Повечето хора търсят съвета ми от
любопитство
.
Само питат, но си знаят своето. Искат да знаят дали ще бъде износно за тях да се разведат или да живеят заедно. Аз поддържам друго гледище, от друга страна поглеждам на въпроса. Казвам й: Преди да ти отговоря, мен ме интересува един много важен въпрос. Кажи ми кое те накара да се ожениш за него?
към втори вариант >>
56.
Новото направление в живота
,
ООК
, София, 3.1.1934г.,
“ Някой път се заражда едно
любопитство
, да видим какво има вътре.
Казвам, в туй число, в какво седи неговата магическа сила? – 1, 2, 3, 4, 5. Най-важното число е 1 и 5. Но то е затворена кабалистическа формула. Вие казвате: „Отворете сега да видим!
“ Някой път се заражда едно
любопитство
, да видим какво има вътре.
Любопитството е хубаво до някъде, но то не разрешава никакъв въпрос. То не разрешава въпроса, тъй както един дядо оставил една книга. В раницата на гърба си носил дядото тази книга. Оставил тази книга на внука си и му казал: „Тази книга, докато носих на гърба си всичко успявах – всичкия ми успех се дължи на книгата! “ Внукът носи книгата на гърба си, но нему не върви.
към беседата >>
Любопитството
е хубаво до някъде, но то не разрешава никакъв въпрос.
– 1, 2, 3, 4, 5. Най-важното число е 1 и 5. Но то е затворена кабалистическа формула. Вие казвате: „Отворете сега да видим! “ Някой път се заражда едно любопитство, да видим какво има вътре.
Любопитството
е хубаво до някъде, но то не разрешава никакъв въпрос.
То не разрешава въпроса, тъй както един дядо оставил една книга. В раницата на гърба си носил дядото тази книга. Оставил тази книга на внука си и му казал: „Тази книга, докато носих на гърба си всичко успявах – всичкия ми успех се дължи на книгата! “ Внукът носи книгата на гърба си, но нему не върви. Дето идва случва му се нещо лошо.
към беседата >>
57.
Ключ за постижения
,
ООК
, София, 28.2.1934г.,
“ А той да каже: „Но аз нищо не чух.“ Някой път има
любопитство
.
Но много мъчно може да се добие. Много мъчно може човек да бъде търпелив. В търпението човек трябва да бъде почти глух за някои неща. Той трябва да има един навик в съзнанието, че когато ще го обиждат, да се отнесе съзнанието му някъде другаде и като му говорят, той да не чува. Като го побутнат, ще му кажат: „Слушай, ти не знаеш ли, аз какво ти казах?
“ А той да каже: „Но аз нищо не чух.“ Някой път има
любопитство
.
Някой казва: „Аз съм чул. Знаеш ли, какво говорят за вас вашите ближни? “ – „Че какво говорят? “ И той почва да ги нарежда. И гледаш, че онзи, който е бил по-рано весел, сега се попари изведнаж.
към беседата >>
58.
Посвещения в живота / Четирите посвещения в живота (Великите посвещения. В какво седи силата ми)
,
УС
, София, 7.10.1934г.,
Има едно голямо
любопитство
.
(втори вариант)
На кой път? Щом любиш, ти си на пътя. Щом не любиш, ти не си на пътя. Та първото нещо, което ви трябва сега. Змията е във вас.
Има едно голямо
любопитство
.
При мене са идвали и са ме питали в какво седи моята сила. Търсят сега де се крие силата ми. Такъмът му къде е. Аз да ви кажа къде се крие силата. Силата на всеки един човек се крие в Божествената любов, която прониква в неговата душа.
към втори вариант >>
59.
Каин и Авел
,
УС
, София, 14.10.1934г.,
Мъжът трябва да върви напред, да не проявява никакво
любопитство
по отношение на своя брат, да гледа накъде отива димът на неговата жертва.
Жената трябва да мине и замине край това дърво без да пожелае да го види. Най-малкото желание от нейна страна – само за момент да погледне към това дърво, решава съдбата ѝ – веднага я връщат назад. Мъжът пък ще бъде поставен на изпит върху въпроса за жертвоприношението. Ако той си позволи да погледне към жертвеника на своя брат, да види накъде отива димът от неговата жертва, веднага ще бъде върнат назад. Съвременните мъже трябва да бъдат внимателни, да не повтарят погрешките на Адам и Ева, на Каин и на Авел.
Мъжът трябва да върви напред, да не проявява никакво
любопитство
по отношение на своя брат, да гледа накъде отива димът на неговата жертва.
Жената трябва да прояви послушание, като минава покрай дървото за познаване на доброто и на злото; да помни думите, казани ѝ от Господа, и да не се съблазнява от красивите плодове на това дърво. Когато момък срещне някоя красива мома и се увлече по нея заради красивите ѝ очи, вежди, уста, или за бялото ѝ лице, той вече се е отклонил от правия път на живота. Този момък е сгрешил вече, защото в сърцето на момата той не търси Любовта, в ума ѝ не търси Мъдростта и в душата ѝ не търси Истината, но се спира на външната ѝ красота, която всеки момент може да изчезне. Достатъчно е момата да мине през някаква тежка болест, за да загуби своята красота. Днес всеки човек иска да има здраво тяло, силен ум и богато сърце, да излива навън любовта си.
към беседата >>
60.
Погрешка и спънка
,
МОК
, София, 4.1.1935г.,
Запример, в мнозина от вас има неестествено
любопитство
.
Какво движение е оказала човешката мисъл върху човешкия нос? Има закони, по които може да се чете човешката история на човешкото лице, в различните епохи в какво направление е вървяла тази мисъл. Това е един начин на изследване. Ако една ваша мисъл не е права, тя един ден ще окаже влияние върху окръжаващата среда. Във вашия живот вие сами може да се спънете.
Запример, в мнозина от вас има неестествено
любопитство
.
Говорят двама души, вие идете, дадете ухо. Какво ще чуете? Когато двама души се разговарят, каква тайна може да има? Абсолютно никаква тайна няма. Те са толкова обикновени работи, че трябва да ги знаете.
към беседата >>
За пример в мнозина от вас има неестествено
любопитство
.
(втори вариант)
Има закони, по който човешката история може да се чете по човешкото лице − в какво направление е вървяла човешката мисъл в различните епохи. Това е един начин за изследване. Ако една ваша мисъл не е права, тя един ден ще окаже влияние върху вашия организъм. Вашият организъм един ден ще окаже влияние върху окръжаващата среда. Във вашия живот вие сами може да се спънете.
За пример в мнозина от вас има неестествено
любопитство
.
Говорят двама души, вие идете, дадете ухо. Какво ще чуете? Когато двама души се разговарят, каква тайна може да има? Абсолютно никаква тайна няма. Те са толкова обикновени работи, че трябва да ги знаете!
към втори вариант >>
61.
Добрият живот / Да живеете
,
УС
, София, 17.3.1935г.,
Пазете се от
любопитството
към злото.
Трябва ли всичко да знаете и да опитате? Има неща, които непременно трябва да знаете, но има неща, които не трябва да знаете. Например, каква полза ще ви допринесе знанието, как е извършено някое престъпление? Какво ще придобиете, ако знаете, че някои хора живеят лошо? Бъдете глухи и слепи за злото, за престъпленията, за лошия живот.
Пазете се от
любопитството
към злото.
Някои обичат да се вслушват в лошите работи и току подават ухото си, да чуят, какво се говори между хората, да видят, какво правят. Не разваляйте слуха и зрението си с лошите работи. Без да се интересувате от злото, вие ще го познаете. - Как? - По степента на доброто.
към беседата >>
Аз съм гледал хората какво
любопитство
имат.
(втори вариант)
Сега ще дойде някой, иска да разправи за греховете си. Казвам: „Остави, остави тази работа, не искам да ми разправяш това, не ме учи на това.“ Казвам му: „Нищо не ми говори за това, дръж ме в невежество. Говори за други неща, не ме интересуват.“ Например той е майстор. Може да ми опише как е направил престъплението, че как го е мушнал и т.н. Казвам: „Не ми описвай това, не искам да зная.“ „Ама да ти разправя как съм извършил престъплението.“ „Остави, не ми казвай.“ А вие всички сте възпитани и се интересувате как са станали престъпленията.
Аз съм гледал хората какво
любопитство
имат.
Върви той и присламчи се при някоя врата или прозорец, тури си ухото, да чуе нещо. Той уж ходи, а слуша, да чуе нещо. И след като си чул, какво ще спечелиш? Аз пък, без да слушам, тия работи ги зная. За злото, аз го познавам само по степента на доброто.
към втори вариант >>
62.
Проводници
,
ООК
, София, 18.9.1935г.,
У човека има едно
любопитство
.
Могат да ви кажат „Много големи погрешки правите. Изпоядохте света." Вие сте един честен човек, но сте член на тая компания. На вашата компания, на която принадлежите, ще кажете, че са доландарджии******. Това, дето е казано в един псалом: „В грях ме зачена майка ми", това е сдружението. За тия работи не сме отговорни ние, но косвено носим известна отговорност и трябва да знаем как да се справим.
У човека има едно
любопитство
.
Нищо, нека се интересува, нека говори. Аз съм забелязал, правя си своите наблюдения и виждам колко е мъчно човек да се въздържа. Когато някой ми говори, в мен се заражда желание да му правя възражения. И колкото пъти съм правил възражение, никога не съм имал сполучлив опит. Ние мислим, че като му направим възражение, у него ще се роди съзнание и ще разбере.
към беседата >>
63.
Предпоследната врата. За това което е
,
МОК
, София, 7.2.1936г.,
Някой човек погледне така, няма желание да гледа, да разбира, но само да си играе с нещата от
любопитство
.
И прав е. Всякога ще намериш в българската торба 3–4 глави лук. Българинът казва: „Лукова глава! “ Но лукът не е станал още човек, т.е. да има желанието да види.
Някой човек погледне така, няма желание да гледа, да разбира, но само да си играе с нещата от
любопитство
.
Едно съвпадение дошло с думата лук. Сега казвате: „За лук ще ми разправяте! “ Но ти като кажеш „лук“, разбираш едно; англичанинът като каже „лук“, разбира друго. Англичанинът е на правата страна. Българинът знае да яде лука, англичанинът знае да го гледа, да говори.
към беседата >>
64.
Тониране
,
ООК
, София, 12.2.1936г.,
Сега виждам, че у вас има
любопитство
и нетърпение.
Колкото пъти се качвате на планината, вие само влагате там и след това се връщате с бележка, че сте вложили нещо, тоест вложили сте толкова и толкова. Така и чиновникът отбелязва в една чекова или в една спестовна книга, че сте вложили толкова и толкова. Къде ще търсите приходите след една година? Този капитал турят в обръщение. И вие ще дойдете и ще вземете една десета част, колкото ви се пада.
Сега виждам, че у вас има
любопитство
и нетърпение.
От една страна има любопитство, а от друга страна - нетърпение. Както аз разбирам въпроса, това е една печена кокошка. Вие сте гладни, аз ви разправям как се е родила кокошката, как се е хранила, кои са баща й и майка й, как са я заклали, как сме я опекли, а вие седите и слушате. И аз ви разправям, а вие казвате: „Кажи да ядем вече.“ Мога, без да ви разправям за кокошката, да ви кажа: „Заповядайте да ядете.“ Вие ще кажете тогава: „Отлична е вашата кокошка.“ По какво познахте, че е от-лична кокошката? Вие имате само едно впечатление на вашия език, че тя е вкусна.
към беседата >>
От една страна има
любопитство
, а от друга страна - нетърпение.
Така и чиновникът отбелязва в една чекова или в една спестовна книга, че сте вложили толкова и толкова. Къде ще търсите приходите след една година? Този капитал турят в обръщение. И вие ще дойдете и ще вземете една десета част, колкото ви се пада. Сега виждам, че у вас има любопитство и нетърпение.
От една страна има
любопитство
, а от друга страна - нетърпение.
Както аз разбирам въпроса, това е една печена кокошка. Вие сте гладни, аз ви разправям как се е родила кокошката, как се е хранила, кои са баща й и майка й, как са я заклали, как сме я опекли, а вие седите и слушате. И аз ви разправям, а вие казвате: „Кажи да ядем вече.“ Мога, без да ви разправям за кокошката, да ви кажа: „Заповядайте да ядете.“ Вие ще кажете тогава: „Отлична е вашата кокошка.“ По какво познахте, че е от-лична кокошката? Вие имате само едно впечатление на вашия език, че тя е вкусна. И какво сте добили?
към беседата >>
65.
Естествената мярка
,
МОК
, София, 28.2.1936г.,
Или да допуснем, вие имате голямо
любопитство
.
Като рече да пуши – закашля. Четири месеца като го държала магарешката кашлица, отучил се да пуши тютюн. Казва: „Слава Богу! Освободих се! “
Или да допуснем, вие имате голямо
любопитство
.
Всичките хора не са еднакво любопитни. Искат да видят някъде какво има. Има един турски анекдот. Един закъсал в живота и като мислил, мисли какво да направи, най-после взел една волска глава, турил я в една стая, запалил една свещ и на врата[та] писал така: „Който влиза пишман ще стане и който не влиза и той пишман ще стане.“ Хората чета[т]: „Който влиза пишман ще стане и който не влиза и той пишман ще стане.“ Хората били любопитни да видят какво има. Влизат вътре виждат една волска глава с една запалена свещ вътре.
към беседата >>
66.
Освобождаване на чувствата
,
МОК
, София, 13.3.1936г.,
“ Най-първо в тях се явява едно малко недоволство, после се явява
любопитство
, казват: „Да видим!
Ти седиш и каквото кажеш, неразположен си. Всички седят, всички са сериозни. Всички те усещат, че не са така доволни. Дипломация се изисква от твоя страна. Ти ще извадиш цигулката и те ще кажат: „Ама ти си майстор цигулар!
“ Най-първо в тях се явява едно малко недоволство, после се явява
любопитство
, казват: „Да видим!
“ Ти започнеш да свириш и погледнеш към тях, лицата станат разположени. След това казват: „Я ни посвири, много хубаво си свирил.“ Имат желание да те слушат, казват: „Защо не дойде по-рано? “ Всички се развеселяват. След като си свирил, бащата казва: „Я деца да нахраним този гост! “ Веднага ти дават, гощават те.
към беседата >>
67.
Трите устоя
,
ООК
, София, 25.3.1936г.,
Не трябва да имате само едно просто
любопитство
.
Ще кажат някои: „Как да го разберем? " Има един начин за разбиране. Можете да попитате гладния: „Как мога да зная, че съм наситен вече? " Имаме няколко вида мерки. Сега ние започваме от простите мерки и отиваме към сложните.
Не трябва да имате само едно просто
любопитство
.
Можете да слушате една лекция или една песен. Не само в изпяването на песента или в изслушването на една лекция. Имате едно шише. Как ще проверите, че шишето е пълно? Ако отпушиш шишето и го обърнеш, и нищо не излиза, то е празно, и ако излиза нещо, то е пълно.
към беседата >>
Имал съм няколко случая: като събудиш в него онова Божественото, той те погледне и ще каже: „Слава Богу, че намерих един човек, който има вяра в мен." Аз като правих своите изследвания, за да се избавя от
любопитството
на някои хора, съм постъпвал така.
Като туря мисълта си, че не вярвам в тях, те стават лоши, държат се малко особено. Не че този човек е лош, но от мен зависи. Казвам, този човек е добър, но той се държи студено, понеже моята мисъл не е права. Аз нямам вяра, нямам устой. Аз имам за него съвсем низко разбиране, съвсем долно мнение.
Имал съм няколко случая: като събудиш в него онова Божественото, той те погледне и ще каже: „Слава Богу, че намерих един човек, който има вяра в мен." Аз като правих своите изследвания, за да се избавя от
любопитството
на някои хора, съм постъпвал така.
Някой ми казва: „Я ми кажете моите недъзи." Казвам му: „Ти знаеш своите недъзи, грешки, престъпления повече, отколкото аз. За тях не ме питайте. Аз съм дошъл да правя своите изследвания, за да намеря нещо добро у вас, и като намеря доброто, ще ви го кажа, а пък какво лошо имате, там ще мълча като риба. Там не съм авторитет." И на вас препоръчвам същото правило: изучавайте най-първо доброто, което е в човека и после вие лесно ще намерите ония отклонения. Лошото в човека е път, по който човек се е отклонил от доброто.
към беседата >>
68.
Понеже ви изказах това
,
НБ
, София, 5.4.1936г.,
По този начин той събуди в нея
любопитството
да придобие това знание, да стане господарка на света.
Но отсега нататък трябва да пишеш отпред, а не отзад. Ще кажете, че това са маловажни работи. – Не, не са маловажни. Както и да е, да се върнем сега към въпроса за Ева. Един ден, като се разхождаше из рая, тя срещна до дървото за познаване на доброто и на злото един учен човек, слязъл от небето, който ѝ се представи като голям авторитет, с много знания и започна да ѝ разправя, че ако вкуси от забранения плод, тя ще стане учена като Господа, ще почне да създава светове.
По този начин той събуди в нея
любопитството
да придобие това знание, да стане господарка на света.
Тя му повярва и хапна от забранения плод. Мислите ли, че ако се зароди една такава амбиция в една жена, като в Ева, може да се нарече проста? Не, Ева не беше проста жена. Тя искаше да стане учена, знатна, и затова се реши да опита този плод. Като погледна към плода, тя си каза: Действително, има нещо особено хубаво, скрито в този плод.
към беседата >>
69.
Функции на черния дроб
,
МОК
, София, 2.10.1936г.,
Кое е онова, което те интересува, защо имаш това
любопитство
?
Следователно човек, за да се самовъзпита, колко научно трябва да разглежда нещата. Даже като разглеждам казаното от психолозите, физиолозите, анатомите, които сега изучават човешкото естество, виждам колко малко те знаят. Те идват до някакви факти, но не могат да ги свържат, не могат да намерят основната причина. Един факт влияе в живота. Например ти си любопитен, ходиш някъде, наблюдаваш нещо и вече стане ли нещо малко, ти се интересуваш.
Кое е онова, което те интересува, защо имаш това
любопитство
?
Събрали са се десет-петнадесет души – искаш да знаеш какво разискват; или се интересувате за вашето бъдеще – интересувате се какво ще бъде то, искате гадателите да ви кажат. Културните хора казват: „Я ми кажи какво ще бъде моето бъдеще“. Втори някой казва: „Аз предполагам, чувствам, че моето бъдеще е добро“. Друг пък казва: „Чувствам, че моето бъдеще ще бъде лошо“. Когато някой чувства, това вече е от съвсем друг свят – чувстването или предвиждането не е на физическия свят.
към беседата >>
Кое е онова, което те интересува, защо имаш това
любопитство
?
(втори вариант)
Психолозите, физиолозите, анатомистите, всички, които изучават човешкото естество още малко знаят. Те се добират до някои факти, но не могат да ги свържат, не могат да намерят основната причина. Един факт има влияние в живота. Запример, ти си любопитен, наблюдаваш нещо. Малко нещо станало, ти ходиш, интересуваш се.
Кое е онова, което те интересува, защо имаш това
любопитство
?
Събрали са се 10 – 15 души, искаш да знаеш какво разискват. Или се интересуваш от твоето бъдеще. Същият закон е. Интересуваш се от бъдещето си, какво ще бъде то, искаш някой гадател да ти каже. И културните хора се интересуват и казват: “Кажи ми какво ще бъде бъдещето ми.” Някой казва: “Аз подозирам, предполагам, чувствам, че моето бъдеще ще бъде добро.” Друг казва: “Чувствам, че моето бъдеще ще бъде лошо.” Когато чувства, то е вече от съвсем друг свят.
към втори вариант >>
70.
Хигиена на сетивата
,
МОК
, София, 19.2.1937г.,
Представете си, че във вас има едно
любопитство
и когато двама души разговарят, вие нададете ухо – слушате какво ще си кажат.
Той разказва как гледал, как слушал, как помирисал и мисли, че всичко това няма влияние и че може да гледа каквото иска, може да слуша каквото иска. Не е така. Можеш да гледаш, но животът ти съвсем ще се измени. Трябва да бъдеш внимателен в своето гледане и слушане. Ако слушаш всичко, каквото става в света, животът ти съвсем ще се измени.
Представете си, че във вас има едно
любопитство
и когато двама души разговарят, вие нададете ухо – слушате какво ще си кажат.
Да кажем, единият е гостилничар, който е сготвил ядене, а другият е негов познат, който казва: „Имаш ли нещо в тенджерите? “ Гостилничарят отговаря: „Отлично ядене имам засега! “ – „Много хубаво“. Ти се интересуваш от съдържанието на тенджерите, защото си гладен. Но представи си, че не си гладен, а чуваш как гостилничарят казва, че яденето е вкусно, и от това впечатление в теб ти си казваш: „Поне ако не бях ял, можех да отида в гостилницата да опитам туй ядене“.
към беседата >>
71.
Не ограничавай Божественото
,
ООК
, София, 24.2.1937г.,
Или вглъбнат – има маймунско
любопитство
.
Не казвай: „Аз съм лош човек.“ Кажи си: „Аз съм много добър човек, който мога да поправя своите погрешки.“ Добрият и умният човек може да поправи своите погрешки. Една погрешка няма да костува много да се поправи. Погрешката ти казва, е носът ти е много гърбав. Значи войствен си. Или носът ти е закривен долу – песимист си.
Или вглъбнат – има маймунско
любопитство
.
Ако върхът на носа стърчи нагоре, това пак показва любопитство – навсякъде се вреш. Аз гледам двама души приказват и някой се приближава и слуша, дал си ухото. Всичката тайна седи в следното: единият казва на другия „Снощи ядох черен хайвер, той беше развален и ме боли корема.“ А онзи мисли, че някаква тайна казва. Тайната е: черният хайвер не бил така пресен и го боли коремът. Вземи малко очистително, казва му другият.
към беседата >>
Ако върхът на носа стърчи нагоре, това пак показва
любопитство
– навсякъде се вреш.
Една погрешка няма да костува много да се поправи. Погрешката ти казва, е носът ти е много гърбав. Значи войствен си. Или носът ти е закривен долу – песимист си. Или вглъбнат – има маймунско любопитство.
Ако върхът на носа стърчи нагоре, това пак показва
любопитство
– навсякъде се вреш.
Аз гледам двама души приказват и някой се приближава и слуша, дал си ухото. Всичката тайна седи в следното: единият казва на другия „Снощи ядох черен хайвер, той беше развален и ме боли корема.“ А онзи мисли, че някаква тайна казва. Тайната е: черният хайвер не бил така пресен и го боли коремът. Вземи малко очистително, казва му другият. А онзи, който се вслушва разбрал: „Аз искам да ям черен хайвер и да се очистя“.
към беседата >>
72.
Обмяна в Божественото / Обмяна на Божественото!
,
УС
, София, 7.3.1937г.,
Тя прояви
любопитство
, обърна се назад и за непослушанието си се превърна на солен стълб.
“ – „Ще ги пожаля.“ – „Ако са 50? “ – „Пак ще ги пожаля.“ Така слизаше Авраам до десет души, но повече не посмя. Всъщност, само Лот, братът на Авраама, беше праведен. Даже дъщерите му не бяха праведни. Жената на Лота не послуша ангела, да не се обръща назад, да гледа какво става с градовете.
Тя прояви
любопитство
, обърна се назад и за непослушанието си се превърна на солен стълб.
Понякога и вие се обръщате назад, да видите своето минало. Казвам: Не се обръщайте назад, ще се превърнете на сол, като Лотовата жена. За лошия живот на хората Содом и Гомор бяха превърнати на пепел. Само Лот се спаси, като единствен праведен човек. Тия градове не могат да съществуват само за един човек.
към беседата >>
Жена му имаше
любопитство
, тя искаше да се обърне и да види, какво ще стане.
(втори вариант)
А колко души бяха праведни в Содом и Гомор? Лот и двете му дъщери. Но и двете му дъщери не минаваха от праведните. Четири души бяха праведни и жена му. Но единственият праведен човек беше само Лот.
Жена му имаше
любопитство
, тя искаше да се обърне и да види, какво ще стане.
Ангелът казва: Няма да се обръщате, няма да гледате назад. По някой път вие искате да разглеждате вашето минало. Казвам: Не разглеждайте вашето минало, защото ще станете като лотовата жена. На сол ще станете! На какво е станала тя?
към втори вариант >>
73.
Здравото учение
,
НБ
, София, 4.4.1937г.,
Острата муцунка на мишката показва нейното
любопитство
.
Имам една котка, която така си държи очите и пред мене, както когато е пред мишката. Тя седи пред вратата ми със затворени очи, но така е концентриран умът ѝ към това да намери нещо за ядене, да ѝ се даде нещо, че при най-малкото движение из стаята, накъдето се подвижа, ушите ѝ постоянно мърдат. Същото прави и пред дупката на мишката. Седи като някоя статуя и само мърда ушите си. Мишката пък, понеже е много любопитна, като излезе от дупката си и види котката в това положение, тя мисли, че е нещо ново и веднага се качва на гърба ѝ, иска да разбере какво е това новото.
Острата муцунка на мишката показва нейното
любопитство
.
Тя казва на котката: „Чакай да се кача на гърба ти, да видя какво е това.“ Мишката обича, щом излезе от дупката, да се качи на гърба на котката. Питам: кой е научил мишката да постъпва по този начин? Кой я е научил да се качва на гърба на котката? Аз няма да разправям цялата история за това, но само констатирам един факт. Котката пък има интерес от това.
към беседата >>
74.
Пътят на музиката
,
ООК
, София, 16.6.1937г.,
Сега може да се зароди във вас едно
любопитство
, къде се намира тази храна.
Та казвам сега: Всички вие сте дошли до едно положение като ученици, всеки един от вас би държал една реч за вкуса. Но има една страна на яденето, да се научи човек какво да яде. Само чрез яденето, той ще добие безсмъртието. Казвам: Чрез яденето ще добие безсмъртие, но да знае какво да яде. Да може безсмъртната храна да я намери, някъде да си вкусне от нея и веднага ще стане безсмъртен.
Сега може да се зароди във вас едно
любопитство
, къде се намира тази храна.
Не, но има едно естествено положение. Човек като направи първото прегрешение, защото прегрешението започна с вкуса на човека. Той още във второто чувство, направи своето прегрешение, прояви второто нещо: непослушание. Казва му Господ: „Ти като дойдеш до яденето, ще бъдеш внимателен, всичко няма да ядеш. Има едно нещо, от което ще се пазиш, понеже ако вкусиш от това ядене, целият твой живот ще се измени, ще изгубиш смисълът на живота си“.
към беседата >>
75.
Поясът
,
МОК
, София, 18.6.1937г.,
Най-първо ще проявят едно
любопитство
, за да видят какво съдържа чинията, т. е.
Сегашният морал почива на един вътрешен страх: даден човек не краде, защото го е страх да не го хванат, да не се компрометира. Той няма ясна представа, че постъпката не е добра сама по себе си, но мисли, че ще иде в затвора, ще изгуби своята чест пред хората, ще го бият или ще изгуби много неща. Затова всички са морални и казват: "аз не съм крал! " Ако оставите една купа със сладко и пуснете десетина деца да минат покрай нея, колко от тях няма да бръкнат? Или пък, ако оставите една чиния с хубави череши и оставите децата в тяхното естествено положение, какво ще направят те?
Най-първо ще проявят едно
любопитство
, за да видят какво съдържа чинията, т. е.
ще направят една експедиция до северния полюс, за да го открият. После ще изучат естеството на черешите - това пак е експедиция. Експедицията може да бъде сполучлива, може да бъде несполучлива. Следователно на северния полюс много трудно може да се работи. Около една чиния може да се тури жица, да се пусне ток и всяко дете ще види, че е опасно да се пипат черешите.
към беседата >>
76.
Вътрешна светлина
,
МОК
, София, 8.10.1937г.,
Даже на вас мога да направя един опит, но не само за
любопитство
.
Осветената част на кръга, това е духът и душата. А неосветена част, са умът и сърцето. Затова тук има възможности за грешене в тъмнината. Целият човек трябва да започне да се движи, за да може човешкият ум и човешкото сърце да се осветяват от Божественото слънце. Аз ви говоря сега, не за обикновената вяра.
Даже на вас мога да направя един опит, но не само за
любопитство
.
Ако вие ми дадете обещание, че ще измените целият ваш живот, какъв опит искате да ви направя? Не само да кажа. Опита тъй да е направен, че да повярвате в него. Представете си, че вие сте бедняк, стаята ви е затворена, вие седите вътре, ставате сутринта и намирате една торба от сто килограма злато при вас. Как ще си обясните всичко туй?
към беседата >>
77.
Идеален, реален и материален порядък
,
МОК
, София, 5.11.1937г.,
Той показва
любопитство
.
Онзи, който нарисувал, не знае какво означава нарисуваното. От чисто органическо гледище, този ъгъл на устата има известен смисъл. /Фиг. 1.6/. Фигурата е дадена, на туй лице устата е изразителна вече. Какво означава този ъгъл?
Той показва
любопитство
.
Когато се изучава физиономията, когато се затваря и отваря устата, какво означава? То е материалната страна. От материалното ще съдите за идеалното. Казвам: Хармоничният живот на земята седи в това да приведете реалното, материалното и идеалното в нас, тия порядъка да ги съгласувате. Като живеете в материалния порядък, да имате едно разположение, идеалния и реалния свят да ви помагат.
към беседата >>
78.
Малките неща
,
УС
, София, 26.12.1937г.,
Има носове, които изразяват
любопитство
.
Бог направи човека. Това, което представя сегашният човек, в сравнение с онзи, създаден по образ и подобие на Бога, е карикатура. И носът на сегашния човек не е както трябва. Някой нос е вирнат нагоре, друг – увиснал надолу. Един рови с носа си, както свинята рови земята.
Има носове, които изразяват
любопитство
.
Такъв е характерът и на свинята. Такъв човек тук подслушва, там подслушва – той рови. Това не е нужно. Двама апаши се разговарят помежду си. Какво ново ще чуеш от техния разговор?
към беседата >>
79.
Противоречията в живота
,
МОК
, София, 14.1.1938г.,
Запример, ако вие нямахте
любопитство
, какво ще ви гадая по ръката.
Ако той насилеше коня, можеше и с него да се случи нещастие, но той се връща назад. И досега животът му е продължен. Онзи, насилил коня си и го убиват разбойниците. Казвам: Ха сега, вие разсъждавайте, защо единия го убиват, а другия не го убиват. – За да приказваме.
Запример, ако вие нямахте
любопитство
, какво ще ви гадая по ръката.
Ако нямахте любопитство, нямаше да ви интересува. Казва: „Не ми говори, не ме интересува“. Каквото е писано на лицето и в него не вярвате, каквото е писано на главата, и в него не вярвате, не може да ви интересува.Та понякой път човек трябва да вярва. Разправяше ми един господин, който не вярвал и как после повярвал. Казва: „Направих си къща във Варна, направих си казва, много хубава къща и търся кираджии.
към беседата >>
Ако нямахте
любопитство
, нямаше да ви интересува.
И досега животът му е продължен. Онзи, насилил коня си и го убиват разбойниците. Казвам: Ха сега, вие разсъждавайте, защо единия го убиват, а другия не го убиват. – За да приказваме. Запример, ако вие нямахте любопитство, какво ще ви гадая по ръката.
Ако нямахте
любопитство
, нямаше да ви интересува.
Казва: „Не ми говори, не ме интересува“. Каквото е писано на лицето и в него не вярвате, каквото е писано на главата, и в него не вярвате, не може да ви интересува.Та понякой път човек трябва да вярва. Разправяше ми един господин, който не вярвал и как после повярвал. Казва: „Направих си къща във Варна, направих си казва, много хубава къща и търся кираджии. Иде един и ми дава една почтена сума за наем.
към беседата >>
80.
Четири погледа
,
УС
, София, 13.2.1938г.,
Втори път той не се решава да задоволява
любопитството
си.
Казвам: Този човек е център на своите глупости. Това е в широк смисъл. Някъде те посрещнат много добре, но след време туй посрещане ти излезе много солено. Някой обича да се разхожда по градовете, любопитства да види как живеят хората. Един ден попада на една разбойническа банда, която го обира и го изпраща да си върви.
Втори път той не се решава да задоволява
любопитството
си.
Ще приведа примера за любопитството на Ева в рая. Тя се разхождала из райската градина, опитвала всички плодове. Един ден се спряла пред дървото за познаване на доброто и злото. Тя казала: „Хубави са и тези плодове“. Тя задоволи любопитството си, опита и този плод, но скъпо плати.
към беседата >>
Ще приведа примера за
любопитството
на Ева в рая.
Това е в широк смисъл. Някъде те посрещнат много добре, но след време туй посрещане ти излезе много солено. Някой обича да се разхожда по градовете, любопитства да види как живеят хората. Един ден попада на една разбойническа банда, която го обира и го изпраща да си върви. Втори път той не се решава да задоволява любопитството си.
Ще приведа примера за
любопитството
на Ева в рая.
Тя се разхождала из райската градина, опитвала всички плодове. Един ден се спряла пред дървото за познаване на доброто и злото. Тя казала: „Хубави са и тези плодове“. Тя задоволи любопитството си, опита и този плод, но скъпо плати. Докато се разхождаше свободно из райската градина, тя беше щастлива; тя беше доволна от знанието и културата на рая, обаче любопитството ѝ я постави пред голям изпит.
към беседата >>
Тя задоволи
любопитството
си, опита и този плод, но скъпо плати.
Втори път той не се решава да задоволява любопитството си. Ще приведа примера за любопитството на Ева в рая. Тя се разхождала из райската градина, опитвала всички плодове. Един ден се спряла пред дървото за познаване на доброто и злото. Тя казала: „Хубави са и тези плодове“.
Тя задоволи
любопитството
си, опита и този плод, но скъпо плати.
Докато се разхождаше свободно из райската градина, тя беше щастлива; тя беше доволна от знанието и културата на рая, обаче любопитството ѝ я постави пред голям изпит. Изкусителят я разхожда дълго време, докато я накара да вкуси от забранения плод. Тя занесе от него и на Адам, но скоро съзна грешката си. Това е едната страна на въпроса. Какво мислеше Ева?
към беседата >>
Докато се разхождаше свободно из райската градина, тя беше щастлива; тя беше доволна от знанието и културата на рая, обаче
любопитството
ѝ я постави пред голям изпит.
Ще приведа примера за любопитството на Ева в рая. Тя се разхождала из райската градина, опитвала всички плодове. Един ден се спряла пред дървото за познаване на доброто и злото. Тя казала: „Хубави са и тези плодове“. Тя задоволи любопитството си, опита и този плод, но скъпо плати.
Докато се разхождаше свободно из райската градина, тя беше щастлива; тя беше доволна от знанието и културата на рая, обаче
любопитството
ѝ я постави пред голям изпит.
Изкусителят я разхожда дълго време, докато я накара да вкуси от забранения плод. Тя занесе от него и на Адам, но скоро съзна грешката си. Това е едната страна на въпроса. Какво мислеше Ева? – Тя мислеше за това, което не се сбъдна.
към беседата >>
81.
На двама господари
,
НБ
, София, 23.10.1938г.,
Не попаднат ли в такова общество, те иде бъдат изложени на подозрения, на съмнения, на
любопитството
на хората, ще искат да знаят, какви са техните възгледи за живота, за Бога и т.н.
Всяка мъчнотия, всяко страдание се отразява болезнено върху неговото духовно тяло. Такъв човек във време на големи страдания излиза от физическото си тяло да не чувствува страданията си много остро. Този човек възприема всяка добра или лоша мисъл отправени към него. В съвременните общества, религиозните и светски хора, всички се намират пред опасността да развият чрезмерно своята чувствителност, вследствие на което да преживяват големи страдания. Такива хора трябва да бъдат обиколени от благородни души, които да бъдат внимателни в думите си, в обходата си към всички.
Не попаднат ли в такова общество, те иде бъдат изложени на подозрения, на съмнения, на
любопитството
на хората, ще искат да знаят, какви са техните възгледи за живота, за Бога и т.н.
Всичко това произтича от неразбиране на любовта. Като обикне нещо, човек става ревнив, страхува се да не го изгуби. Запример, някой има златен часовник, цени го обича го, бой се да не му го вземат. Всъщност, този часовник не е чисто злато, той едва е позлатен. Като не знаете това, вие страдате, мислите, че някой иска да ви открадне златния часовник.
към беседата >>
НАГОРЕ