НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
179
резултата в
83
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Протоколи от годишната среща на Веригата 1912 г. Велико Търново
,
СБ
, В.Търново, 6.9.1912г.,
Ние сега слизаме от
планината
отпри Господа, отиваме да работим в света, та благословенията да се пръснат.
Всичко е в Неговите ръце. Нека се държим с Господа и нуждите за тялото сами по себе си ще дойдат. Той, Който храни милиони, ще помисли и за нас. Затова ние трябва да напредваме в добродетел, правда, истина, любов и Господ ще оправи всичко. — Аз ви пожелавам през тази година да бъдете весели, радостни, бодри и когато дойдат мрачните мисли, да ви не обезсърчават.
Ние сега слизаме от
планината
отпри Господа, отиваме да работим в света, та благословенията да се пръснат.
Защото Господ иска да ни направи проводници на тия благословения, та да се благословят и свещениците, и учителите, и всички. Ние не сме секта, а сме партия на доброто и няма нищо по-добро от тази идея. Затова, като се върнете по домовете си, нека дойде Христос между вас, да благослови вас, децата ви и всичките ваши домашни. За нуждите ви Господ ще промисли. Който има нужда от нещо, да иска от Господа и нито сянка от съмнение да не става в душата ви нито за минута.
към беседата >>
2.
Умни и силни
,
ИБ
, , 28.11.1913г.,
То е, когато ни настигнат мрачни мисли, ако се колебаем, ние сме на върха на
планината
и от едната страна е виделината и Бог, а от другата – тъмнината и дяволът, трябва да пазим равновесие и да гледаме да стигнем във виделината.
Ходете във виделина, ползувайте се от силите си, от знанието си, развивайте ги. Какво ни учи този закон за нашия практически живот? Ние навсякъде можем да го приложим, всякога можем да си кажем: "Аз ще ходя във виделина." Трябва да добием знание. Както чрез фитила в лампата има виделина, така е и умът человечески. Трябва да победим чрез ума си дявола и да го впрегнем в работа и ще ни научи на ум, защото той носи, той е откраднал богатствата от Бога за человеците и ги дава само томува, който му стане господар и ако той ни надвие, ще му служим нему и ще бъдем в тъмнината.
То е, когато ни настигнат мрачни мисли, ако се колебаем, ние сме на върха на
планината
и от едната страна е виделината и Бог, а от другата – тъмнината и дяволът, трябва да пазим равновесие и да гледаме да стигнем във виделината.
Свобода – то е широк простор на душата. Да се разграничи душата ни в широки рамки. Често ние усещаме тегота, то е, защото нашата душа се стреми да ни разпука, за да се развие. Всяко страдание ни казва, че трябва да излезем из тия условия и да идем на простор. Да не се заблуждаваме, да не любим телата на близките си, но да любим душите на хората, да дирим душата, а не тялото – къщата.
към беседата >>
3.
Явлението на Духа
,
НБ
, София, 3.5.1914г.,
Когато предстои да разрушим известна скала в
планината
, да пробием тунел, разбирам да действаме така, но да употребим тия средства в организирано общество, не разбирам.
И започва борба, хванат се за косите и като се разплачат, хайде при мама и при тате. Хората имат девиз! Като нямат истински противник, те си го създават – мъж с жена, брат със сестра, свещеник със своите пасоми, учител с учениците си. Ето хора, които не разбират живота. Борба трябва да съществува, обаче с онази природа, която трябва да се подчини.
Когато предстои да разрушим известна скала в
планината
, да пробием тунел, разбирам да действаме така, но да употребим тия средства в организирано общество, не разбирам.
Туй показва, че хората не разбират отношението, което съществува между тях и техния Дух, задачите, които им налага последният. Апостол Павел описва в прочетената глава какво трябва да бъде това отношение. Може да ми зададете въпроса: „Нали съществуват в света хиляди отношения? “ – Но ние трябва да изберем само ония, които са благоприятни за нас. Трябва да знаем, например, отношенията на водата към нас.
към беседата >>
4.
Колко по-горе стои човек от овца!
,
НБ
, София, 11.10.1914г.,
А само човек, който може да се качи на
планината
, само такъв човек има воля; той може да премахне и победи известни спънки и съпротивления.
И бъдете уверени в тоя закон, че човек не може да има воля, ако не върши добро. Някои казват: „Аз имам воля“. Ако пусна едно колело от връх Витоша, ще се търкаля надолу, но то не може да върви нагоре към върха. От планинския връх река с устрем слиза надолу, но тя не може да възлезе нагоре. По същия начин повечето хора се търкалят и вървят надолу.
А само човек, който може да се качи на
планината
, само такъв човек има воля; той може да премахне и победи известни спънки и съпротивления.
И Христос се обръща към евреите и казва: „Вие не трябва да бъдете овци, не трябва да бъдете като същества, които се търкалят само надолу, както реките и камъните, но трябва да бъдете хора, които се възкачват нагоре към Бога, да изпълнявате, значи, Неговата воля“. Това е искал Той да им каже. Те Го разбираха. И в съвременния живот хората постоянно слизат, търкалят се от Витоша надолу и се питат защо са нещастни. Всеки, който се търкаля надолу, е нещастен.
към беседата >>
5.
Многоценният бисер
,
НБ
, , 2.5.1915г.,
И това може да стане, обаче при условие, щото този човек, който почне да работи, никак да не се обръща назад, докато прокопае
планината
.
Не би било разумно да даваш на един вълк всеки ден по едно агне. В зоологическата градина го правят, защото там държат вълците за чешит, но в едно общество този закон не можем да го приложим; ние не можем да жертваме агнетата за вълците: за хората можем да ги жертваме – има си смисъл. Друг един пример. В миналите предисторически времена съществували две царства, преградени с една непроходима планинска верига. И в двете царства се явявали учени хора да казват, че онзи човек, който може да прокопае тази планина, за да направи път между двете царства, той ще принесе най-голямо благо на тия два народа.
И това може да стане, обаче при условие, щото този човек, който почне да работи, никак да не се обръща назад, докато прокопае
планината
.
Мнозина се явявали, започвали да копаят, но като дохождали до нейде, някой минувач дойде, бутне го: „Какво работиш, байно? “, той се обърне да му разправи, и в това време всичко изкопано се засипва. Най-после, явил се един царски син и започнал да работи. Минавали хора, запитвали го какво работи, но той си мълчал. Добре, но дошъл един философ, който искал да му покаже по-лесен начин, за да пробие планината.
към беседата >>
Добре, но дошъл един философ, който искал да му покаже по-лесен начин, за да пробие
планината
.
И това може да стане, обаче при условие, щото този човек, който почне да работи, никак да не се обръща назад, докато прокопае планината. Мнозина се явявали, започвали да копаят, но като дохождали до нейде, някой минувач дойде, бутне го: „Какво работиш, байно? “, той се обърне да му разправи, и в това време всичко изкопано се засипва. Най-после, явил се един царски син и започнал да работи. Минавали хора, запитвали го какво работи, но той си мълчал.
Добре, но дошъл един философ, който искал да му покаже по-лесен начин, за да пробие
планината
.
Тогава и той се измамил, обърнал се да го изслуша, но когато погледнал напред си, видял, че дупката, която бил прокопал, пак се запълнила с пръст. Зарекъл се за последен път, че кой за какво ще да го заприказва, няма да се обръща, и като започнал да копае, идвали пак да го запитват, но той действително останал глух за тях, докато прокопал планината, съединил тия две царства, и тогава се оженил за царската дъщеря на другото царство и тия два народа заживели още по-щастливо. Това не е само една алегория, това е една велика истина. Голямата планина, която разделя тия две царства, е човешкият грях, който разделя земята от небето. И ако сте ясновидец, ще видите между земята и небето тази черна стена с крепости, оръдия и стражи.
към беседата >>
Зарекъл се за последен път, че кой за какво ще да го заприказва, няма да се обръща, и като започнал да копае, идвали пак да го запитват, но той действително останал глух за тях, докато прокопал
планината
, съединил тия две царства, и тогава се оженил за царската дъщеря на другото царство и тия два народа заживели още по-щастливо.
“, той се обърне да му разправи, и в това време всичко изкопано се засипва. Най-после, явил се един царски син и започнал да работи. Минавали хора, запитвали го какво работи, но той си мълчал. Добре, но дошъл един философ, който искал да му покаже по-лесен начин, за да пробие планината. Тогава и той се измамил, обърнал се да го изслуша, но когато погледнал напред си, видял, че дупката, която бил прокопал, пак се запълнила с пръст.
Зарекъл се за последен път, че кой за какво ще да го заприказва, няма да се обръща, и като започнал да копае, идвали пак да го запитват, но той действително останал глух за тях, докато прокопал
планината
, съединил тия две царства, и тогава се оженил за царската дъщеря на другото царство и тия два народа заживели още по-щастливо.
Това не е само една алегория, това е една велика истина. Голямата планина, която разделя тия две царства, е човешкият грях, който разделя земята от небето. И ако сте ясновидец, ще видите между земята и небето тази черна стена с крепости, оръдия и стражи. Тази планина Христос прокопа, направи дупка – затова слезе, – и когато Той казва: „Само един път има, който води в Царството Небесно“, Той подразбира тази дупка, този тесен път. 2,000 години има как е прокопан този тесен път, но малцина са онези, които ходят из него.
към беседата >>
6.
Стари и нови мехове
,
НБ
, , 25.7.1915г.,
Едната от тях казала, че ще иде да хване оня овчар там в
планината
.
„Е“-то показва центъра, за който трябва да се държите. И, следователно, на вас трябват: ръка, сила, ум, сърце и цел нагоре. Ще приведа един анекдот из българския живот. У нас вярват, че треската, когато идва, е жива. Един овчар се спрял на един мост и слушал какво си говорят две трески.
Едната от тях казала, че ще иде да хване оня овчар там в
планината
.
Втората запитала как ще го хване, а другата ѝ отговорила: „Ще вляза в първата лъжица на млякото, което той ще глътне през пролетта“. Овчарят, като чул, че става дума за него, намислил да вземе предпазителни мерки. През тоя ден му умряла една овца; той я одира и направя от кожата ѝ мях. Като дошло определеното време да го хване треската, той я турил вътре в мяха и го завързал. Тогава треската надула мяха и всеки ден по обед все го тресяла.
към беседата >>
7.
Разсмотрете криновете в полето как растат
,
ИБ
, София, 19.11.1916г.,
Много християни приличат на оня отшелник, който живеел 20 години на върха на
планината
и като се мислел чист, свят, рекъл да слезе при брата си в града.
Трябва да разберем закона на движението. Той е, че Бог работи във вас, не се безпокойте. Крина го стъпква магаре, но той пак расте и все по-добър и по-добър цвят дава. Да се спасим е изкуство. Кринът е разбрал това изкуство.
Много християни приличат на оня отшелник, който живеел 20 години на върха на
планината
и като се мислел чист, свят, рекъл да слезе при брата си в града.
Брат му бил кондурджия. Отшелникът взел топка сняг и слязъл при брата си да му покаже, че е чист като сняг. Ето дошла мома при брата му, да й вземе мярка за обувки. Братът спокойно вземал мярка. Отшелникът погледнал полувдигнатата пола на роклята, видял крака на момата, топката сняг почнала да се топи.
към беседата >>
Бих желал да бъдете в положението и на светията, когато слезе от
планината
, и на обущаря, и на мястото на Мойсея при къпината.
Растението расте в кръг, животните във вид на цилиндър, хората във вид на спирала, постепенно нагоре към Бога. Поглед и целувки за мен е едно и също нещо. Раздразните себе си - то показва, че вашите центрове от спиралата на растежа ви не са правилно разположени. Тоя крин е един велик Дух- Херувим, който всякога стои пред лицето на Бога и който никога не се подкупва. Заключение няма да правя.
Бих желал да бъдете в положението и на светията, когато слезе от
планината
, и на обущаря, и на мястото на Мойсея при къпината.
Идете при тоя великолепен бял крин, който сега расте в България навсякъде и вие ще знаете, че ще станете добри, ще слугувате на вашия народ. Амин. Неделя, 10-12 ч. БЕЛЕЖКИ ИЗ РАЗГОВОРА С УЧИТЕЛЯ 1. Никога не пускай в душата си, в твоя светая светихедин нечист човек.
към беседата >>
8.
Ще ви въздигна
,
НБ
, София, 3.12.1916г.,
Ако се кача на една планина, ще видя и миналото, и бъдещето, а
планината
е настоящето.
Някой казва: “Това вече е минало”. Що е миналото? Например, аз съм сега тук и тръгвам за друг град – сега съм в София, а след малко мога да бъда в Пловдив. Но София не е минало нещо, тя съществува едновременно с Пловдив; и Пловдив не е бъдеще, а съществува заедно със София, т. е. и двата града съществуват в настояще време.
Ако се кача на една планина, ще видя и миналото, и бъдещето, а
планината
е настоящето.
Ако видим нашето минало, това е нашият живот, който не сме довършили. Животът, който сега имате, сте го плели, плели и колко милиони години има, докато го изплетете. Следователно, има два вида плетене. Едното е плетенето на змията, която излъга Ева и изпъди човека от Рая. После дойде Христос, качи се на Дървото на живота, разпнаха Го и Той сега казва: “Ево, вземи от този плод”.
към беседата >>
9.
Солта
,
НБ
, София, 25.3.1917г.,
Своята реч на
планината
Христос започва с деветте блаженства.
Своята реч на
планината
Христос започва с деветте блаженства.
Блаженствата, за които Той говори, имат отношение към друг свят, те не се отнасят към земния живот. За земните хора Христос казва: „Вие сте солта“. Аз ще говоря за солта, защото на земята живот без сол не може да съществува. Физическият свят е свят на солта, а не на светлината, която е пък свят на ангелите. – „Вие.“ Кои „вие“?
към беседата >>
10.
Чистосърдечните / Чистосърдечнитѣ
,
(втори вариант)
,
НБ
, София, 29.4.1917г.,
Нощта го заварила в
планината
, но той продължил да пътува, с надежда да стигне до някоя колиба, и там да се приюти.
За да се справи с ожесточаването, човек не трябва да спре на едно място, но да се движи: щом е тръгнал надолу, трябва да върви в тази посока, докато стигне до дъното. Същият закон се отнася и за възходящите страдания. Щом започне да се повдига, човек трябва непрестанно да се качва, докато дойде до най-високата точка. Изобщо, не се позволява никакво спиране нито при възлизането, нито при слизането. Един пътник минавал през една планинска местност.
Нощта го заварила в
планината
, но той продължил да пътува, с надежда да стигне до някоя колиба, и там да се приюти.
Понеже тъмнината все повече се увеличавала, той не виждал вече, къде стъпва. По едно време кракът му се подхлъзнал, но той успял да се хване за клона на едно дърво и увиснал надолу. Така останал няколко часа, през което време преживял голям ужас. Ръцете му постепенно отслабвали, всеки момент силите го напущали. Да се отпусне от клона, не се решавал, представял си, че голяма пропаст има под него.
към беседата >>
11.
Пребъдете / Пръбѫдване
,
(втори вариант)
,
НБ
, София, 27.5.1917г.,
Ако някой ви качи на
планината
и оттам ви спусне надолу, по наклонена площ, ще стигнете лесно до полите на
планината
, но това не показва, че вие сами сте решили трудния въпрос.
Няма лесен път за влизане в Царството Божие. Който е дошъл на земята да се учи и да работи, не трябва да избягва мъчния път. Който е благодарен от трудния и мъчен път в живота, той има условия да се повдигне. Да търсите лесния път, това значи, сами да се излагате на опасност. Лесният път е човешки, а мъчният – Божествен.
Ако някой ви качи на
планината
и оттам ви спусне надолу, по наклонена площ, ще стигнете лесно до полите на
планината
, но това не показва, че вие сами сте решили трудния въпрос.
Така и децата зимно време се спущат с своите шейни. Христовото учение не е учение на хлъзгане, нито на слизане, но на възлизане, и то с труд и усилие. Вижте как копаят селяните със своите мотики; вижте как разорават земята със своите рала. Ще кажете, че не ви интересува нито мотиката, нито ралото на селянина. Обаче, трябва да знаете, че Христос си служи, именно, с рала и мотики.
към беседата >>
Като минавал край една река в
планината
, видял на брега на ръката една мечка с пет малки мечета.
Ако отговорът ви е отрицателен, вие ще бъдете недоволни, неразположени, нещастни. Защо с нещастни хората? – Защото не изпълняват Божиите заповеди, не пребъдват в любовта Му, а, въпреки това, искат да реализират всичките си желания. Лакомството прави хората нещастни. Един ловджия, който ходел често на лов в Стара планина, разправял следната опитност.
Като минавал край една река в
планината
, видял на брега на ръката една мечка с пет малки мечета.
Те си играели край брега, а майката постоянно бъркала във водата и вадела малки рачета, които давала на мечетата си. Той се спрял да ги наблюдава, но какво видял? Докато майката подавала по ред рачетата на малките си, едно от тях изпреварвало другите и изяждало рачетата. За другите не дохождало ред да си хапнат поне едно раче. Като забелязала това, мечката ударила силно лакомото мече, което се търколило на земята.
към беседата >>
12.
Доведете го
,
(втори вариант)
,
НБ
, София, 30.6.1918г.,
Като дошъл ред до
планината
Арарат, да каже своята дума, тя отговорила:
На тях повече се разчита и се възлага по-сериозна работа. Те са скромните хора в света, които ще придобият смирението. След грехопадането, хората се развалили и толкова изопачили, че Бог решил да изпрати потопа за пречистване на човечеството. Когато дошъл денят, в който Ной трябвало да спре на някоя планина с ковчега си, Бог запитал всички планини, на коя от тях да стане това. Той искал да знае мнението на планините по този въпрос.
Като дошъл ред до
планината
Арарат, да каже своята дума, тя отговорила:
– Господи, малка съм и недостойна за тази работа. – Тъкмо затова – добавил Бог – на тебе ще спре Ной с ковчега си, върху тебе ще се съгради новият живот. Когато давал законите на човечеството, Бог поискал мнението на всички планини, да се произнесат, на коя от тях трябва да се извърши този акт. Една след друга планините се явявали пред Господа и давали своята кандидатура. Единствена Синайската планина останала мълчалива.
към беседата >>
Момата представлява
планината
Арарат, т.е.
На Арарат спря ковчегът на Ной, на Синай се дадоха законите на Мойсей. Пчелата, която също се взема за символ, представлява човешкия ум, Арарат представлява човешкото сърце, а Синай – човешката воля. Ако сте умни, ще бъдете като пчелата и ще събирате мед; ако имате благородно сърце, ще бъдете като Арарат, и Ной ще спре с ковчега си на вас и ще ви донесе своето благословение; ако имате силна воля, ще бъдете като Синай, върху която се сложиха законите. Как ще дойде Ной със своя ковчег върху вас? Когато момата се ожени, ковчегът се отваря, и синовете на Ной започват да слизат един след друг.
Момата представлява
планината
Арарат, т.е.
стария свят, а ковчегът на Ной – Божието благословение, което се излива чрез синовете Ноеви. Човек трябва да бъде като планините Арарат и Синай, да няма високо мнение за себе си, за да разбере смисъла на Живота. Ако има високо мнение за себе си, ще живее, ще пада и става, без да разбере дълбокия смисъл на Живота. За да разберете смисъла на Живота, вашите ослици трябва да бъдат свободни. Развързани ли са вашите ослици, или още са в селата вързани?
към беседата >>
Като дошълъ редъ до
планината
Араратъ, да каже своята дума, тя отговорила: Господи, малка съмъ и недостойна за тази работа.
(втори вариант)
На тѣхъ повече се разчита и се възлага по-сериозна работа. Тѣ сѫ скромнитѣ хора въ свѣта, които ще придобиятъ смирението. Следъ грѣхопадането, хората се развалили и толкова изопачили, че Богъ решилъ да изпрати потопа за пречистване на човѣчеството. Когато дошълъ деньтъ, въ който Ной трѣбвало да спре на нѣкоя планина съ ковчега си, Богъ запиталъ всички планини, на коя отъ тѣхъ да стане това. Той искалъ да знае мнението на планинитѣ по този въпросъ.
Като дошълъ редъ до
планината
Араратъ, да каже своята дума, тя отговорила: Господи, малка съмъ и недостойна за тази работа.
— Тъкмо затова, добавилъ Богъ, на тебе ще спре Ной съ ковчега си, върху тебе ще се съгради новиятъ животъ. Когато давалъ законитѣ на човѣчеството, Богъ поискалъ мнението на всички планини, да се произнесатъ, на коя отъ тѣхъ трѣбва да се извърши този актъ. Една следъ друга планинитѣ се явявали предъ Господа и давали своята кандидатура. Единствена Синайската планина останала мълчалива. Защо не казала мнението си?
към втори вариант >>
Момата представя
планината
Араратъ, т. е.
(втори вариант)
Скромность се иска отъ човѣка той трѣбва да мълчи, когато голѣмитѣ говорятъ. На Араратъ спрѣ ковчегъть на Ноя, на Синай се дадоха законитѣ на Мойсея. Пчелата, която сѫщо се взима за символъ, представя човѣшкия умъ, Араратъ представя човѣшкого сърдце, а Синай — човѣшката воля. Ако сте умни, ще бѫдете като пчелата и ще събирате медъ; ако имате благородно сърдце, ще бѫдете като Араратъ, и Ной ще спре съ ковчега си на васъ и ще ви донесе своето благословение; ако имате силна воля, ще бѫдете като Синай, върху която се сложиха законитѣ — Какъ ще дойде Ной съ своя ковчегъ върху васъ? — Когато момата се ожени, ковчегъть се отваря, и синоветѣ на Ноя започватъ да слизатъ единъ следъ другъ.
Момата представя
планината
Араратъ, т. е.
стария свѣтъ, а ковчегътъ на Ноя — Божието благословение, което се излива чрезъ синоветѣ Ноеви. Човѣкъ трѣбва да бѫде като планинитѣ Араратъ и Синай, да нѣма високо мнение за себе си, за да разбере смисъла на живота. Ако има високо мнение за себе си, ще живѣе, ще пада и става, безъ да разбере дълбокия смисълъ на живота. За да разберете смисъла на живота, вашитѣ ослици трѣбва да бѫдатъ свободни. Развързани ли сѫ вашитѣ ослици, или още сѫ въ селата вързани?
към втори вариант >>
13.
Трите положения
,
(втори вариант)
,
НБ
, София, 7.7.1918г.,
Обаче, Той знае, че
планината
е място за общение с Бога, а не място, отдето човек трябва да се кланя, за да придобие богатства и почести.
Светът се нуждае от силни и велики хора. Това иска от вас и богинята на Доброто. Тя казва: „Ако приложите Добродетелите, които имате в себе си, аз ще ви ръководя и ще възнеса молбата ви към Господа.” Дяволът завежда Христа на една висока планина, показва Му всичките царства световни и славата им и казва Му: „Всичко това ще ти дам, ако паднеш да ми се поклониш”. Това е третото изкушение, което имал Христос.
Обаче, Той знае, че
планината
е място за общение с Бога, а не място, отдето човек трябва да се кланя, за да придобие богатства и почести.
Затова Той отговорил: „Махни се, сатано, защото е писано, само Господу Богу твоему да се поклониш и Нему да послужиш”. В света всичко е на Бога, затова само на Него трябва да се кланяме. – „Как трябва да се кланяме на Господа? ” – В Дух и Истина. Мнозина се срамуват да се покланят на Господа.
към беседата >>
От
планината
ли се хвърляте?
Време е вече всеки да се върне на своето място – главите на мястото на глави, а опашките на мястото на опашки. На направените предложения на Христа от дявола, ако е Син Божи, да превърне камъните в хляб, да се хвърли от храма и да му се поклони, за да Му даде всичките световни царства, Христос отговаря: „Ако си Син Божи, храни се със словото Божие; ако си Син Божи, не се хвърляй от храма, да изкушаваш Господа; ако си Син Божи, само на Бога се кланяй.” Това е зовът на вашия Баща. Чувате ли гласа Му? Всички трябва да слушате гласа, който се носи от висините и казва: „Деца, какво правите? Камъните на хляб ли правите?
От
планината
ли се хвърляте?
На дявола ли се кланяте? ” Това е гласът на Христа, Който днес говори на много езици едновременно. Дето и да отидете – в Англия, Франция, Германия, Русия, навсякъде ще чуете Неговия глас. Всъщност, един е езикът на Христа, но, като минава през различните народи, Той го превежда на съответния за тях език. Аз го превеждам на български език, за което се изисква голямо изкуство.
към беседата >>
Обаче, Той знае, че
планината
е мѣсто за общение съ Бога, а не мѣсто, отдето човѣкъ трѣбва да се кланя, за да придобие богатства и почести.
(втори вариант)
Свѣтътъ се нуждае отъ силни и велики хора. Това иска отъ васъ и богинята на доброто. Тя казва: Ако приложите добродетелитѣ, които имате въ себе си, азъ ще ви рѫководя и ще възнеса молбата ви къмъ Господа. Дяволътъ завежда Христа на една висока планина, показва Му всичкитѣ царства свѣтовни и славата имъ и казва Му: „Всичко това ще ти дамъ, ако паднешъ да ми се поклонишъ”. Това е третото изкушение, което ималъ Христосъ.
Обаче, Той знае, че
планината
е мѣсто за общение съ Бога, а не мѣсто, отдето човѣкъ трѣбва да се кланя, за да придобие богатства и почести.
Затова Той отговорилъ: „Махни се, сатано, защото е писано, само Господу Богу твоему да се поклонишъ и Нему да послужишъ”. Въ свѣта всичко е на Бога, затова само на Него трѣбва да се кланяме. — Какъ трѣбва да се кланяме на Господа? — Въ Духъ и Истина. Мнозина се срамуватъ да се покланятъ на Господа.
към втори вариант >>
Отъ
планината
ли се хвърляте?
(втори вариант)
На направенитѣ предложения на Христа отъ дявола, ако е Синъ Божи, да превърне камънитѣ въ хлѣбъ, да се хвърли отъ храма и да му се поклони, за да Му даде всичкитѣ свѣтовни царства, Христосъ отговаря: Ако си Синъ Божи, храни се съ Словото Божие; ако си Синъ Божи, не се хвърляй отъ храма, да изкушавашъ Господа; ако си Синъ Божи, само на Бога се кланяй. Това е зовътъ на вашия Баща. Чувате ли гласа Му? Всички трѣбва да слушате гласа, който се носи отъ висинитѣ и казва: Деца, какво правите? Камънитѣ на хлѣбъ ли правите?
Отъ
планината
ли се хвърляте?
На дявола ли се кланяте? Това е гласътъ на Христа, Който днесъ говори на много езици едновременно. Дето и да отидете — въ Англия, Франция, Германия, Русия, навсѣкѫде ще чуете Неговия гласъ. Въ сѫщность, единъ е езикътъ на Христа, но, като минава презъ различнитѣ народи, Той го превежда на съответния за тѣхъ езикъ. Азъ го превеждамъ на български езикъ, за което се изисква голѣмо изкуство.
към втори вариант >>
14.
Да Го посрещнат
,
(втори вариант)
,
НБ
, София, 8.9.1918г.,
Ако се задава от
планината
, там ще спре временно, докато утихне негодуването на вашите книжници и фарисеи.
Нищо друго не ви остава, освен да работите. Учението, което днес ви проповядвам, не е ново. Проверявайте го и прилагайте думите ми. Народът, който излезе да посрещне Исуса, представлява вашите мисли, чувства и действия, които трябва да се обединят и единодушно да приемат вашия Исус и да кажат: "Осана, благословен е този Исус, Който влезе в моя Ерусалим! " Радвайте се, ако вашият Исус е дошъл вече.
Ако се задава от
планината
, там ще спре временно, докато утихне негодуването на вашите книжници и фарисеи.
Онзи, който е посрещнал своя Исус, той е цар на себе си, и неговите поданици му се подчиняват доброволно. Онзи, който не е посрещнал своя Исус, само говори за Него и Го оплаква, че едно време евреите Го разпнали. Той плаче за външния Исус, а не за своя Исус, Когото всеки ден разпъва на кръст. Бъдете будни в мислите, в чувствата и в действията си, сами да не се осакатявате. Всеки народ, който излезе да посрещне Исуса и Го приеме в себе си, ще бъде избран и велик.
към беседата >>
Ако се задава отъ
планината
, тамъ ще спре временно, докато утихне негодуването на вашитѣ книжници и фарисеи.
(втори вариант)
Нищо друго не ви остава, освенъ да работите. Учението, което днесъ ви проповѣдвамъ, не е ново. Провѣрявайте го и прилагайте думитѣ ми. Народътъ, който излѣзе да посрещне Исуса, представя вашитѣ мисли, чувства и действия, които трѣбва да се обединятъ и единодушно да приематъ вашия Исусъ и да кажатъ: Осана, благословенъ е този Исусъ, Който влѣзе въ моя Ерусалимъ! Радвайте се, ако вашиятъ Исусъ е дошълъ вече.
Ако се задава отъ
планината
, тамъ ще спре временно, докато утихне негодуването на вашитѣ книжници и фарисеи.
Онзи, който е посрещналъ своя Исусъ, той е царь на себе си, и неговитѣ поданици му се подчиняватъ доброволно. Онзи, който не е посрещналъ своя Исусъ, само говори за Него и Го оплаква, че едно време евреитѣ Го разпнали. Той плаче за външния Исусъ, а не за своя Исусъ, Когото всѣки день разпъва на кръстъ. Бѫдете будни въ мислитѣ, въ чувствата и въ действията си, сами да не се осакатявате. Всѣки народъ, който излѣзе да посрещне Исуса и Го приеме въ себе си, ще бѫде избранъ и великъ.
към втори вариант >>
15.
Не може да се укрие
,
(втори вариант)
,
НБ
, София, 15.9.1918г.,
Българите сравняват здравия, младия момък с
планината
и казват за някого: „Левент момък е той, планина човек." Това е поетичен израз, със съдържание и смисъл.
Значи, кръстът е създаден след разпъването на Христа. Така се разглежда кръгът в живата геометрия. Обаче, обикновената геометрия го разглежда като фигура, със свой център, с диаметри. Тя разглежда дължината на окръжността, лицето на кръга и там спира. Христос казва: „Вие сте виделината на света; град, поставен на планина." Като четете Откровението, виждате какъв е този град, поставен на планина.
Българите сравняват здравия, младия момък с
планината
и казват за някого: „Левент момък е той, планина човек." Това е поетичен израз, със съдържание и смисъл.
Следователно умните, силните и здравите хора се сравняват с планини, с високи върхове, с високи дървета. Град, поставен на планина подразбира нещо организирано, поставено между разумни хора. Това нещо не може да се укрие. Главата на човека е градът, а тялото му – планината. Следователно, всяка глава, поставена на такова тяло, не може да се укрие.
към беседата >>
Главата на човека е градът, а тялото му –
планината
.
Христос казва: „Вие сте виделината на света; град, поставен на планина." Като четете Откровението, виждате какъв е този град, поставен на планина. Българите сравняват здравия, младия момък с планината и казват за някого: „Левент момък е той, планина човек." Това е поетичен израз, със съдържание и смисъл. Следователно умните, силните и здравите хора се сравняват с планини, с високи върхове, с високи дървета. Град, поставен на планина подразбира нещо организирано, поставено между разумни хора. Това нещо не може да се укрие.
Главата на човека е градът, а тялото му –
планината
.
Следователно, всяка глава, поставена на такова тяло, не може да се укрие. Глави, които ходят вечер, могат да се укрият; но такива, които ходят през деня, на светлината, никога не могат да се укрият. С други думи казано: който има светлина в себе си, не може да се укрие. Обширен, величествен е градът, който е поставен на Светлина. Ще кажете, че главата на човека е малка.
към беседата >>
Планината
пък е цялото човечество.
Ще кажете, че съмнението и критиката водят към Знанието. Каква критика е тази, която руши и събаря големите дървета? Истинска критика е тази, която осветява пътя на минувачите и ги предпазва от опасните места. "Вие сте град, поставен на планина". Градът е сбор от разумни хора, които са поставени на планина.
Планината
пък е цялото човечество.
Значи, всеки разумен човек е поставен сред човечеството, да свети на хората. При това положение, разумният човек никога не може да се укрие. Учените са изчислили, че този град. т.е. човешката глава има три билиона и 600 милиона клетки. Можете да си представите какво грамадно число клетки се съдържат в човешкия мозък.
към беседата >>
град, свален от
планината
и поставен в долината, на тъмно място.
Сегашните хора сами си създават нещастия и мъчнотии. Дойде някой при вас и за почва да ви разправя, че видял жена ви и дъщеря ви на среща с чужди мъже. Като чуете това, сърцето ви трепва, изгубвате разположението си и се чудите как да ги хванете и какво наказание да им наложите. Какъв е този човек, който може да тревожи хората по този начин? Това е човек, т.е.
град, свален от
планината
и поставен в долината, на тъмно място.
В това положение се намират всички животни. Те са деградирали хора. Ще кажете, че това е еретическо учение. И така може да е, но важно е, че аз поддържам мисълта, че животните са деградирали хора. В моя ум думата деградиран има съвсем друго значение.
към беседата >>
Българитѣ сравняватъ здравия, младия момъкъ съ
планината
и казватъ за нѣкого: Левентъ момъкъ е той, планина човѣкъ.
(втори вариант)
Значи, кръстътъ е създаденъ следъ разпъването на Христа. Така се разглежда крѫгътъ въ живата геометрия. Обаче, обикновената геометрия го разглежда като фигура, съ свой центъръ, съ диаметри. Тя разглежда дължината на окрѫжностьта, лицето на крѫга и тамъ спира. Христосъ казва: „Вие сте виделината на свѣта; градъ, поставенъ на планина.” Като четете Откровението, виждате, какъвъ е този градъ, поставенъ на планина.
Българитѣ сравняватъ здравия, младия момъкъ съ
планината
и казватъ за нѣкого: Левентъ момъкъ е той, планина човѣкъ.
Това е поетически изразъ, съ съдържа ние и смисълъ. Следователно, умнитѣ, силнитѣ и здравитѣ хора се сравняватъ съ планини, съ високи върхове, съ високи дървета. „Градъ, поставенъ на планина” подразбира нѣщо организирано, поставено между разумни хора. Това нѣщо не може да се укрие. Главата на човѣка е градътъ, а тѣлото му — планината.
към втори вариант >>
Главата на човѣка е градътъ, а тѣлото му —
планината
.
(втори вариант)
Българитѣ сравняватъ здравия, младия момъкъ съ планината и казватъ за нѣкого: Левентъ момъкъ е той, планина човѣкъ. Това е поетически изразъ, съ съдържа ние и смисълъ. Следователно, умнитѣ, силнитѣ и здравитѣ хора се сравняватъ съ планини, съ високи върхове, съ високи дървета. „Градъ, поставенъ на планина” подразбира нѣщо организирано, поставено между разумни хора. Това нѣщо не може да се укрие.
Главата на човѣка е градътъ, а тѣлото му —
планината
.
Следователно, всѣка глава, поставена на таково тѣло, не може да се укрие. Глави, които ходятъ вечерь, могатъ да се укриятъ; но такива, които ходятъ презъ деня, на свѣтлината, никога не могатъ да се укриятъ. Съ други думи казано: Който има свѣтлина въ себе си, не може да се укрие. Обширенъ, величественъ е градътъ, който е поставенъ на свѣтлина. Ще кажете, чe главата на човѣка е малка.
към втори вариант >>
Планината
пъкъ е цѣлото човѣчество.
(втори вариант)
Ще кажете, че съмнението и критиката водятъ къмъ знанието. Каква критика е тази, която руши и събаря голѣмитѣ дървета? Истинска критика е тази, която освѣтява пѫтя на минувачитѣ и ги предпазва отъ опаснитѣ мѣста. „Вие сте градъ, поставенъ на планина”. Градътъ е сборъ отъ разумни хора, които сѫ поставени на планина.
Планината
пъкъ е цѣлото човѣчество.
Значи, всѣки разуменъ човѣкъ е поставенъ срѣдъ човѣчеството, да свѣти на хората. При това положение, разумниятъ човѣкъ никога не може да се укрие. Ученитѣ сѫ изчислили, че този градъ. т. е. човѣшката глава има три билиона и 690 милиона клетки.
към втори вариант >>
градъ, сваленъ отъ
планината
и поставенъ въ долината, на тъмно мѣсто.
(втори вариант)
Сегашнитѣ хора сами си създаватъ нещастия и мѫчнотии. Дойде нѣкой при васъ и започва да ви разправя, че видѣлъ жена ви и дъщеря ви на среща съ чужди мѫже. Като чуете това, сърдцето ви трепва, изгубвате разположението си и се чудите, какъ да ги хванете и какво наказание да имъ наложите. Какъвъ е този човѣкъ, който може да тревожи хората по този начинъ? Това е човѣкъ, т. е.
градъ, сваленъ отъ
планината
и поставенъ въ долината, на тъмно мѣсто.
Въ това положение се намиратъ всички животни. Тѣ сѫ деградирали хора. Ще кажете, че това е еретическо учение. И така може да е, но важно е, че азъ подържамъ мисъльта, какво животнитѣ сѫ деградирали хора. Въ моя умъ думата „деградиранъ” има съвсемъ друго значение.
към втори вариант >>
16.
Призваните
,
(втори вариант)
,
НБ
, София, 3.11.1918г.,
Какво каза дяволът на Христа, като Го изведе на
планината
?
Не се съмнявайте в Истината. Отдето и да иде, тя е една и съща, неизменна. За да я възприемете, трябва да се освободите от външното гледане на нещата. Материалният свят има отношение към формите на нещата, а Духовният и Божественият разглеждат тяхното съдържание и смисъл. Ето защо, не се спирайте само на формите, но минавайте и към съдържанието им.
Какво каза дяволът на Христа, като Го изведе на
планината
?
– „Ако ми се поклониш, ще ти дам всички царства, които виждаш там долу." Христос му отговори: „Махни се, сатано, казано е само на Бога да се покланяш и на Него да служиш." Христос не прави договори с дявола. Той знае, че всички дяволски договори и обещания пропадат. Човек е дошъл на земята не да става цар, но да служи на Бога с Любов. Той трябва да бъде доволен от положението си и да не се стреми към богатство и слава, които ще го провалят. Ще ви срещне някой и ще ви пита, православен ли си, евангелист ли си или католик.
към беседата >>
Какво каза дяволътъ на Христа, като Го изведе на
планината
?
(втори вариант)
Не се съмнявайте въ истината. Отдето и да иде, тя е една и сѫща, неизмѣнна. За да я възприемете, трѣбва да се освободите отъ външното гледане на нѣщата. Материалниятъ свѣтъ има отношение къмъ формитѣ на нѣщата, а духовниятъ и Божествениятъ разглеждатъ тѣхното съдържание и смисълъ. Ето защо, не се спирайте само на формитѣ, но минавайте и къмъ съдържанието имъ.
Какво каза дяволътъ на Христа, като Го изведе на
планината
?
— „Ако ми се поклонишъ, ще ти дамъ всички царства, които виждашъ тамъ долу.” Христосъ му отговори: „Махни се, сатано, казано е само на Бога да се покланяшъ и на Него да служишъ.” Христосъ не прави договори съ дявола. Той знае, че всички дяволски договори и обещания пропадатъ. Човѣкъ е дошълъ на земята не да става царь, но да служи на Бога съ любовь. Той трѣбва да бѫде доволенъ отъ положението си и да не се стреми къмъ богатство и слава, които ще го провалятъ. Ще ви срещне нѣкой и ще ви пита, православенъ ли си, евангелистъ ли си или католикъ.
към втори вариант >>
17.
Встъпление в Любовта
,
ИБ
,
БС
, София, 16.1.1919г.,
За преминаване на
планината
в такова време се иска възрастен човек.
В някои отношения поставят душата между духа и тялото. Павел казва: „За да имате Духа Христов, трябва да имате тази връзка между дух и тяло.” Да не сме вече младенци, блъскаеми и завличаеми от всеки вятър на учението с человеческото лъстене, с пронирство, по ухищрението на измамата. (4:14) От това се вижда, че в света ние не трябва да бъдем младенци. Може ли твоето дете да отиде до Витоша през някоя бурна нощ?
За преминаване на
планината
в такова време се иска възрастен човек.
Затова Павел казва: „Аз не бях младенец.” Аз зная, че у българите любознателността е много развита. Преди петдесет години във варненско се явила една циганка с голям охлюв, на който врачувала. Тя много се разчула и около нея започнали да се събират хора от цялата околия, за да им врачува. Тя събрала много пари, разбогатяла, поради което една вечер я нападат разбойници и я ограбват. Тя всичко виждала за другите, но не могла за себе си да предвиди, че ще я оберат.
към беседата >>
18.
Отхвърленият камък
,
НБ
, , 1.6.1919г.,
Изнесете един болен горе на
планината
, на чист въдух, и той, въпреки своята воля, ще оздравее.
Аз казвам: Не трябва да се облечем в Христа, защото обличането е временно състояние, то е един преход, а да възприемем Христа вътре в себе си, да станем синове Божии, да станем здрави. Ако съвременното общество мисли така, ще научи правилно този закон. Чрез страданията хората ще се научат на доброто. В земята е влязъл един нов елемент, който ще оправи света. Той е чистият въздух.
Изнесете един болен горе на
планината
, на чист въдух, и той, въпреки своята воля, ще оздравее.
Иде момент, в който, без да съзнаваме, ще оздравеем. Страданията са подтик, те ни изкарват на високо място. Когато някой сгреши, разболява се и казва: „Няма да правя повече така“. Значи той ликвидира своята сметка. Когато ликвидираме с греховете си, ние трябва да възприемем Любовта, Мъдростта на здравето и на безсмъртието, и тогава ще бъдем близо до вратата на великия храм, в който ще научим великата истина на живота.
към беседата >>
19.
Учител и Господ
,
НБ
, София, 15.6.1919г.,
Учителят е горе на
планината
, а господарят е долу, и той гради там.
Когато се заеме да лекува някого, магнетизаторът прекарва ръката си отгоре-надолу върху болния. То значи: Жената да бъде долу, а мъжът горе, т.е. мъжът да чупи камъни, а жената да гради. Това е учил и Христос. Христос казва: „Вие ме наричате Учител и Господ“.
Учителят е горе на
планината
, а господарят е долу, и той гради там.
Значи, ако искате да градите, слезте долу. Ако разбирате това нещо така, няма да има никакво противоречие. Като слушате, ще кажете, че аз ви уча да се откъснете от света. Не ви уча да се отречете от света, но ви казвам да превърнете вашата енергия в отрицателна и да започнете да градите. Когато си нещо разтревожен, дигни ръцете си нагоре, а после ги свали надолу.
към беседата >>
От днешната беседа искам щото всички, които имат положителна енергия, да я превърнат в отрицателна, всички, които са горе на
планината
, да слязат долу да градят, а които са господари, да станат слуги.
А сега какво сме? – Ние сме любящите деца на Бога, Който ни обича не защото сме толкова добри, а защото е милостив към нас. А то е най-великото в света, с което можем да се кръстим. Ние трябва да оправдаем тази Любов, да я заслужим и никога да не дърпаме косите си пред Неговото лице. Щом чуем, че Учителят, Бащата, Господ иде, веднага да се спрем.
От днешната беседа искам щото всички, които имат положителна енергия, да я превърнат в отрицателна, всички, които са горе на
планината
, да слязат долу да градят, а които са господари, да станат слуги.
От господари няма нужда. Господ казва: „Сит съм вече на господари, искам слуги, те да оправят света“. Христос казва: „Сега светът ще се оправи от учениците, синовете и дъщерите, а не от майките и господарите. Учениците, синовете и дъщерите са бъдещето на тоя свят“. Майката се занимава с тоалети, бащата пие, а синовете и дъщерите виждат, че родителите не вървят в правия път и затова те се заемат за сериозна работа.
към беседата >>
20.
Двамата свидетели
,
НБ
, София, 16.11.1919г.,
Екскурзии, екскурзии нагоре, по
планината
!
Следователно, казвам на всички ви: Вярвайте в сърцето си, вярвайте в ума си, тогава ще дойдете във второто положение – ще повярвате в душата и духа си, след това в Бога и в Неговия Син. Само така вие ще придобиете истинска философия за разбиране великия закон на природата. Вие питате какво е вашето предназначение. Софиянците трябва по 4–5 пъти да възлизат на Витоша лятно време, да посетят всички водопади, да възлязат и на Мусала, и на Белмекен. „Обуща трябват, а те са скъпи“.
Екскурзии, екскурзии нагоре, по
планината
!
А тези екскурзии са стимул, който ще развие ума и сърцето на човека. Трябва непременно да се изкачвате на високи места. Като казвам „изкачване на високо по планините“, употребявам един символ. Който иска да развие своя ум, трябва непременно да се изкачва на високо място. Който иска да развие своето сърце, трябва да слиза към ниски места.
към беседата >>
21.
Ще живее
,
(втори вариант)
,
НБ
, София, 7.12.1919г.,
Затова, който е над града, да търси спасение в
планината
; който е в долния етаж, да се качи в горния.
Един ден се случило голямо нещастие: реката придошла толкова много, че стената не могла да издържи големия напор на водата и се пробила. С голяма сила водата нахлула в коритото и заляла близката част от града, като завлякла къщи, хора и добитък – около две хиляди души били удавени. Питам: Не можа ли. това езеро да се направи под града, а се направи над града, да станат толкова хора жертва? Ето, сегашна Европа е поставила бент на реката, които един ден ще се отпуши и пробие.
Затова, който е над града, да търси спасение в
планината
; който е в долния етаж, да се качи в горния.
Това е кармата на европейските народи, която се е събирала от години. Тя е узряла вече и произвежда страдания на цялото човечество. Страданията показват, че хората трябва да изменят живота си и да приложат Божественото учение. Защото, казва Йезекиил: „Който ходи в повеленията на живота и не струва неправда, непременно ще живее, няма да умре.” Казвате: Какво ще стане с Европа, не ни интересува; какво ще стане с нас, това ни интересува. Ако сте в закона на необходимостта, не можете да не се интересувате от това, което ще става; ако сте в закона на свободата, ще бъдете зрители.
към беседата >>
Затова, който и да е над града, да тича горе на
планината
, а който е на долния етаж, да се качи на горния.
(втори вариант)
Много работници се заели с тази работа. Издигнали голяма стена, с която препречили водата, и гражданите се почувствали щастливи, че имали такава приятна забава. Но един ден тази река придошла толкова много, че стената не могла да издържи на този напор и се пробила, като заляла целия град, и повече от две хиляди души се издавили. Питам: това езеро не можа ли да се направи някъде под града, а трябваше да се направи над града, та да го залее цял? Казвам: сегашна Европа е запушила своята река над града, но бентът ще се отпуши и пробие.
Затова, който и да е над града, да тича горе на
планината
, а който е на долния етаж, да се качи на горния.
Това е кармата, която се е събрала в европейските народи от толкова години, и затова страданията, които сега идат, идат да докажат на света, че трябва да се живее по Божествено. Защото казва Йезекиил: „И когато говоря на нечестивия: „Непременно ще умреш." А той се върне от греха си и направи съд и правда, отдаде нечестивия залог, върне грабнатото, ходи в повеленията на живота и не струва неправда, непременно ще живее, няма да умре." Ще ми възразите: „Какво ни интересува какво ще стане с Европа. Какво ще стане с нас - това е важно." Ако сте в закона на необходимостта, трябва да ви интересува. Но ако сте в закона на свободата, ще бъдете зрители.
към втори вариант >>
22.
Молих се
,
НБ
, София, 18.4.1920г.,
– На
планината
, дето се разговаря с Моисей и Илия.
– Не е заблуда. Сам Христос казва: Има много неща да ви казвам, но още не сте готови. Когато дойда втори път, ще ви кажа неща, за които сегашните ви умове не са готови. Казвате, че Христос е живял някога на земята, но са Го разпнали, след което възкръснал. Къде е днес Христос?
– На
планината
, дето се разговаря с Моисей и Илия.
Учениците Му, които не разбраха Неговото учение, заспаха. Ако днес дойде Христос на земята и започне да проповядва своето учение, хората пак ще заспят и ще кажат: Това мистично, отвлечено учение не е за нас. То не ни интересува. – Какво ви интересува? Червеното вино и тлъстата кокошчица ли?
към беседата >>
Днес всички сте на
планината
, и Христос ви казва: От всички се иска пост и молитва.
Който излезе оттам, той ще бъде спасен. Това, което чувате около вас, е скърцане със зъби, а вие мислите, че то е култура. Да пази Господ от такава култура! Ад е земята. Излезте вън от този ад.
Днес всички сте на
планината
, и Христос ви казва: От всички се иска пост и молитва.
Отправете се към царския път, към царската врата. Всички излезте вън. Ако някой продължава да се бави, ще го хвана за ръката и ще го изведа вън. В срок от десет години да не остане нито един в ада! Това изисква новото учение.
към беседата >>
Христос ми казва: Кажи на всички да излязат вън от ада, да турят раниците на гърба си и да се отправят към
планината
.
Отправете се към царския път, към царската врата. Всички излезте вън. Ако някой продължава да се бави, ще го хвана за ръката и ще го изведа вън. В срок от десет години да не остане нито един в ада! Това изисква новото учение.
Христос ми казва: Кажи на всички да излязат вън от ада, да турят раниците на гърба си и да се отправят към
планината
.
Аз ще ги изведа от кошарата навън и ще ги заведа при зелени пасища. Върнете се по домовете с мисълта, че Бог живее във вас. Само тази мисъл ще ви изведе от ада. Освободете се от мисълта, дали говоря право, или не. Аз говоря право, но вие не чувате – ушите ви са запушени.
към беседата >>
23.
Запалят свещ
,
НБ
, София, 9.5.1920г.,
– Тия чудеса са подобни на гласовете, които Илия чул в
планината
.
Тя ще внесе във вас новите идеи. Христос казва: „Като дойде Духът на истината, Той ще ви научи на всичко." Божият Дух, Който иде сега в света, ще внесе във всички новата светлина. – Кои всички? – Които са готови да запалят своята свещ. Ще кажете, че тогава ще стават чудеса в света.
– Тия чудеса са подобни на гласовете, които Илия чул в
планината
.
Така той разбрал, как ще се подобри света и закрил лицето си. – Какво означава закриването на лицето? – Ликвидиране с този свят. След това Илия намерил Елисея, оставил му кожуха си и си заминал. Елисей, като взел кожуха на Илия, ударил реката и казал: В името на Илиевия Бог ще премина реката!
към беседата >>
24.
Работете с Любов
,
ИБ
,
БС
, София, 10.5.1920г.,
Реплика: Да ни поизкачите малко на
планината
.
Едновременно всички се изложете и чакайте неговата благодат. Това е Божественото учение: в него няма време и ред, наведнъж всички ще се представите. Реплика: Ние всички си познаваме черупките; не можем ли така да се опознаем и да се обикнем, че да станем една голяма сила в София? Какво ви спъва? Мъчнотията стои в ума ви.
Реплика: Да ни поизкачите малко на
планината
.
На планината сега и малките деца се качват. Не е мъчно човек да се качи на планината. Вашето задаване на въпроси е подобно на стоенето в стая, в която има голям прозорец, а срещу прозореца – голямо огледало, в което сутрин изгревът на Слънцето се отразява. Сега всички стоите и чакате да го видите в огледалото – това е вашето положение. Аз искам да излезете от стаята навън и да не гледате Слънцето в огледалото.
към беседата >>
На
планината
сега и малките деца се качват.
Това е Божественото учение: в него няма време и ред, наведнъж всички ще се представите. Реплика: Ние всички си познаваме черупките; не можем ли така да се опознаем и да се обикнем, че да станем една голяма сила в София? Какво ви спъва? Мъчнотията стои в ума ви. Реплика: Да ни поизкачите малко на планината.
На
планината
сега и малките деца се качват.
Не е мъчно човек да се качи на планината. Вашето задаване на въпроси е подобно на стоенето в стая, в която има голям прозорец, а срещу прозореца – голямо огледало, в което сутрин изгревът на Слънцето се отразява. Сега всички стоите и чакате да го видите в огледалото – това е вашето положение. Аз искам да излезете от стаята навън и да не гледате Слънцето в огледалото. Никога не можете да намерите Истината по този начин.
към беседата >>
Не е мъчно човек да се качи на
планината
.
Реплика: Ние всички си познаваме черупките; не можем ли така да се опознаем и да се обикнем, че да станем една голяма сила в София? Какво ви спъва? Мъчнотията стои в ума ви. Реплика: Да ни поизкачите малко на планината. На планината сега и малките деца се качват.
Не е мъчно човек да се качи на
планината
.
Вашето задаване на въпроси е подобно на стоенето в стая, в която има голям прозорец, а срещу прозореца – голямо огледало, в което сутрин изгревът на Слънцето се отразява. Сега всички стоите и чакате да го видите в огледалото – това е вашето положение. Аз искам да излезете от стаята навън и да не гледате Слънцето в огледалото. Никога не можете да намерите Истината по този начин. Огледалото ще ви покаже, че Слънцето изгрява някъде от дълбоко, т.е.
към беседата >>
25.
С любов и вяра
,
ИБ
, В.Търново, 26.9.1920г.,
Едно време Мойсей не го туриха на носилка, а той си остави човек на свое място, оттегли се в
планината
Нево и там си умря.
Когато оплакват някого, то плаче самият умрял, който е обсебил жена си, и тя почва да изрежда: „Михале, Михале. и на мене иде ред! “ Живите не плачат, а плачат умрелите. А който умира с вяра, т.е. в Христа, той не плаче и няма да го носят на носилка, а само ще си кажем „сбогом“.
Едно време Мойсей не го туриха на носилка, а той си остави човек на свое място, оттегли се в
планината
Нево и там си умря.
И досега не се знае къде е тялото на Мойсея. Богатият човек наема слуги да му пазят детето, защото няма вяра, а бедните хора пущат децата си свободно и те ходят, където ходят, пак се възвръщат. Новото учение изисква една чиста и искрена вяра в Бога. Ако имаме вяра, ще сме спокойни и силни и никой не ще ни вземе богатството. Никога не трябва да отлагаме и да казваме: „Хайде днес да се поуредим, че занапред ще живеем по Бога.“ Трябва веднага да се изпълни законът, за да живеем в името на Бога, защото за мнозина времето е дошло, да почнат да работят в името на Бога.
към беседата >>
26.
Път на мисълта
,
ИБ
, Витоша, 25.5.1921г.,
Това, което ви говоря днес, на
планината
, не бих могъл да говоря в София.
Коя е подбудителната причина за това? Ще кажеш, че гладът те заставя да търсиш храна. Не гладът, но хлябът. И от качеството на хляба, ти ще определиш, да отидеш ли и друг път на същата гостилница, или да потърсиш друга. Под „хляб" разбирам яденето, което ти се предлага.
Това, което ви говоря днес, на
планината
, не бих могъл да говоря в София.
Там няма такова масло, с което мога да ви сготвя ядене. Тук имам на разположение особено масло, с което мога да ви сготвя нещо хубаво. Според вас, кое ядене е хубаво? Червеничкото ли? Ако е въпрос за червенина на яденето, то е нещо външно, фиктивно.
към беседата >>
27.
Слушайте Него!
,
НБ
, София, 12.3.1922г.,
“ Ще му кажеш: „Ние сме горе на
планината
, при нас е Моисей и Илия“.
Но пред всичкото време ще има страдания и един ден всички ние ще излезем из този огън и ще влезем в Божията Любов. Някои сте на прага да излезете. Излезте! „Слушайте Него! “ Този, който е сега във вас, слушайте Него. И като срещнеш някой проповедник, свещеник, кажи му: „Братко, ти слушаш ли Него?
“ Ще му кажеш: „Ние сме горе на
планината
, при нас е Моисей и Илия“.
А сега казват: „Той е отлъчен от църквата, той е проклет“. А Христос казва: „Не, Любов за всички“. „Всички вие сте братя“, тъй казва Христос: „Всички вие сте братя“, никакви еретици няма. Илия и Моисей са пълни само с Любов, а за Христа има само братя и сестри, макар че вие се казвате другояче. Един ден вашето еретичество ще изчезне и ще остане само Божественото във вас.
към беседата >>
И казва Матей, който хроникира тази идея: „Горе, на
планината
“.
“ И тогава пред Неговото лице ще затрепти сърцето ни, и като срещнем вълка, ще гледаме на него като на овца и той ще измени характера си. И когато вълкът ни срещне и види, че в нас има „Него слушайте“, той ще каже: „Понеже ти сега слушаш Него, и аз ще го слушам, и двама можем да живеем“. А „вълк“, както сега се разбира, е отсъствие на Божественото у нас. Нищо повече! То е една отрицателна идея.
И казва Матей, който хроникира тази идея: „Горе, на
планината
“.
Ние сме пак горе, на планината. Някой казва: „Дали съм аз там? “ Днес си горе, на планината. Казва: „Тук да направим три шатри“. Кои са тия три шатри?
към беседата >>
Ние сме пак горе, на
планината
.
И когато вълкът ни срещне и види, че в нас има „Него слушайте“, той ще каже: „Понеже ти сега слушаш Него, и аз ще го слушам, и двама можем да живеем“. А „вълк“, както сега се разбира, е отсъствие на Божественото у нас. Нищо повече! То е една отрицателна идея. И казва Матей, който хроникира тази идея: „Горе, на планината“.
Ние сме пак горе, на
планината
.
Някой казва: „Дали съм аз там? “ Днес си горе, на планината. Казва: „Тук да направим три шатри“. Кои са тия три шатри? Това са трите църкви: едната – евангелската, другата – православната, и третата – католишката.
към беседата >>
“ Днес си горе, на
планината
.
Нищо повече! То е една отрицателна идея. И казва Матей, който хроникира тази идея: „Горе, на планината“. Ние сме пак горе, на планината. Някой казва: „Дали съм аз там?
“ Днес си горе, на
планината
.
Казва: „Тук да направим три шатри“. Кои са тия три шатри? Това са трите църкви: едната – евангелската, другата – православната, и третата – католишката. Тъй казват някои. И всеки, казват, който не е в една от тия шатри, не е християнин.
към беседата >>
28.
Старият и новият живот / Стар и нов живот
,
(втори вариант)
,
МОК
, София, 29.3.1922г.,
Той прекарал известно време в
планината
, всред канарите, където се явила голяма буря, а после и огън, но Господ не бил нито в бурята, нито в огъня - най-после той чул тих глас, т.е.
(втори вариант)
Като казвам, че всичко можете сами да си направите, имам предвид закона на Любовта - в Любовта всичко е възможно. Който живее в закона на Любовта, той всичко може и всякога ще бъде млад; щом изгуби Любовта, щом напусне този закон, той остарява и се нуждае от услугите на обкръжаващите го. За да се уверите в този закон, да видите, че той работи без изключение, направете опит да го приложите; мислете върху въпроса как може да се оправи светът чрез великия закон на Любовта. Едно време пророк Илия3 изкла четиристотин пророци, като мислеше, че ще освободи Изра- ил, но не успя. Той не се уплаши от това, което направи, но се уплаши от една жена и избяга; след това трябваше да отиде в пустинята, да прекара там четиридесетдневен пост, за да му покажат начин, по който светът може да се оправи.
Той прекарал известно време в
планината
, всред канарите, където се явила голяма буря, а после и огън, но Господ не бил нито в бурята, нито в огъня - най-после той чул тих глас, т.е.
гласа на Любовта, гласа на Бога; едва тогава пророкът разбрал, че хората могат да се оправят само чрез тихия глас. Бурята представлява метод, с който сегашните хора работят, бурята представлява сегашния живот на хората; огънят - това са страданията, през които хората минават. Обаче светът не може да се оправи нито чрез бурята, нито чрез огъня; бурята може да разрушава канари, бурята може да изкоренява дървета, но по никой начин тя не може да оправи света. Като чул тихия глас, пророк Илия закрил очите си и разбрал дълбокия смисъл на този глас. Сега и на вас, като на окултни ученици, обръщам внимание на тихия глас - да видите какво може да направи той.
към втори вариант >>
29.
Двете посоки
,
(втори вариант)
,
МОК
, София, 5.4.1922г.,
Тръгвате на екскурзия по
планината
, но не сте взели със себе си никаква книга.
(втори вариант)
По формата и направлението на веждите в човека се съди за силите, които са действали в него. Тъй щото когато прочетете нещо, написано от човека, веднага може да се определи не само какво е написал той, но от кой оригинал се е ползвал; също така може да се разбере как този човек е дошъл до дадена мисъл. Мислите са минали през много човешки мозъци, вследствие на което са придобили различни форми. И тъй, ако учите добре, вие ще се запознаете с езика на Природата, като предварително се спрете върху реките, долините, канарите, планините като елементи на този език. Това е трудна задача, но като пристъпвате постепенно към символите в Природата, вие ще се обогатите с ред нови, възвишени идеи; като започнете да разбирате символите на Природата, ще четете по тях и ще се обогатявате със знания.
Тръгвате на екскурзия по
планината
, но не сте взели със себе си никаква книга.
Ако не знаете да четете от Природата, ще се отегчите; ако знаете да четете, ще спрете погледа си ту върху някоя канара, ту върху някой извор и ще се занимавате, ще учите. Който не разбира Живота и Природата, той навсякъде и от всичко ще се отегчава. В такъв случай вместо да се отегчавате, по-добре занимавайте се с произведенията на някой велик поет, музикант или художник.
към втори вариант >>
30.
Мястото на човека в природата / Мястото на човека в природата
,
(втори вариант)
,
ООК
, София, 11.5.1922г.,
Той извиква няколко прости хора, отива заедно с тях на
планината
и започва да свири.
Когато дойде редът му да излезе пред черната дъска и да решава задачите си, всички ще видят дали е невежа, или не. Когато видят как постъпва с ближния си, тогава ще разберат глупак ли е, или не. Когато вземе цигулката и започне да свири, тогава ще разберат музикален ли е, или не. Той вярва на своя слух, а не на това, което другите говорят за него. Способният ученик не се нуждае от музиканти експерти, които да се произнасят за неговата музика.
Той извиква няколко прости хора, отива заедно с тях на
планината
и започва да свири.
Около него се събират всички зверове от планината и внимателно го слушат. Музиката му действа успокоително върху животните и ги укротява. Свири ли добре този ученик? Трябва ли той да се обижда от онези, които казват, че е неспособен, бездарен музикант? Той свири не само за себе си, но и за животните, и за хората.
към беседата >>
Около него се събират всички зверове от
планината
и внимателно го слушат.
Когато видят как постъпва с ближния си, тогава ще разберат глупак ли е, или не. Когато вземе цигулката и започне да свири, тогава ще разберат музикален ли е, или не. Той вярва на своя слух, а не на това, което другите говорят за него. Способният ученик не се нуждае от музиканти експерти, които да се произнасят за неговата музика. Той извиква няколко прости хора, отива заедно с тях на планината и започва да свири.
Около него се събират всички зверове от
планината
и внимателно го слушат.
Музиката му действа успокоително върху животните и ги укротява. Свири ли добре този ученик? Трябва ли той да се обижда от онези, които казват, че е неспособен, бездарен музикант? Той свири не само за себе си, но и за животните, и за хората. Като събира зверовете около себе си и ги укротява, дава възможност на хората да пътуват свободно по планините, несмущавани от диви зверове и хищници.
към беседата >>
Ще се качите на
планината
, ще стигнете до полянката, под снега, и ще почакате изгрева на слънцето.
Задачата се състои в следното: всеки ще си избере един ден през годината, безразлично кога – през лятото или през зимата, да отиде сам на Витоша, нощем. Ще стане в 12 ч. по полунощ и без да казва на някого, сам ще тръгне от дома си, добре облечен, с тояга в ръка. Из пътя ще бъде съсредоточен, в размишление, и с убеждение, че върши сериозна работа, от която ще придобие нещо. Ако настигне някой от съучениците си, ще се разминете, без да приказвате, за да не се разсейвате.
Ще се качите на
планината
, ще стигнете до полянката, под снега, и ще почакате изгрева на слънцето.
След това бавно ще слезете и ще се върнете у дома си. Който ден решите да направите опита, ще ми съобщите. Срокът за тази задача е голям, една година. Значи през това време всеки ще си избере един ден за задачата. Който не е готов, да не прави опит.
към беседата >>
Когато тръгнете за
планината
, ще се обадите само на домашните си, които няма да разказват на никого.
Тази задача е само за онези, които се чувстват вътрешно свободни и разположени. Страхливите да не правят задачата. Тя е само за герои, за безстрашните ученици. За някои задачата внася страх и смущения; те да стоят у дома си. Това е задача, която се решава по свобода и любов.
Когато тръгнете за
планината
, ще се обадите само на домашните си, които няма да разказват на никого.
Преди да свършите задачата, нищо няма да говорите за нея. Като я свършите, можете свободно да говорите. Какво ще научите, също не трябва да се интересувате. Като се върнете от планината, сами ще видите какво и колко сте научили. Колкото малко и да научите, все е ценно.
към беседата >>
Като се върнете от
планината
, сами ще видите какво и колко сте научили.
Това е задача, която се решава по свобода и любов. Когато тръгнете за планината, ще се обадите само на домашните си, които няма да разказват на никого. Преди да свършите задачата, нищо няма да говорите за нея. Като я свършите, можете свободно да говорите. Какво ще научите, също не трябва да се интересувате.
Като се върнете от
планината
, сами ще видите какво и колко сте научили.
Колкото малко и да научите, все е ценно. Ще имате възможност да опитате доколко волята ви е силна. Тази задача се отнася и до братята, и до сестрите като ученици. Ученикът започва една работа и върви напред. Той вярва в своите сили и разчита на великото ръководство на Духа.
към беседата >>
Той извиква няколко прости хора, отива заедно с тях на
планината
и започва да свири.
Когато дойде редът му да излезе пред черната дъска и да решава задачите си, всички ще видят дали е невежа, или не. Когато видят как постъпва с ближния си, тогава ще разберат глупак ли е, или не. Когато вземе цигулката и започне да свири, тогава ще разберат музикален ли е, или не. Той вярва на своя слух, а не на това, което другите говорят за него. Способният ученик не се нуждае от музиканти експерти, които да се произнасят за неговата музика.
Той извиква няколко прости хора, отива заедно с тях на
планината
и започва да свири.
Около него се събират всички зверове от планината и внимателно го слушат. Музиката му действа успокоително върху животните и ги укротява. Свири ли добре този ученик? Трябва ли той да се обижда от онези, които казват, че е неспособен, бездарен музикант? Той свири не само за себе си, но и за животните, и за хората.
към беседата >>
Около него се събират всички зверове от
планината
и внимателно го слушат.
Когато видят как постъпва с ближния си, тогава ще разберат глупак ли е, или не. Когато вземе цигулката и започне да свири, тогава ще разберат музикален ли е, или не. Той вярва на своя слух, а не на това, което другите говорят за него. Способният ученик не се нуждае от музиканти експерти, които да се произнасят за неговата музика. Той извиква няколко прости хора, отива заедно с тях на планината и започва да свири.
Около него се събират всички зверове от
планината
и внимателно го слушат.
Музиката му действа успокоително върху животните и ги укротява. Свири ли добре този ученик? Трябва ли той да се обижда от онези, които казват, че е неспособен, бездарен музикант? Той свири не само за себе си, но и за животните, и за хората. Като събира зверовете около себе си и ги укротява, дава възможност на хората да пътуват свободно по планините, несмущавани от диви зверове и хищници.
към беседата >>
Ще се качите на
планината
, ще стигнете до полянката, под снега, и ще почакате изгрева на слънцето.
Задачата се състои в следното: всеки ще си избере един ден през годината, безразлично кога – през лятото или през зимата, да отиде сам на Витоша, нощем. Ще стане в 12 ч. по полунощ и без да казва на някого, сам ще тръгне от дома си, добре облечен, с тояга в ръка. Из пътя ще бъде съсредоточен, в размишление, и с убеждение, че върши сериозна работа, от която ще придобие нещо. Ако настигне някой от съучениците си, ще се разминете, без да приказвате, за да не се разсейвате.
Ще се качите на
планината
, ще стигнете до полянката, под снега, и ще почакате изгрева на слънцето.
След това бавно ще слезете и ще се върнете у дома си. Който ден решите да направите опита, ще ми съобщите. Срокът за тази задача е голям, една година. Значи през това време всеки ще си избере един ден за задачата. Който не е готов, да не прави опит.
към беседата >>
Когато тръгнете за
планината
, ще се обадите само на домашните си, които няма да разказват на никого.
Тази задача е само за онези, които се чувстват вътрешно свободни и разположени. Страхливите да не правят задачата. Тя е само за герои, за безстрашните ученици. За някои задачата внася страх и смущения; те да стоят у дома си. Това е задача, която се решава по свобода и любов.
Когато тръгнете за
планината
, ще се обадите само на домашните си, които няма да разказват на никого.
Преди да свършите задачата, нищо няма да говорите за нея. Като я свършите, можете свободно да говорите. Какво ще научите, също не трябва да се интересувате. Като се върнете от планината, сами ще видите какво и колко сте научили. Колкото малко и да научите, все е ценно.
към беседата >>
Като се върнете от
планината
, сами ще видите какво и колко сте научили.
Това е задача, която се решава по свобода и любов. Когато тръгнете за планината, ще се обадите само на домашните си, които няма да разказват на никого. Преди да свършите задачата, нищо няма да говорите за нея. Като я свършите, можете свободно да говорите. Какво ще научите, също не трябва да се интересувате.
Като се върнете от
планината
, сами ще видите какво и колко сте научили.
Колкото малко и да научите, все е ценно. Ще имате възможност да опитате доколко волята ви е силна. Тази задача се отнася и до братята, и до сестрите като ученици. Ученикът започва една работа и върви напред. Той вярва в своите сили и разчита на великото ръководство на Духа.
към беседата >>
31.
Простите и сложни движение в природата / Прости и сложни движения
,
(втори вариант)
,
ООК
, Чамкория, 13.7.1922г.,
Когато отива на курорт, човек се раздвоява; когато отива на
планината
, пак се раздвоява.
За да дойдете в Чамкория, какво движение е станало във вас? – Сложно. Простите, първичните движения са насочени към Бога. Те са чисти, кристални, без никакво раздвояване. Сложните движения предизвикват раздвояване в съзнанието.
Когато отива на курорт, човек се раздвоява; когато отива на
планината
, пак се раздвоява.
Малко хора имат едно определено движение – към Бога. Където отиват, те се ръководят от много подбудителни причини. Към кой род движения ще отнесете женитбата: към простите, или към сложните? – Към сложните. Момата и момъкът се женят, първо, от любов един към друг; после, от желание да имат деца.
към беседата >>
Представете си, че ви накарам да отидете през един студен зимен ден на
планината
, която е покрита със сняг и лед.
Желая ви да бъдете богати с плодовете на Божествените идеи. Като ученици на великия живот, вие трябва да се приготвите да сеете, да жънете, да давате от своите плодове. Това е една от сложните задачи. И по-сложни задачи има, но още не сте готови за тях. Какво означават думите „не сте готови“?
Представете си, че ви накарам да отидете през един студен зимен ден на
планината
, която е покрита със сняг и лед.
Вие нямате обуща, нямате дебели и топли дрехи. Можете ли да изпълните задачата? – Не можете, не сте готови за нея. Ще кажете, че в Бога всичко можете да направите. – Бог може да направи всичко, но не и вие.
към беседата >>
Като сте дошли на
планината
, ще се стремите да възприемете колкото може повече енергия от нея, да решавате правилно задачите си.
Първо трябва да действате, а после да мислите. Обаче ако проявите любопитство и пожелаете да развържете чувала, да видите какво има в него, веднага ще искате обяснение, защо ще го носите на нивата, къде е тази нива, кой я разорал и т.н. Докато задоволите любопитството си и слушате обясненията, които ви се дават, ще изгубите много време, а с това заедно и благоприятните условия за посяване на житото. Ето защо, в Божествения свят не се позволява никакво колебание, никакво губене на време. Дават ли ви някаква задача, ще я изпълните навреме.
Като сте дошли на
планината
, ще се стремите да възприемете колкото може повече енергия от нея, да решавате правилно задачите си.
Като се качвате по планините, ще бъдете точни и изпълнителни. Сега върхът Мусала е покрит със заледен сняг, който препятства на изкачването. Всички трябва да бъдете внимателни, всяка крачка трябва да бъде изпитана. Ако основата под краката ви е сигурна, здрава, смело можете да вървите нагоре. Не е добре и да се връщате назад, но ще опитате пътя.
към беседата >>
При това, като вървите по
планината
, ще внимавате да не размърдвате камъните.
Ако основата под краката ви е сигурна, здрава, смело можете да вървите нагоре. Не е добре и да се връщате назад, но ще опитате пътя. Добре е човек да бъде смел и решителен, но при такива екскурзии се изисква разумност. Няма защо да се бърза. При бързане човек може да плати с живота си.
При това, като вървите по
планината
, ще внимавате да не размърдвате камъните.
Ако ги размърдате, някой камък може да удари по крака или по главата някого и да причини голямо нещастие. Всяка задача, която не се изпълнява правилно, дава лоши резултати. Екскурзиите, които правите, имат за цел да ви запознаят с онези възвишени същества, които взимат участие във вашите действия. Не мислете, че на планината можете да правите, каквото искате. Всяка ваша постъпка е проследена.
към беседата >>
Не мислете, че на
планината
можете да правите, каквото искате.
При бързане човек може да плати с живота си. При това, като вървите по планината, ще внимавате да не размърдвате камъните. Ако ги размърдате, някой камък може да удари по крака или по главата някого и да причини голямо нещастие. Всяка задача, която не се изпълнява правилно, дава лоши резултати. Екскурзиите, които правите, имат за цел да ви запознаят с онези възвишени същества, които взимат участие във вашите действия.
Не мислете, че на
планината
можете да правите, каквото искате.
Всяка ваша постъпка е проследена. За да се справяте лесно с планинските условия, вие трябва да имате жива вяра, която да не отстъпва пред никакви мъчнотии. Живата вяра прави и постъпките на хората необикновени. Ако постъпките ви са необикновени, и любовта ви е необикновена.
към беседата >>
Когато отива на курорт, човек се раздвоява; когато отива на
планината
, пак се раздвоява.
За да дойдете в Чамкория, какво движение е станало във вас? – Сложно. Простите, първичните движения са насочени към Бога. Те са чисти, кристални, без никакво раздвояване. Сложните движения предизвикват раздвояване в съзнанието.
Когато отива на курорт, човек се раздвоява; когато отива на
планината
, пак се раздвоява.
Малко хора имат едно определено движение – към Бога. Където отиват, те се ръководят от много подбудителни причини. Към кой род движения ще отнесете женитбата: към простите, или към сложните? – Към сложните. Момата и момъкът се женят, първо, от любов един към друг; после, от желание да имат деца.
към беседата >>
Представете си, че ви накарам да отидете през един студен зимен ден на
планината
, която е покрита със сняг и лед.
Желая ви да бъдете богати с плодовете на Божествените идеи. Като ученици на великия живот, вие трябва да се приготвите да сеете, да жънете, да давате от своите плодове. Това е една от сложните задачи. И по-сложни задачи има, но още не сте готови за тях. Какво означават думите „не сте готови“?
Представете си, че ви накарам да отидете през един студен зимен ден на
планината
, която е покрита със сняг и лед.
Вие нямате обуща, нямате дебели и топли дрехи. Можете ли да изпълните задачата? – Не можете, не сте готови за нея. Ще кажете, че в Бога всичко можете да направите. – Бог може да направи всичко, но не и вие.
към беседата >>
Като сте дошли на
планината
, ще се стремите да възприемете колкото може повече енергия от нея, да решавате правилно задачите си.
Първо трябва да действате, а после да мислите. Обаче ако проявите любопитство и пожелаете да развържете чувала, да видите какво има в него, веднага ще искате обяснение, защо ще го носите на нивата, къде е тази нива, кой я разорал и т.н. Докато задоволите любопитството си и слушате обясненията, които ви се дават, ще изгубите много време, а с това заедно и благоприятните условия за посяване на житото. Ето защо, в Божествения свят не се позволява никакво колебание, никакво губене на време. Дават ли ви някаква задача, ще я изпълните навреме.
Като сте дошли на
планината
, ще се стремите да възприемете колкото може повече енергия от нея, да решавате правилно задачите си.
Като се качвате по планините, ще бъдете точни и изпълнителни. Сега върхът Мусала е покрит със заледен сняг, който препятства на изкачването. Всички трябва да бъдете внимателни, всяка крачка трябва да бъде изпитана. Ако основата под краката ви е сигурна, здрава, смело можете да вървите нагоре. Не е добре и да се връщате назад, но ще опитате пътя.
към беседата >>
При това, като вървите по
планината
, ще внимавате да не размърдвате камъните.
Ако основата под краката ви е сигурна, здрава, смело можете да вървите нагоре. Не е добре и да се връщате назад, но ще опитате пътя. Добре е човек да бъде смел и решителен, но при такива екскурзии се изисква разумност. Няма защо да се бърза. При бързане човек може да плати с живота си.
При това, като вървите по
планината
, ще внимавате да не размърдвате камъните.
Ако ги размърдате, някой камък може да удари по крака или по главата някого и да причини голямо нещастие. Всяка задача, която не се изпълнява правилно, дава лоши резултати. Екскурзиите, които правите, имат за цел да ви запознаят с онези възвишени същества, които взимат участие във вашите действия. Не мислете, че на планината можете да правите, каквото искате. Всяка ваша постъпка е проследена.
към беседата >>
Не мислете, че на
планината
можете да правите, каквото искате.
При бързане човек може да плати с живота си. При това, като вървите по планината, ще внимавате да не размърдвате камъните. Ако ги размърдате, някой камък може да удари по крака или по главата някого и да причини голямо нещастие. Всяка задача, която не се изпълнява правилно, дава лоши резултати. Екскурзиите, които правите, имат за цел да ви запознаят с онези възвишени същества, които взимат участие във вашите действия.
Не мислете, че на
планината
можете да правите, каквото искате.
Всяка ваша постъпка е проследена. За да се справяте лесно с планинските условия, вие трябва да имате жива вяра, която да не отстъпва пред никакви мъчнотии. Живата вяра прави и постъпките на хората необикновени. Ако постъпките ви са необикновени, и любовта ви е необикновена.
към беседата >>
32.
Великата Божия църква (Утринна беседа, без заглавие)
,
СБ
, В.Търново, 24.8.1922г.,
„Идете – казва Той, – известете на братята Ми да идат в Галилея, и там ще Ме видят.“ Галилея – това е човешкият разум,
планината
, на която душата може да слуша Неговия глас.
Отвори сърцето си и чакай я. Приготви нозете си и посрещни я. Отвори обятията си и целуни я. Приложи Живото Слово на твоя Небесен Баща, Който те е привлякъл с нишките на Своята Любов. Тия нишки са в ръцете на Христа, изявеният Бог на Любовта.
„Идете – казва Той, – известете на братята Ми да идат в Галилея, и там ще Ме видят.“ Галилея – това е човешкият разум,
планината
, на която душата може да слуша Неговия глас.
– „Чрез съветите си ще ме водиш и след това ще ме приемаш в слава. Тогава ще преговарям славното Твое великолепие и величието на всичките Твои чудни дела.“ „Най-после, братя мои, укрепете се в Господа, в силата на Неговото могъщество, на Неговата безгранична Любов, неизказана Мъдрост и в светлината на Неговата Истина.“ Призовете Го и Той ще дойде. Посейте Доброто и Той ще го възрасти.
към беседата >>
33.
Живот вечен
,
СБ
, В.Търново, 24.8.1922г.,
Уплаши се от една жена, че трябваше да избяга в Таркии (в
планината
Кармил), за да възстанови своята сила, да пости четиридесет дни.
Знаете ли, когато гониха Илия, какво каза той на Господа? – „Господи, само аз оставам, и моя живот искат! “ Господ му каза: „В Израил има още седем хиляди, които не са преклонили коляното си пред Ваала, поклонници на Истината, на чистотата.“ – Има! Сега вие сте Илия, когото гонят, защото извади ножове и изби толкова пророци. Но като се яви онази царкиня, която му каза: „Ти ще отговаряш“ – той избяга.
Уплаши се от една жена, че трябваше да избяга в Таркии (в
планината
Кармил), за да възстанови своята сила, да пости четиридесет дни.
И трябваше Бялото Братство да му покаже, че ще дойде ден, когато светът ще се оправи не чрез убийства, а чрез Любов. Тогава той каза: „Аз се отричам от своя кожух – ще го дам на моя ученик и ще се кача на огнената колесница – и ще дойда в края на века, ще туря единия си крак и ще кажа: прави правете Божиите пътища! “ И дойде отново, и му снеха главата, както той сне главите на другите. Първото нещо: от всинца ви искам да бъдете искрени, абсолютно искрени! Искам учениците помежду си да са вътрешно искрени, защото, като се намерите двама, усеща се има ли искреност, или не.
към беседата >>
Ще се съберем на
планината
: съсредоточете ума си, затворете очите си, ушите си, турете вашата воля и хайде – веднага с нашите астрални тела излизаме, полетим и се пренесем в другия свят и започнем да го изучаваме.
Този въпрос ще стане ясен. Светлината като дойде, ще го уясни. Желая до десет години да се развие вашето съзнание, че след десет години да работите преспокойно, да влизате от този свят в другия свят, да ходите и да се връщате. Ако вие имахте тази способност, сега този въпрос щяхме да го решим на опит моментално. Щяхме да съберем едно събрание: хайде сега!
Ще се съберем на
планината
: съсредоточете ума си, затворете очите си, ушите си, турете вашата воля и хайде – веднага с нашите астрални тела излизаме, полетим и се пренесем в другия свят и започнем да го изучаваме.
Ще ви кажа: „Гледайте сега физическия свят, гледайте духовния, правете сега сравнение! “ След туй, след като походим цял ден, ще се върнем пак и ще запеем Фир-Фюр-Фен Тао Би Аумен. Веднага пак ще се пробудите и ще си кажете: „Нещо ново влезе в тази светлина, аз видях нещо ново.“ И като видите с очите си, кой ще ви разубеди? „Видях туй с очите си, изследвах го.“ Кой може да ви разубеди? Каква философия има в това?
към беседата >>
34.
Беседа за младите
,
СБ
, В.Търново, 25.8.1922г.,
Някои от вас са по-близко до
планината
, по-лесно могат да се качат.
Чистотата у вас трябва да бъде атмосфера, в която да живеете. Чистият въздух, чистата вода, чистата светлина – това подразбирам аз като Чистота. Чистотата да стане условие, при което да можем да живеем! Можем да бъдем всички чисти, можем да живеем в чисти условия. С някои от вас ще направим тези малки опити.
Някои от вас са по-близко до
планината
, по-лесно могат да се качат.
А други ще трябва дълго да се упражняват, защото са толкова далече от планината, че трябва с дни да пътуват; такива по-трудно ще станат чисти, по-далече са от планината. Но Чистотата е една необходимост за сърцата ви. С тази Чистота ще започне Любовта. Любов не може да има без Чистота. Затова искам очите ви да бъдат прозрачно чисти, ясни и меки, а не мътни.
към беседата >>
А други ще трябва дълго да се упражняват, защото са толкова далече от
планината
, че трябва с дни да пътуват; такива по-трудно ще станат чисти, по-далече са от
планината
.
Чистият въздух, чистата вода, чистата светлина – това подразбирам аз като Чистота. Чистотата да стане условие, при което да можем да живеем! Можем да бъдем всички чисти, можем да живеем в чисти условия. С някои от вас ще направим тези малки опити. Някои от вас са по-близко до планината, по-лесно могат да се качат.
А други ще трябва дълго да се упражняват, защото са толкова далече от
планината
, че трябва с дни да пътуват; такива по-трудно ще станат чисти, по-далече са от
планината
.
Но Чистотата е една необходимост за сърцата ви. С тази Чистота ще започне Любовта. Любов не може да има без Чистота. Затова искам очите ви да бъдат прозрачно чисти, ясни и меки, а не мътни. Мътните очи показват развален стомах.
към беседата >>
35.
Ангел Господен говори / И ангел Господен говори на Филипа
,
(втори вариант)
,
НБ
, София, 15.10.1922г.,
Ти си ги взел от
планината
.
Ти имаш къща и казваш: Моя е тази къща. Получих наследство от баща си и с тези пари си направих къща. - Не е твоя къщата, нито парите са твои. Аз ще ти докажа това. Питам: Камъните за къщата твои ли са?
Ти си ги взел от
планината
.
- Аз ги купих. - Ти ги купи от човек, който ги обсебил. Работниците, които влагат енергията си, от баща ти ли останаха? Питам те още: Отде взе ума си, с който се гордееш? - Даден ми е от майка ми и баща ми.
към беседата >>
Тия камъни са взети от
планината
.
(втори вариант)
Набие ли Драганчо братчето си, отличен човек ще бъде, талантлив, за градоначалник на София." Питам я: „Е, как постъпи Драганчо? " „Той е умен, избра най-добрите ябълки." „Градоначалник ще стане той." „Ами аз искам да го правя владика." „Владика никога не може да стане, началник ще стане." И природата, и тя има своите методи. Всичко, което сега става в света, е изпит за вас. Вие градите къща, казвате: „Тази къща е моя, баща ми остави толкова пари, аз я съградих." Аз ще ви докажа, че тази къща не е ваша, че парите не са ваши. Как? Ще ви аргументирам.
Тия камъни са взети от
планината
.
„Не, купих ги от Ивана, от Стояна." Да, той ги е обсебил. Ти хващаш десет души работници да градят. Тия хора от баща ти ли останаха? Тия хора като хабят енергия, тя твоя ли е? Те ти казват: „Ти ще ни платиш." Друг случай.
към втори вариант >>
36.
Не знаете що искате
,
НБ
, София, 12.11.1922г.,
Преди да се ожени, той бил свободен: дето искал, там ходел – в гората, на
планината
, по градовете, по кафенетата.
– Тя всякога ограничава. – Не е така. – Може да не е абсолютно така, но моето твърдение се подкрепя от ред примери. Мома залюби един момък. Щом се ожени за него, тя веднага го ограничава.
Преди да се ожени, той бил свободен: дето искал, там ходел – в гората, на
планината
, по градовете, по кафенетата.
Щом се оженят, тя започва да му казва: Слушай, ти знаеш, че те обичам. Без мое позволение няма да ходиш никъде. Ако отиде на кафене, ще й каже, защо отишъл. Ако направи някаква търговска сделка, ще й даде сметка, защо направил това. Тя става господарка, а той слуга.
към беседата >>
37.
Музика и пеене – средство за тониране
,
ООК
, София, 19.11.1922г.,
Който седи само на върха на
планината
, той е глупав човек, а който може да слиза и да се качва, той е умен човек.
Е, и ние казваме „ма-ма“. Какъв съдържателен звук е той! „Ма“ – звукът на детето. Умен човек е само онзи, който може да слезе и да се качи горе. Който не може да слезе, той не е умен.
Който седи само на върха на
планината
, той е глупав човек, а който може да слиза и да се качва, той е умен човек.
„Мама“ значи същество, което може да се качва горе и може да слиза. Значи само тя може да се жертва, понеже знае да се качва и да слиза, богата е с долини и с горни преживявания, владее всичките условия на Природата, на живота. После, запример вземете звука „Б“. За да произнесеш този звук, това значи, че известна сила е затворена и тя търси път, по който да се прояви. Ти свиваш устните си, горната и долната, и се напъваш – „б-б-б“, значи активният принцип на Мъдростта и активният принцип на Любовта се съединяват, за да родят „Б“-то.
към беседата >>
Вън има слънце, чист въздух, ходя по
планината
, по горите, върна се, той ме вижда бодър, весел, радостен.
Представете си, че аз и още някой другар сме затворени в един замък, но тъй херметически сме затворени, че няма отгде да влезе въздух. Той се отчайва, казва: „Нашата работа е свършена. Тук ще умрем“. Обаче аз работя, чета и откривам, че в тази стая има един заден вход. Той като легне да спи, аз излизам навън.
Вън има слънце, чист въздух, ходя по
планината
, по горите, върна се, той ме вижда бодър, весел, радостен.
Той казва: „Лош е този свят, как ще се живее? “ Пита ме: „Защо ти си тъй радостен? “ Аз му казвам: „Аз вземам нещата отвън“. – „Къде отвън, не виждам ли как живееш? “ Казвам: „Има друг един свят отвън“.
към беседата >>
38.
Лама савахтани
,
НБ
, София, 26.11.1922г.,
Например, намираш се на
планината
и отдалеч гледаш предметите.
Това е неразбиране. Светлината има физически произход. По вибрации думата „виделина" е по-силна от думата „светлина". Филолозите се нуждаят от духовна светлина, и от нейно гледище да изучават природата, важно е, че светлината и виделината са две различни идеи. Когато изгуби виделината си, човек придобива светлина; когато изгуби светлината, той придобива виделина.
Например, намираш се на
планината
и отдалеч гледаш предметите.
Казваш: Смътно ми е, не виждам ясно предметите. – Светлина ти е нужна. Щом се приближиш към предметите, те стават ясни. Виделина имаш, проникваш в тях. Дали виждаш, или не виждаш ясно, не се смущавай.
към беседата >>
39.
Закон за съотношения
,
МОК
, София, 13.12.1922г.,
Изкачването по
планината
изисква подем на човешкия Дух; слизането в долината изисква от човека внимание.
В Божествения свят не се позволява абсолютно никакво изключение. Дали си човек или дух, щом боравиш със законите на Божествения свят, никакво изключение не се допуска. И тъй, след всеки щастлив случай в Живота иде един нещастен. На всяка планина съответства долина – това е закон в Природата. Тъй щото, когато някой слиза, това показва, че той е на височина; когато се качва, той е в низина.
Изкачването по
планината
изисква подем на човешкия Дух; слизането в долината изисква от човека внимание.
И в двата случая има препятствия, само че тия, които заставят човека да се качва нагоре, са корубести, изпъкнали; тия пък, които го заставят да слиза надолу, са вдлъбнати. Препятствията ще заставят човека да намери извора. – "Ами ако кривна наляво или надясно? " – Никакво изкривяване не може да стане. Едно е възможно: или нагоре да се качвате, или надолу да слизате.
към беседата >>
40.
Самоопределение
,
МОК
, София, 20.12.1922г.,
При това всяка долина е заградена от двете страни с плоскости, които представляват поли на
планината
.
Ако върху лицето на някой човек са образувани много ъгли, това показва, че този човек има много непостигнати желания. Тези ъгли имат различни големини и различни посоки. Същевременно те означават и противоречията, на които даден човек се е натъкнал. Пречупвания, ъгли се срещат и в Природата. Например, долините се образуват от пречупване на пластовете.
При това всяка долина е заградена от двете страни с плоскости, които представляват поли на
планината
.
Ако вземем долината като място, дето животът се проявява, ще извадим заключението, че между две противоречия всякога има условия да се прояви Животът. Ако разглеждате ъгъла АВС, обърнат с върха нагоре, той представлява противоречие, което е в разрез със законите на духовния живот. След време това противоречие се превръща в благо за човечеството. Ако същият ъгъл е обърнат надолу с върха, това показва, че противоречието е за Земята, т.е. влиза в разрез със законите на Земята.
към беседата >>
41.
Защо не можахме?
,
НБ
, София, 24.12.1922г.,
Като обикалям
планината
и правя своите научни изследвания, минал съм покрай този мравуняк и съм го облагодетелствал.
Хората се трупат върху тях, събират ги и казват: Голяма благодат е дошла! Ще пишат във вестниците, ще обясняват причината за тази благодат. Великите същества ги наблюдават, смеят се, както аз се смея на мравките и казват: Утре, като минем покрай вас, пак ще ви подхвърлим нещо. А хората казват: В нашия свят става някакво чудо, някаква особена манна пада периодически от небето. Причината за това чудо съм аз.
Като обикалям
планината
и правя своите научни изследвания, минал съм покрай този мравуняк и съм го облагодетелствал.
Като не минавам вече оттам, мравките казват: Измени се вече светът. — Не се е изменил светът, но аз минавам през друг път. Между великите същества е и Христос. И той е един от тях. Сега и религиозни, и светски хора разсъждават върху въпроса: Бог ли е Христос, или обикновен човек?
към беседата >>
42.
Добри навици / Образуване на добрите навици
,
(втори вариант)
,
МОК
, София, 7.2.1923г.,
Две минути ще вземе да се качите на
планината
, една минута - да образувате място на семката и две минути иска семката да израсте два метра.
(втори вариант)
То е следующето. Ще си изберете една планинска местност, която е вам позната. Вземете южната страна на тази планина. Ще изберете едно място закрито, една хубава поляна. Ще вземете едно семе, ще го посеете.
Две минути ще вземе да се качите на
планината
, една минута - да образувате място на семката и две минути иска семката да израсте два метра.
Сега, може да израсне, може и да не израсне. Разбрахте ли как? Поставете ръцете на масата. Допрете палците един до друг. Затворете сега очите.
към втори вариант >>
43.
Ако синътъ ви освободи, ще бѫдете свободни / Ще бъдете свободни
,
(втори вариант)
,
НБ
, София, 11.2.1923г.,
Излизай всеки ден на
планината
, най-малко на височина до 1500 м.
(втори вариант)
– Която внася знание и светлина в ума. Болен си, заразен от туберкулоза. Лекарят казва, че няма да издържиш болестта. Какво да правиш? Приеми мъдростта и на нея се уповавай.
Излизай всеки ден на
планината
, най-малко на височина до 1500 м.
След три месеца ще имаш 75% подобрение, а след една година – 85%. След две-три години ще бъдеш съвършено здрав. Ще се качваш на планината и ще благодариш на Бога. И зиме и лете ще ходиш по планината, добре облечен, с манерка гореща вода и от време на време ще пиеш. Така ще опиташ можеш ли да се лекуваш, или не.
към втори вариант >>
Ще се качваш на
планината
и ще благодариш на Бога.
(втори вариант)
Какво да правиш? Приеми мъдростта и на нея се уповавай. Излизай всеки ден на планината, най-малко на височина до 1500 м. След три месеца ще имаш 75% подобрение, а след една година – 85%. След две-три години ще бъдеш съвършено здрав.
Ще се качваш на
планината
и ще благодариш на Бога.
И зиме и лете ще ходиш по планината, добре облечен, с манерка гореща вода и от време на време ще пиеш. Така ще опиташ можеш ли да се лекуваш, или не. Ако се излекуваш, това е резултат на истинското знание. Жив опит! После смело ще си кажеш: Има една разумна сила в света, която помага във всички случаи, дето човешката помощ е безсилна.
към втори вариант >>
И зиме и лете ще ходиш по
планината
, добре облечен, с манерка гореща вода и от време на време ще пиеш.
(втори вариант)
Приеми мъдростта и на нея се уповавай. Излизай всеки ден на планината, най-малко на височина до 1500 м. След три месеца ще имаш 75% подобрение, а след една година – 85%. След две-три години ще бъдеш съвършено здрав. Ще се качваш на планината и ще благодариш на Бога.
И зиме и лете ще ходиш по
планината
, добре облечен, с манерка гореща вода и от време на време ще пиеш.
Така ще опиташ можеш ли да се лекуваш, или не. Ако се излекуваш, това е резултат на истинското знание. Жив опит! После смело ще си кажеш: Има една разумна сила в света, която помага във всички случаи, дето човешката помощ е безсилна. Този опит не струва ли повече от много философски трактати?
към втори вариант >>
44.
Съмнение и воля
,
ООК
, София, 11.2.1923г.,
Мен ми разправят, че през Балкана минават някои пътници, през
планината
, сняг, студ, буря, та просто им окапват пръстите на ръцете от студ.
Тъй трябва да се примирите с условията на живота. Пустиня минаваме, с камили пътуваме, не с някой модерен трен, ще се примирим и няма да философстваме. Там, в пустинята, стават такива бури, всичко може да стане. Трябва да знаем, че и в окултния свят, и там стават бури. Трябва да бъдем умни, защото може животът ни да съвпада с Божествения развой на нещата, да знаем кога може да тръгнем и кога да свършим.
Мен ми разправят, че през Балкана минават някои пътници, през
планината
, сняг, студ, буря, та просто им окапват пръстите на ръцете от студ.
Защо ти е да минаваш планината през туй време, та да ти окапят пръстите? Стой си у дома една седмица, почакай! Но веднъж замислиш ли пътя, не закъснявай, защото буря ще дойде. Ти казваш: „До два дена мога да мина оттатък“, но като дойде бурята, изненада те. Трябва да разбира човек.
към беседата >>
Защо ти е да минаваш
планината
през туй време, та да ти окапят пръстите?
Пустиня минаваме, с камили пътуваме, не с някой модерен трен, ще се примирим и няма да философстваме. Там, в пустинята, стават такива бури, всичко може да стане. Трябва да знаем, че и в окултния свят, и там стават бури. Трябва да бъдем умни, защото може животът ни да съвпада с Божествения развой на нещата, да знаем кога може да тръгнем и кога да свършим. Мен ми разправят, че през Балкана минават някои пътници, през планината, сняг, студ, буря, та просто им окапват пръстите на ръцете от студ.
Защо ти е да минаваш
планината
през туй време, та да ти окапят пръстите?
Стой си у дома една седмица, почакай! Но веднъж замислиш ли пътя, не закъснявай, защото буря ще дойде. Ти казваш: „До два дена мога да мина оттатък“, но като дойде бурята, изненада те. Трябва да разбира човек. Затуй ще бъдете всички внимателни, защото окултният свят е един свят на ред и порядък и нещата трябва точно да се изпълняват, тъй, без изключение за всички.
към беседата >>
45.
Господи, да се отворятъ очитѣ ни! / Отвори очите ни!
,
(втори вариант)
,
НБ
, София, 25.2.1923г.,
Обаче за 24 часа не могатъ да минатъ
планината
, трѣбватъ най-малко 2,3,4 дни.
Това е военна дисциплина. Казва му: „Ако въ 24 часа не свършишъ тази работа, отговаряшъ съ живота си, ще те застрелямъ“. Издава полковникътъ тази заповѣдъ на подчиненитѣ си войници: Напредъ! – тръгватъ. Може да има на разположение цѣлъ полкъ, една девизия отъ 5–6–10 хиляди души, както и да е, тръгватъ.
Обаче за 24 часа не могатъ да минатъ
планината
, трѣбватъ най-малко 2,3,4 дни.
Генералътъ вика полковника: „Нали ти казахъ за 24 часа да минешъ планината! “ Полковникътъ отговаря: „Господинъ генералъ, идете вие сами да видите, и ако за 24 часа можете да прѣминете тази планина, застреляйтѣ ме“. – Какъ? Азъ ще ти докажа. Отива генералътъ, но едва за шесть дни я минава.
към беседата >>
Генералътъ вика полковника: „Нали ти казахъ за 24 часа да минешъ
планината
!
Казва му: „Ако въ 24 часа не свършишъ тази работа, отговаряшъ съ живота си, ще те застрелямъ“. Издава полковникътъ тази заповѣдъ на подчиненитѣ си войници: Напредъ! – тръгватъ. Може да има на разположение цѣлъ полкъ, една девизия отъ 5–6–10 хиляди души, както и да е, тръгватъ. Обаче за 24 часа не могатъ да минатъ планината, трѣбватъ най-малко 2,3,4 дни.
Генералътъ вика полковника: „Нали ти казахъ за 24 часа да минешъ
планината
!
“ Полковникътъ отговаря: „Господинъ генералъ, идете вие сами да видите, и ако за 24 часа можете да прѣминете тази планина, застреляйтѣ ме“. – Какъ? Азъ ще ти докажа. Отива генералътъ, но едва за шесть дни я минава. Този генералъ, който издава такова разпорѣждане, трѣбва първо самъ да мине, да види за колко дни ще може и тогава да издава заповѣди.
към беседата >>
Дадена му е заповед, за 24 часа да мине
планината
и да нападне неприятеля.
(втори вариант)
От тяхно гледище, те са прави, но каква лична опитност имаш ти? Смешно е да работиш с чужди мнения. Такава е военната дисциплина. Генералът издава заповед да се гони неприятеля, но той е скрит зад висока планина. Полковникът приема заповедта на генерала и командува: Напред!
Дадена му е заповед, за 24 часа да мине
планината
и да нападне неприятеля.
Ако не успее, отговаря с живота си. Обаче, за да се мине планината, нужни са поне 2 – 3 деня. Генералът вика полковника, иска отчет, защо не е минал планината за определеното време. – Не е възможно, господин генерал. Ако вие можете да минете планината за 24 часа, застреляйте ме.
към втори вариант >>
Обаче, за да се мине
планината
, нужни са поне 2 – 3 деня.
(втори вариант)
Такава е военната дисциплина. Генералът издава заповед да се гони неприятеля, но той е скрит зад висока планина. Полковникът приема заповедта на генерала и командува: Напред! Дадена му е заповед, за 24 часа да мине планината и да нападне неприятеля. Ако не успее, отговаря с живота си.
Обаче, за да се мине
планината
, нужни са поне 2 – 3 деня.
Генералът вика полковника, иска отчет, защо не е минал планината за определеното време. – Не е възможно, господин генерал. Ако вие можете да минете планината за 24 часа, застреляйте ме. Тръгва генералът с войниците и едва за шест деня преминава планината. Който издава заповеди, първо той сам трябва да ги е опитал.
към втори вариант >>
Генералът вика полковника, иска отчет, защо не е минал
планината
за определеното време.
(втори вариант)
Генералът издава заповед да се гони неприятеля, но той е скрит зад висока планина. Полковникът приема заповедта на генерала и командува: Напред! Дадена му е заповед, за 24 часа да мине планината и да нападне неприятеля. Ако не успее, отговаря с живота си. Обаче, за да се мине планината, нужни са поне 2 – 3 деня.
Генералът вика полковника, иска отчет, защо не е минал
планината
за определеното време.
– Не е възможно, господин генерал. Ако вие можете да минете планината за 24 часа, застреляйте ме. Тръгва генералът с войниците и едва за шест деня преминава планината. Който издава заповеди, първо той сам трябва да ги е опитал. Който проповядва за Бога, пръв той трябва да има опитности.
към втори вариант >>
Ако вие можете да минете
планината
за 24 часа, застреляйте ме.
(втори вариант)
Дадена му е заповед, за 24 часа да мине планината и да нападне неприятеля. Ако не успее, отговаря с живота си. Обаче, за да се мине планината, нужни са поне 2 – 3 деня. Генералът вика полковника, иска отчет, защо не е минал планината за определеното време. – Не е възможно, господин генерал.
Ако вие можете да минете
планината
за 24 часа, застреляйте ме.
Тръгва генералът с войниците и едва за шест деня преминава планината. Който издава заповеди, първо той сам трябва да ги е опитал. Който проповядва за Бога, пръв той трябва да има опитности. Чуждите опитности и постижения не са твои. Чуждото мнение всякога остава чуждо.
към втори вариант >>
Тръгва генералът с войниците и едва за шест деня преминава
планината
.
(втори вариант)
Ако не успее, отговаря с живота си. Обаче, за да се мине планината, нужни са поне 2 – 3 деня. Генералът вика полковника, иска отчет, защо не е минал планината за определеното време. – Не е възможно, господин генерал. Ако вие можете да минете планината за 24 часа, застреляйте ме.
Тръгва генералът с войниците и едва за шест деня преминава
планината
.
Който издава заповеди, първо той сам трябва да ги е опитал. Който проповядва за Бога, пръв той трябва да има опитности. Чуждите опитности и постижения не са твои. Чуждото мнение всякога остава чуждо. Високите места не се минават така лесно, както равните, ниските места.
към втори вариант >>
Като се качваш на
планината
, задъхваш се, клякаш, ставаш.
(втори вариант)
В живота си човек не пътува всякога по равни места. Някога се качва по високи места, някога слиза. Лесно се издава заповед, в няколко часа да изкачиш една голяма височина. Колкото и да искаш да го направиш, невъзможно е. Нужни са няколко дни.
Като се качваш на
планината
, задъхваш се, клякаш, ставаш.
Но заповедта гласи: Няма да се задъхваш, няма да клякаш. И сто пъти ще клекна и ще се задъхвам – планина е това. Важно е да се мине височината. Каква е нашата задача на земята, общо и частно? Ако за нас животът на земята е само забавачница, и тя си има свои закони и правила.
към втори вариант >>
Планината
изключва удоволствията.
(втори вариант)
Като стигнат на определеното място, сядат и ядат. Цял ден ядат и пият и, като се върнат от екскурзия, започват да се оплакват – тук ги боли, там ги боли. Това не е екскурзия. Ще вземеш в раницата си хляб, малко сирене, кашкавал или маслини, червен лук или праз, термос с гореща вода. Ще прекараш деня на чист въздух, ще се излагаш на слънце и ще се върнеш обновен.
Планината
изключва удоволствията.
Ще отидат на планината да пекат агнешко и да пият студено вино, е след това ще се чудят, коя е причината, че ги боли стомах. Ще кажат, че водата не била хубава, мястото не било добро. Яжте печено агнешко и пийте отгоре студена вода, да видите, няма ли да ви боли стомах. Дето и да отидеш, щом не живееш разумно, всякога ще те боли стомах. Един старец от Нова Загора разказваше своята опитност.
към втори вариант >>
Ще отидат на
планината
да пекат агнешко и да пият студено вино, е след това ще се чудят, коя е причината, че ги боли стомах.
(втори вариант)
Цял ден ядат и пият и, като се върнат от екскурзия, започват да се оплакват – тук ги боли, там ги боли. Това не е екскурзия. Ще вземеш в раницата си хляб, малко сирене, кашкавал или маслини, червен лук или праз, термос с гореща вода. Ще прекараш деня на чист въздух, ще се излагаш на слънце и ще се върнеш обновен. Планината изключва удоволствията.
Ще отидат на
планината
да пекат агнешко и да пият студено вино, е след това ще се чудят, коя е причината, че ги боли стомах.
Ще кажат, че водата не била хубава, мястото не било добро. Яжте печено агнешко и пийте отгоре студена вода, да видите, няма ли да ви боли стомах. Дето и да отидеш, щом не живееш разумно, всякога ще те боли стомах. Един старец от Нова Загора разказваше своята опитност. Като бил млад, обичал много да яде и да пие.
към втори вариант >>
46.
Силата на тъмнината и светлината
,
МОК
, София, 14.3.1923г.,
Обаче на
планината
вали силен дъжд, който постепенно слиза надолу.
" – "Защо? " – "Не стой на това място, нищо повече! Това място е опасно." – "Докажи, че е опасно." Как ще се докаже? Ако не слушаш, ще го опиташ. Ти си седнал на един камък в средата на една суха река, свириш си спокойно и за нищо не искаш да знаеш.
Обаче на
планината
вали силен дъжд, който постепенно слиза надолу.
От полите на планината започват да слизат големи порои и в скоро време реката приижда, залива околността. Докато успееш да избягаш, водата ще те отнесе и завлече по течението си. – "Сега вярваш ли на думите ми? " Следователно ще знаете, че такива опасни места съществуват и в областта на окултизма.
към беседата >>
От полите на
планината
започват да слизат големи порои и в скоро време реката приижда, залива околността.
" – "Не стой на това място, нищо повече! Това място е опасно." – "Докажи, че е опасно." Как ще се докаже? Ако не слушаш, ще го опиташ. Ти си седнал на един камък в средата на една суха река, свириш си спокойно и за нищо не искаш да знаеш. Обаче на планината вали силен дъжд, който постепенно слиза надолу.
От полите на
планината
започват да слизат големи порои и в скоро време реката приижда, залива околността.
Докато успееш да избягаш, водата ще те отнесе и завлече по течението си. – "Сега вярваш ли на думите ми? " Следователно ще знаете, че такива опасни места съществуват и в областта на окултизма. И там има сухи реки, които могат да придойдат от големите порои.
към беседата >>
47.
Чий е този образъ? / Чий е този образ
,
(втори вариант)
,
НБ
, София, 15.4.1923г.,
Нека си събуете обувките и с боси крака да се изкачите на
планината
, ще видите и изпитате тази красота.
(втори вариант)
Бог трябва да преустрои тази земя. Възхищаваше се един поет и казваше: Колко е красива тази земя! – Тя представя една развалина, но благодарение, че тук-там има растителност – дървета, цветя, та не се вижда нейната грозота. И ще ми казват, че земята била красива! Де е красотата на земята?
Нека си събуете обувките и с боси крака да се изкачите на
планината
, ще видите и изпитате тази красота.
Казвате за някой извор: Красив е този извор! Бих желал да постоите там два – три часа, да почувствувате красотата му. Чудни, ароматни цветя! – казвате вие. Постойте между тях известно време, за да почувствувате упоението им.
към втори вариант >>
48.
Живот вечен
,
НБ
, София, 29.4.1923г.,
Мястото на чистия въздух е в
планината
.
Под вечен живот разбирам Божествения, дето се крие богатството на целокупния живот. За този живот се казва: „Око не е видяло и ухо не е чуло това, което Бог е приготвил за онези, които Го любят“. Желая всички да сте опитали живия Господ на Любовта. Не Го търсете в църквата. Ако искате да го намерите, търсете го вън от църквата, както търсите чистия въздух вън от градовете.
Мястото на чистия въздух е в
планината
.
Христос казва: „Истинските поклонници не ще се кланят нито в Йерусалим, нито на тази гора, но ще се кланят в дух и истина“. Това иска новият, разумен живот. Новите открития в света говорят именно за една закономерност. Нищо не е случайно. Никой не се е раждал без време и никой не е умирал без време.
към беседата >>
49.
Правилно разпределение на енергиите
,
ООК
, София, 13.5.1923г.,
Тъй че този път триъгълниците ще се образуват по
планината
нагоре.
А тези, които ще тръгнат в четвъртък сутринта, ще излязат от домовете си по-рано от 4:30 часа, около 4:15 часа, и ще бъдат най-късно 5 часа на кладенчето. Вечерният бивак ще бъде там, на Желязната врата. Тия, които ще тръгнат вечерта, могат да тръгнат в 7, 8, 9, 10 или 11 часа, когато искат. През деня ще имат една нова задача, която ще трябва да изпълните. От селото нагоре ще вървим на триъгълници, било през нощта, които ще пътуват, или тези през деня.
Тъй че този път триъгълниците ще се образуват по
планината
нагоре.
Чайниците ще носят от вечерта, ще има дежурни за това, за да има гореща вода както за тия, които ще пристигнат през нощта, така и за тия, които ще пристигнат през деня. Това е за екскурзията. Сега да направим няколко упражнения! Първо упражнение: а) Лявата ръка напред простряна, а дясната ръка така прегъната, че дланта да допира до рамото на лявата ръка.
към беседата >>
50.
Приложение
,
ИБ
,
БС
, София, 21.6.1923г.,
Вие познавате Бога по философски и теоретически традиции, но по същност, по естество, по опитност, така както е говорил на Мойсей на
планината
или на Христа, още не Го познавате.
И ако ние образуваме тази правилна връзка между Бога и нас, тогава третото отношение ще бъде с нашите ближни. Когато слезем, ние ще знаем как да работим, ще се отправим от света на човеците към Бога. А сега на Земята ние не знаем как да се обърнем към Бога, не спазваме условията. Вследствие на това у всички вас се заражда желание да работите, но искате да намерите един като себе си. Не, човек трябва да се свърже с такъв, който като него познава Бога.
Вие познавате Бога по философски и теоретически традиции, но по същност, по естество, по опитност, така както е говорил на Мойсей на
планината
или на Христа, още не Го познавате.
Някои от вас правят опити, но ако ви зададат въпрос, вие лесно можете да се усъмните. За онзи, който е говорил веднъж с Бога, този момент остава неизгладим в съзнанието му. Всичко може да се изглади, да изчезне, но този момент на разговор с Бога остава абсолютно неизгладим. Целият свят може да се обърне, но никоя сила не е в състояние да изглади този Божествен образ. Следователно, когато Писанието казва, че Бог е направил човека по образ и подобие, то подразбира, че при сътворението Бог така се е врязал в съзнанието на първия човек, че не е могъл да бъде забравен.
към беседата >>
А вие изведнъж се виждате пред
планината
, на която трябва да се качите.
Сега постарому трябва да ви запитвам дали ме разбирате. Няма да ви запитвам. Аз изнесох едно ново положение, което хората наричат учудване. Когато човек седи горе и гледа отгоре надолу, учудва се. Когато не се е качвал горе, а само се е възхищавал, човек вижда мъчнотиите и се учудва.
А вие изведнъж се виждате пред
планината
, на която трябва да се качите.
Затова думите мога и не мога са изключени. Ще кажете: „Ще бъда герой! ”, понеже това е процес на движение. Изразът ще бъда герой, нищо повече! Някой казва: „Ще бъда герой, ако е рекъл Господ.” Ще бъда подразбира, че Господ е рекъл, а пък аз Неговата воля на две не правя.
към беседата >>
51.
Разцъфтяване на човешката душа
,
МС
, София, 2.7.1923г.,
Един ден той излиза на лов и намира в
планината
една бедна овчарка, на която разбойницит задигнали цялото стадо, наранили я и я оставили наранена.
Христос е казал: "Блажени децата, на такива е царството Божие". На младите, на непокварените, на тези, които нито в ляво са отишли, нито в дясно. Сега, у всинца ви трябва да има онези благородни черти на онзи царски син, наречен Хусенфрах. Един мит има за него. Той се считал за един от най-гордит синове на царството, непристъпен по своя характер, несъобщителен.
Един ден той излиза на лов и намира в
планината
една бедна овчарка, на която разбойницит задигнали цялото стадо, наранили я и я оставили наранена.
За пръв път в неговото сърце се пробужда съчувствие. Така изоставена, той превързва раните й, взима я на коня си, и я завежда в своя палат, прислужва й, докато се изцерят всичките й рани, и като оздравя, връща я в планината. Намира разбойниците, взима от тях стадото и го предава на тази млада овчарка, да се занимава със своето старо занятие в планината. Вие ще кажете: "Тази овчарка трябваше да остане при царския син." Не, тя трябваше да опита една от неговит благородни черти; и да се върне в планината, да гледа стадото си, за да опитат и тези овце същите качества на царския син. Мисля, че и вие, в света, сте като този царски син; и ще намерите много овчарки.
към беседата >>
Така изоставена, той превързва раните й, взима я на коня си, и я завежда в своя палат, прислужва й, докато се изцерят всичките й рани, и като оздравя, връща я в
планината
.
Сега, у всинца ви трябва да има онези благородни черти на онзи царски син, наречен Хусенфрах. Един мит има за него. Той се считал за един от най-гордит синове на царството, непристъпен по своя характер, несъобщителен. Един ден той излиза на лов и намира в планината една бедна овчарка, на която разбойницит задигнали цялото стадо, наранили я и я оставили наранена. За пръв път в неговото сърце се пробужда съчувствие.
Така изоставена, той превързва раните й, взима я на коня си, и я завежда в своя палат, прислужва й, докато се изцерят всичките й рани, и като оздравя, връща я в
планината
.
Намира разбойниците, взима от тях стадото и го предава на тази млада овчарка, да се занимава със своето старо занятие в планината. Вие ще кажете: "Тази овчарка трябваше да остане при царския син." Не, тя трябваше да опита една от неговит благородни черти; и да се върне в планината, да гледа стадото си, за да опитат и тези овце същите качества на царския син. Мисля, че и вие, в света, сте като този царски син; и ще намерите много овчарки. Аз наричамъ "овчарки" изоставените човешки души, без разлика от кой пол са те. Полът, в този случай, не играе важна роля.
към беседата >>
Намира разбойниците, взима от тях стадото и го предава на тази млада овчарка, да се занимава със своето старо занятие в
планината
.
Един мит има за него. Той се считал за един от най-гордит синове на царството, непристъпен по своя характер, несъобщителен. Един ден той излиза на лов и намира в планината една бедна овчарка, на която разбойницит задигнали цялото стадо, наранили я и я оставили наранена. За пръв път в неговото сърце се пробужда съчувствие. Така изоставена, той превързва раните й, взима я на коня си, и я завежда в своя палат, прислужва й, докато се изцерят всичките й рани, и като оздравя, връща я в планината.
Намира разбойниците, взима от тях стадото и го предава на тази млада овчарка, да се занимава със своето старо занятие в
планината
.
Вие ще кажете: "Тази овчарка трябваше да остане при царския син." Не, тя трябваше да опита една от неговит благородни черти; и да се върне в планината, да гледа стадото си, за да опитат и тези овце същите качества на царския син. Мисля, че и вие, в света, сте като този царски син; и ще намерите много овчарки. Аз наричамъ "овчарки" изоставените човешки души, без разлика от кой пол са те. Полът, в този случай, не играе важна роля. Той е само един метод за самоусъвършенстване.
към беседата >>
Вие ще кажете: "Тази овчарка трябваше да остане при царския син." Не, тя трябваше да опита една от неговит благородни черти; и да се върне в
планината
, да гледа стадото си, за да опитат и тези овце същите качества на царския син.
Той се считал за един от най-гордит синове на царството, непристъпен по своя характер, несъобщителен. Един ден той излиза на лов и намира в планината една бедна овчарка, на която разбойницит задигнали цялото стадо, наранили я и я оставили наранена. За пръв път в неговото сърце се пробужда съчувствие. Така изоставена, той превързва раните й, взима я на коня си, и я завежда в своя палат, прислужва й, докато се изцерят всичките й рани, и като оздравя, връща я в планината. Намира разбойниците, взима от тях стадото и го предава на тази млада овчарка, да се занимава със своето старо занятие в планината.
Вие ще кажете: "Тази овчарка трябваше да остане при царския син." Не, тя трябваше да опита една от неговит благородни черти; и да се върне в
планината
, да гледа стадото си, за да опитат и тези овце същите качества на царския син.
Мисля, че и вие, в света, сте като този царски син; и ще намерите много овчарки. Аз наричамъ "овчарки" изоставените човешки души, без разлика от кой пол са те. Полът, в този случай, не играе важна роля. Той е само един метод за самоусъвършенстване. И аз бих желал, всички вие, младите, да схванете онази идея, че вие сте живи души, разумни души, които имате да завършите една велика задача в света.
към беседата >>
52.
Високият идеал
,
(втори вариант)
,
ООК
, София, 11.9.1923г.,
Ако отиваш в
планината
, да не казваш: „Аз пия каквато и да е вода.“ – Не, ако намериш най-хубавия извор и отидеш да пиеш от центъра му, от там, дето извира най-чистата вода, ти си човек с висок идеал.
Сега някои казват: „Ходи ли на изгрева? “ – „Ходих. Видях как изгря Слънцето.“ Аз казвам: ти не си видял първия лъч. Другите лъчи са последните плодове на това велико дърво. От теб човек няма да стане!
Ако отиваш в
планината
, да не казваш: „Аз пия каквато и да е вода.“ – Не, ако намериш най-хубавия извор и отидеш да пиеш от центъра му, от там, дето извира най-чистата вода, ти си човек с висок идеал.
Отиваш ли ти към края му и кажеш ли: „И от тук може да се пие“, имаш един нисък идеал. Казват някои от вас: „Мога и от тук да пия.“ – Не, това не е характер. Ученикът на Окултната школа трябва да се отличава от всички. Отидеш ли там, при извора, макар че има мъчнотии, от центъра ще пиеш. Който и да си, ще вземеш от най-чистата вода.
към беседата >>
Качвате ли се на
планината
, не се задоволявайте с всякаква вода.
(втори вариант)
Останалите лъчи на слънцето не са важни. Първия лъч хванете и се върнете дома си. Някой казва: "Аз ходих на изгрев слънце, видях как изгрява слънцето." Първия лъч видя ли? "Не видях, но току-що бе излязло слънцето над хоризонта." Щом първия лъч не си видял, щом първия плод не си вкусил, останалите лъчи са последните плодове на великото дърво. От тебе човек няма да стане.
Качвате ли се на
планината
, не се задоволявайте с всякаква вода.
Не казвайте, че пиете каква и да е вода. Щом сте на планината, намерете най-хубавия, най-чистия извор, намерете центъра, главата на този извор и оттам пийте вода. Постъпите ли така, вие сте човек е висок идеал. Задоволите ли се с водата, която е вече към края на този извор, вие сте човек с нисък идеал, човек без характер. Каквито мъчнотии да срещате по пътя си към този извор, те трябва да се преодолеят.
към втори вариант >>
Щом сте на
планината
, намерете най-хубавия, най-чистия извор, намерете центъра, главата на този извор и оттам пийте вода.
(втори вариант)
Някой казва: "Аз ходих на изгрев слънце, видях как изгрява слънцето." Първия лъч видя ли? "Не видях, но току-що бе излязло слънцето над хоризонта." Щом първия лъч не си видял, щом първия плод не си вкусил, останалите лъчи са последните плодове на великото дърво. От тебе човек няма да стане. Качвате ли се на планината, не се задоволявайте с всякаква вода. Не казвайте, че пиете каква и да е вода.
Щом сте на
планината
, намерете най-хубавия, най-чистия извор, намерете центъра, главата на този извор и оттам пийте вода.
Постъпите ли така, вие сте човек е висок идеал. Задоволите ли се с водата, която е вече към края на този извор, вие сте човек с нисък идеал, човек без характер. Каквито мъчнотии да срещате по пътя си към този извор, те трябва да се преодолеят. Един идеал трябва да има ученикът - да има вода от центъра, от главата на извора. По това трябва да се отличава той.
към втори вариант >>
53.
Отвори им умовете
,
НБ
, София, 4.11.1923г.,
Отива в
планината
, задига един голям камък и един ден дохожда, стоварва го пред вратата на своя учител, запушва вратата, да не може да излезе, и си заминава.
Един лекар не трябва само да знае да определи диагнозата на болестта, но и да знае как да я лекува; не само да знае как да я лекува, но и да я излекува. Казва Писанието: „Христос им отвори умовете“. Аз ще ви приведа един пример из древността за един адепт. Той имал един обичен ученик, наречен Земру. Един ден ученикът се докачил на своя учител и си казва: „Това, което аз търсих в него, той не може да ми го даде“.
Отива в
планината
, задига един голям камък и един ден дохожда, стоварва го пред вратата на своя учител, запушва вратата, да не може да излезе, и си заминава.
Обаче Учителят му имал друга врата, през която, като излязъл, вижда камъка, който неговият обичен ученик донесъл, за да затвори вратата. „Отличен камък е.“ Взема чука и извайва от него една от най-хубавите статуи, която му подарява за спомен, в знак на любов. От камъка, с който ученикът затвори вратата на своя Учител, Учителят извая една отлична статуя и му я подари. Такива работи могат да правят само адептите. Но това можем да правим и ние.
към беседата >>
54.
Ще хвърля мрежата
,
НБ
, София, 25.11.1923г.,
Идват и ни казват: „Не може то, толкова хора да ходят там из
планината
, замислят нещо против държавата“.
Сиромашията е вътре в нас, в нашите разбирания. Ние живеем в един свят с такива големи богатства, но не можем да използваме тези богатства. За пример, като правим нашите разходки, често следя мислите на хората. Пътуваме около 150–200 души, отиваме да се разходим, да подишаме чист въздух. Управляващите казват: „Тези са самоварите, те идват тук на разходки, но те правят някаква революция, има нещо“.
Идват и ни казват: „Не може то, толкова хора да ходят там из
планината
, замислят нещо против държавата“.
Не против държавата се обявяваме ние, ние отиваме да се порадваме на тази планина, на туй благо на природата, на тази светлина, на тази прана, на това електричество, на този магнетизъм там. Най-първо трябва да убедим хората, че нашите мисли, че нашите желания са чисти. Почнаха даже да се противопоставят на екскурзиите. Ами че съвременните хора почнаха да страдат от неизлизане на разходки всред природата! Ние сме осъдени хора, затворници!
към беседата >>
55.
Мъртвите и живите линии
,
ООК
, София, 8.1.1924г.,
Вие казвате: „В дома му аз никога няма да стъпя, не искам да го срещам даже по пътя.“ Обаче там, в
планината
, аз си направя една колиба, приготвя за себе си и за овцете храна за зимата, обзавеждам се добре.
Ще ви дам две обяснения, за да направя мисълта си по-конкретна. Те са следните. Да допуснем, че аз съм един богат овчар или един земеделец. Имам две хиляди овце. Вие сте скарани с мене и аз съм ви един голям неприятел, враг.
Вие казвате: „В дома му аз никога няма да стъпя, не искам да го срещам даже по пътя.“ Обаче там, в
планината
, аз си направя една колиба, приготвя за себе си и за овцете храна за зимата, обзавеждам се добре.
Вие сте един търговец, отивате по търговия, но случва се една виелица, сняг запуши пътя ви. Вие сте близо до моята колиба. Да вървите по-нататък не можете. Вие се намирате пред една дилема. Гледате насам, нататък, какво ще направите?
към беседата >>
56.
Елементи в геометрията
,
МОК
, София, 3.2.1924г.,
Някой път, като се разбушува, виждаш го, и тебе взел, и гема взел, прескочил
планината
, а ти се озърташ натук-натам, търсиш го.
В ума ви ще дойдат всякакви посторонни теми, но ще се учите да дисциплинирате ума си. затова именно сте ученици. Да дисциплинирате ума си, това е най-голямото изкуство. Недисциплинираният ум може да се уподоби на един див кон, който прескача всички прегради, колкото големи и да са те, баири и планини той прескача. За да го укротиш, трябва да му туриш голям гем.
Някой път, като се разбушува, виждаш го, и тебе взел, и гема взел, прескочил
планината
, а ти се озърташ натук-натам, търсиш го.
Затова ще се заемете да работите върху ума си, да го дисциплинирате. Дисциплинираният ум е велика сила в природата. Който дисциплинира ума си, създава в себе си и характер. Че минават в ума ви лоши мисли покрай добрите, не трябва да се смущавате за това. Считайте туй нещо като едно необходимо явление.
към беседата >>
57.
Трите състояния у човека
,
ООК
, София, 13.2.1924г.,
Един старец върви из
планината
, не гледа пред себе си.
Друг път се молих за една своя съседка и тя оздравя. Господ ми отговори.“ Аз ще ви покажа колко вяра имате. Заболи ви някой път петата, коляното, ревматизъм имате, казвате: „Не знам какво ми стана на крака, не мога да ходя.“ Е, казвам, помолете се! – „Молих се, но не минава.“ Казваш си: „Едно време Господ ми отговаряше, сега не ми отговаря.“ Знаете ли на какво прилича вашият живот? Трябва да бъдем искрени!
Един старец върви из
планината
, не гледа пред себе си.
Както върви – хоп в един трап! Догневяло го – как тъй да падне! Излиза вън от трапа и си казва: „Е, едно време, като бях млад, как го прескачах! “ Прескача още веднъж и хоп – пак в трапа. Седи, мисли, че го чува някой, и си казва: „Едно време, като бях млад, как прескачах, но сега, като остарях, не мога.“ После, като вижда, че няма никой около него, казва си: „И едно време, и сега – все така беше.“
към беседата >>
58.
Обектът на съзнанието
,
ООК
, София, 20.2.1924г.,
Излизам в
планината
, огладнея и седна на един камък.
Тогава как трябва да се приложи това Учение? Някои казват: „Да се приравним с хората.“ Как разбирате този въпрос? С кои хора да се приравним? Ще се приравняваме с хората, само когато сме невежи. Представете си, че аз съм човек, който владее законите на Природата, и нямам нито пет пари в джоба си, нито кесия, нито слуги.
Излизам в
планината
, огладнея и седна на един камък.
Тропна с пръчицата си и тъй, както в 1001 нощ, яденето излезе. Ще се нахраня. Тропна пак, масата се прибере, няма я. Искам да си почина. Как? На тревата или на кревата?
към беседата >>
59.
Още малко
,
НБ
, София, 13.4.1924г.,
Качваше се с нас на
планината
и там прекарваше целия ден.
Това се отнася и до животните. И те проявяват любовта си към хората. Ще ви приведа един пример. Когато отиваме на Витоша, минаваме през село Драгалевци. Едно селско куче се привърза към нас толкова много, че през което време минавахме през селото, то всякога ни придружаваше.
Качваше се с нас на
планината
и там прекарваше целия ден.
Като се връщахме, и то с нас тръгваше. Щом слезехме в селото, кучето си оставаше там, а ние продължаваме пътя си. Разправяха ми един интересен случай с един французин колар и един кон. След войната коларят намерил този кон на бойното поле и го взел у дома си. Между коларя и коня се завързала такава дружба, че не могли един без друг.
към беседата >>
60.
Просете, търсете и хлопайте
,
НБ
, София, 20.4.1924г.,
Като описва пустинята, той пише: „Скалите оросяват хребета на
планината
." Мисля си: Да пише, че скалите са разхвърляни или пръснати по хребета на
планината
, разбирам, но да пише, че оросяват хребета, това не подхожда.
Достатъчно беше, че ти давах млякото и вълната. Ти трябваше да ме оставиш да си живея свободно. Ще кажете, че това са приказки, залъгалки. – Възможно е да е така, но кажете ми нещо, което да не е залъгалка. Преди няколко деня четох едно хубаво описание на Рилската пустиня, от виден български писател.
Като описва пустинята, той пише: „Скалите оросяват хребета на
планината
." Мисля си: Да пише, че скалите са разхвърляни или пръснати по хребета на
планината
, разбирам, но да пише, че оросяват хребета, това не подхожда.
Обаче, турчинът ще каже, че така дошло на калема. Значи, и това е залъгване. Христос казва: „Просете, и ще ви се даде." Просенето подразбира интензивно желание на човека да разбере дълбокия смисъл на живота. Като го разбере, той трябва да изучи законите, които поддържат живота. Детето на една майка заболява.
към беседата >>
61.
Съграждане на доброто
,
МОК
, София, 27.4.1924г.,
Който се качва на
планината
или който слиза?
Учителя: Да излезе един от вас на черната дъска! Ще се постараем да развием заедно тази тема, която е изразена чрез този чертеж. Кажете ми, кой е по-силен: който прави зло или който прави добро?
Който се качва на
планината
или който слиза?
Ученикът: Който се качва на планината. Учителя: Изразете тогава това нещо на математически език. Отбележете качването на планината със стрелката 1. Обяснете как разбирате това? Ученикът: Законът във физиката е следният: има една крайна точка, до която може да достигне едно движещо се тяло.
към беседата >>
Ученикът: Който се качва на
планината
.
Учителя: Да излезе един от вас на черната дъска! Ще се постараем да развием заедно тази тема, която е изразена чрез този чертеж. Кажете ми, кой е по-силен: който прави зло или който прави добро? Който се качва на планината или който слиза?
Ученикът: Който се качва на
планината
.
Учителя: Изразете тогава това нещо на математически език. Отбележете качването на планината със стрелката 1. Обяснете как разбирате това? Ученикът: Законът във физиката е следният: има една крайна точка, до която може да достигне едно движещо се тяло. И когато в движението си нагоре тялото достигне своята крайна точка, то е изгубило всичката си кинетическа енергия; енергията му вече се превръща в потенциална.
към беседата >>
Отбележете качването на
планината
със стрелката 1.
Ще се постараем да развием заедно тази тема, която е изразена чрез този чертеж. Кажете ми, кой е по-силен: който прави зло или който прави добро? Който се качва на планината или който слиза? Ученикът: Който се качва на планината. Учителя: Изразете тогава това нещо на математически език.
Отбележете качването на
планината
със стрелката 1.
Обяснете как разбирате това? Ученикът: Законът във физиката е следният: има една крайна точка, до която може да достигне едно движещо се тяло. И когато в движението си нагоре тялото достигне своята крайна точка, то е изгубило всичката си кинетическа енергия; енергията му вече се превръща в потенциална. От тази точка то започва да слиза надолу и събира наново своята енергия. За геометрично представяне на движенията може да служи следната координатна система: тя представлява две взаимно перпендикулярни оси, които се пресичат в точка O, която се избира за начало на координатната система.
към беседата >>
62.
Напразно ме почитат
,
НБ
, София, 11.5.1924г.,
Тя го запитала: Мога ли да стана голяма като
планината
?
се говори в един окултен мит. Това се отнася до епохата, когато дърветата и растенията били интелигентни и могли да говорят. Малката ябълка срещнала един адепт и му казала: Искам да ме посадиш на хубаво място, дето намериш за добре. Той се съгласил да изпълни желанието й. Занесъл я на едно високо планинско място и там я посадил.
Тя го запитала: Мога ли да стана голяма като
планината
?
– Можеш. – Мога ли да стигна до Слънцето ? – Можеш. Тя разбрала думите му буквално. Расла, порасла, стигнала 10 метра височина и повече не се издигнала.
към беседата >>
Като видяла, че не е висока като
планината
и не могла да стигне Слънцето, ябълката казала на адепта: Не съм доволна от тебе.
– Можеш. – Мога ли да стигна до Слънцето ? – Можеш. Тя разбрала думите му буквално. Расла, порасла, стигнала 10 метра височина и повече не се издигнала.
Като видяла, че не е висока като
планината
и не могла да стигне Слънцето, ябълката казала на адепта: Не съм доволна от тебе.
Ти не издържа на обещанието си. Както виждаш, аз не съм нито като планината висока, нито мога да достигна Слънцето. – Каквото искаш, това ще направя – отговорил адептът. Той извикал един дървар и го накарал да отсече ябълката. После да запали огън и да я изгори.
към беседата >>
Както виждаш, аз не съм нито като
планината
висока, нито мога да достигна Слънцето.
– Можеш. Тя разбрала думите му буквално. Расла, порасла, стигнала 10 метра височина и повече не се издигнала. Като видяла, че не е висока като планината и не могла да стигне Слънцето, ябълката казала на адепта: Не съм доволна от тебе. Ти не издържа на обещанието си.
Както виждаш, аз не съм нито като
планината
висока, нито мога да достигна Слънцето.
– Каквото искаш, това ще направя – отговорил адептът. Той извикал един дървар и го накарал да отсече ябълката. После да запали огън и да я изгори. Ябълката изгоряла и се превърнала в дим и пепел: димът стигнал до Слънцето, а пепелта се разстлала по планината. – Доволна ли си сега ?
към беседата >>
Ябълката изгоряла и се превърнала в дим и пепел: димът стигнал до Слънцето, а пепелта се разстлала по
планината
.
Ти не издържа на обещанието си. Както виждаш, аз не съм нито като планината висока, нито мога да достигна Слънцето. – Каквото искаш, това ще направя – отговорил адептът. Той извикал един дървар и го накарал да отсече ябълката. После да запали огън и да я изгори.
Ябълката изгоряла и се превърнала в дим и пепел: димът стигнал до Слънцето, а пепелта се разстлала по
планината
.
– Доволна ли си сега ? – запитал я адептът. –Сега съм по-недоволна от тебе. Върни ме в първото положение. Разбрах, че смисълът на живота не е в големите неща.
към беседата >>
63.
Правилно разбиране на природните действия / Разумното тълкувание на природните действия
,
(втори вариант)
,
МС
, София, 6.7.1924г.,
Обаче, една категория хора ще избере тесния и стръмен път към
планината
, понеже обичат да преодоляват мъчнотиите.
Единият път е широк, но, за да се стигне до върха по този път, трябва да се обикаля много. Другият път е тесен и много стръмен. Някои хора ще тръгнат по широкия път, а други – по тесния. Но тези, които вървят по широкия път, са хора с разложено сърце, които обичат лесните работи. Дойдат ли до мъчнотиите в живота, те съзнателно ги избягват.
Обаче, една категория хора ще избере тесния и стръмен път към
планината
, понеже обичат да преодоляват мъчнотиите.
На тях те гледат като на задачи за упражнение на ума, на сърцето и на волята. Тъй щото, искате ли да познаете характера на даден човек, вижте, по какъв път върви той и как решава задачите си. Достатъчно е да влезете в едно село, за да се произнесете, с какви възможности разполагат селяните от това село. Ако те сеят изключително овес, ръж и ечемик, вие казвате, че възможностите им са ограничени. Щом не могат да сеят жито, те са лишени от условията, при които житото расте.
към беседата >>
64.
Новата азбука
,
СБ
, Мусала, 13.7.1924г.,
Дето и да съм на
планината
, ако имам Любов в себе си, веднага ще намеря извор на пътя си и ще уталожа жаждата си.
– „Защо бягате? “ – „В стаята има слон, не влизайте.“ По-смелите се решават да влязат и не виждат никакъв слон. Казвам: Човек не може да разреши мъчнотиите си като жабата; не може да ги разреши и като птицата. Той ще ги разреши по пътя на разумността и Любовта. Следователно, ако отида при един извор с Любов, и той ще ми даде с Любов да пия от него.
Дето и да съм на
планината
, ако имам Любов в себе си, веднага ще намеря извор на пътя си и ще уталожа жаждата си.
Божията Любов върши чудеса. Дето е Любовта, там жадни няма. Нейната вода тече изобилно навсякъде. На всеки ше се даде толкова вода, колкото му е нужно. Сега, като сме дошли на Рила, при тази хубава обстановка, пак можете да се оплачете от нещо.
към беседата >>
Като се качвате на
планината
, случва се някой да падне между камъните.
– Не, аз не ви забранявам, но ви съветвам всеки да се мие вкъщи. Не търсете лесния път. Да оставиш теляк да те търка, това са буквите „БА“. Сам да се миеш, това е „АБ“. Второ правило.
Като се качвате на
планината
, случва се някой да падне между камъните.
Не бързайте да го вдигнете. Ако той пожелае да му помогнете, това е друго нещо. Обаче не иска ли помощта ви, оставете го сам да стане. Някога аз си правя опити, нарочно се спъна, правя специално упражнение. Вие бързате, искате да ми помогнете.
към беседата >>
65.
Хубави чувства
,
СБ
,
ИБ
, Мусала, 12.8.1924г.,
То е някъде из
планината
, ще се намери.
Казвам си: "Ако ме обича тази книжка, тя ще си дойде сама." Някой от компанията се забатачил из пътя и както вървял из снега, вижда нещо пред себе си. Навежда се, намира книжката. Донесе ми той книжката и аз му казвам: Та ти си бил ясновидец, намери книжката! Другото, което се загуби, то не струваше толкова, но книжката се намери. Е, сега, мислите ли, че вашето щастие, което сте загубили някъде, няма да го намери някой и да ви го донесе?
То е някъде из
планината
, ще се намери.
- "Ама аз не бях умен, изгубих го." - Е, станало е сега! Ще ви приведа едно противоречие. Как ще си обясните вие това нещо: ангелите, които са толкова щастливи при Бог, един ден Бог ги катурва от тази височина и ги сваля долу да създават светове. Не е ли изгубено щастието за тях? - Изгубено е.
към беседата >>
66.
Разумният и неразумният слуга
,
ООК
, София, 3.9.1924г.,
Един каракачанин ¢ разправял какво се случило с него в
планината
.
Не, вие не сте правили наблюдения, за да видите каква разумност има например между птиците, каква разумност има между растенията, каква разумност има между животните. Например вие не сте наблюдавали жеравите, да видите каква разумност проявяват те. Щом някое ято жерави се спре някъде, веднага далече от това място поставят стража и при една най-малка опасност тя дава сигнал и всички отлитат от това място. Докато са в безопасност, всички спокойно ядат, а стражата само седи и наблюдава. Една от сестрите ми разправяше един случай за проявена разумност от страна на една мечка.
Един каракачанин ¢ разправял какво се случило с него в
планината
.
Като слизал един ден в селото да си вземе храна, минал през една много стръмна и тясна планинска пътека. Гледа по едно време – насреща му иде една мечка, но пътечката е тъй тясна, че няма място накъде да се разминат. Той се спира, гледа и си мисли: ако се върне назад, мечката ще го настигне. Какво да прави? И мечката не се връща назад.
към беседата >>
67.
Възможности и прояви на Любовта
,
КД
, София, 22.10.1924г.,
Сега всички ще търсите иглата в
планината
.
Сега всички ще търсите иглата в
планината
.
Големите неща всеки намира, но иглата всеки не може да намери. Въобще всички хора имат стремеж все към великото в света, а към малките работи - малцина са. Само хората на Божията Любов и на Божията Мъдрост се стремят към реалните малки неща. Вземете един съвременен виртуоз, който свири нещо от Бетховен. Хората ръкопляскат, но нему се пада само това, че свири, а половината взема Бетховен, понеже той е създал творението.
към беседата >>
68.
Които гладуват
,
(втори вариант)
,
НБ
, София, 28.12.1924г.,
Каква е била интимната мисъль, която занимавала ума на Христа, когато е произнесалъ тази своя рѣчь на
планината
?
Каква е била интимната мисъль, която занимавала ума на Христа, когато е произнесалъ тази своя рѣчь на
планината
?
Кои сѫ били подбудителнитѣ причини, които сѫ Го заставили да я произнесе? Има много прѣдположения, но това сѫ само вѣроятности, това сѫ само догадки, тълкувания – едни по-близки, други по-далечни. Има само единъ, който знае, какво е мислилъ Христосъ, той е самиятъ Христосъ. Само Той знае, каква е била интимната мисъль у Него, а ние можемъ само да прѣдполагаме. По нѣкой пѫть ние идваме до убѣждението, че знаемъ нѣщо, като че разбираме живота, като че всичко ни е ясно.
към беседата >>
Като стигнатъ до върха на
планината
, сиромахътъ трѣбва да каже: ако обичашъ да си вземешъ пакъ своитѣ работи, заповѣдай!
Гледамъ слѣдъ него бѣдниятъ: той погладувалъ, пожадувалъ, но и той тегли каруца, само че празна. Тия двама души трѣбва сами да се разправятъ. Какъ? Азъ разсѫждавамъ: сиромахътъ трѣбва да вземе малко отъ товара на богатия. Дойде богатия до единъ рѫтъ, не може да кара повече, погледа, че следъ него идва сиромаха, нека му каже: братко можешъ ли да вземешъ малко отъ моя товаръ? – Мога, мога.
Като стигнатъ до върха на
планината
, сиромахътъ трѣбва да каже: ако обичашъ да си вземешъ пакъ своитѣ работи, заповѣдай!
– Искамъ. Добрѣ ето ги! Тръгва си пакъ сиромахътъ съ своята празна каруца. Питамъ: кое състояние е по-хубаво? философски разгледано, послѣдното състояние е по-хубаво но споредъ васъ не е тъй.
към беседата >>
Каква е била интимната мисъл, която занимавала ума на Христа, когато е произнесъл тази своя реч на
планината
?
(втори вариант)
Каква е била интимната мисъл, която занимавала ума на Христа, когато е произнесъл тази своя реч на
планината
?
Кои са били подбудителните причини, които са Го заставили да я произнесе? Има много предположения, но това са само вероятности, това са само догадки, тълкувания – едни по-близки, други по-далечни. Има само един, който знае, какво е мислил Христос, той е самият Христос. Само Той знае, каква е била интимната мисъл у Него, а ние можем само да предполагаме. По някой път ние идваме до убеждението, че знаем нещо, като че разбираме живота, като че всичко ни е ясно.
към втори вариант >>
Като стигнат до върха на
планината
, сиромахът трябва да каже: Ако обичаш да си вземеш пак своите работи, заповядай!
(втори вариант)
Гледам след него бедният: той погладувал, пожадувал, но и той тегли каруца, само че празна. Тия двама души трябва сами да се разправят. Как? Аз разсъждавам: сиромахът трябва да вземе малко от товара на богатия. Дойде богатият до един рът, не може да кара повече, поглежда, че след него идва сиромахът, нека му каже: Братко, можеш ли да вземеш малко от моя товар? – Мога, мога.
Като стигнат до върха на
планината
, сиромахът трябва да каже: Ако обичаш да си вземеш пак своите работи, заповядай!
– Искам. Добре, ето ги! Тръгне си пак сиромахът със своята празна каруца. Питам: Кое състояние е по-хубаво? Философски разгледано, последното състояние е по-хубаво, но според вас не е тъй.
към втори вариант >>
69.
Който иска славата
,
(втори вариант)
,
НБ
, София, 25.1.1925г.,
Сега нѣкои привеждатъ този стихъ отъ Евангелието, дѣто Христосъ взелъ двама отъ своитѣ ученици и ги завелъ на
планината
.
Европейцитѣ я търсятъ въ Индия, а индийцитѣ я търсятъ въ Европа. А тукъ, всѣки се сили да отиде въ Индия. Добрѣ, идете тамъ, посѣтете храмоветѣ имъ. Всичко ще намѣрите – разни учения, теории, но туй сѫщинското, за което душата ви копнѣе, къмъ което умътъ ви се стреми, нѣма да намѣрите. Истината, която вие търсите, може да придобиете само при едно условие, а именно: човѣкъ трѣбва да научи великия законъ, споредъ който при удобенъ случай да излиза изъ тѣлото си и да се прѣнася въ единъ далеченъ свѣтъ; тамъ, слѣдъ като научи Истината, ще се върне отново на земята, за да я познае.
Сега нѣкои привеждатъ този стихъ отъ Евангелието, дѣто Христосъ взелъ двама отъ своитѣ ученици и ги завелъ на
планината
.
Казвате: на високо мѣсто ги заведе Христосъ. Че колко високо бѣше това мѣсто? Ние знаемъ високитѣ мѣста на Палестина. Да, на много високо мѣсто ги изведе Христосъ! То не бѣше височина 10 клм., не бѣше и 20 клм., не бѣше и 100 клм., то бѣше много високо мѣсто!
към беседата >>
Тамъ, на
планината
се явили Илия и Мойсей и се разговаряли съ Христа.
Да, на много високо мѣсто ги изведе Христосъ! То не бѣше височина 10 клм., не бѣше и 20 клм., не бѣше и 100 клм., то бѣше много високо мѣсто! Ще каже нѣкой: това нѣщо не съотвѣтствува съ разказа въ Евангелието. Единъ човѣкъ на земята не може да свѣтне. На друго мѣсто свѣтва.
Тамъ, на
планината
се явили Илия и Мойсей и се разговаряли съ Христа.
Слѣдъ този разговоръ, Христосъ, съ двамата си ученици се върна назадъ. Слѣдователно, ние трѣбва идейно да се подигнемъ. Човѣкъ трѣбва да излѣзе извънъ себе си. Тѣзи опити сѫ правили мнозина. Нѣкои хора, като излѣзатъ вънъ отъ себе си, не искатъ да се върнатъ назадъ, затова не ги пущатъ.
към беседата >>
Сега някои привеждат този стих от Евангелието, дето Христос взел двама от своите ученици и ги завел на
планината
.
(втори вариант)
Европейците я търсят в Индия, а индийците я търсят в Европа. А тук, всеки се сили да отиде в Индия. Добре, идете там, посетете храмовете им. Всичко ще намерите – разни учения, теории, но туй същинското, за което душата ви копнее, към което умът ви се стреми, няма да намерите. Истината, която вие търсите, може да придобиете само при едно условие, а именно: човек трябва да научи великия закон, според който при удобен случай да излиза из тялото си и да се пренася в един далечен свят; там, след като научи Истината, ще се върне отново на земята, за да я познае.
Сега някои привеждат този стих от Евангелието, дето Христос взел двама от своите ученици и ги завел на
планината
.
Казвате: На високо място ги заведе Христос. Че колко високо беше това място? Ние знаем високите места на Палестина. Да, на много високо място ги изведе Христос! То не беше височина 10 км., не беше и 20 км., не беше и 100 км., то беше много високо място!
към втори вариант >>
Там, на
планината
се явили Илия и Мойсей и се разговаряли с Христа.
(втори вариант)
Да, на много високо място ги изведе Христос! То не беше височина 10 км., не беше и 20 км., не беше и 100 км., то беше много високо място! Ще каже някой: Това нещо не съответства с разказа в Евангелието. Един човек на земята не може да светне. На друго място светва.
Там, на
планината
се явили Илия и Мойсей и се разговаряли с Христа.
След този разговор, Христос, с двамата си ученици се върна назад. Следователно, ние трябва идейно да се повдигнем. Човек трябва да излезе извън себе си. Тези опити са правили мнозина. Някои хора, като излязат вън от себе си, не искат да се върнат назад, затова не ги пускат.
към втори вариант >>
70.
Азъ Те познахъ / Аз Те познах
,
(втори вариант)
,
НБ
, София, 1.2.1925г.,
Не, като дойдатъ воднитѣ капки, ще изчистятъ, ще измиятъ всичко и върху
планината
нѣма да остане никакво петно.
Христосъ бѣше единъ великъ Учитель, но Той се смири, дойде като единъ простъ слуга, даде единъ великъ примѣръ на свѣта и така свърши своята работа. А сега, у съврѣменнитѣ хора, у съврѣменнитѣ християни, липсва именно тази чърта – смирението. И колко пѫти ние разваляме най-хубавитѣ нѣща, само поради това, че сме се докачили, и никога не мислимъ за Онзи, който ни е пратилъ на земята. Нѣкой пѫть ние мислимъ, че хората могатъ да ни опетнятъ. Ще бѫде смѣшно когато нѣкоя муха остави своитѣ извержения на върха Монъ-Бланъ и мисли, че това ще опетни тази планина.
Не, като дойдатъ воднитѣ капки, ще изчистятъ, ще измиятъ всичко и върху
планината
нѣма да остане никакво петно.
Възвишениятъ, чистиятъ човѣкъ, който вѣрва въ Бога, е като планина, и тия плюнки на мухитѣ ще го оцапатъ толкова, колкото сѫ въ състояние да оцапатъ и върха на Монъ-Бланъ. Нѣкои ми казватъ: ти не знаешъ ли, какво говорятъ хората за тебе? Казвамъ: какво говорятъ мухитѣ ли? Знамъ, но то е тѣхна работа, а моята работа е друга. Мухитѣ ще си правятъ своето, и азъ – своето, и така свѣтътъ ще си върви.
към беседата >>
Бахру-Исава се заселилъ именно въ тази планина, и единъ день, като се разхождалъ изъ
планината
, срещналъ единъ отъ тия вълци, погледналъ го въ очитѣ, и той веднага тръгналъ подирѣ му.
Той базиралъ своитѣ изчисления върху постѫпката на единъ вълкъ. Ще ви разправя накратко този разказъ. Адептътъ се наричалъ Бахру-Исава. Той се отдалечилъ да живѣе въ една планинска мѣстность, гдѣто имало много вълци. Всички овчари, който минавали прѣзъ тази мѣстность съ овцитѣ си, все ги губѣли, затова много отъ тѣхъ били принудени да бѣгатъ отъ тази мѣстность.
Бахру-Исава се заселилъ именно въ тази планина, и единъ день, като се разхождалъ изъ
планината
, срещналъ единъ отъ тия вълци, погледналъ го въ очитѣ, и той веднага тръгналъ подирѣ му.
Бахру-Исава отива въ колибата си, и вълкътъ иде слѣдъ него – лѣга близо до нозѣтѣ му и го гледа право въ очитѣ. Бахру-Исава му казва: „Слушай, ти трѣбва да преобразишъ живота си. Въ тази планина ще настане единъ прѣвратъ, и всички вълци ще бѫдатъ изтрѣбени. Туй да го знаете! И, ако вие, вълцитѣ, не се прѣвърнете въ овчарски кучета, очаква ви лоша сѫдба.“ На твое разположение съмъ.
към беседата >>
Не, като дойдат водните капки, ще изчистят, ще измият всичко и върху
планината
няма да остане никакво петно.
(втори вариант)
Христос беше един велик Учител, но Той се смири, дойде като един прост слуга, даде един велик пример на света и така свърши своята работа. А сега, у съвременните хора, у съвременните християни, липсва именно тази черта – смирението. И колко пъти ние разваляме най-хубавите неща, само поради това, че сме се докачили, и никога не мислим за Онзи, който ни е пратил на земята. Някой път ние мислим, че хората могат да ни опетнят. Ще бъде смешно когато някоя муха остави своите извержения на върха Мон-Блан и мисли, че това ще опетни тази планина.
Не, като дойдат водните капки, ще изчистят, ще измият всичко и върху
планината
няма да остане никакво петно.
Възвишеният, чистият човек, който вярва в Бога, е като планина, и тия плюнки на мухите ще го оцапат толкова, колкото са в състояние да оцапат и върха на Мон-Блан. Някои ми казват: Ти не знаеш ли, какво говорят хората за тебе? Казвам: Какво говорят мухите ли? Знам, но то е тяхна работа, а моята работа е друга. Мухите ще си правят своето, и аз – своето, и така светът ще си върви.
към втори вариант >>
Бахру-Исава се заселил именно в тази планина, и един ден, като се разхождал из
планината
, срещнал един от тия вълци, погледнал го в очите, и той веднага тръгнал подире му.
(втори вариант)
Той базирал своите изчисления върху постъпката на един вълк. Ще ви разправя накратко този разказ. Адептът се наричал Бахру-Исава. Той се отдалечил да живее в една планинска местност, гдето имало много вълци. Всички овчари, който минавали през тази местност с овцете си, все ги губели, затова много от тях били принудени да бягат от тази местност.
Бахру-Исава се заселил именно в тази планина, и един ден, като се разхождал из
планината
, срещнал един от тия вълци, погледнал го в очите, и той веднага тръгнал подире му.
Бахру-Исава отива в колибата си, и вълкът иде след него – ляга близо до нозете му и го гледа право в очите. Бахру-Исава му казва: „Слушай, ти трябва да преобразиш живота си. В тази планина ще настане един преврат, и всички вълци ще бъдат изтребени. Туй да го знаете! И, ако вие, вълците, не се превърнете в овчарски кучета, очаква ви лоша съдба.“ [–] На твое разположение съм.
към втори вариант >>
71.
Послѣдното мѣсто / Последното място
,
(втори вариант)
,
НБ
, София, 15.2.1925г.,
Като се качишъ на единъ високъ планински върхъ, не можешъ да наблюдавашъ
планината
.
Христосъ казва: „Когато те поканятъ на свадба, седни на послѣдното мѣсто! “ Свадбата при сегашнитѣ условия е изопачена. Всички идеи, които едно врѣме Христосъ е изказалъ, единъ день ще се носятъ изъ свѣта. Но ние трѣбва да се повърнемъ къмъ онзи чистъ, непороченъ животъ, какъвто човѣкъ е ималъ още въ самото начало на своя животъ. Тъй трѣбва да се очистимъ, че въ лицето на всѣка една жена да виждаме една благородна душа.
Като се качишъ на единъ високъ планински върхъ, не можешъ да наблюдавашъ
планината
.
Ако искашъ да наблюдавашъ планината, трѣбва да слѣзешъ долу, и отъ тамъ да я гледашъ. Щомъ се качишъ на планината, ти можешъ да наблюдавашъ звѣздитѣ, мѣсеца, но не и самата планина. Тъй че, ако искате да разберете живота, отдолу трѣбва да го гледате, да вземете послѣдното мѣсто, и отъ тамъ ще го изучавате основно. Нѣма да се инервирате, нѣма да се разчувствувате, нѣма да плачете. Плачете ли сълзитѣ на вашитѣ очи трѣбва да донасятъ благословение.
към беседата >>
Ако искашъ да наблюдавашъ
планината
, трѣбва да слѣзешъ долу, и отъ тамъ да я гледашъ.
“ Свадбата при сегашнитѣ условия е изопачена. Всички идеи, които едно врѣме Христосъ е изказалъ, единъ день ще се носятъ изъ свѣта. Но ние трѣбва да се повърнемъ къмъ онзи чистъ, непороченъ животъ, какъвто човѣкъ е ималъ още въ самото начало на своя животъ. Тъй трѣбва да се очистимъ, че въ лицето на всѣка една жена да виждаме една благородна душа. Като се качишъ на единъ високъ планински върхъ, не можешъ да наблюдавашъ планината.
Ако искашъ да наблюдавашъ
планината
, трѣбва да слѣзешъ долу, и отъ тамъ да я гледашъ.
Щомъ се качишъ на планината, ти можешъ да наблюдавашъ звѣздитѣ, мѣсеца, но не и самата планина. Тъй че, ако искате да разберете живота, отдолу трѣбва да го гледате, да вземете послѣдното мѣсто, и отъ тамъ ще го изучавате основно. Нѣма да се инервирате, нѣма да се разчувствувате, нѣма да плачете. Плачете ли сълзитѣ на вашитѣ очи трѣбва да донасятъ благословение. Тѫжите ли, говорите ли, изобличавате ли, всичко това трѣбва да донася благословение.
към беседата >>
Щомъ се качишъ на
планината
, ти можешъ да наблюдавашъ звѣздитѣ, мѣсеца, но не и самата планина.
Всички идеи, които едно врѣме Христосъ е изказалъ, единъ день ще се носятъ изъ свѣта. Но ние трѣбва да се повърнемъ къмъ онзи чистъ, непороченъ животъ, какъвто човѣкъ е ималъ още въ самото начало на своя животъ. Тъй трѣбва да се очистимъ, че въ лицето на всѣка една жена да виждаме една благородна душа. Като се качишъ на единъ високъ планински върхъ, не можешъ да наблюдавашъ планината. Ако искашъ да наблюдавашъ планината, трѣбва да слѣзешъ долу, и отъ тамъ да я гледашъ.
Щомъ се качишъ на
планината
, ти можешъ да наблюдавашъ звѣздитѣ, мѣсеца, но не и самата планина.
Тъй че, ако искате да разберете живота, отдолу трѣбва да го гледате, да вземете послѣдното мѣсто, и отъ тамъ ще го изучавате основно. Нѣма да се инервирате, нѣма да се разчувствувате, нѣма да плачете. Плачете ли сълзитѣ на вашитѣ очи трѣбва да донасятъ благословение. Тѫжите ли, говорите ли, изобличавате ли, всичко това трѣбва да донася благословение. Всѣки единъ актъ въ насъ, трѣбва да внася нѣщо ново въ нашата душа.
към беседата >>
Като се качиш на един висок планински връх, не можеш да наблюдаваш
планината
.
(втори вариант)
Христос казва: „Когато те поканят на сватба, седни на последното място! “ Сватбата при сегашните условия е изопачена. Всички идеи, които едно време Христос е изказал, един ден ще се носят из света. Но ние трябва да се върнем към онзи чист, непорочен живот, какъвто човек е имал още в самото начало на своя живот. Тъй трябва да се очистим, че в лицето на всяка една жена да виждаме една благородна душа.
Като се качиш на един висок планински връх, не можеш да наблюдаваш
планината
.
Ако искаш да наблюдаваш планината, трябва да слезеш долу, и оттам да я гледаш. Щом се качиш на планината, ти можеш да наблюдаваш звездите, месеца, но не и самата планина. Тъй че, ако искате да разберете живота, отдолу трябва да го гледате, да вземете последното място, и оттам ще го изучавате основно. Няма да се нервирате, няма да се разчувствате, няма да плачете. Плачете ли, сълзите на вашите очи трябва да донасят благословение.
към втори вариант >>
Ако искаш да наблюдаваш
планината
, трябва да слезеш долу, и оттам да я гледаш.
(втори вариант)
“ Сватбата при сегашните условия е изопачена. Всички идеи, които едно време Христос е изказал, един ден ще се носят из света. Но ние трябва да се върнем към онзи чист, непорочен живот, какъвто човек е имал още в самото начало на своя живот. Тъй трябва да се очистим, че в лицето на всяка една жена да виждаме една благородна душа. Като се качиш на един висок планински връх, не можеш да наблюдаваш планината.
Ако искаш да наблюдаваш
планината
, трябва да слезеш долу, и оттам да я гледаш.
Щом се качиш на планината, ти можеш да наблюдаваш звездите, месеца, но не и самата планина. Тъй че, ако искате да разберете живота, отдолу трябва да го гледате, да вземете последното място, и оттам ще го изучавате основно. Няма да се нервирате, няма да се разчувствате, няма да плачете. Плачете ли, сълзите на вашите очи трябва да донасят благословение. Тъжите ли, говорите ли, изобличавате ли, всичко това трябва да донася благословение.
към втори вариант >>
Щом се качиш на
планината
, ти можеш да наблюдаваш звездите, месеца, но не и самата планина.
(втори вариант)
Всички идеи, които едно време Христос е изказал, един ден ще се носят из света. Но ние трябва да се върнем към онзи чист, непорочен живот, какъвто човек е имал още в самото начало на своя живот. Тъй трябва да се очистим, че в лицето на всяка една жена да виждаме една благородна душа. Като се качиш на един висок планински връх, не можеш да наблюдаваш планината. Ако искаш да наблюдаваш планината, трябва да слезеш долу, и оттам да я гледаш.
Щом се качиш на
планината
, ти можеш да наблюдаваш звездите, месеца, но не и самата планина.
Тъй че, ако искате да разберете живота, отдолу трябва да го гледате, да вземете последното място, и оттам ще го изучавате основно. Няма да се нервирате, няма да се разчувствате, няма да плачете. Плачете ли, сълзите на вашите очи трябва да донасят благословение. Тъжите ли, говорите ли, изобличавате ли, всичко това трябва да донася благословение. Всеки един акт в нас, трябва да внася нещо ново в нашата душа.
към втори вариант >>
72.
Най-важното
,
МОК
, София, 22.2.1925г.,
Каквото и да става по
планината
, ти ще вървиш напред – това значи свободен човек.
Станеш ли сутрин, тогава кажи какво мислиш да направиш и да вършиш. Още докато кажеш, че ще направиш нещо, започни да го правиш. Не определяй работата си от няколко дни напред. Ако аз бих ви казал, че утре сутринта в пет часа ще отидем на Витоша, то значи: казано и свършено! Но времето било дъждовно или снежно, или гръмотевици имало, или някаква стихия – бури, земетресения – ще вървим.
Каквото и да става по
планината
, ти ще вървиш напред – това значи свободен човек.
Казвате: „Какво ще правя при такова земетресение? Де ще вървя? “ – Ще вървиш. Това е един изпит, който трябва да издържиш. Който влезе като ученик в Окултната школа, той ще бъде подлаган на такива изпитания, че космите му ще настръхват.
към беседата >>
73.
Сега скърбь имате / Сега скръб имате
,
(втори вариант)
,
НБ
, София, 1.3.1925г.,
Прѣдставете си, че вие вървите, замисленъ сте и падате въ нѣкой дълбокъ кладенецъ, нѣкѫдѣ въ
планината
.
Дойдешъ ли до всички души, кажи: ще бѫда благороденъ! Сега, Христосъ се обръща къмъ своитѣ ученици, които сѫ разбрали Неговото учение и имъ казва: „Скърбь ще имате! “ Той се занимавалъ съ тѣхъ, училъ ги да разбиратъ скърбьта, да знаятъ кои сѫ причинитѣ за нейното явяване. Слѣдователно, скърбьта ни може да я отнеме, само единъ нашъ приятель. Само едно разумно сѫщество може да отнеме твоитѣ скърби.
Прѣдставете си, че вие вървите, замисленъ сте и падате въ нѣкой дълбокъ кладенецъ, нѣкѫдѣ въ
планината
.
Питамъ ви: какво чувствувате долу? Първо изпитвате единъ ужасъ, казвате: всичко се свърши съ менъ! Имате една неутѣшима скърбь. Но слѣдъ васъ върви вашиятъ приятель съ вѫже въ рѫка и ви пита: ти долу ли си? – Долу съмъ.
към беседата >>
Представете си, че вие вървите, замислен сте и падате в някой дълбок кладенец, някъде в
планината
.
(втори вариант)
Дойдеш ли до всички души, кажи: ще бъда благороден! Сега, Христос се обръща към своите ученици, които са разбрали Неговото учение и им казва: „Скръб ще имате! “ Той се занимавал с тях, учил ги да разбират скръбта, да знаят кои са причините за нейното явяване. Следователно, скръбта ни може да я отнеме, само един наш приятел. Само едно разумно същество може да отнеме твоите скърби.
Представете си, че вие вървите, замислен сте и падате в някой дълбок кладенец, някъде в
планината
.
Питам ви: какво чувствате долу? Първо изпитвате един ужас, казвате: всичко се свърши с мен! Имате една неутешима скръб. Но след вас върви вашият приятел с въже в ръка и ви пита: ти долу ли си? – Долу съм.
към втори вариант >>
74.
Вдлъбната и изпъкнала леща
,
МОК
, София, 15.3.1925г.,
И във времето на Христа учениците Му пожелаха да направят три шатри на
планината
, но Христос им каза: „Не е дошло още времето за това.“ И те трябваше да слязат от
планината
.
Вие още не можете да схващате аналогията, която съществува между физическите и духовните прояви. Ако се качите на един висок планински връх, който представлява изпъкнала леща, ще можете ли там да седите тъй спокойно, както в някоя долина? – Има моменти, когато може да седите спокойно, но ако времето е бурно, не може да седите на този планински връх. При сегашното развитие на човечеството вие не може да седите дълго време на планинските върхове. Някои хора искат да си направят колибка на един от планинските върхове и там да живеят, но казвам: още не може да живеете на планинските върхове, не е дошло времето за това.
И във времето на Христа учениците Му пожелаха да направят три шатри на
планината
, но Христос им каза: „Не е дошло още времето за това.“ И те трябваше да слязат от
планината
.
Високите върхове представляват Умствения свят, отдето слизат идеите. Вашите идеи, които имате, могат да изопачат ума ви, да ви свалят в долината. Високите върхове същевременно представляват и човешката гордост. Когато човек се изкачи на някой висок връх, той не иска да знае за хората, не мисли за тях, но щом дойде бурята, слиза в долината и започва да търси хората. На високия връх, като изпъкнала повърхност, човек не може да се задържи във време на буря, но слиза в долината, във вдлъбнатата леща; вдлъбнатата леща, долината, съответства на човешкото сърце.
към беседата >>
75.
Възкресение
,
ИБ
, София, 21.4.1925г.,
Тя разправила следния случай: Вечерно време било, когато тя трябвало да пропътува през
планината
.
Животните се подчиняват на това вътрешно чувство, а човек не се подчинява. Човек казва: “Ако аз не отида на гарата, след като съм се наканил, или ако се върна от гарата, след като съм си взел с всички сбогом, какво ще кажат за мене хората? Какво ще помислят? ” Тук имаме една мома от Македония, наречена Султана.
Тя разправила следния случай: Вечерно време било, когато тя трябвало да пропътува през
планината
.
Като вървяла, вътре в себе си чула един глас – не пътувай, спри се на това място и не мърдай. Спряла се там и стои. Вятър, бури, дъжд валяло, а тя стои не мърда. И на сутринта какво вижда – ако би направила две крачки, щяла да падне в пропастта! Когато чуеш този вътрешен глас да ти казва: “Спри се!
към беседата >>
76.
Истинната лоза
,
(втори вариант)
,
НБ
, София, 14.6.1925г.,
Търговецътъ продължава нагорѣ въ
планината
пѫтя си, но изкача насрѣща му единъ разбойникъ, който чулъ за дисагитѣ съ злато, посочва насрѣща му парабелъ и казва: дай самъ скоро дисагитѣ съ златото, събуй обущата си, дай всичко, което носишъ съ себе си, защото иначе, виждашъ ли този парабелъ, нѣма да ми избегнешъ!
Какъ смѣешъ да минавашъ прѣзъ пѫтя ми съ своята каруца? Знаешъ ли, че може да ме нападне нѣкой и да ми вземе дисагитѣ съ паритѣ? Слиза отъ коня си и го набива добрѣ. Още единъ пѫть, като видишъ юнакъ като мене, да не му се изпрѣчвашъ на пѫтя. Бѣдниятъ човѣкъ му отговорилъ: Господь здраве да ти дава!
Търговецътъ продължава нагорѣ въ
планината
пѫтя си, но изкача насрѣща му единъ разбойникъ, който чулъ за дисагитѣ съ злато, посочва насрѣща му парабелъ и казва: дай самъ скоро дисагитѣ съ златото, събуй обущата си, дай всичко, което носишъ съ себе си, защото иначе, виждашъ ли този парабелъ, нѣма да ми избегнешъ!
Обира го напълно и слѣдъ това го пита: какво мислишъ за мене? – Нехрани майко си, вагабонтинъ си, обра ме, какво ще нося на дѣцата си, на жена си? Той го сваля на земята и го налага добрѣ. Слѣдъ това пакъ го пита, ами сега какво мислишъ за мене? – Много добъръ, отличенъ човѣкъ си, братко!
към беседата >>
Търговецът продължава нагоре в
планината
пътя си, но изкача насреща му един разбойник, който чул за дисагите със злато, посочва насреща му парабел и казва: Дай сам скоро дисагите със златото, събуй обущата си, дай всичко, което носиш със себе си, защото иначе, виждаш ли този парабел, няма да ми избегнеш!
(втори вариант)
Как смееш да минаваш през пътя ми с своята каруца? Знаеш ли, че може да ме нападне някой и да ми вземе дисагите с парите? Слиза от коня си и го набива добре. Още един път, като видиш юнак като мене, да не му се изпречваш на пътя. Бедният човек му отговорил: Господ здраве да ти дава!
Търговецът продължава нагоре в
планината
пътя си, но изкача насреща му един разбойник, който чул за дисагите със злато, посочва насреща му парабел и казва: Дай сам скоро дисагите със златото, събуй обущата си, дай всичко, което носиш със себе си, защото иначе, виждаш ли този парабел, няма да ми избегнеш!
Обира го напълно и след това го пита: Какво мислиш за мене? – Нехранимайко си, вагабонтин си, обра ме, какво ще нося на децата си, на жена си? Той го сваля на земята и го налага добре. След това пак го пита, ами сега какво мислиш за мене? – Много добър, отличен човек си, братко!
към втори вариант >>
77.
Успоредните линии
,
ООК
, София, 17.6.1925г.,
В
планината
ги нападат разбойници.
Верующият няма от какво да се плаши. Ще ви приведа един пример, да видите какво нещо е силната, чиста, детинска вяра. Не зная доколко този пример е действителен факт, но ще го приведа тъй, както ми е предаден. Това се е случило в България преди 50-60 години. Баща и майка, заедно със своето момиченце, тръгват на път за един град, но трябвало да преминат през една планина.
В
планината
ги нападат разбойници.
Бащата и майката успели да се освободят от тях, избягали, но в страха си не забелязали, че момиченцето им не е с тях, и го изгубили. То останало сред планината: плакало, викало, търсило майка си, но не могло да я намери. По едно време то вижда на пътя си мечка. Веднага се затичва към нея, започва да я гали, да я милва по козината и да я пита: „Кажи ми, де е мама? “ Мечката стои на едно място, поглежда го.
към беседата >>
То останало сред
планината
: плакало, викало, търсило майка си, но не могло да я намери.
Не зная доколко този пример е действителен факт, но ще го приведа тъй, както ми е предаден. Това се е случило в България преди 50-60 години. Баща и майка, заедно със своето момиченце, тръгват на път за един град, но трябвало да преминат през една планина. В планината ги нападат разбойници. Бащата и майката успели да се освободят от тях, избягали, но в страха си не забелязали, че момиченцето им не е с тях, и го изгубили.
То останало сред
планината
: плакало, викало, търсило майка си, но не могло да я намери.
По едно време то вижда на пътя си мечка. Веднага се затичва към нея, започва да я гали, да я милва по козината и да я пита: „Кажи ми, де е мама? “ Мечката стои на едно място, поглежда го. Момиченцето се качва на гърба ѝ и тя тръгва, започва да обикаля с него из планината. Тъй го носила няколко часа и се радвала.
към беседата >>
Момиченцето се качва на гърба ѝ и тя тръгва, започва да обикаля с него из
планината
.
Бащата и майката успели да се освободят от тях, избягали, но в страха си не забелязали, че момиченцето им не е с тях, и го изгубили. То останало сред планината: плакало, викало, търсило майка си, но не могло да я намери. По едно време то вижда на пътя си мечка. Веднага се затичва към нея, започва да я гали, да я милва по козината и да я пита: „Кажи ми, де е мама? “ Мечката стои на едно място, поглежда го.
Момиченцето се качва на гърба ѝ и тя тръгва, започва да обикаля с него из
планината
.
Тъй го носила няколко часа и се радвала. В това време майката търси своето дете. Изведнъж мечката излиза насреща ѝ. Вижда тя нейното момиченце на гърба на мечката. Това вижда и бащата.
към беседата >>
78.
Платното
,
ИБ
, Мусала, 12.7.1925г.,
Днес по особен начин ни посрещна
планината
.
Всички можем да направим нещо хубаво. Доволни ли сте от хижата? Другите екскурзианти пуснахте ли ги вътре? Тъй че нещата трябва да се задържат. Всеки ден идват все хубави неща.
Днес по особен начин ни посрещна
планината
.
И тази година мислехте, че ще имате хубаво, ясно време, така бяхте уверени, че никакви палта не взехте със себе си. Казах, ще си вземете хубави фанели. Не знаете какво ще бъде времето. Хубави, по-хубави работи има за в бъдеще. Ще се образува още по-голяма задушевност.
към беседата >>
79.
Малкият стрък
,
(втори вариант)
,
ИБ
, Мусала, 13.7.1925г.,
Когато Мойсей беше на
планината
, имаше гръмотевици, облаци, та каквото ставаше горе на
планината
, не се виждаше.
(втори вариант)
Ставането е възрастване. Като отидете в София, ще ви питат: „Какво научихте от Мусала? " Ще кажете: „Да станем." Друго положение - когато ви питат: „Вие от кои сте? ", ще кажете, че сте от онези, които са станали. И тъй, знаете ли какво показва тази мъгла наоколо ви?
Когато Мойсей беше на
планината
, имаше гръмотевици, облаци, та каквото ставаше горе на
планината
, не се виждаше.
Така беше по-хубаво. И сега Господ казва: „Външният свят още не е готов да види Моето лице, да види какво става тука." Затова е тази мъгла пред вас. Има още много време да работи Божественото рало върху вас, докато дойде Божествената светлина. А за света иде такова разтърсване, че покрив няма да остане. Някои питат: „За какви покриви се говори?
към втори вариант >>
80.
Съвместими отношения
,
ООК
, София, 29.7.1925г.,
Когато пророк Илия трябваше да научи, да разбере нещо, отиде в
планината
.
Този разказ представлява една алегория, ще го оставим сега настрана. Питам ви: как мислите, вие надвили ли сте този недъг, който съществуваше у Адам? Не, Господ ще се яви и на вас и ще започне да ви говори. Господ говори по три начина, т.е. Той може да говори по много начини, но три от тях са съществени.
Когато пророк Илия трябваше да научи, да разбере нещо, отиде в
планината
.
Там първо се яви силна буря, но Бог не беше в бурята. Божествената Любов не е в бурята. След туй огън дойде, но Бог не беше и в огъня. Най-после се чу тих глас. Тогава Илия си закри лицето и разбра, че това беше Бог.
към беседата >>
Господ изпрати Илия на
планината
, да му покаже колко е страхлив.
Огънят разклати неговото сърце. От този момент Илия започна да мисли. Той беше от тези хора, които решаваха въпросите на общо основание. Илия закла 450 Ваалови пророци. Господ му каза: „Аз не те пратих да колиш, но те пратих с живото Слово да учиш хората.“
Господ изпрати Илия на
планината
, да му покаже колко е страхлив.
Илия, който беше такъв голям пророк, като чу заканванията на Йезавел, уплаши се и избяга в Пустинята. Тук той чу Слово Господне, Който му рече: „Що правиш тук, Илия? Излез, та застани на гората пред Господа! “ На тази гора Бог изпрати буря, която разклати неговия ум, и огън, който разклати неговото сърце. Най-после дойде тихият глас, който му показа пътя.
към беседата >>
Ако ние не можем да предизвикаме Божията милост да се изяви чрез нас, всички други енергии, които ще дойдат, ще слязат от върха на
планината
и ще се отразят много зле върху нашето развитие.
Казва се още в Писанието: „Потърсете Ме в ден скръбен и Аз ще ви се изявя.“ Тъй че вие трябва с помощта на меките тонове да разрешите всички мъчнотии, всички изпитания и задачи. Казваме: „Бог е Любов.“ Де ще се прояви тази Любов? Ако двама ученици се карат, защо единият от тях да не се обърне към Бога и да каже: „Господи, Ти живееш в мен, нека Твоят мек глас, нека Твоята милост се изяви чрез мен! “ Това е хубавото в света.
Ако ние не можем да предизвикаме Божията милост да се изяви чрез нас, всички други енергии, които ще дойдат, ще слязат от върха на
планината
и ще се отразят много зле върху нашето развитие.
За Бога е безразлично дали ти страдаш, или се радваш. Ако Бог те обича, ако Той дълготърпи, трябва да знаете, че тази обич не е заради вас. Вие още не сте изучавали закона защо Бог ви обича. Има други причини, които заставят Бога да ви обича. Понякога цял народ трябва да изчезне от лицето на Земята, но Бог има право да направи това.
към беседата >>
81.
Учителя каза на ученика
,
ИБ
, В.Търново, 25.8.1925г.,
То е, когато някой е по-близо до
планината
, по-лесно могат да се качат, а някои са толкова далеч, че дълго трябва да пътуват.
Чистия въздух, чистата вода, чистата светлина, това подразбирам аз чистотата. Чистотата да стане у вас условие, при което може да се живее. Всички можем да бъдем чисти, можем да живеем при чисти условия. Ние правим малки опити. Някои от вас по-дълго време ще трябва да се упражняват.
То е, когато някой е по-близо до
планината
, по-лесно могат да се качат, а някои са толкова далеч, че дълго трябва да пътуват.
Та някои по-мъчно ще станат чисти, по-далеч са от планината. Чистотата е една необходимост за сърцата ви. С тази чистота ще започне любовта. Любов не може да има без чистота. Затуй искам вашите очи да бъдат прозрачни, ясни и меки, а не мътни.
към беседата >>
Та някои по-мъчно ще станат чисти, по-далеч са от
планината
.
Чистотата да стане у вас условие, при което може да се живее. Всички можем да бъдем чисти, можем да живеем при чисти условия. Ние правим малки опити. Някои от вас по-дълго време ще трябва да се упражняват. То е, когато някой е по-близо до планината, по-лесно могат да се качат, а някои са толкова далеч, че дълго трябва да пътуват.
Та някои по-мъчно ще станат чисти, по-далеч са от
планината
.
Чистотата е една необходимост за сърцата ви. С тази чистота ще започне любовта. Любов не може да има без чистота. Затуй искам вашите очи да бъдат прозрачни, ясни и меки, а не мътни. Мътните очи показват един развален стомах; неспокойните очи, не остри, показват, че нервната система, умът не са чисти.
към беседата >>
82.
Истинната врата
,
СБ
, В.Търново, 28.8.1925г.,
Ако направите една малка топка от сняг и я пуснете да се търкаля от някое високо планинско място, докато слезе в подножието на
планината
, тя ще представлява голяма снежна лавина, която може да ви смаже.
Като разбирате този закон, преди да заговорите, спрете се, помислете какво ще кажете. Не бързайте да говорите! Туй, което ще кажете, първо го обмислете. Ако говорите по Божествен начин, ще чувствате разширение в себе си. Не постъпвате ли по този закон, всичкото богатство, спечелено от вашите действия, ще дойде с голяма тежест върху вас и ще ви сломи.
Ако направите една малка топка от сняг и я пуснете да се търкаля от някое високо планинско място, докато слезе в подножието на
планината
, тя ще представлява голяма снежна лавина, която може да ви смаже.
Колкото и да са малки лошите думи, изказани ли са веднъж, колкото по-дълго време минава, толкова повече се увеличава тяхната разрушителна сила. Задръжте за себе си всяка лоша дума, която искате да кажете някому. Колкото повече я задържате, толкова по-силен вътрешен импулс ще придобиете. Докато задържате тази дума за себе си, вие сте силни. Кажете: „Тази дума е толкова красива, че аз ще я задържа за себе си.“ Искате да кажете някому нещо, да го ухапете, че да подскочи.
към беседата >>
83.
Служене на Бога и на себе си
,
ООК
, София, 9.12.1925г.,
Аз не говоря за олимпийско спокойствие от нищо ненарушимо, каквото боговете на
планината
Олимп са имали, но говоря за вътрешно спокойствие на духа - да продължава поне един ден.
Да бъдеш тих и спокоен, това не подразбира да бъдеш индиферентен, но да гледаш философски на нещата. Бог, Който вижда всичко, което се върши в света, е тих и спокоен, от нищо не се безпокои. Той никого не съди, но всеки, който не е в хармония с Него, страда, измъчва се, не е доволен от себе си. Страда ли човек, тогава той разбира, че и другите страдат; радва ли се, тогава разбира, че и другите се радват. И тъй, искате ли да имате вътрешно спокойствие, приложете първия закон - служене на Бога.
Аз не говоря за олимпийско спокойствие от нищо ненарушимо, каквото боговете на
планината
Олимп са имали, но говоря за вътрешно спокойствие на духа - да продължава поне един ден.
Вашето спокойствие трае само една хилядна част от секундата. Някой казва: „Този ден е мой! " Защо е негов този ден? - Защото на този ден се е родил. Питам: Колко време е нужно, за да се роди човек?
към беседата >>
НАГОРЕ