НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
156
резултата в
88
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Отговори на Свидетелствата Господни
,
ИБ
, Бургас, 12.3.1899г.,
Вярвам в Господа, моя Спасител, който ми говори сега и чрез Силата на Неговото Слово съм дошъл в съзнание до
познание
на Истината!
Ето нашето обязание пред Бога, Небето и теб, нашия брат в Христа Господа, което подписваме в следующите десет свидетелства, което Духът на Истината ни дава: Първо свидетелство: Вярваш ли от сърце и душа в Единия Вечен, Истинен и Благ Бог на Живота, който е говорил? Вярвам от сърце и душа в Единия Вечен, Истинен и Благ Господ Бог на Живота, който всякога говори и чрез говора на Своето Слово е създал всичко видимо и невидимо! Второ свидетелство: Вярваш ли във Мен, Твоя Господ и Спасител, който ти говори сега?
Вярвам в Господа, моя Спасител, който ми говори сега и чрез Силата на Неговото Слово съм дошъл в съзнание до
познание
на Истината!
Трето свидетелство: Вярваш ли в Моя Вечен и Благ Дух, който изработва твоето спасение? Вярвам в Божия и Вечен и Благ Дух, който изработва сега моето спасение, като ме постоянно освещава и просвещава и ме води по пътя на моя живот да Го опозная, както е познат. Четвърто свидетелство: Вярваш ли в твоя Приятел и Спасител Господа Исуса Христа и във всички твои братя? Вярвам в моя Приятел, Господа Исуса Христа, и във всичките мои братя – раби на Бога живаго, които се подвизават заедно с мен! Пето свидетелство: Ще ли изпълниш Волята на Единия Истинен и Праведен Бог без колебание?
към беседата >>
2.
Разговор първи - Упътване
,
ИБ
, , 8.7.1900г.,
В това седи съвършенството – в
познанието
Волята на Единия истинен Бог, Господ Спасител.
Думата ми е за теб, който не трябва да се смущаваш от нищо, защото на теб всичко ти съдейства от Господа за добро. И тъй като Бог те е възлюбил, на това кой има да каже нещо? И ако Той показва на теб милостта си, кой може да се възпротиви, защото Бог не е человек, та да се измени, нито син человечески, та да се отвърне от намерението си. Той има власт и сила да стори все, що желае и що мисли, и няма кой да Му се противи. Обаче необходимо е да се научиш да познаваш всичките Божии пътища и да ги пазиш с целостта на сърцето си.
В това седи съвършенството – в
познанието
Волята на Единия истинен Бог, Господ Спасител.
Велики са неговите благословения, които е приготвил за онези, конто Го любят. Там, горе в Небето, има славни обиталища, приготвени за праведните, за чадата Божии. Имам още да ти съобщя, че в твоята душа вече Бог приготовлява онова велико изменение, което е свойствено само на Синовете Божии. Твоята душа ще прогледне скоро като през нови очи на света, на всичко, което се върши около теб. Не ще ти бъде тогава чудно да разбираш тия скрити тайни, които сега сплитат ума ти.
към беседата >>
3.
Разговор трети - Храната и Словото
,
ИБ
, , 14.7.1900г.,
Аз те следя на всяко място и те ръководя и пазя във всичко и ти давам своята благодат да растеш и се усъвършенстваш в
познанието
на Моето Слово.
Земята е Господня и всичко, което е по нея. Тогова, когото Бог не осъжда, никой друг не може да го осъди. Аз днес ти говоря и да знаеш това, и да го пазиш в сърцето си. Силата е от Бога и тя се показва в твоята немощ. Ето Аз Съм, който оживявам Словото Божие във всяко сърце, което го приема – този Истий, който ти говоря и който ти диктувам тайните на Царството Божие да ги проумяваш.
Аз те следя на всяко място и те ръководя и пазя във всичко и ти давам своята благодат да растеш и се усъвършенстваш в
познанието
на Моето Слово.
И желая да си подобен на Този, който е Виделина и Добродетел всякога. Тогава Господ ще се всели и ще направи жилището си у вази, и ще живее винаги. Земята и Небето ще преидат, но моите думи няма, защото Аз Съм Бог живий. Моето Слово пребъдва всякога и Аз го оживявам в род и род, за да ме знаят и да ми се боят всички. „Не Съм те измамил, нито Съм те излъгал, говори Господ, но те опитах, за да те позная верен ли си и дали ще ходиш по съветите Ми, и дали ще изпълняваш заповедите Ми, които ти предлагам.“
към беседата >>
4.
Разговор пети - Въздигане Душа и Дух
,
ИБ
, , 18.7.1900г.,
„Свети бъдете, казва Господ, защото и Аз Съм свят.“ Тия са важните неща на Живота –
познанието
на Истината, която има по-голяма цена от всяко друго нещо.
Знаеш ли где са ония славни Същества, които някогаш запълнеха преддверията на славното Небе и конто само за един грях на непокорство, само за един порок на злословие, само за едно петно на нечистота бидоха изгонени на вечно заточение от Небесните жилища. В Небето няма лицеприятие, няма предпочитание на едного пред другиго. Всички, малки и големи, живеят в непреривните връзки на Любовта. Там всички са синове, всички са свещеници, всички са царе и служители Богу – Род избран, семе царско. Но изпитът е тук, долу, гдето е съдено всекиму, който се роди, да премине през всичките изпити на Живота, за да се приближи към пътя на съвършенството, към пътя на светостта.
„Свети бъдете, казва Господ, защото и Аз Съм свят.“ Тия са важните неща на Живота –
познанието
на Истината, която има по-голяма цена от всяко друго нещо.
Истината е сам Бог и който Го възприема, ще бъде свободен и блажен. Господ е сам жива вода и истински хляб и който възприема този хляб, ще бъде жив, както и Той. В твоя живот, както ти казах и по-преди, трябва да стане онази велика промяна, за която ти говорих в миналия си разговор. Без тази вътрешна промяна да напредваш по-нагоре е невъзможно. Без нея ти ще мязаш на слепец, който иска да види хубостите на Божия свят.
към беседата >>
Защото Дървото на
познание
добро и зло беше жената, от което му беше запретено да не вкусва от по-после.
Той видя в естествения свят, че по-долните от него твари ходят две по две и че да имаше известна връзка помежду тях. И му се виждаше да има известна приятност в скритото това общение. Той поиска от Бога по същите подбуждения да има и той на себе си другар подобен, но в този именно другар той не виждаше, че се отваряше вратата на неговото падение. Тая другарка, която беше жената, трябваше да предизвика всичките страсти, които спяха в неговата душа. И Бог знаеше, че той не ще бъде в състояние да стане господар на себе си и че той сам се обрича на страдания.
Защото Дървото на
познание
добро и зло беше жената, от което му беше запретено да не вкусва от по-после.
Изкушението вече стоеше пред него и Бог трябваше да му възбрани със заповед да не вкусва от него – защото в който ден вкуси, ще умре. Но можеше ли той да стои пред такова едно дърво, толкова приятно наглед, без да не вкуси неговите приятни плодове? Не, то беше невъзможно в самото естество на Адама. И жената го убеди най-после да вкуси от този плод, като му даде един пример, като му предложи съблазнителната награда, че ще стане подобен на Бога да познава всичките неща и че ще бъде в сила да си създаде сам потомство и да се радва и възприема от него всичките бъдещи почести. „Това е повече, потвърди тя, отколкото да сме двама и вечно да се движим насам-нататък в тая градина, отколкото да станем обладатели на цялата Земя и нейните богатства.“ Бог предвиждаше бъдещето и когато още издаде своята заповед, за да опита Адама, каза му: „От нине плодете се, множете се, обладайте Земята и напълнете я.“
към беседата >>
Но можеше ли той да напълни Земята и да я обладава, без да престъпи заповедта, без да вкуси от плода на
познанието
на доброто и злото и без да разбере тоя вътрешен смисъл на Живота?
Изкушението вече стоеше пред него и Бог трябваше да му възбрани със заповед да не вкусва от него – защото в който ден вкуси, ще умре. Но можеше ли той да стои пред такова едно дърво, толкова приятно наглед, без да не вкуси неговите приятни плодове? Не, то беше невъзможно в самото естество на Адама. И жената го убеди най-после да вкуси от този плод, като му даде един пример, като му предложи съблазнителната награда, че ще стане подобен на Бога да познава всичките неща и че ще бъде в сила да си създаде сам потомство и да се радва и възприема от него всичките бъдещи почести. „Това е повече, потвърди тя, отколкото да сме двама и вечно да се движим насам-нататък в тая градина, отколкото да станем обладатели на цялата Земя и нейните богатства.“ Бог предвиждаше бъдещето и когато още издаде своята заповед, за да опита Адама, каза му: „От нине плодете се, множете се, обладайте Земята и напълнете я.“
Но можеше ли той да напълни Земята и да я обладава, без да престъпи заповедта, без да вкуси от плода на
познанието
на доброто и злото и без да разбере тоя вътрешен смисъл на Живота?
Не, то беше невъзможно в границите на самите неща на самия живот, който беше възприел. В него вече живееше една жива душа, събудена, надарена със съждения, която искаше всичко да вкуси и опита, па било то добро или зло – не вредеше за него, стигаше той само да постигне своето желание. Ето неизбежният момент на падането и злощастният път, по който се промъкна злото и влезе в живота с всичките свои последствия и ужасии. Лицето на Земята трябваше да се запали от огъня на пъкала и да се промете един ден с всичките свои грехове и престъпления. Но по невъзможността на Адама (по това, че беше плътски) да стори Правдата, Господ предопредели сам да се въплъти и да изведе страждующото Адамово потомство от земята на робството.
към беседата >>
Това вътрешно
познание
трябва да търсиш, в него трябва да се облечеш ти сам.
Във всичко Той върши преднамеренията на Своя Дух на Своята върховна Воля. Колкото е благ и снизходителен да помилва една кающа се душа, толкова е строг и праведен, и свят да осъди стар грешник, закоравял в злото. Но тия неща за теб не са най-важните – да знаеш по кой начин Бог може да помилва и опрости, и по кой начин може да осъди и погуби. Важното е твоето спасение, твоето възраждане, твоето възобновление и усъвършенстване в пътя Господен. Важното е твоето просвещение да познаваш Истината, която е сам Бог.
Това вътрешно
познание
трябва да търсиш, в него трябва да се облечеш ти сам.
Тогава непременно служението ти ще е благоугодно Богу, делото на ръцете ти ще е приятно пред Неговото лице. Защото, ако струваш Волята Му тъй, както сам Господ, то ще бъдеш и послушван винаги и във всяко време. И не ще има нищо невъзможно за теб. Ще повикаш и ще ти отговори, ще попросиш и ще възприемеш. Ето това е великото Божие благословение – да бъдеш винаги благоприятен пред Него.
към беседата >>
5.
Разговор четвърти - Животът и възраждането
,
ИБ
, , 18.7.1900г.,
И сега Аз съм, който се застъпям за теб и желая ти да растеш в
познанието
на Истината, която ще те направи свободен.
Затова е казано, че всеки, който е роден от Бога, и всеки, който е роден от Духа, слуша Неговия глас и иде към Виделината, защото Бог е Виделина. И всеки, който иде към Виделината, възприема Бога в душата си; и всеки, който слуша Негова глас, възприема Духа в сърцето си, за да се запечати и пази Истината. Ето затова Аз присъствам, за да съм свидетел на Божията благодат, която работи, и да съм посредник на Духа, който те освещава и извършва определеното от Господа Бога на всяка Виделина, комуто да бъде всяка слава и чест. Прочее, нека душата ти да има Мир и тихо упование, защото в Божиите решения няма никаква отмяна. Аз ти казвам това, който съм те ръководил от самото начало и съм те подбуждавал вътрешно с неуморима сила да четеш словото ми, да се трудиш да ходиш по стъпките ми, да се молиш и да желаеш върховната благодат от Господа Бога и да се въдворяваш и възстановяваш в Него постоянно.
И сега Аз съм, който се застъпям за теб и желая ти да растеш в
познанието
на Истината, която ще те направи свободен.
Предупреждавам те отсега да се пазиш от всякой грях, волен или неволен, явен или таен. Грехът нищо не може да го извини и никой не може да го поправи освен един Бог и Господ. Грехът, тази измяна на дявола, това негово творение, дръж го настрани и пази душата си с всичкото си пазене, което Духът може да извърши за теб. А сега сам Господ на Мира да те съблюдава в Своето Си име от всичките ухищрения на лукаваго. Тия са думите на Живота, които ти повтарям и които нося в Духа си за теб.
към беседата >>
6.
Трите неща. Разговор с Духа Господен
,
ИБ
, Нови Пазар, 14.10.1900г.,
Той може да всади в твоята душа истинското
Познание
и Мъдрост за Божиите наредби.
Но каквото и да мислиш друго, вън от тия граници, които Бог е положил, това няма да ти помогне, ни придаде нито една педя на живота. Животът седи в тия неща, които Бог е създал, и неговото повишение и облагородяване състои в тяхното възприемане. Пълнотата обаче на съвършения и свят Живот зависи от познаването и възприемането на Божията Истина и Неговата Любов. Там, гдето Духът Божий живее и действа, има Мир и Радост. Този е единственият вседостатъчен Дух, който може да ти даде всичко и да те направи да познаеш пълната Истина, която е Господ на Спасението.
Той може да всади в твоята душа истинското
Познание
и Мъдрост за Божиите наредби.
Сега какво желаеш ти? – Мъдрост. Какво искаш? – Знание. И какво ти е нужно за Живота?
към беседата >>
7.
Мир да бъде на всички ви / Слово 1903, Русе
,
ИБ
, Русе, 25.12.1903г.,
Махнете всяка преграда, която ви спъва да растете в
познанието
на Истината и в пълнотата на Любовта.
Днес аз присъствам, за да ви ободря духом. Зная вашите мъчнотии, вашите изпити и страдания, но такава е Волята на Отца нашего, който е на Небето. Трябва докрай да устоите верни. Не трябва да ви отвличат маловажните работи на тоя живот. Изпитвайте добрите неща, прилагайте ги и ги дръжте, защото всяко добро даване иде от Отца на виделината.
Махнете всяка преграда, която ви спъва да растете в
познанието
на Истината и в пълнотата на Любовта.
Тази Истина съм Аз, Господ ваш, когото постоянно търсите. Взрете се в себе си, отворете сърцето си и се вслушайте в душата си и ще чуете Моя глас, който ви оживотворява. Аз присъствам с Духа Си, Мен ме влече Любовта ми към вас. Аз ви избрах, аз ви призовах, но вие още не Ме познавате. Колко сте маловерни, колко е слаба вярата ви.
към беседата >>
Махнете всяка преграда, която ви спъва да растете в
познанието
на Истината и в пълнотата на Любовта.
(втори вариант)
Днес аз присъствам, за да ви ободря духом. Зная вашите мъчнотии, вашите изпити и страдания, но такава е Волята на Отца нашего, който е на Небето. Трябва докрай да устоите верни. Не трябва да ви отвличат маловажните работи на тоя живот. Изпитвайте добрите неща, прилагайте ги и ги дръжте, защото всяко добро даване иде от Отца на виделината.
Махнете всяка преграда, която ви спъва да растете в
познанието
на Истината и в пълнотата на Любовта.
Тази Истина съм Аз, Господ ваш, когото постоянно търсите. Взрете се в себе си, отворете сърцето си и се вслушайте в душата си и ще чуете Моя глас, който ви оживотворява. Аз присъствам с Духа Си, Мен ме влече Любовта ми към вас. Аз ви избрах, аз ви призовах, но вие още не Ме познавате. Колко сте маловерни, колко е слаба вярата ви.
към втори вариант >>
8.
Слово 1904, Варна
,
ИБ
, Варна, 4.9.1904г.,
Ако дълго търпя, то е за вашето добро, за да дойдете всички в
познанието
на истината.
Псалом 75:8. "Защото в ръката на Господа има чаша руйно вино, пълно със смешение И от нея ще налее, даже дрождието му ще прецедят и ще пият всички нечестиви на земята." Следователно внимавайте във всичките си постъпки и не се отклонявайте от пътя си, понеже мъздевъздаянието ми не може да се отложи. Рано или късно всеки ще приеме заслуженото.
Ако дълго търпя, то е за вашето добро, за да дойдете всички в
познанието
на истината.
Не злоупотребявайте с тая моя добродетел, понеже за всяко злоупотребление ще понесете заслуженото. Не се старайте с вашата свобода да изнасилите моята. Вашите желания ще бъдат винаги задоволени, но вашите прищевки – винаги наказвани. "Добрите желания са от Божията воля, а прищевките са от человеческата" Притчи 10:11
към беседата >>
9.
Годишна среща на Веригата, Варна, 1906 г.
,
СБ
, Варна, 24.8.1906г.,
Изхвърлете грижите от вашите сърца, защото те са, които ви спъват в
познанието
на Божествената Мъдрост.
Четвърто събрание, 15 август След молитва и четене на Светото Писание Господ чрез г-н Дънов ни отправи последните свои съвети и напътствания. През всичкото това време няколко птички, които бяха кацнали на дървото пред прозореца, сладко чуруликаха. Г-н Дънов, като слушаше птичето пеене, каза следното: Както Господ весели тия птички отвън, така ще развесели и вас.
Изхвърлете грижите от вашите сърца, защото те са, които ви спъват в
познанието
на Божествената Мъдрост.
Те са мрачните облаци, които държат Небето винаги мрачно за вас и не можете да виждате. Светът е създаден за вас и вие ще бъдете негови наследници. Всички тия жилища и светове очакват вас. Те са ваши братя. Научете се да бъдете подобни на тях, да живеете в Радост, Мир и Веселие.
към беседата >>
10.
Годишна среща на Веригата, Варна, 1908 г.
,
СБ
, Варна, 22.8.1908г.,
Причината на истинското
познание
е желанието на Бога да се яви на тия духове, които чакат, за да излязат от Него.
Вечният Живот седи във вечното развитие на съзнанието на Духа. А това се проявява чрез възприемане на Бога в себе си и произвежда това, което се нарича Вечен живот. Вечният Живот има тясна връзка с всякой един дух, защото духовете, вън от Вечния Живот, са мъртви. Духовете всякога са съществували в Бога и по това те са единосъщи с Бога и са съществували като семена за бъдещото развитие. Затова Бог във всякой един творчески принцип определя известни зародиши, които, като влязат в този творчески принцип, да придобият Неговото съзнание; и в това позна¬ние е Животът.
Причината на истинското
познание
е желанието на Бога да се яви на тия духове, които чакат, за да излязат от Него.
Някога вие сте били такива духове, които сте били в Бога. И сега се поражда един принцип, за да се повръщате назад, та да образувате един кръг. И по законите ще се повърнете в по-голям кръг на развитие. Съществото на развитието на човешката душа зависи от туй, че в Природата има една есенция, която е толкоз деликатна, щото човек през много съществувания може да хване много малко от нея. Тази Божествена есенция прави человека съзнателен и всякога, когато Духът се опомни, тогава той образува около себе си нещо като водовъртеж със спирала, в която се образува Божественото съзнание, чрез което започва да твори материя.
към беседата >>
11.
Годишна среща на Веригата, Варна, 1909 г.
,
СБ
, Варна, 28.8.1909г.,
Той може да всади в твоята душа истинско
познание
на Мъдростта за Божиите наредби.
Но каквото и да мислиш друго, вън от това, което е в Бога, то няма да придаде нито една педя Живот. Животът седи в тия неща, които Бог е създал, и облагородяването седи в тяхното възприемане. Пълнотата обаче на съвършения и здрав Живот зависи от познаването на Бога и възприемането на Неговата чиста Любов. Там, гдето Духът Божий живее и действа, има Мир и Радост. Този е единственият вседостатъчен Дух, който може да ти даде всичко и да те направи да познаеш пълната Истина, която е Господ на нашето спасение.
Той може да всади в твоята душа истинско
познание
на Мъдростта за Божиите наредби.
Сега какво желаеш ти – Мъдрост? Какво искаш – Знание? 86 И какво ти е нужно за живота – здраве, храна, облекло? Помни, Господ е обещал, че няма да лиши от нищо Добро Своите чада. Това е такава необорима истина, както Слънцето на деня.
към беседата >>
12.
Протоколи от годишната среща на Веригата 1912 г. Велико Търново
,
СБ
, В.Търново, 6.9.1912г.,
Всички разногласия помежду вас, тайни и явни, да ги изгладите защото ако страда Господ, страдат още Неговите последователи, свещеници и проповедници, за които носи голям товар и гледа те да дойдат в
познание
на истината.
А неприятностите, които ни се случват, нека не ни смущават, а да се радваме за тях. Господ е между нас, Той ни слуша, радва ни се и ни обича. Тази наредба не съм я аз дал, а я дава Господ за вас и затуй вие трябва да мислите за Неговата любов, която да виждате във всяко едно лице. Господ ви изпитва и вие слушайте гласа Му. Ние сме се събрали в тия няколко деня, за да се ползуваме и като се пръснем по домовете си, да работим и да обичаме всичките.
Всички разногласия помежду вас, тайни и явни, да ги изгладите защото ако страда Господ, страдат още Неговите последователи, свещеници и проповедници, за които носи голям товар и гледа те да дойдат в
познание
на истината.
Ако страдаме в живота си, то е защото много пъти си причиняваме ненужни рани. Затова тази година трябва да се махнат и пречистят всичките раздори и тогава Господ ще ви благослови всички. След като изпяхме „Грешна душо“, към 8 часа вечерта се разотидохме за до утре, 10 часа сутринта. А към 9 часа вечерта днес заваля дъжд, който през всичката нощ подкачаше и спираше, като осъмнахме на 16 август с облачно и тоже дъждовно време. 16 АВГУСТ, ЧЕТВЪРТЪК
към беседата >>
13.
Протоколи от годишната среща на Веригата 1914 г. Велико Търново
,
СБ
, В.Търново, 23.8.1914г.,
Ще ви говоря върху думата „
познание
".
Слънцето идеше през редки, бели, красиви облаци. В 5 часа заранта хората в Търново усетили земетръс, което отсетне се оповести и в пресата. Приятелите – весели и спокойни. От 5 до 9 часа преди обед има бдение по трима. В 10 часа се събрахме в заседателния салон и след като изпяхме „Всякое дихание да хвали Господа", Учителя каза:
Ще ви говоря върху думата „
познание
".
За да може човек да добие качеството да познава нещата, трябва да има ума на един мъдрец. Да вземем например един плод: ябълка, круша, слива или череша. На пръв поглед всякой мисли, че има познание за черешата или крушата или сливата, но ако ни запитат в що се състои нашето познание, едва ли можем да дадем точно съответствуващ на истината отговор. Защото ако вземете сливата, да кажем, в нейния зародиш, вашето понятие ще е, че тя е със стипчив вкус; когато наедрее, ще и се приложи известна киселина, а пък в края същата слива ще намерите, че е приложила сладчина. Значи, в тия три периода имате диаметрално противоположни неща и следователно вие ще турите една и съща слива в три категории и като че ли ще имате пред себе си три различни сливи.
към беседата >>
На пръв поглед всякой мисли, че има
познание
за черешата или крушата или сливата, но ако ни запитат в що се състои нашето
познание
, едва ли можем да дадем точно съответствуващ на истината отговор.
От 5 до 9 часа преди обед има бдение по трима. В 10 часа се събрахме в заседателния салон и след като изпяхме „Всякое дихание да хвали Господа", Учителя каза: Ще ви говоря върху думата „познание". За да може човек да добие качеството да познава нещата, трябва да има ума на един мъдрец. Да вземем например един плод: ябълка, круша, слива или череша.
На пръв поглед всякой мисли, че има
познание
за черешата или крушата или сливата, но ако ни запитат в що се състои нашето
познание
, едва ли можем да дадем точно съответствуващ на истината отговор.
Защото ако вземете сливата, да кажем, в нейния зародиш, вашето понятие ще е, че тя е със стипчив вкус; когато наедрее, ще и се приложи известна киселина, а пък в края същата слива ще намерите, че е приложила сладчина. Значи, в тия три периода имате диаметрално противоположни неща и следователно вие ще турите една и съща слива в три категории и като че ли ще имате пред себе си три различни сливи. И ако тая слива един философ я видеше в нейния зародиш със стипчивия и вкус, друг я видеше, когато е наедряла с киселичкия и вкус, а трети философ -- когато вече е узряла и има приятна сладчина, та питам аз нямаше ли тия трима философи да започнат да спорят? А между това, най-вярното в този спор ще е, че всякой един от тях има пред себе си по една трета от същата слива, т.е. те говорят за процеса на един и същ предмет, който минава своето развитие.
към беседата >>
Следователно, ние трябва да разбираме и знаем основния закон на
познанието
, т.е.
Защото ако вземете сливата, да кажем, в нейния зародиш, вашето понятие ще е, че тя е със стипчив вкус; когато наедрее, ще и се приложи известна киселина, а пък в края същата слива ще намерите, че е приложила сладчина. Значи, в тия три периода имате диаметрално противоположни неща и следователно вие ще турите една и съща слива в три категории и като че ли ще имате пред себе си три различни сливи. И ако тая слива един философ я видеше в нейния зародиш със стипчивия и вкус, друг я видеше, когато е наедряла с киселичкия и вкус, а трети философ -- когато вече е узряла и има приятна сладчина, та питам аз нямаше ли тия трима философи да започнат да спорят? А между това, най-вярното в този спор ще е, че всякой един от тях има пред себе си по една трета от същата слива, т.е. те говорят за процеса на един и същ предмет, който минава своето развитие.
Следователно, ние трябва да разбираме и знаем основния закон на
познанието
, т.е.
когато искаме да изследваме един предмет, трябва да намерим двете му крайни точки: неговото начало, зародиша му, и неговото пълно развитие, както и да изследваме вътрешната му междина. Във връзка с познанието, аз ще ви говоря сега и върху първата глава на Битието, което е и битие на човешката душа. Казва се там (Битие, гл.1, ст.1), че: „В началото създаде Бог Небето и земята", т.е., Бог е определил двете крайни точки, в които е искал да работи, като е направил Небето и земята. И то подразбира не тази земя, която видите, защото тя, в сравнение със Земята, за която аз ще ви говоря, е един малък остров. В цялата вселена има само една Земя, едно Небе и едно Слънце.
към беседата >>
Във връзка с
познанието
, аз ще ви говоря сега и върху първата глава на Битието, което е и битие на човешката душа.
И ако тая слива един философ я видеше в нейния зародиш със стипчивия и вкус, друг я видеше, когато е наедряла с киселичкия и вкус, а трети философ -- когато вече е узряла и има приятна сладчина, та питам аз нямаше ли тия трима философи да започнат да спорят? А между това, най-вярното в този спор ще е, че всякой един от тях има пред себе си по една трета от същата слива, т.е. те говорят за процеса на един и същ предмет, който минава своето развитие. Следователно, ние трябва да разбираме и знаем основния закон на познанието, т.е. когато искаме да изследваме един предмет, трябва да намерим двете му крайни точки: неговото начало, зародиша му, и неговото пълно развитие, както и да изследваме вътрешната му междина.
Във връзка с
познанието
, аз ще ви говоря сега и върху първата глава на Битието, което е и битие на човешката душа.
Казва се там (Битие, гл.1, ст.1), че: „В началото създаде Бог Небето и земята", т.е., Бог е определил двете крайни точки, в които е искал да работи, като е направил Небето и земята. И то подразбира не тази земя, която видите, защото тя, в сравнение със Земята, за която аз ще ви говоря, е един малък остров. В цялата вселена има само една Земя, едно Небе и едно Слънце. Има много слънца, но другите слънца, по отношение Слънцето, за което ни е думата, са като нашите електрически лампи, по отношение на естествената светлина. Тия светила, които виждаме, са само турени да осветяват, само за тия същества, които са около тях.
към беседата >>
14.
Необходимостта да познаваме Бога
,
НБ
, София, 4.10.1914г.,
Казва се в тази глава, че змията се увила около дървото на
познанието
и почнала разговор с Ева, като ѝ задала въпроса: „Как така, вие като сте господари на рая и се ползвате от всички райски дървета, да не се ползвате и от дървото, което крие в себе си велика тайна?
Човек е притежавал някога вечен живот, но го е изгубил. Изгубил го е по една проста причина, и сега се стреми да изправи своята грешка. Тази негова грешка е причинила смъртта, и само когато човек е почнал да изпитва постоянното разрушение на своята душа, на своя ум, на своето сърце, на своя организъм, на всичко онова, което гради, само тогава той е разбрал какво нещо е загубил. В първата глава на Битието се казва, че Бог поставил човека в рая и му казал да обработва и да използва всичко в него, но му забранил да се докосва само до едно дърво – дървото за познаване доброто и злото. Обаче човек поискал да направи един малък опит на непокорство, и с този опит започнала по-напред жената.
Казва се в тази глава, че змията се увила около дървото на
познанието
и почнала разговор с Ева, като ѝ задала въпроса: „Как така, вие като сте господари на рая и се ползвате от всички райски дървета, да не се ползвате и от дървото, което крие в себе си велика тайна?
“ Жената запитала от своя страна: „Каква тайна? “ – „Ако ядете от това дърво, ще имате познанието на Бога, ще знаете защо живеете, ще познавате доброто и злото, ще бъдете много силни на земята, тъй както Бог е силен“. И в жената се заражда тогава тщеславие, и тя си казва: „Да стана като Бога – това е моето горещо желание“, и откъсва от забранения плод, вкусва от него и сетне отива и убеждава мъжа си, та и той вкусва. И вследствие на това, Писанието казва, двамата оголели – видели се голи. Кога хората оголяват?
към беседата >>
“ – „Ако ядете от това дърво, ще имате
познанието
на Бога, ще знаете защо живеете, ще познавате доброто и злото, ще бъдете много силни на земята, тъй както Бог е силен“.
Тази негова грешка е причинила смъртта, и само когато човек е почнал да изпитва постоянното разрушение на своята душа, на своя ум, на своето сърце, на своя организъм, на всичко онова, което гради, само тогава той е разбрал какво нещо е загубил. В първата глава на Битието се казва, че Бог поставил човека в рая и му казал да обработва и да използва всичко в него, но му забранил да се докосва само до едно дърво – дървото за познаване доброто и злото. Обаче човек поискал да направи един малък опит на непокорство, и с този опит започнала по-напред жената. Казва се в тази глава, че змията се увила около дървото на познанието и почнала разговор с Ева, като ѝ задала въпроса: „Как така, вие като сте господари на рая и се ползвате от всички райски дървета, да не се ползвате и от дървото, което крие в себе си велика тайна? “ Жената запитала от своя страна: „Каква тайна?
“ – „Ако ядете от това дърво, ще имате
познанието
на Бога, ще знаете защо живеете, ще познавате доброто и злото, ще бъдете много силни на земята, тъй както Бог е силен“.
И в жената се заражда тогава тщеславие, и тя си казва: „Да стана като Бога – това е моето горещо желание“, и откъсва от забранения плод, вкусва от него и сетне отива и убеждава мъжа си, та и той вкусва. И вследствие на това, Писанието казва, двамата оголели – видели се голи. Кога хората оголяват? Някой богат баща умира и оставя на сина си пари, чифлици и гори. Синът се запознава с другари, тръгва по разходки и веселби, изхарчва всичко и оголява – оголява не току-тъй, а от ядене, пиене и леност.
към беседата >>
В последния стих от главата, която ви прочетох, са важни три думи: „живот“, „
познание
“ и „Бог“.
Христос е дошъл тъкмо да ни научи как да спечелим изгубения живот. Ще развия именно тази мисъл пред вас. Христос казва: „Аз съм животът“. По какво се отличава животът от другите сили? Той е една сила, която строи, въздига, съединява, обединява, дава радост и веселие на човешката душа.
В последния стих от главата, която ви прочетох, са важни три думи: „живот“, „
познание
“ и „Бог“.
Животът е целта, към която се стремим, познанието е методът за постигането на тая цел, а Бог е средата или условията, от които можем да черпим тоя живот. Този въпрос има двояк смисъл: аз мога да развия пред вас неговата чисто философска страна, мога да ви обясня неговия биологически произход, неговата физиологическа или психическа проява и т.н., но това няма да ви ползва, тъй както ако на един гладен човек не му дам хляб да яде, а почна да му разправям: как е приготвен хлябът, от какво брашно е направен, коя жена го е замесила, как го е пекла, какви елементи той има, как са ги намерили химиците в лабораторията и т.н. Човекът казва: „Аз съм гладен, дай ми да ям. Че жена го е месила, не ми трябва да знам. Че има такива или онакива елементи, също не искам да зная.
към беседата >>
Животът е целта, към която се стремим,
познанието
е методът за постигането на тая цел, а Бог е средата или условията, от които можем да черпим тоя живот.
Ще развия именно тази мисъл пред вас. Христос казва: „Аз съм животът“. По какво се отличава животът от другите сили? Той е една сила, която строи, въздига, съединява, обединява, дава радост и веселие на човешката душа. В последния стих от главата, която ви прочетох, са важни три думи: „живот“, „познание“ и „Бог“.
Животът е целта, към която се стремим,
познанието
е методът за постигането на тая цел, а Бог е средата или условията, от които можем да черпим тоя живот.
Този въпрос има двояк смисъл: аз мога да развия пред вас неговата чисто философска страна, мога да ви обясня неговия биологически произход, неговата физиологическа или психическа проява и т.н., но това няма да ви ползва, тъй както ако на един гладен човек не му дам хляб да яде, а почна да му разправям: как е приготвен хлябът, от какво брашно е направен, коя жена го е замесила, как го е пекла, какви елементи той има, как са ги намерили химиците в лабораторията и т.н. Човекът казва: „Аз съм гладен, дай ми да ям. Че жена го е месила, не ми трябва да знам. Че има такива или онакива елементи, също не искам да зная. Единственото нещо, което ме интересува сега, е да се нахраня, че след това ще мога да те слушам да ми приказваш за тия работи“.
към беседата >>
Казвам ви: Това не е
познание
, това е понятие за външната сянка на нещата.
Не, Той не умря, а възкръсна и се показа на Своите любими. Когато вие умрете, ще възкръснете ли да се явите на своите? Ето важният въпрос за вас. Вие може да имате понятие за Бога на някой философ, на някой пантеист, на някой материалист, на някой църковник, но то няма да внесе във вас вечния живот – онова вечно начало, онова вечно благо, към което се стремим, което съставлява нашата цел. Вън от това вие ще бъдете в положението на болен, който нощно време се припича на луната и очаква тя да го стопли; или на гладен, който отдалеч наблюдава хубавите самуни, или на жаден, който отдалеч си въобразява, че пие бистра вода, и си казва: „Аз я познавам“.
Казвам ви: Това не е
познание
, това е понятие за външната сянка на нещата.
Когато придобиете истинското „познание за Бога“, вечният живот ще бъде осъществен във вашата душа; тогава ще посрещате смъртта като тоя млад овчар. И над вашия гроб няма да стои надписът: „Тук е заровен млад и зелен, когото смъртта покоси“. Но да се върна пак на предмета и да поясня въпроса с една малка аналогия. Всяко живо същество иска среда и условия, при които може да живее: за растенията е необходима почва, влага, светлина; за рибите е потребна водата, извън която те не могат да живеят; за птиците, млекопитаещите, човека, средата за техния живот е въздухът. Тази аналогия е вярна и по отношение на човешките външни чувства.
към беседата >>
Когато придобиете истинското „
познание
за Бога“, вечният живот ще бъде осъществен във вашата душа; тогава ще посрещате смъртта като тоя млад овчар.
Когато вие умрете, ще възкръснете ли да се явите на своите? Ето важният въпрос за вас. Вие може да имате понятие за Бога на някой философ, на някой пантеист, на някой материалист, на някой църковник, но то няма да внесе във вас вечния живот – онова вечно начало, онова вечно благо, към което се стремим, което съставлява нашата цел. Вън от това вие ще бъдете в положението на болен, който нощно време се припича на луната и очаква тя да го стопли; или на гладен, който отдалеч наблюдава хубавите самуни, или на жаден, който отдалеч си въобразява, че пие бистра вода, и си казва: „Аз я познавам“. Казвам ви: Това не е познание, това е понятие за външната сянка на нещата.
Когато придобиете истинското „
познание
за Бога“, вечният живот ще бъде осъществен във вашата душа; тогава ще посрещате смъртта като тоя млад овчар.
И над вашия гроб няма да стои надписът: „Тук е заровен млад и зелен, когото смъртта покоси“. Но да се върна пак на предмета и да поясня въпроса с една малка аналогия. Всяко живо същество иска среда и условия, при които може да живее: за растенията е необходима почва, влага, светлина; за рибите е потребна водата, извън която те не могат да живеят; за птиците, млекопитаещите, човека, средата за техния живот е въздухът. Тази аналогия е вярна и по отношение на човешките външни чувства. Средата за човешкото око е светлината, за ухото – звукът, за носа – мирисът, цветята, които постоянно изпущат ония етерни трептения, които съставят храната на това чувство.
към беседата >>
Тъй, за да имаме живот, трябва да имаме
познание
, а за да имаме
познание
, трябва да имаме свеж ум, който да възприема, да се движи.
Но вие ще ме попитате пак: „Как можем да се домогнем до това начало? “ То е най-лесното нещо. Да кажем, задушавате се; какво правите? Отворите уста и дишате. Трябва чрез носа да поемете въздух.
Тъй, за да имаме живот, трябва да имаме
познание
, а за да имаме
познание
, трябва да имаме свеж ум, който да възприема, да се движи.
И когато постоянно възприемате с ума си ония добри, възвишени мисли, както постоянно поемате чрез носа въздух, вие сте на път към този вечен живот, който търсите. Ако направите един малък опит, всеки ден да калите вашата воля – като дойдат лоши мисли и желания, да ги отпъждате и да възприемате само добрите мисли и желания, в една година отгоре вие можете да извършите над себе си чудеса: не ще има спънка, която да се не подчини на туй усилие на вашата воля. Сега, разбира се, който иска да придобие безсмъртие, трябва да има силна воля в истинския смисъл на думата. Ама казвате: „Не мога“. – „Който не може, ще отиде там – в затвора.“ Тъй е писано в Божествената книга.
към беседата >>
Христос казва: „Трябва да се запознаете с основния принцип на
познанието
“.
„Набих го.“ Какво ти платиха за това? – Нищо. Утре пък тебе ще набият. Каква е тази свобода: днес ти биеш, утре тебе бият; днес ти удушаваш, утре тебе удушават? Това не е свобода.
Христос казва: „Трябва да се запознаете с основния принцип на
познанието
“.
Аз искам да приложите това, което ще ви кажа. Вие ѝдете в черква, изправите се, скръстите ръце, затворите очи, пренесете се и се молите Богу; излезете вън от черква – всичко това вие забравите. Хората отвън казват: „Този човек ходи в черква, той е набожен, излезе вън, животът му е друг“. Значи не сте намерили правия, истинския път на спасението. Ама казват: „Христос дойде и ни спаси“.
към беседата >>
15.
Условията на вечния живот
,
НБ
, София, 25.10.1914г.,
Но кой е основният елемент на
познанието
?
Но тук основната мисъл е „вечен живот“, а „Исус Христос“ е допълнение на тази мисъл. Бог и Исус Христос са двете начала, от които произтича вечният живот, или: двете опори, двата стълба, върху които се той крепи. Логически казано: „Бог“ е голяма предпоставка, „Исус Христос“ – малка предпоставка, а „вечен живот“ – заключението. Да направим тази мисъл още по-ясна: думите „вечен живот“ подразбират разумното движение на душите; думата „Бог“ – зародишите на духа, условията, силите, законите в природата, върху които се гради и крепи този величествен ред на нещата, а „Исус Христос“ – разумното начало, което излиза от Единия Бог и което насочва и съхранява всички живи същества. Сега може да помислите, че като кажете „вечен живот“, разбирате, знаете какво е всъщност вечен живот.
Но кой е основният елемент на
познанието
?
Ние познаваме само ония неща, които можем да опитаме, да направим. Всяко нещо, което не можем да опитаме и направим, не го познаваме. За такива неща, от каквото естество и да са те, ние нямаме нищо друго освен една представа и можем само да се догаждаме. Ако ви дадат плат, ще кажете: „Аз зная как е той станал“, но когато ви накарат да го направите – да изпредете вътъка, да турите основата – ще кажете: „Не знам“. Науката казва, че всяко живо същество, за да може да живее, изисква среда и условия.
към беседата >>
И когато в една душа се зароди желание да познае Бога, тя трябва да „умре“, като си каже: „Аз трябва да умра, за да позная Бога“ – това е най-правилното определение на
Богопознанието
.
и тогава само ще може да се спре и да каже: „Образувах своето мнение за човека, знам вече какво нещо е човек“. И сега ние философите на този свят, като сме ходили навсякъде, спираме се и казваме: „Ела да ти кажа какъв е Бог; Той е всесилен; разбра ли сега? “ – „Разбрах.“ Нищо не си разбрал. Само когато излезеш извън тази среда, като минеш през вратата, която се нарича „смърт“, когато „умреш“, само тогава ще познаеш какво нещо е Бог. Затуй именно „умират“ хората.
И когато в една душа се зароди желание да познае Бога, тя трябва да „умре“, като си каже: „Аз трябва да умра, за да позная Бога“ – това е най-правилното определение на
Богопознанието
.
Ония, които са писали Евангелието, са били хора много мъдри. Някои мислят, че Евангелистите са били, като рибари, прости, неучени, и че и Исус Христос бил прост, неучен. Обаче това съвсем не е тъй: Христос се е учил в небесно училище; той нямаше нужда да се учи на земята. Аз се чудя на туй именно повърхностно заключение, че човек, който никак не се е учил, е можал да обърне света и да заведе хората при Бога. Материалистите, пантеистите казват: „Вие християните сте много големи глупци, вие нямате логика: на един човек, който е бил прост, неучен, вие се уповавате Той да ви заведе при Бога.
към беседата >>
Сега да се обърнем към думата „
познание
“.
Ние, които искаме да минем в духовния свят, сме като рибите потопени в една среда. Ако искаме да се запознаем с ония условия, в които живеят ангелите, последните ще ни кажат тъй, както ние ще кажем на рибата, ако тя иска да излезе от водата и да влезе в нашата среда, да мисли и действа: „Ти трябва най-първо да измениш своите хриле, да образуваш дробове и да се научиш да дишаш“. Тази риба, която научи друга да си направи дробове, ще бъде най-учената риба. Сега и аз ви препоръчвам това учение – да си направите дробове за онзи свят, защото ако ги нямате, няма да влезете в него. Трябва да бъдете приготвени, щото вашият живот да се продължи непрекъснато нагоре след напущането на земята.
Сега да се обърнем към думата „
познание
“.
В нашата писмена реч думите са съставени от известни знакове – буквите, с които те се пишат. За пример, да вземем българската дума „познаване“. Първо имаме две черти спуснати отгоре надолу, като им турите отгоре още една чертица, става буквата „П“. Искаме да направим „О“, пишем кръг и го туряме до „П“-то, става „ПО“. За буквата „З“ вземаме двете половини на буквата „О“ и ги туряме едната отгоре, другата отдолу.
към беседата >>
И аз казвам: в
познанието
чашата е обърната към Бога да ѝ налее нещо и като го възприеме, иска да опита в себе си какво е – създава опита, или пък в органически смисъл подразбираме, че този цвят е вече завързал и че плодът трябва да узрее.
За буквата „Н“ вземаме също отвесните черти на „П“-то и поставяме горната чертица в средата им. Трябва да напишем „А“; вземаме две линии допрени горе, а през средата съединени също с чертица. За буквата „В“ вземаме права линия и до нея залепваме знака на „З“-то и т.н.. Но онзи, който е образувал тия знаци, е имал известна мисъл вътре в себе си. Аз разсъждавам по аналогия за растенията, цветята по следния начин. Цветето, когато расте, стои като чаша отворено нагоре, докогато възприеме зародиша; щом го възприеме, почва да се обръща надолу и най-сетне увисва – образува буквата „П“.
И аз казвам: в
познанието
чашата е обърната към Бога да ѝ налее нещо и като го възприеме, иска да опита в себе си какво е – създава опита, или пък в органически смисъл подразбираме, че този цвят е вече завързал и че плодът трябва да узрее.
Значи не може да имате познание, докато не заченете. Инак вие ще бъдете празна душа, обърната нагоре. Когато душата се обърне надолу, ще кажем, че Господ е турил нещо във вас. Може този плод да падне преждевременно, но тогава той пак трябва да повтори процеса на развитието и узряването, защото без мъка няма сполука. „О“-то, нулата, казват, е нищо; но в математиката тя има сила да увеличава и да намалява по 10 пъти, ако я турим пред или зад една цифра.
към беседата >>
Значи не може да имате
познание
, докато не заченете.
Трябва да напишем „А“; вземаме две линии допрени горе, а през средата съединени също с чертица. За буквата „В“ вземаме права линия и до нея залепваме знака на „З“-то и т.н.. Но онзи, който е образувал тия знаци, е имал известна мисъл вътре в себе си. Аз разсъждавам по аналогия за растенията, цветята по следния начин. Цветето, когато расте, стои като чаша отворено нагоре, докогато възприеме зародиша; щом го възприеме, почва да се обръща надолу и най-сетне увисва – образува буквата „П“. И аз казвам: в познанието чашата е обърната към Бога да ѝ налее нещо и като го възприеме, иска да опита в себе си какво е – създава опита, или пък в органически смисъл подразбираме, че този цвят е вече завързал и че плодът трябва да узрее.
Значи не може да имате
познание
, докато не заченете.
Инак вие ще бъдете празна душа, обърната нагоре. Когато душата се обърне надолу, ще кажем, че Господ е турил нещо във вас. Може този плод да падне преждевременно, но тогава той пак трябва да повтори процеса на развитието и узряването, защото без мъка няма сполука. „О“-то, нулата, казват, е нищо; но в математиката тя има сила да увеличава и да намалява по 10 пъти, ако я турим пред или зад една цифра. Ако, например, подир 1 турим 0, получаваме число 10 пъти по-голямо, а ако я турим пред 1 – 10 пъти по-малко.
към беседата >>
Тогава „
познанието
“ подразбира познаването на почвата, като среда, за клонищата, а за корените – като условие за придобиване храна за клонищата, листата и световете.
Но слизаме в туй дърво, което има двояк живот – нагоре в ствола и клоновете и надолу в корените. Казваме, че рибата е потопена във водата, а човек – във въздуха. То е наполовина вярно. Има и други елементи, с отстранението на които престава и животът. Плодните растения имат две среди – почвата за корените, и атмосферата за клонищата и цветовете.
Тогава „
познанието
“ подразбира познаването на почвата, като среда, за клонищата, а за корените – като условие за придобиване храна за клонищата, листата и световете.
Вие сте, да кажем, долу в корените; като пътувате по това дърво – дървото на живота – там има двояк живот, материален в корените и духовен в клонищата. Те са като подлог и сказуемо. Светът на духовете, на ангелите, който някои наричат астрален свят, е свръзката между човешкия свят (физическия, материалния) и чисто духовния, или Божествен свят. Онзи, който говори, е Бог – Той представлява сказуемото, извор на знание, сила и живот; човекът е подлогът, почвата, която приготовлява соковете на живота, а спомагателният глагол „е“ – това са духовете, ангелите, които свързват физическия свят с духовния и които прилагат законите за хармоничното действане на тия два свята. Вие може да имате подлог, може да имате сказуемо, но ако нямате тази свръзка, нямате изречение.
към беседата >>
Ангелите именно внасят в нас
познанието
за Бога, без което не можем да имаме никакъв живот в себе си.
Вие сте, да кажем, долу в корените; като пътувате по това дърво – дървото на живота – там има двояк живот, материален в корените и духовен в клонищата. Те са като подлог и сказуемо. Светът на духовете, на ангелите, който някои наричат астрален свят, е свръзката между човешкия свят (физическия, материалния) и чисто духовния, или Божествен свят. Онзи, който говори, е Бог – Той представлява сказуемото, извор на знание, сила и живот; човекът е подлогът, почвата, която приготовлява соковете на живота, а спомагателният глагол „е“ – това са духовете, ангелите, които свързват физическия свят с духовния и които прилагат законите за хармоничното действане на тия два свята. Вие може да имате подлог, може да имате сказуемо, но ако нямате тази свръзка, нямате изречение.
Ангелите именно внасят в нас
познанието
за Бога, без което не можем да имаме никакъв живот в себе си.
Ще ви приведа едно сравнение. Допуснете, че вие излизате нощем зимно време, треперите и се припичате на месечината. Пита ви някой: „Защо седите тук? “ – „Припичам се.“ – „Ама няма слънце.“ – „Ти си сляп човек, ти се лъжеш; това слънце полека-лека ще ме стопли.“ Когато нямате представа за Бога, това показва, че между Бога и вас има известна празнина, известна преграда, която пресича връзката на вашия живот с Божествения. Сега аз забелязвам, че в този говор има, може би, нещо смътно за вашия ум.
към беседата >>
16.
Духът и плътта. Приливи и отливи в
,
НБ
, София, 15.11.1914г.,
Че това е факт, свидетелстват двете дървета, за които се говори в Писанието: „дървото на живота“ и „дървото за
познание
на доброто и злото“.
Изобщо хората имат много смътни понятия за ония дълбоки закони, върху които почива животът. Светът, в който живеем, се управлява от закони, от правила, които Бог е положил отдавна, когато е устройвал вселената. И когато е въвел в нея първия човек – Писанието тук мълчи – Господ дълго време го е учил и му е преподавал небесните знания. Запознал го е с всичките основни закони на това голямо здание, в което го е поставил да живее, показал му е свойствата на билките, запознал го е с качествата и действията на елементите, и като го е поставил господар над всичко, казал му е: „Ако спазваш законите, които съм положил, ще бъдеш всякога щастлив, радостен, блажен, и във всичко, което захванеш, ще сполучваш; но в деня, в който престъпиш Моята заповед, всичко ще се опълчи против тебе“.
Че това е факт, свидетелстват двете дървета, за които се говори в Писанието: „дървото на живота“ и „дървото за
познание
на доброто и злото“.
Ако бих се спрял да ви обяснявам какви са тия дървета, бих се отвлякъл много; това ще оставя за друга беседа. Тия две дървета в рая бяха живи, интелигентни, имаха известна сила, известни качества в себе си. И каза Господ на първия човек: „В дървото за познание на доброто и злото се крие голяма опасност, и в който ден посегнеш на него, ще изгубиш всичко – елементите, скрити в това дърво, не са за тебе, ти не си достатъчно силен, за да ги владееш. В бъдеще може да ги изучиш, но засега ще се ползваш от всички други дървета, от всяко нещо в живота, но не и от дървото за познание на доброто и злото“. Няма да се спирам да говоря за дълбоките причини, които подбудиха Адам да престъпи Божествената заповед.
към беседата >>
И каза Господ на първия човек: „В дървото за
познание
на доброто и злото се крие голяма опасност, и в който ден посегнеш на него, ще изгубиш всичко – елементите, скрити в това дърво, не са за тебе, ти не си достатъчно силен, за да ги владееш.
И когато е въвел в нея първия човек – Писанието тук мълчи – Господ дълго време го е учил и му е преподавал небесните знания. Запознал го е с всичките основни закони на това голямо здание, в което го е поставил да живее, показал му е свойствата на билките, запознал го е с качествата и действията на елементите, и като го е поставил господар над всичко, казал му е: „Ако спазваш законите, които съм положил, ще бъдеш всякога щастлив, радостен, блажен, и във всичко, което захванеш, ще сполучваш; но в деня, в който престъпиш Моята заповед, всичко ще се опълчи против тебе“. Че това е факт, свидетелстват двете дървета, за които се говори в Писанието: „дървото на живота“ и „дървото за познание на доброто и злото“. Ако бих се спрял да ви обяснявам какви са тия дървета, бих се отвлякъл много; това ще оставя за друга беседа. Тия две дървета в рая бяха живи, интелигентни, имаха известна сила, известни качества в себе си.
И каза Господ на първия човек: „В дървото за
познание
на доброто и злото се крие голяма опасност, и в който ден посегнеш на него, ще изгубиш всичко – елементите, скрити в това дърво, не са за тебе, ти не си достатъчно силен, за да ги владееш.
В бъдеще може да ги изучиш, но засега ще се ползваш от всички други дървета, от всяко нещо в живота, но не и от дървото за познание на доброто и злото“. Няма да се спирам да говоря за дълбоките причини, които подбудиха Адам да престъпи Божествената заповед. Някои проповядват, че трябва да имаме вяра. Действително, вяра е необходима, било положителна или отрицателна: тя е основа в живота, без нея животът не може да съществува. Съществата, колкото малки и да са, като започнете от микроскопичните и дойдете до най-висшите, всички имат вяра.
към беседата >>
В бъдеще може да ги изучиш, но засега ще се ползваш от всички други дървета, от всяко нещо в живота, но не и от дървото за
познание
на доброто и злото“.
Запознал го е с всичките основни закони на това голямо здание, в което го е поставил да живее, показал му е свойствата на билките, запознал го е с качествата и действията на елементите, и като го е поставил господар над всичко, казал му е: „Ако спазваш законите, които съм положил, ще бъдеш всякога щастлив, радостен, блажен, и във всичко, което захванеш, ще сполучваш; но в деня, в който престъпиш Моята заповед, всичко ще се опълчи против тебе“. Че това е факт, свидетелстват двете дървета, за които се говори в Писанието: „дървото на живота“ и „дървото за познание на доброто и злото“. Ако бих се спрял да ви обяснявам какви са тия дървета, бих се отвлякъл много; това ще оставя за друга беседа. Тия две дървета в рая бяха живи, интелигентни, имаха известна сила, известни качества в себе си. И каза Господ на първия човек: „В дървото за познание на доброто и злото се крие голяма опасност, и в който ден посегнеш на него, ще изгубиш всичко – елементите, скрити в това дърво, не са за тебе, ти не си достатъчно силен, за да ги владееш.
В бъдеще може да ги изучиш, но засега ще се ползваш от всички други дървета, от всяко нещо в живота, но не и от дървото за
познание
на доброто и злото“.
Няма да се спирам да говоря за дълбоките причини, които подбудиха Адам да престъпи Божествената заповед. Някои проповядват, че трябва да имаме вяра. Действително, вяра е необходима, било положителна или отрицателна: тя е основа в живота, без нея животът не може да съществува. Съществата, колкото малки и да са, като започнете от микроскопичните и дойдете до най-висшите, всички имат вяра. Но каква е тяхната вяра?
към беседата >>
17.
Великден
,
НБ
, , 4.4.1915г.,
Знаем, че когато Адам беше в рая, Бог изрази живота и смъртта във вид на две плодни растения, от които едното нарече „Дърво на Живота“, а другото – „Дърво за
познание
на доброто и злото“.
Съвременните хора умират, и често са ме питали защо умират. Има причини. Христос умря позорно и най-после възкръсна. Сега ще направя едно малко съпоставяне. Как се появи смъртта в света?
Знаем, че когато Адам беше в рая, Бог изрази живота и смъртта във вид на две плодни растения, от които едното нарече „Дърво на Живота“, а другото – „Дърво за
познание
на доброто и злото“.
В чисто окултен и мистичен смисъл, под „Дърво на Живота“ се разбират всичките стремежи на природата към Божеството, стремежът, който върви отдолу нагоре. То е приливът, който расте. „Дърво за познание на доброто и злото“, обаче, идва отгоре надолу. Сега, как се е родила смъртта? По най-естествен път.
към беседата >>
„Дърво за
познание
на доброто и злото“, обаче, идва отгоре надолу.
Сега ще направя едно малко съпоставяне. Как се появи смъртта в света? Знаем, че когато Адам беше в рая, Бог изрази живота и смъртта във вид на две плодни растения, от които едното нарече „Дърво на Живота“, а другото – „Дърво за познание на доброто и злото“. В чисто окултен и мистичен смисъл, под „Дърво на Живота“ се разбират всичките стремежи на природата към Божеството, стремежът, който върви отдолу нагоре. То е приливът, който расте.
„Дърво за
познание
на доброто и злото“, обаче, идва отгоре надолу.
Сега, как се е родила смъртта? По най-естествен път. Ако пуснем два влака от две противоположни страни да се движат към една и съща точка, какво ще стане? – Катастрофа. Адам се намери между два такива влака и като не знаеше как да избегне катастрофата, умря.
към беседата >>
18.
Новото основание
,
НБ
, София, 23.5.1915г.,
И както, когато ядохте от забранения плод на дървото за
познание
доброто и злото, изпитахте неговата зараза, така и сега, като вкусите от плода на Дървото на Живота, ще последва друга наука, друг обществен строй, диаметрално противоположен на съвременния.“ За вас тия неща може да са алегорични, но за мен са една действителност – тия дървета са в нашия мозък.
“ Както при Ева се явила змията и казала: „Защо не ядете от плода на дървото за познаване доброто и злото? “, така сега и Христос се явява при нея и казва: „Защо от хиляди години не ядете от плода на Дървото на Живота? “ – „Защото ни е забранено“ – казва Ева. – „Защо ви е забранено? “ На Ева й се иска да излъже, но после се решава да каже истината: „Защото съгрешихме.“ – „Ха – казва Христос, – щом изправите вашия грях, щом го хвърлите от себе си, ще ви се позволи да ядете от това Дърво на Живота.
И както, когато ядохте от забранения плод на дървото за
познание
доброто и злото, изпитахте неговата зараза, така и сега, като вкусите от плода на Дървото на Живота, ще последва друга наука, друг обществен строй, диаметрално противоположен на съвременния.“ За вас тия неща може да са алегорични, но за мен са една действителност – тия дървета са в нашия мозък.
Едното дърво – за познание доброто и злото – е отзад, а другото – на Живота – отпред. Русите казват: „Русский человек живет задным умом“; сега русите почват да живеят с предния ум – отказаха се от пиянството. В Русия никой досега не мислеше, че хората могат да живеят трезвено – сега с един царски указ се забрани пиенето; значи същият закон, който произвеждаше едно зло досега, произвежда едно голямо Добро. Та сега Христос казва: „Готови ли сте вече да мислите – не да живеете със задния си ум, не да опитвате, а да мислите, да градите както Аз ще кажа? “ А вие казвате, както съвременните неутрални държави: „Какви гаранции ни даваш?
към беседата >>
Едното дърво – за
познание
доброто и злото – е отзад, а другото – на Живота – отпред.
“, така сега и Христос се явява при нея и казва: „Защо от хиляди години не ядете от плода на Дървото на Живота? “ – „Защото ни е забранено“ – казва Ева. – „Защо ви е забранено? “ На Ева й се иска да излъже, но после се решава да каже истината: „Защото съгрешихме.“ – „Ха – казва Христос, – щом изправите вашия грях, щом го хвърлите от себе си, ще ви се позволи да ядете от това Дърво на Живота. И както, когато ядохте от забранения плод на дървото за познание доброто и злото, изпитахте неговата зараза, така и сега, като вкусите от плода на Дървото на Живота, ще последва друга наука, друг обществен строй, диаметрално противоположен на съвременния.“ За вас тия неща може да са алегорични, но за мен са една действителност – тия дървета са в нашия мозък.
Едното дърво – за
познание
доброто и злото – е отзад, а другото – на Живота – отпред.
Русите казват: „Русский человек живет задным умом“; сега русите почват да живеят с предния ум – отказаха се от пиянството. В Русия никой досега не мислеше, че хората могат да живеят трезвено – сега с един царски указ се забрани пиенето; значи същият закон, който произвеждаше едно зло досега, произвежда едно голямо Добро. Та сега Христос казва: „Готови ли сте вече да мислите – не да живеете със задния си ум, не да опитвате, а да мислите, да градите както Аз ще кажа? “ А вие казвате, както съвременните неутрални държави: „Какви гаранции ни даваш? “ Всеки иска гаранция – и Италия, и Сърбия, и Гърция, и Румъния, и България: „Без гаранции не можем да напуснем неутралитета.“ Така и ние казваме на Христа: „Ние вкусихме от дървото за познание доброто и злото и видяхме какво зло ни сполетя; чакайте да обмислим малко дали няма да ни сполети същото зло, ако вкусим пък от Дървото на Живота.“ – „Неутралитет пазим“ – казва ни дядо Радославов, но с неутралитет няма да се свърши работа.
към беседата >>
“ Всеки иска гаранция – и Италия, и Сърбия, и Гърция, и Румъния, и България: „Без гаранции не можем да напуснем неутралитета.“ Така и ние казваме на Христа: „Ние вкусихме от дървото за
познание
доброто и злото и видяхме какво зло ни сполетя; чакайте да обмислим малко дали няма да ни сполети същото зло, ако вкусим пък от Дървото на Живота.“ – „Неутралитет пазим“ – казва ни дядо Радославов, но с неутралитет няма да се свърши работа.
Едното дърво – за познание доброто и злото – е отзад, а другото – на Живота – отпред. Русите казват: „Русский человек живет задным умом“; сега русите почват да живеят с предния ум – отказаха се от пиянството. В Русия никой досега не мислеше, че хората могат да живеят трезвено – сега с един царски указ се забрани пиенето; значи същият закон, който произвеждаше едно зло досега, произвежда едно голямо Добро. Та сега Христос казва: „Готови ли сте вече да мислите – не да живеете със задния си ум, не да опитвате, а да мислите, да градите както Аз ще кажа? “ А вие казвате, както съвременните неутрални държави: „Какви гаранции ни даваш?
“ Всеки иска гаранция – и Италия, и Сърбия, и Гърция, и Румъния, и България: „Без гаранции не можем да напуснем неутралитета.“ Така и ние казваме на Христа: „Ние вкусихме от дървото за
познание
доброто и злото и видяхме какво зло ни сполетя; чакайте да обмислим малко дали няма да ни сполети същото зло, ако вкусим пък от Дървото на Живота.“ – „Неутралитет пазим“ – казва ни дядо Радославов, но с неутралитет няма да се свърши работа.
Неутралитетът – това е едната опорна точка; трябва да се намери следующата, за да почнем да сновем. Така и в християнския живот неутралитет се пази до известно време, след това трябва да започнем да воюваме: имаш една лоша мисъл – то е война; раждаш се, умираш – това е война; богатееш, сиромашееш – това е война. Животът от единия край до другия е война, само че тая война трябва да бъде обоснована на принципа да печелим, а не да губим. На Италия Тройното съглашение или Съюзът дава гаранции, но в състояние ли са те да изпълнят докрай своите обещания, отде знаем, че след време няма да се откажат от тия си обещания? На един вълк, като ял една овца, заклещила се една голяма кост в гърлото му и почнал да реве; дохожда му на помощ един щъркел, бръкнал със своя клюн в устата на вълка, извадил му костта и след това му поискал да му се отплати за услугата.
към беседата >>
19.
Милосърдието
,
НБ
, София, 17.9.1916г.,
Човек трябва да има ключа, за да отвори вратата на
познанието
.
На този човек се казва: “Не си пресметнал добре и затова си забъркал работата”. Трябва да пресмятате внимателно. В тази лаборатория над веждите има складирано онова, което ви трябва. Там е вашата библиотека, където ще намерите книгата, еди-коя си страница или еди-кой си член от закона, който ще ви осветли. Някои имат обичай да си стискат главата, обаче със стискане врата не се отваря, а само орехи се чупят.
Човек трябва да има ключа, за да отвори вратата на
познанието
.
И така, трябва да живеем разумно. Има много написани книги по въпроса какъв е разумният Живот. Това е ваша работа – трябва да живеете тъй, както вие схващате нещата, защото ученик, който няма свое разбиране, никога няма да разбере онова, което учителят му преподава. Сега ние се намираме в следното противоречие. Има една легенда, че Господ първоначално създал двама души на Земята, но те не могли да се разберат, намразили си и затова ги турил в две най-отдалечени едно от друго места в пространството, за да не се виждат.
към беседата >>
20.
Ще ви въздигна
,
НБ
, София, 3.12.1916г.,
По-близо да си, Господи, до мен със Своята сила, мъдрост и
познание
.
Тогава няма да ви чувам да пеете: “По-близо да съм до Господа”. Който е съчинил тази песен, не е разбирал това нещо. Не ние трябва да сме по-близо до Господа, а трябва Той да е до нас. Този Господ трябва да слезе отгоре, Той трябва да бъде близо при мен. Например, някой е паднал в калта и идва друг да го спасява; не падналият отива при избавителя си, а този, който ще го избавя, отива при него.
По-близо да си, Господи, до мен със Своята сила, мъдрост и
познание
.
По този начин ще бъде силен всеки народ, по този начин ще бъде силен и българският народ. Ако българите слушат Господа, народ и половина ще бъдат. Употребявам българския израз “човек и половина”, което значи много добър и умен човек. Всеки трябва да носи тази мисъл със себе си: обединение и единство навсякъде. Някои мислят, че съм дошъл да разединявам.
към беседата >>
21.
Ще бъдат научени
,
НБ
, София, 24.12.1916г.,
Дошла жената на земята, но понеже Адам вече остарял, не е бил толкова красив, тя се залюбила с друг и започнала втората култура - културата на
познание
добро и зло.
(втори вариант)
" Няма да се впущам да обяснявам как е било това. Тя е била най-славна, най-велика, без страдание. Когато човек е бил сам, живял е с Бога. Обаче този културен човек, като придобил много знания, станал ленив и казал на Бога. „Изпрати ми някой, който да ми помага." И казал Господ: „Ще изпратя жена при този мързелив човек." Мързелив човек става, когато започне да остарява.
Дошла жената на земята, но понеже Адам вече остарял, не е бил толкова красив, тя се залюбила с друг и започнала втората култура - културата на
познание
добро и зло.
Тъй че сега съществуват само жени, а сегашните мъже са с лукови глави. Сега е културата на жените. Сега третата култура, която иде, тя иде да съедини двата принципа, на мисълта и живота, да образува култура на милосърдието. Първата култура е била на мъдростта, втората - на правдата, третата, която иде, тя е култура на милосърдието - някои я наричат култура на любовта. И в тази трета култура мъжете и жените трябва да се съединят в едно.
към втори вариант >>
22.
Братът на най-малките
,
ИБ
НБ
, София, 1.1.1917г.,
Понеже съсипваме помишления, и всяко възвишение, което се повдига против
познанието
Божие, и пленим всеки разум да се покорява Христу“.
„Освети ги чрез Твоята Истина.“ Сега аз искам да вървите по възходяща права линия, да осветявате името Божие в себе си. Това име ще ви повдигне да бъдете, както Христос е казал, Негови сънаследници и съпричастници. Днес аз искам да внеса в умовете и сърцата ви Божествената светлина, чрез която можете да се освободите от всички лоши зародиши. Мечът на Духа е изваден и тежко на ония, които се противят на истината. Ние трябва да воюваме с оръжия, за които е казано в 10-та глава, 4-ти и 5-ти стих от Второто послание към Коринтяните: „Понеже оръжията на нашето воинстване не са плътски, но с Бога са силни да разоряват твърдини.
Понеже съсипваме помишления, и всяко възвишение, което се повдига против
познанието
Божие, и пленим всеки разум да се покорява Христу“.
Това е теософия, окултизъм, спиритизъм, Божия Мъдрост. Желая да вземете следния стих за мото: „Оръжията ви да не бъдат плътски, но да бъдете с Бога силни“. Така именно ще се освободите от помишленията на низшия манас, на греха, на който хората и до днес дават десятък. Христос казва: „Отдавайте кесаревото кесарю, а Божието Богу“. Низшият манас е кесарят в човека.
към беседата >>
Понеже съсипваме помишления, и всѣко вѫзвишение, което се повдига противъ
познанието
Божие, и пленимъ всѣки разумъ да се покорява Христу“.
(втори вариант)
„Освѣти ги чрѣзъ Твоята Истина.“ Сега азъ искамъ да вървитѣ по вѫзходяща права линия, да освѣтяватѣ името Божие въ себе си. Това име ще ви повдигне да бѫдетѣ, както Христосъ е казалъ, Нѣгови сънаслѣдници и съпричастници. Днесъ азъ искамъ да внеса въ умовѣтѣ и сърдцата ви Божествената свѣтлина, чрѣзъ която можетѣ да се освободитѣ отъ всички лоши зародиши. Мечътъ на Духа е изваденъ и тѣжко на ония, които се противѣтъ на истината. Ние трѣбва да воюваме съ орѫжия, за които е казано въ 10-та глава, 4-ти и 5-ти стихъ отъ Второто послание къмъ Коринтянитѣ: „Понеже орѫжията на нашето воинстване не сѫ плътски, но съ Бога сѫ силни да разоряватъ твърдини.
Понеже съсипваме помишления, и всѣко вѫзвишение, което се повдига противъ
познанието
Божие, и пленимъ всѣки разумъ да се покорява Христу“.
Това е теософия, окултизъмъ, спиритизъмъ, Божия Мѫдрость. Желая да вземетѣ слѣдния стихъ за мото: „Орѫжията ви да не бѫдатъ плътски, но да бѫдетѣ съ Бога силни“. Така имѣнно ще се освободитѣ отъ помишленията на низшия манасъ, на грѣха, на който хората и до днесъ даватъ дѣсятъкъ. Христосъ казва: „Отдавайтѣ кесаревото кесарю, а Божието Богу“. Низшиятъ манасъ е кесарятъ въ човѣка.
към втори вариант >>
23.
Растете в благодат! / Растене и познание
,
НБ
, , 7.1.1917г.,
Човешката душа да расте, а човешкият дух да достигне
познанието
на благодатта.
Растенето е процес на развитие. Кое трябва да расте? Често казват: „Трябва да расте ябълка, дърво, клончета, листа, цветове“ – трябва да растат и да се развиват. Но в цитирания стих се подразбира, че трябва да расте човешката душа.
Човешката душа да расте, а човешкият дух да достигне
познанието
на благодатта.
Коя благодат? – Божията. Думата „благодат“ е обширна, тя подразбира условията, в които човек трябва да живее горе на Небето и долу на земята. Земята, за която често се говори в свещените книги, е толкова голяма, че на нея може да живеят безброй много хора. В Писанието тя е наречена „Обетована“.
към беседата >>
Думата „
познание
“ иска да каже: Да се разберат законите, според които този растеж може да стане.
Според съвременните понятия на логиката, при този огън човек би трябвало да изгори. Огънят, който разрушава човека – това са неговите страсти. Те разрушават едновременно тялото и душата. Няма ли човек страсти, ще рече: не се грее на разрушителен огън. Павел, като казва „растете“, подразбира действие под влиянието на Божествения огън – тези 10–50,000 волта, които като минат, ще пречистят и обновят хората.
Думата „
познание
“ иска да каже: Да се разберат законите, според които този растеж може да стане.
А растежът е двояк – и нагоре, и надолу. Когато се оглеждате в огледало, вие имате отражение; ако някой ви запита по какви закони става това отражение, лесно ще отговорите – има отражение; но аз бих желал да зная онзи основен закон, който образува това отражение. Физиците обясняват механическата страна на предмета, тъй както и астрономите обясняват механическата страна на вселената, например какво било слънцето, какви били елементите му, каква била температурата му и т.н.; но какво в действителност е слънцето, това е една тайна. От земята ние можем да предполагаме и едното, и другото, но когато човек стане духовен, той ще бъде в състояние да провери истината за това растене, за което Павел говори. Искаш да знаеш, има ли живот горе на месечината или не, има ли вода или не, ще вземеш торбичката си и билет, и в няколко часа ще може да провериш тази истина.
към беседата >>
Като дойде този огън, ще дойде растенето и
познанието
в благодат.
Мойсей казва: „Господ си почина“. Христос казва: „Отец Ми работи“, и сега Той е още на работа. Почивката на Бога е да излезе от Своето битие, да разгледа от там всичко, което е създал, и после пак се връща да продължи работата. Сегашната Му работа носи със себе си огън. Той казва: „На този свят не му достига огън“.
Като дойде този огън, ще дойде растенето и
познанието
в благодат.
Когато говоря за света, аз разбирам всякога човека. За вас светът е толкова познат, колкото имате съотношение с него. Всички елементи от външния свят в природата са свързани с вашето тяло и вашия ум, и всички промени, които стават с вас, някое неразположение, което става във вашия дух, зависи от промяна в природата. Един вълк като не яде 3–4 дни, седмица, изгладнее и моли Господа за храна; долавяте неговата мисъл, че този вълк страда, страдате и вие заедно с него. Та всички неща са свързани: и радостите, и скърбите еднакво ги преживявате.
към беседата >>
В този стих са важни две думи: „растеж" и „в
познанието
".
(втори вариант)
В този стих са важни две думи: „растеж" и „в
познанието
".
Цялата глава съдържа много важни работи, но ако бих се впуснал да разправям за тези отвлечени неща, както ще станат, вашите крака отвън ще измръзнат и ще хванете ревматизъм. Аз ще взема този последен стих, който е най-важен. С този стих ще взема и още един, ще го намерите някъде в Писанието - „Първо послание към коринтяните", глава 15, стих 44. „Сее се тяло естествено, възкръсва тяло духовно. Има тяло естествено, има и тяло духовно."
към втори вариант >>
Човешката душа трябва да расте, а човешкият дух - да иде в
познание
на благодатта.
(втори вариант)
„Сее се тяло естествено, възкръсва тяло духовно. Има тяло естествено, има и тяло духовно." Защо растенето е процес? Кое трябва да расте? Често казват: „Трябва да расте ябълка, трябва да расте круша, трябва да расте дърво, клончета, листа, цветове - трябва да растат и да се развиват." Следователно подразбира се, че трябва да расте човешката душа.
Човешката душа трябва да расте, а човешкият дух - да иде в
познание
на благодатта.
Коя благодат? Болшаята. Думата „благодат" е обширна, тя подразбира условията, в които човек може да живее горе на небето и долу на земята. Аз съм много пъти говорил, но съвременните хора не разбират земята. Тази земя, за която съм говорил, е толкова голяма, че на нея може да живеят безчислено много хора. В Писанието тя е наречена Обитаема земя.
към втори вариант >>
Думата „
познание
" е да се разбират законите, според които този растеж може да стане.
(втори вариант)
А според съвременните понятия на логиката, човек би трябвало да изгори при този огън. Този огън, който разрушава човека, това са всичките негови страсти, които разрушават тялото и душата. Да няма човек страсти, то подразбира да се не грее човек на такъв огън. Петър като казва „растете", той подразбира Божествения огън, който ще пречисти света. Тези двайсет хиляди волта като дойдат, те ще обновят хората.
Думата „
познание
" е да се разбират законите, според които този растеж може да стане.
Този растеж е двояк - и нагоре, и надолу; и когато вие се оглеждате в едно огледало, вие имате отражение. Ако някой ви запита: „По какви закони става това отражение? " Лесно е да кажете, че има отражение. Аз бих желал да зная онзи основен закон, който образува това отражение, физиците обясняват механическата страна на предмета, тъй както и астрономите обясняват механическата страна на вселената - например какво е слънцето, какви са елементите му, каква е температурата му и т.н.; но какво е слънцето, какво е месечината - това е една тайна. От земята ние може да предполагаме и едното, и другото.
към втори вариант >>
Казва: „На този свят не му достига огън." Като дойде този огън, ще дойде растенето и
познанието
в благодатта.
(втори вариант)
Сега пак Господ е на работа. Мойсей казва: „Господ си почина", но след това пак работи и сега е още на работа. Почивката на Бога е да излезе от Своето битие, да разгледа оттам всичко, което е създал, и после пак се връща да работи наново. Господ се повърнал в света и пак работи. Сегашната Му работа носи със себе си огън.
Казва: „На този свят не му достига огън." Като дойде този огън, ще дойде растенето и
познанието
в благодатта.
Когато говоря за света, аз разбирам всякога човека. За вас светът е толкова познат, колкото имате съотношение. Всички елементи от външния свят върху цялата природа са свързани с вашето тяло и ум и всички промени, които стават с вас - за някое неразположение, което става във вашия дух, вие не сте отговорни, то зависи от цялата промяна в природата. Един вълк, като не яде три-четири дни, изгладнява и моли Господа за храна; долавяш неговата мисъл - страда този вълк, страдате и вие заедно с него. Всички неща са свързани - и радостите, и скърбите еднакво ги преживявате.
към втори вариант >>
24.
Познание. Самопожертвуване / Всичко ми е предадено
,
НБ
, София, 18.2.1917г.,
Думата „
познание
“ има отношение къмъ човѣшкия умъ.
Евангелистъ Матей казва, че никой не разбира Христа, никой не познава Сина освѣнъ Отца.
Думата „
познание
“ има отношение къмъ човѣшкия умъ.
Ако умътъ не е подготвенъ да схване тази велика идея, той не може да схване отношението, което сѫществува между Сина и Отца. Имаме двѣ числа 1 и 2 – Синъ и Отецъ. Когато ви се каже числото едно, какво бихте подразбрали? Думата „едно“ е символъ, тя може да има значение вѫтрѣ въ себе си, а може и да нѣма, зависи отъ състоянието на човѣшкия умъ. Ако кажете думитѣ „единъ“, „една“ или „едно“, може да разбирате единъ мѫжъ, една жена или едно дѣте, но може да разбирате и единъ конь, единъ волъ и т.н.
към беседата >>
Непрѣменно трѣбва да имате извѣстно
познание
, извѣстна връзка между вашата душа и душата на този, когото вие наричате вашъ синъ или дъщеря.
Ако кажете думитѣ „единъ“, „една“ или „едно“, може да разбирате единъ мѫжъ, една жена или едно дѣте, но може да разбирате и единъ конь, единъ волъ и т.н. Когато кажете думата „човѣкъ“, Вие мислите, че разбирате що е човѣкътъ. Ако ви запитамъ да дадете едно опрѣдѣление, що е човѣкъ, вие бихте се намѣрили въ трудно положение. Вие често казвате „синъ ми“, но и тази дума е непонятна за васъ, вие подъ нея разбирате само извѣстно съотношение. Какъ ще опрѣдѣлите, че вашето дѣте е вашъ синъ?
Непрѣменно трѣбва да имате извѣстно
познание
, извѣстна връзка между вашата душа и душата на този, когото вие наричате вашъ синъ или дъщеря.
Често хората казватъ 1 и 3, какво е отношението между 1 и 3? То е чисто математическо, едно показва диаметъра на окрѫжностьта, а три – самата окрѫжность. Едно показва размѣра на окрѫжностьта, а три, това е синътъ, размѣра на цѣлия човѣшки животъ. Отъ тукъ: „Никой не познава Сина“ – не познава размѣра на всевъзможнитѣ комбинации, които сѫществуватъ. Значи Синътъ е окрѫжностьта, размѣра на този диаметъръ.
към беседата >>
Хората на любовьта не трѣбва да се страхуватъ, който се страхува, за него нѣма любовь, нѣма
познание
на Христа.
Вие може да сте въ положението на богатия човѣкъ и да се задушите въ себе си, а може да сте въ положението на бѣдняка и да стоите на върха на стълбата, да гледате лицето на Бога. Това значи да познаешъ Бога. Сега вече трѣбва да познаемъ Христа, за когото отъ 2000 години проповѣдватъ, но съврѣменнитѣ християнски народи още не сѫ Го познали. Ако имамъ братъ и му причиня редъ злини, ограбя го, сѫществува ли нѣкаква връзка, любовь между мене и брата ми? Въ любовьта нѣма страхъ, нѣма съмнѣние и тя е велика, великъ законъ е тя.
Хората на любовьта не трѣбва да се страхуватъ, който се страхува, за него нѣма любовь, нѣма
познание
на Христа.
Нѣкои се боятъ, че ще умратъ. Що отъ това, мене не ме е страхъ отъ смъртьта. „Ама, има дяволи! “ Мене не ме е страхъ и отъ дяволи. Азъ познавамъ единъ живъ Богъ Отецъ, отъ Когото всичко е излѣзло.
към беседата >>
С други думи казано: Без самопожертвуване вратата на
познанието
е затворена.
(втори вариант)
– Защо? – Защото Синът се пожертвува за Отца си. И Синът познава Онзи, за Когото се е жертвувал. Който познава закона на жертвата, познава Отца си. Който е готов да се самопожертвува, ще намери пътя.
С други думи казано: Без самопожертвуване вратата на
познанието
е затворена.
Дето похлопа човек – на вратата на науката, на изкуството, на музиката, навсякъде ще удари на камък. Без вътрешно познаване на Отца и Сина, всичко се превръща в прах и пепел; всичко се руши и гние, както гният корените на дърветата. Кое дърво може да вирее без корен? Приложете закона на самопожертвуването, за да се домогнете до Божествения живот. Като се говори за закона на жертвата, мнозина се страхуват да не осиромашеят, да не изгубят богатството.
към втори вариант >>
25.
Кръстът
,
НБ
, София, 22.3.1917г.,
Познанието
на тайната на Царството Божие съставлява предмет на човешкото размишление, към него се стреми човешкият дух.
Ще говоря върху думите “Защото вам е дадено да познаете тайните на Царството Божие”.
Познанието
на тайната на Царството Божие съставлява предмет на човешкото размишление, към него се стреми човешкият дух.
Когато в ума ви се хвърли светлина върху вътрешното съдържание на тази велика мисъл (подразбирам първоначалния Божествен образ на една неизменна същност, която расте и в своите размери се развива не като мъртъв предмет, а като жива и разумна същина), ще разберете, че тайната на Царството Божие съдържа всички условия за развитието на човеците върху Земята. Казва Христос: “Вам е дадено”. На кои? Сега, вие може да дойдете в размишленията си до отрицателната страна и понеже е казано: “Вам е дадено, а тям не е дадено”, да си помислите, че, може би, на апостолите е дадено, но не на вас. Който и да си, дадено ти е.
към беседата >>
26.
Чистосърдечните / Чистосърдечнитѣ
,
НБ
, София, 29.4.1917г.,
За да разберемъ какво сѫ хората, трѣбва да влѣземъ и въ най-висшитѣ и най-нисшитѣ слоеве и само тогава ще имаме едно
познание
за човѣчеството.
(втори вариант)
Допуснете, че сте осѫдени на обѣсване слѣдъ една година. Тази година ще ви се види много кратко врѣме. Очаквате ли нѣкой вашъ любезенъ и 5 минути ви се виждатъ часове. Слѣдователно понятието за врѣме е относително въ нашето съзнание, зависи отъ интензивностьта на нашитѣ схващания. Когато говоримъ за Божиитѣ закони, ние имаме само едно субективно схващане и за да разберемъ реда на нѣщата, ние трѣбва да влѣземъ да живѣемъ въ всички хора едноврѣменно.
За да разберемъ какво сѫ хората, трѣбва да влѣземъ и въ най-висшитѣ и най-нисшитѣ слоеве и само тогава ще имаме едно
познание
за човѣчеството.
Христосъ казва: „За да може да влѣзете вѫтрѣ въ човѣчеството, да имате правилни схващания, трѣбва непрѣменно да бѫдете чисти, защото само чистиятъ човѣкъ, като слѣзе долу, той ще има имунитетъ, той нѣма да се заразява отъ никакви болести.“ Така казватъ и окултиститѣ. Когато човѣкъ е чистъ по умъ и сърдце, никаква сила не може да му въздѣйствува и слѣдователно силата на вашата воля, силата на вашето сърдце, на вашия умъ ще се обуславя отъ тази вѫтрѣшна физическа, духовна и Божествена чистота, която имате. Това, което ви казвамъ, може да го провѣрите, не говоря само на теория. Ще питате: „Какъ може да се провѣри? “ – Много лесно.
към втори вариант >>
27.
Съчетанието (Което Бог е съчетал)
,
ИБ
,
БС
, София, 3.5.1917г.,
Дойде ви една горчива мисъл, едно горчиво желание – това е от дървото на
познание
на доброто и злото.
Първият се чуди как са го разбрали, а не се досеща, че от многото поклони, които правел, пръстите му хванали мазоли. Тъй че, всеки има мазоли в себе си и от тези мазоли може да се познае какво прави. Христос казва: „Вие, жените, трябва да се повърнете към първото си положение! ” Към кое положение? Към положението да се храните с плодовете от Дървото на Живота.
Дойде ви една горчива мисъл, едно горчиво желание – това е от дървото на
познание
на доброто и злото.
Каквато и мисъл да ви дойде, веднага я отхвърлете и поставете друга добра на мястото и! Мразиш някого; не се старай да махнеш този човек или да го избегнеш, а намери друг някого, когото да обичаш. Светските хора по-добре разбират този закон. Например някой мъж не обича жена си и намира друга, която да обича. Същият закон е и при светските жени: не обича мъжа си – обича някого другиго.
към беседата >>
28.
Доброто съкровище
,
НБ
, София, 20.5.1917г.,
Въ райската градина имало двѣ дървета: едното дърво било за живота, а другото – за
познание
на доброто и злото.
(втори вариант)
Христосъ казва: Ние трѣбва да подчинимъ физическото си тѣло, физическия животъ, а не да го направимъ цѣль, защото то е една обвивка, една връзка, прѣзъ която соковетѣ минаватъ отвънъ навѫтрѣ. Когато ядете, всички сокове отиват да сформируватъ у васъ и Божествената душа. Отъ това гледище човѣкъ още не е сформируванъ. Хората, разглеждани отъ гледището на ангелитѣ, сѫ въ състояние на растения тукъ на земята, затова тѣ се уподобяватъ на дървета. „Праведнитѣ ще бѫдатъ като дървета, посадени при водни отоки.“ Подъ дърво се разбира знание, наука за живота.
Въ райската градина имало двѣ дървета: едното дърво било за живота, а другото – за
познание
на доброто и злото.
Затова Господь е казалъ на човѣка: „Тази наука още не я изслѣдвай, а само тази за живота.“ Съ това Господь е искалъ да каже: Сформирувай първо своето тѣло, неговитѣ мускули, нервна система, дробове, стомахъ, съ една дума – своята външна черупка и по този начинъ, чрѣзъ нея, външниятъ свѣтъ ще придаде соковетѣ на по-дебелата черупка. Коя е по-дебелата черупка? Това сѫ коститѣ. Виждаме, че и главата на човѣка има тѣзи три черупки, както у орѣха: външната е кожата; втората, срѣдната е костьта; а третята, най-вѫтрѣшната е една нѣжна ципица около мозъка. Ако тази нѣжна ципица се поврѣди, човѣкъ се поврѣжда.
към втори вариант >>
29.
Встъпление в Любовта
,
ИБ
,
БС
, София, 16.1.1919г.,
Докле достигнем всинца в единството на вярата и на
познанието
на Сина Божия в съвършен мъж, в мярата на възрастта на Христовата пълнота. (4:13)
Апостол е този, на когото се говори отвън. Пророк е този, на когото се говори отвътре. Благовестител е този, който е опитал нещата. Като ядеш някоя ябълка, ще благовестваш и ще кажеш: „Сладка е.” Кой е пастир? Пастир е майката, която кърми детето, овчарят, който пасе овцете, учителят, който предава знания.
Докле достигнем всинца в единството на вярата и на
познанието
на Сина Божия в съвършен мъж, в мярата на възрастта на Христовата пълнота. (4:13)
Апостолите ходиха с Христа, слушаха, тълкуваха Учението Му. Духът е работил с тях. Те бяха на брой дванадесет. Пророците са продължили работата на апостолите и са били на брой повече от тях. Благовестителите са били още повече, а пастирите и учителите – най-много.
към беседата >>
30.
Начин за себеконтрол
,
СБ
, В.Търново, 24.8.1919г.,
Това, което ви давам, е практически метод за
самопознание
и изправяне.
Този триъгълник ще бъде една схема, която ще показва къде куцате най-много: дали в ума, в сърцето или във волята; дали в душата, духа или тялото; дали в чувствата, мислите или действията. Законът е такъв: като направите погрешка, вие изменяте триъгълника, във вас няма равновесие. Тогава ще се постараете да го възстановите. Няма да си легнете с неразположение на духа, а ще гледате да въдворите хармония в него. Инак ще съборите онова, що градите.
Това, което ви давам, е практически метод за
самопознание
и изправяне.
Сега ще ви дам упътване с какви краски да отбелязвате точиците в триъгълниците – как да ги нашарите и да ги направите по-красиви. Точиците ще се поставят там, където дейността и проявата са най-силни: черните – извън триъгълниците и ще вървят отгоре надолу, а за основата – отдясно наляво. Цветните пък ще отбелязвате отдолу нагоре, а за основата отляво надясно. Неволните грешки в чувствата, мислите и действията са в подсъзнанието; волните на сърцето, ума и волята – в съзнанието, а ония на душата, духа и тялото – в самосъзнанието. Обяснение: когато чувствата ви са в дисхармония, на страната на триъгълника, където е отбелязано чувства, ще поставите горе черна точица.
към беседата >>
31.
Аз съм жив
,
НБ
, София, 22.2.1920г.,
Ядем всеки ден от плода на
познанието
добро и зло, искаме да се ползваме от плода на дървото, но искаме да се изолираме и от злото.
(втори вариант)
" Да, но трябва един прав и един крив човек, за да свършат една работа в света. После някои запитват: „Има ли в света зло и добро? Да се освободим от злото! " Това е крива философия. Щом си ял от този плод, не можеш да се освободиш нито от доброто, нито от злото, понеже в яденето на този плод се съдържа принципът и на доброто, и на злото.
Ядем всеки ден от плода на
познанието
добро и зло, искаме да се ползваме от плода на дървото, но искаме да се изолираме и от злото.
Онзи, който се ползва от този плод, който яде този плод, ще бъде и крив, и прав, ще бъде и добър, и зъл. Какво има да кажете на това? Ще кажете: „Ами защо Ева яде? " Тя беше умна, доблестна и яде, а съвременните дъщери на Ева и толкова не са доблестни. Те са тъй страхливи, че като го боднеш с една губерка, надават вик до Бога.
към втори вариант >>
Защото ядат от дървото на
познание
на добро и зло.
(втори вариант)
Той говори по Бога, да го слушаме." Има и съботяни някакви. Ако взема и за тях да говоря: „Като съботяните други хора няма в света, да пазите съботата като тях. Те са хора безкористни, примерни; те са свети, без- порочни хора, без пари продават, всичко каквото спечелят, на света го дават." И те ще кажат: „А, ето един човек, слушайте го, той е в правото учение." Да, по отношение на тях съм прав, но по отношение на истината съм крив, защото православните не са такива, каквито ги казах. Защо не са такива?
Защото ядат от дървото на
познание
на добро и зло.
И евангелистите не са такива, каквито говорих. Защо? Защото и те ядат от същото дърво. И съботяните не са такива, каквито говорих. Защо? По същата причина. Следователно във всяка църква като идеш, трябва да стоиш най-малко два метра далеч от кръга им, защото има ританица.
към втори вариант >>
Ако смъртта съществува, тя съществува по причина на един определен закон непринуден, защото ние доброволно я приемаме, ние доброволно ядем от плода на
познанието
на доброто и злото.
(втори вариант)
Водата е най-слабата, тя е и най-мощната по своето действие. Всички промени вън от нас на земята се дължат на водата и всички промени вътре в нас се дължат на живота. Следователно, ако впрегнем тази сила, този живот, разумно, ще имаме най-добри резултати. Изхвърлете от ума си мисълта, че сте грешни, че Бог не ви слуша, че еди-кой си казва тъй и тъй, изхвърлете разните преводи на разните автори и се обърнете към Господа! Този Господ, Който има ключовете на ада и смъртта и държи под Свой контрол, за да не би смъртта да вземе надмощие над Неговите деца, над човека.
Ако смъртта съществува, тя съществува по причина на един определен закон непринуден, защото ние доброволно я приемаме, ние доброволно ядем от плода на
познанието
на доброто и злото.
Докога ще умираме? До който ден ядем от плода на доброто и злото, от забранения плод. Кой е този плод? Той е мравешката култура. Сега ние, учени и прости, религиозни и философи, мислим, че ще свършим добре.
към втори вариант >>
32.
Работете с Любов
,
ИБ
,
БС
, София, 10.5.1920г.,
Само така
познанието
има смисъл.
Реплика: Искаме още един път да бъдем с Вас, Учителю. Имате ли да зададете някои въпроси?... Знаете ли откъде произлиза българската дума познай? Тя произлиза от един стар корен, който означава да живееш съзнателен Живот.
Само така
познанието
има смисъл.
Да живееш съзнателен Живот – това е Живот вечен. Значи това са две синонимни думи – Живот и съзнателен Живот. Тъй че, не само трябва да живее човек, но да живее съзнателен Живот. Да познаваш, значи да живееш в пълния смисъл на думата. И сега хората живеят, богатеят, но живеят неуверено.
към беседата >>
33.
Което се променя, без да се изменя
,
НБ
, В.Търново, 17.10.1920г.,
Христос казва: „Този живот, който се променя, непременно ще ви доведе до
познанието
за онзи, който не се изменя.“
Представете си, че се намирате в пространството някъде лишени от ръце, нозе, очи и глава, и изобщо от форма, обаче живеете и се движите, как ще определите тогава вашия живот? Животът ви няма да бъде като настоящия; понеже стомах не ще имате, няма да мислите за ядене; нямате очи – не ще мислите за красивото, няма да го познавате; лишени сте и от уши – вселената ще се потопи в дълбоко безмълвие. Без тези познания какъв ще бъде вашият живот? Там обаче има живот по-реален. Реалното е това, което не се види, не се чува, което не се пипа, защото ние виждаме, чуваме и пипаме само това, което е вън от нас.
Христос казва: „Този живот, който се променя, непременно ще ви доведе до
познанието
за онзи, който не се изменя.“
Представете си един маг, който има силата да се променя на красива девица наглед, момците се втурват след нея, обаче магът веднага се променя в стара бабичка. Тогава те я питат не е ли видяла красивата девица. По този начин магът си играе с тях. Питам тогава реални ли са тези трансформации (преобразования) на мага? Така също, ако вашата възлюблена се мени всеки ден, где ще я намерите?
към беседата >>
Какво е тогава
познанието
му за света?
И действително така става, когато човек е угрижен, превръща се на стара баба. Когато му говорим с любов, той става красива мома, но нито в този, нито в онзи случай той е реален. Този маг е много учен, за него е безразлично какви форми ще вземе светът. Ако водата се превърне в лед, той ще съумее да стане червей в този лед. В парата, във водата, в леда – безразлично, той се приспособява.
Какво е тогава
познанието
му за света?
Ние казваме: „Туй е студено, да не го пипаме.“ Това показва, че ние сме още невежи, защото не умеем да се приспособяваме. Всички религии твърдят, че носят спасението. Нито постът, нито молитвите, нито четенето могат спаси човека. Ако днес си гладен и те нахранят, ти си спасен, докато огладнееш. Трябва да намериш онзи реален хляб и като ядеш от него, вече никога да не огладняваш.
към беседата >>
34.
Две лепти
,
НБ
, В.Търново, 30.10.1920г.,
Можете ли вие да имате положението на тази бедна вдовица, която пари не е имала, и затова е имала знания и
познание
.
Приятелство не може да има, ако всичко не се даде; братство не може да има, ако всичко не се даде и т.н. Сега имате истинското положение, дадеш ли половината – не стига. 2000 години Христос е лъган. Молиш се да ти даде и даде ли ти, обещанието си забравяш. Сега и вие ще се върнете към първото си положение.
Можете ли вие да имате положението на тази бедна вдовица, която пари не е имала, и затова е имала знания и
познание
.
Тя представляваше голям скъпоценен камък. Можете да помагате на вашия български народ само тогава, когато вложите всичко, каквото имате, в Господнята каса. Ние трябва да правим строго разграничение между човешките неща и между Божествените неща. Народът е Божествено учреждение, а държавата – човешко учреждедение. Човешки са държавните закони и са преходни, а Божествените закони са вечни.
към беседата >>
35.
Новият човек / Новиятъ човѣкъ
,
НБ
, София, 13.3.1921г.,
Павел, като мистик и окултист, казва: „Облякохте се в новия человек, който се подновява в
познание
, по образа на Тогоз, Който го е създал“.
Ти си по-умен, услужи ми. Ти си вън, аз съм вътре, лесно можеш да ми помогнеш“. – „Лоши са външните условия, не мога да ти помогна.“ – „Нахрани ме, иначе, и аз, и ти ще страдаме.“ – Коя е правата линия или най-късото разстояние, по което слиза храната? – Хранопроводът. Някога лекарите хранят болния по друг начин, но той не е естествен.
Павел, като мистик и окултист, казва: „Облякохте се в новия человек, който се подновява в
познание
, по образа на Тогоз, Който го е създал“.
Сега, като ви говоря, моля ви да се освободите от всякакъв вид стеснение. Виждам, че се стеснявате. Когато мома люби някой момък, и тя се стеснява, страхува се да изкаже любовта си. Същото е и с момъка. Любов, която се страхува да се изкаже, не е истинска.
към беседата >>
„Облякохте се в новия человек, който се подновява в
познание
.“ – В
познание
на какво?
Тя е видяла отрицателните неща в тоя свят, затова не иска да остане там. Тя казва: „Искам да живея на земята, тук да стопля сърцето си“. Всички казваха, че тая жена е смахната. Мъжът ѝ искаше да я напусне, да я заведе в лудницата. – Умна е тая жена, тя е влязла в пътя на спасението, затова не иска вече да живее, както е живяла досега.
„Облякохте се в новия человек, който се подновява в
познание
.“ – В
познание
на какво?
– На истината. Тя е обект на любовта. Не можеш да говориш за истинската любов, докато не възлюбиш истината. Сега, като говоря, ще ви направя една операция; искам да бъдете герои да издържите без упойка. Аз мога да направя операцията и с упойка, но това се отнася до страхливците.
към беседата >>
„Облякохте се в новия человек, който се подновява в
познание
, по образа на Тогоз, Който го е създал.“ Знания трябва да имате!
Най-малкото нещо да е, трябва да любиш. То може да бъде мушица, бръмбар, цветенце, птичка, животно или човек, но все трябва да любиш. Ако можеш да любиш всички, още по-добре. Започни с любовта към истината. Като тръгнеш на тая любов, ще си създадеш мярка, с която ще измерваш всичко.
„Облякохте се в новия человек, който се подновява в
познание
, по образа на Тогоз, Който го е създал.“ Знания трябва да имате!
Аз бих ви препоръчал да прочетете всички хубави книги, които досега са напечатани. Това може да ви отнеме хиляди години, но ще ги прочетете. След това ще изучавате Библията и Новия Завет. Тия, които са писали Свещената книга, говорят за фазите, през които е минала земята. Знаете ли каква е била по-рано слънчевата система?
към беседата >>
Сега живият Господ, Който ви е създал, казва: „Деца, облякохте се в новия человек, който се подновява в
познание
.
Окултистите казват, че за да завърши развитието си на земята, човек трябва да се преражда 777 пъти, и то епохални прераждания. Значи толкова пъти ви е одирал кожата! Толкова пъти сте орали на неговата нива! Какво сте придобили от тая работа? – Нищо не сте придобили.
Сега живият Господ, Който ви е създал, казва: „Деца, облякохте се в новия человек, който се подновява в
познание
.
Живейте по неговия закон! “ Сега, като ви наблюдавам, виждам, че някои от вас ме обичат повече, а други – по-малко. Защо ме обичате? – Защото давам.
към беседата >>
Павелъ, който билъ и мистикъ и окултистъ, въ цитирания стихъ, казва: „Облѣкохте се въ новия човѣкъ, който се подновява въ
познание
, по образа на тогозъ, който го е създалъ“.
(втори вариант)
Е, хубаво, можешъ ли да мълчишъ, когато си гладенъ? Когато си ситъ, разбирамъ да мълчишъ, но когато си гладенъ, ще говоришъ по всички правила, ще разрѣшавашъ всички математически въпроси, ще говоришъ съ стомаха си и ще го питашъ: „Какво искашъ, братко? “ – „Гладенъ съмъ, ти си по-уменъ отъ мене, услужи ми, още повече ти си отвънка, а азъ отвѫтрѣ.“ Ти му казвашъ: „Външнитѣ условия сѫ лоши.“ – „Пали ме обичашъ, услужи ми, защото иначе и азъ и ти ще страдаме.“ Коя е най-правата линия, най-кѫсото разстояние, по която слиза храната? – Гърлото. Нѣкой пѫть лѣкаритѣ хранятъ болнитѣ и по другъ начинъ, но той не е естественъ.
Павелъ, който билъ и мистикъ и окултистъ, въ цитирания стихъ, казва: „Облѣкохте се въ новия човѣкъ, който се подновява въ
познание
, по образа на тогозъ, който го е създалъ“.
Сега азъ пакъ ще ви помоля, като ме слушате, да се освободите отъ всѣкакъвъ видъ стѣснение, защото ви виждамъ, че се стѣснявате. Мома, кога люби нѣкой момъкъ, бои се да изкаже любовьта си. Сѫщото е и съ момъка. Любовь, която се стѣснява, която се бои да се изкаже, не е любовь, но и ако се много изказва, пакъ не е любовь. Ще бѫде чудно, ако свѣщьта не издава свѣтлината си.
към втори вариант >>
– Защото родителитѣ на дѣтето не сѫ създадени по образъ на
познанието
.
(втори вариант)
Горко, ако излѣзе момиче, казва: „Ехъ, момиче, жена се роди! “ Ако пъкъ майката иска да се роди Момиче, а се роди момче, тя е недоволна. Прѣдъ хората тѣ не изразяватъ недоволството си, но иначе и единиятъ ц другиятъ сѫ недоволни. А съ това и майката и бащата дѣйствуватъ развращающе при възпитанието на дѣтето. Това недоволство, колкото малко и да е, указва влияние върху бѫдещето развитие на ума и на сърцето на дѣтето, тѣ го подтикватъ къмъ бѫдещи прѣстѫпления. Защо?
– Защото родителитѣ на дѣтето не сѫ създадени по образъ на
познанието
.
Безразлично е, кой е дошълъ по-рано на свѣта, момчето или момичето. Кажете на дѣтето си „добрѣ дошло“ и благодарете. При първото творение па човѣка, който билъ направенъ по образъ и подобие Божие и синътъ и дъщерята се раждатъ едноврѣменно, а при второто творение на човѣка, първо се ражда синътъ, а послѣ жената, сестрата, като е била направена отъ реброто на брата си. Ще кажете: „Това е малко особено, ние знаемъ, че Адамъ е първия човѣкъ, бащата.“ Не, Адамъ не е никакъвъ баща, Господь е баща и Той извади от Адама реброто. Въ Писанието се казва: „Който люби баща си или майка си повече отъ мене, не е достоенъ за мене“, а то значи: Който люби външната форма повече отъ Мене, Който създавамъ всичко, не е достоенъ за мене.
към втори вариант >>
„Облѣкохте се въ новия человѣкъ, който се подновява въ
познание
, по образа на тогозъ, който го е създалъ.“
(втори вариант)
Най-малко нѣщо и да е, но ти трѣбва да любишъ. То може да бѫде мушичка, бръмбарче, цвѣтенце, птичка, но непрѣменно трѣбва да любишъ. Ако можешъ да любишъ всички, това е най-добрѣ. Ще започнете любовьта отъ Истината. Като тръгнете отъ любовьта къмъ Истината, ще си образувате мѣрка, съ която ще измѣрвате всичко въ свѣта.
„Облѣкохте се въ новия человѣкъ, който се подновява въ
познание
, по образа на тогозъ, който го е създалъ.“
Познания трѣбва да имате. Азъ бихъ ви прѣпорѫчалъ да прочетете всички хубави книги, написани досега. Това може да ви отнеме и хиляда години, но нищо, ще ги прочетете и слѣдъ това ще се заемете съ тази отворена прѣдъ васъ книга. (Библията, Евангелието.) Тѣзи братя, който сѫ писали тази книга, въ нея сѫ описали земята въ прѣдшествуващитѣ ѝ фази. Знаете ли каква е била по-рано земята, каква е била по-рано слънчевата система?
към втори вариант >>
Сега Живиятъ Господь, Който ви е създалъ, казва: „Дѣца, облѣкохте се въ новия човѣкъ, който се подновява въ
познание
, живѣйте споредъ него!
(втори вариант)
Окултиститѣ казватъ, че човѣкъ, за да завърши своето развитие му трѣбватъ 777 главни прѣраждания. Значи въ толкова прѣраждания стариятъ човекъ ви е одралъ 777 кожи. Толкова пѫти сте орали на неговата нива и слѣдъ всичко това, той ви одралъ кожата. Какво сте придобили? – Нищо.
Сега Живиятъ Господь, Който ви е създалъ, казва: „Дѣца, облѣкохте се въ новия човѣкъ, който се подновява въ
познание
, живѣйте споредъ него!
“ Като ви наблюдавамъ, виждамъ че нѣкои ме обичатъ много. Зная защо ме обичате. Обичате ме, защото давамъ. Нѣкои идватъ при мене, мислятъ, че ще ме излъжатъ.
към втори вариант >>
36.
Сутрешен наряд, 21 август / Утринна беседа (без заглавие)
,
СБ
, В.Търново, 21.8.1921г.,
„И това се моля – да преизобилства още повече любовта ви в
познание
и във всяко разумение.“ (Послание към филипяните 1:9)
2. „Отче наш“. 3. Ще коленичим на лявото коляно и ще се помолим тайно да се въдвори в нас законът на Божествената хармония. 4. Благославяй, душе моя, Господа. 5. Добрата молитва. 6. Всеки за себе си ще прочете по три пъти наум: „И над всичко това облечете се с Любовта, която е връзка на съвършенство.“ (Послание към колосяните 3:14)
„И това се моля – да преизобилства още повече любовта ви в
познание
и във всяко разумение.“ (Послание към филипяните 1:9)
„А Исус му рече: Да възлюбиш Господа, Бога Твоего, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичкия си ум.“ (Евангелие от Матея 22:37-39) Тази е първата голяма заповед, а втората и подобна на нея е: „Да възлюбиш ближния си като себе си.“ Гимнастически упражнения Воля, воля трябва на всички! Дяволът само с воля се държи, само с воля се изпъжда.
към беседата >>
37.
Утринна беседа (без заглавие)
,
СБ
, В.Търново, 21.8.1921г.,
„И това се моля – да преизобилства още повече любовта ви в
познание
и във всяко разумение.“ (Послание към филипяните 1:9)
2. „Отче наш“. 3. Ще коленичим на лявото коляно и ще се помолим тайно да се въдвори в нас законът на Божествената хармония. 4. Благославяй, душе моя, Господа. 5. Добрата молитва. 6. Всеки за себе си ще прочете по три пъти наум: „И над всичко това облечете се с Любовта, която е връзка на съвършенство.“ (Послание към колосяните 3:14)
„И това се моля – да преизобилства още повече любовта ви в
познание
и във всяко разумение.“ (Послание към филипяните 1:9)
„А Исус му рече: Да възлюбиш Господа, Бога Твоего, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичкия си ум.“ (Евангелие от Матея 22:37-39) Тази е първата голяма заповед, а втората и подобна на нея е: „Да възлюбиш ближния си като себе си.“ Гимнастически упражнения. Воля, воля трябва на всички! Дяволът само с воля се държи, само с воля се изпъжда.
към беседата >>
38.
Четирите съвета
,
СБ
,
БР
, В.Търново, 21.8.1921г.,
Понякога сте усещали Божествената тояга на
познанието
върху себе си.
Тя расте, развива се, живее и принася своето благословение. Първото нещо е да имате тази опитност. Господ е при вашите сърца, вие Го познавате. Или искате аз да ви Го покажа какъв е? Вие Го познавате, били сте много пъти при Него и сте се връщали.
Понякога сте усещали Божествената тояга на
познанието
върху себе си.
Колко пъти тя се е стоварвала върху вас! Колко пъти Той ви е учил и питал: „Познаваш ли ме? “ Познавате Го, но се намирате в едно хипнотично състояние. Дяволът ви е хипнотизирал и затова не познавате Господа. Моята цел сега е да ви разхипнотизирам и правя обратни паси.
към беседата >>
39.
Свидетелството на Духа
,
ИБ
,
БС
, София, 10.11.1921г.,
Тогава ще дойде новото
познание
, новото разбиране на природата, ще влезете във връзка с новите закони, които сега се поставят.
Христос трябва да дойде между вас. Този мъж трябва да дойде вътре във вас. И тази борба, която още съществува, с нея трябва да се ликвидира веднъж завинаги. Дойде ли Духът, познаете ли Го вие, ще разберете кой е глава на вашия живот Духът е глава на живота. И когато Той дойде, вие ще се освободите от сегашните раздори.
Тогава ще дойде новото
познание
, новото разбиране на природата, ще влезете във връзка с новите закони, които сега се поставят.
И казва Христос в тази глава: "Всичко, каквото попросите от Мен, в Мое име, всичко ще ви се даде." Някой път някои не са спокойни. Защо? Щом има подписа на Христа, всичко става, но без Негов подпис нищо не става. И тъй, Духът е, Който внася всичките страдания. Страданията показват, че вие не сте се примирили напълно. Докато имате страдания - не сте познали вашия мъж, не вземайте познанството на мъж, тъй както вие познавате мъжа.
към беседата >>
40.
Сродните души
,
НБ
, София, 1.1.1922г.,
Като видя някой лош човек в света, аз му се радвам, защото този човек, като дойде в
познание
на истината, ще бъде пак също така ревностен в доброто, както е бил в злото.
Аз не говоря за сегашната епоха, а за истинската, но това не значи, че трябва да напуснем живота си – ни най-малко. Ние трябва да довършим работата си. Работата, която вършим сега в живота си, ще има отношение към бъдещия ни живот. Онзи, който краде майсторски, той и в другите си работи ще бъде такъв майстор. Онзи, който много мрази, той може и много да люби.
Като видя някой лош човек в света, аз му се радвам, защото този човек, като дойде в
познание
на истината, ще бъде пак също така ревностен в доброто, както е бил в злото.
Аз не говоря за това обикновено добро, не. За мене сегашните и добри и лоши хора са все под един и същ знаменател. Всички са добри. Кога? – И най-лошият лъв, тигър, като го нахраниш, е добър, но я го остави 24 часа гладен и се опитай да го побутнеш! И най-лошата змия, като е нахранена, е добра, но когато е гладна, посмей да се приближиш до нея!
към беседата >>
41.
Старият и новият живот / Стар и нов живот
,
МОК
, София, 29.3.1922г.,
Туй окултистите го наричат, аз го наричам: „Дърво на
познание
– доброто и злото“.
Посейте какво и да е цвете или растение при някой голям дъб, близо при корените, какъв опит бихте извлекли? Би ли станало нещо от това цвете? – Не. Защо? Не само соковете се поглъщат, но и светлината се поглъща от дъба. Следователно, първият закон: у вас стария човек, който сега живее всичките ваши стари възгледи, старите схващания от наука, от миналото, са едно голямо дърво и ако вие не се отдалечите надалеч, каквото и да почнете, не може да го свършите.
Туй окултистите го наричат, аз го наричам: „Дърво на
познание
– доброто и злото“.
Трябва да сме далече от него или да ликвидираме със своята карма. – Кармата – това е едно дърво, има своите желания – расте и се развива. Всякога най-малкият опит, който бихте се опитали да направите със себе си, да изтръгнете това, което принадлежи на миналото, ще имате опитността на дяволския нокът – като го потеглиш боли. Режат го, той трябва да се изтегли с корен. Боли, не боли, трябва да се изтегли.
към беседата >>
И мнозина, които влизат в окултната школа, искат да ликвидират с науката в света, да я отхвърлят и да останат само с окултно
познание
.
Светските хора ги считат, че са мързеливци, не работят. И първото нещо: като стане човек духовен, той не иска да работи или малко иска да работи. Защо? – Понеже, като е бил светски, е работил и казва: Когато бях светски, много бързо работех, сега искам да си почина малко. И следователно, всички религиозни хора говорят все за почивка. Ще дойдат в едно състояние на почивка.
И мнозина, които влизат в окултната школа, искат да ликвидират с науката в света, да я отхвърлят и да останат само с окултно
познание
.
И като започнат да се запознават с окултното познание, тогава и това изхвърлят, онова изхвърлят, и най-после нищо не остане. Те мислят, че са дошли до центъра. Но този център е планета на друг един лост, който е свързан с много други системи, гдето движението става по съвсем други закони. Но в окултната школа аз искам от вас да се стремите да осмисляте всяка ваша постъпка, не да я правите безсмислена, но тя да стане смислена, да ѝ намерите мястото. Бих желал, има художници-майстори, каквато линия да му турите, каквато и да е черта, те веднага ще я приспособят, колкото и да е крива той ще вземе туй нещо и ще направи някакъв отличен образец или ще го тури като част на някаква фигура.
към беседата >>
И като започнат да се запознават с окултното
познание
, тогава и това изхвърлят, онова изхвърлят, и най-после нищо не остане.
И първото нещо: като стане човек духовен, той не иска да работи или малко иска да работи. Защо? – Понеже, като е бил светски, е работил и казва: Когато бях светски, много бързо работех, сега искам да си почина малко. И следователно, всички религиозни хора говорят все за почивка. Ще дойдат в едно състояние на почивка. И мнозина, които влизат в окултната школа, искат да ликвидират с науката в света, да я отхвърлят и да останат само с окултно познание.
И като започнат да се запознават с окултното
познание
, тогава и това изхвърлят, онова изхвърлят, и най-после нищо не остане.
Те мислят, че са дошли до центъра. Но този център е планета на друг един лост, който е свързан с много други системи, гдето движението става по съвсем други закони. Но в окултната школа аз искам от вас да се стремите да осмисляте всяка ваша постъпка, не да я правите безсмислена, но тя да стане смислена, да ѝ намерите мястото. Бих желал, има художници-майстори, каквато линия да му турите, каквато и да е черта, те веднага ще я приспособят, колкото и да е крива той ще вземе туй нещо и ще направи някакъв отличен образец или ще го тури като част на някаква фигура. Сега вие ще се стремите да осмисляте вашите постъпки, вашите мисли, вашите действия, вашите желания.
към беседата >>
42.
Не бъди неверен, но верен!
,
НБ
, София, 16.4.1922г.,
“ – „Готова съм.“ – „Бъдете благословени от Мене, идете и проповядвайте това ново учение и носете тази свещ, за да могат всички чрез нея да дойдат до истинското
познание
на Божията Любов!
Към тези мъже и жени се обръща Христос и казва: „Елате вие, невярващи! “ Казвам и на вас сега: днес Христос ви приканва, мъже и жени, нали искате да служите на Христовото учение, т.е. да снемете ръката от кръста и да изцерите жената и след това пак да ви приковат? Да турите пръста си в ръцете Му и да ви пита: „Отсега нататък ти готов ли си да живееш по Любов със своята възлюблена? “ – „Готов съм, Господи.“ – „Извикай и жена си, нека дойде твоята възлюблена, тури си пръста в Моето сърце; ти готова ли си отсега нататък да живееш в тази велика Божия Любов?
“ – „Готова съм.“ – „Бъдете благословени от Мене, идете и проповядвайте това ново учение и носете тази свещ, за да могат всички чрез нея да дойдат до истинското
познание
на Божията Любов!
“ Сега вие ще се въодушевите, но мене въодушевлението не ме радва. Когато богатият от имането си дава, това не ме учудва ни най-малко, но когато онзи беден човек, който си вземал мотиката и отива на работа, като ме срещне, веднага напуща работата си и идва да ми услужи, мене това ме учудва. Ние именно трябва да бъдем като този последния. Аз често съм виждал прости работници, взели мотиката, отиват на работа, но напущат работата си и отиват да разправят някому нещо, услужват му, а с това изгубват няколко часа.
към беседата >>
43.
Методи за чистене
,
МОК
, София, 17.5.1922г.,
За туй
познание
, ако аз бих ви дал тия окултни познания, не зная кои от вас биха издържали.
Този преходен период, за да го минете, трябва ви едно усилие, да се трансформира, известни граници на съзнанието трябва да се премахнат. Защото някои в класа, ако мислите да си оправите работите, може да ги оправите временно, но два пъти ще ги оправите, три пъти ще ги забъркате. Всеки окултен ученик, който иска да си оправя работите, той два пъти ще ги оправи, три пъти ще ги разбърка. А въпроса може да го решите рязко в неговата пълнота, без никакви заобикалки. Като разрешите въпроса, ще дойде нова светлина, ново разбиране, ново схващане вътре в живота.
За туй
познание
, ако аз бих ви дал тия окултни познания, не зная кои от вас биха издържали.
Вие всинца ще кажете: „Ще издържим“, но някому стомахът ще се развали, някого главата ще заболи, някой ще оглушее, някой ще ослепее, ще дойдат много страдания. Тази висша енергия вътре в нервната система ще произведе цяла една пертурбация. Ако вие не сте в съгласие с великия Божествен закон да ви помагат, вие ще се стопите. За туй, именно, ученикът трябва да се подготвя дълго време и тогава да стъпи на краката си. Да добие по-силни вибрации, да придобие издръжливост.
към беседата >>
44.
Здравец
,
ИБ
, Витоша, 24.5.1922г.,
За пример, когато човек е ял от забраненото дърво – съгрешил, понеже
познанието
, което е добил, не го е употребил за своите ближни, а всичко той употребил за себе си, и за своя пакост, и за пакост на другите – там е грехът, а не, че е ял от дървото.
Вие сте като здравеца, растете при една камениста почва, гдето грехът царува. А грехът е камениста почва – нищо не може да посееш. И трябва един грешник дълго време да го ториш, за да може след 20 години да излезе нещо от него. Сега имате ли ясна представа какво нещо е грях? Грехът не е нещо много добро.
За пример, когато човек е ял от забраненото дърво – съгрешил, понеже
познанието
, което е добил, не го е употребил за своите ближни, а всичко той употребил за себе си, и за своя пакост, и за пакост на другите – там е грехът, а не, че е ял от дървото.
Ние искаме да се запознаем с Бога, нали, но знаете ли – в запознанството седи най-голямата опасност. Да познаваш някого, то е най-голямата опасност. Нали знаете, когато роднини се намразят, много мъчно се помиряват. В живота има само един правилен начин на познаване. То е чрез любовта и интелигентността.
към беседата >>
45.
Както е Он чист
,
НБ
, Витоша, 11.6.1922г.,
Тъй казва окултната наука на
познанието
: Великият Учител мълчи.
Сега, щом се свържем с Христа, Който е на земята – Христос е на земята! – по един особен начин Той прониква всички същества, живее в техните умове, в техните сърца, и можем да кажем, че ако всичките хора, всички ние имаме тази дълбока вяра в Него, Той е готов да ни помогне. Той е толкова внимателен! Но когато види, че ние сме упорити, Той мълчи. Ти можеш 10 пъти да Го питаш за нещо, Великият Учител на мълчанието вижда всичко, но мълчи.
Тъй казва окултната наука на
познанието
: Великият Учител мълчи.
Ако Той намери, че ти трябва да минеш през тази опитност, ще те остави да минеш, погрешка ли ще направиш, ще паднеш ли, Той ще предпочете ти да паднеш, отколкото да те лиши от тази опитност. Ще опиташ това малко падение. Един ден, ако ти се повдигнеш без тази опитност, ще се яви много по-голямо падение от сегашното. За предпочитане е, следователно, малкото падение пред голямото. Ако Той по някой път те оставя, има си дълбоки причини вътре в самото битие, в естеството на самите неща, отдето иде падението.
към беседата >>
46.
Съвършеният мъж
,
СБ
, В.Търново, 19.8.1922г.,
И сега апостол Павел в 13-ия стих на тази глава казва: „Докле достигнем всинца в единството на вярата и на
познанието
на Сина Божий в съвършен мъж, в мярата на възрастта на Христовата пълнота.“ Вяра подразбира знанието, дълбокото
познание
на тази вяра.
И да плачете, и да не плачете, ще ви режа пъповете, ще скъсам връзките с вашия стар живот: и да се сърдите, и да не се сърдите, трябва да се отрежат. И вие ще станете самостоятелни. Вие си казвате: „Досега майка ми ме е гледала, но като ми се отреже пъпа, какво ще стане? “ – Какво ще правиш? Ще почнеш да дишаш и да живееш един самостоятелен живот.
И сега апостол Павел в 13-ия стих на тази глава казва: „Докле достигнем всинца в единството на вярата и на
познанието
на Сина Божий в съвършен мъж, в мярата на възрастта на Христовата пълнота.“ Вяра подразбира знанието, дълбокото
познание
на тази вяра.
„Но аз вярвам в Господа! “ Вярване подразбира да се качиш горе на Мусала и да се върнеш, без да се разболееш, и на втория ден да отидеш на нивата да работиш. Да отидеш на Мусала и цяла седмица да те болят краката, това не е знание. Има такива машинисти, които, като карат машините, задръстват ги, не могат да използват енергията им, уморяват ги; а онзи майстор разбира как да ги поправи и разбира как да подкара своята машина. „В единството на вярата докле достигнем всинца, в единството на вярата и познанието на Сина Божий в съвършен мъж, в мярата на възрастта на Христовата пълнота, да не сме вече младенци, блъскани и завличани от всеки вятър на учението, с човеческото лъстене, с пронирство по ухищрението на измамата, но с истинство в Любовта да порастем по всичко в Него, който е главата – Христос.“ „Познание на Сина Божий“ – познанието става всякога чрез Любовта.
към беседата >>
„В единството на вярата докле достигнем всинца, в единството на вярата и
познанието
на Сина Божий в съвършен мъж, в мярата на възрастта на Христовата пълнота, да не сме вече младенци, блъскани и завличани от всеки вятър на учението, с човеческото лъстене, с пронирство по ухищрението на измамата, но с истинство в Любовта да порастем по всичко в Него, който е главата – Христос.“ „
Познание
на Сина Божий“ –
познанието
става всякога чрез Любовта.
И сега апостол Павел в 13-ия стих на тази глава казва: „Докле достигнем всинца в единството на вярата и на познанието на Сина Божий в съвършен мъж, в мярата на възрастта на Христовата пълнота.“ Вяра подразбира знанието, дълбокото познание на тази вяра. „Но аз вярвам в Господа! “ Вярване подразбира да се качиш горе на Мусала и да се върнеш, без да се разболееш, и на втория ден да отидеш на нивата да работиш. Да отидеш на Мусала и цяла седмица да те болят краката, това не е знание. Има такива машинисти, които, като карат машините, задръстват ги, не могат да използват енергията им, уморяват ги; а онзи майстор разбира как да ги поправи и разбира как да подкара своята машина.
„В единството на вярата докле достигнем всинца, в единството на вярата и
познанието
на Сина Божий в съвършен мъж, в мярата на възрастта на Христовата пълнота, да не сме вече младенци, блъскани и завличани от всеки вятър на учението, с човеческото лъстене, с пронирство по ухищрението на измамата, но с истинство в Любовта да порастем по всичко в Него, който е главата – Христос.“ „
Познание
на Сина Божий“ –
познанието
става всякога чрез Любовта.
Никога не можете да познаете човек, когото не обичате. Може да познаете само този, когото обичате. Ако мислите, че чрез каква и да е философия ще познаете Бога, че ще можете да се домогнете до Мъдростта, лъжете се. И до Мъдростта е потребна Любов, и то много по-велика, отколкото сегашната обикновена любов, която имаме. Вие ще кажете – защо ви е знанието?
към беседата >>
47.
Положителни и отрицателни сили в природата
,
ООК
, София, 6.10.1922г.,
В онова дърво, дето се представя – дървото на
познание
добро и зло, в него се крие философията.
Сега във вашия ум може да се роди някое противоречие: „Защо съществуват доброто и злото в света? “ Няма да се впущам дълбоко във философията, понеже някои от вас не сте готови и ако река философски и научно да ви обясня това, мнозина от вас, на които стомасите са слаби, ще ги хване диария. Но ще ви обясня причината, защо съществуват доброто и злото в света, за да може да се ползвате. Злото в света е една потреба; то е толкова потребно, колкото и доброто. Туй го запомнете!
В онова дърво, дето се представя – дървото на
познание
добро и зло, в него се крие философията.
Във всяко едно дърво съществуват два принципа, от плода на което, като вкуси човек, ще може да познава и доброто, и злото. Добрият човек мисли, че трябва да е честен, справедлив – има един метод за разбиране. А лошият човек казва: „Трябва да се обере, да се пооткрадне, да се убие човекът“. И той си има свой метод. И единият казва: „Моят метод е прав“, и другият тъй казва.
към беседата >>
48.
Самоопределение
,
МОК
, София, 20.12.1922г.,
(– Каква разлика има между
познанието
и съзнанието?) –
Познанието
е повърхностно нещо, а съзнанието е вътрешно нещо, придобито чрез дълъг опит – то е положително знание.
В каквато област на духовния живот да се намира човек, такъв израз ще има неговият живот на Земята. Обаче трябва да знаете, че вън от човека съзнанието не може да се определи. Някои философи казват, че съзнанието е самият човек. Не, човек е нещо повече от съзнанието. Съзнанието е елемент, който влиза в човека, но не е самият човек.
(– Каква разлика има между
познанието
и съзнанието?) –
Познанието
е повърхностно нещо, а съзнанието е вътрешно нещо, придобито чрез дълъг опит – то е положително знание.
Да имаш познание за захарта, това значи да си чел някъде за нея, че е бяла, че е сладка, че лесно се разтваря във вода. Да съзнаваш какво нещо е захарта, това значи да си я видял, да си я вкусил, да си я разтворил във вода. Познанието подразбира зародишното състояние на телата, а съзнанието – тяхното постепенно развитие, докато стигнат до узряване. Докато узрее, плодът минава в четири последователни фази: съзнание, самосъзнание, подсъзнание и свръхсъзнание. Когато плодът напълно узрее, имаме състояние на свръхсъзнание.
към беседата >>
Да имаш
познание
за захарта, това значи да си чел някъде за нея, че е бяла, че е сладка, че лесно се разтваря във вода.
Обаче трябва да знаете, че вън от човека съзнанието не може да се определи. Някои философи казват, че съзнанието е самият човек. Не, човек е нещо повече от съзнанието. Съзнанието е елемент, който влиза в човека, но не е самият човек. (– Каква разлика има между познанието и съзнанието?) – Познанието е повърхностно нещо, а съзнанието е вътрешно нещо, придобито чрез дълъг опит – то е положително знание.
Да имаш
познание
за захарта, това значи да си чел някъде за нея, че е бяла, че е сладка, че лесно се разтваря във вода.
Да съзнаваш какво нещо е захарта, това значи да си я видял, да си я вкусил, да си я разтворил във вода. Познанието подразбира зародишното състояние на телата, а съзнанието – тяхното постепенно развитие, докато стигнат до узряване. Докато узрее, плодът минава в четири последователни фази: съзнание, самосъзнание, подсъзнание и свръхсъзнание. Когато плодът напълно узрее, имаме състояние на свръхсъзнание. Четирите фази на съзнанието представляват различните Ангелски йерархии.
към беседата >>
Познанието
подразбира зародишното състояние на телата, а съзнанието – тяхното постепенно развитие, докато стигнат до узряване.
Не, човек е нещо повече от съзнанието. Съзнанието е елемент, който влиза в човека, но не е самият човек. (– Каква разлика има между познанието и съзнанието?) – Познанието е повърхностно нещо, а съзнанието е вътрешно нещо, придобито чрез дълъг опит – то е положително знание. Да имаш познание за захарта, това значи да си чел някъде за нея, че е бяла, че е сладка, че лесно се разтваря във вода. Да съзнаваш какво нещо е захарта, това значи да си я видял, да си я вкусил, да си я разтворил във вода.
Познанието
подразбира зародишното състояние на телата, а съзнанието – тяхното постепенно развитие, докато стигнат до узряване.
Докато узрее, плодът минава в четири последователни фази: съзнание, самосъзнание, подсъзнание и свръхсъзнание. Когато плодът напълно узрее, имаме състояние на свръхсъзнание. Четирите фази на съзнанието представляват различните Ангелски йерархии. В някои отношения Ангелите седят по-високо от Боговете. Те не се борят помежду си както Боговете.
към беседата >>
49.
Правилният растеж на Ученика
,
ООК
, София, 2.1.1923г.,
Следователно всички трябва да се нагласят по закона на Любовта, а туй нагласяване става чрез
познание
.
Така ще се избегнат много от сегашните неприятности и нещастия. Щом познавам един човек и щом той ни познава, ние се намираме вече в закона на Божествената хармония. Защото онзи цигулар, който познава своето изкуство, той свири добре. Двама музиканти, които познават еднакво своето изкуство, свирят правилно. Но ако единият е учил по една система, другият – по друга, единият употребява един ключ, другият – друг ключ, те не могат да свирят.
Следователно всички трябва да се нагласят по закона на Любовта, а туй нагласяване става чрез
познание
.
Казвате: „Какво ще видим, ако познаем един човек? “ – Велико нещо е да познаете един човек! Даже най-обикновеният човек, ако вие го познаете с Любовта, вие ще се учудите на голямото невежество, което хората имат. Такова велико богатство се крие във всяка една душа! Затворена е тази душа!
към беседата >>
50.
Значение на ръцете и пръстите
,
ООК
, София, 7.1.1923г.,
Вземете Библията, там за пример, ако четете за Йов, първата част до средата е написана песимистично, но в края онзи, който е писал, извадил заключение, че от всичките тия нещастия, които са сполетели праведния Йов, той е добил мъдрост,
познание
, едно философско разрешение за живота и след като е придобил туй, неговите синове и дъщери се повръщат и заживяват един живот, много по-добър, отколкото първия.
Има хора, които постоянно се осъждат, и на такива хора аз казвам: Изглади погрешката си, но не забивай ножа в себе си. Може да кажете някой път: „От мене нищо няма да стане“. Защо? Ако влезе тази мисъл в ума ви, тя е чужда, не е ваша мисъл. И сега цялата наша литература е пълна с отрицателни мисли. Има опасност вие или децата ви да четете някои отрицателни и песимистични книги.
Вземете Библията, там за пример, ако четете за Йов, първата част до средата е написана песимистично, но в края онзи, който е писал, извадил заключение, че от всичките тия нещастия, които са сполетели праведния Йов, той е добил мъдрост,
познание
, едно философско разрешение за живота и след като е придобил туй, неговите синове и дъщери се повръщат и заживяват един живот, много по-добър, отколкото първия.
Следователно, ако ние можем да преживеем един живот по-добър, отколкото сегашния, заслужава да минем един малък период на страдания и да минем в по-добър живот! Сега тия упътвания са потребни, за да се създаде между вас една хармония. Моето желание е да се създаде в класа една вътрешна хармония. Аз не искам едно общежитие. Тъй, каквито сте, аз ви харесвам, т.е.
към беседата >>
51.
Тъмното петно в съзнанието
,
ООК
, София, 21.1.1923г.,
Сега първото нещо: в Школата се изисква онези от вас, които искат да добият истинското
познание
, да се доберат до един положителен морал, не до този, обикновения морал, и тогава това черно петно на съзнанието сами вие ще си го намерите.
И всичките изобретатели в съвременната цивилизация, които са се домогнали до някои окултни сили, в каквото и да е направления, тия изобретатели, според резултатите, които са произвели, за в бъдеще ги очаква голямо нещастие, едно такова петно ще се образува у тях. Тия изобретатели са забогатели, милиони са спечелили от изобретенията си. Да допуснем сега, че един алхимик е намерил закона за подмладяване живота на хората. Дойде един, който е живял развратен живот, той му даде 2–3 пъти от това средство и поднови организма му. Знаете ли каква ще бъде неговата отговорност?
Сега първото нещо: в Школата се изисква онези от вас, които искат да добият истинското
познание
, да се доберат до един положителен морал, не до този, обикновения морал, и тогава това черно петно на съзнанието сами вие ще си го намерите.
Направете опит. Аз бих желал за цял един месец всяка вечер между 10 и 4 ч., когато се пробудите, проектирайте ума си към вашето съзнание. Вие ще видите в себе си една бяла, мека, много приятна светлина, то е вашето съзнание, което прави отражение. Насочете погледа си към съзнанието, направете едно изчистване в ума си и вижте тази белина̀ еднаква ли е. Где е по-бяла?
към беседата >>
52.
Качества на ума, сърцето и волята
,
ООК
, София, 25.2.1923г.,
Не обикнете ли предмета, вие няма да имате абсолютно никакво
познание
, не може да го учите. Защо?
Умът има, тъй да кажем, наклон на площта. Движението по тази плоскост, туй е поляризиране на тъй наречената съзнателна енергия или електричество на мозъка. Туй е необходимо, за да може да привлечете каквато и да е енергия от Природата. Вие трябва да обикнете предмета, който изучавате. Туй е първото правило.
Не обикнете ли предмета, вие няма да имате абсолютно никакво
познание
, не може да го учите. Защо?
– Понеже този предмет ще бъде в тъмнина спрямо вашия ум и вие, каквото усилие и да правите, няма да може да го проучите. Най-първо, умът ви трябва да хвърли известна светлина върху предмета; ако чрез вашия ум не може да хвърлите известна светлина върху някой предмет, вие не може да го проучите, същевременно и вашето сърце не може да обикне този предмет. Следователно един предмет се обиква само тогава, когато ние видим неговата външна форма. Туй е обективната, предметната страна. Следователно, ако умът не е хвърлил светлина, сърцето не може да обикне, тогава и вашата воля, и тя не може да завладее този предмет, т.е.
към беседата >>
53.
Най-добрият начин за разсъждение
,
ООК
, София, 31.10.1923г.,
Това е един любовен акт на Божествената Любов, Мъдрост и Истина, в името на които Бог ви е събрал, за да ви даде
познание
, Мъдрост и Истина, да ви научи как да бъдете добри.
Приятелството е съчетание на Любов и Мъдрост. Имате един приятел – това е една душа, която ви люби, обича, но вие не оценявате тази Любов. Вие сте събрани тук като ученици, но един ден казвате: „Не искам да се интересувам повече от това Учение.“ – Не е така. Това събиране ще послужи за вашето бъдещо самоусъвършенстване. За да се съберете така, не съм ви събрал аз.
Това е един любовен акт на Божествената Любов, Мъдрост и Истина, в името на които Бог ви е събрал, за да ви даде
познание
, Мъдрост и Истина, да ви научи как да бъдете добри.
И туй вие не трябва да го пренебрегвате. Някой дойде, казва: „Аз излизам от Школата.“ Ти не можеш да напуснеш тази Школа. Щом я напуснеш, ще умреш. И няма човек, който, като е напуснал Школата, да не е умрял. В деня, в който напуснете Божествената школа, с вас всичко е свършено.
към беседата >>
54.
Излишък и недоимък в живота
,
ООК
, София, 14.11.1923г.,
Следователно жената е първият корен, който човек е спуснал в земята, и човекът, като я видял, подобна на себе си, казал: „Тази е плът от плътта ми и кост от костта ми.“ Но на тази монада В светлината й е била тъмна и тя се привлича от онова Дърво на
познанието
на Добро и зло.
Тогава у него се явило едно чувство на недоволство, понеже нямал другарка, подобна на себе си. И тук именно той сгрешил. И знаете ли в какво седи съгрешаването? Неговият другар бил Бог, но човекът, като не видял Бога, у него се явило желание да си има другар и вследствие на това свое желание той съгрешил. И Бог, за да го избави от едно зло, веднага се проектирал в монадата В.
Следователно жената е първият корен, който човек е спуснал в земята, и човекът, като я видял, подобна на себе си, казал: „Тази е плът от плътта ми и кост от костта ми.“ Но на тази монада В светлината й е била тъмна и тя се привлича от онова Дърво на
познанието
на Добро и зло.
Сега ще употребя една поговорка, за да уподобя защо светлината на монадата В е била тъмна, но да не се обидите. Хайде, по-добре да замълча. Какво казвате, да кажа ли, или да не кажа? – (Кажете.) Хубаво, но няма да ми се сърдите: „Краставите магарета през девет баира се намират.“ Човек, като има един недъг в себе си, няма да намери някой човек, който има една добродетел, но ще намери някого като себе си – със същия недъг, та да го види хубаво. Тези двамата търсят трети, също като тях.
към беседата >>
Познанието
е Божествено, само когато внася онова пълно задоволство, че можеш да го използваш.
Например някой завършил един факултет, следвал четири години и после казва: „Да завърша и втори факултет.“ На крив път е. Завършиш математика, завършиш астрономия, най-после завършиш и химия. Е, хубаво, след като завършиш, в какво ще приложиш своето знание, какво ще спечелиш? Ти си изразходвал всичко. В какво ще бъдеш полезен на човечеството?
Познанието
е Божествено, само когато внася онова пълно задоволство, че можеш да го използваш.
Всяка сутрин, като станеш, да си благодарен, че навсякъде може да използваш туй знание. А сега хората учат от тщеславие. Казват за някого: „Той завършил два факултета.“ И в Америка ги има такива. Титулуват се DD – значи доктор по богословие. Има и LDD – това е една почетна титла – завършил не само по богословие, но и по правните науки.
към беседата >>
55.
Двете граници
,
ООК
, София, 5.3.1924г.,
Аз говоря за онова вътрешно знание, което може да доведе ученика до
самопознание
.
Това са знания, които почиват на една дълбока опитност. Животът е училище, в което придобиваш знания, прилагаш тия знания и жънеш техните плодове. Той е опитното училище на Живата разумна природа. Някои ще кажат: „Еди-кой си човек знае много неща, той е много образован, завършил е няколко факултета.“ Какво от това? Аз не говоря за онова книжовно знание, което може да се изтрие от паметта на учения, както морските вълни изтриват написаното на пясъка.
Аз говоря за онова вътрешно знание, което може да доведе ученика до
самопознание
.
Познай себе си, познай възможностите, които Живата природа е вложила в тебе – това е една от важните задачи в развитието на ученика. Да изучаваш живота в неговия вътрешен смисъл, да придобиваш знания и да дойдеш до самопознанието – това трябва да бъде стремежът на ученика. Ученикът ще намери всичко това, скрито в Живата природа. Природата постоянно ни говори. Всеки момент, всеки час, всеки ден тя сменя своите картини, променя гамите в своите песни и в туй велико разнообразие тя открива тайните на Битието за оня, който знае да чете от нейната книга.
към беседата >>
Да изучаваш живота в неговия вътрешен смисъл, да придобиваш знания и да дойдеш до
самопознанието
– това трябва да бъде стремежът на ученика.
Той е опитното училище на Живата разумна природа. Някои ще кажат: „Еди-кой си човек знае много неща, той е много образован, завършил е няколко факултета.“ Какво от това? Аз не говоря за онова книжовно знание, което може да се изтрие от паметта на учения, както морските вълни изтриват написаното на пясъка. Аз говоря за онова вътрешно знание, което може да доведе ученика до самопознание. Познай себе си, познай възможностите, които Живата природа е вложила в тебе – това е една от важните задачи в развитието на ученика.
Да изучаваш живота в неговия вътрешен смисъл, да придобиваш знания и да дойдеш до
самопознанието
– това трябва да бъде стремежът на ученика.
Ученикът ще намери всичко това, скрито в Живата природа. Природата постоянно ни говори. Всеки момент, всеки час, всеки ден тя сменя своите картини, променя гамите в своите песни и в туй велико разнообразие тя открива тайните на Битието за оня, който знае да чете от нейната книга. Вие трябва да изучавате езика на Природата, защото в този език ще намерите скрити онези велики закони, които трябва да прилагате и в своя живот. Мнозина запитват: „Какво представляват страданията?
към беседата >>
56.
Мощните сили на разумната воля
,
МОК
, София, 23.3.1924г.,
Като излезете, ще се зарадвате и ще кажете: придобих отлично
познание
, благодарение че минах по този отличен път.
Казвам: беше вече, влязохте, вратата е затворена. Сега напред! – нищо повече. Смелост! Напред! – и ще излезете на другата страна здрави и читави.
Като излезете, ще се зарадвате и ще кажете: придобих отлично
познание
, благодарение че минах по този отличен път.
Значи, няма какво да се страхувате. Напред! Следния път ще пишете върху темата: „Възможности на човешката душа.“ Всеки ще пише тъй, както разбира. Темата е малко замъглена, но ще мислите върху нея. Сега, ако държите правилото да кажете в себе си, че вашата воля седи над всички мъчнотии, вие ще имате в себе си хармония. И когато прилагате това правило, ще произнасяте новата формула.
към беседата >>
57.
Да възлюбиш Господа
,
НБ
, София, 18.5.1924г.,
Човек не подозира, че носи вътрешно
познание
в себе си.
– Кога ще стане това? – Когато хората приложат Божествените принципи в своя живот. Едни неща Бог ще направи, а други – хората. Ние ще орем и сеем, а Бог ще възраства посятото. Съвременните хора искат да бъдат силни, добри, учени, богати – всички да ги почитат.
Човек не подозира, че носи вътрешно
познание
в себе си.
Едно е нужно: Само да си спомни, че знае много неща. Същевременно, той е добър, нужни му са само условия да прояви доброто. Ако поставите най-хубавата ябълка и най-хубавото жито при неблагоприятни условия, ще излязат хилави. И най-ученият, лишен от своите пособия, нищо не може да направи. Как ученият ще прояви своето знание и ученост, ако извадите очите му, повредите ушите или отрежете езика, носа му?
към беседата >>
58.
Правилно разбиране на природните действия / Разумното тълкувание на природните действия
,
МС
, София, 6.7.1924г.,
Докато дойде до това
познание
, човек минава през големи мъчнотии, препятствия и противоречия, но всичко това не трябва да го обезсърчава.
Щом се разтопи ледената обвивка на земята му, той почва лесно да разбира. Не е лесно човек да разбере философията на живота. Не е лесно да разбере природата, която го обикаля. За да разбере голямото, човек трябва да разбере малкото, да познае себе си, да познае проявите на своята душа. В познаването на човешката душа се крие смисълът на живота.
Докато дойде до това
познание
, човек минава през големи мъчнотии, препятствия и противоречия, но всичко това не трябва да го обезсърчава.
Той трябва да знае, че това, което днес му противодействува, един ден ще му съдействува за добро. И обратно: това, което днес му съдействува за добро, един ден ще му противодействува. Това е закон. Кой не е опитал този закон? Днес имате един добър приятел, който ви съдействува за постигане на вашите добри желания.
към беседата >>
59.
Добрата постъпка
,
ООК
, София, 22.10.1924г.,
Познанието
на Доброто започва със знанието.
Ако някои неща са ви неясни, вие очаквате знанието да ви дойде по наследство. То няма да ви дойде по наследство, но вие ще придобиете това знание от Бога или пряко, или косвено. Затуй именно през всички векове ученикът трябва да бъде добър. Доброто е първата връзка в живота. Без добро вие не може да добиете никакво знание.
Познанието
на Доброто започва със знанието.
Познанието подразбира владеене. Христос казва: „Това е живот вечен, да познаеш Бога.“ Та казвам: ние трябва да правим добро, понеже без добро не може да се добие знанието. Само добрият човек може да има знания. Някой ще каже: „Ами как тъй падналите духове имат знания? “ – Туй знание се дължи на тяхната добрина, а техните лоши постъпки създадоха ада.
към беседата >>
Познанието
подразбира владеене.
То няма да ви дойде по наследство, но вие ще придобиете това знание от Бога или пряко, или косвено. Затуй именно през всички векове ученикът трябва да бъде добър. Доброто е първата връзка в живота. Без добро вие не може да добиете никакво знание. Познанието на Доброто започва със знанието.
Познанието
подразбира владеене.
Христос казва: „Това е живот вечен, да познаеш Бога.“ Та казвам: ние трябва да правим добро, понеже без добро не може да се добие знанието. Само добрият човек може да има знания. Някой ще каже: „Ами как тъй падналите духове имат знания? “ – Туй знание се дължи на тяхната добрина, а техните лоши постъпки създадоха ада. Ония духове, които останаха при Бога, създадоха рая.
към беседата >>
60.
Мястото на Любовта
,
КД
, София, 22.10.1924г.,
Въпросът за съвестта влиза в
познанието
за сърцето.
Има три науки. Етиката е наука за душата. Педагогиката - за сърцето. Логиката - за ума.
Въпросът за съвестта влиза в
познанието
за сърцето.
Интуицията е език на душата, чувствата - на сърцето, разумът - на ума. А волята се проявява чрез силата. Атомът е бодът на реалността. А зад този атом, зад този бод седи великата реалност, която действува чрез него. Човекът е малко същество, но то е проявление на Бога.
към беседата >>
61.
Който се учи
,
НБ
, София, 30.11.1924г.,
И съврѣменнитѣ страдания не сѫ нищо друго, освѣнъ това, че невидимиятъ свѣтъ ни прѣдава горчиви уроци, за да дойдемъ до онова вѫтрѣшно
познание
, отъ което произтича живота.
Апостолъ Павелъ казва: „Който се учи“. Е, защо ние да не започнемъ споредъ този законъ и да се постараемъ да уредимъ живота си? Можемъ да уредимъ живота си. Кой ще ни покаже какъ да го уредимъ? – Онзи, който ни учи.
И съврѣменнитѣ страдания не сѫ нищо друго, освѣнъ това, че невидимиятъ свѣтъ ни прѣдава горчиви уроци, за да дойдемъ до онова вѫтрѣшно
познание
, отъ което произтича живота.
Не е ли хубаво да прѣкараме единъ животъ въ миръ и съгласие съ самитѣ насъ? Какво по-хубаво отъ това, да станешъ сутринь, да се помолишъ Богу, да ти дойдатъ онѣзи хубави мисли отъ всевъзможенъ характеръ, които ти даватъ потикъ, подемъ, да имашъ миръ въ себе си отколкото да станешъ сутринь, че това те боли, онова те боли, коститѣ те болятъ, подагра имашъ, усѣщашъ се хилавъ, слабъ и лѣкаритѣ единъ слѣдъ другъ току влизатъ и излизатъ отъ дома ти. Това сѫ блага за човѣшката душа. Азъ говоря за онѣзи блага, които може да те ползуватъ – да бѫдешъ богатъ и да се радвашъ, а сѫщо и всички твои близки около тебе да се радватъ, че си и външно, и вѫтрѣшно, по сърдце богатъ. Има и външни, и вѫтрѣшни богатства.
към беседата >>
И съвременните страдания не са нищо друго, освен това, че невидимият свят ни предава горчиви уроци, за да дойдем до онова вътрешно
познание
, от което произтича живота.
(втори вариант)
Апостол Павел казва: „Който се учи“. Е, защо ние да не започнем според този закон и да се постараем да уредим живота си? Можем да уредим живота си. Кой ще ни покаже как да го уредим? – Онзи, който ни учи.
И съвременните страдания не са нищо друго, освен това, че невидимият свят ни предава горчиви уроци, за да дойдем до онова вътрешно
познание
, от което произтича живота.
Не е ли хубаво да прекараме един живот в мир и съгласие със самите нас? Какво по-хубаво от това, да станеш сутрин, да се помолиш Богу, да ти дойдат онези хубави мисли от всевъзможен характер, които ти дават подтик, подем, да имаш мир в себе си, отколкото да станеш сутрин, че това те боли, онова те боли, костите те болят, подагра имаш, усещаш се хилав, слаб и лекарите един след друг току влизат и излизат от дома ти. Това са блага за човешката душа. Аз говоря за онези блага, които може да те ползват – да бъдеш богат и да се радваш, а също и всички твои близки около тебе да се радват, че си и външно, и вътрешно, по сърце богат. Има и външни, и вътрешни богатства.
към втори вариант >>
62.
Хармонична деятелност
,
ООК
, София, 17.12.1924г.,
Те са свети хора, но се нуждаят от
познание
.
Нали знаете каква е целта на пастиря, който гледа стадото? „И Учители за усъвършенстване на светиите.“ Значи светиите, като са дошли на Земята, трябва да се учат. Сега мнозина мислят, че светията знае всичко. Не е така. Има светии, които знаят много малко.
Те са свети хора, но се нуждаят от
познание
.
Съвременният християнски свят страда от едно голямо заблуждение: те мислят, че като се обърнат към Бога, като им се простят греховете, не им трябва нищо друго. Не е така. Във времето на апостол Павел имало същият спор. Не, всички хора трябва да се усъвършенстват, защото не е само пробуждането на Божественото съзнание, което човек трябва да постигне. Процесът, който твори, който построява, постоянно трябва да се увеличава.
към беседата >>
63.
Образи на живата природа
,
КД
, София, 24.12.1924г.,
(Според философията на Ремке всичкото
познание
е само анализ, синтез няма в света.
Като събудите семенцето, гама да го чоплите, защото тогава неговите енергии изтичат и то не може да расте. Анализът е съпоставяне на нещата, които образуват външната страна. Съпоставянето на чувствата е пак анализ - изпитваш ги, съпоставяш ги. Колкото повече явления се обясняват с една теория, толкова тя е по-вярна. Пък щом всички явления не могат да се изяснят, тогава тя е невярна.
(Според философията на Ремке всичкото
познание
е само анализ, синтез няма в света.
Всичко, което става за обект за разглеждане от учените, не се създава сега чрез синтез, то си е тъй дадено готово и човек го изследва, изучава само с анализ. Човек нищо не създава - синтез въобще няма - всичко, което човек намира, то е дадено и човек го изучава, изследва само посредством анализ.) Има синтез и анализ. В живота има повече синтез, отколкото хората мислят. В живота има смърт и душа.
към беседата >>
64.
Тесният път
,
НБ
, София, 11.1.1925г.,
Върху свѣта вие имате извѣстно
познание
, но за да се разбере, какво нѣщо е животътъ самъ по себе си, за да се види, какви трѣбва да бѫдатъ отношенията, изисква се повече свѣтлина.
Питамъ: радостьта може ли да влиза и да излиза? Скърбьта може ли да влиза и да излиза? – Не, скърбьта нито влиза, нито излиза; и радостьта сѫщо – нито влиза, нито излиза. Обаче, за да си изяснимъ добрѣ нѣщата, ние си ги прѣдставяме въ образци, като че радостьта и скърбьта влизатъ и излизатъ. Това сѫ редъ обяснения, които не изразяватъ самия животъ.
Върху свѣта вие имате извѣстно
познание
, но за да се разбере, какво нѣщо е животътъ самъ по себе си, за да се види, какви трѣбва да бѫдатъ отношенията, изисква се повече свѣтлина.
Има нѣщо, което спъва хората въ живота и тогава животътъ имъ е изложенъ на извѣстна опасность. Прѣдставете си, че вие пѫтувате вечерно врѣме, въ тъмнина прѣзъ едно планинско мѣсто. Вашиятъ животъ е изложенъ на опасность, и 99% има шансъ да изгубите живота си, ако не сте внимателни. Значи, въ случая тъмнината е, която ви ограничава, и може да ви попрѣчи да постигнете вашитѣ проекти на земята. Идването на свѣтлината, обаче, ще улесни пѫтуването ви.
към беседата >>
Върху света вие имате известно
познание
, но за да се разбере, какво нещо е животът сам по себе си, за да се види, какви трябва да бъдат отношенията, изисква се повече светлина.
(втори вариант)
Питам: Радостта може ли да влиза и да излиза? Скръбта може ли да влиза и да излиза? – Не, скръбта нито влиза, нито излиза; и радостта също – нито влиза, нито излиза. Обаче, за да си изясним добре нещата, ние си ги представяме в образци, като че радостта и скръбта влизат и излизат. Това са ред обяснения, които не изразяват самия живот.
Върху света вие имате известно
познание
, но за да се разбере, какво нещо е животът сам по себе си, за да се види, какви трябва да бъдат отношенията, изисква се повече светлина.
Има нещо, което спъва хората в живота и тогава животът им е изложен на известна опасност. Представете си, че вие пътувате вечерно време, в тъмнина през едно планинско място. Вашият живот е изложен на опасност, и 99% има шанс да изгубите живота си, ако не сте внимателни. Значи, в случая тъмнината е, която ви ограничава и може да ви попречи да постигнете вашите проекти на земята. Идването на светлината обаче, ще улесни пътуването ви.
към втори вариант >>
65.
Азъ Те познахъ / Аз Те познах
,
НБ
, София, 1.2.1925г.,
Когато Христосъ употрѣбява думата „познавамъ“ то значи да познавашъ, че единъ човѣкъ те люби, че е готовъ да се жертвува за тебе въ всичкитѣ условия на живота; да познавашъ, че онзи учитель е готовъ да ти даде всичкото си
познание
и да те тури въ правия пѫть.
Като изречемъ думата „вълкъ“, казвате: познавамъ вълка. Като изречемъ думата „човѣкъ“, казвате: познавамъ човѣка. Въ познаването има категории, степени. При познаването на вълка и на човѣка по форма, нѣма разлика. Туй е повърхностно познаване.
Когато Христосъ употрѣбява думата „познавамъ“ то значи да познавашъ, че единъ човѣкъ те люби, че е готовъ да се жертвува за тебе въ всичкитѣ условия на живота; да познавашъ, че онзи учитель е готовъ да ти даде всичкото си
познание
и да те тури въ правия пѫть.
Това е истинско познаване. Слѣдователно, законитѣ на вѫтрѣшното познаване сѫ различни отъ тия на външното познаване. Запримѣръ, всички вие, които ме слушате тази сутринь, ще кажете: ние познаваме този проповѣдникъ. Азъ не отказвамъ това, но то не е дълбоко познаване. Вие ме познавате толкова, колкото познавате Витоша, колкото познавате Мусалла, колкото познавате Дунава, колкото познавате Черно море, Великия или Тихия океанъ, или Индийския океанъ, колкото познавате слънцето, или мѣсечината.
към беседата >>
Когато Христос употребява думата „познавам“ то значи да познаваш, че един човек те люби, че е готов да се жертва за тебе във всичките условия на живота; да познаваш, че онзи учител е готов да ти даде всичкото си
познание
и да те тури в правия път.
(втори вариант)
Като изречем думата „вълк“, казвате: Познавам вълка. Като изречем думата „човек“, казвате: Познавам човека. В познаването има категории, степени. При познаването на вълка и на човека по форма, няма разлика. Туй е повърхностно познаване.
Когато Христос употребява думата „познавам“ то значи да познаваш, че един човек те люби, че е готов да се жертва за тебе във всичките условия на живота; да познаваш, че онзи учител е готов да ти даде всичкото си
познание
и да те тури в правия път.
Това е истинско познаване. Следователно, законите на вътрешното познаване са различни от тия на външното познаване. Например, всички вие, които ме слушате тази сутрин, ще кажете: Ние познаваме този проповедник. Аз не отказвам това, но то не е дълбоко познаване. Вие ме познавате толкова, колкото познавате Витоша, колкото познавате Мусала, колкото познавате Дунава, колкото познавате Черно море, Великия или Тихия океан, или Индийския океан, колкото познавате слънцето, или месечината.
към втори вариант >>
66.
Причини за противоречия
,
ООК
, София, 18.2.1925г.,
Като създаде Бог Адам и Ева, забрани им да ядат от дървото, наречено Дърво за
познание
на доброто и злото, но Ева, излъгана от змията, открадна плодове от това дърво.
Изобщо у всичките хора има едно желание да разрешат загадките на живота, и то по най-лекия начин. Това се вижда в историята на човечеството. Това стремление на човека да търси лесния път го е отклонило от неговата правилна посока. Сега, ако ви попитам кога е станала първата кражба в света, какво ще ми кажете? Първата кражба е направена от първата жена.
Като създаде Бог Адам и Ева, забрани им да ядат от дървото, наречено Дърво за
познание
на доброто и злото, но Ева, излъгана от змията, открадна плодове от това дърво.
Някои хора обличат тази кражба в мека форма, казват, че жената искала знание. Не, тя не искаше да намери знание, а имаше желание да си хапне – нищо повече. Този грях и сега става в света. Най-първо жената краде, а после мъжът. Жената, като отиде до дървото, открадна си.
към беседата >>
67.
Той повелѣва на слънцето / Той повелява на слънцето
,
НБ
, София, 15.3.1925г.,
Познание
трѣбва!
За да може човѣкъ да разбира дълбокитѣ замисли на живата природа, трѣбва да е свързанъ съ тѣзи три велики свѣта. Азъ говоря само за онѣзи отъ васъ, които се интересуватъ за своето бѫдеще. Вие може да имате критически умъ, този умъ ви е потрѣбенъ, но въ критиката си трѣбва да бѫдете разумни. Да критикувашъ, значи да сравнявашъ, да уподобявашъ, да търсишъ Истината. Да критикувашъ разумно, това не значи да търсишъ погрѣшкитѣ на хората, но да търсишъ правия пѫть.
Познание
трѣбва!
Нѣкои мислятъ, че критиката е основно нѣщо; нѣкои мислятъ, че хората трѣбва да се съмнѣватъ. Не, съмнението не е положително качество, то е негативно качество въ човѣшката природа. Щомъ човѣкъ се усъмни, почва да мисли. Но, споредъ менъ, по-големо прѣимущество е човѣкъ да вѣрва, отколкото да се съмнѣва. По-правдоподобно е човѣкъ да се обнадежва, отколкото да се обезсърдчава.
към беседата >>
Познание
трябва!
(втори вариант)
За да може човек да разбира дълбоките замисли на живата природа, трябва да е свързан с тези три велики свята. Аз говоря само за онези от вас, които се интересуват за своето бъдеще. Вие може да имате критически ум, този ум ви е потребен, но в критиката си трябва да бъдете разумни. Да критикуваш, значи да сравняваш, да уподобяваш, да търсиш Истината. Да критикуваш разумно, това не значи да търсиш погрешките на хората, но да търсиш правия път.
Познание
трябва!
Някои мислят, че критиката е основно нещо; някои мислят, че хората трябва да се съмняват. Не, съмнението не е положително качество, то е негативно качество в човешката природа. Щом човек се усъмни, почва да мисли. Но, според мен, по-голямо преимущество е човек да вярва, отколкото да се съмнява. По-правдоподобно е човек да се обнадежва, отколкото да се обезсърчава.
към втори вариант >>
68.
Израз
,
ООК
, София, 1.4.1925г.,
Ако искаме да имаме истинско
познание
, трябва да имаме образа на своята мисъл, трябва да знаем какъв е нейният израз.
Затова онези, които са създали тази поговорка, казват: „Голям, стар човек, като се запали, има израз.“ И младият има израз, само че първият е постоянен, дълго време продължава да гори, а вторият – по-малко. Та първото нещо: човек ще се стреми да дава израз в себе си на всяка своя мисъл. Той трябва да я подведе към нейната същност. Тя спада или към Любовта, или към Мъдростта, или към Истината, или към Правдата, или към Добродетелта. След като я отнесе към една от тия области, тогава човек трябва да разглежда мисълта си.
Ако искаме да имаме истинско
познание
, трябва да имаме образа на своята мисъл, трябва да знаем какъв е нейният израз.
Защото всяка мисъл, сама по себе си, е жива. Когато говорим, че ние създаваме мисълта, това е право. Когато някой художник нарисува една картина, той сам я създава, но той създава тази картина от живи образи. Той рисува един образ в себе си и после го възпроизвежда на хартия. Този образ представлява една жива, а не мъртва идея.
към беседата >>
69.
Рѫката сѫблазнява / Ръката съблазнява
,
НБ
, София, 5.4.1925г.,
Не, въ свѣта има нѣщо по-високо отъ
познанието
, то е да любишъ.
Кришна му казва: „Ще запомнишъ, че това, което ти открихъ, не го открихъ нито за твоя умъ, нито за твоето сърдце, но за онова благородно чувство, което трептеше въ твоята душа“. Сега, нѣкои ученици, съ своята ученость, казватъ: да ни се открие Учительтъ, да Го познаемъ. Не, никога! Има нѣщо по-високо въ свѣтъ отъ познаването. Гръцкитѣ философи сѫ казвали: „Да познаешъ свѣта, това е смисълътъ на живота“.
Не, въ свѣта има нѣщо по-високо отъ
познанието
, то е да любишъ.
Въ познанието има единъ страхъ. Ти искашъ да познаешъ нѣкого, дали е той, или не, но въ тебе има едно съмнѣние, едно колебание. Въ познаването ти най-напрѣдъ искашъ да познаешъ нѣкого, а послѣ да се проявишъ. Любовьта изключва всѣка теория и хипотеза. Въ нея нѣма страхъ.
към беседата >>
Въ
познанието
има единъ страхъ.
Сега, нѣкои ученици, съ своята ученость, казватъ: да ни се открие Учительтъ, да Го познаемъ. Не, никога! Има нѣщо по-високо въ свѣтъ отъ познаването. Гръцкитѣ философи сѫ казвали: „Да познаешъ свѣта, това е смисълътъ на живота“. Не, въ свѣта има нѣщо по-високо отъ познанието, то е да любишъ.
Въ
познанието
има единъ страхъ.
Ти искашъ да познаешъ нѣкого, дали е той, или не, но въ тебе има едно съмнѣние, едно колебание. Въ познаването ти най-напрѣдъ искашъ да познаешъ нѣкого, а послѣ да се проявишъ. Любовьта изключва всѣка теория и хипотеза. Въ нея нѣма страхъ. Азъ не говоря, че трѣбва да изключите всички теории и хипотези, но говоря за сѫщностьта на живота.
към беседата >>
Не, в света има нещо по-високо от
познанието
, то е да любиш.
(втори вариант)
Кришна му казва: "Ще запомниш, че това, което ти открих, не го открих нито за твоя ум, нито за твоето сърце, но за онова благородно чувство, което трептеше в твоята душа". Сега, някои ученици, със своята ученост, казват: Да ни се открие Учителя, да Го познаем. - Не, никога! Има нещо по-високо в света от познаването. Гръцките философи са казвали: "Да познаеш света, това е смисълът на живота".
Не, в света има нещо по-високо от
познанието
, то е да любиш.
В познанието има един страх. Ти искаш да познаеш някого, дали е той, или не, но в тебе има едно съмнение, едно колебание. В познаването ти най-напред искаш да познаеш някого, а после да се проявиш. Любовта изключва всяка теория и хипотеза. В нея няма страх.
към втори вариант >>
В
познанието
има един страх.
(втори вариант)
Сега, някои ученици, със своята ученост, казват: Да ни се открие Учителя, да Го познаем. - Не, никога! Има нещо по-високо в света от познаването. Гръцките философи са казвали: "Да познаеш света, това е смисълът на живота". Не, в света има нещо по-високо от познанието, то е да любиш.
В
познанието
има един страх.
Ти искаш да познаеш някого, дали е той, или не, но в тебе има едно съмнение, едно колебание. В познаването ти най-напред искаш да познаеш някого, а после да се проявиш. Любовта изключва всяка теория и хипотеза. В нея няма страх. Аз не говоря, че трябва да изключите всички теории и хипотези, но говоря за същността на живота.
към втори вариант >>
70.
И обхождаше Исусъ всичка Галилея / И обхождаше Исус всичка Галилея
,
НБ
,
МС
, София, 5.7.1925г.,
Познанието
се добива само чрѣзъ закона на Любовьта.
Тъй щото, единъ день, когато вашето съзнание се подигне, и вие минете отъ една слънчева система въ друга, съ по-висша култура отъ сегашната, ще имате съвсѣмъ други понятия за нѣщата. Сега се заражда другъ въпросъ: когато влѣзете въ другия свѣтъ, ще се познавате ли? – Ще се познавате разбира се. Въ този свѣтъ хората познаватъ ли се? – Именно въ този свѣтъ хората не се познаватъ.
Познанието
се добива само чрѣзъ закона на Любовьта.
Само ако обичашъ, можешъ да познаешъ. Безъ обичь, безъ любовь не можешъ да познаешъ никого. Обичта, Любовьта е която може да хвърли Свѣтлина и топлина въ една душа да се разтвори, за да я познаешъ. Богъ ни познава по закона на Любовьта. Да не мислите, че Богъ ни познава механически.
към беседата >>
Познанието
се добива само чрез закона на Любовта.
(втори вариант)
Тъй щото, един ден, когато вашето съзнание се подигне, и вие минете от една слънчева система в друга, с по-висша култура от сегашната, ще имате съвсем други понятия за нещата. Сега се заражда друг въпрос: когато влезете в другия свят, ще се познавате ли? – Ще се познавате разбира се. В този свят хората познават ли се? – Именно в този свят хората не се познават.
Познанието
се добива само чрез закона на Любовта.
Само ако обичаш, можеш да познаеш. Без обич, без любов не можеш да познаеш никого. Обичта, Любовта е която може да хвърли Светлина и топлина в една душа да се разтвори, за да я познаеш. Бог ни познава по закона на Любовта. Да не мислите, че Бог ни познава механически.
към втори вариант >>
71.
Силовите линии на доброто и злото
,
ООК
, София, 15.7.1925г.,
Например ние знаем, че Месечината се върти около Земята, но това не е знание, а само
познание
.
Първоначално знанието е подразбирало преживяване на една нова форма от Божествения Дух. Обаче този първичен смисъл на знанието сега е изгубен и днес под думата знание ние подразбираме само външните отношения на нещата.
Например ние знаем, че Месечината се върти около Земята, но това не е знание, а само
познание
.
Сега знанието се замества с Истината. Днес хората са раздвоили думата Истина, но всъщност под Истина се подразбира същината на живота по форма, съдържание и смисъл. Истината подразбира еднакво зачитане на формата, съдържанието и смисъла на нещата. Ако някой човек каже на друг, че не дава пет пари за неговото тяло, той не разбира съдържанието на нещата. Ако каже, че не дава пет пари за неговото съдържание, той не разбира смисъла на нещата.
към беседата >>
72.
Той знаеше
,
НБ
, София, 29.11.1925г.,
Действително така трябва да бъде, но царски син е само онзи, който има истинското, Божественото
познание
, който има душа в себе си, който има Божествен ум, неопетнен от никаква лъжа!
Мнозина са толкова готови, колкото е готова онази младата мома, за която момъкът иде вече. Дойде младият. момък, казва й: ела с мене! Тя му казва: ти готов ли си да ме осигуриш, да не си някой бедняк? Всяка мома си мисли за царския син и за него се готви.
Действително така трябва да бъде, но царски син е само онзи, който има истинското, Божественото
познание
, който има душа в себе си, който има Божествен ум, неопетнен от никаква лъжа!
Няма нещо по-отвратително от лъжата! Най-първо ние трябва да ликвидираме с лъжата. Всеки от вас трябва да види, какви са неговите чувства, постоянни ли са те или изменчиви. Защото ако те са променчиви, един ден ще ни причиняват вреда. Защо Христос нахрани толкова хиляди души не можа ли да ги изпрати някъде?
към беседата >>
73.
Позвах сина си
,
НБ
, София, 14.2.1926г.,
Следователно, ако искате да разберете любовта в най-широкия й смисъл, трябва да разбирате водата, трябва да имате
познанието
на водата.
Вие можете да се повдигнете на 1-2-10 километра нагоре, после трябва да се превърнете във водни капки и като такива да паднете на земята, да извършите своята служба. Следователно, тия две състояния на водата са като полюси за акумулиране на енергията, т.е. те са необходими като обнова на енергията при сегашното й състояние. И тъй, за да опознае човек божията любов, омразата трябва да изчезне от неговата душа. За да познае човек божията любов, трябва да се превърне във вода, която да прониква през цялото растително царство, да мие листата на всички растения, да прониква целия органически живот, да има съприкосновение с целия живот изобщо, за да разбере благото в света.
Следователно, ако искате да разберете любовта в най-широкия й смисъл, трябва да разбирате водата, трябва да имате
познанието
на водата.
По-слабо същество от водата няма и по-силно същество от водата няма. Един адепт хванал една малка водна капчица и я затворил в едно малко шишенце. Тя започнала да му се моли и да му казва: моля ти се, пусни ме, че ме чакат у дома моите братя и сестри! Е, кой ще мисли за тебе? Но голямо предчувствие има между частиците на водата, голяма връзка имат те помежду си.
към беседата >>
И когато у вас се роди това
познание
, да работите за развиването на вашите вътрешни органи, вашите вътрешни мощни сили, тогава и вашите желания напълно ще се постигнат.
Ние сме изгубили вътрешната връзка със самите нас. Човек не познава себе си. Колцина хора има в България, па и из целия свят, които познават себе си. Аз не казвам, че няма, но са малцина. И вие трябва да дойдете до това изкуство да познавате себе си.
И когато у вас се роди това
познание
, да работите за развиването на вашите вътрешни органи, вашите вътрешни мощни сили, тогава и вашите желания напълно ще се постигнат.
Да допуснем, че вие сте един виден цигулар и давате един концерт на дърветата в гората, а после давате един концерт във военния клуб и свирите на хората. Тия два концерта еднакви ли ще бъдат? В гората вие ще свирите за себе си, а във военния клуб ще свирите за хората. И в единия и в другия случай обаче, все трябва да има някой да ви слуша. Вие искате да обичате някого.
към беседата >>
74.
Страдание, търпение, опитност, знание
,
МОК
, София, 28.2.1926г.,
Страдание, търпение, опитност,
познание
.
(втори вариант)
Търпението – почнал си да правиш своята пещ, опитността, направил си пещта. Най-първо аз определям така страданието, това е един необработен материал, иска ти да го изработиш. Търпението, почнал си да правиш своята пещ, градиш в опитността, която имаш, съградено е. В знанието – резултатите от това градене, ползата, знанието. Когато дойде думата търпение, втората дума?
Страдание, търпение, опитност,
познание
.
А с познанието идва обратният процес, идват всички благоприятни условия за живот. За света съществува едно повторение на нещата, исторически, от двайсет и две години. Започва тъй. Най-първо има едно положение нагоре – добро, по-добро, най-добро. После идва обратният закон – надолу, страданията – зло, по-зло, най-зло.
към втори вариант >>
А с
познанието
идва обратният процес, идват всички благоприятни условия за живот.
(втори вариант)
Най-първо аз определям така страданието, това е един необработен материал, иска ти да го изработиш. Търпението, почнал си да правиш своята пещ, градиш в опитността, която имаш, съградено е. В знанието – резултатите от това градене, ползата, знанието. Когато дойде думата търпение, втората дума? Страдание, търпение, опитност, познание.
А с
познанието
идва обратният процес, идват всички благоприятни условия за живот.
За света съществува едно повторение на нещата, исторически, от двайсет и две години. Започва тъй. Най-първо има едно положение нагоре – добро, по-добро, най-добро. После идва обратният закон – надолу, страданията – зло, по-зло, най-зло. Дойде ли най-зло, един промеждутък идва – добро, по-добро, най-добро.
към втори вариант >>
75.
Закон на съпоставянето
,
НБ
, София, 21.3.1926г.,
Познанието
подразбира свобода.
И тогава, стига да има съзнание в тебе, ще се върнеш на същото място. Сега у всинца ви има съзнанието, че познавате истината. Велико нещо е да познаваш истината! Аз бих желал да познавате истината. Да познава човек истината, значи да бъде свободен.
Познанието
подразбира свобода.
Онзи, който е свободен, той е и разумен човек. Свободата, светлината и разумният живот, това са възходящи сили, които отиват към центъра на Слънцето, отиват към друг един център на Вселената, която ние наричаме Божественото. И най-първо, ние трябва да се освободим от своите минали предубеждения. Всеки земеделец знае, че ако тури силен тор на някое крехко растение, то ще изгори, т.е. това цветенце няма да изгори, но ще се отрови.
към беседата >>
76.
И земята ще се изпълни със знание
,
НБ
, София, 11.4.1926г.,
Трябва да знаете, че всяко
познание
изисква наука.
Питам: сега, след толкова хиляди години очакване на Христа, ако дойде Той, колко време ще го търпят хората? Казват: нека някой математик направи едно изчисление, да види, колко време хората биха могли да изтърпят Христа, да живее между тях. Всеки от вас, който се занимава с висша математика, може да направи едно изчисление, според закона на вероятностите. Пък и за себе си може да направите едно изчисление. Ако Христос дойде, ще можете ли изведнъж да Го познаете, или не.
Трябва да знаете, че всяко
познание
изисква наука.
Вие може да кажете: този прилича на Христа, и да започнете да доказвате това с аргументи. Туй, което се доказва чрез аргументи, то е по закона на вероятностите. За да познаеш Христа, трябва да Го познаеш, като Петра. Христос го запита: "Ти какво мислиш за мене"? - "Ти си Син Божий" - отговори Му Петър.
към беседата >>
77.
Ще се наситят
,
НБ
, София, 6.6.1926г.,
Ето защо ние можем да се домогнем до истинското
познание
на външния свят, който наричаме физически, само чрез вътрешната светлина.
Няма какво да цитирам по-нататък думите на Ботев. Следователно, ние първо познаваме онзи Бог, който е у нас, а после онзи, който е извън нас. Какво ще познаем най-първо у нас? Първо видимото, а после и невидимото. Защото има материални неща, невидими за нас.
Ето защо ние можем да се домогнем до истинското
познание
на външния свят, който наричаме физически, само чрез вътрешната светлина.
Вземете, например, съвременните астрономи, които със спектроскопа гадаят дали една звезда се приближава към Земята или се отдалечава. Как познават това? Чрез светлите линии в спектроскопа. При наблюдение, в спектроскопа се образуват известни светли и тъмни линии. Когато известна звезда се приближва към Земята, светлата линия става по-широка, а когато се отдалечава, тази светла линия става по-тясна.
към беседата >>
78.
Усилване на вярата
,
ООК
, София, 9.6.1926г.,
Аз говоря само за външните прояви на съзнанието, а що се отнася до вътрешните прояви, до стремежите на човешката душа, затова се изисква дълбоко, истинско
познание
.
Сега трябва да служите на Бога – нищо повече. – Ама еди-кой си ученик не учи. – Това е безпредметно за вас; вие трябва да учите! Преди всичко вие още не знаете, дали този ученик учи или не. Вие не сте влезли в неговото сърце, в неговото съзнание, да го разберете.
Аз говоря само за външните прояви на съзнанието, а що се отнася до вътрешните прояви, до стремежите на човешката душа, затова се изисква дълбоко, истинско
познание
.
В душата се крие алхимическият закон за подмладяване; там е силата за лекуване. Когато човек реши в себе си да живее чист и свят живот, най-първо той ще се постави на ред изпитания и изкушения, да се провери неговата сила и готовност да издържи на всички изпитания в живота. Тук ще се познае как ще постъпи, дали ще критикува, или ще приеме нещата с чисто сърце като такива, които са допуснати от Бога. Ученикът няма право да критикува учителя си. И учителят няма право да критикува ученика си, но има право да констатира, че това, което ученикът върши, не е право, не носи добро и благо за самия него.
към беседата >>
79.
Дело свършено
,
НБ
, София, 30.1.1927г.,
В какво седи това
познание
?
Велик, силен човек е този, който сам работи, сам извършва всичките си работи. Има ли слуга, който да изпълнява заповедите му, той е слаб човек. Бог сам си слугува, Той не очаква на никого. Когато казваме, че Бог ще спаси света, ние подразбираме, че щом веднъж го е създал, Той сам ще го спаси. Някои казват, че познават Бог, че познават себе си.
В какво седи това
познание
?
Преди всичко, за да познае човек себе си, той трябва да има търпение. Защо е необходимо търпението на човека? – Защото той ще срещне в живота си много противоречия, много мъчнотии, много трудни задачи, които ще трябва да разреши. Всичко това представлява ребуси, които човек ще разреши главно чрез търпението. Ти си учен човек, например, създаваш известна теория, но срещу тебе се опълчват ред учени хора.
към беседата >>
80.
Новата земя
,
НБ
, София, 13.2.1927г.,
Казано е в Писанието: „В който ден ядеш от дървото на
познание
доброто и злото, ти непременно ще умреш.“ То значи: който ден се откажеш от живота и престанеш да живееш съобразно Божията Любов, ти ще влезеш във вечните противоречия, дето всичко се обезсмисля.
Намерите ли душата на човека, вие ще бъдете готови на всякакви жертви, Божественият закон гласи: обичате ли една душа, вие ще обичате и всички останали. Обаче, на земята този закон се прилага в съвършено обратен смисъл: щом обикнете една душа, вие се затваряте в себе си, и не може да обичате останалите души. Вследствие на това задържане на Любовта във вас, раждат се ред противоречия и разрушения. И смъртта е резултат от неправилното приложение на Любовта. Който не люби, той непременно ще умре.
Казано е в Писанието: „В който ден ядеш от дървото на
познание
доброто и злото, ти непременно ще умреш.“ То значи: който ден се откажеш от живота и престанеш да живееш съобразно Божията Любов, ти ще влезеш във вечните противоречия, дето всичко се обезсмисля.
В този живот човек постоянно губи, докато най-после се превърне в животно. Питам: Защо идват хората на земята? Знаят ли, какво е написано на техните дрехи? – Не знаят. Те промениха дрехите си, и сега отново трябва да учат Божествения език.
към беседата >>
81.
Великата задача на човека
,
ООК
, София, 16.2.1927г.,
Не, окултният ученик трябва да има някакво
познание
за небето, за звездите, да може по тях да се ориентира, да чете.
Всеки трябва да бъде лекар на себе си. За тази цел окултният ученик трябва да има на разположение малка аптека с най-необходими медикаменти. Той трябва да бъде и художник, да има на разположение четка, бои, моливи, та като минава през различни местности, да прави скици на тия места, да знае отде е минал и с какви забележителности се отличават. Запример кой от вас, като е наблюдавал небето вечер, е направил поне една скица? Ще кажете, че това е работа на астрономите.
Не, окултният ученик трябва да има някакво
познание
за небето, за звездите, да може по тях да се ориентира, да чете.
Някой ще възрази, че той не се нуждае от познание за звездите, но търси само спасението, т.е. пътя към Бога. – Бог не е вън от човека. Ако Той е вън от човека, как ще си обясните стиха, в който се казва, че ние живеем и се движим в Бога? Щом този стих е верен, тогава де ще търсите Бога?
към беседата >>
Някой ще възрази, че той не се нуждае от
познание
за звездите, но търси само спасението, т.е.
За тази цел окултният ученик трябва да има на разположение малка аптека с най-необходими медикаменти. Той трябва да бъде и художник, да има на разположение четка, бои, моливи, та като минава през различни местности, да прави скици на тия места, да знае отде е минал и с какви забележителности се отличават. Запример кой от вас, като е наблюдавал небето вечер, е направил поне една скица? Ще кажете, че това е работа на астрономите. Не, окултният ученик трябва да има някакво познание за небето, за звездите, да може по тях да се ориентира, да чете.
Някой ще възрази, че той не се нуждае от
познание
за звездите, но търси само спасението, т.е.
пътя към Бога. – Бог не е вън от човека. Ако Той е вън от човека, как ще си обясните стиха, в който се казва, че ние живеем и се движим в Бога? Щом този стих е верен, тогава де ще търсите Бога? Сегашните религиозни и духовни хора, при голямото знание, с което разполагат, често изпадат в положение светът да им влияе вместо те да влияят на него. Защо?
към беседата >>
82.
Двама синове
,
НБ
, София, 10.4.1927г.,
Сега, въпросът не се отнася до
познанието
.
Ще кажете, че те са предположения. Възможно е да са предположения, но и математиката си служи с предположения, с допущения. Запример, някой математик иска да докаже, че дадено число е функция на друго число. И той предполага едно, предполага друго, докато най-после докаже това, което го интересува. Така и в живота предполагат, че някой човек е прост или не е прост, или че някой човек е умен или не е умен и най-после се убедят в това, което ги интересува.
Сега, въпросът не се отнася до
познанието
.
Познанието представя сенки на живота. Хубаво нещо са и сенките, но те представят големи изненади за влюбените хора. Каква по-голяма изненада има за хората от тази, когато сънуват, че са намерили големи богатства, с които могат да разполагат, както искат, а сутринта, като се събудят, виждат, че всичкото богатство пред тях изчезва? През нощта те са били радостни, весели, богати, а на сутриньта стават тъжни, бедни. Казвате: кой създаде тази илюзия?
към беседата >>
Познанието
представя сенки на живота.
Възможно е да са предположения, но и математиката си служи с предположения, с допущения. Запример, някой математик иска да докаже, че дадено число е функция на друго число. И той предполага едно, предполага друго, докато най-после докаже това, което го интересува. Така и в живота предполагат, че някой човек е прост или не е прост, или че някой човек е умен или не е умен и най-после се убедят в това, което ги интересува. Сега, въпросът не се отнася до познанието.
Познанието
представя сенки на живота.
Хубаво нещо са и сенките, но те представят големи изненади за влюбените хора. Каква по-голяма изненада има за хората от тази, когато сънуват, че са намерили големи богатства, с които могат да разполагат, както искат, а сутринта, като се събудят, виждат, че всичкото богатство пред тях изчезва? През нощта те са били радостни, весели, богати, а на сутриньта стават тъжни, бедни. Казвате: кой създаде тази илюзия? Илюзията е закон на случаиността, и затова, понеже не спада към земния живот, тя е реалност на един възвишен живот.
към беседата >>
83.
Свещ, която не гасне
,
ООК
, София, 23.11.1927г.,
Ако с
познанието
, ако със знанието не можете да придобиете живота, това знание остава без съдържание и смисъл.
– Науката и знанието. В един стих се определя какво трябва да придобие ученикът, за да постигне Вечния Живот. Казано е: "Това е Живот Вечен да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога." Познаването на Бога и Христа е условие да се придобие Вечния Живот. Придобивката на знанието е животът. Тъй щото, когато се казва, че трябва да познаем Единнаго Истиннаго Бога, това се дава на ученика като метод за придобиване на живота.
Ако с
познанието
, ако със знанието не можете да придобиете живота, това знание остава без съдържание и смисъл.
Някои ще възразят, че от толкова години насам работят, учат, още ли не са придобили новото знание? – Само онзи може да придобие новото знание, който е дошъл до изпълнение на двата стиха: "Това е Живот Вечен да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога. Ако думите ми пребъдват във вас, и вие в мене, Аз и Отец ми ще дойдем и жилище ще направим у вас." На онези от вас, които са изпълнили тези два стиха, ще дам някоя лека задача да видим как ще я решат. Обаче трябва да знаете, че законът на съвършенството е безграничен, вечен. Същото може да се каже и за вярата.
към беседата >>
84.
Малки и големи придобивки
,
ООК
, София, 18.1.1928г.,
Както виждате, това е нова обстановка на
познанието
, която трябва да имате предвид.
Обаче съседите му казват: „Нашият огън гори, но ние не даваме огън назаем. Най-многото, с което можем да ви услужим, е да ви дадем възможност да сготвите яденето си на нашето огнище. Донесете тенджерите си тук и почакайте, докато яденето ви се сготви.” И това е хубаво, но за предпочитане е човек да има свое огнище, свой огън, отколкото да ходи по чужди огнища. Защо? – Като ходи с тенджерката си от огнище на огнище, някъде могат да му кажат да махне тенджерката си от огъня, защото огнището им е нужно. В това отношение вие трябва да бъдете будни, да не чакате даже да ви казват да свалите тенджерката си, защото огънят трябвал.
Както виждате, това е нова обстановка на
познанието
, която трябва да имате предвид.
Съвременните хора, както и учениците на окултизма, търсят неща, които не могат да намерят. Като не ги намират, те се отчайват и обезсърчават. Някой ги намират външно и мислят, че нищо повече не им трябва. Други пък не ги намират и бързо се отчайват. И едните, и другите са на крив път.
към беседата >>
Защо някой те обича или защо някой те мрази, това са неща извън
познанието
.
(втори вариант)
Редът на нещата е такъв. Никога не питам защо Господ създаде дявола, защо Господ създаде ангели. Това не питам. Защо хората са лоши, това не питам. Защо хората са добри, това не питам, защото няма разрешение в дадения случай.
Защо някой те обича или защо някой те мрази, това са неща извън
познанието
.
Аз го наричам, то е едно съвпадение в света. Ако някой те обича, той ще те обича заради нещо, той не обича още твоята душа. Или лицето ти е красиво, или си богат, или знание имаш, или си здрав, но имаш нещо, за което те обичат. Щом имаш туй, за което те обичат, ще те обичат. Щом го изгубиш, няма да те обичат, любовта ще изчезне.
към втори вариант >>
Това са нови постановки на
познанието
на бъдещия живот.
(втори вариант)
Без него е съвсем лошо. Някой ще каже своята опитност. Хубаво, ние ще сварим на неговото огнище. Този огън е негов, той ще каже: "Не може да си свариш. Ще освободиш огнището, ние си имаме работа." И даже не трябва да чакаш да ти кажат да напуснеш огнището, ти трябва преждевременно да напуснеш огнището.
Това са нови постановки на
познанието
на бъдещия живот.
Това са нови схващания, които трябва да имаме. Защото ние търсим неща, които най-после, като не можем да намерим, се отчайваме. Онзи, който намери, привидно казва: "Нас нищо не ни трябва." Онзи, който се отчайва, отрича един Божествен закон. И онзи, който се отчайва, е на крива посока. Ти, като го намериш, ще идеш да работиш за Бога.
към втори вариант >>
Ще имаш една радост, понеже кръгът на твоето
познание
се разширява.
(втори вариант)
Защото ние търсим неща, които най-после, като не можем да намерим, се отчайваме. Онзи, който намери, привидно казва: "Нас нищо не ни трябва." Онзи, който се отчайва, отрича един Божествен закон. И онзи, който се отчайва, е на крива посока. Ти, като го намериш, ще идеш да работиш за Бога. Ще разшириш кръга на деятелността си в себе си.
Ще имаш една радост, понеже кръгът на твоето
познание
се разширява.
Ще имаш допир с много, ще влезеш в общение с повече разумни същества. Ако всеки един от вас тази вечер имаше един свободен билет, не от трета класа, но от първа, wagon-lit с всичките удобства, да обиколи целия културен свят, лошо ли ще бъде? И в първа класа в парахода, с всичките удобства, да разгледа и да се върне, лошо ли е? Сега туй е за земята. Но представете си, че имате тази привилегия, да използвате извън земята, то са вече фантазии.
към втори вариант >>
85.
Сфинксът. Начало и край на нещата
,
ООК
, София, 21.3.1928г.,
Казвам: целият процес на нашето развитие седи в изправяне на погрешки, при което има големи контрасти, чрез които се добива
познанието
.
Следователно, ако вие превърнете доброто и злото, тия две величини, в прости, в обикновени форми от живота, ще разберете какво значи да направиш една погрешка или едно добро. То е все едно да отидеш на гости и да ти дойдат на гости. Аз не говоря за съзнателните погрешки, но за такива, които стават въпреки добрата ви воля и желание да не грешите. Стават погрешки в живота – без тях не може. Вземете онзи, който по цял ден работи с цифри – все ще направи някоя погрешка, ще пропусне някоя единица; вземете онзи, който по цял ден преписва книжа – и той ще направи някаква погрешка: или ще пропусне някоя запетая, или ще сложи е просто, вместо э и т.н.; често стават погрешки в правописа.
Казвам: целият процес на нашето развитие седи в изправяне на погрешки, при което има големи контрасти, чрез които се добива
познанието
.
От създаването на света досега хората се занимават само с изправяне на погрешки. По какво се отличават египетската, асирийската, вавилонската, римската и индийската култури? Може да дадете отговор на този въпрос, но трябва да се знае, че всяка култура е имала своя специфична задача както в материално, така и в умствено, и в духовно отношение. И сегашната християнска култура има свои специфични задачи; донякъде тя е постигнала някои от тях, а другите остават за расата, която иде – тя ще има повече възможности за реализиране им; формите, в които ще живеят бъдещите разумни същества, ще имат по-големи възможности в себе си и затова ще реализират една култура, съвсем различна от сегашната. Според вас по какво се отличават сегашната култура, сегашните хора?
към беседата >>
86.
Служба на уравненията
,
ООК
, София, 4.4.1928г.,
Ако сега ви се даде едно
познание
, да се измерва топлината, по някой път ще се изплашите.
(втори вариант)
Може да кажем, че твърдата материя е тази първична форма, от която материята е създадена, от която животът започва да функционира. В гръцки го наричат Божествена идея. Казвам, ще имате една основна мисъл, една твърда част. Може ли да я контролирате, от нея ще може да контролирате вече и другите състояния на материята. Но не може ли да контролирате твърдата материя, животът ви ще бъде преплетен, ще има катаклизми, наводнения, вътрешни бури, взривове, и тогава светлината и топлината в живота ви няма да бъдат нормални.
Ако сега ви се даде едно
познание
, да се измерва топлината, по някой път ще се изплашите.
Някой път става изстиване, някой път става стопляне. Има хора, на които ръцете са така студени, усещат, че излиза топлина. Има хора, на които ръцете са топли, а те усещат, че са студени, усещат [ръцете си] студени. То е вътрешно състояние. Има една топлина, която е външна на организма, има една топлина, която е вътрешна.
към втори вариант >>
87.
Закони на красотата
,
МОК
, София, 29.6.1928г.,
След това ще отправиш погледа си в друга посока, докато придобиеш известно
познание
.
За да разберете какво е състоянието на черния ви дроб, гледайте какъв е цветът на лицето ви, светлината на очите и тяхната жизненост. Тези неща предават красота на лицето. Ако очите са жизнени и лицето е жизнено. Погледът на човека трябва да бъде установен, да не блуждае в разни посоки. Като гледаш един предмет, ще насочиш погледа си само върху него, докато го изучиш добре.
След това ще отправиш погледа си в друга посока, докато придобиеш известно
познание
.
Във всяко нещо трябва да намирате същественото. Затова казвам, че всеки трябва да има поне една основна, съществена идея, която да определя посоката на неговото движение. Една от съществените идеи за човешкия живот е идеята за Бога, като добро, като сила, като мисъл, като чувство и т. н. Говорите ли за доброто, за силата, за мисълта и за чувството, чрез които Бог се проявява, разбирайте правата, абсолютна и хармонична мисъл, правото чувство и непреодолимата сила. Бог се проявява в неизменното, абсолютното и безграничното.
към беседата >>
88.
Обхода към себе си и към природата / Правилна обхода към себе си и към природата
,
МОК
, София, 28.9.1928г.,
Та и вие, като имате известно желание, което не се е сбъднало, ще кажете на вашето желание: „Питата отиде при баба ни," ще почакате и като извадите питата от огъня, ще имате отлично
познание
.
(втори вариант)
Тя ще им даде да поливат градината, да се занимава умът им с нещо и ще им каже: „Аз пратих питата на гости у баба ви, там ще седи половин час. И питата после, като се върне, ще похлопа на вратата." Детето ще пита: „Хлопа се, питата дали се връща от бабата? " Сега питата не ходи в буквален смисъл до бабата, но в преносен смисъл ходи. В нея става известен процес на обмена на веществата. По същия закон, като отиде някой при баба си, не става ли обмена между неговите чувства и чувствата на баба му?
Та и вие, като имате известно желание, което не се е сбъднало, ще кажете на вашето желание: „Питата отиде при баба ни," ще почакате и като извадите питата от огъня, ще имате отлично
познание
.
И ако плачете с четири реда сълзи, ще считам, че не сте умни. Рекох, питата е още при баба си. И желанията ходят при баба си. И човешките мисли ходят при дядо си. Известно желание, трябва да мине по един Божествен път.
към втори вариант >>
НАГОРЕ