НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
91
резултата в
16
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Не може да се укрие
,
(втори вариант)
,
НБ
, София, 15.9.1918г.,
Всяко противоречие носи Светлина за човешкия ум, както
праханта
се запалва при търкането на две парчета кремък едно в друго.
Нормално ли е да се отказва от своите чувства? Не е нормално. Значи, има нещо, което не е на мястото си в човека, и Бог го намества. Как? Туря ви в затвор, в болница, хваща ви за главата и ви разтърсва. Христос казва: „Вие сте виделина на света." Стремете се да придобиете повече Светлина.
Всяко противоречие носи Светлина за човешкия ум, както
праханта
се запалва при търкането на две парчета кремък едно в друго.
След разрешаване на всяко противоречие човек започва да мисли право. Хората мислят, когато ги сполети някакво нещастие. Ако майката изгуби син или дъщеря, тя започва да се интересува от другия свят, иска да знае къде е отишло любимото й дете. Детето ви е там, дето вие сте били преди сто години. – „Аз не помня нищо.” – Че ти не помниш нищо, това не опровергава Истината.
към беседата >>
2.
Видѣхме звѣздата! / Видяхме звездата
,
(втори вариант)
,
НБ
, София, 8.2.1925г.,
Тѣ си правятъ такива запалки отъ
прахань
.
Но, той билъ страхливецъ. Учительтъ му казва: ще знаешъ, че слѣдъ 2,000 години ще ти дамъ другъ изпитъ, по-страшенъ отъ сегашния. Днесъ всички съврѣменни хора се спрѣли прѣдъ изпита на Земанъ Зебу. Който конецъ речешъ да рѣжешъ, все ще излѣзе нѣкой и ще ти каже: чакай, чакай! Турцитѣ казватъ, че като се ударятъ огнилото и кремъкътъ единъ въ другъ, и огнилото, и кремъкътъ се изтъркватъ.
Тѣ си правятъ такива запалки отъ
прахань
.
Удрятъ съ кремъка по огнилото, докато праханьта се запали. Тъй правятъ и българитѣ. Тѣ постоянно изваждатъ кремъка и праханьта, съ който си служатъ за огниво, и по този начинъ разрѣшаватъ въпроситѣ си. Днесъ разрѣшаватъ нѣкой въпросъ, но го оставятъ неразрѣшенъ. Утрѣ разрѣшаватъ другъ въпросъ, пакъ неразрѣшенъ го оставятъ.
към беседата >>
Удрятъ съ кремъка по огнилото, докато
праханьта
се запали.
Учительтъ му казва: ще знаешъ, че слѣдъ 2,000 години ще ти дамъ другъ изпитъ, по-страшенъ отъ сегашния. Днесъ всички съврѣменни хора се спрѣли прѣдъ изпита на Земанъ Зебу. Който конецъ речешъ да рѣжешъ, все ще излѣзе нѣкой и ще ти каже: чакай, чакай! Турцитѣ казватъ, че като се ударятъ огнилото и кремъкътъ единъ въ другъ, и огнилото, и кремъкътъ се изтъркватъ. Тѣ си правятъ такива запалки отъ прахань.
Удрятъ съ кремъка по огнилото, докато
праханьта
се запали.
Тъй правятъ и българитѣ. Тѣ постоянно изваждатъ кремъка и праханьта, съ който си служатъ за огниво, и по този начинъ разрѣшаватъ въпроситѣ си. Днесъ разрѣшаватъ нѣкой въпросъ, но го оставятъ неразрѣшенъ. Утрѣ разрѣшаватъ другъ въпросъ, пакъ неразрѣшенъ го оставятъ. И най-послѣ, чувате да казватъ за нѣкой човѣкъ: Господь да го прости!
към беседата >>
Тѣ постоянно изваждатъ кремъка и
праханьта
, съ който си служатъ за огниво, и по този начинъ разрѣшаватъ въпроситѣ си.
Който конецъ речешъ да рѣжешъ, все ще излѣзе нѣкой и ще ти каже: чакай, чакай! Турцитѣ казватъ, че като се ударятъ огнилото и кремъкътъ единъ въ другъ, и огнилото, и кремъкътъ се изтъркватъ. Тѣ си правятъ такива запалки отъ прахань. Удрятъ съ кремъка по огнилото, докато праханьта се запали. Тъй правятъ и българитѣ.
Тѣ постоянно изваждатъ кремъка и
праханьта
, съ който си служатъ за огниво, и по този начинъ разрѣшаватъ въпроситѣ си.
Днесъ разрѣшаватъ нѣкой въпросъ, но го оставятъ неразрѣшенъ. Утрѣ разрѣшаватъ другъ въпросъ, пакъ неразрѣшенъ го оставятъ. И най-послѣ, чувате да казватъ за нѣкой човѣкъ: Господь да го прости! Добъръ човѣкъ бѣше. Казвамъ: да много добъръ човѣкъ бѣше, но като Заманъ Зебу не можа да разрѣши задачата си.
към беседата >>
Те си правят такива запалки от
прахан
.
(втори вариант)
Но той бил страхливец. Учителят му казва: Ще знаеш, че след 2000 години ще ти дам друг изпит, по-страшен от сегашния. Днес всички съвременни хора са се спрели пред изпита на Земан Зебу. Който конец речеш да режеш, все ще излезе някой и ще ти каже: Чакай, чакай! Турците казват, че като се ударят огнивото и кремъкът един в друг, и огнивото, и кремъкът се изтъркват.
Те си правят такива запалки от
прахан
.
Удрят с кремъка по огнивото, докато праханта се запали. Така правят и българите. Те постоянно изваждат кремъка и праханта, с които си служат за огниво, и по този начин разрешават въпросите си. Днес разрешават някой въпрос, но го оставят неразрешен. Утре разрешават друг въпрос, пак неразрешен го оставят.
към втори вариант >>
Удрят с кремъка по огнивото, докато
праханта
се запали.
(втори вариант)
Учителят му казва: Ще знаеш, че след 2000 години ще ти дам друг изпит, по-страшен от сегашния. Днес всички съвременни хора са се спрели пред изпита на Земан Зебу. Който конец речеш да режеш, все ще излезе някой и ще ти каже: Чакай, чакай! Турците казват, че като се ударят огнивото и кремъкът един в друг, и огнивото, и кремъкът се изтъркват. Те си правят такива запалки от прахан.
Удрят с кремъка по огнивото, докато
праханта
се запали.
Така правят и българите. Те постоянно изваждат кремъка и праханта, с които си служат за огниво, и по този начин разрешават въпросите си. Днес разрешават някой въпрос, но го оставят неразрешен. Утре разрешават друг въпрос, пак неразрешен го оставят. И най-после, чувате да казват за някой човек: Господ да го прости!
към втори вариант >>
Те постоянно изваждат кремъка и
праханта
, с които си служат за огниво, и по този начин разрешават въпросите си.
(втори вариант)
Който конец речеш да режеш, все ще излезе някой и ще ти каже: Чакай, чакай! Турците казват, че като се ударят огнивото и кремъкът един в друг, и огнивото, и кремъкът се изтъркват. Те си правят такива запалки от прахан. Удрят с кремъка по огнивото, докато праханта се запали. Така правят и българите.
Те постоянно изваждат кремъка и
праханта
, с които си служат за огниво, и по този начин разрешават въпросите си.
Днес разрешават някой въпрос, но го оставят неразрешен. Утре разрешават друг въпрос, пак неразрешен го оставят. И най-после, чувате да казват за някой човек: Господ да го прости! Добър човек беше. Казвам: Да много добър човек беше, но като Земан Зебу не можа да разреши задачата си.
към втори вариант >>
3.
Три идеи / Последният опит
,
(втори вариант)
,
МОК
, София, 27.9.1929г.,
Новите идеи носят в себе си кремък, огниво и
прахан
.
Какви по-силни моменти можете да очаквате от това – да дадеш и да вземеш? В случая, и даването, и взимането са на място. Даване и взимане с любов са изразители на новите идеи в света. И тъй, ние наричаме Нова идея онази, която може да накара човека да стане, да оживее и възкръсне, т. е. да напусне старото.
Новите идеи носят в себе си кремък, огниво и
прахан
.
Ако в студена зимна нощ попаднете всред планината, без дърва, без кибрит и без огън, вие сте осъдени на смърт. Обаче, ако в джоба си напипате кремъка, огнивото и праханта, вие сте спасени. Ако праханта ви е суха, лесно ще произведете огън. Щом запалите огъня, положението ви се сменя. Значи, идеите на човека трябва да носят в себе си огън, на всяко време да го стоплят и изсушат.
към беседата >>
Обаче, ако в джоба си напипате кремъка, огнивото и
праханта
, вие сте спасени.
Даване и взимане с любов са изразители на новите идеи в света. И тъй, ние наричаме Нова идея онази, която може да накара човека да стане, да оживее и възкръсне, т. е. да напусне старото. Новите идеи носят в себе си кремък, огниво и прахан. Ако в студена зимна нощ попаднете всред планината, без дърва, без кибрит и без огън, вие сте осъдени на смърт.
Обаче, ако в джоба си напипате кремъка, огнивото и
праханта
, вие сте спасени.
Ако праханта ви е суха, лесно ще произведете огън. Щом запалите огъня, положението ви се сменя. Значи, идеите на човека трябва да носят в себе си огън, на всяко време да го стоплят и изсушат. Ако те не носят огън в себе си, по-добре да се изхвърлят навън. Каква наука е тази, която не може да запали праханта на човека, да си направи огън, на който да се грее?
към беседата >>
Ако
праханта
ви е суха, лесно ще произведете огън.
И тъй, ние наричаме Нова идея онази, която може да накара човека да стане, да оживее и възкръсне, т. е. да напусне старото. Новите идеи носят в себе си кремък, огниво и прахан. Ако в студена зимна нощ попаднете всред планината, без дърва, без кибрит и без огън, вие сте осъдени на смърт. Обаче, ако в джоба си напипате кремъка, огнивото и праханта, вие сте спасени.
Ако
праханта
ви е суха, лесно ще произведете огън.
Щом запалите огъня, положението ви се сменя. Значи, идеите на човека трябва да носят в себе си огън, на всяко време да го стоплят и изсушат. Ако те не носят огън в себе си, по-добре да се изхвърлят навън. Каква наука е тази, която не може да запали праханта на човека, да си направи огън, на който да се грее? Науката трябва да се приложи, да осмисли човешкия живот.
към беседата >>
Каква наука е тази, която не може да запали
праханта
на човека, да си направи огън, на който да се грее?
Обаче, ако в джоба си напипате кремъка, огнивото и праханта, вие сте спасени. Ако праханта ви е суха, лесно ще произведете огън. Щом запалите огъня, положението ви се сменя. Значи, идеите на човека трябва да носят в себе си огън, на всяко време да го стоплят и изсушат. Ако те не носят огън в себе си, по-добре да се изхвърлят навън.
Каква наука е тази, която не може да запали
праханта
на човека, да си направи огън, на който да се грее?
Науката трябва да се приложи, да осмисли човешкия живот. Не може ли да направи това, тя трябва да се изхвърли навън. Стремете се към онази наука и философия, които могат да запалят праханта ви, да произведат огън, на който да се греете. Истинска наука е онази, която произвежда светлина в човешкия ум и топлина в сърцето му. Дръжте тази наука в себе си, защото във всички критични моменти на живота ви тя може да просвети ума ви и да стопли сърцето ви.
към беседата >>
Стремете се към онази наука и философия, които могат да запалят
праханта
ви, да произведат огън, на който да се греете.
Значи, идеите на човека трябва да носят в себе си огън, на всяко време да го стоплят и изсушат. Ако те не носят огън в себе си, по-добре да се изхвърлят навън. Каква наука е тази, която не може да запали праханта на човека, да си направи огън, на който да се грее? Науката трябва да се приложи, да осмисли човешкия живот. Не може ли да направи това, тя трябва да се изхвърли навън.
Стремете се към онази наука и философия, които могат да запалят
праханта
ви, да произведат огън, на който да се греете.
Истинска наука е онази, която произвежда светлина в човешкия ум и топлина в сърцето му. Дръжте тази наука в себе си, защото във всички критични моменти на живота ви тя може да просвети ума ви и да стопли сърцето ви. В тази наука се крият новите идеи – идеите на кремъка, на огнивото и на праханта. Сега ви оставям да мислите върху трите нови идеи – огнивото, кремъкът и праханта. Ако можете с тях да запалите огъня на своето огнище, животът ви ще се осмисли.
към беседата >>
В тази наука се крият новите идеи – идеите на кремъка, на огнивото и на
праханта
.
Науката трябва да се приложи, да осмисли човешкия живот. Не може ли да направи това, тя трябва да се изхвърли навън. Стремете се към онази наука и философия, които могат да запалят праханта ви, да произведат огън, на който да се греете. Истинска наука е онази, която произвежда светлина в човешкия ум и топлина в сърцето му. Дръжте тази наука в себе си, защото във всички критични моменти на живота ви тя може да просвети ума ви и да стопли сърцето ви.
В тази наука се крият новите идеи – идеите на кремъка, на огнивото и на
праханта
.
Сега ви оставям да мислите върху трите нови идеи – огнивото, кремъкът и праханта. Ако можете с тях да запалите огъня на своето огнище, животът ви ще се осмисли.
към беседата >>
Сега ви оставям да мислите върху трите нови идеи – огнивото, кремъкът и
праханта
.
Не може ли да направи това, тя трябва да се изхвърли навън. Стремете се към онази наука и философия, които могат да запалят праханта ви, да произведат огън, на който да се греете. Истинска наука е онази, която произвежда светлина в човешкия ум и топлина в сърцето му. Дръжте тази наука в себе си, защото във всички критични моменти на живота ви тя може да просвети ума ви и да стопли сърцето ви. В тази наука се крият новите идеи – идеите на кремъка, на огнивото и на праханта.
Сега ви оставям да мислите върху трите нови идеи – огнивото, кремъкът и
праханта
.
Ако можете с тях да запалите огъня на своето огнище, животът ви ще се осмисли.
към беседата >>
Вие имате един кремък, едно огнило, имате и
прахан
.
(втори вариант)
Най-първо почни като мен да дъвчеш.” “Какво ще стане? ” “Ще стане каквото с мене.” Ще ходиш, ще се движиш и ще бъдеш свободен. Та новите идеи, ако не могат да ви направят да станете и да бъдете свободни, да напуснете старото си място, тя е неразбрана идея. Аз ще ви дам един пример, той е следующият. Това е един пример, който вие трябва да държите в ума си.
Вие имате един кремък, едно огнило, имате и
прахан
.
Кибрит нямате. Отвънка е студено, зима е. Вие се намирате в една стая, дръвца и сламица има. Какво трябва да направите? Вие изваждате вашето огнило и цъкате.
към втори вариант >>
Ако вашето огнило може да запали
праханта
, вие можете да запалите и вашия огън.
(втори вариант)
Кибрит нямате. Отвънка е студено, зима е. Вие се намирате в една стая, дръвца и сламица има. Какво трябва да направите? Вие изваждате вашето огнило и цъкате.
Ако вашето огнило може да запали
праханта
, вие можете да запалите и вашия огън.
Питам, туй огнило и този прахан защо ви са? Направете сега вие превода. Кое е вашето огнило, вашата прахан и вашия кремък? Знаете ли тях, и отвънка веднага ще запалите огъня. Запалите ли веднъж огъня, в дадения случай вие можете всичко да направите.
към втори вариант >>
Питам, туй огнило и този
прахан
защо ви са?
(втори вариант)
Отвънка е студено, зима е. Вие се намирате в една стая, дръвца и сламица има. Какво трябва да направите? Вие изваждате вашето огнило и цъкате. Ако вашето огнило може да запали праханта, вие можете да запалите и вашия огън.
Питам, туй огнило и този
прахан
защо ви са?
Направете сега вие превода. Кое е вашето огнило, вашата прахан и вашия кремък? Знаете ли тях, и отвънка веднага ще запалите огъня. Запалите ли веднъж огъня, в дадения случай вие можете всичко да направите. Тогава този кремък и туй огниво и тази прахан са намясто и всичко има смисъл.
към втори вариант >>
Кое е вашето огнило, вашата
прахан
и вашия кремък?
(втори вариант)
Какво трябва да направите? Вие изваждате вашето огнило и цъкате. Ако вашето огнило може да запали праханта, вие можете да запалите и вашия огън. Питам, туй огнило и този прахан защо ви са? Направете сега вие превода.
Кое е вашето огнило, вашата
прахан
и вашия кремък?
Знаете ли тях, и отвънка веднага ще запалите огъня. Запалите ли веднъж огъня, в дадения случай вие можете всичко да направите. Тогава този кремък и туй огниво и тази прахан са намясто и всичко има смисъл. Но в дадения случай, ако вашето огниво не може да произведе тия искри и праханта не може да се запали, вземете и ги изхвърлете навънка. Ако съвременната философия и съвременната наука не влязат в съприкосновение с вашия ум и с вашия живот, ако тия познания не могат да запалят праханта, която сега имате, и не могат да запалят огън тази наука и тази философия, хвърлете ги навънка.
към втори вариант >>
Тогава този кремък и туй огниво и тази
прахан
са намясто и всичко има смисъл.
(втори вариант)
Питам, туй огнило и този прахан защо ви са? Направете сега вие превода. Кое е вашето огнило, вашата прахан и вашия кремък? Знаете ли тях, и отвънка веднага ще запалите огъня. Запалите ли веднъж огъня, в дадения случай вие можете всичко да направите.
Тогава този кремък и туй огниво и тази
прахан
са намясто и всичко има смисъл.
Но в дадения случай, ако вашето огниво не може да произведе тия искри и праханта не може да се запали, вземете и ги изхвърлете навънка. Ако съвременната философия и съвременната наука не влязат в съприкосновение с вашия ум и с вашия живот, ако тия познания не могат да запалят праханта, която сега имате, и не могат да запалят огън тази наука и тази философия, хвърлете ги навънка. И ако не ги изхвърлите, вас ви очаква явна смърт. Но ако тази философия ви запали праханта, запалете огъня. Дръжте вашата идея в джоба си като една светиня.
към втори вариант >>
Но в дадения случай, ако вашето огниво не може да произведе тия искри и
праханта
не може да се запали, вземете и ги изхвърлете навънка.
(втори вариант)
Направете сега вие превода. Кое е вашето огнило, вашата прахан и вашия кремък? Знаете ли тях, и отвънка веднага ще запалите огъня. Запалите ли веднъж огъня, в дадения случай вие можете всичко да направите. Тогава този кремък и туй огниво и тази прахан са намясто и всичко има смисъл.
Но в дадения случай, ако вашето огниво не може да произведе тия искри и
праханта
не може да се запали, вземете и ги изхвърлете навънка.
Ако съвременната философия и съвременната наука не влязат в съприкосновение с вашия ум и с вашия живот, ако тия познания не могат да запалят праханта, която сега имате, и не могат да запалят огън тази наука и тази философия, хвърлете ги навънка. И ако не ги изхвърлите, вас ви очаква явна смърт. Но ако тази философия ви запали праханта, запалете огъня. Дръжте вашата идея в джоба си като една светиня. Това е огнилото, това е праханта, това е кремъкът.
към втори вариант >>
Ако съвременната философия и съвременната наука не влязат в съприкосновение с вашия ум и с вашия живот, ако тия познания не могат да запалят
праханта
, която сега имате, и не могат да запалят огън тази наука и тази философия, хвърлете ги навънка.
(втори вариант)
Кое е вашето огнило, вашата прахан и вашия кремък? Знаете ли тях, и отвънка веднага ще запалите огъня. Запалите ли веднъж огъня, в дадения случай вие можете всичко да направите. Тогава този кремък и туй огниво и тази прахан са намясто и всичко има смисъл. Но в дадения случай, ако вашето огниво не може да произведе тия искри и праханта не може да се запали, вземете и ги изхвърлете навънка.
Ако съвременната философия и съвременната наука не влязат в съприкосновение с вашия ум и с вашия живот, ако тия познания не могат да запалят
праханта
, която сега имате, и не могат да запалят огън тази наука и тази философия, хвърлете ги навънка.
И ако не ги изхвърлите, вас ви очаква явна смърт. Но ако тази философия ви запали праханта, запалете огъня. Дръжте вашата идея в джоба си като една светиня. Това е огнилото, това е праханта, това е кремъкът. Три неща ще пазиш: огнилото, кремъка и праханта.
към втори вариант >>
Но ако тази философия ви запали
праханта
, запалете огъня.
(втори вариант)
Запалите ли веднъж огъня, в дадения случай вие можете всичко да направите. Тогава този кремък и туй огниво и тази прахан са намясто и всичко има смисъл. Но в дадения случай, ако вашето огниво не може да произведе тия искри и праханта не може да се запали, вземете и ги изхвърлете навънка. Ако съвременната философия и съвременната наука не влязат в съприкосновение с вашия ум и с вашия живот, ако тия познания не могат да запалят праханта, която сега имате, и не могат да запалят огън тази наука и тази философия, хвърлете ги навънка. И ако не ги изхвърлите, вас ви очаква явна смърт.
Но ако тази философия ви запали
праханта
, запалете огъня.
Дръжте вашата идея в джоба си като една светиня. Това е огнилото, това е праханта, това е кремъкът. Три неща ще пазиш: огнилото, кремъка и праханта. Запалва ли се огънят, и животът се осмисля. Сега ще ви оставя да мислите върху вашето огнило, вашия кремък и за вашата прахан.
към втори вариант >>
Това е огнилото, това е
праханта
, това е кремъкът.
(втори вариант)
Но в дадения случай, ако вашето огниво не може да произведе тия искри и праханта не може да се запали, вземете и ги изхвърлете навънка. Ако съвременната философия и съвременната наука не влязат в съприкосновение с вашия ум и с вашия живот, ако тия познания не могат да запалят праханта, която сега имате, и не могат да запалят огън тази наука и тази философия, хвърлете ги навънка. И ако не ги изхвърлите, вас ви очаква явна смърт. Но ако тази философия ви запали праханта, запалете огъня. Дръжте вашата идея в джоба си като една светиня.
Това е огнилото, това е
праханта
, това е кремъкът.
Три неща ще пазиш: огнилото, кремъка и праханта. Запалва ли се огънят, и животът се осмисля. Сега ще ви оставя да мислите върху вашето огнило, вашия кремък и за вашата прахан.
към втори вариант >>
Три неща ще пазиш: огнилото, кремъка и
праханта
.
(втори вариант)
Ако съвременната философия и съвременната наука не влязат в съприкосновение с вашия ум и с вашия живот, ако тия познания не могат да запалят праханта, която сега имате, и не могат да запалят огън тази наука и тази философия, хвърлете ги навънка. И ако не ги изхвърлите, вас ви очаква явна смърт. Но ако тази философия ви запали праханта, запалете огъня. Дръжте вашата идея в джоба си като една светиня. Това е огнилото, това е праханта, това е кремъкът.
Три неща ще пазиш: огнилото, кремъка и
праханта
.
Запалва ли се огънят, и животът се осмисля. Сега ще ви оставя да мислите върху вашето огнило, вашия кремък и за вашата прахан.
към втори вариант >>
Сега ще ви оставя да мислите върху вашето огнило, вашия кремък и за вашата
прахан
.
(втори вариант)
Но ако тази философия ви запали праханта, запалете огъня. Дръжте вашата идея в джоба си като една светиня. Това е огнилото, това е праханта, това е кремъкът. Три неща ще пазиш: огнилото, кремъка и праханта. Запалва ли се огънят, и животът се осмисля.
Сега ще ви оставя да мислите върху вашето огнило, вашия кремък и за вашата
прахан
.
към втори вариант >>
4.
Любов и милосърдие
,
(втори вариант)
,
МОК
, София, 26.12.1930г.,
Когато българинът цъка своето огниво на време,
праханта
лесно се запалва.
Каквото мисли човек, това става. Каквото пожелае човек, сбъдва се, но гледайте да не се сбъдне преждевременно. Всяко желание, реализирано не на време, причинява повече нещастия, отколкото радости. За да не си причинявате сами нещастия, не пресилвайте нещата. Всяко нещо трябва да стане на своето време.
Когато българинът цъка своето огниво на време,
праханта
лесно се запалва.
Ако го цъка на време и без време, праханта ще изгори и кремъкът ще се изхаби. Пишете върху темата: „Как приготвя българинът своето огниво? “ Вие знаете, че за огнивото е нужно прахан и кремък. Проучете въпроса, отде се взима праханта, как се приготвя и какви свойства има. Колкото и да е суха, праханта трябва да се пази в кожена кесийка, на сухо.
към беседата >>
Ако го цъка на време и без време,
праханта
ще изгори и кремъкът ще се изхаби.
Каквото пожелае човек, сбъдва се, но гледайте да не се сбъдне преждевременно. Всяко желание, реализирано не на време, причинява повече нещастия, отколкото радости. За да не си причинявате сами нещастия, не пресилвайте нещата. Всяко нещо трябва да стане на своето време. Когато българинът цъка своето огниво на време, праханта лесно се запалва.
Ако го цъка на време и без време,
праханта
ще изгори и кремъкът ще се изхаби.
Пишете върху темата: „Как приготвя българинът своето огниво? “ Вие знаете, че за огнивото е нужно прахан и кремък. Проучете въпроса, отде се взима праханта, как се приготвя и какви свойства има. Колкото и да е суха, праханта трябва да се пази в кожена кесийка, на сухо. Праханта представя човешката мисъл, която лесно се възпламенява.
към беседата >>
“ Вие знаете, че за огнивото е нужно
прахан
и кремък.
За да не си причинявате сами нещастия, не пресилвайте нещата. Всяко нещо трябва да стане на своето време. Когато българинът цъка своето огниво на време, праханта лесно се запалва. Ако го цъка на време и без време, праханта ще изгори и кремъкът ще се изхаби. Пишете върху темата: „Как приготвя българинът своето огниво?
“ Вие знаете, че за огнивото е нужно
прахан
и кремък.
Проучете въпроса, отде се взима праханта, как се приготвя и какви свойства има. Колкото и да е суха, праханта трябва да се пази в кожена кесийка, на сухо. Праханта представя човешката мисъл, която лесно се възпламенява. За да не се запалва, тя трябва да се поставя при нейните естествени условия. И като мисли, и като чувства, човек трябва да спазва правилата и законите за проява на мислите и на чувствата, както техникът и музикантът спазват законите и правилата, които тяхното изкуство изисква.
към беседата >>
Проучете въпроса, отде се взима
праханта
, как се приготвя и какви свойства има.
Всяко нещо трябва да стане на своето време. Когато българинът цъка своето огниво на време, праханта лесно се запалва. Ако го цъка на време и без време, праханта ще изгори и кремъкът ще се изхаби. Пишете върху темата: „Как приготвя българинът своето огниво? “ Вие знаете, че за огнивото е нужно прахан и кремък.
Проучете въпроса, отде се взима
праханта
, как се приготвя и какви свойства има.
Колкото и да е суха, праханта трябва да се пази в кожена кесийка, на сухо. Праханта представя човешката мисъл, която лесно се възпламенява. За да не се запалва, тя трябва да се поставя при нейните естествени условия. И като мисли, и като чувства, човек трябва да спазва правилата и законите за проява на мислите и на чувствата, както техникът и музикантът спазват законите и правилата, които тяхното изкуство изисква. Запример, днес и децата знаят да събират числата, но в това събиране още не се прилагат законите на истинското събиране.
към беседата >>
Колкото и да е суха,
праханта
трябва да се пази в кожена кесийка, на сухо.
Когато българинът цъка своето огниво на време, праханта лесно се запалва. Ако го цъка на време и без време, праханта ще изгори и кремъкът ще се изхаби. Пишете върху темата: „Как приготвя българинът своето огниво? “ Вие знаете, че за огнивото е нужно прахан и кремък. Проучете въпроса, отде се взима праханта, как се приготвя и какви свойства има.
Колкото и да е суха,
праханта
трябва да се пази в кожена кесийка, на сухо.
Праханта представя човешката мисъл, която лесно се възпламенява. За да не се запалва, тя трябва да се поставя при нейните естествени условия. И като мисли, и като чувства, човек трябва да спазва правилата и законите за проява на мислите и на чувствата, както техникът и музикантът спазват законите и правилата, които тяхното изкуство изисква. Запример, днес и децата знаят да събират числата, но в това събиране още не се прилагат законите на истинското събиране. Запример, да събереш 3 единици на едно място, това значи да събереш всичкото жито, което си посял; да събереш 4 единици, това значи да събереш всичките рала, с които си работил; да събереш 5 единици, това значи да събереш всичките музиканти на едно място; да събереш 6 единици, това значи да събереш моряците около себе си, да те разхождат с лодка по морето; да събереш 7 единици, това значи да се домогнеш до ония педагози в себе си, които ще те възпитават.
към беседата >>
Праханта
представя човешката мисъл, която лесно се възпламенява.
Ако го цъка на време и без време, праханта ще изгори и кремъкът ще се изхаби. Пишете върху темата: „Как приготвя българинът своето огниво? “ Вие знаете, че за огнивото е нужно прахан и кремък. Проучете въпроса, отде се взима праханта, как се приготвя и какви свойства има. Колкото и да е суха, праханта трябва да се пази в кожена кесийка, на сухо.
Праханта
представя човешката мисъл, която лесно се възпламенява.
За да не се запалва, тя трябва да се поставя при нейните естествени условия. И като мисли, и като чувства, човек трябва да спазва правилата и законите за проява на мислите и на чувствата, както техникът и музикантът спазват законите и правилата, които тяхното изкуство изисква. Запример, днес и децата знаят да събират числата, но в това събиране още не се прилагат законите на истинското събиране. Запример, да събереш 3 единици на едно място, това значи да събереш всичкото жито, което си посял; да събереш 4 единици, това значи да събереш всичките рала, с които си работил; да събереш 5 единици, това значи да събереш всичките музиканти на едно място; да събереш 6 единици, това значи да събереш моряците около себе си, да те разхождат с лодка по морето; да събереш 7 единици, това значи да се домогнеш до ония педагози в себе си, които ще те възпитават. Следователно, искате ли да работите с числата, трябва да разбирате техния език.
към беседата >>
Турците казват, с цъкане нищо не става, но
прахан
се запалва.
(втори вариант)
Щастливите моменти на живота ще дойдат, то не е една химера, но ти искаш нещата преди време. Пак могат да ти ги дадат, но кракът ни ще бъде счупен и вследствие на това целият град ще бъде разрушен; и често ние по незнание ставаме причина на всичките свои нещастия. И млади, и стари чакат, всяко нещо си има своето точно определено време. И ако не чакаш, ти ще остарееш; и ако не чакаш, ти ще обеднееш и ще оглупееш, и всичко ще стане. И ако чакаш, всичко ще стане.
Турците казват, с цъкане нищо не става, но
прахан
се запалва.
Той подразбира, че той като си цъкал със своето огниво, той си е играл и огнивото развалил, и кремъкът развалил. Но ако ти цъкаш навреме, ще се запали праханта. Пишете сега върху една ТЕМА №13: КАК СЕ ПРИГОТОВЛЯВА БЪЛГАРСКАТА ПРАХАН? Тя е една хубава тема. Праханта е особен род гъбички, които се тургат да се сушат, те ги намират по горите, по дърветата.
към втори вариант >>
Но ако ти цъкаш навреме, ще се запали
праханта
.
(втори вариант)
И млади, и стари чакат, всяко нещо си има своето точно определено време. И ако не чакаш, ти ще остарееш; и ако не чакаш, ти ще обеднееш и ще оглупееш, и всичко ще стане. И ако чакаш, всичко ще стане. Турците казват, с цъкане нищо не става, но прахан се запалва. Той подразбира, че той като си цъкал със своето огниво, той си е играл и огнивото развалил, и кремъкът развалил.
Но ако ти цъкаш навреме, ще се запали
праханта
.
Пишете сега върху една ТЕМА №13: КАК СЕ ПРИГОТОВЛЯВА БЪЛГАРСКАТА ПРАХАН? Тя е една хубава тема. Праханта е особен род гъбички, които се тургат да се сушат, те ги намират по горите, по дърветата. Тази гъба се турга хубаво да изсъхне и има за тях особени кожени кесии, вътре са турени и праханта, и кремъкът, хубаво завързани, че да не проникне влага вътре. Той си извади кесията, тури малко прахан на кремъка и цъкне, и запали си огнивото.
към втори вариант >>
Пишете сега върху една ТЕМА №13: КАК СЕ ПРИГОТОВЛЯВА БЪЛГАРСКАТА
ПРАХАН
?
(втори вариант)
И ако не чакаш, ти ще остарееш; и ако не чакаш, ти ще обеднееш и ще оглупееш, и всичко ще стане. И ако чакаш, всичко ще стане. Турците казват, с цъкане нищо не става, но прахан се запалва. Той подразбира, че той като си цъкал със своето огниво, той си е играл и огнивото развалил, и кремъкът развалил. Но ако ти цъкаш навреме, ще се запали праханта.
Пишете сега върху една ТЕМА №13: КАК СЕ ПРИГОТОВЛЯВА БЪЛГАРСКАТА
ПРАХАН
?
Тя е една хубава тема. Праханта е особен род гъбички, които се тургат да се сушат, те ги намират по горите, по дърветата. Тази гъба се турга хубаво да изсъхне и има за тях особени кожени кесии, вътре са турени и праханта, и кремъкът, хубаво завързани, че да не проникне влага вътре. Той си извади кесията, тури малко прахан на кремъка и цъкне, и запали си огнивото. Та казвам праханта и да е суха, в кожена кесия да се държи.
към втори вариант >>
Праханта
е особен род гъбички, които се тургат да се сушат, те ги намират по горите, по дърветата.
(втори вариант)
Турците казват, с цъкане нищо не става, но прахан се запалва. Той подразбира, че той като си цъкал със своето огниво, той си е играл и огнивото развалил, и кремъкът развалил. Но ако ти цъкаш навреме, ще се запали праханта. Пишете сега върху една ТЕМА №13: КАК СЕ ПРИГОТОВЛЯВА БЪЛГАРСКАТА ПРАХАН? Тя е една хубава тема.
Праханта
е особен род гъбички, които се тургат да се сушат, те ги намират по горите, по дърветата.
Тази гъба се турга хубаво да изсъхне и има за тях особени кожени кесии, вътре са турени и праханта, и кремъкът, хубаво завързани, че да не проникне влага вътре. Той си извади кесията, тури малко прахан на кремъка и цъкне, и запали си огнивото. Та казвам праханта и да е суха, в кожена кесия да се държи. Сега вие ще кажете, това са празни работи. Да преведем.
към втори вариант >>
Тази гъба се турга хубаво да изсъхне и има за тях особени кожени кесии, вътре са турени и
праханта
, и кремъкът, хубаво завързани, че да не проникне влага вътре.
(втори вариант)
Той подразбира, че той като си цъкал със своето огниво, той си е играл и огнивото развалил, и кремъкът развалил. Но ако ти цъкаш навреме, ще се запали праханта. Пишете сега върху една ТЕМА №13: КАК СЕ ПРИГОТОВЛЯВА БЪЛГАРСКАТА ПРАХАН? Тя е една хубава тема. Праханта е особен род гъбички, които се тургат да се сушат, те ги намират по горите, по дърветата.
Тази гъба се турга хубаво да изсъхне и има за тях особени кожени кесии, вътре са турени и
праханта
, и кремъкът, хубаво завързани, че да не проникне влага вътре.
Той си извади кесията, тури малко прахан на кремъка и цъкне, и запали си огнивото. Та казвам праханта и да е суха, в кожена кесия да се държи. Сега вие ще кажете, това са празни работи. Да преведем. Ако ти не държиш своята мисъл в своето естествено положение, ако ти не опазваш онези естествени закони, които движат целия живот, ти нищо не можеш да постигнеш.
към втори вариант >>
Той си извади кесията, тури малко
прахан
на кремъка и цъкне, и запали си огнивото.
(втори вариант)
Но ако ти цъкаш навреме, ще се запали праханта. Пишете сега върху една ТЕМА №13: КАК СЕ ПРИГОТОВЛЯВА БЪЛГАРСКАТА ПРАХАН? Тя е една хубава тема. Праханта е особен род гъбички, които се тургат да се сушат, те ги намират по горите, по дърветата. Тази гъба се турга хубаво да изсъхне и има за тях особени кожени кесии, вътре са турени и праханта, и кремъкът, хубаво завързани, че да не проникне влага вътре.
Той си извади кесията, тури малко
прахан
на кремъка и цъкне, и запали си огнивото.
Та казвам праханта и да е суха, в кожена кесия да се държи. Сега вие ще кажете, това са празни работи. Да преведем. Ако ти не държиш своята мисъл в своето естествено положение, ако ти не опазваш онези естествени закони, които движат целия живот, ти нищо не можеш да постигнеш. Ние влизаме в областта на техниката, на музиката, навсякъде си има известни правила, които трябва да спазваш.
към втори вариант >>
Та казвам
праханта
и да е суха, в кожена кесия да се държи.
(втори вариант)
Пишете сега върху една ТЕМА №13: КАК СЕ ПРИГОТОВЛЯВА БЪЛГАРСКАТА ПРАХАН? Тя е една хубава тема. Праханта е особен род гъбички, които се тургат да се сушат, те ги намират по горите, по дърветата. Тази гъба се турга хубаво да изсъхне и има за тях особени кожени кесии, вътре са турени и праханта, и кремъкът, хубаво завързани, че да не проникне влага вътре. Той си извади кесията, тури малко прахан на кремъка и цъкне, и запали си огнивото.
Та казвам
праханта
и да е суха, в кожена кесия да се държи.
Сега вие ще кажете, това са празни работи. Да преведем. Ако ти не държиш своята мисъл в своето естествено положение, ако ти не опазваш онези естествени закони, които движат целия живот, ти нищо не можеш да постигнеш. Ние влизаме в областта на техниката, на музиката, навсякъде си има известни правила, които трябва да спазваш. Вземете един прост процес събирането и децата знаят как да събират.Но като стигнеш числото 3 да извадиш жито, като стигнеш числото 4 да извадиш ралата на място, като дойде числото 5, да дойдат музикантите; като дойде числото 6 да дойдат моряците и да те разхождат с лодките; като стигнеш числото 7 да дойдат всичките педагози.
към втори вариант >>
5.
Методи за самовъзпитание / Методите на самовъзпитанието
,
(втори вариант)
,
МОК
, София, 6.2.1931г.,
Например вземете огнивото и кремъка, вие цъкате, цъкате и
праханта
се запалва.
(втори вариант)
Отгде е излязъл огънят? От мисълта на това същество, което е запалило огъня. При триенето на две твърди частици се образува светлина. Пък защо се търкат. Тези две твърди частици не знаят.
Например вземете огнивото и кремъка, вие цъкате, цъкате и
праханта
се запалва.
Праханта и огнивото разбират ли нещо? Не. Но те произвеждат огъня. Но огънят не произлиза всъщност от тях. Значи светлината иде от друго място. Само че енергията на слънцето служи като параван или като една книга, на която да се отрази светлината.
към втори вариант >>
Праханта
и огнивото разбират ли нещо?
(втори вариант)
От мисълта на това същество, което е запалило огъня. При триенето на две твърди частици се образува светлина. Пък защо се търкат. Тези две твърди частици не знаят. Например вземете огнивото и кремъка, вие цъкате, цъкате и праханта се запалва.
Праханта
и огнивото разбират ли нещо?
Не. Но те произвеждат огъня. Но огънят не произлиза всъщност от тях. Значи светлината иде от друго място. Само че енергията на слънцето служи като параван или като една книга, на която да се отрази светлината. Защото без този параван, светлината ще бъде невидима за нас.
към втори вариант >>
6.
Когато беше по-млад
,
НБ
, София, 15.9.1935г.,
Всеки българин, когато нямаше кибрит в селата, имаше една кесия и в нея един кремък, огниво и
прахан
.
Под думата целувка разбирам да му дадеш най-хубавата мисъл, най-хубавите желания, където ходи да чувствува, че в него има нещо. Той може да приема и да дава. Теб може да те целунат десет пъти по устата, то е емблем. То е право, аз виждам. Ще приведа един български пример.
Всеки българин, когато нямаше кибрит в селата, имаше една кесия и в нея един кремък, огниво и
прахан
.
Иска да си запали огън в планината, извади кесията, дръпне огнивото по кремъка, запали се праханта, духне и запали се огънят. Ако те целуне някой по твоята уста, ако се запали огънят на Любовта, и свърши работа, то е целувка, разбирам това. Някой цъка, цъка, влажен е кремъкът, огнивото, праханта. „Когато беше млад, ходеше където искаше“. Когато остарееш, ще те погребват, ще те водят дето не искаш.
към беседата >>
Иска да си запали огън в планината, извади кесията, дръпне огнивото по кремъка, запали се
праханта
, духне и запали се огънят.
Той може да приема и да дава. Теб може да те целунат десет пъти по устата, то е емблем. То е право, аз виждам. Ще приведа един български пример. Всеки българин, когато нямаше кибрит в селата, имаше една кесия и в нея един кремък, огниво и прахан.
Иска да си запали огън в планината, извади кесията, дръпне огнивото по кремъка, запали се
праханта
, духне и запали се огънят.
Ако те целуне някой по твоята уста, ако се запали огънят на Любовта, и свърши работа, то е целувка, разбирам това. Някой цъка, цъка, влажен е кремъкът, огнивото, праханта. „Когато беше млад, ходеше където искаше“. Когато остарееш, ще те погребват, ще те водят дето не искаш. Ако си млад, ще изпълниш Волята Божия, ще ходиш където искаш.
към беседата >>
Някой цъка, цъка, влажен е кремъкът, огнивото,
праханта
.
То е право, аз виждам. Ще приведа един български пример. Всеки българин, когато нямаше кибрит в селата, имаше една кесия и в нея един кремък, огниво и прахан. Иска да си запали огън в планината, извади кесията, дръпне огнивото по кремъка, запали се праханта, духне и запали се огънят. Ако те целуне някой по твоята уста, ако се запали огънят на Любовта, и свърши работа, то е целувка, разбирам това.
Някой цъка, цъка, влажен е кремъкът, огнивото,
праханта
.
„Когато беше млад, ходеше където искаше“. Когато остарееш, ще те погребват, ще те водят дето не искаш. Ако си млад, ще изпълниш Волята Божия, ще ходиш където искаш. Ако не вървиш по Волята Божия, ще те водят на където не искаш, главата ще ти оголее, ще се охлузи и от тебе нищо няма да остане най-после. Та сега казвам: Да ви оставя мисълта: „Когато беше по-млад“.
към беседата >>
7.
Така трябва да бъде издигнат Син Человечески!
,
НБ
, София, 24.1.1937г.,
Едно време българите са си служили с кремък, с огниво, с
прахан
.
Вие имате знание, което е ценно, но аз правя следното сравнение. Когато туряте дърва на огъня си и го стъкмите, за да го запалите, вие имате всичко на разположение, но ви липсва само едно нещо. Какво ви трябва? Дървата са на място, пирустията е на място, тенджерата е на място, но ви липсва само едно нещо. Всичко имате, но работата ви не върви.
Едно време българите са си служили с кремък, с огниво, с
прахан
.
Извадят праханта от една малка кесийка, доближат я до кремъка и огнивото и тя се запали. Днес хората си служат с нови средства, те употребяват кибрит. Като приготвят огъня, тенджерата, трябва им само една клечка кибрит. Драсват клечката и тя се запалва. Доближат я до дървата и огънят се запали.
към беседата >>
Извадят
праханта
от една малка кесийка, доближат я до кремъка и огнивото и тя се запали.
Когато туряте дърва на огъня си и го стъкмите, за да го запалите, вие имате всичко на разположение, но ви липсва само едно нещо. Какво ви трябва? Дървата са на място, пирустията е на място, тенджерата е на място, но ви липсва само едно нещо. Всичко имате, но работата ви не върви. Едно време българите са си служили с кремък, с огниво, с прахан.
Извадят
праханта
от една малка кесийка, доближат я до кремъка и огнивото и тя се запали.
Днес хората си служат с нови средства, те употребяват кибрит. Като приготвят огъня, тенджерата, трябва им само една клечка кибрит. Драсват клечката и тя се запалва. Доближат я до дървата и огънят се запали. В 2–3 часа яденето е готово.
към беседата >>
8.
Да сторя
,
НБ
, София, 31.1.1937г.,
Когато се намери някъде, дето няма нито кибрит, нито огън, той веднага вади от джоба си една кожена торбичка, в която има кремък, огниво от стомана и парче
прахан
.
Лицето на бялата раса, в сравнение с лицата на другите раси, е доста добре устроено, но далеч още не е тъй симетрично и хармонично, както на бъдещите хора, които идат. Тези, новите хора аз ги наричам хора на любовта, хора на висшето съзнание, които искат да оправят света чрез любовта. Те казват, че благото на всички хора трябва да бъде благо и на отделния човек. Трябва да се намери за това един начин. В някои отношения аз съм се насърчавал от българина.
Когато се намери някъде, дето няма нито кибрит, нито огън, той веднага вади от джоба си една кожена торбичка, в която има кремък, огниво от стомана и парче
прахан
.
Веднага драсва кремъка в огнивото и се вижда искра. Приближава праханта до искрата и веднага тя се запалва. Така на бърза ръка той си приготвя огън. Ето една хубава черта на българина. Ако някой ме пита каква добра черта зная на българина, ще кажа: Българинът знае как да цъка.
към беседата >>
Приближава
праханта
до искрата и веднага тя се запалва.
Те казват, че благото на всички хора трябва да бъде благо и на отделния човек. Трябва да се намери за това един начин. В някои отношения аз съм се насърчавал от българина. Когато се намери някъде, дето няма нито кибрит, нито огън, той веднага вади от джоба си една кожена торбичка, в която има кремък, огниво от стомана и парче прахан. Веднага драсва кремъка в огнивото и се вижда искра.
Приближава
праханта
до искрата и веднага тя се запалва.
Така на бърза ръка той си приготвя огън. Ето една хубава черта на българина. Ако някой ме пита каква добра черта зная на българина, ще кажа: Българинът знае как да цъка. В това цъкане той ще изкорени своите слабости. Като цъка, искри излизат от кремъка.
към беседата >>
Някога искрите не попадат точно на
праханта
, но той повтаря и потретва цъкането, докато най-после
праханта
се запали.
Така на бърза ръка той си приготвя огън. Ето една хубава черта на българина. Ако някой ме пита каква добра черта зная на българина, ще кажа: Българинът знае как да цъка. В това цъкане той ще изкорени своите слабости. Като цъка, искри излизат от кремъка.
Някога искрите не попадат точно на
праханта
, но той повтаря и потретва цъкането, докато най-после
праханта
се запали.
Знание е това. Има някои, които са толкова големи майстори, че още при първото цъкане, праханта се запалва. Други трябва да цъкнат няколко пъти. Та, понякога нашият живот върви така, че каквото помислим, става. Понякога, като помислим веднъж, работите веднага стават.
към беседата >>
Има някои, които са толкова големи майстори, че още при първото цъкане,
праханта
се запалва.
Ако някой ме пита каква добра черта зная на българина, ще кажа: Българинът знае как да цъка. В това цъкане той ще изкорени своите слабости. Като цъка, искри излизат от кремъка. Някога искрите не попадат точно на праханта, но той повтаря и потретва цъкането, докато най-после праханта се запали. Знание е това.
Има някои, които са толкова големи майстори, че още при първото цъкане,
праханта
се запалва.
Други трябва да цъкнат няколко пъти. Та, понякога нашият живот върви така, че каквото помислим, става. Понякога, като помислим веднъж, работите веднага стават. Някога за едно и също нещо трябва да помислиш два, три, четири и повече пъти, за да стане нещо. Като помислим няколко пъти, работите стават добре.
към беседата >>
9.
Степени на съзнанието
,
СБ
,
РБ
, София, 21.8.1938г.,
От това удряне се образува искра, огън, който запалва
праханта
.
Като видял крака на младата мома, красиво изваян, светията се загледал в него и започнал да си мисли, че и в света, дето брат му живее, има красиви неща, които заслужават внимание. Унесен в красивия крак и в размишленията, на които той го навел, светията не забелязал, че снегът в ръката му започнал да се топи. – Братко, снегът ти се топи, казал обущарят и продължил работата си. Коя е причината за топенето на снега в ръката на светията? Когато българинът иска да произведе огън, той взима парче кремък и го удря с парче стомана.
От това удряне се образува искра, огън, който запалва
праханта
.
Следователно, като наблюдавал крака на младата мома и размишлявал върху красивите неща в света, в сърцето на светията се образувал огън, който стопил снега в ръката му. Ще кажете, че светията се е съблазнил. – Не, никаква съблазън не е това, но мислите му са минали от едно състояние в друго, както съзнанието минава през различни фази. Съвременните хора признават главно живота на самосъзнанието, в който се движат. Обаче, в живота на съзнанието различаваме четири степени: подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание.
към беседата >>
10.
Свобода на съзнанието. Чистене на съзнанието
,
МОК
, София, 5.5.1939г.,
Ако имаш нужда да си запалиш огън, вземи огнивото, то и гневът ще се запали
праханта
, ще се запали огънят.
Разсърдиш се. Какво трябва да направиш? Сръднята не е лошо нещо. Българите имат кремъци и огниво. Имат те едно огниво и един кремък, искаш да си направиш огън.
Ако имаш нужда да си запалиш огън, вземи огнивото, то и гневът ще се запали
праханта
, ще се запали огънят.
Ти вървиш по пътя и си цъкаш с огнивото, кремъкът отива. Гневът има малко място. Без гняв не може. Но на ден колко пъти човек трябва да се разгневява? Колко пъти на ден трябва да се разгневиш?
към беседата >>
11.
Дева зачна
,
НБ
, София, 5.1.1941г.,
Турците казват: Ни
прахан
останало, ни кремък.
Ще омия крака си, ще го помилвам, ще го погаля, утре ще ми бъде полезен за една работа. Всичките хора това са удове на онова Божественото, духовното, от което ние утре ще имаме нужда. Та казвам: Бог е в света, който се проявява чрез нас. Когато се проявява злото чрез нас, ще му турим спирачка. Започваме да учим Господа, казваме: Чакай, чакай.
Турците казват: Ни
прахан
останало, ни кремък.
Той извади кремъка с огнивото, цъка, цъка и най-после казва: Ни прахан останало, ни кремък. Аз наричам ума онзи кремък. Виждал съм българи майстори, той носи една кесия с хубава прахън, извади праханта, тури я на кремъка, извади огнивото и като цъкне, запали праханта. Ако вие влезете в едно общество и не можете да запалите вашата прахан, какво ще направите? Българите сега носят кибрит, живеят по модата.
към беседата >>
Той извади кремъка с огнивото, цъка, цъка и най-после казва: Ни
прахан
останало, ни кремък.
Всичките хора това са удове на онова Божественото, духовното, от което ние утре ще имаме нужда. Та казвам: Бог е в света, който се проявява чрез нас. Когато се проявява злото чрез нас, ще му турим спирачка. Започваме да учим Господа, казваме: Чакай, чакай. Турците казват: Ни прахан останало, ни кремък.
Той извади кремъка с огнивото, цъка, цъка и най-после казва: Ни
прахан
останало, ни кремък.
Аз наричам ума онзи кремък. Виждал съм българи майстори, той носи една кесия с хубава прахън, извади праханта, тури я на кремъка, извади огнивото и като цъкне, запали праханта. Ако вие влезете в едно общество и не можете да запалите вашата прахан, какво ще направите? Българите сега носят кибрит, живеят по модата. Българинът казва: Вярвам в туй, дето аз мога да си произведа огън.
към беседата >>
Виждал съм българи майстори, той носи една кесия с хубава прахън, извади
праханта
, тури я на кремъка, извади огнивото и като цъкне, запали
праханта
.
Когато се проявява злото чрез нас, ще му турим спирачка. Започваме да учим Господа, казваме: Чакай, чакай. Турците казват: Ни прахан останало, ни кремък. Той извади кремъка с огнивото, цъка, цъка и най-после казва: Ни прахан останало, ни кремък. Аз наричам ума онзи кремък.
Виждал съм българи майстори, той носи една кесия с хубава прахън, извади
праханта
, тури я на кремъка, извади огнивото и като цъкне, запали
праханта
.
Ако вие влезете в едно общество и не можете да запалите вашата прахан, какво ще направите? Българите сега носят кибрит, живеят по модата. Българинът казва: Вярвам в туй, дето аз мога да си произведа огън. Сърцето е кремъкът, волята е огнивото, а искрата, която ще излезе, то е вашият ум запален. Сега в закона на аналогиите, нещата се представят много лесно, но в аналогиите има и голяма опасност: Ти може да поставиш една аналогия там, дето не трябва.
към беседата >>
Ако вие влезете в едно общество и не можете да запалите вашата
прахан
, какво ще направите?
Започваме да учим Господа, казваме: Чакай, чакай. Турците казват: Ни прахан останало, ни кремък. Той извади кремъка с огнивото, цъка, цъка и най-после казва: Ни прахан останало, ни кремък. Аз наричам ума онзи кремък. Виждал съм българи майстори, той носи една кесия с хубава прахън, извади праханта, тури я на кремъка, извади огнивото и като цъкне, запали праханта.
Ако вие влезете в едно общество и не можете да запалите вашата
прахан
, какво ще направите?
Българите сега носят кибрит, живеят по модата. Българинът казва: Вярвам в туй, дето аз мога да си произведа огън. Сърцето е кремъкът, волята е огнивото, а искрата, която ще излезе, то е вашият ум запален. Сега в закона на аналогиите, нещата се представят много лесно, но в аналогиите има и голяма опасност: Ти може да поставиш една аналогия там, дето не трябва. Житното зърно само при добрите условия може да даде добър резултат.
към беседата >>
12.
Метафизични разсъждения
,
МОК
, София, 24.1.1941г.,
Като извадиш
праханта
, запалиш.
“ Гениалните деца това го знаят, но тук най-учените хора не го знаят. Седиш в планината, дървата са сухи, нямаш кибрит. Казваш: „Сухи са дървата, хубав огън става.“ Учен човек си, ти си произвел огън. Колко часа ти трябва да произведеш огън? Ако би бил умен колкото един българин, да имаш едно огниво и кремък, тебе ти трябва един момент.
Като извадиш
праханта
, запалиш.
Аз съм наблюдавал. Някой извади огнивото, цъкне веднъж, два, три, десет пъти, и запали. Друг извади, цъкне и запали, с първото цъкване запали праханта. Той е гениален – знае да цъка човекът. Аз да взема това огниво, може десет пъти да цъкна и едва ще запаля.
към беседата >>
Друг извади, цъкне и запали, с първото цъкване запали
праханта
.
Колко часа ти трябва да произведеш огън? Ако би бил умен колкото един българин, да имаш едно огниво и кремък, тебе ти трябва един момент. Като извадиш праханта, запалиш. Аз съм наблюдавал. Някой извади огнивото, цъкне веднъж, два, три, десет пъти, и запали.
Друг извади, цъкне и запали, с първото цъкване запали
праханта
.
Той е гениален – знае да цъка човекът. Аз да взема това огниво, може десет пъти да цъкна и едва ще запаля. Казва: „Ще видиш туй, което не си видял.“ Като цъкне, запали. Казвам, това не е прост човек. Този е майстор.
към беседата >>
13.
Гениална воля
,
МОК
, София, 28.3.1941г.,
Българите имат едно огниво, кремък и
прахан
.
Тъй както сега съм предавал нещата, каква е основната идея, която трябва да имате? Казва някой, да учи музика. Но да имате една конкретна идея. Какво разбирам аз да уча музика? За изяснение аз взимам един пример.
Българите имат едно огниво, кремък и
прахан
.
Вие сте виждали, че те носят една кесийка, има едно огниво, направено от желязо или стомана, един кремък и после прахан има. Извади праханта, тури я на кремъка, удари с огнивото по кремъка, изскочи искра из кремъка и се запали праханта. Някои не са майстори – като удря, искрите изскачат, не може да запали праханта. Трябва да запали тази прахан. Музикантите, които свирят, трябва да запалят тази прахан.
към беседата >>
Вие сте виждали, че те носят една кесийка, има едно огниво, направено от желязо или стомана, един кремък и после
прахан
има.
Казва някой, да учи музика. Но да имате една конкретна идея. Какво разбирам аз да уча музика? За изяснение аз взимам един пример. Българите имат едно огниво, кремък и прахан.
Вие сте виждали, че те носят една кесийка, има едно огниво, направено от желязо или стомана, един кремък и после
прахан
има.
Извади праханта, тури я на кремъка, удари с огнивото по кремъка, изскочи искра из кремъка и се запали праханта. Някои не са майстори – като удря, искрите изскачат, не може да запали праханта. Трябва да запали тази прахан. Музикантите, които свирят, трябва да запалят тази прахан. Някой цъка, цъка, не се пали праханта, казва: „Влажна е праханта.“ Значи свири той, но нищо не се пали.
към беседата >>
Извади
праханта
, тури я на кремъка, удари с огнивото по кремъка, изскочи искра из кремъка и се запали
праханта
.
Но да имате една конкретна идея. Какво разбирам аз да уча музика? За изяснение аз взимам един пример. Българите имат едно огниво, кремък и прахан. Вие сте виждали, че те носят една кесийка, има едно огниво, направено от желязо или стомана, един кремък и после прахан има.
Извади
праханта
, тури я на кремъка, удари с огнивото по кремъка, изскочи искра из кремъка и се запали
праханта
.
Някои не са майстори – като удря, искрите изскачат, не може да запали праханта. Трябва да запали тази прахан. Музикантите, които свирят, трябва да запалят тази прахан. Някой цъка, цъка, не се пали праханта, казва: „Влажна е праханта.“ Значи свири той, но нищо не се пали. Цъкне, запали праханта, запали огъня, може да свари яденето.
към беседата >>
Някои не са майстори – като удря, искрите изскачат, не може да запали
праханта
.
Какво разбирам аз да уча музика? За изяснение аз взимам един пример. Българите имат едно огниво, кремък и прахан. Вие сте виждали, че те носят една кесийка, има едно огниво, направено от желязо или стомана, един кремък и после прахан има. Извади праханта, тури я на кремъка, удари с огнивото по кремъка, изскочи искра из кремъка и се запали праханта.
Някои не са майстори – като удря, искрите изскачат, не може да запали
праханта
.
Трябва да запали тази прахан. Музикантите, които свирят, трябва да запалят тази прахан. Някой цъка, цъка, не се пали праханта, казва: „Влажна е праханта.“ Значи свири той, но нищо не се пали. Цъкне, запали праханта, запали огъня, може да свари яденето. Нагрее се, изсуши се.
към беседата >>
Трябва да запали тази
прахан
.
За изяснение аз взимам един пример. Българите имат едно огниво, кремък и прахан. Вие сте виждали, че те носят една кесийка, има едно огниво, направено от желязо или стомана, един кремък и после прахан има. Извади праханта, тури я на кремъка, удари с огнивото по кремъка, изскочи искра из кремъка и се запали праханта. Някои не са майстори – като удря, искрите изскачат, не може да запали праханта.
Трябва да запали тази
прахан
.
Музикантите, които свирят, трябва да запалят тази прахан. Някой цъка, цъка, не се пали праханта, казва: „Влажна е праханта.“ Значи свири той, но нищо не се пали. Цъкне, запали праханта, запали огъня, може да свари яденето. Нагрее се, изсуши се. Онази музика, която допринася на живота, това е музика.
към беседата >>
Музикантите, които свирят, трябва да запалят тази
прахан
.
Българите имат едно огниво, кремък и прахан. Вие сте виждали, че те носят една кесийка, има едно огниво, направено от желязо или стомана, един кремък и после прахан има. Извади праханта, тури я на кремъка, удари с огнивото по кремъка, изскочи искра из кремъка и се запали праханта. Някои не са майстори – като удря, искрите изскачат, не може да запали праханта. Трябва да запали тази прахан.
Музикантите, които свирят, трябва да запалят тази
прахан
.
Някой цъка, цъка, не се пали праханта, казва: „Влажна е праханта.“ Значи свири той, но нищо не се пали. Цъкне, запали праханта, запали огъня, може да свари яденето. Нагрее се, изсуши се. Онази музика, която допринася на живота, това е музика. Когато нищо не допринася, прави само усилие, човек не се ползва от нея.
към беседата >>
Някой цъка, цъка, не се пали
праханта
, казва: „Влажна е
праханта
.“ Значи свири той, но нищо не се пали.
Вие сте виждали, че те носят една кесийка, има едно огниво, направено от желязо или стомана, един кремък и после прахан има. Извади праханта, тури я на кремъка, удари с огнивото по кремъка, изскочи искра из кремъка и се запали праханта. Някои не са майстори – като удря, искрите изскачат, не може да запали праханта. Трябва да запали тази прахан. Музикантите, които свирят, трябва да запалят тази прахан.
Някой цъка, цъка, не се пали
праханта
, казва: „Влажна е
праханта
.“ Значи свири той, но нищо не се пали.
Цъкне, запали праханта, запали огъня, може да свари яденето. Нагрее се, изсуши се. Онази музика, която допринася на живота, това е музика. Когато нищо не допринася, прави само усилие, човек не се ползва от нея. Това не е музика в живота.
към беседата >>
Цъкне, запали
праханта
, запали огъня, може да свари яденето.
Извади праханта, тури я на кремъка, удари с огнивото по кремъка, изскочи искра из кремъка и се запали праханта. Някои не са майстори – като удря, искрите изскачат, не може да запали праханта. Трябва да запали тази прахан. Музикантите, които свирят, трябва да запалят тази прахан. Някой цъка, цъка, не се пали праханта, казва: „Влажна е праханта.“ Значи свири той, но нищо не се пали.
Цъкне, запали
праханта
, запали огъня, може да свари яденето.
Нагрее се, изсуши се. Онази музика, която допринася на живота, това е музика. Когато нищо не допринася, прави само усилие, човек не се ползва от нея. Това не е музика в живота. Казвам, ние това вземаме само за изяснение.
към беседата >>
Или огнивото не е на свят направено, или камъкът не е хубав, или
праханта
е влажна.
Във всичките области на живота, там, дето се спира нашето постоянство, непостоянство имаме. Започнеш една работа, цъкаш с кремъка, не се хваща огънят. Започнеш друга работа, пак цъкаш, не се пали. Казваш: „Защо мене не ми върви? “ Не ти върви?
Или огнивото не е на свят направено, или камъкът не е хубав, или
праханта
е влажна.
Защото аз съм виждал майстори: като извади огнивото, като цъкне, изведнъж запали праханта. Някои има, и десет пъти като цъкат, не могат да запалят. Който е майстор, веднъж като удари, има си особен начин на удар, запали се праханта. Сега да направя едно уподобление. Огнивото мяза на ума, сърцето мяза на кремъка, а волята мяза на праханта.
към беседата >>
Защото аз съм виждал майстори: като извади огнивото, като цъкне, изведнъж запали
праханта
.
Започнеш една работа, цъкаш с кремъка, не се хваща огънят. Започнеш друга работа, пак цъкаш, не се пали. Казваш: „Защо мене не ми върви? “ Не ти върви? Или огнивото не е на свят направено, или камъкът не е хубав, или праханта е влажна.
Защото аз съм виждал майстори: като извади огнивото, като цъкне, изведнъж запали
праханта
.
Някои има, и десет пъти като цъкат, не могат да запалят. Който е майстор, веднъж като удари, има си особен начин на удар, запали се праханта. Сега да направя едно уподобление. Огнивото мяза на ума, сърцето мяза на кремъка, а волята мяза на праханта. От сърцето като излезе искра, падне на праханта, запали се праханта.
към беседата >>
Който е майстор, веднъж като удари, има си особен начин на удар, запали се
праханта
.
Казваш: „Защо мене не ми върви? “ Не ти върви? Или огнивото не е на свят направено, или камъкът не е хубав, или праханта е влажна. Защото аз съм виждал майстори: като извади огнивото, като цъкне, изведнъж запали праханта. Някои има, и десет пъти като цъкат, не могат да запалят.
Който е майстор, веднъж като удари, има си особен начин на удар, запали се
праханта
.
Сега да направя едно уподобление. Огнивото мяза на ума, сърцето мяза на кремъка, а волята мяза на праханта. От сърцето като излезе искра, падне на праханта, запали се праханта. С волята си може да свършиш всяка работа. Като вземем този пример, веднага в моя ум изпъква, че трябва да туря моя ум на работа и искрите, които излизат от сърцето, да паднат върху праханта.
към беседата >>
Огнивото мяза на ума, сърцето мяза на кремъка, а волята мяза на
праханта
.
Или огнивото не е на свят направено, или камъкът не е хубав, или праханта е влажна. Защото аз съм виждал майстори: като извади огнивото, като цъкне, изведнъж запали праханта. Някои има, и десет пъти като цъкат, не могат да запалят. Който е майстор, веднъж като удари, има си особен начин на удар, запали се праханта. Сега да направя едно уподобление.
Огнивото мяза на ума, сърцето мяза на кремъка, а волята мяза на
праханта
.
От сърцето като излезе искра, падне на праханта, запали се праханта. С волята си може да свършиш всяка работа. Като вземем този пример, веднага в моя ум изпъква, че трябва да туря моя ум на работа и искрите, които излизат от сърцето, да паднат върху праханта. Тази прахан трябва да се запали. Сега да кажем в музиката как се пали праханта?
към беседата >>
От сърцето като излезе искра, падне на
праханта
, запали се
праханта
.
Защото аз съм виждал майстори: като извади огнивото, като цъкне, изведнъж запали праханта. Някои има, и десет пъти като цъкат, не могат да запалят. Който е майстор, веднъж като удари, има си особен начин на удар, запали се праханта. Сега да направя едно уподобление. Огнивото мяза на ума, сърцето мяза на кремъка, а волята мяза на праханта.
От сърцето като излезе искра, падне на
праханта
, запали се
праханта
.
С волята си може да свършиш всяка работа. Като вземем този пример, веднага в моя ум изпъква, че трябва да туря моя ум на работа и искрите, които излизат от сърцето, да паднат върху праханта. Тази прахан трябва да се запали. Сега да кажем в музиката как се пали праханта? Като се запали праханта, то е вече началото на музиката.
към беседата >>
Като вземем този пример, веднага в моя ум изпъква, че трябва да туря моя ум на работа и искрите, които излизат от сърцето, да паднат върху
праханта
.
Който е майстор, веднъж като удари, има си особен начин на удар, запали се праханта. Сега да направя едно уподобление. Огнивото мяза на ума, сърцето мяза на кремъка, а волята мяза на праханта. От сърцето като излезе искра, падне на праханта, запали се праханта. С волята си може да свършиш всяка работа.
Като вземем този пример, веднага в моя ум изпъква, че трябва да туря моя ум на работа и искрите, които излизат от сърцето, да паднат върху
праханта
.
Тази прахан трябва да се запали. Сега да кажем в музиката как се пали праханта? Като се запали праханта, то е вече началото на музиката. Запалването на праханта е обикновеното в музиката. Запалването на огъня, то е талантливото.
към беседата >>
Тази
прахан
трябва да се запали.
Сега да направя едно уподобление. Огнивото мяза на ума, сърцето мяза на кремъка, а волята мяза на праханта. От сърцето като излезе искра, падне на праханта, запали се праханта. С волята си може да свършиш всяка работа. Като вземем този пример, веднага в моя ум изпъква, че трябва да туря моя ум на работа и искрите, които излизат от сърцето, да паднат върху праханта.
Тази
прахан
трябва да се запали.
Сега да кажем в музиката как се пали праханта? Като се запали праханта, то е вече началото на музиката. Запалването на праханта е обикновеното в музиката. Запалването на огъня, то е талантливото. Когато свариш яденето, то е гениалното в музиката.
към беседата >>
Сега да кажем в музиката как се пали
праханта
?
Огнивото мяза на ума, сърцето мяза на кремъка, а волята мяза на праханта. От сърцето като излезе искра, падне на праханта, запали се праханта. С волята си може да свършиш всяка работа. Като вземем този пример, веднага в моя ум изпъква, че трябва да туря моя ум на работа и искрите, които излизат от сърцето, да паднат върху праханта. Тази прахан трябва да се запали.
Сега да кажем в музиката как се пали
праханта
?
Като се запали праханта, то е вече началото на музиката. Запалването на праханта е обикновеното в музиката. Запалването на огъня, то е талантливото. Когато свариш яденето, то е гениалното в музиката. Когато свариш яденето и го вкусиш сам, то е гениалната музика.
към беседата >>
Като се запали
праханта
, то е вече началото на музиката.
От сърцето като излезе искра, падне на праханта, запали се праханта. С волята си може да свършиш всяка работа. Като вземем този пример, веднага в моя ум изпъква, че трябва да туря моя ум на работа и искрите, които излизат от сърцето, да паднат върху праханта. Тази прахан трябва да се запали. Сега да кажем в музиката как се пали праханта?
Като се запали
праханта
, то е вече началото на музиката.
Запалването на праханта е обикновеното в музиката. Запалването на огъня, то е талантливото. Когато свариш яденето, то е гениалното в музиката. Когато свариш яденето и го вкусиш сам, то е гениалната музика. Музиката, от която можеш да се ползваш, е гениална.
към беседата >>
Запалването на
праханта
е обикновеното в музиката.
С волята си може да свършиш всяка работа. Като вземем този пример, веднага в моя ум изпъква, че трябва да туря моя ум на работа и искрите, които излизат от сърцето, да паднат върху праханта. Тази прахан трябва да се запали. Сега да кажем в музиката как се пали праханта? Като се запали праханта, то е вече началото на музиката.
Запалването на
праханта
е обикновеното в музиката.
Запалването на огъня, то е талантливото. Когато свариш яденето, то е гениалното в музиката. Когато свариш яденето и го вкусиш сам, то е гениалната музика. Музиката, от която можеш да се ползваш, е гениална. Музиката, която създава условието, е [талантлива].
към беседата >>
Три неща се изискват, за да се произведе една искра в даден случай: огниво, кремък и
прахан
, за да имате едно обикновено проявление, за да може да се ползвате от него.
Това са течения, и във всяко течение на тоновете има известни постижения. Запример някои от вас искат да развиват своята воля. За да развиете вашата воля, вие трябва да знаете как да съедините „ре“ с другите тонове. За да развиваш ума си, „сол“ е което доминира, то е едно течение на ума. Но трябва да знаете как да съедините „сол“ с другите тонове.
Три неща се изискват, за да се произведе една искра в даден случай: огниво, кремък и
прахан
, за да имате едно обикновено проявление, за да може да се ползвате от него.
Казвам, в живота, ако вие не знаете как да направлявате вашата мисъл, ако не знаете как да направлявате вашите чувства и ако не знаете как да направлявате вашата воля… с тях трябва да си служите вие. Ако употребите вашата воля – цъкаш, цъкаш, излизат искри, но не падат на праханта. Не се пали, резултат няма. Обезсърчава се човек. Какъв трябва да бъде ударът?
към беседата >>
Ако употребите вашата воля – цъкаш, цъкаш, излизат искри, но не падат на
праханта
.
За да развиете вашата воля, вие трябва да знаете как да съедините „ре“ с другите тонове. За да развиваш ума си, „сол“ е което доминира, то е едно течение на ума. Но трябва да знаете как да съедините „сол“ с другите тонове. Три неща се изискват, за да се произведе една искра в даден случай: огниво, кремък и прахан, за да имате едно обикновено проявление, за да може да се ползвате от него. Казвам, в живота, ако вие не знаете как да направлявате вашата мисъл, ако не знаете как да направлявате вашите чувства и ако не знаете как да направлявате вашата воля… с тях трябва да си служите вие.
Ако употребите вашата воля – цъкаш, цъкаш, излизат искри, но не падат на
праханта
.
Не се пали, резултат няма. Обезсърчава се човек. Какъв трябва да бъде ударът? Вземете си огниво, един кремък и прахан и вижте в колко минути ще запалите, какъв трябва да бъде ударът. Обикновените цигулари обикновен лък имат, талантливите имат друг и гениалните музиканти имат гениални движения на лъка и гениално държане на лъка.
към беседата >>
Вземете си огниво, един кремък и
прахан
и вижте в колко минути ще запалите, какъв трябва да бъде ударът.
Казвам, в живота, ако вие не знаете как да направлявате вашата мисъл, ако не знаете как да направлявате вашите чувства и ако не знаете как да направлявате вашата воля… с тях трябва да си служите вие. Ако употребите вашата воля – цъкаш, цъкаш, излизат искри, но не падат на праханта. Не се пали, резултат няма. Обезсърчава се човек. Какъв трябва да бъде ударът?
Вземете си огниво, един кремък и
прахан
и вижте в колко минути ще запалите, какъв трябва да бъде ударът.
Обикновените цигулари обикновен лък имат, талантливите имат друг и гениалните музиканти имат гениални движения на лъка и гениално държане на лъка. Ако един цигулар не знае как да държи цигулката, не знае как да държи лъка си, не може да бъде цигулар. Тия неща спонтанно идват. Нищо в природата не е произволно. Туй е за всичките неща, които вършите.
към беседата >>
14.
Тангентално и обкръжаващо
,
МОК
, София, 27.6.1941г.,
Имате
прахан
, имате огниво, кремък.
Казвате, че причината са външните условия. Трябва да вземете един пример. Вземете един друг пример. Да допуснем, че вие сте на едно място, дето няма кибрит, нито кибритени кутии. Искате сам да си произведете огън.
Имате
прахан
, имате огниво, кремък.
Но тази прахан е влажна. Цъкате, но праханта не хваща, праханта не ви служи. Казвате: „Съвсем тъпак е праханта.“ Така казвате, понеже праханта не хваща. За да направите праханта да ви разбира, да се запали, какво ви трябва? Как ще извадите влагата?
към беседата >>
Но тази
прахан
е влажна.
Трябва да вземете един пример. Вземете един друг пример. Да допуснем, че вие сте на едно място, дето няма кибрит, нито кибритени кутии. Искате сам да си произведете огън. Имате прахан, имате огниво, кремък.
Но тази
прахан
е влажна.
Цъкате, но праханта не хваща, праханта не ви служи. Казвате: „Съвсем тъпак е праханта.“ Така казвате, понеже праханта не хваща. За да направите праханта да ви разбира, да се запали, какво ви трябва? Как ще извадите влагата? Ще я нагреете на огъня.
към беседата >>
Цъкате, но
праханта
не хваща,
праханта
не ви служи.
Вземете един друг пример. Да допуснем, че вие сте на едно място, дето няма кибрит, нито кибритени кутии. Искате сам да си произведете огън. Имате прахан, имате огниво, кремък. Но тази прахан е влажна.
Цъкате, но
праханта
не хваща,
праханта
не ви служи.
Казвате: „Съвсем тъпак е праханта.“ Така казвате, понеже праханта не хваща. За да направите праханта да ви разбира, да се запали, какво ви трябва? Как ще извадите влагата? Ще я нагреете на огъня. Но нямате този изкуствения огън.
към беседата >>
Казвате: „Съвсем тъпак е
праханта
.“ Така казвате, понеже
праханта
не хваща.
Да допуснем, че вие сте на едно място, дето няма кибрит, нито кибритени кутии. Искате сам да си произведете огън. Имате прахан, имате огниво, кремък. Но тази прахан е влажна. Цъкате, но праханта не хваща, праханта не ви служи.
Казвате: „Съвсем тъпак е
праханта
.“ Така казвате, понеже
праханта
не хваща.
За да направите праханта да ви разбира, да се запали, какво ви трябва? Как ще извадите влагата? Ще я нагреете на огъня. Но нямате този изкуствения огън. Казвате: „Да е суха.“ Хубаво, да е суха, но как ще я направите суха?
към беседата >>
За да направите
праханта
да ви разбира, да се запали, какво ви трябва?
Искате сам да си произведете огън. Имате прахан, имате огниво, кремък. Но тази прахан е влажна. Цъкате, но праханта не хваща, праханта не ви служи. Казвате: „Съвсем тъпак е праханта.“ Така казвате, понеже праханта не хваща.
За да направите
праханта
да ви разбира, да се запали, какво ви трябва?
Как ще извадите влагата? Ще я нагреете на огъня. Но нямате този изкуствения огън. Казвате: „Да е суха.“ Хубаво, да е суха, но как ще я направите суха? Значи ще прибегнете до слънцето, тази прахан има отношение към слънцето.
към беседата >>
Значи ще прибегнете до слънцето, тази
прахан
има отношение към слънцето.
За да направите праханта да ви разбира, да се запали, какво ви трябва? Как ще извадите влагата? Ще я нагреете на огъня. Но нямате този изкуствения огън. Казвате: „Да е суха.“ Хубаво, да е суха, но как ще я направите суха?
Значи ще прибегнете до слънцето, тази
прахан
има отношение към слънцето.
Колко дена ще ви вземе, докато я изсушите? Да допуснем, че тя е сто грама. Вие нямате опитност. Колко дена ще ви вземе докато я изсушите? Брашно имате, хляб може да си печете, огън нямате.
към беседата >>
15.
Умът и сърцето
,
ООК
, София, 17.12.1941г.,
Имате един кремък, имате едно огниво, имате
прахан
.
Сега допуснете, че зимно време имате въглища, всички удобства да си запалите собата, но имате едно разположение – не искате да станете. Гледате собата, че трябва да се запали, но гледате някой друг да дойде да запали собата. Не искате вие сами да я запалите, но казвате: „Да има някой да я запали…“ Вие имате всичките удобства, но някой път се противите. Всичко имате, запалки имате, кибрит нямате. Какво трябва да правите при такива условия?
Имате един кремък, имате едно огниво, имате
прахан
.
С кибрита лесно става, вземете клечката, драснете, запалите. С огнивото е много трудна работа, трябва да знаете как да драснете, така да цъкнете, че искрата да иде точно на праханта. Вие цъкнете, но искрата иде в друга посока. По някой път в живота вие искате да постигнете нещо и цъкате. Искрите, които излизат, не падат на условията.
към беседата >>
С огнивото е много трудна работа, трябва да знаете как да драснете, така да цъкнете, че искрата да иде точно на
праханта
.
Не искате вие сами да я запалите, но казвате: „Да има някой да я запали…“ Вие имате всичките удобства, но някой път се противите. Всичко имате, запалки имате, кибрит нямате. Какво трябва да правите при такива условия? Имате един кремък, имате едно огниво, имате прахан. С кибрита лесно става, вземете клечката, драснете, запалите.
С огнивото е много трудна работа, трябва да знаете как да драснете, така да цъкнете, че искрата да иде точно на
праханта
.
Вие цъкнете, но искрата иде в друга посока. По някой път в живота вие искате да постигнете нещо и цъкате. Искрите, които излизат, не падат на условията. Праханта са условията, при които може да се появи огънят. По някой път казвате, че трябва да има по една гуна да ви гони.
към беседата >>
Праханта
са условията, при които може да се появи огънят.
С кибрита лесно става, вземете клечката, драснете, запалите. С огнивото е много трудна работа, трябва да знаете как да драснете, така да цъкнете, че искрата да иде точно на праханта. Вие цъкнете, но искрата иде в друга посока. По някой път в живота вие искате да постигнете нещо и цъкате. Искрите, които излизат, не падат на условията.
Праханта
са условията, при които може да се появи огънят.
По някой път казвате, че трябва да има по една гуна да ви гони. Или вие трябва да гоните, или вас трябва да гонят. Сега, когато една хрътка гони заека, и хрътката бяга, и заекът бяга. Кой печели? И двамата печелят.
към беседата >>
16.
Плодовете на Любовта
,
УС
, София, 21.2.1943г.,
Българинът, който няма съвременните удобства с кибритената кутия, има си кремък, огниво и
прахан
.
Какво нещо са гурелите? Това е много дребна работа, която седи на очите. Казват: „Той е гурелясал.“ Ще кажете: „Това са малки погрешки.“ А малките погрешки са опасни. Една малка погрешка, една малка искрица само върху барута може да причини цяла катастрофа. Но като знае човек как да постъпи, тогава нищо.
Българинът, който няма съвременните удобства с кибритената кутия, има си кремък, огниво и
прахан
.
Ще извади кремъка, ще извади и праханта, и ще цъкне едно малко парче с огнивото. И като цъка, изважда от кремъка една искра, и искрата пада върху праханта и подпалва праханта. И с тази прахан българинът запалва огън или цигарата си. Но цъкането на кремък върху барута е друг въпрос. Кремъклия пушка е създадена по същия закон.
към беседата >>
Ще извади кремъка, ще извади и
праханта
, и ще цъкне едно малко парче с огнивото.
Това е много дребна работа, която седи на очите. Казват: „Той е гурелясал.“ Ще кажете: „Това са малки погрешки.“ А малките погрешки са опасни. Една малка погрешка, една малка искрица само върху барута може да причини цяла катастрофа. Но като знае човек как да постъпи, тогава нищо. Българинът, който няма съвременните удобства с кибритената кутия, има си кремък, огниво и прахан.
Ще извади кремъка, ще извади и
праханта
, и ще цъкне едно малко парче с огнивото.
И като цъка, изважда от кремъка една искра, и искрата пада върху праханта и подпалва праханта. И с тази прахан българинът запалва огън или цигарата си. Но цъкането на кремък върху барута е друг въпрос. Кремъклия пушка е създадена по същия закон. Там се запалва снаряд, за да се убие някого.
към беседата >>
И като цъка, изважда от кремъка една искра, и искрата пада върху
праханта
и подпалва
праханта
.
Казват: „Той е гурелясал.“ Ще кажете: „Това са малки погрешки.“ А малките погрешки са опасни. Една малка погрешка, една малка искрица само върху барута може да причини цяла катастрофа. Но като знае човек как да постъпи, тогава нищо. Българинът, който няма съвременните удобства с кибритената кутия, има си кремък, огниво и прахан. Ще извади кремъка, ще извади и праханта, и ще цъкне едно малко парче с огнивото.
И като цъка, изважда от кремъка една искра, и искрата пада върху
праханта
и подпалва
праханта
.
И с тази прахан българинът запалва огън или цигарата си. Но цъкането на кремък върху барута е друг въпрос. Кремъклия пушка е създадена по същия закон. Там се запалва снаряд, за да се убие някого. Кремъклия пушка българинът я нарича още и кавал.
към беседата >>
И с тази
прахан
българинът запалва огън или цигарата си.
Една малка погрешка, една малка искрица само върху барута може да причини цяла катастрофа. Но като знае човек как да постъпи, тогава нищо. Българинът, който няма съвременните удобства с кибритената кутия, има си кремък, огниво и прахан. Ще извади кремъка, ще извади и праханта, и ще цъкне едно малко парче с огнивото. И като цъка, изважда от кремъка една искра, и искрата пада върху праханта и подпалва праханта.
И с тази
прахан
българинът запалва огън или цигарата си.
Но цъкането на кремък върху барута е друг въпрос. Кремъклия пушка е създадена по същия закон. Там се запалва снаряд, за да се убие някого. Кремъклия пушка българинът я нарича още и кавал. И когато ти каже българин кавалджия някой път, значи се разбира, че носи пушка кремъклия.
към беседата >>
НАГОРЕ