Търсене в беседите за 'Привидност'

НАЧАЛО

КАТАЛОГ С БЕСЕДИ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 31 резултата в 27 беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Колко по-горе стои човек от овца!

Сега трябват такива човеци, които не се съблазняват, нито се заблуждават от външната привидност на нещата.
Подразбирам, че в нас разумният елемент трябва да вземе връх над неразумния, животинското трябва да се замени с човешкото. Навсякъде се чува пререкание: „Той е животно“. Не е лошо да е човек животно; но има нещо по-високо от животните. За овцата да е животно е в реда на нещата, но не и за човека. И в Писанието е казано: „жива душа“ и „животворящ Дух“, Който иска да научи, да облагороди, да спаси човечеството и учениците му, призовани на туй поприще, да съдействат на Христа: Той иска да Му помагат умни хора – човеци, които знаят добре да градят според всички правила на Божествената наука, хора, в умовете на които благото на „Царството Божие“ седи на първи план. Сега трябват такива човеци, които не се съблазняват, нито се заблуждават от външната привидност на нещата. Допущам, че някои свещеници не извършват своята длъжност, както трябва, но аз ги не осъждам – това е тяхното разбиране, а трябва да се завзема аз да направя туй, което на мене се налага. Ако постоянно стоим на едно място и ги осъждаме, а ние сами занемарим своите длъжности, каква полза може да има от това? – Никаква. То ще бъде като онзи учител, който не е предал урока на учениците си, и затова иска да ги накаже. Нека преминем в стадия на разумното живеене, което има за цел подобрението на всичките народи, на цялото човечество.
към беседата >>

2. Новото основание

Не може, значи има една привидност.
Затова не трябва ние, мъжете, да се заблуждаваме от външността на жените. Нека мъжът и жената в такива случаи, когато се разгневят, да си поставят въпроса така: „Ако аз бих бил на мястото на моята жена, как бих желал моят мъж да постъпи с мен“ и обратно; и какъвто отговор получат, така да разрешат въпроса. Ако жената каже: „Мъж ми е лош, не мога да го търпя“, тя не е жена, тя не мисли правилно. Зная случаи, когато син и дъщеря искат да убият баща си, защото бил лош – отде знаят, че е лош, какво нещо е лошо? Този, който днес е лош, утре може да стане много добър; днес жената мрази мъжа си, пък не се минава един-два дена, казва: „Обичам го.“ Как така, може ли някого, който не е добър, да го обичаш? Не може, значи има една привидност. Трябва да мислим правилно. Туй основание трябва да се приложи в Живота. Това не е мъчно: дойде ли ви мисъл да извършите нещо лошо, кажете си: „Аз съм един слуга или син на Господа, който ме е изпратил от Небето на Земята, и в тоя момент моят Господар или Баща ме гледа“ – и веднага вашата мисъл ще се измени, защото ще си помислите, че Той няма да ви похвали. Какво ще каже бащата, когато види дъщеря си, че изтезава мъжа си? Има една поговорка, че на този свят има три вида жени и три вида мъже, но аз ще го повторя само за жените, защото каквито са те, такива са и мъжете.
към беседата >>

3. Отдайте Божието Богу

(втори вариант)

Привидност и същина не са едно и също нещо.
– Защото вашите дела не прославят Господа. Отговорността за това лежи върху учените и духовните хора. Много учени има на земята, които на небето не са учени. Много светии има на замята, които на небето не са светии. Много благородни хора има на земята, които на небето не са благородни. Привидност и същина не са едно и също нещо. За да влезе в правия път, човек трябва да различава същественото от несъщественото. Човек трябва да бъде свободен от всякакви амбиции за завладяване и обсебване. И тъй, четири неща са нужни на човека, за да влезе в правия път: да различава същественото от несъщественото ; да се освобождава от лични амбиции; да има добра обхода и добър живот; да има любов в себе си. Докато не придобие тия неща, ангелът няма да го пусне в рая. Господ казва: „Вие сте се научили да служите на Кесаря, но не и на мене.
към беседата >>

Привидност и същина не са едно и също нещо. (втори вариант)
Христос казва: „Така да просветне вашето лице, че който ви види, да прослави Отца вашего, Господа." Питат някои защо светът се е объркал. Защото вашите дела не прославят Господа. Религиозните хора, разбирам учените - те са отговорни за това. Много светии има, които не са светии на небето; много учени има, които не са учени на небето; много благородни има, които не са благородни на небето. Привидност и същина не са едно и също нещо. За да влезе човек в правия път, трябва да различава същественото от несъщественото. Не трябва да има човек амбиции, за да владее това-онова. Значи четири неща са необходими, за да се влезе в правия път: първо, да различаваш същественото от несъщественото; второ, да нямаш амбиции;
към втори вариант >>

4. Противоречие в съзвучието

За да не се лъже от привидността на нещата и да ги разбира, човек трябва да познава законите на физическия свят.
Недоразуменията между братя и сестри, между религиозни и светски хора се дължат на същата причина. Двама овчари се карат, защото единият отнел една от овцете на другия. Двама момци се карат, защото единият е взел възлюбената на другия. Затова именно, Христос казва: „Ако дясното око те съблазнява, извади го.“ Кое е дясното око в човека? – То представя физическия свят. За да не се лъже от привидността на нещата и да ги разбира, човек трябва да познава законите на физическия свят. Който не разбира тези закони, всякога пропада. Среща го един познат и му обещава, че ще го осигури, ще нареди работите му. Той вярва, но в края на краищата, остава излъган. В дома на някой добър човек влиза един непознат и се влюбва в жена му. За да прикрие чувствата си, той играе роля на благодетел, който има желание да помогне на цялото семейство.
към беседата >>

5. Дойди след Мен/ И рече му: „Дойди слѣдъ мене!“

(втори вариант)

И тъй схващайте отъ това гледище, че митарьтъ напуща живота на привидностьта. (втори вариант)
Не се мамете! Казвате: „Законъ има за прѣстѫпленията.“ Никакъвъ законъ нѣма за прѣстѫпленията. Да живѣемъ има законъ, Господь е поставилъ този законъ, Той иска да живѣемъ, но нѣма абсолютно никакъвъ законъ въ свѣта, който опрѣдѣля да умираме. Слѣдователно страданията сѫ безъ законъ, радоститѣ сѫ съ законъ. Да се радвате, да се веселите, да благувате въ свѣта, има законъ за това. И тъй схващайте отъ това гледище, че митарьтъ напуща живота на привидностьта. Казвате: „Защо е тази умраза, защо сѫ тѣзи неразбирания? “ – Защото живѣете въ единъ свѣтъ, дѣто нѣма закони или въ Писанието го наричатъ „свѣтъ на беззаконието“. И тъй, ние съврѣменнитѣ хора трѣбва да се стремимъ да установимъ Божественитѣ закони. Когато нѣкой ми говори за животъ, той първоначално трѣбва да разбира основнитѣ закони на живота, когато нѣкой ми говори за любовь, той трѣбва да разбира законитѣ на любовьта, когато нѣкой ми говори за истината, той трѣбва да разбира законитѣ на истината. Ние вървимъ отгорѣ надолу, затова не можете да разберете истината вънъ отъ нейнитѣ закони.
към втори вариант >>

6. Ученикът трябва да разбира

То остава само като една привидност, а туй, което остава за вечни времена, то е доброто и истинското знание.
Щастието е качество само на ученика. И на земята най-щастливи са учениците. Вкъщи децата са най-щастливи, те са учениците. Щом пораснат, няма вече туй щастие. Ученикът, у когото се е вселил един от Божествените духове, забравя лошия живот и злото се заличава от него. То остава само като една привидност, а туй, което остава за вечни времена, то е доброто и истинското знание. Ще каже някой: „Не трябва ли да си живея нашироко? “ – Умрелият живее нашироко, но там, в смъртта, има такова разпъване, каквото човек не може да си представи. Само съвършенният човек се отделя от смъртта, а ученикът, който не е научил този урок, докато се освободи от смъртта, ще види как се живее нашироко. Вие не трябва да мислите, че щастието е в света. Може да минете и вън от ученичеството, но никакво щастие няма да намерите.
към беседата >>

7. Пътят на ученика

Обаче във физическия свят съществува една привидност, че слънцето изгрява и залязва.
Когато говорим за греха, ние не разбираме духовния живот, но разбираме материалния живот на хората. Във всички материални светове грехът върви тъй, както сянката подир колелото. Това е една неизбежност. Когато има слънце, има сянка, има и грях. Когато няма слънце, няма сянка, няма и грях. Обаче във физическия свят съществува една привидност, че слънцето изгрява и залязва. Всъщност слънцето никога не залязва, вследствие на което сянката винаги ще се явява зад колелото. Днес в съзнанието на всички хора има известни противоречия. Запример, някой път вие мислите, че сте намерили Господа. Тогава сте радостни, весели, учени, мислите, че всичко знаете. И действително е така.
към беседата >>

8. Разумните кротки / Блажени кротките

(втори вариант)

Ние се прощаваме вече с морала на външната привидност, с морала на показване външно. (втори вариант)
Всеки човек, който е от кротките, когато наближи да умира, трябва да извика своите приятели и да им каже: „Слушайте, приятели, аз ви предупреждавам, че съм от кротките и си заминавам, като оставям наследник на моето положение еди-кого си." Не може ли този човек да предупреди близките си, той не е от кротките. „Ама аз се измъчвам много, викайте лекари да ме лекуват." И този човек не е от кротките. „Ама викайте свещеник да ме изповяда." И той не е от кротките. Кроткият човек не умира, той има светлина и казва: „Приятели, слушайте, аз ще ви заведа в дома на онзи, когото аз познавам и затова ще ви дам един банкет - да знаете какво нещо е великият човек, та като го срещнете, да познаете и да разберете какво нещо е човекът, у когото няма никаква измама, никаква кражба, никаква лъжа." Кроткият човек не може да носи въшки в себе си, нито кир по тялото си. Кроткият човек бос не може да ходи, той всякога е добре облечен. Ние се прощаваме вече с морала на външната привидност, с морала на показване външно. Ние се прощаваме с морала на онзи ученик от древността, който отишъл при учителя си Сократ със съдрани дрехи, за да покаже своята скромност. Като го видял учителят му, казал му: „Твоята гордост се вижда и през съдраните ти гащи." Когато човек е облечен хубаво, неговата гордост се показва и през хубавите дрехи, а може да се покаже и през съдраните дрехи. И когато човек е облечен хубаво, неговата гордост се показва; и когато човек е със съдрани дрехи, неговата гордост пак се показва. Кротките хора трябва да бъдат добре облечени, светлина да имат в себе си и да не са страхливи. Кроткият човек е човек на светлината и като привлича в себе си този елемент, той привлича и любовта в себе си, а който веднъж добие любовта, той никога гладен не умира.
към втори вариант >>

9. Блажени са очите и ушите

(втори вариант)

В нагледността на нещата има една привидност. (втори вариант)
Как е възможно това? Маймуната има опашка, а ние нямаме опашка. Значи майка ти и баща ти са били космати, а ти имаш гладко лице? Чудна работа. Това е външният спор между учените хора и онези, които проучват нещата тъй, както се виждат нагледно. В нагледността на нещата има една привидност. Да изучаваш нещата нагледно, това още не значи да изучаваш самата истина. Когато се изучава детето още в неговия зародиш, в неговото зачатие, не може да се докаже какво ще стане с него. Трябва да се проучат законите, по които то е построено. Най-първо трябва да се измери главата му, да се види от какви геометрични форми е сложено лицето, главата, както и цялото му тяло. Щом имаш тези данни, ще почнеш да работиш със законите на математиката, на геометрията и донякъде ще можеш да предскажеш какво може да излезе от това дете.
към втори вариант >>

10. Психологически разбор на явленията / Психологически разбор върху положенията на нещата

(втори вариант)

Тогава, какво знание е това, което се основава на външни привидности?
– Ще се увеличи. – Всъщност, увеличава ли се или се намалява този предмет? – Нито се увеличава, нито се намалява. Същото можем да кажем и за житното зърно, както и за слънцето: нито житното зърно се увеличава, нито слънцето се намалява. Увеличаването на житното зърно и намаляването на слънцето са привидни явления. Тогава, какво знание е това, което се основава на външни привидности? Знанията, които съвременните хора имат, трябва да се пресеят, да се отдели от тях същественото от несъщественото, вярното от невярното. Например, често казвате, че човек първоначално расте, а после започва да се смалява. Вярно ли е това? Какво разбирате под думата „растене“? Механическо растене ли е това или съзнателно, психическо?
към беседата >>

Ако ние казваме житото се увеличава, това ще бъде само една привидност. (втори вариант)
Туй същото явление ние имаме и с другите предмети. Ако ние отдалечим известен предмет или го поставим на известна дистанция, при далечно разстояние, то той ще се види малък. Пък ако ние се приближаваме до предмета, ще видим, че той се увеличава. Но всъщност увеличава ли се предметът или намалява? (Не.) Тогава и при житното зърно законът е същият. Ако ние казваме житото се увеличава, това ще бъде само една привидност. Сега тук може да има една софистика, можем да извадим логически едно криво заключение. Но тия знания, които сега имаме, ние трябва да ги пресеем, да видим колко от тях са верни. Запример ние казваме човек расте, а след това казваме той се смалява. Тогава какво разбираме ние под думата “растене”? Туй растене механическо ли е?
към втори вариант >>

11. На езерата

(втори вариант)

Не се заблуждавайте от външните форми на нещата, нито от тяхната привидност.
Каква любов имах! Любов, която се мени, не е истинска. Ти си обичал дрехата на човека. Щом съблече новата си дреха и облече старата, ти не го обичаш. Това не е любов. Не се заблуждавайте от външните форми на нещата, нито от тяхната привидност. Изучавайте живота в неговата дълбочина. Като ученици, вие трябва да разбирате символите, чрез които Природата говори. Тя говори всеки ден по различен начин. Например, като сте дошли тук, мнозина мислят, че са на курорт и трябва да си починат. Всъщност, те започнаха да пренасят камъни, да оправят мостове.
към беседата >>

Не се заблуждавайте от външните форми на нещата, нито от тяхната привидност. (втори вариант)
Каква любов имах! " Любов, която се мени, не е истинска. Ти си обичал дрехата на човека. Щом съблече новата си дреха и облече старата, ти не го обичаш. Това не е любов. Не се заблуждавайте от външните форми на нещата, нито от тяхната привидност. Изучавайте живота в неговата дълбочина. Като ученици вие трябва да разбирате символите, чрез които природата говори. Тя говори всеки ден по различен начин. Запример, като сте дошли тук, мнозина мислят, че са на курорт и трябва да си починат. Всъщност те започнаха да пренасят камъни, да правят мостове.
към втори вариант >>

12. Хикс, игрек и зет

Съвременните хора живеят повече в привидността на нещата, отколкото в тяхната абсолютност.
Недоволството не може да се замести с недоволство, нито скръбта – със скръб. Ще каже някой, че ако скръбта се замества със скръб, ще се увеличи. Скръбта в даден момент си остава толкова голяма, колкото е била първоначално. Тя нито се увеличава, нито се намалява. Привидно тя изглежда някога по-малка, някога по-голяма. Съвременните хора живеят повече в привидността на нещата, отколкото в тяхната абсолютност. За пример, гледате пръстите на ръцете си и казвате, че средният пръст е най-голям, а останалите са по-малки. Всъщност всички пръсти на ръцете са еднакви, но перспективно са представени различно големи. Ако разглеждате една микроба под микроскоп, тя се вижда голяма. Изнесете ли я вън от микроскопа, не можете да я видите. С просто око микробите са невидими, обаче под микроскоп ги виждаме големи.
към беседата >>

13. Проводници на Любовта / Пътищата на живота. (Кой може да обича.) Проводници на Любовта – светлина, звук и въздух

(втори вариант)

Това ме радва, не външната привидност. (втори вариант)
А сегашните хора, те се радват на това, на което не трябва да се радват, а скръбта, която носи живот, те отричат скръбта. Страданията, които ми се причиняват, скръбта за мене не важи, а онова, което скръбта носи, мене това ме интересува. Не радостта. Онова, което радостта ще внесе в моето развитие, то е радост заради мене. Което скръбта ще донесе, то е радост заради мене. Това ме радва, не външната привидност. Та дълбокият смисъл е онова, което вътре се развива. Ако една скръб може да разгадаете какво може да донесе, то тази скръб е полезна. Същото е и за радостта. И тогава казвам тъй: ако не знаеш защо страдаш и не знаеш защо се радваш, ти си един престъпник. Максима е това.
към втори вариант >>

14. Свободата / Свобода

(втори вариант)

Не се самозаблуждавайте от привидността на противника отвън. (втори вариант)
А дотегна ви, какво трябва да правите тогава? Вие ще отговорите: Нашите бащи не са разрешили този въпрос и ние не ще го разрешим. Има една философия. Вземете предвид всякога една мъчнотия. Мъчнотия значи нещо, което трябва да преодоляват тия герои пред вас, не се самозаблуждавайте, вземете предвид силите на вашите противници. Не се самозаблуждавайте от привидността на противника отвън. Вземете всичко предвид, за да не бъдете изненадани. Всеки човек, който не взема предвид, той ще бъде изненадан. Изненадата в живота никога не носи добри резултати. В каквото и да е поле вие може да приложите този закон. В науката правите изследвания.
към втори вариант >>

15. Най-малкото добро

Интересно е човек да наблюдава привидността на знанието.
Той ще заповяда на другите 32 слуги, зъбите, да приготвят китарите си и да започнат да свирят. Капелмайсторът – езикът, ще даде тон и оркестърът ще започне. Щом се свърши хлябът, и музиката ще престане. След това хлябът ще влезе по-навътре, а ти само ще наблюдаваш, няма да даваш мнението си. Казвам: необходимо е понякога човек да наблюдава, без да говори. Интересно е човек да наблюдава привидността на знанието. Представете си, че един човек се облече хубаво, като професор, и се разхожда между учени хора. Той може външно да се държи като професор, но има ли знанието на професора? Дрехите на професора могат ли да му предадат знанието? Не, дрехите на професора не носят със себе си знанието. Ако съблекат професорските дрехи на този човек, той губи ли нещо?
към беседата >>

16. Великата разумност / Разумност

(втори вариант)

Това има привидност на една кражба. (втори вариант)
Питам сега. Има известни морални правила, че не трябва да се краде. Прав е принципът. Нии1,о не трябва да се краде. Но ако детето в дадения случай вземе," кражба ли е, или не? Това има привидност на една кражба. Тук има неблагоразумие от страна на детето. То не разбира своите отношения към бакалина. То можеше да каже на бакалина: „Можеш ли да ми дадеш на версия? Утре, като взема пари от баща си, ще ти ги дам.“ Дали са бедни, или богати родителите му, това е второстепенен въпрос. В природата всеки, който е станал баща, е богат.
към втори вариант >>

17. Не се сравнявай с нея

(втори вариант)

Има един неустановен ред на нещата в света, има една привидност.
Има един неустановен ред на нещата в света, има една привидност. Неустановеното е реалността, а установеното, това е преходното. Ще кажете: „Как така? “ Ние имаме един установен ред, но той е преходен. Пък туй, което не е установено, което очакваме, то е идеал заради нас. Непостигнатото радва човека.
към беседата >>

18. Не я ограничавай!

В природата няма никакви изключения, но изключенията, това са една привидност, която съществува в природата.
Могат да се явят след време у вас някои противоречия. Ти можеш да кажеш: „Тази вяра, аз я оставям вече! “ Добре, щом оставяш тази вяра, как ще заплащаш? Ако се обезвериш в едно, в какво трябва да вярваш? В природата има известни изключения. Не! В природата няма никакви изключения, но изключенията, това са една привидност, която съществува в природата. Ако вий сте на екватора, тогаз дните са равни, 12 часа нощ и 12 часа ден. Ако пък, се пренесете в умерените пояси, дните и нощите тук се намаляват и се увеличават. През половината година, нощите се увеличават – зимно време, а пък през пролетта дните се увеличават. А пък, ако отидете на северния полюс, там ще срещнете едно друго явление. Там нощите и дните са много големи.
към беседата >>

19. Очите на мъдрия

Две глави има човек, това е привидност.
Ако човек с две очи има толкова противоречия, колко противоречия щеше да има, ако имаше четири очи? Ако човек с две уши има толкова противоречия, колко противоречия щеше да има, ако имаше четири уши? Ако човек с една уста има толкова несгоди в живота, то ако имаше две уста, с които постоянно да говори, колко противоречия щеше да има? Много повече, отколкото при това положение. Една е главата привидно, но тя е разделена. Две глави има човек, това е привидност. Отвън има една глава, а отвътре са две глави. Дълго време ще мине, докато се създаде една глава. Засега дълги години ще минат, докато има една глава. Две глави има човек – мъжка и женска глава. Мъжете и жените се налагат едни на други и постоянно караници има в дома.
към беседата >>

20. Сигурният пазител

Може да има една привидност.
Ще целуне някого и ще го нагълта цял. Тя има една философия: „Защо да ходя да го дъвча? “ И тя ще го нагълта цял, за да не си губи времето. Сега по какво ще се отличавате вие? – Човек трябва да се отличава по добродетелите. Може да има една привидност. Глава с линията Cm-3 не може да бъде светия. Тук имате един първокласен прост човек, който може да извърши всичките престъпления в света. Нищо повече. Така е построена главата му. Той е като една пушка построен, той е като една пушка, построен е така.
към беседата >>

21. Здравословното положение на човешката душа

И като стане по-топло, ще го хвърля.” Не се заблуждавайте от външната привидност.
Като дойде Божественото, тогава са възможни нещата. Това не трябва да ви служи като обезсърчение, а за едно насърчение. Вие мислите, че нямате кожуси. Имате кожуси. Като срещнеш някой човек, кажи си: „Много се радвам на кожуха ти, и аз го нося. И като стане по-топло, ще го хвърля.” Не се заблуждавайте от външната привидност. Сега аз изключвам морализирането. Някой казва: „Мисля, че онзи е по-добър, а този е по-лош.” Това са относителни неща, да кажеш, че човек е по-добър или по-лош. За мен може да е много лош, а пък за друг може да е много добър.” Някой казва: „Онзи не ми дава, много лош е.” А пък за друг човек казваш: „Този ми дава, много е добър.” Един учител пише двойка на един ученик и казва: „Този е много лош.” Учителят пише на ученика шесторка и казва: „Този е много добър.” Това са относителни работи. И между вас - същите правила. Някоя сестра отишла при някого, отнесли се добре и казва за нея: „Много добра е сестрата.” Някой човек минал край тебе неглиже и ти казваш: „Съвсем се изменил той.” Вие сте като малките деца, за малките работи си изменяте разположението.
към беседата >>

22. Музикално състояние

Онзи, който дава само една външна привидност, той не е художник добър.
Има общи идеи, които доста мъчно е да се разберат. Сега и в музиката е така, както в художеството. По какво се отличават двама художници? Отличават се по това, колко по-близо са до модела, до самата реалност, която те искат да рисуват. Един може да рисува човека и друг може да рисува човека, но онзи, който даде онзи вътрешен израз на лицето, се счита за добър художник. Онзи, който дава само една външна привидност, той не е художник добър. Един човек, за да бъде добър певец, той трябва да усеща нотите, те трябва да бъдат живи. Като дойде да вземеш „до“-то, ти трябва да имаш състоянието на „до“-то. Да усещаш, че имаш голямо ограничение, подтиснатост, иска ти се да излезеш, да се освободиш. Това състояние е „до“. То значи да вземеш „до“ правилно.
към беседата >>

23. Десетте девици

Не се заблуждавайте от привидността на нещата.
Докато мисли за себе си, че е голям, всъщност човек е малък. Щом започне да мисли, че е малък, той се приближава към голямото. Истински мощното в света е малкото, а не голямото. Голямото се смалява, за да може да се схване и разбере. Малкото се увеличава, за да бъде видимо и разбрано. Не се заблуждавайте от привидността на нещата. Не се заблуждавайте от думите на хората. Ще дойде някой пророк да ви убеждава, че Господ му казал да живее в дома ви, да управлява. – Какво означават тия думи? – Това значи: ще дойда в дома ви, ще се кача на гърба ви, да ме носите. Така не говори Господ.
към беседата >>

24. Божественитѣ врата / Божествените врата

(втори вариант)

Но не се самозаблуждавайте отъ привидностьта.
Напримѣръ: нѣкой човѣкъ се е оцапалъ. Ако видите единъ човѣкъ оцапанъ, вие още нѣмате истинско понятие за неговата постѫпка. Това ни най-малко не показва, че въ него нѣма нѣщо ценно. Той, като си хвърли тази дреха и облѣче нѣщо друго, той пакъ е чистъ. Нѣкой пѫть човѣшкиятъ умъ, сърдце и тѣло могатъ да се оцапатъ. Но не се самозаблуждавайте отъ привидностьта. А пъкъ нѣкой може да се намаже външно чисто, но не е чистъ. Азъ съмъ за косметиката, но хубавата миризма да иде отъ сърдцето, отъ ума, отъ тѣлото. А пъкъ и външно да е – не е лошо. Да се поръсишъ съ розова вода или съ помада – що не. Нѣкой казва: „Не обичамъ да се мажа“.
към беседата >>

Но не се самозаблуждавайте от привидността. (втори вариант)
Например: някой човек се е оцапал. Ако видите един човек оцапан, вие още нямате истинско понятие за неговата постъпка. Това ни най-малко не показва, че в него него няма ценно. Той, като си хвърли тази дреха и облече нещо друго, той пак е чист. Някой път човешкият ум, сърце и тяло могат да се оцапат. Но не се самозаблуждавайте от привидността. А пък някой може да се намаже външно чисто, но не е чист. Аз съм за козметиката, но хубавата миризма да иде от сърцето, от ума, от тялото. А пък и външно да е – не е лошо. Да се поръсиш с розова вода или с помада* – що не. Някой казва: не обичам да се мажа.
към втори вариант >>

25. Дева зачна

То е една привидност.
Старото нещо, като го туриш в себе си, дига цял скандал. Старите неща дигат скандали. А пък новото в света е туй, което внася мир. Новото в света не може да го възприемеш, докато не извадиш старото. Не че старото не е на място, но старото е чрезмерно активно и ако повидимому мислиш, че старият човек е много кротък, ти се лъжеш. То е една привидност. Една змия е много кротка зимно време, когато е замръзнала, но лятно време не е така. Кобрата замръзнала нищо няма да ти направи, светия е. Не се лъжете. Сега по някой път вие се заблуждавате със замръзналите кобри. Не се залъгвайте.
към беседата >>

26. От Неговите ученици

То е Божественото в него, не привидността на нещата.
Той сега се е скрил някъде. Всичко онова, което Бог създал е свещено в света. На един скъпоценен камък гледам като на дело Божие, като Божествена енергия, разумно турена, оценявам Божественото, което е в камъка. Когато срещна един човек, погледна очите, оценявам очите. Тази светлина, която излезе из тия очи, оценявам ума от една мисъл, която излиза из тоя ум. То е Божественото в него, не привидността на нещата. Виждам, че от неговото сърце излиза една специфична топлина, която носи радост и веселие. Виждам една сила, която излиза из тялото, в неговата воля. Това е Божественото. Това са Божествени неща. Когато говори силният човек, разбирам Бог, Който се проявява чрез Него.
към беседата >>

27. Ще ти въздаде

Има една привидност на нещата.
Така не се разсъждава. Че как се разсъждава? Всичките тия теории, които се образуват за болестите, това са такива направено драми, които нямат никаква основа. Аз може да ви нарисувам един човек, да го направя така, че да представя престъпник, без да е престъпник. Но и престъпникът може да го направя светия, без да е светия. Има една привидност на нещата. Природата не търпи привидни неща, тя не обича позлатяване. Хората обичат позлатяването, обичат да позлатяват. После природата не цапа. Хората две неща са научили: да позлатяваме и да цапаме, туй, което природата никога не върши. Сега някой ще попита: Какво ми е дал баща ми.
към беседата >>

1.5976998806