Търсене в беседите за 'Притча'

Тази притча бихте разбрали само когато се върнете, както ще се върнете, на онзи свят, откъдето сте дошли; тогава ще забележите каква полза са принесли ония добри желания и мисли, които сте посели, добрините, които сте направили на вашите ближни, приятели, жена, деца.
Преди да посадите ореха, недейте говори. Онзи, който е работил, върне се вкъщи и приказва: „Работих, уморен съм, гладен съм“. Говоренето показва известни отношения, които съществуват между нас и нашите действия. Първото нещо, което трябва да правите всеки ден, то е да си зададете въпроса: „Какъв плод трябва днес да посадя? “ Ако посадите един орех, той след време ще принесе своите богатства в изобилие. Тази притча бихте разбрали само когато се върнете, както ще се върнете, на онзи свят, откъдето сте дошли; тогава ще забележите каква полза са принесли ония добри желания и мисли, които сте посели, добрините, които сте направили на вашите ближни, приятели, жена, деца. Сега тия неща още ви са тъмни. – Друг пример. Казвате си: „Този син сега аз го храня, ама кой знае дали ще ме гледа някога? “ „Сега го уча, та когато остарея, да ме гледа.“ Не очаквайте да ви гледа, когато остареете. Па може и да не остареете, може да заминете по-рано от него, без да стане нужда той да ви гледа.
към беседата >>

2. Талантите

Когато Исус е изказвал едно изречение или притча, имал е предвид основната Божествена мисъл, Божествения закон, т.е.
Ще ви говоря върху 15-и стих от 25-а глава на Евангелието от Матея. Няма съмнение, много пъти сте чели тази глава, спирали сте се върху талантите да размишлявате; може би сте правили и известни заключения, някои от които са били по-близо до истината, други – по-далеч. Ще взема този стих в неговия обикновен смисъл. Когато Исус е изказвал едно изречение или притча, имал е предвид основната Божествена мисъл, Божествения закон, т.е. той не е говорил само за да намери повод да говори, но е изказвал известни истини. Сега може да си зададем въпроса: Защо на едного е дал пет таланта, на другиго – два, а на последния – един? Това случайно ли е, или е обмислено? В природата всички неща, които Бог е създал, не са случайни – нищо няма случайно. Ние казваме за много неща, че са станали „случайно“, когато не можем да си ги обясним.
към беседата >>

3. Протоколи от годишната среща на Веригата 1914 г. Велико Търново

Геор. Давидов: Всичко туй не обяснява ли се с притчата за богатия и сиромах Лазар?
Ето на, този е пътят за Небето. И във вашето слизане, отгоре, вие сте видели тия царства, но сте забравили и всичко из вас е изчезнало. Сега ви е ясно, че като премине човек от този свят, не отива направо в Небето, нали? Но пак ще повторя, че когато сте дошли, всичкия този път сте преминали, но сте забравили. Сега у вас е останало само едно смътно понятие. Геор. Давидов: Всичко туй не обяснява ли се с притчата за богатия и сиромах Лазар? – Ако ви прекарам през тия царства, вие няма да ме питате по този начин, а ще кажете като онзи човек, когото Христос изцелил: „Едно знам, че бях сляп, а сега видя" (Йоана: 9;25). Сега, четирите царства, те са четирите елемента, от които човек е създаден и неговото грехопадение се състои именно там. Тия четири царства определят нашите отношения на земята, отношенията на нашето тяло. Например, ако преобладават у нас гномите, значи, че у нас има повече твърди неща, твърди вещества, от които се явяват и разни болести. А то, пропорцията трябва да бъде – една четвърт за всички – всички видове елементарни духове трябва да владеят по една четвърт от нашата физика.
към беседата >>

Такива съвпадения има много в Евангелията; каквато например е притчата за двата таланта.
В 9 часа сутринта се събрахме всички в преподавателския салон, заедно с неколцина от вчера поканените гости. Прочетохме „Отче наш" и изпяхме „Свят, свят, свят Господ Саваот". Учителя прочете 20 глава на Евангелието от Матея и след като всички изпяхме „Благословен Господ Бог Наш на всите векове", прочете 30-ия стих от прочетената глава и каза: Интересно е, защо не беше един слепец, а двама. Не се казва, че са трима или четирима, а само двама. Такива съвпадения има много в Евангелията; каквато например е притчата за двата таланта. Забележете, че народът, който следваше Христа, виждаше, гледаше, всички бяха съсредоточени. Тия двама слепци се обърнаха с една просба; Исус Христос ги повика и ги попита, какво искат. Те отговориха: „Искаме да ни се отворят очите! " Знаете ли кои бяха тия слепци? Разбира се, вие сте чули нещо за сътворението на света, знаете за Адама и Ева, че са били в Рая, знаете още и за тяхното грехопадение и прочее, но Писанието мълчи и не знаете, как завършиха те своя живот.
към беседата >>

4. Великден

Че това е тъй, показва и притчата за ония глупави девици, които забравили да вземат масло за светилниците си и останали вън.
И ние знаем този закон от практическия живот: жената, когато иска да извади масло от млякото, бие го в бутилката. И войната в света ще престане само когато се добие масло. Сега защо воюват хората? Христос казва: „Аз искам масло – като се намажете, ще станете по-мекички, защото сега сте твърди и груби“. Сега се бие маслото и като ви намаже Христос, вие ще станете по-нежни. Че това е тъй, показва и притчата за ония глупави девици, които забравили да вземат масло за светилниците си и останали вън. За да влезеш в Царството Божие, непременно трябва да имаш масло. Това е учението на Духа. Аз говоря в алегоричен смисъл; но ако и вие размислите, ще разберете отношенията на ония сили, които действат смекчително. А Господ е създал съвременния свят, знаете ли защо? Ония духове, които бяха създадени най-първо, станаха кристали; след това трябваше да се създаде нашата земя, за да се образуват нови клетки, не по кристална, начупена, геометрическа форма, а в кръгообразна форма.
към беседата >>

5. Блудният син

Ето защо Христос в Своята притча изважда образа на този блудник като един отличен тип.
Този момък беше благороден, защото постави пред баща си този въпрос и виждаме, че бащата не направи никакво възражение, даде му имота, който му се падаше и който той впоследствие пропиля в блуден живот с жени, в ядене и пиене. Може ли да се извърши престъпление в света, може ли да се извърши някое зло, някоя интрига и да няма там жена! Казва се, че след като изял всичко, синът отишъл при един гражданин и пожелал да му работи: „Аз съм навикнал на труд – когато бях при баща си, работех.“ Човекът го изпратил да пасе свине. Този момък предпочел да пасе свине, отколкото да се самоубие; предпочел да пасе свине, отколкото да отиде да краде; предпочел да пасе свине, отколкото да отиде да мами хората. Питам в съвременното общество колко са онези, които подражават на примера на блудния син; в църквата колко са онези, които подражават на примера на блудния син? Ето защо Христос в Своята притча изважда образа на този блудник като един отличен тип. Казва се, че след като пасъл свине, на сина му дошъл умът и се върнал при баща си; бащата разбрал хубавата черта на сина си и в негова чест заклал теле. Христос знае, че в еврейската история Исаак имаше двама синове – Яков и Исав; за разлика от брат си, Яков обичаше да послъгва – за една лъжа и той ходи в странство и слугува четиринадесет години за една леща и за две жени; когато му дадоха първата жена, излъгаха го. Следователно и вие може да се опитате да излъжете, но четиринадесет години ще слугувате, т.е. ще изкупите вашето престъпление по какъвто и да е начин. Христос казва в притчата, че големият брат се разсърдва, задето баща му заклал теле за човек, който блудствал.
към беседата >>

Христос казва в притчата, че големият брат се разсърдва, задето баща му заклал теле за човек, който блудствал.
Ето защо Христос в Своята притча изважда образа на този блудник като един отличен тип. Казва се, че след като пасъл свине, на сина му дошъл умът и се върнал при баща си; бащата разбрал хубавата черта на сина си и в негова чест заклал теле. Христос знае, че в еврейската история Исаак имаше двама синове – Яков и Исав; за разлика от брат си, Яков обичаше да послъгва – за една лъжа и той ходи в странство и слугува четиринадесет години за една леща и за две жени; когато му дадоха първата жена, излъгаха го. Следователно и вие може да се опитате да излъжете, но четиринадесет години ще слугувате, т.е. ще изкупите вашето престъпление по какъвто и да е начин. Христос казва в притчата, че големият брат се разсърдва, задето баща му заклал теле за човек, който блудствал. Той отива при баща си и му казва: „На мен даже яре не си ми дал, за да похапнем и да си попием с приятелите ми.“ И тъй, всички онези хора, които грешат в света, са по-младият брат – всички митари са младият брат, а големият брат са министри, владици, началници, съдии и учители, които учат хората и казват: „Ние всякога управляваме мъдро.“ Всъщност младият син напусна дома на баща си заради големия си брат, защото бил много завистлив и сприхав – младият казва: „Аз се опасявам, че можеш да ме излъжеш, както Яков излъга брата си.“ Закон е, че развращаването всякога произлиза от големите хора: ако жената греши – мъжът е виновен, ако мъжът греши – жената е виновна. Защото тоз, който греши, е по-малкият – всякога грешат децата, а по-умните и по-старите, дори и да грешат, законът не ги хваща; те могат да крадат, но така го правят, че не ги хващат, а глупакът, който открадва, непременно го улавят, защото той не разбира онзи „върховен“ закон, върху който почива съвременното общество. Казва се в притчата, че когато синът се върнал, бащата се зарадвал – защо? Защото този младеж внесе в бащиния си дом едно благородно чувство.
към беседата >>

Казва се в притчата, че когато синът се върнал, бащата се зарадвал – защо?
ще изкупите вашето престъпление по какъвто и да е начин. Христос казва в притчата, че големият брат се разсърдва, задето баща му заклал теле за човек, който блудствал. Той отива при баща си и му казва: „На мен даже яре не си ми дал, за да похапнем и да си попием с приятелите ми.“ И тъй, всички онези хора, които грешат в света, са по-младият брат – всички митари са младият брат, а големият брат са министри, владици, началници, съдии и учители, които учат хората и казват: „Ние всякога управляваме мъдро.“ Всъщност младият син напусна дома на баща си заради големия си брат, защото бил много завистлив и сприхав – младият казва: „Аз се опасявам, че можеш да ме излъжеш, както Яков излъга брата си.“ Закон е, че развращаването всякога произлиза от големите хора: ако жената греши – мъжът е виновен, ако мъжът греши – жената е виновна. Защото тоз, който греши, е по-малкият – всякога грешат децата, а по-умните и по-старите, дори и да грешат, законът не ги хваща; те могат да крадат, но така го правят, че не ги хващат, а глупакът, който открадва, непременно го улавят, защото той не разбира онзи „върховен“ закон, върху който почива съвременното общество. Казва се в притчата, че когато синът се върнал, бащата се зарадвал – защо? Защото този младеж внесе в бащиния си дом едно благородно чувство. Той се върна със смирение и каза: „Татко, съгреших на Небето и пред теб и не съм достоен за твоя дом“ – той показа истинска Любов. И когато Христос говори, че трябва да станем слуги, Той иска да каже, че трябва да бъдем смирени. Сега, вие никога не сте блудствали, но знаете да се сърдите. Да, аз зная много проповедници и владици, които са светии, но в техните сърца непременно ще се прояви омраза, ще искат телето да се заколи заради тях и ще кажат: „Само ние, светите хора, можем да учим света.“ Често жената казва на мъжа си: „Ти ще ми служиш!
към беседата >>

В двамата синове от притчата Христос представя какви трябва да бъдат отношенията, представя дълбоката Любов, която малкият син имаше към баща си; също така малкият син знаеше, че баща му го разбира.
Следователно можем да приемем друга жена в дома само тогава, когато тя като този син каже: „Татко, аз съгреших.“ Христос казва, че мъжът няма право да напусне жена си, освен за благоволение, но ако жената дойде до това смирение, че да му стане слугиня, той трябва да я приеме; ако той я приеме, това ще бъде Волята Божия. Това е Христовото учение. А сега вие какво правите? Един мъж съгреши – жената си търси друг по-праведен; намери друг – и той съгреши; тогава тя търси трети и т.н. Но на омъжената не се позволяват двама мъже, нито на един мъж – две жени; ако съвременните хора си позволяват това... В двамата синове от притчата Христос представя какви трябва да бъдат отношенията, представя дълбоката Любов, която малкият син имаше към баща си; също така малкият син знаеше, че баща му го разбира. Често ме запитват как се спасява човек. Аз съм слушал проповедници, които казват, че чрез кръвта Христова хората се спасяват. В съвременната медицина има такъв физиологически факт, при който на малокръвен човек може да се отвори вена, да му се прелее кръв и болният му организъм се съвзема. Е, хубаво, ако кръвта Христова спасява, тогава тази кръв във вашите вени ли е, вие готови ли сте да влеете тази кръв? Ако някой е готов да си влее, може да му се помогне.
към беседата >>

Христос проповядваше за сегашните времена и притчата за блудния син я даде заради нас.
А сега всички викат: „Как, този син ние не можем да го търпим! “ Христос още не е в нас. Да не хранят никаква омраза – това е велик Божествен закон, това е блудният син. Сега, питам ви готови ли сте да пуснете мъжа си, ако той иска да ви напусне? Ако бих се впуснал да обяснявам закона за наследството, ще разберете защо Христос проповядваше така. Христос проповядваше за сегашните времена и притчата за блудния син я даде заради нас. И когато в следващата култура ние съградим този блуден син, трябва да турим неговия бюст – това е наше мнение. Питам ви кой е годен да провери Божествените книги? Когато човек умре, светия не става – когато живее, е светия; аз не вярвам, че хора, които са умрели, са станали светии – който живее, който не умира, той е светия, а който умре, той не е светия. Христос Го обичам, защото оживя; и всички онези, които са като Христос, са светии. Когато ние почнем така да разбираме нещата, ще станем светии; вие трябва да живеете и тогава ще бъдете светии – ако можете да се самоотричате, вие сте светии.
към беседата >>

6. Добрият самарянин

Разни тълкуватели казват, че това е притча, но ние знаем, че Христос е вземал примери само от действителния живот.
“ Разбира се, че самарянинът. Дръжте в съзнанието си тези действащи лица, защото вие можете да играете ролята или на свеще-ника, или на левита, или на самарянина – четири роли можете да играете в света. Всички ги играят, защото светът е една сцена, върху която хората играят тези роли. Когато четете някоя повест, вие всякога се спирате върху героя на разказа, а в този разказ героят е самарянинът. Той не е и помислял, че именно неговото дело ще се оповести и ще стане емблема за целия свят. Разни тълкуватели казват, че това е притча, но ние знаем, че Христос е вземал примери само от действителния живот. Драмата, която Христос представя, става на Небето и на Земята. Пътникът излязъл от Йерихон – това е Небето, висшият свят, от който хората излизат; Йерусалим пък е Земята – значи хората слизат отгоре – от Небето към Земята. Но на Небето има разбойници, даже Апостол Павел казва, че над нас има лоши духове. Но нека да оставим този по-дълбок смисъл и да се върнем към обществения живот. Кой е този самарянин?
към беседата >>

Тези четири типа от притчата представляват четирите тела на човека.
Аз зная майки и бащи, които захвърлят децата си. Познавам една госпожица от Варна, чийто баща я остави, тя стана блудница и се ожени за един „самарянин“, който живее сега в София. Когато вашите дъщери усещат, че им е тежко, казват: „Искам да се махна от вкъщи“ – защото родителите са свещеници и не могат да влязат в тяхното положение. Всяка една душа, която е слязла от Невидимия свят, има известна болка, известна рана; например, за да е нервен даден човек, има някаква дълбока причина. Казват за някого, че е нервен; нервността не е болест, но нервите са умственият живот и когато не си хармонират правилно, те образуват болести. Тези четири типа от притчата представляват четирите тела на човека. Човек е обвит от четири тела, през които минава в своето развитие: физическо, Жизнено, Астрално и Духовно тяло. Има три други тела, но те са неизменяеми форми; ние ще говорим за тези форми, които се менят. Под думата тяло се разбира организиран свят, следователно в този смисъл умът е организиран, човешкото сърце е орга-низирано, животът е организиран. Сега, Христос се разговаря с учения законник и му казва: „Иди и ти така прави“, т.е. вземи ролята на самарянина.
към беседата >>

Тук, в тази притча, има една драма и едно представление.
Под думата тяло се разбира организиран свят, следователно в този смисъл умът е организиран, човешкото сърце е орга-низирано, животът е организиран. Сега, Христос се разговаря с учения законник и му казва: „Иди и ти така прави“, т.е. вземи ролята на самарянина. Самарянинът всякога показва прогреса в света – това е науката, а свещеникът и левитът са само актьори, които ходят да печелят и нищо не вършат в света. И когато хората имат излишни пари, казват: „Да направим едно представление, за да се посмеем – имаме излишно време и можем сега да направим театър.“ Животът е един театър, едно представление; децата могат да го играят, но казвам, че това е само почивка, а когато трябва да се развиваме, не е време за представление. Тук, в тази притча, има една драма и едно представление. Питам защо двамата не се спряха да помогнат на този човек. Защото между тях и изпадналия в разбойниците нямаше подобие; зако-нът е такъв, че не може да помогнете на някого, когото не обичате и по тази единствена причина те отминаха и заминаха. А самарянинът, в душата на когото имаше тази Любов, извади своето вино и своето масло; маслото е душата, а виното е Силата, които трябва да се предадат – самарянинът трябва да се схваща в широк смисъл. Нима мислите, че мнозина от вас не са в състояние, подобно на изпадналия в разбойниците? Вашите рани изискват масло и вино, а не искат думи, философии и мъдрувания.
към беседата >>

Свещеникът и левитът от притчата бяха доктори по богословие, т.е. L.L.D.D., но не направиха нищо.
В Америка се дава почетната степен D.D. У нас D.D. значи дий, но докторите в Америка трябва да имат такова D.D. После, дава се и степен L.L.D.D. – доктор по право, доктор по богословие. Свещеникът и левитът от притчата бяха доктори по богословие, т.е. L.L.D.D., но не направиха нищо. После мина един самарянин, който нямаше степен D.D., а имаше само едно муле, масло и вино. Той каза: „Аз от D.D. не разбирам“, слезе от мулето и запита: „Как попадна тук? “ Сега, Христос дава този пример за нашето време, т.е.
към беседата >>

Притчата има тесен и широк смисъл.
Сега, Христос дава този пример за нашето време, т.е. за вас и за мен. И в България има самаряни; аз се радвам, че в България има жени самарянки. В този смисъл самарянинът е Христос, който слезе отгоре, а изпадналият в разбойниците е човешката раса, която е паднала в ръцете на разбойници – мъже, жени и деца. И Христос слезе отгоре. Притчата има тесен и широк смисъл. Христос казва: „И ти така прави.“ Имайте разположението на своя Дух, имайте разположението на своя ум; вашата воля трябва да има такова разположение, като този самарянин. Ако нямаме разположението на Духа, а само на ума, това не е разположение. Свещеникът имаше разположението на ума и казваше: „Аз имам много важна дела и нямам време да се занимавам с тези работи“; тъй каза и левитът. А ние сме предоставени да служим на Бога – Христос казва: „Да възлюбиш Господа Бога Своего.“ Ближният – това е една съдържателна дума, която познаваме в този свят; вие плачете за ближен, а когато вашият ближен се намери, вие го поглеждате като свещеника или левита и казвате: „Не му е време.“ Аз познавам много моми, които, щом дойде техният ближен, казват: „Той не е за мен, получава само триста лева“ – така философстват всички. И в епохата, в която ние живеем, и в бъдеще ние трябва да приложим закона на самарянина.
към беседата >>

С притчата Христос представя как ще се поправи светът.
Свещеникът имаше разположението на ума и казваше: „Аз имам много важна дела и нямам време да се занимавам с тези работи“; тъй каза и левитът. А ние сме предоставени да служим на Бога – Христос казва: „Да възлюбиш Господа Бога Своего.“ Ближният – това е една съдържателна дума, която познаваме в този свят; вие плачете за ближен, а когато вашият ближен се намери, вие го поглеждате като свещеника или левита и казвате: „Не му е време.“ Аз познавам много моми, които, щом дойде техният ближен, казват: „Той не е за мен, получава само триста лева“ – така философстват всички. И в епохата, в която ние живеем, и в бъдеще ние трябва да приложим закона на самарянина. Сега, някои искат да се познават с министри; не е лошо човек да има запознанство с министри, но причината е користолюбива – да има покровители. Приятелството никога не се мени, то е един велик закон, който свързва хората; имаш ли приятел, той е готов да служи винаги на Бога и когато те срещне паднал на улицата, ще се жертва за теб. С притчата Христос представя как ще се поправи светът. Някои казват: „Трябва да изберем депутати, да турим свещеници“; сега има официални и неофициални свещеници; някои само на думи казват, че не искат да носят калимавка, а Христос представлява именно тези, които Бог е предназначил – аз не говоря за официалните свещеници. Какъвто е бащата, такъв е и свещеникът; каквато е майката, такъв е и учителят – учител и свещеник за мен са синоними. Когато бащата изпълни длъжността си, тогава и свещениците ще извършат своята, защото всички тях бащите ги родиха. Ние казваме: „Лоши са свещениците, лоши са левитите“ – защо са лоши? Защото техните майки и бащи са лоши.
към беседата >>

7. Стари и нови мехове

Тази малка притча е класическа по израз и съдържание.
Тази малка притча е класическа по израз и съдържание. Христос прави велико обобщение на идеите: казва, че никой не бива да налива ново вино във ветхи мехове, защото последните ще се разпукнат. Трябва ли да вземем казаното в пряк смисъл? – Не. То е вярно в преносен смисъл. Прави се аналогия на новото учение с ново вино и на старите хора със стари мехове.
към беседата >>

Тази притча съдържа една скрита мисъл, един велик закон: че за Божествените идеи, които се влагат в този свят, потребни са нови мехове, по-еластични, да издържат напора на ферментацията, т.е.
Трябва ли да вземем казаното в пряк смисъл? – Не. То е вярно в преносен смисъл. Прави се аналогия на новото учение с ново вино и на старите хора със стари мехове. Старото вино, като прекипяло, може да стои в стар мях, но новото, понеже ферментира, ако се налее в стар мях, ще го пръсне. Тази притча съдържа една скрита мисъл, един велик закон: че за Божествените идеи, които се влагат в този свят, потребни са нови мехове, по-еластични, да издържат напора на ферментацията, т.е. хора, които имат ум и сърце възприемчиви за новата истина. Когато умът е ангажиран със стари идеи, мисли, чувства, новото не може да проникне в него; с други думи, в старите форми не може да се очаква да се прояви сила за подвиг. Младите хора в това отношение са щедри; от 90-годишните хора трябва да искаш 90 пъти, докато дадат едно петаче, защото те имат природен страх, чувстват се слаби и недъгави да разполагат със своите сили и средства, както младите. И затова Христос казва, че новото вино трябва да се налива в нови мехове. Когато новото учение се влее в света, поражда реакция у старите – те мислят, че не е добро и че ще развали света.
към беседата >>

Онези, които искат да почиват, да останат със старите разбирания на живота, не схващат активния живот на новите идеи, изразени чрез притчата за новото вино.
Много парчета ще отхвръкнат наляво и надясно, и старите хора трябва да стоят малко по-далечко, ако се боят да не ги удари някое парче по главата. Не е виновен ваятелят, а старите хора, ако не се отстранят. – „Аз вая статуя за бъдещото поколение – казва той – и всеки трябва да се пази.“ Може художникът да работи с четка, може да работи с лък, може да работи с чук – зависи от начина, по който той работи; то не е важно, важното е, дали работи съгласно с Божествения ред на нещата. Когато при работата почне търканица, не трябва да викаме: „Нас ни гръмна главата“: вечно спокойствие съществува на гробищата; който иска да върви напред, който се стреми към Бога, който иска да расте в Божествения живот, трябват му работа и борба. В този стремеж седи доброто на индивида, доброто на обществото, доброто на цялото човечество. Онези, които искат да почиват, да останат със старите разбирания на живота, не схващат активния живот на новите идеи, изразени чрез притчата за новото вино. Знаете ли колко време е трябвало на лозовата пръчка да събере туй вино? И още знаете ли неговата сила? Най-първо то е сладко, после почва да реже и най-после става силно дотолкова, че ако препиете от него, изгубвате нормалното си състояние. Та който иска да възприеме новото учение, трябва да се освободи от старите мехове. Ако нямате нови мехове, стойте надалеч; ще дойдат други, нови хора, и в тях ще се налее новото учение.
към беседата >>

Вземете тази притча, прочетете я и спирайте се на ден по 5 минути да помисляте върху новото вино, ще видите какви резултати ще има.
Прочее, за новото вино, което ще ни даде нов живот, което ще ни научи как да живеем и работим, как да създаваме силни отношения между нас, нужни са нови мехове. Това е Христовото учение. Казват, че то не било приложимо. Приложимо е. Я спрете се на ден по 5 минути и мислете върху него. Вземете тази притча, прочетете я и спирайте се на ден по 5 минути да помисляте върху новото вино, ще видите какви резултати ще има. Спрете се 5 минути и мислете за Бога, за добрите хора на земята, които безспирно работят; за добрите майки, които отглеждат с търпение своите деца; за добрите бащи, които се грижат за семействата си – ще видите какъв процес ще произведе това ново вино. Жената казва: „Омъжих се, но мъж ми не струва“. Е, кой ви накара да вземете стар мях? Знаете ли, че с това приличате на онзи, който в турско време откраднал магарето и казал на съдията: „Аз бях на крушата и паднах на магарето, и то ме отнесе“? Кажете си: „Мене ми трябва ново вино“, и в идеите, и в сърцето, и в света.
към беседата >>

8. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1915

Както в притчата за лозарите: когато дойде Господарят, ще върже слугините и ще вземе лозето.''
''Гр.: И жените.'' ''Н.: Явява се един момък и иска да се ожени за едно момиче; кой е модусът [2], по който може да се разберат. Мисля, че е полезно да направят това предварително, отколкото сетне, когато се съберат и се видят добре един друг.'' Уч.: Вие имате известно схващане за този царски син и за тази царска дъщеря, бих желал да зная вашето мнение. ''В.: Види се, дълго време са царували слуги и на царските тронове са седели слугини; и така ще върви доста дълго време, докогато видим истински наследник. Както в притчата за лозарите: когато дойде Господарят, ще върже слугините и ще вземе лозето.'' Уч.: Ако вземете втората част от притчата, Христос дава разгадката какво ще направи. Щом е разпнат царският син, Господ идва и ще даде лозето на други. То значи – ще ви даде друго тяло, а това ще изхвърли навън и ще се свърши работата. Като дойде царският син, ще го посрещнете. ''И.: Г-н Г.
към беседата >>

Уч.: Ако вземете втората част от притчата, Христос дава разгадката какво ще направи.
''Н.: Явява се един момък и иска да се ожени за едно момиче; кой е модусът [2], по който може да се разберат. Мисля, че е полезно да направят това предварително, отколкото сетне, когато се съберат и се видят добре един друг.'' Уч.: Вие имате известно схващане за този царски син и за тази царска дъщеря, бих желал да зная вашето мнение. ''В.: Види се, дълго време са царували слуги и на царските тронове са седели слугини; и така ще върви доста дълго време, докогато видим истински наследник. Както в притчата за лозарите: когато дойде Господарят, ще върже слугините и ще вземе лозето.'' Уч.: Ако вземете втората част от притчата, Христос дава разгадката какво ще направи. Щом е разпнат царският син, Господ идва и ще даде лозето на други. То значи – ще ви даде друго тяло, а това ще изхвърли навън и ще се свърши работата. Като дойде царският син, ще го посрещнете. ''И.: Г-н Г. направи бележка, че най-напред между младите последва хипнотизацията.
към беседата >>

9. Мъдростта

Сега, аз ще свържа този стих от посланието на Яков с онази притча на Христа, където един баща отишъл при двамата си синове.
” Но утре същият получава апоплектичен удар, умира и тогава казват: “Как е възможно такъв здрав човек да умре? ” Не съжалявайте, той сега е станал по-здрав. Друг пък боледува и след това се поправя; това значи, че той се е родил. Тези неща не трябва да ви смущават, те не са съществени. За всяко нещо си кажете: “Изпратен съм с такава и такава мисия” и веднага ще почувствувате радост. Сега, аз ще свържа този стих от посланието на Яков с онази притча на Христа, където един баща отишъл при двамата си синове. Единият от тях казал, че ще отиде на нивата, но не отишъл; другият казал, че няма да отиде, но се разкаял и отишъл. Има хора, които ходят на църква, но не вършат Божията воля, а има такива, които казват, че не искат да служат на Бога, а всъщност Му служат. Последните са истинските християни. Затова Христос казва: “Последният в света ще бъде пръв на Небето”. Новото учение идва не заради църквата, а за големите грешници, за светските хора.
към беседата >>

10. Петте разумни девици / Петте разумни и петте неразумни деви

Как се изразява неразумността на хората, това се вижда в притчата за талантите.
– Защото не изпълнили задълженията си към Божественото. Христос казва: „Гладен бях, не ме нахранихте; жаден бях, не ме напоихте; болен бях, не ме нагледахте; затворен бях, не ме посетихте". Като казва това, Христос има пред вид петте неразумни деви, т.е. оная половина от човечеството, която не изпълни своята задача. Петте разумни деви изпълниха всичко това и навреме влязоха в Царството Божие. Как се изразява неразумността на хората, това се вижда в притчата за талантите. Двамата слуги спечелили двойно повече от това, което получили от господаря си, а третият заровил своя талант в земята и, когато се върнал господарят му, той казал: „Господарю, зная, че си жесток, че жънеш, дето не си сял, затова се убоях и зарових таланта, който ми даде. Ето, предавам ти това, което е твое." Значи, когато ние сме жестоки и неразумни, когато си служим с лъжата, мислим, че всички хора са като нас. Не е така. Да виждаш нещата в един или в друг смисъл, това се дължи на твоя вътрешен свят. Следователно, петте неразумни деви представят сили в човека, които трябва да се впрегнат на работа.
към беседата >>

Него търсете, а не мене." Кой от вас, като чете или слуша притчата за десетте деви, е употребил няколко деня в размишление, да проникне в нейния вътрешен смисъл?
Аз бих желал всички да бъдете живи. Когато човешкият ум се проникне от Божествената светлина, всяка мома ще каже : Тоя е, когото очаквам от години. Какво искам аз от вас, от сегашните хора? Искам да търсят Господа, а не мене. И Христос е казал: „Словото, което ви проповядвам, е Господ. Него търсете, а не мене." Кой от вас, като чете или слуша притчата за десетте деви, е употребил няколко деня в размишление, да проникне в нейния вътрешен смисъл? Достатъчно е да пожелаете искрено да разберете нещо повече от това, което четете, за да ви се даде едно откровение. Само така ще разберете, че вие сте една от петте разумни деви. Вие сте първата дева – тялото, в което влизат останалите четири: умът, сърцето, душата и духът. Петте деви се сливат с Христа в едно цяло. Докато не се качите на висотата на своя ум и не влезете в областта на вашата душа, вие не може да разберете Христа, не може да се слеете с Него.
към беседата >>

И казва се в притчата, че петте деви се върнали, и вратата била затворена. (втори вариант)
Христос казва, че петте деви са разумни, и петте - неразумни. Този закон е верен и у човека. В човека има двама души - умен и безумен, които постоянно се борят вътре в него. Когато дойде безумният да ти каже: „Дай ми от твоето масло", ти му кажи по същия начин: „Не мога да ти дам от моето масло, защото няма да стигне ни на мене, ни на тебе. Затова си купи." Сега разбирате защо трябва да си купи човек масло. И казва се в притчата, че петте деви се върнали, и вратата била затворена. И Господ им казал, че не ги познава. Защо Господ не ги познава? Маслениците, които са носели, това е човешкото тяло, маслото вътре е сърцето, че трябва то да гори - това е човешкия ум. Значи трябва да обичаме, да мислим и да имаме тяло. Господ казва: „Аз нямам нужда от хора, които нямат тяло, сърце и ум.
към втори вариант >>

Когато Христос казва горната притча, Той определя коя е причината тези пет деви да са били глупави. (втори вариант)
Аз виждам всички светии в света, опнали се на работа, един в лаборатория, друг на друго място и т.н. Те са на земята. И хората са прави, като мислят така, и аз съм прав. Аз говоря това, което зная. Няма какво да се спори, опитът ще покаже. Когато Христос казва горната притча, Той определя коя е причината тези пет деви да са били глупави. Те не са извършили четири неща: гладен бил - не го нахранили; жаден бил - не го напоили; болен бил - не го нагледвали; затворен бил в тъмница - не го утешили. Добрите деви това са го направили, а безумните не са го направили. Христос определя в какво се състои безумието още и с примера за трите слуги и господаря в същата притча. Двамата слуги излезли умни, а единият - глупав. Двамата спечелили двойно от това, което им дал господарят, а единият заровил парите и казал на господаря си: „Знаех, че си жесток и жънеш, гдето не си сял.
към втори вариант >>

Христос определя в какво се състои безумието още и с примера за трите слуги и господаря в същата притча. (втори вариант)
Аз говоря това, което зная. Няма какво да се спори, опитът ще покаже. Когато Христос казва горната притча, Той определя коя е причината тези пет деви да са били глупави. Те не са извършили четири неща: гладен бил - не го нахранили; жаден бил - не го напоили; болен бил - не го нагледвали; затворен бил в тъмница - не го утешили. Добрите деви това са го направили, а безумните не са го направили. Христос определя в какво се състои безумието още и с примера за трите слуги и господаря в същата притча. Двамата слуги излезли умни, а единият - глупав. Двамата спечелили двойно от това, което им дал господарят, а единият заровил парите и казал на господаря си: „Знаех, че си жесток и жънеш, гдето не си сял. Затова се убоях, скрих парите и на ти сега твоето." Когато ние сме жестоки, глупави, когато обичаме да лъжем, мислим, че и всички хора са такива. Всяко нещо в света е отражение на нашия вътрешен мир. Тези пет разумни деви са сили в човека, които трябва да се впрегнат.
към втори вариант >>

Но в тази книга, от която Христос взима тази притча - козите и овците са емблема. (втори вариант)
Тези пет разумни деви са сили в човека, които трябва да се впрегнат. То не е един въпрос индивидуален, само заради нас. Христос като дойде, няма да отлъчи един народ от друг. Защо в Евангелието се казва, че Той ще отлъчи овците от козите, както овчарят ги отлъчва? Аз зная, че млякото на козата е по-здравословно от това на овцата, по-безопасно от това на овците за децата. Но в тази книга, от която Христос взима тази притча - козите и овците са емблема. Под „овца" се разбира човек умен, благороден. Под „коза" се разбира човек своенравен, неразумен. Козата ходи на места, гдето никой не ходи - по планини, върхове. Тя е цял акробат. Овците обичат равнища.
към втори вариант >>

Четете тази притча. (втори вариант)
Когато човешкият ум прояви Божествената светлина, всяка мома ще каже: „Той е, когото аз очаквам." Всички на земята търсите Господа. Аз не искам хората да търсят мене, а да търсят Господа. И Христос казал: „Това слово, което държите, това е Господ, а не Мене да търсите." Кой от вас е посветил една година, да разберете тези деви? Четете тази притча. Но като я прочетете, спрете, помолете се на Бога един-два или няколко дни и по малко, по малко ще ви се даде някакво откровение. Тези деви ще ги уловите сега, след като чухте това нещо. Имате четири деви, и вие едно - ставате пет. Четирите деви - всички ще станат едно във вас. Тези пет деви, подразбирам, че са тялото, сърцето, умът, човешкото съзнание и човешката душа.
към втори вариант >>

11. Все що е писано

Христосъ казва: „Кѫдѣто ти бѫде сърдцето, тамъ ще бѫдешъ и ти.“ Човѣкъ се отдѣлилъ отъ Бога и излѣзълъ да странствува, като блудния синъ въ притчата.
Ще кажете: „То ѝ е дадено отъ Бога.“ Не, тази гѫсеница се учила милиони години и се прѣраждала, прѣраждала, докато достигнала положение отъ гѫсеница въ пеперуда. Онѣзи отъ васъ, които искатъ знания, нека взематъ единъ микроскопъ и да наблюдаватъ подъ него едно бубено сѣме, да видят неговото развитие, да видятъ какъвъ процесъ ще стане вѫтрѣ въ него. За да се измѣни положението на това сѣменце, необходимо е малко топлина, която да диференцира тѣзи клѣтки и тѣ ще започнатъ да се дѣлятъ по на двѣ и ще се образува едно малко червейче, въ което ще се развие едно малко стомахче, нерви, артерии, нервна система и то ще започне да живѣе единъ съзнателенъ животъ на небето, а несъзнателенъ на земята. Съ това се обуславя разликата между хората и червеитѣ, гѫсеницитѣ. Хората живѣятъ на земята съзнателенъ животъ, а червеитѣ живѣятъ на земята несъзнателенъ, а на небето съзнателенъ животъ. Христосъ казва: „Кѫдѣто ти бѫде сърдцето, тамъ ще бѫдешъ и ти.“ Човѣкъ се отдѣлилъ отъ Бога и излѣзълъ да странствува, като блудния синъ въ притчата. Има право да странствува; има право да изяде богатството на баща си, има право да живѣе между разпуснати жени и приятели; има право, слѣдъ всичко това, да стане свинарь и да остане голъ, съ разпокѫсани гащи и най-послѣ, като дойде въ съзнание, да каже; „На колко ратаи баща ми дава хлѣбъ, а азъ ходя голъ и босъ.“ Ще си вземе тояжката и ще отиде при баща си и ще каже: „Съгрѣшихъ прѣдъ тебе и прѣдъ Бога, прости ме! “ И баща му има право да заколи едно теле и да приеме сина си. И братъ му има право да се сърди и да каже: „Този изядникъ изхарчи толкова пари, завърши странствуването си и като дойде, баща му заколи най-хубавото теле за него.“ Това е сѫдбата на всѣки човѣкъ, този процесъ става сега въ свѣта. Идването на Сина человѣчески ще се тълкува съ онова велико съзнание, което съ голѣма сила ще дойде отгорѣ и тогава ще плачете. Разбира се, като се намѣришъ голъ, босъ, гладенъ, ще плачешъ.
към беседата >>

Слѣдователно Христосъ, като иде сега, ще отвори книгата и ще каже: „Ела самъ.“ Той нѣма да ви сѫди, но ще покаже книгата и вие, като погледнете въ нея, ще кажете като блудния синъ: „Нѣмамъ обуща, нѣмамъ шапка, нѣмамъ гащи, скѫсанъ съмъ, съгрѣшихъ, Боже, прѣдъ Тебе и прѣдъ Небето, прости ме.“ Тази притча за блудния синъ сега ще се сбѫдне.
Искамъ да образувамъ отъ васъ една велика вълна на любовьта. Знаете ли, колко вида любовь има? Досега съмъ изучавалъ 100 000 000 вида любовь, всѣки видъ си има своя форма и свое качество. Нѣкой казва: „Колко те обичамъ! “ Питамъ го съ коя любовь: съ любовьта на кокошката ли, съ любовьта на вола ли, съ тази на гѫската ли, на рибата ли, на червея ли, на комара ли, на славея ли, или съ любовьта на една майка или баща, съ любовьта на единъ светия и т.н.? Слѣдователно Христосъ, като иде сега, ще отвори книгата и ще каже: „Ела самъ.“ Той нѣма да ви сѫди, но ще покаже книгата и вие, като погледнете въ нея, ще кажете като блудния синъ: „Нѣмамъ обуща, нѣмамъ шапка, нѣмамъ гащи, скѫсанъ съмъ, съгрѣшихъ, Боже, прѣдъ Тебе и прѣдъ Небето, прости ме.“ Тази притча за блудния синъ сега ще се сбѫдне. Отъ това дяволътъ ще остане недоволенъ, вашиятъ по-старъ братъ и ще каже: „Азъ толкова години работихъ за тебе, а ти нищо не ми даде.“ Затова казва Евангелието: „Не дойде да помага на ангелитѣ, а на сѣмето Авраамово.“ Съ идването на Христа всички хора ще се подигнатъ, всички ще чуятъ нова мисъль и ще почнатъ ясно да чуватъ гласа Му. Като проговори Христосъ отъ едно мѣсто, гласътъ му, като по телефонъ, ще се разнесе навсѣкѫдѣ. Всички праведни едноврѣменно ще Го чуватъ и виждатъ. Той ще бѫде едноврѣменно навсѣкѫдѣ.
към беседата >>

12. Без товар

Притча за сеятеля.
Да не се откъсваме от света, но да се присъединим, че да организираме този вътрешен свят, който е в нас. Христос слиза всеки две хиляди години на земята, по-рано живя 33 години, а сега като дойде, ще живее повече. И вие ще можете да Го видите и приказвате с Него, но ако имате тези три елемента на кръста. Човек трябва да участва в Божествените блага. Христос казва: "Вам е дадено." Притча за сеятеля. Първото семе са хората без убеждения, каквото чуят, и все си менят убежденията. Както Настрадин Ходжа, който си направил къща на колела и я обръщал, както му кажели хората. Такова положение на физическия свят е удобно, но като дойдем до душата, тя не трябва да се върти. Само движение към Бога. Първото семе са хора на най-нисшето стъпало.
към беседата >>

13. Простотата

Когато се скарате, съберете се и кажете следната формула: „Христос е равен на y(игрек), 0-0, 1-1.” Това е значението на последния стих от притчата: „Този, който Ме слуша, ще живее в тишина и безопасност, без да се бои от зло.” Това е същият закон.
Каквото и да направите, ще кажете на този лист: „Ти бъди уверен, че друг път няма да правя това нещо и се разкаях.” Всеки ден ще има грешки и разкаяния. Това са хората – моралисти, които казват, че трябва да живеем добър, справедлив и честен живот. Колкото и листата на дървото са чисти, докато не падне прах и не ги оцапа. Тъй че, в ежедневния живот ще има и напрашване, и почистване, и каране и т.н., но този живот трябва да премине. Когато се съберете две сестри и се карате, ще кажете: „Сестро, извини, вятър има, затова се клатим.” Това е правилното разрешение на въпроса. Когато се скарате, съберете се и кажете следната формула: „Христос е равен на y(игрек), 0-0, 1-1.” Това е значението на последния стих от притчата: „Този, който Ме слуша, ще живее в тишина и безопасност, без да се бои от зло.” Това е същият закон. Понякога между ума и сърцето има борба, раздвояване – сърцето желае едно, умът – друго, има спор, решавате да правите едно, а всъщност вършите друго. Допуснете, че две от вас имат по сто декара земя, оставена от баща им. Едната от вас е работна, обработва земята си, направила си е градина, посажда я с плодни дървета,а в останалата част насажда жито, ечемик, царевица и друго. А втората казва: „Мен не ми трябват тези неща” и оставя земята си незасадена. И двете отиват да разгледат имането си: едната има жито, царевица, радва се на всичко, за нея животът има смисъл.
към беседата >>

14. Трите положения

В притчата за блудния син се казва, че бащата го приел с Любов, заклал в негова чест едно угоено теле и го оставил при себе си да работи.
Едва сега съзнава какво е направила, и започва да плаче и да се моли на богинята, отново да се върне в храма. Тя й отговоря сърдито: „Ти яде и пи, не помисли за обещанието си и измърси храма, в който служех. Не мога вече да служа в този храм. Не ми остава нищо друго, освен да го разруша и отново да го съградя. До това време ти ще пасеш свинете, за да научиш урока си, че дадено обещание пред Бога трябва да се изпълни.” Богинята съборила храма, съградила нов и душата, като блудния син, се върнала пак на земята, с ново тяло, да учи и да работи със смирение и Любов. В притчата за блудния син се казва, че бащата го приел с Любов, заклал в негова чест едно угоено теле и го оставил при себе си да работи. Телето, което бащата заклал в чест на сина си, представлява новото му тяло, което ще се съгради в бъдеще. Всеки, който е дошъл на земята, излиза от Бога, от своя добър, възвишен и свят Баща. Той иде на земята да се учи, но на пътя го среща богинята на Доброто, която му предлага да стане служителка в неговия храм, с условие да пази абсолютна чистота в него. Той обещава, но не изпълнява обещанието си, за което богинята разрушава неговия храм. И до днес богинята прави същото с всички, които са дошли на земята и обещали да живеят в чистота и святост.
към беседата >>

Въ притчата за блудния синъ се казва, че бащата го приелъ съ любовь, заклалъ въ негова честь едно угоено теле и го оставилъ при себе си да работи. (втори вариант)
Тя ѝ отговоря сърдито: Ти яде и пи, не помисли за обещанието си и измърси храма, въ който служехъ. Не мога вече да служа въ този храмъ. Не ми остава нищо друго, освенъ да го разруша и отново да го съградя. До това време ти ще пасешъ свинетѣ, за да научишъ урока си, че дадено обещание предъ Бога трѣбва да се изпълни. Богинята съборила храма, съградила новъ и, душата, като блудния синъ, се върнала пакъ на земята, съ ново тѣло, да учи и да работи съ смирение и любовь. Въ притчата за блудния синъ се казва, че бащата го приелъ съ любовь, заклалъ въ негова честь едно угоено теле и го оставилъ при себе си да работи. Телето, което бащата заклалъ въ честь на сина си, представя новото му тѣло, което ще се съгради въ бѫдеще. Всѣки, който е дошълъ на земята, излиза отъ Бога, отъ своя добъръ, възвишенъ и светъ Баща. Той иде на земята да се учи, но на пѫтя го срѣща богинята на доброто, която му предлага да стане служителка въ неговия храмъ, съ условие да пази абсолютна чистота въ него. Той обещава, но не изпълнява обещанието си, за което богинята разрушава неговия храмъ. И доднесъ богинята прави сѫщото съ всички, които сѫ дошли на земята и обещали да живѣятъ въ чистота и светость.
към втори вариант >>

15. Скритият квас

Ако дъщеря ви мисли да се жени, отворете Евангелието на мястото, дето е притчата за кваса и за жената, която омесила брашното, и се опитайте да я изтълкувате.
Докато месите хляба, неразположението и гневът ще изчезнат. Нека всички мъже, жени и деца месят брашно, за да оправят живота си. Не казвайте, че страдате, но кажете си, че воденицата ви мели брашно, върши някаква работа. Мислите ли така, страданията ви наполовина поне ще се намалят. Като проверявате думите ми на опит, вие се убеждавате в истинността им, а не ги приемате като аксиома. Ако дъщеря ви мисли да се жени, отворете Евангелието на мястото, дето е притчата за кваса и за жената, която омесила брашното, и се опитайте да я изтълкувате. Говорете на дъщерите и на синовете си Истината дотолкова, доколкото те могат да ви разбират. Ако им говорите според степента на тяхното развитие, те ще ви разберат. Не се страхувайте, не мислете, че няма да ви разберат. Какво става днес? Майките се страхуват да говорят Истината пред синовете и дъщерите си, но им търсят подходяща партия – богати или учени.
към беседата >>

Ако дъщеря ви мисли да се жени, отворете Евангелието на мѣстото, дето е притчата за кваса и за жената, която омѣсила брашното, и се опитайте да я изтълкувате. (втори вариант)
Докато мѣсите хлѣба, неразположението и гнѣвътъ ще изчезнатъ. Нека всички мѫже, жени и деца мѣсятъ брашно, да оправятъ живота си. Не казвайте, че страдате, но кажете си, че воденицата ви мели брашно, върши нѣкаква работа. Мислите ли така, страданията ви наполовина поне ще се намалятъ. Като провѣрявате думитѣ ми на опитъ, вие се убеждавате въ истинностьта имъ, а не ги приемате като аксиома. Ако дъщеря ви мисли да се жени, отворете Евангелието на мѣстото, дето е притчата за кваса и за жената, която омѣсила брашното, и се опитайте да я изтълкувате. Говорете на дъщеритѣ и на синоветѣ си истината дотолкова, доколкото тѣ могатъ да ви разбиратъ. Ако имъ говорите споредъ степеньта на тѣхното развитие, тѣ ще ви разбератъ. Не се страхувайте, не мислете, че нѣма да ви разбератъ. Какво става днесъ? Майкитѣ се страхуватъ да говорятъ истината предъ синоветѣ и дъщеритѣ си, но имъ търсятъ подходяща партия — богати или учени.
към втори вариант >>

16. Който намигва

„А безумний в устни ще се подплъзне.” В тази притча са взети символите на очите и устата.
Тя пък им се оплаква от своите несгоди и какво излиза от това? Всички носят раниците си. Не по този начин! Съберете се трите сестри, седнете на стол, обърнете се на изток, помислете малко около десет-петнадесет минути и умът ви веднага ще се разведри и една Светлина ще проникне в него. Тогава, колкото и малка мисъл да ви дойде, приложете я. „А безумний в устни ще се подплъзне.” В тази притча са взети символите на очите и устата. Който намигва, докарва скръб, а безумният е този, който дълго време е намигвал. Неговият ум от дълго намигване е станал безумен, т.е. говори това, което трябва и не трябва. Всички съвременни хора страдат от това. Мъжът ти направил нещо, казал ти нещо обидно и ти веднага тръгваш от къща в къща да разказваш какъв е мъжът ти.
към беседата >>

17. Да наеме работници

Като четете притчата за домовития човек, запитвате защо господарят платил и на последните работници, колкото на първите.
Ако не съберете едното и двете, тези числа ще бъдат всякога в противоречие. Щом ги съберете, получавате числото 3 – детето. Тройката е резултат, число на равновесие. Числата 6 и 9 също са резултат. Числото 3 означава различието между индивидите, 6 – различието между домовете, 9 – различието между народите, а 11 е число на раздорите. Като четете притчата за домовития човек, запитвате защо господарят платил и на последните работници, колкото на първите. Питам: на кое дете майката дава най-много? На плачливото. Защо? За да има мир вкъщи. Следователно, когато питате защо Бог дава и на лошите толкова, колкото и на добрите, ще знаете, че Той постъпва така, за да има мир в света. Когато имат къщи, ниви, лозя, пари, лошите хора се укротяват.
към беседата >>

Христос казал притчата за домовития човек преди две хиляди години.
За да има равновесие. Само уравновесеният може да си избере такива работници, каквито му са нужни. Кои са работниците в човека? Неговите мисли, чувства и постъпки. Човек трябва да си избира само такива мисли, чувства и постъпки, които са необходими за неговото развитие и които дават добри резултати. Христос казал притчата за домовития човек преди две хиляди години. Днес и вие слушате същата притча. Каква разлика има между вас и тогавашните слушатели? Вие сте по-възрастни от тях. Това е по-добре за вас. Като по-възрастни, по-добре възприемате.
към беседата >>

Днес и вие слушате същата притча.
Само уравновесеният може да си избере такива работници, каквито му са нужни. Кои са работниците в човека? Неговите мисли, чувства и постъпки. Човек трябва да си избира само такива мисли, чувства и постъпки, които са необходими за неговото развитие и които дават добри резултати. Христос казал притчата за домовития човек преди две хиляди години. Днес и вие слушате същата притча. Каква разлика има между вас и тогавашните слушатели? Вие сте по-възрастни от тях. Това е по-добре за вас. Като по-възрастни, по-добре възприемате. Някой казва: "Ако се женя, млад да се женя." Какво лошо има в това, че някой се оженил на четирийсет години, вместо на двайсет години?
към беседата >>

Като четете притчата за домовития човѣкъ, запитвате, защо господарьтъ платилъ и на последнитѣ работници, колкото на първитѣ. (втори вариант)
Ако не съберете едното и дветѣ, тѣзи числа ще бѫдатъ всѣкога въ противоречие. Щомъ ги съберете, получавате числото три — детето. Тройката е резултатъ, число на равновесие. Числата шесть и деветь сѫщо сѫ резултатъ. Числото три означава различието между индивидитѣ, шесть — различието между домоветѣ, деветь — различието между народитѣ, а единадесеть е число на раздоритѣ. Като четете притчата за домовития човѣкъ, запитвате, защо господарьтъ платилъ и на последнитѣ работници, колкото на първитѣ. Питамъ: На кое дете майката дава най-много? — На плачливото. — Защо? — За да има миръ вкѫщи. Следователно, когато питате, защо Богъ дава и на лошитѣ толкова, колкото и на добритѣ, ще знаете, че Той постѫпва така, за да има миръ въ свѣта.
към втори вариант >>

Христосъ казалъ притчата за домовития човѣкъ преди две хиляди години. (втори вариант)
— За да има равновесие. Само уравновесениятъ може да си избере такива работници, каквито му сѫ нуждни. Кои сѫ работницитѣ въ човѣка? — Неговитѣ мисли, чувства и постѫпки. Човѣкъ трѣбва да си избира само такива мисли, чувства и постѫпки, които сѫ необходими за неговото развитие и които даватъ добри резултати. Христосъ казалъ притчата за домовития човѣкъ преди две хиляди години. Днесъ и вие слушате сѫщата притча. Каква разлика има между васъ и тогавашнитѣ слушатели? Вие сте по-възрастни отъ тѣхъ. Това е по- добре за васъ. Като по-възрастни, по-добре възприемате.
към втори вариант >>

Днесъ и вие слушате сѫщата притча. (втори вариант)
Само уравновесениятъ може да си избере такива работници, каквито му сѫ нуждни. Кои сѫ работницитѣ въ човѣка? — Неговитѣ мисли, чувства и постѫпки. Човѣкъ трѣбва да си избира само такива мисли, чувства и постѫпки, които сѫ необходими за неговото развитие и които даватъ добри резултати. Христосъ казалъ притчата за домовития човѣкъ преди две хиляди години. Днесъ и вие слушате сѫщата притча. Каква разлика има между васъ и тогавашнитѣ слушатели? Вие сте по-възрастни отъ тѣхъ. Това е по- добре за васъ. Като по-възрастни, по-добре възприемате. Нѣкой казва: Ако се женя, младъ да се женя.
към втори вариант >>

18. И рече баща му

В притчата за блудния син Христос изнася Любовта на бащата към своя син.
За да дойде Свободата, трябва да се изменят условията на Живота. Сегашните времена изискват едно от хората: да не развалят това, което днес се гради. Сегашните времена изискват от хората благодарност. Бъдете благодарни за това, което ви е дадено. Малкото, но добре обработено, дава повече от многото необработено. В притчата за блудния син Христос изнася Любовта на бащата към своя син. Там се вижда как можеш да посрещнеш човека, когото обичаш. Така се посрещали едно време хората. Като им дохождал някой гост, давали му да се окъпе, угощавали го добре. Ако гостът им е близък, давали му и пръстен. Какво значи да дадеш пръстен на един човек?
към беседата >>

Въ притчата за блудния синъ Христосъ изнася любовьта на бащата къмъ своя синъ. (втори вариант)
За да дойде свободата, трѣбва да се измѣнятъ условията на живота. Сегашнитѣ времена изискватъ едно отъ хората: да не развалятъ това, което днесъ се гради. Сегашнитѣ времена изискватъ отъ хората благодарность. Бѫдете благодарни за това, което ви е дадено. Малкото, но добре обработено, дава повече отъ многото необработено. Въ притчата за блудния синъ Христосъ изнася любовьта на бащата къмъ своя синъ. Тамъ се вижда, какъ можешъ да посрещнешъ човѣка, когото обичашъ. Така се посрѣщали едно време хората. Като имъ дохождалъ нѣкой гостъ, давали му да се окѫпе, угощавали го добре. Ако гостътъ имъ е близъкъ, давали му и пръстенъ. Какво значи да дадешъ пръстенъ на единъ човѣкъ?
към втори вариант >>

19. Работи на лозето ми

В прочетената притча Христос говори за двама синове, проява на един и същ баща, на една и съща майка.
Съзнателният живот има две посоки на движение. Те не са произволни, нито необходими. Те не са насилие, но свободна проява на човешката душа. В прочетената притча Христос говори за двама синове, проява на един и същ баща, на една и съща майка. Думата „проява” е употребена в философски смисъл. На обикновен език казваме: Два сина, родени от един и същ баща и от една и съща майка. Казано е в Писанието, че Бог извади от Адама едно ребро и направи от него жената. Оттук излиза, че първият човек е раждал, но от сърдечната област. Който разбира Божествения език, ще си изтълкува въпроса, както е в действителност, без да се съблазни.
към беседата >>

Христос изнася притчата за двамата синове, за да представи двете категории хора: духовенството, които обещаха, че ще изпълнят волята Божия, но не я изпълниха; втората категория са бедните, хромите и клосните, които не обещаха да изпълнят волята Божия, но я изпълниха.
Първият мисли, че без месо не може, но като яде месо, ще се натъкне на такива страдания, каквито никога не е помислял. Какво чувство изпитвате към приятеля си, който ви казва обидни думи? – От ден на ден вие ставате все по-хладен, по-чужд към него, докато най-после съвсем се отчуждавате и разделяте. – Каква пакост ви е причинил той? – Заклал е вашето теленце. Христос изнася притчата за двамата синове, за да представи двете категории хора: духовенството, които обещаха, че ще изпълнят волята Божия, но не я изпълниха; втората категория са бедните, хромите и клосните, които не обещаха да изпълнят волята Божия, но я изпълниха. На духовенството бяха дадени законът и заповедта, но те не ги изпълниха. Каквото е било духовенството преди две хиляди години, такова е и днес. Каквито са били бедните преди две хиляди години, такива са и днес. Ако времето носи живи, съзнателни условия, които хората използуват, то дава своето, т. е. то изменя хората.
към беседата >>

В притчата за двамата синове, Христос не осъжда единия, който не изпълнил волята на баща си, но запитва слушателите си, кой от двамата изпълнил волята на баща си.
Ако всички ние, като музиканти на един велик оркестър, се събираме заедно, първо да свирим с любов, а после да делим печалбите си братски, можем да свършим една работа. Няма ли единство и хармония между нашите мисли, чувства и действия, нищо не можем да постигнем. Ако аз не ви ценя и отделям трите части от печалбата за себе си, а едната част за вас, законът на пропорцията и отношението между членовете на уравнението не са спазени. Щом законите и отношенията между величините не са спазени, работите всякога пропадат. Бог създаде света от две еднакво интензивни сили, действащи в противоположни посоки. В притчата за двамата синове, Христос не осъжда единия, който не изпълнил волята на баща си, но запитва слушателите си, кой от двамата изпълнил волята на баща си. Защо не я изпълнил първият? Когато човек изпълнява Божията воля, той прави това за себе си, а не за Бога. Да живееш добре, това е за самия тебе, а не за другите. Това не значи, че търсиш начин за спасяване, но да работиш разумно и от твоята работа да се ползуват близките ти. Да живееш добре не от егоистична гледна точка, но за равновесие в живота.
към беседата >>

В прочетената притча Христос представлява тези двама синове, проявление на един и същ баща, на една и съща майка. (втори вариант)
Съзнателният живот има две посоки на движение. Тези посоки не са произволни, не са необходими, не подразбират насилственост, но са свободно проявление на човешката душа. В прочетената притча Христос представлява тези двама синове, проявление на един и същ баща, на една и съща майка. Като казвам думата „проявление", то е философско изражение. На обикновен език „проявление" на една майка и един баща означава родени от една майка, родени от един баща, макар че сега бащата не ражда. Като се казва в Писанието, че Господ извадил от Адама едно ребро и направил от него жената, разбира се, че първият човек е раждал, но от сърдечната област. Онзи, който разбира този Божествен език, ще изтълкува нещата, тъй както си са, а онзи, който не разбира този език, ще се съблазни и ще изтълкува това, което не е. Ако попитам един съвременен мъж какво подразбира под думата „жена", ще ми каже, че тя е домакиня, която трябва да готви, да наглежда къщата, да ражда деца и да ги отглежда.
към втори вариант >>

20. Излязоха и завтекоха се

В притчата за поканените на сватбата, един се отказал под предлог, че си купил нива; друг, че си купил волове; трети, че се оженил.
И вие, като паяка, криете се в къщата, никой да не ви види. Мислите ли, че някой човек е могъл да избяга и да се скрие от съдебния пристав? Освободете умовете си от мисълта за нивите и воловете си. Освободете се от старите къщи. Хората на новата култура ще живеят без къщи. В притчата за поканените на сватбата, един се отказал под предлог, че си купил нива; друг, че си купил волове; трети, че се оженил. По тоя начин не може да се живее. Ако се живее още три века така, хората ще се задушат. Ето защо, невидимият свят иде да помогне на съвременното страдащо човечество. Забележете, всеки ден, още с ставането си от сън, ви идат светли, нови мисли. Даже и най-дебелоглавият ще каже: Така вече не може да се живее.
към беседата >>

В притчата за поканените на сватбата един се отказал под предлог, че си купил нива, друг - че си купил волове, трети - че се оженил. (втори вариант)
И вие като паяка, криете се в къщата, никой да не ви види. Мислите ли, че някой човек е могъл да избяга и да се скрие от съдебния пристав? Освободете умовете си от мисълта за нивите и воловете си. Освободете се от старите къщи. Хората на новата култура ще живеят без къщи. В притчата за поканените на сватбата един се отказал под предлог, че си купил нива, друг - че си купил волове, трети - че се оженил. По тоя начин не може да се живее. Ако се живее още три века така, хората ще се задушат. Ето защо невидимият свят иде да помогне на съвременното страдащо човечество. Забележете, всеки ден, още със ставането си от сън, ви идат светли нови мисли. Даже и най-дебелоглавият ще каже: „Така вече не може да се живее." Старото изживява своето време.
към втори вариант >>

21. Три закона

Бъдещият човек е като притчата за наетите работници, на които на всички са платили еднакво.
Лошият живот се състои в еднообразието. Трябва да се работят всички изкуства и всеки, дето иска, да отиде да работи, ето комуната. Всичкото зло е в личните интереси. Досегашният слуга трябва да крепи мястото си на добрия слуга. Аз уподобявам сегашния человек с евангелския слуга, който, като щели да отчислят, намалят дълговете на длъжниците към господаря си, което и сторил, а връхнината взел за себе си, за да се осигури. Бъдещият човек е като притчата за наетите работници, на които на всички са платили еднакво. Трябва да се работи малко, но качествено. Несполуката в началото на една работа е сполука в края на същата работа. По-добре да се почне с несполука и да се свърши със сполука. Така започна и християнството. Първият християнин, Христос, Го разпнаха, учениците Му се разпръснаха и казаха: „Свърши се с Него!
към беседата >>

22. Сеятелят / Сѣятельтъ

В прочетената притча има два съществени елемента: сеятелят и семето.
В прочетената притча има два съществени елемента: сеятелят и семето. Христос отчасти изяснил тая притча, като оставил дълбокия и смисъл неразкрит. Съвременните хора заместват думата сеятел с култура. Сеенето е едно възвишено състояние на активност на човешкия дух. Има известни процеси, които предшестват сеенето. Земята трябва първо да се изоре, а после да се посее.
към беседата >>

Христос отчасти изяснил тая притча, като оставил дълбокия и смисъл неразкрит.
В прочетената притча има два съществени елемента: сеятелят и семето. Христос отчасти изяснил тая притча, като оставил дълбокия и смисъл неразкрит. Съвременните хора заместват думата сеятел с култура. Сеенето е едно възвишено състояние на активност на човешкия дух. Има известни процеси, които предшестват сеенето. Земята трябва първо да се изоре, а после да се посее. Не може да се посее и обработи една култура, докато земята не се изоре.
към беседата >>

Интересно е противоречието, което се явява на тая притча.
“ Това значи: „Да става, каквото ще! “ – Не е така. Само глупавият мисли така. Ако постъпваш разумно, никога няма да казваш „Я ахт, я бахт“. „Излезе сеятелят да сее.“ Сеятелят дойде между хората да посее разумното слово и с това да подобри характера им. Интересно е противоречието, което се явява на тая притча. Защо сеятелят, който е бил толкова разумен, оставил едно семе да падне на пътя, друго – на камениста почва, трето – между тръните и четвърто – на добрата почва? – Това е неизбежно. Пътят представя физическия живот. Следователно, когато дойде сеятелят, някои зрънца непременно ще попаднат в неблагоприятни условия и ще изгният. Те ще поддържат физическото тяло на човека.
към беседата >>

Въ тази притча има два сѫществени елемента: сѣятельтъ и сѣмето. (втори вариант)
Въ тази притча има два сѫществени елемента: сѣятельтъ и сѣмето. Христосъ обяснилъ отчасти тази притча, а дълбокия ѝ смисълъ оставилъ неразкритъ. Съврѣменнитѣ хора замѣнятъ думата „сѣятель“ съ думата „култура“. Сѣенето е едно възвишено състояние на активность въ човѣшкия духъ. Прѣди да излѣзе сѣятельтъ да сѣе, има извѣстни процеси, които прѣдшествуватъ сѣенето. Земята трѣбва прѣдварително да е добрѣ изорана и слѣдъ това да се посѣе сѣмето въ нея.
към втори вариант >>

Христосъ обяснилъ отчасти тази притча, а дълбокия ѝ смисълъ оставилъ неразкритъ. (втори вариант)
Въ тази притча има два сѫществени елемента: сѣятельтъ и сѣмето. Христосъ обяснилъ отчасти тази притча, а дълбокия ѝ смисълъ оставилъ неразкритъ. Съврѣменнитѣ хора замѣнятъ думата „сѣятель“ съ думата „култура“. Сѣенето е едно възвишено състояние на активность въ човѣшкия духъ. Прѣди да излѣзе сѣятельтъ да сѣе, има извѣстни процеси, които прѣдшествуватъ сѣенето. Земята трѣбва прѣдварително да е добрѣ изорана и слѣдъ това да се посѣе сѣмето въ нея. Никога не може да се посѣе, да се култивира една култура или каква и да е идея, докато земята не се изоре.
към втори вариант >>

Интересни сѫ противорѣчията, които ни навежда притчата, а именно: защо, като е сѣяль този разуменъ сѣятель сѣмената си, оставилъ едно отъ тѣхъ да падне на пѫтя, друго – на камениста почва, трето между трънетѣ и четвърто на добра почва? (втори вариант)
Този животъ трѣбва да се изживѣе въ каква и да е форма, но важното е какво ще се придобие въ края на краищата. Съврѣменнитѣ хора разсѫждаватъ като турцитѣ: „Я джафтъ – я бафтъ“. Това на български прѣведено значи: „Да става каквото ще.“ Така мислятъ само глупавитѣ хора. Ако си постѫпилъ разумно, нѣма да казвашъ „я джафтъ – я бафтъ“, но ако постѫпвашъ неразумно, ще казвашъ „я джафтъ – я бафтъ“, И тъй, този сѣятель е дошълъ между хората, за да посѣе Разумното слово и съ това да измѣни характера имъ. Интересни сѫ противорѣчията, които ни навежда притчата, а именно: защо, като е сѣяль този разуменъ сѣятель сѣмената си, оставилъ едно отъ тѣхъ да падне на пѫтя, друго – на камениста почва, трето между трънетѣ и четвърто на добра почва? Защо този разуменъ сѣятель е билъ толкова невнимателенъ? Това е една неизбѣжность вѫтрѣ въ човѣшкия животъ. Пѫтьтъ, това е физическия животъ. Слѣдователно, когато дойде сѣятельтъ, нѣкои отъ неговитѣ зърна ще паднатъ на неблагоприятни условия за израстване и съ това ще служатъ за подкрѣпа на физическото тѣло, на физическия животъ. Птицитѣ небесни дошли и озобали това зърно, което паднало на пѫтя – значи тѣ се възползували отъ него, а не самия човѣкъ.
към втори вариант >>

23. Изтълкувай ни тази притча

„Изтълкувай ни тази притча.“ Аз взимам един стих, на който съдържанието е неизвестно.
„Изтълкувай ни тази притча.“ Аз взимам един стих, на който съдържанието е неизвестно. Христос е говорил върху много въпроси, но това, което трябва да се тълкува, го няма в Евангелието. Притчата, за която става въпрос, я няма. Каква е тая притча? Тук математиците имат думата. Те се занимават с неизвестни величини, т.е.
към беседата >>

Притчата, за която става въпрос, я няма.
„Изтълкувай ни тази притча.“ Аз взимам един стих, на който съдържанието е неизвестно. Христос е говорил върху много въпроси, но това, което трябва да се тълкува, го няма в Евангелието. Притчата, за която става въпрос, я няма. Каква е тая притча? Тук математиците имат думата. Те се занимават с неизвестни величини, т.е. те разкриват тайните. Дай на математика най-загадъчните въпроси, но като работи върху тях четири–пет месеца, все ще изкара нещо.
към беседата >>

Каква е тая притча?
„Изтълкувай ни тази притча.“ Аз взимам един стих, на който съдържанието е неизвестно. Христос е говорил върху много въпроси, но това, което трябва да се тълкува, го няма в Евангелието. Притчата, за която става въпрос, я няма. Каква е тая притча? Тук математиците имат думата. Те се занимават с неизвестни величини, т.е. те разкриват тайните. Дай на математика най-загадъчните въпроси, но като работи върху тях четири–пет месеца, все ще изкара нещо. Каквито числа да му дадеш, все ще ги съчетае по някакъв начин.
към беседата >>

Отговори Петър и рече Му: „Изтълкувай ни тази притча!
Тук математиците имат думата. Те се занимават с неизвестни величини, т.е. те разкриват тайните. Дай на математика най-загадъчните въпроси, но като работи върху тях четири–пет месеца, все ще изкара нещо. Каквито числа да му дадеш, все ще ги съчетае по някакъв начин. Отговори Петър и рече Му: „Изтълкувай ни тази притча! “ Питам: Коя е най-важната притча за вас в дадения момент? Ако задам същия въпрос на една млада мома, та ще отговори: „Най-важната притча за мене е кой ще ме възлюби“. Ако попитате момъка коя е най-важната притча за него, и той ще отговори като момата. Ако зададете тоя въпрос на майката, тя ще каже: „Най-важна притча за мене е какво ще бъде детето, което ще родя, момче или момиче“. Оня, който се готви за професор, ще каже: „Най-важната притча за мене е дали ще успея да стана професор“.
към беседата >>

“ Питам: Коя е най-важната притча за вас в дадения момент?
Те се занимават с неизвестни величини, т.е. те разкриват тайните. Дай на математика най-загадъчните въпроси, но като работи върху тях четири–пет месеца, все ще изкара нещо. Каквито числа да му дадеш, все ще ги съчетае по някакъв начин. Отговори Петър и рече Му: „Изтълкувай ни тази притча! “ Питам: Коя е най-важната притча за вас в дадения момент? Ако задам същия въпрос на една млада мома, та ще отговори: „Най-важната притча за мене е кой ще ме възлюби“. Ако попитате момъка коя е най-важната притча за него, и той ще отговори като момата. Ако зададете тоя въпрос на майката, тя ще каже: „Най-важна притча за мене е какво ще бъде детето, което ще родя, момче или момиче“. Оня, който се готви за професор, ще каже: „Най-важната притча за мене е дали ще успея да стана професор“. Лекарят ще каже: „Най-важната притча за мене е дали ще стана виден лекар“.
към беседата >>

Ако задам същия въпрос на една млада мома, та ще отговори: „Най-важната притча за мене е кой ще ме възлюби“.
те разкриват тайните. Дай на математика най-загадъчните въпроси, но като работи върху тях четири–пет месеца, все ще изкара нещо. Каквито числа да му дадеш, все ще ги съчетае по някакъв начин. Отговори Петър и рече Му: „Изтълкувай ни тази притча! “ Питам: Коя е най-важната притча за вас в дадения момент? Ако задам същия въпрос на една млада мома, та ще отговори: „Най-важната притча за мене е кой ще ме възлюби“. Ако попитате момъка коя е най-важната притча за него, и той ще отговори като момата. Ако зададете тоя въпрос на майката, тя ще каже: „Най-важна притча за мене е какво ще бъде детето, което ще родя, момче или момиче“. Оня, който се готви за професор, ще каже: „Най-важната притча за мене е дали ще успея да стана професор“. Лекарят ще каже: „Най-важната притча за мене е дали ще стана виден лекар“. Духовникът ще каже: „Най-важната притча за мене е дали ще достигна висок духовен пост“.
към беседата >>

Ако попитате момъка коя е най-важната притча за него, и той ще отговори като момата.
Дай на математика най-загадъчните въпроси, но като работи върху тях четири–пет месеца, все ще изкара нещо. Каквито числа да му дадеш, все ще ги съчетае по някакъв начин. Отговори Петър и рече Му: „Изтълкувай ни тази притча! “ Питам: Коя е най-важната притча за вас в дадения момент? Ако задам същия въпрос на една млада мома, та ще отговори: „Най-важната притча за мене е кой ще ме възлюби“. Ако попитате момъка коя е най-важната притча за него, и той ще отговори като момата. Ако зададете тоя въпрос на майката, тя ще каже: „Най-важна притча за мене е какво ще бъде детето, което ще родя, момче или момиче“. Оня, който се готви за професор, ще каже: „Най-важната притча за мене е дали ще успея да стана професор“. Лекарят ще каже: „Най-важната притча за мене е дали ще стана виден лекар“. Духовникът ще каже: „Най-важната притча за мене е дали ще достигна висок духовен пост“. Всеки човек си има по една притча в живота, която сам разрешава.
към беседата >>

Ако зададете тоя въпрос на майката, тя ще каже: „Най-важна притча за мене е какво ще бъде детето, което ще родя, момче или момиче“.
Каквито числа да му дадеш, все ще ги съчетае по някакъв начин. Отговори Петър и рече Му: „Изтълкувай ни тази притча! “ Питам: Коя е най-важната притча за вас в дадения момент? Ако задам същия въпрос на една млада мома, та ще отговори: „Най-важната притча за мене е кой ще ме възлюби“. Ако попитате момъка коя е най-важната притча за него, и той ще отговори като момата. Ако зададете тоя въпрос на майката, тя ще каже: „Най-важна притча за мене е какво ще бъде детето, което ще родя, момче или момиче“. Оня, който се готви за професор, ще каже: „Най-важната притча за мене е дали ще успея да стана професор“. Лекарят ще каже: „Най-важната притча за мене е дали ще стана виден лекар“. Духовникът ще каже: „Най-важната притча за мене е дали ще достигна висок духовен пост“. Всеки човек си има по една притча в живота, която сам разрешава. И вие, които ме слушате, също имате по една притча.
към беседата >>

Оня, който се готви за професор, ще каже: „Най-важната притча за мене е дали ще успея да стана професор“.
Отговори Петър и рече Му: „Изтълкувай ни тази притча! “ Питам: Коя е най-важната притча за вас в дадения момент? Ако задам същия въпрос на една млада мома, та ще отговори: „Най-важната притча за мене е кой ще ме възлюби“. Ако попитате момъка коя е най-важната притча за него, и той ще отговори като момата. Ако зададете тоя въпрос на майката, тя ще каже: „Най-важна притча за мене е какво ще бъде детето, което ще родя, момче или момиче“. Оня, който се готви за професор, ще каже: „Най-важната притча за мене е дали ще успея да стана професор“. Лекарят ще каже: „Най-важната притча за мене е дали ще стана виден лекар“. Духовникът ще каже: „Най-важната притча за мене е дали ще достигна висок духовен пост“. Всеки човек си има по една притча в живота, която сам разрешава. И вие, които ме слушате, също имате по една притча. Аз ще разгледам само една притча – най-важната.
към беседата >>

Лекарят ще каже: „Най-важната притча за мене е дали ще стана виден лекар“.
“ Питам: Коя е най-важната притча за вас в дадения момент? Ако задам същия въпрос на една млада мома, та ще отговори: „Най-важната притча за мене е кой ще ме възлюби“. Ако попитате момъка коя е най-важната притча за него, и той ще отговори като момата. Ако зададете тоя въпрос на майката, тя ще каже: „Най-важна притча за мене е какво ще бъде детето, което ще родя, момче или момиче“. Оня, който се готви за професор, ще каже: „Най-важната притча за мене е дали ще успея да стана професор“. Лекарят ще каже: „Най-важната притча за мене е дали ще стана виден лекар“. Духовникът ще каже: „Най-важната притча за мене е дали ще достигна висок духовен пост“. Всеки човек си има по една притча в живота, която сам разрешава. И вие, които ме слушате, също имате по една притча. Аз ще разгледам само една притча – най-важната. Според мене най-важната притча е самият живот.
към беседата >>

Духовникът ще каже: „Най-важната притча за мене е дали ще достигна висок духовен пост“.
Ако задам същия въпрос на една млада мома, та ще отговори: „Най-важната притча за мене е кой ще ме възлюби“. Ако попитате момъка коя е най-важната притча за него, и той ще отговори като момата. Ако зададете тоя въпрос на майката, тя ще каже: „Най-важна притча за мене е какво ще бъде детето, което ще родя, момче или момиче“. Оня, който се готви за професор, ще каже: „Най-важната притча за мене е дали ще успея да стана професор“. Лекарят ще каже: „Най-важната притча за мене е дали ще стана виден лекар“. Духовникът ще каже: „Най-важната притча за мене е дали ще достигна висок духовен пост“. Всеки човек си има по една притча в живота, която сам разрешава. И вие, които ме слушате, също имате по една притча. Аз ще разгледам само една притча – най-важната. Според мене най-важната притча е самият живот. Как е произлязъл, какво е било началото му, коя е негова майка и кой негов баща, как се е развивал и т.н.
към беседата >>

Всеки човек си има по една притча в живота, която сам разрешава.
Ако попитате момъка коя е най-важната притча за него, и той ще отговори като момата. Ако зададете тоя въпрос на майката, тя ще каже: „Най-важна притча за мене е какво ще бъде детето, което ще родя, момче или момиче“. Оня, който се готви за професор, ще каже: „Най-важната притча за мене е дали ще успея да стана професор“. Лекарят ще каже: „Най-важната притча за мене е дали ще стана виден лекар“. Духовникът ще каже: „Най-важната притча за мене е дали ще достигна висок духовен пост“. Всеки човек си има по една притча в живота, която сам разрешава. И вие, които ме слушате, също имате по една притча. Аз ще разгледам само една притча – най-важната. Според мене най-важната притча е самият живот. Как е произлязъл, какво е било началото му, коя е негова майка и кой негов баща, как се е развивал и т.н. Ще кажете, че Господ е Баща на живота.
към беседата >>

И вие, които ме слушате, също имате по една притча.
Ако зададете тоя въпрос на майката, тя ще каже: „Най-важна притча за мене е какво ще бъде детето, което ще родя, момче или момиче“. Оня, който се готви за професор, ще каже: „Най-важната притча за мене е дали ще успея да стана професор“. Лекарят ще каже: „Най-важната притча за мене е дали ще стана виден лекар“. Духовникът ще каже: „Най-важната притча за мене е дали ще достигна висок духовен пост“. Всеки човек си има по една притча в живота, която сам разрешава. И вие, които ме слушате, също имате по една притча. Аз ще разгледам само една притча – най-важната. Според мене най-важната притча е самият живот. Как е произлязъл, какво е било началото му, коя е негова майка и кой негов баща, как се е развивал и т.н. Ще кажете, че Господ е Баща на живота. – Така е, но Господ е отвлечена идея.
към беседата >>

Аз ще разгледам само една притча – най-важната.
Оня, който се готви за професор, ще каже: „Най-важната притча за мене е дали ще успея да стана професор“. Лекарят ще каже: „Най-важната притча за мене е дали ще стана виден лекар“. Духовникът ще каже: „Най-важната притча за мене е дали ще достигна висок духовен пост“. Всеки човек си има по една притча в живота, която сам разрешава. И вие, които ме слушате, също имате по една притча. Аз ще разгледам само една притча – най-важната. Според мене най-важната притча е самият живот. Как е произлязъл, какво е било началото му, коя е негова майка и кой негов баща, как се е развивал и т.н. Ще кажете, че Господ е Баща на живота. – Така е, но Господ е отвлечена идея. Вие се спирате върху нещо по-близко от живота – вашето положение, което всеки ден очаквате.
към беседата >>

Според мене най-важната притча е самият живот.
Лекарят ще каже: „Най-важната притча за мене е дали ще стана виден лекар“. Духовникът ще каже: „Най-важната притча за мене е дали ще достигна висок духовен пост“. Всеки човек си има по една притча в живота, която сам разрешава. И вие, които ме слушате, също имате по една притча. Аз ще разгледам само една притча – най-важната. Според мене най-важната притча е самият живот. Как е произлязъл, какво е било началото му, коя е негова майка и кой негов баща, как се е развивал и т.н. Ще кажете, че Господ е Баща на живота. – Така е, но Господ е отвлечена идея. Вие се спирате върху нещо по-близко от живота – вашето положение, което всеки ден очаквате. Ако си военен, мислиш какво ще стане с тебе, когато се отвори война.
към беседата >>

Отговори Петър и рече Му: „Изтълкувай ни тази притча“.
След това минавате за учени и философи, мислите, че ще отидете на небето. Знаете ли, че като отидете на небето, първият въпрос, който ще ви зададат, ще бъде: „Как плачат децата ви и как си чистят очите? “ Ако кажеш, че не знаеш, веднага ще те върнат на земята да научиш това, което не знаеш. Това значи да изправиш ума и сърцето си, т.е. да се научиш да мислиш според законите на ума и да чувстваш според законите на сърцето. Отговори Петър и рече Му: „Изтълкувай ни тази притча“. – Коя притча? – Притчата за живота, който разрешава всички противоречия и недоразумения. Тая притча обяснява защо като проповядваш Словото хората не Го приемат. Христос отговори на Петър: „Противоречията съществуват, защото носовете на хората се разширяват повече, отколкото трябва“. Те се разширяват за сметка на удължаването.
към беседата >>

– Коя притча?
Знаете ли, че като отидете на небето, първият въпрос, който ще ви зададат, ще бъде: „Как плачат децата ви и как си чистят очите? “ Ако кажеш, че не знаеш, веднага ще те върнат на земята да научиш това, което не знаеш. Това значи да изправиш ума и сърцето си, т.е. да се научиш да мислиш според законите на ума и да чувстваш според законите на сърцето. Отговори Петър и рече Му: „Изтълкувай ни тази притча“. – Коя притча? – Притчата за живота, който разрешава всички противоречия и недоразумения. Тая притча обяснява защо като проповядваш Словото хората не Го приемат. Христос отговори на Петър: „Противоречията съществуват, защото носовете на хората се разширяват повече, отколкото трябва“. Те се разширяват за сметка на удължаването. Когато художникът рисува носа на човека, може да го удължи, може и да го разшири – това нищо не значи.
към беседата >>

– Притчата за живота, който разрешава всички противоречия и недоразумения.
“ Ако кажеш, че не знаеш, веднага ще те върнат на земята да научиш това, което не знаеш. Това значи да изправиш ума и сърцето си, т.е. да се научиш да мислиш според законите на ума и да чувстваш според законите на сърцето. Отговори Петър и рече Му: „Изтълкувай ни тази притча“. – Коя притча? – Притчата за живота, който разрешава всички противоречия и недоразумения. Тая притча обяснява защо като проповядваш Словото хората не Го приемат. Христос отговори на Петър: „Противоречията съществуват, защото носовете на хората се разширяват повече, отколкото трябва“. Те се разширяват за сметка на удължаването. Когато художникът рисува носа на човека, може да го удължи, може и да го разшири – това нищо не значи. На книга всичко може.
към беседата >>

Тая притча обяснява защо като проповядваш Словото хората не Го приемат.
Това значи да изправиш ума и сърцето си, т.е. да се научиш да мислиш според законите на ума и да чувстваш според законите на сърцето. Отговори Петър и рече Му: „Изтълкувай ни тази притча“. – Коя притча? – Притчата за живота, който разрешава всички противоречия и недоразумения. Тая притча обяснява защо като проповядваш Словото хората не Го приемат. Христос отговори на Петър: „Противоречията съществуват, защото носовете на хората се разширяват повече, отколкото трябва“. Те се разширяват за сметка на удължаването. Когато художникът рисува носа на човека, може да го удължи, може и да го разшири – това нищо не значи. На книга всичко може. Обаче, важен е живият нос, който се изменя постоянно.
към беседата >>

„Изтълкувай ни тази притча.“ Ония от вас, които и сега задават тоя въпрос, трябва първо да се запитат коя е тая притча, коя е основната задача на тая притча.
Това е старата култура, която се явява в нови форми. Казвате: „Ние се бием по нов, модерен начин. Следователно, ние сме културни хора“. В Америка употребяват електричеството за умъртвяване на хората. Във Франция режат главите им. „Изтълкувай ни тази притча.“ Ония от вас, които и сега задават тоя въпрос, трябва първо да се запитат коя е тая притча, коя е основната задача на тая притча. – Притчата е самият живот. Отде произлиза животът? Ще кажете, че животът произлиза от Любовта. Свързани ли сте вие с тая Любов? Тя е родила живота преди милиони и милиарди години.
към беседата >>

– Притчата е самият живот.
Казвате: „Ние се бием по нов, модерен начин. Следователно, ние сме културни хора“. В Америка употребяват електричеството за умъртвяване на хората. Във Франция режат главите им. „Изтълкувай ни тази притча.“ Ония от вас, които и сега задават тоя въпрос, трябва първо да се запитат коя е тая притча, коя е основната задача на тая притча. – Притчата е самият живот. Отде произлиза животът? Ще кажете, че животът произлиза от Любовта. Свързани ли сте вие с тая Любов? Тя е родила живота преди милиони и милиарди години. Днес не се ражда животът.
към беседата >>

Отговори Петър и рече Му: „Изтълкувай ни тази притча“.
Всички човешки вярвания имат известни недостатъци. Обаче, човешкият език не е толкова гъвкав и пластичен, за да изпрази Божественото. Често съществителните имена и глаголите не се поставят на местата си, според правилата на граматиката, и от думите изкарват неща, обратни на това, което съм говорил. Казват, че говоря против свещениците. Не говоря против тях, но против всички криви вярвания, които правят хората нещастни; говоря против всички криви вярвания, които причиняват войните; говоря против всички криви вярвания, които причиняват жестокостите в живота. Отговори Петър и рече Му: „Изтълкувай ни тази притча“. Знаете ли на какво приличат съвременните хора? В древността живял един черен магьосник, който си поставил за задача да улови човешката душа, когато излиза от тялото, и да я затвори в нова форма. За своите опити той избирал египтяни от високо произхождение. За целта той изработил от особено вещество статуи и, като наближавал момента да умре някоя жена, веднага слагал душата ѝ в новата форма и написвал: „Тук обитава душата на еди-коя си принцеса“. Така той затворил душите на много мъже и жени в нови форми.
към беседата >>

„Изтълкувай ни тази притча.“ – Коя е тази притча?
– Като се давиш, и някой те спаси, това е Духът. – Какво е Любовта? – Ако си гладен и те нахранят и напоят, това е Любовта, това е проява на душата. Вярвай в Духа, Който те извади от водата. Вярвай в душата, която те нахрани. „Изтълкувай ни тази притча.“ – Коя е тази притча? – Животът, който разрешава всички противоречия и недоволства. Недоволството ще превърнем в добродетел. Ученикът е недоволен, че не си знае урока. – Ще го научи. Момата е недоволна, че е красива.
към беседата >>

Вложете тая мисъл в себе си, за да си помогнете не само индивидуално, но и колективно и да кажете: „Можем да живеем според изискванията на Любовта и да си изтълкуваме тази притча.
– „Как ще живеем при тия трудни условия? “ – Какви условия? В бутилката? – Не се страхувайте от нищо! Любовта е сила, която стопява всички прегради. Вложете тая мисъл в себе си, за да си помогнете не само индивидуално, но и колективно и да кажете: „Можем да живеем според изискванията на Любовта и да си изтълкуваме тази притча. Можем да продължим и разширим носа си с една и съща величина“. Запишете си формулата: „Сърце топло, душа свежа, ум светъл и дух крепък“. Когато умът е светъл, човек се освобождава от ограниченията. Крепкият дух твори и пресъздава нещата. Кажете си: „Сърцето ми е топло, душата е свежа, умът ми е светъл, духът ми е крепък, защото живея в закона на Любовта, в която няма никаква измяна“.
към беседата >>

„Отговори Петъръ и рече Му: „Изтълкувай ни тази притча! (втори вариант)
Ще говоря върху 15 стихъ отъ прочетената глава. „Отговори Петъръ и рече Му: „Изтълкувай ни тази притча! “ Взимамъ единъ стихъ, на който съдържанието е неизвѣстно, защото Христосъ е говорилъ много работи и туй, което трѣбва да се тълкува, нѣма го въ Евангелието написано. Онази притча, за която е въпросъ, нѣма я. Каква е тази притча? Въ това отношение математицитѣ иматъ думата. Тѣ се занимаватъ все съ неизвѣстни работи въ свѣта, т.е.
към втори вариант >>

Онази притча, за която е въпросъ, нѣма я. (втори вариант)
Ще говоря върху 15 стихъ отъ прочетената глава. „Отговори Петъръ и рече Му: „Изтълкувай ни тази притча! “ Взимамъ единъ стихъ, на който съдържанието е неизвѣстно, защото Христосъ е говорилъ много работи и туй, което трѣбва да се тълкува, нѣма го въ Евангелието написано. Онази притча, за която е въпросъ, нѣма я. Каква е тази притча? Въ това отношение математицитѣ иматъ думата. Тѣ се занимаватъ все съ неизвѣстни работи въ свѣта, т.е. тѣ разкриватъ тайни. Дай на единъ математикъ най-загадъчнитѣ работи, като седне 4–5 м.
към втори вариант >>

Каква е тази притча? (втори вариант)
Ще говоря върху 15 стихъ отъ прочетената глава. „Отговори Петъръ и рече Му: „Изтълкувай ни тази притча! “ Взимамъ единъ стихъ, на който съдържанието е неизвѣстно, защото Христосъ е говорилъ много работи и туй, което трѣбва да се тълкува, нѣма го въ Евангелието написано. Онази притча, за която е въпросъ, нѣма я. Каква е тази притча? Въ това отношение математицитѣ иматъ думата. Тѣ се занимаватъ все съ неизвѣстни работи въ свѣта, т.е. тѣ разкриватъ тайни. Дай на единъ математикъ най-загадъчнитѣ работи, като седне 4–5 м. да работи, все ще извади нѣщо отъ тѣзи числа.
към втори вариант >>

Отговори Петъръ и рече Му: „Изтълкувай ни тази притча! (втори вариант)
Въ това отношение математицитѣ иматъ думата. Тѣ се занимаватъ все съ неизвѣстни работи въ свѣта, т.е. тѣ разкриватъ тайни. Дай на единъ математикъ най-загадъчнитѣ работи, като седне 4–5 м. да работи, все ще извади нѣщо отъ тѣзи числа. Отговори Петъръ и рече Му: „Изтълкувай ни тази притча! “ Азъ ще ви попитамъ: Коя е най-важната притча, която ви интересува сега? Ако попитамъ нѣкоя млада мома, коя е най-важната притча, тя ще каже: „Най-важната притча е кой може да ме възлюби за въ бѫдеще.“ Неизвѣстно. Ако попитате момъкътъ и той ще каже сѫщото. Ако попитате майката, тя ще каже: „Дѣтето, което ще се роди, дали ще бѫде мѫжко или женско?
към втори вариант >>

Азъ ще ви попитамъ: Коя е най-важната притча, която ви интересува сега? (втори вариант)
тѣ разкриватъ тайни. Дай на единъ математикъ най-загадъчнитѣ работи, като седне 4–5 м. да работи, все ще извади нѣщо отъ тѣзи числа. Отговори Петъръ и рече Му: „Изтълкувай ни тази притча! “ Азъ ще ви попитамъ: Коя е най-важната притча, която ви интересува сега? Ако попитамъ нѣкоя млада мома, коя е най-важната притча, тя ще каже: „Най-важната притча е кой може да ме възлюби за въ бѫдеще.“ Неизвѣстно. Ако попитате момъкътъ и той ще каже сѫщото. Ако попитате майката, тя ще каже: „Дѣтето, което ще се роди, дали ще бѫде мѫжко или женско? “ Ако попитате нѣкой професоръ, той ще каже: „Най-важната притча е какъвъ постъ ще заема? “ Ако попитате нѣкой лѣкарь, той ще каже дали ще бѫде прочутъ, дали ще спечели малко парици.
към втори вариант >>

Ако попитамъ нѣкоя млада мома, коя е най-важната притча, тя ще каже: „Най-важната притча е кой може да ме възлюби за въ бѫдеще.“ Неизвѣстно. (втори вариант)
Дай на единъ математикъ най-загадъчнитѣ работи, като седне 4–5 м. да работи, все ще извади нѣщо отъ тѣзи числа. Отговори Петъръ и рече Му: „Изтълкувай ни тази притча! “ Азъ ще ви попитамъ: Коя е най-важната притча, която ви интересува сега? Ако попитамъ нѣкоя млада мома, коя е най-важната притча, тя ще каже: „Най-важната притча е кой може да ме възлюби за въ бѫдеще.“ Неизвѣстно. Ако попитате момъкътъ и той ще каже сѫщото. Ако попитате майката, тя ще каже: „Дѣтето, което ще се роди, дали ще бѫде мѫжко или женско? “ Ако попитате нѣкой професоръ, той ще каже: „Най-важната притча е какъвъ постъ ще заема? “ Ако попитате нѣкой лѣкарь, той ще каже дали ще бѫде прочутъ, дали ще спечели малко парици. Ако попитате нѣкой свещеникъ и той ще ви каже, че попъ или владика ще бѫде или нѣкой патриархъ.
към втори вариант >>

“ Ако попитате нѣкой професоръ, той ще каже: „Най-важната притча е какъвъ постъ ще заема? (втори вариант)
“ Азъ ще ви попитамъ: Коя е най-важната притча, която ви интересува сега? Ако попитамъ нѣкоя млада мома, коя е най-важната притча, тя ще каже: „Най-важната притча е кой може да ме възлюби за въ бѫдеще.“ Неизвѣстно. Ако попитате момъкътъ и той ще каже сѫщото. Ако попитате майката, тя ще каже: „Дѣтето, което ще се роди, дали ще бѫде мѫжко или женско? “ Ако попитате нѣкой професоръ, той ще каже: „Най-важната притча е какъвъ постъ ще заема? “ Ако попитате нѣкой лѣкарь, той ще каже дали ще бѫде прочутъ, дали ще спечели малко парици. Ако попитате нѣкой свещеникъ и той ще ви каже, че попъ или владика ще бѫде или нѣкой патриархъ. Тъй щото всѣки единъ човѣкъ си има по една притча въ свѣта, която разрѣшава. И всички я разрешаватъ и мѫже и жени. И днесъ вие, които ме слушате, имате по една притча.
към втори вариант >>

Тъй щото всѣки единъ човѣкъ си има по една притча въ свѣта, която разрѣшава. (втори вариант)
Ако попитате момъкътъ и той ще каже сѫщото. Ако попитате майката, тя ще каже: „Дѣтето, което ще се роди, дали ще бѫде мѫжко или женско? “ Ако попитате нѣкой професоръ, той ще каже: „Най-важната притча е какъвъ постъ ще заема? “ Ако попитате нѣкой лѣкарь, той ще каже дали ще бѫде прочутъ, дали ще спечели малко парици. Ако попитате нѣкой свещеникъ и той ще ви каже, че попъ или владика ще бѫде или нѣкой патриархъ. Тъй щото всѣки единъ човѣкъ си има по една притча въ свѣта, която разрѣшава. И всички я разрешаватъ и мѫже и жени. И днесъ вие, които ме слушате, имате по една притча. Азъ ще разгледамъ само една, а има и още много други. Най-важната притча въ живота, това е самиятъ животъ, какъ е произлѣзълъ животътъ, какъ се обуславя, какъ се е развилъ, какви сѫ били неговитѣ първоначални състояния, кое е неговото начало на проявяване, кой е бащата и коя майката на този животъ? Ще кажете „Господь“.
към втори вариант >>

И днесъ вие, които ме слушате, имате по една притча. (втори вариант)
“ Ако попитате нѣкой професоръ, той ще каже: „Най-важната притча е какъвъ постъ ще заема? “ Ако попитате нѣкой лѣкарь, той ще каже дали ще бѫде прочутъ, дали ще спечели малко парици. Ако попитате нѣкой свещеникъ и той ще ви каже, че попъ или владика ще бѫде или нѣкой патриархъ. Тъй щото всѣки единъ човѣкъ си има по една притча въ свѣта, която разрѣшава. И всички я разрешаватъ и мѫже и жени. И днесъ вие, които ме слушате, имате по една притча. Азъ ще разгледамъ само една, а има и още много други. Най-важната притча въ живота, това е самиятъ животъ, какъ е произлѣзълъ животътъ, какъ се обуславя, какъ се е развилъ, какви сѫ били неговитѣ първоначални състояния, кое е неговото начало на проявяване, кой е бащата и коя майката на този животъ? Ще кажете „Господь“. Но Господь, това е само една идея, не е една конкретна идея. И тъй, вие си задавате въпросъ, запитвате се по нѣкой пѫть какво ще бѫде вашето положение.
към втори вариант >>

Най-важната притча въ живота, това е самиятъ животъ, какъ е произлѣзълъ животътъ, какъ се обуславя, какъ се е развилъ, какви сѫ били неговитѣ първоначални състояния, кое е неговото начало на проявяване, кой е бащата и коя майката на този животъ? (втори вариант)
Ако попитате нѣкой свещеникъ и той ще ви каже, че попъ или владика ще бѫде или нѣкой патриархъ. Тъй щото всѣки единъ човѣкъ си има по една притча въ свѣта, която разрѣшава. И всички я разрешаватъ и мѫже и жени. И днесъ вие, които ме слушате, имате по една притча. Азъ ще разгледамъ само една, а има и още много други. Най-важната притча въ живота, това е самиятъ животъ, какъ е произлѣзълъ животътъ, какъ се обуславя, какъ се е развилъ, какви сѫ били неговитѣ първоначални състояния, кое е неговото начало на проявяване, кой е бащата и коя майката на този животъ? Ще кажете „Господь“. Но Господь, това е само една идея, не е една конкретна идея. И тъй, вие си задавате въпросъ, запитвате се по нѣкой пѫть какво ще бѫде вашето положение. Ако си нѣкой воененъ, който се готви за война, ще кажешъ: „Какво ли ще бѫде моето бѫдеще? “ Ще извадишъ сабитѣ, пушкитѣ, конетѣ, за да ги прѣгледашъ и споредъ това ще започнешъ да смѣташъ позициитѣ, какъ да атакувашъ своя неприятель, дали ще сполучишъ или не.
към втори вариант >>

Отговори Петър и рече Му: „Изтълкувай ни тази притча! (втори вариант)
Но знаете ли, че като отидете на небето, първо ще ви питатъ какъ плачеха вашитѣ дѣца, какъ си чистиха сълзитѣ? Ще кажете: „Това не зная! “ – Ще се върнешъ още единъ пѫть, да научишъ това. А това значи да изправишъ двѣ важни погрѣшки, т.е. умътъ не е наученъ да мисли правилно и второ – другиятъ законъ, че не сте се научили да чувствувате споредъ закона на вашето сърце. Отговори Петър и рече Му: „Изтълкувай ни тази притча! “ Коя притча? – Притчата на живота, защо сѫ тия противорѣчия въ свѣта, защо като проповѣдвашъ на хората това учение, не го приематъ, защо сѫ тия недоразумѣния въ свѣта? И Христосъ отговори на Петра: „Всички тия противорѣчия въ свѣта сѫществуватъ, защото носоветѣ на хората не се продължаватъ, а се разширяватъ.“ Какъ казва апостолъ Петъръ? – Че ние виждаме хора съ много дълги носове!
към втори вариант >>

Коя притча? (втори вариант)
“ – Ще се върнешъ още единъ пѫть, да научишъ това. А това значи да изправишъ двѣ важни погрѣшки, т.е. умътъ не е наученъ да мисли правилно и второ – другиятъ законъ, че не сте се научили да чувствувате споредъ закона на вашето сърце. Отговори Петър и рече Му: „Изтълкувай ни тази притча! “ Коя притча? – Притчата на живота, защо сѫ тия противорѣчия въ свѣта, защо като проповѣдвашъ на хората това учение, не го приематъ, защо сѫ тия недоразумѣния въ свѣта? И Христосъ отговори на Петра: „Всички тия противорѣчия въ свѣта сѫществуватъ, защото носоветѣ на хората не се продължаватъ, а се разширяватъ.“ Какъ казва апостолъ Петъръ? – Че ние виждаме хора съ много дълги носове! Да, когато нѣкой художникъ нарисува нѣкой човѣкъ на книга, може да му тури дълъгъ носъ, може да му тури и широкъ, това нищо не значи. Само онзи живиятъ носъ е важенъ!
към втори вариант >>

– Притчата на живота, защо сѫ тия противорѣчия въ свѣта, защо като проповѣдвашъ на хората това учение, не го приематъ, защо сѫ тия недоразумѣния въ свѣта? (втори вариант)
А това значи да изправишъ двѣ важни погрѣшки, т.е. умътъ не е наученъ да мисли правилно и второ – другиятъ законъ, че не сте се научили да чувствувате споредъ закона на вашето сърце. Отговори Петър и рече Му: „Изтълкувай ни тази притча! “ Коя притча? – Притчата на живота, защо сѫ тия противорѣчия въ свѣта, защо като проповѣдвашъ на хората това учение, не го приематъ, защо сѫ тия недоразумѣния въ свѣта? И Христосъ отговори на Петра: „Всички тия противорѣчия въ свѣта сѫществуватъ, защото носоветѣ на хората не се продължаватъ, а се разширяватъ.“ Какъ казва апостолъ Петъръ? – Че ние виждаме хора съ много дълги носове! Да, когато нѣкой художникъ нарисува нѣкой човѣкъ на книга, може да му тури дълъгъ носъ, може да му тури и широкъ, това нищо не значи. Само онзи живиятъ носъ е важенъ! Слѣдователно, носътъ трѣбва постоянно да се измѣня, не да става голѣмъ.
към втори вариант >>

Онѣзи отъ васъ, който сѫ заинтересувани съ самия животъ, трѣбва да разрѣшатъ въпроса за себе си, каква е тази притча и коя е основната задача на притчата. (втори вариант)
Тѣ не прилагатъ Христовото учение, тѣ прилагатъ учение на много стари вѣрвания на миналото. Войната е едно старо вѣрване, идолитѣ сѫ едно старо вѣрване. Това е стара култура, която се явява въ нови форми. Казвате: „Ние, който можемъ да се биемъ по единъ модеренъ начинъ, сме културни хора! “ Въ Америка употрѣбяватъ електричеството за убийство, въ Франция рѣжатъ глави. Онѣзи отъ васъ, който сѫ заинтересувани съ самия животъ, трѣбва да разрѣшатъ въпроса за себе си, каква е тази притча и коя е основната задача на притчата. – Животътъ. Отъ дѣ произтича животътъ? Ще кажете: „Отъ Любовьта.“ Но тази Любовь, отъ която произтича животътъ, въ свръзка ли сте съ нея? Азъ говоря за Любовьта въ особена смисъль. Тази Любовь, която е родила живота, го е родила прѣди много години и сега не се ражда вече.
към втори вариант >>

Отговори Петъръ и рече Му: „Изтълкувай ни тази притча! (втори вариант)
Казватъ: „Той говори противъ поповетѣ“. Не съм говорилъ противъ поповетѣ. Говоря противъ онѣзи криви вѣрвания, които докарватъ нещастия на хората. Говоря противъ онѣзи криви вѣрвания, които докарватъ войнитѣ; говоря противъ онѣзи криви вѣрвания, които докарватъ жестокоститѣ въ свѣта. Да, противъ тѣхъ говоря. Отговори Петъръ и рече Му: „Изтълкувай ни тази притча! “ Знаете ли на какво мязаме съврѣменнитѣ хора? Въ древностьта имало единъ черенъ магьосникъ, който си задалъ задача да улови човѣшката душа щомъ като излѣзе отъ тѣлото и да я затвори въ нѣкоя бутилка. За своитѣ опити, той избиралъ египтяни отъ високо произхождение. Той си направилъ особено красиви жени отъ нѣкакво особено вещество и когато наближавало нѣкоя жена да умре, веднага вързвалъ душата ѝ въ това ново тѣло и турялъ надписъ: „Тукъ е душата на еди-коя си принцеса.“ Всѣки день прѣглеждалъ тѣзи души.
към втори вариант >>

И тъй: „Изтълкувай ни тази притча! (втори вариант)
Ще кажете: „Какво нѣщо е духъ? “ Когато се давишъ и нѣкой те спаси, това е духътъ. Що е любовь? – Когато отидешъ нѣкѫдѣ и тамъ те нахранятъ, измиятъ краката и ти постелятъ меко, това е любовь, това е душа. Вѣрвай въ духа, който те извади отъ водата, вѣрвай въ душата, която те нахрани! И тъй: „Изтълкувай ни тази притча! “ Притчата е живота, притчата е нашето недоволство. Всѣко недоволство въ даденъ моментъ, ще го прѣобърнешъ въ добродѣтель. Недоволенъ си, че не си знаешъ урока. Научи го!
към втори вариант >>

Притчата е живота, притчата е нашето недоволство. (втори вариант)
Що е любовь? – Когато отидешъ нѣкѫдѣ и тамъ те нахранятъ, измиятъ краката и ти постелятъ меко, това е любовь, това е душа. Вѣрвай въ духа, който те извади отъ водата, вѣрвай въ душата, която те нахрани! И тъй: „Изтълкувай ни тази притча! “ Притчата е живота, притчата е нашето недоволство. Всѣко недоволство въ даденъ моментъ, ще го прѣобърнешъ въ добродѣтель. Недоволенъ си, че не си знаешъ урока. Научи го! Момата е недоволна, защо не е красива. Достави си това, което ти липсва.
към втори вариант >>

Всички трѣбва да вложимъ тази Божествена мисъль, да си помогнемъ не само индивидуално, да се насърчимъ и да казваме: Можемъ всички да живѣемъ споредъ този законъ, да обяснимъ притчата, а тя е – да продължимъ носа си и съ толкова сѫщо да го разширимъ. (втори вариант)
Скѫсайте тази нишка, съ която сте вързани! Нѣкой казва: „Какъ ще живѣемъ сега? “ Да, братко, като си въ бутилка! Не се плашете отъ нищо! Тази любовь, която е въ васъ, тя е сила. Всички трѣбва да вложимъ тази Божествена мисъль, да си помогнемъ не само индивидуално, да се насърчимъ и да казваме: Можемъ всички да живѣемъ споредъ този законъ, да обяснимъ притчата, а тя е – да продължимъ носа си и съ толкова сѫщо да го разширимъ. Азъ казвамъ тази формула: Сърцето ти трѣбва да е топло, душата – свежа, умътъ – свѣтълъ, а духътъ крѣпъкъ. Свѣтлината, която иде, дава свобода; духътъ като е крѣпъкъ, може всичко да твори и да работи. Кажете: „Сърцето ми е топло, душата ми е свѣжа, умътъ ми е свѣтълъ, духътъ ми е крѣпъкъ. Защо? – Защото живѣя въ закона на любовьта, въ която нѣма никаква измѣна.“ Кажете това и задачата е рѣшена. Азъ ще живѣя по това ново правило.
към втори вариант >>

24. Трите методи на природата / Методи на природата

За пример, притчата за сеятеля, Христос е говорил на земеделци.
– Страдал е, но без идея. Ако с твоите страдания ти си помогнал на някого, това има смисъл. Всичко в живота трябва да се обуславя разумно. Следователно всички явления в живота и в разумната природа имат дълбок смисъл. Като четете Евангелието, виждате, че при различни случаи Христос е казвал съответни притчи. За пример, притчата за сеятеля, Христос е говорил на земеделци. В нея Той дал най-добрия метод, как да се сее семето физически, духовно и умствено, като обяснил условията, при които семето може да даде най-добро и изобилно жито. На рибарите говорил върху това, което се отнася до техния живот и опитности. В притчата за угощението Христос има предвид различните категории хора и чрез тях обяснява принципите на живота. В притчата се говори, че единият от поканените си купил нива и се отказал от угощението, друг си купил волове и отишъл да ги опита, трети се женил и не се отзовал на поканата. Нивата символизира човешкото тяло, което първо работи, а после почива.
към беседата >>

В притчата за угощението Христос има предвид различните категории хора и чрез тях обяснява принципите на живота.
Следователно всички явления в живота и в разумната природа имат дълбок смисъл. Като четете Евангелието, виждате, че при различни случаи Христос е казвал съответни притчи. За пример, притчата за сеятеля, Христос е говорил на земеделци. В нея Той дал най-добрия метод, как да се сее семето физически, духовно и умствено, като обяснил условията, при които семето може да даде най-добро и изобилно жито. На рибарите говорил върху това, което се отнася до техния живот и опитности. В притчата за угощението Христос има предвид различните категории хора и чрез тях обяснява принципите на живота. В притчата се говори, че единият от поканените си купил нива и се отказал от угощението, друг си купил волове и отишъл да ги опита, трети се женил и не се отзовал на поканата. Нивата символизира човешкото тяло, което първо работи, а после почива. Воловете са работниците, които трябва да нахраниш. Женитбата означава вътрешната страна на работата. Христос говорил на слушателите си чрез символи, на един образен език.
към беседата >>

В притчата се говори, че единият от поканените си купил нива и се отказал от угощението, друг си купил волове и отишъл да ги опита, трети се женил и не се отзовал на поканата.
Като четете Евангелието, виждате, че при различни случаи Христос е казвал съответни притчи. За пример, притчата за сеятеля, Христос е говорил на земеделци. В нея Той дал най-добрия метод, как да се сее семето физически, духовно и умствено, като обяснил условията, при които семето може да даде най-добро и изобилно жито. На рибарите говорил върху това, което се отнася до техния живот и опитности. В притчата за угощението Христос има предвид различните категории хора и чрез тях обяснява принципите на живота. В притчата се говори, че единият от поканените си купил нива и се отказал от угощението, друг си купил волове и отишъл да ги опита, трети се женил и не се отзовал на поканата. Нивата символизира човешкото тяло, което първо работи, а после почива. Воловете са работниците, които трябва да нахраниш. Женитбата означава вътрешната страна на работата. Христос говорил на слушателите си чрез символи, на един образен език. Той внесе ново гледище в разбирането на живота.
към беседата >>

И тогава ще се дойде до положението, когато всички се отричат от задължението към душата си, както ония в притчата за угощението.
Той внесе ново гледище в разбирането на живота. Ето защо, като изучавате Евангелието, трябва да се проникнете във вътрешния смисъл и да разкривате символите. Само по този начин придобитото знание ще ви ободри, освежи и лесно ще се освобождавате от неразположения – физически или душевни. Като слушате да се говори за новото, вие се ободрявате и желаете да работите в това направление, но като се натъквате на старите си разбирания, почвате да говорите: „Не е дошло още време за това“. Ако сте стари, ще кажете, че това е за младите; ако сте млади, ще кажете, че трябва да си поживеете. И тогава ще се дойде до положението, когато всички се отричат от задължението към душата си, както ония в притчата за угощението. Без тези елементарни правила никакви постижения не можете да очаквате. Ако имате малки придобивки, радвайте се и на тях, защото е казано: „Верният в малкото е верен и в многото“. Като престъпите едно от малките правила, вие казвате: „Това е малка погрешка, има много по-големи погрешки“. Ако не можете да изпълните малките правила относно съня, храненето и работата, как бихте приложили законите за вярата, надеждата и любовта? Христос казва: „Отец ми още работи, и аз работя“.
към беседата >>

За пример, притчата за сеятеля, Христос е говорил на земеделци.
– Страдал е, но без идея. Ако с твоите страдания ти си помогнал на някого, това има смисъл. Всичко в живота трябва да се обуславя разумно. Следователно всички явления в живота и в разумната природа имат дълбок смисъл. Като четете Евангелието, виждате, че при различни случаи Христос е казвал съответни притчи. За пример, притчата за сеятеля, Христос е говорил на земеделци. В нея Той дал най-добрия метод, как да се сее семето физически, духовно и умствено, като обяснил условията, при които семето може да даде най-добро и изобилно жито. На рибарите говорил върху това, което се отнася до техния живот и опитности. В притчата за угощението Христос има предвид различните категории хора и чрез тях обяснява принципите на живота. В притчата се говори, че единият от поканените си купил нива и се отказал от угощението, друг си купил волове и отишъл да ги опита, трети се женил и не се отзовал на поканата. Нивата символизира човешкото тяло, което първо работи, а после почива.
към беседата >>

В притчата за угощението Христос има предвид различните категории хора и чрез тях обяснява принципите на живота.
Следователно всички явления в живота и в разумната природа имат дълбок смисъл. Като четете Евангелието, виждате, че при различни случаи Христос е казвал съответни притчи. За пример, притчата за сеятеля, Христос е говорил на земеделци. В нея Той дал най-добрия метод, как да се сее семето физически, духовно и умствено, като обяснил условията, при които семето може да даде най-добро и изобилно жито. На рибарите говорил върху това, което се отнася до техния живот и опитности. В притчата за угощението Христос има предвид различните категории хора и чрез тях обяснява принципите на живота. В притчата се говори, че единият от поканените си купил нива и се отказал от угощението, друг си купил волове и отишъл да ги опита, трети се женил и не се отзовал на поканата. Нивата символизира човешкото тяло, което първо работи, а после почива. Воловете са работниците, които трябва да нахраниш. Женитбата означава вътрешната страна на работата. Христос говорил на слушателите си чрез символи, на един образен език.
към беседата >>

В притчата се говори, че единият от поканените си купил нива и се отказал от угощението, друг си купил волове и отишъл да ги опита, трети се женил и не се отзовал на поканата.
Като четете Евангелието, виждате, че при различни случаи Христос е казвал съответни притчи. За пример, притчата за сеятеля, Христос е говорил на земеделци. В нея Той дал най-добрия метод, как да се сее семето физически, духовно и умствено, като обяснил условията, при които семето може да даде най-добро и изобилно жито. На рибарите говорил върху това, което се отнася до техния живот и опитности. В притчата за угощението Христос има предвид различните категории хора и чрез тях обяснява принципите на живота. В притчата се говори, че единият от поканените си купил нива и се отказал от угощението, друг си купил волове и отишъл да ги опита, трети се женил и не се отзовал на поканата. Нивата символизира човешкото тяло, което първо работи, а после почива. Воловете са работниците, които трябва да нахраниш. Женитбата означава вътрешната страна на работата. Христос говорил на слушателите си чрез символи, на един образен език. Той внесе ново гледище в разбирането на живота.
към беседата >>

И тогава ще се дойде до положението, когато всички се отричат от задължението към душата си, както ония в притчата за угощението.
Той внесе ново гледище в разбирането на живота. Ето защо, като изучавате Евангелието, трябва да се проникнете във вътрешния смисъл и да разкривате символите. Само по този начин придобитото знание ще ви ободри, освежи и лесно ще се освобождавате от неразположения – физически или душевни. Като слушате да се говори за новото, вие се ободрявате и желаете да работите в това направление, но като се натъквате на старите си разбирания, почвате да говорите: „Не е дошло още време за това“. Ако сте стари, ще кажете, че това е за младите; ако сте млади, ще кажете, че трябва да си поживеете. И тогава ще се дойде до положението, когато всички се отричат от задължението към душата си, както ония в притчата за угощението. Без тези елементарни правила никакви постижения не можете да очаквате. Ако имате малки придобивки, радвайте се и на тях, защото е казано: „Верният в малкото е верен и в многото“. Като престъпите едно от малките правила, вие казвате: „Това е малка погрешка, има много по-големи погрешки“. Ако не можете да изпълните малките правила относно съня, храненето и работата, как бихте приложили законите за вярата, надеждата и любовта? Христос казва: „Отец ми още работи, и аз работя“.
към беседата >>

25. Окултни правила / Правила за живота

В притчата за първото и последно място Христос поставя същото правило в друга форма.
Когато видиш, че една природна сила се отправя срещу тебе, ще се обърнеш назад и ще препускаш с коня си, колкото сила имаш. Спреш ли, тя ще те завлече. Кой е конят? – Човешкият ум. Можеш ли да препускаш напред със своя ум, ще бъдеш спасен; останеш ли назад, ще бъдеш пометен. В притчата за първото и последно място Христос поставя същото правило в друга форма. Той казва: „Когато те канят някъде, вземи последно място“. С други думи казано: Докато не знаеш защо те канят, каква работа се иска от тебе, вземи последно място. Ако си глава, домакинът ще те види и сам ще ти предложи първото място. Ако си опашка и седнеш на първо място, като дойде домакинът, веднага ще ти каже да напуснеш това място и да отидеш на последното. Не може опашката да бъде напред и да бърза, а главата назад и да върви бавно.
към беседата >>

В притчата за първото и последно място Христос поставя същото правило в друга форма.
Когато видиш, че една природна сила се отправя срещу тебе, ще се обърнеш назад и ще препускаш с коня си, колкото сила имаш. Спреш ли, тя ще те завлече. Кой е конят? – Човешкият ум. Можеш ли да препускаш напред със своя ум, ще бъдеш спасен; останеш ли назад, ще бъдеш пометен. В притчата за първото и последно място Христос поставя същото правило в друга форма. Той казва: „Когато те канят някъде, вземи последно място“. С други думи казано: Докато не знаеш защо те канят, каква работа се иска от тебе, вземи последно място. Ако си глава, домакинът ще те види и сам ще ти предложи първото място. Ако си опашка и седнеш на първо място, като дойде домакинът, веднага ще ти каже да напуснеш това място и да отидеш на последното. Не може опашката да бъде напред и да бърза, а главата назад и да върви бавно.
към беседата >>

26. Милосърдието

Но в същата притча се разправя, че щом излязъл този слуга, намерил едного от съслужителите си, който имал да му дава 100 пеняза, улавя го, довежда го и му казва: „Плати ми онова, що си ми длъжен.“ Падна, прочее, служителят пред нозете му, молеше му се и казваше: „Имай търпение към мене и всичко ще ти платя.“ Но той не щеше, отиде и затвори го в тъмница, докле изплати дълга си.
Понеже на този слуга е дал 10 хиляди таланта, а той ял, пил, изпил всичко и не върнал нищо на господаря си. И най-после, господарят искал да знае: ще плати ли, или няма да плати. Хваща го и казва да го продадат – него, жена му, децата му: да се продаде, за да плати дълга си. Туй е първото решение на господаря. Тогава слугата припада на колене пред господаря си, кланя му се и казва: „Господарю, имай малко търпение, аз ще ти платя, покажи милост.“ Казва господарят: „Е, е, щом е за милост…“ – пуща го и му прощава всичкия дълг. Но в същата притча се разправя, че щом излязъл този слуга, намерил едного от съслужителите си, който имал да му дава 100 пеняза, улавя го, довежда го и му казва: „Плати ми онова, що си ми длъжен.“ Падна, прочее, служителят пред нозете му, молеше му се и казваше: „Имай търпение към мене и всичко ще ти платя.“ Но той не щеше, отиде и затвори го в тъмница, докле изплати дълга си. И като видяха съслужителите това, що стана, твърде се наскърбиха, дойдоха и казаха на господаря си всичко, що стана. „Викайте го! “ – казал царят. Причината, загдето този човек си иска парите, коя е? Това е, че в душата на този човек няма милосърдие, милост няма.
към беседата >>

Казано е в една притча защо именно едни праща напред, а други назад, надясно и наляво – вие знаете тази притча.
И Писанието казва: „Като дойде Христос, ще отдели едните отляво, а другите отдясно.“ Отчет ще иска. Защо ще ги дели? Това има дълбок окултен смисъл. Като дойде Христос, онези, които с хиляди години са работили добре, като ученици, ще ги въведе в новите условия на тази Школа. Едни ще въведе отдясно, други ще въведе отляво; на едните ще покаже пътя, по който трябва да се върнат, а на другите – пътя, по който трябва да отидат напред. Казано е в една притча защо именно едни праща напред, а други назад, надясно и наляво – вие знаете тази притча. Сега всеки един от вас ще си даде отчет! Няма да чакате последния ден да ви турят отляво или отдясно. Този въпрос е свършен, малко от по-напред трябва да започнете. На учениците, на вас ви трябва туй милосърдие – едно от най-необходимите качества: качество, потребно и за Учителя, потребно и за ученика, защото един ден този ученик ще заеме мястото на учител. Самият учител пък ще заеме мястото на ученик, защото има Учители на Учителите и ученици на учениците, но те са Учители.
към беседата >>

27. Живот вечен

И какво се казва там, в притчата: „Който Ме намери...?
Щом една мома се ожени за някого, за да я направи щастлива, тя се е опорочила. Нейният Господ, Който я е създал, не я е направил щастлива, че този трябва да я направи щастлива! Туй – Безпределното, Вечното, Щастливото, от което тя е излязла, не я е направило щастлива, та от туй, ограниченото, тя ще очаква своето спасение, то ще ѝ даде щастие! Когато търсиш своя възлюбен, ще видиш дали той е вътре в тази мома – или го няма там възлюбения ти. Източната философия го нарича Единия навсякъде: Единият е в множеството и туй множество е в Единия. И какво се казва там, в притчата: „Който Ме намери...? “ Може ли някой да цитира тази глава? Има ли някой от вас Библия? Обаче този не е най-важният въпрос, който трябва да ни занимава. Най-важният въпрос е, че трябва да се учите – учението е най-важното. И вие съжалявате, че няма да имам нито един ученик – тъй мислите.
към беседата >>

28. Изтълкувай ни тази притча

Сега ще взема петнадесети стих от петнадесета глава от Евангелието на Матея: „Отговори Петър и рече Му: Изтълкувай ни тази притча“.
Но ако волята ти не е диамантена и окото ти не е чисто, нищо не става“. Сега изпейте „Песента на гласните букви“. Какво липсва на тази песен? Ритъмът ѝ не е правилен. Изпейте сега „Благословен Господ Бог наш“. Сега ще взема петнадесети стих от петнадесета глава от Евангелието на Матея: „Отговори Петър и рече Му: Изтълкувай ни тази притча“. Музиката, това е неразбрана притча, която трябва да се изтълкува. И само онзи, който добре знае да пее, може да я изтълкува. И ще забележите, че всички нещастия в сегашния обществен живот произтичат все от нашите думи, от нашия глас. Ако, например, произнесем някоя дума малко натъртено, малко остро, ако гласът ни е малко дисхармоничен, веднага неговия тон ще произведе съответстваща вибрация. Затова първото изискване към един окултен ученик е да знае да пее.
към беседата >>

Музиката, това е неразбрана притча, която трябва да се изтълкува.
Сега изпейте „Песента на гласните букви“. Какво липсва на тази песен? Ритъмът ѝ не е правилен. Изпейте сега „Благословен Господ Бог наш“. Сега ще взема петнадесети стих от петнадесета глава от Евангелието на Матея: „Отговори Петър и рече Му: Изтълкувай ни тази притча“. Музиката, това е неразбрана притча, която трябва да се изтълкува. И само онзи, който добре знае да пее, може да я изтълкува. И ще забележите, че всички нещастия в сегашния обществен живот произтичат все от нашите думи, от нашия глас. Ако, например, произнесем някоя дума малко натъртено, малко остро, ако гласът ни е малко дисхармоничен, веднага неговия тон ще произведе съответстваща вибрация. Затова първото изискване към един окултен ученик е да знае да пее. Не може ли да пее, той не може да говори правилно, защото красноречивият говор е музика.
към беседата >>

29. Добрата земя

Какво е казал Христос в притчата?
И досега още ясновидци и окултисти го търсят, искат да разберат, в кой свят е попаднал, но никъде не могат да го намерят. Да се върнем към основната мисъл. Запомнете важното: всеки от вас, за това, което обича – за своя възлюбен, за добро и зло, има една специална стаичка. И, като проектирате вашата мисъл навън, към невидимия свят, каквото е вътре във вас, такова ще бъде и вън. И обратно, по същия закон: каквото е вън от вас, такова ще бъде и вътре във вас. Какво е казал Христос в притчата? – „А друго падна на добрата земя и, като израсна, стори плод стократен." В какво се състои тази добра земя? На какво се радва земеделецът? – На добрата земя. А какво е добрата почва? Тя е месото на милиони измрели малки животинки, от които се образувала тази почва.
към беседата >>

30. И отвори устата си, та ги поучаваше / Поучаваше ги

И съ туй се изпълнява притчата на Христа.
Казвамъ: „Анархисти противъ злото, свобода искатъ тѣ! “ И всички тия най-красивитѣ елементи, хората на крайнитѣ идеи, Христосъ ги събира и казва: „Елате вие, чрѣзъ васъ ще дойде Царството Божие“. И чудни сѫ тия хора сега! Онѣзи, които отъ хиляди години сѫ рѫкоположени, тѣ ставатъ безвѣрници, тѣ ставатъ жестоки. Тъй седи въпроса. И съ туй се изпълнява притчата на Христа. Онѣзи, които били звани на трапезата, всички се отказали, и тогава Христосъ казва: „Викайте отъ улицата всички онѣзи хроми, клосни, сакати, съ тѣхъ да се изпълни трапезата ми, да ядатъ и пиятъ на общо основание“. Тогава трапезата Христова се изпълнила съ тия хроми и клосни. Нѣкои ще кажатъ, че хулимъ църквата. Туй ни най-малко е охулване на църквата. Ние противъ църквата нѣмаме нищо.
към беседата >>

31. Бъдете разумни!

Христос, Който е говорил по цели часове в своите беседи, е казвал много хубави работи, които не са хроникирани в туй Евангелие, а е предадена само тази притча.
Почни да грешиш, и рога, и опашка ще ти израстнат, и ръцете ти в копита ще се превърнат. Питам: Ако ти израстнат рога и опашка, и ръцете ти в копита се превърнат, какво ще стане с тебе? Селянинът ще те хване, ще те впрегне и ще каже: „Дий, мене ми трябва такъв философ“. „Бъдете – казва Христос – разумни като змиите и незлобиви като гълъбите! “ Христос, Който е говорил по цели часове в своите беседи, е казвал много хубави работи, които не са хроникирани в туй Евангелие, а е предадена само тази притча. „Бъдете разумни като змиите! “ Защо? Само по този начин вие ще се удостоите, казва Христос, да се свържете с ангелите и те ще бъдат ваши Учители. И представете си, ако вие имате един светъл разум, с който да привличате ангелите, всеки ден, при всяка мъчна задача ще ви посещава по един светъл жител. А сега, при кого от вас е слязъл един ангел?
към беседата >>

32. Обектът на съзнанието

Като четете Евангелието, ще намерите притчата за онзи господар, който дал власт на своя слуга да управлява десет града. Защо?
Не е ли хубаво да имате онова благородно качество в себе си, да имате онова уважение и почитание един към друг? Като срещнете някого, да имате към него истинско уважение, тъй както спрямо себе си – ни повече, ни по-малко. Нямаме право да злоупотребяваме с Божествения живот! Това е единственият закон засега. Каквото и да работи човек в света, той трябва да има предвид обогатяването на този живот. Като четете Евангелието, ще намерите притчата за онзи господар, който дал власт на своя слуга да управлява десет града. Защо? Защото той вършел неговата воля. А на онзи, който не вършел волята му, нищо не му дал. Често се говори, че трябва да имаме концентрирана, силна воля. Едно от условията за развиването на силната воля е чистият живот. Чистотата, чистия живот не може да ги купим отникъде.
към беседата >>

33. Брат ти си дойде

Като четете притчата за блудния син, веднага бързате да осъдите големия брат.
Наистина, на пръв поглед изглежда, че животът е просто нещо. – Не, животът е най-сложната задача. Ето защо, за да постави живота си на разумна основа, човек трябва да има светъл, проницателен ум. Няма същество на земята, колкото малко да е, което да не знае, на каква основа да постави живота си. Както да поставите живота си, то е временно, преходно. Като четете притчата за блудния син, веднага бързате да осъдите големия брат. Казвате: Той не трябваше да се гневи. Питам: Вие защо се гневите? Защо сте недоволни? Когато страдате, вие сте недоволни. Когато се радвате, доволни сте.
към беседата >>

34. Плати ми, що ми си длъжен

В тази притча Христос е вложил един основен принцип, по който хората трябва да се ръководят.
В тази притча Христос е вложил един основен принцип, по който хората трябва да се ръководят. Той се отнася само за онези, който разбират живота. Като изучаваме човешкия живот, ние различаваме три категории хора: физически, духовни, между които влизат образованите, учените и божествените хора. И трите категории имат свои специфични разбирания, в зависимост от условията и средата, в които живеят. Една от причините за грешките и заблужденията на хората се дължи на факта, че те са размесили етикетите си: на физическия човек турят етикета божествен. Някога и на духовния, т.е.
към беседата >>

В прочетената притча се казва, че един господар искал да си направи сметка със слугите си.
Същият закон се отнася и към добродетелите. Великите добродетели раждат малките добродетели, а малките добродетели са носители на всички радости. Щастието на хората иде от малките ангелчета на небето. Когато едно благо се изпраща на земята, то иде от малките ангелчета. Бог изпраща едно малко ангелче да донесе благото на земята. В прочетената притча се казва, че един господар искал да си направи сметка със слугите си. Той намерил един от слугите неизправен в сметките си. Слугата ял и пил, но не могъл да се справи със сметките си и останал с един дълг от 10,000 таланта. Царят заповядал да продадат жена му и децата му, понеже не могъл да плати дълга си. У слугата се заражда видимо разкаяние. Той пада пред нозете на царя и казва: Почакай малко, господарю, аз ще си изплатя всичко.
към беседата >>

В тази притча Христос представя слугата като човек, в сърцето на когото нямаше милосърдие, нямаше и любов.
„Плати ми това, що си ми длъжен." Питате: Защо този съслужител е постъпил така със своя длъжник ? Сто пенязи на наши пари са около 60 лева. Има ли смисъл да осъдиш брата си за 60 лева? Като вземеш тези пари от него, ще оправиш ли живота си ? – Няма да го оправиш. В тази притча Христос представя слугата като човек, в сърцето на когото нямаше милосърдие, нямаше и любов. Тази е причината, дето за 60 лева той даде брата си под съд. Следователно, за да не стават такива работи, човешкото естество трябва да се проникне от Божествената разумност. Всичко, което човек прави, трябва да го насочи към Божията Любов, като основа на своя живот. Така ще се укрепят и религията, и науката, и общественият живот. Всичко в живота трябва да бъде в услуга на Божията Любов.
към беседата >>

Обаче, какво виждаме в притчата?
Всеки брат ще иска да си продаде имането и да го изяде. С това нищо не се постига. Синовете трябва да се сплотят около баща си, да работят задружно и да изкарват прехраната си с общ труд. Трудът на всички хора трябва да се използува за общото благо. Съвременните хора имат един и същ стремеж, всички искат да бъдат щастливи. Обаче, какво виждаме в притчата? Истинският господар прощава 10,000 лева дълг на слугата си. Същият слуга хваща своя съслужител, който му дължи само 60 лева, и го дава под съд. Той не подозира, че има Един, Който следи всичко. Онзи, който не вижда това, казва: Несправедливи са хората, животът не е добре нареден. Те казват, че царете са лоши, но грешката не е в царете.
към беседата >>

35. Възкресение

Тази е притчата – Лазар в лоното на Авраама, а богатият в мястото на мъчението.
Иде сега денят Господен. Казва Писанието, че едни ще заплачат и ще възридаят. Христос казва на учениците си: “Вие ще заплачете и ще възридаете, а светът ще се възрадва.” Като заплака Христос, всичкият ад се зарадва, казаха: “Освободихме се от Него.” Но учениците му бяха наскърбени. И Христос после каза: “Аз ще ви видя и вие после ще се възрадвате и радостта ви никой няма да отнеме.” Сега светът се радва. После светът ще възридае, а праведните ще се радват. Тази е притчата – Лазар в лоното на Авраама, а богатият в мястото на мъчението. Човек е изложен на изкушения. Даже и най видните – например, апостол Петър беше изложен на изпитания. Като отиде при Павла, като нямаше евреи при него, той постъпваше като езичниците. Обаче дойдоха при него евреите от Ерусалим и той почна да избягва езичниците. Страхуваше се да нямат лошо мнение за него.
към беседата >>

36. Домовит човек

Като разберете тази притча по този начин, сега, като се върнете у дома си, хванете се за ухото и си кажете: да работим!
Плодът на Духа, това е Любовта. Любовта е първият плод, който трябва да изпратим на Господа. Бог, като одобри този плод, ще каже: дайте този плод на децата! Той ще прати един ангел при нас, който ще ни даде право, да раздаваме от плодовете си на всички хора. И всички, които ядат от нашите плодове, ще станат добри хора. Като разберете тази притча по този начин, сега, като се върнете у дома си, хванете се за ухото и си кажете: да работим! Когато се продължава надолу ухото и животът се продължава. Когато ухото се продължава нагоре, чистотата се увеличава. Когато ухото се разширява и активността в човека се разширява. Когато ухото се скъсява и животът става хилав. Ето, затова, вие трябва да си теглите ушите.
към беседата >>

37. Да не бъдете съдени

Ядката, основната мисъл в притчата, която казал Христос, се състои в това, че онзи, който разбере Неговите думи, аз го уподобявам на човек, който е поставил целия си живот на камък.
Ако ме разберете добре, онези, които шият, които месят хляб, които орат земята, ще станат 10 пъти по-добри, отколкото по-рано. Та във всички направления, каквото изкуство имате в света, ако ме разберете, ще станете най-малко 10 пъти по-добри, ще направите всичко по-хубаво, отколкото по-рано, и ще бъдете благодарни. Целта ни е да бъдем доволни от сегашния живот, който Бог ни е дал. Целта ни е да бъдем готови за новия живот, който е започнал. И трябва да го използваме. Ядката, основната мисъл в притчата, която казал Христос, се състои в това, че онзи, който разбере Неговите думи, аз го уподобявам на човек, който е поставил целия си живот на камък. Подразбирам, че той е съградил къщата си върху камък. Под „камък“ разбирам Божественото, разумното в човека. Онзи пък, който не е разбрал Неговите думи, поставя живота си на пясък. Пясъкът, това е лъжливото в живота. Ние, съвременните хора, се уповаваме на неща, които нямат никакво основание в живота.
към беседата >>

38. Няма пророк

Питам: Кой от съвременните хора е разбрал притчата, например, за петте таланта, или тази за петте разумни и петте неразумни деви?
Някои мислят, че ние разрушаваме съвременния строй. Не, ние закърпваме, тласкаме по малко стария наш кораб, да ни изкара до брега. И като излезем на брега, ще се заемем с направата на нов, здрав кораб, който ще ни потрябва за второ пришествие. Казвате: “Какво е говорил Христос на учениците си преди 2’000 години? ” - Той им говорил много неща, но казвал: “Много още има да ви говоря, но то ще стане, когато дойда втори път на земята.” - Ами защо Христос говореше с притчи, та мнозина от тия, които Го слушаха нищо не разбираха? Питам: Кой от съвременните хора е разбрал притчата, например, за петте таланта, или тази за петте разумни и петте неразумни деви? - С тези притчи Христос искаше да застави хората да мислят. Всяка притча е символ, азбука, с която си служи цялата жива, разумна природа. Христос си е служил със същия език, с който си служи и природата. Днес много проповедници и учени хора правят преводи на притчите, тълкуват ги, но те са далеч още от вътрешния смисъл, който Христос е вложил в тях. Не е лесно да си служиш с този език!
към беседата >>

Всяка притча е символ, азбука, с която си служи цялата жива, разумна природа.
И като излезем на брега, ще се заемем с направата на нов, здрав кораб, който ще ни потрябва за второ пришествие. Казвате: “Какво е говорил Христос на учениците си преди 2’000 години? ” - Той им говорил много неща, но казвал: “Много още има да ви говоря, но то ще стане, когато дойда втори път на земята.” - Ами защо Христос говореше с притчи, та мнозина от тия, които Го слушаха нищо не разбираха? Питам: Кой от съвременните хора е разбрал притчата, например, за петте таланта, или тази за петте разумни и петте неразумни деви? - С тези притчи Христос искаше да застави хората да мислят. Всяка притча е символ, азбука, с която си служи цялата жива, разумна природа. Христос си е служил със същия език, с който си служи и природата. Днес много проповедници и учени хора правят преводи на притчите, тълкуват ги, но те са далеч още от вътрешния смисъл, който Христос е вложил в тях. Не е лесно да си служиш с този език! Човек трябва да знае, де да постави всяка буква от азбуката. Ако някой човек напише едно писмо само от съгласни букви, какво ще излезе от него?
към беседата >>

39. Тази притча

Притча или иносказание е изречение, в което е скрит смисъл на някаква велика идея.
Притча или иносказание е изречение, в което е скрит смисъл на някаква велика идея. За непросветения това изречение е притча, а за просветения то е изречение с дълбок смисъл и съдържание. Ние разглеждаме живота като притча. Всяко нещо в живота, което не е разбрано, е притча. И за това, за всяко неразбрано нещо може да се каже: “Изтълкувай ни тази притча! ”
към беседата >>

За непросветения това изречение е притча, а за просветения то е изречение с дълбок смисъл и съдържание.
Притча или иносказание е изречение, в което е скрит смисъл на някаква велика идея. За непросветения това изречение е притча, а за просветения то е изречение с дълбок смисъл и съдържание. Ние разглеждаме живота като притча. Всяко нещо в живота, което не е разбрано, е притча. И за това, за всяко неразбрано нещо може да се каже: “Изтълкувай ни тази притча! ” Днес простите хора се занимават с обикновени работи; те се задоволяват с малко и никога не разсъждават, защо се раждат и защо умират; те никога не разсъждават, защо имат известно верую и дали това верую е право.
към беседата >>

Ние разглеждаме живота като притча.
Притча или иносказание е изречение, в което е скрит смисъл на някаква велика идея. За непросветения това изречение е притча, а за просветения то е изречение с дълбок смисъл и съдържание. Ние разглеждаме живота като притча. Всяко нещо в живота, което не е разбрано, е притча. И за това, за всяко неразбрано нещо може да се каже: “Изтълкувай ни тази притча! ” Днес простите хора се занимават с обикновени работи; те се задоволяват с малко и никога не разсъждават, защо се раждат и защо умират; те никога не разсъждават, защо имат известно верую и дали това верую е право. Тия хора казват: “Като отидем на онзи свят, тогава ще разберем нещата”, или “Господ ще даде”, и т.н.
към беседата >>

Всяко нещо в живота, което не е разбрано, е притча.
Притча или иносказание е изречение, в което е скрит смисъл на някаква велика идея. За непросветения това изречение е притча, а за просветения то е изречение с дълбок смисъл и съдържание. Ние разглеждаме живота като притча. Всяко нещо в живота, което не е разбрано, е притча. И за това, за всяко неразбрано нещо може да се каже: “Изтълкувай ни тази притча! ” Днес простите хора се занимават с обикновени работи; те се задоволяват с малко и никога не разсъждават, защо се раждат и защо умират; те никога не разсъждават, защо имат известно верую и дали това верую е право. Тия хора казват: “Като отидем на онзи свят, тогава ще разберем нещата”, или “Господ ще даде”, и т.н. Те лесно обясняват нещата с думите: “Господ ще даде.” - Това е вярно.
към беседата >>

И за това, за всяко неразбрано нещо може да се каже: “Изтълкувай ни тази притча!
Притча или иносказание е изречение, в което е скрит смисъл на някаква велика идея. За непросветения това изречение е притча, а за просветения то е изречение с дълбок смисъл и съдържание. Ние разглеждаме живота като притча. Всяко нещо в живота, което не е разбрано, е притча. И за това, за всяко неразбрано нещо може да се каже: “Изтълкувай ни тази притча! ” Днес простите хора се занимават с обикновени работи; те се задоволяват с малко и никога не разсъждават, защо се раждат и защо умират; те никога не разсъждават, защо имат известно верую и дали това верую е право. Тия хора казват: “Като отидем на онзи свят, тогава ще разберем нещата”, или “Господ ще даде”, и т.н. Те лесно обясняват нещата с думите: “Господ ще даде.” - Това е вярно. Господ ще даде не само в бъдеще, но Той е давал и в миналото, а продължава да дава непрекъснато и до днес.
към беседата >>

” Ученият човек пък казва: “Чумата не е голяма, тя едва се вижда с микроскоп, но има свойството лесно и бързо да се размножава, затова става опасна.” Казвам: Това нещо именно е притча.
Тия учени размножават по изкуствен начин микробите, като ги поставят в шишета, с разни разтвори, благоприятни за тяхното развитие и оттам с игличка вземат от тия микроби и правят инжекции върху разни малки, дребни животни, да видят, как действат те върху организма им. Оттук те вадят своите заключения и за действието им върху човешкия организъм. Това са все учени хора, които работят върху микробите на чумата, или върху микробите на петнистия тиф и т.н. Простият човек, като слуша да се говори за чумата, която изтребва със стотици и хиляди хора, представя си я живо нещо голямо като човек, което ходи с коса в ръка и коси, де какво срещне на пътя си. Той казва: “Каква ли ще е причината за тази болест, която създава такива лоши последствия? ” Ученият човек пък казва: “Чумата не е голяма, тя едва се вижда с микроскоп, но има свойството лесно и бързо да се размножава, затова става опасна.” Казвам: Това нещо именно е притча. За простия човек, който не разбира смисъла и причините за явяването на микробите, нито свойството им да се размножават много и да причиняват големи вреди, този въпрос е притча. За учения човек, обаче, въпросът не е поставен така. Той си обяснява всичко. Питам: Коя е причината за явяването на микробите в света? Първоначално, при създаване на живота, микробите съществуваха ли?
към беседата >>

За простия човек, който не разбира смисъла и причините за явяването на микробите, нито свойството им да се размножават много и да причиняват големи вреди, този въпрос е притча.
Оттук те вадят своите заключения и за действието им върху човешкия организъм. Това са все учени хора, които работят върху микробите на чумата, или върху микробите на петнистия тиф и т.н. Простият човек, като слуша да се говори за чумата, която изтребва със стотици и хиляди хора, представя си я живо нещо голямо като човек, което ходи с коса в ръка и коси, де какво срещне на пътя си. Той казва: “Каква ли ще е причината за тази болест, която създава такива лоши последствия? ” Ученият човек пък казва: “Чумата не е голяма, тя едва се вижда с микроскоп, но има свойството лесно и бързо да се размножава, затова става опасна.” Казвам: Това нещо именно е притча. За простия човек, който не разбира смисъла и причините за явяването на микробите, нито свойството им да се размножават много и да причиняват големи вреди, този въпрос е притча. За учения човек, обаче, въпросът не е поставен така. Той си обяснява всичко. Питам: Коя е причината за явяването на микробите в света? Първоначално, при създаване на живота, микробите съществуваха ли? Някои учени казват, че микробите се създадоха след отклоняване на човека от правия път на неговия живот.
към беседата >>

- Дървото на познаване доброто и злото беше една притча, която тази жена изучаваше.
Чудно, защо Господ не иска нашето бързо развитие? Тогава нека направя поне един опит. От много опити глава не боли! ” И откъсна тя един плод от дървото на познаване доброто и злото, вкуси от него и даде на Адама и той да го опита. Какво представляваше това дърво? - Дървото на познаване доброто и злото беше една притча, която тази жена изучаваше. Де е това дърво сега? Един от американските учени професори в Бостонския университет е написал една ценна книга за рая и казва, че рая не се е намирал между реките Тигър и Ефрат, а някъде на северния полюс. Какво може да се каже срещу твърденията на този учен професор, когото всички съвременници признават за такъв човек? Този учен доказва, че във времето на Адам и Ева, реките Тигър и Ефрат се намирали на северния полюс, някъде в Азия. В Библията, обаче, се казва, че на мястото, дето бил някогашния рай, се намирали още две реки.
към беседата >>

Значи, това е притча.
Един от американските учени професори в Бостонския университет е написал една ценна книга за рая и казва, че рая не се е намирал между реките Тигър и Ефрат, а някъде на северния полюс. Какво може да се каже срещу твърденията на този учен професор, когото всички съвременници признават за такъв човек? Този учен доказва, че във времето на Адам и Ева, реките Тигър и Ефрат се намирали на северния полюс, някъде в Азия. В Библията, обаче, се казва, че на мястото, дето бил някогашния рай, се намирали още две реки. Де са тези реки сега? Значи, това е притча. Съвременните хора не знаят с положителност, де се намирал рая, но предполагат да е бил някъде в Азия. “Изтълкувай ни тази притча! ” Както виждате, учениците са искали от Христа да им изтълкува тази притча. Обаче, какво изяснение е дал Христос на тази притча, това не е вместено никъде в Евангелието. От въпросите и запитванията, които евреите отправяли към Христа, се вижда, че те били любознателен народ, интересували се от научни въпроси.
към беседата >>

“Изтълкувай ни тази притча!
Този учен доказва, че във времето на Адам и Ева, реките Тигър и Ефрат се намирали на северния полюс, някъде в Азия. В Библията, обаче, се казва, че на мястото, дето бил някогашния рай, се намирали още две реки. Де са тези реки сега? Значи, това е притча. Съвременните хора не знаят с положителност, де се намирал рая, но предполагат да е бил някъде в Азия. “Изтълкувай ни тази притча! ” Както виждате, учениците са искали от Христа да им изтълкува тази притча. Обаче, какво изяснение е дал Христос на тази притча, това не е вместено никъде в Евангелието. От въпросите и запитванията, които евреите отправяли към Христа, се вижда, че те били любознателен народ, интересували се от научни въпроси. Ако изучавате кабалата на евреите, ще видите, че имали дълбоко разбиране за математиката, разбирали нейния вътрешен смисъл и приложение в живота. Понякога съвременните хора се смеят на откритията на учените, но тези учени хора, които разбират добре законите, завъртват едно колело и казват: “Виждате ли, какво стана?
към беседата >>

” Както виждате, учениците са искали от Христа да им изтълкува тази притча.
В Библията, обаче, се казва, че на мястото, дето бил някогашния рай, се намирали още две реки. Де са тези реки сега? Значи, това е притча. Съвременните хора не знаят с положителност, де се намирал рая, но предполагат да е бил някъде в Азия. “Изтълкувай ни тази притча! ” Както виждате, учениците са искали от Христа да им изтълкува тази притча. Обаче, какво изяснение е дал Христос на тази притча, това не е вместено никъде в Евангелието. От въпросите и запитванията, които евреите отправяли към Христа, се вижда, че те били любознателен народ, интересували се от научни въпроси. Ако изучавате кабалата на евреите, ще видите, че имали дълбоко разбиране за математиката, разбирали нейния вътрешен смисъл и приложение в живота. Понякога съвременните хора се смеят на откритията на учените, но тези учени хора, които разбират добре законите, завъртват едно колело и казват: “Виждате ли, какво стана? ” Простият работник кара, върти колелото и не се интересува да знае, как се върти, въз основа на какви закони; обаче, ученият човек знае, че като завърти това колело, то произвежда енергия, която превръща водната сила в електрическа, и по този начин осветлява цял град.
към беседата >>

Обаче, какво изяснение е дал Христос на тази притча, това не е вместено никъде в Евангелието.
Де са тези реки сега? Значи, това е притча. Съвременните хора не знаят с положителност, де се намирал рая, но предполагат да е бил някъде в Азия. “Изтълкувай ни тази притча! ” Както виждате, учениците са искали от Христа да им изтълкува тази притча. Обаче, какво изяснение е дал Христос на тази притча, това не е вместено никъде в Евангелието. От въпросите и запитванията, които евреите отправяли към Христа, се вижда, че те били любознателен народ, интересували се от научни въпроси. Ако изучавате кабалата на евреите, ще видите, че имали дълбоко разбиране за математиката, разбирали нейния вътрешен смисъл и приложение в живота. Понякога съвременните хора се смеят на откритията на учените, но тези учени хора, които разбират добре законите, завъртват едно колело и казват: “Виждате ли, какво стана? ” Простият работник кара, върти колелото и не се интересува да знае, как се върти, въз основа на какви закони; обаче, ученият човек знае, че като завърти това колело, то произвежда енергия, която превръща водната сила в електрическа, и по този начин осветлява цял град. Питам: Как е дошло на ума на учения човек да използва електрическата енергия за разни цели?
към беседата >>

Обаче, това обяснение е иносказание, притча.
- В тялото. Де е душата, де е духът? - В тялото. Съвременните теософи, например, дават някакво изяснение за човешкия дух, но то е много материалистично. Те го уподобяват на лъч. Обаче, това обяснение е иносказание, притча. Какъв лъч е той? - Светлинен лъч. Това е само уподобление. Трябва да се знае, какво всъщност представлява този лъч. Под “лъч” се разбира всяко нещо, което дава извества посока, известно направление, известно движение.
към беседата >>

Притча е това!
Ако яденето на патици може да ви направи гениални хора, яжте ги! Ако яденето на прасенце може да внесе във вас елексира на живота, яжте го! Ако яденето на риби може да ви направи силни, смели хора в света, яжте ги! Но ако след изяждането на един петел, у вас се явят качествата на петела да ровите, по-добре не го бутайте. Или, ако след изяждането на едно прасе, у вас останат неговите качества, цял ден да грухтите и да създадете в себе си цяла кочина, по-добре не го пипайте. Притча е това! Казвате: “Какво искате да кажете с това? ” - Нищо особено не ви казвам, но ви съветвам да не ядете този петел, нито това прасе, от които дълго време ще трябва да се чистите. След всички нещастия, които сполетяват съвременните хора, след всички болести, които ги нападат, те питат: “Какво трябва да ядем? Коя е най-здравословната храна за нас? ” Казвам: За всички разумни хора е точно определено, какво трябва да ядат.
към беседата >>

“Изтълкувай ни тази притча!
Ние обичаме приятелите си поради това, че получаваме нещо от тях: даваме и получаваме. Изкуството е да обичаш и да помагаш на човек, от когото нищо не получаваш. Всеки гражданин плаща данък на държавата, защото тя го принуждава да стори това. Ако той не плаща данъка си доброволно, утре ще дойде съдебния пристав с червен лист и ще-не-ще ще го изплати. Редовното изплащане на данъка още не е добродетел. “Изтълкувай ни тази притча! ” Върху този стих трябва да се разисква, а това, как мисли българинът за владиката, за попа, то не е наша работа. Да изтъкваш погрешките на човека, това още на значи, че си ги изправил. Ние взимаме тия примери, като общи положения, в които всеки човек изпада. Човек трябва да търси начини, чрез които да се повдигне. За тази цел той трябва да изучава законите, на които се подчинява неговия мозък.
към беседата >>

И казва му Петър: “Изтълкувай ни тази притча!
Казва се в Писанието: “Не огорчавайте Духа! ” Значи, и Духът може да се огорчава. С други думи казано: всеки, който скъса връзката си с Бога, става посмешище на целия свят. Затова, човек не трябва да къса връзката си с Бога. Който не скъса тази връзка, животът му всеки ден, от сутрин до вечер, ще бъде щастлив, всички хора ще се стичат около него, и на всякъде ще бъде добре приет. И казва му Петър: “Изтълкувай ни тази притча! ” Христос им изтълкува тази притча по следния начин: “При всички условия на живота си, дръж връзката с Любовта! При всички условия на живота си, дръж връзката с Мъдростта! При всички условия на живота си, дръж връзката с Истината! При всички условия търси вечния живот! При всички условия на живота си, търси светлината на истинското знание!
към беседата >>

” Христос им изтълкува тази притча по следния начин: “При всички условия на живота си, дръж връзката с Любовта!
” Значи, и Духът може да се огорчава. С други думи казано: всеки, който скъса връзката си с Бога, става посмешище на целия свят. Затова, човек не трябва да къса връзката си с Бога. Който не скъса тази връзка, животът му всеки ден, от сутрин до вечер, ще бъде щастлив, всички хора ще се стичат около него, и на всякъде ще бъде добре приет. И казва му Петър: “Изтълкувай ни тази притча! ” Христос им изтълкува тази притча по следния начин: “При всички условия на живота си, дръж връзката с Любовта! При всички условия на живота си, дръж връзката с Мъдростта! При всички условия на живота си, дръж връзката с Истината! При всички условия търси вечния живот! При всички условия на живота си, търси светлината на истинското знание! При всички условия на живота си, търси свободата, от която никой не може да те лиши!
към беседата >>

40. Светото място / Святото място

Христос е говорил на учениците си с притчи; всяка притча крие в себе си дълбок смисъл.
Един от общите процеси, на които се подчиняват всички живи същества, е храненето и въпреки това никое живо същество не знае как да се храни. Дойдете ли до човека, най-съвършеното същество на Земята, и той не се храни правилно - дъвче бързо, без да задържа храната в устата си, вследствие на което процесът на храносмилането не става правилно. Преди всичко храната трябва да се задържа по- дълго време в устата, за да може част от енергията и да се всмуче от езика; чрез езика енергията се предава в мозъка, а оттам - в сърцето. Езикът възприема духовната енергия от храната, която по друг начин не може да се възприеме; за да се ползва от тази енергия, човек трябва да бъде свободен, да не се безпокои, ето защо, когато се храни, човек трябва да бъде добре разположен, да не се тревожи - той трябва да бъде като разумните деца. Христос е говорил на учениците си с притчи; всяка притча крие в себе си дълбок смисъл. В притчата за сеяча Христос говори за житните семена, едни от които паднали на пътя, други - на камениста почва, трети - между тръните, а някои паднали на добра почва; от последните едно дало 30 зърна, второто - 60, а третото - 100. Каквото е казал Христос за житните зърна, същото се отнася и до човека - и човек попада в неблагоприятни условия (на пътя, между тръните и на камениста почва) или в благоприятни условия (на добрата почва, където може да расте и да се развива). Благоприятни условия се дават само на красиви, на добри, на любящи души. Красотата е израз на Любовта, следователно който не люби, той не може да бъде красив; красота без Любов не съществува, красота без Любов е мъртва. Такава красота съществува само в ума на художника.
към беседата >>

В притчата за сеяча Христос говори за житните семена, едни от които паднали на пътя, други - на камениста почва, трети - между тръните, а някои паднали на добра почва; от последните едно дало 30 зърна, второто - 60, а третото - 100.
Един от общите процеси, на които се подчиняват всички живи същества, е храненето и въпреки това никое живо същество не знае как да се храни. Дойдете ли до човека, най-съвършеното същество на Земята, и той не се храни правилно - дъвче бързо, без да задържа храната в устата си, вследствие на което процесът на храносмилането не става правилно. Преди всичко храната трябва да се задържа по- дълго време в устата, за да може част от енергията и да се всмуче от езика; чрез езика енергията се предава в мозъка, а оттам - в сърцето. Езикът възприема духовната енергия от храната, която по друг начин не може да се възприеме; за да се ползва от тази енергия, човек трябва да бъде свободен, да не се безпокои, ето защо, когато се храни, човек трябва да бъде добре разположен, да не се тревожи - той трябва да бъде като разумните деца. Христос е говорил на учениците си с притчи; всяка притча крие в себе си дълбок смисъл. В притчата за сеяча Христос говори за житните семена, едни от които паднали на пътя, други - на камениста почва, трети - между тръните, а някои паднали на добра почва; от последните едно дало 30 зърна, второто - 60, а третото - 100. Каквото е казал Христос за житните зърна, същото се отнася и до човека - и човек попада в неблагоприятни условия (на пътя, между тръните и на камениста почва) или в благоприятни условия (на добрата почва, където може да расте и да се развива). Благоприятни условия се дават само на красиви, на добри, на любящи души. Красотата е израз на Любовта, следователно който не люби, той не може да бъде красив; красота без Любов не съществува, красота без Любов е мъртва. Такава красота съществува само в ума на художника. Добротата пък определя цената на човешките постъпки; добрият човек е навсякъде приет, той носи в себе си условия за Любовта.
към беседата >>

Върху притчата на Г. Р. (втори вариант)
Изпейте сега една хубава песен. Най-любимата ви песен. «В начало бе Словото». Предметите, които избрахте за четене тази вечер, бяха хубаво подбрани, ще мислите върху тях. Има ли някои да зададе някой въпрос, който го интересува? Върху притчата на Г. Р. – какво е искала да каже тази малка мушица, която е кацнала на този стих отгоре: «Аз съм във всичко. Аз във всичко пребъдвам.» И този философ взел и я щовъкнал с пръста си. (- Понеже този философ, като чел тази книга, се спрял именно на този стих. Тази мушица е искала да му покаже едно малко присъствие на Бога и в нейната малка формица: «Аз прониквам във всичко.» А той не е можал да намери това, Живото, Великото в това малко същество, което Бог му е пратил за доказателство на тази идея: «Аз прониквам всичко! »)
към втори вариант >>

41. Изостаналите укрухи

И когато са задали на Христа въпроса, що е Истина, Той им отговорил със следната притча.
Ако един учен премине цели 20 – 30 години през ред страдания и после му се усмихне щастието, мислите ли, че ако той се натъкне на някаква лъжлива теория, ще се разправя с нея? Той ще се държи само за онези факти, които са верни и истинни, а за другите, които не са верни и не са още доказани, ще каже: нека с останалите факти и теории се занимава младото поколение. Нека един ден то да се произнесе, кои факти са верни, и кои не. Трудно е да се определи, кое е вярно, и кое не. Истината и лъжата в света са така преплетени, че мъчно могат да се разплетат. И когато са задали на Христа въпроса, що е Истина, Той им отговорил със следната притча. „Уподоби се Царството небесно на человек, който пося добро семе на нивата си. Като спяха человеците, дойде неприятелят му, пося плевели между пшеницата и си отиде. Слугите на домакина дойдоха и казаха му: Господине, не пося ли добро семе на нивата си; отде се взеха плевелите? А той им рече: враждебник человек е направил това. Слугите му рекоха: искаш ли да отидем да ги оплевим?
към беседата >>

От психологическо гледище тази притча подразбира, че не е добре човек да се занимава с греховете и с погрешките на хората. Защо?
Слугите на домакина дойдоха и казаха му: Господине, не пося ли добро семе на нивата си; отде се взеха плевелите? А той им рече: враждебник человек е направил това. Слугите му рекоха: искаш ли да отидем да ги оплевим? Той им рече: не, за да не би, като плевите плевелите, да изтръгнете заедно с тях и пшеницата. Оставете да растат наедно и двете до жетва; във времето на жетвата ще река на жетварите: Съберете първо плевелите и вържете ги на снопове за изгаряне, а пшеницата съберете в житницата ми." От психологическо гледище тази притча подразбира, че не е добре човек да се занимава с греховете и с погрешките на хората. Защо? – Защото и когато обича, и когато мрази, човек се свързва с греховете и със слабостите на дадения човек. Когато обичате някого, вие се свързвате с този човек и придобивате неговите качества. И когато мразите някого, вие пак се свързвате и придобивате неговите качества. Забележете, например, как пишат във вестниците против правителството, как изтъкват грешките и неправдите, които то върши. Дойдат ли, обаче, те на власт, веднага обръщат политиката.
към беседата >>

42. Четирите кръга

Това е една притча, а всички притчи са ценни за човека, защото имат отношение до неговото съзнание.
Той взима тази вещ, туря я на гърба на камилата си и продължава да върви. Едва направила няколко крачки, камилата се спънала и паднала мъртва на земята. Питам: имаше ли нужда да туря тази вещ на гърба на камилата? Значи, последното ви желание може да счупи гърба на вашата камила. Щом счупи гърба на вашата камила, всичкото ви богатство остава в пустинята. Това е една притча, а всички притчи са ценни за човека, защото имат отношение до неговото съзнание. Не е въпросът, трябва ли да бъде човек богат, или не трябва. Добрият човек не може да бъде сиромах. Ученият човек не може да бъде невежа. Глупавият човек е увеличил кръговете в своя живот до безконечност. Той има един милион лева и казва: Искам да имам два милиона.
към беседата >>

43. Свещеният час

Питам ви: Как ще си обясните Христовите думи в притчата за онзи домостроител, когото господарят уволнил и поискал сметка за домостроителството?
У човека има едно особено чувство, което на всяко време му подсказва каква храна трябва да яде. Защо? Защото в даден случай само в тази храна човек ще намери ония специфични елементи, които са необходими било за съграждане на организма, било за създаването на някоя велика мисъл или някое благородно чувство. Вие ще кажете: „Отде ще намерим тази подходяща храна? “ Виждате онзи художник, колкото беден и да е, как намира бои, четки. Щом са нужни за работата му, отдето и да е, той ще ги намери. Питам ви: Как ще си обясните Христовите думи в притчата за онзи домостроител, когото господарят уволнил и поискал сметка за домостроителството? Този домостроител си казал: „Що да сторя? Да копая – не мога. Да прося – срам ме е“. И най-после казва: „Дойде ми на ум какво ще направя“. И повиква едного от длъжниците на господаря си и го пита: „Колко си длъжен на господаря ми?
към беседата >>

44. Малки и големи придобивки

В притчата за блудния син не се предава подробно разговора на сина с бащата.
Мислете върху положението си като слуги, изпратени на гурбет на земята. Мислете и върху това какво трябва да занесете на небето от вашия гурбет. Мислете, че отново трябва да се явите пред баща си като блудния син и да кажете: „Татко, сгреших пред небето и пред тебе. Приеми ме като един от последните ти слуги.” В едно старо предание се казва, че блудният син се явил пред баща си със скъсана торба, която обаче била много ценна. Следователно всеки, който се върне на небето, все трябва да занесе нещо от своя гурбет. В притчата за блудния син не се предава подробно разговора на сина с бащата. Блудният син казал на баща си: „Татко, докато бях при тебе, ядох и пих, измъчвах слугите. Откак се отделих, изгубих тези условия, но се научих да работя, да слугувам. Днес съм готов да изправя погрешките си.” Тази е причината, задето бащата заповядал на слугите си да заколят най-тлъстото теле за изгубения си син. Той сам турил пръстен на ръката на сина си и го целунал. Блудният син казал на баща си, че се връща в неговия дом не като син, който знае да заповядва на слугите си, но като син, който е готов да слугува, да даде пример и на другите как да работят.
към беседата >>

45. Първата причина

Всяка притча съдържа велик закон.
Школата, която следвате, се отличава по това, че всеки момент дава нещо ново за ученика, с което буди съзнанието му. Ученикът трябва да разшири съзнанието си, да дойде до Божественото съзнание, до вътрешната връзка с Бога. В Школата се дават ред примери, изясняват се закони, които трябва да се изучават и прилагат. Всеки пример съдържа в себе си велик закон. Такова нещо представят притчите на Христа. Всяка притча съдържа велик закон. От притчата за настойника, когото господарят уволнил, Христос вади закона: „Правете си приятели от богатството на неправдата." Какво разбирате от тия думи? Ако успеете да обърнете богатия човек към Бога, в неговото лице вие ще придобиете приятел, който може да подобри положението ви. До това време този богат човек ял и пил, мислил само за себе си, изнасилвал и ограбвал бедни и сираци и в един момент го обръщате към Бога. Няма ли да ви стане той добър приятел?
към беседата >>

От притчата за настойника, когото господарят уволнил,
Ученикът трябва да разшири съзнанието си, да дойде до Божественото съзнание, до вътрешната връзка с Бога. В Школата се дават ред примери, изясняват се закони, които трябва да се изучават и прилагат. Всеки пример съдържа в себе си велик закон. Такова нещо представят притчите на Христа. Всяка притча съдържа велик закон. От притчата за настойника, когото господарят уволнил, Христос вади закона: „Правете си приятели от богатството на неправдата." Какво разбирате от тия думи? Ако успеете да обърнете богатия човек към Бога, в неговото лице вие ще придобиете приятел, който може да подобри положението ви. До това време този богат човек ял и пил, мислил само за себе си, изнасилвал и ограбвал бедни и сираци и в един момент го обръщате към Бога. Няма ли да ви стане той добър приятел? Няма ли да ви благодари за това?
към беседата >>

46. Личност, общество и свят

В притчата за господаря, който наел работници за лозето си, се казва, че той заплатил на всички работници по два пеняза, безразлично, в кой час на деня са дошли.
Богатството, което иде от Божествения свят, пристига точно на определеното за него време, на определен час и по определен градус. Часът, градусът и зодията, които са определени за идването на богатството на някой човек, не отговарят на нашия час, или на нашия градус. Това е Божествено време. Затова е казано и в Писанието: „Последните ще бъдат първи, и първите - последни“. Под думите „първи и последни“ не се разбира, както на земята разбират първи и последни. В притчата за господаря, който наел работници за лозето си, се казва, че той заплатил на всички работници по два пеняза, безразлично, в кой час на деня са дошли. На онези, които са работили от сутринта, както и на тия, които са дошли в единадесетия час, господарят на лозето заплатил все по два пеняза. Първите завидели на последните. Господарят им казал: „Какво ще кажете на това, ако моето сърце е добро и желае и на последните да даде, колкото и на вас? На вас дадох толкова, колкото искахте, с нищо не съм ви ощетил. Злото не седи в това, че и на тях съм дал, колкото и на вас, но в лукавото човешко око.“
към беседата >>

47. Смяна на енергиите / Смяна на енергията

Може да извадите оттам закон на смаляването, нали има една притча в Писанието за синаповото зърно. (втори вариант)
След като изядете просото, пак ще отбележите какво е времето отвънка и какво е вашето вътрешно състояние. Това са наблюдения, които ще правите върху себе си. Защото всеки един опит си има своите вътрешни резултати. Вземете идеята за просото. Като изядете просото, може то да ви даде една особена мисъл. Може да извадите оттам закон на смаляването, нали има една притча в Писанието за синаповото зърно. За онези хора, които не разбират, всичко е разхвърлено. И действително, в природата има разхвърлени неща. Но тия, разхвърлените предмети са части на едно цяло. Ученият и умният човек разбират отношението на тия части. Казвате: „Какво ме интересува мен, че тия части принадлежат на едно цяло.“ Допуснете, че вие сте слуга в един голям чифлик и господарят ви каже да впрегнете конете.
към втори вариант >>

48. Отворени форми

В притчата на Христа за богатия и за Лазара виждаме този закон добре изразен: Лазар страдаше на земята, а на небето се радваше.
Ние отиваме още по-далеч и казваме: Едни хора трябва да страдат, за да се радват други. Ще кажете, че това е несправедливо. Във Великия живот няма неправда. -Защо? – Защото силите в разумната природа се сменят. Който е страдал, ще се радва; който се е радвал, ще страда. В притчата на Христа за богатия и за Лазара виждаме този закон добре изразен: Лазар страдаше на земята, а на небето се радваше. Обратно: богатият благуваше на земята, а на небето страдаше. Казано е за Лазара, че бил приет в лоното на Аврама, т.е. в рая, а богатият – в ада, т.е. в света на вечното мъчение. В какво се заключава мъчението?
към беседата >>

49. Призовете ги на сватба

В притчата за бедния Лазар се казва, че когато заминал за онзи свят, Лазар влязъл в лоното на Аврам.
Човек трябва да знае, че преди да добие щастие, той трябва да работи. На земята ли ще бъде, или на небето, навсякъде трябва да работи. Някои казват, че Христос ги е спасил. Ако са спасени, те сега, именно, трябва да работят, да служат на Бога. Да служи човек на Бога, това значи, да се е отрекъл от себе си. В притчата за бедния Лазар се казва, че когато заминал за онзи свят, Лазар влязъл в лоното на Аврам. За да влезе в лоното на Аврам, той се отрекъл от себе си. Като видял Лазар в лоното на Аврам, богатият помолил Аврам да изпрати Лазар при него, да накваси малко устните му с вода. Аврам му казал, че това е невъзможно. Богатият се обърнал пак към Аврам с молба, да изпрати Лазар повторно на земята, за да покаже на братята му, как трябва да живеят. Аврам му отговорил, че това е невъзможно.
към беседата >>

50. Дисонанси в живота / Дисонансите в живота (Усмивката и сладкото)

Вие вече имате разгадката на онази притча за богатия, който ял и пил на земята, а Лазар е бил при най-неблагоприятните условия, седял при неговата врата отвън и нямал какво да яде. (втори вариант)
Ако някой е много способен, знае всичко, а другият е неспособен, не е ли това рай и ад едновременно? Ти ставаш, не можеш да си отговориш, нищо не знаеш. Отива при Учителя този първият и отива друг, който всичко знае. Ти, като не можеш да отговориш, усещаш се стеснен и мислиш как да се освободиш. Ти като излезеш, виждаш се унизен и не знаеш как да си помогнеш. Вие вече имате разгадката на онази притча за богатия, който ял и пил на земята, а Лазар е бил при най-неблагоприятните условия, седял при неговата врата отвън и нямал какво да яде. В другия свят вече Лазар отива в богато положение, а богатият изпада в трудно положение. Заменят се тези условия. Значи в живота, ако способният ученик не се учи, ще дойде на мястото му друг. И ако онзи, който не е даровит, се учи, той ще възприеме знанието и постепенно ще измени условията на своя живот. А ако даровитият днес отлага, утре отлага, най-после се сменят състоянията.
към втори вариант >>

51. Претръпване и претъпяване

Христос е изказал идеята за духовната женитба в притчата за блудния син, който, разкаян и смирен, се върна при баща си, да направи с него нова, здрава връзка.
Значи женитбата не е нищо друго, освен излизане на човека от рая. Когато казват за някоя мома, че трябва да се ожени, това, значи, че дошло е времето да я изпъдят от рая. Това е физическото разбиране на женитбата. Духовното разбиране на женитбата е противоположно на физическото: излизане от света и влизане в рая, в Бащиния дом. Тъй щото, не е въпрос да не се жени човек, но като се жени той трябва да излезе от света и да се върне в рая, отдето някога е излязъл. Христос е изказал идеята за духовната женитба в притчата за блудния син, който, разкаян и смирен, се върна при баща си, да направи с него нова, здрава връзка. Като чуят думата „духовен”, някои хора я разбират криво. Под „духовен живот” те разбират еднообразен живот, т.е. отричане от всичко външно. Думата „духовен” е изгубила своето първично значение. Духовният живот е най-красивият и разнообразен по форма, по съдържание и по смисъл.
към беседата >>

Гледайте на всяка притча, на всеки пример, като на особена формула, която трябва да разберете и приложите.
Думата „духовен” е изгубила своето първично значение. Духовният живот е най-красивият и разнообразен по форма, по съдържание и по смисъл. За да дойдете до духовното начало на нещата, вие трябва да мислите и да чувствувате по нов начин. Каквото предприемете, във всичко влагайте нов елемент. Ако четете Свещената книга, или беседите, вложете ново разбиране. Гледайте на всяка притча, на всеки пример, като на особена формула, която трябва да разберете и приложите. Човек се мъчи и страда, докато живее с физически, земни разбирания за нещата. В тези разбирания влизат съмнение, подозрение, които спъват човека. Дойде ли до Божествените разбирания, работите се нареждат добре. Сега, колкото да се говори на хората, не може да им се помогне, докато всеки не започне да работи върху себе си. Малко хора могат да работят, както трябва.
към беседата >>

52. Да се възвеселим

В притчата за блудния син виждаме нещо подобно.
Това сътресение помогнало за възстановяване на нормалното му състояние. Като се почувствал напълно нормален, той се върнал при жена си, с която заживели добре и разумно. Някои ще запитат, защо Провидението е допуснало този човек да изгуби ума си и да прекара в лудницата 16 години, лишен от условия за развитие. Защо е допуснато това, нищо не може да се каже, но интересен е фактът, че две еднакви причини произвеждат различни резултати. Всеки човек има такава опитност: в едно отношение някоя причина произвежда в мислите и в чувствата му известен обрат, добър или лош, и след известно време същата причина произвежда обратен на първия резултат. В притчата за блудния син виждаме нещо подобно. Блудният син пожелал да напусне бащиния си дом, за да бъде свободен, да придобие повече знания. Той взел дела си от богатството, което му се падало, и отишъл в странство. След като изпил и изял всичко, каквото имал, той почувствал ограниченията на света, заробил се и станал свинар. Същото желание и същият стремеж в него за свобода, както в първия случай, го заставил да се върне при баща си, разкаян и смирен, да поиска извинение и да заеме положението на бащините си слуги. Той разбрал, че като слуга при баща си ще бъде по-свободен, отколкото да бъде господар на себе си, за което не бил още готов.
към беседата >>

Да се върнем пак към притчата за блудния син.
Той не е лош човек, но не обръща внимание на външността на нещата. Някои хора обръщат по-голямо внимание на външния живот, а други — на вътрешния. Великите и гениални хора пишат чисто, красиво, правилно. Гениалният не обича да преписва произведенията си, а талантливият преписва своите съчинения. Той е готов да ги препише по няколко пъти, за да бъдат чисти, да бъдат правилно и красиво написани. Да се върнем пак към притчата за блудния син. Като четем тази притча, ние трябва да се пазим от погрешката на добрия син, който завидял на по-малкия си брат, че баща му го посрещнал с радост и дал в негова чест голямо угощение. Човек трябва да се научи да се радва на всичко. Трябва да се радва на доброто на своите ближни. Ако не може да им сърадва, той не е истински човек. Ученикът трябва да се радва на успеха на своите ближни, даже и когато той е пропаднал на изпитите си.
към беседата >>

Като четем тази притча, ние трябва да се пазим от погрешката на добрия син, който завидял на по-малкия си брат, че баща му го посрещнал с радост и дал в негова чест голямо угощение.
Някои хора обръщат по-голямо внимание на външния живот, а други — на вътрешния. Великите и гениални хора пишат чисто, красиво, правилно. Гениалният не обича да преписва произведенията си, а талантливият преписва своите съчинения. Той е готов да ги препише по няколко пъти, за да бъдат чисти, да бъдат правилно и красиво написани. Да се върнем пак към притчата за блудния син. Като четем тази притча, ние трябва да се пазим от погрешката на добрия син, който завидял на по-малкия си брат, че баща му го посрещнал с радост и дал в негова чест голямо угощение. Човек трябва да се научи да се радва на всичко. Трябва да се радва на доброто на своите ближни. Ако не може да им сърадва, той не е истински човек. Ученикът трябва да се радва на успеха на своите ближни, даже и когато той е пропаднал на изпитите си. Който може да се радва на успеха на своите другари, той е благороден човек.
към беседата >>

53. Музика и работа / Музиката като метод за смяна на състоянията. Работата - отглас на любовта

Защо в тази притча Христос взел числата 30, 60 и 100, а не други някои?
Ако се безпокоиш и ядеш, по-добре не яж. Каквото прави, човек трябва да бъде спокоен, да не се тревожи. Ако мислиш, мисли спокойно, без тревоги; ако свириш, свири спокойно; ако ядеш, яж спокойно. Да работи човек съзнателно, с участието на мисълта и с любов, това значи, да попадне на добрата почва, в разумния живот, където житното зърно дава 30, 60, 100 зърна, които се намират в отношения 1:3:6. Работи ли с безпокойство, несъзнателно и без любов, резултатите ще бъдат като тия на житното зърно, което е паднало на пътя, между камъните и тръните. Защо в тази притча Христос взел числата 30, 60 и 100, а не други някои? Като съберем числата 1, 3 и 6, получаваме числото десет, в което се крият всички възможности. Числото десет съдържа в себе си пътищата, по които минава човешката мисъл, от най-ниска до най-висока степен. Който може да проследи пътя на една мисъл, която започва от най-ниското стъпало и достига до най-високото, той е дошъл до числото десет, до разумния живот - до условията на добрата почва. Живейте разумно и работете върху музиката, да развиете ухото си, правилно да възприема. Музикалното ухо схваща не само целите и половини тонове, но и четвъртините и осминките от тона.
към беседата >>

Защо в тази притча Христос взел числата 30, 60 и 100, а не други някои? (втори вариант)
Каквото прави, човек трябва да бъде спокоен, да не се тревожи. Ако мислиш, мисли спокойно, без тревоги. Ако свириш, свири спокойно, ако ядеш, яж спокойно. Да работи човек съзнателно, с участието на мисълта и с любов, това значи да попадне на добрата почва, в разумния живот, дето житното зърно дава 30, 60, 100 зърна, които се намират в отношения 1:3:6. Работи ли с безпокойство, несъзнателно и без любов, резултатите ще бъдат като тия на житното зърно, което е паднало на пътя между камъните и трънете. Защо в тази притча Христос взел числата 30, 60 и 100, а не други някои? Като съберем числата 1, 3 и 6, получаваме числото 10, в което се крият всички възможности. Числото 10 съдържа в себе си пътищата, по които минава човешката мисъл - от най-ниска до най-висока степен. Който може да проследи пътя на една мисъл, която започва от най-ниското стъпало и достига до най-високото, той е дошъл до числото 10, до разумния живот - до условията на добрата почва. Живейте разумно и работете върху музиката, да развиете ухото си правилно да възприема. Музикалното ухо схваща не само целите и половините тонове, но и четвъртинките и осминките от тона.
към втори вариант >>

54. Право си отсъдил

МС

" (– 40 ст.) И разказа му тогава Христос притчата за заемодавеца, който имаше двама длъжници: единият бе длъжен 500 динарии, а другият – 50.
Както майката е необходимост за детето, без която то не може да се прояви, не може да се организира, не може да придобие онова, към което се стреми, така и човекът, останал без Божественото начало в себе си, е изложен на същите нещастия и неуспехи. Когато Божественото отсъствува, човек се излага на ред противоречия и се запитва: защо съществуват противоречията в света? Пред голямо противоречие се намeри един от фарисеите, Симон, в дома на когото влезе Христос, като видя, че жена грешница дойде в неговия дом и започна да облива нозете Христови със сълзи, като ги изтриваше с космите на главата си, целуваше ги и ги мажеше с миро. Като видя това, Симон рече в себе си: „Този, ако беше пророк, щеше да знае, коя и каква е жената, която се допира до Него, че е грешница." (–39 ст.). Отговори Исус и рече му: „Симоне, имам нещо да ти река." А той казва: „Учителю, кажи! " (– 40 ст.) И разказа му тогава Христос притчата за заемодавеца, който имаше двама длъжници: единият бе длъжен 500 динарии, а другият – 50. И понеже нямаха да му платят, прости им и на двамата. И тьй, кажи ми, кой от тях ще го възлюби повече? Отговори Симон: „Мисля, че онзи, комуто е оставил повечето." Исус му рече: „Право си отсъдил." (– 41, 42, 43 ст.). Този закон съществува и в природата. Какво става с някое цвете, което е поливано повече?
към беседата >>

55. Упътвания и наставления / Поучения, преживявания и наставления на планината

Сега вие ще мязате като онази притча, дето Христос казва, като намерите един скъпоценен камък, да се задоволите. (втори вариант)
Та сега вие и като се качвате нагоре, трябва да се радвате, и като слизате надолу, пак трябва да се радвате. А сега какво е земният живот? Ние се качихме сега тук, над София, близо 1900 метра. Ние сме в другия свят. 1900 метра над София не е малко. Сега вие ще мязате като онази притча, дето Христос казва, като намерите един скъпоценен камък, да се задоволите. Та вие ще гледате вашият скъпоценен камък да бъдете като този мехенткаш, с който всичко може да се направи и с който се подобряват нещата. Нали ви казах за онзи пръстен, който може хляб да дава, с който може да направиш връзка, да ходиш навсякъде и на извор става, и на хляб става, и всичко дава. На вас по някой път ви се додява, казвате: „Докога? " Та и онези, които са над вас, които се грижат заради вас, и те се смущават. Ако е за грижа, те се грижат повече от вас.
към втори вариант >>

56. Познава гласа му

Тази притча им рече Исус,
(5. ст.) Питам: кой от вас би отишъл при някого, който ще върже ръцете и краката му и ще го положи на земята? Кой човек, след като придобие свободата си, ще отиде при някого, за да му завърже ръцете и краката? Няма такъв глупав човек в света. Ако овците познават своя овчар, който ще ги заведе на паша, хората по-малко ли от тях ще познават своя пастир? Тази притча им рече Исус, но те не разумяха що бе това, което им говореше. (6. ст.) Всичко, каквото Христос е говорил някога, е останало неразбрано. Днес и вие не разбирате много неща от това, което ви говоря.
към беседата >>

57. Отношение към Бога

В притчата за милостивия самарянин, Той казва кой е ваш ближен.
Под „Бог“ разбирам Всесилния, Всемъдрия, Всеблагия. На Него всякога може да се разчита. Ако вие намерите друга дума, която да изразява мощното, благото, мъдрото в света, заместете с нея думата Бог. Като създадете правилно отношение към Бога, ще си създадете правилно отношени към своя ближен, а най-после – и към себе си. И Христос говори за любов към ближния. В притчата за милостивия самарянин, Той казва кой е ваш ближен. Самарянинът е ангел, слязъл на земята да помага на хората. На кого се помага? – На слабия. Който помага на слабия, той е негов ближен. На ангела, който ти помага, ще отговаряш с любов.
към беседата >>

58. Израз на Божествените идеи

В притчата за самарянина Христос показва кой може да бъде ближен на човека.
Всяка идея трябва да се изявява и външно, и вътрешно. Щом проповядваш една идея, ти непременно трябва да я прилагаш. Ако само говориш без да прилагаш, ти ще внесеш нещо криво в умовете на хората. Братство и равенство съществува само между разумни хора. Глупавият и лош човек не разбира тази идея. В притчата за самарянина Христос показва кой може да бъде ближен на човека. Разумният и добър човек е вашият ближен. Който ви прави добро, той е ваш ближен. Не можете ли да направите добро на някой човек, вие не сте негов ближен. Ближният помага на слабите, на страдащите, на онеправданите. Ближният се познава в нужда.
към беседата >>

59. Симон Петър

В притчата за сеятеля Христос каза: „Друго падна на добрата земя и даваше плод: едно – 100, друго – 60, а друго – 30“.
Бог ръководи всички работи. Той отваря и затваря съборите – всичко става по Негова воля. Вие не можете да си представите, че съборът може да стане на Рила без музика, без никакви особени приготовления. Когато ви казах, че тази година няма да има събор, исках да ви обърна вниманието на това, че съборът няма да стане по обикновения начин, който вие познавате, но ще стане по съвсем особен начин. Тазгодишният събор се откри днес, на Петровден, а миналите години на този ден се привършваше. В притчата за сеятеля Христос каза: „Друго падна на добрата земя и даваше плод: едно – 100, друго – 60, а друго – 30“. Значи, първото семе паднало на пътя и птиците го изкълвали. Пътят представлява физическия живот, който е преходен, временен. От него нищо не може да се очаква. Други семена паднали между тръните и на каменисти места, където скоро израснали, но не могли да дадат плод. Тези условия представляват духовния свят.
към беседата >>

60. Дайте ни от вашето масло

Притчата за талантите показва, че те могат да се дадат само на тези, които имат.
Всяка мисъл, която може да помогне на човешкото съзнание, е изпратена от живата Природа. Има неща в света, които никой не може да ни ги даде. Единственото същество, което може да дава, то е само Природата, в която ние живеем. Само от нея можем да взимаме нещо назаем. Но тя всякога държи отчет за нещата. Притчата за талантите показва, че те могат да се дадат само на тези, които имат. Вземете например кой носи тежките работи в живота? Юнакът, здравият човек носи тежките работи. На коя кола турят повече тежести? На здравата кола. Въпросът обаче е друг: какво е вътрешното състояние?
към беседата >>

Тази притча за светилниците Христос изнесе повече за своите ученици, за да им обърне внимание, че добрият живот - маслото - човек трябва да носи в себе си.
Като каже човек името си, в него се съдържа нещо мощно. Под думата „животно" се разбира същество, което ходи само по своите желания, без да разбира. Не че лошо живеят животните. Те не разбират какви ще бъдат последствията на нещата, последствията на техните постъпки. Ти можеш да желаеш да ядеш и пиеш, но трябва да знаеш последствията на тия свои желания. Тази притча за светилниците Христос изнесе повече за своите ученици, за да им обърне внимание, че добрият живот - маслото - човек трябва да носи в себе си. То е вложено вътре в него. Всеки трябва да вярва, че се ражда с всичките заложби от Бога и трябва да живее според тия свои заложби, а всички други неща в света са само условия за неговото развитие: майка и баща, брат и сестра, общество, народ, човечество, Небе и Земя, Вселена - всичко това са условия за неговата велика мисъл, а той, в единение с Бога, ще размишлява и всичко ще използва. Той няма какво да се занимава с недъзите на хората; с бедните хора няма какво да се занимава, защото всъщност бедните хора не са бедни. Когато казваме, че някой е беден, той е беден само по мисъл, той не знае как да мисли. Аз съм привеждал много пъти примера за вързания кон и вързаното куче.
към беседата >>

61. Думата му държа

Ето какво отношение има тази притча към вас.
Той е опитал богатия и богатият човек беше сянка на Лазара; туй богатство, което имаше, не се дължеше на неговото щастие, то се дължеше на щастието на Лазара. Лазар мислеше: докато аз съм на твоята врата, ще ядеш и пиеш. В деня, в който аз те напусна, ти ще бъдеш в пъкъла. Докато твоят Лазар - докато твоето хубаво сърце, докато твоят хубав ум, докато твоята хубава воля седят на твоята врата, ти ще ядеш и ще пиеш, ще бъдеш човек, но в деня, в който твоят Лазар те напусне, ти ще бъдеш в пъкъла. Това значи да се познава истината. Ето какво отношение има тази притча към вас. Сега казвате, че искате постоянно да сте богати. Едно богатство на светлия ум, който при никакви условия да не се колебае, разбирам; едно сърце, което никога да не се разколебана, което никога да не губи своята основа, това разбирам истинско богатство. Най-после кажете: всичко, което знаем, ще приложим за доброто на човека. В днешно време има една наука, която е за наблюдение. Има една линия на лицето, която показва човешката честност.
към беседата >>

62. Доведете ми го

Защото ако тази смърт разрешаваше въпроса, тогава Христос дава примера за двамата души от еврейския народ: притчата за богатия и Лазара, който седеше при портата на богатия, който ял и пил.
Защо човек трябва да умре, за да намери туй, което търси? Туй е едно крайно разрешение. Всичките хора сега търсят, искат да се спасят на земята, но всички трябва да се подложат на смърт. Защо? За да намерят истината - онази истина, която ще внесе туй, което сега им липсва. Но аз не говоря за смъртта, която сега имат хората. Защото ако тази смърт разрешаваше въпроса, тогава Христос дава примера за двамата души от еврейския народ: притчата за богатия и Лазара, който седеше при портата на богатия, който ял и пил. Умира Лазар и отива в небето, умира богатият и отива в ада. Единият имал своя рай на земята и своето мъчение в другия свят, а другият имал своя ад на земята, а своя рай на небето. Питам, това правило ли е и има ли изключение? Ако вие влезете като богатия в другия свят, какво може да бъде положението ви? Не че всички богати ще отидат в пъкъла.
към беседата >>

63. Свещеното място

Как определят във вашата словесност какво е притча? (втори вариант)
Отначало до 27 стих. Как определят във вашата словесност какво е притча? – Притча е една скрита реч по възможност. Да разбереш много и малко. Има една поговорка, която казва: „Не отваряйте стара рана“. Тук казват: „Не премествай старо здание“. Може ли да преместиш едно старо здание.
към втори вариант >>

– Притча е една скрита реч по възможност. (втори вариант)
Отначало до 27 стих. Как определят във вашата словесност какво е притча? – Притча е една скрита реч по възможност. Да разбереш много и малко. Има една поговорка, която казва: „Не отваряйте стара рана“. Тук казват: „Не премествай старо здание“. Може ли да преместиш едно старо здание. Ако отвориш старата рана, какво ще спечелиш?
към втори вариант >>

64. Естествени правила

Господ каза на Натан каква притча да му даде:
Така, както Духът говори, аз съм длъжен да ви го предам. Когато Господ праща един пророк, той му казва: „Ще идеш и ще кажеш това и това! ” Съществува един пример в Библията: Давид беше голям пророк, но искаше да живее като човек. Когато сгреши, Господ поръча на Натан да му каже: Ти знаеш какво беше – едно малко овчарче, но Господ те взе и те направи цар да ръководиш хората,така ли ги управляваш? Господ каза на Натан каква притча да му даде: Имаше един богат човек и един беден човек,сиромахът имаше едно агне, а богатият – хиляда. На богатия човек дойдоха гости и той не взе от своите агнета, но взе единственото агне на сиромаха и с него ги угости. На смърт! – казва Давид. Натан му казва:
към беседата >>

65. Носители на Новото

Христос дава една притча: бедния Лазар никой не го погребва, турят го в една кола и му правят просто погребение; умира богатият и му правят тържествено погребение с музика и с кимвали.
Могат да ви говорят, че по три пъти на ден се молите на Господа, но не сте богати, живеете в цигански колиби, а онези, без да се молят, имат палати; могат да ви убеждават да оставите тия щуротии и вие да почнете да се питате дали тия хора не са прави. Аз задавам въпроса на вас, които не сте щури: „Вие гробища имате ли, свещеници заравят ли ви, опяват ли ви? ” Ние поне сме щури! Когато умрем, я ни заровят, я не – и да не ни заровят, все ни е едно, за погребение пари не оставяме. Ще кажете, че който умира, трябва да го погребат. Христос дава една притча: бедния Лазар никой не го погребва, турят го в една кола и му правят просто погребение; умира богатият и му правят тържествено погребение с музика и с кимвали. В другия свят турят богатия в пъкъла, а пък Лазар, когото замъкват с таргата в гроба, Ангелите занасят в лоното Авраамово... Смъртта и погребението са старият порядък на нещата. В новия порядък на нещата човек няма да умира. Ще дойде един ден, когато няма да има умиране – когато дойде време, човек просто ще замине съзнателно за онзи свят. Той ще тръгне, ще замине и никой няма да знае къде е отишъл, нищо повече. Сега всички знаят.
към беседата >>

66. Любов, обич и почит / Почит към себе си, любов към Бога, обич към ближния

Вие знаете притчата за талантите, дето господарят казва: „Вземете единия талант от тоя слуга и го дайте на оня, който има пет таланта." Това е великият закон, който ще се приложи.
Такава е волята на Бога. Невидимият свят е решил да ликвидира със старото. Това не трябва да ви обезсърчава, но да се изправите. Няма защо да се нервирате, но трябва да работите върху себе си и да дойдете при мене с чисти умове и сърца, да ви дам, каквото искате. Ако дохождате при мене със своите стари и нечисти мисли и желания, освен че нищо няма да ви дам, но ще взема и това, което имате. Вие знаете притчата за талантите, дето господарят казва: „Вземете единия талант от тоя слуга и го дайте на оня, който има пет таланта." Това е великият закон, който ще се приложи. Ще кажете, че се трудите. За кого се трудите? За кого работите? - За себе си. Какво сте направили за Господа?
към беседата >>

Знаете притчата за талантите. (втори вариант)
Невидимият свят е решил да ликвидира с това. Не да се обезсърчите. Този е станал нервен, онзи е станал нервен. Аз бих желал всички да сте светии. Елате при мене с чисти умове и сърца, да ви дам, каквото искате, но ако дойдете нечисти, и това, каквото имате, ще го взема. Знаете притчата за талантите. Господарят казал: "Вземи единия талант от този и дай го на онзи, който има пет." Това е великият закон. Вие казвате, че се трудите. В какво се трудите? Досега виждам, че се трудите само за себе си. Нито един не е направил от вас нещо за мене.
към втори вариант >>

67. Малкото добро. (Живият порядък)

С притчата за блудния син, Христос даде пример, какво значи разкаяние и смирение.
След това те се готвят за другия свят. Там болници няма и не се нуждаят от инвалиди. Божественият свят не е място за инвалиди. Там не се правят никакви подаяния. Там живеят децата на Бога, които Го познават и разбират. С притчата за блудния син, Христос даде пример, какво значи разкаяние и смирение. Блудният син се върна при баща си и каза: Татко, сгреших пред тебе и пред Господа. Всичко, което ми даде, изядох. Сега съм готов да ти работя като слуга. Приеми ме в дома си. Когато човек дойде до положение на блудния син, той влиза в новия живот.
към беседата >>

68. Даване и вземане

В притчата за талантите Христос говори за закона на даването.
Нещастията на хората произлизат от факта, че са объркали местата: това, което е на първо място, са поставили на второ, а второто – на първо. Казваш: Първо ще взема, после ще дам. Объркал си местата: първо ще даваш, после ще вземаш. Вземането разваля живота, а даването го подобрява. Когато даването предшества вземането, животът е щастлив и хармоничен; когато вземането предшества даването, животът е пълен с нещастия. В притчата за талантите Христос говори за закона на даването. Един господар дал пет таланта на един от слугите си и той спечелил още пет. На друг слуга дал два таланта и той спечелил още два. На третия дал един талант. Слугата заровил този талант в земята, та като се върне господарят, да му го даде назад. Той казал на господаря си: "Господарю, зарових таланта в земята, защото зная, че си човек, който жъне, където не е сял." Господарят му отговорил: "Рабе лукави, щом знаеш, че съм човек, който жъне, където не е сял, защо не даде този талант на лихваря, да получа срещу него нещо?
към беседата >>

Христос говори в една притча за онзи господар, който дал на слугите си талантите. (втори вариант)
Трябва да поставим нещата, дето трябва. Ти казваш, аз трябва да взема. Животът с вземането се разваля, а с даването се създава. Когато даването предшествува вземането, животът е щастлив. Когато в живота вземането предшествува даването, животът е нещастен. Христос говори в една притча за онзи господар, който дал на слугите си талантите. Човекът с 5-те таланта, спечелил още 5. Вторият с 2-та таланта спечели още 2. Онзи, който взел единия талант, заровил го в земята и когато дошъл господарят му, върнал само него. Господарят му казал: „Лукави рабе, като знаеш, че аз съм такъв човек, който взема това, което не съм сял, защо не даде таланта ми на банкерина? “ – Вземете онзи талант и го дайте на онзи, който има 5-те таланта.
към втори вариант >>

69. С притчи

Тази притча може да се разтълкува, да ѝ се дадат някои обяснения.
Тази притча може да се разтълкува, да ѝ се дадат някои обяснения. За пример, сеятелят на доброто семе е Син Человечески. Нивата е светът. Добрите семена са синовете на царството. Враждебникът е пътят, каменистата почва и тръните. Жътвата е скончанието на века, а жетварите са ангелите.
към беседата >>

Питам: какво приложение ще има тълкуванието на горната притча?
Защо не е добър? “ Питам: какъв трябва да бъде светът? Нека този, който задава въпроса, пръв даде пример, да стане добър. Или, нека той даде план, как трябва светът да се създаде, че да задоволи всички хора. Когато човек си задава този въпрос, без да прави усилия над себе си да се подобри, той сам е на крив път. Питам: какво приложение ще има тълкуванието на горната притча? Често у вас се явяват добри и лоши мисли, но вие не знаете техния произход. Сега, обаче, според даденото тълкувание, вие ще знаете, че всяка добра мисъл иде от сеятеля на доброто семе – от Сина Человечески. Нивата пък сте вие, вашето тяло, вашият ум, вашето сърце, през които минават всички мисли и чувства и се пресяват. Доброто семе са вашите добри желания. Следователно, минат ли през вашия ум и вашето сърце лоши мисли, чувства и желания, ще знаете, че те не са нищо друго, освен плевели, посети от лукавия.
към беседата >>

В притчата за сеятеля се изнасят добрите и лошите условия, при които попаднали житните семена.
Обаче, той трябва разумно да се справи с тях и да даде надмощие на доброто в себе си. Някога човек се солидаризира с мързеливото същество и, като простите хора, казва: „Защо ли трябва да уча, да си напрягам главата? Поп няма да ставам, я! “ Слуша ли доброто същество, той ще дойде до ред постижения, към които се стреми. Сега, като четете 13-та глава от Матея, вие ще се натъкнете на много окултни положения. В притчата за сеятеля се изнасят добрите и лошите условия, при които попаднали житните семена. Тръните и каменистата почва, за пример, говорят за злото в света, а добрата почва – за доброто. От какво произтича злото? Злото се дължи на изобилието. Където има изобилие, там има зло. Кой може да краде сиромаха?
към беседата >>

Друга притча им каза: „Подобно е Царството небесно на квас, който, като го взе жена, скри го в три мери брашно, докле вкисна всичкото“.
Той трябва да слага добрите мисли, чувства и постъпки на една страна, а лошите на друга страна и да ги изучава. Прави ли така, ще дойде ден, когато ще знае от кой род са неговите мисли, чувства и действия. Щом ги разграничава, с това заедно ще бъдат изключени и неговите грешки и заблуждения. Така ще различава той кои мисли, чувства и постъпки са от Бога, кои от човека и кои от лукавия. Аз говоря по този въпрос, защото човек прилича на нива, която трябва да се плеви, разорава, обработва, за да могат способностите и дарбите, които има в себе си, по-добре да растат и да се развиват. Друга притча им каза: „Подобно е Царството небесно на квас, който, като го взе жена, скри го в три мери брашно, докле вкисна всичкото“. Ако преведете тази притча, вие ще си обясните много важни закони. Трябва да знаете какво представляват кваса, брашното, а същевременно трябва да знаете как да ги приготвите, за да подквасите хляба. Щом искате да подквасите тестото, вие трябва да знаете всички правила на подквасването. Подквасеното тесто се пази при известна топлина, за която цел внимателно се завива. Като го печете пък, трябва да разбирате силата на огъня: нито да го прегорите, нито да го не допечете.
към беседата >>

Ако преведете тази притча, вие ще си обясните много важни закони.
Прави ли така, ще дойде ден, когато ще знае от кой род са неговите мисли, чувства и действия. Щом ги разграничава, с това заедно ще бъдат изключени и неговите грешки и заблуждения. Така ще различава той кои мисли, чувства и постъпки са от Бога, кои от човека и кои от лукавия. Аз говоря по този въпрос, защото човек прилича на нива, която трябва да се плеви, разорава, обработва, за да могат способностите и дарбите, които има в себе си, по-добре да растат и да се развиват. Друга притча им каза: „Подобно е Царството небесно на квас, който, като го взе жена, скри го в три мери брашно, докле вкисна всичкото“. Ако преведете тази притча, вие ще си обясните много важни закони. Трябва да знаете какво представляват кваса, брашното, а същевременно трябва да знаете как да ги приготвите, за да подквасите хляба. Щом искате да подквасите тестото, вие трябва да знаете всички правила на подквасването. Подквасеното тесто се пази при известна топлина, за която цел внимателно се завива. Като го печете пък, трябва да разбирате силата на огъня: нито да го прегорите, нито да го не допечете. Работите ли над себе си, вие трябва да имате тези дълбоки знания и да ги прилагате.
към беседата >>

Това е една притча.
Иска ли да изкуси човека, той ще намери хиляди начини да го подхлъзне. И тъй, лагерът ви трябва да бъде чист. Вие трябва да бъдете чисти. Мислите, чувствата и постъпките ви трябва да бъдат сортирани. Като се върнете в София, трябва да сте израсли четири сантиметра на височина. Това е една притча. Ще определите какво значи да станете четири сантиметра по-високи. Казвате: „Младите лесно растат, но старите какво да правят? “ – Има начин за израстване и на старите, но те сами трябва да го намерят. Старите ще кажат: „За нас не е толкова важно да растем на височина, но как да се справим с мъчнотиите и страданията си? “ И за това има начин.
към беседата >>

70. Книжници и фарисеи

Това е една притча, която трябва да разберете.
Те седнали пред трапезата, нахранили се добре и доволни, напълно укротени, си отишли. Чорбаджията казал: „Укротих дели-бейовете“. – Ти ги укроти, но агънцата и кокошките знаят как е станало укротяването. По този начин и аз мога да ви кажа истината, но не искам, защото агънцата и кокошките ще пострадат. Няма защо да жертвам кокошките и агънцата за дели-бейовете, когато мога да им приготвя хубава вегетарианска храна и напълно да ги задоволя с нея. Това е една притча, която трябва да разберете. Като се говори за склоненията на имената и за спреженията на глаголите, трябва да знаете, че има два вида спрежения. Учителят казва: „Иване, излез на дъската да спрегнеш глагола „крада“! “ Ученикът отговаря: „Аз крада, ти (учителю) крадеш, той краде; ние крадем, вие крадете, те крадат“. Вярно ли е спрегнат този глагол? – Вярно.
към беседата >>

71. Изпити на ученика

Като четете Евангелието, натъквате се на притчата за блудния син.
– Въпреки това, не ви познавам. Някои търси баща си и майка си, но те не го поглеждат, не го познават. – Защо? – Хората се познават само при любовта. Ако се обичат, ще се познаят и на онзи свят; ако не се обичат, няма да се познаят. Като четете Евангелието, натъквате се на притчата за блудния син. Бащата познаваше сина си, но синът не го познаваше. Синът напусна баща си и отиде в чужбина, където прахоса парите си, разсипа живота си и, като видя, че нищо не му остава, върна се при баща си с желание да остане при него, като един от последните слуги. Бащата се зарадва и го прие с любов. Когато го изпращаше, любовта му беше пълна със скръб; като го посрещна, любовта му беше пълна с радост. Бащата прости на сина си и го прие с любов.
към беседата >>

72. Сеятелят

Чухте притчата за сеятеля, която свършва с думите: „Който има уши да слуша, нека слуша“.
Аз наричам този свят „неизменният свят“, „светът на щастието“. Значи, като заминеш за причинния свят, ще намериш света на щастието. Светът на Нирвана се движи като голямо колело; някога той засяга и физическия свят. Като засегне този свят, човек се чувства щастлив, ако не за много – за две–три минути, за два–три часа. После този свят се вдига нагоре, ти оставаш сам и казваш: „Отиде си нещо“. Чухте притчата за сеятеля, която свършва с думите: „Който има уши да слуша, нека слуша“. Посятото семе на пътя го озобаха птиците. Затова, който сее на пътя, работи цял ден и казва: „Дотегна ми вече! Ще отида в кръчмата да изпия една–две чашки.“ Това, което си придобил, е, че кесията ти се изпразни и главата ти тежи малко. Ако жена ти е малко сприхава, ще ти каже няколко обидни думи; ако е много сприхава, ще ти даде един педагогически урок, от който нищо няма да научиш. Като станеш от сън, ще се оплачеш, че те болят плешките.
към беседата >>

Сега да дойдем до обяснението на притчата за сеяча.
Не, то е вън от майка си. Колкото и да го прегръща тя, щом не я слуша, то е далеч от нея. Ако и ти не възприемаш великите мисли, които идат от Бога, при Него ли си? Ако не си готов да изпълниш волята на Бога с всичкото си сърце, къде си тогава? Колкото непослушното дете е при майка си, толкова и ти си при Бога. Сега да дойдем до обяснението на притчата за сеяча. Посятото семе на пътя, което озобали птиците, показва, че колкото изработиш, в края на краищата кръчмарят ще ти вземе парите. Семето, посято на камениста почва, показва, че нямате нужното разбиране и очаквате щастието си оттам, откъдето няма да дойде. Вие очаквате да дойде някой отвън да ви обясни тези велики истини. Ето, две хиляди години са изминали, а те и до днес още не са обяснени. И още две хиляди години ще минат, и пак ще останат необяснени.
към беседата >>

Христос пита учениците си: „Разбрахте ли тази притча?
Там ще влезеш като Син Божи, който върши волята на Баща си. Ще бъдеш радост на своя Баща. Ще бъдеш брат, сестра на всички, които са работили и които са готови да отидат на небето и оттам да се върнат на земята. И тогава няма да се оплакваш, че ти е дотегнало да живееш на земята. Животът на земята ще бъде весел, разбран. Христос пита учениците си: „Разбрахте ли тази притча? “ Сега и аз ви питам: Разбрахте ли ме? Ако сте ме разбрали, напълнете колите си и продавайте всичко. Тогава никой от вас да не тръгва с празна кола.
към беседата >>

73. Верен в малкото / Верният в малкото

В притчата за богатия и бедния Лазар, богатият човек помолил да изпратят Лазар да му помогне. (втори вариант)
Като благодариш, да не виждаш никъде злото. Животът на всички хора, които сега страдат, един ден ще се подобри. Всеки човек, който е минал през страданията, ще се облекчи. Законът е такъв. Мога да ви приведа примери. В притчата за богатия и бедния Лазар, богатият човек помолил да изпратят Лазар да му помогне. Авраам не позволил. Не, че Авраам не искал, но не трябва да се изменя редът не нещата. Казал: Лазар толкова време седя пред твоята врата, на тебе не ти дойде наум да го нахраниш. Ти не измени твоя ред на нещата, по същия начин не може и сега да се изменя законът, редът. Както Лазар умря, така и ти си вече мъртъв, но искаш да живееш добре и в ада.
към втори вариант >>

74. Развити и недоразвити

В притчата за блудния син има две страни. (втори вариант)
Какво разбирате под думата „всичко ще се оправи“? Всичко ще се оправи, когато жадният стигне до извора. Всичко ще се оправи за гладния, когато стигне в гостилницата или в дома си, дето има храна. Всичко ще се оправи за болния, когато изгрее Слънцето и дойде светлината. Та именно, всички трябва да се върнем дома си. В притчата за блудния син има две страни. Единият брат, който вършеше волята на баща си, остана при него. А другият, който вършеше своята воля, замина в странство. Единият беше по-млад, а другият беше по-стар. И при това, младият, след като ходи дълго време и изпохарчи всичко, каза: „Не върша аз Волята Божия, виждам обеднях.“ Имаше в него нещо криво, затова той обедня, казва: „Аз трябва да се върна при баща си, да върша неговата воля.“ Туй желание, да се върне при баща си, това е неговата придобивка – смирението. А онзи, който вършеше волята на баща си, като видя брата си, разсърди се.
към втори вариант >>

75. Кой ще ви даде вашето

Тогава ще се сбъдне и стихът: „Верният в малкото е верен и в голямото.“ Така казва притчата: „Ако си верен в малкото, верен ще бъдеш и в голямото, и в многото“.
Да мразиш, това не е любов, това е сянка на любовта. Любовта подразбира да се повдигнеш над всички противоречия в живота и да погледнеш отгоре весело, както птицата, която хвърка из въздуха. Само тогава в сърцето ти ще има любов. Това значи да гледаш на нещата, както Бог гледа. Щом погледнете така, тогава ще придобиете това, което е ваше. Тогава ще се сбъдне и стихът: „Верният в малкото е верен и в голямото.“ Така казва притчата: „Ако си верен в малкото, верен ще бъдеш и в голямото, и в многото“. Следователно сегашният живот ще определи онова, което Бог е определил за нашето бъдеще. Ние пак ще дохождаме на земята и земята няма да е такава, каквато е днес. И животът ни тогава няма да бъде такъв, както сегашният. Бъдещият живот ще дойде. Сега ние сме в последната фаза на живот, която е желязната епоха.
към беседата >>

Тогава ще се сбъдне и стихът: “Верният в малкото, е верен и в голямото.” Така казва притчата: Ако си верен в малкото, верен ще бъдеш и в голямото, и в многото. (втори вариант)
В любовта няма омраза. Да мразиш, това не е любов, това е сянка на любовта. Любовта подразбира, да се повдигнеш над всички противоречия в живота и да погледнеш отгоре весело, както птицата, която лети из въздуха. Само тогава в сърцето ти ще има любов! Това значи, да гледаш на нещата, както Бог гледа и тогава ще придобиеш това, което е твое. Тогава ще се сбъдне и стихът: “Верният в малкото, е верен и в голямото.” Така казва притчата: Ако си верен в малкото, верен ще бъдеш и в голямото, и в многото. Следователно, сегашният живот ще определи онова, което Бог е определил за вашето бъдеще. Ние пак ще идваме на земята и земята няма да е такава, каквато е днес. Животът ни тогава няма да бъде такъв, какъвто е сегашния. Бъдещият живот ще дойде. Сега ние сме в последната фаза на живот, който е желязната епоха.
към втори вариант >>

76. Добродетелната жена

Тази Божествена жена, която описва Соломон в притчата, каква трябва да бъде? (втори вариант)
Ще ти покажат правия път и ти ще се върнеш назад. Hиe сега се плашим от съдбата, казваме: Страшна е съдбата. Но това са най-умните същества, които определят пътя на твоето щастие. Когато Давид имаше да избере, той каза: “По-хубаво е човек да падне в ръцете на Бога, отколкото в ръцете на хората.” Какво лошо има в това, че ни съдят? Нещата ще бъдат изнесени както са. Тази Божествена жена, която описва Соломон в притчата, каква трябва да бъде? - Добра жена или добър човек? Човек трябва да бъде накичен с всички тия добродетели. Първото нещо, човек трябва да има абсолютна вяра, която да не се поколебава в нищо. Никое страдание, никоя мъчнотия и никое благо в света да не е в състояние да го отклони от пътя. И в скърбите, и в радостите, и във веселието ти да държиш една и съща посока.
към втори вариант >>

77. В правда и съдба

Онези, които четат Притчата на Соломона, които четат Еклисиаста, които четат неговия роман на любовта… Някой път тази книга не искат да я вземат за каноническа.
Искал да го приложи и вследствие на това е дошъл до някои крайности. Виждаме, че след неговото заминаване неговото царство беше на края. Ни един друг цар в еврейското царство не се яви, подобен на Соломона. Преданието казва, че той е разпилял своя живот. Вярвам, че той е разпилял своя живот, но той е дал една философия. Онези, които четат Притчата на Соломона, които четат Еклисиаста, които четат неговия роман на любовта… Някой път тази книга не искат да я вземат за каноническа. Лирическа е тази книга „Песен на песните“. Един религиозен човек, който чел лириката, аз зная – в Русия на 50 години евангелист я чел така, че щеше да се замотае. Този човек, който не мислил да се жени, като прочел лириката на Соломона, се оженил. После казваше: „Що ми трябваше да слушам Соломона.“ Оженил се той за една млада жена, а той бил над 60 години – едно несъответствие. Сега е вече заминал за другия свят.
към беседата >>

78. Бъдещото верую на човечеството

В притчата за самарянина, ние виждаме кой е нашият ближен.
Следователно, ако не прегледате болни, бедни, страдащи, все едно, че Христос не сте прегледали. Тази е външната страна на изпита. Като го издържите, ще дойдете до вътрешната страна на изпита, който е по-мъчен. Като издържите и него, ще срещнете Онзи, Който ви обича и Когото вие обичате. Сега хората живеят на земята и не знаят кого обичат и кой ги обича. В притчата за самарянина, ние виждаме кой е нашият ближен. Сега, като ви говоря за работа върху себе си, обръщам вниманието ви на опасността от вътрешното самокритикуване. Самокритиката е временен метод, който нищо не допринася. Аз не препоръчвам този метод. Ако вие, или друг някой направи някаква грешка, не бързайте да се произнесете върху нея, но направете един вътрешен превод. Чувате, че вълк изял една овца на някой ваш съсед.
към беседата >>

79. Истинската добродетел

Вие знаете онази притча за талантите: за единия, за двата и за петте таланти.
За да се придобие дарба, вие още не знаете закона, по който се придобиват дарбите или по който се придобиват силите. Вие още не знаете това и тепърва трябва да учите. Вие казвате: „Аз се моля, защо Господ да не ми даде това, което искам? “ В житното зърно Бог е вложил всичко онова, от което то има нужда. И това житно зърно, като се тури в земята, знае как да работи, как да ражда. Вие знаете онази притча за талантите: за единия, за двата и за петте таланти. Работа трябва, за да има резултат. Някои от вас искате да имате само едно приятно настроение. Приятността е хубава, но това са само външни условия. Тази приятност вие трябва да я използувате. Соковете на приятните чувства трябва да внесете във вашата мисъл и после цялата си мисъл трябва да турите на работа.
към беседата >>

80. Синовно отношение

Както е казано в притчата за петтях таланта: „И онзи казал: „Аз спечелих още 5 таланта.“ Казва му господарят: „Много хубаво, вземи тези таланти, нека са за тебе.“ Дошъл онзи, който имал един талант и го скрил.
Земята ще ти го даде стократно. И казва: „Вземете си го назад.“ Та, когато това, което е посято в нас и минава като добродетел, знание, любов, мъдрост, когато това Божественото в нас порасне, ще даде плод. Даде ли веднъж плод, това показва, че ние сме готови да изпълним Волята Божия от любов. Това, което Бог ни е дал, да го върнем. Както е казано в притчата за петтях таланта: „И онзи казал: „Аз спечелих още 5 таланта.“ Казва му господарят: „Много хубаво, вземи тези таланти, нека са за тебе.“ Дошъл онзи, който имал един талант и го скрил. Господарят го попитал: „Какво направи с таланта, който ти дадох? “ Онзи казал: „Скрих го в земята.“ Господарят казал: „Вземете от него този талант и го дайте на онзи, който има повече.“ И всеки един, който има, ще му се даде.“ Та, тази е истината, която трябва да остане у вас. Нека скъпоценният камък във вас да расте! Като ви дадат този скъпоценен камък, посейте го, та като дойде Господ, да намери, че е израснал, завързал и узрял и ти да кажеш: „Господи, това, което Ти ми даде, аз работих с него и спечелих.“ За да се осмисли животът на Земята, ще работиш.
към беседата >>

81. Огнената пещ

Знаете онази притча за блудния син, за която говори Христос – този син, който пасъл свинете.
Не знаете това. Самото Писание казва, че човек е излязъл от Бога и станал човек жива душа. Запазили ли сте онова състояние, [което сте имали], когато сте били у Бога? Не може да се върнете и да си спомните, че сте живели в Бога. Той ви е учил, излезли сте, дошли сте на Земята и сте забравили всичко. Знаете онази притча за блудния син, за която говори Христос – този син, който пасъл свинете. Че, този свят са свини. Всички ние сме свинопасци. След като те сполетят всички несрети в живота, дойдеш да умираш, казваш: „Ще се върна при Баща си.“ Това е последната умиралка. Ще вземеш тояжката си, ще идеш при Баща си и ще кажеш: „Ще ме извиниш, ще ме простиш, аз Те забравих, ядох и пих, живях. И вече не искам да бъда като син, но като слуга да изпълнявам волята Ти.“
към беседата >>

82. Ако имате Любов

Вие ще цитирате притчата за Лазаря, който живял при богатия.
Такива трябва да бъдат понятията. Ако ти в младините си не добиеш сили, ако във възрастта си не добиеш богатства и ако в старостта си не добиеш знание и мъдрост, ти не си разбрал живота. Някой казва: „Аз още в младините си останах хилав.“ Кой ти е виновен? Ако като възрастен си останал сиромах, кой ти е виновен? И ако като стар си останал невежа, глупав, кой ти е виновен? Вие ще цитирате притчата за Лазаря, който живял при богатия. Когато Христос каза тази притча, Той имаше съвсем друга идея в ума си. Той искаше да изнесе идеята, че богатият не разбираше и не виждаше в лицето на Лазаря своя брат, който седи при неговата врата, и да го повика при себе си, да го нахрани. Вследствие на тази своя постъпка, като отиде в другия свят, и с него постъпиха по същия начин. С това те искаха да го поучат какво трябва да направи и той с Лазаря на Земята. За това мнение богатият се намери в същото положение, в каквото беше Лазар на Земята.
към беседата >>

Когато Христос каза тази притча, Той имаше съвсем друга идея в ума си.
Ако ти в младините си не добиеш сили, ако във възрастта си не добиеш богатства и ако в старостта си не добиеш знание и мъдрост, ти не си разбрал живота. Някой казва: „Аз още в младините си останах хилав.“ Кой ти е виновен? Ако като възрастен си останал сиромах, кой ти е виновен? И ако като стар си останал невежа, глупав, кой ти е виновен? Вие ще цитирате притчата за Лазаря, който живял при богатия. Когато Христос каза тази притча, Той имаше съвсем друга идея в ума си. Той искаше да изнесе идеята, че богатият не разбираше и не виждаше в лицето на Лазаря своя брат, който седи при неговата врата, и да го повика при себе си, да го нахрани. Вследствие на тази своя постъпка, като отиде в другия свят, и с него постъпиха по същия начин. С това те искаха да го поучат какво трябва да направи и той с Лазаря на Земята. За това мнение богатият се намери в същото положение, в каквото беше Лазар на Земята. Тази беше идеята, която Христос внесе в притчата за Лазаря и богатия.
към беседата >>

Тази беше идеята, която Христос внесе в притчата за Лазаря и богатия.
Когато Христос каза тази притча, Той имаше съвсем друга идея в ума си. Той искаше да изнесе идеята, че богатият не разбираше и не виждаше в лицето на Лазаря своя брат, който седи при неговата врата, и да го повика при себе си, да го нахрани. Вследствие на тази своя постъпка, като отиде в другия свят, и с него постъпиха по същия начин. С това те искаха да го поучат какво трябва да направи и той с Лазаря на Земята. За това мнение богатият се намери в същото положение, в каквото беше Лазар на Земята. Тази беше идеята, която Христос внесе в притчата за Лазаря и богатия. Богатият не погледна на Лазаря като на свой брат, но като на едно животно, като на един простак. И помисли, че всичкото богатство беше само за него, вследствие на което той получи своето въздействие. Когато Лазар влезе в дома на богатия, той не се сърдеше, но казваше: „Толкова разбира.“ Но когато богатият видя Лазаря в другия свят, той се обърна към него за помощ. Но Лазар беше в дома, а богатият – в участъка. Богатият каза: „Господи, не мога ли да изляза от този участък?
към беседата >>

83. Обичай Божественото

Че не могат да го разберат, се вижда от притчата за сеятеля и семето.
Едни обичат киселите храни, други обичат сладките храни. Някои обичат обикновените храни, други – солените. Някои пък ядат каквото им дадат. Интересно е желанието ви да ходите на село да проповядвате. Тези, на които проповядвате, не могат да разберат Словото. Че не могат да го разберат, се вижда от притчата за сеятеля и семето. Не всичко, което се сее, изниква. Има известни семена, които се губят. Христос казва: „Едно семе пада на пътя и се изтъпква и птиците го иззобват. А друго пада на камениста земя. Трето пада между тръните и те, като пораснат, заглушават семето.“
към беседата >>

84. Бъдете като Баща си!