Търсене в беседите за 'Скала'

Защото камъкът, когото отсякох от върха на скалата, ще ги съкруши и Духът Ми ще ги пояде.
Синове лукави, погледнете на делата си, що вършите; сте ли изгубили поне всяка искра на честност и справедливост? Що е този вопъл, който се донася от лицето на Земята до Мен, жилище ли стана тя на нечестие и вертеп на разбойници? Против кого дигате бран с измишленията на сърцата си? Ще постигнете ли желанията на душата си? Ето жив Съм Аз и както се клех в старо време, ще събера земните царства и ще ги измета от лицето на Земята и името им не ще се чуе никога. Защото камъкът, когото отсякох от върха на скалата, ще ги съкруши и Духът Ми ще ги пояде. Ето подигам се в бран против земните царе и против войските им. Ще им се надсмея и поругая, и ще ги направя плешиво, и съветниците им ще посетя и ударя с жезъл железен, и ще ги хвана с примките на свойствената им мъдрост, и ще ги направя прицел на поругание. Защото в размишленията си и пътищата си не Ме поменаха, но приложиха беззаконие връз беззаконие и престъпление връз престъпление. И туриха ярем тежък и несносен върху чадата и синовете на утробата Ми. Ей, те не показаха милост към техните страдания, не подадоха ръка за помощ; ето тяхната кръв вече вика към Мен за отмъщение.
към беседата >>

2. Хио Ели Мели Месаил

Защото камъкът, когото отсякох от върха на скалата, ще ги съкруши и Духът Ми ще ги пояде.
Синове лукави, погледнете на делата си що вършите; сте ли изгубили поне всяка искра на честност и справедливост? Що е този вопъл, който се донася от лицето на земята до Мене, жилище ли стана тя на нечестив и вертеп на разбойници? Против кого дигате бран с измишленията на сърцата си? Ще постигнете ли желанията на душата си? Ето, жив Съм Аз и както се клех в старо време, ще събера земните царства и ще ги измета от лицето на земята и името им не ще се чуе никога. Защото камъкът, когото отсякох от върха на скалата, ще ги съкруши и Духът Ми ще ги пояде. Ето подигам се в бран против земните царе и против войските им. Ще им се надсмея и поругая, и ще ги направя плешиво, и съветниците им ще посетя и ударя с жезъл железен, и ще ги хвана с примките на свойствената им мъдрост, и ще ги направя прицел на поругание. Защото в размишленията си и пътищата си не Ме поменаха, но приложиха беззаконие връх беззаконие и престъпление връз престъпление. И туриха ярем тежък и несносен върху чадата и синовете на утробата Ми. Ей, те не показаха милост към техните страдания, не подадоха ръка за помощ; ето, тяхната кръв вече вика към Мене за отмъщение.
към беседата >>

Защото камъкътъ когото отсѣкахъ отъ върха на скалата ще ги съкруши и духътъ ми ще ги пояде. (втори вариант)
Синове лукави погледнете на дѣлата си, що вършитѣ, сте ли изгубили поне всѣка искра на честность и справедливость? Що е този вопълъ, който се донася отъ лицето на земята до мене, жилище ли стана тя на нечестие и вертепъ на разбойници? Противъ кого дигате бранъ съ измишленията на сърдцата си? Ще постигнете ли желанията на душата си. Ето живъ съмъ Азъ, и както се клѣхъ въ старо врѣме, ще събера земнитѣ царства, и ще ги измѣта отъ лицето на земята, и името имъ не ще се чуе никога. Защото камъкътъ когото отсѣкахъ отъ върха на скалата ще ги съкруши и духътъ ми ще ги пояде. Ето подигамъ се въ бранъ противъ земнитѣ царе и противъ войскитѣ имъ. Ще имъ се насмѣя и поругая, и ще ги направя плешиво, и съвѣтницитѣ имъ ще посѣтя и ударя съ жезълъ желѣзенъ, и ще ги хвана съ примкитѣ на свойственната имъ мъдрость, и ще ги направя прицѣль на поругание, Защото въ размишленията си и пѫтищата си не ме поменаха, но приложиха безаконие връхъ безаконие, и прѣстѫпление връзъ прѣстѫпление. И туриха яремъ тежъкъ и не сносенъ върху чадата и синоветѣ на отробата ми. Ей тѣ не показаха милостъ къмъ тѣхнитѣ страдания, не подадоха рѫка за помощь, ето, тѣхната кръвь вече вика къмъ мене за отмъщение. Ето уморихъ се да търпя и дотегна ми да чакамъ за ващо покаяние.
към втори вариант >>

3. Явлението на Духа

Когато предстои да разрушим известна скала в планината, да пробием тунел, разбирам да действаме така, но да употребим тия средства в организирано общество, не разбирам.
И започва борба, хванат се за косите и като се разплачат, хайде при мама и при тате. Хората имат девиз! Като нямат истински противник, те си го създават – мъж с жена, брат със сестра, свещеник със своите пасоми, учител с учениците си. Ето хора, които не разбират живота. Борба трябва да съществува, обаче с онази природа, която трябва да се подчини. Когато предстои да разрушим известна скала в планината, да пробием тунел, разбирам да действаме така, но да употребим тия средства в организирано общество, не разбирам. Туй показва, че хората не разбират отношението, което съществува между тях и техния Дух, задачите, които им налага последният. Апостол Павел описва в прочетената глава какво трябва да бъде това отношение. Може да ми зададете въпроса: „Нали съществуват в света хиляди отношения? “ – Но ние трябва да изберем само ония, които са благоприятни за нас. Трябва да знаем, например, отношенията на водата към нас.
към беседата >>

4. Талантите

Ако погледнем на този свят, той е облекло на истината; видимият свят е израз на истината; във всеки лист, камъче, извор, скала има велики уроци; вътре са скрити велики знания.
Да вземем човек, който има пет чувства – зрение, слух, обоняние, вкус и осезание – каква роля играят тия чувства в нашия живот? Те са петте врати, през които човек влиза в тоя свят, чрез които ние изпитваме природата – пет области, от които можем да черпим богатства. Човек, лишен в пълния смисъл на думата от слух, е глупав човек; да си лишен психически от зрение, значи да си лишен от възможност да видиш истината; да си лишен от обоняние в психическо отношение, значи да си лишен от своя интелект; да си лишен от вкус, значи да си лишен от любов и т.н. – такива неща можем изброи доста. Всяко наше сетиво съответства на една велика Божествена добродетел, и всеки от нас трябва да наблюдава дали чувствата му са в хармония с неговото сърце, дали са в свръзка с истината. Ако погледнем на този свят, той е облекло на истината; видимият свят е израз на истината; във всеки лист, камъче, извор, скала има велики уроци; вътре са скрити велики знания. О, какви истини може природата да ни разкрие! Вземаме едно камъче, потъркаляме го и го захвърляме – казваме, че то нищо не струва. Не сме разбрали смисъла на това камъче. Или вземаме едно цвете, поокъсаме листата му и го захвърляме – нищо не струва; не сме разбрали смисъла на това цвете. Да дойдем сега на нашия слух; чуем думата „любов“ – тя е едно цвете.
към беседата >>

5. Сънищата на Йосифа

Йосиф беше млад, неопетнен; една развратена жена поискала да го оскверни, но той не се поддаде на нейното изкушение, за да опетни името си, от което – ако бе се поддал – ни помен нямаше да остане.
Например, вземете едно момче и момиче, които играят на кончета и на кукли – тия неща им принасят известни удоволствия, а от друга страна са и възпитателни, приготвят ги за други служби. Тъй и за по-възрастните има в живота известни удоволствия, които също могат да ги ползват. Обаче има и удоволствия, които всякога носят със себе си разрушение на човешките чувства, на човешките сили, на човешкото спасение. Неестественият живот, тъй наречената скрита, незаконна любов, която упражняват някои мъже и жени, действа разрушително и върху сърцето, и върху ума им. Вие обичате някого, запитайте се, угодно ли е това Богу, принася ли полза на този, когото обичате, дали не развращавате неговата душа и неговия ум. Йосиф беше млад, неопетнен; една развратена жена поискала да го оскверни, но той не се поддаде на нейното изкушение, за да опетни името си, от което – ако бе се поддал – ни помен нямаше да остане. Забележете, първо жената, Ева, бе турена на изпитание и не устоя, а след туй – и нейният мъж; сега се туря мъжът на изпитание. Тази същата змия бе, която изкуси Ева в градината: – „Виж, ако вкусиш от това дърво, какви знания, каква сила ще имаш, ще станеш като Бога“; Ева се поддаде и каза: „За слава аз съм готова, мога да го сторя“, защото то беше формено изневеряване. Тази същата змия се представи и на Йосифа във формата на жена и му каза: „Ела с мене“; но той ѝ каза: „Не“. След това дойдоха страданията, но дойде и издигането. Мъжът и жената представят два принципа, две велики сили, разумни, които действат: едната сила наричаме активна, другата – пасивна, едната – действаща, другата – възприемчива – два процеса в Природата, които се сменят.
към беседата >>

6. Протоколи от годишната среща на Веригата 1914 г. Велико Търново

Но момата искала да отучи момъка да туря окото си на дупката.
Когато ви разказват приказки в роде [3] на ония от „1001 нощ", те не са много далече от истината, защото четем, че Мойсей произнесе само една дума, вдигна жезъла и морето се раздвои, вдигна ръце към Небето и слезе манната, изкочи вода и т.н. Мойсей вдигна дясната си ръка и правеше таквизи чудеса, а вие можете ли да вдигнете дясната ръка, както трябва? Но ние сме в дисхармония с невидимия свят, по отношение вдигането на ръцете и тази е причината, гдето не можем да се ползваме от благата и благословението на Небето. Даже лошо правим, често пъти, с вдигането на ръцете ни, когато хич не е трябвало да струваме това. Преди 35 години, един български младеж обичал една мома и през една дупка ходел да я гледа. Но момата искала да отучи момъка да туря окото си на дупката. Една вечер, с един железен язик, [4] тя запушила дупката, на която момъкът нагаждал окото си, та гледал, и когато дошел пак да гледа, извадил окото си... Много пъти, и ние искаме да правим и правим някои работи, когато не трябва да ги правим. Този момък трябвало да носи ръката си напред, преди окото си. Така е и за нас: имаме моменти, когато дяволът е турил шиш, за да ни извади окото, затова ние трябва да бъдем внимателни, за да не си извадим окото. Христос иска да ни даде знание и да ни извади от всички ония примки, които дяволът ни устройва. Много често ме питат – как връзваме дявола.
към беседата >>

7. Условията на вечния живот

Да вземем „вечния живот“ като извор, който изтича от някой планински връх на Божеството, под някоя скала: водата е елементът, който носи живота, течението на реката – пътят на туй слизане към по-долна посока, към по-низш свят.
Следователно онзи, който Ме последва и тръгне по тоя път, който Аз ще му посоча, ще намери онова необходимо благо за своята душа – Божествения мир“. Затова Той още казва: „Мир ви давам, Моя мир ви оставям“. А мирът е чадо на Небето. Той е отгледан в жилището на Бога. От горното заключаваме следното: Пътят – това е движението на Духа в разумното приложение на законите в природата; животът – това е хармоничното организиране на елементите и развитието на силите в Божествената душа; Истината – това е проявлението на Единия Бог, Който създава условията, при които човешкия дух и човешката душа могат да се стремят към нещо по-добро и светло в тоя обширен свят. Да вземем „вечния живот“ като извор, който изтича от някой планински връх на Божеството, под някоя скала: водата е елементът, който носи живота, течението на реката – пътят на туй слизане към по-долна посока, към по-низш свят. Затова Христос казва: „Аз излязох от Истината – от Бога – и слязох в материалния свят, за да помогна на хората, да ги напоя с тази жива вода“. Затова Той казва пак на друго място: „Аз съм жива вода“. Тия три неща, за които ви говоря: вечен живот, Бог, Исус Христос; път, Истина и живот са свързани помежду си. Ако водата не извира от планинския връх, и ако не потече по този път, по коритото на реката, за което Христос говори, не може да принесе очакваните блага. И от чисто християнско гледище трябва да се намираме близо до този извор.
към беседата >>

8. Духът и плътта. Приливи и отливи в

За да го опиташ, истина ли говори, кажи му така: Аз ще се помоля за тебе, но ти трябва да изповядаш греховете си и да отидеш горе на една скала и да речеш: Господи, бъди милостив към мене, който съм голям грешник, мерзост на запустението, и цяла година да повтаряш тия думи“.
Ако Господ е в твоето сърце, дяволът не може да те гази. По този закон за подобието, злото не можем да превърнем в добро, нито доброто в зло. При един светия, който живял 20 години в пустиня, се явил един белобрад старец и рекъл: „Аз съм много голям грешник, моля те да се помолиш на Господ да ми прости греховете“. Като заминал старецът, светията почнал да се моли Богу за него. Явил се един ангел и му казал: „Твоята молитва не е приета пред Бога, защото този старец е дяволът. За да го опиташ, истина ли говори, кажи му така: Аз ще се помоля за тебе, но ти трябва да изповядаш греховете си и да отидеш горе на една скала и да речеш: Господи, бъди милостив към мене, който съм голям грешник, мерзост на запустението, и цяла година да повтаряш тия думи“. След няколко време старецът дошъл пак при пустинника, но последният му рекъл това, що му поръчал ангелът. „Как? – извикал дяволът – не мога да го направя. Аз, който управлявам света и му заповядвам, не искам да се моля, ти се помоли.“ Тогава той му рекъл: „Старата злоба не може да бъде нова добродетел“. Онези, които проповядват Евангелието, трябва да знаят, че никога не можем да превърнем закона на противоположностите в закон на подобието, т.е. не можем да обърнем към Господ един човек, който живее постоянно в закона на контрастите, не можем да го направим щастлив, както не можем да превърнем жена в мъж.
към беседата >>

9. Ако ме любите, ще опазите моите заповеди

трябва да се освободим от лошите си мисли, а то е с дявола да не приказваме, иначе той ще се настани постепенно цял в нас и ще ни каже: "Ако не си разположен излез вън, мен ми е добре тук." Примера с камилата и воденичаря., във воденицата на когото поискала и получила разрешение да си стопли само муцуната, главата, а постепенно се настанила цяла и казала на воденичаря да излезе навън, ако му е тясно в нейно присъствие- ней било добре.
Ще търсим в нас християнството, но не ще сме християни. Питаме се често дали сме изгубили благата или сме спечелили в тоя свят повече. Погрешки можем да направим, но Христос ще ни съди, ако не ги поправим. Погрешките не бива да ги повтаряме повече а да ги изправяме. Трябва да се учим от нашите грешки, т. е. трябва да се освободим от лошите си мисли, а то е с дявола да не приказваме, иначе той ще се настани постепенно цял в нас и ще ни каже: "Ако не си разположен излез вън, мен ми е добре тук." Примера с камилата и воденичаря., във воденицата на когото поискала и получила разрешение да си стопли само муцуната, главата, а постепенно се настанила цяла и казала на воденичаря да излезе навън, ако му е тясно в нейно присъствие- ней било добре. Хората "всеки ден излизат от себе си", защото са дали място на дявола в себе си. На първо място трябва да очистим сърцето си. На второ място - нашия ум. Изворът, като не го мътим, сам ще очисти сърцата ни. "Аз ще ви дам извор на жива вода." Затова на всяка зла мисъл да противопоставяме една добра мисъл и с течение на времето ще се очистим.
към беседата >>

10. Ако солта обезсолее, с какво ще се осоли

На смъртния си одър искала обещание от мъжа си да не се ожени след нейната смърт.
Не е достатъчна сега и трябва да я осолим. Христовото учение не е неприложимо, както казват. Ако го разберяхме, щяхме да бъдем щастливи. Иска се основа, а тя е вярата, разумната вяра, без която не можем да живеем. Има един пример за една американка, която била смъртно болна. На смъртния си одър искала обещание от мъжа си да не се ожени след нейната смърт. Обаче той не искал да й даде такова обещание и затова тя рекла: "Така ли? Добре, и аз няма да умра! " И действително не умряла, а оздравяла. Всеки ден ние си влияем с нашите мисли и с мислите на нашите приятели, които ни шокират. Искаме да оправим хората, а приличаме на онзи градинар, който, за да си оправи дървото, реже корените вместо клоните.
към беседата >>

11. Многоценният бисер

Един път искала да седне върху кладенеца.
Аз съм видял много деца да остават на крушата, че после със стълба ги снемат. Който не знае закона, казва: „Тази круша е бодлива, трябва да се отсече“. Бодлива е, но хубави круши дава. Ще ви кажа друг един пример, който еднакво засяга мъжа и жената, но примерът е за последната. Една жена, която била много нервна, упорита, не изпълнявала никак волята на мъжа си: каквото ѝ кажел, тя все противното вършела. Един път искала да седне върху кладенеца. Той ѝ казвал: „Не сядай, жено, че ще паднеш и ще остана без жена“. Тя не го послушала – „Ще седна“. Седнала, но паднала в кладенеца и потънала във водата. Той взел да плаче и да вика: „Нали ти казвах да не сядаш; да беше ме послушала, нямаше да паднеш“. След един час гледа, че от кладенеца изкача един дявол с побеляла коса.
към беседата >>

12. Новото основание

Една госпожа ми разправяше следния анекдот за една мома софиянка, която преди да се ожени, учила всичко, но по готварство не свършила и като се оженила, искала да сготви на мъжа си боб, но не знаела как; отива при една своя съседка и я пита:
Е, добре, Небето и Земята са двете опорни точки, върху които е съграден човешкият Живот. Най-дълбоката мисъл, до която ние проникваме, то е първата основа, първата опорна точка; желанията – това са втората основа, втората опорна точка, а това, което ние наричаме воля, това е процесът на градене. Когато някой говори за човешката воля, ние подразбираме, че трябват всякога две опорни точки – когато почнем да градим върху тях, ще се прояви нашата воля. Следователно според този принцип човешката воля никога не може да се прояви, ако няма две опорни точки – само при граденето може да се прояви. Ние трябва да разбираме добре дълбокия смисъл на Христовото учение – да не си мислим само, че го разбираме, а всъщност да не го разбираме. Една госпожа ми разправяше следния анекдот за една мома софиянка, която преди да се ожени, учила всичко, но по готварство не свършила и като се оженила, искала да сготви на мъжа си боб, но не знаела как; отива при една своя съседка и я пита: – Как готвите вие боб? – ама не казва, че тя не знае. – Е – отговаря съседката, – турим го да се свари, тъй нарежем лук, тъй турим масло. – Е – казва другата, – и ние тъй готвим. След една седмица тя пак пита съседката си:
към беседата >>

Но съседката, която искала да я изпита дали наистина знае да готви, намислила да я излъже и когато един ден мъжът на неопитната млада булка донесъл охлюви и последната отишла да попита пак съседката си как готви охлюви, тогава съседката й казала:
– Е – казва другата, – и ние тъй готвим. След една седмица тя пак пита съседката си: – Ами месото как го готвите? – Еди-как. – И ние тъй го готвим. Но съседката, която искала да я изпита дали наистина знае да готви, намислила да я излъже и когато един ден мъжът на неопитната млада булка донесъл охлюви и последната отишла да попита пак съседката си как готви охлюви, тогава съседката й казала: – Счукваме ги в чутура, туряме ориз и вода и ги сваряваме. – И ние – казва другата – така ги готвим. Връща се у дома и наготвя охлювите по същия начин. Идва мъжът й на обяд и като видял сготвените охлюви, разбрал колко жена му знаела да готви. В съвременните религиозни вярвания има също такива сготвени охлюви.
към беседата >>

13. Да я не пия ли?

Аз съм привеждал няколко пъти примера, когато Мохамед е бягал от своите гонители зарад учението си и се е скрил под едно дърво, гдето е наблюдавал как една мравка е мъкнела много голям товар и искала да го изкачи. (втори вариант)
Бог е точно определил за всекиго един път. Но ще каже някой: „Бог с мене ли ще се занимава! " Да, Той ще се занимава с теб и се е занимавал много пъти. Той ти е начертал един път. Каквото и да ти дойде, ти не се съмнявай, върви в Божествения път, вярвай, че Божественият план в твоето развитие ще се завърши с всички тънкости. Аз съм привеждал няколко пъти примера, когато Мохамед е бягал от своите гонители зарад учението си и се е скрил под едно дърво, гдето е наблюдавал как една мравка е мъкнела много голям товар и искала да го изкачи. Тя е имала търпението деветдесет и девет пъти да го дига и да не успее да го изнесе, и едва на стотния път е успяла да го изнесе. Мохамед, като наблюдавал това нещо, казал си: „Ако една мравка може да успее в постигане на желанията си, толкова повече аз." Това е Бог. Той като вижда вашите мъчнотии, Той ще благослови вашите мъчнотии, ще благослови труда ви. Горчивата чаша, която ще може да изпиете, Той ще я обърне за ваше благословение. Бог еднакво гледа на всички - и на праведници, и на грешници.
към втори вариант >>

14. Петте разумни девици / Петте разумни и петте неразумни деви

А онази, която искала да се ожени за царя - те са хората, които се подвизават в Божествения живот, те искат да родят нещо. (втори вариант)
Ще спра разказа наполовина - това е едната страна. Има известни хора в света, които мислят само за хляб, Господ им го дава. Други мислят само за месо, това е пищната храна, Господ им я дава. Що е месо? То е месото на животни, то е месо на елементите злато и сребро. А онази, която искала да се ожени за царя - те са хората, които се подвизават в Божествения живот, те искат да родят нещо. А тези, които искат да се наядат, те са една воденица, мели се брашното, измива се камъкът, отново турят житото и т.н. Тези хора са недоволни от живота, казват, че животът няма смисъл. Как да няма смисъл? Щом са искали това нещо, има смисъл в живота. Ако искаш животът ти да има смисъл, искай да се ожениш за царския син, да му родиш едно умно и добро дете.
към втори вариант >>

15. Ще ви въздигна

Когато близо до теб пада скала, трябва да бягаш и това не е недостойно.
Често плачем за деца, които ги няма, често обуваме гащите си със скок от дървото, често искаме да отрежем главата си, за да влезем вътре. Затова българите казват: “Преклонена главичка остра сабя не я сече”. Понякога тази поговорка се разбира в лош смисъл, но тя има и добър смисъл. Например, когато приижда порой, ти не трябва да казваш: “Аз няма да бягам, не е достойно за мен”. Трябва да бягаш, защото иначе ще те завлече. Когато близо до теб пада скала, трябва да бягаш и това не е недостойно. Има времена, когато човек трябва да бяга, а има времена, когато трябва да стои. Мойсей издигна змията, за да я види израилският народ. По този закон на внушението сега някои правят муските. В малко вода може да турите само една хилядна част от използваната сол и да излекувате болния, стига да вложите в нея вашата добра мисъл. Следователно, законът на внушението е необходим и с него ние ще успеем, ще се повдигнем и ще бъдем добри.
към беседата >>

16. Съчетанието (Което Бог е съчетал)

БС

Този същия мъж по-рано тя не го е искала, а сега плаче за него.
Ако вкусът ни е повреден, няма да разберем това вътрешно благо, което се съдържа в плодовете. Очите си трябва да пазим чисти. Как се развалят очите? Някоя жена, когато изгуби мъжа си, плаче, плаче за него и очите и отслабват. Защо трябва да плаче? Този същия мъж по-рано тя не го е искала, а сега плаче за него. Според моето схващане, плачът не е естествен в това отношение. Плачът трябва да бъде израз на едно смекчаване на сърцето. Плач, който не произвежда смекчаване, е без благо. Ще ви приведа следния пример за изясняване на мисълта: осъдили един крадец за кражба на двадесет и пет лева на тригодишен затвор. Адвокатът, който го защитавал, казал: – Той не e направил кражбата умишлено; ако беше крадец, на същото място имаше десет хиляди лева, които също щеше да вземе.
към беседата >>

17. Взимане и даване / Взимане и даване

Един селянин много обичал печени яйца, но жена му не позволявала да яде яйцата; искала да ги продава, да спечели повече пари.
Тъй щото, понятието „крадец”, за което говори Христос, е вярно, защото крадецът се проявява и в трите свята, като отнема формата, съдържанието и смисъла на човека. Той отнема също и живота, чувствата и мислите му. Ако разчитате само на физическата логика, по форма, вие непременно ще се излъжете. Например, виждате, че някой човек плаче, и вие мислите, че страда. Обаче, сълзите не подразбират всякога страдание. Един селянин много обичал печени яйца, но жена му не позволявала да яде яйцата; искала да ги продава, да спечели повече пари. Случило се, че тя заболяла тежко и умряла. Селянинът си отдъхнал спокойно и си казал: Сега вече ще ям печени яйца до насита. Едва се върнал от погребението на жена си, той взел няколко яйца, турил ги в жаравата и предвкусвал удоволствието, което ще изпита, когато седне да ги яде, несмущаван вече от жена си. В този момент няколко съседки дошли да изкажат съболезнованието си за голямото нещастие, което го постигнало. Понеже бил наплашен от жена си, той забравил, че тя не е вече между живите, набързо извадил яйцата от огъня и ги турил в пазвата си.
към беседата >>

18. Доброто съкровище

В първите дни след сватбата, той често целувал своята възлюбена, но тя огладняла, пожелала да яде – хляб искала.
Ти не си научил да обичаш майка си, баща си, братята и сестрите си, приятелите си, които са ти направили добро, а ще обичаш целия свят. Човешкото сърце се познава в трудни моменти. Човек трябва да събира Божествена енергия в себе си, да обогати своето сърце, че да може в трудни времена да прояви своите чувства. В такива времена, именно, той трябва да има храна, с която да поддържа живота на своя ближен. Един изпаднал руски княз се оженил по любов за една млада, красива мома, от високо произхождение. В първите дни след сватбата, той често целувал своята възлюбена, но тя огладняла, пожелала да яде – хляб искала. – Ну, поцелуемся, казвал й той. – Гладна съм! – възразявала възлюбената. – Ну, поцелуемся! Днес „да се целунем, утре да се целунем”, тя изгубила разположението си към своя възлюбен, любовта й истинала.
към беседата >>

19. Изобилният живот

Един художник обичал една мома, която, недоволна от него, искала да му причини някаква пакост.
Отсега нататък Христос трябва да стане невидим, а крадецът – видим, т.е. да излезе вън. Крадецът е бил невидим, защото дохождал все вечер. Дайте ход на първата половина в себе си – на Христа, за да се отворят очите ви, да виждате ясно, да знаете къде да поставяте различните бои и цветове. Всеки цвят, всяка боя трябва да се постави на мястото си. Един художник обичал една мома, която, недоволна от него, искала да му причини някаква пакост. Тя му дала някаква отрова, която се отразила върху зрението му. Той изгубил зрението си, но, от Любов към работата си, продължавал да рисува. Десет години рисувал една картина, на която всички се смеели. Той не виждал какви бои поставя, затова картината му предизвикала смях. Момата, която го ослепила, е неговият крадец, на когото той дал първо място в себе си.
към беседата >>

Единъ художникъ обичалъ една мома, която, недоволна отъ него, искала да му причини нѣкаква пакость. (втори вариант)
Отсега нататъкъ Христосъ трѣбва да стане невидимъ, а крадецътъ — видимъ, т. е. да излѣзе вънъ. Крадецътъ е билъ невидимъ, защото дохождалъ все вечерь. Дайте ходъ на първата половина въ себе си — на Христа, за да се отворятъ очитѣ ви, да виждате ясно, да знаете, кѫде да поставяте различнитѣ бои и цвѣтове. Всѣки цвѣтъ, всѣка боя трѣбва да се постави на мѣстото си. Единъ художникъ обичалъ една мома, която, недоволна отъ него, искала да му причини нѣкаква пакость. Тя му дала нѣкаква отрова, която се отразила върху зрението му. Той изгубилъ зрението си, но, отъ любовь къмъ работата си, продължавалъ да рисува. Десеть години рисувалъ една картина, на която всички се смѣели. Той не виждалъ, какви бои поставя, затова картината му предизвикала смѣхъ. Момата, която го ослѣпила, е неговиятъ крадецъ, на когото той далъ първо мѣсто въ себе си.
към втори вариант >>

20. Голямата вяра

Вътрешно тя познала Христа, като Син Божи и смело поискала от Него това, което би поискала от Бога.
Понеже вярата има отношение към ума, за това силата на вярата зависи от светлината и чистотата на човешкия ум. Няма ли тези качества, умът става причина за заблужденията на сърцето. На какво се дължи голямата вяра на хананейката? – На познаването й на Бога и на Христа. Така тя почувствала вътрешната сила на Христа и на нея уповава. Вътрешно тя познала Христа, като Син Божи и смело поискала от Него това, което би поискала от Бога. Тя разбирала стиха, дето Христос казва за себе си: „Аз и Отец ми едно сме.“ Казано е в Писанието: „Както Отец има живот в себе си, така е дал и на Сина си живот. Както Отец има сила да възкресява, и Синът има същата сила.“ Коя е причината за това? – Връзката на Христа с Бога. Който обича ближния си или себе си повече от Бога, той всякога ще изневери на любовта си.
към беседата >>

21. Противоречие в съзвучието

Вместо да се развие, тя повече го притискала.
Техният ум е изопачен и прилича на змия, която всеки момент може да ги изненада. Един укротител на змии в Европа правел различни опити, с които се прочул. Достатъчно било да каже няколко думи на змиите, за да ги застави да се увиват около него и по заповед да се развиват и отиват по местата си. Между змиите имало една голяма, опасна змия, която също се подчинявала на заповедите му. Обаче, един ден тя се обвила около него и когато трябвало да се развие, тя не послушала. Вместо да се развие, тя повече го притискала. Когато костите на укротителя изпращели, змията се развила и отишла на мястото си. Затова Христос казва: „Извади главата и опашката на змията от себе си, т.е. от своя живот, и ги хвърли.“ Главата на змията е дясното око, а опашката – дясната ръка. Изучавайте живота си, и сами ще се обедите в това сравнение. Мнозина цитират стиха, върху който днес говоря, но го разбират толкова, колкото разбират и светлината.
към беседата >>

22. Гърбавата жена

Затова Христос казва: „Ако би знаела кой е този, който ти говори, ти би поискала, и той би ти дал жива вода“.
Да простра ли аз ръцете си върху вас, или да ги държа още скръстени? – Няма да си простра ръцете върху този, на когото умът, сърцето и стомахът страдат. Сега аз говоря в името на Бога. Когато завъртя Божествения кран, всичкото благословение ще дойде върху вас, но ако не го завъртя, вие ще копаете кладенци. Като завъртя този кран, вие ще имате в такова изобилие вода, че не ще плащате нищо за нея. Затова Христос казва: „Ако би знаела кой е този, който ти говори, ти би поискала, и той би ти дал жива вода“. И тази гърбава жена Го разбрала. Аз бих желал българите да не бъдат гърбави. Ще почакам още няколко години, за да видя дали духовенството и учителите ще дойдат в съзнание. Ако те не дойдат в съзнание, ще турим в торба всички техни ирационални числа и ще ги заставим да ги изчисляват. Това е Божието решение: знанието ще се даде само на ония, които не ще злоупотребят с него.
към беседата >>

23. Ще живее

Тази тъмнина искала да измени своето състояние, станала активна, образувала космоса. (втори вариант)
" Всичко е възможно. Тези дългове, които има някой народ, или някой човек, източните народи наричат „карма". Те определят кармата като причини и следствия. Причините и последствията са известно отклонение от правилния развой на човешкото развитие. Източните народи определят кармата по следния начин - те казват, че някога тъмнината е била в пасивно състояние. Тази тъмнина искала да измени своето състояние, станала активна, образувала космоса. Вследствие на това се явил великият кармически закон - да страдат хората. Ще ми кажете вие: „Нерде Шам, нерде Багдад! " - тоест дали навсякъде в пространството е било в пасивно състояние. Но законът е такъв, че в тази тъмнина вие сте били, живели сте и сте едно с нея. За изяснение на този закон допуснете следното.
към втори вариант >>

24. Работи на лозето ми

Влюбили се 400 моми в един момък, и всички тръгнали след него, всяка мома искала да го срещне, да си поговори с него.
От какво се страхувате тогава? Как ще постъпят българите с мене, какво отношение ще вземат към идеите, които проповядвам, за мене е безразлично. Важно е, че хората са малодушни, не се решават да приемат новото учение. Отдето и да е, обаче, от водата, от въздуха или от светлината, те трябва да приемат това учение. Аз не искам хората да тръгнат след мене, както момите, които се влюбват в един момък. Влюбили се 400 моми в един момък, и всички тръгнали след него, всяка мома искала да го срещне, да си поговори с него. Това би било най-голямото нещастие за мене. Това не са последователи. Истински последовател е оня, който с цялото си същество приема учението и го прилага. Не е нужно да се възхищавате от моите беседи, нито от мене. Важно е да приемете учението, да го приложите и да решите задачите си.
към беседата >>

25. Денят на доброто

Ние мязаме на онази туристка американка, която за да опита любовта на своя възлюбен, го накарала да се качи на една отвесна скала в Алпите и да ѝ откъсне оттам една от редките алпийски рози.
Ако искаш да бъдеш небесен фикус, трябва да имаш плод. От какво се парализират човешките добродетели? – Те се парализират от низшия ум на човека и от неговите страсти, защото съвременните хора са роби на своите страсти, които само разрушават, а не създават. За едно приятно удоволствие човек похарчва хиляди, пожертва даже живота си и живота на другите. А в това приятно удоволствие няма никакъв плод. Ние мязаме на онази туристка американка, която за да опита любовта на своя възлюбен, го накарала да се качи на една отвесна скала в Алпите и да ѝ откъсне оттам една от редките алпийски рози. Той се качил на скалата, откъснал розата, подал ѝ я. Тя я турила на гърдите си и се усмихнала, а той след това ѝ рекъл: „Сбогом! “ За едно свое удоволствие тя изложила живота му в опасност. По същия начин и ние излагаме Бога на изкушение. Ние казваме: „Господи, дай ни удоволствие, пари, къщи и прочие“, но като ни даде всичко това, Той ни казва: „Сбогом!
към беседата >>

Той се качил на скалата, откъснал розата, подал ѝ я.
От какво се парализират човешките добродетели? – Те се парализират от низшия ум на човека и от неговите страсти, защото съвременните хора са роби на своите страсти, които само разрушават, а не създават. За едно приятно удоволствие човек похарчва хиляди, пожертва даже живота си и живота на другите. А в това приятно удоволствие няма никакъв плод. Ние мязаме на онази туристка американка, която за да опита любовта на своя възлюбен, го накарала да се качи на една отвесна скала в Алпите и да ѝ откъсне оттам една от редките алпийски рози. Той се качил на скалата, откъснал розата, подал ѝ я. Тя я турила на гърдите си и се усмихнала, а той след това ѝ рекъл: „Сбогом! “ За едно свое удоволствие тя изложила живота му в опасност. По същия начин и ние излагаме Бога на изкушение. Ние казваме: „Господи, дай ни удоволствие, пари, къщи и прочие“, но като ни даде всичко това, Той ни казва: „Сбогом! “ Тогава ние сме богати хора, всичко имаме, но Господ не е при нас.
към беседата >>

26. Великата майка

БС

Ще ви представя два примера: денят е ясен, слънцето хубаво грее, висока скала, обърната на юг, а под източната и страна извира чист, бистър извор, от който малка рекичка тече също на изток.
Тя поставя тези свои деца дето им е мястото. Когато се уморят, те казват: " Мамо, ние изучихме това изкуство." Майката отговаря: "Добре, аз ще ви приведа в друга област." Тъй, както ви виждам, вие сте се уморили от живота и казвате, че той няма смисъл. Това, което досега сте изучавали, не ви задоволява и вярванията, които имате, и те не са положителни. Ако ви подложат на мъчения за вашите вярвания, колцина от вас сте готови да се самопожертвате, да умрете за тях? Ще кажете: "Трябва да си помислим малко, че тогава да отговорим готови ли сме да се самопожертваме." Сега, да се повърна към мисълта си за красивите движения. Ще ви представя два примера: денят е ясен, слънцето хубаво грее, висока скала, обърната на юг, а под източната и страна извира чист, бистър извор, от който малка рекичка тече също на изток. Сега ви представям същата картина, само че противоположна: висока скала, обърната на север, на запад от нея бистър извор извира. Ако вие посетите такива две местности, във вашия ум ще се зародят две различни идеи. Наблюдавайте какви са хората, които живеят при такива северни склонове и на които реките текат към запад, и какви са хората, които живеят при южни склонове, а реките им отиват на изток. Направете сравнение между едните и другите хора, имайте това като задача. Тази задача някои могат да разрешат след една седмица, други след месец, а трети - след една година.
към беседата >>

Сега ви представям същата картина, само че противоположна: висока скала, обърната на север, на запад от нея бистър извор извира.
Когато се уморят, те казват: " Мамо, ние изучихме това изкуство." Майката отговаря: "Добре, аз ще ви приведа в друга област." Тъй, както ви виждам, вие сте се уморили от живота и казвате, че той няма смисъл. Това, което досега сте изучавали, не ви задоволява и вярванията, които имате, и те не са положителни. Ако ви подложат на мъчения за вашите вярвания, колцина от вас сте готови да се самопожертвате, да умрете за тях? Ще кажете: "Трябва да си помислим малко, че тогава да отговорим готови ли сме да се самопожертваме." Сега, да се повърна към мисълта си за красивите движения. Ще ви представя два примера: денят е ясен, слънцето хубаво грее, висока скала, обърната на юг, а под източната и страна извира чист, бистър извор, от който малка рекичка тече също на изток. Сега ви представям същата картина, само че противоположна: висока скала, обърната на север, на запад от нея бистър извор извира. Ако вие посетите такива две местности, във вашия ум ще се зародят две различни идеи. Наблюдавайте какви са хората, които живеят при такива северни склонове и на които реките текат към запад, и какви са хората, които живеят при южни склонове, а реките им отиват на изток. Направете сравнение между едните и другите хора, имайте това като задача. Тази задача някои могат да разрешат след една седмица, други след месец, а трети - след една година. Затова при възпитанието трябва да използваме Природата, защото в различните форми, които тя е създала, лежи основна, велика мисъл - да изменя настроението на нашия ум, сърце и воля.
към беседата >>

27. Разговор

Повикала мъжа си и искала обещание от него, че не ще се жени след смъртта ѝ.
Това понятие за Бога, което сега имат, е старо. Трябва да работим в новото понятие за Бога. На вас ви трябва воля. В какво се състои волята? Учителят разказва примера: Една американка била болна до смърт. Повикала мъжа си и искала обещание от него, че не ще се жени след смъртта ѝ. Той не обещал. Тогава и тя казала: „И аз няма да умра! “ И действително не умряла, оздравяла. Някой като каже: „Няма да върви“, и вижда, че работата се разваля, наистина не върви. Друг казва: „Ще върви“ – и тръгва.
към беседата >>

28. 400 000 форми

Сегашният живот е скала, за да се съгради зданието.
Лозинката „Няма любов като Божията любов. Само Божията любов е любов“ ще я произнасяте с благоговение и така да я научите да я произнасяте, че като сте болни, като я произнесете, да оздравеете. Нека са децата бодливи, а езикът малък, а не децата малки, а езикът бодлив. Когато вземате нещо за ядене, преди да го употребявате, поиздухвайте го с уста. Сегашният живот е едно приготовление за бъдещия живот. Сегашният живот е скала, за да се съгради зданието. И скелята се поддържа, докато се съгради зданието окончателно. Защо съм лош? Защото зданието се гради. Ами кога ще стана добър? Когато зданието се съгради.
към беседата >>

29. В рова на лъвовете / Въ рова при лъвоветѣ

Единъ день се задала една грѣшница, искала и тя да се кръсти, но била много красива. (втори вариант)
Това сѫ човѣшкитѣ страсти. Нѣма по-груби лъвове отъ човѣшкитѣ страсти. Човѣшкитѣ страсти това сѫ най-ужаснитѣ нѣща, най-ужасния лъвъ. Тази страсть е разрушавала и царе и владици [и] попове, никой не е могълъ да устои. Единъ знаменитъ светия кръщавалъ при една рѣка и всички хора отивали при него. Единъ день се задала една грѣшница, искала и тя да се кръсти, но била много красива. Светията, като я видѣлъ, казалъ: „Тази не мога да я кръстя“ и хукналъ да бѣга. И тя бѣга подирѣ му и го пита: „Защо бѣгашъ, азъ се кая? “ Срѣща го Свети Иванъ Кръститель, пита го, защо бѣга. – „Не мога да кръстя една жена, опасна е.“ Иванъ Кръститель прѣкръства светията и той се връща и кръщава жената. Послѣ си мисли, че е много силенъ, кръстилъ жената.
към втори вариант >>

30. Да ги изпита / Аритметическитѣ дѣйствия въ живота. Събиране, умножение и степенуване

Един ден, като се разхождали сред природата, един голям камък паднал от една скала и ударил носа на младата царица.
Това се считало за привилегия. Следователно, всеки човек по онова време, който нямал дясно око, е направил посещение на царя. Дошъл денят принцът да наследи царството на баща си. За тая цел избрали една красива княгиня за съпруга на принца. Оженили се. Един ден, като се разхождали сред природата, един голям камък паднал от една скала и ударил носа на младата царица. Като видяла, че носът ѝ се смачкал, и тя не могла да се представи на гражданките с такъв нос, решила да приема само ония жени, които имат смачкан нос. Като срещали мъже с едно око и жени със смачкан нос, всички знаели, че това са хора, които посещавали царя и царицата. И до днес още забелязваме в хората желание да се хвалят със своите недостатъци. Вместо да търсят причината за недостатъците си те казват, че това е привилегия, която небето им дава. Защо някои мъже обичат да стрижат косите си ниско?
към беседата >>

31. Ангелът отговори / Ангелътъ отговори

В това отношение човек прилича на оная царица, която поискала от мъжа си да ѝ даде право да царува само три дни.
А това, че можеш да бъдеш добър, не се говори така. Да бъдеш добър или лош, това зависи от тебе, а не от външните условия. Всеки индивид, всеки дух, който пожелае да бъде равен на Бога по сила, по разум, по големина, се натъква на злото. Бог, като Абсолютна величина, е Един, не може да има подобие и равен на Него. И тъй, злото се ражда по причина на стремежа на човешкия дух да бъде равен на Бога по големина и по сила. В това отношение човек прилича на оная царица, която поискала от мъжа си да ѝ даде право да царува само три дни. – „Защо искаш това? “ – „Искам да имам и тая опитност, да видя какво значи да бъдеш цар, да управляваш цяла държава“. Най-после царят се съгласил и задоволил желанието ѝ. Като взела правата и силата в себе си, първата ѝ работа била да издаде заповед да обесят мъжа ѝ. Ако неподготвен човек вземе царството и властта в ръцете си, в три дни ще унищожи и умъртви най-възвишените си идеи.
към беседата >>

32. В правда, истина и святост / Правда, истина и светость

Понеже искала дясното му око, той го извадил и с любов ѝ го предложил.
Дошло време царската дъщеря да се жени. Започнали да се изреждат кандидати, един след друг, отбор момци, влюбени в нея до забрава. Като дошъл първият кандидат, тя го приела ласкаво, угостила го и след няколко дни му казала: „Ако наистина ме обичаш, дай ми дясното си око“. Тя обичала да яде очи, добре опечени. За да изяви любовта си към нея, той казал: „Готов съм да извадя и двете си очи“. Понеже искала дясното му око, той го извадил и с любов ѝ го предложил. Тя опекла окото и го изяла с удоволствие. След това тя казала на своя кандидат: „Ако ме обичаш, извади и лявото си око“. Той извадил и второто си око. Като останал сляп, тя започнала да се забавлява с него, но скоро му се наситила и го оставила на слугите си, те да го забавляват. След време дошъл друг кандидат.
към беседата >>

След време поискала и лявото му око.
Той извадил и второто си око. Като останал сляп, тя започнала да се забавлява с него, но скоро му се наситила и го оставила на слугите си, те да го забавляват. След време дошъл друг кандидат. Царската дъщеря постъпила и с него по същия начин, както с първия: посрещнала го ласкаво, угостила го, после му предложила, ако я обича, да си извади дясното око и да ѝ го даде в знак на любов. Той извадил дясното си око и го предложил на своята възлюбена. След време поискала и лявото му око. Тя го опекла и изяла. Така постъпвала тя с всичките си кандидати, като ги ослепявала. Питам: Какво разбрахте от тая легенда? Ще кажете, че с постъпката си като царска дъщеря ангелът искал да каже на света, че сърцето трябва да бъде сляпо. Затова хората и до днес казват, че човек се жени, когато дойде сляпата събота.
към беседата >>

Един ден, когато се влюбят в нея, тя ще поиска и от тях това, което искала от своите кандидати.
Като се приближи до него слугинята, той мисли, че е царската дъщеря. Оня, на когото и двете очи са мястото, от нищо не е доволен. Той е готов да се кара с всички хора. Който е доволен от живота, той е сляп за злото. Ако ме питате защо съществува злото в света, казвам: Злото съществува само за ония хора, които не са се влюбили в царската дъщеря, не знаят какво ще иска от тях и не са готови още да се жертват за нея. Един ден, когато се влюбят в нея, тя ще поиска и от тях това, което искала от своите кандидати. За да покажат любовта си към нея, те ще пожертват очите си и ще ослепеят за злото. Това е разказ, чрез който хората могат да се лекуват, т.е. да се освобождават от своите слабости. Ако се разглежда буквално, ще изпаднете в противоречия. Ще срещате хора с извадени очи без да е подобрен живота им и без да се ликвидирали със злото.
към беседата >>

И тъй, с отношението си към своите кандидати царската дъщеря искала да каже, че за оправянето на човешкото зрение трябвало да извади очите на своите възлюбени, които да гледат през нейните очи.
Ако се разглежда буквално, ще изпаднете в противоречия. Ще срещате хора с извадени очи без да е подобрен живота им и без да се ликвидирали със злото. Човек може да извади и двете си очи и пак да си остане лош. От окултно гледище слепотата разбира толкова възпитана воля, че човек да вижда само ония неща, които му причиняват добро; ония, които му причиняват зло, съзнателно да отблъсква. Да бъдеш сляп, това значи да разбираш същността на живота, да знаеш истинската цена на нещата, както банкерът различава златните монети от фалшивите. И тъй, с отношението си към своите кандидати царската дъщеря искала да каже, че за оправянето на човешкото зрение трябвало да извади очите на своите възлюбени, които да гледат през нейните очи. Това е факт. Докато е в утробата на майка си, детето гледа през нейните очи. Тогава родителите се разбират. Щом се роди детето, между майката и бащата се явява спор. – Защо спорят?
към беседата >>

Поискала и другото му око. (втори вариант)
Слѣдъ това му казала: „Ако дѣйствително любовьта ти е силна и другото око ще ми дадешъ.“ Вие започнахте да пъшкате. Чакайте! Това е едно предание, легенда. Оставила тя този свой кандидатъ на страна и започнала въ първо врѣме да го забавлѣва, но като слѣпъ, въ послѣдствие оставила своитѣ слугини да се занимаватъ съ него. Идва слѣдъ врѣме втори кандидатъ. Тя и него приема ласкаво, нагостява го, дава му милувки, цѣлувки и послѣ му казва: „Харесватъ ми много твоитѣ очи, искамъ да опитамъ едното ти око.“ За да докаже любовьта си, той изважда едното си око и ѝ го предлага – опекла го и го изѣла. Поискала и другото му око. И второто той извадилъ и останалъ съвсемъ слѣпъ. И така, явявали се година слѣдъ година редъ кандидати и царската дъщеря постѫпвала съ всичкитѣ по сѫщия начинъ. Всичкитѣ ѝ кандидати оставали слѣпи. Питамъ ви сега: Какво разбирате отъ тази легенда? Какво е направилъ ангелътъ, който дошълъ да оправя свѣта.
към втори вариант >>

И тъй, съ своята постѫпка царската дъщеря искала да каже, че за да се оправи човѣшкото зрение въ права смисъль, трѣбва да извади очитѣ на своитѣ кандидати, за да могатъ, като нейни възлюбени, да гледатъ прѣзъ нейнитѣ очи. (втори вариант)
Това е единъ разказъ само, съ който нѣкои искатъ да дадатъ лѣкъ за хората, но ако вземемъ този въпросъ буквално, ще срѣщнемъ много хора въ свѣта съ извадѣни очи, безъ да е подобрѣнъ животътъ имъ. Може човѣкъ да извади и двѣтѣ си очи, при всѣ това пакъ да си остане лошъ. Тази слѣпота въ окултна смисъль подразбира човѣшката воля, която е въ състояние да направлява ума отъ едно положение въ друго, отъ едно състояние въ друго, т.е. да имашъ волята да гледашъ само онѣзи нѣща, които ти принасятъ добро, а не и онѣзи, които ти принасятъ зло. Или както казватъ съврѣменнитѣ хора – да разбирашъ сѫщностьта на нѣщата, тѣхната сѫщинска цена, защото на всѣки човѣкъ, като му дадатъ една златна монета, разглежда се и като се увѣри въ цената ѝ, туря я въ джеба си, а ако я види, че е фалшива, не ѝ обръща внимание. И тъй, съ своята постѫпка царската дъщеря искала да каже, че за да се оправи човѣшкото зрение въ права смисъль, трѣбва да извади очитѣ на своитѣ кандидати, за да могатъ, като нейни възлюбени, да гледатъ прѣзъ нейнитѣ очи. И това е фактъ: дѣтето прѣди да се роди, гледа прѣзъ очитѣ на майка си и тогава добрѣ се разбиратъ. Момчето гледа прѣзъ очитѣ на баща си, но щомъ майката създаде тѣлото на дъщерята си или на сина си, веднага се явява споръ между майката и бащата. Защо? – Защото гледатъ прѣзъ четири очи. И сега българитѣ употрѣбяватъ тази поговорка: „Четири да ти сѫ очитѣ.“ Не зная какво искатъ да кажатъ съ това – съ четири очи да гледашъ, четири очи да имашъ. А четири очи трѣбва да има човѣкъ само когато краде; четири очи трѣбва да има човѣкъ само когато лъже, когато прави престѫпления.
към втори вариант >>

33. Правилното растене на душата и хармоничното развитие на душевните сили

Тя веднага се досетила, че това не е нейният приятел, и поискала да узнае кой е той.
Някой казва: „Аз видях една сянка – не видях лицето ѝ, а само гърба ѝ.“ Какво искаше тя да ти покаже със своя гръб? По време на галското духовно движение в Англия през 1905 година жената, която водела движението, придружавана от огнени кълба, като се връщала една вечер от събрание, казала на един свой близък приятел да я чака отвън. По едно време тя видяла да върви пред нея един господин с черна пелерина, помислила, че това е приятелят ѝ, и забързала, за да го настигне. Извикала го по име, но той не обърнал лицето си. По едно време той се доближил до нея със забулено лице и поклатил заканително пръста си. Тя веднага се досетила, че това не е нейният приятел, и поискала да узнае кой е той. Веднага го познала – той се превърнал в черно куче и се скрил. Тя казала: „Това е дяволът, който се бърка в моето царство, но аз ще се разправя с него.“ Ние трябва да знаем точно дали тези, които срещаме, са наши приятели, или не, мислят ли като нас, или не, мислят ли право, или не. Ние трябва да имаме с всички наши приятели една мисъл, едно сърце – мисълта ни да е отправена към Бога, да служим на Бога. И всеки от вас, който е готов да действа за Бога по този начин, ние сме готови да приемем с отворени ръце, готови сме да му дадем нашето пълно съдействие.
към беседата >>

34. Братя и сестри на Христа

Тамошният цар имал дъщеря, тя била много красива, но никой не бил виждал нейното лице, тя не се интересувала за хората, не искала да се явява пред хората никога, но като чула, че този сляп, глух и ням царски син дошъл в нейното царство, тя го поканила на гости у себе си и му казала: „Искаш ли аз да снема от тебе малко от страданията?
И той се оплаквал, че неговото нещастие било най-голямото в света. Тогава мъдрецът се явил втори път и казал така: „Понеже вие не приехте на драго сърце това наказание, ще ви се даде по-голямо от това“. И си отишъл, но не казал какво ще бъде това наказание. И тръгнал царският син да пътува по света, да търси лек за себе си. Дошъл в съседното царство на келвите. Тамошният цар имал дъщеря, тя била много красива, но никой не бил виждал нейното лице, тя не се интересувала за хората, не искала да се явява пред хората никога, но като чула, че този сляп, глух и ням царски син дошъл в нейното царство, тя го поканила на гости у себе си и му казала: „Искаш ли аз да снема от тебе малко от страданията? “ – „О, ти ще ми направиш най-голямото добро“, отвърнал той. Попипала го тя за очите, за ушите и за езика, и на царския син се възвърнали чувствата, но тя се скрила за него. А той, като я видял, така се влюбил в нея, та, като я изгубил, много се наскърбил и казал: „Първата ми скръб е нищо пред тази“. Сега вие сте в положението на тоя царски син, който е бил и сляп, и глух, и ням, забравили сте греха за убития добър слуга и казвате: „Няма ли някой, който да ни отвори очите? “ Има, но ако ви отвори очите, вие ще бъдете десет пъти по-нещастни.
към беседата >>

35. И Петър се грееше!

В това време земята е била в солено положение, нейните ветрила силно духали, тя искала да се разхлади, много било жежко, та, като духал вятърът, на хората станало студено.
Защо е било студено? Отговарям – защото не е било топло! Е, защо не е било топло? – Защото е било студено. Това са философски аргументирания. В това време земята е била в солено положение, нейните ветрила силно духали, тя искала да се разхлади, много било жежко, та, като духал вятърът, на хората станало студено. На земята било хладно, а на хората – студено. Сега, нали знаете, някой път хората си правят такива увеселения с разни бомбички. Влиза в едно кафене едно дете, което носи една малка бомба, и я хвърля. Ама, като хвърля своята бомбичка, всички изскачат навън изплашени. Баща му купил малката бомбичка, обаче хората, неприготвени, се стряскат повече, отколкото трябва.
към беседата >>

36. Плевелите и пшеницата

Тя била най-голямата блудница в оная епоха в града Александрия, и като чела Евангелието, станала християнка и поискала да се кръсти, но нито една църква, нито един поп – не зная дали е имало попове тогава, – нито един служител не се наел да я кръсти, да вземе отговорността върху себе си.
Той имал толкова знания, но през тия 40 години никой не отишъл при него. Станало му много мъчно и казал: „Господи, поне едного прати при мене, да му предам това знание, остарях вече, негоден съм“. И този стар отшелник мислел, че ще дойде някой ученик способен, и какво вижда? – При него иде една блудница. И защо дошла тя при него? Тя била най-голямата блудница в оная епоха в града Александрия, и като чела Евангелието, станала християнка и поискала да се кръсти, но нито една църква, нито един поп – не зная дали е имало попове тогава, – нито един служител не се наел да я кръсти, да вземе отговорността върху себе си. „Не можем да те приемем в нашата църква, ти си една неизправима блудница, ти си един въплътен дявол, който искаше да ни изпитваш, но ние сме много учени, чели сме Писанието, и ти не можеш да влезнеш вътре, да прекрачиш прага на нашата църква.“ И тя като плакала, плакала, молила се, явява ѝ се Христос и ѝ казва: „Иди в пустинята при този отшелник“. А той, като я видял, казал: „О, Господи, тази ли намери да ми пратиш, на края на живота ми, тази ли намери да ми пратиш? “ И въздъхнал дълбоко. Но чул един глас: „Ти ще я кръстиш“. – „Да я кръстя ли?
към беседата >>

37. Пак ще ви видя

Понеже е поискала да има един човек.
Сега Исус разбра, че ще му зададат един важен въпрос. И той определя, че една жена, когато ражда, на скръб е. Защо е на скръб? Защото ражда. Защо скърби? Понеже е поискала да има един човек. Може да вземете туй обяснение в прям и косвен смисъл. Но и човек, в когото мисълта се заражда, и той страда. Я онзи ученик, когато се замисли, в неговия ум се заражда нещо, как си държи главата, и той скърби и пъшка. Но щом се роди идеята, дойде светлина и веднага ученикът забравя скръбта, става весел и се радва. И Исус казва: Като роди жената, забравя своята скръб, понеже човек се е родил, който осмисля живота.
към беседата >>

38. Ядоха и наситиха се

“ – искала да се домогне до неговите тайни, какво върши той в тая стая.
Заражда се в ума му една идея, да може да извае от восък една хубава, прекрасна женска фигура, на която той сам да се любува и въодушевлява. За себе си той твори. Дълго време се е занимавал с окултните науки. Избира си стая, 10 години той работил над своята восъчна фигура, и вече е достигнал сам да се любува на нея, но всичко държал под ключ. Понеже бил женен наскоро, заинтригувала се неговата възлюблена и си казала: „Какво прави този човек? “ – искала да се домогне до неговите тайни, какво върши той в тая стая. За нещастие, един ден тя взима ключа от неговото палто и като отворила вратата на стаята, казва: „А-а, видиш ли какво си правил? Под ключ се държиш, а! “ Фигурата била толкова жива, че тя не си представила, че това е восък, и започнала да я удря в носа, тя паднала на пода, мачкала я, натискала я и викала: „Ти как смееш в моята къща да нарушаваш моето щастие“, и като я набила, излязла из стаята навън, и пак турила ключа в неговия джоб, но станала сериозна, обидена кръвно, обидена от него, и той като влязъл вътре, вижда и неговата мумия кръвно обидена. Сега и ние в този свят имаме такива спорове, които мязат на този случай, и тъй ги разрешаваме. Учените хора разрешават въпросите като жената на Гарио, която казала на восъчната мумия: „Ти си причина за моето нещастие“.
към беседата >>

“ Фигурата била толкова жива, че тя не си представила, че това е восък, и започнала да я удря в носа, тя паднала на пода, мачкала я, натискала я и викала: „Ти как смееш в моята къща да нарушаваш моето щастие“, и като я набила, излязла из стаята навън, и пак турила ключа в неговия джоб, но станала сериозна, обидена кръвно, обидена от него, и той като влязъл вътре, вижда и неговата мумия кръвно обидена.
Избира си стая, 10 години той работил над своята восъчна фигура, и вече е достигнал сам да се любува на нея, но всичко държал под ключ. Понеже бил женен наскоро, заинтригувала се неговата възлюблена и си казала: „Какво прави този човек? “ – искала да се домогне до неговите тайни, какво върши той в тая стая. За нещастие, един ден тя взима ключа от неговото палто и като отворила вратата на стаята, казва: „А-а, видиш ли какво си правил? Под ключ се държиш, а! “ Фигурата била толкова жива, че тя не си представила, че това е восък, и започнала да я удря в носа, тя паднала на пода, мачкала я, натискала я и викала: „Ти как смееш в моята къща да нарушаваш моето щастие“, и като я набила, излязла из стаята навън, и пак турила ключа в неговия джоб, но станала сериозна, обидена кръвно, обидена от него, и той като влязъл вътре, вижда и неговата мумия кръвно обидена. Сега и ние в този свят имаме такива спорове, които мязат на този случай, и тъй ги разрешаваме. Учените хора разрешават въпросите като жената на Гарио, която казала на восъчната мумия: „Ти си причина за моето нещастие“. И често ние си въобразяваме такива неща, които не съществуват. Сега, яденето не е един такъв процес. Не е въпросът само тъй да се отнесем към тази храна.
към беседата >>

39. Искайте, търсете, хлопайте!

Тя е искала да го пренесе от едно място на друго, издигала го донейде, и товарът падал, и тя пак наново започвала да го дига, 99 пъти товарът все падал, но на стотния път тя го изнесла на другата страна.
И тъй, аз ви моля да мислите здраво, да чувствате здраво, да въздържате вашите желания. И тогава хлопането: вашата воля да бъде силна, да имате онова постоянство на онази мравя, която е наблюдавал Мохамед. Воля се казва това. Когато се обезсърчил Мохамед за своето учение и мислил, че е невъзможно да го прокара, затворил се в една пещера. Умът му се насочил в една мравя, която носила един товар, 15 пъти по-голям, отколкото била тя. Тя е искала да го пренесе от едно място на друго, издигала го донейде, и товарът падал, и тя пак наново започвала да го дига, 99 пъти товарът все падал, но на стотния път тя го изнесла на другата страна. И той си казал: „Брей, ако една мравя може 99 пъти да слиза и се качва – разбрах тайната“. И аз казвам: Това е истината в живота. Господ ще те опита 99 пъти и на стотния път ще каже: „Ти заслужаваш да ти помогна, да минеш на другата страна“. Но две деветорки трябва да има, мъже и жени. Жената е една деветорка, а мъжът е друга деветорка.
към беседата >>

40. Не правете никому насилие, нито оклеветявайте!

В нея се пробудило съзнанието и поискала да постъпи в Бялото Братство, за да може да ускори своето развитие.
Туй значи, следователно, че ние трябва да напущаме земята и да се връщаме, за да можем да преработим тия материали, да вземем тия нови форми, чрез които може да се внесе новото учение, че да може в света без насилие. Сега ще се спра, ще ви приведа един окултен разказ за едно племе, наречено Финуси. Не казвам същинското му окултно име, понеже не е позволено. Туй име е измислено от мене, то е мое, говоря ви истината. И името на героинята не давам, аз я кръщавам Квистиния или Квистина, както искате. В нея се пробудило съзнанието и поискала да постъпи в Бялото Братство, за да може да ускори своето развитие. И тръгнала тя по света да търси начин и методи, чрез които да се домогне до това знание, като минавала през разни братства, с които не била запозната. На едно място трябвало да заложи своя ум, за да ѝ дадат знание – заложила го; на второ място трябвало да заложи сърцето си, за да ѝ дадат любов – заложила го; на трето място, за да добие сила, трябвало да заложи своята воля – заложила я, и на четвъртото място заложила душата си. Като заложила душата си, тя разбрала, че изгубила всичко, а не придобила нищо. Сега аз ще направя своето сравнение, ще преведа този далечен разказ. Ако ние заложим своя ум, който Бог ни е дал, ако заложим своето сърце, което Бог ни е дал, своята воля, която Бог ни е дал, и своята душа, ние ще усетим, че всичко сме изгубили: това се нарича грехопадение.
към беседата >>

41. Музика, работа и пост

Една стара баба искала да се ожени, но била на 70 години, с бръчки на лицето.
Сега между нас се слага работата тъй, че един ден този свят ще се реформира, ще бъде съвършен. Реплика: Сега, като схванем новия живот, какви трябва да бъдат нашите отношения: трябва ли да го възприемем в душите си? Как трябва да постъпим на практическа база, за да не развалим работата? Аз ще ви отговоря. Има един окултен разказ, ще ви го представя в две форми сега. Една стара баба искала да се ожени, но била на 70 години, с бръчки на лицето. Но решила си, казала: „Аз ще се оженя за един млад момък, 30-годишен.“ Отива при един знаменит окултист да дегизира лицето Ă, да попълни бръчките, да я украси. Направя я той като една млада мома, поправя лицето Ă, зъби Ă туря, слухът Ă се усилва. Разхубавява се тя, влюбва се в нея един млад 30-годишен момък. Влюбва се и се венчава. Поканва тя гости на угощението си.
към беседата >>

Една мома – млада, хубава, искала да се избави от женитба.
Тя – млада мома, а гостите Ă наоколо – все стари баби: „Те са моите роднини.“ Мисли момъкът, че е намерил млада мома. Като се венчават, започва тя да изважда постепенно едно по едно изкуствените неща. Изважда зъбите – той вижда празна уста и че е оглушала; изважда воала – той вижда кожата събрана, бръчки по лицето. Оттук-оттам: той вече вижда чудовище пред себе си – стара баба! Другият разказ е обратният. Една мома – млада, хубава, искала да се избави от женитба. Тя се явява при един окултист да я дегизира като стара баба. Та сега Новият живот иде като стара баба: страшен е той, всички се плашат от тази стара баба, но той е млад отвътре. А старият живот ни се представя като млада мома отвънка, но условия вече няма – стара баба е той. Та формите са скрити вътре – и който има интуиция, той ще разбере къде седи Истината. Този нов живот ще ни се открие, т. е.
към беседата >>

42. Живот вечен

Онази млада мома обича едного, казва му: „Аз те обичам, всичко давам за тебе, за тебе умирам, за тебе се жертвам.“ Е, представете си сега, че този момък заведе момата пред някоя скала и ѝ казва: „Хвърли се оттука.“ – „Защо да се хвърля?
Аз ще ви приведа сега пример от съвременната любов, която може да действа иначе. Ще я поставим на опит. Опитът решава въпроса. Сега ние вземаме проявленията на сегашната любов и ги сравняваме с онази Любов, която иде сега в света – Любовта с новата запалка. Сега ще вземем първото проявление на Любовта в живота – обикновената любов, която има форма. Онази млада мома обича едного, казва му: „Аз те обичам, всичко давам за тебе, за тебе умирам, за тебе се жертвам.“ Е, представете си сега, че този момък заведе момата пред някоя скала и ѝ казва: „Хвърли се оттука.“ – „Защо да се хвърля? “ – Въпросът с Любовта е свършен. Казва ѝ да се хвърли. Момата го обича, но той е богат. Тя му казва: „Като ме обичаш, раздай всичкото си богатство, да живеем като бедните.“ – „Но как, защо, как ще живеем после? “ – Въпросът с Любовта е свършен.
към беседата >>

43. Ще ви науча / Дух Свети ще ви научи

Приличаме на английския проповедник Спържин, член на една богата църква в Лондон, която искала да събере един-два милиона лева за някакви свои нужди и предложила да молят Бога, за да им се предоставят по някакъв начин тези пари. (втори вариант)
Цигулар си; ще вземеш цигулката, ще застанеш край пътя, ще свириш, един ще ти даде нещо, друг ще ти даде. Някому се повредила колата; ти ще я поправиш, след което ще седнеш в нея и той ще те закара където искаш. Срещнеш друг, на когото също се е счупила колата и той ще те пита можеш ли да я поправиш. На втори, на трети поправяш колата и така се прочуваш като майстор. А сега ние стоим и се молим да се уреди животът ни. Приличаме на английския проповедник Спържин, член на една богата църква в Лондон, която искала да събере един-два милиона лева за някакви свои нужди и предложила да молят Бога, за да им се предоставят по някакъв начин тези пари. Проповедникът научава за това и казва: "Няма какво да се молим; аз ще дам петдесет хиляди, а вие останалите ще дадете по колкото искате". Само за един час събрали сумата, а знаете ли колко време трябва да се чака, докато мине този въпрос през Божествената камара? За такава молба Господ кара хората да чакат десет години, а за това време колко пъти ще паднеш духом и ще се обезсърчиш. Когато Господ ти каже да изпълниш Волята Му, няма да питаш какво да правиш. Ако имаш пари в касата си, няма да питаш какво да ги правиш, а ще кажеш: "Господи, искам да правя добро!
към втори вариант >>

44. Възлюби го

Прометей, който донесе този Божествен огън от небето, тази светлина, биде прикован на скалата.
Някой казва: Слушай, да не ме излъжеш! – Как, аз съм честен човек. Мъжът казва на жена си: Аз ще се оженя за тебе, но да ме любиш! И не след дълго време той я разлюбва. И жената казва същото на мъжа. Прометей, който донесе този Божествен огън от небето, тази светлина, биде прикован на скалата. И Христа разпнаха, защото донесе Божествения огън. Казваха: Не може още. Защо? – Защото хората са болни. Цели 2000 години се лекуват, след което ги поставят в ретортата. Ти си грешник, ела в ретортата.
към беседата >>

45. Отличителните черти на живота

Представете си, че се качвате по една хлъзгава скала.
Душата обхваща времето и пространството. Какво са всъщност времето и пространството? Това са две временни мерки, с които се определят нещата на физическия свят. Животът предизвиква едно топло, нежно чувство в човека. Който е изпитал това чувство, той никога не може да го забрави. Представете си, че се качвате по една хлъзгава скала. Вървите бавно, внимателно, но по някаква случайност се подхлъзвате. В този момент един ваш приятел ви хваща за ръката и ви задържа. При тази смяна на чувства, пред ужаса, който изживяхте и при подкрепата, която получихте, у вас се събужда нежно, топло чувство — проява на живота. През каквито и перипетии да минете в живота си, вие никога няма да забравите това чувство. То е толкова по-силно, колкото любовта на приятеля ви е била по-голяма.
към беседата >>

46. Хармонизиране на енергиите

Това съпротивление представя скала, всред която има извор А.
Защото и разбойникът избира най-късия път, без обаче да върви в правия път. Между правата линия и правия път има голяма разлика. Правият път се определя от интензивността на силите, които действат в човека. Ще представя тази идея графически (фиг. 6). Имате силите М и N, които идат от две различни посоки и се движат към точка А, обаче срещат съпротивлението СD и се отблъскват. Това съпротивление представя скала, всред която има извор А. Силите М и N. които вървят към А, представят силите на ума МА и силите на сърцето NА. Когато тези сили срещнат съпротивлението СD, те се връщат назад, като образуват кръг. Щом изминат този кръг, те се връщат там, отдето са излезли. За да не се отблъснат, тия сили трябва да се впрегнат на работа.
към беседата >>

47. Не знаете що искате

Тя представя вечна скала, вечна канара, върху която човек гради своя живот.
Несъществуващите, т. е. имагинерните числа „i” са равни на една стомилионна част от единицата. Този въпрос оставям на математиците, те имат думата. Аз говоря за любовта. И тъй, Божествената любов е неизменна. Тя представя вечна скала, вечна канара, върху която човек гради своя живот. Ангелската любов се отличава по своята чистота. Тя е без никакви страсти. Който се храни с тази любов, не боледува. Човешката любов ограничава. В нея има страсти.
към беседата >>

48. Ще ви научи

Тя искала да му помогне, но не знаела как.
Гледам децата, жената, мъжът, всички посърнали, мъчи ги нещо. Аз зная причината за това и казвам: Всичко може да се оправи в един ден. – Как? – Елате при мене, ще ви кажа, как ще се оправи вашата работа. Една млада мома се влюбила в един граф – от високо произхождение, но крайно западнал в материално отношение. Тя искала да му помогне, но не знаела как. Един ден графът отишъл при нея, показал й един златен пръстен с фалшив камък. Той я помолил да занесе пръстена на някой богат човек и да се опита да го прекара като ценен, да вземе от него много пари. Момата, готова да се жертвува за графа, взела пръстена и го занесла на един свой познат, който имал добро разположение и доверие в нея. Той погледнал камъка и казал: Този камък е фалшив, нищо не струва. Аз не мога да купя пръстена, но ще превърна фалшивия камък в скъпоценен.
към беседата >>

49. Дерзайте, Аз съм

И младата снаха се оплаква от свекърва си, защото искала от нея послушание.
Те идват само за подкрепа на първото доказателство. Кажи си тогава: Моят живот е израз на Великото Начало в света, но и аз мога да бъда израз на това Велико Начало. Какво ще стане, ако вие се усъмните в Бога, както боговете се усъмниха в Брахма? Той ще започне да плаче и вие ще заплачете с Него. Какво ще стане със сина, който разплаква баща си, или с дъщерята, която разплаква майка си? И младата снаха се оплаква от свекърва си, защото искала от нея послушание. Добре, но утре и снахата ще стане свекърва. Тогава? Въпросът трябва да се разреши основно. Ако свекървата е лоша, опитай се да я възпитаваш и учиш, да ѝ станеш професор. Тя ти е дадена като задача. Ти ще я учиш, ще ѝ обясняваш какви са причините за отношенията помежду ви.
към беседата >>

50. Който слуша вас, Мене слуша

Моисей обаче запита: „Нямам ли аз власт да извадя вода от тази скала?
Моисей направи голяма грешка в живота си, заради която Бог му каза: „Понеже ти не изпълни закона, както те научих, няма да влезеш в Ханаанската земя“. Моисей каза на израилския народ: „Вие станахте причина да ме извадят от добрите условия на живота“. Същите евреи извадиха и Христа от добрите условия на живота. При честите спорове между евреите и Христа, неписани в Евангелието, Христос им казваше: „И с мене ще постъпите така, както с Моисея. Но аз имам власт да положа душата си и да я отнема“. Моисей обаче запита: „Нямам ли аз власт да извадя вода от тази скала? “ Той удари с жезъла си скалата и от нея потече вода. Въпреки това Моисей не можа да влезе в Ханаанската земя. Често се говори за духовния и за светския живот. Като изучават Божественото учение, хората имат желание да станат силни, учени, богати, да им тръгне всичко наред, да познаят света, да познаят и себе си. Те гледат на себе си като на избраници, да бъдат богоугодни на Бога.
към беседата >>

“ Той удари с жезъла си скалата и от нея потече вода.
Моисей каза на израилския народ: „Вие станахте причина да ме извадят от добрите условия на живота“. Същите евреи извадиха и Христа от добрите условия на живота. При честите спорове между евреите и Христа, неписани в Евангелието, Христос им казваше: „И с мене ще постъпите така, както с Моисея. Но аз имам власт да положа душата си и да я отнема“. Моисей обаче запита: „Нямам ли аз власт да извадя вода от тази скала? “ Той удари с жезъла си скалата и от нея потече вода. Въпреки това Моисей не можа да влезе в Ханаанската земя. Често се говори за духовния и за светския живот. Като изучават Божественото учение, хората имат желание да станат силни, учени, богати, да им тръгне всичко наред, да познаят света, да познаят и себе си. Те гледат на себе си като на избраници, да бъдат богоугодни на Бога. Ако не постигнат това, те се отчайват.
към беседата >>

51. Здравият ум / Черни връх

Учителят похваща скалата, на която се беше облегнал, на която има тук и там мъх. (втори вариант)
когато хората разберат Божиите закони, тогава ще се спасят. Когато хората станат умни да разберат Божиите закони, светът ще се оправи в широката смисъл като едно окултно място. А при сегашното разбирание не е така. Не неговите буквални думи; вяра и чрез дела, това са две школи. Вярата всичко дава, тя не е мъртва вяра, а жива вяра, да знаеш законите. Учителят похваща скалата, на която се беше облегнал, на която има тук и там мъх. Този камък като го пипнеш, от него хляб можеш да изкараш, вода можеш да изкараш. Но трябва да знаеш законите. Питам:Туй, твърдото съзнание (камъкът) как изкара този мъх? Той е по-умен. Има си една малка фабрика и постоянно произвежда това.
към втори вариант >>

52. Двата метода на природата

Ако туриш 100 души на една равна плоскост, каква разлика има между тези герои и една скала?
Значи чрез закона на страданията ще ви изпитат. И природата тъй постъпва: дойде най-напред, забие 1 милиметра, ти поскърцаш, забие 2–3 милиметра, пак скърцаш; тогава казва: „Хайде, върви си! “ Ще дойде да ви опита: ще забие 2–5–10 милиметра. Затова истинската философия в живота е: Човек в дадения момент да може да издържи страданията. Онзи човек, който може да издържи едно страдание, в него има много по-голяма воля, отколкото онзи, който може да издържи една радост. Ако туриш 100 души на една равна плоскост, каква разлика има между тези герои и една скала? Един човек може да направи едно добро на 100 души, но тази скала не може да направи никакво добро на тия 100 души. Ако падне тази скала върху им, тя може да ги убие, не може да ги изкачи нагоре. Обаче те могат да се изкачват нагоре по нея – те са разумни същества, с воля. Търпението е едно качество на разумните и велики хора: само здравият човек, само благородният, само умният, само съзнателният човек може да бъде търпелив. На всички съвременни хора им липсва търпение.
към беседата >>

Един човек може да направи едно добро на 100 души, но тази скала не може да направи никакво добро на тия 100 души.
И природата тъй постъпва: дойде най-напред, забие 1 милиметра, ти поскърцаш, забие 2–3 милиметра, пак скърцаш; тогава казва: „Хайде, върви си! “ Ще дойде да ви опита: ще забие 2–5–10 милиметра. Затова истинската философия в живота е: Човек в дадения момент да може да издържи страданията. Онзи човек, който може да издържи едно страдание, в него има много по-голяма воля, отколкото онзи, който може да издържи една радост. Ако туриш 100 души на една равна плоскост, каква разлика има между тези герои и една скала? Един човек може да направи едно добро на 100 души, но тази скала не може да направи никакво добро на тия 100 души. Ако падне тази скала върху им, тя може да ги убие, не може да ги изкачи нагоре. Обаче те могат да се изкачват нагоре по нея – те са разумни същества, с воля. Търпението е едно качество на разумните и велики хора: само здравият човек, само благородният, само умният, само съзнателният човек може да бъде търпелив. На всички съвременни хора им липсва търпение. Съвременната култура има нетърпение.
към беседата >>

Ако падне тази скала върху им, тя може да ги убие, не може да ги изкачи нагоре.
“ Ще дойде да ви опита: ще забие 2–5–10 милиметра. Затова истинската философия в живота е: Човек в дадения момент да може да издържи страданията. Онзи човек, който може да издържи едно страдание, в него има много по-голяма воля, отколкото онзи, който може да издържи една радост. Ако туриш 100 души на една равна плоскост, каква разлика има между тези герои и една скала? Един човек може да направи едно добро на 100 души, но тази скала не може да направи никакво добро на тия 100 души. Ако падне тази скала върху им, тя може да ги убие, не може да ги изкачи нагоре. Обаче те могат да се изкачват нагоре по нея – те са разумни същества, с воля. Търпението е едно качество на разумните и велики хора: само здравият човек, само благородният, само умният, само съзнателният човек може да бъде търпелив. На всички съвременни хора им липсва търпение. Съвременната култура има нетърпение. Това нетърпение те го считат за едно качество в себе си, но то е едно движение надолу.
към беседата >>

53. Ще ви направи свободни/ Истината

Онова растение, което расте върху някоя скала, нима са благоприятни неговите условия?
Всеки ден ние решаваме и отлагаме. Туй е общо нещо. Всички решават и отлагат, и казват: „За в бъдеще ще дойде друга култура“. Че ще дойде, няма съмнение, но тази култура е и сега. Е, тогава нека се учим от растенията, които спущат корените си дълбоко в земята. Онова растение, което расте върху някоя скала, нима са благоприятни неговите условия? Нима условията за растене на онзи мъх върху камъка са много благоприятни? Той казва на камъка: „Остави ме да раста върху тебе, няма да ти е студено, ще те облека, всичките грапавини, които имаш, ще ги огладя“. И като седне там, оглажда всички грапавини, приготвя условия, расте, и най-после, от туй малкото семенце виждате едно дърво, което разпуква скалата и си приготвя благоприятни условия. Тъй правят буковите растения. Ти, като срещнеш някой човек, казваш: „Букова глава е той“.
към беседата >>

И като седне там, оглажда всички грапавини, приготвя условия, расте, и най-после, от туй малкото семенце виждате едно дърво, което разпуква скалата и си приготвя благоприятни условия.
Че ще дойде, няма съмнение, но тази култура е и сега. Е, тогава нека се учим от растенията, които спущат корените си дълбоко в земята. Онова растение, което расте върху някоя скала, нима са благоприятни неговите условия? Нима условията за растене на онзи мъх върху камъка са много благоприятни? Той казва на камъка: „Остави ме да раста върху тебе, няма да ти е студено, ще те облека, всичките грапавини, които имаш, ще ги огладя“. И като седне там, оглажда всички грапавини, приготвя условия, расте, и най-после, от туй малкото семенце виждате едно дърво, което разпуква скалата и си приготвя благоприятни условия. Тъй правят буковите растения. Ти, като срещнеш някой човек, казваш: „Букова глава е той“. Да, но умът на този бук, за да достигне своята свобода, стига повече, отколкото твоя. А ти седиш и казваш: „Моята глава не е букова“. Не е букова, но дълговете още не си си платил, с приятелите не си се помирил, майка си, баща си си изпъдил, а казваш: „А, аз съм свободен човек“.
към беседата >>

54. Излишък и недоимък в живота

Една стара баба се оплаквала, че много е остаряла, че Господ я е забравил, та искала да я вземе.
“ – Не. Излишък няма в Природата. Лекуването тогава става само по благодат. Някой трябва да отдели не от излишъка си, ами да направи една жертва, да отдели малко от живота си, за да се възстанови здравето на болния. Ще ви приведа един пример. Една стара баба се оплаквала, че много е остаряла, че Господ я е забравил, та искала да я вземе. Десет години наред се молила тя Господ да изпрати някой ангел да й вземе живота. Същевременно другаде някъде един богат търговец, като изпаднал, взел да се моли на Господ да умре. Един учен човек, философ, който ослепял, и той се молел на Господ да го вземе, понеже като не вижда и не може да се занимава, животът му станал безсмислен. Един свещеник, като остарял, и той също се молел на Господ да го вземе, понеже бил непотребен на хората и на църквата. Обаче имало един млад, много красив човек.
към беседата >>

55. Който люби

Знаете ли примера за онази царица, която искала от мъжа си властта, да управлява само 3 дни.
Нека направят такъв един опит и да държат статистика, по колко престъпления на ден могат да се правят. В Англия, във Франция, в Америка има такива статистики, нека и в България държат такава една статистика, та да видят кой народ има повече Любов. И аз бих желал, нека съвременните християни направят този опит, не да няма власт, но временно властта, правителствата да се предадат, да видят как ще се прояви човешкият дух. Ние, съвременните хора, нямаме вяра, страх ни е да направим този опит. Защо? – Защото малко любов имаме. Знаете ли примера за онази царица, която искала от мъжа си властта, да управлява само 3 дни. Той ѝ казал: „Нямам вяра в тебе“. – „Как, аз те обичам! “ – „Обичаш ме от страх, защото имам власт, сила, но ако аз ти дам властта в ръцете, ти ще бъдеш първата, която в 3 дни ще ме обесиш.“ – „Не, ти ме крайно огорчаваш, хайде да направим опит.“ Дава ѝ той властта, но след 3 дни тя го обесила. Като го окачват на въжето, той ѝ казва: „Нали ти казах, че ще ме обесиш, прав съм, значи“. – „Е“, казва тя – съзнала се и си закрила очите.
към беседата >>

В стария завет има един пример за Самсон, за този герой, чиято жена искала да знае где се крие силата му.
Имали сте го, но и днес пак може да го имате. Тази Любов ще дойде, у вас ще има едно прииждане, ще дойде едно разсветление. Със старите си сметки трябва да се простите. Аз, като ставам сутрин, често усещам един кръг наоколо, който ме стяга. Знаете ли на какво го уподобявам? В стария завет има един пример за Самсон, за този герой, чиято жена искала да знае где се крие силата му. Той по някой път я поизлъгвал, не ѝ казвал где се крие силата му. Като заспивал, тя го завързвала, но като ставал сутринта, той се освобождавал. Сега ста̀нете сутрин, казвате си: „Стяга ме нещо главата“. – Вашата жена ви е вързала. Жената я стяга нещо, мъжът ѝ я вързал.
към беседата >>

56. Единство на обичта

Какво ли е искала да каже Природата?
Как го е създала? Аз им казвам, че това нещо не го е създала Природата, но едно малко разумно същество си е играло с него и го е създало. Съвременните учени минералози обясняват по кой начин се образуват кристалите. Аз като ги погледна, виждам, че има малки разумни деца, които правят тези кристалчета. Щом един предмет се постави близо до точката на замръзването си, те направят от него един триъгълник, един четириъгълник или един петоъгълник, а като дойдат учените, дават си важност и казват: „Какво ли се крие зад тия кристали? Какво ли е искала да каже Природата? “ Тези кристали винаги кристализират по един и същ начин. Тази кристализация показва, че зад тези кристали винаги има едно разумно същество. Да оставим другата страна, но едно нещо, което ние знаем, то е, че зад тази област на кристалите седят разумни същества, които мислят. И тези разумни същества зад кристалите почват да строят. Кристалите са основа, от която по-нататък тия разумни същества са почнали да строят растителното царство.
към беседата >>

57. Мъртвите и живите линии

Знаете ли причините, тя почива на скала или на диамантена основа.
Може да кажете: „Той много ме обича.“ И това не е наука. Защо те обича? Вие трябва да знаете кое е онова, което той обича във вас. Вие имате един приятел и казвате: „Аз много обичам моя приятел.“ Коя е онази черта, която служи за основа на вашата обич? Не знаете ли това, вашата обич почива на пясъчна почва. Знаете ли причините, тя почива на скала или на диамантена основа. Сега във всяка една школа трябва да се създадат отношения между учениците. Нали вие сте ученици? Кое е онова у вас, което трябва да ви свързва като ученици? Може да ви дам това за тема. Ще кажете, че Бог ви свързва.
към беседата >>

58. Трансформиране на енергиите

Допуснете, че мястото, на което се намирате, е една скала и вие се подхлъзвате и падате.
Тя може така да разтърси съзнанието, че да го доведе до състояние на падение. При това падане обаче съзнанието все ще опре до някоя плоскост, например плоскостта MN. Разбира се, когато се чертаят тия линии в геометрията, те не произвеждат никакво болезнено състояние, но когато човек пада, то е друг въпрос. Тъй че когато само се чертае едно падане, нищо не се произвежда в съзнанието на човека, но когато той фактически пада, ще усети едно психическо, вътрешно страдание, едно голямо безпокойствие. Някой път ефектът, страхът, изживян при това падане, при това сътресение, може да бъде толкова силен, че да изгубите съзнанието си. Допуснете, че мястото, на което се намирате, е една скала и вие се подхлъзвате и падате. И сега, ако теренът на който паднете, е мека пръст, вие ще се избавите само с едно слабо контузване, но ако той е скалисто място, вие ще платите с вашия живот. Представете си, че тук не се касае за някакво физическо падане, но за някакво морално или умствено падане. Как ще отклоните това падане? Веднага в ума си трябва да създадете една огъната линия mn, обратна на посоката на падането. Това е един начин за поляризиране на вашия ум.
към беседата >>

За пример направете следния опит: представете си, че вие седите на една скала и искате да се хвърлите от нея на дълбочина 500 м надолу.
И сега, ако теренът на който паднете, е мека пръст, вие ще се избавите само с едно слабо контузване, но ако той е скалисто място, вие ще платите с вашия живот. Представете си, че тук не се касае за някакво физическо падане, но за някакво морално или умствено падане. Как ще отклоните това падане? Веднага в ума си трябва да създадете една огъната линия mn, обратна на посоката на падането. Това е един начин за поляризиране на вашия ум. За пример направете следния опит: представете си, че вие седите на една скала и искате да се хвърлите от нея на дълбочина 500 м надолу. Вие сте увиснали вече във въздуха, готови да паднете, но сега по ваша воля постепенно слизайте надолу Представяйте си мислено, че не падате надолу, а тъй съзнателно, по ваша воля слизате бавно, сантиметър след сантиметър. За онзи, който има грамадна воля или който разбира законите на природата, тия сили действуват в съгласие с него. Такъв човек може да поляризира тия сили, т.е. да владее всяка своя клетка и по такъв начин ще може да спре, дето иска. Постъпвате ли по този начин, вие ще можете да слезете както искате, но вашето съзнание трябва да бъде толкова интензивно, че нито за момент да не загубите връзка с живата природа и да помислите, че законите на природата могат да действат и другояче.
към беседата >>

Често някои от вас изпадат в меланхолични състояния и ви дохожда мисълта да се самоубиете, да се отровите или да се хвърлите от някоя скала, висока около 500 м.
Защото вие трябва да знаете, че причината не е вън от вас, тя е вътре във вас. Аз говоря това нещо на вас, учениците, които искате да използвате живота си разумно. Трябва да знаете, че щастието, което търсите, се намира най-първо във вашия ум; после във вашето сърце а след това и във вашата воля. От хармоничното съчетание на тия три сили в живота ви зависи и вашето щастие. Сега аз не говоря за тъгите, за скърбите, които вие изживявате. Често някои от вас изпадат в меланхолични състояния и ви дохожда мисълта да се самоубиете, да се отровите или да се хвърлите от някоя скала, висока около 500 м. Щом имате такова желание да се хвърлите от скалата и да умрете, направете това нещо съзнателно. Как? Качете се на един камък 3 метра висок и скочете от него. После на друг, по-голям, именно около 5 метра. И тъй, качвайте се последователно на все по-голям я по-голям камък, докато достигнете до камък с височина 1 метра – опитайте се да скочите от там. Наблюдавайте какво ще преживеете при този опит.
към беседата >>

Щом имате такова желание да се хвърлите от скалата и да умрете, направете това нещо съзнателно. Как?
Аз говоря това нещо на вас, учениците, които искате да използвате живота си разумно. Трябва да знаете, че щастието, което търсите, се намира най-първо във вашия ум; после във вашето сърце а след това и във вашата воля. От хармоничното съчетание на тия три сили в живота ви зависи и вашето щастие. Сега аз не говоря за тъгите, за скърбите, които вие изживявате. Често някои от вас изпадат в меланхолични състояния и ви дохожда мисълта да се самоубиете, да се отровите или да се хвърлите от някоя скала, висока около 500 м. Щом имате такова желание да се хвърлите от скалата и да умрете, направете това нещо съзнателно. Как? Качете се на един камък 3 метра висок и скочете от него. После на друг, по-голям, именно около 5 метра. И тъй, качвайте се последователно на все по-голям я по-голям камък, докато достигнете до камък с височина 1 метра – опитайте се да скочите от там. Наблюдавайте какво ще преживеете при този опит. При този опит вие ще кажете: Аз разреших вече въпроса, няма какво да се самоубивам.
към беседата >>

59. Без съмнение, без подозрение и без докачение

Човек трябва да бъде спокоен като вечната скала, в която морските вълни се разбиват.
Ще застанете срещу нея без страх, без съмнение и без отчаяние. Само хората без честолюбие, без гордост се отчайват. Когато човек изгуби своята гордост, се отчайва. Вие ще пазите вашата гордост. И като ви бият, пак ще стоите горди. Човек трябва да бъде спокоен като вечната скала, в която морските вълни се разбиват. Да си горд – това значи да не се поколебаеш, да не се подкупваш от никаква съблазън, да останеш верен на Бога в Любовта си, да си верен на Истината. На човека, който не може да умре за Божията Любов, за Божията Мъдрост и за Божията Истина, не знам къде седи неговото величие. Който издържи смело всички изпитания, неговите по-големи братя го поздравяват и му казват: „Не бой се, ние ще превърнем тия плесници на благословения. Те са само по лицето ти – твоята душа не е засегната.“ Божествените плесници са хубави! Ако Господ някога ни прати Своето благословение, не трябва да Го подозираме.
към беседата >>

60. Който дойде при мене

Жена му постоянно го ругаела, не го слушала, не искала да го знае.
Трябва и аз да внимавам. Тя започнала да се отнася към него внимателно, с уважение. Каквото мислела да прави, все до него се допитвала. Тя му казвала „милички", той на нея „миличка" и така живели десет години в мир и съгласие. И вторият приятел се оженил, но животът му не бил добър. Жена му постоянно го ругаела, не го слушала, не искала да го знае. Един ден той запитал приятеля си: Братко, защо вие си живеете толкова добре с жена си, а аз още от началото нямам мир и спокойствие в дома си? – Слушай, приятелю, още на първия ден аз раздрах котка пред жена си. Тя се уплаши и реши, че, за да живеем добре, трябва да се уважаваме и почитаме. – Щом е така, и аз ще раздера котка. Той взел една котка и я раздрал пред жена си.
към беседата >>

61. Брат ти си дойде

Мелби, богата графска дъщеря, не искала да се ожени за него.
Под „даром" разбирам условия, създадени от ближните ни; при тези условия ние можем да се развиваме. Питам: На какво се дължат нашите криви схващания в живота? Един французки граф, наречен граф Абизи, изпаднал материално – това не е истинското му име – се влюбил в графиня Мелби. Като човек от високо произхождение, графът държал на думата си. Той бил крайно честен, но изпаднал, останал без никакво богатство. Мелби, богата графска дъщеря, не искала да се ожени за него. Обаче, имала желание да му помогне. Един ден тя му казала: Готова съм да ти дам 200 хиляди франка, но с условие, да ми подпишеш полица. Че ме обичаш, това нищо не значи. Аз постъпвам по търговски, искам да имаме чиста сметка. Втори път му дала заем от 500 хиляди франка, пак с полица, за определен срок.
към беседата >>

Тя искала да го смути, затова го спряла да му каже нещо.
Аз постъпвам по търговски, искам да имаме чиста сметка. Втори път му дала заем от 500 хиляди франка, пак с полица, за определен срок. И трети път му дала заем от един милион франка, и пак си записала срока на полицата. В това време изпадналият граф се влюбил в друга мома. Един ден той отишъл на разходка със своята възлюбена и срещнали графиня Мелби. Тя искала да го смути, затова го спряла да му каже нещо. Графът се извинил на възлюбената си, че ще я остави за малко, и отишъл при графиня Мелби. Тя се приближила до ухото му и го запитала тихо: Кога ще изплатиш първата си полица? Той я изслушал и се отдалечил от нея. Като се върнал при своята възлюбена, тя го запитала: Какво ти каза тази млада мома? – Не мога да ти отговоря.
към беседата >>

62. Мощните сили на разумната воля

Има няколко вида смърт за човека: или ще се обеси, или ще вземе отрова, или ще се мушне с нож, или ще хвърли от някоя голяма скала, или ще се удави и т.н.
Даже, колкото и да сте млади, все имате едно разочарование и някой път казвате: не струва да се живее! Искате да вземете едно въже, да направите една примка и да я турите на врата си. Разбира се, онзи, който вземе това въже, ще си намери и дърво, на което да се обеси. Знаете ли какъв е произходът на бесенето? Защо трябва хората да турят въже на шията си? Има няколко вида смърт за човека: или ще се обеси, или ще вземе отрова, или ще се мушне с нож, или ще хвърли от някоя голяма скала, или ще се удави и т.н. Отде произтичат тия стремежи у разните хора? Ще кажете: този човек не е нормален. Не е нормален ли? Ами как му стига ума на този анормален да вземе въже и да се обеси, или да вземе нож да се промуши, или да се удави, или да се хвърли от някоя скала, или да се хвърли в огъня да изгори и т.н.? Кой начин ще избере, това се определя от енергиите, които преобладават в него.
към беседата >>

Ами как му стига ума на този анормален да вземе въже и да се обеси, или да вземе нож да се промуши, или да се удави, или да се хвърли от някоя скала, или да се хвърли в огъня да изгори и т.н.?
Защо трябва хората да турят въже на шията си? Има няколко вида смърт за човека: или ще се обеси, или ще вземе отрова, или ще се мушне с нож, или ще хвърли от някоя голяма скала, или ще се удави и т.н. Отде произтичат тия стремежи у разните хора? Ще кажете: този човек не е нормален. Не е нормален ли? Ами как му стига ума на този анормален да вземе въже и да се обеси, или да вземе нож да се промуши, или да се удави, или да се хвърли от някоя скала, или да се хвърли в огъня да изгори и т.н.? Кой начин ще избере, това се определя от енергиите, които преобладават в него. Ако в него преобладават огнените енергии, те ще го накарат да се хвърли в огъня да изгори. Това е мое обяснение. Ако енергиите на водата преобладават, тогава те ще го накарат да се хвърли във водата. Ако енергиите на сцеплението преобладават, той ще вземе въже да се обеси; той иска да виси, да не падне на земята.
към беседата >>

Други хора пък се хвърлят от някоя скала.
Това е мое обяснение. Ако енергиите на водата преобладават, тогава те ще го накарат да се хвърли във водата. Ако енергиите на сцеплението преобладават, той ще вземе въже да се обеси; той иска да виси, да не падне на земята. Този човек, като умира, иска да запази тялото си цяло. И в този случай той пак е търговец – обесва тялото си и пак като че го спасява, не иска да се хвърли в огъня. Други хора пък се хвърлят от някоя скала. Това са ред психологически моменти у хората. Защо сега говорим за тия случаи? Полезно е да се говори, защото и във вашия живот по някой път ще се роди мисълта да отидете на някоя скала и да се хвърлите оттам. Който иска да се хвърли от някоя скала, висока около 500 метра, казва: като се хвърля от тая скала, всички вестници ще пишат за мене. Какво геройство има в това да се хвърли човек от една такава скала?
към беседата >>

Полезно е да се говори, защото и във вашия живот по някой път ще се роди мисълта да отидете на някоя скала и да се хвърлите оттам.
Този човек, като умира, иска да запази тялото си цяло. И в този случай той пак е търговец – обесва тялото си и пак като че го спасява, не иска да се хвърли в огъня. Други хора пък се хвърлят от някоя скала. Това са ред психологически моменти у хората. Защо сега говорим за тия случаи? Полезно е да се говори, защото и във вашия живот по някой път ще се роди мисълта да отидете на някоя скала и да се хвърлите оттам. Който иска да се хвърли от някоя скала, висока около 500 метра, казва: като се хвърля от тая скала, всички вестници ще пишат за мене. Какво геройство има в това да се хвърли човек от една такава скала? – Тщеславие има тука. Хора, които се хвърлят от канарите, са много тщеславни. Тези пък, които се хвърлят във водата, са скрити натури, обичат да полъгват.
към беседата >>

Който иска да се хвърли от някоя скала, висока около 500 метра, казва: като се хвърля от тая скала, всички вестници ще пишат за мене.
И в този случай той пак е търговец – обесва тялото си и пак като че го спасява, не иска да се хвърли в огъня. Други хора пък се хвърлят от някоя скала. Това са ред психологически моменти у хората. Защо сега говорим за тия случаи? Полезно е да се говори, защото и във вашия живот по някой път ще се роди мисълта да отидете на някоя скала и да се хвърлите оттам. Който иска да се хвърли от някоя скала, висока около 500 метра, казва: като се хвърля от тая скала, всички вестници ще пишат за мене. Какво геройство има в това да се хвърли човек от една такава скала? – Тщеславие има тука. Хора, които се хвърлят от канарите, са много тщеславни. Тези пък, които се хвърлят във водата, са скрити натури, обичат да полъгват. Те искат никой да не ги знае, затова скриват тялото си във водата, но водата после пак изкарва тялото им навън.
към беседата >>

Какво геройство има в това да се хвърли човек от една такава скала?
Други хора пък се хвърлят от някоя скала. Това са ред психологически моменти у хората. Защо сега говорим за тия случаи? Полезно е да се говори, защото и във вашия живот по някой път ще се роди мисълта да отидете на някоя скала и да се хвърлите оттам. Който иска да се хвърли от някоя скала, висока около 500 метра, казва: като се хвърля от тая скала, всички вестници ще пишат за мене. Какво геройство има в това да се хвърли човек от една такава скала? – Тщеславие има тука. Хора, които се хвърлят от канарите, са много тщеславни. Тези пък, които се хвърлят във водата, са скрити натури, обичат да полъгват. Те искат никой да не ги знае, затова скриват тялото си във водата, но водата после пак изкарва тялото им навън. Онези пък, които се хвърлят в огъня, те са големи майстори, хитри хора са.
към беседата >>

Тя се хвърлила от една такава скала, но роклята ѝ се закачила за два камъка и тя увисва.
Също така е интересно, когато някой се хвърли от високо, да му сложат, без той да знае, една преграда и едва се хвърли, да се спре на 20 метра. Такъв човек може добре да опише своите преживявания. Аз зная такъв един случай с една мома от Шуменско. Там има високи канари около 150–200 метра. Тази мома била родом от Каспичан. Тя се хвърлила от една такава скала, но роклята ѝ се закачила за два камъка и тя увисва. Оттам хората я спасяват. Роклята била здрава, тъкана, а не като вашите рокли, слаби, затова я удържала. Като се закачила, цял ден висяла с главата надолу. И после тя разправяше своето преживяване, какво нещо е да се хвърли човек от скала. Втори път вече никога не помислила за хвърляне от скала.
към беседата >>

И после тя разправяше своето преживяване, какво нещо е да се хвърли човек от скала.
Тази мома била родом от Каспичан. Тя се хвърлила от една такава скала, но роклята ѝ се закачила за два камъка и тя увисва. Оттам хората я спасяват. Роклята била здрава, тъкана, а не като вашите рокли, слаби, затова я удържала. Като се закачила, цял ден висяла с главата надолу. И после тя разправяше своето преживяване, какво нещо е да се хвърли човек от скала. Втори път вече никога не помислила за хвърляне от скала. Казва: аз разбрах какво нещо е да се хвърли човек от канара. Та това са сили, които се натрупват във вас и вие трябва да изучавате законите, по които да разпределяте тия сили, да не остават във вас излишни енергии. Когато вие придобивате знания само от тщеславие, всякога личните чувства във вас са подбудителният мотив към това знание. Този мотив е отличен, той е едно благословение, ако вие вървите по естествен път, но ако по този начин вие усилите деятелността на вашите лични чувства, ще остане един плюс, един излишък, който ще внесе едно горчиво чувство в душата ви.
към беседата >>

Втори път вече никога не помислила за хвърляне от скала.
Тя се хвърлила от една такава скала, но роклята ѝ се закачила за два камъка и тя увисва. Оттам хората я спасяват. Роклята била здрава, тъкана, а не като вашите рокли, слаби, затова я удържала. Като се закачила, цял ден висяла с главата надолу. И после тя разправяше своето преживяване, какво нещо е да се хвърли човек от скала. Втори път вече никога не помислила за хвърляне от скала. Казва: аз разбрах какво нещо е да се хвърли човек от канара. Та това са сили, които се натрупват във вас и вие трябва да изучавате законите, по които да разпределяте тия сили, да не остават във вас излишни енергии. Когато вие придобивате знания само от тщеславие, всякога личните чувства във вас са подбудителният мотив към това знание. Този мотив е отличен, той е едно благословение, ако вие вървите по естествен път, но ако по този начин вие усилите деятелността на вашите лични чувства, ще остане един плюс, един излишък, който ще внесе едно горчиво чувство в душата ви. След като добиете знанието, вие ще останете недоволни и ще мязате на онзи студент, който, като свършил университета, взел дипломата си, зарадвал се, че свършил и казал на майка си: свърших вече.
към беседата >>

63. Любов към Бога

Ако вие се хвърлите от една висока скала и си навехнете крака, ще бъдете ли свободни да ходите?
Само при Разумния живот може да се говори за Свобода. Всички разумни същества са свободни – никой не ги ограничава, никого не ограничават. За едно разумно същество е унизително да ограничи когото и да е. Всяко същество, което изгуби своята разумност, само по себе си се ограничава, и като не разбира законите, хвърля вината на другите хора. Казва, че те го ограничават. Ако вие се хвърлите от една висока скала и си навехнете крака, ще бъдете ли свободни да ходите? – Няма да можете. Кой е причината за това ви ограничение? – Вие сами. Вие сами сте се хвърлили отгоре и сте си навехнали крака. Следователно в Умствения свят човек сам може да навехне ума си.
към беседата >>

64. Психически наслоявания. Закон за примирение

–То значи човек да бие главата си в една скала или да пробива кладенец или тунел с една игла.
Невъзможно е човек да живее сам за себе си, да бъде единица. Защото единица в света е само Бог, разумният принцип, който е създал всичко и живее за всички. А ти, като се индивидуализираш, започваш да презираш всички същества, които Бог е създал и с които Той живее. Тогава в теб се създава това лошо настроение и ставаш нещастен. Какво означава това състояние? –То значи човек да бие главата си в една скала или да пробива кладенец или тунел с една игла. Туй е факт, който виждаме навсякъде в живота. Ученият, запример, ще мисли, ще философства, ще критикува и най-после ще се изтрие. Та първото нещо: ще приложите този закон, който ви показвам. Моето желание сега е да изправите отношенията помежду си: никакви партии! Ако не се изправите, казвам ви, ще оставя класа ви дотогава, докато изправите отношенията си, защото иначе говоренето е безрезултатно.
към беседата >>

65. Страхът

Вие седите на една скала, на един велик закон, но се страхувате, че някой може да ви вземе благото.
Никой не може да урони вашия престиж. Помнете следното нещо: не е било време и няма и да бъде, когато някой е сполучвал да вземе благото, което Бог е дал някому. Няма нито един пример, дето някой да е успял да вземе благото, комуто и да е. Това е един велик закон! Следователно целият Космос да се вдигне против тебе, цялата Земя и цялата Слънчева система, никой не ще може да ти отнеме това, което Бог ти е дал. Вие седите на една скала, на един велик закон, но се страхувате, че някой може да ви вземе благото. Вие мислите, че Бог, Който е създал света, може да се мери с вашите мерки. Не, казвал съм ви и друг път, че у Бога няма обратни решения. У Бога има нещо велико и за най-малкото нещо, което е обещал. Той е всякога буден. Това, което обещае веднъж, всякога го изпълнява.
към беседата >>

66. Царе – слуги на Господа

В такъв случай какво се изразява с мисълта на онази египтянка, която искала да се ожени за царския син?
Значи когато Господ се разгневи, Неговата Любов е станала хиляди пъти по-силна, отколкото обикновеното проявление на Любовта Му, и тогава тя всичко отмахва от пътя, тя всичко влече. И често ние приписваме на Бога същите слабости, каквито и ние имаме. Казваме, че и Той се гневи, че и Той прави разлика в Любовта Си: едного обича повече, другиго по-малко. Не е лошо да мислим така, но мисълта, която искам да остане у вас, е всички да станете царе, за да бъдете слуги на Господа. Значи идеалът ви трябва да бъде висок. В такъв случай какво се изразява с мисълта на онази египтянка, която искала да се ожени за царския син? Тя се домогвала до царския син, за да стане царица. Цар или царица – това е все законът, който изключва греха. Сега например вие казвате, че познавате Господа, нали? Но правили ли сте наблюдение върху себе си да видите, че като се разгневите, вие забравяте Господа. Казвате, че познавате Господа, едно от най-великите същества на света, единственото Същество на Любовта, а се гневите.
към беседата >>

В такъв случай, какво се изразява с мисълта на онази египтянка, която искала да се ожени за царския син? (втори вариант)
Значи когато Господ се разгневи, Неговата Любов е станала хиляди пъти по-силна, отколкото обикновеното проявление на Любовта Му, и тогава тя всичко отмахва от пътя, тя всичко влече. И често ние приписваме на Бога същите слабости, каквито и ние имаме. Казваме, че и Той се гневи, че и Той прави разлика в Любовта си, едного обича повече, другиго по-малко. Не е лошо да мислим така, но мисълта, която искам да остане у вас е, всички да станете царе, за да бъдете слуги на Господа. Значи, идеалът ви трябва да бъде висок. В такъв случай, какво се изразява с мисълта на онази египтянка, която искала да се ожени за царския син? Тя се домогвала до царския син, за да стане царица. Цар или царица, то е все законът, който изключва греха. Сега запример, вие казвате, че познавате Господа, нали? Но правили ли сте наблюдение върху себе си, да видите, че ако се разгневите, вие забравяте Господа? Казвате, че познавате Господа, едно от най-великите същества на света, единственото същество на Любовта, а се гневите.
към втори вариант >>

67. Физическият и духовният човек

КД

Една мома, княгиня, искала да походи малко с маска и каквото прави светът, да го прави и тя.
Това са неразумните актове на хората. Всякога в Божествения свят може да завъртиш една канелка и водата ще тече. Няма да правиш дупки в кюнците. Пък и вие все дупки правите сега. Искате да имате някое преживяване. Една мома, княгиня, искала да походи малко с маска и каквото прави светът, да го прави и тя. Този прегръщала, онзи прегръщала и най-после, за нейно учудване намира един кавалер с маска. И се зарадвала, че намерила такъв красив и внимателен човек Но случайно маската паднала, тя видяла един негър и хукнала да бяга. Искате да имате преживявания - ше намерите някой негър под маска; и като се върнете, ще сте неразположени духом, ще се измъчвате. Хората все искат да имат известни преживявания. Това е хубаво, но в чиста вода.
към беседата >>

68. Раздай всичко!

Графътъ се затичва къмъ своята възлюбена, но боата тъй ловко се извила, като че искала да каже: и за тебе имамъ мѣсто въ своитѣ гънки.
Тя не знаяла, въ какво седи силата на графъ Берози. Той се прѣдставилъ прѣдъ нея много скроменъ, обаче, единъ день, като минавали прѣзъ гориститѣ мѣста на Индия, той се отдалечилъ за малко, но скоро чува голѣмъ викъ. Отправя се къмъ това мѣсто и вижда, че една голѣма боа се обвила около тѣлото на неговата възлюбена, само главата ѝ свободна, иска да я прѣмаже. Още малко оставало, за да прѣмаже ребрата на неговата възлюбена. Ако вие бѣхте на мѣстото на графъ Берози, какво щѣхте да направите? Графътъ се затичва къмъ своята възлюбена, но боата тъй ловко се извила, като че искала да каже: и за тебе имамъ мѣсто въ своитѣ гънки. Обаче той тъй ловко хваща боата за врата, че тя веднага се отпуснала. Съ това той показва, че ималъ сила въ рѫката си. Питамъ: кой отъ васъ не е опасанъ съ една такава боа? Азъ виждамъ всички хора опасани съ по една боа. Гдѣ е вашия възлюбенъ, който може да я хване за врата?
към беседата >>

Графът се затичва към своята възлюбена, но боата тъй ловко се извила, като че искала да каже: И за тебе имам място в своите гънки. (втори вариант)
Тя не знаела, в какво седи силата на граф Берози. Той се представил пред нея много скромен, обаче, един ден, като минавали през гористите места на Индия, той се отдалечил за малко, но скоро чува голям вик. Отправя се към това место и вижда, че една голяма боа се обвила около тялото на неговата възлюбена, само главата ѝ свободна, иска да я премаже. Още малко оставало, за да премаже ребрата на неговата възлюбена. Ако вие бяхте на мястото на граф Берози, какво щяхте да направите? Графът се затичва към своята възлюбена, но боата тъй ловко се извила, като че искала да каже: И за тебе имам място в своите гънки. Обаче той тъй ловко хваща боата за врата, че тя веднага се отпуснала. С това той показва, че имал сила в ръката си. Питам: Кой от вас не е опасан с една такава боа? Аз виждам всички хора опасани с по една боа. Где е вашия възлюбен, който може да я хване за врата?
към втори вариант >>

69. Възпитателната сила на страданието / Възпитателната сила на страданията

А иначе, тя съзнавала, че на нея имат доверие и не бутала, не искала да злоупотреби с доверието, което й се давало.
Доверие има даже и у животните, ако човек вярва на [тях] и те спазват този закон на доверие. Един свещеник ми разправяше за една своя котка. Тя е била примерна по доверие. Той имал пълно доверие в котката си, че тя в негово отсъствие няма да направи никаква пакост. Сутрин, когато свещеникът отивал на работа, тя отивала до вратата да го изпрати и докато той се върнел, тя не бутала нищо, освен ако той й даде. А иначе, тя съзнавала, че на нея имат доверие и не бутала, не искала да злоупотреби с доверието, което й се давало. Това е една черта характерна. У всеки един човек има туй, доброто. У всички хора има една добра черта. Не мислете, че доброто трябва сега да го придобиете. Не, то е вложено във вас, изисква се само време, т.е.
към беседата >>

Тя съзнавала, че имат доверие на нея, и не бутала, не искала да злоупотреби с доверието, което Ă се давало. (втори вариант)
Доверие има даже и у животните. Ако човек има вяра, и те спазват този закон. Един свещеник ми разправяше за една своя котка. Той имал пълно доверие в нея, че тя в негово отсъствие няма да направи никаква пакост. Сутрин, когато свещеникът излизал на работа, тя отивала на вратата да го изпрати и докато той се върнел, тя не бутала нищо, освен ако той Ă остави нещо. Тя съзнавала, че имат доверие на нея, и не бутала, не искала да злоупотреби с доверието, което Ă се давало. Това е една характерна черта. У всеки човек има Добро. У всички хора има по една добра черта. Не мислете, че сега трябва да придобиете Доброто. Не, то е вложено във вас – изисква се само време, т.е.
към втори вариант >>

70. Блаженъ този рабъ! / Блажен този раб!

Вижда се, добъръ човѣкъ билъ той, по Бога живѣялъ, затова, забѣлѣзва, че мечката се отстранява, доближава се до една скала изправя се, отваря му пѫть да мине и като че му казва съ погледа си: мини!
Никога не му се случвало нѣкакво нещастие. Единъ день, обаче, като минавалъ прѣзъ една тѣсна пѫтека, гледа, насрѣща му една мечка. Тя върви нагорѣ, той – надолу, срѣщатъ се. Втасахме я сега, казва си на ума каракачанинътъ. Намира се той прѣдъ една неразрѣшена задача и си мисли, какъ да я разрѣши. Вижда се, добъръ човѣкъ билъ той, по Бога живѣялъ, затова, забѣлѣзва, че мечката се отстранява, доближава се до една скала изправя се, отваря му пѫть да мине и като че му казва съ погледа си: мини! Той я гледа, иска да се увѣри, дали тя нѣма прѣдъ видъ нѣкаква особена стратегия, но вижда, че мечката дѣйствително му отворила пѫть и го чака да отмине. Той тръгва, върви, но се обръща назадъ, да види, какво прави мечката. Тя си продължава пѫтя, но отъ врѣме на врѣме се обръща назадъ и казва „сбогомъ“. Ще кажете, че това е само единъ разказъ. Не, има много мечки благородни и съ съзнание.
към беседата >>

Вижда се, добър човек бил той, по Бога живеел, затова, забелязва, че мечката се отстранява, доближава се до една скала изправя се, отваря му път да мине и като че му казва с погледа си: мини! (втори вариант)
Никога не му се случвало някакво нещастие. Един ден, обаче, като минавал през една тясна пътека, гледа, насреща му една мечка. Тя върви нагоре, той – надолу, срещат се. Втасахме я сега, казва си на ума каракачанинът.[? ] Намира се той пред една неразрешена задача и си мисли, как да я разреши. Вижда се, добър човек бил той, по Бога живеел, затова, забелязва, че мечката се отстранява, доближава се до една скала изправя се, отваря му път да мине и като че му казва с погледа си: мини! Той я гледа, иска да се увери, дали тя няма предвид някаква особена стратегия, но вижда, че мечката действително му отворила път и го чака да отмине. Той тръгва, върви, но се обръща назад, да види, какво прави мечката. Тя си продължава пътя, но от време на време се обръща назад и казва „сбогом“. Ще кажете, че това е само един разказ. Не, има много мечки благородни и със съзнание.
към втори вариант >>

71. Великата погрешка

Ако вие сте някой каменар и вдигате вашия чук, удряте о една скала, с първия удар резултат може ли да имате?
във всичките ваши чувства и мисли вие ще се стремите да се съедините с Бога – с първият източник, от който сте излезли. Туй всички трябва да го направите, т.е. вие за Бога ще мислите, че е един принцип, едно Същество разлято в целия космос, не във видимия свят тук, защото видимото е само сянка на онова същественото. С тази жива идея вие ще се стремите да се съединявате и във вас ще има един вътрешен стремеж към Бога. Сега, когато правите този опит, може да нямате веднага резултат. Ако вие сте някой каменар и вдигате вашия чук, удряте о една скала, с първия удар резултат може ли да имате? Като ударите един път тази канара, чукът отскочи и някой път вие трябва да ударите 500 пъти едно след друго, за да имате един малък резултат. Та, като дойдете до великите идеи, искате да ги разберете, често и вашият чук отскача и трябва да ударите най-малко 500 пъти. А вие веднага казвате: „Тази работа не е заради* мен.“ Не, не, ще чукате, докато отчупите нещо. И след като отчупите едно малко парче от този камък, ще го вземете със себе си и като се върнете в къщи, ще го разгледате хубаво. Следователно у вас трябва да се образува едно постоянство, една черта, която у мнозина липсва.
към беседата >>

Ако вие сте един каменар и вдигате чука си, удряте с него някоя скала, можете ли да имате резултат още от първия удар? (втори вариант)
Туй трябва да направите всички. Значи всички вие ще мислите за Бога, че е един Принцип, едно Същество, разлято из целия Космос, не във видимия свят обаче. Защото видимото е само сянка на невидимото, което е и същественото. Вие ще се стремите да се съедините с тази жива идея, за да се създаде във вас вътрешен стремеж към Бога. Като правите този опит, може да нямате веднага резултат, но това да не ви обезсърчава. Ако вие сте един каменар и вдигате чука си, удряте с него някоя скала, можете ли да имате резултат още от първия удар? Като ударите първи път скалата, чукът отскача и нищо не отчупвате. Някой път вие трябва да ударите петстотин пъти един след друг, за да имате един малък резултат. Та като дойдете до великите идеи, които искате да разберете, по същия начин и вашият чук отскача и вие трябва да ударите най-малко петстотин пъти, за да имате и най-малък резултат. Но вие веднага се обезсърчавате и казвате: „Тази работа не е за мене.“ – Не, ще чукате, докато отчупите нещо. И след като отчупите едно малко парче от този камък, или от тази скала, ще го вземете със себе си и като се върнете у дома си, ще го разгледате хубаво и ще го проучите.
към втори вариант >>

Като ударите първи път скалата, чукът отскача и нищо не отчупвате. (втори вариант)
Значи всички вие ще мислите за Бога, че е един Принцип, едно Същество, разлято из целия Космос, не във видимия свят обаче. Защото видимото е само сянка на невидимото, което е и същественото. Вие ще се стремите да се съедините с тази жива идея, за да се създаде във вас вътрешен стремеж към Бога. Като правите този опит, може да нямате веднага резултат, но това да не ви обезсърчава. Ако вие сте един каменар и вдигате чука си, удряте с него някоя скала, можете ли да имате резултат още от първия удар? Като ударите първи път скалата, чукът отскача и нищо не отчупвате. Някой път вие трябва да ударите петстотин пъти един след друг, за да имате един малък резултат. Та като дойдете до великите идеи, които искате да разберете, по същия начин и вашият чук отскача и вие трябва да ударите най-малко петстотин пъти, за да имате и най-малък резултат. Но вие веднага се обезсърчавате и казвате: „Тази работа не е за мене.“ – Не, ще чукате, докато отчупите нещо. И след като отчупите едно малко парче от този камък, или от тази скала, ще го вземете със себе си и като се върнете у дома си, ще го разгледате хубаво и ще го проучите. Следователно у вас трябва да се създаде постоянство – черта, която липсва у мнозина.
към втори вариант >>

И след като отчупите едно малко парче от този камък, или от тази скала, ще го вземете със себе си и като се върнете у дома си, ще го разгледате хубаво и ще го проучите. (втори вариант)
Ако вие сте един каменар и вдигате чука си, удряте с него някоя скала, можете ли да имате резултат още от първия удар? Като ударите първи път скалата, чукът отскача и нищо не отчупвате. Някой път вие трябва да ударите петстотин пъти един след друг, за да имате един малък резултат. Та като дойдете до великите идеи, които искате да разберете, по същия начин и вашият чук отскача и вие трябва да ударите най-малко петстотин пъти, за да имате и най-малък резултат. Но вие веднага се обезсърчавате и казвате: „Тази работа не е за мене.“ – Не, ще чукате, докато отчупите нещо. И след като отчупите едно малко парче от този камък, или от тази скала, ще го вземете със себе си и като се върнете у дома си, ще го разгледате хубаво и ще го проучите. Следователно у вас трябва да се създаде постоянство – черта, която липсва у мнозина. Кой човек е постоянен? В туй отношение учените хора са успели донякъде в постоянството. Много от тях, за да дойдат до някои малки резултати, са работили по двадесет-тридесет години върху известни задачи – това вече е постоянство. И благодарение на туй постоянство те са сполучили да открият нещо.
към втори вариант >>

72. Ти си!

Прѣдставете си, че живѣете въ единъ свѣтъ, непоносимъ за васъ и искате да се хвърлите отъ една висока скала надолу, да се самоубиете.
– Учението е една необходимость. Защо трѣбва да работимъ? – Работата е една необходимость. А сега, нѣкой казва: азъ не искамъ да живѣя, искамъ да се самоубия. Самоубийството не е една необходимость. Прѣдставете си, че живѣете въ единъ свѣтъ, непоносимъ за васъ и искате да се хвърлите отъ една висока скала надолу, да се самоубиете. Но онѣзи висши, разумни сѫщества измѣнятъ вашето твърдо вещество въ въздухообразно, и вие падате отъ скалата, като едно леко перце, не можете да се убиете. Послѣ, искате да се хвърлите въ нѣкоя нагорещена пещь, тамъ да изгорите. Но тия сѫщества прѣвръщатъ материята ви въ огнеупорна, и вие не можете да изгорите. Навсѣкѫдѣ търсите смъртьта, но не можете да се самоубиете. Питамъ: защо не можете да се самоубиете?
към беседата >>

Но онѣзи висши, разумни сѫщества измѣнятъ вашето твърдо вещество въ въздухообразно, и вие падате отъ скалата, като едно леко перце, не можете да се убиете.
Защо трѣбва да работимъ? – Работата е една необходимость. А сега, нѣкой казва: азъ не искамъ да живѣя, искамъ да се самоубия. Самоубийството не е една необходимость. Прѣдставете си, че живѣете въ единъ свѣтъ, непоносимъ за васъ и искате да се хвърлите отъ една висока скала надолу, да се самоубиете. Но онѣзи висши, разумни сѫщества измѣнятъ вашето твърдо вещество въ въздухообразно, и вие падате отъ скалата, като едно леко перце, не можете да се убиете. Послѣ, искате да се хвърлите въ нѣкоя нагорещена пещь, тамъ да изгорите. Но тия сѫщества прѣвръщатъ материята ви въ огнеупорна, и вие не можете да изгорите. Навсѣкѫдѣ търсите смъртьта, но не можете да се самоубиете. Питамъ: защо не можете да се самоубиете? – Не зависи отъ васъ.
към беседата >>

Представете си, че живеете в един свят, непоносим за вас и искате да се хвърлите от една висока скала надолу, да се самоубиете. (втори вариант)
– Учението е една необходимост. Защо трябва да работим? – Работата е една необходимост. А сега, някой казва: Аз не искам да живея, искам да се самоубия. Самоубийството не е една необходимост. Представете си, че живеете в един свят, непоносим за вас и искате да се хвърлите от една висока скала надолу, да се самоубиете. Но онези висши, разумни същества изменят вашето твърдо вещество във въздухообразно, и вие падате от скалата, като едно леко перце, не можете да се убиете. После, искате да се хвърлите в някоя нагорещена пещ, там да изгорите. Но тия същества превръщат материята ви в огнеупорна, и вие не можете да изгорите. Навсякъде търсите смъртта, но не можете да се самоубиете. Питам: Защо не можете да се самоубиете?
към втори вариант >>

Но онези висши, разумни същества изменят вашето твърдо вещество във въздухообразно, и вие падате от скалата, като едно леко перце, не можете да се убиете. (втори вариант)
Защо трябва да работим? – Работата е една необходимост. А сега, някой казва: Аз не искам да живея, искам да се самоубия. Самоубийството не е една необходимост. Представете си, че живеете в един свят, непоносим за вас и искате да се хвърлите от една висока скала надолу, да се самоубиете. Но онези висши, разумни същества изменят вашето твърдо вещество във въздухообразно, и вие падате от скалата, като едно леко перце, не можете да се убиете. После, искате да се хвърлите в някоя нагорещена пещ, там да изгорите. Но тия същества превръщат материята ви в огнеупорна, и вие не можете да изгорите. Навсякъде търсите смъртта, но не можете да се самоубиете. Питам: Защо не можете да се самоубиете? – Не зависи от вас.
към втори вариант >>

73. Да Го посрещнат

Но не искала да легне да спи, да не би да сънува лошь сънъ.
Дѣтето ѝ заболѣва отъ око, явява се силенъ отокъ. Мѫжътъ ѝ казва: да му се направи операция. Отиватъ на болницата, лѣкарьтъ прѣглежда дѣтето, намира, че е нужна операция. Казва на майката да остане съ дѣтето, та сутриньта да се направи операцията. Прѣзъ нощьта майката я хваща едно вѫтрѣшно безпокойствие и намисля, като стане сутриньта, да бѣга отъ болницата. Но не искала да легне да спи, да не би да сънува лошь сънъ. Обаче, заспала и по едно врѣме чува кукумявка. Казва си: не, ще бѣгамъ. Започва да разсѫждава, казва си: тази кукумявка може да се обажда за другъ нѣкой боленъ, който умира, но страхува се да пита, дали има нѣкой умирающъ. Къмъ 6 ч. с. рѣшава да си отиде, но веднага идва болничниятъ служащъ да каже, че масата за операцията е готова.
към беседата >>

Но не искала да легне да спи, да не би да сънува лош сън. (втори вариант)
Детето ѝ заболява от око, явява се силен оток. Мъжът ѝ казва: Да му се направи операция. Отиват в болницата, лекарят преглежда детето, намира, че е нужна операция. Казва на майката да остане с детето, та сутринта да се направи операцията. През нощта майката я хваща едно вътрешно безпокойство и решава, като стане сутринта, да бяга от болницата. Но не искала да легне да спи, да не би да сънува лош сън. Обаче заспала и по едно време чува кукумявка. Казва си: Не, ще бягам. Започва да разсъждава, казва си: Тази кукумявка може да се обажда за друг някой болен, който умира, но страхува се да пита, дали има някой умиращ. Към 6 ч. сутринта решава да си отиде, но веднага идва болничният служител да каже, че масата за операцията е готова.
към втори вариант >>

74. Които гладуват

Дошълъ вториятъ, третиятъ, изреждали се единъ слѣдъ другъ, и тя изпращала всички по сѫщия начинъ – никой не могълъ да направи това, което тя искала.
Започнали да се изреждатъ кандидатитѣ единъ слѣдъ другъ. Първиятъ дошълъ, донесълъ всичкитѣ си подаръци, и тя го приела въ една своя стая, направена само отъ кристалъ, херметически затворена, и му казала: ти можешъ ли да отворишъ тѣлото си и въ сърдцето ти да се породи онзи свещениятъ огънь? Не, това го нѣма въ мене. Е, тогава ще дойдешъ идущата година. Изпратила този кандидатъ. Дошълъ вториятъ, третиятъ, изреждали се единъ слѣдъ другъ, и тя изпращала всички по сѫщия начинъ – никой не могълъ да направи това, което тя искала. Най-послѣ дошълъ десетиятъ, нейниятъ избраникъ. Той легналъ – ще помислите, че умрѣлъ – не, той отворилъ тѣлото си, отворилъ сърдцето си, и въ него се явява този, свещениятъ огънь, отваря се и тази свещена книга Исаваатъ, и тя вече могла да чете. Уводнитѣ думи били слѣднитѣ: „Възможноститѣ на Любовьта сѫ възможности на живота. Възможноститѣ на живота сѫ възможности на сърдцето. Възможноститѣ на сърдцето сѫ възможности на ума.
към беседата >>

Дошъл вторият, третият, изреждали се един след друг и тя изпращала всички по същия начин – никой не могъл да направи това, което тя искала. (втори вариант)
Започнали да се изреждат кандидатите един след друг. Първият дошъл, донесъл всичките си подаръци и тя го приела в една своя стая, направена само от кристал, херметически затворена и му казала: Ти можеш ли да отвориш тялото си и в сърцето ти да се породи онзи свещеният огън? Не, това го няма в мене. Е, тогава ще дойдеш идущата година. Изпратила този кандидат. Дошъл вторият, третият, изреждали се един след друг и тя изпращала всички по същия начин – никой не могъл да направи това, което тя искала. Най-после дошъл десетият, нейният избраник. Той легнал – ще помислите, че умрял – не, той отворил тялото си, отворил сърцето си и в него се явява този, свещеният огън, отваря се и тази свещена книга Исаваат, и тя вече могла да чете. Уводните думи били следните: „Възможностите на Любовта са възможности на живота. Възможностите на живота са възможности на сърцето. Възможностите на сърцето са възможности на ума.
към втори вариант >>

75. Значение на изслушването

Кажете: „Сега се съгражда у мен един нов параход.“ Или пък си сънувал някакъв лош сън – че си паднал от една голяма скала: забрави този сън.
Турете настрана всичко отрицателно! Че еди-кой си художник започнал една картина и не я довършил – турете този въпрос настрана; че еди-кой си свещеник умрял – турете този въпрос настрана! Турете настрана всичко отрицателно! Не казвайте, че едно време сте били по-силни, по-умни. Сега какви сте? Кажете: „Сега се съгражда у мен един нов параход.“ Или пък си сънувал някакъв лош сън – че си паднал от една голяма скала: забрави този сън. Някой сънувал, че го гонело черно куче. Забрави този сън, с кучета не се занимавай! Друг някой бил в една къща, която се запалила, и без малко щял да изгори. Не стой в къщи, които горят! Ние търсим смисъла на нещата.
към беседата >>

76. Причини за противоречия

Някои хора обличат тази кражба в мека форма, казват, че жената искала знание.
Това се вижда в историята на човечеството. Това стремление на човека да търси лесния път го е отклонило от неговата правилна посока. Сега, ако ви попитам кога е станала първата кражба в света, какво ще ми кажете? Първата кражба е направена от първата жена. Като създаде Бог Адам и Ева, забрани им да ядат от дървото, наречено Дърво за познание на доброто и злото, но Ева, излъгана от змията, открадна плодове от това дърво. Някои хора обличат тази кражба в мека форма, казват, че жената искала знание. Не, тя не искаше да намери знание, а имаше желание да си хапне – нищо повече. Този грях и сега става в света. Най-първо жената краде, а после мъжът. Жената, като отиде до дървото, открадна си. Змията беше пазителка на това дърво.
към беседата >>

77. Сега скърбь имате / Сега скръб имате

Излѣзли единъ день Бенъ-Адетъ-Исабетъ съ царската дѫщеря да се разхождатъ и тя му казала: азъ съмъ ти много благодарна, че дойде въ нашето царство да внесешъ радость въ сърдцата на всички хора, и отъ благодарность поискала да му цѣлуне рѫка, но за голѣмо свое очудване, вижда, че той се обръща на една голѣма чешма, отъ която текло изобилно вода.
Той веднага издава слѣдния манифестъ: Отъ сега нататъкъ всички хора сѫ свободни да се проявяватъ тъй, както искатъ; тъй както Господь ги е създалъ. Всѣки е свободенъ да си лѣга когато иска, и да спи, колкото иска; всѣки може да се смѣе, колкото иска; всѣки е свободенъ да носи, или да не носи пари въ джоба си; всѣки е свободенъ да ходи гологлавъ или босъ, както иска. Изобщо всѣкиму се давала свобода да прави това, което сърдцето му искало. Настанала велика радость въ свѣта. Всички излѣзли съ праздничнитѣ си дрехи да ликуватъ и да благодарятъ на Бога, че изпратилъ Бенъ-Адетъ-Исабетъ, да направи тази коренна промѣна въ свѣта. Излѣзли единъ день Бенъ-Адетъ-Исабетъ съ царската дѫщеря да се разхождатъ и тя му казала: азъ съмъ ти много благодарна, че дойде въ нашето царство да внесешъ радость въ сърдцата на всички хора, и отъ благодарность поискала да му цѣлуне рѫка, но за голѣмо свое очудване, вижда, че той се обръща на една голѣма чешма, отъ която текло изобилно вода. Веднага тя се напива отъ тази вода, забравя, че чешмата била човѣкъ. Казва си: гдѣ ли остана Бенъ-Адетъ-Исабетъ? Не изказала още това, вижда Исабета, но чешмата я нѣма вече. Тази вода тъй задоволила нейната жажда, че поискала още да пие, но усѣща реалностьта вѫтрѣ въ себе си. Вървятъ по-нататъкъ, мръква се вече – настава вечерь.
към беседата >>

Тази вода тъй задоволила нейната жажда, че поискала още да пие, но усѣща реалностьта вѫтрѣ въ себе си.
Всички излѣзли съ праздничнитѣ си дрехи да ликуватъ и да благодарятъ на Бога, че изпратилъ Бенъ-Адетъ-Исабетъ, да направи тази коренна промѣна въ свѣта. Излѣзли единъ день Бенъ-Адетъ-Исабетъ съ царската дѫщеря да се разхождатъ и тя му казала: азъ съмъ ти много благодарна, че дойде въ нашето царство да внесешъ радость въ сърдцата на всички хора, и отъ благодарность поискала да му цѣлуне рѫка, но за голѣмо свое очудване, вижда, че той се обръща на една голѣма чешма, отъ която текло изобилно вода. Веднага тя се напива отъ тази вода, забравя, че чешмата била човѣкъ. Казва си: гдѣ ли остана Бенъ-Адетъ-Исабетъ? Не изказала още това, вижда Исабета, но чешмата я нѣма вече. Тази вода тъй задоволила нейната жажда, че поискала още да пие, но усѣща реалностьта вѫтрѣ въ себе си. Вървятъ по-нататъкъ, мръква се вече – настава вечерь. Тя му разказва: „Много съмъ благодарна, че дойде въ нашето царство, внесе радость за всички“. Въ това врѣме въ нея се явява желание да го пригърне, да го цѣлуне и да му благодари за всичко, но веднага се намира въ единъ великолѣпенъ палатъ, съ отлично освѣтление. Тя забравя за Бенъ-Адетъ-Исабета, и започва да чете една книга, която намира въ този палатъ. И чете слѣдующето: Исабетъ Бенъ Адетъ-Бенъ Адетъ Исабетъ.
към беседата >>

Излезли един ден Бен-Адет-Исабет с царската дъщеря да се разхождат и тя му казала: аз съм ти много благодарна, че дойде в нашето царство да внесеш радост в сърцата на всички хора, и от благодарност поискала да му целуне ръка, но за голямо свое учудване, вижда, че той се обръща на една голяма чешма, от която текло изобилно вода. (втори вариант)
Той веднага издава следния манифест: От сега нататък всички хора са свободни да се проявяват тъй, както искат; тъй както Господ ги е създал. Всеки е свободен да си ляга когато иска, и да спи, колкото иска; всеки може да се смее, колкото иска; всеки е свободен да носи, или да не носи пари в джоба си; всеки е свободен да ходи гологлав или бос, както иска. Изобщо всекиму се давала свобода да прави това, което сърцето му искало. Настанала велика радост в света. Всички излезли с празничните си дрехи да ликуват и да благодарят на Бога, че изпратил Бен-Адет-Исабет, да направи тази коренна промяна в света. Излезли един ден Бен-Адет-Исабет с царската дъщеря да се разхождат и тя му казала: аз съм ти много благодарна, че дойде в нашето царство да внесеш радост в сърцата на всички хора, и от благодарност поискала да му целуне ръка, но за голямо свое учудване, вижда, че той се обръща на една голяма чешма, от която текло изобилно вода. Веднага тя се напива от тази вода, забравя, че чешмата била човек. Казва си: где ли остана Бен-Адет-Исабет? Не изказала още това, вижда Исабета, но чешмата я няма вече. Тази вода тъй задоволила нейната жажда, че поискала още да пие, но усеща реалността вътре в себе си. Вървят по-нататък, мръква се вече – настава вечер.
към втори вариант >>

Тази вода тъй задоволила нейната жажда, че поискала още да пие, но усеща реалността вътре в себе си. (втори вариант)
Всички излезли с празничните си дрехи да ликуват и да благодарят на Бога, че изпратил Бен-Адет-Исабет, да направи тази коренна промяна в света. Излезли един ден Бен-Адет-Исабет с царската дъщеря да се разхождат и тя му казала: аз съм ти много благодарна, че дойде в нашето царство да внесеш радост в сърцата на всички хора, и от благодарност поискала да му целуне ръка, но за голямо свое учудване, вижда, че той се обръща на една голяма чешма, от която текло изобилно вода. Веднага тя се напива от тази вода, забравя, че чешмата била човек. Казва си: где ли остана Бен-Адет-Исабет? Не изказала още това, вижда Исабета, но чешмата я няма вече. Тази вода тъй задоволила нейната жажда, че поискала още да пие, но усеща реалността вътре в себе си. Вървят по-нататък, мръква се вече – настава вечер. Тя му разказва: „Много съм благодарна, че дойде в нашето царство, внесе радост за всички“. В това време в нея се явява желание да го прегърне, да го целуне и да му благодари за всичко, но веднага се намира в един великолепен палат, с отлично осветление. Тя забравя за Бен-Адет-Исабета, и започва да чете една книга, която намира в този палат. И чете следното: Исабет Бен Адет-Бен Адет Исабет.
към втори вариант >>

78. Съ Духъ и огънь / С Дух и огън

Прѣди 15 години азъ правихъ своитѣ научни изслѣдвания въ шуменско тамъ, въ околностьта, на една скала бѣха се размножили толкова много орли, че селянитѣ се чудиха, какъ да се отърватъ отъ тѣхъ.
Казвашъ: азъ имамъ вѣрвания. Да, имашъ вѣрвания на орела, но не и вѣрванията на гълѫба. Вѣрвания иматъ хората на всѣкѫдѣ. Азъ раздѣлямъ хората, споредъ тѣхнитѣ вѣрвания, на орли и гълѫби. Кажетѣ ми сега, кои се размножаватъ повече, орлитѣ или гълѫбитѣ? Прѣди 15 години азъ правихъ своитѣ научни изслѣдвания въ шуменско тамъ, въ околностьта, на една скала бѣха се размножили толкова много орли, че селянитѣ се чудиха, какъ да се отърватъ отъ тѣхъ. Най-послѣ се сѣщатъ да натопятъ една мърша въ нѣкоя отрова и да я оставятъ за храна на орлитѣ. Всички, които яли отъ нея, се отровили, но най-голѣмиятъ, най-силниятъ отъ тѣхъ се търкалялъ дълго врѣме по земята, докато най-послѣ се спасилъ. Казвамъ: това сѫ героитѣ на съврѣменната наука. За този орелъ казватъ, че отъ тогава не сѫ го виждали вече да ходи и да търси мърша изъ тази область. Виждали сѫ го да ходи отъ едно мѣсто на друго, да си лови нѣщо живо за храна, но отвикналъ се поне отъ това, да яде мърша.
към беседата >>

Какво искала да каже тази красива мома на всѣки младъ момъкъ, който идвалъ да я търси съ думитѣ „на камъкъ да станешъ“?
Така се превръщали на камъни единъ по единъ, всички млади момци, които идвали да ѝ прѣдложатъ рѫката си, докато цѣлата мѣстность била покрита съ камъни – все отъ тѣзи велики герои – и тя останала да си живѣе спокойно въ тази мѣстность. Питамъ сега: какво искалъ да изрази този, който създалъ този митологически разказъ, още недовършенъ напълно, съ избѣгването на тази мома отъ дома ѝ, и затварянето ѝ въ това подземие? Защо тя станала причина тѣзи млади герои да тръгнатъ подирѣ ѝ да я търсятъ? Този философъ или баснописецъ въ своя разказъ е скрилъ една велика Истина, която само разумни хора могатъ да разбиратъ. Всѣки човѣкъ въ свѣта, който иска да сѫществува, трѣбва да разбира положението, което Христосъ изказва въ стиха: „Кѫща, съградена на канара, на камъкъ, не се разсипва; кѫща, съградена на пѣсъкъ, се разсипва“. Какво искала да каже тази красива мома на всѣки младъ момъкъ, който идвалъ да я търси съ думитѣ „на камъкъ да станешъ“? Тя искала да му каже: ти можешъ ли да съградишъ своята кѫща на камъкъ? Ако той разбираше тѣзи нейни думи, щѣше да имъ въздѣйствува и нѣмаше да стане на камъкъ. Но като не разбираше, той стана на камъкъ. И дѣйствително, въ сегашната наука, по закона на внушението, краката на човѣка може да се прѣвърнатъ въ камъкъ. Гръбначниятъ стълбъ на всѣки човѣкъ, днесъ може да стане толкова коравъ, че да носи на нѣго желѣзо, безъ да се счупи.
към беседата >>

Тя искала да му каже: ти можешъ ли да съградишъ своята кѫща на камъкъ?
Питамъ сега: какво искалъ да изрази този, който създалъ този митологически разказъ, още недовършенъ напълно, съ избѣгването на тази мома отъ дома ѝ, и затварянето ѝ въ това подземие? Защо тя станала причина тѣзи млади герои да тръгнатъ подирѣ ѝ да я търсятъ? Този философъ или баснописецъ въ своя разказъ е скрилъ една велика Истина, която само разумни хора могатъ да разбиратъ. Всѣки човѣкъ въ свѣта, който иска да сѫществува, трѣбва да разбира положението, което Христосъ изказва въ стиха: „Кѫща, съградена на канара, на камъкъ, не се разсипва; кѫща, съградена на пѣсъкъ, се разсипва“. Какво искала да каже тази красива мома на всѣки младъ момъкъ, който идвалъ да я търси съ думитѣ „на камъкъ да станешъ“? Тя искала да му каже: ти можешъ ли да съградишъ своята кѫща на камъкъ? Ако той разбираше тѣзи нейни думи, щѣше да имъ въздѣйствува и нѣмаше да стане на камъкъ. Но като не разбираше, той стана на камъкъ. И дѣйствително, въ сегашната наука, по закона на внушението, краката на човѣка може да се прѣвърнатъ въ камъкъ. Гръбначниятъ стълбъ на всѣки човѣкъ, днесъ може да стане толкова коравъ, че да носи на нѣго желѣзо, безъ да се счупи. Чрѣзъ закона на внушението човѣкъ може да стане твърдъ като желѣзо.
към беседата >>

Преди 15 години аз правих своите научни изследвания в шуменско и там, в околността, на една скала бяха се размножили толкова много орли, че селяните се чудеха, как да се отърват от тях. (втори вариант)
Казваш: аз имам вярвания. Да, имаш вярвания на орела, но не и вярванията на гълъба. Вярвания имат хората на всякъде. Аз разделям хората, според техните вярвания, на орли и гълъби. Кажете ми сега, кои се размножават повече, орлите или гълъбите? Преди 15 години аз правих своите научни изследвания в шуменско и там, в околността, на една скала бяха се размножили толкова много орли, че селяните се чудеха, как да се отърват от тях. Най-после се сещат да натопят една мърша в някоя отрова и да я оставят за храна на орлите. Всички, които яли от нея, се отровили, но най-големият, най-силният от тях се търкалял дълго време по земята, докато най-после се спасил. Казвам: това са героите на съвременната наука. За този орел казват, че от тогава не са го виждали вече да ходи и да търси мърша из тази област. Виждали са го да ходи от едно място на друго, да си лови нещо живо за храна, но отвикнал се поне от това, да яде мърша.
към втори вариант >>

Какво искала да каже тази красива мома на всеки млад момък, който идвал да я търси с думите „на камък да станеш“? (втори вариант)
Така се превръщали на камъни един по един, всички млади момци, които идвали да ѝ предложат ръката си, докато цялата местност била покрита с камъни – все от тези велики герои – и тя останала да си живее спокойно в тази местност. Питам сега: какво искал да изрази този, който създал този митологически разказ, още недовършен напълно, с избягването на тази мома от дома ѝ, и затварянето ѝ в това подземие? Защо тя станала причина тези млади герои да тръгнат подире ѝ да я търсят? Този философ или баснописец в своя разказ е скрил една велика Истина, която само разумни хора могат да разберат. Всеки човек в света, който иска да съществува, трябва да разбира положението, което Христос изказва в стиха: „Къща, съградена на канара, на камък, не се разсипва; къща, съградена на пясък, се разсипва“. Какво искала да каже тази красива мома на всеки млад момък, който идвал да я търси с думите „на камък да станеш“? Тя искала да му каже: ти можеш ли да съградиш своята къща на камък? Ако той разбираше тези нейни думи, щеше да им въздейства и нямаше да стане на камък. Но като не разбираше, той стана на камък. И действително, в сегашната наука, по закона на внушението, краката на човека може да се превърнат в камък. Гръбначният стълб на всеки човек, днес може да стане толкова корав, че да носи на него желязо, без да се счупи.
към втори вариант >>

Тя искала да му каже: ти можеш ли да съградиш своята къща на камък? (втори вариант)
Питам сега: какво искал да изрази този, който създал този митологически разказ, още недовършен напълно, с избягването на тази мома от дома ѝ, и затварянето ѝ в това подземие? Защо тя станала причина тези млади герои да тръгнат подире ѝ да я търсят? Този философ или баснописец в своя разказ е скрил една велика Истина, която само разумни хора могат да разберат. Всеки човек в света, който иска да съществува, трябва да разбира положението, което Христос изказва в стиха: „Къща, съградена на канара, на камък, не се разсипва; къща, съградена на пясък, се разсипва“. Какво искала да каже тази красива мома на всеки млад момък, който идвал да я търси с думите „на камък да станеш“? Тя искала да му каже: ти можеш ли да съградиш своята къща на камък? Ако той разбираше тези нейни думи, щеше да им въздейства и нямаше да стане на камък. Но като не разбираше, той стана на камък. И действително, в сегашната наука, по закона на внушението, краката на човека може да се превърнат в камък. Гръбначният стълб на всеки човек, днес може да стане толкова корав, че да носи на него желязо, без да се счупи. Чрез закона на внушението човек може да стане твърд като желязо.
към втори вариант >>

79. Успоредните линии

Виждат пред себе си една голяма скала.
В това време майката търси своето дете. Изведнъж мечката излиза насреща ѝ. Вижда тя нейното момиченце на гърба на мечката. Това вижда и бащата. Уплашват се двамата и хукват да бягат. Виждат пред себе си една голяма скала. Изкачват се на нея и оттам викат на момиченцето да слезе от мечката и да отиде при тях. Но детето не се плаши от мечката. Родителите гледат от скалата, казват си: „Ще го разкъса мечката! “ Не, Господ казва на тази мечка: „Ти ще занесеш това момиченце при майка му! “ И мечката се радва, че изпълнява Волята Божия.
към беседата >>

Родителите гледат от скалата, казват си: „Ще го разкъса мечката!
Това вижда и бащата. Уплашват се двамата и хукват да бягат. Виждат пред себе си една голяма скала. Изкачват се на нея и оттам викат на момиченцето да слезе от мечката и да отиде при тях. Но детето не се плаши от мечката. Родителите гледат от скалата, казват си: „Ще го разкъса мечката! “ Не, Господ казва на тази мечка: „Ти ще занесеш това момиченце при майка му! “ И мечката се радва, че изпълнява Волята Божия. Момиченцето слиза от гърба на мечката и отива при майка си. Туй разбирам вяра. Кой не е бягал от мечка?
към беседата >>

80. Най-малкото иждивяване и най-малкото съпротивление

Представете си, че вие сте се качили на скала всред морето, висока 2-3 метра, и оттам искате да се хвърлите, да се окъпете във водата.
Всички хора, които се стараят да влязат в шестата раса, трябва да изучават вътрешните методи, чрез които ще постигнат своите стремежи. Всеки човек трябва да се стреми да извършва своята умствена и сърдечна работа при най-малкото съпротивление. Кога ще срещне най-малко съпротивление? – Когато се качи на високо място и оттам разглежда цялата обстановка. Тя ще му покаже как трябва да действа. Представете си, че вие сте се качили на скала всред морето, висока 2-3 метра, и оттам искате да се хвърлите, да се окъпете във водата. Щом сте се качили на тази височина, разгледайте наоколо дали няма някой човек, който се къпе в морето. Ще кажете: „Какво от това, ако има човек в морето? “ – Има опасност да скочите на гърба му. Убедите ли се, че няма наблизо човек, съблечете дрехите си и се хвърлете в морето. – „Ами ако се удавя?
към беседата >>

Не, който иска да влезе в морето, първо ще се качи на скалата и от високо ще направи едно щателно наблюдение на цялата обстановка вън и вътре в него: ще види дали няма големи камъни или вълни в морето, после ще разгледа какво е неговото вътрешно разположение.
Ако има някакво препятствие, не се хвърляйте изведнъж на работа, но започнете тази работа от друго място, дето няма такова препятствие. Който спазва това правило, ще се избави от ред неприятности и страдания в живота. Какво правят повечето съвременни хора? – Съблекат си дрехите и – хайде във водата. Много от страданията в живота се дължат на това, че всички хора бързат: те искат всичко да стане изведнъж. Не, който иска да влезе в морето, първо ще се качи на скалата и от високо ще направи едно щателно наблюдение на цялата обстановка вън и вътре в него: ще види дали няма големи камъни или вълни в морето, после ще разгледа какво е неговото вътрешно разположение. И най-после, като се убеди, че няма големи съпротивления, ще съблече дрехите си и ще се хвърли в морето. Разумен човек е този, който предприема работа при най-малкото съпротивление. Питам: защо се къпят хората? За да очистят тялото си. Да се къпе човек, това не е удоволствие, а необходимост, наложена от нуждата на организма да отвори порите на кожата си, чрез които дишането и храненето става правилно.
към беседата >>

81. Видя го Исус

Тя искала някой път да се приближи до него, да направи нещо, но тъй умно да го направи, че да не забележи той.
Казвам на онзи новородения човек: ти си изникнал, за тебе е животът. Казвам: ние трябва да разрешим въпроса за живота. Как го разрешавате вие? Ще ви приведа един пример из английския живот, за един виден професор по моралните науки, наречен Бляк-Бери. Той имал в дома си една млада слугиня, която се влюбила в него, но била толкова внимателна, че не знаела как да изрази вниманието си. Тя искала някой път да се приближи до него, да направи нещо, но тъй умно да го направи, че да не забележи той. Тя мислила дълго време – дни, седмици, месеци, цяла година. Един ден ръцете й били очернени, нечисти и тя трябвало да полее на господаря си да се измие. Отива да му полее, но същевременно се навежда, целува го по врата и скоро се дига. А, как! – ще извините, видях един косъм на врата ви, но понеже той е лош проводник на топлината, за да не сбъркате нещо лекциите си, взех го с устата си, защото ръцете ми са нечисти.
към беседата >>

82. Откъде ида

Във вода са се давили, сублимат са гълтали, от третия етаж са се хвърляли, от скала се хвърляли, за да покажат, че се обичат, но любов ли е това?
Някоя мома се влюбва в някой знатен момък. Той е високото място на някой храм. Дяволът я качва на това високо място и й казва: „Хвърли се от това място, да му покажеш, че го обичаш“. С това ще покаже ли тя, че го обича? Че колко хора не са се хвърляли от храма? Във вода са се давили, сублимат са гълтали, от третия етаж са се хвърляли, от скала се хвърляли, за да покажат, че се обичат, но любов ли е това? Това е една извратена идея в ума на хората. Ти няма да се хвърляш! Ще седиш на това място и ще кажеш: аз разрешавам въпроса между Бога и мене, няма какво да Го изкушавам, няма какво да се съмнявам в Него, аз Го познавам; няма какво да казвам: Господи, ако ме обичаш, прати отгоре ангелите, да ме хванат! Какво научи Христос в пустинята? Духът Му каза: „Ще дойде онзи, който изкушава хората“.
към беседата >>

83. Перпендикулярът на живота

С лизането на краката й мечката искала да изрази своята благодарност към циганката, задето тя някога й давала по малко млекце.
Циганката взела това мече и го кърмила от време на време заедно със своето малко дете. Като пораснало, тя го продала. Купил го един мечкар, който започнал да го разиграва. След време циганката срещнала на улицата една голяма мечка, която веднага се приближила към нея, легнала пред краката й и започнала да ги лиже. В първия момент циганката не разбрала какво става, но като видяла мечкаря, спомнила си, че тази мечка е някогашното мече, което тя му продала. С лизането на краката й мечката искала да изрази своята благодарност към циганката, задето тя някога й давала по малко млекце. Значи мечката помни злото, но и доброто помни. Също така и хората, които наричат злопаметни, имат хубава черта в себе си, че и доброто помнят. Има хора пък, които нито злото помнят, нито доброто. И тъй първото необходимо условие за вашето развитие е да държите в ума си перпендикуляра като абсолютна мярка, с която да определяте всички ваши мисли, чувства и действия. Докато вашият живот е успореден с живота на ангелите и разумните същества, вие ще се развивате правилно.
към беседата >>

84. Пълнене и празнене

Когато лисицата изяла сиренето на петела и го нарекла простак, с това тя искала да му каже, че трябва да има повече сирене, че и той да си хапне, и за нея да остане малко.
Иначе, изяде ли лисицата сиренето, ще ви нарече простак и ще си замине. Всички поговорки, всички примери из живота не са нищо друго, освен израз на промени, които стават в човешката душа. Докато стигне своя висок идеал, човешката душа минава през ред съмнения, колебания, противоречия. Днес се стреми към наука, на другия ден се отказва от науката. – Не, колкото повече знания има човек, толкова по-добре: и той ще се ползва от знанията си, и ближните му ще се ползват. Когато лисицата изяла сиренето на петела и го нарекла простак, с това тя искала да му каже, че трябва да има повече сирене, че и той да си хапне, и за нея да остане малко. Това е свободно тълкуване на баснята с цел да се примирят противоречията. Следователно, каквито и да бъдат подтиците на хората за придобиване на блага, те трябва да имат предвид, че от благата им трябва да се ползват и техните ближни. Това е начин за примиряване с противоречията в живота. Сега от всички се иска да изучавате фазите на пълнене и празнене на Луната, за да разберете отде произтичат противоречията и да можете да се справяте с тях. Каквито процеси стават с Луната, такива стават в ума и в сърцето на човека.
към беседата >>

85. Нашето място

Например денем човек се страхува от нещо, бои се да не падне от някоя скала, да не падне в някоя пропаст и т.н.
Виждали ли сте дявол? И той е като човека, но вън от него не живее. Намерете дявола и злото вън от човека! Колкото и да ги търсите, вън от човека те не съществуват. Да търсите злото и греха вън от човека, то е все едно да търсите страха вън от човека. Например денем човек се страхува от нещо, бои се да не падне от някоя скала, да не падне в някоя пропаст и т.н. Все таки той се страхува от нещо, има някаква реална причина за неговия страх. Ами вечер от какво се страхува? Слушате някой човек да разказва: „Снощи сънувах, че щях да падна от една висока скала и много се уплаших." Като стане сутринта, вижда, че нищо не е било, никаква скала няма пред него. Значи има страх, който почива на нещо реално; има страх, който е само отражение на живота. Има скръб реална, има скръб нереална, която е отражение на живота.
към беседата >>

Слушате някой човек да разказва: „Снощи сънувах, че щях да падна от една висока скала и много се уплаших." Като стане сутринта, вижда, че нищо не е било, никаква скала няма пред него.
Колкото и да ги търсите, вън от човека те не съществуват. Да търсите злото и греха вън от човека, то е все едно да търсите страха вън от човека. Например денем човек се страхува от нещо, бои се да не падне от някоя скала, да не падне в някоя пропаст и т.н. Все таки той се страхува от нещо, има някаква реална причина за неговия страх. Ами вечер от какво се страхува? Слушате някой човек да разказва: „Снощи сънувах, че щях да падна от една висока скала и много се уплаших." Като стане сутринта, вижда, че нищо не е било, никаква скала няма пред него. Значи има страх, който почива на нещо реално; има страх, който е само отражение на живота. Има скръб реална, има скръб нереална, която е отражение на живота. Само реалната, действителната скръб има цена. Тя се среща много рядко в живота. В това отношение невидимият свят постоянно изпраща експедиции от ангели за земята да намерят истинската скръб.
към беседата >>

86. Микроскопическите добрини