НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
163
резултата в
90
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Протоколи от годишната среща на Веригата 1910 г. Велико Търново
,
СБ
, В.Търново, 27.8.1910г.,
После, вземете един търговец, който взема първом предвид всичките
случайности
и чак тогава започва търговията си.
В 5 часа след пладне, като се събрахме, г-н Дънов каза: — Една бележка ще направя върху работата, която имаме предвид тази година. В духовния и във физическия свят законите са подобни, едни и същи, само че техните приложения са различни. Разликата е само в метода и затова, ако искате да работите за Бога във физическото поле, трябва да изваждате поука от светските хора. Напр., има земеделец, който най-напред си търси да купи земя, работи на нея, следи какво може да роди и чрез дълъг опит най- после се приспособява на почвата, аклиматизира на почвата онова растение, което е годно.
После, вземете един търговец, който взема първом предвид всичките
случайности
и чак тогава започва търговията си.
Вземете и един адвокат, който взема в съображение разните перипетии по делото и тогава го взема или не го защищава. Така е и ако се вгледате във военния генерал и пр. Така трябва да постъпвате и вие в света.Защото, например, ако пожелаете да уловите голяма риба, а мрежата ви слаба, то е една несъобразителност, понеже ще се скъса мрежата ви. Според вашата мрежа гледайте да ловите и рибата си. В старо време, изобщо, всичките учители са постъпвали така, като първом са проучвали характера на хората и тогава са работили между тях.
към беседата >>
2.
Фарисей и Митар
,
НБ
, София, 18.10.1914г.,
Преди години в Англия, мисля, в Лондон, един от най-богатите и видните англичани влязъл в своите подземия да разгледа съкровищата си и по една
случайност
затваря вратата подир себе си, като оставя ключа отвън.
Христос, като казва, че митарят е по-оправдан от фарисея, иска да каже, че и митарят не е напълно прав, но че в неговите мисли за живота, за Божествения ред има по-добро схващане, отколкото у фарисея. Той иска да каже, че един ден този митар ще седи много по-високо от фарисея. Ако не искате вие да се смирите, Господ ще ви смири, защото Той горделивите смирява, а смирените въздига. Гордостта и смирението са синоними на тия двама хора – фарисеят и митарят. Вие знаете какво може да се случи с вас в бъдещето; всичките ваши благородни черти и всички ваши деди и прадеди не могат да ви спасят.
Преди години в Англия, мисля, в Лондон, един от най-богатите и видните англичани влязъл в своите подземия да разгледа съкровищата си и по една
случайност
затваря вратата подир себе си, като оставя ключа отвън.
Като изходил цялото свое богатство и му се порадвал, поискал да излезе, но се видял затворен. Седял ден, два, три, наоколо му злато, богатство огромно, но не могъл да излезе, нито да се обади. Най-сетне бил принуден да предаде душа в туй място, като оставил такава бележка: „Ако имаше някой да ми даде само едно парче хляб, бих му дал половината от богатството си“. Ако един ден някак се случи да бъдете затворени като този богаташ, в подземията на вашите благородни деди и прадеди, едно късче хляб може да ви спаси. Затова Христос казва: „Хлябът може да ви спаси, а не тия неща, за които се борите“.
към беседата >>
3.
Ти знаеш
,
НБ
, София, 1.10.1916г.,
Сега, човек трябва да се научи да мисли философски, да гледа на всичко като на нещо неизбежно, необходимо, а не като на проста
случайност
.
Те са единственото нещо, което остава непроменено. Според окултистите, вътре в тях е скрит новият живот и когато човек дойде отново на земята, ще вземе онова, което е скрито в тях. Ето защо пазим костите на своите близки. Някои казват: “За мене е безразлично какво ще остане след смъртта ми”. Но вън от своите кости, човек е нищо.
Сега, човек трябва да се научи да мисли философски, да гледа на всичко като на нещо неизбежно, необходимо, а не като на проста
случайност
.
Например, от геометрията се знае, че най-късото разстояние между две точки е правата линия, която представлява движение в една посока. Тя е сбор от много точки, т. е. много движения, които я образуват. Следователно, нашата мисъл може да се движи само по една права линия. Ако си представим, че живеем в една точка и мисълта ни се движи все по права линия, тогава нямаше да имаме никакво понятие за света – човек би казал, че вън от правата линия нищо не съществува.
към беседата >>
4.
Все що е писано
,
(втори вариант)
,
НБ
, София, 28.1.1917г.,
Грѣхътъ е една
случайность
въ живота.
По-добра дума отъ нея въ български езикъ нѣма, такава нѣма даже и въ другитѣ езици. Тази дума може да се замѣни съ думата „счетъ“, „равносмѣтка“, „ликвидиране“, „равновѣсие“. Христосъ, когото считаха и считатъ за идеалъ по чувства, мисли, стрѣмежъ, е казалъ нѣкои нѣща много горчиви. Християнитѣ разбиратъ християнството в това да грѣшишъ, да правишъ каквото искашъ и да не давашъ никакъв отчетъ прѣдъ Бога. Така разбиратъ тѣ идеаленъ животъ, да грѣшишъ и за всичко да ти се прощава, обаче животътъ не се състои въ грѣхове, прѣгрѣшения.
Грѣхътъ е една
случайность
въ живота.
Тази случайность нѣкога произтича несъзнателно, а нѣкога – съзнателно, тъй че грѣхътъ бива съзнателенъ и несъзнателенъ или както адвокатитѣ често пѫти казватъ, че едно прѣстѫпление е съ умисълъ или безъ умисълъ. Всички хора, които сега сѫществуватъ на земята, сѫществуватъ по една необходимость на своето развитие. Тѣ сѫ опредѣлени да завладѣятъ земята, животнитѣ, птицитѣ, рибитѣ, такова е тѣхното прѣдназначение. Да завладѣешъ значи да туришъ редъ и порядъкъ, да обработвашъ земята. Този стихъ има широко и двояко значение: по отношение човѣчеството; личния животъ на човѣка и по отношение вашето тѣло.
към беседата >>
Тази
случайность
нѣкога произтича несъзнателно, а нѣкога – съзнателно, тъй че грѣхътъ бива съзнателенъ и несъзнателенъ или както адвокатитѣ често пѫти казватъ, че едно прѣстѫпление е съ умисълъ или безъ умисълъ.
Тази дума може да се замѣни съ думата „счетъ“, „равносмѣтка“, „ликвидиране“, „равновѣсие“. Христосъ, когото считаха и считатъ за идеалъ по чувства, мисли, стрѣмежъ, е казалъ нѣкои нѣща много горчиви. Християнитѣ разбиратъ християнството в това да грѣшишъ, да правишъ каквото искашъ и да не давашъ никакъв отчетъ прѣдъ Бога. Така разбиратъ тѣ идеаленъ животъ, да грѣшишъ и за всичко да ти се прощава, обаче животътъ не се състои въ грѣхове, прѣгрѣшения. Грѣхътъ е една случайность въ живота.
Тази
случайность
нѣкога произтича несъзнателно, а нѣкога – съзнателно, тъй че грѣхътъ бива съзнателенъ и несъзнателенъ или както адвокатитѣ често пѫти казватъ, че едно прѣстѫпление е съ умисълъ или безъ умисълъ.
Всички хора, които сега сѫществуватъ на земята, сѫществуватъ по една необходимость на своето развитие. Тѣ сѫ опредѣлени да завладѣятъ земята, животнитѣ, птицитѣ, рибитѣ, такова е тѣхното прѣдназначение. Да завладѣешъ значи да туришъ редъ и порядъкъ, да обработвашъ земята. Този стихъ има широко и двояко значение: по отношение човѣчеството; личния животъ на човѣка и по отношение вашето тѣло. Тѣлото на човѣка, това е неговата земя и всички животни сѫ вѫтрѣ въ него: и риби, и млѣкопитающи, и птици.
към беседата >>
5.
Божията воля / Волята Божия
,
(втори вариант)
,
НБ
, София, 22.4.1917г.,
Ето защо, всички хора, които служат на своята воля, гледат на света като на сбор от
случайности
.
Веднъж пуснато в движение, никой не може да го спре, докато не се натисне бутона, който го е накарал да се движи. Каквато молитва и да му четете, то не разбира. Достатъчно е да ви закачи с единия си зъбец, за да ви завърти около себе си и да ви смачка. Колелото се подчинява на механически закон, т.е. на закона на необходимостта, в който няма разумност.
Ето защо, всички хора, които служат на своята воля, гледат на света като на сбор от
случайности
.
Под думата „случайности" те разбират свят на безпорядък, т.е. такъв свят, който няма отношение към личния живот на човека. Както колелото, което действува във фабриките, няма отношение към човека, така и механическите закони в света нямат отношение към човека. Когато говорим за изпълнение на Божията воля, разбирам разумния живот, който има отношение към човека. В този живот действуват разумни, съзнателни закони.
към беседата >>
Под думата „
случайности
" те разбират свят на безпорядък, т.е.
Каквато молитва и да му четете, то не разбира. Достатъчно е да ви закачи с единия си зъбец, за да ви завърти около себе си и да ви смачка. Колелото се подчинява на механически закон, т.е. на закона на необходимостта, в който няма разумност. Ето защо, всички хора, които служат на своята воля, гледат на света като на сбор от случайности.
Под думата „
случайности
" те разбират свят на безпорядък, т.е.
такъв свят, който няма отношение към личния живот на човека. Както колелото, което действува във фабриките, няма отношение към човека, така и механическите закони в света нямат отношение към човека. Когато говорим за изпълнение на Божията воля, разбирам разумния живот, който има отношение към човека. В този живот действуват разумни, съзнателни закони. Когато говорим за култура, за добродетели, за ред и законност в света, ние имаме пред вид разумната воля, т.е.
към беседата >>
Слѣдователно всички хора, които живѣятъ въ свѣта по своя воля, за тѣхъ свѣтътъ е свѣтъ на
случайности
.
(втори вариант)
Всѣкога волята Божия подразбира висшето и разумното у човѣка, висшето и разумното въ свѣта. Тази Божествена воля въ физическия свѣтъ се явява въ видъ на необходимость на тъй нареченитѣ механически закони. Вие не можете да противодѣйствувате на едно колело, което върти въ една фабрика. Каквато молитва и да му отправите стига то да ви хване съ единия си зѫбъ, ще ви смачка, ще [ви] направи на пестилъ. Тъй че, както и да се молите, каквито и заклинания да отправяте, този законъ е механически, законъ на необходимостьта.
Слѣдователно всички хора, които живѣятъ въ свѣта по своя воля, за тѣхъ свѣтътъ е свѣтъ на
случайности
.
Случайноститѣ сѫществуватъ само въ свѣта на безпорядъка, но когато казвамъ свѣтъ на безпорядъкъ, то не значи, че нѣма порядъкъ, само че той нѣма никакво отношение въ нашия личенъ животъ. Както това колело, което се върти въ фабриката, нѣма никакво отношение къмъ насъ, така и тѣзи закони, които дѣйствуватъ въ свѣта, нѣматъ отношение къмъ насъ. Като казвамъ разуменъ животъ, разбирамъ този, който има отношение къмъ насъ. Слѣдователно когато говоря за култура, за добродѣтели, за правда, за общественъ редъ и порядъкъ, трѣбва да разбирам[е] тази разумна, Божествена воля, която прониква въ съзнанието на всички единици на обществото или поне дотолкова, доколкото индивидитѣ на това общество сѫ въ съгласие съ тази разумна Божествена воля. Не говоря за личната воля, защото Божествената воля е нѣщо повече отъ тази на единъ човѣкъ.
към втори вариант >>
Случайноститѣ
сѫществуватъ само въ свѣта на безпорядъка, но когато казвамъ свѣтъ на безпорядъкъ, то не значи, че нѣма порядъкъ, само че той нѣма никакво отношение въ нашия личенъ животъ.
(втори вариант)
Тази Божествена воля въ физическия свѣтъ се явява въ видъ на необходимость на тъй нареченитѣ механически закони. Вие не можете да противодѣйствувате на едно колело, което върти въ една фабрика. Каквато молитва и да му отправите стига то да ви хване съ единия си зѫбъ, ще ви смачка, ще [ви] направи на пестилъ. Тъй че, както и да се молите, каквито и заклинания да отправяте, този законъ е механически, законъ на необходимостьта. Слѣдователно всички хора, които живѣятъ въ свѣта по своя воля, за тѣхъ свѣтътъ е свѣтъ на случайности.
Случайноститѣ
сѫществуватъ само въ свѣта на безпорядъка, но когато казвамъ свѣтъ на безпорядъкъ, то не значи, че нѣма порядъкъ, само че той нѣма никакво отношение въ нашия личенъ животъ.
Както това колело, което се върти въ фабриката, нѣма никакво отношение къмъ насъ, така и тѣзи закони, които дѣйствуватъ въ свѣта, нѣматъ отношение къмъ насъ. Като казвамъ разуменъ животъ, разбирамъ този, който има отношение къмъ насъ. Слѣдователно когато говоря за култура, за добродѣтели, за правда, за общественъ редъ и порядъкъ, трѣбва да разбирам[е] тази разумна, Божествена воля, която прониква въ съзнанието на всички единици на обществото или поне дотолкова, доколкото индивидитѣ на това общество сѫ въ съгласие съ тази разумна Божествена воля. Не говоря за личната воля, защото Божествената воля е нѣщо повече отъ тази на единъ човѣкъ. Христосъ казва: „Никой нѣма да влѣзе въ Царството Божие, ако не изпълнява волята Божия.“ Това значи, че у човѣка трѣбва да се събуди това висше съзнание.
към втори вариант >>
6.
В мое име
,
(втори вариант)
,
НБ
, София, 29.9.1918г.,
Светът, в който живеем, не се основава на произволи и
случайности
.
Когато Христос казва „Дето са двама или трима, събрани, – следва знакът в мое име, – там съм и Аз сред тях”. Плюсът, при събирането, означава страдание; минусът, при изваждането, означава недоволство; полегатият кръст, при умножението, означава илюзиите в живота; двете точки, при делението, означават разединяване. "Там съм и Аз сред тях." Защо се събират двама или трима заедно? Да намерят Истината, която ще внесе спокойствие и мир в душата им. За тази цел, прозорците им трябва да бъдат отворени.
Светът, в който живеем, не се основава на произволи и
случайности
.
Той се основава на абсолютната Мъдрост, на закон, без който косъм от главата ви не може да падне. Ще кажете, че в света съществуват големи страдания и нещастия. Те са неизбежни. Докога? Докато разберем великите закони на Битието. Съзнателно или несъзнателно, човек работи чрез страданията, както с математическите действия, и се развива правилно.
към беседата >>
Свѣтътъ, въ който живѣемъ, не се основава на произволи и
случайности
.
(втори вариант)
Плюсътъ, при събирането. означава страдание; минусътъ, при изваждането, означава недоволство; полегатиятъ кръстъ, при умножението, означава илюзиитѣ въ живота; дветѣ точки, при дѣлението, означаватъ разединяване. „Тамъ съмъ и Азъ срѣдъ тѣхъ.” Защо се събиратъ двама или трима заедно? — Да намѣрятъ истината, която ще внесе спокойствие и миръ въ душата имъ. За тази цель, прозорцитѣ имъ трѣбва да бѫдатъ отворени.
Свѣтътъ, въ който живѣемъ, не се основава на произволи и
случайности
.
Той се основава на абсолютната мѫдрость, на законъ, безъ който косъмъ отъ главата ви не може да падне. Ще кажете, че въ свѣта сѫществуватъ голѣми страдания и нещастия. — Тѣ сѫ неизбѣжни. Докога? — Докато разберемъ великитѣ закони на Битието. Съзнателно или несъзнателно, човѣкъ работи чрезъ страданията, както съ математическитѣ действия, и се развива правилно.
към втори вариант >>
7.
Господ му рече
,
(втори вариант)
,
НБ
, София, 6.4.1919г.,
Това са факти, а не
случайности
.
Ако искате да познаете, какъв е даден човек, или дадено дете, накарайте го да начертае един триъгълник. Ако детето начертае триъгълник, в който лявата страна е по-голяма от дясната, това показва, че то е повече чувствително, отколкото интелигентно. В него сърцето работи повече от ума. Ако дясната страна на триъгълника е по-голяма, това дете е повече интелигентно, отколкото чувствително. Ако основата е по-голяма, детето е силно развито в физично отношение.
Това са факти, а не
случайности
.
В природата няма случайности. В прочетената глава се говори за един човек на име Савел, който после стана Павел. Той беше правоверен, според тогавашното разбиране, но Бог искаше да го отклони от това правоверие. Като падна от коня, той изкриви правия ъгъл, и всички ъгли в него станаха остри. Следователно, който иска да се спаси, трябва да изгуби правия ъгъл в себе си.
към беседата >>
В природата няма
случайности
.
Ако детето начертае триъгълник, в който лявата страна е по-голяма от дясната, това показва, че то е повече чувствително, отколкото интелигентно. В него сърцето работи повече от ума. Ако дясната страна на триъгълника е по-голяма, това дете е повече интелигентно, отколкото чувствително. Ако основата е по-голяма, детето е силно развито в физично отношение. Това са факти, а не случайности.
В природата няма
случайности
.
В прочетената глава се говори за един човек на име Савел, който после стана Павел. Той беше правоверен, според тогавашното разбиране, но Бог искаше да го отклони от това правоверие. Като падна от коня, той изкриви правия ъгъл, и всички ъгли в него станаха остри. Следователно, който иска да се спаси, трябва да изгуби правия ъгъл в себе си. Докато мисли, че е умен и няма какво да учи, човек ще си остане всякога глупав.
към беседата >>
Това са факти, а не
случайности
.
(втори вариант)
Ако искате да познаете какъв е даден човек или дадено дете, накарайте го да начертае един триъгълник. Ако детето начертае триъгълник, в който лявата страна е по-голяма от дясната, това показва, че то е повече чувствително, отколкото интелигентно. В него сърцето работи повече от ума. Ако дясната страна на триъгълника е по-голяма, това дете е повече интелигентно, отколкото чувствително. Ако основата е по-голяма, детето е силно развито във физично отношение.
Това са факти, а не
случайности
.
В природата няма случайности. В прочетената глава се говори за един човек на има Савел, който после стана Павел. Той беше правоверен според тогавашното разбиране, но Бог искаше да го отклони от това правоверие. Като падна от коня, той изкриви правия ъгъл, и всички ъгли в него станаха остри. Следователно, който иска да се спаси, трябва да изгуби правия ъгъл в себе си.
към втори вариант >>
В природата няма
случайности
.
(втори вариант)
Ако детето начертае триъгълник, в който лявата страна е по-голяма от дясната, това показва, че то е повече чувствително, отколкото интелигентно. В него сърцето работи повече от ума. Ако дясната страна на триъгълника е по-голяма, това дете е повече интелигентно, отколкото чувствително. Ако основата е по-голяма, детето е силно развито във физично отношение. Това са факти, а не случайности.
В природата няма
случайности
.
В прочетената глава се говори за един човек на има Савел, който после стана Павел. Той беше правоверен според тогавашното разбиране, но Бог искаше да го отклони от това правоверие. Като падна от коня, той изкриви правия ъгъл, и всички ъгли в него станаха остри. Следователно, който иска да се спаси, трябва да изгуби правия ъгъл в себе си. Докато мисли, че е умен и няма какво да учи, човек ще си остане всякога глупав.
към втори вариант >>
8.
Великата майка
,
ИБ
,
БС
, София, 26.2.1920г.,
И тъй разумният ученик трябва да разбира добре причините и последствията на всяко нещо и да знае следното: Животът е определен много разумно, в него няма никакви изключения, никакви
случайности
и всичко е предвидено до най-малките подробности.
Мислите ли, че на онзи господин, който се е разгневил, господарят му не е предопределил това действие? Мислите ли, че трябва да затворите онази канализация, през която излизат всички нечистотии? Не, вие с това ще създадете най-голямото нещастие на хората. Онзи човек, който се гневи, е един канал, затова нека изтекат през него всички нечистотии, не го спирайте. Този твой брат, който се гневи, днес е дежурен, бълва толкова много неща, затова ти му кажи: "Братко, ти днес извършваш една велика работа, изхвърляш нечистотии и с това помагаш на толкова хиляди хора." Ако ти не разбираш нещата по този начин, утре ти ще станеш дежурен.
И тъй разумният ученик трябва да разбира добре причините и последствията на всяко нещо и да знае следното: Животът е определен много разумно, в него няма никакви изключения, никакви
случайности
и всичко е предвидено до най-малките подробности.
Това не е ограничение на човешката воля, защото на този стадий на който се намирате вие нямате още никаква воля. Казвам ви истината. Аз намирам, че воля има само този човек, който като го обидят, може да прости. Воля има този човек, който помага на някой паднал, макар и да има много работа. А да заповядваш на един и на другиго - това не е воля.
към беседата >>
9.
Възкресение на Любовта / Възкръсение на Любовьта
,
(втори вариант)
,
НБ
, София, 1.5.1921г.,
Тая година, по една
случайност
, има два Великдена.
Съвременният културен християнски свят празнува „Великден“.
Тая година, по една
случайност
, има два Великдена.
Единият наричат Великден на богатите, а другият – Великден на сиромасите. Не зная защо богатите трябва да имат Великден. Ако ме питат защо богатите имат Великден, казвам: Богатите имат Великден, за да ги освободи Бог от богатството. Най-голямото зло за богатите е парата. Значи богатият празнува Великден, за да се освободи от излишното богатство: ако е затлъстял, да падне малко тлъстината му; ако сърцето му е затлъстяло, да се освободи малко от мазнините.
към беседата >>
Цѣлиятъ съврѣмененъ културенъ християнски [свѣтъ] празнува „Великъдень“, но тази година по една
случайность
има два „великдена“.
(втори вариант)
Цѣлиятъ съврѣмененъ културенъ християнски [свѣтъ] празнува „Великъдень“, но тази година по една
случайность
има два „великдена“.
Единиятъ „великъ день“ го наричатъ „Великъ день“ на богатитѣ, а другиятъ – на сиромаситѣ. Азъ не зная защо богатитѣ хора трѣбва да иматъ„великъ день“. И ако биха ме попитали, защо богатитѣ иматъ „великъ день“, ще кажа, че то е за да ги освободи Господь отъ богатството, защото най-голѣмото зло за богатитѣ сѫ паритѣ. И тъй, богатиятъ трѣбва да празнува „великъ день“, за да се освободи отъ богатството, ако е затлъстѣлъ, да падне малко шкембето му, ако сърцето му е затлъстѣло, да отпаднатъ малко отъ мазнинитѣ му. Ако не вѣрвате въ това, попитайте лѣкаритѣ, ще ви кажатъ какво влияние иматъ мазнинитѣ върху жизненитѣ органи на организъма.
към втори вариант >>
10.
Дойди след Мен/ И рече му: „Дойди слѣдъ мене!“
,
(втори вариант)
,
НБ
, София, 19.6.1921г.,
Само така човек ще разбере, че няма
случайности
в неговия живот, че всички неща са определени строго математически.
Важно е да знаете, че човешкият организъм е съставен от безброй живи клетки: едни от тях образуват външното, физичното тяло на човека; други образуват етерния му двойник; трети образуват чувствената душа на човека, т.е. астралното му тяло; четвърти образуват низшия и висшия ум на човека. Всички клетки заедно образуват целокупния човек. И тъй, от сегашния човек се изисква дълбоко познаване на окултните науки, да знае как е създаден и докъде е достигнал в развитието си. Като изучи външния стремеж на човешкия организъм, той ще разбере защо някои неща в живота му стават по един начин, а други – по друг начин.
Само така човек ще разбере, че няма
случайности
в неговия живот, че всички неща са определени строго математически.
И когато човек е в хармония с възвишения свят, който регулира всички светове, животът му тече плавно, естествено. Щом влезе в разрез с тоя свят, животът му става дисхармоничен, пълен с противоречия и страдания. Следователно страданията показват, че човек е влязъл в разрез със законите на живата разумна природа. „Дойди след мене! “ Тук не става въпрос за физическия човек.
към беседата >>
11.
В Египет
,
НБ
, София, 13.11.1921г.,
Един ден, по една
случайност
, за щастие или нещастие, наблизо до нея минава Нерон, който по обичая си обръщал внимание на всичко, и като актьор, и като художник, ученик на Сенека, но който обичал жените по особеному, и тя му е обърнала вниманието.
То е едно предание. Доколко е вярно, не мога да ви кажа, но се помни. Датира от времето на Нерона. Въпросът е за една прочута римлянка, дъщеря на един патриций – Вероний, а тя се е наричала Винцила. Била е една от най-красивите девици в Рим, толкова красива, толкова грациозна, щото всички се учудвали на нея.
Един ден, по една
случайност
, за щастие или нещастие, наблизо до нея минава Нерон, който по обичая си обръщал внимание на всичко, и като актьор, и като художник, ученик на Сенека, но който обичал жените по особеному, и тя му е обърнала вниманието.
Праща той вечерта и казва на баща ѝ: „Искам дъщеря ви да дойде една вечер на разговор, да прекара в моя палат една вечер“. Когато баща ѝ съобщил това, тя веднага казва: „Не! Аз предпочитам смъртта, отколкото палата на Нерона! “ Връща тя пратениците на Нерона. Те му съобщават това.
към беседата >>
12.
Плачът
,
НБ
, София, 16.11.1921г.,
То е една
случайност
“.
То е да любиш и със своята любов да изчистиш не хремата, а сълзите, истинските сълзи. Аз тях ги събирам: в България аз нося едно шишенце и търся такива сълзи за спомен, а не от хрема. В света хремави сълзи има, колкото искате. Аз ще ви приведа сега един пример. В България един адвокат защитавал един свой клиент, който бил откраднал 25 лева, и казва: „Моят доверител не е виновен, защото, ако той искаше да открадне, на същото място, дето бяха 25 лева, имаше 10,000 лева на масата.
То е една
случайност
“.
Съдията забелязва, че на обвиняемия текат четири реда сълзи, помислил, че се разкайва, и го питал: „Защо плачеш? “ – „Плача, защото не видях 10-те хиляди лева.“ И тъй, плачът е нещо свещено, който показва началото на един нов живот. И тогава няма да казваме: „Махни се ти“. Време е вече за вас всички да станете братя, и сестри, и майка на Христа.
към беседата >>
13.
Искайте, търсете, хлопайте!
,
НБ
, София, 19.2.1922г.,
Да определим сега: Само онзи човек може да иска, да търси и да хлопа, у когото има един просветен ум и добри разбирания, той не е човек на
случайностите
, на щастието, защото ние на земята търсим само щастие.
Следователно съвременните хора казват: „Комуто всичко върви тъй лошо, така става с него, нещастията дошли, бутнал си някъде някой славей“. Аз вземам славея в тоя случай като емблема на човешкия ум. Всякога, когато ние застреляме този славей, т.е. разстроим своя ум, приемаме заслуженото наказание. Няма човек, който като е бутнал своя славей, да не е лежал 15 години в затвора.
Да определим сега: Само онзи човек може да иска, да търси и да хлопа, у когото има един просветен ум и добри разбирания, той не е човек на
случайностите
, на щастието, защото ние на земята търсим само щастие.
Казваш: „Дано някой дядо да умре, че да ми се падне наследството му“. Да, може да умре, но може и да не умре. Не мислете, че вашата молитва може да се случи, може малко по-другояче да ви се отговори на молитвата. Покойният Михалаки Георгиев разправяше един пример за един шоп, който живеел в Цариград. Живеел при един турски паша, и искал много да си дойде за малко при своите.
към беседата >>
14.
Дъще Сионова
,
НБ
, София, 14.5.1922г.,
Ще кажете, една
случайност
, съвпадение.
Питам тогава: Ако аз проповядвам едно учение, което е от Бога, ако това дърво, което садя аз, е от Бога, знаете ли от какво българите могат да пострадат? Преди 5 години ме глобиха с 25 лева, че съм проповядвал без позволение, без да взема позволение от началството. И моят повереник каза, да заведем дело. Не, казвам, да платим. Два милиарда и половина наложиха на България глоба, заради тия 25 лева.
Ще кажете, една
случайност
, съвпадение.
Да, едно „съвпадение“, но нека направим още един опит, пак същото съвпадение ще дойде. Сетне ме интернираха незаконно и несправедливо. Аз не казвам, че може да има бъдещ живот или може да няма бъдещ живот. В мен няма „може да има“, аз разбирам другояче живота. „Има ли Господ или не?
към беседата >>
15.
Ако пребъдете в Мене
,
НБ
, София, 18.6.1922г.,
То са – ние ги наричаме – „
случайности
“; и се учудваме.
Не всички деца, които се раждат от княжеска кръв, са князе, не всички деца, които се раждат от благородна кръв, са благородни. Не, не, има други закони, други условия, които определят това. Как тогава ще примирите тези два факта: в едно благородно семейство по някой път се раждат отлични вагабонти. Ако тази кръв е благородна, отде е попаднало това семе там? И много пъти в най-бедните семейства се раждат гении.
То са – ние ги наричаме – „
случайности
“; и се учудваме.
Не, това е великият вътрешен закон, който определя математически нещата. И ние като не разбираме този закон, като не разбираме Божието Слово, казваме: „Тия неща са тъй или инак“. Обаче за съвременните интелигентни хора, които са отраснали, дошло е време да го разберат. Ние не искаме да влизаме в стълкновение, да се борим, да изваждаме ножове, защото ако се борим, нищо няма да разрешим. Ако хората от едно общество са по-силни от ония на друго някое общество и ги набият, счупят им главите и краката, мислите ли, че ще напакостят на умовете на другите?
към беседата >>
16.
Отличителни качества на волята
,
МОК
, София, 11.10.1922г.,
Отрицателните прояви на волята са
случайности
.
Значи волята трябва да бъде твърда и непоколебима като канара. Второто качество на волята е смелостта и безстрашието. Третото качество на волята е приложение, изпълнение, но без отлагане. Често в ума на човека се явява отрицателната мисъл: Не може ли някога проявата на волята да спре човека в неговото действие? — Когато се говори за воля, ние разбираме нейните положителни прояви.
Отрицателните прояви на волята са
случайности
.
Ако трен спре всред пътя, това е случайност. Неговите спирки са определени — от една гара до друга. Всяка спирка вън от определените гари, това е вън и от тарифата на движението на трена. Следователно, твърдост, смелост, безстрашие и приложение са необходими качества за проява на волята на физическия свят. Освен на физическия свят волята се проявява и в умствения свят.
към беседата >>
Ако трен спре всред пътя, това е
случайност
.
Второто качество на волята е смелостта и безстрашието. Третото качество на волята е приложение, изпълнение, но без отлагане. Често в ума на човека се явява отрицателната мисъл: Не може ли някога проявата на волята да спре човека в неговото действие? — Когато се говори за воля, ние разбираме нейните положителни прояви. Отрицателните прояви на волята са случайности.
Ако трен спре всред пътя, това е
случайност
.
Неговите спирки са определени — от една гара до друга. Всяка спирка вън от определените гари, това е вън и от тарифата на движението на трена. Следователно, твърдост, смелост, безстрашие и приложение са необходими качества за проява на волята на физическия свят. Освен на физическия свят волята се проявява и в умствения свят. Отличителните качества на во¬лята в умствения свят са: разбиране, проумяване, схващане и долавяне.
към беседата >>
Че някой щял да гладува един ден — това е
случайност
, това е временна проява в живота, която трябва да се приеме в положителен смисъл.
— Този ден останете дома си и разсъждавайте философски: Толкова години вече как ям и пия. Какво съм придобил от това? Не мога ли поне един ден да не ям и да постя? Така трябва да разсъждава окултният ученик. Да пости един ден, това не значи, че той трябва да се изтезава от глад.
Че някой щял да гладува един ден — това е
случайност
, това е временна проява в живота, която трябва да се приеме в положителен смисъл.
Както виждате, методите на природата коренно се различават от човешките. Всички неща в природата не са систематизирани, както хората разбират. На пръв поглед като че всичко в природата е разхвърляно. Като се качвате по планинските върхове, виждате долини, гори, полета, в които всичко е в голям безпорядък: тук виждате големи дървета и веднага до тях по-малки; там виждате големи и малки цветя разбъркани; другаде виждате големи и малки камъни едни до други или разхвърляни. Гледате и се чудите на този безпорядък.
към беседата >>
Ще си представите, че сте студент, приготвили сте си 25 000 лева за издръжка, но по някаква
случайност
, някой влиза в стаята и открадва парите ви.
Следователно, когато се разширява нагоре, волята има материалистически стремеж; когато запазва конусообразната си форма, с постоянен стремеж нагоре, тя има духовен характер. Сега ще ви дам един метод за развиване издръжливостта на волята. Този метод е тъй нареченият примирителен. Той се отнася само до ония хора, които имат силна воля. Ето в какво седи методът.
Ще си представите, че сте студент, приготвили сте си 25 000 лева за издръжка, но по някаква
случайност
, някой влиза в стаята и открадва парите ви.
Започват ред изпитания: хазяйката ви изпъжда от къщата си; гостилничарят не ви дава да се храните в гостилницата му; приятелите ви изоставят и вие оставате на улицата сам, без подслон, скитащ се от една улица в друга, без никаква помощ. Като си представите това нещо, ще се наблюдавате, да видите какви чувства се събуждат у вас. Ако се уплашите и кажете, дано не ви се случи такъв изпит, вие сте пропаднали. Колкото и да се молите да не ви дават такъв изпит, има вероятност да ви се даде, има вероятност и да не ви се даде. И едното е възможно, и другото е възможно.
към беседата >>
17.
Отличителните черти на живота
,
МОК
, София, 25.10.1922г.,
Вървите бавно, внимателно, но по някаква
случайност
се подхлъзвате.
Какво са всъщност времето и пространството? Това са две временни мерки, с които се определят нещата на физическия свят. Животът предизвиква едно топло, нежно чувство в човека. Който е изпитал това чувство, той никога не може да го забрави. Представете си, че се качвате по една хлъзгава скала.
Вървите бавно, внимателно, но по някаква
случайност
се подхлъзвате.
В този момент един ваш приятел ви хваща за ръката и ви задържа. При тази смяна на чувства, пред ужаса, който изживяхте и при подкрепата, която получихте, у вас се събужда нежно, топло чувство — проява на живота. През каквито и перипетии да минете в живота си, вие никога няма да забравите това чувство. То е толкова по-силно, колкото любовта на приятеля ви е била по-голяма. Той ви е подкрепил с риск на живота си.
към беседата >>
18.
Живот вечен
,
НБ
, София, 29.4.1923г.,
Че съвпаденията и
случайностите
не могат да се обяснят, това не значи, че те са произволни.
Тя си сви опашката и си продължи пътя. Съществува Промисъл в света, който се грижи и за най-малките същества. Ако на съвременния човек се каже, че и малките същества проявяват известна разумност, той ще каже, че това е някакво съвпадение. – Как се обяснява съвпадението на нещата? – Чрез закона на разумността.
Че съвпаденията и
случайностите
не могат да се обяснят, това не значи, че те са произволни.
Те са прояви на един по-висок свят, но се отразяват и в нашия. Понеже не стават често, наричаме ги случайности. Те не вървят по общите закони, познати на всички, но това не показва, че те не се подчиняват на някакви закони. Други закони управляват случайностите. Учените доказват, че и най-малките частици на материята – електроните, се подчиняват на един велик, разумен закон.
към беседата >>
Понеже не стават често, наричаме ги
случайности
.
Ако на съвременния човек се каже, че и малките същества проявяват известна разумност, той ще каже, че това е някакво съвпадение. – Как се обяснява съвпадението на нещата? – Чрез закона на разумността. Че съвпаденията и случайностите не могат да се обяснят, това не значи, че те са произволни. Те са прояви на един по-висок свят, но се отразяват и в нашия.
Понеже не стават често, наричаме ги
случайности
.
Те не вървят по общите закони, познати на всички, но това не показва, че те не се подчиняват на някакви закони. Други закони управляват случайностите. Учените доказват, че и най-малките частици на материята – електроните, се подчиняват на един велик, разумен закон. Въпреки това днес мъчно можеш да убедиш човека, че има Божи Промисъл в света. Той казва: „Ако аз сам не наредя живота си, горко ми, да очаквам на някакъв Промисъл“.
към беседата >>
Други закони управляват
случайностите
.
– Чрез закона на разумността. Че съвпаденията и случайностите не могат да се обяснят, това не значи, че те са произволни. Те са прояви на един по-висок свят, но се отразяват и в нашия. Понеже не стават често, наричаме ги случайности. Те не вървят по общите закони, познати на всички, но това не показва, че те не се подчиняват на някакви закони.
Други закони управляват
случайностите
.
Учените доказват, че и най-малките частици на материята – електроните, се подчиняват на един велик, разумен закон. Въпреки това днес мъчно можеш да убедиш човека, че има Божи Промисъл в света. Той казва: „Ако аз сам не наредя живота си, горко ми, да очаквам на някакъв Промисъл“. – Отчасти е така. Сам човек урежда живота си 25%, окръжаващите – дом, приятели, общество, го уреждат още 25% и разумната природа – 50%.
към беседата >>
19.
За Името Ми / Ще му покажа все, що има, да пострада за името ми
,
(втори вариант)
,
НБ
, София, 20.5.1923г.,
Казваше ми, че не вярва в нищо и намира, че всичко, което става в света, е произвол и
случайност
.
Виждаш, че героят умира на сцената, а на другия ден го срещаш здрав и читав. На сцената го осъждат на десетгодишен строг затвор, а на другия ден е свободен. На сцената положението е трагично, а в живота комично. Според нас тези неща са естествени, затова гледаме на живота като на драма и трагедия, които свършват с комедия. Преди години дойде при мене един млад, образован човек, недоволен от живота, не намирал смисъл да живее.
Казваше ми, че не вярва в нищо и намира, че всичко, което става в света, е произвол и
случайност
.
Аз запитах: Какво ще кажеш, ако ти се даде една млада, красива, разумна мома? Ще повярваш ли, че Бог ти я дава? – „Ще повярвам в Бога, ще Му служа, само да имам това щастие.“ Значи, той не вярва в Бога, защото не намерил възлюбената си. Щом я намери, готов е да вярва във всичко. Мнозина казват, че вярват в Бога, в Христос, че велики идеи ги вдъхновяват.
към беседата >>
20.
Имаше двама синове
,
(втори вариант)
,
НБ
, София, 17.6.1923г.,
Сега съвременните учени хора, част от тях, не приемат
случайностите
, част от тях казват, че всичко е случайно.
(втори вариант)
Вие ще кажете: „Как? “ Ако аз взема с дилафа едно въгленче от огнището и го туря във вашия главник, огънят и дилафът не знаят какво върша, но тази ръка, която работи зад този огън и дилаф е една разумна причина. Зад дулото на онова голямо пушкало, дето е турен снарядът, има една разумна сила. Самото пушкало и снарядът не разбират това, но онзи, който повдига пушкалото, за да отправи нанякъде снаряда, той е разумната причина. Следователно зад всяко едно явление, каквото и да е то, което става в природата, седи една разумна сила, която направлява туй явление.
Сега съвременните учени хора, част от тях, не приемат
случайностите
, част от тях казват, че всичко е случайно.
Но думата „случайност“ и тя сама не е определена. И нито един от тия философи не е определил думата „случайност“ или думата „съвпадение“ на нещата или дали има някаква закономерност. Това може да се провери. Зад всяка една мисъл, зад всяко едно чувство, зад всяко едно действие седи една разумна сила или вътре в самите елементи или вещи, или вън от тях. Сега този баща отива при двамата си сина, нали?
към втори вариант >>
Но думата „
случайност
“ и тя сама не е определена.
(втори вариант)
“ Ако аз взема с дилафа едно въгленче от огнището и го туря във вашия главник, огънят и дилафът не знаят какво върша, но тази ръка, която работи зад този огън и дилаф е една разумна причина. Зад дулото на онова голямо пушкало, дето е турен снарядът, има една разумна сила. Самото пушкало и снарядът не разбират това, но онзи, който повдига пушкалото, за да отправи нанякъде снаряда, той е разумната причина. Следователно зад всяко едно явление, каквото и да е то, което става в природата, седи една разумна сила, която направлява туй явление. Сега съвременните учени хора, част от тях, не приемат случайностите, част от тях казват, че всичко е случайно.
Но думата „
случайност
“ и тя сама не е определена.
И нито един от тия философи не е определил думата „случайност“ или думата „съвпадение“ на нещата или дали има някаква закономерност. Това може да се провери. Зад всяка една мисъл, зад всяко едно чувство, зад всяко едно действие седи една разумна сила или вътре в самите елементи или вещи, или вън от тях. Сега този баща отива при двамата си сина, нали? Отива при първия.
към втори вариант >>
И нито един от тия философи не е определил думата „
случайност
“ или думата „съвпадение“ на нещата или дали има някаква закономерност.
(втори вариант)
Зад дулото на онова голямо пушкало, дето е турен снарядът, има една разумна сила. Самото пушкало и снарядът не разбират това, но онзи, който повдига пушкалото, за да отправи нанякъде снаряда, той е разумната причина. Следователно зад всяко едно явление, каквото и да е то, което става в природата, седи една разумна сила, която направлява туй явление. Сега съвременните учени хора, част от тях, не приемат случайностите, част от тях казват, че всичко е случайно. Но думата „случайност“ и тя сама не е определена.
И нито един от тия философи не е определил думата „
случайност
“ или думата „съвпадение“ на нещата или дали има някаква закономерност.
Това може да се провери. Зад всяка една мисъл, зад всяко едно чувство, зад всяко едно действие седи една разумна сила или вътре в самите елементи или вещи, или вън от тях. Сега този баща отива при двамата си сина, нали? Отива при първия. Какви са били причините, че единият обещава, но не изпълнил волята на баща си?
към втори вариант >>
21.
Три правила за ученика
,
ИБ
,
БР
, София, 9.9.1923г.,
Тази
случайност
произтича от съвсем други причини.
Ти си най-малкото същество и не искаш да изпълняваш волята Божия. Вземете всички слънца. Те всички слушат, те, които са големи, а ти си едно малко същество и не искаш да слушаш. Вземете във физиката силите, в химията елементите - всички те се подчиняват. Някъде ще стане земетресение - това е случайно.
Тази
случайност
произтича от съвсем други причини.
Следователно в природата послушанието е нещо естествено, а непослушанието - нещо случайно. Трябва да слушаш не хората, а живата природа. Бога значи трябва да слушаш, а не хората. Ако ти говори човек добро, ще приемеш думите му, ако ли не - ще се резервираш. Но природата трябва да се слуша.
към беседата >>
22.
Стремежите на ума и сърцето
,
ООК
, София, 24.10.1923г.,
Сега аз не говоря за онези
случайности
, но говоря за онази разумност, която ръководи живота ни във всичките наши постъпки.
Той ще му причини големи болки, но стремежът на лекаря произтича от Любовта – той иска да спаси неговия живот, затова прекарва ножа. Ние не считаме това действие за неморално. Ако нямаше такъв закон в една държава, лекарят да си позволява да отваря стомаха на болния, биха го турили в затвора най-малко за десет години. Но сега считат, че тази операция, която лекарят прави, е на място. Казвам: Природата често прави такива операции в живота.
Сега аз не говоря за онези
случайности
, но говоря за онази разумност, която ръководи живота ни във всичките наши постъпки.
Има една вътрешна разумност. Колкото и дълбоки да са нашите подбуждения, каквито и да са, има една разумност, която постоянно влияе върху нашите постъпки за зло или за добро. Всеки един от вас може да провери това. Да кажем, че вие сте точката А (в първото издание чертежът липсва). Имате точките С и В.
към беседата >>
23.
Задачи на истинската наука
,
МОК
, София, 4.11.1923г.,
Нищо не значи, че си паднал, то не е
случайност
.
Друго някое дете пък като падне на земята, веднага става, усмихва се и пак върви напред. Това значи трезва вяра. Аз искам да бъдете като това весело дете – като паднете, веднага да станете и да кажете: Друг път ще бъда внимателен. Повечето от вас мязате на първото дете. Като паднете, погледнете назад, дали няма някой да ви вдигне и после казвате: Счупено ми е сърцето!
Нищо не значи, че си паднал, то не е
случайност
.
Всяко падане си има своя добра страна. Ще ви приведа един пример, който и друг път съм привеждал: един българин, като ходил по работа, изкълчил крака си и другарят му го качва на коня, ще го води на чаръкчия да му поправи крака – това било в турско време. Конят по едно време се разритал, хвърлил го във въздуха и той паднал на земята, като си казал: „Не стига, че единият ми крак е счупен, но и другият ще се счупи“. Обаче, когато той станал, изкълченият крак се наместил. Че конят ви е хвърлил, това не е признак, че иска да ви направи зло.
към беседата >>
24.
Гняв и страх
,
МОК
, София, 18.11.1923г.,
Вие знаете, че в природата няма
случайности
.
Павла: „Винаги се радвайте и постоянно се молете! “ Сега, как ще изтълкувате думата радост? Представете си, че радостта е една монада. Какво означава буквата Р, с която започва думата радост?
Вие знаете, че в природата няма
случайности
.
Значи този знак не е взет случайно. Той може да е взет от латинската азбука, но го има и в египетските йероглифи. Тия знаци съществуват и в природата. Буквата Р представлява една монада. Буквата А – коренът на тази монада, спуснат надолу.
към беседата >>
25.
Волята Божия
,
ООК
, София, 28.11.1923г.,
Ще кажете: „Това е
случайност
.“ Не е
случайност
.
После някои казват за някого: „От много любов мозъкът му се напрегнал.“ Не, Любовта не е нито в мозъка, нито в сърцето, нито в тялото. Вие може да направите опит с един извор, да видите, че той люби. Идете при един балкански извор и измерете най-ниското ниво на водата му. След това изчистете го хубаво, докато не остане никаква тиня в него, и през това време проектирайте своята любов към водата на този извор. Като поседите там половин или един час, ще забележите, че нивото на водата в този извор се е повдигнало с половин милиметър.
Ще кажете: „Това е
случайност
.“ Не е
случайност
.
Направи следния опит: премери широчината на ръката и на врата на някой човек, преди да е влюбен, и после, след като се влюби, и ще видиш дали има разлика. Разширение има в този човек. По същия закон и водата се е разширила. Вие ще кажете, че и това е случайност. В такъв случай аз мога да кажа, че разширението изобщо е случайност.
към беседата >>
Вие ще кажете, че и това е
случайност
.
Като поседите там половин или един час, ще забележите, че нивото на водата в този извор се е повдигнало с половин милиметър. Ще кажете: „Това е случайност.“ Не е случайност. Направи следния опит: премери широчината на ръката и на врата на някой човек, преди да е влюбен, и после, след като се влюби, и ще видиш дали има разлика. Разширение има в този човек. По същия закон и водата се е разширила.
Вие ще кажете, че и това е
случайност
.
В такъв случай аз мога да кажа, че разширението изобщо е случайност. Да, но философията е там, че Любовта се чувства навсякъде. Любовта може да я намерите и в растенията. И тук можете да направите същия опит, какъвто направихте с извора. Изобщо, за да видите, че в Природата има съзнание, че всичко чувства Любовта, се иска тънък усет.
към беседата >>
В такъв случай аз мога да кажа, че разширението изобщо е
случайност
.
Ще кажете: „Това е случайност.“ Не е случайност. Направи следния опит: премери широчината на ръката и на врата на някой човек, преди да е влюбен, и после, след като се влюби, и ще видиш дали има разлика. Разширение има в този човек. По същия закон и водата се е разширила. Вие ще кажете, че и това е случайност.
В такъв случай аз мога да кажа, че разширението изобщо е
случайност
.
Да, но философията е там, че Любовта се чувства навсякъде. Любовта може да я намерите и в растенията. И тук можете да направите същия опит, какъвто направихте с извора. Изобщо, за да видите, че в Природата има съзнание, че всичко чувства Любовта, се иска тънък усет. Премерете с една точна мярка колко са широки и дълги листата на някое растение и после проектирайте вашата любовна мисъл към тях: не когато то има плодове, защото ще ви прати плодовете си, но когато още не е завързало, и ще намерите, че листата му са станали с една четвърт от милиметъра по-обемисти.
към беседата >>
26.
Той ги изпита
,
НБ
, София, 16.12.1923г.,
Ти говориш за една
случайност
в света, която може да се прояви.
– „Не.“ – Върни се назад! Твоят народ е съставен от разумни единици и всяка единица трябва да си търси пътя, тя сама е в състояние да чувства, да мисли, да действа тъй, както трябва. Ще кажете: „Ама не трябва ли да спасяваме хората? “ Чудни сте! Ами че спасението, това е едно неестествено състояние на човешкия бит.
Ти говориш за една
случайност
в света, която може да се прояви.
Някой паднал в реката, в морето, това са случайности. Ние не трябва да изучаваме живота от случайностите. Случайностите в живота после ще ги изучаваме. Ние трябва да изучим живота в онези истински принципи, онези истински методи, върху които е поставен, базиран. Кои са истинските методи, върху които са поставени съвременните народи, за да намерят своя път?
към беседата >>
Някой паднал в реката, в морето, това са
случайности
.
Твоят народ е съставен от разумни единици и всяка единица трябва да си търси пътя, тя сама е в състояние да чувства, да мисли, да действа тъй, както трябва. Ще кажете: „Ама не трябва ли да спасяваме хората? “ Чудни сте! Ами че спасението, това е едно неестествено състояние на човешкия бит. Ти говориш за една случайност в света, която може да се прояви.
Някой паднал в реката, в морето, това са
случайности
.
Ние не трябва да изучаваме живота от случайностите. Случайностите в живота после ще ги изучаваме. Ние трябва да изучим живота в онези истински принципи, онези истински методи, върху които е поставен, базиран. Кои са истинските методи, върху които са поставени съвременните народи, за да намерят своя път? – Съвременните европейски народи се намират сега в една задънена улица.
към беседата >>
Ние не трябва да изучаваме живота от
случайностите
.
Ще кажете: „Ама не трябва ли да спасяваме хората? “ Чудни сте! Ами че спасението, това е едно неестествено състояние на човешкия бит. Ти говориш за една случайност в света, която може да се прояви. Някой паднал в реката, в морето, това са случайности.
Ние не трябва да изучаваме живота от
случайностите
.
Случайностите в живота после ще ги изучаваме. Ние трябва да изучим живота в онези истински принципи, онези истински методи, върху които е поставен, базиран. Кои са истинските методи, върху които са поставени съвременните народи, за да намерят своя път? – Съвременните европейски народи се намират сега в една задънена улица. И всички съвременни европейски народи мислят, че само чрез насилие може да се поправи пътят им.
към беседата >>
Случайностите
в живота после ще ги изучаваме.
“ Чудни сте! Ами че спасението, това е едно неестествено състояние на човешкия бит. Ти говориш за една случайност в света, която може да се прояви. Някой паднал в реката, в морето, това са случайности. Ние не трябва да изучаваме живота от случайностите.
Случайностите
в живота после ще ги изучаваме.
Ние трябва да изучим живота в онези истински принципи, онези истински методи, върху които е поставен, базиран. Кои са истинските методи, върху които са поставени съвременните народи, за да намерят своя път? – Съвременните европейски народи се намират сега в една задънена улица. И всички съвременни европейски народи мислят, че само чрез насилие може да се поправи пътят им. Не, насилието в света е нещо случайно.
към беседата >>
27.
Школата и развитието на ученика
,
ООК
, София, 26.12.1923г.,
Казваш: „Е, то е
случайност
.“ Казвам: ще спечелиш ли втори път?
Нали си пророк, нали знаеш: казваш ми, че като хвърлиш зара, ще спечелиш. Аз казвам: няма да спечелиш. Ако спечелиш, ти си прав, аз съм крив. Ако загубиш, аз съм прав, ти си крив. Но ти хвърляш и загубваш.
Казваш: „Е, то е
случайност
.“ Казвам: ще спечелиш ли втори път?
– „Ще спечеля.“ Казвам: няма да спечелиш. Хвърлиш пак, не спечелваш. – „Ако трети път хвърля, ще спечеля.“ – Няма да спечелиш. Хвърлиш пак, загубваш. Тогава аз обръщам закона.
към беседата >>
28.
Единство на обичта
,
ООК
, София, 2.1.1924г.,
Този, който няма мярка, много дава, обещава 100, 200 хиляди, милиони, а другият ги икономисва, казва: „С мярка се дава.“ Вие ще кажете, че тези неща са
случайности
.
Туй показва, че неговото Слънце изгрява на хоризонта. Ако някой пише малко л, туй показва, че неговото Слънце е на обяд. Този човек е практичен, неговите хамбари са пълни, а този, с голямото Л, е идеалист, с празни хамбари. Той на думи е богат, пълен е с много обещания, но дойде ли до живота, няма го. Този с малкото л има мярка: малко дава, събрал е всичко.
Този, който няма мярка, много дава, обещава 100, 200 хиляди, милиони, а другият ги икономисва, казва: „С мярка се дава.“ Вие ще кажете, че тези неща са
случайности
.
Не, не са случайности. Питам: онзи, който пише буквата Л така, че събира двете линии на едно място, какъв характер има? Някои графолози има ли тука? Когато някой пише буквите така, че стеснява линиите им, какъв е по характер? Други пък разширяват буквите.
към беседата >>
Не, не са
случайности
.
Ако някой пише малко л, туй показва, че неговото Слънце е на обяд. Този човек е практичен, неговите хамбари са пълни, а този, с голямото Л, е идеалист, с празни хамбари. Той на думи е богат, пълен е с много обещания, но дойде ли до живота, няма го. Този с малкото л има мярка: малко дава, събрал е всичко. Този, който няма мярка, много дава, обещава 100, 200 хиляди, милиони, а другият ги икономисва, казва: „С мярка се дава.“ Вие ще кажете, че тези неща са случайности.
Не, не са
случайности
.
Питам: онзи, който пише буквата Л така, че събира двете линии на едно място, какъв характер има? Някои графолози има ли тука? Когато някой пише буквите така, че стеснява линиите им, какъв е по характер? Други пък разширяват буквите. Как тълкуват графолозите туй разширение на ъглите?
към беседата >>
29.
Отношения между проявите в природата
,
МОК
, София, 6.1.1924г.,
Питам: ако морето по някаква
случайност
изхвърли на брега една риба, какво трябва да прави тя?
Следователно всички хора не могат да се развиват при еднакви условия. За развитието на някои хора се изисква по-интензивна енергия. За пример вземете нашия салон, може ли да го отоплявате с една обикновена печка, както отоплявате една малка стая? Обемът на салона е голям, изискват се 2–3 големи печки, за да се отопли добре. Значи, колкото една способност у човека е по-висша, толкова по-добри условия изисква.
Питам: ако морето по някаква
случайност
изхвърли на брега една риба, какво трябва да прави тя?
– Много естествено, тази риба трябва наново да се върне във водата. Ако я оставите вън, какво ще стане с нея? – Смърт я очаква. Там на брега започва да мърда, да се движи, явява се у нея желание да скочи по права посока и да се върне назад във водата. Мъчнотиите в живота, това са условията на една риба, която е изхвърлена на брега.
към беседата >>
30.
Мъртвите и живите линии
,
ООК
, София, 8.1.1924г.,
Някои учени хора говорят за
случайностите
.
Заключение в света може да даде само Един, и то Онзи, който разбира тази дълга линия – който може да събере двата края в едно. Тогава аз ви питам: мислите ли, че един ден Господ, за да ви убеди в това, ще съедини двата края в едно? Това е пак предположение. Ние не можем да знаем какво мисли Той. Догаждаме се, правим си предположения, но нищо повече.
Някои учени хора говорят за
случайностите
.
Но аз мога математически да изчисля какви сили седят зад всяка една случайност. Сили работят и в изключенията! Има закони, които определят на какво се дължат случайностите. Зад всяко едно изключение седи една разумна, интелигентна сила, на която съзнанието в даден момент не е било будно – и така се е явила една случайност. Колкото тази случайност става по-често в Природата, толкова тия същества са по-малко интелигентни.
към беседата >>
Но аз мога математически да изчисля какви сили седят зад всяка една
случайност
.
Тогава аз ви питам: мислите ли, че един ден Господ, за да ви убеди в това, ще съедини двата края в едно? Това е пак предположение. Ние не можем да знаем какво мисли Той. Догаждаме се, правим си предположения, но нищо повече. Някои учени хора говорят за случайностите.
Но аз мога математически да изчисля какви сили седят зад всяка една
случайност
.
Сили работят и в изключенията! Има закони, които определят на какво се дължат случайностите. Зад всяко едно изключение седи една разумна, интелигентна сила, на която съзнанието в даден момент не е било будно – и така се е явила една случайност. Колкото тази случайност става по-често в Природата, толкова тия същества са по-малко интелигентни. Колкото случайностите и изключенията са по-редки, толкова и тия същества са по-умни и по-висши.
към беседата >>
Има закони, които определят на какво се дължат
случайностите
.
Ние не можем да знаем какво мисли Той. Догаждаме се, правим си предположения, но нищо повече. Някои учени хора говорят за случайностите. Но аз мога математически да изчисля какви сили седят зад всяка една случайност. Сили работят и в изключенията!
Има закони, които определят на какво се дължат
случайностите
.
Зад всяко едно изключение седи една разумна, интелигентна сила, на която съзнанието в даден момент не е било будно – и така се е явила една случайност. Колкото тази случайност става по-често в Природата, толкова тия същества са по-малко интелигентни. Колкото случайностите и изключенията са по-редки, толкова и тия същества са по-умни и по-висши. Тия заключения аз правя за себе си. Мои заключения са те.
към беседата >>
Зад всяко едно изключение седи една разумна, интелигентна сила, на която съзнанието в даден момент не е било будно – и така се е явила една
случайност
.
Догаждаме се, правим си предположения, но нищо повече. Някои учени хора говорят за случайностите. Но аз мога математически да изчисля какви сили седят зад всяка една случайност. Сили работят и в изключенията! Има закони, които определят на какво се дължат случайностите.
Зад всяко едно изключение седи една разумна, интелигентна сила, на която съзнанието в даден момент не е било будно – и така се е явила една
случайност
.
Колкото тази случайност става по-често в Природата, толкова тия същества са по-малко интелигентни. Колкото случайностите и изключенията са по-редки, толкова и тия същества са по-умни и по-висши. Тия заключения аз правя за себе си. Мои заключения са те. Имам свои основания и по този закон зная след първото изключение кога ще се яви второто изключение, защото те стават периодически.
към беседата >>
Колкото тази
случайност
става по-често в Природата, толкова тия същества са по-малко интелигентни.
Някои учени хора говорят за случайностите. Но аз мога математически да изчисля какви сили седят зад всяка една случайност. Сили работят и в изключенията! Има закони, които определят на какво се дължат случайностите. Зад всяко едно изключение седи една разумна, интелигентна сила, на която съзнанието в даден момент не е било будно – и така се е явила една случайност.
Колкото тази
случайност
става по-често в Природата, толкова тия същества са по-малко интелигентни.
Колкото случайностите и изключенията са по-редки, толкова и тия същества са по-умни и по-висши. Тия заключения аз правя за себе си. Мои заключения са те. Имам свои основания и по този закон зная след първото изключение кога ще се яви второто изключение, защото те стават периодически. Някои питат как стават случайностите в света?
към беседата >>
Колкото
случайностите
и изключенията са по-редки, толкова и тия същества са по-умни и по-висши.
Но аз мога математически да изчисля какви сили седят зад всяка една случайност. Сили работят и в изключенията! Има закони, които определят на какво се дължат случайностите. Зад всяко едно изключение седи една разумна, интелигентна сила, на която съзнанието в даден момент не е било будно – и така се е явила една случайност. Колкото тази случайност става по-често в Природата, толкова тия същества са по-малко интелигентни.
Колкото
случайностите
и изключенията са по-редки, толкова и тия същества са по-умни и по-висши.
Тия заключения аз правя за себе си. Мои заключения са те. Имам свои основания и по този закон зная след първото изключение кога ще се яви второто изключение, защото те стават периодически. Някои питат как стават случайностите в света? Ето как: при един млад български чорбаджия отива един български абаджия да му крои бир-бучуклия гащи.
към беседата >>
Някои питат как стават
случайностите
в света?
Колкото тази случайност става по-често в Природата, толкова тия същества са по-малко интелигентни. Колкото случайностите и изключенията са по-редки, толкова и тия същества са по-умни и по-висши. Тия заключения аз правя за себе си. Мои заключения са те. Имам свои основания и по този закон зная след първото изключение кога ще се яви второто изключение, защото те стават периодически.
Някои питат как стават
случайностите
в света?
Ето как: при един млад български чорбаджия отива един български абаджия да му крои бир-бучуклия гащи. Изнася абаджията един топ хубаво сукно, измерва го и взема ножиците да крои. Но в това време дъщерята на чорбаджията влиза. Абаджията я поглежда, забравя се, помръдва ножиците и реже, обаче платът вече за бир-бучуклия гащи не става. Криво изрязва плата.
към беседата >>
Значи, всяка една
случайност
се дължи на разумна причина, която е отвлякла съзнанието на едно разумно същество в друга посока.
Но в това време дъщерята на чорбаджията влиза. Абаджията я поглежда, забравя се, помръдва ножиците и реже, обаче платът вече за бир-бучуклия гащи не става. Криво изрязва плата. Коя е причината? (Момата) Не, той се захласнал и отрязал накриво плата.
Значи, всяка една
случайност
се дължи на разумна причина, която е отвлякла съзнанието на едно разумно същество в друга посока.
Това не е умишлено. Погледнал той момата, а хората го отдават на закона на случайностите. Тъй щото, тъй погледнато, случайностите са едно изключение, въздействане на една сила, на едно същество върху друго интелигентно същество.
към беседата >>
Погледнал той момата, а хората го отдават на закона на
случайностите
.
Криво изрязва плата. Коя е причината? (Момата) Не, той се захласнал и отрязал накриво плата. Значи, всяка една случайност се дължи на разумна причина, която е отвлякла съзнанието на едно разумно същество в друга посока. Това не е умишлено.
Погледнал той момата, а хората го отдават на закона на
случайностите
.
Тъй щото, тъй погледнато, случайностите са едно изключение, въздействане на една сила, на едно същество върху друго интелигентно същество.
към беседата >>
Тъй щото, тъй погледнато,
случайностите
са едно изключение, въздействане на една сила, на едно същество върху друго интелигентно същество.
Коя е причината? (Момата) Не, той се захласнал и отрязал накриво плата. Значи, всяка една случайност се дължи на разумна причина, която е отвлякла съзнанието на едно разумно същество в друга посока. Това не е умишлено. Погледнал той момата, а хората го отдават на закона на случайностите.
Тъй щото, тъй погледнато,
случайностите
са едно изключение, въздействане на една сила, на едно същество върху друго интелигентно същество.
към беседата >>
31.
Оздравяха
,
НБ
, София, 13.1.1924г.,
Обаче това не е нито едно свойство, нито едно качество на водата, това е едно изключение, това е една
случайност
.
Реалното в живота е това, което може да се попипа. Има три вида пипане в света: едното е пипане на сенките. Запример, вие може да пипате замръзналата вода и да си съставите понятие за нея, че е твърда, че е студена. Ще имате едно особено понятие за нея и ще кажете: „Качествата на водата са, че тя е твърда и студена“.
Обаче това не е нито едно свойство, нито едно качество на водата, това е едно изключение, това е една
случайност
.
А изключенията и случайностите, това са закони на разумни същества. Всяко разумно същество, когато иска да се прояви някъде в света, ще произведе или една случайност, или едно изключение. Сега някои от вас могат на логически основи да кажат: „Защо трябва да бъде така? “ – Ако вие не можете да отклоните слънчевия лъч от неговия прав път, вие не може да го изследвате. Всяка една сянка в живота, това е едно отклонение от неговия прав лъч.
към беседата >>
А изключенията и
случайностите
, това са закони на разумни същества.
Реалното в живота е това, което може да се попипа. Има три вида пипане в света: едното е пипане на сенките. Запример, вие може да пипате замръзналата вода и да си съставите понятие за нея, че е твърда, че е студена. Ще имате едно особено понятие за нея и ще кажете: „Качествата на водата са, че тя е твърда и студена“. Обаче това не е нито едно свойство, нито едно качество на водата, това е едно изключение, това е една случайност.
А изключенията и
случайностите
, това са закони на разумни същества.
Всяко разумно същество, когато иска да се прояви някъде в света, ще произведе или една случайност, или едно изключение. Сега някои от вас могат на логически основи да кажат: „Защо трябва да бъде така? “ – Ако вие не можете да отклоните слънчевия лъч от неговия прав път, вие не може да го изследвате. Всяка една сянка в живота, това е едно отклонение от неговия прав лъч. Всяка мисъл, за да я изследвате, трябва да я отклоните.
към беседата >>
Всяко разумно същество, когато иска да се прояви някъде в света, ще произведе или една
случайност
, или едно изключение.
Има три вида пипане в света: едното е пипане на сенките. Запример, вие може да пипате замръзналата вода и да си съставите понятие за нея, че е твърда, че е студена. Ще имате едно особено понятие за нея и ще кажете: „Качествата на водата са, че тя е твърда и студена“. Обаче това не е нито едно свойство, нито едно качество на водата, това е едно изключение, това е една случайност. А изключенията и случайностите, това са закони на разумни същества.
Всяко разумно същество, когато иска да се прояви някъде в света, ще произведе или една
случайност
, или едно изключение.
Сега някои от вас могат на логически основи да кажат: „Защо трябва да бъде така? “ – Ако вие не можете да отклоните слънчевия лъч от неговия прав път, вие не може да го изследвате. Всяка една сянка в живота, това е едно отклонение от неговия прав лъч. Всяка мисъл, за да я изследвате, трябва да я отклоните. И с всяко чувство – също.
към беседата >>
32.
Приливи и отливи на енергиите. Произход на ума и сърцето
,
МОК
, София, 13.1.1924г.,
Сълзите по някой път са изкуствени прояви,
случайности
, които не трябва да внасяте в живота си.
(– Има, ние търсим нещо.) Този чертеж сега ни представлява пълния живот. Кривите AB и A′B′ са двете са двете преплетени змии в теософията. В окултизма тия преплетени змии представляват преплетения живот на сегашното човечество, дето двата полюса на живота се редуват. Затова, за да има хармония в един клас половината от учениците трябва да бъдат радостни, а половината скръбни, да образуват тази осморка (8). Под „скръб“ аз не разбирам да проливате сълзи, защото сълзи могат да ви текат някой път и от вятъра.
Сълзите по някой път са изкуствени прояви,
случайности
, които не трябва да внасяте в живота си.
Как изгубвате вие радостта си или доброто си разположение? Ще ви приведа един пример. Имате една приятелка, която в първо време обичате, затова сте радостни, доволни и казвате за нея: колко е умна тя! Като нея няма друга. По едно време любовта ви към нея започва да охлажда, вие ставате индиферентни и.
към беседата >>
33.
Допреният въглен
,
НБ
, София, 20.1.1924г.,
Една
случайност
е тя, едно изключение, а изключенията, това са един закон за проявяване на разумния живот.
И всякога след една война се ражда развратът. В съвременното общество трябва да има опомване. Опомването се състои в това, хората трябва да съзнаят, че известни положения са грешни. Сега и англичаните, и французите, и българите искат да ни уверят, че войната е в реда на нещата. Не, войната е едно изключение, не е в реда на нещата.
Една
случайност
е тя, едно изключение, а изключенията, това са един закон за проявяване на разумния живот.
Запример, някои, които имат запичане, може да им се даде рициново масло. Но рициновото масло е една случайност, едно изключение в живота, то не е една необходимост. То не може всякога да се взима. То е само за да се урегулира човешкият стомах, да се премахне онова състояние, което е против растенето на неговия организъм. Сега колцина имат този характер на Сафрио?
към беседата >>
Но рициновото масло е една
случайност
, едно изключение в живота, то не е една необходимост.
Опомването се състои в това, хората трябва да съзнаят, че известни положения са грешни. Сега и англичаните, и французите, и българите искат да ни уверят, че войната е в реда на нещата. Не, войната е едно изключение, не е в реда на нещата. Една случайност е тя, едно изключение, а изключенията, това са един закон за проявяване на разумния живот. Запример, някои, които имат запичане, може да им се даде рициново масло.
Но рициновото масло е една
случайност
, едно изключение в живота, то не е една необходимост.
То не може всякога да се взима. То е само за да се урегулира човешкият стомах, да се премахне онова състояние, което е против растенето на неговия организъм. Сега колцина имат този характер на Сафрио? Съвременното духовенство казва: „Ние не сме в състояние да оправим света. Учителите, те са виновни за младежта, те са безбожници, не ги учиха на бащината им вяра“.
към беседата >>
34.
Колко пъти да прощаваме?
,
НБ
, София, 27.1.1924г.,
Вие ще кажете: „Това е една
случайност
!
“ – „Да, ефенди, ще го гледаме.“ В тях има религиозно чувство. И действително, те го гледаха цяла зима. По едно време, гледам го, той поизраснал малко, питам го: „Как си? Е, наместиха ти крилцето и сега можеш да отидеш при Бога“. Питам: Кое е това чувство, което накара този щъркел да дойде при мене?
Вие ще кажете: „Това е една
случайност
!
“ Добре, второто положение. Някои, които вярват в духове, ще кажат: „Някой дух е влязъл в него“. И това е вярно, този дух ме познава. Едно от двете: или този дух е дошъл по една случайност, или второто положение – някой мой познат дух е влязъл в щъркела. Ако някой дух е влязъл, какво отношение има той към мене?
към беседата >>
Едно от двете: или този дух е дошъл по една
случайност
, или второто положение – някой мой познат дух е влязъл в щъркела.
Питам: Кое е това чувство, което накара този щъркел да дойде при мене? Вие ще кажете: „Това е една случайност! “ Добре, второто положение. Някои, които вярват в духове, ще кажат: „Някой дух е влязъл в него“. И това е вярно, този дух ме познава.
Едно от двете: или този дух е дошъл по една
случайност
, или второто положение – някой мой познат дух е влязъл в щъркела.
Ако някой дух е влязъл, какво отношение има той към мене? Ако някой проповедник срещне този щъркел, ще каже: „Е, сега с щъркел ли ще се занимавам? Аз съм проповедник на Словото Божие“. Не, аз казвам: Ако аз не съм в състояние да иждивя половин час да се разговарям с щъркела, с хората никога не ще мога да се разговарям. Като гледам тъй нежно този щъркел, казвам си: Като го помилвам, аз съзнавам, че един ден той ще бъде отличен философ.
към беседата >>
“ – „Едно време аз бях в щъркел и ти ми помогна в селото Гюлекюр.“ Е, казвам: Това са малките
случайности
вътре в живота.
Аз съм проповедник на Словото Божие“. Не, аз казвам: Ако аз не съм в състояние да иждивя половин час да се разговарям с щъркела, с хората никога не ще мога да се разговарям. Като гледам тъй нежно този щъркел, казвам си: Като го помилвам, аз съзнавам, че един ден той ще бъде отличен философ. И после, като ме срещне на небето, ще каже: „Аз те познавам“. – „Как ме познаваш?
“ – „Едно време аз бях в щъркел и ти ми помогна в селото Гюлекюр.“ Е, казвам: Това са малките
случайности
вътре в живота.
Ето благородното в нашия живот! Всяко нещо, което Бог е създал и му е вложил живот, вложил му е и своя Дух. Пред това същество ние трябва да седим с благоговение. Да обичаш Бога, то значи да застанеш пред който и да е човек тъй, че да не гледаш на неговата форма. В Божествения свят аз благоговея пред този човек.
към беседата >>
35.
Кажи само реч
,
НБ
, София, 6.4.1924г.,
Че е воювал, това е една
случайност
.
Ние се интересуваме от любовта, понеже тя разрешава всички въпроси, всички противоречия. Ако имаш любов, ти ще разрешиш всички въпроси. Като не разбират любовта, някои казват: Този е военен, той си служи с оръжие. – Какво е предназначението на военния? Според мене, предназначението му е да пази реда и порядъка в живота.
Че е воювал, това е една
случайност
.
Какво е предназначението на лекаря? – Да учи хората на ония закони, които обуславят тяхното здраве, техния добър живот. Че се явила някаква болест, и лекарят трябва да се занимава с нея, това е случайност. Лекуването и воюването са случайности. И лекарят, и военният се борят с неприятели, които случайно срещат на пътя си.
към беседата >>
Че се явила някаква болест, и лекарят трябва да се занимава с нея, това е
случайност
.
– Какво е предназначението на военния? Според мене, предназначението му е да пази реда и порядъка в живота. Че е воювал, това е една случайност. Какво е предназначението на лекаря? – Да учи хората на ония закони, които обуславят тяхното здраве, техния добър живот.
Че се явила някаква болест, и лекарят трябва да се занимава с нея, това е
случайност
.
Лекуването и воюването са случайности. И лекарят, и военният се борят с неприятели, които случайно срещат на пътя си. Животът не почива на случайности, но на любовта. Вложете любовта в живота си, за да разрешите основно всички въпроси. „Кажи само реч, и ще оздравее момчето ми." Стотникът разбирал, че разумното Слово на Христа ще въздейства върху момчето му и ще го излекува.
към беседата >>
Лекуването и воюването са
случайности
.
Според мене, предназначението му е да пази реда и порядъка в живота. Че е воювал, това е една случайност. Какво е предназначението на лекаря? – Да учи хората на ония закони, които обуславят тяхното здраве, техния добър живот. Че се явила някаква болест, и лекарят трябва да се занимава с нея, това е случайност.
Лекуването и воюването са
случайности
.
И лекарят, и военният се борят с неприятели, които случайно срещат на пътя си. Животът не почива на случайности, но на любовта. Вложете любовта в живота си, за да разрешите основно всички въпроси. „Кажи само реч, и ще оздравее момчето ми." Стотникът разбирал, че разумното Слово на Христа ще въздейства върху момчето му и ще го излекува. Статистически е доказано, че болестите се явяват и изчезват периодически.
към беседата >>
Животът не почива на
случайности
, но на любовта.
Какво е предназначението на лекаря? – Да учи хората на ония закони, които обуславят тяхното здраве, техния добър живот. Че се явила някаква болест, и лекарят трябва да се занимава с нея, това е случайност. Лекуването и воюването са случайности. И лекарят, и военният се борят с неприятели, които случайно срещат на пътя си.
Животът не почива на
случайности
, но на любовта.
Вложете любовта в живота си, за да разрешите основно всички въпроси. „Кажи само реч, и ще оздравее момчето ми." Стотникът разбирал, че разумното Слово на Христа ще въздейства върху момчето му и ще го излекува. Статистически е доказано, че болестите се явяват и изчезват периодически. Определено е, колко болни ще оздравеят и колко няма да оздравеят. Изчислено е, всяка година, колко параходи ще потънат, колко къщи ще изгорят, колко деца ще се родят, колко хора ще умрат.
към беседата >>
36.
Любов към Бога
,
ООК
, София, 16.4.1924г.,
Ние казваме: „Събрахме нашите кокошки.“ Събирането е една
случайност
в света.
А вие не можете да събирате идеите. Ако съберете вашите кокошки в курника, това събиране ли е? Кокошката е една ваша идея. Тия кокошки могат да се събират и без вас. Често птичките, кокошките се събират сами на едно място.
Ние казваме: „Събрахме нашите кокошки.“ Събирането е една
случайност
в света.
Вие не може да събирате числата. Числата 2, 3 – това са факти, идеи. Вие като ги събирате, правите само един превод. Отде намерихте, че 2 + 3 = 5? Може ли от 2 и 3 да произлезе 5?
към беседата >>
37.
Точилото и ножът
,
ООК
, София, 23.4.1924г.,
Ако допуснете, че Бог е Абсолютна Правда, че Бог е безграничен, всемъдър, всесилен, че всичко, което е създал в света, го е предвидил предварително, че няма никакви
случайности
в света, вие сте на правата страна.
Такъв е законът на великото Божествено училище. Вие, като ученици, трябва да разбирате този велик, безпощаден закон в света. Той не е монархически закон, но е закон на Абсолютна Справедливост. Ако мислите по този начин, ако вярвате в този закон, ще получите едно облекчение в себе си. В света съществуват две противоречиви мнения: или че Бог е Абсолютна Правда, или че не е.
Ако допуснете, че Бог е Абсолютна Правда, че Бог е безграничен, всемъдър, всесилен, че всичко, което е създал в света, го е предвидил предварително, че няма никакви
случайности
в света, вие сте на правата страна.
Бог е взел всичко предвид, направил е подробно своите изчисления. На много от висшите, от интелигентните същества Бог е дал ред задачи да направят подробни изчисления, та по този начин да вземат и те участие в създаването на света. Най-после Бог е дал ред задачи за разрешаване на човешките духове, които са въплътени тук, на Земята – изобщо на цялата човешка раса в нейната целокупност. Ние трябва да възприемем този закон, да го опитаме, и ще получим облекчение, ще разберем защо Господ е направил света така, а не иначе. И тогава, преди да питаш защо Господ е направил така света, аз ще те питам: защо колиш и ядеш тази кокошка?
към беседата >>
38.
Онези дни ще се съкратят
,
НБ
, София, 25.5.1924г.,
Човек трябва да възприеме мисълта, че няма
случайности
в живота, че животът е господар на смъртта, а смъртта – негов слуга.
Това се дължи на някакво впечатление, което болният е задържал в паметта си и сега се проявява като болка. Някога той е видял човек със счупена ръка или е присъствувал на операция на ръката и не е могъл да се освободи от това силно впечатление. Изобщо, изопачените образи остават дълго време в паметта на човека и оттам влияят върху нервната му система. Ето защо, тези образи трябва да се заместват с чисти и красиви образи. Това е един от начините за лекуване.
Човек трябва да възприеме мисълта, че няма
случайности
в живота, че животът е господар на смъртта, а смъртта – негов слуга.
И болестите са слуги на живота. Смъртта иде, когато животът й заповяда. Болестите, страданията са допуснати от живота. Но когато дойдат избраните, болестите и страданията ще се съкратят. „Заради избраните онези дни ще се съкратят." – Всеки ли ще бъде избран и кога ще го изберат?
към беседата >>
Ще кажете че това е
случайност
.
Обаче, от неговата светлина и топлина всичко расте и се развива, дава резултат. Ако духът ти е отпаднал, достатъчно е да видиш това светло кълбо, за да се повдигне. Слънцето влияе и на престъпника и го преобразява. Той е готов да служи на Бога. Това не е ли влиянието на слънцето?
Ще кажете че това е
случайност
.
„Но заради избраните, онези дни ще се съкратят." Всички избрани хора са светещи. Те са като светлите кълба и стълбове. От очите и лицата им излиза мека, приятна светлина. Въпросите – съществува ли Бог, или не, да се женят ли, дали може да се живее без пари. без къщи, са разрешени за тях правилно.
към беседата >>
39.
И валя дъждът
,
НБ
, София, 1.6.1924г.,
Едни учени казват, че всичко е
случайност
.
Да му мислят народите и държавите! Питам: Кой ще мисли и за хората, и за народите ? Отговарят: Бог да се грижи за всички. – Има ли Промисъл? Има ли Божи закон?
Едни учени казват, че всичко е
случайност
.
Други казват, че има Промисъл в света. В края на краищата, явява се спор между едните и другите. Първите, които отричат Божия Промисъл, се питат, защо съществува такава разумност? Вторите се запитват: Ако съществува Промисъл, защо са допуснати страданията? Явява се още и въпросът: В какво се заключава човешката интелигентност?
към беседата >>
40.
Право ходене
,
ООК
, София, 4.6.1924г.,
под закона на
случайността
, когато вие вече не сте господари на вашата съдба.
Когато правите някакви упражнения, ще държите главата си отвесно. Това е най-доброто положение. Посоката на главата ви трябва да съвпада с центъра на Слънцето. При всяко отклонение от този център вляво или вдясно, напред или назад, вие попадате към растителното царство, т. е.
под закона на
случайността
, когато вие вече не сте господари на вашата съдба.
Някой се моли на Бога и навежда главата си. Защо навежда главата си надолу? Друг пък я вири назад. Защо? Той ще каже: „Като се молих Богу, аз гледах нагоре, към небето.“ Донесе ли ти това някакво благо? Или, като гледаш към Земята например, защо правиш това, не си ли я виждал друг път?
към беседата >>
41.
Да Го посрещнат
,
(втори вариант)
,
НБ
, София, 14.12.1924г.,
Азъ не говоря за онази обществена борба, азъ не говоря за онази борба между пехливани, която по модерному, на културенъ езикъ наричатъ инцидентъ – станалъ нѣкѫдѣ нѣкакъвъ инцидентъ – на български пъкъ казватъ, „
случайность
нѣкаква“.
Но у насъ все-таки има извѣстни недоволници, извѣстни фарисеи, учени хора, който казватъ: я си гледайте хала, какво си губите врѣмето, вие се осигурете, туй е за младитѣ. Тъй е, човѣкъ е раздѣленъ въ себе си. Когато у човѣка започне да се развива духовния животъ, въ него се явява една вѫтрѣшна борба. Нѣкои казватъ: безъ борба не може ли? – Не може.
Азъ не говоря за онази обществена борба, азъ не говоря за онази борба между пехливани, която по модерному, на културенъ езикъ наричатъ инцидентъ – станалъ нѣкѫдѣ нѣкакъвъ инцидентъ – на български пъкъ казватъ, „
случайность
нѣкаква“.
Е, хубаво, нѣмамъ нищо противъ този инцидентъ, или противъ това, че станало нѣщо, случило се нѣщо. И тъй, всѣки човѣкъ има една свещена идея. Ние нѣкой пѫть се запитваме: защо този народъ не прие Исуса? Съврѣменнитѣ историци не сѫ разрѣшили въпроса. Ако кажемъ, че евреитѣ бѣха некултуренъ народъ, не е вѣрно.
към беседата >>
Аз не говоря за онази обществена борба, аз не говоря за онази борба между пехливани, която по модерно, на културен език наричат инцидент – станал някъде някакъв инцидент – на български пък казват, „
случайност
някаква“.
(втори вариант)
Но у нас все пак има известни недоволници, известни фарисеи, учени хора, които казват: Я си гледайте работата, какво си губите времето, вие се осигурете, това е за младите. Така е, човек е разделен в себе си. Когато у човека започне да се развива духовния живот, в него се явява една вътрешна борба. Някои казват: Без борба не може ли? – Не може.
Аз не говоря за онази обществена борба, аз не говоря за онази борба между пехливани, която по модерно, на културен език наричат инцидент – станал някъде някакъв инцидент – на български пък казват, „
случайност
някаква“.
Е, хубаво, нямам нищо против този инцидент, или против това, че станало нещо, случило се нещо. И тъй, всеки човек има една свещена идея. Ние някой път се запитваме: Защо този народ не прие Исус? Съвременните историци не са разрешили въпроса. Ако кажем, че евреите бяха некултурен народ, не е вярно.
към втори вариант >>
42.
Значение на изслушването
,
ООК
, София, 21.1.1925г.,
Представете си, че аз направя една отлична стомна за някой княз или за някой цар, но по една
случайност
тази стомна попадне в ръцете на някой простак, той започне да налива в нея такава течност, за каквато тя не е определена.
Ти казваш: „Всички българи са лъжливи, всички българи са груби.“ От това заключение логически следва: щом всички българи са такива, аз съм българин, следователно и аз съм груб. Какво се ползваш ти, ако всички българи са груби? Ако извадиш такова заключение, какво се ползваш? Или пък вие понякога казвате: „Бог ме е създал такъв.“ Вие бяхте ли там, когато Господ ви е създал? Знаеш ли, че Господ така ви е създал?
Представете си, че аз направя една отлична стомна за някой княз или за някой цар, но по една
случайност
тази стомна попадне в ръцете на някой простак, той започне да налива в нея такава течност, за каквато тя не е определена.
Този простак, като не е разбрал цената на стомната, дал ѝ е една проста служба, а не такава, за каквато е била предназначена. Кой е крив сега: аз ли, който създадох стомната, или онзи, който я употребява? – Онзи, който я употребява. Сега мнозина от вас имат отличен ум, но го впрягат в работа, каквато им попадне, като този простак. С какво се занимавате?
към беседата >>
43.
Високите места и чистият въздух
,
МОК
, София, 15.2.1925г.,
Случайност
ли са тия бели полукръгове, или означават нещо?
Така е, красивите пеперуди са по-интелигентни. Един английски писател, естественик, след като правил много научни наблюдения върху растенията и животните, най-после дохожда до заключението, че навярно някои висши същества вземат участие в украсяването и напрашването на крилцата на пеперудите. Той признава намесата на висши същества в тази работа, но не може да си отговори какъв интерес имат те от това. Правили ли сте наблюдения на ноктите си – да си отговорите какво значение имат белите полукръгове, които се явяват по тях? Някои хора имат такива полукръгове само на един от пръстите си, други – на два, а някои – на всичките пръсти.
Случайност
ли са тия бели полукръгове, или означават нещо?
– В Природата няма случайности. Хората, които имат тия полукръгове на всичките си пръсти, се отличават с добро кръвообращение; тия хора, които нямат полукръгове, се отличават със слабо кръвообращение Има изключения и от това явление, но те са малко. Вие може да направите опит – да проверите дали това е вярно, или не. Тия хора, у които дихателната система и кръвообращението са слаби, да работят върху засилването на кръвообращението си и да следят явяват ли се тия полукръгове. Ако с усилване на кръвообращението им тия полукръгове се появят, значи това е факт, а не само едно съвпадение.
към беседата >>
– В Природата няма
случайности
.
Един английски писател, естественик, след като правил много научни наблюдения върху растенията и животните, най-после дохожда до заключението, че навярно някои висши същества вземат участие в украсяването и напрашването на крилцата на пеперудите. Той признава намесата на висши същества в тази работа, но не може да си отговори какъв интерес имат те от това. Правили ли сте наблюдения на ноктите си – да си отговорите какво значение имат белите полукръгове, които се явяват по тях? Някои хора имат такива полукръгове само на един от пръстите си, други – на два, а някои – на всичките пръсти. Случайност ли са тия бели полукръгове, или означават нещо?
– В Природата няма
случайности
.
Хората, които имат тия полукръгове на всичките си пръсти, се отличават с добро кръвообращение; тия хора, които нямат полукръгове, се отличават със слабо кръвообращение Има изключения и от това явление, но те са малко. Вие може да направите опит – да проверите дали това е вярно, или не. Тия хора, у които дихателната система и кръвообращението са слаби, да работят върху засилването на кръвообращението си и да следят явяват ли се тия полукръгове. Ако с усилване на кръвообращението им тия полукръгове се появят, значи това е факт, а не само едно съвпадение. Не се ли усилва кръвообращението, не се ли явяват тия бели полукръгове, с това се потвърждава и фактът, че те имат връзка с дишането и кръвообращението.
към беседата >>
44.
Придатъците на разумния живот
,
ООК
, София, 25.3.1925г.,
Ако този тунел е направен от някой разумен човек, той е взел всички
случайности
предвид.
И даровитите хора, и недаровитите трябва да работят еднакво. Причината, дето даровитите хора са уж успели повече, е тази, че даровитите хора работят постоянно, а недаровитите, като не работят постоянно, закъсняват. В пътя, по който вървите, трябва да работите постоянно! Например някои хора казват: „Днес нямам настроение да работя, не съм разположен.“ Този човек се намира в едно двугранично пространство, което е затворено от две страни. Мислите ли, че онзи, който е направил този тунел, не е взел под внимание всички непредвидени случаи?
Ако този тунел е направен от някой разумен човек, той е взел всички
случайности
предвид.
Ако вие се затворите в този тунел, трябва да знаете, че има един изходен път. Едно двумерно пространство всякога е разумно пространство; то е пълно с разумност в себе си. Сега във вас се заражда желанието да ви се уясни мисълта по-ясно. Да допуснем, че аз ви разправям нещо много ясно, но вас ви боли корем. Как мислите, ясно ли ще ви бъде това, което ви обяснявам?
към беседата >>
45.
Земята се върти. Стремеж на душата
,
ООК
, София, 1.7.1925г.,
– Не, това са
случайности
, които се срещат в сегашния живот на човечеството.
Господ е наредил пчелите да събират мед и да си го ядат. Хората са наредили пчелите да събират мед, а те да им го ядат. Знаете ли кой човек е направен по образ и подобие Божие? Вие казвате: „Зная, че съвременният човек е направен по образ и подобие Божие.“ Значи според вас човекът, който събира меда на пчелите да го яде, или човекът, който коли воловете да прави пастърма от тях, или човекът, който коли кокошките, за да ги яде, е този, който е създаден по образ и подобие Божие? Това ли е човекът?
– Не, това са
случайности
, които се срещат в сегашния живот на човечеството.
Тия случайности са ни отклонили от правия път, както и Земята се е отклонила малко от своя път. Такива случаи се срещат понякога в Природата – някои планети се отдалечават от своя център. Това, че и ние се спираме по пътя си, е случайност, която трябва да поправим. Грехът, който съществува в света, е случайност, която отдалечава човека от неговия стремеж към Бога. Вие трябва да се освободите от всички тия заблуждения и може да се освободите.
към беседата >>
Тия
случайности
са ни отклонили от правия път, както и Земята се е отклонила малко от своя път.
Хората са наредили пчелите да събират мед, а те да им го ядат. Знаете ли кой човек е направен по образ и подобие Божие? Вие казвате: „Зная, че съвременният човек е направен по образ и подобие Божие.“ Значи според вас човекът, който събира меда на пчелите да го яде, или човекът, който коли воловете да прави пастърма от тях, или човекът, който коли кокошките, за да ги яде, е този, който е създаден по образ и подобие Божие? Това ли е човекът? – Не, това са случайности, които се срещат в сегашния живот на човечеството.
Тия
случайности
са ни отклонили от правия път, както и Земята се е отклонила малко от своя път.
Такива случаи се срещат понякога в Природата – някои планети се отдалечават от своя център. Това, че и ние се спираме по пътя си, е случайност, която трябва да поправим. Грехът, който съществува в света, е случайност, която отдалечава човека от неговия стремеж към Бога. Вие трябва да се освободите от всички тия заблуждения и може да се освободите. Сега у вас се заражда мисълта: „Колко лоши хора сме били!
към беседата >>
Това, че и ние се спираме по пътя си, е
случайност
, която трябва да поправим.
Вие казвате: „Зная, че съвременният човек е направен по образ и подобие Божие.“ Значи според вас човекът, който събира меда на пчелите да го яде, или човекът, който коли воловете да прави пастърма от тях, или човекът, който коли кокошките, за да ги яде, е този, който е създаден по образ и подобие Божие? Това ли е човекът? – Не, това са случайности, които се срещат в сегашния живот на човечеството. Тия случайности са ни отклонили от правия път, както и Земята се е отклонила малко от своя път. Такива случаи се срещат понякога в Природата – някои планети се отдалечават от своя център.
Това, че и ние се спираме по пътя си, е
случайност
, която трябва да поправим.
Грехът, който съществува в света, е случайност, която отдалечава човека от неговия стремеж към Бога. Вие трябва да се освободите от всички тия заблуждения и може да се освободите. Сега у вас се заражда мисълта: „Колко лоши хора сме били! “ Не е там въпросът. Важно за вас е да се стремите към себе си и към Бога, както Земята се върти около себе си и около Слънцето.
към беседата >>
Грехът, който съществува в света, е
случайност
, която отдалечава човека от неговия стремеж към Бога.
Това ли е човекът? – Не, това са случайности, които се срещат в сегашния живот на човечеството. Тия случайности са ни отклонили от правия път, както и Земята се е отклонила малко от своя път. Такива случаи се срещат понякога в Природата – някои планети се отдалечават от своя център. Това, че и ние се спираме по пътя си, е случайност, която трябва да поправим.
Грехът, който съществува в света, е
случайност
, която отдалечава човека от неговия стремеж към Бога.
Вие трябва да се освободите от всички тия заблуждения и може да се освободите. Сега у вас се заражда мисълта: „Колко лоши хора сме били! “ Не е там въпросът. Важно за вас е да се стремите към себе си и към Бога, както Земята се върти около себе си и около Слънцето. Както всички точки на нейната повърхност се осветляват еднакво от Слънцето, така и всяка човешка мисъл, всяко човешко желание, всяко човешко действие трябва да се озарява, да се осветява от Божествения Дух.
към беседата >>
46.
Събиране и изваждане (Събиране и изваждане. Запалване и изгасване на свеща)
,
ИБ
,
БС
, София, 18.12.1925г.,
И детето си мисли, че не може без майка си, но по някаква
случайност
тази майка е принудена да даде детето си да го отглежда слугинята или някоя друга жена, и виждаме, че след десетина години тази жена за детето представлява същото нещо, каквото представляваше и майка му.
" Бог й даде друго дете, тя също го обича много и пак казва, че не може без това дете, но не се минава много време, детето пораства, почва да се държи лошо и между майката и него настава един разрив. Питам: Как отпадна тази любов? Къде отиде тя? Това, че майката не може без детето си, това са наши схващания. Майката държи детето си на ръце, отглежда го и мисли, че не може без него.
И детето си мисли, че не може без майка си, но по някаква
случайност
тази майка е принудена да даде детето си да го отглежда слугинята или някоя друга жена, и виждаме, че след десетина години тази жена за детето представлява същото нещо, каквото представляваше и майка му.
Значи идеята, че "без това дете не мога", е права само по отношение на Бога. Да ви обясня какво се подразбира под мисълта, че "без това дете не мога". Представете си, че вие имате тук една малка лампичка и казвате: "Без лампичката не мога." Без какво всъщност не можете? Без самата лампичка, без самата крушка на лампата или без друго нещо? - Вие не можете без светлината.
към беседата >>
47.
Показа им ръцете си
,
НБ
, София, 27.12.1925г.,
Това, че човешката ръка има пет пръста, за тях е една
случайност
.
Съвременните хора казват: посочете ни реалността в света! Ето ръката, това е една реалност. Няма по-голяма реалност от човешката ръка! Но до колко учените хора вярват в тази реалност? До колко вярват те в тия линии?
Това, че човешката ръка има пет пръста, за тях е една
случайност
.
Човек може да има и шест пръста. Така разсъждават хората, които мислят, че всичко е в движение, че целият свят се движи; а хората, които разсъждават, че светът в едно отношение е постоянен, а развиващият се живот е в движение, те мислят, че тази ръка може да расте и се развива. Тогава ще ви приведа едно сравнение, като отличителна черта между физическия или механическия и органическия свят. Ако вземете 10 пясъчни зрънца и ги турите в една кутия, и после други 10 ябълчни зрънца и ги турите в друга кутия, като ги оставите да седят там няколко месеца или една година, тези зрънца ще се увеличат ли? Няма да се увеличат.
към беседата >>
48.
Давам власт
,
НБ
, София, 10.1.1926г.,
– ама това е една
случайност
, това е от дявола.
Ето, пред тебе седи един болен. Положи ръката си върху главата на този болен и ако той оздравее, твоите възгледи са прави. Полагаш ръката си, но болният не оздравява. Аз, който имам, според вас, криви възгледи, турям ръката си върху главата на този болен, и той оздравява. Чии възгледи са правилни сега?
– ама това е една
случайност
, това е от дявола.
Вие срещали ли сте се някъде с този дявол? Знаете ли, какво нещо е той? – Той е едно същество, излязло от Бога. Следователно, какво е отношението на вълка спрямо овцата, такова е и отношението на дявола към човешката душа. Вълкът като влезе в някоя кошара, сграбчва една овца, опапа я и като си вземе от нея, каквото му трябва, казва й: “Сега ти ще отидеш в друг свят, да работиш с всичкото си трудолюбие, като някоя пчела, и като събереш достатъчно мед, като разбогатееш, след няколко години аз пак ще те навестя.” Значи, доброто и злото, това са два противоположни живота.
към беседата >>
49.
Светлина на мисълта
,
ООК
, София, 10.2.1926г.,
По някаква
случайност
, обаче, той намира в гората един кон.
Мнозина казват: „Тук ние сме доста обременени, но един ден, когато отидем на небето, там ще бъдем свободни, няма да имаме работа, и тогава ще се занимаваме с разни теми, ще размишляваме върху тях“. Ще ви представя с един пример положението, което ви очаква на небето. Да допуснем, че някой човек живее в гората и е принуден сам да си върши всичката работа. При това той е беден, няма на разположение нито кон, нито магаре, което да му помага. Той ходи из гората, реже дърва, товари ги на гърба си и ги носи в близкия град за продан.
По някаква
случайност
, обаче, той намира в гората един кон.
Взима го дома си, нахранва го и го остава в обора да поседи 2–3 дни, докато се обади господарят му, който го е загубил. Не го ли потърси никой, бедният човек ще впрегне коня на работа, ще му определи някаква длъжност. Такова ще бъде и вашето положение, като влезете в небето. И на вас, като на коня, ще ви дадат някаква работа. Вие мислите, че като отидете на небето, ще бъдете като царски дъщери: слугини ще ви прислужват, а вие ще пеете и ще свирите с китари.
към беседата >>
50.
Саваат - Амон-Ра
,
НБ
, София, 14.3.1926г.,
Случайността
дойде и керемидата падна върху него.
Тя казва: милички, любезни ми, аз ти давам половин милион лева, жертвам ги за тебе, ще те пратя в странство, например в Германия, във Франция или другаде да специализираш. И гледаш този момък се пременил с пъстричка много хубава вратовръзка, а не като моята бяла. Турил на главата си едно хубаво бомбе, радостен, весел е. Замине за странство, но не минава много време, тази мома си намери някой момък, по-хубав от него и току виж дала пътя на първия. И виждаш, след време този момък вече не е с бомбе, паднал му е кефа. Защо?
Случайността
дойде и керемидата падна върху него.
Какво показва това? Че съзнателните същества от невидимия свят казват: тази мома не е за този момък. Аз съм проверявал този факт много пъти. Един англичанин отива при Йоан Веслей и му казва: аз намерих една много добра мома, благочестива християнка, искам да се оженя за нея. Йоан Веслей му казва от своята опитност: тази мома може да е много благочестива, но може да живее само с Христа, но не и с тебе.
към беседата >>
51.
Редът на числата
,
ООК
, София, 17.3.1926г.,
Ако вие сега се мътите и се излюпите навреме, добре ще бъде и за вас, и за съществата от шестата раса, с които заедно ще работите; обаче, ако сега се мътите, но по някаква
случайност
не спазите срока за излюпването си и останете запъртъци, какво ще се ползва шестата раса от вас?
Ако се учи добре, ученикът ще мине в по-висока фаза на духовен, на Божествен живот. Постигнете ли това положение, всички спорове, всички недоразумения между вас ще изчезнат, и ще се възстановят правилни отношения. Сега често се говори за идване на шестата раса на земята. Много от съвременните хора се приготовляват да влязат в тази раса. Аз бих желал и между вас да се явят работници в тази раса.
Ако вие сега се мътите и се излюпите навреме, добре ще бъде и за вас, и за съществата от шестата раса, с които заедно ще работите; обаче, ако сега се мътите, но по някаква
случайност
не спазите срока за излюпването си и останете запъртъци, какво ще се ползва шестата раса от вас?
Казват, че някъде в Америка имало вече типове от шестата раса. Какво по-хубаво за съвременния човек от това, да поддържа в себе си вътрешен стремеж към постигане идеалите на своята душа? Идеалът на човешката душа е да живее във вечна радост и от тази радост, като от вечен извор, да черпи и да дава и на другите хора. Тази е задачата на хората от шестата раса. Външно човек трябва да бъде тих, спокоен, а вътрешно – винаги радостен.
към беседата >>
52.
Жива реч / Живата реч
,
(втори вариант)
,
МОК
, София, 21.3.1926г.,
Това е
случайност
, съответствие.
(втори вариант)
И като вземем французите, моралния стабилитет го няма. Смел е французинът в нападение, но и като бяга – издръжливост нямат. На латински как е? Verita. Англичаните имат verity – изменена е малко думата. В китайски, в санскритски всички тези езици според своето развитие, буквите са все символи, които съответстват донякъде на вътрешното умствено развитие на народа.
Това е
случайност
, съответствие.
Азбуката показва каква е културата на един народ. В немски как е? Wahrcheit. "W" – и там истината е свързана с материята, с гъстата материя. Българинът как започва истината, с "И". "И"-то е като чаша, казва: "Ако сипеш нещо, и аз ще ти дам, ако не сипеш, и аз не ще ти дам нищо." Във всяко едно предложение, като го пишете, трябва да има една положителна дума най-малкото, един слог съществен, на който да базирате мисълта си.
към втори вариант >>
53.
Правосъдие
,
СБ
, София, 28.8.1926г.,
Вие ще кажете: „Това е една
случайност
“.
Кръчмарят следи цялата тази работа. Обаче един ден като се връща първата лястовичка, заварва другата в нейното гнездо, че взима кал. Скарват се двете лястовички. В това време, котката на кръчмаря се спуща, хваща една от лястовичките. Какво било учудването на кръчмаря, когато вижда, че котката хванала тъкмо тази лястовичка, която крадяла.
Вие ще кажете: „Това е една
случайност
“.
Ще ви приведа друг пример. В габровско някъде, под стряхата на една къща имало едно лястовиче гнездо. Детето на тази къща, 7–10-годишно момченце, един ден се качва на стряхата на къщата, сваля всичките пет малки лястовички и с един нож отрязва езиците им. Майката вижда всичко това, но си казва: „Е, дете е, няма нищо! “ Тя не му дала никакъв съвет.
към беседата >>
54.
Глас в пустинята
,
НБ
, София, 12.12.1926г.,
В това отношение те мязат на мишката, която се привлича от месцето в капана, обикаля около него, разсъждава, докато най-после попадне в него и оттам се спасява по някаква щастлива
случайност
, или, както бива в повечето случаи, отива в ноктите на котката.
Мислите ли, че изворът, който излиза на повърхността на земята, прави това от някакво голямо удоволствие? - Не, вътрешен напор, голямо вътрешно напрежение го заставя да извира. Мислите ли, че реката, която тече надолу по низината и вдига шум, прави това съзнателно, от някакво удоволствие? - Тя има нужда да отиде към морето, някаква вътрешна сила я кара да прави това. По същия начин всички хора, които не размишляват дълбоко, често се спират върху една и съща мисъл, обикалят около нея, чоплят я, докато попаднат в нейния капан и за дълго време остават под влиятието й.
В това отношение те мязат на мишката, която се привлича от месцето в капана, обикаля около него, разсъждава, докато най-после попадне в него и оттам се спасява по някаква щастлива
случайност
, или, както бива в повечето случаи, отива в ноктите на котката.
Защо тя страда така? - Защото е влязла без позволение. Когато някоя мишка влезе в една къща без позволение на господарите и си направи там жилище, господарите поставят за нея един модерен капан. А тя, току излиза и влиза в дупката си, обикаля около капана и разсъждава: “Какво е това нещо? Друг път не съм го виждала, необикновено нещо е то.
към беседата >>
55.
Двама синове
,
НБ
, София, 10.4.1927г.,
Ще кажете, че това е някаква
случайност
.
Това е задача на философията, от която зависи живота на хората. Ако хората бяха разбрали, какво нещо е минералогията, те биха избегнали много нещастия в своя живог. Ако те бяха разбрали, какво нещо е ботаниката, зоологията, и ред още науки, те биха избегнали много нещастия в живота си и много блага биха спечелили. Ако те бяха разбрали, какво нещо е психологията, великата наука за човешката душа, те биха избегнали много нещастия в живота си. Питам: защо природата, като е създала скъпоценните камъни, ги е заровила така дълбоко в земята, а не ги е турила някъде на повърхността?
Ще кажете, че това е някаква
случайност
.
Обаче, случайността е закон на рационалните числа. Тъй щото, случайността е рационално число, което седи извън границите на земния живот. Случайността е движение, което не се определя от законите на земята. Тя излиза от орбитата на земята, а същевременно влиза в нея, както някоя отсечка излиза от линията и пак влиза в нея. Отсечката излиза от орбитата на някоя линия, а вие казвате за нея, че тя случайно е попаднала в дадената линия.
към беседата >>
Обаче,
случайността
е закон на рационалните числа.
Ако хората бяха разбрали, какво нещо е минералогията, те биха избегнали много нещастия в своя живог. Ако те бяха разбрали, какво нещо е ботаниката, зоологията, и ред още науки, те биха избегнали много нещастия в живота си и много блага биха спечелили. Ако те бяха разбрали, какво нещо е психологията, великата наука за човешката душа, те биха избегнали много нещастия в живота си. Питам: защо природата, като е създала скъпоценните камъни, ги е заровила така дълбоко в земята, а не ги е турила някъде на повърхността? Ще кажете, че това е някаква случайност.
Обаче,
случайността
е закон на рационалните числа.
Тъй щото, случайността е рационално число, което седи извън границите на земния живот. Случайността е движение, което не се определя от законите на земята. Тя излиза от орбитата на земята, а същевременно влиза в нея, както някоя отсечка излиза от линията и пак влиза в нея. Отсечката излиза от орбитата на някоя линия, а вие казвате за нея, че тя случайно е попаднала в дадената линия. Как е възможно да е попаднала случайно?
към беседата >>
Тъй щото,
случайността
е рационално число, което седи извън границите на земния живот.
Ако те бяха разбрали, какво нещо е ботаниката, зоологията, и ред още науки, те биха избегнали много нещастия в живота си и много блага биха спечелили. Ако те бяха разбрали, какво нещо е психологията, великата наука за човешката душа, те биха избегнали много нещастия в живота си. Питам: защо природата, като е създала скъпоценните камъни, ги е заровила така дълбоко в земята, а не ги е турила някъде на повърхността? Ще кажете, че това е някаква случайност. Обаче, случайността е закон на рационалните числа.
Тъй щото,
случайността
е рационално число, което седи извън границите на земния живот.
Случайността е движение, което не се определя от законите на земята. Тя излиза от орбитата на земята, а същевременно влиза в нея, както някоя отсечка излиза от линията и пак влиза в нея. Отсечката излиза от орбитата на някоя линия, а вие казвате за нея, че тя случайно е попаднала в дадената линия. Как е възможно да е попаднала случайно? Как ще си обясните тогава следните научни положения: има комети, които всеки ден минават през слънчевата система; има други категории комети, едни от които минават през слънчевата система само по един път през 2 000, или 3 000, или 10 000, или 100 000 години, а някои минават дори само един път през милион години.
към беседата >>
Случайността
е движение, което не се определя от законите на земята.
Ако те бяха разбрали, какво нещо е психологията, великата наука за човешката душа, те биха избегнали много нещастия в живота си. Питам: защо природата, като е създала скъпоценните камъни, ги е заровила така дълбоко в земята, а не ги е турила някъде на повърхността? Ще кажете, че това е някаква случайност. Обаче, случайността е закон на рационалните числа. Тъй щото, случайността е рационално число, което седи извън границите на земния живот.
Случайността
е движение, което не се определя от законите на земята.
Тя излиза от орбитата на земята, а същевременно влиза в нея, както някоя отсечка излиза от линията и пак влиза в нея. Отсечката излиза от орбитата на някоя линия, а вие казвате за нея, че тя случайно е попаднала в дадената линия. Как е възможно да е попаднала случайно? Как ще си обясните тогава следните научни положения: има комети, които всеки ден минават през слънчевата система; има други категории комети, едни от които минават през слънчевата система само по един път през 2 000, или 3 000, или 10 000, или 100 000 години, а някои минават дори само един път през милион години. Какво ще отговорите за тези научни данни?
към беседата >>
56.
Четирите кръга
,
ООК
, София, 11.5.1927г.,
– Това не е някаква
случайност
, това е в реда на нещата.
Като минете покрай тях, ще се спрете, ще се запознаете, ще се разговорите и ще научите езика им. Пътят на страданията е път, който води към Бога. В този път има страдания, но има и радости. Те вървят паралелно. Някой казва: Как се случи, че се срещнах с този човек, да преживея толкова страдания?
– Това не е някаква
случайност
, това е в реда на нещата.
Хората се натъкват и на ред органически противоречия в своя живот, от които също тъй страдат, както и от ония страдания, които естествено ги следват в пътя им. И след всичко това, хората казват, че страданията са необходими, за да стане примиряване между хората. Не, Господ не се нуждае от никакво примиряване, от никакво оправдание. Праведният няма какво да се оправдава. Той сам за себе си е оправдан.
към беседата >>
57.
Духът на Господа
,
СБ
, София, 19.8.1927г.,
Когато всяка клетка имунира с Божествената мисъл, или когато човешкият организъм имунира с Божествената мисъл, човек е защитен от всички непредвидени
случайности
, от всички мъчнотии, от всички нещастия в живота.
Значи дъбът ви е дал нещо Божествено. Ако пък сте много раздразнен, залейте се с една кофа прясна, чиста вода. По този начин главата ви ще се освободи от ред непотребни елементи и една Божествена мисъл ще се влее у вас. В света съществуват безброй форми, които философите си представят във вид на една тънка, жива материя, която прониква в нашия организъм. Тази материя огражда клетките с особена сила, която учените хора наричат имунитет.
Когато всяка клетка имунира с Божествената мисъл, или когато човешкият организъм имунира с Божествената мисъл, човек е защитен от всички непредвидени
случайности
, от всички мъчнотии, от всички нещастия в живота.
В деня, в който ти нарушиш този имунитет, Божествената мисъл започва да се оттегля от теб. Това показва, че ти си влязъл в дисхармония с Нея. Тогава нещастията се зараждат в живота ти. Някой казва: „Моят живот е нещастен“. Казвам: Необходима ти е хармонична среда.
към беседата >>
58.
Призови Симона!
,
НБ
, София, 16.10.1927г.,
В живота, под думата „
случайност
" разбират отделност на нещата.
Защото не знае, де отива. Той казва: Зная, че тук не е добре, но неизвестното е още по-лошо. Колкото и да не е добре на земята, този живот поне ми е познат, зная, какво ме очаква. Цялата глава от Деянията на Апостолите, която прочетох сега, е интересна, но важна е основната идея в нея, а именно, че животът на земята не е някакво случайно проявление. Даже и животът на индивидуалния човек не е случаен.
В живота, под думата „
случайност
" разбират отделност на нещата.
Когато един лист падне от дървото, казваме, че това е случайност, т.е. съвпадение, обаче, тази случайност, това съвпадение има отношение към общия план на нещата. Значи, случайни неща са ония, които се съвпадат с общия план. Понякога случайността се взима като нещо дошло или извършило се само за себе си. Такъв закон в света не съществува.
към беседата >>
Когато един лист падне от дървото, казваме, че това е
случайност
, т.е.
Той казва: Зная, че тук не е добре, но неизвестното е още по-лошо. Колкото и да не е добре на земята, този живот поне ми е познат, зная, какво ме очаква. Цялата глава от Деянията на Апостолите, която прочетох сега, е интересна, но важна е основната идея в нея, а именно, че животът на земята не е някакво случайно проявление. Даже и животът на индивидуалния човек не е случаен. В живота, под думата „случайност" разбират отделност на нещата.
Когато един лист падне от дървото, казваме, че това е
случайност
, т.е.
съвпадение, обаче, тази случайност, това съвпадение има отношение към общия план на нещата. Значи, случайни неща са ония, които се съвпадат с общия план. Понякога случайността се взима като нещо дошло или извършило се само за себе си. Такъв закон в света не съществува. В света съществува едно обширно съзнание, което изпълва цялото пространство.
към беседата >>
съвпадение, обаче, тази
случайност
, това съвпадение има отношение към общия план на нещата.
Колкото и да не е добре на земята, този живот поне ми е познат, зная, какво ме очаква. Цялата глава от Деянията на Апостолите, която прочетох сега, е интересна, но важна е основната идея в нея, а именно, че животът на земята не е някакво случайно проявление. Даже и животът на индивидуалния човек не е случаен. В живота, под думата „случайност" разбират отделност на нещата. Когато един лист падне от дървото, казваме, че това е случайност, т.е.
съвпадение, обаче, тази
случайност
, това съвпадение има отношение към общия план на нещата.
Значи, случайни неща са ония, които се съвпадат с общия план. Понякога случайността се взима като нещо дошло или извършило се само за себе си. Такъв закон в света не съществува. В света съществува едно обширно съзнание, което изпълва цялото пространство. Дали сте идеалист, или материалист, ще видите, че това съзнание се движи толкова бързо, че едновременно обхваща всички точки.
към беседата >>
Понякога
случайността
се взима като нещо дошло или извършило се само за себе си.
Даже и животът на индивидуалния човек не е случаен. В живота, под думата „случайност" разбират отделност на нещата. Когато един лист падне от дървото, казваме, че това е случайност, т.е. съвпадение, обаче, тази случайност, това съвпадение има отношение към общия план на нещата. Значи, случайни неща са ония, които се съвпадат с общия план.
Понякога
случайността
се взима като нещо дошло или извършило се само за себе си.
Такъв закон в света не съществува. В света съществува едно обширно съзнание, което изпълва цялото пространство. Дали сте идеалист, или материалист, ще видите, че това съзнание се движи толкова бързо, че едновременно обхваща всички точки. Вследствие на тази бързина, животът на това съзнание считат като живот без движение. Това показва, че при днешното положение на човека, неговият ум, неговото съзнание не е в състояние да разбере, да схване този живот.
към беседата >>
59.
Форми на съзнанието
,
ООК
, София, 4.1.1928г.,
По някаква щастлива
случайност
изпълнението на присъдата се отлага за една година.
Сметнете колко години са нужни на окултния ученик, за да свърши гимназия и университет вън от четирите отделения. Това не трябва да ви обезсърчава. Като ви говоря за продължителността на времето, аз повече ви насърчавам, отколкото обезсърчавам. Представете си, че някой човек е осъден на смърт. Разглежда се делото му и се издава присъда още утре да бъде обесен.
По някаква щастлива
случайност
изпълнението на присъдата се отлага за една година.
Докато сърцето на този човек туптеше от ужас, от страх, сега вече започва радостно ла тупти – животът му е продължен с една година. Щом дойде определеният ден за присъдата, изпълнението й се отлага за две години още. После за още четири, пет, шест години, докато най-после престъпникът се амнистира. Той излиза от затвора, доволен, щастлив, радва се на живота. Какво лошо има в това продължаване на времето?
към беседата >>
60.
Разумно ограничение
,
МОК
, София, 8.1.1928г.,
За предпочитане е да живее, макар и с три крака, отколкото да разчита на
случайността
.
Като се върнете, той ще ви я даде. Не се ли ограничите, ще платите с живота си. Ще кажете, че не е морално да ви ограничават или да взимат богатството ви. Тук не става въпрос за морал, но за спасяване на живота. Ако вълкът попадне в капан, той предпочита да прегризе задния си крак, за който е хванат, отколкото да остане в капана и да одерат кожата му.
За предпочитане е да живее, макар и с три крака, отколкото да разчита на
случайността
.
Щом се е хванал в капана, няма спасение. Друг е въпросът, ако е попаднал в капана с предния крак. За нищо на света той не може да прегризе предния си крак. В този случай той е готов да се моли на онзи, който го е хванал, но крака си няма да прегризе. Тъй щото, ако кесията ви представя задния крак, с който сте попаднали в капана, прегризете го, т.е.
към беседата >>
61.
Творец на съдбата си
,
МОК
, София, 15.1.1928г.,
Той знае посоката на движението си и не се поддава на
случайности
и произволи.
Ще чака ден–два да дойде вятър. Ще го подеме вятърът, но в посока, която той не желае. След много блъскане ще го остави на някой бряг, но не на този, който човекът е желал. Разумният човек не очаква на приливите и на отливите. Той върви с тях, но прилага греблата и кормилото.
Той знае посоката на движението си и не се поддава на
случайности
и произволи.
За да спазва разумните правила на живота, човек трябва да изучава окултните науки. В широк смисъл на думата „окултна наука“ разбираме науката, която изучава същината на живота, т.е. неговите дълбоки прояви. Дали ще изучава хиромантия, френология, физиогномия, астрология, това са все окултни науки. Всяка от тях изучава специални прояви на живота, които се отразяват на ръката, на лицето, на главата, на целия организъм.
към беседата >>
62.
Баща си и майка си
,
НБ
, София, 11.3.1928г.,
Въпросът не се отнася нито до пристанището, нито до кораба, но до факта, че съществуват непредвидени
случайности
в нашия живот, които и най-разумните същества не могат да предвидят.
Тя ще престане да се движи около себе си. Колкото вещи да са нейните техници, както и да я управляват, те не могат да предотвратят това явление. Тогава земята ще бъде в положението на луната, която вече е спряла на своето първо пристанище, вследствие на което не се върти около своята ос. След няколко хиляди години и луната отново ще предприеме своето пътешествие. Това е само за обяснение на идеята.
Въпросът не се отнася нито до пристанището, нито до кораба, но до факта, че съществуват непредвидени
случайности
в нашия живот, които и най-разумните същества не могат да предвидят.
Светът е сбор от разумни същества, от разни степени на развитие, и като резултат на тяхната деятелност се явява голямото разнообразие в живота. Всички тия същества приемат, че съществува една Висша интелигентност, но понеже не разбират законите, с които Тя си служи, нито пък познават формите, чрез които Тя се проявява, много неща остават за тях неизвестни. И най-напредналите, и най-разумните същества абсолютно нищо не знаят за тази Висша интелигентност. Скрита е тя от погледите на всички същества. И наистина, всеки е забелязал, че това Велико, Безбрежно, Божествено начало, което остава непознато, често разваля плановете на хората.
към беседата >>
63.
Сфинксът. Начало и край на нещата
,
ООК
, София, 21.3.1928г.,
Сегашният живот е пълен с изненади, но хората казват: „Няма
случайности
в живота“.
От толкова години вече лежим тук, няма защо да се безпокоим. Не е наша работа какво ще стане с нас, нашата работа е да лежим, а онзи, който е запалил огъня, ще се погрижи да го изгаси“. И наистина, урежда се тази работа. Философ е бил този човек. Често хората търсят лесния път, но те не знаят, че той е най-тежкият.
Сегашният живот е пълен с изненади, но хората казват: „Няма
случайности
в живота“.
Ако те действително са убедени в това, нищо не трябва да ги обезсърчава и отчайва. Въпреки това някои казват: „Това нещо можеше да стане по друг начин“ – значине вярват абсолютно в това, че няма случайности в живота. Ако пък вярваха абсолютно в този закон, тогава биха изпаднали във фатализъм – че всичко, което става, е абсолютно предопределено и неизменно. От страданията на своя живот човек поне е разбрал смисъла им, независимо дали вярва, че всичко става под влиянието на разумни, съзнателни закони, или не вярва. Какво разбрахте от примера за дембелханетата?
към беседата >>
Въпреки това някои казват: „Това нещо можеше да стане по друг начин“ – значине вярват абсолютно в това, че няма
случайности
в живота.
И наистина, урежда се тази работа. Философ е бил този човек. Често хората търсят лесния път, но те не знаят, че той е най-тежкият. Сегашният живот е пълен с изненади, но хората казват: „Няма случайности в живота“. Ако те действително са убедени в това, нищо не трябва да ги обезсърчава и отчайва.
Въпреки това някои казват: „Това нещо можеше да стане по друг начин“ – значине вярват абсолютно в това, че няма
случайности
в живота.
Ако пък вярваха абсолютно в този закон, тогава биха изпаднали във фатализъм – че всичко, което става, е абсолютно предопределено и неизменно. От страданията на своя живот човек поне е разбрал смисъла им, независимо дали вярва, че всичко става под влиянието на разумни, съзнателни закони, или не вярва. Какво разбрахте от примера за дембелханетата? Ще кажете: „Ние не искаме да бъдем в дембелханетата“; добре, тогава ще останете на работа в света, но той е взискателен, иска способни хора. Условиш ли се на работа при някой светски човек, той ще те разгледа от главата до петите, ще види как си облечен и ще разбере можеш ли да вършиш работата му, или не; ако можеш да работиш умело, ще бъдеш добре дошъл, ще имаш неговото уважение и в скоро време ще се осигуриш.
към беседата >>
64.
Знайно и незнайно
,
ООК
, София, 30.1.1929г.,
Това, което за едного е
случайност
, за другиго е закономерност, разумност.
Те казват: „Този човек може да бъде щастлив, но може да бъде и нещастен“. Така не се говори. Щастието почива на нещо определено, на нещо знайно. Не е достатъчно човек да каже, че нещо е станало случайно, или някакво съвпадение се явило, или щастието на човека е проработило. Всичко в света се управлява от закони.
Това, което за едного е
случайност
, за другиго е закономерност, разумност.
Трима души се срещат на едно и също място. Единият от тях казва, че случайно са се срещнали. Двамата знаят положително, че не са се срещнали случайно, защото те предварително са уговорили срещата си, определили са деня, мястото и часа, когато трябва да се срещнат. За тях срещата е знайна, а за третия - е тайна. Когато естественикът изучава развитието на семената, на растенията, той постепенно върви от незнайното към знайното, започва да разбира, как и защо клончетата вървят нагоре, защо до едно място спазват едно положение, а после друго и т.н.
към беседата >>
65.
Огън да запаля
,
НБ
, София, 2.6.1929г.,
- Това е
случайност
.
Можете ли да докажете, че свещта не гори? – Не можете. Следователно, щом свещта гори, т.е. щом моят ум е светлина, той прониква през тъмните места и вижда, че някъде слънце грее, че Бог съществува и там, дето не виждате и не подозирате. Наистина, след 12 часа, когато свещта изгори, слънцето се показва на хоризонта.
- Това е
случайност
.
– Никаква случайност не е. Че не е случайност, ще ви докажа с това, че същото явление може да се повтори много пъти по един и същ начин. След 12 часа слънцето ще залезе, свещта пак ще се запали и ще гори 12 часа. Като изгасне свещта, слънцето отново ще изгрее. Като се повтори този опит няколко пъти, най-после безверникът казва: Убедих се вече, че има слънце – има Бог в света.
към беседата >>
– Никаква
случайност
не е.
– Не можете. Следователно, щом свещта гори, т.е. щом моят ум е светлина, той прониква през тъмните места и вижда, че някъде слънце грее, че Бог съществува и там, дето не виждате и не подозирате. Наистина, след 12 часа, когато свещта изгори, слънцето се показва на хоризонта. - Това е случайност.
– Никаква
случайност
не е.
Че не е случайност, ще ви докажа с това, че същото явление може да се повтори много пъти по един и същ начин. След 12 часа слънцето ще залезе, свещта пак ще се запали и ще гори 12 часа. Като изгасне свещта, слънцето отново ще изгрее. Като се повтори този опит няколко пъти, най-после безверникът казва: Убедих се вече, че има слънце – има Бог в света. „Огън дойдох да запаля." Какво ще научите от този огън?
към беседата >>
Че не е
случайност
, ще ви докажа с това, че същото явление може да се повтори много пъти по един и същ начин.
Следователно, щом свещта гори, т.е. щом моят ум е светлина, той прониква през тъмните места и вижда, че някъде слънце грее, че Бог съществува и там, дето не виждате и не подозирате. Наистина, след 12 часа, когато свещта изгори, слънцето се показва на хоризонта. - Това е случайност. – Никаква случайност не е.
Че не е
случайност
, ще ви докажа с това, че същото явление може да се повтори много пъти по един и същ начин.
След 12 часа слънцето ще залезе, свещта пак ще се запали и ще гори 12 часа. Като изгасне свещта, слънцето отново ще изгрее. Като се повтори този опит няколко пъти, най-после безверникът казва: Убедих се вече, че има слънце – има Бог в света. „Огън дойдох да запаля." Какво ще научите от този огън? Свещеният огън, който Христос дойде да запали на земята, ще научи хората да гледат толкова широко на нещата, че никой да не е в състояние да смути, да размъти сърцата им.
към беседата >>
66.
Смяна на състоянията / Сменяне на състоянията
,
(втори вариант)
,
МОК
, София, 6.9.1929г.,
Мнозина и до днес още гледат на проявите на природата като на
случайности
.
За да се развива известна способност в човека, тя се нуждае от специфична светлина, топлина и храна. Не й ли дадете тия условия, тя остава в потенциално състояние. Ако не поставите една семка в почвата, тя винаги остава семка. От нея не може да излезе нищо. Обаче, ако посадите семката в почва, при светлина, топлина и съответна храна, в скоро време от нея ще се роди дърво, което ще даде своите сладки плодове.
Мнозина и до днес още гледат на проявите на природата като на
случайности
.
Благодарение на това, те вярват, че щастието може да им дойде отвън някъде. Не, щастието е абсолютен закон, или закон на определени величини. Щастието се обуславя от закони, които не зависят от материалните условия. В идеален смисъл на думата, щастливият човек е абсолютно доволен от живота. Каквото и да му случи, той не губи щастието си.
към беседата >>
67.
Стотникът
,
(втори вариант)
,
НБ
, София, 8.9.1929г.,
Ако спечели нещо, това ще бъде някаква
случайност
.
Ако почерняването на един косъм е в състояние да повдигне съзнанието на човека и да увеличи вярата му в Бога, заслужава да се направи този опит. По-добре е човек да почерни косата си със силата на своята мисъл, отколкото да прибягва до различни козметически средства. „Речи само реч, и момчето ми ще оздравее." Привилегия е за човека да получи отговор на своята молитва от Христа, или от Бога. Всеки човек има по един лотариен билет и чака времето на неговото теглене, да види, печели ли, или не. Докато върви по пътя на невежеството, човек не може да очаква никаква печалба.
Ако спечели нещо, това ще бъде някаква
случайност
.
В Англия има щастливи случаи на печалби, но те почиват на знание. Някой човек иска да спечели, но преди да купи лотариен билет, той отива при един знаменит астролог, дава му десет хиляди лева и го моли да направи точно изчисление, кой номер от билетите печели. Астрологът прави изчисление и намира един от номерата на печелившите билети. Този господин намира посочения номер и в деня на тегленето се указва, че печели 30 000 лв. Значи, той е платил 10 000 лв., но е спечелил 20 000 лв.
към беседата >>
Казвате: „Някаква
случайност
се случи." Та и вие се качвате, като мравята, на крилата на един ангел, който казва: „Не ти е тук мястото, не ти е тук работата." И вие сега ще ми разправяте какво нещо е небето.
(втори вариант)
Де живее човекът? Той живее с мравите заедно. И ако ме запитате де е онзи свят, ще ви кажа, че той е между вас. Вие постоянно живеете с ангелите. Някой път се качите на врата на някой ангел и той като духне - вие отскачате.
Казвате: „Някаква
случайност
се случи." Та и вие се качвате, като мравята, на крилата на един ангел, който казва: „Не ти е тук мястото, не ти е тук работата." И вие сега ще ми разправяте какво нещо е небето.
То е нещо особено, за което нито око е видяло, нито ухо е чуло. Че тази мравя видяла ли е и чула ли е нещо за тези философски книги? Тя - наум не й е идвало нищо нито за техните философски творения, нито за тяхната писменост. Знае ли тя нещо за техните инструменти? Това е отношение на нещата.
към втори вариант >>
68.
Отношения към природата / Правилни физически отношения с природата
,
(втори вариант)
,
МОК
, София, 13.9.1929г.,
Няма
случайности
в природата.
И най-малките същества са в състояние да дадат урок на човека. Представете си, че в двора ви има един мравуняк. Вие поглеждате към него и се готвите да го унищожите. Дойде ли тази мисъл в ума ви, спрете се за момент и помислете, защо са дошли мравките в двора ви. Ще кажете, че те са дошли случайно.
Няма
случайности
в природата.
Мравките са символ на алчност, и на краен материализъм. Следователно, явяването на мравките в двора ви има за цел да обърне вниманието ви върху алчността на човека. Ако у вас се яви желание да станете богат, учен, силен човек, това показва, че сте дали път на алчността в себе си. Вие проявявате смелостта на мравките да придобиете големи богатства и знания, с които да осигурите живота си. Ако пък в двора ви влязат пчели, ще знаете, че и те ви говорят нещо.
към беседата >>
Ще кажете това е
случайност
.
(втори вариант)
Ти можеш да ги изметеш. Да кажем, те не са потребни. Но те ти дават един урок. Ако ти си умен, какво трябва да разбереш от появяването на мравите? Обратното, да допуснем, че в двора ти се появила една пчела, имаш ябълка, дошла тази пчела и после отишла някъде в гората.
Ще кажете това е
случайност
.
Ами че, когато във вас се зароди една мисъл, да станете богати, кой е дошъл у вас? Мравите. Че идеята, да станеш богат, много да знаеш, това е една смелост, ти проявяваш смелостта на мравите, които отвсякъде събират. Искаш и ти да събираш богатства. Но когато дойде пчелата в двора ти, на какво може да я уподобите? Какво ви говори тя?
към втори вариант >>
69.
Обикновени и необикновени процеси / Тридесет и осем години
,
(втори вариант)
,
НБ
, София, 15.9.1929г.,
Те ще отдадат това на
случайността
, или на някакво съвпадение.
Причината за плача на детето се дължи на някаква дисхармония между двойника и физическото тяло на детето. Молитвата на бащата е помогнала да се възстанови хармонията между двойника и физическото тяло на детето. Щом хармонията се възстановила, детето моментално заспало. Следователно, ако една болест е в състояние да застави човека да потърси Бога, тя е на мястото си. Философите и учените ще кажат, че не молитвата на доктора е помогнала за заспиването на детето, но случило се е така, че заспало.
Те ще отдадат това на
случайността
, или на някакво съвпадение.
Какво мислят учените, не е важно. Питам, обаче: Каква случайност, какво съвпадение е това, което се извършва постоянно, по един и същ начин? Какво ще кажете, ако при сто такива случаи няма нито едно изключение? Значи, детето не е заспало, защото времето му дошло, но за да се убедите, че в света съществува велик закон, който регулира всички явления. Ако искате да разберете, как действува този закон, вие трябва да се свържете с него.
към беседата >>
Питам, обаче: Каква
случайност
, какво съвпадение е това, което се извършва постоянно, по един и същ начин?
Щом хармонията се възстановила, детето моментално заспало. Следователно, ако една болест е в състояние да застави човека да потърси Бога, тя е на мястото си. Философите и учените ще кажат, че не молитвата на доктора е помогнала за заспиването на детето, но случило се е така, че заспало. Те ще отдадат това на случайността, или на някакво съвпадение. Какво мислят учените, не е важно.
Питам, обаче: Каква
случайност
, какво съвпадение е това, което се извършва постоянно, по един и същ начин?
Какво ще кажете, ако при сто такива случаи няма нито едно изключение? Значи, детето не е заспало, защото времето му дошло, но за да се убедите, че в света съществува велик закон, който регулира всички явления. Ако искате да разберете, как действува този закон, вие трябва да се свържете с него. Като изучавате живота съзнателно, ще видите, че и обикновените, и необикновените явления се регулират от един и същ закон – законът на любовта. Например, болният, който лежал 38 години, се срещнал с Христа и оздравял.
към беседата >>
философите, логиците ще кажат: „Не е помогнала молитвата на доктора, но едно съвпадение има тук, че това дете заспало." Както и да е, не е важно какво мислят те, но казвам: ако едно съвпадение се повтаря един, два, три, пет и сто пъти все по същия начин, това вече не е
случайност
.
(втори вариант)
Най-после се обърнах към Христа: „Господи Исусе Христе, помогни ми." Не се мина много време, и детето млъкна, успокои се и заспа. Като си дойде жена ми, казвам й: „Още един път да ме не оставяш сам с това дете. То ме накара да се моля на Бога и на светиите." Казвам: ако една болест по същия начин може да ви накара да викате един, че втори светия, и най-после - да се обърнете към Господа, добре дошла тази болест. Щом се обърнете към Господа, и болестта ви ще мине.
философите, логиците ще кажат: „Не е помогнала молитвата на доктора, но едно съвпадение има тук, че това дете заспало." Както и да е, не е важно какво мислят те, но казвам: ако едно съвпадение се повтаря един, два, три, пет и сто пъти все по същия начин, това вече не е
случайност
.
Не че времето е дошло да заспи детето, но в света има един велик закон, който регулира нещата, и вие трябва да направите връзка с този закон. Казвам: при необикновените и при обикновените явления има дълбок смисъл, който регулира живота. Този болен се срещнал с Христа и оттам насетне неговият живот се изменил. Де е този болен днес, как мислите? Според закона на прераждането, той е пак на земята като виден професор, който чете своята теза по книги и казва: „Преди толкова и толкова години лежах трийсет и осем години болен и такъв и такъв човек ме срещна и ме излекува." Питам: ако при вас дойде един такъв човек и ви каже, че преди еди колко си хиляди години беше болен трийсет и осем години, ще повярвате ли?
към втори вариант >>
70.
Чуха, че иде Исус
,
(втори вариант)
,
НБ
, София, 3.11.1929г.,
Много скъпо платиха тези хора и казват след това, че някаква
случайност
е това.
(втори вариант)
Обаче има хора, които, след като са заровили парите си, подигат, обикалят, търсят някое лице подходящо, на което да кажат де са заровили парите си и по този начин да се освободят от тях. Те намерят някой човек и му казват: „Моля ти се, изкопай тези пари, използвай ги за нещо, защото аз искам вече да бъда свободен, да се отправя с мисълта си към Господ." Ако ти извадиш парите на този човек, ще бъдеш благословен, защото с това принасяш добро на неговата душа. Но ако се случи да извадиш парите на някой човек, който още ги пази, горко ти. До девета рода той ще те преследва. Някой казва: „Аз да имам тия пари, че нека той ме преследва." Знаете ли вие случая с онази египетска мумия, която пренасяха с параход, че дето влизаха, в който дом влизаха тия хора, все нещастия донасяха на хората.
Много скъпо платиха тези хора и казват след това, че някаква
случайност
е това.
Този англичанин, който изкопа Тутанкамон, той пострада, зарази се и умря. Защо? Знания са имали тия хора и са ги скрили. Ти ще разровиш техните гробници, но ще платиш с живота си. Знания трябват днес на хората. Има места свещени, които са чисти, но ако нашите крака не са чисти, може да ни сполети нещо лошо.
към втори вариант >>
71.
Природни гами / Природни гами в живота
,
(втори вариант)
,
МОК
, София, 22.11.1929г.,
Други ще кажат, че е
случайност
.
Той се отказва от концерта си и започва да мечтае за десетте милиона. Ако даде концерт, едва ще получи 50 – 100 хиляди долара, а от дядо си получава десет милиона долара. Значи, десетте милиона долара представят такава тежест, на която той не може да устои. Ще запитате, как стана, че дядото умира тъкмо тогава, когато музикантът – неговият внук, се готвеше за концерт? Някои казват, че това е съвпадение.
Други ще кажат, че е
случайност
.
Съвпаденията и случайностите не обясняват нещата. Те не съдържат никаква философия в себе си. Като разглеждате цигулката, виждате четири добре опънати струни: sol, re, la и mi. Какви са тези струни по дебелина, по форма и по дължина? Те се различават и по дебелина, и по форма, и по дължина.
към беседата >>
Съвпаденията и
случайностите
не обясняват нещата.
Ако даде концерт, едва ще получи 50 – 100 хиляди долара, а от дядо си получава десет милиона долара. Значи, десетте милиона долара представят такава тежест, на която той не може да устои. Ще запитате, как стана, че дядото умира тъкмо тогава, когато музикантът – неговият внук, се готвеше за концерт? Някои казват, че това е съвпадение. Други ще кажат, че е случайност.
Съвпаденията и
случайностите
не обясняват нещата.
Те не съдържат никаква философия в себе си. Като разглеждате цигулката, виждате четири добре опънати струни: sol, re, la и mi. Какви са тези струни по дебелина, по форма и по дължина? Те се различават и по дебелина, и по форма, и по дължина. Струната mi е най-тънка, la е по-дебела, re – още по-дебела, а sol – най-дебела.
към беседата >>
72.
Да ида да го събудя
,
(втори вариант)
,
НБ
, София, 8.12.1929г.,
Неприятелят избил много българи, войници и офицери, но по някаква щастлива
случайност
, този учител могъл да избяга от неприятелския куршум и се скрил в една пещера, дето прекарал цели три дена без троха хляб и без капка вода.
Тази наука се отнася за богати и за сиромаси, за учени и за прости, които се стремят към истината. Веднъж завинаги те трябва да ликвидират със стария живот и да влязат в новия. Животът учи човека. Той му показва законите, на които трябва да служи. През време ни Балканската война, един българин, учител в Казанлък, попаднал в неприятелски ръце.
Неприятелят избил много българи, войници и офицери, но по някаква щастлива
случайност
, този учител могъл да избяга от неприятелския куршум и се скрил в една пещера, дето прекарал цели три дена без троха хляб и без капка вода.
По идеи той бил анархист и не вярвал в Бога. Като огладнял много, той започнал да мисли какво да прави. Да излезе вън от пещерата, ще се изложи на неприятелските куршуми. Да остане в пещерата, рискува да умре от глад. Най-после му дошла на ума една светла идея.
към беседата >>
73.
Възпитание на волята / Вътрешното възпитание на волята
,
(втори вариант)
,
МОК
, София, 24.1.1930г.,
Обаче, ако по някаква
случайност
той счупи крака или ръката си, веднага забравя недоволството и отчаянието си.
Достатъчно е този човек да счупи крака си, за да забрави психическото си страдание. Някой е недоволен от живота, от себе си, от окръжаващата среда. Той иска да се самоубие. – Защо? – Не намирал смисъл в живота.
Обаче, ако по някаква
случайност
той счупи крака или ръката си, веднага забравя недоволството и отчаянието си.
Той иска да живее и намира, че животът има смисъл. Ако природата беше направила костите на човека от гъвкаво, еластично вещество, те нямаше да се чупят. Защо не ги е направила от такава материя, ние не можем да отговорим на този въпрос. Много обяснения могат да се дадат, но какво е мислила природата по този въпрос, не знаем. Сега се явява въпросът: Може ли човек да не усеща и да не чувства никакви болки?
към беседата >>
74.
Дисонанси в живота / Дисонансите в живота (Усмивката и сладкото)
,
(втори вариант)
,
МОК
, София, 14.3.1930г.,
Ще кажете, че това е
случайност
или съвпадение в живота.
По-добре да бъда между хората, макар и слаб, отколкото да съм силен и извън хората. Един ден той заболял от треска и лежал цели три години. През това време толкова отслабнал, че станал само кожа и кости. Често си казвал: Господи, помогни ми да оздравея, да възстановя силата си, макар и да внушавам страх на хората. Сега разбрах, какво значи, да бъде човек здрав и силен.
Ще кажете, че това е
случайност
или съвпадение в живота.
Не е така. Наистина, има случайни и механични явления в живота и в Природата, но всички необясними явления не са случайни. Те са необясними само за някои хора, а не за всички. Има същества високо издигнати, които знаят причините на всички явления. Вие срещате един човек, който ви харесва, разговаряте се с него, но не знаете, защо сте го срещнали и какво ще излезе от тази среща.
към беседата >>
И казва: „Господи, по всичките хорища ме пращай да се боря и като мечка, и като вълк, но здраве ми дай." Който не разбира закона, ще каже: „Това е една
случайност
." Всички онези неща, които не можем да обясним, са все
случайности
.
(втори вариант)
" Тази дума „голо здраве" може да ви коства скъпо. Аз имам само един пример. Във Варненско, в селото Сюджеско - сега е прекръстено това име, някой си Стоян, наричали го Стоян Пехливанина, навсякъде той ходил да се бие. И един ден казал: „Защо ми е този пехливанлък с това голото здраве? Хората живеят тъй добре, пък аз ходя като някоя мечка." Не се минава един месец и заболява Стоян, и лежи три години.
И казва: „Господи, по всичките хорища ме пращай да се боря и като мечка, и като вълк, но здраве ми дай." Който не разбира закона, ще каже: „Това е една
случайност
." Всички онези неща, които не можем да обясним, са все
случайности
.
Случайно явление, това е необясненото явление. Ти не знаеш в съзнанието си защо се е случило. Срещаш някого, но ти не знаеш причината защо си го срещнал. Как се наричат тези явления в психологията, които не са случайни? (Закономерни.) Всяко явление, което е закономерно, е обяснено.
към втори вариант >>
75.
Виждане и съзнаване
,
СБ
,
РБ
, Рила, 19.8.1930г.,
Който не разбира този закон, ще каже: това е
случайност
.
Другояче казано: за всички възвишени същества днес е тържествен ден – и ние участваме заедно с тях в това тържество. Следователно този хубав ден не е нищо друго, освен израз на техните добри мисли и желания. Добрите мисли и желания създават възвишени енергии, които ние днес чувстваме. Мъглите, които се разстилаха пред нас, изчезнаха; бурята престана. Ако тези възвишени същества не участват между нас със своите светли мисли и благородни желания, небето и досега можеше да бъде забулено, а ние щяхме да бъдем като в затвор.
Който не разбира този закон, ще каже: това е
случайност
.
Случайността е закон, който има отношение до единиците – тя е закон за единичното съзнание. Например един човек може случайно някъде да се спъне и да си счупи крак или ръка, но да се спънат всички същества едновременно – това е невъзможно. Един човек може да сгреши, да направи някаква погрешка, но да поддържате, че в този момент всички хора могат да сгрешат, това е неразбиране на законите в живота. С един човек може да се случи нещо, но с цялата Вселена не може да се случи същото. Целокупността не може да се изложи на това, на което отделният човек се излага.
към беседата >>
Случайността
е закон, който има отношение до единиците – тя е закон за единичното съзнание.
Следователно този хубав ден не е нищо друго, освен израз на техните добри мисли и желания. Добрите мисли и желания създават възвишени енергии, които ние днес чувстваме. Мъглите, които се разстилаха пред нас, изчезнаха; бурята престана. Ако тези възвишени същества не участват между нас със своите светли мисли и благородни желания, небето и досега можеше да бъде забулено, а ние щяхме да бъдем като в затвор. Който не разбира този закон, ще каже: това е случайност.
Случайността
е закон, който има отношение до единиците – тя е закон за единичното съзнание.
Например един човек може случайно някъде да се спъне и да си счупи крак или ръка, но да се спънат всички същества едновременно – това е невъзможно. Един човек може да сгреши, да направи някаква погрешка, но да поддържате, че в този момент всички хора могат да сгрешат, това е неразбиране на законите в живота. С един човек може да се случи нещо, но с цялата Вселена не може да се случи същото. Целокупността не може да се изложи на това, на което отделният човек се излага. Значи човек в своята битност, тъй, както е произлязъл от Бога като душа и дух, не може да се спъне, не може да греши.
към беседата >>
76.
Жал ми е за народа
,
НБ
, София, 6.12.1931г.,
Обаче, по някаква
случайност
, те всички са закъсали и нямат нищо в себе си - нито хляб, нито пари.
Тя счита, че кокошката е собственост на първата лисица. Както виждате, за лисицата няма писан закон, няма стражар, който да я следи. Тя казва: „Не трябва да бутам тази кокошка тя не е моя; аз нямам право на нея." Казвам: ако Провидението подложи съвременните хора на изпит, да провери докъде са стигнали в своите морални разбирания, той ще бъде следният. Представете си, че един пролетен ден, когато тревата се е хубаво раззеленила, цветята разцъфтели, птичките запели своите сладкопойни песни, хора от всички съсловия: царе, князе, духовници, съдии, адвокати, писатели, поети, бедни и богати, учени и прости, мъже, жени и деца са тръгнали на разходка.
Обаче, по някаква
случайност
, те всички са закъсали и нямат нищо в себе си - нито хляб, нито пари.
Те виждат на пътя една голяма торба с английски златни стерлинги. Какво ще направят тия хора? У всеки ще се яви желание да вземе торбата за себе си, да се осигури. Питам: каква култура е тази, когато всеки мисли само за себе си? В дадения случай всеки трябва да погледне на торбата със злато като на торба с орехи и като мине покрай нея, да си вземе по един-два ореха за спомен и да продължи пътя си.
към беседата >>
77.
Стимул и любов
,
(втори вариант)
,
МОК
, София, 18.12.1931г.,
То е хубаво, но готовото трябва да бъде
случайност
в живота.
(втори вариант)
Животът не прилича ли на един пълен хамбар и вие зацицирикате. И господарят изпразни хамбаря. Вие казвате, че е празен. Не сте работили. Наготово е било.
То е хубаво, но готовото трябва да бъде
случайност
в живота.
Важно е това, което изработи човек. Да те обичат, това е намереното жито в някой намерен хамбар. Хубаво е по някой път, ще пееш, ще се разхождаш. Но могат да ти вземат житото и тогава ще кажеш: Защо взеха житото? – Защото този господар, когато е турил житото в хамбара, ни най-малко не е имал предвид мишките.
към втори вариант >>
78.
Освободени
,
НБ
, София, 17.1.1932г.,
Може да е едно съвпадение, може да е една
случайност
, но всякога казват, че къща, в която хора живеят, без дим не можело, без враг не можело.
Туй, което не се разрешава, е един нов път, който трябва да се извърви. Ако вие живеете в една форма на кръг, трябва да знаете, че имате дълъг път. Ако живеете в един квадрат, трябва да знаете, че в четирите кьошета има по един враг. Туй правило не е една аксиома. Тогава кажете ми, всички ония, които живеят в квадрат, живеят ли в мир?
Може да е едно съвпадение, може да е една
случайност
, но всякога казват, че къща, в която хора живеят, без дим не можело, без враг не можело.
Та казвам: трябва да знаете, че на всяко едно кьоше има по един враг. Онзи, който изучава квадратурата, той трябва да знае местата на тия врагове и да вземе предохранителни мерки. Не събуждайте врага си преждевременно. Защото, ако ти събудиш своя враг, той иска като теб да живее. Понеже едно същество на крайните, охолни процеси не обича работа, то като се събуди, непременно ще те изяде, нищо повече.
към беседата >>
79.
Моята Любов няма да премине
,
НБ
, София, 21.2.1932г.,
Хората казват, че това е една
случайност
, и вие ще кажете, че това е една
случайност
.
Или видите някое животно лежи, мислите туй животно да го занесете на някой ваш близък. Но тези цветя, тези животни са изложение: велики художници, невидими за нас, тук са изложили своите художествени произведения. Много пъти се случва, че за откъсването на едно цвете, някои хора са плащали с живота си. Ти ще занесеш цветето на майка си, но ще платиш с живота си; ще занесеш цветето на баща си, но ще платиш с живота си; ще занесеш цветето на сестра си, но ще платиш с живота си; ще занесеш цветето на брата си, но ще платиш с живота си. Комуто и да го занесеш, ще платиш с живота си.
Хората казват, че това е една
случайност
, и вие ще кажете, че това е една
случайност
.
Но знаете ли за тези живи алпийски рози колко хора са станали жертва? За да могат една такава алпийска роза да я снемат, плащат с живота си. Питам тогава, защо ни е едно растение или едно животно, за което ще заплатим с живота си? В дадения случай чий живот е по-скъп - на това животно ли или твоят живот е по-ценен? Ти ще откъснеш едно цвете, но веднага ще има смъртна присъда, четат ти присъдата.
към беседата >>
80.
Трите начала / Трите пътя
,
(втори вариант)
,
ООК
, София, 24.2.1932г.,
Ще кажете, че това са
случайности
.
Ако кривината е голяма, или човекът е слаб, или носи голям товар. Тогава задницата излиза навън. Някога коремът е много изпъкнал, а гърдите – сплескани. Това са аномалии в човешкия организъм. У някои хора гърдите са много тесни, у други – много широки.
Ще кажете, че това са
случайности
.
Не са случайности. Всяка права и крива линия в човешкия организъм имат своето научно обяснение. Представете си, че някой ви каже три изречения, които трябва да преведете. Първото изречение: Имам една красива форма, направена от злато. Второто изречение: Съдържанието и е отровно.
към беседата >>
Не са
случайности
.
Тогава задницата излиза навън. Някога коремът е много изпъкнал, а гърдите – сплескани. Това са аномалии в човешкия организъм. У някои хора гърдите са много тесни, у други – много широки. Ще кажете, че това са случайности.
Не са
случайности
.
Всяка права и крива линия в човешкия организъм имат своето научно обяснение. Представете си, че някой ви каже три изречения, които трябва да преведете. Първото изречение: Имам една красива форма, направена от злато. Второто изречение: Съдържанието и е отровно. Третото изречение: Мисълта е отрицателна.
към беседата >>
81.
В последното време
,
НБ
, София, 6.3.1932г.,
Казвате, че това е една
случайност
.
Този човек тръгва, той е числото Пи. Как ще определиш ще се върне ли или няма да се върне? Този човек няма никаква цел. Казваш, че ще се върне. Не се минават и пет минути, и той се връща.
Казвате, че това е една
случайност
.
Един път случайност, два пъти случайност, три пъти случайност, сто пъти случайност - тогава ще се яви известен закон. Този, който върви по пътя, вие може да го върнете много лесно. Даже ако вашият ум е по-силен, ще видите, че ако някой се е засилил в пътя си и вие кажете в съзнанието си: "Къде ли отива този човек, къде се е засилил", той ще се спре. После пак казвате: "Защо ли е тръгнал сега той"? Гледате; той поседи, поседи и се върне назад.
към беседата >>
Един път
случайност
, два пъти
случайност
, три пъти
случайност
, сто пъти
случайност
- тогава ще се яви известен закон.
Как ще определиш ще се върне ли или няма да се върне? Този човек няма никаква цел. Казваш, че ще се върне. Не се минават и пет минути, и той се връща. Казвате, че това е една случайност.
Един път
случайност
, два пъти
случайност
, три пъти
случайност
, сто пъти
случайност
- тогава ще се яви известен закон.
Този, който върви по пътя, вие може да го върнете много лесно. Даже ако вашият ум е по-силен, ще видите, че ако някой се е засилил в пътя си и вие кажете в съзнанието си: "Къде ли отива този човек, къде се е засилил", той ще се спре. После пак казвате: "Защо ли е тръгнал сега той"? Гледате; той поседи, поседи и се върне назад. Друг някой, който гледа тази сцена, не може да си обясни защо така прави този човек, но който е казал мислено онова изречение, той вижда и знае защо се връща назад, той знае причината каква е.
към беседата >>
82.
Обич и знание
,
УС
, София, 8.5.1932г.,
– „Това е случайно.“ – За глупавия има
случайности
, а за умния няма никакви
случайности
.
Някой ти казва, че ще ти се случи нещо неприятно, или – работите ще се оправят. Както казва, така става. Едно напреднало същество те обича и те предупреждава какво ще ти се случи. – „Господ ми помогна.“ – Говориш за Господа, но Той е една неопределена идея за тебе. И тъй, дръж в ума си разумното същество, чрез което Бог ти проговорил.
– „Това е случайно.“ – За глупавия има
случайности
, а за умния няма никакви
случайности
.
За всяко нещо има причина – зависи как гледа човек. Някой гледа отдалеч, а друг – отблизо. Сега аз правя извод. Ако искате да получите един диамант, трябва да оставите въглена на голямо налягане и висока температура, около 10 милиона волта. Не се образува лесно диамант.
към беседата >>
83.
Живейте разумно
,
НБ
, София, 19.6.1932г.,
На тази мома баща й по една
случайност
заборчлява, фалира, обеднява.
Ще ви приведа сега един пример. Примерът не е за обяснение. Този пример научно няма да обясня. Науката иска конкретно определение, конкретно обяснение. Един богат американец се влюбил в една богата и красива американка.
На тази мома баща й по една
случайност
заборчлява, фалира, обеднява.
Той като се научава, че тя е обедняла, казва: Бедна жена не ми трябва, макар да е красива, щом е бедна не мога да я взема Трябва ми богата мома. Тя от голяма скръб умира. Той забравя това. Става виден американски проповедник, оженва се, ражда му се едно дете, толкоз лошо дете, капризно, по-късно това дете става пияница, крадец, разбойник и баща му трябвало постоянно да ходи и да търси своя син из кръчмите. Как ще си обясните този факт.
към беседата >>
84.
Прие го с радост
,
НБ
, София, 10.7.1932г.,
Ще кажете, това е една
случайност
.
Ние си позволяваме това, което не трябва да си позволим, защото нямаме свещено чувство. Ние си позволяваме да отсечем едно дърво, едно растение ей така, само от каприз. Има растения, които са живели 100-150-200 години, а в Америка има растения, които са живели 1500-2000 години. И американците ги изсичат. Но от безразборното изсичане на горите, от безразборното избиване на млекопитаещите, няма страна в света с толкова неврастения и толкова нервни болести, колкото Америка, и няма хора, на които зъбите да са изпадали така.
Ще кажете, това е една
случайност
.
Навсякъде законът е същия. Нямаме право да правим това, което си искаме. Трябва да вършим онова, което е в съгласие със законите на живата природа. "И прибърза та слезе, и прие го с радост". В един стих от Писанието Христос казва така: "Когато дойде Син человечески ще намери ли Вяра?
към беседата >>
85.
Иде час
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 24.8.1932г.,
Това е
случайност
, но все пак става такова нещо.
Когато хората бъдат последни по ред в своите желания, Бог ще изтрие сълзите им. Тогава хората ще бъдат едно тяло, един ум, едно сърце. Ако имате само един хляб и дойде някой да ви го вземе, губите ли нещо? Какво от това, ако той яде, а вие го гледате? Наистина, рядко се случва да дойде някой да вземе хляба от ръцете ви, когато сте гладни.
Това е
случайност
, но все пак става такова нещо.
Питам: що е случайността в живота? – Случайност е това, което само веднъж става. Случайността два пъти не се повтаря. Всяко нещо, което постоянно става, то е обикновено. Според закона на случайността, ако имате един хляб, само един път може да дойде при вас някой да поиска хляба ви.
към беседата >>
Питам: що е
случайността
в живота?
Тогава хората ще бъдат едно тяло, един ум, едно сърце. Ако имате само един хляб и дойде някой да ви го вземе, губите ли нещо? Какво от това, ако той яде, а вие го гледате? Наистина, рядко се случва да дойде някой да вземе хляба от ръцете ви, когато сте гладни. Това е случайност, но все пак става такова нещо.
Питам: що е
случайността
в живота?
– Случайност е това, което само веднъж става. Случайността два пъти не се повтаря. Всяко нещо, което постоянно става, то е обикновено. Според закона на случайността, ако имате един хляб, само един път може да дойде при вас някой да поиска хляба ви. Вие казвате: „Ако днес дам хляба си на този човек, той може и утре, и други ден да дойде пак да ми иска хляба“.
към беседата >>
–
Случайност
е това, което само веднъж става.
Ако имате само един хляб и дойде някой да ви го вземе, губите ли нещо? Какво от това, ако той яде, а вие го гледате? Наистина, рядко се случва да дойде някой да вземе хляба от ръцете ви, когато сте гладни. Това е случайност, но все пак става такова нещо. Питам: що е случайността в живота?
–
Случайност
е това, което само веднъж става.
Случайността два пъти не се повтаря. Всяко нещо, което постоянно става, то е обикновено. Според закона на случайността, ако имате един хляб, само един път може да дойде при вас някой да поиска хляба ви. Вие казвате: „Ако днес дам хляба си на този човек, той може и утре, и други ден да дойде пак да ми иска хляба“. Не, щом този човек е дошъл при вас по закона на случайността, той само един път може да ви поиска хляба.
към беседата >>
Случайността
два пъти не се повтаря.
Какво от това, ако той яде, а вие го гледате? Наистина, рядко се случва да дойде някой да вземе хляба от ръцете ви, когато сте гладни. Това е случайност, но все пак става такова нещо. Питам: що е случайността в живота? – Случайност е това, което само веднъж става.
Случайността
два пъти не се повтаря.
Всяко нещо, което постоянно става, то е обикновено. Според закона на случайността, ако имате един хляб, само един път може да дойде при вас някой да поиска хляба ви. Вие казвате: „Ако днес дам хляба си на този човек, той може и утре, и други ден да дойде пак да ми иска хляба“. Не, щом този човек е дошъл при вас по закона на случайността, той само един път може да ви поиска хляба. Следователно вие имате тази рядка привилегия, да дойде при вас този човек.
към беседата >>
Според закона на
случайността
, ако имате един хляб, само един път може да дойде при вас някой да поиска хляба ви.
Това е случайност, но все пак става такова нещо. Питам: що е случайността в живота? – Случайност е това, което само веднъж става. Случайността два пъти не се повтаря. Всяко нещо, което постоянно става, то е обикновено.
Според закона на
случайността
, ако имате един хляб, само един път може да дойде при вас някой да поиска хляба ви.
Вие казвате: „Ако днес дам хляба си на този човек, той може и утре, и други ден да дойде пак да ми иска хляба“. Не, щом този човек е дошъл при вас по закона на случайността, той само един път може да ви поиска хляба. Следователно вие имате тази рядка привилегия, да дойде при вас този човек. Щом знаете това, дайте му хляба и благодарете, че сте имали редкия случай да се проявите. Човешкият характер се показва в случайността.
към беседата >>
Не, щом този човек е дошъл при вас по закона на
случайността
, той само един път може да ви поиска хляба.
– Случайност е това, което само веднъж става. Случайността два пъти не се повтаря. Всяко нещо, което постоянно става, то е обикновено. Според закона на случайността, ако имате един хляб, само един път може да дойде при вас някой да поиска хляба ви. Вие казвате: „Ако днес дам хляба си на този човек, той може и утре, и други ден да дойде пак да ми иска хляба“.
Не, щом този човек е дошъл при вас по закона на
случайността
, той само един път може да ви поиска хляба.
Следователно вие имате тази рядка привилегия, да дойде при вас този човек. Щом знаете това, дайте му хляба и благодарете, че сте имали редкия случай да се проявите. Човешкият характер се показва в случайността. Човек се изпитва чрез закона на случайността. Ако някой идва всеки ден при вас да иска нещо, той нахалства.
към беседата >>
Човешкият характер се показва в
случайността
.
Според закона на случайността, ако имате един хляб, само един път може да дойде при вас някой да поиска хляба ви. Вие казвате: „Ако днес дам хляба си на този човек, той може и утре, и други ден да дойде пак да ми иска хляба“. Не, щом този човек е дошъл при вас по закона на случайността, той само един път може да ви поиска хляба. Следователно вие имате тази рядка привилегия, да дойде при вас този човек. Щом знаете това, дайте му хляба и благодарете, че сте имали редкия случай да се проявите.
Човешкият характер се показва в
случайността
.
Човек се изпитва чрез закона на случайността. Ако някой идва всеки ден при вас да иска нещо, той нахалства. Този човек върви по закона на обикновените неща. Обаче, ако вие дадете хляба си на човек, който е гладувал три деня, той ще изяде хляба, но едновременно с това ще ви остане признателен за цял живот. Където и да отиде, навсякъде той ще ви носи в ума си и ще казва: „И досега не съм срещнал подобен човек“.
към беседата >>
Човек се изпитва чрез закона на
случайността
.
Вие казвате: „Ако днес дам хляба си на този човек, той може и утре, и други ден да дойде пак да ми иска хляба“. Не, щом този човек е дошъл при вас по закона на случайността, той само един път може да ви поиска хляба. Следователно вие имате тази рядка привилегия, да дойде при вас този човек. Щом знаете това, дайте му хляба и благодарете, че сте имали редкия случай да се проявите. Човешкият характер се показва в случайността.
Човек се изпитва чрез закона на
случайността
.
Ако някой идва всеки ден при вас да иска нещо, той нахалства. Този човек върви по закона на обикновените неща. Обаче, ако вие дадете хляба си на човек, който е гладувал три деня, той ще изяде хляба, но едновременно с това ще ви остане признателен за цял живот. Където и да отиде, навсякъде той ще ви носи в ума си и ще казва: „И досега не съм срещнал подобен човек“. Питам: кое е по-добро за вас – да изядете сами хляба си, или да го дадете на някой гладен човек, който цял живот ще ви носи в ума си?
към беседата >>
Не, тя е от
случайностите
.
Щом имат това дълбоко разбиране, те ще познаят Любовта. Любовта се проявява в случайните неща. Тя не е нещо обикновено. Любовта е най-голямото изключение, което може да се срещне в живота. Хората мислят, че Любовта е обикновено нещо.
Не, тя е от
случайностите
.
Когато вълкът изяде едно магаре, цели девет месеца след това той обикаля на същото място, дано намери още едно магаре, но няма – голяма случайност е вълк да изяде едно магаре. Щом изяде магарето, вълкът изменя характера си, придобива нещо от характера на магарето и казва: „Отсега нататък и аз ще стана като магарето“. Той престава вече да яде овце, влюбва се в магарето и търси друго магаре да изяде. Че, наистина, Любовта е едно от големите изключения в живота, разбираме по това, че когато двама млади се обичат, те виждат Любовта само един момент през целия си живот. Заради този момент, именно, те се женят, като искат да задържат Любовта постоянно при себе си.
към беседата >>
Когато вълкът изяде едно магаре, цели девет месеца след това той обикаля на същото място, дано намери още едно магаре, но няма – голяма
случайност
е вълк да изяде едно магаре.
Любовта се проявява в случайните неща. Тя не е нещо обикновено. Любовта е най-голямото изключение, което може да се срещне в живота. Хората мислят, че Любовта е обикновено нещо. Не, тя е от случайностите.
Когато вълкът изяде едно магаре, цели девет месеца след това той обикаля на същото място, дано намери още едно магаре, но няма – голяма
случайност
е вълк да изяде едно магаре.
Щом изяде магарето, вълкът изменя характера си, придобива нещо от характера на магарето и казва: „Отсега нататък и аз ще стана като магарето“. Той престава вече да яде овце, влюбва се в магарето и търси друго магаре да изяде. Че, наистина, Любовта е едно от големите изключения в живота, разбираме по това, че когато двама млади се обичат, те виждат Любовта само един момент през целия си живот. Заради този момент, именно, те се женят, като искат да задържат Любовта постоянно при себе си. Само за един момент ги посещава това изключение, и оттам насетне ги напуща.
към беседата >>
86.
Свещен трепет,
,
ИБ
, София, 22.9.1932г.,
Една
случайност
, която в дадения случай повдига слугата в съзнанието на господарката, а графът пада в очите на момата.
Той мисли да се жени за нея, ухажва я, носи й подаръци, но същевременно и слугата на тази германка ги придружава. Той с лодката превежда ги на брега и се връща. Като излизат на другата страна, веднага ги нападат разбойници, случайно, не в засада. Графът офейква, оставя момата и тя почва да вика, да плаче. Графът офейква, няма го никакъв, той става на гр...[1] Слугата с лодката отива наново на другия бряг, спуща се, разпръсква всички, взема господарката си, туря я в лодката и я завежда у дома й.
Една
случайност
, която в дадения случай повдига слугата в съзнанието на господарката, а графът пада в очите на момата.
Сутринта иде графът с цветя и казва: "Много съм радостен, че вие така сполучливо се избавихте." Тя му казва: "Ще бъдете тъй добър втори път да не ви виждам тук." Един несполучлив опит е туй. Той искаше да заведе тази, богатата мома на театър, но случва се, че разбойници развалят и правят опита му несполучлив, обаче сполучлив за нейния слуга. Сега някои от вас може да пожелаете да бъдете като графа. Нещата не се повтарят. Само веднъж е станало.
към беседата >>
87.
Чуваш ли
,
(втори вариант)
,
НБ
, София, 16.10.1932г.,
Случайността
е великото в живота.
Понякой път и доброто се случва. Как ще обясните? Един светия, който живее един чист и свят живот, случва му се това, което не чака. Някой път на лошия човек се случва това, което един светия очаква. Как ще обясните това?
Случайността
е великото в живота.
Всяко нещо, което се случва, то е велико. Сега, разбира се, не само да казваме. Има два вида философия, два вида в света, два вида разсъждение. Хората се разделят на две категории. Някой път говорят едно, а се разбира друго.
към беседата >>
Както и да обяснявате това,
случайността
е великото в живота.
(втори вариант)
Лошото в света се случва. По някой път и доброто се случва. Как ще обясните? Един светия, който живее един чист и свят живот, случва му се това, което не очаква. Някой път на лошия човек се случва това, което един светия очаква.
Както и да обяснявате това,
случайността
е великото в живота.
Всяко нещо, което се случва, то е велико. Сега разбира се, не само да казваме това, но и да сме уверени в него. Има два вида философия, два вида разсъждение. Хората се разделят на две категории. Някой път говорят едно, а се разбира друго.
към втори вариант >>
88.
Като дете
,
(втори вариант)
,
НБ
, София, 23.10.1932г.,
Те отдават всичките
случайности
, всичките несрети те отдават на Господа, че причината е Господ.
Човек като умре, всичко се свършва и животът няма никакъв смисъл. Виждам аз слабата му страна къде е. Казвам, сега както те виждам, има нещо, от което си недоволен в живота. Аз виждам къде е болката. Казвам, ако Господ ти даде една другарка – най-разумна, най-богата, да те уважава, да те почита, да те направи като божество – „И аз съм готов да му служа вече.“ Всички в света са недоволни, понеже става някаква криза, случило се е нещо.
Те отдават всичките
случайности
, всичките несрети те отдават на Господа, че причината е Господ.
Възможно е в това да има известна вероятност и така да е – Господ се занимава с хората. Когато някой човек не знае как да живее, Господ му създава условия да живее. Та сега Христос казва: „На такива е Царството Божие.“ Онези, които разбират закона, върху който е построен светът, имат друго разбиране. Ти имаш един, който искаш да те обича и да го обичаш. Тази обич е основана на един закон.
към беседата >>
89.
Разрешаване на мъчнотиите
,
УС
, София, 6.11.1932г.,
По някаква
случайност
, може да излезеш от реката, мокър като кокошка, или като чувал, пълен със сол.
Ще кажете, че това са крайни работи. – Да, крайни работи са, рядко се случват, и аз зная това. Някога, на десет хиляди случаи става един такъв, а някога и на десет милиона се случва един. Може ли твоята наука да се изпита при десетте хиляди случая, както и при милиона? Не си прави илюзии, можеш да паднеш в реката и, като не умееш да плуваш, с всичкото си знание може да се удавиш.
По някаква
случайност
, може да излезеш от реката, мокър като кокошка, или като чувал, пълен със сол.
Солта се стопила във водата, и остава само празният чувал. Като го извадиш от водата, виждаш, че нищо няма в него. Колко струва чувалът без солта? – По-малко, отколкото е струвал първоначално. Следователно, законът е верен.
към беседата >>
90.
Силата на ума
,
(втори вариант)
,
МОК
, София, 25.11.1932г.,
Ще кажеш, че да я победиш, това е
случайност
.
Като ви говоря тези работи, мнозина казват: Известно ни е това. – Какво знаете вие? Можете ли да се борите с мечката и да я победите? За да се борите с мечката, трябва да бъдете пъргави и подвижни. Хвани я за пъпа и ще я повалиш на земята.
Ще кажеш, че да я победиш, това е
случайност
.
Напротив, ум се иска за това. Като знаеш слабата страна на мечката, лесно ще я победиш. Всички мъчнотии в живота се побеждават със знание. Ще знаеш, че силните неща се намират в слабата, но разумна страна. Мечката е мъчнотия, задача за разрешаване.
към беседата >>
НАГОРЕ