Търсене в беседите за 'Стол'

Ида, казва Господ, за да се открия в чистота и святост, за да поставя мерило за человеческия ум, да му дам крилата на зората, летящи към вечния Престол.
Възвиши гласа си за Сион и възпей му, че Господ иде да се възцари в него. Възвести на Израил, че оногова, когото очаква, иде. И нека рече сега Израил: „Благословен онзи, който иде в името на Бога Йехова“. Ида, казва Господ, както Помазаник, комуто е дадена Сила и Власт да възстанови Мир и Правда. Да принуди народите да изковат оръжията си за сечива да обработват земята. Ида, казва Господ, за да се открия в чистота и святост, за да поставя мерило за человеческия ум, да му дам крилата на зората, летящи към вечния Престол. Ида, казва Господ, да дам наследие на душата моята вечна и неизчерпаема Любов. Ида, казва Господ, да дам Благодат и Красота на человеческия Дух. Ида, казва Господ, да облека, нахраня, напоя и да утеша и помилвам всички, които ме чакат, всички, които вършат Правда, всички, които освещават Името Ми и закона Ми по лицето на Земята. Ида, будни бъдете, готови за бран, препасани с Правда и Святост през чреслата. Събуди се, Сионе, защото дните на сетованието ти се свършиха.
към беседата >>

Когато всяка Твоя твар горе на Небето или долу в ада преклони коляно пред Твоя престол, защото Си свят и праведен.
Желае душата ми Мира Господен, но той не е дошъл в пълнотата си. Боже мой, дано Твоите мисли превъзмогнат и дано Твоята Благодат преодолее в сърцето на тия мои братя. Ето говорил Си и повярвах. Твоите думи са Живот Вечен. Ще те чакам, докато превъзмогнеш над враговете си и докато силите адови се поколебаят от своята основа и Ти се превъзнесеш и възцариш във век. Когато всяка Твоя твар горе на Небето или долу в ада преклони коляно пред Твоя престол, защото Си свят и праведен. Боже, да дойде Твоето Царство. Отче, да бъде Твоята воля както горе в Небето, така и на Земята. И рече Господ Господу моему: Аз Съм светилник, който освещава душата ти, защото Съм истинен, сияющ в тъмнината. От преизобилието на Живота Си те родих за Слава Моя и от Пълнотата на Любовта Си те въздигнах, обединих в Сила и Мощ, и Мъдрост, като те осветих, за да изпълняваш Волята Ми. А понеже благоволявам в теб по причина, че Съм Бог вечен, който те призовах, според съизволението на Светия Си Дух, от дълбочините на своята душа и ти дадох вид, и рекох: „Ти си син Мой, Аз днес те родих“.
към беседата >>

В това се Той весели, когато въздигаме хвала и молитва пред Престола Му.
Идат дни, когато праведните ще се радват, че Господ е техен пастир. Стой твърд, както и досега! Бъди верен при всичките изпити, да не могат враговете Божии да те охулят. Освети Името Господне. Благослови Господа в душата си. В това се Той весели, когато въздигаме хвала и молитва пред Престола Му. Чудни са Божиите милости и щедрости. Благоутробен, милостив и жалостив е Господ. Радвай се в Господа! Извършвай всичко според съветите на Светия Дух. Защото така говори Духът Господен: на третия стана възвание, а на четвъртия – освещение, а в целостта на три и четири са седем служения.
към беседата >>

2. Хио Ели Мели Месаил

Ида, казва Господ, за да се открия в чистота и святост, за да поставя мерило за че- ловеческия ум, да му дам крилата на зората, летящи към вечния Престол.
Възвиши гласа си за Сион и възпей му, че Господ иде да се възцари в него. Възвести на Израил, че оногова, когото очаква, иде. И нека рече сега Израил: „Благословен онзи, който иде в името на Бога Йехова". Ида, казва Господ, както Помазаник, комуто е дадена сила и власт да възстанови Мир и Правда. Да принуди народите да изковат оръжията си за сечива да обработват земята. Ида, казва Господ, за да се открия в чистота и святост, за да поставя мерило за че- ловеческия ум, да му дам крилата на зората, летящи към вечния Престол. Ида, казва Господ, да дам наследие на душата моята вечна и неизчерпаема Любов. Ида, казва Господ, да дам благодат и красота на человечески я дух. Ида, казва Господ, да облека, нахраня, напоя и да утеша и помилвам всички, които ме чакат, всички, които вършат Правда, всички, които освещават Името Ми и закона Ми по лицето на земята. Ида, будни бъдете, готови за бран, препасани с Правда и святост през чреслата. Събуди се, Сионе, защото дните на сетованието ти се свършиха.
към беседата >>

Когато всяка Твоя твар горе на Небето или долу в ада преклони коляно пред Твоя престол; защото Си свят и праведен.
Желае душата ми мира Господен, но той не е дошъл в пълнотата си. Боже мой, дано Твоите мисли превъзмогнат и дано Твоята благодат преодолее в сърцето на тия мои братя. Ето, говорил Си и повярвах. Твоите думи са Живот Вечен. Ще те чакам, докато превъзмогнеш над враговете си и докато силите адови се поколебаят от своята основа и Ти се превъзнесеш и възцариш във век. Когато всяка Твоя твар горе на Небето или долу в ада преклони коляно пред Твоя престол; защото Си свят и праведен. Боже, да дойде Твоето Царство. Отче, да бъде Твоята воля както горе в Небето, така и на земята. И рече Господ Господу моему: Аз съм светилник, който освещава душата ти, защото Съм истинен, сияющ в тъмнината. От преизобилието на Живота Си те родих за слава Моя и от пълнотата на Любовта Си те въздигнах, обединих в сила и мощ, и мъдрост, като те осветих, за да изпълняваш Волята Ми. А понеже благоволявам в теб по причина, че Съм Бог вечен, който те призовах, според съизволението на Святия Си Дух, от дълбочините на своята душа и ти дадох вид, и рекох: Ти си син Мой, Аз днес те родих.
към беседата >>

В това се Той весели, когато въздигаме хвала и молитва пред престола Му.
Идат дни, когато праведните ще се радват, че Господ е техен Пастир. Стой твърд, както и досега! Бъди верен при всичките изпити, да не могат враговете Божии да те охулят. Освети Името Господне. Благослови Господа в душата си. В това се Той весели, когато въздигаме хвала и молитва пред престола Му. Чудни са Божиите милости и щедрости. Благоутробен, милостив и жалостив е Господ. Радвай се в Господа! Извършвай всичко според съветите на Светия Дух. Защото така говори Духът Господен: на третий стан възвание, а на четвъртий освящение, а в целостта на три и четири, седем служения.
към беседата >>

Ида казва Господъ за да се открия въ чистота и святость за да поставя мѣрило за человѣческия умъ, да му дамъ крилата на зората, лѣтящи къмъ вѣчния прѣстолъ. (втори вариант)
Стани и възпѣй на Господа; Защото извърши своята правда. Възвиши гласътъ си за „Сионъ“ и възпѣй му, че Господъ иде да се възцари въ него. Възвѣсти на Израилъ, че оногова когото очаква иде. И нека рече сега Израилъ: „благословенъ онзи който иде въ името на Бога Ихова.“ Ида казва Господъ, както помазаникъ комуто е дадена сила и власть да възстанови Миръ и Правда. Да принуди народитѣ да исковатъ орѫжията си за сѣчива, да обработватъ земята. Ида казва Господъ за да се открия въ чистота и святость за да поставя мѣрило за человѣческия умъ, да му дамъ крилата на зората, лѣтящи къмъ вѣчния прѣстолъ. Ида казва Господъ, да дамъ наследие на душата моята вѣчна и нейзчерпаема любовь. Ида казва Господъ, да дамъ благодатъ и красота на человѣческия духъ. Ида казва Господъ, да облѣка, нахраня, напоя и да утѣша и помилвамъ всички които ме чакатъ; всички които вършатъ правда, всички които освѣщаватъ Името ми и закона ми по лицето на земята. Ида, будни бѫдѣте, готови за брань, препасани съ правда и святость прѣзъ чрѣслата. Събуди се „Сионе“ защото днитѣ на сетовението ти се свършиха.
към втори вариант >>

Когато всѣка тваръ горѣ въ небето, или долу въ ада преклони колѣно прѣдъ твоя прѣстолъ; защото си святъ и праведенъ. (втори вариант)
Желае душата ми мирътъ Господенъ, но той не е дошелъ въ пълнотата си. Боже мой, дано твоитѣ мисли прѣвъзмогнатъ и дано твоята благодатъ преодолѣе въ сърдцето на тия мои братя. Ето говорилъ си и повѣрвахъ. Твоитѣ думи сѫ животъ вѣченъ. Ще тѣ чакамъ до кътъ прѣвъзмогнешъ надъ враговетѣ си, и докътъ силитѣ Адови се поколебаятъ отъ своята основа и ти се пръвъзнесешъ и въцаришъ въ вѣкъ. Когато всѣка тваръ горѣ въ небето, или долу въ ада преклони колѣно прѣдъ твоя прѣстолъ; защото си святъ и праведенъ. Боже да дойде твоето царство, Отче да бѫде твоята воля, както горѣ въ небето така и на земята. И Рече Господъ, Господу моему: Азъ съмъ свѣтилникъ който освѣщава душата ти, защото съмъ истиненъ сияющъ въ тъмнината. Отъ прѣизобилието на живота си тѣ родихъ, за слава моя, и отъ пълнотата на любовьта си тѣ въздигнахъ, обединихъ въ сила и мощъ и мѫдрость, като тѣ освѣтихъ, за да испълнявашъ волята, ми а понеже благоволявамъ въ тебъ по причина че съмъ. Богъ вѣченъ, който тѣ призовахъ спорѣдъ съизволението на святия си Духъ, отъ дълбочинитѣ на своята душа и ти дадохъ видъ и рекохъ: ти си синъ мой, Азъ днесъ тя родихъ. Родихъ тѣ въ свѣта за да се умножишъ и станешъ вѣликъ, да бѫдешъ подобенъ мене.
към втори вариант >>

Въ това се Той весели когато въздигаме хвала и молитва прѣдъ прѣстола му. (втори вариант)
Идатъ дни въ които праведнитѣ ще се радватъ че Господъ е тѣхенъ пастиръ. Стой твърдъ както и до сега. Бѫди вѣренъ при всичкитѣ испити да не могатъ враговетѣ Божий да тѣ охулятъ. Освяти името Господне. Благослови Господа въ душата си. Въ това се Той весели когато въздигаме хвала и молитва прѣдъ прѣстола му. Чудни сѫ Божитѣ милости и щедрости. Благоотребенъ милостивъ и жалостивъ е Господъ. Радвай се въ Господа. Извършвай всичко спорѣдъ съвѣтитѣ на Свѣтия Духъ. Защото така говори Духътъ Господенъ: на третий станъ възвание, а на четвъртий освящение; а а въ цѣлостьта на три и четири, седемъ служения.
към втори вариант >>

3. Избраникът Божий и Вождът на Истината

Нека сега твоят глас да възлезе нагоре към Престола на небесните светове, към Престола на небесните слова, към вечните сфери на славните наднебесни светове, в безконечните области на вселените, мирове, на които славата сега изгрява, към които всички ние сега се стремим да достигнем.
Ти ще благоволиш да ни допуснеш да сме с теб и да сме твои спътници, да те придружаваме наедно към небесните сфери, към конто Духът ти ще се повдигне. Ето ние сме Сбор велик, който ламти да те приеме и да ни станеш началник, велик предводител, Бог и Господ крепкий. Ние съзираме сега твоето уединение и твоята тегота, която сега носиш в себе си. Но това уединение е уединение, наложено отгоре, от вечната неизменна Воля на Бога, твоя Господ. Но времето на твоето уединение се е свършило и денят на твоята бъдеща слава иде, и сам Господ твой ще се възцари и ще бъде глава над всички. Нека сега твоят глас да възлезе нагоре към Престола на небесните светове, към Престола на небесните слова, към вечните сфери на славните наднебесни светове, в безконечните области на вселените, мирове, на които славата сега изгрява, към които всички ние сега се стремим да достигнем. О, вечни мирове! О, вечни светове, пълни със славен живот, и Вселени духове, пълни с вечна, безкрайна и неизмерима Мъдрост, в която плуват умовете на всички същества, които постоянно се стремят към тази необятна и неизследима Душа, която всички привлича към своето безпределно сърце, което всички люби и весели – сърце, в което всичкият Живот намира своето изражение. Към тия безпределни Небеса, към тия безпределни светове, към тия безпределни мирове, към тия безпределни вселени от мирове и светове, в които тая вечна, безпределна и неизмерима Душа прониква и изпълня всичко с Благост, пълна от безконечна и непреривна, вечна и славна Любов, която стопля и осветлява, и освежава душите, духовете, умовете на всички малки и велики същества, която изпълня техните сърца с благовейно възторжение и възвишение в този славен път на Живота, който възлиза от вселена във вселена, от мир в мир, от свят в свят, от душа в душа, от дух в дух, от ум в ум, от сърце в сърце, от всяко чувство към всяко чувство, от сила към всяка сила, от мисъл към всяка мисъл, от представление към представление, от начало към всяко начало, от край към всякой край, от частица към всякоя частица, във всяко нещо и във всяка вещ, отначало и докрай към тая жизнена Светова вселена над вселените, към тоя Светов мир над мировете, към тоя Светов свят над световете, в които Вечен свет, Вечен мир, Вечна радост, Вечна истина, Вечна правда и Вечна благост във все и във вся изпълня, от безпределната висота към безпределната висота, от самата безкрайна и безпределна вечност във всичките й безпределни области и владения, необозрими и неизследими във всичко – в това величествено и възторжено мълчание на безпреривната вечност всичко е в тишина. Там, в тая свята и славна тишина, се въздават слава и хваление Богу нашему. Там към Неговия вечен Престол възлизат всичките радости и ликувания на Неговите безгранични творения, които отвсякъде възнасят Нему хвала и поклонение.
към беседата >>

Там към Неговия вечен Престол възлизат всичките радости и ликувания на Неговите безгранични творения, които отвсякъде възнасят Нему хвала и поклонение.
Нека сега твоят глас да възлезе нагоре към Престола на небесните светове, към Престола на небесните слова, към вечните сфери на славните наднебесни светове, в безконечните области на вселените, мирове, на които славата сега изгрява, към които всички ние сега се стремим да достигнем. О, вечни мирове! О, вечни светове, пълни със славен живот, и Вселени духове, пълни с вечна, безкрайна и неизмерима Мъдрост, в която плуват умовете на всички същества, които постоянно се стремят към тази необятна и неизследима Душа, която всички привлича към своето безпределно сърце, което всички люби и весели – сърце, в което всичкият Живот намира своето изражение. Към тия безпределни Небеса, към тия безпределни светове, към тия безпределни мирове, към тия безпределни вселени от мирове и светове, в които тая вечна, безпределна и неизмерима Душа прониква и изпълня всичко с Благост, пълна от безконечна и непреривна, вечна и славна Любов, която стопля и осветлява, и освежава душите, духовете, умовете на всички малки и велики същества, която изпълня техните сърца с благовейно възторжение и възвишение в този славен път на Живота, който възлиза от вселена във вселена, от мир в мир, от свят в свят, от душа в душа, от дух в дух, от ум в ум, от сърце в сърце, от всяко чувство към всяко чувство, от сила към всяка сила, от мисъл към всяка мисъл, от представление към представление, от начало към всяко начало, от край към всякой край, от частица към всякоя частица, във всяко нещо и във всяка вещ, отначало и докрай към тая жизнена Светова вселена над вселените, към тоя Светов мир над мировете, към тоя Светов свят над световете, в които Вечен свет, Вечен мир, Вечна радост, Вечна истина, Вечна правда и Вечна благост във все и във вся изпълня, от безпределната висота към безпределната висота, от самата безкрайна и безпределна вечност във всичките й безпределни области и владения, необозрими и неизследими във всичко – в това величествено и възторжено мълчание на безпреривната вечност всичко е в тишина. Там, в тая свята и славна тишина, се въздават слава и хваление Богу нашему. Там към Неговия вечен Престол възлизат всичките радости и ликувания на Неговите безгранични творения, които отвсякъде възнасят Нему хвала и поклонение. Тази е бъдещата Слава, тази е бъдещата Радост, към която твоят Дух ще ни води. Дух велик, Дух славен, в когото ние се обединяваме в едно велико семейство. Бъди благословен ти от Бога, Вожд на Истината, Спасител на света и съветник велик на Ангелските чинове и Бог, всемъдра Любов на Херувимските сърца, Бог крепкий, водител на всичко, който крепиш и поддържаш всичко в себе си. Стани сега и нека се възвесели Твоят Дух и възрадва Твоята Душа. Ето ние сме около теб и с теб в едно, неотделими от твоята духовна Слава, която Бог е съизволил да ти даде по Своето вечно усмотрение.
към беседата >>

4. Разговор четвърти - Животът и възраждането

Този е гласът на твоя Бог и Господ, който е толкова снизходителен към теб, щото дава живота си в жертва жива томува, който седи на престола, за да познаеш Него Самаго, който те е привлякъл с нишки на Любов.
Ето Божията Мъдрост, ето Божиите дела, които възвещават неговата слава. Това, което има наскоро да видиш, ще те направи да проумееш това, което е скрито в Небето за теб. Там, в тоя живот горе, ще разбереш благостите Божии и ще проумееш неизказаната Негова милост. Там, в това общо тържество на всичките синове и дъщери Божии, ще видиш Славата ми, която съм имал преди създанието на мира. Там, в моето присъствие, ще бъдеш развеселен, както всички мои избраници. Този е гласът на твоя Бог и Господ, който е толкова снизходителен към теб, щото дава живота си в жертва жива томува, който седи на престола, за да познаеш Него Самаго, който те е привлякъл с нишки на Любов. Този е Той, Единия и истинен Бог на Живота, който ти говори чрез благостта на Духа си. И всичките Негови слова са жива храна. Те са думи на Живот и който ги чува и възприема, бива научаван от Бога. Той е Истий, който говори отначало. Той е Истий, който е слязъл отгоре и е възлязъл, който изпълня света със Своята слава, която е отражение на Неговото могъщество с Отца на Виделината, в когото всичката Божествена пълнота обитава.
към беседата >>

5. Годишна среща на Веригата, Варна, 1906 г.

На това събрание присъства духът на д-р Миркович, за когото имахме поставен стол около масата.
В Него е Добродетелта и предвечното спокойствие. Бог е Любов, която е над всяко същество; тайна, която е над всяка наука; промисъл, която превишава всеки разум; съвършенство, което надминава всяко понятие. Трето събрание, 14 август Прочете се от Даниила 10:13-21. Прочете се от Йоанна 11:5-16. На това събрание присъства духът на д-р Миркович, за когото имахме поставен стол около масата. Присъстваха тримата Невидими приятели, покровители частно на българския народ и изобщо – на славянството. Тия трима Приятели носят и името „Все“. За тия трима Небесни посетители бяха наредени три стола пред иконите в стаята, където ставаха събранията ни. При влизането в стаята всеки от нас се покланяше пред тях и тогаз сядаше на стола си поред. Все значи Емануил, т.е.
към беседата >>

За тия трима Небесни посетители бяха наредени три стола пред иконите в стаята, където ставаха събранията ни.
Прочете се от Даниила 10:13-21. Прочете се от Йоанна 11:5-16. На това събрание присъства духът на д-р Миркович, за когото имахме поставен стол около масата. Присъстваха тримата Невидими приятели, покровители частно на българския народ и изобщо – на славянството. Тия трима Приятели носят и името „Все“. За тия трима Небесни посетители бяха наредени три стола пред иконите в стаята, където ставаха събранията ни. При влизането в стаята всеки от нас се покланяше пред тях и тогаз сядаше на стола си поред. Все значи Емануил, т.е. Господ с нас и между нас, който ни учи – Той е Великият Учител и Спасител. А Михаил е военачалникът, Гавраил – вестителят. Вероятно тия са тримата Ангели, които се явиха на Авраама при маврийския дъб и му обещаха бъдещото величие на народа, който щеше да произлезе от него, бездетния, защото у Бога нищо няма да е невъзможно.
към беседата >>

При влизането в стаята всеки от нас се покланяше пред тях и тогаз сядаше на стола си поред.
Прочете се от Йоанна 11:5-16. На това събрание присъства духът на д-р Миркович, за когото имахме поставен стол около масата. Присъстваха тримата Невидими приятели, покровители частно на българския народ и изобщо – на славянството. Тия трима Приятели носят и името „Все“. За тия трима Небесни посетители бяха наредени три стола пред иконите в стаята, където ставаха събранията ни. При влизането в стаята всеки от нас се покланяше пред тях и тогаз сядаше на стола си поред. Все значи Емануил, т.е. Господ с нас и между нас, който ни учи – Той е Великият Учител и Спасител. А Михаил е военачалникът, Гавраил – вестителят. Вероятно тия са тримата Ангели, които се явиха на Авраама при маврийския дъб и му обещаха бъдещото величие на народа, който щеше да произлезе от него, бездетния, защото у Бога нищо няма да е невъзможно. Прочете се Псалом 41:3, Изход 7:16, Деяния 18 и 22:14, 15.
към беседата >>

6. Годишна среща на Веригата, Варна, 1907 г.

2), а до нея – три стола за И., Е.
В 7,30 ч. вечерта имахме Господнята вечеря, която се състоя по следующия начин: във високо построената стая в зданието, в което държахме нашите събрания19, над салона, в който се събирахме, се постави маса във формата, означена в показаната рисунка (Фиг. 1), на която маса бяха поставени пасхални съсъди20(Фиг. 2), а до нея – три стола за И., Е. и А. От салона по стълбите се изкачвахме в стаята и пред Господа един подир други изпълнявахме следното: първо, благодарихме Богу Отцу; второ, молихме се на Господа Исуса Христа, Иехова-Елохим, за да даде подкрепа на нас, близките ни, домочадията ни, народа, славянството и цялото човечество. Първо, Отец – благодарност Богу Отцу. Второ, молитва към Господа Исуса Христа – Иехова-Елохим, за да даде подкрепа за себе, близки, домочадие, народ, славянство и цялото човечество. Трето, молихме се на Светия Дух – Адонай да даде просвета и изпълни с всяка Мъдрост, като при изпълнението на този пункт изказвахме и стъпката, която сме избрали: който от нас е избрал Любовта, ще каже, че е избрал Любовта; който е избрал Мъдростта, ще каже Мъдростта; а който е избрал Добродетелта – Добродетелта.
към беседата >>

Като се свърши и туй, всичките онези, които са избрали Добродетелта, обърнаха се към стола на Добродетелта.
се събрахме в салона, гдето ставаха събранията ни, а в 4,40 ч. рано сутринта се събрахме в стаичката над салона, в която стаичка стоеше още масата със съсъдите върху нея. Г-н Дънов определи местата ни около масата, както е означено по-долу (Фиг. 4). Наредени така, след като се молихме с Господнята молитва и Добрата молитва, г-н Дънов прочете следните стихове: Матея 2:20, Йоанна 12:5 и Псалом 21:3, след което всякой един от нас изказа сам тихо своята молитва, както ни бе поръчано. А подир това тихо в себе си, поотделно, по диктовка чрез г-н Дънов се молихме всякой един за: Веригата, за тези, които съдействат за Царството Божие, за българския народ, за духовенството, за учителите, за учениците, които посещават училищата, за всички държавни служители – да ги вразуми Господ, за всичките земеделци, за всичките бащи и майки, за всички млади и стари, за цялото славянство и за всичките други народи. Като се свърши и туй, всичките онези, които са избрали Добродетелта, обърнаха се към стола на Добродетелта. Онези, които са избрали Мъдростта, обърнаха се към стола на Мъдростта (Истината), а тези, които са избрали Любовта – към стола на Любовта (средния стол). А след всичко туй г-н Дънов обяви, че Господ казва: Да се не устрашава вашето сърце през тази година. Да имате дързост и Той ще ви благослови. Ще имате всичкото Негово съдействие, така щото вашата вяра да расте.
към беседата >>

Онези, които са избрали Мъдростта, обърнаха се към стола на Мъдростта (Истината), а тези, които са избрали Любовта – към стола на Любовта (средния стол).
рано сутринта се събрахме в стаичката над салона, в която стаичка стоеше още масата със съсъдите върху нея. Г-н Дънов определи местата ни около масата, както е означено по-долу (Фиг. 4). Наредени така, след като се молихме с Господнята молитва и Добрата молитва, г-н Дънов прочете следните стихове: Матея 2:20, Йоанна 12:5 и Псалом 21:3, след което всякой един от нас изказа сам тихо своята молитва, както ни бе поръчано. А подир това тихо в себе си, поотделно, по диктовка чрез г-н Дънов се молихме всякой един за: Веригата, за тези, които съдействат за Царството Божие, за българския народ, за духовенството, за учителите, за учениците, които посещават училищата, за всички държавни служители – да ги вразуми Господ, за всичките земеделци, за всичките бащи и майки, за всички млади и стари, за цялото славянство и за всичките други народи. Като се свърши и туй, всичките онези, които са избрали Добродетелта, обърнаха се към стола на Добродетелта. Онези, които са избрали Мъдростта, обърнаха се към стола на Мъдростта (Истината), а тези, които са избрали Любовта – към стола на Любовта (средния стол). А след всичко туй г-н Дънов обяви, че Господ казва: Да се не устрашава вашето сърце през тази година. Да имате дързост и Той ще ви благослови. Ще имате всичкото Негово съдействие, така щото вашата вяра да расте. Всичкото ваше страдание ще преобърна в Радост и веселие.
към беседата >>

Георгиев донесе голямата чаша, Илия Стойчев – табличката, светилника (канделабъра) – Иларионов, трите стола – Голов, Бъчваров и Пеню Киров, чаршафа – Гина Гумнерова, Казакова и Ел.
Благодарим ви за добрите чувства, които храните към мен! “ Приятелите си отидоха (10,50 ч.). При заминаването си Приятелите ни казват: „Да пребъде благословението Ми през цялата година към вас.“ След горното всички съсъди, които предстояваха горе пред Господа, се снеха долу в салона по следния ред: Мих. Георгиев донесе голямата чаша, Илия Стойчев – табличката, светилника (канделабъра) – Иларионов, трите стола – Голов, Бъчваров и Пеню Киров, чаршафа – Гина Гумнерова, Казакова и Ел. Иларионова, а всичките малки чашки отгоре снеха Петко, Гина, Железкова, Войнов и Ел. Иларионова. Най-подир г-н Дънов каза към всички ни: Поздравлявам ви със събора и благополучно да си отидете по домовете.
към беседата >>

7. Годишна среща на Веригата, Варна, 1908 г.

сутринта рано се събрахме и по трима поред се изкачвахме горе пред престола, гдето всякой от нас улавяше по една лента, помолваше се и заставаше настрана, докато се събрахме всинца горе около котела с вода и босилек.
Тази година искам да бъдете благодарни от всичко и да кажете: „Благодарим ти, Господи, за всичко, каквото си направил за нас.“ Аз искам товара си да го оставите тук. Там, гдето има Виделина, не може да дойде и да се скрие лош дух. Утре, 12-того, ще имаме събрание в 4 ч. сутринта. 12 август, вторник В 4,20 ч. сутринта рано се събрахме и по трима поред се изкачвахме горе пред престола, гдето всякой от нас улавяше по една лента, помолваше се и заставаше настрана, докато се събрахме всинца горе около котела с вода и босилек. Най-напред се изкачиха Ан. Железкова, Тодор Бъчваров и Пеню Киров, първата от които се докосна до синята лента, вторият – до бялата, а последният – до жълтата. Подир това се изкачиха Елена Иларионова, която улови бялата лента, Петко Гумнеров – синята лента, и М. Георгиев – жълтата. След тях: Илия Стойчев – синята, Мария Казакова – бялата, и Тодор Стоянов – жълтата.
към беседата >>

Редът на нещата за днес е: най-първо ще излезем горе пред престола, един по един; после ще излизаме втори път по трима, а третия път ще излезем всичките заедно.
Аз зная как в едно село една мома се намерила в слабост и заченала. Всичките селяни начело с кмета отишли да я изтезават и убият. Свещеникът на селото излязъл да я защитава, като думал: „Бре стойте, какво ще сторите, всички сме със слабости и погрешки! “ А кметът на това отговорил: „Как, ако имах такава дъщеря, аз сам бих я убил! “ Десет години след тая случка дъщерята на този кмет направила същата погрешка. Редът на нещата за днес е: най-първо ще излезем горе пред престола, един по един; после ще излизаме втори път по трима, а третия път ще излезем всичките заедно. Като излизаме един по един, ще стоим на молитва по пет минути; също по толкоз ще стоим, когато излезем по трима. Само че трябва да сме много внимателни при второто ни излизане пред престола трима по трима, защото това излизане ще бъде съдбо¬носно. Затова никакви недоразумения и чувства не бива да има във вас. Един по един ще се изкачвате горе по следния ред: Анастасия Железкова, Илия Стойчев, Димитър Голов, Мария Казакова, Константин Иларионов, Тодор Стоянов, Михалаки Георгиев, Тодор Бъчваров, Пеню Киров, Елена Иларионова, Петко Гумнеров, Гина Гумнерова и Анастас Бойнов. При второто изкачване, което е съдбоносно, ще се изкачвате трима по трима под този ред: първата група – Анастас Бойнов, Тодор Бъчваров и Гина Гумнерова; втората група ще са Петко Гумнеров, Димитър Голов и Мария Казакова; третата група – Михалаки Георгиев, Константин Иларионов и Елена Иларионова; четвъртата група – Тодор Стоянов, Илия Стойчев и Анастасия Железкова; а петата група ще бъде само Пеню Киров.
към беседата >>

Само че трябва да сме много внимателни при второто ни излизане пред престола трима по трима, защото това излизане ще бъде съдбо¬носно.
Свещеникът на селото излязъл да я защитава, като думал: „Бре стойте, какво ще сторите, всички сме със слабости и погрешки! “ А кметът на това отговорил: „Как, ако имах такава дъщеря, аз сам бих я убил! “ Десет години след тая случка дъщерята на този кмет направила същата погрешка. Редът на нещата за днес е: най-първо ще излезем горе пред престола, един по един; после ще излизаме втори път по трима, а третия път ще излезем всичките заедно. Като излизаме един по един, ще стоим на молитва по пет минути; също по толкоз ще стоим, когато излезем по трима. Само че трябва да сме много внимателни при второто ни излизане пред престола трима по трима, защото това излизане ще бъде съдбо¬носно. Затова никакви недоразумения и чувства не бива да има във вас. Един по един ще се изкачвате горе по следния ред: Анастасия Железкова, Илия Стойчев, Димитър Голов, Мария Казакова, Константин Иларионов, Тодор Стоянов, Михалаки Георгиев, Тодор Бъчваров, Пеню Киров, Елена Иларионова, Петко Гумнеров, Гина Гумнерова и Анастас Бойнов. При второто изкачване, което е съдбоносно, ще се изкачвате трима по трима под този ред: първата група – Анастас Бойнов, Тодор Бъчваров и Гина Гумнерова; втората група ще са Петко Гумнеров, Димитър Голов и Мария Казакова; третата група – Михалаки Георгиев, Константин Иларионов и Елена Иларионова; четвъртата група – Тодор Стоянов, Илия Стойчев и Анастасия Железкова; а петата група ще бъде само Пеню Киров. Парите, които ще пожертвате тая година, да внесете в злато и сребро. Банкнотите да се избягнат.
към беседата >>

Излизахме пред престола горе един по един, после – по трима, по реда, изложен по-горе.
Подир горните разисквания какво трябва да разбираме под думата „почивка“ г-н Дънов каза: Внимавайте, защото желанието да искате почивка е голямо изкушение. Въпросът, който разисквате, е разрешен Отгоре. Господ е обещал тази година да имаме Неговото подкрепление и като работите в съгласие с Него, Той ще ви изведе в безопасност. Светът е един мъж и Господ знае всичките тънкости на този мъж. Излизахме пред престола горе един по един, после – по трима, по реда, изложен по-горе. Когато отивахме по трима горе, улавяхме по трите ленти, слагахме ги върху главата, след което г-н Дънов си слагаше десницата върху главата и казваше: „Мирът Ми да пребъде с тебе.“ Най-подир всички се изкачихме горе пред престола, като на Т. Стоянов, П. Киров, Т. Бъчваров и Ел.
към беседата >>

Най-подир всички се изкачихме горе пред престола, като на Т.
Въпросът, който разисквате, е разрешен Отгоре. Господ е обещал тази година да имаме Неговото подкрепление и като работите в съгласие с Него, Той ще ви изведе в безопасност. Светът е един мъж и Господ знае всичките тънкости на този мъж. Излизахме пред престола горе един по един, после – по трима, по реда, изложен по-горе. Когато отивахме по трима горе, улавяхме по трите ленти, слагахме ги върху главата, след което г-н Дънов си слагаше десницата върху главата и казваше: „Мирът Ми да пребъде с тебе.“ Най-подир всички се изкачихме горе пред престола, като на Т. Стоянов, П. Киров, Т. Бъчваров и Ел. Иларионова се дадоха от г-н Дънов, та изнесоха по един хляб, а г-н Дънов взе средния хляб и пред престола горе се извърши Господнята вечеря. Взехме по малко хляб, вино, след което всякой от нас взе по нещо от осветените продукти, свалихме ги долу, гдето вечеряхме.
към беседата >>

Иларионова се дадоха от г-н Дънов, та изнесоха по един хляб, а г-н Дънов взе средния хляб и пред престола горе се извърши Господнята вечеря.
Когато отивахме по трима горе, улавяхме по трите ленти, слагахме ги върху главата, след което г-н Дънов си слагаше десницата върху главата и казваше: „Мирът Ми да пребъде с тебе.“ Най-подир всички се изкачихме горе пред престола, като на Т. Стоянов, П. Киров, Т. Бъчваров и Ел. Иларионова се дадоха от г-н Дънов, та изнесоха по един хляб, а г-н Дънов взе средния хляб и пред престола горе се извърши Господнята вечеря. Взехме по малко хляб, вино, след което всякой от нас взе по нещо от осветените продукти, свалихме ги долу, гдето вечеряхме. Вечерята трая до 8,30 ч. вечерта. 15 август, петък, Св. Богородица Събрахме се в 6 ч. заранта. При подкачането на събранието г-н Дънов ни раздаде пликообразни отворени писма от разни цветове, в които каза да си напишем петдесет и две места от Библията за прочит, които места щели да се покажат.
към беседата >>

Като ни се обясни това, по трима в група, по вчерашния ред, се изкачвахме горе пред престола, гдето си отнесе всякой своята чаша, помолваше се и се връщаше.
Вечерята трая до 8,30 ч. вечерта. 15 август, петък, Св. Богородица Събрахме се в 6 ч. заранта. При подкачането на събранието г-н Дънов ни раздаде пликообразни отворени писма от разни цветове, в които каза да си напишем петдесет и две места от Библията за прочит, които места щели да се покажат. Тия места от Библията са за петдесет и двата петъка през цялата година – да ги прочитаме и размишляваме. Като ни се обясни това, по трима в група, по вчерашния ред, се изкачвахме горе пред престола, гдето си отнесе всякой своята чаша, помолваше се и се връщаше. Докато се изреждахме в групи за отиване горе, г-н Дънов изказа следните важни мисли: Петко тази година почти се оплаква от изпитите. Но всички вие не сте преминали важните изпити. Тези изпити, които миналата година прекарахте, са предисловие. Вие сте всички интересни в това отношение, че вас ви е страх от Небето.
към беседата >>

8. Годишна среща на Веригата, Варна, 1909 г.

се събрахме пак около масата и г-н Дънов ни каза да отиваме по групи от по пет души пред престола в другата стая, гдето след поклонение да оставяме пожертвуванията си.
Благодарим Ти за великата Мъдрост и Те славим за Твоята Истина, с която Си ни озарил, и се радваме за Живота, който Си ни дал. Изпълняваме Твоята Воля сега заради Духа, който Си ни дал да ни ръководи. Бъди благословен от всинца ни сега и всякога. Амин. А след молитвата започнахме вечерята. Като свършихме яденето, към 10 ч. се събрахме пак около масата и г-н Дънов ни каза да отиваме по групи от по пет души пред престола в другата стая, гдето след поклонение да оставяме пожертвуванията си. Така първата група бе: Т. Бъчваров, Д. Голов, И. Стойчев, Т. Стоянов и К.
към беседата >>

По горния ред в стаята пред престола се молихме всички.
Там, гдето те искат да ви противопоставят на някой Божествен принцип, вие се поставете диаметрално против тях, защото могат да ви убеждават в нещо и да ви карат да извършите нещо, което е против Волята Божия. Колкото до тяхното спасение, за спасението на домашните ви не се безпокойте. Защото законът е такъв, че щом се повдигнат вибрациите у вас, тогава и те, домашните ви, ще се ползват. Вземете д-р Миркович: докато той беше жив, неговите племеннички не искаха и да знаят за Истината, а откакто той си отиде, те почнаха да се интересуват. Тази вечер ще се молите най-напред за домашните на Михалаки Георгиев и Димитър Голов, подир тях – за ония на Илия Стойчев и Тодор Бъчваров; подир последните – за домашните на Петър Тихчев и Петко Епитропов, а подир тях – за Сава Великов и Иван Дойнов, за Анастас Бойнов и Деньо Цанев, за Пеню Киров и Тодор Стоянов, за Константин Иларионов и Елена Иларионова, за Илия Стойчев и Величка Стойчева, за Петко Гумнеров и Гина Гумнерова, за Милкон Партомиян и Никола Янев, за Серафим Шиваров и Никола Ватев и най-сетне – за домашните на Анастасия Железкова и Васил Узунов. По горния ред в стаята пред престола се молихме всички. А след като се върнахме, г-н Дънов го нямаше в трапезарията, гдето ни учеше. Затова, докато се върне, изпяхме няколко църковни песни. А след като дойде г-н Дънов и седна на мястото си, запита: „Има ли още някои въпроси, които ви занимават? “ Някои от събранието в отговор на това запитване казаха, че искат да знаят какви са обещаните знаци, които ще ни се дадат, и кога ще ни се дадат. После, да ни се каже как можем да се приспособяваме в света и как да употребяваме ключа, който ни се даде миналата година.
към беседата >>

9. Протоколи от годишната среща на Веригата 1910 г. Велико Търново

Но някога се подкачим, честолюбиви сме.
Ами че вие нямате самообладание. За един християнин самообладанието е необходимо качество, защото без него той нищо не може да направи. Човек, който не се самообладава, е разнебитен мозък, разбита къща, разстроен организъм. Самообладанието е качество на душата и това е една висша интелигентност, с която сме свързани с твърда и непоколебима вяра. Когато сме в пълно съгласие с Бога, тогава сме и в пълно самообладание. Но някога се подкачим, честолюбиви сме. Тия качества са отрицателни и питате само защо е така. Человек, ако върви из тоя път, ще слезе в чистилището. Самообладанието е трудно, то е едно качество, което с години може да се добие. При самообладанието човек е тих и спокоен, никому не се сърди, от всяко страдание извлича поука и следващия път — след страданието — той знае как да бие своя противник. С мъчнотиите в света се опитва вашето самообладание.
към беседата >>

Например, искате да нахраните един човек, дадете му храна, а той я повърне; искате да помогнете на човек материално, но той е чрезвичайно честолюбив.
А пък тия приятели, които въздействуват, понеже завиждат, нека не гледат така на работите — да бъдат уверени, че ще дойде и техният ред да им се помогне. Спънката на тия приятели от материалните мъчнотии е дяволска мрежа, която трябва да се разкъса и която е изместена отдавна. Но когато искате да помогнете на някой човек, питам аз как трябва да го заобиколите с вашите мисли? ( Г-н Гръблашев и г-н Танев разказват своята опитност по зададения въпрос.) — При прилагането на психологическите закони има много методи, но ние имаме често пъти отрицателната страна на субекта, на когото искаме да помогнем. Например, искате да нахраните един човек, дадете му храна, а той я повърне; искате да помогнете на човек материално, но той е чрезвичайно честолюбив. Тоя, последният, трябва да счита, че тия мисли на неговите приятели са от Бога, а не от хората. Защото ако мисли, че са от хората, то в него случай, като честолюбив, неутрализира мислите на своите приятели, а така не могат да се уреждат работите му. Искам от всички вас, които сте в мъчнотия, да имате самообладание и да се не страхувате. Страхът и съмнението искам да изчезнат от тези, на които аз имам намерение и желая да им помогна. Това е волята Божия.
към беседата >>

Защото ако мисли, че са от хората, то в него случай, като честолюбив, неутрализира мислите на своите приятели, а така не могат да се уреждат работите му.
Но когато искате да помогнете на някой човек, питам аз как трябва да го заобиколите с вашите мисли? ( Г-н Гръблашев и г-н Танев разказват своята опитност по зададения въпрос.) — При прилагането на психологическите закони има много методи, но ние имаме често пъти отрицателната страна на субекта, на когото искаме да помогнем. Например, искате да нахраните един човек, дадете му храна, а той я повърне; искате да помогнете на човек материално, но той е чрезвичайно честолюбив. Тоя, последният, трябва да счита, че тия мисли на неговите приятели са от Бога, а не от хората. Защото ако мисли, че са от хората, то в него случай, като честолюбив, неутрализира мислите на своите приятели, а така не могат да се уреждат работите му. Искам от всички вас, които сте в мъчнотия, да имате самообладание и да се не страхувате. Страхът и съмнението искам да изчезнат от тези, на които аз имам намерение и желая да им помогна. Това е волята Божия. Страх може да има човек само когато греши, а от друго нищо да се не плаши. Исус Христос много ясно е казал: „Всичко, каквото попроси който вярва, ще му бъде“; разбира се, ако не се усъмни.
към беседата >>

Най-сетне, на Христа удариха 80 хиляди удара, а знаем, че и Той, като е в човешко естество, имаше честолюбие.
Аз ще ви дам сумата, а вие ще я разработите и оползотворите. За труда няма да ви се даде нищо — трудът ще бъде даром. Искам да бъдете свободни, свежи, весели и като заминавате оттук за домовете си, да мислите, като че ли имате всичко със себе си. Унилостта на духа да ви напусне. После, трябва да имате смирение. Най-сетне, на Христа удариха 80 хиляди удара, а знаем, че и Той, като е в човешко естество, имаше честолюбие. Защо слънцето е потъмняло, когато е умрял Христос? Защото с умирането Христово е дошла една велика вълна, която е затъмнила слънцето, също както ако имате една обикновена лампа, пред която пологате електрическа, обикновената лампа ще потъмнее. За тия братя, на които искаме да помогнем, ще затаите мислите в сърцата си и ще им пожелаете сила, като се помолите с девиза: „Гдето са събрани двама или трима в Мое Име, Аз ще бъда там посред тях.“ Изредихме се по шест души в олтара за молитва, след което г-н Дънов обяви: — Въпросите, за които се каза, че може всякой от вас да зададе, можете да сторите това утре, 18-того, сряда, за когато трябва да се явите тук в 7 часа заранта.
към беседата >>

Членовете на Веригата в много отношения сме взискателни и честолюбиви и това е, което ни пречи.
С други думи, да сте готови да правите себеотричане. Например един човек из улицата върви и без никаква причина ви накаля. Бива ли в тоя случай и ти да го накаляш? Не е ли по-добре да си заминеш и да се само очистиш от калта? В много такива предизвикателни случаи да знаете, че се изпитва вашето търпение и според каквото сте сторили, ще се отбележи и балът на вашето търпение. Членовете на Веригата в много отношения сме взискателни и честолюбиви и това е, което ни пречи. Най-мъчното нещо е да се научим как да живеем. ПЕТИ ВЪПРОС: Каква работа трябва да заловя, която да ме не спъва духовно? ОТГОВОР: На тоя въпрос ще се каже туй, че каквато и работа да се заловиш, е по-добре, отколкото да стоиш празен. Най-хубаво е да заловиш работа, която е по сърцето ти и която ти е приятно да вършиш. Всичките работи са добри, за който добре ги извършва.
към беседата >>

А от мисълта да клати столовете на Иларионов.
Вас. Узунов: С какво се занимават сега Докторът и г-жа Казакова? — Г-жа Казакова поздравява Еленка Иларионова и пита получила ли е нейното наследство? Еленка Иларионова: Благодаря. Моля да ми съдействува. Г-жа Казакова ти казва, Еленке, че това, което ти мислиш да вършиш, ако го вършиш с вяра, ще успееш. А от мисълта да клати столовете на Иларионов. след като премине, се отказва, защото няма възможност, липсват условия. Ако подобно нещо е обещала, то е защото е била на физическото поле. За материализация е готова, стига да има условия, сходни с нейните вибрации. Но такъв подходящ медиум аз не зная. В пространството има много препятстващи духове, та не мога да върша тази работа.
към беседата >>

10. За да възкръснеш

Четем, че "Той духна на своите апостоли", така и на нас, когато духне Христос, тогава именно ще се изпълни главното събитие в живота на всекиго.
И човек може да измени клетките на своето тяло и да живее колкото иска, стига да узнае съединителното равновесие на нещата, нещо, което е било известно на древните хора. За да възкръснем, трябва да умрем, защото всякога едното подразбира другото - правдата подразбира греха, животът подразбира смъртта, богатството подразбира сиромашията. А за да можем да възкръснем, трябва да се образува връзка между нас и онези, които работят за нас в невидимия свят. Човек трябва да намери своето място в Божествения организъм и да извърши точно работата, която му е дадена, а да не върши работи, които не са му поверени. Когато се решим да не грешим, тогава вече ще бъдем свободни и господари на положението Христос казва, че отива при Отца за нас, а с това Той направи връзката. Четем, че "Той духна на своите апостоли", така и на нас, когато духне Христос, тогава именно ще се изпълни главното събитие в живота на всекиго. Когато Господ изпрати Своя Дух върху нас, ние растем и се радваме, защото Той е с нас. Затова следва да се молим, да не изгубим Неговото благоволение и да не ни напусне Господ. "Вие сега сте в корените, а когато възкръснете, ще бъдете в клоновете." На душата се дължи вяра и надежда, а на духа се дължи силата. Духът е първичен, а душата е вторият елемент.
към беседата >>

11. Завета на цветните лъчи на светлината

Сядаме удобно на стол в стаята, съсредоточаваме се и мислено си представяме, че отгоре, от един душ, струи обилна портокалена светлина, ние се обливаме с нея.
Събота – виолетови лъчи – стихове и страници съответно. Неделя – аметистови лъчи – стихове и страници съответно. За лекуване с портокалени лъчи – обливане с тях. Силни формули при обливането на портокалените лъчи във връзка с горните стихове ВОАДА, КУСТА, ВАЕВОФОР, КАЛАВИ Сядаме удобно на стол в стаята, съсредоточаваме се и мислено си представяме, че отгоре, от един душ, струи обилна портокалена светлина, ние се обливаме с нея. Мислено, като се намираме потопени в такава портокалена светлина, почваме да четем стиховете на портокалената светлина на страниците 15,16,17, 49, 50 и 60. Така прочетени, тези стихове имат голямо въздействие. Но първо се прочитат краските от с 48 - "Отец на Светлините" - светлите лъчи, до червените, и след това се продължава четенето на стиховете, които са ви нужни за момента. Ползуване на цветовете Зелената краска – когато искаш да помогнеш както на себе си, така и на други, чети стиховете на зеления цвят.
към беседата >>

12. Протоколи от годишната среща на Веригата 1912 г. Велико Търново

Столът отдясно представлява Царството Божие.
— В света всичко емблематически върви. Трите кандила представляват проявленията на Бога и означават това, що Църквата нарича „Пресвета Троица“. Светилникът под трите кандила е седемте зари — то са седемте духове, които са изпратени да служат. Така щото, пред вас имате числото десет. Чашите пък във формата, в която са наредени, образуват буквата „X“ — Името Христово. Столът отдясно представлява Царството Божие. Сега ще влизате в горницата по 9 души, ще се молите по 5 минути тихо и то за туй, което ви Духът продиктува. Всякоя една болест показва, че има в сърцето на человека нещо нечисто, а когато ние бъдем чисти напълно, ще бъдем вечно радостни. А когато дойдат страданията на земята, това показва, че Господ е дошъл и ни чисти; и да знаем, че печелим в такъв случай. На земята ние сме малки деца, правим погрешки, но Господ е много снизходителен към нас, докато ако ангелите бяха правили такива грешки като нашите, биха били изринати съвършено от небето. Колкото повече зло правим, толкова повече ще страдаме.
към беседата >>

Та виждаме, че ние постепенно и постепенно се събуждаме и връщаме полека-лека в небето, за което казва апостол Павел.
Всякой би си помислил защо са тия паразити, защо имаме по пет пръста и прочее, но ако знаехте Истината, щяхте да разберете какво е съотношението на ръцете ви, нозете ви, тялото ви и прочее спрямо създанието. Носът, например, показва слугувал ли е човек на Бога и колко и как е слугувал. Окото показва една по-висока култура и т.н.; отпосле се образувала уста и пр. Колкото повече човек е пътувал в материята, толкова повече си е образувал инструменти, докато си съгради и къщицата. По-отрано човек е имал много хубава къща, дворец, но като е съгрешил, и той сам е бил отхвърлен, па и къщата му взета. Та виждаме, че ние постепенно и постепенно се събуждаме и връщаме полека-лека в небето, за което казва апостол Павел. И думата религиозност не значи друго, освен всичко в теб да стане духовно: и уста, и нос, и очи, и ръце, и всичко. А съмнението в духовния свят показва, че човек ходи с пипане — това е правото определение — ни повече, ни по-малко. Като тъй, по-добре е да ходим с вяра в тези, които ни ръководят и наставляват в Истината. Аз искам да останете със следната мисъл: да се одухотворят вашите очи. Например, срещате хора, които вие ненавиждате, защото са ви излъгали.
към беседата >>

Не може да туряте вашите приятели на дяволски столове.
Например, срещате хора, които вие ненавиждате, защото са ви излъгали. А що е лъжата? От външните форми не се лъжете. Гледайте вътрешното съдържание, а Христос е, Който ще ви го даде, та затова е и казал, че тези стари форми трябва да се махнат. Па и действително, сам Той пак казва, че не може да туряте старо вино в нови мехове. Не може да туряте вашите приятели на дяволски столове. Кои са стари мехове? Те са всичките грешни хора и затова Христос казва: „Не примирявайте Христа с дявола, защото ако ги пуснете двамата, те ще се препират постоянно.“ Но ако пуснете във вашето сърце само Христос, Той ще урегулира всичко във вас и ще се благословите; докато ако пуснете дявола, той ще ви вземе всичко и ще ви каже сбогом. Ако за нещо Христос не е дошъл, то е да не примирява Себе Си с дявола и от туй четем да казва, че нож е дошъл да тури. Всички неща трябва да минат през Божествения огън, който като ни пречисти и станем чисти и светли, ще си кажем: „Ние се родихме, за да свидетелствуваме за Истината.“ Следователно тия, които възприемат Христа, могат да станат светли като Него, защото Христос и ние сме едно. Онзи, в когото Христос седи, няма страх, защото страхът е дяволска работа, едно отрицание, чрез което лъжата се възпроизвежда.
към беседата >>

Нам трябва пластичност — да изпитаме и знаем каква е волята Божия и ако бива да сме горделиви и честолюбиви, нека бъдем такива по отношение Волята Божия.
Аз съм ви казал: вие сте солта на този народ. Друг е въпросът дали можете да осолявате, но бъдещето ваше и на народа зависят до висша степен от тази сол, която вие имате. Когато ви говоря тия работи, не бива да ставате много сериозни и да мислите дали можете да изпълните тия роботи, за които ви говоря, или не. По отношение на работата вие вземете за пример дървото, което колкото повече пуща корените си, толкова по-добре върви то. А ние, често пъти нашата индивидуалност се скрива в себе си и дървото изсъхва. Нам трябва пластичност — да изпитаме и знаем каква е волята Божия и ако бива да сме горделиви и честолюбиви, нека бъдем такива по отношение Волята Божия. А ние какво правим? Щом ни се каже някоя грешка, ние се докачаме, вместо да се самоосъдим, в смисъл за изправление. И колкото повече се очистим от скритите грехове и желания, толкоз по-добре е за нас. Ние трябва да работим само в кръга, който Господ ни е поверил и дал, и не бива да излизаме никога из него, докато го Сам Господ не разшири. Някои от приятелите не стоят по-добре в материално отношение, други — духовно, а трети — в умствено, защото има три вида сиромашия: материална, умствена и духовна.Оттук се явява и нуждата за обмяна — вие трябва да обменяте.
към беседата >>

13. Назидавайте себе си

Предали се в сластолюбие, че имате по няколко къщи, че сте научили децата си, дъщерите и синовете си, как по-изкусно да се въртят по баловете и по-шикозно да плетат косите си.
Да, ще кажа аз, много добре Господ стори, че изпрати прасетата на тоз народ в морето, та да освободи душата му. И затова, за да освободи душата на един народ, Господ може да направи всичко - ето затова на, Господ подгони прасетата на българите и ги изпрати в гърци и турци. И българите плачат ли, плачат сега. Естествено, губят ползата от прасетата. Вие обаче освободете себе си от този развой на работите, защото Господ иде и ще дойде, и какви ще ви намери? Предали се в сластолюбие, че имате по няколко къщи, че сте научили децата си, дъщерите и синовете си, как по-изкусно да се въртят по баловете и по-шикозно да плетат косите си. Каква полза от всичко туй за вашите души? Какво печели човек, ако спечели всичко, а изгуби душата? Пазете душите си! Не си правете илюзии, защото сте в единадесетия час. Не си туряйте в ума да живеете охолно на земята, докато сте тук.
към беседата >>

14. Като младенци

Когато не сме познавали Бога и истината, служехме на тия, които не са богове, но след като познахме Бога, или по-добре – Бог, като ни позна, отсега нататък трябва да служим само Нему или ще се повърнем пак към Луцифера, пак ще се върнем към слабите, скудни стихии, на които пак искаме да служим Боя се за вас, да не би напусто да съм се трудил Апостол Павел е бил в мъки на раждание, докле се роди Христос в неговите ученици.
Сега, докато сме младенци, съдружници, синове на стария си баща Луцифер, той е бащата на земята, на плътта, Луцифер, или сатана, защото е владеел Сатурна, или демона. Той е нашият баща на плътта, той е падналият велик дух на светлината и за гордостта си е свален и направен владетел на тъмнината И ние, докато сме синове на плътта, на материалния свят, сме синове на Луцифера - младенци, и сме раби, а не още за Царството Божие. Като раби изплащаме с големи страдания греховете на баща си, защото сме в съдружие с него и не се освобождаваме от стария закон. Реката се размътва главно от извора, ако мътилката иде от сред водата, скоро ще се пречисти – то е, ако греши само синът, но ако мътилката иде от главата, от извора – когато бащата Луцифер греши, то водата мъчно се избистря, ето защо Бог Отец изпрати Сина Си, Който се роди от жена по плът и изкупи тези, които могат да се отрекат от стария си баща Луцифер и да приемат осиновението на небесния Дух, за да станете свободни и да влезете в дома Господен. Сега ние сме още младенци под закони и кой когато се приготви да приеме осиновяването, кръщението на сърцето – Духа на Сина в сърцето си, който вика Авва, Отче, – тогава ще се осинови и ще бъде не вече раб, но син и като такъв – наследник Божий чрез Христа. Когато не сме познавали Бога и истината, служехме на тия, които не са богове, но след като познахме Бога, или по-добре – Бог, като ни позна, отсега нататък трябва да служим само Нему или ще се повърнем пак към Луцифера, пак ще се върнем към слабите, скудни стихии, на които пак искаме да служим Боя се за вас, да не би напусто да съм се трудил Апостол Павел е бил в мъки на раждание, докле се роди Христос в неговите ученици. Не е лесно да се роди Христос в хората и у нас в мнозина още не се е родил Христос. Двамата сина на Авраама, от рабинята му Агар и от законната жена Сара – се разбира двамата человека в нас – плътта - синът на рабинята, на Луцифера, и синът на Сара – душата – синът на Духа. Когато ще стане осиновяването, да се роди в нас Христос, ще слезе Духът у нас.
към беседата >>

15. Ще постигнем

Духът на апостол Павел иска да ни каже, че ние трябва да пазим здраво тялото си, добро сърцето си, да развием ума си, облагородим душата си и осветим духа си, или да имаме здраво тяло, добро сърце, светъл ум, силна душа и крепък дух.
Ако ние се молим, прочистваме сърцето си и както здравите дробове пречистват кръвта, така и доброто сърце пречиства мисълта и храни нашия ум. Сърцето, ако е здраво, ще пречисти нашите желания. Стомахът мели храната и я превръща на млечен сок, дробовете го преобръщат на кръв, която храни мозъка и цялото тяло. Така е и с душата ни, сърцето и ума. С тия думи бивайте радостни в надеждата, търпеливи в скърбите и постоянни в молитвата. Духът на апостол Павел иска да ни каже, че ние трябва да пазим здраво тялото си, добро сърцето си, да развием ума си, облагородим душата си и осветим духа си, или да имаме здраво тяло, добро сърце, светъл ум, силна душа и крепък дух. Нека от сега почнем да слушаме новия си Учител Христос, Който ни учи на горното, а да оставим стария си учител, който всякога е изял все, що сме припечелили, и още ако за него работим, и него ще изяде, а Христос иска всичкото наше благо – здраво тяло, добро сърце, чисти мисли и желания, и светъл ум.
към беседата >>

16. Поздрав за новата 1914 г. Към всички

Ето защо апостолът казва на римляните, че като сме спасени, ние сме свободни от греха.
Наопаки, свободата е, когато скритият душевен, могъществен живот се извади от едни условия, пречещи на развоя и проявата му, в условия, благоприятни за този развой и проява. Значи свободата е следствие на спасението. Неспасеният не е свободен. Обратно, освободен ли е вътрешно човек, чувствува ли, че неговата душа е в единение с Твореца Син, с душата на всички хора на света, не чувствува ли пречка за това единение, той е спасен. Грехът е пречка за това спасение, следователно обхванатият от грях не е свободен. Ето защо апостолът казва на римляните, че като сме спасени, ние сме свободни от греха. Дават ни се признаци, по които да познаваме свободни ли сме или не. Тия признаци са страданията. Те показват, че животът ни трябва да излезе в други условия на съществуване. Мине ли животът в благоприятните за развоя му условия, страданията не се чувствуват. Ангелите са свободни.
към беседата >>

17. Явлението на Духа

Апостол Павел описва в прочетената глава какво трябва да бъде това отношение.
Като нямат истински противник, те си го създават – мъж с жена, брат със сестра, свещеник със своите пасоми, учител с учениците си. Ето хора, които не разбират живота. Борба трябва да съществува, обаче с онази природа, която трябва да се подчини. Когато предстои да разрушим известна скала в планината, да пробием тунел, разбирам да действаме така, но да употребим тия средства в организирано общество, не разбирам. Туй показва, че хората не разбират отношението, което съществува между тях и техния Дух, задачите, които им налага последният. Апостол Павел описва в прочетената глава какво трябва да бъде това отношение. Може да ми зададете въпроса: „Нали съществуват в света хиляди отношения? “ – Но ние трябва да изберем само ония, които са благоприятни за нас. Трябва да знаем, например, отношенията на водата към нас. Ако я турим в стомаха, ще има благоприятни последици; ако обаче я турим в дробовете, ще произведе съвсем други последици. Ако внесем въздух в дробовете, ще бъде благоприятно за нас, но турим ли го в стомаха, ще произведе точно обратен резултат и т.н.
към беседата >>

18. Любовта

Сега, да направя един малък разбор как апостол Павел е схващал Любовта.
И тогава майката си казва: „Детето има огница, дали няма да умре, ще викам лекар“; обаче когато зъбите израстат, това състояние минава. И в човешкия живот се явява също такова състояние – когато му дадат твърда храна, Любовта, той преминава през процеса на страданията. Следователно, когато казваме: „Страданията са необходими“, подразбираме, че е необходимо да ги минем, да израснат нашите зъби, за да можем да се нахраним с тази твърда храна. Какви са тия зъби – после мога да ви ги изтълкувам; но сега ви казвам, че щом почнат вашите страдания в света, то е признак, че са почнали да ви никнат зъби. Когато минете през този процес, вие сте вече сформирани, имате 32 зъба, и сте във възрастта на Христа – 32 години. Сега, да направя един малък разбор как апостол Павел е схващал Любовта. За да разберем Любовта, трябва да сравним това понятие с противоположните нему понятия. Когато човек иска да опише някой предмет, трябва да намери отличителните му белези; описва, например, един кон, една крава, овца, вълк и т.н. – трябва да намери белезите, които отличават едно от друго всяко от тия животни. В описанието правим разбор обикновено на външната страна, но можем да направим разбор и на вътрешните особености, като изтъкнем разликите, които съществуват между тях. В съвременния свят всички хора искат да са красноречиви оратори, понеже всеки знае, че един оратор със силата на словото може да влияе на тълпата.
към беседата >>

Но апостол Павел казва: „Ако имам всички красноречия, които човешкият език може да добие, нещо повече, дори ако имам красноречието на ангелите, а не разбирам Любовта, нищо няма да ме ползва“: отношението ще бъде също такова, както когато гледаме една ябълка само отвън.
За да разберем Любовта, трябва да сравним това понятие с противоположните нему понятия. Когато човек иска да опише някой предмет, трябва да намери отличителните му белези; описва, например, един кон, една крава, овца, вълк и т.н. – трябва да намери белезите, които отличават едно от друго всяко от тия животни. В описанието правим разбор обикновено на външната страна, но можем да направим разбор и на вътрешните особености, като изтъкнем разликите, които съществуват между тях. В съвременния свят всички хора искат да са красноречиви оратори, понеже всеки знае, че един оратор със силата на словото може да влияе на тълпата. Но апостол Павел казва: „Ако имам всички красноречия, които човешкият език може да добие, нещо повече, дори ако имам красноречието на ангелите, а не разбирам Любовта, нищо няма да ме ползва“: отношението ще бъде също такова, както когато гледаме една ябълка само отвън. Сега всеки у нас се запитва каква ще бъде неговата съдба и оная на България? Ако можехте да пророкувате, всички ще се стекат да ви питат, и вие ще бъдете на почит, ако вашето пророчество се сбъдне. Но апостол Павел казва: „И ако имам пророчество, и зная всичките тайни и всяко знание, и ако имам всичката вяра, щото и планини да премествам, а Любов нямам, нищо не съм“. Тия неща, които стават днес, не съставят живота. Можете да местите планини и градове, можете да разпределяте цели царства, но всичко това е само външната страна на живота.
към беседата >>

Но апостол Павел казва: „И ако имам пророчество, и зная всичките тайни и всяко знание, и ако имам всичката вяра, щото и планини да премествам, а Любов нямам, нищо не съм“.
В описанието правим разбор обикновено на външната страна, но можем да направим разбор и на вътрешните особености, като изтъкнем разликите, които съществуват между тях. В съвременния свят всички хора искат да са красноречиви оратори, понеже всеки знае, че един оратор със силата на словото може да влияе на тълпата. Но апостол Павел казва: „Ако имам всички красноречия, които човешкият език може да добие, нещо повече, дори ако имам красноречието на ангелите, а не разбирам Любовта, нищо няма да ме ползва“: отношението ще бъде също такова, както когато гледаме една ябълка само отвън. Сега всеки у нас се запитва каква ще бъде неговата съдба и оная на България? Ако можехте да пророкувате, всички ще се стекат да ви питат, и вие ще бъдете на почит, ако вашето пророчество се сбъдне. Но апостол Павел казва: „И ако имам пророчество, и зная всичките тайни и всяко знание, и ако имам всичката вяра, щото и планини да премествам, а Любов нямам, нищо не съм“. Тия неща, които стават днес, не съставят живота. Можете да местите планини и градове, можете да разпределяте цели царства, но всичко това е само външната страна на живота. И по-долу апостол Павел още казва: „И ако раздам всичкия си имот за прехраната на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а Любов нямам, нищо не се ползвам“. Значи дори да имаме всички дарби, които апостол Павел оповестява, а сме лишени от Любов, ние сме лишени от най-важното. Не че тия неща не струват, но са само външната страна на човека, не засягат човешката душа.
към беседата >>

И по-долу апостол Павел още казва: „И ако раздам всичкия си имот за прехраната на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а Любов нямам, нищо не се ползвам“.
Сега всеки у нас се запитва каква ще бъде неговата съдба и оная на България? Ако можехте да пророкувате, всички ще се стекат да ви питат, и вие ще бъдете на почит, ако вашето пророчество се сбъдне. Но апостол Павел казва: „И ако имам пророчество, и зная всичките тайни и всяко знание, и ако имам всичката вяра, щото и планини да премествам, а Любов нямам, нищо не съм“. Тия неща, които стават днес, не съставят живота. Можете да местите планини и градове, можете да разпределяте цели царства, но всичко това е само външната страна на живота. И по-долу апостол Павел още казва: „И ако раздам всичкия си имот за прехраната на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а Любов нямам, нищо не се ползвам“. Значи дори да имаме всички дарби, които апостол Павел оповестява, а сме лишени от Любов, ние сме лишени от най-важното. Не че тия неща не струват, но са само външната страна на човека, не засягат човешката душа. И той започва по-нататък да описва положителните качества на Любовта. Първото нейно качество е дълготърпението. А знаете ли смисъла на търпението?
към беседата >>

Значи дори да имаме всички дарби, които апостол Павел оповестява, а сме лишени от Любов, ние сме лишени от най-важното.
Ако можехте да пророкувате, всички ще се стекат да ви питат, и вие ще бъдете на почит, ако вашето пророчество се сбъдне. Но апостол Павел казва: „И ако имам пророчество, и зная всичките тайни и всяко знание, и ако имам всичката вяра, щото и планини да премествам, а Любов нямам, нищо не съм“. Тия неща, които стават днес, не съставят живота. Можете да местите планини и градове, можете да разпределяте цели царства, но всичко това е само външната страна на живота. И по-долу апостол Павел още казва: „И ако раздам всичкия си имот за прехраната на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а Любов нямам, нищо не се ползвам“. Значи дори да имаме всички дарби, които апостол Павел оповестява, а сме лишени от Любов, ние сме лишени от най-важното. Не че тия неща не струват, но са само външната страна на човека, не засягат човешката душа. И той започва по-нататък да описва положителните качества на Любовта. Първото нейно качество е дълготърпението. А знаете ли смисъла на търпението? То е основният стълб на живота.
към беседата >>

Та тази глава от апостола трябва да я приложим в практическия живот: да почнем да работим и да бъдем полезни на своите братя, които са около нас.
“ – „То е много лесна работа – отговорил мъдрецът, – вземете малко пръст и посипете окото.“ Направили това, и къпоните с окото се вдигнали нагоре. И Господ един ден, като ни види недоволни, ще каже: „Турете пръст на очите му“, и ние вече ставаме доволни. Както ние често обичаме да подсоляваме и подпиперяваме нашето ястие, така и Господ, като не сме доволни, ще ни тури малко сол или пипер, за да ни направи доволни. Защото животът не седи в многото, което имаме, а в онова, което можем да използваме в даден момент, и в това – да бъдем благодарни от туй, което Бог ни е дал. Тогава Бог ще ни даде още по-големи блага. Та тази глава от апостола трябва да я приложим в практическия живот: да почнем да работим и да бъдем полезни на своите братя, които са около нас. Ние сме като в училище – учим нещата; не сме като в разсадник. Църквата е голям разсадник; там може всичко да посееш; училището е обаче градина, в която трябва да се посеят само неща, които ще принесат полза. В училищата трябва да се научим как да обработваме и насаждаме хубавите и полезни неща. И по отношение на училището има една връзка между сърцето и ума – ние трябва не само да разсаждаме, но и да култивираме и покажем ония основни закони, по които трябва да се развива животът. Казвате: „Защо Бог не ми е дал по-големи способности, по-голяма сила, повече пари?
към беседата >>

19. Протоколи от годишната среща на Веригата 1914 г. Велико Търново

Съблазънта винаги произтича от користолюбивата цел.
" Проповедникът отвърнал на своя слушател така: „Да, да, това и Сатана ми каза по-рано, докато бях още на амвона." И действително, не бива всякога да се възхищаваме, а трябва да оставяме това, за когато видим плод. Може да виждате много цвят по едно дърво, но вижте по-напред, какво ще завърже; недейте бърза, защото може да духне някой вятър и да разсее цвета. Всинца вие сте цъфнали, всинца цъфтите и казвате, че много плод ще имате, но като се върнете по домовете си и се срещнете с домашни и приятели, със света; и като видите въздействие, тогава договедите се [5], че завръзката – зародишът под цвета (а то сте вие), е малък. Обаче, във всички тези ваши домашни, приятели живее Христос и Той е, Който регулира всичко. Да, да... Бих ви казал много по-ясно някои работи, но не искам да ги явявам много ясно, за да не ви туря в съблазън. Съблазънта винаги произтича от користолюбивата цел. Сега, кой от вас иска да познае Христа? (Всички отговарят: Всички, всички искаме да Го познаем.) Да, но засега само един ще изберем, да познае Христа. Ще изпратим един делегат да отиде, да познае и да ни каже той. Ако искате да отивате при Христа, трябва да отивате един по един. За тази цел вие можете да изберете някого: или чрез жребий, или аз ще избера едного(Всички: Вие изберете едного да отиде.) Добре, аз ще представя тази мисъл пред Христа; ако каже, аз ще избера човека – ще избера някого.
към беседата >>

Има, казва се, дарби на пророци, учители, апостоли и прочее, но едновременно човек не може да притежава всичките дарби, а трябва да отправи ума си към една посока и да проучава нещата.
Преди всичко трябва да разчитаме онези дълбоки причини, които разяждат съвременното общество и причините, които разяждат нашия живот. Например, всички вярваме в Бога, ходим в църква, но все има в нас нещо, което ни терзае и това терзание не произтича от незнание и безверие. Така вие може да сте много учен човек, но ако влезе един трън в крака ви, колкото и учен да сте, не ножете да ходите. Но може да кажете: „Нека седи трънът." Да, обаче ще гнояса и вие щете-нещете – ще трябва да го извадите. Такива тръни може да имате и вие във вашия ум и те могат да ви спъват. Има, казва се, дарби на пророци, учители, апостоли и прочее, но едновременно човек не може да притежава всичките дарби, а трябва да отправи ума си към една посока и да проучава нещата. Казах ви днес, например, да се освободите от мислите на вашите попове, а с това исках да ви кажа – да се освободите от вашия поп – попът вътре и около вас. Аз не подразбирам поповете, които са вътре и служат в църквите, а подразбирам вашия поп, който седи над гръбначния стълб, и който, когато кади, е толкова лош, щото може да запали и къщата около него. И когато ви казвам – да се освободите от вашите жени, ни най-малко искам да разбирам – да оставите съпругите ваши или да ги изполовите за гушите. Не, тази жена е отзад на черепа ви, тя е вратарка, всичките пари са в нейни ръце и затова е и поговорката: „Дом без жена и мъж без пари огън да ги гори! " От чисто френологическо гледище, ние трябва да въэдействаме на своето естество.
към беседата >>

Ако вие бяхте в положението на един апостол, вие щяхте да имате оригинала, на който Христос е говорил и веднага съвременните противоречия щяха да станат ясни.
Даже и съвременното общество не е готово да Го възприеме. Това, което ви говоря, не всички еднакво ви интересува, а всякой го интересува това, което засяга неговия живот. Така, ако започнем да разказваме романи и истории разни за придобиване на пари, вам веднага ще ви се ококорят очите. Затова, когато искаш да бъдат будни хората, говори им за пари, а когато искаш да ги приспиваш, говори им за Небето. И така, раждат се всевъзможни противоречия; но за да можем да примирим сегашните работи с бъдещите, сегашния живот – с бъдещия, настоящето положение на земята – с бъдещото й положение, трябва да разберем дълбокия смисъл, който се крие вътре в нас; именно, че видимият свят е много тясно свързан с нас, с нашия ум и с нашето сърце. Ако вие бяхте в положението на един апостол, вие щяхте да имате оригинала, на който Христос е говорил и веднага съвременните противоречия щяха да станат ясни. После, ако бяхте далекогледи, да можехте да виждате на хиляда и на десет хиляди километра, щяхте да видите, каква тясна връзка има между живите и мъртвите. Щяхте да видите същинското положение на нещата. Но, ще ни се каже, че мъртвите не се виждат и това учение е от лукаваго. Добре, но и вашето мнение не е ли от лукаваго? Ако речем, че мъртвите спят, то спите и вие, по отношение на всеки предмет, от който не се интересувате, и спрямо него, вие сте в безсъзнание.
към беседата >>

Там се говори за апостоли, учители и пророци.
Та Христос, за да остане между нас, трябва да работим заради Него. Като се ожени един момък за една мома, той се оженва, за да я храни и храни я на радо сърце, а тя пък го обича и му дава радост и подтик в живота. Ние следва да дадем на Христа стимул, щото чрез нашия живот Той да влезе в нас и да ни благослови. И тогава всичките ни работи ще се благословят, всичко ще върви с благословение. Затова сега всеки от вас трябва да се старае, да има поне една от тия дарби, които четем в днешната 12-та глава от 1-во Коринтяном, 28-ми стих. Там се говори за апостоли, учители и пророци. Но апостолството е високо, учители имаме много, пророци не можем да бъдем. Можем да правим чудеса, можем да имаме и дарбите за изцеление, помагания, управления, а и да притежаваме разни езици. Да. Ако, например, знаехте езика на вашия вол или петел, нямаше да имате спънка. Ако можехте да имате говора на растенията, насекомите и пр., ако, казвам, раэбирахте езика на всички тия същества, щяхте да бъдете във връзка с тях. Такъв е законът.
към беседата >>

Но апостолството е високо, учители имаме много, пророци не можем да бъдем.
Като се ожени един момък за една мома, той се оженва, за да я храни и храни я на радо сърце, а тя пък го обича и му дава радост и подтик в живота. Ние следва да дадем на Христа стимул, щото чрез нашия живот Той да влезе в нас и да ни благослови. И тогава всичките ни работи ще се благословят, всичко ще върви с благословение. Затова сега всеки от вас трябва да се старае, да има поне една от тия дарби, които четем в днешната 12-та глава от 1-во Коринтяном, 28-ми стих. Там се говори за апостоли, учители и пророци. Но апостолството е високо, учители имаме много, пророци не можем да бъдем. Можем да правим чудеса, можем да имаме и дарбите за изцеление, помагания, управления, а и да притежаваме разни езици. Да. Ако, например, знаехте езика на вашия вол или петел, нямаше да имате спънка. Ако можехте да имате говора на растенията, насекомите и пр., ако, казвам, раэбирахте езика на всички тия същества, щяхте да бъдете във връзка с тях. Такъв е законът. Бог влиза вътре във вас, гледа на работите.
към беседата >>

Христос напусна Небето и ангелите, и дойде да учи човеците да стават пророци, учители, апостоли.
" Защо не можеш? Трябва да предадете ясно вашата мисъл, защо именно не можеш без Христа. Вие виждате, например, Библията: ами че и тя е едно любовно писмо до нас. А вие, ако искахте да напишете едно любовно писмо на Христа, от колко страници щяхте да го направите? Да, важното е, че Христос написа това писмо със Своята кръв, като предаде всичкото Си имущество и остана бедняк. Христос напусна Небето и ангелите, и дойде да учи човеците да стават пророци, учители, апостоли. Всичко това показва дълбочината на Неговата Любов, защото иска да бъдем щастливи и блажени. Но, казвате, каква е тази любов, като не можете да ни освободите от страдание? Добре, но всяка една ваша скръб е една радост. Така бащата обича майката, а пък като се народят деца, той започне да казва: „Бе, джанъм [3], що ми трябваше да се оженя? " Но тия именно деца са причината, ти да се ожениш.
към беседата >>

20. Мир вам!

И когато апостол Павел казва: „Аз ще се похваля с кръста“, какво вие подразбирате?
Когато цигуларят нагласи своята цигулка, взема лъка и започва да свири. И цигулката е именно единственият инструмент, на който се свири на кръст, инструмент, който образува най-приятната музика, който с тоновете си най-много се приближава до човешкия глас. Следователно, когато нагласите вашата цигулка и вземете лъка, вие образувате онзи кръст, от който сега все плачете и казвате: „Защо, Господи, ни даде този тежък кръст! “ Аз ви казвам, че Господ ви е дал един прекрасен инструмент, но не знаете как да го нагласявате, и поради това го носите на гърба си като тежък товар. Снемете го и почнете да го нагласявате да свири. И когато апостол Павел казва: „Аз ще се похваля с кръста“, какво вие подразбирате? Аз виждам навсякъде хора, които носят тия кръстове, виждам ги по черквите и навсякъде, но не съм видял човек да свири на кръста си. Влезете в концертна стая и виждате, че на свиренето на кръст хората ръкопляскат, без да мислят, че и те имат кръстове, страдания, че и те свирят. Но най-важното в това свирене на кръст е пазенето на такт. Когато вдигне капелмайсторът своята пръчица и замаха с нея, всички трябва да внимават и да се ръководят от него. И движението на лъковете ни причинява известна приятност, защото лъковете вървят по известно правило.
към беседата >>

И апостол Павел казва, че се пренесъл на третото небе и чул нещо, което не може да се изкаже с човешки език.
“ Но трябва да разбереш, че изкуството се придобива с голямо търпение и трудолюбие и че за мързеливите няма Небе. Затуй Господ казва: „Ако не станете възприемчиви като децата, няма да влезете в Царството Небесно“; защото децата имат желание да изучат нещата, а възрастните казват: „Нам това не ни трябва, онова не ни трябва“, и най-после се прегърбят надолу, станат като въпросителна, земята ги привлича и ги заравят в нея. Господ казва: „Понеже тази цигулка не е хубаво направена, турете я долу, пак наново да се направи“. Ще я сглобят пак, и ще излезе наново в света, за да започне пак да се учи – Господ е решил всеки от вас да се научи да пее и свири. Той не иска на Небето деца, които не искат да се научат да пеят и свирят. И апостол Павел казва, че се пренесъл на третото небе и чул нещо, което не може да се изкаже с човешки език. Той е чул пеене и свирене. Йоан също е казал, че е чул пеене и свирене. Тази е мисълта, която искам да ви оставя. Знаете ли кой е основният тон на вашата душа? Знаете ли да нагласявате вашата цигулка?
към беседата >>

21. Необходимостта да познаваме Бога

И затова апостол Павел казва: „Ако се уподобим в страданието с Него, ще се уподобим и във възкресението“; понеже Бог по същия начин, както възкръси Христа, ще възкреси и нас, като живеем за Него.
Вие сега воювате в света и когато отидете на Небето, ще ви дадат по един Георгиевски кръст, който ще бъде кръст жив. Вие ще се върнете, и тогава Христос ще ви каже: „Ела ти, добри рабе, който си воювал на бойното поле“. Човек страда с хиляди години, но той не е страдал за човечеството, за Правдата; досега е страдал все за себе си, за волове, коне и прочие. Най-после, трябва да страда за Христа. В това страдание вие ще намерите истинския живот. И затова апостол Павел казва: „Ако се уподобим в страданието с Него, ще се уподобим и във възкресението“; понеже Бог по същия начин, както възкръси Христа, ще възкреси и нас, като живеем за Него. Да оставим да се всели Духът Христов в нас, да познаем Истиннаго Бога и да придобием вечен живот. Тогава ще излезем да работим за нашите по-малки братя и сестри, и те да се научат на изкуството да придобият богатството на тоя Божествен живот.
към беседата >>

22. Колко по-горе стои човек от овца!

Този принц обаче, след като го научил как да построи храма, поискал да се докопа и до неговия престол.
Кои са бесният, слепият и немият? Може да кажете, че тия работи са били само във времето на Христа. Но има ги и в наше време. За малко ще се спра и приведа един пример и с него ще обясня смисъла, който Христос е вложил в тия думи. Има един разказ за цар Соломон, в който се говори, че Соломон повикал един вещ принц на духовете, за да му помага в построяването на храма. Този принц обаче, след като го научил как да построи храма, поискал да се докопа и до неговия престол. Когато Соломон узнал това, хванал този дух, затворил го в една стомна, запечатал я със своя печат и я хвърлил в морето. След като поседял десетина години в морето, този принц обещал на онзи, който отвори стомната, за да излезе, да му даде най-хубавата жена на света. Никой не я отворил. Минали се 100 години, той прави пак обещание: на онзи, който отвори стомната, ще му даде не само най-хубавата жена, но и най-добрите деца. Пак никой не се явява.
към беседата >>

23. Страхът

Виждате, че на Апостолите Христос не им даде власт да властват над хората, а над лошите духове.
Обръщам очи и виждам, че Го няма, и си казвам: Като изляза от тялото, ще отида на това място. Христос се обръща към Своите ученици и им казва: „Не бойте се от ония, които са на земята и убиват“. Кои са онези, които убиват? Ако прочетете първия стих, ще видите, че е дадена власт на нечестивите духове да убиват, но тази власт не се простира над добрите хора, а над злите. Съвременният християнин казва: „Аз искам да властвам над своите братя“. Виждате, че на Апостолите Христос не им даде власт да властват над хората, а над лошите духове. Всеки от нас трябва да властва над тях. Който не разбира този Божествен Закон, всякога ще прави погрешки, ще има засади от тия духове, от тук или от там. Хората имат разни методи за заканване срещу духовете; но духовете от това не ги е страх; тях не ги е страх от тояги, нито от думи. За да имаш власт над един нечестив дух, не трябва да имаш неговите слабости. Имаш ли ги, може да си учен, философ, министър, ти ще бъдеш техен роб – те интриги ще правят, царе ще детронират, всичко могат да направят.
към беседата >>

24. Духът и плътта. Приливи и отливи в

И апостол Павел казва в посланието към Римляните: „Комуто се подчиниш, нему слуга ставаш“.
Щом той вярва в себе си, значи има вяра, само че вярва в своя ум. Когато казваме, че някой е безверник, то не е право: то е наполовина истина; оставил е вярата в Бога, но има пък вяра в себе си. И тъй, вярата може да бъде положителна и отрицателна. Адам и Ева, като са проявили този принцип на невярване в Бога, понеже е влязъл Луцифер в райската градина, повярвали са в последния и оставили Бога. Вследствие на това е станало и грехопадението. И апостол Павел казва в посланието към Римляните: „Комуто се подчиниш, нему слуга ставаш“. Тази сутрин моята беседа ще бъде върху двата велики закона, които формулирам така: „законът на противоположностите“ и „законът на подобието“. Това са закони, които можем да проверяваме всеки ден. Те не са отвлечена философия, не са като прераждането, или трансмигрирането на душите; те са неща, които можем ежедневно да проверим в себе си. И тъмните страни от това гледище на законите ще ви станат до известна степен ясни. За пример, вие се намирате при морския бряг.
към беседата >>

Апостол Павел, в прочетената от мене глава, говори за закона на плътта – то е законът на „отлива“; законът на Духа – това е законът на „прилива“.
То е „прилив“ на вашия организъм, който прилив се отразява върху сърцето. Този закон действа навсякъде, и когато лекарите казват за някого, че имал „порок на сърцето“, аз казвам чисто и просто, че тоя човек има известен прилив на своя ум, на своето сърце, на своята душа, и че след 12 часа този прилив ще спадне, и сърцебиенето ще мине. Тия 12 часа може да са 12 секунди, 12 минути, 12 часа, 12 дена, 12 седмици, 12 месеца, 12 години, 12 века, 12,000 години, 12,000,000 години и т.н. – все едно, отношението на нещата си остава все същото. Така действа този закон. Апостол Павел, в прочетената от мене глава, говори за закона на плътта – то е законът на „отлива“; законът на Духа – това е законът на „прилива“. Законът на „противоположностите“ включва в себе си закона на „отлива“, а законът на „подобието“ – закона на „прилива“. В някои места се образуват миазми, изпаренията може да разпространят микробите, и около тази местност се явяват болести. Този закон действа в нашия мозък, в нашето сърце и в нашата душа. В организма стават често утайки, от които се образуват болестите и които ние наричаме „ревматизъм“ в ставите, в краката и в главата; тогава ние усещаме болки и почваме да се оплакваме. Ако сме умни и разбираме закона, там, дето има „прилив“, можем да турим силна преграда, голяма стена.
към беседата >>

Ето какво казва Апостол Павел в прочетената глава – че плътта противодейства на духа, и обратното.
Интересно е, че в сряда големият син си пуснал пояса. Всички се смеят, защото си го знаят, и по тоя начин се изреждат всички. Аз знаех кой кога е дежурен, и програмата вървеше ненарушимо. Хубаво, туй донякъде е приятно. Ако един си пусне пояса, а другият не, лесно е, но когато и двамата са дежурни и са пуснали пояса си, казано на научен език – когато и двамата имат „отлив“, тогава е лошо. Ето какво казва Апостол Павел в прочетената глава – че плътта противодейства на духа, и обратното. Не можем да примирим тия два закона; то е немислимо, защото те имат диаметрално противоположно движение – единият се движи напред, а другият назад. Законът на противоположностите е закон, който разрушава, той руши хармонията, щастието; щом дойде във вас, като се връща, той задига всичката ви покъщнина. Когато попаднете дълго време в този закон на противоположностите, той може да има влияние върху вашия ум 12 минути, 12 часа, 12 години. Има известни периоди в живота, които влияят върху характера на човека още от самото начало. Ако някое дете се зачене и роди в периода на противоположностите, то ще стане непременно престъпник, най-големият вагабонтин, не може да избегне последствията, защото те са му дали ония елементи, които подтикват живота в друга посока.
към беседата >>

Тогава за един стол, за една професорска катедра ще се борите мнозина.
„Как ще обичам? “ Ти, наистина, не можеш да се научиш да обичаш, докато не отидеш в мястото на Любовта. Виждате колко е разумно това. Излезте и идете в ония места, дето можете да черпите елементите, необходими за вашето щастие, за вашето сърце. Не може да направите това, ако сте в закона на противоположностите. Тогава за един стол, за една професорска катедра ще се борите мнозина. Веднъж във Франция устроили конкурс за една катедра, и се явили 15,000 души кандидати. Е, колко души могат да седнат на нея? Един кандидат за един стол. В този свят често се раждат известни желания. Защо? Завиждате – вие искате тази катедра.
към беседата >>

Един кандидат за един стол.
Излезте и идете в ония места, дето можете да черпите елементите, необходими за вашето щастие, за вашето сърце. Не може да направите това, ако сте в закона на противоположностите. Тогава за един стол, за една професорска катедра ще се борите мнозина. Веднъж във Франция устроили конкурс за една катедра, и се явили 15,000 души кандидати. Е, колко души могат да седнат на нея? Един кандидат за един стол. В този свят често се раждат известни желания. Защо? Завиждате – вие искате тази катедра. Мразите някого и се стараете да го премахнете от пътя си, явно мога да ви отговоря: Аз зная защо го мразите – или вие, или той искате тази катедра. Законът на контрастите в живота е неумолим: този закон действа и в нашите мисли, и нашите сърца, и в нашите тела. Клетките, тия милиарди клетки, от които сме сглобени в нашите кости, в нашата нервна система, в стомаха, в белите дробове, в сърцето, в мозъка, – всички клетки на тия органи попадат в известен период под тия два закона на противоположностите и подобието, защото в тях става прилив и отлив.
към беседата >>

Трябва да приложим този закон, както казва апостол Павел, в „плодовете на Духа“.
Миенето на лицето с тегленето ръце отгоре надолу – това показва. Но вие, като не можете да изтълкувате това, омивате се и цял ден пак бъркате вътре в калта. И работата не върви. Как ще върви, калта е у вас! Трябва да бъдете на някое високо планинско място. Трябва да приложим този закон, както казва апостол Павел, в „плодовете на Духа“. А те са: „любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание“. – Любовта – това е бащата, радостта – това е майката, мирът – това е тяхното дете, значи те са един триъгълник, който спада в Божествените неща. Който иска да бъде блажен, трябва да притежава тия неща. Тогава той е на Небето. След това идва втората категория, която отива към Ангелите: дълготърпение – това е бащата; благост – майката; милосърдие – тяхното чадо.
към беседата >>

25. Словесното мляко

А ако употребите Христовата храна, за която говори апостол Петър, ще имате добро разположение, радост, веселие, подем на вашия дух, смелост и решителност в борбата; ако бъдете наситени от това живо мляко, никакви микроби не могат вече да се загнездят във вас.
Христос казва: „Който обича майка си и баща си, трябва да се отрече от тях и да Ме последва“. И човекът трябва вече да каже: „Не искам повече досегашното мляко; по-добре да мра без мляко, отколкото с такова мляко, защото смърт без мляко е по-добра, отколкото с покварено мляко“. Трябва да се откажем от всички мамещи неща, които покваряват нашите мисли, и желания, които тровят нашия живот, и да потърсим и намерим Божествената Истина. Намерението ми не е да ви плаша, а да ви свърна да помислите вече за себе си. Вземете и се огледайте, вижте как изглежда вашето лице, каква краска има то; ако е много червено, показва, че е възбудено, че тялото е в нездраво състояние; ако е много бледо, показва апатия към живота; и едното, и другото не е християнско. А ако употребите Христовата храна, за която говори апостол Петър, ще имате добро разположение, радост, веселие, подем на вашия дух, смелост и решителност в борбата; ако бъдете наситени от това живо мляко, никакви микроби не могат вече да се загнездят във вас. Ако имах сега малко по-свободно време, щях да дам описание какъв трябва да бъде християнинът в пълния смисъл на думата. Вие имате известни стремежи, искате да бъдете добри, да обичате, но не можете – защо? – защото не знаете как да постъпите. Един лекар бил повикан от една богата мома, болна от скука; първото нещо, което ѝ препоръчал, било упражнение. – „Как да се упражнявам!
към беседата >>

Това е учението, което проповядва апостол Петър.
Болни сте – „Да дойде лекарят“. Истинският лекар, който ще ви излекува, няма да влезе в къщата, докато продължавате забиването на гвоздеите. Туй, което ви проповядвам, както виждате, е едно напълно практическо учение, което всеки може да приложи. Когато ви налети лоша мисъл, когато пожелаете нещо недобро, турете този твърд камък в пещта, да се превърне във вар, с която да белосате душата си – да я направите да светне. Така ако се упражнявате, ще видите как душата ви ще се озари. Това е учението, което проповядва апостол Петър. Вие го смятате прост рибар, но той е такъв рибар, който е пекъл и не е ял рибата сурова. В какво трябва да я опечете и вие? В Божествения огън – Любовта. И когато я опечете така, ще кажете: „Виж каква отлична риба! “ Ако не станем сътрудници на ония, които живеят на Небето, какво място ще имаме на онзи свят?
към беседата >>

26. Учителите

Че това е тъй, апостол Павел го казва и моли Бога да му извади тръна.
Аз бих даже казал, че и покривите ви трябва да бъдат стъклени, за да ви огрява отгоре слънцето. Ако вие имате така направени светли къщи, вашите форми ще бъдат видоизменени и вие ще станете много красиви. Върху това, което ви проповядвам, мога да направя, па и вие можете да направите, опит, и в 4–5 години ще видите какви ще бъдат резултатите. Аз не уча, че трябва да бягате от живота. Този свят, според моето схващане, е много добър, и хората са много добри, само намирам, че в пета̀та на крака имат по един трън. Че това е тъй, апостол Павел го казва и моли Бога да му извади тръна. Този трън може да бъде и на друго място, но повечето пъти бива на пета̀та на крака, понеже с краката сме приковани към този свят. Трябва да научим да изваждаме този трън научно, защото християнството, по моето схващане, е дълбока наука. Една мома иска да се ожени за един момък; гледа го красив, приличен човек; пита: „Може ли да ме храни? “ – „Получава 4–500 лева месечно.“ – „А, може. Какво е свършил?
към беседата >>

27. Великден

Че светът има две страни, се разбира от друг стих на Апостол Павел, който казва: „Образът на този свят прехожда, а има образ, който не се мени“.
Всякой от вас е баща; но разбирате ли като бащи своето призвание? Всякой е бил в положението на син, но знаете ли какви трябва да бъдат отношенията на сина към бащата? Като Духа не сте, но ще бъдете; сега сте именно в процеса на Духа, този именно Дух, който въздига хората и който сега трябва да въздигне Христа в нас. За да можем да разберем правилно Христовото учение, трябва да се освободим от много закачки в този свят; не да се отречем от света, защото това би било криво разбиране. Светът има две лица: едно чисто Божествено лице и едно вънкашно лице на нещата, и когато се говори, че трябва да се отречем от света, трябва да се разбира – да се отречем от всички ония елементи, които имат преходен, измамлив характер, които не носят нищо съществено в нашия живот; обаче всичко онова, което служи за нашето повдигане на земята, ние трябва да го пазим, защото на друго място Писанието казва: „Бог толкова възлюби света, щото даде Сина Си Единороднаго, за да му помогне“. Че светът има две страни, се разбира от друг стих на Апостол Павел, който казва: „Образът на този свят прехожда, а има образ, който не се мени“. Човек се роди, израсте и мисли, че ще оправи света, но дойде към 45–50 годишна възраст и забележи известно отслабване, почуства, че силите му го напущат, и той поумнява и почне да кара младите да работят за него. Стане по-мек, по-любезен, защото е слаб и защото в него се заражда мисъл, че той остарява и че утре може да умре; в него не се зараждат такива мисли, които могат да го направят да възкръсне: съвременните хора са заразени изобщо от възгледа, че човек не може да възкръсне, да оживее отново. Именно там е най-голямата измама в сегашния живот. Човек може да възкръсне тъй, както може и да умре; те са две неща относителни: влезеш ли в противоречие със силите, които действат в природата, твоята форма ще се разруши: не разбереш ли законите, ще бъдеш смачкан. Трябва да се освободим от известни спънки, които съществуват по наследство в нашите души.
към беседата >>

28. Новото основание

Човек крайно честолюбив, горделив, изхарчил си парите и три дена стоял гладен; среща го един свещеник, който бил познат с него, и го поканил на гости; господинът му благодарил и след като му разправил историята си, свещеникът изважда и му дава две бели меджидии: „Като ги похарчиш, идвай пак у дома, докато си намериш работа.“ Минали се един-два месеца и понеже господинът владеел много добре турския език, назначават го секретар на тогавашния турски валия.
Както и законите, приети в камарата, често остават неприложени, защото не са били нагодени съобразно с нашите условия. И когато някоя наша мисъл не се приложи в действие, ние казваме: „Нещастни сме, съдбата ни гони“ – никаква съдба не ви гони, а вашата глупост ви гони на всяка една крачка. Трябва да се научим да мислим правилно: когато дойде един човек при вас, трябва да си съставите за него едно правилно понятие и да постъпите с него така, както вие бихте желали да постъпят с вас в дадения случай; и трябва да постъпим добре, понеже каквото вършим, това ще ни постигне. Преди четиридесет и пет години във Варна някой си господин, свършил в Европа по музика, станал учител и започнал да учи децата на варненските чорбаджии да свирят, да танцуват и прочее. Обаче един ден този господин се скарал с гражданите и те го уволнили. Човек крайно честолюбив, горделив, изхарчил си парите и три дена стоял гладен; среща го един свещеник, който бил познат с него, и го поканил на гости; господинът му благодарил и след като му разправил историята си, свещеникът изважда и му дава две бели меджидии: „Като ги похарчиш, идвай пак у дома, докато си намериш работа.“ Минали се един-два месеца и понеже господинът владеел много добре турския език, назначават го секретар на тогавашния турски валия. След една година набедяват свещеника, че бил комита – имал подозрителни писма и книги, вземат ги и ги дават на този учен българин секретар да ги прегледа. Той ги разгледал, отделил всички подозрителни книжа, скрил ги и така свещеникът се оправдал. Но останал учуден от поведението на секретаря, който му казал: „Двете бели меджидии, които ми даде, когато не бях ял три дена, те ти спасиха главата.“ Ако този господин знаеше как да постъпва, не щяха да го изпъдят гражданите, но ако и свещеникът не беше поканил този човек, който е гладувал три дена, за да го нахрани и да му даде двете меджидии, последният, като секретар, щеше да му окачи въжето. Така и ние трябва да се справяме с всяка наша мисъл и действие в нашия живот – като се запитваме кои са причините на нашето нещастие, ако сме нещастни, кои са причините на нашата гордост, жестокост, алчност за богатства и прочее. Следователно трябва да почнем да мислим.
към беседата >>

Апостол Павел, като се обръща към тогавашните християни, казва: „Никой не може да положи друго основание, освен това, което Христос е положил“, а Христос казва: „Не дойдох да сторя Своята воля, а волята на Бога“ – първата опорна точка, и после: „Не дойдох да взема живота на хората, а дойдох да дам Своя живот на тях“ – втората опорна точка.
Евреинът се зарадвал и се условили арменецът да му донесе диамантите на еди-кое място, дето той му броил двадесетте хиляди лева и взел торбата с мисълта, че е станал притежател на много голямо богатство. Когато си отива у дома, евреинът разгърнал торбата, но що да види – само мострата била истински диамант, а другото – обикновени стъкла. Така и вие може да носите тази торба у вас и да мислите, че сте богати, но като я разтворите, ще видите, че е пълна с джамчета. По закона за наследството нашите прадеди ни оставят някое богатство и то е добродетел, а другото е джамчета – то е злото у нас. И тъй, ние имаме едно фалшиво схващане за Живота – ние мислим, че сме добри, когато не сме, сиреч мислим, че имаме известен капитал, когато всъщност още го нямаме; значи имаме една фалшива основа за Живота. Апостол Павел, като се обръща към тогавашните християни, казва: „Никой не може да положи друго основание, освен това, което Христос е положил“, а Христос казва: „Не дойдох да сторя Своята воля, а волята на Бога“ – първата опорна точка, и после: „Не дойдох да взема живота на хората, а дойдох да дам Своя живот на тях“ – втората опорна точка. И наистина заради това дойде Христос – да ни даде Живот. Той проповядва и осъществи Любовта към ближния, защото християнството е Любов към ближния – то е наука за Любовта и който научи тази наука, той може да гради. Но тази наука не седи в сладки думи, целувки и подаръци, защото аз се съмнявам, когато един човек почне да дава подаръци някому, че му мисли добро. Пример за изяснение: мухата се спряла при един паяк, който почнал да я хвали: – Колко си красива, какви хубави очички имаш, пък крилцата ти колко са напъстрени – такава хубавица аз никога не съм виждал.
към беседата >>

29. Божественият Промисъл

Аз съм малко сприхав, честолюбив, лесно се докачам – да се пазиш, защото ако ме обидиш, ще приложа този строг закон“.
Ние можем да изтръгнем един косъм от главата си и да го хвърлим, но този косъм извършва известна служба, много голяма длъжност на главата ни. Ако сега се впусна да ви разправям за значението на космите, аз ще се отвлека от въпроса, но ще дойда на сравнението с врабчетата, което подразумява, че нашият духовен живот е под закрилата на Божествения Промисъл; па и сравнението с космите на главата подразумява, от своя страна, че и физическият ни живот е тъй също под закрилата на същия Божествен Промисъл. Необходимо е да се създаде в нас вяра в този Промисъл, защото само когато вярваме в Него, ние можем да се развиваме правилно. Всяко съмнение, което прониква в умовете ни и в сърцата ни, че в света нямало Промисъл, ни отдалечава от правилното разбиране реда на нещата и ни кара да се стараем да си създадем друг ред и други правила, съобразно с нашите възгледи. Мъж и жена, като се оженят, мислят, че Господ им е турил власт; мъжът казва: „Ти при майка си си живеела така, но сега в моята къща влизаш под нов закон. Аз съм малко сприхав, честолюбив, лесно се докачам – да се пазиш, защото ако ме обидиш, ще приложа този строг закон“. Жената пък казва на мъжа си: „Аз съм много чувствителна, деликатна, на работа не съм научена, да ме не караш на тежка работа: ако престъпиш този закон, работите веднага ще се изменят“. Както виждате, всички хора си приготвят свои закони. Но какво става в края на краищата? Скарват се и двамата. Защо? Защото положението, което те са взели, е фалшиво в самите основи.
към беседата >>

30. Блудният син

Аз виждам в младия син един кавалерски дух, защото той имаше доблестта да каже на баща си: „Татко, аз искам да уча и ще оставя по-големия си брат да наследи твоя престол.
Както знаете, има известни закони, които задължават изповедниците да не изказват съобщените им тайни, обаче убиецът излязъл и съобщил на един стражар кой е извършил това престъпление. При сегашните закони ще запитат: „Щом е извършил престъпление, заслужава ли да бъде помилван? “ Така разсъждават хора, които повърхностно разбират света. Обаче онези, които разбират, ще кажат кой е истинският виновник. Тогава кои са причините? Аз виждам в младия син един кавалерски дух, защото той имаше доблестта да каже на баща си: „Татко, аз искам да уча и ще оставя по-големия си брат да наследи твоя престол. И понеже не съм толкова нужен във вашия дом, дай ми дяла от имането, който ми се пада.“ Аз виждам в този син постъпка, много по-добра, отколкото постъпката на вашите синове; след като ги пратите в странство, те изхарчат по четиридесет-петдесет хиляди лева. Този момък беше благороден, защото постави пред баща си този въпрос и виждаме, че бащата не направи никакво възражение, даде му имота, който му се падаше и който той впоследствие пропиля в блуден живот с жени, в ядене и пиене. Може ли да се извърши престъпление в света, може ли да се извърши някое зло, някоя интрига и да няма там жена! Казва се, че след като изял всичко, синът отишъл при един гражданин и пожелал да му работи: „Аз съм навикнал на труд – когато бях при баща си, работех.“ Човекът го изпратил да пасе свине. Този момък предпочел да пасе свине, отколкото да се самоубие; предпочел да пасе свине, отколкото да отиде да краде; предпочел да пасе свине, отколкото да отиде да мами хората.
към беседата >>

Има християни, които стоят на два стола.
Сега, примерът на младия син, който се връща при баща си, живее ли у нас? Някои ще кажат: „Как е възможно един блудник да живее у нас! “ Да, аз желая у нас да живеят десет такива синове, аз бих желал да имам това велико качество на смирение. Смирението ражда култура, смиреният човек ражда култура; покажете ми един горделивец, който да е извършил нещо велико. Големите братя са създали войната, те са управлявали, а всички онези малки братя ще наследят Царството Божие – те казват: „Ние ще дадем всичко.“ Аз ви казвам, че човек ще стане от сина, който казва: „Татко, дай ми моя дял.“ Ще кажете, че такъв може да падне в пороци; нека падне, но той ще се върне при вас, а онзи син, който остава при вас, ще ви терзае, ще се сърди, че не сте му платили едно яре. Има християни, които стоят на два стола. Сега, има в църквата хора, които не са съгласни с мен. Нека някой от тях ми докаже противното и аз ще му дам благословение. Не, той трябва да има смелостта да отиде при свещениците и да каже: „Дайте ми това“ – дайте свобода на този човек да опита този Божествен свят. Жената не иска да живее при мъжа си – дай ̀и нейния дял; мъжът не иска да живее с жена си – дай му нейния дял, пусни го, нека си върви. Ще кажете, че това не е християнско учение; жена ти иска – дай ̀и място, синът ти иска – дай му дела, който му се пада.
към беседата >>

Първо, да вложа във вас убеждението да не седите на два стола.
И тъй, не мислете, че когато умрете, ще станете светия; не, вие ще умрете и ще страдате. Ние се борим против процеса на смъртта с процесът на Възкресението: „Татко, съгреших.“ И този син възкръсва – бащата му тури пръстена, облече го и той възкръсна. Затова заколването на телето е една емблема – телето е дете: когато едно дете се праща в Невидимия свят, заколват едно теле; когато детето се връща, това е блудният син. Това е вярно както във физическия, така е и в Душевния свят; и когато един човек се ражда, той става жертва. Сега искам да ви оставя в ума две неща. Първо, да вложа във вас убеждението да не седите на два стола. Ако сте вярващи християни, казвайте, че сте. Ти какъв християнин си? – „Аз съм православен.“ В какво вярваш? – „Вярвам, че кръвта на Христа е вътре в теб, че Духът на Христа е в теб.“ Второ, трябва да имаме смирение; всеки един от вас се терзае, защото няма смирение – например някой ви погледне накриво и вие се докачите. Знайте, че сте един слуга и искайте да имате благоволението на Бога.
към беседата >>

31. Добрият самарянин

Но на Небето има разбойници, даже Апостол Павел казва, че над нас има лоши духове.
Когато четете някоя повест, вие всякога се спирате върху героя на разказа, а в този разказ героят е самарянинът. Той не е и помислял, че именно неговото дело ще се оповести и ще стане емблема за целия свят. Разни тълкуватели казват, че това е притча, но ние знаем, че Христос е вземал примери само от действителния живот. Драмата, която Христос представя, става на Небето и на Земята. Пътникът излязъл от Йерихон – това е Небето, висшият свят, от който хората излизат; Йерусалим пък е Земята – значи хората слизат отгоре – от Небето към Земята. Но на Небето има разбойници, даже Апостол Павел казва, че над нас има лоши духове. Но нека да оставим този по-дълбок смисъл и да се върнем към обществения живот. Кой е този самарянин? Свещеникът и левитът са мъжът и жената: мъжът е левитът, а свещеникът е жената, самарянинът пък е едно външно дете, което е направило добро. Но вие ще ми възразите и ще запитате възможно ли е баща или майка да бъдат толкова жестоки към своите деца? Аз зная майки и бащи, които захвърлят децата си.
към беседата >>

Сега, някои искат да се познават с министри; не е лошо човек да има запознанство с министри, но причината е користолюбива – да има покровители.
Христос казва: „И ти така прави.“ Имайте разположението на своя Дух, имайте разположението на своя ум; вашата воля трябва да има такова разположение, като този самарянин. Ако нямаме разположението на Духа, а само на ума, това не е разположение. Свещеникът имаше разположението на ума и казваше: „Аз имам много важна дела и нямам време да се занимавам с тези работи“; тъй каза и левитът. А ние сме предоставени да служим на Бога – Христос казва: „Да възлюбиш Господа Бога Своего.“ Ближният – това е една съдържателна дума, която познаваме в този свят; вие плачете за ближен, а когато вашият ближен се намери, вие го поглеждате като свещеника или левита и казвате: „Не му е време.“ Аз познавам много моми, които, щом дойде техният ближен, казват: „Той не е за мен, получава само триста лева“ – така философстват всички. И в епохата, в която ние живеем, и в бъдеще ние трябва да приложим закона на самарянина. Сега, някои искат да се познават с министри; не е лошо човек да има запознанство с министри, но причината е користолюбива – да има покровители. Приятелството никога не се мени, то е един велик закон, който свързва хората; имаш ли приятел, той е готов да служи винаги на Бога и когато те срещне паднал на улицата, ще се жертва за теб. С притчата Христос представя как ще се поправи светът. Някои казват: „Трябва да изберем депутати, да турим свещеници“; сега има официални и неофициални свещеници; някои само на думи казват, че не искат да носят калимавка, а Христос представлява именно тези, които Бог е предназначил – аз не говоря за официалните свещеници. Какъвто е бащата, такъв е и свещеникът; каквато е майката, такъв е и учителят – учител и свещеник за мен са синоними. Когато бащата изпълни длъжността си, тогава и свещениците ще извършат своята, защото всички тях бащите ги родиха.
към беседата >>

И дяволът има неприятели; Апостол Павел казва: „Където се увеличава благодетелта, увеличава се и добродетелта“; там, където се увеличава омразата, увеличава се и Любовта.
Аз бих желал всички да бъдете хора на Божествената Любов и да служите на Бога. Целият свят е за вас; стига да имате сърце и ум, всички ще ви ръкопляскат и ще ви кажат: „Ние видяхме какво си направил.“ Всеки може да направи едно дело и Бог вижда тези добри братя. Следователно аз бих желал името на всички да е записано горе на Небето, да бъдете носители на това ново човечество, да бъдете бодри и весели. Оставете други да мислят за вашата храна – богатство има за всеки, Бог е приготвил много храна. Някои казват, че имат неприятели, но имате и приятели. И дяволът има неприятели; Апостол Павел казва: „Където се увеличава благодетелта, увеличава се и добродетелта“; там, където се увеличава омразата, увеличава се и Любовта. Нашите актьори трябваше да идат при дявола, той може да играе всички роли. Когато учите всички тези философии, не се лъжете от философската измама, не туряйте такава маска на лицето си; не се представяйте за по-свети – представяйте се за по-грешни, отколкото за по-праведни, защото има опасност да си турите маска. Аз зная хора, облечени в коприна, които вкъщи ядат коприва и когато влезе някой, скриват паницата. Аз ви питам имате ли това душевно облекло? И така, превържете раната на който и да е и ще наследите Живот вечен.
към беседата >>

32. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1915

Апостол Павел казва: „Първо видимо и после невидимо"; а ако не разберете първо видимото, как ще разберете невидимото?
да я видим, или модерно казано, трябва да има някакъв субект да ни позира. Тъй както художниците използват плодовете от природата, така трябва да възприемаме и ние от невидимия свят. И сега, започнете с Добродетелта. Бих желал да ми определите каква е формата на Добродетелта. Кой не може да знае, какво нещо е Добродетел? Апостол Павел казва: „Първо видимо и после невидимо"; а ако не разберете първо видимото, как ще разберете невидимото? Видите едно нещо и не можете да го разберете. Онуй ли, което не сте видели, ще разберете? Някога, когато искаме да си дадем отчет какво знаем, виждаме, че нищо не е останало в нашия ум. Всяка истина трябва да има известна форма, която, като хванете, да съдържа тази истина в своята видима черупка. Запример, ние дигаме ръцете си нагоре, според някой, механически.
към беседата >>

''Гр.: В Русия има предание между простолюдието, както и из средата на аристократите: в Бъдни вечер мома влиза в стаята и се оглежда, и на огледалото й се показва образът на лицето, за което ще се омъжи.
Уч.: То е вярно, но знаете ли как дяволът лъже? Определено е кой за кого ще се ожени, но дойде лош дух във формата на някого, излъгва я и казва: „Аз съм твоят възлюблен." ''Пр.: Някои казват, че контрастите се дължат на това, че стават горе...'' Уч.: Едната душа може да бъде в невидимия свят, а другата – в материалния и не могат да се срещнат. Тази господарка има слугиня на земята и както Сара позволи на Агар, тя ще ожени мъжа си и когато тя дойде на материалния свят, ще изпъди слугинята. ''Гр.: В Русия има предание между простолюдието, както и из средата на аристократите: в Бъдни вечер мома влиза в стаята и се оглежда, и на огледалото й се показва образът на лицето, за което ще се омъжи. Една българка от Варна ми разправяше, че е имала подобен опит в Одеса, където е учила: видяла един образ и след шест месеца я срещнали в България с момъка и се омъжила. Има ли нещо вярно в това? '' ''И.: Беше една моя другарка и прави същия опит, когато е била в Русия. Тя е била ученичка и й се явява в огледалото образът на един приличен човек, съвършено непознат ней.
към беседата >>

33. Рождението

„Аз съм християнин, 10 години се подвизавам, чел съм еди-кои писатели – Спенсер, Спържи, Апостол Павел“.
Тази радост е преходна, несъобразна със закона. Как може един скъпоценен камък да изчезне? Ти се заблуждаваш: то не е радост, а е мушичка еднодневка, която умира, и ти почваш да плачеш. Някой казва: „Аз имам мир, спокоен съм“; утре му дойде някое вълнение, веднага започва да бръчка мускулите на очите си; къде е тогава мирът? Не го напуска, но той не е бил действителен мир. „Аз съм християнин, 10 години се подвизавам, чел съм еди-кои писатели – Спенсер, Спържи, Апостол Павел“. Всички те много хубаво казват, ами ти какво казваш? Защото като отидеш при Господа, няма да те пита какво е казал Апостол Павел и какво е направил Спенсер, а какво ти си направил. Няма да занесеш там Апостол Павел, нито Спенсер: те сами ще отидат при Господа, но ти с кого ще отидеш? И тъй, тази е основната идея, върху която днес трябва да мислим. Зная, някои между вас имат криви схващания за Духа: някои мислят, че Светия Дух и лошият дух са едно и също.
към беседата >>

Защото като отидеш при Господа, няма да те пита какво е казал Апостол Павел и какво е направил Спенсер, а какво ти си направил.
Ти се заблуждаваш: то не е радост, а е мушичка еднодневка, която умира, и ти почваш да плачеш. Някой казва: „Аз имам мир, спокоен съм“; утре му дойде някое вълнение, веднага започва да бръчка мускулите на очите си; къде е тогава мирът? Не го напуска, но той не е бил действителен мир. „Аз съм християнин, 10 години се подвизавам, чел съм еди-кои писатели – Спенсер, Спържи, Апостол Павел“. Всички те много хубаво казват, ами ти какво казваш? Защото като отидеш при Господа, няма да те пита какво е казал Апостол Павел и какво е направил Спенсер, а какво ти си направил. Няма да занесеш там Апостол Павел, нито Спенсер: те сами ще отидат при Господа, но ти с кого ще отидеш? И тъй, тази е основната идея, върху която днес трябва да мислим. Зная, някои между вас имат криви схващания за Духа: някои мислят, че Светия Дух и лошият дух са едно и също. Добрият и лошият дух са неща диаметрално противоположни. Няма такъв закон, дето един източник да излива и сладка, и горчива вода: както горчивата вода е винаги горчива, и сладката винаги сладка, тъй и доброто е винаги добро, а злото винаги зло.
към беседата >>

Няма да занесеш там Апостол Павел, нито Спенсер: те сами ще отидат при Господа, но ти с кого ще отидеш?
Някой казва: „Аз имам мир, спокоен съм“; утре му дойде някое вълнение, веднага започва да бръчка мускулите на очите си; къде е тогава мирът? Не го напуска, но той не е бил действителен мир. „Аз съм християнин, 10 години се подвизавам, чел съм еди-кои писатели – Спенсер, Спържи, Апостол Павел“. Всички те много хубаво казват, ами ти какво казваш? Защото като отидеш при Господа, няма да те пита какво е казал Апостол Павел и какво е направил Спенсер, а какво ти си направил. Няма да занесеш там Апостол Павел, нито Спенсер: те сами ще отидат при Господа, но ти с кого ще отидеш? И тъй, тази е основната идея, върху която днес трябва да мислим. Зная, някои между вас имат криви схващания за Духа: някои мислят, че Светия Дух и лошият дух са едно и също. Добрият и лошият дух са неща диаметрално противоположни. Няма такъв закон, дето един източник да излива и сладка, и горчива вода: както горчивата вода е винаги горчива, и сладката винаги сладка, тъй и доброто е винаги добро, а злото винаги зло. Какво нещо е доброто и какво злото, това е един много дълбок въпрос, и ако мислите, че в 5–10–100 години ще го изучите, вие се лъжете; трябва най-малко 1000 години да ви учи Христос, тогава ще имате какво-годе понятие върху едното и другото.
към беседата >>

Има хора, които са близо при възкресението; апостолите са възкръснали и работят на земята.
И вие ще бъдете избран, но изоставен народ! И като ви питат: „Защо страдате? “, ще отговорите: „Защото предадохме нашето дете на Ирод и Пилат, за да го разпне“. Затуй казвам, че трябва да се застъпвате за вашия Господ и да кажете: „Ще живея с Господа; живее ли Той, и аз ще живея; умре ли, и аз ще умра“. И както след страданията Христос възкръсна, така и вие ще възкръснете – ще научите закона за безсмъртието. Има хора, които са близо при възкресението; апостолите са възкръснали и работят на земята. Ще кажете: „Защо не ги виждаме? “ Възкръсналият може да види възкръсналия, както музикантът разбира музиканта, както докторът разбира доктора и т.н. Трябва да имате тази способност да разбирате, и затова именно стоите на земята. И тъй, Христос се яви сега. Сега Той живее, Той е между вас, Той работи във всинца ви.
към беседата >>

34. Да я не пия ли?

Освободете се от всякаква користолюбива мисъл в ума си, която внася омраза във вашето сърце.
Затова казвам: Любете се, говорете истината. Обичайте се, правете добро, за да изработите своя характер. Устойчив характер има оня, който не внася поквара в окръжаващите. Ако майка остави своята млада дъщеря при някой момък, и той не я поквари, това показва, че има характер. И момата има устойчив характер, ако не внесе никаква поквара в момъка. Освободете се от всякаква користолюбива мисъл в ума си, която внася омраза във вашето сърце. Пазете се от лъжа, от кражба, която внася омраза в човека. Лъжата, кражбата показват неустойчивост на характера. Може ли да се нарече човек с характер оня, който използува чуждото богатство, или чуждата жена? Да изпиеш горчивата чаша, това значи, да върнеш на хората всичко, което дължиш, но същевременно и да им помогнеш. Да любиш, това значи, да помогнеш на човека във всичките му нужди.
към беседата >>

Трябва да се отстранят тези мисли на користолюбие. (втори вариант)
" - в положителен смисъл. Сега се казва „обичай", започваме да говорим за любов, за добро. В какво стои характерът на човека, аз ще го определя. Основната черта във вашия характер се състои в това например, ако един баща остави своята млада дъщеря при един мъж и не я поквари, той има характер. Ако при някоя жена остане един мъж и тя не го поквари, тя има характер. Трябва да се отстранят тези мисли на користолюбие. Така се ражда омраза. И един ден, който познае вашите лъжи, ще ви намрази. Ако някой ви остави богатството си да му го пазите, и вие го опазите, имате характер. Как ще живеете добре, докато използвате чуждото богатство, чуждите жени и т.н.! Горчива чаша да изпиеш, то значи да повърнеш на хората това, което дължиш, но и да им помогнеш.
към втори вариант >>

35. Мъдростта

Апостол Яков определя каква е Мъдростта, определя едно от нейните качества, един от нейните атрибути, а именно – Чистотата.
Ние никога не можем да се домогнем до онова дълбоко, вътрешно разбиране на човешкия Живот. Той има двояк смисъл – тесен и широк. Тесният смисъл е преходният живот, а широкият смисъл е безсмъртният живот. Казахме, че Мъдростта и Животът са както отношението на майката към детето. Следователно, вие ще бъдете неспособни да започнете живота си, ако Мъдростта не вземе мястото на една майка. Апостол Яков определя каква е Мъдростта, определя едно от нейните качества, един от нейните атрибути, а именно – Чистотата. Ако няма Чистота, няма Мъдрост. Тъй както, ако майката няма любов към детето, тя не е майка. Следователно, имаме ли Чистота вътре в себе си, имаме и Мъдрост. Това е първата връзка и всички сполуки в Живота зависят от тази Яснота и Чистота. Яснота и Чистота са синоними.
към беседата >>

За да я разберат, трябва да са преживели това, което апостолите са преживели, да имат техния дух, душа и ум.
Понеже сме дошли на Земята, ние трябва да се стремим към своя вътрешен Божествен живот. Само в него можем да бъдем щастливи и блажени, доколкото можем да спазим Божествения закон. Мнозина се спъват от стиховете на това послание. Когато Яков говореше, той имаше един Божествен дух, имаше откровение и затова казваше тези неща. Мнозина четат Библията, но не я разбират. За да я разберат, трябва да са преживели това, което апостолите са преживели, да имат техния дух, душа и ум. Някои казват: “Аз искам”. Добре, но три неща са потребни на човека: първо, да търси, второ, да разбира нещата и трето, да ги прилага. Това е същото нещо, което казва Христос: “Търсете, хлопайте, искайте”. Ако не търсиш, не можеш да намериш. Тези три елемента трябва да се съединят в едно, за да се разбират основните причини на нещата.
към беседата >>

36. Христа да придобия

Користолюбие е например, когато искаш да придобиеш неща, които мразиш.
И сега можем да говорим за него, говорейки за Правда, Мир и Любов. Този свят има две подразделения: първо, пълно съзнание и, второ, вътрешно сливане с Бога. Християните го наричат Едемски рай. И тъй, за да намерите Христа, трябва да влезете в душата си, да се повдигнете и у вас да се зароди първото качество – безкористието. Под думата безкористие не разбирам отрицателното качество да не желаеш, но да разбираш кои са съществени неща, какво трябва да придобиеш и какво не. Користолюбие е например, когато искаш да придобиеш неща, които мразиш. Когато си горделив, искаш всички да говорят добре за теб, всички да те обичат. Когато се научите правилно да мислите, т.е. когато в този Божествен, възвишен смисъл вие сте на вратата, на която можете да хлопате, Христос ще ви отвори. Как се придобива Христос? Тялото иска да приеме храна и то приема своите гости, поставяйки ги в устата си, където се приемат всички.
към беседата >>

37. Петте разумни девици / Петте разумни и петте неразумни деви

Един от персийските царе по това време имал обичай да обикаля столицата си, да разбере, как живеят неговите поданици.
Като знаете това, не питайте, защо идат страданията и радостите. Всичко в живота ви е резултат на вашите мисли и желания. Казвам: Всичко, което човек силно желае – добро или зло, все ще се реализира. За изяснение на мисълта си, ще си послужа с една приказка из персийския живот. Това се случило десетина века преди Христа. Един от персийските царе по това време имал обичай да обикаля столицата си, да разбере, как живеят неговите поданици. Една вечер, както се разхождал с първия си везир, минал край една малка, бедна къщичка, отдето се чувал някакъв разговор. Спрял се пред къщичката, да чуе, кой говори и какъв разговор се води. Чул, че се разговарят три сестри. Първата казала: Едно желание имам, да се оженя за хлебаря на царя, да се наям на бял хляб. Втората казала: Аз желая да се оженя за месаря на царя, да се наям на месо.
към беседата >>

38. Закхей

А вълкът казал: “Бих желал всякога да ме гониш, но овцете ти да са живи”... Това не е благородна идея, това е идея на користолюбие – да имат другите хора, за да имаме и ние.
Преди хиляди години някой си овчар имал много овце, а в местността, където те пасели, имало един вълк, който постоянно посещавал стадото. Овчарят го гонел и биел, но той успявал сегиз-тогиз да си вземе по една овца. По едно време в тази местност се появила някаква болест по животните, която отнела живота на всичките овце. Когато чул за това, вълкът започнал да плаче, отишъл при овчаря и му казал: “Какво голямо нещастие ни сполетя и двама – на теб ти измряха овцете, тъй че ти изгуби и вълна, и млеко, и месо, а пък аз изгубих възможността да си взимам понякога по една овца”. Овчарят рекъл: “Защо плачеш, нищо че ни постигна такова нещастие, едно време живяхме като неприятели, а сега ще живеем като приятели”. А вълкът казал: “Бих желал всякога да ме гониш, но овцете ти да са живи”... Това не е благородна идея, това е идея на користолюбие – да имат другите хора, за да имаме и ние. Така възникнаха съвременните кучета. Този вълк е бил първият, превърнал се на едно овчарско куче. Този стар едновремешен вълк държи и до днес на обещанието си и той е, който върви с овчаря. А овчарят му казва: “Не бой се, аз всякога ще ти давам от овцата, когато я заколя, само ти не кради! ”
към беседата >>

Трябва да се оставите от стария навик да крадете, от стария навик на користолюбие.
Шлятер имал в себе си само десет долара, но половината от тях дал на просяка. Преминали заедно през една река, отседнали в хотела на един град, а през нощта просякът откраднал парите и гащите на американеца и избягал. Събужда се оня и вижда, че дрехите му ги няма. Но след един месец Шлятер пак се срещнал с просяка, който пак бил болен... Колко пъти и вие сте задигали парите и гащите на Христа и после Той ви е намирал пак бедни, болни и страдащи. Трябва да се оставите от стария навик да крадете, от стария навик на користолюбие. Той е причина за нещастията. Когато Христос дойде и раздели с вас парите Си, не му задигайте гащите. Да ограбиш един беден човек, значи да му вземеш гащите; да продадеш къщата на бедната вдовица, значи да й вземеш гащите. Виждам мнозина, които продават гащите на Христа. Това е старата култура.
към беседата >>

39. Отдайте Божието Богу

Много от сегашните християни седнат на стол и започват да мислят върху разрешаването на един или на друг въпрос.
Всички хора плачат и се смущават все от неизвестното. Запитаха Христа: „Трябва ли да се дава данна Кесаря? " Той отговори категорично: „Отдайте! " В цялата глава Христос е вложил велики идеи, за разбирането на които трябва дълго време да се копае, както ботаникът и минералогът трябва дълго време да изследват едно растение или едно камъче, за да го изучат. Не е лесно да се домогнеш до вътрешния смисъл на изказаните стихове от Христа. Много от сегашните християни седнат на стол и започват да мислят върху разрешаването на един или на друг въпрос. Само с мислене въпросите не се разрешават. Нужно е усилие, труд и работа. Жената пита: Трябва ли да се готви на мъжа? Христос отговаря: Трябва. Мъжът е твоят Кесар, ще му готвиш.
към беседата >>

40. Растете в благодат! / Растене и познание

Затова апостол Павел казва: „Растете в благодатта Христова, за да познавате духовете“.
Законът е такъв. Ако се намесите в тая работа, ще ви бият; ще ви кажат: „Слушай, ти си едно бебе, не трябва да се месиш, а да слушаш! “ Често някои се оплакват, че ги нападнали лоши духове; но аз им казвам: Тези лоши духове не искат да знаят нищо за вас, те не искат да знаят за вашето съществуване; те под сянката на вашето дърво само са се спрели да разговарят, а вие сте ги подслушали. Вие сте бебета, още не сте се родили. „Казват ми лошите духове това и онова да правя.“ Те не го казват на тебе, а на себе си, и ти си казваш: „Чакай да го направя“. Затова апостол Павел казва: „Растете в благодатта Христова, за да познавате духовете“. Досега светът все заклинания отправя към злите духове, църквата с Василиевите молитви все заклинания изпраща към тях, а те все пак си съществуват. Затова казва Христос: „Не противи се злому“. Лошите духове си имат своя работа; когато си я вършат, оставете ги – нека си я вършат. Слушал съм някои християни да се карат често помежду си: „Ти си невежа, аз зная всичко, аз съм свършил университет“. Ако си свършил университет и си научил нещо, ти ще мълчиш, защото в мълчанието има разговор, то е сила, растене.
към беседата >>

„Казват ми лошите духове: това и онова да направиш." Те не го казват на тебе, а на себе си и ти си казваш: „Чакай да го направя." Затова апостол Петър казва: „Растете в благодатта Христова, да познавате духовете." Досега светът все заклинания отправя към злите духове, църквата с василевите молитви все заклинания изпраща към тях, а те все пак си съществуват. (втори вариант)
На учениците не е позволено да се месят в работите на учителя, а лошите и добрите духове са велики учители. Нямате право вие да съдите - вие сте слушатели. Законът е такъв: ако вие се намесите в тази работа, ще ви бият, ще ви кажат: „Слушай, ти си едно бебе - не трябва да се месиш." Често някои се оплакват, че ги нападнали лоши духове, но аз им казвам: тези лоши духове не искат да знаят нищо за тебе, те не искат да знаят за твоето съществуване - те под твоето дърво, под твоята сянка са се разговаряли, а ти си подслушал. Ти си едно бебе и не си се още родил. „Казват ми лошите духове: това и онова да направиш." Те не го казват на тебе, а на себе си и ти си казваш: „Чакай да го направя." Затова апостол Петър казва: „Растете в благодатта Христова, да познавате духовете." Досега светът все заклинания отправя към злите духове, църквата с василевите молитви все заклинания изпраща към тях, а те все пак си съществуват. Затова казва Христос: „Не противи се злому." Лошите духове си имат своя работа. Когато те си вършат работата, остави ги - нека си я вършат. Слушам също някои християни да се карат често помежду си: „Ти си невежа, аз зная всичко, аз съм свършил университет." Ако си научил нещо, ако си свършил университет, ти ще мълчиш, защото в мълчанието има разговор - то е сила, растене. Който не знае да мълчи, той няма никакво знание - знае само да го бият. Мълчанието е растеж.
към втори вариант >>

41. Марта и Мария

Аз съм забелязъл, някои господари, седнали на стол, като мене сега, и заповядват.
Оставете го, дръжте само Бога: Той е, Който осветява, Него пуснете в своята светая светих. Днешните хора са много божни: имат богове на труда, на славата, на силата и им кадят тамян. Вземете вашия чук и всички тези идоли изхвърлете вън или ги строшете; седнете след това при нозете на вашия Учител и вие ще разберете вътрешния, дълбокия смисъл на вашия живот. Това е, което Христос иска да каже – че доброто, което Мария има, няма да ѝ се отнеме. Ти се тревожиш за много работи, казваш: „Туй имам, онуй имам“; ти си господар на тези неща, вземи ги и ги изхвърли. Аз съм забелязъл, някои господари, седнали на стол, като мене сега, и заповядват. Иска да му се подаде нещо, което и той сам може да си вземе, дрънка звънеца – „Дрънн! “ Никой не се явява. Вика един път, вика два пъти и най-после ще излезе да се кара. А бе приятелю, стани, вдигни си сам това нещо, може да си го направиш сам. Обущата му са на 5 крачки от него – „Дрънн!
към беседата >>

42. Двамата господари

На физическо поле не е възможно да има много столове до олтара, и ако речете да си наредите всички горе пред олтара столове, свещеникът няма да се вижда.
Най-после казват: „Тази жена е кутсуз“. Случва се и обратно: мъж не може да живее с жена, в него първият принцип е надделял и като вземе жена, ще я умори. За такъв мъж и за такава жена вторият принцип трябва да е толкова силен, че да се уравновеси с първия. И в религиозните общества често се срещат такива спорове, в които изпъква първият принцип. Например, често се явява въпрос, кой да заеме първо място до олтара в църквата. На физическо поле не е възможно да има много столове до олтара, и ако речете да си наредите всички горе пред олтара столове, свещеникът няма да се вижда. Същите въпроси се пораждат и между учители, кой да бъде директор. Колко директори може да има? – Само един. Подобни въпроси се пораждат между военни, между проповедници – все за първенство. Тази борба е естествена, тя е един велик Божествен процес, през който са минали всички ангели.
към беседата >>

43. Блажените

Апостол Павел казва на едно място: „Всички живеят и се движат вътре в Бога“.
Посадете най-хубавото жито в пясъка, то ще стане хилаво. Турете тор на този пясък, след време житото ще започне да се подобрява. Аз разбирам този закон вътрешно. Какво става вън в света? Там всичко си върви нормално: става, каквото трябва да стане. Апостол Павел казва на едно място: „Всички живеят и се движат вътре в Бога“. Ако се движите и живеете вътре в Бога, от какво се плашите? Стоите вътре в една лодка в морето, дигне се буря, и вие се уплашите; питам: Де е вашата вяра? – „Ще потънем.“ Ако сте грешни, ще потънете. Ако приличате на злато, сребро, желязо, ще потънете. Но ако сте една лека перушинка, ще останете на повърхността, а другите ще потънат, защото носят голям товар – горко на тях!
към беседата >>

Ще кажете: „Апостол Павел е бил велик човек, еди-кой си е бил също велик човек“.
Онези, за които е най-много говорено, които са най-много страдали и са изнесли достойно всичко, те са светии. Защо днес хората почитат Христа? Защото Той изплати всички дългове на хората, понесе всички техни грехове. Ако Христос не беше пострадал, ако не беше дал нищо от Себе Си за хората, Той щеше да бъде обикновен човек. Всеки трябва да слугува на Бога и да знае, че има свое място на земята. Ще кажете: „Апостол Павел е бил велик човек, еди-кой си е бил също велик човек“. Ако вие изпълните своята роля на земята добре, и вие ще бъдете един ден велик човек. Една жена, която е живяла 20 години със своя мъж и е носила неговия тежък ярем, готвила му е и той я е малтретирал, а тя всичко е понасяла с търпение, ще бъде светица. Така е и с мъжа: един мъж, ако понася търпеливо всички несгоди, предизвикани от жена му, ако тя го малтретира, той ще бъде друг светия. Такива мъже и жени на Небето ще бъдат светии. Виждам всеки ден тук на земята жени, окичени с разни диаманти, огърлици, живеят охолно, безгрижно; на онзи свят те ще бъдат бедни – с окъсани дрехи.
към беседата >>

Апостол Павел казва на едно място в Писанието: „Всички живеят и се движат вътре в Бога." Ако се движите и живеете вътре в Бога, от какво се плашите? (втори вариант)
Всички хора искат да са щастливи, блажени, да имат добри мъже, добри жени, добри деца, но отгде ще вземете всички тези добри мъже, жени, дъщери, синове? Посадете най-хубавото жито в пясъка и то ще стане хилаво. Турете тор на този пясък и след време то ще започне да се подобрява. „Аз разбирам този закон вътрешно, но какво става вън, в света? " Вън в света всичко си върви нормално. Апостол Павел казва на едно място в Писанието: „Всички живеят и се движат вътре в Бога." Ако се движите и живеете вътре в Бога, от какво се плашите? Стоите вътре в една лодка в морето, дигне се буря и вие се уплашите. Питам: где е вашата вяра? „Ще потънем на дъното на морето." Ако си грешник, ще потънеш. Ако приличаш на злато, сребро, желязо - ще потънеш. Ако си една лека перушинка, ще останеш отгоре.
към втори вариант >>

Ще кажете: „Апостол Павел е бил велик човек, еди-кой си също е бил велик човек." Ако вие извършите своята рол на земята добре, и вие ще бъдете един ден светия. (втори вариант)
Онези, върху които е най-много говорено, казано; които са най-много страдали и са изнесли достойно всичко това - те са светии. Защо днес хората почитат Христа? Защото Той понесе всички дългове на хората, понесе всички техни грехове. Ако Христос не беше пострадал, ако не беше дал нищо от Себе Си за хората, Той щеше да бъде обикновен човек. Всеки трябва да слугува на Бога и да знае, че си има свое място на земята. Ще кажете: „Апостол Павел е бил велик човек, еди-кой си също е бил велик човек." Ако вие извършите своята рол на земята добре, и вие ще бъдете един ден светия. Една жена, която е живяла двайсет години със своя мъж и е носила неговия тежък ярем, готвила му е и той я е малтретирал, а тя всичко понасяла с търпение - тя ще бъде една светица. Така е и с мъжа - един мъж ако понася търпеливо всички несгоди, предизвикани от жена му, ако тя го малтретира - той ще бъде друг светия. Такива мъже и жени на небето ще бъдат светии. Аз виждам всеки ден тук, на земята, жени, окичени с разни диаманти, огърлици, живеят охолно, безгрижно - на онзи свят са бедни, със скъсани дрехи. Един ден вие ще се намерите в положението на онази богата госпожа, която имала един слуга, който получавал шейсет лева, но раздавал всичките си пари на бедни.
към втори вариант >>

44. Децата

Те са обикновено користолюбиви.
“ Тогава какво се заражда в нас? Недоволство, отчаяние и омраза спрямо живота, понеже срещаме съпротивление и неблагоприятни условия за нашето развитие. За да бъдем обичани от Бога и от хората, единственото нещо е да възприемем вътре в себе си тази Божествена идея – да бъдем малки пред Бога, да имаме ум и сърце отзивчиви. Любовта има степени в своята сила: стоиш при някоя печка на разстояние два метра от нея – усещаш много приятна топлина, но ако поставиш ръката си отгоре на нея, ще те изгори. Старите хора са нажежени печки – по някой път изгарят. Те са обикновено користолюбиви. Не мислете, че говоря за вас – аз говоря за ония стари хора, за които говори и Писанието. Стар човек е онзи, който има мисълта, че е голям, велик, и от такъв човек именно трябва да се пазим. Това е проповядвал Христос, когато е казал: „Да станете като малки деца“. Като изследвате природата, ще видите, че най-скъпоценните работи не са големи. Например, брилянтът – едно време веществото, което го е образувало, е било въздухообразно, газ, който е заемал голямо пространство и е трябвало да се сгъсти; Господ го е сгъстил, превърнал го е в твърдо тяло, но като същевременно е намалил обема му; станал е малък по обем, но скъп по цена.
към беседата >>

45. Венецът на живота

Апостолът казва, че праведният пада седем пъти.
Тя ще бъде добра майка, ще има добри синове, умни дъщери и тази държава ще процъфти. И аз искам да мислите добро, да вършите добро, да гледате добре. Не се безпокойте – детето, когато почне да ходи, не се бои от това, че пада. Вие ще падате, ще се изправяте, но не се бойте, ще се научите. Във всинца ви се явяват силни желания да правите добрини. Апостолът казва, че праведният пада седем пъти. Ще имате големи спънки в живота, но и ще придобиете нова опитност и нов начин на живот. Амин.
към беседата >>

46. Познание. Самопожертвуване / Всичко ми е предадено

Когато сме въ положение на користолюбие, ние сме въ положение на онзи богатъ и сиромахъ човѣкъ, които били поканени, на гости прѣдъ Бога, за да си прѣдставятъ всѣки отъ тѣхъ своитѣ желания.
Богъ самъ се жертвува чрѣзъ Сина си, за да изяви своята любовь, а Синътъ се жертвува, за да изяви Отца си. Това сѫ двѣ положения, които трѣбва да разберемъ и нашиятъ животъ на земята има смисълъ само тогава, когато разберемъ отношенията на Бога къмъ насъ, като Отецъ и отношенията ни къмъ Бога, като Негови синове. Не може да бѫдете синове на Бога, ако не се самопожертвувате. И тъй, положете мисъльта: Вънъ отъ Любовьта животъ не сѫществува; вънъ отъ Любовьта църква не сѫществува; вънъ отъ Любовьта народъ, общество не сѫществуватъ. Това е великата църква, която трѣбва да обедини човѣчеството, това е Божествената Любовь на самопожертвуването, която обхваща всички велики хора съ малки идеи, подразбирамъ безкористнитѣ хора. Когато сме въ положение на користолюбие, ние сме въ положение на онзи богатъ и сиромахъ човѣкъ, които били поканени, на гости прѣдъ Бога, за да си прѣдставятъ всѣки отъ тѣхъ своитѣ желания. Прѣдставилъ се богатиятъ, изложилъ своето меню, като казалъ, че иска хубава кѫща, хубавъ палатъ, всѣка сутринь по едно ядене, на обѣдъ – друго, вечерь – друго, да се облича въ хубави дрехи и т.н. Господь му казалъ: „Всичко това ще бѫде.“ Слѣдъ това сиромахътъ казалъ: „Господи, азъ искамъ да гледамъ винаги Твоето лице.“ – „Ще бѫде,“ му казалъ Господь. Богатиятъ живѣлъ въ този разкошъ 10, 20, 50 години и му дотегнало всичко това. „Задушихъ се най-послѣ отъ този животъ, нѣма ли промѣна въ положението ми? “ Господь казва на ангелитѣ: „Отворете едно малко прозорче на неговия палатъ, нека отъ тамъ гледа.“ Първото нѣщо, което той видѣлъ отъ това прозорче, било неговия слуга, сиромаха да стои високо на една стълба.
към беседата >>

Азъ съмъ отъ тѣзи, които вѣрватъ, че апостолитѣ, светиитѣ, всички сѫ на земята, всички сѫ тукъ, виждалъ съмъ ги и съмъ разговарялъ съ тѣхъ.
“ Да запушатъ ранитѣ на Христа, при евреитѣ. Кѫдѣ ще бѫдете вие? Отговорете сами на този въпросъ. Христосъ е близо, Неговото учение ще обърне земята надолу съ главата, но ще изпѫди дявола. Ангелитѣ носятъ този девизъ: „Каквото и да стане въ свѣта, Царството Божие ще се въдвори.“ Това е рѣшението на Бога, на Небето и който не вѣрва, ще доживѣе да види това врѣме. Азъ съмъ отъ тѣзи, които вѣрватъ, че апостолитѣ, светиитѣ, всички сѫ на земята, всички сѫ тукъ, виждалъ съмъ ги и съмъ разговарялъ съ тѣхъ. Нѣкои казватъ, че като дойде Христосъ на земята, днешната църква ще му каже: „Кажи си своята проповѣдь, да видимъ каква е тя и дали е съгласна съ нашата църква! “ Христовата проповѣдь не търпи ревизия, тя не може отъ никого да се ревизира. Ако азъ говоря това, което Богъ не е говорилъ, Христосъ не е говорилъ, това ще е една измама, която може да трае само година, двѣ, три, сто, но повече не може да отиде. Една лъжа въ сто години се улавя. Това, което казвамъ, може да го опитате и сега, и всѣкога и единъ день, като ме срѣщнете, ще ви кажа, че това е Истина и вие ще се убѣдите.
към беседата >>

Какво представят користолюбието и безкористието? (втори вариант)
Обаче, не можем да бъдем Синове на Бога, докато не се пожертвуваме. Вложете в ума си мисълта, че вън от любовта живот не съществува; вън от любовта никаква църква не съществува; вън от любовта никакви семейства, общества и народи не съществуват. Единствената църква, която може да обедини човечеството, това е Божията Любов, това е любовта на самопожертвуването. В нея влизат всички идейни хора, т.е. хора на безкористието. Какво представят користолюбието и безкористието? Те могат да се уподобят на богатия и на бедния, които са се явили пред Господа да изкажат желанията си. Пръв се явил богатият, който започнал да нарежда: Господи, искам голяма къща палат, добре мебелирана и наредена, десетина слуги, да ми работят и всеки ден да слагат на трапезата ми вкусни, богати яденета, плодове и доброкачествени пития: да ям и да пия, за нищо да не мисля. – Да бъде според волята ти! – отговорил му Бог. След това се явил сиромахът и казал: Господи, имам само едно желание – всякога да гледам Твоето лице.
към втори вариант >>

47. Кръстът

Сега, вие може да дойдете в размишленията си до отрицателната страна и понеже е казано: “Вам е дадено, а тям не е дадено”, да си помислите, че, може би, на апостолите е дадено, но не на вас.
Ще говоря върху думите “Защото вам е дадено да познаете тайните на Царството Божие”. Познанието на тайната на Царството Божие съставлява предмет на човешкото размишление, към него се стреми човешкият дух. Когато в ума ви се хвърли светлина върху вътрешното съдържание на тази велика мисъл (подразбирам първоначалния Божествен образ на една неизменна същност, която расте и в своите размери се развива не като мъртъв предмет, а като жива и разумна същина), ще разберете, че тайната на Царството Божие съдържа всички условия за развитието на човеците върху Земята. Казва Христос: “Вам е дадено”. На кои? Сега, вие може да дойдете в размишленията си до отрицателната страна и понеже е казано: “Вам е дадено, а тям не е дадено”, да си помислите, че, може би, на апостолите е дадено, но не на вас. Който и да си, дадено ти е. Не вземайте никога думите за себе си в отрицателен смисъл, защото туй е опетняване на Бога. Дали е дадено или не е дадено, зависи от вас. Бог ви дава да разберете, понеже имате разположение да Го разбирате; друг път не ви дава да Го разберете, понеже нямате туй разположение. Следователно, от предразположението на вашето ухо, на вашия ум, на вашето сърце и на вашата воля зависи да разберете или не Бога.
към беседата >>

48. Виделината

Но ще кажете: „Тъй е писал еди-кой си велик човек, тъй е казал апостол Павел“.
Този лекар трябва да разбира човешкия организъм, темперамента на всеки свой пациент и да дава лекарства съобразно с това. Сангвиникът и холерикът не могат да се лекуват по един и същ начин. Защо? Защото в единия и в другия организъм има различни елементи, които реагират по свой особен начин. Според мене всички болести, които сега съществуват, се дължат на дисхармонията, която се явява в Божествената виделина. Колцина от вас вярват, че има задгробен живот? Но ще кажете: „Тъй е писал еди-кой си велик човек, тъй е казал апостол Павел“. Но каква опитност имате вие за тази реалност? Ще кажете: „Като умрем, като отидем на онзи свят, тогава ще разберем, има ли задгробен живот“. За да се разбере тази виделина, трябва да имате духовно зрение. Всички хора, у които е развито това чувство, имат известни белези в очите, около зеницата, имат известни петна, които показват до каква степен е развито това чувство у тях. У съвременните западни хора това чувство е започнало да се явява като интуиция, предчувствие и т.н.
към беседата >>

49. Оправдание и спасение

Това неестествено положение понякога произлиза от крайното користолюбие, което съществува у жените.
Спирате се на едно място и се гледате. Такива са съвременните жени – спират своите мъже и не ги пускат да се качват. Тази е причината, поради която вие спите – понеже не можете да отидете на другия свят, не можете да слизате и да се качвате. Когато ви питат защо спите, вие отговаряте: „За да отиваме при Господа.” Когато кажете: „Добре спах”, то е защото сте били горе, но впечатлението, което сте придобили от там, е загладено, от него остава само една сянка на приятност. Някой път казвате: „Лошо спах, лоши сънища сънувах” – това значи, че си спряла мъжа си някъде. Това неестествено положение понякога произлиза от крайното користолюбие, което съществува у жените. Користолюбието ражда користолюбие, нещастието ражда нещастие, скръбта ражда скръб. Когато говоря за страданията и нещастията, аз разбирам скръбта като обвивка на Божествената Истина. А съвременните хора обвиват скръбта в радост и следователно те я подслаждат отвън. Има такива хапчета – отвън ги обвиват със захар, а отвътре са горчиви. Господ сега не поддържа нито хомеопатията, нито алопатията.
към беседата >>

Користолюбието ражда користолюбие, нещастието ражда нещастие, скръбта ражда скръб.
Такива са съвременните жени – спират своите мъже и не ги пускат да се качват. Тази е причината, поради която вие спите – понеже не можете да отидете на другия свят, не можете да слизате и да се качвате. Когато ви питат защо спите, вие отговаряте: „За да отиваме при Господа.” Когато кажете: „Добре спах”, то е защото сте били горе, но впечатлението, което сте придобили от там, е загладено, от него остава само една сянка на приятност. Някой път казвате: „Лошо спах, лоши сънища сънувах” – това значи, че си спряла мъжа си някъде. Това неестествено положение понякога произлиза от крайното користолюбие, което съществува у жените. Користолюбието ражда користолюбие, нещастието ражда нещастие, скръбта ражда скръб. Когато говоря за страданията и нещастията, аз разбирам скръбта като обвивка на Божествената Истина. А съвременните хора обвиват скръбта в радост и следователно те я подслаждат отвън. Има такива хапчета – отвън ги обвиват със захар, а отвътре са горчиви. Господ сега не поддържа нито хомеопатията, нито алопатията. Първата лекува с малка доза горчиви прахове, за да действат, а втората – с голяма доза горчиви прахове; и болките престават.
към беседата >>

50. Радвайте се

Ние трѣбва да имаме търпението на онзи гръцки философъ, който е живѣлъ прѣзъ врѣмето на апостолъ Павелъ. (втори вариант)
А онѣзи, които въ тѣзи врѣмена прѣнасятъ най-търпеливо своя кръстъ зарадъ мене, тѣ сѫ спасени. Кръстътъ за мене съставлява една висша наука, която съдържа всички елементи за прѣвръщането на лошитѣ нѣща въ добри. „Радвайте се“, казва Христосъ. Можемъ ли да се радваме? – Можемъ. Ние трѣбва да имаме търпението на онзи гръцки философъ, който е живѣлъ прѣзъ врѣмето на апостолъ Павелъ. Той е ималъ много по-голѣма издържливость и постоянство, отколкото всички сегашни християни и проповѣдници. Той билъ робъ при единъ римски патриций. Господарьть често изтезавалъ робитѣ си, което нѣщо вършилъ и съ него, но той никога не се оплаквалъ, не охкалъ и се всѣкога усмихвалъ. Това дразнило много господаря му и той често го биелъ, за да прѣдизвика неговото негодувание. Единъ день господарьтъ му натисналъ силно крака, за да види какъ ще се отрази това на роба, но той казалъ: „Господарю, не ми натискай тъй силно крака, защото ти ще изгубишъ, нѣма да мога да ти служа добрѣ за въ бѫдеще.“ Господарьтъ натисналъ силно и счупилъ крака.
към втори вариант >>

51. Съчетанието (Което Бог е съчетал)

Така аз разбирам посланието на апостол Павел, който казва: „Да не приемаш вдовица по-долу от шестдесет години.” Числото 6 е число на Любовта.
Това е смисълът на стиха: „Туй, което Бог е съчетал, човек да го не разлъча.” Това е законът, към който сега се връщате, за да турите съгласие между сърцето, душата и ума си. Всеки, който е направил разлъчване на това, което Бог е съчетал, той е изгубил тази хармония. Има много жени, на които мъжете са умрели, но някои от тях са живи, макар че хората ги смятат за умрели и обратно – има жени умрели, но те са живи. Тъй че, според моето схващане, някоя жена може да е жива, но тя отдавна е умряла и стои вкъщи, тъй както в някоя зоологическа градина стоят изоставени скелети или както в някои музеи стоят препарирани птици. Турците при такива случаи казват за ибрет. Така аз разбирам посланието на апостол Павел, който казва: „Да не приемаш вдовица по-долу от шестдесет години.” Числото 6 е число на Любовта. Павел показва, че такъв човек още не е за работа. Затова младите вдовици трябва да се женят и да отглеждат деца. Това е велик закон. Думата женене значи Живот. Съвременните хора не разбират Живота, понеже не разбират духовния смисъл на нещата.
към беседата >>

52. Бог е съчетал / Богъ е съчеталъ

Един от присъстващите запитал свещеника: Отче, защо кадиш пред празните столове, а не срещу нас, които присъстваме на службата?
Същото става и с момъка. Няма защо да точите брадвите си върху гърбовете на добрите моми и момци, да ги изхабявате. Точете ги върху гърбовете на грубите, остри и жестоки хора. Те имат нужда от претъпяване. Един свещеник имал обичай - да кади тамян пред троновете на онези от своите енориаши, които постоянно били празни. Един от присъстващите запитал свещеника: Отче, защо кадиш пред празните столове, а не срещу нас, които присъстваме на службата? – Вие нямате нужда от кадене. Щом присъствате тук, вие сте вън от всякаква опасност. Обаче, онези, които отсъстват, те се нуждаят от кадене, понеже са изложени на големи опасности и злини. Бъдете и вие като този свещеник, и ходете там, дето има нужда, а не, дето няма нужда. Богатите все богати канят на угощение, все пред техните тронове кадят, защото, има какво да вземат от тях.
към беседата >>

Много християни имат същото желание, както и слънцето - да бъдат близо до Христа, но новото учение – учението на любовта, изключва користолюбието.
Обаче, в него се явило желание - да изгрява първо и да отиде първо при Господа. Като се научил за желанието му, Господ наредил така, че всички планети да се движат около него, а то – около Бога. Така, именно, слънцето – старшият брат на небето, било по-далеч от Бога, в сравнение с всички по-малки негови братя. Слънцето съзнало погрешката си и за да я изкупи, непрестанно изгрява и залязва. Останалите планети се въртят около него, за да научат закона на движението. Много християни имат същото желание, както и слънцето - да бъдат близо до Христа, но новото учение – учението на любовта, изключва користолюбието. „Блажени кротките и смирените", казва Христос. С други думи казано: Блажени онези, които заемат мястото, което Бог им е определил. За предпочитане е, човек да заеме последно място, но да изпълнява Божията воля, отколкото, да бъде пръв и да не изпълнява Божията воля. Христос казва: „Блажени нищите духом, защото те ще видят Бога." Желая ви, да възстановите съчетанието между ума и сърцето си, както и между духа и душата си, да потекат всички енергии у вас, чиито кранове сте затворили от векове.
към беседата >>

Прѣди години, единъ великъ артистъ занесълъ своята стара цигулка на поправка при единъ добъръ майсторъ, артистътъ седналъ на единъ столъ и наблюдавалъ какъ майсторътъ съ ножче отварялъ цигулката и правилъ всички опити да я поправи. (втори вариант)
Слѣдователно ако цигулката е хубаво направена, ако е нагласена по всички правила, ако лѫкътъ е доброкачественъ и ако цигуларьтъ може добрѣ да свири, вие ще имате ясни, хубави тонове. Отъ цигуларя се иска да има и душа, която да може да се прокара чрѣзъ рѫката въ цигулката и тя да излива тази душа въ тоноветѣ си. Ще кажете: „Ами човѣкъ, като излѣе душата си въ цигулката, за него какво ще остане? “ Човѣкъ има три души, една отъ които е чувствената и тя може да се прокара въ цигулката. Когато се тя прокара въ цигулката, цигуларинътъ е майсторъ и той омайва слушателитѣ си съ свиренето си и тогава тоноветѣ биватъ меки, приятни, нѣжни и тѣ като че ли сами за себе си говорятъ. Прѣди години, единъ великъ артистъ занесълъ своята стара цигулка на поправка при единъ добъръ майсторъ, артистътъ седналъ на единъ столъ и наблюдавалъ какъ майсторътъ съ ножче отварялъ цигулката и правилъ всички опити да я поправи. Но по едно врѣме, той се обърналъ, къмъ артиста и вижда, че той припадналъ. Душата на този артистъ била въ цигулката и той усѣтилъ всички прокарвания съ ножа върху цигулката. У насъ има извѣстни съчетания, които Богъ е вложилъ. Има съчетание между ума и сърдцето ни, между душата ни и духа, между нашето тѣло и животинската душа вѫтрѣ. И Христосъ казва: „Това, което Богъ е съчеталъ, което е наредилъ тъй умно, глупавиятъ човѣкъ да го не разваля.“ Подъ думата „глупавъ“ азъ разбирамъ човѣкъ, който малко знае.
към втори вариант >>

Новото учение казва: „Не бѫдете користолюбиви.“ Блажени смиренитѣ, блажени онѣзи, които заематъ онова мѣсто, което Богъ имъ е опрѣделилъ въ свѣта. (втори вариант)
Но у него се породило желание да бѫде първо, да отиде първо при Господа и да изпрѣвари всички други планети. Когато Господь се научилъ за това желание на Слънцето, на този старши братъ, накаралъ всички други братя да се въртятъ около Слънцето, а то да се върти около Господа и затова неговитѣ братя днесъ сѫ всички по-близо до Господа, отколкото Слънцето. И затова всѣки отъ васъ, който иска да бѫде пръвъ, ще остане послѣденъ, като Слънцето. Слънцето, като изгрѣва сутринь, то казва: „Азъ направихъ едно врѣме една голѣма грѣшка, която искамъ да изкупя, затова нося своето благословение.“ А всички други се въртятъ около него, за да научатъ закона на движението. Сега нѣкои християни искатъ да бѫдатъ много близо до Христа. Новото учение казва: „Не бѫдете користолюбиви.“ Блажени смиренитѣ, блажени онѣзи, които заематъ онова мѣсто, което Богъ имъ е опрѣделилъ въ свѣта. Азъ съ удоволствие бихъ заелъ положението на единъ карамфилъ и всѣка година да ме садите, да ме кѫсате, но да изпълнявамъ волята Божия, отколкото да съмъ въ положение на единъ царь въ България. Това значи да изпълнишъ волята Божия, съ всичкото смирение. Карамфилътъ казва: „Всички да бѫдете смирени въ една посока къмъ Бога.“ Бихъ желалъ всички българи да бѫдатъ такива карамфили и духовенство, и управляющи, и голѣми, и малки да бѫдатъ като този карамфилъ, тогава Господь ще погледне къмъ васъ съ своето благословение и ще каже: „Блажени нищитѣ духомъ.“ Цвѣтята сѫ нищи духомъ и всѣки човѣкъ, който приеме положение на едно цвѣте, е нищи духомъ. За да възстановите това съчетание, което е въ вашитѣ сърдца, умове и духове, дайте възможность на всички скрити сили да потекатъ отъ васъ.
към втори вариант >>

53. Доброто съкровище

Един ден намазали стола, на който професорът седял с туткал, и го завинтили добре за пода.
На добрия казвам, да възкреси в себе си всички добри желания, да ги реализира, за да бъде добре и за него, и за ближните му. Човек трябва да бъде внимателен в желанията си, да не се забравя. Ако прекали в добрите си желания, той може да се натъкне на противоречия, каквито и лошите желания създават. Един американски професор толкова обичал предмета си, че се забравял при преподаване и задържал студентите половин, а някога и един час след лекцията. Те решили да му дадат добър урок, да го отвикнат от обичая му да ги задържа след звънеца. Един ден намазали стола, на който професорът седял с туткал, и го завинтили добре за пода. Професорът говорил този ден цели два часа и, когато свършил лекцията си, трябвало да мине още половин час, за да го освободят от стола – дрехите му залепнали от туткала. Професорът разбрал, кой направил тази шега, и повече не задържал студентите си след удряне на звънеца. Време е вече всички хора, които са залепени за столовете си, да се отлепят. Всеки трябва да осъзнае, че, ако не успява в работите си, причината е в залепването му за стола. Отлепи се първо, и после работи.
към беседата >>

Професорът говорил този ден цели два часа и, когато свършил лекцията си, трябвало да мине още половин час, за да го освободят от стола – дрехите му залепнали от туткала.
Човек трябва да бъде внимателен в желанията си, да не се забравя. Ако прекали в добрите си желания, той може да се натъкне на противоречия, каквито и лошите желания създават. Един американски професор толкова обичал предмета си, че се забравял при преподаване и задържал студентите половин, а някога и един час след лекцията. Те решили да му дадат добър урок, да го отвикнат от обичая му да ги задържа след звънеца. Един ден намазали стола, на който професорът седял с туткал, и го завинтили добре за пода. Професорът говорил този ден цели два часа и, когато свършил лекцията си, трябвало да мине още половин час, за да го освободят от стола – дрехите му залепнали от туткала. Професорът разбрал, кой направил тази шега, и повече не задържал студентите си след удряне на звънеца. Време е вече всички хора, които са залепени за столовете си, да се отлепят. Всеки трябва да осъзнае, че, ако не успява в работите си, причината е в залепването му за стола. Отлепи се първо, и после работи. Залепването за стола показва, че хората още живеят със своите стари разбирания и убеждения.
към беседата >>

Време е вече всички хора, които са залепени за столовете си, да се отлепят.
Един американски професор толкова обичал предмета си, че се забравял при преподаване и задържал студентите половин, а някога и един час след лекцията. Те решили да му дадат добър урок, да го отвикнат от обичая му да ги задържа след звънеца. Един ден намазали стола, на който професорът седял с туткал, и го завинтили добре за пода. Професорът говорил този ден цели два часа и, когато свършил лекцията си, трябвало да мине още половин час, за да го освободят от стола – дрехите му залепнали от туткала. Професорът разбрал, кой направил тази шега, и повече не задържал студентите си след удряне на звънеца. Време е вече всички хора, които са залепени за столовете си, да се отлепят. Всеки трябва да осъзнае, че, ако не успява в работите си, причината е в залепването му за стола. Отлепи се първо, и после работи. Залепването за стола показва, че хората още живеят със своите стари разбирания и убеждения. Ако сами не можете да се отлепите, помолете да дойде някой да ви помогне, но не оставайте залепени. „Добрият человек от доброто съкровище на сърцето изважда добрините, а злият человек от злото съкровище изважда злините." Христос поставя въпроса рязко – добро съкровище и зло съкровище.
към беседата >>

Всеки трябва да осъзнае, че, ако не успява в работите си, причината е в залепването му за стола.
Те решили да му дадат добър урок, да го отвикнат от обичая му да ги задържа след звънеца. Един ден намазали стола, на който професорът седял с туткал, и го завинтили добре за пода. Професорът говорил този ден цели два часа и, когато свършил лекцията си, трябвало да мине още половин час, за да го освободят от стола – дрехите му залепнали от туткала. Професорът разбрал, кой направил тази шега, и повече не задържал студентите си след удряне на звънеца. Време е вече всички хора, които са залепени за столовете си, да се отлепят. Всеки трябва да осъзнае, че, ако не успява в работите си, причината е в залепването му за стола. Отлепи се първо, и после работи. Залепването за стола показва, че хората още живеят със своите стари разбирания и убеждения. Ако сами не можете да се отлепите, помолете да дойде някой да ви помогне, но не оставайте залепени. „Добрият человек от доброто съкровище на сърцето изважда добрините, а злият человек от злото съкровище изважда злините." Христос поставя въпроса рязко – добро съкровище и зло съкровище. Под думите „добро съкровище", Той разбира човешката душа, която се развива правилно.
към беседата >>

Залепването за стола показва, че хората още живеят със своите стари разбирания и убеждения.
Професорът говорил този ден цели два часа и, когато свършил лекцията си, трябвало да мине още половин час, за да го освободят от стола – дрехите му залепнали от туткала. Професорът разбрал, кой направил тази шега, и повече не задържал студентите си след удряне на звънеца. Време е вече всички хора, които са залепени за столовете си, да се отлепят. Всеки трябва да осъзнае, че, ако не успява в работите си, причината е в залепването му за стола. Отлепи се първо, и после работи. Залепването за стола показва, че хората още живеят със своите стари разбирания и убеждения. Ако сами не можете да се отлепите, помолете да дойде някой да ви помогне, но не оставайте залепени. „Добрият человек от доброто съкровище на сърцето изважда добрините, а злият человек от злото съкровище изважда злините." Христос поставя въпроса рязко – добро съкровище и зло съкровище. Под думите „добро съкровище", Той разбира човешката душа, която се развива правилно. Според окултистите тя представя добрата карма на човека. Добрият човек е изпълнявал Божиите закони, събирал добро съкровище в сърцето си и днес има, какво да вади и да раздава на ближния си.
към беседата >>

- За тях, именно, апостол Павел казва, че външната им обвивка ще падне; те ще възкръснат и ще се изменят.
Сънят представя повоя и пелените, в които човек е увит. Събудиш ли се, развържи повоя, махни пелените и кажи: Благодаря Ти, Господи, че си ми дал свобода, да се движа и да работя, да приложа волята, ума и сърцето си, да Ти служа, да изпълнявам Твоята воля. Гответе се за небето, докато сте още на земята, защото там няма спане, няма пелени и повой. Работете върху себе си, за да облагородите душата си, да развиете духовното си тяло, с което ще възкръснете. Има хора, които ще възкръснат, докато са още на земята. - За тях, именно, апостол Павел казва, че външната им обвивка ще падне; те ще възкръснат и ще се изменят. Стремете се към възкресението, като вътрешен процес. Това значи, да се освободи човек от всички съмнения и ограничения. Вярвайте в ума и в сърцето, в духа и в душата си, които Бог е вложил във вас, и вие ще възкръснете. Следователно, ако носите добро съкровище в себе си, трябва да го признаете; ако носите зло съкровище, наторете нивата си с него, за да го превърнете в добро. Тази е мисълта, която Христос вложил в стиха за доброто и за злото съкровище.
към беседата >>

Намазватъ стола съ туткалъ, завъртватъ го отдолу съ бурми, професорътъ стоялъ така два часа и когато искалъ да стане – не могълъ, залѣпилъ се на стола. (втори вариант)
Слѣдователно въ тази книга трѣбва на всѣко изречение да поставите друго, съ противоположно понятие, защото този, който е писалъ книгата, или е скрилъ истината или не е разбиралъ дълбокия смисълъ на нѣщата. Затова мнозина отъ васъ, които изучаватъ духовната наука, срѣщатъ противоположни мнѣния. Христосъ турва двѣ такива противоположни изречения: „Добриятъ човѣкъ изважда отъ доброто съкровище добринитѣ, а злиятъ – злинитѣ.“ Слѣдователно когато искамъ да поправя човѣка, на лошия казвамъ: „Убий въ себе си всѣко лошо желание, за да не правишъ зло на хората.“ На добрия казвамъ: „Възкреси въ себе си всички добри желания, извади ги и ги дай на хората.“ Трѣбва да бѫдемъ внимателни, не трѣбва да приличаме на онзи американски професоръ, който обичалъ да държи студентитѣ си въ аудиторията половинъ–единъ часъ слѣдъ звънеца. Единъ день ученицитѣ му рѣшили да го научатъ на единъ добъръ урокъ. Намазватъ стола съ туткалъ, завъртватъ го отдолу съ бурми, професорътъ стоялъ така два часа и когато искалъ да стане – не могълъ, залѣпилъ се на стола. Днесъ виждаме много християни, които стоятъ залѣпени на столоветѣ си. За да се освободи най-послѣ професорътъ отъ стола, трѣбвало е да се извърши дълга процедура. Така и съврѣменнитѣ християни трѣбва да ги освободимъ отъ тѣхнитѣ катедри, на които тѣ сѫ се залѣпили. Ще кажете: „Това е фигуративно прѣдставяне на въпроса.“ Имашъ нѣкоя добра мисъль, не казвай: „Не му е сега врѣме да се прокарва тя“, а си кажи: „Залѣпенъ съмъ сега.“ Дошълъ нѣкой приятель, иска ти се да го цѣлунешъ, не казвай: „Азъ съмъ съ други убѣждения, възгледи“, но кажи на приятеля си: „Азъ съмъ залѣпенъ за стола, ела да ми помогнешъ и тогава ще се разберемъ.“ Христосъ турва въпроса рѣзко: „Добриятъ човѣкъ отъ доброто съкровище на сърдцето си изважда добрини, а злиятъ – злини.“ Подъ добро съкровище Той разбира тази човѣшка душа, която правилно се развива и прѣдставлява това, което въ окултизъма наричатъ „добра карма“.
към втори вариант >>

Днесъ виждаме много християни, които стоятъ залѣпени на столоветѣ си. (втори вариант)
Затова мнозина отъ васъ, които изучаватъ духовната наука, срѣщатъ противоположни мнѣния. Христосъ турва двѣ такива противоположни изречения: „Добриятъ човѣкъ изважда отъ доброто съкровище добринитѣ, а злиятъ – злинитѣ.“ Слѣдователно когато искамъ да поправя човѣка, на лошия казвамъ: „Убий въ себе си всѣко лошо желание, за да не правишъ зло на хората.“ На добрия казвамъ: „Възкреси въ себе си всички добри желания, извади ги и ги дай на хората.“ Трѣбва да бѫдемъ внимателни, не трѣбва да приличаме на онзи американски професоръ, който обичалъ да държи студентитѣ си въ аудиторията половинъ–единъ часъ слѣдъ звънеца. Единъ день ученицитѣ му рѣшили да го научатъ на единъ добъръ урокъ. Намазватъ стола съ туткалъ, завъртватъ го отдолу съ бурми, професорътъ стоялъ така два часа и когато искалъ да стане – не могълъ, залѣпилъ се на стола. Днесъ виждаме много християни, които стоятъ залѣпени на столоветѣ си. За да се освободи най-послѣ професорътъ отъ стола, трѣбвало е да се извърши дълга процедура. Така и съврѣменнитѣ християни трѣбва да ги освободимъ отъ тѣхнитѣ катедри, на които тѣ сѫ се залѣпили. Ще кажете: „Това е фигуративно прѣдставяне на въпроса.“ Имашъ нѣкоя добра мисъль, не казвай: „Не му е сега врѣме да се прокарва тя“, а си кажи: „Залѣпенъ съмъ сега.“ Дошълъ нѣкой приятель, иска ти се да го цѣлунешъ, не казвай: „Азъ съмъ съ други убѣждения, възгледи“, но кажи на приятеля си: „Азъ съмъ залѣпенъ за стола, ела да ми помогнешъ и тогава ще се разберемъ.“ Христосъ турва въпроса рѣзко: „Добриятъ човѣкъ отъ доброто съкровище на сърдцето си изважда добрини, а злиятъ – злини.“ Подъ добро съкровище Той разбира тази човѣшка душа, която правилно се развива и прѣдставлява това, което въ окултизъма наричатъ „добра карма“. Такъвъ човѣкъ е събиралъ, изпълнявалъ е Божественитѣ закони и може да помага на другитѣ хора.
към втори вариант >>

За да се освободи най-послѣ професорътъ отъ стола, трѣбвало е да се извърши дълга процедура. (втори вариант)
Христосъ турва двѣ такива противоположни изречения: „Добриятъ човѣкъ изважда отъ доброто съкровище добринитѣ, а злиятъ – злинитѣ.“ Слѣдователно когато искамъ да поправя човѣка, на лошия казвамъ: „Убий въ себе си всѣко лошо желание, за да не правишъ зло на хората.“ На добрия казвамъ: „Възкреси въ себе си всички добри желания, извади ги и ги дай на хората.“ Трѣбва да бѫдемъ внимателни, не трѣбва да приличаме на онзи американски професоръ, който обичалъ да държи студентитѣ си въ аудиторията половинъ–единъ часъ слѣдъ звънеца. Единъ день ученицитѣ му рѣшили да го научатъ на единъ добъръ урокъ. Намазватъ стола съ туткалъ, завъртватъ го отдолу съ бурми, професорътъ стоялъ така два часа и когато искалъ да стане – не могълъ, залѣпилъ се на стола. Днесъ виждаме много християни, които стоятъ залѣпени на столоветѣ си. За да се освободи най-послѣ професорътъ отъ стола, трѣбвало е да се извърши дълга процедура. Така и съврѣменнитѣ християни трѣбва да ги освободимъ отъ тѣхнитѣ катедри, на които тѣ сѫ се залѣпили. Ще кажете: „Това е фигуративно прѣдставяне на въпроса.“ Имашъ нѣкоя добра мисъль, не казвай: „Не му е сега врѣме да се прокарва тя“, а си кажи: „Залѣпенъ съмъ сега.“ Дошълъ нѣкой приятель, иска ти се да го цѣлунешъ, не казвай: „Азъ съмъ съ други убѣждения, възгледи“, но кажи на приятеля си: „Азъ съмъ залѣпенъ за стола, ела да ми помогнешъ и тогава ще се разберемъ.“ Христосъ турва въпроса рѣзко: „Добриятъ човѣкъ отъ доброто съкровище на сърдцето си изважда добрини, а злиятъ – злини.“ Подъ добро съкровище Той разбира тази човѣшка душа, която правилно се развива и прѣдставлява това, което въ окултизъма наричатъ „добра карма“. Такъвъ човѣкъ е събиралъ, изпълнявалъ е Божественитѣ закони и може да помага на другитѣ хора. А тѣзи, у които кармата е лоша, тѣ ще направятъ едно прѣстѫпление, второ, трѣто, за което и ще бѫдатъ затворени.
към втори вариант >>

Ще кажете: „Това е фигуративно прѣдставяне на въпроса.“ Имашъ нѣкоя добра мисъль, не казвай: „Не му е сега врѣме да се прокарва тя“, а си кажи: „Залѣпенъ съмъ сега.“ Дошълъ нѣкой приятель, иска ти се да го цѣлунешъ, не казвай: „Азъ съмъ съ други убѣждения, възгледи“, но кажи на приятеля си: „Азъ съмъ залѣпенъ за стола, ела да ми помогнешъ и тогава ще се разберемъ.“ (втори вариант)
Единъ день ученицитѣ му рѣшили да го научатъ на единъ добъръ урокъ. Намазватъ стола съ туткалъ, завъртватъ го отдолу съ бурми, професорътъ стоялъ така два часа и когато искалъ да стане – не могълъ, залѣпилъ се на стола. Днесъ виждаме много християни, които стоятъ залѣпени на столоветѣ си. За да се освободи най-послѣ професорътъ отъ стола, трѣбвало е да се извърши дълга процедура. Така и съврѣменнитѣ християни трѣбва да ги освободимъ отъ тѣхнитѣ катедри, на които тѣ сѫ се залѣпили. Ще кажете: „Това е фигуративно прѣдставяне на въпроса.“ Имашъ нѣкоя добра мисъль, не казвай: „Не му е сега врѣме да се прокарва тя“, а си кажи: „Залѣпенъ съмъ сега.“ Дошълъ нѣкой приятель, иска ти се да го цѣлунешъ, не казвай: „Азъ съмъ съ други убѣждения, възгледи“, но кажи на приятеля си: „Азъ съмъ залѣпенъ за стола, ела да ми помогнешъ и тогава ще се разберемъ.“ Христосъ турва въпроса рѣзко: „Добриятъ човѣкъ отъ доброто съкровище на сърдцето си изважда добрини, а злиятъ – злини.“ Подъ добро съкровище Той разбира тази човѣшка душа, която правилно се развива и прѣдставлява това, което въ окултизъма наричатъ „добра карма“. Такъвъ човѣкъ е събиралъ, изпълнявалъ е Божественитѣ закони и може да помага на другитѣ хора. А тѣзи, у които кармата е лоша, тѣ ще направятъ едно прѣстѫпление, второ, трѣто, за което и ще бѫдатъ затворени. Ще прѣстои въ затвора 1,2,4,6,10 години и ще придобие извѣстна опитность. Страданията сѫ обратенъ процесъ на поправянето, за да може тѣзи сокове на злини, които сѫ у насъ, да се обърнатъ на добро.
към втори вариант >>

Апостолъ Павелъ за такива хора казва, че ще имъ падне външната обвивка и ще се измѣнятъ, ще възкръснатъ. (втори вариант)
Като станешъ отъ сънь, хвърли въркозуня си и кажи: „Господи, започвамъ днесъ работата си чрѣзъ свободата и волята, които си ми далъ.“ Съньть е въркозуна. Приготвяй се, защото като отидешъ на Небето, тамъ нѣма пелени, нѣма въркозунъ, нѣма и спане, а има само почивка. Ние трѣбва да се стремимъ да сформируваме тѣлото на своята душа, а по сѫщия начинъ да сформируваме и това тѣло, съ което човѣкъ ще възкръсне. Възкресението подразбира единъ процесъ. Има хора, които както сѫ тукъ на земята, ще възкръснатъ, ще се метаморфозиратъ. Апостолъ Павелъ за такива хора казва, че ще имъ падне външната обвивка и ще се измѣнятъ, ще възкръснатъ. Къмъ този процесъ ще трѣбва да се стремимъ и затова трѣбва да хвърлимъ отъ насъ всѣкакви съмнѣния, всѣкакви ограничения. Азъ рекохъ, вѣрвай въ твоя Господь, Който е вложенъ въ тебе, вѣрвай въ твоя умъ, въ твоето сърдце, въ твоя духъ и ти ще възкръснешъ. Слѣдователно ако Богъ е вложилъ едно добро съкровище въ мене, азъ трѣбва да го призная. Ако призная, че у мене има едно зло, трѣбва да го изнеса на своята нива и него да прѣвърна въ добро. Това е мисъльта, която Богъ е вложилъ въ този стихъ.
към втори вариант >>

54. Простотата

Представете си, че се намирате в една богата градина, седнали сте на един стол и пред вас се намира едно ябълково дърво с красиво оформени листа и цветове.
Всяка добра дума трябва да произвежда утихване вътре във вас. Ще ви говоря върху думата войнство и ще обърна вниманието ви върху един факт, за да разберете противоречията, които съществуват в Живота. Защото такива противоречия забелязвам между вас и вие не можете да си ги разясните. Не си мислете, че искам да ви кастря. Никакво кастрене; искам известни мисли и желания да ви станат по-ясни. Представете си, че се намирате в една богата градина, седнали сте на един стол и пред вас се намира едно ябълково дърво с красиво оформени листа и цветове. Вие му се радвате. Да допуснем, че листата на дървото са тихи и спокойни, разговарят се помежду си и казват: „Колко е хубав Божественият свят, живеем си в мир и съгласие! ” Но по едно време излиза вятър, листата започват да се блъскат помежду си и някои от тях падат. В това общество, което е горе на дървото, започват крамоли: „Ти не разбираш християнството, ти си дивак” и т.н. Такова е вашето положение, когато тръгнете от къща в къща и казвате: Знаеш ли онази – тя е такава, онакава.” Това показва, че между вас има вятър.
към беседата >>

И тъй, апостол Павел се обръща към Тимотей и казва: „На Царя на вековете чест и слава, и во веки веков.
Някой ви е обидил; не разправяйте това, което той ви е казал, на други, защото вие го посаждате в техните умове. А вие започвате да разказвате обидите си една на друга и така разнасяте приказките си из цялото общество. Едната разказва нещо на втора, втората – на трета, прибавя се към казаното една качулка и излиза една голяма новина. Това сте вие, учениците на XX век. Разбира се, това за света, за хората, които нямат работа, е полезно, но за онези, които имат работа, има по- сериозни неща. И тъй, апостол Павел се обръща към Тимотей и казва: „На Царя на вековете чест и слава, и во веки веков. Амин.”1 Ако Бог ви е дал такова сърце, за да Го прославите, трябва да посадите добрите желания в сърцето си и Господ да ги възрасти. Всички добри желания се садят само сутрин, вечер нищо не се сади. Вечер семенцата растат, а сутрин се садят – така е в Духовния свят. Знаете ли какво значи сутрин? Сутринта е младост.
към беседата >>

Вие сте много честолюбиви, срамите се да не се изложите пред едни, пред други.
Често казваме, че Господ ще оправи света. Как ще го оправи? – Чрез нас. Ако всяко клонче не цъфти и не върже, как ще се развие то? Това е практическата страна. Вие сте много честолюбиви, срамите се да не се изложите пред едни, пред други. А колко пъти на ден се засрамвате пред Бога? Щом не Го виждате, не държите сметка за това. След време ще ви дам начин да превръщате лошите думи в добри. Искам да се въодушевите от тези добри идеи. Гледайте да приложите всичко това във вашия духовен живот целокупно – и в ядене, и в пиене, и в ходене, и в пеене.
към беседата >>

Искаш някой път да посетиш някоя твоя сестра, но нямаш възможност; седни на стола си и духовно я посети.
Мисълта създава нещата и се отразява върху вас. Тези правила ще ги прилагате през този месец. Ще излизате до 24 юни на изгрев, след което ще си починете вкъщи двадесет дни. Има и други начини за изпълнение закона на ходенето: ако нямаш възможност да излезеш, ще станеш рано и след като си направиш молитвата, ще направиш мислено една разходка. А когато казвате: „Днес не мога да изляза”, вие с това разваляте работата си. Искаш някой път да посетиш някоя твоя сестра, но нямаш възможност; седни на стола си и духовно я посети. Не трябва да си внасяте отрицателни мисли, че това не можете или онова не можете. Даже на легло да си болен, кажи: „Тялото си сега го поправям, но душата ми може да отиде! ” Тъй че, законът винаги да се прилага с думата може – така се проявява човешката воля. Ако някои неща ви са неясни, събирайте се по няколко и размишлявайте. Защото само това, което опитате и научите, ще бъде полезно за вас и ще уякчи вашата вяра, че имате една положителна наука, на която може да се базирате.
към беседата >>

55. Дали може

Казано е в Евангелието, че те седят около престола на Бога.
Може ли тогава да мислите, че всичко виждате и всичко знаете? Същото се отнася до виждането на човека в умствения и в духовния свят. Знанията, които човек има за духовния свят, не съставят даже една сто милионна част от онова, което предстои да придобие в бъдеще. Мнозина знаят, че не знаят всичко, но малцина знаят, че знаят. От последната категория ще намерите едва десет души на земята, а на небето има само 24 старци, наречени мъдреци. Казано е в Евангелието, че те седят около престола на Бога. Кой ги е видял? Ще кажете, че за тях е писал Йоан. Какво правят около престола на Бога? – Кланят се и служат. Ще кажете, че не е правилно човек да седи на едно място и да се кланя.
към беседата >>

Какво правят около престола на Бога?
Мнозина знаят, че не знаят всичко, но малцина знаят, че знаят. От последната категория ще намерите едва десет души на земята, а на небето има само 24 старци, наречени мъдреци. Казано е в Евангелието, че те седят около престола на Бога. Кой ги е видял? Ще кажете, че за тях е писал Йоан. Какво правят около престола на Бога? – Кланят се и служат. Ще кажете, че не е правилно човек да седи на едно място и да се кланя. Тук думата „кланяне“ е употребена в смисъл на служене. Само мъдрият и любящият могат да се кланят, т.е. да служат на Бога в дух и истина.
към беседата >>

Казано е въ Евангелието, че тѣ седатъ около престола на Бога. (втори вариант)
Може ли тогава да мислите, че всичко виждате и всичко знаете? Сѫщото се отнася до виждането на човѣка въ умствения и въ духовния свѣтъ. Знанията, които човѣкъ има за духовния свѣтъ, не съставятъ даже една стомилионна часть отъ онова, което предстои да придобие въ бѫдеще. Мнозина знаятъ, че не знаятъ всичко, но малцина знаятъ, че знаятъ. Отъ последната категория ще намѣрите едва десеть души на земята, а на небето има само 24 старци, наречени мѫдреци. Казано е въ Евангелието, че тѣ седатъ около престола на Бога. Кой ги е видѣлъ? Ще кажете, че за тѣхъ е писалъ Иоанъ. Какво правятъ около престола на Бога? — Кланятъ се и служатъ. Ще кажете, че не е правилно човѣкъ да седи на едно мѣсто и да се кланя.
към втори вариант >>

Какво правятъ около престола на Бога? (втори вариант)
Мнозина знаятъ, че не знаятъ всичко, но малцина знаятъ, че знаятъ. Отъ последната категория ще намѣрите едва десеть души на земята, а на небето има само 24 старци, наречени мѫдреци. Казано е въ Евангелието, че тѣ седатъ около престола на Бога. Кой ги е видѣлъ? Ще кажете, че за тѣхъ е писалъ Иоанъ. Какво правятъ около престола на Бога? — Кланятъ се и служатъ. Ще кажете, че не е правилно човѣкъ да седи на едно мѣсто и да се кланя. Тукъ думата „кланяне” е употрѣбена въ смисълъ на служене. Само мѫдриятъ и любещиятъ могатъ да се кланятъ, т. е. да служатъ на Бога въ духъ и истина.
към втори вариант >>

56. Писмо

Да отправят своите горещи молитви към престола на Господа, Който направлява съдбините на всички.
Поздрав вам, на Пенка и Верка. Живейте всички в мир и любов. Поздрав на всички приятели и сестри. Не ми е възможно засега, бих писал на всички. Но ги имам близки на душата си, това е достатъчно засега. Да отправят своите горещи молитви към престола на Господа, Който направлява съдбините на всички. В.В.Ж.К.В.О. (Ваш верен в живота, който ви обича)
към беседата >>

57. Съхранение на душевната енергия

В Америка има столове, наречени рокинг чеър, които са най- глупавите столове – който седне на тях, се завъртява.
А под израза ръка Господня ние разбираме Волята Божия. В съвременното общество човек трябва да има силна воля и аз ще ви дам методи за усилване на вашата воля. Вие мислите, че имате воля. Да, имате, но тя е обикновена. За да имате воля, трябва да знаете да се движите в кръг. В Америка има столове, наречени рокинг чеър, които са най- глупавите столове – който седне на тях, се завъртява. На такъв стол никога не сядайте, не се въртете. Когато искаме да паднат ябълки от дървото, ние го раздрусваме. Когато имате една еднообразна мисъл – например, че не обичате някого, вие изпращате мисли от вас до него и от него до вас, все едно че сте седнали на този рокинг чеър и няма да се минат един-два дни и вие ще се усетите неразположени духом. Ще ме питате защо еди-кой си човек ви е казал тази обидна дума? Казал я ви е, за да опита вашата воля.
към беседата >>

На такъв стол никога не сядайте, не се въртете.
В съвременното общество човек трябва да има силна воля и аз ще ви дам методи за усилване на вашата воля. Вие мислите, че имате воля. Да, имате, но тя е обикновена. За да имате воля, трябва да знаете да се движите в кръг. В Америка има столове, наречени рокинг чеър, които са най- глупавите столове – който седне на тях, се завъртява. На такъв стол никога не сядайте, не се въртете. Когато искаме да паднат ябълки от дървото, ние го раздрусваме. Когато имате една еднообразна мисъл – например, че не обичате някого, вие изпращате мисли от вас до него и от него до вас, все едно че сте седнали на този рокинг чеър и няма да се минат един-два дни и вие ще се усетите неразположени духом. Ще ме питате защо еди-кой си човек ви е казал тази обидна дума? Казал я ви е, за да опита вашата воля. В Писанието е казано: „Трябва да имаш шлем, за да отбиеш неприятеля.” Неприятелите от Невидимия свят може да ви хвърлят една лоша мисъл чрез когото и да е – чрез жена ви, чрез мъжа ви, чрез децата ви или чрез някого другиго.
към беседата >>

58. В истия час

Апостол Павел казва: „Нито жена без мъж може, нито мъж без жена.” Бог не приема нито жената без мъж, нито мъжът без жена.
Човек трябва да научи законите как да се пълни и изпразва. Да изпразваш сърцето си от нечистотиите на живота и да го пълниш с плодовете на Духа, това е велика наука, до която човек трябва да се домогне. Последната буква Ъ означава закон на Божествената хармония. В заключение, казвам: Духът е онази мощна сила, която регулира ума, сърцето и волята на човека. „Дух Свети” – думата свят означава душата, с която човек е свързан. Апостол Павел казва: „Нито жена без мъж може, нито мъж без жена.” Бог не приема нито жената без мъж, нито мъжът без жена. Казано е още, че, ако жената напусне мъжа си, а мъжът – жена си, няма да бъдат приети в Царството Божие. Напуснат ли се мъж и жена, смърт ги очаква. Защо е така? Защото мъжът представлява Духът и умът, а жената – душата и сърцето. Какво ще остане от човека, ако го напусне Духът и умът, или душата и сърцето?
към беседата >>

Апостолъ Павелъ казва: „Нито жена безъ мѫжъ може, нито мѫжъ безъ жена.” Богъ не приема нито жената безъ мѫжъ, нито мѫжътъ безъ жена. (втори вариант)
Човѣкъ трѣбва да научи законитѣ, какъ да се пълни и изпразва. Да изпразвашъ сърдцето си отъ нечистотиитѣ на живота и да го пълнишъ съ плодоветѣ на Духа, това е велика наука, до която човѣкъ трѣбва да се домогне. Последната буква „Ъ” означава законъ на Божествената хармония. Въ заключение, казвамъ: Духътъ е онази мощна сила, която регулира ума, сърдцето и волята на човѣка. „Духъ Свети” — думата „светъ” означава душата, съ която човѣкъ е свързанъ. Апостолъ Павелъ казва: „Нито жена безъ мѫжъ може, нито мѫжъ безъ жена.” Богъ не приема нито жената безъ мѫжъ, нито мѫжътъ безъ жена. Казано е още, че, ако жената напусне мѫжа си, а мѫжътъ — жена си, нѣма да бѫдатъ приети въ Царството Божие. Напуснатъ ли се мѫжъ и жена, смърть ги очаква. Защо е така? — Защото мѫжътъ представя духа и ума, а жената — душата и сърдцето. Какво ще остане отъ човѣка, ако го напусне духътъ и умътъ, или душата и сърдцето?
към втори вариант >>

59. Двете жени

Докато не познае своята сила и мощ, човек всякога ще я търси отвън; ще чете, какво е казал Кант, Шопенхауер, Хегел, Толстой; ще обръща листата на Свещената книга, да види, какво са казали апостолите и пророците.
Казвам: за глухите хора звукът още не е дошъл; за слепите светлината още не е дошла. Обаче, какво очаква онзи, който има очи и уши? Който има уши, нека ги насочи към пространството, да чуе това, което го интересува; който има очи, да ги повдигне нагоре, да види това, което душата му желае. Вглъбете се в себе си, за да развивате своите скрити чувства и способности, да повярвате в могъществото на своята душа. В който момент повярваш, че Бог живее в тебе, ти ще бъдеш мощен и силен. Докато не познае своята сила и мощ, човек всякога ще я търси отвън; ще чете, какво е казал Кант, Шопенхауер, Хегел, Толстой; ще обръща листата на Свещената книга, да види, какво са казали апостолите и пророците. Това е все едно, да четете списък, в който се изброяват имената на стотици видни хора, без да сте свързани с тях. Това е все едно, да сте присъствали на голям банкет, да сте видели на трапезата богати ястия и напитки, без да сте турили хапка в устата си. Каква полза имате от този банкет? Всичко сте видели, но нищо не сте вкусили. Като ви говоря за Христа, аз ви подготвям за банкета, който ще даде Той.
към беседата >>

Докато не познае своята сила и мощь, човѣкъ всѣкога ще я търси отвънъ; ще чете, какво е казалъ Кантъ, Шопенхауеръ, Хегелъ, Толстой; ще обръща листата на Свещената книга, да види, какво сѫ казали апостолитѣ и пророцитѣ. (втори вариант)
Казвамъ: За глухитѣ хора звукътъ още не е дошълъ; за слѣпитѣ свѣтлината още не е дошла. Обаче, какво очаква онзи, който има очи и уши? Който има уши, нека ги насочи къмъ пространството, да чуе това, което го интересува; който има очи, да ги повдигне нагоре, да види това, което душата му желае. Вглъбете се въ себе си, да развивате своитѣ скрити чувства и способности, да повѣрвате въ могѫществото на своята душа. Въ който моментъ повѣрвашъ, че Богъ живѣе въ тебе, ти ще бѫдешъ мощенъ и силенъ. Докато не познае своята сила и мощь, човѣкъ всѣкога ще я търси отвънъ; ще чете, какво е казалъ Кантъ, Шопенхауеръ, Хегелъ, Толстой; ще обръща листата на Свещената книга, да види, какво сѫ казали апостолитѣ и пророцитѣ. Това е все едно, да четете списъкъ, въ който се изброяватъ имената на стотици видни хора, безъ да сте свързани съ тѣхъ. Това е все едно, да сте присѫтствували на голѣмъ банкетъ, да сте видѣли на трапезата богати ястия и напитки, безъ да сте турили хапка въ устата си. Каква полза имате отъ този банкетъ? Всичко сте видѣли, но нищо не сте вкусили. Като ви говоря за Христа, азъ ви подготвямъ за банкета, който ще даде Той.
към втори вариант >>

60. Скритият квас

След това царят заминал за столицата си.
Царят останал крайно изненадан от нечистотиите и напуснатия вид на манастира. Той не казал нищо на игумена, нито на калугерите, не направил нито една забележка или мъмрене, но казал, че и следната година иска да посети манастира. След това се обърнал към игумена и му казал: "Ще ти дам три въпроса, на които искам отговор след една година." Въпросите били следните: Колко струвам аз? За колко часа мога да обиколя цялата земя? Какво мисля за тебе в дадения момент? След това царят заминал за столицата си. Царят заминал, но оттогава и животът на игумена се изменил. Той започнал да мисли усилено върху дадената задача и си казвал: "Ако отговоря вярно на трите въпроса, ще бъда възнаграден; ако не мога да отговоря, наказание ме чака. Като мислел усилено върху разрешението на задачата, той забравял често да яде и да пие, поради което отслабнал толкова много, че станал почти неузнаваем. Всички калугери се питали помежду си: "Какво стана с нашия игумен, че отслабна толкова много? Какво го мъчи?
към беседата >>

Следъ това царьтъ заминалъ за столицата си. (втори вариант)
Той не казалъ нищо на игумена, нито на калугеритѣ, не направилъ нито една забележка или мъмрене, но казалъ, че и следната година иска да посети монастира. Следъ това се обърналъ къмъ игумена и му казалъ: Ще ти дамъ три въпроса, на които искамъ отговоръ следъ една година. Въпроситѣ били следнитѣ: Колко струвамъ азъ? За колко часа мога да обиколя цѣлата земя? Какво мисля за тебе въ дадения моментъ? Следъ това царьтъ заминалъ за столицата си. Царьтъ заминалъ, но оттогава и животътъ на игумена се измѣнилъ. Той започналъ да мисли усилено върху дадената задача и си казвалъ: Ако отговоря вѣрно на тритѣ въпроса, ще бѫда възнаграденъ; ако не мога да отговоря, наказание ме чака. Като мислѣлъ усилено върху разрешението на задачата, той забравялъ често да яде и да пие, поради което отслабналъ толкова много, че станалъ почти неузнаваемъ. Всички калугери се питали помежду си: Какво стана съ нашия игуменъ, че отслабна толкова много? Какво го мѫчи?
към втори вариант >>

61. Двамата братя

Ще ви кажат, че те не са видели Бога, не са говорили с Него, но пророците и апостолите са говорили с Него.
Характерно за вълка е това, че той си служи със зъбите и с краката. Между овчарите има предание, че ако вълкът, като приближава към стадото, не отваря отдалеч устата си, не може да нападне нито една овца. Той може само да я надраска с ноктите си, но не и да я нападне. Като влезете в света, между светски и религиозни хора, ще срещнете все надраскани лица, ръце, гърбове. В което религиозно общество влезете, навсякъде, чувате да се говори: „Ние сме свързани с Бога, нашето верую е най-право." Питайте тези хора, видели ли са Бога и говорили ли са с Него? Ще ви кажат, че те не са видели Бога, не са говорили с Него, но пророците и апостолите са говорили с Него. Кой кого е видял, какво е говорил с Него, това не се отнася до тебе. Важно е ти кого си видял и какво си говорил. Ще дойде някой майстор шивач да ми разправя, че свършил в странство със златен медал, знае всички теории за шиене. И това е важно, но по-важно за мене е да ми ушие един хубав костюм, без недостатъци. Ако го ушие тесен, да не ляга добре на тялото ми, всичките му теории пропадат.
към беседата >>

Ще кажете, че пророците и апостолите били много учени, много чисти и праведни.
За да бъдеш щастлив, пази следните правила: Отстрани всяко съмнение от себе си! Вярвай в Господа, Който живее в тебе, и не Го търси вън от себе си! Работете върху себе си, и всеки ден прибавяйте по нещо ново към своята сграда. Не мислете кой колко знае, колко е добър и свят. Мислете за себе си, вие какво знаете и колко сте добър. Ще кажете, че пророците и апостолите били много учени, много чисти и праведни. Който е дошъл на земята, все е направил някаква погрешка, макар и малка. Но силата на великите хора се заключава в това, че виждат малките си погрешки големи, затова лесно ги изправят и изкупват. Има случаи, когато велики хора са посвещавали целия си живот за изправяне на една своя погрешка, с което са изработили велик характер. Често синове и дъщери очакват на богатството на родителите си. Те се надяват да получат наследство, да оправят обърканите си сметки.
към беседата >>

Ще ви кажатъ, че тѣ не сѫ видѣли Бога, не сѫ говорили съ Него, но пророцитѣ и апостолитѣ сѫ говорили съ Него. (втори вариант)
Между овчаритѣ има предание, че ако вълкътъ, като приближава къмъ стадото, не отваря отдалечъ устата си, не може да нападне нито една овца. Той може само да я надраска съ ноктитѣ си, но не и да я нападне. Като влѣзете въ свѣта, между свѣтски и религиозни хора, ще срещнете все надраскани лице, рѫце, гърбове. Въ което религиозно общество влѣзете, навсѣкѫде, чувате да се говори: Ние сме свързани съ Бога, нашето вѣрую е най-право. Питайте тѣзи хора, видѣли ли сѫ Бога и говорили ли сѫ съ Него? Ще ви кажатъ, че тѣ не сѫ видѣли Бога, не сѫ говорили съ Него, но пророцитѣ и апостолитѣ сѫ говорили съ Него. Кой кого е видѣлъ, какво е говорилъ съ него, това не се отнася до тебе. Важно е, ти кого си видѣлъ и какво си говорилъ. Ще дойде нѣкой майсторъ шивачъ да ми разправя, че свършилъ въ странство съ златенъ медалъ, знае всички теории за шиене. — И това е важно, но по-важно за мене е да ми ушие единъ хубавъ костюмъ, безъ недостатъци. Ако го ушие тѣсенъ, да не лѣга добре на тѣлото ми, всичкитѣ му теории пропадатъ.
към втори вариант >>

Ще кажете, че пророцитѣ и апостолитѣ били много учени, много чисти и праведни. (втори вариант)
За да бѫдешъ щастливъ, пази следнитѣ правила: Отстрани всѣко съмнение отъ себе си! Вѣрвай въ Господа, Който живѣе въ тебе, и не Го търси вънъ отъ себе си! Работете върху себе си, и всѣки день прибавяйте по нѣщо ново къмъ своята сграда. Не мислете, кой колко знае, колко е добъръ и светъ. Мислете за себе си, вие какво знаете и колко сте добъръ. Ще кажете, че пророцитѣ и апостолитѣ били много учени, много чисти и праведни. — Който е дошълъ на земята, все е направилъ нѣкаква погрѣшка, макаръ и малка. Но силата на великитѣ хора се заключава въ това, че виждатъ малкитѣ си погрѣшки голѣми, затова лесно ги изправятъ и изкупватъ. Има случаи, когато велики хора сѫ посвещавали цѣлия си животъ за изправяне на една своя погрѣшка, съ което сѫ изработили великъ характеръ. Често синове и дъщери очакватъ на богатството на родителитѣ си. Тѣ се надѣватъ да получатъ наследство, да оправятъ обърканитѣ си смѣтки.
към втори вариант >>

62. В мое име

Пребройте колко пророци, колко евангелисти и апостоли са писали.
Ако иде от юг, Той проповядва за Добродетелите и казва: "Гладния ще нахраниш, жадния ще напоиш, натъжения ще утешиш." Ако иде от изток, ще проповядва на хората за Любовта. Иде ли от запад, ще проповядва за прощението. Казано е в Писанието: "Преди да е залязло слънцето, трябва да си простил на брата си." Много неща са писани в Светото Писание. Много време са писали, но и много хора са взели участие в написването Му. Пребройте колко пророци, колко евангелисти и апостоли са писали. Не се пише лесно Свещена книга. Това не е да напишеш една обикновена книга; да вземеш оттук оттам няколко мисли и стихове, да ги съчетаеш по свой начин и да кажеш, че си написал нова книга. След това, да се подпишеш, да знаят всички кой е писал книгата. Казват, че някой написал отличен роман. Не се пише лесно роман.
към беседата >>

Пребройте, колко пророци, колко евангелисти и апостоли сѫ писали. (втори вариант)
Ако иде отъ изтокъ, ще проповѣдва на хората за любовьта. Иде ли отъ западъ, ще проповѣдва за прощението. Казано е въ Писанието: „Преди да е залѣзло слънцето, трѣбва да си простилъ на брата си.” Много нѣща сѫ писани въ Светото Писание. Много време сѫ писали, но и много хора сѫ взели участие въ написването Му. Пребройте, колко пророци, колко евангелисти и апостоли сѫ писали. Не се пише лесно Свещена книга. Това не е да напишешъ една обикновена книга; да вземешъ оттукъ оттамъ нѣколко мисли и стихове, да ги съчетаешъ по свой начинъ и да кажешъ, че си написалъ нова книга. Следъ това, да се подпишешъ, да знаятъ всички, кой е писалъ книгата. Казватъ, че нѣкой написалъ отличенъ романъ. Не се пише лесно романъ.
към втори вариант >>

63. Да се роди

Чрез сърцето си човек е свързан с друга йерархия, наречена Престоли, т.е.
Чрез тези органи човек се свързва с Ангелите, Херувимите и Серафимите, от които черпи Знания за своето повдигане. В староеврейски език Серафимите се наричали Духове на Божия венец. Чрез белия дроб човек се свързва с Херувимите. Ето защо, като дишате, мислете за тези Духове и за тяхната Мъдрост. Значи, Мъдростта се придобива чрез дишането. Чрез сърцето си човек е свързан с друга йерархия, наречена Престоли, т.е. Божествен разум. Биенето на сърцето показва, че сме свързани с тази йерархия. Защо се страхува човек от спиране на сърцето? За да не прекъсне тази връзка. Ако спре сърцето, човек изгубва разума си.
към беседата >>

"Ако се не роди някой изново." Това значи: ако не се свържете с Възвишените същества – с Ангелите, Херувимите, Серафимите, Началствата, Престолите, не може да се новородите.
Всеки трябва да се новороди, за да могат водата и Духът да работят в него, да създадат условия за придобиване на Любовта, на Мъдростта, на Радостта и на Силата. Само така човек може да види Царството Божие. Само Учителят може да помогне на ученика, да придобие условията за влизане в Царството Божие. Ако слънцето не изпраща своята светлина и топлина, земята сама нищо не може да ни даде. Без учител, ученикът нищо не може да направи. "Ако се не роди някой изново." Това значи: ако не се свържете с Възвишените същества – с Ангелите, Херувимите, Серафимите, Началствата, Престолите, не може да се новородите. Новораждането освобождава човека от смъртта, която го ограничава и лишава от условия за придобиване на всички Добродетели. Нека всеки каже в себе си: "Праведният не умира. Никой не може да вземе Добродетелите му, никой не може да вземе душата му." Христос казва: "Имам власт да положа душата си, имам власт да я взема." Задачата на всеки човек, на всеки българин е да познае своя Баща и да каже: "Готов съм вече да изпълня първо волята на Баща си, а след това и на своя ближен." Бог ще му отговори: "Да бъде благословен този народ, този човек, който е готов да ми служи с Любов. Аз ще платя всичките му дългове, ще му направя нова къща, ще му дам добри синове и дъщери."
към беседата >>

Чрезъ сърдцето си човѣкъ е свързанъ съ друга иерархия, наречена „Престоли”, т. е. (втори вариант)
Чрезъ тѣзи органи човѣкъ се свързва съ ангелитѣ, херувимитѣ и серафимитѣ, отъ които черпи знания за своето повдигане. Въ староеврейски езикъ серафимитѣ се наричали „духове на Божия вѣнецъ”. Чрезъ бѣлия дробъ човѣкъ се свързва съ херувимитѣ. Ето защо, като дишате, мислете за тѣзи духове и за тѣхната мѫдрость. Значи, мѫдростьта се придобива чрезъ дишането. Чрезъ сърдцето си човѣкъ е свързанъ съ друга иерархия, наречена „Престоли”, т. е. Божественъ разумъ. Биенето на сърдцето показва, че сме свързани съ тази иерархия. Защо се страхува човѣкъ отъ спиране на сърдцето? — Да не прекѫсне тази връзка. Ако спре сърдцето, човѣкъ изгубва разума си.
към втори вариант >>

„Ако се не роди нѣкой изново.” Това значи: ако не се свържете съ възвишенитѣ сѫщества — съ ангелитѣ, херувимитѣ, серафимитѣ, началствата, престолитѣ, не може да се новородите. (втори вариант)
Всѣки трѣбва да се новороди, за да могатъ водата и духътъ да работятъ въ него, да създадатъ условия за придобиване на любовьта, на мѫдростьта, на радостьта и на силата. Само така човѣкъ може да види Царството Божие. Само Учительтъ може да помогне на ученика, да придобие условията за влизане въ Царството Божие. Ако слънцето не изпраща своята свѣтлина и топлина, земята сама нищо не може да ни даде. Безъ учитель ученикътъ нищо не може да направи. „Ако се не роди нѣкой изново.” Това значи: ако не се свържете съ възвишенитѣ сѫщества — съ ангелитѣ, херувимитѣ, серафимитѣ, началствата, престолитѣ, не може да се новородите. Новораждането освобождава човѣка отъ смъртьта, която го ограничава и лишава отъ условия за придобиване на всички добродетели. Нека всѣки каже въ себе си: Праведниятъ не умира. Никой не може да вземе добродетелитѣ му, никой не може да вземе душата му. Христосъ казва: „Имамъ власть да положа душата си, имамъ власть да я взема.” Задачата на всѣки човѣкъ, на всѣки българинъ е да познае своя Баща и да каже: Готовъ съмъ вече да изпълня първо волята на Баща си, а следъ това и на своя ближенъ.
към втори вариант >>

64. Двете заповеди

В лицето на такъв красив е изписана алчност, егоизъм, користолюбие и др.
Иначе, той може да се усмихва, да е любезен, а същевременно да ти мисли зло. Друг някой може да е мрачен, затворен в себе си, но е готов всеки момент да ти направи някакво Добро. Значи, не е важно с какво мастило е написано писмото – с черно, синьо или червено; важно е съдържанието му. Момата и момъкът могат да напишат едно писмо с хубаво мастило, на красив, цветист език, а по съдържание да е хапливо. Има красиви хора, които хапят; има грозни, които милват. В лицето на такъв красив е изписана алчност, егоизъм, користолюбие и др. Като развивате зрението, слуха и другите си сетива, работете и върху вътрешните качества, например, върху чувствителността. Чувствителният може с едно докосване до ръката на човека да познае, добър ли е, или не. Като се докосне до ръката на някой красив, но лош човек, той изпитва неприятно чувство, като че ли се е докоснал до мечка. Христос казва: „Няма нищо скрито в света, което да не се открие." Наистина, ако чувствителният затвори очите си и се докосне до ръката на някого, може веднага да каже, добър ли е, или лош. Нещата са скрити дотогава, докато не виждаме и не разбираме.
към беседата >>

Въ лицето на такъвъ красивъ е изписана алчность, егоизъмъ, користолюбие и др. (втори вариант)
Иначе, той може да се усмихва, да е любезенъ, а сѫщевременно да ти мисли зло. Другъ нѣкой може да е мраченъ, затворенъ въ себе си, но е готовъ всѣки моментъ да ти направи нѣкакво добро. Значи, не е важно, съ какво мастило е написано писмото — съ черно, синьо или червено; важно е съдържанието му. Момата и момъкътъ могатъ да напишатъ едно писмо съ хубаво мастило, на красивъ, цвѣтистъ езикъ, а по съдържание да е хапливо. Има красиви хора, които хапятъ; има грозни, които милватъ. Въ лицето на такъвъ красивъ е изписана алчность, егоизъмъ, користолюбие и др. Като развивате зрението, слуха и другитѣ си сѣтива, работете и върху вѫтрешнитѣ качества, напримѣръ, върху чувствителностьта. Чувствителниятъ може съ едно докосване до рѫката на човѣка да познае, добъръ ли е, или не. Като се докосне до рѫката на нѣкой красивъ, но лошъ човѣкъ, той изпитва неприятно чувство, като че ли се е докоснадъ до мечка. Христосъ казва: „Нѣма нищо скрито въ свѣта, което да не се открие.” Наистина, ако чувствителниятъ затвори очитѣ си и се докосне до рѫката на нѣкого, може веднага да каже, добъръ ли е, или лошъ. Нѣщата сѫ скрити дотогава, докато не виждаме и не разбираме.
към втори вариант >>

65. Който намигва

Съберете се трите сестри, седнете на стол, обърнете се на изток, помислете малко около десет-петнадесет минути и умът ви веднага ще се разведри и една Светлина ще проникне в него.
” Другата отговаря: „Ами ти знаеш ли на мен какво се случи? ” Отиват после двете при трета някоя и си разказват своето тегло. Тя пък им се оплаква от своите несгоди и какво излиза от това? Всички носят раниците си. Не по този начин! Съберете се трите сестри, седнете на стол, обърнете се на изток, помислете малко около десет-петнадесет минути и умът ви веднага ще се разведри и една Светлина ще проникне в него. Тогава, колкото и малка мисъл да ви дойде, приложете я. „А безумний в устни ще се подплъзне.” В тази притча са взети символите на очите и устата. Който намигва, докарва скръб, а безумният е този, който дълго време е намигвал. Неговият ум от дълго намигване е станал безумен, т.е. говори това, което трябва и не трябва.
към беседата >>

Той се учи тридесет и три години, макар че произлизаше от най-високото положение, смири се, послушен беше, впрегна се в дърводелство и работеше столове.
Какво значи шесторката? Тя е закон на прогрес, на развитие. Като ви поставя седморка, то е закон на съвършенството. Вие искате да започнете с големи работи, но трябва да се върнете назад. Когато Христос дойде от онзи свят, Господ го изпрати в най-ниското положение, на училище. Той се учи тридесет и три години, макар че произлизаше от най-високото положение, смири се, послушен беше, впрегна се в дърводелство и работеше столове. Той правеше столове за вас, които сега все за столове спорите. Столът е символ на известно положение, което човек трябва да заема в света. И в къщи, и навсякъде – все за столове спорят. Христос учи това изкуство да прави столове, та като седнете на тях, да ви е приятно. Христос имаше желание и да спаси хората.
към беседата >>

Той правеше столове за вас, които сега все за столове спорите.
Тя е закон на прогрес, на развитие. Като ви поставя седморка, то е закон на съвършенството. Вие искате да започнете с големи работи, но трябва да се върнете назад. Когато Христос дойде от онзи свят, Господ го изпрати в най-ниското положение, на училище. Той се учи тридесет и три години, макар че произлизаше от най-високото положение, смири се, послушен беше, впрегна се в дърводелство и работеше столове. Той правеше столове за вас, които сега все за столове спорите. Столът е символ на известно положение, което човек трябва да заема в света. И в къщи, и навсякъде – все за столове спорят. Христос учи това изкуство да прави столове, та като седнете на тях, да ви е приятно. Христос имаше желание и да спаси хората. В какво се състои то?
към беседата >>

Столът е символ на известно положение, което човек трябва да заема в света.
Като ви поставя седморка, то е закон на съвършенството. Вие искате да започнете с големи работи, но трябва да се върнете назад. Когато Христос дойде от онзи свят, Господ го изпрати в най-ниското положение, на училище. Той се учи тридесет и три години, макар че произлизаше от най-високото положение, смири се, послушен беше, впрегна се в дърводелство и работеше столове. Той правеше столове за вас, които сега все за столове спорите. Столът е символ на известно положение, което човек трябва да заема в света. И в къщи, и навсякъде – все за столове спорят. Христос учи това изкуство да прави столове, та като седнете на тях, да ви е приятно. Христос имаше желание и да спаси хората. В какво се състои то? Той ги учеше да ядат здравословна храна.
към беседата >>

И в къщи, и навсякъде – все за столове спорят.
Вие искате да започнете с големи работи, но трябва да се върнете назад. Когато Христос дойде от онзи свят, Господ го изпрати в най-ниското положение, на училище. Той се учи тридесет и три години, макар че произлизаше от най-високото положение, смири се, послушен беше, впрегна се в дърводелство и работеше столове. Той правеше столове за вас, които сега все за столове спорите. Столът е символ на известно положение, което човек трябва да заема в света. И в къщи, и навсякъде – все за столове спорят. Христос учи това изкуство да прави столове, та като седнете на тях, да ви е приятно. Христос имаше желание и да спаси хората. В какво се състои то? Той ги учеше да ядат здравословна храна. Трябва да храните душата си със здрава храна, ума си – със здрави мисли, а сърцето си – със здрави чувства.
към беседата >>

Христос учи това изкуство да прави столове, та като седнете на тях, да ви е приятно.
Когато Христос дойде от онзи свят, Господ го изпрати в най-ниското положение, на училище. Той се учи тридесет и три години, макар че произлизаше от най-високото положение, смири се, послушен беше, впрегна се в дърводелство и работеше столове. Той правеше столове за вас, които сега все за столове спорите. Столът е символ на известно положение, което човек трябва да заема в света. И в къщи, и навсякъде – все за столове спорят. Христос учи това изкуство да прави столове, та като седнете на тях, да ви е приятно. Христос имаше желание и да спаси хората. В какво се състои то? Той ги учеше да ядат здравословна храна. Трябва да храните душата си със здрава храна, ума си – със здрави мисли, а сърцето си – със здрави чувства.
към беседата >>

66. Малък разбор / Лемуил

— Който седне на сѫдийския столъ, трѣбва да сѫди праведно. (втори вариант)
За сѫда на всичкитѣ сирачета. — Това значи: умниятъ трѣбва да защищава този, който не може да говори. Който може да говори, не трѣбва да се защищава. Отваряй устата си, сѫди праведно, И защищавай сиромаха и оскудния. — Който седне на сѫдийския столъ, трѣбва да сѫди праведно. Той трѣбва да забрави своитѣ лични отношения, да не мисли за себе си, да стане едно съ цѣлото човѣчество, едно съ Бога. Интереситѣ на човѣчеството да сѫ негови, и Божиитѣ интереси да сѫ пакъ негови. Това означава: голѣмото включва частитѣ, а всички части заедно образуватъ голѣмото. Кой може да намѣри добродетелна жена? Защото такава е много по-скѫпа отъ многоценни камъни.
към втори вариант >>

67. И рече баща му

Той имал по-голям брат, който минавал за добър, но в него се криела затаена гордост и користолюбие.
да приложи нови начини и методи за Нов живот. Бащата облече блудния си син в нова премяна, т.е. приготви го за Нов живот. Често се говори за блудния син, и хората го съжаляват. Обаче, в него има нещо хубаво, което го спаси – смирението. Той имал по-голям брат, който минавал за добър, но в него се криела затаена гордост и користолюбие. Трябвало да се върне младият брат от странстването си, за да се прояви гордостта и користолюбието на брата му. По-младият брат не могъл да живее с брата си, затова напуснал бащиния си дом и тръгнал по света да събира опитности и знания. Значи, той се отказал от бащиния си дом, от новата дреха и слязъл долу, между пясъчните пластове, да се пречисти. Така пречистен, той се връща при баща си с нови опитности и казва: “Не съм достоен да се нарека твой син. Приеми ме като един от твоите слуги.” Това значи: “Не бях достоен за новата премяна, не съм достоен и сега.
към беседата >>

Трябвало да се върне младият брат от странстването си, за да се прояви гордостта и користолюбието на брата му.
Бащата облече блудния си син в нова премяна, т.е. приготви го за Нов живот. Често се говори за блудния син, и хората го съжаляват. Обаче, в него има нещо хубаво, което го спаси – смирението. Той имал по-голям брат, който минавал за добър, но в него се криела затаена гордост и користолюбие. Трябвало да се върне младият брат от странстването си, за да се прояви гордостта и користолюбието на брата му. По-младият брат не могъл да живее с брата си, затова напуснал бащиния си дом и тръгнал по света да събира опитности и знания. Значи, той се отказал от бащиния си дом, от новата дреха и слязъл долу, между пясъчните пластове, да се пречисти. Така пречистен, той се връща при баща си с нови опитности и казва: “Не съм достоен да се нарека твой син. Приеми ме като един от твоите слуги.” Това значи: “Не бях достоен за новата премяна, не съм достоен и сега. Приеми ме като един от твоите слуги, като обикновен човек.” Той придобил такова смирение, чрез което могъл да стане последен слуга.
към беседата >>

Той ималъ по- голѣмъ братъ, който минавалъ за добъръ, но въ него се криела затаена гордость и користолюбие. (втори вариант)
да приложи нови начини и методи за новъ животъ. Бащата облѣче блудния си синъ въ нова премѣна, т. е. приготви го за новъ животъ. Често се говори за блудния синъ, и хората го съжаляватъ. Обаче, въ него има нѣщо хубаво, което го спаси — смирението. Той ималъ по- голѣмъ братъ, който минавалъ за добъръ, но въ него се криела затаена гордость и користолюбие. Трѣбвало да се върне младиятъ братъ отъ странствуването си, за да се прояви гордостьта и користолюбието на брата му. По-младиятъ братъ не могълъ да живѣе съ брата си, затова напусналъ бащиния си домъ и тръгналъ по свѣта да събира опитности и знания. Значи, той се отказалъ отъ бащиния си домъ, отъ новата дреха и слѣзълъ долу, между пѣсъчнитѣ пластове, да се пречисти. Така пречистенъ, той се връща при баща си, съ нови опитности и казва: Не съмъ достоенъ да се нарека твой синъ. Приеми ме като единъ отъ твоитѣ слуги.
към втори вариант >>

Трѣбвало да се върне младиятъ братъ отъ странствуването си, за да се прояви гордостьта и користолюбието на брата му. (втори вариант)
Бащата облѣче блудния си синъ въ нова премѣна, т. е. приготви го за новъ животъ. Често се говори за блудния синъ, и хората го съжаляватъ. Обаче, въ него има нѣщо хубаво, което го спаси — смирението. Той ималъ по- голѣмъ братъ, който минавалъ за добъръ, но въ него се криела затаена гордость и користолюбие. Трѣбвало да се върне младиятъ братъ отъ странствуването си, за да се прояви гордостьта и користолюбието на брата му. По-младиятъ братъ не могълъ да живѣе съ брата си, затова напусналъ бащиния си домъ и тръгналъ по свѣта да събира опитности и знания. Значи, той се отказалъ отъ бащиния си домъ, отъ новата дреха и слѣзълъ долу, между пѣсъчнитѣ пластове, да се пречисти. Така пречистенъ, той се връща при баща си, съ нови опитности и казва: Не съмъ достоенъ да се нарека твой синъ. Приеми ме като единъ отъ твоитѣ слуги. Това значи: Не бѣхъ достоенъ за новата премѣна, не съмъ достоенъ и сега.
към втори вариант >>

68. Встъпление в Любовта

И той даде едни да са апостоли, други пророци, други пък благовестители, а други пастири и учители, за усъвършенствувание на светиите в делото на служенето, в назиданието на тялото Христово.
Христос, като е победил света, е скъсал съединителната връзка между плътта и дявола. Имаш дъщеря, която кореспондира със своя любовник, но ти, като майка, скъсваш този телеграф и кореспонденцията се прекъсва. Така Христос е прекъснал връзката между плътта и дявола и той няма вече място у вас, освен ако го поканите. Павел казва: „Аз ходих по този път и там нашата борба беше голяма.” Под всички небеса се разбира проявлението на Бога в целокупността на човешкия Живот. И той даде едни да са апостоли, други пророци, други пък благовестители, а други пастири и учители, за усъвършенствувание на светиите в делото на служенето, в назиданието на тялото Христово. (4:11, 12) Забележете, че всички тези неща са дадени, за да се усъвършенстват светиите. Кои са апостолите? Те са тези, на които Христос говори. Пророците са тези, на които Духът говори.
към беседата >>

Кои са апостолите?
Павел казва: „Аз ходих по този път и там нашата борба беше голяма.” Под всички небеса се разбира проявлението на Бога в целокупността на човешкия Живот. И той даде едни да са апостоли, други пророци, други пък благовестители, а други пастири и учители, за усъвършенствувание на светиите в делото на служенето, в назиданието на тялото Христово. (4:11, 12) Забележете, че всички тези неща са дадени, за да се усъвършенстват светиите. Кои са апостолите? Те са тези, на които Христос говори. Пророците са тези, на които Духът говори. Благовестителите идват след пророците, а след тях – пастирите и учителите. Намерете в себе си онова, което съответства на апостолството. Помислете върху този стих; на какво ще уподобите апостолството, пророчеството, благовестителството, пастирството и учителството?
към беседата >>

Намерете в себе си онова, което съответства на апостолството.
Забележете, че всички тези неща са дадени, за да се усъвършенстват светиите. Кои са апостолите? Те са тези, на които Христос говори. Пророците са тези, на които Духът говори. Благовестителите идват след пророците, а след тях – пастирите и учителите. Намерете в себе си онова, което съответства на апостолството. Помислете върху този стих; на какво ще уподобите апостолството, пророчеството, благовестителството, пастирството и учителството? Думата пророци се е употребявала още преди Христа. Намерете отношението между пророка, благовестителя и т.н. Човек трябва да развива своята дарба на апостолство. Апостол е този, на когото се говори отвън.
към беседата >>

Помислете върху този стих; на какво ще уподобите апостолството, пророчеството, благовестителството, пастирството и учителството?
Кои са апостолите? Те са тези, на които Христос говори. Пророците са тези, на които Духът говори. Благовестителите идват след пророците, а след тях – пастирите и учителите. Намерете в себе си онова, което съответства на апостолството. Помислете върху този стих; на какво ще уподобите апостолството, пророчеството, благовестителството, пастирството и учителството? Думата пророци се е употребявала още преди Христа. Намерете отношението между пророка, благовестителя и т.н. Човек трябва да развива своята дарба на апостолство. Апостол е този, на когото се говори отвън. Пророк е този, на когото се говори отвътре.
към беседата >>

Човек трябва да развива своята дарба на апостолство.
Благовестителите идват след пророците, а след тях – пастирите и учителите. Намерете в себе си онова, което съответства на апостолството. Помислете върху този стих; на какво ще уподобите апостолството, пророчеството, благовестителството, пастирството и учителството? Думата пророци се е употребявала още преди Христа. Намерете отношението между пророка, благовестителя и т.н. Човек трябва да развива своята дарба на апостолство. Апостол е този, на когото се говори отвън. Пророк е този, на когото се говори отвътре. Благовестител е този, който е опитал нещата. Като ядеш някоя ябълка, ще благовестваш и ще кажеш: „Сладка е.” Кой е пастир? Пастир е майката, която кърми детето, овчарят, който пасе овцете, учителят, който предава знания.
към беседата >>

Апостол е този, на когото се говори отвън.
Намерете в себе си онова, което съответства на апостолството. Помислете върху този стих; на какво ще уподобите апостолството, пророчеството, благовестителството, пастирството и учителството? Думата пророци се е употребявала още преди Христа. Намерете отношението между пророка, благовестителя и т.н. Човек трябва да развива своята дарба на апостолство. Апостол е този, на когото се говори отвън. Пророк е този, на когото се говори отвътре. Благовестител е този, който е опитал нещата. Като ядеш някоя ябълка, ще благовестваш и ще кажеш: „Сладка е.” Кой е пастир? Пастир е майката, която кърми детето, овчарят, който пасе овцете, учителят, който предава знания. Докле достигнем всинца в единството на вярата и на познанието на Сина Божия в съвършен мъж, в мярата на възрастта на Христовата пълнота. (4:13)
към беседата >>

Апостолите ходиха с Христа, слушаха, тълкуваха Учението Му.
Пророк е този, на когото се говори отвътре. Благовестител е този, който е опитал нещата. Като ядеш някоя ябълка, ще благовестваш и ще кажеш: „Сладка е.” Кой е пастир? Пастир е майката, която кърми детето, овчарят, който пасе овцете, учителят, който предава знания. Докле достигнем всинца в единството на вярата и на познанието на Сина Божия в съвършен мъж, в мярата на възрастта на Христовата пълнота. (4:13) Апостолите ходиха с Христа, слушаха, тълкуваха Учението Му. Духът е работил с тях. Те бяха на брой дванадесет. Пророците са продължили работата на апостолите и са били на брой повече от тях. Благовестителите са били още повече, а пастирите и учителите – най-много. Намерете колко са били пророците.
към беседата >>

Пророците са продължили работата на апостолите и са били на брой повече от тях.
Пастир е майката, която кърми детето, овчарят, който пасе овцете, учителят, който предава знания. Докле достигнем всинца в единството на вярата и на познанието на Сина Божия в съвършен мъж, в мярата на възрастта на Христовата пълнота. (4:13) Апостолите ходиха с Христа, слушаха, тълкуваха Учението Му. Духът е работил с тях. Те бяха на брой дванадесет. Пророците са продължили работата на апостолите и са били на брой повече от тях. Благовестителите са били още повече, а пастирите и учителите – най-много. Намерете колко са били пророците. Във всяка църква трябва да има поне един пророк. Във всяко най-малко общество трябва да има поне един пророк. На всеки пророк трябва да има най-малко десет благовестители.
към беседата >>

Дарбите у човека съответстват на пророците, апостолите, благовестителите, пастирите и учителите и всички те трябва да се развиват.
Намерете колко са били пророците. Във всяка църква трябва да има поне един пророк. Във всяко най-малко общество трябва да има поне един пророк. На всеки пророк трябва да има най-малко десет благовестители. Този е редът на увеличаване, така че и дарбите по същия начин се увеличават. Дарбите у човека съответстват на пророците, апостолите, благовестителите, пастирите и учителите и всички те трябва да се развиват. Всеки може да бъде за себе си пророк. Пророк е всеки прозорлив човек, който предвижда нещата отдалеч. Той е учил в училище, завършил е и започва да прилага знанията, да прави изчисления и най-после предсказва, че еди-коя си комета след толкова и толкова години ще се върне. Като се сбъдне предсказанието му, казват: „Ето един пророк.” Всички тези дарби са ни дадени, за да познаем Сина Божий, докато стигнем до състоянието на съвършен мъж в мярата на възрастта, във възрастта на Христовата пълнота. Един друг стих казва: „Ние имаме ума Христов.” С това Павел подразбира връзката между Божествената душа и тяло.
към беседата >>

Третото упражнение, което ще изпълнявате поне един път на ден, е следното: ще седнете хубаво на един стол или ще застанете прави, ще отворите прозореца, ще оставите временно раницата си, за да имате добро разположение, ще затворите дясната си ноздра, а с лявата ще поемате въздух, като броите мислено до десет.
Обсъждайте предварително всичко, което ще говорите. Възбудени сте – не говорете. Говорете само същественото, контролирайте езика и речта си. Да няма скърцане на кола, да няма преплитане на краката на коня, т.е. господарят, който кара колата, да не е със замаяна глава. Третото упражнение, което ще изпълнявате поне един път на ден, е следното: ще седнете хубаво на един стол или ще застанете прави, ще отворите прозореца, ще оставите временно раницата си, за да имате добро разположение, ще затворите дясната си ноздра, а с лявата ще поемате въздух, като броите мислено до десет. След това ще затворите и лявата си ноздра и при затворени две ноздри ще задържите въздуха в дробовете си, като броите пак до десет. След това ще отворите дясната си ноздра и от нея ще изпуснете въздуха, като броите пак до десет. После ще затворите лявата си ноздра, а с дясната ще поемате въздуха по същия начин, както и в първия случай. Това упражнение ще го направите десет пъти едно след друго или два пъти по пет, като поемането на въздуха се редува ту с лявата, ту с дясната ноздра. Преди упражнението ще отваряте Светото Писание на Посланието към Ефесяни, ще прочитате всеки ден по десет стиха, като започнете от първа глава.
към беседата >>

69. Голямата вяра

Затова казваме: двама души на един стол едновременно не могат да стоят, в една кесия не могат да бъркат, едни обуща не могат да носят и т.н.
Ако скъсаш връзката си, ти сам се отдалечаваш от Него. За духовния свят няма място, пространство и време. Това са величини, които имат отношение към материалния свят. Можеш да бъдеш близо до Бога по дух, а не по плът. Физическият свят е ограничен, а духовният е безграничен. Затова казваме: двама души на един стол едновременно не могат да стоят, в една кесия не могат да бъркат, едни обуща не могат да носят и т.н. Докато е на земята, човек трябва да разбира физическите закони и да се съобразява с тях. Първоначално, хората са ходели без обуща, но след грехопадението климатическите условия се изменили, станало по-студено и се явила нужда от обувки. Днес птичките не се борят за обувки, като хората. – Защо се бият и карат хората помежду си? – Защото вярата им е отслабнала.
към беседата >>

70. Лозата и пръчките

Работи с любов, без никакво користолюбие.
Вместо да водиш дело с години, да си създаваш неприятности, по-добре сам си помогни. Ако се съдиш с ближния си, ще те отрежат от лозата и ще те хвърлят в огъня, дето ще се изпаряваш. Това значи, да обезсмисли човек живота си. След години ще съзнаеш погрешката си и ще разбереш, че никой няма право да се съди със своя ближен. Който прилага Божествения закон в живота си, той повече печели, отколкото губи. Работи с любов, без никакво користолюбие. Защо ще се мъчиш да обърнеш някой богат човек към Бога, ако той не е готов за това? Защо ще се мъчиш да привлечеш учения човек в дома си, ако той не иска доброволно да те посети? Каквото и да правиш, нищо не се постига насила. Чрез насилие нито богатият обръща кесията си, нито ученият отваря ума и сърцето си. Има смисъл да дойде някой учен в дома ти, но да е готов да нахвърля в двора ти от своите камъни, с които да градиш.
към беседата >>

71. Като себе си

Ние говорим за любовта, за която апостол Павел казва: „Отчасти знаем, отчасти пророкуваме, но когато дойде съвършеното, това, което е отчасти ще се прекрати.“ Съвършеното е любовта.
В първоначалния език думата „стар“ имала съвсем различно значение от това, което днес й отдават. За да се развива правилно, младият трябва да служи на два велики закона: любов към Бога и любов към ближния. Без любов нищо не се ражда. Любовта подтиква човешката душа към движение и творчество. Да се говори за любов, това не значи, че имаме предвид човешката любов, която води към разочарования. Ние говорим за любовта, за която апостол Павел казва: „Отчасти знаем, отчасти пророкуваме, но когато дойде съвършеното, това, което е отчасти ще се прекрати.“ Съвършеното е любовта. Абсолютната, Божествена истина се изявява чрез съвършеното знание, чрез любовта. Христос казва, че любовта се изявява чрез два велики закона: Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа, с всичката си сила, а ближния си, като себе си. Когато се говори за любов към Бога, някои мислят, че Той е вън от тях, невидим. Затова казват, че никой не Го е видял. Който иска да намери Бога, трябва да Го търси в брата си, т.е.
към беседата >>

В Откровението се говори за 24 старци, които седят около престола на Бога.
Съвременните хора са остарели преждевременно. Те говорят за старост, без да разбират, какво представя старостта. Само Бог е стар. Старост без мъдрост не е старост. Милиони години още ще минат, докато се яви стар човек на земята. В Откровението се говори за 24 старци, които седят около престола на Бога. Теософите дават различни обяснения за тия старци. Всъщност, те символизират времето, т.е. епохите, през които е минало човечеството. Времето е в Бога, който носи началото и края на нещата. Когато Христос казва, че трябва да станете като децата, Той има предвид, че старият не може да влезе в Царството Божие.
към беседата >>

72. Моето иго

– Честолюбието ми не позволява да се моля на този – онзи.
– В неврастенията няма нищо лошо. Неврастеникът е онзи, който се е омотал в лабиринта на своите мисли и чувства, объркал е пътя си и не може да излезе вън, на свобода. Такова е положението на човек, който има да плаща две-три полици в един ден, но няма достатъчно пари и се чуди, как да излезе от това положение. – Какъв е цярът на тази неврастения? – Да отидеш при кредитора си и да го помолиш да продължи срока на полиците си. – Честолюбието ми не позволява да се моля на този – онзи. – Как ти позволява честолюбието да подписваш толкова полици? Щом си подписал няколко полици, без да си в сила да ги плащаш, ти си накърнил вече честолюбието си. Сега не ти остава нищо друго, освен да се молиш и да възстановиш своето честолюбие и достойнство. Един турски кадия разглеждал делото на един богат турчин. Преди да се произнесе и издаде присъдата, турчинът посетил кадията и изказал следната молба: Господин кадия, ще ти дам сто лири и гърне с чисто, хубаво масло, ако отсъдиш делото правилно.
към беседата >>

– Как ти позволява честолюбието да подписваш толкова полици?
Неврастеникът е онзи, който се е омотал в лабиринта на своите мисли и чувства, объркал е пътя си и не може да излезе вън, на свобода. Такова е положението на човек, който има да плаща две-три полици в един ден, но няма достатъчно пари и се чуди, как да излезе от това положение. – Какъв е цярът на тази неврастения? – Да отидеш при кредитора си и да го помолиш да продължи срока на полиците си. – Честолюбието ми не позволява да се моля на този – онзи. – Как ти позволява честолюбието да подписваш толкова полици? Щом си подписал няколко полици, без да си в сила да ги плащаш, ти си накърнил вече честолюбието си. Сега не ти остава нищо друго, освен да се молиш и да възстановиш своето честолюбие и достойнство. Един турски кадия разглеждал делото на един богат турчин. Преди да се произнесе и издаде присъдата, турчинът посетил кадията и изказал следната молба: Господин кадия, ще ти дам сто лири и гърне с чисто, хубаво масло, ако отсъдиш делото правилно. Кадията издал присъдата в полза на турчина.
към беседата >>

Щом си подписал няколко полици, без да си в сила да ги плащаш, ти си накърнил вече честолюбието си.
Такова е положението на човек, който има да плаща две-три полици в един ден, но няма достатъчно пари и се чуди, как да излезе от това положение. – Какъв е цярът на тази неврастения? – Да отидеш при кредитора си и да го помолиш да продължи срока на полиците си. – Честолюбието ми не позволява да се моля на този – онзи. – Как ти позволява честолюбието да подписваш толкова полици? Щом си подписал няколко полици, без да си в сила да ги плащаш, ти си накърнил вече честолюбието си. Сега не ти остава нищо друго, освен да се молиш и да възстановиш своето честолюбие и достойнство. Един турски кадия разглеждал делото на един богат турчин. Преди да се произнесе и издаде присъдата, турчинът посетил кадията и изказал следната молба: Господин кадия, ще ти дам сто лири и гърне с чисто, хубаво масло, ако отсъдиш делото правилно. Кадията издал присъдата в полза на турчина. За да изкаже благодарността си, турчинът му занесъл обещаните сто лири и гърне с масло.
към беседата >>

Сега не ти остава нищо друго, освен да се молиш и да възстановиш своето честолюбие и достойнство.
– Какъв е цярът на тази неврастения? – Да отидеш при кредитора си и да го помолиш да продължи срока на полиците си. – Честолюбието ми не позволява да се моля на този – онзи. – Как ти позволява честолюбието да подписваш толкова полици? Щом си подписал няколко полици, без да си в сила да ги плащаш, ти си накърнил вече честолюбието си. Сега не ти остава нищо друго, освен да се молиш и да възстановиш своето честолюбие и достойнство. Един турски кадия разглеждал делото на един богат турчин. Преди да се произнесе и издаде присъдата, турчинът посетил кадията и изказал следната молба: Господин кадия, ще ти дам сто лири и гърне с чисто, хубаво масло, ако отсъдиш делото правилно. Кадията издал присъдата в полза на турчина. За да изкаже благодарността си, турчинът му занесъл обещаните сто лири и гърне с масло. Кадията благодарил и, след сбогуването си с турчина, решил да опита маслото, дали е хубаво.
към беседата >>

73. Детето растеше

Всяко ново движение, всяка нова идея е Божествена, но като се прилага, в нея се вмъкват човешки елементи – користолюбие, егоизъм и др., които я изопачават.
Като прекара няколко години между родителите си, на земята, то пак си заминава за духовния свят. Тогава родителите му плачат, а на небето се радват, че то е свършило работата си. То е дошло на земята да повдигне родителите си, да внесе в умовете им една нова идея и след това си заминава. Съвременният свят е обхванат от една нова идея – болшевизмът. Тя е Божествена идея, но опасно е да не се изопачи. Всяко ново движение, всяка нова идея е Божествена, но като се прилага, в нея се вмъкват човешки елементи – користолюбие, егоизъм и др., които я изопачават. Не се страхувайте от Божественото. Обаче, пазете се от преходното, човешкото, което се основава на личния живот. Не се страхувайте, че известно движение ще вземе големи размери. Определено е, какви размери трябва да има това движение. Дойде ли до тях, повече не може да се подвижи.
към беседата >>

74. Нито тържик

Някои мислят, че първото място подразбира първия стол.
Българите казват: „Бог дава, но в кошара не вкарва.” – Щом работиш, Бог и в кошарата вкарва. Ако не работиш, Бог нищо не вкарва. Мислите ли, тогава, че човек може да заеме първо място и да го задържи, ако нищо не работи? Първото място има отношение към човек, който е в състояние да свърши една велика работа. Учителят му дава да реши една трудна задача, и той я решава. Някои мислят, че първото място подразбира първия стол. То означава най-трудната задача. Първото място се дава на силните хора, които имат характер, и могат да се жертват. Който е готов да живее за другите, ще вземе първо място; който живее само за себе си, взима последно място. Музикантът се изпитва с трудните парчета. И ако ги изсвири добре, тогава го поставят на първо място.
към беседата >>

Някои мислят, че първото място подразбира първия стол. (втори вариант)
Българите казват: „Бог дава, но в кошара не вкарва." Щом работиш, Бог и в кошарата вкарва. Ако не работиш, Бог нищо не вкарва. Мислите ли тогава, че човек може да заеме първо място и да го задържи, ако нищо не работи? Първото място има отношение към човек, който е в състояние да свърши една велика работа. Учителят му дава да реши една трудна задача, и той я решава. Някои мислят, че първото място подразбира първия стол. То означава най- трудната задача. Първото място се дава на силните хора, които имат характер и могат да се жертват. Който е готов да живее за другите, ще вземе първо място. Който живее само за себе си, взима последното място. Музикантът се изпитва с трудните парчета и ако ги изсвири добре, тогава го поставят на първо място.
към втори вариант >>

75. Това учение

Апостолът казва: „Всеки, който престъпва и не пребъдва в Христовото учение, няма Бог, а този, който не престъпва, той е в Отца и Сина.” Вярвам, че мнозина посмяват да престъпват, но има двояко престъпление.
Думата престъпваима двояко значение. Например детето започва да пристъпва и каква радост усеща майката тогава – тя отива да съобщи на съседите си, че детето й пристъпва. Разбирате ли защо майката се радва? Детето й, което е ходило на четири крака като животно, започва да се изправя, т.е. пристъпва, а това радва майката. Апостолът казва: „Всеки, който престъпва и не пребъдва в Христовото учение, няма Бог, а този, който не престъпва, той е в Отца и Сина.” Вярвам, че мнозина посмяват да престъпват, но има двояко престъпление. Когато човек се разгневи, в душата му влиза омразата и той престъпва. Престъпи ли по този начин човек, той вече не може да пребъдва в Христовото учение. Христовото учение е Божествено, то е учение на Вечния живот, а не на човешкия, временен живот. Животът може да се раздели на три категории: животински, човешки и Божествен. Животинският живот е живот на постоянни мъчения, човешкият – на постоянен труд, а Божественият живот е на постоянна Любов или на блаженствата.
към беседата >>

Христовото учение е живо и апостол Павел казва: „Христос е дошъл в плът.” Как си представяте Христа?
Не искам да кажа, че вие не сте на Пътя, че сега търсите Истината. Защото ученикът, когато решава една задача, знае дали е вярна, или не. Много пъти задачите имат отбелязан отговор, по който могат да бъдат проверени. Този ученик, който не разбира работата си, иска отговорът му да бъде точно според книгата, но способният ученик казва: „Отговорът на тази задача в книгата не е верен.” Следователно вие трябва да поправите отговорите по книгите и да решавате по всичките правила на математиката. Този процес, през който ще минете, ще бъде за вас полезен. Христовото учение е живо и апостол Павел казва: „Христос е дошъл в плът.” Как си представяте Христа? Апостол Павел казва: „Не познаваме Христа тъй, както е бил.” Тогава как Го познаваме? Значи има начини, чрез които Христос може да се познае, да се почувства. Когато казваме, че Христос можем да Го познаем, аз разбирам, че Светлината можем да я познаем само с окото си, но не и с пипането, нито с мириса, нито с ухото си. Как познаваме Мъдростта? Чрез ухото си.
към беседата >>

Апостол Павел казва: „Не познаваме Христа тъй, както е бил.” Тогава как Го познаваме?
Защото ученикът, когато решава една задача, знае дали е вярна, или не. Много пъти задачите имат отбелязан отговор, по който могат да бъдат проверени. Този ученик, който не разбира работата си, иска отговорът му да бъде точно според книгата, но способният ученик казва: „Отговорът на тази задача в книгата не е верен.” Следователно вие трябва да поправите отговорите по книгите и да решавате по всичките правила на математиката. Този процес, през който ще минете, ще бъде за вас полезен. Христовото учение е живо и апостол Павел казва: „Христос е дошъл в плът.” Как си представяте Христа? Апостол Павел казва: „Не познаваме Христа тъй, както е бил.” Тогава как Го познаваме? Значи има начини, чрез които Христос може да се познае, да се почувства. Когато казваме, че Христос можем да Го познаем, аз разбирам, че Светлината можем да я познаем само с окото си, но не и с пипането, нито с мириса, нито с ухото си. Как познаваме Мъдростта? Чрез ухото си. Тъй че, слушането е мисъл.
към беседата >>

76. Изгряващото слънце

И тъй, да се върнем към Бога и да живеем без религията на омразата, завистта и користолюбието.
Срещам един пиян човек, който се е напил много. Той ми се извинява и казва: „Извинете, господине, аз съм магаре, понапил съм се добре“. Казвам му: „Ти не си магаре, защото магарето не пие, но си откровен човек, за което те и уважавам“. Понякога човек, като се напие, може да стане буржоа, защото работният човек никога не се напива. Всички пияници са буржоа. И тъй, да се върнем към Бога и да живеем без религията на омразата, завистта и користолюбието. С това не искам да кажа, че трябва да се изхвърли религията, нека си съществува класовата борба, защото и тя е тъй потребна, както са потребни онези глисти, които разработват почвата. Земеделецът казва: „Изорах нивата“. – Не, не си я изорал ти, а тези глисти, които живеят дълбоко в земята. Тъй и в класовата борба пролетариите, буржоата са глистите, които са работили ред години и са окислили почвата. След това ще дойдат ангелите със своите рала, ще посеят тази почва и ще кажат: „Достатъчно сте работили, ние ви благодарим, защото ще имате за хиляди години какво да ядете и пиете и ще бъдете всички братя“.
към беседата >>

77. Светило на тялото

Възприеми една Божествена мисъл без каква да е користолюбива цел, изслушай нейните упътвания, и ти ще придобиеш всичко, което пожелаеш.
Следователно всички ние живеем в закона на илюзиите, мислим, че всичко знаем. Казвате: „Нам не ни трябва никаква философия“. Не, има една философия, философията на твоето око, на твоята душа, и нея трябва всички да знаете. В какво се състои разбирането на този закон? Когато човек проектира една мисъл по Божествен начин, тя вече твори у него. Възприеми една Божествена мисъл без каква да е користолюбива цел, изслушай нейните упътвания, и ти ще придобиеш всичко, което пожелаеш. Като казвам, че ще придобиеш всичко, което желаеш, разбирам това, което се променя, но не се изменя. Тогава ще живееш в една непреривна връзка на Любовта. Като говоря за Любов, не разбирам вашата, човешката любов. Вашата любов е като тази между петлите и кокошките. Хвърлят малко жито или царевица на кокошките и петлите, те всички се събират заедно да ядат, но остане ли едно–две зрънца, веднага петелът разгонва кокошките и изяжда сам последното зрънце.
към беседата >>

78. Гредата

Гредата е придобита от един алчен, користолюбив живот.
Онзи учител, който пръв е препоръчал да се постави гредата в окото, а не в къщата, той не е разбрал Божествените закони. В тялото може да има греда, но в окото по никой начин не трябва да има. Под думата „сламки“ аз подразбирам ония хора, които живеят в чисто чувствения свят. Сламките са взети от житото. Тези хора са придобили грешки от постоянните си удоволствия в света. Гредата е придобита от един алчен, користолюбив живот. На такива хора не може да разчитате. И тоя човек, в чието око стои гредата, която е много тежка, неговото око постоянно се уморява и затова гледа все надолу. Мога да направя всеки от вас да гледа надолу. Как? – Като туря 100 оки товар на гърба му, той ще започне да разсъждава и да гледа надолу. Някои ще кажат за него, че е голям философ.
към беседата >>

79. Трапезата на Новия Завет

В окултните науки се казва, че на един стол могат да седят едновременно няколко същества, без да се обезпокояват едно от друго.
Познавам генерали, които воюват, без да избиват хората, и ние, в съвременното общество, имаме по-голяма нужда от тях. Някои казват, че на нас не ни трябват генерали. Не, трябват ни, само че правилно да си изпълняват дълга. А който завижда на богатия и иска да вземе неговото място, това не е разрешение на въпроса. Двама или трима души не могат, според мене, да носят една сабя, така че този, който е роден за генерал, ще изпълнява своята служба. В окултните науки се казва, че на един стол могат да седят едновременно няколко същества, без да се обезпокояват едно от друго. Ще питате: „Как е възможно това? “ Ще ви го обясня. Да допуснем, че имаме една тенекия, която събира най-много 10 килограма. Да туриме в нея едри куршими, докато се напълни. Казваме, че тенекията е вече пълна, обаче в междината може да поставим още няколко килограма ситни сачми.
към беседата >>

Тъй че идеята, какво на моя стол не може да седят много души, е неправилна; на моя стол може да седнат десетте души, които взеха по един предмет от царя, даже и аз, единадесетият, мога да седна на същия стол.
Да туриме в нея едри куршими, докато се напълни. Казваме, че тенекията е вече пълна, обаче в междината може да поставим още няколко килограма ситни сачми. И сега, казваме, че е пълна, но в по-малките междинки може да турим ситен пясък, докато се и те запълнят. В същата тенекия може да налеем също един килограм вода и пак ще остане още малко място, в което може да налеем около 100 грама от най-хубавия спирт. Тъй че тези противоречиви елементи заеха място в тази тенекия, която на пръв поглед изглеждаше, че се напълни само от едрия куршум. Тъй че идеята, какво на моя стол не може да седят много души, е неправилна; на моя стол може да седнат десетте души, които взеха по един предмет от царя, даже и аз, единадесетият, мога да седна на същия стол. Следователно няма да има никакво противоречие. Аз съм избрал числото 11, защото кара хората да мислят. А това става, когато човек мине най-големи изпитания. Всички велики народи, с характер, са минали през най-големи изпитания, през огън и вода. На героите в света да се подражава, а не да се съжаляват.
към беседата >>

Тълкуванията им приличат на тези, които някои съвременни богослови правят върху посланията на апостол Павел и други за определения и неопределения член и казват: „Апостол Павел не е турил на място този или онзи член“.
Те не са могли да се освободят навреме, не са могли да се развържат, и дяволът ги е впрегнал и казва: „Дий, дий! “ Това е една алегория, за да мислите. Мнозина казват днес: „Тъй е казал едно време Питагор, тъй е писал Трисмегист на златната си плоча, тъй е казал Кант“, и прочие. Моите почитания към всички тези труженици, но знаете ли отде са взели тези учени хора своето учение? Всички се възхищават от техните учения и ги тълкуват. Тълкуванията им приличат на тези, които някои съвременни богослови правят върху посланията на апостол Павел и други за определения и неопределения член и казват: „Апостол Павел не е турил на място този или онзи член“. В това се състои тяхната критика и тълкуване. Като пишете нещо, вие не мислете къде да поставите този или онзи член, а гледайте мисълта ви да бъде правилна, съдържание да има. Апостол Павел е могъл и без членове, и без запетаи да изрази същата мисъл. Като кроите една дреха, едната част ще бъде предницата на дрехата, а другата част ще бъде гърбът. Който мисли за определения член, това показва, че той е определен член на някоя църква, а който говори за неопределения член, то значи, че той е оглашен.
към беседата >>

Апостол Павел е могъл и без членове, и без запетаи да изрази същата мисъл.
Моите почитания към всички тези труженици, но знаете ли отде са взели тези учени хора своето учение? Всички се възхищават от техните учения и ги тълкуват. Тълкуванията им приличат на тези, които някои съвременни богослови правят върху посланията на апостол Павел и други за определения и неопределения член и казват: „Апостол Павел не е турил на място този или онзи член“. В това се състои тяхната критика и тълкуване. Като пишете нещо, вие не мислете къде да поставите този или онзи член, а гледайте мисълта ви да бъде правилна, съдържание да има. Апостол Павел е могъл и без членове, и без запетаи да изрази същата мисъл. Като кроите една дреха, едната част ще бъде предницата на дрехата, а другата част ще бъде гърбът. Който мисли за определения член, това показва, че той е определен член на някоя църква, а който говори за неопределения член, то значи, че той е оглашен. Никаква философия няма тук. А дълбоката философия седи в това, което природата е изработила. В едно цвете има много по-голямо съдържание, отколкото в научния трактат на Питагор или в „Чистия разум“ на Кант, или в десетте правила на Трисмегист, писани на златната плоча.
към беседата >>

80. Гърбавата жена

При това, някъде го приемат добре, а другаде го нахокват, докато у него се убие всяко честолюбие.
У нас има една апатия към дълбоката истина. Има само едно механическо вярване: ние чакаме да дойде Бог, та Той да оправи всичко, Той да ни научи на всичко, без да седнем сами ние да работим и да издирваме. Така ние приличаме на онзи богатски син, който наследил голямо състояние от баща си. Ходил той по концерти, балове, разхождал се от град на град, обиколил всички по-забележителни места в света и като се върнал най-после, казал: „Няма никакъв смисъл в този живот“. Такъв човек, който като турист обикаля градовете или събира знания в училището, без да ги приложи, аз го считам като просяк, който ходи със своята торба от къща на къща да събира подаяния и ги трупа на едно място. При това, някъде го приемат добре, а другаде го нахокват, докато у него се убие всяко честолюбие. Това е израждане на човека. Всеки, който очаква на другите, ще се изроди. В Писанието се казва: „Вярвай, надявай се и люби“, а това значи – имай воля. Да проявиш воля, значи да се противопоставиш на целия свят, ако е против твоите убеждения, които ти си проверил и искаш да прокараш. Може да ти кажат, че е глупаво да устояваш на това, но ако имаш воля, ти няма да се откажеш по никой начин.
към беседата >>

Освен това, нали апостол Павел казваше, жените да не ходят гологлави?
Това нещо може да стане само в бъдеще, когато хората се подготвят да не злоупотребяват. Програмата за бъдещата култура е предвидена, определена е работата и за мъже, и за жени, и за деца. Тогава хората ще се познават отдалеч, ще ходят без шапки и ще работят само 2 часа на ден. Социалистите искат в програмата си 8 часа труд, а аз турям в бъдещата програма само 2 часа физически труд. Ще ми възразите: „Ами ако слънчасат? Освен това, нали апостол Павел казваше, жените да не ходят гологлави? “ Какво значи да си гологлав? – Да приемеш Благословение, а за жените апостол Павел е казал да ходят с покрити глави само когато са пред мъжете си, а вън ще хвърлят наметалото си, за да чуят гологлави какво ще каже Христос. Излезеш ли вън, под открито небе, ще хвърлиш всичко от главата си, за да може да възприемеш Божията благодат и да чуеш какво говори Христос. А днес хората са си турили големи шапки и под тях има такова силно бръмчене, че не могат да чуят нищо от това, което говори Христос. Сегашните хора си турили големи шапки, за да станат министри, милионери и какви ли не още, та как ще разберат Божията воля?
към беседата >>

– Да приемеш Благословение, а за жените апостол Павел е казал да ходят с покрити глави само когато са пред мъжете си, а вън ще хвърлят наметалото си, за да чуят гологлави какво ще каже Христос.
Тогава хората ще се познават отдалеч, ще ходят без шапки и ще работят само 2 часа на ден. Социалистите искат в програмата си 8 часа труд, а аз турям в бъдещата програма само 2 часа физически труд. Ще ми възразите: „Ами ако слънчасат? Освен това, нали апостол Павел казваше, жените да не ходят гологлави? “ Какво значи да си гологлав? – Да приемеш Благословение, а за жените апостол Павел е казал да ходят с покрити глави само когато са пред мъжете си, а вън ще хвърлят наметалото си, за да чуят гологлави какво ще каже Христос. Излезеш ли вън, под открито небе, ще хвърлиш всичко от главата си, за да може да възприемеш Божията благодат и да чуеш какво говори Христос. А днес хората са си турили големи шапки и под тях има такова силно бръмчене, че не могат да чуят нищо от това, което говори Христос. Сегашните хора си турили големи шапки, за да станат министри, милионери и какви ли не още, та как ще разберат Божията воля? Ние всички сме толкова богати, че няма какво повече да желаем, но трябва да дадем свобода на всички наши братя, да развият и те своите богатства и да не им правим никакви препятствия. На българите особено препоръчвам да не развалят.
към беседата >>

81. Старият книжник

Желанието, което имаме, да удържим някое обещание, което не може да се изпълни, е продиктувано от честолюбието на някой честен човек.
Особено ако този човек е поет, нека се опита след това да напише нещо хубаво. Също и някой драматург или писател, който бие жена си, може ли след това да съчини някаква пиеса или книга? Жена, която е правила опити да отрови мъжа си, изгубва своята хубост. Ако момък и мома си дадат обещание да се оженят, но тяхното обещание се окаже глупаво, то те не трябва да турят в изпълнение този договор. Ако аз дам обещание да се срещна днес с 1000 души и да водя с всички един интелигентен разговор, немислимо е да изпълня обещанието си. Желанието, което имаме, да удържим някое обещание, което не може да се изпълни, е продиктувано от честолюбието на някой честен човек. Честен човек е обаче този, който мисли и действа правилно. Сега вие, мъже и жени, сте този учен книжник, и това старо и ново, което вадите от съкровището си, са вашите синове и дъщери. Ако майката роди неспособно, сприхаво дете, то е вехтата дреха. Ако разбираше закона, тя щеше да роди умно дете, което е новата дреха. Но на физическото поле това умно дете се намира в неподходяща среда за него.
към беседата >>

82. Методи за уякчаване вътрешната връзка между хората

Най-първо, гледайте да се освободите сами вътрешно от користолюбието, което не е ваше и което ви е присадено.
Всинца вие не може да се обърнете в голяма река; има много големи реки, както много велики хора, но няма добри хора, сиреч хора такива, волята на които е просветена и в излишък, че да могат да дадат и на други. Ние не учим хората да дадат всичко, да изпразват своите хамбари, да се самопожертвуват, но да дават само излишното. Една от причините, които развалят хората, е тази, че, когато се срещнат, някои от голяма ревност се укоряват: ,,Ти не вървиш в правия път" и с това си пречат. Така се произвежда нарушение в мисли, и почват да се отблъсват. Днес не можете да съберете водителите на религиозните общества, нито 4-5 владици, да мислят еднакво, защото не разбират великия закон и защото всички служат на себе си. Най-първо, гледайте да се освободите сами вътрешно от користолюбието, което не е ваше и което ви е присадено. Отчупете тази присадка, защото това, що е присадено не на място, трябва да се отмахне. Апостол Павел на едно място казва, че дивата маслина е присадена на питомната. Ако вие сте присадени на питомна маслина и не се развивате, мислите ли, че господарят ви ще ви държи там дълго време? Той ще каже: .Да се махнат". У вас има някои неща от самите вас присадени, те трябва просто да се отчупят, а те се отчупват, когато последва някое нещастие, например, човек изгуби пари, обществено положение или бъде ограничен отсякъде.
към беседата >>

Апостол Павел на едно място казва, че дивата маслина е присадена на питомната.
Една от причините, които развалят хората, е тази, че, когато се срещнат, някои от голяма ревност се укоряват: ,,Ти не вървиш в правия път" и с това си пречат. Така се произвежда нарушение в мисли, и почват да се отблъсват. Днес не можете да съберете водителите на религиозните общества, нито 4-5 владици, да мислят еднакво, защото не разбират великия закон и защото всички служат на себе си. Най-първо, гледайте да се освободите сами вътрешно от користолюбието, което не е ваше и което ви е присадено. Отчупете тази присадка, защото това, що е присадено не на място, трябва да се отмахне. Апостол Павел на едно място казва, че дивата маслина е присадена на питомната. Ако вие сте присадени на питомна маслина и не се развивате, мислите ли, че господарят ви ще ви държи там дълго време? Той ще каже: .Да се махнат". У вас има някои неща от самите вас присадени, те трябва просто да се отчупят, а те се отчупват, когато последва някое нещастие, например, човек изгуби пари, обществено положение или бъде ограничен отсякъде. Тогаз той убива желанията си за преходни блага и потърсва друг път. Казва му се : ,,Трябва да избереш пътя-—ако вървиш нагоре, има живот, ако тръгнеш надолу, няма живот за тебе".
към беседата >>

Апостол Павел и той е бил в черната магия — ,,Едно време бях гонител", казва той, значи, е бил в черната магия, ,,а сега се изповядвам".
Концентрира се някой да си коли волята, кали я, кали я, и един ден се пречупи и рече: „Хайде в други живот ще започна изново". Такива опити са правени, правени много. Колко от вас са се занимавали с черната магия! Сега сте се разкаяли, понеже веч го съзнавате. Не че сте го желали, но сте влезли необмислено в кривия път. Апостол Павел и той е бил в черната магия — ,,Едно време бях гонител", казва той, значи, е бил в черната магия, ,,а сега се изповядвам". И вие трябва да имате същата доблест да се изповядате. Павел казва : ,,Като познах учението Христово, считам, че познанията, които съм имал досега, са смет, отсега нататък няма да бъда гонител." И вие кажете като него. Ще гледате да възстановите една вътрешна хармония между всички, да се нагласите като нотите — всеки на своето место. И да направите това не по начин механически, а по Божествен път. Като почнете по този път, Христос ще ви коригира : този тон не е на место, трябва да вземете един тон по-високо или по-низко, и, като ви нагласи хубаво, ще дойде тогава Духът и ще засвири правилно песента.
към беседата >>

Такова подхлъзване имаше и у апостола Петра, когато поиска да дава съвет на Христа, Христос му каза : „Тази мисъл идва от сатаната", и тогава пристъпи и каза онова, що има в Евангелието: „Който не се отрече от себе си" и г. н.
Имате ги тези пропуски, може да употребите закона. Пропускът е като къщен ключ, чрез който се отваря и затваря вратата. Тези пропуски ще ви се дадат само тогава, когато бъдете верни, да не злоупотребявате с тях. Верен човек на своята душа, верен на ближния си, верен на Бога. Някой път изневеряването може да стане несъзнателно, но много пъти е ставало и сега става по подхлъзване. Такова подхлъзване имаше и у апостола Петра, когато поиска да дава съвет на Христа, Христос му каза : „Тази мисъл идва от сатаната", и тогава пристъпи и каза онова, що има в Евангелието: „Който не се отрече от себе си" и г. н. Имайте предвид, че Христовото учение е леко. Когато Христос казва: „Моето бреме е леко", Той подразбира своето учение. И наистина, практически, Неговото учение е най-лекият метод. Тъй че, не са прави ония, които проповядват, че Христовото учение е тежко бреме. Сегашното ваше бреме е 10 пъти по-тежко.
към беседата >>

83. Разбиране и прилагане