Търсене в беседите за 'Стопанин'

Стопанинът, който отглежда лоза и се грижи за нея, често ще я посещава, ще подрязва пръчките й, а лозата ще плаче.
“И пристъпиха учениците, та го събудиха.” След всяка почивка идва активен живот. И понеже бурята произвежда условията, след които Животът може да се яви, трябваше да стане буря, за да се яви Христос. Законът е такъв: за да се яви Христос, непременно трябва да стане буря. Могат някои да ви кажат: “Ти си тръгнал по Бога, а едно след друго ти се сипят нещастия! ” Това именно е привилегията. Стопанинът, който отглежда лоза и се грижи за нея, често ще я посещава, ще подрязва пръчките й, а лозата ще плаче. Някои казват: “Изтекоха ми очите от плач”. Аз съжалявам хора, които не са плакали – значи, че не са подрязвани. Ако Господ постъпва така и реже пръчките, значи Той се е събудил и ще ви помогне. Вие ще Му кажете: “Господи, стани, защото погинваме, помогни ни! ” Когато вашият Господ се събуди, как ще Го посрещнете?
към беседата >>

2. Доведете го

И ако вашият стопанин пита защо ви е ослицата, ще кажете: "На Господа трябва." Ослицата е вашият живот, който трябва да посветите в служене на Господа, на Христа.
Ако има високо мнение за себе си, ще живее, ще пада и става, без да разбере дълбокия смисъл на Живота. За да разберете смисъла на Живота, вашите ослици трябва да бъдат свободни. Развързани ли са вашите ослици, или още са в селата вързани? Дошли ли са учениците на Христа да искат ослицата ви? Радвайте се, ако учениците Христови са дошли за вашата ослица. И ако вашият стопанин пита защо ви е ослицата, ще кажете: "На Господа трябва." Ослицата е вашият живот, който трябва да посветите в служене на Господа, на Христа. Днес всички хора се запитват кога ще се оправи светът. Отговорът е прост. Светът ще се оправи, когато хората бъдат готови да дадат живота си за Христа. Светът ще се оправи, когато хората придобият изкуството на пчелата и скромността на двете планини – Арарат и Синай. Малцина се стремят към скромността; повечето хора, мъже и жени, искат да бъдат орли, да летят нависоко.
към беседата >>

И, ако вашиятъ стопанинъ пита, защо ви е ослицата, ще кажете: На Господа трѣбва. (втори вариант)
Ако има високо мнение за себе си, ще живѣе, ще пада и става, безъ да разбере дълбокия смисълъ на живота. За да разберете смисъла на живота, вашитѣ ослици трѣбва да бѫдатъ свободни. Развързани ли сѫ вашитѣ ослици, или още сѫ въ селата вързани? Дошли ли сѫ ученицитѣ на Христа да искатъ ослицата ви? Радвайте се, ако ученицитѣ Христови сѫ дошли за вашата ослица. И, ако вашиятъ стопанинъ пита, защо ви е ослицата, ще кажете: На Господа трѣбва. Ослицата е вашиятъ животъ, който трѣбва да посветите въ служене на Господа, на Христа. Днесъ всички хора се запитватъ, кога ще се оправи свѣтътъ. Отговорътъ е простъ. Свѣтътъ ще се оправи, когато хората бѫдатъ готови да дадатъ живота си за Христа. Свѣтътъ ще се оправи, когато хората придобиятъ изкуството на пчелата и скромностьта на дветѣ планини — Араратъ и Синай.
към втори вариант >>

3. Призваните

Разгневи се стопанинът и рече на раба си: "Излез скоро по улиците и пътищата на града и доведи тук сиромасите, и клосните, и хромите, и слепите." Тези хора се отзоваха на поканата.
Вие избивате благородното и възвишеното в себе си и минавате за културни. Да убиеш Божественото в себе си, значи, да убиваш Божиите чада. Какво ще кажете за онези, които се отрекоха да присъстват на богатата вечеря? Готови ли са те за новата култура? Не са готови. Разгневи се стопанинът и рече на раба си: "Излез скоро по улиците и пътищата на града и доведи тук сиромасите, и клосните, и хромите, и слепите." Тези хора се отзоваха на поканата. Те са носители на бъдещата култура. Кои са клосни? Които не крадат и не пипат чуждото. Кои са хроми? Които не вършат престъпления.
към беседата >>

Стопанинът на къщата, за когото говори Христос, поканил много хора на вечерята, но те се отказали.
Да се разведеш с този, с когото Бог те е съчетал, и да се свържеш с чужд мъж, или чужда жена, това не е истинска култура. Като се натъкват на мъчнотии, хората казват, че животът е борба, следователно, те трябва да се борят. Да се бори агнето с вълка, има смисъл. Но какъв смисъл има да се борят две сестри, или двама братя в един дом? Да се бият хората, когато служат на различни богове, има смисъл; но трябва ли да се бият, когато служат на един и същ Бог? Стопанинът на къщата, за когото говори Христос, поканил много хора на вечерята, но те се отказали. Казва се, че тези хора не са готови за новата култура. Те се занимават с преходни, временни неща, които отклоняват вниманието им от истинското предназначение на човека. На бубата е позволено да се занимава с тялото си само четиридесет дена. След това тя се отказва от него и се превръща в пашкул. После се отказва и от пашкула и се превръща в пеперуда.
към беседата >>

Разгнѣви се стопанинътъ и рече на раба си: „Излѣзъ скоро по улицитѣ и пѫтищата на града и доведи тукъ сиромаситѣ, и клоснитѣ, и хромитѣ, и слѣпитѣ.” Тѣзи хора се отзоваха на поканата. (втори вариант)
Вие избивате благородното и възвишеното въ себе си и минавате за културни. Да убиешъ Божественото въ себе си, значи, да убивашъ Божиитѣ чада. Какво ще кажете за онѣзи, които се отрекоха да присѫтствуватъ на богатата вечеря? Готови ли сѫ тѣ за новата култура? — Не сѫ готови. Разгнѣви се стопанинътъ и рече на раба си: „Излѣзъ скоро по улицитѣ и пѫтищата на града и доведи тукъ сиромаситѣ, и клоснитѣ, и хромитѣ, и слѣпитѣ.” Тѣзи хора се отзоваха на поканата. Тѣ сѫ носители на бѫдещата култура. Кои сѫ клосни? — Които не крадатъ и не пипатъ чуждото. Кои сѫ хроми? — Които не вършатъ престѫпления.
към втори вариант >>

Стопанинътъ на кѫщата, за когото говори Христосъ, поканилъ много хора на вечерята, но тѣ се отказали. (втори вариант)
Да се разведешъ съ този, съ когото Богъ те е съчеталъ, и да се свържешъ съ чуждъ мѫжъ, или чужда жена, това не е истинска култура. Като се натъкватъ на мѫчнотии, хората казватъ, че животътъ е борба, следователно, тѣ трѣбва да се борятъ. Да се бори агнето съ вълка, има смисълъ. Но какъвъ смисълъ има да се борятъ две сестри, или двама братя въ единъ домъ? Да се биятъ хората, когато служатъ на различни богове, има смисълъ; но трѣбва ли да се биятъ, когато служатъ на единъ и сѫщъ Богъ? Стопанинътъ на кѫщата, за когото говори Христосъ, поканилъ много хора на вечерята, но тѣ се отказали. Казва се, че тѣзи хора не сѫ готови за новата култура. Тѣ се занимаватъ съ преходни, временни нѣща, които отклоняватъ вниманието имъ отъ истинското предназначение на човѣка. На бубата е позволено да се занимава съ тѣлото си само 40 деня. Следъ това тя се отказва отъ него и се превръща въ пашкулъ. После се отказва и отъ пашкула и се превръща въ пеперуда.
към втори вариант >>

4. Божественият пламък. Разговори с Учителя

ИБ

Той казал: „Ако и да бие, ще отида, щом дава широко гостоприемство.“ Нахранили го и той чакал да го бият, и даже казал на стопанина: „Хайде де, и другото де!
Всичко, което човек работи, трябва да бъде одобрено от невидимия свят. Тогава човек няма да попада в грешка. За това човек трябва да работи за Бога, за себе се и за ближния си. Разказва Учителят приказката за оня човек, който приемал гости, нахранвал ги и с биене ги изпращал. Един сиромах късно дошъл в селото, пратили го селяните в същата къща, като го предупредили, че гостоприемникът биел. Той казал: „Ако и да бие, ще отида, щом дава широко гостоприемство.“ Нахранили го и той чакал да го бият, и даже казал на стопанина: „Хайде де, и другото де! “ – „Какво друго? “ – запитал го стопанинът. „Нали даваш и друго? “ – „Какво? “ – „Нали ще ме биеш.“ – „Не – отговорил стопанинът – тебе не ще бия, защото, когато ти насилвах ядене, ти не казваше „стига“.
към беседата >>

“ – запитал го стопанинът.
За това човек трябва да работи за Бога, за себе се и за ближния си. Разказва Учителят приказката за оня човек, който приемал гости, нахранвал ги и с биене ги изпращал. Един сиромах късно дошъл в селото, пратили го селяните в същата къща, като го предупредили, че гостоприемникът биел. Той казал: „Ако и да бие, ще отида, щом дава широко гостоприемство.“ Нахранили го и той чакал да го бият, и даже казал на стопанина: „Хайде де, и другото де! “ – „Какво друго? “ – запитал го стопанинът. „Нали даваш и друго? “ – „Какво? “ – „Нали ще ме биеш.“ – „Не – отговорил стопанинът – тебе не ще бия, защото, когато ти насилвах ядене, ти не казваше „стига“. Другите ги бих заради „стига“. С това се вдига Божествената благословия и не трябва да се казва „стига“.
към беседата >>

“ – „Нали ще ме биеш.“ – „Не – отговорил стопанинът – тебе не ще бия, защото, когато ти насилвах ядене, ти не казваше „стига“.
Той казал: „Ако и да бие, ще отида, щом дава широко гостоприемство.“ Нахранили го и той чакал да го бият, и даже казал на стопанина: „Хайде де, и другото де! “ – „Какво друго? “ – запитал го стопанинът. „Нали даваш и друго? “ – „Какво? “ – „Нали ще ме биеш.“ – „Не – отговорил стопанинът – тебе не ще бия, защото, когато ти насилвах ядене, ти не казваше „стига“. Другите ги бих заради „стига“. С това се вдига Божествената благословия и не трябва да се казва „стига“. Когато человек е разсеян, не трябва да яде. Работата тогава е напразна. Във всяка работа трябва да имаме концентриран ум.
към беседата >>

5. Целувание не Ми даде / Целувание ми не даде

Като дойде някой гост вкъщи, стопанинът на къщата ще го целуне.
Когато целунем някого, ние му казваме: „Пътят на твоето спасение е да цъфнеш“. Това означава целувката. Кой трябва да целува? Ние казваме, че слънчевите лъчи целуват цветето. Не, онзи, който е дошъл вкъщи, него целуват. Като дойде някой гост вкъщи, стопанинът на къщата ще го целуне. Ако си стопанин, ти, дъщеря ти, синът ти, ще се изредите да го целувате. Ако целува гостът, това не е правилно. Следователно мога да ви кажа, че Христос беше на гости у тази жена. Тя беше наела стая в къщата на Симон, който даваше банкет на Христа, и когато той дойде, тя непрестанно го целуваше. Тя постъпи според законите на Природата, по закона на цъфтенето, за да покаже, че спасението е там.
към беседата >>

Ако си стопанин, ти, дъщеря ти, синът ти, ще се изредите да го целувате.
Това означава целувката. Кой трябва да целува? Ние казваме, че слънчевите лъчи целуват цветето. Не, онзи, който е дошъл вкъщи, него целуват. Като дойде някой гост вкъщи, стопанинът на къщата ще го целуне. Ако си стопанин, ти, дъщеря ти, синът ти, ще се изредите да го целувате. Ако целува гостът, това не е правилно. Следователно мога да ви кажа, че Христос беше на гости у тази жена. Тя беше наела стая в къщата на Симон, който даваше банкет на Христа, и когато той дойде, тя непрестанно го целуваше. Тя постъпи според законите на Природата, по закона на цъфтенето, за да покаже, че спасението е там. Значи тя отвори душата си, тя отвори сърцето, ума и духа си, за да възприеме тези Божествени лъчи, и превърна се в едно цвете.
към беседата >>

6. Трите живота / Трите живота

Ако е стопанин, той отглежда крави, овце, кокошки; ако е земеделец, има ниви, лозя на разположение; ако е предприемач, има много къщи, дюкяни, които дава под наем.
Значи старите да почиват, младите да си живеят, а възрастните да работят. Това е неразбиране на живота, което се дължи на разногласието между хората. Има три вида живот. Единият наричам материален. В този живот човек мисли само за осигуряване. Ако е стопанин, той отглежда крави, овце, кокошки; ако е земеделец, има ниви, лозя на разположение; ако е предприемач, има много къщи, дюкяни, които дава под наем. Стопанинът се радва на крякането на кокошките, на блеенето на овцете, на мученето на кравите, земеделецът – на богатата реколта, а предприемачът – на големите приходи. Материалистът се стреми към натрупване на богатства и като се осигури, казва: „Струва си да се живее! “ Той слугува десетки години на говедата, на нивите и на къщите си, но най-после се уморява, отегчава и казва: „Човек трябва да помисли за себе си, за своята душа“, и започва да продава всичко, каквото има. Като не го разбират, домашните му се чудят какво става с него, защо продава говедата, имотите си, на които е служил толкова години. Следователно от материалния живот човек минава във втория – в духовния живот, в който започва да мисли за осигуряване на душата си.
към беседата >>

Стопанинът се радва на крякането на кокошките, на блеенето на овцете, на мученето на кравите, земеделецът – на богатата реколта, а предприемачът – на големите приходи.
Това е неразбиране на живота, което се дължи на разногласието между хората. Има три вида живот. Единият наричам материален. В този живот човек мисли само за осигуряване. Ако е стопанин, той отглежда крави, овце, кокошки; ако е земеделец, има ниви, лозя на разположение; ако е предприемач, има много къщи, дюкяни, които дава под наем. Стопанинът се радва на крякането на кокошките, на блеенето на овцете, на мученето на кравите, земеделецът – на богатата реколта, а предприемачът – на големите приходи. Материалистът се стреми към натрупване на богатства и като се осигури, казва: „Струва си да се живее! “ Той слугува десетки години на говедата, на нивите и на къщите си, но най-после се уморява, отегчава и казва: „Човек трябва да помисли за себе си, за своята душа“, и започва да продава всичко, каквото има. Като не го разбират, домашните му се чудят какво става с него, защо продава говедата, имотите си, на които е служил толкова години. Следователно от материалния живот човек минава във втория – в духовния живот, в който започва да мисли за осигуряване на душата си. Осигурен материално, той мисли, че може да се отдаде свободно на работата върху себе си и започва да се съсредоточава, да размишлява върху отвлечени въпроси.
към беседата >>

Ако е стопанин, той отглежда крави, овце, кокошки; ако е земеделец, има ниви, лозя на разположение; ако е предприемач, има много къщи, дюкяни, които дава под наем.
Значи старите да почиват, младите да си живеят, а възрастните да работят. Това е неразбиране на живота, което се дължи на разногласието между хората. Има три вида живот. Единият наричам материален. В този живот човек мисли само за осигуряване. Ако е стопанин, той отглежда крави, овце, кокошки; ако е земеделец, има ниви, лозя на разположение; ако е предприемач, има много къщи, дюкяни, които дава под наем. Стопанинът се радва на крякането на кокошките, на блеенето на овцете, на мученето на кравите, земеделецът – на богатата реколта, а предприемачът – на големите приходи. Материалистът се стреми към натрупване на богатства и като се осигури, казва: „Струва си да се живее! “ Той слугува десетки години на говедата, на нивите и на къщите си, но най-после се уморява, отегчава и казва: „Човек трябва да помисли за себе си, за своята душа“, и започва да продава всичко, каквото има. Като не го разбират, домашните му се чудят какво става с него, защо продава говедата, имотите си, на които е служил толкова години. Следователно от материалния живот човек минава във втория – в духовния живот, в който започва да мисли за осигуряване на душата си.
към беседата >>

Стопанинът се радва на крякането на кокошките, на блеенето на овцете, на мученето на кравите, земеделецът – на богатата реколта, а предприемачът – на големите приходи.
Това е неразбиране на живота, което се дължи на разногласието между хората. Има три вида живот. Единият наричам материален. В този живот човек мисли само за осигуряване. Ако е стопанин, той отглежда крави, овце, кокошки; ако е земеделец, има ниви, лозя на разположение; ако е предприемач, има много къщи, дюкяни, които дава под наем. Стопанинът се радва на крякането на кокошките, на блеенето на овцете, на мученето на кравите, земеделецът – на богатата реколта, а предприемачът – на големите приходи. Материалистът се стреми към натрупване на богатства и като се осигури, казва: „Струва си да се живее! “ Той слугува десетки години на говедата, на нивите и на къщите си, но най-после се уморява, отегчава и казва: „Човек трябва да помисли за себе си, за своята душа“, и започва да продава всичко, каквото има. Като не го разбират, домашните му се чудят какво става с него, защо продава говедата, имотите си, на които е служил толкова години. Следователно от материалния живот човек минава във втория – в духовния живот, в който започва да мисли за осигуряване на душата си. Осигурен материално, той мисли, че може да се отдаде свободно на работата върху себе си и започва да се съсредоточава, да размишлява върху отвлечени въпроси.
към беседата >>

7. Твоето Слово

Стопанинът на стола го гледа, иска да го изкара, но не може.
Те са такива, че пет пари не дават за хората, когато си изказват мнението. Те мислят свободно, на никакви правила не се подчиняват, и на всяка църква те са тръни, и американците ги наричат „крянкс“ – т.е. колелото им се върти навсякъде, те влизат в църквата, без да плащат. Там се плаща за всяко място по 1,500–2,000 долара, столовете са плюшени, и там „се служи на Бога много хубаво! “ Влиза един беден и сяда на един стол. Стопанинът на стола го гледа, иска да го изкара, но не може. Пита го: „Ти знаеш ли на кого е това място? “ – „Не зная.“ Казва му: „Това място е мое“. – „Радвам се.“ – „Знаеш ли колко съм платил? – 2000 долара.“ – „Струва си парите.“ Сега, спира се там. Иде проповедникът доктор Гордон и започва да говори, каже някой пасаж, този се провикне: „Амин, тъй да бъде“.
към беседата >>

8. Хармонична деятелност

Казва Христос: „Ако стопанинът би знаел кога ще дойде крадецът, буден би стоял.“ Някой път заспите: дойде този, видимият крадец, и ви обере.
Тогава доброто само по себе си има смисъл. Приемете ли Божествения живот, и доброто само по себе си ще дойде. Тези правила ви давам, за да се пазите. Всеки от вас има неприятели – видими и невидими. Ако бяхте учени хора и ако разбирахте астрология, щяхте да знаете в кой месец, в коя седмица, в кой ден и час тия духове ще ви нападнат – и ще можете да се пазите от тях; но понеже не знаете, пазете къщите си всякога! Казва Христос: „Ако стопанинът би знаел кога ще дойде крадецът, буден би стоял.“ Някой път заспите: дойде този, видимият крадец, и ви обере. Невидимите крадци са интелигентни. Някой път могат тъй майсторски да ви оплетат, да ви подкопаят къщата, да ви оберат и да си заминат, като ви оставят наново да събирате. Като дойде при вас някой дух, ще го запитате: „Когато си в някоя лодка сред морето, с двете гребла ли гребеш, или само с едното? “ Ще го запиташ това, но ще криеш мисълта си. Ако той ти каже, че можеш и с едно гребло, че може да ти покаже един по-лесен метод, като издигнеш нагоре в лодката си една върлина, обтегнеш на нея платното, ти не оставяй лопатите си.
към беседата >>

9. Изразително лице / Красивото лице (Изразителното лице)

То трябва да представя стопанина на къщата.
Изучавайте лицето си, както астрономът изучава небето. Желая ви всеки от вас да създаде от себе си нов тип. Българинът трябва да преобрази лицето си, да го направи красиво, изразително, то да служи за образец на новия човек, на новия тип. Подвижният ум създава пластично, подвижно лице, върху което идеите се отпечатват като върху чувствителни стъкла. Лицето на човека трябва да говори. То трябва да представя стопанина на къщата. Като стопанин на къщата лицето ще се грижи за нейното благосъстояние и навреме ще взема мерки за най-малките повреди и нарушения. Красивото, което човек носи всебе си, трябва да бъде изразено в главата, в лицето, в ръцете, в краката, в цялото му тяло, а най-после и в словото му, израз на което са неговите мисли, чувства и постъпки. След това идат душата и Духът му като последни изразители на човешката красота и величие. Това са степени на човешкото развитие, които го водят от видимия към невидимия свят. Като говоря за човешката красота, аз имам предвид не само външната, но и вътрешната красота.
към беседата >>

Като стопанин на къщата лицето ще се грижи за нейното благосъстояние и навреме ще взема мерки за най-малките повреди и нарушения.
Желая ви всеки от вас да създаде от себе си нов тип. Българинът трябва да преобрази лицето си, да го направи красиво, изразително, то да служи за образец на новия човек, на новия тип. Подвижният ум създава пластично, подвижно лице, върху което идеите се отпечатват като върху чувствителни стъкла. Лицето на човека трябва да говори. То трябва да представя стопанина на къщата. Като стопанин на къщата лицето ще се грижи за нейното благосъстояние и навреме ще взема мерки за най-малките повреди и нарушения. Красивото, което човек носи всебе си, трябва да бъде изразено в главата, в лицето, в ръцете, в краката, в цялото му тяло, а най-после и в словото му, израз на което са неговите мисли, чувства и постъпки. След това идат душата и Духът му като последни изразители на човешката красота и величие. Това са степени на човешкото развитие, които го водят от видимия към невидимия свят. Като говоря за човешката красота, аз имам предвид не само външната, но и вътрешната красота. Поставете си за цел всеки от вас да предаде на лицето си някакъв специфичен израз.
към беседата >>

Човек на своето лице трябва да гледа, както един стопанин на къщата си. (втори вариант)
Това е хубаво, но да има човек лице изразително, пластично, красиво, да изразява неговата душа, да се вижда разширение на идеята, един свят красив и хубав – светлина. Аз бих желал у вас да се образуват новите типове. В България да се образува един нов тип. Един окултен ученик трябва да се отличава – "Лице има в него." Всеки да усеща, че вашият мозък е такъв мощен, подвижен, вашите идеи се предават. И с лицето си да говорите. Човек на своето лице трябва да гледа, както един стопанин на къщата си. Ще я поогледа да не би да се е поохлузила някъде, мазилката да не е паднала. Ще се заинтересува човек от своето състояние. Именно трябва да се създаде не този песимистически дух. Хубавото в човека трябва да се изрази в неговата глава, в неговия мозък, в неговото лице, в неговите ръце, в неговото тяло, най-после в неговото слово, неговата мисъл, неговото чувство, да се изрази в неговата воля, да се изрази в душата му – най-после в неговия дух. Това са степени на човешкото развитие от видимия към невидимия свят.
към втори вариант >>

10. Домовит човек

И тъй, като дойде стопанинът на лозето, що ще стори със земледелците?
И земледелците уловиха слугите му, едного биха, другиго убиха, а върху другиго камъни хвърлиха. Пак проводи други слуги, по-много от първите, но сториха и тях същото. Най-после, проводи при тях сина си и думаше: - Ще се засрамят от сина ми. Но земледелците, като видяха сина, рекоха помежду си: - Този е наследникът, елате да го убием и да усвоим наследството. И като го уловиха, изведоха го, вън от лозето, и го убиха. И тъй, като дойде стопанинът на лозето, що ще стори със земледелците? Казват му: - Злите зле ще погуби и лозето ще даде под наем, на други земледелци, които ще му въздадат плодовете на времето си". Вашият живот, това е лозето, което е дадено под наем. Всички вие, които ме слушате тази сутрин, сте наематели. Бог ви е дал едно лозе, да го обработвате. Въпросът е, дали вие си давате наема навреме.
към беседата >>

11. Възможни постижения

“ Човек трябва да бъде честен, изправен към чуждото, та като дойде до своето, до онова, което ще му подарят, да бъде достоен за него, да се покаже и към него добър господар, добър стопанин.
Ето защо, не мислете, че като тръгнете в духовния свят, работите ви ще се оправят. Не, докато не се очистите съвършено, никакво духовно богатство няма да получите. До това време ще си служите със стари капитали, със стари богатства. Освен това част от капиталите, с които сега си служите, са чужди и трябва да ги върнете, откъдето сте ги взели. Христос казва: „И ако в чуждото се не показахте верни, кой ще ви даде вашето? “ Човек трябва да бъде честен, изправен към чуждото, та като дойде до своето, до онова, което ще му подарят, да бъде достоен за него, да се покаже и към него добър господар, добър стопанин. За тази цел от всички се изисква знание. Казвам: Когато дойдете до процеса на чистенето, от всички се изисква присъствие на духа. Не е достатъчно само да пожелаете да се изчистите, но трябва да знаете как да направите това. Преди няколко дни забелязах, че на пода в моята стая имаше едно петно. Запитах една от сестрите как може да се изчисти това петно и тя каза, че ще може да се изчисти с гореща вода и сапун.
към беседата >>

12. Хармонични положения

Вий си съставяте едно мнение, че стопанинът е скържав. (втори вариант)
Има едно средно състояние, преходно състояние, където седи всичката опасност и който не може да издържи... Когато децата влезнат във вашата къща, имате орехи, мед – изкушения за тях, те не може да не развържат гърнетата и да опитат. Те могат да дадат всичките обещания, но деца са. И хората, като влезнат в окултното учение, като деца са. Туй прегрешение на хората е много естествено. Затуй човек трябва да бъде с един твърд характер. Вий си съставяте едно мнение, че стопанинът е скържав. Там е заблуждението. Ние бързаме. Адам не чака да се роди Ева, пожела я, предивременно дойде тя. На седмия месец се роди Ева, не чака деветия. Вследствие на това дойде падането.
към втори вариант >>

13. Мнозина казваха

Та когато минеш покрай Божественото лозе, не бързай сам да си откъснеш, никой да те не види, но почакай час, два, три, докато стопанинът дойде, сам да ти откъсне един грозд и да ти го подаде с ръката си.
В това седи новото учение. Нарушиш ли този закон, сам ще си причиниш нещастие Минеш ли покрай един бостан, или покрай някое лозе, извикай господаря, сам да ти откъсне една диня, или един грозд, и той да ти го подаде. Щом приемеш от ръката на този човек, ти получаваш вече и Божието благословение. Това, което господарят сам ти подаде с ръката си, то се благославя. Когато Бог ви изпраща своето благословение, спазвайте същия закон: Не бързайте сами да вземете благословението си, но почакайте Бог да ви го даде с ръката си! Та когато минеш покрай Божественото лозе, не бързай сам да си откъснеш, никой да те не види, но почакай час, два, три, докато стопанинът дойде, сам да ти откъсне един грозд и да ти го подаде с ръката си. Ако сам си откъснеш ще вземеш само един грозд и ще бягаш; ако дочакаш стопанина, той може да ти набере и цяла кошница и ще каже: Заповядай и друг път! Такива са правилата на Божествения свят. Това не са луди хора; това не са хора, които имат бяс. И тъй, всички хора, които сами късат дини от чуждите бостани, са луди; всички хора, които сами късат грозде от чуждите лозя, са луди; всички хора, които бъркат в чуждите каси, са луди, бяс има в тях. Щом влезеш в чужд дом, ще бъдеш внимателен към душите на хората в този дом, като към нещо свещено; ще бъдеш внимателен към техните мисли и чувства, ще ги пазиш като зеницата на очите си.
към беседата >>

Ако сам си откъснеш ще вземеш само един грозд и ще бягаш; ако дочакаш стопанина, той може да ти набере и цяла кошница и ще каже: Заповядай и друг път!
Нарушиш ли този закон, сам ще си причиниш нещастие Минеш ли покрай един бостан, или покрай някое лозе, извикай господаря, сам да ти откъсне една диня, или един грозд, и той да ти го подаде. Щом приемеш от ръката на този човек, ти получаваш вече и Божието благословение. Това, което господарят сам ти подаде с ръката си, то се благославя. Когато Бог ви изпраща своето благословение, спазвайте същия закон: Не бързайте сами да вземете благословението си, но почакайте Бог да ви го даде с ръката си! Та когато минеш покрай Божественото лозе, не бързай сам да си откъснеш, никой да те не види, но почакай час, два, три, докато стопанинът дойде, сам да ти откъсне един грозд и да ти го подаде с ръката си. Ако сам си откъснеш ще вземеш само един грозд и ще бягаш; ако дочакаш стопанина, той може да ти набере и цяла кошница и ще каже: Заповядай и друг път! Такива са правилата на Божествения свят. Това не са луди хора; това не са хора, които имат бяс. И тъй, всички хора, които сами късат дини от чуждите бостани, са луди; всички хора, които сами късат грозде от чуждите лозя, са луди; всички хора, които бъркат в чуждите каси, са луди, бяс има в тях. Щом влезеш в чужд дом, ще бъдеш внимателен към душите на хората в този дом, като към нещо свещено; ще бъдеш внимателен към техните мисли и чувства, ще ги пазиш като зеницата на очите си. Всички хора искат да бъдат обичани.
към беседата >>

14. Наблюдение и интуиция

Полицията го хваща и го предава на властта, която го осъжда да върне воловете на стопанина.
Като изправи мисълта си, и работите му се оправят. Един крадец влязъл в обора на един селянин и откраднал двата му вола. Какво направил той? – Едно престъпление, т. е. обърнал една от ръкавиците наопаки. Полицията го хваща и го предава на властта, която го осъжда да върне воловете на стопанина. Значи, обърнатата ръкавица дойде в първото си положение. Много от мислите и желанията на сегашните хора са обърнати ръкавици. Те трябва да се върнат в първото си положение. За превръщане на изопачените си мисли, чувства и желания, човек трябва да има големи опитности. Това значи, да е минал през всички науки и да ги прилага в живота си.
към беседата >>

А вие го уплашвате, вземате воловете и ги връщате на стопанина. (втори вариант)
Ако вие обърнете някои панталони наопаки, не може ли да ги облечете? Какво ще се случи от това? В човека има известно суеверие и той се пита какво ще се случи. Един разбойник откраднал чифт волове. С това той обърнал ръкавицата наопаки. А вие го уплашвате, вземате воловете и ги връщате на стопанина. Значи, вие сте обърнали обърнатата ръкавица наопаки. Т.е. докарали сте я в нормално положение. При сегашното живеене много от нашите мисли и желания трябва да бъдат превърнати. Човек трябва да мине през много опитности и за да мине тази опитност, трябва да мине известен курс. Всека наука, каквато и да е, трябва да има едно приложение вътре в душата.
към втори вариант >>

15. Опитната школа

Вие ще изучавате характера на вашия стопанин, че той по някой път отваря прозорците. (втори вариант)
Аз искам да кажа следното: „Тъй както чувстваш, тъй както мислиш, тъй както постъпваш, нищо няма да излезе от тебе." Ти си като муха, дойде до прозореца, трак-трак. Онзи, който направи прозореца, е по-умна глава. Прозорците са по- яки, отколкото главата на една муха. Да е волска глава, може да счупи прозореца, но една муха, ще бъде смешно. Не мислете, че вие може да счупите тия джамове, те са по-яки. Вие ще изучавате характера на вашия стопанин, че той по някой път отваря прозорците. Разумност се изисква. Като отвори, излез навън, не се блъскай. Туй е сега разумната страна. Седиш, дойде голямо нещастие, някоя трудна мисъл, зарадвай се. Че да кажем, не си красив, грозен си.
към втори вариант >>

16. Аз съм / Аз съм, не бойте се!

Всеки стопанин се радва на своите пилци, излезли вече от яйцата и тръгнали след майка си.
Това са добрите, праведните, светите хора. Христос казва: „ Аз съм, не бойте се.“ Като се видят в трудно положение, хората казват, че вярват в Бога, че имат любов към Него. Добре е това, но те трябва да знаят каква е степента на тяхната любов. Всяко яйце, турено под квачката, е замътено вече, но трябва да се знае, в кой ден на замътването се намира: в първия, във втория, в третия или в последния. Докато не дойде до 21-ия ден, не може да се говори за нов живот, за живот на любовта. Всеки стопанин се радва на своите пилци, излезли вече от яйцата и тръгнали след майка си. Той се радва, че вижда пиленцата, излезли на свобода, вън от ограничителните условия на яйцето. Да излезе човек вън от ограничителните условия на живота, това значи да живее в Божествения живот. Всички добри, праведни и свети хора трябва да излязат вън от ограниченията. Излязат ли от ограниченията, всеки трябва да се стреми към една и съща цел – към Бога. Ако всички хора тръгнат към различни пътища, те ще мязат на малките юрдечета, патенца, пиленца, излюпени от една и съща майка.
към беседата >>

Та всеки стопанин се радва да види пилците, излезли вече от яйцата вън и тръгнали след кокошката: „Клок-клок! (втори вариант)
" Вие ще ми кажете: „Ние обичаме Бога, вярваме в него, молим се." Много хубаво. Яйцето е седяло един ден под квачката, два, три, четири, пет дни, но трябва да седи 21 дена. Аз не зная доколко сте седяли под квачката, но на първия ден няма да излезете, на втория ден - също, не третия ден - също, но на 21 ден аз бих желал да ви видя вън от яйцето. Някой път дойде, подигна квачката, гледам, яйцето е още там. След това пак отида, вслушвам се в яйцето, чувам някакъв глас, казвам, след два-три дни дена ще бъде готово. Та всеки стопанин се радва да види пилците, излезли вече от яйцата вън и тръгнали след кокошката: „Клок-клок! " Той се радва да ги види извън тези условия на ограничения, вън от квачката и заедно с нея. Това е Божественото. Всички праведни хора трябва да излязат навън. Ще кажете: „Кога ще бъде? " Ще дойде и това време, да излезете, но после не правете такива опити, каквито българите обичат да правят.
към втори вариант >>

17. Разумност и доброта / Разумност, доброта и здраве

Но питам, кой печели гъската ли, или стопанинът на гъската печели? (втори вариант)
Или ако имаш едно верую и след 34 години то изчезне, защо ти е тогава то? Сега, тъй както ви гледам, вие вървите по пътя на фермерството, не че го искате този път, но той е лесният път: много да е уреден вашият живот. Хубаво. Ако идете в Германия, там имат един установен начин за гоене на гъските. Германия изкарват много масло от една угоена гъска. Те ги хранят по един особен начин. Но питам, кой печели гъската ли, или стопанинът на гъската печели? Ако тебе те хранят като една гъска, за да ти вземат маслото, защо ти е това щастие? Не яж по-добре. Сега ще дойдем до правите понятия. Всеки един от вас трябва да има една правилна философия или мисъл, по която можеш да постигнеш нещо. Има известни постижения, до които трябва да дойдете.
към втори вариант >>

18. Първият предвестник / Първият предвестник! – Срамът предшественик и предпазител на най-малкия грях. Срамът и радостта!

Можеш да бъдеш господар на парите, можеш да бъдеш стопанин на знанието в света. (втори вариант)
Как не можете? Вие не искате! В моя ум това е една лъжа – не можеш. Да ядеш можеш, да носиш пари в джеба си можеш, а не можеш да работиш, да ги спечелиш. Можеш, как не! Можеш да бъдеш господар на парите, можеш да бъдеш стопанин на знанието в света. Сега тази е мощната идея, която трябва да проникне, за да бъдете творители! Вие страдате, вие погледнете и кажете, ние какво можем да направим. Какво можеш да направиш, това е друг въпрос. И какво Бог чрез тебе може да направи е друг въпрос. А какво ти без Бога можеш да направиш, аз зная какво можеш ти да направиш.
към втори вариант >>

19. Непреодолимо желание

Аз имам да плащам наем на стопанина.
Аз съм бездомник. Ти се заблуждаваш, че си в моя дом. Този дом е чужд. Спорен е въпросът, дали този дом е мой. Ако искаш да ми станеш наследник, аз ти казвам истината: Този дом не е мой. Аз имам да плащам наем на стопанина. Любовта определя правилни отношения между съществата. В любовта противоречие не съществува. Любовта решава въпросите разумно. Ако зная, че отношенията, които имате към мене, са определени от Бога още от началото на вечността, ще зачитам тези отношения. От това зависи моето щастие, моето бъдеще.
към беседата >>

Аз имам да плащам на стопанина наем. (втори вариант)
Казах му: "Че ти и сега не си в дома си." "Най-първо аз нямам дом. Аз съм бездомник и ти се самозаблуждаваш, че си в дома ми." Този дом е чужд. Спорният въпрос е там, дали този дом е мой. "Ти искаш да ми станеш наследник. Аз ти казвам истината - че този дом не е мой. Аз имам да плащам на стопанина наем. При любовта има правилни отношения. В любовта противоречия не трябва да има. Разумно трябва да разрешаваме въпросите. Ако аз зная, че вие имате отношение към мене, което Бог е поставил в самата вечност, в самото начало на вечността, тогава всички тия отношения аз трябва да ги зачитам и от това зависи моето щастие, моето бъдеще. Тогава аз обичам Бога.
към втори вариант >>

20. Живите числа / Живи числа

Третото правило е, че ако не знаеш езика на стопанина, пак не може да влезеш. (втори вариант)
Представете си, че отивате в един дом, дето има кучета. Правилото е по никой начин да не дразните кучето в двора да не ви лае. Защото всякога щом ви залае кучето, то в тази къща не можете да влезете. Второто правило е, че вие в този двор ще влезете с чисти крака. Ако краката са кални, по никой начин не можеш да влезеш в двора и в къщата. Третото правило е, че ако не знаеш езика на стопанина, пак не може да влезеш. Три положения: Как ще разрешиш тия три положения. Кучето е честолюбиво, то лае, дето трябва и не трябва. Защищава кауза, която трябва и не трябва. Честолюбиво е, меси се във всичките работи, който и да мине по пътя и на сто крачки да е, пак лае. Ако минаваш близо до къщата, разбирам, но на 100–200 метра разстояние минаваш и то пак те лае.
към втори вариант >>

21. И видя там човек

Като дошло осмото агне да го заколят, тя се затичала и започнала да блее и да боде стопанина.
Когато светлината влиза в един дом, тя не обръща внимание на нищо. Светлината еднакво огрява и тревите и сухите клечки, всички тела еднакво се огряват от светлината; но не всички еднакво използват тази светлина. Ако се спра върху думата добродетел, колко хора има, които разбират добродетелта? В дадения случай наричам наука да знае човек. В едно село във Варненско се случило така, че седем години наред заколвали агнето на една овца. Като дошло осмото агне да го заколят, тя се затичала и започнала да блее и да боде стопанина. Той затваря овцата в кошарата, взема агнето и го заколва. До вечерта умряло детето му. Всички социални нещастия, които ни сполетяват, на какво се дължат? Всички носят отговорности, не е само един и сиромаси, и богати, и попове, и владици - всички вие носите отговорности. В света трябва да се проповядва, че всички ще имаме еднакви придобивки, ако еднакво носим отговорността.
към беседата >>

22. Граници на възможности

Да кажем, че вас ви цани един стопанин по земеделие. (втори вариант)
Богатият може само да ви даде гаранция, да ви даде известен капитал, но той е толкова умен, че никак не може да ви даде толкова, колкото струва вашият квадрат. Някой път вие няма да сте доволни. Той изчислява вашия квадрат, но вие ще намерите, че неговата оценка не е права. Как ще докажете, че той трябва да оценява повече вашия квадрат? Колко оценявате вие вашия квадрат? Да кажем, че вас ви цани един стопанин по земеделие. Като ви погледне, вие сте снажен, и той казва веднага: „Давам ви 100 лева надница да идете да работите на лозето.“ На друг един хилав и слаб казва: „На вас - 50 лева.“ Дойде още по-хилав. Казва му: „На вас - 25 лева.“ На единия плаща 100 лева, на другия - 50 лева, а на третия - 25 лева. Ние казваме, че те си имат известни порядки, които са обосновани на известни математически сили. Някой дипломат трябва да извърши някое голямо предприятие, от което ще има комисионна. Той направи разход като Франция и има комисионна 100 хиляди лева или 200 хиляди лева, а ти цяла година работиш за 30 хиляди лева.
към втори вариант >>

23. Възкресение

Ако нямаше огън в сърцето на стопанката, ако нямаше огън в сърцето на стопанина, къща би ли просъществувала? (втори вариант)
Имаш светилници, свещи, трябва ти само кибритена клечка да цъкнеш, да запалиш огъня. Огънят осмисля нещата. Къща без огън, тя не е къща. Домът трябва да има огън. Питам тогава, ако нямаш огън в сърцето си, какво можеш да направиш? Ако нямаше огън в сърцето на стопанката, ако нямаше огън в сърцето на стопанина, къща би ли просъществувала? Огън е потребен в сърцето, стопляне в къщата е потребно, светлина е потребна. Следователно, последното нещо, което трябва на къщата, то е кибритена клечка, понеже всичко друго е готово. На вас сега ви трябва само една кибритена клечка. Светът ще се оправи само с една кибритена клечка, но да се драсне навреме. Тази кибритена клечка не може да драснете два пъти, ако драснете два пъти, отиде.
към втори вариант >>

24. Изпити на ученика

Какво прави стопанинът, когато гради къща?
Какво прави стопанинът, когато гради къща? Той доставя материала на работниците, но как ще се направи къщата, не знае. Това е работа на предприемача и на работниците. На първо време, материалът е разхвърлян. Щом дойде предприемачът, работниците подреждат материала и започват да градят. И човешкото тяло е подобно на къща, съградена от велик майстор.
към беседата >>

25. Принципи, закони, сили и форми

Макар, че стопанинът го няма тук, но той е оставил свидетелството си. (втори вариант)
Това е едно достоверно свидетелство. Макар, че стопанинът го няма тук, но той е оставил свидетелството си. Три неща трябва да имате пред вид. Има неща, които не са научни. Някой път ние наричаме научни неща тези, които не са научни и които не могат да бъдат научни. Там, дето има повече изключения, това не е наука. Науката е там, дето изключенията са по-малко.
към втори вариант >>

26. Живот вечен

Като вижда стопанинът му как кучето го дърпа за абата, той се връща. (втори вариант)
Страданията в света произтичат от външните промени. С тях разумният живот иска да ни покаже, че при известни условия ние трябва да ги слушаме. Преди години, не в този век, преди повече от 30 години, един каракачанин се качва на параход от Бургас. Но неговото куче е неспокойно, тегли го да слезе от парахода. Друг път това куче не е правило така. Като вижда стопанинът му как кучето го дърпа за абата, той се връща. Казва си: Ще послушам кучето. Той беше единственият човек, който се избави от този параход, Всички други потънаха. Единствен каракачанинът, който послуша своето куче, остана жив. Ако вие не слушате вашите вежди, ще потънете в морето. Ако не слушате вашите косми, ще потънете в морето.
към втори вариант >>

27. Слушайте разумното

И детето от леглото изпращаш, да ти донесе вода; и стопанинът на къщата заповядва на стопанката да иде да цепи дърва, команда е това. (втори вариант)
Ти слушаш командата на един военачалник – кръгом и ти тръгнеш. Ухото схваща. Какъв процес е това? Не е органически процес. Команда навсякъде има, ти служиш някъде. И детето от леглото изпращаш, да ти донесе вода; и стопанинът на къщата заповядва на стопанката да иде да цепи дърва, команда е това. А де е изискването на ухото? Когато ухото се е свикнало на командата, то има особена форма. Заекът запример слуша, като кажеш: бягай, и бяга. Само като трепнеш, той подскочи. Какво е ухото на заека?
към втори вариант >>

28. Трима господари

Стопанинът на нивата, дето е пътеката, изкопава трап, един метър широк и половин метър дълбок.
“ Остане ли да дойде той във вашата махала, ти ще ядеш плесниците. Някой казва: „Аз не мога да направя това, понеже нямам условия“. Но ако въпреки неблагоприятните условия може да го направи, това показва, че той има знания. В окултните школи минават практически знания, които имат приложение в живота. През една нива минават пътници, които са направили пътека от постоянното движение. Стопанинът на нивата, дето е пътеката, изкопава трап, един метър широк и половин метър дълбок. Той изгубил половин ден за този трап, но с това си помага, че няма да газят нивата му. Там, дето минават хората, става прекъсване на пътеката, което пречи за свободното движение оттам. Спрете чуждите мисли и желания. Не им давайте път! Много пъти човек е изразител на мисли и желания, които не са негови.
към беседата >>

Стопанинът на нивата, дето е пътеката, изкопава трап - един метър широк и половин метър дълбок. (втори вариант)
Или ще му кажеш: „Да ми дойдеш в нашата махала, тогава ще ти кажа аз! “ Остане ли да дойде той във вашата махала, ти ще ядеш плесниците. Някой казва: „Аз не мога да направя това, понеже нямам условия.“ Но ако въпреки неблагоприятните условия може да го направи, това показва, че той има знания. В окултните школи минават практически знания, които имат приложение в живота. През една нива минават пътници, които са направили пътека от постоянното движение. Стопанинът на нивата, дето е пътеката, изкопава трап - един метър широк и половин метър дълбок. Той изгубил половин ден за този трап, но с това си помага, че няма да газят нивата му. Там, дето минават хората, става прекъсване на пътеката, което пречи за свободното движение оттам. Спрете чуждите мисли и желания. Не им давайте път! Много пъти човек е изразител на мисли и желания, които не са негови.
към втори вариант >>

29. Красивите линии в природата

Той ще му каже: „4-5 крачки от границата на лозето.“ Като слушаш един цигулар, като слушаш един професор, казват: „4-5 крачки назад.“ Професорът мяза на онзи стопанин, който като мине, казва: „Отбийте се в градината, седнете, донесете от плодовете.“ Кое е по-хубаво: да слушаш пъдарина, който казва да бъдеш 5 крачки от градината или да слушаш стопанина, който казва: седни и си почини? (втори вариант)
Няма някой от вас, който да не е слушал пъдарина. Хубаво е. Аз нямам нищо против туй. Похвалявам всички, които слушате пъдарина. Но човек от слушането на един пъдарин, нищо няма да придобие. Той ще му каже: „4-5 крачки от границата на лозето.“ Като слушаш един цигулар, като слушаш един професор, казват: „4-5 крачки назад.“ Професорът мяза на онзи стопанин, който като мине, казва: „Отбийте се в градината, седнете, донесете от плодовете.“ Кое е по-хубаво: да слушаш пъдарина, който казва да бъдеш 5 крачки от градината или да слушаш стопанина, който казва: седни и си почини? Кое е по-хубаво да слушаш: пъдарина или стопанина? Стопанинът е този, който казва: „Тази сутрин да влезеш в градината ми и да си починеш.“
към втори вариант >>

Кое е по-хубаво да слушаш: пъдарина или стопанина? (втори вариант)
Хубаво е. Аз нямам нищо против туй. Похвалявам всички, които слушате пъдарина. Но човек от слушането на един пъдарин, нищо няма да придобие. Той ще му каже: „4-5 крачки от границата на лозето.“ Като слушаш един цигулар, като слушаш един професор, казват: „4-5 крачки назад.“ Професорът мяза на онзи стопанин, който като мине, казва: „Отбийте се в градината, седнете, донесете от плодовете.“ Кое е по-хубаво: да слушаш пъдарина, който казва да бъдеш 5 крачки от градината или да слушаш стопанина, който казва: седни и си почини? Кое е по-хубаво да слушаш: пъдарина или стопанина? Стопанинът е този, който казва: „Тази сутрин да влезеш в градината ми и да си починеш.“
към втори вариант >>

Стопанинът е този, който казва: „Тази сутрин да влезеш в градината ми и да си починеш.“ (втори вариант)
Аз нямам нищо против туй. Похвалявам всички, които слушате пъдарина. Но човек от слушането на един пъдарин, нищо няма да придобие. Той ще му каже: „4-5 крачки от границата на лозето.“ Като слушаш един цигулар, като слушаш един професор, казват: „4-5 крачки назад.“ Професорът мяза на онзи стопанин, който като мине, казва: „Отбийте се в градината, седнете, донесете от плодовете.“ Кое е по-хубаво: да слушаш пъдарина, който казва да бъдеш 5 крачки от градината или да слушаш стопанина, който казва: седни и си почини? Кое е по-хубаво да слушаш: пъдарина или стопанина? Стопанинът е този, който казва: „Тази сутрин да влезеш в градината ми и да си починеш.“
към втори вариант >>

30. Същественото в живота

И онзи стопанин ще каже: „Чакай, ще намеря копой." Ще вдигне пушката, а на заека не му идва на ум за това.
Заекът и досега не е станал по-умен. Той с най-страхливият. Че какво е допринесъл неговият страх. Зимно време ще влезе в градината, ще огризе някое дърво, за което ще го претрепят. Не му идва наум за това. И онзи стопанин ще каже: „Чакай, ще намеря копой." Ще вдигне пушката, а на заека не му идва на ум за това. Той е страхлив и казва: „Имам право да огриза тези дървета." Той казва това, без да знае, че след това ще плати с живота си. Та не мислете, че чрез страха поумнява човек. Въпрос е колко заекът е станал по-умен. Станал е по-умен заекът в някои неща, но в други неща ни най-малко не му е помогнал страхът. Онова, което може да спаси човека, то е желанието за знание.
към беседата >>

31. Съществените правила

Стопанинът може да го няма в къщи, но ти можеш да се ползуваш от тази трапеза, както всички други.
Ако по човешки разсъждавате, няма никаква връзка. Но тази трапеза, която е била сложена тогаз, ако тази трапеза се е сложила като се е създал света и сега не е дигната. Не само във време на Христа, но преди Христа беше сложена и сега е сложена. И това, което е сложено пред вас, яжте! Отношенията са пак същите, ако ти вярваш. Стопанинът може да го няма в къщи, но ти можеш да се ползуваш от тази трапеза, както всички други. Ти можеш да очакваш да дойде стопанинът да те покани. Но няма го. Слугата ти казва: „ Вземи си. Нашият стопанин е на работа. Рядко се връща.“ Ти казваш: „Но аз искам да Го видя!
към беседата >>

Ти можеш да очакваш да дойде стопанинът да те покани.
Но тази трапеза, която е била сложена тогаз, ако тази трапеза се е сложила като се е създал света и сега не е дигната. Не само във време на Христа, но преди Христа беше сложена и сега е сложена. И това, което е сложено пред вас, яжте! Отношенията са пак същите, ако ти вярваш. Стопанинът може да го няма в къщи, но ти можеш да се ползуваш от тази трапеза, както всички други. Ти можеш да очакваш да дойде стопанинът да те покани. Но няма го. Слугата ти казва: „ Вземи си. Нашият стопанин е на работа. Рядко се връща.“ Ти казваш: „Но аз искам да Го видя! “ Не можеш да Го видиш, Той се връща на 2000 години по веднъж да понавиди трапезата и после пак си заминава.
към беседата >>

Нашият стопанин е на работа.
Отношенията са пак същите, ако ти вярваш. Стопанинът може да го няма в къщи, но ти можеш да се ползуваш от тази трапеза, както всички други. Ти можеш да очакваш да дойде стопанинът да те покани. Но няма го. Слугата ти казва: „ Вземи си. Нашият стопанин е на работа. Рядко се връща.“ Ти казваш: „Но аз искам да Го видя! “ Не можеш да Го видиш, Той се връща на 2000 години по веднъж да понавиди трапезата и после пак си заминава. Така и Господ като постави Адама в рая и отиде някъде, не се знае за колко време. Надвечер се показал Господ. Чул Адам гласа на Бога в райската градина: „Къде си?
към беседата >>

32. Божествен и човешки порядък

Този пример, който ви прочетох, ни дава известно изяснение за живота: Някой стопанин дава вечеря и вика гости за вечерята.
В човешкото съзнание има две страни, които трябва да се разбират. Каквото и да мислим, както и да разглеждаме живота, съществува едни дуализъм, едно противоречие. Примерите, които Христос е привеждал, много пъти някои ги тълкуват в чисто буквален смисъл. Този пример, който ви прочетох, ни дава известно изяснение за живота: Някой стопанин дава вечеря и вика гости за вечерята. Този стопанин е богат човек. У него се е зародило желание да даде вечеря, да даде угощение. Най-напред той праща своя слуга да покани избраниците. Но те му отказват и причината за отказа им е много малка. Един казва: „Бих желал да дойда на угощението, но купих нива.
към беседата >>

Този стопанин е богат човек.
В човешкото съзнание има две страни, които трябва да се разбират. Каквото и да мислим, както и да разглеждаме живота, съществува едни дуализъм, едно противоречие. Примерите, които Христос е привеждал, много пъти някои ги тълкуват в чисто буквален смисъл. Този пример, който ви прочетох, ни дава известно изяснение за живота: Някой стопанин дава вечеря и вика гости за вечерята. Този стопанин е богат човек. У него се е зародило желание да даде вечеря, да даде угощение. Най-напред той праща своя слуга да покани избраниците. Но те му отказват и причината за отказа им е много малка. Един казва: „Бих желал да дойда на угощението, но купих нива. Няма да мога да дойда тая вечер, ще ида да я нагледам.“ Друг купува 5 чифта волове и иска да ги опита и отговаря: „Няма да мога да дойда.
към беседата >>

Какво се разбира под една вечеря на стопанина?
Слугата разправя това на господаря си и той се разгневява. Не взема под внимание, че са важни нивата, воловете и жената. Той казва: „От първите поканени нито един не искам да дойде в бъдеще. И да дойде някой от тях, ще си изпати.“ И изпраща слугите си по улицата да намерят хроми, куци, слепи, сиромаси и пр., които не са от избраните, и тях да поканят. Мога да се дадат няколко тълкувания дотук. Какво се разбира под една вечеря на стопанина? Може да предположим, че този стопанин е природата или Бог. Той иска да даде една вечеря. Ако един цар поканва гости, те няма да могат да откажат заради 5 чифта волове, понеже воловете могат да хвръкнат, също жената, нивата. Всичко може да хвръкне, да изчезне, ако не се уважи желанието на царя. Но когато Господ кани, Когото не виждаме, ние можем да откажем.
към беседата >>

Може да предположим, че този стопанин е природата или Бог.
Не взема под внимание, че са важни нивата, воловете и жената. Той казва: „От първите поканени нито един не искам да дойде в бъдеще. И да дойде някой от тях, ще си изпати.“ И изпраща слугите си по улицата да намерят хроми, куци, слепи, сиромаси и пр., които не са от избраните, и тях да поканят. Мога да се дадат няколко тълкувания дотук. Какво се разбира под една вечеря на стопанина? Може да предположим, че този стопанин е природата или Бог. Той иска да даде една вечеря. Ако един цар поканва гости, те няма да могат да откажат заради 5 чифта волове, понеже воловете могат да хвръкнат, също жената, нивата. Всичко може да хвръкне, да изчезне, ако не се уважи желанието на царя. Но когато Господ кани, Когото не виждаме, ние можем да откажем. Създава се една нова епоха сега.
към беседата >>

33. Три фактора

Аз съм наблюдавал, стопанинът направил нова къща, има си малка една веранда, един пруст и мие нещо вкъщи, една паница, например, и току хвърли водата от верандата, от пруста.
Абсолютно свободен казвам, в дадения случай да опитате последствията на вашите желания, на вашите мисли. У българите, които са много практични, има един навик. Българинът по естество обича работата. Много е бърз, скоро да се свърши. Българинът иска, една работа като я почне, в няколко деня да я свърши. Аз съм наблюдавал, стопанинът направил нова къща, има си малка една веранда, един пруст и мие нещо вкъщи, една паница, например, и току хвърли водата от верандата, от пруста. Днес хвърля, утре хвърля, образува се миризма и започват да заболяват. „Не зная – казват, – някаква магия има направена.“ Ти като хвърляш помията отвън на двора, ти вече създаваш условията за магията, магията ще дойде. Като се разлагат тия мазнини, магията скоро ще дойде. Някой път като стане сутрин, той не отваря прозорците, оставя ги целия ден да бъдат затворени и като се върне, казва: „Не зная какво има.“ Отворѝ всичките прозорци, въздухът нека да влиза и светлината изобилно да влиза. Вечер, преди да залезе Слънцето, затвори прозорците.
към беседата >>

34. Мечът на Духа

Например в един дом, дето стопанинът и стопанката са в хармония, и децата са в хармония и се обичат.
Но аз казвам: И богат да си, пак ще умреш от сиромашия. Сегашните хора трябва да умрат като светии, като хора на жертвата. Ако 500 милиона християни, ако всички биха решили да умрат за своята идея, знаете ли какъв преврат би станал? Ако всички християни биха имали Христовия ум, да турят всички свои сили и чувства в ход, какво преобразувание би станало! Даже в малък размер се забелязва законът как работи. Например в един дом, дето стопанинът и стопанката са в хармония, и децата са в хармония и се обичат. Няма спор между тях, те вървят напред. Дом, дето мъжът не вярва на жена си и жената не вярва на мъжа си, детето не вярва на своите родители и родителите не вярват на своите деца, този дом не успява. Дом, дето се обичат, успява. Няма две мнения по това. Ако твоят ум, сърце и воля са на място, ще ти върви и всички мъчнотии в света ще се превърнат в твое добро.
към беседата >>

35. Качества на реалното

Тогава идва стопанинът, който има интерес; той не обича вятъра да му друса крушите.
Те знаеха, че аз ще отида.“ Той си мислил, че тази арка и тези знамена са заради него. Вие пътувате някъде, дойде вятър, раздруса крушите, изпадат крушите от дървото и ти кажеш: „Този вятър за мене подуха, за да паднат крушите. Това е от Провидението.“ Това може да бъде толкова вярно, колкото мисълта на оня селянин, който влязъл в града и мислил, че арките и знамената са заради него. Той има право да мисли така. Този вятър хиляди дървета разклати и повечето круши окапаха на земята. Тогава идва стопанинът, който има интерес; той не обича вятъра да му друса крушите. Ти минаваш и казваш: „Този вятър заради мене дойде.“ Онзи стопанин идва и казва: „Разбирам вятъра да събори една круша, две круши, а той събори всичките круши. Ти защо накара вятъра да събори всичките круши? “ Хванат те и те държат отговорен. Какво трябва да направиш, какво трябва да кажеш, за да се избавиш от отговорност? Ти ще дойдеш да философствуваш и ще кажеш на стопанина: „Ако имаше много круши по дървото, нямаше да бъдат толкова сочни.
към беседата >>

Ти минаваш и казваш: „Този вятър заради мене дойде.“ Онзи стопанин идва и казва: „Разбирам вятъра да събори една круша, две круши, а той събори всичките круши.
Вие пътувате някъде, дойде вятър, раздруса крушите, изпадат крушите от дървото и ти кажеш: „Този вятър за мене подуха, за да паднат крушите. Това е от Провидението.“ Това може да бъде толкова вярно, колкото мисълта на оня селянин, който влязъл в града и мислил, че арките и знамената са заради него. Той има право да мисли така. Този вятър хиляди дървета разклати и повечето круши окапаха на земята. Тогава идва стопанинът, който има интерес; той не обича вятъра да му друса крушите. Ти минаваш и казваш: „Този вятър заради мене дойде.“ Онзи стопанин идва и казва: „Разбирам вятъра да събори една круша, две круши, а той събори всичките круши. Ти защо накара вятъра да събори всичките круши? “ Хванат те и те държат отговорен. Какво трябва да направиш, какво трябва да кажеш, за да се избавиш от отговорност? Ти ще дойдеш да философствуваш и ще кажеш на стопанина: „Ако имаше много круши по дървото, нямаше да бъдат толкова сочни. Крушите може да са повече, отколкото дървото може да отгледа и вятърът като ги раздруса, събори ги, останаха по-малко.“ Такава една философия ще кажеш.
към беседата >>

Ти ще дойдеш да философствуваш и ще кажеш на стопанина: „Ако имаше много круши по дървото, нямаше да бъдат толкова сочни.
Тогава идва стопанинът, който има интерес; той не обича вятъра да му друса крушите. Ти минаваш и казваш: „Този вятър заради мене дойде.“ Онзи стопанин идва и казва: „Разбирам вятъра да събори една круша, две круши, а той събори всичките круши. Ти защо накара вятъра да събори всичките круши? “ Хванат те и те държат отговорен. Какво трябва да направиш, какво трябва да кажеш, за да се избавиш от отговорност? Ти ще дойдеш да философствуваш и ще кажеш на стопанина: „Ако имаше много круши по дървото, нямаше да бъдат толкова сочни. Крушите може да са повече, отколкото дървото може да отгледа и вятърът като ги раздруса, събори ги, останаха по-малко.“ Такава една философия ще кажеш. Сега едно същество, за да ти помогне, какво отношение трябва да има към тебе, трябва да е будно неговото съзнание. Ние започваме със себе си. Най-първо сме будни към себе си, следователно усещаме, че имаме известно задължение за себе си, към своето тяло, защото знаем, че то ще ни бъде полезно. Какви качества трябва да има едно същество, за да ти помогне?
към беседата >>

Някой път онзи стопанин, който е изгубил парите, е умрял и няма роднини.
Този морал се изразява в друго направление. Например вие намирате нари по пътя, защо ще връщате парите. Намерите по пътя някоя кесия с пари. Това е сварената патка. Ще я върнете ли? Някой път онзи стопанин, който е изгубил парите, е умрял и няма роднини. Казват, че трябва да върнеш кесията. Но казвам, че стопанинът е заминал за онзи свят и роднини няма. Какво трябва да се прави с парите? (Сегашните закони казват, че трябва да се върнат на властта, а тя ще ги предаде на правоимащия.) Представете си, че вас трябва да ви турят на едно изпитание, на едно изкушение, за да се покаже кой докъде е стигнал, какъв морал има. Трябва да ви турят на всевъзможни изпитания.
към беседата >>

Но казвам, че стопанинът е заминал за онзи свят и роднини няма.
Намерите по пътя някоя кесия с пари. Това е сварената патка. Ще я върнете ли? Някой път онзи стопанин, който е изгубил парите, е умрял и няма роднини. Казват, че трябва да върнеш кесията. Но казвам, че стопанинът е заминал за онзи свят и роднини няма. Какво трябва да се прави с парите? (Сегашните закони казват, че трябва да се върнат на властта, а тя ще ги предаде на правоимащия.) Представете си, че вас трябва да ви турят на едно изпитание, на едно изкушение, за да се покаже кой докъде е стигнал, какъв морал има. Трябва да ви турят на всевъзможни изпитания. Например някои от вас трябва да турят в богата стая, с богати яденета и да им кажат да не ги бутат. Три дена да не сте яли, ако ви гледат през малка дупка, какво ще правите?
към беседата >>

36. Веселие и радост

Ще търсите стопанин, и тогава Господ ще ви е на помощ.
Всичко това ще се смъкне, за да дойде нещо по-хубаво. От това ти не трябва да се плашиш. Една къща на земята може да се развали. Апостол Павел казва: “Ако нашето земно жилище се развали, имаме дом неръкотворен.” Само да сте готови да влезете в новото тяло, което ще ви се даде. Ако вашата душа може да влезе в новото ви тяло, ще влезете в новия живот, но ако не можете да влезнете в новото тяло, тогава ще бъдете кираджии. Ще търсите стопанин, и тогава Господ ще ви е на помощ. Търсете първом Царството Божие и Неговата правда, търсете Царството Божие и Неговата любов и всичко друго ще ви се даде. Търсете Царството Божие и Неговата истина. Това е то, с което трябва да се подвизавате. А пък обикновения живот, който сега имате - да ви е приятно, че Господ ви е изпратил тук на Изгрева, и да благодарите на Бога, че не сте пръв министър на България.
към беседата >>

37. Закон за освобождение

Отива той при бившия стопанин на нивата и казва: „Аз купих нивата от тебе, а не купих златото.
Завели го при царя, при държавния глава, който управлявал това царство. Царят казал: „Вие от де сте попаднали? “ Мъдрецът казал: „Защо вашето царство пропада? “ − „Защото бяхме много добри.“ Мъдрецът разправил на царя следното. Като орал нивата си, намерил вътре богатство − един котел със злато. Отива той при бившия стопанин на нивата и казва: „Аз купих нивата от тебе, а не купих златото. Да дойдеш да си вземеш златото, да не ми пречи.“ Другият казал: „Не, аз ти продадох нивата и всичко, което е в нея. Вземи си златото, не ми трябва златото.“ И спорят сега − единият не иска да вземе златото, и другият не иска. И двамата са добри. Вие сега как бихте разрешили този въпрос? Най-после купувачът казва: „Ако не дойдеш да си вземеш златото, аз ще те дам под съд.“ И го дава под съд.
към беседата >>

38. Ще хвърля мрежата

Ястието не е сготвено както трябва, лукът е препържен, ястието е прегоряло, пресолено, като дойде стопанинът на къщата, навъси вежди от яденето.
Като проповедник изкажеш няколко думи, казват: Великолепна проповед. Малките работи са за нас. Всички ние в живота се занимаваме с малки работи. Там е опасението сега, тия, малките работи, как да ги правим. Малките работи развалят живота. Ястието не е сготвено както трябва, лукът е препържен, ястието е прегоряло, пресолено, като дойде стопанинът на къщата, навъси вежди от яденето. Питам: Кои са причините за пресоляването на ястието? То си има свои причини. И според мене, понеже мъжът е господар на положението, неговата другарка трябва да го пита колко сол трябва да тури. Това трябва да определи дозата. Той трябва всичко с теглилка да определи.
към беседата >>

39. Самопознание и самовъзпитание

Като влизат вкъщи, стопанинът изведнъж казва на приятеля си: "Кой те е поканил в къщата ми, при жена ми?!
Изпиеш половин или един литър вино и станеш друг. Във Варненско, в село Николаевка, един българин срещнал един свой приятел и влезли в кръчмата. Кръчмарят им дава едно кило вино, две кила – те пият. Като решили да тръгват, човекът поканил приятеля си да му отиде на гости вкъщи. И тръгва приятелят му с него. Като влизат вкъщи, стопанинът изведнъж казва на приятеля си: "Кой те е поканил в къщата ми, при жена ми?! " И взема брадвата: "Ще те убия! Кой те е поканил? " Избягал онзи човек. На другия ден, като изтрезнял, първият отишъл при приятеля си да се извинява: "Кой знае какъв дявол беше! Ще ме извиниш за това."
към беседата >>

40. Опити

Отиваш на гости, където те гощават с баница; като се нахраниш, казваш на стопанина: "Много е хубава баницата!
Представи си, че си певец, пееш много хубаво; запознаваш се с някого, който не може да пее хубаво и ти искаш да го научиш да пее. Мислиш, че за два-три дни можеш да го научиш, но не можеш. У него преди всичко трябва да има желание да учи. Така че най-първо събуди желанието! Друг случай. Отиваш на гости, където те гощават с баница; като се нахраниш, казваш на стопанина: "Много е хубава баницата! " Мислиш ли, че си се отплатил? Като отидеш обаче в гостилница и се наядеш с баница, ако кажеш само: "Много хубава е баницата", гостилничарят ще ти каже: "Чакай, чакай, много е хубава баницата, но трябва да платиш! " За хубавата баница се плаща. Ако нямаш пари или не ти достигат, ти ще се начумериш малко и ще кажеш: "Не ти струва баницата." И той, горкият човек, ще приеме, колкото му дадеш. В съвременния живот преди всичко трябва да изправим много недъзи, които имаме.
към беседата >>

41. Конкурсен изпит / Конкурсният изпит

Стопанинът на дома заема последно място.
Да седнеш на първо или на последно място? Да влезеш в училището да учиш, или да излезеш от училището? Влизането в училището е първото място, излизането е последното място. В тоя случай и първото място е добро, и последното е добро. Важно е с право човек да заема мястото си. Стопанинът на дома заема последно място. Той дава първите места на гостите си, а сам заема последно място. Всъщност, той е на първо място. В живота на първо място са младите, на последно са старите. В училището на първо място са малките, ниските ученици, а на последно – големите и високите. Добрият ученик заема първо място в училището, а слабият – последно място.
към беседата >>

Значи, и последното място, някой път този стопанин взема това последното място, той повидому е последен, той дава първото място на друг. (втори вариант)
А като свършиш училището, там си на последното място, но си пръв. Тогава за мен идеята ми е. Ако ме питат, ще кажа: Аз искам да бъда на първо място, но искам да бъда и на последно място. Но да бъде на последно място онзи, който има право. Защото последните и първите места аз не мога да ги взема. Значи, и последното място, някой път този стопанин взема това последното място, той повидому е последен, той дава първото място на друг. Та, последните възгледи са установени характери. Последното място е на старите, а първото място е на младите. И в едно училище, като влезете, на първо място са младите, ниските, а високите са на последното място. И във войната тези от първата рота тургат ги все високите, а от 4-та рота тургат тези късите, (ниските). И ги нареждат така.
към втори вариант >>

42. Единият и многото

Стопанинът на градината полива, разкопава дървото, отвреме- навреме го наторява.
Страхът от смъртта се крие в буквата „у". Ако тая буква се махне, всякакъв страх изчезва. Друго е, ако кажеш „мра за отечеството си" Това значи, че си готов да се жертвуваш. Да умираш, това е едно нещо; да мреш, това значи, да си господар на положението. За да имате ясна картина за оня свят, представете си, че сте круша, увиснала на дървото. Стопанинът на градината полива, разкопава дървото, отвреме- навреме го наторява. Вие растете под грижите на господаря си, под топлите и светли лъчи на слънцето и под лъха на чистия, свеж въздух. Любовта, светлината, топлината и ефирът на въздуха са елементите на духовния свят, при които съществата растат и се развиват. Благодарение на тия елементи, човек расте и се развива на земята. Ние сме плодове, които зреят на Божественото дърво. Като узреем, ще дойдат същества от невидимия свят, ще ни откъснат и занесат на оня свят – в света на мира.
към беседата >>

Този стопанин иде, обработва градината. (втори вариант)
Който умира, въпроса другояче седи. Та казвам: Да ви представя оня свят в форма, понятна за вас. Ще ви го представя в най-простата форма. Представете си, че вие сте една хубава круша, която виси на дървото. Имате съзнание, слънцето ви огрява, въздуха ви лъха. Този стопанин иде, обработва градината. Туй е оня свят. Туй, което ви грее, туй, което внася във вас, че растете, и ви дава цена, то е оня свят. Вие растете в оня свят. Оня свят е, който в обкръжава. Ние, благодарение на оня свят растем.
към втори вариант >>

43. Естествените връзки

Стопанинът на къщата като каже: „Заповядайте!
Вий ядете без позволение. Като отидете в един дом, какъв е законът поне тук? Вие седнете и не започвате. Седнете всички на трапезата. Гледаш яденето. Стопанинът на къщата като каже: „Заповядайте! “ – тогава ще започнеш. Че ти си в Божия дом, тук на земята! И като ти каже Бог: „Заповядай! “ – тогаз ще вземеш. Иначе няма да бутнеш.
към беседата >>

44. Божественият подтик

Ако стопанинът е умен човек, той ще влезе в положението ти.
Това е, което става с вас. Вас ви осъждат, някой път, че сте влезли в някоя градина. Не сте чели там надписа. Значи, някой път, може да пострадаш и погрешката може да е много малка. Няма почти никаква погрешка. Ако стопанинът е умен човек, той ще влезе в положението ти. Но, ако е строг, той ще ти каже: „Кой ти позволи да влезеш? “ Сега, в религиозния живот, вие сте влезли в духовния живот. Мнозина от вас искат да влязат в Божествените тайни. Но знаете ли, че с влизането в Божествените тайни много култури са изчезнали!
към беседата >>

45. Да станем едно

Да кажем, някаква стара монета имате, [ако] е от новите, ще търсите нейния стопанин.
Писанието казва: „Прощавайте! “ Ако вие намерите една златна монета, какво казвате, какво трябва да правим? Казвам, ако намерите златна монета, която е оцапана, какво трябва да правите с нея? – Ще я очистите. После вие ще се ползувате от всяка намерена монета. Да кажем, някаква стара монета имате, [ако] е от новите, ще търсите нейния стопанин. Но една златна монета, преди хиляди години заровена някъде, и сега я намерите, на кого ще я дадете? Сега държавата има право. Наполовина богатството трябва да го дадеш, понеже държавата участвува. Но казвам, ако намериш една стара монета, какво ще я направите? Нали Мойсей е писал и после Христос казва: „Да възлюбиш Господа!
към беседата >>

46. Организирана вяра

И нещо ми казва: Не му търси стопанина!
Още два дена минаха така. Един ден, в мъката си отивам в битпазара на Бостон. Влизам между хората и гледам, че нямам нищо в джоба си. По едно време ми казват от вътре: Виж надолу! Виждам, че един долар го тъпчат. И нещо ми казва: Не му търси стопанина! Благодарение на този долар, като го намерих, от там насетне ми тръгна. Но във време на опитността ми, какви ли не мисли ми минаха – и безверие и че Господ няма и че Той не се грижи за мене, че Той си гледа работата и прочее, философствувам.“ И казва той: „И най-после аз почнах да изучавам вярата.“ Вярата се предава, то е нещо разумно в света. То е най-възвишеното чувство, което има в човека. И когато срещнеш един човек с вяра, ти веднага влизаш в положението на другите хора, чувствуваш техните нужди и другите чувствуват твоите.
към беседата >>

47. Правото отношение

Ни най-малко не мисля да правя зло.“ Стопанинът негодува, казва: „Да не подкупваш кучетата с хляб.“ Казвам: „Понеже кучетата са много разумни, затова им давам малко хляб.
Спрат се всичките. Дам и на другото. Те започнат да въртят опашка. Ако се наведа и хвърля камъни, веднага ще се нахвърлят всичките. Казвам на тях: „Аз съм миролюбив човек, излязъл съм да се разходя. Ни най-малко не мисля да правя зло.“ Стопанинът негодува, казва: „Да не подкупваш кучетата с хляб.“ Казвам: „Понеже кучетата са много разумни, затова им давам малко хляб. Одобрявам, че добре си изпълняват службата, аз ги възнаграждавам с малко хляб.“ Казвам, вие се сърдите на себе си. Една норма: като срещнете човека, не търсете неговата погрешка, понеже това го знаете. Търсете в него да намерите една добра черта, дръжте ума си във връзка с тази добра черта. То е основната мярка, с която може да манипулирате.
към беседата >>

48. Посещение на Бога. Работа и учение

Светският се пазари добре и казва: „Отивам да работя и добре ще ми платиш.“ Религиозният казва: „Каквото ти се откъсне от сърцето ти.“ Целият ден работи и вечерта стопанинът му плаща 15 лева.
Като стане нужда да оре, понеже, като прекара плуга през нивата, ще разкъса тревите. И затова хвърля семената по мирен начин отгоре, но нищо не става. Ще се оре майсторски. Най-малко на 30 сантиметра дълбочина и колкото троскот има, ще го изкараш навън и ще посееш, после ще покриеш посятото отгоре и ще очакваш една добра реколта. Светските хора са много умни. Светският се пазари добре и казва: „Отивам да работя и добре ще ми платиш.“ Религиозният казва: „Каквото ти се откъсне от сърцето ти.“ Целият ден работи и вечерта стопанинът му плаща 15 лева. Религиозният погледне и казва: „Каквото ти се откъсне от сърцето ти.“ Целият ден работи и вечерта, стопанинът му плаща 5 лв. Религиозният погледне и казва: „Не ми оцени труда.“ Роптае, но нищо не му казва. Казва си: „Представи си, не ми оцени труда! “ Че ти каза: „Каквото се откъсне от сърцето ти.“ Онзи човек е умен. Цял ден е работил и онзи му даде едно житно зърно или една ябълчена семка.
към беседата >>

Религиозният погледне и казва: „Каквото ти се откъсне от сърцето ти.“ Целият ден работи и вечерта, стопанинът му плаща 5 лв.
И затова хвърля семената по мирен начин отгоре, но нищо не става. Ще се оре майсторски. Най-малко на 30 сантиметра дълбочина и колкото троскот има, ще го изкараш навън и ще посееш, после ще покриеш посятото отгоре и ще очакваш една добра реколта. Светските хора са много умни. Светският се пазари добре и казва: „Отивам да работя и добре ще ми платиш.“ Религиозният казва: „Каквото ти се откъсне от сърцето ти.“ Целият ден работи и вечерта стопанинът му плаща 15 лева. Религиозният погледне и казва: „Каквото ти се откъсне от сърцето ти.“ Целият ден работи и вечерта, стопанинът му плаща 5 лв. Религиозният погледне и казва: „Не ми оцени труда.“ Роптае, но нищо не му казва. Казва си: „Представи си, не ми оцени труда! “ Че ти каза: „Каквото се откъсне от сърцето ти.“ Онзи човек е умен. Цял ден е работил и онзи му даде едно житно зърно или една ябълчена семка. Казвам: Много добре ми плати.
към беседата >>

49. Трите закона

Господ, в дадения случай този стопанин, попитай да откъснеш ли.
Погрешката не е в яденето. Туй дете трябваше да попита господаря може ли да му позволи да си откъсне една ябълка. Дето и да е, намерете господаря на лозето и кажете: „Може ли да откъсна? “ Ако сам си позволите. Мнозина поддържат и казват: „Всичко е на Господа.“ Щом всичко е на Господа, ще попиташ Господа. Господ, в дадения случай този стопанин, попитай да откъснеш ли. Значи на Господа принадлежи. Ти си позволяваш едно право, което го нямаш – няма да даде. А той си позволява туй, което няма право. Целият свят страда от едно безправие. Всеки мисли, че има право.
към беседата >>

50. За добро е

А пък ти, като отидеш първи, дяволът ще прати стопанина на дървото и ще му каже: „Скоро ще дойде един.
Той казва: „Ти не трябва да се молиш толкоз. И без молитва може. Не трябва да се работи много. Нека други да работят, а пък ти ще мислиш. И като узреят плодовете, ти ще бъдеш първият да си напълниш торбата.“ Това е неговата философия. А пък ти, като отидеш първи, дяволът ще прати стопанина на дървото и ще му каже: „Скоро ще дойде един. Питай го: „Кой ти даде право да береш чуждо дърво? “ Днес има проповедници, които ще кажат: „Ти си грешен.“ Като дойде някой човек, който има някой недостатък, щом се срещнеш с един лош човек, има опасност да срещнеш дявола. Значи дяволът е наоколо. Този е негов агент.
към беседата >>

51. Хубавата усмивка

Пък стопанинът лаком, седи на средата.
В духовния свят трябва да се икономисва енергията. Висшите енергии мъчно се придобиват. Толкоз мъчно се придобива едно добро настроение. Разправяше ми един господин. Повикаха ме на едно място да ме гощават с риба. Пък стопанинът лаком, седи на средата. Аз съм наблизо, той като взима рибата, изпръска ме. Като яде пръска, толкоз вдаден в нея, че като тегли тази риба пръска лицето ми. Пък тя костелива, вземе една костица, плюе повече от 30, 40 пъти. Какво ще му кажа, гост съм. Та ме наплю без да иска човекът.
към беседата >>

52. Законътъ за Божествената хармония / Законът за Божествената хармония

“ стопанинътъ ѝ, тя да си иде съ пиленцата.
12 яйца е снесла досега. Една сестра ми казва: „Учителю, да ти направя джиджи-папа“. Рекохъ: Не може. Азъ съмъ намислилъ да я насадя. Единъ день, като пита: „Кѫде ми сѫ яйцата? “ стопанинътъ ѝ, тя да си иде съ пиленцата. Сега привеждамъ този примѣръ и казвамъ: Похвално е за кокошката да дойде и да снесе яйце предъ вратата ми. Сниса безъ да крѣка. Само като дойде котката, тогава крѣка. Казвамъ на котката: Остави кокошката свободно да си снесе яйцето, не я безпокой. Като си замине тя, тогава идвай.
към беседата >>

” стопанинът й, тя да си иде с пиленцата. (втори вариант)
12 яйца е снесла досега. Една сестра ми казва: „Учителю, да ти направя джиджи-папа”. Рекох: Не може. Аз съм намислил да я насадя. Един ден, като пита: „Къде ми са яйцата? ” стопанинът й, тя да си иде с пиленцата. Сега привеждам този пример и казвам: Похвално е за кокошката да дойде и да снесе яйце пред вратата ми. Снася без да кряка. Само като дойде котката, тогава кряка. Казвам на котката: Остави кокошката свободно да си снесе яйцето, не я безпокой. Като си замине тя, тогава идвай.
към втори вариант >>

53. Едно ти не достига

Погледне жената на стопанина, и намигне с окото.
Твоето спасение е в очите, как гледаш. Виждаш някой човек, ще видиш някой кусур, някой недъг. Хубаво е, че си видял недъга, но не мисли, че той го е създал. Ред негови деди и прадеди са го създали така. Отива един господин на гости – доста благороден, но мига. Погледне жената на стопанина, и намигне с окото. Той, като го гледал, гледал, казва му: „Навън. Аз те приех като странник, ти, безобразник, намигаш на жена ми.“ Казва: „Извинете, господине, за туй намигане навсякъде са ме пъдили. Един недъг ми е, наследил съм го. Ако може да ми дадеш един цяр, ще ти благодаря.“ Намигва с едното око. Ако е с двете, как да е, но едното като го затвориш... Мене ми се случи веднъж – отидох при двама медиуми, повикаха ме, че направили голямо откритие.
към беседата >>

54. Възелът

СБ

Достатъчно е да надникнете в двора на някой стопанин, за да видите десетки кокошки добре угоени, свободно се разхождат около модерни курници.
Не можеш да обичаш майка си и баща си, а да не обичаш мястото, където те живеят. Следователно, щом обичаш онези, които са те родили, непременно ще обичаш и мястото, където си се родил, учил и живял. Като обичаш майка си и баща си, ще обичаш братята и сестрите си, ще обичаш всички хора. Сега ние говорим за Любовта, но не за преходната и привидна любов, с която светът е пълен. Където погледнете, все на преходната любов се натъквате. Достатъчно е да надникнете в двора на някой стопанин, за да видите десетки кокошки добре угоени, свободно се разхождат около модерни курници. От време навреме стопанинът излиза да ги нахрани и самодоволно поглежда към тях. Ще кажете, че той обича кокошките. Обича ги, но заради себе си. Един ден той взима ножа, влиза в курника, хваща една от добре угоените кокошки и прерязва врата ѝ. Какво допринесе стопанинът за повдигането на своите кокошки?
към беседата >>

От време навреме стопанинът излиза да ги нахрани и самодоволно поглежда към тях.
Следователно, щом обичаш онези, които са те родили, непременно ще обичаш и мястото, където си се родил, учил и живял. Като обичаш майка си и баща си, ще обичаш братята и сестрите си, ще обичаш всички хора. Сега ние говорим за Любовта, но не за преходната и привидна любов, с която светът е пълен. Където погледнете, все на преходната любов се натъквате. Достатъчно е да надникнете в двора на някой стопанин, за да видите десетки кокошки добре угоени, свободно се разхождат около модерни курници. От време навреме стопанинът излиза да ги нахрани и самодоволно поглежда към тях. Ще кажете, че той обича кокошките. Обича ги, но заради себе си. Един ден той взима ножа, влиза в курника, хваща една от добре угоените кокошки и прерязва врата ѝ. Какво допринесе стопанинът за повдигането на своите кокошки? Освен, че нищо не допринесе, но отнема и живота им.
към беседата >>

Какво допринесе стопанинът за повдигането на своите кокошки?
Достатъчно е да надникнете в двора на някой стопанин, за да видите десетки кокошки добре угоени, свободно се разхождат около модерни курници. От време навреме стопанинът излиза да ги нахрани и самодоволно поглежда към тях. Ще кажете, че той обича кокошките. Обича ги, но заради себе си. Един ден той взима ножа, влиза в курника, хваща една от добре угоените кокошки и прерязва врата ѝ. Какво допринесе стопанинът за повдигането на своите кокошки? Освен, че нищо не допринесе, но отнема и живота им. Как постъпваха едно време българските пчелари с пчелите си? За да вземат всичкия мед, те запазваха само онези пчели, от които могат да изкарат царици, а останалите избиваха. Днес пчеларите са по-човеколюбиви, те правят модерни кошери и когато трябва да вадят мед, опушват пчелите само да ги замаят. Взимат мед, колкото им трябва, и остават една част за пчелите.
към беседата >>

55. Баща, майка и дете

Стопанинът искал да каже, че има 6 блюда и няма друго вече.
Ако чакаш втори път, няма втори път канене, само веднъж ще те покани. Българинът е по-внимателен, той кани 3–4–5 пъти. Казва: „Гладът кани“. Гладният човек не го е срам. Поканил един турчин на гости и казва: „Буйрум“ и гостът разбрал, че 6 блюда има, а 7-то е най-хубаво. Стопанинът искал да каже, че има 6 блюда и няма друго вече. А гостът разбрал друго. Той разбрал, още има, най-хубавото ядене отзад. „Йоха“ значи много хубаво, или че нищо няма. Донесли 6-те блюда и гостът чакал последното, а последното – нямало нищо. Той чакал най-хубавото и после излязло, че накрая нямало нищо.
към беседата >>

56. Център и периферия

Това дете трябваше да намери стопанина на градината и от него да поиска.
Ти да не правиш онова, да не правиш това. Минава едно дете, вижда зрял плод, иска да си откъсне. Туй дете откъсне плода. В какво седи престъплението? Ако тази една градина, в която човек посадил туй дърво и то за пръв път дава плод, на този плод пише, този, който го садил. Това дете трябваше да намери стопанина на градината и от него да поиска. То без да тури никакво усилие да работи иска да участвува в плода. В природата, там гдето не си участвувал, нямаш право. Какво означава нямаш право? – То е много естествено. Този радиус слиза в земята, поиска ти се на тебе и ти да влезеш в центъра на земята.
към беседата >>

57. Служене

В оня свят като дойде гостенин, стопанинът на къщата става, гостът да седне на стола.
Че кой е ходил в оня свят? Аз живея в този свят. Аз вчера дойдох оттам. Ти си ходил при границата на онзи свят. Той ми разправя това, което не е в оня свят. В оня свят като дойде гостенин, стопанинът на къщата става, гостът да седне на стола. Той прекъсва своето ядене, дава първо на госта. Като почитаме госта, почитаме себе си. Аз съм старият гостенин, той е новият. Новият е за предпочитане. Новият гостенин от Господа иде.
към беседата >>

58. Любов и обич

Минаваш покрай някоя градина, намери стопанина на градината, поразговори се с него и тогава кажи: „Мога ли да опитам вашите плодове в градината?
Аз гледам, хората нямат въздържание. Пътува по пътя, дойде до някоя чешма, веднага тури устата да пие. Не бързайте, постойте десет–петнайсет минути, погледайте водата, и тогава пийте. Погледай я, измий си ръцете, и тогава пий. Порадвай се на водата, няма защо да бързаш. Минаваш покрай някоя градина, намери стопанина на градината, поразговори се с него и тогава кажи: „Мога ли да опитам вашите плодове в градината? “ Ти влезеш в градината и не питаш никого. Трябва да имате отношение. Намери първо този стопанин, запознай се първо с него. Или влезеш в някоя библиотека, намери най-хубавата книга и чети. Храната, която оставя в тебе сила, храната, която в тебе оставя топли чувства и която оставя материал за мисълта, тя е добрата храна.
към беседата >>

Намери първо този стопанин, запознай се първо с него.
Погледай я, измий си ръцете, и тогава пий. Порадвай се на водата, няма защо да бързаш. Минаваш покрай някоя градина, намери стопанина на градината, поразговори се с него и тогава кажи: „Мога ли да опитам вашите плодове в градината? “ Ти влезеш в градината и не питаш никого. Трябва да имате отношение. Намери първо този стопанин, запознай се първо с него. Или влезеш в някоя библиотека, намери най-хубавата книга и чети. Храната, която оставя в тебе сила, храната, която в тебе оставя топли чувства и която оставя материал за мисълта, тя е добрата храна. Ако не се родите отново от вода и Дух. Всяка сутрин, като стане човек, трябва да мисли да предизвика светлия образ на Бога. Всяка сутрин, като стане, да предизвика онова топло чувство в сърцето.
към беседата >>

59. Търсете Царството Божие